Търсене в текстове за 'Светски човек'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 4082 резултата в 93 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

„Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек".
Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù.
към текста >>

„Добро в света може да направи само разумният човек".
Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка.
към текста >>

ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява.
„Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек". ДЪНОВ Бекон е казал, че човек може да работи успешно в природата, само като ù се подчинява. Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява.
към текста >>

Същото е и с човека по отношение на целия космос.
Това с други думи не значи ли, че трябва да работим в хармония с нейните закони, ако искаме да осмислим дейността си ? На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях.
към текста >>

Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос.
На старогръцки език „космос" значи вселена и красота едновременно (от там и изразът „козметични средства"). Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1.
към текста >>

Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията.
Те са чувствували, че цялата природа е пропита с велика хармония, която е именно един от най-важните елементи на красотата ù. За пояснение ще дам няколко примера из разните области на живота: Хармония (съгласие) между клетките на един организъм е необходима за напредъка на цялото и за живота на всяка отделна клетка. Всяка клетка, която не е в хармония с другите клетки на организма, заболява. Същото е и с човека по отношение на целия космос. Правилни отношения има човек, само когато е в хармония с целия космос. Всяко действие, с което човек влиза в разрез с природните закони, докарва излишни страдания – плод на дисхармонията. За елементарните работи това го знаем и се стремим да го спазваме, но само когато това проникне целокупния ни живот, когато обхване всички страни на нашия личен, семеен, обществен живот и пр., ще имаме разумния живот. Друго сравнение: Инструментите на оркестъра трябва да са хармонично нагласени, за да изпълни той някое музикално произведение. Да действуваме в хармония с живата природа значи да изучим законите ù и да действуваме съгласно тях. Обаче съобразяване с тях не значи подчиняване на нещо външно чуждо, не значи насилие върху нас и то по следните причини: 1. Тези закони са най-благоприятни за нашето собствено развитие.
към текста >>

Както днешният човек е изучил заколите на физиката, химията и пр.
Също така, когато душата е в хармония с божествения живот, който се излива върху нас, тя става подобна на струната ла на пианото (при първия опит): тя е отворена за него и той се влива в нея. Тогаз нови творчески сили се събуждат в нея. А когато душата е затворена, тогаз напразно блъскат вълните на божествения живот върху нея. Тя стои затворена, безчувствена за повечето от енергиите. 2) Втория начин, по който се разбира хармонията със законите на живата природа е следният: Изучаване на тези закони и нареждане живота в съгласие с тях. Както днешният човек е изучил заколите на физиката, химията и пр. и се ползува от тях, така също има и други закони, които могат да се намерят чрез окултно изследване. Чрез тях ние добиваме по-голямо познание за действителността. Тези закони требва да се приложат в живота. Ние трябва да действуваме в съгласие с тях. Само тогаз ние сме в хармония с природата.
към текста >>

Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен.
Само тогаз ние сме в хармония с природата. Ако действуваме в разрез с дълбоките закони, които управляват живота, нашата дейност е напразна. Напр. окултизмът изследва детската природа и намира законите на детското развитие; те могат да се приложат във възпитанието; окултизмът изследва дълбоките закони, които управляват живота на организма; те могат да се приложат в хигиената и медицината. Също така има и други закони за разните области от живота. Чрез тяхното приложение животът може да се постави на разумни основи. Така човек ще живее живот напълно самосъзнателен. Приложението на изучените закони няма да бъде от егоистично гледище, когато животът е на разумни основи, понеже ще се съблюдава хармония и по отношение на първата точка, т.е. хармония с извора на всяка сила и творчество – Бога. Всъщност, по-дълбоко погледнато, тези две точки са една; втората точка се свежда към първата, защото цялата природа е проникната от божествен живот. Тогаз какво нещо е грях? Грехът е съзнателно нарушение на хармонията с висшите божествени закони, които лежат в основата на битието, или с други думи, съзнателно себепоставяне в дисхармония с вълните на божествения живот.
към текста >>

Може ли да бъде добър глупавият човек?
Посейте я". „Проучавайте великата природа, всички велики закони". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". Дънов За да живеем в хармония с тези закони, трябва да ги знаем. Ето защо г.Дънов казва: „Само умният може да бъде добър" т.е., за да бъдеш добър, трябва да бъдеш едновременно умен. Може ли да бъде добър глупавият човек? Не може, защото за да направиш истинско добро, трябва да знаеш законите, които действуват в природата. Тази мисъл с други думи г. Дънов изразява и така: „Любов без мъдрост не може и мъдрост без любов не може". Нужни са два вида знания: Знание на законите, които лежат в основите на битието. Знание на методите за приложение на тези закони в живота.
към текста >>

Това се отнася както за човека, така и за животните, растенията, минералите и за всички други явления.
Окултизмът не иска да изучава духовната страна на нещата откъснато, само за себе си, но в нейното отношение с материалните процеси: той иска да изучава връзката между материалните и духовни сили и закони. И истинско познание за природата има само този, който е изучил това съответствие. Само тогаз той е проникнал в онези пружини, които управляват живота на цялата природа. Само онзи, който е изучил тази връзка, ще е в състояние да приложи практически окултното си познание за разрешение въпросите на живота. Този, който се задоволява само с изучаване материалната страна на нещата, без да изучава и духовната им страна, той още не разбира природата. Това се отнася както за човека, така и за животните, растенията, минералите и за всички други явления. Защото, както казва г. Дънов, цветята и всичко друго в природата са само азбука. Значи природата е една велика книга, но не трябва да се спираме на азбуката; требва да намерим смисъла на тези букви и думи, за да можем да четем по тях. А това става с помощта на окултизма, който разширява границите на изследването. Окултните истини са от такъв характер, че могат да се приложат в живота, и плодовете от приложението най-добре ги потвърждават.
към текста >>

Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа.
Той не се занимава само с великите проблеми на битието, но едновременно и с наглед най-дребните, микроскопичните работи в живота. Навсякъде трябва да се внесе разумност. Животът трябва да бъде сложен на разумни основи както във великите работи, така и в дребните. Всъщност не трябва да се прави разлика между велики и дребни работи. Всички са еднакво важни за онзи, който иска да реализира висшия идеал на земята. Окултизмът изучава взаимодействието между човека и цялата околна природа. Той може да посочи как може да се наредят разните страни на живота в хармония със законите на живата природа; това се отнася до всички области на живота: като почнем от хранене, спане, обличане, жилище, ще дойдем до медицина и хигиена, музика, възпитание, обществен живот, духовен живот. Това е и основната идея, която прокарва г.Дънов във всички свои беседи и упътвания. По-долу ще дам няколко примера от разните области на живота. Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава.
към текста >>

Защото не винаги приемането на храната от човека значи, че всички тези енергии ще се усвоят.
ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр. Храната съдържа в себе си още и жизнена енергия (прана) и други по-висши енергии. Мнозина даже още не знаят за жизнената сила (праната), чието присъствие може да се констатира от всеки, стига да повтори опитите на Райхенбах; а пък в храната има още по-висши енергии, отколкото жизнената сила. А всичко това трябва да се знае, не само за да се направи един разумен подбор на храните, но за да се знае и начина, по който най-целесъобразно тези енергии могат да се усвоят. Защото не винаги приемането на храната от човека значи, че всички тези енергии ще се усвоят. Това, което пише в популярните книги по въпроса, не го изчерпва. Както за всички други въпроси, така и за вегетарианството, окултизмът има да каже много повече, понеже изучава нещата от едно по-дълбоко гледище. Без да се простирам по-широко по въпроса, ще спомена само една точка от съвсем практичен характер. Храната трябва да се сдъвчи внимателно. Това не е само за улесняване работата на стомаха и червата, защото нещо аналогично се отнася и до течностите: те трябва да се пият полека, на глътки.
към текста >>

Един светски човек даже и не подозира, че яденето може да има известна духовна страна.
Без да се простирам по-широко по въпроса, ще спомена само една точка от съвсем практичен характер. Храната трябва да се сдъвчи внимателно. Това не е само за улесняване работата на стомаха и червата, защото нещо аналогично се отнася и до течностите: те трябва да се пият полека, на глътки. Когато храната се сдъвква внимателно, праната, която я прониква, се усвоява по-добре от нервите, разпространени по вътрешната устна повърхнина[3]. Въпросът за храненето има и друга по-дълбока, духовна страна. Един светски човек даже и не подозира, че яденето може да има известна духовна страна. Душевното разположение по време на ядене какво влияние оказва? Някой може да каже, че тогаз по-лесно ще отделят жлезите соковете си за смилане на храната. Но това е само материалната страна на въпроса Той си има и по-дълбока страна. Надлежното състояние на душата по време на ядене улеснява усвояването на висшите енергии от храната. Няма да разгледаме другите страни на въпроса за храненето.
към текста >>

Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места.
Окултизмът може да каже много по него, напр. за количеството и качеството на праната у разните растения, за окултната страна на молитвата при ядене и пр. и пр. СЛЪНЦЕТО Окултизмът е в състояние да хвърли светлина върху характера на енергиите, които ни идат от слънцето. От него ни идат множество енергии: светлина, топлина, електричество, магнетизъм и други енергии от по-висш характер. Трябва да се изучи по кой начин възприема човек слънчевите енергии в ниски и високи места. Требва да се изучат акумулаторните центрове в човешкия организъм, през които той усвоява тези енергии и ги препраща по другите свои части. Трябва да се изучи влиянието на слънчевите лъчи преди и след обяд. Земята е по-възприемчива към положителните слънчеви енергии преди обяд и затова слънчевите лъчи имат лечебно действие предимно преди обяд. От годишните времена най-възприемчива е земята към слънчевите лъчи напролет. Освен това слънчевите лъчи действуват различно в разните предобедни часове.
към текста >>

ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на човека.
Той изучава и условията за възприемчивост на по-висшите слънчеви енергии. По някои от горните въпроси читателят ще намери обяснение в статията „Влиянието на слънчевата енергия" (в книгата „Силите на живата природа"), в статията „Слънцето" в спис. „Всемирна летопис", год. III, книга 10. и в друга окултна литература. ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на човека. Това е нужно. Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло. И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло?
към текста >>

Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло.
„Всемирна летопис", год. III, книга 10. и в друга окултна литература. ИЗОБЩО ВЪРХУ ОКУЛТНАТА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Днешната медицина изучава много подробно анатомията на човека. Това е нужно. Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло. И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло? А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки.
към текста >>

А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота.
Това е нужно. Но за да се изучи анатомията на човека в пълнота, трябва да се изучат и по-висшите членове на човешкото естество и то така точно, както и физичното тяло. И физиологията, която днес се изучава, е само част от физиологията на човешкия организъм. Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло? А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма.
към текста >>

Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа.
Знае ли напр. днешната физиология физиологичните процеси в етерното тяло, знае ли зависимостта между етерното и физичното тяло? А това е нужно да се знае не само от всеки медик, но и от всеки възпитател, па и от всеки човек, защото само така ще може съзнателно да се отнася към живота. Въпросите на днешната медицина не могат да се решат в тесни рамки. Те са във връзка с въпросите на общия мироглед. Лекарят трябва да знае връзката между човека и цялата околна природа. Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон.
към текста >>

Има и по-висши строителни сили в човека.
Трябва да се изучат от окултно гледище строителните и разрушителни сили в организма. Ще дам само един малък пример, за де се състави понятие за строителните сили в организма. Xарисон е направил следния опит: у ларвата на Amblystoma левия крак присадил на дясната страна и тогаз левият крак се е видоизменил и станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употребление). Значи формата на тялото не е плод от съвкупността на клелите, но енергизмът е по-горния принцип, който създава и оформява органите. За онзи, който знае за етерното тяло на организма като архитект на физическото, е ясен горният опит на Харисон. Има и по-висши строителни сили в човека. Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането.
към текста >>

И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек.
Медицината требва да знае по-дълбоките сили, които са свързани с разните органи на тялото. Има закони, както физични, така и духовни. Нарушението, както на едните, така и на другите води към болести. Окултната медицина хвърля светлина върху всички тези въпроси Нека вземем спането. Днешната наука няма дълбоко вникване в процесите на спането. И това е лесно обяснимо като се знае, че тя не познава целия човек. Тя знае само външната страна на спането. Окултизмът изучава отношението между физичното и етерното тяло, както и тяхното отношение спрямо по-висшите тела по време на спане. Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние. Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен.
към текста >>

Земята, както и човек, има одични течения.
Тези отношения се различават от същите отношения в будно състояние. Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения. Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята. А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр.
към текста >>

Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята.
Само по-дълбокото знание може да внесе светлина по този, както и по всичка други въпроси. Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения. Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята. А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит.
към текста >>

А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад.
Въпросът за спането от окултно гледище е обширен. Ще се огранича само с един пример. От изследванията на Райхенбах[4] и от други окултни изследвания се знае, че земята по отношение на ода е на север одо-отрицателна, а на юг – одо-положителна. Земята, както и човек, има одични течения. Одичните течения на човека трябва да са в хармония със същите течения на земята. А това става, когато човек спи с глава към север, а с крака към юг, или поне с глава към изток и крака към запад. И върху най-незначителните наглед въпроси окултизмът хвърля светлината на по-дълбокото знание. Има напр. връзка между известни преживявания на детето и известни болести. Напр. известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит. Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления.
към текста >>

Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения.
известно негово душевно преживяване ражда за понататъшния му живот предразположение към разстройство на храносмилането, друго преживяване – предразположение към разстройство на жлъчната функция на черния дроб и пр.[5] И всичко това може да се провери чрез опит. Може да се посочи от окултизма и причинната връзка между едните и другите явления. Но това са само няколко примера от многото. Аз с тях искам да изтъкна само, какви ценни правила за разумно нареждане на живота можем да добием чрез по-дълбокото изследване законите на живата природа. ЕВРИТМИЯ Въз основа на окултното познание е турена основа и на едно ново изкуство „евритмия" Това е така нареченият „език чрез движения". Когато човек говори или мисли, често безсъзнателно извършва известни движения. Често той със своето съзнание задържа тези движения. Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц.
към текста >>

Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер.
Но ясновидецът може ясно да чете тенденцията към тези движения в етерното му тяло. Окултистът може да изучи връзката между известни идеи и известни движения. Това туря началото на така наречената евритмия, при която музика и думи се изразяват чрез движения. Това не е гимнастика или танц. Тук вътрешният живот се изразява чрез движения. Целият организъм на човека е израз на космичните сили, както казва д-р Щайнер. И евритмичните движения отговарят на известни космични закони. Те са пълни с голяма хармония, красота, и раждат чувство на растеж, сила, увереност, понеже са в съгласие с известни сили на етерното тяло и съдействуват за правилния развой на човешките физични и духовни сили. Това ново изкуство е въведено в Свободното Валдорфско училище, понеже има голямо възпитателно значение. Например може да се евритмизира една сцена от „Фауст" или песента на камбаната от Шилер. Има и особен вид евритмия, наречена лечебна евритмия.
към текста >>

2. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Няма значение какъв е човек и по какъв път търси Бога.
Времето не е могло да го затвори в границите на някаква „епоха" или „период" или „ера" нито пространството да го вмести в някоя „страна", „народ” или „съсловие". И затова не може да се каже какъв е бил Кабир: мюсюлманин, браманин, ведантист или Християнин. В поемите си, той облича своите преживявания в религиозните символи и образи ту на индуси, ту на мохамедани, ту на персийките мистици. И той сам казва за себе си в една от своите песни, че е „чедо на Аллах и на Рама". Онова велико единство на живота, което произтича от Любовта, и за което непрекъснато пее Кабир, обхваща в себе си всички метафизични доктрини и всички религиозни учения: там е техният живец. Няма значение какъв е човек и по какъв път търси Бога. „Безсмислено е, казва той в една от своите поеми, да питаш праведния, към коя каста се числи. Дори безумие е да се пита, коя е кастата на праведния. Защото и бербери и перачки и зидари са търсили Бога. А Риши Свапаша принадлежеше към съсловието на Тъкачите. Индуси и мюсюлмани в края на краищата достигат оня предел, дето се заличават всички различия.
към текста >>

Прост и безкнижен човек, който е трябвало с пот на чело да си вади хляба.
А Риши Свапаша принадлежеше към съсловието на Тъкачите. Индуси и мюсюлмани в края на краищата достигат оня предел, дето се заличават всички различия. Някой може би ще си помисли, че Кабир ще да е бил някой аршинобрад отшелник, който е проживял живота си всред индуските лесове, погълнат в постоянно съзерцание. Ни най малко: той не е живял живота на ония „професионални" аскети, от които гъмжат лесовете на Индия, а е водил здравия и деятелен живот на прост занаятчия. Кабир, според вестите, които са останали за него, е бил тъкач. Прост и безкнижен човек, който е трябвало с пот на чело да си вади хляба. И тогава ние разбираме, защо е пял така: „О праведниче, да станеш просто едно с Него, - това е най-доброто. От деня, в който срешнах моя Бог, игрите на нашата любов не са престанали! /\з не затварям очите си. Не си запушвам ушите. Не изтезавам тялото си.
към текста >>

Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив.
Безкнижен, ала е свирел добре. Още една прилика с Тагор. Светия всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство. Достъпно само за чистите по сърце, които еднички могат да видят Бога. И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него. Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив. В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен. И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното. Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност.
към текста >>

В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен.
Още една прилика с Тагор. Светия всред света е бил Кабир - най-трудното изкуство. Достъпно само за чистите по сърце, които еднички могат да видят Бога. И наистина няма по-трудно изкуство: всред най-обикновения живот, в най-дребните, най-простите случки да доловиш дълбокия ритъм на Божественото и да затупти сърцето ти с него. Тогава, дълбоко в твоето жизнено самочувство ти не делиш живота: на земен и небесен, на светски и духовен, на свят и нечестив. В дълбокото чувство, с което човек изживява живота, той е единен и непреривен. И Кабир пее: „Истински светия е оня, който може да разкрие пред човешки очи формата на безформеното. Истински светия е оня, който учи простия път, по който трябва да се върви, за да го достигнем без да си хабим времето в обреди и церемонии. Истински светия е оня, който не те кара ни да затваряш вратите, ни да задържаш дъха си, ни да се отричаш от света. Оня, който ти помогне да видиш върховния Дух навред, дето има разумност. Който те научи да оставаш спокоен всред твоята дейност.
към текста >>

Човекът, който е добър.
Оттогава насам, аз не се валям вече из праха в знак на покорност. Не бия вече камбаната на храма' Не слагам кумира на неговия престол. Не турям вече цветя пред образите в знак на обожаваме. Не суровия живот и не изтезанията на плътта се нравят Богу. Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си. Човекът, който е добър. правдив, който остава тих и спокоен всред вълните на света, който почита като себе си всички божии създания. Тоя човек достига Вечния и Истинния Бог е с него. Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността.
към текста >>

Тоя човек достига Вечния и Истинния Бог е с него.
Не турям вече цветя пред образите в знак на обожаваме. Не суровия живот и не изтезанията на плътта се нравят Богу. Ти не ще му станеш благоприятен като съблечеш дрехите си и притъпиш усетите си. Човекът, който е добър. правдив, който остава тих и спокоен всред вълните на света, който почита като себе си всички божии създания. Тоя човек достига Вечния и Истинния Бог е с него. Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността. И вие вече се досещате, какъв смут е внесъл този „еретик" всред благочестивите брамини и мюсюлмани. И едните и другите са го смятали за опасен човек.
към текста >>

И едните и другите са го смятали за опасен човек.
Тоя човек достига Вечния и Истинния Бог е с него. Кабир казва: Оня, на когото думите са чисти и в когото няма ни гордост, ни завист, познава истинското Му Име. Ето каква свободна мисъл е имал Кабир. Затова казах в началото, че не може да се каже в кое време е живял, ни „какъв" е: ония, които не се ограничават в никакви форми принадлежат на Вечността. И вие вече се досещате, какъв смут е внесъл този „еретик" всред благочестивите брамини и мюсюлмани. И едните и другите са го смятали за опасен човек. Те не са могли да понасят свободната проповед на Кабир за онова „просто единение" по пътя на Любовта с Еднчката Реалност без форми, без обреди, без церемонии. И затова той е бил жестоко преследван от браманите, особено в Бенарес, където влиянието им е било силно. Те дори драговолно биха го унищожили като „еретик" да не беше мюсюлманин - поради което той не е подлежал пряко подъ тяхна власт. И в живота на Кабир се е повторила онази вечна борба на живото слово с мъртвата буква. На старини Кабир е бил изгонен от своя роден край.
към текста >>

3. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ (Продължение) Когато темпераментът не се съгласува с известен тип, тогава се явяват неправилности и странности в характера, мании, противоречия в чувствата, в желанията, постъпките и вкусовете, оттука произлизат разните ексцентрични индивидуалности, оригинални, фантастични и несвършени умове. Когато има връзка между типа и смесения темперамент, (напр. сангвинико-меланхолически или др. комбинации), елементите на които не се съгласуват помежду си, това несъгласие довежда до конфликт между характера и умствените способности. Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни. Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува. Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности.
към текста >>

Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува.
НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ (Продължение) Когато темпераментът не се съгласува с известен тип, тогава се явяват неправилности и странности в характера, мании, противоречия в чувствата, в желанията, постъпките и вкусовете, оттука произлизат разните ексцентрични индивидуалности, оригинални, фантастични и несвършени умове. Когато има връзка между типа и смесения темперамент, (напр. сангвинико-меланхолически или др. комбинации), елементите на които не се съгласуват помежду си, това несъгласие довежда до конфликт между характера и умствените способности. Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни. Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува. Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности. Освен геометрическите форми на типовете и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя.
към текста >>

Освен геометрическите форми на типовете и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя.
Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува. Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности. Освен геометрическите форми на типовете и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя. Тези осем планети притежават физическите и нравствени особености на различните планетни типове. Те представляват една серия на физиономическата октава, на която се основава тази доктрина и от която произлиза нейната научна система. Когато казваме, че този тип е сатурновски, разбираме, че той физически и нравствено принадлежат към родовия тип на Сатурн. Когато определяме някого под название юпитеров и сатурнов (влияние и на двете планети), искаме да кажем, че този тип физически и нравствено е съвкупност на юпитеровия и сатурновия род. Често пъти индивидът представлява съединение на три планети, понякога, макар и много рядко, се явява и четвърта.
към текста >>

Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека.
Често пъти индивидът представлява съединение на три планети, понякога, макар и много рядко, се явява и четвърта. Тогава имаме личност, сложният нравствен характер на която представлява видими противоречия поради разните елементи, които се надпреварват да образуват единство на нейния физиономически тип. Най-рядко се среща чист, т.е. прост тип. Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението.
към текста >>

Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека.
Ако се намери такъв, той определя личност, която рязко се отличава, както в добро тъй и в лошо отношение. Всяка планета има свое добро или лошо влияние върху човека. Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия.
към текста >>

Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове.
Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник. Благородното му и нежно сърце е всякога пропито с меланхолия и тъга. Той. е изкусен дипломат, забележителен държавен мъж; има големи политически планове и обширни замисли; партизанин на мъдрата, широка и честна политика, той не одобрява и презира низките средства и околните пътища. Надарен с силна воля, той е непоколебим в своите мнения и принципи.
към текста >>

Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения.
Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка. Боязлива, скромна, замислена, меланхолична и мечтателна, тя страни от светските удоволствия и вълнения. Обича спокойния прост и тих живот; за нея семейният живот е плен с прелести, с своето благонравно влияние, тя внася в него мир и щастие Нейната целомъдрена красота покорява всички. Тя е сантиментална, поетична и обича да прекарва цели часове в съзерцание на луната. Чистото и звездно небе извиква нейния възторг; в опиянението на своя възторг, тя се пренася в небесните сфери. Обича също да се скита в тайнствените гори и да бяга по зелените и весели ливади. Злото няма място в сърцето ù.
към текста >>

4. ДУШАТА НА ЦВЕТЯТА - Морис Метерлинк Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание.
Б. Боев РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА Изучаване на природата по смисъл „3ад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила," Учителят Една от основните истини в окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Тая истина дава ключа за разбирането на дълбоките тайни, които ни заобикалят. За по висшите животни всички са съгласни, че имат съзнание, но за низшите някои се съмняват, като привеждат някои факти, че техните движения се дължат на механични причини, на физикохимични процеси, без участието на съзнанието. Но ако застанем на еволюционно гледище, де ще турим границата между висшите животни, надарени със съзнание и низшите? Очевидно е, че такава граница не можем да намерим, понеже има незабелязан преход между тях. От друга страна има и преки доказателства, че низшите животни, даже и едноклетъчните, имат съзнание.
към текста >>

Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл.
Не ще и дума, когато употребяваме думата .съзнание", не трябва да антропоморфизираме този термин и да придадем на растителното и минералното царства съзнание, подобно на човешкото. Разширение на съзнанието ,,Напролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултатите. В тях ще намерите смисъла на живота". ,,Ако във вас има съзнателен живот и сте настроени любовно към всички същества, вие ще превърнете слънчевата енергия в „акаша" и ще усетите в себе си една велика приятна божествена музика. През известни часове на деня, по обед, но повечето сутрин, идат периодически вълни от слънцето, които носят със себе си положителни идеи”. Учителят Изучаването на природата по форма е оформило науките в днешния им вид: днешната медицина, днешната индустриална химия, днешната техника и пр.. Обаче, много по-широки хоризонти се откриват, както за науката и приложните области, така и за душевния растежа на човека, ако природата се изучава още и по съдържание и по смисъл. Днешната култура е толкоз потънала в материята, че отношенията ни към природата са механични. Тя се изучава по форма. При по-дълбокото ù изучаване можем да влезем в общение с вътрешния ù живот. Тук важи следният закон: Материалистичното отношение към природата, изучаването само материалната ù страна без духовната, причинява огрубяване на характера, казва Учителят. Изучаването на материалната страна на природата не трябва да се пренебрегва, но трябва да се придружи с изучаването и на духовната ù страна.
към текста >>

Тук преди всичко важи следният закон: Човек, за да се свърже с известни сили на природота, трябва да отвори душата си за тях, т.е.
Дали това е само под влияние на формата? Преди всичко има взаимодействие между етерните и по-висши строителни сили на растението и на човешкия организъм. Но освен това тук има общение и с вътрешния живот на растението. Последното има вътрешен, психичен живот, с който можем да влезем в общение. Дали ще успеем да влезем в контакт с живите сили на растението и на цялата природа, зависи от няколко причини. Тук преди всичко важи следният закон: Човек, за да се свърже с известни сили на природота, трябва да отвори душата си за тях, т.е. поне да съзнава тяхното присъствие в природата. Този закон обяснява, защо при нашите чисто механични вярвания, ние тъй малко се свързваме с по-дълбоките сили на природата. Когато отношението ни към природата е чисто механично, тя е заключена пред нас. Когато мислим, че тя се изчерпва само с механичните явления и закони, ние си затваряме душата, съзнанието за по-дълбоките ù живи, разумни сили. Ние правим душата си предварително недостъпна за тях.
към текста >>

Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание.
В цялата природа работят духовни сили от възвишен характер; работят възвишени същества от една йерархия, която е далеч над човечеството в своята еволюция. Те са проводник, чрез който се проявяват божествените сили. Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата.
към текста >>

Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората.
Цялата природа, която виждаме около нас, е само завеса, зад която се намира лабораторията, в която работят тези разумни, съзнателни сили на йерархията. Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика.
към текста >>

Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях.
Ето защо, когато отидем всред природата с онова повдигнато състояние на съзнанието, с душа пълна с любов, съчувствие, вяра, мир, радост и благодарност, тогаз, ще почерпим от гората, от слънчевите лъчи, от храната и пр. повече. Това е, защото тогаз твоето съзнание е повдигнато до това поле, в което работят тези възвишени сили. Човек влиза в контакт с тези живи сили около него, в хармония с които се намира неговото съзнание. Горните закони важат и за нашите отношения с хората. Ако ти съзнаваш, че в човека живее само физичното съзнание, ти ще влезеш във външни, механични отношения с хората. Но ако знаеш, че във всеки човек живее нещо благородно, даже и у най-падналия, тогаз ще можеш да влезеш в контакт с красивото у тях. При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество.
към текста >>

И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция.
При това разбиране на нещата нашето отношение към цветята, дърветата, камъните, изворите и пр. ще бъде свързване с вътрешния живот на природата. Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа.
към текста >>

И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи.
Ние ще станем тогаз интимни с тях и те ще почнат да ни говорят, но те говорят по особен начин. Те говорят с музика. Една възвишена хармония се разлива около тях и с нея те изявяват своето естество. И когато човек отиде при тях с това свещено чувство, той ще я долови ако не външно, то поне вътрешно, чрез интуиция. И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него.
към текста >>

Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно.
И тая хармония, тая музика, с която те говорят , съдържа идеи. И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори.
към текста >>

И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него.
И тогаз съзерцанието на природата ще роди в човека идеи, ще бъде извор на идеи. Но същото е и по отношение на слънчевата светлина, по отношение светлината от звездите и пр. Тая светлина е само външен израз на психични сили. Всъщност светлината е музика, тя е проникната от една музика, от една хармония, която пълни цялата природа. Както музиката, която иде от цветята, така и тази, която ни иде със светлината, човек може да долови ако не външно, то интуитивно. И когато с такова разположение на душата човек възприема слънчевата светлина, нови и нови идеи ще се раждат у него. Може всеки да направи опит. Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас.
към текста >>

Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения.
Когато отидеш при слънцето с такова разбиране на нещата, тогаз целият товар, който имаш, ще се снеме и ще се върнеш радостен, с красиви, светли, възвишени идеи и с импулс за дейност. Слънчевите лъчи ни говорят. Те ни разкриват все нови и нови идеи; това, което са ни говорили вчера, днес няма да се повтори. Днес те ще ни дадат нови откровения, ще родят нови идеи в нас. Разумната природа всеки ден ни носи нови откровения, които никой път досега не са били давани. Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения. По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата. Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват, събуждат се силите на душата ти. Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата.
към текста >>

Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата.
Тук важи същият закон, който важи и за вътрешния ни живот: ако човек е чист и с будно съзнание, всеки ден вътрешният му живот ще му носи все нови и нови откровения. По един нов начин трябва да се гледа и на природните красоти, за да раздвижат те спящите сили на душата. Като съзерцаваш природните красоти като изявление на разумни сили, тогаз твоите дарби се развиват, събуждат се силите на душата ти. Често говорим за влиянието на природните красоти за облагородяването на душата. Обаче тук важи същият закон, който изтъкнахме по горе. Учителят казва: „Към формите в природата новият човек ще има ново отношение Той няма да ги мисли за плод на механични сили, но като изявление на разумни сили, които работят в природата. В природата има и други художници извън хората. Когато гледаме на природните красоти по този нов начин, те ще събудят в нас по-дълбоки сили. Ти си обременен; казваш, че живота няма смисъл. Аз бих препоръчал на мнозина, които са песимисти, да наблюдават живота на пеперудата, да видят, колко са красиви пеперудите. Когато посадиш едно семенце, чакаш много години, за да видиш порасналото дърво.
към текста >>

Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има".
Растенията трябва да се изучават всред самата природа и то с онова любовно живо чувство, което ще свърже учениците с вътрешния живот на природата; и тогаз те ще получат от нея нещо, което ще даде голям тласък на тяхното развитие. Детето трябва да работи всред природата: да отглежда цветя, плодни дръвчета, зеленчуци и пр. Но ако тая работа се върши механично, няма да има онова възпитателно значение. Трябва да се внесе идейност в тая дейност. Детето трябва да дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата. Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има". Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат. Те колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от това, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата. Разумното в човека „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан.
към текста >>

Разумното в човека „Човешката душа е космос.
Детето трябва да дойде до интуитивно долавяне на разумното, което работи зад видимите форми на природата. Учителят казва: „Човек не може да даде на другите извън това, което има". Учителите не могат да дадат на учениците това, което сами нямат. Те колкото и увлекателно да приказват, могат да дадат само от това, което имат проявено в себе си. Ето защо сами те трябва да имат това ново отношение към природата, трябва да го преживеят, за да могат да въведат учениците в свещения храм на природата. Разумното в човека „Човешката душа е космос. Човешката душа е океан. Ние още не сме познали себе си. Не .сме се познали и един друг. Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". „Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга".
към текста >>

Човек не е намерил още себе си.
„Когато срещнете някой ваш приятел, да прочетете поне един лист от неговата свещена книга". Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.
към текста >>

Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек.
Учителят Всъщност няма живот извън живота на Първото Начало, Разумното Начало, извън живота на Великото в света. Всъщност еволюцията е постепенна все по-голяма и по-голяма проява на това Първото Начало. Колкото едно царство е на по-висока степен на развитие, толкоз повече ще го проявява в себе си Да растем, значи да проявяваме все повече и повече Бога чрез нас. И така, с Разумното Начало, което работи всред цялата природа, ние сме в непосредствен контакт и отвътре, чрез собственото наше по-дълбоко естество. Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре.
към текста >>

Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия.
Човек не е намерил още себе си. Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече.
към текста >>

Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре.
Един храм, свещен храм се крие във всеки един човек. У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов.
към текста >>

Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив.
У него има нещо повече, отколкото си мислим. В този олтар гори неугасим пламък, неугасим и всред най-големите бури. Един пример: Свидригайлов, един от героите на романа „Унижените и оскърбените" от Достоевски, е морално покварен, той живее само за себе си; живее един живот развратен и безидеен. Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага.
към текста >>

Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече.
Обаче в един момент на своя живот той чувствува, че е неудовлетворен, чувствува пустота; не го задоволява това, което вижда около себе си, макар и във външно, материално отношение до е обезпечен и може да се отдава на всички светски удоволствия. Този копнеж у всеки човек - макар и в някои моменти на пробуждане само - към красивото, свещеното, чистото, иде от вътре. Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта?
към текста >>

В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага.
Когато човек желае да живее за красивото, доброто, когато копнее за един по-красив свят (виж стихотворението „Бор" от Ив. Вазов), това иде от душата. Тогаз последната ни шепне за всичките възможности, които се крият в нея. Всеки човек има тези свещени часове, когато душата, Божественото в човека се проявява повече или по-малко, за няколко мига може би или за повече. И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите!
към текста >>

Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен.
И веднага тя донася с себе си сила, радост, вяра, чистота, светлина, мир, любов. В тези минути човек прощава на всички, съзнава себе си като същество, което обича, жертвува се, помага. Той чувствува тогаз връзките си с целокупния живот на битието; за него в този момент всички са братя, сродни, близки, мили Това са минути на вдъхновение. Тогаз идват идеи. Защо, когато Божественото в нас се прояви, иде радостта? Защото оковите са паднали, ограниченията са паднали, и човек се чувствува свободен. Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите! В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра. Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас.
към текста >>

Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него".
Тогаз рухват границите между нас, разбираме единството на живота и се образува онази неразривна връзка между душите! В най-големите противоречия, сред най-големите бури и изпитания, през които минаваш, вслушай се в този зов отвътре и ще усетиш радост и вяра. Учителят казва: „Постоянно ни идат светли мисли, светли чувства, благородни стремежи. Отде идат те? Те идат от Разумното, от Бога, който работи в нас. Всички благородни подтици човек получава от Възвишеното, което работи в него". И така, Любовта ни обгръща както от вън, така и отвътре. Само тези можем да познаем, които обичаме. Само тогаз очите ни се отварят и ставаме способни да видим в тях това, което друг никой не вижда. Майката обича детето си и вижда в него това, което никой друг не вижда- За другите това дете може да е бездарно, глупаво, лениво, но за нея то е добро, умно, даровито. Кой е прав?
към текста >>

Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите.
Тя е правата. Тя го обича и чрез любовта си тя може да вижда у него това, което никой друг не вижда. Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме в хората и в всички същества свещената книга! Тая свещена книга е Бог, Красивото, .което работи в всички души. Когато прочетеш от нея макар и един лист, една страница, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб. Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите. И тези връзки са истински и трайни. Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости". Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно.
към текста >>

Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости".
Тая свещена книга е Бог, Красивото, .което работи в всички души. Когато прочетеш от нея макар и един лист, една страница, един ред, ти си вече в съприкосновение с Великото в света; това ще бъде важно откровение за теб. Новата култура носи нови отношения към всички същества., Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогаз отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзка между душите. И тези връзки са истински и трайни. Д другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат. Но някой ще каже: „Този човек има такива и такива слабости". Той е в периода на развитието. Това е само една фаза от развитието на нещо по-горно. Това ново отношение един към друг ще събуди дълбоките сили и дарби на душата. Живот на личността, когато са разслабени връзките с колективния живот, е безплоден; тогаз дарбите, крито крие душата, остават непроявени. Всяко разслабване на връзките с целокупния живот води към израждане.
към текста >>

5. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна.
ЗАЩО ГО СЛУШАТЕ? Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо? - Те са отрицателни.
към текста >>

Например, апашът изважда от джоба на някой човек 1000 лева, от джоба на друг човек още 1000 лева, от трети - други неща и после ги събира.
- Те са отрицателни. Когато нещата се делят, те не се увеличават; и когато се изваждат, пак не се увеличават. В събирането и умножението има увеличение. Те са положителни методи. Много хора, каквито са съвременните апаши, си служат с давлението и изваждането. Например, апашът изважда от джоба на някой човек 1000 лева, от джоба на друг човек още 1000 лева, от трети - други неща и после ги събира. Питам: естествен ли е. този процес на събиране? Значи, този апаш превръща изваждането в събиране. Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават.
към текста >>

Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата.
Много хора, каквито са съвременните апаши, си служат с давлението и изваждането. Например, апашът изважда от джоба на някой човек 1000 лева, от джоба на друг човек още 1000 лева, от трети - други неща и после ги събира. Питам: естествен ли е. този процес на събиране? Значи, този апаш превръща изваждането в събиране. Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва.
към текста >>

Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят.
този процес на събиране? Значи, този апаш превръща изваждането в събиране. Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката?
към текста >>

Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва.
Друг човек отделя нещо от едно място, друго - от друго място и по такъв начин умножава нещата. Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за.
към текста >>

Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва.
Но казвам: разните части от разни величини не могат нито да се събират, нито да се умножават. Вие не можете да събирате, нито да умножавате две части от различни единици, Това е несъвместим закон. Оттук ние казваме: всеки човек, който се занимава само с изграждане и деление, той принадлежи към физическия свят. Това е вътрешен процес, който става в хората, а не външен. Животът, който се изявява на земята, има външни, но има и вътрешни проявления, Ето защо и всички неща в живота ни радват дотолкова, доколкото ги разбираме Ако дадете един скъпоценен камък на някое дете, то няма да се зарадва; но ако го дадете на някой възрастен човек, той ще се зарадва. Обаче, ако дадете една хубава ябълка на това дете, то ще се зарадва; дадете ли я на възрастния човек, той няма да се зарадва. Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за. Христа: „Луд е Той, бяс има, защо Го слушате?
към текста >>

" Кой човек може да се нарече луд?
Значи, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: възрастният, който взима скъпоценния камък, или детето, което взима ябълката? Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за. Христа: „Луд е Той, бяс има, защо Го слушате? " Кой човек може да се нарече луд? - Този, който се е отделил от Първичната Причина на живота. Казват за някого: този човек не мисли право. Защо не мисли право? - Понеже се е отделил от Първичната Причина, няма тил, няма опорна точка в живота си, затова се лута навред, не може да намери своето место. Силата на човека седи във връзката му с Първичната Причина.
към текста >>

Казват за някого: този човек не мисли право.
Това е един от неразрешените въпроси на живота, понеже хората имат различни разбирания и схващания. Мнозина от евреите казваха за. Христа: „Луд е Той, бяс има, защо Го слушате? " Кой човек може да се нарече луд? - Този, който се е отделил от Първичната Причина на живота. Казват за някого: този човек не мисли право. Защо не мисли право? - Понеже се е отделил от Първичната Причина, няма тил, няма опорна точка в живота си, затова се лута навред, не може да намери своето место. Силата на човека седи във връзката му с Първичната Причина. Силният човек е здравомислещ. Докато човек само дели в живота си, дотогава той не може да расте.
към текста >>

Силата на човека седи във връзката му с Първичната Причина.
" Кой човек може да се нарече луд? - Този, който се е отделил от Първичната Причина на живота. Казват за някого: този човек не мисли право. Защо не мисли право? - Понеже се е отделил от Първичната Причина, няма тил, няма опорна точка в живота си, затова се лута навред, не може да намери своето место. Силата на човека седи във връзката му с Първичната Причина. Силният човек е здравомислещ. Докато човек само дели в живота си, дотогава той не може да расте. Ето защо, човек трябва да започне живота си с великите процеси на събиране и умножение. Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи. Тази идея е пробният камък в неговия живот.
към текста >>

Силният човек е здравомислещ.
- Този, който се е отделил от Първичната Причина на живота. Казват за някого: този човек не мисли право. Защо не мисли право? - Понеже се е отделил от Първичната Причина, няма тил, няма опорна точка в живота си, затова се лута навред, не може да намери своето место. Силата на човека седи във връзката му с Първичната Причина. Силният човек е здравомислещ. Докато човек само дели в живота си, дотогава той не може да расте. Ето защо, човек трябва да започне живота си с великите процеси на събиране и умножение. Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи. Тази идея е пробният камък в неговия живот. Тя е основата на живота му.
към текста >>

Докато човек само дели в живота си, дотогава той не може да расте.
Казват за някого: този човек не мисли право. Защо не мисли право? - Понеже се е отделил от Първичната Причина, няма тил, няма опорна точка в живота си, затова се лута навред, не може да намери своето место. Силата на човека седи във връзката му с Първичната Причина. Силният човек е здравомислещ. Докато човек само дели в живота си, дотогава той не може да расте. Ето защо, човек трябва да започне живота си с великите процеси на събиране и умножение. Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи. Тази идея е пробният камък в неговия живот. Тя е основата на живота му. Тази основа требва постоянно да се подобрява.
към текста >>

Ето защо, човек трябва да започне живота си с великите процеси на събиране и умножение.
Защо не мисли право? - Понеже се е отделил от Първичната Причина, няма тил, няма опорна точка в живота си, затова се лута навред, не може да намери своето место. Силата на човека седи във връзката му с Първичната Причина. Силният човек е здравомислещ. Докато човек само дели в живота си, дотогава той не може да расте. Ето защо, човек трябва да започне живота си с великите процеси на събиране и умножение. Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи. Тази идея е пробният камък в неговия живот. Тя е основата на живота му. Тази основа требва постоянно да се подобрява. Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот.
към текста >>

Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи.
- Понеже се е отделил от Първичната Причина, няма тил, няма опорна точка в живота си, затова се лута навред, не може да намери своето место. Силата на човека седи във връзката му с Първичната Причина. Силният човек е здравомислещ. Докато човек само дели в живота си, дотогава той не може да расте. Ето защо, човек трябва да започне живота си с великите процеси на събиране и умножение. Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи. Тази идея е пробният камък в неговия живот. Тя е основата на живота му. Тази основа требва постоянно да се подобрява. Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот. Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите идеи, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба.
към текста >>

Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот.
Ето защо, човек трябва да започне живота си с великите процеси на събиране и умножение. Казвам: всеки човек требва да има една определена Божествена идея, на която да служи. Тази идея е пробният камък в неговия живот. Тя е основата на живота му. Тази основа требва постоянно да се подобрява. Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот. Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите идеи, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба. Често светските хора казват за някой религиозен човек, че е луд. Така може да говори само онзи, който владее Истината. Коя е нормата, по която се познава, кой човек е здравомислещ и кой не? - От Божествено гледище здравомислещ човек е този, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл.
към текста >>

Често светските хора казват за някой религиозен човек, че е луд.
Тази идея е пробният камък в неговия живот. Тя е основата на живота му. Тази основа требва постоянно да се подобрява. Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот. Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите идеи, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба. Често светските хора казват за някой религиозен човек, че е луд. Така може да говори само онзи, който владее Истината. Коя е нормата, по която се познава, кой човек е здравомислещ и кой не? - От Божествено гледище здравомислещ човек е този, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл. Сълзите по очите му показват, че той се е отклонил от правия път. Беднотията не е нещастие, но тя показва отклонение от правия път.
към текста >>

Коя е нормата, по която се познава, кой човек е здравомислещ и кой не?
Тази основа требва постоянно да се подобрява. Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот. Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите идеи, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба. Често светските хора казват за някой религиозен човек, че е луд. Така може да говори само онзи, който владее Истината. Коя е нормата, по която се познава, кой човек е здравомислещ и кой не? - От Божествено гледище здравомислещ човек е този, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл. Сълзите по очите му показват, че той се е отклонил от правия път. Беднотията не е нещастие, но тя показва отклонение от правия път. Богатството не е нещастие, но то показва отклонение от правия път. Гордостта, невежеството показват отклонение от правия път.
към текста >>

- От Божествено гледище здравомислещ човек е този, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл.
Всички мъчнотии, които идват в живота на кой и да е човек, не целят нищо друго, освен да подобрят основата, върху която е поставен неговия живот. Изпитанията в света не са нищо друго, освен начини, процеси, чрез които се опитва, дали основата, върху която градим нашия живот е трайна, устойчива И ако нашите идеи, нашите възгледи и нашите знания, в продължение на 50-60 годишен живот, се рушат, това показва, че основата на нашия живот е слаба. Често светските хора казват за някой религиозен човек, че е луд. Така може да говори само онзи, който владее Истината. Коя е нормата, по която се познава, кой човек е здравомислещ и кой не? - От Божествено гледище здравомислещ човек е този, в ума на когото не съществува абсолютно никаква отрицателна мисъл. Сълзите по очите му показват, че той се е отклонил от правия път. Беднотията не е нещастие, но тя показва отклонение от правия път. Богатството не е нещастие, но то показва отклонение от правия път. Гордостта, невежеството показват отклонение от правия път. Съвременните хора искат да знаят Истината.
към текста >>

- Само на онзи човек, който е свързан с Божествения СВ"Г.
Беднотията не е нещастие, но тя показва отклонение от правия път. Богатството не е нещастие, но то показва отклонение от правия път. Гордостта, невежеството показват отклонение от правия път. Съвременните хора искат да знаят Истината. Кому се казва Истината? - Само на онзи човек, който е свързан с Божествения СВ"Г. Евреите казваха: -Луд е, бяс има, защо Го слушате"? - Това е гласът на света, от който всеки човек трябва да се освободи. Затова именно, Христос казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл на тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина на нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз. В този Път ще ходиш ти. Тази Истина е за тебе.
към текста >>

- Това е гласът на света, от който всеки човек трябва да се освободи.
Гордостта, невежеството показват отклонение от правия път. Съвременните хора искат да знаят Истината. Кому се казва Истината? - Само на онзи човек, който е свързан с Божествения СВ"Г. Евреите казваха: -Луд е, бяс има, защо Го слушате"? - Това е гласът на света, от който всеки човек трябва да се освободи. Затова именно, Христос казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл на тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина на нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз. В този Път ще ходиш ти. Тази Истина е за тебе. Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години!
към текста >>

Затова именно, Христос казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл на тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина на нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз.
Съвременните хора искат да знаят Истината. Кому се казва Истината? - Само на онзи човек, който е свързан с Божествения СВ"Г. Евреите казваха: -Луд е, бяс има, защо Го слушате"? - Това е гласът на света, от който всеки човек трябва да се освободи. Затова именно, Христос казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл на тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина на нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз. В този Път ще ходиш ти. Тази Истина е за тебе. Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека.
към текста >>

Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години!
- Това е гласът на света, от който всеки човек трябва да се освободи. Затова именно, Христос казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл на тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина на нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз. В този Път ще ходиш ти. Тази Истина е за тебе. Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който требва да мине през огъня - изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен и устойчив, вечен, има вечен дом, в който може да живее - характерът, това е човешкият дом. * * * Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. * * * Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко.
към текста >>

========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека.
Затова именно, Христос казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл на тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина на нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз. В този Път ще ходиш ти. Тази Истина е за тебе. Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който требва да мине през огъня - изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен и устойчив, вечен, има вечен дом, в който може да живее - характерът, това е човешкият дом. * * * Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. * * * Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват.
към текста >>

Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който требва да мине през огъня - изпитните.
В този Път ще ходиш ти. Тази Истина е за тебе. Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който требва да мине през огъня - изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен и устойчив, вечен, има вечен дом, в който може да живее - характерът, това е човешкият дом. * * * Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. * * * Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват. И няма защо да се стараем да ги предотвратим, па и не можем да ги предотвратим - те ще минат и ще принесат своето добро. Учителят
към текста >>

И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен и устойчив, вечен, има вечен дом, в който може да живее - характерът, това е човешкият дом.
Тази Истина е за тебе. Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който требва да мине през огъня - изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен и устойчив, вечен, има вечен дом, в който може да живее - характерът, това е човешкият дом. * * * Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. * * * Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват. И няма защо да се стараем да ги предотвратим, па и не можем да ги предотвратим - те ще минат и ще принесат своето добро. Учителят
към текста >>

* * * Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания.
Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който требва да мине през огъня - изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен и устойчив, вечен, има вечен дом, в който може да живее - характерът, това е човешкият дом. * * * Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. * * * Идва епоха по-величава, отколкото е имало досега и ние можем с радост да очакваме това светло бъдеще От тия бури, които идват да дезинфекцират, да пречистят света, не трябва да се боим ни най-малко. Трябва да благодарим на Бога, че те идват. И няма защо да се стараем да ги предотвратим, па и не можем да ги предотвратим - те ще минат и ще принесат своето добро. Учителят
към текста >>

6. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора.
Живата наука се стреми да намери съответствието между външните явления и духовните сили, които стоят зад тях. И намирането на това съответствие дава ключ за разбиране на цялата природа и за манипулиране с по-дълбоките ù сили и закони. Тогаз се отварят безкрайни хоризонти за постижения и възможности. Еволюционният процес от по дълбоко гледище не е нищо друго, осен еволюция на съзнанието. Коя е основната характеристика на днешното съзнание? Всеки човек се чувствува днес същество, отделно от другите хора. Днешното съзнание е индивидуално, а в дълбокото минало не е било такова. Днешната степен на съзнание е само една фаза от неговото развитие. Днес предстои издигането му в една по-горна фаза - неговото разширение. Но тогаз се пита: има ли белези, някои факти, които да ни говорят за характера на това ново съзнание? Закон на частите и закон на Цялото „Разумното, Първичната Причина, съдържа живота на всички в себе си, съдържа единството на всички души".
към текста >>

Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание.
Но това е само външен израз на един процес, който се извършва дълбоко в съзнанието. Все повече се рушат стените между народите, расите, а така също и между отделните души. Защо е тази тенденция на развитието? За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме, в що се състои еволюционният процес. Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в монадата. Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание. Какъв е характерът на това ново съзнание? Единството лежи в основата на цялото битие. Разумното, което работи в човека, работи и в всички други същества. Животът, който лежи в основата на цялото битие, е един; божественото, което работи в всички същества, е едно. Ето защо, когато човек прояви божественото в себе си, почва да чувствува единството на живота, връзките си с Цялото.
към текста >>

Разумното, което работи в човека, работи и в всички други същества.
За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме, в що се състои еволюционният процес. Еволюционният процес, всъщност, се състои във все по-голяма проява на силите, заложбите, скрити в монадата. Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание. Какъв е характерът на това ново съзнание? Единството лежи в основата на цялото битие. Разумното, което работи в човека, работи и в всички други същества. Животът, който лежи в основата на цялото битие, е един; божественото, което работи в всички същества, е едно. Ето защо, когато човек прояви божественото в себе си, почва да чувствува единството на живота, връзките си с Цялото. И той, от егоистичния, личния живот, влиза в един по-широк живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Навсякъде той вижда всъщност един единствен живот: животът на Бога, на Разумното, на Първичната Причина.
към текста >>

Ето защо, когато човек прояви божественото в себе си, почва да чувствува единството на живота, връзките си с Цялото.
Колкото повече човек проявява своята висша, божествена природа, толкова повече се издига той от съзнанието на отделната личност до едно по разширено съзнание. Какъв е характерът на това ново съзнание? Единството лежи в основата на цялото битие. Разумното, което работи в човека, работи и в всички други същества. Животът, който лежи в основата на цялото битие, е един; божественото, което работи в всички същества, е едно. Ето защо, когато човек прояви божественото в себе си, почва да чувствува единството на живота, връзките си с Цялото. И той, от егоистичния, личния живот, влиза в един по-широк живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Навсякъде той вижда всъщност един единствен живот: животът на Бога, на Разумното, на Първичната Причина. И този единствен живот на Бога, който преминава през него, преминава и през всички същества. Тогаз връзките му с Цялото стават реални за него.
към текста >>

Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот.
И той, от егоистичния, личния живот, влиза в един по-широк живот. По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Навсякъде той вижда всъщност един единствен живот: животът на Бога, на Разумното, на Първичната Причина. И този единствен живот на Бога, който преминава през него, преминава и през всички същества. Тогаз връзките му с Цялото стават реални за него. Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души; ето защо, когато човек живее в закона на Цялото, той е във връзка с Първичната Причина, с Бога. Той ще има такова отношение към всички същества каквото Първичната Причина има към тях. Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено". „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества.
към текста >>

Първичната Причина съдържа единството на всички души; ето защо, когато човек живее в закона на Цялото, той е във връзка с Първичната Причина, с Бога.
По-рано той е живял в илюзията на отделността, в закона на частите, а сега живее в закона на Цялото. Навсякъде той вижда всъщност един единствен живот: животът на Бога, на Разумното, на Първичната Причина. И този единствен живот на Бога, който преминава през него, преминава и през всички същества. Тогаз връзките му с Цялото стават реални за него. Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души; ето защо, когато човек живее в закона на Цялото, той е във връзка с Първичната Причина, с Бога. Той ще има такова отношение към всички същества каквото Първичната Причина има към тях. Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено". „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт ние ще дойдем до една правилна философия на живота.” Учителят Защо животът в Цялото не значи отпадане на силите, но напротив разцъфтяване на всички спящи сили и заложби?
към текста >>

Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено".
И този единствен живот на Бога, който преминава през него, преминава и през всички същества. Тогаз връзките му с Цялото стават реални за него. Новото не означава обезличаване, понеже при тази фаза на развитие индивидуалното съзнание се запазва, само че едновременно човек чувствува връзките с целокупния живот. Първичната Причина съдържа единството на всички души; ето защо, когато човек живее в закона на Цялото, той е във връзка с Първичната Причина, с Бога. Той ще има такова отношение към всички същества каквото Първичната Причина има към тях. Животът в Цялото е извор на сила „Ако аз стъпча това цвете, спра процеса му, като се върна вечерта усещам в душата си, че нещо ми е криво, направил съм нещо, което не е съобразно с Любовта", „Като намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате, или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено". „Всички сме свързани. Съдбата на всекиго е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт ние ще дойдем до една правилна философия на живота.” Учителят Защо животът в Цялото не значи отпадане на силите, но напротив разцъфтяване на всички спящи сили и заложби? Защото соковете, силите, които проявява отделната монада, идат от Живота на Цялото. Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото.
към текста >>

Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама?
Защото соковете, силите, които проявява отделната монада, идат от Живота на Цялото. Това, което е невъзможно за онзи, който живее в закона на частите, става възможно за онзи, който живее в закона на Цялото. Пред него има безгранични възможности за растеж, творчество, работа. У този, който живее в закона на Цялото, се разцъфтяват всички дарби, добродетели, защото той влиза вече в връзка с космичния живот. Всички сили отвсякъде прииждат към него и го подкрепят. Една аналогия: Какво може да направи ръката на човека сама? Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане. Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост?
към текста >>

Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него.
Тя може да направи нещо дотолкоз, доколкото е свързана с целия организъм. Ако клетките на ръката искат да се индивидуализират, те ще разслабят връзките си с цялото и ще настане израждане. Има закон: Всяко едно действие, което е в дисхармония с великата Истина за единството, докарва страдания, а всяко действие, което е в хармония с тая Истина, докарва радост и прилив на енергия. Трябва да знаем, че всички сме свързани помежду си, че един не може да бъде щастлив, без да бъдат щастливи другите; нали когато едно място в организма се нарани, то и другите клетки в организма чувствуват това? Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него. Животът в него става по-изобилен. Животът на Цялото, като се влива в него, подтиква го напред, развива всичките му заложби. Винаги животът в илюзията на отделността ражда страдания, тревоги, пустота, празнота. Защо? Защото такъв човек разслабва връзките си с целокупния живот. Тогаз той е лишен от тези животворни сили, които могат да съдействуват за неговата еволюция.
към текста >>

Защото такъв човек разслабва връзките си с целокупния живот.
Защо животът в любовта е извор на радост? Защото тогаз човек има връзки с Цялото и животът на Цялото се влива в него. Животът в него става по-изобилен. Животът на Цялото, като се влива в него, подтиква го напред, развива всичките му заложби. Винаги животът в илюзията на отделността ражда страдания, тревоги, пустота, празнота. Защо? Защото такъв човек разслабва връзките си с целокупния живот. Тогаз той е лишен от тези животворни сили, които могат да съдействуват за неговата еволюция. При преживяване на единството, човек чувствува пулса на великия живот, който тече през цялата природа. Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си.
към текста >>

При преживяване на единството, човек чувствува пулса на великия живот, който тече през цялата природа.
Животът в него става по-изобилен. Животът на Цялото, като се влива в него, подтиква го напред, развива всичките му заложби. Винаги животът в илюзията на отделността ражда страдания, тревоги, пустота, празнота. Защо? Защото такъв човек разслабва връзките си с целокупния живот. Тогаз той е лишен от тези животворни сили, които могат да съдействуват за неговата еволюция. При преживяване на единството, човек чувствува пулса на великия живот, който тече през цялата природа. Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си.
към текста >>

Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр.
Тогаз той е лишен от тези животворни сили, които могат да съдействуват за неговата еволюция. При преживяване на единството, човек чувствува пулса на великия живот, който тече през цялата природа. Това е блаженството на мъдреца. Той ще изпитва постоянна радост, блаженство, понеже музиката на всемира ще преминава през него. Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила.
към текста >>

Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те.
Ето защо онзи, който живее в любовта, като повдига околните, повдига и себе си. Когато човек започне да живее в това ново съзнание на Цялото, тогаз, ако е музикант, ще се разцъфтят у него музикалните дарби; ако е математик - математичните дарби и пр. Всички души, които трептят в хармония, макар и да са на далечно разстояние една от друга, са в особена, по интимна връзка помежду си. Ето защо всички души, които са на еднакво ниво на съзнание, са в по-интимна вътрешна връзка по закона на хармонията. Това може да се обясни чрез една аналогия с музикалните тонове: когато изсвириш или изпееш един тон, то в близката китара ще се раздвижи тая именно струна, която е в хармония с този тон; и тая струна ще издаде същия тон. Ето защо един добър човек е във вътрешна по-интимна връзка с всички добри души, дето и да се намират те. И затова, добротата е извор на сила. Разумната природа по един мъдър начин възпитава душите и ги води км един по-висок живот. Когато причиниш страдание на кое да е същество, ти си нарушил закона на единството, на Цялото. Ти вече живееш в закона на частите. И затова се изолираш от известни сили на живот; поради това именно ще минеш през страдание.
към текста >>

Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си.
Ти вече живееш в закона на частите. И затова се изолираш от известни сили на живот; поради това именно ще минеш през страдание. И чрез това страдание, което ще преживееш, ще разбереш, че всяко страдание, което причиняваш на другите, си го причинил на себе си. По този начин природата възпитава. Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота. Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си. Човек, който живее в закона на Цялото (т.е. в мировата Любов), ще разбира от езика на всички същества и всички същества ще го разбират. Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо? Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън.
към текста >>

Човек, който живее в закона на Цялото (т.е.
И затова се изолираш от известни сили на живот; поради това именно ще минеш през страдание. И чрез това страдание, което ще преживееш, ще разбереш, че всяко страдание, което причиняваш на другите, си го причинил на себе си. По този начин природата възпитава. Човешката душа така научава един велик урок за единството на живота. Тя научава, че ако човек удари някого, всъщност удря самия себе си. Човек, който живее в закона на Цялото (т.е. в мировата Любов), ще разбира от езика на всички същества и всички същества ще го разбират. Дето и да отива, той ще носи с себе си една вътрешна светлина, мир, хармония, радост и живот. При него отчаяният ще се утеши, ще се изпълни с надежда и вяра; болният ще оздравее; лошият ще се преобрази, у него ще се появи желание да прояви добротата си; звярът ще седне кротко при нозете му. Защо? Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън. Защо детето е привързано към майка си?
към текста >>

За него да стори път на една мравка, или да я спаси от удавяне е толкоз важно, колкото и да направи някое велико дело, пред очите на светския човек.
Защото той влиза във връзка със свещения олтар, който се намира в душата на всекиго; той знае, че на този олтар гори неугасимият огън. Защо детето е привързано към майка си? Защо се приближава до нея с радост? Защото детето чувствува, че като се приближи до нея, приближава се до едно същество, което мисли за неговото щастие и му желае доброто. По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото. За него да стори път на една мравка, или да я спаси от удавяне е толкоз важно, колкото и да направи някое велико дело, пред очите на светския човек. Той разглежда всяко нещо не от гледището на частите, но от гледището на Цялото. Той вече преценява другите същества не от гледището на отделната личност, но от гледището на Първичната Причина. Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие. Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че онзи е нарисувал тая картина, или че я притежава.
към текста >>

Единният живот Учителят казва: „За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си.
Той разглежда всяко нещо не от гледището на частите, но от гледището на Цялото. Той вече преценява другите същества не от гледището на отделната личност, но от гледището на Първичната Причина. Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие. Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че онзи е нарисувал тая картина, или че я притежава. Единният живот Учителят казва: „За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае висшето, Божественото, което работи в него". Но това вечното, Божественото, което работи в тебе, работи и в всички хора. Най-хубавото, най-красивото, което живее в тебе, то живее и във всички души. Във всяка душа растат най-хубави цветя, които, може би, но са още разцъфтели във всичкия си блясък. Във всяка душа има извор, който, може би, още не си е проправил път и не са протекли още животворните му струи.
към текста >>

В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството.
От живота на „мъчение" и „труд", се издига до живот на „работата". Който живее в илюзията на отделността, търси своята слава, а който живее в закона на цялото, търси Божията слава. Додето работиш за себе си, за своята слава, ти се откъсваш от Цялото и ще се изродиш. А като почнеш да работиш за славата на Бога. т.е когато любовта стане импулс на твоята дейност, надгробната плоча е отмахната, ти си свободен. В отделни минути на вътрешно озарение човек и в днешната си степен на развитие се издига до схващане на единството. Всички, у които съзнанието за единството почва да се събужда, са предвестници на новата култура, която иде. Тя ще бъде култура на единството. Не презирайте тялото и не смесвайте плътта с вашите желания, с вашите похоти. От тях трябва да се отречете, а не от плътта, защото то значи да се отречете от всички мисли и дела, които стават чрез нея. Учителят
към текста >>

7. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни.
Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си. Давайте и прощавайте, мои деца. Критикуването Нам се следва да съдим, не вам. Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие? Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила. Грешки винаги ще се правят както от вас, така и от други. Но всяка погрешка носи и своята поука.
към текста >>

Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек.
Давайте и прощавайте, мои деца. Критикуването Нам се следва да съдим, не вам. Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие? Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила. Грешки винаги ще се правят както от вас, така и от други. Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква.
към текста >>

Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила.
Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие? Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила. Грешки винаги ще се правят както от вас, така и от други. Но всяка погрешка носи и своята поука. Ако вече не правиш такива, ще бъдеш съвършен, но това от никого от вас не може да се очаква. Мисли върху това, преди да се е оформила тебе една мисъл за осъждане. За подобна мисъл затвори своя ум, преди още тя да се е отпечатала в твоя мозък.
към текста >>

Не говорете за никого нищо, което не бихте желали да е самият човек.
Нека всяка дума, която искате да изговорите, да ви служи за школуване - върху всяка изговорена дума да бдите. Научете се да слушате, когато другите говорят и помагайте през това време на говорещия чрез мислителната си сила. Не желайте да блестите, нито кому и да е да говорите за себе си, до като не сте съвсем сигурни, че чрез това ще помогне на това лице - а това е твърде рядък случай. Никога не одумвайте другите - макар и по-най-невинен начин. Говорете за другите само когато чрез това можете да им помогнете или да ги защитите в тяхно отсъствие. Не говорете за никого нищо, което не бихте желали да е самият човек. Ако потиснете подобни думи преди да дойдат върху устните ви, вие помагате на себе си, помагате на другите и с това работите за нас, защото Другите - това сме Ние. Както с дела, така и с мълчание работите за силите на Светлината. Бъдете тихи и при това деятелни; тихи за външния свят, дятелни да достигнете Мене. Стремете се неуморимо и непрестанно към това и скоро ще бъдете способни да владеете думите и мислите си. Истина Всичко, що съединява, е истина, всичко що разединява е неистина.
към текста >>

- Погрешката на всички хора, каквито и да са те — светски или религиозни - седи в това, че ние искаме да разполагаме с живота си тъй, както си искаме.
Имайте силно желание тялото ви да бъда силно и действувайте то да стане такова. Имате ли силно желание да добиете сила, за да помагате на другите, то скоро здравето ще бъде ваше достояние. „Където влезе Любовта, там всички се надпреварват да си отстъпват и да си услужват. По това се познава Любовта. „От вас се иска едно - да пазите да не събаряте онова, което Бог гради във вас". - Погрешката на всички хора, каквито и да са те — светски или религиозни - седи в това, че ние искаме да разполагаме с живота си тъй, както си искаме. - Това е едно голямо заблуждение. „Човек не трябва да се хвали със своята светост, със своята сила и знания - с всички тези похвали човек губи своята сила," Скромност, абсолютна скромност се изисква, като сила, която изтича от вас. - Бог, който живее във вас ще ви въздигне. Учителя
към текста >>

„Човек не трябва да се хвали със своята светост, със своята сила и знания - с всички тези похвали човек губи своята сила," Скромност, абсолютна скромност се изисква, като сила, която изтича от вас.
„Където влезе Любовта, там всички се надпреварват да си отстъпват и да си услужват. По това се познава Любовта. „От вас се иска едно - да пазите да не събаряте онова, което Бог гради във вас". - Погрешката на всички хора, каквито и да са те — светски или религиозни - седи в това, че ние искаме да разполагаме с живота си тъй, както си искаме. - Това е едно голямо заблуждение. „Човек не трябва да се хвали със своята светост, със своята сила и знания - с всички тези похвали човек губи своята сила," Скромност, абсолютна скромност се изисква, като сила, която изтича от вас. - Бог, който живее във вас ще ви въздигне. Учителя
към текста >>

8. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения.
Видяхме сгромолясването на монархията в Русия, Германия, Австро-Унгария, Турция и заместването ù с републикански управления, а в страната на богопомазаните руски самодържци - с една нова, „съветска" власт с един съюз от републики, стремящи се да изградят своята трудова, социална и политическа организация върху новите начала на колективизъм, на национално и социално равенство и братство. На тия големи и резки външни промени съответствуват дълбоки изменения в отношенията на хората, в тяхното съзнание, в групирането на обществените сили изобщо. Но всички тия външни и вътрешни промени далеч не доведоха до едно уравновесяване и хармонизиране на обществените сили; те разкриха нови страници за нови, още по-непримирими и грамадни конфликти; те само прегрупираха силите за нови борби, водещи към още по-величави по своя замах и значение сбития. Голямата война остави на човечеството едно грозно наследство от разорения и опустошения, от грамадни и неизплатими дългове. Но нейните морални последици далеч надминават материалните злини. Тя пробуди и разюзди животинското в човека и обществата, причини всеобщо морално загрубяване и дегенериране, раздуха междунационални и класови смрази, създаде предпоставките за един още по-несдържан и алчен национализъм и за още по-съкрушающ и спъващ развитието милитаризъм, с неговите модерни и незнаещи граници въоръжения. Може да се смята като очевидно и безспорно, че днес общото световно положение е значително по-тежко, по-болезнено, по-несигурно, отколкото в предвечерието на голямата световна война. Въпреки временните колебания в поминъчното състояние на народните маси, извършило се е и се извършва едно постоянно обедняване на последните. Числото на безработните в най-индустриалните страни като Англия, Съединените Щати, Германия се наброяват с милиони. От това може да се съди и за числото на полуработните, за острата конкуренция в средата на грамадното мнозинство хора. които нямат нищо, освен своите ръце, както за ниските надници и заплати.
към текста >>

Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация.
А с надигането на недоволните и революционни сили, засилва се и икономическото и политическо подтисничество във всяка страна. Почти всички държави развиха през време на войната своя апарат за упражнение на властта, насилието и подтисничеството до чудовищни размери и продължават да го развиват, пригаждайки го главно за борба срещу „вътрешния неприятел." В много държави народните свободи са само една илюзорност; те са запазени само за крепителите на старото. Демократизмът и парламентаризмът са само прикрития за най-сурова диктатура. Наред със „законната власт" действуват полуприкрито или конспиративно „неотговорни фактори" - обикновено въоръжени организации, не спиращи се пред никакви насилия и то под прикритието на държавната власт. Националното подтисничество също така е врастнало. Десетки милиони хора в Европа са подложени на жестока и позоряща човека денационализация. Тук ограниченията на свободите отиват понякога чак до забраната да се говори майчин език - както е случаят в гръцка Македония. Това национално подтисничество се изрази още в секвестиране на имоти, принудително изселване на инородните населения и всевъзможни жестоки репресии. Всичко това е от естество да раздухва създадените чрез войната и последвалите я жестоки и несправедливи договори за мир междунационални раздори. Но от най-голямо значение за стопанския живот на големите индустриални държави и за общото социално и политическо положение е чувствителното и все по-значително стесняване на международния пазар, главно поради развиване на индустрия в изостаналите страни и самите колонии, както и поради изолирането, по разни причини, на грамадни области и изобщо намаляване на търговските връзки с тях, както е случая със съюза на Съветските Държави, с голяма част на Китай и с Индия в най-ново време. Това стесняване на пазаря се отразява най-чувствително върху индустрията, търговията и поминъка в големите индустриални страни, а оттук и върху всеобщия стопански и политически живот.
към текста >>

* * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек.
Разрешението на тия големи проблеми се налага вече от самия технически и стопански прогрес. Животът не може по-нататък да бъде сковаван в съществуващите трудови, национални и класови форми. Разрешението на тия проблеми е едно все по-настойчиво и повелително искане на все нови и нови милиони страдащи човешки същества, които виждат в това разрешение съществено условие за човешки живот и гарантиране общото подобрение. Тая нужда за ориентиране на живота в нови посока е тъй грамадна, тя засега най-чувствително такива широки народни маси и предизвиква такива вътрешни борби, че конфликтът между силите на старото и тия на новото изпъква вече като основен, доминиращ над всичко социален конфликт в международния живот. Сами по себе тия борби водят също тъй към по-нататъшно изостряне на голямата социална криза. * * * Върху тоя фон на разрастваща се всесветска криза се очертават и развиват понастоящем събития, които са от най-голяма важност и трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек. Това са на първо място събитията в Съюза на Съветските републики и тия в Индия. Тия събития са от грамадна важност, не само защото в тях са ангажирани стотици милиони хора, а и защото са в най-тясна връзка с общата социална криза, ще имат едно решаващо значение върху по-нататъшното ù развитие, а още и затова, защото те ни разкриват изгледи за нови спасителни насоки в живота. В страната на Чернишевски, Достоевски, Толстой, както и в мистична Индия днес се правят най-великите опити за налучкване нови пътища и за нови строителства в живота. Тук само бегло и накъсо ще посочим, какво става в едната и в другата страна. Голяма тревога се вдигна неотдавна у нас, пък и в цяла Европа, за смъкнати камбани, разрушени и затворени манастири и черкви, за хвърлени килимявки, за безбожнически агитации, за насилия против тъй наречените кулаци (селски думбази) в съветските страни.
към текста >>

Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари.
Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр. през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени. Любителите на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца. Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят. По тоя начин въпросът за господството на тая или оная социална форма се слага все по-практически и конкретно: кой ще издържи в голямата икономическа и политическа борба, кой ще осигури на народните маси повече култура и просвета, кой ще ги ентусиазира повече и извика към свръхусилие и плодовита творческа работа; кой ще даде по-евтин хляб, по-евтини средства за съществуване и блага, като осигури чрез това и по-широка икономическа и политическа свобода на тия маси; кой ще създаде в своите граници по-пълна хармония, по-съвършено братство, по-мощен подем за всестранно развитие. Явно е, че заздравяването на съветския режим и изпъкването на съветските републики в ролята на опасен конкурент, иде значително да влоши международната криза, да засили желанието на враговете на съветския строй и съветските републики да се справят решително и веднъж за винаги с тях; то иде да създаде една още по-обтегната и несигурна международна и социална атмосфера.
към текста >>

То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек.
Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл. То неизбежно ще добива все повече характер на движение за истинско социално освобождение и за пробуждане на истинския, духовния човек. * * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване.
към текста >>

Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си.
* * * В заключение трябва да кажем, че кризата, която преживява старият свят, съвсем не е една криза лека и скоропреходна; това е криза на залеза на една отживяла времето си обществена система и заместването ù с нова. Новият живот иде: неотразимо и неизбежно старият свят с неговите безумства и престъпления си отива. Отива си той, защото не е в състояние да разреши големите проблеми на новото време, Безсилен да се справи с тия проблеми, тоя стар свет има обаче всичкото желание да задуши новото в неговия зачатък, да му прегради пътя; той обаче е все по-малко в състояние да постигне това. Голямо е желанието на капиталистическите държави да задушат в себе всеки социален протест, всяко недоволство, всеки стремеж за организирано противодействие от страна на икономически и политически подтиснати обществени слоеве и нации. Но подтисничеството от горе води засилено противодействие от долу, възрастване на недоволството, създаване благоприятна атмосфера за виреене на крайните социални идеи и стремежи; то води към парализиране и изтощение на самите творчески и строителни сили на нацията и към държавно опропастяване. Големите капиталистически държави охотно биха се нахвърлили върху Съюза на светските републики, за да го смажат преди да стъпи здраво на краката си. Но те са разпокъсани поради своето неизбежно и алчно съперничество на враждебни лагери, които взаимно се дебнат. Една от големите държави на Европа, Германия, задущаваща се все повече от наложеното й бреме на репарации, окастрена и подложена на унижения, се ориентира по подобие на Турската република, в единствено спасителната за нея посока - към дирене решителна опора в Съюза на съветските републики. Резултатите на последните избори в Германия са знаменателни в това отношение. Същото се извършва и в самата Италия. Засилването на световната криза, която е още в своето начало, ще отслабва вътрешно враговете на Съв.
към текста >>

днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество.
Това разединение на държавите в Европа е, наред с острата свтовна криза, непосредствена причина, поради която противоречията между Съв. държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща. * * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване.
към текста >>

Тоя истински човек иде.
държава и тия на Западна Европа и техните васали на изток не са се разразили още в нова всесвтска война, несравнено по-страшна и разорителна от миналата. Отлагането обаче на тая война не значи нейното избягване. Тя все пак неизбежно ще дойде и то като резултат на едно по-широко организиране на враждебни сили и в края на краищата ще се изрази в един решителен военен двубой между две взаимно изключващи се системи на трудова, социална и политическа организация, на две основно враждебни помежду си цивилизации - едната залязваща, другата изгряваща. * * * Погледнем ли по-дълбоко на голямата свтовна криза и нейните спътници - мизерията, страданията, враждите. днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>

Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване.
днешните и утрешни войни, не можем да не съзрем, че ако това всичко е възможно, то е защото човекът се намира още в едно нисшо животинско състояние и неговата трудова, социална и политическа организация е пълно отражение на това нисшо животинско състояние; то е, защото още не се е пробудил и не е взел надмощие в обществения живот духовният, разумният, истинският човек, за когото е невъзможно каквото и да било робство, в каквато и форма да се явява то - робовладелство, крепостничество и чокойство, наемничество, никакво класово или национално подтисничество. Тоя истински човек иде. Той е носител на най-ценното в живота. Той е, който ще даде най-пълното и бляскаво разрешение на всички големи проблеми на живота. Ние виждаме неговото пробуждане в борбите на Индия, в засилването на духовните движения, които са носители на най-възвишената общочовешка любов, в новия дух на идеализъм и стремеж към просвета, общочовешка солидарност, висша социална правда, който раздвижва народните маси. Големите страдания, изпитните, настоящи и близки са само едно важно условие за пробуждането на тоя истински човек и неговото възмъжаване. От друга страна, нисшото, животинското, за да бъде за винаги отречено и преодоляно, трябва да разгърне своята природа, да се прояви в пълната си грозота и да изпита до край своите средства и методи.
към текста >>

9. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ.
В Египет са запазени документи за Хермес Трисмегист, който е бил от ранните ръководители на египетската култура. Египет, както и Индия, са били центрове на посвещение в древния свят. Че наистина е така, се вижда от обстоятелството, че най-видните мъдреци, философи и пр. в света са отивали в Египет или Индия, за да получат посвещение и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата. Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху. На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху. Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота. Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са.
към текста >>

На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху.
Че наистина е така, се вижда от обстоятелството, че най-видните мъдреци, философи и пр. в света са отивали в Египет или Индия, за да получат посвещение и след това са се връщали, за да работят в своите страни и са давали нов тласък на културата. Египтяните са били запознати с окултната наука. Напр. те са казвали, че човек има следните тела: хат (физ. тяло), анх (етерно тяло), ка (астрално тяло) и по-горни тела: хати, бай, хеиби, ху. На едно място в намерените египетски книги се казва, че човек се предпазва от лош път от ка, бай и ху. Казахме, че египетският клон почва да работи после в Персия и тогаз там се разцъфтява бляскава култура с подем във всички области на живота. Зороастър се ражда в Персия и отпътува в разни земи, за да влезе във връзка с центровете на Всемирното Бяло Братство и след това се връща в Персия. Идеите на Зороастър (и на маздеизма) са. изложени в книгата „Зенд-Авеста". Тук ще спомена само няколко думи за тая книга, за да се види, как маздеизмът, както и другите духовни движения преди християнството, са подготвили християнството и неговата култура.
към текста >>

Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека.
" Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той. Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен.
към текста >>

Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му.
Ти, който си чист, покажи ми пътя на закона". Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината.
към текста >>

Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда.
там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото.
към текста >>

Целта на всеки човек е да стане съвършен.
Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му. Там се препоръчва чистота в тяло, в мисли и дела. Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала.
към текста >>

„Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8].
По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция. Между Египет и Гърция почва по-нататъшна връзка, за да се оплодотвори гръцката култура от духовните и научните ценности на египетската. Тук можем да изтъкнем два важни факта: 1) че действително най-видните гръцки мъдреци, философи и законодатели са ходили в Египет, за да почерпят висше знание, творчески идеи; такива са Орфей, Талес, Солон, Питагор, Платон, Парменид и пр. „Първите чужденци, които бяха посветени в тайните на Хермес, бяха Орфей, Талес и Питагор", казва Карл Кизеветер[7]; 2) в Гърция са съществували така наречените Елевзински мистерии (в Елевзис), чрез които подготвените са се въвеждали във висше знание за силите в природата; и човек, който е изучил Елевзинските мистерии, лесно ще види, как в тях се съдържа цялата окултна наука[8]. Чрез дейността на Бялото Братство в Гърция почва подемът в културата: разцъфтяват се драмата и другата поезия, архитектурата, философията, науката и пр. Талес е роден в 640 год. преди Христа в Милет. Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци.
към текста >>

И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека.
Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на Пътя, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102). Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека. Слънцето е емблема на висшия живот, на нещо разумно. И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10].
към текста >>

Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата.
Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека. Слънцето е емблема на висшия живот, на нещо разумно. И всички първи християни са ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най-благоприятните условия, при които човек може да се свърже с невидимия свят, с по-дълбоките сили на природата. Есеите, богомилите и пр. са използували тези условия[10]. Казахме, че мисията на есейското братство е била да внесе християнството в света. Те са изучавали природата, овладявали са великата божествена наука и са водели високонравствен живот, Всички еврейски пророци са се учили при есеите. Есеите са подкрепяли пророците.
към текста >>

Веднъж го посети един светски човек, чието име той никога не разкри и който му съобщи една мистична философия, чийто идеал беше проникването на човека от божествения живот.
Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са действували съживително чрез внасяне новите идеи. Те работеха между другото и чрез вдъхновяване на философи, учени, поети, художници, държавници, общественици. Ето какво пише за такъв вид дейност Морис Магр: „Християн Розенкроиц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер (прочут мистик). Последният беше най-знаменитият богослов на своето време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посети един светски човек, чието име той никога не разкри и който му съобщи една мистична философия, чийто идеал беше проникването на човека от божествения живот. Той пази две години мълчание и после влезе в обществото на „Божите приятели". Това общество беше по характера си като албигойското". Лайбниц е искал да влезе като член на Розенкройцерското общество, но не е могъл. Обаче, все пак е бил под влиянието на техните идеи. Франциск Бейкон в 17.
към текста >>

10. КАМЕНАР, ОТРОНЕН ЛИСТ - ТЕОФАНА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Животът става реален, когато човек познава Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта.
към текста >>

Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Животът Извор на живота е Любовта. Любовта носи пълния живот. Животът става реален, когато човек познава Любовта. Ако човек не разбере Любовта, не може да разбере и живота. Ако не разбере живота, не може да разбере и времето. А ако не разбере времето, той ще изпадне в ред дисхармонични състояния, които ще го направят нещастен. Най-великото нещо извън Любовта е животът. Животът е плод на Любовта. Но Любовта и животът не са едно и също нещо.
към текста >>

И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда.
Външните форми се разрушават, ала животът вечно продължава. Нищо не е в състояние да го разруши: Животът е по-силен от смъртта. Той е непреривен. Той не се спира. Той трябва непреривно да влиза навътре и да изтича навън. И ако животът на човека не влиза навътре и не изтича навън, той не може да се свърже с окръжаващата среда. Животът, който е в нас, е съвършен. Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма.
към текста >>

И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот.
Животът е нещо свободно, неуловимо. Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот.
към текста >>

Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”.
Удоволствията, страстите, кривите мисли и чувства ограничават живота. Животът може да бъде само добър. Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот.
към текста >>

Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност.
Лош живот няма. Но измененията, които се внасят в добрия живот, те именно докарват лошите последици. И тогава се говори за „светски” живот, за „духовен” живот, за „временен” и „вечен” живот. Ала животът сам по себе си не може да бъде ни „светски”, ни „духовен.” Когато животинското живее в човека, животът става „светски”. А когато разумното живее в него, той става духовен. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека.
към текста >>

Този именно живот е дял на човека.
Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята съзнателна разумност. Думата „живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Разумният живот е живот на безсмъртие, живот без страдания и мъчения. Този именно живот е дял на човека. В истинския живот няма смущения, а постоянна работа. Животът сам по себе си е един. Физическият живот, духовният живот и божественият живот са три велики прояви на целокупния, единния живот. Те се различават по своите обекти, по своите цели и по своите начала. Физическият живот постоянно се изменя и променя.
към текста >>

За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот.
Духовният живот се променя, без да се изменя. Той е живот на морските глъбини, на вътрешността на морето. А божественият живот нито се изменя, нито се променя. Ала всички тия прояви на живота са тясно свързани. Те са части на едно цяло, на целокупния безграничен живот. За да разбере човек живота и да бъде полезен на себе си и на другите, трябва да започне от физическия живот и постепенно да отива към духовния и божествения живот. Който не обича физическия живот, той не може да има никакво отношение към Светлината. Защото във физическия свят е складирана енергията на светлината - в растенията, в плодовете. И хигиената на физическия живот започва с правилно използуване на светлината, складирана в растенията и плодовете. С други думи тя започва с правилното ядене. А яденето е предговор на физическия живот.
към текста >>

11. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда.
Учителите, гениите, светиите са изучавали този език на природата. И всеки, който иска да има правилно разбиране на живота, той трябва да изучава езика на природата. Той е езикът на човешкото самосъзнание и свръхсъзнание. Така както хората сега живеят, това е един минал живот. Сега хората преживяват най-висшия живот на животните. Ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда. Единственото нещо, което никога няма да се подчини на хората, това е природата. Единственото нещо, което може да им се противопостави, това е природата. Единственото нещо, което може да създаде всичкото щастие на хората, това е природата. Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има. Животът се обуславя от един процес, който наричаме дишане Всички почти болести си водят началото от дишането.
към текста >>

Човек, който не диша добре, е сприхав, нервен, дразни се.
Единственото нещо, което никога няма да се подчини на хората, това е природата. Единственото нещо, което може да им се противопостави, това е природата. Единственото нещо, което може да създаде всичкото щастие на хората, това е природата. Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има. Животът се обуславя от един процес, който наричаме дишане Всички почти болести си водят началото от дишането. Човек, който не диша добре, е сприхав, нервен, дразни се. А пък онзи, който диша правилно, дайте му най-голямата сиромашия, той пак е силен. Той знае, че неговото богатство седи в дишането. Източните народи казват: „Ако знаеш, как да дишаш, ти ще оправиш работите си, а ако не знаеш, как да дишаш, ти ще ги забъркаш." Хората търсят лекарство, а пък лекарството е в въздуха. Това е жизненият еликсир или праната. Той е истинският цяр за всички болести.
към текста >>

Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използува ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш.
Между тези две схващания няма противоречие, защото при слабото дишане храносмилането и кръвообращението не стават правилно и изобщо тогаз обмяната на веществата не е правилна и се образува повече пикочна киселина. При слабото дишане прониква по-малко прана в мозъка и тогава мозъкът ти гладува. Нахрани го и ще почнат клетките му да помнят. Ако мозъчното вещество го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии. Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използува ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използувал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми.
към текста >>

Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми.
Ако мозъчното вещество го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии. Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използува ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използувал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането.
към текста >>

А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми.
Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използува ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използувал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат.
към текста >>

Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането.
Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използувал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене.
към текста >>

Човек трябва да разбира живата природа.
В дишането им няма ритъм. После, вследствие на това отклонение те не могат да използуват правилно и по-дълбоките сили, които проникват въздуха. Трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умрем, да се оплакваме от болести. Ако дишаш правилно, всички тези неща не могат да те хванат, но ако не дишаш така, те ще те хванат Ние говорим за неща, които сме опитали. Човек трябва да разбира живата природа. Като почнете да дишате правилно, ще се подобри изведнъж всичко. Ако човек знае, къде да прекара праната, която прониква въздуха и как, веднага у него ще се зародят нови идеи, той ще ги възприеме отвън. За науката на дишането трябва да се създаде една колегия. Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата мисъл .
към текста >>

Ако човек знае, къде да прекара праната, която прониква въздуха и как, веднага у него ще се зародят нови идеи, той ще ги възприеме отвън.
Трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умрем, да се оплакваме от болести. Ако дишаш правилно, всички тези неща не могат да те хванат, но ако не дишаш така, те ще те хванат Ние говорим за неща, които сме опитали. Човек трябва да разбира живата природа. Като почнете да дишате правилно, ще се подобри изведнъж всичко. Ако човек знае, къде да прекара праната, която прониква въздуха и как, веднага у него ще се зародят нови идеи, той ще ги възприеме отвън. За науката на дишането трябва да се създаде една колегия. Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата мисъл . И всички мисли трябва да се опитат и да се види, кои са прави и кои не. Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права.
към текста >>

Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействуват на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки!
Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействуват на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници.
към текста >>

Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално.
Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействуват на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници. И лекарите ще ти кажат: концерти, развлечения.
към текста >>

Че любовта може да се прояви само при един здрав човек!
Не, дишане ти трябва. Приеми въздуха и кажи: „Аз мога да бъда здрав". Съсредоточи ума си към Бога и кажи: „Да бъде така, както ти си устроил. Да бъде волята ти". Ние говорим за любовта. Че любовта може да се прояви само при един здрав човек! Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки.
към текста >>

Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота.
Приеми въздуха и кажи: „Аз мога да бъда здрав". Съсредоточи ума си към Бога и кажи: „Да бъде така, както ти си устроил. Да бъде волята ти". Ние говорим за любовта. Че любовта може да се прояви само при един здрав човек! Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота.
към текста >>

Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав.
Да бъде волята ти". Ние говорим за любовта. Че любовта може да се прояви само при един здрав човек! Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота. И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди.
към текста >>

Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек?
Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота. И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди. Онзи, който диша правилно, той не може да има несрети в живота си. Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек? А Любовта е едно богатство, което носиш. На този красивия човек ти си разположен да му услужиш. Като погледне той, ти си разположен да се жертвуваш. Трябва да четете, да учите. Направете тези малки опити.
към текста >>

На този красивия човек ти си разположен да му услужиш.
И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди. Онзи, който диша правилно, той не може да има несрети в живота си. Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек? А Любовта е едно богатство, което носиш. На този красивия човек ти си разположен да му услужиш. Като погледне той, ти си разположен да се жертвуваш. Трябва да четете, да учите. Направете тези малки опити. Те ще отворят път за други. И така, нужен е живот в хармония със законите на природата, Само тогаз ще използуваме изобилните ù блага!
към текста >>

12. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Другият клон пък на този род литература влага известна тенденция, изнасяйки всичката тази рутина, за да може да издигне, да насочи човека в един друг път.
И сега, когато много народи повдигат глас за „националното", все пак, зад това национално, колкото и да бъде то кресливо има нещо повече - това е универсалното. Универсалното щом придобие, наред с другото, един психологически елемент, навлиза вече в кръга на окултното. Онази литература, която се занимава с рутината на живота - нрави на хората, възгледи, социално положение и пр. бива двояка. Един неин клон има за цел да използва слабостите на хората и им изнася, дава им, гъделичка ги с техните собствени слабости и често се стреми да ги оправдае като нещо, без което не може. Другият клон пък на този род литература влага известна тенденция, изнасяйки всичката тази рутина, за да може да издигне, да насочи човека в един друг път. Дотолкова, доколкото този клон на литературата би вложил една по-възвишена и по-углъбена тенденция, в него ще съзрем чисто окултни елементи. Най-новите насоки в съвремената литература се движат под знака на социалните проблеми взели ярък израз в ляво или в дясно. Повече или по-малко тази литература, така както се изнася, може да играе временна роля. Времето след войната постави известна проблеми в литературата, които самото положение на хората беше създало - то отвори широко картата на безпътицата. И в тази безпътица се постави началото на много жизнени въпроси.
към текста >>

Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да мисли правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив.
В този „бунт" на младежта се внесоха всичките стремежи за преоценка на стойностите, за критика на общественото положение - черква, общество, морал и най-вече това да създадат „новите" насоки в живота. във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех. Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното". В какво всъщност се състоят окултните елементи на дадено творчество? Окултизмът преди всичко се стреми да събуди у хората чувството за вечното и истинското. Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да мисли правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив. И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност. Правилното разрешение на този въпрос - ето за какво ратува окултизмът. А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма.
към текста >>

Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък.
А художествената литература изнасяйки, било вътрешните борби в това направление, било просветлението, което внася смисъл в живота, дава правилен творчески тласък. Наред с този проблем се поставя въпросът за правдата и неправдата в живота, за доброто и злото. Религиозните разрешения на тези въпроси нямат нищо общо с постановката и разрешението им от гледището на окултизма. Понятията Бог, душа, живот, любов, мъдрост, истина, правда, добро, зло, божествено, демонично, смърт, безсмъртие, младост, старост, воля за добро и живот, безсмислие, страдание, скръб, щастие, всички те в светлината на окултизма се освобождават от всякаква конвенционалност - черковна или обществена и придават онзи вечен динамически устрем, който в процеса на развитието поставя на еквивалентна преценка проявата на амебата и тази на архангела: любовта в най-нисшите си форми и в своите най-висши проявления. В третирането на тези вечни проблеми от разните автори на световната литература в окултно осветление, виждаме, че някои автори имат съзнателно отношение към нещата и тенденцията у тях е ясна, съзнателна, правилна и чиста. Когато други автори се ръководят от една жива интуиция и у тях виждаме, че окултната тенденция е придобила един полурелигиозен полусветски оттенък. В историята на литературата като изключим древните писатели, от средните векове насам можем да посочим маса великани на човечеството, които съзнателно са вмъкнали в своите творби окултното. Нека споменем: Данте, Гьоте, Вагнер, Булвер Литон, Едгар По, Евгений Сю, Достоевски, Анатол Франс, Сюли Прюдом, Густав Майринк, Едуард Шюре, Рабиндранат Тагор, Рудолф Щайнер, Николай Райнов, Крижановска, Ларсен, Мабел Колинс, Сурия и др. и др. Техните творения остават вечни, винаги свежи, винаги нови и внасящи смисъл и светлина. Нека повторим - само окултизмът създава и внася вечните проблеми в световната литература - така и тя остава вечно.
към текста >>

13. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ТЕМПЕРАМЕНТИ Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване.
към текста >>

Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип.
към текста >>

Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както поменахме това в миналите броеве на Ж.
към текста >>

При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола.
ТЕМПЕРАМЕНТИ Преди да пристъпя към разглеждане на темпераментите, ще дам една обща схема, по която се движи пълното характерологично проучване на човека. Средоточие на цялата фигура се явява човекът индивид. Концентричните кръгове представят диференциране на човека откъм пол, натюрел, темперамент, раса, планетен тип, уровен, йерархичен чин. Какво значат тия термини в характерологията, какъв е конкретният им смисъл? При характерологичното разглеждане на човека, трябва преди всичко да се държи сметка за пола. Последният играе такава важна роля в физиологично и психично отношение, че налага мощен отпечатък върху морфологията на типа, сиреч върху цялата му външна форма, която тъкмо служи за основа на характерологичното изследване. И затова в типологията или учението за човешките типове, чието изучаване спада към петия кръг, всеки „планетен" тип се разглежда в двете му полярности - описва се, с други думи, мъжкият и женски морфологичен тип. Определянето на натюрела (хранителен, двигателен и чувствителен), който, както поменахме това в миналите броеве на Ж. 3. (кн. 1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване.
към текста >>

Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер.
1, 2 и 3), при описването на натюрелите, рядко се явява в чист вид, а повечето пъти в комбинация, е един от най-важните моменти при характерологичното изследване. При това, налага се едно разграничение между натюрел и темперамент, защото често тия две понятия се смесват от мнозина физиогномисти и френолози, особено от английската и американска школа. Изобщо би могло да се каже, че малцина правят едно тънко разграничение на понятията натюрел, темперамент и раса. Заслугата на Хутер, който разви по-подробно учението за натюрелите, е именно в този пункт. Натюрелът, подобно расата, е нещо вродено. Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът.
към текста >>

До този извод идва и светският учен М. Я.
Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел. Това се дължи, може би, на обстоятелството, че повечето от тях изоставиха древната класификация на темпераментите, като негодна или остаряла. Но трябва изрично да се подчертае, че след всички опити и лутания за едно ново разделяне на темпераментите, повечето сериозни изследователи - характеролози, психолози и биолози, пак се повръщат на древното, четворно разпределяне на темпераментите, което си остава, в края на краищата, най-добро. На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт. До този извод идва и светският учен М. Я. Басов, цитирайки Кречмер в своя увод към книгата на проф. Ф. А. Лазурскiй - Класификацiя личностей (Госиздат, Ленинград, 1924 г.). Като изтъква, че емпиричните изследвания на наши дни установяват, че темпераментите се обуславят хуморлно от химизма на кръвта, като припомня, от друга страна, че цялата Физиология и Патология на древните са били хуморални (почивали са на приемането, че в човешкия организъм съществуват 4 главни течности: кръв, флегма или слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка), той възкликва: „Не знаеш на що да се чудиш - на ума на древните ли, или на капризните лъкатушки на научната мисъл , която отново се връща към схващанията на древните! " Ясно е, следователно, че отдето и да излезем - било от биологичните процеси в протоплазмата на клетката, от които изхожда Фуйе, било от учението за вътрешните секреции - една от най-интересните глави на съвременната физиология, било най-сетне от 4-те елемента на древните: огън, въздух, вода и земя и свързаните с тях, поменати по-горе, 4 главни жидкости в тялото - ние идваме до четирите класични темперамента: сангвиничен, холеричен, меланхоличен и лимфатичен.
към текста >>

Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека.
нервна (централен мозък, гръбначен мозък и пр.) Според тези автори, от тия 3 основни темперамента се развиват 4-те производни: а) сагвиничен (сърце, дробове) и б) флегматичен (стомах и жлези) от жизнения: е) холеричен (с преобладаващо влияние на костите, черния дроб, жлъчката и нервната система) от двигателния; и д) меланхоличен или нервен от умствения. Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност.
към текста >>

Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология.
Други автори приемат седем темперамента, които отговарят седемте системи: мозъчна, дихателна, мускулна, кръвоносна, храносмилателна, отделителна и чувствителна. Оставям на читателите, които се интересуват от теоретични въпроси, сами да преценят приведените тук разпределения на темпераментите, в които ясно личи преплитането на понятията темперамент и натюрел. И тъй, що е темперамента? Думата темперамент е означавала първоначално смес. Древните херметисти са подразбирали оная смес от органични сокове в тялото: кръв, жлъчка, лимфа и черна жлъч (меланхолия, atra bilis), която смес обуславя нрава на човека. Че изобилието на една или друга от тия органични течности зависи от характера на мислите, чувствата и желанията, що преобладават в душевния живот на човека, това днес е многократно установено от съвременната психофизиология. Така запример, опитно се установява, че при съсредоточено мислене в определена посока, при силни афекти и желания, се предизвикват чисто химични реакции в кръвта и жлезните излъчвания, които от своя страна, реагират на душевните състояния. Днес за днес, в подкрепа на древното схващане за темпераментите, се установява, че те са обусловени от сложния химизъм на кръвта, в която се вливат всички секреции. Техен телесен носител се явяват жлезите и мозъка. Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество.
към текста >>

От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е.
Макар че, според днешните и древни схващания, темпераментите зависят от химизма на кръвта, мозъкът се явява като заключителен, регулаторен орган на целия процес, взет в неговата съвкупност. Темпераментът определя темпа, интензивността и ритъма на всички жизнени функции на живото същество. Той определя жизнения ритъм на неговия физиологичен и душевен живот. От него зависи степента на чувствителност към външните дразнения, от него зависи окраска-т а на настроението, всички ония отсенки на удоволствие и неудоволствие, които се пораждат при разните преживявания. От него зависи темпът на душевните процеси - бърз или бавен, както и тяхната интензивност, продължителност и дълбочина. От него зависи и характера на психомоторната сфера у човека, т.е. как изразява той чрез движения своите душевни преживявания, какъв е изобщо темпът и характерът на неговите движения. Отнесени тия определения в редуциран вид, към четирите отделни темперамента, последните биха могли да се формулират най-общо така (по Фуйе): Сангвиничен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бърза, но слабо интензивна. Меланхоличен темперамент - свойствен на хора чувствителни с реакция бавна, но интензивна. Холеричен темперамент - свойствен на двигателни натури с реакция бърза и интензивна. Лимфатичен темперамент - свойствен на двигателни натури, с реакция бавна и слабо-интензивна.
към текста >>

14. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но колкото и да се старае човек, на нея изобщо мъчно може да се угоди - все ще ти намери някакъв недостатък, все ще ти натяква, че бавно работиш, че се пипнеш, че се потриваш.
Тогава вие най-добре ще сте изпитали, какво е Марта. Още от ранно утро тя е на крак. Ако има слуги, слугини - и те трябва да бъдат на крак. Не дай, Боже, последните да са малко мудни, непохватни, или пък мързеливи. Марта, сама пъргава, чевръста, спретната и работлива, страшно мрази ленивите хора. Но колкото и да се старае човек, на нея изобщо мъчно може да се угоди - все ще ти намери някакъв недостатък, все ще ти натяква, че бавно работиш, че се пипнеш, че се потриваш. Пометеш, да речем. Тя ще смери с поглед стаята, ще кресне: "Тъй ли се мете! ", па ще грабне метлата от ръцете ти - да премете още веднъж. Съдове, чинии, тенджери - все недомити ù се виждат. Те трябва винаги да лъщят.
към текста >>

Особен е характерът на Марта - съжалява човека, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това ù се струва някак сантиментално, тя сякаш се свени от подобни неща.
Ти слушаш с виновен вид, а сърцето ти е стегнато като топка. Всичко е приготвено, всичко грижливо подредено, ала има никакво казармено напрежение в атмосферата на твоята майка, нещо стегнато, нещо потискащо. И с пълна още уста, ти грабваш чантата си, па изтичваш на улицата облекчен, с отпуснато сърце, на воля. Не че не обичаш майка си, не че не чувствуваш и нейната обич - малко ли пъти си изпитвал как трепти над тебе и над всички, как весден се трепе и бъхти все за децата, все за дома. Дори и когато ти се кара, ти сещаш как сърцето я боли за тебе. Особен е характерът на Марта - съжалява човека, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това ù се струва някак сантиментално, тя сякаш се свени от подобни неща. В такива случаи дори, за да излее някак сърцето си, тя ще ти се скара, ще те нахока. Ала и зад тия сурови думи ти чувствуваш обичта ù, чувствуваш как я боли, как кръв ù капе на сърцето. Човек трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи. Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи.
към текста >>

Човек трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи.
Не че не обичаш майка си, не че не чувствуваш и нейната обич - малко ли пъти си изпитвал как трепти над тебе и над всички, как весден се трепе и бъхти все за децата, все за дома. Дори и когато ти се кара, ти сещаш как сърцето я боли за тебе. Особен е характерът на Марта - съжалява човека, милее го, сърцето ù се топи понякога от болка за него, а няма да каже нежни думи, няма да помилва - това ù се струва някак сантиментално, тя сякаш се свени от подобни неща. В такива случаи дори, за да излее някак сърцето си, тя ще ти се скара, ще те нахока. Ала и зад тия сурови думи ти чувствуваш обичта ù, чувствуваш как я боли, как кръв ù капе на сърцето. Човек трябва да познава тази особеност на Марта, за да може да долавя истинските и чувства зад строгите жестове и укорни думи. Трезва, работлива, реалистично настроена, Марта не обича ни пасивното съзерцание, ни възторзите и излиянията. Тя в никой случай не би могла да седне така тихо и спокойно при нозете на Исуса, като сестра си Мария и да слуша унесено неговите думи. И да седнеше, сърцето ù щеше да бъде свито като топка. Че толкова много домашни работи я чакат! И чула, недочула словото на Учителя, тя щеше негли да скочи и да се разшета отново в кухнята, където огънят пламти и гозбите врат.
към текста >>

Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека.
Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен. Марта е която гради и урежда външния свет. Градовете, с всичкото им устройство, с всичките им удобства, с всичките улеснения, които техниката дава - превозни средства, съобщения, външни организации от всички категории, целият оня дух, с една реч - деятелен, позитивен, прогресивен, реалистичен, насочен към овладяване на материалния свят - който строи и изгражда, това е все Марта. Ала и само с Марти светът би бил бездушен. Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора".
към текста >>

В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени.
Той би приличал на един грамаден завод, на една нерадостна казарма. Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот.
към текста >>

Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора".
Той би бил една неумолимо движеща се машина, която поглъща безпощадно и мускулната, и жизнената енергия на човека. Марта строи и организира външния свят, прокарва навред пътища и съобщения, за да свърже отделните му точки. Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот. Слънцето, което държи в своето гравитационно поле и Земя, и Венера, и Марс едничко може да ги хармонира.
към текста >>

Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето.
Мария строи и организира вътрешния свят, тя прокарва ония вътрешни "пътища и съобщения", които свързват небето - разумния, идеално организиран свят със земята - светът, който се устройва. В образа на Марта и Мария виждаме символизирани два свята, два живота - материалния живот и духовния. В душата на човека, а следователно и в обществения живот, тези два свята все още са непримирени. Затова хората на материалния живот така зле разбират духовните натури и затова последните - особено ако у тях вземе изключително надмощие Марииният принцип - се отвръщат от "светските хора". Този антагонизъм между "положителна наука" и религия", между "материализъм" и "идеализъм", между "Каин" и "Авраам", между милитаризма и технокрацията на Марс и пацифизма, художественото преображение на света и превръщането на живота в изкуство, така както те живеят в сферата на Венера, и до днес още не е преодолян. Едничкият, който примирява тия две противоположни течения, тия два противоположни свята, които все пак се взаимно допълват, защото са полярно свързани, е Христос - идеалният човек на Слънцето. Между Венера и Марс - Мария и Марта - минава орбитата на земята. Между тия най-близки сфери протича нейният живот. Слънцето, което държи в своето гравитационно поле и Земя, и Венера, и Марс едничко може да ги хармонира. За това ни загатва дълбоко символичният разказ за възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария, когато се разгледа в светлината на астрологичната символика. Ала за това друг път. Г.
към текста >>

15. АСТРОЛОГИЯТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ГЪОТЕВОТО ТВОРЧЕСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие.
И тъкмо в този миг я зърва някоя жена, като изобразената на фиг. 2. Мислите ли, че тая суха жена, с угаснала жизненост, ще се възрадва на тази мома, на нейния волен, жизнерадостен смях, на нейната цъфтяща младост? Едва ли. Тия зли очи, с остър поглед, тоя изгърбен в средата, дълъг нос, с корава линия – властнически и активен, издаващ преодоляващото влияние на интелекта и волята, тия безсочни, стиснати устни, изтънени в една суха черта, тая костелива брада и тоя мършав врат – белег на увехнала жизненост – всичко това говори, че тази жена не може да долавя и да се отзовава на топлите трептения на оня живот, който блика с елементарна сила от натури като нашата гроздоберка. Още повече, че предната част на главата, непосредствено над челото, дето е центърът на милосърдието, на хуманността, е слабо развит у тази жена. Изобщо коронната част на главата, дето функционират висшите морални чувства у човека, показва слабо развитие. Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви!
към текста >>

У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата.
Жени като тази не могат да влизат в положението на хората, не могат да състрадават, да вземат участие в съдбата на своите ближни. Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище.
към текста >>

Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба.
Те с нескривано злорадство обсъждат злощастието на другите хора, като отдават техните несполуки, техните неволи и страдания на "греховете" им. Често от стиснатите им устни се процеждат жестоките думи: "пада му се" или "пада ù се" – като неумолима присъда, която сякаш едничка е в състояние да задоволи изискванията на техния тесногръд, еснафски морал. Ако са религиозни в общоприетата смисъл на думата, тяхното "благочестие" с безпощадна нетърпимост клейми "греховете" и "паденията" на "грешниците". За последните има само една присъда според тях – вечният ад на католическата и православна църкви! У източните народи това безсърдечно отнасяне към съдбата на човека намира оправдание у тия натури в едно догматично разбиране на закона за Кармата. Като че ли страданията, които преживява един човек, ако ще би и по закона на Кармата, трябва да затворят сърцата ни за милосърдието, за пълното с разбиране участие в неговата съдба. На фиг. 2. имаме един приблизителен образец, една скица на описания по-горе тип. Ако искаме да го назовем с едно име, което е станало вече нарицателно за тоя тип жени, ще го наречем Ксантипа – прочутата Сократова жена, станала безсмъртна, не само защото името ù е тясно преплетено с живота на елинския философ, а защото негли е въплъщавала в една характерна форма тоя именно тип. Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва".
към текста >>

Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.
Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството.
към текста >>

низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека.
Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила.
към текста >>

няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек.
Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек. Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили.
към текста >>

Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека.
Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек. Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа.
към текста >>

От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа.
Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците. За ученика, впрочем, това не са външни правила, а формули, с които той си служи, когато оперира с тънките психични сили. От това гледище, в човешките общества – светски и духовни – ще срещнеш много проповедници, наставници, морализатори, ако малко майстори на духовния живот, малко художници на тънкото изкуство за повдигане на човешката душа. Без съмнение, един такъв майстор на душевния живот, не би отишъл да назидава, както биха сторили "свекървите", една мома като нашата гроздоберка. Защото това е една елементарна още натура, здраво чедо на земята, в чиито жили текат обилно нейните жизнени сокове. Най-високото предназначение, до което може да се издигне тая мома, е негли майчинството. И затова тя трябва да изпита трепетите на любовта, която се проявява като стремеж в сърцето – за да употребя един термин на Учителя – любов, която се стреми към центъра на земята и търси осъществяване в елементарните форми на половия и семеен живот. Знам, някои естети ще намерят, че нашата гроздоберка съвсем не е образец на красота, че има доста груби черти, които се оживяват негли само от нейния хубав смях и от интензивните трептения на нейната бликаща младост, от напрежението на елементарната стихия на живота.
към текста >>

16. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛО. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Силата на по-висшите невидими радиации както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека, и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин.
Наблюденията са показали, че от тоя именно ъгъл или с други думи от положението на небесното тяло по дом зависи преди всичко силата на неговите радиации. Това важи както за Слънцето, така и за планетите, макар и в различен мащаб. Знае се, че интензивността на слънчевите лъчи с чисто физическо действие или както в астрологията ги наричат елементарни радиации, е толкова по-голяма, колкото Слънцето е по-издигнато над хоризонта и по-близо до перпендикуляра на дадено место. Елементарните радиации, обаче, действуват само до колкото центърът, от който те произхождат (Слънцето или планетите), е над хоризонта или близо до него, понеже те не са в състояние да проникнат земята. Известно е, че кривата на дневната температура показва максимум за 2 часа след пладне и минимум – малко преди изгрев слънце. Силата на по-висшите невидими радиации както на Слънцето, така и на планетите, които влияят върху душевната и умствена сфера на човека, и които представляват най-голям интерес за астрологията, според традицията действуват по друг начин. Трябва да се отбележи преди всичко, че земята не представлява препятствие за проникването на тия лъчи. Освен това, вековният опит е установил, че те действуват най-силно, когато небесното тяло, от което те произлизат, наближава хоризонта или меридиана на дадено място, т.е. когато се намира в ъглов дом. Интензивността на радиациите на небесните тела, разположени в следващи домове, е по-малка, а е най-малка при космични тела, намиращи се в падащи домове. Обаче, интензивността на дадено астрално влияние не е еднаква и в един и същ дом.
към текста >>

V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв.
Ще дадем тук същественото от това, което Бейли – бивш председател на дружеството на английските астролози, е писал върху значението и съответствията, приписвани на домовете, с известни допълнения, направени от Синдбад и д-р Вайс, от които ги взимаме. „I дом дава указания за живота, заложбите, манталитета, волята и изразните форми (маниери) на родения, за добитите чрез сетивните възприятия физически опитност; той владее главата и лицето и отговаря на знака Овен. ІІ дом дава указания за финансовите изгледи, парични работи и всички неживи неща със стойност (злато, сребро, стоки на домакинството и пр.); той владее шията и гърлото и отговаря на знака Телец. ІІІ дом дава указания за кръвни близки, особено братя и сестри, къси пътувания, учение и възпитание и за интелекта; той владее раменете и ръцете и отговаря на знака Близнаци. IV дом дава указания за родителите, също средата на родения, неговите условия в последния период на живота; той допуща и тълкувания за наследените тенденции (наследствена маса); той владее гърдите и стомаха и отговаря на знака Рак. V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион. IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец. X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог.
към текста >>

X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог.
V дом дава указания за децата, половата сила, усещания и емоции, идващи от сетивата, както и за светски предприятия; той владее сърцето и гърба и отговаря на знака Лъв. VI дом дава указания за болести, собствено служене, а също за всички живи неща, принадлежащи към собственото удобство, като слуги, домашни животни и пр.; той владее коремните органи и слънчевия възел и отговаря на знака Дева. VII дом дава указания за брак и съдружничества, обществени работи, борби и открити врагове; той владее хълбоците и бъбреците и отговаря на знака Везни. VIII дом дава указания за всички преходи на съзнанието, на първо място за смъртта и свързаните с това работи като завещания и пр.; той владее отделителната и полова система и отговаря на знака Скорпион. IX дом дава указания за религия, философия, метафизика, накратко за по-висшата духовност, по-нататък, за отношенията към закона, за далечни пътувания, за връзки с чужбина; той владее бедрата и отговаря на знака Стрелец. X дом дава указания за професията, светски почести и достойнства, слава и уважение, светска деятелност и морална отговорност; той владее коленото и отговаря на знака Козирог. ХІ дом дава указания за приятели, познанства, желания и надежди; за печалбата от професията; той владее подколянната част на крака и глезените и отговаря на знака Водолей. ХІІ дом дава указания за тайни лични врагове, грижи, лишения, окултни тенденции, психично наследство от миналия живот; той владее нозете и отговаря на знака Риби." Трябва да забележим, че на друго място същите автори препоръчват да не се схваща твърде тясно връзката между домове и знаци. А аналогията между домовете и съответните знаци от една страна и частите на човешкия организъм от друга, е една от неуяснените проблеми в съвременната астрология. Подобно елементарните триъгълници при зодиакалните знаци, за които се говори по-рано, и домовете образуват въз основа близостта на техните значения 4 групи: триъгълник на живота – 1., 5. и 9.
към текста >>

17. ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Трябва ли да се доказва на човека, че след пукването на зората настъпва изгрева на слънцето?
Те сами ще го разрушат. Тъмнината ще вдигне своите завеси и ще отиде на друго място. Злото ще вдигне своите капитали и ще отиде на друго място, дето ще основе свои банки и кантори. Как ще познаете идването на новата епоха? – Както познавате изгряването на слънцето. Трябва ли да се доказва на човека, че след пукването на зората настъпва изгрева на слънцето? Когато зората на новия живот започне да се сипва, слънцето е на път да изгрее. В Писанието е казано, че когато тази епоха настане на земята, слънцето ще потъмнее, а луната ще изгуби своята светлина. Тогава "Син человечески" ще яви своето знание на земята. Тия думи са символични Слънцето в случая означава оня държавно-политически строй, онази външна обществена организация – във всичките ù познати до днес форми – която до днес е царувала на земята, от древни още времена. Луната символизира разните религии и религиозни системи.
към текста >>

Как ще го докаже на човека, че слънцето изгрява?
Следователно, под израза че слънцето ще "потъмнее" се разбира времето, когато тоя външен ред на нещата ще се промени. Тогава хората ще престанат да мислят, че един народ може да се наложи на друг със силата си. Под думите "луната ще изгуби светлината си" подразбираме времето, когато религиите и религиозните системи престанат да владеят съзнанието на хората, искайки да им се наложат със своите догми и със своя външен култ. И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на земята със своето знание. Без да се доказва това, хората сами ще го видят. Как ще го докаже на човека, че слънцето изгрява? Изгряването на слънцето не се нуждае от доказателство. Достатъчно е да излезе човек сутрин вън, за да види, че слънцето наистина изгрява. Човек трябва да даде път на новото сърце у себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от "камък", както сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материята на милосърдието. И оня, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса.
към текста >>

Достатъчно е да излезе човек сутрин вън, за да види, че слънцето наистина изгрява.
Под думите "луната ще изгуби светлината си" подразбираме времето, когато религиите и религиозните системи престанат да владеят съзнанието на хората, искайки да им се наложат със своите догми и със своя външен култ. И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на земята със своето знание. Без да се доказва това, хората сами ще го видят. Как ще го докаже на човека, че слънцето изгрява? Изгряването на слънцето не се нуждае от доказателство. Достатъчно е да излезе човек сутрин вън, за да види, че слънцето наистина изгрява. Човек трябва да даде път на новото сърце у себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от "камък", както сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материята на милосърдието. И оня, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса. Меките сърца са, които ще останат да трептят в бъдеще, те са, които ще проявят великото и красивото в божествения живот.
към текста >>

Човек трябва да даде път на новото сърце у себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от "камък", както сегашното.
И тъй, когато всички народи, всички държави, всички религии престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на земята със своето знание. Без да се доказва това, хората сами ще го видят. Как ще го докаже на човека, че слънцето изгрява? Изгряването на слънцето не се нуждае от доказателство. Достатъчно е да излезе човек сутрин вън, за да види, че слънцето наистина изгрява. Човек трябва да даде път на новото сърце у себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от "камък", както сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материята на милосърдието. И оня, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса. Меките сърца са, които ще останат да трептят в бъдеще, те са, които ще проявят великото и красивото в божествения живот. За тия, именно, времена е казано в Писанието, че Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората, и тогава всички ще Го познаят – от малък до голям.
към текста >>

Всички хора днес, безразлично дали са верующи в обикновен смисъл на думата или "светски", трябва да се проникнат от тази идея.
Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от шестата раса. Меките сърца са, които ще останат да трептят в бъдеще, те са, които ще проявят великото и красивото в божествения живот. За тия, именно, времена е казано в Писанието, че Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората, и тогава всички ще Го познаят – от малък до голям. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се разпукват на пролет, за да цъфнат и да завържат плод. Дошло е времето, когато всички разумни и съзнателни хора трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля, за да работят за въдворяване на мир. Всички хора днес, безразлично дали са верующи в обикновен смисъл на думата или "светски", трябва да се проникнат от тази идея. Бъдещият човек, човекът на любовта, ще притежава такава грамадна сила, че нищо не ще може да устои пред нея. Той ще бъде в състояние да увеличава по своя воля топлината си и светлината си, дотолкова, че да станат с хиляди пъти по-силни от слънчевата топлина и светлина, които се образуват на земята. А човек, който има топлина и светлина, хиляди пъти по силни от тия на слънцето, може да ослепи и най-многобройната и силна армия, да разтопи нейните оръжия. Той може да разтопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да премахне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя си. Голяма топлина и светлина идват днес в света.
към текста >>

Бъдещият човек, човекът на любовта, ще притежава такава грамадна сила, че нищо не ще може да устои пред нея.
Меките сърца са, които ще останат да трептят в бъдеще, те са, които ще проявят великото и красивото в божествения живот. За тия, именно, времена е казано в Писанието, че Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората, и тогава всички ще Го познаят – от малък до голям. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се разпукват на пролет, за да цъфнат и да завържат плод. Дошло е времето, когато всички разумни и съзнателни хора трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля, за да работят за въдворяване на мир. Всички хора днес, безразлично дали са верующи в обикновен смисъл на думата или "светски", трябва да се проникнат от тази идея. Бъдещият човек, човекът на любовта, ще притежава такава грамадна сила, че нищо не ще може да устои пред нея. Той ще бъде в състояние да увеличава по своя воля топлината си и светлината си, дотолкова, че да станат с хиляди пъти по-силни от слънчевата топлина и светлина, които се образуват на земята. А човек, който има топлина и светлина, хиляди пъти по силни от тия на слънцето, може да ослепи и най-многобройната и силна армия, да разтопи нейните оръжия. Той може да разтопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да премахне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя си. Голяма топлина и светлина идват днес в света. Те са онази божествена сила, която ще стопли и просвети човешките сърца и умове.
към текста >>

А човек, който има топлина и светлина, хиляди пъти по силни от тия на слънцето, може да ослепи и най-многобройната и силна армия, да разтопи нейните оръжия.
Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се разпукват на пролет, за да цъфнат и да завържат плод. Дошло е времето, когато всички разумни и съзнателни хора трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля, за да работят за въдворяване на мир. Всички хора днес, безразлично дали са верующи в обикновен смисъл на думата или "светски", трябва да се проникнат от тази идея. Бъдещият човек, човекът на любовта, ще притежава такава грамадна сила, че нищо не ще може да устои пред нея. Той ще бъде в състояние да увеличава по своя воля топлината си и светлината си, дотолкова, че да станат с хиляди пъти по-силни от слънчевата топлина и светлина, които се образуват на земята. А човек, който има топлина и светлина, хиляди пъти по силни от тия на слънцето, може да ослепи и най-многобройната и силна армия, да разтопи нейните оръжия. Той може да разтопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да премахне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя си. Голяма топлина и светлина идват днес в света. Те са онази божествена сила, която ще стопли и просвети човешките сърца и умове. Когато светлината и топлината на Любовта дойдат в света, те ще стопят, ще изгорят всички лоши престъпни хора. Ще останат да живеят само праведните и добрите, за да се разбере, че никой не може да си играе с любовта.
към текста >>

Христос трябва да дойде вътре във всеки човек.
Божествената любов представя плодовете на дървото на живота. От тези плодове, именно, бъдещите хора ще се хранят и ще придобият безсмъртие. Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Днес хората очакват Христос да дойде втори път на земята, да оправи света. Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като вътрешна сила, която да ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е любовта. Само чрез любовта хората могат да работят в единство. Само чрез нея могат да осъществят мира.
към текста >>

18. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си".
А като строг фарисей е преследвал безпощадно християните до момента на неговото „обръщане" по пътя за Дамаск (на 33-та си година). Какъв е бил външният образ на Павла, не знаем. Да беше живял и се подвизавал в наше време, сигурно щяхме да имаме не десятки, а стотици негови ликове. И 1% от неговите слушатели да имаха фотографски апарати, пак щяха да се натрупат купове снимки на тоя пламенен говорител - в най-различни пози. Една косвена представа за външния вид на Павла може да се получи от един пасаж из Деянията (14 гл. 11 ст.) В Листра Павел, придружен от своя съратник Варнава, изправил на крака с едно само слово едного човека „немощен в нозете и хром от утробата на майка си". Народът - все езичници - удивен от това чудо, започнал да вика: „Боговете, уподобени на човеци, слязоха при нас". И наричали Варнава Юпитер, а Павла - Меркурий, „понеже той началстваше в словото". Вярването, че Юпитер и Меркурий слизат заедно на земята за съвместна работа, е било твърде разпространено в древността. То почива на астрологичната традиция, според която Юпитер и Меркурий са взаимно допълващи се сили, подобно допълнителните цветове на светлината. Понятно е тогава, дето езичниците от Листра, които вярвали, че "Юпитер и Меркурий слизат дружно между земните люде.
към текста >>

Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение.
Разбира се, типът на Меркурия далеч не ще да е изчерпвал сложната личност на апостола Павла. Но може да се предполага, че той ще да е бил една от главните му съставки. Даваме тия „гадания" за външния вид на Павла, не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним скъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни1 , ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? – За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят", които били избрани, по съвета на апостолите, да пристояват при всекидневното раздаване на „потребностите" в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл.
към текста >>

И представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този човек не престава да говори хулни думи против това свето место и против Закона.
И повдигнаха се някои от съборището и препираха се със Стефана. И не можеха да устоят срещу мъдростта и духа, с които говореше. Тогаз подстрекнаха човеци да казват. Чухме го да говори думи хулни против Мойсея и против Бога. И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го в сборището. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този човек не престава да говори хулни думи против това свето место и против Закона. Защото го чухме да казва, че този Исус Назарянин ще развали това место и ще измени обичаите, които ни предаде Мойсей. И всички, които седяха в съборището, като се вгледаха в него, видеха лицето му като лице на ангел". А първосвещеникът попита: Така ли е това? А той рече: „Мъже братя и отци, слушайте! " Препоръчвам на читателите да прочетат защитната реч на Стефана, защото е един хубав образец на вехтозаветно красноречие и на ораторски похват у старите евреи.
към текста >>

При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока3.
Докато по-преди той преследваше, гонеше, биеше и оковаваше във вериги привържениците на новата вяра, сега него преследват, гонят, бият и оковават заради службата му на новото умение. Докато по-напред той причиняваше страдания на своите ближни заради една своя заблуда, сега нему причиняват страдания онези, които лелеят същата заблуда. Докато по-преди жертваше живота на другите, сега той жертва живота си за тяхното повдигане. Ала той носи всичките тия страдания със себеотрицанието на истински апостол, с високото морално съзнание, че страда за една велика, божествена кауза. В лицето на апостола Павла ние имаме един типичен случай на едно често наблюдавано обръщане в обратна посока на душевната енергия. При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока3. Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът – изтребител на овците, се превръща в овчарско куче – пазач на стадото. Как става този процес. всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос.
към текста >>

Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос.
При това обръщане човек запазва своите сили и способности, своя темперамент, своята волева мощ, но ги насочва в друга посока3. Така и Павел, от ревностен гонител и рушител на едно дело, става не по-малко ревностен негов апостол и съзидател. Вълкът – изтребител на овците, се превръща в овчарско куче – пазач на стадото. Как става този процес. всъщност е една загадка за съвременната психология. Окултната наука, обаче, която познава видимият и невидим човек, видимият и невидим за хората свят, може да хвърли светлина върху този въпрос. Специално за Павловия случай тя дава едно интересно обяснение, което – знам – ще прозвучи странно за слуха на ония, които не са запознати с окултните истини, Това обяснение ще ни разкрие и връзката между разгледаните по-горе събития в живота на Павла – убиването с камъни на Стефана, за което Павел „съизволявал" и просветлението му по пътя за Дамаск. Защото, наистина, външно погледнато, между тия събития няма никаква явна причинна връзка. Но ако приемем като факт твърдението на окултната наука, че след убиването на Стефана, неговият дух се е вселил у Павла и че това става при просветлението му при Дамаск, връзката между тия две събития изведнъж става ясна. Требваше да умре Стефан телом, за да оживее духом Павел. Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност.
към текста >>

И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора.
Защото Стефан, въпреки своята мъдрост, въпреки силата на своя дух, въпреки безпримерната си вяра и самоотверженост, въпреки големите си психични дарби, не е могъл да играе сам в изграждането на християнството онази роля, която се е налагала от тогавашната историческа действителност. Преди всичко, той е бил вече стар. А най-вече, той е нямал ония дълбоки душевни връзки, които Павел е имал с тогавашния културен свет. Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>

Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап.
Павел е бил не само млад, енергичен, ревностен, пълен с желание да работи, а е обладавал и онази широка култура – покрай мисионерските си и организаторски дарби – която го е правела годен да стане апостол на езичниците. С други думи – да стане апостол на една универсална религия, която седи над всякакви верски, национални и расови ограничения. И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>

И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
И тогава силният дух, самоотвержената вяра и волята за жертва на първия мъченик за Христовото учение, неговата ясновидска мощ и интуиция се съединяват с младата жизнена сила на Павла, със смелата му воля, с будния му ум, богат с обективни знания – проницателен за проблемите, които са вълнували тогавашните умове, способен да се приспособява еднакво към манталитета на светски и религиозни хора. Характерен е неговият израз: „С всички всякак, та да би някак." Израз, който говори за един гъвкав характер, за един пластичен ум, способен бързо да се поляризира. Ние няма да се спираме повече на въпроса за тоя особен вид сътрудничество на две души, което се установява чрез процеса на вселяването. Искахме само да изтъкнем, че две на пръв поглед отделни събития в живота на един изключителен човек, какъвто безспорно е бил ап. Павел, между които не личи явна връзка, всъщност са дълбоко свързани. И че онова, което е противоречиво за нас – защото какво по-противоречиво от това, да се всели духът на Стефана у един човек, който е съдействал за неговото убиване – в разумния свет се осмисля по един дивен, макар и непонятен за нас начин. Г.
към текста >>

19. DU MAITRE. UNE DEMI - HEURE PAR JOUR Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Той бичувал големците (светски и духовни), които пиели.
„Богомил изравнил жената с мъжа, дал право на жената да бъде духовник, старейшина, кмет и пр. В това отношение той е решителен еманципатор на жената през средновековното робство. За богомилите западните християни казвали, че работят от зори до мрак. Богомил, следвайки пътя на Христа, проповядвал братство и мир между народите. Тъй като българите се научили от гърците да пият, а това влечело израждане и пакости, Богомил препоръчал на последователите си пълно въздържание. Той бичувал големците (светски и духовни), които пиели. Богомилството е най-прогресивното явление в нашата история. Чрез богомилството ние сме се приобщили към европейската култура и с право можем да се наречем учители на европейците. Богомилите проявили най-светлото, най-идейното, що е могъл да създаде някога славяно-българският дух. Богомил е духовен водач от голяма величина, но слепотата на известни люде още пречи да се признае това официално. Световната, обаче, мисъл и съвест отдавна е отредила видна място на Богомила в европейската история и литература".
към текста >>

С прочитането на „светлина в живота" човек вниква във вътрешната, по-дълбока страна в живота, зад видимите явления прозира и чувствата великите закони на живота, една велика Реалност, един висш смисъл.
Доставя се от авторката, кв. Изгрев, София, 13. След множество свои сбирки от разкази, авторката за пръв път излиза с по-крупно произведение – този роман. Кое е мерилото за художествената стойност на едно произведение? Ако след прочитането му в теб се яви желание да бъдеш по-добър, по-чист, по-любвеобилен, когато произведението те изпълни с радост, мир, светлина, с най-благородни подтици, тогава това произведение е ценно. С прочитането на „светлина в живота" човек вниква във вътрешната, по-дълбока страна в живота, зад видимите явления прозира и чувствата великите закони на живота, една велика Реалност, един висш смисъл. И колко е нужно тая красива вътрешна страна, на живота да се поднася на обществото и в художествена форма. Така великите Истини на живота ще бъдат по-достъпни, по-понятни и по-живи. В художествена форма тук се описва пътят на душите към Великото, което иде днес в света. Опитва се тук, как в тоя път душите се отварят, разцъфтяват, както цветята, огрети от слънчевите лъчи. Препоръчваме я на читателите си.
към текста >>

20. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ем. Сведенборг ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно.
Ем. Сведенборг ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно. Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот.
към текста >>

Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива.
Ем. Сведенборг ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно. Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето.
към текста >>

Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот.
Ем. Сведенборг ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО Има някои, които вярват, че да се живее живот, който води към небето, тъй наречения духовен живот, е трудно, понеже им е казвано, че човек трябва да се отрече от всякакви желания и да живее само духовно. Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния.
към текста >>

По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето.
Те схващал тази идея, че трябва да се откажат от всички светски придобивки, главно от богатство и почести; че трябва постоянно да прекарвал в набожни размишления върху въпросите за Бога, спасението и вечния живот и да преминал живота си в молитви и четене Словото и други религиозни четива. Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа.
към текста >>

По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите.
Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека.
към текста >>

Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот.
В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето.
към текста >>

Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния.
Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света.
към текста >>

Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа.
По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив?
към текста >>

Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот.
Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив.
към текста >>

Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека.
По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони.
към текста >>

Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света.
Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце.
към текста >>

Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив?
Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат.
към текста >>

Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони.
Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие.
към текста >>

Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди.
Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността.
към текста >>

Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат.
Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив? Почти всеки проявява външно честност и справедливост дотолкова, че да изглежда честен и справедлив. Духовният човек трябва да живее честно и справедливо и това той може да стори тъй лесно както светският, с тази разлика, че духовният човек вярва в Божественото и действува честно и справедливо, не само защото това го изискват гражданските и моралните закони, но защото тоя начин на действие е в съгласие с Божествените закони. Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел.
към текста >>

Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността.
Тъй като духовният човек, каквото и да прави, мисли за божествените неща, той е във връзка с ангелите на небето и по тоя начин се разкрива вътрешният духовен човек Когато човек достигне това състояние, той е осиновен и ръководен от Бога, макар и той самият да не съзнава това, и тогава каквото и да върши, което е честно и справедливо, според моралния и светския живот, той го върши от чисто духовни подбуди. А да вършиш това, което е честно и справедливо от духовен подтик, е да изхождаш от самата честност и справедливост, или да го вършиш от сърце. Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта.
към текста >>

Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел.
Справедливостта и честността на такъв човек изглеждал външно съвсем същи като тези на светските, дори и на злите хора, но по вътрешна форма те съвсем не си приличат. Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви.
към текста >>

Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това.
Защото злите хора действуват честно и справедливо, само с оглед на себе си и света, и ако те не се страхуват от закони и наказания, или от загубване репутацията, честта, печалбите, а и живота си, те биха действували във всяко едно отношение нечестно и несправедливо, тъй като те нямат страх нито от Бога, нито от някой божествен закон и затова не са възпитани от никакви вътрешни убеждения. Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето.
към текста >>

С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни.
Следователно, те биха използували всеки благоприятен случай да ограбят и ощетят другите и това би им доставило удоволствие. Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето. Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло.
към текста >>

Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта.
Че вътрешно те са такива, може да се види ясно от онези хора с подобен характер в отвъдния свят, където е отнета всяка външност на човека, а е разкрита само неговата вътрешност, в която той живее през вечността. Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето. Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло. Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си.
към текста >>

И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение.
Но тези, които са действували честно и справедливо, поради зачитане на божествените закони, след като им се отнеме външната форма и останал само със своето вътрешно съдържание, действувал разумно, защото те са свързани с ангелите на небето, които им предават от своята мъдрост. Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето. Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло. Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко". Мат.
към текста >>

Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви.
Трябва да се спомене най-напред, че човек може да придобива и събира богатства дотолкова, доколкото условията му позволявал, ако това не се върши посредством хитрост или грабеж; че той може да изпитва удоволствието от вкусни ястия и пития, ако не влага в това живота си; че може да живее също така в богато наредено жилище, според положението си, да посещава места за забавление, да се интересува и беседва върху световните въпроси и др., без да е нужно да ходи с мрачен израз на лицето и приведена глава; напротив той трябва да е радостен и весел. Човек не трябва да раздава милостиня на бедните, ако сърцето му не го тегли да върши това. С една дума, човек може външно да живее точно като всеки светски човек и това да не е пречка за влизането му в небето при условие, че той вътрешно мисли за Бога и Го зачита тъй, както трябва и действува почтено и справедливо по отношение на своите ближни. Защото човек е такъв, каквато е неговата любов, мисъл и вяра, които давал живот на всички негови външни дела, тъй като действието изхожда от волята, а говорът — от мисълта. И тъй изразът в словото, че човек ще бъде съден и възнаграден според делата си, значи, че той ще бъде съден и възнаграден според своите чувства и мисли, които са източник на всички негови дела, или които са неговите дела, тъй като далата не са нещо отделно от чувствата и мислите, а са тяхното пълно олицетворение. Всичко това показва, че външният човек не постига нищо, а всяко постижение е дело на вътрешния човек, който е истинският източник на всички външни прояви. От гореказаното е ясно, че не е така трудно, както някои мислят, да се влезе в пътя, който води към небето. Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло. Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко". Мат. 11 глава ст.
към текста >>

Христовото иго е благо и Неговият товар е лек, защото човек е воден от Бога, а не от себе си точно дотолкова, доколкото той устоява на злото, което изтича от любовта към себе си и света, и защото в такъв случай Бог е Който устоява на тези злини в човека и Той е, Който ги премахва.
Цялата мъчнотия лежи в това — да се опазиш от любов към себе си и към света и да попречиш на подобна любов да вземе надмощие в тебе, защото тя е източник на всяко зло. Че това не е така трудно се вижда от думите на Христа: „Вземете моето иго на себе си, и поучете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите” мир на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко". Мат. 11 глава ст. 29, 30 ст. Христовото иго е благо и Неговият товар е лек, защото човек е воден от Бога, а не от себе си точно дотолкова, доколкото той устоява на злото, което изтича от любовта към себе си и света, и защото в такъв случай Бог е Който устоява на тези злини в човека и Той е, Който ги премахва. Преведе от английски В. Н.
към текста >>

21. Възпитание на човешката воля - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Веднъж внесен в човека, този елемент рано или късно събужда в него стремеж към възвишеното, към съвършеното.
За да бъде то разбрано, музиката е била помощник. Тя е била мощен лъч за пробуждане на духовните качества у учениците. Под нейното въздействие съзнанието им е ставало по-възприемчиво за Великите истини, изявявани чрез Словото. Чрез нея те са влизали в един по-висок идеен свят и са отваряли душите си за една жива светлина. Музиката, дадена от Учителя съдържа един особен елемент. Веднъж внесен в човека, този елемент рано или късно събужда в него стремеж към възвишеното, към съвършеното. Тя е музика за пробуждане. ОКУЛТНА МУЗИКА Ще ви дам едно малко обяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава от обикновената по следните две качества. В окултната музика се дават най-първо основните черти. Тя е нещо като художеството: един художник ще сложи най-първо носа, веждите, очите, устата, ушите -главните линии, и постепенно картината ще се развива Ние ще вървим по същия начин, да видите как постепенно се развива музиката, защото в природата нищо не е израснало изведнъж После, в окултната музика никога не се допускат думи или тонове с две значения.
към текста >>

Онези, които искат да изразят своите светски чувства, те са приложили музиката за светска цел.
Тези хора са разбирали Божествените Закони, и са изразили това велико творчество в музика. Тези закони не може да се изменят. Ако се намалят вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме един вид музика, ако се повишат вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме друг вид музика. Музиката се изразява според чувствата. Религиозните хора са взели музиката за израз на техните религиозни чувства. Онези, които искат да изразят своите светски чувства, те са приложили музиката за светска цел. Всеки е използувал музиката за своята цел. Обаче, окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека. Музиката се изразява със същите органи, с каквито и говора, т.е. същата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пеене. Така, че музиката и говорът са брат и сестра, защото излизат от същия център.
към текста >>

Обаче, окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека.
Ако се намалят вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме един вид музика, ако се повишат вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме друг вид музика. Музиката се изразява според чувствата. Религиозните хора са взели музиката за израз на техните религиозни чувства. Онези, които искат да изразят своите светски чувства, те са приложили музиката за светска цел. Всеки е използувал музиката за своята цел. Обаче, окултната музика има за цел облагородяване и възпитание на човека. Музиката се изразява със същите органи, с каквито и говора, т.е. същата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пеене. Така, че музиката и говорът са брат и сестра, защото излизат от същия център. Следователно, тази ципица постоянно трябва да се поддържа с пеене. И първото нещо, с което започва черната ложа, когато попаднеш в нея, е огрубяването на гласа ти.
към текста >>

22. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха.
ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива.
към текста >>

И казва им Пилат: Ето човека!
КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива. Тия два закона, на противоположностите и на подобието, ако можем да ги разберем са две велики неща в света.
към текста >>

" /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина.
ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива. Тия два закона, на противоположностите и на подобието, ако можем да ги разберем са две велики неща в света. Единият закон, на подобието, е закон на небето; другият Закон - на противоположностите - това е Законът на земята, на органическият свят, на плътта.
към текста >>

Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2.
ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2. СИЛА И ЖИВОТ ДУХЪТ И ПЛЪТТА Втора серия (София, 1914-1917) Закопа па плътта - то е законът на отлива, закона на Духа - то е законът на прилива. Законът на противоположностите включва в себе си закона на отлива, а законът на подобието-закона на прилива. Тия два закона, на противоположностите и на подобието, ако можем да ги разберем са две велики неща в света. Единият закон, на подобието, е закон на небето; другият Закон - на противоположностите - това е Законът на земята, на органическият свят, на плътта. Когато съвременните общества разберат дълбокият смисъл на тия два закона, тогава светът коренно ще се оправи*** 3.
към текста >>

Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6.
Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият. Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев.
към текста >>

Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия!
Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев. от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране. Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8. СЛАВА БОЖИЯ Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина. У едни хора живее отвън, а у други отвътре. Сегашните хора търсят Бога отвън. Да, Бог е и отвън и отвътре Бог трябва да бъде за нас един символ, един образ.*** 9.
към текста >>

от Иоана 18: 37/ - Това, което съживява човека, то е Истината.
У едни хора живее отвън, а у други отвътре. Сегашните хора търсят Бога отвън. Да, Бог е и отвън и отвътре Бог трябва да бъде за нас един символ, един образ.*** 9. ЗАТОВА СЕ РОДИХ Девета серия / I том (София, 1926) Христос казва: "...Aз за това се родих, и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от истината слуша гласа ми." /Ев. от Иоана 18: 37/ - Това, което съживява човека, то е Истината. Истината може да се определи като права насока в живота. Всеки трябва да каже "Aз за това се родих." - Защо? -За да живея в ред и порядък "Aз за това се родих." - Защо? - За да живея, цъфтя и зрея.*** 10. ВЛИЗАНЕ Девета серия / II том (София, 1927) "Отговори Исус Истина, истина ти казвам: Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." /Ев.
към текста >>

- Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа.
НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА Десета серия / II том София, 1927-1928 Ако разглеждат нещата само в техния буквален смисъл, хората могат да дойдат до ред заблуждения. Запример, казано е в Писанието "Ни мъж, обаче без жена, нито жена без мъж бива в Господа." /Първо послание към коринтяните 11:11/ Tози стих представя само външната страна на въпроса. Който го разглежда буквално, той ще дойде само до неговата външна страна. Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев.
към текста >>

от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми.
Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека.
към текста >>

Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие.
СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека. Дето има съдба има и разумност Дето има разумност там е Бог. Дето е Бог, там е вечното благо на живота.*** 17. УЧИТЕЛЮ БЛАГИ Дванадесета серия / I том София, 1929 Думите "Учителю благи" са много силни. Тези силни думи, именно, произнася един големец за Христа, обаче в неговия ум те са обезсмислени.
към текста >>

Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека.
от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека. Дето има съдба има и разумност Дето има разумност там е Бог. Дето е Бог, там е вечното благо на живота.*** 17. УЧИТЕЛЮ БЛАГИ Дванадесета серия / I том София, 1929 Думите "Учителю благи" са много силни. Тези силни думи, именно, произнася един големец за Христа, обаче в неговия ум те са обезсмислени. Той пита Христа: "..Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?
към текста >>

ГОЛЯМОТО БЛАГО Дванадесета серия III том (София, 1929) Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее.
Денят пък е невестата. Ние сме приятелите на слънцето, и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно, ние всеки ден присъствуваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се жени за деня. Наистина, пие може само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно.*** Словото е дадено 19. ГОЛЯМОТО БЛАГО Дванадесета серия III том (София, 1929) Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. Въпреки това съвременните хора отричат това велико благо на човека -животът. Те казват, че човек се ражда, умира , и всичко с него се свършва. Господ не търпи лъжите и Заблуждението. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог е имал пред вид съвсем друго нещо. Той ги е създал с единствената цел да живеят и да учат.*** 20.
към текста >>

Въпреки това съвременните хора отричат това велико благо на човека -животът.
Ние сме приятелите на слънцето, и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно, ние всеки ден присъствуваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се жени за деня. Наистина, пие може само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно.*** Словото е дадено 19. ГОЛЯМОТО БЛАГО Дванадесета серия III том (София, 1929) Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. Въпреки това съвременните хора отричат това велико благо на човека -животът. Те казват, че човек се ражда, умира , и всичко с него се свършва. Господ не търпи лъжите и Заблуждението. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог е имал пред вид съвсем друго нещо. Той ги е създал с единствената цел да живеят и да учат.*** 20. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ Тринадесета серия / I том София, 1929 "Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот и да го имат преизобилно." /Ев.
към текста >>

Те казват, че човек се ражда, умира , и всичко с него се свършва.
Следователно, ние всеки ден присъствуваме на сватба, ядем и пием, веселим се, защото слънцето се жени. То всеки ден изгрява и се жени за деня. Наистина, пие може само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно.*** Словото е дадено 19. ГОЛЯМОТО БЛАГО Дванадесета серия III том (София, 1929) Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. Въпреки това съвременните хора отричат това велико благо на човека -животът. Те казват, че човек се ражда, умира , и всичко с него се свършва. Господ не търпи лъжите и Заблуждението. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог е имал пред вид съвсем друго нещо. Той ги е създал с единствената цел да живеят и да учат.*** 20. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ Тринадесета серия / I том София, 1929 "Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот и да го имат преизобилно." /Ев. от Иоана 10:10/ Всяко Знание, което има приложение в живота е положително.
към текста >>

Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог е имал пред вид съвсем друго нещо.
Наистина, пие може само да се радваме на тази сватба, на този вътрешен процес, чрез който се внася в света нещо велико и радостно.*** Словото е дадено 19. ГОЛЯМОТО БЛАГО Дванадесета серия III том (София, 1929) Единственото нещо, в което човек има свобода, това е правото му да живее. Въпреки това съвременните хора отричат това велико благо на човека -животът. Те казват, че човек се ражда, умира , и всичко с него се свършва. Господ не търпи лъжите и Заблуждението. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог е имал пред вид съвсем друго нещо. Той ги е създал с единствената цел да живеят и да учат.*** 20. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ Тринадесета серия / I том София, 1929 "Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот и да го имат преизобилно." /Ев. от Иоана 10:10/ Всяко Знание, което има приложение в живота е положително. Знание, което няма никакво приложение е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота.
към текста >>

Защото няма по-ценно нещо за човека от живота.*** 21.
КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ Тринадесета серия / I том София, 1929 "Крадецът не иде освен да открадне, да заколи, и да погуби: аз дойдох за да имат живот и да го имат преизобилно." /Ев. от Иоана 10:10/ Всяко Знание, което има приложение в живота е положително. Знание, което няма никакво приложение е знание на крадеца, който има за цел да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това именно се дължи цената му. Защото няма по-ценно нещо за човека от живота.*** 21. ДА ВИ ДАДЕ Тринадесета серия / II том София, 1929-1930 "...каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." /Ев. от Иоана 15:16/ Мнозина искат да им се даде нещо, но докато го получат трябва да минат през ред предшествуващи процеси. Даването е последен процес Само на разумните се дава онова, което душата им желае.*** 22. ДЕЛАТА БОЖИИ Тринадесета серия III том (София, 1930) "А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? "/Ев. от Иоана 6:28/ Смисълът на живота седи в работата.
към текста >>

Под понятието "работа" разбираме всичко възвишено и велико, което човек може да извърши на земята.
ДА ВИ ДАДЕ Тринадесета серия / II том София, 1929-1930 "...каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде." /Ев. от Иоана 15:16/ Мнозина искат да им се даде нещо, но докато го получат трябва да минат през ред предшествуващи процеси. Даването е последен процес Само на разумните се дава онова, което душата им желае.*** 22. ДЕЛАТА БОЖИИ Тринадесета серия III том (София, 1930) "А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? "/Ев. от Иоана 6:28/ Смисълът на живота седи в работата. Под понятието "работа" разбираме всичко възвишено и велико, което човек може да извърши на земята. Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела - да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел. Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО София. 1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев. от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд?
към текста >>

Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела - да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел.
от Иоана 15:16/ Мнозина искат да им се даде нещо, но докато го получат трябва да минат през ред предшествуващи процеси. Даването е последен процес Само на разумните се дава онова, което душата им желае.*** 22. ДЕЛАТА БОЖИИ Тринадесета серия III том (София, 1930) "А те му рекоха: Що да сторим за да работим делата Божии? "/Ев. от Иоана 6:28/ Смисълът на живота седи в работата. Под понятието "работа" разбираме всичко възвишено и велико, което човек може да извърши на земята. Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела - да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел. Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО София. 1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев. от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот.
към текста >>

Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно.
Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? " /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата.
към текста >>

Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25.
ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? " /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
към текста >>

Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение.
Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? " /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието.
към текста >>

ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви.
" /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието. Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота.*** 27. ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ София, 1920-1922 "И роди дете мъжко, което ще управлява всичките народи с жезъл железен-"/Откровение 12:5/- Кое е това дете? - Шестата раса, т.е.
към текста >>

Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота.*** 27.
Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината. Тя е крайната цел на Битието. Да се слее човек със светлината, която излиза от Бога, това е смисълът на живота.*** 27. ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ София, 1920-1922 "И роди дете мъжко, което ще управлява всичките народи с жезъл железен-"/Откровение 12:5/- Кое е това дете? - Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята.
към текста >>

На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28.
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ София, 1920-1922 "И роди дете мъжко, което ще управлява всичките народи с жезъл железен-"/Откровение 12:5/- Кое е това дете? - Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28. НОВИЯТ ЧОВЕК София, 1921 "И да се облечете с новия человек създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината." /Послание към ефесяните 4:24/ Истината е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти.
към текста >>

НОВИЯТ ЧОВЕК София, 1921 "И да се облечете с новия человек създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината." /Послание към ефесяните 4:24/ Истината е обект на любовта.
- Шестата раса, т.е. идеята на Бялото Братство, че всички хора са братя. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братство, да заживее братски. Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28. НОВИЯТ ЧОВЕК София, 1921 "И да се облечете с новия человек създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината." /Послание към ефесяните 4:24/ Истината е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен?
към текста >>

Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение.
Новороденото дете представя новото човечество, което се приготвя в невидимия свят и ще дойде на земята. На друго място Евангелието характеризира детето с думите "нов човек".*** 28. НОВИЯТ ЧОВЕК София, 1921 "И да се облечете с новия человек създадения по образа на Бога в правда и в святост на истината." /Послание към ефесяните 4:24/ Истината е обект на любовта. Не можеш да говориш за истинската любов, докато не възлюбиш истината. Сега аз говоря на всички. Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен? *** 29. ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам.
към текста >>

Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам.
Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен? *** 29. ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам. Оставям в ума ви мисълта "Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев. от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който ви обработва. Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30. ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития смисъл в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега.
към текста >>

Той говореше на хората да не се заблуждават, да не вярват в онези учения, които ограничават, които връзват човека, които турят хомот на главата му.
Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30. ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития смисъл в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега. "И отвори устата си та ги поучаваше..." /Ев. от Матея 5:2/ В какво ги поучаваше? - В истината. Той говореше на хората да не се заблуждават, да не вярват в онези учения, които ограничават, които връзват човека, които турят хомот на главата му. Не вярвайте в лъжливите учения. Бог ви създаде свободни, да живеете като братя.*** 31. ПЕТИМАТА БРАТЯ София,1917-1938 "Защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място". /Ев. от Лука 16:28/ Вие сте тези петима братя, и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приеметелюбовта,зада не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия.
към текста >>

от Иоана 6:37/ Тези думи имат дълбок вътрешен смисъл Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина.
Много от вас сте на мъчение, като богатия. Божият закон гласи: Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш любовта в себе си, ти ще страдаш В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне. Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура.*** 32. КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ София, 1924-1925 "... и който дойде при мене, няма да го изпъдя." /Ев. от Иоана 6:37/ Тези думи имат дълбок вътрешен смисъл Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина. Той иска да каже: Онзи, който отива при Бога, т.е при любовта, няма да бъде разочарован. Само в любовта има живот Само тя може да ни свърже с Бога и да осмисли сегашния ни живот. "Който дойде при мене, няма да го изпъдя." - Защо няма да го изпъди? - Защото любовта е в Него. Тя разрешава всички кардинални въпроси.*** 33.
към текста >>

Така природата иска да внесе в живота на човека този стремеж, който някога е имал.
- Защото любовта е в Него. Тя разрешава всички кардинални въпроси.*** 33. УСЛОВИЯ ЗА РАСТЕНЕ София, 1930 "И когато се свечери, слязоха учениците му на морето." /Ев. от Иоана 6:16/ Какво отношение има между слизането на учениците на морето, и расте-нето? В растенето се крият условия за превръщане на енергиите. Така природата иска да внесе в живота на човека този стремеж, който някога е имал. Всички същества от слънчевата система се стремят да възстановят първичния си стремеж, първичното равновесие, които животът някога имал и впоследствие изгубил Те работят за създаването на новия живот Растенето е разумен процес, който става с всички живи същества - работници в човешкото битие, или работници в човешкия дух, в човешката душа в човешкия ум, сърце и воля.*** 34. НОВАТА ЕВА. ИЗДИГНЕТЕ ЖЕНАТА София, 1931 Съществува един важен закон, който всеки трябва да има пред вид. Tози закон е следният когато една жена обича един мъж, тя е в сила да го повдигне. Обаче, ако тя намрази един мъж, той ще свърши фатално.
към текста >>

То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека.
Новите, Божествените идеи които сега идат, носят новия живот в света Сегашният живот трябва да се измени в своите форми и съвременният строй трябва да се промени. Идат носителите на новите идеи, на алтруистичните чувства, идеите на Божественото учение, и те са хората, които ще се застъпят за всички онеправдани и паднали. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество.*** 36. ВЕЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ София, 1943 Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяват и обновяват човека. Всеки трябва да има желание да се подмлади. Ако поне три пъти на ден - сутрин, на обяд и вечер не се прераждаш, ти преждевременно си остарял. Сутрин ще се подмладиш за ума, на обяд - за сърцето, и вечер - за душата. Това е вечното подмладяване.*** * Заглавието "Сила и Живот" на първите пет серии е дадено от Учителя *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

23. Два разговора с Учителя за музиката Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ЩОМ МИСЛИ ПРАВИЛНО, ТОЙ ДАВА ИЗРАЗ, СМИСЪЛ НА ПЕСЕНТА." "МУЗИКАТА, ПЕЕНЕТО ИМАТ СМИСЪЛ САМО ТОГАВА, КОГАТО СЛУЖАТ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА ЧОВЕКА." УЧИТЕЛЯТ ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА От кой свят излиза музиката?
НЕЙНИЯ СМИСЪЛ Една от най-често срещаните теми в беседите и лекциите на Учителя е тази за музиката. Едва ли някъде са дадени толкова много знания за нейната вътрешна същност, колкото ние сега можем да почерпим от Словото му. Почти във всяка своя лекция или беседа, той е изяснявал отделни страни от нейната скрита природа, давал е идеи за работа с нея, тълкувал е дълбокият й смисъл. И единственият, който днес може да ни разкрие що е музиката, като космично явление, това е той, Учителят, чрез своето Живо Слово. "КОЙТО ПРАВИЛНО МИСЛИ, ТОЙ МОЖЕ И ПРАВИЛНО ДА ПЕЕ. ЩОМ МИСЛИ ПРАВИЛНО, ТОЙ ДАВА ИЗРАЗ, СМИСЪЛ НА ПЕСЕНТА." "МУЗИКАТА, ПЕЕНЕТО ИМАТ СМИСЪЛ САМО ТОГАВА, КОГАТО СЛУЖАТ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА ЧОВЕКА." УЧИТЕЛЯТ ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА От кой свят излиза музиката? От умствения. Защо? Защото само интелигентният човек може да пее и да свири. Значи, между музиката и интелекта има известна връзка. Те вървят успоредно. Правата мисъл не е нищо друго, освен музика. Задача.
към текста >>

Защото само интелигентният човек може да пее и да свири.
Почти във всяка своя лекция или беседа, той е изяснявал отделни страни от нейната скрита природа, давал е идеи за работа с нея, тълкувал е дълбокият й смисъл. И единственият, който днес може да ни разкрие що е музиката, като космично явление, това е той, Учителят, чрез своето Живо Слово. "КОЙТО ПРАВИЛНО МИСЛИ, ТОЙ МОЖЕ И ПРАВИЛНО ДА ПЕЕ. ЩОМ МИСЛИ ПРАВИЛНО, ТОЙ ДАВА ИЗРАЗ, СМИСЪЛ НА ПЕСЕНТА." "МУЗИКАТА, ПЕЕНЕТО ИМАТ СМИСЪЛ САМО ТОГАВА, КОГАТО СЛУЖАТ ЗА ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА ЧОВЕКА." УЧИТЕЛЯТ ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА От кой свят излиза музиката? От умствения. Защо? Защото само интелигентният човек може да пее и да свири. Значи, между музиката и интелекта има известна връзка. Те вървят успоредно. Правата мисъл не е нищо друго, освен музика. Задача. Заучете основната гама ДО във възходяща и низходяща степен, и когато имате добро разположение, пейте. Които не могат да пеят, трябва да правят усилия, все ще постигнат нещо.
към текста >>

Колкото по-обработен е човек, толкова по-музикално говори.
Други не взимат правилно тона ДО, трети СИ или други някои тонове. Истински певец или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно. Най-малката дисхармония в пеенето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете. Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пеене или свирене. В такъв случай, и говорът е музика. Колкото по-обработен е човек, толкова по-музикално говори. И той прави акценти на известни думи, но в него всичко е хармонично. Обаче, гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си. Той говори my forte, my piaпissimo, но дето трябва и не трябва, а това прави говора немузикален, неприятен. Понеже хората не са дошли още до музикално говорене, това показва, че тоналността в тях не е добре разбита. Ето защо, от всички се изисква да работят върху музиката.
към текста >>

Обаче, гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си.
Най-малката дисхармония в пеенето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете. Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пеене или свирене. В такъв случай, и говорът е музика. Колкото по-обработен е човек, толкова по-музикално говори. И той прави акценти на известни думи, но в него всичко е хармонично. Обаче, гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си. Той говори my forte, my piaпissimo, но дето трябва и не трябва, а това прави говора немузикален, неприятен. Понеже хората не са дошли още до музикално говорене, това показва, че тоналността в тях не е добре разбита. Ето защо, от всички се изисква да работят върху музиката. Това е особено необходимо, защото музиката продължава живота. Късият живот се дължи на отсъствие на музиката в човека.
към текста >>

Късият живот се дължи на отсъствие на музиката в човека.
Обаче, гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си. Той говори my forte, my piaпissimo, но дето трябва и не трябва, а това прави говора немузикален, неприятен. Понеже хората не са дошли още до музикално говорене, това показва, че тоналността в тях не е добре разбита. Ето защо, от всички се изисква да работят върху музиката. Това е особено необходимо, защото музиката продължава живота. Късият живот се дължи на отсъствие на музиката в човека. Престъпността се дължи пак на отсъствието на музикалност. Музиката е стимул в живота. Когато пее и свири, човек привлича кръв към предната част на мозъка, към челото, дето е музикалния център. За да загуби човек стремежа си към музиката, това се дължи на черните братя. Като видят, че някой пее, те му нашепват: Какво си запял на стари години?
към текста >>

Когато пее и свири, човек привлича кръв към предната част на мозъка, към челото, дето е музикалния център.
Ето защо, от всички се изисква да работят върху музиката. Това е особено необходимо, защото музиката продължава живота. Късият живот се дължи на отсъствие на музиката в човека. Престъпността се дължи пак на отсъствието на музикалност. Музиката е стимул в живота. Когато пее и свири, човек привлича кръв към предната част на мозъка, към челото, дето е музикалния център. За да загуби човек стремежа си към музиката, това се дължи на черните братя. Като видят, че някой пее, те му нашепват: Какво си запял на стари години? И без твоето пеене животът се развива. При това, ти днес си неразположен, няма защо да пееш, да губиш силите си. Ти се вслушваш в това нашепване и преставаш да пееш.
към текста >>

За да загуби човек стремежа си към музиката, това се дължи на черните братя.
Това е особено необходимо, защото музиката продължава живота. Късият живот се дължи на отсъствие на музиката в човека. Престъпността се дължи пак на отсъствието на музикалност. Музиката е стимул в живота. Когато пее и свири, човек привлича кръв към предната част на мозъка, към челото, дето е музикалния център. За да загуби човек стремежа си към музиката, това се дължи на черните братя. Като видят, че някой пее, те му нашепват: Какво си запял на стари години? И без твоето пеене животът се развива. При това, ти днес си неразположен, няма защо да пееш, да губиш силите си. Ти се вслушваш в това нашепване и преставаш да пееш. Днес не пееш, утре не пееш, докато изгубиш мекотата си, почваш да оерубяваш.
към текста >>

Музикалността е естествено чувство в човека, в което трябва да взима участие не само ума и сърцето, но и душата.
Няма защо да се срамувате. Всеки ще пее за себе си. Не мислете, че много певици или певци има в света. Истинските певци са малко. Всички останали певци и музиканти са посредствени. Музикалността е естествено чувство в човека, в което трябва да взима участие не само ума и сърцето, но и душата. Не взима ли тя участие певецът е обикновен. Добрият певец пее и не мисли как и от де да започне, ще се хареса ли на слушателите си и т.н. Който мисли върху тези неща, той не може да пее. Много естествено. Който мисли, как ще изплаща дълговете си, той няма пари 6 касата си.
към текста >>

Музиката оказва голямо влияние и върху възпитанието на човека, същевременно тя тонира.
Още при влизане в школата ученикът държи изпит по музика. Той е първият изпит. Ще ви дадат една лека песен, но трябва да я изпеете по всички правила на музиката. Не я ли изпеете правилно, пропадате на изпита. Ще пеете и ще мислите, но не за мнението на окръжаващите, а върху пеенето, като изкуство. Музиката оказва голямо влияние и върху възпитанието на човека, същевременно тя тонира. Всеки човек, духовен, или светски има своя любима песен. Ако отидете в дома му и го намерите в особено състояние, гневен или паднал духом, изпейте любимата му песен и вижте какво влияние ще окаже тя върху него. Няма да минат две-три минути и състоянието му ще се измени. И тъй, ще пеете гамата две седмици наред: сутрин, след ставане от сън, три пъти, и вечер, преди лягане, пак три пъти. Същевременно, ще правите наблюденията си, да видите, какво влияние ще окаже гамата върху вас.
към текста >>

Всеки човек, духовен, или светски има своя любима песен.
Той е първият изпит. Ще ви дадат една лека песен, но трябва да я изпеете по всички правила на музиката. Не я ли изпеете правилно, пропадате на изпита. Ще пеете и ще мислите, но не за мнението на окръжаващите, а върху пеенето, като изкуство. Музиката оказва голямо влияние и върху възпитанието на човека, същевременно тя тонира. Всеки човек, духовен, или светски има своя любима песен. Ако отидете в дома му и го намерите в особено състояние, гневен или паднал духом, изпейте любимата му песен и вижте какво влияние ще окаже тя върху него. Няма да минат две-три минути и състоянието му ще се измени. И тъй, ще пеете гамата две седмици наред: сутрин, след ставане от сън, три пъти, и вечер, преди лягане, пак три пъти. Същевременно, ще правите наблюденията си, да видите, какво влияние ще окаже гамата върху вас. вие искате да изучавате велики науки, да се ползувате от силите на природата, но без музика нищо не можете да постигнете.
към текста >>

Пейте при всички условия на живота си, да видите голямото влияние на музиката върху човека във всяко отношение.
Ако имате цирей, пейте гамата: сутрин три пъти и вечер три пъти циреят ще се пробие и ще мине. Онези хора, които са изгубили музиката в себе си не могат да се лекуват. Докато музиката е в тях, те лесно се справят с болести, с неразположения, с неприятности и т.н. Болен си, имаш 40 градуса температура, пей. Песента ще намали температурата и ти ще се почувствуваш по-добре. Пейте при всички условия на живота си, да видите голямото влияние на музиката върху човека във всяко отношение. Това ни интересува нас, а не противодействията в живота. Срещу отрицателното и дисхармоничното ще излизаме с хармония, т.е. с музика и песен. Тази е причината дето музиката се прилага навсякъде: в училищата, църквите, в домовете. Коя майка не е пяла на детето си за да го приспи и укроти?
към текста >>

В този смисъл, музиката е едно от средствата, което води човека във възходящия, т.е.
Възходящият път е правият път, наречен още десният път, който включва всички възходящи сили, с техните форми, с тяхното съдържание, и с тяхния смисъл. Низходящият път, наричат още ляв път. Той включва всички низходящи сили, изразени в съответни за тях форми, със съответното им съдържание и смисъл. Какво разбираме под понятието “път”? Пътят включва всички възможности, които животът изисква във всеки даден момент. В този смисъл, музиката е едно от средствата, което води човека във възходящия, т.е. В правия път на живота. Затова, именно, всеки живот трябва да започва с музика. Като пеете гамата, няма да пеете като учениците в обикновените училища, да изредите тоновете един след друг, но ще пеете с мисъл. Като вземете тона ДО, ще мислите, че сега започвате живота, т.е. сега влизате в живота; като пеете РЕ, ще мислите, че трябва да събирате материал за оформяване на живота; при МИ ще мислите за разпределянето на материала; при ФА за неговото съчетание и приложение във работите ви; при СОЛ ще мислите, как да съградите къщата си; при ЛА за замазването й; при СИ за поставяне на врати и прозорци.
към текста >>

Прозорецът представя отверствие, през което светлината влиза не само в къщата на човека, но и в неговия ум.
Затова, именно, всеки живот трябва да започва с музика. Като пеете гамата, няма да пеете като учениците в обикновените училища, да изредите тоновете един след друг, но ще пеете с мисъл. Като вземете тона ДО, ще мислите, че сега започвате живота, т.е. сега влизате в живота; като пеете РЕ, ще мислите, че трябва да събирате материал за оформяване на живота; при МИ ще мислите за разпределянето на материала; при ФА за неговото съчетание и приложение във работите ви; при СОЛ ще мислите, как да съградите къщата си; при ЛА за замазването й; при СИ за поставяне на врати и прозорци. Като дойдете до вратите и прозорците няма да ги разглеждате като механически неща, но ще имате съзнателно отношение към тях. Прозорецът представя отверствие, през което светлината влиза не само в къщата на човека, но и в неговия ум. Вратата пък е място, през което влиза и излиза, т.и. път на движение на човешката душа. И тъй, правете опити да пеете гамата, но и душата ви да взима участие в пеенето. Това значи, не само умът и сърцето ви да взимат участие, но и мозъкът, и дихателната система ларинксът, дробовете, сърцето. С една дума, цялото естество на човека да пее, всяка клетка да трепти.
към текста >>

С една дума, цялото естество на човека да пее, всяка клетка да трепти.
Прозорецът представя отверствие, през което светлината влиза не само в къщата на човека, но и в неговия ум. Вратата пък е място, през което влиза и излиза, т.и. път на движение на човешката душа. И тъй, правете опити да пеете гамата, но и душата ви да взима участие в пеенето. Това значи, не само умът и сърцето ви да взимат участие, но и мозъкът, и дихателната система ларинксът, дробовете, сърцето. С една дума, цялото естество на човека да пее, всяка клетка да трепти. Мозъчната система както и симпатичната нервна система също трябва да взимат участие при пеенето. Само така ще се научите да говорите правилно, т.е. музикално. Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен. За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре разбити дробове, да диша дълбоко. За развиването на дробовете благоприятствуват екскурзиите, особено изкачването по планините.
към текста >>

За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре разбити дробове, да диша дълбоко.
Това значи, не само умът и сърцето ви да взимат участие, но и мозъкът, и дихателната система ларинксът, дробовете, сърцето. С една дума, цялото естество на човека да пее, всяка клетка да трепти. Мозъчната система както и симпатичната нервна система също трябва да взимат участие при пеенето. Само така ще се научите да говорите правилно, т.е. музикално. Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен. За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре разбити дробове, да диша дълбоко. За развиването на дробовете благоприятствуват екскурзиите, особено изкачването по планините. За следният път пишете върху темата: “Ползата от изкачването по планинските върхове”. Темите, които се дават в школата, не са призволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната сериозност. Те почиват върху известни закони. Преписвайте темите си в отделна тетрадка и отвреме навреме ги прочитайте.
към текста >>

Също така тя способствува да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота.
Например, ще ви се даде да пишете: “Отношение между музиката и планинските върхове”. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите и здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате е велика. Тя има за цел от една страна да развие добродетелите любовта, мъдростта, истината, а от друга страна чувствата и умствените способности вяра, надежда, музика, разсъдък, въображение, творчески ум, дружелюбие да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способствува да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се турят на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно козмично течение, което трябва да се използува разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Изпълнението Представете си, че сте ученик в гимназията, или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите?
към текста >>

Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се турят на работа.
Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите и здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате е велика. Тя има за цел от една страна да развие добродетелите любовта, мъдростта, истината, а от друга страна чувствата и умствените способности вяра, надежда, музика, разсъдък, въображение, творчески ум, дружелюбие да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способствува да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се турят на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно козмично течение, което трябва да се използува разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите. Изпълнението Представете си, че сте ученик в гимназията, или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите? Да следвате, нямате средства.
към текста >>

Добър човек е онзи,който знае, как да използува разумните сили на природата, да прилага на място техните форми.
След това иде радостта. Някой мисли, че е добродетелен, но щом се яви на изпит, пропада. Значи, има нещо, което не е знаел. Не е лесно да бъдеш добър. Изкуство е да знаеш как и къде да проявиш доброто. Добър човек е онзи,който знае, как да използува разумните сили на природата, да прилага на място техните форми. Добрият човек се отличава със способността на всяка Божествена сила да дава съответна форма. Добрият знае, какви форми отговарят на природните сили при различни състояния на човека и при различни въз-расти. Той работи безпогрешно със силите и с формите им. По този начини ученикът придобива по-голяма светлина в пътя си. Който иска да работи съзнателно върху себе си,нека прилага следното правило: да за-почва с малките величини, а не с големите.
към текста >>

Добрият човек се отличава със способността на всяка Божествена сила да дава съответна форма.
Някой мисли, че е добродетелен, но щом се яви на изпит, пропада. Значи, има нещо, което не е знаел. Не е лесно да бъдеш добър. Изкуство е да знаеш как и къде да проявиш доброто. Добър човек е онзи,който знае, как да използува разумните сили на природата, да прилага на място техните форми. Добрият човек се отличава със способността на всяка Божествена сила да дава съответна форма. Добрият знае, какви форми отговарят на природните сили при различни състояния на човека и при различни въз-расти. Той работи безпогрешно със силите и с формите им. По този начини ученикът придобива по-голяма светлина в пътя си. Който иска да работи съзнателно върху себе си,нека прилага следното правило: да за-почва с малките величини, а не с големите. Например, някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта.
към текста >>

Добрият знае, какви форми отговарят на природните сили при различни състояния на човека и при различни въз-расти.
Значи, има нещо, което не е знаел. Не е лесно да бъдеш добър. Изкуство е да знаеш как и къде да проявиш доброто. Добър човек е онзи,който знае, как да използува разумните сили на природата, да прилага на място техните форми. Добрият човек се отличава със способността на всяка Божествена сила да дава съответна форма. Добрият знае, какви форми отговарят на природните сили при различни състояния на човека и при различни въз-расти. Той работи безпогрешно със силите и с формите им. По този начини ученикът придобива по-голяма светлина в пътя си. Който иска да работи съзнателно върху себе си,нека прилага следното правило: да за-почва с малките величини, а не с големите. Например, някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта. Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши работата си.
към текста >>

Ако Баща ти остави голямо богатство, с което можеш да работиш, това е в реда на нещата.Обаче, ако баща ти не остави нищо,и от нищото направиш нещо, ти си истински човек.
Когато някой иска да стане велик, Бог го праща вада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, коя-то отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. Затова и на вас казвам : Започвайте с най-слабите потици в себе си, с най-малките сили и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите потици вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите. Ако Баща ти остави голямо богатство, с което можеш да работиш, това е в реда на нещата.Обаче, ако баща ти не остави нищо,и от нищото направиш нещо, ти си истински човек. Затова се иска светъл ум, благородно сърце и силна воля.Докато придобиете тези качества работете с малките сили. Така са работили всички велики хора. Затова е казано, че малкото се благославя. Лекция от Учителя, държана пред общия окултен клас, на 22 юни 1922 г. в София
към текста >>

24. За Лъчите Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ама никой да не ни вижда, да няма светски хора, там чуждо око да няма.
А в окултната музика всичко това е подражаемо. Сега, като ученици на окултизма, ние не искаме да станете музиканти, но да разбирате окултната музика, да се ползвате от нея . Има един особен начин за ходене, с особени движения. Ще тръгнем, и ще пеем на отворено място, на широко място. Тогава ще има ефект. Ама никой да не ни вижда, да няма светски хора, там чуждо око да няма. Да ни виждат само дърветата, птичките и изворите, да сме свободни в действията си. Та. такива музикални излети ще направим ние. При особени времена ще ви водя. Трябва ни равно място, равнина, но и на високо място, и там ще направим туй упражнение. Ще си носим цигулки, китари, ще пеем, ще свирим, ще ходим ритмично, и ще видите какъв ще бъде ефекта като се върнете по домовете си.
към текста >>

Когато човек е музикално настроен, не му мисли много.
При особени времена ще ви водя. Трябва ни равно място, равнина, но и на високо място, и там ще направим туй упражнение. Ще си носим цигулки, китари, ще пеем, ще свирим, ще ходим ритмично, и ще видите какъв ще бъде ефекта като се върнете по домовете си. Тъй ще сте настроени, че няма дори да ви трепне окото, да влезете в София тъй, ритмично. Особена е музиката. Когато човек е музикално настроен, не му мисли много. Но ние ще седим доста дълго време там горе, че да се върнем нормални в града, т.е. нормални за света. Ние в сегашното си състояние именно сме анормални, а те го считат нормално. Та, ние, там горе всички сме в нормално състояние, а като слезем долу, пак ще приемем първото анормално състояние. Може да направим един опит, да докажем влиянието на музиката.
към текста >>

25. Разумното сърце - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА В съзнателния живот на човека има един постоянен стремеж към непознатото, към по-различното, към новото.
В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА В съзнателния живот на човека има един постоянен стремеж към непознатото, към по-различното, към новото. Този стремеж го довежда понякога до трудни и мъчно разрешими противоречия, при които той се нуждае от едно вътрешно, по-дълбоко знание. Това знание се преподава само в Училището на Живота.Там няма училищни скамейки, няма и черна дъска, няма и отделни класни стаи. Там звънецът за влизане в час всеки чува по различно време, а учителите не са пред катедрата с дневник. Те говорят вътре в душите на хората. В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно.
към текста >>

Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа.
Това знание се преподава само в Училището на Живота.Там няма училищни скамейки, няма и черна дъска, няма и отделни класни стаи. Там звънецът за влизане в час всеки чува по различно време, а учителите не са пред катедрата с дневник. Те говорят вътре в душите на хората. В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та.
към текста >>

Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота.
Те говорят вътре в душите на хората. В това велико училище попада всеки, който се роди на земята и през целия си живот върви от клас в клас, от предмет към предмет, за да научи знанието, което му е нужно. Целта в това училище е хората да се научат да живеят правилно. Предметите, с които човек първо трябва да се запознае са четири: сърцето, ума, душата и духа. Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да за-почне от най-елементарните работи.
към текста >>

Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно.
Когато той опознае тяхната природа и започне правилно да използва техните възможности, той тръгва съзнателно по Пътя на духовното усъвършенстване и рано или късно стига до Храма на Любовта, Мъдростта и Истината. Но преди да стигне до това мечтано от всяка душа свято място, човек неведнъж ще се връща отново и отново в Училището на Живота. За да стане и да оживей за един нов, по-духовен живот, за да се обнови и да възкръсне , спазвайки принципите на вечно новото учение - учението на Любовта, Мъдростта и Истината. ЗЕМЯТА КАТО УЧИЛИЩЕ Тази наука, която тук изучавате е елементарна, но ако я приложите, тя ще представлява твърда канара в живота ви, на която веднъж застанали няма да се разклащате. Учителят Мнозина се запитват,защо са дошли на земя-та. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания.Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да за-почне от най-елементарните работи. Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква труд и работа. Не е знание онова, което се постига без труд и работа. Не е богатство и онова, което се постига без труд и работа.
към текста >>

Като работи съзнателно върху себе си, човек развива своите дарби и се проявява като знаменит виртуоз.
Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква труд и работа. Не е знание онова, което се постига без труд и работа. Не е богатство и онова, което се постига без труд и работа. Ще дойде ден, когато с малки усилия, с малък труд ще се постигат големи знания и богатство, но днес това е невъзможно. Като работи съзнателно върху себе си, човек развива своите дарби и се проявява като знаменит виртуоз. Много години са нужни, за да се постигне това. Някой работи десетки години усилено върху себе си, но пак не става велик човек. Има нещо, което му препятства. Казано е в Писанието “Свети бъдете! ” велико нещо е да станете свети, но това не се постига лесно.
към текста >>

Някой работи десетки години усилено върху себе си, но пак не става велик човек.
Не е знание онова, което се постига без труд и работа. Не е богатство и онова, което се постига без труд и работа. Ще дойде ден, когато с малки усилия, с малък труд ще се постигат големи знания и богатство, но днес това е невъзможно. Като работи съзнателно върху себе си, човек развива своите дарби и се проявява като знаменит виртуоз. Много години са нужни, за да се постигне това. Някой работи десетки години усилено върху себе си, но пак не става велик човек. Има нещо, което му препятства. Казано е в Писанието “Свети бъдете! ” велико нещо е да станете свети, но това не се постига лесно. Човек трябва да се стреми към светостта, а кога ще я постигне, не е важно. Работете за придобиване на добродетелите, без да се питате, кога ще ги постигнете.
към текста >>

Човек трябва да се стреми към светостта, а кога ще я постигне, не е важно.
Много години са нужни, за да се постигне това. Някой работи десетки години усилено върху себе си, но пак не става велик човек. Има нещо, което му препятства. Казано е в Писанието “Свети бъдете! ” велико нещо е да станете свети, но това не се постига лесно. Човек трябва да се стреми към светостта, а кога ще я постигне, не е важно. Работете за придобиване на добродетелите, без да се питате, кога ще ги постигнете. Ще кажете, че светостта не е за всички хора. Понеже не знаете, кое е за вас и кое не е, работете върху светостта, да си проправите пътя към нея. Някога ще се приближите към нея и ще станете чисти и свети. Ако не се приближите до нея, пътят ви за небето ще остане затворен.
към текста >>

Какво прави обикновеният човек?
Ако искаш да станеш професор, трябва да си свършил университет. Освен това, трябва да си се специализирал по предмета, който ще преподаваш. Много знания се изиск- ват от професора. Ако е филолог, трябва да знае добре няколко езика. Ако е естественик, трябва да познава добре естествените науки. Какво прави обикновеният човек? Помоли се на Бога два-три пъти, погледне към небето и очаква отговор на молитвата си. Ако не получи, обезсърчава се, обезверява се и се отказва от Господа. Това не е никакво верую, това е човек без убеждение. Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно.
към текста >>

Това не е никакво верую, това е човек без убеждение.
Ако е филолог, трябва да знае добре няколко езика. Ако е естественик, трябва да познава добре естествените науки. Какво прави обикновеният човек? Помоли се на Бога два-три пъти, погледне към небето и очаква отговор на молитвата си. Ако не получи, обезсърчава се, обезверява се и се отказва от Господа. Това не е никакво верую, това е човек без убеждение. Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно. Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговор на молитвата си. Смирение е нужно на съвременните хора. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл.
към текста >>

Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговор на молитвата си.
Помоли се на Бога два-три пъти, погледне към небето и очаква отговор на молитвата си. Ако не получи, обезсърчава се, обезверява се и се отказва от Господа. Това не е никакво верую, това е човек без убеждение. Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно. Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговор на молитвата си. Смирение е нужно на съвременните хора. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникват в същината му и вървят напред.
към текста >>

Който не е влязъл в Царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек.
Две хиляди години се изминаха от идването на Христа, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на Царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в Царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек. Някой свърши с отличие медицина, право, естествени науки или музика. Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек. Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може.
към текста >>

Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек.
Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на Царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в Царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек. Някой свърши с отличие медицина, право, естествени науки или музика. Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек. Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може. Какъв смисъл има тогава неговият отличен диплом? Докато хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така.
към текста >>

Човек трябва да учи от любов към науката, а не от желание да му допринесе материални блага, да се издигне с нея.
Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може. Какъв смисъл има тогава неговият отличен диплом? Докато хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така. Човек трябва да учи от любов към науката, а не от желание да му допринесе материални блага, да се издигне с нея. Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и с любов. Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения.
към текста >>

Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал.
Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и с любов. Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал. Разговор с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. Той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си. Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето.
към текста >>

Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си.
Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал. Разговор с Учителя Всички трябва да станат наследници на Царството Божие, да придобият нещо, което да им служи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. Той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си. Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето. Днес не може да предскаже, утре не може. докато сам изгуби вяра в знанието си.
към текста >>

Задачата на човека е да усили вярата си, да си служи с нея.
Той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си. Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето. Днес не може да предскаже, утре не може. докато сам изгуби вяра в знанието си. Задачата на човека е да усили вярата си, да си служи с нея. Като заболееш, приложи вярата си. Боли те стомаха, кажи му да оздравее. Ще кажете, че стомахът не се лекува с думи, но се нуждае от лекарства. Не е така. Думите, които му казваш трябва да са проникнати от вяра.
към текста >>

Сегашните хора, светски и религиозни са на различни степени на развитие, поради което всеки може да свърши работа, за която е готов.
Боли те стомаха, кажи му да оздравее. Ще кажете, че стомахът не се лекува с думи, но се нуждае от лекарства. Не е така. Думите, които му казваш трябва да са проникнати от вяра. Щом ти пръв вярваш в думите си, и стомахът ти ще повярва. Сегашните хора, светски и религиозни са на различни степени на развитие, поради което всеки може да свърши работа, за която е готов. Вън от нея той се отказва да работи. Каква задача може да реши детето от първо отделение? - Само такава, която познава, която е учило. Ако му дадете задача от второ, трето или четвърто отделение, то казва: Не мога да реша тази задача, не съм свършил повече от първо отделение. Сега, аз засягам този въпрос не за упрек, но за ориентиране.
към текста >>

Човек се развива по специални закони.
Ако му дадете задача от второ, трето или четвърто отделение, то казва: Не мога да реша тази задача, не съм свършил повече от първо отделение. Сега, аз засягам този въпрос не за упрек, но за ориентиране. Той има отношение към бъдещето. Днес всеки е това, което е изработил и придобил в себе си. Утре ще бъде нещо повече. Човек се развива по специални закони. Никой не може да излезе вън от законите на своето развитие и да върви напред. Всеки човек е специфичен плод. който узрява на своето време. Никой плод не може да узрее в 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата.
към текста >>

Всеки човек е специфичен плод.
Той има отношение към бъдещето. Днес всеки е това, което е изработил и придобил в себе си. Утре ще бъде нещо повече. Човек се развива по специални закони. Никой не може да излезе вън от законите на своето развитие и да върви напред. Всеки човек е специфичен плод. който узрява на своето време. Никой плод не може да узрее в 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата. Докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло.
към текста >>

Докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне.
Никой не може да излезе вън от законите на своето развитие и да върви напред. Всеки човек е специфичен плод. който узрява на своето време. Никой плод не може да узрее в 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата. Докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трябва да се повдигне, да мине в по-висока степен, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова съзнание наричаме синов- но. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или козмично съзнание.
към текста >>

Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло.
Всеки човек е специфичен плод. който узрява на своето време. Никой плод не може да узрее в 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата. Докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трябва да се повдигне, да мине в по-висока степен, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова съзнание наричаме синов- но. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или козмично съзнание. Като спазвате законите на разумната природа, това не значи, че изведнъж ще станете светии.
към текста >>

Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание.
Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата. Докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трябва да се повдигне, да мине в по-висока степен, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова съзнание наричаме синов- но. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или козмично съзнание. Като спазвате законите на разумната природа, това не значи, че изведнъж ще станете светии. Светийството се постига с течение на стотици години съзнателен живот. Няма да усетите, как ще станете светии. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светии.
към текста >>

Правата мисъл отваря пътя на човека във всички посоки.
- Да работи, за да придобие богатство. - Богатият? - Да вложи богатство-то си в обръщение. - Невежият? - Да започне да мисли. Правата мисъл отваря пътя на човека във всички посоки. В какво се заключава правата мисъл? Как се прилага тя? Начините, по които се прилага правата мисъл към различните хора са различни. Защо? - Защото всички не могат да я възприемат по един и същи начин. Умовете на всички хора не са еднакво устроени и развити, да възприемат и чувстват еднакво.
към текста >>

- в главата на човека.
Причината на това е, че те сами са поставили някакво препятствие между душата си и Бога. От тях зависи да потече отново светлината. Достатъчно е да махнат препятствието от пътя си и светлината ще дойде. Препятствието, което стои на пътя им е кривата мисъл, че не могат да изпълнят Божията воля по липса на възможности и условия, че нямат средства, нямат дрехи, обуща, къщи и т.н. Къде се крият възможностите и условията за изпълнение на Божията воля? - в главата на човека. Съвременните хора имат всичко на разположение. Дадено им е, каквото трябва, нищо друго не им остава, освен да работят. Оставете настрана миналото. Бог не се занимава с миналото на хората, но с тяхното настояще. Красотата на живота се заключава в сегашните разбирания на хората.
към текста >>

26. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека.
На всички, които се запитват що е Бялото Братство, къде се е създало, кой го ръководи, кой членува в него и т. н. могат да се кажат много думи за него. Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес. Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега. В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега. Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес.
към текста >>

Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот.
Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство. Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята. То е, също така главен фактор и на духовния прогрес, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце. Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука. Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде. Тези напреднали, събудени души са служители и носители на светлината и топлината на това велико Божествено Слънце, което прониква всички души.
към текста >>

Последните думи “като преминем през смъртта” не означават, че след като умре човек ще познае Бога, но означават, че след като човек мине през смъртта и я победи т.е.
За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи. Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите сетива. Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”. Последните думи “като преминем през смъртта” не означават, че след като умре човек ще познае Бога, но означават, че след като човек мине през смъртта и я победи т.е. Възкръсне, достигайки до най-високо посвещение, тогава ще познае Бога. Поради важността, която представлява, ще предам Смарагдовата таблица, защото в нея, в синтетична форма се съдържа цялата премъдрост на Хермеса. 1. “Истинно. Несъмнено. Действително.” Това се отнася до Първата Причина; 2. “Това, което се намира долу, е аналогично на онова, което се намира горе. И това, което е горе е аналогично на онова, което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството”.
към текста >>

За да проникне човек в дълбокия смисъл на тази таблица, необходимо е дълбоко вътрешно просветление, защото тя включва в себе си тайната на цялото Битие.
“Тази сила е най-силната от всички сили, понеже тя побеждава и най-изтънчените неща и прониква във всички плътни неща” 8. “Така е бил създаден света”. 9. “Оттук са възникнали неизчислими приспособления, образът на които е изложен по- горе. 10. “Затова аз бях наречен - Хермес Трисмегист /трижди величайши/, тъй като притежавам познанието на трояката философия на всемира, във всичката й пълнота.” 11. “Пълно е това, което казах за действието на Слънцето”. За да проникне човек в дълбокия смисъл на тази таблица, необходимо е дълбоко вътрешно просветление, защото тя включва в себе си тайната на цялото Битие. Третият по важност документ, останал от херметичната школа са седемте херметични принципа, за които Учителя много говори и казва, че те по научен начин обясняват закона за Любовта. Ето и самите принципи: 1. Принцип на ментализма. Според този принцип, всичко в света е ум. Умът е основата на света. 2.
към текста >>

Правилата на ордена са били много строги и не е било лесно да стане човек ученик на Есеите.
Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет. Името Есей произлиза от сирийската дума “есей”, която значи - лекар, защото тяхната открита деятелност всред народа се е състояла в лекуване физическите и духовни недъзи на хората. Между тях е нямало роби. Всички са били свободни и са работили един за друг, живяли са братски, комунално и са отричали частната собственост. Правилата на ордена са били много строги и не е било лесно да стане човек ученик на Есеите. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бивал подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали достоен, допускали го в първата степен на ордена, чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това няколко години кандидатът бивал подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали.
към текста >>

Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение.
Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Цялата организация на есеите е приличала на организацията на питогорейците и на всички окултни школи в миналото. Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение. Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части: 1. Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека. Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането.
към текста >>

Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека.
Цялата организация на есеите е приличала на организацията на питогорейците и на всички окултни школи в миналото. Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение. Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части: 1. Наука за всемирните принципи или Теогония. 2. Физика или Космогония. 3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека. Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането. Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие.
към текста >>

Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал.
Превръщане на металите. 2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия. 3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света. 4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения. Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа.
към текста >>

Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят.
Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите. Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители. В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура. Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик. Той е бил един от най- знаменитите богослови на своето време. Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят. От този момент в него настава един прелом. Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите мислители на Западна Европа. Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост обущар. Един ден при него идва един непознат. След това посещение той коренно се променя, добива голямо просвещение и става един от най-знаменитите западно-европейски окултисти.
към текста >>

Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип.
Цялото това движение се разви под влиянието на четвъртия импулс, това бяха неговите първи зари. Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя.
към текста >>

Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи.
Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща.
към текста >>

Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание.
Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща. От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство.
към текста >>

27. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование.
Новият идеал. (П. Г. П.) I. Пътеката на Светлината. (из „The Light in the Night"- by Love-Star.) За „Белите Братя“ (Д. Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота.
към текста >>

Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него.
(П. Г. П.) I. Пътеката на Светлината. (из „The Light in the Night"- by Love-Star.) За „Белите Братя“ (Д. Станев) Писмо от Чехия ВЕСТИ КНИЖНИНА * * * Този брой е посветен на молитвата, — на общението между човека и Бога, между нищожната, загубена в океана на живота твар и Великия източник на всяка сила и мощ, на всяка надежда и упование. Както отделната клетка в човешкото тяло е неразривно свързана и черпи своя живот от него, така също и човек е неразривно свързан с Бога и черпи своя живот и своите сили от Него. Божий е живота, който се разлива и оживотворява цялата безгранична вселена. Негов е и „нашия“ живот, защото ние не притежаваме нищо, което да не произтича от Него. Но от нас зависи да почерпим повече или по-малко от чистия извор на Божествения живот и да го употребим по един или друг начин. Молитвата е оня естествен процес, чрез който слабия човешки дух черпи от своя Първоизточник сили, нужни му за творчество в всички области на живота. Тя не е свързана с никакви форми — последните са човешко изобретение — а в своята същност представлява безмълвно сливане на индивида с Всемирния Дух, при което силите, живота и красотата на последния се преливат и изпълват отделния индивид, правейки го проводник на космичната творческа сила.
към текста >>

Съвременният културен човек — не само в България — счита тоя, който говори „за някаква си молитва" за извеян и гледа на него със снизходителна усмивка, ако не с явна подигравка.
И при това служене, когато дойдат изпитанията, вие ще си кажете: „такава е волята Божия, всичко е за добро". Тогава вие ще разработите вашите дарби и способности в съгласие с Божията Любов, Мъдрост, Истина и Добродетел и ще станете активни работници за идването на Царството Божие на земята. Молитва или медитация. Има понятия, които с течение на времето, подобно на стари банкноти, загубват своето съдържание и ценност. Нещо подобно е станало с понятието „молитва". Съвременният културен човек — не само в България — счита тоя, който говори „за някаква си молитва" за извеян и гледа на него със снизходителна усмивка, ако не с явна подигравка. Далеч сме от желанието да обясняваме защо това е така. Но нам е добре известно, че всеки факт си има своите причини. И ако банката изтегля от обръщение известна серия банкноти, тя си има свои причини. Ако животът лишава от смисъл и съдържание понятието молитва, той има свои дълбоки основания. Но банката всякога има банкноти в обръщение.
към текста >>

То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа.
Но банката всякога има банкноти в обръщение. Така и животът се прелива от форма във форма, захвърлящ една, пулсиращ с пълна мощ в друга. Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него.
към текста >>

Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота.
Днешните интелигентни хора, като се присмиват над израза молитва, признават пълната стойност на понятието медитация или съзерцание. Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна.
към текста >>

Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си.
Под понятието молитва не трябва да подразбираме поклонение пред идоли, статуи, икони, нито брътвене на латински или славянски, загубили смисъла си изречения. То не подразбира молене за здраве, за богатство, за умрели, за рай. То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването.
към текста >>

Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него.
То изразява дълбоко съсредоточение в себе си, освобождение от лепкавите пипала на всекидневния текущ живот с всичките негови преходящи радости и скърби, вглъбяване във възвишеното начало, залегнало дълбоко в душата на всеки човек, наречено Висше Аз или Дух Свят, а чрез него — потопяване съзнанието на малкия човек в Мировото Съзнание, чиято клетка е и нашата собствена душа. Главната, ако не единствената причина за страданията на съвременното човечество е фактът, че то е скъсало връзката си с своето Висше Аз, а от там и с Мировото Съзнание. Откъснат, самотен, дирещ временни удоволствия, които отвличат вниманието му без да разрешават същината на житейската проблема, човек се трупа един върху друг в грамадни общежития — за да засилва все повече своята самотност и разочарование от живота. Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение.
към текста >>

Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването.
Чрез медитацията човек ще трябва да намери отново себе си. Чрез нея той ще трябва, по принципа на всекидневното упражнение, да се свърже все по-здраво с благородната същина, залегнала в дъното на душата му. Чрез ежедневно поставяне план на работа в съгласие с тая благородна същина, човек ще се избави от безсмисленото лутане из ден в ден, тъй характерно за хората без идеали в живота; чрез ежедневна проверка на своите преживявания и постъпки, човек ще се убеждава — колко възвишени са изискванията на Висшето Аз, колко слаба е човешката природа в сравнение с тях и колко много работа се изисква за да може тя поне да се приближи към Него. Медитацията е абсолютна необходимост за всеки, който иска да напредва по пътя на усъвършенстването, и който иска да допринесе своята дан за облагородяването и подобрението съдбата на изстрадалия човешки род. Формата на банкнотата не е важна. Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно.
към текста >>

Без идеал човек е двукрако животно.
Важно е тя да има стойност в живота и чрез нея човек да може да си набавя това, що му е нужно за съществуването. Дали хората днес ще запазят израза „молитва" или ще употребяват думата „медитация“ не е важно за същината на тоя велик акт на човешката душа. Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото.
към текста >>

Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и вероизповедания, нито националност.
Вие съвсем не можете си представи, каква радост ни донесе вашето приветствие по случай годишното ни събрание на Петдесятница. Така красиво е, така трогателно е да се знае, че и в други страни има братя и сестри, които имат еднакви идеали с нас. Ние ви благодарим за приветствията, изпращайки ви нашите от все сърце. Братя и сестри! С радост ние ви подаваме ръката си за съработничество по пътя на Любовта към Бога. Нас не ни делят нито светските титли, нито партии, нито секти и вероизповедания, нито националност. Ние всички произхождаме от един Бог и трябва да се върнем при Него. Така, скъпи братя и сестри, да не вървим по пътя на личното издигане, защото този погрешен път води също и към робство. Да бъдем всички в единство, защото в единството е скрита мощността и любовта — Божествеността. Ние ви подаваме ръката си за обща работа и се надяваме и молим Бога, сигурно заедно с вас, щото още много членове на тази верига да се съединят, за да бъде опасана нашата разделена земя от един пояс на единодушие и Любов. Ние искаме да останем във вярна връзка с вас и се надаваме да получим радостни вести, подтикващи към нова дейност в полето на Любовта.
към текста >>

28. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 11 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма да има религии, а ще има една единствена религия, обединяваща всички и отправяща всичките им усилия към една единствена цел: обожествяването на човека.
Дали хората я виждат или не, дали забелязват нейните млади израстъци как подават изпод развалините на живота своите нежни стебълца — това не е важно. Важното е, че тя съществува, тя живее. Нейния живот за сега е скрит; тайнствен, ембрионален така да се каже — по отношение на своите външни форми, но в идейно отношение, основните линии на нейната структура са вече определени. Основният принцип, основаната нота която ще звучи в нея, знака под който тя ще изгрее— това е обединението, любовта! Няма да има държави, а ще има една единствена държава, под Божествено ръководство, простряла се върху цялото земно кълбо. Няма да има религии, а ще има една единствена религия, обединяваща всички и отправяща всичките им усилия към една единствена цел: обожествяването на човека. Ще паднат границите, които разделят хората и народите едни от други. Ще паднат митническите стени, както за материалното производства, така и за научния и духовен напредък. Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на народите. И като венец на това обединение, човечеството ще възприеме един общ международен език, който ще бъде не някой от сега съществуващите национални езици, но един нов, изкуствен език, съставен от елементите на всички почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора. По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици.
към текста >>

Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител.
Ще паднат границите, които разделят хората и народите едни от други. Ще паднат митническите стени, както за материалното производства, така и за научния и духовен напредък. Религия, наука, изкуство, търговия, стопанство, и обществен строй ще бъдат обединени в великото семейство на народите. И като венец на това обединение, човечеството ще възприеме един общ международен език, който ще бъде не някой от сега съществуващите национални езици, но един нов, изкуствен език, съставен от елементите на всички почти езици и опростен до невероятност, за да може да бъде изучен и от най-слабите интелектуално хора. По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител. Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство. А днес ние вече виждаме на международната арена, работещи чрез Есперанто, истинските творчески сили, които ще построят Новата култура. Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура. Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел.
към текста >>

Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура.
По всичко изглежда, че тази чест ще се падне на езика Есперанто, може би след известни подобрения, може би след известна естествена еволюция, на която са подложени всички живи езици. Защото, наистина, Есперанто носи в себе си всички заложби, които са нужни за да направят от него един истински всесветски език, той наистина е вече един жив език, на когото говорят, пишат и се разбират едно голямо число хора от всички страни на земята, който си има своя литература, свой периодичен печат и постоянно зарегистрира все нови и нови успехи Но Есперанто не е и не ще бъде само венец или послесловие на Новата Култура, — той е същевременно неин провъзвестник, неин проводник и носител. Той е същевременно едно средство, чрез което, бавно но сигурно, Новата Култура изгражда в световен мащаб своите позиции. Още Заменхов, твореца на Есперанто, провъзгласи високо, като „вътрешна идея на езика Есперанто“, основния принцип на Новата Култура: световното братство. А днес ние вече виждаме на международната арена, работещи чрез Есперанто, истинските творчески сили, които ще построят Новата култура. Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура. Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел. Те изграждат идейното здание на новия свят, на Новата Култура или, с други думи, на Царството Божие на земята. Много от основната литература на тия движения се превежда първом на Есперанто, преди да е преведена на който и да било друг език. Ще дойде обаче време, когато много от нея ще бъде давана направо на Есперанто. Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е.
към текста >>

Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е.
Оомото, Бялото Братство, Бахаизма, Розенкройцерите, Теософите, — си служат чрез Есперанто и ние виждаме един буен поток на нови идеи, нови схващания, в есперантската литература; ние виждаме от различни страни да се очертават контурите на един нов мироглед, който ще бъде мирогледа на човека на Новата Култура. Всички гореспоменати движения и много още неспоменати и непознавани добре от нас, имат едни и същи принципи, един и същ мироглед и работят за една и съща цел. Те изграждат идейното здание на новия свят, на Новата Култура или, с други думи, на Царството Божие на земята. Много от основната литература на тия движения се превежда първом на Есперанто, преди да е преведена на който и да било друг език. Ще дойде обаче време, когато много от нея ще бъде давана направо на Есперанто. Но и днес ние вече с пълно право можем да кажем, че човек, който не знае Есперанто, не може да има пълна и ясна представа за духовните движения в света, т. е. за това общо, с една и съща основа движение, което, започнато от различни страни и народи, е определено да изгради Новата Култура, да изгради Царството Божие на земята. И тъй, Есперанто е езика на Новата Култура, езика на международното братство, което ще се възцари над развалините на отиващата към своя край международна материалистична цивилизация. Хора на новите идеи, дайте вашата помощ на езика Есперанто, дайте му оня тласък от който той се нуждае и който той заслужава, защото той е едно мощно оръдие за реализирането на вашите идеи. Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на Народите. П л а м е н .
към текста >>

При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари!
Хора на новите идеи, дайте вашата помощ на езика Есперанто, дайте му оня тласък от който той се нуждае и който той заслужава, защото той е едно мощно оръдие за реализирането на вашите идеи. Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на Народите. П л а м е н . МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ. На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви. При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае.
към текста >>

Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива.
Научете преди всичко вие сами езика Есперанто, служете си с него и го имайте за свой пръв спомагателен език — езика на Новата Култура, езика на Братството на Народите. П л а м е н . МОЛИТВА ПОД ЗЕЛЕНОТО ЗНАМЕ. На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви. При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае. Ний между народите ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека!
към текста >>

Ний между народите ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека!
Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае. Ний между народите ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека! Л. Л. Заменхов (прев. Ив. Добрев) Есперанто е най-лесно заучимият език. Познавам много хора които по осем години са учили чужд език в училище, и пак не могат да се ползват от него даже за четене, а камо ли за разговор. Познавам хора, които владеят потънкостно чужди езици, когато четат или даже пишат, но не могат да говорят свободно.
към текста >>

За да не бъдем голословни, нека си послужим с няколко примера: като знае човек корена на една дума, с помощта само на няколко окончания, ще може да си състави всичките нейни производни, ръководен от няколко прости и лесни за заучаване правила.
Добрев) Есперанто е най-лесно заучимият език. Познавам много хора които по осем години са учили чужд език в училище, и пак не могат да се ползват от него даже за четене, а камо ли за разговор. Познавам хора, които владеят потънкостно чужди езици, когато четат или даже пишат, но не могат да говорят свободно. Знам, че най-малко 93% от учениците, учили чужди езици в нашите гимназии, излизат от там без достатъчно познания, бързо забравят и това, което са научили, и дългогодишиият им труд за изучаване на езика пропада напразно. Модерните чужди езици, френски, немски, английски са доста трудни за хората с по слаби езикови способности, които съставляват огромното болшинство от народа, и затова, ако искаме да имаме един ИСТИНСКИ международен език, който да може лесно да бъде усвоен и употребяван от широките народни маси по целия свят, то избора ни трябва да падне на езика Есперанто. За да не бъдем голословни, нека си послужим с няколко примера: като знае човек корена на една дума, с помощта само на няколко окончания, ще може да си състави всичките нейни производни, ръководен от няколко прости и лесни за заучаване правила. Например всички съществителни на есперанто свършват с окончание О което се прибавя направо към корена на думата. Всички прилагателни свършват с а Всички наречия свършат с е Като знае човек това и вземе корена на да било дума, например bon от думата добро, ще произведе съществителното bonо — добро, прилагателното bona — добра, и наречието bonе — добре. Спрежението на глаголите на есперанто е извънредно просто. Всички глаголи имат за окончания за сегашно време - as за минало - is за бъдеще - os за условно наклонение - us за повелително - u Неопределителното наклонение винаги свършва на i. И тъй, като вземем am — корена на глагола ami — обичам.
към текста >>

Всички прилагателни свършват с а Всички наречия свършат с е Като знае човек това и вземе корена на да било дума, например bon от думата добро, ще произведе съществителното bonо — добро, прилагателното bona — добра, и наречието bonе — добре.
Познавам хора, които владеят потънкостно чужди езици, когато четат или даже пишат, но не могат да говорят свободно. Знам, че най-малко 93% от учениците, учили чужди езици в нашите гимназии, излизат от там без достатъчно познания, бързо забравят и това, което са научили, и дългогодишиият им труд за изучаване на езика пропада напразно. Модерните чужди езици, френски, немски, английски са доста трудни за хората с по слаби езикови способности, които съставляват огромното болшинство от народа, и затова, ако искаме да имаме един ИСТИНСКИ международен език, който да може лесно да бъде усвоен и употребяван от широките народни маси по целия свят, то избора ни трябва да падне на езика Есперанто. За да не бъдем голословни, нека си послужим с няколко примера: като знае човек корена на една дума, с помощта само на няколко окончания, ще може да си състави всичките нейни производни, ръководен от няколко прости и лесни за заучаване правила. Например всички съществителни на есперанто свършват с окончание О което се прибавя направо към корена на думата. Всички прилагателни свършват с а Всички наречия свършат с е Като знае човек това и вземе корена на да било дума, например bon от думата добро, ще произведе съществителното bonо — добро, прилагателното bona — добра, и наречието bonе — добре. Спрежението на глаголите на есперанто е извънредно просто. Всички глаголи имат за окончания за сегашно време - as за минало - is за бъдеще - os за условно наклонение - us за повелително - u Неопределителното наклонение винаги свършва на i. И тъй, като вземем am — корена на глагола ami — обичам. веднага можем да образуваме всички времена, като се има пред вид. че глаголните форми не се изменят по ред, число и лице.
към текста >>

^ Oomoto Internacia месечен орган на Всемирното Човеколюбиво Общество, основано от Оомото.
Oomoto — месечно списание, есперантски орган на японското религиозно движение Оомото, което вече се пропагандира из целия свят. В един от следующите броеве на в. Братство ние ще запознаем нашите читатели по-подробно с това движение, което е много сходно с Бялото Братство. Абонамента му е 4.80 шв. франка; адрес: Oomoto Propaganda Oficejo, Kame-oka, Kioto- hu, Japanujo. ^ Oomoto Internacia месечен орган на Всемирното Човеколюбиво Общество, основано от Оомото. Издава се в Париж. Абон. З шв. франка. Адрес: 124, rue de la Pompe, P a r is, 16-e, France. Inter Ni — есперантско списание, което има за цел да служи на обединението на различните духовни движения в света. Печатало е до сега няколко статии за Бялото Братство.
към текста >>

29. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 13 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обикновено, днес всеки човек, когато дава, когато предлага едно произведение на своя труд, не забравя по най-категоричен начин да изиска срещу него неговата равноценност.
Обаче ние имаме едно преимущество, с което не може да се похвали никой от до сега съществуващите, познати нам вестници и което ни поставя в особена, самостоятелна категория. Това преимущество се състои във факта, че ние издадохме досегашните си броеве без в-ка да е имал някакъв определен или задължителен абонамент, а като се поддържаше само от доброволните помощи на своите читатели. Каквото и да кажат скептиците, обаче за нас този факт е по-ценен от стотиците броеве и от десетките и стотици хиляди тираж на другите вестници. Този факт е за нас един пълен със смисъл и добри предзнаменования сполучлив опит. Чрез него ние смятаме че сме установили положително съществуването на елементите на Новата Култура в нашия живот. Обикновено, днес всеки човек, когато дава, когато предлага едно произведение на своя труд, не забравя по най-категоричен начин да изиска срещу него неговата равноценност. Това е тъй наречената търговия, която обхваща целия сегашен икономически живот, и вън от която — така вярват всички — не съществува друго средство, други начин за правилна обмена. Нам обаче се струва, че съвременната търговия е именно кристализираната форма, кристализирания продукт на съвременните грубо егоистични икономически отношения между отделните личности и групи. Нам се струва че тая форма на размина не е нито най-добрата, нито единствено възможната, но че тя, като кристализация, като нарастък на съвременния личен и обществен егоизъм, е пълно отрицание на един по-висок морал, за който ние искаме да работим и на едно ново, по-съвършено общество, взаимните отношения в което ще се базират на любовта. Ние тук няма да се спираме да доказваме истинността на нашите твърдения, обаче нам е ясно едно: новият живот и новото общество си имат свои собствени, нови форми на живот. Паралелно с изграждането на това ново общество, паралелно с раждането и развитието на този нов живот, всички стари форми ще отстъпят мястото си на нови.
към текста >>

Човекът на тази Нова Култура, уповавайки се на един велик Божествен закон, няма да прави сметка кому и колко дава.
Паралелно с изграждането на това ново общество, паралелно с раждането и развитието на този нов живот, всички стари форми ще отстъпят мястото си на нови. Една от тази нови форми, която в новото общество, което е нашия идеал, ще замести днес съществува щата форма на обмяна — търговията, това е метода, чрез който ние издаваме нашето скромно вестниче! ... Не е важно че то е тъй скромно, тъй незначително днес! Въпреки това, в него тупти живота на една мощна сила на бъдещето. То смуче соковете на живота си от недрата на една Нова Култура, която бавно но сигурно иде да замести гнилата съвременна цивилизация. Човекът на тази Нова Култура, уповавайки се на един велик Божествен закон, няма да прави сметка кому и колко дава. Той ще има абсолютно доверие на този Божествен Закон, който гласи: „Дай, и ще ти се даде! “ Той ще дава на обществото това, което може, с най-голямо желание, с най-голямо усърдие и ще бъде сигурен, че в замяна на това ще получи всичко, каквото му е необходимо. В тази Нова Култура свободният човек ще дава своя свободен труд на всички и същевременно свободно ще взема всичко, което нему е нужно! В това именно направление, нашето вестниче представлява един малък, съвършено малък опит. Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две.
към текста >>

В тази Нова Култура свободният човек ще дава своя свободен труд на всички и същевременно свободно ще взема всичко, което нему е нужно!
Въпреки това, в него тупти живота на една мощна сила на бъдещето. То смуче соковете на живота си от недрата на една Нова Култура, която бавно но сигурно иде да замести гнилата съвременна цивилизация. Човекът на тази Нова Култура, уповавайки се на един велик Божествен закон, няма да прави сметка кому и колко дава. Той ще има абсолютно доверие на този Божествен Закон, който гласи: „Дай, и ще ти се даде! “ Той ще дава на обществото това, което може, с най-голямо желание, с най-голямо усърдие и ще бъде сигурен, че в замяна на това ще получи всичко, каквото му е необходимо. В тази Нова Култура свободният човек ще дава своя свободен труд на всички и същевременно свободно ще взема всичко, което нему е нужно! В това именно направление, нашето вестниче представлява един малък, съвършено малък опит. Ние не си въобразязаме, че огромните и дълбоки промени в съзнанието на хората могат да станат за ден-два или за година-две. Ний знаем че новото ще дойде бавно, постепенно, естествено. Въпреки това, обаче, ние се чувстваме длъжни да изпълним нашия дълг. — Да направим това, което ний можем.
към текста >>

Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената.
— Да направим това, което ний можем. И тъй, ний посяваме нашето скромно семенце в градината на живота и вярваме, че Всевишния ще се погрижи за него. Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти разкошно в светлината на идващия Нов Ден. Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя! Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло. Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух.
към текста >>

Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос.
И тъй, ний посяваме нашето скромно семенце в градината на живота и вярваме, че Всевишния ще се погрижи за него. Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти разкошно в светлината на идващия Нов Ден. Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя! Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло. Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото.
към текста >>

Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло.
Както мнозина твърде много подранили цветя, възможно е и то да умре, без да дочака пролетта на новия живот, а възможно е също то да даде начало на един нов живот, който ще се разцъфти разкошно в светлината на идващия Нов Ден. Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя! Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло. Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет.
към текста >>

Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието.
Така или иначе, то е вече един предвестник. Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя! Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло. Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет. Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата.
към текста >>

Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея.
Предвестник на Новото, което иде, предвестник на Новата Култура, в която хората ще бъдат наистина братя! Микрокосмос и Макрокосмос (Човек и Вселена) За да можем да изучим силите на човека, необходимо е преди това да разкрием какво представлява самия той и какво е неговото отношение към вселената. Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло. Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет. Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата. Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек.
към текста >>

По същия начин и човек въздейства върху цялото.
Едно такова изследване, разумно водено, ще ни покаже, че елементите, от които се състои същинския човек са идентични с тези, които ние намираме във вселената, с други думи, че вселената е Макрокосмос, а човека, нейно точно копие, е Микрокосмос. Микрокосмичният човек и Макрокосмоса на вселената представляват едно цяло. Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет. Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата. Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек. Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото. Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото.
към текста >>

Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата.
Всяко нещо, което се съдържа в природата, може да се намери и в организма на човека, гдето то съществува в ембрионална или напълно развита форма, в латентно или активно състояние и може да бъде открито от този, който притежава мъдростта на себепознанието. Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет. Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата. Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек. Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото. Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността.
към текста >>

Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек.
Човек не е същество отделено от природата, но е една интегрална част от нея. Топлина и студ, слънчева светлина и бури действат на неговото тяло, тайните сили на природата действат на неговата душа и вселенският дух влияе на неговия дух. По същия начин и човек въздейства върху цялото. Със своята физическа работа той променя лицето на земята, действайки понякога като творец, понякога като разрушител; неговите емоции произвеждат подобни течения в душата на света, а това извиква към живот нови причинни сили в невидимия свят, които отново въздействат на физическия свет. Неговото въображение може да създаде мисли-зародиши, които с течение на времето се обличат в физически форми, неговите нисши страсти могат да дадат начало на епидемически болести, неговата колективна и акумулирана енергия довежда до конвулсии в природата, и ако хармонията бъде възстановена в универсалният човек, то тя ще бъде възстановена и в природата. Дисхармонията в природата се произвежда от несъвършения човек. Вкусил веднъж от дървото на познанието, той се е научил да противопоставя своята индивидуална воля на реда, който съществува в природата и той ще продължава да страда от следствията на своите грехове до тогава, докато признае превъзходството на Цялото над индивидуалното, и, съединявайки своята воля с тази на Колектива, ще сложи край на конфликта между отделните интереси и по такъв начин ще възстанови единството и хармонията в делото. Отначало цялата природа е представлявала едно хармоническо цяло, в което дисхармонията е внесена отпосле, поради разделянето на интересите на различните нейни съставни части и поради противопоставянето на индивидуалната воля на волята на цялото. И тъй, природата представлява едно Единство, и всяка нейна част се намира в известно определено отношение към цялото. Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони.
към текста >>

Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони.
Нищо не е оставено на случайността. Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието. Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е. с Божествените Закони, които го управляват, дотолкова той е свободен. По Фр.
към текста >>

И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива.
Всяко нещо в природата се управлява от математически закони. Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието. Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е. с Божествените Закони, които го управляват, дотолкова той е свободен. По Фр. Хартман Из Беседите .
към текста >>

Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието.
Слънцата и звездите си имат своите периодични кръгообращения. Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието. Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е. с Божествените Закони, които го управляват, дотолкова той е свободен. По Фр. Хартман Из Беседите . . .
към текста >>

Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е.
Молекулите в телата се комбинират от атоми в точно определени пропорции, по същия начин и във всички събития на физическия и духовния светове съществува един определен ред и периодичност. Както има определено време за деня и нощта, за пролет, лято, есен и зима, за приливи и отливи, така тези периоди съществуват и в света на душата. Както физиологическите и анатомически промени, които стават в животинските форми, се редуват в определени периоди, така също всички събития в индивидуалния и колективния живот на човека протичат съобразно с известни окултни закони. И тъй, макар че, от една страна, човек има свободен избор в определен кръг на своите постъпки, от друга страна, цялата деятелност на индивида в общи черти се определя от великите закони, които регулират живота на Колектива. Следователно, свободната воля на човека се явява като резултат на от хармонираното действие на неговите постъпки с великите закони на битието. Доколкото отделния човек е в хармония с Великия Човек, Макрокосмоса т. е. с Божествените Закони, които го управляват, дотолкова той е свободен. По Фр. Хартман Из Беседите . . . Ще ви обясня какви отношения може да съществуват между две тела от различна големина.
към текста >>

" То значи: всичката енергия, която човек е получил от Бога, той трябва да я изпрати в пространството, за да може Божественият Дух да я използва за неговото напредване.
* Мнозина запитват: „Как да се повдигна? Как да намеря Бога? Как да се облагородя? “ Казвам: поглъщайте по-малко енергия, а изпращайте повече навън! Тази мисъл Христос е изразил в следния стих: „Даром сте взели, даром давайте! " То значи: всичката енергия, която човек е получил от Бога, той трябва да я изпрати в пространството, за да може Божественият Дух да я използва за неговото напредване. От спазването на това правило зависи и нашето развитие на земята ... * Някой казва: „Аз нямам нищо — какво мога да дам? “ — Закон е: всеки ще деде нещо от себе си, ще плати с нещо от живота си. Ако нищо не плащаш, нищо не можеш да получиш. Колкото повече плащаш, повече ще получиш, колкото по-малко плащаш, по-малко ще получиш. Аз говоря за Божествения закон.
към текста >>

Ако в морето на твоето сърце не утихнат вълните на суетните грижи за светски неща, които съвсем не ги заслужават, ти никога няма да чуеш истинския глас на твоята душа, ти никога не ще разбереш целта, която отдавна търсиш да узнаеш.
Хашимото Утринна разходка През една утринна разходка аз дойдох до брега на малка рекичка, която тече през полето. Рекичката безспирно течеше, носейки пеещите си вълни. Аз се опитах да се огледам във водата, обаче, поради вълнуващата се повърхност, формата на моето лице беше неправилна и постоянно променяща се ... Погледа ми беше спрян на повърхността на водата, към отражението на моето собствено лице, но духом не бях там, моята мисъл беше вече далеч, — сега тя говореше с моето собственно сърце. Азъ казах: лицето ми не отразява правилната си форма ... Сърцето каза: обмисли внимателно тази работа. Състоянието на твоето сърце е съвсем същото. Ако в морето на твоето сърце не утихнат вълните на суетните грижи за светски неща, които съвсем не ги заслужават, ти никога няма да чуеш истинския глас на твоята душа, ти никога не ще разбереш целта, която отдавна търсиш да узнаеш. Помъчи се да ги премахнеш. Тогава размишлявайки, ти ще се почувстваш съвсем безсилен, слаб, и твоята душа ще се отправи към нещо велико, от което ти ще поискаш помощ и спасение. Тогава, в искрена молитва, душата и тялото ти ще се устремят към Великия Извор на всяка сила. Човешкото сърце е създадено да отговаря на магнита на безграничната любов и абсолютната истина, които този Извор притежава. Само с чисто сърце, свободно напълно от изкушенията на суетните огорчения и грижи, ти ще станеш частица, притегляна от Великия магнит.
към текста >>

30. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Техния всеобщо признат закон все още е: борбата, безпощадната борба за съществуване ... Човек против човека, класа против класа, съсловие против съсловие, народ против народ — това е, казват, житейската мъдрост на днешния век, това е ръководната нишка в живота на всички!
Но донесе ли ни тя това, което най-много ни трябваше? Донесе ли ни тя нов живот, нови сърца и души? За жалост! — живота влачи все същите свои стари дрипи, сърцата са студени, душите — унили! Печална констатация: хората са все още врагове едни на други! Техния всеобщо признат закон все още е: борбата, безпощадната борба за съществуване ... Човек против човека, класа против класа, съсловие против съсловие, народ против народ — това е, казват, житейската мъдрост на днешния век, това е ръководната нишка в живота на всички! Но какво ний спечелихме от нея? — Само горчиви плодове, само разочарования, нещастия, страдания. До кога? Завинаги ли? — Не!
към текста >>

Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях.
— Не, то е самата действителност! Закона на Бога — това е Единството. Това е непрекъснатата връзка с Него, Който е въплъщение на това Единство. Това е Колективното Съзнание, казано на един по-съвременен и по-близък до общото разбиране език. При изпълнението на този Закон, при възстановяването на тази връзка, при пробуждането на това съзнание, злото изчезва — то вече не може да съществува. Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях. При всяко зло. което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него. Така, човек не ще може повече да прави зло. Свързан с Великия Източник на всяка сила и мощ, той ще може да противостои на всички изпитания и изкушения. Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички!
към текста >>

Така, човек не ще може повече да прави зло.
Това е Колективното Съзнание, казано на един по-съвременен и по-близък до общото разбиране език. При изпълнението на този Закон, при възстановяването на тази връзка, при пробуждането на това съзнание, злото изчезва — то вече не може да съществува. Човек чувства себе си в другите, във всичко той е неразривно свързан с тях. При всяко зло. което би направил на другите, той би чувствал като че го прави на себе си, защото еднакво, а може би и повече от тях би страдал от него. Така, човек не ще може повече да прави зло. Свързан с Великия Източник на всяка сила и мощ, той ще може да противостои на всички изпитания и изкушения. Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ... „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа! “ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки!
към текста >>

Било е време, когато догматизмът в живота на хората определял пътища, които според тогавашните разбирания еднички можеха да водят човека към познание.
Богът на малката добродетел обича да се крие, като славей в храст. Но тоя път той зачуруликал на сърцето на пастира. Той стиснал ръката на професора и му казал: — ето това което Ви накара да спасите детето беше Бог. Те се разбрали и станали от тогава добри приятели. О р и о н о Новите пътища. Било е време, когато догматизмът в живота на хората определял пътища, които според тогавашните разбирания еднички можеха да водят човека към познание. Било е време, и е, когато официалната наука чертае пътища и проповядва същото: „През нея или през никъде! " Нито едното, нито другото обаче можаха да задържат свободната човешка мисъл в границите на един триизмерен свет. Независимо от всички порядки, условности и традиции, животът върви по своя път с оня темп на едно велико спокойствие, дирижиран и управляван от оная велика мощ, от оная наука на живота, която синтезира миналото, настоящето и бъдещето. Безспирния ход на безкрайното мнозинство, тласнато от неудържимия логик към една незнайна цел, няма нищо общо с онова хармонично движение на един висш съзнателен живот. Днес обаче човечеството се намира пред един страшен кръстопът, лутайки се в лабиринт, по чиито входове няма никакъв светилник.
към текста >>

Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви.
нейното съществуване определя това на Цялото. Самоусъвършенстването на личността е идеал от край време. Правилния живот на личността е оня необходим тласък. който движи великия и необятен живот на безкрайното. От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея. Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви. Но къде? По пътища начертани, определени, отъпкани? Днес човек ме може и не трябва да върви по тях. Ако човек би могъл да остане глух към призива на този или онзи, може би той би намерил истинския път, специфичния за отделната личност. Само такива пътища водят към ония върхове, по които душата жадува.
към текста >>

Днес човек ме може и не трябва да върви по тях.
който движи великия и необятен живот на безкрайното. От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея. Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви. Но къде? По пътища начертани, определени, отъпкани? Днес човек ме може и не трябва да върви по тях. Ако човек би могъл да остане глух към призива на този или онзи, може би той би намерил истинския път, специфичния за отделната личност. Само такива пътища водят към ония върхове, по които душата жадува. Както възпитателите от миналото, създавайки своите възпитателни системи, игнорираха гласа и нуждите на детето, по същия начин и човек, в желанието си да слуша авторитети игнорира вътрешния глас, който сочи светли и чисти пътища. Хиляди пъти човек е ставал и падал, неговите изранени нозе. неговите горчиви опитности с достатъчни за да разбере, че всичкото, което търси, не е никъде другаде, а вътре в самия него.
към текста >>

Ако човек би могъл да остане глух към призива на този или онзи, може би той би намерил истинския път, специфичния за отделната личност.
От там и оная голяма отговорност, която лежи върху нея. Човек трябва да се движи, защото самият живот е движение и, ако не иска да бъде изоставен в забвение, той трябва да върви. Но къде? По пътища начертани, определени, отъпкани? Днес човек ме може и не трябва да върви по тях. Ако човек би могъл да остане глух към призива на този или онзи, може би той би намерил истинския път, специфичния за отделната личност. Само такива пътища водят към ония върхове, по които душата жадува. Както възпитателите от миналото, създавайки своите възпитателни системи, игнорираха гласа и нуждите на детето, по същия начин и човек, в желанието си да слуша авторитети игнорира вътрешния глас, който сочи светли и чисти пътища. Хиляди пъти човек е ставал и падал, неговите изранени нозе. неговите горчиви опитности с достатъчни за да разбере, че всичкото, което търси, не е никъде другаде, а вътре в самия него. Всеки човек има свой определен път.
към текста >>

Както възпитателите от миналото, създавайки своите възпитателни системи, игнорираха гласа и нуждите на детето, по същия начин и човек, в желанието си да слуша авторитети игнорира вътрешния глас, който сочи светли и чисти пътища.
Но къде? По пътища начертани, определени, отъпкани? Днес човек ме може и не трябва да върви по тях. Ако човек би могъл да остане глух към призива на този или онзи, може би той би намерил истинския път, специфичния за отделната личност. Само такива пътища водят към ония върхове, по които душата жадува. Както възпитателите от миналото, създавайки своите възпитателни системи, игнорираха гласа и нуждите на детето, по същия начин и човек, в желанието си да слуша авторитети игнорира вътрешния глас, който сочи светли и чисти пътища. Хиляди пъти човек е ставал и падал, неговите изранени нозе. неговите горчиви опитности с достатъчни за да разбере, че всичкото, което търси, не е никъде другаде, а вътре в самия него. Всеки човек има свой определен път. Великите Учители на човечеството никога не са показвали точно определени пътища. Прилагайки закона на абсолютната свобода, те предоставят тая задача на самия човек, като негова важна мисия.
към текста >>

Хиляди пъти човек е ставал и падал, неговите изранени нозе.
По пътища начертани, определени, отъпкани? Днес човек ме може и не трябва да върви по тях. Ако човек би могъл да остане глух към призива на този или онзи, може би той би намерил истинския път, специфичния за отделната личност. Само такива пътища водят към ония върхове, по които душата жадува. Както възпитателите от миналото, създавайки своите възпитателни системи, игнорираха гласа и нуждите на детето, по същия начин и човек, в желанието си да слуша авторитети игнорира вътрешния глас, който сочи светли и чисти пътища. Хиляди пъти човек е ставал и падал, неговите изранени нозе. неговите горчиви опитности с достатъчни за да разбере, че всичкото, което търси, не е никъде другаде, а вътре в самия него. Всеки човек има свой определен път. Великите Учители на човечеството никога не са показвали точно определени пътища. Прилагайки закона на абсолютната свобода, те предоставят тая задача на самия човек, като негова важна мисия. Общи пътища няма, както няма общо корито за всичките потоци и реки, които се вливат в океана, както няма и общи орбити за небесните светила.
към текста >>

Всеки човек има свой определен път.
Ако човек би могъл да остане глух към призива на този или онзи, може би той би намерил истинския път, специфичния за отделната личност. Само такива пътища водят към ония върхове, по които душата жадува. Както възпитателите от миналото, създавайки своите възпитателни системи, игнорираха гласа и нуждите на детето, по същия начин и човек, в желанието си да слуша авторитети игнорира вътрешния глас, който сочи светли и чисти пътища. Хиляди пъти човек е ставал и падал, неговите изранени нозе. неговите горчиви опитности с достатъчни за да разбере, че всичкото, което търси, не е никъде другаде, а вътре в самия него. Всеки човек има свой определен път. Великите Учители на човечеството никога не са показвали точно определени пътища. Прилагайки закона на абсолютната свобода, те предоставят тая задача на самия човек, като негова важна мисия. Общи пътища няма, както няма общо корито за всичките потоци и реки, които се вливат в океана, както няма и общи орбити за небесните светила. В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път. Това са новите пътища на човешката душа.
към текста >>

Прилагайки закона на абсолютната свобода, те предоставят тая задача на самия човек, като негова важна мисия.
Както възпитателите от миналото, създавайки своите възпитателни системи, игнорираха гласа и нуждите на детето, по същия начин и човек, в желанието си да слуша авторитети игнорира вътрешния глас, който сочи светли и чисти пътища. Хиляди пъти човек е ставал и падал, неговите изранени нозе. неговите горчиви опитности с достатъчни за да разбере, че всичкото, което търси, не е никъде другаде, а вътре в самия него. Всеки човек има свой определен път. Великите Учители на човечеството никога не са показвали точно определени пътища. Прилагайки закона на абсолютната свобода, те предоставят тая задача на самия човек, като негова важна мисия. Общи пътища няма, както няма общо корито за всичките потоци и реки, които се вливат в океана, както няма и общи орбити за небесните светила. В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път. Това са новите пътища на човешката душа. Непонятни и странни за хората гледащи на вън, ала достъпни за ония. които намират себе си, те водят към творчество и победа.
към текста >>

В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път.
неговите горчиви опитности с достатъчни за да разбере, че всичкото, което търси, не е никъде другаде, а вътре в самия него. Всеки човек има свой определен път. Великите Учители на човечеството никога не са показвали точно определени пътища. Прилагайки закона на абсолютната свобода, те предоставят тая задача на самия човек, като негова важна мисия. Общи пътища няма, както няма общо корито за всичките потоци и реки, които се вливат в океана, както няма и общи орбити за небесните светила. В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път. Това са новите пътища на човешката душа. Непонятни и странни за хората гледащи на вън, ала достъпни за ония. които намират себе си, те водят към творчество и победа. Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя Първоизточник. По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота.
към текста >>

По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота.
В момента, когато на земната твърд бликне извор, пътя постепенно се определя; по същия начин, когато в човека бликне живота, в същия миг започва началото на неговия път. Това са новите пътища на човешката душа. Непонятни и странни за хората гледащи на вън, ала достъпни за ония. които намират себе си, те водят към творчество и победа. Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя Първоизточник. По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота. Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята. Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот. Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи. По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот.
към текста >>

Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа.
Непонятни и странни за хората гледащи на вън, ала достъпни за ония. които намират себе си, те водят към творчество и победа. Новите пътища, това са милионите светли нишки по които душите възлизат към своята велика цел, към своя Първоизточник. По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота. Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята. Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот. Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи. По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот. Б. Б. Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени.
към текста >>

По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот.
По тях човек трябва да върви, защото те дават смисъл и ценност на живота. Да вървиш по своя път, намерен и чертан от собствения живот, това е най-великия подвиг на земята. Защото тогава човек е намерил себе си, своята душа. Тогава той става изразител на една висша идея, на един разумен живот. Само тогава можем да кажем че величествения ход на човечеството е идентичен с хармоничния и величав път на небесните светила, които се движат със строго определена точност и закономерност по своите определени пътища, без катаклизми и катастрофи. По същия начин и човекът, намерил своя път, ще се движи с едно ненарушимо спокойствие и хармония, присъщи на висшия съзнателен живот. Б. Б. Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени. небожествени желания, защото внасят дисхармония в света. И целия свет е пълен с такива дисхармонични желания. Ние искаме това, което не е за наше добро.
към текста >>

* Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме със своя живот тъй, както ние искаме.
Б. Б. Из Беседите Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени. небожествени желания, защото внасят дисхармония в света. И целия свет е пълен с такива дисхармонични желания. Ние искаме това, което не е за наше добро. * Погрешката на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме със своя живот тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение ... Смисълът на живота е, че всички ний сме пратени в света да служим вярно на Бога. Как ще изпълним своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и, трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон и другите два закона не можем да изпълним.
към текста >>

Може би след година, след две, след пет... За нас е важен акта на доброволното, незадължително даване, когато човек е свободен да даде или да не даде, но прави това подтикнат от едно вътрешно чувство.
От друга страна вярно е че ние пращаме вестника всекиму, който пожелае да го получава, безразлично дали той обещава да плати нещо или не. Ний знаем че има много хора, които желаят да получават в-ка, но в дадения момент са в затруднение и не могат да отделят някаква помощ за него. За да не се лишават от него, ние им го пращаме без никакъв паричен ангажимент от тяхна страна, но ние знаем. че когато бъдат улеснени, те сами, без наша покана, ще ни подкрепят. Не е важно кога ще бъде това. Може би след година, след две, след пет... За нас е важен акта на доброволното, незадължително даване, когато човек е свободен да даде или да не даде, но прави това подтикнат от едно вътрешно чувство. По такъв начин ние се стремим да създадем в хората способността за съзнателно, разумно и свободно изпълнение на своя дълг, без каквото и да било външно задължение и принуждение. Защото, според нас, тази способност е първото и най-важно условие, което е необходимо за изграждането на онова идеално общество, за което ние работим. Най-после, ние нямаме нищо и против това, да изпращаме в-ка съвсем безплатно на една част от нашите читатели. Издаването на в. „Братство“ се основава на принципа на жертвата, а последния предполага, че този, който дава, не трябва да мисли да се ползва от това.
към текста >>

Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот.
Банките, създадени от хората, не те знаят или ще те знаят кога минат векове и поколения, и тебе не ще може да те достигне хорска награда. Но нужна ли ти е, в същност награда? Нима ти си се стремил зарад своя егоизъм, за да си напълниш стомаха с лакоми късове, да водиш богат, комфортен живот и да достигнеш на тоя или оня свят това, което хората наричат „щастие“? Аз отговарям вместо тебе с увереност: не! Цялата духовна тайна на новата епоха се заключава в това, че ти със спокойна съвест, от все сърце, можеш да отговориш решително за себе си: не! Братко мой, мъжественият човек е длъжен да подари своя живот. Подари го, съветвам те; или ти чакаш прилично да го продадеш? Каква цена, например, би те удовлетворила? Всички твари в Божия свят, всичкото пространство на вселената, цялата вечност на времената и всичко, което има в тях — ето що би поискал ти и с по-малко не би се примирил; ти трябва да признаеш това, ако искаш да бъдеш правдив. Животът ти е всичко за тебе — и в замина на него ти би пожелал всичко. Ти си неразумен смъртен, или по-право, ти си беден смъртен надарен с вечен живот и в тясната тъмница на живота ти изглеждаш неразумен.
към текста >>

Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой?
Животът ти е всичко за тебе — и в замина на него ти би пожелал всичко. Ти си неразумен смъртен, или по-право, ти си беден смъртен надарен с вечен живот и в тясната тъмница на живота ти изглеждаш неразумен. Никога живота си или част от него ти не ще продадеш за надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде — нищо. Това ще се окаже че ти, в известна смисъл, си получил за него всичко. Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой? — трябва тъй да постъпва във всяко време и при всички обстоятелства. В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите пари! Страданията произтичат от това, че хората влизат в противоречие с природата. Те идват тогава, когато искаме повече отколкото заслужаваме или отколкото е необходимо. Ако захвърлим товара, който притиска сърцето ни, пътят ни ще стане лек и приятен.
към текста >>

В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите пари!
Никога живота си или част от него ти не ще продадеш за надлежна цена. Подари го, тогава, по царски: нека неговата цена бъде — нищо. Това ще се окаже че ти, в известна смисъл, си получил за него всичко. Човек с героична душа, — а нима, слава Богу, не е всеки човек дремещ герой? — трябва тъй да постъпва във всяко време и при всички обстоятелства. В най-героическите времена, както и в най-негероическите, човек трябва да каже както е казал Бърнс за своите малки шотландски песни, дребни капки от небесна мелодия в това време, когато всичко е било толкова немелодично в света — гордо и същевременно спокойно: „Кълна се в небето, или те са безценни, или нищо не струват; не ми с нужни вашите пари! Страданията произтичат от това, че хората влизат в противоречие с природата. Те идват тогава, когато искаме повече отколкото заслужаваме или отколкото е необходимо. Ако захвърлим товара, който притиска сърцето ни, пътят ни ще стане лек и приятен. Когато ръката ни изпусне алчно заграбените късове, тя лесно ще се изтегли от гърнето в което свободно е влязла. Да се възвърнем към живота, в който няма да се самоизлъгваме!
към текста >>

Когато човек се възвърне наистина към своето „аз" и тръгне наистина по своя собствен път, светът става удобен и животът — приятен.
Те идват тогава, когато искаме повече отколкото заслужаваме или отколкото е необходимо. Ако захвърлим товара, който притиска сърцето ни, пътят ни ще стане лек и приятен. Когато ръката ни изпусне алчно заграбените късове, тя лесно ще се изтегли от гърнето в което свободно е влязла. Да се възвърнем към живота, в който няма да се самоизлъгваме! Ако отхвърлим напълно от себе си „позлатата“, която ни покрива, ний ще останем напълно свободни. Когато човек се възвърне наистина към своето „аз" и тръгне наистина по своя собствен път, светът става удобен и животът — приятен. Хидемару Дегучи В е с т и През тази година възнамеряваме да издаваме в. Братство двуседмично т. е. на 1-во и 15-то число на месеца. Надяваме се, че и тази година нашите читатели ще ни подкрепят още в началото на годината и така ще спомогнат за успешното реализиране на нашия план. Проектира се уреждането в най-скоро време на библиотека „Братство“, която ще се поддържа по същия начин, както и в. „Братство".
към текста >>

31. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 19 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи!
* Самостоятелен, независим, „Сам за себе си" икономически живот не съществува. Областта на икономическите явления е в една непреривна каузална връзка с цяла верига невидими за повърхностното око причини, които лежат в областта на духовния живот. Икономическият живот, икономическите закони са подчинени на духовни закони. Икономическите явления са следствие на духовни такива. Това, което хората наричат: морал, нравствени и егоистични съображения и подбуди, при известен вид дейност, правилен вървеж или пък отклонение от правия път на духовния живот — всичко това по скрити но сигурни пътища действа и влияе решително върху насоките и явленията в икономическия живот. Безсъмнено е, макар и за мнозина твърде невероятно, че и в търговските и стопански дела на човека има намеса един Божий пръст, който ний най-лесно можем да забележим, когато нашите работи отиват зле, но чиято намеса става само затова, за да не отидат те още по на зле ... Да не бъдем късогледи! Тези кризи не са изолирано, непознато до сега явление. Те не са само у нас, нито и пък са от вчера. Западният свят — света на още по-голямото отклонение от правилния път на своето развитие — ги познава много по отдавна и в много по-страшен вид. И ако ние с проницателно око се заловим да разследваме причина след причина, да разнищваме нишка след нишка, ще дойдем пак там: до решителното отклонение от релсите на правилния духовен живот. Ясно е, че има нещо пропуснато, че има нещо, на което не е отдадено нужното внимание от творците на съвременния стопански живот на Запад и у нас.
към текста >>

И човек много би се смял, ако да нямаше още повече за какво да плаче.
Тогава те няма да ядат децата си и ще ви благодарят." Но, татко, ти защо ми се смееш? Нима е толкова смешно това? — Не е смешно, детето ми, съвсем не е смешно. Напротив. Ние сами. хората, сме смешни. И човек много би се смял, ако да нямаше още повече за какво да плаче. О р и о н о Стеллан Енгхолм — Швеция. Из „Al Torento“ ... Той върви по улиците на големия град, гледа и мисли. Вечер е, утрото на големия град. Слабата светлина на залепващото слънце вече се губи над безкрайната пустиня на тенекиените покриви. Припада здрачът.
към текста >>

Тази сила е направила от човека това, което той е.
Градът се събужда. Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и удоволствие. Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание. Така той мисли. Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед. Тази сила е направила от човека това, което той е. Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си. Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи.
към текста >>

Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си.
Животът се засилва, очите заблестяват в светлината на новия ден на радост и удоволствие. Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание. Така той мисли. Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед. Тази сила е направила от човека това, което той е. Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си. Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта.
към текста >>

Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог.
Хилядогласния хор на свирещите и тръбещите автомобили пее своя химн за пробуждането на новия ден в тоя свят, който човешката мисъл е създала според своето собствено желание. Така той мисли. Всяка лампа в нощта е едно малко слънце, което хората сами са си запалили, копие и същевременно частица от великия извор на светлината в широките далечни пространства, без който нашата земя би била мъртва, скована от лед. Тази сила е направила от човека това, което той е. Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си. Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи.
към текста >>

Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта.
Източниците на топлина и светлина, които човек сам си е създал, са усилили неговата вяра в себе си. Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени. Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот. Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил.
към текста >>

Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи.
Когато човек е запалил своите малки слънца в земната нощ, той сам е станал творец и бог. Той не вижда, че тази му вяра е само нов начин да възприема топлината и светлината, които голямото слънце ни праща още от пълното със светлина утро на древността. Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени. Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот. Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил. Такива са утрото и изгрева на големия град.
към текста >>

Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот.
Той не познава дълбоката връзка, познава само своята собствена мощ и своите собствени малки светлинки. Слънчевият култ на прадедите изчезна, днес обожават само малките лампи. Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени. Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот. Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил. Такива са утрото и изгрева на големия град. Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели.
към текста >>

Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил.
Навярно поради това модерният човек живее най-интензивно след вечерта. Градът е оживен през деня, обаче дневния живот е сънлив, прилича на действията на човек, който отива да спи. Очите на хората са натегнали и замъглени. Само когато се свечерява и всички улици блестят в светлината на малките слънца, които човек си е сътворил, се започва истинският живот. Тогава очите се проясняват като че ли след укрепителен сън, гласовете стават звучни и утринно пресни, стъпките стават леки, като при весел танц. Човек е в своя собствен свят и се радва на деня, който сам е сътворил. Такива са утрото и изгрева на големия град. Неговата сила и неговата красота са единствените, които те познават. Истинско утро и истински изгрев те никога не са видели. Ако те само веднъж биха видели източното небе да просветлява, ако биха видели как спокойният нощен въздух внезапно се съживява, как светлите облачета започват да се движат и бързат на запад, ако биха видели как мъглите се дигат над полета и заливи, как спокойните води започват да се движат, ако биха видели цветята да се обръщат на изток и да разтварят своите коронки за топлината и светлината, ако биха видели певците на зелените гори и бяха чули техните приветствени химни за възвръщането не лъчезарната майка на живота — ако те само един път биха. видели това с пробудени очи, те не биха могли да го забравят зарад своето нощно утро.
към текста >>

* Човек може да победи само тогава, когато знае да владее своя ум.
Ако ние чакаме този или онзи да ни освободи, това е заблуждение. Свободата всякога иде чрез Бога. * Най-първо ще се освободите от мисълта, че има смърт. Цялата вечност е на ваше разположение. Хора които мерят времето, са хора смъртни, а ние не мерим времето. * Човек може да победи само тогава, когато знае да владее своя ум. своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! * Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде?
към текста >>

Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха?
Хора които мерят времето, са хора смъртни, а ние не мерим времето. * Човек може да победи само тогава, когато знае да владее своя ум. своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! * Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите.
към текста >>

Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде?
* Човек може да победи само тогава, когато знае да владее своя ум. своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! * Съвременните хора се оправдават с условията, че те били тежки, неблагоприятни. Ако поставя един човек в едно хубаво здание, създам му всички най-хубави условия за работа, а той вземе и внесе всичкия боклук отвън вътре в стаята, какво ще стане с тези добри условия, които му се дадоха? Такъв човек ще се оплаква от лошите условия не живота си, а кой ги създаде? — Самият той. МАНИФЕСТ към всесветското учителство Ние, възпитатели от 28 страни и официални пратеници на 16 правителства, събрани в залата на секретариата на Обществото на Народите в Женева, братски приветстваме нашите съратници в задачата да се пpoсветяват умовете. Ние подчертаваме нашето убеждение, че основа на сегашното жалко състояние в което се намира цивилизования свят е неразбирателството и недоверието, които разделят народите един от друг. Ние подчертаваме нашето убеждение, че единствения сигурен лек против това зло е възпитанието към човещина и осъществяването на принципа на международното сближение, легнали в основата на Обществото на Народите. Ние считаме като един от най-ценните фактори за разрешение въпроса за обновлението на света международния спомагателен език Есперанто и подчертаваме нашата вяра, че той, покрай националните културни езици, трябва да стане част от просветната политика на всяка цивилизована страна.
към текста >>

Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите.
Това ще сдобие ученика, който ще трябва да напусне ученическата скамейка по-рано, с достатъчно владеене на втори език за практична употреба. То ще покаже дали учениците, които ще постъпят в по-горно училище, притежават способности за по нататъшно изучване на езика и ще ги прати към това учене с подготвени за това умове. Така ще те постигне пестене на време и по-добри резултати в изучаването на езици. Ученици, на които липсва способност за изучаване на езици, биха могли да се посветят на по-подходящи изучавания. Ние констатирахме, че владението на Есперанто пробужда в учениците по-реално познаване и ценене на географията, световната история и моралното възпитание, по-голям и с повече любов интерес към чужди народи, към техните обичаи, литература и изкуство. Есперанто възпитава децата в духа на всесветския мир и всажда в тях идеала на Обществото на Народите. Това става главно чрез размяна на писма, илюстровани карти и рисунки между деца от разни страни, чрез четене на международни списания на Есперанто и чрез изучване на чужди литератури. Учениците могат да кореспондират вече след няколко месечно учене на Есперанто. Моралната придобивка от тази преписка с множество страни е твърде голяма. Ние представяме този манифест на вашето сериозно разглеждане и от сърце ви препоръчваме да подтиквате изучването на Есперанто във вашата страна не само заради, ползата от него в търговията, науката и другите области на международната дейност, но също и заради неговата морална стойност, като потик към тези приятелски отношения между народите на земята, които са истинската цел на Обществото на Народите. От международната конференция за преподаване на Есперанто в училищата, свикана от Института „Ж. Ж.
към текста >>

32. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност.
в София.) По повод гоненията срещу Бялото Братство (С. Калименов) Пастрок (Дедо Благо) Не е този пътя! Два велики закона Има два основни закона, които регулират живота. В християнската философия, те са изразени по следния начин — първия закон е да възлюбим Бога, а втория, подобен на него е да възлюбим ближния като себе си. Това са известни отношения които съществуват в Природата. И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност. Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли. Противоречията предизвикват човешката мисъл. Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е. да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр.
към текста >>

Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли.
Калименов) Пастрок (Дедо Благо) Не е този пътя! Два велики закона Има два основни закона, които регулират живота. В християнската философия, те са изразени по следния начин — първия закон е да възлюбим Бога, а втория, подобен на него е да възлюбим ближния като себе си. Това са известни отношения които съществуват в Природата. И дълбоко в своето естество човек има вложени тези закони, има знание за тяхната същина и дейност. Но известни наслойки са затрупали това първично знание, и природата за да доведе това знание в съзнанието на човека, създава му ред противоречия, при които всички наслойки на вековете се разпръсват и из дълбините на човешкото битие прониква светлината на съзнанието и човек почва да мисли. Противоречията предизвикват човешката мисъл. Тъй както се развива днес живота, има положения при които ние можем да влезем в разрез с природата т. е. да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата.
към текста >>

И когато вие се намерите в едно положение, че има един човек когото не обичате, трябва да изтълкувате това положение, защо Бог го е поставил във връзка с вас?
И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота. Ако той падне, ще паднеш и ти. И затова ти ще кажеш: „Господ да го запази“. Заради твоята кожа е това. И когато вие се намерите в едно положение, че има един човек когото не обичате, трябва да изтълкувате това положение, защо Бог го е поставил във връзка с вас? Има си своя причина, и вие трябва да я откриете. Ако откриете причината, ще се подигнете, а в противен случай се спъвате. Нещата в този смисъл не са вечни. Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание. Тука няма място за случайности.
към текста >>

Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание.
Заради твоята кожа е това. И когато вие се намерите в едно положение, че има един човек когото не обичате, трябва да изтълкувате това положение, защо Бог го е поставил във връзка с вас? Има си своя причина, и вие трябва да я откриете. Ако откриете причината, ще се подигнете, а в противен случай се спъвате. Нещата в този смисъл не са вечни. Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание. Тука няма място за случайности. А хората като на разбират този закон изразходват живота си в забави и удоволствия, обременяват съзнанието си с излишни тревоги и остаряват. Хората, остаряват от излишния багаж, който носят в съзнанието си. За да се подмлади, човек трябва да изхвърли всички тези неща из ума си; за да стане млад, човек трябва да се освободи от ненужното в живота и да вземе толкова, колкото му е потребно. И ако хората работеха по този закон, светът би се оправил.
към текста >>

За да се подмлади, човек трябва да изхвърли всички тези неща из ума си; за да стане млад, човек трябва да се освободи от ненужното в живота и да вземе толкова, колкото му е потребно.
Нещата в този смисъл не са вечни. Ако природата те е съпоставила във връзка с човек, когото не обичаш, това няма да е вечно, затова трябва да използваме всички отношения, защото с всяко едно отношение природата ни предава уроци, предава ни великото си знание. Тука няма място за случайности. А хората като на разбират този закон изразходват живота си в забави и удоволствия, обременяват съзнанието си с излишни тревоги и остаряват. Хората, остаряват от излишния багаж, който носят в съзнанието си. За да се подмлади, човек трябва да изхвърли всички тези неща из ума си; за да стане млад, човек трябва да се освободи от ненужното в живота и да вземе толкова, колкото му е потребно. И ако хората работеха по този закон, светът би се оправил. Живота има един вътрешен смисъл, и за да разберем този вътрешен смисъл, трябва да разрешим две неща които са важни. Това са — началото и края на нещата; в религиозната философия ги формулират закон за любовта към Бога, и любов към ближния. Отношението към Първичната Причина е началото на живота. И в живота на земята непременно ще се явят скърбите и страданията.
към текста >>

А всичко друго — общество, държава, религия, наука, изкуство — са условия, методи, чрез които човек трябва да работи за да разреши тази задача.
Няма същество в света, което да не усеща скръбта, колкото и да е възвишено, да споделя в каква и да е степен скръбта при сегашното положение. При първия закон, да възлюбим Бога, ще научиш как Бог се проявява, как природата се проявява. При втория закон, да възлюбим ближния си като себе си, ще научиш как ти трябва да се проявяваш. В света има един живот, който е хармоничен и музикален, и един живот който е дисхармоничен и немузикален. И съществата на земята имат за задача да превърнат немузикалния и дисхармоничен живот в музикален и хармоничен. А всичко друго — общество, държава, религия, наука, изкуство — са условия, методи, чрез които човек трябва да работи за да разреши тази задача. Човек съществува преди всички. Не човек е създаден за държавата, религията, науката и пр., а тези последните са създадени за него. Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали. И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен. Закон е — както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб.
към текста >>

Човек съществува преди всички.
При първия закон, да възлюбим Бога, ще научиш как Бог се проявява, как природата се проявява. При втория закон, да възлюбим ближния си като себе си, ще научиш как ти трябва да се проявяваш. В света има един живот, който е хармоничен и музикален, и един живот който е дисхармоничен и немузикален. И съществата на земята имат за задача да превърнат немузикалния и дисхармоничен живот в музикален и хармоничен. А всичко друго — общество, държава, религия, наука, изкуство — са условия, методи, чрез които човек трябва да работи за да разреши тази задача. Човек съществува преди всички. Не човек е създаден за държавата, религията, науката и пр., а тези последните са създадени за него. Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали. И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен. Закон е — както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб. В тази правова държава на природата е изключено абсолютно насилието и експлоатацията, а действа закона за взаимопомощта.
към текста >>

Не човек е създаден за държавата, религията, науката и пр., а тези последните са създадени за него.
При втория закон, да възлюбим ближния си като себе си, ще научиш как ти трябва да се проявяваш. В света има един живот, който е хармоничен и музикален, и един живот който е дисхармоничен и немузикален. И съществата на земята имат за задача да превърнат немузикалния и дисхармоничен живот в музикален и хармоничен. А всичко друго — общество, държава, религия, наука, изкуство — са условия, методи, чрез които човек трябва да работи за да разреши тази задача. Човек съществува преди всички. Не човек е създаден за държавата, религията, науката и пр., а тези последните са създадени за него. Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали. И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен. Закон е — както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб. В тази правова държава на природата е изключено абсолютно насилието и експлоатацията, а действа закона за взаимопомощта. Човек трябва да има правилни отношения към всички същества в битието — растения, животни, хора, ангели и пр.
към текста >>

Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали.
В света има един живот, който е хармоничен и музикален, и един живот който е дисхармоничен и немузикален. И съществата на земята имат за задача да превърнат немузикалния и дисхармоничен живот в музикален и хармоничен. А всичко друго — общество, държава, религия, наука, изкуство — са условия, методи, чрез които човек трябва да работи за да разреши тази задача. Човек съществува преди всички. Не човек е създаден за държавата, религията, науката и пр., а тези последните са създадени за него. Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали. И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен. Закон е — както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб. В тази правова държава на природата е изключено абсолютно насилието и експлоатацията, а действа закона за взаимопомощта. Човек трябва да има правилни отношения към всички същества в битието — растения, животни, хора, ангели и пр. Човек трябва да спазва едно свещено правило за човека, какъвто и да е, може да не ти е приятен, но трябва да знаеш че и в него има божественото.
към текста >>

И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен.
И съществата на земята имат за задача да превърнат немузикалния и дисхармоничен живот в музикален и хармоничен. А всичко друго — общество, държава, религия, наука, изкуство — са условия, методи, чрез които човек трябва да работи за да разреши тази задача. Човек съществува преди всички. Не човек е създаден за държавата, религията, науката и пр., а тези последните са създадени за него. Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали. И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен. Закон е — както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб. В тази правова държава на природата е изключено абсолютно насилието и експлоатацията, а действа закона за взаимопомощта. Човек трябва да има правилни отношения към всички същества в битието — растения, животни, хора, ангели и пр. Човек трябва да спазва едно свещено правило за човека, какъвто и да е, може да не ти е приятен, но трябва да знаеш че и в него има божественото. Има един закон в природата — когато направиш едно добро, то се помни от природата за 25,000 години.
към текста >>

Човек трябва да има правилни отношения към всички същества в битието — растения, животни, хора, ангели и пр.
Не човек е създаден за държавата, религията, науката и пр., а тези последните са създадени за него. Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали. И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен. Закон е — както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб. В тази правова държава на природата е изключено абсолютно насилието и експлоатацията, а действа закона за взаимопомощта. Човек трябва да има правилни отношения към всички същества в битието — растения, животни, хора, ангели и пр. Човек трябва да спазва едно свещено правило за човека, какъвто и да е, може да не ти е приятен, но трябва да знаеш че и в него има божественото. Има един закон в природата — когато направиш едно добро, то се помни от природата за 25,000 години. Ако направиш едно зло, природата го помни за 100 години, т. е. в 100 години ще опиташ последствията на това зло и ще се ликвидира с него. Така че, доброто което направите, ще ви следва 25,000 години, а злото ще ви следва 100 години, и когато на човек му върви, зад него има едно такова направено добро.
към текста >>

Човек трябва да спазва едно свещено правило за човека, какъвто и да е, може да не ти е приятен, но трябва да знаеш че и в него има божественото.
Най-първо човек трябва да определи своите отношения към първичната държава, която съществува в природата; защото има една правова държава в природата, от която съвременните държави копират законите си, но не са ги вярно копирали. И когато влезем във връзка с тази Държава, тогава ще имаме и една религия обща за всички, ще имаме един морал за всички, от най малките до най-големите; според този морал човек няма да стъпче и една мравка, защото утре едно по-голямо същество от мен ще стъпче и мен. Закон е — както постъпваш с другите, така ще постъпят и с теб. В тази правова държава на природата е изключено абсолютно насилието и експлоатацията, а действа закона за взаимопомощта. Човек трябва да има правилни отношения към всички същества в битието — растения, животни, хора, ангели и пр. Човек трябва да спазва едно свещено правило за човека, какъвто и да е, може да не ти е приятен, но трябва да знаеш че и в него има божественото. Има един закон в природата — когато направиш едно добро, то се помни от природата за 25,000 години. Ако направиш едно зло, природата го помни за 100 години, т. е. в 100 години ще опиташ последствията на това зло и ще се ликвидира с него. Така че, доброто което направите, ще ви следва 25,000 години, а злото ще ви следва 100 години, и когато на човек му върви, зад него има едно такова направено добро. Човек трябва да се постави между два полюса.
към текста >>

Така че, доброто което направите, ще ви следва 25,000 години, а злото ще ви следва 100 години, и когато на човек му върви, зад него има едно такова направено добро.
Човек трябва да има правилни отношения към всички същества в битието — растения, животни, хора, ангели и пр. Човек трябва да спазва едно свещено правило за човека, какъвто и да е, може да не ти е приятен, но трябва да знаеш че и в него има божественото. Има един закон в природата — когато направиш едно добро, то се помни от природата за 25,000 години. Ако направиш едно зло, природата го помни за 100 години, т. е. в 100 години ще опиташ последствията на това зло и ще се ликвидира с него. Така че, доброто което направите, ще ви следва 25,000 години, а злото ще ви следва 100 години, и когато на човек му върви, зад него има едно такова направено добро. Човек трябва да се постави между два полюса. Най-първо трябва да съществува в ума му отношение към Бога, към Първичната Причина и второто да служи на ближния си, като на себе си. Целта в живота е усъвършенстването, а влизането в Царството Божие и благуването е едно следствие. В природата трябват работници и съвършените стават работници в природата. В божествения организъм, колкото и да е малък един орган на своето място той е важен.
към текста >>

Човек трябва да се постави между два полюса.
Човек трябва да спазва едно свещено правило за човека, какъвто и да е, може да не ти е приятен, но трябва да знаеш че и в него има божественото. Има един закон в природата — когато направиш едно добро, то се помни от природата за 25,000 години. Ако направиш едно зло, природата го помни за 100 години, т. е. в 100 години ще опиташ последствията на това зло и ще се ликвидира с него. Така че, доброто което направите, ще ви следва 25,000 години, а злото ще ви следва 100 години, и когато на човек му върви, зад него има едно такова направено добро. Човек трябва да се постави между два полюса. Най-първо трябва да съществува в ума му отношение към Бога, към Първичната Причина и второто да служи на ближния си, като на себе си. Целта в живота е усъвършенстването, а влизането в Царството Божие и благуването е едно следствие. В природата трябват работници и съвършените стават работници в природата. В божествения организъм, колкото и да е малък един орган на своето място той е важен. И българите са турени някъде в Божествения организъм, и те трябва да съзнаят своето място и да работят в съгласие със законите на този организъм, които са закони на Битието.
към текста >>

А с двата закона трябва да работи човекът.
Всички народи трябва да съзнаят, че са органи на един общ организъм и всеки трябва да вземе своето място, като всички се ползват еднакво от благата на цялото. Това е пътя за спасение на човечеството. Сега горните два закона да ги сведем на земята. Първият закон — любовта към Бога - това е мъжът — с него трябва да се занимава мъжът. Вторият закон —любовта към ближния—това е жената — с него трябва да се занимава жената. А с двата закона трябва да работи човекът. Щом си във формата на мъж — първия закон ще употребиш; щом си във формата на жена — втория закон ще употребиш. А щом дойдеш до съзнанието че си човек — нито мъж нито жена — ще употребяваш и двата закона. Сега мъжът иска да унижи жената и да й покаже, че е произлязла от него. Но трябва да се знае, че в жената има една мощна сила, че като обикне един мъж, може да го подигне. Но щом го намрази, този мъж е фалирал — свършено е с него.
към текста >>

А щом дойдеш до съзнанието че си човек — нито мъж нито жена — ще употребяваш и двата закона.
Сега горните два закона да ги сведем на земята. Първият закон — любовта към Бога - това е мъжът — с него трябва да се занимава мъжът. Вторият закон —любовта към ближния—това е жената — с него трябва да се занимава жената. А с двата закона трябва да работи човекът. Щом си във формата на мъж — първия закон ще употребиш; щом си във формата на жена — втория закон ще употребиш. А щом дойдеш до съзнанието че си човек — нито мъж нито жена — ще употребяваш и двата закона. Сега мъжът иска да унижи жената и да й покаже, че е произлязла от него. Но трябва да се знае, че в жената има една мощна сила, че като обикне един мъж, може да го подигне. Но щом го намрази, този мъж е фалирал — свършено е с него. Аз не съм намерил изключение от този закон. Всички, които се оженят за добри жени, които споделят техните идеи, те прогресират и добре се развиват.
към текста >>

Сега да пренесем закона вътре в човека.
И тогава светът ще се оправи. По този начин в 25 години светът ще се оправи. Но ако съвременните хора не подигнат жената, и ако жената сама себе си не подигне ... не само да я подигнат, но и сама себе си да подигне — там е спасението. Когато говорим за закона на Любовта, разбираме да подигнем всички унижени и паднали и грешници от дъното на ада — това са все жени — а всички други средства са временни залъгалки. Навсякъде трябва да мине този великия закон. Сега да пренесем закона вътре в човека. Когато човек унижи своето сърце, той пада. Човек трябва да подигне сърцето си. Спасението на осъвремените хора не е в ума, а в подигане на сърцето. И ако унижаваш елемента на втория закон — сърцето — ти си загубен, ако не го унижаваш, а го подигаш, ще можеш да прогресираш. Това е закон на природата.
към текста >>

Когато човек унижи своето сърце, той пада.
По този начин в 25 години светът ще се оправи. Но ако съвременните хора не подигнат жената, и ако жената сама себе си не подигне ... не само да я подигнат, но и сама себе си да подигне — там е спасението. Когато говорим за закона на Любовта, разбираме да подигнем всички унижени и паднали и грешници от дъното на ада — това са все жени — а всички други средства са временни залъгалки. Навсякъде трябва да мине този великия закон. Сега да пренесем закона вътре в човека. Когато човек унижи своето сърце, той пада. Човек трябва да подигне сърцето си. Спасението на осъвремените хора не е в ума, а в подигане на сърцето. И ако унижаваш елемента на втория закон — сърцето — ти си загубен, ако не го унижаваш, а го подигаш, ще можеш да прогресираш. Това е закон на природата. Трябва да се роди във всички едно съзнание — да работят за подигането на жената, на сърцето.
към текста >>

Човек трябва да подигне сърцето си.
Но ако съвременните хора не подигнат жената, и ако жената сама себе си не подигне ... не само да я подигнат, но и сама себе си да подигне — там е спасението. Когато говорим за закона на Любовта, разбираме да подигнем всички унижени и паднали и грешници от дъното на ада — това са все жени — а всички други средства са временни залъгалки. Навсякъде трябва да мине този великия закон. Сега да пренесем закона вътре в човека. Когато човек унижи своето сърце, той пада. Човек трябва да подигне сърцето си. Спасението на осъвремените хора не е в ума, а в подигане на сърцето. И ако унижаваш елемента на втория закон — сърцето — ти си загубен, ако не го унижаваш, а го подигаш, ще можеш да прогресираш. Това е закон на природата. Трябва да се роди във всички едно съзнание — да работят за подигането на жената, на сърцето. Всички ангели и светии имат за цел да подигнат жената, а хората на земята имат противоположни схващания — те казват с едно пренебрежение: „това е жена“.
към текста >>

Човек трябва зад всичко да вижда Бога.
Спасението на осъвремените хора не е в ума, а в подигане на сърцето. И ако унижаваш елемента на втория закон — сърцето — ти си загубен, ако не го унижаваш, а го подигаш, ще можеш да прогресираш. Това е закон на природата. Трябва да се роди във всички едно съзнание — да работят за подигането на жената, на сърцето. Всички ангели и светии имат за цел да подигнат жената, а хората на земята имат противоположни схващания — те казват с едно пренебрежение: „това е жена“. Човек трябва зад всичко да вижда Бога. Спасението на света ще дойде с подигането на жената. Първия закон е връзка с Бога, а втория закон е подигането на жената; третото положение е: изправете сърцето си. Не тровете своето сърце с празни работи. Хората трябва да освободят сърцето си от всички излишни чувства и желания, за да могат да се подигнат и да използват живота си. Когато говорим че е унижена жената, разбираме Любовта.
към текста >>

Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения.
Ето защо, всички разумни и честни хора трябва да се борят за нов строй, в който да не съществуват неправдите, и насилието на днешния. Какъв ще бъде точно този нов обществен ред, това е още въпрос на бъдещето. Но туй, което ний със сигурност можем да кажем, то е че белите братя никога няма да дигнат ръка с насилие да събарят днешния строй. Нашите оръжия са: правдата, любовта, разумността. Ние с насилие не си служим и никога не ще си служим. Нашата задача не е да разрушаваме, а да градим: Да създаваме новия строй, новия човек, новите обществени и лични отношения. Да пробуждаме новото съзнание за колективност и единство на целокупния живот, на всички хора и народи. За разрушението и погребението на старото има кой да се грижи. Старият свят сам създава своите гробари. Ние ще градим, а старото само ще се руши, защото такъв е Божественият закон на живота. А който, заради своите егоистични интереси, защищава старото, той е против живота, против еволюцията, против Бога.
към текста >>

Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа.
При това, не четем ли в Евангелието, че тия, които са били проникнати от истинския дух на Христовото учение, са жертвали всичкото си имущество и са го имали и живеели общо? Ако днес последователите на г. Дънов осъществят великия пример на първите християни за истински християнски живот, нима нашето духовенство ще счита че това е престъпление? Нека нашите владици не завиждат на г. Дънова в това отношение. Той никога няма да си построи техните палати, да се заобиколи с всевъзможни скъпо платени лакеи, с разкош и светски блясък, както те правят това на гърба на народа. Това, в което той ги превъзхожда, не е материалното, а духовното. Той не получава милионни субсидии от държавата. Но това, което той има като възнаграждение за своите непрестанни безкористни усилия, то са неговите предани последователи, които са готови да живеят и умрат за него. Беззаветната любов и привързаност на последователите на г. Дънов към своя Учител е оная непристъпна твърд, в която ще се разбият всички опити на фарисейското духовенство и на подклажданите от него религиозен фанатизъм и просташки шовинизъм — да унищожат едно обновително движение, да загасят един фар на истината и любовта, да очернят този, чиято светлина е трън в очите им.
към текста >>

33. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Още в периода но най-ранното си развитие човек се е занимавал с това велико дневно светило.
Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов — гр. Севлиево — Съдържание: Слънцето (Б.Б.) Истинско разоръжение (К. Сугарев) Една загадка за съвременната наука Случай на прераждане (из в. „Утро“) Прераждането (Матилда Фяншър), продължение от брой 44 Словото на Учителя, Раждането на „Азът", (Беседа, държана от Учителя на 10.I.1932 год.) Злото черпи сила от любовта ни към него (Veno) Книжнина Вести Слънцето Изучаването на слънцето води своето начало oт незапомнени времена. Още в периода но най-ранното си развитие човек се е занимавал с това велико дневно светило. Целебните свойства на слънцето били известни но първобитния човек. Нещо повече, ние виждаме растения и животни в своята примитивна непорочност да се стремят към тоя фактор на живот. Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия. На първо място белите въглища, динамичната мощ на въздушните пластове, магнитните и електрически сили, които влияят върху всички процеси и т. н. Целебната сила на слънцето се използва!
към текста >>

Целебните свойства на слънцето били известни но първобитния човек.
Адрес: Сава Калименов — гр. Севлиево — Съдържание: Слънцето (Б.Б.) Истинско разоръжение (К. Сугарев) Една загадка за съвременната наука Случай на прераждане (из в. „Утро“) Прераждането (Матилда Фяншър), продължение от брой 44 Словото на Учителя, Раждането на „Азът", (Беседа, държана от Учителя на 10.I.1932 год.) Злото черпи сила от любовта ни към него (Veno) Книжнина Вести Слънцето Изучаването на слънцето води своето начало oт незапомнени времена. Още в периода но най-ранното си развитие човек се е занимавал с това велико дневно светило. Целебните свойства на слънцето били известни но първобитния човек. Нещо повече, ние виждаме растения и животни в своята примитивна непорочност да се стремят към тоя фактор на живот. Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия. На първо място белите въглища, динамичната мощ на въздушните пластове, магнитните и електрически сили, които влияят върху всички процеси и т. н. Целебната сила на слънцето се използва! Използва се съзнателно от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното всестранно действие.
към текста >>

Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия.
Сугарев) Една загадка за съвременната наука Случай на прераждане (из в. „Утро“) Прераждането (Матилда Фяншър), продължение от брой 44 Словото на Учителя, Раждането на „Азът", (Беседа, държана от Учителя на 10.I.1932 год.) Злото черпи сила от любовта ни към него (Veno) Книжнина Вести Слънцето Изучаването на слънцето води своето начало oт незапомнени времена. Още в периода но най-ранното си развитие човек се е занимавал с това велико дневно светило. Целебните свойства на слънцето били известни но първобитния човек. Нещо повече, ние виждаме растения и животни в своята примитивна непорочност да се стремят към тоя фактор на живот. Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия. На първо място белите въглища, динамичната мощ на въздушните пластове, магнитните и електрически сили, които влияят върху всички процеси и т. н. Целебната сила на слънцето се използва! Използва се съзнателно от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното всестранно действие. За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад. Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага.
към текста >>

Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага.
Ний знаем че всичко, което на земята представлява мощта на човека, неговата материална и духовна култура, крие своя произход в тоя неизчерпаем източник на енергия. На първо място белите въглища, динамичната мощ на въздушните пластове, магнитните и електрически сили, които влияят върху всички процеси и т. н. Целебната сила на слънцето се използва! Използва се съзнателно от хора, които са разбрали простата но велика истина за нейното всестранно действие. За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад. Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага. По отношение на слънцето днес хората са много едностранчиви, те знаят много неща за него, но най-същественото, най-важното не знаят психическото му въздействие и неговото рационално използване. Потънали в своите всекидневни грижи и дреболии, за тях слънцето е като един установен факт, като нещо обикновено, което не заслужава голямо внимание. Малцина са ония, които търсят и опитват по-дълбокото, магическото въздействие на тоя велик Божествен Източник на физическа и духовна мощ. За нас слънцето не е само източник на блага, които спомагат за материалното благосъстояние на човека, а нещо повече — един велик символ, една велика проява на Божията Любов, един мощен неин изразител. Ний знаем, че всяка нова култура има своите предвестници, както всеки нов ден има своите зазоряващи лъчи.
към текста >>

За нас слънцето не е само източник на блага, които спомагат за материалното благосъстояние на човека, а нещо повече — един велик символ, една велика проява на Божията Любов, един мощен неин изразител.
За безкрайното мнозинство, обаче, слънцето представлява едно дневно светило, една огнена топка, която сутрин изгрява от изток и вечер залязва на запад. Културния човек няма време да мисли за неща, които му носят истински блага. По отношение на слънцето днес хората са много едностранчиви, те знаят много неща за него, но най-същественото, най-важното не знаят психическото му въздействие и неговото рационално използване. Потънали в своите всекидневни грижи и дреболии, за тях слънцето е като един установен факт, като нещо обикновено, което не заслужава голямо внимание. Малцина са ония, които търсят и опитват по-дълбокото, магическото въздействие на тоя велик Божествен Източник на физическа и духовна мощ. За нас слънцето не е само източник на блага, които спомагат за материалното благосъстояние на човека, а нещо повече — един велик символ, една велика проява на Божията Любов, един мощен неин изразител. Ний знаем, че всяка нова култура има своите предвестници, както всеки нов ден има своите зазоряващи лъчи. Всяка епоха се определя от мощното въздействие на Великия Божи Дух. Каква е нашата епоха? Какви ще бъдат децата на идващата раса? — Някакво велико съчетание на слънчевия принцип и Истината, или — съзряване на известни, отдавна подготвяни условия?
към текста >>

Слънцето престава до бъде един механически източник на здравословна енергия, а е източник на духовна мощ, която регулира и трансформира, силите, които действат в човека.
Като никога сега земята се намира под прякото въздействие на слънцето. Забелязано е че сега земята се намира най-близко до слънцето и затова силите, които се препращат, от слънцето изолират, неутрализират неблагоприятните такива, идващи от други центрове и планети. И ония, които чувстват мощния израз на това, което става през тази епоха, ще си обяснят тоя факт. Ще разберат веднъж за винаги, че слънцето е било, е и ще бъде най-мощния изразители и проводник на Божията Любов. По тоя начин слънцето добива за нас онова грамадно значение, което не се изчерпва само във физическото използване, но което съдържа и нещо друго, нещо, което съставлява същината на нашия живот, което стимулира нашето развитие и ни дава сила до вървим и да се стремим към него. Слънцето престава до бъде един механически източник на здравословна енергия, а е източник на духовна мощ, която регулира и трансформира, силите, които действат в човека. Тая роля на слънцето, за съжаление, е позната на малцина. Малцина са ония, които се намират в жив контакт с Него. Малцина използват съзнателно тия сили. Благодарение на това, че те запазват, голяма част от своите свойства и при несъзнателното им възприемане, ние се ползваме от тях и в тия случаи. Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото същество в неговата цялост, за неговото всестранно развитие, това безсъзнателно използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина?
към текста >>

Освен това, в слънцето има и специални трансформатори за всеки човек не земята, чрез които всеки човек приема специално предназначената за него слънчева енергия.
Но ние питаме: достатъчно ли е за човешкото същество в неговата цялост, за неговото всестранно развитие, това безсъзнателно използване на силите, които минават и заминават, през нашия организъм, без да засегнат нашата духовна същина? — Естествено, не. Живота, който слънцето ни изпраща през милиони километри, се състои от цяла редица специфични енергии, и ако нашия физически организъм е винаги готов да възприеме тези енергии, които са нужни нему, то същото нещо трябва да бъде и с по-висшия принцип в нас, душата, която съзнателно трябва да се отвори за по-висшите, чисто духовни енергии на слънцето. Ето що казва в една своя беседа Учителя: „Когато сте неразположени, помислете за слънцето и вие ще видите как вашето състояние ще се промени. Защото в слънцето има един голям трансформатор, който разпраща слънчева енергия по цялата земя. Освен това, в слънцето има и специални трансформатори за всеки човек не земята, чрез които всеки човек приема специално предназначената за него слънчева енергия. Всеки от вас възприема тази светлина. Вие не знаете обаче точно момента, когато тя идва, затова трябва да учите и да бъдете будни. Ако в момента, когато тя пристигне, вие сте затворени дома си или някъде на забавление, какво ще стане тогава? Вие ще възприемете общата светлина от слънцето, която иде за всички, но не и тази, която се изпраща специално за вас. Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от слънцето, и ако той по една или друго причина не я приеме, то тя се връща обратно без никакъв резултат за човека.
към текста >>

Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от слънцето, и ако той по една или друго причина не я приеме, то тя се връща обратно без никакъв резултат за човека.
Освен това, в слънцето има и специални трансформатори за всеки човек не земята, чрез които всеки човек приема специално предназначената за него слънчева енергия. Всеки от вас възприема тази светлина. Вие не знаете обаче точно момента, когато тя идва, затова трябва да учите и да бъдете будни. Ако в момента, когато тя пристигне, вие сте затворени дома си или някъде на забавление, какво ще стане тогава? Вие ще възприемете общата светлина от слънцето, която иде за всички, но не и тази, която се изпраща специално за вас. Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от слънцето, и ако той по една или друго причина не я приеме, то тя се връща обратно без никакъв резултат за човека. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че ли е изгубил нещо много ценно. Ето защо съзнанието на всеки човек трябва да бъде будно за да знае часа, когато ще пристигне тази светлина и да бъде готов да я приеме. Ако сте заети с работа, то като наближи момента когато тя иде, вий ще почувствате едно приятно разположение. Излезте тогава за малко вън от стаята, каквато работа и да имате, оставете я! Постойте вън 10— 15— 20 минути, докато тази светлина мине.
към текста >>

Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че ли е изгубил нещо много ценно.
Всеки от вас възприема тази светлина. Вие не знаете обаче точно момента, когато тя идва, затова трябва да учите и да бъдете будни. Ако в момента, когато тя пристигне, вие сте затворени дома си или някъде на забавление, какво ще стане тогава? Вие ще възприемете общата светлина от слънцето, която иде за всички, но не и тази, която се изпраща специално за вас. Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от слънцето, и ако той по една или друго причина не я приеме, то тя се връща обратно без никакъв резултат за човека. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че ли е изгубил нещо много ценно. Ето защо съзнанието на всеки човек трябва да бъде будно за да знае часа, когато ще пристигне тази светлина и да бъде готов да я приеме. Ако сте заети с работа, то като наближи момента когато тя иде, вий ще почувствате едно приятно разположение. Излезте тогава за малко вън от стаята, каквато работа и да имате, оставете я! Постойте вън 10— 15— 20 минути, докато тази светлина мине. Чудно нещо, ще кажат, за всеки човек специален слънчев трансформатор.
към текста >>

Ето защо съзнанието на всеки човек трябва да бъде будно за да знае часа, когато ще пристигне тази светлина и да бъде готов да я приеме.
Вие не знаете обаче точно момента, когато тя идва, затова трябва да учите и да бъдете будни. Ако в момента, когато тя пристигне, вие сте затворени дома си или някъде на забавление, какво ще стане тогава? Вие ще възприемете общата светлина от слънцето, която иде за всички, но не и тази, която се изпраща специално за вас. Защото у всеки човек има един трансформатор, който приема специалната за него светлина от слънцето, и ако той по една или друго причина не я приеме, то тя се връща обратно без никакъв резултат за човека. Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че ли е изгубил нещо много ценно. Ето защо съзнанието на всеки човек трябва да бъде будно за да знае часа, когато ще пристигне тази светлина и да бъде готов да я приеме. Ако сте заети с работа, то като наближи момента когато тя иде, вий ще почувствате едно приятно разположение. Излезте тогава за малко вън от стаята, каквато работа и да имате, оставете я! Постойте вън 10— 15— 20 минути, докато тази светлина мине. Чудно нещо, ще кажат, за всеки човек специален слънчев трансформатор. Та това е наредба на живата природа.
към текста >>

Чудно нещо, ще кажат, за всеки човек специален слънчев трансформатор.
Щом тази светлина се върне назад, човек през целия ден чувства в себе си едно голямо лишение, като че ли е изгубил нещо много ценно. Ето защо съзнанието на всеки човек трябва да бъде будно за да знае часа, когато ще пристигне тази светлина и да бъде готов да я приеме. Ако сте заети с работа, то като наближи момента когато тя иде, вий ще почувствате едно приятно разположение. Излезте тогава за малко вън от стаята, каквато работа и да имате, оставете я! Постойте вън 10— 15— 20 минути, докато тази светлина мине. Чудно нещо, ще кажат, за всеки човек специален слънчев трансформатор. Та това е наредба на живата природа. Всичките й действия са отмерени и верни. Тя се грижи за материалите, които дава на всички същества и държи точна сметка за тях. Тя се интересува за онова, което е вложила във вас, затова вие трябва да възприемете изпратената ви светлина, и ако разбирате закона, ще я изпратите обратно до слънцето чрез трансформатора, който е у вас. В тяхната статистика е отбелязано точно колко пъти сте възприели тази специална слънчева светлина.
към текста >>

Обаче, въпреки смелото му и правилно предложение, има нещо, което кара човек да се съмнява в искреността на тия му думи и а готовността на Съв.
Не е ли явно тук голямото противоречие, в което изпада нашия държавник? Пледира за разоръжение, а иска задължително военно обучение за младежите. Туй разоръжение ли е? Ето го, делегата на Съветска Русия — Литвинов, като че ли за ирония но миролюбивите уж делегати на буржоазните правителствата, предлага всеобщо и пълно разоръжение. Отлично! Нали това е и целта на конференцията. Обаче, въпреки смелото му и правилно предложение, има нещо, което кара човек да се съмнява в искреността на тия му думи и а готовността на Съв. Русия да изпълни на дело своето предложение. И т. н., и т. н., все в този дух се изказват делегатите, — уж говорят все за разоръжение или за ограничение на въоръжението, но всички говорят на различни езици, така, че да не могат да се разберат. Не! Туй не е искрен стремеж за разоръжение.
към текста >>

Когато се пробудила, болната станала съвсем друг човек, и се превърнала на дете.
Престъпници са тия, които спират спонтанния стремеж на народите към обединение. Границите трябва да паднат, армиите — да бъдат премахнати и хората от всички страни на земята да си подадат ръце за мирен, братски, творчески живот! К. Сугарев Една загадка за съвременната наука Обикновено, паметта може да се изгуби при силни душевни или физически разстройства, но случая, за който е докладвал неотдавна на Френската Академия, един лекар, се дължи на съвсем друга причина, поради което той много озадачава медицинския свят. Девицата Давал свършила университета, след което заболяла от туберкулоза. Правена й била операция, след което болната заспала в летаргически сън. Когато се пробудила, болната станала съвсем друг човек, и се превърнала на дете. Тя забравила своя матерен език и не знаела вече нито да чете, нито да пише, така че станало нужда да я учат отново, както учат децата от първо отделение. Но не това е странното, а нещо съвсем друго. Девицата забравила своя матерен език, но затова пък почнала да говори на други 12 езика, които преди това й били съвсем непознати. Когато учудените лекари я запитали дали може да пише на същите тези 12 езика, тя отговорила утвърдителна и почнаха да пише, но с лявата си ръка. След като се изредили десетина комисии, съставени от медицински знаменитости, които я изследвали, дошло се до убеждението, че това чудо е необяснимо с днешните познания на науката.
към текста >>

Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици.
Защо не приемете окултизма? Защо не вярвате в прераждането, в съществуването на навидим свят и невидими създания? Нали вашият символ на вярата ви кара да вярвате във „всичко видимо и невидимо"? Защо отхвърляте културата па древните, когато Манс Мюлер ви доказа че тя превъзхожда европейската? Ето сега, ако вярвахте в безсмъртието но душата и в това, че тя слиза много и много пъти на земята вземайки, при раждането, ново физическо тяло, и че душите на мъртвите са при вас, вие щяхте да имате обяснение на днешното чудо. Аз ще ви го разкрия, а вие сте свободни де го приемете или не: „В тялото на това момиче се е поселил духът на друг човек, който говори всичките тези 12 езици. То става вече съвсем друга личност, която е скъсала със своето досегашно „аз". Случай на прераждане „Преди известно време един учител от Видин, чието име искаме да премълчим, ни беше отправил писмо, с което ни молеше да му дадем обяснение на следното чудо. Дъщеря му 5-годишната Райна, постоянно молила родителите си да отидат в Русе, в старото свое жилище. Г-к К. действително живял в Русе преди 7 години, отдето бил преместен във Видин.
към текста >>

Когато случая бил изследван било доказано, извън всякакво съмнение, че в един по-предишен живот този човек бил баща на детето.
около четиринадесетата си година, неговия дух не прави целия кръг, но отива направо в Първото небе, гдето то, чакайки прераждане, се учи на уроци за правилно живеене. В такъв случай пререждането обикновено става вътре в 21 година. Tези деца запазват техните умствени и астрални тела, загубвайки само физическото и етерно тяло. Като резултат на това, те често запомнят техните минали животи. Макс Хейндел ни разказва един твърде интересен случай от този вид за едно малко момиче, което познало своя баща (от неговия минал живот) на улицата. Когато случая бил изследван било доказано, извън всякакво съмнение, че в един по-предишен живот този човек бил баща на детето. Недавна имаше един разказ в един неделен вестник за едно момиче в Индия, което твърдяло да е било майка на три възрастни мъже. То настоявало, че било тяхна майка и че умряло и се върнало пак със спомена за своя по-предишен живот. То казало техните имена и си спомнило какво било неговото собствено име. То било отведено да види мъжете и неговия разказ се съгласявал с онова, което те знаели за своята майка. Същия вестник предава случката не като едно доказателство за прераждането, но като нещо смешно, необикновено и необяснимо — но при все това било така.
към текста >>

Точно тъй естествено е и за човека да се върне пак на земята в новата пролет на своя живот.
Растенията, дърветата очевидно умират и се раждат пак през новата пролет. Ако някой ни каже: „Пролетта тази година не ще дойде”, ние не бихме му повярвали. Ние бихме възразили: „Това е невъзможно. Пролетта винаги идва. Тя е един природен закон". Точно тъй естествено е и за човека да се върне пак на земята в новата пролет на своя живот. Прераждането е било учено дълго преди християнската религия, но дошло време, когато напредъка на човечеството зависел от неговите усилия в материалната област на живота и поради това тази истина била скрита от масите, за да не им отвлича вниманието в духовното, отвъдното, а е била тайно предавана на малцина- които са били достатъчно напреднали за да я получат. Има факти, които показват че Христос е учил своите ученици на закона за прераждането. Това се вижда от отговора му, на зададения му от учениците му въпрос за пророк Илия. Той отговорил, че Илия вече дойде, но евреите сторили с него каквото си искали. И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя.
към текста >>

Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил сляп.
Има факти, които показват че Христос е учил своите ученици на закона за прераждането. Това се вижда от отговора му, на зададения му от учениците му въпрос за пророк Илия. Той отговорил, че Илия вече дойде, но евреите сторили с него каквото си искали. И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя. Значи, пророк Илия се е преродил като Йоан Кръстител в началото на християнската ера. Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил сляп. Дошло е вече време, когато законите за прераждането и за причините и последствията (Карма) трябва да станат общопознати, за да могат хората да хармонизират живота си с тях. От „Rays From The Rose Cross" преведе: Ел. Игнатова Словото на Учителя Раждането на „Азът" От всяка мисъл, чувство или постъпка трябва да имаме известна придобивка, — по това се отличава реалността. Реалността има отношение към настоящето — тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за Истината, подразбираме реалността.
към текста >>

Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизма — забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъла на знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване.
И всеки, който иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира Истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея, ще осакатим себе си и своите ближни, — затова трябва до говорим Истината. И съвременните хора страдат от неразбиране на Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизма — забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъла на знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбеляза един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянка на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото. Реалността, това е настоящето, туй, което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме.
към текста >>

Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме Тази реалност е вътре в човека, това е човешкия „Аз".
А това вече отбеляза един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянка на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото. Реалността, това е настоящето, туй, което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме Тази реалност е вътре в човека, това е човешкия „Аз". В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда Христос вътре в теб, — това е новия човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което с вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата реалност. Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр.
към текста >>

В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда Христос вътре в теб, — това е новия човек.
Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянка на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото. Реалността, това е настоящето, туй, което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме Тази реалност е вътре в човека, това е човешкия „Аз". В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда Христос вътре в теб, — това е новия човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което с вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата реалност. Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр. буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия.
към текста >>

Сега мислят, че душата е нещо вън от човека.
Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото. Реалността, това е настоящето, туй, което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме Тази реалност е вътре в човека, това е човешкия „Аз". В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда Христос вътре в теб, — това е новия човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което с вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата реалност. Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр. буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Като се намалят чувствата, и косата почва да се намалява.
към текста >>

Всяко нещо, което с вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие.
Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото. Реалността, това е настоящето, туй, което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме Тази реалност е вътре в човека, това е човешкия „Аз". В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда Христос вътре в теб, — това е новия човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което с вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата реалност. Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр. буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Като се намалят чувствата, и косата почва да се намалява. Така че чувствата са свързани с космите.
към текста >>

Интелигентността на човека е свързана с гласността на лицето.
Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата реалност. Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр. буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Като се намалят чувствата, и косата почва да се намалява. Така че чувствата са свързани с космите. Интелигентността на човека е свързана с гласността на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова човек е по-умен. Колкото лицето е по-грубо, толкова и неговите мисли са по груби. Колкото космите са по-груби, толкова и чувствата му са такива. Чувствата и мислите се изразяват символично чрез външните линии, форми и белези. За всяка идея има особен начин на израз, особен начин на движение.
към текста >>

Колкото лицето е по-гладко, толкова човек е по-умен.
Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр. буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия. Като се намалят чувствата, и косата почва да се намалява. Така че чувствата са свързани с космите. Интелигентността на човека е свързана с гласността на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова човек е по-умен. Колкото лицето е по-грубо, толкова и неговите мисли са по груби. Колкото космите са по-груби, толкова и чувствата му са такива. Чувствата и мислите се изразяват символично чрез външните линии, форми и белези. За всяка идея има особен начин на израз, особен начин на движение. Ако човек не знае как да си движи ръцете и краката, той може да си създаде много нещастия.
към текста >>

Ако човек не знае как да си движи ръцете и краката, той може да си създаде много нещастия.
Колкото лицето е по-гладко, толкова човек е по-умен. Колкото лицето е по-грубо, толкова и неговите мисли са по груби. Колкото космите са по-груби, толкова и чувствата му са такива. Чувствата и мислите се изразяват символично чрез външните линии, форми и белези. За всяка идея има особен начин на израз, особен начин на движение. Ако човек не знае как да си движи ръцете и краката, той може да си създаде много нещастия. Има цяла наука за движенията, и който разбира законите на тези движения, той може да укроти и най-свирепите животни само с едно дигане на ръка. Това са известни движения, свързани със силите на Живата Природа, и като махнеш по един определен начин, ти привеждаш в действие тия сили, които действат по същия начин и ти помагат. Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и пр. Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук на земята, а не горе на небето. И при този временния живот можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни.
към текста >>

Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и пр.
Чувствата и мислите се изразяват символично чрез външните линии, форми и белези. За всяка идея има особен начин на израз, особен начин на движение. Ако човек не знае как да си движи ръцете и краката, той може да си създаде много нещастия. Има цяла наука за движенията, и който разбира законите на тези движения, той може да укроти и най-свирепите животни само с едно дигане на ръка. Това са известни движения, свързани със силите на Живата Природа, и като махнеш по един определен начин, ти привеждаш в действие тия сили, които действат по същия начин и ти помагат. Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и пр. Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук на земята, а не горе на небето. И при този временния живот можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни. Всичко в света си има свой вътрешен смисъл, напр. когато говорим за раждането но Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея. отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа.
към текста >>

отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа.
Затова човек трябва да знае как да ходи, как да си движи ръцете и пр. Божествената наука има за задача да покаже пътя, по който може да се постигне истинския живот на щастие тук на земята, а не горе на небето. И при този временния живот можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни. Всичко в света си има свой вътрешен смисъл, напр. когато говорим за раждането но Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея. отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа. Душата един ден ще роди дете, тя ще бъде майка. Всички хора трябва да заченат и да родят „аза" в себе си, който е истинския Човек. А сега хората решаваме въпроса с външната женитба и раждане. При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас.
към текста >>

Всички хора трябва да заченат и да родят „аза" в себе си, който е истинския Човек.
И при този временния живот можем да имаме щастие, но трябва да бъдем крайно разумни. Всичко в света си има свой вътрешен смисъл, напр. когато говорим за раждането но Христа, освен историческия факт, ние вземаме Христа като един символ, като една идея. отнасяща се до човека, за онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа. Душата един ден ще роди дете, тя ще бъде майка. Всички хора трябва да заченат и да родят „аза" в себе си, който е истинския Човек. А сега хората решаваме въпроса с външната женитба и раждане. При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполитат ни страдания. Когато в човека се роди „аза", той не живее само своя личен живот и не търси само своето лично щастие.
към текста >>

Когато в човека се роди „аза", той не живее само своя личен живот и не търси само своето лично щастие.
Всички хора трябва да заченат и да родят „аза" в себе си, който е истинския Човек. А сега хората решаваме въпроса с външната женитба и раждане. При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполитат ни страдания. Когато в човека се роди „аза", той не живее само своя личен живот и не търси само своето лично щастие. — След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Аза" е това чрез което човек съзнава че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „аз", Бог, вътрешна същина и пр. „Аза". който се ражда в човека, ще обнови света, — тази светлина, която ще излезе от „аза", ще подигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „аза", който се развива и работи в нея: душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „аза“.
към текста >>

„Аза" е това чрез което човек съзнава че е човек.
При това раждане бащата и майката са винаги на едно място. Бащата се проявява чрез вътрешния глас, който говори в нас. И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполитат ни страдания. Когато в човека се роди „аза", той не живее само своя личен живот и не търси само своето лично щастие. — След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Аза" е това чрез което човек съзнава че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „аз", Бог, вътрешна същина и пр. „Аза". който се ражда в човека, ще обнови света, — тази светлина, която ще излезе от „аза", ще подигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „аза", който се развива и работи в нея: душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „аза“. В раждането на „аза" и душата и духът вземат еднакво участие. „Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек.
към текста >>

който се ражда в човека, ще обнови света, — тази светлина, която ще излезе от „аза", ще подигне човешката душа.
И когато го слушаме, той ни благославя и ни дава всичките си блага, а когато не го слушаме, сполитат ни страдания. Когато в човека се роди „аза", той не живее само своя личен живот и не търси само своето лично щастие. — След като той е щастлив, той работи за щастието на всички същества, които са около него. „Аза" е това чрез което човек съзнава че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „аз", Бог, вътрешна същина и пр. „Аза". който се ражда в човека, ще обнови света, — тази светлина, която ще излезе от „аза", ще подигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „аза", който се развива и работи в нея: душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „аза“. В раждането на „аза" и душата и духът вземат еднакво участие. „Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, това са негови слуги. Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия.
към текста >>

„Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек.
„Аза" е това чрез което човек съзнава че е човек. В различните времена и школи са го кръщавали с разни имена: свещена идея, висше „аз", Бог, вътрешна същина и пр. „Аза". който се ражда в човека, ще обнови света, — тази светлина, която ще излезе от „аза", ще подигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „аза", който се развива и работи в нея: душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „аза“. В раждането на „аза" и душата и духът вземат еднакво участие. „Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, това са негови слуги. Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете.
към текста >>

Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия.
който се ражда в човека, ще обнови света, — тази светлина, която ще излезе от „аза", ще подигне човешката душа. Защото всяка душа се издига от „аза", който се развива и работи в нея: душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „аза“. В раждането на „аза" и душата и духът вземат еднакво участие. „Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, това са негови слуги. Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата. Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта.
към текста >>

Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка.
Защото всяка душа се издига от „аза", който се развива и работи в нея: душата сама по себе си не може да се издигне, ако не роди „аза“. В раждането на „аза" и душата и духът вземат еднакво участие. „Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, това са негови слуги. Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата. Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си.
към текста >>

Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат.
В раждането на „аза" и душата и духът вземат еднакво участие. „Аза" е това което наричаме още Божественото съзнание в нас, или туй което определя нашето Битие като човек. В него вземат участие умът и сърцето, това са негови слуги. Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата. Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си. В тази смисъл всеки трябва да стане майка да роди божественото дете в себе си, за да може да даде ход на любовта.
към текста >>

Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта.
Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата. Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си. В тази смисъл всеки трябва да стане майка да роди божественото дете в себе си, за да може да даде ход на любовта. Когато мъжкия принцип (духът) и женския принцип се съединят в едно, както са били първоначално, само тогаз може да се роди „азът". Той е израз на онова което се крие в бащата (духът) и майката (душата). И това дете „аза" през вечността трябва да си остане дете — то ще бъде вечния и непостижим идеал.
към текста >>

Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си.
Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата. Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си. В тази смисъл всеки трябва да стане майка да роди божественото дете в себе си, за да може да даде ход на любовта. Когато мъжкия принцип (духът) и женския принцип се съединят в едно, както са били първоначално, само тогаз може да се роди „азът". Той е израз на онова което се крие в бащата (духът) и майката (душата). И това дете „аза" през вечността трябва да си остане дете — то ще бъде вечния и непостижим идеал. Всяко нещо което може да се постигне ще бъде майка и баща, а непостижимото ще бъде детето.
към текста >>

Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешния божествен живот: човек ще стане силен, като придобие това съзнание.
И това дете „аза" през вечността трябва да си остане дете — то ще бъде вечния и непостижим идеал. Всяко нещо което може да се постигне ще бъде майка и баща, а непостижимото ще бъде детето. Това е реализиране на безсмъртието. Нашият живот за в бъдеще ще се осмисли, когато се роди туй Божественото. Роди ли се то, външния живот ще се осмисли, понеже целия свят е разумен и всичкото битие има стремеж да се пазят децата. Онова, което ще осмисли живота ни, това е вътрешния божествен живот: човек ще стане силен, като придобие това съзнание. И великата наука може да се предава само но този, в който е роден „азът". И когато се роди „азът" във всички хора, т. е. когато се пробуди тяхното висше съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате. Към този мистичен брак на душата и духа, от който ще се роди „аза", трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората.
към текста >>

Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова, което става вътре в човека.
И великата наука може да се предава само но този, в който е роден „азът". И когато се роди „азът" във всички хора, т. е. когато се пробуди тяхното висше съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално и всички ще го опитате. Към този мистичен брак на душата и духа, от който ще се роди „аза", трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова, което става вътре в човека. А сега брака е търговия Децата от днешния брак не са свещени, както и самия брак, а са само резултат на един сляп нагон. Затова страда днес човечеството. Тук се крие развръзката на всички проблеми, които тормозят днешното човечество. Когото се роди „аза", всички видими противоречия ще се превърнат в блага за вас и тогава ще се проучава великата наука, която ще ни даде законите и методите за реализиране на безсмъртния живот, който е идеала на всеки човек. Беседа, държана от Учителя на 10. I.
към текста >>

Когото се роди „аза", всички видими противоречия ще се превърнат в блага за вас и тогава ще се проучава великата наука, която ще ни даде законите и методите за реализиране на безсмъртния живот, който е идеала на всеки човек.
Към този мистичен брак на душата и духа, от който ще се роди „аза", трябва да се стремят днес хората, което ще им донесе освобождение, а не към външната женитба, продиктувана от страстта, която заробва хората. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова, което става вътре в човека. А сега брака е търговия Децата от днешния брак не са свещени, както и самия брак, а са само резултат на един сляп нагон. Затова страда днес човечеството. Тук се крие развръзката на всички проблеми, които тормозят днешното човечество. Когото се роди „аза", всички видими противоречия ще се превърнат в блага за вас и тогава ще се проучава великата наука, която ще ни даде законите и методите за реализиране на безсмъртния живот, който е идеала на всеки човек. Беседа, държана от Учителя на 10. I. 1932 год. Злото черпи сила от любовта ни към него Всички се стремим да се освободим от злото в нас и все пакт, злото ни владее. Това се дължи на обстоятелството, че ние не употребяваме правия метод, посредством който бихме могли да се справим със злото в нас и обществото. Първото нещо което трябва да разберем, е че злото черпи сила от любовта ни към него.
към текста >>

В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините.
в стихотворението „Баба Стана“ е изразен, онзи вечен копнеж на човешката душа, към светлина, към знание и към свобода, който копнеж иде от глъбините на нейното естество. В стихотворението „Драганчо" е изразена в една поетична форма висша разумност, която прониква цялото битие. В „Дванадесет баби“ е изразена дълбоката народна мъдрост, знание на природните сили; народът чрез хилядогодишен опит разбира лечебните сили на билките и тяхното използуване. Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа. В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините. Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"! Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси. У читателя на тези стихове се събужда дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота. С една дума тези стихове са в духа на новото.
към текста >>

Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси.
Това стихотворение води читателя към съкровищницата на народната мъдрост и събужда у него симпатия към доброто, благородното, великото, което се крие в народната душа. В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините. Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"! Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси. У читателя на тези стихове се събужда дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота. С една дума тези стихове са в духа на новото. Днес човечеството за да тръгне по пътя на освобождението, има нужда от нова поезия, нова живопис, нова музика, които ще изразят идеалите и копнежите на новия човек, който се ражда на земята. Б. Б-в (Боян Боев) Паневропа и обединението на Южните Славяни, цена 10 лв. Доставя се от автора: Д-р Н.
към текста >>

Днес човечеството за да тръгне по пътя на освобождението, има нужда от нова поезия, нова живопис, нова музика, които ще изразят идеалите и копнежите на новия човек, който се ражда на земята. Б.
Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"! Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси. У читателя на тези стихове се събужда дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота. С една дума тези стихове са в духа на новото. Днес човечеството за да тръгне по пътя на освобождението, има нужда от нова поезия, нова живопис, нова музика, които ще изразят идеалите и копнежите на новия човек, който се ражда на земята. Б. Б-в (Боян Боев) Паневропа и обединението на Южните Славяни, цена 10 лв. Доставя се от автора: Д-р Н. Ханджиев, Окръжния съд, Бургас. В тази книга авторът тегли паралел между идеята за Паневропа и тази за обединението на южните славяни. Като ни припомня, че „всяко голямо историческо събитие е представлявало в своето начало една утопия", той приема идеята за Паневропа, а също така и тази за Балканската Федерация, с уговорката, че обединението на южните славяни и Балканската Федерация трябва да бъдат, първите етапи към по голямата цел — Паневропа, и че за нас е по-изгодно да влезем в един общоевропейски съюз, не по отделно, а като една по-голяма сила, каквато би представлявало обединеното южно славянство.
към текста >>

— спомагане за закрепването на всесветския мир и общочовешкото братство.
Подбудите за обединението не южните славяни автора класифицира в четири точки: 1. Национално-исторически, съдържащи се в еднаквата расова принадлежност, еднаква вярa, почти еднакъв език и писменост, еднакви нрави и обичаи и еднакво историческо минало на южните славяни. 2. Социално - политически, — туряне край на братоубийствените войни на Балканите, създаването на една по-силна държава, за да може да противостои ма чуждите попълзновения, свободен развой на всичките южнославянски племена в границите на Съюза на Южните славяни. 3. Народостопански и културни: създаването на по-мощна материална и духовна култура на обединеното южно славянство, невъзможна при днешното му разединение. 4. Върховно етични подбуди. — спомагане за закрепването на всесветския мир и общочовешкото братство. Накрая авторът отговаря на възраженията, които се отправят против идеята за обединение на южното славянство, най-важното от които е това, че в Съюза не Южните славяни българите, както и други южно-славянски племена, могат да бъдат потиснати от сърбите и така да загубят своята свобода. На това автора отговаря, че целта на движението за обединение на южното славянство е: „Свободни южни славяни в свободен Южнославянски Съюз“. С други думи, че този Съюз трябва да бъде поставен върху основите на пълната свобода на отделните южнославянски племена за вътрешна уредба и развитие. Ние ще отбележим, че такава свобода могат да осигурят само държавници с култура и схващания снесем различи от тези на днешните политически водители на южното славянство. Нужни са нови хора, които да направят от Съюза на обединените южни славяни не една милитаристична и империалистическа сила, а една мирна, творческа, културна сила, която чрез вътрешната свобода, която ще даде на своите съставни етични елементи, ще осигури вътрешния мир и хармония, а чрез коректни отношения и искрено желание за разбирателство със съседите, ще осигури външния мир, и затова не ще бъде принудена да дава жизнени си сокове на съставляващите я народи за отхранване грубата сила на милитаризма, която днешните държавници считат, за единствена пазителка на свободата и независимостта.
към текста >>

ВЕСТИ Излезе от печат книгата „Защо вярвам в безсмъртието на човека" от Сър Оливър Лодж, и се разпрати на записаните абонати.
Природен лекар, кн. 7 и 8- Абонамент 75 лв. Адрес: бул. М. Луиза. 34, Варна. ВЕСТИ Излезе от печат книгата „Защо вярвам в безсмъртието на човека" от Сър Оливър Лодж, и се разпрати на записаните абонати. Ако някой от тях по някаква случайност не е получил книгата, нека съобщи в редакцията на в. „Братство“. Много трудно е издаването на книга от подобен характер в днешно време. Интереса на хората е отправен към други страни — към сензационното, към еротичното или към революционното. Малцина са тези, които се интересуват за своето бъдеще след прага на смъртта. Стремежа към себепознание е почти угаснал в днешните хора.
към текста >>

34. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Които искат да сеят златната пшеница на благородната мисъл, която храни света и плодните семена на благите чувства, които услаждат живота на човека и му носят слънчев сок.
(С. Калименов) Словото на Учителя Учете есперанто! За в. „Братство“ Яжте грозде! Хроника Издателство „Братство“ доставя: Посаждай доброто. Обръщаме се към ония, които искат да бъдат сеячи на доброто. Които искат да сеят златната пшеница на благородната мисъл, която храни света и плодните семена на благите чувства, които услаждат живота на човека и му носят слънчев сок. А нивите са дълбоко разорани. Злото, насилието, неправдите в света са дълбока оран: те разкъртват сухата земя на човешкото себелюбие и прокарват дълбоки бразди в закоравелите умове и сърца. Всички, които вършат зло в света, са все орачи и каменари на живота. Те разорават навята, в които доброто се cee, те трошат камъните, с които то настила пътищата на живота. А вие сейте добрите мисли.
към текста >>

И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението.
Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото. Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари. А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението. Да бъде свещен живота и формите, които го носят — неприкосновени! Прочетете ли за разпри, вражди, дележи, обърнете мисълта си към всички разумни и добри хора на земята, които са единни, и които работят въодушевени от волята за мир. Присъединете се и вие към тяхната светла мисъл и несъкрушимата им воля за добро. Изпращайте добри, възвишени мисли! Една добра и мощна мисъл, изпратена навреме към царе, управници, политици може да възпре ръката им от някоя лоша за мисъл.
към текста >>

Би казал човек, че положението на германските финанси е цветущо, щом те искат да харчат много по-големи суми за въоръжение и военно обучение, отколкото досега: всъщност, това е обратното.
А и колко дъждовни капки са работили, колко слънчеви лъчи? Бъди коренче за соковете на доброто! Бъди дъждовна капка и лъч на доброто! Радиум СВЕТОВЕН ПРЕГЛЕД Германия най-настоятелно иска да й се даде право за въоръжение наравно с другите сили. И, както изглежда, тя не ще чака позволение, а ще пристъпи, тайно или явно, към това. Би казал човек, че положението на германските финанси е цветущо, щом те искат да харчат много по-големи суми за въоръжение и военно обучение, отколкото досега: всъщност, това е обратното. Защо победените народи, защо Германия, България, Австрия и Унгария не искат равенство в разорението, а искат равенство във въоръжението? Защо те не искат премахване на наборната армия във всички страни, а искат да въведат такава и за себе си? Защо не искат равенство в доброто, в стремежа към мир, а искат такова в злото, в подготовката за война? Ние досега не чухме някой държавник от „победените" страни, да поиска — ясно, определено и категорично, — равенство чрез премахване на задължителната военна повинност във всички страни. А защо толкова много се говори за „разоръжение" и икономии?
към текста >>

Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички.
И затова кризите ще следват една след друга дотогава, докато света не се обедини в едно политическо, икономическо и духовно цяло. Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части.
към текста >>

Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия.
Спасение чрез селото! Спасението на селото от днешното мизерно положение, в което е попаднало, спасението на България, та, ако щете, спасението и на целия свят от злото, което го потиска, ще дойде от селото и от никъде другаде. Въпреки своята изостаналост, въпреки това че винаги досега е било оставяно в опашката на обществения политико-икономически и духовен живот, селото, поради редица причини, ще играе първата, ако не и единствената, роля в спасението на човечеството от днешния хаос и в изграждането на новия свят. Една е основната причина за нещастията на хората: разединението, раздроблението на икономическия, политическия и духовния живот, липсата на хармония, липсата на общ план и обща цел. Един е и пътя, по който всички ний ще достигнем до щастие и благоденствие: това е обединението на цялото човечество в едно икономическо, политическо и духовно цяло, хармонирането на цялата дейност на човека във всички области на живота, изработването на общ план и обща цел за всички. Всеки народ, всяко съсловие и всеки човек трябва да получат своята задача в хармония с общия план на световното стопанско и духовно развитие, а заедно с това — да получат и своята свобода, своите права и необходимите за живота им условия. Егоизма, национален, класов, съсловен и личен трябва да изчезне: трябва да има свобода и правилно, справедливо разпределение на благата на живота за всички. Без това, всичките усилия на световните държавници, икономисти, финансисти и т. н. за туряне ред в света ще останат безплодни, и човечеството завинаги ще остане до се гърчи под ударите на стопанските кризи, безработицата, мизерията, войните, революциите и глада. Сегашното състояние на човечеството е, ни повече, ни по-малко: едно непрестанно самоизяждане и саморазрушение, резултат на вечната борба между неговите части. Единственият път към спасение на човечеството — това е неговото обединение.
към текста >>

Тъй щото, иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите, и тогава действайте.
Тогава той си казал: каквото правиш, ще ти се върне. Тази е истинската философия на живота. И затова казвам: искате ли да имате Божието благословение, правете това, което Бог изисква от вас. Този е патът, по който можете да достигнете своето щастие. Вършите ли волята Божия, вие ще осеете своя път със скъпоценни камъни. Тъй щото, иска ли някой човек нещо от вас, спрете се, помислете как да постъпите, и тогава действайте. *** Нито злото, нито доброто се укрива. В това седи красотата на живота. Има едно око в света, което всичко вижда и от което никой не може да се скрие. Никой не може да се избави от окото на живота, което поставя всичко в равновесие. Тази е една велика истина в живота.
към текста >>

Също така, за всеки отделен човек, есперанто може да допринесе много за увеличаване на неговите познания и връзки със света.
В това именно се състои неговата „вътрешна идея“ . В това е и неговата най-голяма ценност. С помощта на есперанто ние много лесно влизаме във връзка с представители на други близки и далечни народи, сближаване се, опознаваме се, разбираме се с тях и виждаме, че няма нищо съществено което да ни дели. Националните предразсъдъци, шовинизма, омразата към други народи — падат под влиянието на есперанто. По такъв начин хората и народите се подготвят към мирен живот и братски отношения. Също така, за всеки отделен човек, есперанто може да допринесе много за увеличаване на неговите познания и връзки със света. Всеки може да кореспондира с лица от която иска страна, може да се ползва от всесветски есперантски списания и книги и т. н. Понякога, за владеещите есперанто, се разкриват големи възможности: пътувания в чужди страни, свързване и обща дейност с есперантисти от чужбина и т. н. Есперанто може да ни подпомогне във всяка област на живота. Чрез него ние лесно можем да разпространяваме навсякъде по света своите идеи и разбирания, да пропагандираме своите убеждения, а също така и да научим това, което ни интересува. Научете есперанто!
към текста >>

Всеки може да кореспондира с лица от която иска страна, може да се ползва от всесветски есперантски списания и книги и т. н.
В това е и неговата най-голяма ценност. С помощта на есперанто ние много лесно влизаме във връзка с представители на други близки и далечни народи, сближаване се, опознаваме се, разбираме се с тях и виждаме, че няма нищо съществено което да ни дели. Националните предразсъдъци, шовинизма, омразата към други народи — падат под влиянието на есперанто. По такъв начин хората и народите се подготвят към мирен живот и братски отношения. Също така, за всеки отделен човек, есперанто може да допринесе много за увеличаване на неговите познания и връзки със света. Всеки може да кореспондира с лица от която иска страна, може да се ползва от всесветски есперантски списания и книги и т. н. Понякога, за владеещите есперанто, се разкриват големи възможности: пътувания в чужди страни, свързване и обща дейност с есперантисти от чужбина и т. н. Есперанто може да ни подпомогне във всяка област на живота. Чрез него ние лесно можем да разпространяваме навсякъде по света своите идеи и разбирания, да пропагандираме своите убеждения, а също така и да научим това, което ни интересува. Научете есперанто! Това няма да ви струва много, а ползата, която ще имате от него е голяма.
към текста >>

Всеки човек на новите идеи, трябва да научи есперанто!
Понякога, за владеещите есперанто, се разкриват големи възможности: пътувания в чужди страни, свързване и обща дейност с есперантисти от чужбина и т. н. Есперанто може да ни подпомогне във всяка област на живота. Чрез него ние лесно можем да разпространяваме навсякъде по света своите идеи и разбирания, да пропагандираме своите убеждения, а също така и да научим това, което ни интересува. Научете есперанто! Това няма да ви струва много, а ползата, която ще имате от него е голяма. Всеки човек на новите идеи, трябва да научи есперанто! За в. „Братство“ С този брой започваме петата годишнина ка в. Братство. Той ще излиза два пъти в месеца и ще струва 30 лв. за година. Bсеки платил абонат ще получи безплатно книгата „Възпитанието па детето“ от Макс Хайндел Читатели и настоятели, обърнете внимание на това, че в.
към текста >>

Когато златожълтите, бели, червени и черни гроздове нависнат по лозите, тъй красиви и привлекателни, те с ласкава усмивка призовават и канят човека: „Ела, откъсни си и яж!
Втори брой няма да изпращаме, затова връщането на този е излишно. Този брой е последен също и за ония, които досега са получавали в-ка без да се обадят. Яжте грозде! Вместо да пиете вино и ракия, яжте грозде и пийте гроздов сок! Има ли нещо по-хубаво от плода на лозата? Когато златожълтите, бели, червени и черни гроздове нависнат по лозите, тъй красиви и привлекателни, те с ласкава усмивка призовават и канят човека: „Ела, откъсни си и яж! Ний целите сме изтъкани от слънчева светлина. Ний носим здраве, бодрост и щастие. Цяло лято ние мълчаливо работихме, събирахме живота, който слънцето ни изпраща, наливахме се и зреехме, за да можем днес с радост да се пожертваме за тебе. „Ела, откъсни си и яж! Ний сме живо свидетелство за Божията Премъдрост.
към текста >>

Помислете за безкрайните страдания, на които човекът е подложил тия свои по-малки братя.
до 2. X. През това време ще се пропагандира усилено за по-голяма употреба на гроздето и гроздовия сок. Това е отлична идея, която трябва да бъде подкрепена от всички приятели на разумния живот. Достатъчно вече сме превръщали в отрова гроздето — тази безценна Божия благодат. Четвърти октомври е ден за защита на животните. Помислете за безкрайните страдания, на които човекът е подложил тия свои по-малки братя. Ако те биха могли да говорят, ако ние бихме могли да ги разбираме — каква тъжна, сърцераздирателна повест щяхме да чуем! Човече, опомни се, престани да проливаш реки от кръвта на невинните животни. Изборите за общински съветници в София, станали на 26 септ. т. г. са спечелени от работническата партия, която взема 19 мандата, а всички останали партии вземат 16 мандата.
към текста >>

Човек и Бог 10 лв.
Залезът на Запада 40 лв. Юлий 1914 год. 50 лв. Аз убих! 20 лв. Човек и Бог 10 лв. Безсмъртието на човека 30 лв. Живота на Заменхоф 35 лв. Курс по есперанто 25 лв. Поръчки се изпълняват в предплата или с наложен платеж Искайте пълния каталог на всички книги, които ние доставяме.
към текста >>

Безсмъртието на човека 30 лв.
Юлий 1914 год. 50 лв. Аз убих! 20 лв. Човек и Бог 10 лв. Безсмъртието на човека 30 лв. Живота на Заменхоф 35 лв. Курс по есперанто 25 лв. Поръчки се изпълняват в предплата или с наложен платеж Искайте пълния каталог на всички книги, които ние доставяме.
към текста >>

35. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И като връх на тази политика, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже и тогава, когато някой каже истината.
Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички. Тия хора, обаче, забравиха народа си. Tе, забравиха предизборните си обещания. Забравиха кой и защо ги е пратил. Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата политика на сговора. И като връх на тази политика, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже и тогава, когато някой каже истината. Защото тя, истината, можела в известни случаи да повреди на тогова или оногова!?! Читатели, вий чували ли сте някога истината да е била ограничена, възпряна в своя полет от някакви жалки човешки закони? Управници, вий знаете ли какво вършите, когато се опитвате да правите покушение срещу истината? Мислите ли, че наистина ще успеете да оковете във вериги свободната мисъл на човека? Ний знаем че властта развращава.
към текста >>

Мислите ли, че наистина ще успеете да оковете във вериги свободната мисъл на човека?
Новото правителство, с много калка разлика, продължи старата политика на сговора. И като връх на тази политика, ние виждаме днес да се прокарва един реакционен закон за печата, който не е нищо друго, освен вериги за свободната мисъл на човека, съдържайки постановения за налагане на наказания даже и тогава, когато някой каже истината. Защото тя, истината, можела в известни случаи да повреди на тогова или оногова!?! Читатели, вий чували ли сте някога истината да е била ограничена, възпряна в своя полет от някакви жалки човешки закони? Управници, вий знаете ли какво вършите, когато се опитвате да правите покушение срещу истината? Мислите ли, че наистина ще успеете да оковете във вериги свободната мисъл на човека? Ний знаем че властта развращава. Знаем, че хората обикновено се самозабравят щом се издигнат на някакъв висок пост, който ги кара да се мислят за всемогъщи. Но ние не мислехме, че тази самозабрава ще се наложи над цял един парламент, над цяло народно представителство, изпратено там от народа да пази правата му, да защищава свободите му, да го води към мир и благоденствие. Колко жалки са тия, които искат с насилие, със запушване устата на всеки честно мислещ човек да задушат справедливото негодувание срещу тях! Забравиха ли те кой ги постави на днешното им високо място?
към текста >>

Колко жалки са тия, които искат с насилие, със запушване устата на всеки честно мислещ човек да задушат справедливото негодувание срещу тях!
Управници, вий знаете ли какво вършите, когато се опитвате да правите покушение срещу истината? Мислите ли, че наистина ще успеете да оковете във вериги свободната мисъл на човека? Ний знаем че властта развращава. Знаем, че хората обикновено се самозабравят щом се издигнат на някакъв висок пост, който ги кара да се мислят за всемогъщи. Но ние не мислехме, че тази самозабрава ще се наложи над цял един парламент, над цяло народно представителство, изпратено там от народа да пази правата му, да защищава свободите му, да го води към мир и благоденствие. Колко жалки са тия, които искат с насилие, със запушване устата на всеки честно мислещ човек да задушат справедливото негодувание срещу тях! Забравиха ли те кой ги постави на днешното им високо място? И не мислят ли, че идва нов 21 юни, когато народът ще изрече своята тежка, но справедлива присъда над всички ония, които най безмилостно се подиграха с неговите надежди, с неговите болки и страдания? Управници, опомнете се! Не с насилия ще премахнете негодуванието, надигащо се отвред срещу вас. Народа иска предана служба, вярност към интересите му, свобода и хляб.
към текста >>

Войните и кървавите революции, където човек от човека тъй безумно и жестоко се унищожава, за това причината е там, че няма любов: няма любов в човека, няма любов в семейството, няма любов в обществото, няма любов в държавата и света.
Без любов не може да има равенство и братство и правилно разпределение и използване на благата: в обществото, в държавата, в света. Лишени от любовта, хората са лишени от топлина и светлина. А живота без топлика и светлина е живот мъчителен, живот тъжен и нещастен — живот пуст, отегчителен и безплоден. Всичко, що ни мъчи днес, иде от там, че нямаме любов. Измамите, насилията и заробването на бедните и слабите от богатите и властниците, това иде от там, че няма любов. Войните и кървавите революции, където човек от човека тъй безумно и жестоко се унищожава, за това причината е там, че няма любов: няма любов в човека, няма любов в семейството, няма любов в обществото, няма любов в държавата и света. Всички, всички злини и нещастия в живота идат все от липсата на любовта. Напразно отруденият народ се готви за революция и напразно очаква свобода и щастие, ако не се готви и за любов и взаимопомощ. Революцията носи промяна в управлението, но не и в самият човек. А човека, само човека е съставената част на обществото и само чрез промяната в човека може да настъпи промяна и в обществото, промяна и в управлението, промяна на всякъде. Каква полза от промяна на властта, на управлението, когато хората (и горе, и долу) си остават същите егоисти и себелюбци?
към текста >>

Революцията носи промяна в управлението, но не и в самият човек.
Всичко, що ни мъчи днес, иде от там, че нямаме любов. Измамите, насилията и заробването на бедните и слабите от богатите и властниците, това иде от там, че няма любов. Войните и кървавите революции, където човек от човека тъй безумно и жестоко се унищожава, за това причината е там, че няма любов: няма любов в човека, няма любов в семейството, няма любов в обществото, няма любов в държавата и света. Всички, всички злини и нещастия в живота идат все от липсата на любовта. Напразно отруденият народ се готви за революция и напразно очаква свобода и щастие, ако не се готви и за любов и взаимопомощ. Революцията носи промяна в управлението, но не и в самият човек. А човека, само човека е съставената част на обществото и само чрез промяната в човека може да настъпи промяна и в обществото, промяна и в управлението, промяна на всякъде. Каква полза от промяна на властта, на управлението, когато хората (и горе, и долу) си остават същите егоисти и себелюбци? Същите хора, същият егоизъм, същите отношения, същият живот: без любов, живот без светлина и топлина, живот без радост и трайни блага. Живот, който протича всред вражда, всред врагове, живот, над който тежи черната ръка на грубото насилие и застрашава да го унищожи. Само чрез любовта става истинската освободителна революция.
към текста >>

А човека, само човека е съставената част на обществото и само чрез промяната в човека може да настъпи промяна и в обществото, промяна и в управлението, промяна на всякъде.
Измамите, насилията и заробването на бедните и слабите от богатите и властниците, това иде от там, че няма любов. Войните и кървавите революции, където човек от човека тъй безумно и жестоко се унищожава, за това причината е там, че няма любов: няма любов в човека, няма любов в семейството, няма любов в обществото, няма любов в държавата и света. Всички, всички злини и нещастия в живота идат все от липсата на любовта. Напразно отруденият народ се готви за революция и напразно очаква свобода и щастие, ако не се готви и за любов и взаимопомощ. Революцията носи промяна в управлението, но не и в самият човек. А човека, само човека е съставената част на обществото и само чрез промяната в човека може да настъпи промяна и в обществото, промяна и в управлението, промяна на всякъде. Каква полза от промяна на властта, на управлението, когато хората (и горе, и долу) си остават същите егоисти и себелюбци? Същите хора, същият егоизъм, същите отношения, същият живот: без любов, живот без светлина и топлина, живот без радост и трайни блага. Живот, който протича всред вражда, всред врагове, живот, над който тежи черната ръка на грубото насилие и застрашава да го унищожи. Само чрез любовта става истинската освободителна революция. Любовта променя самият човек: прави го добър, разумен, благороден.
към текста >>

Любовта променя самият човек: прави го добър, разумен, благороден.
А човека, само човека е съставената част на обществото и само чрез промяната в човека може да настъпи промяна и в обществото, промяна и в управлението, промяна на всякъде. Каква полза от промяна на властта, на управлението, когато хората (и горе, и долу) си остават същите егоисти и себелюбци? Същите хора, същият егоизъм, същите отношения, същият живот: без любов, живот без светлина и топлина, живот без радост и трайни блага. Живот, който протича всред вражда, всред врагове, живот, над който тежи черната ръка на грубото насилие и застрашава да го унищожи. Само чрез любовта става истинската освободителна революция. Любовта променя самият човек: прави го добър, разумен, благороден. И само от добрите, разумните, благородните хора се образува добро и благородно общество — общество, между членовете на което има само добри отношения, само съгласие и мир, общество, където всеки се отнася към другите тъй внимателно, тъй добре, тъй благородно, както желае и другите да се отнасят към него. Любовта е най-нужното нещо, както за живота на отделния човек, така и за обществото, така и за света. Без любовта няма истински и трайни блага в живота. Богатите са неспокойни и измъчени, защото имат омразата и завистта на бедните, които дебнат всеки миг да ги лишат от всичко: бедните са неспокойни и измъчени, защото не са осигурени и трябва чрез непосилен, чрез убийствен труд да задоволяват всекидневните си нужди, всички са зле: едни, защото имат много, защото са алчни и ограбват труда и благата на другите: други — защото са ограбвани и нямат необходимото. Всички са нещастни: и едните и другите, защото им липсва любовта (това най-висшо благо) от която напълно зависи правилното разпределение на благата е живота.
към текста >>

Любовта е най-нужното нещо, както за живота на отделния човек, така и за обществото, така и за света.
Същите хора, същият егоизъм, същите отношения, същият живот: без любов, живот без светлина и топлина, живот без радост и трайни блага. Живот, който протича всред вражда, всред врагове, живот, над който тежи черната ръка на грубото насилие и застрашава да го унищожи. Само чрез любовта става истинската освободителна революция. Любовта променя самият човек: прави го добър, разумен, благороден. И само от добрите, разумните, благородните хора се образува добро и благородно общество — общество, между членовете на което има само добри отношения, само съгласие и мир, общество, където всеки се отнася към другите тъй внимателно, тъй добре, тъй благородно, както желае и другите да се отнасят към него. Любовта е най-нужното нещо, както за живота на отделния човек, така и за обществото, така и за света. Без любовта няма истински и трайни блага в живота. Богатите са неспокойни и измъчени, защото имат омразата и завистта на бедните, които дебнат всеки миг да ги лишат от всичко: бедните са неспокойни и измъчени, защото не са осигурени и трябва чрез непосилен, чрез убийствен труд да задоволяват всекидневните си нужди, всички са зле: едни, защото имат много, защото са алчни и ограбват труда и благата на другите: други — защото са ограбвани и нямат необходимото. Всички са нещастни: и едните и другите, защото им липсва любовта (това най-висшо благо) от която напълно зависи правилното разпределение на благата е живота. Навред, където има любов, в семейството, в обществото, в държавата, в света, навред само тя, само любовта може наравно да осигури всички в живота, наравно да се ползва всеки от земните блага. Любовта е най-нужна в живота на хората.
към текста >>

Но човек не е в тези състояния.
Тези и двете състояния произлизат от сърцето, а не от умът. Всички нещастия и противоречия произтичат от сърцето; нещо неразбрано има там. И хората не знаят нито защо скърбят, нито защо се радват, дълбоките причини им са неизвестни; те може би познават само външните поводи, но те не са причина. И ако хората знаеха какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха какво ще им донесе радостта не биха се радвали; защото в земния живот, една радост, се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи който мисли, а не онзи който чувства: който чувства. той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек. Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените.
към текста >>

Човек е онзи който мисли, а не онзи който чувства: който чувства.
Всички нещастия и противоречия произтичат от сърцето; нещо неразбрано има там. И хората не знаят нито защо скърбят, нито защо се радват, дълбоките причини им са неизвестни; те може би познават само външните поводи, но те не са причина. И ако хората знаеха какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха какво ще им донесе радостта не биха се радвали; защото в земния живот, една радост, се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи който мисли, а не онзи който чувства: който чувства. той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек. Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове.
към текста >>

Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек.
И ако хората знаеха какво ще им донесе скръбта, те не биха скърбили; и ако знаеха какво ще им донесе радостта не биха се радвали; защото в земния живот, една радост, се сменя с една скръб, и една скръб се сменя с една радост. Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи който мисли, а не онзи който чувства: който чувства. той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек. Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр. разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр.
към текста >>

Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления.
Това е като закон. Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи който мисли, а не онзи който чувства: който чувства. той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек. Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр. разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек.
към текста >>

А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените.
Но човек не е в тези състояния. Човек е онзи който мисли, а не онзи който чувства: който чувства. той е едно животно. Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек. Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр. разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек. Това е идеала по който трябва да живеем.
към текста >>

разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр.
Щом чувстваш ти си едно животно, а щом мислиш — ти си човек. Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр. разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек. Това е идеала по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото до сега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските, и живеят като тях. Това не е религия — под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления, това са най-силните хора в света, хора които се само видоизменят, но не умират, и за тях е бъдещия живот. Смъртта е най-голямото ограничение в което може да се постави едно разумно същество; живота пък е най-голямата свобода в която може да се постави човешкия дух.
към текста >>

Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек.
Туй което чувства не е човека; то е човек-животно: — туй, което върши престъпления не е човек това е звяр; животното — звяр върши всички престъпления. А човек е онова същество, което мисли право и не върши престъпления — така го знаят в онзи свят на съвършените. Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр. разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек. Това е идеала по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото до сега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските, и живеят като тях. Това не е религия — под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления, това са най-силните хора в света, хора които се само видоизменят, но не умират, и за тях е бъдещия живот. Смъртта е най-голямото ограничение в което може да се постави едно разумно същество; живота пък е най-голямата свобода в която може да се постави човешкия дух. Смъртта е необходима за човека — животно, и за човека звяр.
към текста >>

Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото до сега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските, и живеят като тях.
Всички които мислят и не вършат престъпления са човеци; а всички които вършат престъпления са животни или зверове. Под думата звяр. разбирам един човек който не разбира, защо му е даден живота; всеки човек, който мисли, че само той е роден да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек. Това е идеала по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото до сега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските, и живеят като тях. Това не е религия — под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления, това са най-силните хора в света, хора които се само видоизменят, но не умират, и за тях е бъдещия живот. Смъртта е най-голямото ограничение в което може да се постави едно разумно същество; живота пък е най-голямата свобода в която може да се постави човешкия дух. Смъртта е необходима за човека — животно, и за човека звяр. Смъртта — това е най-тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане.
към текста >>

Смъртта е необходима за човека — животно, и за човека звяр.
Всеки човек който разбира живота, и мисли и иска всички да живеят както той живee, той е човек. Това е идеала по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото до сега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските, и живеят като тях. Това не е религия — под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления, това са най-силните хора в света, хора които се само видоизменят, но не умират, и за тях е бъдещия живот. Смъртта е най-голямото ограничение в което може да се постави едно разумно същество; живота пък е най-голямата свобода в която може да се постави човешкия дух. Смъртта е необходима за човека — животно, и за човека звяр. Смъртта — това е най-тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска ла се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев — смъртта, дето и злото като дойде не може да мине от другата страна; защото от другата страна на смъртта е живота на безсмъртието. Които не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие; това е неговата мисъл; мисълта, това е храна на човешката душа.
към текста >>

Човек е само онова, което той може да тури в действие; това е неговата мисъл; мисълта, това е храна на човешката душа.
Смъртта е необходима за човека — животно, и за човека звяр. Смъртта — това е най-тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска ла се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев — смъртта, дето и злото като дойде не може да мине от другата страна; защото от другата страна на смъртта е живота на безсмъртието. Които не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие; това е неговата мисъл; мисълта, това е храна на човешката душа. Аз вземам думата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека,—това е човешкия ум, който е единственото нещо в света което е вечно и което не умира; и когато човек умре чувствата се прекратяват; умрелия не чувства като един жив човек; в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, които е преживял; те остават в потенциално състояние: и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешника, и след като умре, пак си остава грешник; смъртта не го изменя — Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине, остава си същия. Или казано другояче —докато не дойде ума на човека и да почне да мисли, човек не може да се измени; единственото нещо, което може да измени човешката натура това е човешкия ум, които е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя си ум; какво нещо е човешкия ум и какви са законите на неговата дейност, го знаеха само египетските посветени, и Мойсей беше го научил от тях, а народа въобще ходеше по чувствата си, по сърцето си. Под разумно сърце на езика на посветените се разбира умът —да разбира кои неща са постижими и кои не.
към текста >>

Аз вземам думата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека,—това е човешкия ум, който е единственото нещо в света което е вечно и което не умира; и когато човек умре чувствата се прекратяват; умрелия не чувства като един жив човек; в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, които е преживял; те остават в потенциално състояние: и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила.
Смъртта — това е най-тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска ла се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев — смъртта, дето и злото като дойде не може да мине от другата страна; защото от другата страна на смъртта е живота на безсмъртието. Които не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие; това е неговата мисъл; мисълта, това е храна на човешката душа. Аз вземам думата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека,—това е човешкия ум, който е единственото нещо в света което е вечно и което не умира; и когато човек умре чувствата се прекратяват; умрелия не чувства като един жив човек; в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, които е преживял; те остават в потенциално състояние: и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешника, и след като умре, пак си остава грешник; смъртта не го изменя — Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине, остава си същия. Или казано другояче —докато не дойде ума на човека и да почне да мисли, човек не може да се измени; единственото нещо, което може да измени човешката натура това е човешкия ум, които е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя си ум; какво нещо е човешкия ум и какви са законите на неговата дейност, го знаеха само египетските посветени, и Мойсей беше го научил от тях, а народа въобще ходеше по чувствата си, по сърцето си. Под разумно сърце на езика на посветените се разбира умът —да разбира кои неща са постижими и кои не. И всички страдания се дължат на сърцето.
към текста >>

Или казано другояче —докато не дойде ума на човека и да почне да мисли, човек не може да се измени; единственото нещо, което може да измени човешката натура това е човешкия ум, които е от най-ново произхождение.
И когато природата иска ла се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев — смъртта, дето и злото като дойде не може да мине от другата страна; защото от другата страна на смъртта е живота на безсмъртието. Които не може да мине в този живот на безсмъртието, той остава в този живот на промени и ограничения. Човек е само онова, което той може да тури в действие; това е неговата мисъл; мисълта, това е храна на човешката душа. Аз вземам думата в смисъл на най-възвишеното, най-благородното в човека,—това е човешкия ум, който е единственото нещо в света което е вечно и което не умира; и когато човек умре чувствата се прекратяват; умрелия не чувства като един жив човек; в него остава само един спомен, едно впечатление от този интензивен живот на чувствата, които е преживял; те остават в потенциално състояние: и като се поставят при подходящи условия, ново тяло, те пак се проявяват в същата си сила. Грешника, и след като умре, пак си остава грешник; смъртта не го изменя — Ако мине от другата страна на смъртта, изменя се, но ако не мине, остава си същия. Или казано другояче —докато не дойде ума на човека и да почне да мисли, човек не може да се измени; единственото нещо, което може да измени човешката натура това е човешкия ум, които е от най-ново произхождение. Той скоро е дошъл да работи; до времето на Мойсея хората не са ходили по своя си ум; какво нещо е човешкия ум и какви са законите на неговата дейност, го знаеха само египетските посветени, и Мойсей беше го научил от тях, а народа въобще ходеше по чувствата си, по сърцето си. Под разумно сърце на езика на посветените се разбира умът —да разбира кои неща са постижими и кои не. И всички страдания се дължат на сърцето. Всички народи и индивиди днес живеят със стремежите на сърцето и затова се раждат страданията. И хората сега чакат Бог да ги спаси; но тази дума „Бог“ е една неразбрана дума.
към текста >>

Само животните нямат никакъв Бог — бог за тях е човека и то много жесток бог.
И хората сега чакат Бог да ги спаси; но тази дума „Бог“ е една неразбрана дума. Думите Господ и Бог — съдържат две различни идеи в себе си, това са 2 принципа които работят в битието. Господ е принципа на абсолютната любов, а Бог — е принципа на съвършената и абсолютна мъдрост, и двете са съединени в едно. Аз ви говоря за вътрешните понятия, които посветените са имали някога в ума си. Всеки, който отрича Бога в себе си, той е без ум. Само животните нямат никакъв Бог — бог за тях е човека и то много жесток бог. За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си. той е безсмъртното начало, той е човека които мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота. Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата.
към текста >>

За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум.
Думите Господ и Бог — съдържат две различни идеи в себе си, това са 2 принципа които работят в битието. Господ е принципа на абсолютната любов, а Бог — е принципа на съвършената и абсолютна мъдрост, и двете са съединени в едно. Аз ви говоря за вътрешните понятия, които посветените са имали някога в ума си. Всеки, който отрича Бога в себе си, той е без ум. Само животните нямат никакъв Бог — бог за тях е човека и то много жесток бог. За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си. той е безсмъртното начало, той е човека които мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота. Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата. Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат!
към текста >>

той е безсмъртното начало, той е човека които мисли.
Аз ви говоря за вътрешните понятия, които посветените са имали някога в ума си. Всеки, който отрича Бога в себе си, той е без ум. Само животните нямат никакъв Бог — бог за тях е човека и то много жесток бог. За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си. той е безсмъртното начало, той е човека които мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота. Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата. Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат! Всички искат да бъдат радостни и здрави. Има един начин за реализиране на този копнеж.
към текста >>

Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат!
За да разбере човек има ли Бог в света, той трябва да има един ум. Умът съдържа всичко в себе си. той е безсмъртното начало, той е човека които мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце, което не е задоволено в нещо в живота. Сега аз не изхождам нито от религиозно, нито от съвременното научно гледище, а от гледището на природата. Няма нито един човек, който да иска да страда, а при това всички страдат! Всички искат да бъдат радостни и здрави. Има един начин за реализиране на този копнеж. Причината за нашите скърби и болести е че нашият ум не работи. По някой път нашето съзнание се запрашасва; има един сърдечен прах, които запрашва съзнанието и следствие на това токовете и силите на живота се прекъсват; а щом се прекъснат жизнените токове, явяват се условията за скърби и болести. В човешкия ум постояно трябва да приижда нещо от вън.
към текста >>

Между човека и природата има една постоянни обмена.
Има един начин за реализиране на този копнеж. Причината за нашите скърби и болести е че нашият ум не работи. По някой път нашето съзнание се запрашасва; има един сърдечен прах, които запрашва съзнанието и следствие на това токовете и силите на живота се прекъсват; а щом се прекъснат жизнените токове, явяват се условията за скърби и болести. В човешкия ум постояно трябва да приижда нещо от вън. Умът е онази велика сила която възприема енергиите на природата и ги преработва като използва част от тях за да живее, а другите изпраща навънка в природата. Между човека и природата има една постоянни обмена. Дали го съзнаваме или не — фактът си остава верен. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала по този начин на работа. — Тя им дава и взема от тях. От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето а не от ума. И природата е предвидила смъртта, като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по-естествен начин.
към текста >>

От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето а не от ума.
Умът е онази велика сила която възприема енергиите на природата и ги преработва като използва част от тях за да живее, а другите изпраща навънка в природата. Между човека и природата има една постоянни обмена. Дали го съзнаваме или не — фактът си остава верен. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала по този начин на работа. — Тя им дава и взема от тях. От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето а не от ума. И природата е предвидила смъртта, като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по-естествен начин. А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни условия, които произвеждат страданията. След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново; и ще почне оттам където е прекъснал. Сегашните религиозни хора мислят че като вярват в Бога, всичката им работа е в ред; но вярата в Бога показва само присъствието на нашия ум — защото само където работи умът имаме вяра, а другото е суеверие; а когато почнем да живеем по законите на своя ум тогава ще почнем да служим на Бога. Думата Бог не е много съдържателна.
към текста >>

А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни условия, които произвеждат страданията.
Дали го съзнаваме или не — фактът си остава верен. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала по този начин на работа. — Тя им дава и взема от тях. От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето а не от ума. И природата е предвидила смъртта, като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по-естествен начин. А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни условия, които произвеждат страданията. След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново; и ще почне оттам където е прекъснал. Сегашните религиозни хора мислят че като вярват в Бога, всичката им работа е в ред; но вярата в Бога показва само присъствието на нашия ум — защото само където работи умът имаме вяра, а другото е суеверие; а когато почнем да живеем по законите на своя ум тогава ще почнем да служим на Бога. Думата Бог не е много съдържателна. Най-съдържателната дума, която съществува в езика на всичките народи, това е думата ум. Най-силната дума това е умът.
към текста >>

След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново; и ще почне оттам където е прекъснал.
Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала по този начин на работа. — Тя им дава и взема от тях. От сърцето на човека идват всички негативни помисли; когато човек замисля да се убие или да направи каквото и да е престъпление, това иде от сърцето а не от ума. И природата е предвидила смъртта, като едно средство да освободи хората от робството на негативните сили; но смъртта освобождава само когато дойде по-естествен начин. А когато умре човек преждевременно, той си остава при същите ограничителни условия, които произвеждат страданията. След смъртта човек не еволюира, както мислят някои; смъртта е един прелом на еволюцията, и за да почне човек пак да еволюира, трябва да се роди отново; и ще почне оттам където е прекъснал. Сегашните религиозни хора мислят че като вярват в Бога, всичката им работа е в ред; но вярата в Бога показва само присъствието на нашия ум — защото само където работи умът имаме вяра, а другото е суеверие; а когато почнем да живеем по законите на своя ум тогава ще почнем да служим на Бога. Думата Бог не е много съдържателна. Най-съдържателната дума, която съществува в езика на всичките народи, това е думата ум. Най-силната дума това е умът. Тя е същата дума „аум“ или „ом“ — една свещена дума, която посветените на Индия произнасят по няколко пъти на ден.
към текста >>

Умът и сърцето — това са две течения в човека, които са свързани с двете кръвоносни системи, умът с артериалната система, а сърцето с венозната система; венозната кръв носи със себе си всичките нечистотии и утайки от тялото и трябва да се пречисти през белите дробове за да бъде полезна за организма — също така и човешките чувства трябва да се пречистят през свещения огън на умът за да ни ползват.
И ако хората биха разбрали само тази дума, цялата култура ще се измени. Ако знаете само как да я произнесете ще дойде светлина във вас. И когато дойде един велик Учител в света, той ще запали и пробуди човешкия ум, ще научи хората да мислят; и като се съединят всички умове в едно, това е Учителя в света, това е пътя, по който ще дойде спасението на човечеството; когато просветне умът, ще изчезнат всички убийства и престъпления. Ако в хората не дойде умът да работи, те не могат да влязат в Царството Божие. Човешкото сърце трябва да дойде в хармония с човешкият ум това е пътя, по който хората ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия и ще дойдат до новата култура, защото всичките противоречия произтичат от сърцето, което е един свят в който силите са неорганизирани и материята е много гъста. Умът и сърцето — това са две течения в човека, които са свързани с двете кръвоносни системи, умът с артериалната система, а сърцето с венозната система; венозната кръв носи със себе си всичките нечистотии и утайки от тялото и трябва да се пречисти през белите дробове за да бъде полезна за организма — също така и човешките чувства трябва да се пречистят през свещения огън на умът за да ни ползват. В кръвообращението работят най-разумните същества, и най-интелигентните клетки, и ако хората не грешаха, тези същества щяха да им покажат пътя на безсмъртието. Вие не можете да си представите какво внася съмнението, подозрението и всички негативни качества в кръвта ви — внася нечиста материя която пречи на живота да функционира правилно, — внасят смъртта. Когато се пробуди към дейност човешкият ум, всички тези негативни качества ще изчезнат и страданията ще се премахнат, защото страданията са свързани с живота на сърцето, с венозната система. И когато Христос е казвал — да се отрече човек от себе си, той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека. Чувствата трябва да се поддържат като една основа върху която умът трябва да дойде да работи.
към текста >>

И когато Христос е казвал — да се отрече човек от себе си, той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека.
Човешкото сърце трябва да дойде в хармония с човешкият ум това е пътя, по който хората ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия и ще дойдат до новата култура, защото всичките противоречия произтичат от сърцето, което е един свят в който силите са неорганизирани и материята е много гъста. Умът и сърцето — това са две течения в човека, които са свързани с двете кръвоносни системи, умът с артериалната система, а сърцето с венозната система; венозната кръв носи със себе си всичките нечистотии и утайки от тялото и трябва да се пречисти през белите дробове за да бъде полезна за организма — също така и човешките чувства трябва да се пречистят през свещения огън на умът за да ни ползват. В кръвообращението работят най-разумните същества, и най-интелигентните клетки, и ако хората не грешаха, тези същества щяха да им покажат пътя на безсмъртието. Вие не можете да си представите какво внася съмнението, подозрението и всички негативни качества в кръвта ви — внася нечиста материя която пречи на живота да функционира правилно, — внасят смъртта. Когато се пробуди към дейност човешкият ум, всички тези негативни качества ще изчезнат и страданията ще се премахнат, защото страданията са свързани с живота на сърцето, с венозната система. И когато Христос е казвал — да се отрече човек от себе си, той е подразбирал да повери всичко на своя ум; така ще дойде спасението на човека. Чувствата трябва да се поддържат като една основа върху която умът трябва да дойде да работи. Умът и това, което наричат дух са едно и също нещо. И когато дойде човешкият ум да ръководи живота ни, той ще създаде една епична култура; ще даде методите за живота, и възпитанието на децата ще започва още със зачеването, в утробата. Днес при все, че хората минават за умни, днешната култура не е съградена върху човешкият ум, а е резултат на човешкото сърце, и за това са всичките тези борби и противоречия; днес не работи човешкият ум, а работи човешкото сърце, личните чувства; хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата, а не в предната част където е локализиран умът. И затова защото чувствата работят, светът се намира пред нова опасност — нова световна война, кояято, ако не се предотврати, ще помете цялата европейска култура.
към текста >>

Един учен човек може да покаже пътя на цял народ, и да покаже изворите на блага в природата, от където може да се черпи; защото природата разкрива своите богатства само на умните.
Умът и това, което наричат дух са едно и също нещо. И когато дойде човешкият ум да ръководи живота ни, той ще създаде една епична култура; ще даде методите за живота, и възпитанието на децата ще започва още със зачеването, в утробата. Днес при все, че хората минават за умни, днешната култура не е съградена върху човешкият ум, а е резултат на човешкото сърце, и за това са всичките тези борби и противоречия; днес не работи човешкият ум, а работи човешкото сърце, личните чувства; хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата, а не в предната част където е локализиран умът. И затова защото чувствата работят, светът се намира пред нова опасност — нова световна война, кояято, ако не се предотврати, ще помете цялата европейска култура. Затова всички хора които мислят, трябва да насочат своята мисъл, която да предотврати тази катастрофа, защото човешката мисъл е най-мощната сила в света. Един учен човек може да покаже пътя на цял народ, и да покаже изворите на блага в природата, от където може да се черпи; защото природата разкрива своите богатства само на умните. България е една богата страна, и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате. България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която да бъде авангард на общочовешки прогрес; но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения, и подготвиха условията за изграждането на западноевропейската култура: днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари запада; българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си; но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл; защото само мисълта само умът може да канализират енергиите в човека и да ги използва за творческа цел; затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството потребно им е ум и знание. Светът се намира пред прага, на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин като се събудят, ще се намерят че не са такива каквито са били; ще намерят че всичко що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкият ум; тогаз във всеки човек ще видим брата, и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и де се проявят; тогаз и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес — роби.
към текста >>

Тук дойдоха преди векове богомилите за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която да бъде авангард на общочовешки прогрес; но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения, и подготвиха условията за изграждането на западноевропейската култура: днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари запада; българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си; но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл; защото само мисълта само умът може да канализират енергиите в човека и да ги използва за творческа цел; затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството потребно им е ум и знание.
И затова защото чувствата работят, светът се намира пред нова опасност — нова световна война, кояято, ако не се предотврати, ще помете цялата европейска култура. Затова всички хора които мислят, трябва да насочат своята мисъл, която да предотврати тази катастрофа, защото човешката мисъл е най-мощната сила в света. Един учен човек може да покаже пътя на цял народ, и да покаже изворите на блага в природата, от където може да се черпи; защото природата разкрива своите богатства само на умните. България е една богата страна, и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате. България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която да бъде авангард на общочовешки прогрес; но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения, и подготвиха условията за изграждането на западноевропейската култура: днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари запада; българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си; но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл; защото само мисълта само умът може да канализират енергиите в човека и да ги използва за творческа цел; затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството потребно им е ум и знание. Светът се намира пред прага, на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин като се събудят, ще се намерят че не са такива каквито са били; ще намерят че всичко що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкият ум; тогаз във всеки човек ще видим брата, и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и де се проявят; тогаз и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес — роби. Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат — и хората ще бъдат свободни, и всеки ще знае своето место и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешния социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите. Спасението на човечеството е в човешкият ум — великото божествено начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив. XI. 1932
към текста >>

Това ще е царството на човешкият ум; тогаз във всеки човек ще видим брата, и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и де се проявят; тогаз и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес — роби.
Един учен човек може да покаже пътя на цял народ, и да покаже изворите на блага в природата, от където може да се черпи; защото природата разкрива своите богатства само на умните. България е една богата страна, и аз съжалявам, че вие при големите богатства страдате. България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която да бъде авангард на общочовешки прогрес; но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения, и подготвиха условията за изграждането на западноевропейската култура: днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари запада; българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си; но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл; защото само мисълта само умът може да канализират енергиите в човека и да ги използва за творческа цел; затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството потребно им е ум и знание. Светът се намира пред прага, на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин като се събудят, ще се намерят че не са такива каквито са били; ще намерят че всичко що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкият ум; тогаз във всеки човек ще видим брата, и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и де се проявят; тогаз и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес — роби. Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат — и хората ще бъдат свободни, и всеки ще знае своето место и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешния социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите. Спасението на човечеството е в човешкият ум — великото божествено начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив. XI. 1932
към текста >>

Спасението на човечеството е в човешкият ум — великото божествено начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив.
България е една страна с големи възможности за култура, но тези сили които са вложени за култура се спъват. Тук дойдоха преди векове богомилите за да могат да канализират тези сили и да създадат култура, която да бъде авангард на общочовешки прогрес; но българите, понеже не работят с ума си, а със сърцето си, не ги разбраха и ги изгониха и те занесоха тази светлина и знанието си на запад, където положиха основите на ред идейни и прогресивни движения, и подготвиха условията за изграждането на западноевропейската култура: днес европейските учени с факти и документи доказват, че богомилите посяха семето на културата и светлината, която озари запада; българите, които са роби на своите чувства, по такъв начин в миналото проиграха съдбата си; но сега българите се намират пак на същото място и трябва да бъдат по-умни за да не проиграят и сега съдбата си; ние желаем доброто на българите, затова апелираме към тяхната мисъл; защото само мисълта само умът може да канализират енергиите в човека и да ги използва за творческа цел; затова тези, които искат да служат на Бога и на човечеството потребно им е ум и знание. Светът се намира пред прага, на една промяна, която ще стане внезапно; хората една вечер ще заспят и на другата сутрин като се събудят, ще се намерят че не са такива каквито са били; ще намерят че всичко що ги е мъчило е изчезнало, страданията ще изчезнат. Това ще е царството на човешкият ум; тогаз във всеки човек ще видим брата, и всички ще имат възможност и условия да реализират копнежите си и де се проявят; тогаз и мъже и жени ще бъдат истински свободни, а не като днес — роби. Когато дойде човешкият ум да работи, слуги и господари ще изчезнат, управници и управлявани ще изчезнат — и хората ще бъдат свободни, и всеки ще знае своето место и функция; всеки ще бъде господар на себе си и ще управлява себе си; а днешния социален хаос е резултат на човешките чувства, при които всеки иска да подчини и управлява другите. Спасението на човечеството е в човешкият ум — великото божествено начало в човека, което може да го направи свободен и щастлив. XI. 1932
към текста >>

36. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Би казал човек, че в миналото на народите няма нищо друго освен безконечна низа от кръвопролития.
Ако днешните учени историци нямат тази светлина за живота, която имаха някогашните богомили и техните подразделения на Запад, то как ще могат да ги оценят правилно? Но, ако невъзможното за един ограничен ум може да му се прости, то има и неща непростими. Това е напълно съзнателното изопачаване на фактите по егоистични съображения от национален и съсловен характер. Това е даването винаги предимство но отрицателното. прекаленото внимание и интерес към войните и липсата на достатъчно такива към мирния живот и стремежи. Би казал човек, че в миналото на народите няма нищо друго освен безконечна низа от кръвопролития. Така младите поколения се развращават, приучват се да гледат на живота като на непрестанна кървава борба. С една дума, официалната история се занимава и е повече история на злото, а не на доброто. Бидейки под пълна зависимост от отделните правителства, тя служи повече не разделението на народите, на националния егоизъм, на военолюбието, отколкото на мира, на обединението, на братството и алтруизма. А особено това важи за учебниците по история, тъй като те оказват грамадно влияние върху младите поколение. Съзнавайки добре всичко това, виждайки че идващото ново време иска и нова история, с благородното побуждение да услужат на човечеството в неговия стремеж към мирен творчески живот, преди няколко години неколцина историци в Америка образуваха „Дружество за Нова История", чието главно седалище е в Ню-Йорк (New History Society — 132 East.
към текста >>

В своята дейност централата на Д-вото е правила неотдавна конкурс между учащите се в Америка на тема: „Кой е най-добрия начин, по който младежта от училища и университети може да помогне за осъществяване на Всесветски Съединени Щати?
А особено това важи за учебниците по история, тъй като те оказват грамадно влияние върху младите поколение. Съзнавайки добре всичко това, виждайки че идващото ново време иска и нова история, с благородното побуждение да услужат на човечеството в неговия стремеж към мирен творчески живот, преди няколко години неколцина историци в Америка образуваха „Дружество за Нова История", чието главно седалище е в Ню-Йорк (New History Society — 132 East. 65. street. New Уоrk, U. S. А.) В последствие това дружество добива подкрепата на мнозина напредничави учени и днес вече то има клонове в Париж, Хамбург, Берлин, Виена, София и Куба. В своята дейност централата на Д-вото е правила неотдавна конкурс между учащите се в Америка на тема: „Кой е най-добрия начин, по който младежта от училища и университети може да помогне за осъществяване на Всесветски Съединени Щати? " Сега Дружеството обявява конкурс на същата тема за учениците и студентите в цяла Европа. А след свършването му, то ще устрои същия конкурс и за другите части на света. На трите най хубави съчинения ще се дадат премии от по 300, 200 и 100 долара. Подробни сведения могат да се вземат от централата на Дружеството в Ню Йорк, или от W. R. F.
към текста >>

А и да се погледне — човек колко години живее?
А тогава земята била „тяхна“ и, странно, тяхната земя днес е „наша", а след десетки години на тия, които ще живеят след нас, и те надали ще мислят, че ние някога сме живели и че земята е била наша. Някога народите, дивите народи, се биеха за земята си и запазиха ли я? Можаха ли да я имат само за себе си? А днешните културни хора, които наричат някогашните „диви" — поумняха ли ? Взеха ли от тях поука, че безумие е да се бориш и биеш за това, което не е на никого? А и да се погледне — човек колко години живее? И тогава защо му е тая земя? Когато се отварят войните, все има една мисъл за някакво бъдеще благоденствие, което в същност съвсем не е вярно, защото винаги след войните настъпва морален и материален упадък, но, казвам, тия, които отварят войната, все мислят за някаква придобивка. И питам — кой ще се ползва от нея ? Тия ли, които ще покрият земята с костите си, или техните братя, които ще се върнат осакатени, без очи, без ръце, или може би дечицата им, останали сирачета, лишени от най-скъпото — бащата, без никаква подкрепа, лутащи се сами, проклинащи живота си? Или може би тия, най после, които искат отварянето на самата война?
към текста >>

Човек пие от чашата с вино сълзите и живота на своите жена и деца!
Без големи грижи м. г. на вътрешния пазар се пласира много по-голямо количество прясно грозде от миналогодишното. 3. Преди няколко само години за гроздов сок и дума не ставаше. Тази година, след малкото нерешителни усилия на Мин. на Земеделието, в страната се произведоха милиони литри гроздов сок. Човек пие от чашата с вино сълзите и живота на своите жена и деца! Бялото Братство в странство Великата роля, която Всемирното Бяло Братство има да изиграе в живота, съвсем не ще се ограничи само в нашата малка България. Учението на Бялото Братство е универсално. То засяга всички хора и всички народи и ние виждаме вече как от разни части на света редица будни души се обръщат към него като към единствена спасителна светлина в нашите дни. Особено много допринасят за това есперантските издания „Nova Kulturo", „Frateco" и др. Ето няколко писма от чужбина, свидетелстващи за искрения интерес и влияние на движението в чужбина.
към текста >>

Благостта на Бога е основата на християнството и на хомаранизма (човеколюбието) и носи в себе си същата идея, която се съдържа и в коледата.
Шуберг * Берген до Зуум. Холандия 28. дек. 1932 год. Уважаеми братя и съидейници, Получих първите два броя на вашия орган „Frateco“ и прочитайки ги, аз разбрах, че нашите идеи се напълно схождат. С дълбока симпатия аз прочетох всички статии, а Псалома на Живия Бог (Благост) прочетох високо в моята църква преди коледната ми проповед, разбира се, превеждайки го на холандски. Благостта на Бога е основата на християнството и на хомаранизма (човеколюбието) и носи в себе си същата идея, която се съдържа и в коледата. Аз се абонирам с радост за „Frateco“ като ви изпращам нужните 4 купона за абонамента и същевременно искам позволение да помествам понякога в него някои мои идеи, които удивително се схождат с „Основните принципи на живота — според Всемирното Бяло Братство“. Аз много добре разбирам това Братство, в което има и жени! — Защото, за да дойдем до истинското братство и за да няме „НИКОГА ВЕЧЕ ВОЙНА“ *) ние се нуждаем непременно и от жената, преди всичко от МАЙКАТА, но сигурно така също и от девицата, вдъхновяваща младежа към НЕНАСИЛИЕ. Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед. Може би вие ще намерите в него нещо, което заслужава да бъде поместено в „Frateco".
към текста >>

Из сърцата и ръцете (незакрити) на нашите членове да блести слънчевата любов към човека на тая земя, обикновено безверен, егоистичен и войнствен.
Навярно към Новата година аз ще разпратя първия номер на „Sunradlo" (Слънчев лъч) скромния орган печатан на циклостил на нашия орден SVAN, чиято основа е: служене и истинска любов, по принципите на планинската проповед. Може би вие ще намерите в него нещо, което заслужава да бъде поместено в „Frateco". Последната буква N в SVAN означава голота (nudeco) — в смисъл на истинност и простота, безизкуственост. — В нашия кръг ръката и крака са голи. — символ на пряка връзка и хармония със слънцето — светлината, най-висшите природни сили. Из сърцата и ръцете (незакрити) на нашите членове да блести слънчевата любов към човека на тая земя, обикновено безверен, егоистичен и войнствен. Чрез нашата слънчево блестяща любов да изчезнат тия сенки на смъртта. Ние имаме същата идея, както автора на вашата статия „Слънчеви мисли, слънчеви чувства, слънчеви дела, слънчева любов, слънчев живот — са необходими“. Това, наистина, не е теория, а практика. И тъй, ако вие желаете, аз, из далечната Западна Европа, с радост ще ви съдействам. Със слънчев поздрав ваш предан Алберт де Йонг протестантски пастор ________________ *) Статия от Н.
към текста >>

Книга за отвъдния свят, от Бо Йин Ра — трета книга от трилогията, на която първите две части са: „Книга за Живия Бог“ и „Книга за човека“.
Книжнина La mondo de la grandaj animoj, (Светът на великите души) от Beinsa Duno, на есперанто, цена 10 лв. Доставя се от редакция „Братство". Sunlevigo, песни на Всемирното Братство (на есперанто), съставил П. Г. Пампоров, цена 5 лв. Доставя се от редакцията на в. Братство. Книга за отвъдния свят, от Бо Йин Ра — трета книга от трилогията, на която първите две части са: „Книга за Живия Бог“ и „Книга за човека“. Бо Йин Ра е голям майстор в предаване фактите на духовния живот, проникващ дълбоко в скритата страна на това, което обикновено виждаме отвън. Както в първите две книги на трилогията, така и в „Книга за отвъдния свят“, с малко думи, той ни дава твърде много неща, синтезира като че ли всичко по-важно из областта на окултизма, предавайки ни го с афористична стегнатост, краткост и ясност на нитчевия стил. Особено последната книга — едва ли има друга такава в окултната литература, която да дава на читателя такава ясна представа за предмета си — невидимия отвъден свят, в който ще се намери всеки един от нас, след като прекрачи прага на смъртта. Велики истини, изказани при това в безупречна форма, са разпръснати и блестят като бисери в цялата трилогия. Но, все пак, ние в никой случай не бихме съветвали читателите на Бо Йин Ра да четат неговите книги безкритично.
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Редактор: Сава Калименов Съдържание: Силата на човека Животът на Питагора Нашето място (К.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 71 - год. VI. Севлиево, 29 октомври, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Силата на човека Животът на Питагора Нашето място (К. Драгнев) Словото на Учителя. Тайната на успеха (По беседа от Учителя, държана на 8 октомври 1933 г.) Силата на човека „Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв какъвто е сегашният ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот“. Учителя Не се отчайвайте, не се обезсърчавайте, не губете вяра в силата си, в бъдещето си, в успеха си. Вашата съдба е в ръцете ви.
към текста >>

Тайната на успеха (По беседа от Учителя, държана на 8 октомври 1933 г.) Силата на човека „Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв какъвто е сегашният ви идеал.
Севлиево, 29 октомври, 1933 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство - ½ долар Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Основният закон на здравето“ от Е. Г. Оуен ---------------- Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Сава Калименов Съдържание: Силата на човека Животът на Питагора Нашето място (К. Драгнев) Словото на Учителя. Тайната на успеха (По беседа от Учителя, държана на 8 октомври 1933 г.) Силата на човека „Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв какъвто е сегашният ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот“. Учителя Не се отчайвайте, не се обезсърчавайте, не губете вяра в силата си, в бъдещето си, в успеха си. Вашата съдба е в ръцете ви. Бог ви е дал могъщите инструменти, които градят живота, които му дават една или друга насока и форма. Той ви е предоставил едно безкрайно поле за дейност, за творчество, за напредък.
към текста >>

Ето защо, още от най-дълбоката древност, макар и без да имат на свое разположение научните постижения на настоящето, великите мъдреци са били достигнали вече да изразят законите на творението, да определят произхода и края на човека и атрибутите на Божеството, да установят законите на причинността, на еволюцията, и на крайните резултати и най-после, да извлекат от тях най-сигурните правила за здрав, разумен и праведен живот.
Но тя изисква да бъде търсена и разкривана. Тя е скрита така, че усилията, които са нужни за нейното разкриване, да бъдат възнаградени от радостта на знанието и надеждата. Понеже тя е универсална, тя владее над всички времена и всички сватове. Тя е, прочие, една и съща за всички епохи и за всички хора, и затова я намираме еднаква във всички области на знанието. Но пътищата, по които тя може да бъде достигната, са многобройни и често, твърде различни. Ето защо, още от най-дълбоката древност, макар и без да имат на свое разположение научните постижения на настоящето, великите мъдреци са били достигнали вече да изразят законите на творението, да определят произхода и края на човека и атрибутите на Божеството, да установят законите на причинността, на еволюцията, и на крайните резултати и най-после, да извлекат от тях най-сигурните правила за здрав, разумен и праведен живот. Материалистичната наука, която, в наше време, определя материята като едно сляпо божество, детерминизма на материалните сили и условия като един брутален, безпощаден закон и явленията на трансформацията като игра на случая, един ден ще забележи, че е открила само в тясно ограничената материална област, законите за единството в организацията, еволюцията и циркулацията на силите и на съществата, отдавна познати на древните. Че ни е донесла, всичко на всичко, материалното утвърждаване, придружено с едно ограничено тълкувание, на традиционните истини, завещани ни от древната мъдрост и от религиите на човечеството. Това ще рече, че изворите на истината, от които можем да черпим, произтичат от всички усилия и от всички човешки вярвания, и че е достатъчно да имаме ясен поглед, за да познаем съществената част от истината, забулена от несъвършените начини, които хората yпотребяват, за да я изразят. Обаче, историята на човечеството ни дава примери за възвишени гении, които са имали възможността да синтезират в себе си придобивките на миналото, внушенията на интуицията и най-вaжните научни факти, с една такава проникновеност, че достигат да установят най-разумните философски доктрини и законите за един истински идеален живот. Измежду тия духове, най-светлият и най-съвършеният е бил Питагор, чиито правила, формулирани в „Златните стихове“ обединяват, в едно общо направление, твърде често противоречивите данни на знанието и на вярата, на Науката и на Религията.
към текста >>

(следва) Нашето място He всеки човек е роден за всяка работа.
След като получил посвещение в мистериите на Орфея, проникнал се от дълбокия и скрит смисъл на музикалните хармонии и на техния небесен език, в него се зародила идеята да създаде една доктрина, едно учение, което в своята възвишеност и всеобхватност, ще обхваща всички области на човешкото знание и ще се радва на едно неизмеримо практично приложение. По това време той направил своето пътуване в Египет. Казват, че времето, което той yпoтpебил за своето посвещение в тайната наука на Египетските храмове, траяло повече от двадесет години. Той е задълбочил преди всичко познанията си в областта на свещената математика, която е направил основна ос на своето учение. Там му е била разкрита тайната на световната еволюция, която върви последователно по двойния път — първо на инволюцията, на слизането на духа в материята, и после на издигането към Божественият Източник, към Творческото Единство, чрез съзнателни волеви усилия, в течение на цяла серия от жизнени форми и превъплъщения в земното училище. (следва) Нашето място He всеки човек е роден за всяка работа. Това всеки може да констатира във всекидневния си живот. Това не значи, че само една работа (способност) можем и трябва да практикуваме. Не! — Природата (Бог) е вложила безброй способности в човека, но не всички са обработени. Които са обработени, за тях сме най-способни. Само чрез тях човек може да намери призванието си в живота.
към текста >>

— Природата (Бог) е вложила безброй способности в човека, но не всички са обработени.
Той е задълбочил преди всичко познанията си в областта на свещената математика, която е направил основна ос на своето учение. Там му е била разкрита тайната на световната еволюция, която върви последователно по двойния път — първо на инволюцията, на слизането на духа в материята, и после на издигането към Божественият Източник, към Творческото Единство, чрез съзнателни волеви усилия, в течение на цяла серия от жизнени форми и превъплъщения в земното училище. (следва) Нашето място He всеки човек е роден за всяка работа. Това всеки може да констатира във всекидневния си живот. Това не значи, че само една работа (способност) можем и трябва да практикуваме. Не! — Природата (Бог) е вложила безброй способности в човека, но не всички са обработени. Които са обработени, за тях сме най-способни. Само чрез тях човек може да намери призванието си в живота. Bcеки човек трябва да бъде на своето място, за което природата го е предназначила. Както всеки орган, всяка една клетка в човешкия организъм има своето предназначение и изпълнява своята функция в общата дейност на организма, така трябва да бъде и с човека. Той трябва да намери пак своето място, своето предназначение, своята работа, която природата му е определила.
към текста >>

Само чрез тях човек може да намери призванието си в живота.
(следва) Нашето място He всеки човек е роден за всяка работа. Това всеки може да констатира във всекидневния си живот. Това не значи, че само една работа (способност) можем и трябва да практикуваме. Не! — Природата (Бог) е вложила безброй способности в човека, но не всички са обработени. Които са обработени, за тях сме най-способни. Само чрез тях човек може да намери призванието си в живота. Bcеки човек трябва да бъде на своето място, за което природата го е предназначила. Както всеки орган, всяка една клетка в човешкия организъм има своето предназначение и изпълнява своята функция в общата дейност на организма, така трябва да бъде и с човека. Той трябва да намери пак своето място, своето предназначение, своята работа, която природата му е определила. Днескашните противоречия, лични и обществени, в основата си се дължат на необръщане внимание на този природен закон. Следователно, ако искаме до ни вървят работите добре и да се освободим от противоречията в живота, трябва да съблюдаваме горния закона.
към текста >>

Bcеки човек трябва да бъде на своето място, за което природата го е предназначила.
Това всеки може да констатира във всекидневния си живот. Това не значи, че само една работа (способност) можем и трябва да практикуваме. Не! — Природата (Бог) е вложила безброй способности в човека, но не всички са обработени. Които са обработени, за тях сме най-способни. Само чрез тях човек може да намери призванието си в живота. Bcеки човек трябва да бъде на своето място, за което природата го е предназначила. Както всеки орган, всяка една клетка в човешкия организъм има своето предназначение и изпълнява своята функция в общата дейност на организма, така трябва да бъде и с човека. Той трябва да намери пак своето място, своето предназначение, своята работа, която природата му е определила. Днескашните противоречия, лични и обществени, в основата си се дължат на необръщане внимание на този природен закон. Следователно, ако искаме до ни вървят работите добре и да се освободим от противоречията в живота, трябва да съблюдаваме горния закона. От де ще го научим?
към текста >>

Както всеки орган, всяка една клетка в човешкия организъм има своето предназначение и изпълнява своята функция в общата дейност на организма, така трябва да бъде и с човека.
Това не значи, че само една работа (способност) можем и трябва да практикуваме. Не! — Природата (Бог) е вложила безброй способности в човека, но не всички са обработени. Които са обработени, за тях сме най-способни. Само чрез тях човек може да намери призванието си в живота. Bcеки човек трябва да бъде на своето място, за което природата го е предназначила. Както всеки орган, всяка една клетка в човешкия организъм има своето предназначение и изпълнява своята функция в общата дейност на организма, така трябва да бъде и с човека. Той трябва да намери пак своето място, своето предназначение, своята работа, която природата му е определила. Днескашните противоречия, лични и обществени, в основата си се дължат на необръщане внимание на този природен закон. Следователно, ако искаме до ни вървят работите добре и да се освободим от противоречията в живота, трябва да съблюдаваме горния закона. От де ще го научим? — Той е записан в самата жива природа.
към текста >>

Драгнев Словото на Учителя Тайната на успеха Има две неща, които занима-ват практическия човек на Има две неща, които занимават практическия човек на съвременната култура, човекът на XX век.
Ядеш нещо, не те задоволява — пак казва гласът: не е за тебе. Някой път случайно се натъкнеш на нещо неочаквано, непознато, но чувстваш приятност, разположение. Този същия закон пак говори: Това е за тебе, него приеми, него следвай. Затова ако желаем да успяваме в предприета работа, не трябва да се ръководим от общественото мнение и от установени правила и традиции, а да съблюдаваме горния закон, защото там е нашето място. На неговото изпълнение се дължи какъвто и да е напредък — личен или обществен. К. Драгнев Словото на Учителя Тайната на успеха Има две неща, които занима-ват практическия човек на Има две неща, които занимават практическия човек на съвременната култура, човекът на XX век. Първото нещо, което го занимава, това са постиженията. Всеки човек иска да има известни постижения. Второто нещо е - превъзходството на живота. Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко.
към текста >>

Всеки човек иска да има известни постижения.
Този същия закон пак говори: Това е за тебе, него приеми, него следвай. Затова ако желаем да успяваме в предприета работа, не трябва да се ръководим от общественото мнение и от установени правила и традиции, а да съблюдаваме горния закон, защото там е нашето място. На неговото изпълнение се дължи какъвто и да е напредък — личен или обществен. К. Драгнев Словото на Учителя Тайната на успеха Има две неща, които занима-ват практическия човек на Има две неща, които занимават практическия човек на съвременната култура, човекът на XX век. Първото нещо, което го занимава, това са постиженията. Всеки човек иска да има известни постижения. Второто нещо е - превъзходството на живота. Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко. Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то.
към текста >>

Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи.
Първото нещо, което го занимава, това са постиженията. Всеки човек иска да има известни постижения. Второто нещо е - превъзходството на живота. Има един вътрешен подтик у всички същества, малки и големи. Този подтик е неразбран за нашето съзнание, но той осмисля всичко. Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то. Затова ни е потребно знание. Малко знание ни е потребно, не много; многото осакатява, а малкото носи благословение. Под малко разбираме това, което ни е необходимо за живота, както храната и водата, въздухът и светлината. Никой човек не трябва да убива в себе си стремежа към постижения, а да държи като един висок връх в себе си идеала, който иска да постигне.
към текста >>

Никой човек не трябва да убива в себе си стремежа към постижения, а да държи като един висок връх в себе си идеала, който иска да постигне.
Човек се стреми да постигне нещо, само че не може да си обясни тези стремежи. Но след като го постигне, разбира защо му е било то. Затова ни е потребно знание. Малко знание ни е потребно, не много; многото осакатява, а малкото носи благословение. Под малко разбираме това, което ни е необходимо за живота, както храната и водата, въздухът и светлината. Никой човек не трябва да убива в себе си стремежа към постижения, а да държи като един висок връх в себе си идеала, който иска да постигне. Като един стимул трябва да държите този подтик, не го угасвайте, защото от него зависи вашето щастие. С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот.
към текста >>

Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега.
Като един стимул трябва да държите този подтик, не го угасвайте, защото от него зависи вашето щастие. С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост.
към текста >>

Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества.
С угасване на подтика към постижение, угасва и животът, и тогава идват всички страдания. Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост.
към текста >>

Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека.
Всичко туй има отношение до сегашния живот, а не до бъдещия. Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат.
към текста >>

Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения.
Бъдещият ви живот ще бъде точно такъв, какъвто е сегашния ви идеал. А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените.
към текста >>

Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия.
А сегашният ви живот е такъв, какъвто е бил идеалът на миналия ви живот. Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин.
към текста >>

Физическият човек се отличава с една крайна слабост.
Какъвто е бил идеалът на миналия ви живот, точно такъв е човекът сега. Но за да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия. Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено.
към текста >>

докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му.
И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род u произходът на всички слабости и неуспехи. И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият- гръбначен стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно. Защото правилното развитие на човешкия ум и сърце е в пряка зависимост от космичните условия на дадена епоха. И нашите постижения са в голяма зависимост от космичните условия. Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е. докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения.
към текста >>

Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях.
Защото правилното развитие на човешкия ум и сърце е в пряка зависимост от космичните условия на дадена епоха. И нашите постижения са в голяма зависимост от космичните условия. Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е. докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност.
към текста >>

И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива.
И нашите постижения са в голяма зависимост от космичните условия. Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е. докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане.
към текста >>

Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи.
Постиженията са резултат на два фактора - вътрешния импулс и целокупността на външните условия, т.е. докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека.
към текста >>

Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения.
докато може да се нагоди и използва тези условия, които има в дадения момент, защото дадените условия, в които се намира човек ще спомогнат за някаква придобивка; затова човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява.
към текста >>

Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека.
Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот.
към текста >>

И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява.
Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот. Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот.
към текста >>

А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие.
И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява. Най-първо вярвайте, че можете да постигнете нещата. А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот. Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот. Но майката може да внесе светли и възвишени мисли, които ще стимулират децата към благородни идеали и постижения. Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси.
към текста >>

Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси.
А тази вяра, от която зависи съдбата на човека, до голяма степен е определена от биопсихологичните условия при неговото зачатие. Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот. Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот. Но майката може да внесе светли и възвишени мисли, които ще стимулират децата към благородни идеали и постижения. Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси. Също и мислите и чувствата, с които живее даден човек, оказват едно такова внушение и стимулират или спъват неговите стремежи към постижение. Например, ние мислим че нашите работи няма да се оправят, и те не се оправят. Не се оправят защото не постъпваме по законите на природата. А природата гради по един разумен начин и ако ние сме чувствителни и внимателни към нейните внушения и упътвания, винаги ще имаме постижения. Какви трябва да бъдат постиженията ни в света?
към текста >>

Също и мислите и чувствата, с които живее даден човек, оказват едно такова внушение и стимулират или спъват неговите стремежи към постижение.
Състоянието на родителите в момента на зачатието до голяма степен определя съдбата на децата. Със своите мисли, чувства и настроения в момента на зачатието, майката прави щастлив или нещастен до голяма степен живота на децата си, защото тези състояния се предават в подсъзнанието на децата, от които те не могат да се освободят цял живот. Ако майката е имала мрачни състояния, тя ще внесе тези мрачни състояния в децата, които ще направят нещастен целия им живот. Но майката може да внесе светли и възвишени мисли, които ще стимулират децата към благородни идеали и постижения. Много трудно е човек да се освободи от тези внушения, защото те имат чисто органическа основа и се иска много време и знание на законите, по които се развиват тези процеси. Също и мислите и чувствата, с които живее даден човек, оказват едно такова внушение и стимулират или спъват неговите стремежи към постижение. Например, ние мислим че нашите работи няма да се оправят, и те не се оправят. Не се оправят защото не постъпваме по законите на природата. А природата гради по един разумен начин и ако ние сме чувствителни и внимателни към нейните внушения и упътвания, винаги ще имаме постижения. Какви трябва да бъдат постиженията ни в света? - Нашите постижения трябва да бъдат най-първо от физически характер - по отношение на външните условия; второ, в подобрение на нашия характер и развитието на нашите способности и Божествени дарби - да знаем съдбата и развитието на цялото човечество.
към текста >>

Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане.
Да се чувстваш едно с цялото човечество и интересите ти да бъдат интересите на цялото човечество - това ние наричаме Божествено. Но туй може да бъде, когато минем първите две постижения. Постиженията във физическия свят са най-трудни - защото при днешното съзнание на хората и при днешните условия всички не могат да бъдат богати. Но по отношение на вътрешното богатство и придобивки, почти за всички има условия. Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това. Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане. Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат. Но трябва и особени упражнения и дисциплина. - Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин.
към текста >>

Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения.
Но туй може да бъде, когато минем първите две постижения. Постиженията във физическия свят са най-трудни - защото при днешното съзнание на хората и при днешните условия всички не могат да бъдат богати. Но по отношение на вътрешното богатство и придобивки, почти за всички има условия. Всеки може да подобри условията на своето тяло и да развие способности и характер, защото има условия за това. Човек може да измени своята съдба с разумно и правилно дишане. Например, човек става нервен и нетърпелив и с това спъва своите постижения. Но той може да измени тази си черта с дишането. Като почне да диша по особени правила, ще внесе повече магнетизъм, ще придобие повече мекота и неговата нервност и нетърпение ще се премахнат. Но трябва и особени упражнения и дисциплина. - Като почнете да правите по три пъти на ден упражнения с дишане от по 5-10 мин. ще изцерите своята нервност и нетърпение.
към текста >>

Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него.
ще изцерите своята нервност и нетърпение. Когато тази наука за дишането се разкри на западните хора, те устроиха ред школи за практически упражнения, но понеже не разбираха законите на тази наука, и като дишаха по цял ден, набираше се много енергия, с която разваляха своята нервна система. Защото чрез дишането се набира много енергия, която с голямото напрежение, което упражнява, разрушава нервната система. А нервната система при сегашното й състояние не може да издържа големи напрежения. И докато правите упражненията, умът ви да бъде концентриран върху една велика и светла мисъл, защото в света има една абсолютно хармонична среда и когато възстановим вътрешната си хармония ние влизаме във връзка с тази среда, привличаме се към нея, условията ни се подобряват и ние имаме по-големи постижения в живота си. Но за да постигне това вътрешно хармонизиране на силите и енергиите си, въобще на вътрешния си живот, човек трябва да срещне един друг човек мъж или жена, които да въздействат благотворно върху него. Той трябва да срещне едно същество, което да се присъедини към него, да приобщи усилията си към неговите, да се образува една вътрешна хармония и работите му в живота ще тръгнат. И всички постижения, които имаме в света, каквито и да са те, все трябва известни хора да ни подкрепят, да ни съдействат в този път. Поет ли сте, философ или музикант, все трябва да има едно същество, което да ви подтиква в това направление. Затова се стремете да имате най-малко един добър приятел, а добър приятел ви е този, който гледа на вас като на себе си - той не прави разлика между вашия и своя живот. И да ви кажа, как да си избирате вашите добри приятели.
към текста >>

Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр.
Ако вашите умове и сърца не се обогатяват и развиват постоянно, животът ви няма да има израз - това са външни условия, при които животът може да се прояви. И при това трябва да държите в ума си основния закон, че всичко в природата е разумно. Тази мисъл трябва да бъде основа на вашия живот. Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува.
към текста >>

Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни.
И при това трябва да държите в ума си основния закон, че всичко в природата е разумно. Тази мисъл трябва да бъде основа на вашия живот. Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа.
към текста >>

За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието.
Щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по който и да е начин ще се оправят. Обаче, щом реагираш на тази разумност, всичките ти работи вземат обратен път и ще ти дойдат всички нещастия на главата. Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща.
към текста >>

А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува.
Не се самоопределяйте в света, че сте духовни, религиозни, светски, учени и пр. Освободете се от всички тези имена и останете само с името човек, едно разумно същество, което трябва да живее и твори в света, а всички други неща са второстепенни. И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба.
към текста >>

Там е всичката сила на човека.
И всичките ни нещастия и несполуки в света се дължат на това, че ние живеем в съзнанието и самосъзнанието, където са преплетени много интереси и е поле само на борби и противоречия. За да имаме трайни постижения, трябва да влезем да живеем в свръхзсъзнанието - това е възкресението, за което говорят религиите; но много е мъчно да се освободи човек от самосъзнанието. Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни. Светлината я вземам като емблема на мисълта; въздуха го свързвам с живота, а храната - със силите, които действат в природата.
към текста >>

Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония.
Всички страдания се дължат на това, че в нашето самосъзнание седи идеята да търсим само нашето щастие, но по този път ще имаме само разочарования и неуспехи. А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни. Светлината я вземам като емблема на мисълта; въздуха го свързвам с живота, а храната - със силите, които действат в природата. Това са неща, необходими и с тях човек е осигурен - зад тях седи Разумното, това е Живият Бог, Който поддържа нашия живот. Учете, стремете се все напред и никога не се обезсърчавайте, защото пред вас стои едно велико бъдеще.
към текста >>

Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба.
А човек трябва да бъде господар, да се издигне над самосъзнанието, и да разбере, че щастието на един трябва да бъде щастие на всички и че лично щастие не съществува. Красотата и смисълът на живота е в общото благоденствие и щастие, в пробуждане на колективното съзнание, на Онзи Живия Бог в нашата душа. Там е всичката сила на човека. Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни. Светлината я вземам като емблема на мисълта; въздуха го свързвам с живота, а храната - със силите, които действат в природата. Това са неща, необходими и с тях човек е осигурен - зад тях седи Разумното, това е Живият Бог, Който поддържа нашия живот. Учете, стремете се все напред и никога не се обезсърчавайте, защото пред вас стои едно велико бъдеще. Да срещнем хора на земята, с които да се разбираме - това е най-великото благо.
към текста >>

Това са неща, необходими и с тях човек е осигурен - зад тях седи Разумното, това е Живият Бог, Който поддържа нашия живот.
Не са външните вярвания, които осмислят живота - те са само спомагателни неща. Силата на човека е във връзката му с природата, с всички разумни същества, със света на вечната хармония. Силата на човека е в разумното използване на въздуха, светлината, водата и хляба. Другите неща са второстепенни. Светлината я вземам като емблема на мисълта; въздуха го свързвам с живота, а храната - със силите, които действат в природата. Това са неща, необходими и с тях човек е осигурен - зад тях седи Разумното, това е Живият Бог, Който поддържа нашия живот. Учете, стремете се все напред и никога не се обезсърчавайте, защото пред вас стои едно велико бъдеще. Да срещнем хора на земята, с които да се разбираме - това е най-великото благо. А ние сега срещаме мъртви хора и затова страдаме. Трябва да срещнем живите хора, т.е. хората на доброто и разумността, на благоденствието.
към текста >>

Това е най-голямото благо - да срещнеш един човек, който да те разбере и когото да разбираш, да срещнеш един приятел, който да те стимулира и вдъхновява в пътя към великите постижения в живота.
Учете, стремете се все напред и никога не се обезсърчавайте, защото пред вас стои едно велико бъдеще. Да срещнем хора на земята, с които да се разбираме - това е най-великото благо. А ние сега срещаме мъртви хора и затова страдаме. Трябва да срещнем живите хора, т.е. хората на доброто и разумността, на благоденствието. Това е най-голямото благо - да срещнеш един човек, който да те разбере и когото да разбираш, да срещнеш един приятел, който да те стимулира и вдъхновява в пътя към великите постижения в живота. По беседа от Учителя, държана на 8 октомври 1933 г.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 77 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях.
Анастасов) Словото на Учителя. Светилникът на живота (Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.) Що е окултизъм Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука. Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. В същност, в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде.
към текста >>

Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно.
Светилникът на живота (Из беседата, държане от Учителя на 19 ноември 1933 г.) Що е окултизъм Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука. Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. В същност, в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си.
към текста >>

И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори?
Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. В същност, в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал.
към текста >>

Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна.
Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека“, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани с вече тия излъчвания и с направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа.
към текста >>

Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си.
Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те с вече на лице: не друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си.
към текста >>

Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал.
И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност, може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщаща наука — Окултната наука, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай.
към текста >>

Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа.
Животът на човека, неговия произход, неговите цел и смисъл и неговото бъдеще, не с вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще.
към текста >>

И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си.
Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: Прераждането, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенстване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си. Карма или Законът за причините и последствията, който въздава всекиму това, което си е заслужил, и по силата на който човек е точно такъв, какъвто сам той, в течение на много животи, се е създал. Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи.
към текста >>

Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота.
Законът за Кармата е израз на абсолютната Божествена справедливост, която вечно бди над човешките дела и, по-рано или по-късно, въздава справедливата награда всекиму според далата. Жертва, или Пътят за крайното и пълно освобождение на човека от веригите на несъвършенството и страданието, което се достига чрез доброволното отдаване в безкористна служба на Божественото начало в живота, като пожертваме низшето за висшето, временното за вечното, измамните облаги и удоволствия на плътта, за вечната красота и сила на Духа. Само чрез безкористната жертва пред олтаря на общото благо, чувствайки се като клетки в целокупния организъм на човечеството, на Всемирния живот, ние ще достигнем великото благо на свободата. И тогава човек ще научи великия Закон на Единството, ще разбере че неговия живот е неразривно свързан с целокупния живот на Всемира, че няма българи и сърби, черни и бели, богати и бедни, а има само братя хора, че животът е един, неразделим и вечен, че страданията и радостите на всички същества са наши страдания и радости, че това, което правим на другите, правим го на себе си. Така заживели в Колективното съзнание на Единния живот, ние ще реализираме Царството Божие на земята, ще си възвърнем наново изгубения Рай. Лишен от светлината на окултната наука, човек се движи като слепец в живота. С нейна помощ, обаче, той осмисля живота си, вижда причините за страданията и за всичко, което му се случва в живота, проучва законите и методите на разумния и природосъобразен живот и става съзнателен творец на своето настояще и бъдеще. Без знанията, които окултизмът ни дава, ние не можем да познаем нито себе си, нито заобикалящия ни свят: същественото се изплъзва изпред очите ни и ние виждаме само външната страна на къщата. Без солидната основа на окултното знание, което е пълно знание, не може да се изгради една истински нова култура на земята, в която хората да живеят братски и да бъдат щастливи. Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината.
към текста >>

Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот.
Окултната наука, стара като света и достъпна само на посветените в египетските, халдейските и др. храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината. Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва. МАТЕРИАЛИСТИЧНА И ХРИСТОВА НАУКА Имаме най-различни науки, които напредват, развиват се. И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек?
към текста >>

Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре.
храмове в миналото, на индийските йоги и други ученици на тайното знание в наше време, се вече разкрива за всички, става вече достояние на цялото човечество, на всеки, който е жаден за истинско знание и търси пътя към светлината. Окултната наука е светлата зора, която днес изгрява над човечеството и която ще му даде методите, силите и средствата за изграждане на новата култура, която идва. МАТЕРИАЛИСТИЧНА И ХРИСТОВА НАУКА Имаме най-различни науки, които напредват, развиват се. И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство.
към текста >>

Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот?
МАТЕРИАЛИСТИЧНА И ХРИСТОВА НАУКА Имаме най-различни науки, които напредват, развиват се. И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство. И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот. Погледнете миналата война, която се води между държавите от културна Европа!
към текста >>

Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини?
И това е радостно. Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство. И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот. Погледнете миналата война, която се води между държавите от културна Европа! Погледнете и това, което се готви между тия държави днес: то е много по ужасно!
към текста >>

А не е ли такова положението и на днешния културен човек?
Но тая радост и тоя успех не трябва да ни възгордяват и заслепяват, за да не виждаме действителността - това, което става с човека и неговия живот. Напредва ли човек и увеличава ли се неговото благо, неговата радост и свобода в живота, или отива назад, изражда се и губи смисъла и радостта — ето кое трябва да виждаме добре. Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство. И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот. Погледнете миналата война, която се води между държавите от културна Европа! Погледнете и това, което се готви между тия държави днес: то е много по ужасно! И се запитайте: какво направи науката, за да спре миналата война за да спаси десетки милиони хора от смърт?
към текста >>

И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот.
Защото това е най-важното за нас и то говори най-добре за добрия или лош път, който следваме, за истинския или фалшивия напредък, който имаме. Има ли смисъл да се гордеем с напредъка на науката и изкуството, който е достигнал културния човек, когато самия тоя човек се изражда все повече и губи радостта и смисъла в своя живот? Има ли смисъл да се гордеел и радва оня човек, който е тръгнал за Юмрук-чал, а се отклони по някоя горска пътека, залута се из мрачни и непроходими долини? А не е ли такова положението и на днешния културен човек? Той иска здраве, щастие и свобода, а достига болести и живота му е увеличаващо се страдание и робство. И не радост, не забави и развлечения трябва да дири тоя човек, а трябва да работи, да работи трезво и разумно, да изправя себе си, да издирва и следва най-добрите пътища, за да дойде до здравето, до щастието и свободата, които са цел и смисъл в неговия живот. Погледнете миналата война, която се води между държавите от културна Европа! Погледнете и това, което се готви между тия държави днес: то е много по ужасно! И се запитайте: какво направи науката, за да спре миналата война за да спаси десетки милиони хора от смърт? — Нищо. Запитайте се какво прави тая наука и днес, когато се готви най-страшното безумие, което може би ще унищожи по голямата част от човечеството?
към текста >>

Науката и църквата са верни слугини на изродения човек и се смъкват до низините на неговото равнище, за да му угодничат в неговите безумия, когато би трябвало те да му бъдат ръководителки по пътя към светли висини и съвършенство.
— Нищо. Запитайте се какво прави тая наука и днес, когато се готви най-страшното безумие, което може би ще унищожи по голямата част от човечеството? — Пак нищо. Дори нещо по-лошо: науката взема главно участие в подготовката на войната. Казаното за науката е вярно и за църквата, която претендира да проповядва Христовото учение, а в същност е пълна противница на това божествено учение. Науката и църквата са верни слугини на изродения човек и се смъкват до низините на неговото равнище, за да му угодничат в неговите безумия, когато би трябвало те да му бъдат ръководителки по пътя към светли висини и съвършенство. Днес човекът се движи по пътя на материалните блага, по пътя на плътските желания, страсти и прищевки, който, ясно е, води към израждане и гибел. И науката и църквата му помагат в това направление. Днешният напредък е напредък на човека с ум, но без сърце. Затова тоя напредък е едностранчив и гибелен. Затова науката и църквата еднакво служат и на доброто и на злото: зависи от това, към какво се стреми в даден момент и от какво има нужда човека.
към текста >>

Днес човекът се движи по пътя на материалните блага, по пътя на плътските желания, страсти и прищевки, който, ясно е, води към израждане и гибел.
Запитайте се какво прави тая наука и днес, когато се готви най-страшното безумие, което може би ще унищожи по голямата част от човечеството? — Пак нищо. Дори нещо по-лошо: науката взема главно участие в подготовката на войната. Казаното за науката е вярно и за църквата, която претендира да проповядва Христовото учение, а в същност е пълна противница на това божествено учение. Науката и църквата са верни слугини на изродения човек и се смъкват до низините на неговото равнище, за да му угодничат в неговите безумия, когато би трябвало те да му бъдат ръководителки по пътя към светли висини и съвършенство. Днес човекът се движи по пътя на материалните блага, по пътя на плътските желания, страсти и прищевки, който, ясно е, води към израждане и гибел. И науката и църквата му помагат в това направление. Днешният напредък е напредък на човека с ум, но без сърце. Затова тоя напредък е едностранчив и гибелен. Затова науката и църквата еднакво служат и на доброто и на злото: зависи от това, към какво се стреми в даден момент и от какво има нужда човека. Време е да съзнаем своите грешки, да се смирим и да подирим истинската наука, която да ни напътва само към доброто, само към възраждане, към здраве и съвършенство, към щастие и свобода.
към текста >>

Днешният напредък е напредък на човека с ум, но без сърце.
Дори нещо по-лошо: науката взема главно участие в подготовката на войната. Казаното за науката е вярно и за църквата, която претендира да проповядва Христовото учение, а в същност е пълна противница на това божествено учение. Науката и църквата са верни слугини на изродения човек и се смъкват до низините на неговото равнище, за да му угодничат в неговите безумия, когато би трябвало те да му бъдат ръководителки по пътя към светли висини и съвършенство. Днес човекът се движи по пътя на материалните блага, по пътя на плътските желания, страсти и прищевки, който, ясно е, води към израждане и гибел. И науката и църквата му помагат в това направление. Днешният напредък е напредък на човека с ум, но без сърце. Затова тоя напредък е едностранчив и гибелен. Затова науката и църквата еднакво служат и на доброто и на злото: зависи от това, към какво се стреми в даден момент и от какво има нужда човека. Време е да съзнаем своите грешки, да се смирим и да подирим истинската наука, която да ни напътва само към доброто, само към възраждане, към здраве и съвършенство, към щастие и свобода. Такава наука е Христовото учение. Божествената наука, такава, каквато ни я посочи Толстой, каквато ни я проповядва и Учителя Дънов днес.
към текста >>

Затова науката и църквата еднакво служат и на доброто и на злото: зависи от това, към какво се стреми в даден момент и от какво има нужда човека.
Науката и църквата са верни слугини на изродения човек и се смъкват до низините на неговото равнище, за да му угодничат в неговите безумия, когато би трябвало те да му бъдат ръководителки по пътя към светли висини и съвършенство. Днес човекът се движи по пътя на материалните блага, по пътя на плътските желания, страсти и прищевки, който, ясно е, води към израждане и гибел. И науката и църквата му помагат в това направление. Днешният напредък е напредък на човека с ум, но без сърце. Затова тоя напредък е едностранчив и гибелен. Затова науката и църквата еднакво служат и на доброто и на злото: зависи от това, към какво се стреми в даден момент и от какво има нужда човека. Време е да съзнаем своите грешки, да се смирим и да подирим истинската наука, която да ни напътва само към доброто, само към възраждане, към здраве и съвършенство, към щастие и свобода. Такава наука е Христовото учение. Божествената наука, такава, каквато ни я посочи Толстой, каквато ни я проповядва и Учителя Дънов днес. Това учение има за основа любовта и то е една най-висша и най-нужна за живота наука. В тая Христова наука са проявени напълно и умът и сърцето.
към текста >>

Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука.
Така е, защото създателят на тая жива наука — Христос, е достигнал най-голямо съвършенство. Не само голям ум, с какъвто се гордеят днешните учени, но и любещо, благородно сърце е вложил Христос в своето учение. Христовата наука е слънце, под чиято светлина и топлина греят истинските радости и блага. Блажени са които живеят под лъчите на това слънце. Техният път в живота е път към възраждане и обнова, път към здраве и щастие, път към мир, братство и свобода. Човек ще изживее благи, светли, радостни и мирни дни само когато разбере непълно и приложи в живота си Христовата наука. Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди.
към текста >>

В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество.
Същото може да се каже и за човечеството въобще. Защото едничка Христовата наука сочи пътя към природосъобразен, към хармоничен и здрав живот, пътя към любов и взаимопомощ, към щастие и свобода. Т. Ч. ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди. В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество. Взрете се в човешкото общежитие и навсякъде ще се натъкнете на констатацията: в отношенията на хората — интелигентни и прости, учени и неучени, богати и бедни — кипи една непрестанна, егоистична борба; омраза, доносничества, подлости и отмъщение, са обладали днешните хора. Тия духовни пороци, които живеят в човешките сърца, като че ли са ненаситна духовна храна за тях. Той, човекът, може да се кичи с много красиви имена: интелигент, културен, идеалист, общественик и пр. и пр.; той може да носи големи етикети на хуманитарни, пацифистични, социални и пр. идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела.
към текста >>

Той, човекът, може да се кичи с много красиви имена: интелигент, културен, идеалист, общественик и пр.
ДУХОВЕН УПДЪК Човечеството, като колектив, и като отделни човешки индивиди, преживява незапомнен духовен упадък, който озадачава всеки общественик. Въпреки големите усилия на обществени и духовни водачи, на учени и писатели, на училищни и възпитателни институти, на обществен печат, — духовният упадък е в силен темп, като обхваща есе по-големи и по-големи обществени среди. В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество. Взрете се в човешкото общежитие и навсякъде ще се натъкнете на констатацията: в отношенията на хората — интелигентни и прости, учени и неучени, богати и бедни — кипи една непрестанна, егоистична борба; омраза, доносничества, подлости и отмъщение, са обладали днешните хора. Тия духовни пороци, които живеят в човешките сърца, като че ли са ненаситна духовна храна за тях. Той, човекът, може да се кичи с много красиви имена: интелигент, културен, идеалист, общественик и пр. и пр.; той може да носи големи етикети на хуманитарни, пацифистични, социални и пр. идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела. Но дали само нашата страна е атакувана от днешния духовен и материален упадък? — Не. Атакувани са от него и стари народи, с традиции и висока култура.
към текста >>

идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела.
В живота бушува една неописуема деморализация, която граничи с обезличаване на човека като разумно същество. Взрете се в човешкото общежитие и навсякъде ще се натъкнете на констатацията: в отношенията на хората — интелигентни и прости, учени и неучени, богати и бедни — кипи една непрестанна, егоистична борба; омраза, доносничества, подлости и отмъщение, са обладали днешните хора. Тия духовни пороци, които живеят в човешките сърца, като че ли са ненаситна духовна храна за тях. Той, човекът, може да се кичи с много красиви имена: интелигент, културен, идеалист, общественик и пр. и пр.; той може да носи големи етикети на хуманитарни, пацифистични, социални и пр. идеи и движения; той може да бъде религиозен и последовател на какви ли не църкви и секти, при все това обаче той си остава грешния човек, в душата на когото бушуват и горят пламъците на духовното падение, което води към нечовешки прояви и дела. Но дали само нашата страна е атакувана от днешния духовен и материален упадък? — Не. Атакувани са от него и стари народи, с традиции и висока култура. Изобщо, днес човечеството преживява тежки и болни времена. Духовните устои на живота са разклатени.
към текста >>

Страдания и сълзи, нещастия и вопли душат днешния човек.
— Не. Атакувани са от него и стари народи, с традиции и висока култура. Изобщо, днес човечеството преживява тежки и болни времена. Духовните устои на живота са разклатени. Големи човешки ценности се обезцениха и се рушат всеки ден. Страдания и сълзи, нещастия и вопли душат днешния човек. Где е изхода? Аз го намирам в прераждането на човешката душа и от там към лична и обществена обнова. Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие.
към текста >>

У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега.
Где е изхода? Аз го намирам в прераждането на човешката душа и от там към лична и обществена обнова. Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина.
към текста >>

Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство.
Човечеството трябва да бъде насочено към възвишена любов и обществен идеализъм, за да реализира братството и единството на всички хора на земята. Ив. Анастасов Словото на Учителя Светилникът на живота Разумният живот изисква едно разумно изяснение, а такова можем да имаме само когато имаме светлина. У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум.
към текста >>

Така че човек има двояко естество - животинско и човешко.
У всички същества има един вътрешен подтик да преминат в по-горна фаза на развитие. У животните има подтик да станат човеци; у човека има подтик да стане нещо повече от това, което е сега. И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават.
към текста >>

И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си.
И този вътрешен подтик е причина за развитието и усъвършенстването на биологичните форми. Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум.
към текста >>

А светилникът за човека е човешкият ум.
Понеже човек в своето развитие е минал през животинското царство, той носи сега в себе си и животинското естество, което се отличава с вечно недоволство. И всички глупости и престъпления, които хората вършат, се дължат на това животинско естество. Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние.
към текста >>

- Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават.
Така че човек има двояко естество - животинско и човешко. Животинското естество е без светлина, а човешкото има светлина. И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия.
към текста >>

А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум.
И ако загасне тази светлина, то човек е изложен на големи опасности и противоречия в живота си. А светилникът за човека е човешкият ум. Кой е създал този светилник? - Бащата и майката на човека - духът и душата - са, които са поставили този светилник, ума, който е детето на духа и душата, и той носи светлината, която те му дават. И ако туй дете не обича майка си и баща си, то неговата светлина ще изчезне. А когато изчезне умствената светлина, тогава се раждат всички противоречия и болести на човека, защото здравето на човека зависи от светлината на неговия ум. Щом се помрачи човешкият ум, това е вече едно болезнено състояние. Всички съвременни хора имат едно помрачение на ума си. вследствие на което се раждат всички индивидуални и обществени противоречия. А това помрачаване на ума иде от безлюбието. Безлюбието е причина за всички противоречия, които съществуват в света и живота.
към текста >>

Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея.
За мен Любовта е най-мощната сила, която действа в света и която може да употребите за своето въздигане и повдигане и полза на вашите близки. Сегашните хора са заняти с разрешението на социалния въпрос, и предлагат всевъзможни теории и планове за неговото разрешение. Но всичките тези теории и планове трябва да се проверят на опит, за да се види ще могат ли да изведат човечеството от този хаос, в който се намира, или ще го увеличат още повече. Въпросът трябва да се разгледа научно и обективно. За да може да се разреши този проблем, необходими са две неща r Любов и Мъдрост, или казано на съвременен език, живот, светлина и знание, за да се организираш и поставят на място всички елементи, които обуславят човешкото битие. Това организиране и хармониране трябва да започне от ума и сърцето на човека; защото всеки човек трябва да е носител на една идея за общо благо и трябва да бъде готов да се жертва за нея и да живее с нея. А затова е необходимо да бъде господар на тялото си и умът му да не е помрачен, а да е господар на мислите, желанията и постъпките му. Понеже съвременните хора не са господари на всички сили у себе си, всичко каквото те придобиват, скоро го изгубват, затова светът е пълен с нещастия и противоречия. Върху тази несигурна основа са построени всичките отношения, които съществуват в съвременното общество, затова всички живеят с един страх пред неизвестността. Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други.
към текста >>

Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите.
Никой няма вяра в никого, и даже най-близките приятели се съмняват и подозират едни други. Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек.
към текста >>

Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си.
Но в Природата съществува един разумен закон, който изисква правилни отношения на всички същества едни към други. Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно.
към текста >>

Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях.
Дали знаете или не този закон, той си действа. Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света.
към текста >>

Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия.
Западните народи го обясняват с наследствеността, а източните народи чрез учението за кармата. Както и да си го обясняват, но съществува един закон, според който всеки трябва да постъпва правилно с всички същества, с които влиза в контакт. Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят.
към текста >>

За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек.
Силата на човека седи в неговата мисъл: силата ви седи във вашия ум - но трябва да го концентрирате, за да работите. Ако вие в даден случай можете да събудите в един човек, който ви е противник, едно добро чувство и разположение, вие сте постигнали целта си. Но ако човек няма знанието, и приятелите си, и майка си, и баща си, може да превърне в свои неприятели, като не знае как да се отнася с тях. Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията.
към текста >>

Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят.
Най-после, човек може да опълчи и Бога и Природата против себе си и оттогава идват всичките му нещастия. А ние можем да имаме приятелството на всички хора и на Природата, която ще ни кредитира във всяко отношение. За да бъдем приятели с Природата, нашата светлина трябва да свети, а за да свети светлината ви, трябва да се пазите да не злословите своя дух и своята душа, да пазите да не внасяте в ума си мисли, които помрачават светлината му и ви унижават като човек. Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота.
към текста >>

По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба.
Защото тази мисъл след векове ще ви доведе до положение на едно животно. По този начин се създават условия за престъпления в света. Религиозните казват: „Ще се помолим на Бога и Той ще оправи тази работа.“ Светските хора казват: „Ще изправим тази работа.“ Но работите все неоправени стоят. Преди всичко не трябва да се създават условия за престъпления, т.е. да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме.
към текста >>

Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот.
да не се допущат мисли, които да затъмнят светлината на ума и да отворят пътя на престъпленията. По-конкретно казано, престъпността произлиза от следните няколко неща: от неестествената полова деятелност на малкия мозък, от ненормално развитие на социалните чувства, от ненормално развитие на съзнателните чувства и от прекалено силно развитие на полуинтелектуалните чувства - най-вече чувството на любостежание, което заставя човека да трупа богатства; в някои то е толкова силно развито, че се превръща в кражба. И всички тези анормалности, които обуславят престъпността, са резултат на загасване на светлината на ума и изпускане из властта си ръководството на живота си. Всички тези чувства са се развили и оформили в течение на биологическия развой на органическите форми под творческия импулс на живота. И те си имат своето място в живота, но трябва да бъдат под контрола на ума. Само по този начин ще може да се създаде една по-висша култура, в която да се реализират идеалите и копнежите на човека по-щастлив и разумен живот. Въпросът, който ни интересува сега е, как можем да се справим с живота, при това положение, при което сега се намираме. Въпросът е, как да се приспособим към съвременния порядък, докато го изменим, защото той из един път не може да се измени. Не е лесно да се измени, понеже има два милиарда хора, които са групирани в нации и раси и всяка нация е една мощна сила. Това са два милиарда мозъци, които работят и мислят всеки по своему. Докато се координират всичките тези мозъци, се изисква време.
към текста >>

Това е човекът.
Понеже всички богатства зависят от нашия ум, а човешкият ум не зависи от богатствата. Ако ние мислим, че напълно зависим от външните условия, нашата работа е изгубена. Ако ние не сме господари на своята съдба, за какво ще се борим? Аз мога да се боря когато мисля, че съм независим от външната среда. Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги превъзмогнем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях.
към текста >>

А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината.
Аз мога да се боря когато мисля, че съм независим от външната среда. Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги превъзмогнем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда.
към текста >>

Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи.
Ограничителните условия са само условия да изпитаме силата на нашия ум, трябва да ги превъзмогнем, за да знаем, че сме господари на условията. Това е човекът. Много не му мислете за последствията, когато се освобождавате. Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината.
към текста >>

Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата.
Като се освободите, идете да служите на природата, като работите за освобождаването на вашите братя. А човек може да придобие свободата само тогаз, когато запали в себе си огъня на Любовта, Мъдростта и Истината. Тогаз човек ще има знание и сила и ще може всичко да направи. Сега целият свят е запален от този свещен огън, и всички хора са запалени и трябва да вървят в съгласие с природата, или ще изгорят, че нищо няма да остане от тях. Всички хора трябва да живеят по закона на Бога, казано в религиозен смисъл; или по закона на природата, казано на научен език, или казано на социален език, да живеят за човечеството, да имат човещина. Този огън, който е в душата на човека и в цялото човечество, този огън с който е подпалена цялата вселена, този огън трябва да подкрепим в себе си и тогаз робството няма да има място между нас и ще дойде царството на свободата. И тъй, който е запалил свещения огън в себе си, когато дойде при него гладният, ще го нахрани, когато дойде голият, ще го облече, босия ще обуе, невежия ще просвети, ще даде всекиму това, от което има нужда. Това е човещината. И като прави това, принася полза на ближните си, повдига себе си и придобива великото живо знание. Ще кажете, че тези неща са непостижими. Но непостижимите неща носят радости, а постижимите носят скърби.
към текста >>

39. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И всеки напредничав човек, всеки човек, който желае братството и единството да възтържествуват на нашата земя, трябва да подкрепи движението за международен език, като се нареди всред борците за Есперанто.
Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество. Паралелно с това зрее и се чувства ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята. Един език, който да обединява всички народи без да ги подчинява под влиянието на един от тях, както би било ако се възприемеше за международен някой от днес съществуващите национални езици По тая причина главно и после поради извънредно голямата му леснота и достъпност за широките маси, поради вътрешната идея още, която съдържа братството на хората и народите, езикът Есперанто е предназначен да играе ролята на международен език на бъдещето обединено човечество. Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на които хората от разните народи най-лесно да се разбират. И всеки напредничав човек, всеки човек, който желае братството и единството да възтържествуват на нашата земя, трябва да подкрепи движението за международен език, като се нареди всред борците за Есперанто. D-ro L. L. Zamenhof Autoro de Esperanto Лудовик Лазар Заменхоф, твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г в полския град Бялисток. Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимоунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него. Над всичко и винаги за него е била идеята за братството на хората и народите и на тази идея той е посветил целия си живот.
към текста >>

От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество.
Той умря в разгара на бясното взаимоунищожение, обхванало народите през световната война. Той умря, но делото, което остави на следващите поколения никога не ще умре, но постоянно ще расте и ще се развива до пълна победа над тъмните сили на омразата, разединението и злото. Преглед Сърби и българи От десетина дни насам колоните на ежедневните вестници се пълнят с дълги описания за посещението на т. величества българския цар и царица в Белград и за предстоящото все по-тясно сближение и уреждане на всички спорни въпроси между двата братски народа. Заедно с техни величества, в Сърбия са били и много представители на Софийската преса. От описанията на преживяното там, се вижда ясно, че целия сръбски народ, цялото население на Югославия, от малък до голям, от царя до пъдаря, учени и прости, богати и бедни, са обхванати, като един единствен човек, от непреодолимото, искрено, изходящо из дълбините на душата желание, час по скоро, на всяка цена, да се тури край на враждата между двата народа, да заживеем в братско разбирателство и сътрудничество. Сцените на неподправения възторг, на искрените братски сълзи, на изненадващото въодушевление в целия сръбски народ ни говори, че тук имаме работа с едно дълбоко, сериозно, достатъчно обмислено и напълно назряло решение и отношение на тоя народ, в неговата цялост, да ни подаде искрено братска ръка, за да се заличи всичкото лошо минало и да се тури начало на нещо ново и хубаво. Спонтанният възторг, който е обхванал цял един народ само при мисълта за осъществяващото се сближение, радостните викове „да живее България“ и т. н. при вида на всеки, какъв да е българин в Белград, показват, че в душата на този народ има pязко, категорично решение, че върху идеята за сближението там много и отдавна се е работило, и всичко това е нещо напълно реално, трайно и сериозно, а не временен пламък на нетрайно увлечение. Гласът народен е глас Божий. А това, което е в Югославия, е в пълния смисъл глас на целия народ, без изключение.
към текста >>

При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари!
Есперанто обединява човечеството, свързва народите, служи като съединително звено, влива ново мирово съзнание, издига всички народи — големи и малки на равна нога, става мощна стихия за култура, напредък, подпомага осъществяването на най-великите идеи за братство, социални правда, мир и хармония. Есперанто е особено необходим за малките народи, за стопанския туризъм, за търговията, за международното сътрудничество и за освобождение от унизителното положение, в което се намират всички представители на малките народи в международните конгреси, където техния национален език не се зачита и те са поставени в неблагоприятно положение, унизени и онеправдани от големите народи. Есперанто е езикът на общочовешкото семейство от равноправни свободни културни народи, които ще имат свой национален език, но които ще имат и един международен език, който ще ги улеснява, свързва, повдига. Есперанто е езикът на човещината, братството и хармонията. Молитва под зеленото знаме PREGO SUB LA VERDA STANDARDO На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви. При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае.
към текста >>

Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива.
Есперанто е особено необходим за малките народи, за стопанския туризъм, за търговията, за международното сътрудничество и за освобождение от унизителното положение, в което се намират всички представители на малките народи в международните конгреси, където техния национален език не се зачита и те са поставени в неблагоприятно положение, унизени и онеправдани от големите народи. Есперанто е езикът на общочовешкото семейство от равноправни свободни културни народи, които ще имат свой национален език, но които ще имат и един международен език, който ще ги улеснява, свързва, повдига. Есперанто е езикът на човещината, братството и хармонията. Молитва под зеленото знаме PREGO SUB LA VERDA STANDARDO На Тебе, безплътна, неведома Тайна, Що владаш света безконечен, На Тебе, Източник на истина сяйна, Източник на смисъл всевечен; На Тебе, що всеки различно рисува, Но всеки гласа Ти в сърцето дочува, На Теб, отрицател на кървави битви, Днес пеем молитви. При Теб ний не идем с човекопрезрение, Ни с догми да спорим за вери — Ний слагаме днес навсегда помирени Сърца си пред Твоите двери; И с вяpa, от всеки в сърцето позната, Ний, братя от всички страни на земята, Стоим неброими и млади и стари, Пред Твоите олтари! Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае. Ний между народите ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека!
към текста >>

Ний между народите ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека!
Красиви създа ни ти в плодна природа, Но кръв днес човека опива, Жестоко налита народ връз народа, Брат брата свирепо убива. Която да си Ти, о, сила предвечна, Изслушай Ти нашата молитва сърдечна, Ти мир низпосли тук, отдавна изгубен, Отново полюбен! Заклехме се ний да се борим без спира Да съединим вси народи; Крепи ни, недавай да паднем о, Сило, Път труден докле се преброди! На труд непосилен дари благослова — Могъщи да бъдем в борбата сурова, Та диви напади щом би се подели, Да бъдем ний смели! Зеленото знаме високо ще вдигнем — Добро, красота то вещае, Звездата бленувана ние ще стигнем, Духът ни навред ще витае. Ний между народите ще сринем стените, Те с грохот ще рухнат навеки разбити, И братство и правда накрай за човека Наета щат довека! Л. Л. Заменхов (прев. Ив. Добрев) Писмо за произхода на Есперанто Letero pri la deveno de Esperanto (Продължение от брой 57) „Задачата е разрешена! “ си казах аз тогава. Аз долових идеята за наставките и започнах да работя много в това направление.
към текста >>

Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си.
(следва) Словото на Учителя Работа и почивка За да можем да реализираме Възможностите на живота си и да избегнем големите и ненужни противоречия и разочарования, необходима ни е мъдрост. Защото до известна степен разочарованията ни произтичат от факта, че не разбираме устройството на света, който е дело на мъдростта. Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така?
към текста >>

Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения.
Туй, което виждаме в природата и знаем за нея, е хубаво, но не е реалният свят. Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят.
към текста >>

Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е.
Привиден е този свят, който ние виждаме - свят на промени е той. И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката.
към текста >>

Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските.
И затова често хората се разочароват от живота. Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива.
към текста >>

А светските казват: Защо Бог постъпва така и така?
Няма човек, който да не е претърпял някакво разочарование в живота си. Тези разочарования са резултат на факта, че нашата представа за устройството на света и за законите на живота, не отговаря на реалността. Религиозните хора разбират живота по един начин, светските хора, по друг начин; но и религиозните и светските си имат своите заблуждения. Религиозните мислят за Бога това, което не е; и светските мислят за Бога това, което не е. Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек.
към текста >>

Човек трябва да знае как, кога и къде да почива.
Религиозните мислят, че само като вярват в Бога, Той ще има по-други отношения към тях, отколкото към светските. А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си.
към текста >>

Може да почива само умният човек.
А светските казват: Защо Бог постъпва така и така? Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине.
към текста >>

И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине.
Много противоречия има в живота, които съвременните хора не могат да си изяснят. Едни постоянно почиват, а други постоянно работят. За да разберем правилно живота и да избегнем много противоречия, трябва да разбираме икономията на почивката. Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката.
към текста >>

Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си.
Човек трябва да знае как, кога и къде да почива. Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение.
към текста >>

Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине.
Може да почива само умният човек. И страданията не са нищо друго, освен един резултат, чрез който заставят глупавия човек да си почине. А ако се научим да си почиваме навреме и с мярка, няма да имаме страдания. Почивката ни е необходима, за да съберем известна сила, която ни е потребна за работа. Човек отива в другия свят, за да си почине и набере нужната му сила, та като дойде отново на земята, да може да работи по-нататък за развитието си. Когато си заминава човек от земята, заминава без никакъв багаж, за да може да си почине. Днес всички хора, и богати и бедни, и учени и прости, все страдат и са недоволни, защото не си почиват навреме, на място и с мярка, не разбират законите на почивката. Ние не искаме хората да са бедни и да нямат средства за живеене, ние сме за разумното братство, което да бъде за благото на всички, за да могат всички да си починат и да бъдат полезни на себе си и на ближните си. Но в сегашния строй не е така; този строй е резултат на хиляди поколения и за да се справи светът, трябва да повикаме всичките тези поколения да работят за справянето му. Сега всички хора казват: Да оправим младото поколение. Нека оставим младото поколение само да се оправя.
към текста >>

Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви.
Новият строй ще дойде, тъй както идва пролетта, но той няма да дойде из един път, а дълго време трябва да се работи за неговото идване. Да искаме сега изведнъж да дойде новия строй, да изникне като гъба, това е все едно да искаме появата на пролет посред зима. Новият строй ще дойде, но до това време трябва да се подготвим да живеем живота такъв, какъвто се проявява сега. Ако разбираме законите на природата, които работят в света, тя ще ни съдейства и нашият живот ще се оправи, защото тогаз ще работим навреме и ще почиваме навреме. А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора.
към текста >>

В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после.
А съвременните хора, които не работят, както трябва и не почиват, както трябва, живеят извън релсите на Любовта. Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите. Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма.
към текста >>

И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора.
Не говоря за Любовта като чувство, но като условие и среда, в която човек може да се прояви. В Любовта започва всяка работа и животът. А след като започне животът, ще се явяват и другите условия. Двата полюса на живота са работата и почивката. В ранната възраст на детето, майката работи, а детето почива, възприема; защото във време на почивка човек събира и възприема енергии, за да може да работи после. И когато дойдете във връзка с един добър и любящ човек, вие възприемате нещо от него, а когато отидете в природата при някой извор, вие възприемате това, което излиза от извора. За да можете да си почивате и животът ви да е приятен и смислен, вложете в себе си най-силните и благородни желания и мисли в работата и те ще бъдат в услуга на вашите още слаби, но красиви мисли и желания. На тази основа трябва да бъде съградено и съвременното общество. Защото когато слабите носят силните, ще се роди една вътрешна дисхармония и тези противоречия, които сега съществуват в живота на хората, се дължат на обстоятелството, че силните искат да бъдат носени от слабите. Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма. И нещастието на съвременните хора седи в чрезмерната работа.
към текста >>

Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава.
Ние не проповядваме да се примирим като овце и да носим каквото и да ни дойде; ние ще носим само онова, което е разумно и е за наше и общо повдигане, защото в разумността има почивка и работа, а в неразумността работа има, но почивка няма. И нещастието на съвременните хора седи в чрезмерната работа. Например, по три пъти на ден ядем, а това е работа, за извършването на която се изразходва много енергия. А ако придобиваме, колкото изхарчваме за тази придобивка, то такава придобивка няма смисъл. Придобивката трябва да бъде с нещо повече от изразходваната наша енергия за работата. Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава. Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива.
към текста >>

Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива.
Придобивката трябва да бъде с нещо повече от изразходваната наша енергия за работата. Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава. Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката.
към текста >>

Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива.
Само така човек ще може да се повдигне и развива, а иначе се изтощава и разрушава. Съвременните хора заставят стомаха си да работи по 12 и повече часа, а това е една изморителна работа. Най-първо освободете стомаха си от чрезмерната работа, за да може да си почива, та и вие да си почивате. Само така ще можете да бъдете здрави. Само добрият и умният човек може да бъде здрав, защото той знае кога, как и какво да работи и кога, как и къде да почива. Човек, който не е умен и добър в пълния смисъл на думата, той не може да бъде здрав и не може да работи и да си почива. В почивката има нещо красиво, което на сегашните хора е още неизвестно. Най-хубавите неща в живота се добиват в почивката. След като си работил и като седнеш да почиваш да усетиш едно приятно разположение и да си в унисон с окръжаващата природа. Сега в света има едно стремление за намаление на труда и за равномерно разпределение на работата и почивката. Но тази идея още не е проникнала у всички хора като една необходимост.
към текста >>

Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре.
Че това е сегашният строй в света! Съвременните религиозни хора имат една представа за Царството Божие подобно на сегашния човешки строй. Идването на Христа подразбира внасянето на една нова идея в света, която да проникне във всички разумни хора и сърцата им да затрептят под импулса на Любовта, а умовете им да просветнат. А тази велика идея седи в това, да има блага достатъчно за всички и да се въдвори богатството и човещината на физическото поле. Тази велика идея не може да се наложи по механически начин, но всеки свободно трябва да я възприеме и да заработи за нейното реализиране. Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне.
към текста >>

Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее.
А тази велика идея седи в това, да има блага достатъчно за всички и да се въдвори богатството и човещината на физическото поле. Тази велика идея не може да се наложи по механически начин, но всеки свободно трябва да я възприеме и да заработи за нейното реализиране. Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството.
към текста >>

Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне.
Човек всякога има отлични идеи и казва: Искам да живея добре. Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното.
към текста >>

Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си.
Но не живее, тъй както иска, а това показва, че той не е още господар на всичките условия, които му влияят. А ако външните условия са господари на положението, тогава е невъзможно да се изправим. Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват.
към текста >>

Възпитанието на човека започва още от утробата на майката.
Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца. Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество.
към текста >>

Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение.
Старите майки раждаш умни деца, а от старите бащи се раждат деца с добър характер и воля. Светът ще се оправи само при разумното разпределение на работата и почивката, когато на всички хора се даде работа и на всички се даде почивка, без разлика. Това трябва да бъде едно правило в практическия живот на земята. И тази криза, която сега съществува в света, се дължи на неразумното отношение, което съществува между работата и почивката в съвременното общество. Днес има милиони, които са без работа и без средства за живеене, а други пилеят средствата за глупави удоволствия, и искат в такова едно общество да няма кризи и противоречия. Причината за съвременната криза е в строя, в който няма разумно разпределение на благата и няма разумно отношение между работата и почивката, не е предвидено за всеки човек да има работа и почивка, и вследствие на това се намират в едно застрашително положение. Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка.
към текста >>

В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му.
Дълбоката причина на всички кризи и противоречия е в това, че хората са се отклонили от законите на природата. В индивидуалния, семейния и обществения си живот, хората са престанали да се ръководят от законите на природата и вследствие на това страдат. В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието.
към текста >>

Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее.
В един дом, който върви по пътищата на природата, трябва да се роди едно момче и след това, едно момиче; това е правилното отношение; после пак момче и пак момиче. Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието. Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си.
към текста >>

Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат.
Същият закон работи и в нашите мисли, чувства и постъпки. Щом имате една лоша мисъл, ще дойде и едно лошо чувство, а след него и една лоша постъпка. В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието. Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават.
към текста >>

Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието.
В практическо отношение аз вземам вярата на човека като барометър на любовта му; вярата му е барометър, който показва силата на любовта му. Може да вярват в този, който обичат, защото вярата е един израз на любовта. Също така вярата е едно условие за развитието на човека, а любовта е една среда, в която човек живее. Оставете във всеки човек принципа на любовта да действа свободно, не предписвайте правила, как и кога да ви обичат. Да ви обича всеки както знае и вие обичайте така както знаете. Във вярата си и във всичките си работи не се ограничавайте от правила, измислени от интелекта на човека, а дайте път на силите и законите на природата да се проявяват свободно, защото ние не можем да изменим законите на природата, тъй като тя всичко е проверила на опит през безчетните векове на Битието. Свобода трябва да се даде на всички. Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия.
към текста >>

Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал.
Ние най- първо не постъпваме свободно и със себе си. Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия. Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто. Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал. Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите? А като си почине, тогава той ще бъде готов да помага на другите. Взаимопомощта е външната, практичната страна на любовта. Когато обичаш някого трябва да знаеш как да му помагаш, че да не възложи по-голяма надежда на тебе, отколкото можеш да му услужиш. Трябва да има една обмяна в любовта, за да няма обратни реакции.
към текста >>

Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите?
Ние противодействаме на своите мисли, чувства и постъпки и с това подпушваме силите на природата, които в този случай ни разрушават. Всяка една добра мисъл, която проникне във вашия ум, ако й дадете ход, окръжаващите хора ще я приемат и тя ще има известен плод в света. Каквато и да е услуга, когато ви се представи случай да направите някому, направете я и не се бойте, и ще видите, че тази направена от вас услуга ще има своите добри последствия. Но да се върнем към въпроса за работата и почивката; под думата работа разбирам следното: когато искаш да направиш едно добро, спри се, за да обмислиш и да намериш най-подходящия метод, по който да изразиш доброто. Човек, който иска да направи добро, трябва да е почивал. Практически закон е това, защото ако човек е уморен, как ще помага на другите? А като си почине, тогава той ще бъде готов да помага на другите. Взаимопомощта е външната, практичната страна на любовта. Когато обичаш някого трябва да знаеш как да му помагаш, че да не възложи по-голяма надежда на тебе, отколкото можеш да му услужиш. Трябва да има една обмяна в любовта, за да няма обратни реакции. В природата съществува един закон на съотношение и избор.
към текста >>

Когато човек е изправен спрямо законите на j Природата, тя ще му даде знание, сила и богатство и ще му разкрие тайните си.
Предпочетете да останете сами, ако не ви обичат тези, които вие обичате, отколкото насила да искате да ви обичаш, Ако искате да се жените, но не ви обича този или тази, когото или която вие обичате, тогава не търси други, понеже ще ви дойде бела на главата. Този закон може да го приложите и в други материални отношения. Никога не пресилвайте нещата. За да постигнете вашите копнежи и да отбегнете нещастието, трябва да удържите задължението си към природата, защото всички хора имат известни задължения спрямо нея. И стеснителните условия като ви хванат, няма да ви пуснат, докато не платите всичките си дългове спрямо нея. Когато човек е изправен спрямо законите на j Природата, тя ще му даде знание, сила и богатство и ще му разкрие тайните си. За да изясня законите на природата и методите за приложение на тези закони I в живота, често аз си служа с аналогията. Аналогията не е едно доказателство, но тя е само за обяснение. ; Доказателство е само това, което може да се провери в живота. А това, което е проверено, то е вече и доказано. Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни.
към текста >>

Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни.
Когато човек е изправен спрямо законите на j Природата, тя ще му даде знание, сила и богатство и ще му разкрие тайните си. За да изясня законите на природата и методите за приложение на тези закони I в живота, често аз си служа с аналогията. Аналогията не е едно доказателство, но тя е само за обяснение. ; Доказателство е само това, което може да се провери в живота. А това, което е проверено, то е вече и доказано. Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни. Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме. Когато Любовта не е осветена от светлината на разумността, всеки може да ни обича. Всекиго когото вие обичате, може да ви обича. Този закон според мен няма изключение. Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това.
към текста >>

Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това.
Провереното и доказаното носи сила в живота на човека, то е знание и опитност, то е светлината, която осветява пътя ни. Тази светлина е необходима за работа, когато влезе Божествената Любов в нас, да знаем как да я използваме. Когато Любовта не е осветена от светлината на разумността, всеки може да ни обича. Всекиго когото вие обичате, може да ви обича. Този закон според мен няма изключение. Ето как го разбирам: когато обичам един човек безкористно, мен ми е приятно само като го видя или поговоря с него и нищо не искам от него, а като чувам, че успява и напредва в света, мен ме радва това. А щом аз го обичам, по този начин, то и той ще ме обича. Но щом в любовта си имаме каква и да е користна мисъл, тогаз се раждат обратни реакции и тогава законът се изменя. Ако в горния закон има изключение, то се дължи още и на други фактори, които работят във вашето сърце, но не и на любовта. И затова, като влизате в живота, трябва да имате една правилна философия, да имате разумност, която да ви ръководи. А сега, хората и като обичат, и като ги обичат, не разбират проявите на любовта.
към текста >>

Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща млад и способен за работа, услуги и творчество.
А сега, хората и като обичат, и като ги обичат, не разбират проявите на любовта. Ако любовта ви е безкористна, вие само ще се радвате на щастието на онези, които обичате. Този, когото обичаме не можем да го оставим да бъде беден повече от нас. По такъв начин, ако разбираме любовта, ще бъдем промисъл един за друг. Господ ни гледа винаги през очите на тези, които обичаме. Само така ще може да се образува едно ново общество за в бъдеще, което ще може да реализира съвременните възвишени идеали и копнежи, защото само в любовта човек се усеща млад и способен за работа, услуги и творчество. Като залюби, той се подмладява и умът му става светъл и силен, става смел в постъпките си, а като загуби любовта си, мисълта му вече не работи и силата му се загубва. И тогава откъде ще дойде спасението в света? Ние търсим Бога, но Бог и сега работи в света. Любовта, която се проявява, не е ли от Бога, Който се проявява? Тази връзка между нас не е ли Бог, Който ни свързва?
към текста >>

Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост.
Не, ние не сме за този Бог и за този „мирен“ живот. Мирен живот може да има само в доброто. Но щом има зло в света, мир не може да има. И докато съществува злото и проповядват, че трябва да има мир, такъв мир не може да съществува. Мир в Любовта и Истината - да, но мир при злото и неправдите в света - в природата такъв мир не съществува. Две неща са потребни на човека - работа и почивка, а за да разберем, какво нещо е работа и какво почивка, потребни са ни Любов и Мъдрост. Из беседата, държана от Учителя на 12. XI. 1933 г. Къде е нашето благо? Да имаме обич към всички хора и всичко живо, да обгръщаме със своята любов живота на цялата природа — ето що значи до любим истински себе си и да осигурим в живота си най-големите блага. Защото нашият живот е капка от морето на общия живот.
към текста >>

40. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда.
Учителите, гениите, светиите са изучавали този език на природата. И всеки, който иска да има правилно разбиране на живота, той трябва да изучава езика на природата. Той е езикът на човешкото самосъзнание и свръхсъзнание. Така както хората сега живеят, това е един минал живот. Сега хората преживяват най-висшия живот на животните. Ако човек разбира езика на природата, той никога няма да страда. Единственото нещо, което никога няма да се подчини на хората, това е природата. Единственото нещо, което може да им се противопостави, това е природата. Единственото нещо, което може да създаде всичкото щастие на хората, това е природата. Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има. Животът се обуславя от един процес, който наричаме дишане.
към текста >>

Човек, който не диша добре, е сприхав, нервен, дразни се.
Единственото нещо, което може да им се противопостави, това е природата. Единственото нещо, което може да създаде всичкото щастие на хората, това е природата. Щом, не я признаваш и болести ще има, и глад ще има, и сиромашия ще има. Животът се обуславя от един процес, който наричаме дишане. Всички почти болести си водят началото от дишането. Човек, който не диша добре, е сприхав, нервен, дразни се. А пък онзи, който диша правилно, дайте му най-голямата сиромашия, той пак е силен. Той знае, че неговото богатство седи в дишането. Източните народи казват: „Ако знаеш, как да дишаш, ти ще оправиш работите си, а ако не знаеш, как да дишаш, ти ще ги забъркаш." Хората търсят лекарство, а пък лекарството е в въздуха. Това е жизненият еликсир или праната. Той е истинският цяр за всички болести.
към текста >>

Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използва ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш.
Между тези две схващания няма противоречие, защото при слабото дишане храносмилането и кръвообращението не стават правилно и изобщо тогаз обмяната на веществата не е правилна и се образува повече пикочна киселина. При слабото дишане прониква по-малко прана в мозъка и тогава мозъкът ти гладува. Нахрани го и ще почнат клетките му да помнят. Ако мозъчното вещество го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии. Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използва ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми.
към текста >>

Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми.
Ако мозъчното вещество го храниш, то в мозъка се развива грамадна енергия, която ще се справи с всички мъчнотии. Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използва ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането.
към текста >>

А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми.
Та трябва една нова философия, за да се освободим. Ако дишате добре, ще станете здрав човек, който може да използва ония условия, които природата е дала, понеже природата е определила онзи възможности, при които можеш да живееш и да се развиваш. Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат.
към текста >>

Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането.
Когато изпълниш всичко, което природата ти е дала, тогаз имаш право да искаш друго. Но ти не си използвал това, което природата ти дава; какво ще искаш друго! Един бръмбар за да стане учен човек, трябват му милиони години, трябва да мине през 400-500 хиляди форми. А пък един обикновен човек докато дойде до формата на един гениален човек, трябва да мине най-малко през 1000 форми. А за да стане светия, трябва да мине през 2000 форми. Българинът Данчо Колев победил в атлетическите борби в Париж като всесветски шампион; неговата сила седи в дишането. Има три процеса: хранене, дишане, мислене. Източните народи турят най-първо дишането. И в техните школи, които са тайни, първото нещо, на което учат учениците, които приемат, е да ги научат, как да дишат. Най-първо се е явило храненето в живота. Защото и самият процес на дишане е процес на хранене.
към текста >>

Човек трябва да разбира живата природа.
В дишането им няма ритъм. После, вследствие на това отклонение те не могат да използуват правилно и по-дълбоките сили, които проникват въздуха. Трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умрем, да се оплакваме от болести. Ако дишаш правилно, всички тези неща не могат да те хванат, но ако не дишаш така, те ще те хванат Ние говорим за неща, които сме опитали. Човек трябва да разбира живата природа. Като почнете да дишате правилно, ще се подобри изведнъж всичко. Ако човек знае, къде да прекара праната, която прониква въздуха и как, веднага у него ще се зародят нови идеи, той ще ги възприеме отвън. За науката на дишането трябва да се създаде една колегия. Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата мисъл .
към текста >>

Ако човек знае, къде да прекара праната, която прониква въздуха и как, веднага у него ще се зародят нови идеи, той ще ги възприеме отвън.
Трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умрем, да се оплакваме от болести. Ако дишаш правилно, всички тези неща не могат да те хванат, но ако не дишаш така, те ще те хванат Ние говорим за неща, които сме опитали. Човек трябва да разбира живата природа. Като почнете да дишате правилно, ще се подобри изведнъж всичко. Ако човек знае, къде да прекара праната, която прониква въздуха и как, веднага у него ще се зародят нови идеи, той ще ги възприеме отвън. За науката на дишането трябва да се създаде една колегия. Хората трябва да се научат да дишат правилно. Дишането трябва да се тури в свръзка с човешките мисли и чувства, да се свърже с правата мисъл . И всички мисли трябва да се опитат и да се види, кои са прави и кои не. Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права.
към текста >>

Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки!
Можеш да опиташ, дали една мисъл е права или не: прекарай я през съзнанието си и почни да дишаш; ако дишането ти не е ритмично и сърцето не бие равномерно, то мисълта не е права. Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници.
към текста >>

Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално.
Правилното дишане е свързано с правилното мислене, с правилното чувствуване и правилното постъпване. И когато мислите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Преди всичко се нарушава нормалният му ритъм. От друга страна тогаз и въздухът, който приемаме, не се използува, както трябва. Защото правилното мислене, чувствуване и постъпване въздействат на дишането: Праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и-правите постъпки! Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тая прана и да я използува рационално. Това, е един от основните закони на дишането. При всяка права мисъл, изпратена от нас в пространството, всички разумни същества, които са завършили своята еволюция, веднага се притичат да ти помогнат. Те се, наричат помощници на човечеството. Но щом не живееш правилно, тогаз ще дойдат низши същества, небето ще ти се затвори, ще мислиш, че имаш връшник на главата си, ще имаш лоши сънища: гонят те, почват да се явяват в сънищата ти слонове, змии, разбойници. И лекарите ще ти кажат: концерти, развлечения.
към текста >>

Че любовта може да се прояви само при един здрав човек!
Не, дишане ти трябва. Приеми въздуха и кажи: „Аз мога да бъда здрав". Съсредоточи ума си към Бога и кажи: „Да бъде така, както ти си устроил. Да бъде волята ти". Ние говорим за любовта. Че любовта може да се прояви само при един здрав човек! Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки.
към текста >>

Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота.
Приеми въздуха и кажи: „Аз мога да бъда здрав". Съсредоточи ума си към Бога и кажи: „Да бъде така, както ти си устроил. Да бъде волята ти". Ние говорим за любовта. Че любовта може да се прояви само при един здрав човек! Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота.
към текста >>

Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав.
Да бъде волята ти". Ние говорим за любовта. Че любовта може да се прояви само при един здрав човек! Не че не съществува тя и у другия, но в здравия човек може да се прояви в своята красота. Тя е като едно цвете, което трябва да цъфне. Любовта, знанието и свободата могат да се проявят само в един човек, който е здрав. Болните хора могат да се ползуват от тях, но само здравият може да живее в тях. Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота. И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди.
към текста >>

Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек?
Чрез закона на дишането можеш да поправиш много погрешки. Проявеният Бог, природата е вложила всички блага в живота. И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди. Онзи, който диша правилно, той не може да има несрети в живота си. Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек? А Любовта е едно богатство, което носиш. На този красивия човек ти си разположен да му услужиш. Като погледне той, ти си разположен да се жертвуваш. Трябва да четете, да учите. Направете тези малки опити.
към текста >>

На този красивия човек ти си разположен да му услужиш.
И сега хората трябва да се учат да възприемат благата. Едно хилаво поколение, което не диша правилно, ще се изроди. Онзи, който диша правилно, той не може да има несрети в живота си. Нали казахме, че Любовта се проявява само при здрав човек? А Любовта е едно богатство, което носиш. На този красивия човек ти си разположен да му услужиш. Като погледне той, ти си разположен да се жертвуваш. Трябва да четете, да учите. Направете тези малки опити. Те ще отворят път за други. И така, нужен е живот в хармония със законите на природата, Само тогаз ще използуваме изобилните ù блага!
към текста >>

Правилно е човек да се произнася само върху завършените неща, върху завършените процеси в живота.
Свободен е онзи, който обича Истината. Знание има онзи, който обича Мъдростта. Живее онзи, който държи Любовта в сърцето си. Учителя (Из сп. „Житно Зърно“) Вчера, днес и утре В живота има три важни момента: вчера (миналото), днес (настоящето), и утре (бъдещето). Правилно е човек да се произнася само върху завършените неща, върху завършените процеси в живота. От това гледище, само миналото е завършено, заедно с всички успехи и не успехи, върху които единствено имаме да се произнасяме като лоши или добри. Но колкото се отнася до настоящето, за това което сега се формира и определя, и до бъдещето. което е далече, небива да прибързваме с преценката или присъдата си. Защото еднакво престъпление е. както прибързването.
към текста >>

Ако човек незнае вчерашното, не може да даде правилна насока не настоящата си мисъл и деятелност.
Но колкото се отнася до настоящето, за това което сега се формира и определя, и до бъдещето. което е далече, небива да прибързваме с преценката или присъдата си. Защото еднакво престъпление е. както прибързването. тъй и закъснението. Ако човек незнае вчерашното, не може да даде правилна насока не настоящата си мисъл и деятелност. Ние трябва да знаем миналото, безразлично по какъв начин ще го научим, а от това ни знание зависи днешното ни ориентиране по отношение на политиката, религията или науката. А успеха и щастието ни зависят както от правилното ни ориентиране в живота с оглед на нашите способности, тъй и от постоянството ни в доброто. Доброто не е в това, което мислиш, че трябва да се направи някога, а е в най-малкото, което „сега“ правиш. Усилията, които прави „днес“ човек за да живее по-добре и по-разумно от вчера, ще дадат своя плод. Те са, които ще създадат и увеличат утрешните му добри, благоприятни възможности.
към текста >>

Усилията, които прави „днес“ човек за да живее по-добре и по-разумно от вчера, ще дадат своя плод.
тъй и закъснението. Ако човек незнае вчерашното, не може да даде правилна насока не настоящата си мисъл и деятелност. Ние трябва да знаем миналото, безразлично по какъв начин ще го научим, а от това ни знание зависи днешното ни ориентиране по отношение на политиката, религията или науката. А успеха и щастието ни зависят както от правилното ни ориентиране в живота с оглед на нашите способности, тъй и от постоянството ни в доброто. Доброто не е в това, което мислиш, че трябва да се направи някога, а е в най-малкото, което „сега“ правиш. Усилията, които прави „днес“ човек за да живее по-добре и по-разумно от вчера, ще дадат своя плод. Те са, които ще създадат и увеличат утрешните му добри, благоприятни възможности. Миналото е далеч, бъдещето неизвестно, а единственото — възможно седи мълком пред нас: казва се „настояще“. „Настоящето“ е май доброто време за работа, за творчество. „Настоящето" е граница между миналото и бъдещето. То е само миг.
към текста >>

Само така младия човек (утрешният учител, родител, държавник, възпитател), ще си съгради един положителен характер (а той е едно съчетание на добродетели), на който може всеки всякога да разчита.
„Прави всякога най-възвишеното, на което си способен“, но одобрение и похвали не очаквай. Върви напред: не прибързвай, нито закъснявай. „Полека бързай“ казва народната мъдрост. Преди да почнеш нещо. обмисли го добре, но вземеш ли решение, следвай го неотклонно. Само така младия човек (утрешният учител, родител, държавник, възпитател), ще си съгради един положителен характер (а той е едно съчетание на добродетели), на който може всеки всякога да разчита. Както златната монета не губи стойността си, тъй и хората с характер всякога и всякъде са полезни. Само така. всички поотделно, ще създадем ония солидни основи, на които единствено ще се опре. положи и изгради новото, което иде. Доброто, положителното, което съгражда и осмисля живота, всякога е плод на дълги, съзнателни и системни усилия.
към текста >>

„Възможностите на човека са безкрайни“, — тъй говорят великите Учители: при условие, той да съблюдава законите на висшата си природа и да хармонизира живота си с тях.
Доброто, положителното, което съгражда и осмисля живота, всякога е плод на дълги, съзнателни и системни усилия. В света и в живота въобще няма нищо случайно, нищо произволно. Нещата се взаимно обуславят. Има една причинна връзка между нещата. която трябва да се долови, схване и разбере. „Възможностите на човека са безкрайни“, — тъй говорят великите Учители: при условие, той да съблюдава законите на висшата си природа и да хармонизира живота си с тях. Всичко около нас постоянно се видоизменя. Видоизменението е резултат на оня скрит потик към усъвършенстване. Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света. „Настоящето“ е плод на едно дълго развитие. Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива.
към текста >>

Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света.
Има една причинна връзка между нещата. която трябва да се долови, схване и разбере. „Възможностите на човека са безкрайни“, — тъй говорят великите Учители: при условие, той да съблюдава законите на висшата си природа и да хармонизира живота си с тях. Всичко около нас постоянно се видоизменя. Видоизменението е резултат на оня скрит потик към усъвършенстване. Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света. „Настоящето“ е плод на едно дълго развитие. Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива. и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина.
към текста >>

Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива.
„Възможностите на човека са безкрайни“, — тъй говорят великите Учители: при условие, той да съблюдава законите на висшата си природа и да хармонизира живота си с тях. Всичко около нас постоянно се видоизменя. Видоизменението е резултат на оня скрит потик към усъвършенстване. Човек до като достигне до сегашното си състояние е минал през безброй много фази, през много етапи на развитие, като постепенно е придобивал разните сетива и сетивни органи, които днес има, (зрение, осезание, вкус, слух и обоняние); с който днес той опознава света. „Настоящето“ е плод на едно дълго развитие. Било е време когато човек е имал не пет а четири сетива. и по-малко, а днес има пет. Следва, че утре ще има шест, седем и т. н. с които нови сетива, света — живота ще му се разкрие още по-пълно, в съвършено нова светлина. Неизвестностите, пред които днес безпомощно вдигаме рамене — утре, при разширени сетивни възможности, ще ни бъдат ясни, като бял ден. Тогава ще се чудим на сегашната си умствена слепота.
към текста >>

са нови средства, принадлежности на утрешния ден, чрез които човек още по-пълно ще може да изучава живота, който сега изглежда тъй много загадъчен, а за мнозина и безсмислен.
Окултистите знаят тяхната същина. Това са действителни многократно проверени явления, чиято реалност е безспорна. Късно е да ги отричаме, понеже всеки ден в пресата се изнасят все нови и нови факти. Остава само едно: да ги приемем и да почнем да ги проучваме с нужната сериозност. Телепатията, интуицията, ясновидството и пр. са нови средства, принадлежности на утрешния ден, чрез които човек още по-пълно ще може да изучава живота, който сега изглежда тъй много загадъчен, а за мнозина и безсмислен. „Утрешният ден“ носи и нещо друго. В човека се крие една възвишена природа, която сега е съвсем слабо проявена и то само у малцина. Утрешният ден ще представлява едно постепенно събуждане и проявяване на тая скрита за сега природа на човека. Тогава човек ще има едно съвсем ново отношение към окръжаващите същества. Той ще почувства своето единство с всички същества.
към текста >>

В човека се крие една възвишена природа, която сега е съвсем слабо проявена и то само у малцина.
Късно е да ги отричаме, понеже всеки ден в пресата се изнасят все нови и нови факти. Остава само едно: да ги приемем и да почнем да ги проучваме с нужната сериозност. Телепатията, интуицията, ясновидството и пр. са нови средства, принадлежности на утрешния ден, чрез които човек още по-пълно ще може да изучава живота, който сега изглежда тъй много загадъчен, а за мнозина и безсмислен. „Утрешният ден“ носи и нещо друго. В човека се крие една възвишена природа, която сега е съвсем слабо проявена и то само у малцина. Утрешният ден ще представлява едно постепенно събуждане и проявяване на тая скрита за сега природа на човека. Тогава човек ще има едно съвсем ново отношение към окръжаващите същества. Той ще почувства своето единство с всички същества. Ще чувства, че всички същества живеят вътре в него и той живее в тях. Всеки човек към каквато и раса и народности да принадлежи, всяко цвете, всяка тревица, птица или мушица и даже всички същества на звездите, той ще ги счита близки до своето сърце.
към текста >>

Утрешният ден ще представлява едно постепенно събуждане и проявяване на тая скрита за сега природа на човека.
Остава само едно: да ги приемем и да почнем да ги проучваме с нужната сериозност. Телепатията, интуицията, ясновидството и пр. са нови средства, принадлежности на утрешния ден, чрез които човек още по-пълно ще може да изучава живота, който сега изглежда тъй много загадъчен, а за мнозина и безсмислен. „Утрешният ден“ носи и нещо друго. В човека се крие една възвишена природа, която сега е съвсем слабо проявена и то само у малцина. Утрешният ден ще представлява едно постепенно събуждане и проявяване на тая скрита за сега природа на човека. Тогава човек ще има едно съвсем ново отношение към окръжаващите същества. Той ще почувства своето единство с всички същества. Ще чувства, че всички същества живеят вътре в него и той живее в тях. Всеки човек към каквато и раса и народности да принадлежи, всяко цвете, всяка тревица, птица или мушица и даже всички същества на звездите, той ще ги счита близки до своето сърце. Той ще чувства, че всички те заедно с него са членове на едно велико семейство.
към текста >>

Тогава човек ще има едно съвсем ново отношение към окръжаващите същества.
Телепатията, интуицията, ясновидството и пр. са нови средства, принадлежности на утрешния ден, чрез които човек още по-пълно ще може да изучава живота, който сега изглежда тъй много загадъчен, а за мнозина и безсмислен. „Утрешният ден“ носи и нещо друго. В човека се крие една възвишена природа, която сега е съвсем слабо проявена и то само у малцина. Утрешният ден ще представлява едно постепенно събуждане и проявяване на тая скрита за сега природа на човека. Тогава човек ще има едно съвсем ново отношение към окръжаващите същества. Той ще почувства своето единство с всички същества. Ще чувства, че всички същества живеят вътре в него и той живее в тях. Всеки човек към каквато и раса и народности да принадлежи, всяко цвете, всяка тревица, птица или мушица и даже всички същества на звездите, той ще ги счита близки до своето сърце. Той ще чувства, че всички те заедно с него са членове на едно велико семейство. Тогава, в утрешния ден, в човека ще стане зазоряване на онова съзнание, което с Любовта си ще обгръща всички същества.
към текста >>

Всеки човек към каквато и раса и народности да принадлежи, всяко цвете, всяка тревица, птица или мушица и даже всички същества на звездите, той ще ги счита близки до своето сърце.
В човека се крие една възвишена природа, която сега е съвсем слабо проявена и то само у малцина. Утрешният ден ще представлява едно постепенно събуждане и проявяване на тая скрита за сега природа на човека. Тогава човек ще има едно съвсем ново отношение към окръжаващите същества. Той ще почувства своето единство с всички същества. Ще чувства, че всички същества живеят вътре в него и той живее в тях. Всеки човек към каквато и раса и народности да принадлежи, всяко цвете, всяка тревица, птица или мушица и даже всички същества на звездите, той ще ги счита близки до своето сърце. Той ще чувства, че всички те заедно с него са членове на едно велико семейство. Тогава, в утрешния ден, в човека ще стане зазоряване на онова съзнание, което с Любовта си ще обгръща всички същества. Какъв ще бъде утрешния ден? Той е плод, който ще узрее в почвата на миналото, откърмен от соковете на настоящите колективни и съзнателни усилия на цялото човечество, да възприемат и приложат в живота си Любовта по най-съвършен начин. Да приложим, да реализираме Любовта в най-чистия й и възвишен смисъл.
към текста >>

Тогава, в утрешния ден, в човека ще стане зазоряване на онова съзнание, което с Любовта си ще обгръща всички същества.
Тогава човек ще има едно съвсем ново отношение към окръжаващите същества. Той ще почувства своето единство с всички същества. Ще чувства, че всички същества живеят вътре в него и той живее в тях. Всеки човек към каквато и раса и народности да принадлежи, всяко цвете, всяка тревица, птица или мушица и даже всички същества на звездите, той ще ги счита близки до своето сърце. Той ще чувства, че всички те заедно с него са членове на едно велико семейство. Тогава, в утрешния ден, в човека ще стане зазоряване на онова съзнание, което с Любовта си ще обгръща всички същества. Какъв ще бъде утрешния ден? Той е плод, който ще узрее в почвата на миналото, откърмен от соковете на настоящите колективни и съзнателни усилия на цялото човечество, да възприемат и приложат в живота си Любовта по най-съвършен начин. Да приложим, да реализираме Любовта в най-чистия й и възвишен смисъл. Това е задачата на настоящето и бъдещето. Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ?
към текста >>

„Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал.
Какъв ще бъде утрешния ден? Той е плод, който ще узрее в почвата на миналото, откърмен от соковете на настоящите колективни и съзнателни усилия на цялото човечество, да възприемат и приложат в живота си Любовта по най-съвършен начин. Да приложим, да реализираме Любовта в най-чистия й и възвишен смисъл. Това е задачата на настоящето и бъдещето. Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“. Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето. Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г. Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не.
към текста >>

Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г.
Какви ще бъдат утре семейството, обществото, държавата, и какви ще бъдем ние ? „Човек е това, казва Учителят, което преди стотици и хиляди години е мислил и желал. И утре ще бъде това. което сега мисли, желае и прави“. Добрите възможности на утрешният ден, зависят, както от количеството на днешните ни усилия, тъй също и от интензивността на мисълта ми и от чистотата и непорочността на желанията ни в настоящето. Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г. Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота. То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен.
към текста >>

То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен.
Човекът на утрешния ден ще въплъщава в себе си две важни качества: доброта и разумност, които всякога трябва да бъдат неразделни, понеже доброто ражда жертва (пожертвувателност), а разумността дава метод, начин за проявяване на тази жертва. Г. Събев Христовото учение Нс говоря за църковното християнство. Не. В по-голямата си част, то е сбор от обреди, обичаи и суеверия, повечето от които съществуват още от преди Христа. То е само църковно и езическо учение. Христовото учение е наука за живота. То учи човека как да живее, за да бъде добре, за да бъде здрав, щастлив и свободен. То е ръководство по пътя към всестранно развитие и засилване, към съвършенство. Ако хората заживеят по правилата и наставленията, дадени от Христа, те постепенно ще се освобождават от всички слабости и пороци, от всички лоши мисли, желания, стремежи и дела и ще стават все по-разумни и добри, все по благородни и щастливи. Ще се възраждат и обновяват. Ще се издигнат тая мрачна и тъмна действителност, над тоя нещастен и мъченически живот, над тоя ад от омраза, егоизъм, диви борби, измами, насилия, робство, отчаяния, безсмислица. Ще дойдат до Любовта, която ще ги неправи благи и смирени, ще ги вдъхнови към работа за общ напредък, за общо щастие, за обща свобода.
към текста >>

Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота.
видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо.
към текста >>

Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена.
Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират.
към текста >>

За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е.
Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят.
към текста >>

Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота.
Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота. Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно осветена. За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи.
към текста >>

Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче.
своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно.
към текста >>

Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи.
Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него.
към текста >>

Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба.
Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират. За да се избягнат разочарованията в живота, трябва преди всичко да имаме ясна представа за него, трябва да имаме ясна представа за трите фази, през които минава животът в своето проявление и за законите, които ги обуславят. Младият човек можем да го познаем в двата полюса - като момче и като момиче. Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът.
към текста >>

Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него.
Възрастният човек също има два полюса - като мъж и като жена в къщи. Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът. Резултатът на работата е живота; а резултатът на учението е работата; само чрез работата ние можем да оценим какво нещо е животът. Сега има много определения за живота, но според мене има само едно вярно определение. Животът произтича само от Любовта, а Любовта е великата реалност в Битието. Животът е онзи творчески принцип в Битието, който организира и създава всички форми в Природата.
към текста >>

Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът.
Старият човек и той има два полюса - като дядо и като баба. Младите трябва да се стараят да проучват законите на живота; възрастните трябва да работят с придобитото знание, т.е. да го прилагат в живота; а старите какво трябва да правят? Вие сами ще откриете това според законите на математиката - като имате две известни, ще можете да намерите третото неизвестно. Сегашните хора, като не разбират законите на живота, измислят си външен, формален морал и който човек не върви по него, казват: „Той не живее добре.“ Но добрият живот иде след като човек има придобито знанието и почне да работи с него. Човек като почне да работи разумно, тогава в резултат на неговата работа ще дойде животът. Резултатът на работата е живота; а резултатът на учението е работата; само чрез работата ние можем да оценим какво нещо е животът. Сега има много определения за живота, но според мене има само едно вярно определение. Животът произтича само от Любовта, а Любовта е великата реалност в Битието. Животът е онзи творчески принцип в Битието, който организира и създава всички форми в Природата. А съвременните хора, със своите криви схващания за живота, очакват своето благо да дойде оттам, откъдето никога няма да дойде.
към текста >>

За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него.
А като се повдигне той, тогава и тя ще се повдигне чрез него. Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни отношения. Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля.
към текста >>

За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез.
Това са новите схващания за мъжа и жената и за техните взаимни отношения. Ако искаме нова култура и ново човечество, трябва да имаме тези нови възгледи за мъжа и жената. Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея.
към текста >>

Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва.
Без тези възгледи никаква Любов не може да има и никакво знание не може да бъде стабилно и полезно; никаква истина в света не може да се разбере. И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне.
към текста >>

За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира.
И тогава ще имате един живот за в бъдеще, като сегашния - живот на страдания и постоянни промени. За да добие по-голяма стабилност в живота си, човек трябва да разбира всичките закони, които функционират в него. За да познае, как да обновява и опреснява живота си, да почерпи необходимата сила за растене на своя организъм и за духовното си развитие, човек трябва да наблюдава Слънцето при трите му кардинални положения - при изгрев, на обяд, когато е в зенита, и вечер при залез. По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината.
към текста >>

Тази материя може да спъне човека във всяко отношение.
По този начин през деня ние ще съберем материалите за градеж, а през нощта, която не е само за почивка, ние ще градим с този събран материал. Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината. Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината. Ако наблюдаваме Природата, ще видим, че тя ни е дала известни указания в това отношение. Така например, при голямата светлина очите се свиват, а при малката се разширяват.
към текста >>

Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне.
Този материал, който човек събира вътре в ума си и в тялото си през деня, вечерно време го обработва. За да разберем правилно живота на човека, трябва да знаем, че у него има две естества - две начала - едно разумно начало и едно неорганизирано естество, което трябва да се моделира. Има една материя, която не се подчинява на човешката воля. Ние има да се справяме в своето тяло с една инертна материя, и трябва да разбираме законите й, за да можем да извадим нещо полезно от нея. Тази материя може да спъне човека във всяко отношение. Но ако човек знае как да се справи с нея, всичко ще може да се постигне. Тази инертна материя, за да може да я преработим, трябва да знаем, как да употребяваме светлината. Така, както са построени къщите и прозорците на хората, не може да се възприема правилно светлината. Ако наблюдаваме Природата, ще видим, че тя ни е дала известни указания в това отношение. Така например, при голямата светлина очите се свиват, а при малката се разширяват. Трябва да имаме известни приспособления за събиране на светлината, и трябва да знаем тази светлина, как да я обработим.
към текста >>

Всичките отрицателни състояния в живота на човека се дължат на присъствието на инертната материя в един или друг орган на тялото му.
Същото става и с мислите. В съвременния живот има много явления, които не могат да се обяснят със сегашните разбирания на хората. Например, на някого нему се живее. Причината на това негово състояние е някаква инертна материя вътре в организма му; тя се намира или в черния му дроб, или в стомаха му, или пък в кръвоносната му и дихателна система, или в мозъка му. За да може да се отстрани това противоестествено състояние, което го кара да не му се живее, трябва да се открие, къде се намира тази инертна материя в организма му и да се премахне. Всичките отрицателни състояния в живота на човека се дължат на присъствието на инертната материя в един или друг орган на тялото му. И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат.
към текста >>

Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите.
Например, на някого нему се живее. Причината на това негово състояние е някаква инертна материя вътре в организма му; тя се намира или в черния му дроб, или в стомаха му, или пък в кръвоносната му и дихателна система, или в мозъка му. За да може да се отстрани това противоестествено състояние, което го кара да не му се живее, трябва да се открие, къде се намира тази инертна материя в организма му и да се премахне. Всичките отрицателни състояния в живота на човека се дължат на присъствието на инертната материя в един или друг орган на тялото му. И щом някой орган започне да не функционира вече правилно, непременно се явява и някакво анормално психично състояние. Така например, ако на един човек е развален черният му дроб, то на него му е необходима повече лимонена киселина, а тя може да се възприеме от светлината, като знаете кои лъчи да употребите. Трябва да знаете как да съберете тази светлина и да я пратите в черния си дроб. За да можем да живеем един разумен и хармоничен живот, необходимо ни е знание, за приложението на всички онези методи, чрез които можем да постигнем нашите копнежи и идеали. Сегашните хора имат известни благородни копнежи в живота си, но нямат методите, чрез които да ги приложат. И затова на младини хората се въодушевяват от известни високи идеи, но като не могат да ги реализират, разочароват се, обезсърчават се и като изгубят смисъла на живота си казват: Поне да умрем, че да отидем в онзи свят. Но онзи свят е само за разумните души.
към текста >>

Когато човек иска другите хора да станат възможност и условие за неговото повдигане, то и той сам трябва да е готов да стане условие и възможност за повдигане на другите.
Законът е: Жената трябва да забрави себе си и да живее само с мисълта за повдигане на мъжа си; и мъжът трябва да забрави себе си и да живее само с мисълта за повдигането на жената. Само при такива разбирания животът на хората ще се осмисли. По същия закон учителят е условия за повдигането на учениците си, а учениците са възможности за повдигането на учителя си.Богатите са условия за повдигането на бедните, а бедните са условия за повдигането на богатите. Сега всички хора искат да бъдат богати. Това, обаче, не може да се реализира при сегашното разбиране на хората за живота. Когато човек иска другите хора да станат възможност и условие за неговото повдигане, то и той сам трябва да е готов да стане условие и възможност за повдигане на другите. Ако човек не носи едновременно и двете тези идеи в ума си, той не може да постигне нищо красиво, полезно и смислено в живота си. Това трябва да се разбере от всички. Само по този път хората ще могат да разрешат правилно задачите в живота си, и ще могат да влязат във връзка с Природата, за да използват неизчерпаемите й богатства. Всички хора сега се нуждаят от възвишени мисли, топли чувства и красиви постъпки. Всеки трябва да работи за повдигането на ближните си.
към текста >>

Ако човек не носи едновременно и двете тези идеи в ума си, той не може да постигне нищо красиво, полезно и смислено в живота си.
Само при такива разбирания животът на хората ще се осмисли. По същия закон учителят е условия за повдигането на учениците си, а учениците са възможности за повдигането на учителя си.Богатите са условия за повдигането на бедните, а бедните са условия за повдигането на богатите. Сега всички хора искат да бъдат богати. Това, обаче, не може да се реализира при сегашното разбиране на хората за живота. Когато човек иска другите хора да станат възможност и условие за неговото повдигане, то и той сам трябва да е готов да стане условие и възможност за повдигане на другите. Ако човек не носи едновременно и двете тези идеи в ума си, той не може да постигне нищо красиво, полезно и смислено в живота си. Това трябва да се разбере от всички. Само по този път хората ще могат да разрешат правилно задачите в живота си, и ще могат да влязат във връзка с Природата, за да използват неизчерпаемите й богатства. Всички хора сега се нуждаят от възвишени мисли, топли чувства и красиви постъпки. Всеки трябва да работи за повдигането на ближните си. Богатството, което днес търсят хората, е само едно външно условие за живота; богатството, както и всички други външни условия са само временни пособия за живота на земята, което е едно училище.
към текста >>

Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и начините за неговото възприемане.
Трябва да знаете, че тези, които са ви дали условията за живота един ден ще си ги вземат обратно. Сега, с какво трябва да се помогне на човечеството, за да излезе от това положение, в което се намира? - Ще кажете - с Любовта. Да, но Любовта си има закони и методи, по които може да се проявява. За условията, при които сега живеем, най-първо трябва да проучим, какво влияние оказва светлината върху нас. Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и начините за неговото възприемане. Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят.
към текста >>

Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него.
- Ще кажете - с Любовта. Да, но Любовта си има закони и методи, по които може да се проявява. За условията, при които сега живеем, най-първо трябва да проучим, какво влияние оказва светлината върху нас. Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и начините за неговото възприемане. Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва. В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната.
към текста >>

Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот.
За условията, при които сега живеем, най-първо трябва да проучим, какво влияние оказва светлината върху нас. Всеки човек трябва да намери време, за да се подложи най-първо на влиянието на светлината, а след туй да се изучава влиянието на въздуха, както и начините за неговото възприемане. Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва. В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната. Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата.
към текста >>

Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва.
Защото нашето здравословно състояние и нашият прогрес зависят изключително от правилното възприемане на светлината, на въздуха и на храната. Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва. В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната. Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата. Сега обаче, хората имат една философия, според която всичко в Природата е произволно. Но произволът седи само в нас, че не искаме доброволно да се подчиним на един естествен ред на живота.
към текста >>

В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната.
Но всичко това много зависи и от мозъка на човека, как е устроен, дали може да акумулира светлината, и също така зависи и от дробовете как възприемат въздуха и как акумулират жизнената енергия, която е скрита в него. След светлината и въздуха, от най-голямо значение е храната; и най- после идат постоянните и систематични упражнения. Вие не знаете също така какво грамадно влияние упражнява начинът на ходенето на човека върху състоянието му и въобще на неговия живот. Ако вие не знаете правилно да ходите, ще развалите всички благоприятни условия, които светлината, въздухът и храната ви донасят. Затова е необходимо човек да знае, как правилно да стъпва. В Природата съществуват известни закони, които са валидни за цялото органическо царство, включително и за човека, за спазването на известни линии и начини на движение, за да не се изгубват условията, които се доставят от светлината, въздуха и храната. Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата. Сега обаче, хората имат една философия, според която всичко в Природата е произволно. Но произволът седи само в нас, че не искаме доброволно да се подчиним на един естествен ред на живота. Но ще кажете - нали трябва да бъдем свободни.
към текста >>

Да, няма нищо по-хубаво от това, да бъдем свободни, но свободата е последното богатство, което човек трябва да придобие в природата.
Има големи запаси от блага, които Природата е предоставила на наше разположение, но трябва да изучаваме нейните порядки, за да можем да се ползваме от благата й. Всички страдания, които сега преживява човечеството, имат за цел да ни заставят да мислим, за да се научим да можем да използваме благата на Природата. Сега обаче, хората имат една философия, според която всичко в Природата е произволно. Но произволът седи само в нас, че не искаме доброволно да се подчиним на един естествен ред на живота. Но ще кажете - нали трябва да бъдем свободни. Да, няма нищо по-хубаво от това, да бъдем свободни, но свободата е последното богатство, което човек трябва да придобие в природата. И като го придобие, трябва да го цени. Човек като придобие вече свободата, трябва да я употреби и за свое благо, и за благото на ближните си. След като станем свободни, трябва да приложим великото знание за своето повдигане и за повдигането на другите. Сега светът се намира в едно преходно състояние и трябва много разумни хора да работят едновременно, за да се излезе от това тежко положение, което хората от неразбиране на живота сами са си създали. Учените казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята, обаче, не се знаят причините затова.
към текста >>

Човек като придобие вече свободата, трябва да я употреби и за свое благо, и за благото на ближните си.
Сега обаче, хората имат една философия, според която всичко в Природата е произволно. Но произволът седи само в нас, че не искаме доброволно да се подчиним на един естествен ред на живота. Но ще кажете - нали трябва да бъдем свободни. Да, няма нищо по-хубаво от това, да бъдем свободни, но свободата е последното богатство, което човек трябва да придобие в природата. И като го придобие, трябва да го цени. Човек като придобие вече свободата, трябва да я употреби и за свое благо, и за благото на ближните си. След като станем свободни, трябва да приложим великото знание за своето повдигане и за повдигането на другите. Сега светът се намира в едно преходно състояние и трябва много разумни хора да работят едновременно, за да се излезе от това тежко положение, което хората от неразбиране на живота сами са си създали. Учените казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята, обаче, не се знаят причините затова. Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно, и затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите на хората ще побелеят. Хората трябва да изменят своята разрушителна мисъл, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората.
към текста >>

Тези двете сили едновременно работят в човека и Природата и всяка една от тях носи съответните последици.
Учените казват, че сега се увеличава вулканическата дейност на земята, обаче, не се знаят причините затова. Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно, и затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите на хората ще побелеят. Хората трябва да изменят своята разрушителна мисъл, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората. Има една страна на земята, която е неразумна, но има и една страна, която е разумна. Има нещо разумно в Природата, но има и нещо неразумно. Тези двете сили едновременно работят в човека и Природата и всяка една от тях носи съответните последици. На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия. Ако отиде на страната на неразумното начало, очакват го само страдания и нищо друго - никакво щастие, никакъв прогрес, а само движение в един омагьосан кръг от страдания, страдания и страдания. А ако отиде на страната на разумното начало, очакват го свобода, щастие и вечен прогрес. Затова ви казвам, че вашата съдба, т.е. вашето щастие и вашето нещастие са във вашите ръце.
към текста >>

На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия.
Трябва да знаете, че неестествените мисли на хората са оказали известно влияние върху строежа на земните пластове и са ги разместили неправилно, и затова може да се очаква, ако хората не се оправят, да станат земетресения, от които главите на хората ще побелеят. Хората трябва да изменят своята разрушителна мисъл, за да се спасят, защото трябва да знаете, че земята е жива и разумна и ще реагира на неестествените мисли и желания на хората. Има една страна на земята, която е неразумна, но има и една страна, която е разумна. Има нещо разумно в Природата, но има и нещо неразумно. Тези двете сили едновременно работят в човека и Природата и всяка една от тях носи съответните последици. На човека е дадена свобода да вземе едната или другата страна и в зависимост от избора му ще има съответните му последствия. Ако отиде на страната на неразумното начало, очакват го само страдания и нищо друго - никакво щастие, никакъв прогрес, а само движение в един омагьосан кръг от страдания, страдания и страдания. А ако отиде на страната на разумното начало, очакват го свобода, щастие и вечен прогрес. Затова ви казвам, че вашата съдба, т.е. вашето щастие и вашето нещастие са във вашите ръце. Вашето щастие зависи от вашето разбиране за правилното дишане, от вашето правилно ядене, от вашето правилно ходене и от правилното ви гледане.
към текста >>

Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала.
Така ще се образува една вътрешна връзка и разбирателство между всички хора, които ще разберат дълбокия вътрешен смисъл на живота по лицето на земята, която ще се измени и ще реализираме царството на разумността, братството и свободата по цялата земя. По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г. Любовта като път за разрешение на социалната криза Много пъти хората четат и разправят за разни социални програми и много социални теории има в света, но според нас в света съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света, това е колективната Любов, която трябва да действа и се проявява между хилядите и милиони хора. Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена. Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала. Човек, който мисли, не е беден. Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората. За нас любовта е само това, което поддържа живота и му дава всички блага — всяка любов която не поддържа живота, е едно временно чувство.
към текста >>

Човек, който мисли, не е беден.
По беседа от Учителя, държана на 11 февруари 1934 г. Любовта като път за разрешение на социалната криза Много пъти хората четат и разправят за разни социални програми и много социални теории има в света, но според нас в света съществува само една социална система, която може да обнови света. Единствената обновяваща сила в света, това е колективната Любов, която трябва да действа и се проявява между хилядите и милиони хора. Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена. Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала. Човек, който мисли, не е беден. Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората. За нас любовта е само това, което поддържа живота и му дава всички блага — всяка любов която не поддържа живота, е едно временно чувство. Любовта е една всеобемаща сила, която обновява живота и премахва всички прегради, стопява всички ледове.
към текста >>

С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората.
Ако могат да се убедят богатите и бедните, че те са части на едно цяло и са полезни едни за други, преди всичко със своята мисъл, а не с техните капитали (защото капитала е един резултат на човешката мисъл) то задачата е разрешена. Бедния човек е богат в своята мисъл и когато и двамата дойдат до положението да мислят и съзнаят, че са части на едно цяло и интересите им са едни, те ще могат еднакво да се ползват от благата на живота, от резултатите на мисълта — капитала. Човек, който мисли, не е беден. Ако ти можеш да предизвикаш в себе си любов към своите приятели, тази любов ще уреди твоя живот. И ако се подобри любовта в душата на всички хора, живота ще добие съвсем друг изглед, защото само в любовта благата могат да бъдат общо достояние, тъй като в любовта няма дележ, а единство. С това ние не искаме да кажем, че човек трябва да се остави да ограбват неговия труд и благата, които природата и живота му дават, но казваме че само любовта може да ни даде всички блага и само тя може да уреди отношенията между хората. За нас любовта е само това, което поддържа живота и му дава всички блага — всяка любов която не поддържа живота, е едно временно чувство. Любовта е една всеобемаща сила, която обновява живота и премахва всички прегради, стопява всички ледове. Тя не признава никакви правила и закони, защото е закон и правило сама за себе си. И когато обичаш, трябва да обичаш с всичката си сила, че да можеш да предизвикаш същата любов към себе си — в това е силата на Любовта. Ако имате любов към някого и не можете да предизвикате същото чувство у него тогаз едно от двете е вярно: или че вашата любов не е силна както трябва, или че онзи когото любите не е в състояние да възприеме тази любов.
към текста >>

Михаил Стоицев, зъболекар от Пловдив, държа сказка на много интересна тема: „Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище“ Сказката беше придружена с нагледно обяснение (с помощта на френологически картини) на духовното развитие на човека и на паралелното с това развитие изменяне черепа и изобщо външността на човека.
Има една времена любов, която е наследствена и е едно временно чувство; не говоря за нея. Разликата между двата вида любов е каквато е разликата между извора и щернята. (Из беседите) За една сказка На 28 м. м., от името на народния университет при читалище „Развитие“ в гр. Севлиево, г. Михаил Стоицев, зъболекар от Пловдив, държа сказка на много интересна тема: „Моралните ценности на човека, необходими за живота му, от френологическо и духовно гледище“ Сказката беше придружена с нагледно обяснение (с помощта на френологически картини) на духовното развитие на човека и на паралелното с това развитие изменяне черепа и изобщо външността на човека. Сказчика не се ограничи само във френолегията. Той засегне много страни на човешкия живот, изясни много истини и събуди ценни мисли в слушателите си които го изслушаха с притаен дъх, с пълно внимание. Интересно с да се отбележи в тоя случай силата на искреността и дълбоката вяра: обикновено, млади и стари, не могат да търпят да им се говори за морал, и въпросите свързани с него. Сказката на г. Стоицев показа.
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество.
Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството. Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството. Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се! Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество. Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството. А първото необходимо условие за да стане това е: да чуете гласа на Великия Учител на новия живот, който днес работи в България, и който е дошъл да ви подготви за вашата мисия, да ви даде методите и знанията, да ви посочи пътищата за изграждане на новата култура. Приемете Новото Учение на братството и любовта, на Божествената Мъдрост и Истина, което той ви носи, приложете неговите велики принципи в живота си, защото само така вие ще се свържете с Великия Източник на живота и през вас ще протекат, като буйна река, творческите сили на истинската обнова. Пред великата задача, която животът днес поставя на славянството, трябва да млъкнат завинаги, трябва да се пръснат като мъгла пред лъча на утринното слънце, всички досегашни взаимни ежби, гонения, потисничества и братоубийства, които до днес са разяждали като гангрена душата, живота - единството на славянството. Славянството трябва да бъде единно!
към текста >>

Съвременният човек използва само една нищожна част от животодаващия поток на Слънцето.
Като наказани деца, хората са се затворили в тъмницата на дребнавите интереси на своя кратък земен живот, в тъмницата на техния тесен кръгозор, — не виждат това, което става около тях и пропускат безчетните възможности за развитие и издигане на своето съзнание, за творчество а следователно, и за щастие … В недрата на Космоса витае Земята със своите слепи обитатели, в самите недра на неговите безконечно разнообразни енергитически излъчвания и взаимодействия … Целият живот на Земята и на планетите от нашата система, целият живот с всичките негови прояви в многообразните форми, съвкупността от които наричаме Природа, — самото съществуване на Земята и планетите, всичко, което произлиза в силовото поле на нашата система — е обусловено от Слънцето и зависи напълно от животодаващото светило. Многообразието на физическите форми и енергии и тъй наречените царства на Природата, без-крайните съчетания на преплитащите се потоци на психическия живот, сменящите се едно с друго построения на мислителните излъчвания, — цялата тази великолепна творческа фантасмагория на взаимнопроникващи се образи, чувства, воли и мисли, — всичко това е продукт на пъстрата преработка на потопа от слънчеви излъчвания, това са безчислените отражения на животодаващата енергия на великото светило, не напразно обожавано в древността. Не кълбо от разтопена неодушевена материя, а Бащата на безбройни деца, намиращи се на различни степени на физическо, психическо и духовно развитие, съзерцаваме ний ежедневно през лазура на нашата атмосфера. Един от синтетическите източници, пламенно изпълнени с живот, множеството на които свети от Космоса. И само чрез него, вечно търсещата съвършен синтез човешка мисъл, може да долови лъч от Единия Космически Център, чието отношение към съвкупността на слънцата е също такова, каквото е отношението на всяко слънце към съвкупността от планетите в неговата система ... Това, което съзнаваме, ний можем да използваме в много по-голяма степен, отколкото това, към което се отнасяме безсъзнателно. Съвременният човек използва само една нищожна част от животодаващия поток на Слънцето. Какви възможности за закрепяваме на своята физическа и нервна система, на своето здраве, младост и дълголетие, произлизащи от съзнателното използване на слънчевата енергия, пропускат хората поради небрежността на лекомисленото полузнание! Безконечните възможности да развият, чрез употребата на тази същата енергия, своите творчески психически и духовни способности, се пропускат от хората само затова, защото безразличното и безсъзнателното им отношение към неизчерпаемото огнище на жизнена сила ограничава тяхното съзнание и ги заставя да се задоволяват с трохи ... Непрекъсната е обмяната на енергиите между Земята и нейните братя — планетите. Както между хората, обединени в група от един стремеж към обща цел, възниква общност на интересите и жива интелектуално психическа обмяна, така е и с планетите на една система, обединени от една причина и цел — животодаващото огнище на Слънцето. Земята е приемател по отношение на планетите — отправители на енергия и самата тя е, от своя страна, отправителка на такава. От нашите братя - планети непрестанно се изливат върху ни потоци от интелектуални-психо-физичсски енергии, украсяващи със своите тоналности хармониращите с тях елементи на Земята.
към текста >>

Безчислени радиотелеграми непрестанно пресичат междупланетното пространство и често внезапно явилата се в главата на човека мисъл се явява като резултат на някакъв мислителен процес на Марс или Юпитер.
Безконечните възможности да развият, чрез употребата на тази същата енергия, своите творчески психически и духовни способности, се пропускат от хората само затова, защото безразличното и безсъзнателното им отношение към неизчерпаемото огнище на жизнена сила ограничава тяхното съзнание и ги заставя да се задоволяват с трохи ... Непрекъсната е обмяната на енергиите между Земята и нейните братя — планетите. Както между хората, обединени в група от един стремеж към обща цел, възниква общност на интересите и жива интелектуално психическа обмяна, така е и с планетите на една система, обединени от една причина и цел — животодаващото огнище на Слънцето. Земята е приемател по отношение на планетите — отправители на енергия и самата тя е, от своя страна, отправителка на такава. От нашите братя - планети непрестанно се изливат върху ни потоци от интелектуални-психо-физичсски енергии, украсяващи със своите тоналности хармониращите с тях елементи на Земята. Хората не знаят, че се намират постоянно под това тройствено въздействие на планетите и че безсъзнателно общуват по такъв начин с съществата, които ги населяват. Безчислени радиотелеграми непрестанно пресичат междупланетното пространство и често внезапно явилата се в главата на човека мисъл се явява като резултат на някакъв мислителен процес на Марс или Юпитер. Световните мостове, съединяващи планетите помежду им, са винаги по местата си, но трябва да ги осъзнаем, за да ги използваме, а да ги осъзнаем, значи да превърнем в мисли, чувства и воля това, което идва чрез ... (Следва) Н. Р. Из сп. „Окултизм и Йога" Словото на Учителя Духовните причини на болестите Сега ще говоря върху произхода и причините на всички болести, които съществуват в света. Зад всяка болест, каквато и да е тя, стои една духовна причина. Туй е едно твърдение, което не се нуждае от доказателство.
към текста >>

Природата, която е създала човека, го е надарила с много чувства за предохранение.
Из сп. „Окултизм и Йога" Словото на Учителя Духовните причини на болестите Сега ще говоря върху произхода и причините на всички болести, които съществуват в света. Зад всяка болест, каквато и да е тя, стои една духовна причина. Туй е едно твърдение, което не се нуждае от доказателство. То е като аксиома. Природата, която е създала човека, го е надарила с много чувства за предохранение. Като е създала стомаха, тя е турила в неговото лице един контрольор на здравословното състояние. Когато природата е създала дихателната система, пак е турила един инспектор да контролира дишането; и когато е създала мозъчната система, е създала един инспектор да контролира всички мозъчни функции. В днешно време и светските и религиозните хора се намират в едно нездравословно, анормално положение и затова възгледите и на религиозните и на светските хора не са прави. Казват, например за някого, че е неврастеник. Неврастенията не е болест, тя само показва, че нервната система не функционира правилно; тя показва, че силите, които функционират по нервната система, не вървят правилно.
към текста >>

В днешно време и светските и религиозните хора се намират в едно нездравословно, анормално положение и затова възгледите и на религиозните и на светските хора не са прави.
Туй е едно твърдение, което не се нуждае от доказателство. То е като аксиома. Природата, която е създала човека, го е надарила с много чувства за предохранение. Като е създала стомаха, тя е турила в неговото лице един контрольор на здравословното състояние. Когато природата е създала дихателната система, пак е турила един инспектор да контролира дишането; и когато е създала мозъчната система, е създала един инспектор да контролира всички мозъчни функции. В днешно време и светските и религиозните хора се намират в едно нездравословно, анормално положение и затова възгледите и на религиозните и на светските хора не са прави. Казват, например за някого, че е неврастеник. Неврастенията не е болест, тя само показва, че нервната система не функционира правилно; тя показва, че силите, които функционират по нервната система, не вървят правилно. Причината на всички болести седи в човешката мисъл. Мислите са от два рода - едни много съграждат, а други, които разрушават. Едните разширяват капилярните съдове, а другите ги свиват.
към текста >>

Някой път човек го тресе.
Неврастенията не е болест, тя само показва, че нервната система не функционира правилно; тя показва, че силите, които функционират по нервната система, не вървят правилно. Причината на всички болести седи в човешката мисъл. Мислите са от два рода - едни много съграждат, а други, които разрушават. Едните разширяват капилярните съдове, а другите ги свиват. Едните изстудяват, а другите повишават температурата. Някой път човек го тресе. Имаме външно повишение на температурата. Опасно е да се повиши температурата, но още по-опасно е, когато спада температурата. Има една нормална топлина у човека, която е естествена и която не се образува от триене, а е свойствена на живота. Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна.
към текста >>

Има една нормална топлина у човека, която е естествена и която не се образува от триене, а е свойствена на живота.
Едните разширяват капилярните съдове, а другите ги свиват. Едните изстудяват, а другите повишават температурата. Някой път човек го тресе. Имаме външно повишение на температурата. Опасно е да се повиши температурата, но още по-опасно е, когато спада температурата. Има една нормална топлина у човека, която е естествена и която не се образува от триене, а е свойствена на живота. Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл.
към текста >>

И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява.
Опасно е да се повиши температурата, но още по-опасно е, когато спада температурата. Има една нормална топлина у човека, която е естествена и която не се образува от триене, а е свойствена на живота. Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл. Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко. Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести. Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма. Но природата ги допуща като лечебни състояния.
към текста >>

Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко.
Всяка топлина, която се образува от триене, е опасна, понеже това, което се трие, се изтрива. Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл. Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко. Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести. Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма. Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете.
към текста >>

Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести.
Естествената топлина е мека и приятна. Тя е топлина на здраве. И когато човек изгуби тази вътрешна топлина, той заболява. Тази топлина се поддържа от човешката мисъл. Когато човек има тази топлина, той има най-хубавите мисли, и не знае какво нещо е обезсърчението - юнашки носи всичко. Щом изгуби нормалната топлина, той почва да се тревожи и обезсърчава, ражда се в него завист, злоба, ревност, лъжа и всички отрицателни черти в човека, които пък пораждат всички болести. Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма. Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние.
към текста >>

Най-първо лицето на човека трябва да има линия.
Всички отрицателни мисли имат лоши последствия върху организма. Но природата ги допуща като лечебни състояния. Запример, у вас се ражда идеята да затлъстеете. Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия. Линията от ухото към врата трябва да се очертава. Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка.
към текста >>

Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения.
Лицето ви да стане пълничко, като месечина да станете. Но това е едно болезнено и опасно състояние. Най-първо лицето на човека трябва да има линия. Линията от ухото към врата трябва да се очертава. Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух.
към текста >>

Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта.
Между челюстта и врата да не е пълно, понеже там има известни жлези, които изпълняват много важни функции и когато се натрупват мазнини там, те не могат да изпълняват функциите си и се явяват гърлобол и заболяване на сливиците. Всяка тревога на човека ще се отрази върху неговото здраве и ще се предаде в ред поколения. Децата, които вървят по линията на родителите си, ще наследят тези болезнени състояния. Зад всяка неестествена, негативна мисъл, стои едно неестествено желание; зад всяко неестествено желание седи една неестествена постъпка. За здравословното състояние най-главна роля играе храната. Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната.
към текста >>

Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната.
Ако човек яде безразборно, каквото му попадне, не сдъвква добре храната си и когато яде умът му е занят с отрицателни мисли, с това той вече внася известна отрова в храната, която ще остави известни утайки в кръвта. След туй, когато дишат, съвременните хора дишат много плитко и не поемат достатъчно количество въздух. А научно установено е, че дължината на живота зависи от количеството на чистия въздух - животът се продължава чрез дишане. Вън от това, в хигиенично отношение трябва да се има предвид, че в Природата има един пулс, който поддържа живота. Лошите мисли стават като спирачки на този пулс, който е пулс на жизненото електричество, което движи сърцето и разнася кръвта из организма. Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната. И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства.
към текста >>

Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства.
Това жизнено електричество стои зад всички органически процеси, а човек го добива от въздуха чрез дишането, и от храната. И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по шест вдишки: сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки. И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат. Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат.
към текста >>

За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане.
И затова една отрицателна мисъл, внесена в тези процеси, предизвиква дисхармония в тяхната дейност, която се изразява в някаква болест, в зависимост от мисълта. Някой път по ноктите се явяват бели петна. За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по шест вдишки: сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки. И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат. Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат. Ако не вземете мерки да дишате и не поправите белите петна, най-първо ще имате една неврастения, след туй неестествено положение ще ви дойде някоя болест, която ще ви струва доста скъпо.
към текста >>

И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат.
За тях е разпространено схващането, че това са признаци на щастие, но това е невярно. Те са белези, които показват едно болезнено състояние. Те показват, че човек не е господар на своите мисли и своите чувства. За да се премахнат, човек трябва да прави упражнения на дълбоко дишане. Три пъти на ден да прави по шест вдишки: сутрин, на обяд и вечер да се правят по шест дълбоки вдишки. И като ги прави човек ще дойде до едно положение, когато тези петна ще се премахнат. Ако се премахнат, това показва, че умът ви е на място, мисълта ви се е хармонизирала. Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат. Ако не вземете мерки да дишате и не поправите белите петна, най-първо ще имате една неврастения, след туй неестествено положение ще ви дойде някоя болест, която ще ви струва доста скъпо. Неврастенията може да се роди и от вашия неестествен страх и ще се изрази в някой тумор. Неестествената енергия предизвикана от една негативна мисъл ще се отправи нанякъде и ще стимулира някои от клетките, от което ще се роди тумор, и според днешните схващания, ще трябва да го оперирате.
към текста >>

Сега в науката правят следните опити: ако един съвършено здрав човек се постави в магнетичен сън и му се внуши, в 24 часа може да му се създаде тумор където и да било; и обратно, пак чрез внушение, в магнетически сън, може да се премахне какъвто и да е тумор.
Ако не се премахнат, ще продължавате да дишате, докато се премахнат. Ако не вземете мерки да дишате и не поправите белите петна, най-първо ще имате една неврастения, след туй неестествено положение ще ви дойде някоя болест, която ще ви струва доста скъпо. Неврастенията може да се роди и от вашия неестествен страх и ще се изрази в някой тумор. Неестествената енергия предизвикана от една негативна мисъл ще се отправи нанякъде и ще стимулира някои от клетките, от което ще се роди тумор, и според днешните схващания, ще трябва да го оперирате. Но когато знаем, че зад всяка болест има духовни причини, то като сменим неестествената мисъл, която е породила тумора, той постепенно ще изчезне. Сега в науката правят следните опити: ако един съвършено здрав човек се постави в магнетичен сън и му се внуши, в 24 часа може да му се създаде тумор където и да било; и обратно, пак чрез внушение, в магнетически сън, може да се премахне какъвто и да е тумор. Преди всичко, разумните хора трябва да разбират, как трябва да се живее. Най-първо хората трябва да знаят какво да ядат и как да ядат. Неестествената, еднообразна храна, каквато и да е, винаги е вредна. Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно. Еднообразие има само в злото в света.
към текста >>

Само когато човек започне да живее в злото, тогаз има еднообразие в живота си; а в доброто има едно вечно разнообразие.
Преди всичко, разумните хора трябва да разбират, как трябва да се живее. Най-първо хората трябва да знаят какво да ядат и как да ядат. Неестествената, еднообразна храна, каквато и да е, винаги е вредна. Еднообразното дишане винаги е вредно; еднообразното мислене също така е вредно. Еднообразие има само в злото в света. Само когато човек започне да живее в злото, тогаз има еднообразие в живота си; а в доброто има едно вечно разнообразие. И виждаме, че Природата се отличава с едно крайно разнообразие на формите - животни, растения, минерали, извори - навсякъде има най-голямо разнообразие. А една пустиня е еднообразна, безинтересна. Пустинята е емблема, в този смисъл, на злото; а разнообразието и красотата на Природата са емблема на доброто. И само когато човек живее в закона на доброто, който е закон на изобилието и разнообразието, той може да бъде щастлив. А сега хората очакват своето щастие оттам, откъдето никога няма да дойде.
към текста >>

И само когато човек живее в закона на доброто, който е закон на изобилието и разнообразието, той може да бъде щастлив.
Еднообразие има само в злото в света. Само когато човек започне да живее в злото, тогаз има еднообразие в живота си; а в доброто има едно вечно разнообразие. И виждаме, че Природата се отличава с едно крайно разнообразие на формите - животни, растения, минерали, извори - навсякъде има най-голямо разнообразие. А една пустиня е еднообразна, безинтересна. Пустинята е емблема, в този смисъл, на злото; а разнообразието и красотата на Природата са емблема на доброто. И само когато човек живее в закона на доброто, който е закон на изобилието и разнообразието, той може да бъде щастлив. А сега хората очакват своето щастие оттам, откъдето никога няма да дойде. Каквато болест и да имате, най-първо се спрете и опитайте вашата вяра, какво може да направи. Запример, много пъти анемията у хората може да се яви от неестествената храна и от неправилното дишане, при което не става правилно окисляване - не се приема достатъчно въздух. Много по-важно от храната е дишането, защото от него зависи правилността на всички физиологически процеси. Храна, ако нямате достатъчно, въздух кой ви забранява да дишате?
към текста >>

Затова по- добре е човек да се лиши и загуби малкото, отколкото да загуби живота си.
Може да вземете колкото искате въздух. Кой може да забрани на софиянци да излизат поне един път в седмицата на Витоша? Ще кажете, кой ще си губи времето? Но 10 дни изгубени през лятото за екскурзия по планините, може да ви спасят живота. И десет „ спечелени“ дни за работа може да ви загубят цяла година - като се разболеете. Затова по- добре е човек да се лиши и загуби малкото, отколкото да загуби живота си. Най-първото нещо в болестите, това е мисълта. Зад всяка болест стои проектирана известна мисъл. Имате, например, известен бодеж в гърдите. Съвременните лекари веднага казват, че имате разстройство на белите дробове. Това не е вярно.
към текста >>

Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек.
Имате, например, известен бодеж в гърдите. Съвременните лекари веднага казват, че имате разстройство на белите дробове. Това не е вярно. То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести.
към текста >>

Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално.
Съвременните лекари веднага казват, че имате разстройство на белите дробове. Това не е вярно. То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести.
към текста >>

Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта.
Това не е вярно. То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека.
към текста >>

Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си.
То показва, че има свиване на капилярните съдове в тази област, което пък значи, че има набрано много електричество, което търси път да излезе навън. И в този напор да излезе навън, то се свързва с положителното електричество в природата и тогаз се образува бодежът. Бодежът всякога показва една добра възможност да се лекува човек. Това е едно предупреждение от природата - да започне човек да живее нормално. Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее.
към текста >>

Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека.
Когато човек по едни или други причини, е заболял от някаква болест, в природата има ред методи и пътища, по които той може да ликвидира с болестта. Но във всички случаи човек трябва да се свърже със силите на природата и да хармонира енергиите в себе си. За това има много методи. И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее. Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо.
към текста >>

Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него.
Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее. Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре.
към текста >>

И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение.
Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство.
към текста >>

Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав.
Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен.
към текста >>

Той е болен човек.
Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен. И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек. Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите.
към текста >>

И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек.
Наричат го лош. Той не мисли добре, не чувства добре и не постъпва добре. Може да не ги знаете тези неща, но със самото си присъствие той ще би създаде известно безпокойство. Той е болен човек. Може наглед да е здрав, но фактически е болен. И всеки човек, който храни в себе си отрицателни мисли и чувства, е болен човек. Според окултната наука, зад всички физически явления стоят духовни причини, на които те се явяват като следствие. И болезнените състояния са също така следствия на някакви духовни причини. Затова, когато се прави една диагноза, трябва да се открият духовните причини на болестите. Ако искате да възстановите здравето си, седнете и мислете върху Любовта. Мислете върху любовта на растенията; мислете върху любовта на минералите, мислете върху любовта, която съществува у разните същества; и най-после, мислете върху Любовта, която съществува тук, на земята.
към текста >>

И сега му пишеше да отиде при него, имал нужда от верен, близък човек, касиер да му бъде и за ресторанта да му помага.
...“ Но Златан излязъл на пруста слуша майка си, поусмихне се мълчалив и отваря писмото. Накрай сви бялата хартия в плика, тури я на гредата и само изрече: „Тъй а, земята да оставя? … При теб да дойда! … “ Повтаря си и сяда на стълбата. Чичо му беше далеч в града, изселил се много отдавна, забогатял през войната, имаше голям хотел. И сега му пишеше да отиде при него, имал нужда от верен, близък човек, касиер да му бъде и за ресторанта да му помага. Пишеше му: Земята остави. Нали виждаш, полза няма от нея. Земеделието не дава хляб сега. Търговийката гледай, благословена работа е тя, стоиш и вечер пълно чекмедже пари … и т. н. — Златане бе, какво увиси пак глава?
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 103 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр.
БРАТСТВО Двуседмичник за братски живот Брой 102 - год. VII. Севлиево, 28 октомври, 1934 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Кооперация или задруга (Сава Калименов) Науката за храненето (По беседите на Учителя) Словото на Учителя. Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр. 101, Из беседата от Учителя, държана на 2 септември 1934 г.) Швеция – страната на среднощното слънце (26 Всемирен есперантски конгрес в Стокхолм) Лекар и окултизъм (Д-р Стефан) Практически съвети! (Из беседите) Стопански съвети Овощарство (К.) Реката и притоците й. (басня – Д. Б.) Провидение (Орион) Книжнина КООПЕРАЦИЯ ИЛИ ЗАДРУГА? Ако човечеството, при днешния стопански хаос в света, може да се надява за някаква съществена помощ от страна на кооперацията, за облекчение на тежкото му положение, то тази помощ може да се очаква именно от производителната кооперация, или още по-добре, от интегралната, всестранна кооперация т.е.
към текста >>

Учителя Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане.
Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето. Тя е реализация на идеала за истински нов живот. Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича. Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“. Учителя Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане. Това схващане прониква във всички области на човешкия живот включително религията. Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и удоволствието. Девиза на всички е: „да си похапнем и да се поудоволстваме, защото това ще ни остане“. Смисъла на живота се изчерпва с яденето и удоволствието. Не искам да кажа, че не трябва да ядем, защото, както ни казва Учителя на Всемирното Братство, най-важната работа на физическото поле е яденето.
към текста >>

Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и удоволствието.
Сава Калименов Науката за храненето (По беседите на Учителя) „Праната с жизнена сила, която носи живот в себе си. Тя се намира във въздуха, в храната, във водата, и от там се извлича. Първото нещо, когато почнете да ядете, е да изхвърлите из себе си всяко недоволство“. Учителя Съвременният човек е човек на самосъзнанието и интелекта, които по самото си естество са такива, че не могат да дадат една цялостна и ясна представа за живота, човека и космоса, а изследват нещата частично и повърхностно, вследствие на което и дохождат до механистичното и материалистичното схващане. Това схващане прониква във всички области на човешкия живот включително религията. Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и удоволствието. Девиза на всички е: „да си похапнем и да се поудоволстваме, защото това ще ни остане“. Смисъла на живота се изчерпва с яденето и удоволствието. Не искам да кажа, че не трябва да ядем, защото, както ни казва Учителя на Всемирното Братство, най-важната работа на физическото поле е яденето. Въпроса е, че яденето е цяла наука, която ако е обоснована върху механическото разбиране на живота, не може да ни даде задоволителен резултат. Днес учените са анализирали всички видове храни, и са установили коя храна в какви пропорции съдържа различните елементи, необходими за човека, също са анализирали и открили каква е пропорцията на елементите в човешкия организъм.
към текста >>

Днес учените са анализирали всички видове храни, и са установили коя храна в какви пропорции съдържа различните елементи, необходими за човека, също са анализирали и открили каква е пропорцията на елементите в човешкия организъм.
Днес и учени и прости, и богати и бедни, и религиозни и светски хора мислят и живеят все по един и същ начин — всички са роби на механическото разбиране на живота и затова за тях нема по-висок идеал от яденето и удоволствието. Девиза на всички е: „да си похапнем и да се поудоволстваме, защото това ще ни остане“. Смисъла на живота се изчерпва с яденето и удоволствието. Не искам да кажа, че не трябва да ядем, защото, както ни казва Учителя на Всемирното Братство, най-важната работа на физическото поле е яденето. Въпроса е, че яденето е цяла наука, която ако е обоснована върху механическото разбиране на живота, не може да ни даде задоволителен резултат. Днес учените са анализирали всички видове храни, и са установили коя храна в какви пропорции съдържа различните елементи, необходими за човека, също са анализирали и открили каква е пропорцията на елементите в човешкия организъм. И върху тази база изграждат своята наука за храненето. Всичко това е хубаво, но не е достатъчно, защото това изследване е само механическо, външно, частично и откъслечно и не може да ни каже нищо за строителните жизнени сили, които стоят зад различните елементи. За да се изясни въпроса за храненето, трябва да се проучи човек в неговата целокупност, и неговото отношение към Космоса, защото има едно взаимоотношение между човека и Космоса. И който иска да изучава науката за храненето от едно по-дълбоко и по-практично гледище, трябва да разбира тези взаимоотношения. Според окултната наука Космоса е жив и разумен и ние хората сме само части на този грамаден организъм.
към текста >>

За да се изясни въпроса за храненето, трябва да се проучи човек в неговата целокупност, и неговото отношение към Космоса, защото има едно взаимоотношение между човека и Космоса.
Не искам да кажа, че не трябва да ядем, защото, както ни казва Учителя на Всемирното Братство, най-важната работа на физическото поле е яденето. Въпроса е, че яденето е цяла наука, която ако е обоснована върху механическото разбиране на живота, не може да ни даде задоволителен резултат. Днес учените са анализирали всички видове храни, и са установили коя храна в какви пропорции съдържа различните елементи, необходими за човека, също са анализирали и открили каква е пропорцията на елементите в човешкия организъм. И върху тази база изграждат своята наука за храненето. Всичко това е хубаво, но не е достатъчно, защото това изследване е само механическо, външно, частично и откъслечно и не може да ни каже нищо за строителните жизнени сили, които стоят зад различните елементи. За да се изясни въпроса за храненето, трябва да се проучи човек в неговата целокупност, и неговото отношение към Космоса, защото има едно взаимоотношение между човека и Космоса. И който иска да изучава науката за храненето от едно по-дълбоко и по-практично гледище, трябва да разбира тези взаимоотношения. Според окултната наука Космоса е жив и разумен и ние хората сме само части на този грамаден организъм. И всички форми и всички живи същества, като части на този велик Космичен организъм, имат свое место и роля в него. И първото условие за един нормален живот на всяко едно разумно същество е да има правилни отношения към Космоса в неговата целокупност, респективно и към неговите части. Това първо отношение вече ще определи и неговия живот и неговото хранене.
към текста >>

Защото при храненето човек приема в себе си известни материали и енергии, които взема от Космоса.
И който иска да изучава науката за храненето от едно по-дълбоко и по-практично гледище, трябва да разбира тези взаимоотношения. Според окултната наука Космоса е жив и разумен и ние хората сме само части на този грамаден организъм. И всички форми и всички живи същества, като части на този велик Космичен организъм, имат свое место и роля в него. И първото условие за един нормален живот на всяко едно разумно същество е да има правилни отношения към Космоса в неговата целокупност, респективно и към неговите части. Това първо отношение вече ще определи и неговия живот и неговото хранене. Защото при храненето човек приема в себе си известни материали и енергии, които взема от Космоса. Затова трябва да знае какво да вземе и как да го вземе. Целият Космос е проникнат от една първична сила, която се явява като носител на живота. Това е тъй наречената жизнена сила или прана, както я наричат индусите, етера на западните окултисти. Тази жизнена сила прониква в целия космос — прониква в твърдата материя и я организира, и е причина за всяко растене и развитие; прониква във въздуха, водата, светлината и всички растителни и животински форми. В съвременната наука много учени дойдоха по опитен начин да покажат нейното съществуване във всички живи организми, като я кръщават с различни имена.
към текста >>

И човек умира, понеже не може да задържи и използва тази сила, която постоянно подмладява организма ни, но има други сили.
От Месмера и Райхенбаха, които нарекоха тази сила животворен магнетизъм и од, до руския учен Гурвич, който случайно се добира до нейното съществуване в организмите, и който я нарича митогенетични лъчи, тя много пъти по различни начини и пътища е констатирана и доказвана. Тя е онзи организиращ елемент, който носи живота в себе си и строи формите. Тя е, както казва Учителя, онази сила, която поставя нещата в равновесие т. е. организира ги. И всеки един организъм, който започва да губи тази жизнена сила, е осъден на смърт и разложение. И човек умира, понеже не може да задържи и използва тази сила, която постоянно подмладява организма ни, но има други сили. които и противодействат и разрушават организма. Тя е онзи тайнствен жизнен еликсир, който носи вечната младост. Като едно грамадно космично течение тя прониква целия космос и подхранва и организира всички форми. И когато говорим за хранене, подразбираме именно това вливане на тази първична космична енергия в нашия организъм. И до толкова, до колкото можем да запазим и използваме тази енергия, до толкова и живеем.
към текста >>

Затова първото нещо което човек трябва да знае, е каква храна да употребява.
Има четири начина за възприемане на тази енергия, а именно: чрез храната, чрез водата, чрез въздуха и чрез светлината. Това с проводници и пътища на тази жизнена сила, която строи нашия организъм. Ето защо. практичната страна на науката за храненето се състои в това, да знаем как да възприемем тази жизнена сила и как да я запазим в организма си. Най-първо, както казах, ние добиваме тази жизнена сила от храната. Затова първото нещо което човек трябва да знае, е каква храна да употребява. Понеже главния източник на тази жизнена енергия за нашата слънчева система е слънцето, то констатирано е, че колкото една храна е повече изложена на въздействието на слънчевата светлина, толкова е по-богата с жизнена енергия. И затова житото, и плодовете които се явяват като пряка кондензирана жизнена енергия, с най-здравословни. А констатирано е от научните изследвания. че витамините, които се съдържат в корите на плодовете и обвивките на житното зърно, за които се знае че с най хранител-ни, с именно носители на разни родове жизнена енергия. Защото трябва да кажа, че жизнената енергия е поляризирана в няколко направления.
към текста >>

И по такъв начин внасят отрова в организма на животните, която отрова, ще премине в човека ако употребява тази храна.
Както слънчевия лъч се разпада на седем спектрални лъчи, така и жизнената сила се поляризира в седем велики космични течения, които в нашата слънчева система с локализирани в слънцето, луната и планетите. В това отношение, научното изследване е доказало, че вегетарианската храна е по-здравословна, и носи по-вече жизнени сили в себе си. Защото ако разгледаме вегетарианството от гледището на окултната наука, то, плюс доказателствата които му дава съвременната наука, ще има и най-силното доказателство, което му дава окултната наука. То се състои в следното: до като в растителните форми жизнената сила, която произвежда растенето е единствената сила, която обуславя живота на растението, то в животинските форми имаме и друг един действащ принцип, кой то е свързан с друг род енергии, които пораждат инстинктите и страстите. И тези два принципа, тези два рода сили с в борба, в животинските форми. И по такъв начин внасят отрова в организма на животните, която отрова, ще премине в човека ако употребява тази храна. Освен отровата. тази храна носи в себе си тази сила, която поражда страстите и инстинктите. Тази е причината, поради която животните живеят сравнително късо, по отношение на растенията. (следва) Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр. 101) Сегашните знания на хората не са достатъчни, за да си обяснят и да схванат правилно същността на живота.
към текста >>

(следва) Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр.
И тези два принципа, тези два рода сили с в борба, в животинските форми. И по такъв начин внасят отрова в организма на животните, която отрова, ще премине в човека ако употребява тази храна. Освен отровата. тази храна носи в себе си тази сила, която поражда страстите и инстинктите. Тази е причината, поради която животните живеят сравнително късо, по отношение на растенията. (следва) Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр. 101) Сегашните знания на хората не са достатъчни, за да си обяснят и да схванат правилно същността на живота. Също така знанията и методите за възпитание не са достатъчно ефикасни. Съвременното възпитание казва: бъди добър, справедлив, разумен, мъжествени пр. Хубави работи. Но как да бъде човек такъв?
към текста >>

Но как да бъде човек такъв?
(следва) Словото на Учителя Новите принципи и методи и възпитанието на човека (Продължение от бр. 101) Сегашните знания на хората не са достатъчни, за да си обяснят и да схванат правилно същността на живота. Също така знанията и методите за възпитание не са достатъчно ефикасни. Съвременното възпитание казва: бъди добър, справедлив, разумен, мъжествени пр. Хубави работи. Но как да бъде човек такъв? Дружи с такива хора, какъвто искаш да станеш. Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син. Но той също трябва да има тия качества. И тогаз ще имат синове и дъщери честни, справедливи и с всички добродетели. Но вие ще кажете: Каквото Господ даде.
към текста >>

За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля.
И тогаз ще имат синове и дъщери честни, справедливи и с всички добродетели. Но вие ще кажете: Каквото Господ даде. Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница. Ако развиете в себе си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум. Казват за някого, че е гениален. За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля. Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете.
към текста >>

И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си.
Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница. Ако развиете в себе си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум. Казват за някого, че е гениален. За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля. Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов.
към текста >>

Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете.
За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля. Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна.
към текста >>

За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности.
Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов?
към текста >>

Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов.
И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си. Мозъкът се намира в постоянен процес на организиране. В един живот от 20-30 години, прекарани в организиране на мозъка, може да се дойде до гениалност. Но ако мислите самопроизволно, без да работите над себе си, да се молите само ида чакате оттук-оттам да ви похвалят, че сте добър човек - с това нищо няма да постигнете. За да стане гениален, човек трябва да работи над себе си, да организира своя мозък и да развива всичките си чувства и способности. Гениалният човек не трябва да бъде слаб и в своя морал и в своята любов. Любовта не седи само във вземане, но и в даване. При любовта ще вземеш и ще дадеш, обмяна трябва да има. И тази обмяна трябва да бъде правилна. Онзи, който обича, в какво ще покаже своята любов? Ако той в най-трудните положения в живота ви не може да застане редом с вас да ви помага, къде е неговата любов?
към текста >>

Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога.
Като се оженят какво ще направят? Да се оженят двама души разбирам, да се разбират и да си помагат. Това е смисълът на женитбата. Женитбата, това е една от великите тайни вътре в природата. Жената е излязла от мъжа и трябва да се върне в мъжа. Човек е излязъл от Бога и трябва да се върне при Бога. Жената като се върне при мъжа и мъжът като се върне при Бога, тогаз нашият живот ще бъде уреден. Сега жената е вънка от мъжа и мъжът е вънка от Бога и вследствие на това се раждат нещастията в живота ни. Докато жената е вънка от мъжа, тя ще греши; и докато мъжът е вънка от Бога, и той ще греши. Жена, която не иска да влезе в мъжа, ще греши, и мъж, който не иска да влезе в Бога, ще греши. Ако мъжът греши, причината е, че не е в Бога; и ако жената греши, причината е, че тя не е в мъжа.
към текста >>

Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее.
С това жената създава най-голямото си нещастие. И мъж, който се опита да подчини Божественото, да прилича на него, и той си създава най- голямото нещастие. Като дойдете до Бога, ще считате неговия закон за свещен. И жената като дойде до мъжа, и тя трябва да го счита за свещен. Говоря за мъжа излязъл от Бога. Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява.
към текста >>

Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе.
И мъж, който се опита да подчини Божественото, да прилича на него, и той си създава най- голямото нещастие. Като дойдете до Бога, ще считате неговия закон за свещен. И жената като дойде до мъжа, и тя трябва да го счита за свещен. Говоря за мъжа излязъл от Бога. Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото.
към текста >>

Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява.
Когато жената намери онзи мъж, по който въздиша и почне да живее в него и когато мъжът намери Бога и заживее в Него - това е доброто семе, което човек трябва да посее. Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете.
към текста >>

Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото.
Това е новият човек, в който трябва да се посее доброто семе. А пък сегашните плевели ще ги оставите, няма да ги скубете. Забелязваш някой дефект. Не се мъчи да го изскубваш. Това не ще рече, че човек трябва да бъде сляп за своите погрешки, но не трябва да се бори с тях да ги изкоренява. Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете. Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека.
към текста >>

Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека.
Човек трябва само да подхранва и проявява Божественото. Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете. Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека. И всички религии в света са методи за възпитание и облагородяване на човека. Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно. Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят.
към текста >>

И всички религии в света са методи за възпитание и облагородяване на човека.
Да се опира върху силните си положителни черти, и оттам да почне да разработва всичките други чувства, сили и способности. Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете. Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека. И всички религии в света са методи за възпитание и облагородяване на човека. Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно. Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят. Всички занемарени чувства и способности могат да се развият.
към текста >>

Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота.
Дружете с хора, които имат вяра, за да развиете вярата си. И любовта в своето проявление подлежи на развитие. Дружете с хора, които имат развити тези качества, които вие нямате, за да ги подхранвате у вас и да ги развиете. Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека. И всички религии в света са методи за възпитание и облагородяване на човека. Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно. Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят. Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си.
към текста >>

Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят.
Това е правилният път за възпитание и облагородяване на човека. И всички религии в света са методи за възпитание и облагородяване на човека. Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно. Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят. Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате. Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия.
към текста >>

За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си.
Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае, как да си помогне; и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно. Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят. Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате. Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия. И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи.
към текста >>

Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате.
Че това е съдба, карма и пр., това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят. Всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци, или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате. Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия. И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи. Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив?
към текста >>

Да допуснем, че един човек не е милостив.
Не се опирайте върху отрицателните страни в човешкия живот, понеже там няма с какво да се занимавате. Винаги се спирайте върху положителните неща, които човек има, защото от тях можете да се ползвате. А върху дефектите на хората не се спирайте, понеже с това ще си създадете само нещастия. И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи. Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари. Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл. Поставете го на изпит. И себе си човек ще постави на един изпит.
към текста >>

Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл.
И когато казва Писанието да възлюбим ближния си, подразбира се, да търсим доброто, което Бог е вложил в нашия ближен, а не недостатъците. Защото от доброто ще се ползваме, а недостатъците, ако ги намериш, кажи му начини ако знаеш, как да ги изправи. Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари. Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл. Поставете го на изпит. И себе си човек ще постави на един изпит. Всеки човек трябва да използва външните условия, при които се намира, и вътрешните възможности, които има, за да се повдигне. И след като се повдигне, ще трябва да работи и за повдигането на другите. Работници се искат за повдигането на света.
към текста >>

И себе си човек ще постави на един изпит.
Да допуснем, че един човек не е милостив. Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари. Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл. Поставете го на изпит. И себе си човек ще постави на един изпит. Всеки човек трябва да използва външните условия, при които се намира, и вътрешните възможности, които има, за да се повдигне. И след като се повдигне, ще трябва да работи и за повдигането на другите. Работници се искат за повдигането на света. Във всички области се искат работници. Ние сега очакваме един по-добър ред и порядък, но всички тези хора трябва да се превъзпитат и пресъздадат.
към текста >>

Всеки човек трябва да използва външните условия, при които се намира, и вътрешните възможности, които има, за да се повдигне.
Как ще го заставите да стане милостив? Ще кажете, че не обича да дава пари. Сега хората не се нуждаят от пари; но да дадеш на човека една хубава мисъл. Поставете го на изпит. И себе си човек ще постави на един изпит. Всеки човек трябва да използва външните условия, при които се намира, и вътрешните възможности, които има, за да се повдигне. И след като се повдигне, ще трябва да работи и за повдигането на другите. Работници се искат за повдигането на света. Във всички области се искат работници. Ние сега очакваме един по-добър ред и порядък, но всички тези хора трябва да се превъзпитат и пресъздадат. Тогаз ще имаме едно общество такова, каквото ние го желаем.
към текста >>

Човек трябва да проучва нещата, които природата е създала.
За да се създаде едно ново общество, хората трябва да превъзпитат и пресъздадат всичките си чувства и способности. Тези усилия, които се правят в науката, в живота и възпитанието, навсякъде се иска знание, за да се тръгне по онзи път, който Природата от хиляди години е начертала и постоянно ни коригира. Това е новата наука и новото знание, които сега влизат в живота и трябва да се изучават. Религиозните ще кажат: Когато дойде Духът, Той ще ни научи. Това е много общо казано. Човек трябва да проучва нещата, които природата е създала. Доброто семе, което е посадено, трябва да израстне. Работете върху това семе, работете върху органите на вашия мозък и не се обезсърчавайте. Когато дойде обезсърчението, то показва, че надеждата ви е слаба. Меланхолията показва, че вярата ви е слаба. Когато изпаднете в безверие и почнете да се съмнявате, любовта ви към Бога е слаба.
към текста >>

всесветски есперантски конгрес, организиран отлично и проведен бляскаво, бе един действително паметен 7-дневен празник на международно единение.
балканските църкви. Изобщо, това. което е характерно за шведската култура и духовен живот — това е голямата свобода, толерантност, но и дисциплина; трезвеност, кооператизъм и благородство — човещина. И ето. в прекрасния Стокхолм, 26. всесветски есперантски конгрес, организиран отлично и проведен бляскаво, бе един действително паметен 7-дневен празник на международно единение. Летен университет, заседания на ЦЕА (Всесветско Есперантско Дружество) отделни събрания не 20 различни международни организации, екскурзии до архипелага и Упсала, концерт, театър. литературна вечер, бал — 2000 конгресисти, — запознавания, и най-после раздела и прощаване I Всичко изглежда като сън — като красив блян, отлетял във вечността! Есперанто бе темата на деня. И във вестници, и по улици, навсякъде се говореше за есперанто. Есперантското движение се ползва с големи симпатии в Швеция.
към текста >>

П. ЛЕКАР И ОКУЛТИЗЪМ Някой питат: как е възможно един лекар, човек на опита, на строгата наука, на наблюдението, който е проучвал човешкото тяло, познава физиологията, физиологичната химия, биологията, може да нагази в такава абстрактна, недоказана, ненаучна област, каквато е окултизмът?
Есперантската федерация също има своите дружества. Така че и в есперантското движение, както и в кооперативното и във въздържателното, Швеция заема може би първото место в света. Наистина, ето отличен пример за нас, българите, и за всички малки народи. Ние можем да бъдем велики само с духовна култура! В България също въздържателното, кооперативното и есперантското движения са сравнително доста силни и ние имаме нужда от по-тесни и оживени културни връзки с Швеция, от която можем да се поучим твърде много! П. ЛЕКАР И ОКУЛТИЗЪМ Някой питат: как е възможно един лекар, човек на опита, на строгата наука, на наблюдението, който е проучвал човешкото тяло, познава физиологията, физиологичната химия, биологията, може да нагази в такава абстрактна, недоказана, ненаучна област, каквато е окултизмът? Как може да се основава човек на психичното и да го поставя като основа на своето медицинско мировъзрение и даже — още по-рисковано — на своята медицинска практика, когато знае се че психическото е проява на физиологията, секреция, или ако щете еманация на нервната тъкан? Не е ли медицината достатъчно точна, прецизна в своите методи на изследване и категорична в своето заключение? Как е възможно? Истина е, че школата, прекарана в медицинския факултет се отразява дълбоко върху мислителната способност на лекаря. Той свиква да търси при своите разсъждения биологическа логика.
към текста >>

Как може да се основава човек на психичното и да го поставя като основа на своето медицинско мировъзрение и даже — още по-рисковано — на своята медицинска практика, когато знае се че психическото е проява на физиологията, секреция, или ако щете еманация на нервната тъкан?
Така че и в есперантското движение, както и в кооперативното и във въздържателното, Швеция заема може би първото место в света. Наистина, ето отличен пример за нас, българите, и за всички малки народи. Ние можем да бъдем велики само с духовна култура! В България също въздържателното, кооперативното и есперантското движения са сравнително доста силни и ние имаме нужда от по-тесни и оживени културни връзки с Швеция, от която можем да се поучим твърде много! П. ЛЕКАР И ОКУЛТИЗЪМ Някой питат: как е възможно един лекар, човек на опита, на строгата наука, на наблюдението, който е проучвал човешкото тяло, познава физиологията, физиологичната химия, биологията, може да нагази в такава абстрактна, недоказана, ненаучна област, каквато е окултизмът? Как може да се основава човек на психичното и да го поставя като основа на своето медицинско мировъзрение и даже — още по-рисковано — на своята медицинска практика, когато знае се че психическото е проява на физиологията, секреция, или ако щете еманация на нервната тъкан? Не е ли медицината достатъчно точна, прецизна в своите методи на изследване и категорична в своето заключение? Как е възможно? Истина е, че школата, прекарана в медицинския факултет се отразява дълбоко върху мислителната способност на лекаря. Той свиква да търси при своите разсъждения биологическа логика. Той не се увлича лесно в революционни, новаторски отклонения, защото е проучил бавната еволюция на медицинската мисъл и всичката нетрайност на множеството хипотези.
към текста >>

Но и истина е, че науката непрестанно еволюира, че все по-нови опитности се трупат на научното поле, че би било опасна закостенялост точно за човека на науката да остава сляп и глух към всичко, което е ново: така будната, логична, системна мисъл на лекаря би могла да върви в крак с еволюцията на общочовешката мисъл и да я предпазва от опасни увлечения.
Истина е, че школата, прекарана в медицинския факултет се отразява дълбоко върху мислителната способност на лекаря. Той свиква да търси при своите разсъждения биологическа логика. Той не се увлича лесно в революционни, новаторски отклонения, защото е проучил бавната еволюция на медицинската мисъл и всичката нетрайност на множеството хипотези. които временно завладяват представителите на медицината, подобно на модерен шлагер, за да бъдат наскоро отхвърлени като негодни. Така се обяснява голямата, и за мнозина странна, консервативност на лекаря. Но и истина е, че науката непрестанно еволюира, че все по-нови опитности се трупат на научното поле, че би било опасна закостенялост точно за човека на науката да остава сляп и глух към всичко, което е ново: така будната, логична, системна мисъл на лекаря би могла да върви в крак с еволюцията на общочовешката мисъл и да я предпазва от опасни увлечения. И точно така може да се обясни, - че е възможно лекарят да се занимава с окултните науки без да е станал нито по-малко научен, нито по-малко полезен. Първо, защото окултизмът съвсем не отрича нито анатомията. нито хистологията, нито биохимията. Те всички си имат своето место като констатиращи фактите научни системи. Нима окултизмът би оспорвал, че човек има два крака, че в мозъка има пирамидални клетки, че сърцето, като се свива, разпраща кръвта по тялото?
към текста >>

Нима окултизмът би оспорвал, че човек има два крака, че в мозъка има пирамидални клетки, че сърцето, като се свива, разпраща кръвта по тялото?
Но и истина е, че науката непрестанно еволюира, че все по-нови опитности се трупат на научното поле, че би било опасна закостенялост точно за човека на науката да остава сляп и глух към всичко, което е ново: така будната, логична, системна мисъл на лекаря би могла да върви в крак с еволюцията на общочовешката мисъл и да я предпазва от опасни увлечения. И точно така може да се обясни, - че е възможно лекарят да се занимава с окултните науки без да е станал нито по-малко научен, нито по-малко полезен. Първо, защото окултизмът съвсем не отрича нито анатомията. нито хистологията, нито биохимията. Те всички си имат своето место като констатиращи фактите научни системи. Нима окултизмът би оспорвал, че човек има два крака, че в мозъка има пирамидални клетки, че сърцето, като се свива, разпраща кръвта по тялото? Нима той би оспорил наблюденията върху еволюцията на яйцето до завършения плод? Но и нито биологът, нито биохимикът, нито хистологът, нито кой да било добросъвестен лекар биха се осмелили да отхвърлят като несъвместима с техните наблюдения психиката, душата. Истина е, че те не могат да я видят както и да секат човешкото тяло, каквито и силни микроскопи да употребяват. Но все пак те остават поразени от проявената разумност и целесъобразност на цялата жизнена механика, в която простата мъртва материя не може да играе друга роля освен тая на камъните и тухлите в ръцете на майстора-архитект при постройката на финна архитектурна сграда. Понятието за разумната душа — обект на окултизма — се натрапва все по-настойчиво.
към текста >>

Пазачът беше доказано честен човек.
Петков изпрати пазача на опитното поле с една кола за да докара инструментите Когато провери докараното той видя, че липсва плугчето и няколко лопати. — Други инструменти не ти ли даде? — запита учуден Петков. — Не. Само това. Пазачът беше доказано честен човек. Наистина Петков не му даде списъка на инструментите, като предостави на Марчев да ги натовари според сметко-разписка, от която си взе препис. Но кой можеше да допусне машинация? Развълнуван, Петков отиде при Марчев. — Бай Стояне, плугчето! — Че не го ли получи?
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си.
Йунод, Пенсена) Бялата Чашка (И. Мидълбийк) Рак и охлювица (басня от Дядо Благо) ЗА ХЛЯБА Хората днес търсят преди всичко хляб, т. е. материални блага, но не знаят и не искат да разберат, че тия блага не ще им бъдат дадени преди те да изправят живота си. Материалните блага са отнети днес на хората именно затова — за да се осъзнаят и да изправят живота си съобразно великите Божествени закони. Каквото и да се прави, страданията, кризите, бедствията, противоречията винаги ще следват хората, докато те не разберат, че тяхното лично щастие и благоденствие е свързано с щастието и благоденствието на другите и докато в своите постъпки не вземат пред вид общите интереси. И не само материалните блага, но и всички други блага ще бъдат отнети от човека, който мисли само за себе си. Страданията на лишената от любов, съчувствие и спокойствие душа не са по-малки от тия на тялото, лишено от хляб, облекло и жилище. Напротив, духовния глад, духовния мраз и духовната нищета, в които изнемогват днес душите на хората, са много по-страшни и по-опасни от физическите. Какво струва ситостта на тялото и хубавото облекло и жилище. когато душата се къса от болки, когато съвестта е нечиста, когато няма мир, спокойствие и истинска вътрешна радост, плод на душевна чистота? Какво струват всички материални богатства на земята, когато липсва истинската, искрена и чиста любов?
към текста >>

Царството Божие е онова състояние на изправност, на лекота, на светлина и радост, когато човек с цялото си същество може да каже: щастлив съм.
Какво струва всичкото земно знание, когато в него липсва истинската светлина за живота, и когато то се употребява за зло вместо за добро ? Какво струва грубата сила и власт, когато в тяхната основа не стои Правдата? Да потърсим първом истински реалните духовни ценности и сили, защото само когато придобием тях, ще можем да имаме и всичко останало. Това е хлябът наш насъщний, без който ще останем гладни и физически и духовно. Царството Божие Като изкореним от човешките сърца егоизма и омразата и ги заменим с любов; като махнем всички болести, всички душевни и телесни разстройства и недъзи и ги заменим с хармонично развитие, със здраве и сила — тогава ще имаме отчасти представа за Царството Божие на земята. Царството Божие е онова състояние на изправност, на лекота, на светлина и радост, когато човек с цялото си същество може да каже: щастлив съм. Царството Божие е оная пълна хармония, онова съгласие между божествената воля, между природните закони и човешките желания, мисли, стремежи и дела, когато думата грях или престъпление няма да съществува. Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот. „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее!
към текста >>

Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот.
Да потърсим първом истински реалните духовни ценности и сили, защото само когато придобием тях, ще можем да имаме и всичко останало. Това е хлябът наш насъщний, без който ще останем гладни и физически и духовно. Царството Божие Като изкореним от човешките сърца егоизма и омразата и ги заменим с любов; като махнем всички болести, всички душевни и телесни разстройства и недъзи и ги заменим с хармонично развитие, със здраве и сила — тогава ще имаме отчасти представа за Царството Божие на земята. Царството Божие е онова състояние на изправност, на лекота, на светлина и радост, когато човек с цялото си същество може да каже: щастлив съм. Царството Божие е оная пълна хармония, онова съгласие между божествената воля, между природните закони и човешките желания, мисли, стремежи и дела, когато думата грях или престъпление няма да съществува. Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот. „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота. Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот.
към текста >>

Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее!
Царството Божие е онова състояние на изправност, на лекота, на светлина и радост, когато човек с цялото си същество може да каже: щастлив съм. Царството Божие е оная пълна хармония, онова съгласие между божествената воля, между природните закони и човешките желания, мисли, стремежи и дела, когато думата грях или престъпление няма да съществува. Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот. „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота. Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот. Казвам грешен и престъпен, защото те внасят дисхармония, нарушават реда и спокойствието, както в своя, тъй и в общия живот. Трупайки богатства, ненужни за самите тях, и неоползотворени за благото на всички, те отнемат хляба и възможността за живота на мнозина, които имат равни права за съществувание. Това е само една част от злото, от което иде тъй наречената от материалистите „борба за съществувание“.
към текста >>

А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане.
Олга Славчева Словото на Учителя В царството на Христа В днешната си беседа няма да Ви говоря за неща, които знаете и които можете да научите от друго място. Светът е пълен с университети, колегии и книги, от където можете да научите много работи. Аз няма да ви говоря за тях. Аз ще ви говоря за онези криви изводи, които често правите в живота си. Религиозните хора, като се намерят в някое трудно положение в живота, когато попаднат на някое противоречие, искат да напуснат този свят и да отидат в онзи свят, където си мислят, че всичко ще им е уредено. А пък светските хора искат да останат в този свят, да си поживеят и да се поудоволстват, защото това щяло да им остане. Преди всичко и двете разбирания са криви и субективни. Когато говорим за онзи свят, разбираме един уреден свят, в който живеят хора със знание и мъдрост. Там няма кризи, нещата не губят своята цена. Там и смърт няма. И ако хората искат да живеят в онзи свят със сегашните си знания и разбирания, това няма да бъде.
към текста >>

За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже.
Какво ще прави с тези две очи. Едното иска да вземе, а другото да даде. Ако вземете повече, а давате по-малко, можете ли да бъдете в царството на Христа? - Не можете. Дойде някой при вас и не можете да го търпите по единствената причина, че не се изказва и не разбира нещата като вас. За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже. Това още не показва неговото вътрешно верую. Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре.
към текста >>

Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош.
Ако вземете повече, а давате по-малко, можете ли да бъдете в царството на Христа? - Не можете. Дойде някой при вас и не можете да го търпите по единствената причина, че не се изказва и не разбира нещата като вас. За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже. Това още не показва неговото вътрешно верую. Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света.
към текста >>

Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират.
- Не можете. Дойде някой при вас и не можете да го търпите по единствената причина, че не се изказва и не разбира нещата като вас. За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже. Това още не показва неговото вътрешно верую. Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света. Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа.
към текста >>

Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре.
За да бъдете в царевото на Христа, когато един човек изказва възгледите си, дайте му да се изкаже. Това още не показва неговото вътрешно верую. Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света. Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа. И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко.
към текста >>

Всеки един човек е проводник на Божественото в света.
Човек може да мисли много право, но се изказва криво и ще го считате за безверник и за лош. Истината е, че този човек не може да се изкаже какво мисли и затова криво го разбират. Затова преди всичко трябва да си давате свобода и да зачиташе свободата и разбиранията на другите, макар и да не сте съгласни с тях. Затова трябва да се даде на всеки човек свобода да се изкаже свободно и добре. И който се изказва и той да гледа да се изказва по-право, да не представя работите в преувеличена форма. Всеки един човек е проводник на Божественото в света. Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа. И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко. Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител.
към текста >>

Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен.
Всеки един от нас е на служба в природата, която е царството на Христа. И ние трябва да бъдем най-добри служители в царството на Христа и да знаем, че всички блага, които идват чрез нас, не са само за нас. Не да раздадем всичко. Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо.
към текста >>

Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота.
Всичко се никога не раздава. Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото дърво.
към текста >>

Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо.
Но ще дадеш онова, което си взел у себе си като служител. Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото дърво. Понеже те всичко имаха и искаха да станат по-богати, от колкото бяха и затова ги изпъдиха вън от рая.
към текста >>

И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо.
Човек е служител в царството на природата и като такъв той трябва да бъде изправен и честен. Ще задържи за себе си онова, което му е нужно за неговия живот, а другото ще предаде на другите, за които е предназначено. Сега хората спорят кой е правоверен. Правоверен човек е онзи, който е свързан с Любовта - вечното начало на живота. Щом човек има Любовта, той е толкова богат, че не се нуждае да вземе нещо. И този човек не може да направи никакво престъпление, понеже всичко има и постоянно дава, защото престъпленията идват само от нямане на нещо. Когато хората искат да вземат, тогава се ражда престъплението. И този факт е проверен. Ева съгреши, понеже искаше да вземе от плода на забраненото дърво. Понеже те всичко имаха и искаха да станат по-богати, от колкото бяха и затова ги изпъдиха вън от рая. Тава е моето тълкуване.
към текста >>

Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение.
Това ни показва статистиката. Така е в живота на хората. Ако се приложеше този принцип и към растителното царство, то би следвало, когато светът се подобрява, плодородието да се намалява, а когато хората грешат, плодородието да се увеличава. Но фактите показват, че не става така. Колкото хората са по-добри, толкова по-голямо плодородие има, и колкото повече грехове и престъпления правят, толкова и плодородието се намалява. Онези, които не са запознати с конкретните отношения, които съществуват между човека и природата, ще кажат че това е едно заблуждение. Но това не е заблуждение, а една действителност, която всеки може да провери и опита. Това са пак данни на статистиката. Това, защо е така, е един дълбок философски въпрос, който изисква подходяща среда и условия, за да се разглежда. Но казвам: не е ли по-добре на земята да има 100 милиона хора и да живеят в мир, разбирателство и братство или да имаме милиарди хора, които постоянно враждуват помежду си? По-добре е, по-малко хора да идват, но да няма сегашните страдания.
към текста >>

В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека.
И все пак то е нещо повече от място за очакване, защото в продължение на това време може да се направи голям напредък. Когато едно де е умира, почти винаги има някои роднини, които го очакват, или при липса не такива, има лица, които през земния си живот са обичали много децата и които и сега намират голяма радост в това да се грижат за оставените сами малки. Извънредната пластичност на астралната материя им дава възможност да правят лесно най-изисканите живи играчки за децата, и затова техния живот представлява една хубава игра. И все пак, тяхното възпитание не е изоставено. Децата биват подразделени на класове съобразно техните темпераменти, но почти без да се обръща внимание на възрастта. В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе.
към текста >>

При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе.
В астралния свят е лесно да се дават нагледни уроци за влиянието на доброто и злото върху поведението и щастието на човека. Тези уроци се отпечатват неизгладимо върху възприемащото и чувстващо астрално тяло и остават с него след раждането. По такъв начин мнозина, водещи благороден живот на земята, дължат до голяма степен това на факта, че са минали през това обучение. Често когато един слаб дух е роден, Духовете на Състраданието (невидимите ръководители на нашата еволюция) правят щото той да умре (да напусне земята) още в ранните години на детството, за да може да получи това допълнително обучение и да го употреби при изпитанията не един тежък живот. И изглежда че често това средство се употребява специално в случаите, когато отпечатването на филма на живота върху астралното тяло е било нарушено поради плачевните викове на неговите близки или защото смъртта му е последвала от нещастна случка или пък на бойното поле. При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее. При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности.
към текста >>

Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности.
При такива обстоятелства човек, в своето следсмъртно състояние не може да изпита истинската сила на чувствата, свързани с преживяванията на земния му живот и затова, когато той е роден и умира в ранна възраст, липсата се попълва както обяснихме по горе. И често дългът да се грижат за едно дете през време на живота му в небето, се пада на тези, които са причината за тази аномалия. Тогава те имат възможността да поправят грешката си и да учат по-добре уроците на живота. Или може би, те стават родители на детето, на което по-рано са повредили, и се грижат за него в продължение на малкото години, които то живее. При това положение, техните истерични плачове след смъртта му нямат вече това въздействие, защото сега, при детския живот, върху етерното тяло не се отпечатват такива картини, които да носят сериозни следствия в следсмъртния живот. Първото небе е също място за напредване за всички, които са били любознателни и с художествени и човеколюбиви склонности. Студентът или философът имат постоянен достъп във всички библиотеки ма света. Художникът получава безкрайна радост в безспирно сменящите се комбинации на цветовете. Той бързо схваща, че неговите мисли съединяват, хармонират и дават форма на тези цветове по желанието му. Неговите творения блестят и сияят с живот, недостъпен за този, който работи с мъртвите земни краски. Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му.
към текста >>

Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека.
На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката. При това, поетът намира едно чудесно вдъхновение в образите и краските, които са главната характеристика на астралния свят. От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение. Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека. Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим. Най-сетне идва време, когато болките и страданията, присъщи на чистилището, заедно с радостта, дошла като последствие от добрите дела на миналия живот, са внедрени, отпечатани в атома-семе на астралното тяло. Двете заедно, те съставляват това, което наричаме съвест, тази движеща сила, която ни предупреждава за злото, като причинител на страдание и ни упътва към доброто, като извор на щастие и радост. Тогава човек напуска своето астрално тяло, което се разпада, също както това става с физическото и етерното тела след напускането им от духа. Той взема със себе си само силите, съдържащи се в атома-семе, които ще образуват зародиша на бъдещите астрални тела, тъй като той е постоянния елемент от същите негови тела на миналото.
към текста >>

Тогава човек напуска своето астрално тяло, което се разпада, също както това става с физическото и етерното тела след напускането им от духа.
От тук той ще вземе материал за работа в своето бъдещо въплъщение. Човеколюбецът работи върху своите планове за издигане но човека. Ако той не успее в един живот, той вижда причините на това, когато влезе в първото небе и се учи как да надвие препятствията и да избегне грешките, които правят плана му неприложим. Най-сетне идва време, когато болките и страданията, присъщи на чистилището, заедно с радостта, дошла като последствие от добрите дела на миналия живот, са внедрени, отпечатани в атома-семе на астралното тяло. Двете заедно, те съставляват това, което наричаме съвест, тази движеща сила, която ни предупреждава за злото, като причинител на страдание и ни упътва към доброто, като извор на щастие и радост. Тогава човек напуска своето астрално тяло, което се разпада, също както това става с физическото и етерното тела след напускането им от духа. Той взема със себе си само силите, съдържащи се в атома-семе, които ще образуват зародиша на бъдещите астрални тела, тъй като той е постоянния елемент от същите негови тела на миналото. Както изяснихме по горе, силите на атома-семе, се оттеглят след напускането на астралното тяло. За материалиста силата и материята са неделими. Окултистът, обаче, знае нещата другояче. За него те не са две съвсем различни и отделни субстанции, но са двата полюса на единия и същ дух.
към текста >>

Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава.
За пояснение да вземем примра с един охлюв. Материята, която е кристализиран дух, съответства на къщата, на черупката на охлюва, която е кристализиран охлюв. Химическата сила, която държи материята, правейки я годна да изгражда формата, и охлюва, който движи своята къщичка, са също две съответствия. Това, което сега е охлюв, след време ще стане къща (черупка), ни това, което сега е сила, след време ще стане материя, паралелно с напредването на процеса на кристализацията. Обратният процес на превръщане материята в дух, също действа постоянно. Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава. Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия. Неоспорим факт е, че само след моралното израждане е следвала икономическата мизерия и страдание. Но що е отговорност? Обяснението на тая идея седи в самата дума. Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си.
към текста >>

Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си.
Най лошата фаза на този процес ний виждаме при разложението, когато човек напуска своите носители и тогава духът на един атом лесно може да се освободи от материята, в която е бил вплетен до тогава. Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия. Неоспорим факт е, че само след моралното израждане е следвала икономическата мизерия и страдание. Но що е отговорност? Обяснението на тая идея седи в самата дума. Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си. Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност. Това чувство дава инициатива. У децата то се постига, когато им се обръща внимание за последствията от делата им, вместо да се наказват. Към възрастните да се приложи похвалата и да се уверят, че другите имат високо мнение за тяхната способност. Отговорен е всеки човек относно друг, който до известна степен е зависим от него, или които е в лошо отношение с него.
към текста >>

Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност.
Отговорността Отговорността принадлежи към една от тия идеи, чието дълбоко значение днес хората игнорират, и чието вземане пред вид само би било достатъчно като пътепоказател за изход от моралната, а вероятно и от икономическата мизерия. Неоспорим факт е, че само след моралното израждане е следвала икономическата мизерия и страдание. Но що е отговорност? Обяснението на тая идея седи в самата дума. Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си. Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност. Това чувство дава инициатива. У децата то се постига, когато им се обръща внимание за последствията от делата им, вместо да се наказват. Към възрастните да се приложи похвалата и да се уверят, че другите имат високо мнение за тяхната способност. Отговорен е всеки човек относно друг, който до известна степен е зависим от него, или които е в лошо отношение с него. Например по-възрастния относно по младия, по-силния относно по слабия, богатия относно бедния, благоразумния относно по-неблагоразумния и т. н.
към текста >>

Отговорен е всеки човек относно друг, който до известна степен е зависим от него, или които е в лошо отношение с него.
Отговорност е отговор, който отделния човек дава на изискванията на съвестта си. Ако човек изпълнява изискването, тогава той е с отговорност, ако ли не, тогава той не притежава чувството на отговорност. Това чувство дава инициатива. У децата то се постига, когато им се обръща внимание за последствията от делата им, вместо да се наказват. Към възрастните да се приложи похвалата и да се уверят, че другите имат високо мнение за тяхната способност. Отговорен е всеки човек относно друг, който до известна степен е зависим от него, или които е в лошо отношение с него. Например по-възрастния относно по младия, по-силния относно по слабия, богатия относно бедния, благоразумния относно по-неблагоразумния и т. н. Ние трябва само да внимаваме на гласа на нашата съвест, която ще ни каже точно какво да правим. Ако всички хора биха обърнали внимание на това, много зло би се избегнело от човешкото общество. Колко нещастия, страдания и даже престъпления стават само поради това, че хората не със съзнателни относно своята отговорност. или понеже те отлагат нещата, което увеличава виновността.
към текста >>

В душата му винаги живееше тъгата по Родината, а Родината на човека е Небето.
Аз си спомням и днес тоя случай тъй ясно, като че ли това бе вчера. Пенсена Бялата Чашка Той никога не бе искал да сгреши, но все пак, той, мъжът, сгреши. Грехът беше изтъкан от безчислено множество нишки между неговия дух и неговата плът. Като че ли някоя лоша фея бе поставила капка отрова в кръвта му през време на раждането, от която са израсли неизтръгваемите корени на греха. Мъжът никога не бе искал това. В душата му винаги живееше тъгата по Родината, а Родината на човека е Небето. Молитвите не помагаха, напразно той се чистеше. Мъжът толкова много се моли ... и толкова продължително се измиваше, отвращавайки се от всякаква нечистота. Той употребяваше прясна вода и благовонен сапун за тялото си и, употребявайки ги, той ги обичаше. А синята небесна твърд, самотните скитания всред природата и всичко красиво той употребяваше за издигане на духа, като същевременно горещо ги обичаше. Отровата обаче не се подаваше на унищожение.
към текста >>

Любовта може най-много да ощастливи човека: но за него тя бе извор на страдания, огорчения ... грехове.
Той опитва различни религиозни пътища ... и понякога, за момент му идваше мисълта: Да, аз наближих, картината ми изглежда позната. Но винаги, като че ли поради фатална, неизбежна съдба, той се връщаше отново на шумния световен пазар, гдето танцуваха неговите грехове под такта на обстоятелствата, наследствеността, страстите и влиянията. И докато те танцуваха, мъжът стоеше настрана, чувствайки се като чужденец. Той опита любовта. Той обичаше много, но не разумно … А ако мъдростта без любов е мъртва, то любовта без мъдрост е опасна. Любовта може най-много да ощастливи човека: но за него тя бе извор на страдания, огорчения ... грехове. Той се чувстваше много изморен. Ден и нощ той бе погълнат от мисълта за своята нечистота, за това, че нито измиването, нито молитвите помагат. Най-после престане да се моли, като мислеше: водата тече към морето а грешниците тегли към себе си дяволът. Макар че аз се осмелих да се считам за син на Бога, но вижда се че не съм такъв … О, колко чуден трябва да е живота на Божиите синове! И макар че той престана да се моли, стремежът не умираше в него.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всяка проява на слабост, всичко, което прави външността на известен човек отблъсваща за нас, има своите причини в преобладаващото негово душевно състояние.
Мислите ни обуславят движенията, държанието и образа на цялото тяло. Законите на красотата и на съвършеното здраве с едни и същи. И едното и другото зависят от душевното състояние или. с други думи, от качеството на мислите, които най-често текат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на изражението произхожда винаги от несъзнателното нарушение на някакъв закон — у млади и у стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всяка проява на слабост, всичко, което прави външността на известен човек отблъсваща за нас, има своите причини в преобладаващото негово душевно състояние. Природата е насадила в нас това, което наричаме инстинкт. Ще ми се да нарека това чувство „Висше прозрение“, защото, когато мразим това, което в своята грозота и безформеност носи в себе си следи на упадък, ние боравим с по-изтънчени чувства. Вроден устрем на човешката природа е да отбягва несъвършеното, да търси относително съвършеното. Нашето висше прозрение има право, когато мрази бръчките на недъгавостта, със същото основание, както когато мрази една мръсна и парцалива дреха! Тялото е жива дреха и същевременно оръдие на духа.
към текста >>

Един нерешителен човек има и в говора си и в тялото си некакви колебливи движения, държане и начини на действие, които, като се повтарят дълго време, правят това тяло неподвижно, тромаво и несръчно.
Защото най-накрая, щом като еволюцията се стреми към обработване и усъвършенстване, всичко трябва да приеме една по-висша форма. Тая магична сила с нашите мисли. Макар и да с невидими за окото, те с така действителни, както цветята, дърветата, плодовете. Мислите непрестанно огъват нашите мускули според ритъма на движението, който се дава от вида на характера. Решителния има друг ход, тоя, който се колебае, — друг. Един нерешителен човек има и в говора си и в тялото си некакви колебливи движения, държане и начини на действие, които, като се повтарят дълго време, правят това тяло неподвижно, тромаво и несръчно. Членовете на тялото с като буквите на едно писмо, което, когато е написано в тревожно и неустановено настроение, се отличава с разпокъсан и пълен с погрешни почерк, а пък безгрижното настроение, ведрото душевно състоя ние дава хубаво съчинени фрази и хармонични линии на почерка. Всеки ден ние вземаме все по-вече образа на една фаза на съществувание, вживяваме се с мислите си в някакъв въображаем характер. Преобладаващата роля, която играем най-често, придава на тялото — маската на тая роля — характерните нейни черти. Който има обичай през по-голямата част от живота си да се оплаква, който си създава сам оргии от лошо настроение с киселото си незадоволство, отравя кръвта си, разсипва чертите на лицето си и разваля безвъзвратно румения си цвят, защото в невидимата лаборатория на духа се е образувало едно отровно нещо — мисълта, която, като се турне в действие, т. е. като се мисли, привлича към себе си, по един неизбежен закон, подобни мисли от окръжаващата среда.
към текста >>

Да се отдадеш на някакво раздразнено безпомощно настроение, значи горе-долу да откриеш вратата на душата си за мислителните флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек в града.
Членовете на тялото с като буквите на едно писмо, което, когато е написано в тревожно и неустановено настроение, се отличава с разпокъсан и пълен с погрешни почерк, а пък безгрижното настроение, ведрото душевно състоя ние дава хубаво съчинени фрази и хармонични линии на почерка. Всеки ден ние вземаме все по-вече образа на една фаза на съществувание, вживяваме се с мислите си в някакъв въображаем характер. Преобладаващата роля, която играем най-често, придава на тялото — маската на тая роля — характерните нейни черти. Който има обичай през по-голямата част от живота си да се оплаква, който си създава сам оргии от лошо настроение с киселото си незадоволство, отравя кръвта си, разсипва чертите на лицето си и разваля безвъзвратно румения си цвят, защото в невидимата лаборатория на духа се е образувало едно отровно нещо — мисълта, която, като се турне в действие, т. е. като се мисли, привлича към себе си, по един неизбежен закон, подобни мисли от окръжаващата среда. Да се отдадеш на някакво раздразнено безпомощно настроение, значи горе-долу да откриеш вратата на душата си за мислителните флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек в града. Това значи, да напълниш своя голям магнит — духа — с вредни, разрушителни токове и да поставиш своята умствена батерия в контакт с всички токове от подобно естество! Който замисля кражба и убийство, попада — с тая мисъл само — в духовно общение с всеки крадец и убиец на земята. Диспепсията (лошо храносмилане) се появява не толкова от самата храна, колкото от настроението, в което ние приемаме обикновено храната. Най чистият хляб, изяден с горчивина, действа като отрова на кръвта. Когато всички около семейната трапеза седят мълчаливо.
към текста >>

Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад.
с онова съсредоточение и принудено изражение на лицето, което като че ли казва: „Ех пак трябва да се мине и това“, когато домакинът се е задълбал в грижите по работата си или във вестника и от него поглъща всичките убийства и самоубийства и скандали, които със станали през последните двадесет и четири часа, когато начумерената господарка на дома прекарва през ума си всичките домакински ядове — там, на тая трапеза, едновременно с ястията се поглъща от всеки един организъм един елемент на яд, тъга и болезненост, който ще се прояви в някакъв вид диспепсия ... от единия край на трапезата чак до другия, без прекъсване в чудесно единство! . . Ако преобладаващия израз на едно лице е някаква гримаса, то значи, че и мислите, зад това чело гримасничат. Ако ъглите на една уста са смъкнати надолу, то значи, че и мислите, които оформяват тая уста и най-често ги владеят, са мрачни и угнетени. Лицето е най-верният признак на духа, за това нищо не е така ценно както първото впечатление. Който смята да остарее, който винаги носи в съзнанието си образа, конструкцията на самия себе си, като човек стар и грохнал — ще бъде надвит от старостта, който пък е в състояние да си начертае един план за самия себе си, един въображаем образ, пълен с младост, сила, здраве, в които да се съсредоточи неотстъпно, зад който да се барикадира против легионите човеци, които постоянно прииждат и му разправят, че ще остарее, че трябва да остарее; който смогне да се слее цял и неотклонно с тоя образ … остава млад. (следва) Словото на Учителя Смисълът на историята Има една нова философия, която хората трябва да проучат, за да избегнат ненужните страдания в живота си. Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота.
към текста >>

Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм.
Старата философия си е изпяла, както казват, своята песен и който очаква от нея разрешение на проблемите на живота, никога няма да ги разреши. Човечеството е влязло в нова фаза на своето развитие, затова му е необходима и една нова философия, нови разбирания, за да може да се справи с новите положения и изисквания на живота. Сега хората се спират върху индивидуалния живот като че той е всичко. Разбирането само на индивидуалния живот е едно частично разбиране и не може да даде разрешения на дълбокия смисъл на живота. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото е смисълът на живота. Здравето на човека не седи само в здравето на неговите пръсти, крака, ръце и пр., то седи в целия организъм. Когато разглеждаме живота индивидуално и частично, той няма никакво разрешение, никакъв смисъл и е пълен само с противоречия. Но има един общ исторически процес, има една космична история, която поставя живота в нова светлина, която ни разкрива, че живота има преди всичко едно общо и велико предназначение и няма защо да се безпокоим за личния си живот, защото всеки един от нас е един малък орган в този сложен Космичен процес на живота и трябва да изпълнява разумно своята функция. Вие искате да станете велики, за да ви се запише името на Земята. Това не е лошо, но е частично схващане на живота, а по-хубаво е да ви е записано името във великата история на живота. Ако искате слава, казва Христос, търсете я в този исторически процес.
към текста >>

Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи.
За да не се отрази вредно събуждането на жълтата раса, европейците трябва добре да познават развитието на историческия процес, в който участват и да знаят своето място в този процес и своята роля. Но европейците със своя спекулативен ум искат да надхитрят природата и някой път сполучват, но тя е по-умна и всякога ще им даде един такъв урок, че ще я помнят. Сега се изисква едно историческо изучаване на живота, за да може той да се схване и разбере като един непреривен процес, а не като отделни случайни феномени; не да се изучава само индивидуалният живот и да се мисли, че той е всичко. Красотата и смисълът на живота е, когато той се схване като единство, като цялост. Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбовието. Съвременните хора са запознати донякъде с ученията на великите Учители на миналото. Едни ми цитират какво е учил Буда; други - какво е учил Христос; трети - какво е учил Мохамед; четвърти - какво учи съвременната наука; пети - какво учи традиционната окултна наука. Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек. Онова, което е казал Христос, не изчерпва Неговото учение.
към текста >>

Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек.
Когато хората живеят само своя индивидуален живот, те са като в едно подземие, където нямат пряко общение с реално - обективния външен свят, откъснати са от чистия въздух и слънчевата светлина. Затворен само в своята индивидуалност, човек не може да види слънцето на любовта и не може да се ползва от нейните животворни лъчи. И сега хората живеят в такова подземие, в безлюбовието. Съвременните хора са запознати донякъде с ученията на великите Учители на миналото. Едни ми цитират какво е учил Буда; други - какво е учил Христос; трети - какво е учил Мохамед; четвърти - какво учи съвременната наука; пети - какво учи традиционната окултна наука. Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек. Онова, което е казал Христос, не изчерпва Неговото учение. Той не е казал същественото на хората, защото тогава човечеството минаваше още своето детско състояние. Че е така, се вижда от следните думи, които той казва на учениците си: „Вам е дадено да разбирате тайните на Царството Божие, но на тях не е дадено.“ А сегашните хора мислят, че на щях е дадено да разберат. Един човек, който боледува и има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбира какво нещо е живота? Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота?
към текста >>

Един човек, който боледува и има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбира какво нещо е живота?
Едни ми цитират какво е учил Буда; други - какво е учил Христос; трети - какво е учил Мохамед; четвърти - какво учи съвременната наука; пети - какво учи традиционната окултна наука. Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек. Онова, което е казал Христос, не изчерпва Неговото учение. Той не е казал същественото на хората, защото тогава човечеството минаваше още своето детско състояние. Че е така, се вижда от следните думи, които той казва на учениците си: „Вам е дадено да разбирате тайните на Царството Божие, но на тях не е дадено.“ А сегашните хора мислят, че на щях е дадено да разберат. Един човек, който боледува и има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбира какво нещо е живота? Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота? Ще кажете, че съдбата му е такава. Това не е наука, това не е разбиране на живота. Аз не разглеждам живота индивидуално, но го вземам в обширен смисъл. Има една Всемирна душа, която живее във всеки човек и тази душа всеки трябва да я слуша.
към текста >>

Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота?
Но това са все стари философии, които не могат да дадат разрешение на живота в онази фаза, в която сега е навлязъл човек. Онова, което е казал Христос, не изчерпва Неговото учение. Той не е казал същественото на хората, защото тогава човечеството минаваше още своето детско състояние. Че е така, се вижда от следните думи, които той казва на учениците си: „Вам е дадено да разбирате тайните на Царството Божие, но на тях не е дадено.“ А сегашните хора мислят, че на щях е дадено да разберат. Един човек, който боледува и има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбира какво нещо е живота? Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота? Ще кажете, че съдбата му е такава. Това не е наука, това не е разбиране на живота. Аз не разглеждам живота индивидуално, но го вземам в обширен смисъл. Има една Всемирна душа, която живее във всеки човек и тази душа всеки трябва да я слуша. Тя е общото във всички хора, тя е вътрешната връзка, която обединява всички хора в едно.
към текста >>

Има една Всемирна душа, която живее във всеки човек и тази душа всеки трябва да я слуша.
Един човек, който боледува и има всички органически недъзи, дадено ли му е да разбира какво нещо е живота? Човек, който претърпява нещастия и катастрофи, дадено ли му е да разбира живота? Ще кажете, че съдбата му е такава. Това не е наука, това не е разбиране на живота. Аз не разглеждам живота индивидуално, но го вземам в обширен смисъл. Има една Всемирна душа, която живее във всеки човек и тази душа всеки трябва да я слуша. Тя е общото във всички хора, тя е вътрешната връзка, която обединява всички хора в едно. Това е което от незапомнени времена хората кръщават със различни имена. Това е Всемирната душа, която разбира всичко и в когото живее тя и който я слуша е блажен. А който не я слуша, е нещастен. За да открие присъствието на тази Всемирна душа в себе си, всеки може да направи един малък опит и да се увери в това.
към текста >>

Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да чувстваме.
Под една или друга форма, в по-слаба или по-силна степен, всички хора вярват в тази Велика Всемирна душа, в тази Космична разумност, която направлява живота на всички същества. И съвременната наука експериментално е установила, че в човешкия мозък съществува един център на вярата. Забелязано е, че хората, у които този център е силно развит, имат силна вяра, а у които е слабо развит, имат слаба вяра. И всичко онова, което се проявява в нашето съзнание, си има своите дълбоки вътрешни причини. Вярата не е нещо, което сега можем да придобием. Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да чувстваме. Нашите мисли, чувства и постъпки, това са факторите, които градят целия наш живот и живота на народите и на цялото човечество. Всички мисли, желания и постъпки, с които живее един народ, се отразяват върху неговия бит. И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива.
към текста >>

У религиозните хора корема спада, а у светските се развива.
Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да чувстваме. Нашите мисли, чувства и постъпки, това са факторите, които градят целия наш живот и живота на народите и на цялото човечество. Всички мисли, желания и постъпки, с които живее един народ, се отразяват върху неговия бит. И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива. У религиозните хора силно се развиват личните чувства. Религиозните хора са крайно честолюбиви. Светският човек като има да яде и да пие, не е толкова взискателен. Той, като го обидиш, ти обръща по-малко внимание, отколкото ако посегнеш на неговите интереси. А религиозният не обича да го обиждаш.
към текста >>

Светският човек като има да яде и да пие, не е толкова взискателен.
И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива. У религиозните хора силно се развиват личните чувства. Религиозните хора са крайно честолюбиви. Светският човек като има да яде и да пие, не е толкова взискателен. Той, като го обидиш, ти обръща по-малко внимание, отколкото ако посегнеш на неговите интереси. А религиозният не обича да го обиждаш. Той иска да го почиташ и уважаваш. Това са две разбирания, две понятия за живота. И всеки един индивид се влияе от онези качества, които функционират в даден случай в народа, към който принадлежи.
към текста >>

Твърдостта - това е едно божествено чувство у човека.
В която раса и да сте, вие не можете да избегнете да не се влияете от общите качества на расата и народа. Вие не можете да бъдете независим, понеже сте само орган в един организъм. Българите например, по какво се отличават? У българите твърдостта е много силно развита. На това се дължи упоритостта на българина. Твърдостта - това е едно божествено чувство у човека. Понякога тя минава в инат и твърдоглавие, но те са анормални отклонения от правилното развитие. Когато е развита нормално, тя е сила на волята. Волята без твърдост не може да бъде пълна. Всички народи представляват органи на едно цяло. И всеки народ според мястото и функцията си развива и съответните качества, които ще бъдат общо достояние.
към текста >>

Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството.
И придобивките на народите през всички исторически епохи, от създаването на света до сега, каквото се е придобило, ще бъде общо достояние на личностите, които са живели в тези народи и в бъдеще ще имат всички придобивки, които народите са придобили и ще придобият. Общите придобивки, достигнати с колективните усилия на цялото човечество, ще бъдат общо благо за цялото човечество. Но това върви по един разумен закон. Сега човечеството още не е дошло да онази степен на развитие, при която да могат да се социализират благата. Но то върви в това направление и не е далеч денят, когато ще се постигне. Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството. И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо. Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин.
към текста >>

Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане.
Сега човечеството още не е дошло да онази степен на развитие, при която да могат да се социализират благата. Но то върви в това направление и не е далеч денят, когато ще се постигне. Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството. И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо. Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства.
към текста >>

В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин.
Всеки един човек - повече или по-малко, работи за повдигането на челото човечество; и всички народи работят за повдигането на човечеството. И каквото и да става, в каквото и направление да върви човечеството каквото и да става в процеса на развитието, всичко туй ще бъде използвано за повдигането на човечеството и за общото човешко благо. Защото историческото развитие не е един произволен механичен процес, а един сложен психически и органически процес, който се развива под вещото ръководство на велики космични същества. Но понеже в този голям процес, на човека е дадена свобода на избор, той прави много грешки, които му струват скъпо, но пак послужват за общото повдигане. Ако историческият процес се гледа в тази светлина, ще ни станат понятни много непонятни иначе явления в историята на човечеството. В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята.
към текста >>

Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята.
В този смисъл и войните се използват за добро, но те не са дело на великите космични ръководители на историческия процес, както мислят някои, които имат само книжни и елементарни познания по окултизма, а те са резултат на свободния избор на човека да живее по един или друг начин. А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят.
към текста >>

За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека.
А космичната разумност само ги използва за добро, тъй както земеделеца използва тора. Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят. Той е също така силно ангажиран в това да учи как да изгражда едно тяло, което ще му даде по-добра възможност де се прояви.
към текста >>

Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето.
Така че войните, социалните кризи и бедствия, не са предвидени в първичния план на историческото развитие, но са резултат на свободни избор на съществата, които участват в този процес. Те не са необходимост, а са вметнати явления обусловени от стечението на известни обстоятелства. Така че всичко, което става в историята и в природата, ще се използва за добро - не от наше лично гледище, но понеже над човешката раса има друга една по-напреднала раса, която ръководи съдбините на сегашното човечество, тя използва всички наши погрешки като тор за нашето растене. Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят. Той е също така силно ангажиран в това да учи как да изгражда едно тяло, което ще му даде по-добра възможност де се прояви. Пред назначението на човека е да стане едно творческо интелигентно същество и той се подготвя за това винаги.
към текста >>

Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят.
Това е една раса, която е съществувала преди появата на сегашния човек на Земята. За тази раса се загатва в Библията със следната фраза: „ И духът Божи се носеше над повърхността на земята.“ - И дълго след това Бог направил човека. Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят. Той е също така силно ангажиран в това да учи как да изгражда едно тяло, което ще му даде по-добра възможност де се прояви. Пред назначението на човека е да стане едно творческо интелигентно същество и той се подготвя за това винаги. През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове тела — включително физическото. По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила.
към текста >>

Пред назначението на човека е да стане едно творческо интелигентно същество и той се подготвя за това винаги.
Това са разумни същества, които са били на Земята преди сегашния човек и главния център, на които е било слънцето. Предполага се, че тази раса е живяла и живее на слънцето и оттам е направлявала и направлява развитието на расите на Земята, на Венера, на Меркурий, на Марс и на всички останали планети - понеже според окултната наука на всички планети има хора, които се направляват от тази раса, която живее на Слънцето. Из беседата, държана от Учителя на 18 ноември 1934 г. Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят. Той е също така силно ангажиран в това да учи как да изгражда едно тяло, което ще му даде по-добра възможност де се прояви. Пред назначението на човека е да стане едно творческо интелигентно същество и той се подготвя за това винаги. През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове тела — включително физическото. По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила. Също така тези, които ние наричаме „мъртви“ ни помагат за да можем да живеем. От своя страна пък те са подпомогнати от тъй наречените „природни духове“, които са на тяхно разположение.
към текста >>

Самият човек е част от тази сила.
Животът е по-драгоценен (следва) Макс Хайндел (11) ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА Второто небе (продължение от брой 115) Дейността на човека в Небесния свят не е ограничена само в промяна на земната повърхност, която ще бъде сцената на неговите бъдещи борби за завладяване на физическия свят. Той е също така силно ангажиран в това да учи как да изгражда едно тяло, което ще му даде по-добра възможност де се прояви. Пред назначението на човека е да стане едно творческо интелигентно същество и той се подготвя за това винаги. През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове тела — включително физическото. По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила. Също така тези, които ние наричаме „мъртви“ ни помагат за да можем да живеем. От своя страна пък те са подпомогнати от тъй наречените „природни духове“, които са на тяхно разположение. Човек бива ръководен в тази си работа от Учители принадлежащи към висшите творчески йерархии, които му помагат да изгражда своите тела преди да достигне до самопознание, по същия начин, както той сам изгражда сега телата си през време на сън. През време на небесния живот, тия същества учат човека напълно съзнателно. Художникът е учен да изгражда едно акуратно око, способно да схване добре перспективата на нещата и да различава цветовете и сенките до степен, недостъпна на тези, които не се интересуват от цветовете и светлината.
към текста >>

Човек бива ръководен в тази си работа от Учители принадлежащи към висшите творчески йерархии, които му помагат да изгражда своите тела преди да достигне до самопознание, по същия начин, както той сам изгражда сега телата си през време на сън.
През време на своя небесен живот, той се учи да изгражда всички видове тела — включително физическото. По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила. Също така тези, които ние наричаме „мъртви“ ни помагат за да можем да живеем. От своя страна пък те са подпомогнати от тъй наречените „природни духове“, които са на тяхно разположение. Човек бива ръководен в тази си работа от Учители принадлежащи към висшите творчески йерархии, които му помагат да изгражда своите тела преди да достигне до самопознание, по същия начин, както той сам изгражда сега телата си през време на сън. През време на небесния живот, тия същества учат човека напълно съзнателно. Художникът е учен да изгражда едно акуратно око, способно да схване добре перспективата на нещата и да различава цветовете и сенките до степен, недостъпна на тези, които не се интересуват от цветовете и светлината. Математикът се занимава с пространството, а способността за схващане на пространството е свързана с деликатното устройство на трите полуокръжни канали, които са разположени във вътрешната част ма ухото и всеки от които се отнася към едно от трите измерения на пространството. Логичната мисъл и математичните способности на човека са толкова по-големи, колкото по-добре действат тия полуокръжни канали. Музикалните способности също така са зависими от този фактор, но освен необходимостта от правилно развитие но полуокръжните канали, за музиканта се изисква и извънредна чувствителност на „Кортиевите струни“ каквито има около десет хиляди в човешкото ухо и всяка от които е способна да възприеме около 25 различни тонови градации.
към текста >>

През време на небесния живот, тия същества учат човека напълно съзнателно.
По-рано ние говорихме за силите, които работят върху положителния и отрицателния полюси на различните етери. Самият човек е част от тази сила. Също така тези, които ние наричаме „мъртви“ ни помагат за да можем да живеем. От своя страна пък те са подпомогнати от тъй наречените „природни духове“, които са на тяхно разположение. Човек бива ръководен в тази си работа от Учители принадлежащи към висшите творчески йерархии, които му помагат да изгражда своите тела преди да достигне до самопознание, по същия начин, както той сам изгражда сега телата си през време на сън. През време на небесния живот, тия същества учат човека напълно съзнателно. Художникът е учен да изгражда едно акуратно око, способно да схване добре перспективата на нещата и да различава цветовете и сенките до степен, недостъпна на тези, които не се интересуват от цветовете и светлината. Математикът се занимава с пространството, а способността за схващане на пространството е свързана с деликатното устройство на трите полуокръжни канали, които са разположени във вътрешната част ма ухото и всеки от които се отнася към едно от трите измерения на пространството. Логичната мисъл и математичните способности на човека са толкова по-големи, колкото по-добре действат тия полуокръжни канали. Музикалните способности също така са зависими от този фактор, но освен необходимостта от правилно развитие но полуокръжните канали, за музиканта се изисква и извънредна чувствителност на „Кортиевите струни“ каквито има около десет хиляди в човешкото ухо и всяка от които е способна да възприеме около 25 различни тонови градации. В ухото на болшинството от хората тия струни възприемат не по-вече от три до десет различни градации.
към текста >>

Логичната мисъл и математичните способности на човека са толкова по-големи, колкото по-добре действат тия полуокръжни канали.
От своя страна пък те са подпомогнати от тъй наречените „природни духове“, които са на тяхно разположение. Човек бива ръководен в тази си работа от Учители принадлежащи към висшите творчески йерархии, които му помагат да изгражда своите тела преди да достигне до самопознание, по същия начин, както той сам изгражда сега телата си през време на сън. През време на небесния живот, тия същества учат човека напълно съзнателно. Художникът е учен да изгражда едно акуратно око, способно да схване добре перспективата на нещата и да различава цветовете и сенките до степен, недостъпна на тези, които не се интересуват от цветовете и светлината. Математикът се занимава с пространството, а способността за схващане на пространството е свързана с деликатното устройство на трите полуокръжни канали, които са разположени във вътрешната част ма ухото и всеки от които се отнася към едно от трите измерения на пространството. Логичната мисъл и математичните способности на човека са толкова по-големи, колкото по-добре действат тия полуокръжни канали. Музикалните способности също така са зависими от този фактор, но освен необходимостта от правилно развитие но полуокръжните канали, за музиканта се изисква и извънредна чувствителност на „Кортиевите струни“ каквито има около десет хиляди в човешкото ухо и всяка от които е способна да възприеме около 25 различни тонови градации. В ухото на болшинството от хората тия струни възприемат не по-вече от три до десет различни градации. Между обикновените музиканти възприемателната способност възлиза на около петнадесет тона за всяка струна; а при гениалния музиканти, който е способен да възприеме небесната музика и да я предаде долу на земята, ние имаме на лице една много по-висока чувствителност, нужна за възприемане и различаване най-малките разлики при изпълнение на сложните композиции. Индивидите, които се нуждаят от подобни изтънчени органи за изразяване на техните способности, се намират под специални грижи в небесния свят, отговарящи на високата степен на тяхното развитие. Никой друг на може да се издигне тъй високо, както музикантът, нещо което е напълно естествено, тъй както художникът получава своето вдъхновение предимно от света на краските — близкия до нас астрален свят — а пък музикантът се стреми да ни приведе в атмосферата на нашата Небесна Родина (на която ние, като духове, сме граждани), и да предаде в звуците на земния живот, това, което е горе.
към текста >>

Инструмента, чрез който човек чувства музиката, е най-съвършения орган.
Нему е поверена най-висшата мисия, тъй като музиката е най-висшия изразител ма живота на душата. Това изкуство стои по-високо от всички други, което е ясно, като се взема пред вид, че една статуя или една картина, след като са създадени, си остават завинаги в същото положение. Те са взети от астралния свят и са прели една кристализирала форма, докато пък музиката, бидейки по произход от небесния свят, е много по-пластична и може да бъде възпроизведена наново винаги. Тя не може да бъде затворена, както показват опитите да се направи това частично чрез фонографа и електрическото пиано. Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното. Инструмента, чрез който човек чувства музиката, е най-съвършения орган. Ухото схваща звуците много по-точно отколкото окото цветовете и формите. Като приложение към музикалното ухо, музикантът трябва да притежава продълговата префинена ръка, с нежни пръсти и чувствителни нерви, защото в противен случай той не ще може да възпроизведе мелодиите, които чува. Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него. По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя.
към текста >>

Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него.
Тъй възпроизведената музика губи много от своята красота и сила на въздействие върху душата, отколкото когато идва направо от своя свят, носейки, припомняйки на душата спомените за нейната Родина, и говорейки й с един език, чиято красота не може да се сравни с нищо, което може да изрази мрамора или платното. Инструмента, чрез който човек чувства музиката, е най-съвършения орган. Ухото схваща звуците много по-точно отколкото окото цветовете и формите. Като приложение към музикалното ухо, музикантът трябва да притежава продълговата префинена ръка, с нежни пръсти и чувствителни нерви, защото в противен случай той не ще може да възпроизведе мелодиите, които чува. Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него. По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя. Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена.
към текста >>

След това човек работи вече съзнателно.
Като приложение към музикалното ухо, музикантът трябва да притежава продълговата префинена ръка, с нежни пръсти и чувствителни нерви, защото в противен случай той не ще може да възпроизведе мелодиите, които чува. Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него. По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя. Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява. Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата.
към текста >>

Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане.
Природен закон е, че никой не може да обитава в едно тяло, което той сам не може да си създаде. Първом човек се учи да изгражда едно тяло, а после се учи да живее с него. По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя. Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява. Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата. Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят.
към текста >>

Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес.
По тоя начин той разкрива неговите недостатъци и се учи как да ги поправя. Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява. Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата. Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят. Това би било все едно да вярваме, че като подхвърлим във въздуха една кутия с букви, то докато тя падне на земята, буквите сами ще се наредят в думи, съставляващи заедно една прекрасна поема. Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор.
към текста >>

И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява.
Всички хора работят несъзнателно за изграждане на своите тела в периода преди раждането, докато в новите тела се вгради квинтесенцията на предишните тела, която се съдържа в атома-семе. След това човек работи вече съзнателно. Затова колкото един човек е по-напреднал и колкото повече той е работил върху своите тела на земята, толкова по-голяма сила ще има за изграждаме на нови тела при едно ново раждане. Напредналият ученик на една окултна школа понякога започва да работи съзнателно върху своето ново тяло веднага щом работата на първите три седмици след зачатието (която принадлежи изключително на майката) е завършена. Когато периода на несъзнателното изграждаме на телата е минал, човек има възможност да упражни своята вродена творческа сила и тогава започва епигенезиса — истинският творчески процес. И така, ние виждаме че човек се учи до изгражда своите носители-тела на небето, а на земята се учи да ги употребява. Природата е предвидила всички видове опитности по един такъв чудесен начин и с такава всепроникваща мъдрост, че колкото по-дълбоко проникваме в нейните тайни, толкова повече се разкрива пред нас нашата ограниченост, заедно с растящото ни удивление и смирение пред Бога, чийто видим образ е природата. Колкото повече изучаваме нейните чудеса, толкова по-ясно схващаме, че безграничната Вселена не е някаква бездушна, вечно движеща се от само себе си машина, както ни уваряват тия, които не мислят. Това би било все едно да вярваме, че като подхвърлим във въздуха една кутия с букви, то докато тя падне на земята, буквите сами ще се наредят в думи, съставляващи заедно една прекрасна поема. Колкото по-голяма е сложността на световното устройство, толкова по-голяма тежест има аргумента, който ни говори за съществуването на един мъдър Божествен Автор. (следва) Загадката на съня Тук даваме описание на един сън, който е взет от книгата „Тайнственото“ на Камил Фламарион.
към текста >>

„Причината на цялото нещастие бил един човек с бели ръкави на ризата си, който минал покрай коня и го уплашил.“ Г. Д.
която до тоя момент съм спяла, бях тласната от удара под корема на коня, който ми издраска лицето и гърдите с краката си и, в усилията си да стане, ме натисна към камъните на пътя, върху които беше дясната страна на лицето ми. „Кръвта течеше изобилно, тъй като дясното ми ухо бе разкъсано. Аз чувах отчаяните викове на другите, които ме търсеха, но не можах да отговоря. Никаква светлина нямаше през тази нощ. Най после дойдоха да ни помогнат от една близка къща и ме намериха паднала в безсъзнание и в едно окаяно положение. „Причината на цялото нещастие бил един човек с бели ръкави на ризата си, който минал покрай коня и го уплашил.“ Г. Д. Париж (писмо 625) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите на Учителя) ЖивЬл някога един чудак в своите разбирания и проявления. Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помни да е направил някому най-малкото добро. Наричал се граф Карнаций. Богат човек бил този граф. Живял близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка.
към текста >>

Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помни да е направил някому най-малкото добро.
Аз чувах отчаяните викове на другите, които ме търсеха, но не можах да отговоря. Никаква светлина нямаше през тази нощ. Най после дойдоха да ни помогнат от една близка къща и ме намериха паднала в безсъзнание и в едно окаяно положение. „Причината на цялото нещастие бил един човек с бели ръкави на ризата си, който минал покрай коня и го уплашил.“ Г. Д. Париж (писмо 625) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите на Учителя) ЖивЬл някога един чудак в своите разбирания и проявления. Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помни да е направил някому най-малкото добро. Наричал се граф Карнаций. Богат човек бил този граф. Живял близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка. Всички хора които го познавали имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал. Близо до къщата на графа живял беден, скромен човек, но голям философ наречен Севадин.
към текста >>

Богат човек бил този граф.
Най после дойдоха да ни помогнат от една близка къща и ме намериха паднала в безсъзнание и в едно окаяно положение. „Причината на цялото нещастие бил един човек с бели ръкави на ризата си, който минал покрай коня и го уплашил.“ Г. Д. Париж (писмо 625) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите на Учителя) ЖивЬл някога един чудак в своите разбирания и проявления. Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помни да е направил някому най-малкото добро. Наричал се граф Карнаций. Богат човек бил този граф. Живял близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка. Всички хора които го познавали имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал. Близо до къщата на графа живял беден, скромен човек, но голям философ наречен Севадин. И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и обуща, от никого нищо не приемал. Живял с каквото имал.
към текста >>

Всички хора които го познавали имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал.
Париж (писмо 625) Граф Карнаций и Севадин (Из беседите на Учителя) ЖивЬл някога един чудак в своите разбирания и проявления. Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помни да е направил някому най-малкото добро. Наричал се граф Карнаций. Богат човек бил този граф. Живял близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка. Всички хора които го познавали имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал. Близо до къщата на графа живял беден, скромен човек, но голям философ наречен Севадин. И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и обуща, от никого нищо не приемал. Живял с каквото имал. Никога не търсил удобства в живота си, задоволявал се с най-малкото, което имал. Занимавал се обаче с философия и наука — единствено удоволствие в неговия живот.
към текста >>

Близо до къщата на графа живял беден, скромен човек, но голям философ наречен Севадин.
Той бил затворен, саможив човек, така далеч от хората и техните болки и страдания, че сам не помни да е направил някому най-малкото добро. Наричал се граф Карнаций. Богат човек бил този граф. Живял близо до морето, дето имал обичай да излиза често на разходка. Всички хора които го познавали имали лошо мнение за него, като жесток, суров човек — никому благ поглед, никому дума не казвал, на никой просяк милостиня не давал. Близо до къщата на графа живял беден, скромен човек, но голям философ наречен Севадин. И той бил голям чудак: бедно облечен, без шапка и обуща, от никого нищо не приемал. Живял с каквото имал. Никога не търсил удобства в живота си, задоволявал се с най-малкото, което имал. Занимавал се обаче с философия и наука — единствено удоволствие в неговия живот. Прекарвал дните на своя живот като философ — стоик.
към текста >>

Карнаций не могъл да си обясни, кой е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг.
Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението.“ Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно как да запази тия изречения, едно от друго по хубави и смислени. Севадин от далеч наблюдава, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаций не могъл да си обясни, кой е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: „Да не би това, да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак! “ Продължавал той да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали. „Важни са тия мисли, не трябва да се изоставят така на морските вълни, да бъдат заливани, си казва той. Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв. Не далеч от него седи Севадин и наблюдава.
към текста >>

— Беден човек ли си?
„Важни са тия мисли, не трябва да се изоставят така на морските вълни, да бъдат заливани, си казва той. Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв. Не далеч от него седи Севадин и наблюдава. Като го забелязва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: — Ти без работа ли си? — Да. — Беден човек ли си? — Да. беден съм. — Знаеш ли да пишеш? — Зная. — Вземи тогава този лист и молив и тръгни след мене, ще ти кажа какво ще правиш.
към текста >>

Казва му Карнаций: Ти си прост човек, не разбираш тия изречения, но нищо от това.
Севадин пише. Отиват на друго място. Карнаций чете второ изречение, а Севадин пише. Отиват на трето, на четвърто место. Севадин преписва всичките написани изречения. Казва му Карнаций: Ти си прост човек, не разбираш тия изречения, но нищо от това. Утре пак ще дойдеш на същото място. Всичко, което съм ти продиктувал до сега, както и това, което ще ти диктувам за в бъдеще, ще препишеш на чисто и така ще ми го донесеш. Ден след ден отивал Севадин на морския брег и преписвал своите изречения. И по тоя начин, между граф Карнаций и Севадин се създала една вътрешна връзка. По едно време Карнаций чете едно от написаните изречения: „Пий от самоизцедения сок на Лозовата пръчка !
към текста >>

— Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ.
И по тоя начин, между граф Карнаций и Севадин се създала една вътрешна връзка. По едно време Карнаций чете едно от написаните изречения: „Пий от самоизцедения сок на Лозовата пръчка ! “ След това прочита второ изречение: „Пий от живата вода, която тече“. И най-после прочита третото изречение; „Направи най-малкото добро което никога до сега не си направил“. Той се замислил дълбоко върху тия изречения и казал на Севадина. — Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим и техния резултат. Ще приложа простото изречение, да направя най-малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро? — Помисли малко, казва му Севадин. — Добре, ще помисля.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Няма лек път там, гдето, за постигане на горепосочената цел, човек трябва да стане господар, да овладее в себе си нови, мощни, спящи до сега сили, които, както и всяка сила, представляват нож с две остриета, и чието обладаване, естествено, е придружено с известни опасности.
Хората са свързали съзнанието си с тия отживелици и вейки опит да им се отнемат представлява за тях най-страшно покушение против самия им живот. Да ги изгубят — за тях като че ли е все едно да изгубят живота си. Когато в същност, истината е съвсем друга. * Всеки, който искрено и сериозно иска да тръгне по пътя към Новото, трябва да бъде готов на известен риск, на известни жертви, трябва да знае, че тоя път е съпроводен с известни опасности. Няма лек път там, гдето трябва да се премине от една форма в друга, гдето съзнанието трябва да разкъса оковите на ограничението, за да влезе във връзка с всичко, да изпълни и обгърне всичко. Няма лек път там, гдето, за постигане на горепосочената цел, човек трябва да стане господар, да овладее в себе си нови, мощни, спящи до сега сили, които, както и всяка сила, представляват нож с две остриета, и чието обладаване, естествено, е придружено с известни опасности. Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа. Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот. Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време. Затова преждевременното събуждане на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това. Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред!
към текста >>

Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа.
Да ги изгубят — за тях като че ли е все едно да изгубят живота си. Когато в същност, истината е съвсем друга. * Всеки, който искрено и сериозно иска да тръгне по пътя към Новото, трябва да бъде готов на известен риск, на известни жертви, трябва да знае, че тоя път е съпроводен с известни опасности. Няма лек път там, гдето трябва да се премине от една форма в друга, гдето съзнанието трябва да разкъса оковите на ограничението, за да влезе във връзка с всичко, да изпълни и обгърне всичко. Няма лек път там, гдето, за постигане на горепосочената цел, човек трябва да стане господар, да овладее в себе си нови, мощни, спящи до сега сили, които, както и всяка сила, представляват нож с две остриета, и чието обладаване, естествено, е придружено с известни опасности. Така, при встъпването си в Новата Ера, която ни разкрива пътя към Космичното Съзнание, човек трябва да овладее в себе си силите на свещения, Божествен Огън, силите на безсмъртния Кундалини, спящи досега в човека, но за които ни говорят окултистите от всички времена — ония малината, които са ги пробудили и овладели и с това са се издигнали във висините на Духа. Чрез Агни Йога — или Огнена Йога, на човечеството се дава пътя към обладаването на тия мощни космични сили, които действат чрез неговия организъм и които ще ни дадат възможност да се справим с изпитанията, предшестващи влизането ни в Новата Ера, а също така — да се свържем съзнателно с Безграничния Всемир, черпейки от него неизчерпаемите богатства на Божествения Живот. Едно само ще прибавим накрай, което трябва да бъде запомнено от всички стремящи се: всяко нещо е полезно и добро само когато става на своето време. Затова преждевременното събуждане на Кундалини ще донесе само страдания за тези, които не са подготвени за това. Нужна е осторожност, нужна е чистота, нужно е освобождаване от всичко старо, за да може Свещеният Огън да пламне в сърцата и душите — без да изгаря и унищожава -— а да твори, да изгражда, да осветлява и води напред! За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената Пещ на върховната Мъдрост.
към текста >>

— В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима.
За да влезем безболезнено и да излезем неуязвени от Огнената Пещ на върховната Мъдрост. на върховната мощ и сила, трябва да бъдем чисти като библейските младенци — Сидрах, Месах и Авденаго. К. Хваление От всички ангели прекрасни по небето И гений най-велик родений на земята. От всичко що е най - възвишено и свято, Кое на този свят познала е душата. Това си Ти —Бог мой — велико, чудно слънце, Това си Ти, Любов със нищо несравнима! — В човека проявен и в мъничкото зрънце И в летний хубав ден и в мразовита зима. Това си Ти, о Лъч навсякъде що грееш; И в нежните цветя, в гори, поля безкрайни На потока игрив Ти в струите живееш — На всяка жива твар разкриваш своите тайни. И във вихрения бяг на морски урагани. В пустинния самум, в беди и мор — несрети И в сълзите дори от мъка насъбрани. И в светлия възторг на всичките поети. Във всичките звезди, в небесните сияния, И в пухкавия сняг и ледните кристали, И в малкия цветец що лей благоухания, И в рояка пчели в полето забръмчали.
към текста >>

Не бърза само разумният човек.
е посетил няколко от европейските държави (Германия. Франция и Англия) и той така описва картината на улицата: „Всички бързат, тичат, надпреварват се, като че някъде бе станало пожар или земетръс и всички бягаха за да се спасят. Същото бързане както в подземния тъй и в надземния Париж, Берлин или Лондон. Едно постоянно нестихващо брожение.“ Всички бързат, и млади и стари. Децата бързат да пораснат, възрастните бързат да се настанят на работа — бързат да се осигурят. Не бърза само разумният човек. Той работи неспирно за придобиване на добродетели, работи за своето самоусъвършенстване. Как? — Чрез завладяване на своите мисли, завладяване на своите чувства и контролиране на своите постъпки. Два пътя живота очертава: пътя на материалиста, който се стреми да обсеби, да завладее колкото се може повече материални блага и вторият път е тоя на окултиста, който се стреми не да завладява, а да проумява причините и пътищата на събитията. Докато първия желае „добив“, то втория се стреми към „съвършенство“. „Полека бързай“ — казва една народна поговорка т. е.
към текста >>

Само така човек би могъл да отстрани много от неприятностите, които сами поради неспазване на времето си създаваме.
— Чрез завладяване на своите мисли, завладяване на своите чувства и контролиране на своите постъпки. Два пътя живота очертава: пътя на материалиста, който се стреми да обсеби, да завладее колкото се може повече материални блага и вторият път е тоя на окултиста, който се стреми не да завладява, а да проумява причините и пътищата на събитията. Докато първия желае „добив“, то втория се стреми към „съвършенство“. „Полека бързай“ — казва една народна поговорка т. е. не бързай, но и не закъснявай. Само така човек би могъл да отстрани много от неприятностите, които сами поради неспазване на времето си създаваме. Не бързай да установиш причинната връзка между едно настоящо обективно явление и едно свое вътрешно преживяване, защото голяма е вероятността да попаднеш в грешка. С това не искам да отрека причинната зависимост между явленията от външния и вътрешен живот на човека, а само да намекна, че тая връзка не е толкова груба и очебийна и че за да се установи е нужно много, много наблюдения и продължително време. И всяко бързане в тая насока ни излага на риск да станем повърхностни. Не бързай! Да бързаш, значи да не дочакаш естественото необходимо време за узряване на плодовете, а неузрелия плод е безвкусен и горчив.
към текста >>

С това не искам да отрека причинната зависимост между явленията от външния и вътрешен живот на човека, а само да намекна, че тая връзка не е толкова груба и очебийна и че за да се установи е нужно много, много наблюдения и продължително време.
Докато първия желае „добив“, то втория се стреми към „съвършенство“. „Полека бързай“ — казва една народна поговорка т. е. не бързай, но и не закъснявай. Само така човек би могъл да отстрани много от неприятностите, които сами поради неспазване на времето си създаваме. Не бързай да установиш причинната връзка между едно настоящо обективно явление и едно свое вътрешно преживяване, защото голяма е вероятността да попаднеш в грешка. С това не искам да отрека причинната зависимост между явленията от външния и вътрешен живот на човека, а само да намекна, че тая връзка не е толкова груба и очебийна и че за да се установи е нужно много, много наблюдения и продължително време. И всяко бързане в тая насока ни излага на риск да станем повърхностни. Не бързай! Да бързаш, значи да не дочакаш естественото необходимо време за узряване на плодовете, а неузрелия плод е безвкусен и горчив. Полека бързай. Само така ще можеш да избегнеш много ненужни страдания.
към текста >>

Истината е нещо вечно и безсмъртно а ти — човекът, си само неин временен носител.
Полека бързай. Само така ще можеш да избегнеш много ненужни страдания. Който закъснява греши, а който прибързва дваж греши. Затова не бързай да отъждествяваш истината със себе си, и не считай, че всяка борба против тебе е борба против истината. Не! Истината и ти, сте две различни неща, които не бива да се смесват. Истината е нещо вечно и безсмъртно а ти — човекът, си само неин временен носител. Не бързай да даваш обещание, което не знаеш дали ще изпълниш. Не бързай да се отплащаш за сторено на теб зло, а обмисли добре и чак тогава вземи решение което безвъзвратно трябва да изпълниш. Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести. Това бързане днес е предимно за материални блага. Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства.
към текста >>

Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести.
Затова не бързай да отъждествяваш истината със себе си, и не считай, че всяка борба против тебе е борба против истината. Не! Истината и ти, сте две различни неща, които не бива да се смесват. Истината е нещо вечно и безсмъртно а ти — човекът, си само неин временен носител. Не бързай да даваш обещание, което не знаеш дали ще изпълниш. Не бързай да се отплащаш за сторено на теб зло, а обмисли добре и чак тогава вземи решение което безвъзвратно трябва да изпълниш. Тази трескава бързина, с която работи модерния културен човек, изтощава нервната система и предразполага към неврастения и други нервни болести. Това бързане днес е предимно за материални блага. Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства. И наистина, през един ден колко тревоги, безпокойства и вълнения, често напразни и излишни, а това повторено много пъти руши и изражда нервната система. За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г. Събев Словото на Учителя Нищо в природата не се губи В живота има много неразрешени въпроси.
към текста >>

Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят.
Главния недостатък на това бързане е оная постоянна напрегнатост на нервната система, придружена с непрекъснати тревоги и безпокойства. И наистина, през един ден колко тревоги, безпокойства и вълнения, често напразни и излишни, а това повторено много пъти руши и изражда нервната система. За да спрем от израждане днешната култура, нека се освободим от тоя трескав и пълен с тревоги живот и го заменим със спокойствието, равновесието и вътрешния мир при нашата дейност. Г. Събев Словото на Учителя Нищо в природата не се губи В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност. Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи. Нищо в природата не се губи.
към текста >>

Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи.
Събев Словото на Учителя Нищо в природата не се губи В живота има много неразрешени въпроси. Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност. Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи. Нищо в природата не се губи. И животът не може да се изгуби. Но съвременните хора, и религиозни, и материалисти, които имат много механически схващания за живота, допущат, че животът може да се изгуби. Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно.
към текста >>

Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи.
Един от основните неразрешени въпроси е този за смъртта. Едни хора мислят, че със смъртта всичко се свършва, а други поддържат идеята, че след смъртта човек отива в другия свят. Но хората и от двата възгледа се съмняват в тяхната достоверност. Има един принцип, който гласи, че нищо в света не се губи. Изхождайки от този принцип, идваме до заключението, че и животът не се губи, че и човек не се губи. Човек може да се изгуби за хората, но за природата той не се губи. Нищо в природата не се губи. И животът не може да се изгуби. Но съвременните хора, и религиозни, и материалисти, които имат много механически схващания за живота, допущат, че животът може да се изгуби. Затова е необходима една нова философия, едно ново разбиране за живота, да знаем, че животът не се губи, че именно той е вечно творящият принцип, който организира материята и създава все по-съвършени форми, в които се проявява все по-пълно. В процеса на това творчество става разширяване на старите форми, когато животът ги напусне.
към текста >>

Щастието на човека зависи от ред условия.
Това е обективно научно разглеждане на въпроса за отношението на доброто и злото, независимо от личните схващания на хората, които при сегашния стадий на развитие са субективни. Външният свят трябва да се проучва независимо от нашите възгледи, които са променливи и временни. Те са във връзка с нашите настроения и чувства, които препятстват обективната мисъл да освети нещата, за да станат те ясни и достъпни за нашето съзнание и да оставят неизлечимо впечатление в съзнанието ни, да го запомним. А може да се помни само хубавото, великото в света. Всички хора трябва да помним, че без нашия Създател не можем да бъдем щастливи. Щастието на човека зависи от ред условия. Най-първо зависи от въздуха, зависи от светлината, водата, храната, зависи от природата, обстановката, зависи от хората, с които живее. Има още много условия, от които зависи щастието. Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието.
към текста >>

Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства.
Има още много условия, от които зависи щастието. Цяла наука е щастието. Вие искате да бъдете щастливи, а не сте изучавали науката за щастието. Например сега индусът Кришнамурти се опитва да убеди хората, че могат да бъдат щастливи, но и той не може да даде една научна и обективна обосновка на своето учение за щастието. Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат.
към текста >>

И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола.
Сегашният свят е чрезмерно обективен и трябва да му се представят доказателства за всичко. Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота.
към текста >>

За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат.
Защото днешният човек оперира с обективния си ум, интелекта и за да му станат понятни нещата, трябва да му се разяснят конкретно и да му се дадат обективни доказателства. В наше време нищо не се приема на доверие. Доверието днес е обосновано на икономическа основа. Ако имаш пари, имаш доверие, ако нямаш пари, нямаш доверие. И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните - защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е.
към текста >>

Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е.
За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името дявол, е едно условие за проява на Великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: помни Създателя си в дните на младостта си, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълно напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на Любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципа на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят, а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: Как старите да не вярват в Създателя си? Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра?
към текста >>

Някои поддържат, че вярата е най-голямата добродетел на човека.
Ако вярват, какво ги ползва тази вяра? Вярата в това отношение не е съществена. Религиозните хора придават по някой път на вярата качества, които тя няма. Вярата е един път за постижения. Онова, което постигате в живота, ще го постигнете чрез вярата. Някои поддържат, че вярата е най-голямата добродетел на човека. Тя е добродетел потребна. Но пророкът казва: помни, а не вярвай в Бога. А да помниш Създателя си, то значи да Го обичаш. Това е един факт - онзи, когото обичаме, ние никога не го забравяме, тъй както не забравяме и себе си. Влюбването е един естествен процес, като яденето.
към текста >>

А обмяната на енергиите е необходима за правилния растеж на човека, за да не става подпушване на енергиите.
И който се е влюбил, аз считам, че е на угощение. Има нещо съществено във влюбването. То се състои във втичането, преливането на енергиите. Когато обичате някого, вие му давате, има едно втичане от вас към него. Когато и той ви обича, има взаимно втичане, става правилно обмяната на енергиите. А обмяната на енергиите е необходима за правилния растеж на човека, за да не става подпушване на енергиите. Подпушената енергия или ще произведе катастрофа, или ще стане причина да се зародят ред отрицателни състояния, които ще породят някои органически болести. Разбрано в тази светлина влюбването е един естествен и необходим процес. Невъзможно е да не се влюбиш, както е невъзможно да не ядеш. Ще се влюбвате, но разумна трябва да бъде основата на вашата Любов, тъй както трябва да бъде разумна основата на храненето. Преди всичко съвременните хора имат много механистични схващания и разбирания за Любовта и живота.
към текста >>

Като видите, че един човек се влюби, ревнувате.
Ще ви изясня идеята със следното сравнение. Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество. Представете си, че пръстите ми имат съзнание и той като гледа единия ми пръст, другите ще почнат да вдигат врява. Вие ги схващате като отделни същества и не мислите, че са части на едно същество. Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята.
към текста >>

Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога.
Представете си, че някой се влюби в моя пръст и не може да го схване като част от мен, а го схваща като отделно същество. Представете си, че пръстите ми имат съзнание и той като гледа единия ми пръст, другите ще почнат да вдигат врява. Вие ги схващате като отделни същества и не мислите, че са части на едно същество. Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро.
към текста >>

Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията.
Някой път и вие правите грешката на пръста. Като видите, че един човек се влюби, ревнувате. Всеки човек, като се влюби в някого, се влюбва заради Бога. И ако той люби Него, той ще люби и вас. А Любовта е най-реалното нещо. Тя е, която не се мени и която ще освободи човека от страданията и нещастията. Любовта може да се прояви чрез хиляди неща - чрез хората, чрез растенията, чрез минералите, чрез скъпоценните камъни, чрез цветята. По хиляди начини Любовта може да упражни своето благотворно влияние в света и да помогне на хората, да им направи добро. Доброто е един извор, който изтича от същества, които са завършили своето развитие, а злото е плод на по-нисши същества, които не са завършили своето развитие, то е нещо като един неузрял плод. А доброто е един узрял хубав плод. И ако сега Божественото не работи в света, причината е, че има спънки, които ние сме поставили.
към текста >>

Пикард, първият човек от нашата ера, който се осмели и успя да проникне в стратосферата, осъществявайки романтичните фантазии на Жюл Верна.
Естествено, индивиди, дори и предприятия, родени през този период или по друг начин свързани чрез хороскопа си със знака Водолей и с неговия владетел Уран, най-ярко ще характеризират облика на идващата нова епоха и повече или по-малко ще способстват за нейното реализиране. Напр. днешният водач на Съединените Щати Рузвелт, чиято програма мнозина наричат революционна, се е родил в горепосочения месечен период. Неотдавна починалия гениален изобретател Едисон, комуто ние дължим стотици открития, без които днес не можем (електрическо осветление, телефон, грамофон и др). открития епохални, носещи ядката на нови коренни промени и революционизиращи технически възможности за идващата 2000 годишна слънчева епоха на Водолея, се е родил в края на януари, в същия период. Също така проф. Пикард, първият човек от нашата ера, който се осмели и успя да проникне в стратосферата, осъществявайки романтичните фантазии на Жюл Верна. И, о чудо, този прочут теоретик на стратосферата, духовният подбудител на днешните полети в стратосферата и на опитите с ракети, също се е родил под знака на Водолея. Много още би могло да се каже в това направление. Обаче аз само накратко ще синтезирам: Според астрономичните изчисления, двадесетият век представлява преходен период от днешната епоха на знака Риби към съвсем новата космична епоха на Водолея, която ще трае около 2000 години, и която ще донесе нов ред в социалните и икономическите отношения, нови схващания, вярвания и религии. Тя ще бъде епохата на революционни дела във всяко отношение, епохата на пълния триумф на техниката и на създаването на нови законни, нови науки върху духовно-окултна и астрологична основа. Ф. А.
към текста >>

Младият човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той демонстрирал за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине.
Сън и действителност Започнали се продължителни търсения с помощта на различни международни авиационни организации и, в края на краищата, се изяснило, че такъв аероплан действително има и принадлежи на една кинематографическа фирма в Холивуд. Тогава търговецът запитал с писмо тази фирма дали там не познават някой Павел С. Фирмата веднага отговорила, че Павел С. им е добре познат — той бил пилот и често участвал като такъв в киноснимките. Щастливите родители писали на сина си като му изложили странния сън и получили отговор от него. Младият човек им отговорил, че той не искал да им съобщава нищо за себе си докато не направи кариера и потвърдил, че в същия ден и час, когато майката го сънувала, той демонстрирал за кинооператорите падане с аероплан, при което малко останало да загине. Из в. „Возрождение“ № 3540 Ястреб, Врана и Орехче (б а с н я) Неизвестно кога и по какъв случай, Ястреб и Врана се сприятелили и съюзили дружно да печелят и спечеленото братски да си делят. Още същия ден ястребът издебнал яребица в гнездото й, застанал над нея като кесежия, не дал й да мръдне от мястото си, па извикал Враната: — Ела сега, Вранке. хванах чуден лов, тлъста яребица! Ще си я делим съгласно условието: На мене половината и на тебе половината.
към текста >>

Дядо Благо Истината ще ви направи свободни Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива.
Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот. * * * Злият зло за други мисли, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига. Дядо Благо Истината ще ви направи свободни Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива. — Защо? — Стремежът му е неправилен. Човек трябва да се стреми с цялото си същество към великата Истина. Придобие ли нея, Свободата ще дойде. —. Как ще придобие Истината?
към текста >>

Човек трябва да се стреми с цялото си същество към великата Истина.
Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот. * * * Злият зло за други мисли, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига. Дядо Благо Истината ще ви направи свободни Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива. — Защо? — Стремежът му е неправилен. Човек трябва да се стреми с цялото си същество към великата Истина. Придобие ли нея, Свободата ще дойде. —. Как ще придобие Истината? — Като се приложи Христовото учение. Всички сте християни — приложете Христовото учение. Приложете Любовта Христова според разбиранията на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух!
към текста >>

началник ... това, наистина, е глупаво, може би ... но кой знае … понякога в живота на човека се случват такива странни неща, че … Боже мой, Заруба, какво приказвате днес.
— Е? Какво значи това, драги Заруба? — запитал началникът. Заруба се изчервил. — Аз ... знаете … г. началник ... това, наистина, е глупаво, може би ... но кой знае … понякога в живота на човека се случват такива странни неща, че … Боже мой, Заруба, какво приказвате днес. Никога не сте били такъв. — Ах, г. началник! ... — Заруба, оставете тези усуквания, кажете ми вярно ли е, че всяка вечер сте правили парични преводи за Будапеща? — Вярно. — Вярно ли е още, че пък когато ви дотрябвали повече пари, отколкото се намират в касата ви, сте искали, от министерството?
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във великата любов е спасението на човека (Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г.) Трите Източника (N.
Севлиево, 8 май, 1935 год. -------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Единство (С. Калименов) Възкресение (Auroro) Агни Йога (Д-р Ал. Асeев - Продължение и край, статията може да се прочете от приложеният pdf) Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г.) Трите Източника (N. Babeskeroff) Практическо приложение на окултизма (А. Н.) Две овчарчета и река (басня – Дядо Благо) Постоянството (Г. Събев) Единство „Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото“. Учителя „Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник ?
към текста >>

Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир.
Там близките Нему до римската стража унило поглеждат Учителя благ, изпил на закона горчивата чаша. Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така.
към текста >>

Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия.
Напразно те чакат словата Му пак. В зеници лазурни там Истина вечна заключили верно клепачи — покров. Той знае — ще дойдат в епоха далечна на раса сърдечна децата — любов. Да, иде тя вече след двадесет века с Учителя славен на целий всемир. Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява.
към текста >>

В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така.
Таз Истина пак ще засвети в човека Любов ще залее света най-подир. Auroro Сливен Словото на Учителя Във великата любов е спасението на човека Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат. Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни.
към текста >>

Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална.
Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни.
към текста >>

Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога.
Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот. Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим. Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога. Никой не може да даде един конкретен образ какво нещо е да вярваш в Бога, или какво нещо е да не вярваш в Бога. Сега младежите вярват в любовта, а старите не вярват в любовта. От мое гледище и двете страни са прави. Любовта е като храна за човека. Старите като казват, че са против любовта, аз подразбирам, че те са се нахранили, опитали са любовта, а младите сега я опитват, те тепърва има да ядат.
към текста >>

Любовта е като храна за човека.
От това ние печелим или губим. Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога. Никой не може да даде един конкретен образ какво нещо е да вярваш в Бога, или какво нещо е да не вярваш в Бога. Сега младежите вярват в любовта, а старите не вярват в любовта. От мое гледище и двете страни са прави. Любовта е като храна за човека. Старите като казват, че са против любовта, аз подразбирам, че те са се нахранили, опитали са любовта, а младите сега я опитват, те тепърва има да ядат. Някой път хората се опитват да подкупят някого, за да ги обича. По-глупаво нещо от това няма. Бъдеше уверени, че онзи, който ви обича, ако речете да го подкупите, ще изгуби любовта, която има към вас. Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас.
към текста >>

Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас.
Любовта е като храна за човека. Старите като казват, че са против любовта, аз подразбирам, че те са се нахранили, опитали са любовта, а младите сега я опитват, те тепърва има да ядат. Някой път хората се опитват да подкупят някого, за да ги обича. По-глупаво нещо от това няма. Бъдеше уверени, че онзи, който ви обича, ако речете да го подкупите, ще изгуби любовта, която има към вас. Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас. Това не значи да не оценяваме любовта на другите, но ако им правим услуга, то да бъде не за това, че те ни обичат, но защото така трябва да бъде. Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга. Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах? За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си. Може наглед да е прост, неук, беден, но има нещо, за което вие го обичате.
към текста >>

Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга.
Някой път хората се опитват да подкупят някого, за да ги обича. По-глупаво нещо от това няма. Бъдеше уверени, че онзи, който ви обича, ако речете да го подкупите, ще изгуби любовта, която има към вас. Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас. Това не значи да не оценяваме любовта на другите, но ако им правим услуга, то да бъде не за това, че те ни обичат, но защото така трябва да бъде. Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга. Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах? За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си. Може наглед да е прост, неук, беден, но има нещо, за което вие го обичате. Човекът, когото обичате в даден случай, е една ценност вътре във вашия ум. Но това е една ценност, която нито можеш да купиш, нито да продадеш.
към текста >>

Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах?
По-глупаво нещо от това няма. Бъдеше уверени, че онзи, който ви обича, ако речете да го подкупите, ще изгуби любовта, която има към вас. Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас. Това не значи да не оценяваме любовта на другите, но ако им правим услуга, то да бъде не за това, че те ни обичат, но защото така трябва да бъде. Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга. Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах? За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си. Може наглед да е прост, неук, беден, но има нещо, за което вие го обичате. Човекът, когото обичате в даден случай, е една ценност вътре във вашия ум. Но това е една ценност, която нито можеш да купиш, нито да продадеш. Тя е свободна както свободата; идва и си заминава свободно, като ни остава само своето благословение.
към текста >>

За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си.
Бъдеше уверени, че онзи, който ви обича, ако речете да го подкупите, ще изгуби любовта, която има към вас. Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас. Това не значи да не оценяваме любовта на другите, но ако им правим услуга, то да бъде не за това, че те ни обичат, но защото така трябва да бъде. Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга. Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах? За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си. Може наглед да е прост, неук, беден, но има нещо, за което вие го обичате. Човекът, когото обичате в даден случай, е една ценност вътре във вашия ум. Но това е една ценност, която нито можеш да купиш, нито да продадеш. Тя е свободна както свободата; идва и си заминава свободно, като ни остава само своето благословение. Тя на гости не остава и никъде услуга не прави.
към текста >>

Човекът, когото обичате в даден случай, е една ценност вътре във вашия ум.
Това не значи да не оценяваме любовта на другите, но ако им правим услуга, то да бъде не за това, че те ни обичат, но защото така трябва да бъде. Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга. Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах? За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си. Може наглед да е прост, неук, беден, но има нещо, за което вие го обичате. Човекът, когото обичате в даден случай, е една ценност вътре във вашия ум. Но това е една ценност, която нито можеш да купиш, нито да продадеш. Тя е свободна както свободата; идва и си заминава свободно, като ни остава само своето благословение. Тя на гости не остава и никъде услуга не прави. Тя прави услуга от само себе си, без да я задължаваш, но речеш ли да я задължаваш, тя услуга по задължение не прави. Щом искаш от любовта, тя си заминава.
към текста >>

Тя вече има свое мнение за нещата и не иска да се подчинява на когото и да е, става особен човек.
Първият признак, че момата са я обикнали е, че става хубава. Щом е грозничка, да знае, че никой не я обича. Щом почнете да ставате красива, обикнал ви е някой. Може да го знаете кой е, може да не го знаете, все едно. Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна. Тя вече има свое мнение за нещата и не иска да се подчинява на когото и да е, става особен човек. Третият признак, че ви обичат е, че ако човек е кисел, груб, невъзпитан, като го обикнат става много мек и внимателен, става като най-хубав ароматичен плод. Следователно, ако не сте красив, ако не сте подвижен и не мислите, ако не сте мек и внимателен, значи не ви. обичат. Щом имате тези три неща, значи има някой, който ви обича. Кой е той, то е друг въпрос. Това са външните признаци на любовта.
към текста >>

Третият признак, че ви обичат е, че ако човек е кисел, груб, невъзпитан, като го обикнат става много мек и внимателен, става като най-хубав ароматичен плод.
Щом е грозничка, да знае, че никой не я обича. Щом почнете да ставате красива, обикнал ви е някой. Може да го знаете кой е, може да не го знаете, все едно. Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна. Тя вече има свое мнение за нещата и не иска да се подчинява на когото и да е, става особен човек. Третият признак, че ви обичат е, че ако човек е кисел, груб, невъзпитан, като го обикнат става много мек и внимателен, става като най-хубав ароматичен плод. Следователно, ако не сте красив, ако не сте подвижен и не мислите, ако не сте мек и внимателен, значи не ви. обичат. Щом имате тези три неща, значи има някой, който ви обича. Кой е той, то е друг въпрос. Това са външните признаци на любовта. Всички хора с любов са красиви.
към текста >>

Когато човек обича и когато го обичат, винаги става красив.
Следователно, ако не сте красив, ако не сте подвижен и не мислите, ако не сте мек и внимателен, значи не ви. обичат. Щом имате тези три неща, значи има някой, който ви обича. Кой е той, то е друг въпрос. Това са външните признаци на любовта. Всички хора с любов са красиви. Когато човек обича и когато го обичат, винаги става красив. Само че когато обичате, ще станете красив по един начин, а когато ви обичат, ще станете красив по друг начин. Когато обичате, ще бъдете мъж, а когато ви обичат, ще бъдете жена. Когато обичате, ще развивате своя ум, а когато ви обичат, ще развивате своето сърце. Така се говори реално и философски върху любовта. Тъй както днес писателите описват любовта, това не отговаря на реалността.
към текста >>

Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може.
Когато обичате, ще бъдете мъж, а когато ви обичат, ще бъдете жена. Когато обичате, ще развивате своя ум, а когато ви обичат, ще развивате своето сърце. Така се говори реално и философски върху любовта. Тъй както днес писателите описват любовта, това не отговаря на реалността. Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен.
към текста >>

Човекът на любовта никога не припада.
Така се говори реално и философски върху любовта. Тъй както днес писателите описват любовта, това не отговаря на реалността. Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове.
към текста >>

Човек, който обича, няма нужда от доказателство.
Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия.
към текста >>

Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората.
Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен. Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята.
към текста >>

Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло.
Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно.
към текста >>

Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека.
За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието.
към текста >>

Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други.
Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката?
към текста >>

По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека.
Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката? Нима човек съществува за дребните организми?
към текста >>

Нима човек съществува за мравката?
Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката? Нима човек съществува за дребните организми? Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване. Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава. Тяхното ограничение се изразява в две направления - външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл. На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо?
към текста >>

Нима човек съществува за дребните организми?
По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката? Нима човек съществува за дребните организми? Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване. Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава. Тяхното ограничение се изразява в две направления - външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл. На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо? Откъде произтича тази борба?
към текста >>

Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване.
Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката? Нима човек съществува за дребните организми? Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване. Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава. Тяхното ограничение се изразява в две направления - външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл. На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо? Откъде произтича тази борба? Самата борба показва, че човек не е господар на положението и за да извърши една или друга постъпка, той е подтикнат от чужда воля.
към текста >>

Самата борба показва, че човек не е господар на положението и за да извърши една или друга постъпка, той е подтикнат от чужда воля.
Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване. Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава. Тяхното ограничение се изразява в две направления - външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл. На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо? Откъде произтича тази борба? Самата борба показва, че човек не е господар на положението и за да извърши една или друга постъпка, той е подтикнат от чужда воля. Някой казва: аз съм независим, мога да направя всичко сам. Това е спорен въпрос. Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля.
към текста >>

Човек сам в света нищо не може да направи.
На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо? Откъде произтича тази борба? Самата борба показва, че човек не е господар на положението и за да извърши една или друга постъпка, той е подтикнат от чужда воля. Някой казва: аз съм независим, мога да направя всичко сам. Това е спорен въпрос. Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото.
към текста >>

Човек не е фактор и в любовта.
Откъде произтича тази борба? Самата борба показва, че човек не е господар на положението и за да извърши една или друга постъпка, той е подтикнат от чужда воля. Някой казва: аз съм независим, мога да направя всичко сам. Това е спорен въпрос. Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества.
към текста >>

Тя е акт на божественото в човека.
Някой казва: аз съм независим, мога да направя всичко сам. Това е спорен въпрос. Човек сам в света нищо не може да направи. Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас.
към текста >>

Из откритата язва бликна кристалната струя на три жизнени източника, в които се криеше мистическата сила на движението, на лъчезарната светлина и на себеотрицанието, що високо и величествено издигаше човекът към безграничната висота на духът, пред който се разбиваха веригите на плътта и на най жалкото нищожество което се крие в нея.
Вие сте едно стъкло, през което минава светлината. Благодарете, че сте станали проводник на Божественото. Като мине светлината през вас, ще се ползвате и вие и вашите ближни. Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г. (следва) Трите Източника В безогледния мрак, що всецяло покриваше вселената, мълния прониза девственицата земя. Из откритата язва бликна кристалната струя на три жизнени източника, в които се криеше мистическата сила на движението, на лъчезарната светлина и на себеотрицанието, що високо и величествено издигаше човекът към безграничната висота на духът, пред който се разбиваха веригите на плътта и на най жалкото нищожество което се крие в нея. * * * Величието, могъществото и блясъкът на миналото време се бяха превърнали в жалка руина, в която изчезна и споменът, че нявга са живели хора: воини и властелини. Към тая руина се сипеха и последните останки, за да довършат своето дело на разруха, а тя растеше като чудовище всяващо ужас и страх. Низко в нейното подножие се трупаше тълпата, загубила най-ценното на своето Аз и във вакханство живееше дните. Целта, смисъла на тяхното съществуване беше подчинение на животинският инстинкт — инстинкт, който не носеше нищо възвишено в себе си. Всред тази тълпа се разгаряха искрите на страстта, които възпламеняваха низкото човешко естество и подтикваха към всичките блудства ... Изведнъж от нея се отдели жена, която направи тайнствен знак с ръка и се запъти към поднебесните върхове на планината, от която като сребърна нишка се спущаше струята на жизнения източник.
към текста >>

Ехидство и злоба напълняха сърцето на всеки човек, приближаващ края на своя гибелен опит.
Пред нея се простираше напътствената следа, което неотлъчно я водеше към Източника. Последно усилие и тя изкопи върха достигна източника, погледна на вси страни и нейните устни посрично изрекоха тайнствената дума — Надежда! Там тя срещна първата жена. която се бе изкачила, срещна своята сестра Вяра. * * * Всред людското племе владееше нищета и нейна другарка — омразата беше. Ехидство и злоба напълняха сърцето на всеки човек, приближаващ края на своя гибелен опит. Над тая морална разруха висеше и бичът на кървавият призрак — сеятел на безбройни гробове и причинители на потоци невинни сълзи. Човекът, това жалко създание, не намираше в себе си сили, нито да се бори, нито да отбегне страшното зло, безволен, той сам се правеше причинител на своето страдание, на своето тегло ... Над тая хекатомба се носеха непрекъснати вопли, но в ничие сърце не намираха даже ехото на състраданието и те заглъхваха далеч в сивото пространство. Из нея, из тоя хаос, като сянка се отдели една девственица, насочи се и закрачи към източникът, който само ней беше познат, и в който се криеше великата чудотворна сила на пронизаното, но живо и животворящо сърце. Тя дойде до тоя източник и промълви своето име Любов! Тогава за своя изненада съзря там двете стоящи жени и видя, че сияние се излъчва от тях.
към текста >>

Човекът, това жалко създание, не намираше в себе си сили, нито да се бори, нито да отбегне страшното зло, безволен, той сам се правеше причинител на своето страдание, на своето тегло ... Над тая хекатомба се носеха непрекъснати вопли, но в ничие сърце не намираха даже ехото на състраданието и те заглъхваха далеч в сивото пространство.
Там тя срещна първата жена. която се бе изкачила, срещна своята сестра Вяра. * * * Всред людското племе владееше нищета и нейна другарка — омразата беше. Ехидство и злоба напълняха сърцето на всеки човек, приближаващ края на своя гибелен опит. Над тая морална разруха висеше и бичът на кървавият призрак — сеятел на безбройни гробове и причинители на потоци невинни сълзи. Човекът, това жалко създание, не намираше в себе си сили, нито да се бори, нито да отбегне страшното зло, безволен, той сам се правеше причинител на своето страдание, на своето тегло ... Над тая хекатомба се носеха непрекъснати вопли, но в ничие сърце не намираха даже ехото на състраданието и те заглъхваха далеч в сивото пространство. Из нея, из тоя хаос, като сянка се отдели една девственица, насочи се и закрачи към източникът, който само ней беше познат, и в който се криеше великата чудотворна сила на пронизаното, но живо и животворящо сърце. Тя дойде до тоя източник и промълви своето име Любов! Тогава за своя изненада съзря там двете стоящи жени и видя, че сияние се излъчва от тях. Величествено и мило тя се приближи, приближи ги и позна своите исторични сестри. Разгръщайки обятия, те трите се прегърнаха в екстаз и замълвяха: — Вяра!
към текста >>

Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи.
Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини. А това окултизма може да направи. Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга. Тя има за център Европа и Америка, но от там се е разпространила по целия свят. Тя се интересува предимно от материалното. Духовното за нея е второстепенно и даже то няма свое битие, даже и духовен мир не съществува. А истинския окултист е най-трезвият човек на света.
към текста >>

А истинския окултист е най-трезвият човек на света.
Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга. Тя има за център Европа и Америка, но от там се е разпространила по целия свят. Тя се интересува предимно от материалното. Духовното за нея е второстепенно и даже то няма свое битие, даже и духовен мир не съществува. А истинския окултист е най-трезвият човек на света. Той не е празен мечтател. Той е мечтател в особен смисъл. Той е мечтател, защото работи за новата култура, за нов морал, за нови идеали; той не е мечтател в лош смисъл на думата. Новата култура ще представлява хармонично съчетание между тия два възгледа. Спиритуализма на човека на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм.
към текста >>

Спиритуализма на човека на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм.
А истинския окултист е най-трезвият човек на света. Той не е празен мечтател. Той е мечтател в особен смисъл. Той е мечтател, защото работи за новата култура, за нов морал, за нови идеали; той не е мечтател в лош смисъл на думата. Новата култура ще представлява хармонично съчетание между тия два възгледа. Спиритуализма на човека на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм. Материалистичната култура няма да изчезне, защото и тя е имала своя мисия. Всички добри плодове от нея ще се придадат в наследство на бъдещата култура. Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък. Тя е вървеж по един възходящ път и крайната цел ще бъде проява на висшето в човека. Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят.
към текста >>

Тя е вървеж по един възходящ път и крайната цел ще бъде проява на висшето в човека.
Новата култура ще представлява хармонично съчетание между тия два възгледа. Спиритуализма на човека на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм. Материалистичната култура няма да изчезне, защото и тя е имала своя мисия. Всички добри плодове от нея ще се придадат в наследство на бъдещата култура. Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък. Тя е вървеж по един възходящ път и крайната цел ще бъде проява на висшето в човека. Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят. Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция. Днес се намираме в голяма .криза. Всички области на живота трябва да се преустроят. И трябва да бързаме, да не се захласваме в празни мечти и да гоним миражи, понеже събитията се развиват много бързо.
към текста >>

Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати.
Обновление коренно трябва на всякъде! Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието. Когато детето нарасне дрехите му стават малки. Нови дрехи трябва да му се направят. Даже като види своите малки дрешки става му смешно — не му се вярва, че се е побирало в такива ограничени форми. Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати. Затова обновление е нужно. И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата!
към текста >>

Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви.
Водата с безподобна сила и устрем, като победител, се ливнала над него. Само за няколко минути от бента не останало ни помен. Освен това, водата отвлякла торбите и хабите на овчарчетата. След опомнянето, едното овчарче разтреперано рекло: — Добре, че отнесе само торбите и хабите ни, а можеше да отнесе и главите ни! * * * Не подпушвай в себе си доброто че след него иде брат му — злото. Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви?
към текста >>

Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството.
Само за няколко минути от бента не останало ни помен. Освен това, водата отвлякла торбите и хабите на овчарчетата. След опомнянето, едното овчарче разтреперано рекло: — Добре, че отнесе само торбите и хабите ни, а можеше да отнесе и главите ни! * * * Не подпушвай в себе си доброто че след него иде брат му — злото. Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях.
към текста >>

Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви?
Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове.
към текста >>

Не е ли човек повече от тях.
Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр.
към текста >>

Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота.
И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред.
към текста >>

Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр.
Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред. Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии. Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане. Постоянството е най-големият бисер, който краси венеца на победите, затова нека работим за неговото придобиване.
към текста >>

С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред.
Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред. Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии. Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане. Постоянството е най-големият бисер, който краси венеца на победите, затова нека работим за неговото придобиване. Това постоянство, с което мнозина са работили и работят за свои лични цели, нека сега новият човек да го пренесе в друга една област: при работата за интересите на цялото човечество и на цялото битие. Г. Събев
към текста >>

Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии.
Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред. Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии. Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане. Постоянството е най-големият бисер, който краси венеца на победите, затова нека работим за неговото придобиване. Това постоянство, с което мнозина са работили и работят за свои лични цели, нека сега новият човек да го пренесе в друга една област: при работата за интересите на цялото човечество и на цялото битие. Г. Събев
към текста >>

Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане.
Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове. Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред. Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии. Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане. Постоянството е най-големият бисер, който краси венеца на победите, затова нека работим за неговото придобиване. Това постоянство, с което мнозина са работили и работят за свои лични цели, нека сега новият човек да го пренесе в друга една област: при работата за интересите на цялото човечество и на цялото битие. Г. Събев
към текста >>

Това постоянство, с което мнозина са работили и работят за свои лични цели, нека сега новият човек да го пренесе в друга една област: при работата за интересите на цялото човечество и на цялото битие.
силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа. С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред. Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии. Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане. Постоянството е най-големият бисер, който краси венеца на победите, затова нека работим за неговото придобиване. Това постоянство, с което мнозина са работили и работят за свои лични цели, нека сега новият човек да го пренесе в друга една област: при работата за интересите на цялото човечество и на цялото битие. Г. Събев
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Олга Славчева СПОМЕНИ ЗА ПЛАНИНАТА Когато на есен планината добие своя бронзов цвят, широко листната гора се оцвети в чудни багри, шипките и глоговете почервенеят, по ливадите се издигат, като боброви гнезда, купчини миризливо сено, а дъждовните капки по-често пеят своята монотонна песен по нашите прозорци — тогава човеку се иска да се свие в някой топъл кът и да работи.
Неделчева Дордето слънце грей Дордето слънце грее на небето, И нощем дивни светят ми звезди, И тъй в хармония бие ми сърцето И със живот изпълня тез гърди, Дорде на воля още птичка пее Росата къпе жадните цветя Тревица се в полето зеленее И вятър вей из горските листа. Дорде е туй, аз зная до тогава, Че има кой за мене да милей — Света със хубост които украсява. Навсякъде обхожда и живей. Това сърце, що бие ми в гърдите, Това е част от Вечното сърце. В сиянието прекрасно на звездите Аз виждам Божието лице. Олга Славчева СПОМЕНИ ЗА ПЛАНИНАТА Когато на есен планината добие своя бронзов цвят, широко листната гора се оцвети в чудни багри, шипките и глоговете почервенеят, по ливадите се издигат, като боброви гнезда, купчини миризливо сено, а дъждовните капки по-често пеят своята монотонна песен по нашите прозорци — тогава човеку се иска да се свие в някой топъл кът и да работи. Планината облича своята зимна дреха и е най-негостоприемна тогава. Тежките от влага мъгли се влачат из безкрайните й коридори и искат да завземат върховете. Канарите, напоени до пресищане от дълбоко проникващата влага, се окапват, изглеждат мрачни и неузнаваеми. Над езерата се вият вихрено мъглите, а мрачният небосвод ги прави тъмни и страхотни. Те тръпнат от леденото дихание на севера, който свири през тревичките и ги обкичва със скреж.
към текста >>

вълшебно, нещо приказно волно, в лагерният огън, той ни напомня онази далечна епоха, преди цивилизацията, когато човекът волно е бродил по земята, а майката природа, като новородено дете го е въвеждала в градината на благата — обилни тогава —и го е запознавала с условията и законите на живота.
Колко пъти залутани из нейните безбройни дипли, замръкваме и сещаме как пътеката, по която вървим, става все по-камениста, по-страшна, обрасла с трева и изпълнена със сухи нападали клони. Загубили сме пътя, но не е ли странна човешката психика — откъде се взема онази спонтанна. тиха радост, която ние чувстваме тогава? Как дълбоко се връзват в паметта ни онези часове и споменът за буйно разрастващият се лагерен огън!... Има нещо дивно. вълшебно, нещо приказно волно, в лагерният огън, той ни напомня онази далечна епоха, преди цивилизацията, когато човекът волно е бродил по земята, а майката природа, като новородено дете го е въвеждала в градината на благата — обилни тогава —и го е запознавала с условията и законите на живота. Ние си лягаме около огъня, на коравото легло от вейки, с песни и радост, а звездите ни гледат и също ни се усмихват и радват. И сутрин, в ранна зора, ние виждаме как изчезват звездите. Светлината се засилва бързо. Птичките запяват своите сутринни химни, вятъра разклаща върхове те на борините; планината като да раздрусва своя широк гръб и се пробужда. Даже и нешият гласовит дългоух компаньон поздравява утрото по своему.
към текста >>

Нейните кристални езеро, буйни потоци, китните поляни, широкият мащаб и красота на нейната линия събуждат у човека едно възвишено чувство за естетическа наслада. Д.
Каква просторност на погледа, каква лесна ориентация. Велико нещо е светлината! Велико нещо е и планината. В нейната атмосфера като че ли хората най-лесно постигат една тъй желана интимност. Там пада онази непобедима, фалшива официалност в обществото и се за-раждат познанства и приятелства, които устояват за дълго. Нейните кристални езеро, буйни потоци, китните поляни, широкият мащаб и красота на нейната линия събуждат у човека едно възвишено чувство за естетическа наслада. Д. Стоянов Подходящето време Едно от многото условия, които човек трябва да съблюдава, за да може да бъде живота му разумен и смислен, е времето. Изборът на подходящото, благоприятното време за постигането на известна цел, в много случаи (почти винаги) е от първостепенно значение и има решающа рол. За да успее една инициатива, за да печели привърженици една идея, за да се разраства едно дело и в безброй още случаи, времето е много важен фактор. На всякъде и във всичко човек трябва да избира времето, което е най-благоприятно, за да има успех. Посей семето при благоприятно време и в добра и обработена почва и не се грижи.
към текста >>

Стоянов Подходящето време Едно от многото условия, които човек трябва да съблюдава, за да може да бъде живота му разумен и смислен, е времето.
Велико нещо е светлината! Велико нещо е и планината. В нейната атмосфера като че ли хората най-лесно постигат една тъй желана интимност. Там пада онази непобедима, фалшива официалност в обществото и се за-раждат познанства и приятелства, които устояват за дълго. Нейните кристални езеро, буйни потоци, китните поляни, широкият мащаб и красота на нейната линия събуждат у човека едно възвишено чувство за естетическа наслада. Д. Стоянов Подходящето време Едно от многото условия, които човек трябва да съблюдава, за да може да бъде живота му разумен и смислен, е времето. Изборът на подходящото, благоприятното време за постигането на известна цел, в много случаи (почти винаги) е от първостепенно значение и има решающа рол. За да успее една инициатива, за да печели привърженици една идея, за да се разраства едно дело и в безброй още случаи, времето е много важен фактор. На всякъде и във всичко човек трябва да избира времето, което е най-благоприятно, за да има успех. Посей семето при благоприятно време и в добра и обработена почва и не се грижи. То само ще изникне.
към текста >>

На всякъде и във всичко човек трябва да избира времето, което е най-благоприятно, за да има успех.
Там пада онази непобедима, фалшива официалност в обществото и се за-раждат познанства и приятелства, които устояват за дълго. Нейните кристални езеро, буйни потоци, китните поляни, широкият мащаб и красота на нейната линия събуждат у човека едно възвишено чувство за естетическа наслада. Д. Стоянов Подходящето време Едно от многото условия, които човек трябва да съблюдава, за да може да бъде живота му разумен и смислен, е времето. Изборът на подходящото, благоприятното време за постигането на известна цел, в много случаи (почти винаги) е от първостепенно значение и има решающа рол. За да успее една инициатива, за да печели привърженици една идея, за да се разраства едно дело и в безброй още случаи, времето е много важен фактор. На всякъде и във всичко човек трябва да избира времето, което е най-благоприятно, за да има успех. Посей семето при благоприятно време и в добра и обработена почва и не се грижи. То само ще изникне. Както земеделецът чака да завали дъжда и тогава да почне да оре и да сее, тъй и за всяка друга работа трябва освен доброто семе, освен добрата обработена почва още и подходящото време за да завърши делото с успех, за да имаме насърчителни резултати. Всеки успех в живота ни е резултат две трети на сполучливия избор на времето благоприятстващо за целта. Като казваме това, то още не значи, че времето е всичко. Не.
към текста >>

Има разумни сили, които ръководят и направляват събитията и щом човек съгласува, хармонизира своята мисъл, желания и воля с Вечното в живота, всичко, което пожелае, става.
Всеки успех в живота ни е резултат две трети на сполучливия избор на времето благоприятстващо за целта. Като казваме това, то още не значи, че времето е всичко. Не. Ние не отричаме, че има още редица други условия, от които зависи успеха на едно начинание. Защото а живота срещаме често хора, които държат точна сметка кога звездните съчетания са най-благоприятни за да започнат някоя работа, и въпреки това не успяват, защото на едни липсва постоянство, на други —съсредоточеност и т. н. Сполучливия избор на времето е магическа сила, която действа по невидими, незнайни пътища и тогава нещата и случаите се редят, по-добре от всяко наше предположение. Има разумни сили, които ръководят и направляват събитията и щом човек съгласува, хармонизира своята мисъл, желания и воля с Вечното в живота, всичко, което пожелае, става. Най-важното за днес е това: Да вършим всичко на време, нито по-рано. нито по-късно. Точно на време. Г. С. Г. Словото на Учителя Причини на противоречията в живота Всички хора се стремят към щастие, но постоянно живеят в нещастие.
към текста >>

От женитбата се народят деца, които вече ангажират човека, задължават го да се грижи за тях.
Словото на Учителя Причини на противоречията в живота Всички хора се стремят към щастие, но постоянно живеят в нещастие. Търсят щастието, а намират нещастието. Те мислят. че като станат богати и учени, ще намерят щастието, но се излъгват. Мислят че ще намерят щастие в женитбата — оженват се, но виждат че щастието не е в женитбата. От женитбата се народят деца, които вече ангажират човека, задължават го да се грижи за тях. И по какви ли пътища хората не търсят щастието, но до днес не са го намерили — а намират винаги нещастието. И хората са нещастни, без да съзнават ясно причината на своето нещастие. Те преди всичко не схващат своето място и положение в живота, и не си дават сметка има ли смисъл живота или не. От моето гледище, живота, в сегашния му развой, прилича на един театър. Всички хора са актьори в този театър.
към текста >>

Ако човек е месоядец, у него мускулната и костната системи ще станат по-силни; у него обективния ум ще се развие по силно.
жената в къщи прегорила яденето, или го пресолила и пр. и за това по некой път става цял скандал За такива дребни работи хората си развалят отношенията. Други пък спорят вегетарианството ли, или месоядството да възприемат. Това е въпрос на разбиране. Всеки сам да си определи храната, с която да се храни, като това не става повод за недоразумения. Ако човек е месоядец, у него мускулната и костната системи ще станат по-силни; у него обективния ум ще се развие по силно. И всички месоядни животни имат отлично развит обективен ум, и са много прозорливи; но дойде ли до морал и до философия, хич ги няма. За тях морала почива върху тяхното удоволствие. За тях морално е туй, което им е приятно. Вегетарианската храна пък усилва нервната система, прави я по-организирана, и създава един организъм по-издръжлив. Всички тревопасни животни са по издръжливи, и живеят по-дълго.
към текста >>

Има си дълбоки причини за дълголетието на растенията (дърветата) и краткия живот но животните и човека.
За тях морала почива върху тяхното удоволствие. За тях морално е туй, което им е приятно. Вегетарианската храна пък усилва нервната система, прави я по-организирана, и създава един организъм по-издръжлив. Всички тревопасни животни са по издръжливи, и живеят по-дълго. Растенията са най-дълголетни. Има си дълбоки причини за дълголетието на растенията (дърветата) и краткия живот но животните и човека. Това са обширни и дълбоки въпроси, които са изчерпателно изследвани и разрешени от окултната наука. В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята. Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие. И сега движението му е диаметрално противоположно — той се движи към центъра на слънцето. Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство.
към текста >>

В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята.
Вегетарианската храна пък усилва нервната система, прави я по-организирана, и създава един организъм по-издръжлив. Всички тревопасни животни са по издръжливи, и живеят по-дълго. Растенията са най-дълголетни. Има си дълбоки причини за дълголетието на растенията (дърветата) и краткия живот но животните и човека. Това са обширни и дълбоки въпроси, които са изчерпателно изследвани и разрешени от окултната наука. В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята. Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие. И сега движението му е диаметрално противоположно — той се движи към центъра на слънцето. Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство. А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му. Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека.
към текста >>

Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие.
Всички тревопасни животни са по издръжливи, и живеят по-дълго. Растенията са най-дълголетни. Има си дълбоки причини за дълголетието на растенията (дърветата) и краткия живот но животните и човека. Това са обширни и дълбоки въпроси, които са изчерпателно изследвани и разрешени от окултната наука. В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята. Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие. И сега движението му е диаметрално противоположно — той се движи към центъра на слънцето. Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство. А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му. Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека. И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му.
към текста >>

Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство.
Има си дълбоки причини за дълголетието на растенията (дърветата) и краткия живот но животните и човека. Това са обширни и дълбоки въпроси, които са изчерпателно изследвани и разрешени от окултната наука. В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята. Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие. И сега движението му е диаметрално противоположно — той се движи към центъра на слънцето. Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство. А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му. Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека. И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му. А ако се храни с месна храна, понеже клетките в животните са много по-индивидуализирани, изисква се изразходването на грамадна енергия, за да се задържай в организма. Например, ако ядете свинско месо, трябва да употребявай два пъти по-вече енергия, да ги задържите в организма си, отколкото ще придобиете от тях.
към текста >>

А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му.
Това са обширни и дълбоки въпроси, които са изчерпателно изследвани и разрешени от окултната наука. В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята. Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие. И сега движението му е диаметрално противоположно — той се движи към центъра на слънцето. Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство. А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му. Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека. И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му. А ако се храни с месна храна, понеже клетките в животните са много по-индивидуализирани, изисква се изразходването на грамадна енергия, за да се задържай в организма. Например, ако ядете свинско месо, трябва да употребявай два пъти по-вече енергия, да ги задържите в организма си, отколкото ще придобиете от тях. Затова за предпочитане е човек да се храни с растителна храна, от която ще спечели повече, отколкото ще похарчи, и с това вече той подобрява своя живот.
към текста >>

Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека.
В окултната наука подържат, че човек можел едно време да яде месна храна на това основание, че той и животните са вървели паралелно в развитието си, слизали са, движили са се в една и съща посока — към центъра на земята. Но днес човек вече се е отделил от животните и е поел възходящия път на своето развитие. И сега движението му е диаметрално противоположно — той се движи към центъра на слънцето. Ако човек сега се храни с месна храна, той ще дойде в противоречие със себе си — понеже животинската храна ще има тежнение да се върне към своя първоначален източник, ще има обратно движение на движението на човека, а това ще го спъва, и ще го тегли към животинското царство. А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му. Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека. И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му. А ако се храни с месна храна, понеже клетките в животните са много по-индивидуализирани, изисква се изразходването на грамадна енергия, за да се задържай в организма. Например, ако ядете свинско месо, трябва да употребявай два пъти по-вече енергия, да ги задържите в организма си, отколкото ще придобиете от тях. Затова за предпочитане е човек да се храни с растителна храна, от която ще спечели повече, отколкото ще похарчи, и с това вече той подобрява своя живот. От друга страна всяка храна носи със себе си качествата и инстинктите на съществото, на което принадлежи и ги предава на човека.
към текста >>

Затова за предпочитане е човек да се храни с растителна храна, от която ще спечели повече, отколкото ще похарчи, и с това вече той подобрява своя живот.
А понеже растенията едва сега са започнали своето слизане, тяхната материя не е тъй диференцирана както животинската и затова тя е по полезна за човека при днешната стадия на развитието му. Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека. И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му. А ако се храни с месна храна, понеже клетките в животните са много по-индивидуализирани, изисква се изразходването на грамадна енергия, за да се задържай в организма. Например, ако ядете свинско месо, трябва да употребявай два пъти по-вече енергия, да ги задържите в организма си, отколкото ще придобиете от тях. Затова за предпочитане е човек да се храни с растителна храна, от която ще спечели повече, отколкото ще похарчи, и с това вече той подобрява своя живот. От друга страна всяка храна носи със себе си качествата и инстинктите на съществото, на което принадлежи и ги предава на човека. И ако човек се храни с животинска храна, тя ще стимулира съответните животински качества в него, което вече го отклонява от правилния път на неговото развитие. А ако се храни с растителна храна, от нея ще придобие много положителни качества, които му са необходими в живота. Например ако знаем как да използваме растителната храна, можем да добием търпение, чистота и пр. За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна.
към текста >>

От друга страна всяка храна носи със себе си качествата и инстинктите на съществото, на което принадлежи и ги предава на човека.
Вибрациите на растенията са в хармонии с вибрациите на човека. И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му. А ако се храни с месна храна, понеже клетките в животните са много по-индивидуализирани, изисква се изразходването на грамадна енергия, за да се задържай в организма. Например, ако ядете свинско месо, трябва да употребявай два пъти по-вече енергия, да ги задържите в организма си, отколкото ще придобиете от тях. Затова за предпочитане е човек да се храни с растителна храна, от която ще спечели повече, отколкото ще похарчи, и с това вече той подобрява своя живот. От друга страна всяка храна носи със себе си качествата и инстинктите на съществото, на което принадлежи и ги предава на човека. И ако човек се храни с животинска храна, тя ще стимулира съответните животински качества в него, което вече го отклонява от правилния път на неговото развитие. А ако се храни с растителна храна, от нея ще придобие много положителни качества, които му са необходими в живота. Например ако знаем как да използваме растителната храна, можем да добием търпение, чистота и пр. За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна. Ако човек не знае какао и как да яде, преди всичко ще се разстрои неговата симпатична нервна система, от което ще последва анормалност във всички функции и — психически и физиологически, — които са свързани с нея.
към текста >>

И ако човек се храни с животинска храна, тя ще стимулира съответните животински качества в него, което вече го отклонява от правилния път на неговото развитие.
И затова не се изисква голяма енергия за да се задържат в организма му. А ако се храни с месна храна, понеже клетките в животните са много по-индивидуализирани, изисква се изразходването на грамадна енергия, за да се задържай в организма. Например, ако ядете свинско месо, трябва да употребявай два пъти по-вече енергия, да ги задържите в организма си, отколкото ще придобиете от тях. Затова за предпочитане е човек да се храни с растителна храна, от която ще спечели повече, отколкото ще похарчи, и с това вече той подобрява своя живот. От друга страна всяка храна носи със себе си качествата и инстинктите на съществото, на което принадлежи и ги предава на човека. И ако човек се храни с животинска храна, тя ще стимулира съответните животински качества в него, което вече го отклонява от правилния път на неговото развитие. А ако се храни с растителна храна, от нея ще придобие много положителни качества, които му са необходими в живота. Например ако знаем как да използваме растителната храна, можем да добием търпение, чистота и пр. За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна. Ако човек не знае какао и как да яде, преди всичко ще се разстрои неговата симпатична нервна система, от което ще последва анормалност във всички функции и — психически и физиологически, — които са свързани с нея. Щом се разстрои симпатичната система, човек изгубва контрола над личните и самосъхранителните чувства, и става много раздразнителен, обидчив, подозрителен.
към текста >>

Ако човек не знае какао и как да яде, преди всичко ще се разстрои неговата симпатична нервна система, от което ще последва анормалност във всички функции и — психически и физиологически, — които са свързани с нея.
От друга страна всяка храна носи със себе си качествата и инстинктите на съществото, на което принадлежи и ги предава на човека. И ако човек се храни с животинска храна, тя ще стимулира съответните животински качества в него, което вече го отклонява от правилния път на неговото развитие. А ако се храни с растителна храна, от нея ще придобие много положителни качества, които му са необходими в живота. Например ако знаем как да използваме растителната храна, можем да добием търпение, чистота и пр. За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна. Ако човек не знае какао и как да яде, преди всичко ще се разстрои неговата симпатична нервна система, от което ще последва анормалност във всички функции и — психически и физиологически, — които са свързани с нея. Щом се разстрои симпатичната система, човек изгубва контрола над личните и самосъхранителните чувства, и става много раздразнителен, обидчив, подозрителен. Личните чувства са потребни, но когато те ръководят живота на човека, той ще бъде пълен с нещастия, защото човек у когото са развити много силни тия чувства, много лесно се обижда и дразни, и иска нещата да ставате както той желае, а тава много рядко става, и човек си създава само нещастия. Всичките чувства и способности са поместени в разните части на мозъка и са свързани с грамадни енергии. И като пипате главата си, вие или стимулирате, или подпушвате тези енергии. Затова не е винаги безопасно да си пипате главата.
към текста >>

Щом се разстрои симпатичната система, човек изгубва контрола над личните и самосъхранителните чувства, и става много раздразнителен, обидчив, подозрителен.
И ако човек се храни с животинска храна, тя ще стимулира съответните животински качества в него, което вече го отклонява от правилния път на неговото развитие. А ако се храни с растителна храна, от нея ще придобие много положителни качества, които му са необходими в живота. Например ако знаем как да използваме растителната храна, можем да добием търпение, чистота и пр. За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна. Ако човек не знае какао и как да яде, преди всичко ще се разстрои неговата симпатична нервна система, от което ще последва анормалност във всички функции и — психически и физиологически, — които са свързани с нея. Щом се разстрои симпатичната система, човек изгубва контрола над личните и самосъхранителните чувства, и става много раздразнителен, обидчив, подозрителен. Личните чувства са потребни, но когато те ръководят живота на човека, той ще бъде пълен с нещастия, защото човек у когото са развити много силни тия чувства, много лесно се обижда и дразни, и иска нещата да ставате както той желае, а тава много рядко става, и човек си създава само нещастия. Всичките чувства и способности са поместени в разните части на мозъка и са свързани с грамадни енергии. И като пипате главата си, вие или стимулирате, или подпушвате тези енергии. Затова не е винаги безопасно да си пипате главата. Същото се отнася и когато друг ви я пипа.
към текста >>

Личните чувства са потребни, но когато те ръководят живота на човека, той ще бъде пълен с нещастия, защото човек у когото са развити много силни тия чувства, много лесно се обижда и дразни, и иска нещата да ставате както той желае, а тава много рядко става, и човек си създава само нещастия.
А ако се храни с растителна храна, от нея ще придобие много положителни качества, които му са необходими в живота. Например ако знаем как да използваме растителната храна, можем да добием търпение, чистота и пр. За развитието на каквото и да е качество, чувство и способност , се изискват съответните материали, които се добиват от съответната храна. Ако човек не знае какао и как да яде, преди всичко ще се разстрои неговата симпатична нервна система, от което ще последва анормалност във всички функции и — психически и физиологически, — които са свързани с нея. Щом се разстрои симпатичната система, човек изгубва контрола над личните и самосъхранителните чувства, и става много раздразнителен, обидчив, подозрителен. Личните чувства са потребни, но когато те ръководят живота на човека, той ще бъде пълен с нещастия, защото човек у когото са развити много силни тия чувства, много лесно се обижда и дразни, и иска нещата да ставате както той желае, а тава много рядко става, и човек си създава само нещастия. Всичките чувства и способности са поместени в разните части на мозъка и са свързани с грамадни енергии. И като пипате главата си, вие или стимулирате, или подпушвате тези енергии. Затова не е винаги безопасно да си пипате главата. Същото се отнася и когато друг ви я пипа. Не е хубаво всеки човек да ви пипа главата, защото, чрез ръцете си, той или ще ви придаде известна енергия или ще ви отнеме нещо.
към текста >>

Не е хубаво всеки човек да ви пипа главата, защото, чрез ръцете си, той или ще ви придаде известна енергия или ще ви отнеме нещо.
Личните чувства са потребни, но когато те ръководят живота на човека, той ще бъде пълен с нещастия, защото човек у когото са развити много силни тия чувства, много лесно се обижда и дразни, и иска нещата да ставате както той желае, а тава много рядко става, и човек си създава само нещастия. Всичките чувства и способности са поместени в разните части на мозъка и са свързани с грамадни енергии. И като пипате главата си, вие или стимулирате, или подпушвате тези енергии. Затова не е винаги безопасно да си пипате главата. Същото се отнася и когато друг ви я пипа. Не е хубаво всеки човек да ви пипа главата, защото, чрез ръцете си, той или ще ви придаде известна енергия или ще ви отнеме нещо. Ако един благороден човек ви пипне главата, той ще ви предаде нещо от своето благородство; набожния ще ви предаде от своята набожност; невежия ще ви предаде от своето невежество — от него излиза една гъста материя, която ще ограничи вашия ум. Затова не е без значение с какви хора дружи човек. Съвременните хора. и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и начините как да живеят. за да избегнат нещастията.
към текста >>

Ако един благороден човек ви пипне главата, той ще ви предаде нещо от своето благородство; набожния ще ви предаде от своята набожност; невежия ще ви предаде от своето невежество — от него излиза една гъста материя, която ще ограничи вашия ум.
Всичките чувства и способности са поместени в разните части на мозъка и са свързани с грамадни енергии. И като пипате главата си, вие или стимулирате, или подпушвате тези енергии. Затова не е винаги безопасно да си пипате главата. Същото се отнася и когато друг ви я пипа. Не е хубаво всеки човек да ви пипа главата, защото, чрез ръцете си, той или ще ви придаде известна енергия или ще ви отнеме нещо. Ако един благороден човек ви пипне главата, той ще ви предаде нещо от своето благородство; набожния ще ви предаде от своята набожност; невежия ще ви предаде от своето невежество — от него излиза една гъста материя, която ще ограничи вашия ум. Затова не е без значение с какви хора дружи човек. Съвременните хора. и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и начините как да живеят. за да избегнат нещастията. Те казват, че човек трябва да бъде учен, че трябва да бъде добър и пр.; но това са общи положения, които са добри, но не са достатъчни.
към текста >>

Затова не е без значение с какви хора дружи човек.
И като пипате главата си, вие или стимулирате, или подпушвате тези енергии. Затова не е винаги безопасно да си пипате главата. Същото се отнася и когато друг ви я пипа. Не е хубаво всеки човек да ви пипа главата, защото, чрез ръцете си, той или ще ви придаде известна енергия или ще ви отнеме нещо. Ако един благороден човек ви пипне главата, той ще ви предаде нещо от своето благородство; набожния ще ви предаде от своята набожност; невежия ще ви предаде от своето невежество — от него излиза една гъста материя, която ще ограничи вашия ум. Затова не е без значение с какви хора дружи човек. Съвременните хора. и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и начините как да живеят. за да избегнат нещастията. Те казват, че човек трябва да бъде учен, че трябва да бъде добър и пр.; но това са общи положения, които са добри, но не са достатъчни. Човек трябва да има едно изкуство, с което да бъде полезен на хората.
към текста >>

и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и начините как да живеят.
Същото се отнася и когато друг ви я пипа. Не е хубаво всеки човек да ви пипа главата, защото, чрез ръцете си, той или ще ви придаде известна енергия или ще ви отнеме нещо. Ако един благороден човек ви пипне главата, той ще ви предаде нещо от своето благородство; набожния ще ви предаде от своята набожност; невежия ще ви предаде от своето невежество — от него излиза една гъста материя, която ще ограничи вашия ум. Затова не е без значение с какви хора дружи човек. Съвременните хора. и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и начините как да живеят. за да избегнат нещастията. Те казват, че човек трябва да бъде учен, че трябва да бъде добър и пр.; но това са общи положения, които са добри, но не са достатъчни. Човек трябва да има едно изкуство, с което да бъде полезен на хората. За пример. хубавата реч е едно отлично изкуство, с което човек може да бъде полезен на хората.
към текста >>

Те казват, че човек трябва да бъде учен, че трябва да бъде добър и пр.; но това са общи положения, които са добри, но не са достатъчни.
Ако един благороден човек ви пипне главата, той ще ви предаде нещо от своето благородство; набожния ще ви предаде от своята набожност; невежия ще ви предаде от своето невежество — от него излиза една гъста материя, която ще ограничи вашия ум. Затова не е без значение с какви хора дружи човек. Съвременните хора. и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и начините как да живеят. за да избегнат нещастията. Те казват, че човек трябва да бъде учен, че трябва да бъде добър и пр.; но това са общи положения, които са добри, но не са достатъчни. Човек трябва да има едно изкуство, с което да бъде полезен на хората. За пример. хубавата реч е едно отлично изкуство, с което човек може да бъде полезен на хората. Няма в света нищо по-мощно от човешката реч. Но трябва да знаете как да произнасяте думите.
към текста >>

Човек трябва да има едно изкуство, с което да бъде полезен на хората.
Затова не е без значение с какви хора дружи човек. Съвременните хора. и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и начините как да живеят. за да избегнат нещастията. Те казват, че човек трябва да бъде учен, че трябва да бъде добър и пр.; но това са общи положения, които са добри, но не са достатъчни. Човек трябва да има едно изкуство, с което да бъде полезен на хората. За пример. хубавата реч е едно отлично изкуство, с което човек може да бъде полезен на хората. Няма в света нищо по-мощно от човешката реч. Но трябва да знаете как да произнасяте думите. Няма по-мощно и от човешките очи.
към текста >>

хубавата реч е едно отлично изкуство, с което човек може да бъде полезен на хората.
и религиозни и светски, разглеждат живота много едностранчиво, и нямат онова конкретно знание, което да им посочи методите и начините как да живеят. за да избегнат нещастията. Те казват, че човек трябва да бъде учен, че трябва да бъде добър и пр.; но това са общи положения, които са добри, но не са достатъчни. Човек трябва да има едно изкуство, с което да бъде полезен на хората. За пример. хубавата реч е едно отлично изкуство, с което човек може да бъде полезен на хората. Няма в света нищо по-мощно от човешката реч. Но трябва да знаете как да произнасяте думите. Няма по-мощно и от човешките очи. но трябва да знаете как да насочите погледа си. Само с един поглед човек може да стресне и смрази на мястото му и най свирепото животно, но трябва да знае как да насочи погледа си.
към текста >>

Само с един поглед човек може да стресне и смрази на мястото му и най свирепото животно, но трябва да знае как да насочи погледа си.
хубавата реч е едно отлично изкуство, с което човек може да бъде полезен на хората. Няма в света нищо по-мощно от човешката реч. Но трябва да знаете как да произнасяте думите. Няма по-мощно и от човешките очи. но трябва да знаете как да насочите погледа си. Само с един поглед човек може да стресне и смрази на мястото му и най свирепото животно, но трябва да знае как да насочи погледа си. Ако знаете как да погледнете онзи апаш, който иска да ви обере, той ще се смръзне на мястото си. От очите излизат лъчи, които имат грамадна сила, но трябва да знаете как да ги направлявате. Това са наглед малки работи, но трябва да знаем как да ги прилагаме в ежедневния живот, за да се избавим от много нещастия. Човек трябва да знае как да се държи в ежедневния си живот. Например, ако някой непрестанно се безпокои за своята прехрана, какво ще спечели?
към текста >>

Човек трябва да знае как да се държи в ежедневния си живот.
но трябва да знаете как да насочите погледа си. Само с един поглед човек може да стресне и смрази на мястото му и най свирепото животно, но трябва да знае как да насочи погледа си. Ако знаете как да погледнете онзи апаш, който иска да ви обере, той ще се смръзне на мястото си. От очите излизат лъчи, които имат грамадна сила, но трябва да знаете как да ги направлявате. Това са наглед малки работи, но трябва да знаем как да ги прилагаме в ежедневния живот, за да се избавим от много нещастия. Човек трябва да знае как да се държи в ежедневния си живот. Например, ако някой непрестанно се безпокои за своята прехрана, какво ще спечели? Но човек може да е осигурен за своята прехрана и пак да се безпокои, ако му е развален стомаха, че не може да яде. Друг се безпокои, че нема пари. Безпокойството нищо няма да ни помогне, а само ще разстрои нервната ни система и ще влоши още повече положението ни. Когото човек се намери в противоречие, трябва да впрегне мисълта си на работа, за да разреши това противоречие, което е една задача в живота му.
към текста >>

Но човек може да е осигурен за своята прехрана и пак да се безпокои, ако му е развален стомаха, че не може да яде.
Ако знаете как да погледнете онзи апаш, който иска да ви обере, той ще се смръзне на мястото си. От очите излизат лъчи, които имат грамадна сила, но трябва да знаете как да ги направлявате. Това са наглед малки работи, но трябва да знаем как да ги прилагаме в ежедневния живот, за да се избавим от много нещастия. Човек трябва да знае как да се държи в ежедневния си живот. Например, ако някой непрестанно се безпокои за своята прехрана, какво ще спечели? Но човек може да е осигурен за своята прехрана и пак да се безпокои, ако му е развален стомаха, че не може да яде. Друг се безпокои, че нема пари. Безпокойството нищо няма да ни помогне, а само ще разстрои нервната ни система и ще влоши още повече положението ни. Когото човек се намери в противоречие, трябва да впрегне мисълта си на работа, за да разреши това противоречие, което е една задача в живота му. Когато човек се безпокои, като попадне в противоречията, той прилича на този. който има всички пособия за известна работа, но не знае как да ги използва.
към текста >>

Когото човек се намери в противоречие, трябва да впрегне мисълта си на работа, за да разреши това противоречие, което е една задача в живота му.
Човек трябва да знае как да се държи в ежедневния си живот. Например, ако някой непрестанно се безпокои за своята прехрана, какво ще спечели? Но човек може да е осигурен за своята прехрана и пак да се безпокои, ако му е развален стомаха, че не може да яде. Друг се безпокои, че нема пари. Безпокойството нищо няма да ни помогне, а само ще разстрои нервната ни система и ще влоши още повече положението ни. Когото човек се намери в противоречие, трябва да впрегне мисълта си на работа, за да разреши това противоречие, което е една задача в живота му. Когато човек се безпокои, като попадне в противоречията, той прилича на този. който има всички пособия за известна работа, но не знае как да ги използва. Дарбите, които Бог е дал на човека, това са средства, условия, които трябва да се турят на работа, за да можем да се ползваме по тези начин от Божиите блага. Много от мъчнотиите и противоречията в живота са създадени от самите хора, и те трябва да се премахнат. Ние не сме отговорни за всички мъчнотии и противоречия в света, и не можем да ги отмахнем, но ние можем да отстраним онези мъчнотии и противоречия, които се отнасят до нашия живот.
към текста >>

Когато човек се безпокои, като попадне в противоречията, той прилича на този.
Например, ако някой непрестанно се безпокои за своята прехрана, какво ще спечели? Но човек може да е осигурен за своята прехрана и пак да се безпокои, ако му е развален стомаха, че не може да яде. Друг се безпокои, че нема пари. Безпокойството нищо няма да ни помогне, а само ще разстрои нервната ни система и ще влоши още повече положението ни. Когото човек се намери в противоречие, трябва да впрегне мисълта си на работа, за да разреши това противоречие, което е една задача в живота му. Когато човек се безпокои, като попадне в противоречията, той прилича на този. който има всички пособия за известна работа, но не знае как да ги използва. Дарбите, които Бог е дал на човека, това са средства, условия, които трябва да се турят на работа, за да можем да се ползваме по тези начин от Божиите блага. Много от мъчнотиите и противоречията в живота са създадени от самите хора, и те трябва да се премахнат. Ние не сме отговорни за всички мъчнотии и противоречия в света, и не можем да ги отмахнем, но ние можем да отстраним онези мъчнотии и противоречия, които се отнасят до нашия живот. За да се справим с мъчнотиите и противоречията, трябва да имаме знание и сила.
към текста >>

Дарбите, които Бог е дал на човека, това са средства, условия, които трябва да се турят на работа, за да можем да се ползваме по тези начин от Божиите блага.
Друг се безпокои, че нема пари. Безпокойството нищо няма да ни помогне, а само ще разстрои нервната ни система и ще влоши още повече положението ни. Когото човек се намери в противоречие, трябва да впрегне мисълта си на работа, за да разреши това противоречие, което е една задача в живота му. Когато човек се безпокои, като попадне в противоречията, той прилича на този. който има всички пособия за известна работа, но не знае как да ги използва. Дарбите, които Бог е дал на човека, това са средства, условия, които трябва да се турят на работа, за да можем да се ползваме по тези начин от Божиите блага. Много от мъчнотиите и противоречията в живота са създадени от самите хора, и те трябва да се премахнат. Ние не сме отговорни за всички мъчнотии и противоречия в света, и не можем да ги отмахнем, но ние можем да отстраним онези мъчнотии и противоречия, които се отнасят до нашия живот. За да се справим с мъчнотиите и противоречията, трябва да имаме знание и сила. Религиозните ще ни кажат: имай вяра. Днес всички имат тази вяра — какво им е помогнала?
към текста >>

Тя е вяра, обоснована върху опита, и в нея човек не може да бъде излъган, не може да се разколебае.
За да се справим с мъчнотиите и противоречията, трябва да имаме знание и сила. Религиозните ще ни кажат: имай вяра. Днес всички имат тази вяра — какво им е помогнала? Тя е само една формална, но не и реална вяра. Реалната, живата вяpa е мощна и тя може да пи помогне, защото има зад себе си знанието. Тя е вяра, обоснована върху опита, и в нея човек не може да бъде излъган, не може да се разколебае. А туй, което съвременните хора наричат вяра, то е лековерие и суеверие. Човек може да намери Бога при най-голямата скръб, при най-големите противоречия. Когато е отчаян, когато дойде до положение да се самоубие, в неговото съзнание се явява една малка светлинка. и от нея идва един много тих глас, който му казва: „Не се безпокой, ще се оправи тази работа! “ След няколко време работите му наистина се оправят.
към текста >>

Човек може да намери Бога при най-голямата скръб, при най-големите противоречия.
Днес всички имат тази вяра — какво им е помогнала? Тя е само една формална, но не и реална вяра. Реалната, живата вяpa е мощна и тя може да пи помогне, защото има зад себе си знанието. Тя е вяра, обоснована върху опита, и в нея човек не може да бъде излъган, не може да се разколебае. А туй, което съвременните хора наричат вяра, то е лековерие и суеверие. Човек може да намери Бога при най-голямата скръб, при най-големите противоречия. Когато е отчаян, когато дойде до положение да се самоубие, в неговото съзнание се явява една малка светлинка. и от нея идва един много тих глас, който му казва: „Не се безпокой, ще се оправи тази работа! “ След няколко време работите му наистина се оправят. Когато проблесне тази светлина в човешкото съзнание, човек прилича на една запалена свещ. Този, който е имал тази опитност, той има живата реалната вяра.
към текста >>

Когато проблесне тази светлина в човешкото съзнание, човек прилича на една запалена свещ.
А туй, което съвременните хора наричат вяра, то е лековерие и суеверие. Човек може да намери Бога при най-голямата скръб, при най-големите противоречия. Когато е отчаян, когато дойде до положение да се самоубие, в неговото съзнание се явява една малка светлинка. и от нея идва един много тих глас, който му казва: „Не се безпокой, ще се оправи тази работа! “ След няколко време работите му наистина се оправят. Когато проблесне тази светлина в човешкото съзнание, човек прилича на една запалена свещ. Този, който е имал тази опитност, той има живата реалната вяра. Какво ме интересува една вяра, която не ме ползва? Какво ме интересува една свещ, която не гори? Запалената свещ ме интересува, понеже аз мога да се ползвам от светлината й. Слънцето ни интересува, защото ни праща светлина и топлина, които са необходими за нашия живот.
към текста >>

Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние.
Без малко е щяла да се обезличи цялата човешка раса. И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие. Това са окултни теории, обяснение на злото в света. Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние. Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота. Разбрано в този смисъл, противоречията в живота са създадени от нас. Когато човек не знае как да се справи с противоречията в живота, той се обезсърчава, изпада в песимистично настроение. Но песимизма състарява човека и разрушава тялото му. А тялото на човека е едно голямо благословение.
към текста >>

Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота.
И тогава, за да ни спаси от лошото положение в което сме изпаднали, Господ, създал нашата земя. Казва се в Писанието: „В началото Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена“. Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие. Това са окултни теории, обяснение на злото в света. Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние. Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота. Разбрано в този смисъл, противоречията в живота са създадени от нас. Когато човек не знае как да се справи с противоречията в живота, той се обезсърчава, изпада в песимистично настроение. Но песимизма състарява човека и разрушава тялото му. А тялото на човека е едно голямо благословение. Без туй тяло не можем да живеем на земята, не можем да добием никаква опитност.
към текста >>

Когато човек не знае как да се справи с противоречията в живота, той се обезсърчава, изпада в песимистично настроение.
Тогава Бог създаде слънцето и луната, за да улесняват сегашния наш живот, да се освободим от влиянието на черното слънце, което е дало друга насока на нашето развитие. Това са окултни теории, обяснение на злото в света. Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние. Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота. Разбрано в този смисъл, противоречията в живота са създадени от нас. Когато човек не знае как да се справи с противоречията в живота, той се обезсърчава, изпада в песимистично настроение. Но песимизма състарява човека и разрушава тялото му. А тялото на човека е едно голямо благословение. Без туй тяло не можем да живеем на земята, не можем да добием никаква опитност. Без този мозък не можем нищо да постигнем. Има хора, които не разбират голямата роля и значение на тялото и казват, че не им се живее в тези свят на противоречията — искат да го напуснат.
към текста >>

Но песимизма състарява човека и разрушава тялото му.
Това са окултни теории, обяснение на злото в света. Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние. Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота. Разбрано в този смисъл, противоречията в живота са създадени от нас. Когато човек не знае как да се справи с противоречията в живота, той се обезсърчава, изпада в песимистично настроение. Но песимизма състарява човека и разрушава тялото му. А тялото на човека е едно голямо благословение. Без туй тяло не можем да живеем на земята, не можем да добием никаква опитност. Без този мозък не можем нищо да постигнем. Има хора, които не разбират голямата роля и значение на тялото и казват, че не им се живее в тези свят на противоречията — искат да го напуснат. Но ако човек влезе в другите светове, без да е организирал съответните тела, с които да си служи, той ще се намира като едно голо съзнание, което няма да има органи, чрез които да се прояви, не може да влезе във връзка с другите хора.
към текста >>

А тялото на човека е едно голямо благословение.
Влиянието на това черно слънце е проникнало тъй дълбоко в човешката природа, че човек, в днешното си състояние, не може да различи, къде е той, като едно божествено съзнание, и къде е това странично влияние. Днешния човек отъждествява себе си с това влияние, от което се пораждат и противоречията в живота. Разбрано в този смисъл, противоречията в живота са създадени от нас. Когато човек не знае как да се справи с противоречията в живота, той се обезсърчава, изпада в песимистично настроение. Но песимизма състарява човека и разрушава тялото му. А тялото на човека е едно голямо благословение. Без туй тяло не можем да живеем на земята, не можем да добием никаква опитност. Без този мозък не можем нищо да постигнем. Има хора, които не разбират голямата роля и значение на тялото и казват, че не им се живее в тези свят на противоречията — искат да го напуснат. Но ако човек влезе в другите светове, без да е организирал съответните тела, с които да си служи, той ще се намира като едно голо съзнание, което няма да има органи, чрез които да се прояви, не може да влезе във връзка с другите хора. Ще се намери в едно отчаяно, безизходно положение.
към текста >>

Но ако човек влезе в другите светове, без да е организирал съответните тела, с които да си служи, той ще се намира като едно голо съзнание, което няма да има органи, чрез които да се прояви, не може да влезе във връзка с другите хора.
Но песимизма състарява човека и разрушава тялото му. А тялото на човека е едно голямо благословение. Без туй тяло не можем да живеем на земята, не можем да добием никаква опитност. Без този мозък не можем нищо да постигнем. Има хора, които не разбират голямата роля и значение на тялото и казват, че не им се живее в тези свят на противоречията — искат да го напуснат. Но ако човек влезе в другите светове, без да е организирал съответните тела, с които да си служи, той ще се намира като едно голо съзнание, което няма да има органи, чрез които да се прояви, не може да влезе във връзка с другите хора. Ще се намери в едно отчаяно, безизходно положение. Такова е положението на този, който не разбира законите на добрия живот. От туй гледище реалното добро е най-хубавият път да се отворя възможности за физическия, духовния, и за божествения живот. Защото физически живот, който имаме, той е божествен. Ако малкия физически живот не можем да използваме, как ще използваме грамадните духовни дарби, които имаме?
към текста >>

Човек прави погрешки, когато не знае.
Тези същества може да ги видите. Те ходят по земята. Нашите нещастия и противоречия се дължат на това, че ние нарушаваме някой от законите на живота, които се направляват от тези напреднали същества. Нещастието всякога е признак, че знайно или незнайно, сме нарушили някой закон. Всичките ни нещастия се дължат на неща които не знаем, и трябва да ги научим, а щастието ни зависи от нещата, които ги знаем и ги правим. Човек прави погрешки, когато не знае. И като направи една погрешка, или едно престъпление, той усеща в себе си тъга, като, че някой му казва: — „Ти направи престъпление, ще ти го върнем.“ А като направите добро — радостен сте и нещо от вътре ви казва: „Ти направи добро, и ние ще ти направим добро.“ Съвременните хора наричат това съвест. Според мен, това е мисълта на напредналите наши братя, които са завършили своята еволюция и живеят на земята като следят всяка наша мисъл, чувство и постъпка и ни казват: — „Това е право, добро; това не е право, не е добро.“ За доброто те ни връщат добро, а за злото — зло, за да опитаме върху себе си последствията на злото и да не го правим на другите. Някой път тези съвършени същества влизат да живеят в хората. Те се вселяват сега в хората. Молете се Бог да изпрати повече от тези същества да ви дохождат на гости.
към текста >>

Срещате някой човек и намирате че работите му вървят добре, каквото започне, всичко се нарежда добре.
— Ще сложите на масата един прибор и ще кажете: „Заповядай татко! “ Ще видите, че той ще престане да се изявява по такъв начин. И наистина, като поканили трети път гостите на обед, дъщерите сложили един прибор и за баща си, и като седнали всички да ядат казали: „Заповядай, татко, хапни си, каквото искаш.“ От този момент бащата престанал да се проявява по такъв начин. Така и бащата присъствал на угощението. Много от нещастията на хората се дължат на техни неприятели от невидимия свят. Срещате някой човек и намирате че работите му вървят добре, каквото започне, всичко се нарежда добре. По едно време виждате че работите му остават назад. Чуди се този човек, коя е причината за неуспеха му. Той не знае, че в миналия си живот още е имал един неприятел, който постоянно му правил пакости. От дълго време неприятелят му го търсил, и най-после като се научил, че е някъде в България, проследил го и започнал да му пакости. От този ден всичко му тръгнало назад: в търговията му не върви, домашните му работи се забъркват.
към текста >>

Чуди се този човек, коя е причината за неуспеха му.
И наистина, като поканили трети път гостите на обед, дъщерите сложили един прибор и за баща си, и като седнали всички да ядат казали: „Заповядай, татко, хапни си, каквото искаш.“ От този момент бащата престанал да се проявява по такъв начин. Така и бащата присъствал на угощението. Много от нещастията на хората се дължат на техни неприятели от невидимия свят. Срещате някой човек и намирате че работите му вървят добре, каквото започне, всичко се нарежда добре. По едно време виждате че работите му остават назад. Чуди се този човек, коя е причината за неуспеха му. Той не знае, че в миналия си живот още е имал един неприятел, който постоянно му правил пакости. От дълго време неприятелят му го търсил, и най-после като се научил, че е някъде в България, проследил го и започнал да му пакости. От този ден всичко му тръгнало назад: в търговията му не върви, домашните му работи се забъркват. Жена му, децата му заболяват, умират и в скоро време цялата му къща запустява. Силен е неговият неприятел.
към текста >>

Страшно е да живее човек без Любов?
От дълго време неприятелят му го търсил, и най-после като се научил, че е някъде в България, проследил го и започнал да му пакости. От този ден всичко му тръгнало назад: в търговията му не върви, домашните му работи се забъркват. Жена му, децата му заболяват, умират и в скоро време цялата му къща запустява. Силен е неговият неприятел. Как ще си обясните това нещо? Страшно е да живее човек без Любов? Това са последствия на живота без любов. Целият свят страда от безлюбие. Безлюбието умъртвява хората. Ние препоръчваме любовта, като носител на живота, като носител на здравето, на щастието, на богатството — на всички блага. Следователно, ако търсят благата на живота, хората трябва да се обичат.
към текста >>

Да благоговеете пред всичко: пред тревицата, пред цветето, пред птичката, животното, пред човека.
Откажете се, откажете се завинаги от мисълта и вярата, че по тия пътища ще достигнете щастието. Там достигате само нещастието, чийто истински лик е скрит под маската на щастието. Съвсем други е пътя на щастието. Това е пътя на Любовта. Любов към всички хора и същества, любов към всичко живо — любов към природата и всемира, любов към Бога. Да благоговеете пред всичко: пред тревицата, пред цветето, пред птичката, животното, пред човека. Всичко да обичате и на всичко да се радвате. Всякога да обичате и да се радвате. Да потънете в море от обич и радост. Ето къде е щастието! Откажете се от своите гибелни пътища и тръгнете по пътя на Любовта, за да достигнете щастието.
към текста >>

48. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ч.) Книжнина ТВОРЧЕСКИ И РАЗРУШИТЕЛНИ ИДЕИ Това, което отличава човекът от животните, туй е неговата способност да мисли, а това, кое то отличава человеците един от друг, туй са техните идеи.
Редактор: Атанас Николов Съдържание: Творчески и разрушителни идеи (И. А. Изворски) Към славянската жена (Auroro) Истинският водач (N) Л. Толстой — гласът на живия Бог (П. Г. Пампоров) Словото на Учителя. Забравените неща (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) Белият лотос (продължение от брой 140 - Мейбъл Колинз) Духовна верига (ORIONO) Гълъб и Вълк (басня – Дядо Благо) Пътят към здраве и щастие (Т. Ч.) Книжнина ТВОРЧЕСКИ И РАЗРУШИТЕЛНИ ИДЕИ Това, което отличава човекът от животните, туй е неговата способност да мисли, а това, кое то отличава человеците един от друг, туй са техните идеи. Защото идеите на гениалните люде се отличават от идеите на талантливите и обикновените человеци по силата на светлината си, а идеите на дребните люде се отличават от тези на злите человеци по плодовете си. Но всичките человечески идеи, разгледани откъм тяхната същност и целесъобразност , откъм техните начини и правила за приложение в живота на людете, още от най-древни времена рязко се разделят на два вида — творчески и разрушителни. Идеите биват естествени и творчески, когато са изградени върху принципите на .Любовта, Мъдростта, Истината, Свободата, Правдата и Доброто, върху които принципи са положени и природните закони. Идеите биват противоестествени и разрушителни, когато са изградени върху средствата на лъжата, насилието, безправието. жестокостта, егоизма и тъмнината, които средства са измислени от человеци.
към текста >>

Тия тежки изпитания и тичания подир миражи дълго време, през които е минал човек са последица от неразумно използване на живите природни сили и сляпо последване на обещаващи много нещо водачи, затова днес той е изгубил вяра във всичко и го наляга една опасна индиферентност — опасна понеже и то е катастрофа, друга клопка на тъмните сили, която след време ще причини разлагане и разплуване на всички части на обществения живот.
Днес хората като слепи са се втурнали след подобни водачи, влезли са в тяхната мрежа, по паднали са напълно под тяхното влияние, не подозирайки, че ги очаква онова, което и вчера ги сполетя, като тичаха подир други и им имаха пълно доверие. Те се силят да уверяват, че са истинските водачи, че са умели и познават добре спасителния път, но резултатите всеки ден доказват обратното. Това са само заблуди, капани на тъмните сили в живота, които искат да държат в своите нокти колкото се може повече жертвата си, тая така лесно податлива да вярва, без да взема участие разума й жертва. А хората вече умело трябва да познават похватите на тия водачи, защото не веднъж са бивали измамвани, и да направят нужното да се отърват от тяхното влияние. Защото страданията и катастрофите, които ги сполетяха, трябва да са ги научили да познават лъстивият език на увещателя, който вчера ги тласна във вихъра на грубата животинска проява и който днес или утре, като намери изгодност, ще стори нещо още по страшно и адско. Тия тежки изпитания и тичания подир миражи дълго време, през които е минал човек са последица от неразумно използване на живите природни сили и сляпо последване на обещаващи много нещо водачи, затова днес той е изгубил вяра във всичко и го наляга една опасна индиферентност — опасна понеже и то е катастрофа, друга клопка на тъмните сили, която след време ще причини разлагане и разплуване на всички части на обществения живот. Това идва в резултат на безразличието на застоялия живот. А съзнанието на мнозина, които са минали през тия тежки изпитания, е пробудено и техните души са закопнели за друг живот пълен със слънце, за нещо съвсем друго, коренно различаващо се от досегашното. В тях е събудено онова вътрешно чувство. което може да разпознава гласа на истинския водач от други, които се чуват около него и които се силят да заглушат благия и тих глас на добрия водач. Неговия глас и живот е още неразбираем за ония, в които бушува инстинкта и в които съзнанието за чист и свят живот не е пробудено.
към текста >>

За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на вдъхновението.
„О жизни“ — За живота — това е философско обоснование на учението за Любовта към всички — едно от най-великите философски съчинения на миналото столетие. В него Толстой изтъква, че нашият живот е като отсечка от конус — следователно е съществувал преди рождението и ще съществува после смъртта — само че нам не ни е дадено да знаем това. А за нас е важно да разрешим сега, в този живот основният въпрос за смисъла на живота — а той е само в изпълнението на Божието начало в настоящия миг — в Любовта към Бога и всичко съществуващо, която разрешава всички противоречия и побеждава смъртта. Пътят на живота — и „За всеки ден“ — където Толстой събира мислите на мъдреци и учители от всички времена и народи, и ги разпределя за всеки ден и отпосле в система, е величествен опит за синтеза между изтока и запада;и за системно изложение учението за единството на всички религии и за всемирното братство. Изповед, Моята вяра, Царството Божие, Какво да правим? За живота и Пътят на живота — са книги, които непременно трябва да прочете всеки човек и особено всеки окултист, защото той ще намери богат духовен опит, наред с класическия език и свещения огън на вдъхновението. В тия основни съчинения и в безчислените си големи и малки статии, съчинения и писма, Толстой гори, свети, лъчеизпуска топли и светли лъчи, защото той прие кръста в душата си. Въпреки некой грешки, дължащи се на неговия рационализъм и увлечение, учението му за Божествената Любов, ни разкрива ядката, същината на великото учение на Христа, а животът на Толстоя е най-великият роман, който той ни поднесе. Толстой изразява великата мисия на славянството. Той е пример за нас, че и ние трябва да приемем Христа в нас, да го следваме всякога и до край! П. Г.
към текста >>

Съществата на тъмнината си служат с човека, както човек си служи с животните — като работно добиче, и като същество, което да им доставя храна.
Цялото човечество изобщо е под влиянието ту на едните, ту на другите. Хората на земята им са като роби, като поданници. И две те категории същества са високо интелигентни. И Данаил е имал среща с едно същество от света на светлината. Това същество му разправяло за работи, които има да станат, за далечното бъдеще. Съществата на тъмнината си служат с човека, както човек си служи с животните — като работно добиче, и като същество, което да им доставя храна. Това не е алегория, а е буквално вярно. Те започват добре, а свършват всякога зле. Най-първо те ще те примамят с някакво благо, както.човек прави с конете и воловете си, докато ти турят главата в ярема и от там насетне, цял живот ще ореш и ще копаеш; то е характерна черта в тях — да изсмучат и последната енергия от човека. И който попадне в тяхната мрежа, той цел живот се оплаква, че жена му, децата му са лоши и не го разбират, а в същност неговият господар е лош. Ние живеем в един свят заобиколени със същества, които не виждаме и не познаваме, но които са господари както на земята, тека и на нашия живот.
към текста >>

Най-първо те ще те примамят с някакво благо, както.човек прави с конете и воловете си, докато ти турят главата в ярема и от там насетне, цял живот ще ореш и ще копаеш; то е характерна черта в тях — да изсмучат и последната енергия от човека.
И Данаил е имал среща с едно същество от света на светлината. Това същество му разправяло за работи, които има да станат, за далечното бъдеще. Съществата на тъмнината си служат с човека, както човек си служи с животните — като работно добиче, и като същество, което да им доставя храна. Това не е алегория, а е буквално вярно. Те започват добре, а свършват всякога зле. Най-първо те ще те примамят с някакво благо, както.човек прави с конете и воловете си, докато ти турят главата в ярема и от там насетне, цял живот ще ореш и ще копаеш; то е характерна черта в тях — да изсмучат и последната енергия от човека. И който попадне в тяхната мрежа, той цел живот се оплаква, че жена му, децата му са лоши и не го разбират, а в същност неговият господар е лош. Ние живеем в един свят заобиколени със същества, които не виждаме и не познаваме, но които са господари както на земята, тека и на нашия живот. Ние си представяме, че сме господари на живота си, но фактически ни най малко не сме такива. Онези, които управляват света, те женят и разженват хората, те ги карат да се раждат и умират, и въобще те се разпореждат с нашия живот. И който не се подчинява, го интернират в другия свят.
към текста >>

Всички отрицателни качества, които има човек, са резултат на тъмните сили; чрез тях те го използват; а всички добродетели ни свързват със светлите същества, които чрез тях ни помагат.
Тъй както се проявява сега живота на хората, това показва, че те са под властта на царството на тъмнината. Тези тъмни същества в религията ги наричат дяволи. Знайте, че дявола е силен и умен, и не е лесно да се борим срещу него. Христос дойде да ни избави от робството на тъмните сили. Но Христос ще може да ни помогне, когато му дадем възможност, да ръководи Той нашия живот вместо тъмните сили. Всички отрицателни качества, които има човек, са резултат на тъмните сили; чрез тях те го използват; а всички добродетели ни свързват със светлите същества, които чрез тях ни помагат. Тъй че хората не са господари и фактори нито на злото, нито на доброто, което правят, но носят последствията и на злото и на доброто. И единствения път да се освободи човек от злото е, да се солидаризира с доброто в Света. За да се освободи от лъжата, човек трябва да се солидаризира с Истината. Хората са в робство на тъмните сили, защото са се отказали от Истината. От как човек е паднал под робството на тъмните, много малко хора са говорили Истината и са били свободни от робството, Истината включва в себе си целокупното съществувание на всички живи същества в света, без разлика — тя има пред вид доброто на всички същества.
към текста >>

И единствения път да се освободи човек от злото е, да се солидаризира с доброто в Света.
Знайте, че дявола е силен и умен, и не е лесно да се борим срещу него. Христос дойде да ни избави от робството на тъмните сили. Но Христос ще може да ни помогне, когато му дадем възможност, да ръководи Той нашия живот вместо тъмните сили. Всички отрицателни качества, които има човек, са резултат на тъмните сили; чрез тях те го използват; а всички добродетели ни свързват със светлите същества, които чрез тях ни помагат. Тъй че хората не са господари и фактори нито на злото, нито на доброто, което правят, но носят последствията и на злото и на доброто. И единствения път да се освободи човек от злото е, да се солидаризира с доброто в Света. За да се освободи от лъжата, човек трябва да се солидаризира с Истината. Хората са в робство на тъмните сили, защото са се отказали от Истината. От как човек е паднал под робството на тъмните, много малко хора са говорили Истината и са били свободни от робството, Истината включва в себе си целокупното съществувание на всички живи същества в света, без разлика — тя има пред вид доброто на всички същества. Тъй аз гледам на света. Аз обичам света заради Онзи, който го е направил, понеже Той е по-голям от света.
към текста >>

За да се освободи от лъжата, човек трябва да се солидаризира с Истината.
Христос дойде да ни избави от робството на тъмните сили. Но Христос ще може да ни помогне, когато му дадем възможност, да ръководи Той нашия живот вместо тъмните сили. Всички отрицателни качества, които има човек, са резултат на тъмните сили; чрез тях те го използват; а всички добродетели ни свързват със светлите същества, които чрез тях ни помагат. Тъй че хората не са господари и фактори нито на злото, нито на доброто, което правят, но носят последствията и на злото и на доброто. И единствения път да се освободи човек от злото е, да се солидаризира с доброто в Света. За да се освободи от лъжата, човек трябва да се солидаризира с Истината. Хората са в робство на тъмните сили, защото са се отказали от Истината. От как човек е паднал под робството на тъмните, много малко хора са говорили Истината и са били свободни от робството, Истината включва в себе си целокупното съществувание на всички живи същества в света, без разлика — тя има пред вид доброто на всички същества. Тъй аз гледам на света. Аз обичам света заради Онзи, който го е направил, понеже Той е по-голям от света. Понеже зная неговата любов, заради нея обичам света.
към текста >>

От как човек е паднал под робството на тъмните, много малко хора са говорили Истината и са били свободни от робството, Истината включва в себе си целокупното съществувание на всички живи същества в света, без разлика — тя има пред вид доброто на всички същества.
Всички отрицателни качества, които има човек, са резултат на тъмните сили; чрез тях те го използват; а всички добродетели ни свързват със светлите същества, които чрез тях ни помагат. Тъй че хората не са господари и фактори нито на злото, нито на доброто, което правят, но носят последствията и на злото и на доброто. И единствения път да се освободи човек от злото е, да се солидаризира с доброто в Света. За да се освободи от лъжата, човек трябва да се солидаризира с Истината. Хората са в робство на тъмните сили, защото са се отказали от Истината. От как човек е паднал под робството на тъмните, много малко хора са говорили Истината и са били свободни от робството, Истината включва в себе си целокупното съществувание на всички живи същества в света, без разлика — тя има пред вид доброто на всички същества. Тъй аз гледам на света. Аз обичам света заради Онзи, който го е направил, понеже Той е по-голям от света. Понеже зная неговата любов, заради нея обичам света. Казват за някого — той е светски човек, или той е религиозен човек. За мен и единия и другия са направени от Бога.
към текста >>

Казват за някого — той е светски човек, или той е религиозен човек.
Хората са в робство на тъмните сили, защото са се отказали от Истината. От как човек е паднал под робството на тъмните, много малко хора са говорили Истината и са били свободни от робството, Истината включва в себе си целокупното съществувание на всички живи същества в света, без разлика — тя има пред вид доброто на всички същества. Тъй аз гледам на света. Аз обичам света заради Онзи, който го е направил, понеже Той е по-голям от света. Понеже зная неговата любов, заради нея обичам света. Казват за някого — той е светски човек, или той е религиозен човек. За мен и единия и другия са направени от Бога. Те може да си имат свои слабости, за мен техните слабости са външна страна. Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата.
към текста >>

Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена.
За мен и единия и другия са направени от Бога. Те може да си имат свои слабости, за мен техните слабости са външна страна. Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб.
към текста >>

Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр.
Те може да си имат свои слабости, за мен техните слабости са външна страна. Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую.
към текста >>

Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините.
Една златна монета може да е паднала в калта и да се е окаляла. Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую. И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества.
към текста >>

Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора.
Заради тази кал аз не унижавам монетата. Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую. И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества. И промените в разположенията и настроенията се дължи на влиянието му на едните, ту на другите.
към текста >>

Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно.
Измивам я, и я турям в джоба си, калта ни най малко не намалява ценността на монетата. Същото се отнася и до човека — ако се е окалял, ще го измием, това не намалява неговата цена. Духовните хора можем да ги уподобим на високи планински върхове, по които нищо не може да се сее, а пък светските хора може да ги уподобим, на богати торни долини, където стават хубави градини, жито, селища, концерти, забавления и пр. Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую. И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества. И промените в разположенията и настроенията се дължи на влиянието му на едните, ту на другите. Всички прояви в живота ни, които са лишени от разумност, са резултат на тъмните същества.
към текста >>

И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества.
Следователно, духовните хора трябва като върховете да отправят своята енергия към светските хора, а светските да им дадат от плодовете, които произвеждат в долините. Една обмяна трябва да има между светските и духовните хора. Духовните и светските хора съществено не се различават, различието е само външно. И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую. И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества. И промените в разположенията и настроенията се дължи на влиянието му на едните, ту на другите. Всички прояви в живота ни, които са лишени от разумност, са резултат на тъмните същества. Некой момък се влюбил в някоя хубава мома, и все тя му е в главата, нищо не може да прави, нито да учи — иска да се самоубие, или пък нея да убие, ако не му отговори на чувствата — този момък е жертва на тъмните сили. Затова всека проява в живота ни трябва да бъде разумна, защото чрез разумното се проявяват светлите същества, които работят за нашето повдигане. Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем.
към текста >>

Причината за всяко престъпление се крие в тъмните сили, а човек е само едно оръдие.
Аз не искам да вярвате в това, но ако го намерите за правдоподобно, приемете го, ако не — отхвърлете го, свободни сте. Ако така не разбирате живота, вие ще хвърлите вината там. където не трябва. Следователно несправедливо е от това гледище да осъждаме хората, които не са виновни. Не е виновен ножът който те убива; не е виновна пушката, която те убива, не е виновна ръката, която те мушка, не е виновна и главата, причината е онзи, който стои зад главата. Причината за всяко престъпление се крие в тъмните сили, а човек е само едно оръдие. едно условие за извършване на престъплението. И в себе си трябва да разбирате този закон. Вие трябва да знаете, че се намирате под различни влияния и още в самото начало трябва да разбирате, под какво влияние сте. Много философи подържат, че човек бил абсолютно свободен. Човек е свободен в туй отношение, доколкото той живее в Божествения свят.
към текста >>

Много философи подържат, че човек бил абсолютно свободен.
Не е виновен ножът който те убива; не е виновна пушката, която те убива, не е виновна ръката, която те мушка, не е виновна и главата, причината е онзи, който стои зад главата. Причината за всяко престъпление се крие в тъмните сили, а човек е само едно оръдие. едно условие за извършване на престъплението. И в себе си трябва да разбирате този закон. Вие трябва да знаете, че се намирате под различни влияния и още в самото начало трябва да разбирате, под какво влияние сте. Много философи подържат, че човек бил абсолютно свободен. Човек е свободен в туй отношение, доколкото той живее в Божествения свят. Свободата в Божествения свят е абсолютна; в света на светлите духове — свободата е наполовина, относителна, а в света на тъмнината не съществува никаква свобода — който попадне в него, от единия крей на живота си до другия е роб. Ако се разгледа живота на съвременните хора от това гледище, ще се изяснят много тъмни неща. Сега хората не разбират защо живота им е нещастен. Живота ви е нещастен, понеже сте в света на тъмнината и сте роб, а робът не може да бъде щастлив.
към текста >>

Човек е свободен в туй отношение, доколкото той живее в Божествения свят.
Причината за всяко престъпление се крие в тъмните сили, а човек е само едно оръдие. едно условие за извършване на престъплението. И в себе си трябва да разбирате този закон. Вие трябва да знаете, че се намирате под различни влияния и още в самото начало трябва да разбирате, под какво влияние сте. Много философи подържат, че човек бил абсолютно свободен. Човек е свободен в туй отношение, доколкото той живее в Божествения свят. Свободата в Божествения свят е абсолютна; в света на светлите духове — свободата е наполовина, относителна, а в света на тъмнината не съществува никаква свобода — който попадне в него, от единия крей на живота си до другия е роб. Ако се разгледа живота на съвременните хора от това гледище, ще се изяснят много тъмни неща. Сега хората не разбират защо живота им е нещастен. Живота ви е нещастен, понеже сте в света на тъмнината и сте роб, а робът не може да бъде щастлив. Докато човек не излезе от света на тъмнината, той не може да бъде щастлив.
към текста >>

Докато човек не излезе от света на тъмнината, той не може да бъде щастлив.
Човек е свободен в туй отношение, доколкото той живее в Божествения свят. Свободата в Божествения свят е абсолютна; в света на светлите духове — свободата е наполовина, относителна, а в света на тъмнината не съществува никаква свобода — който попадне в него, от единия крей на живота си до другия е роб. Ако се разгледа живота на съвременните хора от това гледище, ще се изяснят много тъмни неща. Сега хората не разбират защо живота им е нещастен. Живота ви е нещастен, понеже сте в света на тъмнината и сте роб, а робът не може да бъде щастлив. Докато човек не излезе от света на тъмнината, той не може да бъде щастлив. За да излезем от света на тъмнината потребна ни е Любовта, която избавя света. Но любовта има отношение към Божествения свят. Не може в твоята душа да се прояви Любов, до като нямаш един обективен Божествен свят. Това е нашия идеал. Божественото, за което ние въздишаме.
към текста >>

Има моменти в живота, когато човек е готов всичко да жертва за Божественото; има моменти, когато сме под влиянието на светлите духове; те са наши приятели.
Божественото, за което ние въздишаме. То не е далеч от нас; то е в нас, и вън от нас. Всеки един от нас има право да желае Божественото. Некои мислят, че само като умрат, ще немерят Божественото. И на земята докато сте — може да вкусите Божественото. Има моменти в живота, когато човек е готов всичко да жертва за Божественото; има моменти, когато сме под влиянието на светлите духове; те са наши приятели. Те са напреднали човешки същества. Те са най-светли, понеже са живели в друга една епоха, милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество. Те са завършили една особена еволюция. Окултистите подържат, че когато тези същества са завършвали своята еволюция, днешния човек се е намирал в стадият на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такова е било и отношението на тези същества към нас.
към текста >>

Окултистите подържат, че когато тези същества са завършвали своята еволюция, днешния човек се е намирал в стадият на растение.
И на земята докато сте — може да вкусите Божественото. Има моменти в живота, когато човек е готов всичко да жертва за Божественото; има моменти, когато сме под влиянието на светлите духове; те са наши приятели. Те са напреднали човешки същества. Те са най-светли, понеже са живели в друга една епоха, милиони и милиони години преди съществуването на сегашното човечество. Те са завършили една особена еволюция. Окултистите подържат, че когато тези същества са завършвали своята еволюция, днешния човек се е намирал в стадият на растение. Каквото е нашето отношение към растенията, такова е било и отношението на тези същества към нас. Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за да изправят своите минали погрешки; те слизат сега на земята, от тези висши светове, за да ни помагат. Те правят големи жертви, понеже разбират божиите закони. Те правят жертви за да изправят своите погрешки, и да ни научат да не грешим. Те казват: не правете нашите погрешни, защото ще трябва да ги изкупвате.
към текста >>

Когато човек е под влиянието на тъмните сили, той мисли само за своето щастие, мисли как по-добре да се нареди, като хич не се интересува от съдбата на другите хора.
Христос е един от тези светли, възвишени духове, който слезе на земята за да обърне кормилото на човешката еволюция в друга посока, и да даде светлина на хората, за да вървят напред. да не би да се повърнат назад, и да им покаже. че пътя на човешкото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, а не а тъмнината. Всички благородни стремежи, мисли, чувства и постъпки у хората, се внушават от светлите същества. И когато сме под влиянието на светлите същества, всичко ни върви в живота; не че няма мъчнотии и противоречия, но със светлината, която те ни дават, те се разрешават; а когато сме под влиянието на тъмните сили, работите ни не вървят, защото те носят тъмнина, която пречи да можем правилно да схванем нещата. Когато човек е под влиянието на тъмните сили, той мисли само за своето щастие, мисли как по-добре да се нареди, като хич не се интересува от съдбата на другите хора. А когато човек е под влиянието на светлите същества, той живее с идеалите за общочовешкото повдигане и благоденствие; за него личното щастие не съществува; той не може да бъде щастлив, докато има нещастни около него, и затова той работи за щастието на всички, за което работят и всички светли и възвишени същества. Светлите същества внушават на хората да си помагат и услужват, а тъмните същества им внушават да не си услужват, разбъркват отношенията между хората. Човек трябва да бъде отзивчив към нуждите на другите — това го изисква великия закон на Любовта — защото има съотношение и зависимост между всички същества — понеже всички сме части на един организъм — и благата са обай за целия организъм. Затова не мислете да се осигурявате, но мислете днес за днес и имайте непреодолима вяра, че има един Промисъл. Няма някой от вас, който да не е в съзнанието на Бога, и който да не е под покровителството на тези светли същества.
към текста >>

А когато човек е под влиянието на светлите същества, той живее с идеалите за общочовешкото повдигане и благоденствие; за него личното щастие не съществува; той не може да бъде щастлив, докато има нещастни около него, и затова той работи за щастието на всички, за което работят и всички светли и възвишени същества.
да не би да се повърнат назад, и да им покаже. че пътя на човешкото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, а не а тъмнината. Всички благородни стремежи, мисли, чувства и постъпки у хората, се внушават от светлите същества. И когато сме под влиянието на светлите същества, всичко ни върви в живота; не че няма мъчнотии и противоречия, но със светлината, която те ни дават, те се разрешават; а когато сме под влиянието на тъмните сили, работите ни не вървят, защото те носят тъмнина, която пречи да можем правилно да схванем нещата. Когато човек е под влиянието на тъмните сили, той мисли само за своето щастие, мисли как по-добре да се нареди, като хич не се интересува от съдбата на другите хора. А когато човек е под влиянието на светлите същества, той живее с идеалите за общочовешкото повдигане и благоденствие; за него личното щастие не съществува; той не може да бъде щастлив, докато има нещастни около него, и затова той работи за щастието на всички, за което работят и всички светли и възвишени същества. Светлите същества внушават на хората да си помагат и услужват, а тъмните същества им внушават да не си услужват, разбъркват отношенията между хората. Човек трябва да бъде отзивчив към нуждите на другите — това го изисква великия закон на Любовта — защото има съотношение и зависимост между всички същества — понеже всички сме части на един организъм — и благата са обай за целия организъм. Затова не мислете да се осигурявате, но мислете днес за днес и имайте непреодолима вяра, че има един Промисъл. Няма някой от вас, който да не е в съзнанието на Бога, и който да не е под покровителството на тези светли същества. Но не се заблуждавайте да мислите, че това се дължи на вашата вяра или на вашата Любов.
към текста >>

Човек трябва да бъде отзивчив към нуждите на другите — това го изисква великия закон на Любовта — защото има съотношение и зависимост между всички същества — понеже всички сме части на един организъм — и благата са обай за целия организъм.
Всички благородни стремежи, мисли, чувства и постъпки у хората, се внушават от светлите същества. И когато сме под влиянието на светлите същества, всичко ни върви в живота; не че няма мъчнотии и противоречия, но със светлината, която те ни дават, те се разрешават; а когато сме под влиянието на тъмните сили, работите ни не вървят, защото те носят тъмнина, която пречи да можем правилно да схванем нещата. Когато човек е под влиянието на тъмните сили, той мисли само за своето щастие, мисли как по-добре да се нареди, като хич не се интересува от съдбата на другите хора. А когато човек е под влиянието на светлите същества, той живее с идеалите за общочовешкото повдигане и благоденствие; за него личното щастие не съществува; той не може да бъде щастлив, докато има нещастни около него, и затова той работи за щастието на всички, за което работят и всички светли и възвишени същества. Светлите същества внушават на хората да си помагат и услужват, а тъмните същества им внушават да не си услужват, разбъркват отношенията между хората. Човек трябва да бъде отзивчив към нуждите на другите — това го изисква великия закон на Любовта — защото има съотношение и зависимост между всички същества — понеже всички сме части на един организъм — и благата са обай за целия организъм. Затова не мислете да се осигурявате, но мислете днес за днес и имайте непреодолима вяра, че има един Промисъл. Няма някой от вас, който да не е в съзнанието на Бога, и който да не е под покровителството на тези светли същества. Но не се заблуждавайте да мислите, че това се дължи на вашата вяра или на вашата Любов. Ние трябва да обичаме Бога заради Любовта, която той ни е дал; трябва да имаме вяра, че онова, което той е промислил, ще бъде на твоето си време. Ние сме заобиколени от тези същества на светлината и Любовта; и затова никога не трябва да лъжем.
към текста >>

За да се оправи света, разбирам обществения живот, трябва да имаме един ум ръководен от Любовта, че като срещнете един човек, да видите в него същество, създадено от Бога, което Бог е пратил на земята като вас, да се спогодите да вършите неговата воля.
Тях ще ги срещнете навсякъде — те живеят и на земята, и на небето и в пространството. Тези същества живеят във всичките светове. Те са носители на новото учение. И когато те поемат ръководството на човечеството и управлението на отделните народи — светът ще се оправи. А сега народите се управляват повечето от невежи хора, затова е този хаос в обществения живот. За да се оправи света, разбирам обществения живот, трябва да имаме един ум ръководен от Любовта, че като срещнете един човек, да видите в него същество, създадено от Бога, което Бог е пратил на земята като вас, да се спогодите да вършите неговата воля. Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идат при вас. Един от тях знаете — той е Христос; едни от тях са апостолите, светиите; евреите знаеха Михаил, Гавраил и др. висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция. Ако е за знание, едно от тия същества, за които ви говоря, знае по-вече, отколкото цялото човечество. Едно от тия същества има по интересна история в своето развитие отколкото цялото човечество.
към текста >>

Бог, Божествения свят — е главата на Битието, и обуславя правилните процеси в човешката глава; ангелите представляват ръцете и гърдите на Битието и ръководят съответните процеси и в човека; черните духове са червата и стомаха, а хората, това са краката на Битието.
Като сравни цялото човечество с този светъл дух — той много по-добре ще извърши волята божия отколкото цялото човечество. За Бога важи онзи, който може да извърши неговата воля съзнателно. Бог се радва в нас, когато сме готови като деца да извършим неговата воля. И тъй, ако искате да разберете живота в неговата целокупност и да си обясните всички привидно противоречиви явления и процеси в него. трябва да имате предвид тези четири света, за които ви говоря, с всичките им същества и сили, които обуславят и ръководят различни процеси в живота и развитието на цялото Битие. Бог, Божествения свят — е главата на Битието, и обуславя правилните процеси в човешката глава; ангелите представляват ръцете и гърдите на Битието и ръководят съответните процеси и в човека; черните духове са червата и стомаха, а хората, това са краката на Битието. Това е цялото Битие, това е целокупния живот. (Из беседата „Забравените неща“, държана от Учителя на 20 октомври 1935 г.) _________________________________________ Бележка: Във вестника е написано вместо „октомври“ – „ноември“. Всъщност беседата е изнесена на 20.X.1935 г. Мейбъл Колинз (10) БЕЛИЯТ ЛОТОС (Продължение от брой 140) Нощта бе слязла над земята, когато се събудих от моята дълга почивка. Луната светеше вън и един лъч сребърна светлина влизаше през високия прозорец и проникваше в моята стая.
към текста >>

Достатъчно е само това, че сте мислещ човек, че виждате неправдите около вас, че искрено копнеете за по-добри международни, национални и лични благодеяния.
дали под леда на северния полюс, дали в Америка или Европа. Не е важно, каква е твоята професия — дали професор, адвокат или просто рудокопач. Не е важно, каква е твоята народност и официална религия. От опит вече се знае, че всека нация има право, че всека религия в света е добра. Не е важно даже, дали ни вярвате или не ни вярвате. Достатъчно е само това, че сте мислещ човек, че виждате неправдите около вас, че искрено копнеете за по-добри международни, национални и лични благодеяния. Прочие, всека неделя в четири часа сутринта стани, отвори прозореца си или излез вън, по възможност на височината и там застани съсредоточен в медитация. Помисли: Далеч от нас има милиарди слънца — малки песъчинки звезди — милиарди слънчеви системи, много от тях не по-лоши от нашата — неми свидетели на великата мъдрост и мощ на Вселената. Реки от електрически, магнитни, светли, тайни сили излизат от сърцето на нашия баща — слънцето. При кръстосването на тия сили сме се родили, аз и ти — всички хора по лицето на земята, всички същества и растения. По чия воля и за каква цел?
към текста >>

И копнежа на всеки частен човек към по-хармоничен и съвършен живот и братско сътрудничество.
“ Всички ръце едновременно напъват своите мускули и твърде тежката релса веднага се дига, като че ли играчка е. Ето защо, всека неделя от 4 до 5 часа сутринта, вие, вярващите в психичните мускули, застанете в хармония с висшите духовни сили на Природата, напрегнете духовните си мускули и помислете: Защо толкова много страдания и толкова малко радост? Защо толкова много мизерия, при изобилието давано щедро от Природете? Защо такива недоразумения между братя, между сестри, когато ние имам път на светлина и щастие, ясно начертан от Великите Учители на живота? … Тая група желае до подтикне доброто желание по възможност на повече благородни души в колективна вълна. И копнежа на всеки частен човек към по-хармоничен и съвършен живот и братско сътрудничество. Прочие, всека неделя, от четири до пет часа, застанете в медитация и мислете за благородните идеи на групата в смисъл учението на Христа, или това на Учителя, които имат една цел. ORIONO Гълъб и Вълк (басня) Вълкът дояждал агънцето, което задигнал от стадото на едно палаво овчарче, когато изгукал над главата му сивият Гълъб от високия бор: — Нищо ли те не смущава, Вълчо, при ужасът на твоето дело? Погледни само колко мирно и кротко е агънцето и колко жесток си ти, когато забиваш острите си зъби в живото му тяло! Няма ли в твоето сърце милост, ни чувство на съжаление? Жестокостта ти е безпримерна.
към текста >>

* * * Ако искаш да станеш добродетелен човек, не търси външни средства, а подчини злото на доброто в себе си.
Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител. Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и жестокост. Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления. Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват. Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял. * * * Ако искаш да станеш добродетелен човек, не търси външни средства, а подчини злото на доброто в себе си. Дядо Благо Пътят към здраве и щастие По много пътища и пътеки се лутат хората, дирейки напразно своето изгубено здраве. А един е пътят, който неотклонно води към това най-необходимо в живота благо — здравето: Това е пътят към природата. Но хората, дирейки здравето навсякъде, дирейки го дори и там. дето се намират само болести, най малко подозират, че то е тук, че се намира и достига по тоя път. И, ето защо, те, в повечето случай, бягайки от болестите и гонейки здравето, достигате болестите и бягат от здравето.
към текста >>

49. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те са най-близо до човека.
С.) Послушанието (Г. С. Г.) Нов път - нови дела „Отправи ума си към всички добри възвишени същества в света, поискай тяхното съдействие и те ще ти го дадат“ Учителя Всички хора са свързани помежду си с невидими за простото око връзки. И когато има недоимък в една част, когато в един уд се прекъсват жизнените течения, тогава разумните сили, които урегулират всичко, правят корекция. Само едно: тоя, който разбере с цялото си същество, че е тръгнал по погрешен път, трябва да призове висшите същества на помощ. И тия същества не са далеч. Те са най-близо до човека. Човек се движи в тях. Как ще ги призове? За тая цел има методи, но за да си служим с тия методи, преди всичко ние трябва да сме готови да можем правилно да ги употребяваме. Великите Учители на светлината, обаче, не им дават гласност, за да не се опорочат от една страна и да не си навлекат пакост незнаещите да ги употребяват. Както и в Евангелието се казва: да се не хвърлят бисерите на свинете.
към текста >>

Човек се движи в тях.
Г.) Нов път - нови дела „Отправи ума си към всички добри възвишени същества в света, поискай тяхното съдействие и те ще ти го дадат“ Учителя Всички хора са свързани помежду си с невидими за простото око връзки. И когато има недоимък в една част, когато в един уд се прекъсват жизнените течения, тогава разумните сили, които урегулират всичко, правят корекция. Само едно: тоя, който разбере с цялото си същество, че е тръгнал по погрешен път, трябва да призове висшите същества на помощ. И тия същества не са далеч. Те са най-близо до човека. Човек се движи в тях. Как ще ги призове? За тая цел има методи, но за да си служим с тия методи, преди всичко ние трябва да сме готови да можем правилно да ги употребяваме. Великите Учители на светлината, обаче, не им дават гласност, за да не се опорочат от една страна и да не си навлекат пакост незнаещите да ги употребяват. Както и в Евангелието се казва: да се не хвърлят бисерите на свинете. Да потърсим тия методи и средства на разумната природа, за да избегнем много нещастия и да постъпваме правилно в живота си.
към текста >>

Душата на човека, неговия вътрешен глас ще му нашепне де ще го намери.
Може ли един ученик да свърши училище, гимназия, университет без учител и професор? Така и ние в живота не можем да прогресираме правилно без Учител. Казва се. че земята е училище, а ние хората — ученици. Може ли тогава туй училище, тоя голям университет да бъде без учител, без ръководител? Душата на човека, неговия вътрешен глас ще му нашепне де ще го намери. Да се подчиним на тоя глас! Днес хората омекват Месия, очакват второ пришествие, но очаквайки това, те съвсем не очакват да се развали старото, което е изградено по един изопачен, окарикатурен план и като слепци за тояга се държат за него. Други са толкова заслепени, че не могат да си представят и допуснат, че второто идване на Христа не ще одобри техните дела и неправди, които вършат на всека крачка. Та защо ни е то тогава, ако то не понесе по-голяма правда и не помете всичко старо и гнило, ако то не направи преврат в душите, умовете и сърцата на хората? Първото идване на Христа направи презрат в тогавашния свят.
към текста >>

“ Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи.
Те ми нашепват: „Ние носим радост на треви, цветя, дървета, хора, на всека жива твар! Животът е музика! Животът е красота! Нека винаги великата симфония на живота да звучи в тебе и да те подтиква към висините! Вечната хармония на висшите сфери слиза към земята! “ Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. Словото на Учителя ЗАКОНЪТ НА ПЛЪТТА „Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е“. Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на никакви погрешни и престъпления, от които сами с недоволни, казват: плътска работа. За съвременните хора плътта е неразбран предмет.
към текста >>

Някои казват, че плътта не е нужна на човека.
Словото на Учителя ЗАКОНЪТ НА ПЛЪТТА „Роденото от плътта плът е, а роденото от Духа дух е“. Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на никакви погрешни и престъпления, от които сами с недоволни, казват: плътска работа. За съвременните хора плътта е неразбран предмет. Някои казват, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта е непотребна на човека каква нужда имаше духът да се облича в плътта? Щом духът е облечен в плътта, значи, плътта има свое определено място и служба. Тя е на местото си, но трябва да се намери нейното място и трябва да се разбере нейната служба. Плътта е предговора на живота, т. е. животът започва с плътта.
към текста >>

Ако наистина плътта е непотребна на човека каква нужда имаше духът да се облича в плътта?
Сега ще говоря върху положителната страна на плътта. Мнозина отричат плътта. Като се натъкнат на никакви погрешни и престъпления, от които сами с недоволни, казват: плътска работа. За съвременните хора плътта е неразбран предмет. Някои казват, че плътта не е нужна на човека. Ако наистина плътта е непотребна на човека каква нужда имаше духът да се облича в плътта? Щом духът е облечен в плътта, значи, плътта има свое определено място и служба. Тя е на местото си, но трябва да се намери нейното място и трябва да се разбере нейната служба. Плътта е предговора на живота, т. е. животът започва с плътта. Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може да се прояви.
към текста >>

В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее.
Но плътта има закони, които трябва да се спазват. Едва сега хората започват да изучават законите на плътта. И духът също така има свои закони, които трябва да се спазват. Не е въпрос да се отречем от плътта, но трябва да се проверят методите, начините, с които тя си служи. Тя има своя култура, свои навици, някой от които трябва да се изменят. В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее. Духът има противоположното качество — активност, прогресивност. И за да избави плътта от тази инертност, и да й даде условия да се развива, духът влиза в плътта, за да надделее на нейната инертност. Оставена сама на себе си, благодарение на своята инертност, тя не би могла да се развива. А щом не може да се развива, тя ще стане една спънка за развитието на човешкия живот. За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания.
към текста >>

За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания.
В плътта има едно основно качество инертност, което се явява като една спънка в живота на човека, и която човек трябва да надделее. Духът има противоположното качество — активност, прогресивност. И за да избави плътта от тази инертност, и да й даде условия да се развива, духът влиза в плътта, за да надделее на нейната инертност. Оставена сама на себе си, благодарение на своята инертност, тя не би могла да се развива. А щом не може да се развива, тя ще стане една спънка за развитието на човешкия живот. За да не се спъва човек, за да се развива и за да преодолее спънките на своята плът, трябва да му се дадат ред страдания. И всички страдания се отнасят до плътта, а не до духът. Тъй че, когато страдате, когато не ви се живее, всичко това се дължи на плътта, а не на духа. Тези състояния духът другояче ги схваща. Противоречията от гледище то на духът имат съвсем друг смисъл — и при всички положения духът намира изходен път, плътта като попадне в противоречията, се намира в задънена улица. Всички закони, които съществуват в сегашните общества, в сегашните домове, се отнасят изключително до плътта, а не до духа.
към текста >>

Когато мине през това възпитание, човек трябва да дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа.
Тези състояния духът другояче ги схваща. Противоречията от гледище то на духът имат съвсем друг смисъл — и при всички положения духът намира изходен път, плътта като попадне в противоречията, се намира в задънена улица. Всички закони, които съществуват в сегашните общества, в сегашните домове, се отнасят изключително до плътта, а не до духа. В това отношение плътта е подобна на дете, което трябва да се възпитава. И при възпитанието на детето най-първо се възпитава неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли. Когато мине през това възпитание, човек трябва да дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа. Тъй че развитието и възпитанието на човека започва от плътта, която служи като основа на духовното възпитание. В такъв случай можем да кажем, че плътта е почва, основа, подложка, върху която духовния живот е построен. Следователно, духовния живот е построен върху подложката на плътта; не че плътта го създава, но тя служи само като проводник. И ако унищожим тази подложка. ще спрем развитието и на духовното, което не може да расте и да се развива без нея.
към текста >>

Тъй че развитието и възпитанието на човека започва от плътта, която служи като основа на духовното възпитание.
Противоречията от гледище то на духът имат съвсем друг смисъл — и при всички положения духът намира изходен път, плътта като попадне в противоречията, се намира в задънена улица. Всички закони, които съществуват в сегашните общества, в сегашните домове, се отнасят изключително до плътта, а не до духа. В това отношение плътта е подобна на дете, което трябва да се възпитава. И при възпитанието на детето най-първо се възпитава неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли. Когато мине през това възпитание, човек трябва да дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа. Тъй че развитието и възпитанието на човека започва от плътта, която служи като основа на духовното възпитание. В такъв случай можем да кажем, че плътта е почва, основа, подложка, върху която духовния живот е построен. Следователно, духовния живот е построен върху подложката на плътта; не че плътта го създава, но тя служи само като проводник. И ако унищожим тази подложка. ще спрем развитието и на духовното, което не може да расте и да се развива без нея. В този смисъл плътта служи като преходен период за да расте духовното.
към текста >>

В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение.
Чрез страданията минават известни енергии, които духът използва и ни предава онази велика наука. която трябва до придобием. Чрез плътта се изразяват всички красиви форми; и красотата на света седи в това. че всички неща са облечени в материални форми. В всички тези форми има вложени желания. В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота.
към текста >>

Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено.
която трябва до придобием. Чрез плътта се изразяват всички красиви форми; и красотата на света седи в това. че всички неща са облечени в материални форми. В всички тези форми има вложени желания. В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате.
към текста >>

Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение.
че всички неща са облечени в материални форми. В всички тези форми има вложени желания. В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността.
към текста >>

Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро.
В всички тези форми има вложени желания. В теософските преводи на древноокултни текстове, ще намерите положението — „убий всяко желание“, и го тълкуват, че човек трябва да се отрече от себе си, от своя живот; най първо превода не е правилен и тълкуванието също — това е криво разбиране на Христовото учение. Човек трябва да се откаже от старите, си мухлясалите неща в живота, и да ги замени с нещо ново, — Божествено. Това е разбирал Христос под думите „да се отречеш от майка си, и баща си, от брата си и сестра си.“ Това е мухлясалият живот, животът на нашето минало. Човек никога неможе и не трябва да се отказва от нищо, докато няма с какво да го замени, защото ще изпадне в още по лошо положение. Значи, когато говорим за отказването, ние подразбираме човек да се откаже от нещо, да го замени с друго по-добро. Лесно можем да се откажем от старото, когато се намираме пред чистото, възвишеното, божественото, туй, което виждате, и което е реалното в живота. Вие ще кажете, че на земята реално е това, което виждате. Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята.
към текста >>

В триизмерния свят предметите са вън от човека и човекът ги вижда главно под един ъгъл от 180°; когато човек влезе в четириизмерното пространство, ток вижда нещата под ъгъл от 360 градуса — т. е.
Сега аз не ви говоря за неща, кого не виждате, а ви говоря за неща, които, виждате, които може да попипате, опитате, да помиришете, да чуете — това са реални неща — оттам плътта започва. Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята. След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа. Ако разберем добре предаденото а първата школа, ще разберем и по възвишения живот, в който ни предстои да влезем защото, ако не разберете отношенията на нещата в триизмерния свят, съвсем няма да разберете отношенията на нещата в по-висшия четириизмерен свят. В триизмерния свят предметите са вън от човека и човекът ги вижда главно под един ъгъл от 180°; когато човек влезе в четириизмерното пространство, ток вижда нещата под ъгъл от 360 градуса — т. е. отгоре, отдолу, отпред, отзад отвсякъде, също така в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека, те са оградени отвсякъде и живеят в самия човек. И когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете а четириизмерното пространство. Това значи да виждате нещата „отвътре“. Да виждате нещата отвътре, това значи да ги виждате едновременно от всякъде. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях.
към текста >>

отгоре, отдолу, отпред, отзад отвсякъде, също така в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека, те са оградени отвсякъде и живеят в самия човек.
Това са врати, чрез които влизаме в връзка с реалността. Това е реалното за земята. След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа. Ако разберем добре предаденото а първата школа, ще разберем и по възвишения живот, в който ни предстои да влезем защото, ако не разберете отношенията на нещата в триизмерния свят, съвсем няма да разберете отношенията на нещата в по-висшия четириизмерен свят. В триизмерния свят предметите са вън от човека и човекът ги вижда главно под един ъгъл от 180°; когато човек влезе в четириизмерното пространство, ток вижда нещата под ъгъл от 360 градуса — т. е. отгоре, отдолу, отпред, отзад отвсякъде, също така в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека, те са оградени отвсякъде и живеят в самия човек. И когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете а четириизмерното пространство. Това значи да виждате нещата „отвътре“. Да виждате нещата отвътре, това значи да ги виждате едновременно от всякъде. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате.
към текста >>

И когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете а четириизмерното пространство.
Това е реалното за земята. След като минем през дисциплина га на тази школа, ще влезем в по възвишения живот, който е една по-възвишена школа. Ако разберем добре предаденото а първата школа, ще разберем и по възвишения живот, в който ни предстои да влезем защото, ако не разберете отношенията на нещата в триизмерния свят, съвсем няма да разберете отношенията на нещата в по-висшия четириизмерен свят. В триизмерния свят предметите са вън от човека и човекът ги вижда главно под един ъгъл от 180°; когато човек влезе в четириизмерното пространство, ток вижда нещата под ъгъл от 360 градуса — т. е. отгоре, отдолу, отпред, отзад отвсякъде, също така в четириизмерното пространство предметите са вътре в човека, те са оградени отвсякъде и живеят в самия човек. И когато казвате, че някой човек живее в сърцето ви, това показва, че вие живеете а четириизмерното пространство. Това значи да виждате нещата „отвътре“. Да виждате нещата отвътре, това значи да ги виждате едновременно от всякъде. Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях. Вие говорите за Бога, но не Го познавате. Бог прониква цялото Битие и ние сме вътре в Бога, и Бог с своето съзнание ни вижда от всякъде.
към текста >>

Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен.
Тях ще носите с себе си, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят. Не е въпроса да се освободим от плътта: това е едно заблуждение, но плътта трябва да се одухотвори, да се облагороди. Докато се постигне това, плътта е изложена на големи мъчнотии, на третирания, на дисциплина, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за да се превърне в диамант. По същия начин и плътта може да се превърне в диамант, за да почувства светлината и да я пръска на разни страни. Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане.
към текста >>

Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот.
Следователно, един ден и плътта ще се превърне в скъпоценен камък. Животът е единен и целокупен по същина, но се намира в различни фази от проявлението си, следствие на което ние го схващаме различно и го разделяме на светски, плътски, и духовен. Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане.
към текста >>

Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко.
Но това са само фази в проявлението на единния живот. Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане. Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля.
към текста >>

В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги.
Хората нямат ясна представа за плътския живот, и още повече за духовния. Те смесват плътския живот с яденето и пиенето. Да товари и преуморява човек плътта си, това още не е плътски живот. Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане. Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява.
към текста >>

Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта.
Два начина има за изморяваме на плътта — чрез чрезмерен пост и чрез прекомерно хранене — преяждане. Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане. Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд.
към текста >>

Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля.
Човек трябва да яде толкова, колкото плътта изисква — нито повече, нито по малко. В нея има известна разумност, и ако човек при храненето се ръководи от нея, ще спечели; по някой път тя е сприхава, но ще я извиним, защото тя прави на хората много големи услуги. Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане. Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд. За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене.
към текста >>

Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля.
Въпреки това, хората считат плътта виновна за всичките си противоречия, за всичкото зло в живота им. Това е едно погрешно схващане. Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд. За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене. До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита. Христос казва: „Духът е вечен, немощен, а плътта е немощна.“ — Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ и не може да разполагате с нея както искате, а ще се съобразите с нейните възможности.
към текста >>

Понякога човек злоупотребява с своята свобода.
Това е едно погрешно схващане. Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд. За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене. До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита. Христос казва: „Духът е вечен, немощен, а плътта е немощна.“ — Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ и не може да разполагате с нея както искате, а ще се съобразите с нейните възможности. Като дойде немощта, вие трябва да й дадете отпуск, за да възстанови силите си.
към текста >>

Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд.
Волята у човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд. За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене. До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита. Христос казва: „Духът е вечен, немощен, а плътта е немощна.“ — Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ и не може да разполагате с нея както искате, а ще се съобразите с нейните възможности. Като дойде немощта, вие трябва да й дадете отпуск, за да възстанови силите си. Духът е борческия активен принцип; но по някой път той не взема под внимание дали плът та може да издържи на тази борба.
към текста >>

За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене.
Лошите състояния на човека не се дължат на неговата плът, а на неговата воля. Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд. За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене. До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита. Христос казва: „Духът е вечен, немощен, а плътта е немощна.“ — Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ и не може да разполагате с нея както искате, а ще се съобразите с нейните възможности. Като дойде немощта, вие трябва да й дадете отпуск, за да възстанови силите си. Духът е борческия активен принцип; но по някой път той не взема под внимание дали плът та може да издържи на тази борба. Затова ако искаме да бъдем разумни, трябва винаги да взимаме в съображение възможностите на плътта, защото тя е като едно дете, за което постоянно трябва да се грижим докато заякне.
към текста >>

До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита.
Плътта е носителка на злото, но тя не го причинява. Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, и той става господар на своята плът и на своята воля. Понякога човек злоупотребява с своята свобода. Човек е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд. За да се възпита човек, той трябва да спазва известни норми в живота за ядене, за работа, за начин на живеене. До като не се научи да изпълнява законите на плътта — какво може плътта да направи — човек не може да се възпита. Христос казва: „Духът е вечен, немощен, а плътта е немощна.“ — Щом плътта е немощна, вие трябва да имате предвид тази немощ и не може да разполагате с нея както искате, а ще се съобразите с нейните възможности. Като дойде немощта, вие трябва да й дадете отпуск, за да възстанови силите си. Духът е борческия активен принцип; но по някой път той не взема под внимание дали плът та може да издържи на тази борба. Затова ако искаме да бъдем разумни, трябва винаги да взимаме в съображение възможностите на плътта, защото тя е като едно дете, за което постоянно трябва да се грижим докато заякне. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи.
към текста >>

Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони.
Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. Вие постоянно се безпокоите за разни работи, но с това пречите на своята плът. Щом се съобразявате с възможностите на плътта и изпълнявате нейните закони вие ще бъдете здрави, богати и ще живеете отлично. Аз не говоря че трябва да изпълнявате желанията на плътта, но говоря, че трябва да спазвате онези закони, на които е подчинен нейния живот. Така че не трябва да смесвате желанията на плътта с законите на плътта. Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва да спазва нейните закони. Като слезе на земята и Христос се облече в плът и спазваше нейните закони. На плътта ще й говорите и ще я възпитавате като дете. Никога не я пресищайте — оставяйте я малко гледна, да има потик, стремеж. Този закон спазвате в всички отношения. Никога не задоволявайте плътта си напълно, защото ще родите инерцията в нея.
към текста >>

Човек трябва да остави по нещо незавършено, да има какво да работа, да има към какво да се стреми.
Никога не я пресищайте — оставяйте я малко гледна, да има потик, стремеж. Този закон спазвате в всички отношения. Никога не задоволявайте плътта си напълно, защото ще родите инерцията в нея. Докато сте на земята, в плът, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено, Завършите ли всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Човек трябва да остави по нещо незавършено, да има какво да работа, да има към какво да се стреми. Хората искат да приложат съвършенството на земята, обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от друг свят, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможност в човека да бъде съвършен. Възможностите на човека за съвършенство, съществуват в неговият дух, но неговата плът, която е като едно дете, трябва да се възпитава последователно, до като достигне да може да се хармонизира с възвишените стремежи на духът. Първото условие при възпитанието на плътта е да познаваме законите, на които тя е подчинена и да ги спазваме, защото от неспазване на тези закони се стимулират ред сили и енергии, с които не знаем как да се справим. Напр.
към текста >>

Днес няма още възможност в човека да бъде съвършен.
Докато сте на земята, в плът, не завършвайте всичките си работи наведнъж. Оставете нещо незавършено, Завършите ли всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Човек трябва да остави по нещо незавършено, да има какво да работа, да има към какво да се стреми. Хората искат да приложат съвършенството на земята, обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от друг свят, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможност в човека да бъде съвършен. Възможностите на човека за съвършенство, съществуват в неговият дух, но неговата плът, която е като едно дете, трябва да се възпитава последователно, до като достигне да може да се хармонизира с възвишените стремежи на духът. Първото условие при възпитанието на плътта е да познаваме законите, на които тя е подчинена и да ги спазваме, защото от неспазване на тези закони се стимулират ред сили и енергии, с които не знаем как да се справим. Напр. когато хората се приближават по плът повече отколкото трябва, в тях настъпва ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тези реакция между тях, те трябва да бъдат на известно разстояние един от друг. Когато се наруши онова естествено разстояние между хората, което природата е определила, раждат се противоречия и недоразумения.
към текста >>

Възможностите на човека за съвършенство, съществуват в неговият дух, но неговата плът, която е като едно дете, трябва да се възпитава последователно, до като достигне да може да се хармонизира с възвишените стремежи на духът.
Оставете нещо незавършено, Завършите ли всичките си работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни. Човек трябва да остави по нещо незавършено, да има какво да работа, да има към какво да се стреми. Хората искат да приложат съвършенството на земята, обаче те не знаят, че съвършенството принадлежи на друг свят. То е от друг свят, от други условия, от друго развитие. Днес няма още възможност в човека да бъде съвършен. Възможностите на човека за съвършенство, съществуват в неговият дух, но неговата плът, която е като едно дете, трябва да се възпитава последователно, до като достигне да може да се хармонизира с възвишените стремежи на духът. Първото условие при възпитанието на плътта е да познаваме законите, на които тя е подчинена и да ги спазваме, защото от неспазване на тези закони се стимулират ред сили и енергии, с които не знаем как да се справим. Напр. когато хората се приближават по плът повече отколкото трябва, в тях настъпва ужасна реакция, която ги измъчва. За да не настъпва тези реакция между тях, те трябва да бъдат на известно разстояние един от друг. Когато се наруши онова естествено разстояние между хората, което природата е определила, раждат се противоречия и недоразумения. За да се хармонизират, хората не трябва да бъдат нито много близко, нито много далече един от други.
към текста >>

И когато казваме за някой, че е марсов, венерин или сатурнов тип, ние подразбираме известна мярка, отношение, според което определяме мястото на човека в живота, неговото отношение към слънцето.
За да не настъпва тези реакция между тях, те трябва да бъдат на известно разстояние един от друг. Когато се наруши онова естествено разстояние между хората, което природата е определила, раждат се противоречия и недоразумения. За да се хармонизират, хората не трябва да бъдат нито много близко, нито много далече един от други. Същия закон природата го е спазила и при отношенията между слънцата, и при отношенията на планетите към слънцето. Разстоянието на известна планета до слънцето, определя начина на живеене на тази планета. И когато казваме за някой, че е марсов, венерин или сатурнов тип, ние подразбираме известна мярка, отношение, според което определяме мястото на човека в живота, неговото отношение към слънцето. Когато изучим законите на тези естествени отношения — с това се занимава астрологията — ние ще можем да използваме електричеството и магнетизма на слънцето, които са носители на живота. Неорганизираните клетки на плътта постоянно се стремят — по силата на първичния импулс — да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушенията на такива мисли, много от клетките на вашия организъм престават да работят. Тогава вие ще усетите болки в тази част, където клетките са се отказали да работят.
към текста >>

Човек трябва да държи в ума си светли и възвишени мисли, които ще стимулират клетките към организираност, към живота на духа, към създаване на вечни безсмъртни форми, които не се разрушават, но се усъвършенстват.
Неорганизираните клетки на плътта постоянно се стремят — по силата на първичния импулс — да се организират. Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума си. От внушенията на такива мисли, много от клетките на вашия организъм престават да работят. Тогава вие ще усетите болки в тази част, където клетките са се отказали да работят. И когато хората внесат в ума си мисълта, че ще умрат, с това постепенно парализират целокупната дейност на клетките и смъртта идва. Човек трябва да държи в ума си светли и възвишени мисли, които ще стимулират клетките към организираност, към живота на духа, към създаване на вечни безсмъртни форми, които не се разрушават, но се усъвършенстват. „Роденото от плътта — плът е, а роденото от духа — дух е“. Ако човек не се роди по плът, и по дух не може да се роди; и ако по плът се роди, и по дух ще се роди. Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. XI. 1935 г. от Влад Пашов Мейбъл Колинз (12) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 142) Аз бях отведен в моята стая и там ми бе донесена храна.
към текста >>

Ако човек не се роди по плът, и по дух не може да се роди; и ако по плът се роди, и по дух ще се роди.
От внушенията на такива мисли, много от клетките на вашия организъм престават да работят. Тогава вие ще усетите болки в тази част, където клетките са се отказали да работят. И когато хората внесат в ума си мисълта, че ще умрат, с това постепенно парализират целокупната дейност на клетките и смъртта идва. Човек трябва да държи в ума си светли и възвишени мисли, които ще стимулират клетките към организираност, към живота на духа, към създаване на вечни безсмъртни форми, които не се разрушават, но се усъвършенстват. „Роденото от плътта — плът е, а роденото от духа — дух е“. Ако човек не се роди по плът, и по дух не може да се роди; и ако по плът се роди, и по дух ще се роди. Резюме на неделната беседа „Роденото от плътта“, 10. XI. 1935 г. от Влад Пашов Мейбъл Колинз (12) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 142) Аз бях отведен в моята стая и там ми бе донесена храна. Бях гладен, защото още не бях закусвал и намерих яденето отлично. Младите жреци, които го донесоха, коленичиха когато ми го предлагаха; аз ги гледах с учудване, не можех да разбера защо правят това.
към текста >>

Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпускани те от ръката на човека лъчи.
т. г., като е заседавал под председателството на норвежкия психиатър професор Торстен Верейде. В задачата на конгреса влизаше изучаването на новите данни, добити през течение на последните години в областта на парапсихизма. т. е. в областта на психичните явления, които до скоро още се наричаха „свърхестествени“ и които се посрещаха от страна на учените недоверчиво, ако не е враждебно. Френският делегат, инженер Живле, демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло — „аура“. Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпускани те от ръката на човека лъчи. Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло, те притежават способността да йонизират въздуха, т. е. правят го добър проводник на електричеството. Изнемощяването или болестта докарват едно намаление в интензивността на излъчването, дори до неговото пълно изгубване. С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея, като с електричество, и могат след това да се изпразват на части.
към текста >>

С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията.
Френският делегат, инженер Живле, демонстрирал изнамерения от него апарат за регистриране излъчванията на човешкото тяло — „аура“. Това е един крайно чувствителен, огледален галванометър, който се отклонява под влиянието на изпускани те от ръката на човека лъчи. Членовете на конгреса могли с очите си да се убедят, че излъчванията от човешката ръка могат да проникнат през не много дебела кожа, през дърво или стъкло, те притежават способността да йонизират въздуха, т. е. правят го добър проводник на електричеството. Изнемощяването или болестта докарват едно намаление в интензивността на излъчването, дори до неговото пълно изгубване. С усилието на волята човек може за известно време, да прекрати „аура“ — излъчванията. Предметите, изложени под действието на аурата, се напълват от нея, като с електричество, и могат след това да се изпразват на части. Опитите на инженер Живле разливат нова светлина върху явленията из областта на месмеризма (доктрина на Месмер — лекуване с магнетизъм), хипнотизма и радиестезия и т. н. Всред участващите на конгреса тези опити направили голяма сензация и Живле получил множество покани да ги повтори почти в всичките европейски столици. С не по-малък интерес е бил изслушан доклада на италианския учен проф. Кадзамали, също така съпроводен от демонстрацията на регистрационни апарати. Проф.
към текста >>

Послушанието Едно от най-ценните качества, които човек трябва да придобие, е послушанието.
Верейде констатирал, че съвременната наука все по вече и повече се убеждава и съществуването ма свободни психически сили. независими от физиологията на организма. И тъкмо загубата на вярата в това съществуване е довела човечеството, според мнението на проф. Верейде, до преживяваната сега морална и социална криза. М. И. С. Послушанието Едно от най-ценните качества, които човек трябва да придобие, е послушанието. То на пръв поглед изглежда много незначително, но в същност съвсем не е така. Ако човек знаеше да слуша и да се вслушва в всичко онова, което му се казва, загатва или нашепва, дори и да го прецени добре, много би спечелил. Така той би намалил най-малко на половина горчивините в житейския си път. Така е в живота. За всяко нещо, при всеки случай и дори преди всяко решение човек бива предупреждаван няколкократно.
към текста >>

Ако човек знаеше да слуша и да се вслушва в всичко онова, което му се казва, загатва или нашепва, дори и да го прецени добре, много би спечелил.
И тъкмо загубата на вярата в това съществуване е довела човечеството, според мнението на проф. Верейде, до преживяваната сега морална и социална криза. М. И. С. Послушанието Едно от най-ценните качества, които човек трябва да придобие, е послушанието. То на пръв поглед изглежда много незначително, но в същност съвсем не е така. Ако човек знаеше да слуша и да се вслушва в всичко онова, което му се казва, загатва или нашепва, дори и да го прецени добре, много би спечелил. Така той би намалил най-малко на половина горчивините в житейския си път. Така е в живота. За всяко нещо, при всеки случай и дори преди всяко решение човек бива предупреждаван няколкократно. Ако човек се вслуша поне в едно от тия предупреждения добре, ако ли не. почват да се нижат горчивините и страданията.
към текста >>

За всяко нещо, при всеки случай и дори преди всяко решение човек бива предупреждаван няколкократно.
Послушанието Едно от най-ценните качества, които човек трябва да придобие, е послушанието. То на пръв поглед изглежда много незначително, но в същност съвсем не е така. Ако човек знаеше да слуша и да се вслушва в всичко онова, което му се казва, загатва или нашепва, дори и да го прецени добре, много би спечелил. Така той би намалил най-малко на половина горчивините в житейския си път. Така е в живота. За всяко нещо, при всеки случай и дори преди всяко решение човек бива предупреждаван няколкократно. Ако човек се вслуша поне в едно от тия предупреждения добре, ако ли не. почват да се нижат горчивините и страданията. Настъпва време на тежки изпитания, които добре е да се изнесат до край, за да се осмислят, за да дойде просветление. От наблюдения знаем. че дете, което слуша, по-малко греши, и човек, който слуша, по-малко страда.
към текста >>

Ако човек се вслуша поне в едно от тия предупреждения добре, ако ли не.
То на пръв поглед изглежда много незначително, но в същност съвсем не е така. Ако човек знаеше да слуша и да се вслушва в всичко онова, което му се казва, загатва или нашепва, дори и да го прецени добре, много би спечелил. Така той би намалил най-малко на половина горчивините в житейския си път. Така е в живота. За всяко нещо, при всеки случай и дори преди всяко решение човек бива предупреждаван няколкократно. Ако човек се вслуша поне в едно от тия предупреждения добре, ако ли не. почват да се нижат горчивините и страданията. Настъпва време на тежки изпитания, които добре е да се изнесат до край, за да се осмислят, за да дойде просветление. От наблюдения знаем. че дете, което слуша, по-малко греши, и човек, който слуша, по-малко страда. Послушанието е качество на разумния човек.
към текста >>

че дете, което слуша, по-малко греши, и човек, който слуша, по-малко страда.
За всяко нещо, при всеки случай и дори преди всяко решение човек бива предупреждаван няколкократно. Ако човек се вслуша поне в едно от тия предупреждения добре, ако ли не. почват да се нижат горчивините и страданията. Настъпва време на тежки изпитания, които добре е да се изнесат до край, за да се осмислят, за да дойде просветление. От наблюдения знаем. че дете, което слуша, по-малко греши, и човек, който слуша, по-малко страда. Послушанието е качество на разумния човек. Само който умее да слуша, може да се учи, може да придобива знания. Един мъдрец говори тека: „Послушанието е първа стъпка към разумния живот; послушанието на вътрешния глас, който е израз на разумност“. Колкото човек по-често се вслушва в този глас, толкова по-малко греши, т. е. толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си.
към текста >>

Послушанието е качество на разумния човек.
Ако човек се вслуша поне в едно от тия предупреждения добре, ако ли не. почват да се нижат горчивините и страданията. Настъпва време на тежки изпитания, които добре е да се изнесат до край, за да се осмислят, за да дойде просветление. От наблюдения знаем. че дете, което слуша, по-малко греши, и човек, който слуша, по-малко страда. Послушанието е качество на разумния човек. Само който умее да слуша, може да се учи, може да придобива знания. Един мъдрец говори тека: „Послушанието е първа стъпка към разумния живот; послушанието на вътрешния глас, който е израз на разумност“. Колкото човек по-често се вслушва в този глас, толкова по-малко греши, т. е. толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си. Учителят казва, че 99% от противоречията човек сам си ги създава, а само 1% не зависят от него.
към текста >>

Колкото човек по-често се вслушва в този глас, толкова по-малко греши, т. е.
От наблюдения знаем. че дете, което слуша, по-малко греши, и човек, който слуша, по-малко страда. Послушанието е качество на разумния човек. Само който умее да слуша, може да се учи, може да придобива знания. Един мъдрец говори тека: „Послушанието е първа стъпка към разумния живот; послушанието на вътрешния глас, който е израз на разумност“. Колкото човек по-често се вслушва в този глас, толкова по-малко греши, т. е. толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си. Учителят казва, че 99% от противоречията човек сам си ги създава, а само 1% не зависят от него. Човек може да изправи своя живот. От него зависи. Изисква се разумност.
към текста >>

Учителят казва, че 99% от противоречията човек сам си ги създава, а само 1% не зависят от него.
Послушанието е качество на разумния човек. Само който умее да слуша, може да се учи, може да придобива знания. Един мъдрец говори тека: „Послушанието е първа стъпка към разумния живот; послушанието на вътрешния глас, който е израз на разумност“. Колкото човек по-често се вслушва в този глас, толкова по-малко греши, т. е. толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си. Учителят казва, че 99% от противоречията човек сам си ги създава, а само 1% не зависят от него. Човек може да изправи своя живот. От него зависи. Изисква се разумност. Само разумния може да изправи своя живот, а разумен е тоя, който слуша гласът на разумността и следва неговите повеления. Г. С. Г.
към текста >>

Човек може да изправи своя живот.
Само който умее да слуша, може да се учи, може да придобива знания. Един мъдрец говори тека: „Послушанието е първа стъпка към разумния живот; послушанието на вътрешния глас, който е израз на разумност“. Колкото човек по-често се вслушва в този глас, толкова по-малко греши, т. е. толкова по-малко отклонения прави от пра вия път и толкова по малко препятствия ще име в живота си. Учителят казва, че 99% от противоречията човек сам си ги създава, а само 1% не зависят от него. Човек може да изправи своя живот. От него зависи. Изисква се разумност. Само разумния може да изправи своя живот, а разумен е тоя, който слуша гласът на разумността и следва неговите повеления. Г. С. Г.
към текста >>

50. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 193 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови.
Здравословното състояние на човешката душа (Из беседата „Тази заповед приех от Отца си“ - 1.III.1936 г.) Белият лотос (прод. от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови. „Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце. Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“ Той си отиде.
към текста >>

„Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек.
от брой 159 - Мейбъл Колииз) Две сбирки Предсказания Чута молитва (продължение от 159 брой - Н. Неделчева) Мейбъл Колииз (26) БЕЛИЯТ ЛОТОС Глава VIII. Красивият млад жрец стана и стоеше до мен, докато аз още съзерцавах величието. „Чуй ме, брате мой, каза той. Има три абсолютни истини, които никога не могат да изчезнат, но които могат да останат загърнати в мълчание, вместо да бъдат прокламирани: „Човешката душа е безсмъртна и нейното бъдеще е бъдеще но нещо, чието величие и красота са безгранични.“ „Принципът, който ни дава живот, живее в нас и вън от нас, той е безсмъртен и вечно добротворящ; той не заема пространство, не се вижда, няма никаква миризма, но той се долавя от човека, който желае да го долови. „Всеки човек определя сам по един абсолютен начин своята собствена съдба, той сам създава светлина или мрак за себе си: той определя своя живот, своята награда и своето наказание.“ „Тези истини, които са тъй велики, както е самия живот, са същевременно съвършено прости и достъпни на най-обикновения човек. Предай ги на тези, които гладувам за тях. Сбогом. Сега е залез слънце. Те ще дойдат да те вземат. Бъди готов.“ Той си отиде. Но неговото величие не изчезна из пред очите ми.
към текста >>

Не можех да очаквам никаква милост; аз имах работа не с един човек, а с една форма, оживена от една мощна и абсолютно егоистична воля.
Аз видях и разбрах вашите чудеса н ученията, конто давате на народа; аз не желая повече да ви помагам. Това е всичко.“ Агмад ме погледна и остана мълчалив. Лицето му побледня и замръзна като издялано от мрамор. Аз си спомних неговите думи, през мощта, във вътрешното светилище, когато той бе казал: „Аз се отказвам от човешкото в мен“. Сега аз видях, че това бе факт, че отказването беше пълно. Не можех да очаквам никаква милост; аз имах работа не с един човек, а с една форма, оживена от една мощна и абсолютно егоистична воля. След малка пауза, той заговори с тих глас: „Да бъде. Десетте ще чуят твоите думи и ще дадат своя отговор. Ти имаш право да присъстваш на техните обсъждания: ти заемаш същото високо стъпало в храма, което имам и аз; това ще бъде борба на една сила срещу друга, на една воля срещу друга воля. И аз ти предричам, че ще бъдеш победен.“ Той се обърна и ме остави, вървейки със своите бавни и величествени стъпки, които ме бяха толкова очаровали, когато бях дете. (следва) В един и същ свят живеем Ако някой ви се оплаче и го запитате защо не успява — ще ви каже стереотипното — условията са такива.
към текста >>

Пленява и прави човека с радост да живее и умира за нея.
“ „Трябва да учите! “ И когато детето възлюби своите родители и учители, когато ги почита, то е възлюбило първом нея, понеже тя е била винаги зад тях. И когато девойката се стреми към чистота, към разумност и доброта, тя е изпълнена с предчувствия за нейното близко присъствие. И когато младежа проявява героизъм, мъжество, когато воюва за справедливост и чест, когато се подвизава към творчество, той се е докоснал до дрехите й. О, неизразимо красива е тя! Пленява и прави човека с радост да живее и умира за нея. И колко здрави са сърдечните й нишки, с които тя свързва душите на хората! И тогава, когато не се надяваш, когато си скръбен и отчаян, когато предполагаш. че не ще я видиш вече, ето, тя се явява и изпълва въздуха с благоуханието си. Ако се опиташ да я задържиш, ще забележиш, че около тебе са останали само следите й. Тя не остава за дълго при хората, понеже се страхува да я не осквернят.
към текста >>

В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря.
* На седмострунна лира звука Разбира, влада с любов; — Тя пее даром за поука И свят разкрива чуден нов! Дим. Станев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Здравословното състояние на човешката душа (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Тази заповед приех от Отца си“ – 1. III. 1936 г.) Сега ще ви говоря върху здравословните състояния на човешката душа. Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря. Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте. Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват. Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен.
към текста >>

Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват.
1936 г.) Сега ще ви говоря върху здравословните състояния на човешката душа. Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря. Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте. Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват. Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде.
към текста >>

Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва.
Всяко здравословно състояние е естествено състояние. В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря. Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте. Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват. Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си.
към текста >>

Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение.
В български език на думата естествено състояние, не се дава това съдържание, което аз сега влагам. В Писанието се говори за естествен и за духовен човек, като се казва, че естественият човек не може да разбере духовните работи, но според мен, и духовният, както го разбират съвременните хора, не може да разбере естествения човек, за който аз говоря. Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте. Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват. Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си. Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си.
към текста >>

Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата.
Според мен, думата духовно, дух, още не е осмислена в български език — тя още има да расте. Според съвременните схващания, духовният човек не трябва много да яде, не трябва много да спи, това не трябва де прави, онова не трябва да прави, и не трябва да си позволява такива работи, каквито другите хора си позволяват. Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си. Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си. Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте. За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни.
към текста >>

Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си.
Изобщо, не духовния човек се налагат ред ограничения; той няма свобода, Ако духовността може да ме ограничи, такава духовност не ми трябва. Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си. Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си. Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте. За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни. Значи, в български тези две думи не са така изразителни, че да няма двусмисленост. Обаче, всека дума, за да бъде разбрана и силна, трябва да има само едно значение.
към текста >>

Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си.
Според нас духовният човек е свободен в всяко отношение. Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си. Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си. Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте. За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни. Значи, в български тези две думи не са така изразителни, че да няма двусмисленост. Обаче, всека дума, за да бъде разбрана и силна, трябва да има само едно значение. Вземете за пример думата любов, в български тя има четири-пет значения; така напр.
към текста >>

Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте.
Той е свободен и в чувствата си, и в мислите си, и в постъпките си, и в яденето и в спането и навсякъде е свободен. Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си. Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си. Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте. За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни. Значи, в български тези две думи не са така изразителни, че да няма двусмисленост. Обаче, всека дума, за да бъде разбрана и силна, трябва да има само едно значение. Вземете за пример думата любов, в български тя има четири-пет значения; така напр. имате любовта на младите, която всички сте опитали; после имате любовта на майката на бащата, на брата, на сестрата, на приятеля и пр.
към текста >>

За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни.
Това значи духовен човек в пълния смисъл на думата. Свобода навсякъде. Ако така разбира те духовният човек, има смисъл, но ако го разбирате, както съвременните хора го схващат, вие ще се спънете в пътя си. Духовният човек трябва де се отличава с една черта; той трябва да носи светлина поне за себе си. Сега аз искам временно поне да ви освободя от всички ограничения, да не мислите дали сте духовни или не сте духовни; дали сте естествени или не сте; дали сте светски или не сте. За мен и светският и духовният живеят на една почва, разбиранията им и начина на живеене са еднакви само имената им са различни. Значи, в български тези две думи не са така изразителни, че да няма двусмисленост. Обаче, всека дума, за да бъде разбрана и силна, трябва да има само едно значение. Вземете за пример думата любов, в български тя има четири-пет значения; така напр. имате любовта на младите, която всички сте опитали; после имате любовта на майката на бащата, на брата, на сестрата, на приятеля и пр. — това са все степени на любовта, които вие познавате, и всяка от тях си има качества.
към текста >>

Най елементарната любов, това е любовта на човека към себе си.
— това са все степени на любовта, които вие познавате, и всяка от тях си има качества. Любовта на бащата запример, се отличава по това, че той обича душата на дъщеря си, когато възлюбеният обича тялото на възлюбената си. Приятелят обича сърцето на приятеля си, а не неговото тяло. Братът пък обича ума на сестра си. Това са все области на любовта, които се различават една от друга. Най елементарната любов, това е любовта на човека към себе си. Първо човек обича себе си. После човек става по-щедър, дава любовта си на едното вън от себе си, когото нарича възлюбен или възлюбена. Това е любовта на двамата. След това иде любовта на тримата — на майката, на бащата и на сина. След това иде любовта на четиримата — на майката, на бащата, на синът и на дъщерята.
към текста >>

Първо човек обича себе си.
Любовта на бащата запример, се отличава по това, че той обича душата на дъщеря си, когато възлюбеният обича тялото на възлюбената си. Приятелят обича сърцето на приятеля си, а не неговото тяло. Братът пък обича ума на сестра си. Това са все области на любовта, които се различават една от друга. Най елементарната любов, това е любовта на човека към себе си. Първо човек обича себе си. После човек става по-щедър, дава любовта си на едното вън от себе си, когото нарича възлюбен или възлюбена. Това е любовта на двамата. След това иде любовта на тримата — на майката, на бащата и на сина. След това иде любовта на четиримата — на майката, на бащата, на синът и на дъщерята. Когато човек влезе в закона на числото четири, той вече не може да остане сам, не може да остане на едно место, той непременно трябва да пътува, път му предстои.
към текста >>

После човек става по-щедър, дава любовта си на едното вън от себе си, когото нарича възлюбен или възлюбена.
Приятелят обича сърцето на приятеля си, а не неговото тяло. Братът пък обича ума на сестра си. Това са все области на любовта, които се различават една от друга. Най елементарната любов, това е любовта на човека към себе си. Първо човек обича себе си. После човек става по-щедър, дава любовта си на едното вън от себе си, когото нарича възлюбен или възлюбена. Това е любовта на двамата. След това иде любовта на тримата — на майката, на бащата и на сина. След това иде любовта на четиримата — на майката, на бащата, на синът и на дъщерята. Когато човек влезе в закона на числото четири, той вече не може да остане сам, не може да остане на едно место, той непременно трябва да пътува, път му предстои. Ще кажете, че не разбирате тези работи.
към текста >>

Когато човек влезе в закона на числото четири, той вече не може да остане сам, не може да остане на едно место, той непременно трябва да пътува, път му предстои.
Първо човек обича себе си. После човек става по-щедър, дава любовта си на едното вън от себе си, когото нарича възлюбен или възлюбена. Това е любовта на двамата. След това иде любовта на тримата — на майката, на бащата и на сина. След това иде любовта на четиримата — на майката, на бащата, на синът и на дъщерята. Когато човек влезе в закона на числото четири, той вече не може да остане сам, не може да остане на едно место, той непременно трябва да пътува, път му предстои. Ще кажете, че не разбирате тези работи. Не се смущавайте от онова, което днес не разбирате, ще дойде ден, ще го разберете. Запример, често говорим за слънцето, но за слънцето съвременните хора знаят много малко. Според некой сегашни учени, слънцето има шест хиляди градуса топлина; според някой други то има топлина 20 — 25 хиляди градуса топлина, а според трети има повече даже до 25 милиона градуса топлина. Което и да приемем, най-малката температура на слънцето е около 6 хиляди градуса.
към текста >>

Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса?
Ще кажете как е възможно, при тази температура, при тази толкова голяма топлина да има живот, да могат хората да се размножават и развиват добре. Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора. Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи. Искам само да ви приуча да мислите.
към текста >>

Казват че даден човек бил светия, бил гений.
Прави сте да питате. Но факт е, че на слънцето има живот при 6,000 градуса най-малко Обаче животът на слънцето не е такъв, какъвто е животът на земята. Като говорим за тази висока топлина на слънцето, ние разбираме такива условия, при които може да се прояви един виеш живот. Нашият живот е нисш, защото, едва ли може да издържи на топлината около 42 градуса. Какво може да се иска от човек, който не може да издържи топлина повече от 42 градуса? Казват че даден човек бил светия, бил гений. Благодарим за такива гении и светии които при 42 градуса умират. Де е светостта и учеността на тези хора. Сега аз ни най-малко не искам да изменявам вашите възгледи. Искам само да ви приуча да мислите. Като говоря на една мечка, или на един вълк, аз се съобразявам с техните възгледи.
към текста >>

Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли.
Затова и вълкът носи в себе негативните качества на Сатурна — подозрителен, критикува, той е като философите. Като хване една овца, той първо ще я анализира със зъбите си. и после ще опита месото й. Той постъпва като учените хора в това отношение. Той от голямо напрежение да мисли, е проточил муцуната си. Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли. Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския смисъл на думата е човека. Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли.
към текста >>

Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския смисъл на думата е човека.
Като хване една овца, той първо ще я анализира със зъбите си. и после ще опита месото й. Той постъпва като учените хора в това отношение. Той от голямо напрежение да мисли, е проточил муцуната си. Като говоря че вълкът мисли, аз не подразбирам че мисли като човек, но все пак той мисли. Единственото същество на земята, което е способно да мисли в истинския смисъл на думата е човека. Защото да мислиш, това значи да мислиш как да направиш добро. Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари.
към текста >>

Ако и човек мисли тека, той мисли като животните.
Според мен, това е права мисъл. Ако ти мислиш като вълка как да заграбиш нещо, това не е мисъл. Така и банкерът мисли. Той мисли от кого да вземе повече пари. Така мисли и земеделецът, колко по вече да изкара от земята; така мисли и търговецът; така мислят и животните. Ако и човек мисли тека, той мисли като животните. Щом мислиш да направиш добро, това е мисъл, това е човещина. Щом искаш да обичаш по-човешки, това е мисъл. Щом търсиш Божествения свят това е мисъл. щом търсиш разрешението на безсмъртието, това е мисъл; щом търсиш едно здравословно състояние на живота, това е мисъл. Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните.
към текста >>

Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека.
Сегашните пчелари ги изхвърлят от кошерите, като мислят, че те ядат много мед; но те не разбират психологията на пчелите. Когато отстраните тези певци от кошера, с това няма да подобрите състоянието на кошера, но ще го влошите. Като ги отстраните, кошерът става все по-слаб, работниците стават все по-малко, кошерът се изражда, и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на кошера зависи именно от тия певци. Това са мои наблюдения над живота на пчелите, които са много верни. Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива. За човека има и качване, има и слизане.
към текста >>

За човека има и качване, има и слизане.
Аз правих тези наблюдения когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правих сравнение между минералното, растителното, животинското и човешкото царство, имам голям сбор от данни и извадки, които са много верни. Тия данни могат да се проверят — за това има специални начини. И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива. За човека има и качване, има и слизане. Който не иска да върви напред. назад ще се върне. И напред ако отива човек, има мъчнотии. но ако се върне назад, очаква го нещо по-лошо. За предпочитане са мъчнотиите когато отивате напред, отколкото назад с мъчнотиите.
към текста >>

И напред ако отива човек, има мъчнотии.
И в бъдеще, може би след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората, и така да се подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие на което животът им не може правилно да се развива. За човека има и качване, има и слизане. Който не иска да върви напред. назад ще се върне. И напред ако отива човек, има мъчнотии. но ако се върне назад, очаква го нещо по-лошо. За предпочитане са мъчнотиите когато отивате напред, отколкото назад с мъчнотиите. Сегашният порядък ви е наложен не по-ваша воля. Например, вас ви викат за войник, и вие трябва да се явите Вие не отивате доброволно, но се подчинявате. Също така и на училище не отивате доброволно, пращат ви, и вие ставате ученик.
към текста >>

Първо Бог създаде човека, и го постави в рая, а сега за да влезе отново в рея, човек трябва до се новороди от Дух и вода.
И като учите 16 години, вие завършвате курса на земните училища и получавате диплом, че сте учен, че имате знания — но не е въпрос само да придобиете знание, но трябва и да се ползвате от това знание. Трябва да разбирате това знание. Като наблюдавам живота на човечеството, виждам, че е допуснато едно криво разбиране на живота, от което се изменя и самия живот на човечеството. От дългата опитност на човечеството, ние виждаме, че хората искат да изправят своята погрешка, но не знаят как. Христос като дойде, той каза така: ако не се родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в рая. Първо Бог създаде човека, и го постави в рая, а сега за да влезе отново в рея, човек трябва до се новороди от Дух и вода. И за това е казано: Роденото от Духа, дух е. реденото от плътта плът е. С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища. За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво.
към текста >>

Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища.
Христос като дойде, той каза така: ако не се родите изново от Дух и вода, не можете да влезете в рая. Първо Бог създаде човека, и го постави в рая, а сега за да влезе отново в рея, човек трябва до се новороди от Дух и вода. И за това е казано: Роденото от Духа, дух е. реденото от плътта плът е. С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища. За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво. Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот. И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората.
към текста >>

Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот.
И за това е казано: Роденото от Духа, дух е. реденото от плътта плът е. С това не искам да кажа, че плъзга е грешно състояние, но тя е едно по-нисше състояние, едно по-нисше разбиране но Божиите закони. Докато е в плът та си, човек не може да разбере напълно Божиите пътища. За да разбере Божиите пътища, съзнанието му трябва да се подигне на едно по високо ниво. Само когато се подигне на това по високо ниво, човек ще разбере и приложи законите на висшия живот. И Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. А заповедта на Христа е Любовта. Но който иска да приложи любовта, да работи за благото и подигането на човечеството, той най първо трябва да има знание, да знае нуждите на хората. Забелязано е, че там, където има по вече религиозни общества, които разбират религията само по буквата, там има и по вече безбожници. Това е защото тези религиозни хора се занимават с неща които нямат нищо общо с Божествените.
към текста >>

Човек не може да вярва в това, което не знае.
Религиозните хора напр. подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език?
към текста >>

Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае.
подържат идеята за троеличието на Бога, Аз разбирам троеличието по следния начин: аз вярвам в любовта и живея в любовта; вярвам в знанието и живея в знанието; вярвам в истината и живея в истината. Защото за мен истината е свободата; мъдростта е знанието и светлината, а любовта е живота. Това е според мен троеличието Отец — Това е Любовта, която обгръща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което име, и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта.
към текста >>

Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират.
То може да е микроскопическо, но ти имаш едно духовно схващане, едно усещане, за това, което имаш. Само в това ти може да вярваш. А ако вярвате в неща, за които нямате никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега всички, които вярват в Отца познават ли Неговия език? Езикът на Отца —това е любовта. Ако знаеш да обичаш минералите, растенията, рибите, птиците, млекопитаещите животни и човека, ти ще можеш де говориш на Божествения език и всички ще те разбират. Този език си има и своя граматика. Няма по-реално нещо в света от Божествения език, който осмисля всички неща в живота, който носи всички блага. Всички хора в света били те светии, гении, талантливи, трябва да работят с единствена цел до познаят любовта, да научат нейния език. Стремежът на цялата култура, на напредналите души, е да из-пълнят заповедите на Отца си. Гениалните хора не влизат в числото на обикновените.
към текста >>

Този човек вече говори и пише с увереност, а не така само на теория.
Както аз мога да ходя, така и ти можеш.“ И го заставете да стане, да почне да ходи, да се движи. За да излекувате болния, трябва да се вкара живот в него, трябва да се събуди в него вярата, че е здрав. Във всяка душа е вложено едно знание, до което като се добере, може всичко да постигне. Върху това знание учените основават своите теории. След като цели 20 — 30 години ученият изучава един въпрос, изследва го коренно, най-после в него се отваря нещо, той започва да вижда онова, което по-рано не е виждал и започва тогава да пише. Този човек вече говори и пише с увереност, а не така само на теория. Учените хора са много положителни. И когато ние говорим за вярата, ние разбираме вяра в това дълбоко вътрешно знание. Сега път т в който сте тръгнали, иска учене. За да учите, ще си кажете в себе си: „Така Отец иска. И както Той иска, така ще постъпя.“ Той иска да посрещнете в дома си бедните братя и сестри, да им услужите така, както Отец им услужва.
към текста >>

За да се развива човек и да расте, той трябва да гледа да не подпушва в себе си Божествената любов.
И когато ние говорим за вярата, ние разбираме вяра в това дълбоко вътрешно знание. Сега път т в който сте тръгнали, иска учене. За да учите, ще си кажете в себе си: „Така Отец иска. И както Той иска, така ще постъпя.“ Той иска да посрещнете в дома си бедните братя и сестри, да им услужите така, както Отец им услужва. По този начин вие ще дадете ход не Божественото в себе си, и ще можете да се развивате правилно. За да се развива човек и да расте, той трябва да гледа да не подпушва в себе си Божествената любов. с която Бог го е създал. Или не подпушвайте в себе си онези велики влияния на своя ум, и на своето сърце. Ако имате благородни мисли и чувства към баща си, към майко си, към брата си, към сестрата си, и към всички хора въобще — те са твои ближни. В домът трябва да съществуват братски отношения между всичките членове. Защото, бащата, това е първия син, майката, това е по-голямата сестра, си си по малкия син, а четвъртата е по-малката сестра.
към текста >>

Следователно, всички страдания, всички нещастия, на които човек е изложен, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип.
В домът трябва да съществуват братски отношения между всичките членове. Защото, бащата, това е първия син, майката, това е по-голямата сестра, си си по малкия син, а четвъртата е по-малката сестра. Ако такива отношения съществуват в един дом, той ще има Божието благословение. При това положение, и да дойдат болести, те лесно могат да се ликуват. Когато се наруши това равновесие и добие надмощие мъжкият принцип, тогава се раждат противоречията и нещастията в живота. Следователно, всички страдания, всички нещастия, на които човек е изложен, се дължат на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това дето сега хората се приготовляват за тази велика война, се дължи на преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Всички държави искат да воюват, за да подобрят живота на своите поданници. Стремежът на тези хора да подобрят живота си е правилен, но методът, който избират, не е божествен. Ще бъде смешно в един дом братята и сестрите да воюват, за да подобрят положението си. До-там е дошло сегашното разбиране на хората.
към текста >>

Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не.
Обаче, войната е несъвместима със закона на любовта. Извън любовта може да има война, но в любовта, войната е изключена; не с позволено в закона на любовта да се воюва. Същото може да се каже и за злото. Извън любовта злото е съвместимо, но в закона на любовта, то е несъвместимо. В закона на любовта злото не съществува. Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас.
към текста >>

човек не е създаден така, че да греши.
Извън любовта може да има война, но в любовта, войната е изключена; не с позволено в закона на любовта да се воюва. Същото може да се каже и за злото. Извън любовта злото е съвместимо, но в закона на любовта, то е несъвместимо. В закона на любовта злото не съществува. Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота.
към текста >>

Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота.
Същото може да се каже и за злото. Извън любовта злото е съвместимо, но в закона на любовта, то е несъвместимо. В закона на любовта злото не съществува. Казват, че човек бил така създаден, че да може да греши. Не. човек не е създаден така, че да греши. Човек е създаден в света за да прави добро, да учи доброто; такава е нашата цел такъв е смисълът на живота. Следователно, смисълът на живота седи в това. да се запознаем с основните принципи на Божествената любов. Ако искате да знаете, това е задачата на цялото човечество, това е задачата на самите вас. Когато влезете в областта на Божествената любов вие ще влезете в областта на безсмъртието, там е смисълът на живота. Там е всичко в ред и порядък.
към текста >>

Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя.
Колко култури са се създавали до сега, но понеже не са изпълнявали волята Божия, всички са отишли по вятъра. И сегашната култура, ако не възприеме Божията любов и не изпълни неговата воля също ще отиде по вятъра, нищо няма да остане от нея. Ако съвременната култура, ако цяла Европа не възприеме Божията любов, цялата култура ще бъде изгорена. ще бъде пометена. Ако пък всички народи възприемат Божията любов, тогава те ще минат от смърт в живот. Затова именно, на сегашните хора се проповядва едно учение на любов за да могат всички хора не де се ядат помежду си, били те религиозни или светски нито да се наричат еретици, но да живеят като братя. Според мен всички, които не изпълняват заповедите на Отца си са еретици. Само този, който може да каже „тази заповед приех от Отца си“, само той е правоверен. Онзи, който не обича всички хора, той не е правоверен. Той няма бъдеще, той не може да влезе в царството Божие. А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него.
към текста >>

Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство.
А онзи, който е изпълнил заповедите на Отца си той може да влезе в царството Божие и да получи всичко онова, което Той е приготвил заради него. Няма по-лесна заповед от заповедта на Любовта. Забележете, че когато обичате някого, лесно и приятно вършите всякаква работа. Когато не обичате някого и пари да ви дават не ви се работи. Като вършите нещата с любов вие придобивате живот а себе си. Всеки човек, на когото правите добро като го обичате вашето богатство е и негово богатство. Казвате: братко, каквото аз имам то е и твое. Това може да бъде още сега. Турете в ума си мисълта, че трябва да мислите право, здраво да мислите. Вие всичко имате, но единственото нещо, което ви липсва, това е любовта. Разчитайте на онази любов, която може да ви помогне, а не на онази, която не може да ви помогне, божията любов е, която може единствена да ви помогне.
към текста >>

Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност.
1. III. 1936 г. Две сбирки На Великден стана интимна братска среща в Бургас. Интимна среща, но се стекоха братя и сестри от цялата околност. Душите на тия, които копнеят за Божествения живот, които са се издигнели над старите и отживели времето си традиции и обичаи ги тласкат към един нов живот, подтикват ги към истинско творчество. Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност. Сбирката мина в пълна хармония. Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?. В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане. След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения.
към текста >>

След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения.
Когато човек заработи с жар и започне да търси ценното в живота той се отърсва от илюзиите, ефимерните го напущат той вижда пред себе си едно обширно поле за нова дейност. Сбирката мина в пълна хармония. Четоха се няколко беседи, изнесоха се опитности, учеха се песни. Имаше обща братска вечеря и обед от плодове и зеленчук?. В същия град Д-р Възвъзов изнесе цикъл сказки за дълбокото дишане. След сказките той отвори курс в който преподава начина, как да се диша правилно, как и кога човек да прави разходки и гимнастически упражнения. Курса е посетен отлично. И днес младежи и възрастни сутрин рано се разхождат край морския бряг, правят дълбоки вдишки и гимнастически упражнения, без да ги смущава „обществено мнение“ упрека на близките им и обвинението на познатите им, защото ония, които са вкусили от истинския живот, които са успели да влязат в контакт с живата природа, са излезли вън от тия ограничителни условия, които днес за днес се издигат като непроходимо препятствие за болшинството и ги държат в тъмнина и заблуждения. Това вече трябва да стане във всеки град, във всяко село по цялата земя, понеже то носи възраждане на хората и с това реформиране на обществото. На Гергьовден стана друга сбирка в с. Габерово Поморско.
към текста >>

Човек, влязъл а тая красота и приказност, не може да не чуе в себе си нежния глас на душата си: Живей, радвай се и благодари на Бога!
Габерово става почти всяка година на тоя ден обща сбирка на братята и сестрите от Поморско, Айтоско и Бургаско. Селото е разположено в полите на източния балкан, заградено с чудно хубава приказна околност - ниви, ливади, гори, баири. Особено по това време природате е в апогея на своето творчество. Всичко расте и се движи. Всичко бърза да събере енергия и да я складира. Човек, влязъл а тая красота и приказност, не може да не чуе в себе си нежния глас на душата си: Живей, радвай се и благодари на Бога! Той не може да се чувства отделна личност, в едно с природата, и действително така е, човек е част от цялото. И тук имаше беседи, песни и декламации. Уредена бе обща братска вечеря и обед от плодове хляб и зеленчук. В тоя ден настървеното животно в човка рикае и като бясно се нахвърля върху милите и красиви агънца, но за нас и имаше нещо повече: чиста, безкръвна храна, чиста вода, чист въздух, истинските носители на здраве и благороден живот. В. Долапчиев Предсказания През 1901 година живеех в Ст.
към текста >>

Той не може да се чувства отделна личност, в едно с природата, и действително така е, човек е част от цялото.
Селото е разположено в полите на източния балкан, заградено с чудно хубава приказна околност - ниви, ливади, гори, баири. Особено по това време природате е в апогея на своето творчество. Всичко расте и се движи. Всичко бърза да събере енергия и да я складира. Човек, влязъл а тая красота и приказност, не може да не чуе в себе си нежния глас на душата си: Живей, радвай се и благодари на Бога! Той не може да се чувства отделна личност, в едно с природата, и действително така е, човек е част от цялото. И тук имаше беседи, песни и декламации. Уредена бе обща братска вечеря и обед от плодове хляб и зеленчук. В тоя ден настървеното животно в човка рикае и като бясно се нахвърля върху милите и красиви агънца, но за нас и имаше нещо повече: чиста, безкръвна храна, чиста вода, чист въздух, истинските носители на здраве и благороден живот. В. Долапчиев Предсказания През 1901 година живеех в Ст. Загора и бях държавен чиновник — акцизен агент.
към текста >>

Той беше човек на около 45—50 години.
от столицата) имало един много прочут гледач, който каквото казвал, това и се случвало. Реших да отида при този гледач. за да ми каже дали ще ме назначат пак на служба. Гледача, или както сега им думат ясновидец, се казваше бай Атанас. Другото му име не помня. Той беше човек на около 45—50 години. Прие ме любезно, дадох му 2 гроша (такава бе таксата му) и той ми каза, че след един месец ще бъда назначен на същата длъжност. Както каза, така и стена — точно един месец от деня, когато бях при бай Атонаса, получих заповед, че ме назначават на същата длъжност — акц. агент. Когато бях при бай Атанаса, от него и от негови съселяни узнах следната интересна история: Четири месеца по-рано, при бай Атанаса отишъл Ст. Стамболов, като министър председател, придружен от няколко служебни лица. Стамболов изказал желание да му бъде гледано.
към текста >>

— Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал.
И цялата земя да ми харижеш, пак не ще даде живот на детето, ако не изтрае голямото сътресение. Каквото мога да направя, ще го направя и без пари, защото ми е жал за такова хубаво дете, но твоите жълтици не помагат сега. Разплака се дядо Гено като дете. захвърли кесията, която цял живот висеше на шията му. Събраха се старци край него да го тешат. — Господ ме прокле — каза той, Господ ме прокле, че аз, стар човек, на звяр се бях обърнал. Шетаха и ходеха снахите и дъщерите на баба Маргарита, тичаха една през друга да услужват каквото трябваше и в цялата къща бе тихо, само понякога се чуваше да изплаче някой, да писне майката по отиващото си дете. Втория ден преваляше, а Минка бяла като мрамор лежеше изопната не мърдаща. Който я видеше казваше, че такова хубаво дете не е виждал. Като че ли то на смъртното легло хубавееше още повече, за да откъсне с още по-голяма болка сърцата на тия, които бяха причина за прекъсването на нежния й млад живот. Докторът бдеше над малката главица и слагаше от време на време инжекции, но животът си отлитваше от малкото красиво телце.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Правото на силния – С. Калименов. Нова епоха иде – N. Словото на Учителя. Пътят към великата победа Девет годишнината на в. „Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила. със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще. И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите?
към текста >>

И прави са хората, като търся силен човек.
Нова епоха иде – N. Словото на Учителя. Пътят към великата победа Девет годишнината на в. „Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила. със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще. И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите? Кой е този човек, който, надарен с необикновена проницателност и духовна сила, ще може да изведе човечеството, или поне народа си, из днешната безпътица? По какво да познаем истинския водач, който е призван да ни води към щастие и благоденствие.
към текста >>

Но кой е този силен човек, когото очакват народите?
„Братство“ – Редакцията Писмо от Белгия – Jozef Dobbelaer Знание и невежество – Влад Пашов Окултизъм Изкуството Овчар и вестникар (басня) – Дядо Благо Преглед Вести Хроника Правото на силния „Най-умният не злоупотребява със силата си, както и животинското царство, а употребява своя ум за доброто на другите.“ Учителя Днес, по всички части на света, всички нероди и общества търсят силен човек, който, със своята духовна сила. със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще. И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите? Кой е този човек, който, надарен с необикновена проницателност и духовна сила, ще може да изведе човечеството, или поне народа си, из днешната безпътица? По какво да познаем истинския водач, който е призван да ни води към щастие и благоденствие. към величие и разцвет на истинската култура? Има едно вечно и абсолютно мерило, което никога не може да ни излъже: „Истинският пастир душата си полага за овцете. Той ги познава и по име ги зове.
към текста >>

Кой е този човек, който, надарен с необикновена проницателност и духовна сила, ще може да изведе човечеството, или поне народа си, из днешната безпътица?
със своя гениален ум и прошение в бъдещето, със своята безгранична смелост, да може да изведе народите из днешната безпътица и да ги поведе към по щастливо бъдеще. И прави са хората, като търся силен човек. Защото, както тяло без глава не може, така и народите, останали без истински водачи, изгубват правилната посока на движение. Стават плячка на различни, самозвани водачи, които ги водят по лъжливи пътища, към катастрофи и разочарования. Но кой е този силен човек, когото очакват народите? Кой е този човек, който, надарен с необикновена проницателност и духовна сила, ще може да изведе човечеството, или поне народа си, из днешната безпътица? По какво да познаем истинския водач, който е призван да ни води към щастие и благоденствие. към величие и разцвет на истинската култура? Има едно вечно и абсолютно мерило, което никога не може да ни излъже: „Истинският пастир душата си полага за овцете. Той ги познава и по име ги зове. И овцете вървят след него и слушат гласа му.“ Въз основа на това неизменно евангелско правило, ние можем да извадим следните заключения, за отличителните черти на истинския водач: Истинският водач не злоупотребява със силата си.
към текста >>

Народите търсят силен човек.
И овцете вървят след него и слушат гласа му.“ Въз основа на това неизменно евангелско правило, ние можем да извадим следните заключения, за отличителните черти на истинския водач: Истинският водач не злоупотребява със силата си. Истинският водач не си служи с насилие. Истинският водач се жертва за народа си. И обратно, всеки, който злоупотребява със силата си, всеки, който си служи с насилие, всеки, който не се жертва за народа си, а сам взема жертви от него, е вълк и грабител, а не истински водач. И този водач ще заведе неизбежно тия, които води към заколение, към катастрофа, а не към щастие и благоденствие. Народите търсят силен човек. Но кой е истинския силен човек? Не е силен този, който си служи с насилие! Не е силен този, който убива, затваря и владее със заплахата на оръжието. Не е силен този, който не търпи чуждо мнение, който отнема свободата на мисълта и се налага на всички, въпреки волята им. Истински силният води само със светлината на своята велика жертва, със своята безгранична преданост на делото си, със своята неизменна любов, която не прави разлика между „каши“ и „чужди“, между бедни и богати, учени и прости; той се отличава със своя светел ум, който вижда ясно кое е истинското добро за народа му.
към текста >>

Но кой е истинския силен човек?
Истинският водач не си служи с насилие. Истинският водач се жертва за народа си. И обратно, всеки, който злоупотребява със силата си, всеки, който си служи с насилие, всеки, който не се жертва за народа си, а сам взема жертви от него, е вълк и грабител, а не истински водач. И този водач ще заведе неизбежно тия, които води към заколение, към катастрофа, а не към щастие и благоденствие. Народите търсят силен човек. Но кой е истинския силен човек? Не е силен този, който си служи с насилие! Не е силен този, който убива, затваря и владее със заплахата на оръжието. Не е силен този, който не търпи чуждо мнение, който отнема свободата на мисълта и се налага на всички, въпреки волята им. Истински силният води само със светлината на своята велика жертва, със своята безгранична преданост на делото си, със своята неизменна любов, която не прави разлика между „каши“ и „чужди“, между бедни и богати, учени и прости; той се отличава със своя светел ум, който вижда ясно кое е истинското добро за народа му. Истински силният е този.
към текста >>

Защото правото на силния, на истински силния човек е само едно: да води народа си към живот, а не към смърт.
който, за да се освободи от враговете си, прибягва до тяхното екзекутиране. Не са силни тези, които водят народите си към касапница, защото от това, което те изграждат, не ще остане нито помен. Не са силни те защото подготвят бури и разрушения, всред които ще изчезне, ще се стопи всичката им сила. Не със силни затуй, защото техният път води към смърт, а не към живот. Нашият народ, който преживя две национални катастрофи, няма нужда от такива „силни“ водачи, които до го заведат към трета. Защото правото на силния, на истински силния човек е само едно: да води народа си към живот, а не към смърт. А само Любовта води към живот! Егоизмът, личен или национален, води винаги към смърт! Силен е този, който води народа си по пътя на доброто. Силен е този, който е изпълнен с любов към всички. Истински силен е този, който не употребява никакво насилие!
към текста >>

През огън и земетресения ще премине земята, през огън и страшни раздрусвания ще премине и душата на човека — психиката на цялото човечество.
Това е дълбоката вяра в живота, която ще се базира на едно ново знание, на една жива опитност. Нека признаем, че днес хората нямат вяра в ближния си, подозират брата си, едва ли не го считат и за неприятел. А това се дължи на липса на жива вяра, на реален опит. Когато настъпи новата епоха, тия противоречия няма да намерят условия за съществувание. Но докато дойде, за да изгори тоя вметнат елемент, за да се стопят недъзите и пречките, всичко ще мине през огън. През огън и земетресения ще премине земята, през огън и страшни раздрусвания ще премине и душата на човека — психиката на цялото човечество. Затова, ако в твоя живот стават катастрофи и има спънки, ако в душата ти стават борби, колебания, съмнения и психични земетръси, радвай се! Ти си на прага на новата епоха. А как да си представим, че ще дойде новата епоха? Така кротко и мирно ли, щадяща недъзите и гнилото ли? — Не, тя ще срине всички неправди, насилия и неустойчиви морални форми.
към текста >>

С една дума, тя ще разруши всичко, което ограничава, лишава човека от свобода и не му дава възможност да влезе и работи в светлината на Бога — единствената светлина, която дава живот, ред и съзвучие във Вселената и в душите.
Затова, ако в твоя живот стават катастрофи и има спънки, ако в душата ти стават борби, колебания, съмнения и психични земетръси, радвай се! Ти си на прага на новата епоха. А как да си представим, че ще дойде новата епоха? Така кротко и мирно ли, щадяща недъзите и гнилото ли? — Не, тя ще срине всички неправди, насилия и неустойчиви морални форми. С една дума, тя ще разруши всичко, което ограничава, лишава човека от свобода и не му дава възможност да влезе и работи в светлината на Бога — единствената светлина, която дава живот, ред и съзвучие във Вселената и в душите. Христос казва: „Младенецът иде! “ Кой е този младенец? — Това е новата епоха. „Младенецът иде! “ За него говорят тътнежите под земната кора и неспокойствието под нея, борбите между народите и борбите в душите на хората.
към текста >>

Следователно, за да пречисти своя живот, човек трябва да мисли.
Дали съзнавате тази истина или не, вие вървите по нейния път, но криво я разбирате. Във всички ви тече един живот, но във всички този живот не е еднакво чист. У някои от вас този живот е примесен с много други елементи, вследствие на което вие страдате. И тъй, животът е един във всички хора, но у всички не е еднакво чист. Мисълта съставя атмосферата на този живот. Следователно, за да пречисти своя живот, човек трябва да мисли. Мисълта е дишане в живота. Ако не мислиш, ти не дишаш. Следователно, мисълта в живота е същото нещо, каквото представлява дишането за кръвта. Дишането пречиства кръвта, а мисълта пречиства живота. Така че живота е един и общ за всички същества, но атмосферата у всички същества не е еднакво чиста.
към текста >>

Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот.
глупавите имат възможност и трябва да станат добри, за да разрешат противоречията в живота си; а слабите трябва да станат умни. Тъй че има три категории хора, които могат да заемат все първо място: пръв по сила, пръв по ум и пръв по доброта. И за всички ви има шанс да заемете първо място. Ако не сте първи по сила, можете да бъдете първи по доброта, можете да бъдете първи и по ум. Това са три прояви на единния живот, който се проявява в различни форми и степени във всички същества. Всички несполуки, които човек сега преживява, не са нищо друго, освен вметнати неща в живота му, които нямат нищо общо със самия живот. Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите. Ангелите вметнаха известен безпорядък; хората вметнаха известен безпорядък и животните вметнаха известен безпорядък. Следователно, когато забелязваме, че в природата има известни отклонения и аномалии, те се дължат на онези същества, които населяват световете. В тези светове обаче прониква Божественото, което регулира всички неща. Божественият свят регулира отношенията между силните и слабите, между умните и глупавите и между добрите и лошите хора в света.
към текста >>

От гледището на Природата, лош човек е онзи, който не се подчинява на Божествените закони.
Безпорядъкът, който виждате в природата, е вметнат или от хората, или от ангелите. Ангелите вметнаха известен безпорядък; хората вметнаха известен безпорядък и животните вметнаха известен безпорядък. Следователно, когато забелязваме, че в природата има известни отклонения и аномалии, те се дължат на онези същества, които населяват световете. В тези светове обаче прониква Божественото, което регулира всички неща. Божественият свят регулира отношенията между силните и слабите, между умните и глупавите и между добрите и лошите хора в света. От гледището на Природата, лош човек е онзи, който не се подчинява на Божествените закони. Който не изпълнява законите на природата, това е за негова сметка. Който не изпълнява Божия закон, той не може да бъде силен, добър и умен. Тази мисъл трябва да залегне дълбоко у вас. За да изпълняваме тези закони трябва да ги познаваме, — а затова трябва да учим. И целият свят не е нищо друго, освен едно велико Божествено училище.
към текста >>

За да може човек да учи и да проникне в дълбоките закони на живота, преди всичко трябва да имаме здраве.
Който не изпълнява законите на природата, това е за негова сметка. Който не изпълнява Божия закон, той не може да бъде силен, добър и умен. Тази мисъл трябва да залегне дълбоко у вас. За да изпълняваме тези закони трябва да ги познаваме, — а затова трябва да учим. И целият свят не е нищо друго, освен едно велико Божествено училище. За да може човек да учи и да проникне в дълбоките закони на живота, преди всичко трябва да имаме здраве. До известна сте-лен здравето почива на храната, на въздуха, на водата и на светлината. Това се отнася до живота във физическия свят. А в духовния живот здравето на човека зависи от естеството на неговите мисли и чувства. И това. което отличава човека от животните, то е, че той вече може да мисли.
към текста >>

А в духовния живот здравето на човека зависи от естеството на неговите мисли и чувства.
За да изпълняваме тези закони трябва да ги познаваме, — а затова трябва да учим. И целият свят не е нищо друго, освен едно велико Божествено училище. За да може човек да учи и да проникне в дълбоките закони на живота, преди всичко трябва да имаме здраве. До известна сте-лен здравето почива на храната, на въздуха, на водата и на светлината. Това се отнася до живота във физическия свят. А в духовния живот здравето на човека зависи от естеството на неговите мисли и чувства. И това. което отличава човека от животните, то е, че той вече може да мисли. А мисълта е, както казах, атмосферата на живота. Мисълта е, която очиства живота от чуждите примеси. Но любовта още не е развита у човека, — тя тепърва трябва да се развива.
към текста >>

което отличава човека от животните, то е, че той вече може да мисли.
За да може човек да учи и да проникне в дълбоките закони на живота, преди всичко трябва да имаме здраве. До известна сте-лен здравето почива на храната, на въздуха, на водата и на светлината. Това се отнася до живота във физическия свят. А в духовния живот здравето на човека зависи от естеството на неговите мисли и чувства. И това. което отличава човека от животните, то е, че той вече може да мисли. А мисълта е, както казах, атмосферата на живота. Мисълта е, която очиства живота от чуждите примеси. Но любовта още не е развита у човека, — тя тепърва трябва да се развива. А тя е, която носи безсмъртния, чистия живот. Следователно, там, дето съществува смъртта, няма никаква любов.
към текста >>

Но любовта още не е развита у човека, — тя тепърва трябва да се развива.
А в духовния живот здравето на човека зависи от естеството на неговите мисли и чувства. И това. което отличава човека от животните, то е, че той вече може да мисли. А мисълта е, както казах, атмосферата на живота. Мисълта е, която очиства живота от чуждите примеси. Но любовта още не е развита у човека, — тя тепърва трябва да се развива. А тя е, която носи безсмъртния, чистия живот. Следователно, там, дето съществува смъртта, няма никаква любов. Любовта изключва всякаква смърт. Дето има смърт, там любов не съществува. Днес всички хора умират от безлюбие.
към текста >>

А безлюбието се дължи на неестествените желания на човека.
А тя е, която носи безсмъртния, чистия живот. Следователно, там, дето съществува смъртта, няма никаква любов. Любовта изключва всякаква смърт. Дето има смърт, там любов не съществува. Днес всички хора умират от безлюбие. А безлюбието се дължи на неестествените желания на човека. Казва се в Библията че първите хора били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент, тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая. Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса.
към текста >>

И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първия човек.
Казва се в Библията че първите хора били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент, тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама и е живяла като царска дъщеря в рая. Като ги изгонили от рея, от Адама произлезли черната, жълтата, червената и най-после бялата раси, а за в бъдеще ще произлезе и шестата, светящата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първия човек. Той ще се яви в своето знание, което носи светлина. А любовта се проявява само чрез светлината. Там, където има светлина, има и Любов. Дето няма светлина, няма никаква любов. Следователно, огънят на любовта носи светлина.
към текста >>

Защото като яде от забранено желание, човек създава едни неестествени връзки, които му носят само страдания.
В рая имаше много желания, хиляди желания, но само едно от тия желания беше забранено. В живота само едно нещо е забранено. Следователно, желайте само онова, което не е забранено. Ние не поддържане, както твърди индуската философия — убий всека желание. Не, няма какво да убивате желанията си, но трябва да не желаете забранени неща. Защото като яде от забранено желание, човек създава едни неестествени връзки, които му носят само страдания. И в това положение никой не може да му помогне, освен Бог. Има едно предание, че след грехопадението, Бог изпратил един милион ангели да помогнат на хората. Като слезли на земята и те загазили. Като видели човешките дъщери, те се оженили, народили деца. и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята.
към текста >>

Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина.
и забравили мисията, с която били из пратени, и останали на земята. И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е едно предание, в което не искам сляпо да вярвате, защото аз съм против сляпата вяра, но ви го давам да го имате за сведение. Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>

Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества.
И в Писанието се казва, че Христос дошъл първо да помогне на падналите ангели, които някога дошли да помагат на хората. Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е едно предание, в което не искам сляпо да вярвате, защото аз съм против сляпата вяра, но ви го давам да го имате за сведение. Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека.
към текста >>

Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума.
Христос искал първо тях да събуди, а после хората. Това е едно предание, в което не искам сляпо да вярвате, защото аз съм против сляпата вяра, но ви го давам да го имате за сведение. Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр.
към текста >>

За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията.
Според мен, вярата, това е най-великият закон на човешкият ум. Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни.
към текста >>

Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Когато човек работи с вярата, в него се заражда голяма светлина. Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни. И ако подбудите не помагат за развиване на ума, не помагат за вашето добро, вие ще хванете кривия път.
към текста >>

Какви ли не желания се явяват у човека.
Когато работи с вярата, човек е във връзка с всички светове, в които живеят разумни същества. Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни. И ако подбудите не помагат за развиване на ума, не помагат за вашето добро, вие ще хванете кривия път. Всеки човек е изложен на опасност за едно отклонение от правия път.
към текста >>

Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр.
Не говоря за суеверието, в което живеят съвременните хора — и религиозни и светски — но говоря за живата вяра, като принцип на ума. И ако хората имаха развита интуиция, те биха могли да влязат в пряка връзка с тия разумни същества от другите светове. За да може човек да влезе във връзка с разумните същества от другите светове, той трябва да освободи ума си от мъглите на суеверията и заблужденията. Това значи, че човек трябва да се освободи от онези желания, които се наплодиха от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни. И ако подбудите не помагат за развиване на ума, не помагат за вашето добро, вие ще хванете кривия път. Всеки човек е изложен на опасност за едно отклонение от правия път. Сега вие се чудите, как Господ е могъл да създаде такъв свят.
към текста >>

Всеки човек е изложен на опасност за едно отклонение от правия път.
Какви ли не желания се явяват у човека. Човек иска да бъде красив, да бъде силен, умен, добър и пр. Кои са подбудите за това? – Най-различни. И ако подбудите не помагат за развиване на ума, не помагат за вашето добро, вие ще хванете кривия път. Всеки човек е изложен на опасност за едно отклонение от правия път. Сега вие се чудите, как Господ е могъл да създаде такъв свят. Помнете, че светът не е създаден само заради вас. Вие гледате много тясно на нещата. Преди настоящия Космос са съществували други, в които са живели и са се развивали разумни същества, които отдавна са завършили своето човешко развитие, и са преминали сега в по-висок стадий на развитие. Човек е десети по ред в творческия процес на Великия Живот.
към текста >>

Човек е десети по ред в творческия процес на Великия Живот.
Всеки човек е изложен на опасност за едно отклонение от правия път. Сега вие се чудите, как Господ е могъл да създаде такъв свят. Помнете, че светът не е създаден само заради вас. Вие гледате много тясно на нещата. Преди настоящия Космос са съществували други, в които са живели и са се развивали разумни същества, които отдавна са завършили своето човешко развитие, и са преминали сега в по-висок стадий на развитие. Човек е десети по ред в творческия процес на Великия Живот. Всички разумни същества, завършили своето развитие преди него, днес са съзнателни проводници и служители на Великата Воля. И те всичките — девет йерархии от милиони и милиарди все по-съвършени и по-съвършени същества, проникнати от Единния живот, образуват Великото Всемирно Братство, което направлява и ръководи целия Космос в неговото развитие, което ръководи и настоящето Човечество по пътя към съвършенството. Човек, от своя страна, е обект за духовния свят, за великите разумни същества. Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух.
към текста >>

Човек, от своя страна, е обект за духовния свят, за великите разумни същества.
Вие гледате много тясно на нещата. Преди настоящия Космос са съществували други, в които са живели и са се развивали разумни същества, които отдавна са завършили своето човешко развитие, и са преминали сега в по-висок стадий на развитие. Човек е десети по ред в творческия процес на Великия Живот. Всички разумни същества, завършили своето развитие преди него, днес са съзнателни проводници и служители на Великата Воля. И те всичките — девет йерархии от милиони и милиарди все по-съвършени и по-съвършени същества, проникнати от Единния живот, образуват Великото Всемирно Братство, което направлява и ръководи целия Космос в неговото развитие, което ръководи и настоящето Човечество по пътя към съвършенството. Човек, от своя страна, е обект за духовния свят, за великите разумни същества. Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката.
към текста >>

Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите.
Преди настоящия Космос са съществували други, в които са живели и са се развивали разумни същества, които отдавна са завършили своето човешко развитие, и са преминали сега в по-висок стадий на развитие. Човек е десети по ред в творческия процес на Великия Живот. Всички разумни същества, завършили своето развитие преди него, днес са съзнателни проводници и служители на Великата Воля. И те всичките — девет йерархии от милиони и милиарди все по-съвършени и по-съвършени същества, проникнати от Единния живот, образуват Великото Всемирно Братство, което направлява и ръководи целия Космос в неговото развитие, което ръководи и настоящето Човечество по пътя към съвършенството. Човек, от своя страна, е обект за духовния свят, за великите разумни същества. Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите.
към текста >>

И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр.
И те всичките — девет йерархии от милиони и милиарди все по-съвършени и по-съвършени същества, проникнати от Единния живот, образуват Великото Всемирно Братство, което направлява и ръководи целия Космос в неговото развитие, което ръководи и настоящето Човечество по пътя към съвършенството. Човек, от своя страна, е обект за духовния свят, за великите разумни същества. Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват.
към текста >>

Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите.
Всеки човек е предмет, с който се занимават ангелите. Те се занимават с неговия ум, с неговото сърце, с неговата душа и с неговия дух. Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка.
към текста >>

И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага.
Ангелите наблюдават мислите и желанията на хората, както ние наблюдаваме предметите във външни свят. И за тях престъплението не седи в това, че един човек напр. откраднал пари от банката. Според тях, злото е в кривата мисъл, че като открадне тези пари човек ще може да си уреди работите. Следователно за да се подобри живота на хората, за да се избавят те от престъпленията, трябва да се изменя насоката на тяхната мисъл. И Христос, като дойде не земята, искаше да даде нова насока на човешката мисъл, да отправи мисълта на човека към Бога, от където идат всички блага. Той искаше да научи хората, че са братя и деца на един баща и че трябва да живеят като братя, а не да се бият и заробват. Но затова пък, духовете на земята, които до тогава заблуждаваха хората, че преди всичко всеки трябва да осигури себе си — за сметка на другите — като видеха, че наближава края на тяхното царство, наостриха хората против Христа — против техния Спаси-тел и най голям благодетел и Го разпнаха. И, въпреки всичкото си знание, Христос не пожела да се освободи от плитко скроената му примка. В своето смирение Той се показа не духовете на земята слаб, немощен. (следва) Девета годишнина на в.
към текста >>

Човек може да чете всички вестници, списания и книги, той може да прерови всички библиотеки на света, но никъде, никъде не ще намери това, което днес Божественият извор ни дава чрез словото на Учителя.
И днес вече ние можем да кажем. че в. „Братство“ е здраво закрепен и широко разпространен вестник, който си има своите редовни, постоянни абонати, и който се чете не само в цяла България, но има много абонати и в странство: Америка, Югославия, Полша, Латвия и другаде. Това широко разпространение и този голям интерес към вестник „Братство“, далеч надхвърлящи границите на нашата държава и възможностите на един обикновен провинциален вестник, естествено, се дължат на начина на неговото списване и на материята, която той третира. Най-ценното, бихме казали е нищо несравнимото и недостижимото, което дава огромната стойност на нашия вестник, това е безспорно, беседата на Учителя, (съкратено изложение) каквато се дава във всеки един брой, под заглавие „Словото на Учителя“. Човек може да чете всички вестници, списания и книги, той може да прерови всички библиотеки на света, но никъде, никъде не ще намери това, което днес Божественият извор ни дава чрез словото на Учителя. Като капки животворна роса, като благодатен дъжд върху изжаднялата, изсъхнала, напукана земна кора, пада словото на Учителя в душата, в съзнанието на този. който търси истината и се стреми към доброто. Нема мъдрост по-дълбока, няма знание по-обширно, няма светлина по-голяма, тук, на нашия свят, от тези, които Учителят ни дава чрез своето слово. И затова вестник „Братство“, като носител и разпространител на това свещено, Божествено, живо Слово, ще бъде и ще пребъде. ще живее и ще крепне, ще расте и ще се развива безкрай.
към текста >>

„Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае.
Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството. Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир. Ваш Jozef Dobbelaer Белгия Влад Пашов Знание и невежество По отношение на знанието, хората можем да ги разделим на две категории — знаещи и незнаещи, или бих ги нарекъл още посветени и профани — невежи. Посветените от своя страна се подразделят на разни степени, в зависимост от знанието и светлината, с която разполагат в живота. Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае. Но невежите можем да ги разделим на две главни категории — едни, които са невежи и не претендират, че не са такива — даже и въпрос не правят за това; а другата категория са тези, които мислят че знаят, че всичко разбират, че са посветени, а в действителност са същински невежи, Според учението на Учителя, умът прониква цялото Битие и е основа на света и живота. Вън от Умът света не съществува. Или другояче казано — светът е външна, обективна страна на ума. Под ум разбирам абсолютната космична разумност. Проявлението на този космичен ум ние наричаме творчество и прогрес.
към текста >>

Като дойдем до човека, виждаме, че той се отличава с така нареченото самосъзнание.
За присъствието на знание и разумност в растенията, ни говори преди всички целесъобразността и закономерността на техния живот и удивителната им способност да превръщат неорганическата материя в органическа и да съграждат най-фантастични форми и комбинации на елементите, с каквито е пълен целия растителен свят. Да не отиваме далеч. Нека видим само цветята и ще се убедим, че тук е работил един ум. Като дойдем до животните, те вече имат известно съзнание, бихме го нарекли просто съзнание, и имат по-голяма светлина, затова те съзнават нещата около себе си; съзнават че живеят. Също така и животните притежават до известна степен едно подсъзнателно знание, което не е във връзка с тяхното съзнание. Като дойдем до човека, виждаме, че той се отличава с така нареченото самосъзнание. Освен че съзнава света около себе си, той съзнава и себе си като отделеност, като индивидуалност в света. Съзнава себе си като „аз“, който има известни права и задължения, има известни отношения а света. И човек вече е способен да учи, да проучава обективно това, което е скрито дълбоко в него, и същевременно се проектира във външния свят. Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него. и което той още не познава и не подозира.
към текста >>

И човек вече е способен да учи, да проучава обективно това, което е скрито дълбоко в него, и същевременно се проектира във външния свят.
Като дойдем до животните, те вече имат известно съзнание, бихме го нарекли просто съзнание, и имат по-голяма светлина, затова те съзнават нещата около себе си; съзнават че живеят. Също така и животните притежават до известна степен едно подсъзнателно знание, което не е във връзка с тяхното съзнание. Като дойдем до човека, виждаме, че той се отличава с така нареченото самосъзнание. Освен че съзнава света около себе си, той съзнава и себе си като отделеност, като индивидуалност в света. Съзнава себе си като „аз“, който има известни права и задължения, има известни отношения а света. И човек вече е способен да учи, да проучава обективно това, което е скрито дълбоко в него, и същевременно се проектира във външния свят. Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него. и което той още не познава и не подозира. Проучва света, себе си и живота по обективен начин. И цялата съвременна наука и философия, цялата съвременна култура е съградена върху това знание. Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично.
към текста >>

Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него.
Също така и животните притежават до известна степен едно подсъзнателно знание, което не е във връзка с тяхното съзнание. Като дойдем до човека, виждаме, че той се отличава с така нареченото самосъзнание. Освен че съзнава света около себе си, той съзнава и себе си като отделеност, като индивидуалност в света. Съзнава себе си като „аз“, който има известни права и задължения, има известни отношения а света. И човек вече е способен да учи, да проучава обективно това, което е скрито дълбоко в него, и същевременно се проектира във външния свят. Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него. и което той още не познава и не подозира. Проучва света, себе си и живота по обективен начин. И цялата съвременна наука и философия, цялата съвременна култура е съградена върху това знание. Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично. Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на съзнанието, в което почва да схваща знанието, което е в него.
към текста >>

Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично.
И човек вече е способен да учи, да проучава обективно това, което е скрито дълбоко в него, и същевременно се проектира във външния свят. Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него. и което той още не познава и не подозира. Проучва света, себе си и живота по обективен начин. И цялата съвременна наука и философия, цялата съвременна култура е съградена върху това знание. Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично. Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на съзнанието, в което почва да схваща знанието, което е в него. и става един жив извор на светлина, осветляваща най-първо самия него — вътрешната същина. Затова и окултното познание започва със себепознанието, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание. В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието. (следва) Окултизъм Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата.
към текста >>

Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на съзнанието, в което почва да схваща знанието, което е в него.
Тази фаза в проявата на ума е много важна и характерна, защото тук човек проучава обективно това, което е в него. и което той още не познава и не подозира. Проучва света, себе си и живота по обективен начин. И цялата съвременна наука и философия, цялата съвременна култура е съградена върху това знание. Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично. Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на съзнанието, в което почва да схваща знанието, което е в него. и става един жив извор на светлина, осветляваща най-първо самия него — вътрешната същина. Затова и окултното познание започва със себепознанието, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание. В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието. (следва) Окултизъм Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата. Човек живее всред един свят.
към текста >>

Затова и окултното познание започва със себепознанието, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание.
Проучва света, себе си и живота по обективен начин. И цялата съвременна наука и философия, цялата съвременна култура е съградена върху това знание. Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично. Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на съзнанието, в което почва да схваща знанието, което е в него. и става един жив извор на светлина, осветляваща най-първо самия него — вътрешната същина. Затова и окултното познание започва със себепознанието, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание. В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието. (следва) Окултизъм Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата. Човек живее всред един свят. много по обширен, много по-дълбок, много по-сложен. отколкото го виждаме ние с обикновените си очи.
към текста >>

В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието.
И цялата съвременна наука и философия, цялата съвременна култура е съградена върху това знание. Но днешния човек на обективното познание не подозира, че това, което той проучава вън от себе си, се намира в потенциално състояние в него, и един ден трябва да се прояви, от потенциално състояние да се превърне в кинетично. Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на съзнанието, в което почва да схваща знанието, което е в него. и става един жив извор на светлина, осветляваща най-първо самия него — вътрешната същина. Затова и окултното познание започва със себепознанието, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание. В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието. (следва) Окултизъм Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата. Човек живее всред един свят. много по обширен, много по-дълбок, много по-сложен. отколкото го виждаме ние с обикновените си очи. Целият живот на човека е обгърнат в тайна, защото той вижда нещата,— предметите и съществата, събитията и природните явления, — но не вижда това, което е зад тях.
към текста >>

Човек живее всред един свят.
Когато дойде до това положение, човек ще бъде вече в следващата фаза на развитието, когато той дохожда до онова състояние на съзнанието, в което почва да схваща знанието, което е в него. и става един жив извор на светлина, осветляваща най-първо самия него — вътрешната същина. Затова и окултното познание започва със себепознанието, и затова в окултната наука се поставя познанието на човека като основа на всяко знание. В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието. (следва) Окултизъм Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата. Човек живее всред един свят. много по обширен, много по-дълбок, много по-сложен. отколкото го виждаме ние с обикновените си очи. Целият живот на човека е обгърнат в тайна, защото той вижда нещата,— предметите и съществата, събитията и природните явления, — но не вижда това, което е зад тях. което е скрито в тях. Днешната наука не се е домогнала още да разтвори дверите на този скрит, вътрешен свят, който ни заобикаля, в когото живеем и който е едновременно в нас и вън от нас.
към текста >>

Целият живот на човека е обгърнат в тайна, защото той вижда нещата,— предметите и съществата, събитията и природните явления, — но не вижда това, което е зад тях.
В тази нова фаза, когато тъй да се каже се пробужда вътрешното знание, човек влиза в пътя, който ще го изведе на брега на безсмъртието. (следва) Окултизъм Окултизмът е великата Божествена наука за скритата, невидимата страна на нещата. Човек живее всред един свят. много по обширен, много по-дълбок, много по-сложен. отколкото го виждаме ние с обикновените си очи. Целият живот на човека е обгърнат в тайна, защото той вижда нещата,— предметите и съществата, събитията и природните явления, — но не вижда това, което е зад тях. което е скрито в тях. Днешната наука не се е домогнала още да разтвори дверите на този скрит, вътрешен свят, който ни заобикаля, в когото живеем и който е едновременно в нас и вън от нас. Но тя, науката, в лицето на своите първи представители, е вече на прага да открехне леко завесете, която скрива от нас този тайнствен свят. Разбира се. не че тя ще разкрие всичко отведнъж.
към текста >>

Що е човек?
а само така, да прогледне през една тясна пролука към него, с надежда, че тя все повече и повече ще се разширява. Велики учени, световни авторитети във всички области на науката, като Крукс, Лоджг, Фламарион, Айнщайн, Бергсон, Едисон, Дриш, Рише и мн. други, правиха безброй опити и изследвания а това направление и достигнаха до прага на невидимия свят, като проучиха много явления, свързани с него и се убедиха в неговото съществуване. И все пак, те са още далеч много далеч от познаване основните истини на този скрит свят, и затова великата Божествена наука за целокупния живот все още ще се нарича Окултизъм, т. е. тайно знание и тези, които искат да разберат по-добре живота, които искат да узнаят неговите основни истини, които искат да отговорят на най-съществените въпроси на живота си, ще трябва да се обърнат към него. Що е човек? От къде той идва и къде отива? И какъв е смисълът на неговия живот на земята? Кой са най-важните закони, кои са скритите пружини, които движат този живот? Преди да си отговори на тези въпроси, човек е все още кръгъл невежа, макар и да е учил във всички училища и университети на света и да минава за световен авторитет. И днешната интелигенция, хората, които са получили образование в училища и университети, са в пълна тъмнина по отношение ни най-съществените въпроси на живота.
към текста >>

Преди да си отговори на тези въпроси, човек е все още кръгъл невежа, макар и да е учил във всички училища и университети на света и да минава за световен авторитет.
тайно знание и тези, които искат да разберат по-добре живота, които искат да узнаят неговите основни истини, които искат да отговорят на най-съществените въпроси на живота си, ще трябва да се обърнат към него. Що е човек? От къде той идва и къде отива? И какъв е смисълът на неговия живот на земята? Кой са най-важните закони, кои са скритите пружини, които движат този живот? Преди да си отговори на тези въпроси, човек е все още кръгъл невежа, макар и да е учил във всички училища и университети на света и да минава за световен авторитет. И днешната интелигенция, хората, които са получили образование в училища и университети, са в пълна тъмнина по отношение ни най-съществените въпроси на живота. Те имат много знания за редица външни неща, но не позна-ват себе си, не знаят сами те какво са. Проучили са животните и растенията, но не са проучили и не познават себе си. Защото същинският човек съвсем не се състои само от тялото. Човек е дух!
към текста >>

Защото същинският човек съвсем не се състои само от тялото.
Кой са най-важните закони, кои са скритите пружини, които движат този живот? Преди да си отговори на тези въпроси, човек е все още кръгъл невежа, макар и да е учил във всички училища и университети на света и да минава за световен авторитет. И днешната интелигенция, хората, които са получили образование в училища и университети, са в пълна тъмнина по отношение ни най-съществените въпроси на живота. Те имат много знания за редица външни неща, но не позна-ват себе си, не знаят сами те какво са. Проучили са животните и растенията, но не са проучили и не познават себе си. Защото същинският човек съвсем не се състои само от тялото. Човек е дух! А познание за този дух, за невидимия свят, в който той живее, и за законите, които управляват неговия живот, можем да добием само от окултизма. Истинско знание за света и живота, и за себе си, преди всичко, можем да получим само от окултизма. Изкуството То е Божествена стихия, в която душите се потапят, за да се свържат, да си припомнят, да се издигнат, ако могат, до онзи възвишен свят, от който са слезли те на земята а своята първични чистота и красота. Истинското изкуство е свещенодействие, което приобщава човешката душа към нейния Първоизточник.
към текста >>

Човек е дух!
Преди да си отговори на тези въпроси, човек е все още кръгъл невежа, макар и да е учил във всички училища и университети на света и да минава за световен авторитет. И днешната интелигенция, хората, които са получили образование в училища и университети, са в пълна тъмнина по отношение ни най-съществените въпроси на живота. Те имат много знания за редица външни неща, но не позна-ват себе си, не знаят сами те какво са. Проучили са животните и растенията, но не са проучили и не познават себе си. Защото същинският човек съвсем не се състои само от тялото. Човек е дух! А познание за този дух, за невидимия свят, в който той живее, и за законите, които управляват неговия живот, можем да добием само от окултизма. Истинско знание за света и живота, и за себе си, преди всичко, можем да получим само от окултизма. Изкуството То е Божествена стихия, в която душите се потапят, за да се свържат, да си припомнят, да се издигнат, ако могат, до онзи възвишен свят, от който са слезли те на земята а своята първични чистота и красота. Истинското изкуство е свещенодействие, което приобщава човешката душа към нейния Първоизточник. То е могъща неземна сила, коя го свързва земята с небето и ни припомня и ни възвръща към изгубения рай, т. е.
към текста >>

към онова възвишено състояние на живота, в което човек се е намирал преди да наруши Божествените, природните закони.
А познание за този дух, за невидимия свят, в който той живее, и за законите, които управляват неговия живот, можем да добием само от окултизма. Истинско знание за света и живота, и за себе си, преди всичко, можем да получим само от окултизма. Изкуството То е Божествена стихия, в която душите се потапят, за да се свържат, да си припомнят, да се издигнат, ако могат, до онзи възвишен свят, от който са слезли те на земята а своята първични чистота и красота. Истинското изкуство е свещенодействие, което приобщава човешката душа към нейния Първоизточник. То е могъща неземна сила, коя го свързва земята с небето и ни припомня и ни възвръща към изгубения рай, т. е. към онова възвишено състояние на живота, в което човек се е намирал преди да наруши Божествените, природните закони. А днешното изкуство . . . днешното изкуство е средство . . . за печелене на пари, за постигане на ефимерни цели, за извикване на низки чувства.
към текста >>

Изкуството в служба на Божественото в човека, изкуството като свещенодействие, което издига, окриля душата, което изпълва живота със смирено величие, с истинска радост и смисъл, е истинското изкуство.
. . за печелене на пари, за постигане на ефимерни цели, за извикване на низки чувства. С изкуството днес се проституира, то се продава всекиму за пари, то служи на порока, служи на демагогията, служи на насилника, служи всекиму, който може добре да плати. Истинско изкуство могат да ни дадат само тези, в които живее високото съзнание, че те са дух, а не тяло, че освен временното, в тях има и нещо вечно, безсмъртно и които правят усилия и успяват да се издигнат и свържат с великия Божествен свят, първоизвора на всяко изкуство, на всека наука, на всяка сила, на самия живот. „Изкуството за изкуството“ и „Изкуството в служба на живота“ са две криворазбрани и, най-важното, погрешно прилагани положения, в резултат на което най-често се получава това, че изкуството, вместо де служи на себе си или на живота в неговата същина, става в същност слуга на низшето в живота. Изкуството в служба на Божественото в човека, изкуството като свещенодействие, което издига, окриля душата, което изпълва живота със смирено величие, с истинска радост и смисъл, е истинското изкуство. Такова изкуство сме имали някога и не може да нямаме пак. То е изкуството, за което се казва, че върши чудеса. То е изкуството, което възкресява мъртви, което отваря очи на слепи, което кара глухи да чуват, което прави смирени и кротки и най свирепите животни. Такова изкуство сме имали някога и можем да го имаме пак. Едничкото средство за това е да се свържем с Духа.
към текста >>

Това със силата на Божественото съзнание в човека.
Тия две сили са от една страна фашизмът, крайният национализъм, излизащ с разширената програма за примирение на класовите противоречия чрез вмешателството на държавата, и, от друга страна, комунизмът, в неговите различни форми, който чрез диктатурата на пролетариата иска да установи царството на равенството, като премахне честната собственост. Демокрацията, класическият парламентаризъм, който е излязъл от Англия и, в своята чистота, е запазен досега само там и в още няколко други страни, е третата сила, за наследството на която се борят първите две. Като че ли демокрацията, в нейните различни форми, е на издъхване, грохнала под тежестта на своите грехове, профанирана, окарикатурна, изкористена от безсъвестни демагози, и днес фашизмът и комунизмът се борят кой от тях да я замести. А изглежда, като, че ли никой не подозира, че освен гореизброените три, съществува още една сила в света, по нищо несравнима с тях, стояща много по-високо от тях, която, в същност, макар и мълком, незабелязано от никого, държи в ръцете си нишките на световните събития, и чака търпеливо лудите да се налудуват, немирните деца да се наиграят, отдалите се на духа на егоизма и насилието хора да достигнат до естествения край на своите болни, демонски амбиции — да си счупят главите, та тогава тя, непознатата и непризнаваната, но все пак единствената истинска и вечна сила в света — да каже своята тежка дума-присъда. Коя е тази сила — не е мъчно да се разбере от будния ум. Това със силата на Божественото съзнание в човека. Това е най великата сила силата на Духа, която твори, както слънцето твори — бавно, безшумно и методично, но чиито творения са безсмъртни, а не бързо преходни. Тази именно сила, отхвърлена и непризната от днешните хора, е, която ще създаде новото царство на щастието, тя е която ще освободи човечеството от веригите на злото, тя е, която ще изгради всеобщото благоденствие и величието на народите и само на нея трябва да се надяваме. Тази сила живее в душите и сърцата на много хора, по цялото земно кълбо, които се чувстват като братя и знаят истинския път към това, което е добро за всички. Тия хора не ще закъснеят да се явят и да приложат новите методи във всички области на живота, съобразно великите природни божествени закони. У нас У нас едва ли някой знае точно къде сме и къде отиваме.
към текста >>

52. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота.
Днешни потомци на тази раса са: китайците, японците и американските червенокожи племена. Петата раса е настоящата бяла или арийска раса, от която, след време, ще произлезе шестата раса. Тази именно шеста раса ще изгради една съвършено нова култура, в която ще бъдат избегнати всички противоречия на. днешната култура. Ще се достигне до една хармония в живота и до все-странен напредък, за който ние днес не можем дори и да мечтаем. Паралелно с това, новото човечество на шестата раса ще развие и едно ново или шесто чувство — ясновидството, което ще даде възможност на неговите притежатели да проникнат напълно в невидимата за съвременния човек страна на живота. Времето, в което ние сега живеем, може да се счита като подготовка за идването на тази шеста раса. Ето защо, все по-начесто и по-начесто вече се появяват първите признаци, все още слаби, непълни, недостатъчно оформени и определени, на това шесто чувство, което хората на. шестата раса ще притежават и ще овладеят в неговата пълнота. Интуицията т. е. способността за непосредствено схващане на истината, без помощта на разсъдъка, тъй както я е обосновало признатия за най-велик философ на днешното време проф. Анри.
към текста >>

Той е, който се прояви най-после чрез Исус от Назарет, като се съедини и стана едно с Него, създавайки типа на Богочовека и изнесе на света Великото Божествено Учение в Неговата пълнота и в Неговата последна форма.
Мойсей слушал гласа на Бога от огнената къпина, а на Авраама Бог ходеше на гости, както си ходят хората помежду си. Същото нещо се отнася до всички посветени на древността. Този именно Бог, който е говорил на посветените на миналото, и който им се е явявал в разни образи, е Този, когото ние познаваме като Христос. Той е, който е ръководил великите Риши на Индия и даде законите на Ману; Той е вдъхновявал Рама; Той е бил когото съзерцавал Буда; Той е, който се е проявил в Шри Кришна; Той е стоял зад Хермеса и всички посветени на древния Египет и Халдея. Той беше, който говори на Авраама и другите патриарси; Той е, който е говорил на Мойсея; Той е Ахура Мазда на Заратустра; Той е, който е ръководил всички окултни школи на древността и който е създал всички религии. Той е, който се прояви най-после чрез Исус от Назарет, като се съедини и стана едно с Него, създавайки типа на Богочовека и изнесе на света Великото Божествено Учение в Неговата пълнота и в Неговата последна форма. Но до проявата му чрез Исуса, Неговото отношение към човечеството беше едно. Той винаги е говорил на посветените отвън и от вън е ръководил човечеството. След голготското събитие, Той прониква цялата земя, прониква и в човешките души. започва да говори на човека отвътре и им открива пътя към Бога в самите тях. Защото душите 6txa изгубили този път.
към текста >>

започва да говори на човека отвътре и им открива пътя към Бога в самите тях.
Той беше, който говори на Авраама и другите патриарси; Той е, който е говорил на Мойсея; Той е Ахура Мазда на Заратустра; Той е, който е ръководил всички окултни школи на древността и който е създал всички религии. Той е, който се прояви най-после чрез Исус от Назарет, като се съедини и стана едно с Него, създавайки типа на Богочовека и изнесе на света Великото Божествено Учение в Неговата пълнота и в Неговата последна форма. Но до проявата му чрез Исуса, Неговото отношение към човечеството беше едно. Той винаги е говорил на посветените отвън и от вън е ръководил човечеството. След голготското събитие, Той прониква цялата земя, прониква и в човешките души. започва да говори на човека отвътре и им открива пътя към Бога в самите тях. Защото душите 6txa изгубили този път. И сега. както казва Учителя, стремежа на Христа е да проникне във всички души и да ги направи безсмъртни. И виждаме, че апостол Павел вече казва: „Не аз, а Христос живее в мене“. Това е състоянието на всички посветени, след великата мистерия.
към текста >>

Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре.
Индивидуализирането е стигнало до крайните си граници и всеки народ и всеки индивид гледа от високо на другите народи и индивиди. Същите отношения имат хората и към растенията и животните. Те казват: — това е животно, това е дърво. Но питам: какво би станало с нашия живот на земята, ако не бяха растенията и животните? Ние приемаме живота посредством тях. Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота. В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот.
към текста >>

В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот.
Това е схващането и разбирането на стария човек, на стария свят, който живее в противоречия и в противоречията ще си умре. Тези хора преди всичко не знаят как да живеят. Не са намерили онзи път на разумния, на хигиеничния живот. Едва сега хората въвеждат полека-лека хигиената в живота си. Едва сега започват да използват отчасти придобивките на науката за подобрение условията на живота. В новата епоха науката ще бъде като ръководител на човека в неговия живот. Това е и смисъла и предназначението на науката. Науката е дело на велики души, които са се въплътили на земята, за да работят за благото и повдигането на човечеството във всички области на неговия живот. И когато намираме известни погрешки в науката. Те не се дължат на великите учени, но на погрешните разбирания на техните ученици. Има един митически разказ от първите времена но християнската епоха, с крито ще илюстрирам мисълта си.
към текста >>

То спъва човека.
След това той среща техния учител, който му казал: „Братко, къде отиваш? Много ми е приятно че те срещам.“ „Как тъй? Аз преди малко добре наложих двама от твоите ученици.“ „Много добър урок си им дал.“ И на вас казвам: трябва да излезете из рамките на ограничените схващания, в които преди всичко няма никаква хигиена. Никаква хигиена няма в едно криво схващане — дали е религиозно, научно, социално —каквото ида е. едно ограничено схващане не допринася нищо за подобрение на живота. То спъва човека. И ние намираме тези спънки родени още в първичните микроорганизми. Те се спънаха с мисълта, че по учени същества от тях няма. Съвременната наука това не го признава и не го познава, но има си причини за това. Тези микроорганизми бяха много учени, но те се разделиха на две категории. Едни почнаха да протестират и образуваха по-сложните организми и се явиха растенията, животните и човека, а другите, консерватори, си останаха в своето първично положение.
към текста >>

Едни почнаха да протестират и образуваха по-сложните организми и се явиха растенията, животните и човека, а другите, консерватори, си останаха в своето първично положение.
То спъва човека. И ние намираме тези спънки родени още в първичните микроорганизми. Те се спънаха с мисълта, че по учени същества от тях няма. Съвременната наука това не го признава и не го познава, но има си причини за това. Тези микроорганизми бяха много учени, но те се разделиха на две категории. Едни почнаха да протестират и образуваха по-сложните организми и се явиха растенията, животните и човека, а другите, консерватори, си останаха в своето първично положение. Някой поддържат, че Бог е рекъл една дума и те се родили. Но това е символ. Бог е рекъл на някои разумни същества да създадат тези микроорганизми и в последствие по-сложните форми и те го направили. Съвременните учени приемат тези неща само като дадени. А кой и как ги е създал?
към текста >>

Срещате, например, един човек и казвате, че е много добър.
А кой и как ги е създал? Това, казват те, не е наша работа. И прави са. Ако съвременната наука, в настоящата си фаза, се заеме с разрешението на този въпрос. ще се отдалечи от правата посока на изучаване. Срещате, например, един човек и казвате, че е много добър. Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек. Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора.
към текста >>

Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек.
Това, казват те, не е наша работа. И прави са. Ако съвременната наука, в настоящата си фаза, се заеме с разрешението на този въпрос. ще се отдалечи от правата посока на изучаване. Срещате, например, един човек и казвате, че е много добър. Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек. Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава.
към текста >>

н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора.
Срещате, например, един човек и казвате, че е много добър. Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек. Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен.
към текста >>

Новото у човека е, което твори и създава.
Но преди да изучите добър ли е или не, трябва да изучите как е устроено тялото но този човек. Трябва да видите неговия стомах здрав ли е, неговия черен дроб, мозъка, нервната му система, белите дробове, здрави ли са, след това ще видите как функционира мозъка и другите органи. Ще видите предния лоб на мозъка, където са умствените способности, функционира ли правилно. След това трябва да видите как са развити неговите обществени и домашни чувства — има ли ги или не — и т. н„ до като проучите целия човек и тогаз можете да правите известни заключения, И ако изследвате хората по този начин, ще видите, че главите на гениалните хора, на творците в живота, са устроени по-другояче от главите на обикновените хора. Новото у човека е, което твори и създава. Животните немат такова чело като хората и затова нищо ново не могат да създадат, нищо ново не могат да внесат в живота си. Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си.
към текста >>

Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества.
Те имат унаследени неща, които са взели от някъде, но нищо ново не внасят в живота си. Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили.
към текста >>

Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си.
Тези унаследени дарби ние наричаме инстинкт който е вложен в тях от висшите разумни същества. И затова този инстинкт е разумен и целесъобразен. Но животните сами по себе си нищо ново не могат да внесат в живота си. Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма.
към текста >>

Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете.
Животните, запример, знаят кога ще вали, кога ще е хубаво времето и пр., но това става некак си подсъзнателно, те сами, тъй да се каже, не знаят това, което чувстван и усещат. Този инстинкт и хората го имат, но понеже те вече живеят в ново поле на съзнанието, което наричаме самосъзнание, което е поле на крайна индивидуализация и прекъсване връз ката с висшия свят, то човек е изгубил до голяма степен това вътрешно знание, а инстинкта е свързан с подсъзнанието, което свързва съществата с по високостоящи същества. Вследствие на това отдалечаване на човека по съзнание от този свят на подсъзнанието, в когото е складирана опитността на всички същества— той е загубил до известна степен инстинкта си. Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания.
към текста >>

Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна.
Инстинкта, това е вътрешно самочувствие. което предпазва съществата от опасностите, на които са изложени. Благодарение на този инстинкт, едно животно два пъти не може да бъде излъгано с развалена храна, когато един човек много пъти можете да го излъжете. Това е защото неговия ум е по развит и мисли, че нещата може да са се изменили. Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания. Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека. В бъдеще, вие ще бъдете това.
към текста >>

В малката сила на детето се крие голямата сила на човека.
Но сега, когато човечеството минава в нова фаза на съзнанието, тази вътрешна връзка с разумния свят се възстановява вече в нова форма. Вътрешното схващане и прозрение в човека се пробужда, но човек има вече по-голяма светлина и тази връзка е по-съзнателна и по-пълна. Като ви казвам сега, че се ражда нов свят, нови разбирания, нови порядки, вие ще кажете: какво ще стане с нашите сегашни разбирания, с нашия сегашен живот? Сегашните ви разбирания ще бъдат основе за новите разбирания. Ако сегашните разбирания ги нямате, вие бъдещи разбирания не можете да имате. В малката сила на детето се крие голямата сила на човека. В бъдеще, вие ще бъдете това. което сте сега и един плюс. Този плюс е новото. Но туй новото, което ще дойде у вас, трябва коренно да видоизмени вашия живот. Евангелиста е видел голямата промяна, която става в света в умствено, социално, духовно и органическо отношение.
към текста >>

Развивали се животните и това развитие стигнало до човека.
Други са факторите, които работят за промените, която иде. които работят за раждането на новия свят. Науката допуща, че животните еволюират. Но тя не се спира на въпроса как се извършва тази еволюция. Тя има известни хипотези, които са доста повърхностни. Развивали се животните и това развитие стигнало до човека. А от човека какво ще излезе —не знаят. Но и човек едва е почнал да се развива. Човек е още едно малко дете в своите разбирания. И за в бъдеще неговия организъм, неговия ум, сърце и воля и неговата душа ще се изменят. Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа.
към текста >>

А от човека какво ще излезе —не знаят.
които работят за раждането на новия свят. Науката допуща, че животните еволюират. Но тя не се спира на въпроса как се извършва тази еволюция. Тя има известни хипотези, които са доста повърхностни. Развивали се животните и това развитие стигнало до човека. А от човека какво ще излезе —не знаят. Но и човек едва е почнал да се развива. Човек е още едно малко дете в своите разбирания. И за в бъдеще неговия организъм, неговия ум, сърце и воля и неговата душа ще се изменят. Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа. Най-реалното, което е склад на всичко това.
към текста >>

Но и човек едва е почнал да се развива.
Науката допуща, че животните еволюират. Но тя не се спира на въпроса как се извършва тази еволюция. Тя има известни хипотези, които са доста повърхностни. Развивали се животните и това развитие стигнало до човека. А от човека какво ще излезе —не знаят. Но и човек едва е почнал да се развива. Човек е още едно малко дете в своите разбирания. И за в бъдеще неговия организъм, неговия ум, сърце и воля и неговата душа ще се изменят. Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа. Най-реалното, което е склад на всичко това. е човешката душа, която съвременните хора отричат.
към текста >>

Човек е още едно малко дете в своите разбирания.
Но тя не се спира на въпроса как се извършва тази еволюция. Тя има известни хипотези, които са доста повърхностни. Развивали се животните и това развитие стигнало до човека. А от човека какво ще излезе —не знаят. Но и човек едва е почнал да се развива. Човек е още едно малко дете в своите разбирания. И за в бъдеще неговия организъм, неговия ум, сърце и воля и неговата душа ще се изменят. Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа. Най-реалното, което е склад на всичко това. е човешката душа, която съвременните хора отричат. Те казват, че душата е сбор от целокупния психически живот но човека.
към текста >>

Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа.
Развивали се животните и това развитие стигнало до човека. А от човека какво ще излезе —не знаят. Но и човек едва е почнал да се развива. Човек е още едно малко дете в своите разбирания. И за в бъдеще неговия организъм, неговия ум, сърце и воля и неговата душа ще се изменят. Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа. Най-реалното, което е склад на всичко това. е човешката душа, която съвременните хора отричат. Те казват, че душата е сбор от целокупния психически живот но човека. Душата съдържа всички сборове в света, но е независима от тях. Душата е, която свързва човека с Бога.
към текста >>

Те казват, че душата е сбор от целокупния психически живот но човека.
Човек е още едно малко дете в своите разбирания. И за в бъдеще неговия организъм, неговия ум, сърце и воля и неговата душа ще се изменят. Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа. Най-реалното, което е склад на всичко това. е човешката душа, която съвременните хора отричат. Те казват, че душата е сбор от целокупния психически живот но човека. Душата съдържа всички сборове в света, но е независима от тях. Душата е, която свързва човека с Бога. Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога. Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява.
към текста >>

Душата е, която свързва човека с Бога.
Същественото в човека, това е неговия дух и неговата душа. Най-реалното, което е склад на всичко това. е човешката душа, която съвременните хора отричат. Те казват, че душата е сбор от целокупния психически живот но човека. Душата съдържа всички сборове в света, но е независима от тях. Душата е, която свързва човека с Бога. Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога. Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява. Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем. Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил.
към текста >>

Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил.
Душата е, която свързва човека с Бога. Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога. Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява. Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем. Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил. И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат. Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую. Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл. И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл. На тези, които са изгубили вярата си в Бога и неговия промисъл, като са попаднали при лошите условия, вие, които вярвате в този промисъл, трябва да им докажете, че има промисъл, като станете изразители и проводници на този промисъл т. е.
към текста >>

И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат.
Щом отричате душата, вие отричате и връзката си с Бога. Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява. Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем. Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил. И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат. Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую. Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл. И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл. На тези, които са изгубили вярата си в Бога и неговия промисъл, като са попаднали при лошите условия, вие, които вярвате в този промисъл, трябва да им докажете, че има промисъл, като станете изразители и проводници на този промисъл т. е. като ги извадите из лошите условия, в които се намират, като им укажете възможната за вас услуга.
към текста >>

Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую.
Щом призна-ваш душата, признаваш и връзката си с Бога. Тази връзка трябва да се развива и подобрява. Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем. Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил. И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат. Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую. Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл. И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл. На тези, които са изгубили вярата си в Бога и неговия промисъл, като са попаднали при лошите условия, вие, които вярвате в този промисъл, трябва да им докажете, че има промисъл, като станете изразители и проводници на този промисъл т. е. като ги извадите из лошите условия, в които се намират, като им укажете възможната за вас услуга. Практически покажете но хората, че има промисъл.
към текста >>

И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл.
Когато възстановим напълно тази връзка, ние ще влезем в новия живот, който органически иде в света и който трябва да възприемем. Най-първо ще го възприемем чрез присаждане, а след това и по същество, Опасността в присадката е тази, че може да се отчупи и човек остава такъв какъвто е бил. И най-добре възпитания човек, турете го в лоши условия, някой може да издържи, а други се повръщат. Като попадне при много лоши условия, човек забравя своето верую. Като го сполетят големите нещастия и несрети в живота, той се усъмнява в Бога и Божествения промисъл. И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл. На тези, които са изгубили вярата си в Бога и неговия промисъл, като са попаднали при лошите условия, вие, които вярвате в този промисъл, трябва да им докажете, че има промисъл, като станете изразители и проводници на този промисъл т. е. като ги извадите из лошите условия, в които се намират, като им укажете възможната за вас услуга. Практически покажете но хората, че има промисъл. Тъй че. когато говорим за провидението и промисъла, трябва да бъдем служители на този промисъл.
към текста >>

И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички.
Практически покажете но хората, че има промисъл. Тъй че. когато говорим за провидението и промисъла, трябва да бъдем служители на този промисъл. А вие проповядвате за Бога, като че сте нещо далеч от Бога. Ти, като проповядваш, трябва да бъдеш един носител на Божественото. И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички. Това са новите разбирания, които влизат сега в света. И ако днес съществуват тези нещастия и противоречия, това е защото хората се отказват да бъдат проводници на Божествения промисъл. На съвременните хора като им се дадат блага — те мислят, че са само за тях без да съзнават че благата са дадени от Бога за всички нуждаещи се. Новият свят, който се ражда, новият живот, който влиза в света, подразбира нови разбирания и нови отношения. В този нов свят, когато хората говорят, че са братя и деца на един Баща, ще го покажат на дело, като взаимно си спомагате и споделят благата, които Бог им е дал.
към текста >>

И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят.
Нека Бог си го оправя. Това е неразбиране на живота. Има един велик закон за коопериране на хората. Когато ти речеш да направиш едно добро, с тебе се кооперира цялото човечество, което мисли като тебе, и всички разумни същества. Не мислете, че вие сте сами. И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят. Раждането на новия свят се съпровожда с раждането на ново съзнание в хората, с пробуждане на нови чувства и способности. До скоро хората живееха с идеята, че повече от пет органи на сетивата (чувства) не съществуват. Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно. Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света.
към текста >>

Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно.
Когато ти речеш да направиш едно добро, с тебе се кооперира цялото човечество, което мисли като тебе, и всички разумни същества. Не мислете, че вие сте сами. И днес по целия свят, между светски и религиозни хора, се подема идеята за кооперирането и взаимоспомагането, което показва, че сме пред раждането на новия свят. Раждането на новия свят се съпровожда с раждането на ново съзнание в хората, с пробуждане на нови чувства и способности. До скоро хората живееха с идеята, че повече от пет органи на сетивата (чувства) не съществуват. Но насъбраха се хиляди факти, които наведоха учените хора на мисълта, че освен тези пет чувства, у човека съществува и шесто чувство, което за сега се проявява само частично и откъслечно. Но всеки ден се увеличават фактите, които ни говорят, че шестото чувство съществува. А чрез чувствата ние добиваме представа за света. Формата и границите на света са обусловени от чувствата, с които разполагаме. И онези, които имат развито вече шестото чувство, те имат и нова представа за света и живота. Много учени, на основание на фактите, изследват и проучват въпроса за шестото чувство.
към текста >>

Човек, който има развито това чувство, той може да проникне в миналото и бъдещето — може да проникне в далечното пространство.
Един от големите работници в тази област е французкият учен академика Шарл Рише, който е посветил много време и труд и е написал много ценни съчинения, строго научно обосновани, по този въпрос. С много факти той доказва съществуването не шестото чувство. И на основание на закона, че границите на света се обуславят от чувствате, с които го възприемаме, той казва: щом имаме шесто чувство, то, естествено, чрез него ще добием нова представа и за света. Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите. Една от проявите на шестото чувство е това, което ние наричаме интуиция. Човек, който има развито това чувство, той може да проникне в миналото и бъдещето — може да проникне в далечното пространство. За него нищо не остава скрито. Като тръгне не път, той ще види от далеч какви препятствия има и ще вземе мерки да ги избегне. Такъв човек, когото почва някакво предприятие, вижда всичките възможности и пречки и се съобразява с тях. Затова той не е изложен на рискове. Съвременните хора, които нямат развито това чувство, се излагат на ред противоречия, стълкновения и страдания.
към текста >>

Такъв човек, когото почва някакво предприятие, вижда всичките възможности и пречки и се съобразява с тях.
Този нов свят, който ни разкрива шестото чувство, това е невидимия свят, за който говорят религиите. Една от проявите на шестото чувство е това, което ние наричаме интуиция. Човек, който има развито това чувство, той може да проникне в миналото и бъдещето — може да проникне в далечното пространство. За него нищо не остава скрито. Като тръгне не път, той ще види от далеч какви препятствия има и ще вземе мерки да ги избегне. Такъв човек, когото почва някакво предприятие, вижда всичките възможности и пречки и се съобразява с тях. Затова той не е изложен на рискове. Съвременните хора, които нямат развито това чувство, се излагат на ред противоречия, стълкновения и страдания. Съвременните хора, които нямат развито шестото чувство са като слепци, които са изложени на постоянни блъскания и страдания. Тези именно страдания произвеждат сътресения, които спомагат за развитието на шестото чувство. Много хора през войната от 1914 год., вследствие на големите сътресения, станаха ясновидци — шестото чувство в тях се разви.
към текста >>

Човек излиза от старото положение и влиза в ново.
Тези именно страдания произвеждат сътресения, които спомагат за развитието на шестото чувство. Много хора през войната от 1914 год., вследствие на големите сътресения, станаха ясновидци — шестото чувство в тях се разви. Понеже в голямото напрежение хората стават много чувствителни, това спомага за развиване на шестото чувство. Някои казват, че съвременните хора са много нервни. Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове?
към текста >>

В процеса на това преминаване човек се безпокои.
Много хора през войната от 1914 год., вследствие на големите сътресения, станаха ясновидци — шестото чувство в тях се разви. Понеже в голямото напрежение хората стават много чувствителни, това спомага за развиване на шестото чувство. Някои казват, че съвременните хора са много нервни. Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни.
към текста >>

Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда.
Но тази нервност зависи от новата енергия, която е влязла в живота. Човек излиза от старото положение и влиза в ново. В процеса на това преминаване човек се безпокои. Щом излезе от установения порядък и влезе в новите условия, неможейки да се ориентира, той казва: какао ще правя? Това е състояние на малкото дете, което излиза из утробата на майката и влиза в нов за него свят. Трудно е човек да се справи с новите условия, в които дохожда. Как ще се справите, ако се намерите между лъвове? Трябва да имате вярата на Данаила и да бъдете смели и решителни. Та казвам: новото небе и новата земя се създават. Всеки един от вас трябва да бъде като един екскурзиант, да сте готови да тръгнете и отидете в новия свят. И вие ако искате да прогресирате и да влезете в новия свят, който се създава, трябва да имате нови разбирания, трябва да престанете да мислите само за себе си.
към текста >>

В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората.
Хората от новия свят ще се отличават по това, че най-малко ще мислят за себе си. за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо. Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе. В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората. В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате.
към текста >>

В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си.
за своите интереси. Хората на новото имат предвид благото на своите ближни като свое благо. Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе. В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората. В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света.
към текста >>

А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право?
Тъй че новия порядък в света изисква преди всичко нови хора. В новото небе и новата земя, от сегашните хора, със сегашните разбирания, нито един няма да влезе. В един нов строй, се изискват хора със съвсем други разбирания за човека и взаимните отношения между хората. В новия строй не можете да внесете един човек с неговите отживели времето си разбиране за правото, човек, който мисли изключително за себе си. Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото.
към текста >>

Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек.
Ако е въпрос да мисли за себе си — Бог име най-голямо право и възможност да мисли за себе си. А ти, дребнавия човек, като претендираш, че имаш право, кой ти е дал това право? Вие мислите, че можете да живеете не земята както си искате. Не, вие не можете да живеете както си искате. И сега на всички ви трябва едно ново съзнание на отговорност, не да се безпокоите и страхувате, но да съзнавате, че за всяка своя мисъл, чувство и постъпка, сте отговорни пред великия закон, които управлява света. Най-първо тури в душата си спокойствие и си кажи: „в света царува едно Велико същество, което ме е създало, което е мой Баща и което се грижи за мен.“ Такова е съзнанието на новия човек. В това съзнание, в тази вяра, е силата на новото. Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото.
към текста >>

Човекът на новото убеждение трябва да има вяра в Бога и в себе си и да бъде смел и решителен в живота.
Новото небе и новата земя се създават от Бога, който твори в света. И целия свят сега се пресъздава. Временния свят във всяко отношение се пресъздава — в умствено, социално и във всяко отношение светът се пресъздава. Всички добри хора трябва да се съединят и работят за новото. И от смъртта и от нищо да не ви е страх. Човекът на новото убеждение трябва да има вяра в Бога и в себе си и да бъде смел и решителен в живота. Той знае, че каквито и пречки да срещне, те са изпитания за него, които той със своята разумност, смелост и решителност, превъзмогва. Не се плашете от вашите грехове, но имайте любов да спазвате Божия закон. Давайте ход на малките Божествени импулси, които идват чрез вашите мисли и чувства. В това седи залога за вашия прогрес. Помагайте на всякъде, където ви се представи случай.
към текста >>

И като помогнете на човека, който има нужда от вас, ще ви върви и на вас в живота.
Той знае, че каквито и пречки да срещне, те са изпитания за него, които той със своята разумност, смелост и решителност, превъзмогва. Не се плашете от вашите грехове, но имайте любов да спазвате Божия закон. Давайте ход на малките Божествени импулси, които идват чрез вашите мисли и чувства. В това седи залога за вашия прогрес. Помагайте на всякъде, където ви се представи случай. И като помогнете на човека, който има нужда от вас, ще ви върви и на вас в живота. Онзи който е готов винаги да услужи на ближните си — винаги му върви в живота. Нашите отношения към хората определят и отношенията на невидимия свят към нас. Затова спазвайте следния закон: не скъсвайте връзките, които имате със своите добри приятели. Не скъсвайте връзките с баща си; не скъсвайте връзките с всички добри хора. В новия свят, който се създава, всички хора трябва да спазват тези свещени връзки, че като срещнете един човек, да го считате като брат, и да спазвате към него отношенията си като брат.
към текста >>

В новия свят, който се създава, всички хора трябва да спазват тези свещени връзки, че като срещнете един човек, да го считате като брат, и да спазвате към него отношенията си като брат.
И като помогнете на човека, който има нужда от вас, ще ви върви и на вас в живота. Онзи който е готов винаги да услужи на ближните си — винаги му върви в живота. Нашите отношения към хората определят и отношенията на невидимия свят към нас. Затова спазвайте следния закон: не скъсвайте връзките, които имате със своите добри приятели. Не скъсвайте връзките с баща си; не скъсвайте връзките с всички добри хора. В новия свят, който се създава, всички хора трябва да спазват тези свещени връзки, че като срещнете един човек, да го считате като брат, и да спазвате към него отношенията си като брат. и той да спазва същите отношения към вас. Така като разбираме живо та, ние можем да бъдем свободни. Секта сега не се нуждае от външен закон. но от едно ново вътрешно разбиране на законите на живота. Всички хора трябва да имат това вътрешно разбиране.
към текста >>

— пита царя един млад човек.
Минава край градини, ниви, ливади, лозя. Стига до едно заселище. Десетина къщи се редят в една широка градина. Между тия къщи се издига едно голямо здание, прилично на училище. — Кой живее тука? — пита царя един млад човек. който излязъл насреща му. — Тука живее Учителя и някои от учениците — отговаря с уважение младият човека. — Какъв е тоя учител и на какво учи? — пита царя повторно. — Учи ни на обич!
към текста >>

— Тука живее Учителя и някои от учениците — отговаря с уважение младият човека.
Десетина къщи се редят в една широка градина. Между тия къщи се издига едно голямо здание, прилично на училище. — Кой живее тука? — пита царя един млад човек. който излязъл насреща му. — Тука живее Учителя и някои от учениците — отговаря с уважение младият човека. — Какъв е тоя учител и на какво учи? — пита царя повторно. — Учи ни на обич! — отговаря човека с озарено от блага усмивка лице. Царят се замисля.
към текста >>

— отговаря човека с озарено от блага усмивка лице.
който излязъл насреща му. — Тука живее Учителя и някои от учениците — отговаря с уважение младият човека. — Какъв е тоя учител и на какво учи? — пита царя повторно. — Учи ни на обич! — отговаря човека с озарено от блага усмивка лице. Царят се замисля. Той не си спомня между многото учени, с които се е съветвал по-рано, да е имало и такива които да държат за науката на обич та. Той спря поглед на голямата сграда и попита: — Какво е това здание? — Това е училището на обичта. Царят отново се замисли.
към текста >>

Младият човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя.
Той не си спомня между многото учени, с които се е съветвал по-рано, да е имало и такива които да държат за науката на обич та. Той спря поглед на голямата сграда и попита: — Какво е това здание? — Това е училището на обичта. Царят отново се замисли. Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта. Младият човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя. Той ще ви обясни всичко. Царят тръгна след младия човек. Влязоха в една хубава градина. Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада. Той стана и обърна лице към приближаващия се цар.
към текста >>

Царят тръгна след младия човек.
— Това е училището на обичта. Царят отново се замисли. Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта. Младият човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя. Той ще ви обясни всичко. Царят тръгна след младия човек. Влязоха в една хубава градина. Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада. Той стана и обърна лице към приближаващия се цар. Очите на царя се срещнаха с неговите очи. Това бяха две светли очи, които излъчват обич и благост.
към текста >>

Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада.
Не можеше да разбере какъв е тоя учител и тоя наука на обичта. Младият човек отгатна какво мисли царя и каза: — Да отидем при Учителя. Той ще ви обясни всичко. Царят тръгна след младия човек. Влязоха в една хубава градина. Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада. Той стана и обърна лице към приближаващия се цар. Очите на царя се срещнаха с неговите очи. Това бяха две светли очи, които излъчват обич и благост. Царят веднага усети в сърцето си топлина и радост, сякаш слънце грейна в душата му. — Ето Учителя — каза младият човек.
към текста >>

— Ето Учителя — каза младият човек.
Там седеше на една пейка стар човек, с побеляла коса и брада. Той стана и обърна лице към приближаващия се цар. Очите на царя се срещнаха с неговите очи. Това бяха две светли очи, които излъчват обич и благост. Царят веднага усети в сърцето си топлина и радост, сякаш слънце грейна в душата му. — Ето Учителя — каза младият човек. Царят се поклони с благоговение. После продума с развълнуван глас: — Искам да ми обясните вашата наука . . . Случайно минах край вашето училище . . .
към текста >>

— Обичта е наука за душата на човека.
И там прочете следните изречения, издълбани в камъка: „Само обичта е източник на живот и щастие. Само чрез обичта света ще се избави от всички скърби и страдания. Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта.
към текста >>

Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа.
Само чрез обичта хората ще дойдат до пълнете радост и свобода, до истинското благо в живота." — Чудя се, как е възможно да не зная нищо за науката на обичта — каза царят, гледайки Учителя. Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее.
към текста >>

Затова той, човека, си остава все още непознат.
Толкова науки ми са познати и тъй много съм направил за тяхното разпространение и приложение в живота. — Нищо чудно, царю — отговори Учителя. — Обичта е наука за душата на човека. А всички други науки изучават повече външната страна — формата на съществата и предметите. Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота.
към текста >>

Без обичта човек съществува, но не живее.
Човека се изучава само като организъм, като физическо тяло, а не и като душа. Затова той, човека, си остава все още непознат. а обичта се счита за нещо маловажно. Затова и хората са чужди един за друг и враждуват помежду си; затова и тия измами, тия борби и носилия, тия кървави войни и революции; затова и цялото нещастие на земята — че хората не живеят с обичта. Обичта е всичко; тя е светлината и радостта, тя е смисъла на човешкия живот. Без обичта човек съществува, но не живее. Обичта с живота. Ето защо науката за обичта е най-ценна и важна. Всички други науки и изкуства са безполезни, ако няма науката на обичта и ако хората не я прилагат в живота си. Обичта е по-важна и нужна от всички други науки. Защото обичта е слънцето на живота.
към текста >>

Сякаш отведнъж беше изчезнал царският трон, който го поставя над другите хора, и е останала само душата в него, само душата на човека, която е една и съща във всички хора.
Най после царят се опомни и видя, че е останал сам. Стана от стола и се запъти към двореца. Чувстваше се обновен, прероден. Усмихваше се на срещащите го хора и всички му се виждаха близки и мили. Сякаш той и те са равни братя и сестри, деца на един и същ баща. Сякаш отведнъж беше изчезнал царският трон, който го поставя над другите хора, и е останала само душата в него, само душата на човека, която е една и съща във всички хора. Сякаш отведнъж беше навлязъл в съвсем друг, приказен свят. Минават недели, месеци, минава година. Царят всеки ден идва в Училището на обичта. И всеки ден слуша словото на Учителя. И все повече се разпалва в него огъня на обичта.
към текста >>

Той не се държи вече като цар, а като човек, брат на всички хора.
Сякаш отведнъж беше навлязъл в съвсем друг, приказен свят. Минават недели, месеци, минава година. Царят всеки ден идва в Училището на обичта. И всеки ден слуша словото на Учителя. И все повече се разпалва в него огъня на обичта. Той не се държи вече като цар, а като човек, брат на всички хора. Обичта го е приравнила и сближила с всички. Минават години. Училището на обичта се прочува навсякъде. И навсякъде се стичат хора, жадни да чуят словото на Учителя. Училището на обичта става тясно.
към текста >>

170) Характера на човека е сбор от добродетели, казва Учителя, всичко онова, което днес го съставя, е само предговор, зачатие на това, което ще има тепърва да се проявява.
Щастлив е, че доживя да види народа си добре. И още повече щастлив се чувства, когато вижда, че обичта на хората от неговото царство преминава границите на държавата му и, подобно на слънчевата светлина, залива цел свят. Ала най-щастлив и блажен е царят, когато вижда, че хората от цялата земя се сливат в една държава и образуват едно ново царство: Царството Божие на земята, с. Б. Осъм Т. Чаушев Изучаване на човешкия характер (продължение от бр. 170) Характера на човека е сбор от добродетели, казва Учителя, всичко онова, което днес го съставя, е само предговор, зачатие на това, което ще има тепърва да се проявява. И всички, когато гледаме нещата, сръбва да ги виждаме с широкия поглед на майката, която в немощното, цапащо се дете, постоянно тревожещо я със своите викове и крясъци, вижда бъдещия человек, който носи или може да донесе Божествена идея в света. Когато гледаме на един человек или на себе си в едно огледало, тая трябва да бъде мисълта, която ще ни постови в едно правилно отношение с нещата: — до гледаме на тях, тъй както природата гледа. И само тогава можем да имаме известни блага от подобна наука. Защото един закон, какъвто и да е психически или физически, регулира правилните отношения. И само ако се спази, можем да получим ония блага, които чакаме.
към текста >>

Същото е и с мисълта на човека.
Когато гледаме на един человек или на себе си в едно огледало, тая трябва да бъде мисълта, която ще ни постови в едно правилно отношение с нещата: — до гледаме на тях, тъй както природата гледа. И само тогава можем да имаме известни блага от подобна наука. Защото един закон, какъвто и да е психически или физически, регулира правилните отношения. И само ако се спази, можем да получим ония блага, които чакаме. Ако правилно, съгласно законите, свържем една лампа с динамото, тогава ще имаме светлината, око свържем правилно една чешма с извора, тогава г и водата ще тече. Същото е и с мисълта на човека. Ако тя има правилно отношение с резервоара на природата, чрез една мисъл може да се получи много знание, както през една тръба протича много вода. Такава мисъл Учителя нарича жива, права мисъл. Правата мисъл винаги предполага едно любещо същество, което гледа на другите като на себе си. Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза. Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния.
към текста >>

Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза.
Ако правилно, съгласно законите, свържем една лампа с динамото, тогава ще имаме светлината, око свържем правилно една чешма с извора, тогава г и водата ще тече. Същото е и с мисълта на човека. Ако тя има правилно отношение с резервоара на природата, чрез една мисъл може да се получи много знание, както през една тръба протича много вода. Такава мисъл Учителя нарича жива, права мисъл. Правата мисъл винаги предполага едно любещо същество, което гледа на другите като на себе си. Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза. Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на не хубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След тези малък необходим предговор, нека минем по нататък. Характера на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля.
към текста >>

Характера на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля.
Разглеждането характера на човека трябва де става винаги от тия предпоставки — без тях ще имаме повече пакост от едно знание, отколкото каквато и да е полза. Научиш ли се да познаваш белезите на една болест — трябва да знаеш и лекарството й и същевременно да имаш желание да помогнеш на болния. Без това ще станем волно или неволно регистратори на факти, най-често отрицателни сега, и по тоя начин ще отворим вътре в себе си склад на не хубави неща и ще се проявим като проводници, които ще разнасят човешките недостатъци. Защото констатацията или критиката не поправя нещата, а само братската ръка, която буди съзнанието и го подпомага в неговото усилие. След тези малък необходим предговор, нека минем по нататък. Характера на човека, в обикновеното разбиране днес се схваща като обща проява на мисъл, чувства и воля. Тая проява бива най-разнообразна, И тя намира своя характеристика във всека част на човешкото тяло, особен-но най-ярко е отпечатана в човешката глава, гдето е така да се каже първата и основна централа на живота — мозъкът, след което идват централите на сърцето, после на стомаха. Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха, сърцето с водата, стомаха—с твърдата земя. външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата.
към текста >>

Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен.
Светът на главата, така да го наречем, има вътрешно отношение с въздуха, сърцето с водата, стомаха—с твърдата земя. външните форми показват в такъв случай резултатите на тия отношения. Разбира се, принципите не са едни и същи. Но да вземем за пример главата. Колкото линията, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко. Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен. Често може да бъде фанатик, познава отлично дреболиите, специалист в известни области, но живота в него не може да стигне ония вътрешни мистични области, които са при-същи на другите, които имат лица прави, част от окръжност, на която центъра е много по далеч и следователно с много по-широк обхват на разбирания и с качества противни но първия, (гледай чертежите). Това като основен принцип. Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна робота, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основно-то положение, което засягаме по-горе. Л. Лулчев
към текста >>

Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна робота, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основно-то положение, което засягаме по-горе.
Но да вземем за пример главата. Колкото линията, която се образува от лицето е по-огъната изобщо, толкова тя показва, че лицето принадлежи на една окръжност, на която центъра е твърде близко. Такъв човек е субективен, има свят близък, активен, но тесен. Често може да бъде фанатик, познава отлично дреболиите, специалист в известни области, но живота в него не може да стигне ония вътрешни мистични области, които са при-същи на другите, които имат лица прави, част от окръжност, на която центъра е много по далеч и следователно с много по-широк обхват на разбирания и с качества противни но първия, (гледай чертежите). Това като основен принцип. Съотношението на отделните части в лицето на човека е вече съвършено отделна робота, за която трябва несъмнено да се държи сметка, но която не може да измени основно-то положение, което засягаме по-горе. Л. Лулчев
към текста >>

53. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Калименов Човекът на новото (картина) – худ.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 176 - год. IX. Севлиево, 7 януари 1937 год. -------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Раждането на Спасителя – И. А. Изворски Наука и окултизъм – С. Калименов Човекът на новото (картина) – худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото – N. Словото на Учителя. Влияние на природните сили върху човека. (из „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Словото Божие (продължение от бр.
към текста >>

Симеонова Човекът на новото – N.
-------------------- Абонамент: За България – 50 лева За странство – 80 лева Отделен брой 1 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов * Съдържание: Раждането на Спасителя – И. А. Изворски Наука и окултизъм – С. Калименов Човекът на новото (картина) – худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото – N. Словото на Учителя. Влияние на природните сили върху човека. (из „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Словото Божие (продължение от бр. 173) – Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр. 175) – Дядо Благо Кристализация на идеите – Стефан Характерология (продължение от бр.
към текста >>

Влияние на природните сили върху човека.
Изворски Наука и окултизъм – С. Калименов Човекът на новото (картина) – худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото – N. Словото на Учителя. Влияние на природните сили върху човека. (из „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Словото Божие (продължение от бр. 173) – Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр. 175) – Дядо Благо Кристализация на идеите – Стефан Характерология (продължение от бр. 175) – Л. Лулчев Преглед – С. К.
към текста >>

Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата.
Христос ще се роди и ще направи жилище да пребъдва заедно с Отца си у онези человеци, чиито души са вече готови да бъдат носители на Любовта, която се грижи за спасението на целия свят; чиито умове са готови да бъдат носители на мъдростта и с роденото от нея знание да послужат за повдигането на цялото човечество; чиито сърца са чисти и готови да бъдат носители на доброто и с родената от него обич да даряват цялата на всички същества, подобно изворите с чисти води. Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба. Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка. Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания. Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба.
към текста >>

Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба.
Когато Христос се роди в душите, умовете и сърцата на всички хора и всички на земята станат богочеловеци, тогава ще настане царството Божие и Господ Бог Вишний ще пребъдва между хората, защото всички ще Му бъдат синове и ще изпълняват Волята му, в която е благото на человеците. И. А. Изворски Наука и окултизъм Бавно, но сигурно, съвременната наука, в лицето на своите първи представители, върви неотклонно към разкриване, приемане и признаване на великите и вечни истини на божественото знание — окултизма. Благодарение на наистина огромния постижения на науката в областта на материалния свят, мнозина от нейните представители се възгордяха, помислиха, че това е всичко, отхвърлиха с насмешка идеята за Бога, за безсмъртие на човешкия дух и не-видим свят и оставяха без внимание всички факти и доводи, които водеха към това. Така се дойде до надмощие на материалистичното светоразбиране в науката, благодарение на което в училища и университети почнаха да учат, че Бог е фикция, че човешката душа е само „сбор от душевни преживявания“ (!) и че произхода на религиозните вярвания се дължи на страха на първобитния човек от непознатите, тайнствени за него сили на природата. Колкото и смешно и детски наивно да е всичко това, за този, който е имал случай да се сблъска в живота си с явления, които го карат да мисли съвсем иначе, но мнозинството от хората на науката възприеха материалистическите теории като чиста истина и след тях, естествено, тръгна интелигенцията и голяма част от народа, вярвайки, че това е последната дума на науката.“ И всичко се завъртя в този омагьосан кръг, според който човек е животно, чийто живот завинаги завършва в гроба. Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка. Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания. Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба. Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч.
към текста >>

Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт .
Теорията си е теория, но езика на фактите бе съвсем друг. Материалистичната наука трябваше да се сблъска с факти от непознат ней характер, за да признае своята голяма грешка. Още в края на миналия век английските учени Майерс, Гърней и Сидуйк, от „Дружеството за психични изследвания“, в своите проучвания се добраха до огромно количество напълно доказани факти, които оборваха мате реалистическите схващания. Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба. Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч. Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт . . . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“ А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици. професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици.
към текста >>

Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива.
. . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“ А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици. професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици. Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма. Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло. Истините на окултизма, дълго време отричани и осмивани, започнаха да се разкриват пред търсещото око на истинските учени. Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята.
към текста >>

Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло.
Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици. Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма. Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло. Истините на окултизма, дълго време отричани и осмивани, започнаха да се разкриват пред търсещото око на истинските учени. Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята. В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите. В областта на физиката, разликата между материя и енергия изчезна, материята, тъй да се каже, се стопи и остана в основата само една енергия, една основна сила, която се проявява и като енергия и като материя. В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено.
към текста >>

Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята.
Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма. Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло. Истините на окултизма, дълго време отричани и осмивани, започнаха да се разкриват пред търсещото око на истинските учени. Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята. В химията, проучванията на радия и неговата дейност, доведоха по-необходимост учените до старата, много осмивана основна истина на древните алхимици, за превръщането на елементите. В областта на физиката, разликата между материя и енергия изчезна, материята, тъй да се каже, се стопи и остана в основата само една енергия, една основна сила, която се проявява и като енергия и като материя. В биологията, механистичното схващане на живота е вече съвършено разклатено. „Психологията без душа“ е вече отречена от фактите. С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма.
към текста >>

Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване.
„Психологията без душа“ е вече отречена от фактите. С една дума, във всички области на науката се забелязва едно повръщане към старите и вечни истини, които лежат в основата на духовното светоразбиране и се явяват в подкрепа на окултизма. Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството. Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество. Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото.
към текста >>

Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С.
Една велика наука, стара като свята, но непозната за днешните хора, се разкрива постепенно за човечеството. Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество. Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото. Ако човека на старото носи насилие, ограничение, робство и лъжа, човека на новото носи свобода, светлина той къса веригите, които спъват човешкия прогрес, събаря преградите, издигнати от човека на старото. Човекът на новото е светлина и, като такава, тъмнината не може да го победи.
към текста >>

Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ.
Една наука, в безграничната светлина на която схващанията на днешните образовани хора се явяват като ограничение. слепота и невежество. Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото. Ако човека на старото носи насилие, ограничение, робство и лъжа, човека на новото носи свобода, светлина той къса веригите, които спъват човешкия прогрес, събаря преградите, издигнати от човека на старото. Човекът на новото е светлина и, като такава, тъмнината не може да го победи. Той не мисли за своето лично благоденствие, а за общото, защото знае, че благоденствието на другите е и негово.
към текста >>

Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото.
Една наука, която ни дава познания за същината на човека, за смисъла на неговия живот и ни разкрива най добрите методи за неговото всестранно усъвършенстване. Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото. Ако човека на старото носи насилие, ограничение, робство и лъжа, човека на новото носи свобода, светлина той къса веригите, които спъват човешкия прогрес, събаря преградите, издигнати от човека на старото. Човекът на новото е светлина и, като такава, тъмнината не може да го победи. Той не мисли за своето лично благоденствие, а за общото, защото знае, че благоденствието на другите е и негово. Той не задържа нищо за себе си. Той раздава, както слънцето раздава.
към текста >>

Ако човека на старото носи насилие, ограничение, робство и лъжа, човека на новото носи свобода, светлина той къса веригите, които спъват човешкия прогрес, събаря преградите, издигнати от човека на старото.
Окултизмът е науката на бъдещата раса, на новото човечество. Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото. Ако човека на старото носи насилие, ограничение, робство и лъжа, човека на новото носи свобода, светлина той къса веригите, които спъват човешкия прогрес, събаря преградите, издигнати от човека на старото. Човекът на новото е светлина и, като такава, тъмнината не може да го победи. Той не мисли за своето лично благоденствие, а за общото, защото знае, че благоденствието на другите е и негово. Той не задържа нищо за себе си. Той раздава, както слънцето раздава. Слънцето не задържа светлината за себе си.
към текста >>

Човекът на новото е светлина и, като такава, тъмнината не може да го победи.
Окултизмът е истинската светлина, истинската наука за живота и човека. С. Калименов __________________ *) Издадена на български от издателство „Братство“ Човекът на новото Картина от худ. Цветана Г. Симеонова Човекът на новото Когато кажем човек на новото ние разбираме човек, чиито прояви в живото се коренно различават от тия на човека на старото. Ако човека на старото носи насилие, ограничение, робство и лъжа, човека на новото носи свобода, светлина той къса веригите, които спъват човешкия прогрес, събаря преградите, издигнати от човека на старото. Човекът на новото е светлина и, като такава, тъмнината не може да го победи. Той не мисли за своето лично благоденствие, а за общото, защото знае, че благоденствието на другите е и негово. Той не задържа нищо за себе си. Той раздава, както слънцето раздава. Слънцето не задържа светлината за себе си. То я праща по всички страни, за да носи и крепи живота на всички, да дава радост и мир и да вдъхва надежда във всеки.
към текста >>

Човекът на новото се ръководи от духа на нещата, докато човекът на старото се държи в тяхната буква, без да прониква в тяхната същина.
Той не мисли за своето лично благоденствие, а за общото, защото знае, че благоденствието на другите е и негово. Той не задържа нищо за себе си. Той раздава, както слънцето раздава. Слънцето не задържа светлината за себе си. То я праща по всички страни, за да носи и крепи живота на всички, да дава радост и мир и да вдъхва надежда във всеки. Човекът на новото се ръководи от духа на нещата, докато човекът на старото се държи в тяхната буква, без да прониква в тяхната същина. Затова ние виждаме, че аспирациите на човека на старото с да подчини другите да му служат; взема повече, по малко дава. Което не му изнася или допада, руши, убива, разпъва, ограничава. Оттук произтича грехът, отрицателното, сянката в живота, които носят затвор — смърт. Човека на новото осветява нещата. Сянката, неразбирането и съмнението изчезват пред неговата светлина.
към текста >>

Затова ние виждаме, че аспирациите на човека на старото с да подчини другите да му служат; взема повече, по малко дава.
Той не задържа нищо за себе си. Той раздава, както слънцето раздава. Слънцето не задържа светлината за себе си. То я праща по всички страни, за да носи и крепи живота на всички, да дава радост и мир и да вдъхва надежда във всеки. Човекът на новото се ръководи от духа на нещата, докато човекът на старото се държи в тяхната буква, без да прониква в тяхната същина. Затова ние виждаме, че аспирациите на човека на старото с да подчини другите да му служат; взема повече, по малко дава. Което не му изнася или допада, руши, убива, разпъва, ограничава. Оттук произтича грехът, отрицателното, сянката в живота, които носят затвор — смърт. Човека на новото осветява нещата. Сянката, неразбирането и съмнението изчезват пред неговата светлина. Тя грее отвътре.
към текста >>

Човека на новото осветява нещата.
То я праща по всички страни, за да носи и крепи живота на всички, да дава радост и мир и да вдъхва надежда във всеки. Човекът на новото се ръководи от духа на нещата, докато човекът на старото се държи в тяхната буква, без да прониква в тяхната същина. Затова ние виждаме, че аспирациите на човека на старото с да подчини другите да му служат; взема повече, по малко дава. Което не му изнася или допада, руши, убива, разпъва, ограничава. Оттук произтича грехът, отрицателното, сянката в живота, които носят затвор — смърт. Човека на новото осветява нещата. Сянката, неразбирането и съмнението изчезват пред неговата светлина. Тя грее отвътре. Затова абсолютно никаква сянка не може да се прояви. В него има Любов, Мъдрост, Истина. Той се движи в светлина.
към текста >>

Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал.
В него има Любов, Мъдрост, Истина. Той се движи в светлина. За него няма скрити неща. Той прозира що се крие зад тая или оная форма. Няма нужда от странично свидетелство. Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек. Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека.
към текста >>

Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек.
Той се движи в светлина. За него няма скрити неща. Той прозира що се крие зад тая или оная форма. Няма нужда от странично свидетелство. Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек. Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм.
към текста >>

Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно?
За него няма скрити неща. Той прозира що се крие зад тая или оная форма. Няма нужда от странично свидетелство. Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек. Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението.
към текста >>

Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта.
Той прозира що се крие зад тая или оная форма. Няма нужда от странично свидетелство. Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек. Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват.
към текста >>

Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N.
Няма нужда от странично свидетелство. Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек. Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват. Ако изучавате етичните, моралните науки, тогава главата ви горе, къде-то са моралните чувства, ще се повдигне.
към текста >>

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека.
Човекът на новото с нищо не можеш подкупи—всичко пада пред неговия висок идеал. Кога стане нужда, той е готов на най-голямата жертва за благото на брата — човек. Днес човекът на новото ще позволи ли на човекът на старото — книжовникът, който се държи в буквата на закона да вземе надмощие и потисне всичко прогресивно? Ние вярваме, че човекът на новото днес е толкова силен, че пред неговата светлина и сила ще паднат преградите, ще падне буквата, закона, а ще се яви светлината, ще зацари Любовта. Нека всеки отвори съзнанието, сърцето и душата си, за да посрещне новия човек и тръгне по неговия сват път. N. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Влияние на природните сили върху човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват. Ако изучавате етичните, моралните науки, тогава главата ви горе, къде-то са моралните чувства, ще се повдигне. Които се занимават със социални науки, у тях се развива повече съвестта.
към текста >>

Така че всички науки имат връзка с човека.
(Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: „Свърши се виното“ 4.10.1936 г.) Като изучавате съвременния живот, всички изкуства и науки, вие трябва да знаете, че всички неуки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват. Ако изучавате етичните, моралните науки, тогава главата ви горе, къде-то са моралните чувства, ще се повдигне. Които се занимават със социални науки, у тях се развива повече съвестта. Така че всички науки имат връзка с човека. Ако една наука не оставя никаква следа върху човека, тя не е наука. Изворът на всички науки е в Бога. Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал. било то животно, растение, камък вода, въздух, светлина и т. н. всичко това указва влияние върху човека.
към текста >>

Ако една наука не оставя никаква следа върху човека, тя не е наука.
Запример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху горната част на челото, където са центровете на причинността и разсъждението. Ако изучавате естествените науки, различните животни — насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и други науки, в които се изисква наблюдение, ще забележите, че центровете в долната част на челото — над веждите, ще почнат да се развиват. Ако изучавате етичните, моралните науки, тогава главата ви горе, къде-то са моралните чувства, ще се повдигне. Които се занимават със социални науки, у тях се развива повече съвестта. Така че всички науки имат връзка с човека. Ако една наука не оставя никаква следа върху човека, тя не е наука. Изворът на всички науки е в Бога. Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал. било то животно, растение, камък вода, въздух, светлина и т. н. всичко това указва влияние върху човека. И за да не останете едностранчиви.
към текста >>

всичко това указва влияние върху човека.
Така че всички науки имат връзка с човека. Ако една наука не оставя никаква следа върху човека, тя не е наука. Изворът на всички науки е в Бога. Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал. било то животно, растение, камък вода, въздух, светлина и т. н. всичко това указва влияние върху човека. И за да не останете едностранчиви. вие трябва да изучавате отношенията, които съществуват между всички предмети и явления в природете. Напр. щом стане въпрос за светлината, човек трябва да знае, при какви условия, какви резултати произвежда тя. Без светлина вие не можете да имате никаква наука. Без въздух вие не можете да имате никакво движение.
към текста >>

щом стане въпрос за светлината, човек трябва да знае, при какви условия, какви резултати произвежда тя.
Не е въпрос до формата на науката, но трябва да се знае, че всяко нещо, което Бог е създал. било то животно, растение, камък вода, въздух, светлина и т. н. всичко това указва влияние върху човека. И за да не останете едностранчиви. вие трябва да изучавате отношенията, които съществуват между всички предмети и явления в природете. Напр. щом стане въпрос за светлината, човек трябва да знае, при какви условия, какви резултати произвежда тя. Без светлина вие не можете да имате никаква наука. Без въздух вие не можете да имате никакво движение. Без въздух вие ще се задушите. Без вода, жаждата ще ви мъчи. Без храна — животът на земята не може да се проявява.
към текста >>

Като яде от това жито, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата.“ Всичко каквото човек прави и учи оставя влияние върху неговата мисъл.
Ако хората не бяха съгрешили, те и до сега биха се ползвали от най-хубавата храна, която природата е създала и противоречия нямаше да има. Едно време житото е било много едро и много хубаво. То е било във вид на малки самунчета, както днес са ябълките и крушите. А днес като вземат житото и го мелят във водениците, половината от хранителните му вещества се изгубват. При това хората трябва да знаят, че мелниците са създали едно голямо нещастие за тях. Като яде от това жито, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата.“ Всичко каквото човек прави и учи оставя влияние върху неговата мисъл. Съвременните хора изучават науки, като математиката и геометрията. Които не разбират смисъла на тия науки, казват: „Какво ще си играем с геометрията“? Геометрията е език на природата. А числата, с които борави математиката, са символи на сили и процеси, които работят в природата и човека. Всички числа имат известни отношения помежду си; и като символи на силите на природата, те имат отношение към нашия живот, И за да можете да си създадете един добър живот, вие трябва да знаете отношенията на числата и тяхното отношение към вашия живот.
към текста >>

А числата, с които борави математиката, са символи на сили и процеси, които работят в природата и човека.
При това хората трябва да знаят, че мелниците са създали едно голямо нещастие за тях. Като яде от това жито, което е мляно в мелницата, човек придобива един особен елемент в характера си и казва: „Ще ти стрия главата.“ Всичко каквото човек прави и учи оставя влияние върху неговата мисъл. Съвременните хора изучават науки, като математиката и геометрията. Които не разбират смисъла на тия науки, казват: „Какво ще си играем с геометрията“? Геометрията е език на природата. А числата, с които борави математиката, са символи на сили и процеси, които работят в природата и човека. Всички числа имат известни отношения помежду си; и като символи на силите на природата, те имат отношение към нашия живот, И за да можете да си създадете един добър живот, вие трябва да знаете отношенията на числата и тяхното отношение към вашия живот. По различен начин въздействат природните сили върху човека. Най първо силите на природата действат чрез храната. Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето. Ней-първо той трябва да проучи, как ще му повлияе всека храна, която употребява.
към текста >>

По различен начин въздействат природните сили върху човека.
Съвременните хора изучават науки, като математиката и геометрията. Които не разбират смисъла на тия науки, казват: „Какво ще си играем с геометрията“? Геометрията е език на природата. А числата, с които борави математиката, са символи на сили и процеси, които работят в природата и човека. Всички числа имат известни отношения помежду си; и като символи на силите на природата, те имат отношение към нашия живот, И за да можете да си създадете един добър живот, вие трябва да знаете отношенията на числата и тяхното отношение към вашия живот. По различен начин въздействат природните сили върху човека. Най първо силите на природата действат чрез храната. Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето. Ней-първо той трябва да проучи, как ще му повлияе всека храна, която употребява. Не е въпрос само да ядете, но трябва да знаете, как ще се отрази тези храна върху вашето здраве, върху вашето благосъстояние, въобще, върху развитието на вашия организъм. Защото каквато храна яде човек, такъв и ще стане.
към текста >>

Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето.
Геометрията е език на природата. А числата, с които борави математиката, са символи на сили и процеси, които работят в природата и човека. Всички числа имат известни отношения помежду си; и като символи на силите на природата, те имат отношение към нашия живот, И за да можете да си създадете един добър живот, вие трябва да знаете отношенията на числата и тяхното отношение към вашия живот. По различен начин въздействат природните сили върху човека. Най първо силите на природата действат чрез храната. Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето. Ней-първо той трябва да проучи, как ще му повлияе всека храна, която употребява. Не е въпрос само да ядете, но трябва да знаете, как ще се отрази тези храна върху вашето здраве, върху вашето благосъстояние, въобще, върху развитието на вашия организъм. Защото каквато храна яде човек, такъв и ще стане. Не само това, но и общественото ви положение н моралът ви и отношенията ви към Бога, все ще зависят от хранете, която употребявате, защото всека една храна е само израз на силите, които действат в природата и строят човешкия организъм. Всека храна е свързана със специфични енергии, с които човек като се свърже, дават едно или друго направление на неговия живот.
към текста >>

Защото каквато храна яде човек, такъв и ще стане.
По различен начин въздействат природните сили върху човека. Най първо силите на природата действат чрез храната. Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето. Ней-първо той трябва да проучи, как ще му повлияе всека храна, която употребява. Не е въпрос само да ядете, но трябва да знаете, как ще се отрази тези храна върху вашето здраве, върху вашето благосъстояние, въобще, върху развитието на вашия организъм. Защото каквато храна яде човек, такъв и ще стане. Не само това, но и общественото ви положение н моралът ви и отношенията ви към Бога, все ще зависят от хранете, която употребявате, защото всека една храна е само израз на силите, които действат в природата и строят човешкия организъм. Всека храна е свързана със специфични енергии, с които човек като се свърже, дават едно или друго направление на неговия живот. Но не мислете, че само с физическа храна може да се живее. Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но с всяко слово, което излиза от устата на Бога. Като дойде тази храна, тя ще се отрази върху целия ви живот.
към текста >>

Всека храна е свързана със специфични енергии, с които човек като се свърже, дават едно или друго направление на неговия живот.
Затова човек трябва най-първо да проучи науката за храненето. Ней-първо той трябва да проучи, как ще му повлияе всека храна, която употребява. Не е въпрос само да ядете, но трябва да знаете, как ще се отрази тези храна върху вашето здраве, върху вашето благосъстояние, въобще, върху развитието на вашия организъм. Защото каквато храна яде човек, такъв и ще стане. Не само това, но и общественото ви положение н моралът ви и отношенията ви към Бога, все ще зависят от хранете, която употребявате, защото всека една храна е само израз на силите, които действат в природата и строят човешкия организъм. Всека храна е свързана със специфични енергии, с които човек като се свърже, дават едно или друго направление на неговия живот. Но не мислете, че само с физическа храна може да се живее. Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но с всяко слово, което излиза от устата на Бога. Като дойде тази храна, тя ще се отрази върху целия ви живот. Като почнете да ядете тази храна, животът ви ще се измени и отвън и отвътре. Сега хората като се хранят, бързат и се притесняват.
към текста >>

С бързането човек ще развали работата си.
Но не мислете, че само с физическа храна може да се живее. Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но с всяко слово, което излиза от устата на Бога. Като дойде тази храна, тя ще се отрази върху целия ви живот. Като почнете да ядете тази храна, животът ви ще се измени и отвън и отвътре. Сега хората като се хранят, бързат и се притесняват. С бързането човек ще развали работата си. И каквото спечели, всичко ще загуби. Който бързо яде той бързо ще изгуби всичко. Като седнете да ядете, трябва да имате Божествено разположение, като че всичките ви работи са уредени и нищо да няма да ви стяга и притеснява. С всека хапка, която вземете, ще се разговаряте, защото всека храна е свързана с живи същества. Също така важно е, човек да знае какво да яде.
към текста >>

Също така важно е, човек да знае какво да яде.
С бързането човек ще развали работата си. И каквото спечели, всичко ще загуби. Който бързо яде той бързо ще изгуби всичко. Като седнете да ядете, трябва да имате Божествено разположение, като че всичките ви работи са уредени и нищо да няма да ви стяга и притеснява. С всека хапка, която вземете, ще се разговаряте, защото всека храна е свързана с живи същества. Също така важно е, човек да знае какво да яде. И вегетарианци да сте, трябва да знаете каква храна да ядете, защото има растения, които са близки на човека, а има растения, които са далечни на човека. Когато човек иска да създаде в себе си нещо благородно, нещо хубаво, той трябва да яде от плодовете на тези дървета и растения, които са близки до него. Те ще внесат в него възвишеното. хубавото, разумното. Когато иска да съгради в себе си нещо по-грубо, той трябва да яде отдалечените на себе си плодове и растения.
към текста >>

И вегетарианци да сте, трябва да знаете каква храна да ядете, защото има растения, които са близки на човека, а има растения, които са далечни на човека.
И каквото спечели, всичко ще загуби. Който бързо яде той бързо ще изгуби всичко. Като седнете да ядете, трябва да имате Божествено разположение, като че всичките ви работи са уредени и нищо да няма да ви стяга и притеснява. С всека хапка, която вземете, ще се разговаряте, защото всека храна е свързана с живи същества. Също така важно е, човек да знае какво да яде. И вегетарианци да сте, трябва да знаете каква храна да ядете, защото има растения, които са близки на човека, а има растения, които са далечни на човека. Когато човек иска да създаде в себе си нещо благородно, нещо хубаво, той трябва да яде от плодовете на тези дървета и растения, които са близки до него. Те ще внесат в него възвишеното. хубавото, разумното. Когато иска да съгради в себе си нещо по-грубо, той трябва да яде отдалечените на себе си плодове и растения. Тека ще се създаде едно разнообразие в яденето.
към текста >>

Когато човек иска да създаде в себе си нещо благородно, нещо хубаво, той трябва да яде от плодовете на тези дървета и растения, които са близки до него.
Който бързо яде той бързо ще изгуби всичко. Като седнете да ядете, трябва да имате Божествено разположение, като че всичките ви работи са уредени и нищо да няма да ви стяга и притеснява. С всека хапка, която вземете, ще се разговаряте, защото всека храна е свързана с живи същества. Също така важно е, човек да знае какво да яде. И вегетарианци да сте, трябва да знаете каква храна да ядете, защото има растения, които са близки на човека, а има растения, които са далечни на човека. Когато човек иска да създаде в себе си нещо благородно, нещо хубаво, той трябва да яде от плодовете на тези дървета и растения, които са близки до него. Те ще внесат в него възвишеното. хубавото, разумното. Когато иска да съгради в себе си нещо по-грубо, той трябва да яде отдалечените на себе си плодове и растения. Тека ще се създаде едно разнообразие в яденето. Сега вие ще кажете: няма какво да се занимаваме кои растения са близки на човека, и кои—далечни.
към текста >>

Сега вие ще кажете: няма какво да се занимаваме кои растения са близки на човека, и кои—далечни.
Когато човек иска да създаде в себе си нещо благородно, нещо хубаво, той трябва да яде от плодовете на тези дървета и растения, които са близки до него. Те ще внесат в него възвишеното. хубавото, разумното. Когато иска да съгради в себе си нещо по-грубо, той трябва да яде отдалечените на себе си плодове и растения. Тека ще се създаде едно разнообразие в яденето. Сега вие ще кажете: няма какво да се занимаваме кои растения са близки на човека, и кои—далечни. Но ако вие не знаете кои растения ви са близки и кои далечни, вие няма да имате успех в живота си. Има една тайна в природата, във връзка с отношението на човека с растенията и животните. По силата на известни вътрешни закони, хората са свързани, както помежду си. така и с растенията и животните. И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек.
към текста >>

Има една тайна в природата, във връзка с отношението на човека с растенията и животните.
хубавото, разумното. Когато иска да съгради в себе си нещо по-грубо, той трябва да яде отдалечените на себе си плодове и растения. Тека ще се създаде едно разнообразие в яденето. Сега вие ще кажете: няма какво да се занимаваме кои растения са близки на човека, и кои—далечни. Но ако вие не знаете кои растения ви са близки и кои далечни, вие няма да имате успех в живота си. Има една тайна в природата, във връзка с отношението на човека с растенията и животните. По силата на известни вътрешни закони, хората са свързани, както помежду си. така и с растенията и животните. И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек. Ако имате приятелски отношения към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек. Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне.
към текста >>

И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек.
Сега вие ще кажете: няма какво да се занимаваме кои растения са близки на човека, и кои—далечни. Но ако вие не знаете кои растения ви са близки и кои далечни, вие няма да имате успех в живота си. Има една тайна в природата, във връзка с отношението на човека с растенията и животните. По силата на известни вътрешни закони, хората са свързани, както помежду си. така и с растенията и животните. И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек. Ако имате приятелски отношения към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек. Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне. Но това, което практически може да ви ползва, е да проучвате, кои растения ви са близки и кои далечни, за да можете съзнателно да работите за придобиване на известни качества, които ви са необходими. Сегашните хора се натъкват на ред противоречия, чийто произход не знаят. Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото.
към текста >>

Ако имате приятелски отношения към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек.
Но ако вие не знаете кои растения ви са близки и кои далечни, вие няма да имате успех в живота си. Има една тайна в природата, във връзка с отношението на човека с растенията и животните. По силата на известни вътрешни закони, хората са свързани, както помежду си. така и с растенията и животните. И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек. Ако имате приятелски отношения към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек. Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне. Но това, което практически може да ви ползва, е да проучвате, кои растения ви са близки и кои далечни, за да можете съзнателно да работите за придобиване на известни качества, които ви са необходими. Сегашните хора се натъкват на ред противоречия, чийто произход не знаят. Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото. и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия.
към текста >>

Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне.
Има една тайна в природата, във връзка с отношението на човека с растенията и животните. По силата на известни вътрешни закони, хората са свързани, както помежду си. така и с растенията и животните. И ако вие обикнете едно растение, вие ще спечелите любовта и приятелството на един човек. Ако имате приятелски отношения към един кон напр., ще спечелите любовта на един човек. Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне. Но това, което практически може да ви ползва, е да проучвате, кои растения ви са близки и кои далечни, за да можете съзнателно да работите за придобиване на известни качества, които ви са необходими. Сегашните хора се натъкват на ред противоречия, чийто произход не знаят. Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото. и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия. Затова време е вече да се освободите от старите си навици, които са проникнали в целия ви живот и да си създадете нови, които работят за съграждането на човека.
към текста >>

Затова време е вече да се освободите от старите си навици, които са проникнали в целия ви живот и да си създадете нови, които работят за съграждането на човека.
Тези неща спадат към дълбоките тайни на природата, в които съвременния човек на самосъзнанието не може да проникне. Но това, което практически може да ви ползва, е да проучвате, кои растения ви са близки и кои далечни, за да можете съзнателно да работите за придобиване на известни качества, които ви са необходими. Сегашните хора се натъкват на ред противоречия, чийто произход не знаят. Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото. и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия. Затова време е вече да се освободите от старите си навици, които са проникнали в целия ви живот и да си създадете нови, които работят за съграждането на човека. Новите сили ще създадат едно нова форма, един нов тип, който ще реализира новия живот. Тъй както е устроен съвременния човек, няма едно съответствие между главата, ръката и лицето. Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката. Значи, дължината на китката на ръката, трябва да съответства на широчината на главата. Също така и продълговатото лице изисква продълговата ръка.
към текста >>

Тъй както е устроен съвременния човек, няма едно съответствие между главата, ръката и лицето.
Сегашните хора се натъкват на ред противоречия, чийто произход не знаят. Преди всичко, тези противоречия се дължат на онези стари навици и привички, с които хората са живели в миналото. и които тогава са били на местото си, но днес, при новата фаза в развитието, в която навлиза човечеството, когато започват да действат нови сили в човешкото съзнание, тези етери навици пораждат противоречия. Затова време е вече да се освободите от старите си навици, които са проникнали в целия ви живот и да си създадете нови, които работят за съграждането на човека. Новите сили ще създадат едно нова форма, един нов тип, който ще реализира новия живот. Тъй както е устроен съвременния човек, няма едно съответствие между главата, ръката и лицето. Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката. Значи, дължината на китката на ръката, трябва да съответства на широчината на главата. Също така и продълговатото лице изисква продълговата ръка. Човек, който има добре устроена продълговата ръка, с дълги пръсти, той се впуща в научни работи. Когато пръстите на човека са къси, той става историк.
към текста >>

Човек, който има добре устроена продълговата ръка, с дълги пръсти, той се впуща в научни работи.
Новите сили ще създадат едно нова форма, един нов тип, който ще реализира новия живот. Тъй както е устроен съвременния човек, няма едно съответствие между главата, ръката и лицето. Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката. Значи, дължината на китката на ръката, трябва да съответства на широчината на главата. Също така и продълговатото лице изисква продълговата ръка. Човек, който има добре устроена продълговата ръка, с дълги пръсти, той се впуща в научни работи. Когато пръстите на човека са къси, той става историк. Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени. Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата. Като срещнете един човек. вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува.
към текста >>

Когато пръстите на човека са къси, той става историк.
Тъй както е устроен съвременния човек, няма едно съответствие между главата, ръката и лицето. Според научните изследвания, напречният диаметър на главата трябва да съответства на дължината на ръката. Значи, дължината на китката на ръката, трябва да съответства на широчината на главата. Също така и продълговатото лице изисква продълговата ръка. Човек, който има добре устроена продълговата ръка, с дълги пръсти, той се впуща в научни работи. Когато пръстите на човека са къси, той става историк. Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени. Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата. Като срещнете един човек. вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува. Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува.
към текста >>

Като срещнете един човек.
Също така и продълговатото лице изисква продълговата ръка. Човек, който има добре устроена продълговата ръка, с дълги пръсти, той се впуща в научни работи. Когато пръстите на човека са къси, той става историк. Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени. Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата. Като срещнете един човек. вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува. Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува. И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип.
към текста >>

Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува.
Когато пръстите на човека са къси, той става историк. Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени. Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата. Като срещнете един човек. вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува. Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува. И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства.
към текста >>

И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля.
Пръстите на математиците са съвсем другояче устроени. Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата. Като срещнете един човек. вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува. Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува. И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа.
към текста >>

Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека.
Като разглеждате учените, които се занимават с физиология, с анатомия, със социални или с морални науки, ще видите, че всички тия хора се различават по строежа на пръстите, на лицето и на главата. Като срещнете един човек. вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува. Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува. И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа.
към текста >>

В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена.
вие по ръцете, по лицето и по главата ще познаете каква наука изучава — изобщо коя област от науката го интересува. Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува. И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа. Като съберем тези две половини, ще имаме целия човек. В физическия свят има едно събиране.
към текста >>

Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства.
Всеки човек представя тип, образ не една идея, която съществува. И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа. Като съберем тези две половини, ще имаме целия човек. В физическия свят има едно събиране. В духовния свят — друго събиране.
към текста >>

Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа.
И по външния строеж на тялото, на главата, на ръцете, можем да определим как е развит човек в психическо отношение — в какво състояние се намира неговия ум, неговото сърце и неговата воля. Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа. Като съберем тези две половини, ще имаме целия човек. В физическия свят има едно събиране. В духовния свят — друго събиране. В умствения свят — трето събиране и в причинния свят има четвърто събиране.
към текста >>

Половината човек е в жената и половината в мъжа.
Когато преобладават чувствата, в строежа на формите преобладава кривете линия — това е линията на жената, на женския принцип в човека. Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа. Като съберем тези две половини, ще имаме целия човек. В физическия свят има едно събиране. В духовния свят — друго събиране. В умствения свят — трето събиране и в причинния свят има четвърто събиране. Тези събирания се различават едно от друго.
към текста >>

Като съберем тези две половини, ще имаме целия човек.
Когато умът взема надмощие, преобладават правите линии, които са линии на мъжа — на мъжкия принцип. В строежа на форми те вземат участие и двата принципа и в зависимост от това кой принцип взема надмощие — човек се ражда мъж или жена. Жената не е нищо друго, освен човекът, изразен в своите чувства. Целия човек не е нито в жената, нито в мъжа. Половината човек е в жената и половината в мъжа. Като съберем тези две половини, ще имаме целия човек. В физическия свят има едно събиране. В духовния свят — друго събиране. В умствения свят — трето събиране и в причинния свят има четвърто събиране. Тези събирания се различават едно от друго. Когато двама души мислят еднакво, те са съединени в умствения свят.
към текста >>

В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло.
За да бъдат щастливи двама души, те трябва да разбират живота правилно и да знаят отношението на силите, които действат у тях. Без хармонично съотношение ни силите, никакво щастие е невъзможно. „Свърши се виното“. Като се свърши виното на хората, което е емблема на стария живот, тогава ще се яви този, който може до направи новото вино. Под ново вино разбирам условията на новия живот. В новата епоха, в новата фаза на развитие, в която навлизаме, е необходимо основно познаване на човека и на онези творчески сили, които строят и организират неговото тяло. Трябва да се познават добре функциите на различните органи, всеки от които е свързан със специфични енергии. Всеки орган в организма си има свое предназначение. Всеки орган е израз. отражение на онези сили, които действат в известна област, в която и самият орган действа. Сегашната наука вече изучава функциите на различните органи и системи.
към текста >>

Когато човек се намери в противоречие в живота си, това показва.
Сегашната наука вече изучава функциите на различните органи и системи. И тази наука е на прав път. Те изучават каква служба извършват нервите, кръвоносните съдове, вените, артериите, какво участие взема сърцето в кръвообращението и т. н., но те още не могат да направят аналогията, каква служба извършват сърцето, кръвоносните съдове, мозъка и др. органи в духовния свят. Когато човек се намери в противоречие в живота си, това показва. че черния му дроб е разстроен. Защо се разстройва черния дроб? — Защото не го обичаш. Като не го обичате, той се разсърдва и започва да руши. Затова обикнете черния си дроб и той ще се поправи.
към текста >>

Но онова, което е направило пакости на човека е, че той не мисли добре за черния си дроб.
Обичайте противоречията в света! Обичате ли противоречията, вие ще държите черния си дреб в пълна нормалност. Щом намирате че светът не функционира както трябва, вие разстройвате черния си дроб. По този начин вие сами не себе си пакостите. В черния дроб всичко е добро. Но онова, което е направило пакости на човека е, че той не мисли добре за черния си дроб. Мислете добре за черния си дроб. Мислите ли добре за черния си дроб, вие ще бъдете полезни и и за себе си и за другите. Казвам ви сега: Обичайте противоречията в живота и мислете добре за черния си дроб, за да бъде той здрав, да функционира правилно и да подържа живота ви. Точа е сега новото разбиране на живота. Опитайте това, което ви говоря и тогава се произнасяйте Проверявайте и опитвайте нещата.
към текста >>

Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола.
но неговото сърце е далеч от мене. Но напразно ме обожават, като разпространяват учение и заповеди от хора дадени“. Религиозните началници не трябва ли да се запитат, дали не са попаднали в същото състояние, в което се намери еврейската църква, когато гонеше Христа? Еврейската църква бе непоправима. Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват. Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола. Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света. Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат. За да вярва в Христа, човек трябва да приеме Неговото слово без резерва. Той трябва да вярва и да продължава да вярва.
към текста >>

За да вярва в Христа, човек трябва да приеме Неговото слово без резерва.
Затова Христос призова няколко души, които той сам избра, за да бъдат модел на неговото учение на земята Христос не избра хора, чиито сърца бяха отчасти с Него, но избра ония, които всичко напуснаха за да го последват. Той не дойде да се хареса на човека, но да го спаси, да го изкупи от света, от плътта и дявола. Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света. Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат. За да вярва в Христа, човек трябва да приеме Неговото слово без резерва. Той трябва да вярва и да продължава да вярва. Да казваме „Аз вярвам в Христа“, а за удобство, по светски съображения, да не постъпваме според Неговите думи и заповеди, е лъжа. Бог изисква нашите сърца, а не само обожаване от уста. Бог изследва сърцата на хората и познава своите. На всички, които зоват Господа от чисто сърце, Той им дава изобилно.
към текста >>

Да казваме „Аз вярвам в Христа“, а за удобство, по светски съображения, да не постъпваме според Неговите думи и заповеди, е лъжа.
Света ще премине и всичките му дела, но словото на Христа ще пребъде вечно. Християните биха сторили добре да направят избор между Христа и света. Те проявяват силна склонност към Мамона и много слаба връзка с Христа, чиито думи те не възприемат. За да вярва в Христа, човек трябва да приеме Неговото слово без резерва. Той трябва да вярва и да продължава да вярва. Да казваме „Аз вярвам в Христа“, а за удобство, по светски съображения, да не постъпваме според Неговите думи и заповеди, е лъжа. Бог изисква нашите сърца, а не само обожаване от уста. Бог изследва сърцата на хората и познава своите. На всички, които зоват Господа от чисто сърце, Той им дава изобилно. На всеки, който изпълнява условията, се открива знание за тайните на Царството небесно. Христос дойде да открие Царството Небесно за всички, които го приемат в името на Бога.
към текста >>

Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове.
Както еврейската църква през времето на Христа не зачиташе Бога, така и съвременните религии в света не следват Христа. Ако Го следваха те биха вярвали думите Му и биха ги прилагали. Христос дойде в народа, който претендираше, че неговата религия е от Бога и го очакваше, но сърцата и умовете им бяха така пълни с някакъв „идеал,“ (който те сами си създадоха) за бъдещето, че не можеха да го познаят. Те запазиха в сърцето си кривите вярвания, на които позволиха дълбоко да се вкоренят. И те Го разпнаха затуй, защото Той не се приспособи към техния модел. Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове. Света не може да възприеме Духа на Истината. Затова там, където се проявява активното влияние на Христа, ще се явят гонения. обвинения и бързи унищожения, както в първите времена е било. Учениците на Христа знаят причините. Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята.
към текста >>

Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята.
Религия, която е в мир със света, (Царството от което Христос иска да спаси човека) е мъртва, лишена от духовни плодове. Света не може да възприеме Духа на Истината. Затова там, където се проявява активното влияние на Христа, ще се явят гонения. обвинения и бързи унищожения, както в първите времена е било. Учениците на Христа знаят причините. Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята. Днес почти не стават гонения и убийства на пророци и разпространители на Евангелието. Обаче, това не показва че света е станал по-добър и по толерантен, но че пророците и учителите на Евангелието не са видими за света. Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители. През миналите векове света стана по твърд в пътя на злото, по здраво се отдръпна в своите сурови закони, стана по-силен в собствените си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони. Човек не може да служи богу и Мамону.
към текста >>

Човек не може да служи богу и Мамону.
Те знаят, че силите на злото работят по начини неизброими и непонятни за човека, за да попречат идването на Царството Божие на земята. Днес почти не стават гонения и убийства на пророци и разпространители на Евангелието. Обаче, това не показва че света е станал по-добър и по толерантен, но че пророците и учителите на Евангелието не са видими за света. Когато те се открият, тогава сърцето на света ще покаже своята острота и омраза към Христос с гонение на Неговите служители. През миналите векове света стана по твърд в пътя на злото, по здраво се отдръпна в своите сурови закони, стана по-силен в собствените си очи; и както посветените пророци и Учители но словото непременно се изявяват, така и света непременно ги гони. Човек не може да служи богу и Мамону. По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от Небесния хляб. Това е невъзможно! Светът представлява много и различни лакомства. Неговия домакин знае, че груба, вулгарна храна е неподходяща за вкусовете на всички, които той вика на празненство. Затова непредпазливите влизат в мрежата му, нямайки никакво понятие за същността на тоя, който ги кани на празненство.
към текста >>

Дяволът пък си знаял, че когато човек не мисли за Бога и ме се моли, като Воденичарят в онзи момент, е най-лесно да го излъже и да го тури в нов грях.
Запалило се и в един час отгоре — изгоряло. А то било най-милото и най-галеното в къщи. Когато родителите го видели, то вече било черен въглен. Заплакала и завайкала се майката, а бащата чувствал, че сърцето му се раздробява като житно зърно между воденичните камъни, затова охкал и викал през четири реда сълзи. В тази си неизмерима скръб Воденичарят вместо да припадне на молитва, да разбере защо е станало това и как да се поправи, той само плакал и се протръшквал на мястото си. Дяволът пък си знаял, че когато човек не мисли за Бога и ме се моли, като Воденичарят в онзи момент, е най-лесно да го излъже и да го тури в нов грях. Затова излязъл пред него и му заговорил: — Станалото—станало. Случка нежелателна, но дошла. Лоши са Божиите закони и наредбите му! Ала аз имам специално средство за утеха на умни като тебе человеци. Това чудновато средство е пушенето на тютюн.
към текста >>

Погрознял та и на човек не приличал.
На всекиго се заканял и не давал да го наддумат. Не слушал дума да му се каже. Най-много се карал с жена си, защото го съветвала да не пуши и да не пие. А в отговор на нейните думи той пиел повече, та падал по улиците и и локвите. Гдето замръквал там и осъмвал. Погрознял та и на човек не приличал. На воденицата почнал рядко де отива и то да се кара с мливарите, които от ден в ден намалявали, защото се направили и други воденици. Един ден, като влязъл в къщата си, изтръпнал в изненада. Немерил, че жена му умряло на леглото си. Той знаел само, че тя лежи болна, уви сега я намерил студен труп. Поогледал се наоколо и полазили го студени тръпки.
към текста >>

Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата „А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека.
контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя „женски нос“ и фактора на мъжът — умът. В всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действа върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже —(често преувеличено в самосъзнанието им) — резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в (3-я) нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното. Тези хора —между тях има много даровити, са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това. Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата „А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека. Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да взема, да има, да притежава, да обсебва — и като го има да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията. И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носът подобен на човка, толкова носителя на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубване човещината си („Плюшкин“ „вещиците“ и пр.) Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви) тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дерби и пр. Но такива случаи са много редки. По-често обикновено те стигат до половината път на това самоотричане т. е.
към текста >>

Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да взема, да има, да притежава, да обсебва — и като го има да го размени или даде съзнателно.
В всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действа върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже —(често преувеличено в самосъзнанието им) — резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в (3-я) нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното. Тези хора —между тях има много даровити, са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това. Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата „А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека. Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да взема, да има, да притежава, да обсебва — и като го има да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията. И колкото тая линия е по-закривена, в смисъл да прави носът подобен на човка, толкова носителя на тоя нос е по-алчен, хищен, понякога до изгубване човещината си („Плюшкин“ „вещиците“ и пр.) Но когато такива хора надвият своето лично чувство и гордост (много са горделиви) тогава те стават забележителни хора и принасят много услуги на околните със своите знания, дерби и пр. Но такива случаи са много редки. По-често обикновено те стигат до половината път на това самоотричане т. е. отричат се на думи, турят за параван на постъпките си красиви думи и общи идеали и .
към текста >>

От неговото будно съзнание не е избягало, че идеите, които е възприел човек, се отрезвят върху носът и изменят неговото държание и вид — „Какво си си вирнал носа?
По-често обикновено те стигат до половината път на това самоотричане т. е. отричат се на думи, турят за параван на постъпките си красиви думи и общи идеали и . . . си уреждат личното благо. Най-после, нека свършим за носа с това, което народа отдавна е забелязал и отбелязал. От неговото будно съзнание не е избягало, че идеите, които е възприел човек, се отрезвят върху носът и изменят неговото държание и вид — „Какво си си вирнал носа? “ „надул си носа“ и пр. са фрази, които показват близката и съществена връзка, която има формата на носът с вътрешните идеи и самочувствието на самият индивид. Л. Лулчев Преглед Общият баланс на човечеството — политически, икономически и духовен — за изминалата 1936 година, завършва с голям пасив. Политически — държавите все повече и повече губят доверие една в друга, есе повече и повече тайни съюзи и планове се кроят на едни срещу други, все повече и по неочаквани дипломатически акробатство се играят в политическия цирк на света. Договори, преговори, съглашения, приятелства - всичко това като че ли е изгубило всякаква реална цена, защото само за няколко дена, вчерашните приятели се скарват или пък вчерашни неприятели стават ненадейно „добри приятели.“ По тази хлъзгава почва се движи днес световната политика — без никакъв общовалиден морал, без никакви устойчиви принципи, без никакви по-високи съображения и цели.
към текста >>

Когато човек чете книгата на Г.
Книжнина „Лица и души.“ Скромното заглавие на книгата не ви напомня някакво художествено произведение; Материя суха. Физиономии разложени в линии, линиите свързани със звездните лъчи, отсечени от времето к пространството, оковани в математически формули. И все пак, малцина знаят, че има-тематиката, в своите висши сфери, може да стане поезия; проникновението в надзвездните полета може да заговори на ясен, понятен, хубав човешки език; че астрологът може и през двайсети век да бъде пророк и поет. Георги Радев ни доказва, че това е възможно. Пред нас са Гьоте, Ницше, Толстой, Хинденбург, Ленин, Мусолини, проникнати до най-дълбоките кътчета на техните души, разчленени в планетни сечения, в геометрически линии и цифри, обхванати като жива, ежедневна динамика едновременно проста и възвишена. Когато човек чете книгата на Г. Радев, чуди се: дали да се учи от нея като на учебник по най възвишената наука за човека, разгъната не само със знание но и с дълбоко проникновение, или да й се радва като на прекрасно художествено произведение — богато колориран билет на математически формули. Стефан
към текста >>

Радев, чуди се: дали да се учи от нея като на учебник по най възвишената наука за човека, разгъната не само със знание но и с дълбоко проникновение, или да й се радва като на прекрасно художествено произведение — богато колориран билет на математически формули. Стефан
Физиономии разложени в линии, линиите свързани със звездните лъчи, отсечени от времето к пространството, оковани в математически формули. И все пак, малцина знаят, че има-тематиката, в своите висши сфери, може да стане поезия; проникновението в надзвездните полета може да заговори на ясен, понятен, хубав човешки език; че астрологът може и през двайсети век да бъде пророк и поет. Георги Радев ни доказва, че това е възможно. Пред нас са Гьоте, Ницше, Толстой, Хинденбург, Ленин, Мусолини, проникнати до най-дълбоките кътчета на техните души, разчленени в планетни сечения, в геометрически линии и цифри, обхванати като жива, ежедневна динамика едновременно проста и възвишена. Когато човек чете книгата на Г. Радев, чуди се: дали да се учи от нея като на учебник по най възвишената наука за човека, разгъната не само със знание но и с дълбоко проникновение, или да й се радва като на прекрасно художествено произведение — богато колориран билет на математически формули. Стефан
към текста >>

54. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек.
Недев Вярвай – В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов.
към текста >>

Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот.
Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски (основи на неговото учение и на неговата система – продължение от бр. 180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И.
към текста >>

Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек.
180) – П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта – Devazid Първият ден на Пролетта – Д. Апостолов Народна вегетарианска кухня Оса и жаба (басня) – Дядо Благо Тихият зов Кат пролетен зефир, който коси на крилата си уханието на треви и цветя, днес по цялата земя се носи тихият зов на новия човек. Откърмен във дни на бури и страдания, когато и сетната искра любов в човешките сърца догаря, новият човек крие в себе си красиви възможности за един по-възвишен, чист, слънчев живот. Кротко и с любеща усмивка той ни зове към приказни брегове. Като цветни пъпки в животворните обятия на пролетта се разтварят нашите сърца и души пред тихия зов на новия човек. И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие.
към текста >>

Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В.
И, подобно на ранното кокиче под снега, ние се пробуждаме за новия, светъл живот. Пред нашия взор сияе високия връх на Божествената любов. мъдрости и истина. И. с пламъка на вярата и надеждата в нас, ние смело крачим към този връх; защото там ще бъде простора за умовете, свобода за душите; защото там ще чуем песента на великия живот за красота, младост. мир и щастие. Кат нежна милувка на утринен лъч се докосва до струните на нашите сърца и души тихия зов на новия човек. В. Недев Утринни гимнастически упражнения на м. Бунарджика, Пловдив Път През поля, гори, над бездни Бягай, мой жадуван път, Бягай, качвай се, извивай, Цяла вечност е мигът. * Утрото е тъй прекрасно, И простора цял сияй, О, води ме, ти, мой дивен, Път нагорен, път безкрай. * Ще те следвам възхитена, Тъй примамва ме върхът! О, над езера и бездни, Бягай, мой планински път!
към текста >>

Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди.
О, над езера и бездни, Бягай, мой планински път! Д.. Антонова Повече слънце! Цяла зима всичко прекарва един вътрешен скрит живот. Растенията и част от животните прекарват в летаргия — спящ живот. Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта.
към текста >>

Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се?
Но щом духне топлия пролетен вятър, щом блесне силното пролетно слънце, всичко спящо, заровено дълбоко под земната обвивка, подава главица и се усмихва весело на радостната пролет. Колко много радост и доволство носи на малки и големи първият цвят, с какъв възвишен възторг се изпълват гърдите на човека, когато види подрастващата зелена тревица и напъпилите дървета, с какви светли мисли се облича той, когато чуе веселата песен на птичка в гората, гласа на славея, кукувицата и види лекото хвъркане от цвят на цвят по ливадите на трудолюбивите пчелички и пъстрокрили пеперуди. А за какви велики неща ни говорят живителните лъчи на слънцето и леките перести облаци на небосвода! Цялата природа се обновява. Закипява живота. Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление.
към текста >>

И за човека има обновление.
Човек, заровен до гуша в своите всекидневни грижи и тежести, обновява ли се? Откъснете от живата природа и затворен в задушната стая, често пълна с тютюнев дим, той е поставил преграда между себе си и енергиите на пролетта. Той е облечен с броня и слънчевият лъч, истинският живот, не могат го докосна. Той е брониран против най-необходимото, а широко е отворил вратите на гибелта, на болестите, на покварата. Цяла зима, често и цел живот, той прекарва с наведена глава към земята, без да подигне поглед нагоре към простора, към източника на живота. И за човека има обновление. Той трябва да надживее временното, за да се свърже с истинския живот и да се обнови. Учителят казва: „Най-добрите месеци за обновяване са от 22 март. през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира.“ Най-благоприятните месеци, през които космичните енергия помага най-много за обновяване, са тези. Нека ония, които искат да се обновят и свържат реално с живите сили на природата, използват поне тия три месеца през годината, като излизат всека сутрин рано, преди изгрев слънце, на разходка и гимнастически упражнения.
към текста >>

Така, Д р Панчев, в медицинския в-к „Ескулап“ пише: „Душевните вълнения рефлектират поразително силно върху физиката на човека.
Ако нямаше хармония и правилни съчетания, тия милиарди звезди, които пълнят небесното пространство, постоянно биха се сблъсквали помежду си и биха се унищожавали една друга. Ако няма хармония между клетките на нашето тяло, то не би могло да съществува. Когато се яви дисхармония между тях, тялото се поболява и ако тя не може да се възстанови, то рухва, става негоден инструмент за нашия дух. Затова Учителят казва: „Създайте хармонична среда на болния и духът му ще се успокои“. В последно време науката, новата медицина, се домогва до хармонията и използва хармоничното съчетание на цветовете и звуците. Така, Д р Панчев, в медицинския в-к „Ескулап“ пише: „Душевните вълнения рефлектират поразително силно върху физиката на човека. Внезапен страх, много неприятна, изненада, голяма радост, неописуем възторг, понякога нанасят на човешката физика такива неочаквани въздействия, че просто сме изправени пред най-голяма загадка. Щом е така, то се явява въпроса не пипа ли досега в много случаи медицината със страшно груби ръце болката на човека? Не би ли било възможно да се повика на помощ най-силната сугестия — музиката ? “ Лекуване чрез музика вече се практикува в медицината. Във в-к „Добро Здраве“ Д-р Л.
към текста >>

Щом е така, то се явява въпроса не пипа ли досега в много случаи медицината със страшно груби ръце болката на човека?
Когато се яви дисхармония между тях, тялото се поболява и ако тя не може да се възстанови, то рухва, става негоден инструмент за нашия дух. Затова Учителят казва: „Създайте хармонична среда на болния и духът му ще се успокои“. В последно време науката, новата медицина, се домогва до хармонията и използва хармоничното съчетание на цветовете и звуците. Така, Д р Панчев, в медицинския в-к „Ескулап“ пише: „Душевните вълнения рефлектират поразително силно върху физиката на човека. Внезапен страх, много неприятна, изненада, голяма радост, неописуем възторг, понякога нанасят на човешката физика такива неочаквани въздействия, че просто сме изправени пред най-голяма загадка. Щом е така, то се явява въпроса не пипа ли досега в много случаи медицината със страшно груби ръце болката на човека? Не би ли било възможно да се повика на помощ най-силната сугестия — музиката ? “ Лекуване чрез музика вече се практикува в медицината. Във в-к „Добро Здраве“ Д-р Л. Балев превежда пример как един младеж от Америка си е възвърнал нормалното състояние под влиянието на музиката. Не така случайно Учителите на човечеството препоръчват пеенето и молитвата.
към текста >>

За да разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти.
Този изход е пътят на хармонията — хармония със законите на природата. Само като поемем пътя на хармонията, нас ни очаква правилно развитие, напредък и растене. В противен случай ще вървим по пътя на израждането и падението. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. В начало бе Словото (из неделната беседа „В начало бе Словото“ – 14.02.1937 г.) „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога” Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава всичко. За да разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти. Контрастите се заключават в противоположностите. Противоположностите съдържат някои неща, а някои не съдържат. За пример, предназначението на рибата е да плава в морето; на птицата, — да хвърка а въздуха, на коня, на млекопитаещото — да бяга по земята, а на човека — да мисли. Обаче човек знае и да плава, повече от рибата, да хвърчи, повече от птицата, да бяга, повече от коня, но освен това. той знае и да мисли.
към текста >>

За пример, предназначението на рибата е да плава в морето; на птицата, — да хвърка а въздуха, на коня, на млекопитаещото — да бяга по земята, а на човека — да мисли.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. В начало бе Словото (из неделната беседа „В начало бе Словото“ – 14.02.1937 г.) „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога” Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава всичко. За да разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти. Контрастите се заключават в противоположностите. Противоположностите съдържат някои неща, а някои не съдържат. За пример, предназначението на рибата е да плава в морето; на птицата, — да хвърка а въздуха, на коня, на млекопитаещото — да бяга по земята, а на човека — да мисли. Обаче човек знае и да плава, повече от рибата, да хвърчи, повече от птицата, да бяга, повече от коня, но освен това. той знае и да мисли. А по какво се отличава човек от човек? По своята разумност. Това са фази на проява на творческия ритъм на Словото.
към текста >>

Обаче човек знае и да плава, повече от рибата, да хвърчи, повече от птицата, да бяга, повече от коня, но освен това.
В начало бе Словото (из неделната беседа „В начало бе Словото“ – 14.02.1937 г.) „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога” Под думата „Слово“ разбираме пробуждане на разумния акт в света, който създава всичко. За да разбере този процес, човек трябва да съпостави срещу него контрасти. Контрастите се заключават в противоположностите. Противоположностите съдържат някои неща, а някои не съдържат. За пример, предназначението на рибата е да плава в морето; на птицата, — да хвърка а въздуха, на коня, на млекопитаещото — да бяга по земята, а на човека — да мисли. Обаче човек знае и да плава, повече от рибата, да хвърчи, повече от птицата, да бяга, повече от коня, но освен това. той знае и да мисли. А по какво се отличава човек от човек? По своята разумност. Това са фази на проява на творческия ритъм на Словото. Но съвременните хора нямат ясна представа за себе си.
към текста >>

А по какво се отличава човек от човек?
Контрастите се заключават в противоположностите. Противоположностите съдържат някои неща, а някои не съдържат. За пример, предназначението на рибата е да плава в морето; на птицата, — да хвърка а въздуха, на коня, на млекопитаещото — да бяга по земята, а на човека — да мисли. Обаче човек знае и да плава, повече от рибата, да хвърчи, повече от птицата, да бяга, повече от коня, но освен това. той знае и да мисли. А по какво се отличава човек от човек? По своята разумност. Това са фази на проява на творческия ритъм на Словото. Но съвременните хора нямат ясна представа за себе си. Те сега едва се учат как да живеят. Рибите не знаеха как да живеят и вследствие на това, че животът в морето им стана непоносим, една част от тях, по-напредналите, изхвръкнаха от водата и станаха птици.
към текста >>

За да еволюира човек, трябва да се употреби голям натиск, голямо насилие върху него.
Рибите не знаеха как да живеят и вследствие на това, че животът в морето им стана непоносим, една част от тях, по-напредналите, изхвръкнаха от водата и станаха птици. Големите страдания ги накараха да си направят пера и до станат птици. Птиците пък от големите преследвания, страдания и гонения във въздуха, принудиха се да станат коне, да бягат и така да се спасяват от неприятелите си. И конете като се ритаха, като страдаха, станаха най-после хора.Учените казват, че всичко това става по пътя на еволюцията. Но еволюцията върви по насилствен път. За да еволюира човек, трябва да се употреби голям натиск, голямо насилие върху него. Насилието е творчески акт в природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била такава, каквато е днес. Преди милиони години хората не са били такива, каквито са днес. Съвременните хора отчасти имат детски възгледи и това, което не е в съгласие с техните възгледи, ги съблазнява.
към текста >>

От опитите, които природата е правила, тя е видяла, че силата и величието на човека не седи в грамадната форма, а в разумността.
Преди милиони години хората не са били такива, каквито са днес. Съвременните хора отчасти имат детски възгледи и това, което не е в съгласие с техните възгледи, ги съблазнява. Понякога те се възмущават и намират, че природата не е справедлива, когато не ни дава известни блага. Някой се оплаква, че природата не го е надарила, че го е направила много дребен. За да разберете природата, трябва да знаете, че в своя творчески устрем тя си прави ред опити. От опитите, които природата е правила, тя е видяла, че силата и величието на човека не седи в грамадната форма, а в разумността. Природата е разумна и добре обмисля нещата, които твори. Тя не е спряла творчеството си и със съвременния човек. Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек. В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните.
към текста >>

Тя не е спряла творчеството си и със съвременния човек.
Понякога те се възмущават и намират, че природата не е справедлива, когато не ни дава известни блага. Някой се оплаква, че природата не го е надарила, че го е направила много дребен. За да разберете природата, трябва да знаете, че в своя творчески устрем тя си прави ред опити. От опитите, които природата е правила, тя е видяла, че силата и величието на човека не седи в грамадната форма, а в разумността. Природата е разумна и добре обмисля нещата, които твори. Тя не е спряла творчеството си и със съвременния човек. Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек. В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните? Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че подмладяват стария организъм.
към текста >>

Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек.
Някой се оплаква, че природата не го е надарила, че го е направила много дребен. За да разберете природата, трябва да знаете, че в своя творчески устрем тя си прави ред опити. От опитите, които природата е правила, тя е видяла, че силата и величието на човека не седи в грамадната форма, а в разумността. Природата е разумна и добре обмисля нещата, които твори. Тя не е спряла творчеството си и със съвременния човек. Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек. В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните? Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че подмладяват стария организъм. Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел.
към текста >>

Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел.
Природата се е заела сега да създаде нещо ново — да създаде но тип човек. В процеса на творчеството, природата си създава ред приспособления и органи, чрез които проектира своите сили и енергии, за постигане на известна цел. Съвременната наука например говори за хормоните. Какво представляват хормоните? Хормоните са особен род елементи, за които учените казват, че подмладяват стария организъм. Чрез хормоните старият човек, който е изгубил смисъла на живота си, който е изгубил радостта си, може да се подмлади, да стане радостен и весел. Учените са установили, че щитовидната жлеза произвежда хормоните на подмладяването. Тази жлеза играе голяма роля и в любовните отношения между мъже и жени. Онези, у които щитовидната жлеза е силно развита, се влюбват повече от тези, у които щитовидната жлеза е слабо развита. Тази жлеза бива женска и мъжка. Женската жлеза образува известни елементи, които като се съединяват, образуват една нова физиологическа клетка, от която организмът постепенно се подмладява.
към текста >>

Учените са дошли до заключение, че за да знае човек, как да се подмлади, той трябва да знае начина, по който може да вкара в мозъка си повече кръв.
Думата хормон е гръцка и означава нещо, което има начало, един потик в себе си, който може да произвежда. Това което има потик отвътре е оформено и отвън. И сърцето също така произвежда хормони. Хормонът на мисълта и хормонът на чувствата като се съединят в щитовидната жлеза, образуват една нова клетка. Ако знаете как и къде да поставите тази клетка, вие ще се подмладите. Учените са дошли до заключение, че за да знае човек, как да се подмлади, той трябва да знае начина, по който може да вкара в мозъка си повече кръв. Хората остаряват преждевременно, защото не знаят, как да хранят мозъка си с повече кръв. Хората остаряват понеже не хранят достатъчно своя мозък. Хората не мислят достатъчно, защото, ако те мислеха, щяха да внесат повече кръв в мозъка си. Като влезе тази кръв в мозъка, тя ще почне да го обработва. Понеже мисълта на хората е много еднообразна, в мозъка не може да нахлува много кръв, вследствие на което те остаряват.
към текста >>

Човек чувства нещата със своята симпатична нервна система, вследствие на което се развива неговия стомашен мозък.
Хората остаряват понеже не хранят достатъчно своя мозък. Хората не мислят достатъчно, защото, ако те мислеха, щяха да внесат повече кръв в мозъка си. Като влезе тази кръв в мозъка, тя ще почне да го обработва. Понеже мисълта на хората е много еднообразна, в мозъка не може да нахлува много кръв, вследствие на което те остаряват. Като не числят правилно, кръвта отива но друго място, а не в мозъка. Човек чувства нещата със своята симпатична нервна система, вследствие на което се развива неговия стомашен мозък. Но не е все едно, дали се развива главният или стомашният (гръбначният) мозък. За да се развива главният мозък, човек трябва да мисли право. Човек трябва да тури в действие всичките си органи, за да даде път на творческия процес но Словото, което се проявява в него. За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място.
към текста >>

За да се развива главният мозък, човек трябва да мисли право.
Като влезе тази кръв в мозъка, тя ще почне да го обработва. Понеже мисълта на хората е много еднообразна, в мозъка не може да нахлува много кръв, вследствие на което те остаряват. Като не числят правилно, кръвта отива но друго място, а не в мозъка. Човек чувства нещата със своята симпатична нервна система, вследствие на което се развива неговия стомашен мозък. Но не е все едно, дали се развива главният или стомашният (гръбначният) мозък. За да се развива главният мозък, човек трябва да мисли право. Човек трябва да тури в действие всичките си органи, за да даде път на творческия процес но Словото, което се проявява в него. За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта.
към текста >>

Човек трябва да тури в действие всичките си органи, за да даде път на творческия процес но Словото, което се проявява в него.
Понеже мисълта на хората е много еднообразна, в мозъка не може да нахлува много кръв, вследствие на което те остаряват. Като не числят правилно, кръвта отива но друго място, а не в мозъка. Човек чувства нещата със своята симпатична нервна система, вследствие на което се развива неговия стомашен мозък. Но не е все едно, дали се развива главният или стомашният (гръбначният) мозък. За да се развива главният мозък, човек трябва да мисли право. Човек трябва да тури в действие всичките си органи, за да даде път на творческия процес но Словото, което се проявява в него. За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено?
към текста >>

За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби.
Като не числят правилно, кръвта отива но друго място, а не в мозъка. Човек чувства нещата със своята симпатична нервна система, вследствие на което се развива неговия стомашен мозък. Но не е все едно, дали се развива главният или стомашният (гръбначният) мозък. За да се развива главният мозък, човек трябва да мисли право. Човек трябва да тури в действие всичките си органи, за да даде път на творческия процес но Словото, което се проявява в него. За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот.
към текста >>

Ако не люби, човек никъде не може да си намери място.
Човек чувства нещата със своята симпатична нервна система, вследствие на което се развива неговия стомашен мозък. Но не е все едно, дали се развива главният или стомашният (гръбначният) мозък. За да се развива главният мозък, човек трябва да мисли право. Човек трябва да тури в действие всичките си органи, за да даде път на творческия процес но Словото, което се проявява в него. За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот. Жената пита: Защо трябва да обичам мъжа?
към текста >>

За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта.
За да се развива главният мозък, човек трябва да мисли право. Човек трябва да тури в действие всичките си органи, за да даде път на творческия процес но Словото, което се проявява в него. За да даде път на Словото в себе си, човек трябва да мисли и да люби. Ако не люби, човек никъде не може да си намери място. След като е мислил дълго време, най после Бог създаде света заради любовта. За да живее, човек трябва да изучава законите на любовта. Ще попита някой — защо трябва да любя една жено? За да се подмлади твоя живот. Жената пита: Защо трябва да обичам мъжа? За да се подмлади твоя живот —нищо повече. Ако дъщерята иска да продължи живота си, тя трябва да обича баща си, а не майка си.
към текста >>

Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята.
И да се явят някакви болести, телесно ще заминат. Там всяка болест е добре дошла. Обаче, в този дом никога не може да се яви такова болест, която да задигне един от членовете. Те живеят дълго време. Те могат да живеят, колкото искат. Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята. Вие се страхувате, като се говори за заминаване за онзи свят. Казва се, че човек може да отиде на месечината. Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи.
към текста >>

Казва се, че човек може да отиде на месечината.
Обаче, в този дом никога не може да се яви такова болест, която да задигне един от членовете. Те живеят дълго време. Те могат да живеят, колкото искат. Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята. Вие се страхувате, като се говори за заминаване за онзи свят. Казва се, че човек може да отиде на месечината. Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи. Съвременните учени едва сега започват да се занимават с идеята за подмладяването, като го свързват с някакви хормони, които се отделят от щитовидната жлеза. За сега тази жлеза упражнява влияние върху малкия мозък.
към текста >>

Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието.
Те живеят дълго време. Те могат да живеят, колкото искат. Когато човек напуща земята, той взема със себе си само онова, което е най-ценно, а всичко друго оставя на земята. Вие се страхувате, като се говори за заминаване за онзи свят. Казва се, че човек може да отиде на месечината. Той може да отиде, но затова се изисква гениалност — той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл до безсмъртието Който иска до бъде гений, той трябва да е разрешил въпроса за безсмъртието. Смъртен ли е той, нищо не може да направи. Безсмъртен ли е, всичко може да направи. Съвременните учени едва сега започват да се занимават с идеята за подмладяването, като го свързват с някакви хормони, които се отделят от щитовидната жлеза. За сега тази жлеза упражнява влияние върху малкия мозък. Тези е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния.
към текста >>

Тогаз човек ще почне да мисли право.
Съвременните учени едва сега започват да се занимават с идеята за подмладяването, като го свързват с някакви хормони, които се отделят от щитовидната жлеза. За сега тази жлеза упражнява влияние върху малкия мозък. Тези е причината, дето у хората се явяват някакви неестествени страсти и желания, някакви анормални състояния. За да се тури тази жлеза в правилно действие от нея непременно трябва да се отделят два хормона — мъжки и женски, които да се съединят и да образуват една нова форма. Тази нова форма ще даде повече потик на организма да изпрати повече кръв в мозъка. Тогаз човек ще почне да мисли право. В човешкия мозък има цели области, които са празни, не са разработени. Те са като пустини— безводни места, в които нищо не расте. Човешкият мозък е подобен на земята. И както на земята има 5 континенти, така и човешката глава е разделена на пет области. Днес се разработва предния лоб, а всички области трябва добре да се разработят.
към текста >>

На човека са дадени главно две области да развие.
Човешкият мозък е подобен на земята. И както на земята има 5 континенти, така и човешката глава е разделена на пет области. Днес се разработва предния лоб, а всички области трябва добре да се разработят. Първоначално се е развивала страничната част на човешкия мозък, както това и до днес виждаме в животните — тигри, лъвове и др. Тревопасните развиват пък друга част на своя мозък. На човека са дадени главно две области да развие. Той трябва да завладее тия две области от мозъка си. Тези области са моралната и умствената. За да ги развие правилно, той трябва да разбира законите на природата. Ако той се развива правилно, тогава в горната част на мозъка ще се родят женските хормони, а в предната част на мозъка ще се явят мъжките хормони. Като се съединят тези два вида хормони, те ще родят една нова форма, която ще предизвика подмладяването.
към текста >>

че земята е затвор, но като умре, човек отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания.
Вие, като не знаете как да се подмладите, дохождате до обезсмисляне на живота и не ви се живее. Чудно нещо — какво сте научили, което трябва да знаете за този живот, та да се обезсмисля животът ви? Този, който казва, че не му се живее, иска да се освободи от ограничения. Но ако те извадят от един затвор и те поставят в друг по-лош, по добре остани си в първия. Вярно е. че земята е затвор, но като умре, човек отива в един карцер, дето ще бъде поставен на големи изпитания. Затова, по-добре, нежелайте да умирате. Като сте дошли на земята, искайте да живеете, да придобиете нещо. Ако разбирате законите на природата и черпите от нея, тя може да ви гарантира, да ви даде голям кредит. Тя винаги е внимателна към всички онези, които разбират законите й и ги изучават. Тя е открила своите тайни на тях.
към текста >>

А това незачитане спъва човека в неговото развитие.
Тя е открила своите тайни на тях. Сега религиозните хора казват, че трябва да служат на Бога. Как ще служат на Бога, ако не зачитат Неговите закони? Зачитането на човешките закони, не е зачитане на Божиите закони. Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си. А това незачитане спъва човека в неговото развитие. Някой казва, че се обезверил. Обезверяването показва, че човек няма ясна представа за величието на природата. Ако човек разбира природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията стават непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувства вече своите страдания.
към текста >>

Обезверяването показва, че човек няма ясна представа за величието на природата.
Как ще служат на Бога, ако не зачитат Неговите закони? Зачитането на човешките закони, не е зачитане на Божиите закони. Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си. А това незачитане спъва човека в неговото развитие. Някой казва, че се обезверил. Обезверяването показва, че човек няма ясна представа за величието на природата. Ако човек разбира природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията стават непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувства вече своите страдания. Като лекува хората, природата ги приспива. Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условия да си почине от страданията.
към текста >>

Ако човек разбира природата, той лесно би се справил със своите страдания.
Зачитането на човешките закони, не е зачитане на Божиите закони. Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си. А това незачитане спъва човека в неговото развитие. Някой казва, че се обезверил. Обезверяването показва, че човек няма ясна представа за величието на природата. Ако човек разбира природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията стават непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувства вече своите страдания. Като лекува хората, природата ги приспива. Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условия да си почине от страданията. А за да може съзнателно да се справя със страданията, човек трябва да разбира тайните, които крият в себе си щитовидната и други жлези, които служат като връзка между физическия и етерния свят.
към текста >>

Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувства вече своите страдания.
А това незачитане спъва човека в неговото развитие. Някой казва, че се обезверил. Обезверяването показва, че човек няма ясна представа за величието на природата. Ако човек разбира природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията стават непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувства вече своите страдания. Като лекува хората, природата ги приспива. Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условия да си почине от страданията. А за да може съзнателно да се справя със страданията, човек трябва да разбира тайните, които крият в себе си щитовидната и други жлези, които служат като връзка между физическия и етерния свят. Една от тези важни жлези се намира в мозъка — между веждите. Тези жлези в индуската философия се наричат чакри.
към текста >>

Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условия да си почине от страданията.
Обезверяването показва, че човек няма ясна представа за величието на природата. Ако човек разбира природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията стават непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувства вече своите страдания. Като лекува хората, природата ги приспива. Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условия да си почине от страданията. А за да може съзнателно да се справя със страданията, човек трябва да разбира тайните, които крият в себе си щитовидната и други жлези, които служат като връзка между физическия и етерния свят. Една от тези важни жлези се намира в мозъка — между веждите. Тези жлези в индуската философия се наричат чакри. Всека от тези жлези има специални функции. Всека жлеза е проводник на специфичен род енергия от природата.
към текста >>

А за да може съзнателно да се справя със страданията, човек трябва да разбира тайните, които крият в себе си щитовидната и други жлези, които служат като връзка между физическия и етерния свят.
Ако човек разбира природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията стават непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувства вече своите страдания. Като лекува хората, природата ги приспива. Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условия да си почине от страданията. А за да може съзнателно да се справя със страданията, човек трябва да разбира тайните, които крият в себе си щитовидната и други жлези, които служат като връзка между физическия и етерния свят. Една от тези важни жлези се намира в мозъка — между веждите. Тези жлези в индуската философия се наричат чакри. Всека от тези жлези има специални функции. Всека жлеза е проводник на специфичен род енергия от природата. Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени.
към текста >>

Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени.
А за да може съзнателно да се справя със страданията, човек трябва да разбира тайните, които крият в себе си щитовидната и други жлези, които служат като връзка между физическия и етерния свят. Една от тези важни жлези се намира в мозъка — между веждите. Тези жлези в индуската философия се наричат чакри. Всека от тези жлези има специални функции. Всека жлеза е проводник на специфичен род енергия от природата. Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени. Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока работа. Затова е необходимо да разбира, да познава себе си. Запример, дойде ли до любовта, той трябва да знае, че тя има три полюса, свързани с три различни центъра. Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък.
към текста >>

Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока работа.
Една от тези важни жлези се намира в мозъка — между веждите. Тези жлези в индуската философия се наричат чакри. Всека от тези жлези има специални функции. Всека жлеза е проводник на специфичен род енергия от природата. Ако човек не може да произведе в себе си умствени и духовни енергии, това показва, че съответните органи в него не са събудени. Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока работа. Затова е необходимо да разбира, да познава себе си. Запример, дойде ли до любовта, той трябва да знае, че тя има три полюса, свързани с три различни центъра. Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека от нея.
към текста >>

Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека от нея.
Човек трябва да работи върху себе си, да дойде до положение да отделя финна енергия, с която да извършва някаква по-висока работа. Затова е необходимо да разбира, да познава себе си. Запример, дойде ли до любовта, той трябва да знае, че тя има три полюса, свързани с три различни центъра. Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека от нея. Днес хората живеят специфично с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си. Най-важната любов е любовта към Бога. Този център е от най голямо значение за човека. И ако българите са страдали до сега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любовта към Бога е слабо развит. У славяните (русите), обаче този център — любов към Бога, е най-силно развит.
към текста >>

Този център е от най голямо значение за човека.
Любов към Бога, който център се намира в горната част на главата. Любов към ближния, който център се намира в средата на главата и най-после любов към себе си, чийто център се намира в малкия мозък. Последната любов е най-груба, поради енергиите, които се развиват у човека от нея. Днес хората живеят специфично с тази любов, вследствие на което мислят само за себе си. Най-важната любов е любовта към Бога. Този център е от най голямо значение за човека. И ако българите са страдали до сега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любовта към Бога е слабо развит. У славяните (русите), обаче този център — любов към Бога, е най-силно развит. Затова именно на тях е дадено толкова много земя. Защото те обичат Бога. Няма народ, на който Бог да е дал толкова много земя, колкото на славяните.
към текста >>

И силата на човека се дължи именно на любовта му към Бога.
Защото те обичат Бога. Няма народ, на който Бог да е дал толкова много земя, колкото на славяните. Докато славяните обичат Бога. всичко ще имат. Щом изгубят Любовта си към Бога, всичко ще изгубят. И силата на човека се дължи именно на любовта му към Бога. Когато в домът ви влезе човек, който има любов към Бога, от този момент в дома ви протича Божието благословение, и вие ставата по-здрави, по-интелигентни. Дето божественото минава, всичко се развива, а дето Божественото отсъства, там всичко се губи. Само по този път на любовта и на мисълта, които са най-високите прояви не творческото Слово, можете да бъдете щастливи. За да разберете Словото Божие, вие трябва да вярвате в онова, което е вложено във вас. Вярата е един закон, който образува един хормон във вас.
към текста >>

Когато в домът ви влезе човек, който има любов към Бога, от този момент в дома ви протича Божието благословение, и вие ставата по-здрави, по-интелигентни.
Няма народ, на който Бог да е дал толкова много земя, колкото на славяните. Докато славяните обичат Бога. всичко ще имат. Щом изгубят Любовта си към Бога, всичко ще изгубят. И силата на човека се дължи именно на любовта му към Бога. Когато в домът ви влезе човек, който има любов към Бога, от този момент в дома ви протича Божието благословение, и вие ставата по-здрави, по-интелигентни. Дето божественото минава, всичко се развива, а дето Божественото отсъства, там всичко се губи. Само по този път на любовта и на мисълта, които са най-високите прояви не творческото Слово, можете да бъдете щастливи. За да разберете Словото Божие, вие трябва да вярвате в онова, което е вложено във вас. Вярата е един закон, който образува един хормон във вас. Вярата има свой специфичен орган.
към текста >>

И надеждата в човека има своя специфична жлеза.
Само по този път на любовта и на мисълта, които са най-високите прояви не творческото Слово, можете да бъдете щастливи. За да разберете Словото Божие, вие трябва да вярвате в онова, което е вложено във вас. Вярата е един закон, който образува един хормон във вас. Вярата има свой специфичен орган. Ако вашата вяра не може да привлече кръвта в мозъка, тя е слаба вяра. И надеждата в човека има своя специфична жлеза. Ако надеждата не може да привлече кръв в мозъка и тя е слаба. Ако твоят разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ти и той е слабо развит. Ако и в музикално отношение вашата музика не може да привлече кръв в мозъка, слаба е вашата музика. Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват.
към текста >>

Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център.
Ако вашата вяра не може да привлече кръвта в мозъка, тя е слаба вяра. И надеждата в човека има своя специфична жлеза. Ако надеждата не може да привлече кръв в мозъка и тя е слаба. Ако твоят разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ти и той е слабо развит. Ако и в музикално отношение вашата музика не може да привлече кръв в мозъка, слаба е вашата музика. Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек.
към текста >>

И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека.
Ако твоят разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ти и той е слабо развит. Ако и в музикално отношение вашата музика не може да привлече кръв в мозъка, слаба е вашата музика. Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления.
към текста >>

Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек.
Ако и в музикално отношение вашата музика не може да привлече кръв в мозъка, слаба е вашата музика. Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той?
към текста >>

Всички тия центрове ще създадат новия човек.
Музиката не човека трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието.
към текста >>

Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи.
Всички центрове на човешкия мозък трябва изобилно да се напояват с кръв да могат до се развиват. Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне.
към текста >>

Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа.
Така само те могат да се обновят. И след това трябва да се образуват хормоните на човешката мисъл, на човешките чувства на Божествената любов, на милосърдието, на съзнанието, на съвестта у човека. Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери.
към текста >>

Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той?
Като се развият или събудят всички тия центрове у човека, създава се тогава новия човек. Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива.
към текста >>

Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието.
Всички тия центрове ще създадат новия човек. Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива. Щом човек има развит в себе си известен Център, известна жлеза, която е свързана с някое чувство или способност, с тях той ще провери развити ли са те и у другите.
към текста >>

Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне.
Само тогава човек ще разбере Великото творческо Слово, само тогава човек ще може да опита Господа, тъй, както опитва слънчевите лъчи. Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива. Щом човек има развит в себе си известен Център, известна жлеза, която е свързана с някое чувство или способност, с тях той ще провери развити ли са те и у другите. Само когато се развият всичките центрове в мозъка, които са свързани с различни чувство и способности, и които в своята целокупност са израз и потик на Великото творческо Слово, те ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия.
към текста >>

Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери.
Човек трябва да влезе в общение с ума на Господа. Ще опитате Господа с любовта си, без да Му давате наставления. Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива. Щом човек има развит в себе си известен Център, известна жлеза, която е свързана с някое чувство или способност, с тях той ще провери развити ли са те и у другите. Само когато се развият всичките центрове в мозъка, които са свързани с различни чувство и способности, и които в своята целокупност са израз и потик на Великото творческо Слово, те ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия. А тъй както искат да ги разрешат съвременните хора нито индивидуалните, нито социалните противоречия имат разрешение.
към текста >>

Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива.
Ще кажете: „Господи, помогни ми, както искаш и чрез когото искаш — чрез камъче, чрез някоя птица, чрез някое дете, както намираш за добре, готов съм всичко да приема от Тебе.“ Вие не трябва да очаквате Господ да ви изпрати своите ангели да ви помагат, но да кажете: „Господи, готов съм да заема най долното положение, но помогни ми само, защото откак съм дошъл на земята, така съм се объркал, така съм се оплел, Че не мога да се освободя.“ Ако чрез Божественото в себе си, човек не може да възстанови своя първоначален живот и не може да задържи Божественото в себе си, какво знание има той? Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива. Щом човек има развит в себе си известен Център, известна жлеза, която е свързана с някое чувство или способност, с тях той ще провери развити ли са те и у другите. Само когато се развият всичките центрове в мозъка, които са свързани с различни чувство и способности, и които в своята целокупност са израз и потик на Великото творческо Слово, те ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия. А тъй както искат да ги разрешат съвременните хора нито индивидуалните, нито социалните противоречия имат разрешение. „В начало бе Словото и Словото бе у Бога“. Питам, къде ще търсите Бога?
към текста >>

Щом човек има развит в себе си известен Център, известна жлеза, която е свързана с някое чувство или способност, с тях той ще провери развити ли са те и у другите.
Божественото Слово, което твори в света, то е вътрешния потик у човека, който отвътре подготвя условията за реализирането на безсмъртието и на щастието. Значи, безсмъртието е вложено у човека, то е свързано с известни центрове, но човек трябва да знае само как да го бутне. Щастието също, но човек трябва да знае как да го намери. Разумността е у нас, в челото ни, само трябва да знаем как да я използваме. Всички дарби са у човека, но той трябва да знае как да ги развива. Щом човек има развит в себе си известен Център, известна жлеза, която е свързана с някое чувство или способност, с тях той ще провери развити ли са те и у другите. Само когато се развият всичките центрове в мозъка, които са свързани с различни чувство и способности, и които в своята целокупност са израз и потик на Великото творческо Слово, те ще могат да разрешат всички индивидуални и социални противоречия. А тъй както искат да ги разрешат съвременните хора нито индивидуалните, нито социалните противоречия имат разрешение. „В начало бе Словото и Словото бе у Бога“. Питам, къде ще търсите Бога? В центъра на човешкия мозък, там е началото.
към текста >>

Човек трябва да намери своето слънце, за да може в неговия екран да се отрази неговата идея.
А тъй както искат да ги разрешат съвременните хора нито индивидуалните, нито социалните противоречия имат разрешение. „В начало бе Словото и Словото бе у Бога“. Питам, къде ще търсите Бога? В центъра на човешкия мозък, там е началото. Там е малката вселена която си има едно слънце — следователно, от видимото слънце, вие ще се пренесете във вашето слънце, и от вашето слънце, което е в центъра на вашия мозък, ще се пренесете към Бога. Човек трябва да намери своето слънце, за да може в неговия екран да се отрази неговата идея. В тази идея пък ще се отрази неговата мисъл. По този начин, човек ще си създаде правилни отношения към Бога. И ако човек има правилни отношения към Бога, и Бог ще има правилни отношения към Него. Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека. Ако ние пазим тялото си, като инструмент, в изправност, то е първото положение да имаме превил ни отношения към Бога, защото тялото е обективен израз на Словото, вие не знаете какви богатства се крият в тялото ви.
към текста >>

По този начин, човек ще си създаде правилни отношения към Бога.
Питам, къде ще търсите Бога? В центъра на човешкия мозък, там е началото. Там е малката вселена която си има едно слънце — следователно, от видимото слънце, вие ще се пренесете във вашето слънце, и от вашето слънце, което е в центъра на вашия мозък, ще се пренесете към Бога. Човек трябва да намери своето слънце, за да може в неговия екран да се отрази неговата идея. В тази идея пък ще се отрази неговата мисъл. По този начин, човек ще си създаде правилни отношения към Бога. И ако човек има правилни отношения към Бога, и Бог ще има правилни отношения към Него. Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека. Ако ние пазим тялото си, като инструмент, в изправност, то е първото положение да имаме превил ни отношения към Бога, защото тялото е обективен израз на Словото, вие не знаете какви богатства се крият в тялото ви. Върху това тяло разумни същества са работили милиарди години. В това тяло се крият всички възможности за постигане на човешките идеали.
към текста >>

И ако човек има правилни отношения към Бога, и Бог ще има правилни отношения към Него.
В центъра на човешкия мозък, там е началото. Там е малката вселена която си има едно слънце — следователно, от видимото слънце, вие ще се пренесете във вашето слънце, и от вашето слънце, което е в центъра на вашия мозък, ще се пренесете към Бога. Човек трябва да намери своето слънце, за да може в неговия екран да се отрази неговата идея. В тази идея пък ще се отрази неговата мисъл. По този начин, човек ще си създаде правилни отношения към Бога. И ако човек има правилни отношения към Бога, и Бог ще има правилни отношения към Него. Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека. Ако ние пазим тялото си, като инструмент, в изправност, то е първото положение да имаме превил ни отношения към Бога, защото тялото е обективен израз на Словото, вие не знаете какви богатства се крият в тялото ви. Върху това тяло разумни същества са работили милиарди години. В това тяло се крият всички възможности за постигане на човешките идеали. Ако вие търсите живота и щастието си вън от тялото, вие нищо не разбирате.
към текста >>

Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека.
Там е малката вселена която си има едно слънце — следователно, от видимото слънце, вие ще се пренесете във вашето слънце, и от вашето слънце, което е в центъра на вашия мозък, ще се пренесете към Бога. Човек трябва да намери своето слънце, за да може в неговия екран да се отрази неговата идея. В тази идея пък ще се отрази неговата мисъл. По този начин, човек ще си създаде правилни отношения към Бога. И ако човек има правилни отношения към Бога, и Бог ще има правилни отношения към Него. Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека. Ако ние пазим тялото си, като инструмент, в изправност, то е първото положение да имаме превил ни отношения към Бога, защото тялото е обективен израз на Словото, вие не знаете какви богатства се крият в тялото ви. Върху това тяло разумни същества са работили милиарди години. В това тяло се крият всички възможности за постигане на човешките идеали. Ако вие търсите живота и щастието си вън от тялото, вие нищо не разбирате. Тялото включва всичко в себе си; С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне.
към текста >>

Тялото включва всичко в себе си; С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне.
Ако неговите отношения към Бога не са правилни, и Бог няма да има правилни отношения към човека. Ако ние пазим тялото си, като инструмент, в изправност, то е първото положение да имаме превил ни отношения към Бога, защото тялото е обективен израз на Словото, вие не знаете какви богатства се крият в тялото ви. Върху това тяло разумни същества са работили милиарди години. В това тяло се крият всички възможности за постигане на човешките идеали. Ако вие търсите живота и щастието си вън от тялото, вие нищо не разбирате. Тялото включва всичко в себе си; С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне. Ще каже някой: ама аз нямам ум. Твоят ум може да се прояви само чрез мозъка на твоето тяло. Ако си умен човек, ти трябва да вземеш всички грижи за мозъка си, за да не го смущаваш, но да вярваш в него. Когато не можеш да мислиш, ще се помолиш да отиде малко кръв към мозъка ти, и ще започнеш да мислиш. Същия метод се отнася до всички центрове, които са свързани с човешките добродетели и способности.
към текста >>

Ако си умен човек, ти трябва да вземеш всички грижи за мозъка си, за да не го смущаваш, но да вярваш в него.
В това тяло се крият всички възможности за постигане на човешките идеали. Ако вие търсите живота и щастието си вън от тялото, вие нищо не разбирате. Тялото включва всичко в себе си; С тялото си, с този капитал, човек всичко може да постигне. Ще каже някой: ама аз нямам ум. Твоят ум може да се прояви само чрез мозъка на твоето тяло. Ако си умен човек, ти трябва да вземеш всички грижи за мозъка си, за да не го смущаваш, но да вярваш в него. Когато не можеш да мислиш, ще се помолиш да отиде малко кръв към мозъка ти, и ще започнеш да мислиш. Същия метод се отнася до всички центрове, които са свързани с човешките добродетели и способности. Но затова е необходимо мозъка да се пази в нормално състояние. Съвременните хора са мозъчно изтощени, защото те се тревожат за нищо и никакво. И тъй, вие трябва да изучавате себе си.
към текста >>

Като се разглеждат удовете на човека, от тях може да се определи, през какви форми е минало едно същество от преди милиарди години, как е живяло през миналите поколения и т. н.
И тъй, вие трябва да изучавате себе си. Знайте, че всички възможности зависят от вашето тяло. От вашия мозък се определя стойността на вашия ум. От вашата симпатична система се определя стойността на вашето сърце. А от функциите на цялото ви тяло се определя стойността на вашата воля. Като се разглеждат удовете на човека, от тях може да се определи, през какви форми е минало едно същество от преди милиарди години, как е живяло през миналите поколения и т. н. Това са дълбоки въпроси, но важното за вас е да не пренебрегвате тялото си. Съществата, които са работили върху разните части на тялото, са от различна интелигентност. И хората трябва да обработват тялото си и кожата си, да бъде чувствителна, да възприема. Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа.
към текста >>

Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си.
Съществата, които са работили върху разните части на тялото, са от различна интелигентност. И хората трябва да обработват тялото си и кожата си, да бъде чувствителна, да възприема. Вярата в Бога е творческа сила. Тя трябва да събуди човешкия ум, човешкото сърце и да даде потик на човешката душа. Този век изисква хора на работата, да не бягат от живота, но да работят. Но за да работи човек за внасянето на новия живот, на новия порядък в света, той трябва да работи преди всичко върху себе си. Затова определете си на ден по десет минути, не повече, — сутрин, на обед или вечер, когато имате свободно време, и си направете един отчет в себе си, какво ви трябва — мислете за най-същественото, а не за друго нещо. Турете същественото в ума си. Тогава ще придобиете вярата на малките деца. Като не разбирате някой въпрос, отправете мисълта си към великите разумни същества и те ще ви отговорят. Съвременните хора се срамуват да се молят, Да се молиш, това значи да учиш езика на природата.
към текста >>

Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади.
вие ще давате ход на импулсите на творческото Слово, което работи във вас и в цялата природа, и внася на всякъде живот и обнова. Само по този път вие ще се подмладите и ще стигнете до безсмъртието. Само по-този начин ще се образуват хормоните, които са носители на творческата мощ на Словото, и ще ви подмладят. Така че, ако имате хормони, ще се подмладите — ако изчезнат хормоните, ще остареете и след това ще умрете. Ако хормоните изчезнат, вие ще изгубите смисъла на живота си, всичко ще изчезне пред вас. Ако хормоните дойдат в човека, той ще се подмлади. Това е факт. В който дом хората имат повече хормони, и жената, и децата, и мъжът — целият дом ще се обнови, и подмлади. Учителят Аз вечен Пастир съм и пазя свойто стадо. За него Аз полагам живота си всегда. С него съм кога то радва се и страда; Защитник съм му пръв при всекоя беда.
към текста >>

изтерзано в търсене истината из всевъзможни дружества и организации, че аз в непродължително време почувствах такова разположение и любов към Учителя, както към никой човек в света.
А аз дълбоко и твърдо вярвах, че само то, сяйното, вълшебното, мощното слънце, потънало в златен прашец, бе истинско то слънце, което целува земята през Март или Април в ранния час на пролетна утрин. Много, много пъти след това аз питах много хора: „Виждали ли сте слънцето? “ Б. Впечатления от „Изгрева“ (Писмо от Латвия до братята и сестрите във Вилно и Ковно) Мили братя и сестри, С трептяща душа и необикновена радост а сърцето си Ви пиша тези редове, защото искам да споделя с вас, макар и на кратко, моите впечатления през времето на двумесечното ми пребиваване в България — при Учителя П. Дънов. Светлият образ на Учителя, с неговите безкрайно добри и пълни с Любов очи, а също и неговото свещено спокойствие, така благодатно повлияха на моята душа. изтерзано в търсене истината из всевъзможни дружества и организации, че аз в непродължително време почувствах такова разположение и любов към Учителя, както към никой човек в света. След няколко срещи и разговори насаме с Учителя, всички въпроси, които ме мъчеха, бяха разрешени. Получих отговор даже на въпрос, който ме измъчваше цели 8 години. И от моята душа и сърце падна като че ли непосилно бреме. Стана ми тъй леко, че аз се почувствах съвършено обновена. Разбрах смисъла на живота, всичко се проясни в мене: трудното стана леко, мрачното — светло.
към текста >>

Учителят се отнася с най-голямо уважение към всичко създадено от Бога, начиная от човека и свършвайки с растението и минерала.
Неговите знания са безпределни, а най-главното — Учителят служи за жив пример на учениците и прилага всичко, което говори в живота на дело и доказва на човечеството нагледно, че учението на Христа може още сега тука на земята в този живот да се приложи. Учителят Петър Дънов говори, че глава на Всемирното Бяло Братство е Христос; същото са говорили и говорят всички истински Учители. Христос е жив. Той е вечен по дух, както и сам Бог. В Евангелието ще намерите словата на Христа: „Ще пребъда с вас до скончание века.“ Тези думи говорят много. Учителят се отнася с най-голямо уважение към всичко създадено от Бога, начиная от човека и свършвайки с растението и минерала. Учителят до този ден не е пращал ни един ученик а света да рекламира неговото учение; напротив, Учителят говори, че неговото учение не се нуждае ни от агитация, ни от реклама, защото истината изключва каквото и да било насилие. И затова, ако някой негови ученици са тръгнали в света да проповядват и да говорят за неговото учение, то това се обяснява с факта, че искрите на Божественото учение са се възпламенили и загорели в техните души. Учителят дава на всички пълна свобода във всички отношения. Той дава методи и различни поучения, съветва да бъдем разумни и мъдри, а приложението зависи от учениците. Защото ученикът ще отговаря сам пред Разумната природа.
към текста >>

Ако вие бихте знаели голямата разлика, която рядко отличава истинските ученици на Учителя от светските люде!
И затова, ако някой негови ученици са тръгнали в света да проповядват и да говорят за неговото учение, то това се обяснява с факта, че искрите на Божественото учение са се възпламенили и загорели в техните души. Учителят дава на всички пълна свобода във всички отношения. Той дава методи и различни поучения, съветва да бъдем разумни и мъдри, а приложението зависи от учениците. Защото ученикът ще отговаря сам пред Разумната природа. О, скъпи души! Ако вие бихте знаели голямата разлика, която рядко отличава истинските ученици на Учителя от светските люде! В очите на учениците свети такава мекост, кротост, смирение и доброта. Най голяма радост те изпитват, когато им се дава случай да помогнат някому в нещо. Истинските ученици на Учителя се отличават със светъл ум, добро, благородно сърце, интелигентност и обширно знание. Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици. Те всички са любознателни и във висша степен благородни.
към текста >>

С своя мистически образ тя напомня човеку за възхода и стремежа да се издигне с цялото си същество високо към светлината, към слънцето.
Истинските ученици на Учителя се отличават със светъл ум, добро, благородно сърце, интелигентност и обширно знание. Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици. Те всички са любознателни и във висша степен благородни. Колонията „Изгрев“ се намира близо до София в красива, живописна местност. Далеко се вижда планината Витоша понякога обвита в лека бела мъгла. С своя мистически образ тя напомня човеку за възхода и стремежа да се издигне с цялото си същество високо към светлината, към слънцето. Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта. Плодови дървета, цветя и рози украсяват белите къщички на учениците — братя и сестри, богати и бедни. Те всички са здрави, жизнерадостни и весели. Те живеят по братски, доволни с това, което имат и което си споделят взаимно. После дивна, зелена, кръгообразна полянка, около която растат и хубавеят плодови дървета със своите плодове — ябълки, кайсии, сливи, круши и грозде.
към текста >>

Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта.
Някой ученици са свършили няколко факултети и владеят много езици. Те всички са любознателни и във висша степен благородни. Колонията „Изгрев“ се намира близо до София в красива, живописна местност. Далеко се вижда планината Витоша понякога обвита в лека бела мъгла. С своя мистически образ тя напомня човеку за възхода и стремежа да се издигне с цялото си същество високо към светлината, към слънцето. Далеко от светския шум и световна суета, колонията „Изгрев“ - представя от себе си царство на мира и радостта. Плодови дървета, цветя и рози украсяват белите къщички на учениците — братя и сестри, богати и бедни. Те всички са здрави, жизнерадостни и весели. Те живеят по братски, доволни с това, което имат и което си споделят взаимно. После дивна, зелена, кръгообразна полянка, около която растат и хубавеят плодови дървета със своите плодове — ябълки, кайсии, сливи, круши и грозде. На тази полянка сутрин рано Учителят и учениците правят ритмически упражнения (паневритмия) под звуците на неземна музика в изпълнение на братя цигулари.
към текста >>

Звездните нощи (в планините звездите са някак по-близо и по ясно блестят) ни заставяха да забравяме и шумът и несгодите на светския живот.
Бели облаци, като могъщи лебеди, изплуваха тържествено и се изгубваха някъде в пространството. Въздух чист, атмосфера Божествена. У всички — възвишени чувства. Забравено е всичко светско. Дивни по своята красота бяха изгревите на слънцето. Звездните нощи (в планините звездите са някак по-близо и по ясно блестят) ни заставяха да забравяме и шумът и несгодите на светския живот. Струваше ни се, че в светът цари мир, в сърцата—радост и веселие, а в душите на хората непреривна молитва — разговор с Бога. Наистина, в тази дивна, неподаваща се но описание обстановка на природата, в глъбините на душата се зараждаше чувство на благодарност Господу, желание да изпращаме светли, възвишени мисли на всички люде, и да говорим с езикът на душата на всички души, че всички ние сме братя и сестри, че всички ние трябва да се стремим към светлината и да вървим по пътя на любовта, мъдростта и истината, към идеала към съвършенството, за да влезем в царството Божие. Скъпи приятели! Аз съм тъй доволна от моето пътуване в България и от своето пребивание при Учителя, че всички земни блага ми се струват нищожни пред това велико благо, което аз получих там. Mapиана Пробуждане О, спиш ли още, ти — дете На светлото небе?
към текста >>

Христос откри в нас действителния, вътрешния човек, душата и нашия ближен.
В. Недев Философия на делото на Авг. Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 180) 5. Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм. Антитеза на древността, свят на разделение. Христос откри в нас действителния, вътрешния човек, душата и нашия ближен. Освободи човека като син Божи, като божествена и безсмъртна душа — следователно разреши постулатът на древния свят: познай себе си! Но заедно с това. християнството доведе до презиране на тялото и чувствените блага, откривайки вътрешните, духовните блага Всички оракули замлъкнаха пред едничкия оракул на човешката съвест. Всички култове изчезнаха пред култа на човешкото сърце (О. Н. 131.) Двоен свят на контрасти разкри Христос — този свят и онзи свят (дуализъм) и започнаха борби и противоречия. 6.
към текста >>

Освободи човека като син Божи, като божествена и безсмъртна душа — следователно разреши постулатът на древния свят: познай себе си!
Тйежковски Основи на неговото учение и на неговата система (продължение от бр. 180) 5. Християнството като принцип на мисленето —като субективизъм и дуализъм. Антитеза на древността, свят на разделение. Христос откри в нас действителния, вътрешния човек, душата и нашия ближен. Освободи човека като син Божи, като божествена и безсмъртна душа — следователно разреши постулатът на древния свят: познай себе си! Но заедно с това. християнството доведе до презиране на тялото и чувствените блага, откривайки вътрешните, духовните блага Всички оракули замлъкнаха пред едничкия оракул на човешката съвест. Всички култове изчезнаха пред култа на човешкото сърце (О. Н. 131.) Двоен свят на контрасти разкри Христос — този свят и онзи свят (дуализъм) и започнаха борби и противоречия. 6. Преобладаване на един принцип в разните периоди на историята.
към текста >>

Ако са дадени предпоставките ще трябва да бъде човек сляп да не вади заключението.
Значение на историософията. Зрелост на съзнанието е необходима, за да стане делото ръководен принцип. Фактите са преди теорията, а практиката е след теорията, новата епоха е епоха на делото. Историософията показва назначението и цел та на човечеството — реализиране царството Божие. Това е откритие на новото време. Ако са дадени предпоставките ще трябва да бъде човек сляп да не вади заключението. (О. Н. 199) Човечеството е достигнало пълното съзнание на своята същност, пълното господство на своите сили, ударил е часът следователно, когато те могат и трябва да се употребят хармонично и пълно. Пълнотата се реализира само чрез делото, чрез приложението. Защото приложението собствено е истината, смисъла, назначението на Духа. Хармония, висшата цел на човечеството е достижима чрез делото.
към текста >>

— Казано е: „Не само с хляб ще живее човек!
Здравето е богатство! Живота е най-милото! Пробуди се! Стани по-рано! Ела да подишаме чистия въздух: във въздуха е здрявето1 — Но кой ще дава хляба? — Казано е: „Не само с хляб ще живее човек! “ .Търсете първом Царството Божие и всичко останало ще ви се приложи! “ Ела, опитай и ще се увериш! Пролетта е пълна с радост и красота! Мисли за Пролетта, за Слънцето, що ни обновява и подкрепява! Размисли върху тая сила и ще се изпълниш с Любов, признателност и благодарност!
към текста >>

55. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А да живее човек истински, нужни са правилни мисли, чувства и постъпки.
Пампоров Имане – Буча Бехар Вегетарианският конгрес Когато зреят житата от Буча Бехар (впечатления за книгата) – Н. Хигиена на умствената дейност – Учителя, из „В царството на живата природа“ Книжнина ХАРМОНИЯТА Когото светът се е създал, всички са пели. Този свят е създаден чрез музиката. Първом ангелите, пяха и после създадоха света. Учителят За да се създаде или съгради нещо, нужна е хармония, нужни са правилни съотношения и точно съпоставяне на нещата. А да живее човек истински, нужни са правилни мисли, чувства и постъпки. Хармония значи пълно съгласуване между частите на едно тяло, съгласие между много хора. Частите на едно цяло да са в акорд и правилни съотношения, т. е. да не си противодействат. Без хармонично нареждане на тоновете на-пример, ние не можем да имаме приятна мелодия. Без правилни отношения между членовете на едно общество, ние не можем да имаме мир.
към текста >>

Човек трябва хармонично да проявява това, което Бог е вложил в него.
Малцина са ония, които виждат красотата, а още по-малцина са, които я разбират и ценят. За в бъдеще хората ще развият до съвършенство това чувство. Днес те разбират красотата и хармонията дотолкова, доколкото това засега техните интереси. Ако се яви неправилно чувство спрямо някой, тук красота и хармония няма. Тук има само нагони. Човек трябва хармонично да проявява това, което Бог е вложил в него. Бог е вложил в човека ум, сърце, душа и дух. Ако той не може да се прояви чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа, чрез своя дух, той не е влязъл света на хармонията, той е още вън от него, той е в свят на противоречия, в свят, който сега се устроява. И така, ако човек се намира в свят, който сега се създава, който сега се устроява, той трябва да се свърже с тия сили, които го градят, за да гради и той, да създава и той. Тия уреди и средства, които му са дадени от Бога, той трябва да ги впрегне на работа, за да съдейства на великия градеж, да съдейства на мировата хармония. Иначе идването му на земята е безцелно.
към текста >>

Бог е вложил в човека ум, сърце, душа и дух.
За в бъдеще хората ще развият до съвършенство това чувство. Днес те разбират красотата и хармонията дотолкова, доколкото това засега техните интереси. Ако се яви неправилно чувство спрямо някой, тук красота и хармония няма. Тук има само нагони. Човек трябва хармонично да проявява това, което Бог е вложил в него. Бог е вложил в човека ум, сърце, душа и дух. Ако той не може да се прояви чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа, чрез своя дух, той не е влязъл света на хармонията, той е още вън от него, той е в свят на противоречия, в свят, който сега се устроява. И така, ако човек се намира в свят, който сега се създава, който сега се устроява, той трябва да се свърже с тия сили, които го градят, за да гради и той, да създава и той. Тия уреди и средства, които му са дадени от Бога, той трябва да ги впрегне на работа, за да съдейства на великия градеж, да съдейства на мировата хармония. Иначе идването му на земята е безцелно. И ако той не сътрудничи на хармонията, напразно е дошъл.
към текста >>

И така, ако човек се намира в свят, който сега се създава, който сега се устроява, той трябва да се свърже с тия сили, които го градят, за да гради и той, да създава и той.
Ако се яви неправилно чувство спрямо някой, тук красота и хармония няма. Тук има само нагони. Човек трябва хармонично да проявява това, което Бог е вложил в него. Бог е вложил в човека ум, сърце, душа и дух. Ако той не може да се прояви чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа, чрез своя дух, той не е влязъл света на хармонията, той е още вън от него, той е в свят на противоречия, в свят, който сега се устроява. И така, ако човек се намира в свят, който сега се създава, който сега се устроява, той трябва да се свърже с тия сили, които го градят, за да гради и той, да създава и той. Тия уреди и средства, които му са дадени от Бога, той трябва да ги впрегне на работа, за да съдейства на великия градеж, да съдейства на мировата хармония. Иначе идването му на земята е безцелно. И ако той не сътрудничи на хармонията, напразно е дошъл. Всеки трябва да работи, да се развие и пробуди съзнанието му, за да познае истината, правдата, да заживее в правата мисъл, която освобождава човека от робство, да заживее в света на светлината, в света на хармонията. Пращайте в света светли мисли, чисти чувства, пожелайте хармония и мир за да дойдат в действителност.
към текста >>

Всеки трябва да работи, да се развие и пробуди съзнанието му, за да познае истината, правдата, да заживее в правата мисъл, която освобождава човека от робство, да заживее в света на светлината, в света на хармонията.
Ако той не може да се прояви чрез своя ум, чрез своето сърце, чрез своята душа, чрез своя дух, той не е влязъл света на хармонията, той е още вън от него, той е в свят на противоречия, в свят, който сега се устроява. И така, ако човек се намира в свят, който сега се създава, който сега се устроява, той трябва да се свърже с тия сили, които го градят, за да гради и той, да създава и той. Тия уреди и средства, които му са дадени от Бога, той трябва да ги впрегне на работа, за да съдейства на великия градеж, да съдейства на мировата хармония. Иначе идването му на земята е безцелно. И ако той не сътрудничи на хармонията, напразно е дошъл. Всеки трябва да работи, да се развие и пробуди съзнанието му, за да познае истината, правдата, да заживее в правата мисъл, която освобождава човека от робство, да заживее в света на светлината, в света на хармонията. Пращайте в света светли мисли, чисти чувства, пожелайте хармония и мир за да дойдат в действителност. Каквато пожелаем, това ще ни дойде. * Лоза Над прозореца ми светъл Вий се къдрава лоза, И разлистена приветно, И накитена е с плод. * Ден след ден лъчите вливат златни капчици — живот, И зрънцата наедряват, Багрят, пълнят се с любов. * Ето, висят натежали, Сочни, сладки гроздове, Радостно на тях се спират Благодарни две ръце.
към текста >>

Няма човек, чието сърце да не жадува за повече радост, за повече красота, за повече благо, т. е.
Тайнствено отлита към небето Последната молитва на труда. * Далечен звън от стадо закъсняло И шум от натоварени кола. Върви, благодари след тях и сбира Работникът благата на труда. S. ПО СТЪПКИТЕ НА ВЕЛИКИЯ „Елате при мене всички отрудени и обременена и Аз ще ви успокоя“ Христос Един непрестанен стремеж вълнува човешката душа. Това е стремежът към щастието. Няма човек, чието сърце да не жадува за повече радост, за повече красота, за повече благо, т. е. за повече щастие тук на земята. Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието. Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават. Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие.
към текста >>

Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие.
Този непреривен стремеж е главният стимул в живота на хората. Няма душа, която де не копнее за един по-приятен, по-светъл, по-красив живот, в който всеки би задоволил своята голяма жажда по щастието. Но, ако по отношение на своя стремеж хората си схождат, то по отношение пътя и начините за достигане до щастието хората се различават. Това се обуславя най-вече от различието в тяхното духовно развитие. Ето, един, у когото съзнанието се движи почти изключително в сферата на материалния живот, смета за свое щастие материалното благосъстояние. Такъв човек ще го видите да се грижи изключително за материалните работи — той е добър търговец, фабрикант, банкер, занаятчия; той борави с пари, със стока, със земя; той смета, изчислява, прехвърля стоки, мери, крои планове, спекулира, изобщо, работи най-вече за увеличаване, по възможност все повече и повече, на своите материални блага, които смета като източник на своето добруване, на своето щастие. Това е схващането на болшинството от човеците. Това е философията на материалистичното разбиране, което вдъхновява мнозинството. Тази философия, обаче, е построена върху едни фалшиви основи — тя е рожба на човешкия егоизъм — резултат на едно спящо съзнание, у което няма просветление за един по-възвишен живот. Туй явление се наблюдава, както в личния, така и в обществения живот. Едно лудо надпреварва-не, блъскане; една безпощадна борба, както между отделни индивиди, така и между цели народи.
към текста >>

В историята няма примери, където човекът — гражданин да е придобил някакви права, без да са последвали някакви задължения, или както най-често бива, — най-напред се пораждат задълженията на човека, — на отделната личност, че тогава идват правата.
спрете за миг и се вслушайте в тихият зов на Великият, който казва: „Само Божията любов носи пълния живот“. Нека всички, които чуят тоя зов, не останат глухи за него, но да го последват, за да спрем кървавия поход на тъмните сили, които искат да завладеят света. Светослав ПРАВО И ДЪЛГ Днес болшинството от хората са дошли едва до този стадий на развитие: да търсят само своето, право без да се интересувате ни най-малко от правото на другите хора. Забравя се, че правото следва най често след поети задължения. Права има там, гдето има и задължения. В историята няма примери, където човекът — гражданин да е придобил някакви права, без да са последвали някакви задължения, или както най-често бива, — най-напред се пораждат задълженията на човека, — на отделната личност, че тогава идват правата. Многовековната човешка опитност ни говори, че добър човек и добър гражданин е оня, които мери своите права със своите задължения. Правото и дългът на човека са неделими, тъй както са неделими лицето и гърбът на монетата. Те са в пряка връзка; тъй както са корените и плодовете на дървото. Не може да имаме плодове без да имаме корени. Сега, корените можем да уподобим на задълженията, а плодовете — на правата, които сме придобили.
към текста >>

Многовековната човешка опитност ни говори, че добър човек и добър гражданин е оня, които мери своите права със своите задължения.
Нека всички, които чуят тоя зов, не останат глухи за него, но да го последват, за да спрем кървавия поход на тъмните сили, които искат да завладеят света. Светослав ПРАВО И ДЪЛГ Днес болшинството от хората са дошли едва до този стадий на развитие: да търсят само своето, право без да се интересувате ни най-малко от правото на другите хора. Забравя се, че правото следва най често след поети задължения. Права има там, гдето има и задължения. В историята няма примери, където човекът — гражданин да е придобил някакви права, без да са последвали някакви задължения, или както най-често бива, — най-напред се пораждат задълженията на човека, — на отделната личност, че тогава идват правата. Многовековната човешка опитност ни говори, че добър човек и добър гражданин е оня, които мери своите права със своите задължения. Правото и дългът на човека са неделими, тъй както са неделими лицето и гърбът на монетата. Те са в пряка връзка; тъй както са корените и плодовете на дървото. Не може да имаме плодове без да имаме корени. Сега, корените можем да уподобим на задълженията, а плодовете — на правата, които сме придобили. Горните разсъждения ни подчертават едно, че всеки човек, преди да потърси своите права, трябва да потърси своите задължения; задължения към себе си, към семейство, към народа си и към човечеството.
към текста >>

Правото и дългът на човека са неделими, тъй както са неделими лицето и гърбът на монетата.
Светослав ПРАВО И ДЪЛГ Днес болшинството от хората са дошли едва до този стадий на развитие: да търсят само своето, право без да се интересувате ни най-малко от правото на другите хора. Забравя се, че правото следва най често след поети задължения. Права има там, гдето има и задължения. В историята няма примери, където човекът — гражданин да е придобил някакви права, без да са последвали някакви задължения, или както най-често бива, — най-напред се пораждат задълженията на човека, — на отделната личност, че тогава идват правата. Многовековната човешка опитност ни говори, че добър човек и добър гражданин е оня, които мери своите права със своите задължения. Правото и дългът на човека са неделими, тъй както са неделими лицето и гърбът на монетата. Те са в пряка връзка; тъй както са корените и плодовете на дървото. Не може да имаме плодове без да имаме корени. Сега, корените можем да уподобим на задълженията, а плодовете — на правата, които сме придобили. Горните разсъждения ни подчертават едно, че всеки човек, преди да потърси своите права, трябва да потърси своите задължения; задължения към себе си, към семейство, към народа си и към човечеството. Тогава когато всеки поотделно направи усилие за благото на другите, тогава ще има едно значително подобрение в живота.
към текста >>

Горните разсъждения ни подчертават едно, че всеки човек, преди да потърси своите права, трябва да потърси своите задължения; задължения към себе си, към семейство, към народа си и към човечеството.
Многовековната човешка опитност ни говори, че добър човек и добър гражданин е оня, които мери своите права със своите задължения. Правото и дългът на човека са неделими, тъй както са неделими лицето и гърбът на монетата. Те са в пряка връзка; тъй както са корените и плодовете на дървото. Не може да имаме плодове без да имаме корени. Сега, корените можем да уподобим на задълженията, а плодовете — на правата, които сме придобили. Горните разсъждения ни подчертават едно, че всеки човек, преди да потърси своите права, трябва да потърси своите задължения; задължения към себе си, към семейство, към народа си и към човечеството. Тогава когато всеки поотделно направи усилие за благото на другите, тогава ще има едно значително подобрение в живота. Когато всеки се стреми да зачита и пази правото ма ближните, тогава съдилища, участъци, затвори и пр. ще станат ненужни сами по себе си. Тогава ще настъпи и икономическо подобрение. Живота ще стане не само сносен но и приятен.
към текста >>

Когато всеки човек бъде проникнат от съзнанието за благото на ближния, и се стреми да изправи всички свои погрешки, да мисли право и да постъпва справедливо, той много е направил.
Тогава ще настъпи и икономическо подобрение. Живота ще стане не само сносен но и приятен. И тъй, нека всеки да култивира у себе си повече съзнание за своята лична отговорност и повече добра воля. Да не счита, че това или онова не го засега, и че не се отнася до него. За да се подобри живота всички трябва да съдействат за това, а не само един или неколцина. Когато всеки човек бъде проникнат от съзнанието за благото на ближния, и се стреми да изправи всички свои погрешки, да мисли право и да постъпва справедливо, той много е направил. Това което сам човек не може, то всички заедно могат. Един мъдрец казва: „добър човек е тоя, който търси не своето право, а правото на своя ближен. Г. С СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Божественият промисъл (из неделната беседа „Божественият Промисъл„– 6.06.1915 г.) Но и космите, на главите ви са преброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри Съвременните хора трябва да бъдат убеждавани с много аргументи, факти и логически заключения, за да приемат, че съществува Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот.
към текста >>

Това което сам човек не може, то всички заедно могат.
Живота ще стане не само сносен но и приятен. И тъй, нека всеки да култивира у себе си повече съзнание за своята лична отговорност и повече добра воля. Да не счита, че това или онова не го засега, и че не се отнася до него. За да се подобри живота всички трябва да съдействат за това, а не само един или неколцина. Когато всеки човек бъде проникнат от съзнанието за благото на ближния, и се стреми да изправи всички свои погрешки, да мисли право и да постъпва справедливо, той много е направил. Това което сам човек не може, то всички заедно могат. Един мъдрец казва: „добър човек е тоя, който търси не своето право, а правото на своя ближен. Г. С СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Божественият промисъл (из неделната беседа „Божественият Промисъл„– 6.06.1915 г.) Но и космите, на главите ви са преброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри Съвременните хора трябва да бъдат убеждавани с много аргументи, факти и логически заключения, за да приемат, че съществува Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони.
към текста >>

Един мъдрец казва: „добър човек е тоя, който търси не своето право, а правото на своя ближен. Г.
И тъй, нека всеки да култивира у себе си повече съзнание за своята лична отговорност и повече добра воля. Да не счита, че това или онова не го засега, и че не се отнася до него. За да се подобри живота всички трябва да съдействат за това, а не само един или неколцина. Когато всеки човек бъде проникнат от съзнанието за благото на ближния, и се стреми да изправи всички свои погрешки, да мисли право и да постъпва справедливо, той много е направил. Това което сам човек не може, то всички заедно могат. Един мъдрец казва: „добър човек е тоя, който търси не своето право, а правото на своя ближен. Г. С СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Божественият промисъл (из неделната беседа „Божественият Промисъл„– 6.06.1915 г.) Но и космите, на главите ви са преброени. И така, не бойте се: вие сте от много врабчета по-добри Съвременните хора трябва да бъдат убеждавани с много аргументи, факти и логически заключения, за да приемат, че съществува Божествен Промисъл, който чрез известни закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни закони. Понякога ние даваме криви, произволни тълкувания на това, което ни се случва в живота и вследствие на тия криви тълкувания, ние сме си образували с течение на времето и в ред поколения една чудновата философия — че всичко в света било произволно, т. е.
към текста >>

Първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим да по-изгладим тия неща.
Прочие, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. За да можем да мислим правилно и логически, ние трябва да разбираме основата на нещата. Ако има нещо разумно в днешните науки, то това, дето установяват, че в света съществуват известни закони, които регулират отношенията на нещата, на елементите, на телата. Имаме установени закони на физиката, не химията, на човешката душа, които закони регулират отношенията на нещата и никой не може да престъпи тия закони, без да понесе последствията в един или друг смисъл. И така, има три вида хора: едни, които схващат нещата по божественому, други — по човешки и трети — по дяволски. Първото положение е, когато схващаме нещата, както са отредени в началото от Господа; второто е, когато човек мисли, че Господ не се меси във всички неща и че ние трябва да се намесим да по-изгладим тия неща. Когато Господ направи една работа, ние казваме: „Господ не е могъл да я доправи, нека да я коригираме.“ Третото положение е когато всеки сам иска да стане Господ. Преди хиляди години хората са схващали нещата по Божественому, но в упадъка си те са изгубили това схващане Па и вие, когато сте в добро настроение, в душата си вярвате в Бога. Вървят ли ви добре работите, казвате: „Слава Богу, Господ се грижи за нас;“ но щом дойде нещастие, казвате: „Господ ни за брави. На какво основание твърдите, че Господ ви е забра-вил, че Той е причината на вашите страдания? Господ казва: Понеже вие ме забравяте, и Аз ще ви забравя.
към текста >>

Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици.
Все пак, техниците имат по-добро схващане за нуждите на постройките, отколкото верующите християни — за живота. Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа. А християните си казват: Господ е добър; Той промишлява нас; какъвто наклон и да направим, все едно е. А като се катурнат колата, казват: „Не ни вървят работите! “ Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате — влакът се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване законите на железните линии. Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици. Не е срамота човек да бъде ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън.
към текста >>

Не е срамота човек да бъде ученик.
Те казват: ние трябва да пресметнем много добре как-наклони и какъв завой трябва да направи железницата по пътя си, за да се регулира силата на движението, защото ако не се направи това, ще стане катастрофа. А християните си казват: Господ е добър; Той промишлява нас; какъвто наклон и да направим, все едно е. А като се катурнат колата, казват: „Не ни вървят работите! “ Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате — влакът се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване законите на железните линии. Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици. Не е срамота човек да бъде ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън. но някой път по-малко.
към текста >>

А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици.
А християните си казват: Господ е добър; Той промишлява нас; какъвто наклон и да направим, все едно е. А като се катурнат колата, казват: „Не ни вървят работите! “ Не ще ви вървят, разбира се, защото глупаво постъпвате — влакът се катурва, защото не сте взели в съображение законите на Божествения Промисъл при установяване законите на железните линии. Ето защо, в някой случаи духовните хора ще трябва да вземат поука от светските хора, да им станат ученици. Не е срамота човек да бъде ученик. А когато дойде до духовните работи, непознати на светските хора, там вече последните трябва да бъдат ваши ученици. Всякъде не можете да бъдете учители — някъде ще бъдете учители, някъде ученици. Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления; нищо не е случайно: всички събития, от какъвто характер и да са те — физически, психически и обществени — се ръководят и направляват от едно висше същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят машинист да бди върху машината на трена, защото животът на пътниците зависи от машиниста, така и нашата земя, която се движи в пространството, има свой машинист, който понякога туря в машината повече огън. но някой път по-малко. Пътят и на земята има известни кривини, завои, земята някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства.
към текста >>

“ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото.
Младоженецът, останал сам, без другарка, се отчаял и тръгнал да пътува. Качил се на един кораб. След няколко месеца пътуване кораба се разбил и вълните изхвърлили отчаяния пътник на същия оня остров, на който била отнесена другарката му. Започнал той да се оплаква на Господа: „Не стига ли ми, Боже, нещастието, че изгубих жена ами сега да бъда изхвърлен на този пуст остров? По-добре да не бях се раждал! “ Жена му, която била в гнездото на същото дърво, под което младоженецът оплаквал съдбата си, чула че плаче човек, слязла и, като видела, че това е нейният мъж, скрива го в гнездото. Като наближил следующия събор на животните, дохождат двата орли, вдигат гнездото с невестата и го занасят на събора. Царят започнал изново своята беседа и в края пак заключил: „Което Бог е направил. никой не може да го развали.“ Тогава орелът се обадил пак: „Аз развалих едно дело на Господа.“ „Докажи“ —му рекъл царят. Когато орелът разправил историята на сватбата, царят поискал да види невестата. Орелът извикал на невестата да излезе от гнездото.
към текста >>

Вие имате цифрата пет и другаде: пет чувства, пет пръста; то е емблемата на човека на земята.
Ако вие съберете 200,000 или милион овчи влакна и не знаете как да ги съедините, какво ще ви ползват те? Само когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, можете да си скроите дрехи и да се облечете, по същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания, чрез този Божествен цимент. Божествения Промисъл, ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота. Прочие, този промисъл ни е необходим. И затова Христос казва: „Не бойте се,“ и пита защо петте врабчета Не падат. Вие имате цифрата пет и другаде: пет чувства, пет пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото пет представлява човека — умния, мъдрия човек. — И казва, че този мъдър човек не пада, дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня, обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи на едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече; ще почне да се разрушава вашия живот. И тъй, имайте винаги пред вид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада Обърнете се пак към Слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново. ГРОЗДЕТО И НЕГОВОТО ИЗПОЛЗУВАНЕ Гроздето е един от най-ценните плодове, с каквито природата ни е щедро надарила.
към текста >>

Числото пет представлява човека — умния, мъдрия човек.
Само когато ги изпредете и изтъчете по определен начин, можете да си скроите дрехи и да се облечете, по същия закон, когато можем да циментираме вътре в себе си нашите мисли, нашите желания, чрез този Божествен цимент. Божествения Промисъл, ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота. Прочие, този промисъл ни е необходим. И затова Христос казва: „Не бойте се,“ и пита защо петте врабчета Не падат. Вие имате цифрата пет и другаде: пет чувства, пет пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото пет представлява човека — умния, мъдрия човек. — И казва, че този мъдър човек не пада, дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня, обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи на едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече; ще почне да се разрушава вашия живот. И тъй, имайте винаги пред вид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада Обърнете се пак към Слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново. ГРОЗДЕТО И НЕГОВОТО ИЗПОЛЗУВАНЕ Гроздето е един от най-ценните плодове, с каквито природата ни е щедро надарила. То съдържа всичките необходими за организма хранителни и полезни вещества, В 1 кг.
към текста >>

— И казва, че този мъдър човек не пада, дотогава, докато не сгреши.
Божествения Промисъл, ние ще можем да скроим дреха, с която да облечем своята вътрешна голота. Прочие, този промисъл ни е необходим. И затова Христос казва: „Не бойте се,“ и пита защо петте врабчета Не падат. Вие имате цифрата пет и другаде: пет чувства, пет пръста; то е емблемата на човека на земята. Числото пет представлява човека — умния, мъдрия човек. — И казва, че този мъдър човек не пада, дотогава, докато не сгреши. Докато сте умни и изпълнявате волята Божия, вие няма да паднете; в деня, обаче, в който сгрешите, Господ ще позволи на едно от тия врабчета да падне на земята, а щом падне, ще почнат да падат и космите ви от главата, което ще рече; ще почне да се разрушава вашия живот. И тъй, имайте винаги пред вид, че Божият Промисъл бди върху вас дотогава, докато вие вървите неотклонно по Неговите закони; отдалечите ли се от Него, вашият живот почва да се разпада Обърнете се пак към Слънцето на този Промисъл, за да почне растенето наново. ГРОЗДЕТО И НЕГОВОТО ИЗПОЛЗУВАНЕ Гроздето е един от най-ценните плодове, с каквито природата ни е щедро надарила. То съдържа всичките необходими за организма хранителни и полезни вещества, В 1 кг. прясно грозде има: Захар 150 — 250 гр., Белтъци 5 — 10 гр.
към текста >>

Затова гроздето, както и плодовете, са истинска слънчева храна за човека.
сушено грозде дава 2800 — 3400 калории. От всичките съставни части, гроздовата захар е най-ценна, защото тя е най-важна-та храна за нашето сърце — най-важния ни орган. За денонощната работа на сърцето, равна на 19,000 килограмометри, нужните му 125 големи калории се добиват от 200 — 300 гр. грозде: Всичко в гроздето е ценно, но от особена важност е изобилната слънчева енергия, която се съдържа в него, както и във всички плодове и зеленчуци. Защото същността на всяка храна е слънчевата енергия, която, именно, подържа живота. Затова гроздето, както и плодовете, са истинска слънчева храна за човека. Ето защо, през време на зреенето му, гроздето трябва да се постави на първо мястото в храната на човека, Нашата страна, богата с природни условия, при които се ражда отлично грозде, може да произведе толкова много от него, щото след като задоволи всичките българи, да се изнасят грамадни количества там, дето то не се ражда. Обаче, днес гроздето е още недостатъчно и за голяма част от народа то е лукс и недостъпно, макар че в производителните центрове то се продава на безценица и се превръща във вино и спирт. Това се дължи на неуредения вътрешен пазар. Нужно е да се засадят с десертни лозя всички подходящи места, да се уреди правилно вътрешната търговия. за да може гроздето да бъде достъпно за всички българи.
към текста >>

Ето защо, през време на зреенето му, гроздето трябва да се постави на първо мястото в храната на човека, Нашата страна, богата с природни условия, при които се ражда отлично грозде, може да произведе толкова много от него, щото след като задоволи всичките българи, да се изнасят грамадни количества там, дето то не се ражда.
От всичките съставни части, гроздовата захар е най-ценна, защото тя е най-важна-та храна за нашето сърце — най-важния ни орган. За денонощната работа на сърцето, равна на 19,000 килограмометри, нужните му 125 големи калории се добиват от 200 — 300 гр. грозде: Всичко в гроздето е ценно, но от особена важност е изобилната слънчева енергия, която се съдържа в него, както и във всички плодове и зеленчуци. Защото същността на всяка храна е слънчевата енергия, която, именно, подържа живота. Затова гроздето, както и плодовете, са истинска слънчева храна за човека. Ето защо, през време на зреенето му, гроздето трябва да се постави на първо мястото в храната на човека, Нашата страна, богата с природни условия, при които се ражда отлично грозде, може да произведе толкова много от него, щото след като задоволи всичките българи, да се изнасят грамадни количества там, дето то не се ражда. Обаче, днес гроздето е още недостатъчно и за голяма част от народа то е лукс и недостъпно, макар че в производителните центрове то се продава на безценица и се превръща във вино и спирт. Това се дължи на неуредения вътрешен пазар. Нужно е да се засадят с десертни лозя всички подходящи места, да се уреди правилно вътрешната търговия. за да може гроздето да бъде достъпно за всички българи. Гроздето като храна е най-полезно в естествения си пресен вид.
към текста >>

Знае ли човек!
Въртя го, стиска, стана веднъж бай Миньо ще върви в града. Нощес сънувал лош сън, разбойници го обрали, мир си не намерил до сутринта. Защо ще ги държи в къщата си? Виж, че се запалила плевнята му, от там и къщата му. И паричките могат да идат. Знае ли човек! Всичко става! Че не бяха и малко! Бай Миньо сам ги знаеше. Какво да прави? На сигурно място трябва да ги занесе.
към текста >>

Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в банката отиде.
Свят, плъпнал за пари, под дърво и камък ги търсят, дръж ги на възел ! Не рачи!.. Свърши се сънят. Върти се на ляво, върти се на дясно, паричките му все пред очите. А, а — ще му ги вземат. Търпя, търпя, горкият човек, та стана един ден, след два месеца, запъти се към града, в банката отиде. — Къде? — пита го Миньовица. — Трай си жена, — ще ида да си прибера имането, тая работа не става тъй, да ми е мирна главата, под моя по-крив да бъдат те. Но там му отговорили: „Не можем сега. Най-малко шест месеца след внасянето.
към текста >>

И цели шест месеца живя горкият човек, като на тръне, на парила.
Мир няма. Защо му отказаха? Защо не ги дават? Не е чиста работата . . . И цели шест месеца живя горкият човек, като на тръне, на парила. Виждаха го да броди от село до града, през ден, като загубен. Ще обиколи край банката, пита, разпитва за нея, как вървят работите, вземе си вестник, дано нещо там го успокои. Върне се вечер грохнал, остарял без време, загрижен, ял-недоял, или ще заспи като ударен, или ще будува цяла нощ по двора. „Имане е това, бе хора, не е шега, цел живот пара по пара съм ги сбрал, де да знаеш, виж, че и тази банка, като оная, рече един ден: „Нямаме, не плащаме“, — мисли си бай Миньо и сълзи капят от очите му. Плаче за парите си, събрани с труд и мъка.
към текста >>

Сметне ли се вегетарианството за крайна цел, човек изпада в застой, замръзва на едно място.
който постоянно расте и се развива. Какъв живот може да бъде наистина онзи, който стои на едно място и не проявява признаци на растеж и разширение външно вътрешно и в мирогледа. Тогава се канонизира всичко, механизира се и хората заживяват в рамки — изгубват свободата си. А днес иде епоха на съзнателен, свободен живот съобразно законите на живата природа. Вегетарианството е едно стъпало към духовен растеж и духовен живот, след което следван редица още други. Сметне ли се вегетарианството за крайна цел, човек изпада в застой, замръзва на едно място. Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него. Те са виждали и знаели неговата дълбочина, затова са се добрали до много неизвестни до тяхно време неща, разкрили са много тайни, разрешили са много загадки. Затова са пригодили живота си съобразно законите на природата. Един от тия закони е вегетарианството и плодоядството. Питагор е бил голям учи тел, който е знаял, че за да расте и се развива човек духов но, трябва да води природосъобразен живот.
към текста >>

Питагор е бил голям учи тел, който е знаял, че за да расте и се развива човек духов но, трябва да води природосъобразен живот.
Сметне ли се вегетарианството за крайна цел, човек изпада в застой, замръзва на едно място. Първите вегетарианци, за каквито се смятат Питагор, Овидий Порфирий и др., са разбирали живота малко по-другояче, отколкото днес хората с ограничени материалистични възгледи гледат на него. Те са виждали и знаели неговата дълбочина, затова са се добрали до много неизвестни до тяхно време неща, разкрили са много тайни, разрешили са много загадки. Затова са пригодили живота си съобразно законите на природата. Един от тия закони е вегетарианството и плодоядството. Питагор е бил голям учи тел, който е знаял, че за да расте и се развива човек духов но, трябва да води природосъобразен живот. Това именно, е най-главната задача на един Учител на човечеството — да покаже пътя към възход, към пра вилно развитие. След това говори Йордан Ковачев, адвокат, писател и поет от Пловдив. С изящни фрази и красиви поетични форми той поздрави конгреса и говори на тема: „Богатство и бедност“. Явленията в живота имат дълбоки причини. И за да се подобрят резултатите, ще трябва да се подобрят първом причините.
към текста >>

Когато хората станат човеци когато а човека се събуди Божественото, когато човек заживее с цялото си същество в Любовта, много естествено, тогава анормалностите ще изчезнат.
След това говори Йордан Ковачев, адвокат, писател и поет от Пловдив. С изящни фрази и красиви поетични форми той поздрави конгреса и говори на тема: „Богатство и бедност“. Явленията в живота имат дълбоки причини. И за да се подобрят резултатите, ще трябва да се подобрят първом причините. Всичко друго е палиативен и на празно губене на време и енергия. Когато хората станат човеци когато а човека се събуди Божественото, когато човек заживее с цялото си същество в Любовта, много естествено, тогава анормалностите ще изчезнат. Но нека се има още едно нещо пред вид, че тук на земята, не всички хора са на еднаква степен на развитие, а освен това в живота на човека се намесват много космични сили. След това говори П. Димков: „Природосъобразен живот“. Това беше сказка, която внесе малко повече духовен елемент и накара слушателите да се за мислят по дълбоко за живота, за човека, за смисъл в живота и пр Говори също Ем. Емануилов за кооперацията.
към текста >>

Но нека се има още едно нещо пред вид, че тук на земята, не всички хора са на еднаква степен на развитие, а освен това в живота на човека се намесват много космични сили.
С изящни фрази и красиви поетични форми той поздрави конгреса и говори на тема: „Богатство и бедност“. Явленията в живота имат дълбоки причини. И за да се подобрят резултатите, ще трябва да се подобрят първом причините. Всичко друго е палиативен и на празно губене на време и енергия. Когато хората станат човеци когато а човека се събуди Божественото, когато човек заживее с цялото си същество в Любовта, много естествено, тогава анормалностите ще изчезнат. Но нека се има още едно нещо пред вид, че тук на земята, не всички хора са на еднаква степен на развитие, а освен това в живота на човека се намесват много космични сили. След това говори П. Димков: „Природосъобразен живот“. Това беше сказка, която внесе малко повече духовен елемент и накара слушателите да се за мислят по дълбоко за живота, за човека, за смисъл в живота и пр Говори също Ем. Емануилов за кооперацията. Той отдаде голямо значение на нея.
към текста >>

Това беше сказка, която внесе малко повече духовен елемент и накара слушателите да се за мислят по дълбоко за живота, за човека, за смисъл в живота и пр Говори също Ем.
Всичко друго е палиативен и на празно губене на време и енергия. Когато хората станат човеци когато а човека се събуди Божественото, когато човек заживее с цялото си същество в Любовта, много естествено, тогава анормалностите ще изчезнат. Но нека се има още едно нещо пред вид, че тук на земята, не всички хора са на еднаква степен на развитие, а освен това в живота на човека се намесват много космични сили. След това говори П. Димков: „Природосъобразен живот“. Това беше сказка, която внесе малко повече духовен елемент и накара слушателите да се за мислят по дълбоко за живота, за човека, за смисъл в живота и пр Говори също Ем. Емануилов за кооперацията. Той отдаде голямо значение на нея. Безспорно, че днес за днес, кооперативна та система за разпределяне на благата, за обединяване на сили е най-нова и по съвършена. Обаче тя има да придобива, да еволюира още, докато един ден се домогне до най-съвършената форма, да достигне до оная идеална форма, която първите християни приложиха, макар и да бяха поставени при най-неблагоприятни и противоречиви условия на времето си сравнително с днешните — именно, комуните, братските за други. Следователно, кооперацията е преход към нещо по-високо, по-съвършено.
към текста >>

Докато Божественото в човека не се събуди, докато той не стане истински носител на свещения огън, докато не стане жив олтар на Твореца, той е далеч още от ония съвършен ни форми, които понякога се явяват в душата му като мечти.
Обаче тя има да придобива, да еволюира още, докато един ден се домогне до най-съвършената форма, да достигне до оная идеална форма, която първите християни приложиха, макар и да бяха поставени при най-неблагоприятни и противоречиви условия на времето си сравнително с днешните — именно, комуните, братските за други. Следователно, кооперацията е преход към нещо по-високо, по-съвършено. Но за това ново по-съвършено нещо са необходими нови хора, готови души, в които да гори пламъка на великата любов и в които да е изгоряло напълно користолюбието. Необходими си човеци — братя, с високо съзнание и ясен план за една бъдеща дейност, която да послужи за модел и посока на новото общество, което сега се формира и ражда. Без тия условия не може да очакваме успех, било за общество, кооперация, или задруга. Докато Божественото в човека не се събуди, докато той не стане истински носител на свещения огън, докато не стане жив олтар на Твореца, той е далеч още от ония съвършен ни форми, които понякога се явяват в душата му като мечти. Кооперацията е допринесла много за културното повдигане на страната и има поле за успешна работа и дейност. Но успяват само ония кооперации, в които са попаднали съзнателни и честни кооператори. За кооперацията и още повече за по-съвършената й форма — задругата (комуната) трябват съвършени човеци — братя, в които Христос е възкръснал, в които е пробудено висшето съзнание. Без тия наглед елементарни условия, не може да се създаде едно движение, което претендира да донесе спасение на страждущото човечество Държаха се още три сказки през този конгрес: .Финландия, Дания и Скандинавските страни.“ За новото възпитание“ и „Вегетарианство и красота.“ Когато зреят житата от БУЧА БЕХАР (впечатления) Една малка и стегната книжка из бита на онези, които живеят край зреещите жита. Много и хубави и учени книги имаме днес, но книги за молци на, за избранниците в живото който не им е отказвал в нищо, който свръх всичко им под нася и изящно и художествено четиво.
към текста >>

Н Хигиена на умствената дейност За сега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка.
и пр., каквито теми третират повечето разкази от подобен род, но ще намерят и скритите копнежи, мъки и радости на чистата, девствена народна душа на българина, заровени там всред буците пресни купи сено. Защото, кой, който е имал що годе досега с нашия селянин, не е виждал копнежа му към светлина, към знание, вярата му, проста и затрогваща, в Онзи, в чийто ръце лежи живота, имота и трупа им? Но планина непосилен товар лежи на плещите им и гъста мрежа от заблуди оплита техния духовен взор и те тъпчат от люлката до гроба край зрелите жита в печална тъмнина, с инстинктивна първобитна вяра и само с малкото радост от мириса на зрелия клас. „Когато зреят житата“ с всеки свой разказ пронизва тази гъста тъмнина и досега някоя фибра на душата — буди стремеж към светлина, буди вяра в Онзи в чиито ръце лежи всичко, буди чувства на човечност, правдивост и братство. Лъчи от голямото Слънце що от години грее в България — учението на Учители — облечени в увлекателна и достъпна разказна форма, „Когато зреят житата“ слизат всред народа, за де му донесат повече светлина и радост. Н Хигиена на умствената дейност За сега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един малък опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим , че те са свързани, като скачени, със своите крайници. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетките са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, коя го служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е. правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека.
към текста >>

Когато човек е нормален, тия скачвания на клетките са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, коя го служи за проводник на мисълта.
„Когато зреят житата“ с всеки свой разказ пронизва тази гъста тъмнина и досега някоя фибра на душата — буди стремеж към светлина, буди вяра в Онзи в чиито ръце лежи всичко, буди чувства на човечност, правдивост и братство. Лъчи от голямото Слънце що от години грее в България — учението на Учители — облечени в увлекателна и достъпна разказна форма, „Когато зреят житата“ слизат всред народа, за де му донесат повече светлина и радост. Н Хигиена на умствената дейност За сега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един малък опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим , че те са свързани, като скачени, със своите крайници. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетките са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, коя го служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е. правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека. Ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявяване на човешките лични и семейни чувства, горната му, коронна част —за проявяване на човешката моралност, а страничните му области слушат за волевите проявления и инстинкти, които някой пъти действат разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини.
към текста >>

Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е.
Лъчи от голямото Слънце що от години грее в България — учението на Учители — облечени в увлекателна и достъпна разказна форма, „Когато зреят житата“ слизат всред народа, за де му донесат повече светлина и радост. Н Хигиена на умствената дейност За сега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един малък опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим , че те са свързани, като скачени, със своите крайници. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетките са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, коя го служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е. правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека. Ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявяване на човешките лични и семейни чувства, горната му, коронна част —за проявяване на човешката моралност, а страничните му области слушат за волевите проявления и инстинкти, които някой пъти действат разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва.
към текста >>

правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека.
Н Хигиена на умствената дейност За сега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един малък опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим , че те са свързани, като скачени, със своите крайници. Когато човек е нормален, тия скачвания на клетките са хармонични и чрез техните крайнини се предава мозъчната енергия, коя го служи за проводник на мисълта. Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е. правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека. Ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявяване на човешките лични и семейни чувства, горната му, коронна част —за проявяване на човешката моралност, а страничните му области слушат за волевите проявления и инстинкти, които някой пъти действат разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. (Учителя, из „В царството на живата природа“) Книжнина Светлоструй, бр.
към текста >>

В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва.
Тогава ние казваме, че човек правилно мисли и чувства, т. е. правилно се проявяват мисълта и чувстванята на човека. Ако изучим мозъка като едно цяло, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част — за проявяване на човешките лични и семейни чувства, горната му, коронна част —за проявяване на човешката моралност, а страничните му области слушат за волевите проявления и инстинкти, които някой пъти действат разрушително, когато волята не ги контролира (под „воля“ разбираме разумното, което управлява). Значи, когато всички тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действат хармонично, то умът, чувствата и волята действат хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайниците им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива прояви показва. (Учителя, из „В царството на живата природа“) Книжнина Светлоструй, бр. 5 и 6 — ред. Димитър Добрев. С младежко приложение „Валог“ и стенен календар „Златаров.“ Годишен аб. 40 лв.
към текста >>

56. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек не би постъпил несправедливо спрямо някого, ако има обич в себе си.
— Затуй, защото не е приложена Правдата между тях, а да не се приложи тя, причината е че дълбоко в душите им царува „свещения егоизъм“. Между държавите и вътре в тях съществува голямо безправие. Размирствата се дължат на безправието. Ако дипломатите в света искат мир, те трябва да приложат Правдата. Широко Правдата ще се приложи в света, когато хората приемат и култивираше в себе си всемирната любов и космичната обич. Човек не би постъпил несправедливо спрямо някого, ако има обич в себе си. Ако на нашата обществена нива ние сеем семе на бурени и тръне — бури и размирици ще пожънем. Ако обаче сеем Правда и Любов — мир ще пожънем, най-голямото благо за обществото, благоприятно условие за процъфтяване на всички добродетели и напредничави инициативи. Да приложим Правдата в живота си, за да не намери условия между нас безредието и кръвопролитието. НЕ УБИВАЙ! Ни на брата човек, ни на никое живо създание, що познава смъртта и трепери от скръб и страдание, не посягай с меч и с злоба недей го обливай, нищо живо, мой брат, нищо живо, сестра, не убива!
към текста >>

Ни на брата човек, ни на никое живо създание, що познава смъртта и трепери от скръб и страдание, не посягай с меч и с злоба недей го обливай, нищо живо, мой брат, нищо живо, сестра, не убива!
Човек не би постъпил несправедливо спрямо някого, ако има обич в себе си. Ако на нашата обществена нива ние сеем семе на бурени и тръне — бури и размирици ще пожънем. Ако обаче сеем Правда и Любов — мир ще пожънем, най-голямото благо за обществото, благоприятно условие за процъфтяване на всички добродетели и напредничави инициативи. Да приложим Правдата в живота си, за да не намери условия между нас безредието и кръвопролитието. НЕ УБИВАЙ! Ни на брата човек, ни на никое живо създание, що познава смъртта и трепери от скръб и страдание, не посягай с меч и с злоба недей го обливай, нищо живо, мой брат, нищо живо, сестра, не убива! * Че преди тоз завет посред пламък и дивно сияние да е там на Синай издълбан във велико предание, още в първия миг, от когато текат времената, той издялан е бил с огън написан в сърцата. Йордан Ковачев (Из новата му сбирка „Озарение“) П. Г. Пампоров СОЦИАЛНАТА ПРОГРАМА НА НОВОТО ОБЩЕСТВО (ПО СЛУЧАЙ ИЗБОРИТЕ) Ние живеем във време на велики преобразования. Идеите, вложени от Христа като квас, заквасват тестото; като огън, който се разгорява, все повече се разпространяват, под един или друг вид. Обаче съзнателно, доброволно, в пълнота, нито един народ още не се е опитал да приложи единствената, вечната, божествената социална програма, изложена в молитвата „Отче наш“.
към текста >>

Без свобода, човек престава да бъде човек.
Справедливост за всички! Светлина, въздух, вода, хляб за всички! „Да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята! “ Доброволно, свободно да изпълним волята Божия, да служим на Духа от Любов, по свобода. Свободата е най-висшето за Духа. Без свобода, човек престава да бъде човек. Свещена е свободата! Но за да има свобода, трябва светлина и чистота, светлина в ума и чистота в сърцето. Свободата е синтеза и всеки сам трябва да се освободи от греха и злото. „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес! “ Но за да се освободи душата и да завоюва своето велико божествено наследство, потребни са елементарни условия, екзистенц-минимум; за едно семе му са потребни топлина и светлина, за да расте А са-що и за всеки човек потребни са знания и добродетели-Срамота е днес да има гладни, голи, безработни!
към текста >>

“ Но за да се освободи душата и да завоюва своето велико божествено наследство, потребни са елементарни условия, екзистенц-минимум; за едно семе му са потребни топлина и светлина, за да расте А са-що и за всеки човек потребни са знания и добродетели-Срамота е днес да има гладни, голи, безработни!
Без свобода, човек престава да бъде човек. Свещена е свободата! Но за да има свобода, трябва светлина и чистота, светлина в ума и чистота в сърцето. Свободата е синтеза и всеки сам трябва да се освободи от греха и злото. „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес! “ Но за да се освободи душата и да завоюва своето велико божествено наследство, потребни са елементарни условия, екзистенц-минимум; за едно семе му са потребни топлина и светлина, за да расте А са-що и за всеки човек потребни са знания и добродетели-Срамота е днес да има гладни, голи, безработни! Срамота е да има неграмотни, невежи, престъпници, бедни! А за да премахнем това, което е срамотно, науката, възпитанието благата на истинската култура трябва да бъдат общодостъпни и безплатни. Повече просвета за всички. Безплатно образование и възпитание за всички до университета включително, но всеки, съобразно своите способности, да работи за цялото, а не за свои лични користни цели „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Всеобща амнистия, всеопрощение едни другиму, изправяне постоянно своите грешки и непрестанно творчество.
към текста >>

По възможност човек трябва да избягва повторението на нещата, макар че се казва, че повторението е майка на знанието Никога не повтаряйте еднообразието.
книгата „Отче наш“—Август Циешковски, която току що излезе от печат. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Сила, благородство, светлина и доброта (из неделната беседа „Сила, благородство, светлина и доброта“ – 5.12.1937 г.) Когато обикновените работи в живота се преповтарят, те стават тягостни. Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна. Тази е причината, задето любовта, т. е. думата „любов“ е станала безсъдържателна. По възможност човек трябва да избягва повторението на нещата, макар че се казва, че повторението е майка на знанието Никога не повтаряйте еднообразието. Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност. Когато любовта е еднообразна, в живота иде нещо горчиво. Сега, вие сте дошли на земята да учите музика. Музиката не се заключава само в пеенето. Да пееш само, това е проверка на музиката.
към текста >>

Това значи музикален човек.
Сега, вие сте дошли на земята да учите музика. Музиката не се заключава само в пеенето. Да пееш само, това е проверка на музиката. Музиката подразбира едновременно слушане на това, което се пее на земята и в духовния свят, между ангелите. Същевременно ти трябва да слушаш и музиката в Божествения свят, да видиш как се трансформират тия три вида музика една в друга. Това значи музикален човек. Наскоро бях на един концерт, една английска пианистка свири. Хареса ми нейното свирене. Тя има не само техника, но и разбиране. Всичко, каквото свири, изпълни го отлично. Тя има отличен ритъм.
към текста >>

Всеки човек става това, в което вярва.
Ще кажете, че е била даровита. И даровита да е, тя е използвала всички възможности. Тя е дошла до това положение само с ред упражнения и работа. Тя е вярвала в музиката. Ония. които не са станали музиканти, те не са вярвали в музиката. Всеки човек става това, в което вярва. Ако някой вярва че може да стане силен, ще стане силен; ако някой вярва, че може да стане красив, ще стане красив; ако някой вярва, че може да стане учен, ще стане учен. Временно поне човек е в състояние да стане това, което иска. Вярата е в състояние да направи от човека това, което иска. Често хората искат от Бога Той да ги направи такива, каквито искат. Това схващане е неправилно.
към текста >>

Временно поне човек е в състояние да стане това, което иска.
Тя е дошла до това положение само с ред упражнения и работа. Тя е вярвала в музиката. Ония. които не са станали музиканти, те не са вярвали в музиката. Всеки човек става това, в което вярва. Ако някой вярва че може да стане силен, ще стане силен; ако някой вярва, че може да стане красив, ще стане красив; ако някой вярва, че може да стане учен, ще стане учен. Временно поне човек е в състояние да стане това, което иска. Вярата е в състояние да направи от човека това, което иска. Често хората искат от Бога Той да ги направи такива, каквито искат. Това схващане е неправилно. Вие искате да дойде при вас някой велик художник да нарисува една много хубава картина и вие да турите името си пред нея, да кажете, че вие сте я нарисували! Има гениални музиканти, художници, писатели, които напишат нещо хубаво, издадат го, продадат го и подписват името си под своето произведение.
към текста >>

Вярата е в състояние да направи от човека това, което иска.
Тя е вярвала в музиката. Ония. които не са станали музиканти, те не са вярвали в музиката. Всеки човек става това, в което вярва. Ако някой вярва че може да стане силен, ще стане силен; ако някой вярва, че може да стане красив, ще стане красив; ако някой вярва, че може да стане учен, ще стане учен. Временно поне човек е в състояние да стане това, което иска. Вярата е в състояние да направи от човека това, което иска. Често хората искат от Бога Той да ги направи такива, каквито искат. Това схващане е неправилно. Вие искате да дойде при вас някой велик художник да нарисува една много хубава картина и вие да турите името си пред нея, да кажете, че вие сте я нарисували! Има гениални музиканти, художници, писатели, които напишат нещо хубаво, издадат го, продадат го и подписват името си под своето произведение. Те са бедни, правят това за пари.
към текста >>

Едно трябва да се знае: човек може да учи само този предмет, към който има обич.
Казвам: животът се мени всеки ден. И в природата има едно вечно разнообразие. Божиите пътища са непостижими Ако някой мисли, че всичко знае, той ще дойде до точката на замръзването. Аз ми сля за себе си, че всеки момент трябва да изучавам новото — нищо повече. Не е въпросът, че не зная, но съзнанието всеки момент се разширява и в него влизат все нови и нови неща. Едно трябва да се знае: човек може да учи само този предмет, към който има обич. Ако той не обича даден предмет, не може да го разбере. Щом не може да го разбере, той не може и да го изучава. Животът е една книга, която, ако отваряш, ти можеш да четеш всеки ден по един два листа Ако не можеш да четеш тази книга, животът ще остане за тебе непознат. Но не е въпросът само да се чете, но човек трябва да знае какво може да му се случи през деня. Като ставам сутрин, аз зная какво може да ми се случи, но въпреки това не мога да изменя онова, което може и трябва да ми се случи. Защо?
към текста >>

Но не е въпросът само да се чете, но човек трябва да знае какво може да му се случи през деня.
Не е въпросът, че не зная, но съзнанието всеки момент се разширява и в него влизат все нови и нови неща. Едно трябва да се знае: човек може да учи само този предмет, към който има обич. Ако той не обича даден предмет, не може да го разбере. Щом не може да го разбере, той не може и да го изучава. Животът е една книга, която, ако отваряш, ти можеш да четеш всеки ден по един два листа Ако не можеш да четеш тази книга, животът ще остане за тебе непознат. Но не е въпросът само да се чете, но човек трябва да знае какво може да му се случи през деня. Като ставам сутрин, аз зная какво може да ми се случи, но въпреки това не мога да изменя онова, което може и трябва да ми се случи. Защо? Защото ако го отменя, няма да имам тази опитност, която ми е определена Това нещо ми е определено за придобиване на известна опитност. Представете си, например, че имам десет лева в джоба си, които съм определил за кино. Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска да му услужа с десет лева. Аз му давам десетия лева, които имам в джоба си, макар че съжалявам, задето не мога да отида на кино.
към текста >>

Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска да му услужа с десет лева.
Животът е една книга, която, ако отваряш, ти можеш да четеш всеки ден по един два листа Ако не можеш да четеш тази книга, животът ще остане за тебе непознат. Но не е въпросът само да се чете, но човек трябва да знае какво може да му се случи през деня. Като ставам сутрин, аз зная какво може да ми се случи, но въпреки това не мога да изменя онова, което може и трябва да ми се случи. Защо? Защото ако го отменя, няма да имам тази опитност, която ми е определена Това нещо ми е определено за придобиване на известна опитност. Представете си, например, че имам десет лева в джоба си, които съм определил за кино. Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска да му услужа с десет лева. Аз му давам десетия лева, които имам в джоба си, макар че съжалявам, задето не мога да отида на кино. Аз знаех, че това щеше да ми се случи, но не можах да го избегна. Ще кажете, че мога да взема назаем от някъде десет лева Не, ако взема на заем пари, работата съвсем ще се развали. Турците казват: „Който ще свири, той трябва да си плати за свиренето.“ Ако взема десет лева на заем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка. Правилно е да дам десетте лева на бедния човек и да се откажа от отиването си на кино.
към текста >>

Правилно е да дам десетте лева на бедния човек и да се откажа от отиването си на кино.
Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска да му услужа с десет лева. Аз му давам десетия лева, които имам в джоба си, макар че съжалявам, задето не мога да отида на кино. Аз знаех, че това щеше да ми се случи, но не можах да го избегна. Ще кажете, че мога да взема назаем от някъде десет лева Не, ако взема на заем пари, работата съвсем ще се развали. Турците казват: „Който ще свири, той трябва да си плати за свиренето.“ Ако взема десет лева на заем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка. Правилно е да дам десетте лева на бедния човек и да се откажа от отиването си на кино. Какво особено ще спечеля, ако отида на кино? Аз зная какво ще има на киното. Щом дам десетте лева на бедния човек и се върна в къщи, аз зная вече какво представят на киното. Аз имам вече пред себе си целия филм. Ще кажете, че това е лесна работа.
към текста >>

Щом дам десетте лева на бедния човек и се върна в къщи, аз зная вече какво представят на киното.
Ще кажете, че мога да взема назаем от някъде десет лева Не, ако взема на заем пари, работата съвсем ще се развали. Турците казват: „Който ще свири, той трябва да си плати за свиренето.“ Ако взема десет лева на заем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка. Правилно е да дам десетте лева на бедния човек и да се откажа от отиването си на кино. Какво особено ще спечеля, ако отида на кино? Аз зная какво ще има на киното. Щом дам десетте лева на бедния човек и се върна в къщи, аз зная вече какво представят на киното. Аз имам вече пред себе си целия филм. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е само за онези, които разбират закона. Обаче за онази, които не разбират закона, десетте лева отидоха безвъзвратно, те няма вече да се върнат. Представете си, че вие се намирате в такова положение, че от невидимия свят искат да ви дадат някакво благо, но преди това искат да ви изпитат.
към текста >>

За да ви изпитат, изпращат при вас един беден човек, на когото трябва да услужите нещо.
Аз имам вече пред себе си целия филм. Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е само за онези, които разбират закона. Обаче за онази, които не разбират закона, десетте лева отидоха безвъзвратно, те няма вече да се върнат. Представете си, че вие се намирате в такова положение, че от невидимия свят искат да ви дадат някакво благо, но преди това искат да ви изпитат. За да ви изпитат, изпращат при вас един беден човек, на когото трябва да услужите нещо. Обаче, този беден човек е в същност един светия, който се е облякъл във формата на бедняк, да види доколко сте готови да му услужите. Вие се намирате пред ликвидация със своята съдба. Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма да издържите изпита си. Много примери има в това отношение от историята. Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа.
към текста >>

Обаче, този беден човек е в същност един светия, който се е облякъл във формата на бедняк, да види доколко сте готови да му услужите.
Ще кажете, че това е лесна работа. Лесна работа е само за онези, които разбират закона. Обаче за онази, които не разбират закона, десетте лева отидоха безвъзвратно, те няма вече да се върнат. Представете си, че вие се намирате в такова положение, че от невидимия свят искат да ви дадат някакво благо, но преди това искат да ви изпитат. За да ви изпитат, изпращат при вас един беден човек, на когото трябва да услужите нещо. Обаче, този беден човек е в същност един светия, който се е облякъл във формата на бедняк, да види доколко сте готови да му услужите. Вие се намирате пред ликвидация със своята съдба. Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма да издържите изпита си. Много примери има в това отношение от историята. Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа. Онези от тях, които приеха това благо, станаха велик народ.
към текста >>

Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма да издържите изпита си.
Обаче за онази, които не разбират закона, десетте лева отидоха безвъзвратно, те няма вече да се върнат. Представете си, че вие се намирате в такова положение, че от невидимия свят искат да ви дадат някакво благо, но преди това искат да ви изпитат. За да ви изпитат, изпращат при вас един беден човек, на когото трябва да услужите нещо. Обаче, този беден човек е в същност един светия, който се е облякъл във формата на бедняк, да види доколко сте готови да му услужите. Вие се намирате пред ликвидация със своята съдба. Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма да издържите изпита си. Много примери има в това отношение от историята. Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа. Онези от тях, които приеха това благо, станаха велик народ. Обаче останалите, които не оцениха благото, което Христос им носеше, две хиляди години вече се лутат из целия свят. Не само евреите постъпиха така, но и до днес всички хора, всички народи приличат на евреите в това отношение.
към текста >>

Всеки такъв човек е евреин.
Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо – да станат велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа. Онези от тях, които приеха това благо, станаха велик народ. Обаче останалите, които не оцениха благото, което Христос им носеше, две хиляди години вече се лутат из целия свят. Не само евреите постъпиха така, но и до днес всички хора, всички народи приличат на евреите в това отношение. Ето защо, ние считаме за евреи всички онези, които на оцениха и не оценяват благото, което Бог им изпраща чрез някого. Всеки такъв човек е евреин. Ако Бог изпрати при тебе един спасител и ти не го оценяваш, ти си евреин. Щом е така, цели 2000 години главата ти ще се лута и блъска по земята, докато се научиш да оценяваш, докато научиш този закон. Като научиш този закон, щом получиш някакво благословение от Господа, ще го държиш с две ръце и ще кажеш: Господи, много Ти благодаря за благото, което ми даде. Сега да оставим това на страна, защото не само евреите, но и всеки народ. който би попаднел в тяхното положение, може би щеше да постъпи като тях.
към текста >>

Светските хора казват, че Господ не съществува.
Това е Божието благословение. Когото Бог изпраща. всякога го изпраща с пълни ръце, с подаръци и благословения, а не празни ръце. Той носи своето благословение. Слънцето е далеч, но то ни носи своята светлина. Светските хора казват, че Господ не съществува. Религиозните и набожните казват, че Господ съществува, но някак си не е разположен към нас. Защо Господ не съществува и защо не е разположен спрямо нас? Бог не съществува или не е разположен спрямо хората защото между Него и своята душа те са образували голяма, гъста мъгла, която им пречи да Го виждат. Сега често ние просим от Господа. Но какво трябва да просим?
към текста >>

Не казвай, че не си даровит човек.
Когато получите едно Божие благо, вие трябва да постъпите така, както синът постъпва към баща си. Ще кажете: Много ти благодаря, татко, за голямата любов, която имаш към мене. Много се зарадвах, когато получих твоето благо. Имаш ли един малък талант, отдай му нужната цена. Имаш ли една малка дарба, отдай й нужната цена. Не казвай, че не си даровит човек. Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, — не са му дадени благоприятни условия. Като го посадите в земята, след сто години той ще стане величествен дъб. Ако имаш в себе си една малка дарба, във вид на семе, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба. Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които, като малки семенца, чакат времето на своето развитие, да се проявят като голяма дарби. Някои от вас очакват, като умрат, като отидат на другия свят, че отново да се преродят, при подобри, по-благоприятни условия.
към текста >>

В човека има вложена способност за изучаване езиците.
Всичко, каквото желаете, ще можете да го постигнете. Това няма да стане изведнъж, но постепенно. Онези, които отиват в чужди държави, като във Франция, в Германия, в Англия, без да знаят езика на дадената държава, достатъчно е да прекарат там само една година и само да слушат, те ще видят, че, по силата на един особен закон, в тях започва нещо да просветва, да се съзорява, и те започват да различават думите една от друга, започват да разбират езика. Някои се безпокоят, че не могат лесно да научат някакъв език. Ако се оставят спокойни, и работят в това направление, те няма да забележат, как езикът ще се прояви сам по себе си. В човека има вложена способност за изучаване езиците. Някои искат да бъдат религиозни. Няма защо да се силят да станат религиозни. Оставете това чувство само да се прояви, вие ще станете религиозни сами по себе си. Всеки човек по естество е религиозен. Оставете благородното в себе си да се проявява и вие ще станете религиозен.
към текста >>

Всеки човек по естество е религиозен.
Ако се оставят спокойни, и работят в това направление, те няма да забележат, как езикът ще се прояви сам по себе си. В човека има вложена способност за изучаване езиците. Някои искат да бъдат религиозни. Няма защо да се силят да станат религиозни. Оставете това чувство само да се прояви, вие ще станете религиозни сами по себе си. Всеки човек по естество е религиозен. Оставете благородното в себе си да се проявява и вие ще станете религиозен. Оставете вашите чувства и вашите мисли сами да се проявяват. Не ги стимулирайте. Щом ги стимулирате, вие сами ще се спънете. Много от страданията на хората се дължат на бързането им.
към текста >>

Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата.
Оставете вашите чувства и вашите мисли сами да се проявяват. Не ги стимулирайте. Щом ги стимулирате, вие сами ще се спънете. Много от страданията на хората се дължат на бързането им. Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят.
към текста >>

Тези неща спъват развитието на човека.
Не ги стимулирайте. Щом ги стимулирате, вие сами ще се спънете. Много от страданията на хората се дължат на бързането им. Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят. Подмладяването е закон съзнателен, а не механически.
към текста >>

Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек.
Щом ги стимулирате, вие сами ще се спънете. Много от страданията на хората се дължат на бързането им. Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят. Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите.
към текста >>

Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант.
Много от страданията на хората се дължат на бързането им. Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят. Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате.
към текста >>

Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им.
Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане. Две крайности има в живота на човека: голямо бързане и голямо отлагане на нещата. Тези неща спъват развитието на човека. Не бързай да станеш праведен човек, но не отлагай да станеш праведен човек. Не бързай да станеш музикален човек, но не отлагай да станеш музикант. Праведен човек, музикант, е този, който поставя всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка на мястото им. В Писанието е казано: Онези, които чакат Господа, ще се подмладят. Подмладяването е закон съзнателен, а не механически. Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва да знаете как да се подмладите. Като мислите, че животът е лош, вие преждевременно остарявате. Не мислете, че животът е лош.
към текста >>

Мнозина са чували за този велик човек, който вече от 30 години учи в България хората на братство и ги зове към светлия идеал на любовта.
Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади духа Следователно, силата е за духа. благородството е за душата светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце. 10-та неделна беседа от Учителя, държана на 5 дек. 1937 година 10 часа преди обед София — Изгрев Елисавета Кидалова — Белград В СТРАНАТА НА РОЗИТЕ — НА ГОСТИ У ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ (превод от руски) Учителят Дънов! Това име не може да се предаде точно на руски език*). Мнозина са чували за този велик човек, който вече от 30 години учи в България хората на братство и ги зове към светлия идеал на любовта. В нашето време, когато е тъй тежко да се живее в света и когато загива всичко, което сме обичали с нашето малко. несъвършено сърце, как радостно звучат думите на Учителя, даващи ни нови методи и пътища в живота, изсушавайки нашите сълзи и повдигайки ни на невъобразима висота, възвръщайки ни изгубените ценности, но вече в друг вид, шлифовани като елмаз и горящи с всички скъпоценни огньове на Духа! Преди две години аз се запознах с това прекрасно духовно учение, което ни обяснява, в мистическо осветление, всичките Божествени истини, и от тогава моята мечта бе да видя Учителя Дънов и да говоря с него. Тази мечта се осъществи през тази година. Тук аз искам да споделя всичко, което съм видяла и преживяла в Братството на Учителя.
към текста >>

Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки.
Според учението на Учителя, за да бъдем напълно здрави, физически и душевно, не е достатъчни само да правим разходки в природата, но трябва също така да бъдем постоянно н пряка, непосредствена връзка с нея. И затова неговите ученици са устроили така живота си, че да имат възможност винаги да общуват с природата, в тяхното поселение има винаги чист въздух, светлина и прясна изворна вода. Целият „Изгрев“ прилича на красива градина, отгдето се открива хубав изглед към планините, от които Витоша е на първо място. В центъра на поселението се намира малката бяла къщичка на Учителя, до която се издига голямо здание, в което три пъти през седмицата се държат беседи и лекции. В сряда и петък, те са само за учениците, а в неделя са за всички и тогава от София идват много хора, за да слушат Учителя. Учителят е човек с рядка красота, с дълги бели коси, между които се срещат още много черни нишки. Той е на повече от 70 години, но, въпреки това, той е удивително бодър, физически и душевно. В очите му блести ум и доброта. Във всичките си движения Учителят е мек и хармоничен. Неговото слово е музика, а неговите прекрасни малки ръце, с тънки пръсти, по казват неговата благородна природа. Това са ръце на музикант, на артист, ръце на гений.
към текста >>

Често аз се спирах изумена пред този грандиозен материал и мислех: „Как е възможно всичко това да бъде дадено само от един човек!
Мене ме удивиха до крайност разнообразните и многобройни способности на Учителя. Той е прекрасен проповедник, блестящ оратор, дълбок мислител и философ и в същото време музикант и турист. Защото Учителят не само говори, но той веднага прилага своето учение в живота и лично води своите ученици и последователи далече в планините, показвайки при това необикновена издръжливост. Дори ако някой не вярва в неговите идеи, когато види всичко това, когато види резултатите на неговото учение, не може да не се съгласи, че думите на Учителя са велика истина. Освен това, огромното количество негови беседи, оригинални и несравними с нищо друго, ни дават представа за неговия дълбок ум, за редкия му талант и велика мъдрост. Често аз се спирах изумена пред този грандиозен материал и мислех: „Как е възможно всичко това да бъде дадено само от един човек! “ При първото ми посещение на .Изгрева“, аз присъствах на неделната беседа. Големият салон беше дотолкова изпълнен с народ, че не оставаше нито едно свободно място. Между слушателите му имаше много мъже и жени, непринадлежащи към учението, но дошли от София за тази беседа. Учителят говори много тихо, и, за съжаление, аз не можах да разбера всичко, но за мене беше голяма радост да виждам как се оживява и без това живото и красиво негово лице и каква мекота, хармония и доброта лъха от него. То живееше с всяка своя черта, то говореше на душата.
към текста >>

Братството е издало книгата на Учителя „В царството на живата природа“, в която е указано в кое време на деня какво действие оказват слънчевите лъчи на човешкия организъм и по какъв начим човек може да влезе във връзка с природата, с нейните живи сили, за да бъде винаги здрав.
Освен това. Братството издава списанието „Житно Зърно“ и в-к „Братство“. Едно нещо учудва много хората, които не са достатъчно запознати с това Учение. Това е утринната гимнастика, наричана от хората на Братството „Паневритмия“, което значи висш ритъм**) Тя е свързана с музиката и с действието на сутринните слънчеви лъчи върху нервната и физическа структура на човешкия организъм, затова некой го считат за култ — „покланяне на слънцето“ — нещо езическо и странно. Фактически, това не е така. Братството е издало книгата на Учителя „В царството на живата природа“, в която е указано в кое време на деня какво действие оказват слънчевите лъчи на човешкия организъм и по какъв начим човек може да влезе във връзка с природата, с нейните живи сили, за да бъде винаги здрав. Ето защо, тия сутринни гимнастики са обосновани на здрава, реална, научна база. На една голяма поляна, обрасла с хубава трева, заобиколена с плодни дървета, се нареждат учениците в два двойни кръга — единия кръг за братята, другия за сестрите. В средата на кръга се намира оркестъра, съставен от братя и сестри, свирещи на различни инструменти. Музиката за паневритмията е дал самия Учител, а текста на песните, с които се придружават упражненията, е даден от една сестра — поетеса. Величествена е картината, когато този кръг, в който понякога има няколко стотин участващи, започне да се движи под такта на необикновената музика.
към текста >>

На края те завършват с едно упражнение, състоящо се от пеене нотите на гамата, придружено с дълбоко дишане На въпроса, който аз зададох за тази гимнастика, отговори ми се от един ученик, че, както шведската и соколска гимнастика развива мускулите на тялото, така тази гимнастика развива вътрешните нервни центрове и прави човека красив и хармоничен.
Величествена е картината, когато този кръг, в който понякога има няколко стотин участващи, започне да се движи под такта на необикновената музика. Едно от най-големите дела на Учителя, заедно с неговите лекции и резултатите, които те са дали, това е музиката и гимнастиката на Паневритмията. Нямам достатъчно думи да опиша красотата на тези движения, напълно хармониращи с музиката, но те ми се сториха като нещо подобно на плаване или хвърчене, символизирайки стремежа и повдигането към висините. Направи ми впечатление, че тези движения са комбинирани така, че цялото тяло взема участие в тях, а не само отделни органи. През време на гимнастиките Учителят се намира в кръга, и ръководи упражненията, като сам взема участие в тях. На края те завършват с едно упражнение, състоящо се от пеене нотите на гамата, придружено с дълбоко дишане На въпроса, който аз зададох за тази гимнастика, отговори ми се от един ученик, че, както шведската и соколска гимнастика развива мускулите на тялото, така тази гимнастика развива вътрешните нервни центрове и прави човека красив и хармоничен. (следва) _______________________________ *) Русите нямат звук „ъ“ („ ѫ“) и затова пишат Донов. **) Буквално „паневритмия“ значи всеобщ или космически, върховен ритъм. Това е великата, всемирна хармония на движението. Вж. статиите за „Паневритмията“ на Б. Боев в кн.
към текста >>

Когато има на трапезата варени картофи, зеленчукови консерви и малко плодове (пресни или сушени) — това е достатъчно да задоволи вкуса и глада на всеки човек.
Трябва да се повтарят тия истини години наред всеки сезон и във всички вестници да се пише, всеки ден да се повтаря по радиото, че зеленчуковите консерви не са вредни, за да свикне населението с тях. Те имат голямо здравословно и стопанско значение за България, защото не само задоволяват една голяма нужда от зеленчукова храна през зимата, но и дават работа на много хора по производството им. Те могат да се ядат съвсем сурови, само с някои прибавки (сос, лук, доматено пюре). Като салати и като гозба, която може малко да се затопли. Зеленчуковите консерви спестяват много време на домакинята и я освобождават значително от кухненското робство, в което е вкопчена от хилядолетия. Когато има на трапезата варени картофи, зеленчукови консерви и малко плодове (пресни или сушени) — това е достатъчно да задоволи вкуса и глада на всеки човек. Нека свикнем с проста храна за да бъдем по-здрави, по-полезни и по-дълголетни. В. Пашов (2) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА Древната херметична наука е стигнала до нас чрез Александрийската школа. По-голямата част от богатството на тази школа е изгорено при изгарянето на александрийската библиотека от турците. Но това, което е останало, пак е достатъчно да ни покаже величието и дълбочината на онази наука, с която са разполагали посветените на тази школа.
към текста >>

Тези принципи, така изложени в синтетична форма, образуват символичен свод, през който човек трябва да мине, за да се добере до великите тайни.
22 велики аркани или тайни, които в символична форма ни представят 22 от великите тайни на Битието, и съставят азбуката на окултната наука, т. е. абсолютните принципи и ключове, които се явяват като източник на мъдрост и сила, ако се приведат в действие от разумна воля Всеки един символ е свързан с една буква от свещената азбука, и с едно число и с определен цвят. 3. За трети източник на древния херметизъм може да ни послужи „Откровението или видението на Хермеса“, в което се предава откровението на Хермеса и срещата му с Озириса — великия Разум или великия Дух на слънцето. В тази среща му се разкриват великите тайни на Битието и тайните на човешкото битие и на човешката еволюция. 4. Според окултното предание, още от най-древни времена на Школата съществуват формулирани основните принципни на учението, които са предавани само устно от Учителя на ученика, който ги е заучавал на изуст. Тези принципи, така изложени в синтетична форма, образуват символичен свод, през който човек трябва да мине, за да се добере до великите тайни. Този свод от принципи е известен под името „Kybalion“. Значението на тази дума с течението на вековете е изгубено. Този свод от изречения е било запратено да се записва и обнародва, макар, че отделни изречения от него да са употребявани в съчиненията на различни херметични философи. Едва в началото ма 20 век 1908 г. трима посветени живущи в Америка са обнародвали част от тези изречения.
към текста >>

Но за да се добере човек до това знание необходим е ключ.
От тук ще възникнат неизчислими приспособления, образът на които е изложен по-горе. 10. Затова аз бях наречен Хермес Трисмегист (три пъти най-велик), тъй като аз притежавам познанието на трояката философия на всемира във всичката й пълнота. 11. Пълно е това. което казах за действието на слънцето. Това е прочутият Хермесов скрижал, който съдържа в себе си принципите на цялото окултно знание. Но за да се добере човек до това знание необходим е ключ. Хермесовия скрижал, както и всички херметични съчинения с така написани, че едновременно крият в себе си няколко значения — седем, или най-малко три. Тези значения със следните: 1) Метафизическо; 2) космогоническо; 3) антропогенетическо; 4) психологическо или мистическо; 5) окултно (т. е. отнасящо се към алхимия, астрология, магия); б) астрономическо и 7) Историческо (Д. Странден). На същия принцип са построени и Библията и Новия завет. ГЛАВА III.
към текста >>

Трябва да бъде човек сляп за да не види какво става по света и какво се приготовлява.
Човечеството трябва да изрече словото: да бъде светлина! и да сътвори своя собствен свят, тъй както Бог е изрекъл това слово при сътворението на вселената. Дивно и страшно време преживяваме, което може да се сравни само със зората на християнството. Чудеса на цивилизацията и гнилота; безразсъдство и копнеж; разпадане и възраждане; честност и безчестие; отчаяние и надежда. Защото както тогава, така и сега светът се пресъздава. Трябва да бъде човек сляп за да не види какво става по света и какво се приготовлява. Обществени бури вилнеят, а а вече зародишите на новия свят тук-там се показват. „Зората на свободата“ вече настава в „света на Духа“, заченат от любовта (Ода на Младостта — Мицкевич.) И светът чака ново избавление: но този път не е достатъчно само да повярваме и възлюбим възвестеното Слово, благата вест — вътре в нас; а потребно е да излезем от себе си, да приложим Словото, да бъдем изпълнители и чрез приложението да създадем новия свят. Знамето на новия свят не е революция, а еволюция, не е борба и разделение, а взаимна помощ и единение, понеже третият свят не е свят на антитеза и борба, а свят на синтеза и хармония. Всичко трябва да се обедини и оползотвори в съграждане на новия живот. (Из новоизлязлата книга „Отче наш“) КНИЖНИНА Озарение, стихове от Йордан Ковачев.
към текста >>

Природата на човека и културата — проф.
редактирано от проф. П. Бакалов. проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов, със следното съдържание: 1. Природата на човека и културата — проф. д-р Ст. Коисулов 2. Спиртът като индустриален обект — инж. хим. Йордан Чолаков. 3. Един гигант от Телдагуру — проф.
към текста >>

57. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл.
А важно е да настъпи пролетта. Защото с нея идва и една нова жизнена вълна, която залива северното полукълбо и буди за живот и развитие цялата органична природа. Тази вълна, носи и храната ни, и облеклото ни, и градивото ни за жилища, и топливото ни — тя носи с една реч всички условия за живот, без който ние отдавна бихме погинали. И тъй, в настъпването на пролетта всички вярват, защото в продължение на един само човешки живот, това събитие настъпва неизменно всяка година. Но ако някой би казал, че в живота на човечеството ще настъпи една нова епоха, една нова култура, която в сравнение със сегашната зимна цивилизация, ще прилича на пролетта; че тя ще разлее една нова вълна на живот, която носи богати условия за развитие на човечеството, мнозина биха се осъмнали. Защото цикълът на тия смени на културите е твърде голям и в сравнение с мимолетния земен живот на човека, толкова голям че дори и днешната история, която обхваща един сравнително кратък период от живота на човечеството, не може да ни даде сигурни данни за съществуването на такъв един цикъл. За тия цикли могат да знаят само същества, за които тия големи години са онова, което са за нас земните години. Само тия същества, които са преживели много такива дълги „години“, могат с увереност да твърдят, че след зимата на съвременната егоистична култура, ще настъпи една култура на пролетта, която сама носи в себе си и живот, и топлина, и храна, и светлина.. Онази космична енергия, която ще се прояви в тази нова култура, е Любовта. Последната ще действа не само като органична сила, както сега действа през пролетта, а и като духовна, психична сила. За оня богат свят от нови възможности, от нови форми, в които ще се прояви енергията на Любовта, ние можем да съдим до нейде по аналогия с онова, което настъпи в нашата епоха, след като електричеството влезе като една деятелна сила в културния живот на съвременното човечество. Както електричеството внесе сума технически улеснения в живота едно от най-удивителните измежду които е радиото, защото направи възможно предаването на човешкия говор от разстояние, както то ускори значително темпа, на живота и съкрати земните разстояния, така ще бъде и когато Любовта се прояви на земята в своите по-високи форми, преди всичко като първична енергия на душевния живот.
към текста >>

С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия.
Но това става, за да може да се пречисти организма от всички непотребни излишъци, та да станат по такъв начин пречистените тъкани добри проводници на слънчевата енергия, която приижда през пролетта. Колкото и да са обезсърчителни политическите и социални събития от последните години, колкото и упорито наточели да върви човечеството в обратна посока на тази, която сочат великите Учители на човечеството, всъщност това са последните, предпролетни конвулсии на онази култура на варварите, която достига днес своята последна, цивилизована форма. Днешната култура, зимна по естество, наистина може да се нарече култура на цивилизованите варвари. Но като всека култура на зимата, и тя е обречена да си отиде, за да стори място на идващата култура на Пролетта. Г. ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение. С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия. Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо. Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния.
към текста >>

Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение.
Колкото и да са обезсърчителни политическите и социални събития от последните години, колкото и упорито наточели да върви човечеството в обратна посока на тази, която сочат великите Учители на човечеството, всъщност това са последните, предпролетни конвулсии на онази култура на варварите, която достига днес своята последна, цивилизована форма. Днешната култура, зимна по естество, наистина може да се нарече култура на цивилизованите варвари. Но като всека култура на зимата, и тя е обречена да си отиде, за да стори място на идващата култура на Пролетта. Г. ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение. С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия. Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо. Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния. Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него.
към текста >>

При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо.
ПРОБУЖДАНЕ НА ПРОЛЕТТА Празника е ден на радост и благодарност, ден на почивка и посвещение. С измито тяло и чиста душа, човек застава пред лицето на Вечния, Животворящия. Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо. Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния. Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него. Какво по-велико и свето от това, да съзнаваш, че Той ще ти даде всичко необходимо, че още преди да го поискаш, Той знае от какво имаш нужда и ще ти го даде! Блажена, свята вяра! Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност.
към текста >>

Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него.
Човек се облича с по-хубави и чисти дрехи, с благоговение. Той благодари за всичко що има, що вижда и що среща. Той знае, че всичко чрез Бога е станало и става! При светлината на Слънцето човек вижда по-добре и разбира великия и дълбокия смисъл на всяко нещо. Душата се изпълва с любов и вяра към Вечния. Човек вижда, че Онзи, който го е създал, продължава да промисля, да се грижи за него. Какво по-велико и свето от това, да съзнаваш, че Той ще ти даде всичко необходимо, че още преди да го поискаш, Той знае от какво имаш нужда и ще ти го даде! Блажена, свята вяра! Душата ти се изпълва с вечен мир и велика благодарност. Слънцето все повече припича и все повече обайва и привлича. Под неговата светлина и топлина душата ти се разтваря, Божията благост и щедрост наумява, неговата мъдрост преговаря.
към текста >>

Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека?
И следната култура ще бъде култура на човешкия ум, нито култура на човешкото сърце, но култура на човешката душа. Човешкият ум сега се намира в един преходен свят. Онова, което постигаме с ума, е преходно. Не че не е реално, но е преходно. То ще мине като едно пособие, както пособията минават от ръце на ръце. Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат.
към текста >>

Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум.
Човешкият ум сега се намира в един преходен свят. Онова, което постигаме с ума, е преходно. Не че не е реално, но е преходно. То ще мине като едно пособие, както пособията минават от ръце на ръце. Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват.
към текста >>

Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия.
Онова, което постигаме с ума, е преходно. Не че не е реално, но е преходно. То ще мине като едно пособие, както пособията минават от ръце на ръце. Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват. Той може да възприема мислите на целия свят.
към текста >>

Много науки има още, които човек трябва да знае.
Не че не е реално, но е преходно. То ще мине като едно пособие, както пособията минават от ръце на ръце. Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някой мисли влизат в съзнанието му, некой в подсъзнанието, други в самосъзнанието и четвърти в свърхсъзнанието.
към текста >>

Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат.
Сега, след като на земята има толкова много науки, питаме, в какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някой мисли влизат в съзнанието му, некой в подсъзнанието, други в самосъзнанието и четвърти в свърхсъзнанието. Значи мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други — отрицателни.
към текста >>

Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват.
Това зависи от два фактора, а именно, от това как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависят от това, какво знае той от умствената химия и физика, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някой мисли влизат в съзнанието му, некой в подсъзнанието, други в самосъзнанието и четвърти в свърхсъзнанието. Значи мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други — отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която той може да постави на своите мисли и чувства.
към текста >>

Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която той може да постави на своите мисли и чувства.
Човек е като едно радио, следовател но, всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някой мисли влизат в съзнанието му, некой в подсъзнанието, други в самосъзнанието и четвърти в свърхсъзнанието. Значи мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други — отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която той може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: всяка мисъл, пусната в пространството, от когото и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да полудите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас да получите придобивките от него. Често хората поставят своето щастие в зависимост от други хора.
към текста >>

Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите.
Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас да получите придобивките от него. Често хората поставят своето щастие в зависимост от други хора. Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т. н. С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви дадат условия за щастието, но да ви направят щастливи, това по никой начин не може. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. За пример, на вас могат да ви донесат храна, богата, доброкачествена. Но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната? — Това ще направите вие сами. Никой ме може да дъвче храната заради вас.
към текста >>

Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, това е да спазва правилна обмяна между нещата.
Кой ще сдъвче храната? — Това ще направите вие сами. Никой ме може да дъвче храната заради вас. И като учите, никой не може да учи заради вас. Каквото вие сами учите и разберете, това остава за вас. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, това е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава, човек първо трябва да взема. Като вземеш, ще дадеш навън . Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме пред вид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел.
към текста >>

Колкото взима човек, толкова трябва да дава.
— Това ще направите вие сами. Никой ме може да дъвче храната заради вас. И като учите, никой не може да учи заради вас. Каквото вие сами учите и разберете, това остава за вас. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, това е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава, човек първо трябва да взема. Като вземеш, ще дадеш навън . Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме пред вид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел.
към текста >>

За да дава, човек първо трябва да взема.
Никой ме може да дъвче храната заради вас. И като учите, никой не може да учи заради вас. Каквото вие сами учите и разберете, това остава за вас. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, това е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава, човек първо трябва да взема. Като вземеш, ще дадеш навън . Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме пред вид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел.
към текста >>

Когато говорим за даването, ние имаме пред вид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел.
Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, това е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава, човек първо трябва да взема. Като вземеш, ще дадеш навън . Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме пред вид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще се изгориш. Въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън.
към текста >>

Иначе човек ще се задуши.
Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще се изгориш. Въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши. Не е лошото в парите, но тези пари трябва да се употребяват на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железница, от която да се ползват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Някой казва: Аз не мога да оправя света — Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране.
към текста >>

Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железница, от която да се ползват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н.
Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще се изгориш. Въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши. Не е лошото в парите, но тези пари трябва да се употребяват на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железница, от която да се ползват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Някой казва: Аз не мога да оправя света — Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятстваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Как става това?
към текста >>

Тя е създала материалния свят Светът е създаден от човека, но не от този обикновен човек, както днес го виждате, но от космическият човек, който строи.
Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени мисли, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят Светът е създаден от човека, но не от този обикновен човек, както днес го виждате, но от космическият човек, който строи. Сега от всички се изисква самообладание на мисълта. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае, в дадения случай, какъв резултат може да произведе всека мисъл. Никога не пропущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всека отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действа като киселина — руши.
към текста >>

Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае, в дадения случай, какъв резултат може да произведе всека мисъл.
В света има три вида мисли: Божествени мисли, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят Светът е създаден от човека, но не от този обикновен човек, както днес го виждате, но от космическият човек, който строи. Сега от всички се изисква самообладание на мисълта. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае, в дадения случай, какъв резултат може да произведе всека мисъл. Никога не пропущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всека отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действа като киселина — руши. Добрите мисли градят. Та въпроса не седи в това да не допускаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме.
към текста >>

Представете си, например, че вие гоните един човек да го убиете.
Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал 4 — 5 пъти, и казва, че след всека болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание, също така носи известно благо за нас. Затова Писанието казва: Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро. Представете си, например, че вие гоните един човек да го убиете. В това време, вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, избягва и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двама ви Един ден, като оздравее крака ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастията на хората зависят от неразбиране на законите, които действат в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе.
към текста >>

Няма човек в света, който да не е усещал влиянието на паразитните мисли.
— Ако той се махне, друг ще дойде. Не искайте въшките да се махнат от света. Вие трябва да имате два гребена — един гъст и един рядък и с тях да ги хванете. Казвам: съвременният живот на хората е нещастен. Това се дължи на паразитните мисли. Няма човек в света, който да не е усещал влиянието на паразитните мисли. Има паразитни мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години. Добре е човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си. Как може да ликвидира с тях? Запример, като дойде омразата в човека, той не трябва да се бори с нея. Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си.
към текста >>

Има паразитни мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години.
Не искайте въшките да се махнат от света. Вие трябва да имате два гребена — един гъст и един рядък и с тях да ги хванете. Казвам: съвременният живот на хората е нещастен. Това се дължи на паразитните мисли. Няма човек в света, който да не е усещал влиянието на паразитните мисли. Има паразитни мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години. Добре е човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си. Как може да ликвидира с тях? Запример, като дойде омразата в човека, той не трябва да се бори с нея. Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си. На мястото на омразата турете любовта.
към текста >>

Добре е човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си.
Вие трябва да имате два гребена — един гъст и един рядък и с тях да ги хванете. Казвам: съвременният живот на хората е нещастен. Това се дължи на паразитните мисли. Няма човек в света, който да не е усещал влиянието на паразитните мисли. Има паразитни мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години. Добре е човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си. Как може да ликвидира с тях? Запример, като дойде омразата в човека, той не трябва да се бори с нея. Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си. На мястото на омразата турете любовта. На мястото на някое лошо чувство, турете едно добро чувство.
към текста >>

Запример, като дойде омразата в човека, той не трябва да се бори с нея.
Това се дължи на паразитните мисли. Няма човек в света, който да не е усещал влиянието на паразитните мисли. Има паразитни мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години. Добре е човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си. Как може да ликвидира с тях? Запример, като дойде омразата в човека, той не трябва да се бори с нея. Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си. На мястото на омразата турете любовта. На мястото на някое лошо чувство, турете едно добро чувство. На мястото на една лоша постъпка турете една добра постъпка. Безлюбието се цери с любовта, безверието — с вярата, безнадеждието — с надеждата, грубостта — с милосърдието.
към текста >>

Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си.
Няма човек в света, който да не е усещал влиянието на паразитните мисли. Има паразитни мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години. Добре е човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си. Как може да ликвидира с тях? Запример, като дойде омразата в човека, той не трябва да се бори с нея. Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си. На мястото на омразата турете любовта. На мястото на някое лошо чувство, турете едно добро чувство. На мястото на една лоша постъпка турете една добра постъпка. Безлюбието се цери с любовта, безверието — с вярата, безнадеждието — с надеждата, грубостта — с милосърдието. На всичко отрицателно в себе си противопоставяйте положителното.
към текста >>

Често човек се проявява като неморален, без да иска.
На мястото на омразата турете любовта. На мястото на някое лошо чувство, турете едно добро чувство. На мястото на една лоша постъпка турете една добра постъпка. Безлюбието се цери с любовта, безверието — с вярата, безнадеждието — с надеждата, грубостта — с милосърдието. На всичко отрицателно в себе си противопоставяйте положителното. Често човек се проявява като неморален, без да иска. Той по наследство носи в себе си, било от баща си, майка си, де до си или баба си, от четири поколения насам, една лоша наследствена черта, със с която не може да се справи. Натъкне ли се на тази черта, той не е господар на себе си. Който знае законите на внушението, той може да лекува и другите хора, както и себе си. Но ако не знае тези закони, той не може да лекува нито себе си, нито другите. Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното и в положителното.
към текста >>

Запример, някой лош човек може да ти внуши мисълта да направиш на некого една пакост.
Той по наследство носи в себе си, било от баща си, майка си, де до си или баба си, от четири поколения насам, една лоша наследствена черта, със с която не може да се справи. Натъкне ли се на тази черта, той не е господар на себе си. Който знае законите на внушението, той може да лекува и другите хора, както и себе си. Но ако не знае тези закони, той не може да лекува нито себе си, нито другите. Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното и в положителното. Запример, някой лош човек може да ти внуши мисълта да направиш на некого една пакост. И ти. както седиш, ставаш и отиваш да извършиш тази пакост. Защо, за какво, сам не знаеш. Ти вършиш това под влиянието на една чужда мисъл. За тази пакост, за този скандал, който си направил, ще те поставят в затвора за четири-пет години.
към текста >>

Добрала мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света.
За тази пакост, за този скандал, който си направил, ще те поставят в затвора за четири-пет години. А мисълта която си приел, не е твоя. Какво трябва да правите в такива случаи? Като получите една лоша мисъл, веднага изпратете срещу нея една добра мисъл. Тази добра мисъл ще отиде към този, който изпраща лошата мисъл към вас и тя ще реагира върху него. Добрала мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света. Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Мислите, чувствата, които имате, това са вашите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: кажи това, кажи онова.
към текста >>

Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства.
Тази добра мисъл ще отиде към този, който изпраща лошата мисъл към вас и тя ще реагира върху него. Добрала мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света. Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Мислите, чувствата, които имате, това са вашите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: кажи това, кажи онова. По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре нещо в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владеят, контролират своята мисъл и нищо не казват.
към текста >>

Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: кажи това, кажи онова.
Добрала мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света. Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Мислите, чувствата, които имате, това са вашите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: кажи това, кажи онова. По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре нещо в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владеят, контролират своята мисъл и нищо не казват. Като видят, че не вършиш добро, те само ти нашепват: Не прави така, не е добро това, което вършиш.
към текста >>

По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън.
Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Мислите, чувствата, които имате, това са вашите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: кажи това, кажи онова. По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре нещо в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владеят, контролират своята мисъл и нищо не казват. Като видят, че не вършиш добро, те само ти нашепват: Не прави така, не е добро това, което вършиш. Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш.
към текста >>

Някой човек ги говори, но ти едва го изслушваш.
Като видят, че не вършиш добро, те само ти нашепват: Не прави така, не е добро това, което вършиш. Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаваме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ги говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно, и като си замине, кажи: Този човек ми говори много добре. Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя. Не! Търпи го.
към текста >>

Изслушай го спокойно, и като си замине, кажи: Този човек ми говори много добре.
Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаваме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ги говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно, и като си замине, кажи: Този човек ми говори много добре. Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя. Не! Търпи го. Едно трябва да знаете: когато някой дойде и ви създаде една голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност.
към текста >>

Като си замине, казваш по негов адрес: Този човек ми говори много лошо.
Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаваме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ги говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно, и като си замине, кажи: Този човек ми говори много добре. Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя. Не! Търпи го. Едно трябва да знаете: когато някой дойде и ви създаде една голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като ден и нощ. Ако спазвате този психологически закон, след всека скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех.
към текста >>

Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във физическата природа.
Учениците на Учителя казват: „Този, който е победил материята, лесно върви нагоре, а който още не е, пълзи на четири крака.“ И наистина, учениците на Учителя, независимо от възрастта си, с необикновена леснота се катереха на това непристъпно място. Те се промъкваха над пропастите също като че ли имаха крила и като че ли не бяха същества от плът и кръв. Но сам Учителят превъзхождаше всички. Аз гледах, когато той идваше на малката каменна плоскост на самия връх — той вървеше прав без тояга в ръце и с такава бързина, че ми се стори като че ли изведнъж се появи при нас. Със същата бързина, Учителят слиза и долу. Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във физическата природа. Аз забелязах, че всички ученици на Учителя обичат височините. Те са превъзходни туристи, но тяхната любов към този вид спорт е нещо повече от обикновено физическо упражнение. Височината е символ на духовното подигане. Да победим непобедимите на пръв поглед препятствия в материалната природа, това значи да победим страха, да победим тялото, което тегли хората надолу и да укрепим своя дух и воля. Това е обяснението на факта, че Учителят е избрал именно това място за утринни молитви и лекции и че неговите ученици си съперничеха в изкачването по стръмните и непристъпни скали.
към текста >>

Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека.
Това са „Езерото на чистотата“ и „Езерото на съзерцанието“. Последното е заобиколено отвсякъде с извънредно стръмни скали и отиването до него е много трудно. На другата страна на езерото, при което е разположен лагерът, е изградена от Учителя и учениците хубава чешма, направена от бели и разноцветни мраморни камъни. На скалата, която е до самата чешма, има написани мистически знаци, под които стои надписа: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вий, служители на живото, отворете сърцата си за доброто и бъдете като този извор.“ Организацията в лагера на Рилските езера беше отлична. Веднага след молитвата и лекцията на „Молитвения връх“ се слиза долу в лагера за гимнастиките на „Паневритмията“, които се извършват на голяма поляна всред лагера. Вземайки участие в гимнастиката, аз забелязах, че тя наистина е много полезна и влияе отлично на самочувствието на човека. Тя успокоява нервите, освежава мозъка, засилва мисълта и изобщо поставя организма в отлична хармония. Едно от тия упражнения представя символически разкъсване оковите на материята. Също така и всички други упражнения имат своя дълбок смисъл и произвеждат силен ефект. След гимнастиката всички се разотиват, било по палатките, било по разходки из планината, а в това време дежурните братя и сестри приготовляват обеда, който е общ. Има изградена една каменна постройка, която служи за кухня и гдето обеда се приготовлява в два големи казана.
към текста >>

— Щом това е така — казал Хермес, — дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща?
— Какво чудо е станало с мен! — възкликнал Хермес, аз не гледам вече с телесните си очи, аз виждам с очите на духа. Как е могло да стане подобно чудо? —То става затова — отговорил Озирис, защото Словото присъства в тебе. Това, което в тебе слуша, вижда, действа е самото Слово, свещения Огън, творческото Слово. — Щом това е така — казал Хермес, — дай ми да видя живота на световете, пътя на душите, откъде произхожда човек и къде се възвръща? — Да бъде според желанието ти. И тогава Хермес почувствал отново притегляне към земята, той станал тежък като камък и се спуснал подобно на аеролит, със страшна бързина и се понесъл през пространството. Спуснал се на върха на планина. Било нощ. Земята била обвита в мрак.
към текста >>

Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове?
Над нея Гения на слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум. На границите на вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.*) — Аз виждам, казал Хермес — седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото — Светлина, единния Бог, който господства посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове? — Виждаш ли — раздал се гласът на Озириса — светящия посев който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? — Това са зародишите на човешките души. Те живеят като леки облачета в царството на Сатурн, щастливи, безгрижни, но не съзнаващи своето щастие. Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера.
към текста >>

* Насища ли се окото на красота, ухото на музика, сърцето на любов, душата на добро, човекът на младост?
Да бъдеш вечно млад! * Утрото е също. И пролетта е пак. Едно след друго се менят, но пак се връщат. Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! * Насища ли се окото на красота, ухото на музика, сърцето на любов, душата на добро, човекът на младост? Ах, де е тя, птицата крилата и как за веки да я уловя? И как на нейното крило да се понеса към вечна красота и песен и любов? Ах, да бъдеш млад, да бъдеш силен, да бъдеш вечно млад! Ако някога мога да се намеря пред лицето на Твореца — Вечно Младия, и ме попита що искам, ще му кажа: „Вечна младост! “ Защото, в младостта се пее, младостта е силна, тя има око за красотата, ухо за музиката и ръка за доброто.
към текста >>

че „епохата на славянството е вече настъпила, защото светските събития се нижат с главоломна бързина и с това ускоряват акцията на целокупното славянство за доброто и напредъка на цялото човечество.“ Славяните имат в душата си идеалът за истина, правда, свобода, братство и равноправност на всички люде и народи; етиката трябва да стане основа на политиката, а не лъжата и насилието.
Соловйов Сказките бяха придружавани с музикални номера, главно песни чешки, полски, руски, български и югославски. Отлично впечатление прави новия брой на „Наша земя“ — орган на Художествената секция при Д-вото. Най-интересни са статиите: Томаш Масарик, от Владислав Савич, бивш пълномощен министър във Вашингтон, който с отлично характеризирал великият славянин Масарика, с когото лично се е познавал. „Демокрацията почива на метафизичната еднаквост на безсмъртните души, за които свободата е право на съществуване“. Следва не по-малко интересна статия: Епоха на славянството от Душан Грубич, който пише. че „епохата на славянството е вече настъпила, защото светските събития се нижат с главоломна бързина и с това ускоряват акцията на целокупното славянство за доброто и напредъка на цялото човечество.“ Славяните имат в душата си идеалът за истина, правда, свобода, братство и равноправност на всички люде и народи; етиката трябва да стане основа на политиката, а не лъжата и насилието. „Старото и новото славянство“ — от Мир. Джоржевич, опит за идеология на новото славянство. Отлична статия е също: „Духовните идеали на чехословашкия народ“ от Милан Марпанович, в която се проследяват идеите на Хус. Хелчицки, Коменски, чешките братя (потомци ма богомилите), Ян Колар, Палацки, Хавличек, Сметана и най-после Масарик, който е синтез на чешката борческа, духовна и практична природа. „Българска селянка“ — от Ева Илкова, отлична характеристика на нашата селянка.
към текста >>

Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша.
Владислав Савич, Душан Грубич и др., които са начело на славянското движение, са големи приятели на славянското сближение и духовно възраждане. СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН Разказват, че някъде в далечно царство гори Свещения огън. Това било на висока планина. Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка. Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно.
към текста >>

Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен.
СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН Разказват, че някъде в далечно царство гори Свещения огън. Това било на висока планина. Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка. Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове.
към текста >>

Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години.
Това било на висока планина. Пътя за там бил стръмен и труден, извивал през страшни скали, минавал край без дънни пропасти, където смъртта дебне на всяка крачка. Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек.
към текста >>

Тоя безсмъртен човек живее в една колиба.
Знае се, че който стигне до Свещеният огън и се огрее на него, той става безсмъртен; в сърцето му пламва огъня на най-великата любов — любов към всички хора и всичко живо, живота му се изпълва от най-голямото щастие. Там, откъдето започва най-трудният и страшен път там живее един човек: Той е стар, с побеляла коса и брада, но е сияен, лек и пъргав като юноша. Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън.
към текста >>

За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове.
Говори се, че тоя човек е ходил при Свещеният огън, грял се е на него и с безсмъртен. Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън. Един ден дошъл млад мъж при тоя мъдър човек. След като го поздравил му казал: — Аз съм най-богатия в тая страна.
към текста >>

Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек.
Тъй казва един стар човек за него: — През дните на моята младост тоя човек беше също такъв, какъвто е и сега, когато аз съм на сто години. Никой не знае неговата възраст, но знае се, че той е безсмъртен. Тоя безсмъртен човек живее в една колиба. Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън. Един ден дошъл млад мъж при тоя мъдър човек. След като го поздравил му казал: — Аз съм най-богатия в тая страна. Живея в най-големият и разкошен дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари.
към текста >>

Един ден дошъл млад мъж при тоя мъдър човек.
Храни се от плодовете на планината, каквито ражда обилно. За тоя безсмъртен човек се казва, че имал в себе си мъдростта и знания на всички векове. Казва се още, че никой не може за отиде до Свещеният огън, ако няма за ръководител и пътеводител тоя човек. Ето защо често при него идват хора. изпълнени от желанието да стигнат до Свещеният огън. Един ден дошъл млад мъж при тоя мъдър човек. След като го поздравил му казал: — Аз съм най-богатия в тая страна. Живея в най-големият и разкошен дворец; ям най-хубавите яденета, пия най-скъпите пития: имам най-много земи и най много пари. Достъпни ми са всички земни удоволствия. Но не съм доволен от живота. Всякога нещо ме тревожи, всякога нещо ми тежи.
към текста >>

При тебе дойдох като най-богат в тая страна човек.
Той гледаше младия мъж с пълни от обич очи. И му каза: — Тая светлина в душата ти, която ти е открила нов път, и тая любов в сърцето ти, която те тегли към хората, за да им помагаш — това е Свещеният огън, който вече гори в тебе. Бъди благословен! — Благодаря ти. мой Учителю. При тебе дойдох като най-богат в тая страна човек. Но бях нещастен. Тука изгубих всичко: лиших се от разкошният си палат, лиших се от хубавото ядене и питие, лиших се от просторните си земи и от многото си пари. Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия свят. И сега съм щастлив, много щастлив, най-щастливият на земята човек съм аз. И всичко това дължи на тебе, любими Учителю.
към текста >>

И сега съм щастлив, много щастлив, най-щастливият на земята човек съм аз.
мой Учителю. При тебе дойдох като най-богат в тая страна човек. Но бях нещастен. Тука изгубих всичко: лиших се от разкошният си палат, лиших се от хубавото ядене и питие, лиших се от просторните си земи и от многото си пари. Но спечелих най-голямото богатство — спечелих една велика любов, която направи да имам всички хора, де владея целия свят. И сега съм щастлив, много щастлив, най-щастливият на земята човек съм аз. И всичко това дължи на тебе, любими Учителю. Мъдрецът каза: — Отивай! Ти вече си стъпил върху пътя на живота и знаеш своето признание. Младият мъж отиде при хората. Отиде да запали и в техните сърца Свещеният огън.
към текста >>

58. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички.
Живият хляб. (из неделната беседа – 17 януари 1938 г.) * * * Страница на детето Стихотворения за деца от Д. Антонова Детско творчество Екскурзия – В. Трифонов Игри и играчки – Раймунд Гонин Дарът на феите – Невена Неделчева * * * Из науката за живота. Какво трябва да бъде възпитанието на децата – Емил Куе Страшната напаст – Н. Ч. Братска среща – Велко НОВОТО ДЕТЕ (по случай деня на детето) Новото дете е, от което ще израсне новият човек, който утре ще изгради новия свят - света на щастие и радост, на мир и любов, на красота и светлина, на свобода и простора за всички. Новото дете е, което,утре, израснало и възмъжало, ще ликвидира с лъжата и лицемерието, с жестокостта и насилието, с омраза та и подлостта, с порока и слабостта, със суеверията и със заблужденията на нашия прогнил в престъпленията си стар свят. Новото дете е, което ще тласне живота в съвсем друг път, ще му даде съвсем друг облик, ще го издигне толкова високо, ще го озари с такава светлина и красота, че миналото — това, което е днес — ще изглежда като страшни останки от живота — всеунищожителна борба — на предпотопни същества. Новото дете! То идва на земята с венец от светлина, която озарява челото му. То идва като съдия на нас, възрастните, който с укор в проницателния си поглед, ни пита: Какво направихте вий от живота?
към текста >>

Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето.
* Та, когато се завърнеш, лъч божествен да трепти в твоя взор и да превърнеш в радост майчини тъги! В. С. Недев МУЗИКАТА И НОВОТО ВЪЗПИТАНИЕ За много работи, свързани с възпитанието и образованието на младите поколения, се грижат хората днес, но най-важното са пропуснали. Възпитание и образование без музика, са непълни, не достатъчни, неспособни да създадат цялостна, хармонична, всестранно развита личност. Днешните педагози, днешните държавници, днешните ръководители на образователното дело, са останали далеч назад от правилното схващане за мястото, за ролята и значението на музиката при възпитанието и образованието на подрастващите поколения. Може би, ръководени от кривото схващане че „цигулар къща не храни“, ръководени от грубо утилитарното схващане за „ползата“ и „приложимостта на преподаваните знания, а най-вече, нека си го кажем направо, поради невежество, поради непознаване безграничната мощ и безграничните простори във възпитателното въздействие на музиката, поради непознаване, изобщо, силата на музиката, нейната творческа мощ, способността й да създава мощни творчески импулси в душата на човека, съвременните ръководители на учебното дело са оставили съвсем малко място за нея в учебната програма, и то само за вокалната музика, за пеенето. Древните гърци, както и други народи, имаха много по-правилни схващания за музиката, отколкото тия на нашите съвременници. Тогава музиката беше неразделна и най-съществена част на образованието и възпитанието, а не като сега, некаква от последно значение притурка. И това не е чудно, защото, изобщо взето, древните имаха много по-правилни схващания за живота и много по-големи успехи в създаването на един разумен, смислен, красив човешки живот. Но да оставим древните настрана. Ний трябва не сляпо да ги подражаваме, но да създадем нещо повече от тях, съобразно с изменилите се условия.
към текста >>

Който ме яде, той има живот в себе си.“ Има неща в живота, които човек трябва да желае.
_____________________________________ Идва една нова епоха за човечеството, в която начело на неговото духовно и всестранно развитие ще застанат славянските народи. Чрез славяните, имен но, ще се влее в света новата мощна струя на истинско братство, на мир, единен и е и разбирателство между народите. Чрез славяните ще бъде осъществена световната хармония. Поради това, идва време, когато напредналите души на човечеството ще се въплътят между славяните, за да дадат, чрез тях, мощен импулс на световното развитие. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Живият хляб (из неделната беседа „Живият хляб“ – 17.I.1938 г.) „Аз съм живият хляб, който в слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Има неща в живота, които човек трябва да желае. А има и неща, които той не трябва да желае. Ще кажа конкретно. Това, което отваря пътя ти, желай го. Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли. В какво седи сегашното верую на хората?
към текста >>

А при това още ред желания се явяват в човека.
За Бога хората представят велико Божествено забавление. Кой каквото иска, Бог казва: Дайте му, дайте му. Той никого не връща. Вие мислите, че това е дотегнало на Господа. Не, не е дотегнало. А при това още ред желания се явяват в човека. И той задоволява желанията на хората. Колкото по-възрастни стават хората, толкова повече желанията им се увеличават. Сега хората искат да станат възрастни, но с това заедно в тях се явяват повече желания. Бог задоволява всичките им желания, за да знаят и те как да дават на хората, на своите ближни. Да знаеш как да раздаваш, това е съвършенство.
към текста >>

Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича.
Че как е възможно това? Мъже и жени се карат, а чакат да дойде Христос да ги оправи. Някой казва: Аз обичам Христа. — Не, ти не обичаш Христа, а чувстваш Неговата любов в себе си и мислиш, че ти обичаш. Като отправя своята любов към нас, тя отпосле се връща пак към Него. Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пък към този, който не Го обича. Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него.
към текста >>

Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези възвишени, благородни мисии, които облагородяват човека.
Когато светлината влезе в мозъка, и там трябва да се трансформира, да се нагоди така, че да стане благоприятна за мислите. Защото мислите могат да растат само при специална светлина. Мислите растат в човешкия мозък така, както семената в земята. Чувствата пък растат в човешкото сърце така, както картофите в земята. Следователно, мислите растат в мозъка както семената в почвата и после узряват. Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези възвишени, благородни мисии, които облагородяват човека. Тъй, както вие сега мислите за нещата, това още не е същинска мисъл. Това е болезнено състояние. Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние. Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята.
към текста >>

Мъчно може човек да запази здравето си на земята.
Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези възвишени, благородни мисии, които облагородяват човека. Тъй, както вие сега мислите за нещата, това още не е същинска мисъл. Това е болезнено състояние. Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние. Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, той трябва да бъде много предпазлив. За да не излизаш от търпение, ти трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека. Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него.
към текста >>

Какво ли няма да дойде до главата на човека.
Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, той трябва да бъде много предпазлив. За да не излизаш от търпение, ти трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека. Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него. Този човек ще те пита: Защо пи без мое позволение? Къде се ражда противоречието сега? Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват. Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките — спор.
към текста >>

Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него.
Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, той трябва да бъде много предпазлив. За да не излизаш от търпение, ти трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека. Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него. Този човек ще те пита: Защо пи без мое позволение? Къде се ражда противоречието сега? Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват. Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките — спор. Там, дето има най-малкия спор, порядъкът е човешки.
към текста >>

Този човек ще те пита: Защо пи без мое позволение?
За да запази здравето си, той трябва да бъде много предпазлив. За да не излизаш от търпение, ти трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш, също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека. Ако някой човек има шише вода и ти пиеш от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него. Този човек ще те пита: Защо пи без мое позволение? Къде се ражда противоречието сега? Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват. Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките — спор. Там, дето има най-малкия спор, порядъкът е човешки. Щом спорът престане, там Божественото започва.
към текста >>

Човек трябва да има допирни точки в живота си.
— Няма добри хора в света, няма с кого да разбирам. — Човешко е това. Срещнеш един добър приятел — това е една допирна точка. Намериш още един добър приятел — още една допирна точка. Намериш трети приятел — още една допирна точка. Човек трябва да има допирни точки в живота си. Христос казва: .Аз съм живият хляб, който трябва да се яде. Живият хляб предава своите качества на онези, които трябва да ги възприемат. Христос определя какво нещо е живият хляб. Живият хляб е разбраното Слово. Всички констатират, че за спасението ни не ни трябва повече от това, което е писано в Евангелието.
към текста >>

Така е за да се спаси човек, не му трябва повече от това, което писано в Евангелието, но да се учи човек, това, което е писано в Евангелието, не му е достатъчно.
Христос казва: .Аз съм живият хляб, който трябва да се яде. Живият хляб предава своите качества на онези, които трябва да ги възприемат. Христос определя какво нещо е живият хляб. Живият хляб е разбраното Слово. Всички констатират, че за спасението ни не ни трябва повече от това, което е писано в Евангелието. Така е за да се спаси човек, не му трябва повече от това, което писано в Евангелието, но да се учи човек, това, което е писано в Евангелието, не му е достатъчно. Мислите ли, че лекарствата, които вземате от една аптека, са достатъчни за вас? Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот. Храна трябва на човека. Тъй щото, лекарствата са достатъчни за болните хора, да ги излекуват, не здравите, които искат да растат и да се развиват, те не са достатъчни. Храна им трябва.
към текста >>

Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот.
Христос определя какво нещо е живият хляб. Живият хляб е разбраното Слово. Всички констатират, че за спасението ни не ни трябва повече от това, което е писано в Евангелието. Така е за да се спаси човек, не му трябва повече от това, което писано в Евангелието, но да се учи човек, това, което е писано в Евангелието, не му е достатъчно. Мислите ли, че лекарствата, които вземате от една аптека, са достатъчни за вас? Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот. Храна трябва на човека. Тъй щото, лекарствата са достатъчни за болните хора, да ги излекуват, не здравите, които искат да растат и да се развиват, те не са достатъчни. Храна им трябва. Хляб е нужен за здравите хора. Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота.
към текста >>

Храна трябва на човека.
Живият хляб е разбраното Слово. Всички констатират, че за спасението ни не ни трябва повече от това, което е писано в Евангелието. Така е за да се спаси човек, не му трябва повече от това, което писано в Евангелието, но да се учи човек, това, което е писано в Евангелието, не му е достатъчно. Мислите ли, че лекарствата, които вземате от една аптека, са достатъчни за вас? Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот. Храна трябва на човека. Тъй щото, лекарствата са достатъчни за болните хора, да ги излекуват, не здравите, които искат да растат и да се развиват, те не са достатъчни. Храна им трябва. Хляб е нужен за здравите хора. Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота. Когато животът на един народ се подобрява, с това заедно се подобряват и неговите растения.
към текста >>

Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота.
Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот. Храна трябва на човека. Тъй щото, лекарствата са достатъчни за болните хора, да ги излекуват, не здравите, които искат да растат и да се развиват, те не са достатъчни. Храна им трябва. Хляб е нужен за здравите хора. Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота. Когато животът на един народ се подобрява, с това заедно се подобряват и неговите растения. Когато един народ се поквари в умствено отношение, с това заедно почват да страдат и плодовете. Та сега приложението. Слушайте всичко, но не вярвайте на всичко. Има неща, обаче, на които не може да не се вярва.
към текста >>

Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов.
Къщата ви веднага ще се върне, синовете ви ще се съберат — всичко ще се поправи. Ще кажете, че е много казано. Така е. Това може да се опита. Това е любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето от човека, това е любов. Като дойде любовта, и болният ще стане от леглото си. Като дойде любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха. Като дойде любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов.
към текста >>

Христос каза: .Отец никого не съди.“ Когато види, че някой човек прави някаква погрешка, Бог само се усмихва.
Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди. Ние сами се съдим. Христос каза: .Отец никого не съди.“ Когато види, че някой човек прави някаква погрешка, Бог само се усмихва. Като направи някаква голяма погрешка, Бог го потулва по гърба и му казва: „Няма нищо, ще се оправи.“ Понеже човек е излязъл от Бога, като направи някаква погрешка, Бог заглажда тази работа и му казва: Ще се оправи тази работа. Пак го среща. Пак направил някаква погрешка. Бог пак заглади погрешката му, потупа го по гърба и му казва: „Нищо. върви напред, ще се оправи тази работа.“ Сега хората лесно се обиждат.
към текста >>

Като направи някаква голяма погрешка, Бог го потулва по гърба и му казва: „Няма нищо, ще се оправи.“ Понеже човек е излязъл от Бога, като направи някаква погрешка, Бог заглажда тази работа и му казва: Ще се оправи тази работа.
Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди. Ние сами се съдим. Христос каза: .Отец никого не съди.“ Когато види, че някой човек прави някаква погрешка, Бог само се усмихва. Като направи някаква голяма погрешка, Бог го потулва по гърба и му казва: „Няма нищо, ще се оправи.“ Понеже човек е излязъл от Бога, като направи някаква погрешка, Бог заглажда тази работа и му казва: Ще се оправи тази работа. Пак го среща. Пак направил някаква погрешка. Бог пак заглади погрешката му, потупа го по гърба и му казва: „Нищо. върви напред, ще се оправи тази работа.“ Сега хората лесно се обиждат. Като им кажат някоя обидна дума, те веднага се засягат и казват, че никой не ги обича.
към текста >>

Човек още сега може да се освободи.
Какво ще прави с грешните? Казват някой, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта. Едните ще се освободят, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират. Човек още сега може да се освободи. Щом повярваш в любовта, веднага всичките ти страдания ще изчезнат. Преди няколко деня при мене дойде една млада жена, която ми каза: „Представете си, аз изгубих всякаква вяра в мъжа си! Досега вярвах в него, представяше ми се като някоя буболечица. Снощи не си дойде на време, закъсня четири-пет часа, кой знае къде е ходил.“ — Той беше при мен. — При тебе ли?
към текста >>

Казвам: този човек е закъснял един път само, бил е при Христа, при Бога и тя веднага се усъмнява в него.
Досега вярвах в него, представяше ми се като някоя буболечица. Снощи не си дойде на време, закъсня четири-пет часа, кой знае къде е ходил.“ — Той беше при мен. — При тебе ли? — Да, ще извиниш, аз го задържах четири часа при мене. — Тогава радвам се, че е бил при тебе. Казвам: този човек е закъснял един път само, бил е при Христа, при Бога и тя веднага се усъмнява в него. Та нима, ако той обикне друга някоя жена, не е бил пак при Бога? Че Бог е Любов. Бог казва: Твоят мъж беше при мене. Така трябва да се разсъждава. Като се запиташ, къде е ходил твоя мъж, Бог ще ти отговори: При мене беше.
към текста >>

_______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път.
Дайте свобода на вашето сърце, което носи онази вечна Божествена топлина, в която като дойде Христос, Той ще обедини всички в едно: и духът и душата, и умът, и сърцето. И всички ще запеят една нова песен. Христос казва: Идете и вие да проповядвате това учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века. 16-та неделна беседа от Учителя, държана на 17 януари 1938 год. София — Изгрев. _______________________________________ Благоприятните условия в живота отклоняват неразумния човек от неговата права посока, а разумния те подкрепят в правата посока на неговия път. Тази е единствената причина, поради която, при сегашното ви развитие, мъчнотиите са повече, отколкото благоприятните условия. Невидимият свят или разумната природа иска да ви застави да учите, както любещата майка иска да застави своите деца да учат. СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА ОТ Д. АНТОНОВА Ах, кажете вие Ах, кажете вие. грях ли съм сторила, — от кравая снощи бях полвина скрила.
към текста >>

Обаче, ако човек желае да бъде добър психолог, той трябва да прибави, че децата отдават на играта цялото си сърце, целия си ум, и че понякога те играят по-сериозно, отколкото работи възрастен човек.
казват: умра горкия! Че какво умря? Старото умира! Съблякъл старата дреха и отишъл при Баща си за нова, по хубава дреха. В. ТРИФОНОВ, София — Изгрева ИГРИ И ИГРАЧКИ ,3а децата всичко е само игра, даже и най-сериозните работи.“ Ето това, което често се казва, без съмнение с право. Обаче, ако човек желае да бъде добър психолог, той трябва да прибави, че децата отдават на играта цялото си сърце, целия си ум, и че понякога те играят по-сериозно, отколкото работи възрастен човек. От тия съображения, модерната педагогика запазва все по-голямо и по-голямо място за игра в обучението. Така, в много детски училища във Франция и други страни, учителките, чиято трудна задача изисква търпение, въображение и безгранична преданост, сега преподават, само забавлявайки: те отиват на училище, както се отива на празник, и вярвайте ми — те учат толкова, даже и повече отколкото със старите методи и техният живот е много по-приятен. За съжаление, семейният живот не винаги се разбира така добре, било поради социални обстоятелства, било поради невежеството на родителите. Но във всеки случай обществото има нещо да каже и нещо да направи. За да не е във вреда, играта трябва винаги да бъде възпитателна, а да бъде ефикасна и приятна, възпитателната игра трябва да бъде свободна: тя не трябва никога да пречи на инициативата, нито на индивидуалността на детето.
към текста >>

Не говорейки за ония игри, в които момиченцата подражават на светските маниери и стават непокорни, даже лицемерни, също като твърде големите госпожи: миролюбците знаят, колко много играта на войни и битки е вредна.
Но във всеки случай обществото има нещо да каже и нещо да направи. За да не е във вреда, играта трябва винаги да бъде възпитателна, а да бъде ефикасна и приятна, възпитателната игра трябва да бъде свободна: тя не трябва никога да пречи на инициативата, нито на индивидуалността на детето. И точно това прави метода мъчно приложим. Но, пита се, има ли игри, които наистина вредят на детето? Сигурни съществуват такива! Не говорейки за ония игри, в които момиченцата подражават на светските маниери и стават непокорни, даже лицемерни, също като твърде големите госпожи: миролюбците знаят, колко много играта на войни и битки е вредна. Деца, които играят на война, винаги рискуват да бъдат наранени или да си скъсат дрехите, но най-важният факт е, че те винаги рискуват да станат злобни, мразещи и могат да останат такива през целият си живот, а злобата и омразата са най-големите неприятели на човешкото племе. Прочие, децата никога да не играят на война. Те също никога да не получават подаръци играчки подобни на оръжия или оловни войници, понеже детето, като се сдобие с танк или револвер, няма да си въобрази нещо по-логично, отколкото да го използва в игра на война, на убийство . . . и наклонността към омраза скоро ще го обсеби.
към текста >>

Над сиромаси да се смилява, повехнало цветенце да не настъпва, живот на никого да не отнема, нито на човек, нито на животно, нито на цветенце.
Дар да има, — чуден глас небесен. — Да бъде, казала втората. От мене хубост неземна да има. — Да бъде, казала третата. От мене добро сърце да има. Над сиромаси да се смилява, повехнало цветенце да не настъпва, живот на никого да не отнема, нито на човек, нито на животно, нито на цветенце. Като запее, болните от леглото да се привдигат. Пред хубостта й лошият добър да става. И до като майката слушала, феите се навели над детенцето, целунали го и весели и засмени се изгубили от стаята. Зарадвала се майката за чудният дар, с който феите дарили детенцето й и когато мъжът й се върнал от работа, тя му разказала всичко. Той се усмихнал и много се зарадвал.
към текста >>

Разяснете им напротив, че нормалното състояние на човека, е — здравето и че болестта е — аномалия, своего рода недостатък, които може да се избегне с правилен и умерен живот.
н.“ Тия упреци могат да предизвикат у него действително съответстващите недостатъци. Ако детето е лениво и лошо се учи, опитайте се да му кажете, ако това и да би било невярно: „Е, днес си по-добре приготвил уроците си, отколкото всеки друг път. Старай се, мило дете! “ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо усърдие за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно. В никакъв случай не говорете, в присъствието на деца, за болести — с това вие всякога рискувате да ги предизвикате в тях. Разяснете им напротив, че нормалното състояние на човека, е — здравето и че болестта е — аномалия, своего рода недостатък, които може да се избегне с правилен и умерен живот. Не приучвайте децата да се страхуват от всевъзможни неприятни чувствания, — студ, горещина, дъжд, вятър и т. н. Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без ни най-малко да страда и без да се оплаква. Не разказвайте на и без това боязливите деца всякакви ужаси: загнезденият в детето страх може да се прояви по-после в твърде печална форма. Ония родители, които не възпитават сами децата си, длъжни са да избират за това лица, на които могат напълно да се доверят. Не е достатъчно само възпитателят да обича децата.
към текста >>

Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без ни най-малко да страда и без да се оплаква.
Старай се, мило дете! “ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо усърдие за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно. В никакъв случай не говорете, в присъствието на деца, за болести — с това вие всякога рискувате да ги предизвикате в тях. Разяснете им напротив, че нормалното състояние на човека, е — здравето и че болестта е — аномалия, своего рода недостатък, които може да се избегне с правилен и умерен живот. Не приучвайте децата да се страхуват от всевъзможни неприятни чувствания, — студ, горещина, дъжд, вятър и т. н. Казвайте им, че човек може превъзходно да понася всичко, без ни най-малко да страда и без да се оплаква. Не разказвайте на и без това боязливите деца всякакви ужаси: загнезденият в детето страх може да се прояви по-после в твърде печална форма. Ония родители, които не възпитават сами децата си, длъжни са да избират за това лица, на които могат напълно да се доверят. Не е достатъчно само възпитателят да обича децата. —той трябва да притежава и ония качества, които вие бихте искали да развиете у детето. (следва) Емил Куе СТРАШНАТА НАПАСТ Май беше наметнал скъпата, многоцветна мантия на гората.
към текста >>

Наистина, при такава интимност и съзнание на братски дълг и отношение, човек лесно може да се подготви за настъпващото ново време на Царството Божие.
Кацна близо до нея и свря глава под крилото си в безнадеждна скръб. . . Н. Ч. Братска среща На 10 Април Бургаското братство устрои братска среща, на която присъстваха много братя и сестри от селата — Баня, Каменово, Бата, Каблешково и др. Всички бяха осенени от пламъка на свещения огън и от чувството на високия идеал, добре схванали важността на този акт. Вечерята мина особено задушевна. Наистина, при такава интимност и съзнание на братски дълг и отношение, човек лесно може да се подготви за настъпващото ново време на Царството Божие. Колко мило и радостно е, да съзерцаваш светлият поглед, да чувстваш душевната топлина, да си озарен от лъчите на духа на братята си! Така сплотени духовните сили в общ стремеж, неминуемо потичат светлинните енергии, които обновяват душата и мисълта. Велко
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Космическият ритмус в живота на земята и човека (продължение от бр.
БРАТСТВО Седмичник за братски живот Брой 225 - год. XI. Севлиево, 2 октомври 1938 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Борба за мир – С. К. Космическият ритмус в живота на земята и човека (продължение от бр. 224 – X год.) – Влад Пашов Орел. (стих.) – Д. Антонова. Словото на Учителя. Просете, търсете, хлопайте! (из неделната беседа – 4 септември 1938 г.) Благ дъждец.
към текста >>

КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА От това гледище, цялата природа, която ни заобикаля, е един жив организъм, в който пулсира космичният ритмус и я изпълва с живот и разумност.
Началото е дадено. По този именно път трябва да продължи международният живот. Насилието трябва да бъде изключено. И ние пожелаваме на днешните народи и на техните управници: повече търпение, повече мъдрост, и по-голяма готовност за жертви, за да могат по мирен начин да се премахнато несправедливостите и така да се осигури за всички върхов но то благо за мира. С. Л. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА От това гледище, цялата природа, която ни заобикаля, е един жив организъм, в който пулсира космичният ритмус и я изпълва с живот и разумност. Затова всичко в природата е на своето място, всичко си има определена цел и задача и изпълнява волята на определен орган. Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата. Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето съзнание не можем да ги схванем като оформени органи. Това, което в човека е събрано в малко място, в природата е разстлано в широка площ. И затова виждаме, че органите на природата се състоят от отделни живи същества, които изпълняват определена служба в големия организъм.
към текста >>

Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата.
Насилието трябва да бъде изключено. И ние пожелаваме на днешните народи и на техните управници: повече търпение, повече мъдрост, и по-голяма готовност за жертви, за да могат по мирен начин да се премахнато несправедливостите и така да се осигури за всички върхов но то благо за мира. С. Л. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА От това гледище, цялата природа, която ни заобикаля, е един жив организъм, в който пулсира космичният ритмус и я изпълва с живот и разумност. Затова всичко в природата е на своето място, всичко си има определена цел и задача и изпълнява волята на определен орган. Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата. Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето съзнание не можем да ги схванем като оформени органи. Това, което в човека е събрано в малко място, в природата е разстлано в широка площ. И затова виждаме, че органите на природата се състоят от отделни живи същества, които изпълняват определена служба в големия организъм. Това е, казах, благодарение на силното диференциране, което имаме в природата. Също така и човек е съставен от множество отделни същества, но благодарение на това че той не е така силно диференциран както природата, затова не схващаме органите му като отделни същества, а ги схващаме само като части, които не са още така обособени както в природата.
към текста >>

Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето съзнание не можем да ги схванем като оформени органи.
И ние пожелаваме на днешните народи и на техните управници: повече търпение, повече мъдрост, и по-голяма готовност за жертви, за да могат по мирен начин да се премахнато несправедливостите и така да се осигури за всички върхов но то благо за мира. С. Л. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА От това гледище, цялата природа, която ни заобикаля, е един жив организъм, в който пулсира космичният ритмус и я изпълва с живот и разумност. Затова всичко в природата е на своето място, всичко си има определена цел и задача и изпълнява волята на определен орган. Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата. Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето съзнание не можем да ги схванем като оформени органи. Това, което в човека е събрано в малко място, в природата е разстлано в широка площ. И затова виждаме, че органите на природата се състоят от отделни живи същества, които изпълняват определена служба в големия организъм. Това е, казах, благодарение на силното диференциране, което имаме в природата. Също така и човек е съставен от множество отделни същества, но благодарение на това че той не е така силно диференциран както природата, затова не схващаме органите му като отделни същества, а ги схващаме само като части, които не са още така обособени както в природата. Като разглеждаме природата в тази светлина, тя ще ни разкрие още по-красива и очарователна, още по мила и по близка, защото и в нея пулсира същия космичен ритмус, кой то пулсира и в нас.
към текста >>

Това, което в човека е събрано в малко място, в природата е разстлано в широка площ.
С. Л. КОСМИЧЕСКИЯТ РИТМУС В ЖИВОТА НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА От това гледище, цялата природа, която ни заобикаля, е един жив организъм, в който пулсира космичният ритмус и я изпълва с живот и разумност. Затова всичко в природата е на своето място, всичко си има определена цел и задача и изпълнява волята на определен орган. Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата. Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето съзнание не можем да ги схванем като оформени органи. Това, което в човека е събрано в малко място, в природата е разстлано в широка площ. И затова виждаме, че органите на природата се състоят от отделни живи същества, които изпълняват определена служба в големия организъм. Това е, казах, благодарение на силното диференциране, което имаме в природата. Също така и човек е съставен от множество отделни същества, но благодарение на това че той не е така силно диференциран както природата, затова не схващаме органите му като отделни същества, а ги схващаме само като части, които не са още така обособени както в природата. Като разглеждаме природата в тази светлина, тя ще ни разкрие още по-красива и очарователна, още по мила и по близка, защото и в нея пулсира същия космичен ритмус, кой то пулсира и в нас. Тогаз ние ще можем да влезем в съзнателно общение с природата, и ще се ползваме ог нейните огромни богатства и знания.
към текста >>

Също така и човек е съставен от множество отделни същества, но благодарение на това че той не е така силно диференциран както природата, затова не схващаме органите му като отделни същества, а ги схващаме само като части, които не са още така обособени както в природата.
Тъй както в човека имаме ред органи и системи, същото нещо имаме и в природата. Но докато в човека те са събрани в едно малко място и можем да ги обгърнем, да видим тяхната обща форма, то в природата, където нещата са много диференцирани, с нашите сетива и нашето съзнание не можем да ги схванем като оформени органи. Това, което в човека е събрано в малко място, в природата е разстлано в широка площ. И затова виждаме, че органите на природата се състоят от отделни живи същества, които изпълняват определена служба в големия организъм. Това е, казах, благодарение на силното диференциране, което имаме в природата. Също така и човек е съставен от множество отделни същества, но благодарение на това че той не е така силно диференциран както природата, затова не схващаме органите му като отделни същества, а ги схващаме само като части, които не са още така обособени както в природата. Като разглеждаме природата в тази светлина, тя ще ни разкрие още по-красива и очарователна, още по мила и по близка, защото и в нея пулсира същия космичен ритмус, кой то пулсира и в нас. Тогаз ние ще можем да влезем в съзнателно общение с природата, и ще се ползваме ог нейните огромни богатства и знания. Тогаз ще видим, че всичко е живо, всичко е разумно. Всяка тревичка, всяко цветенце, изворче, поточе, река, езеро, планина, долина — това са все живи същества, органи във великия природен организъм — средоточия на различни енергии, които функционират в природата. И когато посещаваме известно място в природата, ние, макар и несъзнателно, се свързваме с енергиите, които функционират а него и със съществата, чийто външен израз се явява тази външна форма от природата.
към текста >>

Затова човек, за да може да се ползва от силите на природата, трябва да има знание, да познава силите и енергиите на всяко дадено место, за да знае какво отношение да вземе спрямо него, за да се ползва разумно.
Като разглеждаме природата в тази светлина, тя ще ни разкрие още по-красива и очарователна, още по мила и по близка, защото и в нея пулсира същия космичен ритмус, кой то пулсира и в нас. Тогаз ние ще можем да влезем в съзнателно общение с природата, и ще се ползваме ог нейните огромни богатства и знания. Тогаз ще видим, че всичко е живо, всичко е разумно. Всяка тревичка, всяко цветенце, изворче, поточе, река, езеро, планина, долина — това са все живи същества, органи във великия природен организъм — средоточия на различни енергии, които функционират в природата. И когато посещаваме известно място в природата, ние, макар и несъзнателно, се свързваме с енергиите, които функционират а него и със съществата, чийто външен израз се явява тази външна форма от природата. Затова човек, за да може да се ползва от силите на природата, трябва да има знание, да познава силите и енергиите на всяко дадено место, за да знае какво отношение да вземе спрямо него, за да се ползва разумно. Да знае в даден момент какво му е потребно и къде ще го намери в природата, за да го получи. Например не е безразлично, дали ще посетите един висок планински връх, където преобладават острите и прави линии и е покрит с камъни или една красива долина покрита с цветя и плодни дървета. На двете места действат различни сили. Докато по върховете действа електричеството, което е проява на положителния полюс на космичния ритмус, то в долините действат магнетичните сили, които са свързани с негативния полюс на космичния ритмус. Това е само общо казано — като наблюдаваме природата, ще видим че навсякъде тези два принципа се преплитат и действат съвместно — връхче и долинка се редуват и образуват цели органи и системи — полета на действие на космичните творчески сили Долините с източно и южно изложение са богати с магнетични енергии, затова ще забележим, че те са по-богати с растителност, защото магнетичната енергия е която е свързана с корените на живота.
към текста >>

Затова върховете доставят електрическа енергия за мисълта на човека Но когато човек не знае как да се справи с тази енергия, тя се явява разрушителна.
На двете места действат различни сили. Докато по върховете действа електричеството, което е проява на положителния полюс на космичния ритмус, то в долините действат магнетичните сили, които са свързани с негативния полюс на космичния ритмус. Това е само общо казано — като наблюдаваме природата, ще видим че навсякъде тези два принципа се преплитат и действат съвместно — връхче и долинка се редуват и образуват цели органи и системи — полета на действие на космичните творчески сили Долините с източно и южно изложение са богати с магнетични енергии, затова ще забележим, че те са по-богати с растителност, защото магнетичната енергия е която е свързана с корените на живота. А северните склонове на върховете и долините със западно и северно изложение са по електрични. А електричеството е свързано повече с умствения живот. Затова върховете доставят електрическа енергия за мисълта на човека Но когато човек не знае как да се справи с тази енергия, тя се явява разрушителна. Нормалния човешки живот изисква уравновесяване на двата вида енергии — на електричеството и магнетизма. Това значи да се даде правилен ход на космичния ритмус в нашия живот. За тази цел Учителя е дал паневритмията, която е метод за хармонизиране на енергиите и поставяне на човека в хармония със силите на живата природа. Също така и екскурзиите в планините са един метод за хармонизиране на силите в човешкия организъм и влизане във връзка със силите на природата и ползване от тяхното голямо богатство. Но човек трябва да знае как и къде да прави екскурзии.
към текста >>

За тази цел Учителя е дал паневритмията, която е метод за хармонизиране на енергиите и поставяне на човека в хармония със силите на живата природа.
А северните склонове на върховете и долините със западно и северно изложение са по електрични. А електричеството е свързано повече с умствения живот. Затова върховете доставят електрическа енергия за мисълта на човека Но когато човек не знае как да се справи с тази енергия, тя се явява разрушителна. Нормалния човешки живот изисква уравновесяване на двата вида енергии — на електричеството и магнетизма. Това значи да се даде правилен ход на космичния ритмус в нашия живот. За тази цел Учителя е дал паневритмията, която е метод за хармонизиране на енергиите и поставяне на човека в хармония със силите на живата природа. Също така и екскурзиите в планините са един метод за хармонизиране на силите в човешкия организъм и влизане във връзка със силите на природата и ползване от тяхното голямо богатство. Но човек трябва да знае как и къде да прави екскурзии. За различните хора. различни места са полезни за екскурзия. Като говоря за полезността, разбирам нещо специфично — защото от външната страна на екскурзията всички еднакво могат да се ползват — от въздуха, от светлината, от красивите гледки.
към текста >>

Но човек трябва да знае как и къде да прави екскурзии.
Затова върховете доставят електрическа енергия за мисълта на човека Но когато човек не знае как да се справи с тази енергия, тя се явява разрушителна. Нормалния човешки живот изисква уравновесяване на двата вида енергии — на електричеството и магнетизма. Това значи да се даде правилен ход на космичния ритмус в нашия живот. За тази цел Учителя е дал паневритмията, която е метод за хармонизиране на енергиите и поставяне на човека в хармония със силите на живата природа. Също така и екскурзиите в планините са един метод за хармонизиране на силите в човешкия организъм и влизане във връзка със силите на природата и ползване от тяхното голямо богатство. Но човек трябва да знае как и къде да прави екскурзии. За различните хора. различни места са полезни за екскурзия. Като говоря за полезността, разбирам нещо специфично — защото от външната страна на екскурзията всички еднакво могат да се ползват — от въздуха, от светлината, от красивите гледки. Но от силите които действат в дадена област, едни ще се ползват повече от едно место, други — от друго место, в зависимост от темперамента си. Понеже зад всека форма на природата стоят специфични сили, затова, като дойдем в контакт с известна форма, ние влизаме вече във връзка със самите сили, които стоят зад тези форми.
към текста >>

И когато човек иска да развие в себе си известен психичен живот, да развие специфични мисли и чувства, той трябва да знае какви форми — цветя и растения да употреби за целта.
Като говоря за полезността, разбирам нещо специфично — защото от външната страна на екскурзията всички еднакво могат да се ползват — от въздуха, от светлината, от красивите гледки. Но от силите които действат в дадена област, едни ще се ползват повече от едно место, други — от друго место, в зависимост от темперамента си. Понеже зад всека форма на природата стоят специфични сили, затова, като дойдем в контакт с известна форма, ние влизаме вече във връзка със самите сили, които стоят зад тези форми. Затова е необходимо да познаваме силите свързани с различните форми или различните енергии на природата, за да се ползваме съзнателно от нейните сили. Но това е една от тайните на Природата, която тя разкрива само на онези, които са готови да сътрудничат с нея във великото космично творчество. И когато човек иска да развие в себе си известен психичен живот, да развие специфични мисли и чувства, той трябва да знае какви форми — цветя и растения да употреби за целта. Защото развиването на известни състояния, чувства и мисли в човека е в зависимост от силите които ги обуславят. Например, едно изживяване ще имате като съзерцавате едно цвете с жълтозлатист цвят, една мисъл ще пробуди той в нас; а съвсем друга мисъл и изживяване ще пробуди в нас съзерцанието на розовия или ясночервения цвят Съвсем други мисли и изживявания ще породи виолетовия цвят и т. Също така и формите на цветята имат своето значение в това отношение. И ако разбираше законите на силите и тяхното отношение към човешкия организъм, човек съзнателно може да си въздейства с тях за развиване и контролиране на специфични мисли и чувства и укрепване на волята. Това е един метод, който се практикува в окултните школи за развиване на вътрешните психични органи на човека, които ще го свържат с висшите светове.
към текста >>

Защото развиването на известни състояния, чувства и мисли в човека е в зависимост от силите които ги обуславят.
Но от силите които действат в дадена област, едни ще се ползват повече от едно место, други — от друго место, в зависимост от темперамента си. Понеже зад всека форма на природата стоят специфични сили, затова, като дойдем в контакт с известна форма, ние влизаме вече във връзка със самите сили, които стоят зад тези форми. Затова е необходимо да познаваме силите свързани с различните форми или различните енергии на природата, за да се ползваме съзнателно от нейните сили. Но това е една от тайните на Природата, която тя разкрива само на онези, които са готови да сътрудничат с нея във великото космично творчество. И когато човек иска да развие в себе си известен психичен живот, да развие специфични мисли и чувства, той трябва да знае какви форми — цветя и растения да употреби за целта. Защото развиването на известни състояния, чувства и мисли в човека е в зависимост от силите които ги обуславят. Например, едно изживяване ще имате като съзерцавате едно цвете с жълтозлатист цвят, една мисъл ще пробуди той в нас; а съвсем друга мисъл и изживяване ще пробуди в нас съзерцанието на розовия или ясночервения цвят Съвсем други мисли и изживявания ще породи виолетовия цвят и т. Също така и формите на цветята имат своето значение в това отношение. И ако разбираше законите на силите и тяхното отношение към човешкия организъм, човек съзнателно може да си въздейства с тях за развиване и контролиране на специфични мисли и чувства и укрепване на волята. Това е един метод, който се практикува в окултните школи за развиване на вътрешните психични органи на човека, които ще го свържат с висшите светове. Защото, чрез съзерцание на външната форма, човек се свързва със силите които стоят зад нея, и тя служи като храна на неговото духовно тяло, което също така е проникнато от космичния ритъм.
към текста >>

И ако разбираше законите на силите и тяхното отношение към човешкия организъм, човек съзнателно може да си въздейства с тях за развиване и контролиране на специфични мисли и чувства и укрепване на волята.
Но това е една от тайните на Природата, която тя разкрива само на онези, които са готови да сътрудничат с нея във великото космично творчество. И когато човек иска да развие в себе си известен психичен живот, да развие специфични мисли и чувства, той трябва да знае какви форми — цветя и растения да употреби за целта. Защото развиването на известни състояния, чувства и мисли в човека е в зависимост от силите които ги обуславят. Например, едно изживяване ще имате като съзерцавате едно цвете с жълтозлатист цвят, една мисъл ще пробуди той в нас; а съвсем друга мисъл и изживяване ще пробуди в нас съзерцанието на розовия или ясночервения цвят Съвсем други мисли и изживявания ще породи виолетовия цвят и т. Също така и формите на цветята имат своето значение в това отношение. И ако разбираше законите на силите и тяхното отношение към човешкия организъм, човек съзнателно може да си въздейства с тях за развиване и контролиране на специфични мисли и чувства и укрепване на волята. Това е един метод, който се практикува в окултните школи за развиване на вътрешните психични органи на човека, които ще го свържат с висшите светове. Защото, чрез съзерцание на външната форма, човек се свързва със силите които стоят зад нея, и тя служи като храна на неговото духовно тяло, което също така е проникнато от космичния ритъм. Следователно, изучавайки по чисто обективен път качествата и свойствата на различните растения, цветя и треви, ние проучваме качествата и свойствата на силите които стоят зад тях и можем да се ползваме съзнателно от тези сили, според нуждата която имаме от тях. Затова розенкройцерите са изучавали подробно свойствата на различните растения цветя и треви и са ги използвали за развиване на психичните сили и способности в себе си. Розенкройцерската традиция говори за 12 магически растения, които са свързвали с 12-те фази на космичния ритъм, 12-те зодиакални знаци, които са били мощни акумулатори на космичната енергия и пътища за влизане във връзка със силите на духовния свет — сигурна врата за влизане във връзка с висшите светове.
към текста >>

Това е един метод, който се практикува в окултните школи за развиване на вътрешните психични органи на човека, които ще го свържат с висшите светове.
И когато човек иска да развие в себе си известен психичен живот, да развие специфични мисли и чувства, той трябва да знае какви форми — цветя и растения да употреби за целта. Защото развиването на известни състояния, чувства и мисли в човека е в зависимост от силите които ги обуславят. Например, едно изживяване ще имате като съзерцавате едно цвете с жълтозлатист цвят, една мисъл ще пробуди той в нас; а съвсем друга мисъл и изживяване ще пробуди в нас съзерцанието на розовия или ясночервения цвят Съвсем други мисли и изживявания ще породи виолетовия цвят и т. Също така и формите на цветята имат своето значение в това отношение. И ако разбираше законите на силите и тяхното отношение към човешкия организъм, човек съзнателно може да си въздейства с тях за развиване и контролиране на специфични мисли и чувства и укрепване на волята. Това е един метод, който се практикува в окултните школи за развиване на вътрешните психични органи на човека, които ще го свържат с висшите светове. Защото, чрез съзерцание на външната форма, човек се свързва със силите които стоят зад нея, и тя служи като храна на неговото духовно тяло, което също така е проникнато от космичния ритъм. Следователно, изучавайки по чисто обективен път качествата и свойствата на различните растения, цветя и треви, ние проучваме качествата и свойствата на силите които стоят зад тях и можем да се ползваме съзнателно от тези сили, според нуждата която имаме от тях. Затова розенкройцерите са изучавали подробно свойствата на различните растения цветя и треви и са ги използвали за развиване на психичните сили и способности в себе си. Розенкройцерската традиция говори за 12 магически растения, които са свързвали с 12-те фази на космичния ритъм, 12-те зодиакални знаци, които са били мощни акумулатори на космичната енергия и пътища за влизане във връзка със силите на духовния свет — сигурна врата за влизане във връзка с висшите светове. Но затова си има определено време — и кога и как да се употребяват.
към текста >>

Защото, чрез съзерцание на външната форма, човек се свързва със силите които стоят зад нея, и тя служи като храна на неговото духовно тяло, което също така е проникнато от космичния ритъм.
Защото развиването на известни състояния, чувства и мисли в човека е в зависимост от силите които ги обуславят. Например, едно изживяване ще имате като съзерцавате едно цвете с жълтозлатист цвят, една мисъл ще пробуди той в нас; а съвсем друга мисъл и изживяване ще пробуди в нас съзерцанието на розовия или ясночервения цвят Съвсем други мисли и изживявания ще породи виолетовия цвят и т. Също така и формите на цветята имат своето значение в това отношение. И ако разбираше законите на силите и тяхното отношение към човешкия организъм, човек съзнателно може да си въздейства с тях за развиване и контролиране на специфични мисли и чувства и укрепване на волята. Това е един метод, който се практикува в окултните школи за развиване на вътрешните психични органи на човека, които ще го свържат с висшите светове. Защото, чрез съзерцание на външната форма, човек се свързва със силите които стоят зад нея, и тя служи като храна на неговото духовно тяло, което също така е проникнато от космичния ритъм. Следователно, изучавайки по чисто обективен път качествата и свойствата на различните растения, цветя и треви, ние проучваме качествата и свойствата на силите които стоят зад тях и можем да се ползваме съзнателно от тези сили, според нуждата която имаме от тях. Затова розенкройцерите са изучавали подробно свойствата на различните растения цветя и треви и са ги използвали за развиване на психичните сили и способности в себе си. Розенкройцерската традиция говори за 12 магически растения, които са свързвали с 12-те фази на космичния ритъм, 12-те зодиакални знаци, които са били мощни акумулатори на космичната енергия и пътища за влизане във връзка със силите на духовния свет — сигурна врата за влизане във връзка с висшите светове. Но затова си има определено време — и кога и как да се употребяват. Това е една от великите точки, която се предава от уста на ухо.
към текста >>

Защото разумното за човека не е разумно за Бога.
Обаче, незнаещият не може да скъса знаещия. Силният може-да победи слабия, но слабият не може да победи силния. Това са контрасти в живота. Сега ние не говорим за порядъка на земята. Порядъкът на земята ще си остане такъв, какъвто е. Защото разумното за човека не е разумно за Бога. И разумното за Бога е непознато за човека. Човек трябва да започне със съзнанието си. В човека има три съзнания. Той има едно съзнание на физическото поле, чрез което се запознава с материята. Друго съзнание има на силата, чрез което се запознава със силата.
към текста >>

И разумното за Бога е непознато за човека.
Силният може-да победи слабия, но слабият не може да победи силния. Това са контрасти в живота. Сега ние не говорим за порядъка на земята. Порядъкът на земята ще си остане такъв, какъвто е. Защото разумното за човека не е разумно за Бога. И разумното за Бога е непознато за човека. Човек трябва да започне със съзнанието си. В човека има три съзнания. Той има едно съзнание на физическото поле, чрез което се запознава с материята. Друго съзнание има на силата, чрез което се запознава със силата. Третото съзнание е това, чрез което се запознава с живота и с разумното в природата.
към текста >>

Човек трябва да започне със съзнанието си.
Това са контрасти в живота. Сега ние не говорим за порядъка на земята. Порядъкът на земята ще си остане такъв, какъвто е. Защото разумното за човека не е разумно за Бога. И разумното за Бога е непознато за човека. Човек трябва да започне със съзнанието си. В човека има три съзнания. Той има едно съзнание на физическото поле, чрез което се запознава с материята. Друго съзнание има на силата, чрез което се запознава със силата. Третото съзнание е това, чрез което се запознава с живота и с разумното в природата. Следователно, до тогава, докато в човека функционира само физическото съзнание, той ще има понятие за всичко онова, което става на физическия свят.
към текста >>

В човека има три съзнания.
Сега ние не говорим за порядъка на земята. Порядъкът на земята ще си остане такъв, какъвто е. Защото разумното за човека не е разумно за Бога. И разумното за Бога е непознато за човека. Човек трябва да започне със съзнанието си. В човека има три съзнания. Той има едно съзнание на физическото поле, чрез което се запознава с материята. Друго съзнание има на силата, чрез което се запознава със силата. Третото съзнание е това, чрез което се запознава с живота и с разумното в природата. Следователно, до тогава, докато в човека функционира само физическото съзнание, той ще има понятие за всичко онова, което става на физическия свят. Ако у вас не е развито духовното съзнание, тогава и силата няма да бъде позната за вас.
към текста >>

Следователно, до тогава, докато в човека функционира само физическото съзнание, той ще има понятие за всичко онова, което става на физическия свят.
Човек трябва да започне със съзнанието си. В човека има три съзнания. Той има едно съзнание на физическото поле, чрез което се запознава с материята. Друго съзнание има на силата, чрез което се запознава със силата. Третото съзнание е това, чрез което се запознава с живота и с разумното в природата. Следователно, до тогава, докато в човека функционира само физическото съзнание, той ще има понятие за всичко онова, което става на физическия свят. Ако у вас не е развито духовното съзнание, тогава и силата няма да бъде позната за вас. Вие няма да имате понятие как да използвате тази сила. Ако у вас не е развито съзнанието за живота, тогава вие няма да познавате живота. В живота се явяват големи противоречия, вследствие на различните философски идеи, които съществуват. Запример, онези хора, които живеят на север, имат едно разбиране за времето.
към текста >>

Когато някой човек казва как мисли, аз му отговарям: Твоите възгледи отговарят за северния полюс.
По някога и в умерените пояси има нужда от кожени дрехи. За да не се простудяват, те не отхвърлят кожените дрехи. В тропическите страни пък никакви кожуси не трябват. Там се обличат в съвсем тънки дрехи. Всичко това се дължи на външните условия, които диктуват на хората как трябва да мислят. Когато някой човек казва как мисли, аз му отговарям: Твоите възгледи отговарят за северния полюс. За умерените страни горе долу, а за тропическите страни съвсем не отговарят. Когато някой ми говори за тънки дрехи, питам го къде живее. Той казва, че живее в тропическите страни. — Твоето учение е за тропика. Казват за никого, че е материалист.
към текста >>

Еди кой си е божествен човек.
— Твоето учение е за тропика. Казват за никого, че е материалист. — Той е в северния полюс. Еди кой си е много духовен. — Той е в умерения пояс. Еди кой си е божествен човек. — Той живее в тропическия пояс. Често най-големите лошавини се раждат от тропическия пояс. Запример, най-отровните змии се срещат в тропическите места. В се верния пояс няма такива отровни змии. И там има зверове, но не такива, каквито в тропическите страни.
към текста >>

Същественото нещо за злото е кривото разбиране на хората Всеки човек, който не разбира Божествените закони, той лесно може да създаде злото в себе си.
Вие се чудите как е възможно злото да съществува в Божествения свят Там всички разбират последствията на злото и никога не го опитват. Когато някои същества от Божествения свят искат да опитат злото, те трябва да слязат на земята, между хората. Като слязат на земята, те питат: Има ли възможност тук да опитаме злото? Ние го познаваме само теоретически, а вие, казват, сте били големи специалист в злото. Та възгледът, който имате, че злото не съществувало в Божествения свят, трябва да се измени. Същественото нещо за злото е кривото разбиране на хората Всеки човек, който не разбира Божествените закони, той лесно може да създаде злото в себе си. Та сега мнозина от вас мислят, че като изчезне злото в света, те ще станат ангели. И да изчезне злото, вие отново ще създадете лошите ангели. Кажете ми, кое е онова, което прави плодът да изгнива? Първоначално плодът, който седи на дървото, е пресен, а после изгнива. Кажете ми: всички плодове, които цъфтят, завързват ли?
към текста >>

За да се освободите от тях, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека.
Доброто в науката, в работите на учените, седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират, всяка година излизат нови теории. Идеите на духовните хора, обаче, се коригират твърде бавно. — Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш от там. Та казвам: В живота, в науката, в религията, съществуват ред противоречия. За да се освободите от тях, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека. Първо си задайте въпроса: кое е най-хубавото в човека? Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира. Той вярва още, че има една любов в себе си, която никога не престава. Като умре и замине за другия свят, любовта и там продължава. Се га, като се интересувате от земния си живот, вие тепърва трябва да го изучавате, да разберете от какво зависи ваше то щастие на земята.
към текста >>

Първо си задайте въпроса: кое е най-хубавото в човека?
Те постоянно се коригират, всяка година излизат нови теории. Идеите на духовните хора, обаче, се коригират твърде бавно. — Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш от там. Та казвам: В живота, в науката, в религията, съществуват ред противоречия. За да се освободите от тях, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека. Първо си задайте въпроса: кое е най-хубавото в човека? Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира. Той вярва още, че има една любов в себе си, която никога не престава. Като умре и замине за другия свят, любовта и там продължава. Се га, като се интересувате от земния си живот, вие тепърва трябва да го изучавате, да разберете от какво зависи ваше то щастие на земята. Съществува един закон в света, който регулира щастието.
към текста >>

Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира.
Идеите на духовните хора, обаче, се коригират твърде бавно. — Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш от там. Та казвам: В живота, в науката, в религията, съществуват ред противоречия. За да се освободите от тях, преди всичко вие трябва да си създадете вярна идея за човека. Първо си задайте въпроса: кое е най-хубавото в човека? Най-хубавото в човека е това, че той вярва в безсмъртието, той вярва в душата, която не умира. Той вярва още, че има една любов в себе си, която никога не престава. Като умре и замине за другия свят, любовта и там продължава. Се га, като се интересувате от земния си живот, вие тепърва трябва да го изучавате, да разберете от какво зависи ваше то щастие на земята. Съществува един закон в света, който регулира щастието. Този закон казва, че Бог държи всички хора в ума си.
към текста >>

Някой казва, че по-добре е човек да бъде свободен от богатството.
Като извършват някакви погрешки хората образуват облаци в Божествения свят. Тия облаци пречат на Бога да ни виж да. Престане ли Бог да ни вижда, ние умираме вече. Като ни изгуби, Той започва навсякъде да ни търси, за да ни съживи отново. Бог вижда, че с нашите грехове ние туряме една преграда между Него и нас, поради което Неговата любов не може вече да действа в нас. Някой казва, че по-добре е човек да бъде свободен от богатството. Не, богатството в света е една възможност за хората да бъдат по-добри Следователно, можем да кажем. че богатите хора са по-добри. Това значи, че богатството им е дадено, за да станат по-добри, отколкото биха били, ако бяха сиромаси. Ако бяха сиромаси, те щяха да бъдат по-лоши, а като богати, те са станали малко по-добри Защо сиромасите са станали сиромаси? Защото, когато са били богати не са оценили богатството, вследствие на което им е взето, да видят какво значи да живеят без това богатство.
към текста >>

Във всеки човек се крие нещо хубаво, възвишено и благородно, което Бог е направил.
че богатите хора са по-добри. Това значи, че богатството им е дадено, за да станат по-добри, отколкото биха били, ако бяха сиромаси. Ако бяха сиромаси, те щяха да бъдат по-лоши, а като богати, те са станали малко по-добри Защо сиромасите са станали сиромаси? Защото, когато са били богати не са оценили богатството, вследствие на което им е взето, да видят какво значи да живеят без това богатство. Ние трябва да се върнем към светостта на живота, да имаме уважение и почитание към всички. Във всеки човек се крие нещо хубаво, възвишено и благородно, което Бог е направил. Понякога и в най-лошия човек можете да видите една отлична черта. Някой път срещате един разбойник и го чувате да казва: „Толкова грехове съм напра вил до сега, сега ще направя едно добро“. Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добро аз“. Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави.
към текста >>

Понякога и в най-лошия човек можете да видите една отлична черта.
Това значи, че богатството им е дадено, за да станат по-добри, отколкото биха били, ако бяха сиромаси. Ако бяха сиромаси, те щяха да бъдат по-лоши, а като богати, те са станали малко по-добри Защо сиромасите са станали сиромаси? Защото, когато са били богати не са оценили богатството, вследствие на което им е взето, да видят какво значи да живеят без това богатство. Ние трябва да се върнем към светостта на живота, да имаме уважение и почитание към всички. Във всеки човек се крие нещо хубаво, възвишено и благородно, което Бог е направил. Понякога и в най-лошия човек можете да видите една отлична черта. Някой път срещате един разбойник и го чувате да казва: „Толкова грехове съм напра вил до сега, сега ще направя едно добро“. Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добро аз“. Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави. Аз наричам прегрешения това, когато човек се хлъзга по мокра, мочурлива почва.
към текста >>

Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание.
Защото, когато са били богати не са оценили богатството, вследствие на което им е взето, да видят какво значи да живеят без това богатство. Ние трябва да се върнем към светостта на живота, да имаме уважение и почитание към всички. Във всеки човек се крие нещо хубаво, възвишено и благородно, което Бог е направил. Понякога и в най-лошия човек можете да видите една отлична черта. Някой път срещате един разбойник и го чувате да казва: „Толкова грехове съм напра вил до сега, сега ще направя едно добро“. Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добро аз“. Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави. Аз наричам прегрешения това, когато човек се хлъзга по мокра, мочурлива почва. Понякога човек се хлъзга и пада и по равна плоскост. Не съзнава човекът какво прави и се търкаля.
към текста >>

Аз наричам прегрешения това, когато човек се хлъзга по мокра, мочурлива почва.
Понякога и в най-лошия човек можете да видите една отлична черта. Някой път срещате един разбойник и го чувате да казва: „Толкова грехове съм напра вил до сега, сега ще направя едно добро“. Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добро аз“. Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави. Аз наричам прегрешения това, когато човек се хлъзга по мокра, мочурлива почва. Понякога човек се хлъзга и пада и по равна плоскост. Не съзнава човекът какво прави и се търкаля. Като дойде до доброто и го съзнае, оттам вече започва пра вия път. Та в живота, като дойдете до страданията, трябва да стигнете до края и оттам да започнете да излизате нагоре. Друг път няма.
към текста >>

Понякога човек се хлъзга и пада и по равна плоскост.
Някой път срещате един разбойник и го чувате да казва: „Толкова грехове съм напра вил до сега, сега ще направя едно добро“. Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добро аз“. Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави. Аз наричам прегрешения това, когато човек се хлъзга по мокра, мочурлива почва. Понякога човек се хлъзга и пада и по равна плоскост. Не съзнава човекът какво прави и се търкаля. Като дойде до доброто и го съзнае, оттам вече започва пра вия път. Та в живота, като дойдете до страданията, трябва да стигнете до края и оттам да започнете да излизате нагоре. Друг път няма. Като се хлъзнеш веднъж, ти не можеш да възлезеш нагоре, но ако се спреш тук или там, с това ти удължаваш пътя на страданията си.
към текста >>

Не съзнава човекът какво прави и се търкаля.
Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добро аз“. Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави. Аз наричам прегрешения това, когато човек се хлъзга по мокра, мочурлива почва. Понякога човек се хлъзга и пада и по равна плоскост. Не съзнава човекът какво прави и се търкаля. Като дойде до доброто и го съзнае, оттам вече започва пра вия път. Та в живота, като дойдете до страданията, трябва да стигнете до края и оттам да започнете да излизате нагоре. Друг път няма. Като се хлъзнеш веднъж, ти не можеш да възлезеш нагоре, но ако се спреш тук или там, с това ти удължаваш пътя на страданията си. Спирате ли се тук-там, вашето положение ще бъде следното: Един пътник закъснял една вечер, и понеже било много тъмно, подхлъзнал се, но успял да се хване за клоните на едно дърво.
към текста >>

Докато хората са светски, те обичат да шият, да работят, като станат духовни, те казват: Нас вече не ни трябват дрехи.
Защо да не се радваме и на скърбите и нещастията, които ни сполетяват? Нещастните хора се учат, а щастливите се забавляват. Добрите хора почиват, а лошите работят. Ако вие бяхте станали добри, щяхте да почивате И наистина, когато хората стават религиозни, те казват: „Ние завършихме нашата еволюция“. Те седят без работа. Докато хората са светски, те обичат да шият, да работят, като станат духовни, те казват: Нас вече не ни трябват дрехи. И поетът като стане духовен казва: Не искам вече да пиша. Това е криво разбиране на живота. Като станеш духовен ако си музикант, ще свириш повече, ще пееш повече. Като дойде нещастието при тебе, свири за щастието на другите хора, понеже те са щастливи заради твоето нещастие. И когато си радостен, пак свири, за да утешиш онази, които са скръбни.
към текста >>

Той беше честен човек, но пострада за своето минало.
Ето защо, ние не трябва да спорим върху въпроса, защо ни сполетяват известни нещастия. Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания са резултат на нашето минало. Ето романа на Виктор Хюго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан. Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. Той беше честен човек, но пострада за своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало. Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? — За греховете и погрешките, които си правил в миналото си.
към текста >>

И ти си честен човек, но страдаш. Защо?
Страданията, които сега имаме, се дължат на нашето минало. Настоящите ни страдания са резултат на нашето минало. Ето романа на Виктор Хюго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан. Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. Той беше честен човек, но пострада за своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало. Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? — За греховете и погрешките, които си правил в миналото си. Бъди достоен да изправиш погрешките си.
към текста >>

Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш.
Ето романа на Виктор Хюго „Клетниците“, там главният герой е Жан Валжан. Там се говори за едно малко престъпление, което направил, но което се открило след 20 години и той трябвало да понесе големи страдания за погрешката, която направил в своето минало. Той беше честен човек, но пострада за своето минало. И ти си честен човек, но страдаш. Защо? За своето минало. Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? — За греховете и погрешките, които си правил в миналото си. Бъди достоен да изправиш погрешките си. В сегашния си живот ние имаме за цел да изправим погрешките си, да развием своя ум, да развием тялото си, което Бог ни е дал, да изпълним службата, която днес ни е предоставена, но да я изпълним по честен начин. Всеки човек, като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва.
към текста >>

Всеки човек, като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва.
Ти си честен човек, но някой път те хванат за твоето минало и страдаш. Защо страдаш? — За греховете и погрешките, които си правил в миналото си. Бъди достоен да изправиш погрешките си. В сегашния си живот ние имаме за цел да изправим погрешките си, да развием своя ум, да развием тялото си, което Бог ни е дал, да изпълним службата, която днес ни е предоставена, но да я изпълним по честен начин. Всеки човек, като заминава за другия свят, да е доволен в душата си, че е изпълнил работата си както трябва. При това, не ставайте съдии едни не други. Някой паднал и се окалял. — Ама защо падна, защо направи това? — Направих го вече. — Трябваше да бъдеш по внимателен.
към текста >>

Човек, който прави погрешки, той е силен.
— Направих го вече. — Трябваше да бъдеш по внимателен. Трябваше, но не бях. — Знаеш ли колко вреда си направил? — Зная, но направих. Човек, който прави погрешки, той е силен. Но човек който изправя погрешките си, е два пъти по-силен. Следователно, за да се покаже силата на човека, ще се проявят неговите добродетели. Доброто е най-естественото положение за нас. Ако правим неестествените работи, колко повече можем да правим ония, които са съществени за нашата душа. И тъй, като деца, трябва да просим, да имаме здрави тела.
към текста >>

Но човек който изправя погрешките си, е два пъти по-силен.
— Трябваше да бъдеш по внимателен. Трябваше, но не бях. — Знаеш ли колко вреда си направил? — Зная, но направих. Човек, който прави погрешки, той е силен. Но човек който изправя погрешките си, е два пъти по-силен. Следователно, за да се покаже силата на човека, ще се проявят неговите добродетели. Доброто е най-естественото положение за нас. Ако правим неестествените работи, колко повече можем да правим ония, които са съществени за нашата душа. И тъй, като деца, трябва да просим, да имаме здрави тела. Като възрастни трябва да търсим, да имаме здрави сърца.
към текста >>

Следователно, за да се покаже силата на човека, ще се проявят неговите добродетели.
Трябваше, но не бях. — Знаеш ли колко вреда си направил? — Зная, но направих. Човек, който прави погрешки, той е силен. Но човек който изправя погрешките си, е два пъти по-силен. Следователно, за да се покаже силата на човека, ще се проявят неговите добродетели. Доброто е най-естественото положение за нас. Ако правим неестествените работи, колко повече можем да правим ония, които са съществени за нашата душа. И тъй, като деца, трябва да просим, да имаме здрави тела. Като възрастни трябва да търсим, да имаме здрави сърца. Като стари трябва да хлопаме, да имаме отличен ум, да можем с него да служим на Бога през всичките времена на нашето съществуване на земята.
към текста >>

* Ей въздуха се освежи, човек и скот се утеши: тревата пак се подмлади — изгря надежда в гърди.
БЛАГ ДЪЖДЕЦ Добре дошъл, о благ дъждец, с' крила на лекия ветрец, добре дошъл но наший край, отдавна всичко те желай! * Повехна цвят. Зла суша вред, пчелица не събира мед — пресъхнаха треви, нивя, потока спря, замря песня. — * Не раснат сочни плодове, — пропадат много трудове; — а бедните и целий свят очаква скъпотия — глад! * Но ти дойде, о блага вест, живот и радост пръсна днес: треви, поля и дървеса поглъщат твоята роса! * Ей въздуха се освежи, човек и скот се утеши: тревата пак се подмлади — изгря надежда в гърди. * Дъга в простора се яви, потока весело шуми. И птичка радостно запя — ей, знойна мъка отлетя! * Добре дошъл, добре дошъл безброй блага за вси донел, изпълни въздух с' аромат направи красен целий свят! * Усмихна се селяка мил, труда в кой себе посветил Не ще погине: Бог е жив, преблаг н много милостив! * Безценна всяка капка е, Бог в нея свойта милост вля: благословено е сал то, на време сторено добро.
към текста >>

БРАТСТВО Братството, душевното съзна ние между хората се реализира чрез Любовта, чрез пробуждането на Божия дух в човека.
Там където вечно цветята цъфтят. О, там аз искам вечно да остана, в тази земя тиха, прекрасна, добра. Там където няма сълзи и ридания, там където вечно цари любовта. Надя Ив. Саръбеева (15 г.) Свищов 1936 г. БРАТСТВО Братството, душевното съзна ние между хората се реализира чрез Любовта, чрез пробуждането на Божия дух в човека. Дето е пробудена Любовта, там е Бог и там се чувства най-добре братството, родството на душите на хората. Без съзнанието на Висшето начало, на Висшата душа. която живее във всички, е невъзможно да се мисли за братство. А науката за братството ни учи, че ние хората братя се различаваме само по степен на развитие и че във всекиго живее Великото същество. Връзката ни с това Същество, с Небесния Отец, ни подсказва, че хората сме братя и че братството е идеала, който сме призовани да реализираме.
към текста >>

Пробуденият човек разбира, че Един е, Който ни е дал живот, здраве и различни дарби, за да му се радваме и да Му служим.
Дето е пробудена Любовта, там е Бог и там се чувства най-добре братството, родството на душите на хората. Без съзнанието на Висшето начало, на Висшата душа. която живее във всички, е невъзможно да се мисли за братство. А науката за братството ни учи, че ние хората братя се различаваме само по степен на развитие и че във всекиго живее Великото същество. Връзката ни с това Същество, с Небесния Отец, ни подсказва, че хората сме братя и че братството е идеала, който сме призовани да реализираме. Пробуденият човек разбира, че Един е, Който ни е дал живот, здраве и различни дарби, за да му се радваме и да Му служим. Тогава ние любим брата си не защото или когато е заслужил, а защото Единия иска това. Този пък, който е обикнал става подчинен на Любовта и също започва да люби И тъй без край се увеличава, расте проявената Божия Любов от по-големите наши стари братя. Наистина голяма сила е Любовта! При днешния тежък и труден живот непременно трябва да се опита любовта и да се приеме нейната подкрепа и сила. Всеки, който е в затруднение, инстинктивно се смирява и обръща за помощ и подкрепа към Любовта.
към текста >>

Човек започва да се надява на това, което не се вижда, но човекът вярва и помощта идва.
Този пък, който е обикнал става подчинен на Любовта и също започва да люби И тъй без край се увеличава, расте проявената Божия Любов от по-големите наши стари братя. Наистина голяма сила е Любовта! При днешния тежък и труден живот непременно трябва да се опита любовта и да се приеме нейната подкрепа и сила. Всеки, който е в затруднение, инстинктивно се смирява и обръща за помощ и подкрепа към Любовта. Тя идва и първом облекчава душевното положение. Човек започва да се надява на това, което не се вижда, но човекът вярва и помощта идва. Винаги става така както вярваме. „Опитайте и вижте, че съм благ“, казва Господ. Когато веднъж опитаме любовта, виждаме, че от това желание за жертва нищо не сме изгуби ли и вярата ни се усилва Когато от любов към Общата, Висшата душа забравим себе си, тогава Бог се загрижва за нас. Тогава изчезват всички противоречия и безпокойства, съпътници на живеенето само за себе си. Което е вярно за отделния човек, вярно е и за група от хора, за семейство, за цяло съсловие.
към текста >>

Което е вярно за отделния човек, вярно е и за група от хора, за семейство, за цяло съсловие.
Човек започва да се надява на това, което не се вижда, но човекът вярва и помощта идва. Винаги става така както вярваме. „Опитайте и вижте, че съм благ“, казва Господ. Когато веднъж опитаме любовта, виждаме, че от това желание за жертва нищо не сме изгуби ли и вярата ни се усилва Когато от любов към Общата, Висшата душа забравим себе си, тогава Бог се загрижва за нас. Тогава изчезват всички противоречия и безпокойства, съпътници на живеенето само за себе си. Което е вярно за отделния човек, вярно е и за група от хора, за семейство, за цяло съсловие. И повече хора, събрани на едно място, могат да си помогнат, обновят и подкрепят чрез любовта. Верни са пословиците: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.“ „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Но ако хората искат само материални блага, а не помощта на Любовта, като душевна сила: кротост, търпение, смирение, доволство и благодарност; ако като езичниците искат земни блага да пият, пушат и се удоволстват, то с това надали ще станат доволни, но може да повредят и здравето си. Те ще се развратят и отдадени на завист и лукавство, повече ще се намразят. Когато преди грижата за материални блага сме успели да станем по добри, разумни и отзивчиви към бедните, към нуждите и интересите на обществото, тогава сме заели правилно становище.
към текста >>

.Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко благо слово“.
Но любовта, родена в съзнанието на братството и единството с всички хора, е единствената сила, коя то може да ни помогне. За пробудената жива любов няма нещо невъзможно. Това. което обикновено не можем да сторим, при любовта става възможно. Защото любовта е наистина сила, която прави необикновени неща, които в очите на спящите изглеждат чудеса. Любовта е особен род храна за човешката душа и извор на живот и сила! .Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко благо слово“. Без това Благо слово, Любовта, човек е вечно неспокоен — недоволен. А грижата и страха какво да яде, какво да пие и какво да облече го особено изтощават. Така може да се обясни защо днес и работниците и работодателите са особено обезпокоени при невъзможността да се помирят с колективните трудови договори. Това успокоение е невъзможно, понеже всеки мисли за себе си. На работниците, които виждат как живеят богатите (езичниците) заплатата се вижда малка.
към текста >>

Без това Благо слово, Любовта, човек е вечно неспокоен — недоволен.
За пробудената жива любов няма нещо невъзможно. Това. което обикновено не можем да сторим, при любовта става възможно. Защото любовта е наистина сила, която прави необикновени неща, които в очите на спящите изглеждат чудеса. Любовта е особен род храна за човешката душа и извор на живот и сила! .Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко благо слово“. Без това Благо слово, Любовта, човек е вечно неспокоен — недоволен. А грижата и страха какво да яде, какво да пие и какво да облече го особено изтощават. Така може да се обясни защо днес и работниците и работодателите са особено обезпокоени при невъзможността да се помирят с колективните трудови договори. Това успокоение е невъзможно, понеже всеки мисли за себе си. На работниците, които виждат как живеят богатите (езичниците) заплатата се вижда малка. А работодателите, на които се иска да печелят като лихварите (езичници) печалбата се вижда малка.
към текста >>

Защото не всякога нуждата кара човека да роптае, а в повечето случаи несъзнанието, безлюбието и подражанието на езичниците.
Ако той сподели своята добра надница от 60 — 80 лева с един безработен и двамата работят по 8 часа, този работодател е постъпил по любов. Ако работодателя има право да работи според закона 9 или 10 часа, за да увеличи своята надница защо да не се даде това право и на работника, когато това става доброволно? Нима е по добре да гладуват децата му или да остане пак безработен и да гладува и той, ако глобят работодателя му ? Братството се достига когато всеки направи известни жертви за другите. Тази проявена любов е силата и благодатта, която прави хората доволни и щастливи. Защото не всякога нуждата кара човека да роптае, а в повечето случаи несъзнанието, безлюбието и подражанието на езичниците. Не са християни тия, които пият, пушат и не изпълняват 10-те Божи заповеди. Братството се реализира чрез изпълнение волята Божия—Любовта. При това съзнание лесно може да се преодолеят всички бедствия и трудности създадени от кризата, сушата и безлюбието. Дим. Станев Колона на лекаря Д-р Ив. Жеков — натуралист ВЕГЕТАРИАНСКИ И НЕВЕГЕТАРИАНСКИ ХРАНИ ЧЕРВЕНИТЕ ДОМАТИ Те са докарани от Америка, но днес са култивирани във всички меридионални страни на Европа.
към текста >>

* * * Храната за един обикновен човек (през септември и октомври) I. Обед.
Малките домати през зимата се запазват добре, като се държат в сухи места, гдето няма течение на въздуха. Консервите от червените домати често се съживяват от безвредните лъчи на слънцето, прекарани през цветни стъкла. Никога на салатата от червени домати да не се цеди лимонов сок, защото се образува един вид отрова. Противодействието им. — Червените домати не се препоръчват на лица, болни от диария, язва в стомаха и червата, възпаление на сляпото черво и други възпалителни процеси в хранопровода. * * * Храната за един обикновен човек (през септември и октомври) I. Обед. — Сладки плодове, но един или два вида: круши, а не ябълки, смокини, грозде, сливи и др. с тричен хляб, наречеш, още цялостен хляб. Може и със сирене прясно, а не солено. Количество: 250 — 350 гр. хляб. Вечеря — Мешана салата, зелена, крехка, с червени домати добре зрели и малки резенчета лук, полята със зехтин, а не с оливия и малко готварска сол.
към текста >>

СЪН, ИЛИ КАКВО Беше хубава пролетна вечер.Една от онези пролетни вечери, когато човек изведнъж почувства, с облекчение, че нещо тежко, тъжно, е преминало в живота му и някаква нова страница се открива пред него: някакъв копнеж се пробужда по нов живот, чист, спокоен... Седях на прозореца.
Отделно едно яйце сварено, ровко за пиене или пържено със зехтин. Да се яде без хляб, защото ориза не хармонира с хляба. Вечеря. — Сварени картофи 250 — 350 гр. полети със зехтин 50 гр. и да се ядат с бадеми или орехи 100 гр., без хляб. СЪН, ИЛИ КАКВО Беше хубава пролетна вечер.Една от онези пролетни вечери, когато човек изведнъж почувства, с облекчение, че нещо тежко, тъжно, е преминало в живота му и някаква нова страница се открива пред него: някакъв копнеж се пробужда по нов живот, чист, спокоен... Седях на прозореца. Гледах засмените, трептящи звезди в безкрайния, тъмен небесен простор, топлия ветрец милваше лицето ми, раздвижваше младите листа на липите и пееше някакъв нов химн, химнът на пробуждането... Но, като че ли всичко това не се отнасяше до мене. Някаква тъга, някакво тежко предчувствие ме беше потиснало и не ми позволяваше да се радвам на пролетта. Цялото ми тяло почувства силна умора. Запалих лампата, легнах на леглото и започнах да чета, за да отмахна от мене си тази тежест, но мислите ми се губеха и не можех нищо да запомня. Оставих книгата и съм се унесъл.
към текста >>

Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра.
Не усетих нито да заспя, нито да се събудя. Важното е че от 12 часа нея нощ, до днес, ето вече една година и половина, кракът ми, върху който се хвърли „бухалът“ ме боли и не съм стъпвал на него. С. С. В. Пашов (15) АСТРОЛОГИЯТА КАТО УВОД В ХЕРМЕТИЧНАТА НАУКА И ФИЛОСОФИЯ Част I. Ясно-синият цвят, в своите по-високи трептения, внася духовен подем и разширение на чувствата, облагородява сърцето. Той събужда най-възвишените чувства в човека, окриля неговия идеализъм и вяра. Приет в малко количество и в нечист вид той носи съмнение, безверие и малодушие. Астрологически ясно-синият цвят е свързан с планетата Венера, с медта и с тона „сол”. Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство. Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла”.
към текста >>

Различните състояния, различните мисли и чувства, които преживява човек в даден момент, зависят от преобладаването на един или друг цвят.
Тъмно-синият цвят в чист вид произвежда твърдост, решителност, устойчивост. В нечист вид създава не постоянство. Астрологически, той е свързан с планетата Юпитер, с калая и с тона „ла”. „Виолетовият цвят в чист вид произвежда сила в характера, в нечист вид – малодушие”. Астрологически той е свързан с планетата Сатурн, с оловото и с тона „си”. Различните състояния, различните мисли и чувства, които преживява човек в даден момент, зависят от преобладаването на един или друг цвят. В херметичната медицина науката за цветовете се използва като един отличен метод за запазване на здравето и регулиране и хармонизиране на енергиите, а при болести, за възстановяване на здравето, чрез внасяне в организма на известен цвят, като органическа сила, или отнемане - ако е в излишно количество. Но това е една обширна област в херметичната наука, върху която може да се повърнем по-после. Ето още няколко мисли от Учителя за значението на цветовете като творчески сили е Битието. „Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си. Червеният цвят е врата, през която животът влиза.
към текста >>

„Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си.
Астрологически той е свързан с планетата Сатурн, с оловото и с тона „си”. Различните състояния, различните мисли и чувства, които преживява човек в даден момент, зависят от преобладаването на един или друг цвят. В херметичната медицина науката за цветовете се използва като един отличен метод за запазване на здравето и регулиране и хармонизиране на енергиите, а при болести, за възстановяване на здравето, чрез внасяне в организма на известен цвят, като органическа сила, или отнемане - ако е в излишно количество. Но това е една обширна област в херметичната наука, върху която може да се повърнем по-после. Ето още няколко мисли от Учителя за значението на цветовете като творчески сили е Битието. „Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно, червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят. Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи.
към текста >>

Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят.
Но това е една обширна област в херметичната наука, върху която може да се повърнем по-после. Ето още няколко мисли от Учителя за значението на цветовете като творчески сили е Битието. „Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно, червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят. Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи. Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят. Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот.
към текста >>

Червеният цвят винаги събужда подем в човека.
Ето още няколко мисли от Учителя за значението на цветовете като творчески сили е Битието. „Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно, червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят. Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи. Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят. Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата.
към текста >>

Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи.
„Седемте краски на светлината са седем пътища, през които човек върви в развитието си. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно, червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят. Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи. Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят. Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него.
към текста >>

И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят.
Същевременно, червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слуха на човека е силно развит, той може да чуе тона на червения цвят. Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи. Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят. Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества.
към текста >>

Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата.
Червеният цвят винаги събужда подем в човека. Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи. Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят. Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига.
към текста >>

И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него.
Ако човек е малокръвен, като внесе червения цвят, ще се освежи. Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят. Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига. Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат.
към текста >>

Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа.
Който не може да възприеме правилно основния тон на червения цвят, той не може да разбере любовта, не може да приеме живота. И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят. Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига. Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте.
към текста >>

Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества.
И когато живота на човека, неговата жизненост отслабва, това показва, че е слабо застъпен у него червения цвят. Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига. Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките.
към текста >>

Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли.
Който не може да възприема портокаловия цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига. Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките. Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясно-синия цвят, той не може да бъде религиозен човек.
към текста >>

Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига.
Като внесем портокаловия цвят в човека, той почва да се индивидуализира, да отличава нещата и да дава цена на нещата. И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига. Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките. Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясно-синия цвят, той не може да бъде религиозен човек. Ясно синият цвят е храна за религиозното чувство.
към текста >>

Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат.
И ако човек не цени нещата и не знае защо е дошъл на земята, това показва, че портокаловия цвят е слабо застъпен в него. Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига. Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките. Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясно-синия цвят, той не може да бъде религиозен човек. Ясно синият цвят е храна за религиозното чувство. Който не възприема правилно основния тон на тъмносиния цвят, той никога не може да разбере дълбокия смисъл на живота.
към текста >>

Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте.
Докато човек не дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той не може да бъде учен, философ, музикант, художник, поет и въобще не може да се занимава с умствена работа. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига. Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките. Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясно-синия цвят, той не може да бъде религиозен човек. Ясно синият цвят е храна за религиозното чувство. Който не възприема правилно основния тон на тъмносиния цвят, той никога не може да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може да възприеме правилно основния тон на виолетовия цвят, той не може да бъде господар на себе си.” Всичките тези сили можем да ги добием от храната, водата, въздуха, светлината, но затова трябва да знаем как да използваме тези блага, които Природата така щедро ни дава.
към текста >>

Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките.
Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята като всички живи същества. Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига. Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките. Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясно-синия цвят, той не може да бъде религиозен човек. Ясно синият цвят е храна за религиозното чувство. Който не възприема правилно основния тон на тъмносиния цвят, той никога не може да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може да възприеме правилно основния тон на виолетовия цвят, той не може да бъде господар на себе си.” Всичките тези сили можем да ги добием от храната, водата, въздуха, светлината, но затова трябва да знаем как да използваме тези блага, които Природата така щедро ни дава. А това знание и методите как да регулираме, уравновесяваме и трансформираме тези енергии, за да имаме, нормален живот, ще намерите в изобилие в беседите на Учителя.
към текста >>

Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясно-синия цвят, той не може да бъде религиозен човек.
Когато се внесе в човека жълтия цвят, той започва да мисли. Ако у човека няма желание да учи, това показва, че жълтия цвят не му достига. Ако човек не възприема правилно тона на зеления цвят, човек не може да бъде здрав, не може да бъде богат. Като внесем зеления цвят в човека, у него се явява желание да се прояви, да расте. Ако здравето на човека е слабо, трябва да се внесе зеления цвят като органическа сила, която да стимулира растежа на клетките. Докато човек не може да възприема правилно основния тон на ясно-синия цвят, той не може да бъде религиозен човек. Ясно синият цвят е храна за религиозното чувство. Който не възприема правилно основния тон на тъмносиния цвят, той никога не може да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може да възприеме правилно основния тон на виолетовия цвят, той не може да бъде господар на себе си.” Всичките тези сили можем да ги добием от храната, водата, въздуха, светлината, но затова трябва да знаем как да използваме тези блага, които Природата така щедро ни дава. А това знание и методите как да регулираме, уравновесяваме и трансформираме тези енергии, за да имаме, нормален живот, ще намерите в изобилие в беседите на Учителя. * * * С изложеното дотук аз направих само една бегла скица на някои от основните принципи на Херметичната наука във връзка с астрологията.
към текста >>

Там ще намерите всички онези методи, които са необходими за проучване на живота, проявен както в човека, така и в Безграничния космос.
Който не възприема правилно основния тон на тъмносиния цвят, той никога не може да разбере дълбокия смисъл на живота. Който не може да възприеме правилно основния тон на виолетовия цвят, той не може да бъде господар на себе си.” Всичките тези сили можем да ги добием от храната, водата, въздуха, светлината, но затова трябва да знаем как да използваме тези блага, които Природата така щедро ни дава. А това знание и методите как да регулираме, уравновесяваме и трансформираме тези енергии, за да имаме, нормален живот, ще намерите в изобилие в беседите на Учителя. * * * С изложеното дотук аз направих само една бегла скица на някои от основните принципи на Херметичната наука във връзка с астрологията. Който иска по-основно да се запознае с тази велика наука, нека проучва беседите и лекциите на Учителя, които са неизчерпаем извор на Великата наука. Там ще намерите всички онези методи, които са необходими за проучване на живота, проявен както в човека, така и в Безграничния космос. Там ще намери търсещия всичките методи и пътища за развиване на ума и облагородяване на сърцето и пътищата, по които да направи връзка със съществата от духовния свят, с което ще подобри живота си и ще намери щастието и смисъла на живота, които са стремеж на всеки човек. В беседите и лекциите ученикът ще намери всички методи и пътища, по които са вървели учениците на херметичната наука през всички времена и епохи, само че са пригодени за настоящата фаза на развитие, в която се намира днес човечеството. С това завършвам първата част, която е само като един увод в следващото изложение на астрологичната наука, като същевременно представя и завършена работа, която може да даде макар и най-бегла представа за Великото Херметично знание, което е осветлявало пътя на човечеството в миналото, осветява го и днес, ще го осветява и за в бъдеще. Изгрев - София В. Пашов
към текста >>

Там ще намери търсещия всичките методи и пътища за развиване на ума и облагородяване на сърцето и пътищата, по които да направи връзка със съществата от духовния свят, с което ще подобри живота си и ще намери щастието и смисъла на живота, които са стремеж на всеки човек.
Който не може да възприеме правилно основния тон на виолетовия цвят, той не може да бъде господар на себе си.” Всичките тези сили можем да ги добием от храната, водата, въздуха, светлината, но затова трябва да знаем как да използваме тези блага, които Природата така щедро ни дава. А това знание и методите как да регулираме, уравновесяваме и трансформираме тези енергии, за да имаме, нормален живот, ще намерите в изобилие в беседите на Учителя. * * * С изложеното дотук аз направих само една бегла скица на някои от основните принципи на Херметичната наука във връзка с астрологията. Който иска по-основно да се запознае с тази велика наука, нека проучва беседите и лекциите на Учителя, които са неизчерпаем извор на Великата наука. Там ще намерите всички онези методи, които са необходими за проучване на живота, проявен както в човека, така и в Безграничния космос. Там ще намери търсещия всичките методи и пътища за развиване на ума и облагородяване на сърцето и пътищата, по които да направи връзка със съществата от духовния свят, с което ще подобри живота си и ще намери щастието и смисъла на живота, които са стремеж на всеки човек. В беседите и лекциите ученикът ще намери всички методи и пътища, по които са вървели учениците на херметичната наука през всички времена и епохи, само че са пригодени за настоящата фаза на развитие, в която се намира днес човечеството. С това завършвам първата част, която е само като един увод в следващото изложение на астрологичната наука, като същевременно представя и завършена работа, която може да даде макар и най-бегла представа за Великото Херметично знание, което е осветлявало пътя на човечеството в миналото, осветява го и днес, ще го осветява и за в бъдеще. Изгрев - София В. Пашов
към текста >>

60. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 261 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

229) Книжнина МИР ЧРЕЗ ПРАВДА Мирът е върховно благо за човека, за народите.
Жеков Календар за 1939 г. от 25-я юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз Астрология. Част I. Елементи на астрологията (продължение от бр. 227) – Влад Пашов (Поради грешка в свързването на материала във вестника, тази статия е поставена отново в бр. 229) Книжнина МИР ЧРЕЗ ПРАВДА Мирът е върховно благо за човека, за народите. Но той никога не е бил и не може да бъде траен и действителен, ако е основан върху неправдата. Мирът е мир само когато е основан върху правдата. „Мирът“, основан върху не правдата, е само една скрита, подмолна, постоянно назряваща война. Мирът, истинският мир, както и истинското благоденствие на народите могат да се достигнат само чрез взаимни отстъпки, разбирателство и жертви. До днес, векове и хилядолетия вече, винаги е бил издиган в култ принципа, че личността, индивида трябва да се пожертва за обществото, за колектива, за народа.
към текста >>

Защото тя е именно необоримото доказателство, тя е източника на светлата вяра, на непоколебимото упование, че човек не е материално, а е духовно същество.
„Мирът“, основан върху не правдата, е само една скрита, подмолна, постоянно назряваща война. Мирът, истинският мир, както и истинското благоденствие на народите могат да се достигнат само чрез взаимни отстъпки, разбирателство и жертви. До днес, векове и хилядолетия вече, винаги е бил издиган в култ принципа, че личността, индивида трябва да се пожертва за обществото, за колектива, за народа. И наистина, доброволната жертва на индивида за народа си, за човечеството или за една велика идея, е най-високото духовно постижение, до което се е домогнало човешкото същество в своето развитие. Поклон пред саможертвата — доброволната и съзнателна жертва на индивида, когато и за каквото и да е била дадена тя. Защото тя е именно необоримото доказателство, тя е източника на светлата вяра, на непоколебимото упование, че човек не е материално, а е духовно същество. Че по своята същина, той е дух, а не плът. Защото само Духът е способен на жертви. Признавайки великата роля и необхватното значение на индивидуалната жертва, ние обаче сме длъжни да подчертаем, че днес е вече дошло времето, когато човечеството трябва да направи следната, по-висока стъпка по пътя на своето духовно развитие, която се характеризира с колективната жертва. Днес от народите, като цяло, се изискват също такива жертви, каквито до днес са изисквани само от индивида. Тия жертви трябва да бъдат доброволни и съзнателни, защото само тогава те са истински жертви.
към текста >>

Затова човек трябва да го изучава във всичките му прояви.
Също и в живота има долини и върхове, гладки и стръмни пътища Живота не е еднакъв. И всеки се стреми да се изкачи на някой висок връх в живота, от там да наблюдава, за да има по-широк хоризонт, и да може да обхване с погледа си повече неща Както в природата има не достигаеми върхове и дълбочини, така и в живота има недостигаеми върхове и долини — недостигаеми положения. Но въпреки това човешкия дух се стреми да се изкачи все по високо и по високо, да разреши и разбере все повече и повече задачи. Това е вечния глад в неговата душа, който го подтиква към работа и търсения, който го импулсира да твори. Живота е много разнообразен, най различни са проявите в него. Затова човек трябва да го изучава във всичките му прояви. Учителя казва: „Изучавайте живота във всичките негови прояви и ползвайте се от тях. Доброто дръжте, а злото туряйте настрана.“ Човек не трябва да изучава живота само от една страна, защото ще стане крайно едностранчив и най после фанатик и упорит, който трудно ще може да приеме нещо ново, а ще остане с онова, което е научил. Всичкото знание не е това, което сега знаем, не е и онова, което в бъдеще ще научим. Нашето знание сравнително великото знание е една много нищожна прашинка. Но макар малка и нищожна прашинка, ние не трябва да се отказваме от нея, а да се стараем да я увеличаваме.
към текста >>

Доброто дръжте, а злото туряйте настрана.“ Човек не трябва да изучава живота само от една страна, защото ще стане крайно едностранчив и най после фанатик и упорит, който трудно ще може да приеме нещо ново, а ще остане с онова, което е научил.
Но въпреки това човешкия дух се стреми да се изкачи все по високо и по високо, да разреши и разбере все повече и повече задачи. Това е вечния глад в неговата душа, който го подтиква към работа и търсения, който го импулсира да твори. Живота е много разнообразен, най различни са проявите в него. Затова човек трябва да го изучава във всичките му прояви. Учителя казва: „Изучавайте живота във всичките негови прояви и ползвайте се от тях. Доброто дръжте, а злото туряйте настрана.“ Човек не трябва да изучава живота само от една страна, защото ще стане крайно едностранчив и най после фанатик и упорит, който трудно ще може да приеме нещо ново, а ще остане с онова, което е научил. Всичкото знание не е това, което сега знаем, не е и онова, което в бъдеще ще научим. Нашето знание сравнително великото знание е една много нищожна прашинка. Но макар малка и нищожна прашинка, ние не трябва да се отказваме от нея, а да се стараем да я увеличаваме. Това е една от целите в живота ни. Знанието се придобива с разширение, с пробуждане на съзнанието на човека.
към текста >>

Знанието се придобива с разширение, с пробуждане на съзнанието на човека.
Доброто дръжте, а злото туряйте настрана.“ Човек не трябва да изучава живота само от една страна, защото ще стане крайно едностранчив и най после фанатик и упорит, който трудно ще може да приеме нещо ново, а ще остане с онова, което е научил. Всичкото знание не е това, което сега знаем, не е и онова, което в бъдеще ще научим. Нашето знание сравнително великото знание е една много нищожна прашинка. Но макар малка и нищожна прашинка, ние не трябва да се отказваме от нея, а да се стараем да я увеличаваме. Това е една от целите в живота ни. Знанието се придобива с разширение, с пробуждане на съзнанието на човека. Така че, дали ние сме готови за дадено знание, това зависи от степента на нашето съзнание, от степента на нашето развитие. Ето защо, когато един Учител дойде да донесе ново знание на човечеството, нова светлина и да му даде тласък да върви на пред, той отдалеч подготвя неговото съзнание, за да може да схване и разбере онова, което той иска да му предаде. Християнството, различните окултни школи, различните идейни движения, които работят за повдигане съзнанието на хората, за разширение на тяхното разбиране и от там за подобрение на благосъстоянието им, не са ли оня авангард, който подготвя почвата, който я разорава добре, за да може добрия сеятел, като дойде, да посее доброто семе. За ония които могат да разбират нещата и умеят да наблюдават явленията в природата и живота, това е ясно. Те виждат, че ново нещо може да възприеме само готовия, гладния и жадния за по-голяма светлина, за по-дълбоки знания.
към текста >>

Олга Славчева ОБЕЩАНИЕТО Има моменти в живота, в които човек, намирайки се в някое тежко положение, дава обещания за нещо, което забравя, след като премине кризата.
В душа си мощна сила събери Безстрашно погледни го във очи, Божествен плам у тебе да гори. * Тяло ти може нявга да срази Острилото на кайнови меч. Но твоят дух убийство не грози, Не го засяга огън, нито сеч. * Сълзи пред враг ти вече не рони, Нито за миг от страх не трепери! Но храбро ти пред него застани, И с Божия сила ти го събори! Олга Славчева ОБЕЩАНИЕТО Има моменти в живота, в които човек, намирайки се в някое тежко положение, дава обещания за нещо, което забравя, след като премине кризата. Но ако човек иска да се избави от едно ново изпитание, потребно е да бъде верен на себе си и последователен в постъпките си. Обещанието е един момент, в който човек трябва да се съобрази с всички възможности, които има и тогава да обещае или не. Човек може да даде обещание пред себе си, пред близки и пр. Все едно То е обещание и като такова трябва да се изпълни. Да се обещава е много лесно, но трудното е в изпълнението.
към текста >>

Но ако човек иска да се избави от едно ново изпитание, потребно е да бъде верен на себе си и последователен в постъпките си.
* Тяло ти може нявга да срази Острилото на кайнови меч. Но твоят дух убийство не грози, Не го засяга огън, нито сеч. * Сълзи пред враг ти вече не рони, Нито за миг от страх не трепери! Но храбро ти пред него застани, И с Божия сила ти го събори! Олга Славчева ОБЕЩАНИЕТО Има моменти в живота, в които човек, намирайки се в някое тежко положение, дава обещания за нещо, което забравя, след като премине кризата. Но ако човек иска да се избави от едно ново изпитание, потребно е да бъде верен на себе си и последователен в постъпките си. Обещанието е един момент, в който човек трябва да се съобрази с всички възможности, които има и тогава да обещае или не. Човек може да даде обещание пред себе си, пред близки и пр. Все едно То е обещание и като такова трябва да се изпълни. Да се обещава е много лесно, но трудното е в изпълнението. Човек не е господар на утрешния ден.
към текста >>

Обещанието е един момент, в който човек трябва да се съобрази с всички възможности, които има и тогава да обещае или не.
Но твоят дух убийство не грози, Не го засяга огън, нито сеч. * Сълзи пред враг ти вече не рони, Нито за миг от страх не трепери! Но храбро ти пред него застани, И с Божия сила ти го събори! Олга Славчева ОБЕЩАНИЕТО Има моменти в живота, в които човек, намирайки се в някое тежко положение, дава обещания за нещо, което забравя, след като премине кризата. Но ако човек иска да се избави от едно ново изпитание, потребно е да бъде верен на себе си и последователен в постъпките си. Обещанието е един момент, в който човек трябва да се съобрази с всички възможности, които има и тогава да обещае или не. Човек може да даде обещание пред себе си, пред близки и пр. Все едно То е обещание и като такова трябва да се изпълни. Да се обещава е много лесно, но трудното е в изпълнението. Човек не е господар на утрешния ден. Той е в ръцете на съдбата.
към текста >>

Човек може да даде обещание пред себе си, пред близки и пр.
* Сълзи пред враг ти вече не рони, Нито за миг от страх не трепери! Но храбро ти пред него застани, И с Божия сила ти го събори! Олга Славчева ОБЕЩАНИЕТО Има моменти в живота, в които човек, намирайки се в някое тежко положение, дава обещания за нещо, което забравя, след като премине кризата. Но ако човек иска да се избави от едно ново изпитание, потребно е да бъде верен на себе си и последователен в постъпките си. Обещанието е един момент, в който човек трябва да се съобрази с всички възможности, които има и тогава да обещае или не. Човек може да даде обещание пред себе си, пред близки и пр. Все едно То е обещание и като такова трябва да се изпълни. Да се обещава е много лесно, но трудното е в изпълнението. Човек не е господар на утрешния ден. Той е в ръцете на съдбата. Това, с което човек може да разполага, това е днес, а не утре.
към текста >>

Човек не е господар на утрешния ден.
Но ако човек иска да се избави от едно ново изпитание, потребно е да бъде верен на себе си и последователен в постъпките си. Обещанието е един момент, в който човек трябва да се съобрази с всички възможности, които има и тогава да обещае или не. Човек може да даде обещание пред себе си, пред близки и пр. Все едно То е обещание и като такова трябва да се изпълни. Да се обещава е много лесно, но трудното е в изпълнението. Човек не е господар на утрешния ден. Той е в ръцете на съдбата. Това, с което човек може да разполага, това е днес, а не утре. Не обещавай неща, които са извън възможностите на днешния ден. Днешният ден носи хиляди възможности. Използвай ги.
към текста >>

Това, с което човек може да разполага, това е днес, а не утре.
Човек може да даде обещание пред себе си, пред близки и пр. Все едно То е обещание и като такова трябва да се изпълни. Да се обещава е много лесно, но трудното е в изпълнението. Човек не е господар на утрешния ден. Той е в ръцете на съдбата. Това, с което човек може да разполага, това е днес, а не утре. Не обещавай неща, които са извън възможностите на днешния ден. Днешният ден носи хиляди възможности. Използвай ги. Има хора, които не познават по-висок морал от личния си интерес, в служба на който жертват всичко друго. Тях често наричат „практични хора“.
към текста >>

За практичния човек обещанието е нищо, или е въпрос на изгода, а честността се счита за наивност.
Не обещавай неща, които са извън възможностите на днешния ден. Днешният ден носи хиляди възможности. Използвай ги. Има хора, които не познават по-висок морал от личния си интерес, в служба на който жертват всичко друго. Тях често наричат „практични хора“. За практичния човек обещанието е нищо, или е въпрос на изгода, а честността се счита за наивност. „Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен. За истински религиозните или духовни хора обещанието не е въпрос на интерес, а е въпрос на чест и достойнство За тях обещанието е подобно клетва, която не бива да се престъпва. Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния гръбнак на човека. Колко по-добре би било, ако всички хора имаха такъв гръбнак. Из между нашите близки и познати кои са ония, на които можем да разчитаме?
към текста >>

„Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен.
Днешният ден носи хиляди възможности. Използвай ги. Има хора, които не познават по-висок морал от личния си интерес, в служба на който жертват всичко друго. Тях често наричат „практични хора“. За практичния човек обещанието е нищо, или е въпрос на изгода, а честността се счита за наивност. „Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен. За истински религиозните или духовни хора обещанието не е въпрос на интерес, а е въпрос на чест и достойнство За тях обещанието е подобно клетва, която не бива да се престъпва. Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния гръбнак на човека. Колко по-добре би било, ако всички хора имаха такъв гръбнак. Из между нашите близки и познати кои са ония, на които можем да разчитаме? Нали са само тези, които устояват на обещанията си?
към текста >>

Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния гръбнак на човека.
Има хора, които не познават по-висок морал от личния си интерес, в служба на който жертват всичко друго. Тях често наричат „практични хора“. За практичния човек обещанието е нищо, или е въпрос на изгода, а честността се счита за наивност. „Практичният“ човек е готов да се откаже от всичко, което до вчера е ценял и почитал щом неговия преди всичко материален интерес ще бъде накърнен. За истински религиозните или духовни хора обещанието не е въпрос на интерес, а е въпрос на чест и достойнство За тях обещанието е подобно клетва, която не бива да се престъпва. Опазването на обещанията преди всичко е въпрос на честност, а тя е духовния гръбнак на човека. Колко по-добре би било, ако всички хора имаха такъв гръбнак. Из между нашите близки и познати кои са ония, на които можем да разчитаме? Нали са само тези, които устояват на обещанията си? Да се обещае нещо и да не се изпълни под разни предлози или да се забрави, което най-често се случва, е верен знак на едно несериозно отношение към нещата. То показва, че лицето е още в периода на своето духовно детство.
към текста >>

Обаче, в разбиранията си, религиозните и светските хора представят две крайности, две разбирания, два полюса.
Събев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Любовта дава живот (из неделната беседа „Любовта дава живот“ – 2.X.1938 г.) Това, което ще ви говоря, е мъчно за разбиране, то не е млечна храна. То ще произведе много противоречия в умовете и сърцата ви. Животът не седи само в хармоничните работи, в това, което не е приятно. Като отивате на екскурзия, всичко не е равно, Някъде има слизане в долини, минаване реки без мостове, някъде пък ще срещнете водопади — много неприятности ще срещнете. Онзи, който иска да изучава планините, той трябва да мине през всякакви пътища. Обаче, в разбиранията си, религиозните и светските хора представят две крайности, две разбирания, два полюса. Светските хора представят религия на света, а религиозните — религия на духовния свят. И едните и другите са крайни. Но има нещо повърхностно в техните разбирания. Като четете Евангелието, дохождате до стиха: Духът е онова, което дава живот, а плътта нищо не ползва. Оттук ние идваме до две понятия в науката: материя и енергия.
към текста >>

Светските хора представят религия на света, а религиозните — религия на духовния свят.
То ще произведе много противоречия в умовете и сърцата ви. Животът не седи само в хармоничните работи, в това, което не е приятно. Като отивате на екскурзия, всичко не е равно, Някъде има слизане в долини, минаване реки без мостове, някъде пък ще срещнете водопади — много неприятности ще срещнете. Онзи, който иска да изучава планините, той трябва да мине през всякакви пътища. Обаче, в разбиранията си, религиозните и светските хора представят две крайности, две разбирания, два полюса. Светските хора представят религия на света, а религиозните — религия на духовния свят. И едните и другите са крайни. Но има нещо повърхностно в техните разбирания. Като четете Евангелието, дохождате до стиха: Духът е онова, което дава живот, а плътта нищо не ползва. Оттук ние идваме до две понятия в науката: материя и енергия. Аз замествам думата дух с думата енергия.
към текста >>

Сега учените поддържат, че това, което наричаме материя, е само форма на енергията Следователно, един човек на материята, т. е.
Аз замествам думата дух с думата енергия. Материята или плътта, това е отрицателната страна на живота, а духът или енергията — положителната. Значи, имаме два полюса: дух и материя, или енергия и материя или плът. Преди известно време мислеха, че материята е нещо положително, а сега виждат, че материята е само форма, проводник на енергията. През материята минава топлинна, светлинна и електрична енергия. Сега учените поддържат, че това, което наричаме материя, е само форма на енергията Следователно, един човек на материята, т. е. един материален човек може да се освободи от материята и да остане само човек на енергията Знаете ли какъв човек ще бъде той тогава? — Дето мине, всичко ще разруши. На истина, отдето мине, енергията всичко разрушава. Следователно, ако духът беше без плът, той всичко щеше да унищожи. Днес Господ иде в света чрез учените хора.
към текста >>

един материален човек може да се освободи от материята и да остане само човек на енергията Знаете ли какъв човек ще бъде той тогава?
Материята или плътта, това е отрицателната страна на живота, а духът или енергията — положителната. Значи, имаме два полюса: дух и материя, или енергия и материя или плът. Преди известно време мислеха, че материята е нещо положително, а сега виждат, че материята е само форма, проводник на енергията. През материята минава топлинна, светлинна и електрична енергия. Сега учените поддържат, че това, което наричаме материя, е само форма на енергията Следователно, един човек на материята, т. е. един материален човек може да се освободи от материята и да остане само човек на енергията Знаете ли какъв човек ще бъде той тогава? — Дето мине, всичко ще разруши. На истина, отдето мине, енергията всичко разрушава. Следователно, ако духът беше без плът, той всичко щеше да унищожи. Днес Господ иде в света чрез учените хора. Чрез своя Дух той заставя учените хора да работят, и по този начин да учат хората.
към текста >>

Следователно, за да живее добре, човек трябва да разбира този закон на съединяване, понеже има две вариации.
Тъй как то светът е построен, една отрицателна мисъл може да се съедини с една положи тел на лоша мисъл. Това е неизбежно. И една положителна добра мисъл може да се съедини с една отрицателна мисъл. Така се образува съединение, различно от първото. Понякога една положителна добра мисъл може да се съедини с една отрицателна до бра мисъл. Следователно, за да живее добре, човек трябва да разбира този закон на съединяване, понеже има две вариации. Ако не разбира този закон, без да иска, той може да направи едно престъпление. Ние виждаме кога стават тия престъпления. Когато се влюби в парите, човек става положителен. В пари те има известна енергия, която привлича човешкия ум. В златото се съдържа известна енергия, която привлича енергията на мозъка и по този начин се образува известно съединение.
към текста >>

Когато се влюби в парите, човек става положителен.
Така се образува съединение, различно от първото. Понякога една положителна добра мисъл може да се съедини с една отрицателна до бра мисъл. Следователно, за да живее добре, човек трябва да разбира този закон на съединяване, понеже има две вариации. Ако не разбира този закон, без да иска, той може да направи едно престъпление. Ние виждаме кога стават тия престъпления. Когато се влюби в парите, човек става положителен. В пари те има известна енергия, която привлича човешкия ум. В златото се съдържа известна енергия, която привлича енергията на мозъка и по този начин се образува известно съединение. Като обиква парите, човек обиква енергията, която се съдържа в тях. Тази енергия събужда в него особен род чувства, и той става алчен. Има деца ненаситни, алчни, заради което родителите трябва да ги излекуват.
към текста >>

Като обиква парите, човек обиква енергията, която се съдържа в тях.
Ако не разбира този закон, без да иска, той може да направи едно престъпление. Ние виждаме кога стават тия престъпления. Когато се влюби в парите, човек става положителен. В пари те има известна енергия, която привлича човешкия ум. В златото се съдържа известна енергия, която привлича енергията на мозъка и по този начин се образува известно съединение. Като обиква парите, човек обиква енергията, която се съдържа в тях. Тази енергия събужда в него особен род чувства, и той става алчен. Има деца ненаситни, алчни, заради което родителите трябва да ги излекуват. За да ги излекуват от тази им слабост, трябва да съединят една положителна добра мисъл с една отрицателна добра мисъл. Тогава, наместо да желае златото, това дете ще започне да се увлича от знанието, което е създало златото. Който познава закона за съединяването на една положителна добра мисъл с една отрицателна добра мисъл, той ще може да превърне желязото или оловото или среброто в злато.
към текста >>

Тъй, както сега се развива човешкия мозък, човек е дошъл до положение да възприема и повече цветове на светлината, но той има само едно понятие за тях.
Нека математиците изчислят на колко се равнява тази температура. Сега вие не можете да изучавате духовния свят, докато не изучите всеки един цвят отделно. Вие трябва да знаете какво носи всеки един цвят в себе си — червеният, зеленият, жълтият, синият, тъмносиният, виолетовият. Освен седемте цветове има още много, които вие не познавате. Днес сте дошли само до седемте цвета. Тъй, както сега се развива човешкия мозък, човек е дошъл до положение да възприема и повече цветове на светлината, но той има само едно понятие за тях. Тъй, както е устроен човешкия мозък сега, цветовете не предизвикват ни какви реакции още, вследствие на което не излизат навън. Обаче у светиите, които са дошли до една висока фаза на развитие, цветовете реагират върху тях, предизвикват ред реакции в техния мозък и излизат навън във вид на светлини. Когато Христос беше на планината и се молеше, от главата му почнаха да излизат светлини. Тогава явиха при Него Мойсей и Илия, с които Той се разговаряше. Онези, които не разбират законите, чудят се как може да стане това.
към текста >>

Това, което човек може да глътне, са неговите погрешни.
Не, те нямат никаква любов. Като разпорите корема на една голяма риба, намирате в нея друга. В по-малката пък намирате още по-малка, която тя глътнала. В нея намирате още по-малка и т. н. Значи, една риба носи в корема си други четири пет по-малки, които едни други са се нагълтали. Това, което човек може да глътне, са неговите погрешни. Направи ли една погрешка, той я гълта Всеки човек, който прикрива погрешните си, той ги гълта. Знаете ли, какво не що е да глътне човек погрешната си? Това нищо може да му допринесе. Всека погрешка, която човек може да глътне, внася отрова в неговия организъм. Следователно, за да не разрушаваш своя организъм, ти трябва да държиш тази погрешка вън от своя ум, от своето сърце и от своята воля.
към текста >>

Направи ли една погрешка, той я гълта Всеки човек, който прикрива погрешните си, той ги гълта.
Като разпорите корема на една голяма риба, намирате в нея друга. В по-малката пък намирате още по-малка, която тя глътнала. В нея намирате още по-малка и т. н. Значи, една риба носи в корема си други четири пет по-малки, които едни други са се нагълтали. Това, което човек може да глътне, са неговите погрешни. Направи ли една погрешка, той я гълта Всеки човек, който прикрива погрешните си, той ги гълта. Знаете ли, какво не що е да глътне човек погрешната си? Това нищо може да му допринесе. Всека погрешка, която човек може да глътне, внася отрова в неговия организъм. Следователно, за да не разрушаваш своя организъм, ти трябва да държиш тази погрешка вън от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Ти трябва да пипаш своята погрешка с дилаф или с щипци, както правят учените при своите опити с вредни, опасни вещества.
към текста >>

Знаете ли, какво не що е да глътне човек погрешната си?
В по-малката пък намирате още по-малка, която тя глътнала. В нея намирате още по-малка и т. н. Значи, една риба носи в корема си други четири пет по-малки, които едни други са се нагълтали. Това, което човек може да глътне, са неговите погрешни. Направи ли една погрешка, той я гълта Всеки човек, който прикрива погрешните си, той ги гълта. Знаете ли, какво не що е да глътне човек погрешната си? Това нищо може да му допринесе. Всека погрешка, която човек може да глътне, внася отрова в неговия организъм. Следователно, за да не разрушаваш своя организъм, ти трябва да държиш тази погрешка вън от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Ти трябва да пипаш своята погрешка с дилаф или с щипци, както правят учените при своите опити с вредни, опасни вещества. Запример: някой намрази някого и целият ден си казва: Не мога да го търпя, не искам да го видя, мразя го този човек.
към текста >>

Всека погрешка, която човек може да глътне, внася отрова в неговия организъм.
Значи, една риба носи в корема си други четири пет по-малки, които едни други са се нагълтали. Това, което човек може да глътне, са неговите погрешни. Направи ли една погрешка, той я гълта Всеки човек, който прикрива погрешните си, той ги гълта. Знаете ли, какво не що е да глътне човек погрешната си? Това нищо може да му допринесе. Всека погрешка, която човек може да глътне, внася отрова в неговия организъм. Следователно, за да не разрушаваш своя организъм, ти трябва да държиш тази погрешка вън от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Ти трябва да пипаш своята погрешка с дилаф или с щипци, както правят учените при своите опити с вредни, опасни вещества. Запример: някой намрази някого и целият ден си казва: Не мога да го търпя, не искам да го видя, мразя го този човек. Ти не подозираш, че като мразиш никого, като не искаш да го видиш, като разрушаваш него, едновременно ти разрушаваш и себе си. Зад омразата се крият известни разрушителни сили.
към текста >>

Запример: някой намрази някого и целият ден си казва: Не мога да го търпя, не искам да го видя, мразя го този човек.
Знаете ли, какво не що е да глътне човек погрешната си? Това нищо може да му допринесе. Всека погрешка, която човек може да глътне, внася отрова в неговия организъм. Следователно, за да не разрушаваш своя организъм, ти трябва да държиш тази погрешка вън от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Ти трябва да пипаш своята погрешка с дилаф или с щипци, както правят учените при своите опити с вредни, опасни вещества. Запример: някой намрази някого и целият ден си казва: Не мога да го търпя, не искам да го видя, мразя го този човек. Ти не подозираш, че като мразиш никого, като не искаш да го видиш, като разрушаваш него, едновременно ти разрушаваш и себе си. Зад омразата се крият известни разрушителни сили. Тя е подобна на сражението. Един генерал издържал едно голямо сражение, но после казал: Ако имам още едно такова сражение, аз съм изгубен. Ако след едно голямо сражение изгубиш много войници, какво ще стане с тебе?
към текста >>

Какво печели човек, кой то има 500 милиона лева, но измрат жена му, децата му, роднините и приятелите му?
Ти не подозираш, че като мразиш никого, като не искаш да го видиш, като разрушаваш него, едновременно ти разрушаваш и себе си. Зад омразата се крият известни разрушителни сили. Тя е подобна на сражението. Един генерал издържал едно голямо сражение, но после казал: Ако имам още едно такова сражение, аз съм изгубен. Ако след едно голямо сражение изгубиш много войници, какво ще стане с тебе? Какво печели човек, кой то има 500 милиона лева, но измрат жена му, децата му, роднините и приятелите му? Казвам: всички желания, които произвеждат в човека известно разрушаване, не са желателни. Сега аз искам научно да се установи какви трябва да бъдат вашите желания. Всяко желание, което иде да подигне дарбите, които са вложени в нас, е умно. Всички благородни желания, които се зараждат в нашето сърце по отношение на доброто, са добри и на место. Всички желания и мисли по отношението на доброто, са живи и разумни.
към текста >>

Казвам: всички желания, които произвеждат в човека известно разрушаване, не са желателни.
Зад омразата се крият известни разрушителни сили. Тя е подобна на сражението. Един генерал издържал едно голямо сражение, но после казал: Ако имам още едно такова сражение, аз съм изгубен. Ако след едно голямо сражение изгубиш много войници, какво ще стане с тебе? Какво печели човек, кой то има 500 милиона лева, но измрат жена му, децата му, роднините и приятелите му? Казвам: всички желания, които произвеждат в човека известно разрушаване, не са желателни. Сега аз искам научно да се установи какви трябва да бъдат вашите желания. Всяко желание, което иде да подигне дарбите, които са вложени в нас, е умно. Всички благородни желания, които се зараждат в нашето сърце по отношение на доброто, са добри и на место. Всички желания и мисли по отношението на доброто, са живи и разумни. Какво трябва да прави човек, когато мрази някого?
към текста >>

Какво трябва да прави човек, когато мрази някого?
Казвам: всички желания, които произвеждат в човека известно разрушаване, не са желателни. Сега аз искам научно да се установи какви трябва да бъдат вашите желания. Всяко желание, което иде да подигне дарбите, които са вложени в нас, е умно. Всички благородни желания, които се зараждат в нашето сърце по отношение на доброто, са добри и на место. Всички желания и мисли по отношението на доброто, са живи и разумни. Какво трябва да прави човек, когато мрази някого? И омразата е любов, но негативна. Човек трябва да знае как да се справи с тази любов в себе си, да не го разруши. От какво зависи дължината на живота? Ако ти живееш един материалистически живот, ти не можеш да живееш повече от 30 години. Така е поне при сегашните условия.
към текста >>

Човек трябва да знае как да се справи с тази любов в себе си, да не го разруши.
Всяко желание, което иде да подигне дарбите, които са вложени в нас, е умно. Всички благородни желания, които се зараждат в нашето сърце по отношение на доброто, са добри и на место. Всички желания и мисли по отношението на доброто, са живи и разумни. Какво трябва да прави човек, когато мрази някого? И омразата е любов, но негативна. Човек трябва да знае как да се справи с тази любов в себе си, да не го разруши. От какво зависи дължината на живота? Ако ти живееш един материалистически живот, ти не можеш да живееш повече от 30 години. Така е поне при сегашните условия. Много хора умират преждевременно. Защо? —Понеже не са приели от баща си и от майка си онази енергия, коя го е необходима за по дълъг живот.
към текста >>

Ако силата преодолява в човека, всичко в него ще изсъхне, не може да израсте.
—Понеже не са приели от баща си и от майка си онази енергия, коя го е необходима за по дълъг живот. Бащата трябва да предаде на мозъка на своя син положителна енергия, а майката — отрицателна енергия. С други думи казано: бащата трябва да предаде сила на характера на сина си, а майката — мекота. Следователно, мекотата носи влага със себе. Силата пък носи сухота. Ако силата преодолява в човека, всичко в него ще изсъхне, не може да израсте. Много хора в света не могат да мислят. Като стане богат, човек престава да мисли. Наистина много богати хора престават да мислят. С богатството си те се осигурява, и стават положителни. Богатият казва: аз искам да заповядвам.
към текста >>

Като стане богат, човек престава да мисли.
С други думи казано: бащата трябва да предаде сила на характера на сина си, а майката — мекота. Следователно, мекотата носи влага със себе. Силата пък носи сухота. Ако силата преодолява в човека, всичко в него ще изсъхне, не може да израсте. Много хора в света не могат да мислят. Като стане богат, човек престава да мисли. Наистина много богати хора престават да мислят. С богатството си те се осигурява, и стават положителни. Богатият казва: аз искам да заповядвам. Щом в човека се роди желание да заповядва, той постепенно започва да изсъхва. Там е погрешната им.
към текста >>

Щом в човека се роди желание да заповядва, той постепенно започва да изсъхва.
Много хора в света не могат да мислят. Като стане богат, човек престава да мисли. Наистина много богати хора престават да мислят. С богатството си те се осигурява, и стават положителни. Богатият казва: аз искам да заповядвам. Щом в човека се роди желание да заповядва, той постепенно започва да изсъхва. Там е погрешната им. За да заповядва, човек трябва да разбира законите, да знае цената на всичко. Човек трябва да разбира цената на човешката душа, цената на човешкия ум и на човешкото сърце, както и цената на човешката воля. Човек трябва да знае цената на всеки орган в своето тяло, колкото и да е малък. Обикновено, хората постъпват съвсем грубо със себе си.
към текста >>

За да заповядва, човек трябва да разбира законите, да знае цената на всичко.
Наистина много богати хора престават да мислят. С богатството си те се осигурява, и стават положителни. Богатият казва: аз искам да заповядвам. Щом в човека се роди желание да заповядва, той постепенно започва да изсъхва. Там е погрешната им. За да заповядва, човек трябва да разбира законите, да знае цената на всичко. Човек трябва да разбира цената на човешката душа, цената на човешкия ум и на човешкото сърце, както и цената на човешката воля. Човек трябва да знае цената на всеки орган в своето тяло, колкото и да е малък. Обикновено, хората постъпват съвсем грубо със себе си. Аз не казвам, че другите хора постъпват с нас грубо, но ние постъпваме със себе си грубо Това не става от зла воля, а от неразбиране. И при това положение всеки се оплаква, недоволен е от положението си и казва, че Господ не го е надарил.
към текста >>

Човек трябва да разбира цената на човешката душа, цената на човешкия ум и на човешкото сърце, както и цената на човешката воля.
С богатството си те се осигурява, и стават положителни. Богатият казва: аз искам да заповядвам. Щом в човека се роди желание да заповядва, той постепенно започва да изсъхва. Там е погрешната им. За да заповядва, човек трябва да разбира законите, да знае цената на всичко. Човек трябва да разбира цената на човешката душа, цената на човешкия ум и на човешкото сърце, както и цената на човешката воля. Човек трябва да знае цената на всеки орган в своето тяло, колкото и да е малък. Обикновено, хората постъпват съвсем грубо със себе си. Аз не казвам, че другите хора постъпват с нас грубо, но ние постъпваме със себе си грубо Това не става от зла воля, а от неразбиране. И при това положение всеки се оплаква, недоволен е от положението си и казва, че Господ не го е надарил. Не, всека душа е надарена толкова, колкото тя може да носи.
към текста >>

Човек трябва да знае цената на всеки орган в своето тяло, колкото и да е малък.
Богатият казва: аз искам да заповядвам. Щом в човека се роди желание да заповядва, той постепенно започва да изсъхва. Там е погрешната им. За да заповядва, човек трябва да разбира законите, да знае цената на всичко. Човек трябва да разбира цената на човешката душа, цената на човешкия ум и на човешкото сърце, както и цената на човешката воля. Човек трябва да знае цената на всеки орган в своето тяло, колкото и да е малък. Обикновено, хората постъпват съвсем грубо със себе си. Аз не казвам, че другите хора постъпват с нас грубо, но ние постъпваме със себе си грубо Това не става от зла воля, а от неразбиране. И при това положение всеки се оплаква, недоволен е от положението си и казва, че Господ не го е надарил. Не, всека душа е надарена толкова, колкото тя може да носи. Всеки от вас има най-малко един талант, а некой имат по два, по три и по пет таланта.
към текста >>

Човек изведнъж не става светия, да светне.
“ Ще се откажеш на общо основание. Личността е нещо временно, нещо, което се свършва. Един ден, като станеш само енергия, ще се слееш с Бога, според думите на индусите. Душата ти няма да се изгуби, тя ще остане, но ти ще съзнаваш, че си едно с Бога, ще вършиш Неговата воля и ще съжаляваш, че не си знаел това нещо по-рано. Сега като умират хората, още не ги поставят на такава висока температура, но ги заравят в земята, дето ги поставят най-много на 200 -300 градуса, да се стоплят. Човек изведнъж не става светия, да светне. Добре е да поставят човека на висока температура, да светне и огрее целия свят. Да те поставят на такава висока температура, това е голямо благоволение. Тази топлина може да бъде 200, 300, 400, 500 и повече милиона градуси. Казвам: Каква ще бъде вярата ни тогава? Сега ще ви приведа един пример: Един астроном бил много любознателен, искал да разбере как е устроена вселената, и затова се молил на Бога да му покаже това.
към текста >>

Добре е да поставят човека на висока температура, да светне и огрее целия свят.
Личността е нещо временно, нещо, което се свършва. Един ден, като станеш само енергия, ще се слееш с Бога, според думите на индусите. Душата ти няма да се изгуби, тя ще остане, но ти ще съзнаваш, че си едно с Бога, ще вършиш Неговата воля и ще съжаляваш, че не си знаел това нещо по-рано. Сега като умират хората, още не ги поставят на такава висока температура, но ги заравят в земята, дето ги поставят най-много на 200 -300 градуса, да се стоплят. Човек изведнъж не става светия, да светне. Добре е да поставят човека на висока температура, да светне и огрее целия свят. Да те поставят на такава висока температура, това е голямо благоволение. Тази топлина може да бъде 200, 300, 400, 500 и повече милиона градуси. Казвам: Каква ще бъде вярата ни тогава? Сега ще ви приведа един пример: Един астроном бил много любознателен, искал да разбере как е устроена вселената, и затова се молил на Бога да му покаже това. Една вечер един ангел дошъл да го вземе и го понесъл в пространството, като му казал да остави на земята сърцето си.
към текста >>

Но Учителят недочакал ученикът да го запита гласно, му заговори сам: — Във всеки човек има четири вида любов — животинска, човешка, ангелска и Божествена.
Неуловим е той! Д. Антонова Четири категории любов Много пъти си бе мислил ученикът за Любовта и все не можеше да разбере где свършва човешката Любов и от где започва Божествената. В него се преплитаха най сложни чувства и той не можеше да определи към коя любов спадаха те. А тъй би искал душата му и сърцето му да се изпълват от Божествената любов. Когато веднъж слънцето обилно разливаше своята благодатна светлина и Учителят вървеше из градината на Великата Школа, ученикът тихо се приближи към Него с тайната мисъл да Го запита за Любовта. Но Учителят недочакал ученикът да го запита гласно, му заговори сам: — Във всеки човек има четири вида любов — животинска, човешка, ангелска и Божествена. Ученикът леко поклати глава и промълви тихо:— „да“ — Животинската любов иска да се работи за нея, продължи Учителят, човешката любов се изразява в милувки, ангелската в усмивка, а Божествената само в поглед. В животинската, човешката и ангелската любов може да има користолюбие и противоречие, но в Божествената — не. В животинската любов, ако някой ти е работил и престане да ти работи, в тебе ще се роди противоречие, защо е престанал да ти работи. Ако в човешката любов са те милвали и престанат да те милват, в теб ще се роди противоречие — защо са престанали да те милват. В ангелската любов, ако ти са се усмихвали и по някакъв случай са престанали да ти се усмихват — били са нещо в дълбока размисъл и не са те видели — в теб пак ще се породи противоречие, — защо не ти се усмихват пак.
към текста >>

от слънчеви лъчи и зеленина, по които човек копнее.
О, как думите на Учителя правеха всичко така ясно, така разбрано. Benitta Ив. Гълъбов — химик ПЛОДОВЕТЕ НОСЯТ ЗДРАВЕ Няма по-щедър сезон от годината, който така богато да ни дарява с плодове, както есента. Сигурно не напразно природата е сторила това. Нали, след този богат сезон на плодове, идва зимата, която е лишена от тях. от слънчеви лъчи и зеленина, по които човек копнее. Цяло лято до късна есен плодовете наедряват, събират слънчеви лъчи, зачервяват се и стават чудно сладки, сочни и ароматни. Те ни предлагат здраве, сила и бодрост. И с право плодовете са наречени „божествена храна“. Човек чрез храната подържа организма си и му доставя необходимото количество енергия за катадневен разход. Заедно с другата храна, плодовете освен че дават известен процент калории на организма, но най-съществено е че го снабдяват с витамини — стражите на организма — пазителите на здравето.
към текста >>

Човек чрез храната подържа организма си и му доставя необходимото количество енергия за катадневен разход.
Нали, след този богат сезон на плодове, идва зимата, която е лишена от тях. от слънчеви лъчи и зеленина, по които човек копнее. Цяло лято до късна есен плодовете наедряват, събират слънчеви лъчи, зачервяват се и стават чудно сладки, сочни и ароматни. Те ни предлагат здраве, сила и бодрост. И с право плодовете са наречени „божествена храна“. Човек чрез храната подържа организма си и му доставя необходимото количество енергия за катадневен разход. Заедно с другата храна, плодовете освен че дават известен процент калории на организма, но най-съществено е че го снабдяват с витамини — стражите на организма — пазителите на здравето. Науката днес разполага с достатъчно данни, които ни разкриват състава и силата на плодовете. Тук приведената таблица ни дава това за някои плодове. Доматите по съдържание на витамини се равняват на портокалите, — означава минимални количества; — означава достатъчно; — означава голямо; X — означава следи; 0 — означава неустановими. Вода, киселини, захари, соли и витамини, ето що съдържат плодовете; ето от що има нужда нашият организъм.
към текста >>

Двата процеса, както лекуването, така и предпазването може рационално да извърши само природата, когато разумно с подпомогната от човека с прибягване до рационални агенти, способни за постигането тия две крайности.
Всички „лекуват! “ В действителност лекуване е нещо друго, по-деликатно… При все това, въпреки тая практика, человечеството стои окаяно немощно, морално и физически, по причина, именно, на много системи на лекувания и поради тежкото невежество на ония, които вярват, че е възможно да се радваме на здравия и душевен мир, ако се насилват елементарните правила на рационалната хигиена, диететика, умереност — въздържание и на моралните добродетели. Но да видим сега в какво се състои лекуването. Тая дума се употребява за действието възстановяване. изобщо, равновесието на органическите функции и обратното за лекуването и предпазването или поддържането на дейността на отделни части за запазването нормалното равновесие на органическите функции и дейността на органите и на клетките. Двата процеса, както лекуването, така и предпазването може рационално да извърши само природата, когато разумно с подпомогната от човека с прибягване до рационални агенти, способни за постигането тия две крайности. Въобще, оная, която лекува, що може сама да възстанови или, изобщо, да запази равновесието на органическите функции и бди за запазването целостта на здравето и на органите, е природата. Претенцията — употребата на химически средства, отрови, серуми, ваксини, инжекции, билки, лекарства и др. от страна на някого, който има такава капризна претенция, предполага чудната задача да иска да насили природата или да замести естествените й закони. О, глупаво създание, клето човече! Природните закони не са създадени за приспособяването им към човека — дълг е на човека той да се приспособи към тях, защото иначе го очаква мизерно загиване.
към текста >>

Природните закони не са създадени за приспособяването им към човека — дълг е на човека той да се приспособи към тях, защото иначе го очаква мизерно загиване.
Двата процеса, както лекуването, така и предпазването може рационално да извърши само природата, когато разумно с подпомогната от човека с прибягване до рационални агенти, способни за постигането тия две крайности. Въобще, оная, която лекува, що може сама да възстанови или, изобщо, да запази равновесието на органическите функции и бди за запазването целостта на здравето и на органите, е природата. Претенцията — употребата на химически средства, отрови, серуми, ваксини, инжекции, билки, лекарства и др. от страна на някого, който има такава капризна претенция, предполага чудната задача да иска да насили природата или да замести естествените й закони. О, глупаво създание, клето човече! Природните закони не са създадени за приспособяването им към човека — дълг е на човека той да се приспособи към тях, защото иначе го очаква мизерно загиване. Така че, ако искаме да запазим здравето си. да продължим живота си и да се държим далеко от болести, страдания, не трябва да живеем в хармония с тях. Календар за 1939 г. от 25-я юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз От 25-ия юбилеен конгрес на Българския есперантски съюз в Севлиево е новият и оригинален календар за 1939 год., който съдържа: 1. Художествено изработена карта на целия свят с образи.
към текста >>

Радославов със следното съдържание: Статии: 1 Човекът.
IX. кн. 2 редактирано от проф. П. Бакалов, проф. Д-р Ст. Консулов и Ал. Радославов със следното съдържание: Статии: 1 Човекът. като рожба на природата — проф. Д-р Ст. Консулов. 2. Колибрите — Д. Папазов. 3.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 267 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужна е истинска наука за човека – Ал.
Малкият брат. (из извънредната беседа – 1 януари 1939 г.) При чешмата. (стих.) – И. Догдето ти скала не станеш. (стих.) – Д. Нужна е истинска наука за човека – Ал. Карел Астрология. (продължение от бр. 233) – Влад Пашов Ръководство за френологически изследвания. Увод – Иван А. Изворски Един отзив за романа „Безсмъртна любов“ – Т: Чаушев За слънчогледовото масло ЩЕ ДОЙДЕ ПРОЛЕТ!
към текста >>

Чудно хубави и сладки плодове ще натегнат по дърветата — благословената храна на човека.
Няма завинаги ще бъдат сковани под ледената покривка на зимата, прекрасните цветя, плодоносните растения и дървета? Не! Ще дойде пролет! Идва пролет! Полетата, долините, хълмовете и планините ще се покрият с цветя и зеленина. Чудно хубави и сладки плодове ще натегнат по дърветата — благословената храна на човека. Това всеки знае. В това никой не се съмнява. Но омразата, заблужденията, противоречията, борбите между хората не ще ли престанат някога? Завинаги ли ще остане студът и ледът в човешките сърца? . .
към текста >>

Идва пролет и за човека!
. . Нима не ще има пролет за човешката душа? Нима не ще има мир за изтерзаното човечество? Нима духовният живот на човечеството ще бъде завинаги сковаван от вечна зима? Не! Идва пролет и за човека! Идва духовната пролет! Ледът в човешките сърца ще се стопи. Студът на омразата ще бъде заменен с топлината на любовта. Тъмнината на невежеството и заблуждението ще бъде заменена със светлината на знанието и мъдростта. Безспирните досегашни борби ще бъдат заменени с взаимопомощта и взаимното сътрудничество.
към текста >>

Духовният поглед на будния човек никога не трябва да се задоволява само с картината на настоящето.
Ледът в човешките сърца ще се стопи. Студът на омразата ще бъде заменен с топлината на любовта. Тъмнината на невежеството и заблуждението ще бъде заменена със светлината на знанието и мъдростта. Безспирните досегашни борби ще бъдат заменени с взаимопомощта и взаимното сътрудничество. Това, което днес се дава за делото на разрушението, утре ще се дава за творческото изграждане на новия свят. Духовният поглед на будния човек никога не трябва да се задоволява само с картината на настоящето. Ний трябва да виждаме не само това, което е, но и това. което идва, което утре ще бъде. Ний трябва да мислим за него да работим за него, да живеем с него и да го считаме по-действително, от преходното, което днес ни заобикаля. Идва духовната пролет за човечеството! Никой не може да я спре!
към текста >>

Тахчиев ______________________________ Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде.
Честността е сила, тя е слънце, което топи ледовете на неразумното минало. * * * Ако изпитаме съжаление към нашия неприятел, ние живеем в любовта и силата, и този неприятел утре ще бъде един добър наш приятел. До когато имаме неприятели, до тогава има и в нас причини, които ги допущат. * * * Най-малкото отношение на другите към нас — добро или зло, има голям вътрешен смисъл. От добрите отношения на другите към нас ще се радваме, понеже те са нектара, сладкият плод на нашата разумна вчерашна работа, а за лошите отношения ще благодарим, понеже те са искри, които ще запалят в нас слънцето на мъдростта и огнището на любовта. Г. Тахчиев ______________________________ Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не Го ли вижда, той няма живот в себе си. Без любов животът няма смисъл. Тази година трябва да дадете път на любовта в себе си. за да се влее струята на великия живот във вас. ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ. III.
към текста >>

Развитието на човека от раждането до смъртта е един непреривен процес с много фази, и всека фаза се отличава с действието на специфични сили, които от своя страна пораждат различни психологически изживявания и състояния.
Водата е все вода, но в зависимост от проводниците, тя добива един или друг вкус и оттенък. И когато говорим, че древната мъдрост се отличава от новата християнска мъдрост, подразбираме, че онези духовни сили, които са действали в тази мъдрост и са били нейни носители, са били едни, а тези духовни сили, които стоят зад новата християнска мъдрост, са други. Това ще се види противоречие за онези, които не са запознати с въпроса. За да не се поражда противоречие, ще изясня въпроса с едно сравнение. Като говоря за различие в дейността на силите, стоящи зад мъдростта, разбирам различни фази на един процес. Развитието на човека от раждането до смъртта е един непреривен процес с много фази, и всека фаза се отличава с действието на специфични сили, които от своя страна пораждат различни психологически изживявания и състояния. Всеки знае, че едни са състоянията и преживяванията на детето, други са на стария човек, едни са понятията на детето за света и живота, други са — на стария човек. А това е в зависимост от дейността и състоянието на силите. Същото се отнася и за човечеството. Човечеството в древно индуската епоха се намираше във фазата на детството и силите, които я строят и създават, се различават от силите, които създават християнската епоха, тъй както се различават силите, които действат в детето, от силите които действат във възрастния и стария. Във възрастния действат и силите на детството, но плюс тях още и други сили, които именно обуславят и характеризират тази възраст.
към текста >>

Всеки знае, че едни са състоянията и преживяванията на детето, други са на стария човек, едни са понятията на детето за света и живота, други са — на стария човек.
И когато говорим, че древната мъдрост се отличава от новата християнска мъдрост, подразбираме, че онези духовни сили, които са действали в тази мъдрост и са били нейни носители, са били едни, а тези духовни сили, които стоят зад новата християнска мъдрост, са други. Това ще се види противоречие за онези, които не са запознати с въпроса. За да не се поражда противоречие, ще изясня въпроса с едно сравнение. Като говоря за различие в дейността на силите, стоящи зад мъдростта, разбирам различни фази на един процес. Развитието на човека от раждането до смъртта е един непреривен процес с много фази, и всека фаза се отличава с действието на специфични сили, които от своя страна пораждат различни психологически изживявания и състояния. Всеки знае, че едни са състоянията и преживяванията на детето, други са на стария човек, едни са понятията на детето за света и живота, други са — на стария човек. А това е в зависимост от дейността и състоянието на силите. Същото се отнася и за човечеството. Човечеството в древно индуската епоха се намираше във фазата на детството и силите, които я строят и създават, се различават от силите, които създават християнската епоха, тъй както се различават силите, които действат в детето, от силите които действат във възрастния и стария. Във възрастния действат и силите на детството, но плюс тях още и други сили, които именно обуславят и характеризират тази възраст. Същото е и отношението на силите между древноиндуската епоха и християнската епоха.
към текста >>

За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си.
Така че, едни са силите, които с ж внесли в света древно-индуската мъдрост, други са силите, които стоят зад мъдростта, която се разкрива в християнството. Защото християнството дойде в една фаза, когато човечеството излизаше от детството и влизаше в юношеството на своя живот. Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били отношенията на Космоса към човечеството в миналото, други са сега. Едни са отношенията на бащата към малкото дете. други са отношенията му към възрастния син. За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си. Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш. Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности. В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух.
към текста >>

Страшно е положението на този човек.
И Той е който дава на Мойсея на планината Синай скрижалите с 10-те Божи заповеди. (следва) Влад Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Малкият брат (из извънредната беседа „Малкият брат“ – 1.I.1939 г.) Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача им, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко каквото е имал — знание, слава, богатство, е заровено с него заедно. Най-важно за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този гроб! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение. Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам кое е право и кое — криво. Правите и кривите работи са все човешки.
към текста >>

Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава.
Ако не влезе в живота при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее. Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамична, а не статични прояви. Ако дойде в статично положение, любовта се превръща в безлюбие. Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава. Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод.
към текста >>

Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод.
Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината. Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мисълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което ние не познаваме. В самия човек е скрито нещо. което сам той не познава.
към текста >>

В самия човек е скрито нещо.
Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мисълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което ние не познаваме. В самия човек е скрито нещо. което сам той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава когато той страда. Съвременният човек не разбира какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на, това че човек е вън от лошите условия.
към текста >>

Скритото в човека се проявява само тогава когато той страда.
Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мисълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което ние не познаваме. В самия човек е скрито нещо. което сам той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава когато той страда. Съвременният човек не разбира какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на, това че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си.
към текста >>

Съвременният човек не разбира какво нещо е страданието.
Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което ние не познаваме. В самия човек е скрито нещо. което сам той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава когато той страда. Съвременният човек не разбира какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на, това че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни.
към текста >>

То е признак на, това че човек е вън от лошите условия.
В самия човек е скрито нещо. което сам той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава когато той страда. Съвременният човек не разбира какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на, това че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: Трябва да се родим! Добре е човек да се роди, но на време.
към текста >>

Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство.
което сам той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава когато той страда. Съвременният човек не разбира какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на, това че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: Трябва да се родим! Добре е човек да се роди, но на време. Велико нещо е раждането.
към текста >>

Добре е човек да се роди, но на време.
То е признак на, това че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си. Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: Трябва да се родим! Добре е човек да се роди, но на време. Велико нещо е раждането. Който прибърза с раждането и се роди преди деветия месец, той не може да живее. Който се роди през 1939 година, на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по рано или по-късно от това време, той ще умре. Ако се родите тази година, бъдещето е ваше.
към текста >>

Като живее, човек ежедневно прави упражнение.
По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си. Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия. Сега аз не искам да доказвам истиността на моите думи защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-малко един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Като живее, човек ежедневно прави упражнение. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света. Историята за блудния син и до днес още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение.
към текста >>

Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае как да употребява сърцето си, да знае как да се разговаря със своята душа?
— В любовта. Бащата казва на по-големия си син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо. Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти придоби. Ти не си още смирен. Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае как да употребява сърцето си, да знае как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което не може да се чуе гласа. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща.
към текста >>

Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея.
Бащата казва на по-големия си син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо. Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти придоби. Ти не си още смирен. Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае как да употребява сърцето си, да знае как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея. Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което не може да се чуе гласа. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността. Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща. Реалността сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма, и след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена.
към текста >>

Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина Мине ли тази граница, сърцето не издържа, човек умира.
Реалността сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма, и след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина Мине ли тази граница, сърцето не издържа, човек умира. Нормалната топлина на сърцето е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържи напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържи високата температура на любовта. Също така човек не може да издържи и високата температура на знанието.
към текста >>

Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържи напрежение само до известна степен.
Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина Мине ли тази граница, сърцето не издържа, човек умира. Нормалната топлина на сърцето е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържи напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържи високата температура на любовта. Също така човек не може да издържи и високата температура на знанието. Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което некой са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайн, например, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени.
към текста >>

Мине ли тази граница, човек се разстройва.
Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности. Ето, и човешкото сърце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина Мине ли тази граница, сърцето не издържа, човек умира. Нормалната топлина на сърцето е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържи напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържи високата температура на любовта. Също така човек не може да издържи и високата температура на знанието. Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което некой са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайн, например, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура.
към текста >>

Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържи високата температура на любовта.
Ето, и човешкото сърце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина Мине ли тази граница, сърцето не издържа, човек умира. Нормалната топлина на сърцето е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържи напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържи високата температура на любовта. Също така човек не може да издържи и високата температура на знанието. Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което некой са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайн, например, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. Мнозина се стремят към духовния живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии.
към текста >>

Също така човек не може да издържи и високата температура на знанието.
Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина Мине ли тази граница, сърцето не издържа, човек умира. Нормалната топлина на сърцето е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържи напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържи високата температура на любовта. Също така човек не може да издържи и високата температура на знанието. Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което некой са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайн, например, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. Мнозина се стремят към духовния живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си.
към текста >>

Голямо е напрежението, което Духът създава в човека.
Теорията на Айнщайн, например, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура. Мнозина се стремят към духовния живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. И тъй, числото девет в 1939 година означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него.
към текста >>

Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени.
Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. И тъй, числото девет в 1939 година означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да достигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено.
към текста >>

Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него.
Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение. И тъй, числото девет в 1939 година означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да достигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна.
към текста >>

Числото три показва пътя, по който човек може да достигне резултата на числото девет.
Малцина издържат на това напрежение. И тъй, числото девет в 1939 година означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да достигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство.
към текста >>

За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят.
И тъй, числото девет в 1939 година означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да достигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна.
към текста >>

Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота.
Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да достигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки.
към текста >>

Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна.
За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията, си дето правел своите опити, от погрешките, на които се натъквал Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си.
към текста >>

Да човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки.
Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията, си дето правел своите опити, от погрешките, на които се натъквал Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти.
към текста >>

В един момент човек може да бъде съвършен.
Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено. Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията, си дето правел своите опити, от погрешките, на които се натъквал Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас.
към текста >>

Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете.
Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията, си дето правел своите опити, от погрешките, на които се натъквал Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа.
към текста >>

Човек е създаден чист и без погрешки.
В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти. Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето.—Направете доброто, без да се вслушвате в този глас.
към текста >>

За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията любов.
Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас. Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете. Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето.—Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. За правене на добро няма определено време: Добро можете да правите всякога.
към текста >>

Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг.
Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа. Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва. Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето.—Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. За правене на добро няма определено време: Добро можете да правите всякога. Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг. Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това. не са свободни. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две ядената, да си хапне от тях.
към текста >>

Този човек е свободен, защото яде от своя хляб.
Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две ядената, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото — ограничава.
към текста >>

Следователно, всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека е чуждо.
Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо. Божественото освобождава, а човешкото — ограничава. Следователно, всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека е чуждо. И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е прегръщано и целувано от слънцето.
към текста >>

— Жената е чуждо същество за човека.
Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отчайва от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете, и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. — Защо? — Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Не казвайте като Давид, че в грях ви е родила майка ви. В любов ме роди майка ми, аз ще живея по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък.
към текста >>

Сестрата, обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има общение.
Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете, и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. — Защо? — Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Не казвайте като Давид, че в грях ви е родила майка ви. В любов ме роди майка ми, аз ще живея по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но за това се изискват дълги години.
към текста >>

Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но за това се изискват дълги години.
Сестрата, обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Не казвайте като Давид, че в грях ви е родила майка ви. В любов ме роди майка ми, аз ще живея по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но за това се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Бъдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали.
към текста >>

Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико.
Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра. Не казвайте като Давид, че в грях ви е родила майка ви. В любов ме роди майка ми, аз ще живея по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но за това се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Бъдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в светлината на живота.
към текста >>

Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен.
Не казвайте като Давид, че в грях ви е родила майка ви. В любов ме роди майка ми, аз ще живея по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но за това се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия. Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание. Бъдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота.
към текста >>

Любовта подмладява човека.
Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправите живота си. Ако Го слушате, живота ви ще бъде изправен. Желая ви тази година да се подмладите. Любовта подмладява човека. Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката на живота. И тъй понеже 1939 година е епохална, желая ви разумно да използвате всички условия, който тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат, но в 1999 год. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година.
към текста >>

Значи, през тази година човек отново трябва да мъти това яйце, докато се излюпи.
Желая ви тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви поне да посадите всички желания на вашата душа, ако не можете изведнъж да ги реализирате. Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо. За онези които изпълняват изискванията на 1939 година, тя ши се продължи и следващата. За онези, който не изпълнят великите закони, ще дойде 1940 год., която завършва накрая с нула, с яйце. Значи, през тази година човек отново трябва да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 год. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 год. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъстват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено. Дръжте в ума си мисълта: Пътят на Божията любов е осеян с всички възможности и условия за постижение.
към текста >>

Д. НУЖНА Е ИСТИНСКА НАУКА ЗА ЧОВЕКА Тя е по-необходима, отколкото химията, физиката и механиката.
И други минаха и спираха се жадни, и с благодарност пиха те. И. Догдето ти скала не станеш Догдето ти скала не станеш, отстойваща на ветрове, на мълнии и снежни вихри, проекнали от векове, * догдето ти скала не станеш, не ще изпиташ радостта, на слънчевия ден, проблеснал след ужасите на нощта. * Докле гранитен страж не станеш, на свойта крепост, сам стена, докле ти фар самин не бъдеш. облял с потоци светлина * пътя на кораба, заплувал, затърсил родния си бряг, не ще дочакаш ти да видиш, наистина ти роден бряг. * Догдето ти скала не станеш, непоклатим и твърд гранит, не ще дочакаш светла радост, не ще дочакаш ден честит! Д. НУЖНА Е ИСТИНСКА НАУКА ЗА ЧОВЕКА Тя е по-необходима, отколкото химията, физиката и механиката. Накратко, критиката на данните, които притежаваме върху човека, ни дава многобройни и положителни познания. Благодарение на последните, ние можем да направим пълен инвентар за нашите прояви. Този инвентар ще ни позволи да съставим схеми, по-богати от класическите такива. Но, така постигнатият напредък няма да бъде твърде голям. Ще трябва да се отиде по-далече и се открие истинска наука за човека.
към текста >>

Накратко, критиката на данните, които притежаваме върху човека, ни дава многобройни и положителни познания.
Догдето ти скала не станеш Догдето ти скала не станеш, отстойваща на ветрове, на мълнии и снежни вихри, проекнали от векове, * догдето ти скала не станеш, не ще изпиташ радостта, на слънчевия ден, проблеснал след ужасите на нощта. * Докле гранитен страж не станеш, на свойта крепост, сам стена, докле ти фар самин не бъдеш. облял с потоци светлина * пътя на кораба, заплувал, затърсил родния си бряг, не ще дочакаш ти да видиш, наистина ти роден бряг. * Догдето ти скала не станеш, непоклатим и твърд гранит, не ще дочакаш светла радост, не ще дочакаш ден честит! Д. НУЖНА Е ИСТИНСКА НАУКА ЗА ЧОВЕКА Тя е по-необходима, отколкото химията, физиката и механиката. Накратко, критиката на данните, които притежаваме върху човека, ни дава многобройни и положителни познания. Благодарение на последните, ние можем да направим пълен инвентар за нашите прояви. Този инвентар ще ни позволи да съставим схеми, по-богати от класическите такива. Но, така постигнатият напредък няма да бъде твърде голям. Ще трябва да се отиде по-далече и се открие истинска наука за човека. Една наука, която, с помощта на всички познати методи, ще направи по-задълбочено изследване на вътрешния ни мир, ще постигне също необходимостта от изучаване на всяка част като функция на цялото.
към текста >>

Ще трябва да се отиде по-далече и се открие истинска наука за човека.
Д. НУЖНА Е ИСТИНСКА НАУКА ЗА ЧОВЕКА Тя е по-необходима, отколкото химията, физиката и механиката. Накратко, критиката на данните, които притежаваме върху човека, ни дава многобройни и положителни познания. Благодарение на последните, ние можем да направим пълен инвентар за нашите прояви. Този инвентар ще ни позволи да съставим схеми, по-богати от класическите такива. Но, така постигнатият напредък няма да бъде твърде голям. Ще трябва да се отиде по-далече и се открие истинска наука за човека. Една наука, която, с помощта на всички познати методи, ще направи по-задълбочено изследване на вътрешния ни мир, ще постигне също необходимостта от изучаване на всяка част като функция на цялото. За да се открие такава наука, ще бъде необходимо, в течение на известно време, да отстраним, вниманието си от механичния напредък, а също, до известна степен, от класическата хигиена, от медицината и от чисто материалния начин на нашето съществуване. Всеки се интересува от това, което увеличава богатството и удобството. Но никой не си дава сметка, че е необходимо да се подобри структурното, функционално и умствено качество на всеки един от нас. Здравината на разума и на чувствените преживявания, моралната дисциплина и душевното развитие са също така необходими, както телесното здраве и предпазването от заразни болести.
към текста >>

Във физиологията, хигиената, медицината, също както в изучаването на педагогиката или социалната и политическа икономика, вниманието на изследователите е привличано от телесния, тъканно-соковия и интелектуален облик на човека.
Трябва нашата любознателност да вземе по-друга посока от тази, в която сега е заета. Тя трябва да се отправи от физичното и физиологичното към умственото и душевното. До сега науките, които се занимават с човешките същества са ограничили своята дейност само върху известни прояви на техния обект. Те не са успели да се отърват от влиянията на дуализма на Декартовата философия. Те са завладени от механизъма. Във физиологията, хигиената, медицината, също както в изучаването на педагогиката или социалната и политическа икономика, вниманието на изследователите е привличано от телесния, тъканно-соковия и интелектуален облик на човека. То не е било спряно на неговата чувствена и морална проява, на неговия вътрешен мир, на неговия характер, на неговите естетични и религиозни нужди, на общия субстрат на телесните и психологични явления, на дълбоките отношения на индивида и неговата умствена и душевна среда. Необходимо е, прочее, решителна промяна на ориентацията. Тази промяна иска едновременно специалисти, посветени на отделните науки, които са си разпределили нашето тяло и душа, и учени, способни да слеят в едно цяло откритията на специалистите. Новата наука трябва да напредва чрез двойното усилие на анализата и синтезата, към едно схващане за човека, едновременно достатъчно пълно и достатъчно просто, за да служи като основа на нашата дейност. Ал. Карел (Из кн.
към текста >>

Новата наука трябва да напредва чрез двойното усилие на анализата и синтезата, към едно схващане за човека, едновременно достатъчно пълно и достатъчно просто, за да служи като основа на нашата дейност. Ал.
Те са завладени от механизъма. Във физиологията, хигиената, медицината, също както в изучаването на педагогиката или социалната и политическа икономика, вниманието на изследователите е привличано от телесния, тъканно-соковия и интелектуален облик на човека. То не е било спряно на неговата чувствена и морална проява, на неговия вътрешен мир, на неговия характер, на неговите естетични и религиозни нужди, на общия субстрат на телесните и психологични явления, на дълбоките отношения на индивида и неговата умствена и душевна среда. Необходимо е, прочее, решителна промяна на ориентацията. Тази промяна иска едновременно специалисти, посветени на отделните науки, които са си разпределили нашето тяло и душа, и учени, способни да слеят в едно цяло откритията на специалистите. Новата наука трябва да напредва чрез двойното усилие на анализата и синтезата, към едно схващане за човека, едновременно достатъчно пълно и достатъчно просто, за да служи като основа на нашата дейност. Ал. Карел (Из кн. „Човекът — неизвестният“) В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от брой 233) Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения. Седящият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката. Затова движенията им спомагат да отделят жлъчката и да отстраняват запичането.
към текста >>

„Човекът — неизвестният“) В.
То не е било спряно на неговата чувствена и морална проява, на неговия вътрешен мир, на неговия характер, на неговите естетични и религиозни нужди, на общия субстрат на телесните и психологични явления, на дълбоките отношения на индивида и неговата умствена и душевна среда. Необходимо е, прочее, решителна промяна на ориентацията. Тази промяна иска едновременно специалисти, посветени на отделните науки, които са си разпределили нашето тяло и душа, и учени, способни да слеят в едно цяло откритията на специалистите. Новата наука трябва да напредва чрез двойното усилие на анализата и синтезата, към едно схващане за човека, едновременно достатъчно пълно и достатъчно просто, за да служи като основа на нашата дейност. Ал. Карел (Из кн. „Човекът — неизвестният“) В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от брой 233) Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения. Седящият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката. Затова движенията им спомагат да отделят жлъчката и да отстраняват запичането. * * * Типът на въздуха — сангвиничния темперамент Въздуха е горещ и влажен. Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди.
към текста >>

Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека.
Техните стремления се сменят бързо едно след друго, защото те им се наслаждават в своята фантазия, която е много голяма. Те действат под влиянието на капризи, по първите импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки. (следва) Иван А. Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата.
към текста >>

Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек.
Те действат под влиянието на капризи, по първите импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки. (следва) Иван А. Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите.
към текста >>

Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност.
(следва) Иван А. Изворски РЪКОВОДСТВО ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ УВОД Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества. Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава.
към текста >>

на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества.
Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време. Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото.
към текста >>

Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата.
Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност.
към текста >>

дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава.
Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност. Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност. А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия начин, както е оформен той самият. Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др.
към текста >>

С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им.
Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата. Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност. А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия начин, както е оформен той самият. Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др. Френологията, като положителна и опитна наука отдавна е вече предмет на сериозно и внимателно проучване от страна на видни учени в Англия, Америка, Франция, Германия и други културни държави.
към текста >>

Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др.
дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото. Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност. А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия начин, както е оформен той самият. Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др. Френологията, като положителна и опитна наука отдавна е вече предмет на сериозно и внимателно проучване от страна на видни учени в Англия, Америка, Франция, Германия и други културни държави. В страните на гореказаните народи всички научно проверени данни на френологията нашироко са застъпени и се използват в областта на възпитанието, правосъдието, криминалистиката и други области на човешката дейност. Придобивките от изучаването на френологията и приложението на нейните принципи са повече от задоволителни и насърчителни. Време е вече и у нас да се обърне внимание на тази наука, която ще внесе голяма светлина и ще разкрие нови пътища и нови начини, особено в областта на училищното и домашното възпитание. Един отзив за романа „Безсмъртна любов“ … Много съм ви благодарен за книгата „Безсмъртна любов.“ Не помня да съм чел книга, която тъй много да е разширила моя духовен поглед и то във високо художествена и увлекателна форма.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя.
представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят, а деветторката е големият Брат който живее на земята и ръководи цялото човечество“. Този брат иде сега в света да помага на всички страдащи“. Аз няма да цитирам повече от новогодишната беседа на Учителя: „Големият Брат“. Препоръчвам я на читателите сами да я прочетат. И може би у тях ще се пробуди поне усета за ония особени трептения, които проникват настоящата година и образуват нейното вътрешно съдържание. Защото, ако човек е чутък, той ще има възможност да провери не веднъж през годината истинността на думите на Учителя. По два пътя може да се провери изключителността на тази година — по чисто субективен път, чрез наблюдаване на своя личен живот, и по обективен път, чрез който наблюдаваме събитията във външния свят. И наистина, за тънкия и прозорлив наблюдател, който следи събитията, които днес се развиват в света, има не един случай да провери истинността на горното твърдение. Зад обикновения ход на събитията, в които, външно погледнато, няма нищо необикновено, нищо изключително, той ще прозре действието на една разумна воля, която с удивителна мъдрост подържа разклатеното равновесие на света. Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия.
към текста >>

Думите, които Учителят изказва в следващите по-долу редове, не с резултат на „гадание“, те с положително знание на човека, който сам участва в работата, която вършат ония възвишени същества, за които той говори.
Той ще види, как въпреки всички напрежения, въпреки всички постоянно възникващи конфликти, агресивните сили с обуздани и парализирани. Разбира се, отвън няма да стане нищо необикновено — животът ще си тече все така, както е текъл до сега, а може би и с още по-големи противоречия. Защото действието на известни духовни фактори в живота на човечеството не означава че ще станат некакви чудеса, некакви извънредни и поразителни събития, както често си мислят наивните религиозни хора. Напротив то е понякога толкова по-скрито, колкото по-съдбоносна за човечеството е дадена година. Ще завърша тия редове с един цитат от Учителя, взет из неделната му беседа, държана на 1 януари 1939 година. Думите, които Учителят изказва в следващите по-долу редове, не с резултат на „гадание“, те с положително знание на човека, който сам участва в работата, която вършат ония възвишени същества, за които той говори. „Понеже 1939 година е епохална. желая ви разумно да използвате всички условия, които тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат , но в 1999 година. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес.
към текста >>

Вечер, когато звездите се явят на небосвода със своите премени, човек неволно се пита: какво с те?
Нека ги наречем безсмъртните думи на вечната пролет. Тя блести върху вълшебната корона на времето с чудна Светлина, а гласът й се носи по цялата земя: Аз съм ваш брат на светлината и нося благословенията на вековете. Аз ида да ви подкрепя, да ви помогна. Тази пролет на живота, пролет на човешката душа, очаквана от хиляди години е новата 1939 год. Учителят я нарича Големия брат*), който иде да помага на човечеството. Вечер, когато звездите се явят на небосвода със своите премени, човек неволно се пита: какво с те? — Служители на Тоя, който ги е направил звезди. Какво е слънцето? —Служител на любовта. Какво с хората тогава—същества, които имат за идеал слънцето и звездите — безсмъртни служители на вечния живот. Един единствен е пътя за постижение, написан върху звездното небе, написан върху слънцето, написан върху пролетта — служене на Бога.
към текста >>

Може човек да има много знания на ума, но какво се ползва, ако разумно не ги приложи в живота?
— Служители на Тоя, който ги е направил звезди. Какво е слънцето? —Служител на любовта. Какво с хората тогава—същества, които имат за идеал слънцето и звездите — безсмъртни служители на вечния живот. Един единствен е пътя за постижение, написан върху звездното небе, написан върху слънцето, написан върху пролетта — служене на Бога. Може човек да има много знания на ума, но какво се ползва, ако разумно не ги приложи в живота? Нима съвременното човечество няма знания, нима то няма богатства? Има, и то преизобилно, но уви, хората не с щастливи. Знанието на ума е външно. Знанието на духа е приложение. „Духът е великия изпълнител в човека.
към текста >>

„Духът е великия изпълнител в човека.
Може човек да има много знания на ума, но какво се ползва, ако разумно не ги приложи в живота? Нима съвременното човечество няма знания, нима то няма богатства? Има, и то преизобилно, но уви, хората не с щастливи. Знанието на ума е външно. Знанието на духа е приложение. „Духът е великия изпълнител в човека. Щом той започне да прилага, човек придобива любов, светлина и свобода“. Пролетта е творческия принцип, който наричаме Истина, която освобождава, която създава. Пролетта е изявление на божественото, което е хармония и красота. Пролетта е безсмъртното слово на Великия, който ни изпраща живота . . .
към текста >>

Щом той започне да прилага, човек придобива любов, светлина и свобода“.
Нима съвременното човечество няма знания, нима то няма богатства? Има, и то преизобилно, но уви, хората не с щастливи. Знанието на ума е външно. Знанието на духа е приложение. „Духът е великия изпълнител в човека. Щом той започне да прилага, човек придобива любов, светлина и свобода“. Пролетта е творческия принцип, който наричаме Истина, която освобождава, която създава. Пролетта е изявление на божественото, което е хармония и красота. Пролетта е безсмъртното слово на Великия, който ни изпраща живота . . . Пробужда се зората и слънцето на новия живот в пурпурна одежда със светла ръка отмахва нощта над земята.
към текста >>

При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това.
Ако всички майки в света концентрират мисълта си в едно направление и отправят една обща молитва към Бога, никаква война нямаше да има. Щом няма войни, и синовете им ще бъдат живи. Днес всеки се грижи за себе си, всеки мисли за себе си, как да стане чист, свят и учен. След всичко това, хората се запитват, защо светът не може да се оправи. Светът може да се оправи само тогава, когато всички хора се обеднеят. При това положение всеки човек трябва да мисли не само за себе си, но и за своите ближни. Това. което е благо за него, да бъде благо и за ближните му. __________________________ *) Под тоя надслов излязоха от печат двете новогодишни беседи от Учителя. Едната държана през нощта, когато се оповести Новата Година, а другата в 10 ч. на 1. януари. Който иска да се запознае с Големия брат на човечеството, нека ги прочете.
към текста >>

За да каже човек, че не може да слугува, има ред причини за това.
Едната държана през нощта, когато се оповести Новата Година, а другата в 10 ч. на 1. януари. Който иска да се запознае с Големия брат на човечеството, нека ги прочете. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Не може да се слугува на двама господари (из неделната беседа „Не може да се слугува на двама господари“ – 22.I.1939 г.) Ще се спра върху стиха, който някога Христос е изказал в отрицателен смисъл: „Не може да се слугува на двама господари“. Често хората казват: „Аз не мога да слугувам, не мога да работя, не мога да уча, не мога да ям“. За да каже човек, че не може да слугува, има ред причини за това. Аз искам да засегна въпроса обективно и научно. В съвременния свят има много неща, които не са научни, т. е. те съществуват, но нямат приложение, нямат научно приложение. Аз наричам научни неща ония, които могат да се поставят на опит. Те имат приложение в живота.
към текста >>

Какво може повече да мисли и да се безпокои човек?
Следователно, детето няма защо да мисли за себе си. Бащата и майката са мислили за него. Най-малко 20 години те са мислили за него. Всичките любовни писма на майката и на бащата се дължат все на мисълта им за него. Всички най-хубави проекти, всички мечти са все заради детето. Какво може повече да мисли и да се безпокои човек? Каквото и да мисли, той нищо не може да направи. С това аз искам да ви наведа на мисълта, че Бог е мислил за онова, което сме ние днес. Той е мислил за нас преди милиони години още. Следователно, ние сме дошли в един живот, който отдавна е обмислен. „Не може да се слугува на двама господари“.
към текста >>

Работа. Три неща има, в които човек се спъва.
С това аз искам да ви наведа на мисълта, че Бог е мислил за онова, което сме ние днес. Той е мислил за нас преди милиони години още. Следователно, ние сме дошли в един живот, който отдавна е обмислен. „Не може да се слугува на двама господари“. Какво означава слугуването? Работа. Три неща има, в които човек се спъва. Човек се спъва в необходимостта в закона и в това, че смесва работата с труда и с мъчението. Необходимостта налага нещата. Като не разбират това, хората казват. че трябва да се работи. Не, в необходимостта човек няма никакъв избор.
към текста >>

Човек се спъва в необходимостта в закона и в това, че смесва работата с труда и с мъчението.
Той е мислил за нас преди милиони години още. Следователно, ние сме дошли в един живот, който отдавна е обмислен. „Не може да се слугува на двама господари“. Какво означава слугуването? Работа. Три неща има, в които човек се спъва. Човек се спъва в необходимостта в закона и в това, че смесва работата с труда и с мъчението. Необходимостта налага нещата. Като не разбират това, хората казват. че трябва да се работи. Не, в необходимостта човек няма никакъв избор. Каквото ти дадат, ти ще го носиш, без да кажеш нещо.
към текста >>

Не, в необходимостта човек няма никакъв избор.
Работа. Три неща има, в които човек се спъва. Човек се спъва в необходимостта в закона и в това, че смесва работата с труда и с мъчението. Необходимостта налага нещата. Като не разбират това, хората казват. че трябва да се работи. Не, в необходимостта човек няма никакъв избор. Каквото ти дадат, ти ще го носиш, без да кажеш нещо. Може ли рибата да каже защо са я турили във водата? Тя не може да излезе вън от водата. Иска не иска, ще живее във водата. Жабата пък се крие в локвата.
към текста >>

В божествения свят човек и да иска не може да на прави никакво престъпление.
Това е необходимостта. В закона има друго нещо. Дойдете ли до закона, там нещата стават другояче, казват: закон е това. Говорим ли обаче, за работата, ние разбираме друг един порядък, в който нещата са осмислени. При това положение ти си свободен да постъпваш така, както намигаш за добре. В божествения свят човек и да иска не може да на прави никакво престъпление. Представете си, че сте поставени господар на всичкото богатство на земята, ще имате ли условия да крадете? Нямате никакви условия за кражба. Следователно, ако всичката земя е ваша, кражбата е изключена Днес всички нещастия и страдания в света произтичат от факта, че хората искат всичко да става по тяхна воля, а не по волята Божия, всеки иска да бъде богат, всеки иска да бъде силен. Право е това, но за да се образува силата, всички дъждовни капки трябва да се съединят в едно. Всяка капка сама по себе си не е силна.
към текста >>

Човек още не живее така, както Бог изисква.
Има една вътрешна сила която свързва всички хора в едно цяло. Това не става по механически начин. Има едно вътрешно средство. Това средство е закон не на еднообразието, а на разнообразието. Всички хора, които са разнообразни, се привличат един друг. Човек още не живее така, както Бог изисква. Чрез всички страдания, радости и скърби Бог ни показва нашия живот. Но ние търсим друг живот , искаме да излезем от страданията. Хората правят войни, градят училища, църкви, наказват се едни други, искат по някакъв начин да изправят своя живот, но всеки момент се натъкват на противоречия. Те се намират в положението на онзи математик, който разрешавал една трудна задача в живота си и не могъл да я разреши. Той съединявал показалеца и палеца на лявата си ръка във вид на колело, и в него пъхал показалеца на дясната си ръка.
към текста >>

Следователно, намери ли се в трудно положение, човек трябва да потърси друг някой, да пъхне пръста си в лявата ръка и по този начин въпросът ще се уреди.
Най-после той отишъл при един лекар, добър психолог и му казал: Ако ми помогнеш да разреша една задача, която аз от 20 години насам не мога да разреша, ще ти дам каквото пожелаеш. Лекарят съобразил как да постъпи и му помогнал. В това време, когато болният поставял показалеца си в лявата ръка, лекарят бързо пъхнал своя показалец. Като не забелязал това, болният помислил, че хванал своя пръст и останал доволен от решаването на задачата. Не, тази задача е неразрешима. Следователно, намери ли се в трудно положение, човек трябва да потърси друг някой, да пъхне пръста си в лявата ръка и по този начин въпросът ще се уреди. Ти искаш да станеш богат, без да си работил. Това значи, че искаш да хванеш пръста си. В човека има вложени сили от Бога, които той трябва да разработва. И тогава той може да бъде богат, колкото иска. В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант.
към текста >>

В човека има вложени сили от Бога, които той трябва да разработва.
Като не забелязал това, болният помислил, че хванал своя пръст и останал доволен от решаването на задачата. Не, тази задача е неразрешима. Следователно, намери ли се в трудно положение, човек трябва да потърси друг някой, да пъхне пръста си в лявата ръка и по този начин въпросът ще се уреди. Ти искаш да станеш богат, без да си работил. Това значи, че искаш да хванеш пръста си. В човека има вложени сили от Бога, които той трябва да разработва. И тогава той може да бъде богат, колкото иска. В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. От него зависи това. Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята. В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение.
към текста >>

В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант.
Следователно, намери ли се в трудно положение, човек трябва да потърси друг някой, да пъхне пръста си в лявата ръка и по този начин въпросът ще се уреди. Ти искаш да станеш богат, без да си работил. Това значи, че искаш да хванеш пръста си. В човека има вложени сили от Бога, които той трябва да разработва. И тогава той може да бъде богат, колкото иска. В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. От него зависи това. Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята. В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение. Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10.
към текста >>

Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии.
И тогава той може да бъде богат, колкото иска. В човека има знание, с което той може да превърне въглена в диамант. От него зависи това. Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята. В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение. Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек.
към текста >>

Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии.
Хората се чудят, защо Бог не им е дал тия диаманти на разположение, а ги е заровил в земята. В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение. Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек. Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек. Значи, космическият свят представя целия свят в себе си. Те казват, че както се движи този човек, така и светът се проявява Днес всички хора искат да придобият нещо.
към текста >>

Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек.
В бъдеще хората ще имат колкото искат диаманти на разположение. Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек. Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек. Значи, космическият свят представя целия свят в себе си. Те казват, че както се движи този човек, така и светът се проявява Днес всички хора искат да придобият нещо. Всеки си има по една малка или голяма амбиция.
към текста >>

Този човек те наричат космически човек.
Човек трябва да има такъв диамант, с който да разрешава най-големите мъчнотии. Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек. Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек. Значи, космическият свят представя целия свят в себе си. Те казват, че както се движи този човек, така и светът се проявява Днес всички хора искат да придобият нещо. Всеки си има по една малка или голяма амбиция. Някой иска да стане министър в България, в Англия, в Германия, във Франция или другаде.
към текста >>

Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек.
Има мъчнотии в света, които имат твърдост от 8 до 10. Има мъчнотии, които с желязо не се режат. Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек. Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек. Значи, космическият свят представя целия свят в себе си. Те казват, че както се движи този човек, така и светът се проявява Днес всички хора искат да придобият нещо. Всеки си има по една малка или голяма амбиция. Някой иска да стане министър в България, в Англия, в Германия, във Франция или другаде. Друг пък иска да стане учен, философ, поет, музикант.
към текста >>

Те казват, че както се движи този човек, така и светът се проявява Днес всички хора искат да придобият нещо.
Следователно, в духовно отношение човек трябва да разполага с такава твърда воля, която да разчупва и най-големите мъчнотии. Онези, който разбират човека, те считат, че всички хора в света представят само един човек. Този човек те наричат космически човек. Всичко, каквото съществува в света, слънцата, планетите, хората, растенията, животните, всичко това те го поставят в ръцете, в краката, в главата, в дробовете, в сърцето, в стомаха на този космически човек. Значи, космическият свят представя целия свят в себе си. Те казват, че както се движи този човек, така и светът се проявява Днес всички хора искат да придобият нещо. Всеки си има по една малка или голяма амбиция. Някой иска да стане министър в България, в Англия, в Германия, във Франция или другаде. Друг пък иска да стане учен, философ, поет, музикант. И всеки мисли, че може да придобие това по механически начин. Не, вие трябва да научите едно нещо: да оценявате хората.
към текста >>

Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича.
Можете да бъдете като него, но след 20 години. До това време ти ще му отдаваш всичкото уважение и почитание. Някои хора пък са живели доста години религиозен живот. Аз считам религиозни хора ония, които помагат на човечеството. Не помагат ли на човечеството за неговото подигане, те не са религиозни хора. Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните журфикси? То се интересува само от това. което може да го подигне. Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя.
към текста >>

Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя.
Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира у дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните журфикси? То се интересува само от това. което може да го подигне. Подигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи, трябва да имат една обща идея - повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя. Съвременните хора мислят, че трябва да работят, да живеят, но всичко това да става по изкуствен начин, вън от любовта. Не. така не може да се живее. Вън от любовта животът не съществува. Тази идея трябва да залегне в умовете ви. Днес хората се питат: Ти имаш ли вяра?
към текста >>

Следователно, любовта усилва и намалява вярата и надеждата в човека.
Днес хората се питат: Ти имаш ли вяра? Не, питайте се имате ли любов. Вярата е в зависимост от любовта. Колкото повече любов имаш, толкова повече вяра ще имаш. Колкото повече вяра имаш, толкова повече надежда ще имаш и обратно. Следователно, любовта усилва и намалява вярата и надеждата в човека. Ако любовта се намалява, всички неща, който съществуват у нас органически, също се намаляват. Щом любовта се намалява, с нея заедно се намаляват и очите на човека, веждите, устата, брадата се изопачават. Брадата полегва, както в животните. Когато любовта изчезне, човек става на каша. Тогава иде смъртта.
към текста >>

Щом любовта се намалява, с нея заедно се намаляват и очите на човека, веждите, устата, брадата се изопачават.
Вярата е в зависимост от любовта. Колкото повече любов имаш, толкова повече вяра ще имаш. Колкото повече вяра имаш, толкова повече надежда ще имаш и обратно. Следователно, любовта усилва и намалява вярата и надеждата в човека. Ако любовта се намалява, всички неща, който съществуват у нас органически, също се намаляват. Щом любовта се намалява, с нея заедно се намаляват и очите на човека, веждите, устата, брадата се изопачават. Брадата полегва, както в животните. Когато любовта изчезне, човек става на каша. Тогава иде смъртта. Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото училище. Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници.
към текста >>

Когато любовта изчезне, човек става на каша.
Колкото повече вяра имаш, толкова повече надежда ще имаш и обратно. Следователно, любовта усилва и намалява вярата и надеждата в човека. Ако любовта се намалява, всички неща, който съществуват у нас органически, също се намаляват. Щом любовта се намалява, с нея заедно се намаляват и очите на човека, веждите, устата, брадата се изопачават. Брадата полегва, както в животните. Когато любовта изчезне, човек става на каша. Тогава иде смъртта. Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото училище. Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници. Като отиде в другия свят, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов. Растенето е процес, свързан с любовта.
към текста >>

Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото училище.
Ако любовта се намалява, всички неща, който съществуват у нас органически, също се намаляват. Щом любовта се намалява, с нея заедно се намаляват и очите на човека, веждите, устата, брадата се изопачават. Брадата полегва, както в животните. Когато любовта изчезне, човек става на каша. Тогава иде смъртта. Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото училище. Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници. Като отиде в другия свят, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов. Растенето е процес, свързан с любовта. Той зависи от любовта. Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла.
към текста >>

Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници.
Щом любовта се намалява, с нея заедно се намаляват и очите на човека, веждите, устата, брадата се изопачават. Брадата полегва, както в животните. Когато любовта изчезне, човек става на каша. Тогава иде смъртта. Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото училище. Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници. Като отиде в другия свят, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов. Растенето е процес, свързан с любовта. Той зависи от любовта. Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла. Човек расте през целия си живот.
към текста >>

Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла.
Смъртта иде затова, за да покаже на човека, че той трябва да се върне в Божественото училище. Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници. Като отиде в другия свят, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов. Растенето е процес, свързан с любовта. Той зависи от любовта. Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла. Човек расте през целия си живот. Страданието е пак растене. Защо сграда човек? Защото е започнал да расте. „Не може да се служи на двама господари“.
към текста >>

Човек расте през целия си живот.
Този човек се е заблудил, изгубил е първоначалните учебници. Като отиде в другия свят, ще му кажат, че на земята той не може да расте и да се развива без любов. Растенето е процес, свързан с любовта. Той зависи от любовта. Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла. Човек расте през целия си живот. Страданието е пак растене. Защо сграда човек? Защото е започнал да расте. „Не може да се служи на двама господари“. Това значи: не можем едновременно да служим и на старото, и на младото.
към текста >>

Защо сграда човек?
Растенето е процес, свързан с любовта. Той зависи от любовта. Когато растенето на човека спре, това показва, че любовта му е спряла. Човек расте през целия си живот. Страданието е пак растене. Защо сграда човек? Защото е започнал да расте. „Не може да се служи на двама господари“. Това значи: не можем едновременно да служим и на старото, и на младото. Старото и младото са несъвместими неща. Не можем да служим на старите си погрешки и едновременно да служим и на нашите добродетели.
към текста >>

Всеки човек трябва да се върне от пътя на своето отклонение.
Но те трябва да знаят как и кога да се излагат на слънчевите лъчи. Сутрин, като изгрее слънцето, обърнете лявата си страна към него, да ви огрее. После ще обърнете дясната си страна, след това гърдите, гърба, и ще кажете: Господи, благодаря ти, че си създал добре света. Искам да бъда разумен, да разбирам Твоите пътища и да живея заради Тебе. Сега аз се връщам към Тебе, както онези, които ядоха и пиха, но нищо не разбраха от този живот. Всеки човек трябва да се върне от пътя на своето отклонение. Сега от всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начина, по който може да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, Бог живее във вас, и вие Него. Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани.
към текста >>

Няма по-страшно нещо за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремил.
Сега от всички хора се изисква да се съединят чрез любовта с Бога. Само когато Бог дойде да работи във вас, всички ваши копнежи, които седят дълбоко скрити във вашата душа, ще можете да ги реализирате и да придобиете щастието, което търсите. Този е начина, по който може да постигнете всичко, каквото желаете. За да постигнете всичко, вие трябва да разберете, Бог живее във вас, и вие Него. Не можете ли да разберете това, вашите мисли, желания и постъпки ще останат нереализирани. Няма по-страшно нещо за човека от това, да остане излъган във всичко онова, към което се е стремил. Знаете ли какво нещо е да отидеш в дома на един ваш приятел, с всичкото си доверие, и той да ви предаде на вашия неприятел или враг? Юда предаде Учителя си само за 30 сребърника. По-добре беше да не се е раждал, отколкото да извърши това предателство. Ако вие при най малката мъчнотия не можете да издържите и предадете онова хубавото в себе си, не мязате ли на Юда Искариотски? Ако при най-малката мъчнотия ти си готов да предадеш онова красиво свещено чувство в себе си за 30 сребърника, не си Юда Искариотски?
към текста >>

Който има мекота, е по-силен и от най-грубия човек.
Те казват: Защо светът е създаден така? Защо нещата стават така? и пр. Не, свий ръката си в юмрук и кажи: Господи, искам да бъда една чешма, да имам мекотата на водата. Всичко хубаво и красиво седи в мекотата. Който има мекота, е по-силен и от най-грубия човек. Водата е по-силна и от твърдите канари. Тя и тях изкопава. В света няма по-мощна сила от водата; в света няма по-мощна сила от топлината; в света няма по-мощна сила от светлината; в света няма по-мощна сила от любовта Та казвам: не вярвайте в онези заблуждения, с които досега сте живели, да мислите, че сте роби на греха, че нищо нямате в себе си и тепърва трябва да ви освобождават. Вие сте наследници на царството Божие. Бог ви е дал всички благословения.
към текста >>

Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да пътува из пространството, да отиде на месечината, например, с астралното си тяло.
Вие сте наследници на царството Божие. Бог ви е дал всички благословения. Идете да търсите наследството, което баща ви е оставил. Доста са тези лъжи, които досега сте имали. Изхвърлете ги вън от себе си и кажете: Не вярвам вече в никакви лъжи! Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да пътува из пространството, да отиде на месечината, например, с астралното си тяло. Същественото тук е, че, за да отиде на месечината, човек трябва да я обича. Ако я обича, тя ще го привлече, сама ще му плати билета до нея и назад. Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Според учените това е невъзможно.
към текста >>

Същественото тук е, че, за да отиде на месечината, човек трябва да я обича.
Бог ви е дал всички благословения. Идете да търсите наследството, което баща ви е оставил. Доста са тези лъжи, които досега сте имали. Изхвърлете ги вън от себе си и кажете: Не вярвам вече в никакви лъжи! Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да пътува из пространството, да отиде на месечината, например, с астралното си тяло. Същественото тук е, че, за да отиде на месечината, човек трябва да я обича. Ако я обича, тя ще го привлече, сама ще му плати билета до нея и назад. Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Според учените това е невъзможно. И наистина, ако човек тръгне с това тяло, което днес има, като наближи до високата температура.
към текста >>

Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него.
Изхвърлете ги вън от себе си и кажете: Не вярвам вече в никакви лъжи! Окултистите поддържат, че когато човек се освободи от физическото си тяло, той може да пътува из пространството, да отиде на месечината, например, с астралното си тяло. Същественото тук е, че, за да отиде на месечината, човек трябва да я обича. Ако я обича, тя ще го привлече, сама ще му плати билета до нея и назад. Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Според учените това е невъзможно. И наистина, ако човек тръгне с това тяло, което днес има, като наближи до високата температура. веднага ще се върне назад, не може да издържи. Обаче, ако човек има един билет от любовта на слънцето, той може да отиде там, без да се страхува от високата температура. Жителите на слънцето ще го приемат добре, ще го разходят, ще види колко добре може да се живее там.
към текста >>

И наистина, ако човек тръгне с това тяло, което днес има, като наближи до високата температура.
Същественото тук е, че, за да отиде на месечината, човек трябва да я обича. Ако я обича, тя ще го привлече, сама ще му плати билета до нея и назад. Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Според учените това е невъзможно. И наистина, ако човек тръгне с това тяло, което днес има, като наближи до високата температура. веднага ще се върне назад, не може да издържи. Обаче, ако човек има един билет от любовта на слънцето, той може да отиде там, без да се страхува от високата температура. Жителите на слънцето ще го приемат добре, ще го разходят, ще види колко добре може да се живее там. Сега, аз не ви казвам да вярвате в това. Можете да го считате като една приказка.
към текста >>

Обаче, ако човек има един билет от любовта на слънцето, той може да отиде там, без да се страхува от високата температура.
Същото се отнася и до слънцето. Ако обича слънцето, човек може да отиде и до него. Според учените това е невъзможно. И наистина, ако човек тръгне с това тяло, което днес има, като наближи до високата температура. веднага ще се върне назад, не може да издържи. Обаче, ако човек има един билет от любовта на слънцето, той може да отиде там, без да се страхува от високата температура. Жителите на слънцето ще го приемат добре, ще го разходят, ще види колко добре може да се живее там. Сега, аз не ви казвам да вярвате в това. Можете да го считате като една приказка. Ако вярвате, хората ще ви смятат за побъркани. За вътрешната температура на слънцето има различни научни данни.
към текста >>

С доброто човек не се спасява.
Това ще стане в бъдеше. Всичко това може да ви се открие, само ако имате любов към Бога. Не е въпрос за добрия живот. Не, само любовта спасява хората. Без любов спасение в света не съществува. С доброто човек не се спасява. Доброто е резултат на любовта. В света трябва да влезе любовта и да почне да работи във всички сърца, във всички умове, във всички души и във всички духове. Любовта трябва да започне да работи навсякъде. За това време. именно, е казано в Писанието: „Ще се вселя в тях и те ще ми станат народ“.
към текста >>

В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи.
Изгревът на годината за нашето северно полукълбо, това е встъпването на слънцето в пролетната равноденствена точка — точката, в която се сече кръга на екватора с еклиптиката. А древните биха казали на своя символичен език: изгревът на големия Ден-Година — това е встъпването на слънцето в зодиакалния знак на Овена. С встъпването на слънцето в Овена се почва един нов цикъл в органическия живот на северното полукълбо. Този миг носи в себе си първия мощен прилив на онази енергия, която е необходима за развиване на живота през тези цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет до началото на лятото, след което започва отливът. В всеки жив организъм, а следователно и в човека, слънчевият прилив извършва пролетес една коренна обнова: натрупаните излишъци в организъма, цялата онази инертна материя, която се е утаила в тъканите, започва под влияние на този възраждащ слънчев прилив да се изхвърля навън и да се заменя с нови, пресни елементи. С една реч туй, което става всеки ден с живия организъм, през пролетта е особено засилено и оживено. Ето защо, ония, които разбират законите, що регулират живите организми и, частно, човешкия, използват тази възраждаща мощ на слънцето и съзнателно подпомагат живата природа да извърши своята обновителна работа, Всеки от нас може да се постави в по-естествени условия и така да помогне на природата да извърши своята обновителна работа, която започва през пролетта. И ако условията не му позволяват да стори друго, поне може да прави своята ранна разходка във ведрите утрини на пролетта. бликащи от изобилие на живот и сила, за да поеме своя пай. И когато ние.
към текста >>

Човек трябва сам да опита нещата.
учениците на Великото Всемирно Братство, излизаме на изгрев-слънце — не да му се кланяме, че то няма нужда от поклонство! — а да почерпим от неговото щедро обилие, онези, на които им отърва да държат хората в мрак и невежество, по-вдигат врява за някакво си идолопоклонство. Не заслужава и да се коментират такива плитки измислици, защото днес в света има достатъчно светлина. за да извади истината на яве. Безплодни са думите, неоживени от опит. Човек трябва сам да опита нещата. Той трябва например сам да изживее ония мънички вътрешни освободени от страшната хипноза на града, които носят слънчевите изгреви, ранните пролетни разходки, за да разбере, колко малко знаем ние за слънцето — толкова малко, че да се събереше и всичкото ни знание ведно, пак не би могло да образува един мъничък слънчев лъч, който пада върху неразцъфналата пъпка на един цветец и извършва тихото чудо на неговото разпукване . . . Върху психичното действие на слънчевата светлина вече се правят изследвания и има писано по него. По е явно и достъп-но за изследване, поне за днес, физиологичното й действие. В резултат на тия изследвания започва да се оформява особен дел в терапията — така наречената хелиотерапия.
към текста >>

Човекът се пробужда и започва да мисли .
Земята и тревата се пробуждат от дълъг сън. Цветя и дръвчета цъфтят благоуханно, красиво! Дърветата обличат зелени и шарени премени. Животните усещат новото и сменят старите си облекла. Извори бликат, хвърчат мушички, бръмчат пчелички. Човекът се пробужда и започва да мисли . . . Той се вслушва в песента и взира в чудесата. Пред него е разтворена книга, по която се учи да чете. Човекът се възражда от нова сила и живот. Той е слаб да разбере онова, което става.
към текста >>

Човекът се възражда от нова сила и живот.
Извори бликат, хвърчат мушички, бръмчат пчелички. Човекът се пробужда и започва да мисли . . . Той се вслушва в песента и взира в чудесата. Пред него е разтворена книга, по която се учи да чете. Човекът се възражда от нова сила и живот. Той е слаб да разбере онова, което става. Но той се вслушва в песента и тъгата му отлетява. Вера, Надежда и Любов се пробуждат в сърцето му. Топлина, благост и нежност изпълнят душата му. Сърцето му затупка по красив копнеж.
към текста >>

Човекът става дете, което благоговее пред всичко!
Той е слаб да разбере онова, което става. Но той се вслушва в песента и тъгата му отлетява. Вера, Надежда и Любов се пробуждат в сърцето му. Топлина, благост и нежност изпълнят душата му. Сърцето му затупка по красив копнеж. Човекът става дете, което благоговее пред всичко! Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира. Човекът е дете. което се учи да служи и говори. Човекът е дете, което се учи да ходи, което играе. Човекът е палаво дете, което обича да се вози и да му слугуват.
към текста >>

Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира.
Но той се вслушва в песента и тъгата му отлетява. Вера, Надежда и Любов се пробуждат в сърцето му. Топлина, благост и нежност изпълнят душата му. Сърцето му затупка по красив копнеж. Човекът става дете, което благоговее пред всичко! Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира. Човекът е дете. което се учи да служи и говори. Човекът е дете, което се учи да ходи, което играе. Човекът е палаво дете, което обича да се вози и да му слугуват. Човекът е дете, което се радва на всичко.
към текста >>

Човекът е дете.
Вера, Надежда и Любов се пробуждат в сърцето му. Топлина, благост и нежност изпълнят душата му. Сърцето му затупка по красив копнеж. Човекът става дете, което благоговее пред всичко! Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира. Човекът е дете. което се учи да служи и говори. Човекът е дете, което се учи да ходи, което играе. Човекът е палаво дете, което обича да се вози и да му слугуват. Човекът е дете, което се радва на всичко. Птичките пеят, децата се радват, мъжете работят.
към текста >>

Човекът е дете, което се учи да ходи, което играе.
Сърцето му затупка по красив копнеж. Човекът става дете, което благоговее пред всичко! Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира. Човекът е дете. което се учи да служи и говори. Човекът е дете, което се учи да ходи, което играе. Човекът е палаво дете, което обича да се вози и да му слугуват. Човекът е дете, което се радва на всичко. Птичките пеят, децата се радват, мъжете работят. Всичко е красота! Всичко е радост!
към текста >>

Човекът е палаво дете, което обича да се вози и да му слугуват.
Човекът става дете, което благоговее пред всичко! Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира. Човекът е дете. което се учи да служи и говори. Човекът е дете, което се учи да ходи, което играе. Човекът е палаво дете, което обича да се вози и да му слугуват. Човекът е дете, което се радва на всичко. Птичките пеят, децата се радват, мъжете работят. Всичко е красота! Всичко е радост! Всичко е добро, всичко е красиво и светло пред очите на обичта, пред лъчите на слънцето!
към текста >>

Човекът е дете, което се радва на всичко.
Човекът е дете, което се учи да гледа и разбира. Човекът е дете. което се учи да служи и говори. Човекът е дете, което се учи да ходи, което играе. Човекът е палаво дете, което обича да се вози и да му слугуват. Човекът е дете, което се радва на всичко. Птичките пеят, децата се радват, мъжете работят. Всичко е красота! Всичко е радост! Всичко е добро, всичко е красиво и светло пред очите на обичта, пред лъчите на слънцето! Всичко оживява пред силата на Пролетта — Любовта.
към текста >>

Тя е един величествен обред на приобщаване човека към силите на живата природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството.
От всички страни се разтваряли врати и жителите на манастирския град (манастирите на Тибет представляват цели градове с многобройно население) бързат в предутринния здрач на утринната молитва. Снемайки обущата от нозете си, те коленичат пред прага на главния вход, сетне стават и всеки, заема своето място. Всички сядат, със скръстени нозе и бавният ритъм на музиката съпровожда протяжното пеене.“ Такава е утринната молитва в Тибетските манастири. Както виждаме, в нея са съединени молитвата и посрещането на слънцето с музика и пеене. Паневритмията е нещо много по-обширно и завършено. Тя е един величествен обред на приобщаване човека към силите на живата природа, тя е съединение на човешката душа с величието на Божеството. Всички сили на организма скритите, непознати енергии вземат участие в тази хармония, състояща се от движения и музика, увенчана от зарите на изгряващото слънце. Към това се присъединява и значението на кръга, сключената верига, в която са свързани присъстващите в братско единение. Това е стройна система, завършена и съвършена, красива и пластична във всичките си прояви. Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представлявали символически пътят за посвещение на душата в мистериите на великата любов. Паневритмичните упражнения започвали на 22 март, началото на астрономическата година, когато слънцето влиза в първия знак на зодиака.
към текста >>

Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са забравили и изгубили, за вечната сила и слава на Бога, за неизчерпаемите сили, съдържащи се в природата, в организма и в душата на човека.
Това е стройна система, завършена и съвършена, красива и пластична във всичките си прояви. Всяко движение от нея има своя скрит смисъл и всички заедно представлявали символически пътят за посвещение на душата в мистериите на великата любов. Паневритмичните упражнения започвали на 22 март, началото на астрономическата година, когато слънцето влиза в първия знак на зодиака. Тогава на широката поляна на „Изгрева“ слънчевия град на Всемирното братство, се отпразнува тържествено, в ранни зори. всред живописната природа, първия ден на пролетта. Това велико по своята сила и по своя смисъл утринно тържество ни говори за мировите тайни, значението на които днешните хора са забравили и изгубили, за вечната сила и слава на Бога, за неизчерпаемите сили, съдържащи се в природата, в организма и в душата на човека. Вечното обновление, както природата се обновява всека година, вечното усъвършенстване, вечният стремеж напред, към правдата. към светлината и към Бога, възкресението в Христа — това е значението на Паневритмията. (следва) В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 235) Техният поглед е обърнат навътре, в самите тях.
към текста >>

Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, а доминира един.
(следва) В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 235) Техният поглед е обърнат навътре, в самите тях. Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален. Тяхното съзнание не е потънало така дълбоко в материята, вследствие на което те са повече духовни и спиритуалисти. Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, а доминира един. И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик. При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности.
към текста >>

И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 235) Техният поглед е обърнат навътре, в самите тях. Те се занимават предимно с вътрешния живот, който за тях е по-реален. Тяхното съзнание не е потънало така дълбоко в материята, вследствие на което те са повече духовни и спиритуалисти. Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, а доминира един. И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик. При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях.
към текста >>

Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности.
Както казах и по-рано, всички темпераменти присъстват в човека, а доминира един. И може да се случи в някои отношения човек да е холерик, а в други - флегматик. При езотерическото развитие, една от първите задачи на ученика е да контролира енергиите си, а заедно с това и проявлението на темперамента. За да бъде правилно едно езотерпчно развитие, темпераментите трябва да бъдат само като условие. Затова Учителя постоянно набляга на будност на съзнанието, да можем всеки момент да контролираме и регулираме проявлението на силите, които обуславят темпераментите. Още при първите стъпки в езотерическото развитие, човек почва в много остра форма да изпитва вредата, причинена от преобладаването на един или друг темперамент, защото ще работи само в това направление, в което темперамента го води и ще се получи една едностранчива работа, когато езотерическото развитие подразбира всестранно развитие на всички сили и способности. И вредата, която може да се изпитва при преобладаване на един темперамент, може да се отстрани, като се въздейства и върху другите темпераменти и се произведе съответното изменение и у тях. Да допуснем, че флегматикьт стане езотерик - макар че той трудно може да вземе такова решение, защото във всичко е муден, но един път взел решение, този темперамент се явява добра почва за езотерично обучение. Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си.
към текста >>

Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава.
Както казах и по-горе, погледът на флегматика е обърнат към неговия вътрешен живот; и станал езотерик, той има вече естествени условия внимателно да наблюдава своя душевен живот във всичките му проявления и тези наблюдения му причиняват, сравнително с другите темпераменти, по-малко страдания. Именно затова флегматическият темперамент се явява добра основа за езотерическото развитие, защото той е приспособен за спокойно самонаблюдение и съзерцание, така необходими при езотерическото развитие. Него не го възмущава всичко това, което той намира в себе си. И когато той прави самонаблюдения, те понякога проникват по-дълбоко, отколкото самонаблюденията на меланхолика, комуто препятствува в това отношение голяма ненавист към самия себе си, като гледа своето несъвършенство. Затова, ако флегматикът е способен на душевно развитие, то той може да бъде най-добър ученик в езотерическия път. Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго.
към текста >>

Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент.
Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент. На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение.
към текста >>

И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека.
На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. (следва) Николай Райнов ПСАЛОМ НА СЛЪНЦЕТО Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи — : що е по-велико от Слънцето?
към текста >>

И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина?
И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използва външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. (следва) Николай Райнов ПСАЛОМ НА СЛЪНЦЕТО Щерна от неугасим светлик — вселенска багреница от лъчи — : що е по-велико от Слънцето? Моите немощни устни пеят псалом на Оногова, Който е Син на Безсмъртието и Баща на Живота. Може ли да пее за Слънцето слаб език, който не е направен от пламък? И може ли да псалмослови Вечния Извор на Живота тленен човек, чиито дни са преброени още в деня, когато е видял слънчевата светлина? Слънцето е огромно око, от което излитат, като погледи към света пламтящи ангели. И в Него те се отново връщат, защото на земята им е тъмно, студено и тясно. От него се излива на трепетни вълни вредом животът — и в кръвта Си Слънцето държи всичко живо, — както творец носи в душата си бъдния трепет на нечути съзвучия. А преди Него нищо не е имало. С глава на царствена птица, със зорки зеници и остър поглед се носи над вселената пламенното Сърце на света.
към текста >>

Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци.
Пробуди в себе си звездността на огъня, който твори чрез опознавана на най-скритото! И ще станеш тогава Овен; твоето име ще бъде Цар, а твоята замисъл ще владее над света. Овладей това, което шепне в тебе — и онова, което пее вън от тебе! Достигнеш ли себевластие, ти ще станеш Телец и златни вериги ще сковат буйността на твоите членове. Чист, устойлив, себевластител, — ти ще приемеш в себе си един велик Син на Слънцето — и в еднозвучие ще прогърми гласът на Силния, — в съзвучие с лъчите ще се разнесе гръмливата песен на твоето вечно Побратимство. Че в непобедимото сливане на човек и Дух е Тайната на Третия Ден — Това наричат Близнаци. Но пак се върни в себе си — и потъни в глъбините на Мълчанието: тогава ще станеш Рак , който знае вси подмоли на живота и вси скривалища на смъртта. Добий сила, правота и разпознаване в мрака — и ще се назовеш Лъв, — с царствен поглед и свитък на Тайни в устата. От твоите лапи не ще си изтръгне нищо съкровено — и ти ще делиш плячката на вси победи. А после иде твоята върховна прослава — и Дева е твоето име. През душата ти се преломяват всички вълни на лъчите — и в ръката ти зрее огненият клас на дълги векове живот.
към текста >>

Твои са Двете Риби — Черната и Бялата —: ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире.
А видиш ли опасност да налита земята, откърмила душата ти — обличаш броня на светлина, за да се биеш с облечените в мрак — и тогава твоят свещен гняв цепи с бранен вик тъмнините,— както меч разцепва череп на противник. И тогава те наричат Козирог. Иде твоят сетен завой —: да победиш Великия Змей, който плува в огнени вълни — и дига бури и клати земята —и пак се крие, за да го не уловят. А ти ще прецедиш през шепата си цялото море — и ще уловиш Змея, както се улавя бисер или коралово клонче. И Водолей ще те назоват тогава. Твои са Двете Риби — Черната и Бялата —: ти знаеш най-страшното, което човек узнава най-подире. Ти носиш в ръката си вси притежания, — две са те: Черната и Бялата Риба ги наричат. Ти знаеш да мълчиш, за да не издадеш никому Тайната: затова затваряш своя път със знака Риби. Ти си в сърцето на Слънцето — и душата ти бие, като огнена жила: край тебе лети светлина — и пламъкът е твой поглед, а лъчите са твои ръце. * Хвала на Слънцето! От Него закипяват световните сили — и в Него се възвръщат устремите на земя и небе.
към текста >>

Райнов е човек.
Райнов има и ще има вечната признателност на българския народ, на сегашните и на бъдещите поколения за това, че той издигна на недостижима висота българското художествено слово и с това ни направи равни на най-големите. Що се отнася до съдържанието на неговото литературно творчество, то също така с необикновено и, поради това, в една голяма своя част е непонятно и недостъпно за мнозина, ограничени в един тесен кръгозор хора. Николай Райнов познава живота и неговите тайни много по-добре от всеки друг български писател. Той знае вечните истини — истините на окултизма, познава свещения път на душата през дванадесетте знака на Зодиака, знае законите на карма и прераждане, и това му дава възможност да прониква до глъбините на човешката душа. Но, все пак, Н. Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка, както и всеки един от нас. Когато човек върви по нови пътища, непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка. Такава погрешна стъпка е, според нас, известно прокарвано от автора схващане в един негов роман. Да забравим това, и да не се занимаваме с него. Всеки сам трябва да търси и да изправя грешките си.
към текста >>

Когато човек върви по нови пътища, непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка.
Николай Райнов познава живота и неговите тайни много по-добре от всеки друг български писател. Той знае вечните истини — истините на окултизма, познава свещения път на душата през дванадесетте знака на Зодиака, знае законите на карма и прераждане, и това му дава възможност да прониква до глъбините на човешката душа. Но, все пак, Н. Райнов е човек. И като такъв и той може да изпадне в грешка, както и всеки един от нас. Когато човек върви по нови пътища, непонятни за обикновения ум, въпреки всичката си искреност, въпреки чистия си стремеж към истината, той може някъде да направи погрешна стъпка. Такава погрешна стъпка е, според нас, известно прокарвано от автора схващане в един негов роман. Да забравим това, и да не се занимаваме с него. Всеки сам трябва да търси и да изправя грешките си. Николай Райнов е истински творец на нетленна духовна култура. И като такъв, той заслужава нашето преклонение и благодарност С. К.
към текста >>

Той виждаше всичко, той четеше целия живот на човека като отворена книга.
Но от Него се излъчваше една такава непобедима сила, която завладяваше слушателя още при първия поглед, при първата дума. Имаше нещо особено, нещо неповторимо и неподражаемо в този глас: той като че ли не излизаше от говорителя, а като че идваше някъде от далече, от много далече: като че слизаше от небесата. Имаше нещо особено и неповторимо и в неговия поглед: за него като че няма ще нищо скрито. Макар да бе мек и благ, той, обаче, проникваше до най-дълбоко скритите кътчета на душата. Пред този поглед нищо не можеше да се скрие. Той виждаше всичко, той четеше целия живот на човека като отворена книга. Явно беше още при пръв поглед, че всяка лъжа, всека скрита помисъл, бяха явни за Него. По същия начин Той виждаше и всяка скрита добродетел, всяка добра и възвишена мисъл. Облечен в широка бела тога, висок и строен, величествен и красив, Учителят говореше на събрания народ: „Защо дойдохте вие тук, да ме слушате? Хляб ли нямате, та дойдохте да ви нахраня? Свобода ли нямате, та искате да ви освободя?
към текста >>

Такива може да ви даде и изконният враг на човека и на Бога — дяволът.
И роба мога да освободя. И болния мога да излекувам. „Но вие горчиво се лъжете, като мислите, че хляба, свободата и здравето, които вие търсите, могат да ви задоволят напълно и завинаги. Вие горчиво се лъжите, че този хляб, тази свобода и това здраве, към които вие се стремите, са разковничето на човешкото щастие. „Хляб и свобода, здраве и богатство, такива, каквито вие търсите, може да ви даде и всеки друг. Такива може да ви даде и изконният враг на човека и на Бога — дяволът. Но казвам ви: ако вие бъдете отрупани и потънете до гуша в тия блага, към които се стремите, вие пак ще бъдете гладни и жадни, пак ще бъдете роби, пак ще бъдете болни — пак ще бъдете нещастни и недоволни. „Вие искате хляб — и имате право. Но аз ви казвам, че този хляб, който вие търсите, ще бъде винаги напоен с потта, със сълзите и кръвта ви, този хляб ще бъде винаги горчив за вас, ако вие не потърсите и приемете хляба, който само аз мога да ви дам. „Аз ви нося живия хляб и живата вода на живота, без който вашите души ще останат завинаги гладни и жадни. „Вие искате свобода.
към текста >>

Защото кое друго може да даде тази, радост, това задоволство и мир в живота на човека, както здравето?
„Аз ви нося друга свобода. Аз ви нося истинската, вътрешна свобода, без която вие ще останете завинаги роби. Роби на своите страсти, роби на своите слабости, роби на своите тъмни неразумни желания. „Вие искате здраве. И прави сте. Защото кое друго може да даде тази, радост, това задоволство и мир в живота на човека, както здравето? Но аз ви нося друго здраве, вътрешно, духовно здраве, без което външното, физическото здраве, към което вие се стремите, е подобно на здравето и силата на една скала, на едно дърво в гората, или на здравето на хищния звяр. „Вие искате богатство И прави сте. Защото вашият живот на земята е неразривно свързан със земните блага. Но каква е трайността на вашето богатство? И кой може да го вземе със себе си зад гроба?
към текста >>

Като го придобие веднъж, човек завинаги вече го носи със себе си, то не се дели от него: от живот в живот.
Защото вашият живот на земята е неразривно свързан със земните блага. Но каква е трайността на вашето богатство? И кой може да го вземе със себе си зад гроба? Аз ви нося друго, нетленно богатство. То не изчезва, не може да бъде откраднато или изгубено. Като го придобие веднъж, човек завинаги вече го носи със себе си, то не се дели от него: от живот в живот. в този и в другия свят, то е неговата единствена. вечна, неотемлима собственост. „Аз ви нося богатството на душата, и който го приеме и усвои, той честит ще бъде — и на тоя и на оня свят . . „Вие търсите още красота И хубаво е да бъдете красиви. Защото земната красота е отражение на Божествената красота, тя е отражение на Божествената хармония, тук на земята.
към текста >>

И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни.
което вие виждате тук, на земята, е само една малка проекция, едно малко, ограничено сечение от безграничния океан на живота. „Светът е безграничен. Животът е също така безграничен. Вие, тук, на земята, се движите само по повърхността на океана на живота, когато над вас и под вас има неизмерими глъбини. Само глупецът мисли, че може да хване в шепата си безкрайността. И вашите учени, на които вие зървате, които претендират всичко да знаят и които твърдят, че светът и животът на човека свършват на земята, са подобни на ония животни. изселващи пещерите, които, поради дълго стоене в тъмнината, са изгубили напълно своето зрение. „Понеже животът и светът са безгранични, понеже „тук“ и „там“, „днес“ и „утре“ са свързани с неразривни връзки помежду си, то аз не ви насочвам към илюзии, не отвличам вниманието ви от реалността, а напротив, ви насочвам към забравената от вас истина, че вашето „утре“ зависи от вашето „днес“, също така. както вашето „днес“ зависи и е изградено от вашето „вчера“. „Аз не желая да забравяте. „този“ свят заради „другия“.
към текста >>

Живота на човека е така създаден, че той, подобно на растението, трябва да черпи от земята соковете, които ще превърне горе в прекрасни листа, цветове и плодове.
както вашето „днес“ зависи и е изградено от вашето „вчера“. „Аз не желая да забравяте. „този“ свят заради „другия“. Ако има някой, които така тълкуват моето учение, те имат голяма грешка. Не може да пусне клони, да се разлисти, да даде цветове и плодове в небето този, който няма корени в земята. Живота на човека е така създаден, че той, подобно на растението, трябва да черпи от земята соковете, които ще превърне горе в прекрасни листа, цветове и плодове. „Земята е арената на вашия живот. Земята е местото на вашите борби, усилия и трудове. Не отвръщайте погледите си от нея. И докато вий не я превърнете в рай. в хармония.
към текста >>

Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля.
Новата година е за добрите хора. Тя носи благоприятни условия за всичко, което ви е дадено. През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Който търси истината, той първо трябва да намери душата, т. е. да съзнае че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее; вятърът, който вее; реките, които текат; цветята, които растат, това е все говор на душата — великата майка на човечеството. Когато човек не слуша душата си. тя се оттегля от него и той се стопява, както ледът — от слънчевите лъчи. Душата може да стопи човека на своя огън, както вие топите восъка. От стопения восък тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса.
към текста >>

Когато човек не слуша душата си.
През тази година трябва да извадите от хамбара всички хубави семена и да ги посадите на нивата си. Който търси истината, той първо трябва да намери душата, т. е. да съзнае че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее; вятърът, който вее; реките, които текат; цветята, които растат, това е все говор на душата — великата майка на човечеството. Когато човек не слуша душата си. тя се оттегля от него и той се стопява, както ледът — от слънчевите лъчи. Душата може да стопи човека на своя огън, както вие топите восъка. От стопения восък тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса. Тази година ще бъдат излети много добри хора, т. е. добри хора ще се родят.
към текста >>

Душата може да стопи човека на своя огън, както вие топите восъка.
да съзнае че има душа и живее в нея. Душата говори на човека чрез всичко, което го заобикаля. Слънцето, което грее; вятърът, който вее; реките, които текат; цветята, които растат, това е все говор на душата — великата майка на човечеството. Когато човек не слуша душата си. тя се оттегля от него и той се стопява, както ледът — от слънчевите лъчи. Душата може да стопи човека на своя огън, както вие топите восъка. От стопения восък тя прави нови форми дотогава, докато ги хареса. Тази година ще бъдат излети много добри хора, т. е. добри хора ще се родят. Като знаете това, бъдете готови тази година да ви стопят и отново да ви излеят. Това ще стане с мнозина, но не с всички Нищо страшно няма в стопяването и изливането на повито форми.
към текста >>

Страшно е, когато човек влезе в противоречие със себе си.
Тази година ще бъдат излети много добри хора, т. е. добри хора ще се родят. Като знаете това, бъдете готови тази година да ви стопят и отново да ви излеят. Това ще стане с мнозина, но не с всички Нищо страшно няма в стопяването и изливането на повито форми. Има нещо страшно в света, но то не е в умирането. Страшно е, когато човек влезе в противоречие със себе си. Новата година ще бъде една от добрите и плодородни години. Бъдете будни, да съберете храна в запас, да имате за другите години. Не взимайте думите ми в буквален смисъл. Аз не говоря само за физическото плодородие. Велико, красиво нещо е човешката душа.
към текста >>

Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън.
Новата година ще бъде една от добрите и плодородни години. Бъдете будни, да съберете храна в запас, да имате за другите години. Не взимайте думите ми в буквален смисъл. Аз не говоря само за физическото плодородие. Велико, красиво нещо е човешката душа. Да се прояви душата на човека, това значи да се дигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години, и да се събуди от дълбокия сън. Събудете се от този сън и не спете вече! Заспите ли. големи нещастия ще ви сполетят. Не заспивайте на места, гдето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допускайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство.
към текста >>

Човек е създаден добър.
Заспите ли. големи нещастия ще ви сполетят. Не заспивайте на места, гдето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допускайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в свят. Човек е създаден добър. но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден. Следователно, новата година иска от всички ви да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си.
към текста >>

Да прояви доброто в себе си, това е право на човека.
Не заспивайте на места, гдето минават крадци и разбойници. С други думи казано: никога не допускайте в ума си нито една отрицателна мисъл и в сърцето си нито едно отрицателно чувство. Искате ли да запазите съзнанието си будно, никога не допущайте крива мисъл по отношение на Божественото в свят. Човек е създаден добър. но ако той доброволно не иска да се прояви такъв, насила никой няма да го застави да прояви своето естество. Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден. Следователно, новата година иска от всички ви да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му.
към текста >>

Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му.
Да прояви доброто в себе си, това е право на човека. Ако не го прояви, той носи отговорността, че не се е проявил такъв, какъвто е създаден. Следователно, новата година иска от всички ви да се проявите такива, каквито сте създадени, т. е. да проявите доброто в себе си. Всеки трябва да прояви любовта на сърцето си без страх. Невъзможно е да любиш човека, докато не цениш душата му. Любовта е възможна само тогава, когато се научите да цените човешката душа. Да ценим човешката душа, това значи да по-знаем в нея Божия образ. И тъй числото 39 в новата 1939 г. представя двамата братя: тройката е братът, който живее в Божествения свят; деветорната е големият брат, който живее не земята и ръководи цялото човечество. Този брат иде сега в света да помогне на всички страдащи.
към текста >>

* Човекът също ходи буден, веч слънцето над него грей!
Хайде със здраве и мир и ти отиди си. К. Величков ПРОЛЕТ Въздишат трепетно полята, окъпани от благ дъждец — огрея слънце над земята, повя живителен ветрец. * Цветя се нежно разцъфтяват със нова вяра и стремеж — и песни птичките запяват със радост и красив копнежи. * Цъфтят и плодните дървета във аромат и красота — в'тез чудно хубави цветчета се крие хубава мечта. * Бръмчат в кошера пчелите — към труд се всякоя старай, във общото работят всите, дълга си всяка сама знай. * Човекът също ходи буден, веч слънцето над него грей! За цел висока, подвиг труден той мисли, работи, живей! * Ликува живата природа и ведро ясни небеса: Звездите вечер в’небосвода блестят, тез шепнейки слова: * „Любов към Бога, врага, брата ще просвети и възкреси човека, дирещ свободата — от смърт ще го спаси! “ Дим. Станев РАДВАЙТЕ СЕ! Радвайте се вие птички, пъпка малка се разтвори.
към текста >>

* Ликува живата природа и ведро ясни небеса: Звездите вечер в’небосвода блестят, тез шепнейки слова: * „Любов към Бога, врага, брата ще просвети и възкреси човека, дирещ свободата — от смърт ще го спаси!
* Цветя се нежно разцъфтяват със нова вяра и стремеж — и песни птичките запяват със радост и красив копнежи. * Цъфтят и плодните дървета във аромат и красота — в'тез чудно хубави цветчета се крие хубава мечта. * Бръмчат в кошера пчелите — към труд се всякоя старай, във общото работят всите, дълга си всяка сама знай. * Човекът също ходи буден, веч слънцето над него грей! За цел висока, подвиг труден той мисли, работи, живей! * Ликува живата природа и ведро ясни небеса: Звездите вечер в’небосвода блестят, тез шепнейки слова: * „Любов към Бога, врага, брата ще просвети и възкреси човека, дирещ свободата — от смърт ще го спаси! “ Дим. Станев РАДВАЙТЕ СЕ! Радвайте се вие птички, пъпка малка се разтвори. Радвайте се о, дечица, пъпчицата проговори, * Радвайте се вий, пчелички, пъпка малка се разпукна. Мед ще сбирате от днеска, мед от цвят разкошен рукна.
към текста >>

Ленивият, невежият и пълният с предразсъдъци „интелигентен“ човек, ни се присмиват, като ни виждат да се връщаме от върха.
Душата неволно потръпва, като трептящата чучулига във висините. И десетици уста поемат едновременно песента „Велик си Ти, Господи! “ Кой би схванал това величие, тази красота на природата, на живота, на Бога, обръщайки се лениво в леглото в тия свещени мигове? Само ранобудният, само този когото не плашат насмешките на глупците, само този. когото не спират предразсъдъците на тълпата — само той ще почерпи с пълни шепи из безграничния източник на великия живот. Ленивият, невежият и пълният с предразсъдъци „интелигентен“ човек, ни се присмиват, като ни виждат да се връщаме от върха. За тях ние сме луди, извеяни. А те са умни! Да! Защото всеки ден с часове киснат в отвратителната атмосфера на кръчми и кафенета. Те са умни, защото предпочитат да тровят душите и телата си, вместо да вдъхнат сутрин рано свежестта на пролетното утро.
към текста >>

Човек и Бог, от Пламен — общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм,—великата наука за великия живот, от С.
Радев Рила когато проговори, от Орион с много илюстрации от лагерния живот на Братството в Рила Безсмъртна любов, окултен роман от Дук де Помар Проблемата на храненето, От Д-р М Стоицев с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните Наука за дишането,— дишането като ключ на живота и двигател към всестранни постижения от Аледон Възпитанието на детето. — от М. Хайндел. Астрологията и детето. Законът за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Човек и Бог, от Пламен — общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм,—великата наука за великия живот, от С. Калименов Шестото сетиво на човека, наблюдения, изследвания и лична опитност, от проф. Шарл Рише. Във всеки човек съществуват в латентно състояние, способности, които при своето развитие, ще го изправят пред един нов скрит дотогава за него света. Отче наш,от Авг. Циешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят.
към текста >>

Калименов Шестото сетиво на човека, наблюдения, изследвания и лична опитност, от проф.
— от М. Хайндел. Астрологията и детето. Законът за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Човек и Бог, от Пламен — общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм,—великата наука за великия живот, от С. Калименов Шестото сетиво на човека, наблюдения, изследвания и лична опитност, от проф. Шарл Рише. Във всеки човек съществуват в латентно състояние, способности, които при своето развитие, ще го изправят пред един нов скрит дотогава за него света. Отче наш,от Авг. Циешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Нощ пред бреговете на новия свят, кратка биография на Хр. Колумб.
към текста >>

Във всеки човек съществуват в латентно състояние, способности, които при своето развитие, ще го изправят пред един нов скрит дотогава за него света.
Законът за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Човек и Бог, от Пламен — общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм,—великата наука за великия живот, от С. Калименов Шестото сетиво на човека, наблюдения, изследвания и лична опитност, от проф. Шарл Рише. Във всеки човек съществуват в латентно състояние, способности, които при своето развитие, ще го изправят пред един нов скрит дотогава за него света. Отче наш,от Авг. Циешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Нощ пред бреговете на новия свят, кратка биография на Хр. Колумб. Вечната поема. Auroro Безсмъртието на човека, проф.
към текста >>

Auroro Безсмъртието на човека, проф.
Във всеки човек съществуват в латентно състояние, способности, които при своето развитие, ще го изправят пред един нов скрит дотогава за него света. Отче наш,от Авг. Циешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Нощ пред бреговете на новия свят, кратка биография на Хр. Колумб. Вечната поема. Auroro Безсмъртието на човека, проф. Лодж — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отъждествявайте вечното, безначалното й безграничното с временното. * * * ЧУЖДИ ИЗДАНИЯ: Лекуване чрез цветните лъчи, от А. О. Ийвс В Царството на живата природа, от П. Дънов Новата Ева.
към текста >>

Лодж — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя.
Отче наш,от Авг. Циешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Нощ пред бреговете на новия свят, кратка биография на Хр. Колумб. Вечната поема. Auroro Безсмъртието на човека, проф. Лодж — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отъждествявайте вечното, безначалното й безграничното с временното. * * * ЧУЖДИ ИЗДАНИЯ: Лекуване чрез цветните лъчи, от А. О. Ийвс В Царството на живата природа, от П. Дънов Новата Ева. Издигнете жената, от П.
към текста >>

Човекът неизвестният от Ал.
Велики посветени от Е. Шуре част I, светлината на Изток Велики посветени от Е. Шуре част II, светлината на Запад Древни и нови Мъдреци от Г. де Живри. Светилото на Азия, Арнолд Дишането — фактор на здраве и воля от Д-р Орлис. Човекът неизвестният от Ал. Корел Мисълта творец на характера, Дж. Ален. Нова лечебна наука, Луй Куне. Наука за лицеизраза, Луй Куне. Фитотерапия, Луй Куне. Лекуване с треви, Луй Куне.
към текста >>

63. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Християнството се занимава специално с облагородяване и усъвършенстване на човека.
Славянството ще посочи пътя, то ще поведе другите народи, цялото човечество към новата ера на международно братство, на вечен мир и хармония между всички народи. За да изпълни тази велика мисия, възложена му от Провидението. славянството трябва да бъде единно. С. К. ХРИСТИЯНСТВО И САМОУПРАВЛЕНИЕ Съвременната наука говори за еволюцията като закон в живота. Християнството се занимава специално с облагородяване и усъвършенстване на човека. Христовия морал е наука за поведението. Този морал ни учи как да мислим. чувстваме и постъпваме в съгласие с Цялото, с Бога. Той ни учи не само да не вредим на другите — да не лъжем, да не крадем, но и дати обичаме, да сме готови при нужда да се жертваме за другите. Това усъвършенстване е работа трудна, но много важна, както за личното, тъй и за общото благо.
към текста >>

Трябва да се даде възможността на всеки човек и народ свободно да се развива и самоуправлява.
Идването на Христа-Бога в нас, в народа е подигане на съзнанието. Казано е в Евангелието: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесния ваш Отец“. А това е все повече и повече приближаване към Високия Идеал, в който се крие общото благо. Всеки народ има право на свободно развитие и усъвършенстване. Но ако той уврежда другите, или им отнема това право, с това нарушава общата хармония. Трябва да се даде възможността на всеки човек и народ свободно да се развива и самоуправлява. Но тази свобода се постига с познаването на Истината, че всички хора сме едно, сме равни пред Върховната Справедливост, ако и да не сме равни в дарбите и способностите. Не винаги народът е сляп и неразсъдлива тълпа. Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка. Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после.
към текста >>

Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха.
Но тази свобода се постига с познаването на Истината, че всички хора сме едно, сме равни пред Върховната Справедливост, ако и да не сме равни в дарбите и способностите. Не винаги народът е сляп и неразсъдлива тълпа. Не винаги е лишен от чувството за правилна мярка и преценка. Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството! “ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на Христовата Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото. Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен.
към текста >>

Достатъчно е човек да разбере, че неговите сетива и неговата нервна система схващат и възприе-мат само едно ограничено число явления в природата.
Казанлък Д. К. ИМАМЕ ЛИ ПЪЛНО ПОЗНАНИЕ? Такъв ли е светът, какъвто ние го виждаме с нашите несъвършени очи, и какъвто го схващаме с нашите ограничени сетива? Ние виждаме и схващаме от света само една много малка част, — само една страничка от една голяма книга. За да се разбере това, не се иска много. Достатъчно е човек да разбере, че неговите сетива и неговата нервна система схващат и възприе-мат само едно ограничено число явления в природата. Достатъчно е да се убеди, че извън това. което вижда и възприема с помощта на сетивата си и с уреди, съществуват още много непознати за него явления и неща. Ал. Карел в книгата си „Човекът — неизвестният“ казва: „Ако например ретината на човешкото око възприемаше ултрачервените лъчи с голяма дължина, природата би ни се представила в друг образ. Поради промени на температурата, цветът на водата, скалите и дърветата би се колебал според сезоните. „Ние не познаваме нещата, които действат върху нервните окончания на повърхността на тялото ни.
към текста >>

Карел в книгата си „Човекът — неизвестният“ казва: „Ако например ретината на човешкото око възприемаше ултрачервените лъчи с голяма дължина, природата би ни се представила в друг образ.
Ние виждаме и схващаме от света само една много малка част, — само една страничка от една голяма книга. За да се разбере това, не се иска много. Достатъчно е човек да разбере, че неговите сетива и неговата нервна система схващат и възприе-мат само едно ограничено число явления в природата. Достатъчно е да се убеди, че извън това. което вижда и възприема с помощта на сетивата си и с уреди, съществуват още много непознати за него явления и неща. Ал. Карел в книгата си „Човекът — неизвестният“ казва: „Ако например ретината на човешкото око възприемаше ултрачервените лъчи с голяма дължина, природата би ни се представила в друг образ. Поради промени на температурата, цветът на водата, скалите и дърветата би се колебал според сезоните. „Ние не познаваме нещата, които действат върху нервните окончания на повърхността на тялото ни. Затова ние не възприемаме никак космичните лъчи, макар че те ни проникват от край до край.“ Като е така, пълно ли е това наше знание, тази наука, която почива на едно ограничено число явления, сравнително много малко? Бива ли да я въздигаме в култ и да не търсим нещо повече? Но човешкият дух не е спирал, няма и да спре.
към текста >>

След десетина години може би ние ще познаваме света и човека в него съвсем други, в съвсем нови отношения.
Затова ние не възприемаме никак космичните лъчи, макар че те ни проникват от край до край.“ Като е така, пълно ли е това наше знание, тази наука, която почива на едно ограничено число явления, сравнително много малко? Бива ли да я въздигаме в култ и да не търсим нещо повече? Но човешкият дух не е спирал, няма и да спре. Той ще върви все по-напред и по-нагоре. Той не ще спре да търси. След десетина години може би ние ще познаваме света и човека в него съвсем други, в съвсем нови отношения. Днес за днес човек е откъснат от живата природа. Той се чувства добре, с животинско доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания. Мнозина са се отърсили от тая измама. Не трябва ли да ги последват и другите, които са на прага на новия живот? Играчки!
към текста >>

Днес за днес човек е откъснат от живата природа.
Бива ли да я въздигаме в култ и да не търсим нещо повече? Но човешкият дух не е спирал, няма и да спре. Той ще върви все по-напред и по-нагоре. Той не ще спре да търси. След десетина години може би ние ще познаваме света и човека в него съвсем други, в съвсем нови отношения. Днес за днес човек е откъснат от живата природа. Той се чувства добре, с животинско доволство в тютюневия пушек, в спиртните пари и водовъртежа на детските играчки и занимания. Мнозина са се отърсили от тая измама. Не трябва ли да ги последват и другите, които са на прага на новия живот? Играчки! Та отношенията на хората днес не са детински?
към текста >>

В човека има вложени много неща, много способности.
Едно говорят, друго вършат. Това принципност и сериозни хора ли са, на които може да се разчита утре? Освен дето постъпват детски, но те са още хипнотизирани и приспани от своя егоизъм. Ако са будни, все ще проявят по-съзнателен и правилен живот и ще бъдат послушни чеда на Природата, защото ще имат връзка с Майка си и Баща си и ще им познават гласа и волята. Великата Любов на Майката и Бащата стои пред тях и чака пробуждането им, за да ги повдигне и им покаже нови широки хоризонти, много по-красиви. В човека има вложени много неща, много способности. Но той трябва да се свърже със силите на живата природа, за да му се създадат условия да ги развие. Иначе той ще забави развитието си. Времето напредва, то не търпи отлагане. Кораба, казва Учителят, трябва да потегли. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Нито в Израиля (из неделната беседа „Нито в Израиля“ – 4.XII.1938 г.) Вярата е едно указание, една — възможност, един вътрешен принцип на човешкия ум, един велик потик.
към текста >>

И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум.
но вярваш, разправят ти как живеят съществата от онзи свят, и ти вярваш. Разправят ти за Англия, за Америка, за Германия, за Франция, за Русия, за Китай и Япония, и макар да не си ходил там, ти вярваш. Изобщо, вярата се отнася за неща, които нито си видял, нито си чул, но като ти разправят тия неща, ти вярваш. Следователно, можем да кажем, че в известно отношение няма нещо в света, за което като ти разправят, да не е вярно. Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно, докато не вярваш. И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи съществуването си именно на тия невидими неща. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Може да стане в положителен или отрицателен смисъл, но ще стане.
към текста >>

Това, в което човек вярва, всякога става.
Всяко нещо е вярно, докато вярваш, а невярно, докато не вярваш. И тъй, човек първо трябва да има вяра, а вярата е свързана с човешкия ум. Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи съществуването си именно на тия невидими неща. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Може да стане в положителен или отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновен начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. В същност, Христос го излекува само в няколко минути. Ако вярваш, всичко може да стане.
към текста >>

Колкото е по-силна вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо.
Вярата е една широка област, в която човешкият ум може да функционира. Вярата подразбира невидими неща, но нашият свят дължи съществуването си именно на тия невидими неща. В живота вярата играе важна роля. Това, в което човек вярва, всякога става. Може да стане в положителен или отрицателен смисъл, но ще стане. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова и нещата, за които той вярва, че ще станат, стават по-бързо. Ето, ако Христос лекуваше прокажения по обикновен начин, Той щеше да го излекува в продължение на няколко години. В същност, Христос го излекува само в няколко минути. Ако вярваш, всичко може да стане. — Ама проказата може ли да се излекува? — И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас.
към текста >>

Защо не иска да живее този човек?
— И аз мога да излекувам проказата на кого и да е от вас. Освен физическата проказа, има друга, много по-страшна. В човешкия ум има по-страшна проказа от всякаква друга. Някой се обезсърчава, отчайва се, намира че животът няма смисъл. иска да се самоубие. Защо не иска да живее този човек? Средства няма в живота си. Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно.
към текста >>

Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности.
Какво трябва да се направи? Да му се даде възможност да живее. Щом животът му се осигури материално, той намира, че има защо да се живее. Това не е правилно. Външните условия не трябва да определят живота. Този човек намира, че достойнството му не му позволява да живее между хората в лишения и трудности. Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж.
към текста >>

Христос освободи този човек от проказата на неговия ум.
Това е проказа. Като му подпиша един чек от 25.000 лева, проказата го напуща. Докато проказата беше в него, лицето му беше черно. Щом проказата, го напусна, лицето му светна, стана чисто, светло. Всичката невъзможност на хората седи в това, че те не могат да направят, както Христос направи с прокажения — да отнемат своята проказа изведнъж. Христос освободи този човек от проказата на неговия ум. Причините за проказата се крият в умствения свят. Всички болести на съвременните хора се дължат на причини от умствения свят, които са останали от миналите поколения. Всички болести в света се дължат на яденето. Първите хора ядоха от забраненото дърво и си създадоха нещастието, което и до днес царува в света. Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна | вяра.
към текста >>

Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства.
Казвам: Съвременните хора се нуждаят от положителна | вяра. В какво да е вярвайте, но вярвайте в нещо. Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, щом сте с вяра, това е пак за ваше добро. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще.
към текста >>

Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент.
Не се смущавайте, че някой може да ви излъже. И като ви излъже, щом сте с вяра, това е пак за ваше добро. Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало.
към текста >>

Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето.
Ако почнете да разбирате правилно живота, той ще се подобри за вас. Реалният живот седи в това, което човек във всеки даден момент мисли и чувства. Реалният живот седи в съгласуването на човешката мисъл с всички мислещи същества. Реалният живот на човека седи в съгласуване на неговите чувства с всички живи същества, които чувстват в този момент. Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
към текста >>

Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще.
Това наричаме ние реален, настоящ живот. Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата.
към текста >>

Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция.
Има нещо в човека, което му показва, кое е настоящето. Това, което наричаме интуиция, не е нищо друго, освен онова непосредствено схващане в него на това, кое е настояще и кое минало и бъдеще. Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето.
към текста >>

Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето.
Щом схване момента изведнъж, това е настояще. Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настояще Божественото в света. Бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото.
към текста >>

нито в съзнанието на човека.
Ако изучава нещата, това е вече минало. Това което човек схваща с интуицията си или с Божествения си ум, настояще. Следователно, всеки човек трябва да обърне внимание на своята интуиция. По какво се отличава интуицията? Интуицията или Божественото чувство в човека; се отличава по това, че всяка мисъл, която иде от интуицията, не произвежда никакво раздвояване нито в ума, нито в сърцето. нито в съзнанието на човека. В интуицията има единство на нещата. Това е настоящето. Аз наричам настояще Божественото в света. Бъдещето е ангелското, а миналото е човешкото. Ангелите представят бъдещето.
към текста >>

За човека е необходимо и миналото, и бъдещето.
Един ден вие ще познаете, че миналото, и настоящето и бъдещето съставят една реалност. Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали. А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, има и любов.
към текста >>

От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“.
Миналото принадлежи на онези същества, които са изостанали. Бъдещето — на онези, които са напреднали. А настоящето - това представя ония прояви, които всеки момент стават в нашето съзнание. Това Божественото, което регулира всички неща. За човека е необходимо и миналото, и бъдещето. От миналото човек се ползва, от бъдещето се вдъхновява, а от настоящето той придобива импулс да работи Христос казва: „Нито в Израил съм намерил толкова вяра“. Някои питат, има ли Господ в света. Казвам: Не зная дали има Господ или няма, но зная, че има любов в света. Че има любов в света се вижда от това, че всички тела горят. Дето има горене, има и любов. Любовта е първият Божествен огън, който е създал света.
към текста >>

Докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира.
Слънцето има горяща любов в себе си. Горящата любов на нашата земя е престанала отвън, но продължава още да гори отвътре. Тази е причината, че в центъра на земята има огън. „Нито в Израил съм видял толкова вяра“. Сега и аз бих желал да ме учудите с вашата вяра. Докато няма вяра в себе си, човек не може да прогресира. Когато вярата в хората се намалява, и прогресът спира. Когато вярата се увеличава, развитието върви добре и въпросите се разрешават правилно. Всички болести в света се дължат на безверието на човечеството. Преди всичко, хората не вярват, че могат да живеят добре. Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват.
към текста >>

Възможностите, това е силата на човека.
Ако кажеш на днешните хора, че може да се живее без лъжа, те не вярват. Ако им кажеш, че за предпочитане е да се пие топлата вода, те питат, не може ли да се пие студена вода. И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Казвам: Изучавайте природата ! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен. и той започва да разсъждава отвлечено.
към текста >>

Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия.
И студена вода може да се пие, и червено вино може да се пие, но от студената вода и от червеното винце се явяват нежелателни последствия. Казвам: Изучавайте природата ! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен. и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно, когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е.
към текста >>

Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията.
Казвам: Изучавайте природата ! Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен. и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно, когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е. външните условия се проявяват над вътрешните възможности.
към текста >>

Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен.
Научете се да цените онези възможности, които Бог ви е дал. Възможностите, това е силата на човека. Това е нещо вътрешно, духовно, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен. и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно, когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е. външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализма в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално.
към текста >>

А външните условия правят човека материалист.
Това е нещо вътрешно, духовно, свързано с него. Понякога, като не разбира какво представят възможностите и невъзможностите, човек се натъква на ред противоречия. Чувственият живот на човека се обуславя от възможностите, а външният живот се обуславя от условията. Вътрешните възможности правят човека идеалист, духовен. и той започва да разсъждава отвлечено. А външните условия правят човека материалист. Следователно, когато материализмът вземе надмощие над идеализма, ражда се материалното, т. е. външните условия се проявяват над вътрешните възможности. Щом дойде материализма в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е друга крайност. Други пък казват, че само духовното е реално.
към текста >>

Човек е резултат на Божествената деятелност.
Щом дойде материализма в света, хората казват, че само материалното съществува като нещо реално. Това е друга крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат на духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала. Има нещо Божествено в човека. Онези от вас. които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки?
към текста >>

Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала.
Това е друга крайност. Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат на духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала. Има нещо Божествено в човека. Онези от вас. които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко деня си задавайте този въпрос, и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я.
към текста >>

Има нещо Божествено в човека.
Други пък казват, че само духовното е реално. Това е друга крайност. Физическият свят е резултат на духовния, който е разумен свят. Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала. Има нещо Божествено в човека. Онези от вас. които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко деня си задавайте този въпрос, и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: Защо трябва да туря ръката си на веждата, отстрана?
към текста >>

Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки?
Човек е резултат на Божествената деятелност. Като погледне тялото си си, човек познава какво нещо е любовта, която го създала. Има нещо Божествено в човека. Онези от вас. които не искат много да мислят, които са станали големи скептици, които не вярват много, нека си турят ръката на веждата отстрана и започнат да мислят, какво е вложил Господ във вашия организъм, във вашата черупка. Какво е било намерението на Бога, когато е създал човека, с всичките подробности на неговото тяло, измерени с най-точни математически и геометрически мерки? Няколко деня си задавайте този въпрос, и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: Защо трябва да туря ръката си на веждата, отстрана? Веждите представят радиоприемници. Щом отворите бушоните на радиото, лампите веднага светват. След две три минути чувате да се говори, пее или свири.
към текста >>

Такова нещо представят и космите на човека.
Няколко деня си задавайте този въпрос, и каквато мисъл мине през ума ви, запишете си я. Казвате: Защо трябва да туря ръката си на веждата, отстрана? Веждите представят радиоприемници. Щом отворите бушоните на радиото, лампите веднага светват. След две три минути чувате да се говори, пее или свири. Такова нещо представят и космите на човека. Турите ли ръката си над веждата, вие се свързвате с някаква станция. Няма да мине много време, и вие ще получите някакъв отговор. Сега. при новото възпитание всички стари хора трябва да се подмладят. Аз съм готов да ви кажа един начин за подмладяване, но какво ще платите за това? Даром не може.
към текста >>

Ще кажете, че еди кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща.
Казвам и на вас: ако и вие не сте готови да подарите копринена риза, апартаментът няма да дойде. Следователно, не мислете, че без вяра можете да влезете в Царството Божие. Това е невъзможно. Единственото нещо чрез което можете да влезете в новия живот, това е вярата. Често хората вярват в това, което не е за вярване. Ще кажете, че еди кой си човек е будала, защото вярвал в невъзможни неща. Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, на което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност. Христос казва: Нито в Израиля съм намерил толкова вяра. Вярата се отличава по едно нещо.
към текста >>

Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина.
Това е за негова сметка. Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, на което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност. Христос казва: Нито в Израиля съм намерил толкова вяра. Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човека расте отгоре. Но не трябва да схващате това повърхностно. Ще знаете, че има едно съотношение в мерките. Когато изучавате човека, трябва да вземете мерките на неговия органи в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и 50 см.
към текста >>

Главата на човека расте отгоре.
Моята вяра е за мене, аз не мога да я наложа на другите хора. Това, на което днес хората могат да се смеят, в бъдеще може да стане една реалност. Христос казва: Нито в Израиля съм намерил толкова вяра. Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човека расте отгоре. Но не трябва да схващате това повърхностно. Ще знаете, че има едно съотношение в мерките. Когато изучавате човека, трябва да вземете мерките на неговия органи в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и 50 см. или метър и 60 или 70 см., не отговарят едни и същи мерки.
към текста >>

Когато изучавате човека, трябва да вземете мерките на неговия органи в съотношение с неговия ръст.
Вярата се отличава по едно нещо. Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човека расте отгоре. Но не трябва да схващате това повърхностно. Ще знаете, че има едно съотношение в мерките. Когато изучавате човека, трябва да вземете мерките на неговия органи в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и 50 см. или метър и 60 или 70 см., не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко. И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност.
към текста >>

На човек с височина метър и 50 см.
Когато човек почне да вярва, отгоре на главата му се развива един център, от който излиза светлина. Главата на човека расте отгоре. Но не трябва да схващате това повърхностно. Ще знаете, че има едно съотношение в мерките. Когато изучавате човека, трябва да вземете мерките на неговия органи в съотношение с неговия ръст. На човек с височина метър и 50 см. или метър и 60 или 70 см., не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко. И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота.
към текста >>

Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота.
На човек с височина метър и 50 см. или метър и 60 или 70 см., не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко. И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите деди и прадеди наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти, и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти.
към текста >>

Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите деди и прадеди наклонността да пипа, т. е.
или метър и 60 или 70 см., не отговарят едни и същи мерки. Природата е предвидила всичко. И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите деди и прадеди наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти, и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно, дългите ржце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа.
към текста >>

Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност.
И тя си служи с точни математически изчисления. Във всички части на тялото трябва да има известна съразмерност. Човек е създаден разумно, обаче срещнете ли някакво несъответствие, това се дължи на самия него, на известно отклонение от правия път на живота. Ако срещнете човек, който е един и половина метра висок, а ръцете му са извънредно дълги, ще знаете, че това се дължи на самия човек, или по наследство, той е получил от своите деди и прадеди наклонността да пипа, т. е. да пооткрадва. Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти, и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно, дългите ржце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа. да извършат една красива работа. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него.
към текста >>

Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него.
Дългите ръце имат своя произход някъде в миналото, но ако този човек е работил върху себе си, в сегашния му живот дългите ръце показват известна сръчност. Ако пианистът има дълги ръце и дълги пръсти, той има възможност да свири добре. Онзи, който има къси пръсти, и той има възможност да свири, но не така добре, както онзи с дългите пръсти. Следователно, дългите ржце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа. да извършат една красива работа. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда, какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали какво може да излезе в настоящето и в бъдещето от нас. Следователно, на човека е написано и миналото, и настоящето и бъдещето. Като ви гледам. аз виждам, че всички имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще.
към текста >>

Следователно, на човека е написано и миналото, и настоящето и бъдещето.
Следователно, дългите ржце, които в миналото са били свързани с известен недостатък, днес трябва да се впрегнат на работа. да извършат една красива работа. Тъй щото, като измервате удовете на човека, ще видите, че всичко е написано на него. Хиляди поколения са оставили своите черти, от които се вижда, какъв е бил техния минал живот. И хиляди поколения са показали какво може да излезе в настоящето и в бъдещето от нас. Следователно, на човека е написано и миналото, и настоящето и бъдещето. Като ви гледам. аз виждам, че всички имате добро бъдеще, само че вие не вярвате във вашето бъдеще. Някои, като погледнат на положението на другите, казват, че Бог е надарил другите хора с много дарби, а тях не бил надарил. Това не е вярно. В света има единично надаряване.
към текста >>

Човек живее колективно.
Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си — Аз взимам думата умиране в други смисъл, не както я разбирате вие. Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват правилно. Човек живее колективно. Тъй щото никой не може да прави каквото иска, безразборно. Щастието на човека зависи от това. да съзнава, че не живее сам, и че носи и своя, и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот. Ето защо, всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре.
към текста >>

Щастието на човека зависи от това.
Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си — Аз взимам думата умиране в други смисъл, не както я разбирате вие. Съвременните хора трябва да се научат да мислят, да чувстват правилно. Човек живее колективно. Тъй щото никой не може да прави каквото иска, безразборно. Щастието на човека зависи от това. да съзнава, че не живее сам, и че носи и своя, и обща отговорност. Ние не можем да постъпваме както искаме, защото моята постъпка засяга живота на другите, както и постъпките на другите засягат моя живот. Ето защо, всички хора трябва да живеят добре, за да им бъде добре. „Кажи само реч, и ще бъде! “ Христос казва: И в Израил не съм намерил толкова вяра.
към текста >>

Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае какво му се говори.
Като направиш това, което ти се каже, ти ще имаш една опитност, чрез която ще влезе нова светлина, ново чувство, нова мисъл, ново разбиране в тебе. При това положение светлината и топлината ти ще се повиша г и ти ще почувстваш едно просветление в ума си. И това, което до тогава те е измъчвало, ще изчезне от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз разрешавам въпроса: турям пръста си на вежда та и слушам какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красивите линии. Та казвам: всичко зависи от нашите очи, от нашите уши. от нашата уста, от нашит ръце и крака.
към текста >>

Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори.
И това, което до тогава те е измъчвало, ще изчезне от душата ти. Това не значи, че изведнъж ще станеш светия, но ще почувстваш голяма свобода в себе си. Когато една мъчнотия ме нападне, ето как аз разрешавам въпроса: турям пръста си на вежда та и слушам какво ще ми се каже. Лесно се разрешава всяка мъчнотия, но когато човек знае какво му се говори. И като му се каже нещо, той трябва да го направи. Когато човек може да управлява ципицата на своето гърло, той може лесно да пее, да говори. Когато художникът може да управлява ръката си, той лесно може да прави красивите линии. Та казвам: всичко зависи от нашите очи, от нашите уши. от нашата уста, от нашит ръце и крака. Всичко е в нашето тяло. Всичкото знание е вложено в нашето тяло - главно в нашия ум и в нашето сърце.
към текста >>

Ако всички хора, светски и религиозни, прилагат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред.
Не подценявайте вашето сърце и вашия ум. Но, също така, това се отнася и до вашите братя и сестри. Отдавайте си взаимно уважение и почит. Почитайте ума, сърцето и тялото на вашите ближни. Поставете това правило в живота си, да ви послужи при вашето самовъзпитание. Ако всички хора, светски и религиозни, прилагат това правило в живота си, всичко в света ще тръгне напред. Из беседата, държана от Учителя на 4 декември 1938г., София — Изгрев БЕЛИЯТ ПЪТ И прозрях аз истината! — Слънце жарко прибулено от мъглата. Розовите искрици по стръмнината, осияха белий път на душата. * И прозрях аз любовта! И видях обилно струите й текат, как разцъфва хубостта, на всяко стръкче наболо по белий път.
към текста >>

— Сърдя се, ам чи как, мърмори дедо Матей, аз съм стар човек, утре ще ме повика Господ да му се представя пред лицето и аз какво ще му думам нето ме запита за делата ми на земята?
Сакън, да не сте заклали някое яре, че аз греха му не носвам. Който коли да яде, аз ни коля, ни ям. — И си тръгва. А хората го гледат и се чудят. — Опак старец, думат си те, ний да искаме да го нагостим, а той се сърди. — Сърдя се, ам чи как, мърмори дедо Матей, аз съм стар човек, утре ще ме повика Господ да му се представя пред лицето и аз какво ще му думам нето ме запита за делата ми на земята? Като ми рече: — Аз на тебе, Матей, не ти ли дадох пълни хамбари с жито, не ти ли дадох градини с плодове, не ти ли дадох всичко преизобилно, та стана каил да се отнеме душицата на тая живинка за да се нахраниш? А ми кажете вие, братя селяни, какво тогава ще му думам? А това за водата, на Господа да благодарите. Той ме е проводил да я изкопая, аз от себе си нищо не съм. Гледат го хората и се чудят.
към текста >>

Бре, тоя човек не се бои от Бога!
Не струва да се пие. Пък и завалят дъждове, размъти се от тинята и червената пръст която носеше със себе си, а в тоя кладенец водата бе чиста, бистра, като сълза. На близо минаваше широк път. Кой де пътник минаваше, ще се отбие, ще се напие, ще благослови деда Матея и ще благодари на Бога за бистрата чиста вода. А сега Боян засипал хубавия кладенец. Бре, тоя човек не се бои от Бога! Да се затрупа кладенец в село се смяташе за голям грях. Ще му се случи на тоя човек нещо, Господ да пази! (следва) Н. Неделчева В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
към текста >>

Ще му се случи на тоя човек нещо, Господ да пази!
На близо минаваше широк път. Кой де пътник минаваше, ще се отбие, ще се напие, ще благослови деда Матея и ще благодари на Бога за бистрата чиста вода. А сега Боян засипал хубавия кладенец. Бре, тоя човек не се бои от Бога! Да се затрупа кладенец в село се смяташе за голям грях. Ще му се случи на тоя човек нещо, Господ да пази! (следва) Н. Неделчева В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 237) От 22 март до 21 април слънцето е в знака Овен. От 21 IV.
към текста >>

Тъй като човек е един микрокосмос, малка вселена, образ и подобие на Макрокосмоса - голямата вселена, то и знаците на зодиака, които представляват различни органи в Макрокосмоса са разпределени и управляват разните части на човешкото тяло, както следва: Овен управлява главата, лицето, мозъка, интелекта.
А Козирог отбелязва най-южната точка до която стига Слънцето през зимата и се нарича тропик на Козирога и имаме най-късия ден и най-дългата нощ. Като знаци на духа, науката и философията се считат Близнаци, Дева, Везни, Козирог и Водолей. На Скорпиона се гледа като на един знак мистичен, предразполагащ към окултните науки, особено алхимията; под него идват и научните открития и изнамирания. Като знаци на богатата жизненост и добра солидна физическа конструкция се считат знаците - Овен, Телец, Близнаци, Лъв, Дева, Скорпион, Стрелец и Водолей. А знаците Рак, Козирог и Риби дават слаби конструкции. Тъй като човек е един микрокосмос, малка вселена, образ и подобие на Макрокосмоса - голямата вселена, то и знаците на зодиака, които представляват различни органи в Макрокосмоса са разпределени и управляват разните части на човешкото тяло, както следва: Овен управлява главата, лицето, мозъка, интелекта. Телец управлява врата, шията, ларинкса, сливиците. Близнаци управлява рамената, ръцете и плешките, и белите дробове. Рак управлява гърдите и стомаха. Лъв управлява гърба и сърцето и е център на жизнените сили. Дева управлява корема и червата.
към текста >>

За принципите и основанията на това разпределение говорих в „Отношението на астрологията към херметичната наука” в главите за космичния човек и тайната на зодиака.
Стрелец - таза (седалището), бедрата и артериите. Козирог - колената, кожата и черния дроб. Водолей - глезените, прасците и кръвта. Риби - ходилата и пръстите на краката. Така е разпределен зодиака в човешкото тяло. За принципите и основанията на това разпределение говорих в „Отношението на астрологията към херметичната наука” в главите за космичния човек и тайната на зодиака. Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството. Различните народи се намират под управлението на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм. Овен управлява страни: Англия, Германия, Дания, Палестина, Сирия и Япония. Градове: Бирмингам, Флоренция, Неапол, Верона, Падуа, Марсилия, Краков, Сарагоса и др. Телец управлява страни: Ирландия, Персия, Мала-Азия, Кипър и Гръцкия Архипелаг.
към текста >>

Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще разреши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки.
н., затова казваме, че Слънцето е в знака Водолей, където ще остане 2100 г. и което отбелязва епохата на Водолея, която носи новото в света. И под въздействието на енергиите на Водолея стават всички преобразования днес в света. Ние сме в началото на една нова епоха, в която влизат да действат нови сили в света, които коренно ще го преобразят. Както ще видим по-после, господар на Водолея е планетата Уран която където влезе да действа, събаря всичко старо и създава ново. Епохата на Водолея ни носи новата мисъл и новия живот, чрез които човек ще разреши всички противоречия - индивидуални, семейни, обществени и общочовешки. Влизането на Слънцето във Водолея отбелязва пробуждане на новото, космичното съзнание у хората, съзнание в което хората ще разберат че са необходими един за друг, съзнание, при което коренно ще се изменят отношенията между хората, при което ще се уредят всички противоречия и ще дойде правилното разпределение и използване на благата. Водолей отбелязва началото на ерата на братството между народите. За да завърша със знаците, ще резюмирам казаното за природата и качествата на знаците. 1. Овен. Той е огнен, кардинален знак, във физическото тяло управлява главата и мозъка, в душевния живот управлява импулсите, желанията, амбициите и ентусиазма; в умствения живот управлява интелекта, идеите, сетивните възприятия и елементите на творчество и разрушение в умствената природа.
към текста >>

64. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

241) – Влад Пашов В Съветска Русия променят мнението си за християнството – из в „Зорница“ Книги, които доставя книгоиздателство „Братство“ (повтарят се същите книги от предишните броеве – може да се видят в pdf) ПО КОЙ ПЪТ ИДВА НОВОТО С тихи, безшумни стлани навлиза в света Новото, което идва да изпълни с красота и смисъл живота на човека.
Допреният въглен. (из неделната беседа – 20 януари 1924 г.) Човешкото тяло като символ – М. П. Хол Моралът – Т. Ч. Астрология. (продължение от бр. 241) – Влад Пашов В Съветска Русия променят мнението си за християнството – из в „Зорница“ Книги, които доставя книгоиздателство „Братство“ (повтарят се същите книги от предишните броеве – може да се видят в pdf) ПО КОЙ ПЪТ ИДВА НОВОТО С тихи, безшумни стлани навлиза в света Новото, което идва да изпълни с красота и смисъл живота на човека. И интересното е, че то идва от там, от гдето най-малко го очакваме. То идва от неща, които хората са свикнали да считат за маловажни, несъществени. То идва от „малките величини“ на живота, чиято огромна роля на ферменти, на катализатори на новия живот не всички могат да разберат. И кой, наистина, би поверявал, че новото няма да дойде от лабораториите на учените, от кабинетите на държавниците, от висотата на общо признатите авторитети, а наопаки, ще дойде от това, което е отхвърлено, отречено, презряно, осмяно? Кой би помислил, че новото, което всички очакват като спасител, не ще дойде от шумно оповестяваните днес програми на леви и десни политически течения, не ще се въплъти на земята чрез идеите и делата на общопризнатите и тачени от всички водачи на народите, а наопаки, ще дойде по един съвършено незабелязан за „учените“ и „интелигентните“ хора път, ще дойде чрез това, на което днес никой не обръща внимание?
към текста >>

Някога, преди 2000 години, големите учени на тогавашното време, народните водачи и светските власти, а заедно с тях и слепите тълпи, вървящи след тях без да разсъждават — осъдиха, отхвърлиха и заклеймиха Новото, което бе дошло да ги спаси.
То идва от „малките величини“ на живота, чиято огромна роля на ферменти, на катализатори на новия живот не всички могат да разберат. И кой, наистина, би поверявал, че новото няма да дойде от лабораториите на учените, от кабинетите на държавниците, от висотата на общо признатите авторитети, а наопаки, ще дойде от това, което е отхвърлено, отречено, презряно, осмяно? Кой би помислил, че новото, което всички очакват като спасител, не ще дойде от шумно оповестяваните днес програми на леви и десни политически течения, не ще се въплъти на земята чрез идеите и делата на общопризнатите и тачени от всички водачи на народите, а наопаки, ще дойде по един съвършено незабелязан за „учените“ и „интелигентните“ хора път, ще дойде чрез това, на което днес никой не обръща внимание? Кой би повярвал, че и този пят „камъкът, когото зидарите отхвърлиха“. тъкмо той ще стане глава на ъгъла? Някога, преди 2000 години, големите учени на тогавашното време, народните водачи и светските власти, а заедно с тях и слепите тълпи, вървящи след тях без да разсъждават — осъдиха, отхвърлиха и заклеймиха Новото, което бе дошло да ги спаси. Ние твърдим, че същото нещо става и днес. Ние твърдим, че и днес учените, държавниците, големите авторитети, „умните хора“, а заедно с тях и всичкото онова множество, което слепешката се движи след тях — не знаят какво правят. Както някога техните предшественици, така и те днес, не могат да допуснат дори, че спасението, че новото може да дойде не чрез тях, а чрез нещо незначително, маловажно, според тях чрез нещо отхвърлено от тях. И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез Любовта? Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички Любов, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове.
към текста >>

Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че любовта, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси?
Ние твърдим, че същото нещо става и днес. Ние твърдим, че и днес учените, държавниците, големите авторитети, „умните хора“, а заедно с тях и всичкото онова множество, което слепешката се движи след тях — не знаят какво правят. Както някога техните предшественици, така и те днес, не могат да допуснат дори, че спасението, че новото може да дойде не чрез тях, а чрез нещо незначително, маловажно, според тях чрез нещо отхвърлено от тях. И кой би помислил, че новото днес ще дойде именно чрез Любовта? Чрез тази поругана, отхвърлена и осмяна от всички Любов, която според техните сметки, не чини нито пет пари в разрешението на „реалните задачи“, които живота им налага, която, според техните схващания, не може да се смета и за най-малкия фактор, не може да играе и най-незначителната роля в уреждането на съвременните международни и други отношения и спорове. Кой „умен“ човек на нашето време, кой държавник или учен, би бил тъй „наивен“, да мисли, че любовта, че висшият, вътрешният, безкористният мотив може да и ма изобщо някаква цена, някаква, макар и най-малка стойност и влияние в днешния хаос на бурно сблъскващи се и взаимно отричащи се груби материални интереси? Кой би допуснал, че думата „интерес“ в езика на съвременните международни отношения. би могла поне отчасти, поне в най-малка степен да бъде заместена от думата любов? Любов. . . и интерес! Две думи.
към текста >>

Той казва: „Понеже видях Господа в Неговата слава, и понеже съм грешен човек, ще ме сполети нещо, някаква смърт“.
Това е една изключителна опитност, не всички могат да я преживеят. Този пророк вижда неща, които до тогава не е виждал, и в него се заражда едно отчаяние. Той казва: „Видях Бога“. Ние не можем да описваме туй, което той е видял. Ние не можем да си представим работите тъй, както са били в същност, но съдим според думите му. Той казва: „Понеже видях Господа в Неговата слава, и понеже съм грешен човек, ще ме сполети нещо, някаква смърт“. И тогава един от тъй наречените серафими духове на Любовта, взима един въглен от олтара, допира го до устата му и казва: „Греховете сега ще ти се очистят“ Ако вземем буквалната страна на този стих, питам: едно обикновено допиране на въглена може ли да извърши туй? — Не може. Значи, туй е едно особено допиране. Свещеният огън се допира по особен начин. „И допре го до устните ми и рече“.
към текста >>

Сега човек сам по себе си е една запалена свещ.
Не, или вие го запалвате, или някой ваш съсед, или някой ваш приятел. Може вие да сте го запалили и да си заминете, а като се върнете да кажете: „Този огън гори“. Да, но някой го подържа. Има някаква причина, която подържа този огън. Слънцето гори, и ние казваме че от само себе си гори. Сега човек сам по себе си е една запалена свещ. Човекът гори и в туй горене вътре се проявява животът. Ще се върна към стиха: „И допре го до устата ми“. Аз наричам този огън, огън на Любовта. Устата, това е символ на разумното в света. Този серафим, Любовта, трябва да се докосне до нашите устни.
към текста >>

Човекът гори и в туй горене вътре се проявява животът.
Може вие да сте го запалили и да си заминете, а като се върнете да кажете: „Този огън гори“. Да, но някой го подържа. Има някаква причина, която подържа този огън. Слънцето гори, и ние казваме че от само себе си гори. Сега човек сам по себе си е една запалена свещ. Човекът гори и в туй горене вътре се проявява животът. Ще се върна към стиха: „И допре го до устата ми“. Аз наричам този огън, огън на Любовта. Устата, това е символ на разумното в света. Този серафим, Любовта, трябва да се докосне до нашите устни. Тя се е докоснала до този велик пророк, за да го въздигне, и от там насетне този пророк е писал тези хубави работи.
към текста >>

И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише.
Аз наричам този огън, огън на Любовта. Устата, това е символ на разумното в света. Този серафим, Любовта, трябва да се докосне до нашите устни. Тя се е докоснала до този велик пророк, за да го въздигне, и от там насетне този пророк е писал тези хубави работи. Откак се е докоснал този серафим до Толстоя, от тогава той е почнал да пише тия хубави работи. И всеки човек, до когото се допре този свещен огън на Любовта, всичко може да направи, всичко хубаво може да напише. Питам: кое е по-хубаво в света — да имаш нещо, от което да се ползваш, или да го придобиеш и да ти го вземат? Вземете сега съвременния културен свят, съвременна Европа, какво придоби в тази обща война, в която умряха 30 милиона хора? — В същност, нищо но придоби. Развратът в най-голямата си сила влезе в съвременния свят и сега идват още по-тежки страдания. Да не мислите, че идва мирен живот?
към текста >>

Сега, туй учение на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление.
Не, близко е. И знаете ли какво ще бъде положението на съвременното човечество, когато дойде Господ? Всички хора ще бъдат прострени на земята с лицето си надолу. Цялото човечество ще бъде простряно на земята. Тогава Христос ще мине и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат“. Сега, туй учение на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление. Божественото учение мяза на един малък огън, който постепенно се разгорява. И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога. Ангелът на Любовта трябва да се допре до нас. Кой е този ангел? Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това и Христос.
към текста >>

И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога.
Всички хора ще бъдат прострени на земята с лицето си надолу. Цялото човечество ще бъде простряно на земята. Тогава Христос ще мине и ще каже: „Онези, които са правили добро, които са се подчинявали на Божия закон, ще възкръснат“. Сега, туй учение на Христа не е само един импулс, да се въодушеви човек временно, то не е само едно въодушевление. Божественото учение мяза на един малък огън, който постепенно се разгорява. И всичко, което прави човек, прави го само заради Бога. Ангелът на Любовта трябва да се допре до нас. Кой е този ангел? Единственият ангел, който ние знаем, който се е въплътил на земята, който е страдал, това и Христос. Той е наречен още Син Божий. Ангелът е служител Божий.
към текста >>

Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските?
Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него. Казват: „Ако се съединим с Бога, капиталите ни ще изчезнат“. Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в Христовата банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“. Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските? Там никой не краде, дивиденти не се губят. Нито стотинка се губи от тях. Кой каквото си е изработил, то си остава за негова сметка. То е красивото в света. Онзи, който живее добър живот, съответното му се връща; онзи, който живее лош живот, и нему съответното се връща.
към текста >>

Но законът у тях е следният: този човек, у когото си работил веднъж можеш през целия си живот да отиваш да ядеш при него.
А добрите хора там са много щедри. Като те намерят беден, дават, но пари на заем не дават. Днес си гладен, за обед ще те нахранят, а за утре вече е друг въпрос. Там за пари не те уславят на работа. Ако отидеш на лозето, ще работиш без пари, ще оставят на твоята добра воля, и като се върнеш вечерта, ще те нагостят много добре, без да ти платят нещо. Но законът у тях е следният: този човек, у когото си работил веднъж можеш през целия си живот да отиваш да ядеш при него. И тъй, трябва да оставите този ангел на Любовта да се докосне до вашите сърца. Днес е денят! Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората подлудяват. Подлудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява. Туй трябва де го знаете, а не да мислите, че доброто учение подлудява хората.
към текста >>

Подлудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява.
Ако отидеш на лозето, ще работиш без пари, ще оставят на твоята добра воля, и като се върнеш вечерта, ще те нагостят много добре, без да ти платят нещо. Но законът у тях е следният: този човек, у когото си работил веднъж можеш през целия си живот да отиваш да ядеш при него. И тъй, трябва да оставите този ангел на Любовта да се докосне до вашите сърца. Днес е денят! Но във вас не трябва да има туй състояние, от което хората подлудяват. Подлудяването в света произтича от един закон: щом човек се раздвои в своите убеждения, той полудява. Туй трябва де го знаете, а не да мислите, че доброто учение подлудява хората. Всеки, който се е раздвоил, всеки, който не е изпълнил волята Божия, все полудява. И съвременният свят към това отива. Единственото нещо, което може да ни направи трезви, е да имаме една основна мисъл: от любов да служим на Бога и да не осъждаме никого. Ще дойде осъждането, но във всички случаи да кажем: аз съм причината за това.
към текста >>

Плаче човек, но в тия сълзи се крие нещо.
И когато видя, че някоя жена въздъхне, аз не се смея, но казвам: научила е едно нещо. А щом се засмее, казвам: ти още граматиката учиш. Щом видя сълзите й, казвам: тя е на правата страна а, тя чрез въздишки мисли. Казват: слабохарактерна е. — Не, онези, които плачат, в моите очи ги турям много високо. Плаче човек, но в тия сълзи се крие нещо. Някой път и небето плаче, но в тия сълзи растат цветята, зреят плодовете, и ние живеем и растем. Много пъти, като видят на очите на майка си или на баща си две сълзи, те действат на децата много повече, отколкото ако им говорят. Свещени са тия сълзи! Сега, да не отидете на другата страна, да мислите, че всички сълзи са свещени! Не, два вида сълзи има.
към текста >>

ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО СИМВОЛ В Писанието е казано, че Бог е сътворил човека свой образ и подобие.
Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си сила и с всичко, което се крие в тази сила. И да възлюбиш ближния си като себе си. и туй, което се крие в ближния ти. Това е великият закон, който Христос носи сега на земята. Из неделна беседа, държана на 20 януари 1924 г. ЧОВЕШКОТО ТЯЛО КАТО СИМВОЛ В Писанието е казано, че Бог е сътворил човека свой образ и подобие. За това се говори не само в Библията, но и във всички свещени писания. Еврейските патриарси учеха, че човешкото тяло е микрокосмос — малък космос, съграден по образа на макрокосмоса, на големия космос. Тази аналогия между безграничното и ограниченото, се счита за един от ключовете, с помощта на които се разкриват тайните на Свещеното Писание. Без съмнение, Старият завет представлява едно ръководство по физиология и анатомия, за тези, които могат да го четат с един научен подход към него. Древните мъдреци са олицетворявали функциите на човешкото тяло, свойствата на човешкия ум и качествата на човешката душа и са изградили една величествена драма около техните взаимоотношения.
към текста >>

Затова те са се ползвали от човека като ръководство и са говорили на своите ученици, че да разберем човека, това значи да разберем вселената.
У всички народи съществува обичай да строят храмовете във форма на човешко тяло. Светилището на евреите, великият египетски храм в Карнак, религиозните постройки на хавайските свещеници и християнските църкви, имащи форма на кръст, ни доказват това. Ако положим човешкото тяло с прострени ръце върху основата на която и да било от тия постройки, то възвишението на олтара заема същото положение в зданието, каквото мозъкът заема в човешкото тяло. Всички посветени на древния свят са били анатоми. Те са знаели, че функциите на природата са възпроизведени в миниатюр в човешкото тяло. Затова те са се ползвали от човека като ръководство и са говорили на своите ученици, че да разберем човека, това значи да разберем вселената. Тези мъдреци са знаели, че всяка звезда на небето, всеки елемент и всяка функция в природата са представени в човешкото тяло със свои съответен център, полюс или дейност. Това съотношение между външната природа и вътрешната природа на човека, е било скрито от тълпата и е съставлявало тайно знание на древното свещенство. В Атлантида и Египет са се отнасяли към религията много по-сериозно, отколкото днес. За тези народи тя е съставлявала същината на живота. Съществува нето и успеха на храмовете зависели от тяхната скрита мъдрост, която давала на свещениците власт над силите на природата и голямо превъзходство в знания, и мъдрост.
към текста >>

Това съотношение между външната природа и вътрешната природа на човека, е било скрито от тълпата и е съставлявало тайно знание на древното свещенство.
Ако положим човешкото тяло с прострени ръце върху основата на която и да било от тия постройки, то възвишението на олтара заема същото положение в зданието, каквото мозъкът заема в човешкото тяло. Всички посветени на древния свят са били анатоми. Те са знаели, че функциите на природата са възпроизведени в миниатюр в човешкото тяло. Затова те са се ползвали от човека като ръководство и са говорили на своите ученици, че да разберем човека, това значи да разберем вселената. Тези мъдреци са знаели, че всяка звезда на небето, всеки елемент и всяка функция в природата са представени в човешкото тяло със свои съответен център, полюс или дейност. Това съотношение между външната природа и вътрешната природа на човека, е било скрито от тълпата и е съставлявало тайно знание на древното свещенство. В Атлантида и Египет са се отнасяли към религията много по-сериозно, отколкото днес. За тези народи тя е съставлявала същината на живота. Съществува нето и успеха на храмовете зависели от тяхната скрита мъдрост, която давала на свещениците власт над силите на природата и голямо превъзходство в знания, и мъдрост. Те са знаели, че религията съдържа в себе си нещо много повече от пеенето на мантри и химни, те са считали, че по пътя на спасението могат да вървят успешно само тези които притежават фактическо научно знание за окултните функции на своето собствено тяло. Анатомическият символизъм, който те са развили с цел да увековечат неговото разбиране, е дошъл до съвременното християнство, но неговите ключове са загубени.
към текста >>

Запазените до нас думи на Исуса са алегорични — те потапят съзнанието на човека в цяло море от непонятни за него тайни.
Шекспир е писал не история, а драма. Същото нещо се отнася и до Библията. Писанието забърква безнадеждно историците в противоречащите си една на друга хронологични таблици. То дава прекрасен материал за спорове относно неговия смисъл, а също за разбиране значението на отделни термини и вероятното местоположение на неизвестни градове. И тъкмо това е доказателство, че историята не е най-важната част на Библията. Запазените до нас думи на Исуса са алегорични — те потапят съзнанието на човека в цяло море от непонятни за него тайни. И това не е направено случайно, а съзнателно, Защото, както Шекспир си позволява известна свобода по отношение на историята, с цел да изтъкне някои истини, то също така и в думите на Христа имаме една външна страна, която не е толкова съществена, и една вътрешна скрита страна, която изразява вечни истини и процеси в живота. Като знаем това, лесно ще разберем, че Свещените писания — това са една вечна история, която не се отнася само към един народ или към дадено време, а ни рисува процеси в живота, които не са ограничени във времето и пространството така, както пръв поглед изглеждат. М. П. Хол МОРАЛЪТ Моралът е всякога и за всички един и същ; той не се изменя. А това, което хората наричат относителен морал, то не е морал, а е само едно човешко разбиране за морала.
към текста >>

Моралът е сила, която издига човека до най-голямата висота.
Там е непознато половото сношение, което става само за удоволствие Там всякога има буден инстинкт, от който животните се ръководят и всякога постъпват тъй, както диктува моралът, както изискват природните закони. Моралът, това са строго определени и вечнонеизменни закони: закони на природата, закони на Бога. И всяка по-стъпка, която е противна на тоя морал, с която се нарушават тия закони, води след себе си наказание. Всички тия болести и страдания, всички тия разстройства, от които страдаме в живота и умираме преждевременно; всичките лоши отношения между отделните хора и всичките войни и революции, които водят до масова гибел и смърт; всичките нещастия и страдания, които тегнат върху живота ни на земята — всичко това е последица, всичко това е наказание, заслужено от нас с това, че сме се отклонили от истинския морал, че сме нарушили природните закони. Желаем ли да бъдем здрави и силни, желаем ли да се развиваме правилно и да живеем щастливо, желаем ли да се обичаме един други и да имаме мир и радост през дните на живота си — ние ще можем да достигнем всичко това само като постъпваме и живеем съгласно истинският морал, само като изпълняваме законите на природата. Моралът е сила, която издига човека до най-голямата висота. Без морал няма растене, няма напредък. Всички култури са расли и цъфтели докато са черпили сила от морала. И всички култури са рухвали, щом се отклонят и откъснат от морала. Ако хората на европейската култура днес твърдят, че няма истински морал, че всичко е относително, това показва че и тая култура е дошла до своя връх и й остава само да рухне, да се превърне на развалини, както е станало с всички стари култури. Защото по същия отдалечаващ се от морала път са намерили своята гибел и своя гроб всички минали култури.
към текста >>

65. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Истинският човек.
Севлиево, 22 септември 1939 год. -------------------- Абонамент: За България – 40 лева За странство – 80 лева Отделен брой 2 лев ---------------- Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево. Редактор: Атанас Николов Съдържание: Вяра в бъдещето – С. Калименов Французи при учителя Дънов – Алфр. Ломоние При езерото на чистотата – Тони Белмен Война, в която ще има само победени – Георги Радев Словото на Учителя. Истинският човек. (из неделната беседа – 4 юни 1939 г.) Рила-езерата – Алфр. Ломоние Слово на учителя към френската група от 16 души, която пристигна на 11. август 1939 год. При Рилските Езера. На изпращане французите приветствието им към учителя Новото учение – Вл.
към текста >>

245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този свят на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония.
август 1939 год. При Рилските Езера. На изпращане французите приветствието им към учителя Новото учение – Вл. Пашов Астрология. (продължение от бр. 245) – Влад Пашов Наши издания Вести ВЯРА В БЪДЕЩЕТО Гледайки всичко, което става днес по света, около нас и далеч от нас, човек много лесно би могъл да се отчае, да заклейми с проклятие този живот и да се откаже напълно от надеждата и вярата, че Правдата стои над силата, че Истината и Доброто стоят над лъжата и злото, и че в този свят на вечни противоречия и взаимни борби може някога да се установи истинска хармония. Ако обаче нашият поглед бъде достатъчно проницателен и достатъчно широк за да обгърне нещата в тяхната вътрешна връзка, и да проникне до тяхната вътрешна същност — до уроците и смисъла, които те носят за нас — то ние, дори и днес, дори и при най-големия хаос в света ще открием във всичко това, което става пред очите ни, онази непрекъсната нишка на Върховна Разумност, която по заплетените, загадъчни и често трънливи пътища ни води към нещо по-хубаво — към една предварително набелязана, велика цел. Този. който знае, че животът не е само игра на слепи, безсъзнателни сили, а че над него вечно бди едно всевидещо Око, той не ще се уплаши, не ще се отчае от това, което става. Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас.
към текста >>

Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света.
Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта. Преди години вече ние търсехме в самите нас и вън от нас тоя едничък и съществен синтез на сърцето и ума, или на науката, религията и изкуството. Сега ние вече намокрихме тоя синтез и искаме да изявим с висок глас пред всички българи нашата голяма радост и нашата дълбока признателност. Впечатленията и духовните уроци, които ние всички отнасяме със себе си от нашия кратък престой на Рила и на „Изгрева“, надминават всичко онова, което можехме да си представим по-рано: те са такива, че самият наш живот се е преобразил от тях завинаги, както и животът на всички ония, които ни окръжават във Франция и които ще изпитат, от своя страна, чудесното намагнитване. Учителят Дънов не проповядва теоретична и отвлечена философия, а излъчва пълната наука на живота, която почива на Любовта: именно любовта и почитта към природата ни разкриват нейните най-съкровени тайни, именно любовта към ближния създава братството между хората, което горещо се желае от вси люде на добрата воля; а пък любовта към Бога ни свързва с всички сили на всемирния живот, дава ни здраве и радост, осмисля нашето съществуване и повишава неговата стойност. Тая възвишена философия се предава чрез музиката и паневритмията — отлични божествени изкуства, чрез които човек се съобщава наистина с най-благородните скрити сили, които управляват света. Песните и ритмичните движения на Учителя Дънов са художествени творби, толкова прости и същевременно толкова мощни, че никой измежду нас, при величието на рилските езера, не е могъл да противостои на оная трептяща магия, която образуваше от 400-тех души участници дивно живо единство. А във всекидневния живот, какъв рядък урок ние можахме да почерпим от примера и допира с нашите братя българи! Непринудената любезност и естествената топлота на българското сърце, отглеждани от дълги години чрез словото, влиянието и присъствието на Учителя Дънов, са създали образец на човешко братство. От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си. Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов.
към текста >>

Георги Радев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Истинският човек (из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI.
Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички. Георги Радев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Истинският човек (из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI. 1939 г.) Всичко в света има своята цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произлиза от три причини: Първата причина е, че той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва. И третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човек работил изключително само за себе си.
към текста >>

1939 г.) Всичко в света има своята цена, но съвременният човек не оценява онова, което има.
В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички. Георги Радев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Истинският човек (из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI. 1939 г.) Всичко в света има своята цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произлиза от три причини: Първата причина е, че той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва. И третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човек работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора.
към текста >>

От хиляди години насам човек работил изключително само за себе си.
Георги Радев СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Истинският човек (из неделната беседа „Истинският човек“ – 4. VI. 1939 г.) Всичко в света има своята цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произлиза от три причини: Първата причина е, че той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва. И третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човек работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Така се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н. Всеки говори за своя личен живот.
към текста >>

От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора.
1939 г.) Всичко в света има своята цена, но съвременният човек не оценява онова, което има. Това неоценяване произлиза от три причини: Първата причина е, че той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва. И третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човек работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Така се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н. Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък.
към текста >>

Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел.
Това неоценяване произлиза от три причини: Първата причина е, че той не познава Бога, както трябва. Втората причина е, че той не познава ближния си както трябва. И третата причина е, че той не познава и себе си, както трябва. От хиляди години насам човек работил изключително само за себе си. От това едностранчиво разбиране са произлезли всички противоречия в самия човек, както и в народите, които са съставени от същите хора. Днес всеки човек, религиозен или светски, като говори за Бога, употребява името му само като предлог за постигане на някоя своя цел. Така се зараждат всички противоречия. Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н. Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби.
към текста >>

Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде?
Всеки се оплаква, че глава го боли, че корем го боли, че краката или ръцете го болят, че обуща или дрехи няма, че къща и пари няма, че деца няма и т. н. Всеки говори за своя личен живот. Понеже всички хора работят само за себе си, в света съществува един недоимък. Всеки гледа да вземе повече, отколкото може да употреби. Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината.
към текста >>

От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е.
Питам; ако един милионер има 500 милиона лева, или няколко милиарда лева, как ще ги изяде и къде ще ги употреби той? Ако един човек има в хамбара си хиляда килограма жито, може ли той сам да го изяде? Той има на разположение хиляда килограма жито, а друг няма нито един. Първият казва: „Това жито е мое”. От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска.
към текста >>

Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро.
От това, именно, произтича злото. От името, което му е дадено, се вижда, че човек е същество, което мисли, т. е. същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки. Често ми задават въпроса, как разбирам живота.
към текста >>

Като прави добро, човек се повдига, освобождава се.
същество на светлината. Човешките мисли не са нищо друго освен форми на Божествената светлина, и понеже той съзнава това, той си мисли, че всичко, което е създадено в света, е създадено само заради него. Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки. Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният.
към текста >>

Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки.
Той си мисли, че има право да върши каквото си иска. Човек има право да върши всичко, каквото си иска, но само когато това, което върши, е добро. Не е ли добро това, което върши, той няма право да върши каквото иска. Като прави добро, човек се повдига, освобождава се. Но като прави зло, той се ограничава. Като се ограничава в доброто, злото ще доведе човека до онова положение, до което са останали малките животинки. Често ми задават въпроса, как разбирам живота. Кой живот? — Сегашният. — Че сегашният живот не е живот, той е фиктивен. Аз наричам реален живот онзи, в който хората живеят братски.
към текста >>

Всеки човек се бори със своето минало.
Нима животът между вълка и овцата е реален? Какво ще прави вълкът, като изяде всички овце, и не остави нито една жива? Мнозина мислят, че другите хора са причина за техните нещастия. Кои хора? Че хората, това са същества, които мислят. Всеки човек се бори със своето минало. Той се чувства, че е лош. Това е неговото минало. Когато някой професор прави бележки с червено мастило върху тезата на някой студент, професорът ли е виновен? Или когато някой учител по български език или по друг някакъв език прави зачерквания с червено мастило по тетрадката на ученика и намери около 20 погрешки, за които пише слаба бележка на ученика, той ли е виновен? Че ако вие се родите между ангелите и почнете да изучавате техния език и тяхната граматика, мислите ли, че това ще бъде лесна работа за вас?
към текста >>

Та, при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае в какво състояние се намират.
Ако вие носите птици, риби, както и да е, но ако носите къртове със себе се, какво ще правите? Небето няма нужда от къртове и от свине. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Не, питам ви: Ако имате една мисъл, която като кърт постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползва тя? Какво ще ви допринесе онази мисъл или онова чувство, което постоянно рози и разваля нещата? Та, при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае в какво състояние се намират. Той трябва да знае от какъв род са те. Същевременно, той трябва да знае от какъв род са и неговите постъпки, защото от съчетанието на неговите мисли, чувства и постъпки зависи, както неговото бъдеще, така и неговото щастие. Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли. Като знаете това. ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр.
към текста >>

Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли.
Не, питам ви: Ако имате една мисъл, която като кърт постоянно рови пръстта ви, какво ще ви ползва тя? Какво ще ви допринесе онази мисъл или онова чувство, което постоянно рози и разваля нещата? Та, при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае в какво състояние се намират. Той трябва да знае от какъв род са те. Същевременно, той трябва да знае от какъв род са и неговите постъпки, защото от съчетанието на неговите мисли, чувства и постъпки зависи, както неговото бъдеще, така и неговото щастие. Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли. Като знаете това. ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр. 53: „ . . . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек.
към текста >>

ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр.
Та, при сегашното положение, в което се намирате, човек трябва да изучава своите мисли и своите чувства, да знае в какво състояние се намират. Той трябва да знае от какъв род са те. Същевременно, той трябва да знае от какъв род са и неговите постъпки, защото от съчетанието на неговите мисли, чувства и постъпки зависи, както неговото бъдеще, така и неговото щастие. Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли. Като знаете това. ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр. 53: „ . . . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви.
към текста >>

Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек.
Следователно, като същество на светлината, човек трябва да мисли. Като знаете това. ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр. 53: „ . . . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него.
към текста >>

Истинският човек отсега нататък ще се прояви.
ще ви прочета една глава за „Човека“ от книгата „Учителят говори“ стр. 53: „ . . . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления.
към текста >>

Сегашният човек не може още да се обуздава.
53: „ . . . Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико.
към текста >>

Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него.
Днешният човек не е дошъл още до положението на истински човек. В него има по-голямо или по-малко надмощие на животинското естество. Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека.
към текста >>

Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления.
Истинският човек отсега нататък ще се прояви. Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса. Защото там, гдето има ограничение, има и страдание.
към текста >>

Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико.
Сегашният човек не може още да се обуздава. У него има още много животински прояви. Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса. Защото там, гдето има ограничение, има и страдание. Велико нещо е човекът!
към текста >>

е създал човека.
Всички престъпления, които човек днес върши, се дължат на животинското у него. И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса. Защото там, гдето има ограничение, има и страдание. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирате човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия.
към текста >>

Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса.
И той трябва да прояви много усилия, за да се освободи от животинското, и да го превъзмогне. Човекът, обаче, е съчетание на добродетели, а не на престъпления. Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса. Защото там, гдето има ограничение, има и страдание. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирате човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него.
към текста >>

Велико нещо е човекът!
Човек сам по себе си, по своя произход, по своето естество, е нещо велико. Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса. Защото там, гдето има ограничение, има и страдание. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирате човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът.
към текста >>

Ако вие разбирате човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той.
Бог, като се е ограничил сам в себе си. е създал човека. Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса. Защото там, гдето има ограничение, има и страдание. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирате човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него.
към текста >>

Човекът не е онова, което днес се мисли за него.
Ала със създаването на човека са се явили и страданията в космоса. Защото там, гдето има ограничение, има и страдание. Велико нещо е човекът! Ако вие разбирате човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят.
към текста >>

Това, което умира, не е човекът.
Велико нещо е човекът! Ако вие разбирате човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата.
към текста >>

Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него.
Ако вие разбирате човека, ако вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли.
към текста >>

В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света.
Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно.
към текста >>

Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят.
Човекът не е онова, което днес се мисли за него. Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното.
към текста >>

Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява.
Той не е само едно материал но същество, което изчезва със смъртта. Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа.
към текста >>

Когато говорим за човека, ние разбираме душата.
Това, което умира, не е човекът. Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот.
към текста >>

Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли.
Ако човек изчезваше със смъртта, тогава няма защо толкова да се философства за него. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.
към текста >>

Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно.
В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах, Това, че човек ще умре, е първата лъжа, която е внесена в света. Има нещо в човека, което не умира и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот.
към текста >>

Човек е жива душа.
Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е човекът, То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние разбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината.
към текста >>

Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот.
Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека.
към текста >>

Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта.
Той по нищо не се различава от него — яде, спи, има, с една реч всички нужди и слабости на животното. Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята.
към текста >>

Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината.
Човек е жива душа. която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система.
към текста >>

Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго.
която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети.
към текста >>

Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител.
Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност.
към текста >>

Има степени на човека.
Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те.
към текста >>

Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята.
Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот на любовта. Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества, и принадлежат към една и съща човешка раса.
към текста >>

Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система.
Човек съдържа в себе си всички възможности за един живот в истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в Друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало; от обикновен човек, той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител. Има степени на човека. Под „човек“ ние не разбираме само онова същество, което живее на земята. Човекът съществува не само на земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества, и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива.
към текста >>

Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота.
Той населява цялата звездна вселена — всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества, и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „небето“.
към текста >>

Но човекът е вечен пътешественик.
Те са разумни същества, и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „небето“. Той ще странства от система в система на физическата вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция на неговото развитие ще бъде, именно, Сириус. Човешкият дух е слязъл на земята от около двеста и петдесет милиарда години.
към текста >>

Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „небето“.
Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус, например, е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца. Но човекът е вечен пътешественик. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище. Земният човек, след като завърши своето развитие на земята, няма да отиде на „небето“. Той ще странства от система в система на физическата вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция на неговото развитие ще бъде, именно, Сириус. Човешкият дух е слязъл на земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие.
към текста >>

Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък.
Човешкият дух е слязъл на земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие. И целият почти безкраен ред от органични форми, които природата е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което той се е учил. Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък. От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледище на ангелите, например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено.
към текста >>

От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледище на ангелите, например, човек все още е едно малко дете.
Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие. И целият почти безкраен ред от органични форми, които природата е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което той се е учил. Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък. От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледище на ангелите, например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес.
към текста >>

От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години.
И целият почти безкраен ред от органични форми, които природата е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище, в което той се е учил. Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък. От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледище на ангелите, например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове.
към текста >>

Много още има да учи човек!
Те са едно велико училище, в което той се е учил. Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък. От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледище на ангелите, например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища.
към текста >>

Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено.
Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък. От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледище на ангелите, например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото.
към текста >>

Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга.
Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са като две и половина години. От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организъма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата.
към текста >>

Човек се учи едновременно в три училища.
Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга. Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организъма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения се учи духът. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си.
към текста >>

Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си.
Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организъма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения се учи духът. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си. да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста мисъл. да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите.
към текста >>

Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“.
В божествения се учи духът. Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си. да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста мисъл. да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
към текста >>

Разумът е дар на човека от ангелите.
Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си. да разбере ангелите, която се проявяват у него като светла и чиста мисъл. да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е божественото в човека.
към текста >>

Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли.
да разбере най-после Бога, т. е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов, той е изложен само на грехове и престъпления.
към текста >>

Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта.
Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта — „манас“. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов, той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие.“ Впрочем.
към текста >>

Любовта е божественото в човека.
Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов, той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие.“ Впрочем. когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения „Космичен човек“.
към текста >>

Без любов човек се превръща в животно.
И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака, това е неговият разум. Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли. Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов, той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие.“ Впрочем. когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения „Космичен човек“. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от Космичния човек.
към текста >>

Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек.
Великото в света не може да се определи напълно. Едно помнете: първото качество на истинския човек е любовта. Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов, той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие.“ Впрочем. когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения „Космичен човек“. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от Космичния човек. Като такъв той заема точно определено место в Живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония.
към текста >>

когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения „Космичен човек“.
Любовта е божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов, той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие.“ Впрочем. когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения „Космичен човек“. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от Космичния човек. Като такъв той заема точно определено место в Живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек, тук на земята, си има своя определена роля. Без него животът не може.
към текста >>

Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от Космичния човек.
Без любов човек се превръща в животно. Без любов, той е изложен само на грехове и престъпления. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие.“ Впрочем. когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения „Космичен човек“. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от Космичния човек. Като такъв той заема точно определено место в Живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек, тук на земята, си има своя определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиона души в света не е нещо случайно.
към текста >>

Ето защо и всеки човек, тук на земята, си има своя определена роля.
Той няма още „образ и подобие Божие.“ Впрочем. когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения „Космичен човек“. Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от Космичния човек. Като такъв той заема точно определено место в Живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек, тук на земята, си има своя определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиона души в света не е нещо случайно. И затова, дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята. Радвай се, че носиш името човек. Стреми се да отговаряш на това име!
към текста >>

И затова, дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята.
Като такъв той заема точно определено место в Живата Природа и играе определена роля. Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек, тук на земята, си има своя определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиона души в света не е нещо случайно. И затова, дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята. Радвай се, че носиш името човек. Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух. като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената — без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си.
към текста >>

Радвай се, че носиш името човек.
Без него вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония. Ето защо и всеки човек, тук на земята, си има своя определена роля. Без него животът не може. Явяването на толкова милиона души в света не е нещо случайно. И затова, дръж постоянно в ума си мисълта: Човек е най-великото създание на земята. Радвай се, че носиш името човек. Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух. като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената — без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние, и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване.
към текста >>

В човека се крият сили, които са в спящо състояние, и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване.
Радвай се, че носиш името човек. Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух. като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената — без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние, и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него. Вие питате защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията любов.
към текста >>

Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности.
Стреми се да отговаряш на това име! Не забравяй, че като дух. като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената — без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние, и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него. Вие питате защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията любов. Да проявите Божията мъдрост.
към текста >>

По какво се познава човекът, който е свързан с Бога?
Не забравяй, че като дух. като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във вселената — без теб тя не може да се прояви в своята хармония. Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние, и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него. Вие питате защо сте дошли на земята. Казвам ви: Да проявите Божията любов. Да проявите Божията мъдрост. Да проявите Божията Истина.
към текста >>

И помнете, че велико е предназначението на човека.
Да проявите Божията мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда. Да проявите Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всички тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността. И помнете, че велико е предназначението на човека. Великият живот има нужда от човеци, които са „родени изново“, които са видели „Царството Божие“. А не забравяйте, че който иска да види Царството Божие, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа.
към текста >>

За този човек е казано в Писанието, че „грях не прави“.
Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността. „Роденият изново“ е свързан с всички по-високи светове и с всички същества от по-високи йерархии. За този човек е казано в Писанието, че „грях не прави“. И наистина, роденият от Бога има такава любов в душата си, в нея блика такъв извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души, Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души.
към текста >>

Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него?
Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността. „Роденият изново“ е свързан с всички по-високи светове и с всички същества от по-високи йерархии. За този човек е казано в Писанието, че „грях не прави“. И наистина, роденият от Бога има такава любов в душата си, в нея блика такъв извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души, Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души. Така човек, от „син на мисълта“, става „възлюблен син на Любовта“. Така той става Син Божи.
към текста >>

Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога.
А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността. „Роденият изново“ е свързан с всички по-високи светове и с всички същества от по-високи йерархии. За този човек е казано в Писанието, че „грях не прави“. И наистина, роденият от Бога има такава любов в душата си, в нея блика такъв извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души, Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души. Така човек, от „син на мисълта“, става „възлюблен син на Любовта“. Така той става Син Божи. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония“.
към текста >>

Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души, Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници.
„Роденият изново“ е свързан с всички по-високи светове и с всички същества от по-високи йерархии. За този човек е казано в Писанието, че „грях не прави“. И наистина, роденият от Бога има такава любов в душата си, в нея блика такъв извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души, Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души. Така човек, от „син на мисълта“, става „възлюблен син на Любовта“. Така той става Син Божи. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония“. Из 31 неделна беседа от Учителя, държана на 4 юни 1939 г.
към текста >>

Така човек, от „син на мисълта“, става „възлюблен син на Любовта“.
И наистина, роденият от Бога има такава любов в душата си, в нея блика такъв извор на любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него? Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души, Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души. Така човек, от „син на мисълта“, става „възлюблен син на Любовта“. Така той става Син Божи. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония“. Из 31 неделна беседа от Учителя, държана на 4 юни 1939 г. 10 ч.пр.обяд. София – Изгрев РИЛА-ЕЗЕРАТА Учителю, Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на Вашия език, за да мога направо да изразя чувствата, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са тук сега и които са далеч от нас.
към текста >>

А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония“.
Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души, Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да се прояви един велик музикант или художник, трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души. Така човек, от „син на мисълта“, става „възлюблен син на Любовта“. Така той става Син Божи. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония“. Из 31 неделна беседа от Учителя, държана на 4 юни 1939 г. 10 ч.пр.обяд. София – Изгрев РИЛА-ЕЗЕРАТА Учителю, Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на Вашия език, за да мога направо да изразя чувствата, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са тук сега и които са далеч от нас. Трудно е човек да се изкаже дори на родния си език! Какви думи да намеря за да изкажа крайната благодарност, която изпитваме към Вас, за всичкото благословение, което ни изпратихте в нашата страна посредством един от Вашите ученици!
към текста >>

Трудно е човек да се изкаже дори на родния си език!
Така той става Син Божи. А да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония“. Из 31 неделна беседа от Учителя, държана на 4 юни 1939 г. 10 ч.пр.обяд. София – Изгрев РИЛА-ЕЗЕРАТА Учителю, Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на Вашия език, за да мога направо да изразя чувствата, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са тук сега и които са далеч от нас. Трудно е човек да се изкаже дори на родния си език! Какви думи да намеря за да изкажа крайната благодарност, която изпитваме към Вас, за всичкото благословение, което ни изпратихте в нашата страна посредством един от Вашите ученици! Но нашето присъствие тук не е ли вече едно доказателство за тази благодарност? То е също така потвърждение за нашата добра воля за в бъдеще. Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всичкия си дух; но също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример допир, физическа, интелектуална и морална сила за, да можем по-добре да служим на Бога. Сега ние есе повече и повече съзнаваме нашата задача.
към текста >>

И служенето на Бога — това е най-приятната работа, която човек може да извърши.
при Рилските Езера. Веднага групата отиде горе при Учителя. Той ги приветства със следните думи: Поздравлявам ви с добре дошли! Подвигът за Любовта е най-великият подвиг в живота. Извършеното дело чрез Истината—това е най-великото дело. И служенето на Бога — това е най-приятната работа, която човек може да извърши. Това служене става чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. По този път само могат човешките души да се освободят от ония вечни ограничения, в които до сега са живели. Аз ви поздравлявам. Вие идете да проверите не само чрез теория, но и чрез практика. Желая да посрещнете всичко с радост и веселие.
към текста >>

Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята.
Обаче в същия момент когато се изразява нашето мнение от самите нас, в светлината на истината ние откриваме това, което в действителност е истинско братство. Това откритие ще бъде големия урок на живота, който ние ще занесем от нашето пътуване. Ние знаем сега, че братството е една велика сила на новата култура, която иде. Без това братство, ние сме само едни индивиди, малки и слаби, блъскайки се при най-малките пречки в живота, когато обаче в братството всичко става възможно и всичко се нарежда. Когато ние се съединяваме сърдечно едни с други в нашите сърца, ние ставаме едно голямо тяло, живо, способно да предприема и разрешава най-трудните човешки задачи. Сега всички ние чувстваме, че братството не е само един хубав идеал, сближавайки мислите на хората, но че то е единствения път за прогреса на човека и единственото средство за разрешаване проблемите на нашия живот на земята. Вървейки всички заедно, свободно и искрено съединени в истинско духовно братство, такова за каквото примерът ни е даден тук, ние ще можем да реализираме малко по малко тази велика цел за мира между човеците — надежда на всички хора с добро желание във всички страни. Ние ще се завърнем във Франция сега всред общата загриженост и ще бъдем първите пионери на великия мир. После ние ще се помъчим да бъдем работници на светлината. Ние ще започнем работа с доверие — без да чакаме другите да почнат. Каквито и да са времената, всеки ден, с всичките си сили ние ще вършим добри дела — творчески и съграждащи, и достатъчно е да мислим за великите дни, изживени тука, за да придобием кураж и вяра.
към текста >>

Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек.
Но за да имаме ясна представа за проявената реалност, трябва да разглеждаме освен формата, силата н отношенията, които съществуват между тях, и друго едно начало, което направлява силите, които строят формите. Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл. Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата. Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм.
към текста >>

То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят.
Това е Разумното Начало. Така че, да разберем проявеното Битие, Проявения Живот, трябва да го разгледаме по форма, по съдържание и но смисъл. Съвременните хора, във всичките си познания, са стигнали само до едно частично познаване на формата. Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си.
към текста >>

В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват.
Те още не могат да прекрачат границата на статичното, за да дойдат до динамиката, а още по-малко до Разумното Начало, което стои зад всички явления и процеси. Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан.
към текста >>

Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм.
Вследствие на това, техните представи и понятия са статични, замръзнали, закостенели и не могат да изразят това, което представя Реалността сама по себе си Но динамичното знание с живо, проникващо, всеобемащо, бих казал диалектично, вследствие на което то е още непонятно и недостъпно за съвременния човек. То е тъй непонятно и недостъпно за човека на статичното знание, както за едно същество с двуизмерно съзнание с невъзможно да изследва процесите и явленията в триизмерния свят. Каквото и да прави, за да добие известна представа за тях, то ще ги сведе към двуизмерния свят, или по-право, като отражение в неговото двуизмерно съзнание. И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят.
към текста >>

То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение.
И ще си състави известни понятия за тях, които само ще загатват за реалността, но няма ни най-малко да ни дават съответните отлики и качества на тази реалност. В същото положение се намират и съвременните хора по отношение на динамичното знание, което подразбира едно по-високо съзнание от обикновеното самосъзнание на съвременния човек Но тъй като съвременното човечество не може да приеме това знание, защото няма органи за това, и защото неговото съзнание не е пригодено да го възприеме, то носителите на това живо съзнание се стремят да го предадат на обикновен език, служейки си с представите и понятията, с които си служи съвременния човек, за да му дадат известна идея за реалността, в която те живеят и която постоянно опитват. Защото живото знание не е плод на външния механически опит, но е резултат на живия вътрешен опит, където лабораторията е самия човек — неговото съзнание и неговия организъм. Носителите на новото знание всичко опитват и проверяват в себе си. Това именно динамично знание, предадено на човешки език, с човешки представи, понятия и образи, е именно Новото учение, което влиза сега в света. То има за задача да даде една нова насока на човешката мисъл, на човешките чувства и желания, и на човешкия живот, да даде един стимул и един идеал на човека, за да може да го изведе из робството и тъмнината, в които се намира, и да го приобщи към великия и свободен космичен живот — живот на светлина, живот на свобода и живот на творчество, Би било дързост за човека на обикновеното самосъзнание да мисли, че може да обгърне напълно, да изчерпи Новото учение. Защото може да направи това толкова, колкото може да изчерпи водите на Великия океан. Това е толкаво възможно, колкото е възможно за двуизмерното съзнание да схване, обгърне и познае явленията от триизмерния свят. За онези, конто познават характера на Новото учение, то е едно космическо явление, което далеч надминава границите на триизмерния свят и възможностите на самосъзнанието. То е плод на едно велико свърхсъзнание, което като слънце огрева хоризонтите на нашия живот. То е обширно и безпределно, като космоса, защото е израз на живота на целия космос.
към текста >>

Но в Новото учение се дават пътища и методи, за да може човек да влезе връзка с Първата Причина.
Новото учение си служи със същите представи и понятия, с които си служат и другите учения, но съдържанието и смисъла на тези понятия са коренно различни от тези, които им придават статичните учения. За новото учение света и живота в тяхната целокупност са проявление на Бога, на Великата Реалност, която в своето проявление създава света и проявява живота. Но и понятието Бог в новото учение няма нищо общо с обикновените религиозни схващания. Ново съдържание и смисъл се внася в него. Така че светът и животът, това са външното и вътрешното проявления на Първата Причина, която само по себе си е недостъпна за познание от обикновеното съзнание. Но в Новото учение се дават пътища и методи, за да може човек да влезе връзка с Първата Причина. Това е едно от основните положения на новото учение. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 245) Уран. както казах.
към текста >>

Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето.
Докато Венера е принципа на обикновената любов, достояние на всички живи същества, то Нептун е принципа на висшата, идейната, божествената любов, която е достояние само на онези, в които е пробудено космичното съзнание. А онези. които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта.
към текста >>

Зад видимите явления на живота, които са само символи на нещата, човек разкриви великите тайни на природата.
Във всеки град и във всяко село трябва да има настоятел на книгоиздателство „Братство“ Настоятелите се ползват с 30 на сто отстъпка за всички наши издания. 1. ОКУЛТНА ЛИТЕРАТУРА Живите сили на слънцето, от Г. Радев. Опит за разкриване великата тайна на загадъчното светило, което е извора на нашия живот. Пътят на звездата, от Г. Радев. В тази книга светът се разкрива пред очите на читателя в нов образ. Зад видимите явления на живота, които са само символи на нещата, човек разкриви великите тайни на природата. Проблемата на храненето, от Д р М. Стоицев, с многобройни научни данни за състава и влиянието на различните храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните. Наука за дишането,— дишането като ключ ни живота и двигател към всестранни постижения, от Аледон. Възпитанието на детето, от М. Хайндел. Астрологията и детето.
към текста >>

Човек и Бог, от Пламен, общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм, - великата наука за великия живот, от С.
Закона за седемгодишните периоди. Скритата причинност. Основния закон на здравето, — мисли, които лекувал. от Е. Оуен Агни Йога, наука за развива-е на висши психични сили. Човек и Бог, от Пламен, общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм, - великата наука за великия живот, от С. Калименов Вечните истини, окултна енциклопедия, Ст. Тошев Безсмъртието на човека, проф. Лодж. — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отождествявайте вечното с временното Безсмъртна любов, психологически роман от Дук де Помар. Великата тайна на любовта получава с тази книга, еднакво ценна както в художествено, така и в научно отношение, своя най-пълен и съвършен отговор.
към текста >>

Тошев Безсмъртието на човека, проф. Лодж.
Основния закон на здравето, — мисли, които лекувал. от Е. Оуен Агни Йога, наука за развива-е на висши психични сили. Човек и Бог, от Пламен, общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм, - великата наука за великия живот, от С. Калименов Вечните истини, окултна енциклопедия, Ст. Тошев Безсмъртието на човека, проф. Лодж. — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отождествявайте вечното с временното Безсмъртна любов, психологически роман от Дук де Помар. Великата тайна на любовта получава с тази книга, еднакво ценна както в художествено, така и в научно отношение, своя най-пълен и съвършен отговор. Шестото чувство на човека: наблюдения, изследвания и лична опитност от проф. Шарл Рише.
към текста >>

— Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя.
от Е. Оуен Агни Йога, наука за развива-е на висши психични сили. Човек и Бог, от Пламен, общ поглед върху окултната наука Що е окултизъм, - великата наука за великия живот, от С. Калименов Вечните истини, окултна енциклопедия, Ст. Тошев Безсмъртието на човека, проф. Лодж. — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отождествявайте вечното с временното Безсмъртна любов, психологически роман от Дук де Помар. Великата тайна на любовта получава с тази книга, еднакво ценна както в художествено, така и в научно отношение, своя най-пълен и съвършен отговор. Шестото чувство на човека: наблюдения, изследвания и лична опитност от проф. Шарл Рише. Отче наш, от Август Цйешковски.
към текста >>

Шестото чувство на човека: наблюдения, изследвания и лична опитност от проф.
Калименов Вечните истини, окултна енциклопедия, Ст. Тошев Безсмъртието на човека, проф. Лодж. — Човек е безсмъртен дух, който живее вечно, а не материя. Не отождествявайте вечното с временното Безсмъртна любов, психологически роман от Дук де Помар. Великата тайна на любовта получава с тази книга, еднакво ценна както в художествено, така и в научно отношение, своя най-пълен и съвършен отговор. Шестото чувство на човека: наблюдения, изследвания и лична опитност от проф. Шарл Рише. Отче наш, от Август Цйешковски. Учението на Христа като пълна и съвършена социална програма за изграждането и устройството на новия свят. Рила, когато проговори, впечатления и размишления, от Орион (д-р Стефан Кадиев). Поетично описание живота на Братството в летния лагер на Рила.
към текста >>

66. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Изключително бързата смяна на картините, извънредния звуков, светлинен и образен ефект на силите причинителки — бурята е момент в природата вън — и в природата на човека — вътре, от особена стойност и за художника и за естествоизпитателя, и за практиката и за теорията.
249) – Влад Пашов Из науката и живота. Чесънът — една национална храна ВЕЛИКИЯТ ДЕН Взрете се в лицата на група излетници, заварени от тежка буря в планината. Спрете поглед на отделните физиономии — тези светове, носещи отпечатъците на Слънцето, на Сатурна, на Венера, Марса или Меркурия. При всеки тътнеж на гръмотевиците виждате у едного затваряне на очите, у другиго точно обратното, едно лице вдига вежди, друго ги навъсва. Гримаси издаващи страх, гримаси издаващи спокойствие; погледи на недоумение и загриженост, но и погледи, разкриващи спокойна радост от величавата гледка — огромни облачни кълба, осветявани за миг ту от една, ту от друга страна, гонят се, надпреварят се, изчезват едно в друго, хвърлят по затихналата земя ту черни сенки, ту хиляди дъждовни бразди. Изключително бързата смяна на картините, извънредния звуков, светлинен и образен ефект на силите причинителки — бурята е момент в природата вън — и в природата на човека — вътре, от особена стойност и за художника и за естествоизпитателя, и за практиката и за теорията. Тук времето на развитие е съкратено, а интензивността с това увеличена. Ще оставим, за сега, настрана интересният въпрос за различната реакция у различните типове хора спрямо този момент т. е. защо едни психики посрещат бурята по един начин, а други по съвсем противоположен даже на първите начин. Действителните стойности и качества се узнават само когато нещата се подложат на промени — външни и вътрешни, промени на формите, на състоянията и промени на силите. Нам не е възможно да отличим желязото от стъклото, освен при изпитване твърдостта им, лъчепропускваемостта им и т. н.
към текста >>

Та, като срещне буря, разумният човек се радва, че идват сили да измия, да прогонят праха и нечистотата и да поставят нещата на отредените им от природата места.
Когато порой връхлети с водите си по стръмен склон, какво отнася със себе си в дълбокия дол? Листа, сламки, клечки — всичко, което случайно се е намерило по местността, всичко що вятъра е донесъл. Отнася се всичко блуждаещо, и се отмива от почвата всичко, което не е сраснало с каменната снага на планината. Бързите, стихийните промени — бурите, след като отминат, оставят един прочистен терен, един ред на нещата, отговарящ на техните естествени места. (Естественото място на пясъка и тинята е равнината, а на скалите — планината). Та, като срещне буря, разумният човек се радва, че идват сили да измия, да прогонят праха и нечистотата и да поставят нещата на отредените им от природата места. Да, на отредените от природата места! Това е свещена радост за всеки, който знае, че живее в един свят на ред и порядък, в свят на велики закони. Тежките кризи, които преживява днес Европа, не е ли велико изпитание за зрялата култура на бялата раса? Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят.
към текста >>

СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда.
Кървавите стълкновения между народите на нашия континент, идеологичният хаос със съпровождащите го морални и материални напрежения, са една апокалиптична картина за „окото, което гледа и вижда“. Ние не сме вече във времето, когато истините трябваше да се доказват, а доказателствата да се приемат или отхвърлят. Онова, което днес става, може само да се преживее. Ние вярваме, че силите, които чрез настоящата буря пресяват основно целият духовен и веществен материал на бялата раса, ще оставят един по-красив, по-чист, по висш порядък в умовете на идващото човечество, и с това едни по-съвършени отношения всред обществото и държавите. Дързост е в днешни дни да се поставят определени идеи, дързост е да се защитават „стари“ вярвания, но онова което хората на спекулативната мисъл наричат дързост, е за нас велика привилегия — привилегията на онези, които познават пътеките в планината и неуклонно, въпреки всички ветрове, въпреки грохотите на вилнеещите бури, крачат спокойно и сигурно към бащиният дом — домът на вечните истини. Д. СЛУЖИТЕЛИ, А НЕ ГОСПОДАРИ Надали има човек на земята, който да не е изпитал с огорчение в известни моменти на живота си, че между хората няма правда. Затова у мнозина се е сложило убеждението, че ако си беден, ако си слаб, ако нямаш подкрепа от някоя силна ръка, даже и да имаш всичките права, които ти дава закона, пак ще бъдеш онеправдан. И наистина, не с малко случаите в живота, които за съжаление потвърждават тоя краен извод. Колцина, запример, наистина способни хора, годни да заемат с достойнство известна длъжност, защото имат преди всичко нужния ценз, биват изместени от други често пъти некадърни хора, без подготовка, без ценз. само защото последните имат някой познат големец, който има власт да раздава длъжности. Народът, комуто не липсва чувство за хумор, е изразил тоя банален житейски факт с думите: „Имаш ли вуйчо владика, всичко ще ти се нареди“.
към текста >>

и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда.
Дори в отношенията между народите несправедливостта изпъква с още по-голяма сила. Силните, богатите, големите народи потискат малките, слабите народи. Не само това, но те си позволяват често пъти да разполагат със съдбините на малките си събратя, според изискванията на своите интереси. Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно несправедлив мир. С една реч, целият ни житейски опит, и личен. и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда. Разбира се, този извод е краен. Да се твърди, че между човеците няма никаква справедливост, че хората изобщо са лишени от съвест, от чувство за правда и дълг, е без съмнение прекалено. Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост.
към текста >>

Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него.
Но и това са впрочем банални факти, които европейските народи изпитаха така горчиво след световната война, която привърши с един явно несправедлив мир. С една реч, целият ни житейски опит, и личен. и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда. Разбира се, този извод е краен. Да се твърди, че между човеците няма никаква справедливост, че хората изобщо са лишени от съвест, от чувство за правда и дълг, е без съмнение прекалено. Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост. Хората преживяват тази необходимост като съдба в живота, или както в индуската езотерична философия се изразяват, като карма. Ясно е, следователно, че Правдата днес действа в живота на индивиди, общество и народи като един извънчовешки фактор, като проява на ония разумни същества, които стоят над човека, които въплъщават в себе си тази божествена добродетел и, следователно, имат власт да направляват и регулират човешкия живот — индивидуален и колективен. И всичките тия събития, които стават в свята — социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили.
към текста >>

Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот.
С една реч, целият ни житейски опит, и личен. и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда. Разбира се, този извод е краен. Да се твърди, че между човеците няма никаква справедливост, че хората изобщо са лишени от съвест, от чувство за правда и дълг, е без съмнение прекалено. Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост. Хората преживяват тази необходимост като съдба в живота, или както в индуската езотерична философия се изразяват, като карма. Ясно е, следователно, че Правдата днес действа в живота на индивиди, общество и народи като един извънчовешки фактор, като проява на ония разумни същества, които стоят над човека, които въплъщават в себе си тази божествена добродетел и, следователно, имат власт да направляват и регулират човешкия живот — индивидуален и колективен. И всичките тия събития, които стават в свята — социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили. Ще рече, има Правда в свята, но в свята на разумните, велики души — не в човешкия свят, където тя тепърва прониква и пуща корени в съзнанието на хората.
към текста >>

И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост.
и обществен, ни води към нерадостният извод, че в човешкия свят липсва справедливост, че човекът е едно крайно своенравно и себелюбиво същество, което най-безогледно погазва всяка правда. Разбира се, този извод е краен. Да се твърди, че между човеците няма никаква справедливост, че хората изобщо са лишени от съвест, от чувство за правда и дълг, е без съмнение прекалено. Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост. Хората преживяват тази необходимост като съдба в живота, или както в индуската езотерична философия се изразяват, като карма. Ясно е, следователно, че Правдата днес действа в живота на индивиди, общество и народи като един извънчовешки фактор, като проява на ония разумни същества, които стоят над човека, които въплъщават в себе си тази божествена добродетел и, следователно, имат власт да направляват и регулират човешкия живот — индивидуален и колективен. И всичките тия събития, които стават в свята — социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили. Ще рече, има Правда в свята, но в свята на разумните, велики души — не в човешкия свят, където тя тепърва прониква и пуща корени в съзнанието на хората. И тогава, мнозина, може би, ще попитат, докога ще трае този несправедлив ред в човешките общества, докога ще царува неправдата и съпроводения с нея ропот и негодувание на потиснатите, онеправданите?
към текста >>

Ясно е, следователно, че Правдата днес действа в живота на индивиди, общество и народи като един извънчовешки фактор, като проява на ония разумни същества, които стоят над човека, които въплъщават в себе си тази божествена добродетел и, следователно, имат власт да направляват и регулират човешкия живот — индивидуален и колективен.
Да се твърди, че между човеците няма никаква справедливост, че хората изобщо са лишени от съвест, от чувство за правда и дълг, е без съмнение прекалено. Ако искаме да бъдем точни и най-вече справедливи, Трябва да кажем, че правдата, като една жива сила, която действа в съзнанието на човека, като една от висшите добродетели на душата, е още слабо проявена у него. Тя още не се е превърнала в плът и кръв у човека, още не е взела надмощие над грубата животинска сила, над страха и нагона за самосъхранение, които все още го движат в така наречената борба за живот. И понеже справедливостта не се е още превърнала в жива сила, която изтича от душата на човека, и която направлява отвътре неговия живот, затова тя действа отвън, налага му се като една мощна сила, която действа независимо от него, като неотразима необходимост. Хората преживяват тази необходимост като съдба в живота, или както в индуската езотерична философия се изразяват, като карма. Ясно е, следователно, че Правдата днес действа в живота на индивиди, общество и народи като един извънчовешки фактор, като проява на ония разумни същества, които стоят над човека, които въплъщават в себе си тази божествена добродетел и, следователно, имат власт да направляват и регулират човешкия живот — индивидуален и колективен. И всичките тия събития, които стават в свята — социални, стопански и политически кризи, стихии, бедствия, борба между отделните народи, войни — не са нищо друго, освен един процес на възстановяване „отгоре“ на Правдата, която хората са погазили. Ще рече, има Правда в свята, но в свята на разумните, велики души — не в човешкия свят, където тя тепърва прониква и пуща корени в съзнанието на хората. И тогава, мнозина, може би, ще попитат, докога ще трае този несправедлив ред в човешките общества, докога ще царува неправдата и съпроводения с нея ропот и негодувание на потиснатите, онеправданите? Ще отговорим с думите на Христа, които той отправя към своите ученици: „Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властвуват над тях. Но между нас не ще бъде така: който иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител.
към текста >>

Любопитно е явлението, че по времето на Христа — епоха също така изключителна в развитието ни съзнанието в тогавашния човек — небето ни дава една много аналогична с тая през 1940 — 41 години картини.
В човешкият свят ще се възцари справедливостта само тогава, когато всред него слязат да работят ония „човешки синове“, които ще бъдат не господари и владетели на хората, a техни служители. Г. Радев Нови явления по небето през 1940-41 г. (Из „Umstrittenes Weltbild“ — R. Henseling) Извънредно интересните пертурбации по идейните и политико-обществените сцени на настоящето време, с явления, който не можем да разберем и тълкуваме правилно без астрологичния фактор. Събития, от които зависи моралната и материална физиономия на следващите поколения ще да с много тясно свързани и до решителна степен обусловени от космичните влияния. Любопитно е явлението, че по времето на Христа — епоха също така изключителна в развитието ни съзнанието в тогавашния човек — небето ни дава една много аналогична с тая през 1940 — 41 години картини. По-долу даваме в превод извадки от един новоизлязъл труд по астрология („Umstrittenes Weltbild“ — R. Henseling). „Движението на Юпитер и Сатурн един спрямо друг може да бъде твърде различно. Това от 1940 — 41 години е във всяко отношение много сходно с библейското съчета ние на тези две звезди. Последното подобно такова имахме през 1921 год., обаче тогава двете планети изгряваха седмици заедно, но в съвпад със слънцето. Съвсем другояче е това от 1940 — 41 год.
към текста >>

Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко.
Духовните хора приемат Божествения свят и духовния свят, а за физическия свят казват, че той не съществува за тях. Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи. Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива. Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета. Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза?
към текста >>

Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи.
Няма едно вътрешно единство в разбиранията. Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи. Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива. Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета. Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза? Кризата се дължи на миналото.
към текста >>

Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива.
Три свята съществуват. Аз наричам Божествен свят света на причините, духовен свят е света на законите, а физическия свят е светът на явленията. Следователно, той е резултат на причините, във връзка със законите. Тогава можете да си представите, че глава на човека това е причината на всичко. Законите седят в неговите дробове, а физическият свят не седи само в неговият стомах, но седи в неговите ръце, крака; в туй, което човек може да работи. Което човек намисли и което чувства, с ръцете си го обработва и при него отива. Казвам, днес човечеството претърпява една голяма криза, и то във век не на невежество, но на просвета. Такава просвета никога в света не е имало по-рано. Казвате: ако светът е толкова просветен, защо е тази криза? Кризата се дължи на миналото. Ако хората не бяха просветени, както днес, не зная какво би станало.
към текста >>

В най-ранната възраст човек се осигурявал за 999 години.
той се; състезава. Онзи, който не разбира закона, той се състезава. Всичките хора на земята мислят, че като се осигурят материално, вече са се осигурили. Донякъде е така. За колко години може да се осигурят? В най-ранната възраст човек се осигурявал за 999 години. Аз турям няколко години повече, отколкото е писано в Библията. Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял десет хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който е живял сто хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години. Сега, няма да аргументираме, да доказваме нещата.
към текста >>

Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял десет хиляди години.
Всичките хора на земята мислят, че като се осигурят материално, вече са се осигурили. Донякъде е така. За колко години може да се осигурят? В най-ранната възраст човек се осигурявал за 999 години. Аз турям няколко години повече, отколкото е писано в Библията. Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял десет хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който е живял сто хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години. Сега, няма да аргументираме, да доказваме нещата. Според мене. доказването е пипане.
към текста >>

Преди Адама имаше един човек, който е живял сто хиляди години.
Донякъде е така. За колко години може да се осигурят? В най-ранната възраст човек се осигурявал за 999 години. Аз турям няколко години повече, отколкото е писано в Библията. Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял десет хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който е живял сто хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години. Сега, няма да аргументираме, да доказваме нещата. Според мене. доказването е пипане. Онзи, който доказва нещата, пипа.
към текста >>

Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години.
За колко години може да се осигурят? В най-ранната възраст човек се осигурявал за 999 години. Аз турям няколко години повече, отколкото е писано в Библията. Бих ви казал, че преди Адама съществуваше един човек, който е живял десет хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който е живял сто хиляди години. Преди Адама имаше един човек, който живееше един милион години. Сега, няма да аргументираме, да доказваме нещата. Според мене. доказването е пипане. Онзи, който доказва нещата, пипа. То е дълъг процес.
към текста >>

Силата на човека седи в добре организирания мозък.
И всичкото това безпокойство, което се случва в цялата земя, се дължи на промяната, която става в живота с хората. Става една промяна. Всеки се страхува от нещо. Неизбежна е тази промяна. Ние трябва да се нагодим към условията, които идат. Силата на човека седи в добре организирания мозък. Най-организираното тяло е мозъкът. И той има още много години да се организира. Ако един религиозен човек е посветил цел един живот от 20— 30 години в усърдно молене на Бога. знаете ли какво е придобил? Разбрал е чувството на любовта, на вярата и на надеждата.
към текста >>

Ако един религиозен човек е посветил цел един живот от 20— 30 години в усърдно молене на Бога.
Неизбежна е тази промяна. Ние трябва да се нагодим към условията, които идат. Силата на човека седи в добре организирания мозък. Най-организираното тяло е мозъкът. И той има още много години да се организира. Ако един религиозен човек е посветил цел един живот от 20— 30 години в усърдно молене на Бога. знаете ли какво е придобил? Разбрал е чувството на любовта, на вярата и на надеждата. В човека има едно чувство към отечеството. Туй чувство сега не се е родило. От хиляди години човек е имал чувство към отечеството си.
към текста >>

В човека има едно чувство към отечеството.
Най-организираното тяло е мозъкът. И той има още много години да се организира. Ако един религиозен човек е посветил цел един живот от 20— 30 години в усърдно молене на Бога. знаете ли какво е придобил? Разбрал е чувството на любовта, на вярата и на надеждата. В човека има едно чувство към отечеството. Туй чувство сега не се е родило. От хиляди години човек е имал чувство към отечеството си. Той е излязъл от едно отечество, от Бога, той помни това отечество, и там, дето се е заселил, той носи това чувство със себе си. Всичко онова, което ние носим със себе си. ние го носим от този Божествен свят на причините.
към текста >>

От хиляди години човек е имал чувство към отечеството си.
Ако един религиозен човек е посветил цел един живот от 20— 30 години в усърдно молене на Бога. знаете ли какво е придобил? Разбрал е чувството на любовта, на вярата и на надеждата. В човека има едно чувство към отечеството. Туй чувство сега не се е родило. От хиляди години човек е имал чувство към отечеството си. Той е излязъл от едно отечество, от Бога, той помни това отечество, и там, дето се е заселил, той носи това чувство със себе си. Всичко онова, което ние носим със себе си. ние го носим от този Божествен свят на причините. Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения свят. Тогава се заражда една мисъл: защо не ги виждаме?
към текста >>

Да кажем, един човек се намира на сто километра на някое поле, можете ли да го видите?
Всичко онова, което ние носим със себе си. ние го носим от този Божествен свят на причините. Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения свят. Тогава се заражда една мисъл: защо не ги виждаме? — Защото са много далеч. Да кажем, един човек се намира на сто километра на някое поле, можете ли да го видите? Ако имате един телескоп, който увеличава 150 пъти, вие ще видите този човек да се движи. Даже сега с този телескоп, който проектират в Америка, предполагат. че луната ще се вижда като на един километър. Ако на луната има такива здания, ще може да се виждат. Би било голяма сензация, ако един наш телескоп открие някое здание на луната.
към текста >>

Ако имате един телескоп, който увеличава 150 пъти, вие ще видите този човек да се движи.
ние го носим от този Божествен свят на причините. Ние сме минали през света на законите, и там са се развили други чувства и сме дошли във физическия свят, дето тия неща трябва да ги превърнем и пак на ново да се върнем в Божествения свят. Тогава се заражда една мисъл: защо не ги виждаме? — Защото са много далеч. Да кажем, един човек се намира на сто километра на някое поле, можете ли да го видите? Ако имате един телескоп, който увеличава 150 пъти, вие ще видите този човек да се движи. Даже сега с този телескоп, който проектират в Америка, предполагат. че луната ще се вижда като на един километър. Ако на луната има такива здания, ще може да се виждат. Би било голяма сензация, ако един наш телескоп открие някое здание на луната. Тогава ще се докаже, че на луната са живели или живеят хора.
към текста >>

Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие?
Обаче ако четете Сведенборга, един шведски учен, който станал ясновидец, той е ходил на Юпитер, на Венера, на Марс, навсякъде е ходил, разправя за хората, описва ги. И в оня свят е ходил. Разправя, че ангелският свят е разделен на три свята: един на висшите ангели, на второстепенните и после третостепенните ангели, които са по-близо до хората. Вие ще кажете, че тия неща са отвлечени. Защо да се не занимаваме с това, което е най-насъщно за нас. Ако един човек се занимава само с ядене и пиене, какво ще придобие? Френолозите намират един център при слепите очи. По някой път и вие сами можете да го намерите — когато сте гладен, усещате едно напрежение при слепите очи. То е центърът за любовта към яденето. Този център е близо до нося. Като минете покрай някоя гостилница, събуждат се тия нерви, стомахът се разклаща, вие мислите за яденето и мозъкът даде разпореждане.
към текста >>

Един светия живее много повече от един светски човек.
Или другояче казано, светиите са хора икономисти в яденето. Казват, не трябва да се яде повече, много енергия се харчи много мъчно се добива. Светиите пестят енергията, харчат времето. Време имат повече, енергия — по-малко. Следователно светиите са умни хора, понеже пестят енергията. Един светия живее много повече от един светски човек. Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята. Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно. Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос.
към текста >>

Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години.
Казват, не трябва да се яде повече, много енергия се харчи много мъчно се добива. Светиите пестят енергията, харчат времето. Време имат повече, енергия — по-малко. Следователно светиите са умни хора, понеже пестят енергията. Един светия живее много повече от един светски човек. Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята. Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно. Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос. Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене.
към текста >>

Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята.
Време имат повече, енергия — по-малко. Следователно светиите са умни хора, понеже пестят енергията. Един светия живее много повече от един светски човек. Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята. Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно. Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос. Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене. Там всички са светии. Когато има война, всички хора са светии.
към текста >>

Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно.
Следователно светиите са умни хора, понеже пестят енергията. Един светия живее много повече от един светски човек. Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята. Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно. Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос. Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене. Там всички са светии. Когато има война, всички хора са светии. Казват – трябва да се пести храната.
към текста >>

Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене.
Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята. Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно. Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос. Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене. Там всички са светии. Когато има война, всички хора са светии. Казват – трябва да се пести храната. Когато дойдат мирни времена, тогава вече ние разполагаме, оценяваме храната тъй както трябва. Та казвам: трябва да се изучават ония принципи, които действат.
към текста >>

За първия човек Библията говори така: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“.
Някой път си изказва своите чувства. Ще дойде, ще се подигне, ще си тури краката, казва: „Много бих желал да бъда като тебе, и моята глава да мисли като твоята, да мисля както ти мислиш.“ Ние казваме, че това е животинска работа. В туй животно има един стремеж, но няма условия. Това животно има едни условия турени. Ще дойде време, когато тази разумна сила, която е в тази форма, ще се измени, ще мине в по-горна форма. За първия човек Библията говори така: „И направи Бог човека по образ и подобие свое“. То е било една великолепна картина, когато боговете са живели. Царството Божие е било тогава на земята. След туй, станало нещо друго, станало падане на тези възвишени същества. Кои са били причините, не се знае. Знае се, но няма какво да ви ги описвам на вас.
към текста >>

Може да ви обясня, защо човек пие вино — има си причина.
Царството Божие е било тогава на земята. След туй, станало нещо друго, станало падане на тези възвишени същества. Кои са били причините, не се знае. Знае се, но няма какво да ви ги описвам на вас. Може да ви кажа, защо двама мъже се карат за една жена, може да ви обясня, защо две жени се карат за един мъж, но какво ще ви ползва? Може да ви обясня, защо човек пие вино — има си причина. Без причина не може. Всякога човек започва да пие виното от безлюбие. Всеки, който се разочарова в любовта, става пияница. Всеки, който приема любовта, става трезвеник. Трезвеност без любов не може.
към текста >>

Всякога човек започва да пие виното от безлюбие.
Кои са били причините, не се знае. Знае се, но няма какво да ви ги описвам на вас. Може да ви кажа, защо двама мъже се карат за една жена, може да ви обясня, защо две жени се карат за един мъж, но какво ще ви ползва? Може да ви обясня, защо човек пие вино — има си причина. Без причина не може. Всякога човек започва да пие виното от безлюбие. Всеки, който се разочарова в любовта, става пияница. Всеки, който приема любовта, става трезвеник. Трезвеност без любов не може. Сега проповядват въздържание. Въздържанието трябва да дойде до причината.
към текста >>

Трябва да се вложи любов в човешката душа, и човек ще бъде трезвен.
Всеки, който се разочарова в любовта, става пияница. Всеки, който приема любовта, става трезвеник. Трезвеност без любов не може. Сега проповядват въздържание. Въздържанието трябва да дойде до причината. Трябва да се вложи любов в човешката душа, и човек ще бъде трезвен. Във вегетарианството е същия закон. За да бъде човек въздържател, или за да бъде вегетарианец, или плодоядец, непременно трябва да има любов. Тази именно любов е, която ще достави тези хранителни материали, тези вещества, конто са необходими. Любовта е най-хубавата храна. Дългият живот зависи от любовта.
към текста >>

За да бъде човек въздържател, или за да бъде вегетарианец, или плодоядец, непременно трябва да има любов.
Трезвеност без любов не може. Сега проповядват въздържание. Въздържанието трябва да дойде до причината. Трябва да се вложи любов в човешката душа, и човек ще бъде трезвен. Във вегетарианството е същия закон. За да бъде човек въздържател, или за да бъде вегетарианец, или плодоядец, непременно трябва да има любов. Тази именно любов е, която ще достави тези хранителни материали, тези вещества, конто са необходими. Любовта е най-хубавата храна. Дългият живот зависи от любовта. Всеки от вас трябва да бъде проводник на великото и мощното в света. Сега като стане някой човек проводник на любовта, ние се награкваме: какво си подивял, какво си тръгнал тъй?
към текста >>

Сега като стане някой човек проводник на любовта, ние се награкваме: какво си подивял, какво си тръгнал тъй?
За да бъде човек въздържател, или за да бъде вегетарианец, или плодоядец, непременно трябва да има любов. Тази именно любов е, която ще достави тези хранителни материали, тези вещества, конто са необходими. Любовта е най-хубавата храна. Дългият живот зависи от любовта. Всеки от вас трябва да бъде проводник на великото и мощното в света. Сега като стане някой човек проводник на любовта, ние се награкваме: какво си подивял, какво си тръгнал тъй? Мислите ли, че всички хора, които са се влюбили, са подивели? Аз бих желал така да подивея и да не хвърлям бомби в градовете. Човек, който обича, зло не прави. Единственото същество, което не прави зло в нас, то е Бог. Бог, Който живее в нас.
към текста >>

Човек, който обича, зло не прави.
Дългият живот зависи от любовта. Всеки от вас трябва да бъде проводник на великото и мощното в света. Сега като стане някой човек проводник на любовта, ние се награкваме: какво си подивял, какво си тръгнал тъй? Мислите ли, че всички хора, които са се влюбили, са подивели? Аз бих желал така да подивея и да не хвърлям бомби в градовете. Човек, който обича, зло не прави. Единственото същество, което не прави зло в нас, то е Бог. Бог, Който живее в нас. Той е неизменяем. И ние трябва чрез своя ум да изучим причините, които Той е турил в света, да изучим законите, които Той е турил, да изучим явленията, които стават. Всякога, когато направим и най-малката погрешка, ние чувстваме едно страдание.
към текста >>

Защо ние виждаме същества, заобиколени от всичко което ние считаме условия за щастие, да вземат револвера и де се самоубиват и, докато от друга страна виждаме един човек, лишен от всичко, което според нас е необходимо условие за един сносен живот, да се чувства свободен и радостен, изпълнен с една вътрешна сила, която го прави нещо повече от цар?
роден свободно да живей, кат чуха твойта песен волна, от всяко клонче да се пей, * защо и те не я запяха, да се сдобият със крила, и да се втурнат с тази песен по ширините на света? Д. Антонова Емил Греф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ (продължение от бр. 249) Ние грешим, като мислими, че нашето щастие зависи от условията, в които ние го чувстваме. Ние сме уверени, че то е в мъжа или жената които обичаме, или в картината която ни е развълнувала. Защо тогава няколко години по-късно, ние се намираме пред същите лица, или пред съшия пейзаж, бидейки равнодушни или натъжени? Защо ние виждаме същества, заобиколени от всичко което ние считаме условия за щастие, да вземат револвера и де се самоубиват и, докато от друга страна виждаме един човек, лишен от всичко, което според нас е необходимо условие за един сносен живот, да се чувства свободен и радостен, изпълнен с една вътрешна сила, която го прави нещо повече от цар? Това ни показва, че щастието не зависи от външните условия. Състоянието на щастие, който ние сме преживели, са били само случаи за нашата душа — да почувства и да осъзнае своите възможности. Защото това състояние на съзнанието, което ние наричаме щастие, е във всеки момент на наше разположение, щом ние се освободим от желанията, които са ни правили нещастни. Наистина, ние винаги чакаме външните условия да се нагодят към тази представа за щастие, която ние сме си изработили вътре в себе си, и преминаваме живота си в недоволство и безпокойства, че не можем да намерим такива условия. И даже ако придобием тия условия, ний пак не сме доволни, защото ние носим една празнота вътре в себе си, която нищо материално не може да запълни.
към текста >>

Докато в екзалтацията имаме прилив на енергия, при падението планетната енергия намалява до минимум, следователно, губят се условията за развиването на известни способности и дарби в човека, които са в зависимост от тези енергии.
Може би така ние ще достигнем до положението да схванем с достатъчно светлина първите проблясъци на небесните картини които ще ни освободят от желанието да се потопим отново в безконечните земни опитности. Ний имаме на разположение едно средство, с помощта на което можем да предприемем това възкачване: то е медитацията. (следва) Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 249) Местата на падение на планетите Противоположните знаци на знаците, в които планетите са в екзалтация, са знаците на падение на планетите, в които позиции планетите губят силата си. Докато в екзалтацията имаме прилив на енергия, при падението планетната енергия намалява до минимум, следователно, губят се условията за развиването на известни способности и дарби в човека, които са в зависимост от тези енергии. Намерено е, че Така, имаме четири групи отношения между знаците и планетите, а именно - планетата като управител, където тя проявява най-хармонично и най-чисто своите качества. В противоположните знаци планетите са в заточение, където проявяват повече отрицателните си качества. В екзалтация, където имаме прилив на планетната енергия и в противоположните знаци имаме падение на планетите, където планетната енергия отслабва до минимум, почти не се чувства тяхното влияние. Планети, управляващи противоположни знаци, се наричат „врагове”. Например Марс, който управлява знака Овен, ще бъде „враг” на Венера, която управлява противоположния на Овена знак - Везни.
към текста >>

67. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка?
Човечеството не може да забрави своите мечтатели: то не може да остави техните идеали да увехнат и заглъхнат: то живее с тия идеали; то ги знае като реалности, които един ден ще види и познае Композиторът, ваятелят, живописецът, поетът, пророкът, мъдрецът — това са творците на бъдещия свят, архитектите на рая. Светът е прекрасен, защото именно те са живели; без тях трудещото се човечество би погинало Онзи, който лелее в сърцето си един прекрасен блян, един възвишен идеал, той един ден ще го осъществи. Колумб е лелеял бляна за един друг свят, и той намери тоя свят, Коперник е хранел бляна за множество светове и една необятна вселена, и той откри това, Будда е виждал бляна на един духовен свят от непорочна красота и съвършен мир, и той влезе в него. Обичайте вашите блянове; обичайте вашите идеали; обичайте музиката, която раздвижва вашите сърца; красотата, която строи във вашия ум; прелестта, която облича вашите най-чисти мисли, защото от тях ще изникнат най-благоприятни условия, ще се създаде блажена среда; от тях, най-после, ще се образува вашият свят, ако само вие им останете верни докрай. Да желаеш — значи да получиш; да се стремиш към нещо — значи да го постигнеш. Може ли най-низките желания на човека да получат пълно удовлетворение, а пък неговите най-благородни стремежи да се парализират по нямане на поддръжка? Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“. Мечтай за възвишени неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш. Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш. Най-големият подвиг е бил изпърво и за известно време сън. Дъбът спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-възвишената мечта на душата мърда един бдящ ангел.
към текста >>

връзката между човека и Бога — това е религията.
Тя е религията на Духа, религията на Христа, поклонението на Бога в Дух и Истина. Основата й е в самата човешка природа. Човешката душа може да се уподоби на слънчев лъч, който се изявява чрез ума като знание и светлина, чрез сърцето като чувство и топлина, чрез волята като постъпка и сила. Думата религия — значи връзка от лат. корен religare — свързвам. Следователно. връзката между човека и Бога — това е религията. От тук следва, че както слънчевия лъч ни свързва със слънцето и ни носи светлината, топлината и силата на живота, така великият Божествен Дух ни свързва с Духовното Слънце чрез любовта, Мъдростта, Истината, Бог е Дух. Духът пък е носител на Любов, Мъдрост и Истина. И това са трите най-важни качества, атрибути на Духа, това са трите дрехи, в които е облечен Аза. В какво се състои служенето на Бога според тази религия на Духа, религия на Любовта, Мъдростта и Истината? Да поставим Бога преди всичко като център, средоточие на живота и да почнем да мислим, да чувстваме и да постъпваме както Бог мисли чувства и постъпва.
към текста >>

1939 г.) Нас ни интересува факта че някой си човек близо преди 1900 години боледувал цели 38 години.
Ти си Син Божи, дете на слънцето, Дух на Вечния — Бог е твоя Баща, а ти си негов син и наследник на великото наследие на Любовта, Мъдростта и Истината, което ще ти бъде поверено, когато станеш пълнолетен. „Люби, учи,свободен бъди! “ това изисква от тебе религията на Духа. П. Г. Пампоров СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Там имаше някой си человек (из неделната беседа „Там имаше някой си человек“ – 26. XI. 1939 г.) Нас ни интересува факта че някой си човек близо преди 1900 години боледувал цели 38 години. На времето много се е говорило за този болен, и досега още се говори. Много духовни сказки са посветени на този болен. Такива болни и ние ги имаме сега. Светът е пъпен с болни хора. Въпреки всичко, все се говори за този болен. Защо?
към текста >>

Че човек още не е учил.
Въпреки всичко, все се говори за този болен. Защо? Има някакъв смисъл. За онези, които разбират нещата, има смисъл. За онези, които не разбират, няма никакъв смисъл. Понякога ние мислим, че няма какво да учим. Че човек още не е учил. Има хиляди неща, които той тепърва трябва да учи Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, за да може да работи с него. Също така той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние да почне с него да работи. Най-после той трябва да постави и волята си в здравословно състояние да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от умът ти.
към текста >>

Има хиляди неща, които той тепърва трябва да учи Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, за да може да работи с него.
Има някакъв смисъл. За онези, които разбират нещата, има смисъл. За онези, които не разбират, няма никакъв смисъл. Понякога ние мислим, че няма какво да учим. Че човек още не е учил. Има хиляди неща, които той тепърва трябва да учи Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, за да може да работи с него. Също така той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние да почне с него да работи. Най-после той трябва да постави и волята си в здравословно състояние да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от умът ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята.
към текста >>

Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите.
Понякога ние мислим, че няма какво да учим. Че човек още не е учил. Има хиляди неща, които той тепърва трябва да учи Преди всичко човек не е поставил ума си в здравословно състояние, за да може да работи с него. Също така той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние да почне с него да работи. Най-после той трябва да постави и волята си в здравословно състояние да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от умът ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се иска да преодолява. Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека.
към текста >>

От човека се иска да преодолява.
Също така той не е поставил и сърцето си в едно здравословно състояние да почне с него да работи. Най-после той трябва да постави и волята си в здравословно състояние да работи с нея. Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от умът ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се иска да преодолява. Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете.
към текста >>

Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека.
Аз наричам здравословни състояния ония, с които човек може да превъзмогне над мъчнотиите. Ако при дадени условия волята ти се стъписа и не може да ги преодолее, това показва, че тя е по-слаба от умът ти. Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се иска да преодолява. Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала.
към текста >>

Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека.
Ако пък умът ти не може да ги разреши, той е по-слаб от волята. От човека се иска да преодолява. Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала. Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база. Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието или върху егоизма.
към текста >>

Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете.
От човека се иска да преодолява. Мнозина казват, че трябва да живеят. Добре е да живее човек, но той трябва да знае, че животът, сам по себе си, представя най-големите противоречия за човека. По-голямо противоречие от живота няма. Той е най-голямото щастие и най-голямото нещастие за човека. Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала. Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база. Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието или върху егоизма. Днес всеки човек иска да живее добре.
към текста >>

Днес всеки човек иска да живее добре.
Някой човек мисли, че е хванал щастието за ръцете. Той не подозира, че е хванал една усойница, една голяма змия. Вместо ти да я хванеш, тя те е хванала. Сегашният порядък на нещата не е поставен на научна база. Сегашният човешки свят е създаден върху безлюбието или върху егоизма. Днес всеки човек иска да живее добре. Това се отнася и до индивида, до дома, до обществото, до народите, до цялото човечество. При този порядък на нещата никой не може да бъде щастлив. Някой мисли, че като умре, ще му бъде по-добре. И в онзи свят има нещо лошо. И там има рай и пъкъл.
към текста >>

Натъкне ли се на този ад, човек започва да страда.
Ако доброто натежава, хайде в рая. Колцина от вас вярват в това? То е само една идея. Има един ад, които всеки от вас е опитал. Адът е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Натъкне ли се на този ад, човек започва да страда. Също така в човека е и раят. В първо време човек започва някои работи, които му се отразяват приятно, но после иде горчивината от тях. Понякога вие искате да бъдете благодетелни, да правите добро. Като направите доброто, казвате: Не си струва човек да прави добро. Няма признателни хора на света.
към текста >>

Също така в човека е и раят.
Колцина от вас вярват в това? То е само една идея. Има един ад, които всеки от вас е опитал. Адът е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Натъкне ли се на този ад, човек започва да страда. Също така в човека е и раят. В първо време човек започва някои работи, които му се отразяват приятно, но после иде горчивината от тях. Понякога вие искате да бъдете благодетелни, да правите добро. Като направите доброто, казвате: Не си струва човек да прави добро. Няма признателни хора на света. Ти направи доброто само за себе си, без да очакваш нещо от него.
към текста >>

В първо време човек започва някои работи, които му се отразяват приятно, но после иде горчивината от тях.
То е само една идея. Има един ад, които всеки от вас е опитал. Адът е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Натъкне ли се на този ад, човек започва да страда. Също така в човека е и раят. В първо време човек започва някои работи, които му се отразяват приятно, но после иде горчивината от тях. Понякога вие искате да бъдете благодетелни, да правите добро. Като направите доброто, казвате: Не си струва човек да прави добро. Няма признателни хора на света. Ти направи доброто само за себе си, без да очакваш нещо от него. Защо трябва да очакваш нещо от доброто?
към текста >>

Като направите доброто, казвате: Не си струва човек да прави добро.
Адът е в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Натъкне ли се на този ад, човек започва да страда. Също така в човека е и раят. В първо време човек започва някои работи, които му се отразяват приятно, но после иде горчивината от тях. Понякога вие искате да бъдете благодетелни, да правите добро. Като направите доброто, казвате: Не си струва човек да прави добро. Няма признателни хора на света. Ти направи доброто само за себе си, без да очакваш нещо от него. Защо трябва да очакваш нещо от доброто? Когато Христос дойде на земята и го разпнаха, имаше ли такива резултати, каквито днес има? Онези народи, които днес се наричат християнски, водят една война, която е много културна, по всички правила на културата.
към текста >>

Човек трябва да се жени съзнателно да стане проводник на Божественото, за подигане не човешкия род.
Ето защо, при съвременното възпитание, в училищата, на младите трябва да се покаже пътя, по който да намерят онова, което са изгубили. Сега хората се спират пред неща, които им създават страдание, но какъв щеше да бъде сегашния строй на живота, ако нямаше страдания? Казвам: Сегашният дом трябва да се съгради другояче. Как трябва да се съгради? Днес лесно се казва: Да оженим младите. Човек трябва да се жени съзнателно да стане проводник на Божественото, за подигане не човешкия род. Така, както днес хората се раждат, подигат ли се? Ние сме във времена, когато наближава смяна на епохата. Това по необходимост ще стане. Ето как трябва да се смени живота. Ако туриш едно яйце под една квачка и след 21 дена от яйцето излезе пиле, има смисъл да излюпвате това яйце — нов живот се ражда от него.
към текста >>

И религиозните и светските хора трябва да имат нов възглед за Бога.
Следователно, искаш ли да придобиеш нещо, ще вземеш една мисъл от един гениален ум, едно чувство от едно гениално сърце и една постъпка от една гениална воля. Има гениални умове, гениални сърца и гениални воли. Сега аз ви навеждам на мисълта за Бога. Какво представя Бог за вас? Вие не знаете какво нещо е Бог, но въпреки това Го поставяте вън от себе си и искате Той да направи заради вас всичко. И религиозните и светските хора трябва да имат нов възглед за Бога. Бог е създал света. Той е направил и човека, като е вложил в него гениални възможности. Човек не се ражда гений, но се ражда с възможности за гениалност. Той не се ражда добър, но с възможности за доброто. Той трябва да създаде добротата си на земята.
към текста >>

Той е направил и човека, като е вложил в него гениални възможности.
Сега аз ви навеждам на мисълта за Бога. Какво представя Бог за вас? Вие не знаете какво нещо е Бог, но въпреки това Го поставяте вън от себе си и искате Той да направи заради вас всичко. И религиозните и светските хора трябва да имат нов възглед за Бога. Бог е създал света. Той е направил и човека, като е вложил в него гениални възможности. Човек не се ражда гений, но се ражда с възможности за гениалност. Той не се ражда добър, но с възможности за доброто. Той трябва да създаде добротата си на земята. Това е неговата работа на земята. Ако от великите условия и възможности, които Бог ти е дал, ти можеш да създадеш един гений от себе си, ти имаш почит първо пред самия себе си.
към текста >>

Човек не се ражда гений, но се ражда с възможности за гениалност.
Какво представя Бог за вас? Вие не знаете какво нещо е Бог, но въпреки това Го поставяте вън от себе си и искате Той да направи заради вас всичко. И религиозните и светските хора трябва да имат нов възглед за Бога. Бог е създал света. Той е направил и човека, като е вложил в него гениални възможности. Човек не се ражда гений, но се ражда с възможности за гениалност. Той не се ражда добър, но с възможности за доброто. Той трябва да създаде добротата си на земята. Това е неговата работа на земята. Ако от великите условия и възможности, които Бог ти е дал, ти можеш да създадеш един гений от себе си, ти имаш почит първо пред самия себе си. И другите хора, които са равни на тебе, те уважават и почитат за това, което си създал.
към текста >>

С парите човек може да направи големи пакости.
Бялата вода поддържа здравето много повече, отколкото червената вода. Онези хора на които умът сърцето и волята не работят, те употребяват червеното вино. Те не са от разумните хора. Понякога са идвали при мене бедни хора, не мога да им дам пари, защото не нося в себе си пари. Те правят пакости. С парите човек може да направи големи пакости. Като нямам пари, ще му дам един занаят, да се научи да лекува. Казвам на този човек: ще те направя лекар, но на никого да не казваш. Ще вземеш от дребната лайкучка, ще я свариш и ще даваш по няколко капки. Но като отидеш при болния, няма изведнъж да му дадеш, но ще почакаш да се помъчи малко, че тогава ще му дадеш от лекарството, да прецени какво си направил за него. Щом е богат, той ще ти плати добре.
към текста >>

Казвам на този човек: ще те направя лекар, но на никого да не казваш.
Те не са от разумните хора. Понякога са идвали при мене бедни хора, не мога да им дам пари, защото не нося в себе си пари. Те правят пакости. С парите човек може да направи големи пакости. Като нямам пари, ще му дам един занаят, да се научи да лекува. Казвам на този човек: ще те направя лекар, но на никого да не казваш. Ще вземеш от дребната лайкучка, ще я свариш и ще даваш по няколко капки. Но като отидеш при болния, няма изведнъж да му дадеш, но ще почакаш да се помъчи малко, че тогава ще му дадеш от лекарството, да прецени какво си направил за него. Щом е богат, той ще ти плати добре. Като казвам така на този човек, той не ми вярва, мисли, че искам да се освободя от него. Нека направи опит и тогава да говори.
към текста >>

Като казвам така на този човек, той не ми вярва, мисли, че искам да се освободя от него.
Като нямам пари, ще му дам един занаят, да се научи да лекува. Казвам на този човек: ще те направя лекар, но на никого да не казваш. Ще вземеш от дребната лайкучка, ще я свариш и ще даваш по няколко капки. Но като отидеш при болния, няма изведнъж да му дадеш, но ще почакаш да се помъчи малко, че тогава ще му дадеш от лекарството, да прецени какво си направил за него. Щом е богат, той ще ти плати добре. Като казвам така на този човек, той не ми вярва, мисли, че искам да се освободя от него. Нека направи опит и тогава да говори. Но едно нещо още трябва да направи. На всички хора, при които е ходил да ги лекува, ще им даде по едно Евангелие подарък. Ако не им подарите по едно Евангелие, всички болести ще се върнат към тебе. Като им дадеш Евангелието, ще кажеш: Ще четете това Евангелие и каквото е писано в него, ще го прилагате, както разбирате.
към текста >>

Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето страдание, той е на прав път.
Повече няма да им говориш. Питам: Не е ли лайкучката която ви е церила досега? Горчива е лайкучката, но лекува. И скърбите са горчиви, но лекуват. Следователно всяка скръб в света не е нищо друго, освен лекарство. Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето страдание, той е на прав път. Това е Евангелието. Според Евангелието, човек трябва да знае ,че всичко, каквото става в света, е все за негово добро. Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него? Вземете запример, изгонването на Адама и Ева от рая, и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката.
към текста >>

Според Евангелието, човек трябва да знае ,че всичко, каквото става в света, е все за негово добро.
Горчива е лайкучката, но лекува. И скърбите са горчиви, но лекуват. Следователно всяка скръб в света не е нищо друго, освен лекарство. Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето страдание, той е на прав път. Това е Евангелието. Според Евангелието, човек трябва да знае ,че всичко, каквото става в света, е все за негово добро. Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него? Вземете запример, изгонването на Адама и Ева от рая, и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден.
към текста >>

Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него?
И скърбите са горчиви, но лекуват. Следователно всяка скръб в света не е нищо друго, освен лекарство. Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето страдание, той е на прав път. Това е Евангелието. Според Евангелието, човек трябва да знае ,че всичко, каквото става в света, е все за негово добро. Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него? Вземете запример, изгонването на Адама и Ева от рая, и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден. Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата.
към текста >>

Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката.
Ако при всяко страдание човек вижда един лек за своето страдание, той е на прав път. Това е Евангелието. Според Евангелието, човек трябва да знае ,че всичко, каквото става в света, е все за негово добро. Мислите ли, че страданията, които човек е прекарал в живота си, не носят никакво благо за него? Вземете запример, изгонването на Адама и Ева от рая, и то носи известно благо за цялото човечество. Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден. Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата. И когато ни постигне едно нещастие, да благодарим, че е най-малкото. Ние искаме да бъдем щастливи Права е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие.
към текста >>

Ние искаме да бъдем щастливи Права е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие.
Страданията не са единствения път за постигане на известни блага, но от две злини човек ще избере по-малката. Преди Адам и Ева е съществувал друг, по-безизходен път Запример ангелите, които са паднали, са минали през по-труден път и са съгрешили повече. Тъй щото, това, което Адам и Ева направиха, ще се изправи един ден. Казвам: Когато направим една погрешка, да благодарим, че не е най-голямата. И когато ни постигне едно нещастие, да благодарим, че е най-малкото. Ние искаме да бъдем щастливи Права е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие. Ако един ученик отиде при един учител да учи пеене, той трябва да се упражнява много. Учителят трябва да му покаже, как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания.
към текста >>

В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания.
И когато ни постигне едно нещастие, да благодарим, че е най-малкото. Ние искаме да бъдем щастливи Права е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие. Ако един ученик отиде при един учител да учи пеене, той трябва да се упражнява много. Учителят трябва да му покаже, как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа.
към текста >>

При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания.
Ние искаме да бъдем щастливи Права е тази идея, право е това желание, но за да бъде щастлив, човек трябва да има един гениален ум, едно гениално сърце и една гениална воля Това може да се постигне, но с работа и усилие. Ако един ученик отиде при един учител да учи пеене, той трябва да се упражнява много. Учителят трябва да му покаже, как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората.
към текста >>

Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре.
Ако един ученик отиде при един учител да учи пеене, той трябва да се упражнява много. Учителят трябва да му покаже, как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината.
към текста >>

Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре.
Учителят трябва да му покаже, как да взима всеки тон, и то не еднакво силно, но с известно преливане. Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят.
към текста >>

Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре.
Ученикът трябва да знае как да става това преливане на тоновете. В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: Не се смущавай, ще се оправи тази работа.
към текста >>

Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа.
В музиката човек трябва да бъде алхимик, да знае как да съчетава тоновете В музиката човек може да прави хиляди съчетания. При най добри чувства и разположения, човек може да прави добри съчетания. Ако не е добре разположен, човек не може да пее добре. Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: Не се смущавай, ще се оправи тази работа. И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да мислите.
към текста >>

Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят.
Ако не мисли правилно, човек не може да пее добре. Следователно, ако не прави добро, ако не чувства и не мисли добре, човек не може да пее добре. Също така човек не може да пише добре, ако умът, сърцето и волята не взимат участие в неговата работа. Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: Не се смущавай, ще се оправи тази работа. И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да мислите. Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-труди. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите.
към текста >>

Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-труди.
Бог не работи, както работят хората. Той работи в тишината. Когато се намира в някое голямо изпитание, човек чувства, че е изоставен от целия свят. Обаче тъкмо в момента, когато си най-обезсърчен и отчаян, виждаш една малка светлина, едва мъждееща, чувстваш една топлинка в себе си и нещо отвътре ти казва: Не се смущавай, ще се оправи тази работа. И при това положение ще дойдат изпитания и страдания, но трябва да мислите. Колкото по-високо се подига човек, толкова и изпитанията стават по-труди. Най-великите и гениални хора са имали най-големи изпитания и страдания в сравнение с тия на обикновените хора. Те са имали такива изпитания, каквито вие не можете да си представите. Вие нямате представа какви трябва да са били страданията та Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите му. Вие трябва да дойдете в неговото положение, да разберете какво значи страдание. Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената.
към текста >>

Като не може да издържи, човек припада.
Вие нямате представа какви трябва да са били страданията та Христа, на Когото от напрежение кръв излезе от порите му. Вие трябва да дойдете в неговото положение, да разберете какво значи страдание. Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме. Кръстът е едно от великите изпитания за човешката душа.
към текста >>

И ако при това положение човек не припадне., той е герой.
Сегашните романисти представят своите герои и героини като страдащи на сцената. Щом се намерят пред известно изпитание, те припадат. Това е геройство на тялото. Като не може да издържи, човек припада. Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме. Кръстът е едно от великите изпитания за човешката душа. В страданията, в изпитанията в паденията си, човек се изпитва, доколко любов има в себе си. В изпитанията и страданията се изпитва любовта на човека към Бога, към неговите ближни и към самия себе си.
към текста >>

В страданията, в изпитанията в паденията си, човек се изпитва, доколко любов има в себе си.
Изкуство е да може да издържи най-големите душевни страдания. И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме. Кръстът е едно от великите изпитания за човешката душа. В страданията, в изпитанията в паденията си, човек се изпитва, доколко любов има в себе си. В изпитанията и страданията се изпитва любовта на човека към Бога, към неговите ближни и към самия себе си. Казвам: Сега пред вас стои едно велико бъдеше. Днес вие очаквате отново да дойде Христос на земята, да постави ред и порядък в света. Вие очаквате Христа да дойде отвън. Той отвън няма да дойде.
към текста >>

В изпитанията и страданията се изпитва любовта на човека към Бога, към неговите ближни и към самия себе си.
И ако при това положение човек не припадне., той е герой. Старите християни вървяха по пътя на Христа, — по пътя на страданията, но новите християни не искат да страдат. Като им покажат един кръст, те казват: На всичко сме съгласни, но кръст не искаме. Кръстът е едно от великите изпитания за човешката душа. В страданията, в изпитанията в паденията си, човек се изпитва, доколко любов има в себе си. В изпитанията и страданията се изпитва любовта на човека към Бога, към неговите ближни и към самия себе си. Казвам: Сега пред вас стои едно велико бъдеше. Днес вие очаквате отново да дойде Христос на земята, да постави ред и порядък в света. Вие очаквате Христа да дойде отвън. Той отвън няма да дойде. Христос ще дойде отвътре, в умовете и в сърцата на хората.
към текста >>

И Той ще им покаже, че това, което те вършат, не е добро, нито за индивидуалния човек, нито за семействата, нито за обществата, нито за народите, нито за цялото човечество.
Там си имат учители. В Германия ли ще дойде Христос? В България ли ще дойде? Външно Христос никъде няма да дойде. Днес Христос ще дойде в умовете, в сърцата, в душите и в духовете на хората и ще им покаже, че те не вървян в правия път. И Той ще им покаже, че това, което те вършат, не е добро, нито за индивидуалния човек, нито за семействата, нито за обществата, нито за народите, нито за цялото човечество. Това, което те вършат, не е Божествено И ако те искат. по пътя, по който днес вървят, да бъдат щастливи, трябва да знаят, че щастието е изключено в този път. Всичко може да дойде по този път, но не и щастие. Ако вие мислите, че можете да бъдете щастливи извън любовта, извън знанието и светлината, извън истината и свободата, вие сте на крив път. Върви в светлината и в простора на тази любов и ти ще познаеш, кое е човешко и кое — Божествено, кое е от Бога, и кое не.
към текста >>

Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода на вашия ум Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум.
Има три вида вълни: дълги, къси и средни. Ако не можеш да хванеш дългите вълни, ще хванеш късите — можеш да оперираш както искаш. Ти ще работиш или с вълните на своя ум, или с вълните на своето сърце, или с вълните на своята воля. Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде. Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно. Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода на вашия ум Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора. Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот. Но най-първо работи със своя ум, който Бог ти е дал: работи със своето сърце.
към текста >>

Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда.
Ако не можеш да хванеш дългите вълни, ще хванеш късите — можеш да оперираш както искаш. Ти ще работиш или с вълните на своя ум, или с вълните на своето сърце, или с вълните на своята воля. Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде. Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно. Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода на вашия ум Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора. Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот. Но най-първо работи със своя ум, който Бог ти е дал: работи със своето сърце. което Бог ти е дал; работи и с твоята воля, която Бог ти е дал.
към текста >>

И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля.
Ти ще работиш или с вълните на своя ум, или с вълните на своето сърце, или с вълните на своята воля. Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде. Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно. Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода на вашия ум Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора. Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот. Но най-първо работи със своя ум, който Бог ти е дал: работи със своето сърце. което Бог ти е дал; работи и с твоята воля, която Бог ти е дал. След това работи и с всички условия и възможности, които Бог е вложил в твоята душа.
към текста >>

Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора.
Във волята са късите вълни, които проникват навсякъде. Като дойдат тия вълни, там няма много бучене, там работите стават лесно. Казвам: Намерите ли се в трудно положение, ще знаете, че спасението ви е във вашата глава, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух Вие трябва да познавате хода на вашия ум Защото понякога човек не мисли със своя ум, но с някой чужд ум. Понякога човек не работи със своята воля, но с чужда. И това не е лошо, но успехът на човека зависи от това, дали той работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Има случаи, когато човек може и трябва да работи и с умовете на другите хора. Тогава те ще бъдат като условия в неговия живот. Но най-първо работи със своя ум, който Бог ти е дал: работи със своето сърце. което Бог ти е дал; работи и с твоята воля, която Бог ти е дал. След това работи и с всички условия и възможности, които Бог е вложил в твоята душа. Тогава всичко ще се разреши по един правилен начин.
към текста >>

СВОБОДНОТО ВРЕМЕ Човек е това, което прави от свободното си време.
което Бог ти е дал; работи и с твоята воля, която Бог ти е дал. След това работи и с всички условия и възможности, които Бог е вложил в твоята душа. Тогава всичко ще се разреши по един правилен начин. Из 8-а неделна беседа, държана от Учителя на 26.XI.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. СВОБОДНОТО ВРЕМЕ Човек е това, което прави от свободното си време. Това мъчно може да се разбере: хората са толкова различни по раса, произход, възпитание, образование, обществено положение, че изглежда всеки от нас е вече дадена величина, определена от нейните предпоставки: щом е земеделец. той трябва да бъде това, което се знае за средния земеделец, работник — той не може да прескочи рамките, определени като норма за неговата среда и професия — това, което обществото знае и очаква от носителя на това име. Наистина, никое обществено положение не е откъснато от предпоставки, които подготвяте човека за неговото заемане, както и всяко такова налага известни задължения, които сякаш предопределят не само външния вид, но дори и начина на мисленето. И все пак, това е само наглед. Когато явленията в живота се вземат като състояния, неподвижни, балансирани, навеки устойчиви, статични, умъртвени като кости, като мощи — това би било наистина така: простият човек би си останал навеки прост, а заелият висок обществено положение би го задържал неограничено дълго време и то не само за себе си, но и за своето поколение.
към текста >>

Наистина, никое обществено положение не е откъснато от предпоставки, които подготвяте човека за неговото заемане, както и всяко такова налага известни задължения, които сякаш предопределят не само външния вид, но дори и начина на мисленето.
Из 8-а неделна беседа, държана от Учителя на 26.XI.1939 г., 10 ч. сутринта, София – Изгрев. СВОБОДНОТО ВРЕМЕ Човек е това, което прави от свободното си време. Това мъчно може да се разбере: хората са толкова различни по раса, произход, възпитание, образование, обществено положение, че изглежда всеки от нас е вече дадена величина, определена от нейните предпоставки: щом е земеделец. той трябва да бъде това, което се знае за средния земеделец, работник — той не може да прескочи рамките, определени като норма за неговата среда и професия — това, което обществото знае и очаква от носителя на това име. Наистина, никое обществено положение не е откъснато от предпоставки, които подготвяте човека за неговото заемане, както и всяко такова налага известни задължения, които сякаш предопределят не само външния вид, но дори и начина на мисленето. И все пак, това е само наглед. Когато явленията в живота се вземат като състояния, неподвижни, балансирани, навеки устойчиви, статични, умъртвени като кости, като мощи — това би било наистина така: простият човек би си останал навеки прост, а заелият висок обществено положение би го задържал неограничено дълго време и то не само за себе си, но и за своето поколение. Когато се наблюдава текущия живот, обаче, лесно се забелязва, че не е така. Общественото положение на хората не е нищо друго освен едно непрестанно качване и слизане. Тоя процес е толкова неудържим, че се искат геройски усилия, за да може колелото да се бута нагоре или дори — да се задържи в състояние на равновесие.
към текста >>

Когато явленията в живота се вземат като състояния, неподвижни, балансирани, навеки устойчиви, статични, умъртвени като кости, като мощи — това би било наистина така: простият човек би си останал навеки прост, а заелият висок обществено положение би го задържал неограничено дълго време и то не само за себе си, но и за своето поколение.
СВОБОДНОТО ВРЕМЕ Човек е това, което прави от свободното си време. Това мъчно може да се разбере: хората са толкова различни по раса, произход, възпитание, образование, обществено положение, че изглежда всеки от нас е вече дадена величина, определена от нейните предпоставки: щом е земеделец. той трябва да бъде това, което се знае за средния земеделец, работник — той не може да прескочи рамките, определени като норма за неговата среда и професия — това, което обществото знае и очаква от носителя на това име. Наистина, никое обществено положение не е откъснато от предпоставки, които подготвяте човека за неговото заемане, както и всяко такова налага известни задължения, които сякаш предопределят не само външния вид, но дори и начина на мисленето. И все пак, това е само наглед. Когато явленията в живота се вземат като състояния, неподвижни, балансирани, навеки устойчиви, статични, умъртвени като кости, като мощи — това би било наистина така: простият човек би си останал навеки прост, а заелият висок обществено положение би го задържал неограничено дълго време и то не само за себе си, но и за своето поколение. Когато се наблюдава текущия живот, обаче, лесно се забелязва, че не е така. Общественото положение на хората не е нищо друго освен едно непрестанно качване и слизане. Тоя процес е толкова неудържим, че се искат геройски усилия, за да може колелото да се бута нагоре или дори — да се задържи в състояние на равновесие. Птицата, която се задържа като прикована на небосвода, е заставена да прави еднакво големи усилия, както и тая, която лети. И — ето решителната формула, наглед странна, но поради това — не по-малко вярна: ние сме това, с каквото запълваме свободното от задължителна работа време.
към текста >>

Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света.
Указва също на желанията и надеждите, и амбициите на родения, и на печалбата от професията и приятелите. Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката.
към текста >>

В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото.
Има отношение към знака Водолей и управлява прасците на краката. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта.
към текста >>

Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно.
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за благонадеждността и верността на приятелите; господарят на втория знак ни дава указания за добросъвестността в труда; господарят на третия знак ни дава указание за плодовете от труда. Дванадесетият дом — окултен дом - нарича се дом на изпитанията, грижите, ограниченията. Дава указания за тайните лични врагове, за окултните тенденции на родения и психичното наследство, което носи от минали животи. Той е дом, който ни показва на всички видове ограничения на личната свобода и има отношение към манастирите, затворите, болниците, лудниците - местата, където човек изчезва за света. В този дом човек се учи да не се счита за особено същество, но да се разглежда като част от цялото. Тук човек изучава закона на жертвата, било съзнателно или несъзнателно. И затова този дом има отношение към знака Риби, който е знак на жертвата и управлява ходилата, емблема на добродетелта. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност.
към текста >>

ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия.
Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указания за тайните ни врагове - измамници и завистници; господарят на втория знак ни дава указание за скърбите и за принудителната работа и затворите; господарят на третия знак ни дава указание за нещастията, идещи от неумението да си устроим живота. Ще резюмирам значението на домовете, за да бъде по-прегледно и по-лесно използваемо в практиката. І дом — дава указания за строежа на физическото тяло, характера, темперамента и възможностите и способностите - в тялото управлява мозъка и има отношение към знака Овен, който е израз на принципа на мисълта. ІІ дом ни дава указания за финансовите възможности – за материалните средства, добити от лична дейност. В тялото управлява гърлото и врата, които се управляват от Телеца, който е израз на принципа на реализирането, изобилието и трудолюбието. ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото.
към текста >>

Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание.
След като посвикнах малко с живота на височината, аз слушах песента на вятъра като симфоничен концерт на всемирната филхармония. Учителят ме прие любезно, мъдро ме съветва и ободри за по нататъшна работа. Неговото благо, интелигентно лице, неговият тих и отмерен говор, неговата мъдра реч и естественост вливаха сигурност и доверие, почит и любов, и така спечелваха всекиго без разлика. С личния си пример във всяка положителна работа за доброто на братята, на България и на целия свят, той върви пред всички и всички увлича. Три пъти седмично държи беседи на така наречения Молитвен връх, където се дочаква изгрева на слънцето като символ на живота. Освен това, в неделя той говори върху въпросите на живота, които занимават всеки мислещ човек, прави упражнения (ритмична гимнастика) всекидневно с братята и сестрите, носи дърва с тях заедно, приема и прави посещения, а често се намира всред групи от свои ученици, които разведрява със своя хумор и обсипва със съкровища от знание. На обед и вечеря обикновено има концерти. При вечерния огън се и декламира. Учениците на Учителя заемат разни длъжности, но повечето са умствени работници и братята взаимно си помагат, отваряйки курсове по езици, устройвайки сказки, упражнения по пеене, дишане и пр. Учителят работи повече от 40 год. в България, издига Христовият морал, и проповядва всемирно братство и нищо не търси за своя работа освен Любов.
към текста >>

А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат.
Хората имат много радости и забави, много удоволствия и развлечения, но те са нещастни и измъчени. Защо е това тъй? Защото те хранят, поят и удоволствуват само тялото. A душите им остават гладни и жадни: душите им са измъчени и тъжни. Душите им отслабват, изнемогват, замират. А човек без душа е като слънце без топлина, като чешма без вода, като храна без вкус, като цвете без аромат. Има в Градината на живота едно дърво. То ражда плодовете на обичта. Тия плодове са храна за душата. Всички, които ядат от тях, винаги са сити. доволни, винаги са млади и силни, винаги са радостни и щастливи.
към текста >>

И всеки човек от тия групи довежда после други хора.
Благодаря ти, Учителю, защото ти направи за мен всичко това! Учителят отговори: Не аз, а плодовете на обичта направиха всичко това. И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта. И учениците правят това, което Учителя им иска. Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта. И всички хора се променят. Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души. Във всекиго властва и ръководи душата.
към текста >>

Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта.
И вместо благодарност, всеки от вас трябва да доведе по няколко души в Градината на живота и да им посочи плодовете на обичта. И учениците правят това, което Учителя им иска. Колкото бяха учениците, толкова групи хора идват в Градината на живота и ядат от плодовете на обичта. И всеки човек от тия групи довежда после други хора. После всеки от тия други хора довежда нови хора, И така продължават все повече и повече хора да ядат от плодовете на обичта. Това продължава много години, най-после рядко се среща човек, който да не е ял от Плодовете на обичта. И всички хора се променят. Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души. Във всекиго властва и ръководи душата. Тялото на всекиго е подчинено на душата, както конят е подчинен на ездача. И изчезват различните пътища, различните желания стремежи, които довеждат хората до сблъскване, до взаимни борби, вражди, измами, насилия — до ужасни войни или революции.
към текста >>

Душата на всеки човек е подобна на слънцето — тя излъчва от себе си топлина и светлина към околните.
Тия хора, които досега са се ръководили в живота от временни и низки страсти и желания, от прищевки, амбиции, вражди — същите тия хора се преобразяват в силни и любещи души. Във всекиго властва и ръководи душата. Тялото на всекиго е подчинено на душата, както конят е подчинен на ездача. И изчезват различните пътища, различните желания стремежи, които довеждат хората до сблъскване, до взаимни борби, вражди, измами, насилия — до ужасни войни или революции. И всички имат пред себе си само един път — пътя на любовта и взаимопомощта. Душата на всеки човек е подобна на слънцето — тя излъчва от себе си топлина и светлина към околните. И всички са радостни и щастливи. Началото на тая приказка е действителност за миналото и настоящето, а краят ще бъде действителност в бъдещето. Т. Ч НОВИ КНИГИ Благословение, роман от Любомир Лулчев. Стр.372. Цена 30 лв. Тази книга е последната, третата част от трилогията „С Христа“.
към текста >>

Тя представлява опит да се посочи пътя, по който разкъсваното от противоречията на съвременния живот съзнание на търсещия човек, може да намери изхода към светлия извор на Божественото Учение, което разрешава всички противоречия.
Ч НОВИ КНИГИ Благословение, роман от Любомир Лулчев. Стр.372. Цена 30 лв. Тази книга е последната, третата част от трилогията „С Христа“. Както сам авторът казва в предговора си „тия три книги: „Генко Орлето“, „Бунт“ и „Благословение“, може да се четат като отделни, самостоятелни романи, защото изобразяват отделните възрасти на героя, а също тъй различните епохи на средата в която той е живял“. Книгата е написано увлекателно и се чете леко. Тя представлява опит да се посочи пътя, по който разкъсваното от противоречията на съвременния живот съзнание на търсещия човек, може да намери изхода към светлия извор на Божественото Учение, което разрешава всички противоречия. Първите две книги на тази трилогия намериха доста много читатели, надяваме се, че така ще бъде и с третата. Книгата се доставя от автора Л. Лулчев, кв. Изгрев, София, или от книжарница „Братство“, Севлиево. Орфей, животът делото на един велик мъдрец и музикант, от Андрей Андреев.
към текста >>

Орфей бива разкъсан от проводниците на животинските страсти в човека.
Цена 10 лева. Издание на книгоизд. „Братство“. Орфей с най-светлия, величествен и пленителен образ, завещан ни от дълбоката древност. Неговият живот, както и живота на Христа, е едновременно една реалност и един символ. Христос умира на кръста, разпънат там от човешкото невежество и злоба. Орфей бива разкъсан от проводниците на животинските страсти в човека. Но и единият, и другият възкръсват в жадната за спасителна чистота човешка душа. Творческата сила на мисълта от Джеймс Аллен. — трето, отново прегледано и поправено издание на „Мисълта творец на характера“. Преведе от английски Ст. Ив. Белев.
към текста >>

Защото в нейните малко страници са изложени кратко и ясно някои от най-важните методи и пътища за успех в живота: — Човек е творец на съдбата си.
Цена 5 лева. Издание на кннгоиздат. „Братство“ — Севлиево. Самият факт, че тази малка книга има вече трето издание, показва доколко е ценно нейното съдържание. Тя е един универсален потик за всички: за млади и стари, за учени и неучени, за бедни и богати, за вярващи и невярващи. Защото в нейните малко страници са изложени кратко и ясно някои от най-важните методи и пътища за успех в живота: — Човек е творец на съдбата си. В своя ум, с мисълта си, той държи в ръцете си най-бляскавите възможности на бъдещето. По своя лек стил, достъпност и необходимост за всички, книгата е удобна за масово разпространение. На настоятели 30% отстъпка. Волтер по Андре Мороа, номер втори от международната библиотека „Безсмъртни мисли“, която си е поставила за задача да представи в отделни номера образите на редица велики представители на човечеството, давайки ни техните биографии, написани от бележити съвременници, заедно с избрани части от техните произведения. Книгите са подвързани, с красива външност.
към текста >>

68. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

– По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум.
К-ва Словото на Учителя. Познаване на великото. (из неделната беседа – 7 януари 1940 г.) Учителят на любовта (стих.) – Елвилюри Погрешки и добродетели Г. Събев Скъпоценният камък Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа – Влад Пашов Из науката и живота. Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство! – По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум. Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл.
към текста >>

Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом.
Познаване на великото. (из неделната беседа – 7 януари 1940 г.) Учителят на любовта (стих.) – Елвилюри Погрешки и добродетели Г. Събев Скъпоценният камък Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа – Влад Пашов Из науката и живота. Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство! – По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум. Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл. А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо на другите, да мислим така както те мислят.
към текста >>

Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали.
(из неделната беседа – 7 януари 1940 г.) Учителят на любовта (стих.) – Елвилюри Погрешки и добродетели Г. Събев Скъпоценният камък Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа – Влад Пашов Из науката и живота. Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство! – По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум. Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл. А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо на другите, да мислим така както те мислят. Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила.
към текста >>

Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ.
Събев Скъпоценният камък Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа – Влад Пашов Из науката и живота. Действието на светлината върху човешкия организъм Приказка Здраве, сила е богатство! – По Учителя СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Само този може да се нарече истински човек — мислещо същество — който има в себе си силата, волята, знанието и желанието да не се подава на каквато и да било колективна хипноза, владееща постоянно или обхващаща периодично масите, колектива, а да е готов винаги да тръгне, макар и съвсем сам, осмян, отхвърлен и преследван от другите, по свой собствен път — по пътя, по който го води неговия светъл разум. Само този може да се нарече истински човек, който не се чувства задължен да плава по течението, да се носи безволно по него, да върви с всички, — „защото всички така правят“, — а намира в себе си сили да действа, да се движи против това всесилно течение, което завладява, хипнотизира, сковава волите и ума на слабите духом. Само този е истински човек, който има своя собствена мисъл, незаета, некопирана от другите и е готов да постъпи винаги според повеленията на своя разум, въпреки противното мнение на всички останали. Това, което казахме за отделния човек, се отнася също така и за един цял народ. Само този народ има своя собствена индивидуалност. само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл. А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо на другите, да мислим така както те мислят. Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите.
към текста >>

Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни.
само този народ е призован да върви напред и да твори истинска култура, който се одързостява да мисли малко по-иначе, и да върви по път, различен от този на другите нероди Творчество има само там където има мисъл. А мисъл има само там, където преставаме да копираме, да подражаваме сляпо на другите, да мислим така както те мислят. Днес, когато всички, навсякъде по света, мислят, че спасението е в силата — в грубата сила; че силата е всичко, че силата е право и че с нейна помощ всичко можем да направим; днес, когато всички, големи и малки, народи са обхванати от течението, от вълната на вярата в единствения днешен бог — грубата сила, днес повече от всякога, са необходими хора, които да мислят противното, да вярват в противното, и да се осмелят да заявят на всеослушание противното: Има нещо, което стои над силата, — над грубата световна сила. И то е, което решава и ще реши в края на краищата въпросите. Разбира се, това не значи, че трябва да се откажем от силата, че трябва да престанем да бъдем силни, че не трябва да желаем да бъдем силни. Един човек и един народ винаги трябва да бъдат силни. И колкото по-силни са те, толкова по-добре. Но те винаги трябва да помнят, че силата без правото, без справедливостта, без разумността и любовта, е нищо. Силата, която не се ръководи от тия велики принципи, стоящи високо над нея, е са ма по себе си нищо — тя е осъдена на загиване, колкото и невъзможно и невероятно да ни се вижда това. Грубата сила ще извика пак груба сила срещу себе си. Но друг е, който ще поставя по следната тежест на блюдото и ще направи ла се наклонят везните на една или друга страна.
към текста >>

Пламен ИСТИНСКИ ПРАЗНИК Истинският празник за разумния човек е далеч от умния и прашен град или село.
Да бъдем изправни към Неговите изисквания. Да поставим съдбата си в Неговите ръце и твърдо да вярваме, че то ще ни изведе на добър край. Който вярва, той има търпение! Защото той знае, че нещата могат да станат правилно само на своето време. Всичко зависи от нашата разумност, а не от нашата груба, физическа сила. Пламен ИСТИНСКИ ПРАЗНИК Истинският празник за разумния човек е далеч от умния и прашен град или село. Далеч от суетата на людете-деца. Далеч от капризите на днешните така бързо-преходни времена. Истинският празник е всред красивата природа на високата планина, на простор, на чист въздух и слънце, Там - дали слънце грее дали вятър духа или дъжд вали, се чувства хармонията на света и работата на Оная ръка, която възраства и въздига всеки стрък, всяко цветенце и злак. На Великден направихме екскурзия до връх Мазалат, Узана, Св. Никола. Времето бе слънчево и благоприятно за целта.
към текста >>

Чудно хубава беседа, в която имаше храна и метод за работа, както за отделния човек, така и за колективното общество.
На Великден — много красив слънчев ден, по билото на планината през връх Св. Никола слязохме в розовата долина и отидохме в Казанлък. Там в низката равнина намерихме също високи върхове — върхове на духа, върхове на мисълта, върхове на стремеж към нов живот, пълен с любов и хармония. В салона на братството сварихме събрание. Четеше се беседа от Учителя. Чудно хубава беседа, в която имаше храна и метод за работа, както за отделния човек, така и за колективното общество. Тук се чуваше гласа на живата Природа, която призовава своите деца към разумна работа и отношения. Няколкото песни след беседата благословиха посетите семена в душите на учениците. На другия ден имаше обща братска вечеря. Покрай другото изпълниха се няколко концертни номера от Паневритмията от Учителя и др. песни. Чухме няколко нови песни.
към текста >>

ПОД СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА Под слънчевата светлина Цъфтят цветята и зреят плодовете, а душата на човека цъфти в Любовта.
ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ Любовта иска жертва. Вярата упование, а надеждата радост, радост, радост. Не се ли радваш ще изгубиш Надежда. Не уповаваш ли, ще изгубиш Вера. Не си ли готов на жертва не можеш да любиш. ПОД СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА Под слънчевата светлина Цъфтят цветята и зреят плодовете, а душата на човека цъфти в Любовта. Под слънчевата светлина жива всичко расте, цъфти, зрее. А душата на човека цъфти в Любовта Когато семената попаднат на добра почва, те поникват и принасят плод. Всеки ученик в живота, кой по-малко, кой повече, може да възрасти семената на доброто в душата си и даде един ден плод. Истинския празник за човека е всред красивата природа, в разумния и любящ живот, в работата за доброто Присъствахме и на паневритмичните упражнения. Всяка сутрин няколко цигулки и китари свирят, а братята и сестрите играят упражненията.
към текста >>

А душата на човека цъфти в Любовта Когато семената попаднат на добра почва, те поникват и принасят плод.
Не се ли радваш ще изгубиш Надежда. Не уповаваш ли, ще изгубиш Вера. Не си ли готов на жертва не можеш да любиш. ПОД СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА Под слънчевата светлина Цъфтят цветята и зреят плодовете, а душата на човека цъфти в Любовта. Под слънчевата светлина жива всичко расте, цъфти, зрее. А душата на човека цъфти в Любовта Когато семената попаднат на добра почва, те поникват и принасят плод. Всеки ученик в живота, кой по-малко, кой повече, може да възрасти семената на доброто в душата си и даде един ден плод. Истинския празник за човека е всред красивата природа, в разумния и любящ живот, в работата за доброто Присъствахме и на паневритмичните упражнения. Всяка сутрин няколко цигулки и китари свирят, а братята и сестрите играят упражненията. Пожелаваме във всеки град да се създаде такъв добър кръжок, в който да цари Любов и разбирателство, от които да лъха новото отношение между хората, дадено ни от Учителя. *** Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други свят и други синове и пламналия храм от хиляди сърца.
към текста >>

Истинския празник за човека е всред красивата природа, в разумния и любящ живот, в работата за доброто Присъствахме и на паневритмичните упражнения.
Не си ли готов на жертва не можеш да любиш. ПОД СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА Под слънчевата светлина Цъфтят цветята и зреят плодовете, а душата на човека цъфти в Любовта. Под слънчевата светлина жива всичко расте, цъфти, зрее. А душата на човека цъфти в Любовта Когато семената попаднат на добра почва, те поникват и принасят плод. Всеки ученик в живота, кой по-малко, кой повече, може да възрасти семената на доброто в душата си и даде един ден плод. Истинския празник за човека е всред красивата природа, в разумния и любящ живот, в работата за доброто Присъствахме и на паневритмичните упражнения. Всяка сутрин няколко цигулки и китари свирят, а братята и сестрите играят упражненията. Пожелаваме във всеки град да се създаде такъв добър кръжок, в който да цари Любов и разбирателство, от които да лъха новото отношение между хората, дадено ни от Учителя. *** Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други свят и други синове и пламналия храм от хиляди сърца. * Аз спомням цъфнали градини от лъчисто бели цветове и лъх на зрели сочни плодове; в тоя свят на светлооки синове познавам върхове и китни долини. * И слънцето на таз земя аз зная, о, клетнице земя.
към текста >>

1940 г.) Съвременните хора се делят на светски и духовни.
благато Слънце над благати брегове. възрастло всеки стрък, на всякое сърце тъмнините тежки във зари стопило. * Там няма есен, няма люта зима, и вихрите не веят в таз страна; пролетта сал плиска ведрина и свежест, там камъка дори цъфти, сияй и люби. * Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други свят и други брегове Д. К-ва СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Познаване на великото (из неделната беседа „Познаване на великото“ – 7. I. 1940 г.) Съвременните хора се делят на светски и духовни. Така се наричат те сами. По какво се различават едните от другите? Светските хора са хора на ума, а духовните — хора на сърцето. Духовният човек мяза на мома, която очаква да дойде нейния избраник, тя си въобразява, че ще бъде щастлива. Не е лошо това нещо, но тя си въобразява това, което на земята никога не може да стане .Че някога то може да стане не го оспорвам, но че на земята може да стане, това оспорвам.
към текста >>

Светските хора са хора на ума, а духовните — хора на сърцето.
* Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други свят и други брегове Д. К-ва СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Познаване на великото (из неделната беседа „Познаване на великото“ – 7. I. 1940 г.) Съвременните хора се делят на светски и духовни. Така се наричат те сами. По какво се различават едните от другите? Светските хора са хора на ума, а духовните — хора на сърцето. Духовният човек мяза на мома, която очаква да дойде нейния избраник, тя си въобразява, че ще бъде щастлива. Не е лошо това нещо, но тя си въобразява това, което на земята никога не може да стане .Че някога то може да стане не го оспорвам, но че на земята може да стане, това оспорвам. Светският човек е човек на ума. Той си изорал посял нивите и чака плод. Той има данни, факти, на които разчита.
към текста >>

Духовният човек мяза на мома, която очаква да дойде нейния избраник, тя си въобразява, че ще бъде щастлива.
К-ва СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Познаване на великото (из неделната беседа „Познаване на великото“ – 7. I. 1940 г.) Съвременните хора се делят на светски и духовни. Така се наричат те сами. По какво се различават едните от другите? Светските хора са хора на ума, а духовните — хора на сърцето. Духовният човек мяза на мома, която очаква да дойде нейния избраник, тя си въобразява, че ще бъде щастлива. Не е лошо това нещо, но тя си въобразява това, което на земята никога не може да стане .Че някога то може да стане не го оспорвам, но че на земята може да стане, това оспорвам. Светският човек е човек на ума. Той си изорал посял нивите и чака плод. Той има данни, факти, на които разчита. Той казва: толкова посях, толкова ще получа.
към текста >>

Светският човек е човек на ума.
Така се наричат те сами. По какво се различават едните от другите? Светските хора са хора на ума, а духовните — хора на сърцето. Духовният човек мяза на мома, която очаква да дойде нейния избраник, тя си въобразява, че ще бъде щастлива. Не е лошо това нещо, но тя си въобразява това, което на земята никога не може да стане .Че някога то може да стане не го оспорвам, но че на земята може да стане, това оспорвам. Светският човек е човек на ума. Той си изорал посял нивите и чака плод. Той има данни, факти, на които разчита. Той казва: толкова посях, толкова ще получа. Той има нещо реално ,на кое то разчита, Той казва: Господ дава, но в кошара не вкарва. Каквото аз изработя, на него разчитам.
към текста >>

Щом заплаче човек, това показва, че в него има нов живот.
Ако не заплаче, неговата работа е свършена. Затова, когато Христос се роди, всички хора ще . По това ще познаем, че Христос се е родил. В света казват за някого, че плаче. Щом плаче, Христос се е родил в него. Щом заплаче човек, това показва, че в него има нов живот. Сега, аз засягам нещата в тяхната целокупност. Аз отхвърлям всички онези тълкувания, които хората имат. Много тълкувания са били верни на времето си, но сега не са верни. При сегашните условия, човешкият език трябва да се очисти от онази двойственост, която съдържа в себе си. В човешкият език има много думи, които съдържат отрова в себе си.
към текста >>

В това отношение всеки човек е овчар на своя живот.
Някои хора са като овце, но няма да ги ядат вълци. Разправяли ми са следния случай от живота на овцете. Когато овчарят е добър, води трезвен живот, не пие, отнася се добре с майка си и баща си не задява никого, неговите овци са спокойни от вълците, вълците не ги ядат. Такъв овчар е ходил с овцете си цели 20 — 30 години, но нито една от овцете му не пострадала от вълци. Обаче, ако животът му се развали, разваля се и животът на овцете му. В това отношение всеки човек е овчар на своя живот. В съвременните хора е влязла мисълта, че Бог ще направи всичко. Добра е тази мисъл. тя е колективна. И вярно е. че Бог е направил всичко.
към текста >>

Той е определил строго пътя на всеки човек.
В съвременните хора е влязла мисълта, че Бог ще направи всичко. Добра е тази мисъл. тя е колективна. И вярно е. че Бог е направил всичко. Той е определил строго пътя на всеки човек. Той е определил движението на неговия живот. Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него.
към текста >>

Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот.
И вярно е. че Бог е направил всичко. Той е определил строго пътя на всеки човек. Той е определил движението на неговия живот. Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне. В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат.
към текста >>

Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние.
че Бог е направил всичко. Той е определил строго пътя на всеки човек. Той е определил движението на неговия живот. Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне. В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон.
към текста >>

Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него.
Той е определил строго пътя на всеки човек. Той е определил движението на неговия живот. Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне. В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават.
към текста >>

Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне.
Всеки има определена орбита на своя живот и по нея се движи. Но в тази орбита човек се намира в един съвършено независим и самостоятелен живот. Всеки човек принадлежи към една слънчева система, но същевременно той е изложен на влияние. Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне. В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот реши да си поживее, добрините му няма да се споменат.
към текста >>

Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават.
Всеки човек се влияе от същества, които са по-силни от него. Тия последните пък се влияят от същества, още по-силни от тях. Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне. В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот реши да си поживее, добрините му няма да се споменат. За предпочитане е човек да се намира в положението на грешните, които цял живот са живели зле, но един ден се разкайват и обръщат към добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия път. Вярвам че и вие сте съгласни с мене. Вие сте съгласни с мене, понеже имате същите убеждения.
към текста >>

Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот реши да си поживее, добрините му няма да се споменат.
Значи, в живота има едно взаимно влияние, от което човек не може да избегне. В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот реши да си поживее, добрините му няма да се споменат. За предпочитане е човек да се намира в положението на грешните, които цял живот са живели зле, но един ден се разкайват и обръщат към добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия път. Вярвам че и вие сте съгласни с мене. Вие сте съгласни с мене, понеже имате същите убеждения. За нас по реален първия закон. Обаче, човек трябва да се пази от пристрастяване.
към текста >>

За предпочитане е човек да се намира в положението на грешните, които цял живот са живели зле, но един ден се разкайват и обръщат към добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия път.
В Писанието има един канон, който казва: Ако грешникът се отвърне от своя грешен живот и направи само едно добро, греховете му няма да се споменат. Такъв е божественият закон. Ако човек през целия си живот е живял лошо, но един ден се разкае и направи едно добро, греховете му се заличават. Този закон има и обратно значение. Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот реши да си поживее, добрините му няма да се споменат. За предпочитане е човек да се намира в положението на грешните, които цял живот са живели зле, но един ден се разкайват и обръщат към добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия път. Вярвам че и вие сте съгласни с мене. Вие сте съгласни с мене, понеже имате същите убеждения. За нас по реален първия закон. Обаче, човек трябва да се пази от пристрастяване. Ние трябва да бъдем безпристрастни, понеже всички народи, които са живели от панти века до сега.
към текста >>

Обаче, човек трябва да се пази от пристрастяване.
Ако един човек през целия си живот е живял добре, но един ден се отклони от този живот реши да си поживее, добрините му няма да се споменат. За предпочитане е човек да се намира в положението на грешните, които цял живот са живели зле, но един ден се разкайват и обръщат към добрата страна на живота, отколкото да се намира в положението на един праведник, който цял живот е живял добре, а на края на живота си се обърне в лошия път. Вярвам че и вие сте съгласни с мене. Вие сте съгласни с мене, понеже имате същите убеждения. За нас по реален първия закон. Обаче, човек трябва да се пази от пристрастяване. Ние трябва да бъдем безпристрастни, понеже всички народи, които са живели от панти века до сега. са имали и имат своята мисия: И народите се съдят както личностите. Всеки народ има свои добри и лоши качества. Ако искате да придобиете доброто качество на някой народ, вие трябва да го обикне те. Запример, ако искате да придобиете честност, вие трябва да обикнете англичаните.
към текста >>

Не само вас, но да не остане нито един човек по цялата земя, когато да не спомене Господ.
Всички народи ще се сглобят и ще образуват едно цяло. В бъдещето ще има само един народ, разумен народ. Той е божественият народ. Тогава всички народи: англичани, французи, германци, италианци, руснаци, българи, сърби, черногорци, финландци, шведи, норвежци, японци, китайци всички останали народи, които не съм споменал, Господ ще ги спомене, но всички ще образуват един голям народ - божествен народ. Най после и вас да спомене Господ. Не само вас, но да не остане нито един човек по цялата земя, когато да не спомене Господ. Това е благо за всички. Бог има един план за бъдещето, който постепенно ще прилага Страданията, които преживяваме, колкото и да са лоши, представят работата на един велик скулптор или архитект, който сега строи. Тези страдания са временни. Страданията, смъртта, това са методи, чрез които човек се развива. Един ден, когато съзнаем смисъла на страданията, ние ще благодарим на Бога за всички страдания, който са ни сполетели.
към текста >>

Страданията, смъртта, това са методи, чрез които човек се развива.
Най после и вас да спомене Господ. Не само вас, но да не остане нито един човек по цялата земя, когато да не спомене Господ. Това е благо за всички. Бог има един план за бъдещето, който постепенно ще прилага Страданията, които преживяваме, колкото и да са лоши, представят работата на един велик скулптор или архитект, който сега строи. Тези страдания са временни. Страданията, смъртта, това са методи, чрез които човек се развива. Един ден, когато съзнаем смисъла на страданията, ние ще благодарим на Бога за всички страдания, който са ни сполетели. Че ако овцата не се жертва за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако плодните дървета не се жертват за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако дърветата не се жертваха за нас, да ги горим и да се ползваме от тяхната топлина, какво щеше да стане с нас? Ако въздухът, водата, светлината, не се жертваха за нас.
към текста >>

Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света да помогне за развиване на човека.
Ако плодните дървета не се жертват за нас, ние ще можем ли да живеем? Ако дърветата не се жертваха за нас, да ги горим и да се ползваме от тяхната топлина, какво щеше да стане с нас? Ако въздухът, водата, светлината, не се жертваха за нас. какво щеше да бъде нашето положение? Всичко в света е жертва. Всичко служи на закона на пожертването, не с цел да изчезне, но всичко иде в света да помогне за развиване на човека. Ако божествената светлина не проникваше в нашите умове, какво би станало с нас? Ако божествената топлина не проникваше в нашите сърца, какво би станало с нас и ако божествената сила не проникваше в нашия организъм, какво бихме могли да направим? Ако ние бихме се лишили от въздуха, от водата, от светлината, от храната, от окръжаващите, които ни обичат, какъв щеше да бъде нашият живот? И след всичко това хората питат, има ли Господ в света. Щом мислиш, Господ е в ума ти.
към текста >>

Когато духът присъства в ума на човека той се чувства другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум.
Понеже не го познаваш, сърцето ти е затворено. Мнозина се спират върху миналото и казват. че миналото крие в себе си хубави работи. Хубавото в света, било в миналото, било в настоящето, е духът. Великото в света е духът. Когато духът присъства в ума на човека той се чувства другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на този човек работи, той се усеща като с криле. Когато духът почне да работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, готов всичко да направи, една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля - човек е готов и най мъчните работи да ги направи с радост. Та казвам: съвременното човечество се нуждае от работа.
към текста >>

Умът на този човек работи, той се усеща като с криле.
Мнозина се спират върху миналото и казват. че миналото крие в себе си хубави работи. Хубавото в света, било в миналото, било в настоящето, е духът. Великото в света е духът. Когато духът присъства в ума на човека той се чувства другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на този човек работи, той се усеща като с криле. Когато духът почне да работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, готов всичко да направи, една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля - човек е готов и най мъчните работи да ги направи с радост. Та казвам: съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия потик на любовта и да работят с нея.
към текста >>

Когато духът почне да работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, готов всичко да направи, една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства.
че миналото крие в себе си хубави работи. Хубавото в света, било в миналото, било в настоящето, е духът. Великото в света е духът. Когато духът присъства в ума на човека той се чувства другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на този човек работи, той се усеща като с криле. Когато духът почне да работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, готов всичко да направи, една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля - човек е готов и най мъчните работи да ги направи с радост. Та казвам: съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия потик на любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият потик на любовта Те трябва да приемат любовта, за да придобият този най-малък потик.
към текста >>

За този човек няма нищо невъзможно.
Хубавото в света, било в миналото, било в настоящето, е духът. Великото в света е духът. Когато духът присъства в ума на човека той се чувства другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на този човек работи, той се усеща като с криле. Когато духът почне да работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, готов всичко да направи, една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля - човек е готов и най мъчните работи да ги направи с радост. Та казвам: съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия потик на любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият потик на любовта Те трябва да приемат любовта, за да придобият този най-малък потик. Любовта е най-малък потик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека!
към текста >>

Когато духът работи в човешката воля - човек е готов и най мъчните работи да ги направи с радост.
Великото в света е духът. Когато духът присъства в ума на човека той се чувства другояче, една приятна светлина излиза от неговия ум. Умът на този човек работи, той се усеща като с криле. Когато духът почне да работи в сърцето на човека, той се чувства мощен, готов всичко да направи, една приятна топлинка излиза от сърцето му и той се изпълва с възвишени чувства. За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля - човек е готов и най мъчните работи да ги направи с радост. Та казвам: съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия потик на любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият потик на любовта Те трябва да приемат любовта, за да придобият този най-малък потик. Любовта е най-малък потик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека! Ако хората биха слушали този най-малък потик, работите им щяха да се оправят поне 90 на сто.
към текста >>

Любовта е най-малък потик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека!
За този човек няма нищо невъзможно. Когато духът работи в човешката воля - човек е готов и най мъчните работи да ги направи с радост. Та казвам: съвременното човечество се нуждае от работа. Всички хора трябва да възприемат в себе си най-малкия потик на любовта и да работят с нея. Онова, което може да спаси човечеството от всички неразбории в живота, това е най-малкият потик на любовта Те трябва да приемат любовта, за да придобият този най-малък потик. Любовта е най-малък потик, който се явява в ума, в сърцето и във волята на човека! Ако хората биха слушали този най-малък потик, работите им щяха да се оправят поне 90 на сто. Като дойде малкият потик в света. той го отблъсва и казва: ме е това, което очаквам. Той очаква в бъдеще да получи нещо грандиозно, а не предполага, че малкият потик съдържа в себе си божественото. Божественото се крие именно в този малък потик.
към текста >>

Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света.
Само неопитаните неща се нуждаят от доказателства. Това са новите възгледи в живота. Тъй щото, ние няма да кажем, че има един Господ в света, но казваме: има една любов в света. Аз виждам тази любов. Тя се проявява в човешките умове. Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света. Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите. Щом е снизходителен към малките и по-слабите от него, Бог е в него. Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там.
към текста >>

Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите.
Това са новите възгледи в живота. Тъй щото, ние няма да кажем, че има един Господ в света, но казваме: има една любов в света. Аз виждам тази любов. Тя се проявява в човешките умове. Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света. Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси, тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите. Щом е снизходителен към малките и по-слабите от него, Бог е в него. Това нямам време да го доказвам, но щом умът ми работи, Бог е там. Щом сърцето ми работи, Бог е там Щом волята ми работи, Бог е там. Щом тялото ми е здраво, Бог е там. Аз виждам Бога навсякъде и във всичко.
към текста >>

Съзнателните погрешки спъват човека Погрешките трябва да превърнем в почва за утрешни добродетели.
:Ловец е Той — плете от мъдрост благи мрежи. :И люшва ни към Бога със святите копнежи. Елвилюри ПОГРЕШКИ И ДОБРОДЕТЕЛИ Погрешките, несъзнателните погрешки, са показалци на ония именно места в живота ни, където има нещо да се изправя или да се доправя. Те са необходими до толкова, до колкото са неизбежни — когато са дошли след като сме направили всичко възможно за отбягването им. Има два вида погрешки: едни, които са дошли мимо нашата воля; те са несъзнателни погрешки; другите са съзнателните. Съзнателните погрешки спъват човека Погрешките трябва да превърнем в почва за утрешни добродетели. Често зад някои сегашни се таят великолепни качества, които лицето има тепърва да развива и да прояви. На несъзнателните погрешки, трябва да гледаме като на красота, която утре ще изгрее. Те са светлината и радостта на утрешния ден. Погрешките не са друго, освен зелени плодове, откъснати преди време, преди узряването им. Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си.
към текста >>

Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си.
Съзнателните погрешки спъват човека Погрешките трябва да превърнем в почва за утрешни добродетели. Често зад някои сегашни се таят великолепни качества, които лицето има тепърва да развива и да прояви. На несъзнателните погрешки, трябва да гледаме като на красота, която утре ще изгрее. Те са светлината и радостта на утрешния ден. Погрешките не са друго, освен зелени плодове, откъснати преди време, преди узряването им. Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си. Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира. Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване. Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго.
към текста >>

Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира.
Често зад някои сегашни се таят великолепни качества, които лицето има тепърва да развива и да прояви. На несъзнателните погрешки, трябва да гледаме като на красота, която утре ще изгрее. Те са светлината и радостта на утрешния ден. Погрешките не са друго, освен зелени плодове, откъснати преди време, преди узряването им. Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си. Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира. Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване. Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго. Сега другата страна на въпроса е, че и добрия ще може да вижда доброто, художника ще вижда красивото и т. н.
към текста >>

Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си.
Те са светлината и радостта на утрешния ден. Погрешките не са друго, освен зелени плодове, откъснати преди време, преди узряването им. Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си. Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира. Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване. Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго. Сега другата страна на въпроса е, че и добрия ще може да вижда доброто, художника ще вижда красивото и т. н. От това следва, че човек за да може да вижда доброто в живота, трябва най-първо да стане добър. Всеки може да стане добър, достатъчно е да пожелае и да почне да живее както добрите хора живеят; да се учи от тях и да работи като тях Добър човек е оня, който се стреми към доброта, а не към правене на добро.
към текста >>

Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго.
Духовният прогрес на човека е възможен само при условие човек да се самонаблюдава и постоянно да се коригира; но не само в постъпките, не само в чувствата и желанията, но и в мислите си. Едно от най трудните неща за човека е да се самонаблюдава и самоконтролира. Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване. Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго. Сега другата страна на въпроса е, че и добрия ще може да вижда доброто, художника ще вижда красивото и т. н. От това следва, че човек за да може да вижда доброто в живота, трябва най-първо да стане добър. Всеки може да стане добър, достатъчно е да пожелае и да почне да живее както добрите хора живеят; да се учи от тях и да работи като тях Добър човек е оня, който се стреми към доброта, а не към правене на добро. Доброто за едни, не е добро за други, затова добрия човек не се стреми да го признаят за добър, а се стреми да прави всякога онова, което е добро за всички. Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто.
към текста >>

От това следва, че човек за да може да вижда доброто в живота, трябва най-първо да стане добър.
Затова болшинството от хората избират по-лесното, да наблюдават и да коригират другите, вместо да се заемат със своето лично самоусъвършенстване. Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго. Сега другата страна на въпроса е, че и добрия ще може да вижда доброто, художника ще вижда красивото и т. н. От това следва, че човек за да може да вижда доброто в живота, трябва най-първо да стане добър. Всеки може да стане добър, достатъчно е да пожелае и да почне да живее както добрите хора живеят; да се учи от тях и да работи като тях Добър човек е оня, който се стреми към доброта, а не към правене на добро. Доброто за едни, не е добро за други, затова добрия човек не се стреми да го признаят за добър, а се стреми да прави всякога онова, което е добро за всички. Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто. Значи, доброто е рожба на добротата В живота има постоянно взаимодействие. Нашата обхода ще определи отношенията на околните към нас.
към текста >>

Всеки може да стане добър, достатъчно е да пожелае и да почне да живее както добрите хора живеят; да се учи от тях и да работи като тях Добър човек е оня, който се стреми към доброта, а не към правене на добро.
Има един психологически закон, според който човек вижда у околните това, което има у себе си. Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго. Сега другата страна на въпроса е, че и добрия ще може да вижда доброто, художника ще вижда красивото и т. н. От това следва, че човек за да може да вижда доброто в живота, трябва най-първо да стане добър. Всеки може да стане добър, достатъчно е да пожелае и да почне да живее както добрите хора живеят; да се учи от тях и да работи като тях Добър човек е оня, който се стреми към доброта, а не към правене на добро. Доброто за едни, не е добро за други, затова добрия човек не се стреми да го признаят за добър, а се стреми да прави всякога онова, което е добро за всички. Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто. Значи, доброто е рожба на добротата В живота има постоянно взаимодействие. Нашата обхода ще определи отношенията на околните към нас. От това става ясно защо и в какъв смисъл човек сам е творец на съдбата си.
към текста >>

Доброто за едни, не е добро за други, затова добрия човек не се стреми да го признаят за добър, а се стреми да прави всякога онова, което е добро за всички.
Околните за индивида са като огледало, в което всеки вижда себе си. Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго. Сега другата страна на въпроса е, че и добрия ще може да вижда доброто, художника ще вижда красивото и т. н. От това следва, че човек за да може да вижда доброто в живота, трябва най-първо да стане добър. Всеки може да стане добър, достатъчно е да пожелае и да почне да живее както добрите хора живеят; да се учи от тях и да работи като тях Добър човек е оня, който се стреми към доброта, а не към правене на добро. Доброто за едни, не е добро за други, затова добрия човек не се стреми да го признаят за добър, а се стреми да прави всякога онова, което е добро за всички. Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто. Значи, доброто е рожба на добротата В живота има постоянно взаимодействие. Нашата обхода ще определи отношенията на околните към нас. От това става ясно защо и в какъв смисъл човек сам е творец на съдбата си. Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения.
към текста >>

Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто.
Човек, който обича да лъже например, навсякъде ще търси и ще вижда само лъжата и нищо повече; за него всички лъжат, всички са като него; престъпника навсякъде вижда само престъпленията и нищо друго. Сега другата страна на въпроса е, че и добрия ще може да вижда доброто, художника ще вижда красивото и т. н. От това следва, че човек за да може да вижда доброто в живота, трябва най-първо да стане добър. Всеки може да стане добър, достатъчно е да пожелае и да почне да живее както добрите хора живеят; да се учи от тях и да работи като тях Добър човек е оня, който се стреми към доброта, а не към правене на добро. Доброто за едни, не е добро за други, затова добрия човек не се стреми да го признаят за добър, а се стреми да прави всякога онова, което е добро за всички. Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто. Значи, доброто е рожба на добротата В живота има постоянно взаимодействие. Нашата обхода ще определи отношенията на околните към нас. От това става ясно защо и в какъв смисъл човек сам е творец на съдбата си. Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения. Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати.
към текста >>

От това става ясно защо и в какъв смисъл човек сам е творец на съдбата си.
Всеки може да стане добър, достатъчно е да пожелае и да почне да живее както добрите хора живеят; да се учи от тях и да работи като тях Добър човек е оня, който се стреми към доброта, а не към правене на добро. Доброто за едни, не е добро за други, затова добрия човек не се стреми да го признаят за добър, а се стреми да прави всякога онова, което е добро за всички. Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто. Значи, доброто е рожба на добротата В живота има постоянно взаимодействие. Нашата обхода ще определи отношенията на околните към нас. От това става ясно защо и в какъв смисъл човек сам е творец на съдбата си. Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения. Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка.
към текста >>

Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати.
Защото не доброто прави човека добър, а обратно добротата е, която ражда доброто. Значи, доброто е рожба на добротата В живота има постоянно взаимодействие. Нашата обхода ще определи отношенията на околните към нас. От това става ясно защо и в какъв смисъл човек сам е творец на съдбата си. Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения. Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка. Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм. Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце.
към текста >>

Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г.
Значи, доброто е рожба на добротата В живота има постоянно взаимодействие. Нашата обхода ще определи отношенията на околните към нас. От това става ясно защо и в какъв смисъл човек сам е творец на съдбата си. Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения. Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка. Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм. Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце. тя не му дава покой.
към текста >>

Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка.
От това става ясно защо и в какъв смисъл човек сам е творец на съдбата си. Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения. Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка. Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм. Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце. тя не му дава покой. Тя слага велики въпросителни пред неговия ум. Казва се скръб.
към текста >>

Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм.
Нещата в живота се взаимно обуславят; освен това, най-често зад дадено явление има и по-далечни причини, следствия от наши по-предишни забравени прегрешения. Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка. Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм. Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце. тя не му дава покой. Тя слага велики въпросителни пред неговия ум. Казва се скръб. казва се страдание — една песен в два гласа.
към текста >>

Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце.
Има един неумолим природен закон, по силата на който всеки човек ще отговаря на своите постъпки и погрешките ще бъдат простени до толкова, до колкото са били неизбежни; където личната воля не е била достатъчна, за да бъдат избегнати. Едно е важно: ако всеки човек се постарае да изправи своите лични недостатъци, той несъмнено ще внесе едно микроскопическо подобрение в света, а когато всички направят това, светът несъмнено ще се подобри, не само, но и всецяло ще се обнови. Г. Събев СКЪПОЦЕННИЯТ КАМЪК Една вечна приказка се носи над земята, една вечна песен я обгръща. Приказката за човешките страдания, песента за човешката скръб, с която човек се ражда, живее и умира Тя се носи на всякъде, тя прониква всичко, тя следва човека като сянка. Тя го чака в ранните зори на един живот, когато младенеца плахо отваря очи за нов свят, тя го следва, когато човек поеме стръмни пътеки нагоре, тя е неразделна негова спътница по неговия жизнен друм. Тя просмуква въздуха, който диша, тя прониква храната, с която човек се храни, тя влива отрова в неговото сърце. тя не му дава покой. Тя слага велики въпросителни пред неговия ум. Казва се скръб. казва се страдание — една песен в два гласа. Хората не обичат нито скръбта, нито страданието.
към текста >>

Ето, векове аз вървя до човека, споделям неговия труден път, свидетел съм на неговите страшни завои.
Великият дух от векове слуша как неговите деца посрещат и изпращат този велик учител, когото хората нарекли с две имена—страдание и скръб. Над земята се носи вечната песен. Тя се развива в чудни звуци, разгръща вълшебни страници, нашепва чудни приказки. Чуйте! Тя разказва своята приказка, най-възторжената и най-дивната — приказката за страданието. Защо плачат хората от мен? Ето, векове аз вървя до човека, споделям неговия труден път, свидетел съм на неговите страшни завои. Аз останах верен в непрогледния мрак на света. Това е моята длъжност. Стоя като страж и денем и нощем и имам една велика задача — да запазя скъпоценния камък, заключен в човешките гърди. Хората плачат от мен, защото не знаят моята история. Няма човек на земята, който да не се оплаква от мен.
към текста >>

Няма човек на земята, който да не се оплаква от мен.
Ето, векове аз вървя до човека, споделям неговия труден път, свидетел съм на неговите страшни завои. Аз останах верен в непрогледния мрак на света. Това е моята длъжност. Стоя като страж и денем и нощем и имам една велика задача — да запазя скъпоценния камък, заключен в човешките гърди. Хората плачат от мен, защото не знаят моята история. Няма човек на земята, който да не се оплаква от мен. Аз съм хиляди пъти подритнато и хиляди пъти аз се вдигам от праха и върша моята велика работа. На твоята душа, човек, говоря аз. Ти, отломка на вечността, образ и подобие на Бога, безсмъртна и вечна! Ти премина границите на Неговото Царство, ти безценен камък, откъснат от безценната огърлица на Вечния. Векове се лутат по незнайни и тъмни светове.
към текста >>

На твоята душа, човек, говоря аз.
Това е моята длъжност. Стоя като страж и денем и нощем и имам една велика задача — да запазя скъпоценния камък, заключен в човешките гърди. Хората плачат от мен, защото не знаят моята история. Няма човек на земята, който да не се оплаква от мен. Аз съм хиляди пъти подритнато и хиляди пъти аз се вдигам от праха и върша моята велика работа. На твоята душа, човек, говоря аз. Ти, отломка на вечността, образ и подобие на Бога, безсмъртна и вечна! Ти премина границите на Неговото Царство, ти безценен камък, откъснат от безценната огърлица на Вечния. Векове се лутат по незнайни и тъмни светове. Помниш ли страшния миг, когато ти изчезна от царството на светлината? Когато Всемогъщия те потърси, ти беше далеч.
към текста >>

Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия път.
Такава е моята задача. Не зная умора по моя път. Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица. И, наистина, те се увеличават всеки ден. Господарите на тъмнината виждат, че тяхното число намалява, но нищо не могат да направят. Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия път. Те са безсилни. Нямат средства, с които да се борят срещу онова, което освобождава човека от тяхната власт. А това съм аз, човече! Наричат ме страдание, наричат ме скръб. Моята песен вечно се носи в безкрая, моята приказка вечно трепти в лазура на сини небеса.
към текста >>

Нямат средства, с които да се борят срещу онова, което освобождава човека от тяхната власт.
Мо ята цел е всеки ден да 6nt сне нов диамант върху Неговата огърлица. И, наистина, те се увеличават всеки ден. Господарите на тъмнината виждат, че тяхното число намалява, но нищо не могат да направят. Нямат власт срещу Божествения огън, който преобръща камъка в диамант, пред мъдростта, която придружава човека по неговия път. Те са безсилни. Нямат средства, с които да се борят срещу онова, което освобождава човека от тяхната власт. А това съм аз, човече! Наричат ме страдание, наричат ме скръб. Моята песен вечно се носи в безкрая, моята приказка вечно трепти в лазура на сини небеса. Велика е моята цел. Казват ме страдание, наричат ме скръб, а аз съм скромен служител на Велик Господар.
към текста >>

За да проникне човек в тайната и смисъла на голготската мистерия и възкресението на Христа, трябва да проникне преди всичко в тайните, които са скрити в строежа и проявлението на Космоса.
Че е така, се вижда и от факта, че пророците стотици и хиляди години преди това бяха оповестили, че ще дойде Христос, че ще бъде разпънат и ще възкръсне. И сам той предварително беше казал на учениците си, че трябва да премине през големи страдания и изпитания, че ще бъде разпънат и че след три дена ще възкръсне. Също така, когато след възкресението си срещна група ученици, които разискваха върху станалото, той ги заговори и почна пак да им цитира Писанията, че всичко това е предопределено така да стане. И всички събития, сцени и явления, развили се около Голгота, имат дълбок мистичен смисъл, а също така крият в себе си символизма на известни космични процеси и явления, които се разиграват на голямата световна сцена. Това, което стана на Голгота, преди Голгота и след Голгота, е само историческо съответствие на онова, което става в Космоса, и на онова, което става в човешката душа. За да проникне човек в тайната и смисъла на голготската мистерия и възкресението на Христа, трябва да проникне преди всичко в тайните, които са скрити в строежа и проявлението на Космоса. Тогаз човек ще разбере, че голготската мистерия с преди всичко космично събитие, след това историческо и най после мистическо. Казах вече. че за да се разбере космичния смисъл на голготската мистерия, трябва да се проникне в проявлението на света. Защото и истинската проява на света е скрита от нас. Ние виждаме един свят, но дали този свят, който виждаме, е реалния свят, това е въпрос, върху кой то философите спорят.
към текста >>

Тогаз човек ще разбере, че голготската мистерия с преди всичко космично събитие, след това историческо и най после мистическо.
И сам той предварително беше казал на учениците си, че трябва да премине през големи страдания и изпитания, че ще бъде разпънат и че след три дена ще възкръсне. Също така, когато след възкресението си срещна група ученици, които разискваха върху станалото, той ги заговори и почна пак да им цитира Писанията, че всичко това е предопределено така да стане. И всички събития, сцени и явления, развили се около Голгота, имат дълбок мистичен смисъл, а също така крият в себе си символизма на известни космични процеси и явления, които се разиграват на голямата световна сцена. Това, което стана на Голгота, преди Голгота и след Голгота, е само историческо съответствие на онова, което става в Космоса, и на онова, което става в човешката душа. За да проникне човек в тайната и смисъла на голготската мистерия и възкресението на Христа, трябва да проникне преди всичко в тайните, които са скрити в строежа и проявлението на Космоса. Тогаз човек ще разбере, че голготската мистерия с преди всичко космично събитие, след това историческо и най после мистическо. Казах вече. че за да се разбере космичния смисъл на голготската мистерия, трябва да се проникне в проявлението на света. Защото и истинската проява на света е скрита от нас. Ние виждаме един свят, но дали този свят, който виждаме, е реалния свят, това е въпрос, върху кой то философите спорят. Учителя казва на едно място: „Светът, който Бог е създал е хармоничен.
към текста >>

В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения път и постепенно загубил този път.
Ние виждаме един свят, но дали този свят, който виждаме, е реалния свят, това е въпрос, върху кой то философите спорят. Учителя казва на едно място: „Светът, който Бог е създал е хармоничен. А дисхармонията която ние виждаме, се дължи на други съзнания, които са внесли известни отклонения, както в човешкия живот, така и в живота на Природата“. Тези именно същества, които са внесли известно отклонение в човешкия живот, са довели хората в един вид хипнотично състояние. И в това хипнотично състояние, те са внушили на хората известни идеи, понятия и разбирания за света и живота, които са ги отклонили от правия път. В това състояние, те завладели човешкото сърце и човешката воля, в следствие на което човек се е отклонил от божествения път и постепенно загубил този път. Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света. И се стигна до едно състояние, което ако се продължаваше повече, би се отразило гибелно върху човешкото развитие.
към текста >>

Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново пътя към Бога.
Как и защо е станало това е една тайна, за която се говори само със загатвания и символи. За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света. И се стигна до едно състояние, което ако се продължаваше повече, би се отразило гибелно върху човешкото развитие. Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново пътя към Бога. Но преди всичко човек трябваше да се разхипнотизира, да се пробуди от този хипнотичен сън, в който беше поставен. Условията за това пробуждане подготви Христос чрез Голготската мистерия. Как стана това, ще видим по-долу. Но преди това да разгледаме въпроса от друго гледище. Защото сложните проблеми, какъвто е този за който става дума, трябва да се разгледат от различни страни, за да ни станат донякъде понятни.
към текста >>

Но преди всичко човек трябваше да се разхипнотизира, да се пробуди от този хипнотичен сън, в който беше поставен.
За тази тайна загатва разказа за падането на ангелските сили и увличането от тях на човешките души. Тази мистерия може да я наречем „мистерията на втория ден“, за който се казва в Библията, че Бог не се произнесъл. Но за нас е важен факта, че дойде едно отклонение в живота на човешката душа, вследствие вмешателството на някои същества в развитието на човечеството, което имало за последствие изгубваме на правия път, на пътя към Бога и заедно с това и влизане на смъртта и страданието в света. И се стигна до едно състояние, което ако се продължаваше повече, би се отразило гибелно върху човешкото развитие. Трябваше да стане друго космично събитие, което да възвърне на човека изгубената свобода и да му покаже отново пътя към Бога. Но преди всичко човек трябваше да се разхипнотизира, да се пробуди от този хипнотичен сън, в който беше поставен. Условията за това пробуждане подготви Христос чрез Голготската мистерия. Как стана това, ще видим по-долу. Но преди това да разгледаме въпроса от друго гледище. Защото сложните проблеми, какъвто е този за който става дума, трябва да се разгледат от различни страни, за да ни станат донякъде понятни. Според окултната философия, видимия свят в своето проявление е резултат на две диаметрално противоположно действащи сили.
към текста >>

И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност.
Така, като краен резултат на един космичен процес, се яви материализма, за когото е реална само материята. Това показваше крайният предел в надмощието на центростремителните сили. Центробежните сили, изразени в напрежението, бяха сведени в тяхната психическа дейност, до минимум. Тяхното проявление беше запазено само във физическо отношение следствие на което беше възможно съществуването на физическите форми. В далечното минало е имало една епоха, когато центростремителните сили или външното налягана на материята е станало толкова голямо, че органическия живот на земята е бил почти невъзможен. И тогаз е станало едно събитие от космичен характер — отделянето на луната от земята, което има свое отражение и в психическия живот на човека — поставяне начало на обособяване на човешката личност. Това събитие е намалило до известна степен интензивността на налягането и сгъстяването на материята. Но инволюционния процес продължавал и материята все още се е сгъстявала. И заедно с това увеличение на налягането, понеже както казах, силите на налягането и напрежението са поляризирани, в живота се внасят сили, които действат като отрови на възрастващите форми на проявяващия се живот. Тези два факта, втвърдяването на материята и накоплението на отровни сили в аурата на земята, заглушаваха тъй да се каже проявлението на живота на земята във физическо и психическо отношение. И понеже тези явления бяха резултат на космически причини, необходимо беше пак събитие от космичен характер.
към текста >>

69. -

Книгопис НАГОРЕ Що е човекът, със всичката си сила, с всичките си знания и способности, с всичко онова, което е придобил и изградил в многовековния си физически и умствен труд на земята?
Словото стана плът. (из неделна беседа – 27. октомври 1940г.) В памет на Анри Бергсон – от проф. Ив. В. Саръилиев Днешното време – Л. Л. Книгопис НАГОРЕ Що е човекът, със всичката си сила, с всичките си знания и способности, с всичко онова, което е придобил и изградил в многовековния си физически и умствен труд на земята? Каква е реалността, каква е здравата основа на всичко онова, което ний, хората, градим, смятайки го за здраво, за вечно, за разумно и целесъобразно? Колко време е нужно, за да рухнат гигантските ни построения, да се превърнат в лъжа, в самоизмама нашите теории, схващания и вярвания, да се съборят като въздушни кули всички познания и надежди, на които сме разчитали? Човекът не е фактор в света! Той само си въобразява, че е такъв. Проследете внимателно историята, изучете подробно живота на велики люде, на мощни народи, на световни величия вие ще се уверите, че те са били само марионетки в ръцете на съдбата.
към текста >>

Човекът не е фактор в света!
Ив. В. Саръилиев Днешното време – Л. Л. Книгопис НАГОРЕ Що е човекът, със всичката си сила, с всичките си знания и способности, с всичко онова, което е придобил и изградил в многовековния си физически и умствен труд на земята? Каква е реалността, каква е здравата основа на всичко онова, което ний, хората, градим, смятайки го за здраво, за вечно, за разумно и целесъобразно? Колко време е нужно, за да рухнат гигантските ни построения, да се превърнат в лъжа, в самоизмама нашите теории, схващания и вярвания, да се съборят като въздушни кули всички познания и надежди, на които сме разчитали? Човекът не е фактор в света! Той само си въобразява, че е такъв. Проследете внимателно историята, изучете подробно живота на велики люде, на мощни народи, на световни величия вие ще се уверите, че те са били само марионетки в ръцете на съдбата. която си е служила с тях дотолкова, доколкото са й били нужни и дотогава, докогато са й били нужни и после, моментално е дръпвала конеца и си е оставяла да висят във въздуха, захвърляла ги е в нищожество то, в забвението, щом те са изигравали ролята, която тя им е предначертала и не са й били вече нужни. Краткотрайни са човешката слава и величие. Тъмни са пътеките на бъдещето за човешкия ум.
към текста >>

Тайна велика е за човека, това, което го очаква в утрешния ден.
Той само си въобразява, че е такъв. Проследете внимателно историята, изучете подробно живота на велики люде, на мощни народи, на световни величия вие ще се уверите, че те са били само марионетки в ръцете на съдбата. която си е служила с тях дотолкова, доколкото са й били нужни и дотогава, докогато са й били нужни и после, моментално е дръпвала конеца и си е оставяла да висят във въздуха, захвърляла ги е в нищожество то, в забвението, щом те са изигравали ролята, която тя им е предначертала и не са й били вече нужни. Краткотрайни са човешката слава и величие. Тъмни са пътеките на бъдещето за човешкия ум. Тайна велика е за човека, това, което го очаква в утрешния ден. Криви са много пъти човешките сметки и много често излъгани биват неговите надежди. Затова, ний не можем да имаме по-твърда основа, ний не можем да имаме по-здраво упование, ний не можем да имаме по сигурна надежда, освен в това, което стои високо, високо над земните, човешки, ограничени схващания. възможности и сили. Нагоре! Само там е здравата и непоклатима основа, на която могат с пълна сигурност да разчитат хората и народите, както в нормалните и спокойни времена на техния живот, така и в периода на бури, смущения и изпитания. Когато ти, човече, който и да си, най малкия или най големия, най-учения или най-простия, най силния или най слабия, се намираш в едно трудно, заплетено положение, когато твоя собствен ум няма достатъчно сила и светлина да даде пра-вилна преценка и вярно разрешение на фактите, явленията и въпросите, които се представят пред тебе, тогава обърни погледа си нагоре!
към текста >>

Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждаш, божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име.
Само това твърдение е достатъчно да изложи автора на помената та статия, че той дава мнение и заключение без да е чел нещо от Г-н Дънов, или ако е чел нещо, той не е проникнал внимателно в писаното, не се е отнесъл към него с всичката сериозност или като е чел единствената му цел е била да търси погрешки. От всичко онова, което той с писал в тая статия се вижда ясно, че той излага всичко тенденциозно и се отнесъл извънредно леко към въпроса, защото учението на Г-н Дънов не е основано на древно индийската мъдрост, а на Християнското учение на всички научни положителни постижения на чистия спиритуализъм, на положителни знания, а най-главно основата на учението което проповядва учителя П. Дънов е висшата Любов, оная любов, която вдъхновява светията и чистите души, които търсят искрено Истината и правдата в живота. Да, новото учение няма догматични форми. Защото догмите сковават, духа и го правят негоден за живота. Но то има невидими форми, здрави принципи, които събуждаш, божествената искра в човека и го правят достоен да носи това име. До като християнството не бе догматизирано от черковниците, то имаше друга основа, и беше живо в душите на неговите носители. След като се окова във веригите на догмите, то стана мъртва буква, отдалечи се от новия живот, който то чертаеше и прилагаше в началото. За пример да ни послужат съвременните християнски народи, които допуснаха войната (най-черното петно в живота) помежду си. С това те доказаха, че макар да са християни, това е само по име, че християнството е оковано в догмите им, а далеч от тях самите, защото ако действително те бяха християни в пълния смисъл на думата, по ни-какъв начин не би се допуснала съвременната касапница. Друго доказателство, че съвременните християни са далеч от християнството, е съвременната наредба в която съществува груба неправда.
към текста >>

Ние виждаме стъпките на новия свят и на новия ред, в който човек за човека ще бъде брат.
Съвременното човечество, по специално християнския свят е напълно езически, който се покланя по всичките правила на Бог егоизъм и ако продължава така, ще намери пропастта. Г-да Чолаков и Тодоров издигат в култ солта, която е обезсоляла. А злословят и клеймят солта, която не е обезсоляла, въстават против здравото, което ще съгради утрешния живот, новия свят. Стария свят вече рухва. Колкото да се мъчат да го подкрепяш, това е изкуствено продължение на агонията му. Ние виждаме стъпките на новия свят и на новия ред, в който човек за човека ще бъде брат. Единственото ново, здраво и положително, което днес се влага в живота това е учението на Братството и Любовта, която учителят П. Дънов от десетки години проповядва. В новото учение има и практически науки като: Графология, Френология, Астрология, Хиромантия, Физногномика, Ирисова диагноза и пр. Когато се гради ново здание архитекта ръководи и наблюдава работниците. Разхвърлените материали — камъни, тухли, греди, вар, цимент и пр.
към текста >>

Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще възкреси.
Бомби с милиони килограми им хвърлят. Огън и жупел се сипе. Лондон е скрит под земята. Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта. Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще възкреси. Всяка друга смърт няма нищо да остави от него. Няма кой да го избави. Ако човек умре за любовта, тя ще го възкреси. Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси. Ако умре за истината, тя ще го възкреси.
към текста >>

Ако човек умре за любовта, тя ще го възкреси.
Който и да е, всеки мисли. Една хубава черта е, че издържат тия хора Аз наричам герои хората, които се застъпват за любовта. Само за три неща човек може да умре в света: да умре за любовта, защото ще го възкреси; да умре за мъдростта защото ще го възкреси; да умре за истината, защото ще възкреси. Всяка друга смърт няма нищо да остави от него. Няма кой да го избави. Ако човек умре за любовта, тя ще го възкреси. Ако умре за мъдростта, тя ще го възкреси. Ако умре за истината, тя ще го възкреси. Ако сте готови да умрете, за три неща умрете. Ако умрете за други неща, никъде няма да ви намерят. Ако умрете за любовта, ще ви намерят.
към текста >>

Като срещнеш някой човек, има такова изражение, една алчност, едно безпокойство, един страх, едно недоволство.
Не че Господ изисква това от нас. Ние сами се обезобразяваме, когато в нас не боравят тия Божествени мисли на любовта. Когато в нас не боравят Божествените чувства на любовта. и когато в нас не боравят божествените мисли и чувства на истина, ние се обезобразяваме. Като гледам хората, чудя се как са изопачили лицата си. Като срещнеш някой човек, има такова изражение, една алчност, едно безпокойство, един страх, едно недоволство. Рядко ще видиш някое лице обнадеждено. Кой как срещнеш, казва: Лоша работа. Кашкавал няма. — Във въздуха има доста масло. Онези които дълго употребяват по 50, по 100 грама ориз на ден и са здрави.
към текста >>

Всеки човек, който живее по същия закон.
Христос знаеше закона. Увеличи се хлябът. Вие казвате: Христос можеше. Туй е защото Той вярваше, и обичаше. Той живееше според закона на любовта, мъдрост та и истината. Всеки човек, който живее по същия закон. същото може да направи. Кой то не живее, може да носи името на Христа, пак нищо не става. Не е името, което дава. Мнозина от вас нямате в себе си ясна представа какво сте вие. Някои от вас мислите за себе си повече отколкото сте, други мислите по-малко, отколкото сте.
към текста >>

Всеки човек е проявление на Бога.
Кой то не живее, може да носи името на Христа, пак нищо не става. Не е името, което дава. Мнозина от вас нямате в себе си ясна представа какво сте вие. Някои от вас мислите за себе си повече отколкото сте, други мислите по-малко, отколкото сте. Едното не е вярно, и другото не е вярно. Всеки човек е проявление на Бога. Бог се изявява на всички ви. . . Следователно, всеки един да даде онова проявление на Бога, което Бог изисква. Има дни, когато вие трябва да проявите Божията любов. Какво ще ви коства това?
към текста >>

Светът е едно училище за развиване на човешката воля Всичкото зло сега седи във волята на човека.
Следователно, ако вие в любовта не можете да проявите микроскопическа шедрост, как ще проявите вашата любов? ,И Словото стана плът“. Целият свят не е едно място за удоволствие. Светът е едно велико училище за развиване на човешкия ум. за облагородяването на ума, за облагородяването на сърцето. Светът е едно училище за развиване на човешката воля Всичкото зло сега седи във волята на човека. В света две воли създадоха отстъплението. Първата жена, чрез своята воля яде от забранения плод и направи престъпление. То е женското престъпление. След туй мъжът и той яде. То е мъжкото престъпление в света.
към текста >>

Животът на Бергсон, лишен от събития, е живот на човек.
След голямата война той взима за известно време, участие в работите на Международния комитет за умствено сътрудничество при Обществото на народите, на който остава председател до 1925 г., когато тежка болест го принуждава да се откаже от този почетени пост. Болестта лиши философа от способността да се движи, но остави незасегнати умствените му способности и той можа да продължи до края на живота си своята творческа писателска дейност. В 1914 год. Бергсон бе избрани за член на Френската Академия, е в 1928 г. получи Нобеловата награда за литература. Животът на Бергсон, лишен от събития, е живот на човек. затворен в себе си, отдаден на продължително размишление. Бергсон прояви голяма твърдост на духа през последните десетина години на живота си. Той понесе стоически болестта си; никога той не каза дума за своите страдания. Неподвижността, в която бе принуден да прекарва дните си, като че придаваше повече сила и дълбочина на неговия ум. Тогава той написа последната си книга върху морала и религията, която е, както казва един негов биограф, най-хубавото цвете в Бергсоновата градина.
към текста >>

Дълго време преди започването на лекцията амфитеатърът се изпилваше с разнообразие публика, студенти от Сорбоната, професори, учени с известности, поети, художници, светски дами.
Статиите на Бергсон, публикувани в резни списания, бяха събрани от самия него и издадени в два тома, единият озаглавен Духовна енергия (1919) другият — Мисълта и движещото се (1934). * Съчиненията но Бергсон са написани на много хубав език. Заедно с неговите статии из списанията и лекциите му в Колеж дьо Франс и другаде, те направиха за кратко време името му известно не само в академическите кръгове, но и между широката образована публика не само във Франция, но и в целия свят. Успехът, който Бергсон има като автор и като сказчик, няма равен на себе си в историята на най-новата философия; той напомня успеха на преподаванията, пак в Париж, на приблизително същото място, на прочутия Абелар, в дванадесетия век. На лекциите му в Колеж дьо Франс се стичаха хиляди слушатели от всички страни, само малък брой от които успяваха да намерят място в залата, където философът излагаше своето учение Бергсон държеше лекциите си в петък, след обед, от 5 до 6 часа. Дълго време преди започването на лекцията амфитеатърът се изпилваше с разнообразие публика, студенти от Сорбоната, професори, учени с известности, поети, художници, светски дами. В паметта си виждам ясно и сега цялото това множество, очакващо с вълнение влизането на философа. Всеки се приготвя да слуша, да запомни всяка дума. Даже студентите разговарят по тихо, отколкото в амфитеатрите на Сорбоната. Когато малката врата в дъното на естрадата се отваря и Бергсон се появява, той бива посрещнати с ръкопляскания, които траят само няколко секунди и настъпва в залата религиозно мълчание. Бергсон е облечен в черен рединготи, с права затворена яко, с широко вратовръзка.
към текста >>

Изреченията са къси, точни, лесни за разбиране, в съгласие с Бергсоновото схващане, че „философията, в своите най-дълбоки анализи и в най-висшите си синтези, трябва да говори на езика на обикновения човек“.
С наведена напред глава, съединени ръце, Бергсон започва да говори. Той говори бавно, без бележки. Още от първите думи аудиторията е завладяна. Гласът, ясен и приятен, пронизва цялото същество на слушателя. Думите са цизелирани*, от време на време подкрепени с вертикален жест на ръката. Изреченията са къси, точни, лесни за разбиране, в съгласие с Бергсоновото схващане, че „философията, в своите най-дълбоки анализи и в най-висшите си синтези, трябва да говори на езика на обикновения човек“. Фразите, съвършени по форма, се следват и преливат една в друга, образуват мелодия, чрез която се изразява един дух, желаещ да разкрие пред други богатствата, които намира в себе си. Впечатлението е, че се присъства на самия родилен процес на Бергсоновата мисъл и това създава в залата една интимност, едно духовно общуване, което увлича всички и ги кара да забравят течението на времето Когато Бергсон става, за да напусне залата, мнозина са изненадани и като че ли събудени от сън. Кратко ръкопляскане и слушателите се разпръсват с чувството, че са били не на една обикновена лекция, а на извършването на едно тайнство, на развиването и разцъфтяването на мисълта на един извънреден ум. Грамадният, успех на Бергсон и на неговата философия се дължи, обаче, не на увлекателността на неговото слово и на големия му писателски талант, а на дълбоката оригиналност на неговите идеи, на това, че неговата философия, оптимистична и ободрителна, донасяше отговора на важни философски въпроси, задоволяваше дълбоки копнежи и нужди. Тя обещаваше освобождението от песимистичните заключения, които толкова дълго време бяха тежали като кошмари върху душата на модерния човек.
към текста >>

Тя обещаваше освобождението от песимистичните заключения, които толкова дълго време бяха тежали като кошмари върху душата на модерния човек.
Изреченията са къси, точни, лесни за разбиране, в съгласие с Бергсоновото схващане, че „философията, в своите най-дълбоки анализи и в най-висшите си синтези, трябва да говори на езика на обикновения човек“. Фразите, съвършени по форма, се следват и преливат една в друга, образуват мелодия, чрез която се изразява един дух, желаещ да разкрие пред други богатствата, които намира в себе си. Впечатлението е, че се присъства на самия родилен процес на Бергсоновата мисъл и това създава в залата една интимност, едно духовно общуване, което увлича всички и ги кара да забравят течението на времето Когато Бергсон става, за да напусне залата, мнозина са изненадани и като че ли събудени от сън. Кратко ръкопляскане и слушателите се разпръсват с чувството, че са били не на една обикновена лекция, а на извършването на едно тайнство, на развиването и разцъфтяването на мисълта на един извънреден ум. Грамадният, успех на Бергсон и на неговата философия се дължи, обаче, не на увлекателността на неговото слово и на големия му писателски талант, а на дълбоката оригиналност на неговите идеи, на това, че неговата философия, оптимистична и ободрителна, донасяше отговора на важни философски въпроси, задоволяваше дълбоки копнежи и нужди. Тя обещаваше освобождението от песимистичните заключения, които толкова дълго време бяха тежали като кошмари върху душата на модерния човек. От Кант насам във философията се подчертава постоянно, че човешкото познание е относително. Това е заключението, до което по различни пътища, достига и кантизъмът и позитивизмът на Огюст Конт и еволюционизмът на Хърбърт Спенсър. Примирете се, ни казват тези философии, с мисълта, че никога не ще можете да узнаете същността на света, който ви заобикаля. Науката, в своя напредък, ще разширява все повече познанието ни за законите на природата. Но същността на нещата, същността на живота, същността на душата ще остане завинаги скрита от нас.
към текста >>

Организмите, въобще, човекът в частност, влизат в тази машина, както колелца в механизъма на часовник; всичко, което става, се определя от това, което предшества и може да бъде математически пресметнато предварително.
Науката, в своя напредък, ще разширява все повече познанието ни за законите на природата. Но същността на нещата, същността на живота, същността на душата ще остане завинаги скрита от нас. Устройството на човешкия разум, формите, с които той мисли и познава, не позволяват да се достигне до пряко и пълно познание на битието. Философията не само утвърждаваше нашето неизмеримо невежество относително същността не нещата, тя утвърждаваше освен това, и по тази точка тя намираше подкрепата на науката, че ние не сме свободни, че човешките действия са подчинени на строги закони, че свободата е илюзия. Светът се схващаше като образуващ една огромна машина, подчинена на математически закони. Организмите, въобще, човекът в частност, влизат в тази машина, както колелца в механизъма на часовник; всичко, което става, се определя от това, което предшества и може да бъде математически пресметнато предварително. От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът мисли, че притежава, е измама, неотговаряща на нищо действително. Тези твърдения на философията и на науката не можеха до задоволят. Човешкият дух не ще се примири никога с мисълта, че същността на действителността, тази действителност, от която той е част, че същността на живота - този живот, който той чувства и в себе си, ще остане завинаги и изцяло тайна за него. Нито пък може той да бъде задоволен от учения, които изискват от него да се откаже от най-вътрешното си убеждение, от вярата в свободата на личността. Тези утвърждавания бяха почувствани като силно угнетяващи духа.
към текста >>

От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът мисли, че притежава, е измама, неотговаряща на нищо действително.
Но същността на нещата, същността на живота, същността на душата ще остане завинаги скрита от нас. Устройството на човешкия разум, формите, с които той мисли и познава, не позволяват да се достигне до пряко и пълно познание на битието. Философията не само утвърждаваше нашето неизмеримо невежество относително същността не нещата, тя утвърждаваше освен това, и по тази точка тя намираше подкрепата на науката, че ние не сме свободни, че човешките действия са подчинени на строги закони, че свободата е илюзия. Светът се схващаше като образуващ една огромна машина, подчинена на математически закони. Организмите, въобще, човекът в частност, влизат в тази машина, както колелца в механизъма на часовник; всичко, което става, се определя от това, което предшества и може да бъде математически пресметнато предварително. От единия край до другия, този огромен механизъм с управлявани от най-строг детерминизъм; свободата, която човекът мисли, че притежава, е измама, неотговаряща на нищо действително. Тези твърдения на философията и на науката не можеха до задоволят. Човешкият дух не ще се примири никога с мисълта, че същността на действителността, тази действителност, от която той е част, че същността на живота - този живот, който той чувства и в себе си, ще остане завинаги и изцяло тайна за него. Нито пък може той да бъде задоволен от учения, които изискват от него да се откаже от най-вътрешното си убеждение, от вярата в свободата на личността. Тези утвърждавания бяха почувствани като силно угнетяващи духа. Жажда за едно учение, което да държи сметка за данните на самосъзнанието, което да цени по-добре богатствата на духовния животи, което да ни дава основателна надежда да разкрием същността на нашата и окръжаващата ни действителности, бе скоро почувствана.
към текста >>

Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага.
Свикнал да ни поставя в сношение с инертната материя, добил при боравенето с нея известни навици, той става роб на последните. И каквото и да е естеството на предмета, който се представя на нашето съзнание, той прилага към него винаги едни и същи методи: той разлага, разделя, раздробява, имобилизира всичко, което мисли. Когато предметът, се поддава на разлагане и разделяне, както е неорганизираната материя, тогава разумът успява до нейде, но познанието, което той доставя, ако и много полезно, не е никога адекватно. Когато предметът на изучаването животът или съзнанието, които са съществено движение, напредък, неспирно творчество, тогава той е безсилен да го разбере и, като е неспособен да схване неговата оригиналност, той е наклонен да я отрече. Сега, ако ние не притежавахме друга способност за познаване, освен интелекта, ние бихме били осъдени, както поддържат Канг, Конт и Спенсър, да не узнаем никога същината на съзнанието, на живота и по-общо на битието. Но, според Бергсон, заблуждение е да се мисли, че разумът е единствената способност за познаване, с която човек разполага. Има, според Бергсон, един друг извор на познание, различен от разума и тъй важен като него; именно интуицията. Интуицията обърната преимуществено навътре и, противно на разума, тя е способна да трепти в унисон с трептенията на живота. Симпатизираща с организираната природа, тя я отгатва постоянно и по много естествен начин ни въвежда в най-дълбоките области на живота и на съзнанието. Като ни поставя в пряк допир с материята, тя ни позволява да доловим нейната най-скрита същност. Ако успеем и според Бергсон това е възможно, да развием и обработим тази способност, интуицията ще стане философската способност par excellence и ще даде ключа на главните проблеми на всемира.
към текста >>

Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота.
Бергсон показва, че това очакване е напразно: разумът не ще ни даде никога задоволителни отговори, по простата причина, че той не е в състояние да стори това. Ако искаме да задоволим философските нужди на човечеството, ако искаме да схванем действителността в абсолютната й същност, ако искаме да създадем една истинска философия, трябва да се облегнем на интуицията. В съгласие с това схващане, прилагайки интуитивната метода към разглеждането на главните философски проблеми, Бергсон достига до важни резултати, много различни от тези на своите предшественици. Той изработва една нова философия, съдържаше изненадващи новости и разрешения на най-мъчните проблеми. Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“. Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си. Проф. Ив. В. Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането.
към текста >>

Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието.
Философия спиритуалистическа и до известна степен мистическа, която изтъква на преден план жизненото и духовното, в което тя вижда основата на битието. Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“. Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си. Проф. Ив. В. Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души.
към текста >>

В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането.
Философия окуражаваща, която възвеличава човека, като го счита за цел и венец на еволюцията на живота. Тази философия показва, че можем де познаем, такава каквато тя е в себе си, действителността, която е в нас и около нас; тя ни освобождава от угнетяващата мисъл, че сме подчинени на една желязна необходимост, тя доказва, че ние сме свободни, че както всеки дух, сме творци на истински новости, че оставяме непрестанно нашия оригинален отпечатък върху действителността; тя ни уверява, че сме в състояние да „победим всички съпротиви, да прескочим много препятствия, може би даже смъртта“. Тя, най-сетне, ни показва, че ние не сме сами в нашите усилия да внесем в битието повече свобода и повече нравственост, и отправя духа ни към Онова Същество, към което човечеството, водено от една вярна интуиция, от незапомнени времена е свикнало да насочва погледа си. Проф. Ив. В. Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души. Новите актуални идеи засягат преустройството на света.
към текста >>

В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души.
Саръилиев _______________ * цизелирам — гравирам (върху метал) /от нем.: ziselieren (използва се в преносен смисъл) Днешното време Светлината, далечината и зрението са трите фактори, от които зависи виждането на човека, а от степента на съзнанието и възприятието — знанието. В същият свят живеят и животното, и човека, но се отличават по възприятията и реагирането. Никой не може да остане днес равнодушен към събитията — волю или неволно се взимат становища и изказват мнения. Съвпадението на мнението с последующите събития дава увереността за правилното мислене. Всяко събитие, обаче може да бъде гледано от различни становища и обяснението му да бъде само отчасти вярно. В такъв случай дори противоречивите възгледи не показват друго, освен че на обекта се е гледало от две противоположни места — лицето и гърбът на един човек имат най-различен изглед — и все пак това не е доказателство, че се отнася въпроса за да двама души. Новите актуални идеи засягат преустройството на света. Те са формулирани достатъчно ясно от техните носители и са известни всекиму. Това. което е по-интересно в случая е, че те като се взаимно отричат, си служат с методите на своите противници. Така Америка и Англия, люлките божем на демокрацията, си служат все повече и повече и с похватите на диктатурата и без да се усетят, взимат строя на тия, които отричат. От друга страна диктатурата търси опората в масата чрез конгреси, събори, събрания .
към текста >>

Това иде да покаже, че във всичките строеве и идеи държавни управления си остава фактор с първостепенно значение човека със своя физически.
Те са формулирани достатъчно ясно от техните носители и са известни всекиму. Това. което е по-интересно в случая е, че те като се взаимно отричат, си служат с методите на своите противници. Така Америка и Англия, люлките божем на демокрацията, си служат все повече и повече и с похватите на диктатурата и без да се усетят, взимат строя на тия, които отричат. От друга страна диктатурата търси опората в масата чрез конгреси, събори, събрания . . . Това иде да покаже, че във всичките строеве и идеи държавни управления си остава фактор с първостепенно значение човека със своя физически. исторически и психически капацитет. Той е и си остава основата, върху която се вдигат едни или други надстройки. И следователно, когато се отричат известни идейни построения (например демокрацията) по скоро трябва да търсим причините за неуспехите им в проявата на псевдодемокрацията т. е. в неправилното приложение на идеята. Това е много съществен въпрос, защото той иде да покаже, че реалния резултат следва от приложението на идеята непосредствено в живота, а не само от логическото й построение, което само по себе си може да е отлично.
към текста >>

Ново послание на слънцето, от група ученици на всемирното Братство в България и Най-разумният и най-високоморалният живот на човека, сказка, държана от зъболекаря Мих.
Списанието „Житно зърно“ трябва да бъде получавано от всеки, който иска да обгърне живота в новата светлина, която ни дава един широк мироглед, основан на дълбоко познаване скритите страни и вътрешните пружини на живота. Год. абонамент 80 лева. Адрес; пощ. кутия № 270, София. Чекова сметка № 1597. Ново послание на слънцето, от група ученици на всемирното Братство в България и Най-разумният и най-високоморалният живот на човека, сказка, държана от зъболекаря Мих. Стоицев, образуващи заедно една книга, издадена напоследък от Мих. Стоицев. Препоръчваме я на нашите читатели. Цена 5 лева. Доставя се от издателя, ул. Болярска 16, Пловдив или от книжарница „Братство“, Севлиево.
към текста >>

70. -

МЪЛЧАНИЕ Пред великите дела, пред великите прояви на Бога или на човека ние можем само да мълчим.
Смисъла на живота. (из неделна беседа „Слава във вишних Богу“ – 11 февруари 1940 г.) Пред новата епоха – из беседите Графология. (продължение от брой 276) Надеждата на човечеството – Ърв. С. Купър Из науката и живота. Какво докарва месната храна – Д-р Ана Кингсфорд Слънчеви бани Разни: Случаи на ясновидство и др. МЪЛЧАНИЕ Пред великите дела, пред великите прояви на Бога или на човека ние можем само да мълчим. Всякакво друго поведение е неуместно и неправилно. Всека преценка — положителна или отрицателна — е погрешна. Всички човешки мнения, събрани вкупом, не съдържат нито една хилядна част от истината за това. което Бог върши. Всички човешки въпроси и отговора блуждаят в тъмнина.
към текста >>

Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането.
Излишно е, без-мислено и глупаво е да даваме ум на Бога: Той не се нуждае от нашите съвети. Мълчание и търпение: това, което Бог е замислил, утре ще излезе на яве. И всички ний ще се уверим, че то е много по-хубаво от това. което ний сме мислили и искали. Мълчание! Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането. В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“.
към текста >>

Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки.
което ний сме мислили и искали. Мълчание! Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането. В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“. Следните мисли на Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане. Обаче има известно взаимодействие. И преди да е добър, човек трябва да диша като добър.
към текста >>

Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално.
Пламен Б. Боев НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО (продължение от брой 279) Друг важен въпрос връзката между вътрешния психически живот на човека и дишането. В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“. Следните мисли на Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане. Обаче има известно взаимодействие. И преди да е добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели“.
към текста >>

Следните мисли на Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане.
В връзка с това Учителят дава следните осветления: „Правилното дишане е свързано с правилното мислене, правилното чувстване и правилното постъпване. Когато ми елите, чувствата и постъпките не са прави, то и дишането не е правилно. Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“. Следните мисли на Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане. Обаче има известно взаимодействие. И преди да е добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели“. Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем.
към текста >>

И преди да е добър, човек трябва да диша като добър.
Причинете е в Следното: праната, която прониква въздуха, се задържа от човека при дишането чрез правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“. Следните мисли на Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане. Обаче има известно взаимодействие. И преди да е добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели“. Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем. че въздухът се прониква не само от жизнени Сили или прана, но и от психични сили. Мисли от по- нисш характер се предават чрез въздуха.
към текста >>

Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели“.
Иначе човек приема само външната страна на въздуха, без да се докосне по-ефикасно до тази прана и да я използва рационално. Това е един от основните закони на дишането“. Следните мисли на Учителя допълват горното: „Добротата прави човека способен да диша като добър човек — създава условия за правилно дишане. Обаче има известно взаимодействие. И преди да е добър, човек трябва да диша като добър. Дишането е първото условие, което предава на човека известни добродетели“. Тук имаме един от най-важните въпроси за дишането. За да схванем това, трябва да знаем. че въздухът се прониква не само от жизнени Сили или прана, но и от психични сили. Мисли от по- нисш характер се предават чрез въздуха. Духовните мисли се предават чрез етерни вълни, които проникват въздуха.
към текста >>

Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си.
чрез мислителни радиовълни. Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство. хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни.
към текста >>

Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство.
Значи, такива мислителни радиовълни проникват въздуха. Също така и мисли от още по висш характер проникват въздуха. Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство. хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно.
към текста >>

Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър.
Той се прониква и от божествената мисъл. Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство. хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал.
към текста >>

Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек.
Но само този може да я възприеме, чиито трептения са в хармония с трептенията на тая божествена мисъл. Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство. хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час.
към текста >>

Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни.
Именно в това отношение доброто на човека е важно условие, за да се свърже човек с висшата жизнена сила и с божествената мисъл, които проникват въздуха, и да ги приеме в себе си. Ако не е добър, човек ще има предимно повече механично отношение към въздуха, понеже няма да има сродство. хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло.
към текста >>

За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“.
хармония, съгласие между неговите трептения и трептенията, които отговарят на тази божествена мисъл. Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар.
към текста >>

„Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал.
Горното води към следното: човек, който има изобщо добър характер, ще има повече шанс за развитие, защото ще приема от въздуха повече елементи, отколкото един човек, който не е добър. Ето осветлението не Учителя по този въпрос: „Който диша дълбоко и съзнателно, може да се нарече истински човек. Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“.
към текста >>

Този човек е господар на своето тяло.
Ако човек не може да приложи правилното дишане и другите работи, които ще приложи, ще станат безпредметни. Те се прилагат още по-мъчно. За да се домогне до правилното дишане и мислене, човек трябва да има новото разбиране на живота, новите идеи, които днес идат да обновят човечеството, да го подигнат до възвишената култура, която иде“. „Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов!
към текста >>

Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“.
„Човек трябва до живее за Великото, за най-високия идеал. Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично.
към текста >>

Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини.
Дойде ли до това съзнание, той е придобил изкуството да диша правилно, да задържа въздуха в дробовете си дълго време, даже и до половин час. Този човек е господар на своето тяло. Това тяло слуша, каквото му каже. Тялото за него е добър слуга, а пък той му е добър господар. Такъв човек свободно може да се справи с тялото си“. Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта.“ Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса ни дишането.
към текста >>

Използвайте всеки чист въздух за целта.“ Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса ни дишането.
Хубаво е, когато човек ще прави дихателни упражнения — за да се реализира още по-добре скопчването с възвишените Божествени сили, които проникват въздуха — да издигне съзнанието си, като се съсредоточи върху вечни божествени истини. Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта.“ Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса ни дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това.
към текста >>

Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане.
Ето какъв съвет дава Учителят по това: „Дишайте съзнателно и с любов! Като станете от сън, преди да започнете каква и да е работа, направете няколко дълбоки вдишки“. „Останете ли половин или един час свободни, дишайте дълбоко! Отправете мисълта си нагоре към великото Разумно Начало в природата, свържете се Него и дишайте ритмично. Използвайте всеки чист въздух за целта.“ Виждаме от горното, колко е голяма връзката между психичното състояние на човека и процеса ни дишането. Когато дойде у човека правата мисъл, веднага се изменя и неговото дишане. Всяка мисъл която присъства в човешкото съзнание, неволно се отразява и върху неговото дишане — изменя дишането му. Правата мисъл даже предизвиква физиологични промени в кръвообращението, в дейността на сърцето, мускулите и пр. Тя се отразява и върху ритъма на дишането. Освен това. тя дава условия и за усвояване и на по възвишените сили, които проникват въздуха.
към текста >>

КОЙТО ПОБЕДИ В своя път на развитие човек изпада понякога в състояния на отчаяние, на съмнение, на колебание, той попада във водовъртежи от които труд но може да излезе.
“ * Младостта запламти в многоцветни огньове, младостта призовава часа — тоя час на размах, на разбити окови, тоя час озарен с чудеса. * А в пожара на тия копнежи сърдечни свободата за пристъп звъни, и отекват гръмовно простори далечни; „Светлина! Красота! Висини! “ Хр. См. КОЙТО ПОБЕДИ В своя път на развитие човек изпада понякога в състояния на отчаяние, на съмнение, на колебание, той попада във водовъртежи от които труд но може да излезе. Колкото да гледа да ги избягва, въпреки желанието си той непременно ще се натъкне на тях. Те представят препятствие пред които се изпитва неговата любов, неговата вяра, неговата надежда. Изпитва се неговото разбиране и готовност за жертва и приложение. Ако от тия изпитания той отстъпи, ако се разколебае, той е взел криво направление. Дал е место в себе си на отрицателни, на противоречиви мисли чувства и желания.
към текста >>

Ако е най-после отчаян, ако не може да разреши трудната задача на своя живот, нека човек отиде там долу, в полето, в хубавите китни пазви на планината дето работят неговите братя цял ден на открито, на слънце, на чист въздух и се срещне с тях, с техния жив и жаден поглед да научат нещо, да види техния стремеж да постигнат нещо.
Неминуемо ще бъдеш изправен на изпит! Тогава се иска от тебе вяра в извора на живота и подвиг в духовния път. Един е Извора на Живота! Ще победи и ще се увенчае с венци на слава оня. които се домогне до Него. Ако е най-после отчаян, ако не може да разреши трудната задача на своя живот, нека човек отиде там долу, в полето, в хубавите китни пазви на планината дето работят неговите братя цял ден на открито, на слънце, на чист въздух и се срещне с тях, с техния жив и жаден поглед да научат нещо, да види техния стремеж да постигнат нещо. Тогава той ще види, че в него ще се събуди вярата в душата му, ще се пробуди едно топло чувство и той ще види смисъла на живота, смисъла на трудностите и страданията, смисъла на изпитанията, на които е подложен. В тях гори желанието за подвиг, за нещо красиво и велико. И в постоянния си си стремеж човек го постига. На изпит е подложен днес целият Християнски свят. На изпит са подложени всички люде.
към текста >>

И в постоянния си си стремеж човек го постига.
Ще победи и ще се увенчае с венци на слава оня. които се домогне до Него. Ако е най-после отчаян, ако не може да разреши трудната задача на своя живот, нека човек отиде там долу, в полето, в хубавите китни пазви на планината дето работят неговите братя цял ден на открито, на слънце, на чист въздух и се срещне с тях, с техния жив и жаден поглед да научат нещо, да види техния стремеж да постигнат нещо. Тогава той ще види, че в него ще се събуди вярата в душата му, ще се пробуди едно топло чувство и той ще види смисъла на живота, смисъла на трудностите и страданията, смисъла на изпитанията, на които е подложен. В тях гори желанието за подвиг, за нещо красиво и велико. И в постоянния си си стремеж човек го постига. На изпит е подложен днес целият Християнски свят. На изпит са подложени всички люде. А ще грабнат венец слава, ще се сдобият с Царството Божие, ония, които победят. Що е победа? — Победа е когато дадеш место на великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

От човека се иска подвиг в духовния път.
На изпит са подложени всички люде. А ще грабнат венец слава, ще се сдобият с Царството Божие, ония, които победят. Що е победа? — Победа е когато дадеш место на великото, красивото светото в себе си, когато въдвориш мир, хармония в своите мисли, чувства и постъпки. Победа е, когато подчиниш низшето на висшето, на доброто, на любовта. От човека се иска подвиг в духовния път. И тоя Път го чака! СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисъла на живота (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II. 1940 г.) Кое е онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които осмислят живота, а после го обезсмислят Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява.
към текста >>

Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение.
Казвате: Защо Господ ми даде това тяло? — За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. —Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат по права линия, но образуват крива линия. Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне на криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно место и ще се чудиш защо светът е така направен. Природата дава всичко, но когато разбираш езика й.
към текста >>

Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата.
— За да бъдеш в съприкосновение с природата — Защо ми даде това сърце? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. —Защо ми даде този ум? — За да бъдеш в съприкосновение с природата. Значи, човек трябва да бъде в постоянна връзка, в постоянно съприкосновение с природата Не казвам, че тази връзка трябва да бъде в никакво статическо положение, но трябва да има постоянно движение. Това движение трябва да бъде от природата към човека и от човека към природата. Вие трябва да бъдете в постоянно движение, както са в постоянно движение колелата на железниците. Те се движат по права линия, но образуват крива линия. Та казвам: ако праволинейното движение на твоя ум не може да се обърне на криволинейно, и по този начин твоята кола да се движи, ти ще седиш на едно место и ще се чудиш защо светът е така направен. Природата дава всичко, но когато разбираш езика й. Тя говори на три езика: на ума говори с един много отвлечен език; на сърцето — с мек език.
към текста >>

“ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек.
Ако чуете една дума на този език няма да я забравите за хиляди години. И, най после, природата говори и на вашето тяло. Вие не давате цена на вашето тяло и искате да се освободите от него. Вие не знаете, че Бог който е направил тялото Ви, е поставил в него триста милиарда души да ви служат. Вас е направил цар, а тези души ви служат и казват: „Господарю, какво заповядаш? “ Триста милиарда души слуги имате на разположение, на които вие сте цар, а след всичко това минавате за нещастен човек. Вие сте цар на земята, а ходите да просите оттук оттам по няколко лева, даже и по един лев. Вие сте царе на земята, но дяволът ви е свалил короната и иска да ви убеди, че сте детронирани, че не сте царе. Там е лошото. А в същност, всеки от вас е цар на триста милиарда души. които ви служат и слушат гласа ви.
към текста >>

В това време вижда един човек, че продава Евангелия.
Днес една чашка, утре една чашка, докато най-после се научил да пие и вече започнал да ходи по кръчмите сам, без приятелите си. Така продължавал той цели 30 години, докато всичко изпохарчил и изпил. Гащите му, дрехите му били само дупки, ходел бос и скъсан. Най-после дошъл до положение, че останали в джоба му само два лева. Един ден той излязъл из града, с два лева в джоба си и си мислил: закъсах я съвсем, не зная какво ще се прави. В това време вижда един човек, че продава Евангелия. Той си казал: Толкова пари съм дал за вино, я да си купя едно Евангелие, да видя какво пише в него. Като започнал да го чете, той си казал: Чудна работа, изгубих цели 30 години да дигам и слагам чашата, а то и тук имало какво да се дига и да се чете. Кръчмарят започнал да се затъжава за своя клиент, който в продължение на 30 години редовно всека вечер го посещавал, а сега престанал да идва. Като му останал още един лев в джеба, той отишъл при кръчмаря и му казал: добър ден, дай ми едно кило вино. А в себе си казал: Сега ще пия за хатъра на Евангелието.
към текста >>

Следователно, докато всички не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи.
Той дигнал чашата с вода и я изпил. Онова нещо в него пак вика: Винце, винце! Той пак дигнал чашата с вода и казал: Не, аз ти служих 30 години, отсега нататък ти ще ме слушаш, каквото ти кажа, това ще правиш. Той изпива още една чаша вода. След това извиква кръчмаря, плаща му един лев, остава виното и излиза. Следователно, докато всички не постъпят като този българин, да направят един опит да се откажат от своите слабости, човек не може да се оправи. След като сте служили 30 години на себе си, на своите слабости, сега ще си кажете: От днес, отказвам се от всичко старо и ще употребявам само това, което Бог е направил. Отсега нататък ще пия този веда, която Бог е направил, ще си служа с онези чувства и мисли. които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече.
към текста >>

Сегашните хора, и религиозни, и светски бързат.
които Бог е създал и ще приложа онази сила, която Бог е вложил в моето тяло. Ще се ползвам от ония сили, които Бог е вложил в природата. Всичко онова изкуствено, което хората са създали, вие сте го опитали вече. Ако ние, съвременните хора, имаме този педагогически такт. да знаем как да работим, щяхме да постигнем много нещо. Сегашните хора, и религиозни, и светски бързат. Започнете, за пример, да чете те „Отче наш“, но четете, в скоро време я свършвате — бързате много. И това не е лошо. То показва, че пестите времето, но това не е „Отче наш“. Да се чете толкова бързо „Отче наш“, това е безсмислено четене. Като ядеш и четеш „Отче наш“, благодари на Бога за тази храна, с която те е удостоил.
към текста >>

Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб.
Скръбта е проявление на човешкото тяло. Като скърбиш, трябва да дадеш нещо на бедното, човешко тяло. Отде ще вземеш да му дадеш нещо? От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи. Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб. — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: Почакай, досега аз съм ти служил 30 години, отсега нататък ти ще ми служиш. Аз съм дал всичко заради теб, сега ти ще дадеш всичко заради мене.
към текста >>

Това е човекът в тебе.
От Божественото тяло. Божественото ще му бъде спасител, ще го учи. Та казвам: ние трябва да възпитаваме човека в себе си Ако ти си импулсивен, това е човекът в теб. — немирното дете, което трябва да се възпитава. Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: Почакай, досега аз съм ти служил 30 години, отсега нататък ти ще ми служиш. Аз съм дал всичко заради теб, сега ти ще дадеш всичко заради мене. От последния лев, който ми бе останал, аз си купих Евангелие. Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. Сега аз давам последния си лев за тебе, искам да те науча какво да пиеш.
към текста >>

Кажеш ли си така, ти ще станеш човек.
Ти искаш да се покажеш, че си нещо. Това е човекът в тебе. Ще му кажеш: Почакай, досега аз съм ти служил 30 години, отсега нататък ти ще ми служиш. Аз съм дал всичко заради теб, сега ти ще дадеш всичко заради мене. От последния лев, който ми бе останал, аз си купих Евангелие. Кажеш ли си така, ти ще станеш човек. Сега аз давам последния си лев за тебе, искам да те науча какво да пиеш. До сега ти ме учи да пия това, което не трябва да пия, а отсега нататък аз ще те уча какво да правиш. Всички хора на земята сме призвани да научим някого у нас как да мисли, как да чувства, как да постъпва. Не е въпросът да се отнасяме грубо, но ще постъпваме по всичките правила на добрата обхода. И когато постъпваме както трябва, ще чуем гласа на онзи вътре в нас, който казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас“.
към текста >>

Във всеки човек става една голяма борба.
Неустроеният свят, именно, създава нещастията на хората. Благодарение на този свят, ако двама души се съберат но едно място, те не могат да се разберат, не могат да живеят помежду си. Всяко нещо в света, което считаме за зло, има своето добро, то става за добро. Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Не е въпроса да няма войни, а разумно трябва да се воюва. Във всеки човек става една голяма борба. Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът. Та казвам: във всека война Бог присъства. Той наблюдава онези, които изнасилват слабите като вълци, наблюдава и овцете, които страдат от вълците. Ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля.
към текста >>

Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът.
Благодарение на този свят, ако двама души се съберат но едно място, те не могат да се разберат, не могат да живеят помежду си. Всяко нещо в света, което считаме за зло, има своето добро, то става за добро. Ние трябва да се ползваме от всичко в света. Не е въпроса да няма войни, а разумно трябва да се воюва. Във всеки човек става една голяма борба. Понякога, като се бори усилено, човек губи по няколко килограма от своята плът. Та казвам: във всека война Бог присъства. Той наблюдава онези, които изнасилват слабите като вълци, наблюдава и овцете, които страдат от вълците. Ще знаете, че Бог е във всичко и над всичко. И дяволът даже изпълнява Неговата воля. И воюващите в света вършат Неговата воля.
към текста >>

Един човек, който обича само едното, той не може да те обича.
Това е проява на личният елемент в тях. Обаче не е този пътят за постигане на щастието. Само любовта носи в себе си елемента на щастието. Любовта е костилката, от която пониква животът. Който няма оръжието на любовта, да не воюва със злото Иначе той ще претърпи поражение. Един човек, който обича само едното, той не може да те обича. Той ще те обича, но после ще обича друг Може да те обича този, който обича всички. При Божествената любов, ако някой само за една хилядна част от секундата те обича, то тая любов вече не се прекъсва. Тогава безсмислено е да го питаш утре дали те обича. Ако има прекъсване на любовта, това не е любов. В човека ще обичате възвишеното, Божественото.
към текста >>

В човека ще обичате възвишеното, Божественото.
Един човек, който обича само едното, той не може да те обича. Той ще те обича, но после ще обича друг Може да те обича този, който обича всички. При Божествената любов, ако някой само за една хилядна част от секундата те обича, то тая любов вече не се прекъсва. Тогава безсмислено е да го питаш утре дали те обича. Ако има прекъсване на любовта, това не е любов. В човека ще обичате възвишеното, Божественото. Един човек минава през детство, възмъжалост и старост. Ако фотографирате тези три състояния, те ще изглеждат като различни хора. Обаче, има една същина, коя го е една и съща в тях. Това е божествената душа. За сега ние сме още в областта на сенките.
към текста >>

Един човек минава през детство, възмъжалост и старост.
Той ще те обича, но после ще обича друг Може да те обича този, който обича всички. При Божествената любов, ако някой само за една хилядна част от секундата те обича, то тая любов вече не се прекъсва. Тогава безсмислено е да го питаш утре дали те обича. Ако има прекъсване на любовта, това не е любов. В човека ще обичате възвишеното, Божественото. Един човек минава през детство, възмъжалост и старост. Ако фотографирате тези три състояния, те ще изглеждат като различни хора. Обаче, има една същина, коя го е една и съща в тях. Това е божествената душа. За сега ние сме още в областта на сенките. А човек трябва да се стреми да намери душата.
към текста >>

А човек трябва да се стреми да намери душата.
Един човек минава през детство, възмъжалост и старост. Ако фотографирате тези три състояния, те ще изглеждат като различни хора. Обаче, има една същина, коя го е една и съща в тях. Това е божествената душа. За сега ние сме още в областта на сенките. А човек трябва да се стреми да намери душата. Във всеки един човек да видиш душата. Докато гледаш само външното в него, ти не си го разбрал, не си го познал. Например, ти не обичаш някой човек. Но този, когото ти не обичаш, друг го обича. Ти не намираш нищо в него за обичане, но онзи какво е намерил?
към текста >>

Във всеки един човек да видиш душата.
Ако фотографирате тези три състояния, те ще изглеждат като различни хора. Обаче, има една същина, коя го е една и съща в тях. Това е божествената душа. За сега ние сме още в областта на сенките. А човек трябва да се стреми да намери душата. Във всеки един човек да видиш душата. Докато гледаш само външното в него, ти не си го разбрал, не си го познал. Например, ти не обичаш някой човек. Но този, когото ти не обичаш, друг го обича. Ти не намираш нищо в него за обичане, но онзи какво е намерил? Кой е прав?
към текста >>

Например, ти не обичаш някой човек.
Това е божествената душа. За сега ние сме още в областта на сенките. А човек трябва да се стреми да намери душата. Във всеки един човек да видиш душата. Докато гледаш само външното в него, ти не си го разбрал, не си го познал. Например, ти не обичаш някой човек. Но този, когото ти не обичаш, друг го обича. Ти не намираш нищо в него за обичане, но онзи какво е намерил? Кой е прав? Онзи, който обича, той е намерил в него нещо интересно. Например, аз поглеждам една стара книга и казвам, че няма нищо в нея.
към текста >>

В любовта на човека често може да има прекъсвания наглед, но те засягат само външното съзнание на човека, а не вътрешната му същина.
Онзи, който обича, той е намерил в него нещо интересно. Например, аз поглеждам една стара книга и казвам, че няма нищо в нея. Обаче идва друг и казва, че е много интересна. Кой е прав? — Оня който е чел в нея. В любовта на човека често може да има прекъсвания наглед, но те засягат само външното съзнание на човека, а не вътрешната му същина. Има външни препятствия, облаци — и любовта наглед се прекъсва. Това е именно грехът. Понеже земята се върти има и ден и нощ. Но ако си над земята на известна височина, за тебе няма да има ден и нощ. С други думи: ако излезеш в една по-висока област, в едно по-високо поле но твоето съзнание, няма да има промяна в твоята любов, няма да има това, което наподобява прекъсване на любовта.
към текста >>

Човек не идва на земята за да бъде щастлив.
Ние още не разбираме любовта. Представете си, че някой те обича, и ти е приятно. Но утре като видиш, че той обича и другиго, теб ти стане неприятно И ето, дойдеш в едно заблуждение. Не! Любов та не може да се ограничава! Както светлините не може да се ограничи, така и любовта не може и не трябва да се ограничава. Човек не идва на земята за да бъде щастлив. Той идва, преди всичко, за да изправи своите грешки. После идва за да забогатее с добродетели. След това идва за да върви по най-трудния път: Да вземе чуждите погрешки и да ги из прави — да плати за чуждите погрешки, както направи Христос! И най-после идва, за да урежда живота на човечеството — за въдворяване на Царството Божие на земята. Преди да отидеш при хората.
към текста >>

Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване.
Преди да отидеш при хората. ще отидеш при Бога. И като се върнеш от там, ще бъдеш богат и ще даваш на другите (Из беседите) ГРАФОЛОГИЯ (продължение от брой 276) (2) РЕДОВЕ Прави редове — уравновесеност, сдържаност, последователност, самообладание (според степента на геометричната издържаност на почерка). Вълнисти — дипломатичност, гъвкава мисъл, способност да се откриват слабите страни у хората (тук трябва да се имат предвид общите положения относно вълнистата линия). Параболични — импулсивност, нетърпение, самонадеяност, горещ темперамент. Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“.
към текста >>

Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“.
Чувствата и желанията обикновено се отличават със значителна интензивност, вследствие на което човек се стреми към незабавното им осъществяване и задоволяване. Параболичните редове и линии се приписват от графолозите на хора, конто горещо се заемат за работа, но конто често не я докарват до край (в зависимост от степента на геометричната издържаност на почерка: в дадения случай пишещият не издържа докрай поетата отначало посока). Пропускане на букви в края на редовете, за да се избегне пренасянето на думи, — това е белег на предпазливост, която често отива до страхливост. Центробежните, възходящи редове (редове, които отиват нагоре) показват подем, енергичност, деятелност, самоувереност, честолюбие, инициатива, значителен запас на нервно-психична енергия. У самоуверените, енергични хора обикновено всички движения с насочени напред, нагоре, „центробежно“ (издигната, дори често пъти отхвърлена назад глава, резки движения на ръцете и т. и.). Опитите показват, че ако човек със завързани очи пише на отвесно поставена дъска или на хартия при потиснато настроение, дори и когато то е предизвикано от изкуствено самовнушение, то редовете винаги с насочени надолу — те „падат“. На против, когато той се намира в състояние на подем, редовете се насочват нагоре — стават възходящи. Някой графолози характерологично противопоставят низходящите („центростремителни“) на възходящите („центробежни“) редове. НАКЛОН Наклонът — това е ъгълът, който сключва посоката на буквите с хоризонталната линия. В училището са ни учили да пишем наклонено вдясно, намирайки, че това е най-удобното писане (буквите с наведени вдясно сиреч по посоката на писането). Ала мнозина от нас не са могли да се подчинят на общото правило и са пишели отвесно.
към текста >>

Наведеният вляво почерк (достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал.
Съществуват, разбира се, и много още преходни степени и комбинации на тия основни форми*). Най-често се срещат почерци, наведени вдясно (45°) — по посока на писането. Ала в последно време значително се е увеличил процентът на отвесните почерци (90 о), преди войната тоя процент е бил 10%, а сега той достига до 35%. Графолозите приписват на хора с отвесен почерк по-голяма сдържаност, самообладание, издръжливост и затвореност, отколкото на хора, които пишат наведено**). Твърде наведен, или току-речи полегнал почерк, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление. Наведеният вляво почерк (достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал. Такъв почерк показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост. Когато наклонът на буквите и отделните думи се мени, това показва противоположни, неустойчиви чувства, подхвърлени на капризи. Сочи още импулсивност, силни ефекти, несдържаност, изострена нервна чувствителност, разхвърляност на стремежи цели. В случай, че наклонът се мени рязко и внезапно това показва извратеност, разпадане на личността, често поради несъответстващите изисквания, които човек налага на външния свят. Неврастенична натура.
към текста >>

В случай, че наклонът се мени рязко и внезапно това показва извратеност, разпадане на личността, често поради несъответстващите изисквания, които човек налага на външния свят.
Твърде наведен, или току-речи полегнал почерк, трябва да се сматря, както и всяко по-значително отклонение от нормалното писане, като патологично явление. Наведеният вляво почерк (достигащ дори до 125 о), обратно на посоката на движение при писане, се явява кай често в резултат от несъответствието между личните естествени склонности и влечения на човека и външните условия на живота, с неговите нрави и обичаи, с неговия морал. Такъв почерк показва своенравие, упоритост, взискателност, недоверчивост, а често и неискреност и скритост. Когато наклонът на буквите и отделните думи се мени, това показва противоположни, неустойчиви чувства, подхвърлени на капризи. Сочи още импулсивност, силни ефекти, несдържаност, изострена нервна чувствителност, разхвърляност на стремежи цели. В случай, че наклонът се мени рязко и внезапно това показва извратеност, разпадане на личността, често поради несъответстващите изисквания, които човек налага на външния свят. Неврастенична натура. Блуждания на фантазията (при разбора трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка). (следва) _____________________________________ *) Насоката на буквите може да се определи точно, като се изрази в ъглови градуси. **) Голям интерес заслужават два примера, които привежда проф. Прайер в едно от своите графологични съчинения.
към текста >>

Тази колекция показва, как един човек.
Блуждания на фантазията (при разбора трябва да се има пред вид степента на геометричната издържаност на почерка). (следва) _____________________________________ *) Насоката на буквите може да се определи точно, като се изрази в ъглови градуси. **) Голям интерес заслужават два примера, които привежда проф. Прайер в едно от своите графологични съчинения. Прайер притежава около 2,000 писма от своя баща, разпределени по хронологичен ред. Тази колекция показва, как един човек. чувствителен по природа, страстен, сприхав, с течение на времето под влияние на условията на живота, постепенно изгубва тия качества, като развива самообладание и сдържаност, (Подобно нещо се наблюдава в почерка на знаменития норвежки драматург Ибсен.) Цялата тази душевна метаморфоза у бащата на Прайер може да се проследи по неговите писма. В тях почеркът, от наведен става все по-прав и по-прав. В първите години ъгълът на неговия наклон е 37° — 38°, след 10 години той се увеличава до 400, във в последната година от живота му наклонът достига до 50°. Другият пример е още по поразителен. В писмата на една млада, разведена жена до нейната майка, писани в течение на един месец, почеркът от силно наведен става прав.
към текста >>

Где да намерим истината, която най-скоро и най-успешно ще даде възможност на човека да се увери, че Бог наистина съществува, че наистина съществува нравствен закон в света и че, ако човек е посял в полето на живота семената не доброто и на злото, той сам ще събере и тяхната жетва?
Та дейност по пътищата на зара вия разум и ма човешкото братство. Едва ли има научно откритие което да не е било използвано за зло. Ний изнамираме експлозиви, но това не е за да изтръгнем от Земята нейните ценни метали, а за да осакатяваме и убиваме хората. нашите братя. Ний изучаваме принципите на въздухоплаването, ний летим из въздуха, но не за да ускорим напредъка на цивилизацията, но за да умъртвяваме децата и да разрушаваме хубавите градове. Где да намерим истината, която най-скоро и най-успешно ще даде възможност на човека да се увери, че Бог наистина съществува, че наистина съществува нравствен закон в света и че, ако човек е посял в полето на живота семената не доброто и на злото, той сам ще събере и тяхната жетва? — Пререждането е тази истина, за това в него с надеждата на човечеството. То прави възможна вярата в Бога и за учените, защото то представя в едно хармонично цяло фактите, открити от науката, както и истините. смътно схващани от религията. То с надеждата на човечеството, защото от него ний черпим абсолютната вяра в добротата на Върховното Същество и защото То ни показва, че еволюцията има не само своята физическа, но също така и своята духовна страна. През ултраматериалистичните дни на миналия век, когато изглеждаше, че всяко ново откритие засилва все повече и повече мрачното заключение, че не може да съществува Бог, тъй като природата е жестока, безмилостна, „с окървавени нокти и зъби“, не е чудно, че хората със стотици хиляди напускаха своята вяра.
към текста >>

Един американски реформатор, който чел 40 лекции върху алкохолизма и старателно изучил причините у всевъзможни лице от разни класи и местности, утвърждава най-решително, че месото възбужда нервната система и с това открива път към невъздържаност от спиртни питиета, като добавя, че колкото по-вече яде човек месо, толкова повече рискува до стане алкохолик.
Също хранят и кучетата с месо, когато искат да бъдат лоши и опасни за крадците. Либих казва, че и хората, които се хранят с месо, биват раздразнителни и гневливи. И аз мисля, че възбуждащото влияние на месото трябва да се отдава главно на твърде бързото проникване в кръвта на преобладаващите в месото азотисти вещества, а също и на отсъствието на въглеводите, които имат бавно и регулиращо действие. Ний поменахме за косвената вреда на месото. Най обикновеното негово последствие е алкохолизма. Един американски реформатор, който чел 40 лекции върху алкохолизма и старателно изучил причините у всевъзможни лице от разни класи и местности, утвърждава най-решително, че месото възбужда нервната система и с това открива път към невъздържаност от спиртни питиета, като добавя, че колкото по-вече яде човек месо, толкова повече рискува до стане алкохолик. И много опитни лекари се съобразяват с това, когато лекуват от алкохолизъм. Д-р Флинг предполага, че при хроническия и остър гастрит (възпаление на стомаха) трябва да се запрещава месната храна, защото тя действа раздразнително но стомаха и се получава силно жажда към алкохол. А известно с, че алкохолът е пряко причина на хроническия гастрит. Това става така; месото подържа гастрита с възбуждащото си действие, гастритът възбужда жажда, а жаждата поддържа страстта към вино. И понеже месото се смила само в стомаха, то лесно се обяснява вредното му действие върху болния и отслабнал орган.
към текста >>

71. -

— В това именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота.
Ний виждаме само под носа си и мислим, че много знаем. Ние действаме така както заблагоразсъдим, като смятаме, че възможността и силата са вече право и че няма кой да държи сметка за всичко това и да ни тегли утре под отговорност. Ние признаваме човешкия съд и човешките закони, но съществуването на Божествения Съд и Божествените закони нито дори подозираме. „Силни сме, никой не може да ни спре. Имаме всички условия и ще вършим това, което пожелаем“. — В това именно, се състои слепотата на човека, която му е наложена от материалистическото разбиране на живота. Силни сме? — До кога? Имаме условия? — До кога?... Ако ние, ползвайки се от силата и условията, които днес имаме, нарушим основните начала на Божествената правда, ако ние сметнем, че е добро, разумно и оправдано това, което вършим на другите, когато бихме го считали за зло, неразумно и неоправдано, ако другите го вършат спрямо нас, — то ще дойде ден, когато тази сила и тези условия ще ни се отнемат.
към текста >>

Неправедното загива по закона на Бога, а не по закона на човека.
Имаме условия? — До кога?... Ако ние, ползвайки се от силата и условията, които днес имаме, нарушим основните начала на Божествената правда, ако ние сметнем, че е добро, разумно и оправдано това, което вършим на другите, когато бихме го считали за зло, неразумно и неоправдано, ако другите го вършат спрямо нас, — то ще дойде ден, когато тази сила и тези условия ще ни се отнемат. Защо да се лъжем, защо да се самозаблуждаваме? Над човешката сила, над човешката правда и над човешките, земните условия, има друга Сила, друга Правда и други условия, които ни държат в ръцете си, колкото и да сме силни днес на земята. Неправедното загива по закона на Бога, а не по закона на човека. Ако би било иначе, не би имало правда, защото пазителите на човешкия закон нито могат да видят и да знаят всичко, нито пък могат па действат абсолютно безпристрастно. Бог съди хората, обществата и народите. Той решава заплетените въпроси на живота и затова нека издигнем Неговия закон и нека съобразим своите действия с Неговите изисквания: Изграждай само върху Правдата! Изграждай само в светлината на разумността! Изграждай само със силата на любовта!
към текста >>

КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото.
Изграждай само в светлината на разумността! Изграждай само със силата на любовта! Всичко останало е осъдено на гибел, на разрушение. Само това е здраво, само това е трайно, само това ще донесе ценни резултати в бъдещето, което е изградено върху Правдата, — върху Божествената, а не върху относителната човешка правда. Личният ти живот, домът ти, всяко предприятие, държавата и обществото, имат здрави основи само тогава, когато са изградени върху Правдата Пламен. КОГАТО ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ ПАДНАТ Предразсъдъкът е една от най-големите пречки за напредъка и правилното развитие както на отделния човек, така и на обществото. Предразсъдъкът е оня твърд елемент, който много трудно се побеждава, затова именно са дадени маса жертви. Истината, за да си пробие път трябва да мине през препятствията на предразсъдъка, който е поставен и вкоренен в човешкото съзнание от векове насам. А за да добие гражданственост и права в живота, тя е трябвало да осее пътя си с безброй жертви, да употреби колосални усилия. Така е било в миналото, така е и днес. Макар човечеството да е дало толкова много жертви за освобождението на човешката мисъл от предразсъдъци и заблуждения, то още напълно не се е освободило.
към текста >>

Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение.
И това освобождение няма да стане така лесно. За да се освободи, то ще трябва да употреби свръх усилия и да даде скъпи жертви. И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела.
към текста >>

Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения.
И ние днес сме в кипежа на тая борба. Надяваме се, човечеството утре обновено, подмладено, да тръгне по нови пътища, — пътища на мир и ползотворно творчество. Жертва на предразсъдъка в далечното минало е бил великия Учител на любовта Исус Христос, който за да освети истината, за да освободи човешката душа от погрешен път, за да възтържествува духа, трябваше да понесе позорната смърт на кръста. Предразсъдъкът сложи на кладата в Цариград първата жертва на реформаторското движение, българина Василий, човек медик и високо издигнат в културно, умствено и духовно отношение. След него една след друга се издигаха кладите и горяха живи ония които провъзгласяваха истината, които зовяха към свобода и човещина, които чертаеха нови възходящи пътища на човешкото развитие. Ала кладите, с които тогавашните светски и духовни властници искаха да запазят и завинаги да утвърдят своето владичество на земята, не спряха хода и развитието на човешката мисъл, не спряха развитието на науката, нито пък идването на по-голяма свобода между човеците и по други отношения между народите, нито пък можаха да спрат освобождението на човешкия ум от ред заблуждения. Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела. Те понесоха лишения, преживяха гонения, направиха жертви, за да се ползваме ние днес. Те оставиха светла следа след себе си.
към текста >>

И наистина, в своя живот, всеки човек трябва да се стреми да остави една светла следа след себе си.
Идеите, които те носеха, не изгоряха, а заляха цял свят, науката си проби път, свободата възтържествува и общото образование за всички, за които се бореха ония, които горяха по кладите и гинеха по гилотините, днес са признати и приети навсякъде по света. Благодарение на тия самоотвержени люде, светилници на човешкия род, ние се ползваме и радваме на много културни ценности, вече достояние на всички. Благодарение на усилието и жертвите, които те правиха в миналото, ние днес се ползваме от техните дела. Те понесоха лишения, преживяха гонения, направиха жертви, за да се ползваме ние днес. Те оставиха светла следа след себе си. И наистина, в своя живот, всеки човек трябва да се стреми да остави една светла следа след себе си. Когато градиш и създаваш нещо ново, когато прокарваш нова идея в света старото пада, то се руши, въпреки желанието на някои да го запазят. Това е един естествен процес. С жертвата, която направиха тия водачи на човечеството, те събориха известни предразсъдъци, освободиха човечеството от много заблуждения. Обаче, има още много, от което то трябва да се освободи, за да влезе обновено и очистено в утрешния ден. в царството на новата култура, за която са мечтали и с жар на душата очаквали всички будни умове и души на миналото.
към текста >>

Ние очакваме новата епоха, която ще донесе мир и разбирателство, която ще събуди висшето съзнание в човека и той ще се почувства член и гражданин на една всемирна държава, в която царува и управлява любовта, като основен закон на живота.Тогава ще има условия да се прояви и доброто.
Ние сме пред прага на една нова епоха, за която са говорили древните мъдреци и за която говорят днешните. Знаменията стават. Личбите са на лице. По всичко личи, че старата култура си отива, и ще си отиде. Ражда се нов свят, нови люде идат. Ние очакваме новата епоха, която ще донесе мир и разбирателство, която ще събуди висшето съзнание в човека и той ще се почувства член и гражданин на една всемирна държава, в която царува и управлява любовта, като основен закон на живота.Тогава ще има условия да се прояви и доброто. Когато приближи новата епоха, ние трябва да знаем, че предразсъдъците един по един ще паднат от човека. И днес единствената пречка за възцаряването на новата епоха, за идването на царството Божие на земята са предразсъдъците. Но както виждаме те се изкореняват и ще се изкоренят за винаги. След тяхното изкореняване, можем да кажем, че човешкия ум и сърце са се отървали от един голям кошмар. И човек ще може да учи и прилага великата наука на живата природа.
към текста >>

Когато приближи новата епоха, ние трябва да знаем, че предразсъдъците един по един ще паднат от човека.
Знаменията стават. Личбите са на лице. По всичко личи, че старата култура си отива, и ще си отиде. Ражда се нов свят, нови люде идат. Ние очакваме новата епоха, която ще донесе мир и разбирателство, която ще събуди висшето съзнание в човека и той ще се почувства член и гражданин на една всемирна държава, в която царува и управлява любовта, като основен закон на живота.Тогава ще има условия да се прояви и доброто. Когато приближи новата епоха, ние трябва да знаем, че предразсъдъците един по един ще паднат от човека. И днес единствената пречка за възцаряването на новата епоха, за идването на царството Божие на земята са предразсъдъците. Но както виждаме те се изкореняват и ще се изкоренят за винаги. След тяхното изкореняване, можем да кажем, че човешкия ум и сърце са се отървали от един голям кошмар. И човек ще може да учи и прилага великата наука на живата природа. _________________________ Новото във света — това е което Бог иска: мир, братство и любов между хората и народите по цялата земя.
към текста >>

И човек ще може да учи и прилага великата наука на живата природа.
Ние очакваме новата епоха, която ще донесе мир и разбирателство, която ще събуди висшето съзнание в човека и той ще се почувства член и гражданин на една всемирна държава, в която царува и управлява любовта, като основен закон на живота.Тогава ще има условия да се прояви и доброто. Когато приближи новата епоха, ние трябва да знаем, че предразсъдъците един по един ще паднат от човека. И днес единствената пречка за възцаряването на новата епоха, за идването на царството Божие на земята са предразсъдъците. Но както виждаме те се изкореняват и ще се изкоренят за винаги. След тяхното изкореняване, можем да кажем, че човешкия ум и сърце са се отървали от един голям кошмар. И човек ще може да учи и прилага великата наука на живата природа. _________________________ Новото във света — това е което Бог иска: мир, братство и любов между хората и народите по цялата земя. СКРЪБ И НАДЕЖДА Край гордо изправени тополи тих, сребрист поток шуми. Тъжна есен вейките оголи, а над тях студен дъждец ръми. * Не звъни веч химна на листата. Техний нежен шепот замълча.
към текста >>

После са родени другите неща В света е влязла обичта, и от нея се ражда човекът.
аз говоря за нея не от обикновеното гледище. Аз говоря за Любовта като за един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени. Туй, което създава, то е любовта. Най първо се създава материалния свят. Не са създадени първом хората, а материята е създадена първом. После са родени другите неща В света е влязла обичта, и от нея се ражда човекът. Бог обикнал човека и го създал. Обичта е подтика, за да се създаде нещо. Ти не можеш да направиш нещо по свой образ и подобие, ако не го обичаш. Любовта работи на всякъде, във всяко нещо. Даже едно ядене не може да се сготви сладка ако домакинята не обича.
към текста >>

Бог обикнал човека и го създал.
Аз говоря за Любовта като за един велик подтик в природата, който ражда вселени, създава вселени. Туй, което създава, то е любовта. Най първо се създава материалния свят. Не са създадени първом хората, а материята е създадена първом. После са родени другите неща В света е влязла обичта, и от нея се ражда човекът. Бог обикнал човека и го създал. Обичта е подтика, за да се създаде нещо. Ти не можеш да направиш нещо по свой образ и подобие, ако не го обичаш. Любовта работи на всякъде, във всяко нещо. Даже едно ядене не може да се сготви сладка ако домакинята не обича. Тя трябва да обича никого.
към текста >>

Човек може да има всички други условия налице, но докато не обича, не може да стане виртуоз.
Тя трябва да обича никого. Дали своя възлюбен, или децата, или бащата, няма значение — тя трябва да обича някого. Аз вземам това в най-чистата форма — ако една жена не обича баща си, майка си, сестра си, ако не обича своята приятелка, ако не обича своя възлюбен, тя не може да сготви. Поне едного от тях трябва да обича, и тогава яденето може да се сготви, дреха може да ушие. може да се учи, може да свири. Човек може да има всички други условия налице, но докато не обича, не може да стане виртуоз. Обича ли, той може да стане виртуоз. Сега аз ще ви запитам: По какъв начин един човек може да стане гениален? — Без любов гениалност не съществува Под думата гениалност аз разбирам свобода на човека. Ние грабва да разбираме всички закони и елементи, от които е създаден света. Ние трябва да разбираме законите на нашия дух.
към текста >>

Сега аз ще ви запитам: По какъв начин един човек може да стане гениален?
Аз вземам това в най-чистата форма — ако една жена не обича баща си, майка си, сестра си, ако не обича своята приятелка, ако не обича своя възлюбен, тя не може да сготви. Поне едного от тях трябва да обича, и тогава яденето може да се сготви, дреха може да ушие. може да се учи, може да свири. Човек може да има всички други условия налице, но докато не обича, не може да стане виртуоз. Обича ли, той може да стане виртуоз. Сега аз ще ви запитам: По какъв начин един човек може да стане гениален? — Без любов гениалност не съществува Под думата гениалност аз разбирам свобода на човека. Ние грабва да разбираме всички закони и елементи, от които е създаден света. Ние трябва да разбираме законите на нашия дух. Трябва да разбираме законите на нашата душа. Трябва да разбираме законите на нашия ум и на нашето сърце.
към текста >>

— Без любов гениалност не съществува Под думата гениалност аз разбирам свобода на човека.
Поне едного от тях трябва да обича, и тогава яденето може да се сготви, дреха може да ушие. може да се учи, може да свири. Човек може да има всички други условия налице, но докато не обича, не може да стане виртуоз. Обича ли, той може да стане виртуоз. Сега аз ще ви запитам: По какъв начин един човек може да стане гениален? — Без любов гениалност не съществува Под думата гениалност аз разбирам свобода на човека. Ние грабва да разбираме всички закони и елементи, от които е създаден света. Ние трябва да разбираме законите на нашия дух. Трябва да разбираме законите на нашата душа. Трябва да разбираме законите на нашия ум и на нашето сърце. Всичко туй ний трябва да го знаем, а за да го знаем, трябва да учим.
към текста >>

В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не.
Ние грабва да разбираме всички закони и елементи, от които е създаден света. Ние трябва да разбираме законите на нашия дух. Трябва да разбираме законите на нашата душа. Трябва да разбираме законите на нашия ум и на нашето сърце. Всичко туй ний трябва да го знаем, а за да го знаем, трябва да учим. В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не. Работата е много проста: Ако денят не е ясен, то насред небето, на 45 градуса, към изток, ще има отворено пространство, ясно небе. Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има. Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно. А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят.
към текста >>

Казвам тогава: Има добър човек.
Трябва да разбираме законите на нашия ум и на нашето сърце. Всичко туй ний трябва да го знаем, а за да го знаем, трябва да учим. В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не. Работата е много проста: Ако денят не е ясен, то насред небето, на 45 градуса, към изток, ще има отворено пространство, ясно небе. Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има. Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно. А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит.
към текста >>

Щом има добър човек, небето е ясно.
Всичко туй ний трябва да го знаем, а за да го знаем, трябва да учим. В моите наблюдения и изследвания аз съм забелязал дали в един град или село, гдето отивам за пръв път, има някой добър човек или не. Работата е много проста: Ако денят не е ясен, то насред небето, на 45 градуса, към изток, ще има отворено пространство, ясно небе. Някой път пък цялото небе ще бъде ясно, никакво облаче не ще има. Казвам тогава: Има добър човек. Щом има добър човек, небето е ясно. А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри.
към текста >>

Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек.
А дори и да се заоблачи, пак ще остане един прозорец, понеже неговите мисли постоянно го свързват с другия свят. Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията? — Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва. Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога като за нещо отвлечено. — Не, Бог е най-близкото, най-реалното, най-необходимото нещо.
към текста >>

Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра.
Там, дето мислите текат, небето е ясно, парите се отдалечават. Туй, което ви говоря, можете да го проверите. Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията? — Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва. Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога като за нещо отвлечено. — Не, Бог е най-близкото, най-реалното, най-необходимото нещо. Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него.
към текста >>

— Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва.
Направете някой път опит. Като отивате в някое село за пръв път, ако над селото седи мрак, няма ясно небе, там хората са обикновени, няма добри. Ако има светло, то там има един добър, праведен, талантлив, гениален човек. Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията? — Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва. Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога като за нещо отвлечено. — Не, Бог е най-близкото, най-реалното, най-необходимото нещо. Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него. Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите.
към текста >>

Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него.
Ако има такъв човек, когато се приближавате към това село, вие ще почувствате радост в сърцето си дори когато сте още на 10 — 15 километра. Там цялата местност трепти, усещате някакво ухание, което се носи из въздуха- Знаете ли какво влияние имаме ние, хората, върху растенията? — Ако един човек с покварена мисъл тури гърба си на едно дърво, то изсъхва. Някой път ние, съвременните хора, мислим за Бога като за нещо отвлечено. — Не, Бог е най-близкото, най-реалното, най-необходимото нещо. Всичко в света: и наука, и светлина, и топлина, и изобилие, всичкото разнообразие на неизчислимите блага от които се ползва човек, всичката красота, която ни заобикаля и която съществува на света, всичко това се дължи на Него. Той е, който подтиква всичко. Той е направил и хората и ангелите. Всичко в света е направил Той. Ако погледнете в света и видите някои изопачени същества, знайте че те отпосле са се изопачили. Змията, като съгреши, изгуби ръцете си, краката си, главата си.
към текста >>

По отношение, на човека законът е същият: Ако човек сгреши, той изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта.
Ако погледнете в света и видите някои изопачени същества, знайте че те отпосле са се изопачили. Змията, като съгреши, изгуби ръцете си, краката си, главата си. По напред змията носеше човешка глава, тя беше най-разумната от всички животни, но като направи греха, нейната глава, челото й, се срасна с гръбначния стълб. Сега змията няма тази интелигентност. Едно време тя е била умна, но сега е изгубила своя ум. По отношение, на човека законът е същият: Ако човек сгреши, той изгубва своята интелигентност, изгубва своята доброта. Добротата е свързана със сърцето. И тогава сърцето става лукаво. Някой казва: Разхлопало му се сърцето. От какво се разхлопало? Сърцето само от грях може да хлопа.
към текста >>

А мозъкът лекува човека.
То се лекува и със специална храна. Извън физическото сърце има ред ганглии, жлези, наричам ги стомашен мозък, някои го наричат слънчев възел. Той е свързан направо със слънцето. Направо черпи енергия от слънцето. Животът минава именно чрез сърцето. А мозъкът лекува човека. Мозъкът е едно динамо, електрическо динамо. Затуй, ако човек остане само на своя мозък, той изсъхва. Онези хора, в които мозъкът взема пълно надмощие изгубват мекотата на сърцето си, изгубват добротата си. Всеки човек, който изгубва добротата си, той съхне, сух става. За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво, линия има.
към текста >>

Затуй, ако човек остане само на своя мозък, той изсъхва.
Той е свързан направо със слънцето. Направо черпи енергия от слънцето. Животът минава именно чрез сърцето. А мозъкът лекува човека. Мозъкът е едно динамо, електрическо динамо. Затуй, ако човек остане само на своя мозък, той изсъхва. Онези хора, в които мозъкът взема пълно надмощие изгубват мекотата на сърцето си, изгубват добротата си. Всеки човек, който изгубва добротата си, той съхне, сух става. За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво, линия има. Затова казвам: трябва да се пази туй равновесие между ума и сърцето. По някой път вие мислите едно, а чувствате друго.
към текста >>

Всеки човек, който изгубва добротата си, той съхне, сух става.
Животът минава именно чрез сърцето. А мозъкът лекува човека. Мозъкът е едно динамо, електрическо динамо. Затуй, ако човек остане само на своя мозък, той изсъхва. Онези хора, в които мозъкът взема пълно надмощие изгубват мекотата на сърцето си, изгубват добротата си. Всеки човек, който изгубва добротата си, той съхне, сух става. За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво, линия има. Затова казвам: трябва да се пази туй равновесие между ума и сърцето. По някой път вие мислите едно, а чувствате друго. Вие сте в разногласие със себе си. Искаш да направиш нещо, но се страхуваш.
към текста >>

За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво, линия има.
А мозъкът лекува човека. Мозъкът е едно динамо, електрическо динамо. Затуй, ако човек остане само на своя мозък, той изсъхва. Онези хора, в които мозъкът взема пълно надмощие изгубват мекотата на сърцето си, изгубват добротата си. Всеки човек, който изгубва добротата си, той съхне, сух става. За да не изсъхне, човек трябва да възстанови добротата си, тогава веднага започва да се изпълва, лицето става красиво, линия има. Затова казвам: трябва да се пази туй равновесие между ума и сърцето. По някой път вие мислите едно, а чувствате друго. Вие сте в разногласие със себе си. Искаш да направиш нещо, но се страхуваш. Ти имаш желанието на сърцето, а страхът произтича от ума.
към текста >>

Човек трябва да се самовъзпитава.
Вие сте в разногласие със себе си. Искаш да направиш нещо, но се страхуваш. Ти имаш желанието на сърцето, а страхът произтича от ума. Той казва; последствията ще бъдат лоши. Затова никога не трябва да има раздор между ума и сърцето. Човек трябва да се самовъзпитава. Четете библията, в нея ще намерите правила. Казва се: да обичаш. Но да обичаш, това е цяла наука. Трябва да знаеш как да обичаш. Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин.
към текста >>

Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин.
Човек трябва да се самовъзпитава. Четете библията, в нея ще намерите правила. Казва се: да обичаш. Но да обичаш, това е цяла наука. Трябва да знаеш как да обичаш. Ако обичаш едно малко дете, ако обичаш един възрастен човек, ако обичаш един стар човек, няма да ги обичаш по един и същ начин. Любовта към всички неща е крайно разнообразна. Ти една круша не можеш да обичаш както една ябълка. Както обичаш една ябълка, не можеш да обичаш една слива. Обичат се ония неща, които носят живот в себе си. Златото, например, ни привлича, но ние не можем безнаказано да обичаме парите.
към текста >>

Но ако влезете в един университет, слушате лекциите на един професор и казвате: „Много добре говори, много учен човек, добър“, но нищо не учите, то какво се ползвате от всичко това?
Бог работи за всички и всичко работи за Него. Той досега е работил и всичко е дал. И в бъдеще пак ще дава. Но ние трябва да работим. Вие искате да придобиете известни блага. Но ако влезете в един университет, слушате лекциите на един професор и казвате: „Много добре говори, много учен човек, добър“, но нищо не учите, то какво се ползвате от всичко това? Ако ти не се научиш на неговото знание, нищо не можеш да се ползваш. То трябва да стане едно с тебе. Казвате, защо човек трябва да учи? Ако не учиш, мозъкът ще изпосталее, ще започне да се разрушава. Знанието носи живот за мозъка, чувствата носят живот за сърцето.
към текста >>

Казвате, защо човек трябва да учи?
Но ние трябва да работим. Вие искате да придобиете известни блага. Но ако влезете в един университет, слушате лекциите на един професор и казвате: „Много добре говори, много учен човек, добър“, но нищо не учите, то какво се ползвате от всичко това? Ако ти не се научиш на неговото знание, нищо не можеш да се ползваш. То трябва да стане едно с тебе. Казвате, защо човек трябва да учи? Ако не учиш, мозъкът ще изпосталее, ще започне да се разрушава. Знанието носи живот за мозъка, чувствата носят живот за сърцето. Някой пита: Защо трябва да обичам? Ако не обичаш, няма да храниш сърцето си. Сърцето ти ще стане лукаво.
към текста >>

Когато човек прави престъпление, Бог си затваря очите, да не ни гледа.
Сърцето ти ще стане лукаво. Щом стане лукаво, смъртта крачи зад тебе. Това са новите вярвания. Това са новите божествени проекти. В Бога има само едно мнение. Когато човек прави престъпление, Бог си затваря очите, да не ни гледа. След като направим престъплението, Той праща един ангел, който му сипва в чашата малко горчивина, че като изпие чашата до дъното, започва да повръща, повръща всичко назад. Ако не му даде да повръща, той ще изчезне. Ева преди да излезе от рая, повърна. Благодарение на туй повръщане се спаси цялото човечество. Всичко, което хората ядоха, извадиха го навън.
към текста >>

— Само един човек, който има любовта, може да изпълни този закон.
Любовта отсега ще влезе в света. Когато дойде Христос. Той каза, че като те ударят от едната страна, да обърнеш и другата. Ако ти вземат горната дреха, дай и долната. Какво подразбира това? — Само един човек, който има любовта, може да изпълни този закон. Който има любов, прощава. Ти не можеш да бъдеш силен човек, нищо в света не можеш да реализираш без разумната любов. Любовта е най-разумното, най-великото нещо в света. Като дойде, като влезе в дома ви, само като си тури малкия пръст всичко потича вътре. Любовта като влезе във вашата къща, всичко ще се промени.
към текста >>

Ти не можеш да бъдеш силен човек, нищо в света не можеш да реализираш без разумната любов.
Той каза, че като те ударят от едната страна, да обърнеш и другата. Ако ти вземат горната дреха, дай и долната. Какво подразбира това? — Само един човек, който има любовта, може да изпълни този закон. Който има любов, прощава. Ти не можеш да бъдеш силен човек, нищо в света не можеш да реализираш без разумната любов. Любовта е най-разумното, най-великото нещо в света. Като дойде, като влезе в дома ви, само като си тури малкия пръст всичко потича вътре. Любовта като влезе във вашата къща, всичко ще се промени. Там дето слънцето изгрява, всичко расте; дето слънцето не грее, мъчно растат нещата. Вие мислите, че като обикнете.
към текста >>

Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира.
Той е следният: Ако прекарате електричество с напрежение две хиляди волта, през един организъм вие ще го умъртвите. В Ню-Йорк, дето екзекутират престъпниците с електричество, с две хиляди волта ги умъртвяват. Но ако прекарате 50 хиляди или 60 хиляди волта през един организъм, той не само че не се умъртвява, но и се пречиства, по-свеж става. Ако прекарате 150.000 волта, каквото нечисто има в тази материя, всичко се изхвърля и организма се подмладява. Ето какво обяснение дава на това един учен. Той казва, че при две хиляди волта материалните частици, които плават в електричната течност, са едри и като минават през тъканите, поразяват ги и затова човек умира. А при 150.000 волта частиците са така дребни, че като минаван, пречистват всичко. Любовта носи една ценна материя. Като минава един ток на любовта, вие ще се подмладите в 24 часа. Ако мине токът на любовта, никой няма да те познае. Тялото може да се измени.
към текста >>

Този човек като дойде, природата го слуша, като дойде, благословение има.
Ето какви са признаците на любовта. Хората на любовта ядат и благодарят. Пият и благодарят. Сега има един ропот вътре: това ми липсва, онова ми липсва. Онзи, когото посети любовта, той в себе си е доволен, и дето мине, но си туй доволство в себе си, дето мине, носи благодарност в себе си. Този човек като дойде, природата го слуша, като дойде, благословение има. Ние живеем в един разумен свят. Ние сами определяме своята съдба. Ако изпълняваш закона както се предвижда отгоре, всичко тече по мед и масло. Ако не внимаваме, въпросите се усложняват. Тогава ще кажем: наследствени черти.
към текста >>

Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога.
Съществува една вечна светлина през която всички човешки знания, всички човешки светлини и мъдрости са само жалки и слаби, мъждеещи светилничета, които първият повей на световните бури може да загаси. Съществува една Божествена Светлина, в която няма сенки, за която няма прегради и която обгръща и прониква цялата безгранична вселена. За тази светлина ние искаме да кажем няколко думи, защото само тя заслужава всичкото наше внимание и всичкия наш интерес и само нея ний трябва да се стремим да търсим и да разпространяваме. . . Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, тя ни шепне тихо във душите, че хората — всички хора — са братя, че всички ние сме синове и дъщери на Бога, в когото живеем, движим се и съществуваме, Който ни храни със своя живот, тъй, както сърцето храни със своята кръв и най-отдалечените клетки на нашия организъм. Тази безгранична и вечна Божествена светлина ни говори, че човек не с краткотрайно същество от чийто дух не остава никаква реална следа, че той е безсмъртно същество, че безкрайността на Всемира, че безграничността на Пространството и Времето са неговото неотемлимо, вечно, божествено наследство, че човек не е земен червей, не е син на праха, а син на Бога. безграничното синьо небе, което виждаме денем и милиардите златни звезди, които блестят във великолепието на нощта, с нашия дом, са нашето истинско Отечество,— местото, отгдето сме дошли и гдето ще идем; местото, гдето в течение на милиони и милиони векове, безкрай. ние ще живеем. ще растем във всяко познание и мъдрост, във всяка сила и светлина, неуморно крачейки все по-нагоре и по-нагоре по пътя на съвършенството, достигайки живота на ангелите и все по-близо и по-близо до Бога... Тази безгранична и вечна Божествена светлина, тази единствена истинска светлина ни учи, че само Доброто е всесилно, че само Любовта побеждава, че само Истината остава да живее вечно. Омразата, лъжата, злото, са само краткотрайни сенки, които, при това, могат да съществуват само в нашия несъвършен човешки живот, но не и в светлите простори, които ни очакват след като преодолеем всички трудности и разрешим всички задачи, които ни налага живота на земята. Тази безгранична светлина ни учи, че живота на земята и в цялата Вселена е училище за човешките души, и че ние ще се връщаме много пъти в това училище, минавайки във все по-горен и по-горен клас, за да продължим своето развитие и усъвършенстване.
към текста >>

ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие.
Успех, истински успех, истинско благоденствие, всестранно издигане и разцвет, духовно и материално величие, трайни и несмущавани от нищо, са възможни само по пътя на Любовта, по пътя на Братството и Мира. Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път. С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи.
към текста >>

Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин.
Който е разбрал това, той е видел нещата така, както в действителност са. Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път. С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек.
към текста >>

Съзнанието го определя като човек и мислещо същество.
Който е възприел тази идея, той е тръгнал по пътя на Бога, по пътя, който Бог сочи на човеците. Няма друг път. С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие.
към текста >>

Съзнанието на човека е на степени.
Няма друг път. С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки.
към текста >>

И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме.
С. К. ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж.
към текста >>

Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи.
ЕДНО СЕ ИСКА „Съзнанието е огънят, светлината, която отваря пътя на човека.“ Учителя Съзнанието е ръководител не човека в неговия път на развитие. Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж. Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа.
към текста >>

Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек.
Човек с будно съзнание свършва една работа по един начин, а с непробудно съзнание я свършва по друг начин. Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж. Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя.
към текста >>

А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие.
Съзнанието го определя като човек и мислещо същество. Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж. Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа.
към текста >>

Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки.
Съзнанието на човека е на степени. И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж. Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа. За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него.
към текста >>

Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж.
И зависимо от степента на развитието на съзнанието, всеки човек има стреме. Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж. Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа. За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него.
към текста >>

Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа.
Зависимо от това, всеки човек се ръководи от известни правила в живота, които той смета за прави и справедливи. Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж. Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа. За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него. Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен.
към текста >>

За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя.
Но доколко са прави и справедливи, това зависи от това дали те с в съгласие с основните закони на живота, на онзи живот, който разумната природа изисква от всеки човек. А от човека се иска едно — да има будно съзнание, разбере и познае правия път на своето развитие. Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж. Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа. За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него. Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен. За да изправи своя живот, за да се освободи от известни криви разбирания и заблуждения, за да избегне нещастието.
към текста >>

За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него.
Човек може да има съзнание на едно животно, което от сутрин до вечер се труди все за материални работи, което се грижи само за материални придобивки. Такъв човек е занемарил своя интелектуален и духовен живот Но човек може да има съзнание и на едно мислещо същество, с прави и светли мисли, а може да има съзнание и на едно духовно същество висок идеал, с възвишен стремеж. Човек може да има благо родни намерения и добри желания, но ако съзнанието му не е будно, той не може да постигне нищо, той не може да реализира далечните стремежи на своята душа. За да отиде някъде, човек трябва да знае направлението, трябва да знае пътя. Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа. За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него. Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен. За да изправи своя живот, за да се освободи от известни криви разбирания и заблуждения, за да избегне нещастието. което го грози, съзнанието на човека трябва да се пробуди. Човек с будно съзнание не прави грешки.
към текста >>

което го грози, съзнанието на човека трябва да се пробуди.
Съзнанието е именно онова вътрешно чувство, онова вътрешно знание, което показва, как най-добре и точно може да се свърши една работа. За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него. Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен. За да изправи своя живот, за да се освободи от известни криви разбирания и заблуждения, за да избегне нещастието. което го грози, съзнанието на човека трябва да се пробуди. Човек с будно съзнание не прави грешки. Будно съзнание значи да знаеш и разбираш. Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз.
към текста >>

Човек с будно съзнание не прави грешки.
За да възприеме човек една висока идея, за да реализира един висок идеал, той трябва да има ясна представа за него. Той трябва да има съзнание за него. Пътя към него трябва да бъде отворен и осветлен. За да изправи своя живот, за да се освободи от известни криви разбирания и заблуждения, за да избегне нещастието. което го грози, съзнанието на човека трябва да се пробуди. Човек с будно съзнание не прави грешки. Будно съзнание значи да знаеш и разбираш. Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов.
към текста >>

В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов.
Човек с будно съзнание не прави грешки. Будно съзнание значи да знаеш и разбираш. Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг. Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат.
към текста >>

Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши.
Будно съзнание значи да знаеш и разбираш. Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг. Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо.
към текста >>

Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг.
Всички погрешки, които той е правил и прави, са били винаги в спящо състояние и пред него е лежала винаги съблазънта, че ще постигне нещо съществено по лесен начин. А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг. Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили.
към текста >>

Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили.
А то излиза точно обратното. Затова, един ден, когато съзнае своите грешки, душата му ще преживее големи страдания, голям тормоз. В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг. Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата.
към текста >>

В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат.
В съзнанието на човека има наслоени много заблуждения, в него с насаждани от векове много криви схващания, от които той може да се освободи само с упорита и планова работа Човек трябва да разбере себе си, като клетка на един всемирен организъм, която трябва да върши своята работа с любов. Човек е малка частица на едно велико цяло и нему предстои една по-друга задача, една по-друга работа, от тая, която днес върши. Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг. Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви.
към текста >>

А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили.
Човек днес работи и иждивява ценно време и сили за да придобие временното; той се бори и кръв пролива за да придобие парче земя, да завоюва известни области в материалния свят, но с това той само си губи времето и се отклонява от главната линия на своя път, който е дълъг, и за да го поеме и изходи от него се иска геройство и подвиг. Наистина човек носи в душата си нещо добро и светло, но често той става проводник и на отрицателни сили. А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството.
към текста >>

Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини.
А отрицателните сили с в разрез със силите, които градят, които създават, които организират. В човека се проявяват два рода сили — едни които градят, и други, които рушат. Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи.
към текста >>

Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила.
Първите имат възходящо направление, във вторите — низходящо. А от човека се иска едно — да осъзнае себе си, като ученик в живота, който ще се учи от едните и другите сили. Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи. От играчките, от куклите, с които си играем ние трябва да преминем към по-съществена работа. Детето от забавачницата отива в първо отделение, където учи буквите и изкуството да чете.
към текста >>

„Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“.
Първите сили, силите на светлината ще му донесат радости и простор, светлина в душата; а вторите сили, силите на тъмнината, ще му донесат страдания и мрак в душата. Едно се иска от човека; — да познае, че в живота има господстваща сила, която доминира и на чиито повеления той трябва да се подчини. На тая доминираща сила именно той трябва да служи, по нейните пътеки трябва да върви. Едно се иска от човека: — да служи на Господаря на живота с цялото си същество, с всичката си сила. Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи. От играчките, от куклите, с които си играем ние трябва да преминем към по-съществена работа. Детето от забавачницата отива в първо отделение, където учи буквите и изкуството да чете. Така и човек трябва да мине от обикновения живот към не обикновения, от играчките и обикновените работи към сериозните и съществените. „Съзнанието е огънят, светлината“.
към текста >>

Така и човек трябва да мине от обикновения живот към не обикновения, от играчките и обикновените работи към сериозните и съществените.
Да служи на господаря на живота, това значи да гради, да създава; това значи да върви в пътя доброто, на любовта; това значи още да ходи в светлина Като вървят людете по тоя път, по пътя на любовта и доброто, те се приближават към най-съвършената форма на живота, към бъдещето разрешение на всички спорни въпроси именно, към Братството. „Съзнанието е огънят, светлината, която отворя пътя на човека“. Да се стремим да пробудим съзнанието си и да се подготвим за една по-специална работа, която природата утре ще ни възложи. От играчките, от куклите, с които си играем ние трябва да преминем към по-съществена работа. Детето от забавачницата отива в първо отделение, където учи буквите и изкуството да чете. Така и човек трябва да мине от обикновения живот към не обикновения, от играчките и обикновените работи към сериозните и съществените. „Съзнанието е огънят, светлината“. Да не го затъмняваме с временни, ефимерни постижения, а да отворим очите си и видим, какво в действителност природата иска от нас. СЛЪНЦЕТО Из книгата „Всекидневни чудеса“ от Георги Томалевски Да спрем при центъра на нашата слънчева система и да си даден сметка, какао представлява нашето дневно светило. Разбира се, това. което ще споменем за слънцето, не е повече от оскъдните данни, които науката има за него.
към текста >>

За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето.
Едно исполинско огнено сърце, с диаметър 1,390,000 километра (радиус 695,000 км.) който е 109 пъти по-голям от диаметъра на нашата земя, гигантски резервоар на енергия и живот, едно тяло огромно и необхванато дори с нашата представа, това е Фебът на Омира, или Аполон със златната колесница, която преминава дневния си път с вихрения устрем на златните коне, впрегнати в нея. Това е Озирис на египетската митология, с която едва ли не начева мистично-поетическата представа на древните за любимото небесно светило. В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака. И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят. За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето. Това, разбира се, е чудо за ония, които никак не познавате чудесата на геометрията, завещани от гениите на човечеството, от древния Египет и Елада, дори до наши дни. Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света. Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света. Какъв гигантски, необхватен и за най-развихрената фантазия извор на енергия е слънцето!
към текста >>

Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо.
Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света. Какъв гигантски, необхватен и за най-развихрената фантазия извор на енергия е слънцето! С какво трепетно благоговейно чувство трябва да си спомняме за тоя огнен пулс във вселенската пустиня, който ни държи в огромната и прекрасна власт на своята любов! Тия, които са си поставили нелепата и с нищо необяснима задача да втълпят бедната мисъл, че вселената е продукт но сляпа случайност, че в природата властва унищожаващият, а не съграждащият принцип, защото на земята имало контрасти, като екваториалните пустини н арктическите вечни снегове и ледове, които всявали смърт и унищожение, не познават законите на живота, нито сложността на оная творческа ръка, която нарежда световния порядък. Човек през окото но всекидневния живот трудно би прозрял, колко е необходимо многообразието на земната панорама, за да протече правилно животът на планетата, за да се осъществи това разнообразие в климатологично отношение, за да протекат като кервани през тъмните хилядолетия различните цикли на развитието и цивилизациите, настанени върху различни места на земното кълбо. Само оня. който е вникнал отчасти в работата на природата, може да долови, защо е толкова разнообразия картината на земята, защо е така неповторимо различна картината на планетарни живот. Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак. Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително. Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно.
към текста >>

Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие.
Но ние, хората, какво трябва да правим? Не трябва ли да бъдем помощници на Бога в Неговата велика, всестранна, всеобгръщаща дейност за Доброто? Не трябва ли и ний да правим поне това, което можем, като съучастници в Неговото Дело? Какво по хубаво, какво по разумно, кое по-добре би осмислило нашия живот, освен работата ни за Доброто? Доброто никога не трябва да бъде оставено без отговор. Когато разумният, съзнателен човек види или чуе доброто, за него това е знак за действие. Доброто расте по силата и потика на Божието вдъхновение, но и ние, хората, трябва да станем доброволни и съзнателни проводници на неговото действие. И ние трябва да направим това, което можем — което тихият глас на Бога нашепва в душата ни. Видим ли доброто, и ние трябва да действаме и ние трябва да дадем своя макар и слаб тласък, към неговия възход. Защото само така се образува безкрайната верига от все по мощните и по-мощни тласъци, която води към триумфа и окончателната победа на Доброто. Само така се образува непрекъснатия ход и непрестанното разширение на Доброто.
към текста >>

72. -

Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това.
– Любомир Реално и нереално. Ламтеж по призрачни неща – Любомир Реално и нереално. Пазете царството! – Любомир Влиянието на човешката мисъл Ледовете се топят – В. Недев Нова насока в живота – Нейчо Георгиев ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА Да живееш за една свещена. Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това. Да служиш на Бога — не по професия, не за пари, не за слава или за каквито и да било други земни цели — да служиш на Бога свободно, непринудено, без никой да те задължава за това, да служиш на Бога тласкан единствено от буйните изблици на любовта в твоето сърце — ето най-красивия дял и най-дълбокия смисъл на нашия земен живот. Една Велика Жертва стои в основата на света, в основата на живота: това е непонятната в нейната пълнота, за нас, хората. жертва на Бога, който е пожертвал част от своя живот, за да живеем ний, който е разлял навсякъде — от безкрайните и необятни звездни мъглявости, през човека и до безкрайно малкия атом — своя живот. Изпълнил е всичко със себе си, дал е частица от себе си навсякъде, влязъл е в несъвършените форми — Той. Съвършеният, — ограничил се е в този несъвършен живот, за да ни подигне, за да ни учи, за да ни тласка непрестанно нагоре.
към текста >>

жертва на Бога, който е пожертвал част от своя живот, за да живеем ний, който е разлял навсякъде — от безкрайните и необятни звездни мъглявости, през човека и до безкрайно малкия атом — своя живот.
– Любомир Влиянието на човешката мисъл Ледовете се топят – В. Недев Нова насока в живота – Нейчо Георгиев ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА Да живееш за една свещена. Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това. Да служиш на Бога — не по професия, не за пари, не за слава или за каквито и да било други земни цели — да служиш на Бога свободно, непринудено, без никой да те задължава за това, да служиш на Бога тласкан единствено от буйните изблици на любовта в твоето сърце — ето най-красивия дял и най-дълбокия смисъл на нашия земен живот. Една Велика Жертва стои в основата на света, в основата на живота: това е непонятната в нейната пълнота, за нас, хората. жертва на Бога, който е пожертвал част от своя живот, за да живеем ний, който е разлял навсякъде — от безкрайните и необятни звездни мъглявости, през човека и до безкрайно малкия атом — своя живот. Изпълнил е всичко със себе си, дал е частица от себе си навсякъде, влязъл е в несъвършените форми — Той. Съвършеният, — ограничил се е в този несъвършен живот, за да ни подигне, за да ни учи, за да ни тласка непрестанно нагоре. Бог се е пожертвал, като от висините на своето съвършенство е слязъл да живее в нас, несъвършените. Той се жертва непрестанно, винаги, всеки миг, като безспирно ни изпраща живота си, чрез който ний живеем. Ето великата жертва, образ, пример и идеал за човека.
към текста >>

Ето великата жертва, образ, пример и идеал за човека.
жертва на Бога, който е пожертвал част от своя живот, за да живеем ний, който е разлял навсякъде — от безкрайните и необятни звездни мъглявости, през човека и до безкрайно малкия атом — своя живот. Изпълнил е всичко със себе си, дал е частица от себе си навсякъде, влязъл е в несъвършените форми — Той. Съвършеният, — ограничил се е в този несъвършен живот, за да ни подигне, за да ни учи, за да ни тласка непрестанно нагоре. Бог се е пожертвал, като от висините на своето съвършенство е слязъл да живее в нас, несъвършените. Той се жертва непрестанно, винаги, всеки миг, като безспирно ни изпраща живота си, чрез който ний живеем. Ето великата жертва, образ, пример и идеал за човека. Ний трябва да вървим по стъпките му! По чий други стъпки трябва да вървим? ... На кого, другиго да служим? Коя друга служба е по-достойна за нас от тая — да работим за Неговото Дело? . . .
към текста >>

Ето достойното призвание за истинския човек.
Царството, в което ще има изобилен живот и всички условия за всестранно развитие за всички наши братя и сестри на земята, за всичките деца на Бога. Да работим за Божието царство! Да живеем за него. Да отдадем всичките си сили за неговото осъществяване тук, на земята! Да отговорим с любов и преданост на Неговата Велика жертва. Ето достойното призвание за истинския човек. П л а м е н ВСРЕД ПРИРОДАТА! Толкова много дни на човешки обичаи и традиции през годината се ползват от нашето почитание! Колко повече благоговейно внимание заслужавате тия първи пролетни дни, когато природата се облича в празнично великолепие! Ще ида в близката градина! Тя се е раззеленила и разцъфтяла.
към текста >>

Но ти, учителю, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!?
Изпратените от Него ученици отпосле ставаха учители — пастири на „агънцата“ Му. Следователно, ти Учителю, си Христов ученик по велико наследие. Ти стана учител, малките, тия, които сам Той благослови някога с ръката си и каза: „На такива е Царството небесно“. Велика надежда да възложи Той на тебе, когато ти поръча да ги водиш по Неговия път. Той вярваше в тебе, че няма да Му изневериш, защото знаеше, че ти сам вървиш по Неговия път, следваш го, мил ти е Неговия божествен подвиг, готов си като Него, заради Отца, да положиш душата си за великото Дело. Но ти, учителю, поради много светски грижи, да не би до си забравил Неговата поръка, нещо да не е отвлякло вниманието ти от целта, че твоите стъпки се колебаят ту но ляво, ту на дясно, под разни знамена и лозунги!? Някой път, ти стремглаво не се ли връщаш назад, или задъхан от бързане тичаш напред да догониш изоставеното? А може би, ти се срамуваш да се наречеш Негов ученик — изпълнител на повелението Му! И в твоето осрамване ти премълчаваш великите истини, които са ти поръчани да кажеш на тия „малките“, които трябва да упътиш в правия път, Срамуваш ли се, учителю, за Него ти? Едно време българските „евлогимени“ (? Думата не се разчита добре в пдф-а) се срамуваха от свой род и език.
към текста >>

1942 г.) Ако човек би бил лишен от своите сетива и имаше само едно сетиво, как щеше да му бъде представен света?
Не забравяй целта си, задачата си, о, учителю! Защото истината с неумолими пръсти ще запише твоята дейност и бедното поколение щете пито: „Що даде роду своему“? Ела, Паисие, и викни отново! Но ти, учителю, не чакай този разтърсващ глас, в стани, опаши престилката на Оногова, който дойда да послужи, а не да му послужат, който слизаше в ямата да търси загубената овца, който сам себе си принесе жертва жива, за да ни покаже, как ние, учителите, без страх пред смъртта и „вълците“, де изпълним своята велика мисия в нашата родина. Олга Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Настана денят (из неделната беседа „Настана денят“ – 19. IV. 1942 г.) Ако човек би бил лишен от своите сетива и имаше само едно сетиво, как щеше да му бъде представен света? У човека всички сетива не са събудени. Той има пет сетива събудени, а има още седем, които трябва да се събудят. И половината още не са събудени. Трябва да се събуди още едно сетиво, за да бъдат пробудени половината. Сегашните хора, с всичката им наука, като се разгледат внимателно, мязат на деца от първо отне, което учи азбуката, но не знаят още всички букви.
към текста >>

У човека всички сетива не са събудени.
Защото истината с неумолими пръсти ще запише твоята дейност и бедното поколение щете пито: „Що даде роду своему“? Ела, Паисие, и викни отново! Но ти, учителю, не чакай този разтърсващ глас, в стани, опаши престилката на Оногова, който дойда да послужи, а не да му послужат, който слизаше в ямата да търси загубената овца, който сам себе си принесе жертва жива, за да ни покаже, как ние, учителите, без страх пред смъртта и „вълците“, де изпълним своята велика мисия в нашата родина. Олга Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Настана денят (из неделната беседа „Настана денят“ – 19. IV. 1942 г.) Ако човек би бил лишен от своите сетива и имаше само едно сетиво, как щеше да му бъде представен света? У човека всички сетива не са събудени. Той има пет сетива събудени, а има още седем, които трябва да се събудят. И половината още не са събудени. Трябва да се събуди още едно сетиво, за да бъдат пробудени половината. Сегашните хора, с всичката им наука, като се разгледат внимателно, мязат на деца от първо отне, което учи азбуката, но не знаят още всички букви. Ако вземем да разгледаме аналите на природата, това, което е в действителност и което мислят напредналите същества, сегашното схващане на хората е просто смешно.
към текста >>

Казват: „Той е учен човек, той всичко знае“.
Той има пет сетива събудени, а има още седем, които трябва да се събудят. И половината още не са събудени. Трябва да се събуди още едно сетиво, за да бъдат пробудени половината. Сегашните хора, с всичката им наука, като се разгледат внимателно, мязат на деца от първо отне, което учи азбуката, но не знаят още всички букви. Ако вземем да разгледаме аналите на природата, това, което е в действителност и което мислят напредналите същества, сегашното схващане на хората е просто смешно. Казват: „Той е учен човек, той всичко знае“. — Право с, всичко знае, което е писано в буквара, но това, което е писано в читанката, не го знае. Този, който всичко знае в читанката, не знае какво е написано в граматиката, но знае само какво е писано в читанката. Право е, че всичко знае — каквото е писано в читанката. От какво се интересуват хората? Запример, сега всички ви интересуват предимно парите.
към текста >>

Там, дето човек се интересува, все има някакъв интерес.
От какво се интересуват хората? Запример, сега всички ви интересуват предимно парите. Ако на всеки ще се дадат по 100,000 лева, ще си отворите очите на четири. Ако пък сте болен, веднага ще се заинтересувате за някое лекарство. Ако сте чиновник, чакате да ви назначат. Там, дето човек се интересува, все има някакъв интерес. Аз ще ви заинтересувам сега. В небето са взели решение да турят всички ви чиновници. Всички, които сте тук, да ви турят чиновници на земята, и то доста видни постове да дадат. Понеже вие сте хора на положителната наука, ще кажете: Как ще го докажеш? Аз не вярвам в доказването на нещата.
към текста >>

Какво ще доказвам на един човек, че ще му дам пари?
Аз ще ви заинтересувам сега. В небето са взели решение да турят всички ви чиновници. Всички, които сте тук, да ви турят чиновници на земята, и то доста видни постове да дадат. Понеже вие сте хора на положителната наука, ще кажете: Как ще го докажеш? Аз не вярвам в доказването на нещата. Какво ще доказвам на един човек, че ще му дам пари? Изваждам парите и му ги давам. Това е доказателството. Дойде някой болен, казва: „Може ли да ме излекуваш? “ Казвам: „Стани! “ Аз само веднъж казах на едното да стане.
към текста >>

След два-три дни човекът оздравя.
— Не вярвам. — А стани от леглото. Стана от леглото. Пак му говорих и му казвам: А се поразходи в стаята. И той се поразходи в стаята. След два-три дни човекът оздравя. Той беше адвокат и отиде да си гледа работата. След това лекарят го пита: Какъв цяр ти даде? — Каза ми да стана и аз станах на леглото. После? —Пак ми каза да стана и аз станах от леглото. После ми каза да стана и да ходя из стаята.
към текста >>

Пред неговата църква имало един сляп човек.
— Разрязах конците. А затова трябва да имаш остро ножче. Във всички хора има желание да направят нещо, но се съмняват. Един евангелски проповедник чел, че Христос казал на слепия: Иди се умий, и ще прогледаш. Той бил баптистки проповедник. Пред неговата църква имало един сляп човек. Казал си: Като свърша, ще отида да кажа на слепия: В името на Исуса Христа да прогледнеш. Свършил си той беседата и отива към слепия, но по пътя си казва: Ами ако му кажа, а не стане? Поседял, поседял и преглътнал и си заминал. Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане? Разбира се, тогава ще ти се смеят хората.
към текста >>

Човек трябва да има знания.
Поседял, поседял и преглътнал и си заминал. Ние решим да направим нещо и дяволът рече: Ако кажеш и не стане? Разбира се, тогава ще ти се смеят хората. Който е цигулар, като вземе цигулката, всичко може да направи. Но онзи, който не е майстор, каквато и цигулка да му дадеш, ще си подигне рамената. Човек трябва да има знания. Но ако в този живот остане да придобивате знанието, тя е загубена работа. Вий трябва да носите знанието със себе си. Виртуози трябва да бъдете — като ви дадат тази цигулка, ще свирите. Човек трябва да разчита на онова, което Бог е вложил в неговата душа. Най-първо всички хора трябва да се освободят от всички човешки наслоения.
към текста >>

Човек трябва да разчита на онова, което Бог е вложил в неговата душа.
Но онзи, който не е майстор, каквато и цигулка да му дадеш, ще си подигне рамената. Човек трябва да има знания. Но ако в този живот остане да придобивате знанието, тя е загубена работа. Вий трябва да носите знанието със себе си. Виртуози трябва да бъдете — като ви дадат тази цигулка, ще свирите. Човек трябва да разчита на онова, което Бог е вложил в неговата душа. Най-първо всички хора трябва да се освободят от всички човешки наслоения. От хиляди поколения има такива наслоения. Всичките човешки наслоения трябва да се изхвърлят, да остане само Божественото. Тогава всичко е възможно. Ние трябва да се повърнем в рая.
към текста >>

Всякога, когато човек загуби Божественото в себе си, то е загуба.
Един евангелски проповедник казва: „Ако аз живея добре и има оня свят, ще ми бъде добре, ако живея добре и няма оня свят, то нищо не губя“. Че как така нищо не губи? Животът е загубил. Като няма оня свят, всичко е загубил. Аз не поддържам тази логика. Всякога, когато човек загуби Божественото в себе си, то е загуба. Когато ти ставаш причина да не функционира, да не се проявява Божественото, то е загуба. Всяка една мисъл, която ви отклонява от правия, Божествен живот, не е чиста мисъл. Тя излиза от някой нечист източник. Всяко желание, което отклонява човека, излиза от нечист източник. Не е въпроса да нямаш желания.
към текста >>

Всяко желание, което отклонява човека, излиза от нечист източник.
Аз не поддържам тази логика. Всякога, когато човек загуби Божественото в себе си, то е загуба. Когато ти ставаш причина да не функционира, да не се проявява Божественото, то е загуба. Всяка една мисъл, която ви отклонява от правия, Божествен живот, не е чиста мисъл. Тя излиза от някой нечист източник. Всяко желание, което отклонява човека, излиза от нечист източник. Не е въпроса да нямаш желания. Ние ще възприемем само ония желания, които носят живот, ония мисли, ония чувства, които носят живот. Искаме в света да се премахне грехът. Греха ние сме създали. То са наши криви мисли, криви разбирания.
към текста >>

Гледам челото му — само два сантиметра, един човек на физическото поле, тепърва има да става религиозен.
Ако обичаш Христа, ще обичаш и мъжа си. Ако обичаш мъжа си, ще обичаш Христа. Така седи законът. Тази сутрин гледам, дошъл един евангелист и други православни, гледат упражненията. Един от тях коленичил на земята и казва: „О, Господи, просветли ги, тия, които са се заблудили“. Гледам челото му — само два сантиметра, един човек на физическото поле, тепърва има да става религиозен. Религиозен, който хванал жена си и казва: Аз съм Господ сега. Друг Господ няма в света. Той мисли, че неговото верую е право и казва: Просвети ги, Господи. А на мене казва: Бог ще те съди. Той не „разбира какво значи съд.
към текста >>

Един човек, който, като учил, дошъл едва до елементарните работи.
„Не съдете, за да не бъдете съдени“. Ние туряме в действие музиката, за да се упражняват хората по Божествен начин. Музиката въвежда Божественото в живота. А те имат особени схващания. Гледам — преди всичко в него умът не е развит — не може да свързва причини и следствия. Един човек, който, като учил, дошъл едва до елементарните работи. Още столетия му трябват, докато дойде до принципите. Той не разбира какво нещо е любовта и седнал да се моли. Господ да ги просвети. На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога.
към текста >>

Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля.
Още столетия му трябват, докато дойде до принципите. Той не разбира какво нещо е любовта и седнал да се моли. Господ да ги просвети. На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога. Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе, да те съди.
към текста >>

Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро.
Той не разбира какво нещо е любовта и седнал да се моли. Господ да ги просвети. На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога. Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе, да те съди. Онова, което считаш за недъг, изправи го.
към текста >>

Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление.
Господ да ги просвети. На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога. Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе, да те съди. Онова, което считаш за недъг, изправи го. То е много малко.
към текста >>

Човек толкоз знае, толкоз може да разбира.
На основание на закона и на Евангелието, нищо в света не може да стане без волята Божия. Нищо зло не може да стане без волята на хората, и нищо добро не може да стане без волята на Бога. Следователно, когато правим зло, действа волята на човека, а когато правим добро, действа Божествената воля. Всеки човек, който се подчинява на Божествената воля, прави добро. Всеки човек, който се подчинява на човешката воля, прави престъпление. Човек толкоз знае, толкоз може да разбира. В това отношение ний не трябва да съдим даже себе си. Щом намериш един недъг, не мисли, че Бог го е вложил в тебе, да те съди. Онова, което считаш за недъг, изправи го. То е много малко. Писал си едно писмо и не си турил някъде „малък ер“ (ь).
към текста >>

Не изучавайте Адама, когото Господ направи от пръст, но изучавайте този Адам, за когото се казва: .И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт.
Пишеш, не си турил някъде „двойно е“ (ѣ). Стани и го тури. Казваш: и без е двойно може. Не може. Бог изисква от нас, децата му, които са дошли земята, да се учим. Не изучавайте Адама, когото Господ направи от пръст, но изучавайте този Адам, за когото се казва: .И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт. Този е истинския Адам. Той не е съгрешил. Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си, и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха Но има и една Ева, която не е направена от ребрата на Адама. Любовта е единна, но хората различно я проявяват. Ти искаш да покажеш твоята любов, и аз ще покажа моята.
към текста >>

Един учен човек внася друга.
Ти ще покажеш един вид любов и аз ще покажа друг вид. Моята любов произтича от един източник, твоята любов от друг източник, следователно, имат различни съдържания. Жената внася едно, мъжът внася друго, детето внася трето. Всичките хора внасят различни качества на любовта. Един съдия внася съвсем друга любов. Един учен човек внася друга. Всеки човек, според степента на своето развитие, внася известна любов, която е необходима за човечеството. Тъй щото всички ние сме нужни за човека. И грешни и праведни са нужни. Грешните, това са за корените на човечеството, праведните са нужни за клонищата. Ако грехът не служеше в света за някакво благо, Бог не би го допуснал.
към текста >>

Всеки човек, според степента на своето развитие, внася известна любов, която е необходима за човечеството.
Моята любов произтича от един източник, твоята любов от друг източник, следователно, имат различни съдържания. Жената внася едно, мъжът внася друго, детето внася трето. Всичките хора внасят различни качества на любовта. Един съдия внася съвсем друга любов. Един учен човек внася друга. Всеки човек, според степента на своето развитие, внася известна любов, която е необходима за човечеството. Тъй щото всички ние сме нужни за човека. И грешни и праведни са нужни. Грешните, това са за корените на човечеството, праведните са нужни за клонищата. Ако грехът не служеше в света за някакво благо, Бог не би го допуснал. Аз говоря на вас, понеже сте ученици, трябва да знаете защо е грехът.
към текста >>

Тъй щото всички ние сме нужни за човека.
Жената внася едно, мъжът внася друго, детето внася трето. Всичките хора внасят различни качества на любовта. Един съдия внася съвсем друга любов. Един учен човек внася друга. Всеки човек, според степента на своето развитие, внася известна любов, която е необходима за човечеството. Тъй щото всички ние сме нужни за човека. И грешни и праведни са нужни. Грешните, това са за корените на човечеството, праведните са нужни за клонищата. Ако грехът не служеше в света за някакво благо, Бог не би го допуснал. Аз говоря на вас, понеже сте ученици, трябва да знаете защо е грехът. Той наторява корените.
към текста >>

Ако той откъсне ръката на човека, туря му друга, по-хубава ръка.
Ние си играем по някой път. Не се опитвайте да правите зло. Вие направете доброто — злото оставете други да го правят. Като дойдете до злото, ще кажете: Тази работа не е за мене. Злото, кое го Бог прави, в същност е добро. Ако той откъсне ръката на човека, туря му друга, по-хубава ръка. Той дойде някой ден, откъсва всичките изкуствени ръце, които дяволът е създал, и тури Божествени ръце вместо тях. Вземе дяволските умове, изхвърли ги на вън и тури Божествени умове и сърца и оправи нещата, оправи туй, в което ний се оплитаме съвсем и не можем да го оправим в съдружие с дявола. Не мислете, че някой път можете да надхитрите туй, което природата е направила. По някой път ний играем ролята на онова магаре, което един път натоварили със сол, като преминавало реката, клекнали и товарът му олекнал. Разбрало магарето, че като кляка във водата, товарът му олеква.
към текста >>

Човек се нуждае от любов.
Един ден господарят му разбрал, че със сол работата не върви, и го натоварил с вълна. То пак клекнало във водата, но не могло да стане. Докато носи сол, работата върви много добре, но като дойде вълната, тогава работата не става. Та казвам: На нас ни трябва едно Божествено знание, което да примири противоречията, които съществуват в нашия ум, противоречията, които съществувах в нашето сърце, за да се премахне туй постоянно терзание. Ако ти не можеш да обичаш, какво даваш на човечеството? Човек се нуждае от любов. Всичките хора умират от безлюбие. Всеки мисли за себе си. Всичките хора трябва да станат проводници, извори на Божествената любов, така, че целият свят да се изпълни само с Божествена любов, да има изобилие, да не умират хората. Сега от безлюбие умират. Гледаш някоя красива мома, ожени се, след 4 — 5 години повехнала, подозрения, съмнения.
към текста >>

Човек не познава нищо по-велико от него и при това не го зачита за нищо, макар да има нужда от него постоянно.
Това, което, възприето, дава сила, разбрано — носи свобода! Ако ще бъдем слуги и носители на идеи, нека поне те да са Божествени — в тях се крие благото на всички — и нашето собствено също. Любомир РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО Пазете царството! Има едно царство, в което всичките закони се гласуват моментално и се изпълняват веднага от милиони най-покорни, най-послушни войници и служители. Това е царството на нашата мисъл! Човек не познава нищо по-велико от него и при това не го зачита за нищо, макар да има нужда от него постоянно. Нищо в човека не става преди да се роди мисълта за него, преди да се заповяда от там. В това царство ние сами сме царе и господари. Няма нищо лошо или добро, които ние сме направили в живота си, което да не е станало най-напред там — в това велико безкрайно царство, в което ние сме самодръжци абсолютни. Искаме ли да мислим за звездите — там е мисълта ни. За великия океан?
към текста >>

Нищо в човека не става преди да се роди мисълта за него, преди да се заповяда от там.
Ако ще бъдем слуги и носители на идеи, нека поне те да са Божествени — в тях се крие благото на всички — и нашето собствено също. Любомир РЕАЛНО И НЕРЕАЛНО Пазете царството! Има едно царство, в което всичките закони се гласуват моментално и се изпълняват веднага от милиони най-покорни, най-послушни войници и служители. Това е царството на нашата мисъл! Човек не познава нищо по-велико от него и при това не го зачита за нищо, макар да има нужда от него постоянно. Нищо в човека не става преди да се роди мисълта за него, преди да се заповяда от там. В това царство ние сами сме царе и господари. Няма нищо лошо или добро, които ние сме направили в живота си, което да не е станало най-напред там — в това велико безкрайно царство, в което ние сме самодръжци абсолютни. Искаме ли да мислим за звездите — там е мисълта ни. За великия океан? — И там е!
към текста >>

Злото в човека започва с лошата мисъл.
Ако вие сте от тия специални хора, грижете се за тия нечистотии. Но ако не сте, не се нареждайте доброволно в техните редове, защото где се изпоцапате и после няма да можете да работите. При. това ще разнасяте тия нечистотии на всякъде и воня, която ще отблъсква всички. А вие, неподозиращ това, ще се чудите, защо хората се отнасят така недружелюбно. . . Злото в човека започва с лошата мисъл. Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело! Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия. Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението . . . С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и света ще стане и наистина по красив и за самите вас — и за околните!
към текста >>

В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека.
. . С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и света ще стане и наистина по красив и за самите вас — и за околните! 10. II. 1942 г. Изгрева. ВЛИЯНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ „Ти сам трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата душа, да станеш едно с Душата-Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека. Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той. Ако в него се явят светли, възвишени мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство. Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството.
към текста >>

Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той.
С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и света ще стане и наистина по красив и за самите вас — и за околните! 10. II. 1942 г. Изгрева. ВЛИЯНИЕТО НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ „Ти сам трябва да се проникнеш от чистата същност на Мировата душа, да станеш едно с Душата-Мисъл на Природата. В единение с нея ти си непобедим; отделен от нея — ти ще станеш играчка на относителната истина, източник на всички заблуди в този свят.“ Гласът на Безмълвието Както светлината влияе човека, както слънчевата енергия прониква цялата природа и човека и им влияе, създавайки, градейки, подтиквайки ги към растеж, така мисълта влияе върху човека. Каквито са мислите, които вълнуват един човек, такъв става той. Ако в него се явят светли, възвишени мисли, той проявява слънчев живот на земята, той проявява положителното и се приближава до великата реалност, той върви напред към съвършенство. Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството. Светлината на слънцето, казва Учителя, е резултат на мислите на същества, които живеят на него.
към текста >>

Но за да може мисълта да се прояви както светлината, за да може тя да добие силата и качествата слънчевата светлина, човек трябва да надрасте земната среда, той трябва да влезе в хармония със слънцето, в хармония с небето.
Но ако в него се явят тъмни, мрачни, отрицателни мисли и живота му става такъв. Той проявява отрицателен живот, излъчва тъмнина. Той се отдалечава от великата реалност, от съвършенството. Светлината на слънцето, казва Учителя, е резултат на мислите на същества, които живеят на него. Значи, светлината е мисъл. Но за да може мисълта да се прояви както светлината, за да може тя да добие силата и качествата слънчевата светлина, човек трябва да надрасте земната среда, той трябва да влезе в хармония със слънцето, в хармония с небето. Когато се увеличава светлината в природата, увеличава се и топлината. Тогава цялата природа оживява, събужда се за нов живот. Животните се раздвижват, цветята и дърветата цъфтят. А когато добрата, положителната, възвишената мисъл се яви в човека, в него се явяват чисти, възвишени чувства и той оживява за нов живот, той стана слънчев лъч, цял изтъкан обграден от мисъл, проявяващ истинския живот. Той влиза в пролетта и лятото на живота.
към текста >>

А когато добрата, положителната, възвишената мисъл се яви в човека, в него се явяват чисти, възвишени чувства и той оживява за нов живот, той стана слънчев лъч, цял изтъкан обграден от мисъл, проявяващ истинския живот.
Значи, светлината е мисъл. Но за да може мисълта да се прояви както светлината, за да може тя да добие силата и качествата слънчевата светлина, човек трябва да надрасте земната среда, той трябва да влезе в хармония със слънцето, в хармония с небето. Когато се увеличава светлината в природата, увеличава се и топлината. Тогава цялата природа оживява, събужда се за нов живот. Животните се раздвижват, цветята и дърветата цъфтят. А когато добрата, положителната, възвишената мисъл се яви в човека, в него се явяват чисти, възвишени чувства и той оживява за нов живот, той стана слънчев лъч, цял изтъкан обграден от мисъл, проявяващ истинския живот. Той влиза в пролетта и лятото на живота. Той се намира в разцвета на своята душа. Мисълта създава, организира нещата. Начало на всичко е мисълта на Великия. В Евангелието е казано: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога.
към текста >>

Мисълта определя човека като разумно същество.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе живота и животът бе виделина на человеците и виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Зад всяко предприятие, общество, държава и пр. седи мисълта. Всяко велико дело в началото е мисъл, копнеж, но в последствие се проявява, добива израз, реализира се. Мисълта определя човека като разумно същество. Чрез мисълта той намира Пътя, който води към великата реалност. Не може човек да каже що е реалност — казва Учителя — ако той не мисли. Само човек който мисли може да каже що е реалност. Напразно някой търсят реалното вън от ума. Вън от ума, вън от мисълта реалност не съществува.
към текста >>

Не може човек да каже що е реалност — казва Учителя — ако той не мисли.
В него бе живота и животът бе виделина на человеците и виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Зад всяко предприятие, общество, държава и пр. седи мисълта. Всяко велико дело в началото е мисъл, копнеж, но в последствие се проявява, добива израз, реализира се. Мисълта определя човека като разумно същество. Чрез мисълта той намира Пътя, който води към великата реалност. Не може човек да каже що е реалност — казва Учителя — ако той не мисли. Само човек който мисли може да каже що е реалност. Напразно някой търсят реалното вън от ума. Вън от ума, вън от мисълта реалност не съществува. „Умът, — това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч, става реално чрез мисълта.
към текста >>

Само човек който мисли може да каже що е реалност.
седи мисълта. Всяко велико дело в началото е мисъл, копнеж, но в последствие се проявява, добива израз, реализира се. Мисълта определя човека като разумно същество. Чрез мисълта той намира Пътя, който води към великата реалност. Не може човек да каже що е реалност — казва Учителя — ако той не мисли. Само човек който мисли може да каже що е реалност. Напразно някой търсят реалното вън от ума. Вън от ума, вън от мисълта реалност не съществува. „Умът, — това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч, става реално чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало от което зависи всека проява в света.
към текста >>

Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човек е второто същество, което е започнало да мисли.
Вън от ума, вън от мисълта реалност не съществува. „Умът, — това е първият принцип, който лежи в основата на проявеното битие. Всичко в света се реализира, сиреч, става реално чрез мисълта. Мисълта е велико творческо начало от което зависи всека проява в света. И когато ние говорим за Любовта, подразбираме първоначалната мисъл на Бога — мисълта, която най-напред се е реализирала в битието. Бог е първото същество, което е започнало да мисли, човек е второто същество, което е започнало да мисли. „Защо хората на земята страдат? — Защото не мислят. Затова, искаш ли да се освободиш от страданието, започни да мислиш! „Да живееш, ще рече мислиш! „Като започнеш да мислиш, ти си вече в реалността.
към текста >>

Мисълта влияе както върху самия човек, така и чрез него на околната среда.
Той е, чрез който нещата стават. „Когато всички хора започнат да мислят, човешкият свят ще се оправи, между тях естествено ще се яви връзката на Любовта, която едничка може да ги обедини в едно цяло.“ Мисълта, блянът на чирака след време се осъществява. Той става майстор, артист, художник. Затова да не възпрепятстваме мислите си, да не туряме преграда на бляновете си. Те утре ще се осъществят. Мисълта влияе както върху самия човек, така и чрез него на околната среда. Защото човек никога не е сам. Освен това, мислите са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка — на човека. Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога. Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието.
към текста >>

Защото човек никога не е сам.
„Когато всички хора започнат да мислят, човешкият свят ще се оправи, между тях естествено ще се яви връзката на Любовта, която едничка може да ги обедини в едно цяло.“ Мисълта, блянът на чирака след време се осъществява. Той става майстор, артист, художник. Затова да не възпрепятстваме мислите си, да не туряме преграда на бляновете си. Те утре ще се осъществят. Мисълта влияе както върху самия човек, така и чрез него на околната среда. Защото човек никога не е сам. Освен това, мислите са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка — на човека. Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога. Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя.
към текста >>

Освен това, мислите са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка — на човека.
Той става майстор, артист, художник. Затова да не възпрепятстваме мислите си, да не туряме преграда на бляновете си. Те утре ще се осъществят. Мисълта влияе както върху самия човек, така и чрез него на околната среда. Защото човек никога не е сам. Освен това, мислите са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка — на човека. Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога. Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват.
към текста >>

Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога.
Затова да не възпрепятстваме мислите си, да не туряме преграда на бляновете си. Те утре ще се осъществят. Мисълта влияе както върху самия човек, така и чрез него на околната среда. Защото човек никога не е сам. Освен това, мислите са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка — на човека. Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога. Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват. За тях човек сам си е виновен.
към текста >>

Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя.
Защото човек никога не е сам. Освен това, мислите са живи мисловни вълни, които се възприеман от паметта — мозъка — на човека. Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога. Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват. За тях човек сам си е виновен. Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила на мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат на неговите собствени мисли. В една справедливо устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой.
към текста >>

За тях човек сам си е виновен.
Ако приемника — мозъка — е добре нагласен, той възприема правата мисъл, а това кара човека да действа в хармония с великата реалност, с Бога. Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват. За тях човек сам си е виновен. Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила на мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат на неговите собствени мисли. В една справедливо устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой. Те са докарани от самия него, а не от другиго. И те мотат да се изменят само от него, а никога от другиго.
към текста >>

Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила на мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат на неговите собствени мисли.
Мисълта е фактор на всяко дело. Първи път идва мисълта, после действието. Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват. За тях човек сам си е виновен. Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила на мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат на неговите собствени мисли. В една справедливо устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой. Те са докарани от самия него, а не от другиго. И те мотат да се изменят само от него, а никога от другиго. Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек.
към текста >>

Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой.
Мисълта е господаря, човек слугата, изпълнителя. Но има мисли, които препятстват. За тях човек сам си е виновен. Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила на мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат на неговите собствени мисли. В една справедливо устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой. Те са докарани от самия него, а не от другиго. И те мотат да се изменят само от него, а никога от другиго. Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек. Неговото страдание и щастие се развиват отвътре. Както той мисли, такъв е.
към текста >>

Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек.
Джеймс Ален в книжката си „Творческата сила на мисълта“ казва: „Всичко, което човек извършва, и всичко, което той не сполучи да извърши, е пряк резултат на неговите собствени мисли. В една справедливо устроена вселена, дето изгубването на равновесието би означавало пълно разрушение, индивидуалната отговорност трябва да бъде неограничена. Слабостта и силата, чистотата и нечистотата на един човек принадлежат нему, а не на друг някой. Те са докарани от самия него, а не от другиго. И те мотат да се изменят само от него, а никога от другиго. Неговото положение си е тъй също негово собствено, а не на друг човек. Неговото страдание и щастие се развиват отвътре. Както той мисли, такъв е. Както продължава да мисли, такъв си остава. * Ти си слаб. мисли, че си силен и ще станеш силен.
към текста >>

С една дума, правата мисъл пресъздава човека, тя пресъздава и целия свят.
Мисълта взема живо участие в уредбата на твоя собствен свят. Уредбата на един дом не можем да разделим от мисълта на домакина. Реда и порядъка в едно общество, държава и дори цялото човечество, не можем да разделим от колективната мисъл на членовете, конто ги съставят, и мисълта на водачите, идеолози те и държавниците, които ги водят. Добрия, силния характер се създава с права мисъл. Мисли и ще превъзмогнеш всички препятствия: ако си болен ще оздравееш, ако си слаб ще станеш силен, ако си страхлив, ще станеш смел. С една дума, правата мисъл пресъздава човека, тя пресъздава и целия свят. В света — видим и невидим за нас —всичко е мисъл. Човек чрез самовнушение може да приложи силата на мисълта спрямо себе си за да се пресъздаде. Ако си слаб, вечер преди лягане, съсредоточен дълбоко в себе си кажи: „аз ставам силен“. Ако не запомняш добре уроците си, вечер преди лягане, дълбоко съсредоточен в себе си кажи: „Моята памет се засилва, аз ставам умен“. Ако си болен, не забравяй да държиш в съзнанието си мисълта, че си здрав и силен, а също така вечер преди лягане, съсредоточен в себе си, кажи: „Аз съм здрав.
към текста >>

Човек чрез самовнушение може да приложи силата на мисълта спрямо себе си за да се пресъздаде.
Реда и порядъка в едно общество, държава и дори цялото човечество, не можем да разделим от колективната мисъл на членовете, конто ги съставят, и мисълта на водачите, идеолози те и държавниците, които ги водят. Добрия, силния характер се създава с права мисъл. Мисли и ще превъзмогнеш всички препятствия: ако си болен ще оздравееш, ако си слаб ще станеш силен, ако си страхлив, ще станеш смел. С една дума, правата мисъл пресъздава човека, тя пресъздава и целия свят. В света — видим и невидим за нас —всичко е мисъл. Човек чрез самовнушение може да приложи силата на мисълта спрямо себе си за да се пресъздаде. Ако си слаб, вечер преди лягане, съсредоточен дълбоко в себе си кажи: „аз ставам силен“. Ако не запомняш добре уроците си, вечер преди лягане, дълбоко съсредоточен в себе си кажи: „Моята памет се засилва, аз ставам умен“. Ако си болен, не забравяй да държиш в съзнанието си мисълта, че си здрав и силен, а също така вечер преди лягане, съсредоточен в себе си, кажи: „Аз съм здрав. Всеки ден ставам по-добре и по-силен“. Положителната, правата мисъл гради, пресъздава човека, както длетото и чука на скулптура удар след удар, малко по малко, въоръжен с търпение и постоянство, едно от важните условия за успех, създава от грубия, неодялан камък изящна статуя.
към текста >>

Положителната, правата мисъл гради, пресъздава човека, както длетото и чука на скулптура удар след удар, малко по малко, въоръжен с търпение и постоянство, едно от важните условия за успех, създава от грубия, неодялан камък изящна статуя.
Човек чрез самовнушение може да приложи силата на мисълта спрямо себе си за да се пресъздаде. Ако си слаб, вечер преди лягане, съсредоточен дълбоко в себе си кажи: „аз ставам силен“. Ако не запомняш добре уроците си, вечер преди лягане, дълбоко съсредоточен в себе си кажи: „Моята памет се засилва, аз ставам умен“. Ако си болен, не забравяй да държиш в съзнанието си мисълта, че си здрав и силен, а също така вечер преди лягане, съсредоточен в себе си, кажи: „Аз съм здрав. Всеки ден ставам по-добре и по-силен“. Положителната, правата мисъл гради, пресъздава човека, както длетото и чука на скулптура удар след удар, малко по малко, въоръжен с търпение и постоянство, едно от важните условия за успех, създава от грубия, неодялан камък изящна статуя. Така и човек с правата и положителна мисъл, работейки постоянно върху себе си, създава здрав и умен човек, силен характер, човек светило, човек — фар. Единственото оръжие дадено на човека, с помощта на което той може да пресъздаде себе си, да стане действителен съработник на Природата и жива, съзнателна клетка в Космоса е правата мисъл и волята. Емил Куе препоръчва на своите пациенти да се лекуват от всякакви недъзи със силата на мисълта чрез самовнушение. И той е постигал удивителни резултати. Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което мисли.
към текста >>

Така и човек с правата и положителна мисъл, работейки постоянно върху себе си, създава здрав и умен човек, силен характер, човек светило, човек — фар.
Ако си слаб, вечер преди лягане, съсредоточен дълбоко в себе си кажи: „аз ставам силен“. Ако не запомняш добре уроците си, вечер преди лягане, дълбоко съсредоточен в себе си кажи: „Моята памет се засилва, аз ставам умен“. Ако си болен, не забравяй да държиш в съзнанието си мисълта, че си здрав и силен, а също така вечер преди лягане, съсредоточен в себе си, кажи: „Аз съм здрав. Всеки ден ставам по-добре и по-силен“. Положителната, правата мисъл гради, пресъздава човека, както длетото и чука на скулптура удар след удар, малко по малко, въоръжен с търпение и постоянство, едно от важните условия за успех, създава от грубия, неодялан камък изящна статуя. Така и човек с правата и положителна мисъл, работейки постоянно върху себе си, създава здрав и умен човек, силен характер, човек светило, човек — фар. Единственото оръжие дадено на човека, с помощта на което той може да пресъздаде себе си, да стане действителен съработник на Природата и жива, съзнателна клетка в Космоса е правата мисъл и волята. Емил Куе препоръчва на своите пациенти да се лекуват от всякакви недъзи със силата на мисълта чрез самовнушение. И той е постигал удивителни резултати. Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което мисли. Който мисли за високия идеал, един ден го постига.
към текста >>

Единственото оръжие дадено на човека, с помощта на което той може да пресъздаде себе си, да стане действителен съработник на Природата и жива, съзнателна клетка в Космоса е правата мисъл и волята.
Ако не запомняш добре уроците си, вечер преди лягане, дълбоко съсредоточен в себе си кажи: „Моята памет се засилва, аз ставам умен“. Ако си болен, не забравяй да държиш в съзнанието си мисълта, че си здрав и силен, а също така вечер преди лягане, съсредоточен в себе си, кажи: „Аз съм здрав. Всеки ден ставам по-добре и по-силен“. Положителната, правата мисъл гради, пресъздава човека, както длетото и чука на скулптура удар след удар, малко по малко, въоръжен с търпение и постоянство, едно от важните условия за успех, създава от грубия, неодялан камък изящна статуя. Така и човек с правата и положителна мисъл, работейки постоянно върху себе си, създава здрав и умен човек, силен характер, човек светило, човек — фар. Единственото оръжие дадено на човека, с помощта на което той може да пресъздаде себе си, да стане действителен съработник на Природата и жива, съзнателна клетка в Космоса е правата мисъл и волята. Емил Куе препоръчва на своите пациенти да се лекуват от всякакви недъзи със силата на мисълта чрез самовнушение. И той е постигал удивителни резултати. Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което мисли. Който мисли за високия идеал, един ден го постига. Никой не трябва да бъде небрежен към мислите, чувствата и постъпките си.
към текста >>

Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което мисли.
Положителната, правата мисъл гради, пресъздава човека, както длетото и чука на скулптура удар след удар, малко по малко, въоръжен с търпение и постоянство, едно от важните условия за успех, създава от грубия, неодялан камък изящна статуя. Така и човек с правата и положителна мисъл, работейки постоянно върху себе си, създава здрав и умен човек, силен характер, човек светило, човек — фар. Единственото оръжие дадено на човека, с помощта на което той може да пресъздаде себе си, да стане действителен съработник на Природата и жива, съзнателна клетка в Космоса е правата мисъл и волята. Емил Куе препоръчва на своите пациенти да се лекуват от всякакви недъзи със силата на мисълта чрез самовнушение. И той е постигал удивителни резултати. Той казва: Всека мисъл всецяло обладава нашето съзнание, става за нас истина и се стреми да се преобърне в действителност.“ Затова именно човек става това, което мисли. Който мисли за високия идеал, един ден го постига. Никой не трябва да бъде небрежен към мислите, чувствата и постъпките си. Мислите са слънчевата светлина в нашия душевен живот. Чувствата са топлината, а постъпките — плода. Болен ли си, измени мисълта си!
към текста >>

Днес нашата земя изживява един от стадиите през които преминава човека докато достигне своята пълна зрелост.
Ледовете се топят! В. Н е д е в НОВА НАСОКА В ЖИВОТА Всички ратници който имат това искрено желание да съдействат за раждането великите идеали във всека душа, трябва да се сплотят братски, да си подадат ръка и с общи усилия да се стремят да постигнат тази благородна цел. Ясно и открито трябва да засвидетелстваме правдивостта на нашите разбирания за живота. Смело и решително трябва да поемем ръководството на своя живот. Действително, това се налага, изключително на тези, чийто идеали са основани на великите принципи. Днес нашата земя изживява един от стадиите през които преминава човека докато достигне своята пълна зрелост. При настъпване на нов етап, се пробуждат все нови сили в личността. (така е сега и с нашата земя). В последните времена необикновени електрични токове пронизват и опасват нашата планета. Тия необикновени вихри от космична сила, която раздвижва земната кора, въздействат и на нашето тяло и на нашето съзнание. Наплива на идеи в днешното време е доказателство за прилива на космична сила, която дойде до днешното си проявление, след като е минала по знайните закони на социалните и частни борби.
към текста >>

Не е трудно да се разбере че няма нищо по-хубаво от, това човек да работи за великата кауза, коя го закона на еволюцията ще наложи и налага на всички люде — да живеят в братство и взаимност.
Тия необикновени вихри от космична сила, която раздвижва земната кора, въздействат и на нашето тяло и на нашето съзнание. Наплива на идеи в днешното време е доказателство за прилива на космична сила, която дойде до днешното си проявление, след като е минала по знайните закони на социалните и частни борби. Човечеството днес чувства в себе си изобилни сили, и не знае къде и как да ги консумира, за да ги използва в творческа работа. Всяко общество и личност пласират своите сили в такава дейност, според степента на пробуденото у него съзнание. Новите и необикновени сили въздействат най-вече на будните души които са склонни да изявят своите сили в съграждането на новата отрада на новата култура. Не е трудно да се разбере че няма нищо по-хубаво от, това човек да работи за великата кауза, коя го закона на еволюцията ще наложи и налага на всички люде — да живеят в братство и взаимност. Там където сълзите ще се превърнат в радост, нещастието в щастие — този идеал на свръх човещина взема връх над всичко друго и той е най-голяма и непобедима сила която иде да се въплъти в новото общество. Днес всеки вижда важността на времето и чувства голямата нужда от реформи, която ще запълни празнотата на живота му. Време е да се сближим и съзнателно да се движим по стихийния път на прогреса. Съзнателно и сплотено по всички възможни пътища, смело и разумно да оползотворим набраната у нас енергия. Всеки в себе си получава и ще получи как и за какво трябва да работи.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй.
По моето мнение, това положение е съвършено ясно и определено и аз ще се опитам да го изложа пред вас с такова предимство да познавам скритата страна на нещата, както ми е дадено, понеже поведението па хората към тази война, е въпрос от грамадна важност. Съвършено вярно е, че първото нещо за обмисляне сега е - победата. Обаче, мнозина от нас са негодни да се бият и положението ни спрямо войната може да направи крайното й разрешение или сравнително лесни, или почти невъзможно. Затова, не е без значение да мислим ясно но тоя въпрос. За да имаме ясни идеи върху един предмет, требва да разполагаме, преди всичко, с факти. Има винаги една скрита страна във всяко нещо — една страна, която е невидима за обикновения човек, несъзираема за обикновения мислител; и при туй. тази невидима страна е почти винаги много по-важна и по-поучителна, отколкото видимата. Аз ще ви дам един проблясък на скритата страна на тази велика борба и се надявам, че това може да ви помогне да вземете едно положение и да си съставите едно мнение, което ще бъде полезно, а не вредно, впоследствие при разрешението й. Външно, тази война, макар и невероятно, изглежда доста проста. Всеки, който знае нещо от истинската история на събитията — разбирам от външна гледна точка — знае, че Германия беше приготвена от много, много години, с едно грижливо, пресметнато съвършенство, което, вероятно, никога не е било достигнато и света, за да се хвърли па гърлото на Европа; именно точно това — да наложи дръзко завладяването на света. Зная, че в Германия не вярват това.
към текста >>

Вие добре знаете, как най-близкият до императора човек обявява един тържествен договор за „един къс хартия“, и не е можал да разбере, как ние бихме желали да отидем на война само заради това късче хартия.
Лично аз далеч не се възхищавам от демократическите методи, но казвам, че демокрацията поне предполага едно усилие към свободата на народа, макар да мисля, че в нея има много нещо, което е грубо, несъвършено и ненаучно. Ние сигурно, значи, се бием за тази демокрация и свобода, от една страна, и против грозната тирания и робство, от друга. Не е само за правото на съществуване на по-малките народи. Вие знаете, че беше съвсем открито заявено в германската преса, какво времето на малките народи е минало, че Германия не желае малки народи, че те нямат право да съществуват. Не е, значи, само това, което е същественото, има и друго, което е още по-важно — честта и запазването на едно обещание. Вие добре знаете, как най-близкият до императора човек обявява един тържествен договор за „един къс хартия“, и не е можал да разбере, как ние бихме желали да отидем на война само заради това късче хартия. Ето, против такъв род неща воюваме ние. Факта, че нашите неприятели са сбъркали сметките си, никак не ги извинява, защото те по себе си съдеха за нас, като предполагаха сигурно въстание в Ирландия (която изглеждаше на прага на гражданската война), ако Англия беше атакувана; факта, че те вярваха, че вие, в Австралия, както и нашите имперски съграждани от Канада и Нос Добра-Надежда, всички бихте използували случая, за да се отделите — ето какво те вярваха! Те разчитаха на всичко това. Те сбъркаха сметките си, но това съвсем не прави делото им по-добро. Тъй, съвсем ясно е, че ние се борим за принципи.
към текста >>

То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че.
Не е необходимо да се предположи, че тези Началници на Черната Ложа правеха зло заради самото зло; но те държаха това, което ние считаме един крив и себелюбив възглед, като намерение на Божеството. Сам аз съм чул някои от техните сегашни наследници да казват: „Вие, хората, мислите, че знаете, какво мисли Бог; вашите Учители поддържат тези възгледи и, разбира се, вие Ги следвате. Но пие имаме друго гледище; ние следваме традицията на една много стара школа и ние съумяваме да държим своето доста добре“. В Атлантис това поведение доведе, между техните постоянни и презрени последователи, до крайно себелюбие и чувственост. до обща безсъвестност и безотговорност. То доведе до едно необикновено състояние, в което всеки човек въздигна един образ на себе си и го обожаваше като Бог — едно извращение на съвършено вярната идея, че Бог е във всекиго от нас, и че. ако вие не можете да го намерите себе си, безполезно е да го търсите другаде. Така дойде до там, че стана една обширна революция против Пазителя на Златната Врата и на дело добрите и злите сили. които винаги търсят да по-влияят на света, намериха физически израз в течи велики серии от битки в Атлантис. В този случай мнозинството oт населението решително би се определило на страната на злото, и злото победи. Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви.
към текста >>

Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания.
Понеже злото победи, необходимо бе повече от хиляда години след това, да бъде погребан тоя голям остров на Посейдона под водите на Атлантика; и шестдесет и пет милиона хора загинаха, ви. продължение на двадесета и четири часа, в този велик катаклизъм. Сега още веднъж силите на доброто и злото се материализираха тук, на физическото поле и могъщото състезание пак слезе долу на същото поле. Помнете, ние сме същия народ, който бяхме на Атлантис, и вероятно е, че ние взехме своя дял в борбата — с малцинството, надяваме се — и, можа би, някои от нас са мнозинството; впрочем, има много време от тогава и ние не можем да бъдем сигурни за това. Чел съм, спомням си, една ужасна история (измислица, надявам се, понеже трудно би могло това да бъде факта) за възобновен спомен за едно минало въплъщение. Имало веднъж един човек набожен и усърден християнин, който в един случай на подлагане себе си на месмерично лекуване намерил, че, при състояние на транс, той бил способен да добива проблясъци за състояния, които чувствувал като да се отнасят до негови минали съществувания. Невярващ отначало, силата и живостта на неговите опити скоро го заставили да приеме, че те трябва да са действителни възпоминания; и по тоя начин той придобил много интересни сведения за средновековните периоди. Тогава изпъкнала в неговия ум една дива, но възторжена, надежда, че ако той би могъл да напрегне своята памет по-нататък. то би открил, че е бил на земята във времето на Исуса; той копнеел неизразимо много за един проблясък на това Божествено Присъствие; представлявали си, че следва и възторжено се покланя на Бога, когото толкова обичал; той даже се осмелил да се надява, че, може би, е имал висшата слава на мъченик за своята вяра. По-нататък и по-нататък, в последователни унасяния, той напрягал паметта си в миналото, до като, най-сетне, с неизразима благодарност и дълбоко благоговение, той достигнали да схване, че е тъпчели свещената земя на Палестина същевременно с оня Велик Образ. И тогава, при един ужасен удар, който то оставил умиращ; той узнали страшната истина, че в живота си от това далечно време той е бил една яростна единица от разгневената тълпа, която викала диво: „Разпий Го, разпни Го!
към текста >>

Но въпросът се усложнява от това, че в Фатерланда стават стотици и стотици човекоубийства, които германския закон технически не нарича убийства и които, следователно, не се доказват, в статистиките за убийствата.
Простете ми, ако статистиките са безвкусни, но ние трябва да разберем, как дойде това мрачно състояние на работите. Професорът взима първо престъплението на злонамерено или престъпно нараняване. От тоя род престъпления в Англия има 1262 случаи, на които за Германия би съответствували около 2200. Обаче, действителното число е 172,153. През същото време в Англия имаше 97 убийства, според които би требили в Германия да има 170, а те са 350, почти двойно, отколкото би трябвало да се очаква. Но въпросът се усложнява от това, че в Фатерланда стават стотици и стотици човекоубийства, които германския закон технически не нарича убийства и които, следователно, не се доказват, в статистиките за убийствата. Кражби в Англия имало 216, което предполага за Германия 380: в действителност. е имало 9,381. Случаите на кръвосмешение у нас са били 56; бихме могли, следователно, за Германия да допущаме 100, но намираме 573. Числото на незаконородените деца у нас е било 37,011 — едно достатъчни срамно число, което предполага в по-голямата страна 65,000, а е имало 178,115. За умишлено увреждане собствеността — едно особено низко престъпление —- със съжаление трябва да кажа, че ние, в Англия, имаме 358 случаи; според това, в Фатерланда трябва да е имало 627: там в действителност е имало 25,759.
към текста >>

Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право.
Князът си оставаше абсолютно неубеден. Той каза, че нашият план бил утопичен, че ние никога не бихме могли да накараме простолюдието (каналиите) да разбере подобни съображения и че единствения начин да се работи с него е начина на кръв и желязо, като бъде насилвано, в името на собственото му висше благо — и за наше, в същото време, удобство — да живее така, както виждаме ние, които сме по-умни, че е по-добре за него. Когато, по-късно, нещо от това бе съобщено на Английския Крал. той се усмихна и каза спокойно: „Аз вярвам, че за това положение, което заемам, Бог е повикал мен толкова, колкото и моя императорски братовчед, Кайзера; аз не управлявам чрез сила, а чрез любовта на моя народ към мене и аз не желая титла, по-голяма от тая“. Боя се, че ние трябва да се съгласим с твърденията на княза, че човечеството не е още готово за свобода: обаче, то никога не ще стане готово, ако не бъде оставено да опитва. Разбира се, отначало човекът ще постъпва толкова погрешно, колкото и право. Ще има един преходен период, когато работите съвсем нима да бъдат такива, каквито би трябвало, когато ти в никой смисъл няма да бъдат толкова добри, колкото биха били под един благ деспотизъм. При все това, ние никога няма да спечелим хората за напредъка. ако не им оставим известен дял от свобода. Трябва да преминем през непривлекателната стадия на демократическото лошо управление, за да стигнем времето, когато управлението на народите ще бъде най-доброто. За сега, откровено казано, не е така.
към текста >>

Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване.
Тези от съюзниците, които са мразили, ще видят своята омраза превърната в бясна радост на победата; а тези, които са се отклонили от истинското схващане на борбата, не ще бъдат в състояние спокойно и рационално да разберат, какво остава да се направи. Само тези, които са запазили хладнокръвие, които са се показали философи, но при това крепки войници в отстояване и борба за правото, — само те ще могат да съдят какво може да се направи и кое е най-добро за света. Затова ние, теософите, трябва да държим едно твърдо и научно отношение и да не си позволяваме да бъдем заблудени. Пътеката на мъдростта е всякога едно острие на бръснач и ние не трябва да паднем нито на едната страна, нито на другата; не трябва да имаме нито слабост, нито отмъстителност, а едно правилно схващане на действителните причини на всичко, както и на това, което наистина става. Тези от пометените от тоя вихър от омраза личности, които в борбата бяха откъм кривата страна, ще се върната, пак: те ще изцелеят. Наистина, страшно е да се хвърли човек открито в едно подобно обсебване. Те ще трябва да изкачат един дълъг път, като ония от Атлантис, които отидоха със злото. Но хиляди от тези, които бяха на погрешната страна в Атлантис, сега са на правата и това за нас е един знак на голяма надежда, Светът е напреднали, иначе злото пак би победило, а тоя път то няма да победи. И така нашето поведение трябва да се състои в несебелюбие и в твърдо изпълнение па дълга. Но трябва да изпълняваме длъжността си затова, защото тя е наша длъжност, а не по причина на някое лично усещане на омраза, или даже на отвращение. Ние можем само отвращение да чувствуваме към грозните дела, които бидоха извършени, към самоволния начин, но който бидоха оправдавани, към грозните неща, които бидоха казани.
към текста >>

Кармата па един човек, който предизвиква едра война, е но-страшна, отколкото човешкият ум може да си въобрази.
Вярвам и се надявам, че там ще се намерят ония, които ще отмахната страшния сън на обсебването и които ще кажат: „Убийте ни, ако желаете, но ние няма да участвуваме в тези ужаси; ние ги осъждаме“. Тези хора биха спечелили една но-добра съдба, отколкото техните съотечественици. Нека да вземем това, като част от развитието па целия света. Че войната е едно страшно нещо. погрешно и зло само по-себе си, никой не може да се съмнява; както и в това, че тя е един начин напълно неподходящи за разрешение на един въпроси. Кармата па един човек, който предизвиква едра война, е но-страшна, отколкото човешкият ум може да си въобрази. Но за тези, на които тя е наложена, както сега на нас, тя може да бъде по-малката от двете злини. Тези, които стоят зад еволюцията на света и я управляват, безсъмнено ще използват и войната, която трябвало да стане, за велики и високи цели, и така ще извадят добро и от самото зло. Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавости, към свето-обемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-възвишения алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала. Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек. Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата.
към текста >>

Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек.
погрешно и зло само по-себе си, никой не може да се съмнява; както и в това, че тя е един начин напълно неподходящи за разрешение на един въпроси. Кармата па един човек, който предизвиква едра война, е но-страшна, отколкото човешкият ум може да си въобрази. Но за тези, на които тя е наложена, както сега на нас, тя може да бъде по-малката от двете злини. Тези, които стоят зад еволюцията на света и я управляват, безсъмнено ще използват и войната, която трябвало да стане, за велики и високи цели, и така ще извадят добро и от самото зло. Колкото ужасна и да е, войната все пак издига хиляди и хиляди хора над самите тях, вън от тяхната дребнавости, към свето-обемащата симпатия, вън от себелюбието, към най-възвишения алтруизъм — издигнала ги е в областта на идеала. Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек. Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата. Спомнете си, че ние не бяхме в непосредствена опасности, при все че неминуемо щяхме да бъдем по-късно засегнати. Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните. За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие.
към текста >>

Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие.
Тя ги е издигнала наведнъж повече, отколкото много съществувания при обикновени условия биха издигнали един човек. Знаете, колко много хора благородно се разделиха със своя живот, и то даже не за своето отечество, в обикновения смисъл на думата. Спомнете си, че ние не бяхме в непосредствена опасности, при все че неминуемо щяхме да бъдем по-късно засегнати. Това не беше самозащита; това бе честита на знамето, името на Англия, святостта па едно обещание, дългът да се бранят слабите от силните. За един идеал в най-истинския и благороден смисъл на думата, вашите съотечественици проляха своята кръв и защото дадоха и най-висшето, което имаха да дадат, те със самия тоя акт издигнаха себе си високо по стълбата на човечеството. Обикновеният човек почти няма случай за такова великолепно усилие. Вярно е, че и в обикновения жп-вот удивително и красиво самопожертвуване се проявява от отделни личности: има такива, които пожертвувани всичките си надежди и стремежи, за да услужат на някой свой слаб и болен ближен. Но и тези случаи са редки. Предполагам, че само една колосална война дава случай за един тъй великолепен и от толкова много хора едновременно направени изблик. Помнете, че безкористните и събудени личности са нужни в настоящия момент за Шестата Под-Раса, която започва в Америка, Австралия, вероятно, събирането им в достатъчно количество и в нужното кратко време е могло да стане само чрез един велик всемирен конфликта. Бъдете благодарни, че сме поне на страната на правото в тоя случай.
към текста >>

Лесно е да стане човек теософ.
Вероятно, в по-далечното бъдеще, когато ще можем да гледаме на нея с по-голямо значение и в по-широки размери, ще видим, че доброто надмина цялото ужасно зло и че ако и да е изменен стария ред, като дава място на нов, това значи само, че Бог може да се проявява по много начини. Превел от англ.: В. Каназирев. Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма. Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон.
към текста >>

Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие.
Каназирев. Е. П. Блаватска ПЪРВИТЕ СТЪПКИ ПО ПЪТЯ НА ОКУЛТИЗМА (ПРАКТИЧЕСКИ ЛЕКЦИИ) Статия първа 1) Едно доста значително число хора желаят да получат практическо обучение по окултизма. Явява се, прочее, необходимостта да се установи веднъж за винаги съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм; или това, което е познато, от една страна, под името Теософия и от друга, под името Окултна наука, и характера на мъчнотиите, които се срещат при изучването на последната. Лесно е да стане човек теософ. Всеки, който притежава средни умствени способности; който има влечение към метафизиката; който води чист и безпристрастен живот; който намира по-вече радости да помага на ближния си, отколкото да бъде сам подпомогнат; който е винаги готов да жертвува своята радости от любов към другите и обича Истината, Добротата, Мъдростта за самите тях, а не за благата, които могат да се извлекат от тях, е теософ. Съвсем друго е, обаче, да стъпи човек в пътя, който води към познанието на това, което следва да се направи, както и на истинското различаване на доброто и на злото, път, който така също води човека към способностите да прави доброто, което желае, без да извърши ни най-малкото усилие. Още по-вече има един важен въпрос, пред който трябва да бъде по-ставен ученикът. То е огромната отговорности, която Учителят поема от любов към ученика. Започвайки от източните Гуру2), които обучават явно или тайно, до малкото число кабалисти, които преподават на запад рудиментите на свещената наука — тия западни Йерофанги, които сами не знаят опасността, на която се излагат — всички тия Учители са подложени на същия неизменен закон. От момента, в който започват да обучават, от момента, в който те повярват на учениците си никоя сила — била тя психическа, умствена или физическа — те поемат върху си отговорността на всички грешки на своите ученици, отнасящи се до окултната наука, до момента на посвещението, което прави от ученика — Учител, лично отговорен за своите дела. Има един религиозен, фатален и мистически закони, високо почитани и съблюдавани у православните, наполовина забравени у католиците и напълно изоставени от протестанската църква.
към текста >>

Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват.
Това е догмата за свещеността на връзките, които се образуват между кръстника и кръстницата на едно дете. Последните поемата, мълком, отговорността за новокръстеното дете (помазано, като в истинско посвещение —едно тайнство) до деня, в който то стане отговор-но същество, което познава доброто и злото. Той обяснява доста ясно, защо Учителите мълчат и защо Чела3) се подлагат на едно седемгодишно изпитание, докато докажат тяхната устойчивост и развият необходимите качества за безопасността на Учителя и на ученика. Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да изучим начина, с който да си служим с тънките, макар още материални, сили на физическата природа. Способностите на астралното тяло4) на човека бързо се събуждат, и силите, които се турят в действие От неговата любов, омраза или страсти, лесно се развиват. Но това е черна магии. Защото подбудата, и само подбудата е, която прави известно действие да бъде черна или бела магия. Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост?
към текста >>

7) Трябва да си спомняме, че всички „Чела“, както и светските ученици се наричат „Upasaka“ до след първото Посвещение, където стават Lanous — Upasakas.
______________________ 1) Това са две статии писани от Г-жа Е. Блаватска, основателката на Теософското общество, в основаното от нея списание Luсifеr. 2) Учители. 3) ученик в изпитание (запазваме индуския термин, употребен от авторката ) 4) ame animale 5) Наставници или ангели хранители. 6) Доктрина на сърцето, сиреч вътрешно учение. 7) Трябва да си спомняме, че всички „Чела“, както и светските ученици се наричат „Upasaka“ до след първото Посвещение, където стават Lanous — Upasakas. До тоя ден, даже тия, които принадлежат към Lamaseri – (Будически духовен орден) - те и са държани отделно, се считат като светски. 8) Теософско списание СЕ АГНЕЦ ГРАДЕТ И Агнето говори---Смут В езиците настава, И бесен, лют Световний Княз въстава . . . Цял лес настръхнал — копия чилични Забиват се във небесата, И гръмват клетви и закани злоязични От всички краища на земята: „Кръвта на Агнето! — На Агнето кръвта!
към текста >>

До тоя ден, даже тия, които принадлежат към Lamaseri – (Будически духовен орден) - те и са държани отделно, се считат като светски.
Блаватска, основателката на Теософското общество, в основаното от нея списание Luсifеr. 2) Учители. 3) ученик в изпитание (запазваме индуския термин, употребен от авторката ) 4) ame animale 5) Наставници или ангели хранители. 6) Доктрина на сърцето, сиреч вътрешно учение. 7) Трябва да си спомняме, че всички „Чела“, както и светските ученици се наричат „Upasaka“ до след първото Посвещение, където стават Lanous — Upasakas. До тоя ден, даже тия, които принадлежат към Lamaseri – (Будически духовен орден) - те и са държани отделно, се считат като светски. 8) Теософско списание СЕ АГНЕЦ ГРАДЕТ И Агнето говори---Смут В езиците настава, И бесен, лют Световний Княз въстава . . . Цял лес настръхнал — копия чилични Забиват се във небесата, И гръмват клетви и закани злоязични От всички краища на земята: „Кръвта на Агнето! — На Агнето кръвта! “ Но екват гусли многострунни, И песнопение в нощта: — То иде в праведни разбуни, То иде — бойте се, езици!
към текста >>

При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света.
Всяко велико дело, което някой подеме днес, народът го сравнява с подобно дело на някой бивш председател, и дори очакват новите председатели да влязат в духа и целта на бивши такива. Чертите, които отличават председателя Уйлсона, са точно ония, от които светът се нуждае, за да може да види „обществото на народите" поставено на трайни начала. Той копнее да види народите сближени, сплотени, споразумени помежду си и задружни в старанията им за общото благо. Обаче, това изисква искреност в намеренията и политиката им; изисква откровеност плановете и отношенията им; изисква правдивост в постъпките им; изисква честност в сделките им; изисква чиста добросъвестност, чувство на обществен дълг, и лично себепосветяване на труд и жертви за благото на човечеството. Тия са много силни черти в характера и дейността на американския председател Уйлсон, а именно: честност, откровеност, правдивост, честност, добросъвестност, дълг, труд и жертви за доброто на човешкия род. При личното познаване човека Уйлсон, често си предполагам, какви силно аргументирани речи той държи в конференцията за мира в Париж, да защити слабите, да подигне падналите, да подкрепи принципите, на които е станал изразител и защитник, които са одобрени и възприети от всички безпристрастни хора, и които обещават правда и мир между народите на света. Че Уйлсон ще се бори, ще стои твърд за правдата, която е прегърнал, за това нека всякой бъде уверен и спокоен; дали ще успее да прокара всичките си принципи по всякой въпрос, който се подигне в конференцията, това не е толкова важно, понеже не всичко зависи от него лично. От откъслечните рапорти, които ни идат от конференцията, явствува, че има разногласие по някои важни въпроси, и че Уйлсон представлява страната на демократичните схващания и необходимите условия за сближение и мир между народите от двата воюващи лагери. Лично аз в душата си съм убеден, че Удроу Уйлсон действува в духа на златното правило, т.е. прави на другите онова, което искаш да правят на тебе. Не е общоизвестно у нас, че днешният американски председател е и автор на значително число авторитетни и изчерпателни трудове, повечето от които боравят с историческия вървеж и практичното управление на американския народ и управление.
към текста >>

Поради това и многото добри качества в човека.
Панаретов може би нямаше да се разбере така добре, а с г. Уйлсон, бивш професор и възпитател - и двамата професори, и двамата възпитатели за дълги години, и двамата в свръзка с американски учебни заведения, те сигурно са се добре разбрали. Изборът на проф. Панаретов за Вашингтон е и навременен и сполучлив. Удроу Уйлсон е и християнин. Поради това и многото добри качества в човека. По професия, той е и адвокат и християнин, вярва в Бога и Библията, следва Христа и подражава примера Му. Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух.
към текста >>

Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух.
Според него, правилния развой на живота не може без религията. Той е редовен на богослуженията, без разлика на мястото или времето. В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . .
към текста >>

Велик е човекът, който цели това.
В една реч пред богомолци той е казал: „Църквата не представлява устройството на човечеството. Тя представлява оная духовна част, която не търси своя израз в някой вид на управление или даже устройство на обществото, а търси да узнае значението и пояснението на живота и основните извори за човешкия дух. Ние природно търсим да сравняваме себе си с нещата, които са вън от нас, над нашите сили и по-високи от нас, и затова всяка църква има за цел да открие едно мерило". Освен дето сам г-н Уйлсон е човек със силен и достоподражаем характер, той напълно признава и възприема християнското мерило на живота, и оказва действително съчувствие с всяко усилие на църквата да приведе света при живите извори на човешкия дух. В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . . * Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната вода, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце . . .
към текста >>

Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира.
. . Аз свиря в забрава, ридае душата За спомени мили, за минали дни . . . Олга Славчева. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Смятаме за полезно да дадем на нашите четци кратки първоначални сведения по тая наука. Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от преводачите на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира. Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите).
към текста >>

И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота.
И всичко пред него беше покрито с покривалото на гъст, черен мрак. И повдигна си ръката Старият Маг на Тайните знания и направи знака с „Сила“ и каза непонятни за него „слова на сила“, и веднага мракът започна да се разведрява. И взема тогава Учителят на Мъдростта праха, що бе до сърцето му, и посипа с него слепите му духовни очи. И веднага изгря в него Слънцето на светлината, и прогледна. И стана всичко ясно за него, защото светлината изгони мрака и пред нейния ясен блясък нищо не можеше да се укрие. И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска.
към текста >>

И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска.
И видя той, ученикът на мъдростта, човекът прегърбен под ярема на живота. И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието!
към текста >>

И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни.
И впрегнат бе в колесницата на страданието и смирено я возеше след себе си. И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици.
към текста >>

И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека!
И настанен бе в нея на първо място звярът на страстите и удоволствията. И беше той алчен и ненаситен, а тялото му беше угоено и жадно за наслада. И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна!
към текста >>

И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него.
И вечно бе гладен за храна изобилна и винаги ядеше до пресита и пак се не насищаше. И беше ограден звярът в човека от старата змия на мъдростта светска. И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него.
към текста >>

И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици.
И даваше тя изобилно знания на човека; и храниха те богато звяра в колесницата му, защото бяха знания за блага и удоволствия земни. И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите!
към текста >>

И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна!
И суетеше се светската мъдрост да оправдае знанията за благата, като необходими, не за звяра в колесницата на човека, а за човека в човека! И блудеше го старият змей на греха, като пълнеше сърцето му със суетна гордост, ума му с хладна надменност, а душата му със страстна жестокост към всичко, ще не се кланяше на мъдростта змейска. И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади.
към текста >>

И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него.
И наглед човекът беше доволен от всичко, а в същност не беше до-волен от нищо: Не беше доволен той от знанията си, защото мислеше, че имаше по знаещи от него; не беше доволен от мъдростта си, защото мислеше, че има по-мъдри от него; не беше доволен той от удоволствията си, защото мислеше, че има по-доволни от него; не беше доволен от славата си, защото мислеше, че има по-славени от него, не беше благодарен от богатствата си; защото мислеше, че има по-богати от него; не беше доволен, най-после, от положението си, защото вярваше, че има по-високо стоящи от него. И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл!
към текста >>

И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!...
И щастието на всекиго винаги беше покрито с мрачното покривало на озлоблението, завистта или на лицемерието! И шепнеше му старият змей на мъдростта светска, който не искаше да се прострят знанията на човека по-далече от сенките на живота, от проявената форма на най-грубата материя, че първопричината във вселената е една и съща, от която са произлезли милиардните нейни разновидни форми,вследствие на качеството и количеството на силата, действуваща между техните атоми, молекули и частици. И догаждаше се човекът, че колкото тази сила е по-нежна и съвършена в качествено отношение, толкова и формата на живота ще бъде по-възвишена и благородна! И догаждаше се той, че всяка сила трябва да бъде в същото време и проявена хармония на звука, защото там, дето има сила, има и нейна проявена форма — материя, а от вибрациите на частиците й се образуват мелодиите на звука, ала той беше глух към този възвишен химн на съвършенството, защото Слънцето на светлината не грееше у него! И догаждаше се човекът, че силата беше в същото време и дивно съчетание на най-нежните цветове, на най-мили, хубави и пленителни краски на неземни красоти, ала той беше сляп за тях, защото Слънцето на светлината не светеше у него. И догаждаше се човекът, че силата бе в същото време и проявена форма на най-възвишени, деликатни и съвършени фигури, картини и тела неземни, ала всичко това той го не виждаше, защото Слънцето на светлината не светеше у него!... И беше той глух, сляп и ням към всички велики, възвишени и съвършени проявления на действителния мир във вселената — на мира на силите! И беше подчинен напълно под влиянието на звяра в колесницата си, и, управляван от него, тънеше в гнойното блато на низките плътски удоволствия и наслади. И всичко около него 6Е пусто, мрачно и задушно!... И разбра ученикът на мъдростта, че наистина „Само когато слънцето грее, животът има смисъл! “... (Краят в следната книжка).
към текста >>

- Системата на Сент-Ив д'Алвейдър Човекът е социално същество.
СИНАРХИЯ Статия първа Окултна социология. - Образуване и развитие на обществото. - Старата община. - Що е държава. - Мнението на съвременните юристи и социолози. - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения[1], както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие.
към текста >>

Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения[1], както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение.
- Старата община. - Що е държава. - Мнението на съвременните юристи и социолози. - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения[1], както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото.
към текста >>

Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление".
Като резултат от тоя процес, всички велики обществени дейци са препоръчали, според своите схващания най-съвършената форма на държавна уредба и народно управление. Там, дето се е успявало да се открие органическия закон на творението и развитието, установена е била и най-добрата държавна и управителна уредба. Някои стари народи са знаели тоя закон и понеже са се съобразявали с него в държавната си дейност, организираните им общества мирно са процъфтявали в течение на много векове. А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли.
към текста >>

За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт.
Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други. В класическото съчинение на Fustel de Cou langes: La cite antique и в най- новата книга на парижкия професор A. Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция.
към текста >>

Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права.
Croiset: Les Democraties antiques намираме най-изобилни доказателства за вярността на нашата теза. За постигане на главната цел на всяко организирано общество - създаване условия за свободен живот и развитие на човека - всичките стари и нови народи са установявали една концепция за Държавата, като форма на общежитие и като носител на власт. Усилията всякога са били насочени в античните републики да се направят всички граждани свободни в събранието на народа, в една страна, а от друга, да се ограничи и стесни властта на магистратите. Тогава, обаче не се допущало съмнение, че суверенното народно събрание може да разполага, по своя воля, макар и чрез общи закони, с живота, имота, свободата и даже с вярванията на гражданите. Това положение, от което произтекли всички по-нататъшни злини и са причинили разпадането на атинската, сицилийската, картагенската и римската демокрации, явно противоречи на една от най- солидните идеи на модерните времена, а именно, че индивидът има повече и по-висши права от Държавата и тя е длъжна да ги респектира. Върху това схващане за личните права на човека и гражданина се базира съвременната форма на Държавата и управлението, както и гарантирането на тия права. Авторите по конституционното право развиват логично същата идея, но не са проникнати дълбоко от окултния характер на обществената и държавна еволюция. Според пок. професор на Парижкия универсисет A. Esmein[2], Държавата е юридическо олицетворение на нацията; тя е субект и носител на публична власт. Съществуването на тая власт над волята на отделните личности, събрани в едно общество, конституира нацията в правото.
към текста >>

Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното.
Woodrow Wilson. В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Германският социолог Йелинек в книгата му: Das Recht des modernen Staates и французкият професор Leon Duguit в съчиненията си: L 'Etat, le droit objectifet la loipositive и L Etat, les guvernants et les agents отричат на държавата качеството й на една специфична форма на човешките общества.
към текста >>

Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли.
В своето капитално съчинение: „The State" (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция. Историята на обществата доказва абсолютната естественост на правителството, неговото вкореняване в човешката природа, произхода му от рода и идентификацията му с всичко, което прави човека по-горестоящ от животното. Човекът индивидуално е слаб, а силата му иде от комбинирането на отделните воли. Силата му се концентрира, за да образува единството. Държавата е видима форма на обществото, а правителството е негов орган". Срещу това мнение на конституционалистите (без да цитираме имената на всички най-видни автори) се поставя твърде основателния възглед на модерните социолози, който се приближава донейде до онова на окултистите. Германският социолог Йелинек в книгата му: Das Recht des modernen Staates и французкият професор Leon Duguit в съчиненията си: L 'Etat, le droit objectifet la loipositive и L Etat, les guvernants et les agents отричат на държавата качеството й на една специфична форма на човешките общества. Те изтъкват теорията на човешките групировки, като считат, че всичките те, фактори на човешкото общество, са в действителност явления от едно и също естество, а Държавата е само една от тия групировки.
към текста >>

законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив.
Сент-Ив д'Алвейдър е проверил тоя закон в историята и е доказал, че същият закон би могло да се приложи към нашето съвременно общество. Тая реформа, очевидно, е съвсем далеч от мирната или насилствената революция, проповядвана от социалистите, от разрушаването на обществения строй, искан от анархистите. Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.------------------------- ФРЕНОЛОГИЯ Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка. Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива. Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум. Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания.
към текста >>

[2] Elements de drait constitutionnel.------------------------- ФРЕНОЛОГИЯ Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка.
Най-бележита черта в съчиненията на тоя автор е универсалната приложимост на неговите принципи, частно приложение на които се явяват обществените закони. Ние смело можем да кажем, забелязва Папюс, че Сент-Ив д'Алвейдър е открил не само физиологията на човечеството, но и общият закон, който управлява взаимните отношения на всички общества. В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.------------------------- ФРЕНОЛОГИЯ Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка. Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива. Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум. Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания. До колкото ни е известно, на български е преведено до сега само краткото съчинение на Хенри С. Дрейтън и Дж.
към текста >>

Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум.
В Света всичко е аналогично едно на друго и. законът, който управлява клетката на човешкия организъм, трябва да се приложи и към целия човек, а законът, който управлява човека, трябва да се приложи и към човешкото общество, нацията или расата. Ив. Толев ------------------------------------------------- [1] Трета книга на царете 17:2 -17- пророк Илия Тесвиеца. [2] Elements de drait constitutionnel.------------------------- ФРЕНОЛОГИЯ Човекът, с всичките му тайни душевни качества, сили и способности, е една неразгадана гатанка. Колкото повече съвременната наука се вдълбочава със своите изследвания в анатомията, физиологията и психологията на човешкото същество, толкоз по-важни и по-назидателни истини открива. Една от най-интересните за изучване области на човека е неговият ум. Но за тая наука за човешкия ум у нас са популяризирани твърде малко знания. До колкото ни е известно, на български е преведено до сега само краткото съчинение на Хенри С. Дрейтън и Дж. Мак-Нейл: Принципи на френологията, една твърде полезна книга. Ние, обаче, възнамеряваме да дадем на българската четяща публика редица теоретически очерци по тая наука, както и характеристики на разни случаи из нашия и чуждия живот, за да могат четците ни да проследят, с полза за себе си, развитието на френологията, нейните методи на изследване и приложението им върху всеки отделен случай.
към текста >>

Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии.
Проф. Д.р Ю. Нестлер. Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки. Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или последица от случайно надипляне на кожата. Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението. Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии. И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице.
към текста >>

И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?!
Теоретически елементи на хиромантията В кръговете на модерната наука се твърди, че окултизмът изобщо е лишен От всякаква разумна основа и неговите теории, на които се осланя и изкуството за гадание по ръцете, не могат да ни посочат никакви сериозни резултати. Без да влизам в много подробни спорове в това отношение, аз все пак ще се опитам да докажа правото на съществуване на хиромантията като наука, която действително е една от най-старите тайни науки. Вижда ми се почти ненужно да оборвам твърдението, че набраздяването на дланта чрез различни линии било само резултат на особения вид работа или последица от случайно надипляне на кожата. Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението. Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии. И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице. Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците.
към текста >>

ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения.
Лявата ръка, която работи много по-малко от дясната, има обикновено повече линии, а у новородените деца, които още не упражняват никакъв занаят, главните линии на ръката са добре развити още от рождението. Не бива пък и абсолютно да се твърди, че физическата работа на човека не упражнява никакво влияние върху формата на ръката му, обаче, промените, които стават по ръката под това влияние, не засягат нито основната форма на ръката, нито вродените линии. И наистина, толкова ли абсурдно може да бъде твърдението, че между духа, характера и чувството на човека и неговите ръце има права свръзка?! На това трябва да отговорим решително „не! “ Както известни вълнения, напр. ядосване, дават определен израз на лицето, и от честото повтаряне на такива вълнения може този израз на лицето да стане постоянен, траен, така че на фмзиономиста да бъде възможно още от пръв поглед да познае темперамента на един човек по чертите на лицето му, тъй също и ръката се повлиява от тези вълнения. Гневът, за да останем при този пример, е в състояние моментално да обезобрази и да преобърне в грозна карикатура и едно иначе хубаво лице. Но и върху ръката той указва своето влияние, като я кара неволно да се стисва на юмрук, което пък при различните хора, съответно на тяхната индивидуалност, се придружава и с движения на мишниците. При чести повтаряния тези движения не остават без влияние върху развитието на съответните мускули, както и направо върху надиплеността на покриващата ги кожа. Професор Прайер в Йена още преди двадесет години в своето съчинение за четене на мислите (Prayer, die Erklarung des Gedankenlesens) изтъкна доказателството, че не само силните вълнения, но и всяка мисъл, дори несъзнателно останалата, се придружава от мускулни колебания в мишниците и ръцете. Щом като поменатите трептения и мускулни колебания придружават всяка мисъл — а колко често се повтаря през деня, дори през един час, известна съзнателна мисъл, за останалите несъзнателни и да не говорим — трябва да приемем всичко друго, само не невероятно твърдението, че с течение на времето формацията на дланта се повлиява.
към текста >>

Така, следователно, означава: средният пръст (Сатурн) —неизменното предопределение, съдба-та на хората, безименният пръст (Аполон или слънцето) — ролята на човека в кое да е изкуство, малкият пръст (Меркурий)—отношението на човека към науката, показалецът (Юпитер) —човекът по отношение на външни почести, и палецът (Венера)—човекът по отношение на чисто човешкото, досежно половата любов и волята (фиг. 2).
Да разгледаме пръстите, според различната им дължина. Веднага удря в очи, че средният пръст е най-дългият, а другите, по-малките, са групирани около него в дясно и ляво. Според това оприличават ръката на везни с четири блюда, където показалецът и палецът представляват двете блюда на едната страна, безименният и малкият пръст другата страна, а средният пръст езичето на везните (фиг. 1.) От това следва, че тайната наука е отредила на този среден пръст да владее над другите. Тя тук стои във връзка с теориите на астрологията и счита средния пръст като подчинен на мрачния Сатурн или Хронос (Бог на времето и символ на щастливия живот), а другите пръсти пък се посветяват на останалите планети. Така, следователно, означава: средният пръст (Сатурн) —неизменното предопределение, съдба-та на хората, безименният пръст (Аполон или слънцето) — ролята на човека в кое да е изкуство, малкият пръст (Меркурий)—отношението на човека към науката, показалецът (Юпитер) —човекът по отношение на външни почести, и палецът (Венера)—човекът по отношение на чисто човешкото, досежно половата любов и волята (фиг. 2). Дължината на отделните пръсти във взаимно сравнение и в сравнение с големината на ръката позволява, според това, чрез гадание по ръката, да се вадят заключения за любовта, изкуството и науката, и за предстоящите евентуални почести. При този род хиромантични изследвания на една ръка трябва винаги да се пита и взема в съображение палеца досежно познаващата се по неговото развитие сила на волята. По-нататък други заключения можем да видим тогава по издигнатините и браздите на дланта. За всеки пръст има на ръката едно възвишение при корена на пръста, които се наричат „могилки на ръката“. Всека такава могилка получава особеното си название от съответния пръст.
към текста >>

Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“.
Често питат хироманта, защо пък се вземат тъкмо само седем планети от астролозите, когато се знае, че астрономическите открития отдавна са напра- вили илюзорно числото седем. По това Гесман в своето съчинение Handlesekunst (Изкуство за гадание по ръцете) дава следното правилно обяснение: „за държането на тези „седем“ става понятно чрез това, че само Слънцето, Луната, Юпитер, Марс, Венера, Меркурий и Сатурн могат да се имат предвид, поради своята величина или поради отдалечението си от земята. Така напр., Уран или Нептун,поради грамадното си отдалечение, губи всяко пряко влияние върху земята, а планетите Вестя, Юно, Церес, Палас са сравнително толкова малки, че влиянието им се унищожава съвсем от влиянието на по-големите планети. Хиромантите и астролозите, следователно, не са действували произволно, като и в това отношение са запазили многозначещото число седем.“ Сега да преминем към обяснение на главните линии. От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата линия, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата. Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“. Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване.
към текста >>

Тя показва интуитивния живот на човека, т. е.
От средния пръст или Сатурн излиза сатурновата линия, която прорязва цялата вътрешна повърхнина на ръката и свършва в ставата. Поради това, че показва съдбата на човека, тя се нарича „линия на съдбата“. Пръстът Меркурий (безименният) има значение за практическото използване на душевните дарби, следователно, за изкуство и наука, а също и за търговия. Нали Меркурий беше пратеникът на Боговете, репортерът на Олимп! От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите.
към текста >>

Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин.
От малкия или меркуров пръст излиза меркуровата линия, която също свършва в ставата на ръката. Тя показва интуитивния живот на човека, т. е. неговата вътрешна душевна способност за виждане или предчувстване. Тя е линията на спиритическите медиуми, на много нервозните, на хората, които имат пророчески сънища. Често тази линия съвсем липсва. Пръстът Аполон се отнася до идеалното в човека, до изкуство, дарба за изнамерване и до щастие, придобито по благороден начин. Аполоновата линия, която излиза от този пръст, е линията на художниците и откривателите. Излизаща от Аполонова или безименния пръст, тя свършва понякога при дъното на палеца и ставата на китката. Повечето пъти е прекъсната и се разпада на части. Юпитеровият пръст се отнася до чест и почести, но и до преданост и великодушие, с една дума, до сърцето. Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст.
към текста >>

По нея се заключава за болести и за всичко, което се отнася до телесното в човека.
Сърдечната линия излиза от юпитеровата могилка и се извива под пръстните могилки в слаба дъга към малкия пръст. Това е линията на страстта, на гнева и на честолюбието. Палецът се отнася до чисто човешкото. Най-горната част означава разума, средната — чувството, коренът сетивата. Линията, която окръжава палецовата част на ръката, е линия на живота (фиг. 7). По нея се заключава за болести и за всичко, което се отнася до телесното в човека. Във връзка с поменатия вече марсов хълм стои марсовата линия (фиг. 7), която заема място между линията на живота и тази на сърцето. Тя се нарича още линия на главата и минава през областта на Марс, който в особености е Бог на енергичното действуване. Под знака на луната стои фантазията, растенето и произвеждането (размножаването). Луната няма особени линии, но има известно число къси резки на най-външния ръб на ръката.
към текста >>

ГРАФОЛОГИЯ Още в първата половина на 17-ия век професор Балдо в Болона се опита да обяснява характера, способностите, страстите и особеностите на човека по ръкописа му.
След това дойде 1912 г.— победата над турците и тогава? — годината 1913 . . . Какво ли щеше да каже Манчини и за 1918 година? . . . ГРАФОЛОГИЯ Още в първата половина на 17-ия век професор Балдо в Болона се опита да обяснява характера, способностите, страстите и особеностите на човека по ръкописа му. Лайбниц признаваше индивидуалния и духовен характер на ръкописите; това също потвърдява и Лафатер в съчинението си „Физиономически фрагменти“, а Гьоте, като един от най-първите събирачи на автографи, на времето си смяташе за безспорно, че мисленето и чувствуванията на човека, въобще духовният живот, се изразява във формите на ръкописа му. Около 1830 год. в Франция са се занимавали с това учение много видни духовни сановници, а най-много абатът Фландрен. По-сетне е работил по-интензивно в тази област абатът Мишон, който е напи-сал няколко съчинения по графологията. Немските професори Швидланд и Прайер се опитаха в края на 19-ия век да поставят графологията на научни основи.
към текста >>

Лайбниц признаваше индивидуалния и духовен характер на ръкописите; това също потвърдява и Лафатер в съчинението си „Физиономически фрагменти“, а Гьоте, като един от най-първите събирачи на автографи, на времето си смяташе за безспорно, че мисленето и чувствуванията на човека, въобще духовният живот, се изразява във формите на ръкописа му.
— годината 1913 . . . Какво ли щеше да каже Манчини и за 1918 година? . . . ГРАФОЛОГИЯ Още в първата половина на 17-ия век професор Балдо в Болона се опита да обяснява характера, способностите, страстите и особеностите на човека по ръкописа му. Лайбниц признаваше индивидуалния и духовен характер на ръкописите; това също потвърдява и Лафатер в съчинението си „Физиономически фрагменти“, а Гьоте, като един от най-първите събирачи на автографи, на времето си смяташе за безспорно, че мисленето и чувствуванията на човека, въобще духовният живот, се изразява във формите на ръкописа му. Около 1830 год. в Франция са се занимавали с това учение много видни духовни сановници, а най-много абатът Фландрен. По-сетне е работил по-интензивно в тази област абатът Мишон, който е напи-сал няколко съчинения по графологията. Немските професори Швидланд и Прайер се опитаха в края на 19-ия век да поставят графологията на научни основи. Професор Шайдемюл, който е работил в същото време, разгледал около 100 хиляди ръкописа, за да установи научно основите на графологията.
към текста >>

Твърдението, че човек пише, както го научат, не е вярно.
Професор Шайдемюл, който е работил в същото време, разгледал около 100 хиляди ръкописа, за да установи научно основите на графологията. Че особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а трябва да се дири вътрешна връзка между тях и известни характерни качества на съответния индивид, това ни доказват някои факти, които са ясни и за непосветените в графологията. Преди всичко трябва да изтъкнем, че съществуват толкова различни ръкописи, колкото и милиони пишещи хора има. И както е трудно до невъзможност да се намерят двама хора съвсем еднакви, тъй също не се намират два ръкописа абсолютно еднакви. Но както мнозина могат по някои черти в характера да си приличат, така понякога виждаме и ръкописи твърде подобни един на друг. Твърдението, че човек пише, както го научат, не е вярно. В това ще се уверим, ако разгледаме внимателно тетрадките на учениците в един клас или дори в едно по дол-но отделение, където всички ученици са учили при същия учител. Казват, че ръкописът на едно лице понякога бивал различен на разните места на една и съща страница. Внимателното разследване обаче доказва, че и в такъв ръкопис характеристичните признаци винаги се запазват и повтарят. И тъкмо това обстоятелство, че на някои хора ръкописът се лесно пременява, е едно важно условие за разкриване на известни вътрешни качества. Независимостта на ръкописа от училищното обучение става явна, като сравним писаното с лесната и това с лявата ръка, или като пишем с крак на пясък или на дъска с тебе-шир, стиснат с пръстите на краката и това писано сравним с писаното с дясната ръка.
към текста >>

Освен това, знае се, че душевните състояния на човека, до колкото те се проявяват на вън, се изразяват във волеви актове, проявени в движения.
в ръкописа на душевноболните. Научните начала за преценка на ръкописа се дирят, следователно, на първо место във физиологията на централната нервна система в свръзка с психологическите принципи. Философските разсъждения и мъдрувания често доказват по-голямата неясност. Процесите на мозъчната дейност, които имат значение за характеризиране на ръкописа, се означават общо като душевни процеси. Функциите на големия мозък, които имат значение тук, се намират в двете полусфери; те се проявяват в мисленето, чувствуването и волята. Освен това, знае се, че душевните състояния на човека, до колкото те се проявяват на вън, се изразяват във волеви актове, проявени в движения. Душевните явления ние можем да наблюдаваме само в техните физически отражения. Щом, обаче, волевите прояви трябва да се вземат като резултати, като рефлективни последици на постоянните процеси на мисленето и чувствуването, тогава по тези резултати ние можем да съдим и за характеристичното в отделни хора. От тука следва, че по изражението на лицето при говоренето, по движенията при ходенето, а също и по движенията при писането можем да съдим за вида на волевите актове и за лежащите в основите им процеси на чувствуването и мисленето. От всички движения, изразяващи вътрешните функции, най-съвършени и най-сложни са движенията при писането и затова всека кукичка, всека чертица, всяко изкривяване и извивки на писмото имат психологическо значение, щом се повтаря редовно. Ако до сега психологията в много случаи не е могла да установи причинната връзка между душевните явления и органическите физически състояния на мозъка, тя е доказала поне успоредното съществуване на тези явления.
към текста >>

За да може да предскаже съдбата на един човек, астрологът трябва да знае точно годината, деня и часа на рождението му; тогава установява хороскопа на небесните тела в момента на рождението и въз основа на това изчислява по-нататъшните промени на съдбата, съобразно с движението на небесните тела и указваното влияние на макрокосмоса (вселената) върху микрокосмоса (човека).
Според тази констелация па небесните тела, астролозите, като се водят по установените закони в астрономията, се стараят да предсказват това, което ще се случи в бъдещето както изобщо, така и в частност в живота на отделния индивид. Според това, астрологията се дели на природна и позитивна или индициална астрология. Природната астрология се занимава с предсказване на природните явления, произходящи от природни причини, напр. атмосферните промени, земетресения и пр. Позитивната или индициалната астрология се занимава с властта и влиянието па звездите над нашата съдба. За да може да предскаже съдбата на един човек, астрологът трябва да знае точно годината, деня и часа на рождението му; тогава установява хороскопа на небесните тела в момента на рождението и въз основа на това изчислява по-нататъшните промени на съдбата, съобразно с движението на небесните тела и указваното влияние на макрокосмоса (вселената) върху микрокосмоса (човека). Отечеството на това учение е Месопотамия, през времето на някогашните й обитатели акадийците. В Европа то е пренесено от халдейците, затова и римляните по-сетне наричат звездобройците халдейци. Египтяните свързват астрологията с медицината, като основават прогностиката върху учението за взаимното разположение на звездите. Първото написано съчинение по астрология е от Клавдий Птоломей през 126 год. Птоломей бил привърженик на Александрийската школа и се радвал на голяма слава през времето на Адрияна и Антоний Пия.
към текста >>

Хипократ е казал: „човек, който не познава учението на астрологията, заслужва по-скоро името глупец, отколкото лекар“.
В Персия във времето на Дария живял астрологът Жамасп, когото наричали мъдрецът. Той бил съветник и приятел на цар Дария. Казват, че той чрез астрологически пресмятания предсказал появяването на Исуса и Мохамеда. Той предсказал също, че щяла да пропадне персийската религия,която се основавала на магията. От гръцките астролози по-известни са Анаксимандър, Анаксагор и по-сетне Питагор, Платон, Аристотел и Прокъл. Хипократ е казал: „човек, който не познава учението на астрологията, заслужва по-скоро името глупец, отколкото лекар“. Астрологът Нигидий Фугул, приятел на Цицерона, при рождението на Октавия предрекъл, че той щял да стане владетел на света. Историята ни показва, какво голямо влияние са имали астролозите - духовници при източните народи. Царете се чувствували дори в известна зависимост от тях. А това не би било възможно, ако техните предсказания не са се сбъдвали напълно. Тези духовници, обаче, са притежавали големи астрономически познания.
към текста >>

Особено прочуто е кабалистичното съчинение Зохар, в което се излага философското учение за живота в космоса в сравнение и в свръзка с живота на човека.
А това не би било възможно, ако техните предсказания не са се сбъдвали напълно. Тези духовници, обаче, са притежавали големи астрономически познания. Едно доказателство за това е фактът, че редовното появяване на слънчевите и лунни затъмнения и днес става според халдейското изчисление. Днешните астрономи още не са направили някакво изменение в тази формула. Старите еврейски книги, Кабалата и Талмудът, се основават изцяло на астрологическите учения. Особено прочуто е кабалистичното съчинение Зохар, в което се излага философското учение за живота в космоса в сравнение и в свръзка с живота на човека. В школата на Питагора било задължително изучването на математиката и астрологията. Старите съчинения, между които и Библията, са изпълнени с астрология. Мойсей се обявил против астрологията, защото мнозина от невежество злоупотребявали с нея. Един от най-известните християнски астролози е Павел Философът (около 850 г.). И между папите има мнозина, които са се занимавали с астрология, както напр.
към текста >>

Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства.
пристанището на славата те чака“. Джордано Бруно и Спиноза вярваха на астрологията. Йохан Щеофлер, професор по математика в Тюбинген, изчислил точно деня на смъртта си, която щяла да последва от едно нещастие. Като искал да предотврати възможността за това нещастие, той си поканил гости и останал в къщи. В разговорите с гостите той влязъл в некакъв спор, стъпил на стол, за да снеме една книга от една висока етажерка, обаче, когато се покачил, паднал и се наранил смъртно. Парацелзус изучвал влиянието на планетите върху растенията и минералите и като сравнявал микрокосмоса (човека) с макрокосмоса (слънчевата система), по логически и интуитивен път открил множество лечебни средства. Прочутият астроном Кеплер бил същевременно и астролог. Известно е, как той е предсказал бъдещата слава на младия още Валенщайн. Професор Мюлер казва, че мнозина от немските прочути мислители са се занимавали с астрология, но повечето от тях никога не са се изказвали явно, от страх да не ги поставят на едно равнище със звездобройците и врачките. Бакон и Нютон, прочути английски мислители, са били привърженици на астрологията. От немските астролози заслужва да се спомене Пфаф, който в едно съчинение за Наполеона доказва, че смъртта на последния трябвало да се съвпадне с едно срещане на Марс и Сатурн (5 май 1812 г.).
към текста >>

Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса).
Един такъв пример е известен от историята: Самуел Хенингс бил роден на 4 юни 1743 год., в същия момент, когато се родил и крал Георги III на същото место в Сан-Мартен. Той постъпил на работа през октомври 1760 год., когато и Георги III стъпил на престола. Двамата се оженили на 8 септември 1761 год. Животът им текъл съвсем паралелно и двамата умрели в същия час на 29 януари 1820 година. Двамата имали еднакви по число и по пол деца. Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека). (Следва.) ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Лечебната и възобновителна сила на пролетта (По П. Мълфорд). Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация.
към текста >>

И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека).
Той постъпил на работа през октомври 1760 год., когато и Георги III стъпил на престола. Двамата се оженили на 8 септември 1761 год. Животът им текъл съвсем паралелно и двамата умрели в същия час на 29 януари 1820 година. Двамата имали еднакви по число и по пол деца. Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека). (Следва.) ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Лечебната и възобновителна сила на пролетта (По П. Мълфорд). Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята.
към текста >>

Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток.
Двамата имали еднакви по число и по пол деца. Този пример показва, че животът, действията и настроенията на човека се влияят от силите на вселената (на космоса). И който проучва и знае законите, по които тези сили действуват, може да изчислява и предрича влиянието, което те ще укажат върху микрокосмоса (човека). (Следва.) ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Лечебната и възобновителна сила на пролетта (По П. Мълфорд). Растенето на човешкото тяло става по същите закони и от същите елементи, както това на всички други органически тела, като дървета, растения, птици и животни. Рано през пролетта земята получава от слънцето една творческа сила, която разпалва всички органически форми на живота: дървета, птици, животни и преди всичко човека, Защото човекът е най-висшият, най-сложният и най-мощният, духовно надарен, организъм на тази планета; той се нуждае от най-голяма сила и ще се нуждае в бъдеще още повече от нея и за много по-големи цели отколкото днес, когато още се учи да отваря и възприема нейния ток. Материалното учение нарича тази сила: „топлина“, обаче качеството, известно като топлина, е само външна или физическа манифестация. Качеството, произлизащо от слънцето и познато като топлина, не става топлина преди да достигне нашата планета и да въздействува върху елементите на земята. Няколко километра над земята има само малко топлина или пък я няма никак. Ако тази сила беше тръгнала от слънцето във форма на топлина, или бе станала такава по пътя си, тогава въздухът щеше да бъде и по върховете на планините тъй топъл, както в долините. А пък ние знаем, че по най-високите върхове има вечен сняг и лед, защото слънчевата сила много малко се смесва с елементите на земята по височините, за да може да превърне тези елементи в такъв градус топлина, както я чувствуваме в долините и равнините.
към текста >>

Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло.
Материята е само форма на духа или на мисълта; тя се вижда чрез физическото око. Материята е сила, временно въплътена, както буца въглища, хвърлена в огъня, отделя скритата в нея сила, за да кара машината. Буцата в по-голямата си част се превръща в невидим елемента. Така ние виждаме навсякъде около нас силата да преминава от физическата видимост в невидимостта и обратно. Милиони и милиони тона невидима материя през един ясен ден в продължение на час се издигат над главите ни, за да паднат на другия ден във видима форма като дъжд или сняг, и след няколко часа пак да се погълната и да стаи ата невидими. Индиецът нарича февруари и март „слабите месеци“, защото, като много по-добър наблюдател на природата от нас, той съглежда в животното и човека тенденцията към бавност и леност, която тенденция преобладава винаги, когато тази сила подмладява, прониква и подновява органическото тяло. Най-съвършените кристали от един минерален елемента произлизат от оня разтвор, който е в най-спокойно състояние. Твоето тяло през пролетта се подчинява на същите закони и неговите елементи наново се кристализират. За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло.
към текста >>

Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя.
За да използваш най-пълно лечебната и възобновителна сила на пролетта, ти трябва да почиваш, когато почувствували нужда от почивка, било то посред бял ден или посред нощ. Когато поставяш в действие тялото или духът против наклонността им, когато принуждаваш мускулите си към пресилено действие, когато докарваш духа или тялото до крайния предел на изтощението, незнаеш колко си безсилен, преди да стигнеш до края, както мнозина са принудени да правят това чрез неестествения начин на живеене и произволните изисквания на „работата“, тогава ти препятствуваш на тази лечебна и възобновителна сила да проникне напълно в тялото ти. Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни.
към текста >>

В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора.
Ти препятствуваш на новия елемента, който подновява стъблото и кара пъпките да набъбват, да се смеси с твоето тяло. Ти запазваш стария елемента, който трябваше да отърсиш, както дъбовете отърсват мъртвите си изсъхнали листа, преди да се измине зимата; ти носиш тогава в себе си този мъртъв елемента, една „мъртва тежест“, вместо новия съживителен елемента. Това е то, което покрай другите причини навежда раменете, избледнява косите и набраздява лицето с бръчки. Упадъкът на физическото тяло, който ние наричаме „старост“, произтича изключително от невярването и незнанието на човека, че той е в състояние да си създаде сам условията за получаване на постоянен приток от сили, който би обичал негова дух с все нова и нова материя. Само мускулна сила и непрестанна телесна дейност не са винаги признак на пълно здраве. В трескаво избухване може, за укротяването и на един сравнително слаб човек, да са потребни три-четирма други хора. Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло.
към текста >>

И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи.
Щом премине избухването му (беснеенето), тогава болният е слаб като дете. При все това след такава криза се твърди, че болният е вън от всяка опасност. Много хора, увлечени в професията си, се преуморяват, чувствувата се изнурени и се третират като болни. Но дори и тогава, когато хората, като мислят, че страдат от опасна болест, са заставени да стоят на едно място, те се вдигат понякога много по-добре и по-силни, отколкото са били по-рано. Защо? Защото през време на това принудително душевно и телесно спокойно състояние природата е работила също така, както когато при неблагоприятни условия е имала да възсъздава и възобновява някое изхабено тяло. И резултатът от това е, че човек се привдига с нов, пресен елемента в костите, мускулите и нервите, а тази придобивка той постига поради това, че природата е била докарала тялото в онова спокойствие, в което то е било възможно да се поправи. От непрестанната физическа работа хората се изхабяват много по-бързо, отколкото обикновено се мисли. Тези, които вършат уморителна работа от сутрин до вечер, остарявате вече на 45 години, защото, като пренебрегват природните закони, не дават възможности на тялото да възобнови изхабените си сили. В природата става постоянна смяна между периодите на почивката и тези на работата. Дърветата почиват през зимата. Кръговата циркулация на сока е ленива.
към текста >>

Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост.
Дивите животни и птиците след изтичането на лятото също така почти нищо не вършат. Те само ядат и спят. Някои животни и влечуги спят през цялата зима. Дори и самата почва трябва да почива, за да може да произведе най-добрата жетва. Когато чрез продължително торене почвата се преумори, продуктите й са по-долнокачествени от продуктите на девствената почва. Когато човек разбере, че при пълното и непрестанно изнуряване на нервите и при силно напрежение на волята той, като започне от младите години, докато стигне до 45 или 50 години може да изхаби извънредно много тялото си, и при това съзнание почне често да се отдава на пълна почивка и обнова, както правят това дървото, птицата и животното в своето природно състояние, тогава той ще почне да се радва на по-добро здраве на тялото и на по-голяма еластичност на мускулите, на своята сила и духовна бодрост. Той ще разбуди в себе си още други чувства и сили, съществуването на които днес още се оспорва от повечето хора. Някои ориенталски и индийски раси притежават до известна степен тези чувства и сили, отчасти поради своя по-тих живот, приближен повече към влиянията на годишните времена. Те не притежават стремителната сила за нападане и завладяване, както се прояви тя у някои народи, които подчиниха едни народи и раси, а други изтребиха и изкорениха. Но не силата е победител на края! Силата на мисълта работи най-мощно, когато тялото е в сравнително бездействие и тази сила в действителност е най-голямата и най-сетне преодоляващата!
към текста >>

Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната.
Гърците бяха подчинени от римляните, обаче в Рим преобладаваше гръцката цивилизация. Рим пропадна физически под натиска на тогавашните диви раси на северна Европа, готите и вандалите, но в духовната област влиянието на Италия игра голяма роля за усъвършенствуването на някогашните хуни и вандали от миналите векове в по-сетнешни немци, французи, испанци и италианци. При всеки преврат, при всяко раздрусване и завладяване, тази сила пуска корени в по-широко поле. Днес най-добрите английски умове изучават недавно откритите индийски учения и по този начин се излагат на влиянието на тази сила. Качеството на листа, корена, плода, което, когато се употребяват като лекарство, въздействува на вътрешните органи, това е силата на онова растение, която е освободена чрез процеса на храносмилането. Силата, която човек получава от хляба или месото, е освободена по същия начин от храната. Храносмилането е бавно изгаряне на приетите в тялото материи. Освободената от това изгаряне сила се използва, за да тури в действие тялото, както инженерът използва топлината за движение на машините. Колкото са по-млади пъпките, толкова по-нежна е външната форма, обаче употребени като лекарство тези пъпки развиват най-голямата сила и най-доброто качество на растението. Най-добрият и най-силният чай се взема от най-горните и най-нежните цветове на растението. Нежните пролетни израстъци съдържате вече силите, които по-сетне ще образувате по-силния листа и стъблото.
към текста >>

Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат.
Госпожица Велш посетила един от своите лекари, който само констатирал факта, без да намери причините и обясненията. През първите дни се забелязвало още малко късогледство, но по-сетне зрението станало нормално. Причината за това чудно излекуване би трябвало да се подири в самолечението чрез собствени волеви усилия. Тази случка показва, каква грамадна е силата и надмощието на душата спрямо тялото. В едно интензивно желание се крие повече магия, отколкото ние днес вярваме. Да може човек правилно да насочва желанието, искането и мисленето, това е един вълшебен ключ, с който малцина умеят да си служат. Как са лекували захарната болест в старо време. Един млад учен мюсюлманин. Д-р Дингицли, ученик на медицинския факултета в Монпелие, а сега лекар в Тунис, представил недавна в парижката академия на науките една извънредно интересна студия, в която се доказва, че старите не само са познавали диабета, но и са го лекували успешно. Благодарение на знанието на арабския език, той можал да открие в съчиненията на прочутия в 10-ия век арабски лекар Авицен едно точно описание на познатата вече в онова време в Африка захарна болест и, което е още по-интересно, да намери същевременно рецептата за лекарството, което тогава е употребявано против болестта. Според преведените от него лекарски наставления, лекарството се състояло главно от семена от червеи, рошкови ( Lupine ) и разни семена, дозите на които са точно посочени в съчинението на Динцигли.
към текста >>

— Загадъчни — защото събитията, които визира разказа, немогат да се асимилирате от разсъдъка чрез научните средства, с които човек по настоящем разполага.
По този начин закашлюванията ще могат да се явявате по-рядко, пък и съвсем да се спрат. Също тъй било възможно да се прекъсне и съвсем да се излекува магарешката кашлица още в самото начало чрез добре подбрани хомеопатични или спагирични средства. Един хомеопатичен специалитета против магарешката кашлица бил и „Тусизана“ (Tussisana) от аптеката на професор Д-р Маух в Гйотинген (Вюртемберг). Това средство е предназначено за хора неспециалисти, които немат време и възможност да изучавате, дълго болестта и да подбирате, според това, средствата. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Загадъчни истини. — Загадъчни — защото събитията, които визира разказа, немогат да се асимилирате от разсъдъка чрез научните средства, с които човек по настоящем разполага. Истини — защото станалото, което се разказва, е факт положителен. I. По край квартирата ми на ул. „Опълченска“ преди година време, енорийския - свещеник поп Илия, понеже заминаваше почти през ден с бохча под мишница и отиваше към улицата „Св. св. Кирил и Методия“, аз го запитах: „а бе, дедо попе, къде така често от тука ? “ —„В касапската къща на ул.
към текста >>

„Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“.
Един път като разговаряхме съвсем за други работи, Здравка заговори, като се обърна към майка си: „мамо, мамо ма, аз помня, когато беше болна и че лежеше в гостната стая и аз ти вардех мухите с байраче, което беше ми направил тати от пръчка и кърпичка“. Освен горното показа самата стая, местото на кревата и името на доктора, който лекуваше съпругата ми. Всичко казано от Здравка е съвършено вярно, само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачавате по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество. Съобщава: Рачо Г. Даскалов. „Лошото око“ или певецът с „злия поглед“ — Певецът от парижката опера Масол, любимецът на парижката публика, през времето на втората френска империя, бил особен човек, мрачен, прикрит, външно не-симпатичен; в тъмните му очи горял силен огън и неговите завистници и неприятели разпространявали легендата: Масоли има „зъл поглед“. Както винаги и навсякъде, и тук се намерили суеверни хора, които избягвали певеца. Мнозинството от парижаните, обаче, продължавали да се въодушевлявате от негова вълшебен глас и дамите, въпреки приписваното му демонско качество, бленували за него. Тогава в репертоара била и операта „Карл VI“, най-доброто место в която се считала арията, когато певецът отправя поглед към небето и моли вечните сили да излеят проклятие върху главата на неприятеля. Тук публиката спирала дишането си и при свършването избухвала в бурно ликуване. В един такъв момент, когато Масол свършил арията, бурните аплодисменти внезапно се прекъсват: от горе, от високото, където бил отправен погледа на Масола, пада един беден машинист на сцената и бива отнесен мъртъв.
към текста >>

Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек.
Прочетох поканата за „Всемирна Летопис“. И аз дълбоко вярвам, че една от главните причини за нещастието, не само на България, но на всички народи, днес е липсата на истинска духовна култура и невежеството, което владее в всички обществени сфери, по въпросите, предмет на Вашето списание. Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3. Елементите на новото кръщение и 4. От тая гледна точка, първите задачи на всеки един от нас — вътре в нас и вън от нас — в дните на тежка криза, която преживява човечеството.
към текста >>

До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2.
Увлечени от своите ежедневни и груби интереси, смутени от преживяваните събития, потънали в непроницаема духовна мъгла, като черни призраци хората се лутат насам-натам из житейското море, без да знаят, нито причините на своето нещастие, нито отде идат и къде отиват, жертва на хиляди предразсъдъци и заблуждения. Всред този хаос, всред тази духовна пустиня, наченатото от Вас списание се издига като един блестящ фар, чиито могъщи и неотразими лъчи ще пръснат не само духовния мрак, но и всички ония тъмни и злокобни сенки и сили, които на почвата на тоя мрак ви-реят и владеят, хранейки се от плътта и страданията на милионните човешки същества. Когато този фар засвети с всичката своя сила, както при изгрев-слънце всички живи твари обръщат главите си към него, така душите на всички българи ще се обърнат към тоя фар и ще тръгнат по нови пътища, към нови хоризонти; окъпани, освежени и излекувани от безбройните си рани и издигнати на висотата, от която новия свят ще им се открие с всичката си прелест и лъчезарност, те ще си спомнят за миналите страдания, като за един тежък и мъчителен сън. Списанието ще има да отговори на много, много въпроси, които стоят изправени пред съзнанието и съвестта на всеки мислещ човек. Аз, обаче, бих желал почитаемата редакция да даде, от свое гледище, отговори и разяснение на следните въпроси: 1. До къде човекът е сам творец на своята съдба и отде тая съдба се явява подчинена на волята и промисъла на Бога. 2. Същият въпрос, взет спрямо обществата и народите. 3. Елементите на новото кръщение и 4. От тая гледна точка, първите задачи на всеки един от нас — вътре в нас и вън от нас — в дните на тежка криза, която преживява човечеството. София, 25. III. 1919.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло“, „опасна зараза“ и „злочиние“ и че те са били „злосторни деца“ на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високоморални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:“Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература“.
към текста >>

Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувства потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и румънецът.
(Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувства потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и румънецът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство“ не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда“ е непонятен.
към текста >>

Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения.
Да, когато майката е била младо момиче, тя е пълнила нейното сърце с кроткото и безмълвно тайнство на любовта, — милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето. 62. Когато ти донасям пъстри играчки, дете мое, аз разбирам, защо тъй се преливат боите на облаците, на водата, и защо цветята са тъй ярки — когато ти подарявам пъстри играчки, дете мое. Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш. Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш. (Следва краят) Д-Р РУДОЛФ ШАЙНЕР. Възпитанието на детето в светлината на окултизма1) Днешният живот се характеризира с преценка на много неща, които човек е получил в наследство от предидещите поколения. Затова именно днес животът е тъй богат на „съвременни въпроси“ и „съвременни нужди“. Какви не въпроси няма днес: социални, женски, възпитателен и училищен, правни, хигиенически и пр. Най-разнообразни са начините, по които се опитват да ги разрешат. Пре голямо е числото на тези, които се явяват с тази или онази рецепта за „разрешението“ на някой от тези въпроси или поне за да допринесат нещо за тяхното разрешение. В това отношение изпъкват най-разнообразни течения: радикализмът със своите революционни методи; умереното направление, което уважава съществуващото, но пак се стреми да прокара нещо ново, и най-сетне консерватизмът, който кипва от негодувание, когато бъдат докоснати някой от старите учреждения и традиции.Тези три направления са свързани с всички възможни преходни степени.
към текста >>

Ако човек изследва в растението само това, което то в настоящия момент представлява за окото, той не ще може да каже нищо за цвета и плода.
Така напр. мнозина искат да реформират живота,без да познават самите основи на живота. Онзи, който предлага проекти за уредбата на бъдещето, той не трябва да се задоволява с изучаване само повърхността на явленията, а трябва да изследва техните глъбини. Целият живот е подобен на растение, което не съдържа само това, което е видимо за очите, но крие в своите невидими глъбини и бъдещето си състояние. Ако пред нас има растение, покрито само с листа, ние знаем, че след известно време то ще развие цвят и плод; растението ги има още сега, само че в зачатъчно състояние. Ако човек изследва в растението само това, което то в настоящия момент представлява за окото, той не ще може да каже нищо за цвета и плода. Това ще може да направи само онзи, който е запознат с естеството на растението. Също така и целият човешки живот крие в себе си в зачатък своето бъдеще. Но за да може да се каже нещо за това бъдеще, трябва да се изучи скритото естество на човека. Днешното време няма никаква наклонност към това. То изучва само повърхността на явленията и мисли, че ще попадне на несигурна почва, ако почне да изучва това, което е недостъпно за физическо изследване.
към текста >>

Но за да може да се каже нещо за това бъдеще, трябва да се изучи скритото естество на човека.
Целият живот е подобен на растение, което не съдържа само това, което е видимо за очите, но крие в своите невидими глъбини и бъдещето си състояние. Ако пред нас има растение, покрито само с листа, ние знаем, че след известно време то ще развие цвят и плод; растението ги има още сега, само че в зачатъчно състояние. Ако човек изследва в растението само това, което то в настоящия момент представлява за окото, той не ще може да каже нищо за цвета и плода. Това ще може да направи само онзи, който е запознат с естеството на растението. Също така и целият човешки живот крие в себе си в зачатък своето бъдеще. Но за да може да се каже нещо за това бъдеще, трябва да се изучи скритото естество на човека. Днешното време няма никаква наклонност към това. То изучва само повърхността на явленията и мисли, че ще попадне на несигурна почва, ако почне да изучва това, което е недостъпно за физическо изследване. Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод. А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа.
към текста >>

Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод.
Това ще може да направи само онзи, който е запознат с естеството на растението. Също така и целият човешки живот крие в себе си в зачатък своето бъдеще. Но за да може да се каже нещо за това бъдеще, трябва да се изучи скритото естество на човека. Днешното време няма никаква наклонност към това. То изучва само повърхността на явленията и мисли, че ще попадне на несигурна почва, ако почне да изучва това, което е недостъпно за физическо изследване. Разбира се, работата с растението е много проста: човек знае, че то много пъти е давало цвят и плод. А пък човешкия живот тече само веднъж, и цветовете, които той ще развие, не са сега на лице. При все това те се намират в зачатък, както цветовете в зачатъчно състояние се намират у растението, което в сегашния момент притежава само листа. За бъдещето може да говори само онзи, който не се е задоволил с изучаване само на повърхността, но е изучил и скритата страна на поетиката природа. Разните съвременни реформени идеи ще станат действително благотворни и приложими, само ако изхождат от подобно дълбоко изследване на човешкия живот. Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота.
към текста >>

Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес.
Духовната наука изобщо, поради самото си естество, поема върху себе си задачата да даде един всеобхватен мироглед, приложим в живота. Тя не трябва да бъде отвлечена теория, която да задоволява само любознателността; тя не трябва да бъде и средство за развитие отделни лица, желаещи от егоизъм, само за себе си, изкачване на по-високи стъпала на еволюционната стълба; духовната наука ложе и трябва да спомогне за разрешението на важните задачи на днешното човечество, тя трябва да спомогне за развитието на човечеството в пътя на неговото благо.2) С поемане на тази мисия върху себе си, духовната наука трябва да се справи с много нападки и съмнения. Ще й се случва да се сблъсква с радикали, умерени и консерватори във всички области на живота и няма да удовлетвори нито една от тия партии, тъй като тя със своите принципи преминава далеч отвъд всяко партийно мнение и дейност. Нейните принципи се коренят в истинското познание на живота. Онзи, който е познал живота, той при поставяне на тази или онази задача следва указанията на самия живот. Такъв човек не създава произволни програми, защото знае, че и бъдещето ще се управлява от същите основни закони на живота, които имаме и днес. Затова духовната наука не може да не уважава сегашното. Колкото и недостатъци да се намират в него — недостатъци, които имат нужда от подобрения — все пак тая наука вижда в това сегашно зачатъка на бъдещето. Тя знае, че всичко съществуващо подлежи на растеж и развитие. Тя не измисля програми, а чете книгата на живота, и това, което узнава от тази книга, неизбежно става един вид програма, тъй като съдържа принципа на развитието. Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем.
към текста >>

А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е.
Колкото и недостатъци да се намират в него — недостатъци, които имат нужда от подобрения — все пак тая наука вижда в това сегашно зачатъка на бъдещето. Тя знае, че всичко съществуващо подлежи на растеж и развитие. Тя не измисля програми, а чете книгата на живота, и това, което узнава от тази книга, неизбежно става един вид програма, тъй като съдържа принципа на развитието. Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем. Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство.
към текста >>

За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо.
Тя не измисля програми, а чете книгата на живота, и това, което узнава от тази книга, неизбежно става един вид програма, тъй като съдържа принципа на развитието. Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем. Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“.
към текста >>

Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло.
Казаното нагледно ще поясним, като вземем за пример един от днешните проблеми, именно възпитателният проблем. Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката.
към текста >>

Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят.
Ние тук няма да излезем с предварителни искания и няма да съставляваме програми, а просто ще дадем описание на детската природа. А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“.
към текста >>

Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство.
А от изучаването природата на развиващия се човек (те. е. детето), ще дойдем до правилното заключение по отношение на възпитателната проблема. За да познаем естеството на детето, необходимо е по-рано да разгледаме скритото естество на човека, изобщо. Това, което познаваме у човека чрез нашит сетива, материалистът счита за целия човек; обаче, за окултиста то съставлява само една част от човешкото естество, а именно неговото физическо тяло. Физическото тяло на човека е подчинено на физическите закони, и е съставено от същите вещества, които срещаме и в останалия, тъй наречен неорганизован свят. Затова, според духовната наука, физическото тяло на човека е общо с цялото минерално царство. Под физическо тяло се разбира тази част от човешкото естество, в която действат същите вещества и същите закони на разлагане, съединение и пр., които срещаме и в минералното царство. Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“.
към текста >>

И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането.
Освен физическо тяло, в човешкото същество има и друго едно тяло, наречено „етерно“ или „жизнено“. Нека физикът да не се смущава от това название, тъй като тук „етер“ означава нещо съвсем различно от хипотетичния етер на физиката. До скоро се считаше крайно ненаучно да се говори за такова „етерно тяло“. Но в края на 18-я век и в началото на 19-я век това не се считаше „ненаучно“. Тогаз се поддържаше така: веществата и силите, които действат в минералите, не могат да дадат „живот“ на организма; поради това, казваше се, в организма има особена сила, наречена „жизнена“. И си представляваха, че именно на тая жизнена сила се дължат жизнените явления в растението, животното и човека, тъй както магнитните сили в магнита са причина на привличането. В последващия материалистичен период това учение остана на заден план. И почнаха да твърдят, че организмът е устроен както и неорганизования свят, те. е. че силите в организма и в камъка са едни и същи, само че в първия са по-сложни. Обаче, днес само най-закоравели материалисти могат да отричат „жизнената сила“. Цял ред естественици днес са дошли, по силата на фактите, до признанието на особена „жизнена“ сила или жизнен принцип.
към текста >>

Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове.
Но не по този път върви истинското духовно изследване, което е родила дух. наука. Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3).
към текста >>

Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е.
Всичко, което последната твърди, е плод на такова духовно изследване. Днешната наука приема за основа на всяко знание сетивния опит; всичко, което не може да се възприеме чрез физическите сетива (те. е. чрез окото,ухото и пр.), тя отрича, и казва, че то лежи вън от границите на човешкото познание. Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“.
към текста >>

След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива.
Този възглед прилича на мнението на един слепец, който признава само това, което може да напипа, и отхвърля всички твърдения на тези, които могат да гледат и да виждат, като казва, че тези твърдения излизат вън от пределите на човешкото познание. Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници.
към текста >>

Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3).
Духовната наука твърди тъкмо противното: тя казва, че човек е способен за развитие, и чрез развитието на нови органи за възприемане той си отваря погледа за нови светове. Както слепият е заобиколен от светлина, която той не вижда, защото няма орган на зрението, тъй и човек е заобиколен от много светове, които той може давили, когато развие съответни възприемателни органи (те. е. ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р.
към текста >>

Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека.
ясновидски органи. Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото.
към текста >>

Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи.
Бележ. прев.). След оперирането на слепия, открива му се цял нов свят; тъй и когато у човека се развият всичките му възприемателни органи, откриват му се нови светове, освен този, който той възприема чрез физическите сетива. Дали е възможно да се направи Операция на телесно слепия, това зависи от устройството на неговите зрителни органи; а пък ясновидските органи, чрез които човек може да проникне във висшите мирове, се намират в зачатък у всеки човекъ3). Всеки може да ги развие в себе си, ако има търпение, настойчивост и енергия в приложението на методите, изложени в книгата ми: „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“. Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите.
към текста >>

Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото.
Значи, духовната наука не счита за неизменни тези познавателни граници, които са поставени днес от организацията на човека. Тя казва, че тези светове съществуват за човека, за които той има възприемателни органи. Тя посочва методите за разширение на тези граници. Висша окултна школа край Дорнах (до Базел) в Швейцария, основана от д-р Р. Щайнер По гореописания начин може да се изследва етерното тяло, както и всички по-висши части на човешкото естество, за които ще стане дума по-долу. Признато е, че за телесните сетива е достъпно само физическото тяло, и че ако застанем на почвата само на такова чисто физическо изследване, ние само чрез умозаключения можем да предположим, че у човека съществуват и по-висши тела освен физическото. Но духовната наука в същото време твърди, че можем да развием в себе си нови възприемателни органи, чрез които невидимият за очите свят и невидимите човешки тела ще се открият пред нас, както слепият след операцията почва да вижда светлината и боите. За тези, които са развили ясновидските си органи, етерното тяло е предмет на наблюдение, а не на умозаключение. „Етерно тяло“ имат както хората, така и животните и растенията. Вследствие на него се извършват в физическото тяло процесите: растеж, размножение, движение на соковете и пр. Следователно, то е строител на физическото тяло, негов архитект и същевременно негов господар.
към текста >>

Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство.
Растението не може да усеща. От факта, че някой растения отговарят на известни дразнения чрез движения или по друг начин, някой учени вадят невярното заключение, че растенията са способни до известна степен да усещат. Но това е недоразумение и то се корени в кривото разбиране на понятието „усещане“. Работата не е в туй, дали един организъм отговаря на външното дразнение, а в туй, дали това дразнене се придружава от вътрешно преживяване на удоволствие или страдание, на влечение, желание и пр. Ако беше иначе, трябва да допуснем, че и синята лакмусова книга „усеща“ известни вещества, понеже почервенява от тяхното допиране4). Висшата окултна школа на д-р Щайнер, с изглед на околността Тяло на усещанията (астрално тяло) имат само човекът и животинското царство. (В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото.
към текста >>

У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела.
(В тесен смисъл на думата психологията под „усещане“ разбира най-простият познавателен психичен процес, породен в съзнанието от дразненето на сетивата. Тук е употребена думата „усещане“ в по-широк смисъл, по нямане друг подходящ термин). Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“. „Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика. Този, който размишлява върху характера на тази дума, ще бъде улеснен в разбирането на човешкото естество.
към текста >>

Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества.
Не трябва да си мислим, че етерното и астралното тела са съставени пак от материя, само че по-тънка от материята на физическото тяло; това би значило да материализираме висшите членове на човешкото естество. Етерното тяло е съвкупност от сили, то е съставено от сили, а не от материя; астралното пък тяло е съвкупност от подвижни, цветни, светещи образи5). Астралното тяло по форма и големина не прилича на физическото. У човека то има форма на продълговато яйце, в което са поставени физическото и етерното тела. То излиза вън от тях във вид на светло сияние. Но човек притежава и четвърти член, който липсва у другите земни същества. Този четвърти член е носител на човешкото „аз“. „Аз“ е дума, която се отличава от всички други думи в езика. Този, който размишлява върху характера на тази дума, ще бъде улеснен в разбирането на човешкото естество. Всяко друго име можем да отнесем към всички съответни предмети: напр. всеки нарича стола „стол“; масата всеки нарича „маса“; Ивана — „Иван“.
към текста >>

Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда.
всеки нарича стола „стол“; масата всеки нарича „маса“; Ивана — „Иван“. Не е така с думата „аз“. Думата „аз“ не може да се употреби за именуване на другиго; всеки само себе си нарича „аз“. Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр.
към текста >>

То именно прави от човека корона на земната еволюция.
Никога няма да чуя друг да ме нарече „аз;. Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата. Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното.
към текста >>

Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто.
Същество, което може да се казва „аз“, е един отделен свят. Религиите, построени на божествената мъдрост, винаги са чувствали това и са признавали, че заедно с „аза“ се почва проявата на Бога вътре в човека, тогаз когато за по-нисшите същества Той се проявява само отвън, в явленията на околната среда. Този четвърти член от човешкото естество се нарича „тяло на аза“6). Това „тяло на аза“ е носител на безсмъртната човешка душа. То именно прави от човека корона на земната еволюция. Но „азът“ на днешния човек съвсем не е устроен просто. За да вникнем в природата му, нека сравним хора от разни степени на развитие, напр. нека сравним дивака със средно развития европеец, а този последния с високия идеалист. Всичките са способни да казват на себе си „аз“: „тяло на аза“ имат и тримата. Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя.
към текста >>

По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“.
Но „азът“ на неразвития дивак се подчинява на страстите, влеченията, похотите почти както животното. По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта.
към текста >>

В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела.
По-високо стоящият в развитието си се отнася малко по-инак към своите наклонности и похоти: едни от тях допуска, а други удържа и подавя. Идеалистът пък, освен първоначалните наклонности и страсти, е развил и по-висши. Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното.
към текста >>

Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела.
Всичко е станало чрез работата на „аза“ върху другите тела. А именно в това се състои и задачата на „аза“: да работи над другите членове от човешкото естество, като ги облагородява и пречиства. По този начин човек излиза из състоянието, в което първоначално го е оставил външния свят, и първите три тела все повече и повече се изменят под влияние на „аза“. В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела.
към текста >>

Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното.
В стадият, в който се намира човек, току що се издигнал над животното чрез проблясване на „аза“, той още не се отличава от животното по отношение на казаните три тела. Етерното му тяло е носител само на жизнените сили, на растежа и размножението; астралното му тяло притежава само такива желания, похоти и страсти, които са възбудени у него от външния свят. Издигането на човека на по-високи степени на развитие в течение на преражданията става чрез работата на „аза“ върху поменатите три тела. Чрез това, астралното тяло става носител на по-чисти удоволствия и неудоволствия, на по-изтънчени желания и влечения. Същевременно се изменя и етерното тяло; то става вече носител на навиците, устойчивите наклонности, темперамента и паметта. Човек , чието „аз“ не е работило над първите три тела, няма спомен за преживяното. Той живее само по веленията на природата. Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр.
към текста >>

Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло.
Цялото човешко културно развитие се състои в работата на „аза“ върху долните три тела. Тази работа на „аза“ отива чак до физическото тяло: под влияние на „аза“ човешката физиономия се изменя, изменят се жестовете и движенията, изобщо целият изглед на човешкото тяло се изменя. Може да се определи, как разните културни и възпитателни средства въздействат на разните човешки тела по различен начин. Обикновените културни въздействия влияят на астралното тяло; те будят в него нови видове радости, скърби, желания, влечения и пр. Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела.
към текста >>

Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта.
Вглъбяването в мира на изкуството действа на етерното тяло. Когато човек при съзерцание на художественото произведение се изпълва с предчувствие за нещо по-възвишено, по-благородно отколкото окръжаващия го външен свят, облагородява се неговото етерно тяло. Могъщо средство за очистване и облагородяване на етерното тяло се явява религията. Ето защо религиозните импулси имат грамадно значение за развитието на човечеството. Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено.
към текста >>

Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи.
Това, що наричаме съвест, е пак резултат от работата на „аза“ върху етерното тяло в течение на цел ред прераждания. Когато човек съзнае, че не трябва да прави това или онова, и когато това съзнание е станало достатъчно силно и дълбоко, за да се отпечата и в етерното му тяло, получаваме съвестта. Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло.
към текста >>

Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил.
Но тази работа на „аза“ над долните три тела е или обща за цялото човечество или пък съвършено индивидуална работа на „аза“ върху тези тела. Измененията от първия вид се дължат до известна степен на работата на цялото човечество; индивидуалната пък работа е основана изключително на собствената дейност на нашето „аз“. Ако „азът“ е станал достатъчно силен, че може със собствени сили да преработи астралното тяло, тогаз тази преработена част от астралното тяло се нарича Разум (по източното наименование Manas). Това преобразяване се дължи главно на изучване, на обогатяване вътрешния човек с високи идеи и възгледи. Но нашето „аз“ е способно на още по-висока работа върху нашето същество: именно, когато не само астралното, но и етерното тяло бъде преработено. Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“.
към текста >>

Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“.
Човек много работи научава в живота, ако той в известна точка на своя живот се обърне назад и хвърли поглед на миналото, ще си каже: много съм научил. Обаче, той в много по-малка степен ще говори за изменение на темперамента, характера и за подобрение или влошаване на паметта през живота. Ученето е във връзка с астралното тяло, а изменението на характера, паметта, темперамента и пр. е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр.
към текста >>

Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр.
е във връзка с етерното тяло. Много е вярно, ако сравним изменението на астралното тяло с движението на минутната стрелка на часовника, а преобразованието на етерното тяло с движението на часовата стрелка. Когато човек пристъпи към висшето, тъй наречено окултно, Обучение, най-важната му работа се състои в изменение на етерното тяло чрез съзнателното въздействие на „аза“. Той съвсем съзнателно и самостоятелно работи за изменението на своите навици, характер, памет и пр. С подобно работене върху етерното тяло, последното се превръща в Духовност (по източното наименование „Буди“). Когато човек достигне до още по-висока степен на развитие, той става способен да работи за преобразяване и на физическото си тяло (напр. да изменя кръвообращението, пулса и пр.) По този начин той превръща физическото си тяло в „Атма“ (по източното наименование). А тези от измененията в долните три тела, които са общи за цялото човечество или за част от него, напр. за един народ, племе, семейство, носят следните названия: преработеното от страна на „аза“ астрално тяло се нарича „усетна душа“, преработеното етерно тяло се нарича „разсъдъчна душа“, а преработеното физическо тяло — „съзнаваща душа“. Но да не си мислим, че тези изменения стават едно след друго; те се извършват едновременно и върху трите тела при проблясването на „аза“. Нещо повече: работата на „аза“ почва да се забелязва по-ясно, едвам когато „съзнаващата душа“ се оформи поне отчасти.
към текста >>

Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят.
при раждането, и четирите члена са еднакво напреднали в развитието си. Напротив, тяхното развитие се извършва разлаяно в разните възрасти. И в познанието на еволюционните закони на човешкото естество лежи основата на възпитанието и обучението. До физическото раждане зародишът е заобиколен от чуждо физическо тяло и затова не е в пряко допиране с външния свят. Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7).
към текста >>

Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“.
Майчиното физическо тяло го заобикаля от вси страни, и само то може да му влияе. Физическото раждане се състои именно в освобождението на човека от физическата майчина покривка; по този начин той влиза в пряко допиране с външния свят. Сетивата му се отварят за околния свят. И както по-рано му е влияела физическата майчина покривка, така и сега външният свят почва да му влияе. Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба.
към текста >>

наука казва, че човек се ражда три пъти.
Но това е раждане само на физическото тяло, а не и на етерното. Както човек до момента на раждането си е заобиколен от физическата майчина покривка, тъй до зъбосмяната, значи приблизително до седмата година, е заобиколен от една етерна и една астрална покривки или „черупки“. Чак при зъбосмяната етерното тяло се освобождава от етерната черупка или покривка; тогаз остава само астралната покривка, която заобикаля астралното тяло до настъпването на половата зрелост7). С настъпването на половата зрелост се освобождава и астралното тяло, както физическото — при раждането и етерното — при зъбосмяната. И така, дух. наука казва, че човек се ражда три пъти. До зъбосмяната впечатленията, които по своя характер би трябвало да въздействат на етерното тяло, толкоз малко достигат до него, колкото въздухът и светлината на физическия свят могат да влияят на физическото тяло, додето то се намира в майчината утроба. До зъбната смяна етерното тяло не може да работи свободно. В майчината утроба физическото тяло получава сили, които не са. негови собствени и същевременно под закрилата на предпазителната покривка развива своите собствени; тъй е и с етерното тяло до зъбната смяна. До зъбната смяна етерното тяло в съдружие с чуждите, наследени сили развива свои собствени.
към текста >>

Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те.
Само този може наистина да управлява машината, който не пристъпва към нея с общи фрази, а с истинско познание на всичките й съставни части. Също така и във възпитателното изкуство е нужно познаване на всички членове на човешкото естество и тяхното развитие. Нужно е да знаем, на коя част от човешкото естество как трябва да действаме в тая или оная възраст и как можем да направим това целесъобразно. Не подлежи на съмнение, че истинското реалистично възпитателно изкуство, каквото е посоченото тук, бавно ще си пробие път. Причината на това е във възгледите на днешното време, което още дълго време ще счита фактите на духовния свят като плод на безумна фантазия, а своите съвсем неверни изводи ще счита като резултат на трезвен, реалистичен мироглед. Изложеното тук от мнозина днес се счита за фантастично, обаче в бъдеще ще се счита за най-обикновена истина И така, от момента на физическото раждане физическото тяло на човека е подложено на въздействията на външния свят; до те. газ то е било заобиколено и закриляно от майчината покривка. Ролята, която до раждането са изпълнявали майчините сили и сокове, след това изпълняват силите и елементите на външния свят. До зъбната смяна на седмата година, физическото тяло има задача, която е съвсем различна от задачите му през следните периоди от живота. Физическите органи трябва до седмата година да приемат определена форма; техният строеж получава определено направление и тенденция. След седмата година физическото тяло ще расте, но този растеж ще се извършва по направлението, начертано през първите седем години.
към текста >>

Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни.
Това, което се пропусне до седмата година, не може да се навакса отпосле. И както природата приготвя за физическото тяло до раждането подходната за него среда, тъй и възпитателят трябва да се погрижи за добра физическа среда на детето след раждането му. Само при такава подходяща физическа среда ще могат физическите му органи да се излеят в правилни форми. Има две вълшебни думи, които изчерпват всичко, което може да се каже за отношението на детето към околната му среда. Тези две думи са: подражание и пример. Гръцкият философ Аристотел нарича човека най-подражателното от всички животни. За никоя друга възраст това изречение не важи толкоз, колкото за детския период до зъбната смяна. Детето подражава всичко, което се извършва около него, и в този подражателен процес физическите му органи се изливат в форми, които се запазват и за последващите периоди. Изразът „физическа околна среда“ трябва да разбираме в най широкия смисъл на думата. Под физическа среда трябва да разбираме не само материалния свят, който заобикаля детето, но и всичко това, което се върши около него, всичко, което се отразява в неговите сетивни органи, всичко, което по физически път може да въздейства на духовните му сили. Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда.
към текста >>

Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно.
Тук спадат и всички нравствени и безнравствени, всички умни и глупави постъпки, които то вижда. Не морални фрази, не философски наставления влияят на детето, но това, което вършат пред очите му околните възрастни. Поученията не влияят за образуване на формите на физическото тяло, но на етерното, а казахме, че това последното е заградено до седмата година с предпазителна етерна покривка, както физическото тяло е заградено до физическото раждане от физическата майчина обвивка. Това, което се развива в етерното тяло до седмата годи на, напр. представи, навици, памет и пр., трябва да се развива „от само себе си“ тъй както очите и ушите се развиват в майчината утроба без съдействието на външна светлина и външни звукове. Без съмнение, вярна е мисълта, изказана от Жан Пол в чудесното му педагогическо съчинение: „Левана или за възпитанието“, че околосветският пътешественик научава много повече в първите години на своя живот от своята дойка, отколкото по-късно от всичките си пътешествия, взети заедно. Но детето се поучава не с думи, а с примери. Неговите органи добиват своята форма под влиянието на околната физическа среда. Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда.
към текста >>

Да не говорим вече за туй, че подобна „красива кукла“ има нещо отвратително в себе си и разваля здравия естетически вкус; — главният възпитателен въпрос тук е другаде: когато детето има в ръцете си завитата на кукла кърпа, то прибавя от собствената си фантазия това, което не достига на кърпата, за да прилича на човек.
Правилно (здраво) зрение се развива у него, когато го заобикалят добри цветови и светлинни условия; в неговия мозък и кръвообращение се развиват физическите заложби за здраво нравствено чувство, ако детето вижда морални действия наоколо си. Ако до седмата си година детето вижда само глупави постъпки, то мозъкът му се излива в такива форми, които в по-нататъшния му живот ще благоприятстват за също такива глупави прояви. Както мускулите на ръцете стават силни и здрави, когато изпълняват подходяща на силите им работа, тъй и мозъкът и всички други органи на човешкото физическо тяло се насочват в правилна посока, кога получат добри въздействия от околната среда. Един пример най-добре ще разясни, в що се състои работата. Можем да приготвим на детето кукла от стара кърпа, като направим от двата й края ръце, от другите й два края крака, от един възел — глава, а на местото на очите, носа и устата турим мастилени петна; или можем да купим на детето тъй наречената „красива кукла“ с истински коси и вапцани бузи. Да не говорим вече за туй, че подобна „красива кукла“ има нещо отвратително в себе си и разваля здравия естетически вкус; — главният възпитателен въпрос тук е другаде: когато детето има в ръцете си завитата на кукла кърпа, то прибавя от собствената си фантазия това, което не достига на кърпата, за да прилича на човек. А тази работа на фантазията действа благотворно при изливането на мозъчните форми. Мозъкът от това се развива и укрепва, както мускулите на ръката чрез подходяща дейност. Ако дадем на детето „красивата кукла“, на мозъка не остава никаква работа, а в бездействие той се атрофира и изсушава, вместо да се развива и укрепява. Ако хората можеха да виждат процеса на мозъчното оформяване, както го вижда окултистът-ясновидец, те навярно биха давали на своите деца само такива играчки, които подбуждат мозъка към творческа дейност. Всички играчки, които са съставени от мъртви, математически форми, заглушават, умъртвяват творческите сили на детето.
към текста >>

Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия.
(Бел прев.) 4) На тая мисъл трябва особено да се наблегне, понеже повече от съвременните хора имат неясни схващания по тези работи. Мнозина не правят разлика между растение и „чувстващо същество“, понеже не са си изяснили що е в същност „усещане“. Ако един организъм (или неодушевен предмет) отговори по некакъв начин на едно външно въздействие, то още не следва, че той е почувствал това въздействие. Така би било, само ако организмът е преживял вътрешно въздействието, те. е., когато има един вид вътрешно (душевно) отражение на външното дразнене. Великият прогрес в естествените науки, който учудва всеки истински духовен човек, причини неясност по отношение на някой висши понятия. Известни биолози не знаят що е усещане и затова го приписват и на безчувствени същества. Това, което тези биолози разбират под „усещане“, би могло да се припише и на безчувствените същества. А духовната наука съвсем друго нещо разбира под „усещане“ и „чувстване“. 5) Трябва да се прави разлика между вътрешното преживяване на астралното тяло и наблюдаването му от обучения ясновидец Казаното горе се отнася за астралното тяло като предмет на наблюдение за отворените духовни очи на ясновидеца. 6) Нека изразът „тяло на аза“ да не предизвиква недоразумения Под „тяло на аза“, разумява се, ние не разбираме нещо материално.
към текста >>

Всекидневният живот, обаче, заглушава лежащите в човека интуиции.
Квадратурните положения на слънцето ми са правили винаги силно впечатление, и аз също чувствам влизането на планетите в нов знак на кръга и прочее. От тези влияния едва може да избегне някой психометър, затова за тях трябва да се държи сметка. Иначе, за сеансите е за препоръчване уединено, тихо място, където няма да ни смущават странични впечатления. Само промяната на мястото докарва промяна на местните и странични впечатления. Много психометрични впечатления съществуват вътрешно, но те не се усещат поради множеството вълнения на мисли, които непрестанно притичат от други лица. Всекидневният живот, обаче, заглушава лежащите в човека интуиции. Така и във всекидневния живот човек трудно може да дойде до самопознание. Само в тихото уединение човек чува вътрешния глас, който е в състояние да направи коренна промяна на недостатъците, когато външните влияния представляват само кратковременни внушения, които минават и изчезват. Впрочем, диагностицирането на познати лица отдалеко се обяснява отчасти и с несъзнателни астрологически изчисления. Всеки човек астрологически представлява една планета, която чрез своите моментални добри или лоши аспекти влияе добре или зле върху приятели и върху околната среда, така че неговата психика от опит е известна на приятели и познати. Когато настъпят нови планетни положения, ще се явят нови влияния върху душевния живот, които трябва да се вземат под внимание.
към текста >>

Така и във всекидневния живот човек трудно може да дойде до самопознание.
От тези влияния едва може да избегне някой психометър, затова за тях трябва да се държи сметка. Иначе, за сеансите е за препоръчване уединено, тихо място, където няма да ни смущават странични впечатления. Само промяната на мястото докарва промяна на местните и странични впечатления. Много психометрични впечатления съществуват вътрешно, но те не се усещат поради множеството вълнения на мисли, които непрестанно притичат от други лица. Всекидневният живот, обаче, заглушава лежащите в човека интуиции. Така и във всекидневния живот човек трудно може да дойде до самопознание. Само в тихото уединение човек чува вътрешния глас, който е в състояние да направи коренна промяна на недостатъците, когато външните влияния представляват само кратковременни внушения, които минават и изчезват. Впрочем, диагностицирането на познати лица отдалеко се обяснява отчасти и с несъзнателни астрологически изчисления. Всеки човек астрологически представлява една планета, която чрез своите моментални добри или лоши аспекти влияе добре или зле върху приятели и върху околната среда, така че неговата психика от опит е известна на приятели и познати. Когато настъпят нови планетни положения, ще се явят нови влияния върху душевния живот, които трябва да се вземат под внимание. По този начин се явяват веднага предчувствия за близкото бъдеще.
към текста >>

Само в тихото уединение човек чува вътрешния глас, който е в състояние да направи коренна промяна на недостатъците, когато външните влияния представляват само кратковременни внушения, които минават и изчезват.
Иначе, за сеансите е за препоръчване уединено, тихо място, където няма да ни смущават странични впечатления. Само промяната на мястото докарва промяна на местните и странични впечатления. Много психометрични впечатления съществуват вътрешно, но те не се усещат поради множеството вълнения на мисли, които непрестанно притичат от други лица. Всекидневният живот, обаче, заглушава лежащите в човека интуиции. Така и във всекидневния живот човек трудно може да дойде до самопознание. Само в тихото уединение човек чува вътрешния глас, който е в състояние да направи коренна промяна на недостатъците, когато външните влияния представляват само кратковременни внушения, които минават и изчезват. Впрочем, диагностицирането на познати лица отдалеко се обяснява отчасти и с несъзнателни астрологически изчисления. Всеки човек астрологически представлява една планета, която чрез своите моментални добри или лоши аспекти влияе добре или зле върху приятели и върху околната среда, така че неговата психика от опит е известна на приятели и познати. Когато настъпят нови планетни положения, ще се явят нови влияния върху душевния живот, които трябва да се вземат под внимание. По този начин се явяват веднага предчувствия за близкото бъдеще. Често психометрът предчувства болести, които настъпват по-късно.
към текста >>

Всеки човек астрологически представлява една планета, която чрез своите моментални добри или лоши аспекти влияе добре или зле върху приятели и върху околната среда, така че неговата психика от опит е известна на приятели и познати.
Много психометрични впечатления съществуват вътрешно, но те не се усещат поради множеството вълнения на мисли, които непрестанно притичат от други лица. Всекидневният живот, обаче, заглушава лежащите в човека интуиции. Така и във всекидневния живот човек трудно може да дойде до самопознание. Само в тихото уединение човек чува вътрешния глас, който е в състояние да направи коренна промяна на недостатъците, когато външните влияния представляват само кратковременни внушения, които минават и изчезват. Впрочем, диагностицирането на познати лица отдалеко се обяснява отчасти и с несъзнателни астрологически изчисления. Всеки човек астрологически представлява една планета, която чрез своите моментални добри или лоши аспекти влияе добре или зле върху приятели и върху околната среда, така че неговата психика от опит е известна на приятели и познати. Когато настъпят нови планетни положения, ще се явят нови влияния върху душевния живот, които трябва да се вземат под внимание. По този начин се явяват веднага предчувствия за близкото бъдеще. Често психометрът предчувства болести, които настъпват по-късно. И за забелязване е, че у психометрите, които са много заняти, поради увеличаващото се равнодушие към всекидневното, понятието за времето отслабва. Най голяма слабост е показвала госпожа Бъканън при определяне възрастта на хората.
към текста >>

Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес.
Това значи, че е дошло едно телепатическо съобщение от лице, стоящо с него в отношение. Той прекарва тогава през ума си своите приятели и чрез сравнение с добитото впечатление намира лицето. Тогава почувства на тялото си местото и вида на болестта. Един познат психометър чувства болестите, освен на съответното место, още и на лицето си. Има и много други различни случаи, където принципът за симетрията може да се докаже в подробности. Пък и всеки човек си 'има свои особености, които не представляват голям интерес. Когато намерил, че може добър да се психометрира както с фотографии, така и с лъчеизпускания от обектите на изследването, Бъканън се опитал да предизвика впечатление чрез написване името на лицето, което ще се изследва. И това му се удало. Той мисли сега, че по този начин може по принцип да се постъпя винаги. Само името на едно лице, на едно место, действа като сигнал. От предизвиканите впечатления психометъра създава ясна картина Във втората половина на своето ръководство Бъканън е описал много отделни случаи от този вид, за които на късо ще съобщим.
към текста >>

Бил е много добър човек.
Обикновеното психометрично обяснение е достатъчно. Тъй мисли и сам Бъканън, като нарича своята метода научно-практическа метода на всекидневния живот. От множеството отделни изследвания вземам един пример: Гаутама Буда... Това е един мъж от минало време. Трябва да е исторически характер. — — — До колкото мога да схвана характера му, моралът му е висок и чист. Бил е много добър човек. (В този момент Бъканън чувства влиянието на едно твърде високо и твърде интелектуално същество). Стремежите му са били свободолюбиви и религиозни. Главната му цел е била основаването на една религиозна система. Безстрашен дух, който се старае да разпространява мнението си, без да се бои от нещо. — — — Сега съм между мъченици и при страшни сцени.
към текста >>

Несъзнателният дух (психе) на изследвания схваща много по-дълбоко връзката на отделните събития, така както един човек, посветен повече в политиката, може да направи по-добри комбинации, отколкото някой новак в тази област.
Те трябва само да имат реална стойност и да съставляват един, макар и малък, принос за културното развитие. Професор Бъканън дава в ръководството си редица политически изследвания, които ясно изтъкват значението на психометрията за тази област. Той се снабдил с портретите на известни политици и държавници; по тях му е било възможно с доста голяма положителност да предрече някои бъдещи събития. Когато нямал такива портрети на разположение, той просто запитвал за близкото бъдеще и изследвал по този начин собствените си мисли. Това психометрическо предсказване трябва изобщо да се схваща като извод. Несъзнателният дух (психе) на изследвания схваща много по-дълбоко връзката на отделните събития, така както един човек, посветен повече в политиката, може да направи по-добри комбинации, отколкото някой новак в тази област. Освен това, възможно е и едно астрологическо обяснение, само че би трябвало да се признае на духа (психе) способността да си конструира един духовен хороскоп и да дава заключения, като предричане за бъдещето . .. Моите опити потвърдяват факта, че повече от интуитивно направените предсказания могат да се постигнат и с помощта на астрологията, както могат психометрическите диагнози на болести да се потвърдяват чрез школни изследвания, и както може да се узнава характера на човека чрез тълкувания по линиите на ръцете. Изглежда, че основите тук са подобни. Във всеки случай едното не изключва другото. Наблюдавах, как един ясночуващ разгледа ръката на едного и, макар да не разбираше от изкуството за четене по ръцете, постави напълно верна диагноза въз основа на добитото впечатление.
към текста >>

.. Моите опити потвърдяват факта, че повече от интуитивно направените предсказания могат да се постигнат и с помощта на астрологията, както могат психометрическите диагнози на болести да се потвърдяват чрез школни изследвания, и както може да се узнава характера на човека чрез тълкувания по линиите на ръцете.
Той се снабдил с портретите на известни политици и държавници; по тях му е било възможно с доста голяма положителност да предрече някои бъдещи събития. Когато нямал такива портрети на разположение, той просто запитвал за близкото бъдеще и изследвал по този начин собствените си мисли. Това психометрическо предсказване трябва изобщо да се схваща като извод. Несъзнателният дух (психе) на изследвания схваща много по-дълбоко връзката на отделните събития, така както един човек, посветен повече в политиката, може да направи по-добри комбинации, отколкото някой новак в тази област. Освен това, възможно е и едно астрологическо обяснение, само че би трябвало да се признае на духа (психе) способността да си конструира един духовен хороскоп и да дава заключения, като предричане за бъдещето . .. Моите опити потвърдяват факта, че повече от интуитивно направените предсказания могат да се постигнат и с помощта на астрологията, както могат психометрическите диагнози на болести да се потвърдяват чрез школни изследвания, и както може да се узнава характера на човека чрез тълкувания по линиите на ръцете. Изглежда, че основите тук са подобни. Във всеки случай едното не изключва другото. Наблюдавах, как един ясночуващ разгледа ръката на едного и, макар да не разбираше от изкуството за четене по ръцете, постави напълно верна диагноза въз основа на добитото впечатление. Линиите на ръцете му указали особено въздействие, за да опише миналите и бъдещите събития. Известно е, че има графолози, които дават по-голямо значение на впечатлението от писмените знакове, отколкото на правилата.
към текста >>

Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго.
Културният напредък не пречи в случая. Напротив, няма да мине много, и всички хора ще почнат да си служат редовно с психометрията. Последствие от това ще бъде по-голямо одухотворяване и социално подобрение на човечеството. В тази смисъл психометрията, както казва Бъканът, е основния камък на една по-висока култура. Прев. Д-р Д Валтер Килнер ЧОВЕШКАТА АТМОСФЕРА И днес се констатира, че съвременните материалисти, които, за да поддържат упорито своето безверие, отричат и най-очевидните и безсъмнени резултати на психическите издирвания, са поставени отново пред едно изпитание на техните възгледи. Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго. За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото тяло. Тя е различна в двата пола и нейната големина и естество са изменливи, при различните нервни разстройства. Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест.
към текста >>

След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест.
Англичанинът Валтер Килнер (Walter John Kilner) е издал една книга, озаглавена The Human Atmosphere (Човешката атмосфера) или как може аурата на човЕка да стане видима за физическите очи на всекиго. За тая цел той е изнамерил един химически екран, през който е възможно да се види човешката атмосфера или, с други думи, едно мъгляво (паровидно) излъчване, което окръжава човешкото тяло. Тя е различна в двата пола и нейната големина и естество са изменливи, при различните нервни разстройства. Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест. Различните явления са илюстрирани с двадесет и осем диаграми. Тия явления са видени от самия автор при различни условия. С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски начин и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек. Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу. Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат.
към текста >>

С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски начин и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек.
Този факт ще обясни употреблението на апарата в диференциалната диагностика. Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест. Различните явления са илюстрирани с двадесет и осем диаграми. Тия явления са видени от самия автор при различни условия. С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски начин и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек. Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу. Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат. КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото Събрание). I. След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха.
към текста >>

Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу.
Чрез същия екран може да се узнае, на кое место е локализирана болката. След една обширна серия от наблюдения (повече от 250), авторът се уверил, че всеки човек с нормални очи може, с акуратно следване на дадените в тая книга наставления, да съзре човешката атмосфера и да си уясни много интересни страни на всяка болест. Различните явления са илюстрирани с двадесет и осем диаграми. Тия явления са видени от самия автор при различни условия. С този апарат на Килнер се потвъждава изследването на Ледбитера, направено по ясновидски начин и изложено в съчинението му: Видимият и невидимият човек. Там се разкрива, че излъчванията у здравия човек вървят по права линия, а у болния се изкривяват надолу. Същите тия излъчвания се виждат ясно в фотографските снимки на човешката атмосфера, които могат да се направят при употребата на Килнеровия апарат. КАБАЛА Раби Симеон Бен-Йокай Коментар на Сифра Дзениута — Идра Сута (Великото Събрание). I. След разрушението на Йерусалим от римляните, на евреите бе забранено, под страх на смърт, да се връщат да плачат над развалините на свещения град. Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици.
към текста >>

Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак?
Целият еврейски народ бе разпръснат и свещените традиции изчезнаха. Вместо истинската Кабала се разпространяваха разни детински и суеверни измислици. Онези, които твърдяха, че пазят наследието на тайното учение, бяха само гадатели и магьосници, а като такива заклеймени от законите. Тогава почтеният Раби Симеон Бен Йокай събра последните посветени в древната мъдрост, решен да им разтълкува книгата на висшата Теософия, наречена „Книга на Тайните“. Всички знаеха нейната буква наизуст, но само Раби Симеон познаваше дълбокия смисъл на книгата, предаван до тогава от уста на ухо и от памет на памет, без да бъде разкриван явно или пък записван. Той ги покани със следните думи: „Трябва ли в тези дни на голяма печал да седим като къща, подпряна само на една греда, или като човек, който стои само на един крак? Време е да работим за Господа, понеже човеците изгубиха истинското значение на Закона. Нашите дни отиват към своя край, Господ ни вика при себе; жътвата е изоставена, и заблудените лозари не знаят дори, къде е лозето. Съберете се там на равнината, където се намира едно, днес напуснато, гумно. Елате като на битка, въоръжени с разбиране, мъдрост, разум и внимание; вашите нозе нека бъдат тъй свободни, както и вашите ръце. За едничък Учител признайте тогова, който е господар на живота и смъртта, и ние съединени ще говорим словата на Истината, които светиите на небето обичат да слушат, а те ще се съберат около нас, за да ни чуят“.
към текста >>

И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове.
Из тази сянка се възправиха великани, и рекоха: „Ние сме Царе“, а при все това — фантоми бяха. Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли. Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III. След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение. „Ти, който искаш да ме подчиниш на закона“, проговори ликът, „докажи ми, че този закон е Правда, като му се подчиниш Ти сам. И Бог стана Човек, за да може човекът да Го обича и да го разбира. Ние познаваме само този Негов Образ, който е отразен върху покрова, що скрива за нас Сиянието. Този Образ е нашият, и Бог иска, щото за нас това да бъде Негов лик.
към текста >>

И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение.
Те се появиха, понеже Бог се скри, като остави да се спусне нощ на хаоса; и те изчезнаха, когато на утрото се появи лъчезарната Глава, Главата която човечеството приема, когато прославя Бога, пътеводното слънце на нашите желания и мисли. Боговете са призрачни сенки, а Бог е синтез на Виделината. Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III. След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение. „Ти, който искаш да ме подчиниш на закона“, проговори ликът, „докажи ми, че този закон е Правда, като му се подчиниш Ти сам. И Бог стана Човек, за да може човекът да Го обича и да го разбира. Ние познаваме само този Негов Образ, който е отразен върху покрова, що скрива за нас Сиянието. Този Образ е нашият, и Бог иска, щото за нас това да бъде Негов лик. Тъй Го познаваме ние, без да Го познаваме; То ни се разкрива под един образ и въпреки това е безличен.
към текста >>

И Бог стана Човек, за да може човекът да Го обича и да го разбира.
Узурпаторите падат, когато истинският Цар възлезе на своя трон, и когато Бог се яви, Боговете изчезват. III. След като даде битие на Нощта, за да светнат звездите, обърна се Бог към Сянката, която създаде, и я погледна, за да й даде образ. И Той отрази лик върху покрова, с който покри своя неизказан блясък, и този лик му се усмихна; Бог искаше този лик да бъде Негов лик, да създаде човека по свое подобие И Той начерта тъмницата, която щеше да даде на сътворените духове. И съзерцаваше Бог лика, който един ден щеше да бъде образ на човека, и неговото сърце се изпълни с милост, понеже му се стори, че чува вече стоновете на своето творение. „Ти, който искаш да ме подчиниш на закона“, проговори ликът, „докажи ми, че този закон е Правда, като му се подчиниш Ти сам. И Бог стана Човек, за да може човекът да Го обича и да го разбира. Ние познаваме само този Негов Образ, който е отразен върху покрова, що скрива за нас Сиянието. Този Образ е нашият, и Бог иска, щото за нас това да бъде Негов лик. Тъй Го познаваме ние, без да Го познаваме; То ни се разкрива под един образ и въпреки това е безличен. Ние си го мислим като старец, Него, който няма възраст. Бог седи върху един трон, из който непрекъснато отхвръкват милиони искри, и Той създава От тях светове.
към текста >>

Едната е блянът на Човека като Бог, другата е сътворения образ на бога-човек.
Бог седи върху един трон, из който непрекъснато отхвръкват милиони искри, и Той създава От тях светове. — Косата му блещи, от нея се пръскат звезди. Вселени обкръжават главата Му, и слънцата идват, за да се къпят в Неговата светлина. IV. Образът на Бога е двоен. Той има една Глава на Светлината и една Глава на Мрака, една бяла и една черна, една горна и една долна. Едната е блянът на Човека като Бог, другата е сътворения образ на бога-човек. Единият образ е Богът на мъдреца, другият — идолът на голямото мнозинство. Всека светлина предполага мрак и става светлост само чрез противополагане на този мрак. Главата на Светлините отроня върху Главата на Нощните тъми роса-блясък. „Отвори ми, моя възлюблена“, казва Бог на душата, „че Главата ми е натежала от роса и из къдрите на моята коса капят сълзите на Нощта.“ Тази роса е онази мана, с която се хранят душите на праведните. Призваните гладуват за нея и я събират с пълни шепи по полетата на небето.
към текста >>

Тогава всичко се привежда към порядък; но това не може да се продължава, понеже мислите на човека са колебливи, както и сам той.
Образът на Бога излъчва тринадесет лъча: четири от всяка страна на триъгълника, в който ние си го представяме, и един от горния връх на триъгълника. Изобразете този образ на Бога на небето, като прокарате мислено черта от звезда към звезда : той ще обгърне триста и шестдесет мириади мирове. Понеже горният „Древен“, когото зоват Макропрозопос или „Великото Основание на Творението,“ се нарича още Арих-Анфин или „Великият Лик“. Другият, Човешкият Бог, Образът на Сянката — Микропрозопос или „Малкото Основание“, се нарича Сеир-Анфин — „Малкият Лик“. Ако този малък лик е обърнат към Светлината, той нараства и стига до пълна хармония. Тогава всичко се привежда към порядък; но това не може да се продължава, понеже мислите на човека са колебливи, както и сам той. Но винаги един светъл поток свързва мрака със светлостта. Този поток непрекъснато тече през безбройните форми на човешката мисъл и ги съединява с божествения блясък. Главата на Светлината пролива своя блясък върху всички мислещи глави, ако те са подчинени на закона и разума. VI. Главата на „Най-Древния от Древните“ е едно затворено вместилище, където се покои безконечната Мъдрост като изрядно вино, което никога не кипи. Тази Мъдрост е неизповедима, тя се обладава в тишина, и нейната вековечност е недостъпна за превратностите на времето.
към текста >>

“ Тогава израилевите синове захванаха да спорят за Оногова, Когото човекът познава и не познава.
Понеже на божествения Образ, който е Бялата Глава, няма лява страна. Лявата страна на Бялата Глава е Черната Глава; понеже, според символиката на Преданието, низшето отговаря на лявото, а лявото е и низшето. Обаче, между висшето и низшето на Божия Образ, антагонизъм може да има, колкото между лявата и дясната ръка на човка, понеже хармония се поражда из аналогията на контрастите. Израил изпадна в униние всред пустинята и извика: „С нас ли е Бог. или не е вече с нас? “ Тогава израилевите синове захванаха да спорят за Оногова, Когото човекът познава и не познава. Така разделиха те Бялата Глава от Черната Глава. И Богът на Сянката се превърна тогава на един разрушителен фантом. И бидоха наказани, защото те, от липса на вяра и любов, се усъмниха. Човек не може да проумее Бога, но може да Го обича; а от любовта ни идва вяра. Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце.
към текста >>

Човек не може да проумее Бога, но може да Го обича; а от любовта ни идва вяра.
или не е вече с нас? “ Тогава израилевите синове захванаха да спорят за Оногова, Когото човекът познава и не познава. Така разделиха те Бялата Глава от Черната Глава. И Богът на Сянката се превърна тогава на един разрушителен фантом. И бидоха наказани, защото те, от липса на вяра и любов, се усъмниха. Човек не може да проумее Бога, но може да Го обича; а от любовта ни идва вяра. Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце. Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“. И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота. Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ.
към текста >>

Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце.
“ Тогава израилевите синове захванаха да спорят за Оногова, Когото човекът познава и не познава. Така разделиха те Бялата Глава от Черната Глава. И Богът на Сянката се превърна тогава на един разрушителен фантом. И бидоха наказани, защото те, от липса на вяра и любов, се усъмниха. Човек не може да проумее Бога, но може да Го обича; а от любовта ни идва вяра. Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце. Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“. И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота. Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите.
към текста >>

Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“.
Така разделиха те Бялата Глава от Черната Глава. И Богът на Сянката се превърна тогава на един разрушителен фантом. И бидоха наказани, защото те, от липса на вяра и любов, се усъмниха. Човек не може да проумее Бога, но може да Го обича; а от любовта ни идва вяра. Бог се скрива за ума на човека, но Той се разкрива за неговото сърце. Ако човек каже: „Аз не вярвам в Бога“, то е все едно каквото да рече: „Аз не Го обичам“. И гласът на Сянката ще му отговори : Ти трябва да умреш, понеже твоето сърце отрича живота. Микропрозопосът е Великата Нощ на Вярата, в която всички праведни живеят и въздишат. Те простират ръце нагоре и хващат косите на Отца, и от тези блестящи коси се обронят капки светлина и осветяват тяхната нощ. Между двете страни от косата на „Най-древния от Древните“ е пътеката на висша святост, пътеката на средината, на хармонията от противоположностите. Тук се постъкмява и примирява всичко.
към текста >>

III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“.
Това е пътеката на върховното равновесие, и тя се зове последен Съд Божи. Косите на Бялата Глава се простират еднакво, в хармонична равномерност, на всички страни, но те не покриват ушите, Понеже ушите на Господа са винаги открити за всички молитви, за плача на осиротялото дете и за стона на угнетения. Превел: Ив. Грозев Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“. Из книгата: „Физическо Съвършенство“. В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт.
към текста >>

В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек.
ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. III.) ОБЩИ ПРИНЦИПИ „Активният и пластичен принцип е душата — истинският човек — на който тялото е само изражение и оръдие“. Из книгата: „Физическо Съвършенство“. В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност.
към текста >>

Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти.
Из книгата: „Физическо Съвършенство“. В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек.
към текста >>

В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е.
В нашите встъпителни бележки дадохме дефиниция на думата Физиогномия. Тя означава, нека повторим, в своя най-широк смисъл, знание на природата, а по-особено — на формите на нещата или очертанието на природните предмети, били те одушевени или неодушевени. В тоя смисъл можем да говорим за физиогномията на една страна или на едно дърво толкова, колкото и за физиогномията на едно животно или един човек. И когато говорим за лицето на природата, за чертите на един пейзаж и пр., това правим по инстинктивна оценка на тоя факт. Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето.
към текста >>

Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек.
Обаче, физиогномията, като наука и и система и като изкуство, се прилага главно към формите на човека, при все че и формите на животното и даже на растението и на минерала могат да послужат за изтъкване на принципи и факти. В това й по-тясно приложение, можем да я дефинираме като наука за съотношението между външния и вътрешния човек, между физическата система и духовния принцип, който я оживява и контролира, между проявеното действие и скритата причина, т. е. за белезите, посредством които това съотношение е изразено върху лицето и върху други части на тялото. Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти.
към текста >>

Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти.
Като изкуство, тя се състои в познаване характера по неговите указания в развитието на цялото тяло, изобщо, и на лицето, в особеност. Казваме на лицето в особеност, понеже върху него са отбелязани, и то най-ясно, повечето от знаците на характера. Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения. И двете са, при все туй, неразделими, и ние ще считаме, че физиогномията ги обхваща изобщо. I. Закон за съотношението Първият общ принцип или закон, който ще установим, и за който инцидентно споменахме, е: различията във външните форми са резултат и мярка на по-рано съществували различия във вътрешния характер, — с други думи, конфигурацията съответства на организацията и функцията.
към текста >>

Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти.
Обаче, физиогномията, както мислим да я изложим, обхваща целият човек. Тя взима в съображение темперамента, фигурата на тялото, големината и формата на главата, тъканта на кожата, качеството на косата, степента на функционалната активност, както и други физиологически условия, а не само чертите на лицето. В своето практическо приложение, тя фактически обхваща широката област на физиологията, френолсгията и сродните на тях науки. Може да се направи едно ясно разграничение между физиогномия и патогномия: първата се отнася до способностите и наклонностите, вродени в човека, а втората,—до неговите страсти. Едната е знание на характера в покой, а другата — на характера в действие. Физиогномията показва, какъв е човекът изобщо, а патогномията — какъв става в известни моменти. Първата работи с постоянните му особености (черти), а последната — с преходящите (временните) им изражения. И двете са, при все туй, неразделими, и ние ще считаме, че физиогномията ги обхваща изобщо. I. Закон за съотношението Първият общ принцип или закон, който ще установим, и за който инцидентно споменахме, е: различията във външните форми са резултат и мярка на по-рано съществували различия във вътрешния характер, — с други думи, конфигурацията съответства на организацията и функцията. Всяко нещо има една форма, едно очертание, с други думи, една свойствена физиогномия. Повърхностите на известни страни се различават толкова, колкото и лицата на хората.
към текста >>

Така, човекът, надарен с разум, духовност и надежда, който се стреми към безсмъртие, „направен малко по-долен от ангелите“ — не може да пълзи по земята като влечуго.
Навред в природата и във всички случай, различията във формата, в строго съгласие с този закон, са в съответствие с различията в характера и службата. Ония неща, които си приличат по качество и функция, приличат си и по форма; и винаги, когато има различие по качество и функция, има различие по форма. С други думи, има една определена връзка между устройството и външния вид на материалните предмети; и причината, защо известно животно или едно растение вземат една своя определена форма, а не някоя друга, трябва да се търси само в нуждата от приспособление на очертанието към характера. Нежните и прави стъбла на царевицата не би могли да поддържат и хранят тежките тикви; нито грациозната върба или великолепната бреза — да държи ябълки. Невъзможно е да се съгласуват жестоките и кръвожадни наклонности на тигъра с кротката и мила физиономия на агнето. Така, човекът, надарен с разум, духовност и надежда, който се стреми към безсмъртие, „направен малко по-долен от ангелите“ — не може да пълзи по земята като влечуго. Той по необходимост стои прав и вдига лицето си към небето, а неговите ловки пръсти са готови да изпълняват заповедите на душата. Той не би могъл да бъде човек, ако би имал някоя друга форма. Като слизаме от общото към особеностите, от видовете към индивидите, намираме да действа същият закон. Хората се различават както по характера, така и по лице и форма, а също и по формата на черепа. И хората се различават телесно, само защото се различават по характера, а не по друга причина.
към текста >>

Той не би могъл да бъде човек, ако би имал някоя друга форма.
С други думи, има една определена връзка между устройството и външния вид на материалните предмети; и причината, защо известно животно или едно растение вземат една своя определена форма, а не някоя друга, трябва да се търси само в нуждата от приспособление на очертанието към характера. Нежните и прави стъбла на царевицата не би могли да поддържат и хранят тежките тикви; нито грациозната върба или великолепната бреза — да държи ябълки. Невъзможно е да се съгласуват жестоките и кръвожадни наклонности на тигъра с кротката и мила физиономия на агнето. Така, човекът, надарен с разум, духовност и надежда, който се стреми към безсмъртие, „направен малко по-долен от ангелите“ — не може да пълзи по земята като влечуго. Той по необходимост стои прав и вдига лицето си към небето, а неговите ловки пръсти са готови да изпълняват заповедите на душата. Той не би могъл да бъде човек, ако би имал някоя друга форма. Като слизаме от общото към особеностите, от видовете към индивидите, намираме да действа същият закон. Хората се различават както по характера, така и по лице и форма, а също и по формата на черепа. И хората се различават телесно, само защото се различават по характера, а не по друга причина. Един е висок и мускулест, други къс и дебел, трети малък и слаб: и никога особеният характер на една от тези човешки фигури не се схожда с характера на коя и да е от другите. Всека индивидуална душа формира тялото, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления.
към текста >>

Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ?
Хората се различават както по характера, така и по лице и форма, а също и по формата на черепа. И хората се различават телесно, само защото се различават по характера, а не по друга причина. Един е висок и мускулест, други къс и дебел, трети малък и слаб: и никога особеният характер на една от тези човешки фигури не се схожда с характера на коя и да е от другите. Всека индивидуална душа формира тялото, в което е вложена, и му дава очертание, което е точно пригодено към нейните собствени проявления. Не е ли една от най-очевидните истини тази, че съответните причини и последици са всякога свързани помежду си? Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ? Можем ли да си представим за минута, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот? Или че последният би могъл да замисли в мозъка на един хотентот своята Теодицея? Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти?
към текста >>

Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти?
Тоя велик закон обезсилва ли се в своето приложение към човека ? Ако характерът на една страна може да се чете по нейната повърхност, трябва ли да признаем, че човешкият образ — това огледало на Божеството — не носи четливи знаци ? Можем ли да си представим за минута, че един Нютон или Лайбниц биха имали образът на един идиот? Или че последният би могъл да замисли в мозъка на един хотентот своята Теодицея? Или че първият би могъл в главата на един ескимос, който има способност да брои не повече от шест, да разчисли лъчите на светлината и да претегли световете? Нима радостта и „скръбта, удоволствието и мъката, любовта и омразата — всички се проявяват върху външния човек чрез еднакви черти, което би значило, че няма никакви черти? Атлетите и свещениците приличат ли си? Или касапите с поетите? Но ние бихме могли тогава да попитаме, дали истината би могла някога да се измени, или дали вечният ред е само игра на един фокусник, чиято единствена цел да измами! Каквато е душата, такова е тялото. II. Законът за еднородността Тясно свързан с гореказаното е законът за еднородността, съгласно с който — Всяка част от цялото съответства на всяка друга част от него и на цялото, с други думи, макар и парадоксално, цялото е във всяка негова част.
към текста >>

че формите на животните са обикновено еднородни, до толкоз, че само по един зъб да можем да опишем много добре всяка кост до последната свръзка на опашката, има ли някаква трудност да се отиде по-нататък и да се каже, че формата на човека е хомогенна във всичките си части?
Законът за еднородността Тясно свързан с гореказаното е законът за еднородността, съгласно с който — Всяка част от цялото съответства на всяка друга част от него и на цялото, с други думи, макар и парадоксално, цялото е във всяка негова част. Сложете пред професора Оуена една отделна кост от едно непознато животно, и той ще ви построи цялата негова костна система и, ако е нужно, ще го облече и в мускули. Професор Агасиз е способен да направи същото с една отделна люспа от риба. Тяхната способност да правят това зависи от един закон за сравнителната анатомия, на който току-що поменатия принцип е само едно копне. Ако това би било вярно, т. е. че формите на животните са обикновено еднородни, до толкоз, че само по един зъб да можем да опишем много добре всяка кост до последната свръзка на опашката, има ли някаква трудност да се отиде по-нататък и да се каже, че формата на човека е хомогенна във всичките си части? Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на дървото, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка? Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“. Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония.
към текста >>

Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на дървото, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка?
Сложете пред професора Оуена една отделна кост от едно непознато животно, и той ще ви построи цялата негова костна система и, ако е нужно, ще го облече и в мускули. Професор Агасиз е способен да направи същото с една отделна люспа от риба. Тяхната способност да правят това зависи от един закон за сравнителната анатомия, на който току-що поменатия принцип е само едно копне. Ако това би било вярно, т. е. че формите на животните са обикновено еднородни, до толкоз, че само по един зъб да можем да опишем много добре всяка кост до последната свръзка на опашката, има ли някаква трудност да се отиде по-нататък и да се каже, че формата на човека е хомогенна във всичките си части? Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на дървото, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка? Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“. Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония. Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон.
към текста >>

Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ?
Професор Агасиз е способен да направи същото с една отделна люспа от риба. Тяхната способност да правят това зависи от един закон за сравнителната анатомия, на който току-що поменатия принцип е само едно копне. Ако това би било вярно, т. е. че формите на животните са обикновено еднородни, до толкоз, че само по един зъб да можем да опишем много добре всяка кост до последната свръзка на опашката, има ли някаква трудност да се отиде по-нататък и да се каже, че формата на човека е хомогенна във всичките си части? Ако опитният ботаник или помологист може само по един лист да определи характерната форма не само на дървото, но също и на плодовете му, трудно ли е да се определи формата на главата или лицето на 'един човек чрез изследване неговата ръка? Ако приемем, както и е в същност, че валчестите ябълки всякога растат върху кръгли, с къси клонове и дебел дънер, ябълкови дървета, а продълговатите ябълки — върху високи и дългоклонести дървета, ще бъде ли считано невероятно, че в животните и човека кръглите глави и лица предсказват обли и тлъсти тела, а високите глави и дългите лица — високи те.ла ? В някои от неговите приложения законът за еднородността е всеобщо приет и употребяван при работене с човешките форми. „Ако от Аполоновия нос отнемете даже един милиметър, казва Фъзели, богът е изгубен“. Съгласието, мисли той, е нарушено, чертите не съответстват вече едни на други, нито на фигурата като цяло, и дисхармония е внесена там, дето до тогава е преобладавала хармония. Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина.
към текста >>

Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му.
Правилата, от които гръцките артисти, както и тези от модерните времена, са се ръководили в постигането на точни пропорции в техните фигури, са основани на тоя закон. Те изискват, щото цялата фигура да бъде шест пъти по-дълга от стъпалото (и това правило се спазва даже и тогава, когато фигурата е слаба или тлъста); лицето от най-горната част на челото, където космите почват, до края на брадата, да съставлява една десета от цялата височина; а ръката, от началото на китката до края на средния пръст, да има същата дължина. Гърдите, както и разстоянието от ненките до върха на главата, трябва да съставляват една четвърт от цялата височина. Обиколката на китката е равна точно на половината от обиколката на шията. Ако дължината на лицето от корените на косата до края на брадата, разделим на три равни части, то там, където се съединяват първата и втората части, е местото на веждите, а където се срещат втората и третата части — местото на ноздрите. Пъпът е централната точка на човешкото тяло (включително и краищата), и ако човек легне по гърба си, с обтегнати ръце и крака, то периферията на кръга, който би бил прокаран около него, като се вземе пъпът за център, ще закачи главата му и края на ръцете и на краката му. Височината от краката до върха на главата е равна па дължината от края на едната ръка до края на другата, когато ръцете са обтегнати в страни. Това са некои от правилата, според които живописецът рисува своя портрет и скулпторът моделира своята статуя. Физиогномистът може да отиде със същия принцип Още по-далеч. Ръката, например, показва много повече, отколкото продълговатостта на лицето. Тя открива своята форма и своето качество, както и главните характеристики на собствените си черти, и служи за показатели на темперамента и на цялото тяло.
към текста >>

Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула.
Един сравнително малък кон може да тегли по някога по-тежък товар, отколкото един много по-голям кон; и некои хора с умерено големи глави проявяват по-голяма умствена сила от други, чиито глави са много по-големи ; факт, който показва, че има и друг закон, или други закони, които видоизменяват тоя за количеството или размера и това ни довежда до — V. Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI.
към текста >>

За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество.
Закона за качеството Който може да се изрази така: когато размерът и другите условия са еднакви, по-високото или по-съвършено органическо качество дава по-голяма сила. Гъстотата дава тегло. Порестите или гъбести предмети са леки и слаби. Лъвът е силен, според размера си и съответствено с гъстотата и якостта на неговите кости, сухожилия и мускули. Същият закон се прилага към човека, както и към животното, към нерва и мозъка, към костта и мускула. За да бъде един човек действително велик, трябва да има жилаво и яко свързано тяло, яки нерви и един масивен и плътен мозък, с други думи, да бъде съчетание на голям размер с високо органическо качество. Хора с малки глави биват по някога много способни, проницателни и, в некои отношения, силни; но те не могат да бъдат широко-обхватни, дълбоки, повелителни и годни за големи дела. А хора с големи глави биват по някога глупави, ако не тъпи, понеже мозъците им са от долно органическо качество. Но когато едно високо качество и един голям размер се намерят съединени, последицата е — най-висока степен на сила, било телесна или умствена. Можем да прибавим, като друга форма или друго положение на закона на качеството, че — една груба или непълна конструкция на някой орган или част означава чувствена грубост или недостатъчност в чувствителността на тоя орган или тая част, и че, напротив, една хубава и деликатна конструкция означава чистота и деликатност в чувстването или чувствителността. VI. Закон за темперамента Тясно свързан с гореказаното и, при това, който видоизменява закона за количеството и размера, е законът за темперамента.
към текста >>

Понеже правилната преценка на тези влияния и промени е твърде важна и предполага грижливо изучване, както и дългогодишно упражнение на хиромантичната практика, ние ще посочим най-важните правила, по които трябва да се ръководи човек при тази важна и трудна преценка, за да постигне верни резултати.
Значението на отделните хълмове, за което ще говорим сега по-подробно, може чрез разни обстоятелства и причини съществено да се промени, да се усили или отслаби, и то: 1. поради това че хълмът не се намира винаги точно на определеното му място, а е малко или много отдалечен от това място; 2. поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити. Понеже правилната преценка на тези влияния и промени е твърде важна и предполага грижливо изучване, както и дългогодишно упражнение на хиромантичната практика, ние ще посочим най-важните правила, по които трябва да се ръководи човек при тази важна и трудна преценка, за да постигне верни резултати. Тези правила са следните: 1. Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека. 2. Макар, че този най-силно развит хълм не унищожава значението на другите, той, обаче, поради това, че чрез своята особена сила има известно надмощие над другите, влияе върху качествата които изразяват другите хълмове. Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила. Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта.
към текста >>

Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека. 2.
поради това, че два съседни хълма не са винаги отделени рязко един от други, а понякога се сливат в едно; 3. поради това, че началото, формата и големината на главните линии в дланта, принадлежащи към отделните хълмове или граничещи с тях, могат да бъдат различни; и 4. поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити. Понеже правилната преценка на тези влияния и промени е твърде важна и предполага грижливо изучване, както и дългогодишно упражнение на хиромантичната практика, ние ще посочим най-важните правила, по които трябва да се ръководи човек при тази важна и трудна преценка, за да постигне верни резултати. Тези правила са следните: 1. Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека. 2. Макар, че този най-силно развит хълм не унищожава значението на другите, той, обаче, поради това, че чрез своята особена сила има известно надмощие над другите, влияе върху качествата които изразяват другите хълмове. Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила. Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта. Паралелно с това може Аполон или слънчевият хълм да означава наклонности и дарба в изкуството, Марс — смелост и решителност, Луната — богато развита фантазия, Венера — Известна суетност. 3. Един хълм, който развит добре и се намира точно на съответното му място, означава притежание на известни качества в достатъчна мярка. 4.
към текста >>

Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила.
поради това, че разните хълмове не са винаги еднакво развити. Понеже правилната преценка на тези влияния и промени е твърде важна и предполага грижливо изучване, както и дългогодишно упражнение на хиромантичната практика, ние ще посочим най-важните правила, по които трябва да се ръководи човек при тази важна и трудна преценка, за да постигне верни резултати. Тези правила са следните: 1. Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека. 2. Макар, че този най-силно развит хълм не унищожава значението на другите, той, обаче, поради това, че чрез своята особена сила има известно надмощие над другите, влияе върху качествата които изразяват другите хълмове. Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила. Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта. Паралелно с това може Аполон или слънчевият хълм да означава наклонности и дарба в изкуството, Марс — смелост и решителност, Луната — богато развита фантазия, Венера — Известна суетност. 3. Един хълм, който развит добре и се намира точно на съответното му място, означава притежание на известни качества в достатъчна мярка. 4. Когато един хълм е отместен към положението на друг, той участва със своите качества в качествата на втория хълм и влияе върху тях. 5. Един извънредно високо издигнат хълм означава крайност в съответното му качество, 6.
към текста >>

Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта.
Понеже правилната преценка на тези влияния и промени е твърде важна и предполага грижливо изучване, както и дългогодишно упражнение на хиромантичната практика, ние ще посочим най-важните правила, по които трябва да се ръководи човек при тази важна и трудна преценка, за да постигне верни резултати. Тези правила са следните: 1. Когато един от хълмовете е много по-вече развит от другите, тогава качествата, които този хълм означава, съставляват главните черти в характера на човека. 2. Макар, че този най-силно развит хълм не унищожава значението на другите, той, обаче, поради това, че чрез своята особена сила има известно надмощие над другите, влияе върху качествата които изразяват другите хълмове. Да приемем напр,, че на ръката на известен човек хълмът Юпитер се отличава от другите чрез големина и сила. Понеже Юпитер означава преди всичко честолюбие, то основната черта в характера на този човек ще бъде честолюбието и гордостта. Паралелно с това може Аполон или слънчевият хълм да означава наклонности и дарба в изкуството, Марс — смелост и решителност, Луната — богато развита фантазия, Венера — Известна суетност. 3. Един хълм, който развит добре и се намира точно на съответното му място, означава притежание на известни качества в достатъчна мярка. 4. Когато един хълм е отместен към положението на друг, той участва със своите качества в качествата на втория хълм и влияе върху тях. 5. Един извънредно високо издигнат хълм означава крайност в съответното му качество, 6. Недостатъчно или негативно развит хълм означава, че свързаните с него качества липсват. 7.
към текста >>

23) и с влиянието, което те, според учението на хиромантията, упражняват върху съдбата на човека. 1.
Когато един хълм е отместен към положението на друг, той участва със своите качества в качествата на втория хълм и влияе върху тях. 5. Един извънредно високо издигнат хълм означава крайност в съответното му качество, 6. Недостатъчно или негативно развит хълм означава, че свързаните с него качества липсват. 7. Една вдлъбнатина на местото на някой хълм означава, че положителните качества се за.честват чрез съответните им недостатъци, “ Независимо от тези седем правила, трябва при преценката на хълмовете да се вземе под внимание и това, дали ръката е гладка или е покрита с линии и бръчки, защото последните могат да повлияят върху качествата на хълмовете в благоприятна или неблагоприятна смисъл. Това ще видим, като се запознаем по-отблизо по ред с отделните хълмове (фиг. 23) и с влиянието, което те, според учението на хиромантията, упражняват върху съдбата на човека. 1. Хълмът на Венера Хълмът на Венера или балята на палеца е възвишението при корена на палеца. Той се отделя от другата част на дланта чрез първата главна линия, наречена линията на Венера, или линията на живота, Vitalis. Венера, наричана при гърците още Афродита, е богинята на любовта. Тя е символ на творението и, поради това, хълмът на Венера при окултното разпределение на дланта спада в сферата на материалния свят. По хълмът Венера не се счита само като седалище на материалната, чувствената любов, а и като такова на идеалната, чисто духовната любов.
към текста >>

Изобщо, линии или бръчки на хълм са сигурен признак на страст и човекът е толкова по страстен, колкото тези знакове са по-многочислени, по-дълбоки и по-силно боядисани.
Добре развитият хълм Венера означава и кокетност, копнеж да се харесваме на другите и силна склонност към любов, изобщо повече женски, отколкото мъжки качества, понеже Венера се намира в юга на ръката, в сферата на женския принцип. Където, вместо възвишението на Венера, в сравнение с другите хълмове на ръката мястото е равно или дори вдлъбнато, следователно, показва негативно развитие, там липсва енергия и великодушие, а има егоизъм и студенина. Когато Венерина хълм е средно голям и гладък, т. е. без линии и без бръчки, това означава целомъдрие, студенина, равнодушие в любовта, а често и кратък живот. Когато пък този хълм е средно голям и силно набразден, това означава силно желание, но слаба воля за удовлетворението му. Изобщо, линии или бръчки на хълм са сигурен признак на страст и човекът е толкова по страстен, колкото тези знакове са по-многочислени, по-дълбоки и по-силно боядисани. Една права линия, насочена към хълма Венера, е признак на любов и щастие, щастлива любов, Изобщо, всички линии и други знакове по този хълм се свързват с любовта. Напречните линии означават и тука спънки, както навсякъде другаде по дланта. Кръст в средата на Венериния хълм — среща се, обаче, много рядко — означава единствена любов. Извънредно развитие на този хълм означава леност, изневяра, необузданост, прекалено кокетиране, лекомислие и чрезмерна чувственост. Хълмът на Венера влияе освен това и върху качествата, свързани с другите хълмове, понеже се намира при дъното на палеца, който се счита за символ на човешката сила на волята.
към текста >>

Понеже хълмовете съдържат указания и за темперамента на човека, трябва да споменем че добре развитият хълм Венера, според учението на хиромантията, означава полу-страстен, полу-сангвиничен темперамент. 2.
Една права линия, насочена към хълма Венера, е признак на любов и щастие, щастлива любов, Изобщо, всички линии и други знакове по този хълм се свързват с любовта. Напречните линии означават и тука спънки, както навсякъде другаде по дланта. Кръст в средата на Венериния хълм — среща се, обаче, много рядко — означава единствена любов. Извънредно развитие на този хълм означава леност, изневяра, необузданост, прекалено кокетиране, лекомислие и чрезмерна чувственост. Хълмът на Венера влияе освен това и върху качествата, свързани с другите хълмове, понеже се намира при дъното на палеца, който се счита за символ на човешката сила на волята. Понеже хълмовете съдържат указания и за темперамента на човека, трябва да споменем че добре развитият хълм Венера, според учението на хиромантията, означава полу-страстен, полу-сангвиничен темперамент. 2. Хълмът на Юпитер Поставен при корена на показалеца, този хълм се отделя от Венера посредством линията на Живота, често и чрез линията на главата и сърцето, а се намира в непосредствено съседство с хълма Сатурн, както се вижда на фиг. 23. Гладкост на хълма Юпитер означава щастие и предсказва лесен, тих, радостен живот. Една права, неразклонена линия на него е признак на успех. Бръчки по този хълм означават славолюбиви стремежи, коронясани с успех. Когато хълмът е нормален по положение и големина, това показва честолюбие и славолюбие, а също и религиозност, любов към природата и весел нрав.
към текста >>

Самата наличност на този хълм у човека е знак за наличност на много добри качества, за сегашно или бъдещо щастие, за брак по любов, водещ към щастие.
Хълмът на Юпитер Поставен при корена на показалеца, този хълм се отделя от Венера посредством линията на Живота, често и чрез линията на главата и сърцето, а се намира в непосредствено съседство с хълма Сатурн, както се вижда на фиг. 23. Гладкост на хълма Юпитер означава щастие и предсказва лесен, тих, радостен живот. Една права, неразклонена линия на него е признак на успех. Бръчки по този хълм означават славолюбиви стремежи, коронясани с успех. Когато хълмът е нормален по положение и големина, това показва честолюбие и славолюбие, а също и религиозност, любов към природата и весел нрав. Самата наличност на този хълм у човека е знак за наличност на много добри качества, за сегашно или бъдещо щастие, за брак по любов, водещ към щастие. Темпераментът тук е смешение от холеричен и сангвиничен. Силно развит юпитеров хълм е предшественик на оголела глава, предсказва, обаче, и склонност към много ядене и пиене, изобщо хора, които обичат силно да използват сладостите на живота. Когато Юпитер съвсем липсва, което впрочем се случва твърде рядко, това е признак на хладен темперамент, липса на религиозност, егоизъм и леност. Изобщо, това означава характер без самоуважение. 3. Хълмът на Сатурн Хълмът на Сатурн добива особено значение поради това, че от него излиза линията на съдбата, наречена още Сатурнова линия, една от най-важните линии на дланта.
към текста >>

Където слънчевият хълм съвсем липсва човекът е голям материалист, комуто липсва всякакво чувство за изкуството и по-високи идеали.
Те могат да постигнат и богатство. Темпераментът им е смешение От сангвиничен и холеричен. При тях се съединяват толерантност в религиозно отношение, доброта и добродушие с току що споменатите качества. Успехът им в науките и изкуствата не се дължи толкова на примерно занимание, колкото на интуитивните им способности, т. е. на дарбата бързо и сигурно да схващат новото и истината. Където слънчевият хълм съвсем липсва човекът е голям материалист, комуто липсва всякакво чувство за изкуството и по-високи идеали. Той е съвсем прозаична натура. 5. Хълмът на Меркурий Както се вижда на фиг. 23, хълмът на Меркурий се намира при основата на малкия пръст, съседен на слънчевия хълм, отделен от Марсовия хълм чрез линията на сърцето. Гладък и пълен хълм на Меркурий означава интелигентност и остроумие. Една или две линии върху него означават много промени в съдбата.
към текста >>

Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания.
По-голямо количество линии е признак за постоянни безпокойствия. Също така бразди и бръчки тук означават неспокоен дух, прищевки и своенравие. Нормално развит лунен хълм показва целомъдрие, кротост и чистота на сърцето, а също така живо въображение и силна интуиция, понякога и наклонност към бленуване и сантименталности. В повечето случаи темпераментът е флегматичен. Прекомерно развит хълм на луната показва наклонност към печал и замисленост, меланхолия. Такъв човек проявява често отчаяние и постоянно недоволство, а покрай това и необуздана фантазия, която го кара да гони неизпълними желания. От прекалено силната фантазия може да се развие фанатизъм и суеверие. Такива хора страдат от мигрена и нервни неразположения. Когато лунният хълм, който чрез извънредната си големина и сила изглежда да владее целия характер на ръката, е силно набразден, и ръката при това е твърда, това означава прекомерно развита фантазия, насочена във фалшив път, водещ към най-опасни деяния. Когато хълмът на Луната липсва или е развит негативно, фантазията почти не се проявява и почти винаги липсва всяко чувство за поезия. 8. Особени знакове Има още няколко особени фигури и знакове, които се срещат по хълмовете и имат известно значение, Една звезда (*) на хълма Юпитер означава успешно преодоляване на неочаквано настъпили опасности или спънки.
към текста >>

III.) Слънцето е символ на индивидуалността, а местото му в хороскопа показва вида на ограниченията, които се налагат на вътрешния човек, на неговото его.
На лунния хълм означава лъжливост; ако е съвсем малък кръстът тук, означава мистицизъм. На хълма Венера означава нещастна любов. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. СЪДБАТА И СВОБОДНАТА ВОЛЯ — ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ (Продължение от кн. III.) Слънцето е символ на индивидуалността, а местото му в хороскопа показва вида на ограниченията, които се налагат на вътрешния човек, на неговото его. Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското. То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума.
към текста >>

Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското.
На хълма Венера означава нещастна любов. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. СЪДБАТА И СВОБОДНАТА ВОЛЯ — ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ (Продължение от кн. III.) Слънцето е символ на индивидуалността, а местото му в хороскопа показва вида на ограниченията, които се налагат на вътрешния човек, на неговото его. Слънцето означава, следователно, същинския човек, който трябва да направлява и владее низшите наклонности, животинското. То е символът на волята и на сърцето, и е положително. То бива ограничавано и стеснявано в своите проявления на вън от личността, символизирана чрез отрицателната и възприемащата луна. Луната възприема влиянията на всички планети, които образуват с нея един аспект, а тези влияния в комбинация със знаковете на зодиака, от който произхождат, съставляват ограниченията на нашата личност, и тези ограничения ни препятстват да изразим това, което слънцето изразява в хороскопа. Луната символизира и разума. Само там, където разумът и сърцето работят заедно, можем да очакваме хармония, — хармония между тяло, дух и душа.
към текста >>

Човек се ражда в един момент, когато състоянието на планетите и знаковете тъкмо се намират в съгласие с Кармата и характера му, а този момент е предопределен от момента на зачеването.
До това съзнание се достига под ръководството на Сатурн. Той е „пазач на прага“, — в Библията символизиран чрез Сатана, В старата астрология го наричат „голямото зло“, в противоположност на Марс, наречен „малкото зло“, символизиран в Библията чрез дявола. Тук виждаме, че злото е относително и служи за това, чрез суровия опит да ни направи по-умни и да ни приготви за едно по-висше съзнание. От тук силната проява на угнетяващото и стесняваше Сатурново влияние в човешкия живот е обикновен знак, че вече е настъпило времето на по-висше духовно развитие. То е, така да се каже, един копнеж за същинското отечество. Човек се ражда в един момент, когато състоянието на планетите и знаковете тъкмо се намират в съгласие с Кармата и характера му, а този момент е предопределен от момента на зачеването. (Този момент се нарича Епоха). Законът на Хермес гласи: знакът и градусът, на който стои луната в момента на Епоха, става асцедент при раждането, ако луната расте, а десцедент, т. е. знак, който при раждането захожда на западния хоризонт, ако луната се намалява. Този закон, от който се ползвал още Птоломей при коригирането на времето на раждането, се прилага винаги за тази цел и верните резултати, които често се постигат, са най-доброто доказателство за неговата правдивост. От това ние се учим, че раждането става в точно определено време и по-строго установени закони, не по-рано и не по-късно.
към текста >>

Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса.
на Сатурн, действащ угнетително, противно и ограничително. Че за такива високостоящи същества изводите досежно бъдещите аспекти трябва да се модифицират, това не е нужно по-вече да се изтъква и обяснява. Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози. И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от линията на главното направление. Те могат да правят това, без да нарушават равновесието, -— без да изпадат в конфликт със законите на Космоса, защото тяхната воля е една с онази универсална воля, която съставлява основата на Космоса и към чиято еволюция тя се стреми. Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса. Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя. Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности? “ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма.
към текста >>

Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията.
Обаче, на този важен въпрос и днес често не се посветява нужното внимание от видни астролози. И за най-висшите между нас програмата е установена в главни черти още при въплотяването (инкарнацията), обаче, те имат по-вече лична свобода да се отклоняват малко в ляво и в дясно от линията на главното направление. Те могат да правят това, без да нарушават равновесието, -— без да изпадат в конфликт със законите на Космоса, защото тяхната воля е една с онази универсална воля, която съставлява основата на Космоса и към чиято еволюция тя се стреми. Обикновеният човек може само твърде малко да се отклонява от своята програма и отклоненията му са допустими до такава степен, до каквато неговата воля е обединена с Логоса. Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя. Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности? “ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма. Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити.
към текста >>

Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса.
Най висшата свобода се явява, следователно, като най-голяма доброволна обвързаност с Създателя. Свободната воля на човека зависи, значи, изцяло от неговото морално становище в еволюцията. Всичко в Космоса става по установени закони. „Няма ли случайности? “ би запитал някой.Случайността —все пак, обаче, в кръга на известни граници —е непосредствена последица от личната човешка свобода, неговата свобода да се отклонява от своята програма. Еволюцията на Космоса се извършва неизменно в строго ограничени линии— определени от Логоса —а на малката лична воля на всеки човек е дадена тъкмо толкова свобода, колкото това е съвместимо с абсолютната воля на Логоса, с други думи, до колкото не изпада в конфликт с хармонията на Космоса. И чрез нашата слаба лична воля ние причиняваме „случайностите“, които същевременно стават за нас най-голям източник за поука, защото чрез тези случайности попадаме в конфликти и добиваме опити. По този начин случайността става условие за развитието на свободата, защото чрез случайните малки неща, които създаваме с нашите дела, ние се запознаваме по-добре с нашето низше същество, побеждаваме го и достигаме така по-голяма свобода. При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“. Те сляпо следват своята карма и опитите, които правят, сами да хванат кормилото в ръка, са много слаби, за да достигната трайни успехи.
към текста >>

Така наречената лоша планета (по-право планета в лош аспект), особено Марс в меридиан и в нехармоничен аспект спрямо слънцето или луната, чрез голямата импулсивност, която е последица от това положение, ще направи човека да бъде винаги в по-голяма или по-малка степен играчка на обстоятелствата.
При болшинството от хората, обаче, въпросът за свободната воля се намира още в печално положение, така че можем спокойно да твърдим, че най-голямата част от човечеството не е в състояние да даде на своя живот определено направление. Тези хора така просто „живеят“. Те сляпо следват своята карма и опитите, които правят, сами да хванат кормилото в ръка, са много слаби, за да достигната трайни успехи. Особено онези, които силно попаднат под влиянието на луната, са склонни да се оставят на съдбата, а много планети още по-вече влошават положението в знака водици (водняк). Повечето планети, особено асцендентът, слънце или месец, в точно определен знак, означава по-силно развитие на волята. Така наречената лоша планета (по-право планета в лош аспект), особено Марс в меридиан и в нехармоничен аспект спрямо слънцето или луната, чрез голямата импулсивност, която е последица от това положение, ще направи човека да бъде винаги в по-голяма или по-малка степен играчка на обстоятелствата. Другите аспекти към слънцето и луната ще могат да докарат тук твърде много промени. От казаното става явно, че крайната цел, хармонията, се достига само чрез борба. Във връзка с това можем да си поставим въпроса: винаги ли е владеела в Космоса тази хармония, която сега се открива в него? Дали тази хармония е постигната чрез борба? Отговорът може да бъде решително само утвърдителен.
към текста >>

И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония.
Рояците от метеорити, от които най-известни са персеидите (в август) и леонидите (в ноември), се появяват всека година на големи маси — наброяват по-вече от сто такива рояци, — но, понеже са много дребни, те не могат да причинят никаква промяна. Те палата на големи количества върху нашата земя под влиянието на нейната притегателна сила. Доколко кометите могат да причинят промени и безпокойствия, това положително не може да се каже. Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията. Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония. От астрономическите открития можем да научим още много досежно нашето бъдеще. Ние знаем, че движението на земята (и на другите планети) около слънцето, не е точно елипсовидно, а спирално, с други думи, земята в своята обиколка все по-вече се приближава към слънцето, и трябва да дойде времето, когато тя ще се съедини пак със слънцето, от което е произлязла. Това трябва да приемем и за човека и за другите природни царства, които се намират в еволюция. Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнанието — съединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни царства. (Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИДИНА Нашето хранене Ars vivendi или изкуството да живеем е едно от най-мъчните за изучаване изкуства.
към текста >>

Това трябва да приемем и за човека и за другите природни царства, които се намират в еволюция.
Че те не ни докарват хармония, това знаят астролозите, макар че за тяхното влияние нищо положително не е известно в астрологията. Така ние виждаме, че дори и в нашия Космос не владее още абсолютна хармония. И понеже човекът е подобие на Космоса, една микроскопична рефлексия от него, явно е, че у него за сега не се намира абсолютна хармония, особено пък когато и той сам по разни начини си създава дисхармония. От астрономическите открития можем да научим още много досежно нашето бъдеще. Ние знаем, че движението на земята (и на другите планети) около слънцето, не е точно елипсовидно, а спирално, с други думи, земята в своята обиколка все по-вече се приближава към слънцето, и трябва да дойде времето, когато тя ще се съедини пак със слънцето, от което е произлязла. Това трябва да приемем и за човека и за другите природни царства, които се намират в еволюция. Крайната цел е: съединяване пак с източника на живота и съзнанието — съединяване пак с Логоса, който се манифестира в четирите природни царства. (Следва) ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИДИНА Нашето хранене Ars vivendi или изкуството да живеем е едно от най-мъчните за изучаване изкуства. Да знаем кога, какво, как и колко да ядем и пием, за да извлечем от храната и питието възможно най-големата полза за телесното и душевно здраве, и да прилагаме точно тия наши знания, това значи да си осигурим такъв живот на земята, какъвто ни е предначертан за изпълнението на нашата мисия към себе си и към ближните. Не по-малко важно е да знаем и кога, какво и как да обличаме, защото и облеклото е необходимо условие за нашето здраве и дълголетие. Към тия правила за храненето и обличането се прибавя и уредбата на нашите отношения към видимия и невидимия свет.
към текста >>

От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм.
Но някои народи пренебрегват ту едната, ту другата. В Индия, напр., по-голямо значение се отдава на магнетическата чистота, и затуй индиецът отказва да приеме каквато и да е храна, магнетизирана от едно лице, което принадлежи на по-долна каста от неговата. От друга страна, той много по-малка грижа от нас, на запад, полага относително физическата чистота при приготовленията на ястията, като забравя, че всичко, което е физически нечисто, никога не може да бъде магнетически чисто. На запад, напротив, хората са обикновено много внимателни относително физическата чистота на храната, а пренебрегват нейната магнетическа чистота. Вследствие на това, че с хранителните продукти бива много работено от готвача, докато да бъдат приготвени, те биват значително повлияни по отношение на техния магнетизъм. От това, че магнетизмът, присъщ на човека, се отлъчва най-вече чрез ръцете, следва, че ястията биват наситени с магнетизъм. Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене.
към текста >>

Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение.
Това е особено вярно за сладките и за хляба, които се месят с ръце в западните страни, където не се употребяват машините, приготвени за тая цел. Всека храна, приготвена по тоя начин, не би била никак пригодна за приемане, ако варенето й на огъня или печенето й във фурната не би правили да изчезнат следите на една голяма част от физическия магнетизъм, който съдържа. При все туй, желателно е до най-голема степен, щото готвачът да пипа хранителните продукти колкото се може по-малко и затова дървените подйемки и лъжиците трябва винаги да служат за приготовление и поднасяне на ястията, като, при това, се държат в съвършена чистота. За да се предотврати всеки вредителен примес на некой магнетизъм, повечето от учениците на окултизма употребяват само една своя чаша и своя лъжица. Госпожа Блаватска препоръчваше много тоя начин и добавяше, Че ако това се укаже невъзможно, трябва поне чашата и лъжицата да бъдат демагнитизирвани преди всяко ядене и пиене. Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота. Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста.
към текста >>

във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста.
Обикновеният човек не обръща никакво внимание на тези въпроси, обаче, ученикът по окултизма, който търси да излезе на Пътя, трябва да бъде много придирчив в това отношение. Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота. Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста. Магнетическото смешение, което се получава, когато се храни човек в средата на едно множество от чужди хора, като в една гостилница напр., е много вредителен и трябва по възможност да се избягва. Магнетизмът, който се отделя в семейството, е обикновено по-симпатичен и, във всеки случай, понеже човек му е привикнал, той е много по-малко способен да причини вреда, отколкото внезапното внасяне на една комбинация от съвършено чужди вибрации, повечето от които, твърде вероятно, не са в хармония с нашите. При това, в ястията има всякога два вида магнетизъм, един вътрешен и един външен, Първият принадлежи на самата природа на ястията, а вторият се отделя от външните предмети. Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена.
към текста >>

Магнетическото смешение, което се получава, когато се храни човек в средата на едно множество от чужди хора, като в една гостилница напр., е много вредителен и трябва по възможност да се избягва.
Предметите могат да бъдат демагнетизирани чрез едно усилие на волята и, след известна практика, едно просто минаване с ръка, прибавено към една напрегната мисъл, ще извърши веднага демагнитизирането. Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота. Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста. Магнетическото смешение, което се получава, когато се храни човек в средата на едно множество от чужди хора, като в една гостилница напр., е много вредителен и трябва по възможност да се избягва. Магнетизмът, който се отделя в семейството, е обикновено по-симпатичен и, във всеки случай, понеже човек му е привикнал, той е много по-малко способен да причини вреда, отколкото внезапното внасяне на една комбинация от съвършено чужди вибрации, повечето от които, твърде вероятно, не са в хармония с нашите. При това, в ястията има всякога два вида магнетизъм, един вътрешен и един външен, Първият принадлежи на самата природа на ястията, а вторият се отделя от външните предмети. Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо.
към текста >>

Магнетизмът, който се отделя в семейството, е обикновено по-симпатичен и, във всеки случай, понеже човек му е привикнал, той е много по-малко способен да причини вреда, отколкото внезапното внасяне на една комбинация от съвършено чужди вибрации, повечето от които, твърде вероятно, не са в хармония с нашите.
Но да не се забравя, че то съвсем нема да премахне физическата нечистота,.нито пък нейното астрално отражение, макар да може да разрушава всяко друго астрално влия ние; така, трябва да бъдат взети най-подробните предпазителни мерки, за да се осигурим, че кухненските приготовления са извършени при съвършена чистота. Ястията поглъщат магнетизъм също и от тези, които стоят близо до нас, когато се храним. Тази е причината, че индиецът предпочита да яде сам и д не бъде виден. във време на неговото ядене, от никой човек от по-долна каста. Магнетическото смешение, което се получава, когато се храни човек в средата на едно множество от чужди хора, като в една гостилница напр., е много вредителен и трябва по възможност да се избягва. Магнетизмът, който се отделя в семейството, е обикновено по-симпатичен и, във всеки случай, понеже човек му е привикнал, той е много по-малко способен да причини вреда, отколкото внезапното внасяне на една комбинация от съвършено чужди вибрации, повечето от които, твърде вероятно, не са в хармония с нашите. При това, в ястията има всякога два вида магнетизъм, един вътрешен и един външен, Първият принадлежи на самата природа на ястията, а вторият се отделя от външните предмети. Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават.
към текста >>

За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство.
Магнетизмът на търговеца, който ги продава, и тоя на готвача, който ги приготовлява, принадлежат към последната категория и могат, естествено, да бъдат унищожени чрез огъня; обаче, магнетизмът, който им е свойствен, не може никак да бъде повлиян от варенето. Така, колкото и да се вари или пече мъртвата плът, никога не ще се постигне унищожението на отвратителната природа на магнетизма, с който е пропита, нито всички чувства на болка, ужас и омраза, с които е преситена. Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт.
към текста >>

Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук.
Който може да забележи тоя магнетизъм и вибрациите, които туря в движение, никога вече не ще се реши да яде месо. В същност повечето от зловредните привички, които влизат в живота на невежите, биха станали невъзможни, ако те, невежите, биха могли да видят скритата страна на егоистичните слабости, на които се отдават. Разпространеният обичай на хранене с трупове привлича около неговите паритизиращи всевъзможни неприятни същества, с ужасни зеещи и живо червени уста, като тези, които могат да се видят, когато се събират в околностите на некоя касапница, за да вдишат миризмата на кръвта. За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам.
към текста >>

Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт.
За ясновидеца е много мъчително да види една жена, която се мисли надарена с една деликатна и нежна природа, което не може да бъде, защото тогава не бихме я виждали в такава една среда, — да я види обиколена от странните и отвратителни форми, които търсят касапниците, когато тя разглежда труповете, които произхождат от страшното и непрекъснато клане, вършено на бойното поле, на което се води борбата между животинската ненаситност на човека, която има нещо от тигъра, и божествения живот, въплътен в животинското царство. Тя даже и не подозира, че ще дойде един ден, когато тези, които позволяват и оставят да съществува това мрачно петно в аналите на човечеството — ежедневната грамада от диви и безполезни убийства на форми, чрез които Логосът търпеливо се стреми да се прояви, — ще се намерят лице с лице с Върховния и ще чуят от устата, която направи да се родят световете, тая страшна истина: „Всичко, което ще бъде направено и на най-малкото от моите творения, ще бъде направено на самия Мене.“ Това, което е най-плачевното в случая, то е, че нашата млада дама положително има кураж да гледа това грозно зрелище и то, защото нейните чувства, поради приемането от прадедите й тоя вид на хранене, са станали толкова груби, че тя може да стои посред тези кървави кокалаци, без да изпита и най-малкото втръсвание, и най-малкото отблъскване, и да бъде обиколена от най-страшните астрални същества, без да съзнава това. Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам. „ Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление.
към текста >>

И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам.
Ако в някое от тези места доведете един човек, който никога не се е осквернил чрез тези разлагащи се трупове, повече от вероятно е, че той физически ще изтръпне от ужас при вида на тези отвратителни маси от кървава плът и ще бъде задушен от нападателното действие на лошите астрални същества, които пъплят тук. Въпреки това, вие имате пред очите си печалното зрелище на една млада жена, която от самото си рождение би трябвало да бъде деликатна и чувствителна, но на която физическите и астрални фибри са толкова груби, че тя няма способността да наблюдава физическите неща, нито да усети всичките невидими ужаси, които я обикалят. Действително тъжно е, също, да се гледа всичкото зло, което повечето хора си причиняват чрез тези пагубни привички, тъй лесни за избягване. Човек нема никаква нужда от месо, нито от спирт. Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам. „ Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление. Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка. В Echappees sur l’Occuliisme аз изложих много подробно всички аргументи против тях и тая книга препоръчвам на всекиго, за когото това разглеждане на въпроса е ново.
към текста >>

Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка.
Много и много пъти е доказвано, че той се усеща толкова по-добре, колкото по-малко ги употребява. И в този случай всички аргументи са приемливи, без да може да им се противопоставят други, освен това твърдене на човека: „искам да върша тези неща, понеже ги обичам. „ Никой нема нужда от тях. Да ги употребяваме, значи, да се отдаваме на задоволяването на егоистични вкусове. Повечето хора вършат това лошо дело, понеже не знаят злото, което произтича от него; но помнете хубаво, че да се постоянства в него и когато истината е открита, ще каже да се върши престъпление. Колкото и много да са разпространени, тези привички са лоши и ако човек иска да направи едно малко усилие, ще може да се отърве от тях толкова лесно, колкото и от всека друга лоша привичка. В Echappees sur l’Occuliisme аз изложих много подробно всички аргументи против тях и тая книга препоръчвам на всекиго, за когото това разглеждане на въпроса е ново. Аз говоря тук за нещо, което познавам, тъй като никога не съм употребявал спиртно питие и никога не съм вкусил месо от оня ден, в който пръв път чух да се говори за вегетарианство, а от тогава има вече четиридесета години“. Картофите като лек против подагра и пикочна киселина. Копенхагенският лекар Д-р Хиндхеде твърди, че между хранителните средства, които особено помагат за разтваряне на пикочната киселина, на първо място стоят картофите, след това идат хлябът и овощията. Диета на картофи, хляб и овощия би била идеална храна за страдащите от подагра.
към текста >>

е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло.
И водата, в която са варени картофите, е добро лечебно средство. Картофите, обаче, трябва да се смачкват и дъвчат добре. Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“.
към текста >>

Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице).
Радиоактивни лечебни апарати. Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера.
към текста >>

„Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество.
Известният писател Карл Хайзе в Бирменсдорф при Цюрих прави твърде интересни съобщения: За хора, които желаят да се запознаят със същността на много природни сили, често странни и съвсем или отчасти прикрити за човечеството, Отингеровият радиоактивен лъчев апарат дава добър случай за наблюдение. От изследванията на Райхенбах, Дюрвил, Роша, Фламарион и др. е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания.
към текста >>

Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“.
е установено, че човек притежава така нареченото „вътрешно тяло“, означавано още като флуидално или етерно тяло. През това тяло прониква една съвсем определена сила, известна още на старите индийци и наречена на санскритски „Прана“, която сила днес можем да наречем просто „жизнена сила“. Отингеровото лъчево стъкло улучва човека през етерното или флуидално тяло, което природата крие във вътрешността на човека, през тази етерна съставна част на човека, която става видима за много сензитивни натури и се счита тогава като така наричания „двойник“ (второ лице). „Прана“ е универсална, космична сила, която прониква през цялата вселена и която става индивидуална в човека, когато влезе в неговото органическо същество. Тази сила прониква и в животните и растенията, затова Отингеровият лъчев апарат се употребява с успех и при животните и растенията. Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека.
към текста >>

Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека.
Вдишването на „Прана“, на жизнената сила, обръща човека в една „жива душа“. Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера.
към текста >>

Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите.
Без тази сила сжществото остава труп и се разпада. „Прана“ се влива в живото същество при раждането, обгръща го и прониква в него като една микрокосмическа зона, която непрестанно изтегля нова храна от вселената, а не само от земната атмосфера. Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера.
към текста >>

Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза.
Тази прановска, универсална жизнена сила се съдържа не само в органическите същества — хората, животните и растенията, а и в минералите, в минералните води, в металите, прости и благородни, и техните лъчеизпускания се наричат в модерното природознание „радиоактивни“ лъчеизпускания. Неколко метала поради особеното си индивидуално съотношение с природните промени изпускат една безгранична сила (радиоактивна или праническа). Центърът на нашия живот представлява слънцето, от него изтича цялата етерна субстанция, целия флуидален живот дава пулс на минерала, растението, животното и човека. Тази етерна или флуидална субстанция съставлява „етерното тяло“ у човека, животното и растението, и лъчеизпускане (магнетизъм) у металите. Тя действа извънредно силно върху материалното тяло, като го изпълня с живот. Затова човек, особено пък болният, би трябвало да приема етерната есенция в особено силна доза. Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера. Същността на тези природни явления е взел за образец Сантгаленският лекар и изследвач Д-р Отингер и, според това, е конструирал своите лжчеви плочки. Тези плочки са, главно, От мед, наредени в особена система.
към текста >>

Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение.
Освен слънцето, „радиоактивни“ полюси на силата са още Венера и Месечината. Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера. Същността на тези природни явления е взел за образец Сантгаленският лекар и изследвач Д-р Отингер и, според това, е конструирал своите лжчеви плочки. Тези плочки са, главно, От мед, наредени в особена система. Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта. И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави.
към текста >>

В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта.
Както слънцето влияе особено силно специално върху златото, така пък благодатните лъчеизпускания на Венера се привличат от медта, която по този начин предава на земята истинската любовна природа на Венера. Месечината влияе върху среброто, чиято бела боя се отразява в Месечината, както златото в слънцето и медта в Венера. Същността на тези природни явления е взел за образец Сантгаленският лекар и изследвач Д-р Отингер и, според това, е конструирал своите лжчеви плочки. Тези плочки са, главно, От мед, наредени в особена система. Те направляват благодатните, хармонични лъчи върху носителя си, бил той човек, животно или растение. В човека и животното медта действа благотворно, очистително и оздравително, като „Венерин дух“чрез собствените си флуидални съставни части върху флуидалните „обвивки“ на Венерината система и на бъбреците, а чрез тях върху кръвта. И при растенията медта действа върху системата на течностите, върху растителния сок, и по този начин усилва растежа. Медта, благодарение на своите хармонични природни сили, притегля от всички части на вселената, тя носи първоначалния елемент, тъй да се каже, концентриран в себе си. А от тази деликатна материя, от която се определят всички други елементи, познати в природната наука, се нуждае всяко живеещо същество в най-голяма мера за своето развитие и съхранение. В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т.
към текста >>

Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека.
В спокойно състояние, в сън този първоначален етер на медта може да проникне, във вид на лъчи, в човешкото или животинското тяло и да го кали или да го оздрави. Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена. Наблюденията и опитите са доказали това. Отровните змии в медицината, козметиката и кухнята. Както гущерите, така и отровните змии са играли едно време важна роля в медицината.
към текста >>

Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата.
Известно е, че човеците и животните растат само във време на почивка, на сън, т. е., когато емоционалния живот е спрян, когато „съзнателното аз“ е Отстранено от тялото и съзнателната или полусъзнателна воля не препятства на лечебните, усилващите космически лъчеизлияния в етерното тяло. Отингер обвива медните части на лъчевата плочка с един слой чисто злато. И както слънцето, чийто метал е златото, упражнява най-силно влияние върху нашата планета, така и лъчите на медта действат през златото оживително и лечебно върху организмите. Това оживително действие на Отингеровите плочки се обяснява така: чрез златния състав „етерното тяло на слънцето“ се поставя в пряка връзка с „етерното тяло на човека“ и така се докарва едно висше пулсиране в човека. Обратно пък действат златото и медта заедно върху интелектуалното или духовното в човека и правят последния все по-възприемчив към по-високи и най-висши влияния на живота, подпомагайки му да постигне здрав мироглед, а с това и жизнерадост и удоволствие в работата. Апаратът на Отингер е едно гениално откритие, ползата от което е безсъмнена. Наблюденията и опитите са доказали това. Отровните змии в медицината, козметиката и кухнята. Както гущерите, така и отровните змии са играли едно време важна роля в медицината. Така, употреблението на усойницата (Viper) като лечебно средство се среща още във времето на Хипократ.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Превод от английското списание „The Occult Review“, с 10 образа на аурите на здравия човек, на болния, на здрав и силен мъж, на здрава жена, на мъж епилептик, на болно дете и на истерична жена. 8.
от френски М. К. (с портрета на автора). 7. X. Станли Редгров. Човешката аура, изследвана и фотографирана с апарата на Д-р Килнера. Превод от английското списание „The Occult Review“, с 10 образа на аурите на здравия човек, на болния, на здрав и силен мъж, на здрава жена, на мъж епилептик, на болно дете и на истерична жена. 8. Боян Боев. Развитието на петата раса: I. Ползата от окултното изследване за изучаване духовната страна на еволюцията, II. Исторически преглед на миналите раси и на културите от петата раса. III. Умът и материализмът— отличителна черта и мисия на сегашната пета раса и IV.
към текста >>

Астрология: I — Симвология и II — Хороскопът — чертеж, с който се изобразява човек при раждането му, според положението на 12-те зодийни знакове, слънцето, луната и планетите в момента на раждането. 13.
Уелс. Физиогномия. IV. Темперамент, с 8 образи на темпераментни типове, превел от английски В. Каназирев. 11. Проф. Ю. Нестлер. Хиромантия: значението на фигурите по дланта (с 5 черт.). 12. К. А. Либра. Астрология: I — Симвология и II — Хороскопът — чертеж, с който се изобразява човек при раждането му, според положението на 12-те зодийни знакове, слънцето, луната и планетите в момента на раждането. 13. Окултна хигиена и медицина: 1) Какво трябва да бъде облеклото ни, от окултно гледище, според Ледбитър 2) Диагноза на болестта „рак“. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Случай на ясновидство през войната, съобщ. Ж. П., II — Загадъчната птичка (с портрет на пок. дете Николайчо), съобщ. майка му г-жа Златка М., III — Изпълнено предзнаменование за всемирната война.
към текста >>

Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си.
От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си. При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов".
към текста >>

* Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!...
Денът преваля веч - при страдните иди! "... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. * * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... * Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... * О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! * Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... КЪМ СВЕТЛИНАТА На моите братя А. К. М. Блести зората.... Всред пурпурно сияние изгрева Слънцето и обгръща в своите лъчи полусънната Земя. Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. Трептят листата в страстен копнеж за светлина и живот и нежно си шушнат: — Слънцето Пробужда се тя, целувана нежно от зефирните лъчи и трепетно разтваря своя храм за Бога-Слънце. изгрева!.
към текста >>

В други области, към който човек не е тъй внимателен, тоя закон действа още по-силно.
Тя е една и вечно една. „Висшата субстанция се проявява в духа и материята. Ето защо с право бихме могли да я наречем Бог-Природа. „Тя е едно“, — говори Спиноза в своята „Етика“. Заслугата на Сведенборг се състои в мисълта, че едни и същи, но само разно изразени, закони действат в това „едно“. В други области, към който човек не е тъй внимателен, тоя закон действа още по-силно. При абстрактните съждения почти е невъзможно да няма косвено влияние и той. Поклонението на Сириус и Вега, пътят, по който се движи кометата на Халея, орбитите на бягащите около слънцето планети и изобщо всички явления в астрономията чрез него се превръщат в астрологически формули. Той докарва в трепет мистичната душа, като я заставя да вижда в полета на синия метеор, в разпукването на цвета на столетника, явления, които стават в нея самата. Поетите го използват на всяка стъпка. Но правят това без да знаят.
към текста >>

Това иска той: вълшебникът, дивият гений, човекът на бурите и напора.
Той си предава душата на дявола, от тоя момент, в който се почувства щастлив. Дяволът му иска подпис. Фауст е отвратен. Дребнавостта той тъй презира и е толкова далеч от нея. Тръгва след Мефистофел, имайки едно титанско желание: да преживее всичките скърби и радости на човешкия род. Това иска той: вълшебникът, дивият гений, човекът на бурите и напора. Трагедията „Гретхен“ оставям на страна. Човекът Фауст не ме интересува. Дриел и малките елфи излекуват Фауст. Той постъпва на служба при императора. Влюбва се в Елена и я завладява.
към текста >>

Човекът Фауст не ме интересува.
Фауст е отвратен. Дребнавостта той тъй презира и е толкова далеч от нея. Тръгва след Мефистофел, имайки едно титанско желание: да преживее всичките скърби и радости на човешкия род. Това иска той: вълшебникът, дивият гений, човекът на бурите и напора. Трагедията „Гретхен“ оставям на страна. Човекът Фауст не ме интересува. Дриел и малките елфи излекуват Фауст. Той постъпва на служба при императора. Влюбва се в Елена и я завладява. Извършва още много работи с помощта на Мефистофел. На брега на бучещия океан стои старец.
към текста >>

И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му.
Чувствата на уважение и благоговение са силите, чрез които етерното тяло се развива по правилен начин. И комуто не се е случвало да изпитва в тази възраст към некое лице безгранично уважение, за него всичкият му по-нататъшен вътрешен живот ще се укаже несравнено по-беден, по-оскъден. Дето няма чувство на безгранично уважение и благоговение, там заглъхват живите сили на етерното тяло. Да си представим, какво влияние ще укаже върху детската душа следното: на едно осемгодишно момче се разправя за особено високите, необикновени качества на некое лице. Всичко, което слуша детето за това лице, му внушава свещен трепет. И ето, иде денят, когато детето за пръв път ще види човека, който е пленил въображението му. Благоговеен трепет го обзема, когато улавя дръжката на вратата, зад която се намира това лице. Прекрасните чувства, преживени в такава минута, си запазват влиянието за през целия живот; те са едни от трайните придобивки в живота. И щастлив е този, който не само в тържествените минути на живота, но всекидневно вижда в лицето на своите учители и възпитатели естествен авторитет. Към тези живи авторитети трябва да присъединим историческите. Великите исторически образи, разказите за героически мъже и жени могат да развият много по-добре съвестта, отколкото отвлечени нравствени правила, влиянието на които става голямо, само когато с достигането на половата зрелост астралното тяло се освобождава от своята астрална предпазителна обвивка.
към текста >>

А съвсем друго нещо е да действаме на юношеската фантазия с живия портрет на един човек, който имал този или онзи лош навик или наклонност, като покажем на детето, към какъв край дошъл този човек поради този си лош навик.
Извънредно важно е, щото изучването на историята да става именно с оглед на тази цел. Преди зъбната смяна приказките и разказите, които разказваме на децата, трябва да извикват у тях удоволствие, радост, весело настроение. В следния период трябва да се стремим, щото изобразяваните картини из живота да извикват в душата им още и желание да постъпват по същия начин. Освен това не бива да забравяме, че много лоши навици могат да се изкоренят, ако своевременно ги изобразяваме в отблъскващи образи. Много малко помагат увещанията против лошите наклонности и навици. А съвсем друго нещо е да действаме на юношеската фантазия с живия портрет на един човек, който имал този или онзи лош навик или наклонност, като покажем на детето, към какъв край дошъл този човек поради този си лош навик. Никога не трябва да изпущаме из пред вид, че отвлечените представи не действат на развиващото се етерно тяло, но нагледните, пълни с жизненост картини и образи. Това, което казахме напоследък, трябва да се върши с голям такт, за да не се получат резултати, обратни на очакваните. При разказването от голяма важност е начинът на разказването. Не трябва да считаме за равнозначещи устния разказ и четенето. Второто не може да замени първото.
към текста >>

Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони.
Второто не може да замени първото. Картинните представи имат за периода от смяната на зъбите до половата зрелост и друго едно значение. Необходимо е, юношата през този период да възприеме тайните на природата и законите на живота не чрез отвлечени понятия, а във вид на символи. Духовните съотношения трябва да му се представят в такива символи, че закономерността в света по-скоро да се отгатва и чувства зад тези символи, Отколкото да се схваща с помощта на отвлечени понятия. „Всичко преходно е само символ“ —: това трябва да бъде ръководната нишка на възпитанието през тази възраст. Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи.
към текста >>

Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи.
Много е важно човек да възприеме тайните на битието в символи, преди да ги изучи като отвлечени природни закони. Един пример ще обясни казаното. Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни. От казаното се вижда, колко плодотворен се явява окултизмът в практическия живот.
към текста >>

Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия.
Да кажем, че искаме да говорим на детето за безсмъртието на душата и за нейното излизане от тялото. По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни. От казаното се вижда, колко плодотворен се явява окултизмът в практическия живот. Ако некой заеме своите символи от един материалистичен мироглед и с тях почне да занимава децата, тези символи ще произведат малко впечатление върху последните. Те ще бъдат символи пресилени, измислени, принудени.
към текста >>

Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си.
По този въпрос трябва да говорим на детето само символично, като напр., сравним душата с пеперудата, която излиза из пашкула. Както пеперудата изхвръква из пашкула, тъй душата се освобождава от тялото след смъртта. Нито един човек не може да проникне в истинската същност на отвлечените понятия, ако по-рано не ги е възприел в подобни образи. Чрез такива символи се действа не само на ума, но и на чувствата, на цялата душа. Човек, преминал през детинството си този път, в съвсем друго настроение ще се занимае с тези въпроси, когато по-късно те му се съобщават като отвлечени понятия. Даже вредно е, ако човек през детинството си не е възприе.т тайните на битието с чувство, преди да ги изучи с разсъдъка си. Необходимо е възпитателят да знае символизации за всички природни закони и мирови тайни. От казаното се вижда, колко плодотворен се явява окултизмът в практическия живот. Ако некой заеме своите символи от един материалистичен мироглед и с тях почне да занимава децата, тези символи ще произведат малко впечатление върху последните. Те ще бъдат символи пресилени, измислени, принудени. Символите, в които не вярва говорителят като в жива действителност, не действат убедително на слушателя.
към текста >>

Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език.
Но тяхното схващане е материалистично, защото умът е оръдие на душата за разбиране на материалните неща. Умственият способ не е единственият и най-дълбокият за разбиране на нещата. Ще приведем едно место из гореспоменатата чудесна книга по възпитанието от Жан Пол Рихтер. Това съчинение съдържа златни мисли по възпитанието и заслужва много по-големо внимание, отколкото му се отдава. Това место гласи: „Не се страхувайте от неразбирането даже на цели изречения; изражението на лицето ви, вашата интонация и желанието на ученика да разбере осветляват едната половина на казаното, а с помощта на тази половина с време ще се осветли и другата. Интонацията съставлява за децата, както за китайците и светските хора, половина език. Не забравяйте, че децата първоначално се научват да разбират майчиния си език и чак след това да говорят на него, също както ние, възрастните, гръцки или друг некой език. Трябва да имаме упование на времето и на връзката между нещата; те ще помогнат на детето да се ориентира. Петгодишното дете разбира думите „но“, „макар“, „обаче“, „разбира се“, обаче, опитайте се да ги обясните и то не на детето, а на баща му! В едничката дума „макар“ се съдържа цяла философия. Ако говорът на осемгодишното дете добре се разбира от тригодишното, защо лък възрастният да понижи своя език до неговото бърборене?
към текста >>

Човек трябва да се помъчи да разбере нещата, които вече знае, т.
Напр., на детето трябва да се покажат неколко примери за най-необходимите правила на умножението (за което не е нужна никаква сметачна машина, а най-добре е да се използват пръстите), и след това то здраво трябва да заучи таблицата на умножението на памет, Постъпвайки така, ние ще действаме съобразно детската природа. Наопаки, ние ще сгрешим спрямо последната, ако през времето, когато трябва да се развива паметта, ние прекалено напрягаме ума на детето. Умът е душевна сила, която се ражда само с половата зрелост. До настъпването на този момент, не трябва да й въздействаме от вън. До този момент детето трябва да усвоява на памет съкровищата, над които е мислило човечеството, и чак след това ще настъпи времето да схване с ума си това, което предварително е запечатало в паметта си Значи, не трябва да се пристъпва направо към умствени операции. Човек трябва да се помъчи да разбере нещата, които вече знае, т. е., които е усвоил с паметта си, тъй както детето заучава на памет говоримия език, без да знае още правилата. Казаното трябва да се разбира в най-широк смисъл на думата. По-рано простото запомняне на исторически събития, а след това вече съзнателното им обличане в понятия; по-рано добро заучаване на памет на географски факти, и чак след това разбиране на техните взаимоотношения и т. н. Образуването на понятия трябва да се извърши над богатствата, натрупани вече в паметта. Колкото по-вече знания притежава детето в паметта си, преди да пристъпи към образуване на понятия,толкоз по-добре... Не ще и дума, че казаното важи само за възрастта, за която говорим, а не и за по-нататък.
към текста >>

Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е.
Тъй напр., трябва да знаем, как да се отнасяме към отделните душевни сили : ум, чувство и воля, че да може тяхното развитие да въздейства върху етерното тяло, когато последното в периода между зъбната смяна и половата зрелост под влияния от вън се усъвършенства. Основа за развитието на здрава, силна воля се полага през първите 7 години с правилното прилагане на възпитателните принципи които важат за този период. Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници.
към текста >>

Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси.
Подобна една воля трябва да се опира преди всичко на добре развитите форми на физическото тяло. След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус.
към текста >>

В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото.
След смяната на зъбите развиващото се етерно тяло доставя на физическото силите, с чиято помощ последното укрепва и затвърдява формите си. Това, което най-силно влияе на етерното тяло, то укрепява най-силно и физическото. Най-силни импулси получава етерното тяло от тези усещания и представи, чрез които човек чувства и преживява своето отношение към вечните първооснови в света, т. е. от религиозните преживявания. Никога волята и характерът на човека няма да получат здрав потик за развитие, ако той в тази възраст не е преживял дълбоки религиозни импулси. В човешката воля ясно се изразява, как човек се чувства свързан с Цялото. Ако той не се чувства свързан чрез силни връзки с Божествено-Духовното, тогаз волята и характерът му си остават неустойчиви, колебливи. Мирът на чувствата се развива правилно, ако се подхранва изобилно със споменатите по-горе символи и притчи, особено чрез образите на благородни и бележити човешки характери, извлечени от историята и други източници. Вглъбяването в тайните и красотите на природата също тъй е важно за развитието на чувствата. Особено важно в това отношение е развитието на естетичното чувство и естетичния вкус. Музиката ще даде на етерното тяло онзи ритъм, който ще го направи способен да чувства скрития във всички неща ритъм.
към текста >>

И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси.
Това чувство се укрепява още по-здраво, когато чрез развития естетичен вкус доброто се възприема като красиво, а лошото като грозно. Умът, т. е. чистата мислителна способност, оперирането с отвлечени понятия, трябва да се остави съвсем на страна през тази възраст (до половата зрелост). Той трябва да зрее от само себе си в периода, когато душата възприема в символи и живи образи живота и природните тайни. Покрай другите душевни преживявания в периода между седмата година и половата зрелост постепенно ще крепне и мислителната способност. И тя така ще се укрепи, че след половата зрелост човек ще стане способен да си образува напълно самостоятелно свое мнение по житейските и научни въпроси. И колкото по-малко сме работили до този момент направо за развитието на мислителната способност и колкото по-вече сме вършили това само посредством развитието на другите душевни способности, толкоз по-добри последици ще има това за целия по-нататъшен живот на дадено лице. Окултната наука дава здрава основа не само за духовната страна на възпитанието, но и за физическата. Да вземем за пример гимнастическите упражнения и детските игри. Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“.
към текста >>

Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н.
Както любовта и радостта трябва да проникват околната атмосфера на детето през първите му години, тъй след зъбната смяна развиващото се етерно тяло трябва да чувства при физическите упражнения своя растеж и нарастващата сила. Гимнастичните упражнения трябва да стават тъй, че при всяко движение, при всека крачка, вътре в детето да се буди чувството: „Моята сила расте“. И това чувство трябва да завладее душата, трябва да я изпълни със здраво, радостно чувство на благоденствие. За произвеждане на такива гимнастични упражнения не стигат само точни анатомични и физиологични познания за човешкото тяло. Тук е необходимо интимното разбиране, интуитивно-чувственото познаване на взаимодействието, което съществува между определени положения в движенията на човешкото тяло и чувството на приятност и задоволство. Ръководителят на гимнастичните упражнения трябва от лично преживяване да знае, при какви положения на тялото човек се изпълва с приятно чувство на сила, и при какви положения той чувства загуба на сили и т. н. За ръководене на физическите упражнения в тоя дух възпитателят трябва да притежава качества и знания, които може да му даде само окултизмът. Не е нужно за целта преглеждане в духовния мир; нужно е само желание да приложим в живота това, което произтича от окултизма. Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло.
към текста >>

С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано.
Ако в такива практически области, каквато е педагогиката, се приложат окултните истини, тогаз скоро ще престанат ненужните възражения, че тези истини трябва първо да се докажат. Който ги прилага вярно, нему самият живот ще потвърди истинността им много по-добре, отколкото всякакви теории и логически основания, защото духовните истини най-добре се познавате по плодовете си. С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието. Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите. Не може да има здраво мислене, ако преди това детето не е чувствало истината, въз основа на вярата в несъмнени авторитети.
към текста >>

Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа.
С достигането на половата зрелост се ражда астралното тяло. С освобождението на последното е настъпило времето за работа с отвлечени идеи, умствена дейност, свободни умозаключения. Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието. Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите. Не може да има здраво мислене, ако преди това детето не е чувствало истината, въз основа на вярата в несъмнени авторитети. Ако това се прилагаше във възпитанието, нямаше да срещаме следното обикновено явление: младежи преждевременно да се мислят за достатъчно назрели за самостоятелно мислене, и със самото това да пречат на великата житейска опитност, всестранно и свободно да съдейства за тяхното развитие. Защото трябва да се знае, че всяко човешко съждение, което не е построено върху твърдата основа на душевния опит, представлява от себе си камък, поставен на житейския път на човека, а веднъж съждението образувано, човек остава под неговото влияние и не възприема вече околните явления тъй ясно и вярно, както би ги възприемал, ако не беше образувал преждевременното съждение.
към текста >>

Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите.
Ние вече споменахме, че до този момент тези душевни способности трябва да се развият без пряко външно въздействие върху тях от страна на възпитателя, а само косвено, както в майчината утроба се развиват очите и уши те без прякото влияние на светлината и звука. С достигане на половата зрелост настъпва времето, когато човек е вече узрял сам да разсъждава върху наученото по-рано. Нищо няма по-вредно от преждевременното развитие на разсъдъчната способност. Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието. Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите. Не може да има здраво мислене, ако преди това детето не е чувствало истината, въз основа на вярата в несъмнени авторитети. Ако това се прилагаше във възпитанието, нямаше да срещаме следното обикновено явление: младежи преждевременно да се мислят за достатъчно назрели за самостоятелно мислене, и със самото това да пречат на великата житейска опитност, всестранно и свободно да съдейства за тяхното развитие. Защото трябва да се знае, че всяко човешко съждение, което не е построено върху твърдата основа на душевния опит, представлява от себе си камък, поставен на житейския път на човека, а веднъж съждението образувано, човек остава под неговото влияние и не възприема вече околните явления тъй ясно и вярно, както би ги възприемал, ако не беше образувал преждевременното съждение. У детето трябва да живее настроението, че по-рано трябва да учи и . после да вземе становище.
към текста >>

Защото трябва да се знае, че всяко човешко съждение, което не е построено върху твърдата основа на душевния опит, представлява от себе си камък, поставен на житейския път на човека, а веднъж съждението образувано, човек остава под неговото влияние и не възприема вече околните явления тъй ясно и вярно, както би ги възприемал, ако не беше образувал преждевременното съждение.
Човек може да разсъждава, само когато предварително е приготвен материалът за разсъждаване и сравнение; в противен случай ще се получат съждения, лишени от твърда основа. Всички едностранчивости, които срещаме в живота, всички кухи „убеждения“, основани само на 1—2 трошици от знание, въз основа на които лекомислено се разсъждава върху вековни преживявания на човечеството — всичко това произлиза от такава грешка във възпитанието. Преди човек да назрее за самостоятелна мисъл, трябва да се научи да уважава това, което са мислили другите. Не може да има здраво мислене, ако преди това детето не е чувствало истината, въз основа на вярата в несъмнени авторитети. Ако това се прилагаше във възпитанието, нямаше да срещаме следното обикновено явление: младежи преждевременно да се мислят за достатъчно назрели за самостоятелно мислене, и със самото това да пречат на великата житейска опитност, всестранно и свободно да съдейства за тяхното развитие. Защото трябва да се знае, че всяко човешко съждение, което не е построено върху твърдата основа на душевния опит, представлява от себе си камък, поставен на житейския път на човека, а веднъж съждението образувано, човек остава под неговото влияние и не възприема вече околните явления тъй ясно и вярно, както би ги възприемал, ако не беше образувал преждевременното съждение. У детето трябва да живее настроението, че по-рано трябва да учи и . после да вземе становище. Ние трябва да образуваме съждения за околните явления, чак след проявата на всички душевни сили. В началото ролята на ума трябва да бъде само посредническа. Той трябва да служи само за възприемане на ваденото и прочувстваното, тъй както те са дадени, без да се стреми да ги подчини на своето незряло съждение, на своето незряло становище по въпроса.
към текста >>

Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд.
от немски: Б. Боев. ________________________________ 1) За да поясня, какво разбира авторът под израза духовно-нагледно, ще дам неколко примери: 1) детето ще се развива правилно, само като вижда в учителя и в другите лица, които го заобикалят, нагледно въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие и пр.; 2) също такива нагледни образци на благородни душевни черти да му се разкриват, кога му се разправя за живота на възвишени характери в приказки или из историята; 3) под духовна нагледност се разбира още разкриване на дълбоките духовни истини във вид на живи притчи и символи; физическите предмети и явления, които се изучват, да послужат, за да събудим в него едно предчувствие за духовните тайни. Бел. Прев. АСКЕТИЗМЪТ ___________ Няколко приятелски съвети от Н. S. Olcott1) Няма по-разпространено заблуждение, помежду тия, които се стремят към висшето познание, от това да вярват, че могат да го достигнат чрез физически изтезания. Общоприета идея е, че физическите изтезания, въздържанието, набожността и продължителното четиво водят човека до прага на познанието, ако не и отвъд. Правилото на отшелниците от всички народи в първите векове на християнството е било да се уединяват в горите и пещерите. Днес още това се практикува от християнските монаси, мюсюлманските факири и индуските аскети. Изтезанията, които последните си налагат, надминават всичко това, което могат да си представят на Запад. Това е, което наричат Хата Йога, или Низшата Йога. Тия странни упражнения понякога са.
към текста >>

Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“.
Този е смисъла на Христовите думи, че „в небето има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които нямат нужда от разкаяние“. И при това, колко горчива е жестокостта на света — света на скритите и уважавани грешници, на неразбулените лицемери — когато една бедна душа не успее да достигне върха на духовната планина по нямане достатъчна волева сила в критическия момент! Как тия добре маскирани лицемери осъждат победения, който е направил повече От много измежду тях, като се е борил храбро за да добие божествената награда! Как те се пъчат с тяхната предполагаема святост, също както някога фарисеите в Ерусалим, молитствувайки по улиците с висок глас, благодарейки Богу за това, че техните грехове са още скрити за света, осмивайки своите молитви и въздържания, за да заблудят другите и себе си! „И дяволът се смееше, защото неговия любим грях е гордостта, която подражава на скромността“. Шекспир постави следните думи в устата на един такъв човек: „Така аз забулвам своите скверности с всевъзможни откъслеци, задигнати от свещените писания, че изглеждам като светец, даже тогава, когато постъпвам най-дяволски“. Христовото учение в своята основа ни показва, че докато сърцето и духът не са очистени, всички външни форми и обреди служат само за „белосване гробове“. Такова е било също и учението на неговия славен предшественик Буда, който подробно е описал и осъдил всички видове лицемерие, духовна гордост и заслепяване. Той е започнал своята подготовка към бъдещи борби с Мага3) под дървото Бодди, изучвайки и упражнявайки всички системи на Хата Йога и откривайки нищожността им като средство за спасение. Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния.
към текста >>

Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот.
Само чистотата на сърцето и духа допуска спасението. Тази е била неговата доктрина; такова също е и учението на Махабхарата (CXCIX), където четем : „Само тия високо издигнати души, които не грешат нито с думи, нито с дела или мисъл, са истински аскети, а не тия, които разрушават своето тяло чрез постове и показния. Този, който няма никакви нежни чувства към ближния си, не е без грях, даже ако тялото му е чисто. Неговото коравосърдечие е неприятелят на неговия аскетизъм“. И освен това, аскетизмът не е едно просто въздържание от удоволствията на света. Този, който е чист и украсен с добродетели, който упражнява добродетелта през целия си живот, е един муни4), даже ако води светски живот. Теософското общество е един вид бойно поле за духовни борци, които се стремят да победят себе си. Покрай други, там срещаме и една дълга верига самозвани Чела, паднали един върху други, като куп камъни. Някои от тях, които не се помиряват със своето положение и не се решават да признаят истинската причина за своето поведение, а и голямата самомнителност в моралната им сила, се обръщат против Ел. П. Бл.5) и по големи от нея. Недавна, препрочитайки The Tath6), попаднах на една голяма нейна теософска статия, озаглавена „Теософските учители“, написана по повод смешното въставане против обществото на една истерична жена в Америка и на още една личност, които, като не са.
към текста >>

Веднъж ми се направи едно строго мъмрене от един учител в Бомбай, защото се колебаех да приема в обществото един смел човек, който е бил преследван и даже затварян, под известен предлог, от суеверни християни.
А в цялото общество вън от Индия? Кой измежду тия хиляди води искания живот? Ще кажат някой, че са теософи и са присърце на учителите, защото са строги вегетарианци — слоновете и воловете са също вегетарианци — или защото са принудени да водят целомъдрен живот след една буйна младост от друг род? Дрехата не прави калугера, както и дългата коса и високото чело не правят изследвана на Божествената мъдрост“. И тя описва обществото така, както окото на ясновидеца го вижда: „злоба, злословие, липса на състрадание, критики, безспирна борба и цял хор от взаимни укори“. Веднъж ми се направи едно строго мъмрене от един учител в Бомбай, защото се колебаех да приема в обществото един смел човек, който е бил преследван и даже затварян, под известен предлог, от суеверни християни. Показаха ми вътрешно целостта на моите колеги и ми обясниха, че въпреки изобилието на техните добри намерения, девет десети от тях са били скрити грешници, вследствие слабостта им в морално отношение. Това ми бе един урок за през целия живот и, след това, винаги се въздържах да съдя другарите си, повечето от които — нито по-слаби, нито по-съвършени от мен — като не можеха да прехвърлят планината, катереха се като мен, трудно, но упорито, към върха. Преди много години — когато пристигнахме за пръв път в Бомбай — Ел. П. Бл. ми каза, че няколко учители бяха се събрали и прекарали пред тях едно течение от астрална светлина с психическото отражение на всички индуси, тогавашни членове на теософското общество.
към текста >>

Но, ако насърчаваме лошите привички и постоянстваме в тях, те стигат до там, че надминават противодействащата сила на душата и тогава човек напълно се покваря.
Аз веднага предложих тоя на един млад Парси от Бомбай, един много виден член тогава, предан и деятелен. Тя ми отговори смеейки се, че напротив тоя не беше никак блестящ и че най-лъчезарния морално е бил един беден, благовъзпитан Бенгали, който се бил отдал на пиене. И наистина, Парси по-късно ни напусна и ни прави една жива опозиция, когато Бенгали се поправи и сега е един благочестив аскет! Тя ми обясни тогава, че много порочни и чувствени привички влияят често на физическото аз, без да оставят трайни следи върху нашето вътрешно Аз. В такъв случай духовната природа е достатъчно силна, за да отхвърли след къса борба тия външни петна. Но, ако насърчаваме лошите привички и постоянстваме в тях, те стигат до там, че надминават противодействащата сила на душата и тогава човек напълно се покваря. Европейски, както и Индийски Tantrikas7), са проповядвали вредното учение, че кандидата за окултизма може да убие желанията, като Ги задоволява и изчерпва. Съвсем друго нещо е, да се отдаде човек доброволно на сладострастието, или на гордостта, или скъперничеството, или амбицията, или на омразата, или на гнева — всички еднакво вредни за душата, — отколкото да падне от време на време, без предумишленост и само поради показана слабост в критическия момент, в един или друг от тия грехове. Това може да се надживее и то доста лесно, ако се усилят моралните качества. Доброволното отдаване на страстите води неизбежно към духовно израждане и към дъното на пропастта. Слушайте „Гласът на безмълвието „: „Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага.
към текста >>

Съвсем друго нещо е, да се отдаде човек доброволно на сладострастието, или на гордостта, или скъперничеството, или амбицията, или на омразата, или на гнева — всички еднакво вредни за душата, — отколкото да падне от време на време, без предумишленост и само поради показана слабост в критическия момент, в един или друг от тия грехове.
И наистина, Парси по-късно ни напусна и ни прави една жива опозиция, когато Бенгали се поправи и сега е един благочестив аскет! Тя ми обясни тогава, че много порочни и чувствени привички влияят често на физическото аз, без да оставят трайни следи върху нашето вътрешно Аз. В такъв случай духовната природа е достатъчно силна, за да отхвърли след къса борба тия външни петна. Но, ако насърчаваме лошите привички и постоянстваме в тях, те стигат до там, че надминават противодействащата сила на душата и тогава човек напълно се покваря. Европейски, както и Индийски Tantrikas7), са проповядвали вредното учение, че кандидата за окултизма може да убие желанията, като Ги задоволява и изчерпва. Съвсем друго нещо е, да се отдаде човек доброволно на сладострастието, или на гордостта, или скъперничеството, или амбицията, или на омразата, или на гнева — всички еднакво вредни за душата, — отколкото да падне от време на време, без предумишленост и само поради показана слабост в критическия момент, в един или друг от тия грехове. Това може да се надживее и то доста лесно, ако се усилят моралните качества. Доброволното отдаване на страстите води неизбежно към духовно израждане и към дъното на пропастта. Слушайте „Гласът на безмълвието „: „Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага. Хранейки порока, той расте и се усилва, както червея, който затлъстява, в сърцето на цвета“. Още един спомен.
към текста >>

Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит.
Слушайте „Гласът на безмълвието „: „Не вярвайте, че порокът може да бъде унищожен чрез удовлетворяване или насищане; това е лъжа, внушена от Мага. Хранейки порока, той расте и се усилва, както червея, който затлъстява, в сърцето на цвета“. Още един спомен. Преди много време, в първите години от живота на обществото, един теософ си наложи целомъдрието и пожела да бъде приет за Чела. Дълго време се държа достойно, но накрай падна: плътта е била много силна. Тоя човек престана да взима живо участие в обществото през едно доста значително време — в същност няколко години — по-късно обаче, той събра всичките си сили и направи нов опит. Каза му се, че петдесет несполуки не разбиват надеждата за сполука и че победата е възможна и на единадесетия час. Четем в „Гласа на безмълвието“ следното насърчение: „Готви се и бъди на щрек на време Ако си опитал и пропаднал, о смелий борецо, не губи мъжество; продължавай борбата и възвръщай се винаги към дълга си“. Младият член на теософското общество се върна наново в борбата, сдържа победа и днес той е един от най-деятелните и уважавани членове на нашето общество. Някой европейци са чели навярно в Махабхарата разказа за падането на могъществения Риши Висвамитра —победен от плътските страсти. Този адепт между адептите, този Маха Йоги8) е придобил през течение на векове аскетизъм такива ужасни психически сили, че сам Индра потрепери в своя небесен трон.
към текста >>

Човешката аура1) „Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“.
6) Теософско списание. Пр. 7) Лъжеучители. Пр. 8) Велик Йоги. Пр. X. Станли Редгров. Човешката аура1) „Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“. „След смъртта“, пише същият . . . „стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух .
към текста >>

„стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“.
Пр. X. Станли Редгров. Човешката аура1) „Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“. „След смъртта“, пише същият . . . „стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца.
към текста >>

Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър.
Станли Редгров. Човешката аура1) „Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“. „След смъртта“, пише същият . . . „стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят.
към текста >>

Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца.
„стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух . . . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото.
към текста >>

Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902.
. . дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав.
към текста >>

Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура.
дадено ми е също да я виждам под разнообразни проявления: понякога в небето като тънък светъл пламък, друг път в ада като голям огън, и по някога пак в небето като тънък бляскав, бял облак, а в ада във вид на гъст гръмотевичен облак. Той ни казва, че посредством тези сфери можем да знаем качеството на желанията и мислите на духа“.2) Модерните ясновидци тоже потвърждават, че човек е заобиколен от аури или сфери, които изтичат от всека страна на съществото му и са видими за зрението на ясновидеца. И, според равнообразния им цвят, човешкото умствено и морално същество остава открито за всички, които могат да видят. Осветление по този предмет, от гледище на модерната „теософия“, ще намерите в книгата на С. У. Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури.
към текста >>

Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав.
Ледбитър: Видимия и невидимия човек (примери от разни типове хора, виждани чрез обученото ясновидство) 1902. Според Ледбитър, човек има пет тела, наречени респективно „причинно“, „умствено“, „астрално“, „етерно“ и „материално“, всяко от което притежава собствена аура. Аурите на трите по-висши тела (които са в и над физическото) са описани като отчасти цветни елипсоиди или продълговати сфери, които заобикалят тялото. „Етерният двойник“, според г.Ледбитър, се вижда от ясновидеца по следния начин: той е като една маса от слабо-светозарна виолетово-сива мъгла, която прониква в по-гъстата част на физическото тяло и се простира твърде малко навън от него3)“ Г. Ледбитър нарича тези чисто физически еманации (излъчвания) от човешкото физическо тяло „аура на здравето“. Той я описва като слаба, синкаво-бяла по цвят, а по форма се съобразява с контурата на тялото и се представлява на ивици (струи), когато човек е здрав. При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг.
към текста >>

Аура на заболял човек, според Ледбитър.
При заболяване, линиите се явяват ексцентрични и увиснали вместо да бъдат паралелни и перпендикулярни към тялото.4) За ла се види „етерния двойник“ и „аурата на здравето“ се изискват по-малко обучени ясновидски сили, отколкото за да се схванат споменатите вече по-висши аури. Голема част от хората до днес показваха, до някъде с право, скептицизъм към фактите на тъй наречените „ясновидци“. Но едно скорошно откритие на Д-р Килнер от Лондон поставя този предмет в нова светлина и ни дава възможност за изследвания. На пръв поглед може да се каже, че откритието на Д-р Килнер е всецяло в кръга на физическата и физиологическата област и няма пряко отношение към духовните сфери на Сведенборг или висшите аури на модерната „теософия“. Възможно е, обаче, закона на аналогията да ни позволи да извлечем заключения относно този висш кръг. Аура на заболял човек, според Ледбитър. В кратце, това, върху което Д-р Килнер настоява, е, че чрез едно просто манипулиране на очите на един наблюдател, аурата или атмосферата— наричайте я както искате — която заобикаля човешкото тяло, става видима. Необходимото манипулиране е просто фиксиране погледа за няколко минути върху една ясна светлина през стъклена кутия, която съдържа алкохоличен разтвор от синя боя, позната под името „дицианин“. Субектът, който ще се наблюдава, трябва да бъде без покривка и поставен на бяло или, по-често, на черно перде (преграда) в стая, дето светлината е отстранена, за да може в тъмнината тялото да се види ясно. Субектът трябва да бъде обърнат с лице към източника на светлината така, че наблюдателят да остане с гърба си към нея. В някои случаи аурата се вижда по-добре през една стъклена кутия, която съдържа рядък разтвор от дицианин.
към текста >>

Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък.
Не е достатъчно само да си идеалист, да си изпълнен с голямо желание да принесеш и целия свой живот в жертва и в служба на човечеството. Самият идеализъм е добро нещо, но не е достатъчен. И Дон Кихот е бил идеалист, но не е разбирал действителността. А само като разберем последната, нашата работа ще бъде целесъобразна и плодотворна. Един пример. Без окултно изследване на миналото на човечеството и мисията на днешната (пета) раса, човек няма да разбере местото на материализма в историята на човечеството, и затова ще се стреми, може би, да остави и за напред човечеството в сферата на материализма, с което ще се яви най-върл спъвател на човешкия напредък. Материализмът имаше велика мисия, която той изпълни бляскаво. Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу. Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието. Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени.
към текста >>

На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция?
Но за напред той се явява вече като фактор реакционен, като фактор назадничав, и този, който още работи в негова полза, работи за миналото, а не за бъдещето, работи против истинските нужди на човечеството. Каква е била мисията на материализма и какви са истинските нужди на човечеството днес, това ще се види от туй, което следва по-долу. Днешните естествени науки имат твърде ограничено поле за изследване; те изследват само физическата страна на нещата, а пък ние знаем, че физическата еволюция, еволюцията на формата е само външно изражение на духовната еволюция, на еволюцията на съзнанието. Еволюцията на минералното, растителното, животинското и човешкото царства в края на краищата не е нищо друго освен еволюция на съзнанието, — едно постепенно възкачване от по-долни степени на съзнанието към по-горни степени. А тази духовна страна на еволюцията може да се изучи само с помощта на окултизма. На чисто физическия изследовател са непознати и недостъпни за физическо изследване невидимите тела на минералите, растенията, животните и човека, и как тогаз ще може да изучи всестранно тяхната еволюция? От друга страна, външното (физическото) изследване разполага с малко и случайни документи за изучаване миналото на земята и нейните обитатели. Ето защо такова едно изследване е едностранчиво и непълно. Съвсем друго е д окултното (ясновидско)изследване на миналото. Кога се пее пред грамофон, иглата оставя следи върху грамофонната плоча, и по тези следи може да се възпроизведе песента. Така и всичко, което се извършва във физическия свят, оставя следи в духовния мир, и по тези следи можем да изучим и най-далечното минало.1) Днешната епоха в окултизма се нарича епоха на петата (кавказка) раса.
към текста >>

Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око.
Тя ще има да продължава и за напред още известно време. Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво.
към текста >>

Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха.
Преди нея е била епохата на четвъртата (атлантска) раса. Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля.
към текста >>

По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин.
Тя е населявала континента Атлантида, който, освен местото на сегашния Атлантически океан, е завземал и обширни околни области. Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам?
към текста >>

Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието.
Преди атлантската епоха е била епохата на третата (лемурска) раса. Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности.
към текста >>

Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен.
Тя е населявала континента Лемурия, който, Освен местото на сегашния Индийски океан, Австралия, Мадагаскар, Южна Африка, е завземал и обширни околни области Сегашните американски червенокожи, както и сегашните монголски племена са представители на разните атлантски подраси, а изродени потомци на третата раса са туземните диви племена в Огнена земя, Австралия, африканските бушмени и пр. Човек е съществувал и преди лемурската епоха, но тогаз неговото най-гъсто тяло е било етерното, и затова той би бил невидим за днешното физическо око. Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод.
към текста >>

Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля.
Развитието на човека чрез последователни прераждания почва през Лемурската епоха. По-ранО еволюцията на човека ставала по друг начин. Човекът има дълго минало зад себе си и преди Лемурската епоха, но тук не му е местото да се спираме на това.2) През лемурската и атлантската епоха човек се е намирал на низка степен на развитие, особено по отношение на умствените способности и на самосъзнанието. Вярно е, че и тогаз е имало доста развита култура, но тя се дължала на ръководителите на човечеството, — напреднали същества от миналите вселенски епохи, които са се превъплъщавали между човечеството, за да го упътват в неговото детинство.Човек през лемурската епоха, както и през известна част от атлантската, не е могъл да казва на себе си „аз“, не се е чувствал като рязко отделена от другите индивидуалности, а повече чувствал себе си като част от племето си; поради неразвитите си умствени способности, не е могъл да извърши и най-малкото пресмятане; но за туй пък той е имал ясновидска дарба, макар и от по-низша степен. Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод. Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“. Атлантската раса се подразделя на 7 подраси.
към текста >>

Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“.
Неговото ясновидство било смътно, неясно, мъгляво. Тогаз човек е имал известна власт над природните сили, които е могъл до известна степен да командва с окултните сили на своята воля. Каква е била тенденцията в развитието на човечеството от тогаз насам? Тенденцията е била тази: постепенно развитие на самосъзнанието и умствените способности. В същност импулсът за развитие на умствените способности е бил даден още от лемурската епоха, но този импулс бавно, твърде бавно е давал своя плод. Мисията на цялата атлантска епоха е била, можем да кажем, във все по-ясното развитие на съзнанието, за да може човек да съзнава себе си като отделно „аз“. Атлантската раса се подразделя на 7 подраси. Сравнително най-високи умствени способности са. имали представителите на петата (старо-семитската) атлантска подраса. Ето защо, още преди потъването на Атлантида, ръководителите на човечеството са избрали от тази именно подраса тези, които били умствено най-развити, и от тях са образували ядката, която била предназначена да тури основа на петата (сегашната) раса. Каква е мисията на последната?
към текста >>

Както едни животни, като почнат да живеят в тъмни пещери, постепенно в течение на поколенията изгубват зрението си, така също и човек, като почне да потъва съзнанието му в материята, изгубва ясновидството.
Тая чудна на пръв поглед смяна на културите не е случайна. Както казахме, историята на човечеството от старо-индийско време до днес представлява едно все по-голямо завладяване от материалното, едно все по-голямо интересуване от материалното. Това потъване на човешкото съзнание в материалното е било най-малко в индийската култура, понеже тогаз то е било още в началото. Но тук не е думата за сегашната индийска култура, но за тази, която е съществувала преди множество хиляди години в Индия. Понеже у тези стари индийци съзнанието е било почнало вече да потъва в материалното, то ясновидството е било вече изгубено. Както едни животни, като почнат да живеят в тъмни пещери, постепенно в течение на поколенията изгубват зрението си, така също и човек, като почне да потъва съзнанието му в материята, изгубва ясновидството. Но тъй като индийците току-що бяха изгубили своето атлантско ясновидство, те още живееха с пресния спомен за него. Те още не се интересуваха от физическия мир и живееха само със спомените за душевния и духовния мирове. Те се стремяха към този духовен мир, копнееха за него и се отвръщаха от физическото. Те никак не се стремяха към по-добро използване на физическите сили, към по-добро уреждане на физическия си живот. Втората култура или старо персийската показва едно по-голямо задълбочаване в материалния свят.
към текста >>

В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони.
Те вече виждат във всека планета тялото на едно божествено същество. Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята.
към текста >>

Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр.
Те в движенията на планетите се стараят да четат волята, плановете на боговете и по тях да наредят собствения си живот. Старият грък и римлянин отиват още по-далеч в завладяването на физическия свят. В всяко отношение като се сравни живота на стария грък и още повече на стария римлянин с живота на по-старите народи, ще се види, че тяхната култура е по-материалистична. След гръцко-римската култура иде днешната култура, която има за център Западна Европа, но от там е разпространена във всички посоки и сега господства в целия свят. В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес.
към текста >>

Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята.
В днешната култура човек вече се стреми да запечата в материята и самите природни закони. Човекът на петата култура изследва силите на електричеството, на парата, тежестта и пр. и чрез тяхната 'помощ видоизменява външната действителност в много по-голям размер, отколкото това са правели старите народи. Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир.
към текста >>

“ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес.
Културата става все по-материалистична. Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир. И тъй, човечеството днес е най-много потънало в материята. Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е.
към текста >>

Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа.
Днешната епоха е епоха на машините. Днешният човек в сравнение с по-старите народи е най-много потънал в материята. Никога до сега човешкото съзнание не е било толкоз дълбоко потънало в материалното, както днес. Разбира се, някой с право би запитал: „Какво трябва да се разбира под израза: потъване на човешкото съзнание в материята? “ Това външно се изразява с факта, че културата става все по-материалистична, а вътрешно — в устройството на човешкото естество,—това е изразено чрез изменяне на връзката между видимите и невидимите човешки тела; напр., връзката между физическо и етерното тяло на човека е била друга в атлантско време, друга е днес. Днешният човек вече толкоз далеч отиде в потъването в материята, културата стана толкоз материалистична, че най-сетне човек дойде до убеждение, че нищо друго и не съществува освен материята, — с други думи, отрече духа. Тъй като индиецът отричаше реалността на материалното, тъй днес материалистът отрича реалността на духовния мир. И тъй, човечеството днес е най-много потънало в материята. Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е. културата ще става за напред все по-духовна.
към текста >>

Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека.
Обаче, ние се намираме сега на един завой в историята на човечеството. Както до сега е имало едно слизане в материята, така ще има от сега нататък едно постепенно издигане нагоре, т. е. културата ще става за напред все по-духовна. Окултистът не е реакционер; нему най-чужд е и фанатизмът. Той казва, че материалистичната култура беше необходима фаза в развитието на човечеството. Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека. Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят. Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре.
към текста >>

Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре.
Тая култура имаше една определена задача, а именно да развие самосъзнанието и мислителните способности на човека. Развитието на самосъзнанието и на мислителните способности беше възможно, само като се отречеше човечеството за известно време от пряката връзка с духовния мир и се ограничеше само с видимия свят. Това е един окултен закон. Значи, потъването в материалното беше необходимо, за да може днешната раса да изпълни своята мисия. И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре. Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава. Днес в училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности. Днес в живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т. е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер.
към текста >>

Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т. е.
И тя я изпълни сполучливо. Днес, сравнително по-рано, умствените способности на човека са развити добре. Днес и този, който няма образование, пак умее да смета, да разсъждава. Днес в училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности. Днес в живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т. е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер. А защо беше необходимо развитието на умствените способности и на самосъзнанието? Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво.
към текста >>

Умът е една страна в душевния живот на човека.
Днес в училището се дава предимно такава храна, която развива умствените способности. Днес в живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т. е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер. А защо беше необходимо развитието на умствените способности и на самосъзнанието? Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака. Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност.
към текста >>

Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби.
Днес в живота нищо не се цени повече от ума. Още Паскал е казал, че сегашният човек повече ще се докачи, когато го нарекат глупав, т. е. без ум, отколкото ако го нарекат лукав или лицемер. А защо беше необходимо развитието на умствените способности и на самосъзнанието? Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака. Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност. Тая самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция.
към текста >>

С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака.
А защо беше необходимо развитието на умствените способности и на самосъзнанието? Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака. Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност. Тая самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция. Даже нещо повече: развитието на мислителната сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените на посвещението. И така това потъване в материалното, което виждаме днес, тъй и трябваше да бъде. В наше време големи духовни сили се изхарчват за задоволяване на чисто телесни нужди.
към текста >>

Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност.
Умът е една страна в душевния живот на човека. Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака. Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност. Тая самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция. Даже нещо повече: развитието на мислителната сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените на посвещението. И така това потъване в материалното, което виждаме днес, тъй и трябваше да бъде. В наше време големи духовни сили се изхарчват за задоволяване на чисто телесни нужди. Всичко това тъй и трябваше да бъде Никой не въстава против това.
към текста >>

Тая самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция.
Еволюцията на човека се състои във всестранно развитие на всички душевни заложби. Ако умствената страна на душевния живот остане неразвита, развитието би било едностранчиво. Ето защо развитието на мислителните способности е необходимо за всеки, който иска да върви по великия път на усъвършенстването. С развитието на ума човек стана една ярко изразена индивидуалност, един вид стъпи на собствените си крака. Преди развитието на умствените способности човек се чувстваше като част от делото (както е капката в чаша с вода), а сега вече човек добива духовна самостоятелност. Тая самостоятелност, това заставане на краката си е необходимо за човека при по нататъшната му еволюция. Даже нещо повече: развитието на мислителната сила до известен размер е необходимо за всеки, който иска да премине през степените на посвещението. И така това потъване в материалното, което виждаме днес, тъй и трябваше да бъде. В наше време големи духовни сили се изхарчват за задоволяване на чисто телесни нужди. Всичко това тъй и трябваше да бъде Никой не въстава против това. Но сега ще почне едно постепенно издигане нагоре.
към текста >>

След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности.
Тогаз ще бъде развита любовта, обаче, ще бъдат запазени, разбира се, всички придобивки, всички плодове от петата раса; т. е. мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса. Хората по-рано всички се чувстваха като едно цяло, образуваха единство, обаче, всеки отделен член на племето не се чувстваше като ярко изразена индивидуалност. Трябваше за известно време всеки отделен член да се отдели от цялото, да се почувства като отделна личност, за да се усили неговото самосъзнание и след това отново хората да се свържат в едно, но вече чрез любовта на свободни личности. Голяма разлика има между единството в атлантско време и братството, което ще царува между хората в бъдеще, в шестата и седмата раси. Първият вид единство може да се оприличи на единството, което царува между членовете на едно стадо: те образуват единство, понеже всички са еднакви като две капки вода.
към текста >>

Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса.
мислителната сила, която сега се развива като велик плод на днешната раса, ще се запази, само че тя ще бъде оплодена от любовта. Ще се сключи това, което се нарича мистичен брак между ума и сърцето. Също така ще бъдат запазени всички технически улеснения, които притежава човечеството с днешното усъвършенствано машинно производство. И така, за да се развие самосъзнанието, трябваше човечеството за известно време да потъне в материята и да изгуби ясновидството. След като се развият вече самосъзнанието и умствените способности, ясновидството отново ще се възвърне, само че в по-съвършен вид, защото човек ще притежава едновременно и развити умствени способности. Никакво сравнение не може да става между това ясновидство, което е имал човек в атлантско време и ясновидството на бъдещето, което ще притежават всички хора през шестата раса. Хората по-рано всички се чувстваха като едно цяло, образуваха единство, обаче, всеки отделен член на племето не се чувстваше като ярко изразена индивидуалност. Трябваше за известно време всеки отделен член да се отдели от цялото, да се почувства като отделна личност, за да се усили неговото самосъзнание и след това отново хората да се свържат в едно, но вече чрез любовта на свободни личности. Голяма разлика има между единството в атлантско време и братството, което ще царува между хората в бъдеще, в шестата и седмата раси. Първият вид единство може да се оприличи на единството, което царува между членовете на едно стадо: те образуват единство, понеже всички са еднакви като две капки вода. Така е било в миналото.
към текста >>

Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат?
Така е било в миналото. Сега да не мислим, че и в бъдещето заедно с достигането на по-високи степени на развитие, хората ще стават все по-еднакви. Напротив. Напр., посветеният е най-силната индивидуалност, която можем да си представим. Колкото хората ще стават по-съвършени, точкова повече ще се различават един от други, понеже всеки ще прояви все по-пълно и по-пълно това, което е заложено индивидуално вътре в него. И тогаз бъдещата хармония и любовта, която ще царува между тези индивиди, могат да се оприличат на хармонията, която съществува между струните в една нагласена цигулка или арфа. Като гледа човек смяната на цивилизациите, може да си зададе неволно въпроса: „Какъв смисъл има всичкият този прогрес, когато цивилизациите една след друга загиват безследно, и народите, които са техни носители, се израждат, отпадат? “ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н. Много от народите, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред.
към текста >>

Земята е училище, и човек се учи от раждането до смъртта.
“ За да дадем отговор на този въпрос, трябва да имаме пред, че човешката душа се развива чрез последователни превъплъщения на земята. Народите се раждат и после се израждат и измират, обаче, човешката душа се ражда в разни култури, черпи от тях опитност, за да върви все по-нагоре и по-нагоре към съвършенство. Не трябва да бъркаме еволюцията на расата с еволюцията на човешката душа. Напр., атлантските народи загинаха при потъването на Атлантида, но тези души, които бяха въплътени в атлантската раса, се превъплътиха в индийската култура, в персийската и т. н. Много от народите, които живеят днес, може би ще изчезнат, но душите винаги ще вървят напред. Земята е училище, и човек се учи от раждането до смъртта. Външните условия се изменят постоянно, и затова душата при всяко ново въплъщение има възможност да черпи съвсем нова опитност. Да вземем нас за пример. Преди освобождението животът у нас беше съвсем друг, съвсем различен от сегашния. Една душа, която е родена тогаз, ако се роди сега, ще почерпи съвсем друга опитност, понеже както семейният, така също и училищният и обществен живот и пр. са сега поставени на съвсем други начала.
към текста >>

Човек ги намира сега3).
Импулсът на Христа постепенно ще прониква в човешкото сърце и ще поеме ръководството при по-нататъшното духовно развитие на човечеството. Сега ние се намираме още в началото на това. За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр. 400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи. Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов. Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа.
към текста >>

Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир.
Сега ние се намираме още в началото на това. За да видим характера на бъдещата еволюция на човечеството, нека цитираме следното место от Д-р Рудолф Щайнер („Тайната наука“, стр. 400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи. Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов. Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света.
към текста >>

Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов.
400): „Земята е станала един свят на мъдростта, благодарение на космичните сили, които са преработили нейните елементи. Сегашната земя е съставена от елементите на мъдростта. Човек ги намира сега3). Но една нова сила влезе в тази мъдрост — това е любовта Тя кара човека да се чувства като независим член в духовния мир. Светът на мъдростта ще се превърне в свят на любовта. Всичко това, което „Азът“ (човекът) може да разцъфти в себе си, трябва да стане на любов. Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света. Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила. Това е тайната на бъдещето развитие.
към текста >>

Всичко това, което човек ще извърши в съзнателна хармония с цялата земна еволюция, ще бъде проява на любов, Поради самото свое естество, духовното съзнание се превръща на любов“.
Най-широкият и най-понятният образец на любовта е Христос. От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света. Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила. Това е тайната на бъдещето развитие. Всичко това, което човек ще извърши в съзнателна хармония с цялата земна еволюция, ще бъде проява на любов, Поради самото свое естество, духовното съзнание се превръща на любов“. ________________________ 1) Ясновидството е един факт, в чието съществуване човек може да се убеди по научен, експериментален път. По това ще има статия след няколко броя за едно общо предварително ориентиране. В следния брой ще бъде поместена статията: „Въведение в окултизма“. 2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр.
към текста >>

________________________ 1) Ясновидството е един факт, в чието съществуване човек може да се убеди по научен, експериментален път.
От Него е поставен зародиша (кълна) на любовта вътре в човешката душа. От там любовта ще се разпространи в света. Както първоначалната мъдрост се е изразила във външни земни сили, тъй в бъдеще и любовта ще се прояви като една естествена сила. Това е тайната на бъдещето развитие. Всичко това, което човек ще извърши в съзнателна хармония с цялата земна еволюция, ще бъде проява на любов, Поради самото свое естество, духовното съзнание се превръща на любов“. ________________________ 1) Ясновидството е един факт, в чието съществуване човек може да се убеди по научен, експериментален път. По това ще има статия след няколко броя за едно общо предварително ориентиране. В следния брой ще бъде поместена статията: „Въведение в окултизма“. 2) Подробно еволюцията на човечеството е изложена в книгата Тайната наука от Д-р Рудолф Щайнер, която ще бъде преведена на български. 3) С каква мъдрост например е човешкото сърце, човешкото око и пр. Също така голяма мъдрост има в устройството на растенията, на животните и пр.
към текста >>

Тая буква е символът на човека, защото определя края на всичко, което съществува, както човек е краят и съвършенството на цялото създание.
Той дава зародиша на всичките растителни субстанции. 22) Тау — ת. Името е Техина (х) или изящен. „Означава микрокосмоса“ (Кирхер). Третият принцип на Бога, който поставя граница на всичко, което съществува в минералното царство. Тая буква е символът на човека, защото определя края на всичко, което съществува, както човек е краят и съвършенството на цялото създание. Китайският кабализъм В английското списание The Quest, между другите интересни статии, срещаме една обстойна студия от Хербърт Чейтли, озаглавена: „Кабализмът в Китай“. В нея той разяснява с нови съображения основното схващане на китайците по кабалистиката, известно с положението на „Йинг и Йянг“. Съжаляваме, че не можем да дадем от тая студия една къса извадка, защото е много техническа, и би трябвало да се публикува изцяло. В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята.
към текста >>

Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“.
Съжаляваме, че не можем да дадем от тая студия една къса извадка, защото е много техническа, и би трябвало да се публикува изцяло. В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“. Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал.
към текста >>

Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена.
В едно отношение, обаче, е от интерес за ония, които следват измененията на окултните гледища за мистерията на числата, да изтъкнем мнението на г-н Чейтли. Той казва, че в децималната стълба, както я разбира китайската философия, текните1) числа се отнасят за небето, а чифтните2) за земята. Процесът на еволюцията е символизиран чрез действието: 30 + 25 - 55, което представлява сумите на аритметическите прогресии на чифтните и текните числа. Текните са положителни духовни влияния, а чифтните — негативни. Следният афоризъм ще учуди мнозина съвременни мистични мислители: „човекът, казва китайският кабалист Йи-Чинг, съставлява едно небе и една земя в миниатюр“. Това показва, че и сега в Китай мислят също така, както са мислили за човека още в първите времена. Според г-на Чейтли, в съчинението на Йи-Чинг имало един пасаж, който почти е идентичен с изтълкуваните думи на таблицата на Трисмегиста, а именно: „това, което е горе, съответства на това, което е долу“ и пр. Или, казано на нашия език, духовният свят се отразява във физическия свят. Същата доктрина е изразена почти със същите термини и много пъти в книгата Зохар, за съдържанието на която ние писахме в първите книжки на списанието — в отдела „Кабала“. _______________________________ 1) текни числа – нечетни числа 2) чифтни числа – четни числа КАБАЛА НА ЧИСЛАТА В Лондон е излязло от печат, под тоя надслов, едно пълно ръководство за тълкуване на числата, написано от известния астролог-кабалист Сефариал. Според Питагор, „числата са корените на нещата и върху тях е основана вселената“.
към текста >>

От къде произхождат тези различни названия, които за непосветения човек могат да представляват едно разногласие в хиромантията?
2) Elements de Physiologie, chap. 11. Проф. Ю. Нестлер. ЗНАЧЕНИЕТО НА ФИГУРИТЕ ПО ДЛАНТА (Продължение от кн. IV.) Ако проучим по-старите съчинения по хиромантията, ще забележим с известна изненада, че за означаването на линиите са употребени различни имена, а пък липсват названията според планетите. Така, сатурновата линия там се нарича линия на добрата или лошата участ, слънчевата линия или линията на Аполон се нарича такава на богатството или бедността. От къде произхождат тези различни названия, които за непосветения човек могат да представляват едно разногласие в хиромантията? Това се обяснява с обстоятелството, че двете системи на хиромантията се сливат и макар в своите крайни резултати да се съвпадат напълно, обаче, почиват върху различни основи. Физическата хиромантия, която би могла още да се нарече народна хиромантия, е създала имената: линия на живота, на главата, на сърцето, на съдбата, на богатството и на черния дроб или на стомаха, но също така е създала и учението за фигурите по дланта, т. е. за „ръчната маса“ или „четириъгълника“,за „големия триъгълник“ и „малкия триъгълник“, за които ще говорим след като дадем някои пояснения. Явно е, че в названията на физическата или естествената хиромантия не се намира никакъв астрологически или планетарен елемент. Изглежда, че тази система е един вид превод или преработка на астрологическата или научната хиромантия за употребление от народа и тя е на особена чест у циганите.
към текста >>

Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност.
Това всичко може да се преодолее като с един вълшебен замах, щом ученикът в изкуството за гадание по ръцете се убеди, че в това изкуство има две методи, които в своите крайни резултати се съгласяват. При по-точно разглеждане се вижда, че и названията на физическата хиромантия произхождат от тези на астрологическата или научната хиромантия. Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха.
към текста >>

Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека.
Понеже Венера е богинята на любовта, на развъждането, а с това и на анималния живот, Венерината линия е наречена линия на живота. Юпитер, бащата на боговете и човеците, както го наричат старите поети, се отличава с великодушието си и бащинска милостивост; неговата линия е наречена линия на сърцето, линия на привързаността, на чувствителността. Както Юпитер и неговата линия Означават благородните пориви и наклонности на душата, така линията на Марс, богът на войната, символизира победния разум, разумния егоизъм, и затова тя е наречена линия на главата или на разума. Така, линията на сърцето може да ни даде сведения за сърдечните наклонности на човека, за неговата морална мощ и силата на неговите чувства на привързаност. Линията на главата пък чрез своето положение и особени знакове дава мярка за остроумието, мярката за степента на самоувереността и грижата за собствените интереси. Сатурн е богът и звездата на мощта на съдбата, която се меси в живота на човека. Затова неговата линия се нарича линия на съдбата. Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето.
към текста >>

Където една или повече линии на четириъгълника са стеснени и поради това четириъгълникът изглежда стеснен и малък, там имаме един нерешителен, страхлив, нервозен човек, който проявява липса на самостоятелност, дребнав егоизъм и тесногръдство.
Четириъгълникът Както се вижда на фиг. 28, тази фигура се загражда от линиите на главата и на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Меркурий. Но, когато последната липсва, което твърде често се среща, тогава четириъгълникът се ограничава в равнината, която се загражда от линията на главата и тази на сърцето, от една страна, и от друга, от линиите на Сатурн и на Аполон (фиг. 29). Формата на четириъгълника, който носи и името „маса на ръката“, зависи от по-доброто или по-лошо положение на линиите, които образуват страните му. Една голяма правилна „маса“, която е широка към юпитерова хълм, предсказва добър и прям характер, почетна, здрава личност, проявяваща много привързаност. Където една или повече линии на четириъгълника са стеснени и поради това четириъгълникът изглежда стеснен и малък, там имаме един нерешителен, страхлив, нервозен човек, който проявява липса на самостоятелност, дребнав егоизъм и тесногръдство. Също така липсата на четириъгълника трябва да се счита за лош признак. То означава безбожие, безсърдечност и нещастие. Ако множество линии набраздяват „масата“, това означава умствено ограничен човек. И един бледен наклонен кръст () в „масата на ръката“ има лошо значение, защото предсказва голяма ексцентричност. Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва).
към текста >>

Ако множество линии набраздяват „масата“, това означава умствено ограничен човек.
Формата на четириъгълника, който носи и името „маса на ръката“, зависи от по-доброто или по-лошо положение на линиите, които образуват страните му. Една голяма правилна „маса“, която е широка към юпитерова хълм, предсказва добър и прям характер, почетна, здрава личност, проявяваща много привързаност. Където една или повече линии на четириъгълника са стеснени и поради това четириъгълникът изглежда стеснен и малък, там имаме един нерешителен, страхлив, нервозен човек, който проявява липса на самостоятелност, дребнав егоизъм и тесногръдство. Също така липсата на четириъгълника трябва да се счита за лош признак. То означава безбожие, безсърдечност и нещастие. Ако множество линии набраздяват „масата“, това означава умствено ограничен човек. И един бледен наклонен кръст () в „масата на ръката“ има лошо значение, защото предсказва голяма ексцентричност. Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. Симвология (Продължение от кн.
към текста >>

висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло.
Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа.
към текста >>

Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете.
АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа. е символът на слънцето.
към текста >>

Тези три заедно образуват човека или космоса ().
IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло. Колкото човек се издига по-високо в моралното развитие, толкова по-малко той попада под влиянието на къщите и знаковете. От тука виждаме, колко е трудно при обсъждане на хороскопа да познаваме приблизително моралното становище на новородения. Горното може до известна степен да се каже другояче, като се постави за къщите: тялото (), за знаковете: душата, именно чувстването и низшето мислене (), а за планетите: духът и висшето мислене () (Знакът е символ на безкрайното). Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа. е символът на слънцето. Означава също егото, индивидуалността, волята. е символът на луната, а също и на личността, на душата, — на страстите и усещанията — а същевременно е и символ на мозъчното мислене. Знака на земята или на човека () можем да си мислим като състоящ се от безкрайния духовен принцип () и материалния принцип (), съединени в едно цяло, или с други думи, като духовен принцип — божественото — кръстосваше се с материалното.
към текста >>

Знака на земята или на човека () можем да си мислим като състоящ се от безкрайния духовен принцип () и материалния принцип (), съединени в едно цяло, или с други думи, като духовен принцип — божественото — кръстосваше се с материалното.
Тези три заедно образуват човека или космоса (). Последният знак се употребява и за земята и за точката на щастието в хороскопа. е символът на слънцето. Означава също егото, индивидуалността, волята. е символът на луната, а също и на личността, на душата, — на страстите и усещанията — а същевременно е и символ на мозъчното мислене. Знака на земята или на човека () можем да си мислим като състоящ се от безкрайния духовен принцип () и материалния принцип (), съединени в едно цяло, или с други думи, като духовен принцип — божественото — кръстосваше се с материалното. Според казаното, ние можем да разберем символите на планетите и да ги поставим във връзка с нашето мислене, върху което те всички упражняват своето специално влияние, а именно: В или , (Марс) по-висшето, духът, се обладава от низшето, материята. Импулсивно мислене. В , (Венера) духът владее материята, кръстът е победен чрез безкрайната любов. Мислене в ритъм. В , (Сатурн) интелектът () е засенчен от материята, от мисленето в мозъка, ограничен (свързан), зависим от материята, следователно егоистичен. Концентрация.
към текста >>

Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек.
Така Сатурн се въздига в планета на интуицията, щом материята () заеме подчинено положение. В , (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек. Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е. завършената манифестация в завършеното . Един „лъчист кръг“ е символ за електрически-лъчисто. Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо. е символ за огнения елемент — активен, мъжки.
към текста >>

Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е.
В , (Меркурий) намираме обединени всички символи. Той е символът на хвъркатия божи пратеник, символът на мъдростта. Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек. Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е. завършената манифестация в завършеното . Един „лъчист кръг“ е символ за електрически-лъчисто. Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо. е символ за огнения елемент — активен, мъжки. е символ за водата — пасивен, женски.
към текста >>

Той на късо представлява картината на макрокосмоса в микрокосмоса и изобразява човека, който се е родил в този момент.
Хороскопът Хороскопът е положението на 12-ге зодиакални знака, слънцето, луната и планетите, в момента на раждането и нарисувано в отношение към земята. Рожден хороскоп 16 май 1913 гад. 7 ч. 50 м. сутринта Хага 52° 5' северна ширина, 4° 13' източно от Гринуич. Той на късо представлява картината на макрокосмоса в микрокосмоса и изобразява човека, който се е родил в този момент. В рисунката външните кръгове представляват еклиптиката с означените вътре 12 знака на животния кръг. Центъра на кръга се заема от земята, resp. от родения, за когото е теглен хороскопът. Лъчевите линии разделят на 12 къщи, които в кръга се представят еднакво големи, такива са обаче само при екватора. Местата, където лъчите засягат окръжността, се наричат върхове на къщите.
към текста >>

Ако иска човек да си състави понятие за количеството на нечистотиите, които носи със себе си, нека вземе едно старо палто или някоя друга захвърлена вече дреха и нека я изпере старателно в един котел вода, както се изпира долното облекло: ще разбере всичко по цвета, който ще добие водата.
Нашите горни дрехи са или черни, или кестеняви, или сиви, и ако се случи някой да употреби синия цвят, той ще бъде толкова тъмен, че е почти невъзможно да се каже със сигурност, че именно тоя цвят е употребен. Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда. Те са фабрикувани от дебели вълнени материи, с цел да ни запазят от студа. Дават им се тези грозни тъмни цветове, за да прикриват нечистотията, която се напластява по тях даже при еднодневно носене, което се дължи на факта, че още не сме цивилизовани до толкова, щото да направим огнищата на фабриките да поглъщат своя дим и че още не сме изнамерили начина за построяване на такива шосета, които няма да имат нито прах, нито кал. Ако иска човек да си състави понятие за количеството на нечистотиите, които носи със себе си, нека вземе едно старо палто или някоя друга захвърлена вече дреха и нека я изпере старателно в един котел вода, както се изпира долното облекло: ще разбере всичко по цвета, който ще добие водата. От гледището на окултизма, нищо не може да извини човека, че живее в такава нечистотия. Единствените добри дрехи са тези, които могат да се перат, като долните дрехи. Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг. Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае.
към текста >>

От гледището на окултизма, нищо не може да извини човека, че живее в такава нечистотия.
Безспорно е, че за приемането на тези отвратителни форми има неколко практически причини. Нашите дрехи са прилепнали, понеже искаме във всеки момент да бъдем готови да развием нашата активност, било в тичане, било в игра или на езда. Те са фабрикувани от дебели вълнени материи, с цел да ни запазят от студа. Дават им се тези грозни тъмни цветове, за да прикриват нечистотията, която се напластява по тях даже при еднодневно носене, което се дължи на факта, че още не сме цивилизовани до толкова, щото да направим огнищата на фабриките да поглъщат своя дим и че още не сме изнамерили начина за построяване на такива шосета, които няма да имат нито прах, нито кал. Ако иска човек да си състави понятие за количеството на нечистотиите, които носи със себе си, нека вземе едно старо палто или някоя друга захвърлена вече дреха и нека я изпере старателно в един котел вода, както се изпира долното облекло: ще разбере всичко по цвета, който ще добие водата. От гледището на окултизма, нищо не може да извини човека, че живее в такава нечистотия. Единствените добри дрехи са тези, които могат да се перат, като долните дрехи. Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг. Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват.
към текста >>

Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг.
Те са фабрикувани от дебели вълнени материи, с цел да ни запазят от студа. Дават им се тези грозни тъмни цветове, за да прикриват нечистотията, която се напластява по тях даже при еднодневно носене, което се дължи на факта, че още не сме цивилизовани до толкова, щото да направим огнищата на фабриките да поглъщат своя дим и че още не сме изнамерили начина за построяване на такива шосета, които няма да имат нито прах, нито кал. Ако иска човек да си състави понятие за количеството на нечистотиите, които носи със себе си, нека вземе едно старо палто или някоя друга захвърлена вече дреха и нека я изпере старателно в един котел вода, както се изпира долното облекло: ще разбере всичко по цвета, който ще добие водата. От гледището на окултизма, нищо не може да извини човека, че живее в такава нечистотия. Единствените добри дрехи са тези, които могат да се перат, като долните дрехи. Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг. Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт.
към текста >>

Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи.
Дават им се тези грозни тъмни цветове, за да прикриват нечистотията, която се напластява по тях даже при еднодневно носене, което се дължи на факта, че още не сме цивилизовани до толкова, щото да направим огнищата на фабриките да поглъщат своя дим и че още не сме изнамерили начина за построяване на такива шосета, които няма да имат нито прах, нито кал. Ако иска човек да си състави понятие за количеството на нечистотиите, които носи със себе си, нека вземе едно старо палто или някоя друга захвърлена вече дреха и нека я изпере старателно в един котел вода, както се изпира долното облекло: ще разбере всичко по цвета, който ще добие водата. От гледището на окултизма, нищо не може да извини човека, че живее в такава нечистотия. Единствените добри дрехи са тези, които могат да се перат, като долните дрехи. Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг. Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок.
към текста >>

Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт.
Аз зная добре, че при сегашните условия на Запад, на добросъвестния човек е практически невъзможно да направи в това отношение туй, което би считал за свой дълг. Робството на обичаите е така привито в човека, че той не може да живее със своите подобия, ако не иска да се подчини на тези обичаи. И много странно е, че това е така, и даже нещо повече,— това е унизително за нас като нация, понеже с това вредим на реномето ни на народ либерален и свободомислещ, за което никой у нас не ще да знае. Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло?
към текста >>

Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят.
Ето защо всички указания, които биха могли да се дадат по въпроса за облеклото, ще бъдат безполезни за нашите братя на Запад, понеже не ще могат да ги използват. Има, обаче, по света други страни, където хората, макар да са и те почти толкова роби на обичаите, колкото и ние, специално по този предмет имат възгледи не толкова определени и някой сведения по него ще им бъдат, може би, полезни. Това, което кара човека да се облича, е, на първо място, чувството на срамежливост, а после, за да задоволи своето желание за комфорт. Но той би трябвало да държи сметка и за своя изглед пред подобните си и даже само по тази причина крайната грозотия на сегашното наше облекло е положително един порок. Аз зная, прочее, че като излагам тук това, което окултизмът предписва по въпроса за облеклото, аз давам съвети на усъвършенстване, които не ще могат, поне от западните хора, да бъдат следвани. Не говоря за обичаите на една известна раса или на една известна религия, нито пък затова, което един човек или някоя група от хора могат да одобрят. Всяко облекло трябва да бъде широко и да стои свободно, като никога и при никои обстоятелства не произвежда ни най-малкото притискане върху коя да е част от тялото, и да не бъде в никой случай и в никоя от своите части направено от вълна или кожа. Но как тогава, ще попитат някои, ще държим тялото си топло? Е, добре! Китайците, които имат да понасят, поне в северните краища на тяхната родина, един ужасен климат, са успели да разрешат въпроса, като носят копринени или памучни дрехи, подплатени с вата (широки памучни антерии — Б. P.). При това науката не е толкова ограничена, че да не може да ни приготви дрехи, с които бихме могли с успех да заместим вълната, ако би се помислило по тоя въпрос.
към текста >>

Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото.
Когато бъдем напреднали достатъчно, за да можем да усвоим един разумен обичай, ще бъде много интересно да видим, какви цветове най-вече ще бъдат употребявани от разните типове хора. За сега това е почти съвършено излишно. В много от източните страни обичаите в това Отношение са много по-рационални. В Бирмания, например, където веднъж държах една конференция по случай един голям музикален концерт в Великия Златен Храм в Рангун, моята аудитория представляваше толкова разноцветен и блестящ изглед, като да беше една великолепна градина от разни цветя. Нежно боядисаните сатени на китайците, които употребяват в празнични дни, произвеждат в светлината на тропическото слънце един поразителен и непостижим ефект. Човек не може да не се попита, как ние, които принадлежим към една по-следваща раса и които можем да претендираме, без да увредим истината, на един по-голям напредък в много отношения и в цивилизацията, как сме останали толкова по-долу от тях по специалния въпрос за облеклото. Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище.
към текста >>

От окултно гледище, това е Още по-лошо, понеже магнетизмът, който се отделя от човека, излиза главно през неговите краища и ако той, в момента на излъчването си, носи със себе си една аура от сгъстена нечистотия, става източник на болестни зародиши, с което вреди на общественото здраве.
Най-грозните форми на дрехи, впрочем, са от последно време, тъй като аз си спомням да съм видел в детинството си неколко от онези костюми с блестящи цветове, които се носеха преди по вече от един век от благородниците, когато не бяха на лов. Нема повече от един век, откакто ние почнахме да се поставяме на най-низкото равнище по тоя въпрос. А колко време ще ни трябва, за да възлезем отново до красотата, грацията и достойнството? Струва ми се, никой не може да откаже, че е необходимо да се полагат особени грижи за краката. Те се потят лесно и при ходене скоро стават отвратителни, даже и от чисто материално гледище. От окултно гледище, това е Още по-лошо, понеже магнетизмът, който се отделя от човека, излиза главно през неговите краища и ако той, в момента на излъчването си, носи със себе си една аура от сгъстена нечистотия, става източник на болестни зародиши, с което вреди на общественото здраве. Краката на мъжа и на жената от долните класи са деформирани толкова, че от артистична гледна точка това е цяло престъпление, а освен това, много често причинява големи страдания. Никога не трябва да бъдат стягани краката в много тесни обуща, и тежките обуща, с които си служим за ходене, трябва да се изуват веднага, щом станат ненужни, като се заместят с леки, широки и удобни. В същност много по-добре би било, когато е възможно, да се оставят краката съвсем открити; в противен случай би трябвало да се употребяват леки сандали и да не се носят чорапи. Тази метода би трябвало да се приеме за ходене посред грозната нечистотия на улиците на нашите големи градове; тя би трябвало да се употребява поне из дачите и по морските брегове. Тя би могла да бъде практикувана навред във вътрешността на къщата, с което би представлявала по-здравословни условия и по-големи физически удобства, а от окултна гледна точка — по коректни.
към текста >>

При все това, когато човек, който носи шапка, срещне някой гологлав, гледа го с изненада и го взима за ексцентрик.
Глупостта да носим шапка става съвсем явна, щом си представим, че даже и в най-студеното време оставяме лицето си съвсем открито, макар че то обикновено е малко брадясало, до като големи грижи полагаме да турим една значителна тежест, и то нездравословна, на горната част на главата си, която, при това, природата е предостатъчно покрила с косми. Притискането и топлината, която причинява една шапка, са постоянен източник на главоболия и често причиняват падането на косите. Може да се види, че между расите, които не носят шапки, няма плешиви хора. Сгорещяването на мозъка трябва винаги да се избягва. То предизвиква наплив не само на кръвта, но и на жизнените токове, и е често причината на тъмнота и забърканост в мислите. При все това, когато човек, който носи шапка, срещне някой гологлав, гледа го с изненада и го взима за ексцентрик. И ако последният би успял да обясни на първия, че той има важни основания, за да постъпва така, идеята за една смешна ексцентричност ще продължава. Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл! С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата. Дали ще бъде напусто да се надяваме, че наскоро ще се постигне нещо по-задоволително от сегашния страшно неестетичен костюм? Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и обущата, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други.
към текста >>

Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл!
Може да се види, че между расите, които не носят шапки, няма плешиви хора. Сгорещяването на мозъка трябва винаги да се избягва. То предизвиква наплив не само на кръвта, но и на жизнените токове, и е често причината на тъмнота и забърканост в мислите. При все това, когато човек, който носи шапка, срещне някой гологлав, гледа го с изненада и го взима за ексцентрик. И ако последният би успял да обясни на първия, че той има важни основания, за да постъпва така, идеята за една смешна ексцентричност ще продължава. Обикновеният човек е така всецяло роб на обичаите и тъй малко се оставя да бъде управляван от здравия смисъл! С възхищение забелязах, че в бъдещата колония на шестата подраса хората в това отношение ще се ръководят от разума и от чувството за красотата. Дали ще бъде напусто да се надяваме, че наскоро ще се постигне нещо по-задоволително от сегашния страшно неестетичен костюм? Тук, в Адиар, ние направихме някои подобрения, като изключихме поне шапките и обущата, до като сме на нашето място, но щом като стане нужда да явим на публично място, червя се да се призная, че и ние сме модни, както много други. Разбира се, ако и ние следваме модата при тези условия, правим го не от срамно отстъпване пред популярните предразсъдъци, но за да избавим нашето скъпо общество1) от обявяването му за ексцентрично. Ние неизбежно ще минем за ексцентрици в много отношения, като напр.
към текста >>

Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал.
Всеки, който през войната е бил между ратниците на 3-та Балканска дивизия, не веднъж е бродил известната река Порой, протичаща из върховете на Козяк планина към Мъгленско. Като всека планинска река, Порой, докато тече из планинските усои, на много места образува вирове, чиито прохладни води лятно време се използваха от войниците за къпане. Така, през август 1917 г., войниците от I-та картечна рота, 80 п. полк, при работене пътя в дефилето на тази река, по инициативата на началството, често са се къпали. При такъв един случай, четирима подофицери от същата рота, добри плувци, са се къпели в един по-дълбок и голям вир. Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал. Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо. В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел. Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване.
към текста >>

Неколко минути минаха само, детето като че ли се ободри и заприказва неочаквано умно, като възрастен човек — а то беше едва в четвъртата си година.
Съобщава: Ж. П. Загадъчната птичка Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко дърво в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка. В това време детето ми Николайчо дойде при мене и ме изненада с желанието си да си легне. След два дни, въпреки успокояванията на лекаря, детето беше вече зле. На третия ден, 2 август, събота, към 11 часа преди обед ръцете му бяха студени и цветът на лицето силно променен. Неколко минути минаха само, детето като че ли се ободри и заприказва неочаквано умно, като възрастен човек — а то беше едва в четвъртата си година. Изненадата ни беше голяма, когато то разправяше, че ще умре, че ще живее в едно влажно място и пр. неща, които никога не е чувало. То приказваше тъй много и за тъй необикновени неща, че ние почнахме страхливо да се поглеждаме и да го молим да не приказва. Беше явно, че болестта се обърна в менингит. След обед съвсем бавно то отпадаше и престана да диша.
към текста >>

Некой си млад човек имал любовни сношения и незаконно му се родило дете.
на Zentralblatt fur Okkultismus. Войната както е известно, започна само една година по-късно. Предсказанието на баба Мария се сбъдна. Кръстът, значи, показал вярно. Силата на лошите пожелания От околността на Залцбург съобщават един интересен случай, където са констатирани последиците от проклеването. Некой си млад човек имал любовни сношения и незаконно му се родило дете. Момъкът плашел за издръжката на детето, но не искал да се ожени за любовницата си. По-сетне той се оженил за друга, по-стара жена. Първата любовница, обаче, страшно проклела съпрузите. Тя пожелала, както на тях двамата, така и на децата им, разни болести и пр. Всичко се сбъднало.
към текста >>

Този и много други примери потвърдяват, че човек чрез силните си пожелания и воля може да прави магия.
Тя пожелала, както на тях двамата, така и на децата им, разни болести и пр. Всичко се сбъднало. Жената боледувала постоянно и никой лекар не можал да й помогне. И детето постоянно боледувало и то от същите болести, които били казани в клетвите. Хората се помирили със съдбата си, защото против клетвите не помагало нищо. Този и много други примери потвърдяват, че човек чрез силните си пожелания и воля може да прави магия. За жалост, такива пожелания се изказват почти само от омраза. Сънят на горския работник На 20. април 1913 год. в Касел (Германия) се издигнал балонът „Илза“ и изчезнал. Вероятно е попаднал във вихрушка и е бил разрушен, защото в края на април остатъците на изгорелия балон, и на неговия управител, търговеца Франц Вайланд от Касел, били намерени от горския работник Хелдман, който работел от около четиридесет години в горите при Малка Алмерода.
към текста >>

И сега умиращ, той се изповядал пред присъстващите селяни, че преди две години тъкмо на това място, където го е смазала колата, той убил един човек.
Картината, която му се присънила, изпъквала все по-ясно пред очите му. Той вървял направо към върха на Гюнтерсберг и там намерил остатъците от балона и мъртвия пилот точно в същото положение и на същото място, както му се присънило. Карма В брой 153 от 2 юли 1913 год. на „Биржевьiя Вѣдомости“ се съобщава следната случка: На пътя между Калушин (Варшавска Губерния) и Новоминск се преобърнала една кола, натоварена с гледжосани тухли, и смазала коларя. Набързо пристигнали селяни успели да извадят нещастния колар из под колелата още жив. И сега умиращ, той се изповядал пред присъстващите селяни, че преди две години тъкмо на това място, където го е смазала колата, той убил един човек. Той едва успял да назове и съучастниците си и издъхнал. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм.
към текста >>

Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека.
Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини. Действително, у нас царува дълбоко невежество и мрак върху принципите и законите, по които се развива живота на всеки организъм. Като започнете от най-горните стъпала на нашата интелигенция и свършите с полуграмотния резоньор, вие ще останете поразени от незнанието на най-елементарните истини за източника на живота и процеса на развитието му. Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека. От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Човекът с две души. 13.
Астрономия: дванадесетте знакове на зодияка (с няколко чертежи и таблици). 12. Окултна хигиена и медицина: I. Реджиналд Б. Спан — Окултни лечения и лекари (с портрета на Францис Шлатер), II. Студът и полудяването и III. Човекът с две души. 13. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I — Отражение на душевните вълнения върху тялото, прев. от немски: Д-р С. Д. II — Молитвата на астронома Кеплер, прев. от руски: К. Иларионов, III — Ясновидство на едно болно момиче в София и IV — Чувствителния барабан 14.
към текста >>

Той изследва невидимия свят и невидимото естество на човека.
“ П. К. Д. Д-р Рудолф Щайнер казва, че окултизмът е практическа наука, и ще се оцени както трябва, когато намери приложение във всички области на живота. Някои имат съвсем криво схващане по този въпрос. Те обосновават това свое схващане така: „Окултизмът, поради своето естество, е една отвлечена философия, съвсем отдалечена от реалните нужди на човечеството. Той изследва невидимия свят и невидимото естество на човека. Като почнем да се занимаваме с духовния мир, ние може-би задоволяваме нашата любознателност, но колко е далеч една такава философия от живота, далеч от „житейските суети“! Чрез окултизма човек почва да хвърчи в облаците. Не е ли опасно той да забрави, че с двата си крака се намира на земята всред суровата действителност, за която трябва да държи сметка? Днес има много назрели обществени въпроси. Особено след последните събития, които разтърсиха издъно обществения организъм, трябва да се вземат бързи мерки.
към текста >>

Чрез окултизма човек почва да хвърчи в облаците.
Д-р Рудолф Щайнер казва, че окултизмът е практическа наука, и ще се оцени както трябва, когато намери приложение във всички области на живота. Някои имат съвсем криво схващане по този въпрос. Те обосновават това свое схващане така: „Окултизмът, поради своето естество, е една отвлечена философия, съвсем отдалечена от реалните нужди на човечеството. Той изследва невидимия свят и невидимото естество на човека. Като почнем да се занимаваме с духовния мир, ние може-би задоволяваме нашата любознателност, но колко е далеч една такава философия от живота, далеч от „житейските суети“! Чрез окултизма човек почва да хвърчи в облаците. Не е ли опасно той да забрави, че с двата си крака се намира на земята всред суровата действителност, за която трябва да държи сметка? Днес има много назрели обществени въпроси. Особено след последните събития, които разтърсиха издъно обществения организъм, трябва да се вземат бързи мерки. Като почнем да се занимаваме много с онзи свят, ще се отчуждим твърде от този, и с това ще станем неспособни да разрешим задачите, които самият живот ни налага. А щом една философия не може да разреши тези задачи, тя не е ли безполезна за днешното време?
към текста >>

Без да се изучат духовните закони, не може да се разбере човекът, а и целият живот.
Окултистът е твърдо убеден, че без да се изследва самата действителност, която ни заобикаля, не може да се получи правилен отговор нито на един от въпросите, които вълнуват човешкия дух. Не ще съмнение, колкото нашите познания за действителността са попълни, толкоз сме по-способни работници в нея. Но окултизмът казва, че само материалистичното й изследване не ни запознава с нея, защото тя си има и духовна страна. Действителността има две страни : физическа и духовна. Изследването само на едната страна ще ни даде едностранчиво познание за действителността.В същност, дълбоките причини на всичко съществуващо, дълбоките пружини, коренът на всички явления се крие в духовния мир. Без да се изучат духовните закони, не може да се разбере човекът, а и целият живот. Разбира се, окултистът не пренебрегва и материалната страна на явленията. Тях изучва с всичкото внимание. Той с уважение се отнася към резултатите, до които е дошла днешната наука. Само че окултистът отива по-нататък, като изучва и духовната страна на явленията. Ето защо само чрез окултизма може да се достигне до пълно и всестранно разбиране на живота.
към текста >>

Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване.
Окултистът не само че не хвърчи в облаците, но, напротив, той е най-големият реалист. „Знанието е сила“, — е казал Бекон. Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината. Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване. Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество. Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество. Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме. Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили.
към текста >>

Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество.
„Знанието е сила“, — е казал Бекон. Само знанието ще ни помогне да поставим правилно целите си във всяка област на живота. Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината. Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване. Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество. Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество. Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме. Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили. За да разберем естеството на тези органи, не е достатъчно да изучим само тяхното физично устройство, но и духовните сили, които се крият зад материалните форми.
към текста >>

Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме.
Само то ще ни посочи и най-целесъобразните средства за постигане на тези цели А такова дълбоко познание за нещата може да ни даде само окултизмът. Да вземем за пример медицината. Днешната официална медицина счита физическото тяло на човека за целия човек и затова изучва болестите само с физически средства за изследване. Обаче, според окултизма, видимото човешко тяло не е целият човек, а само част от неговото естество. Днешната медицина не подозира съществуването на невидимата страна на човешкото естество. Разбира се, аксиома е, за да лекуваме човека, трябва по-рано да изучим неговото естество, а ако не изучим скритата страна на човека, ние не го познаваме. Днешната анатомия изучва с ножа и микроскопа устройството на стомаха, черния дроб, сърцето, белия дроб, мозъка и пр. Обаче, в тези органи работят духовни сили, и то във всеки орган работят особени духовни сили. За да разберем естеството на тези органи, не е достатъчно да изучим само тяхното физично устройство, но и духовните сили, които се крият зад материалните форми. Тук се туря основата на окултната анатомия. Също така, за да разберем естеството на болестите, трябва да прибегнем до окултизма.
към текста >>

Вътре в човека живее божествена искра.
Предстои голям подем на медицинската наука. Съвсем нови схващания ще зацаруват в нея в бъдеще. Медицината ще застане на краката си, когато се хвърли върху медицинските въпроси светлината на окултизма. От този пример се вижда, колко практическа наука е окултизмът. Като друг пример можем да вземем възпитанието. Вътре в човека живее божествена искра. Божественото, което лежи дълбоко в човешката душа, трябва да се прояви. Това ще стане с течението на еволюцията. В една легенда се разправя, че архангел Михаил веднъж гледал съсредоточено къс мрамор. Попитали го, защо прави това. Той отговорил: „Вътре в камъка е затворен един ангел“.
към текста >>

Както чрез окултизма ние разбираме човека, така чрез окултната детска психология ние почваме да разбираме детето.
Днешната психология съдържа много ценни истини, но тя не ни дава пълни познания за душата на детето. За да познаваме последната напълно, трябва да я изучим с помощта на ясновидството. Така се туря основа на науката, наречена окултна психология Както днешната психология е основа на днешната педагогика, така окултната психология ще бъде основа на новата педагогика. Бъдещето училище ще се съгради върху тази нова педагогика. Материалистът-педагог, като не е изучил по-дълбоко детската душа и окултните закони на нейното развитие, не може да знае истинските й нужди, не е в състояние да посочи истинските средства за постигане на дадена възпитателна цел. Както чрез окултизма ние разбираме човека, така чрез окултната детска психология ние почваме да разбираме детето. Окултната психология може да ни каже, в какво състояние се намират физическото и невидимите тела на човека в разните периоди на детския живот. Как ще можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме, ако сме в пълна тъмнина по отношение на детската душа! Ако ни поверят някое деликатно тропическо растение, ние трябва да знаем, при каква температура трябва да го държим, от какво осветление и от колко влага има то нужда, кога и как трябва да се разкопава наоколо му и пр. Ако няма човек тези познания, то ще увехне в ръцете му, въпреки всички негови добри желания и старания. Сега някой може да запита: „Как окултизмът ще докаже своите истини?
към текста >>

Окултната психология може да ни каже, в какво състояние се намират физическото и невидимите тела на човека в разните периоди на детския живот.
За да познаваме последната напълно, трябва да я изучим с помощта на ясновидството. Така се туря основа на науката, наречена окултна психология Както днешната психология е основа на днешната педагогика, така окултната психология ще бъде основа на новата педагогика. Бъдещето училище ще се съгради върху тази нова педагогика. Материалистът-педагог, като не е изучил по-дълбоко детската душа и окултните закони на нейното развитие, не може да знае истинските й нужди, не е в състояние да посочи истинските средства за постигане на дадена възпитателна цел. Както чрез окултизма ние разбираме човека, така чрез окултната детска психология ние почваме да разбираме детето. Окултната психология може да ни каже, в какво състояние се намират физическото и невидимите тела на човека в разните периоди на детския живот. Как ще можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме, ако сме в пълна тъмнина по отношение на детската душа! Ако ни поверят някое деликатно тропическо растение, ние трябва да знаем, при каква температура трябва да го държим, от какво осветление и от колко влага има то нужда, кога и как трябва да се разкопава наоколо му и пр. Ако няма човек тези познания, то ще увехне в ръцете му, въпреки всички негови добри желания и старания. Сега някой може да запита: „Как окултизмът ще докаже своите истини? “ Има начини, по които те могат да се докажат.
към текста >>

Ако няма човек тези познания, то ще увехне в ръцете му, въпреки всички негови добри желания и старания.
Материалистът-педагог, като не е изучил по-дълбоко детската душа и окултните закони на нейното развитие, не може да знае истинските й нужди, не е в състояние да посочи истинските средства за постигане на дадена възпитателна цел. Както чрез окултизма ние разбираме човека, така чрез окултната детска психология ние почваме да разбираме детето. Окултната психология може да ни каже, в какво състояние се намират физическото и невидимите тела на човека в разните периоди на детския живот. Как ще можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме, ако сме в пълна тъмнина по отношение на детската душа! Ако ни поверят някое деликатно тропическо растение, ние трябва да знаем, при каква температура трябва да го държим, от какво осветление и от колко влага има то нужда, кога и как трябва да се разкопава наоколо му и пр. Ако няма човек тези познания, то ще увехне в ръцете му, въпреки всички негови добри желания и старания. Сега някой може да запита: „Как окултизмът ще докаже своите истини? “ Има начини, по които те могат да се докажат. За целта е нужно само човек да се заинтересува и да изучи окултизма. Тогаз ще види и доказателствата. По този въпрос ще има няколко статии в следните броеве на това списание.
към текста >>

За целта е нужно само човек да се заинтересува и да изучи окултизма.
Как ще можем да възпитаваме детето, ако не го познаваме, ако сме в пълна тъмнина по отношение на детската душа! Ако ни поверят някое деликатно тропическо растение, ние трябва да знаем, при каква температура трябва да го държим, от какво осветление и от колко влага има то нужда, кога и как трябва да се разкопава наоколо му и пр. Ако няма човек тези познания, то ще увехне в ръцете му, въпреки всички негови добри желания и старания. Сега някой може да запита: „Как окултизмът ще докаже своите истини? “ Има начини, по които те могат да се докажат. За целта е нужно само човек да се заинтересува и да изучи окултизма. Тогаз ще види и доказателствата. По този въпрос ще има няколко статии в следните броеве на това списание. Възпитанието на детето почва от периода на бременността. Този период е от голяма важност. Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има майката през този период.
към текста >>

Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му.
Този период е от голяма важност. Не е безразлично, какви настроения, какви мисли има майката през този период. Трябва винаги да помним, че мисълта е сила. В това се убеждаваме всеки ден. Физиономията е огледало на душата. Истинският психолог би могъл да прочете естеството на мислите, които храни човек, по физиономията му. Мислите, чувствата, настроенията влияят не само върху лицето, но изобщо върху цялото тяло. Един пример. В средните векове някои вярващи, които прекарвали по цели часове на молитва пред Разпятието, като живо си представяли раните Христови и страданията Му при забиването на гвоздеи в тялото Му, най-сетне добили същите тези белези по тялото си на съответните места: по ръцете, краката, челото и пр. Представителите на западната църква, като са мислили, че тези белези, наречени стигмати, са израз на особено благоволение от Бога към тези лица, са ги провъзгласили за светии. Тук няма нужда да прибягваме до свръхестествено обяснение, когато може да се намери естествено обяснение — психологическо: върху техните тела е влияела тяхната собствена мисъл.
към текста >>

Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека.
Не е безразлично, в какво състояние се намира тялото. Колкото по-добра е цигулката, толкоз по добре ще може музикантът да прояви своето изкуство. За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния. След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече.
към текста >>

Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека.
За да имаме във физическия свят високи преживявания, трябва да имаме физическо тяло (и в частност — физически мозък), което да е възприемчиво към висши духовни влияния. Физическият мозък, ако е груб, няма да бъде чувствителен към влиянията, които идат от висшите мирове. Каква ще бъде материята на нашето тяло, — дали по-груба или по-нежна, по-финна, — това зависи от много възпитателни фактори, между които и от храната. Днес хората мислят, че храната влияе само в здравословно отношение върху човека. Но даже и така да беше, пак се греши днес, понеже храната, с която се храни сега детето не е най-здравословната. Вредата от днешната храна се увеличава, като се има пред вид, че храната влияе колкото върху здравето на тялото, толкоз и върху проявата на духовните способности на човека. Идеалната храна за детето е вегетарианската, безмесната храна. Тая храна е идеална и за възрастния, но това е още по-вярно за детето, понеже неговите органи са нежни и се намират в периода на формирането, и затова са най-податливи както на добри, тъй и на лоши влияния. След като се пропусне периода на оформяването на детските органи (до седмата година), пак е важно, на какви влияния подлагаме тялото, но пропуснатото през периода на оформяването не може да се навакса вече. Защо окултизмът предпочита вегетарианската храна пред месната? Има три основания за това: 1) чисто здравословни, хигиенични, 2) морални и 3) духовни.
към текста >>

Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс.
И тази пикочна киселина отравя тъканите на тялото, изражда ги и с това ги прави податливи към всевъзможни болести. Един организъм, който не е отровен от такава пикочна киселина, е неподатлив на болести. Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс. Също и известният американски пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневно надтичване е живот съгласно изложената тук диета („Диета и храна“, стр. 26—27). Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека. Това не е вярно, Човек по числото и формата на своите зъби, по своите черва, стомах и пр. напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече.
към текста >>

Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека.
Д-р Хейг казва: „При състезанието за едно обикаляне около Берлин, което съставлява 15 немски мили (през 1898 година), първите шест победители се оказаха вегетарианци. Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс. Също и известният американски пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневно надтичване е живот съгласно изложената тук диета („Диета и храна“, стр. 26—27). Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека. Това не е вярно, Човек по числото и формата на своите зъби, по своите черва, стомах и пр. напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове).
към текста >>

Това не е вярно, Човек по числото и формата на своите зъби, по своите черва, стомах и пр.
Най-добрият любител-пешеходец в Англия на дълги и къси разстояния — Г. У. Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс. Също и известният американски пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневно надтичване е живот съгласно изложената тук диета („Диета и храна“, стр. 26—27). Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека. Това не е вярно, Човек по числото и формата на своите зъби, по своите черва, стомах и пр. напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“.
към текста >>

напълно прилича на човекоподобните маймуни.
Олей — е вегетарианец. Също така вегетарианец е и всесветският играч на тенис X. Майлс. Също и известният американски пешеходец Милер при голямата си победа в шестдневно надтичване е живот съгласно изложената тук диета („Диета и храна“, стр. 26—27). Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека. Това не е вярно, Човек по числото и формата на своите зъби, по своите черва, стомах и пр. напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр.
към текста >>

Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове).
Някои мислят, че човек не трябва да остави месната храна, понеже тя била естествена за човека. Това не е вярно, Човек по числото и формата на своите зъби, по своите черва, стомах и пр. напълно прилича на човекоподобните маймуни. Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение.
към текста >>

Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него.
Това никой не може да отрече. А какви са логическите заключения от това ? Човекоподобните маймуни са плодоядни животни; следователно, и сравнителната анатомия говори, че най-естествена храна за човека е растителната (зеленчуци и плодове). Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели.
към текста >>

Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека.
Който иска да се запознае с моралните основания на вегетарианството, нека прочете книгата „Етика на храната“ от Христо Досев, издание на „Възраждание“. Духовни основания са тези: животните имат астрално тяло, което е носител на животинските страсти, инстинкти, похоти и пр. Понеже астралното тяло прониква физическото, то и месото на животните е снабдено с аналогически груби, низки трептения, които се предават на човека, който се храни с него. Значи, месото е напоено с трептения, които отговарят на животинските страсти и похоти. Растенията не притежават астрално тяло, и затова са чисти в това отношение. Именно по тази причина месото загрубява, понижава характера на човека. Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогаз той я посъветвал да измени храната им, — да им дава само вегетарианска храна. След като тя практикувала известно време вегетариански режим в къщи, похвалила се, че децата й се променили: станали кротки, добри, милостиви, с нежни обноски. Още Жан Жак Русо е съзрял тази полза от вегетарианството и за това в своя „Емил или възпитанието“ е на мнение, децата да се хранят с растителна храна.
към текста >>

Ето какво казва буквално Русо по този въпрос: „Като едно от доказателствата, какво месната храна не е свойствена на човека, може да се посочи на равнодушието, което имат децата към нея, и на предпочитането, което те винаги правят на зеленчуците, млечните ястия, плодовете и т. н.
Това мнозина са забелязали. Напр. Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогаз той я посъветвал да измени храната им, — да им дава само вегетарианска храна. След като тя практикувала известно време вегетариански режим в къщи, похвалила се, че децата й се променили: станали кротки, добри, милостиви, с нежни обноски. Още Жан Жак Русо е съзрял тази полза от вегетарианството и за това в своя „Емил или възпитанието“ е на мнение, децата да се хранят с растителна храна. Ето какво казва буквално Русо по този въпрос: „Като едно от доказателствата, какво месната храна не е свойствена на човека, може да се посочи на равнодушието, което имат децата към нея, и на предпочитането, което те винаги правят на зеленчуците, млечните ястия, плодовете и т. н. Извънредно важно е да не се извратява този природен вкус и да не се правят децата месоядни, ако не заради тяхното здраве, то поне заради техния характер, защото, обяснявайте както искате това, несъмнено е, че тия, които обичат много месото, биват хора жестоки, жестокосърдечни. Това наблюдение се е потвърждавало във всички страни и във всички времена. Диваците са въобще жестоки, и тази жестокост има за свой източник не тяхната природа, а храната. Те ходят на война като на лов и постъпват с хората така, както ние постъпваме с мечките. Големите престъпници, когато се готвят към убийство, пият кръв, за да се закалят.
към текста >>

С спиртните питиета се поставя един голям камък на пътя на духовното развитие на човека.
Хранете детето с плодове. Малките деца, ако се хранят само с плодове, не им трябва друго възпитание до седмата година. В бъдеще окултизмът ще каже още по-големи подробности по въпроса за храненето. Това, което казахме за месната храна, се отнася в още по-голяма степен за спиртните питиета. Виждал съм бащи, които дават на своите деца вино, ракия, коняк и пр., и то на такива малки деца, че главите им даже не се виждат над масата. С спиртните питиета се поставя един голям камък на пътя на духовното развитие на човека. А колко повече те ще влияят вредно върху крехкия, нежен детски мозък! Те спират еволюцията на детската душа. Те пречат за проявата на божествените й свойства! Родителите искат децата им да проявят възвишени душевни качества. Тогаз нека не им дават никак спиртни питиета, за да не похабавят по този начин всичките им добри заложби.
към текста >>

Защото ще дойде ден — говори Метерлинк когато ще се узнае, по какъв начин великият човек влияе върху широките маси, които не знаят даже за неговото съществуване.
И всред тях, обгърнат от тъмен ореол, се вижда образът на графа Калиостро, наследникът на тайните на египетските жреци. Кой го познава? — Никой. Кой се влияе от него? — Всички. Защото ще дойде ден — говори Метерлинк когато ще се узнае, по какъв начин великият човек влияе върху широките маси, които не знаят даже за неговото съществуване. И тоя ден не е далеч. Той се приближава все по-бързо и по-бързо. Граф Калиостро знаеше може би тайната, защото я въплъщаваше. Той преброди Европа, скрит в своята черна затворена кола, водена от четири бели коня и окръжена от шест смели конника, сеейки тъмното семе на духовната пробуда. Воините на духовенството й благородниците го преследвали навред.
към текста >>

Полудостоверно е затова, защото е написано от злобен монах, който е вложил лъжлива изповед в устата на човек, който никога не би се изповядал.
Граф Калиостро знаеше може би тайната, защото я въплъщаваше. Той преброди Европа, скрит в своята черна затворена кола, водена от четири бели коня и окръжена от шест смели конника, сеейки тъмното семе на духовната пробуда. Воините на духовенството й благородниците го преследвали навред. Но може ли да бъде хванат оня, който по мистериозен начин се е носил между небето и земята? Факти из неговия живот липсват, освен тия, които са дадени в полудостоверното съчинение: Vie de Josef Balsamo, connu sous le nom de comte Calioslro. Полудостоверно е затова, защото е написано от злобен монах, който е вложил лъжлива изповед в устата на човек, който никога не би се изповядал. Говори се там, че Граф Калиостро, чието първоначално име е било Бепо Балзамо, е роден в 1743 година в града Палермо. Сицилийското слънце е гряло върху това дете, което неговата красива съседка е наричала Beppo Maldetto. По-късно, обречен от своя религиозен дядо на Бога, той бил изпратен в манастира Картеджироне и е даден за помощник на манастирския аптекар. Съдбата, която господства над всички, отрежда на младия Maldetto да стане знаменит маг и го поставя при обстоятелства, които спомагат затова. Той сам признава, че тогава е научил първите начала на медико химическото изкуство, което се основава на заклинанията, на фосфора и Aqua tofana.
към текста >>

Личността на тоя тъмен човек е почти неизвестна.
Калиостро я нарича Лоренца; а на света е била известна под името графиня Серафима. Какво е тя за него? Или много или нищо! Карлейл твърди, че е била всичко, но това е много съмнително. Факт е само това, че синеоката Лоренца се появява заедно с него, след срещата му с графа де Сен-Жермен. Личността на тоя тъмен човек е почти неизвестна. За един тесен кръг от хора той е учител на египетските масони; за висшите класи той е вълшебник, мистик, духовидец; а за народните маси — добрия лекар и . . . скитникът-евреин. Това е тъй чудно! Умът се губи в догадки. Съвременниците му говорят, че всякога той пред Разпятието на Спасителя е изпадал в странно мрачно състояние.
към текста >>

При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност.
Ако е имало някога писател, на когото добрите качества да са били спънки за него, това е Сведенборг. Поради своята съвестност, която е против самия него, той натрупваше толкоз много подробности в съчиненията си, че не може да се състави едно общо гледище за работата му като едно цяло. Царството небесно е облял с широка непрекъсната светлина; няма свято тайнство, няма страшна Светая Светих. Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера.
към текста >>

Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже.
Неговите ангели са движещи се фигури, облечени в еврейски свещенически одежди и в червени и алени дрехи. Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му.
към текста >>

Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит.
Той е казвал по някога: „зная, защото бях там“, и пак това не ни прави да чувстваме, че сцената е описана от очевидец. При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му. Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм.
към текста >>

Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера.
При все това, няма съмнение, че той е видял тази сцени във вътрешния си мир, защото беше човек с прозорлива истинност и честност. От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му. Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра.
към текста >>

Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм.
Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му. Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си. В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г.
към текста >>

Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът.
Когато Сведенборг обърна вниманието си към животинското царство, факт е, че той пръв демонстрира употребата на белите дробове, и тури начало на знаменитите открития на Шлихтинг, Мънро и Уилсон. Той продължил около единадесет години да изучва човешкото тяло с всичката си привична точност и методична подробност, в резултат на което излезе една неоценима за студентите книга. В нея е описан всеки мускул, всяка фибра и всяка клетка най-обширно, без бързина и без да пропусне нито най-малката подробност: при все това, целта, която е имал пред вид при написването на тази книга, не е била да даде една изчерпателна студия по физиологията, а едно средство за тая цел, т. е. да открие точката, дето душата и тялото се срещат. Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад.
към текста >>

Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“.
В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“. Детето размишлявало върху тези думи, и когато станало на двадесет и пет години, видението му се открило. Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз. В това състояние, струвало му се, че гледа самата същност на нещата. Той отишъл в ливадите да разсее въображението си, но там само е схванал едно ново и вътрешно значение на всяко стръкче трева Тогава той узнал, че духовните му очи са се отворили благодарение на Бога, и се завърнал в кърпачницата си. Сведенборг е бил на петдесет и седем години, когато получил призванието си; той е бил в навечерието на един живот, увенчан с успехи и в които спечели голяма репутация като учен.
към текста >>

Не спада към целта на тази статия да разискваме обширната система за вселената или теорията на грехопадението на човека и изкуплението му, както са изложени от Сведенборг.
Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз. В това състояние, струвало му се, че гледа самата същност на нещата. Той отишъл в ливадите да разсее въображението си, но там само е схванал едно ново и вътрешно значение на всяко стръкче трева Тогава той узнал, че духовните му очи са се отворили благодарение на Бога, и се завърнал в кърпачницата си. Сведенборг е бил на петдесет и седем години, когато получил призванието си; той е бил в навечерието на един живот, увенчан с успехи и в които спечели голяма репутация като учен. Без колебание, обаче, той оставил на страна предишните си науки и продължил да се посвещава на мисията си. Не спада към целта на тази статия да разискваме обширната система за вселената или теорията на грехопадението на човека и изкуплението му, както са изложени от Сведенборг. Той бе напълно оригинален. в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието.
към текста >>

Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия.
Той бе напълно оригинален. в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“.
към текста >>

Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят.
в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод. Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат.
към текста >>

Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада.
Сложните му теории за скритите степени, за съотношението, за посредствения и непосредствен прилив (influx), нужно е да се третират, само когато имат за цел да направят мистицизма му разбираем. Неговата религия е догматична, положителна и твърде точно определена; тя има много добри точки, но голяма липса от онова велико качество, на което християнството настоява — милосърдието. Бог е дал на човека, разсъждава той, свободна воля и за това има свободата да избере доброто или злото, и каквото избере в този живот, това ще жъне в бъдещия. Всеки отделен човек се управлява от страстите си, които господстват, и докато е още в тялото си, той е в съприкосновение с някое общество от ангели или дяволи в духовния свят. След смъртта си, когато отиде в средния свят на духовете, наклонностите му скоро се утвърдяват. Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище.
към текста >>

После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище.
Човекът, който се страхува от смъртта, не знае, че е минал през Вратите от Слонова кост, и още се отвръща от голямата промяна; духовният човек отива в онази част на Небето, към която го влекат наклонностите му, а порочният отива в особеното си ъгълче в ада. Това е старата доктрина, която гласи, че подобното отива при подобното си, и резултатът е пълна хармония, даже по отношение на ада, чийто жители са, по всяка вероятност, по-щастливи отколкото биха били в коя и да е част на Небето! И двете, Небето и адът, продължава Сведенборг, са разделени на различни общества от ангели и дяволи, които всички са били човеци, защото „никой дух не може да се формира за Небето, освен чрез Света“. Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд.
към текста >>

За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа.
Тези дружби са ясно отбелязани и групирани в ония части на Небето и ада, които съответстват на частите на човешкото тяло, на чиито качества и функции те съставляват духовния дубликат. Всички дружби са свързани със силните връзки на взаимни избори, а двойките, сплотени чрез съпружеска любов, са съединени тъй интимно в духовното си зрение, щото често се явяват като един ангел. После цялата дружба от ангели се представлява като един голям ангел, Небето като Велик Човек, а пък адът като едно чудовище. Сведенборг се съобщавал често с ангелите от разните братства на Небето, и не рядко е срещал там, по Дантевия начин, хора, които е познавал на земята. Той не се съмнявал в това, че е избран за пророк Божи и не виждал причина, защо да не бъде избран да служи Богу както старите рибари, които бяха избрани да бъдат апостоли, понеже и той винаги е бил духовен риболовец. За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
към текста >>

Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже.
За един човек в тялото си необходимо бе да се въведе в Небесните Мистерии, за да донесе известието, че Христовото второ пришествие, което бе предсказано символически, като станало с облаци и велика слава, е постигнато само в духа. Той е искал да извести на тогавашното невярващо поколение, че това е началото на една нова ера и една нова награда за църквата. По отношение на виденията, чрез които получавал вдъхновението си, той ни остави пълен рекорд. Той ни даде една рецепта за съобщаване, по един начин, с невидимия свЯт и оправда опитностите си чрез изобилни аргументи от Светото Писание. Като ни е дадена вярата в свръхнормалните видения на пророците и апостолите, няма нищо невероятно в едно по-късно откровение; липсва само тона на авторитетността, вдъхновения говор и чувството на дълбоко благоговение, на които сме привикнали. Чувстваме се убедени, че ръката Господня е била силна върху Езекиил, когато той чул гласа на големия трус и фученето на крилата на животните, които се допирали едно с друго; трогнати сме и от изобилието на откровения, които се дали на Павел и които не му било позволено да ни предаде, и уверени сме, че той е бил наистина на Третото Небе, дето е чул неизразими думи, които не било законно за един човек да изкаже. Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето.
към текста >>

Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека.
Разкошната картина в Откровението прави впечатление на поетическо чувство и описанието на светкавици и гръмотевици, на земни трусове, при които острови и планини са изчезнали, смразява сърцето и рисува картината, която очакваме за последния велик ден. Но Сведенборг, който не ни трогва с величието на видението си, стои на по-високо гледище от това, защото той ни обяснява, че когато бил обхванат от духа, той можел по собствената си воля и чрез силата си да регулира дишането си и да се пренесе в желаното състояние, когато поисквал. Вярно е, че той бил опитал всички форми на пътуване в Духа. Той е бил издиган във висините като Езекиил или като Плотин и определя екстаза като освобождение на ума от крайната съзнателност; чувал гласа на Бога, съобщава.т се с ангели и се възнасял в тих екстаз, толкова дълбок, колкото и неизразим с думи. Но по-често от това, той е ходил по райските полета в пълно обладание на всичките си способности, понеже е притежавал това, което може да се опише като един ключ на Небето. Системата му за съобщаване с невидимия свят е основана на старите методи в студиите му за животинското царство, нещо което е характерно за човека. Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото.
към текста >>

Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива.
Системата на Сведенборг за вселената е описана като „едно спирално или дихателно движение по стълбата на естественото битие“. Спиралността е „основната идея на дишането“, също тъй, както Леонард да Винчи я намери за „основна идея на изкуството“. Дишането е основата или крайността на Духа и прилива (influx) на божественото вдъхновение. Бог, символизиран като Слънце, диша чрез духа, а символизиран като атмосфера е онзи прилив (influx), който оживотворява всички създадени неща. Човешката душа не е само съществуваща, но тя приема живот, и този живот тя е получила непосредствено от Бога, а посредством себе си го предава на тялото. Човекът е микрокосмосът, в който цялата вселена или Макрокосмосът може да се изучава, а човешкият мозък е микрокосмосът, в който целия човек се открива. Той постави точката, в която се срещат душата и тялото в мозъка, понеже в тъй наречените нервни клетки, които са хиляди в сивото вещество на главния мозък и гръбначния, е седалището на съзнанието и волята. По отношение на мозъка, можем да си спомним, че Сведенборг, който написа едно неоценимо съчинение по тоя предмет, предвидя Шлихтинговото откритие за съвпадението в движението между мозъка и белите дробове и тая част от теорията му за дишането зависи от този факт. В моменти на вълнение, той забелязвал, че дишането става остро и бързо ; в спокойно състояние, то е тихо, а в състояние на ужас дава обратен на този ефект. След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема.
към текста >>

Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане.
След силно очакване на нещо, една дълга въздишка показва облекчение, а въздишката е сигурно признак на скръб. И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя.
към текста >>

Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е.
И във време на собствените си занятия, той забелязвал също тъй, че задържа дишането си, особено когато концентрирал ума си интензивно върху някоя научна проблема. Ако го отпуснел, нишката на аргумента се изгубвала. Той е заявявал, че по този начин е задържал дишането си по цял час, когато бивал погълнат в мислене. При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга.
към текста >>

Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека.
При усърдна молитва, като дете, също тъй е задържал дишането си, а когато станал по-възрастен и по-наблюдателен, забелязал, че когато задържал дишането си, то друго едно дишане, се забелязвало, което ставало мълком, и за него заявявал, че то е дишането на душата. Ако душата е духовният дубликат на тялото, тя има свои органи и функции на духовното поле и, следователно, човекът има двойно дишане. Обикновеното дишане на тялото поддържа човека в нормалното му състояние, а спираното дишане на тялото, т. е. дишането само с душата, освобождава го да дружи с тези духове, които вече са изхвърлени от тялото. Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща.
към текста >>

Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда.
Колкото и нелепо да звучи тази теория, но факт е, че той е лежал в транс по цяла седмица непрекъснато, без да диша или да приема каквато и да е храна. Пророческата дарба не е съдържала нищо твърде забележително в очите на Сведенборг, който е казвал, че това е в същност нормалното състояние на човека. Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън. Ангелите хранители, които бдят над смъртните човеци, когато спят, ги придружават и при смъртта им, а след като дихателното движение на белите дробове и систолическото (свиворазпусквателното) движение на сърцето престанат, те могат да се съобщават свободно с волния дух. Те приготвят душата за новия живот и не я напущат, додето не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото. Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк.
към текста >>

Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън.
Духовният свят е тъй близо до смъртния (физическия) свят, както е душата до тялото, и този, който може да култивира в себе си духовното виждане, ще може да вижда отвъд естествения свет, в едно ново небе и една нова земя. Конниците и колесниците бяха на планината, преди да се отворят очите на Елисеевия слуга. Въпросът е само да можем да видим. Както е забелязал разликата между вдъхновението на пророците, когато слушали гласа на Господа, и състоянието, когато са били в екстаз при отнисането им между небето и земята, така също той е внимателен да отбележи и различието между сънищата, които са вдъхновени от Бога направо и които откриват често бъдещето, и ония, които са внушени от духовете, които бдят ноще над човека, и най-сетне ония, навеяни от дяволската команда. Внушените от духове сънища са често измамливи и понякога е мъчно да се разбере символизма на небесните събития, чрез познати вече на земята неща. Виденията могат да вземат понякога форма на сънища; могат да се явят на човека и посред бял ден, преди или след сън. Ангелите хранители, които бдят над смъртните човеци, когато спят, ги придружават и при смъртта им, а след като дихателното движение на белите дробове и систолическото (свиворазпусквателното) движение на сърцето престанат, те могат да се съобщават свободно с волния дух. Те приготвят душата за новия живот и не я напущат, додето не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото. Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк. Той е бил описван като шарлатанин, който се мъчи да се наложи на света, и като умопобъркан, който се е наложил на себе си. В собственото си отечество, дето се предполага, че никой не може да бъде приет като пророк, успокоително е да знаем, че той бил всеобщо почитан и никой не се съмнявал в характера му.
към текста >>

Убеждението в тая лудост, което се среща и до днес, е основано главно на един разказ от Уесли върху авторитета на един човек, който отрече впоследствие всека подробност от него.
Те приготвят душата за новия живот и не я напущат, додето не се утвърдят старите й наклонности към добро или зло и до като не решат съдбата й към едното или към другото. Добре ще бъде да отбележим в полза на Сведенборг положението, което той държа по онова време, преди да изтъкнем доказателствата за дарбата му, като пророк. Той е бил описван като шарлатанин, който се мъчи да се наложи на света, и като умопобъркан, който се е наложил на себе си. В собственото си отечество, дето се предполага, че никой не може да бъде приет като пророк, успокоително е да знаем, че той бил всеобщо почитан и никой не се съмнявал в характера му. Духовенството, като считало некои от доктрините му за еретически, се опитало да подигне срещу него обвинение в лудост, но то пропаднало в Диетата (Народното събрание) и е било отхвърлено от краля. Убеждението в тая лудост, което се среща и до днес, е основано главно на един разказ от Уесли върху авторитета на един човек, който отрече впоследствие всека подробност от него. Той казваше, че Сведенборг, когато бил болен от треска и, вероятно, в некой припадък, излязъл на улицата гол, търкалял се в калта и се провъзгласил за Месия. От друга страна, убеждението в шарлатанството му било вдъхнато и от Кант, кой написал един памфлет, озаглавен: „Сънищата на един Дух Пророк, тълкувани чрез сънищата на метафизиката“, в който осмивал претенциите на шведа. Но и той променил мнението си, когато си дал труд да изследва тези истории, след като бе публикувал вече памфлета, и заявил, че вярва в истинността на дарбите на Сведенборг, като прибавил, че в това убеждение е подкрепено и от свидетелството на Шлегел. Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си.
към текста >>

Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“.
Сведенборг е пътувал доста много и бе в известен смисъл космополит, но всякога се връщал в отечеството си с удоволствие. Той бил добре материално и притежавал къща в предградията на Стокхолм, като се наслаждавал от градината при къщата си. След отказа на дъщерята на Полхамер, той не помислил за женитба и винаги бил сам; но къщата му винаги е бивала обсадена от любопитни ловци, към които той бил всякога любезен и ги търпял. В живота си бил твърде икономичен, пиел много кафе, хранел се само когато чувствал глад, лягал, когато му се спяло, а една вярна стара двойка — градинарят и жена му — вършели всичко необходимо за скромните му нужди. По-голямата част от времето си изглежда да е прекарвал в една лятна къщичка, в която имал библиотека и тук приемал посетителите си във и вън от тялото си. Разказва се за него, как изпращал един невидим посетител, говорейки твърде гладко латински, и най-после заявил, че този посетител бил Виргилий, „един солиден и най-приятен човек“. В една от летните си къщи имал огледала така наредени, че да отразяват градината, и един ден, запитан от едно малко момиченце да му покаже един ангел, той отговорил, като показал в огледалото собственото отражение на момичето. Много разкази има за това, какво е постигнал Сведенборг като пророк. Казва се, че той говорел с стария си приятел Полхамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло; говорел с граф Ерих Брахе, кой го бе обезглавен с барон Хорн, няколко деня след екзекутирането му. Но следните три разказа могат да се докажат с външно свидетелство: Един път се случил с една компания приятели в Готенбург. Той изведнъж побледнял, загрижил се и казал на присъстващите, че избухнал пожар в Стокхолм, който град е триста мили далеч от Готенбург, че собствената му къща е в опасност, и друга, принадлежаща на един негов приятел, била вече разрушена от огъня.
към текста >>

Сърцето с мъка издържа да не се пръсне пред тези ужасни картини, пред ужасите, които човекът сам си създава на себе си, за да дири чрез тях блага земни.
Младият страдалец, трепери и едвам чуто говори: „Господи, де имаш място за мене, клетото? “ Аз виждам тези тъжни картини да минават пред очите ми всеки час; непрестанно чувам плач и въздишки; риданията намират отзвук в душата ми и извикват сълзи и в моите очи. Аз виждам глада, мизерията, сълзите на тълпата. Виждам съкрушеното сърце на майката да се разделя със сина си и съпругата да изпраща мъжа си към последното жилище. Отчаяно кърши тя ръце, към небето ги извива и вика: „Да живея как мога сега сама“? Сърцето с мъка издържа да не се пръсне пред тези ужасни картини, пред ужасите, които човекът сам си създава на себе си, за да дири чрез тях блага земни. Тогава моята утеха е споменът за Твоите слова: „Прости им, защото те не знаят какво вършат“. Изтръпва бедното сърце, затреперва то от болки и милозливо шепне: „Опази ме, подкрепи ме в този час“. Няма сила изтощеното тяло да се бори, а само проклина и продължава да страда, защото му е мило да се раздали със суетата. Ужасиха ме тези картини и аз паднах на колене и се молих. Исках аз почивка за бедните страдалчески души и тогава чух отговора от горе: „Чух, твоята молитва“.
към текста >>

Щедро си я дарила ти, обща майко на човека, в моята родна земя.
В твоите недра е съхранена всичката мъдрост на вековете. Чрез теб е изявен Всемирния Разум във вселената, който се е отпечатал във величието на твоите неизменни закони, които те редят и управляват!... Поклон пред твоя тайнствен лик! . . . Моето сърце е опито от величието на твоята красота!... Щедро си я дарила ти, обща майко на човека, в моята родна земя. Аз ти благодаря от цялото си радостно сърце за този ти скъп, божествен дар!.. . Величествени са нейните горди балкани, снежните върхове на които като гигантски исполини, се врязват в сините небеса и, сякаш, с това искат да достигнат подножието на Твореца !.. . Нейните розови долини са едни от едемските красоти, с които рядко е дарено друго кътче от майката земя. В гънките на некои от техните снежни върхове прозират, като божествени очи, малки планински езерца, кристалните води на които са по сини от чистия небесен лазур. Буйни гори покриват изобилно грамадните плещи на твоите горди балкани и със своята сенчеста прохлада носят мир и благодат на сърцето.
към текста >>

всичките действия и същества, са свързани помежду си до толкова, до колкото клетките на човека са свързани със самия него, тъй като за да се приведе в движение една от тия прояви е все едно, да се създаде течение на реалното действие, което ще се отрази в цялата вселена.
Ако всяка буква представлява истинска сила, то групировката на буквите, по известни мистически правила, дава началото на активните центрове на силата, които могат чувствително да влияят, като се привеждат в действие от човешката воля. От тук произлизат десетте имена на Бога. Всяко от тия имена изразява особено свойство на Бога, т. е. един активен закон на природата и един всеобщ център на действието. Всичките божествени прояви, т. е. всичките действия и същества, са свързани помежду си до толкова, до колкото клетките на човека са свързани със самия него, тъй като за да се приведе в движение една от тия прояви е все едно, да се създаде течение на реалното действие, което ще се отрази в цялата вселена. По същия начин усещането, получено от човека в която и да е точка на кожата, причинява тръпка на целия му организъм. Изучването на божествените имена се състои: 1) от една страна, в изучване особените качества, които се приписват на даденото име и 2) от друга, в изучване съотношението на това име с останалата природа. Ние ще изложим последователно тия два отдела. Преди всичко нека изброим десетте имена на Бога, както се намирал във всичките заклинателни формули: 1) Йехие (х)1), 2) Йа (х), 3) Йехова (х), 4) Йел, 5) Йелоха, 6) Йело(х)им, 7) Тетраграматон — Саваоθ, 8) Йело(х)им — Саваоθ, 9) Шадай и 10) Адонай. Кабалата е така построена, че всичките й членове, които я съставляват, са само нейни различни страни.
към текста >>

По същия начин усещането, получено от човека в която и да е точка на кожата, причинява тръпка на целия му организъм.
От тук произлизат десетте имена на Бога. Всяко от тия имена изразява особено свойство на Бога, т. е. един активен закон на природата и един всеобщ център на действието. Всичките божествени прояви, т. е. всичките действия и същества, са свързани помежду си до толкова, до колкото клетките на човека са свързани със самия него, тъй като за да се приведе в движение една от тия прояви е все едно, да се създаде течение на реалното действие, което ще се отрази в цялата вселена. По същия начин усещането, получено от човека в която и да е точка на кожата, причинява тръпка на целия му организъм. Изучването на божествените имена се състои: 1) от една страна, в изучване особените качества, които се приписват на даденото име и 2) от друга, в изучване съотношението на това име с останалата природа. Ние ще изложим последователно тия два отдела. Преди всичко нека изброим десетте имена на Бога, както се намирал във всичките заклинателни формули: 1) Йехие (х)1), 2) Йа (х), 3) Йехова (х), 4) Йел, 5) Йелоха, 6) Йело(х)им, 7) Тетраграматон — Саваоθ, 8) Йело(х)им — Саваоθ, 9) Шадай и 10) Адонай. Кабалата е така построена, че всичките й членове, които я съставляват, са само нейни различни страни. Поради бедността на съвременните европейски езици с термини за отвлечените понятия, ние ще изучваме отделните значения и съотношения на десетте числа, и всичко това във всевъзможен смисъл.
към текста >>

Така и Единицата-Човек е образувана от сумата (сбора) на милионни клетки, които съставляват неговото същество.
Първата буква от еврейската азбука алеф א е образувана от четири йода, противопоставени един на друг по два3). Същото се отнася и за всичките други букви. Численото значение на йода ни навежда на други бележки. Единицата-Начало, според учението на кабалистите, е същата Единица-Край на съществата и нещата, а вечността, от това гледище, е само вечното настояще: затова старите символисти са изобразявали тая идея с една точка в центъра на кръга, което показва образа на Единицата-Начало (точка) в центъра на вечността (кръга — линия без начало и без край). Според това, единицата се разглежда като една сума, а всичките създадени същества са само нейни съставни части. Така и Единицата-Човек е образувана от сумата (сбора) на милионни клетки, които съставляват неговото същество. В началото на всичките неща Кабалата поставя абсолютното утвърдяване на съществото от самото него, Единицата-Аз, символическото изображение на която ще бъде йод, а численото — числото 10. Това число 10, което представлява 1 — Началото или Всичко, съединено с 0 — Небитието или Нищо, отговаря напълно на горните условия. Хе. Понятието Аз може да бъде разбрано само с неговата противоположност Не-Аз. Щом се установи Аз, веднага следва понятието за въздействието от Абсолютното Аз върху себе си, а от това ще се извлече понятието за съществуването му чрез разделянето на Единицата. Така произлиза двойствеността, противоположността, бинера, изображението на женското начало, както единицата е изображение на мъжкия принцип.
към текста >>

Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек.
Превел от английски: Вл. Каназирев. Професор Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ 1. Учение за ръката изобщо Досега дадохме кратко и, вярваме, изобщо разбираемо изложение на основните положения в изкуството за познаване на ръката, за да неуплашим начинаещия в това учение с много подробности, и да му дадем по-голяма прегледност. Сега ще вървим по научното и строго логическо подразделение, за да можем по-лесно, без да се объркваме, да подредим и прегледаме голямото количество отделни правила и норми, които в своята цялост съставляват изкуството и учението за познаване (четене) по ръцете. Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек. Най-сетне се явяват въпроси, защо формите и линиите на една ръка имат тази, а не онази конструкция и от що произлиза това. Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е.
към текста >>

За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката.
астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта.
към текста >>

Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е.
петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката. Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко разработена.
към текста >>

Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е.
Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите. Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката. Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко разработена. Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти. По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл. Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия.
към текста >>

Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му.
Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни народи, т. е. от акадите. Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката. Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им отношения, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2. Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици. Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен.
към текста >>

Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици.
Защото старите египтяни, асирийците и индийците с имали вече своя разработена астрология. Но понеже името хиромантия сигурно означава най-стария клон на учението за ръката, позволено е да се употреби това име и за означаване изобщо на изкуството за гадене по ръката. Като разгледаме описанието, анализа или изтъкването на подробностите във взаимните им отношения, ние можем да установим следното деление на цялото окултно знание за ръката : 2. Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици. Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност.
към текста >>

Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен.
Общо за хирогномията Както вече споменахме, хирогномията ни дава указания само за предразположенията и качествата на характера у човека, без да ни каже нещо за миналото или бъдещето в живота му. До своите резултати тя се добира чрез грижливо изучване на външната форма и структура на ръката. Преди всичко, хирогномът трябва да разгледа устройството и размерите на ръката като нещо цяло, защото, ако тя в това отношение отговаря на другите части на тялото, това означава, че човекът е сериозен, с добро възпитание; ако ли по големина и устройство на ръката отстъпват значително от общата конструкция на тялото, човекът е лекомислен , безпътен и предаден на лоши навици. Хирогномът, обаче, трябва да може да разпознава и съответно да тълкува разните комбинации на голям, среден или малък обем на ръката с другите общи качества, напр. стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност. Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие. При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав. Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен.
към текста >>

При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав.
стройност, сила или дебелина, с цвета и пр. 3. Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност. Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие. При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав. Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен. При всяка от тези форми на ръката доброто или злото предзнаменование се усилва или намалява в зависимост от по-хубавия или по-лош цвят на кожата. Средно големи ръце означават присъствие на способности за схващане нещата както изобщо, така и в подробности. Една средно голяма стройна ръка е признак за дълбоко проникващ дух, особено ако е влажна. Средно голяма и силна ръка, която е суха, означава мъчно схващане и бавно мислене.
към текста >>

Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен.
Ръката изобщо Голема ръка обикновено е признак на човек благосклонен и съобщителен. Същевременно големите ръце с признак на чувство за дребните работи, губене в подробностите. Голема и тънка стройна ръка е признак на духовитост, но същевременно и суетност. Който притежава голяма и силна ръка, проявява по-малко егоизъм, ако пък ръката освен това има и хубав цвят, това означава наклонност към благотворителност и великодушие. При все това, духовните дарби на този човек, ако и да не падат по-низко от средни, с по-слаби отколкото на оногова, който има голяма тънка и стройна ръка, защото последният е много по-жив и пъргав. Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен. При всяка от тези форми на ръката доброто или злото предзнаменование се усилва или намалява в зависимост от по-хубавия или по-лош цвят на кожата. Средно големи ръце означават присъствие на способности за схващане нещата както изобщо, така и в подробности. Една средно голяма стройна ръка е признак за дълбоко проникващ дух, особено ако е влажна. Средно голяма и силна ръка, която е суха, означава мъчно схващане и бавно мислене. Ако цветът й е чист и светъл, това означава щастлив човек, предназначен за високи служби и почести.
към текста >>

Ако цветът й е чист и светъл, това означава щастлив човек, предназначен за високи служби и почести.
Големата, дебела и груба ръка е на човек меланхолик, който е по малко съобщителен и по-малко кротък и снизходителен. При всяка от тези форми на ръката доброто или злото предзнаменование се усилва или намалява в зависимост от по-хубавия или по-лош цвят на кожата. Средно големи ръце означават присъствие на способности за схващане нещата както изобщо, така и в подробности. Една средно голяма стройна ръка е признак за дълбоко проникващ дух, особено ако е влажна. Средно голяма и силна ръка, която е суха, означава мъчно схващане и бавно мислене. Ако цветът й е чист и светъл, това означава щастлив човек, предназначен за високи служби и почести. Ръка със средна големина, силна и влажна със синкав цвят притежават обикновено добродушните и съобщителни хора, които клонят и към разпуснатост. Това са децата на Венера и Юпитер. Ако цветът на такава ръка е бял, тогава имаме работа с флегматик, който се намира под влиянието на луната. Червеният цвят пък наопаки означава горделивост, надменност, любов към блясъка и често малко презрение към хората. Такъв човек е повлиян от Юпитер и Марс.
към текста >>

Такъв човек е повлиян от Юпитер и Марс.
Ако цветът й е чист и светъл, това означава щастлив човек, предназначен за високи служби и почести. Ръка със средна големина, силна и влажна със синкав цвят притежават обикновено добродушните и съобщителни хора, които клонят и към разпуснатост. Това са децата на Венера и Юпитер. Ако цветът на такава ръка е бял, тогава имаме работа с флегматик, който се намира под влиянието на луната. Червеният цвят пък наопаки означава горделивост, надменност, любов към блясъка и често малко презрение към хората. Такъв човек е повлиян от Юпитер и Марс. Една средно голяма, дебела и груба ръка приляга на силен, но глупав човек. Малката ръка означава повече весел и холеричен темперамент. Когато малката ръка е широка и има възлести четириъгълни пръсти, това означава неспокоен дух, хитрец и любител на спорове. Единично срещащи се, твърде малки, тесни ръце означават голяма дарба за обобщаване. Ако такива ръце се срещат масово у един народ, това означава обща декадентност и отживялост.
към текста >>

Една средно голяма, дебела и груба ръка приляга на силен, но глупав човек.
Ръка със средна големина, силна и влажна със синкав цвят притежават обикновено добродушните и съобщителни хора, които клонят и към разпуснатост. Това са децата на Венера и Юпитер. Ако цветът на такава ръка е бял, тогава имаме работа с флегматик, който се намира под влиянието на луната. Червеният цвят пък наопаки означава горделивост, надменност, любов към блясъка и често малко презрение към хората. Такъв човек е повлиян от Юпитер и Марс. Една средно голяма, дебела и груба ръка приляга на силен, но глупав човек. Малката ръка означава повече весел и холеричен темперамент. Когато малката ръка е широка и има възлести четириъгълни пръсти, това означава неспокоен дух, хитрец и любител на спорове. Единично срещащи се, твърде малки, тесни ръце означават голяма дарба за обобщаване. Ако такива ръце се срещат масово у един народ, това означава обща декадентност и отживялост. Когато пък ръце с голяма площ и твърди, мъчно подвижни пръсти са свойствени на раса, която се намира в началото на своето развитие.
към текста >>

Малка, стройна и суха ръка, която има цвета на Сатурн или Меркурий (тъмносив в разни нюанси), означава крадлив човек, който е и лукав, подозрителен и замислен.
Ако такива ръце се срещат масово у един народ, това означава обща декадентност и отживялост. Когато пък ръце с голяма площ и твърди, мъчно подвижни пръсти са свойствени на раса, която се намира в началото на своето развитие. Такива ръце строят пирамиди и циклопски укрепления или означават склонност към фетишизъм. Малка, стройна ръка означава гордост, холеричен темперамент, склонност към разпуснатост и към меланхолия. Ако такава ръка е влажна, това намалява лошите предразположения и Означава духовитост. Малка, стройна и суха ръка, която има цвета на Сатурн или Меркурий (тъмносив в разни нюанси), означава крадлив човек, който е и лукав, подозрителен и замислен. Ако малката ръка е дебела, това намалява лошото значение, особено пък ако и цветът е приятен. Гладка ръка, без косми, означава женствен човек, у когото малко се проявява наклонност към чувствени удоволствия. Космата и корава ръка означава обикновено непостоянство у човека, който иначе е твърде силен, но не много умен. 4. Симетричност на ръката За да бъде ръката симетрична, правилна, трябва да има следните размери : Разстоянието, на което се намира отдалечена средата на безимения пръст от средата на малкия пръст, трябва да се съдържа четири пъти в широчината на ръката, мерено от дъното на показалеца до дъното на малкия пръст, и девет пъти в дължината й, мерено от върха на средния пръст до корена на китката. Ръката, която отговаря на тези мерки, има правилна големина и означава щастие.
към текста >>

Гладка ръка, без косми, означава женствен човек, у когото малко се проявява наклонност към чувствени удоволствия.
Такива ръце строят пирамиди и циклопски укрепления или означават склонност към фетишизъм. Малка, стройна ръка означава гордост, холеричен темперамент, склонност към разпуснатост и към меланхолия. Ако такава ръка е влажна, това намалява лошите предразположения и Означава духовитост. Малка, стройна и суха ръка, която има цвета на Сатурн или Меркурий (тъмносив в разни нюанси), означава крадлив човек, който е и лукав, подозрителен и замислен. Ако малката ръка е дебела, това намалява лошото значение, особено пък ако и цветът е приятен. Гладка ръка, без косми, означава женствен човек, у когото малко се проявява наклонност към чувствени удоволствия. Космата и корава ръка означава обикновено непостоянство у човека, който иначе е твърде силен, но не много умен. 4. Симетричност на ръката За да бъде ръката симетрична, правилна, трябва да има следните размери : Разстоянието, на което се намира отдалечена средата на безимения пръст от средата на малкия пръст, трябва да се съдържа четири пъти в широчината на ръката, мерено от дъното на показалеца до дъното на малкия пръст, и девет пъти в дължината й, мерено от върха на средния пръст до корена на китката. Ръката, която отговаря на тези мерки, има правилна големина и означава щастие. Разстоянието, което вземаме тук за основна мярка, е обикновено толкова голямо, колкото вторият член на средния пръст, затова и тази част може да се употреби за мярка. Друго доказателство за равномерна конструкция на ръката е, средата от дъното на малкия пръст да бъде отдалечена от средата на дъното на показалеца толкова, колкото е дължината на целия показалец от корена до върха.
към текста >>

Космата и корава ръка означава обикновено непостоянство у човека, който иначе е твърде силен, но не много умен. 4.
Малка, стройна ръка означава гордост, холеричен темперамент, склонност към разпуснатост и към меланхолия. Ако такава ръка е влажна, това намалява лошите предразположения и Означава духовитост. Малка, стройна и суха ръка, която има цвета на Сатурн или Меркурий (тъмносив в разни нюанси), означава крадлив човек, който е и лукав, подозрителен и замислен. Ако малката ръка е дебела, това намалява лошото значение, особено пък ако и цветът е приятен. Гладка ръка, без косми, означава женствен човек, у когото малко се проявява наклонност към чувствени удоволствия. Космата и корава ръка означава обикновено непостоянство у човека, който иначе е твърде силен, но не много умен. 4. Симетричност на ръката За да бъде ръката симетрична, правилна, трябва да има следните размери : Разстоянието, на което се намира отдалечена средата на безимения пръст от средата на малкия пръст, трябва да се съдържа четири пъти в широчината на ръката, мерено от дъното на показалеца до дъното на малкия пръст, и девет пъти в дължината й, мерено от върха на средния пръст до корена на китката. Ръката, която отговаря на тези мерки, има правилна големина и означава щастие. Разстоянието, което вземаме тук за основна мярка, е обикновено толкова голямо, колкото вторият член на средния пръст, затова и тази част може да се употреби за мярка. Друго доказателство за равномерна конструкция на ръката е, средата от дъното на малкия пръст да бъде отдалечена от средата на дъното на показалеца толкова, колкото е дължината на целия показалец от корена до върха. Това съотношение на големините у мъжете означава смелост и храброст, здравина и благоприятен темперамент; у жените то означава щастие, особено в раждането.
към текста >>

Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици.
Когато ръката на жената е по-широка, отколкото трябва, това е неблагоприятен признак за духовните й дарби. Женски ръце, обаче, които надминават нормата по широчина или дължина, са добър признак, благоприятен по отношение на раждането. По-малки от нормата ръце, както вече се каза, предричат лошо за жената. 5. Ставата на ръката Както по-рано се обясни, хирогномията трябва да запази тройното деление и вземе пред вид формата на ставата на ръката, на тялото на ръката и на пръстите. Хирогномията на корена на ръката, обаче, е тъй малко разработена, че тя почти трябва да се създава изцяло. Тя има да ни запознае със съставните части на характера, които човекът е наследил от своите предшественици. И народът чрез своите наблюдения сигурно е установил Основните черти на тази тъй малко обработена хирогномическа дисциплина, която въз основа на опита би могла да се развие тъй, както заслужава. Тези, които искат да се занимават с тази дисциплина, трябва преди всичко да изучат съотношенията, които съществуват между формата на пръстите (лопатообразни, ъглести или конически) и тази на ставата на ръката (кръгла и четириъгълна или елипсовидна). Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране.
към текста >>

Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности.
Освен това те има да изследват, дали двете гранични линии в дъното на китката образуват остър ъгъл (аристократически признак) или тъп (обикновен, плебейски), или най-сетне вървят паралелно (енергичност). 6. Тялото на ръката Макар че формата на китката изобщо показва главно силата па физическите влечения, има и тука известни признаци, които поне приблизително очертават духовните дарби и характера. Слаба, мършава и нежна китка на ръката означава безсилен, беден темперамент и слаби предразположения; освен това, фантазия без сила и огън, влечения без способност за тяхното удовлетворение и най-сетне тънко, но не обширно разбиране. Китка, която е гъвка, със съразмерна дебелина и големина, която се намира в правилно съотношение с палеца и другите пръсти, означава способности за всички видове наслаждения и яснота и ловкост на духа. Лесно възбудимите чувства се поддържат от дейността на фантазията. Ако по китката на ръката има дълбоки нарези, без от това да се губи гъвкавостта, у този човек егоизмът и чувствеността са преобладаващи наклонности. Ако широчината на дланта е голяма несъответно на другите части на китката, и дланта много твърда и необикновено дебела, това означава много малко изтънчен характер и животински инстинкти. При разглеждане на ръката (тялото на китката) хирогномията трябва да вземе пред вид и това, дали е корава или мека, стегната или еластична. Възможно е две ръце (на различни хора) да имат еднаква форма и големина, но едната да бъде мека и гъвка, а другата стегната, почти корава. В това отношение важи като главно правило при тълкуване на формите следното : коравата ръка означава енергична дейност, а меката е винаги признак на ленивост и отпуснатост, Притежателят на първата обича повече силните движения, а мекоръкият е повече приятел на спокойствието или само на умереното движение. Според това, коравата ръка има мъжки характер, меката женски.
към текста >>

Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени.
Първата се среща и у жени с мъжки характер, а втората и у мъже с женски, изнежени черти. У меките ръце са обикновено по-силно развити малките месести топки от вътрешната страна на върховете на пръстите, отколкото у коравите. Хора с такива ръце са по-нежно чувствителни, отколкото тези с корави ръце. Иначе, меките ръце показват обикновено равнодушие, неподвижен интелект, наклонност към пиянство и голяма нежност в любовта, обаче без голяма интензивност. Меки са ръцете на децата през първите години и това хармонира напълно със слабото им духовно развитие (фиг. 30). Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени. При това кожата на ръката става като пергамент и изглежда, че се вкостенява (фиг. 31). Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота. Застарелият човек се държи наел рана от забави, които хранят фантазията, като става по достъпен за трезви, домашни занятия. Едновременно с естественото отпадане на ръцете при остаряването изпъкват все повече всички стави и човекът става по-малко достъпен за външни впечатления и по-малко лековерен, но заради това пък по-аргументативен и по-логичен.
към текста >>

Застарелият човек се държи наел рана от забави, които хранят фантазията, като става по достъпен за трезви, домашни занятия.
Меки са ръцете на децата през първите години и това хармонира напълно със слабото им духовно развитие (фиг. 30). Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени. При това кожата на ръката става като пергамент и изглежда, че се вкостенява (фиг. 31). Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота. Застарелият човек се държи наел рана от забави, които хранят фантазията, като става по достъпен за трезви, домашни занятия. Едновременно с естественото отпадане на ръцете при остаряването изпъкват все повече всички стави и човекът става по-малко достъпен за външни впечатления и по-малко лековерен, но заради това пък по-аргументативен и по-логичен. „Естествено“ корави ръце ще наричаме ние онези, които имат това качество още от младини, за разлика от такива, които стават корави на старини. Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има дарба и чувство за тях. Този род хора с грапави в своите обноски, но не винаги и в своя характер. Те с много по-искрени и по-верни в своите чувствени наклонности, отколкото, например, индивидите с меките ръце, макар любовта им да не е тъй нежна и изразителна.
към текста >>

Едновременно с естественото отпадане на ръцете при остаряването изпъкват все повече всички стави и човекът става по-малко достъпен за външни впечатления и по-малко лековерен, но заради това пък по-аргументативен и по-логичен.
Коравите ръце могат да бъдат вродени,или пък следствие от възрастта, понеже с остаряването ръцете на човека стават по-корави, набръчкани и втвърдени. При това кожата на ръката става като пергамент и изглежда, че се вкостенява (фиг. 31). Паралелно с това явление като признак на остаряването постепенно настъпва и отслабване на енергията на интелекта : способността за схващане, фантазията и паметта стават забележимо по-слаби. С изгубването на огнената фантазия и чувството за хубавото и за поезия губи своята острота. Застарелият човек се държи наел рана от забави, които хранят фантазията, като става по достъпен за трезви, домашни занятия. Едновременно с естественото отпадане на ръцете при остаряването изпъкват все повече всички стави и човекът става по-малко достъпен за външни впечатления и по-малко лековерен, но заради това пък по-аргументативен и по-логичен. „Естествено“ корави ръце ще наричаме ние онези, които имат това качество още от младини, за разлика от такива, които стават корави на старини. Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има дарба и чувство за тях. Този род хора с грапави в своите обноски, но не винаги и в своя характер. Те с много по-искрени и по-верни в своите чувствени наклонности, отколкото, например, индивидите с меките ръце, макар любовта им да не е тъй нежна и изразителна. Притежателят на корави ръце е повече енергичен и активен от човека с меки ръце.
към текста >>

Притежателят на корави ръце е повече енергичен и активен от човека с меки ръце.
Едновременно с естественото отпадане на ръцете при остаряването изпъкват все повече всички стави и човекът става по-малко достъпен за външни впечатления и по-малко лековерен, но заради това пък по-аргументативен и по-логичен. „Естествено“ корави ръце ще наричаме ние онези, които имат това качество още от младини, за разлика от такива, които стават корави на старини. Такива „естествено“ корави ръце показват, че притежателят им е лишен от изтънчени маниери и учтивост, макар да има дарба и чувство за тях. Този род хора с грапави в своите обноски, но не винаги и в своя характер. Те с много по-искрени и по-верни в своите чувствени наклонности, отколкото, например, индивидите с меките ръце, макар любовта им да не е тъй нежна и изразителна. Притежателят на корави ръце е повече енергичен и активен от човека с меки ръце. Неговата наклонност към материални наслади е свързана с липса на всяко влечение към бленуване и често с отвращение от поезията. Понеже притежателят на корави ръце обича силното телесно движение, той ще бъде любител на лова и на всякакъв спорт, на яздене, пътуване по планините, плаване, фехтуване и пр. Неговата почивка се състои в прекарване на времето в по-лека физическа работа. Ако върховете на пръстите му имат форма на лопата, той проявява още по-голямо влечение към физическа дейност. Идеална от хирогномическо гледище е ръката, която е стегната и ловка, без да бъде корава или мекушава.
към текста >>

По външността (консистенцията) на ръката ние можем, следователно, да правим заключения за темперамента и за свързаните с него телесни диспозиции на човека.
Ако върховете на пръстите му имат форма на лопата, той проявява още по-голямо влечение към физическа дейност. Идеална от хирогномическо гледище е ръката, която е стегната и ловка, без да бъде корава или мекушава. Такава ръка означава свободомислещ интелект и активен дух, разбиране и способност да съгласува теорията с практиката. Такива ръце, колкото и да работят, никога не закоравяват. Много стегнати, но малко подвижни ръце пък са склонни да закоравеят. По външността (консистенцията) на ръката ние можем, следователно, да правим заключения за темперамента и за свързаните с него телесни диспозиции на човека. Оказва се, че хората обикновено проявяват онези дарби и наклонности, които отговарят на формацията на ръцете и особено на пръстите им. Така голяма, широка и мека ръка с лопатообразни пръсти е признак за голяма любов към дейност, но не своя, а чужда. Такива хора обичат да гледат, как други работят и се изморяват. Те обичат да гледат силни физически движения, като военни и гимнастически упражнения и пр., но сами не обичат да участват в тях. Този род хора с телесно лениви, отбягват труда, обичат да седят в бездействие, легат си рано и късно стават от леглото.
към текста >>

Човекът с меките ръце ще се стреми само към умерени удоволствия и развлечения, другият пък ще налага своите искания със сила и енергия.
Обичат да променят местопребиванието си, ако има възможност да пътуват с удобства. Обичат да ги возят в лодка, но други да гребат с лопатите. Явно е, че от две ръце, които иначе по форма са еднакви, коравата ще ни посочва друг характер и меката друг. Да вземем две ръце с лопатообразни пръсти, еднакво дебели и широки и еднакво силно развити, но една е мека до разслабване, а другата стегната и корава, Макар формите на пръстите да означават еднаквост, пак ще се забележи различие в характерите. И у двамата ще има наклонност към промяна и разнообразие, но в начина за задоволяване това влечение ще се прояви различно. Човекът с меките ръце ще се стреми само към умерени удоволствия и развлечения, другият пък ще налага своите искания със сила и енергия. Първият ще обича да спи дълго, но ще на пуска леглото, когато огладнее, когато вторият ще скача из леглото, щом пропеят първи петли. Това влияние ще се прояви не само в начина на домогването до разнообразие, а и в избора на професията или научната кариера. В основата ще има подобие, но ще има и много различия. Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и дарба за художествените изкуства, напр. живопис, скулптура и пр.
към текста >>

Изобщо с меката ръка е свързано едно естествено влечение към чудното, защото у такъв човек с концентрирани повече електрически флуиди, отколкото у човека с корави ръце.
Това влияние ще се прояви не само в начина на домогването до разнообразие, а и в избора на професията или научната кариера. В основата ще има подобие, но ще има и много различия. Една ръка с гладки и конически пръсти означава наклонност и дарба за художествените изкуства, напр. живопис, скулптура и пр. Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на идеите, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите. Изобщо с меката ръка е свързано едно естествено влечение към чудното, защото у такъв човек с концентрирани повече електрически флуиди, отколкото у човека с корави ръце. А високо електрическо напрежение в тялото обусловява по-голяма чувствителност. Във всеки случай не може да се отрича, че подадената ръка възбужда у нас известни чувства и чрез своята външност, и чрез своя изглед. Затова би могло да се каже, че има симпатични и несимпатични ръце, т. е. такива, които още от първия момент възбуждат обич или пък отвращение и омраза; причината на това е едно инстинктивно предчувствие на характерните или чувствени качества на респективния човек. При некои хора тази чувствителност е толкова развита, че могат да различават и по-нежни нюанси в характера.
към текста >>

такива, които още от първия момент възбуждат обич или пък отвращение и омраза; причината на това е едно инстинктивно предчувствие на характерните или чувствени качества на респективния човек.
Но от двама художници този, който има стегнати ръце, ще прояви повече сила и дълбочина на идеите, когато другият, с меките ръце, ще прояви повече външност и повърхностно схващане, но затова пък повече дух, повече тънкост в схващането и по-голямо разнообразие в сюжетите. Изобщо с меката ръка е свързано едно естествено влечение към чудното, защото у такъв човек с концентрирани повече електрически флуиди, отколкото у човека с корави ръце. А високо електрическо напрежение в тялото обусловява по-голяма чувствителност. Във всеки случай не може да се отрича, че подадената ръка възбужда у нас известни чувства и чрез своята външност, и чрез своя изглед. Затова би могло да се каже, че има симпатични и несимпатични ръце, т. е. такива, които още от първия момент възбуждат обич или пък отвращение и омраза; причината на това е едно инстинктивно предчувствие на характерните или чувствени качества на респективния човек. При некои хора тази чувствителност е толкова развита, че могат да различават и по-нежни нюанси в характера. И сигурно ръцете, които възбуждат любов, никога няма да бъдат корави и възлови, както и тези, които възбуждат антипатия, няма да бъдат меки и гладки. Трябва да забележим, че и един неупражнен наблюдател веднага с коравите, сухи, набраздени, възлови или островръхи ноктообразни ръце, които освен това с и жълти или бледосиви, свързва понятието за скъперничество, дори и магьосничество. В противоположност на това пък гладката, нежна и топла розова ръка прави приятно впечатление. И всеки избягва да се докосне до първата, а желае и дири втората; похващането на първата действа обезпокоително, а втората успокоително.
към текста >>

Не знае ли човекът, че, както неговото колело на живота изминава кръга от люлката до гроба, така и планетите минават от образуването до изчезването си?
Никой не може да ни каже, кога в древните времена за пръв път се срещат знаковете на животинския кръг и техните названия. Факт е, че те като понятие са родени с и от човешкия дух. Не е случайност това, дето мъжът в своята борба в този живот, притеснен вътрешно и външно, отправя сърцето си нагоре към звездите, които светят спокойно, непоколебимо, незасегнати от всичкия шум тук долу. От това настъпва у него пак смирение и твърдост; тяхното спокойствие н постоянство го правят смирен и постоянен. Как става това? Не знае ли човекът, че, както неговото колело на живота изминава кръга от люлката до гроба, така и планетите минават от образуването до изчезването си? Не знае ли той, че в тяхната светлина има огън, в топлината им жар и пламък, а движението им представлява ход на разрушението? Как може такова неспокойно движение да му даде мир? — Да, всичко това е известно на човека много добре, но, като наблюдава звездите от долу, той схваща над всичко, че в тяхното кръгово обикаляне има постоянство, трайност, в тяхното шумене — сигурност, в тяхната огненост – закон. Законът който владее във всички тези явления, владее и в самия човек, законът в движението и промяната, в образуването и рушенето, това е законът за живота и смъртта на човека. Тази велика мисъл, че нищо не е само случайност, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си.
към текста >>

— Да, всичко това е известно на човека много добре, но, като наблюдава звездите от долу, той схваща над всичко, че в тяхното кръгово обикаляне има постоянство, трайност, в тяхното шумене — сигурност, в тяхната огненост – закон.
От това настъпва у него пак смирение и твърдост; тяхното спокойствие н постоянство го правят смирен и постоянен. Как става това? Не знае ли човекът, че, както неговото колело на живота изминава кръга от люлката до гроба, така и планетите минават от образуването до изчезването си? Не знае ли той, че в тяхната светлина има огън, в топлината им жар и пламък, а движението им представлява ход на разрушението? Как може такова неспокойно движение да му даде мир? — Да, всичко това е известно на човека много добре, но, като наблюдава звездите от долу, той схваща над всичко, че в тяхното кръгово обикаляне има постоянство, трайност, в тяхното шумене — сигурност, в тяхната огненост – закон. Законът който владее във всички тези явления, владее и в самия човек, законът в движението и промяната, в образуването и рушенето, това е законът за живота и смъртта на човека. Тази велика мисъл, че нищо не е само случайност, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си. И това, което той не може да открие през деня в разгара на борбата при безоблачната синина на обедното слънце, му се разкрива при всяка светлинка, която му се мерне в тъмната сянка на нощта, при всяка звезда, която му се покаже. Чудно ли е, че при раждането на човека под нощното небе на историята („защото е било вечер и е било утро, ден шести“. Битие 1, 31.) мислителят в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината?
към текста >>

Законът който владее във всички тези явления, владее и в самия човек, законът в движението и промяната, в образуването и рушенето, това е законът за живота и смъртта на човека.
Как става това? Не знае ли човекът, че, както неговото колело на живота изминава кръга от люлката до гроба, така и планетите минават от образуването до изчезването си? Не знае ли той, че в тяхната светлина има огън, в топлината им жар и пламък, а движението им представлява ход на разрушението? Как може такова неспокойно движение да му даде мир? — Да, всичко това е известно на човека много добре, но, като наблюдава звездите от долу, той схваща над всичко, че в тяхното кръгово обикаляне има постоянство, трайност, в тяхното шумене — сигурност, в тяхната огненост – закон. Законът който владее във всички тези явления, владее и в самия човек, законът в движението и промяната, в образуването и рушенето, това е законът за живота и смъртта на човека. Тази велика мисъл, че нищо не е само случайност, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си. И това, което той не може да открие през деня в разгара на борбата при безоблачната синина на обедното слънце, му се разкрива при всяка светлинка, която му се мерне в тъмната сянка на нощта, при всяка звезда, която му се покаже. Чудно ли е, че при раждането на човека под нощното небе на историята („защото е било вечер и е било утро, ден шести“. Битие 1, 31.) мислителят в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината? Чудно ли е, че човекът, като се е приближил духовно към звездите, застанал е мирно и бодърствал?
към текста >>

Тази велика мисъл, че нищо не е само случайност, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си.
Не знае ли човекът, че, както неговото колело на живота изминава кръга от люлката до гроба, така и планетите минават от образуването до изчезването си? Не знае ли той, че в тяхната светлина има огън, в топлината им жар и пламък, а движението им представлява ход на разрушението? Как може такова неспокойно движение да му даде мир? — Да, всичко това е известно на човека много добре, но, като наблюдава звездите от долу, той схваща над всичко, че в тяхното кръгово обикаляне има постоянство, трайност, в тяхното шумене — сигурност, в тяхната огненост – закон. Законът който владее във всички тези явления, владее и в самия човек, законът в движението и промяната, в образуването и рушенето, това е законът за живота и смъртта на човека. Тази велика мисъл, че нищо не е само случайност, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си. И това, което той не може да открие през деня в разгара на борбата при безоблачната синина на обедното слънце, му се разкрива при всяка светлинка, която му се мерне в тъмната сянка на нощта, при всяка звезда, която му се покаже. Чудно ли е, че при раждането на човека под нощното небе на историята („защото е било вечер и е било утро, ден шести“. Битие 1, 31.) мислителят в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината? Чудно ли е, че човекът, като се е приближил духовно към звездите, застанал е мирно и бодърствал? Че е строил къщи с покриви за нощта, зидове и кули за нощта?
към текста >>

Чудно ли е, че при раждането на човека под нощното небе на историята („защото е било вечер и е било утро, ден шести“.
Как може такова неспокойно движение да му даде мир? — Да, всичко това е известно на човека много добре, но, като наблюдава звездите от долу, той схваща над всичко, че в тяхното кръгово обикаляне има постоянство, трайност, в тяхното шумене — сигурност, в тяхната огненост – закон. Законът който владее във всички тези явления, владее и в самия човек, законът в движението и промяната, в образуването и рушенето, това е законът за живота и смъртта на човека. Тази велика мисъл, че нищо не е само случайност, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си. И това, което той не може да открие през деня в разгара на борбата при безоблачната синина на обедното слънце, му се разкрива при всяка светлинка, която му се мерне в тъмната сянка на нощта, при всяка звезда, която му се покаже. Чудно ли е, че при раждането на човека под нощното небе на историята („защото е било вечер и е било утро, ден шести“. Битие 1, 31.) мислителят в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината? Чудно ли е, че човекът, като се е приближил духовно към звездите, застанал е мирно и бодърствал? Че е строил къщи с покриви за нощта, зидове и кули за нощта? А чудно ли е, че той е въздигнал жилището си всред звездите и стола си между слънцето и луната ? Някъде трябва да тупти великото сърце, което държи в движение всички тези неща!
към текста >>

Чудно ли е, че човекът, като се е приближил духовно към звездите, застанал е мирно и бодърствал?
Законът който владее във всички тези явления, владее и в самия човек, законът в движението и промяната, в образуването и рушенето, това е законът за живота и смъртта на човека. Тази велика мисъл, че нищо не е само случайност, и мисълта, която смирява човека като наблюдава звездното небе над главата си. И това, което той не може да открие през деня в разгара на борбата при безоблачната синина на обедното слънце, му се разкрива при всяка светлинка, която му се мерне в тъмната сянка на нощта, при всяка звезда, която му се покаже. Чудно ли е, че при раждането на човека под нощното небе на историята („защото е било вечер и е било утро, ден шести“. Битие 1, 31.) мислителят в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината? Чудно ли е, че човекът, като се е приближил духовно към звездите, застанал е мирно и бодърствал? Че е строил къщи с покриви за нощта, зидове и кули за нощта? А чудно ли е, че той е въздигнал жилището си всред звездите и стола си между слънцето и луната ? Някъде трябва да тупти великото сърце, което държи в движение всички тези неща! И както човекът на точната наука, отричайки закономерност във всяко външно явление, счита себе си за познавач на онези закони, на които почиват тези явления, така и древните мъдреци обръщаха сърцето си към трайните знакове на природните тайни, като се опитваха там да намерят и разберат вътрешната основа и причината на всички световни промени. Великото сърце, те не го намериха в природата!
към текста >>

И както човекът на точната наука, отричайки закономерност във всяко външно явление, счита себе си за познавач на онези закони, на които почиват тези явления, така и древните мъдреци обръщаха сърцето си към трайните знакове на природните тайни, като се опитваха там да намерят и разберат вътрешната основа и причината на всички световни промени.
Битие 1, 31.) мислителят в него се издигнал от тъмния хаос, за да дири светлината? Чудно ли е, че човекът, като се е приближил духовно към звездите, застанал е мирно и бодърствал? Че е строил къщи с покриви за нощта, зидове и кули за нощта? А чудно ли е, че той е въздигнал жилището си всред звездите и стола си между слънцето и луната ? Някъде трябва да тупти великото сърце, което държи в движение всички тези неща! И както човекът на точната наука, отричайки закономерност във всяко външно явление, счита себе си за познавач на онези закони, на които почиват тези явления, така и древните мъдреци обръщаха сърцето си към трайните знакове на природните тайни, като се опитваха там да намерят и разберат вътрешната основа и причината на всички световни промени. Великото сърце, те не го намериха в природата! Кой би могъл да намери причината на движението в самото движение! Но те дочуваха неговото туптене. И това, което те научиха от великия порядък на живота, беше мъдрост, доказателство за която се намира в царството на духа. Мъдреците видеха трайните знакове и ги групираха, и им дадоха имена, и ги броиха по дванадесет.
към текста >>

Човекът е само това, което той е завладял.
Посредством тези три се установи Канцер, пространството, за да се намери место за рождението на Лео, горящото сърце на света. Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария девица. Това, което се роди от нея, ще бъде тогава дух и материя в едно, от два вида раждане, от два пола. Либра, везните на духа и материята, е в равновесие. Но простотата не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга. Човекът е само това, което той е завладял. При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят. Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание. Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение. От тука Скорпио, прелъстителят, се нарича знак на смъртта, както и на живота. Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“.
към текста >>

При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят.
Следователно, докато Ариес, мисълта, е станала в Таурус дума и в Гемини действие, пространството в Канцер ги обхваща като облекло, издига се Лео, лъвът, огънят на духа, на пасивната Вирго, материя, майка, Мария девица. Това, което се роди от нея, ще бъде тогава дух и материя в едно, от два вида раждане, от два пола. Либра, везните на духа и материята, е в равновесие. Но простотата не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга. Човекът е само това, което той е завладял. При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят. Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание. Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение. От тука Скорпио, прелъстителят, се нарича знак на смъртта, както и на живота. Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот.
към текста >>

Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание.
Това, което се роди от нея, ще бъде тогава дух и материя в едно, от два вида раждане, от два пола. Либра, везните на духа и материята, е в равновесие. Но простотата не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга. Човекът е само това, което той е завладял. При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят. Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание. Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение. От тука Скорпио, прелъстителят, се нарича знак на смъртта, както и на живота. Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот. Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-висш живот на духа.
към текста >>

Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение.
Либра, везните на духа и материята, е в равновесие. Но простотата не може да бъде добродетел, и безобидността не е заслуга. Човекът е само това, което той е завладял. При простотата на Либра, на човека под зелените дървета на неговите детински удоволствия, змията пълзи напред, знакът Скорпио, прелъстителят. Либра, идеалният човек, човекът, роден от осеняване на духа над девствената материя, още не е нещо повече от една хубава възможност, додето не е подложен на изпитание. Затова духът води човека в пустинята, за да бъде въведен в изкушение. От тука Скорпио, прелъстителят, се нарича знак на смъртта, както и на живота. Защото, който падне в изкушение, той пропада в закона от „материя в материя“. Но който устои, той достига в знака на нов живот. Защото, както змията, когато съблече кожата си, се явява като новородена, така и този знак от смъртта образува нов по-висш живот на духа. Който в Скорпио бъде въведен в изкушение, той трябва да влезе в борба със собствената си природа.
към текста >>

Това е човекът, който трябва да осъществи, каквото е видял.
С стрелата на мисълта той цели към най-висшето, но влеченията му препятстват да го достигне. Затова той трябва да се възкачва по-нататък по хълма на лишението. Това, което е видел в Сагитариус с окото на духа, трябва да се старае сега да достигне чрез ногата на действието. Това значи: той не бива от далеко само да стреля със стрелата на мисълта, на мисълта, която е безпространствена, свободна и вечна; не, той трябва да следва тази мисъл с всичката си воля, с цялата си енергия. Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена. Това е човекът, който трябва да осъществи, каквото е видял. Но и това още не е достатъчно. Който се качва на върха, на възвишението на духа, той се отчуждава от човечеството, от света, и на висотата, усамотен, той остава сам за себе си. На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието. Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята.
към текста >>

Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу.
Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена. Това е човекът, който трябва да осъществи, каквото е видял. Но и това още не е достатъчно. Който се качва на върха, на възвишението на духа, той се отчуждава от човечеството, от света, и на висотата, усамотен, той остава сам за себе си. На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието. Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло.
към текста >>

Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога.
На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието. Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина. И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас.
към текста >>

Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека ().
Според знаковете те разделяха зодиака на 22 големи и 56 малки аркани, тайнствености, от които всеки упражняваше определено влияние. Първите 4 аркани спадаха под знаковете , , , и символизираха животинското съзнание, следните четири идват под знаковете , , , , и представляват човешкото съзнание, а шестте следващи аркани (от тях 3 са под знака ) идват под знаковете , , . Знакът представлява знака на генерацията с двата крайни полюса: дегенерация и регенерация, и от тука прехвръква душата, след като се види силна, като орел (знакът се наричал по-рано орел) към следния аркан () и достига духовното съзнание, но и тука има да прекрачва три области, додето се счете за зряло посвещаване в (дванадесетия аркан). Тук именно стои (господарят на ) като „пазител на прага“ и спира всичко, което не е узряло за това посвещаване (възвисяване). Така и между и са ставали въздигания в по-висши състояния на съзнанието. Четирите твърди знакове са символизирани в сфинкса, а именно в снабдените с копита членове на лъва (), в крилата на орела (), в тялото на бика () и в главата на човека (). Дванадесетте знакове на зодиака можем да си мислим като различните главни фази на развитие у Логоса на нашата слънчева система и тези същите фази на развитие трябва да се преминат от всичко, което живее и се развива в този космос. Като разглеждаме по същия начин символа на Христа и на 12-те апостоли, ние пристъпяме крачка по-нататък към истинското схващане на символизма и на космическото значение, което се крие в него. Знаковете се разделят на 4 главни знака, наречени и кардинални знакове (). 4 твърди знака (, , , ) 4 подвижни знака (, , , ). Те помежду образуват ъгли от 90° и 180°.
към текста >>

Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област.
Два следващи един след други главни, твърди или подвижни знака са винаги 90° отдалечени един от други (образуват четириъгълен аспект). Друго деление се прави на 3 огнени знака (, , ), 3 земни (, , ), 3 въздушни (, , ) и 3 водни (, , ). Трите огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове. Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак. Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област. Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята.
към текста >>

Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp.
Друго деление се прави на 3 огнени знака (, , ), 3 земни (, , ), 3 въздушни (, , ) и 3 водни (, , ). Трите огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове. Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак. Четирите елемента: огън, въздух, вода, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област. Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята. Подвижните владеят тялото и сетивните органи.
към текста >>

Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма.
Вярата е една сила, която прави чудеса. Има и други окултни сили, за които не знаем нищо. И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си. Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма. Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери.
към текста >>

По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето.
И магнетизмът е сила, която още не е определена. Друг един от свидетелите дал твърде ценни показания. Той обяснил как страдал от парализа на езика, но бил излекуван от мадам Лалос, и прибавил, че вместо да я преследват, докторите ще направят добре да изучат нейните методи и да ги употребяват за лечение в практиката си. Любопитно, обаче, е, че в същия ден в големия вестник Daily Express се съобщило за друг такъв „церител“ в Белгия — един човек на име Антоан, бивш рудничар, който, като наследил малко пари, напуснал работата си и се посветил да изучва спиритуализма. Като намерил, че сам той е добър медиум, решил да се постави в сношение с невидимия свят и да направи изследвания по собствени плетища. По-късно този човек приемал визити от духовете, които му предавали послания от небето. Случайно му било казано да упражни „дарбата за лечение“, която му била възложена. Антоан тогаз посетил бедните и болните в града си, говорил им по духовни въпроси и извършил някои чудни лечения. Славата му скоро се разнесла и страдалци от всякъде дошли да молят да ги изцери. За сега той е твърде популярен в долината на Мйоза и в родното му село Жйонеп била построена една църква, а парите за постройката й били събрани чрез подписка в една седмица. Тази сума възлизала на 100,000 лева.
към текста >>

Това беше интересно зрелище, голямо стечение на хора от разни класи и съсловия, хора събрани всеки ден около този човек, когото един от вестниците описа като „жива представа на Христовия образ“, макар това описание да бе малко преувеличено.
А имаше и много, върху които „церителят“ никак не можеше да подейства. Вестниците бяха пълни с чудесата, които той направи за оздравяване на мнозина. За нещастие, аз невидях нито едно от тези лечения, ако и да станаха много пред очите ми, защото лицата преминаваха тъй скоро и се поглъщаха от големите тълпи, отвличани биваха от приятелите си, че аз нямах случай да позная някого от тях, а трябваше да се уповавам на това, що хората ми разправиха и на отчетите във вестниците. Със стотици инвалиди бяха донесени на кола, и като неможаха да отидат сами при Шлатера, този последният напущаше платформата и отиваше при колата. Той вървеше с достойнство, със спокойни, обмислени движения, и имаше вид на тихо духовно лице, пред което тълпите винаги се отдръпваха с почитание и благоговение. Това беше интересно зрелище, голямо стечение на хора от разни класи и съсловия, хора събрани всеки ден около този човек, когото един от вестниците описа като „жива представа на Христовия образ“, макар това описание да бе малко преувеличено. Наглед Шлатер имаше ръст повече от среден, широко плещест и добре сложен, картина на добро здраве и физическа издръжливост. Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец.
към текста >>

Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори.
Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена. Цял ден стоял отвън, без да обръща внимание на времето, да служи на болките и на всички, които минавали. Най-уморителната работа е да се ръкуваш безспирно десет часа на ден, без да се храниш, но Шлатер никога не даде знак на умора. Един ден, както всички други, и аз заех местото си между инвалидите, непрекъснато чаках реда си, който най-после дойде.
към текста >>

Един ден след обед, когато стоях близо до Шлатера, забелязах един твърде интересен случай: един човек с груба външност, който, вероятно, беше рудничар, дойде при него и Шлатер улови ръката му по обикновения начин, но щом се докосна до него, и отблъсна веднага човека, като че нещо го ужили, и с тих, но строг глас му каза: „Ти си убиец — иди си!
„Церителят“ улови ръката ми и аз тутакси усетих един ток през цялото си тяло. Дали придобих някаква полза от това, не мога да кажа. Зная само, че се усещах странно изморен оная вечер. Бях дошъл в Колорадо болен от туберкулоза, изпратен от прочутия специалист в Бристол Д-р Лонг Фокс от същ. град. Дали лечението на „церителя“ или климата на Колорадо повлия, не мога да кажа, но факт е, че аз бях излекуван след няколко годишно пребивание в Колорадо и Калифорния. Един ден след обед, когато стоях близо до Шлатера, забелязах един твърде интересен случай: един човек с груба външност, който, вероятно, беше рудничар, дойде при него и Шлатер улови ръката му по обикновения начин, но щом се докосна до него, и отблъсна веднага човека, като че нещо го ужили, и с тих, но строг глас му каза: „Ти си убиец — иди си! “ „Церителят“ потрепери от главата до краката си с отвращение и недоволство, като че ли бе се докоснал до някое гнусно влечуго. Човекът побледня, погледна на около и, без да каже дума, отиде си през тълпата като истински виновник. Само неколцината, които стояха толкоз близо до Шлатера, колкото аз, можеха да чуят, какво каза той. Г-н Фокс ми каза, че преди да дойде Шлатер в Денвър, той бил глух и нищо не можал да чуе, но Шлaтер го излекувал. Една особеност имаше у този „церител“, която е много рядка в тоя свет: той не приемаше пари, нито подаръци.
към текста >>

Човекът побледня, погледна на около и, без да каже дума, отиде си през тълпата като истински виновник.
Зная само, че се усещах странно изморен оная вечер. Бях дошъл в Колорадо болен от туберкулоза, изпратен от прочутия специалист в Бристол Д-р Лонг Фокс от същ. град. Дали лечението на „церителя“ или климата на Колорадо повлия, не мога да кажа, но факт е, че аз бях излекуван след няколко годишно пребивание в Колорадо и Калифорния. Един ден след обед, когато стоях близо до Шлатера, забелязах един твърде интересен случай: един човек с груба външност, който, вероятно, беше рудничар, дойде при него и Шлатер улови ръката му по обикновения начин, но щом се докосна до него, и отблъсна веднага човека, като че нещо го ужили, и с тих, но строг глас му каза: „Ти си убиец — иди си! “ „Церителят“ потрепери от главата до краката си с отвращение и недоволство, като че ли бе се докоснал до някое гнусно влечуго. Човекът побледня, погледна на около и, без да каже дума, отиде си през тълпата като истински виновник. Само неколцината, които стояха толкоз близо до Шлатера, колкото аз, можеха да чуят, какво каза той. Г-н Фокс ми каза, че преди да дойде Шлатер в Денвър, той бил глух и нищо не можал да чуе, но Шлaтер го излекувал. Една особеност имаше у този „церител“, която е много рядка в тоя свет: той не приемаше пари, нито подаръци. Големи суми, каещи, земя, и други подаръци му се даваха, ала той отказваше всичко. Той би станал богат човек, ако приемаше всичко каквото му се предлагате.
към текста >>

Той би станал богат човек, ако приемаше всичко каквото му се предлагате.
Човекът побледня, погледна на около и, без да каже дума, отиде си през тълпата като истински виновник. Само неколцината, които стояха толкоз близо до Шлатера, колкото аз, можеха да чуят, какво каза той. Г-н Фокс ми каза, че преди да дойде Шлатер в Денвър, той бил глух и нищо не можал да чуе, но Шлaтер го излекувал. Една особеност имаше у този „церител“, която е много рядка в тоя свет: той не приемаше пари, нито подаръци. Големи суми, каещи, земя, и други подаръци му се даваха, ала той отказваше всичко. Той би станал богат човек, ако приемаше всичко каквото му се предлагате. Хора от Чикаго му предлагаха пари, лукс, удобства, само да отиде в Чикаго, но „церителят“ отричаше всичко, като казваше, че ако е волята Божия ще отиде по своя начин. Ако и да беше Шлатер много уважаван, той имаше повече неприятели в Колорадо от всекиго другиго. В Денвър някои усилено работеха да го арестуват, но неможаха да намерят вина, на основание на която да го поставят в затвора. Чух някои да го наричат лунатик, други казваха, че е вагабонтин, хулител на Бога, измамник и изобщо пакостник. Църквите го отлъчваха, докторите го отричаха — характерът му беше от всякъде очернен .
към текста >>

Странно беше наистина, че този човек, който ходеше да прави добро, повдигна такова възмущение и негодувание.
Ако и да беше Шлатер много уважаван, той имаше повече неприятели в Колорадо от всекиго другиго. В Денвър някои усилено работеха да го арестуват, но неможаха да намерят вина, на основание на която да го поставят в затвора. Чух някои да го наричат лунатик, други казваха, че е вагабонтин, хулител на Бога, измамник и изобщо пакостник. Църквите го отлъчваха, докторите го отричаха — характерът му беше от всякъде очернен . Чух даже обвинителна проповед против него. Странно беше наистина, че този човек, който ходеше да прави добро, повдигна такова възмущение и негодувание. Посред фурора, който присъствието му правеше, и когато всеки почнеше да говори за него, той изчезваше като в тънък въздух. Никой не го видя да върви, и до днес ни кой не знае какво стана с него, макар, разбира се, и да се пръснаха разни слухове, от които някои бяха абсурдни. Единственото нещо, което се знае за неговото отиване, е, че една заран Шлатер не се яви в обикновеното си време и г-н Фокс беше принуден да чука на вратата на госта си, но като не получил отговор, влязъл и намерил, че госта му си отишъл. Леглото му стояло не раздигнато, само на възглавницата била забодена една забележка с думите: „Отец ме вика, аз трябва да ида. Сбогом. Францис Шлатер“.
към текста >>

* * * Човекът с две души В заседанието на медико психическото дружество Д-р Герхард Харт е чел реферат за един особен случай, — един негов пациент, у когото се проявявала двойствена личност.
Д-р Рубинович обяснява това явление с въздействието на студа върху мозъка. Студът предизвиква наплив или отдръпване на кръвта и във всеки случай докарва едно отслабване на мозъка. Като един вид опака страна на медала трябва да се изтъкне фактът, че лудите почти не чувстват студа. Има много примери, които доказват това, но особено заслужва да се спомене известната френска революционерка de Mericourt (Theroigne de Mericourt), умряла в лудницата през 1817 год. Зиме тя всяка вечер, преди да си легне, поливала леглото си с ледена вода. * * * Човекът с две души В заседанието на медико психическото дружество Д-р Герхард Харт е чел реферат за един особен случай, — един негов пациент, у когото се проявявала двойствена личност. Пациентът бил мъж на 28 години ; доведен бил в болницата, понеже изпращал заплашителни телеграми до разни лица, и освен това държането му било изобщо някак странно. Установило се, че всички телеграми били писани в продължение на няколко седмици, авторът им, обаче, не знаял нищо за тях. Установило се още, че този млад мъж е забравил съвсем и други периоди от живота си през последните години. Това обстоятелство дало повод да се подозира тук „една двойна личност“ и основателността на подозрението скоро се потвърдила чрез хипнотически опити. В хипнотичното състояние заправените периоди от време се спомнили с всички преживени подробности.
към текста >>

След посещението Д р Харт го запитал за причините на тази антипатия, и след запитването държането на младия човек внезапно почнало да се изменя.
Това обстоятелство дало повод да се подозира тук „една двойна личност“ и основателността на подозрението скоро се потвърдила чрез хипнотически опити. В хипнотичното състояние заправените периоди от време се спомнили с всички преживени подробности. До тук фактите са достатъчно интересни, но все още не необикновени. При по-нататъшните изследвания са наблюдавани нови явления. Един ден болният бива посетен от негов вуйчо, към когото според собствените му признания той питаел силна антипатия. След посещението Д р Харт го запитал за причините на тази антипатия, и след запитването държането на младия човек внезапно почнало да се изменя. Както бил много учтив до този момент, избухнал внезапно в ярост и почнал най-положително да твърди, че той по-рано никога не бил виждал Д-р Харт, макар че в действителност той се бил вече срещал с него повече от 20 пъти. Когато му припомнили известни събития от близкото минало, за които той сам бил говорил, той казал, че лекарят трябва да е луд, и му препоръчал да направи разходки с колело на чист въздух, за да си разхлади разгорещения и объркан мозък. След няколко минути, обаче, пациента си сяда внезапно, оплаква се от главоболие, връща се веднага към обикновеното си държание и не си спомня нищо от това, което се случило след посещението на вуйчо му. Значи, той пак бил станал друг човек и за лекаря било ясно, че промяната е била предизвикана от простото изпитване за антипатията към посетителя. После се установило, че прескачането от една личност към друга е ставало все тогава, когато се засегнело някое наранено място в душевния живот на болния, или с други думи, когато съществувала опасност, че някой от погребаните спомени ще се възобнови.
към текста >>

Значи, той пак бил станал друг човек и за лекаря било ясно, че промяната е била предизвикана от простото изпитване за антипатията към посетителя.
Един ден болният бива посетен от негов вуйчо, към когото според собствените му признания той питаел силна антипатия. След посещението Д р Харт го запитал за причините на тази антипатия, и след запитването държането на младия човек внезапно почнало да се изменя. Както бил много учтив до този момент, избухнал внезапно в ярост и почнал най-положително да твърди, че той по-рано никога не бил виждал Д-р Харт, макар че в действителност той се бил вече срещал с него повече от 20 пъти. Когато му припомнили известни събития от близкото минало, за които той сам бил говорил, той казал, че лекарят трябва да е луд, и му препоръчал да направи разходки с колело на чист въздух, за да си разхлади разгорещения и объркан мозък. След няколко минути, обаче, пациента си сяда внезапно, оплаква се от главоболие, връща се веднага към обикновеното си държание и не си спомня нищо от това, което се случило след посещението на вуйчо му. Значи, той пак бил станал друг човек и за лекаря било ясно, че промяната е била предизвикана от простото изпитване за антипатията към посетителя. После се установило, че прескачането от една личност към друга е ставало все тогава, когато се засегнело някое наранено място в душевния живот на болния, или с други думи, когато съществувала опасност, че някой от погребаните спомени ще се възобнови. Втората личност, с която Д-р Харт се запознал по такъв начин, се държала в последствие твърде неприязнено към него, когато обикновеното държание на пациента си останало еднакво и изразявало недоволство и съжаление за държанието на другата личност. Д-р Харт нарича това явление един вид физиологически образ и резултат на съпротивата срещу разкриването на известни спомени. Тази съпротива се явява донякъде като кристализирана в жива форма и втората личност е нейно въплъщение. От тука се развива една силна раздразнителност спрямо наблюдаващия лекар, който само чрез особено лукавство и съобразителност може да успява в изучването и лекуването на пациента.
към текста >>

По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги.
Ето това приключение: Прозорците на ресторанта — пише Макс Нордау — бяха отворени и приятният въздух на пролетната нощ водеше борба с препълнената от тютюнев дим атмосфера за завладяване на залата. Пред погледа навън се разкриваше дълбоко-синьото небе и светещия месец, чийто синкаво-блещукащи лъчи трептяха през младите листа на цъфтящите дървета, които се полюляваха от слабия ветрец насам-нататък пред прозорците. На нашия кръжок, обаче, чиито членове от дълго бяха свикнали да се събират всяка вечер около една определена маса на весела беседа, нищо не беше тъй далечно и безинтересно, както поетическите съзерцания. Компанията, към която и аз принадлежах, се състоеше в по-голямата си част от почтени граждани, които имаха повече чувство за ясна газова светлина, отколкото за дрезгавината на луната, и много повече се увличаха от предимствата на една добра вечеря, отколкото от вълшебството на пролетната нощ. Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси. По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав.
към текста >>

Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция.
На нашия кръжок, обаче, чиито членове от дълго бяха свикнали да се събират всяка вечер около една определена маса на весела беседа, нищо не беше тъй далечно и безинтересно, както поетическите съзерцания. Компанията, към която и аз принадлежах, се състоеше в по-голямата си част от почтени граждани, които имаха повече чувство за ясна газова светлина, отколкото за дрезгавината на луната, и много повече се увличаха от предимствата на една добра вечеря, отколкото от вълшебството на пролетната нощ. Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси. По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав. „Вие говорите тук на една тема, която извънредно много ме интересува. Аз сам съм едно живо доказателство за това, че ужасните вълнения могат действително да упражнят върху човека онова физическо влияние, върху което вие всички се съмнявате“.
към текста >>

Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години.
Предмет на нашата беседа съставляваха прозаичните махленски дребнавости, които, както винаги, се изливаха в критика за политиката на правителството, за театъра, високите данъци и други подобни въпроси. По една асоциация на идеите, която сега не си спомням, беше преминал разговорът на въпроси, дали действително трябва да се вярва, че е възможно косата на човека внезапно да побелее от силни вълнения и тревоги. Някои от компанията изказаха предпазливи съмнения спрямо циркулиращите анекдоти за подобни случаи, докато пък другите най-безпощадно се присмиваха на онези, които били доста наивни, за да вярват на подобни бабешки приказки и, тъкмо когато разговорът на тази тема беше най-разгорещен, от съседната маса се приближи до нас един господин, на когото до този момент не бяхме обърнали никакво внимание. Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав. „Вие говорите тук на една тема, която извънредно много ме интересува. Аз сам съм едно живо доказателство за това, че ужасните вълнения могат действително да упражнят върху човека онова физическо влияние, върху което вие всички се съмнявате“. Думите му възбудиха у нас най-голямо любопитство. Ние му сторихме место на масата си, и след като той седна, всички едногласно настояхме да ни разкаже, какво се е случило с неговите бели коси.
към текста >>

Аз сам съм едно живо доказателство за това, че ужасните вълнения могат действително да упражнят върху човека онова физическо влияние, върху което вие всички се съмнявате“.
Той беше необикновено голям човек с херкулесова телесна конструкция. Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав. „Вие говорите тук на една тема, която извънредно много ме интересува. Аз сам съм едно живо доказателство за това, че ужасните вълнения могат действително да упражнят върху човека онова физическо влияние, върху което вие всички се съмнявате“. Думите му възбудиха у нас най-голямо любопитство. Ние му сторихме место на масата си, и след като той седна, всички едногласно настояхме да ни разкаже, какво се е случило с неговите бели коси. Чужденецът без много колебание и най-учтиво изпълни молбата ни, като разказа следното: „Ако някога сте се интересували по отблизо за Америка, името Аубърн не ще ви бъде непознато. В Съединените Щати това име означава приблизително същото, което е Шпилберг за Австрия. Аубърн не е някой влажен затвор, някое уединено, голямо тъмно здание, то е една цяла престъпническа колония, една централа за нещастниците, които обществото е изтласкало из своята среда.
към текста >>

Високите величествени дървета хвърляха дълги сенки и клонете шумоляха тъй тихо, че човек трябваше повече да чувства, отколкото да слуша.
Между стръмните, урвести и скалисти брегове, които като тъмни противници стояха един срещу друг, се провличаше тесният продълговат сребрист поток с приятна бистрота, като че искаше да склони на мир неприятелите, които от хиляди година упорито стоят един срещу друг. Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж. Работата ми в селото се свърши скоро, и привечер аз се отправих обратно за дома. Познавате ли приятностите на една лятна вечерна езда? Кеюгебридж е заобиколено от пространни дъбови гори, през които имаше да езда доста дълго. Високите величествени дървета хвърляха дълги сенки и клонете шумоляха тъй тихо, че човек трябваше повече да чувства, отколкото да слуша. Като яздех тъй под горските великани, сладки спомени за далечната родина обгърнаха сърцето ми; дълбоко потънал в мисли, аз отпуснах юздата на коня си, който пристъпяше полека. Аз се възхищавах от вълшебното смешение на боите, което идеше от лъчите на захождащото слънце, когато тези лъчи проникваха през гъстата тъмнозелена шума и като че запалваха краищата на листата. Внезапен шум, който се дочу из храсталака, ме стресна в мечтанията ми. Посегнах към револвера си и бързо се обърнах, обаче, в този момент получих страшен удар, който ме повали в безсъзнание. Едва си отворих още веднъж очите и ми се стори невероятно, като на сън, че видех наведен над мен един от избягалите престъпници, но след това гъста тъмнина обви душата ми.
към текста >>

При това, голям страх и смущение обзели младия човек, но той приписал това на изпущането на барабана, което всяло смут в представлението.
* * * Чувствителния барабан.—От Ишфорт в английското графство Кент, се съобщава за един необикновен случай, който още един път доказва, че има работи между земята и небето, за които нашата училищна мъдрост не е и сънувала. Едно младо момиче от поменатото място Miss Clara Hayward се разболяло съвсем внезапно. В 9 ч. вечерта тя загубила съзнание и в същия час годеникът й. който свирил с барабан в един театрален оркестър в Iork, имал нещастието да изтърве инструмента от ръцете си. При това, голям страх и смущение обзели младия човек, но той приписал това на изпущането на барабана, което всяло смут в представлението. На следния ден Mr. Underwood, който прекарал неспокойно нощта, получил съобщение за внезапната смърт на своята годеница, с която го свързвала най-гореща любов. КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и списания: 1. Дънов, Сила и Живот: „Мировата любов“ и „Космическата обич“. Публични беседи, държани на 19 и 24.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Астрология: планетите и влиянието им върху човека. 14.
Недялкова. 11. П. Мълфорд. Няколко практични духовни рецепти. 12. Проф. Ю. Нестлер. Хирогномия: разни типове ръце (с 11 фигури). 13. К А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека. 14. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Случай от прераждане. II. Предсказания за 1914 г. III. Ново средство за познаване престъпниците. IV. Животински въглени като противоотрова. V.
към текста >>

И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват.
Животински въглени като противоотрова. V. Магията в услуга на полицията и VI. Връщане на духовете. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС Аналогии и заключения - Новите хора Развитието на цялото човечество се извършва по строго определени природни закони. Това, което виждаме от няколко години насам да става в живота на съвременните народи, не е нищо друго, освен неизбежен резултат от приложението на тия закони. И ако ние изучим внимателно тези последните, цялото развитие на човечеството, още от създаването на човека досега, ще ни бъде ясно и няма ни най-малко да се учудваме на големите и разрушителни катаклизми, които се извършват. Първичният фактор на съвременното човечество е тъй наречената клетка, т.е. онази видима форма, от която започва животът. Тази клетка минава през няколко стадии на развитието си, като постоянно мени своите състояния. Туй движение се нарича кариокинисис, от гръцките думи: „карион“ (χαρυον), която значи ядка и „кинезис“ (χινησιζ), която значи движение. Отначало клетката се намира в почиващо състояние, в което тя се приготовлява за по-нататъшната си велика работа в живота.
към текста >>

Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл.
В градовете пък, от купчините материали трябва да се подигнат красиви здания, удобни жилища, училища и тем подобни помещения, нужни за културата. Следователно, туй което става във външния свят, е израз на скрития живот на поменатата човешка монада. По същата аналогия ние виждаме, че художникът, за да пристъпи да нарисува някоя велика картина, трябва да е обработил зародената идея в ума му, а след това той приготвя своето платно, намира боите и четките си, заема своето удобно ателие и започва да реализира работата си отвътре навън. Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане. Запример, ако нагорещим водата, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима. Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго.
към текста >>

Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека.
Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи.
към текста >>

Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е.
И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад.
към текста >>

Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля.
Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид.
към текста >>

Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина.
влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин. Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, т.е. в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр.
към текста >>

В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява.
в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено.
към текста >>

Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид.
Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм.
към текста >>

Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм.
Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието.
към текста >>

Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати.
Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е. без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки.
към текста >>

Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието.
без никакви сътресения и катастрофи, но ако ние въздействаме на тях със сила, те ще станат, по закона на необходимостта, насилствено. Ние виждаме, че и природата си служи по същия начин: когато човек боледува, природата му казва, че трябва да погладува няколко време, докато му се възвърне естественото състояние на силите, които функционират в човешкия организъм. Но ако човек престъпи тия прости правила на природата и се наяде в това болезнено състояние, непременно ще настъпят лоши резултати. И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото.
към текста >>

Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му.
И съвременното общество, което е погълнало много нездравословни елементи и боледува, ще трябва да ги повърне и ги отдели от себе си, за да оздравее. Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма.
към текста >>

В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека.
Ако продължим аналогиите и съответствията, ще видим, че когато силите в клетката минават от първоначалното и почиващо състояние във второто, колелообразното състояние, тогава се турят първите съединителни нишки между живите части на клетката, те се групират и разпределят труда си, да знае всяка част, каква функция и предстои да изпълнява. Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество.
към текста >>

Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото.
Това съответства на състоянието, в което човек е минал, а Именно от животинското в човешкото или от подсъзнанието към съзнанието. Колелообразното състояние е, следователно, подсъзнанието. Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
към текста >>

Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма.
Третото състояние е: в клетката се явяват две ядки, които в бъдеще ще образуват двата центъра и впоследствие двете клетки. Това съответства на появяването на съзнанието у човека, в най-простата му форма: познаване на доброто и злото, което включва и падането му. В четвъртото състояние на клетката или звездообразното (астралното) се съдържа по- високата й организация и дейност, а то съответства на самосъзнанието у човека. Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответства на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответства на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е.
към текста >>

А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека.
Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло. Същата идея можем да поясним и по следния начин: всичките хора говорят за Бога, без, обаче да изпълняват Неговата воля - също както за един милионер, т.е. само по отношение на неговите пари. Прицелната точка не е милионерът, а парите му. Ние, като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като любов, от която произтича животът.
към текста >>

Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена.
- Ако би знала божията дарба! Ако би могла да разбереш бездната на любовта, о жено! Аз ще ти кажа безкрайността на милосърдието и извънмерността на прошката. . . Между това, самарянката целомъдрено целуваше ръката на Исуса и я мокреше със сълзите си — чиста роса от любов и покаяние. Около тях, голямата тишина на природата като че ли се покланяше: при звука на божествения глас, птичките бяха млъкнали върху клонете; песента на извора се беше укротила; шумоленето на насекомите отслабваше във въздуха и човек би казал, че едно самосъсредоточение от невидими присъствия изпълваше тишината пред коленичилата жена. Тя се изправи, цяла трогната и смутена, и отстранявайки очите си от тези на Исуса., от страх, че не може да издържи ослепителната ясност на този поглед, приготви се да му поднесе да пие. Тя се наведе над кладенеца и, при движението, което направи, за да развие въжето, тя. разкри до рамото си една река от идеална скулптурна форма. Деликатно гъвкаво, нейното тяло се навеждаше приятно към зиналия отвор, а в туй време пръснатата й коса върху рамената се развяваше като златна жътва при духането на ветреца. Една богата аграфа прехващаше върху гърдите й разхлабените гънки на роклята й.
към текста >>

Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни.
Англичанинът проговорил на зидаря и му задал въпроса. Отговорът на зидаря бил: „защото в последния си живот съм живял по такъв начин, че станало необходимо в този живот да зидам тухли. Вие сте живели в по-добро направление, но ако аз извърша работата си добре сега, ще се родя в по-добро положение следния път“. Ясно е, че тоя зидар е имал но-добра идея за тази доктрина за прераждането, отколкото господинът, за когото изпърво споменах. Нека се опитам да поставя пред вас, макар и не съвършено, само няколко от точките, които можете да изслушате и да обмислите, за да решите, дали прераждането е една разумна хипотеза или не. Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува.
към текста >>

По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува.
Човек не може да има на първа река свидетелство за нея, ако не е способен да помни. Преди да стигне до тази степен, идеята му за прераждането трябва винаги да бъде по естеството си само едно вярване, ако поддържа тази идея, а не един факт,добит от опитност, в който да бъде абсолютно уверен. Вижда ми се по-справедливо, когато се говори на другите за прераждането, да, им се представи тая идея като една разумна хипотеза, много по-препоръчителна от всяка друга теория на безсмъртието. Правия начин, по който се гледа на прераждането, е, че то е действително теория на безсмъртието, т. е. теория за начина, по който човешкият дух развива силите си в един безкраен живот. По-добре ще бъде да употребяваме думата вечен вместо думата безсмъртен, когато говорим за духа, който е човекът, защото безсмъртието значи, поне в умовете на повечето хора, едно безспирно движение, едно движение на нещо или на някого, който е почнал да съществува. Това не е, както и Хюм отдавна посочи, една възможна хипотеза. Онова, което се нуждае от тяло, за да съществува, не може философски да се счита като вечно, когато тялото, което съществува, за да оживи, се разрушава от смъртта. Но думата „вечен“ значи много повече от това. Тя значи, че в природата и в същината (есенцията) духът няма нито начало, нито край; че той е част от универсалния живот, откъслек от божественото същество, се.ме или зародиш от Божеството, като развива силите, присъщи вътре в него, както желъдът от дъбовото дърво постепенно се развива в подобие на родителя си дъб. И ако погледнете на въпроса в тази светлина, ще почнете, мисля, да вървите по най-рационалния път, защото човешкият дух трябва или да е новосъздаден, произведен от естествени условия, или пък неразделно вечен, като част от божествения и универсален живот.Не мога да мисля за друга някоя четвърта хипотеза.
към текста >>

Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата.
То може да се проследи в много еретически секти в цяла Европа. Идеята за прераждането се изтъква в заключенията на онези между европейските мислители, които се държат в учението на Питагор в противоположност на аристотеловото учение. От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си.
към текста >>

Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество.
От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение.
към текста >>

Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение.
Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение. Няма авторитет толкова силен, чеда надмине вътрешното убеждение на човешкия интелект и човешкото съзнание: те са последната съдебна инстанция за всеки индивид. И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот.
към текста >>

Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него.
Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение. Няма авторитет толкова силен, чеда надмине вътрешното убеждение на човешкия интелект и човешкото съзнание: те са последната съдебна инстанция за всеки индивид. И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни?
към текста >>

Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия.
И причината, да споменавам за авторитети, не е да надхвърля собствените ви разсъждения, или по-някой начин да изнудя мнението ви, а само да ви подбудя да мислите, че заслужва да изпитате една теория, която е вярвана и поддържана от най-великите хора на нашата раса. Като оставим сега този въпрос; нека за момент да помислим, какво значи в същност прераждане, преди да видим, дали тя е най-рационалната от трите гореспоменати теории за безсмъртието. Прераждане значи следното: човекът в основата си е едно духовно същество; той иде на света, за да развие (силите си, които, както казах, съществуват неразделно вътре в него. Както посявате желъда в земята, така също и човешкият дух е посеян в почвата на човешкия живот. Способностите на духа почват да се развиват чрез опитност, стимулират се в развитието си от разните сили, които влияят отвън. Духът, когато идва за пръв път в човешкото тяло, след като е скитал из други тела от низшия тип през безбройни векове, влиза в едно човешко жилище и човекът се явява; тогава той е в най-низшата форма на невежеството, просто един зародиш на дух, на интелект, на воля, Опитностите на един кратък живот, ясно е, не са достатъчни да развият всичко, което се съдържа в тоя дух.Поставете един дивак от низшия тип редом с един високо цивилизован гений, и веднага ще забележите грамадните възможности на духа в човека, как са развити в единия и в другия. Поставете го редом с някой великолепен светец, и ще видите, че моралната разлика е толкоз голяма, колкото и интелектуалната. Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта.
към текста >>

Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение.
Когато поставите две лица един до друг, трябва да се запитате: как са станали те толкова различни? Според теорията за прераждането, разликата се дължи, главно, на епохата или възрастта, т. е. на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива.
към текста >>

Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен.
на степента на развитието, при която духът влиза в човешкото тяло за пръв път и която съвсем не е еднаква за хора от различни стадии на еволюцията. Опитността, спечелена през един живот, според същата теория, се продължава и отвъд смъртта. Това, което е против божествения закон, в току-що привършения живот, в преходния свят донася един неизбежен резултат на страдания. Пречистен от това или, най-малко, след като е научил урока, че тези начини не донасят щастие, човекът преминава в онова състояние, което наричаме небесен свят.Там всичко добро, което човекът е имал в мислите и вълненията си, се променя постепенно в характера и способностите, в умствено и морално отношение. След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински.
към текста >>

Тя не дава на никой човек предимство пред другия.
След като употреби всичката опитност, която е спечелил, и я промени в способност, идва време да се роди пак, за да спечели още. Той дохожда този път с по-развита божественост, отколкото първоначално, минава през един подобен живот,още един път събира опитност, страда в преходния свят, асимилира се пак с небесния свят, и по този начин, живот след живот, съгражда повече н повече сила, повече възможност да придобива, като се изкачва стъпка по стъпка по високата стълба, която отделя животинския човек от оня, който е станал божествен. Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки.
към текста >>

Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа.
Това е теорията на прераждането. Тя е достатъчно проста, ако погледнете на нея като на преминаване от живот в живот, като събиране опитност, и вън от тялото, в което опитността се събира, като асимилиране на цялото така, че да стане способност на душата. Ако я схващате тъй, ще забележите, че тая теория е високо справедлива. Тя не дава на никой човек предимство пред другия. Тя прави положението на всекиго зависимо, първо, от изминалото време, което е един необходим фактор, и, второ, от усилията да се живее човешки, а не животински. Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си.
към текста >>

Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си.
Трябва да помните винаги, че човекът се изкачва нагоре към божественото из животинското си състояние и че човешкият живот дълго време е една борба между две сили: едната, която работи върху душата чрез тялото, и другата, която работи върху душата чрез духа. Така, той може или да се изкачва нагоре или да се подхлъзва надолу, според силата на това или онова влияние в разните времена. Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории. Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно.
към текста >>

Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории.
Като се гледа на теорията по този начин, то най-възвишеният гений не е друго, освен победител в безбройни сражения. Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории. Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище.
към текста >>

Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото.
Също и най-благородният светец е само победители в неизброими битки. Никъде няма пристрастие. Характерът, който човек донася със себе си при раждането си, е тоя, който си е изградил в миналото си. С увереност може да се каже, че всеки е това, което сам се е направили вътрешно, като е съграждал характера си живот след живот. Сега нека спомена, как се развива човекът и какво е той, според другите теории. Теорията, която се поддържаше от науката във времето на Дарвин и Хъксли, беше, че човекът постепенно еволюирал умствено и морално, както еволюирал и физически; както човешкото тяло станало по-комплицирано и по-съвършено, така и човешкото съзнание и интелекти се развили постепенно чрез безбройните опитности на миналото. Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност.
към текста >>

всичко това, което наричаме човеколюбие.
Като гледаше на тях като резултати от закона за наследствеността, ученият трябваше да каже, че качествата се придават от родителите на децата, а това бе общата теория за еволюцията на човечеството преди тридесети години. Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече.
към текста >>

Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот.
Дарвин поддържаше тази теория много ревностно. Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост.
към текста >>

На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“.
Уйлям Кингдон Клифорд я поддържаше, с морална цел, твърде усърдно, и на нея е основал един апел към мъжете и жените от онова време, с който ги подканял да живеят най-благородно и да мислят най здраво за да могат да обогатят човешкото наследство и да го предадат по-велико, отколкото са го приели, на тези, които идат след тях. Но преди смъртта на Хъксли изникнаха въпроси, които оспорваха туй гледище. Всичко това бе Твърде добре, доколкото се отнася за физическата еволюция, защото борбата за съществуване между телата разви сила, живост, ловкост и всичките други физически качества около нас; но както и сам Хъксли бе посочил в следващата си лекция, борбата за съществуване е най-неподходящия от всичките други начини за развиването на човешките качества, а именно ония, които считаме за съществени: нежността, състраданието, да се употребява силата, за да се служи на другите, да се помага на слабите, вместо да се тъпчат - в същност. всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост. Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца.
към текста >>

Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече.
всичко това, което наричаме човеколюбие. Той още е изтъкнал, че тези качества са неблагоприятни обстоятелства в борбата за съществуване; че човекът, който има деликатна съвест, вероятно, няма да успее; че докторът, майката или бащата, които се жертват за децата, умират, без да са живели; че е необходимо да се срещнете с мъчнотията, която се създава от тия качества, които са една тежест за хората в борбата за живот. На края той завършил с една прочута фраза, заета от един велик теософски учители: „законът за преживяването на способното е закон за еволюцията на грубото, а законът за самопожертването е закон за еволюцията на човека“. И това е съвършено вярно. Но необходимо е да помните, че това е вярно, само ако този, който се самопожертва, продължава да съществува. Ако ли умре при пожертването си, не ще има какво да предаде на тези, които идат след него; но ако може да занесе плодовете в друг живот и после да ги донесе пак на земята, променени в сили, тогаз този акт на самопожертване става ясно еволюционен, и човекът, който се е самопожертвал, ще има, като се върне, да даде повече. Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост. Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца. Децата им се раждат, когато те са още в неразвит стадий. Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава.
към текста >>

Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното.
Друга една много по-важна точка е, че най-благородните човешки качества се развиват в семейството, и че мъже и жени, които с отгледали деца, като са мислели, грижили са се и страдали за тях, са много по-възвишени същества, когато достигнати средната си възрасти, отколкото са биле в ранната си младост. Тези качества са развили у тях чрез възпитанието на семейството, но когато с ги развили чрез това възпитание, те с преминали времето, за да им се раждат деца. Децата им се раждат, когато те са още в неразвит стадий. Когато възпитанието на семейството се свърши, те са на такава възраст, на каквато не могат да дадат деца, за да поддържат прогреса на расата. Друга мъчнотия (като гледаме на въпроса според закона за наследствеността) е, че великият и интелектуален гений не може да се предава. Децата на гениалния човек не наследяват гения му, а фактически, често става обратното. При изучаването на музикалните гении, не сте ли били изненадвани, когато намерите, че най-високият музикален талант в семейството се е явявал всякога след едно или две поколения на предходния по-малък талант и след това изчезвал? Бележити факт е, че музиката е изкуство, което иска повече отколкото един гений; тя изисква и известна деликатност на нервната организация, за да могат ухото и пръстите да се тренират до твърде висока степени на съвършенство. Тя се нуждае от физическа наследственост, защото телата се изграждат чрез физическа наследственост; от това следва необходимостта от физическо приготовление на тялото, което очакваният музикален гений ще обитава. След като едно или две поколения изградят едно сгодно тяло, тогава музикалният гений се явява. Но той не предава таланта си на своите деца.
към текста >>

“ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай.
Няма нищо, което играе толкова голяма роля в щастието на мъжете и жените, както характерът , с който те идват в света. Напълно щастливи хора намирате между съвършено бедните, чиито условия за живота са най-нещастни; намирате много нещастни хора между най-богатите, които притежават всичко в света, за да бъдат щастливи. Щастието не зависи от това, което имаме и притежаваме отвън, а от вътрешния ни характер, и ако едно лице няма нищо с този характер, а има само външния отпечатък на божествените ръце, тогава, наистина, мъчно е да се примири това с понятието за божествената справедливост. Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество. Какво е качеството на човека, когато иде в света? Допускам, че добрата среда може да направи много за подобрението, но не може да промени коренно естеството. Робен Оуен откри, че това е така, като се опита да вземе хора от най-лоши условия и ги постави при добри условия; но на край, той трябваше да напусне опита си с отчаяние, защото намери усилията си безуспешни и „природата по-силна от възпитанието“.
към текста >>

Какво е качеството на човека, когато иде в света?
Политици, социалисти и реформатори викат за еднакви права. Единственият им вик е: „дайте на всички равенство! “ Но еднаквите права не ще направят щастливи хората: основната разлика между един човек и друг се състои в схващането на всеки случай. Никакво даване на еднакви права няма да направи хората щастливи, защото един ще ги схване, а друг ще ги изпусне; един ще има силата да ги сграбчи, другият не ще може да ги удържи. Това е въпрос на качество. Какво е качеството на човека, когато иде в света? Допускам, че добрата среда може да направи много за подобрението, но не може да промени коренно естеството. Робен Оуен откри, че това е така, като се опита да вземе хора от най-лоши условия и ги постави при добри условия; но на край, той трябваше да напусне опита си с отчаяние, защото намери усилията си безуспешни и „природата по-силна от възпитанието“. Можете да направите много чрез възпитанието, но не можете да измените основния тип на характера, който иде в света. И така ние сме пред проблем за „специалното творение“. На хора, напр ,родени престъпници, нищо не можете да направите, за да ги освободите от техните престъпни инстинкти.
към текста >>

Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание.
„Добре“, ще кажете, „но не е ли това и за вас също една мъчнотия? “ Моят отговор е: не, съвсем не; защото ние, които вярваме, че всяко събитие има причина, зад себе си, че всеки жъне точно това, що е посеял, виждаме, че да пожънеш смърт при такъв ранен стадий на живота, значи, че си посял едно семе в по-предишния си живот, което изисква тази глоба в следния живот.Ще ви дам една илюстрация: някой пушач хвърля една кибритена клечка, без да види, че не е съвсем изгаснала. Случва се, тя да попадне на лесно запалителен материал, и последният пламва. Този огън може би запалва някоя къща и може би някой изгаря до смърт в нея. Това не е убийство. Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание. Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше.
към текста >>

Той предава с дивна реализация и такива неща, които за човека не са нищо друго освен форми на мисълта.
При автора на „Синята птица“ забелязваме нещо друго. Ние виждаме и най-абстрактните образи, въплътени в конкретни представи. Възхитителни и мили са фигурите на одухотворените стихии, които придружават Тилтил и Митил в тяхното дълго пътуване. Почти всички мистици са признавали души в нещата, но никой не е бил в състояние да ги представи тъй релефно и в такава подходяща костюмировка. Но даже и тук неговият гений, тъй могъщ в символизацията, не се спира. Той предава с дивна реализация и такива неща, които за човека не са нищо друго освен форми на мисълта. Да покажеш духа, който обитава във вековния дъб, е нито ново, нито трудно; но да въплътиш щастието „да съзерцаваш изгряването на звездите“ е най малко необикновено. Още древните са давали на Времето изгледа на мрачен старец; но символът на абсолютното щастие — Синята птица — е съвсем модерна идея. А да се обрисува стремежа към нея, стремежа към ненамираемото и скрито в непрогледния мрак на нощта загадъчно благо, във великолепна феерия, в която действат чудно-реализирани образи, е нещо грандиозно. Да! Синята птица е ненамираема. „С Тилтил и Митил — казва Ернест Шарл — ние узнаваме, че диренето на абсолютното щастие е безплодна работа, но че и най скромният живот може да бъде изпълнен с безбройни чутовни малки щастия.
към текста >>

Това, що е казано за брилянта, може да бъде казано само за един човек — той е лорд Бекфорд.
Когато разцъфне цвета на проявената мистична реалност! Там ще бъде намерена Синята птица, която днес е символ, а символът е нещо непреходно във вечността. До такива заключения е дошъл философът-мистик, съзерцавайки своите хризолитни мисли, изкрящи под огненото слънце на Грас. Лорд Бекфорд „Брилянтът говорят индийските факири — крие в своя блясък нереални прояви и небесни устреми. Той заставя фантазията да твори в земната сфера божествени образи и чрез тях понася духа по Нирванните полета“. Това, що е казано за брилянта, може да бъде казано само за един човек — той е лорд Бекфорд. (William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични. Бекфорд е бил любимец на съдбата. Щастието в цялата своя разновидност му е било напълно познато. „Никога праз дългия си живот аз не съм изпитал ни минутна тегота“ — казва той, наскоро преди смъртта да допре своя жезъл до тялото му.
към текста >>

Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“.
Ако той се издигне до сферите, в които той владее, чува излизащия от бездната на смъртта глас: „свърши се! “ Тутакси надменното чело се покрива с бръчки, сърцето се превръща в горящ въглен и надеждата за винаги изчезва Такова е скритата мисъл на Бекфорд, мисъл, изказана даже от най-мъдрия от всички царе на света — от цар Соломон: „познанието е суета. Всичко е суета. Познанието е смърт“. Високата морална тенденция, за която наблегнах по-горе, изцяло се проявява в тези думи, с които дивният обитател на скалистия Монсерат завършва историята на Ватека : „Така халифът Ватек, в стремежа си към суетен блясък и непозволена власт, бе се очернил с безброй престъпления и стана жертва на угризения и безкрайна, безгранична мъка. Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“. В този пасаж напълно се очертават моралните възгледи на Бекфорд. Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря. Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени. Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието.
към текста >>

Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие.
Ако трябва да влезем в едно множеството хора, нека направим това само тогава, когато сме духовно най-силни, за да се оттеглим веднага, щом почувстваме, че се уморяваме. Защото в часа на силата ние сме магнит, който отблъсва вредните струи, на които беззащитно бихме се изложили, когато сме в негативно състояние. Положителните хора са борчески и предприемчиви, те най-добре успяват в живота. Но все пак не е добре винаги положително да се изпускат мисли, защото по такъв начин можем да пропуснем много ценни случаи за възприемане струи от вън, или да ги отблъснем и прогоним. Трябва да има време, през което духовният резервоар да се напълни отново; колкото по-интензивно се променя съдържанието, толкова по-добре. Положителният човек, който винаги посреща всека чужда мисъл нападателно, който никога не отделя време да изслуша новото и непознатото с цел да ги възприеме, който смесва невероятното с невъзможното, който счита за свое знаме само своето ограничено познание, такъв човек неминуемо ще изпадне в духовна нищета и безсилие. Обратно пък, постоянно негативните хора, които остават винаги в рецептивно състояние, винаги имат мнението на оногова, когото най-сетне чуят, които се обезкуражават в своите планове от една гримаса или от едно повдигане рамене, тези хора приличат на една проводна система, която пропуска всека кал и смет, додето се задръстят тръбите срещу ценните струи и сами те станат неспособни да изпускат положителни сили. Изобщо важи правилото: да бъдем положителни в света, към хората, а отрицателни (негативни) в добре подготвено уединение. Който и в уединението продължава още да води духовна борба със своите противници, той се хаби напразно! Който се товари с грижите на другите, той особено се нуждае от време напълно уединение. В такъв случай и състраданието, за да даде по-голяма по мощ, изяжда от силите, които са събрани.
към текста >>

Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние.
в пасивно състояние, да се четат възбудителни романи, в състояние на собствена слабост и рецептивност да възприемаме раздразнителни образи и картини. През време на ядене би трябвало да бъдем особено пасивни; който приема храна, т. е. материал за иззидване на тялото си, трябва да извършва това само в спокойно, тихо и весело настроение. Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо.
към текста >>

Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека.
Да ядем и да мърморим, или да спорим с другите, или да обмисляме гешефти и предприятия, това значи да бъдем положителни тъкмо в това време, когато се налага абсолютна негативност. Дали мърморенето и споренето се изразява гласно в думи или става само мислено, това е все едно. Също така е вредно, когато на масата седи друго някое лице, което има лошо настроение и срещу което трябва да се бронираме, едно лице, което само търпим, защото само това обстоятелство изисква разход на сила и човек е, следователно, в положително състояние. Другари на една маса трябва да бъдат само хора, които живеят в най-чисти взаимни симпатии. Който много често остава сам, той привлича към себе си струи (течения) от сродни духове, защото пространството, което в течение на по-продължително време се пълни със собствени мисли, става по-силен магнит! Ние живеем тогава в един по-съвършен, по-възвишен свят, достъпни сме за внушения, които може би още като мозъчни паяжини свенливо се таят затворени в човека. Тогава пак един ден се събужда у нас влечението за общение с хората, и ние вземаме, каквото ни се представи, или се оставяме да бъдем въвлечени в течението. Вътрешният живот се срутва, внушенията внезапно се явяват в светлината на делничното мнение като „чиста безсмислица“, „здравият човешки разум“ започва пак да трака и да критикува и галопира с блеещото стадо. По-сетне, когато пак останем сами, навестява ни едно чувство на дълбоко недоволство и лошо настроение, едно колебливо самообвинение, че сме отрекли правата на душата си! Много възвишени духове страдат под тежестта на паразитни мисли, които са се закопчали о тях и несъзнателно им вредят. Разбира се, че никой не трябва и не може много продължително време да бъде в уединение.
към текста >>

По-рано са го учили, че от сътворението на света до днес има близо 6000 години, а според геологията, даже само една геологическа ера обхваща много милиони години, Учили са го по-рано, че растенията, животните и човекът са били създадени от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, а днес учи, че те са плод на една дълга, дълга еволюция.
У него се заражда известно раздвояване. Трагедията в душата му почва. Но това е още началото. Колкото повече то се запознава с природните науки, толкоз повече то вижда противоречието между това, което е учило по-рано, и това, което учи сега. По-рано са го учили, че светът е създаден в шест деня, а сега учи, че слънчевата система е произлязла, съгласно Кант-Лапласовата теория, от една мъглявина. По-рано са го учили, че от сътворението на света до днес има близо 6000 години, а според геологията, даже само една геологическа ера обхваща много милиони години, Учили са го по-рано, че растенията, животните и човекът са били създадени от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, а днес учи, че те са плод на една дълга, дълга еволюция. Учили са го по-рано, че човешката душа след смъртта си, според делата си, отива в рая за вечно блаженство или в ада за вечни мъки, обаче, сега в естествените науки не учи нищо такова. Тогаз ученикът все повече и повече се разколебава, неговата стара вяра се разклаща. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната-страна побеждава, може би още в III. гимназиален клас, а може би в четвъртия или петия. Значи, най-сетне става известен изходът от сражението между двата мирогледа в душата му.
към текста >>

Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани.
Тъй че никаква изненада няма в това, че ученикът, като свърши училището, е вече убеден материалист. И никой, разбира се, не трябва да го укорява за това, Всеки друг на местото му при сегашните условия би направил така, ако честно иска да си образува мироглед. Почти всички, които са свършили гимназия, са минали по пътя, описан по-горе. Ученикът е искрен, той иска да разсъждава критически. Всеки друг на неговото место с критическо отнасяне към нещата би избрал доказаното. Трябва веднъж за винаги да знаем, че един критически ум, един интелигентен човек не е в състояние да вярва сляпо в това или онова, като знае същевременно, че то противоречи на научните факти, които той е изучил и които са пък много добре доказани. И ученикът схваща при това положение на работите, че училището е основано на лъжата, понеже в горните класове на гимназията се опровергава това, което той е учил в първоначалното училище и в прогимназията, в часовете по Закон Божи. Де е изходът от това трагично положение? Какво трябва да се направи, за да се избави училището от тази лъжа, от това противоречие? Както видехме в предидущата глава, между религията и науката в същност няма противоречие. Не трябва да се смесват естествените науки и материализмът.
към текста >>

Той предлага човек да има двойно книговодство в душата си: едно за научните въпроси, а друго за религиозните.
Грешката на тези, които искат да се усили религиозното възпитание на децата, е, че мислят за възможно съществуването на пропаст между сляпата вяра и науката. Те искат да се вярва в религиозните истини, без да се обръща внимание на отношението им към научните факти. Обаче, при такова положение на работите няма да се постигне нищо. Напротив, вместо да се изпишат вежди, могат да се извадят очи. В краен случай, най-много, което може да се постигне по този начин, е да се препоръча на учениците „двойното книговодство“ на Вагнер. Той предлага човек да има двойно книговодство в душата си: едно за научните въпроси, а друго за религиозните. Към научните въпроси човек да се отнася строго критически, а към религиозните със сляпа вяра, без да обръща внимание да бъде тя в хармония с неговия разум. Но това „двойно книговодство“ е най-лошото, най-опасното, което можем да искаме. Тогаз ще получим раздвоени, фалшиви характери. Но това не е и възможно в днешния век. Вярно е, че правилно развити характери са възможни при едно дълбоко религиозно съзнание, което трябва да се стремим да събудим у ученика.
към текста >>

Към научните въпроси човек да се отнася строго критически, а към религиозните със сляпа вяра, без да обръща внимание да бъде тя в хармония с неговия разум.
Те искат да се вярва в религиозните истини, без да се обръща внимание на отношението им към научните факти. Обаче, при такова положение на работите няма да се постигне нищо. Напротив, вместо да се изпишат вежди, могат да се извадят очи. В краен случай, най-много, което може да се постигне по този начин, е да се препоръча на учениците „двойното книговодство“ на Вагнер. Той предлага човек да има двойно книговодство в душата си: едно за научните въпроси, а друго за религиозните. Към научните въпроси човек да се отнася строго критически, а към религиозните със сляпа вяра, без да обръща внимание да бъде тя в хармония с неговия разум. Но това „двойно книговодство“ е най-лошото, най-опасното, което можем да искаме. Тогаз ще получим раздвоени, фалшиви характери. Но това не е и възможно в днешния век. Вярно е, че правилно развити характери са възможни при едно дълбоко религиозно съзнание, което трябва да се стремим да събудим у ученика. Въпросът е само, по какъв начин да стане това.
към текста >>

А само в последния случай идеализмът дълбоко засяда в душата, и човек остава идеалист до край.
По-рано когато бях млад, бях зелен, хвърчах по облаците, но сега станах практичен, сега разбрах, че смисъла на живота е само в парите“. Защо стана такъв прелом в неговата душа? Идеализмът му е бил много плитък. Той не е имал добре изработен мироглед, той не е получил една дълбока духовна култура. Той като студент е бил усвоил някои фрази, които механично е повтарял и парадирал, но нямал вътрешно обновление. А само в последния случай идеализмът дълбоко засяда в душата, и човек остава идеалист до край. Ние имаме литературни произведения, в които са обрисувани добре известни части от нашата нова интелигенция. Най-типични такива произведения са Депутатът Стоянов и Хайлайф, повести от Димитър Шишманов. Аз препоръчвам на четците тези две произведения. Авторът безпощадно рисува празнотата, безсъдържателността, плиткостта, разврата на своите герои. Авторът е реалист; той не рисува фантастични, преувеличени картини; той е имал само смелостта да нарисува сегашната действителност с всичката й голота.
към текста >>

Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти.
Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели. Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява. И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период. Всеки младеж почти минава през такъв период.
към текста >>

Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели.
Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели. Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява. И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период. Всеки младеж почти минава през такъв период. Това е периодът, когато вътрешният глас по-ясно от всякога говори.
към текста >>

Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правда, за идеалното, но чуваш ли, как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че живеенето за правдата е глупаво и смешно и че най-добре е човек да живее само за себе си?
И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период. Всеки младеж почти минава през такъв период. Това е периодът, когато вътрешният глас по-ясно от всякога говори. Чел съм един позив от Толстой към младежта, в който й казва приблизително следното: „остани винаги такъв, какъвто си сега. Сега ти си идеалист, искаш да живееш за правда, за идеалното, но чуваш ли, как възрастните ти казват, че се лъжеш, как те ти казват, че живеенето за правдата е глупаво и смешно и че най-добре е човек да живее само за себе си? Не ги слушай! Именно сегашният твой живот е истинският. Именно сега ти проявяваш себе си. А онези, които по-рано са живели за идеал и после са убили този вътрешен глас и са почнали да живеят за егоистични, ограничени, дребнави цели, те са изневерили на сами себе си, те са изневерили на този вътрешен глас, който е гласът на тяхното истинско „аз“. Ти сега си на прав път.
към текста >>

Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек.
В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират не изобщо всички бащи, а тези бащи, които искат Още да живеят с „доброто старо време“, които не искат да вървят заедно с времето. Младежта е склонна да живее със самоотричане за нещо възвишено. Това е естествено настроение на всеки младеж. За това е именно важно да се работи през този период за укрепване на този вътрешен глас. Ако през този период на детето не се даде никаква подкрепа, ако никой не го разбира, ако живее в съвсем неподходяща възпитателна сряда, постепенно ще се подрежат може би крилата на неговия идеализъм, постепенно то ще става практичен, „поумнял“ човек. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязал крилата на идеализма! Детето трябва да се възпитава в духа на идеализма. Училището трябва да създаде от детето идеалист, борецо за благото на човечеството. Детето тръба да се възпитава по такъв начин, чедо да разбере.с всичката си душа, какво само работенето за общочовешкото благо дава най-висок смисъл на човешкия живот. Да не се задоволява с един пуст, безидеен живот, а да се стреми да даде високо съдържание на своя живот.
към текста >>

В този смисъл трябва да се разбират и думите на незабравимия Пирогов: „мъчи се да станеш човек“2).
Но друг глас долита в отговор: „Светица! “ Казано е, че величието на един народ не се състои в големината на територията му, нито в броя на населението му, нито в неговото минало, а само във величието на идеалите, които го въодушевяват. Ето защо с всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят!. възвишени идеали, свети цели, за които да са готови и да умрат. У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от първите пречки в живота. В този смисъл трябва да се разбират и думите на незабравимия Пирогов: „мъчи се да станеш човек“2). А думите на Каменски: „от всеки човек може да се направи човек“ значат, че трябва да имаме доверие в силите, вложени в човека. Нека да не мислиш, че има само редки натури, родени идеалисти. На въпроса: „с каква цел възпитавате детето в духа на идеализма“, някои може би ще отговорят, имайки пред вид гореказаното, така: „детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните Този отговор не е пълен. У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството. Ние гони.м тук още една друга, не по-малко велика цел, именно подтикване еволюцията на самото дете.
към текста >>

А думите на Каменски: „от всеки човек може да се направи човек“ значат, че трябва да имаме доверие в силите, вложени в човека.
“ Казано е, че величието на един народ не се състои в големината на територията му, нито в броя на населението му, нито в неговото минало, а само във величието на идеалите, които го въодушевяват. Ето защо с всички сили трябва да подпомогнем учениците да си изработят!. възвишени идеали, свети цели, за които да са готови и да умрат. У тях трябва да си развие не само идеализъм, но и силна борческа воля, която утре няма да се сломи от първите пречки в живота. В този смисъл трябва да се разбират и думите на незабравимия Пирогов: „мъчи се да станеш човек“2). А думите на Каменски: „от всеки човек може да се направи човек“ значат, че трябва да имаме доверие в силите, вложени в човека. Нека да не мислиш, че има само редки натури, родени идеалисти. На въпроса: „с каква цел възпитавате детето в духа на идеализма“, някои може би ще отговорят, имайки пред вид гореказаното, така: „детето трябва да се възпитава в духа на идеализма с едничката цел да бъде полезно на околните Този отговор не е пълен. У детето не се събуждат възвишени качества, само за да бъде полезно на околните, на човечеството. Ние гони.м тук още една друга, не по-малко велика цел, именно подтикване еволюцията на самото дете. Трябва да помогнем на еволюцията на детето, което ни е поверено.
към текста >>

Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа.
Този мироглед трябва да се изработи строго научно, с участието на критическия ум. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота.
към текста >>

Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен.
Ето защо горещият идеализъм трябва да се съединява с най-трезвен, с най-хладен разсъдък. Идеалистът същевременно трябва да бъде и най-голям реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. Идеалът, високата цел, за която ще живее човек, ще дойде като последствие от мирогледа. И истински идеализъм не е възможен, ако не се изработи предварително един мироглед. Защото целта, която човек ще си постави в живота, трябва да бъде ясна, съзнателна; също така и пътят, който води към нея, трябва да е ясен. Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима.
към текста >>

Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота.
Значи, напразен е всеки идеализъм, ако ръка за ръка с него не върви дълбоко разбиране целта и смисъла на живота. С това преминаваме към следната глава, дето ще видим, как може да се постигне това. Окултизмът трябва да се преподава в училището Училището трябва да дава такива познания на учениците, които ще ги направят годни за живота. Разбира се, училището не трябва да дава само чиста наука, но и приложни знания, които да направят бъдещия гражданин годен в разните отрасли на живота. Практическите познания, които ще добие ученикът в училището, ще го направят годен работник и в областта на материалната култура, която е също така необходима. Но всичко това, което днес се дава в училище, не е достатъчно, за да се ориентира човек в разните области на живота. Днес тези, които завършват училището, обикновено нямат и понятие за дълбоките духовни истини, които разкрива окултизмът. Те са в пълна тъмнина както по отношение същността на окултните истини, така също и за методите на окултното изследване и пр. А щом те не знаят тези най-важни въпроси, тогаз можем да кажем, че те излизат неподготвени за живота. Представете си, днес повечето съдии, учители, адвокати, свещеници, държавници нямат и понятие за дълбоките духовни закони, които управляват живота на отделния индивид и на обществото. Окултизмът е такова дълбоко познание, че се явява плодотворен при разрешаване на много въпроси, които възникват в разни области на живота.
към текста >>

И каква промяна усеща човек в себе си, когато узнае окултните истини!
Окултизмът не е само теория, но и практика. Ако погледне.м практически на въпроса, трябва да кажем, че окултизмът е н у ж д е н на всеки гражданин. за да знае, как да живее съгласно физическите и духовни закони. Той ще научи чрез окултизма, че висша правда царува непоколебимо в света. И това съзнание ще роди в него велик морален импулс. И каква промяна усеща човек в себе си, когато узнае окултните истини! Като че ли се е пробудил от вековен сън, като че ли тепърва почва да живее. В окултните истини има голяма сила. Те не са като друго знание. Окултизмът не само че дава познания, един цялостен мироглед, но той има силата да промени целия човек. Човек с всички свои мисли, чувства, настроения, желания, стремежи се променя, става съвсем друг човек.
към текста >>

Окултизмът не само че дава познания, един цялостен мироглед, но той има силата да промени целия човек.
И това съзнание ще роди в него велик морален импулс. И каква промяна усеща човек в себе си, когато узнае окултните истини! Като че ли се е пробудил от вековен сън, като че ли тепърва почва да живее. В окултните истини има голяма сила. Те не са като друго знание. Окултизмът не само че дава познания, един цялостен мироглед, но той има силата да промени целия човек. Човек с всички свои мисли, чувства, настроения, желания, стремежи се променя, става съвсем друг човек. Съвсем нови мисли, чувства, настроения, желания и стремежи го изпълват вече. Държавникът, изобщо общественият деец, чрез окултизма ще разбере, че винаги трябва да работи с правда, ако иска да докара благоденствие на народа. Той чрез окултизма ще узнае, че законите на правдата са непоколебими и че тяхното нарушение докарва страдания. Той ще разбере, че както има индивидуална карма, така има и народна карма.
към текста >>

Човек с всички свои мисли, чувства, настроения, желания, стремежи се променя, става съвсем друг човек.
И каква промяна усеща човек в себе си, когато узнае окултните истини! Като че ли се е пробудил от вековен сън, като че ли тепърва почва да живее. В окултните истини има голяма сила. Те не са като друго знание. Окултизмът не само че дава познания, един цялостен мироглед, но той има силата да промени целия човек. Човек с всички свои мисли, чувства, настроения, желания, стремежи се променя, става съвсем друг човек. Съвсем нови мисли, чувства, настроения, желания и стремежи го изпълват вече. Държавникът, изобщо общественият деец, чрез окултизма ще разбере, че винаги трябва да работи с правда, ако иска да докара благоденствие на народа. Той чрез окултизма ще узнае, че законите на правдата са непоколебими и че тяхното нарушение докарва страдания. Той ще разбере, че както има индивидуална карма, така има и народна карма. Той ще знае, че всеки народ, който си служи с неправда, непременно докарва огън на главата си.
към текста >>

Ако държавникът не знае и най-елементарните закони, по които се развиват човекът и човечеството, как може да оправи работите на страната?
Съвсем нови мисли, чувства, настроения, желания и стремежи го изпълват вече. Държавникът, изобщо общественият деец, чрез окултизма ще разбере, че винаги трябва да работи с правда, ако иска да докара благоденствие на народа. Той чрез окултизма ще узнае, че законите на правдата са непоколебими и че тяхното нарушение докарва страдания. Той ще разбере, че както има индивидуална карма, така има и народна карма. Той ще знае, че всеки народ, който си служи с неправда, непременно докарва огън на главата си. Ако държавникът не знае и най-елементарните закони, по които се развиват човекът и човечеството, как може да оправи работите на страната? Свещеникът чрез окултизма ще разбере богатите съкровища на религията и ще почне да работи съзнателно, и това ще причини небивал подем в църквата. Тая църква ще се възвърне отново към своите мистически традиции, ще се свърже отново непосредствено с небето, а не само чрез историческите традиции, църквата ще възкръсне отново, ще получи нов живот и ще бъде благословение за народа, всред който работи. Един нов импулс, един нов огън ще почувства тогаз тя в своя организъм, един ентусиазъм небивал. Колко е нужно на родителите да знаят окултизма! Те тогаз ще разберат светостта на задачата, с която са натоварени от небето.
към текста >>

Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света.
Когато държавниците, съдиите, адвокатите, учителите, свещениците и всички други граждани узнаят окултните истини, постепенно ще се тури основата на висшата духовна култура. За да дойде висшата духовна култура, трябва една обнова не само на строя, но и на сърцата, на душите. Понеже окултните истини са нужни на всеки един деятел в обществото, то е необходимо въвеждането на окултизма като учебен предмет в училището. Инак ученикът, като излиза от училището, или ще усеща една непълнота в своите познания, или пък ще се труди тепърва сам да си набави това, което училището не му е дало. Разбира се, окултизмът трябва да се преподава в училището в най-елементарна форма. Чрез него ученикът ще разбере при свършването на гимназията целта и смисъла на живота, ще разбере великия божествен план, по който се развиват човекът и човечеството, ще познае себе си и света. Окултизмът ще му даде и мощен импулс към дейност, към по-висша дейност. Чрез окултизма най-добре могат да се възпитат съзнателни борци за общочовешкото благо. И тогаз, този ученик, след като излезе в живота, каквато работа и да хване, в каквото житейско поприще и да се впусне, ще бъде една благодат за околните. Ако стане държавник, ще бъде един безкористен държавник, който ще работи със самоотричане, вдъхновяван от познанието, което притежава. Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят.
към текста >>

В по-горните класове окултизмът ще се преподава в строго научна форма, като се изтъква нуждата от постоянна работа на човека върху себе си (за да стане способен да носи тухли и камъни за зданието), а в по-долните класове ще се преподава или във вид на алегории, символи, взети из областта на естествената история (както говорих в главата „Обучение по естествознание“) или пък във вид на алегорически разкази и приказки.
Ако стане свещеник, ще работи с ентусиазъм, понеже това, в което по-рано е вярвал, сега вече го знае, той ще чувства постоянното допиране с невидимия свят. Като обикновен гражданин, той постоянно ще работи върху себе си и за общо благо, изобщо ще живее един плодотворен живот. С една реч, каквато и професия да вземе, той винаги ще работи с настроение, че животът винаги и на всякъде е свещенодействие. Това той живо ще чувства И само този може да бъде полезен за себе си и за околните, който схваща тая велика истина, че целият живот винаги и на всякъде е свещенодействие. И само с такова настроение като работим винаги, не.ма да има опасност да изпадаме в грешки. В по-горните класове окултизмът ще се преподава в строго научна форма, като се изтъква нуждата от постоянна работа на човека върху себе си (за да стане способен да носи тухли и камъни за зданието), а в по-долните класове ще се преподава или във вид на алегории, символи, взети из областта на естествената история (както говорих в главата „Обучение по естествознание“) или пък във вид на алегорически разкази и приказки. По кой от тези два метода ще се преподава тая или онази окултна истина, ще зависи от случая. Както дадох примери за излагане на окултните истини във вид на символи, взети из областта на естествената история, така в бъдеще, когато му дойде времето, надявам се, да излезнат сборници с изложение на окултизма във вид на разкази, приказки, стихотворения, алегории, символи, нагодени за деца От разни възрасти. В Париж излиза един детски вестник „Le petit theosophe“, в който теософията и окултизмът се излагат в една форма, достъпна за деца и юноши. Ние се намираме в началото на духовната култура. За напред окултните истини ще станат очевидни за всички.
към текста >>

Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт.
Не сме ли ние сигурни за неговата реалност само затова, защото ние не познаваме друг живот, който да е по-реален? Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне.
към текста >>

Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост.
Аз не само че мисля, но съм и убеден, какво това е единственото основание на тази увереност. Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях.
към текста >>

Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството.
Както сънищата на нашия земен живот съставляват едно състояние, през време на което ние преживяваме впечатления, чувства, мисли, принадлежащи на нашия предишен живот, и образуваме запас от сили за събуждането, за бъдещите дни, така и целия ни сегашен живот съставлява едно състояние, през време на което ние живеем посредством кармата или предишния по-реален живот, и образуваме запас от сили за бъдещия живот, по-реален, и от който ние сме излезли. Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния.
към текста >>

Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко.
Както ние преживяваме хиляди сънища през време на нашия земен живот, така и този последния е едно от хилядите съществувания, в които ние влизаме, след като излезем от другия по-реален, по-достоверен живот, и в който ние пак ще се върнем след нашата смърт. Нашият земен живот е един от сънищата на един друг живот, по-реален, и тъй нататък, до безконечност, до последния живот, който е животът на Бога Раждането и появата на първите понятия за света могат да се смятат като начало на съня; целият земен живот — като пълен сън; смъртта — като събуждане. Когато човек се събуди преди да е изкарал целия сън, това е преждевременната смърт. Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност.
към текста >>

През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях.
Когато човек е спал добре и сам се е събудил, това е смъртта в старост. Когато човек сънува нещо страшно и го премахва, като при това си спомня, че спи и прави усилия да се събуди и се събужда, това е самоубийството. Човек, който е съвършено погълнат от настоящия живот, който не предчувства един друг живот, това е този, който спи дълбоко. Дълбокият сън, без сънища, е равен на полу-животинското състояние. Спящият, който чувства през време на съня какво става около него, който спи леко и който е готов да се събуди във всеки момент, е този, който съзнава, макар и неопределено, живота, от който е излязъл и в който пак се готви да се върне. През време на съня човек т е винаги егоист, живее уединено, без да взима участие в живота на своите подобни, без да е в някаква връзка с тях. В живота, който ние смятаме като реален, нашата връзка с подобните ни е вече по-голяма: съществува една привидност на любовта към ближния. В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух.
към текста >>

Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот.
В живота, от който ние излизаме и в който се връщаме, тази връзка е по-тясна; любовта към ближния не е вече един прост стремеж, а една действителност. В живота, за който онзи живот, споменат по-горе, е само една подготовка, връзката между всички е по-тясна и любовта на всички — още по-голяма. Тоя път, в този сън, ние вече чувстваме всичко, което ще се реализира може би в новия живот. Телесната форма, в която ни изненадва тук, на земята, събуждането на нашето съзнание за истинския живот, изглежда като граница за свободното развитие на нашия дух. Материята е границата на духа. Истинският живот почва, когато тази граница се унищожи... Това понятие включва в себе си цялото познание за истината, и то е, което дава на човека съзнанието за вечния живот. Аз не се забавлявам да измислям някаква теория. Но аз вярвам с всичката си душа в туй, което казвам. Аз чувствам, аз зная положително, че като умра, ще бъда щастлив, че ще влезна в един по-реален мир. Преведе от френски: Хр. Харизанов. __________________ 1) .Животът е сън, душата е безсмъртна, нейният живот почва след смъртта“ .
към текста >>

Не земята е направена за човека, а човекът е направен за нея, който съставлява един атом, или една клетка на планетния организъм.
Всемирността на живота се появява безпрекословно, и една проста, една здрава философия се гради върху това научно схващане. Това, което древните мъдреци бяха схванали в чудесните Египет, Халдея, Индия и Гърция, ние започваме да го определяме с помощта на опита с начални термини, но обещаващи едно учение, достойно за почит. Земята е един огромен организъм огромен, разбира се, по отношение на нашата древност. Планетен атом, размесен между мириядите небесни атоми на безкрайността; клетка на една слънчева система — нашата — тя участва в образуването на един мистериозен органически състав в този смисъл, който ни задминава и избягва. Антропоморфизмът е починал, за учения поне. Не земята е направена за човека, а човекът е направен за нея, който съставлява един атом, или една клетка на планетния организъм. Каква роля ние играем в нея? тази на един агент на земната нервна система, може би. Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете. Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум.
към текста >>

Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека.
Ние спомагаме да се образува мозъка на земята, без съмнение... Колкото за животните и растенията, те ще бъдат клетките на трансформационните органи, собствено казано: стомаха, червата, дробовете. Колкото за кръвта на земята, не ще ли бъде морето, океаните, ту мирни, ту бучещи, където се изливат реките, многобройните извори, които влачат елементите, като ги разлагат, възобновяват и ги движат в един непрестанен цикъл? Когато се намирам па брега на променливото море, което пее, отразява и равномерно се движи, предател и пленител, матрица на живота, вместилище на всичките химически елементи, иска ми се да призова тези аналогии на хилозоизма, които се налагат на моя ум. Земята се олицетворява някак си в тези минути на размишление почти мистично. Почвата, скалите, стръмните планини, сбирките или отломъците от разноцветните минерали, но от еднакъв състав, образуват самия скелет на планетата, изсмуквани чрез растенията. Те се преобразуват, отгледват се, еволюират, с една дума, както самите растения, смлени от животните, претърпяват едно изменение, което животните по реда си изходват, насмукани и смлени от човека. А човечеството не служи ли тоже за храна на едно висше същество, по-силно и по могъщо, което се уподобява от него и го отхранва? Всемирна алхимия, еднакви закони, сходни сгрупирания на звезди, на атоми, на същества, на общества, на раси и народи, предназначени да се меняват, да изчезват, да умират, да се преобразяват и да се прераждат, според безбройни преселения на душите в обятията на вечния живот, който е всичко — такъв е ритъма, що ми произнасяха мернопенестите вълни, силните животворни трептения на нашата майка Земята. . . : Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп.
към текста >>

Нищо не може да устои против волята на човека, когато той знае истината и желае доброто. 2.
. . : Преведе от френски А. Айзенбауер. ______________________ 1) Жоливе Кастело — председател и основател на Алхимическото Дружество във Франция, директор на сп. „Les Nouvaux Horizons de la Science et de la Pensee“ и автор на много съчинения, между които: „La vie et I' ame de la Matiere“, „La Medecine spagyrique“, „L’ Hylozoisme и пр. Елифас Леви1) Двадесет и две аксиоми за волята 1. Нищо не може да устои против волята на човека, когато той знае истината и желае доброто. 2. Да желаеш зло, значи да желаеш смърт — извратената воля е начало на самоубийство. 3. Да желаеш добро с насилие, значи да желаеш зло, тъй като насилието произвежда безредие, а безредието — зло. 4. Може и трябва ла се приеме злото, като средство към доброто, но никога не трябва нито да се желае, нито да се върши. Иначе, с едната ръка ще рушиш това, което градиш с другата. Истинската вяра никога не оправдава лошите средства; тя ги изправя, когато ги използва, и ги осъжда, когато ги допуска. 5.
към текста >>

Волята на справедливия (праведния) човек — това е волята на самия Бог и закона на природата.
За да имаме право да усвоим нещо, всякога трябва да го желаем търпеливо и дълго време 6. Да се прекарва живота в желание на нещо, което е невъзможно да се усвоява всякога, значи да се отречем от живота и да приемем вечната смърт. 7. Колкото повече пречки преодолява волята, толкоз тя е по-силна. Ето защо Христос е прославил бедността и скръбта. 8. Когато волята е посветена на глупостта, тя се отхвърля (осъжда) от Вечния Разум. 9. Волята на справедливия (праведния) човек — това е волята на самия Бог и закона на природата. Разумът вижда чрез волята. Ако волята е здрава, то и схващането е вярно. Бог е казал: „да бъде светлина“ и светлината стана. Волята казва: „да бъде светът такъв, какъвто аз искам да го виждам“, и разумът го вижда такъв, какъвто го е пожелала волята. Това именно означават думите: „да бъде тъй“, които утвърдяват действията на вярата. 11.
към текста >>

Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество.
Не мисли: „моите способности и таланти са общо средни, аз ще живея и умра, както много милиони около мене! “ Тъй мнозина мислят несъзнателно и се оковават в една лъжа. Те стоварят върху си лошите и мъчителни последици на лъжата. Те се изключват от възможността един ден да се издигнат над границите на днешния свят. Те се отбиват без нужда от пътя на по-висшите истини. Всеки човек в себе си има в латентно състояние една способност, един талант, едно своеобразно качество. В безкрайното движение на живота има безкрайно разнообразие на явленията, били те едно човешко съществуване, едно захождане на слънцето или един човешки мозък. Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме.
към текста >>

По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни.
Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят. По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни. Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно. Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към повода, случая и пр. Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех.
към текста >>

Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение.
Ако търпиш да те мамят, експлоатират, тиранизират, без вътрешен и външен протест, ти се съгласяваш с измамата и подлостта. Десет минути, прекарани в караница и спорове против собствената си съдба, или в завист спрямо чуждо щастие, означават изхабяване на голямо количество от собствената си сила, влошаване на собствената участ. Всека мисъл на завист или омраза дава един обратен ток, действа като самовнушение. Лошите чувства спрямо хората, които текат към тях в изобилие, са една разточителност, която не само ни докарва нещастие, но и разстройва предварително бъдещето щастието Комуто тези чувства са станали втора природа, той, разбира се, не може да очаква да се освободи от тях с един замах. Лошите навици на цел живот трябва да се изкореняват постепенно. Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение. Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса. Лоши разположения и несамостоятелност са болести. Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него.
към текста >>

Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него.
Собствената стая е ателието, в което новото „аз“ би трябвало да се съгради от нови елементи, едно помещение, в което ни кой чужд човек не би трябвало да стъпи, а ние самите — само в часове, когато сме съвсем сигурни в своето ясно и весело настроение. Там би трябвало да си доизсънуваме напълно и до завършване нашите сънища и блянове, и тогава през течение на времето това пространство ще бъде формено препълнено с щастие, и от всеки предмет спомените от по-раншните мисли ще текат насреща ни и ще ни изнесат над самите нас към действия, които се виждат като чудеса. Лоши разположения и несамостоятелност са болести. Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще. Който очаква нещастие, той се моли за него и, без съмнение, ще го получи. В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим.
към текста >>

Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще.
Болният дух създава болно тяло. Болшинството от болните духовно си изпросват болничното легло чрез дълго и трудно подготвяне. Наопаки пък, колкото по-дълго човек култивира в себе си състоянието на постоянни радостни очаквания, толкова по-малко настъпва опасността да загуби това състояние, макар и временно, защото то му е станало втора природа и човек не е свободен вече да го премахне, било самото това състояние, било непрестанните приятности, свързани с него. Ние всички сме съзидани от сили, които се наричат мисли, и всичките ни действия несъзнателно са една непрекъсната молитва. Молитва, разбира се, не в смисъла само на едно определено съчетание от думи. Когато човек разглежда тъмната страна на живота и наново обмисля своите разочарования и удари на съдбата, той си чете молитва (моли се) за също такива разочарования и удари на съдбата и в бъдеще. Който очаква нещастие, той се моли за него и, без съмнение, ще го получи. В обществото ние не виждаме само тялото си, а и една окръжаваща ни атмосфера (аура), която инстинктивно настроява всички за или против нас, безразлично дали говорим или мълчим. Защото онова, което мислим, е много по-важно от това, което говорим. Около нас окръжава специфична атмосфера, която отблъсва или привлича. Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение.
към текста >>

Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал.
Това, което ни сполита, е последица от дълговременно наше настроение. Настроението за справедливост дава с течение на времето най-добри и най-трайни резултати. Това не е сантименталност, а е просто наука, защото това направление на мислите привлича случаи и хора от същия род, в които се намира скрит и нашият живот. „В яд не дочаквай да залезе слънцето“—в тези библейски думи лежи тайната на здравето. Който си лета сърдит, разядосан и угнетен, той на сън цели часове прекарва душевно в сферата на злото и си насъбира тъга за следния ден. Злоупотребата с бързането разстройва по вече същества, отколкото човек би предполагал. Който сутрин си е завързал обущата в едно настроение на бързина и безпокойствие, през целия ден ще бъде наклонен да бърза безспирно и без почивка. Моли се, прочее, да бъдеш избавен от това течение — за спокойствие! Спокойните хора държат живота в силни ръце. Те с малко жестове, с малко работа на тялото си направляват хода на нещата, и то със светла и вдигната глава! Който всека сутрин при събуждане от сън се чувства овладян от всичко, що има да се върши през деня, който се вижда вплетен в грижите за домакинството, предприятията, покупките и хиляди други дреболии, той да седне за половин минута и да си каже: „не искам да бъда гонен и направляван от всичките тези задължения.
към текста >>

Такъв човек се отличава с решителност и самосъзнание особено пък ако палеца му е голям.
Този тип, който при поетичните топлосърдечни индийци почти никак не се среща, се намира в преодоляващо множество у лапландците. б) Лопатообразната ръка Лопатообразната ръка прилича твърде много на елементарната, само че те се различава с повече или по-малкото си лопатообразно разширение (фиг. 52). И този ръчен тип принадлежи на работническото съсловие и то повече на по-интелигентните му слоеве, които в своята дейност трябва до известна степен да употребят дух и разум. Лопатообразни ръце се срещат у по-добрите занаятчии от двата пола; тази форма се среща твърде много особено в Белгия, Англия и Америка. Притежателят на такава ръка обича коне, кучета, лов, корабоплаване, война, земеделие и търговия. Такъв човек се отличава с решителност и самосъзнание особено пък ако палеца му е голям. Той изисква по вече от живота и не е неприятел на приятното „излишество“. Той е обикновено деятелен и прилежен, обича по-добрата ръчна работа и владее материалния свят чрез известна естествена интелигентности. Нему импонира масово грандиозното. Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното.
към текста >>

Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото.
Той изисква по вече от живота и не е неприятел на приятното „излишество“. Той е обикновено деятелен и прилежен, обича по-добрата ръчна работа и владее материалния свят чрез известна естествена интелигентности. Нему импонира масово грандиозното. Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност.
към текста >>

Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания.
Нему импонира масово грандиозното. Той цени хубавото не по формата, а по тежината и обема му. Той предпочита една египетска пирамида или една староиндийска пагода (идолопоклонски храм) пред една красива монументална постройка от времето на ренесанса, защото му липсва разбиране за последното. Човекът с такава ръка е верен и постоянен в любовта, и то по навик и по чувство на дълг, но не и по липса на-чувство за хубавото. В земите, дето се срещат тези ръце, занаятчията затъмнява художника. Човекът с такава ръка притежава живо чувство за симетричност к равномерност Затова в Англия, Шотландия, Белгия и дори в северна Франция и в онези части на Германия, където преобладава този лопатообразен тип, в градовете се намират дълги, прави и правоъгълно пресичащи се улици, правоъгълни площади и също такива масивни здания. Там всичко е практично и полезно, но то издава присъствието на много малко чувство за поезия или идеално възвишеното. За хора с лопатообразни ръце характеристично е тяхното инстинктивно разбиране за реалния живот, техния култ на физическата сила, дарбата и.м в математиката, наклонността им към индустрията и механиката, приложните науки, чувството им за право и уредено управление, подценяване от друга страна на философските науки, на метафизическата спекулация и на поезията. Ако пръстите на такава ръка са гладки и без възли, това означава разбиране на всякакъв вид комфорт и елегантност. Така, произходът на лопатовидната ръка трябва да се дири в онази ширина на земята, където обитателите поради климатическите, орографическите или други условия са принудени да се посветят повече на полезните отколкото на изящните изкуства. Според това, ние намираме такива ръце предимно в планинските и крайбрежни земи, и не е нужно да се подчертава, че този тип ще се срещне масово в северна Америка, в страната на практическата трезвеност.
към текста >>

Този човек обича изкуството заради самото изкуство и за хубавото.
Те са жарки привърженици на свободолюбивите идеи и обичат промяната и разнообразието не само по отношение на местопребиваването, но и на лицата. Лесно се ентусиазират, често изпадат в ексцентричност, но въодушевлението и екзалтирането им често и лесно преминава в противно настроение. Явно е, че такъв характер мъчно може да се помири с ограниченията, които налага домашния живот. Понеже артистът освен това е твърде повърхностен и разсеян в любовта, семейният му живот рядко бива щастлив или траен. Най щастлив е типът от подгрупата с гъвкава, средно голяма ръка с малък палец. Този човек обича изкуството заради самото изкуство и за хубавото. Не рядко, обаче, у хора, които живеят само за своето изкуство, следователно, у истинските художествени натури, се среща като основна черта на характера им една смес неограничени и необразовани чувствени желания, една страст към удоволствия, но има липса на достатъчно морална критика на чувствените влечения. Ръката на такъв човек, който представлява типа на „чистия човек на удоволствията“, в нейната най-крайна форма с право се нарича и „ръка на удоволствието“ (фиг. 54). Както вече споменахме, в артистическия ръчен тип се различават ясно три вариации, от които ние изтъкнахме по вече най-идеалната и морално най-нискостоящата, която не рядко се изражда в „ръка на удоволствията“. Изобщо, обаче, може да се каже, че индивидите от този тип по-често проявяват лошите качества и черти, спадащи към типа, отколкото добрите. Изобщо на притежателите на артистични ръце се приписват следните качества: себелюбие, чувственост, леност, ексцентричност, цинизъм, хитрост и същевременно липса на по-висш разум, страст към преувеличение и лъжа.
към текста >>

Ръката на такъв човек, който представлява типа на „чистия човек на удоволствията“, в нейната най-крайна форма с право се нарича и „ръка на удоволствието“ (фиг. 54).
Явно е, че такъв характер мъчно може да се помири с ограниченията, които налага домашния живот. Понеже артистът освен това е твърде повърхностен и разсеян в любовта, семейният му живот рядко бива щастлив или траен. Най щастлив е типът от подгрупата с гъвкава, средно голяма ръка с малък палец. Този човек обича изкуството заради самото изкуство и за хубавото. Не рядко, обаче, у хора, които живеят само за своето изкуство, следователно, у истинските художествени натури, се среща като основна черта на характера им една смес неограничени и необразовани чувствени желания, една страст към удоволствия, но има липса на достатъчно морална критика на чувствените влечения. Ръката на такъв човек, който представлява типа на „чистия човек на удоволствията“, в нейната най-крайна форма с право се нарича и „ръка на удоволствието“ (фиг. 54). Както вече споменахме, в артистическия ръчен тип се различават ясно три вариации, от които ние изтъкнахме по вече най-идеалната и морално най-нискостоящата, която не рядко се изражда в „ръка на удоволствията“. Изобщо, обаче, може да се каже, че индивидите от този тип по-често проявяват лошите качества и черти, спадащи към типа, отколкото добрите. Изобщо на притежателите на артистични ръце се приписват следните качества: себелюбие, чувственост, леност, ексцентричност, цинизъм, хитрост и същевременно липса на по-висш разум, страст към преувеличение и лъжа. Любовта към изкуството е първата емоция, за която е способен необразованият натюрел. Затова ние намираме, че хубостта и външната форма се почита почти у всички диви и незасегнати от културата народи.
към текста >>

Такъв човек е винаги хубаво облечен, обръснат, счесан и изчеткан.
Те поддържат възгледа, че доброто е за предпочитане пред хубавото, а полезното е за предпочитане пред двете. Покрай другото, те проявяват и притворство. Хората с ъглести ръце често стават педанти, които винаги изхождат от общи понятия, правила и максими и искат точно да се придържат о тях, в изкуството и в етичните действия. Затова често се държат о формата, о маниера, о израза и думата, които у тях заместват същността на нещата. Те избират приятелите си между такива хора, които са образовани и добре дисциплинирани, които в своите схващания са по възможност по-съвършени. Такъв човек е винаги хубаво облечен, обръснат, счесан и изчеткан. Той се храни винаги в същото време и направлява своите действия, от какъвто и род да са, винаги по стрелката на часовника. Той е противник на тъй наречената безусловна свобода и предпочита привилегиите пред нея. Той охотно се подчинява на авторитета и на привилегиите по рождение, по чин, по закон и по обичай. В това отношение хората с ъглести ръце приличат на тези с лопатовидните. Обаче, мотивите за подчинението са съвсем различни у двата типа: и двата респектират авторитета, но първият от покорност спрямо традиционната институция, а вторият вследствие вярната си привързаност към личността на владетеля.
към текста >>

Докато притежателят на артистическата ръка цени правилността само тогава, когато тя е съставна част от едно достойно за вниманието ни цяло, човекът с полезната ръка цени дори и едно некрасиво цяло, щом то е на всякъде правилно или е продукт на правилността.
Той се храни винаги в същото време и направлява своите действия, от какъвто и род да са, винаги по стрелката на часовника. Той е противник на тъй наречената безусловна свобода и предпочита привилегиите пред нея. Той охотно се подчинява на авторитета и на привилегиите по рождение, по чин, по закон и по обичай. В това отношение хората с ъглести ръце приличат на тези с лопатовидните. Обаче, мотивите за подчинението са съвсем различни у двата типа: и двата респектират авторитета, но първият от покорност спрямо традиционната институция, а вторият вследствие вярната си привързаност към личността на владетеля. Докато притежателят на артистическата ръка цени правилността само тогава, когато тя е съставна част от едно достойно за вниманието ни цяло, човекът с полезната ръка цени дори и едно некрасиво цяло, щом то е на всякъде правилно или е продукт на правилността. За изискванията на реалния живот пожелателни са ъглестите ръце, техният притежател, обаче, никога не ще се чувства, макар и преходно, тъй щастлив, като този с артистическите ръце. Ъглестите ръце са много разпространени, а особено добре оформени се срещат в Китай. Макар притежателите на този тип ръце да немат такава самостоятелност и енергия, като онези с лопатовидните, трябва да се признае, че първите са, които управляват и владеят света. д) Философската ръка Тази форма има за специфичен признак възлите на пръстите (фиг. 56). Устройството на дланта е особено, тя е еластична, но груба, както при елементарната ръка.
към текста >>

Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно въодушевление за моралното, възвишеното и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки.
Той се интересува преди всичко от ядката и последната причина на всичко съществуващо. Възлите на философската ръка означават чувство за пресметливост и за методично постъпване. Ако крайните членове на пръстите (с ноктите) са полуконически. както обикновено се случва, това означава наклонност към поезия. Ако палецът, който при философските ръце обикновено е доста голям, е еднакво развит в двете си части, това означава особена наклонност към метафизиката. Тази ръка означава още, че човек дава по-малко значение на хубостта, отколкото на истината на нещата, и че зад действията той винаги дири причините, С този тип неразделно са свързани сериозно въодушевление за моралното, възвишеното и една силна наклонност към експерименталните и естетическите науки. Притежателят на такава ръка не вярва и не се доверява сляпо, а изпитва и осветлява основно чуждите идеи и мнения, преди да ги възприеме. Той изучва добре нещата изобщо, както и в подробности. Ва него и индивидът представлява такъв голям интерес, както и семейството, нацията и цялото население по земята. Той изучва и правилото, както и изключението. У такива хора разумът тъй преобладава, че вярата и любовта остават на заден план.
към текста >>

И в друго отношение се вижда, че разумът е пътеводната звезда на човека с философски ръце.
Той изучва и правилото, както и изключението. У такива хора разумът тъй преобладава, че вярата и любовта остават на заден план. У тях разумът е центърът, около който се върти цялото им мислене и действане. При все това те умеят да ценят хубавото. Това показва полуконическата форма на пръстите. И в друго отношение се вижда, че разумът е пътеводната звезда на човека с философски ръце. Разумът, хвърляйки поглед назад и напред, му дава възможност изцяло да види своя живот и вървежа на целия свят, прави го независим от настоящето, кара го да действа обмислено, планомерно и предпазливо. Той всичко върши с пълно съзнание: той знае точно, как неговата воля решава, кое да избере и какъв друг избор би бил възможен, и в това съзнание той познава себе си и се отразява в своите действия. Той никога не оставя да го овладява вярата или любовта и с удоволствие жертва на разума презрените неща, каквито са, според неговото схващане, привичките и обичаите, и това ръководно влияние на разума го изпълни с любов към етичното, към политиката, социологията и т. н. т. То го тласка често дори към скептицизъм, пък и към научно и религиозно еретичество, но никога не и към сляп фанатизъм.
към текста >>

Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека.
е) Психическата ръка Да си помислим една артистическа ръка в най-благородна форма, колкото е възможно нежна и деликатна, и ще имаме приблизителна картина за духовната или психическа ръка. Този тип се брои към най-хубавите, но и към най-редките видове. Чрез своята остра форма на върховете на пръстите и теснотата на дланта този тип прилича най-много на артистическата ръка (виж фиг, 57). Така психическата ръчна форма може да се означи като такава, в която всички качества, които в своите крайни форми в артистическата ръка стават на недостатъци, съществуват в такова хармонично съчетание, че стават тук на добродетели. Психическата ръка е тъкмо най Идеализираната коническа ръка. Тя изобщо е малка и елегантна и отговаря на нежността на тялото на човека. Както се вижда и от нашата картина, тази форма има длъгнеста и тясна длан, гладки или само слабо вълнисти пръсти, на които ноктените членове са дълги и доста тесни. Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит.
към текста >>

Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност.
Както се вижда и от нашата картина, тази форма има длъгнеста и тясна длан, гладки или само слабо вълнисти пръсти, на които ноктените членове са дълги и доста тесни. Съответно на това и палците са красиви и малки. Ако последните се случат големи и възловити, трябва да предполагаме у притежателя сила и способност за комбинации. Това, обаче, става за сметка на естествеността. В хармония с благородната форма на тази ръка е и нейният блед розово-червен или жълтеникаво-прозрачен колорит. Колкото по-тясна е тази ръка, колкото по-нежни са костичките на пръстите й, толкова повече оригиналност и преобладаване на духовния живот се съзира в човека, а същевременно по-слаба физическа сила и телесна съпротивителна способност. Тази форма много рядко се среща съвършена; тя, както и философската ръка, означава, влечение към истината и разума, но не по човешките понятия, а към най-висшия, към божествения разум и божествената истина. Психическата ръка се среща главно у личности, при които душевният живот във всяко отношение преобладава над телесния, а следователно, у хора, които славят принципа, че тялото е облекло на душата и само за това трябва да бъдат заедно, за да й дава едно покривало, додето на душата е съдено да пребивава в нашите земни области. Затова хора с психически ръце често пренебрегват грижите за външността и във всяко отношение живеят повече в царството на фантазията и на идеалите, отколкото в царството на действителността. Притежателите на психическите ръце се отвращават от просташките и егоистични деяния. Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм.
към текста >>

Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите.
Тяхното добродушие ги кара, обаче, да се хвърлят и в най-безнадеждни предприятия, щом те отговарят на техния идеализъм. Такива хора не са родени за външна власт, защото тяхното влечение към идеалното, към духовно-красивото ги отклонява от такова славолюбие. В всичко те се ръководят от идеално възвишеното, от духовното, и коленичат пред олтара на чистата мисъл, на свръхестественото и божествено-красивото. Изключително на тях е присъщ копнежът за абстрактно-възвишеното, без какви да било ограничения чрез условни вериги. Свръхестествено големи, чудни и непонятни, каквито са такива духове, те, вследствие липсата на житейска мъдрост, външно биват победени в борбите на живота. Обаче, чрез възвишеността на своя морал те действат върху по светските типове облагородително Причината на това може да бъде и рядкостта на такива характери, която импонира на масите. Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството. Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена.
към текста >>

Колкото и съвършени да са притежателите на психическите ръце, от това не бива да се заключава, че принадлежащите към този тип хора са по-малко достъпни за човешките грешки, отколкото другите хора, защото грешките са последствия на несъвършената човешка природа, а царството на идеалното, на фантазията, не представлява за човека по-малко опасности, отколкото телесното, материалното царство.
Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена. Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята. Както е присъщо на философската ръка влечението към познание на метафизичното, така е свойствена на хората с психически ръце способността да упражняват практическа метафизика и това твърде често се извършва несъзнателно. Всичките известни мистици, спиритисти мъченици и пр. трябва да са имали духовни (психически) ръце и най-прочутите живописци, като са рисували светии, мадони или други подобни, винаги са им давали такива ръце. Колкото и съвършени да са притежателите на психическите ръце, от това не бива да се заключава, че принадлежащите към този тип хора са по-малко достъпни за човешките грешки, отколкото другите хора, защото грешките са последствия на несъвършената човешка природа, а царството на идеалното, на фантазията, не представлява за човека по-малко опасности, отколкото телесното, материалното царство. Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване. В природата на нещата лежи, този тип да не се дири само у благородните родове, а да се среща спорадично и при най-долните слоеве на народа. В такава сфера, обаче, лицето бива криво разбирано, презирано и загинва негодно за практическа работа и придобивка. Не трябва, следователно, да се чудим, че психическите ръце са особено много разпространени у онези народи, у които преобладават като характерни качества съзерцанието, религиозността и идеализмът, което пък се изразява и в изкуството на респективните народи Този тип рядко се среща в Европа, в Америка още по-рядко, а пък много често в Средна Азия. Онези хора, които от чиста религиозност се подлагат на мъчителното бичуване, които цял живот преживяват из ден в ден само с шепа сух ориз и няколко банани и пак се чувстват щастливи и доволни, те не могат да имат други ръце освен психически.
към текста >>

Това е ръката на холеричния човек Фигура 61 ни представлява ръката на човек индолентен, нищо не казващ, със съвсем неизразени наклонности и инстинкти.
Притежателите на такива ръце имат богати душевни дарби, но в материалните си интереси са безпомощни като деца. Те са скромни и щастливи, ако са пощадени от всичко, което има връзка с търговия и индустрия. Те се удивяват на Създателя в Неговите възвишени дела, радват се на високите дарби на природата, въодушевяват се от поезията на старите творения. Това, което за другите е лукс и добро живеене, у тях се замества със съзерцание и спокойствие. Друга смес от два различни типа виждаме във фигура 60. Това е ръката на холеричния човек Фигура 61 ни представлява ръката на човек индолентен, нищо не казващ, със съвсем неизразени наклонности и инстинкти. Би ни завело много далеко, ако бихме поискали да разглеждаме тук всичките възможни смесения на ръчни типове. Всеки, обаче, може лесно да си състави по-нататъшни комбинации и чрез упражнение да постигне сполучливи характеристики. До тук разгледаните типове важат, наистина, за всяка възраст и всеки пол, обаче не са безинтересни хирогномическите наблюдения и по-специално на детската, женската и мъжката ръка. Тези наблюдения ще спестят на неопитния хирогном доста заблуждения и ще го предвардят от доста грешки. (Следва) астрология К.
към текста >>

Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н.
Той по природа е колеблив, променлив, студен и сух. Чрез силната позиция в хороскопа той упражнява влияние върху структурата на тялото и характера, тялото прави възслабо и гъвко, дълги ръце, тясно и дълго лице, тънък, издаден и често остър нос, коса и брада черна и тънка, движение и ход бързи, чело добре развито, а с това и органът на мисленето. Неговото влияние създава мъже на литературата и на точните науки; те са твърде възприемчиви, бързи и остро умни в аргументирането, а често и добри оратори и писатели. Недостатъците, които причинява Меркурий, са: егоизъм, своенравие и самохвалство. Този последният недостатък може да се изрази с тези думи: „Бог знае всичко, но един нехармоничен меркуров тип знае всичко по-добре“. Както луната, взема боята на знака, в който е поставен, напр., в огнения знак той прави мисленето остро и навременно, във въздушния знак и идеалистично и художническо, в е проницателен и художнически ум, в прави човека заядлив и по настроения, и т. н. По-нататък зависи от аспектите, които получава от другите планети. Всеки аспект на благоприятен и докарва дарба за лесно приспособяване, но лошите аспекти докарват същевременно и голямо непостоянство и мъчнотия в концентриране на мислите. Един добър аспект на Сатурн прави ума способен за концентрация и за вдълбочителни научни занятия изобщо. Сатурн не обича бързането и повърхностната работа. Един добър аспект на дава вкус и любов към изкуството и към всичко елегантно и хубаво, но в някой случаи — чувственост и повърхно схващане.
към текста >>

Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен.
Нейната природа е женствена, влажна и студена. Когато Венера заеме силна позиция в хороскопа, това води към по-ранно влечение към другия пол, към любов спрямо всичко хубаво и хармонично, но същевременно и към удоволствия и задоволяване на всичко чувствено, Последното качество остава преобладавате, додето влиянието на Венера се пречисти чрез Юпитер и Сатурн. Марс (страст), другият полюс на Венера, трябва да бъде победен, за да се прояви във всичката си чистота и хубост деликатното действие на Венера. Ние можем, следователно, да различаваме два типа на Венера: висшият, който дири хубостта, идеалистичният, и низшият, типът, който дири чувствена наслада. Венера дава една доста къса, изпълнена фигура с пълно и кръгло лице, бляскави, мили очи, трапчинки в бузите и брадичката, приятен глас. Доброто й влияние прави новородения любезен, услужлив, човеколюбив, художнически настроен, но, при силно афектиране, безгрижен и чувствен. Последното става под влиянието на Марс. Следователно, всеки аспект на Марс, пък и на Уран, трябва да считаме за неблагоприятен, понеже последната планета винаги дава на наклонностите на Венера особени нюанси. Лошо аспектиране в мъжки хороскоп означава, че новороденият няма за дълго да се спогажда с другия пол. Същото е означено и в женския хороскоп, където Марс (противният полюс на ) е зле аспектиран. При добри аспекти може изобщо да се приеме противното.
към текста >>

Изобщо Марс владее над животното царство, а в човека над животинските наклонности и качества.
Марс има две Луни. (Много малката планета Ерос, която се намира между земята и Марс, не се взема под внимание. Нейното влияние е неизвестно. Някои я причисляват към астероидите, обаче, тя се намира на друго място). Естеството на Марс е лошо, горещо и сухо, холерично и огнено. Изобщо Марс владее над животното царство, а в човека над животинските наклонности и качества. При силна позиция в хороскопа той създава сухо тяло, със силни мускули, високо, с мършава глава, отгоре на темето разширена. Брадичката е остра. Костната система е силно развита. Марс често дава червена или светло-руса, къдрава коса, особено в асцендентите. Характерът е охотник за борба, смел, великодушен, възбудителен, от време на време буен.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV.
(Из руското списание за окултните науки Изида). 12. Кабала: Душата (според доклада на Лайнингена пред психологическото дружество в Мюнхен), с една схема на човешкото същество. 13. Окултна хигиена и медицина: I. Целта на болестите. II. Дишането като универсално лечебно средство. III. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV. Махалото и лекарствата. V. Силата на разтворите. 14. К. А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека — Сатурн. 15. Lacinius.
към текста >>

Астрология: планетите и влиянието им върху човека — Сатурн.
Дишането като универсално лечебно средство. III. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека. IV. Махалото и лекарствата. V. Силата на разтворите. 14. К. А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека — Сатурн. 15. Lacinius. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му. Прев. от френски А. А. 16. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I.
към текста >>

Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му. Прев.
Махалото и лекарствата. V. Силата на разтворите. 14. К. А. Либра. Астрология: планетите и влиянието им върху човека — Сатурн. 15. Lacinius. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му. Прев. от френски А. А. 16. Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа): I. Посещението на едно удавено момиче. II. Един интересен случай през войната. III.
към текста >>

Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът.
Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия. Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста кръв, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
към текста >>

Трябва да се премахнат всичките зацапани прозорци, всичко да бъде толкова чисто и ясно, че като погледне човек отвътре, да види всичко добре, без никаква измама.
При тази обмяна казаното същество ще почувства, че става известно подобрение. Това подразбира българската поговорка, че като се размъти водата, т.е. като е станало това движение отвън навътре и обратно, водата се избистрила. И ние ще кажем на съвременните религиозни общества, че техните прозорци от векове са седяли затворени, и този зъл гений, който ги измъчва, са те самите. Следователно, ние им препоръчваме простия процес: да отворят всичките си прозорци и вратата си, за да навлезе чистият въздух и с него заедно да проникне чистата божествена светлина. Трябва да се премахнат всичките зацапани прозорци, всичко да бъде толкова чисто и ясно, че като погледне човек отвътре, да види всичко добре, без никаква измама. Така говори природата: на умните и добрите - благословение, мир и радост, а на глупавите и своенравните - страдания, сиромашия и лишения. Защо? Защото последните не пропущат чистия въздух и чистата светлина, която заобикаля жилищата им. Но това е общо казано. Това са общи принципи, прогласени от хиляди години, но не са още конкретизирани и приложени в тяхната естествена форма. От хиляди години всички общества и народи страдат.
към текста >>

Следователно, малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му".
Не е учен онзи, който само чертае на книга своите проекти/но учен е оня, който ги прилага; не е художник само онзи, който рисува своите картини с разни плодове на книга, но истински художник е оня, който умее същевременно и да ги произведе. Трябва да усвоим простия метод за обновяването на обществото. Ако жадният седи с дни при водата и философства дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно, малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му". Тука просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата - затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината?
към текста >>

Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това?
Ако жадният седи с дни при водата и философства дали да пие от нея или не, какъв резултат ще произведе тя в него, каква полза може да придобие? Ако гладният, който седи при добре сложената трапеза и научно разглежда храната и я анализира, без да я вкусва, каква полза може да придобие? Очевидно е, че водата и храната трябва да се възприемат. Следователно, малкият опит струва повече от старите теории, че „човек е грешен и в грях го е заченала майка му". Тука просто се констатира фактът, че майката не е живяла съобразно със законите на природата - затова тя в грях го е заченала. Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виноват за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в даден момент. Но всичите данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви упущения; упущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външния удар на това същество. Ако ония същества в един дом, който са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество, от побуждение на користолюбие или омраза, запали и изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр., и след туй дойдат всичките нещастия върху тоя дом (болест, страдания и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им?
към текста >>

При първото впечатление стори ми се, че тая глава и тия очи са на някой нещастен човек, който е заслужил нещастието си.
Иван Толев МАГЬОСНИЦАТА От Жюл Лермина Уморен и застарял повече телесно, отколкото душевно, аз се отдалечих от столичния живот в родния ми градец. Макар и да напуснах лекарската си практика, аз не останах чужд за другите и отшелник. Старите ми приятели често похлопваха на вратата ми. Две-три вечери през седмицата прекарвах у познати, като участвах в живи спорове с младежта. Веднъж, през една такава вечер, видех над пианото една жълта глава с бляскави очи, които трескаво ме гледаха. При първото впечатление стори ми се, че тая глава и тия очи са на някой нещастен човек, който е заслужил нещастието си. Може би, тая моя мисъл се отрази в очите ми и затова главата, като я разбра, веднага изчезна. От любопитство аз попитах моя домопритежател, какво означава това. — А, каза той, това е Ламберт . . . Нещастният, много обича дъщеря си, която е на умиране .
към текста >>

Тя спокойно отвори очите си* и се усмихна на баща си със слабата усмивка на умиращ човек.
Няма да разказвам за нареждането на стаите; всичко бе изрядно и скъпо, но без всякакъв вкус. В една стая, обвита с бели завеси, в грижливо наредено кътче, както може да си въобрази само разгаления вкус на един парижанин, седеше едно бледно, младо момиче, с черни коси, отпусната назад, на висок стол. Очите й бяха затворени и изглеждаше като че ли спи и не чува нищо. Осветлението в стаята бе нещо рядко, великолепно, въздухът най-чист, но там нямаше това, което дава живот: милувки, щастие. Ламберт се наведе над дъщеря си и тихо й каза: — Марио! Тя спокойно отвори очите си* и се усмихна на баща си със слабата усмивка на умиращ човек. Баща й хвана без кръвната й ръка и я допре до устните си. — Този е един наш приятел, и иска да поговори с тебе . . . той е учен, много учен! Мария ме погледна със своите чудни, дълбоки, сини очи.
към текста >>

Но к01ато тоя човек стискаше ръката ми, с впит в мен поглед на благодарност, и уверен, че дъщеря му може да оздравее, аз едва ли не му извиках: — Набий ме .
Живот! Той бе милионер, тоя Ламберт, и би дал последният си наполеон, за да получи само един атом от тоя живот! И след всичко това се смеят на алхимиците, които се стремят към една истинска цял! Какво можех да отговоря на питането на бащата? Срамувах се от безсилието си, и се отървах с уговорката, че за пръв път не може да се разбере всичко, но че не бива да се губи надежда — и тям подобни глупости. Но к01ато тоя човек стискаше ръката ми, с впит в мен поглед на благодарност, и уверен, че дъщеря му може да оздравее, аз едва ли не му извиках: — Набий ме . . . аз те лъжа, лъжа те! Като полупобъркан, аз се завърнах бърже в къщи, за да се скрия с моето безсилно невежество. И стиснах юмрука си на тази библиотека в моя кабинет, от която академията очакваше нетърпеливо капитален принос. Аз, видният лекар, известен, популярен, общопризнат, се хвърлих в креслото, задъхан от плач!
към текста >>

Какво трябваше да се прави с тоя зъл глупец, с тоя полупобъркан човек?
Тогава се почна моя ужасен живот, който надали ще мога да опиша. Мъжът ми, това бездарно, самохвално нищожество, с претенции на талант, на гениалност, каквато нямаше, почна да ме ревнува за моя вкус и разбиране, и ме възненавидя с всичката си зла и извратена натура. Кълня ви се, че аз му прощавах. Макар и да бях възпитана от баща ми, изучвах химията и му помагах в работите, но, повтарям, прощавах на мъжа си и, като чувствах, че наскоро ще стана майка, стараех се по всякакъв начин да не го раздразнявам, хвалех бездарните му картини и ученическите му детски композиции. Но той крещеше, че аз хитрувам, че не го зачитам за пара, завиждам на славата му и пр. Какво трябваше да се прави с тоя зъл глупец, с тоя полупобъркан човек? Аз родих това момиче, исках сама да го кърмя, но той взе дойка; а когато му се възпротивих, той казваше, че искам да отровя детето, защото приличало на него. И колкото повече злини ми правеше, толкова повече ме ненавиждаше. Две години търпях всичко, само заради детенцето. Но той ни раздели: изпрати я далече с дойката. Аз го молих много, плаках .
към текста >>

Целият свет знае за тоя човек, който поотвори вратата на неоткритите още тайни на живота.
Харвей Шмидт апелираше към моята доброта и доверие. Той ме заклеваше да дам съдействие на госпожа Ламберт, неговата ученичка и сътрудница. Писмото завършваше така: „аз съм убеден, че вие не сте от ония учени, които мислят, че знанието се свършва там, дето повече не се знае“. — Нима вие сте ученичка на Харвея Шмидта? попитах аз с благоговение. Целият свет знае за тоя човек, който поотвори вратата на неоткритите още тайни на живота. — Баща ми го познаваше още от младини. Аз се срещнах с него случайно. Като останах сама, без дъщеря си, аз с удоволствие се завзех да изучвам науките, и особено химията. Четохте ли последната му книга „За свръхчовека“, която хората толкова зле разбраха? Да, много години вече изтекоха, от както съм при Харвея Шмидта.
към текста >>

Четохте ли последната му книга „За свръхчовека“, която хората толкова зле разбраха?
попитах аз с благоговение. Целият свет знае за тоя човек, който поотвори вратата на неоткритите още тайни на живота. — Баща ми го познаваше още от младини. Аз се срещнах с него случайно. Като останах сама, без дъщеря си, аз с удоволствие се завзех да изучвам науките, и особено химията. Четохте ли последната му книга „За свръхчовека“, която хората толкова зле разбраха? Да, много години вече изтекоха, от както съм при Харвея Шмидта. — Значи, вие сте знаменитата му помощница, която е известна във франция само по описанията и под името „магьосницата? “ — Да, аз съм, каза тя простичко. И тъй, ето я! при всичкото ми уважение към Харвея Шмидта, аз не можах да забравя сеансите й в Америка, с извикването на духовете, с преместването на предмети, което предизвикваше парижките учени да мислят, че това са само фокуси и афери.
към текста >>

Тоя болен зъл човек ми изглеждаше като чудовище.
тогава тя ще разбере, че не съм бил толкова глупав, както тя си въобразяваше! Но той бе луд! Говореше, без да се спре. Да, аз разбрах вече, че тя е била права: той я ненавиждаше, това нищожество не можеше да понесе нейното тихо и кротко превъзходство. Това бе невероятна болест на злобното нищожество пред лицето на таланта и ума. Тоя болен зъл човек ми изглеждаше като чудовище. Но все пак той обожаваше дъщеря си. — Слушайте, казах му аз, като го хванах за рамото и допрях лицето си до неговото — дъщеря ви не може да бъде спасена без майка й!! — Но ако аз искам да живее тя — закрещя той — то е, само за да я счита майка й мъртва!! Не знам, как се стърпях да не му залепя в тоя момент една плесница или да го заплюя! Тогаз си представих всичко ясно; всичката правота и честност на майката и цялото безумие на тоя зъл човек.
към текста >>

Тогаз си представих всичко ясно; всичката правота и честност на майката и цялото безумие на тоя зъл човек.
Тоя болен зъл човек ми изглеждаше като чудовище. Но все пак той обожаваше дъщеря си. — Слушайте, казах му аз, като го хванах за рамото и допрях лицето си до неговото — дъщеря ви не може да бъде спасена без майка й!! — Но ако аз искам да живее тя — закрещя той — то е, само за да я счита майка й мъртва!! Не знам, как се стърпях да не му залепя в тоя момент една плесница или да го заплюя! Тогаз си представих всичко ясно; всичката правота и честност на майката и цялото безумие на тоя зъл човек. — Тъй, тъй, почнах да хитрувам аз — не се вълнувайте. Нека да говорим за дъщеря ви. Днес, според мене, тя е малко по-добре . . . Аз ще замина пак преди обед.
към текста >>

Той е един зъл човек.
Ето защо толкова често умират децата, лишени от майките си. Именно за това, защото нямат сила в борбата за живот, без тази невидима жизнена нишка, която ги свързва с майката. Така стана с моята дъщеря. Аз трябва да й дам всичко, което й биде отнето без мен. Две думи за бащата! Той е един зъл човек. Над всеки човек има излъчване на добро и зло, всеки е окръжен от атмосферата на своите достойнства или пороци. Вие вече познахте бащата и можете да разберете, какво е дишала дъщеря ми в мое отсъствие: тя е била като птичка, турена под стъклен похлупак с въглена киселина. Вие още не знаете, какво мога да направя, но може би се догаждате . . . Ето, ще видите.
към текста >>

Над всеки човек има излъчване на добро и зло, всеки е окръжен от атмосферата на своите достойнства или пороци.
Именно за това, защото нямат сила в борбата за живот, без тази невидима жизнена нишка, която ги свързва с майката. Така стана с моята дъщеря. Аз трябва да й дам всичко, което й биде отнето без мен. Две думи за бащата! Той е един зъл човек. Над всеки човек има излъчване на добро и зло, всеки е окръжен от атмосферата на своите достойнства или пороци. Вие вече познахте бащата и можете да разберете, какво е дишала дъщеря ми в мое отсъствие: тя е била като птичка, турена под стъклен похлупак с въглена киселина. Вие още не знаете, какво мога да направя, но може би се догаждате . . . Ето, ще видите. Кълня се, че ще я спася!
към текста >>

Но може ли да очаква милост убилият в себе си божеството човек?
Вследствие на това стои то сега загубено в безутешно мълчание, като слепите на пустинния остров, рискуващо да загине от духовен глад. В далечината звучи плясъка на вечния океан, в гората прелитат нощни птици, дочуват се стъпки, но нищо не е в състояние да им помогне. Тогава из неговото сърце, из неговия дух, ще се изтръгне, подобно на надгробен вопъл, вечната молитва към Всевишния: „Смили се! Смили се! “ О, тя се изтръгва вече! Но може ли да очаква милост убилият в себе си божеството човек? „Да — отвръщат мистиците на новото време, — той може да очаква, защото още може да се надява и да вярва“ . „Този, който вярва, ще бъде спасен“ , е казал Христос. И това е най-великата истина от истините, които човек е достигнал в продължение на хиляди години. Метерлинк оставя на края на своята пиеса да се яви невидим дух, когото слепите, обаче, усещат. Кой е той?
към текста >>

И това е най-великата истина от истините, които човек е достигнал в продължение на хиляди години.
Смили се! “ О, тя се изтръгва вече! Но може ли да очаква милост убилият в себе си божеството човек? „Да — отвръщат мистиците на новото време, — той може да очаква, защото още може да се надява и да вярва“ . „Този, който вярва, ще бъде спасен“ , е казал Христос. И това е най-великата истина от истините, които човек е достигнал в продължение на хиляди години. Метерлинк оставя на края на своята пиеса да се яви невидим дух, когото слепите, обаче, усещат. Кой е той? Детето на Лудата сляпа плаче все по силно и по отчаяно. От що? Една страшна нощна мистерия!
към текста >>

Защото мистицизмът на новото време не е нищо друго, освен стремеж към схващане на тези призраци на свръхсветовете, които изглежда, че стават вече твърде достъпни за човека.
От що? Една страшна нощна мистерия! Да! Тъй страшна като мистерията, която проглежда с голямо черно око в нашия живот, като господстващия над нас всекидневен трагизъм. Към вникването в тия вече проявяващи се тайни на битието са насочени всичките сили на съвременните мистици. Защото мистицизмът на новото време не е нищо друго, освен стремеж към схващане на тези призраци на свръхсветовете, които изглежда, че стават вече твърде достъпни за човека. Мистицизмът на новото време не е вече само творческа фантазия на хора, готови да обожават създадените от тях образи, и да налагат това на водените от тях тълпи, какъвто е бил мистицизма на древните жреци на Мемфис, Вавилон, Атина и Рим и създадената от тях митология, а е подем на хора, не създаващи, а оставящи да бъдат сами водени от свръхземни сили. Мистицизмът на старото време е бил само земна поезия, а тоя на новото време е свръхземна наука, построена връх усещанията и опита на личности, които са в пряко сношение с обитателите на отвъд световете. Ето защо и Индия, посредством учението на Буда, указва връх него могъщо влияние. Нео платониците, тия гениални александрийски мистици, които тъй много превъзхождат със своя мироглед своето време, представляват още голяма важност и имат голямо влияние върху душите на новите посветени. Но това може да се обясни с факта, че те са преки предшественици на средните векове.
към текста >>

Това е епохата, в която се е създала и е достигнала своята апогея една от най-великите религии, проповядвана на света от един от тези светски архати, които от състрадание към човека са напуснали брилянтните води на Нирвана и са слезли на земята.
Но това може да се обясни с факта, че те са преки предшественици на средните векове. . . Средните векове! Как силно действа този израз върху всеки мистично настроен дух! Това е епохата на най-силния духовен възход, който, когато и да било, е бил достигнат в Европа. Това е епохата, в която се е създала и е достигнала своята апогея една от най-великите религии, проповядвана на света от един от тези светски архати, които от състрадание към човека са напуснали брилянтните води на Нирвана и са слезли на земята. Средните векове! Това е най-после епохата, връх която е царувала дивната догма: „Credo quia absurdum„ („Вярвам, защото е абсурдно“ - латинска сентенция), родена от такъв грандиозен дух, като светия отец Тертулиян. И още колко? Франциск Азиски, Лаерци, Блажения Августин, Бенедикт, Абелярд — това са личности, които за винаги ще останат свързани с идеите и мирогледа на това време. Но съвременното поколение започна да се държи по друг начин спрямо вярата на Христа.
към текста >>

Християнството изчезва само за това, защото човек уби в себе си вярата в разпнатия на Голгота, — уби в себе си това, което единствено можеше да го води през тъмните гори на живота.
— Уверен съм, че той ни е загубил и търси пътя! Де е отишъл? Той няма право да ни оставя тук. . .“ В тези думи звучи едновременно съмнение и страх, а най-накрай ужасния отчаян вопъл:“той няма право да ни оставя тук“ . Но все пак той ги оставя. Да! Християнството изчезва само за това, защото човек уби в себе си вярата в разпнатия на Голгота, — уби в себе си това, което единствено можеше да го води през тъмните гори на живота. И в тоя страшен миг има само една надежда. Тя е детето на Лудата сляпа, — тя е това, което роди модерната поезия. „То вижда! То вижда! “ възкликват сляпородените.
към текста >>

Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя.
За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота.
към текста >>

А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед.
Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот.
към текста >>

В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния.
Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота. Съвременниците му може би са го считали за еликсир от лунни лъчи, но сега с право бихме могли да го назовем еликсир от сините лъчи, които искрят в мъчителни стонове из сърцето на това мистично същество, което може-би е само акорд от тоновете на човешките души, блуждаещи по белите полета. Поезията на живота през вековете е поезията на неговия живот. Но нея само онзи може да почувства и преживее, който, подобно на Света Тереза или на Пол Верлена, изходи нескончаемите лабиринтни проходи на любовта и смъртта в сферите на духовните болки и страдания. „Мистичните молитви“ на Света Тереза и „Мистичните разговори“ на Пол Верлена са паметници в мистичната литература.
към текста >>

И всичко това е за спасението на човека.
Блажени са съвременниците на Божествения Назаретянин, защото те са могли да слушат неговото огнено слово, да следват неговия живот — тъй прост като цвета на полския крин и тъй величествен като стихийния трепет на етерния океан. Чрез Неговите уста е говорил Неговият Отец. Той е бил въплътеното живо Слово, а Словото — това е Бог. „В начало бе Словото, и Словото бе в Бога, и Бог бе Словото“, с това най-великият от евангелистите, Йоан, започва своето свещено сказание. Светли огньове връх високи среднощни планини, изхвърлящи хризолитни мълнии такива са Неговите проповеди. И всичко това е за спасението на човека. А човекът Го забравя. Той се съмнява и отхвърля богочовека Христос. Да! Това в действителност е ужасно! Да отхвърляш Тогова, по стъпките на когото трябва па вървиш, за да бъдеш спасен: да получиш живот вечен. Да отричаш Тогова, който всеки миг е с теб и който всеки момент се проявява пред теб, е най-големият грях.
към текста >>

А човекът Го забравя.
Чрез Неговите уста е говорил Неговият Отец. Той е бил въплътеното живо Слово, а Словото — това е Бог. „В начало бе Словото, и Словото бе в Бога, и Бог бе Словото“, с това най-великият от евангелистите, Йоан, започва своето свещено сказание. Светли огньове връх високи среднощни планини, изхвърлящи хризолитни мълнии такива са Неговите проповеди. И всичко това е за спасението на човека. А човекът Го забравя. Той се съмнява и отхвърля богочовека Христос. Да! Това в действителност е ужасно! Да отхвърляш Тогова, по стъпките на когото трябва па вървиш, за да бъдеш спасен: да получиш живот вечен. Да отричаш Тогова, който всеки миг е с теб и който всеки момент се проявява пред теб, е най-големият грях. О, колко прави са воплите и колко искрен е гнева на Шатобрияна!
към текста >>

Той се съмнява и отхвърля богочовека Христос. Да!
Той е бил въплътеното живо Слово, а Словото — това е Бог. „В начало бе Словото, и Словото бе в Бога, и Бог бе Словото“, с това най-великият от евангелистите, Йоан, започва своето свещено сказание. Светли огньове връх високи среднощни планини, изхвърлящи хризолитни мълнии такива са Неговите проповеди. И всичко това е за спасението на човека. А човекът Го забравя. Той се съмнява и отхвърля богочовека Христос. Да! Това в действителност е ужасно! Да отхвърляш Тогова, по стъпките на когото трябва па вървиш, за да бъдеш спасен: да получиш живот вечен. Да отричаш Тогова, който всеки миг е с теб и който всеки момент се проявява пред теб, е най-големият грях. О, колко прави са воплите и колко искрен е гнева на Шатобрияна! В своята грандиозна поема „Мъчениците“ той ярко прокарва мисълта, че едно от най-мощните средства, от които Сатаната се ползва, за да владее човешкия дух, е безверието. Да!
към текста >>

Както тоя последния смразява кръвта във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня.
Да отричаш Тогова, който всеки миг е с теб и който всеки момент се проявява пред теб, е най-големият грях. О, колко прави са воплите и колко искрен е гнева на Шатобрияна! В своята грандиозна поема „Мъчениците“ той ярко прокарва мисълта, че едно от най-мощните средства, от които Сатаната се ползва, за да владее човешкия дух, е безверието. Да! Това е тъй! Ето защо ние трябва да се предпазваме от него така, както се пазим от ледения вятър на северните страни. Както тоя последния смразява кръвта във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня. А пустинята расте. Всеки момент ние потъваме все повече и повече в тъмните бездни на незнанието. Едно спасение ни е останало още: то е вярата в Белия Христос, който, подобно на всички велики Архати, владее над знанието и незнанието и всеки момент облива духа със сладката светлина на отвъд световете, без тоя последния даже да сеща това. Така е било и така ще бъде. Щом човек, отслабнал и изнурен, попадне в сферите на мистицизма и искрено закопнее за небесата, окото на Спасителя се спира връх него и го облива с потоци от светлите лъчи на вдъхновението.
към текста >>

Щом човек, отслабнал и изнурен, попадне в сферите на мистицизма и искрено закопнее за небесата, окото на Спасителя се спира връх него и го облива с потоци от светлите лъчи на вдъхновението.
Както тоя последния смразява кръвта във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня. А пустинята расте. Всеки момент ние потъваме все повече и повече в тъмните бездни на незнанието. Едно спасение ни е останало още: то е вярата в Белия Христос, който, подобно на всички велики Архати, владее над знанието и незнанието и всеки момент облива духа със сладката светлина на отвъд световете, без тоя последния даже да сеща това. Така е било и така ще бъде. Щом човек, отслабнал и изнурен, попадне в сферите на мистицизма и искрено закопнее за небесата, окото на Спасителя се спира връх него и го облива с потоци от светлите лъчи на вдъхновението. Това око е, което попадналия в чиста молитва богомолец, вижда да се впива в неговата душа, под тъмните готически сводове на някой стар храм, при слабата колеблива светлина на кристални кандила и в мистично настрояващия дим на тамяна. Той е навсякъде: и във великолепния грандиозен олтар на събора „Св. Петър и Павел“ , и в малката стая на отшелника философ в Ясна-Поляна. (Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него.
към текста >>

като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св.
Един ден. когато господарят му отсъствал от дюкяна, един чужденец влязъл при него в работилницата, купил един чифт обуща, за които заплатил висока цена, и излязъл. Като се спрял на улицата, този чужденец извикал: „Яков, ела тук“ . Бьоме бил изненадан твърде много като чул името си от този чужденец, и отишъл при него. Тогава непознатият. като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св. Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение. Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал. Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си. Този разговор направил трайно впечатление на Яков.
към текста >>

Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си.
Тогава непознатият. като фиксирал един мил и проницателен поглед върху Бьоме, казал му: „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик и ще бъдеш друг човек, и светът ще ти се учудва: чети особено прилежно Св. Писание, дето ще намериш утеха и наставление, защото ще трябва да претърпиш голяма мизерия и сиромашия и ще страдаш от гонение. Но бъди сърдечен, защото Бог те люби и е милостив към тебе“ . Чужденецът си скръстил ръцете, погледнал го и изчезнал. Този непознат на Бьоме човек, вероятно, бил едно от онези високо-напреднали същества, наречени Адепти или Учители, които бдят над всички и помагат на всички ония, които сериозно и истински се стараят да служат на Бога, да вървят по стъпките на Христа и желаят да бъдат полезни в служба на ближните си. Този разговор направил трайно впечатление на Яков. Той станал по-сериозен и по-замислен, и смирен като дете. Той почнал да поучава другарите си, в резултат на което господарят му го отстранил от работилницата и той станал пътуващ калфа механик. През този период той се смущавал твърде много от съмненията, които го налитали. Мистерията на живота, грехът и мизерията, които виждал на всяка крачка, почти го поразили.
към текста >>

Един екземпляр попаднал съвсем случайно в ръцете на Рихтер, лютеранският пастор в Гьорлиц, един човек с ограничен ум, тесногръд и лишен от духовна прозорливост.
Това било началото на неговата „Aurora“ . Той почнал да пише в 1612 г. и продължавал до смъртта си през 1624 г., като съчинил всичко около тридесет книги. Тези книги са пълни с най-дълбоки мистерии по отношение на Бога, Христа, Небето, Ада и тайните на природата. Един благородник, на име Карл фон Ендерн, като видел „Aurora“ случайно, дълбоко се учудил и поръчал няколко екземпляра от нея. Един екземпляр попаднал съвсем случайно в ръцете на Рихтер, лютеранският пастор в Гьорлиц, един човек с ограничен ум, тесногръд и лишен от духовна прозорливост. и той се възмутил от мисълта, че един беден обущар знаял повече за божиите дела от него, който бил ръкоположен свещеник, и от този момент станал най-върл неприятел на Бьоме. Той го нападал публично, като най-опасен еретик, оскърбявал го по всеки възможен начин и го заплашвал със затвор. Бьоме бил изправен на съд пред градския съвет, който му заповядал да напусне града. Тази заповед била отменена на другия ден. но конфискували ръкописът на „Aurora“ , като му казали да спре до последната си книга и да не пише повече.
към текста >>

Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ .
От съединението им произлиза третият, който се проявява в нашето външно или временно естество и възприема от качествата на двата. Това, което Бьоме нарича Огънят или тъмният принцип у Бога, е в същност едно латентно и неизявено състояние, което формира, както е било, основата, върху която Светлината или Любовта -принцип може да действа. Тъмният принцип става лош, когато се открие, т. е. се събуди за дейност. преди да е бил превърнат от Светлината или Любовта-принцип. Върховният не желае той да се открива, но му позволява да действа, ако човекът така иска, защото иначе човек никога не би станал самосъзнателен, Човекът се намира в едно“фалшиво въображение“ , като Бьоме го нарича, когато отстъпи на Тъмния Принцип, и тогава Бог може да му говори само с езика на огъня и гнева, термини, които човекът е направил за себе си, а това ще става до тогава, до когато човекът остава в онова „фалшиво въображение“ . Той криво разбира Бога и го счита като изпълнен с гняв и отмъщение, вместо с любов. милост и благост. Освен тези Три Начала има, или по скоро се съдържат в тях, и тези, които Бьоме нарича седем качества на Вечната Природа, седемте свойства на силите, чрез които божествената енергия оперира. При всичко че всички качества имат собствена специфична същност. те пак образуват едно хармонично цяло, и всяко от тях по отделно зависи от другите шест или съществува вътре в тях.
към текста >>

човек, животно, растение или минерал.
Бьоме нарича това качество „Съществена Мъдрост“ , „Божия Въплътеност“ , или „Самото Нещо“ . Това е неговия аспект на реалността, царството на Божествената Слава, несътвореното Небе. Според Бьоме, всичко е станало чрез посредничеството на тези седем естествени качества. Изобщо, тези седем качества действат както следва: позитивната и негативната сили в своето междудействие произвеждат третото свойство или кръгово движение. Тези три, наречени тъмната троица, във вечното си действие съставят Основата на целия живот, или първата степен на активния живот на всяко създание, било то ангел, дух. човек, животно, растение или минерал. Тъмната троица, с грамадните си сили, е същественото, а без него има вечна смърт. Когато вечният — Ain soph праща „Verbum Fiat“ (Словото или Сина), което е огън разтопяем и отговаря на четвъртото качество, трите първи качества или тъмната троица се променят в същността и стават респективно Светлина, Радост и Божество на нещата или светлата троица. А това е „Magnum Opus“ или „великото дело“ , това е, което по този начин трябва да се извърши във всекиго от нас индивидуално, ако искаме наново да добием първоначалното си естество, и великото преображение, което Христос постигна в собствената си личност. Като преминаваме от несътвореното Небе или славата на Бога, дохождаме до сътворената вселена. Сътворението означава, че Бог произвежда нещо, като да е било отвън или отделно от самия Него.
към текста >>

По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ .
Луциферовото действие предизвикало друг център на оперативна сила, в различие от първоначалния Център или Воля. Цялото снаряжение на природата се разслабило и един нов свет се издигнал, в който двойствените принципи се разделили, понеже единият бил винаги по-силен от другия. Божествената Воля се оттеглила на една по-дълбока основа и волята на създанието е изработила пътя за падането. Извън-едноелементния свят се появил света на четирите елементи, които били винаги в конфликт един с други. И настъпило ужасно „мъчилище“ или смущение. По тоя предмет старите херметисти са поддържали, че за да се придобие наново „Prima Materia-та (първичната материя), човек трябва да“примири крайностите“ . Огънят и водата, въздухът и земята трябва да се доведат пак в единство чрез хармонично преустройство. Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония. Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер. Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена. Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие.
към текста >>

Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека.
Prima Materia-та е елементът на безсмъртието, съвършен, пластичен, сформиран от волята за творчески цели, без да е необходимо да се работи с мъка или в крайна агония. Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер. Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена. Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека. Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си.
към текста >>

Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън.
Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека. Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил лъчисто същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност. Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си. Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“. „Вътрешният човек се намирал на небето. . .
към текста >>

„Вътрешният човек се намирал на небето.
Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си. Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“. „Вътрешният човек се намирал на небето. . . Той знаел езика на Бога и на ангелите, както и езика на природата . . . той давал имена на всичките създания, според същността и качеството им“. „Огънят, въздухът, водата и земята не са могли да го завладеят; огънят не го изгарял, водата не го удавяла, въздухът не го задушвал, и всичко, което съществувало, е стояло в страхопочитание пред него“ .
към текста >>

Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост.
Всеки от противните принципи се е борел за надмощие. Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света. Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“ и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго. Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов. Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство. В Mysterium Magnum той пише: „Адам беше толкова мъж, колкото и жена, и единият не се отличавал от другата, но били „една девица, изпълнена с целомъдрие, скромност и чистота — точен образ на Бога“ . Когато въображението на Адам се обърнало към този свят, Ева, женската част от неговото естество, не само му съизволила, но и го възбудила, и като видял, че при низшите животни мъжките и женските организми са отделни, той се обхванал от земното желание да се размножава както тях. Тогава Бог причинил на Адам дълбок сън и, за да го предпази от още по голямо нещастие, през време на съня отделил женската част от Адамовото естество.
към текста >>

Бьоме ни казва, че като следствие от падането и на двамата, Луцифер и Адам, човекът станал предмет на корупция, макар и да копнее да се изкупи.
Двата пола вече били различни. Като обърнали въображението си един към други, те яли от запретения плод и станали предмет на физическа смърт. Те не могли да останат за по-дълго време в рая, нито по вътрешното си състояние, нито по външното. Те ставали все повече и повече земни по естеството си, родили деца по естествения начин, както животинските творения, и станали предмет на болести и грижи, които са в света, дето те са се поставили със собственото си деяние. Девицата-Мъдрост отстъпила, като се завърнала в по-вътрешната област на тяхното естество, за да бди от там над тях и да ги пази. Бьоме ни казва, че като следствие от падането и на двамата, Луцифер и Адам, човекът станал предмет на корупция, макар и да копнее да се изкупи. Природата тоже станала груба, поради разпадането на температурата. Четирите елементи — огънят, въздухът, водата и земята — които, преди падането, били в същност един съставен елемент, проявен в хармонични контрасти, сега се намират във взаимен антагонизъм. Те още се бият и борят напразно и безрезултатно, ако и да са поддържани от силната връзка на естествения закон, на който Бог ги е подчинил. Ефектът се вижда върху цялата тази планета. Той се вижда по силните бури и разрушителните земетръси, сменявани със смъртни тишини и мрачни мъгли.
към текста >>

Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време.
Той се вижда по силните бури и разрушителните земетръси, сменявани със смъртни тишини и мрачни мъгли. На земята израстват както злокобният плевел и отровната билка, така и красивото цвете и сочният плод, както жестоката влечуга и дивият звяр, така и благородното и кротко животно. Проклетията, гнилотата, корупцията и смъртта са в борба с благословението, здравето и живота. Духът на природата е направил от царството на фантазията странни създания, които не връщат нищо, но терзаят и дразнят другите създания, които съществуват в съседство с тях и чиято единствена цел е да служат и да бъдат полезни. Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и Любовта на Бога. Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време. Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване. Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели.
към текста >>

Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване.
На земята израстват както злокобният плевел и отровната билка, така и красивото цвете и сочният плод, както жестоката влечуга и дивият звяр, така и благородното и кротко животно. Проклетията, гнилотата, корупцията и смъртта са в борба с благословението, здравето и живота. Духът на природата е направил от царството на фантазията странни създания, които не връщат нищо, но терзаят и дразнят другите създания, които съществуват в съседство с тях и чиято единствена цел е да служат и да бъдат полезни. Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и Любовта на Бога. Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време. Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване. Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението.
към текста >>

Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен.
Проклетията, гнилотата, корупцията и смъртта са в борба с благословението, здравето и живота. Духът на природата е направил от царството на фантазията странни създания, които не връщат нищо, но терзаят и дразнят другите създания, които съществуват в съседство с тях и чиято единствена цел е да служат и да бъдат полезни. Гневът е изявен в цялата природа толкоз добре, колкото и Любовта на Бога. Същото нещо се повтаря и в човека, главата на творението, както се вижда от историята на расите и е тъй релефно илюстровано в сегашно време. Човекът се е понижил, поради греха или своеволието, повече или по-малко до животинското поле на съществуване. Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението. Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението.
към текста >>

Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението.
Макар човекът по идея и да предшества останалите създания, но в проявлението си той е последен. Той щеше да бъде посредник между небето и земята, между духа и естеството и венец на всичките неща. Ако Адам, който трябваше да запълни празнината, причинена от падналия йерарх, бе останал послушен на Всевишния, реда в природата на край щеше да се възстанови и тя щеше да бъде спасена от състоянието на „мъчилище“ или смущение, в което падна чрез действието на Луцифер. Адам бе един вид двигател или врата, чрез която Върховният би могъл да оперира за изкупление на падналите ангели. Адамовото падане, обаче, направи необходимо въплъщението. Христос, като втори Адам, възстанови човека в първоначалното му достойнство като господар на творението. Бьоме впервал твърдо в историческия Христос. Той пише: „ние, християните, вярваме . . . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария.
към текста >>

Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека.
Той се предаде на смърт. за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля.
към текста >>

Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост.
Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека. Да се обличаме с одеждата на Христовата правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове. Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота.
към текста >>

Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени.
Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо. Вярата трябва да бъде животворна, посветителна сила. Между Христа и вярващия необходимо е да съществува мистическа съединителна връзка, която ще расте и ще се увеличава с развитието на живота. Ръководната идея на Бьоме е живота, молитвата е средството, с което душата полетява над „centrum naturae“ , абиса на ада и духът на този свят, и прониква във виделината, в Христа, в Сърцето на Бога. Той поддържа, че, когато човек умре, положението му остава фиксирано или за добро или за зло, и че след смъртта, волята не може да се промени. Онова качество, което е било най-силно в душата през живота, постоянно се усилва, така че злите евентуално предават себе си на дявола, когато пък добрите отиват на небето. Даже още докато са на земята, всички са в небето и ада, ако и да не знаят, може би, това. Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип. От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ .
към текста >>

Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си.
Така че, когато тялото загине, святата душа е вече на небето, а нечестивата в ада. А ония души, които са в едно полу-преродено състояние, включително даже и тези, които имат най-малката искра от доброта, ако те само се държат у нея, след като излязат от тялото, достигат на небето, най-после, но след много страдания, а тези, които никога не са чули за Христа, се спасяват, ако се намират в светлината-принцип. От това не трябва да се заключава, че Бьоме е учил за вечността на ада, защото само това е вечно в естеството си, което е излязло от „Вечната неподвижност“ . Злото, обаче, като е станало във времето, ще загине, когато времето се погълне от вечността Сътворението е било, според Бьоме, дело на Отца, Въплъщението — на Сина, а краят на света ще стане чрез действието на Светаго Духа. Земята тогава ще бъде повърната към“ температурата“. Човекът пак ще бъде подобен на Бога и сегашното полово различие ще изчезне, тъй като всички ще бъдат двойствени единства, както е бил Адам-Ева преди падането си. За Бьоме, Бог не е една умозрителна безлична абстракция, нито пък една ограничена, в какъвто и да е смисъл, личност. Той пише, че „Вечният свят не е Бог... Той е само едно състояние на съществуване, в което Бог се проявява“ . На друго място той пише: „не си въобразявайте Бога като една сляпа сила, която съществува и се движи в небето, или зад него или над него, като да няма нито разум, нито знание... Не! не това е Отец, но Той е Всемогъщ, Всемъдър, Всезнаещ Бог в Себе си, добър, благ и милостив, радостен и даже самият Той е радост! Има мнозина които не обичат Бьоме, защото той с безцеремонна пълнота открива корена на злото, себелюбието.
към текста >>

* * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура.
VIII, стр. 9 , от Всемирна Летопис. Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ * БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба.
към текста >>

Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“.
Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ - НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ * БЪДЕЩЕТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. IX и край). * * * Упътване в самовъзпитанието Стремежът на човека да работи за своя духовен растеж е признак на висока духовна култура. Това е белег на истински самосъзнателен, а не вегетативен живот. Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование.
към текста >>

Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование.
Оскар Уайлд казва: „ако на обед вие срещнете човек, който целия свой живот е прекарал във възпитание на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е голяма рядкост, но все пак случайно се срещат такива хора), вие ще станете от трапезата по-богати и със съзнанието, че висок идеал за един миг се е докоснал до вас и е осветил вашите дни“. Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа.
към текста >>

Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек.
Само този, който гледа на живота като на нещо извънредно сериозно, само той има постоянен стремеж да работи върху себе си, само той чувства нуждата всеки ден да расте духовно. Мощен импулс за самовъзпитание дава съзнанието, че животът има значение като училище за човешката душа в нейния вървеж по великия път на усъвършенстването. Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила.
към текста >>

Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята.
Този, който работи самосъзнателно върху себе си, той взема много стъпала наведнъж по великата еволюционна стълба. Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището.
към текста >>

Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр.
Самообразованието след излизането от училището не е достатъчно. Някои мислят, че работата на човека върху себе си се състои главно в самообразование. Самообразованието е само обогатяване със знания, а самовъзпитанието е нещо повече: то е всестранно и по-дълбоко работене върху душата; самовъзпитанието е изменение на целия човек. То трябва да продължава през целия живот. Окултизмът може да даде най-силен импулс на човека да работи върху себе си, защото чрез него човек почва да разбира висшия смисъл на живота, чрез окултизма човек почва да разбира своето назначение на земята. Нещо повече: окултизмът е в състояние да посочи и най-сигурните методи, по които човек може да работи за облагородяване на своите мисли, чувства, стремежи и пр. А окултизмът е в състояние да посочи такива методи, понеже той черпи своите познания от по-дълбокото изучаване на човешката природа. Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм.
към текста >>

А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия.
Като пример мога да посоча книгата „Мислителната сила“ от Ани Безант, в която е посочен методът за развитието на тая сила. Но по отношение и на другите душевни сили окултизмът е в състояние да посочи начини на работа. Между другите задачи училището трябва да има важната задача да събуди у ученика стремеж да работи непрекъснато върху своя духовен растеж и след излизането от училището. Ученикът ще прави това, само когато е вдъхновен от най-висок идеализъм. Училището трябва да му даде мощен потик в това направление. А как може човек да работи върху себе си, това излиза вън от рамките на тази статия. Защо учителят трябва да знае окултизма? От всичко гореказано е ясно, че учителят трябва да има дълбоки познания по окултизма и специално по окултната психология и педагогика. Само така той ще знае начина за най-пълната проява на силите на детската душа. Доверие на учителя в силите на детската душа — това е първото условие за успех. Защото само като има доверие в тях, учителят ще работи с ентусиазъм и любов за тяхната проява.
към текста >>

Безсънието отговаря на психическа разстроеност, мисловни конвулсии, които задържат човека с часове в будно състояние, търкалящ се насам-нататък, неспособен да заспи, с членове, които горят от изтощение.
Тази мисъл не.ма вече да го напусне. Но той не е нужно много да се старае да култивира това семе. Всичко трябва да израсте отвътре навън, от само себе си ! Всеки може да понася хармоничната власт над себе си и над своето тяло дори в най обикновените явления във всекидневния живот, в ставане, ходене, отваряне и затваряне на вратата, в начина на прелистването на една книга и пр. Който и в будно състояние може да спази съзерцателното настроение, той може да очаква един ободряващ и поздрав сън, понеже от доминиращото дневно настроение зависи и настроението на следващата нощ. Безсънието отговаря на психическа разстроеност, мисловни конвулсии, които задържат човека с часове в будно състояние, търкалящ се насам-нататък, неспособен да заспи, с членове, които горят от изтощение. В културата на спокойствието и почивката, обаче, израства волята в една мощ, която моментално може да докара сън или абсолютна пасивност. Никога не трябва да използваме ментални настроения, щом това ни е неудобно или скучно. Това по-скоро омаломощава, отколкото засилва. Такова настроение може да се използва само в моментите, когато то се появява спонтанно и докарва радост. Мистерията и хубостта на вътрешното развитие е това, че то расте като зърно, на тишина, несъзнателно.
към текста >>

Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска.
Смелостта е като магнитен облак, който не може нищо да пробие. Възможностите, които се срещат тук, са безброй, неограничено количество. Тялото може да се приготви, да противостои на всички материални влияния, всеки орган може да добие десет пъти повече съпротивителна сила, отколкото има сега. Мечтателността може, като всека друга способност, да се развие прекомерно, както е у хората, които в сомнамбулно състояние не знаят, какво върши тялото им. Те.м липсва положителна сила, за да могат по своя воля да действат, когато стане нужно. Между положителния и отрицателния комплекс от сили трябва да се постигне равновесие, човек трябва да се научи произволно да се прехвърля в едно или друго състояние, когато, където и за колкото време му се поиска. Тук изразходването и придобиването на силите може да се нареди тъй, че винаги да остава излишък, както инженерът задържа винаги в машината запас от пара. Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи. С порастващата способност за съзерцание се променя и ритъма на дишането, на биенето на сърцето и пр. Изкуствено наученото дишане с движение на диафрагмата (Прана Яма), методичното продължително вдишване и издишане у индийските Йоги, се явява само като естествена последица от вътрешното им състояние. Има едно душевно дишане, един психически ритъм, чийто видим корелат е дробното дишане.
към текста >>

От този божествен етер човек добива жизнения еликсир!
Мнозина изразходват веднага всичките си духовни придобивки от деня и после безпомощно посрещат непредвидените случаи. С порастващата способност за съзерцание се променя и ритъма на дишането, на биенето на сърцето и пр. Изкуствено наученото дишане с движение на диафрагмата (Прана Яма), методичното продължително вдишване и издишане у индийските Йоги, се явява само като естествена последица от вътрешното им състояние. Има едно душевно дишане, един психически ритъм, чийто видим корелат е дробното дишане. Който живее в тока на назидателни мисли, в които може да потъва чрез мечтанието си, той е способен да абсорбира вътрешно един елемент, една атмосфера, по-свободна, по-мощна и по жизнена от въздуха на земята — праната на индийците. От този божествен етер човек добива жизнения еликсир! Той ще му даде безброй сили в материалната сфера, за да може да извърши деяния навред в живота, дето му стане нужно. МАРШ НА БЕЛИТЕ КОМУНИСТИ Посвещава се на Бялата Комуна в гр. Ямбол. Хайде всички да живеем като братя в любовта, „твое“, „мое“ да изхвърлим: те са думи за света. * Ето веч зора изгрева, иде новий светъл ден, той душите обновява с чар мистичен, с чар свещен. * Да засеем ний полята с братски труд, със дружна мощ; да разпръснем семената на безсмъртния ни Вожд!
към текста >>

Човек е това, което мисли: такава е вечната тайна.
Който през живота си не е вкусил от твоя хляб, той не ще си спомни за тебе след твоята смърт. Учител без ученици е дърво без плодове; праведник без добри дела е дом без врати. Дъждът не прониква през здравия покрив; тъй и дълбоко уравновесеното настроение не се нарушава от страстта. Праведник, който е щастлив през този живот, ще бъде още по-щастлив в бъдещия. Само този е мъдър, който владее себе си. Човек е това, което мисли: такава е вечната тайна. Който пребивава в единия цвят на дъгата, той остава сляп към останалите й цветове. Живей във всички лъчи, с които сияе дъгата, и ти ще познаеш цялата светлина. На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях. Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата.
към текста >>

Кой е висшият човек?
На ярко украсено цвете без миризма са подобни умните речи на този, който не живее в съгласие с тях. Да чувстваш своето незнание, значи да бъдеш мъдър; да чувстваш своята мъдрост, значи да бъдеш глупец. Не рядко, като масло, изплава правдата на повърхността на лъжата. Като чиста вода пребивава нерядко правдата в дълбочината на измамата. От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им. Кой е висшият човек? — Този, който е по-силен от всичко в търпение. Правдата е по-светла от слънце: правдата е слънчевият ден на разума, а лъжата — черната нощ на сърцето. Само чистият може в светлината на познанието да види чистото Божество. Злото дело не кипва изведнъж като мляко, то е подобно на огън, тлеещ под пепелта и бавно изгарящ немъдрия човек. Подобен на лунните лъчи, трептящи над водата, наистина такъв е живота на смъртния: знаейки това, предостави да се извърши потребното.
към текста >>

Злото дело не кипва изведнъж като мляко, то е подобно на огън, тлеещ под пепелта и бавно изгарящ немъдрия човек.
От подарък, получаван или даван, от постъпка, предстояща да се свърши, времето изпива всичкия .аромат, ако се забави извършването им. Кой е висшият човек? — Този, който е по-силен от всичко в търпение. Правдата е по-светла от слънце: правдата е слънчевият ден на разума, а лъжата — черната нощ на сърцето. Само чистият може в светлината на познанието да види чистото Божество. Злото дело не кипва изведнъж като мляко, то е подобно на огън, тлеещ под пепелта и бавно изгарящ немъдрия човек. Подобен на лунните лъчи, трептящи над водата, наистина такъв е живота на смъртния: знаейки това, предостави да се извърши потребното. Добра дума, на време казана, е по-хубава от сладък хляб след ядене. Както колата не може да се вози на едно колело, тъй и човешките дела ще бъдат съвършени само тогава, когато хората почнат да се поддържат един друг. Агнев. Той иде Той иде, като утринна звезда. Той иде, като мълнията; като изгряващото пролетно слънце, което троши ледовете и топи снеговете, което с топлия си лъх буди тревите и пали душите, облича земята китно и сгрява снагата.
към текста >>

Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид.
1910. T. I. P. 390. 3) Уранът е открит от Клапфорт в 1789 г. КАБАЛА * ДУШАТА (По доклада на Лайнинген пред психологическото дружество в Мюнхен) Измежду всички въпроси, с които се занимава философията като точна наука, човечеството не е престанало да се интересува с въпроса за същността на нашето същество, за безсмъртието и духовността на нашето вътрешно аз. Всякъде и във всички времена, системите и и ученията са се сменявали бърже, и думата душа е означавала различни оттенъци на нашето съществуване. От всичките тия противоречиви учения най-старото е Кабалата, възвишената философия на евреите, която е най-близка до истината. Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг.
към текста >>

Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг.
Предавана словесно, както показва името й, тя се връща до самата люлка на човешкия род и за това представлява чист, неразмътен продукт на проницателния ум, който търси истината Тая истина човек е притежавал, когато е бил в първоначалния си вид. Ако вземем целия човешки род за едно цяло, то, според Кабалата, той седели на три части: тяло, душа и дух. Те се различават помежду си като конкретно, частно и главно, а според това, едното е отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това тройно различие. Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после.
към текста >>

При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения.
Но новият анализ на тия три основни части открива още много други оттенъци, един от друг по-възвишени, като почнете от най-дълбоките, най-сгъстените и най-материалните на вънкашното тяло и стигнете до най-високите, най-главните и най-духовните на духа. Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване.
към текста >>

От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили.
Първата основна част, която съдържа трите първи подразделения: тялото, формата или етерния двойник и принципа на живота, се нарича в Кабалата Нефеш; втората душата, седалището на волята, която представлява собствено човешката личност и съдържа в себе си трите следващи подразделения, нарича се Руах; третата — духът, с трите си сили, се нарича в Кабалата Нешама. Както обяснихме, тия три основни части на човека не са напълно отделени една от друга, а напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се представляват като да са основани един на друг. Като почнат от тялото, т. е. от най-низшата част (Нефеша , и възлязат през душата (Руах) до най-висшия елемент (Нешама), те преминават всичките градации, като да се възкачват от тъмнината към светлината през полусянката и обратно. При туй, поради вътрешното си съединение, при сливането на едната част с другата, числото девет се губи в единицата, за да образува човека — телесният дух — който съединява в себе си два света, Схематическото изображение на току-що казаното е рисунката, която показва девет кръга, затворени в един1): Схема на човешкото същество Кръгът aaa означава Нефеш ,а 1, 2 и З са неговите подразделения. От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност.
към текста >>

Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност.
От тях 1 съответства на тялото или низшата материална част на човека; ббб означава Руах (душата), а 4, 5, 6 са нейните сили. Най после. ввв е Нешама (духът) със съставните му части: 7, 8, 9. Външният кръг (10) представлява съвкупно цялото живо човешко същество. Нека разгледаме сега по-подробно тия основни части, като почнем от низшата — Нефеш, принципът на живота или формата на конкретното (реалното) съществуване. Тъй е външната част на живия човек и в него надделява пасивната чувствителност към външния свят, като проявява най-малка идеална дейност. Нефеш се намира в пряко сношение с външния свят, и само чрез влиянието на тоя свят произвежда жизнените функции. Едновременно той действа и във външния свят, понеже притежава своя творческа способност, отделя от себе си нови жизнени сили и така връща постоянно това, което получава. Тоя конкретен елемент съставлява това неразделно цяло, пълно в себе си, и в него човешкото същество намира точния си външен израз. Разгледан като едно неразделно цяло, тоя конкретен живот съдържа също три елемента, които представляват: конкретно, частното и главното или, иначе казано: веществото, което изпълнява, силата, която изпълнява, и принципът. Като се състои едновременно от органи, чрез които и с помощта на които вътрешното духовно действа и се проявява външно, тия три елементи, следователно, стават все повече и повече вътрешни и висши, а всеки от тях съдържа в себе си различни оттенъци.
към текста >>

Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек.
В обективната си множественост то се рисува неясно: нито като нещо реално, пасивно и външно, нито като нещо вътрешно, интелектуално и активно, а като нещо, което се изменя, което се проявява отвътре навън, като активно, макар и пасивно, или нещо, което дава, макар и по природа да възприема. Следов., интуицията и познавателната способност не съвпадат точно в човешката душа, макар и да не са, от друга страна, и много разделени, за да не могат да се слеят в едно. Начинът на живеене на всяко същество зависи изключително от по-голямата или по-малката му близост към природата и от по-голямата или по-малка интензивна активност и пасивност, която е резултат на това сливане, когато пък самосъзнанието е пропорционално със същата активност. Така, колкото е по-активно дадено същество, толкова е по-висше и толкова повече може да разглежда всичката си вътрешна дълбочина. Руах, който със съставен от силите, основа на обективното, материално същество, се ползва още от свойството да се отличава от другите части, като самостоятелна личност: да разполага със самия себе си, да се проявява свободно и самоволно навън. Тая „душа“, която представлява седалище и орган на духа, показва, както казахме, и образа на целия човек. Както и Нефеш, тя се състои от три динамически елементи, които се намират помежду си в отношения, като конкретно, частно и главно или като материя, на която действа силата, самата сила и принципът, тъй че има сродство не само между конкретното в Руах, което представлява най-низшия и външен негов елемент (вж. четвъртият кръг на схемата), и главното в Нефеш, което е неговата висша сфера (вж. третият кръг на схемата), но и между главното в Руах (вж. шестият кръг) и конкретното в духа (вж. седмият кръг).
към текста >>

Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност.
Едновременно с това, като имат Руах и Нефеш в себе си три динамически елементи, тия последните имат и три съответствия във външния свет, което още по-ясно се изтъква при сравнението на макрокосмоса с микрокосмоса. Всека част от човешкото същество живее свой отделен живот в съответната й световна сфера, с която се сношава (като дава и приема) с помощта на чувствата и вътрешните специални органи. При туй, Руах — понеже в него се съдържа конкретният елемент — трябва да се свързва с конкретното, което се намира по долу от него, а главната му част събужда у него стремеж към главните висши, намиращи се над него, части. Нефеш не би могъл да се сношава с Руах, ако не би имал общи с него свойства, както и Руах не е в състояние да се съобщава с Нефеш и Нешама, ако между тях нямаше това сродство. И така, душата черпи от конкретното на нейния предходник пълнотата на своята обективна реалност, а от друга страна, от главното, което я управлява, тя заема чистотата на вътрешното състояние, идеалността, която образува в независимата си дейност. Руах, следов., представлява връзката между главното или духовното и конкретното или материалното, като съединява в човека вътрешния, умствения свет с външния, реалния свет, което същевременно е подкрепа и местонахождение на човешката личност. По тоя начин душата се намира в двояко отношение към трите елементи: 1) с конкретния, който се намира по-долу от нея. 2) с частния, който съответства на природата й и се намира вън от нея и 3) с главния, който се намира по-горе от нея. В нея става, в две различни значения, циркулация на три смесени течения, защото: а) тя се възбужда от Нефеш, който се намира по-долу от нея, и от своя страна действа над него, като го вдъхновява; б) тя се отнася едновременно активно и пасивно към външното, съответно на природата й, т. е, към частното; в) тя дава на преобразуваното в недрата й влияние, което е получила отдолу или отвън, възможност достатъчно да се повдигне, за да се възбудят висшите области на Нешама. Чрез това активно действие, което възбужда висшите способности, тя упражнява по-високо и по-духовно жизнено влияние, което душата, като става пак пасивна, приема, за да го предаде навън и надолу.
към текста >>

Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е.
е., че различните форми на човешкото съществуване не представляват отделни, изолирани същества, но напротив, те са съединени едно с друго, защото тук всичко се стреми да се одухотвори и все повече да се приближи към единството. От трите висши съединени елементи на човешкото същество, в най-широкото значение на думата, с това име, Нешама, може да се нарече най-низшият елемент, в тесен смисъл на думата. Той има сродство с висшите елементи на Руах и се съдържа във вътрешното и активно познаване качествата и количествата на понятията, които се намират по-долу от него. Второто подразделение на Нешама, което представлява осмия елемент от състава на човешкото същество, се нарича в Кабалата Хайя. Неговата същност се състои в познаването вътрешната, висшата, умствената сила, която служи за основа на проявеното същество и затова е недостижима за Руах и Нефеш, поради което не може да се познае от низшата част, а само от Нешама. Третото подразделение и деветият виеш елемент на човека е Йехида, т. е. „единицата в сама себе си“. Неговото свойство се съдържа в познаване на основното, абсолютното Единство и на абсолютния първоначален Един. Сега, когато от началото са отбелязани отношенията на конкретното, частното и главното, които свързват Нефеша, Руаха и Нешама по начин, че всеки от тях представлява изображение на цялото, пак ще срещнем същото отношение. Първият елемент на Нефеша е тялото или конкретното в конкретното; вторият — частното в конкретното, и третият — главното в конкретното. Също и в Руах: първият елемент е конкретното в частното; вторият — частното в частното, и третият — главното в частното.
към текста >>

Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет.
Чрез Руах той се намира в двояко сношение с Нефеш. В всеки случай, Нешама притежава в себе си източника на своите действия, когато действията на Руаха и Нефеша са само свободни жизнени еманации на Нешама. По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане.
към текста >>

Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество.
По същия начин Нешама до известна степен се намира в двояко сношение с Божеството, понеже жизнената му дейност сама по себе си е един апел към Бога за подкрепа и доставяне всичко необходимо за съществуването. И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане. По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му. ______________________ 1) Вж. кн.
към текста >>

Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога.
И така, духът или Нешама, а чрез него Руах и Нефеша, съвсем непроизволно черпят от божествения и вечния Източник, като се стремят непрекъснато да проявяват живота си към висшето. А Божеството непрестанно прониква в Нешама и неговата сфера, за да му доставя, нему и на Руаха и Нефеша, живот и съществуване във времето. Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане. По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му. ______________________ 1) Вж. кн. VIII, стр.
към текста >>

С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане.
Сега, както ни учи Кабалата, човек, вместо да живее по Бога и да получава от него духовността, от която се нуждае, все повече се вдълбочава в себелюбието и греховния свет. След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане. По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му. ______________________ 1) Вж. кн. VIII, стр. 24 на „Всемирна Летопис“. ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Целта на болестите Всичко, което става на земята, има за цел облагородяване.
към текста >>

По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му.
След грехопадението (Книга на Битието, 3, 6 — 20) той напусна своя вечен център за външната сфера. Това грехопадение и все по-голямото отдалечаване от Божеството е причинило упадък на способностите в природата на човека и на цялото човечество. Божествената искра все по вече се е укрила от човека, и Нешама е изгубил непосредствената връзка с Бога. Така също и Руах се е отдалечил от Нешама, а Нефеш е изгубил тясната си свръзка с Руах. С тоя общ упадък и ослабване на връзката между елементите, низшата част на Нефеша, която отначало е била етерна, светеща част на човека, е станала наше материално те.ю, поради което съставните на човека три главни части подлежат на разпадане. По-после ще видим, какво казва Кабалата за състоянието на душата в момента, когато човек умира и след смъртта му. ______________________ 1) Вж. кн. VIII, стр. 24 на „Всемирна Летопис“. ОКУЛТНИ ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА Целта на болестите Всичко, което става на земята, има за цел облагородяване. Тази цел се постига чрез промени.
към текста >>

С това човек има възможност!
в локализираната в стомаха и съответно модифицирана прана (която обикновено се нарича самана) владее фосфорната сила в своята положителна фаза. Ако последната надделее, праната става много положителна н в резултати се явява стомашни болест. която може да бъде излекувана чрез едно негативно лекарство, в което също да надделява фосфорът. Това може би вече е общоизвестно, но не и факта, че всички болести могат да бъдат лекуван и чрез дишане. Както се знае, положителна енергия се получава чрез дясно или слънчево дишане, а отрицателна— чрез ляво или лунно дишане. С това човек има възможност! , да вкара или да изкара енергия от своето болно тяло. Няма нужда да се действа специално върху болната част на тялото — в нашия случай, стомаха. Трябва само дишането да се извършва точно във времето, когато праната трепти с най-голяма сила. Тези времена, както е известно, много лесно могат да се определят. Аз съм имал случая да констатирам големи успехи при прилагането на тая метода, както от мен самия, така и от мои приятели.
към текста >>

Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления.
Тези времена, както е известно, много лесно могат да се определят. Аз съм имал случая да констатирам големи успехи при прилагането на тая метода, както от мен самия, така и от мои приятели. Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането. — Adolph Schoeler — Zentralblatt für Okkultismus, год. IX, №7 — 8. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления. Особено дълбоко осветява то душевния живот на човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества на характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни отношения, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението на децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж на живота в човешкото тяло. Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия свят. Аз съм направил стотици опити с махало и винаги е излизало вярно това, което то ми казваше. Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см.
към текста >>

Особено дълбоко осветява то душевния живот на човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества на характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни отношения, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението на децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж на живота в човешкото тяло.
Аз съм имал случая да констатирам големи успехи при прилагането на тая метода, както от мен самия, така и от мои приятели. Съществува, значи, една истинска универсална медицина: дишането. — Adolph Schoeler — Zentralblatt für Okkultismus, год. IX, №7 — 8. Най-лесно средство за изследване душевния и телесен живот на човека М а х а л о т о е видим израз на подсъзнателните впечатления. Особено дълбоко осветява то душевния живот на човека, Върху главата, сърцето и половите органи то нрави своите особени кръгове, елипси п резки, от които ние можем да правим заключения за напълно определени качества на характера, Махалото ни дава обширни сведения за най-интимните семейни отношения, уяснява ни причините за несъгласията в съпружеския живот, показва отношението на децата към родителите им, открива бащиното и майчиното душевно и телесно наследство п ни дава възможности да изчислим ритмичния вървеж на живота в човешкото тяло. Махалото ни показва даже дали дадено лице е още живо или.е вече в другия свят. Аз съм направил стотици опити с махало и винаги е излизало вярно това, което то ми казваше. Махалото трябва да бъде направено от химически чиста мед и никел, и конецът на който виси не трябва ла бъде по-дълъг от 25 см. Аз употребявали, според съвета на Д-р Лангбайн, съвсем тънка, химическа чиста, медна или никелова спирала, широка един см. и тежка, един гр.
към текста >>

Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви.
и тежка, един гр. Окачена е на един тъмен копринен конец. При опита аз държа копринения конец с палеца п показалеца на лесната си ръка, като останалите пръсти свивам в юмрук. Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна. Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви. Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ. Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало. Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли. Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност.
към текста >>

Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли.
Лявата ръка, също свита в юмрук, полагам върху лекото си колено. Десният лакът подпирам на масата и се старая но възможност да държа ръката си неподвижна. Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви. Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ. Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало. Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли. Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност. може да вади верни заключения от люлеенето на махалото. До такива топ идва чрез опит и чрез сравнение люлеенето на своето махало с това на другите изследователи. Общовалидни нравила едва ли могат да се дадат.
към текста >>

Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност.
Тогава аз съсредоточавам всичките си мисли върху образа на човека, когото искам да изследвани, като изтиквам при това всички други мисли, които биха попречили на подсъзнанието да се прояви. Нужно е, всеки изследовател, преди да опита люлеенето на махалото на други хора, най-напред добре да изучи люлеенето върху своя собствен образ. Във всекиго живеят неговите прадеди и играят много по-голяма роля в неговия душевен и телесен живот, отколкото досега се е предполагало. Всеки човек също така е в много по-голям размер, полово същество, отколкото се мисли. Никой не може да излезе вън от своята сянка и не може да отрече влиянията, които владеят, в неговия живот. Махалото на разяснява всичко, така че — ние можем да го считаме за най-доброто средство за изследване душевния и телесния живот на човека — дотолкова, доколкото изследователят, въз основа на своята богата опитност. може да вади верни заключения от люлеенето на махалото. До такива топ идва чрез опит и чрез сравнение люлеенето на своето махало с това на другите изследователи. Общовалидни нравила едва ли могат да се дадат. Опитността и сравнението тук са всичко. Махалото и лекарствата В последно време аз направих много опити с махалото в свръзка с хомеопатичните лекарства и открих начина на тяхното действие.
към текста >>

Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура.
Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват. Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите. които се съпровождаш. от треска, при възпалени рани и т. н. Както с умелото прилагане на лековития магнетизъм чрез синя или червена аура могат да се лекуват тия нарушения в равновесието (защото болестите не са нищо друго, освен нарушения в телесното равновесие), също така едното или другото лекарство причинява изравняване между синята и червената аура. Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура. Лековитите треви действат чрез своите лъчеизпускания. Спагирското изкуство да извличат само лековития фактор от растенията, според моето скромно мнение, се е състояло в това, че различните групи от растения чрез кипене и т. н. отначало се поставят в еднаква полярност, като това, което сега опитвам. Чрез махалото може да се проследи процеса и да се види, кога е достигната, поляритета. Аз съм напълно убеден, че спагирците са познавали и използвали тоя уред.
към текста >>

Сатурн () Сатурн е канала, през който всички трябва да минем, ако искаме да изведем съзнанието си на една по-висока степен и чрез въображение, интуиция и вдъхновение да постигнем едно по-добро понятие за човека и за космоса.
Трябва да бъде изследвано от нас, окултистите, в какво се състои тоя дух на растенията и лекарствата, дали той е идентичен с аурата и как действа той върху нервите. С тия изследвания медицината ще стане една област от научния окултизъм. АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. ПЛАНЕТИТЕ (Продължение от кн. IX). Сатурн () Сатурн е канала, през който всички трябва да минем, ако искаме да изведем съзнанието си на една по-висока степен и чрез въображение, интуиция и вдъхновение да постигнем едно по-добро понятие за човека и за космоса. Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа (). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята ().
към текста >>

Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа ().
АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. ПЛАНЕТИТЕ (Продължение от кн. IX). Сатурн () Сатурн е канала, през който всички трябва да минем, ако искаме да изведем съзнанието си на една по-висока степен и чрез въображение, интуиция и вдъхновение да постигнем едно по-добро понятие за човека и за космоса. Той е „пазителят на прага“, и като такъв ни показва, какво има да преодоляваме в низшите си наклонности и качества, преди да престъпим прага. Той е чистителят, символизиран в библията чрез сатана, прелъстителя, а в човека представен в низшето аз.Той е Ахриман, който ни дава за всичко фалшиви представи и не ни дава да видим истинския фон на нещата, както това впрочем е изразено в неговия символ () т е, материята () над духа (). С други думи, той подчинява духа на материята и с това ограничава мисленето. Сатурн представлява хладното мислене в понятията. Щом урокът бъде научен и духът почва да владее над низшето аз, символът се обръща в юпитеров (), където духът () е поставен над материята (). Тогава се явява Сатурн като по-висш Юпитер, не като носител на имажинативното съзнание (), а като носител на интуицията и чрез това той става извор на знанията, събирани в ранния живот, отворени за нас, откровени за нас и разширяващи нашия кръгозор до безкрайност. Преди това, обаче, ние трябва чрез упражнение (мислене) да развием латентните мозъчни клетки, за да могат те да послужат като канали за нашите опитности, събрани в по-раншните ни съществувания.
към текста >>

Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване.
В 2-а докарва сиромашия, в 5-а бездетство или мъки и болки заради децата, в 6-а болест, в 7-а закъснява брака и му влияе неблагоприятно, както и върху всичко, което спада към живота на семейството. Силен Сатурн има голямо значение в хороскопа. Той съставлява верен приятел, на когото винаги може да се разчита. Абрахам Линколн (Ейбрахам Линкълн) без съмнение е един бележит сатурнов тип. Когато низшето влияние на Сатурновия тип е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване. Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н. От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10.
към текста >>

Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право.
Силен Сатурн има голямо значение в хороскопа. Той съставлява верен приятел, на когото винаги може да се разчита. Абрахам Линколн (Ейбрахам Линкълн) без съмнение е един бележит сатурнов тип. Когато низшето влияние на Сатурновия тип е победено, той дава голяма сила чрез благоприятното въздействие върху мисленето и чрез изключването на всяка бързина и импулсивност. Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване. Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н. От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му.
към текста >>

От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10.
Така човек свиква да мълчи и се отказва от безполезно аргументиране и критикуване. Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н. От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята.
към текста >>

В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му.
Той е човек с малко думи, рядко дава положителен отговор, но каквото каже, казва го право. Чрез държа нето си доказва истинността на поговорката: „мълчанието е сила“. Повечето бележити хора са имали Сатурн в хороскопа си. Няколко примера: Гьоте е имал Сатурн на върха 1, Наполеон — в 10, Шели — на 4, Авраам Линколн на върха 1, Байрон в 4, Дикенс в 4, Лютер в 10, Едисон в 4, Станлей в 1 и т. н. От тука следва необходимостта при разглеждане на хороскопа да се познава моралното становище на родения в респективния момент човек, защото при по низш тип Сатурн е твърде неблагоприятен, когато не е добре аспектиран и се намира в ъглова къщица, особено в 1 и 10. В митологията Сатурн се представя като стар човек, който държи в дясната си ръка една коса, а в лявата змия, навита кръгообразно, а края на опашката й е в устата му. Сатурн, най-младият от синовете (титаните) на Уран, грабнал владичеството на баща си, и дори заел неговото място (физическа манифестация на земята). Било му предсказано, че един от синовете му ще го свали от престола и затова той глътнал всичките си деца (победа над низшите качества на ). Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли.
към текста >>

Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето.
Но най-младият, Зевс (), бил спасен от майка си. С помощта на своите братя по-сетне Зевс започнал борбата против Хронос и другите титани ; от която борба Зевс излязъл победител (знакът се обръща наопаки и става символ на Юпитер ),— вместо материята да завладее духа, сега духът владее над материята. Титаните биват хвърлени в ада (тартара), с други думи, низшите наклонности се връщат пак там, от където с произлезли. Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето. По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу. Модата на изкуствените бенки идва само да престори тези естествени знаци, и сега много жени лесно придобиват бенки, за да представят блясъка на очите си и белината на техния цвят. Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег. Почти винаги, един знак, поставен на едно видно място, има своя съответстващ и находящ се на едно, обикновено скрито от очите на публиката, място. Учението за бенките е още доста непълно.
към текста >>

Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег.
Зевс дели световното владичество с братята си, — той сам постига владичество над небесното царство, Посейдон получава морето и водите, а Плутон владее над преизподнята и царството на сенките, където той се оженва за Персефона, дъщерята на Деметер (Церес). (Следва). LACINIUS. Познаване характера и наклонностите на човека по бенките му Бенките с кестеняви и валчести петна, които повече пъти се подават под епидермата и се показват върху разните части на тялото и на лицето. По някога, тези белези са покрити с влакна и в този случай те престават да бъдат украшение, но, когато са от средна големина, съвършено голи, с тъмнокестеняв цвят и съвсем валчести, те придават на физиономията прелест и привлекателност, особено когато се намират близо до окото, при ъгъла на устата, било отгоре, било отдолу. Модата на изкуствените бенки идва само да престори тези естествени знаци, и сега много жени лесно придобиват бенки, за да представят блясъка на очите си и белината на техния цвят. Ако има нещо странно, то е, че рядко човек има само един белег. Почти винаги, един знак, поставен на едно видно място, има своя съответстващ и находящ се на едно, обикновено скрито от очите на публиката, място. Учението за бенките е още доста непълно. Тук ние ще дадем всичките обяснения, които можахме да съберем, като оставим всекиму грижата да ги допълни с личните си наблюдения. Един белег, който се намира на дясно и на върха на челото, предсказва, че благородните наклонности, които дадено лице има, ще бъдат удовлетворени; почестите и богатствата ще бъдат делът на щастливия притежател на тази бенка. Поставен на ляво, същият белег предсказва измамени желания, понижена гордост чрез мизерия.
към текста >>

Един белег на устните на ляво предсказва, че един богат човек ще се ожени за вас по любов.
Ако бенката заема точно средата на челото, лицето ще има редовно и спокойно съществуване, средно, но сигурно положение. Малко по-долу от точната средина, означава щастие в къщи и много деца. Един белег в средата на веждите: лицето ще има няколко близнаци; ако белегът е много кестеняв, децата ще живеят; ако той е бледен, по-бял, отколкото кестеняв, децата ще умират при раждането си. Ако този белег се намира в самите влакна на веждите, това означава, че лицето ще се ожени няколко пъти. Една бенка на ляво върху ноздрата (на носа) е знак на един ненаситен темперамент в любов; ако той е поставен върху дясната ноздра, лицето ще бъде по-склонно към приятелство, отколкото към любов, освен ако притежава един съответен белег на скрито място. Един белег на устните на ляво предсказва, че един богат човек ще се ожени за вас по любов. Същия белег, находящ се на дясно, предсказва, напротив, че страстите ще ви доведат до най-ужасната мизерия. Ако този белег се намира върху самата бърна, било на дясно, било на ляво, ще бъдете много красноречив, но завистниците ще попречат да достигнете богатство и слава. Един белег в средата на брадата предсказва, че лицето ще заема едно скромно положение, но че то ще се наслаждава на приятна охолност. Ако този белег е на ляво, то ще има няколко наследства, но процесите ще го накарат да изгуби една част от тях. Ако белегът е на дясно, лицето ще има наклонност към завист, както и много разпри в дома.
към текста >>

Човекът повярвал.
Като се върнал във воденицата, той разправил това на едного от воденичарите, който е знаел причината на това. но не му се изказ,ал, а само му казал: „някой търговец сигур прекарва овце за село С. на пазар“ (това било в неделя вечерта, а в понеделника. в село С. е пазарен ден). Човекът повярвал. След като престоял малко време във воденицата, излязъл да се умие на реката близо до воденицата. От воденицата до реката има около 10 метра. Тогава пак чу.т същия глас, като че ли някой кара овце, само че тоя път го чул от другата страна па воденицата, именно под воденицата, но пак по вадата. Като чул гласа, толкоз много се уплашил, че побягнал и заедно с отварянето на вратата паднал в несвяст от страх. Воденичарите не могли изпърво да си обяснят.
към текста >>

— нещо, пред което това, що въобще наричаме „наука“, още немее, но разумният, мислещ човек не може повърхностно да пренебрегне, ни спокойно отмине.
който предварително открива точно и във всички подробности всичко, що ще се случи на утрото? — Ако учителката мислеше от вечерта мен да повика на утрото, за да й помогна, то нейната мисъл да ми е предадена на сън, тя сигурно не знаеше, че на утрото случайно ще срещне именно тая моя съпансионерка. и нея да изпратя, за да ме повика, та и това да ми се предаде. Сигурно и посредницата не е мислила, че ще бъде изпратена. Тук. и в други подобни сънища, има нещо различно от „внушение“. — нещо, пред което това, що въобще наричаме „наука“, още немее, но разумният, мислещ човек не може повърхностно да пренебрегне, ни спокойно отмине. А и тоя род сънища имал свое разумно, не по-малко „научно“ обяснение . . . Съобщава : Д. Л. Д-ва. Суеверните американци Известният американски фолклористи, професори Карл Кнорц, чиито съчинения по американската литература и най-стара цивилизация се числят към най-добрите, е напечатали наскоро едно ново съчинение: „Американско суеверие в днешно време“: това е един ценен приноси към народознанието.
към текста >>

Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица.
Счита се за щастие, да се намери карфица, особено пък ако главичката на карфицата е обърната към този, който я намира. Числото на карфиците, които едно момиче намери през време на една разходка, показва, колко му са приятелите и почитателите. Момиче, което си чеше косата след захождане на слънцето, си докарва грижи на сърцето. Който отваря омбрела в стаята или я поставя върху леглото, той или не се оженва, или умира скоро. Венчаване пък под омбрела докарва щастие. Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица. Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща. За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре. Не бива да поглеждаме кривогледи хора. Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп. за да прогони нещастието.
към текста >>

Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп.
Венчаване пък под омбрела докарва щастие. Който през време на буря стои или върви до човек с гола глава, може да бъде ударен от гръмотевица. Когато падне от стената огледало или картина, или пък мебелите в стаята скърцат, без да се знае причината за това, означава, че скоро някой ще умре в тази къща. За болния в къщи трябва винаги да държим свободно място на масата, иначе той ще умре. Не бива да поглеждаме кривогледи хора. Който си облече дрехата наопаки, трябва да накара някого да го съблече; ако няма човек наблизо, тогава си я съблича сам, като я премята три пъти около главата сп. за да прогони нещастието. Не бива да кърпим дреха, която е облечена на тялото ни. Винаги да слизаме от леглото или да влизаме в къщи с десния крак напред. Намерени пари не бива да се харчат. защото те привличаш, и други нари.
към текста >>

Ако някой внезапно потрепери, това означава, че човек върви по мястото на гроба му.
Който дълго се взира в траурни дрехи, скоро ще облича такива. В Масачузет вярват, че ще умре някой член от семейството, ако някой забие гвоздей в неделя. Пищенето на ушите означава скорошно известие за смърт. В Мичиган вярват, че върху празен стол за люлеене седи духът на някой умрял, който чака да вземе някого със себе си. В Лабрадор вярват, че, щом някому паднат три капки кръв от носа, умрял е някой роднина. Ако някой внезапно потрепери, това означава, че човек върви по мястото на гроба му. Който във време на ядене кихне с пълни уста, той скоро ще изгуби някой сродник. Пукнатини в хляба или червени петна върху чаршафа означават в Охайо смърт. Когато ковчегът пращи в ръцете на дърводелеца, това показва, че ще има още нови поръчки. Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената. Когато умиращ човек извика името на някой отсъстващ, на последния предстоят големи неприятности.
към текста >>

Когато умиращ човек извика името на някой отсъстващ, на последния предстоят големи неприятности.
Ако някой внезапно потрепери, това означава, че човек върви по мястото на гроба му. Който във време на ядене кихне с пълни уста, той скоро ще изгуби някой сродник. Пукнатини в хляба или червени петна върху чаршафа означават в Охайо смърт. Когато ковчегът пращи в ръцете на дърводелеца, това показва, че ще има още нови поръчки. Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената. Когато умиращ човек извика името на някой отсъстващ, на последния предстоят големи неприятности. Ако лекарят бъде повикан в петък при някой болен, последният умира. Ако някое дърво цъфти есен, означава много смъртни случаи. Не бива да се тича покрай погребално шествие, а най-малко пък да се мине през него. Когато срещнем погребение, трябва да се върнем три крачки назад и тогава да продължим пътя си. Смъртник не бива да се задържа в къщи в неделя, защото инак ще умре някой от семейството през течение на годината.
към текста >>

Съставното единство на Вселената и човека (макрокосмосът и микрокосмосът), чрез техния вътрешен строеж и дълбоки съотношения; 2.
„Аз не съм суеверен, казал един американец, но жена ми е такава“. — „Един ден излизаше на пазар, но забравила омбрелата си; върна се да я вземе, но забрави на масата портмонето си; върна се втори път и седна, за да се развали магията. Когато тя пак излезе, видях, че бе седнала на цилиндъра ми, който бях купил за осем долара“. КНИЖНИНА Излязла е една нова книга от известния автор на „Великите посветени“ Edouard Schure, озаглавена: Пророците на Възраждането. В последните й глави той развива обширно следните главни мисли: 1. Съставното единство на Вселената и човека (макрокосмосът и микрокосмосът), чрез техния вътрешен строеж и дълбоки съотношения; 2. Законът за промените, възражданията и превъплъщенията или великият закон на еволюцията, от духовно гледище, и 3. Мистерията на вечната девственост. Г-жа В. е издала в Париж един сборник на своите медианимични съобщения. Това, което е особено ценно в тая книга, то е ясно установеното различие между спиритизма и окултизма.
към текста >>

Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът.
Тая форма е човешкото тяло. Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora.
към текста >>

Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми.
Последното е само нейния външен израз и инструмент за изпълнение на божествената й мисия във физическия свят. „Душата е архитектът, а тялото работникът“. казва английският писател Брънсън. Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека.
към текста >>

Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека.
Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.). Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове). Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия почерк). Хиромантия - Палмистрия и Хирогномия — (учение за познаване характера, миналото и бъдещето на човека по големината и формата на ръката.
към текста >>

Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.).
Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.). Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове). Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия почерк). Хиромантия - Палмистрия и Хирогномия — (учение за познаване характера, миналото и бъдещето на човека по големината и формата на ръката. по дланта и нейните линии, и по пръстите и ноктите).
към текста >>

Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия почерк).
Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.). Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове). Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия почерк). Хиромантия - Палмистрия и Хирогномия — (учение за познаване характера, миналото и бъдещето на човека по големината и формата на ръката. по дланта и нейните линии, и по пръстите и ноктите). Космогония (учение за тълкуване на библейските тайни за сътворението на вселената), Ономантия (учение за значението на разните кръщелни имена на хората) и др. Освен това. в списанието се дават полезни съвети, основани на изследванията на същите науки, за запазване на физическото ни здраве и за лекуването ни, когато по небрежност, невнимание или по други причини, независещи от волята ни, повредим здравето си.
към текста >>

Хиромантия - Палмистрия и Хирогномия — (учение за познаване характера, миналото и бъдещето на човека по големината и формата на ръката.
Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.). Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове). Графология (учение за познаване душевните качества на човека по неговия почерк). Хиромантия - Палмистрия и Хирогномия — (учение за познаване характера, миналото и бъдещето на човека по големината и формата на ръката. по дланта и нейните линии, и по пръстите и ноктите). Космогония (учение за тълкуване на библейските тайни за сътворението на вселената), Ономантия (учение за значението на разните кръщелни имена на хората) и др. Освен това. в списанието се дават полезни съвети, основани на изследванията на същите науки, за запазване на физическото ни здраве и за лекуването ни, когато по небрежност, невнимание или по други причини, независещи от волята ни, повредим здравето си. В отдела: „Окултна хигиена и медицина“ се дават редица разумни правила, които трябва да изпълняваме, за да се радваме винаги на цветущо здраве, на постепенно разхубавяване и да бъдем дълголетни, а именно: кога, какво, как и колко да ядем и пием, кога и какво да обличаме, как да дишаме, кога и как да използваме лечебната и възобновителна енергия на слънцето, на електричеството, магнетизма, радия, на водата, и пр.
към текста >>

Като се изучва естеството и развитието на човека.
Освен това. в списанието се дават полезни съвети, основани на изследванията на същите науки, за запазване на физическото ни здраве и за лекуването ни, когато по небрежност, невнимание или по други причини, независещи от волята ни, повредим здравето си. В отдела: „Окултна хигиена и медицина“ се дават редица разумни правила, които трябва да изпълняваме, за да се радваме винаги на цветущо здраве, на постепенно разхубавяване и да бъдем дълголетни, а именно: кога, какво, как и колко да ядем и пием, кога и какво да обличаме, как да дишаме, кога и как да използваме лечебната и възобновителна енергия на слънцето, на електричеството, магнетизма, радия, на водата, и пр. Всичките гореспоменати науки се разработват и в художествени произведения: стихове, разкази, драми и пр. от окултен характер, под общо заглавие „Нова Естетика“, за да могат окултните истини да се възприемат в по-лека и достъпна форма. Като се изучва естеството и развитието на човека. същевременно се излагат, и законите, които действат за групирането на хората в общества, народи и раси. Цялото човечество е един божествен организъм, който е създадеш, и живее по законите на природата. В течение на вековете, това човечество е преминало няколко епохи и се е оформило до сега в пет раси. И това негово развитие е предмет на разглеждане в списанието в редица статии, в които се излага и какви ще бъдат отличителните достойнства на идещата шеста раса — божествената любов п ясновидството — и как трябва да подготвим дохождането й. Няма съмнение, че за да се създадат условия за ускоряване на това развитие, необходимо е да се подобри управлението на всеки народ, като се изоставят досегашните пакостни методи, основани на кривите материалистични учения, които предизвикват само взаимни конфликти, войни, изтребление на човечеството и взаимни грабежи.
към текста >>

Пред вид на всичко това, поканваме всеки разумен и добър българин, който милее за своя физически и душевен живот, и за своето всестранно развитие и напредване, като човек, член на семейство и гражданина на.
Годишно излизат, 10 книжки и струва 100 лева за година. Сравнително с цената на другите, общо литературни списания. „Всемирна Летопис“ е най-евтиното, при постоянното поскъпване на хартията, печата, клишетата и пр., което пие предвидихме още през мес. март, миналата година. То се изпраща на всички абонати по пощата препоръчано. Пред вид на всичко това, поканваме всеки разумен и добър българин, който милее за своя физически и душевен живот, и за своето всестранно развитие и напредване, като човек, член на семейство и гражданина на. България, към каквото съсловие и да принадлежи. Стига само да е достатъчни грамотен, — да се запише абоната на списанието „Всемирна Летопис“. като изпрати абонамента си 100 лв. направо в редакцията, с пощенски запис. Адресът е: До редакцията на списание „Всемирна Летопис“ в София, ул.
към текста >>

нямат и най-елементарни познания за факта, че животът на всеки отделен човек и на всеки народ се регулира от законите на природата, които съставляват,, в своята общност, учението на Христа, сиреч това, което се характеризира с думите: разумна и жива вяра в Бога.
Всички директори, училищни инспектори, читалища, настоятелства, шефове па административни и др. учреждения ще изпълнят, един дълг към съвестта си и към народа, ако запишат себе си, учрежденията и приятелите си за абонати на това толкова полезно списание, за да може то да се закрепи и да продължи излизането си дълги години. Истината, изобщо, си пробива път бавно. Но тази научна истина, която има връзка с вярата, среща най-голяма спънка при закоравелия материализъм у нас, който е плод на сегашното образование и възпитание в училищата ни. Цялата наша младеж или така наречената интелигенция, която ръководи народа в разните области на живота, цялото ни духовенство и учителство, с малки изключения, професорството, съдийството и пр. нямат и най-елементарни познания за факта, че животът на всеки отделен човек и на всеки народ се регулира от законите на природата, които съставляват,, в своята общност, учението на Христа, сиреч това, което се характеризира с думите: разумна и жива вяра в Бога. А понеже, по думите на Христа, „Бог е дух“ и плътта нищо не ползва, защото е едно преходно състояние, то всекиму се налага дълг да изучи всичките видими й невидими за човека прояви на Бога и в светлината на това знание, да почерпи правила за уреждането на своя личен живот и живота на народа си. В тая си дейност вейки може да намери пълно удовлетворение за себе си защото узнава истинския смисъл на своето съществуване. Материализмът, не може да даде такива знания и следов., не може да задоволи човешкия ум в стремежа му да издири първопричината на Творението, процеса на развитието и целта му. Той фалира по всички линии, и по въпросите на хигиената и медицината трябва да се констатира пълното фиаско на съвременната наука. Разумните хора вече са изгубили всякакво доверие в ефикасността на алопатическите средства за лекуване и прибягват до съгласуването на живота си с природата.
към текста >>

А понеже, по думите на Христа, „Бог е дух“ и плътта нищо не ползва, защото е едно преходно състояние, то всекиму се налага дълг да изучи всичките видими й невидими за човека прояви на Бога и в светлината на това знание, да почерпи правила за уреждането на своя личен живот и живота на народа си.
учреждения ще изпълнят, един дълг към съвестта си и към народа, ако запишат себе си, учрежденията и приятелите си за абонати на това толкова полезно списание, за да може то да се закрепи и да продължи излизането си дълги години. Истината, изобщо, си пробива път бавно. Но тази научна истина, която има връзка с вярата, среща най-голяма спънка при закоравелия материализъм у нас, който е плод на сегашното образование и възпитание в училищата ни. Цялата наша младеж или така наречената интелигенция, която ръководи народа в разните области на живота, цялото ни духовенство и учителство, с малки изключения, професорството, съдийството и пр. нямат и най-елементарни познания за факта, че животът на всеки отделен човек и на всеки народ се регулира от законите на природата, които съставляват,, в своята общност, учението на Христа, сиреч това, което се характеризира с думите: разумна и жива вяра в Бога. А понеже, по думите на Христа, „Бог е дух“ и плътта нищо не ползва, защото е едно преходно състояние, то всекиму се налага дълг да изучи всичките видими й невидими за човека прояви на Бога и в светлината на това знание, да почерпи правила за уреждането на своя личен живот и живота на народа си. В тая си дейност вейки може да намери пълно удовлетворение за себе си защото узнава истинския смисъл на своето съществуване. Материализмът, не може да даде такива знания и следов., не може да задоволи човешкия ум в стремежа му да издири първопричината на Творението, процеса на развитието и целта му. Той фалира по всички линии, и по въпросите на хигиената и медицината трябва да се констатира пълното фиаско на съвременната наука. Разумните хора вече са изгубили всякакво доверие в ефикасността на алопатическите средства за лекуване и прибягват до съгласуването на живота си с природата. Само тогава нашето здраве и дълголетие могат да бъдат гарантирани и само с естествените методи на лекуване можем да отстраним всяко нарушение на процесите в човешкия организъм.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Носът, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душат формира 10.
7. Норман. Хипнотизъм и окултизъм (край) 8. Психография или фотография на мислите, от Фр. Феерхов (продължение). 9. Физиогномия. Носът, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душат формира 10. Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви. 11. Проф. Нестлер. Хирогномия (продължение). 12. Астрономия. I. Нова звезда. II.
към текста >>

Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви.
Хипнотизъм и окултизъм (край) 8. Психография или фотография на мислите, от Фр. Феерхов (продължение). 9. Физиогномия. Носът, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душат формира 10. Кабала (наука за Бога, вселената и човека): елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви. 11. Проф. Нестлер. Хирогномия (продължение). 12. Астрономия. I. Нова звезда. II. Нова планета зад Нептун. 13.
към текста >>

Светлината за орга'низма представлява ония принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го потикват към осъществяване на възвишените цели на живота му.
За тая цел тя изисква от всекиго следните условия: 1) семето или зародишът на живота трябва да има сила в себе си, за да се прояви и 2) на това семе природата дава почвата, влагата и другите два необходими елементи - светлината и топлината. Лесно е да се разбере, че ако семето или зародишът няма сила или разумност в себе си, т.е. ако един народ или един индивид няма интелигентност в себе си, той не ще може да се прояви. След това първо условие, трябват му материални условия: земя и пространство, за да прояви своята дейност. По-нататък, за да се поддържа живота му, необходима е влагата. Светлината за орга'низма представлява ония принципи, от които всеки човек или народ се нуждае, за да се дава правилна насока на неговия ум, а топлината - това са ония благородни чувства и стремежи на неговото сърце, които подкрепени от волята, го потикват към осъществяване на възвишените цели на живота му. Досега всички народи са се стремили да прилагат, според знанията и силата си, тия изисквания на природата. Но в своя напредък те са изопачавали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така, в съчетанията, в които са се намирали, те са изпадали в положението на онова семе, което трябвало да никне и расте във водна почва, и не са давали резултат. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живели в обратния процес - на изсъхването. Най- сетне, липсвали им светлина и топлина, и тогава става общо смразяване, всяко растене престава.
към текста >>

Тялото или организмът на човека, или на един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалния му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общия духовен живот.
Досега всички народи са се стремили да прилагат, според знанията и силата си, тия изисквания на природата. Но в своя напредък те са изопачавали външните условия и не са могли да постигнат целите си във всичката им пълнота. Така, в съчетанията, в които са се намирали, те са изпадали в положението на онова семе, което трябвало да никне и расте във водна почва, и не са давали резултат. Или пък влагата им изчезвала съвършено и тогава са живели в обратния процес - на изсъхването. Най- сетне, липсвали им светлина и топлина, и тогава става общо смразяване, всяко растене престава. Тялото или организмът на човека, или на един народ, това е почвата, в която се сее семето, влагата - това представлява материалния му живот, а светлината и топлината - това е, в широк смисъл, религията или общия духовен живот. Отнемете, на който и да е организъм едно от тия условия, които той би трябвало да използува в своята дейност, и развитието му ще престане. Собствено, развитието е създаване на редица форми, в които животът се проявява. Всички тия форми, които съществуват в природата, са все опит, за да се подобри живота на всеки организъм. И тяхното видоизменение не се е спряло, а продължава. Следователно, ако самата природа прави своите опити в образуването и усъвършенствуването на формите, същевременно и ние трябва да следваме нейния пример.
към текста >>

Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна.
А законът в природата е, че тя не търпи еднообразието в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което остава сега, то е чисто духовното развитие, усъвършенствуването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства се намират още в латентно състояние и те трябва да се завладеят. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат тая насока, те ще бъдат заставени за това чрез изтощаване на тяхната нервна система, ще станат всички неврастеници и така ще бъдат принудени, щат-нещат, да напуснат старите понятия и стремежи, и да тръгнат в новия път. Вземете за пример един богат човек, който е свикнал да яде все пищна храна - неговата нервна система отслабва, стомахът му се изтощава, почва да повръща и не може вече да приема такава храна. Тогава той се съгласява да приеме най- простата: мляко. А с мляко се хранят само децата. Затуй и Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". Това значи, да възприемем новото в живота, защото само малките деца знаят тайната за възприемане на новото. И всеки знае, че когато малките деца дойдат в един дом, носят радост на родителите и на всички околни, и всички ги обичат.
към текста >>

Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия.
Едно сравнение ще поясни мисълта ни: когато богатият осиромашее, трябва да започне да работи; когато младият се лиши от удоволствия, трябва да започне да се учи; когато болният оздравее, трябва да напусне болницата; когато затворникът излежи наказанието си, трябва да излезе от затвора и да не мисли за новите условия, които го чакат: затворнишките и външните условия са диаметрално противоположни. Съвременните народи са вече освободени от затвора, но още не знаят и не могат да се приспособят на външните условия, като мислят, че набралата се вода, когато се пусне и разлее, причинява само пакости - не, тя и ползува окръжаващите растения. Проблемата е, следователно, не дали да поддържаме нашите затвори и да ги реформираме, а да преустроим външния живот, защото затворите се създават от неуредбата на тоя живот. Всички обществени системи трябва да бъдат само спомагала, упътвания за човечеството, а не затвори, понеже последните не разрешават никакви задачи: те са само временни ограничения, в които енергиите се разрастват, а ако тия енергии не се използуват, формите се разрушават. И виждаме тогава, защо хората остаряват и умират. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособят към новите условия. И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса.
към текста >>

Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила.
И на българите е дадена сега една велика обществена задача за разрешение. И те трябва да я разрешат по всичките правила на живата математика и геометрия. Могат ли съвременните техни математици да им разправят, какви са тия правила? Могат ли техните свещеници, като светят вода, да разрешат същата задача или архитектите и инженерите - като строят сградите им? Трябва на всичките техни водачи да даде Господ правилно разумение... Ако това стане и българите ще стигнат в своето развитие, оная стадия, в която ще бъдат годни за предтечи на новата раса. Защото знае се, че черната раса е развивала само низшите чувства, жълтата - само органическата сила на човека, а бялата - неговата умствена сила. Расата, обаче, която иде, ще развива неговите духовни сили, за да може той да бъде господар на тия сили и да ги използува не за зло, а за добро. Следователно, бялата раса ще стане майка на шестата раса, която ще бъде носителка на всички ония възвишени идеи, за които всички поети, философи, учени и пророци са говорили в миналото. Българите могат да се приготвят за идването на шестата раса. Наистина, черепът на българина е много дебел, черният му дроб има особено устройство и за това той е много упорит, и много злопаметен, поради което всякога си е създавал нещастия. Изисква се време докато тази глава поизтънее и черния дроб да вземе такава форма, която да бъде по-податлива за правилното развитие.
към текста >>

Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения.
Моя поклон пред неговата величава фигура и още по-величава житейска мъдрост, но далеч да бъде от нас всека мистична сантименталности. Успехите на съвременната наука завинаги отдадоха заслужената дан на теологията. Дарвинизмът издъно подрови основите. . . От силно вълнение кълвачът се замори, почна дълбоко да диша и биде принуден да си почине, но след кратко време продължи: — Не знам да ли е уместна една критика върху подобни схващания, каквито преди малко чухме, но аз ще кажа, че там е мястото в областта на вечната забрава и че историята на всички общества и народи показва и доказва какво враждите са плод на обществените отношения, вън от които няма причини, определящи тоя вековен антагонизъм. Частно за отношенията на хората към животните ще кажа, че те достатъчно са дискредитирали човекът, който от прекалено самомнение, счита себе си венец на божиите творения. Мислите ли вие, че тоя венец ще насити някога своята алчност към месо и кърви? Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата.
към текста >>

продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните.
Не е ли, прочее, лекомислено и наивно да затваряме поглед пред твърдата и хладна действителност? Общо вълнение облада събранието. Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия!
към текста >>

Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално.
Доволен от създаденото настроение, кълвачът се премести на друго близко клонче и млъкна. По лицата на всички се четеше нетърпение да чуят по-скоро щъркела, да чуят неговите мисли в защита на правдата. И щъркелът, спокоен и кротък, както по-рано. продължи: — Като разтворим голямата книга на живота, там ще научим причините на обществения антагонизъм и на враждебните отношения между човека и животните. За хорските вражди няма да ви говоря. Тяхната история датира от когато човекът се е отбил от път.я, в който Създателят го е повел първоначално. Философията на живота вам не е позната и не лесно можете я разбра; тя е различна от проповядваната на университетските катедри на тоя земен свят. Но каквато и да бъде тая философия, за която ви намеквам и оная на университетите, те не представляват такъв интерес, какъвто е интересът, който се съдържа в най-великото и всевечно дело на Бога. О, колко бих бил щастлив, ако един ден ви видех просветени в тая божествена философия! Тогава вие ще знаете що е божествен план. Ще знаете ония скрити закони, насочени към осъществяване на този божествен план.
към текста >>

сега подложите на изтезание един човек, защото е набрал букет от гората, за да зарадва с него някои градски деца?
В него има още много да се създава. Искате ли това да разберете? Не се съмнявам в това ваше желание, защото вие всинца сте интелигентни, а интелигентното същество не може без духовна дейност. Неговият дух иска храна, а храната на духа са възвишените дела. С каква храна ще нахраните вашия дух, ако напр. сега подложите на изтезание един човек, защото е набрал букет от гората, за да зарадва с него някои градски деца? Знаете ли вие, че вашите собствени мисли, само защото са враждебни, ще се повърнати върху вас и вас самите ще уязвят? А какво би било, ако вие постъпихте тъкмо наопаки, напр. ако отправехте добри мисли, добри желания на тези деца? Първо, с вашите дела вие ще нахраните своите души и, второ — с вашите мисли и желания ще внесете радост в душите на тези деца. Постъпите ли така, вие вече сте взели, макар веднъж, участие в божествения план.
към текста >>

— Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва?
В такъв случай ние не се съмняваме в тържеството на вашата душа за царящата в нея идея за прекрасното. Друг пример. Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва? с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение?
към текста >>

Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното?
Някой си господин посетил нашата гора и набрал от нея цветя за подарък на децата. Вие всички, пропити от негодувание и омраза към този господин, като представител на хората, решавате да се нахвърлите най-яростно върху му и да му изкълвете очите. Кому вие ще послужите в случая, на идеята за прекрасното ли? — Но как може другояче да се постъпва с човек, който, ако днес бере цветя, утре ще влезе в гората с пушка и кучета и почне да ни изтребва? с треперлив глас извикала гургулицата. Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост.
към текста >>

Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост.
Добре, но аз питам: смятате ли, че такъв човек в подобен случай ратува за идеята на прекрасното? — Очевидно, не! Мислите ли вие, че ще възпитате духовна култура у един роб на своето външно Себе, като действате с омраза? Какво ще ви донесе вашата омраза, освен злорадство за сторено отмъщение? Нима вие още не сте напуснали старата философия: око за око и зъб за зъб? Цветята, които човекът е набрал, със за деца; той иска да им занесе радост. Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем.
към текста >>

— Човек, човек да се яви, се чуха гласове.
Защо и вие да не се присъедините към неговата прекрасна идея и да пожелаете, като него, радост на едни деца, обречени, по силата на човешките предразсъдъци, на най-чувствителни лишения за своите души, тъкмо когато цялата природа ликува в най-великолепната си премяна? Аз бих ви посъветвал, любезни мои братя и сестри, да презрем всяка омраза и ненавист и още от днес, тоя светъл ден, пред лицето на животворното Слънце, да тръгнем в пътя на разумния живот, дето божествената любов носи вечна хармония. Нека пратим горещ поздрав на децата в града. Знайте, че вече в градовете, даже и в селата, от няколко години е подета идеята за нов разумен живот върху принципа на божествената любов. Ентусиазмът бе неописуем. — Човек, човек да се яви, се чуха гласове. И красивия кос енергично отлетя и в миг се озова пред мене, сконфузен, но със сияен лик, много вежливо ме покани да се явя пред събранието. — Високоуважаеми гражданино, обърна се към мене щъркелът. Занеси тия цветя на децата; носи им и радост от радостта на нашите души. Кажи им, че и ние, обитателите на гората, днес правим първа стъпка в пътя на божествения план. Предай им нашите пожелания за духовното им възрастване.
към текста >>

Нареждат се дълги служби, с цел да се сношава човек с Бога и то чрез свещенослужителя.
Всяка молитва е съединение с Бога. Такава е била християнската вяра и църква в далечното минало, в първите времена на християнството. Историческото християнство, главно от половината на III в. и от началото на IV в., отделило вярата от живота. Жизнената вяра бе обвързана в догматични и канонични вериги. Нареждат се дълги служби, с цел да се сношава човек с Бога и то чрез свещенослужителя. Безброй тайнства, обреди се учредяват за спасение на душата. Гръцката философия и митология се внася в простото и ясно учение на Христа. Религията се замъглява от безжизнената, бездушната формалност. Църквата — това е сградата, свещеникът, владиката... Вън от „тайно извършителя“ и „обредо извършителя“ няма църква. Благодатта е дадена само на владиците и отчасти на свещениците.
към текста >>

Не чистото сърце и искрена вяра спасяват човека, а обредът и даже суеверието.
Христос, косми от главата на Ив. Кръстителя, роговете от жертвения овен на Авраама, кладенеца на Йакова и т. н. За частици от честния кръст, свети мощи не говорим. С всичко това търгували православните свещеници, йереи, владици. Вярването било заменено със суеверието. Не чистото сърце и искрена вяра спасяват човека, а обредът и даже суеверието. Може да грешиш, но достатъчно е да извършиш известен обред, да се причестиш, и греховете ти се прощават. Историците разказват, че кръстникът на българския цар, император Михаил, и неговите приближени, пиянствали и развратничели, ходили из цариградските улици, облечени в дрехи, представляващи апостолите и Христа. Такива били архиереите, владици и свещениците. За безнравствения живот на калугери и калугерки съвременните писатели пишат със срам и скръб. Предполагало се, илюзирало се, че тайнството, обредът сами по себе си спасяват.
към текста >>

Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии.
О възхитителен човешки дух, толкоз чудно интелигентен, какво ти липсва още? Да, липсва ти само съзнанието на твоето величие и на твоята дребнавост. Съзнай своето величие! Защото тук, на земята, има други твои представители освен материалистите, които сами не съзнават себе си. От дълги, дълги векове върху нашата скромна планета е имало гениални хора: за нас, западняците, те са Декарт, Малбранш, Лайбниц, Тома Аквински; по-далеч в миналото — Плотин, Ориген, Амони Сакас, Филон, Платон, Сократ, Аристотел, Питагор и др. Имало е богочовек, който, за нас, е надминал всички — Исус Христос, а зад него, в далечината на вековете, Мойсей, Буда, Брахма, Лао-Дзъ, Зороастър, Хермес Трисмегист; други още по-далечни, чиито имена ние не знаем, но които са основали първите цивилизации и устроили примитивните религии. Съзнай величието си, но съзнай също и своята дребнавост! Учените, които не признават други форми на битието освен тия, които попаднат в ръцете им, действително забравят мерилото на това, което съществува. Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката! Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието. Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността!
към текста >>

Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек.
Измежду верните другари на „безпътника“ личали градинарят Варнава, който трябвало по-после да стане, благодарение покровителството на Гриша, епископ в Тоболск. Към 1900 год., той изменил съвършено начина на живеенето си: престанал да пуши и да пие, станал благочестив и порядъчен и, надарен с голяма похватност и страшна самоувереност, той почнал в селото си дейност на един вид мирски проповедник.Тази промяна се приписва на влиянието на един млад калугер на име Милети Заборовски, който се ползвал между сибирските селяни с твърде голямо уважение. Тоя калугер се е наел да обърне „безпътника“. Разпутин, чието занятие било пощальон, придружил един. ден младия калугер до Тюмен. Оттам той се Завърнал под силното впечатление от разговора, който имал по пътя с религиозния човек. Малко след това той решил да предприеме едно дълго пътуване из манастирите. Казват, че през това именно пътуване той се присъединил към сектата на хлистиевците (хлысты́, или христововеры), която прилича донейде на сектата на въртящите се дервиши. Членовете й се събирали, за да се предават на танци с въртене, докато паднат в екстаз. Тоя екстаз се приписвал на Духа, от който облагодетелстваната личност се е „завладявала“. Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях).
към текста >>

Бърже се разпространил слуха„ че един нов пророк се появил в Покровское, и Разпутин е бил надарен с титлата „старец“,което значи общоуважаван човек.
Всичко, което казвал или вършел субектът, идвало от „Духа“, и следователно, било вярно и точно (без грях). Когато се завърнал в селото си, Разпутин удвоил благочестието и ревността си в религиозните си упражнения. Той станал „странник“, т. е. протогер. Като напуснал жена си и децата си, тръгнал от село на село, да проси за съграждане на църкви, като е произнасял само параболи, откъслечни фрази, които изглеждали често лишени от всякакъв смисъл. Бърже се разпространил слуха„ че един нов пророк се появил в Покровское, и Разпутин е бил надарен с титлата „старец“,което значи общоуважаван човек. Той имал много ученици, които образували един вид религиозно братство, на което той е бил директор.. Неговите партизани и обожатели се увеличили, в Казан, Саратов, Киев, Самара и във всичките центрове на източна Русия. Духовенството почнало да се вълнува, и оплакванията захванали да се трупат в Св. Синод против „нечестивите деяния на един сектант, наречен Разпутин, чието учение, враждебно на доктрината на православната църква, облагоприятства най-лошите дела“. И, както се разказвало, твърде странни действия на благочестие се вършели в събранията на това братство, според извадките от оплакванията,, изпратени от духовенството в Св. Синод. При все туй, Разпутин намерил, между самите църковници, искрени приятели и могъщи покровители, в лицето на епископа Ермогена, от Саратов, на отец Хелиодор и на монаха Йоан Кронщадтски, който го препоръчал на казанския архиепископ, Теофан.
към текста >>

Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила.
Той сполучил, без съмнение, това, тъй като, от благодарност, тя го въвела в богатите среди на Киев и Москва. Там Разпутин не закъснял да стане познат и твърде добре оценен в аристократическото общество. Наскоро неграмотният селянин станал „ясновидец“ и „пророк“. Салонът, много пъти затворен, на графиня Игнатиева, една дама твърде влиятелна в двореца и чиято къща е сила посещавана само от църковните благородници и от висшите граждански и военни сановници, се отворил за него. Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила.
към текста >>

Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек.
Успехът му бил грамаден. Светски жени, болни, разстроени мозъци, проявявали особени слабости към тоя недодялан мужик, който притежавал безспорни дарби на внушение и една странна хипнотизаторска и магьосническа сила. Високопоставени дами станали негови разпалени обожателки. Графиня В. ми е разказвала за некои мистични сеанси, на които е присъствал Разпутин през 1904 г. Обаче, бихте се излъгали, ако бихте помервали, че Разпутин бил шарлатанин и долнопробен човек. Доктор Папюс, който го е срещал много пъти във време на своите пътувания в Русия, ме е уверил, че той притежавал действителна медуимнична сила. От друга страна, неговите странни и любопитни теории за греха и изкуплението му отговаряли напълно на тайните разположения на руската душа. Толстой, Достоевски, Тургенев, Горки са анализирали с удивително изкуство и тънкост тия темпераменти на славяните, които се представляват нам като нещо средно между гения и лудостта· В 1905 год. една дама от висшата аристокрация на Петроград, като изслушала Разпутина у графиня Игнатиева, била пленена от неговото учение и наредила да дойде той в столицата. Най-необикновени мълви предхождали това негово идване.
към текста >>

Царицата, едва ли не полудяла, съзряла в тая болест пръста на Бога и неговото отмъщение за отстранението на „светия човек“, както го наричали.
Между това, висшето духовенство почнало по това време некаква анкета против Разпутина и едно оплакване било изпратено до св. Синод. За да се избегне скандала, императорската фамилия трябвало да реши, не без съжаление, да се раздели с него. Разпутин е получил заповед, към края на 1906 год., да замине за родното си село. Той тръгнал, но заплашил царицата с думите: „Бог ще отмъсти и ще те накаже, като посегне на най-милото“. И действително, тъкмо при тръгването на Разпутина, царевичът се разболял. Царицата, едва ли не полудяла, съзряла в тая болест пръста на Бога и неговото отмъщение за отстранението на „светия човек“, както го наричали. Една телеграма го извикала веднага обратно в Петроград. Той тутакси се завърнал . Императрицата паднала на колене и му поискала прошка, с лице, обляно от сълзи. От тогава Разпутин станал повече от всякога могъщ. Властта му била неограничена.
към текста >>

Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел.
Ние не определяме тука: „трябва“ така и така да се вярва! Мнозина днес тъй са предразположени духовно, че именно така да не могат да вярват! В бъдеще ще има много неща, в които днес никой няма силата да вярва! Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си! Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра.
към текста >>

Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта).
Но ние можем, когато невъзможното заслужава да бъде желано, да изпросим една вяра, която ще ни даде основанието за това, което ние сме искали да вярваме; дотолкова, доколкото ни сме искали това, тази вяра ще дойде. Вярата е интуитивната сила да се чувства една истина, която нашата чисто умствена сфера не е още достигнала. Тази вяра е била в Колумба, когато той е твърдял за съществуването на нови части в света, тя е във всекиго, който вярва в своята звезда и представлява една действителна жива сила в човека, която го води по непонятни пътища към неговата цел. Който се моли за тази вяра и за възможностите, които на самия него изглеждат още странни и необикновени, моли се същевременно и за дарбата да открива основания за новите истини. Който твърди и непоколебимо иска истина и само истина, той ще я получи; цялата истина представлява силата за извършване на това, което изглежда невъзможно. Никой човек, който търси друга опора за своята вяра, освен безкрайното съзнание, не може напълно и за всякога да бъде освободен (това ще рече, да изиска безсмъртие на плътта). В този смисъл всякой дух трябва напълно да се уповава на себе си! Никой, който зависи от другите, не може да привлече най-висшата сила; по този начин той само ще отнеме или ще абсорбира чужда вяра. Това може понякога да причини чудеса, обаче, то е построено на пясък. Само от живия източник в нас не е възможно отделяне, той расте в нас и за нас, понеже се храни от вечността. Най-добрата молитва, съзнателно или несъзнателно, трябва да бъде: „нека моята вяра да расте постоянно!
към текста >>

Опасната болест, която човек може би е имал преди години, е оставила спомена за известен страх, а с това и заблудената вяра,.
Това може понякога да причини чудеса, обаче, то е построено на пясък. Само от живия източник в нас не е възможно отделяне, той расте в нас и за нас, понеже се храни от вечността. Най-добрата молитва, съзнателно или несъзнателно, трябва да бъде: „нека моята вяра да расте постоянно! “ Който променя своето душевно състояние, поради болести, и свиква да ги счита като едно средство на духа за изхвърляне стари заблуждения — „грехове на мисълта“ — които, абсорбирани от най-ранно детинство, се проявяват в плътта, той престава по тоя начин да се обременява с нови заблуждения. Напротив, той започва да се освобождава и да отстранява от себе си по-раншния „страх в мислите“. Опасната болест, която човек може би е имал преди години, е оставила спомена за известен страх, а с това и заблудената вяра,. която лежи в неговата основа. Това заблуждение, тази невярна представа за страх дълги години като спомен е действала вредно върху тялото. Тя е станала една жива част на съзнанието, както всички спомени и опитности са живи членове на нашето съществуване. И всички тези несъзнателни спомени приближават старото убеждение, че упадъкът и смъртта никога не биха могли да бъдат победени! Ако душевното състояние бъде напълно променено, то ще настъпи едно освобождение от тия заблуждения!
към текста >>

Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на интуицията, най-висшето в човека — не, растящата във вяра интуиция трябва да завърши цялата работа; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея.
Те ще отстраняват вредните хора и вредните мисли, като чрез рефлексни движения. При растенето на вярата от всички страни идат на помощ на възродителния процес материални неща, във форма на храна, на променени навици и променена околност. Все пак духът е, който изменя всичко това — ще стане невъзможно да не му се покоряват. Вредна храна няма да може да бъде вече смилана, — вредни общения няма вече да бъдат поддържани, всички грешки ще умират леко и от само себе си, още в своите зародиши. Който, обаче, се опитва във всички тези неща да се подложи на строг режим, като се надява, че по този начин ще се спиритуализира (ще стане духовен), той позволява на своя материален, низш интелект да вземе надмощие. Това низше „аз“ се опитва тогава да предписва закони на интуицията, най-висшето в човека — не, растящата във вяра интуиция трябва да завърши цялата работа; ако тогава, напр., на материалното „аз“ потреба да се даде груба, значи животинска храна, в същия момент ще изчезне и желанието за нея. Като размишляваме за вярата в безсмъртието на плътта, с това още не твърдим, че то е достъпно за живеещите днес! Но и не може да се поддържа, че то е непостижимо ! Също така ние не настояваме, че човечеството трябва в не- какъв физически смисъл веднага „да се тури на работа“, за да се направи безсмъртно. Ние застъпваме само мнението, че всичко това в края на краищата, рано или късно, трябва да дойде като естествен изход на оная сила, която, като напредва от най-грубото към по-изтънченото, одухотворява същността на тая земя. Хипнотизъм и окултизъм От Норман (Продължение от кн.
към текста >>

Аз съм видел един човек, който държеше ръцете си над огъня, и пламъците, по желанието му, се издигаха и олизваха ръцете му без повреда.
Субектът бе поставен в дълбок транс с привързани очи, и операторът отиде между слушателите, които, по искането му, направиха някои движения с ръка, крак или глава и всичко това веднага се повтори от субекта в транс, без да му се каже една дума, а само по желанието на оператора, мислено. Нека разгледаме сега и твърденията досежно (досѐжно – ост. относно, относително, колкото се отнася, колкото се касае) доказваната нечувствителност на някои хора към огъня и пламъка. В историята Седрах, Мисах и Авденаго (Даниил – гл.3, 12) най-рано се разказва, че такива са били, очевидността на чието пребивание в огнената пещ, за жалост, не можем да изследваме. Но казва ни се, че медиумът Хом, когато бил под внушение, можел да вземе в ръката си разгорени въглени и да ги държи известно време без повреда. Аз съм видел един човек, който държеше ръцете си над огъня, и пламъците, по желанието му, се издигаха и олизваха ръцете му без повреда. Това може да се направи и като се натопят ръцете в някоя предпазителна течност и да се посипят с ликоподиум, но уверен съм, че такъв не беше случаят, който аз видех. Много доказателства, изтъквани от авторитетни лица, могат да се видят в Дружеството за Психически Изследвания, не само за това, но също и за истинността на твърдението, че туземните огнеходци, при тъй наречените магически церемонии, могат да ходят боси и без да се повредят пет-десет минути и върху светеща, червено-нажежена пепел. Ще разкажа само една такава случка, която ми се съобщи от един мой приятел, моряк, който, през време на пребиванието си с парахода в Хонолулу, бил поканен да присъства на един от тези огнени танци. Като пристигнал на местото, на- мерил натрупани един куп сухи дърва, на дължина от 16 метра и широчина 3 метра. Тия дърва били тутакси запалени и около тях танцували шестима туземци с песни, с които призовавали огнените духове.
към текста >>

Истина е, че анестезията от хипнотичното състояние може да направи човека да ходи по нажежени въглени без да трепне, но това не може да предотврати изприщянето или изгарянето на кожата на нозете му.
Тия дърва били тутакси запалени и около тях танцували шестима туземци с песни, с които призовавали огнените духове. Когато дървата почти изгорели, помощниците им изравнили горещите въглени и шестимата свещеници минали през тях три пъти. На приятеля ми било позволено да опита горещината на въглените и да прегледа нозете на свещениците преди и след церемонията, да не би да носят някакъв предпазител, но такъв не се указал и нозете им били неповредени. Как могат да се обяснят тези явления? Т са толкова широко разпространени, че не могат да бъдат леко отхвърлени. Истина е, че анестезията от хипнотичното състояние може да направи човека да ходи по нажежени въглени без да трепне, но това не може да предотврати изприщянето или изгарянето на кожата на нозете му. Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка? Сега нека изследваме случая с ясновидството, дали е възможно или не за човека да вижда неща далеч зад обикновеното пространство и, ако е възможно, как става това. Най-обикновените съобщения от този род във вестниците са концентрирани, в последно време, около хора, които твърдят, че са видели във видения или сънища, какво сродниците, които се сражавали във време на войната на фронта при особени условия, се намират в мъчнотии или опасност. Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на закуска, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта. Тя го видела да носи ранени в един окоп близо до една къща, и като излязъл из окопа да търси други ранени, минал край един ранен, полузаровен от граната.
към текста >>

Сега нека изследваме случая с ясновидството, дали е възможно или не за човека да вижда неща далеч зад обикновеното пространство и, ако е възможно, как става това.
На приятеля ми било позволено да опита горещината на въглените и да прегледа нозете на свещениците преди и след церемонията, да не би да носят някакъв предпазител, но такъв не се указал и нозете им били неповредени. Как могат да се обяснят тези явления? Т са толкова широко разпространени, че не могат да бъдат леко отхвърлени. Истина е, че анестезията от хипнотичното състояние може да направи човека да ходи по нажежени въглени без да трепне, но това не може да предотврати изприщянето или изгарянето на кожата на нозете му. Може ли да се приеме, че една част от етерния двойник се е изместила в тоя случай и образувала една предпазителна покривка? Сега нека изследваме случая с ясновидството, дали е възможно или не за човека да вижда неща далеч зад обикновеното пространство и, ако е възможно, как става това. Най-обикновените съобщения от този род във вестниците са концентрирани, в последно време, около хора, които твърдят, че са видели във видения или сънища, какво сродниците, които се сражавали във време на войната на фронта при особени условия, се намират в мъчнотии или опасност. Най-автентичното съобщение, което аз лично чух, е следното: г-жа X., като седеше една заран на закуска, каза, че току-що сънувала сина си, който бил на фронта. Тя го видела да носи ранени в един окоп близо до една къща, и като излязъл из окопа да търси други ранени, минал край един ранен, полузаровен от граната. Тя се постарала да привлече вниманието му върху ранения войник, и сполучила, понеже в последния момент той се повърнал по стъпките си, намерил ранения и го пренесъл в окопа. В продължение на няколко седмици след това тя не получила никакви известия от сина си, и сънят, който записала, бил забравен, но когато синът й се завърнал от фронта, потвърдил истинността на съня във всичките му подробности.
към текста >>

Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности.
Как би могъл да се обясни той? Съвпадение, преувеличение или неточност в съобщението, всичко това не е достатъчно да покрие такива случаи. Даже да допуснем, че може да се получи едно вярно видение на някое събитие, което става на далечно разстояние, все пак един въпрос остава открит: как става това? Картината ли се отразява по някой начин върху мозъка на тоя, който е имал видението, или някоя част от личността на наблюдателя — тази част, която се нарича астрално тяло — пътува до местото и донася съобщението? В случая, който приведох по-горе, изглежда, че астралното тяло на майката е пътувало до фронта, и даже е могло да упражни влиянието си, понеже синът твърдял, че наистина се почувствал принуден да се върне назад и да търси ранения в рова от граната. Ако силата, която в този случай изглежда да работи случайно, би могла да се контролира сигурно, и човек би могъл да проектира астралната си форма по волята си до всяко желано место, то се отварят пред нас почти безкрайни възможности. Инструкции върху различните методи за „функциониране на астрала“ може да се намерят в разни книги, и казват, че такива инструкции се дават от разни окултни дружества, но за да се постигне успех в тях, това зависи повече от вродените способности на ученика, отколкото от неговото прилежание и желание да се научи. Методите са прости, но отегчителни. Аз след като бях изпълнявал предписаната рутина няколко месеци, в един случай помислих, че съм постигнал успех. Веднъж бях в леглото си, а след малко ми стана ясно, че плувах в астралното си тяло около сто метра над парахода, който заедно с останалата флота се виждаше ясно в лунната светлина. За нещастие, щом си представих положението, първата ми мисъл бе: „какво ме държи нагоре?
към текста >>

си почивала на брега, когато изведнъж видяла да се издига от вълните фигурата на един малък човек, отчасти облечен в синя лека дреха.
Срещал съм мнозина, които са бивали здраво убедени, че от време на време имат видения, когато се служи литургията, и макар тези видения да са били причинени от самовнушение или телепатия, винаги това не става. Нито теорията на телепатията, нито пък хипнотизма или самовнушението, биха могли да отхвърлят всички разкази за съществуването на самодиви. Добре помня една такава история за една нимфа, видяна от един мой приятел1). Една година по-късно, друг мой приятел ми разказа всички подробности на също такова явление, с най-голяма тържественост, без да е знаел, че същото ми е говорил първият ми приятел. Ето тая история: един ден след пладне, г-жа Е. си почивала на брега, когато изведнъж видяла да се издига от вълните фигурата на един малък човек, отчасти облечен в синя лека дреха. Той тръгнал бавно към брега и се вгледал в лицето й. Тя се обърнала към другарката си, която седяла на близко, и като се оттеглила, фигурата изчезнала. Другарката й, за която такива явления са били обикновени, изведнъж казала; „радвам се, че този път го видя. Не бяха ли хубави сините му дрехи? “ Ако този разказ е верен, как би могъл да се обясни?
към текста >>

Дали е имало някое слабо атмосферно явление на вълните или се появила една сянка, която живото въображение е изопачило във форма на човек?
Тя се обърнала към другарката си, която седяла на близко, и като се оттеглила, фигурата изчезнала. Другарката й, за която такива явления са били обикновени, изведнъж казала; „радвам се, че този път го видя. Не бяха ли хубави сините му дрехи? “ Ако този разказ е верен, как би могъл да се обясни? Дали умишлено възрастната дама е образувала това видение и чрез някой процес на хипнотизъм, внушение или телепатия го е предала на другата? Дали е имало някое слабо атмосферно явление на вълните или се появила една сянка, която живото въображение е изопачило във форма на човек? Или е било някое истинско астрално същество, което случайно се е появило? Заслужва да се изследва и твърде привлекателния предмет за чудесата и служенето с многото формули за призоваване на добри или зли духове. Тия формули могат да се намерят или получат. Мъчнотията за изследвача е да се намерят доказателства за действието на такива формули. Ако се работи с тях, това трябва да става обикновено чрез медиум.
към текста >>

Ако тялото на човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си на това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила?
Или е било някое истинско астрално същество, което случайно се е появило? Заслужва да се изследва и твърде привлекателния предмет за чудесата и служенето с многото формули за призоваване на добри или зли духове. Тия формули могат да се намерят или получат. Мъчнотията за изследвача е да се намерят доказателства за действието на такива формули. Ако се работи с тях, това трябва да става обикновено чрез медиум. Ако тялото на човека би се считало за една машина, с която неговото его може да оперира като с един аероплан, който се направлява от пилота му, как бихме могли да знаем, като концентрираме съзнанието си на това физическо поле, дали ни се е дала помощта, когато сме повикали некоя друга сила? Освен това, как бихме могли да я докажем на другите? Ако, за да постигнем желанието си, ни се даде сила да можем да извършим подвизи, които надминават естествените, тогава какво значи тога? В моменти на силно разгневяване или на голям страх, често се извършват деяния, които субектът не би могъл да извърши, когато е спокоен, колкото и да би желал това. Могат ли духове или сили да произведат физически резултати чрез нашите тила, които да превишават и надминават това, което можем да извършваме само чрез волята си? Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия.
към текста >>

Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване.
Некои така са мислили, и тази идея е основа на голяма част от средновековната магия. И от де е дошло широко разпространеното вярване в силата на умишлената и концентрирана клетва да прави действително зло на прокълнатия? Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да успокояват външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект. Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване. И макар че никоя теория не обяснява всички случаи, при все туй може да се достигне до известно разбиране. Чрез хипнотизма или самовнушението човек може да види и да чувства по начини, за които още ни е малко известно. Безспорно е, обаче, че около нас съществува един свръхфизически свят, със свои жители и закони, който дохожда в стълкновение с нашия, и трябва само една малка промяна на действието, за да има видимо явление. Теориите и фактите сигурно помагат, за да се наредят разпръснатите откъслеци от сведения в един методичен план на вселената. (превод от английски) _____________________________________ 1) Сега е установено с опити, че нимфите могат и да се фотографират.
към текста >>

Чрез хипнотизма или самовнушението човек може да види и да чувства по начини, за които още ни е малко известно.
Омагьосванията и котлите на врачките, восъчните фигури, които се набождат с игли от магьосника, не са нищо друго, освен средства да успокояват външните чувства, и да завладяват мисълта, която в желания момент, се проектира с ужасна сила и злоба против омразния обект. Може ли такова действие да има някакви последици? Изглежда да се доказва това, защото много клетви, изказани в силен гняв, са се изпълнявали с всички пророкувани подробности. Вярно е, че колкото повече човек изучава тези неща, толкоз по-малко се чувства наклонен да ги изостави без изследване. И макар че никоя теория не обяснява всички случаи, при все туй може да се достигне до известно разбиране. Чрез хипнотизма или самовнушението човек може да види и да чувства по начини, за които още ни е малко известно. Безспорно е, обаче, че около нас съществува един свръхфизически свят, със свои жители и закони, който дохожда в стълкновение с нашия, и трябва само една малка промяна на действието, за да има видимо явление. Теориите и фактите сигурно помагат, за да се наредят разпръснатите откъслеци от сведения в един методичен план на вселената. (превод от английски) _____________________________________ 1) Сега е установено с опити, че нимфите могат и да се фотографират. — Б. Р. Психография или фотография на мисли От Фридрих Феерхов.
към текста >>

Голямо заблуждение е да се вярва, че светът се вижда на всеки човек еднакво, че той представлява всекиму същата картина.
Бихме могли да подчиним психографията и фотографията на по-общото понятие радиография, като координирани разклонения. Една фотограма или светлинна картина е също такъв специален вид от лъчеви картини, както и психограмата. III. ПСИХОГОНИТЕ КАТО ОБЕКТ НА ЯСНОВИДСТВОТО И НА НАБЛЮДЕНИЕТО ЧРЕЗ КИЛНЕРОВ НАВЕС До сега на нашите обяснения можеше да се противопостави справедливият упрек, че психогоните са само хипотези, макар и рационално опрени върху енергичните действия на хипнотичното внушение, теоретичния анализ на процесите при телепатията и пр., — само едно сетивно възприемане на психичните процесии форми, обаче, би могло да въздигне тази нова психологическа система до степента на една добре обоснована теория. Сега може да се посочи, че прякото възприемане на психогоните е една проблема, подхваната вече практически и систематически. Не само така наречените ясновидци, които претендират, че могат да виждат и описват психически актове в определени форми и бои, а е турено начало, тези „субективни“ образи да се проверяват и доказват чрез експериментални (обективни) средства. Голямо заблуждение е да се вярва, че светът се вижда на всеки човек еднакво, че той представлява всекиму същата картина. Независимо от художническото вдълбочаване, музикалния слух (различаване на хармонии), погледа на рисувана (различаване нюансите на боите) и пр., има големи различия изобщо в обема на сетивното възприемане: мнозина чуват твърде високи и твърде низки тонове, които някой с по-слабо чувствителен слух не чува. Също така за някои спектърът на боите е по-дълъг, отколкото за други: те виждат още зоната на виолетовата боя, ултравиолетовата, която за онези, които оптически са по-малко развити, може да стане ясна само чрез подходни експериментни условия. Най-сетне и за прякото възприемане на исковите лъчи твърденията на изследвачите се различават: мнозина ги смятат за невидими, а някои поддържат тяхната условна видимост. Тези, които нормално възприемат и ултравиолетовата боя, така че тяхната сетивна област представлява едно естествено разширение спрямо средното око, бихме могли да наречем естествени ясновидци. Защото има и изкуствени средства, за да се вижда „по-ясно“, отколкото при обикновено гледане със средно око: произвеждане флуоресценция с ултравиолетовата светлинна зона или евентуално фотографическо регистриране на тази зона, излизаща над обикновено виждащия се спектър.
към текста >>

Ако разгледаме същността на психическия ясновидец от гледището на нашата „енергетична психология“, трябва да го дефинираме като човек с такава организация, която му способства да възприема пряко психичните процеси като нагледни.
Независимо от художническото вдълбочаване, музикалния слух (различаване на хармонии), погледа на рисувана (различаване нюансите на боите) и пр., има големи различия изобщо в обема на сетивното възприемане: мнозина чуват твърде високи и твърде низки тонове, които някой с по-слабо чувствителен слух не чува. Също така за някои спектърът на боите е по-дълъг, отколкото за други: те виждат още зоната на виолетовата боя, ултравиолетовата, която за онези, които оптически са по-малко развити, може да стане ясна само чрез подходни експериментни условия. Най-сетне и за прякото възприемане на исковите лъчи твърденията на изследвачите се различават: мнозина ги смятат за невидими, а някои поддържат тяхната условна видимост. Тези, които нормално възприемат и ултравиолетовата боя, така че тяхната сетивна област представлява едно естествено разширение спрямо средното око, бихме могли да наречем естествени ясновидци. Защото има и изкуствени средства, за да се вижда „по-ясно“, отколкото при обикновено гледане със средно око: произвеждане флуоресценция с ултравиолетовата светлинна зона или евентуално фотографическо регистриране на тази зона, излизаща над обикновено виждащия се спектър. Ако разгледаме същността на психическия ясновидец от гледището на нашата „енергетична психология“, трябва да го дефинираме като човек с такава организация, която му способства да възприема пряко психичните процеси като нагледни. Като „изкуствено ясновиждане“ може да се вземе метода, при който психични образи чрез трансформационни процеси се преобръщат във физиологическо действие. Един пример от този род имаме при наблюдението на„мисловните форми“ посредством килнеровите навеси. Като поучителна аналогия може да послужи явлението, при което иначе извънсетивните ултравиолетови лъчи чрез влизането си във флуоресцентната субстанция стават в известна форма доловими за зрението. На първо място, тук ни интересува естественото ясновидство и то психическото ясновидство. Под това название ние разбираме прякото възприемане на психогоните: наблюдение на мисловните процеси, чувствените състояния, представените образи, усещанията, чувствата, влеченията, афектите, желанията, волевите актове и пр.
към текста >>

човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият мислител — светлозелени и пр.
Тази метода, обаче, била вече прилагана при полицейските диагнози. Американският лекар Стенсон Хукер намерил, че промените в чувствения живот се изразяват чрез флуидални промени, а именно чрез промени на боите в зависимост от съответното състояние на духа. Където основният тон на живота е доброта и добродеяние, боите са розови, при дълбоката замисленост — тъмно-сини, жълти у тогова, който обича изкуството и изтънчената среда, а сиви са у тогова, който, е замислен и много загрижен. Който живее разпуснато, той изпуска мътно-кафяви лъчи. Религиозният и благомислещ. човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият мислител — светлозелени и пр. Тук почти всичко се съгласява с казаното от Ледбитър и Безант: „добър да бъдеш и добро да вършиш“ отговаря на „самоотвержената любов“ при двамата теософи; „да обичаш изкуството и изтънчената среда“ отговаря на боята на „високо-култивиран ум“, „замислен и угрижен“ сивото от една страна със сивовиолетовото на „отчаянието“ от друга; „мътно-кафявите лъчи“ при един „разпуснат, с низка чувственость живот“ отговарят на кално-кафявото на „егоизма“ у Безант и Ледбитър. Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“. Според Хукер, напредничавите мисли имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя. Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата.
към текста >>

Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“.
Където основният тон на живота е доброта и добродеяние, боите са розови, при дълбоката замисленост — тъмно-сини, жълти у тогова, който обича изкуството и изтънчената среда, а сиви са у тогова, който, е замислен и много загрижен. Който живее разпуснато, той изпуска мътно-кафяви лъчи. Религиозният и благомислещ. човек дава ясно-сини лъчи, напредничавият мислител — светлозелени и пр. Тук почти всичко се съгласява с казаното от Ледбитър и Безант: „добър да бъдеш и добро да вършиш“ отговаря на „самоотвержената любов“ при двамата теософи; „да обичаш изкуството и изтънчената среда“ отговаря на боята на „високо-култивиран ум“, „замислен и угрижен“ сивото от една страна със сивовиолетовото на „отчаянието“ от друга; „мътно-кафявите лъчи“ при един „разпуснат, с низка чувственость живот“ отговарят на кално-кафявото на „егоизма“ у Безант и Ледбитър. Тук се казва: „лъчите на религиозния, благо- мислещ човек са светло-сини“, а там: чисто религиозно чувстване — „цианово синьо“. Според Хукер, напредничавите мисли имат светло-зелена боя, а според Безант, „способността за приспособяване“ (което значи почти същото) има зелена боя. Само тъмно-синьото, което Хукер приписва на психогоните на дълбокия мислител, не се намира изобщо в табелата на теософските ясновидци. Тази боя би трябвало да стои в табелата между бледовиолетовата и синьовиолетовата. „Значението“ (т. е. психическият характер) на тези бои трябва да се отбележи като възвишен дух и набожност, съединена с любов.
към текста >>

След това тя вижда да се разпръсват розовочервени облаци от главата на човека по всички направления.
Той е постигнал такива резултати, които са твърде важни за психографа. 1. Наблюдателката не знае за това, което трябва да види чрез Килнеровия навес. — Един присъстващ познат, около 40-годишен, се изправя в тъмната стая. ... Но дамата вижда добре ореола с и без помощта на навеса. Внезапно тя съобщава, че ореолът при главата на познатия господин се простира нагоре във вид на стълб и достига до тавана. След това тя вижда да се разпръсват розовочервени облаци от главата на човека по всички направления. Най-сетне наблюдателката съобщава за една красива златножълта топка с диаметър около 20 сантиметра, която като че излиза от гърдите на наблюдавания и се издига бавно нагоре. Освен това след малко тя вижда, че на гърдите му блясва за малко време един златножълт, голям, равностранен триъгълник, обърнат с върха нагоре. Всичко това са били мисловни форми, които тихо са се образували у наблюдавания обект и когато сме го питали, какво мисли, той казва открито, че искал да опита, дали мисловните форми от по-висш вид могат да се проявят някак в ореола и така той тихо си чел молитва. Наблюдателката действително е забелязала розовочервения облак при тихото изговаряне на изречението: „Бъди благословена, св. Богородице! “ — Светлия триъгълник забелязала при изговарянето на името „Исус“.
към текста >>

I — II) НОСЪТ, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душата формира ГЛАВА II.
(Беше около Коледа). Дали наблюдателят тъкмо по тази причина е видел зелено, това ще оставим на страна. Но във всеки случай трябва за напред да се правят наблюдения чрез Килнерова навес и над обективни психогони. (Следва). ___________________________________________________ 1) Редакцията, която притежава въпросното съчинение, желае да възпроизведе тия фигури с бои, но това ще може да стане, когато, се подобрят условията за печатането на списанието. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. I — II) НОСЪТ, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душата формира ГЛАВА II. Носът, надарен с много, ограничени движения, може да бъде разглеждан като един от немите органи на лицето. При все това, той е най-изразителната и красноречива черта в очите на наблюдателя. Поставен в средата на образа, изпъкнал и владеещ цялото, той е един вид ключ на свода на зданието, и, като един мост, хвърлен в пространството, свързва чувствената част на лицето: устата и брадата, с духовната му част: челото и очите. Той е съединителната връзка между животинския живот и нравствения живот , между материалните инстинкти и аспирациите на духовния живот: той е средният предел, който съединява животното с ангела. С една дума, той е човекът!
към текста >>

С една дума, той е човекът!
I — II) НОСЪТ, като синтез на лицето, е главна характеристика на човека, която душата формира ГЛАВА II. Носът, надарен с много, ограничени движения, може да бъде разглеждан като един от немите органи на лицето. При все това, той е най-изразителната и красноречива черта в очите на наблюдателя. Поставен в средата на образа, изпъкнал и владеещ цялото, той е един вид ключ на свода на зданието, и, като един мост, хвърлен в пространството, свързва чувствената част на лицето: устата и брадата, с духовната му част: челото и очите. Той е съединителната връзка между животинския живот и нравствения живот , между материалните инстинкти и аспирациите на духовния живот: той е средният предел, който съединява животното с ангела. С една дума, той е човекът! И действително, няма нищо по-вярно от това, че човекът е всецяло в носа; ако се наблюдават грижливо очертанията, линиите, гънките и разните свивания на тоя важен орган, ще се намерят с учудване всички нюанси в характера и темперамента на човешкото същество. Носът е един вид синтез на лицето, както палецът е синтез на ръката. Между тия два органа, носът и палецът, има толкова поразителна аналогия, че може да се каже чрез антитеза,че носът е палеца на лицето. Тия два органа са главната характеристика, която отличава човека от животното. Нито едно животно няма палец и нито едно животно няма нос!
към текста >>

И действително, няма нищо по-вярно от това, че човекът е всецяло в носа; ако се наблюдават грижливо очертанията, линиите, гънките и разните свивания на тоя важен орган, ще се намерят с учудване всички нюанси в характера и темперамента на човешкото същество.
Носът, надарен с много, ограничени движения, може да бъде разглеждан като един от немите органи на лицето. При все това, той е най-изразителната и красноречива черта в очите на наблюдателя. Поставен в средата на образа, изпъкнал и владеещ цялото, той е един вид ключ на свода на зданието, и, като един мост, хвърлен в пространството, свързва чувствената част на лицето: устата и брадата, с духовната му част: челото и очите. Той е съединителната връзка между животинския живот и нравствения живот , между материалните инстинкти и аспирациите на духовния живот: той е средният предел, който съединява животното с ангела. С една дума, той е човекът! И действително, няма нищо по-вярно от това, че човекът е всецяло в носа; ако се наблюдават грижливо очертанията, линиите, гънките и разните свивания на тоя важен орган, ще се намерят с учудване всички нюанси в характера и темперамента на човешкото същество. Носът е един вид синтез на лицето, както палецът е синтез на ръката. Между тия два органа, носът и палецът, има толкова поразителна аналогия, че може да се каже чрез антитеза,че носът е палеца на лицето. Тия два органа са главната характеристика, която отличава човека от животното. Нито едно животно няма палец и нито едно животно няма нос! Само човекът е притежател на тия висши органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето.
към текста >>

Тия два органа са главната характеристика, която отличава човека от животното.
Той е съединителната връзка между животинския живот и нравствения живот , между материалните инстинкти и аспирациите на духовния живот: той е средният предел, който съединява животното с ангела. С една дума, той е човекът! И действително, няма нищо по-вярно от това, че човекът е всецяло в носа; ако се наблюдават грижливо очертанията, линиите, гънките и разните свивания на тоя важен орган, ще се намерят с учудване всички нюанси в характера и темперамента на човешкото същество. Носът е един вид синтез на лицето, както палецът е синтез на ръката. Между тия два органа, носът и палецът, има толкова поразителна аналогия, че може да се каже чрез антитеза,че носът е палеца на лицето. Тия два органа са главната характеристика, която отличава човека от животното. Нито едно животно няма палец и нито едно животно няма нос! Само човекът е притежател на тия висши органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето. В течение на това наше изложение, ние ще установяваме постоянно съотношенията между носа и палеца, понеже опитността ни е показала, че те са две сходни части на индивида и че си съответстват и контролират взаимно, поради което може отнапред да се каже с увереност: „какъвто е носът, такъв е и палецът“. Природата е възхитителна в своята простота! Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията.
към текста >>

Само човекът е притежател на тия висши органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето.
И действително, няма нищо по-вярно от това, че човекът е всецяло в носа; ако се наблюдават грижливо очертанията, линиите, гънките и разните свивания на тоя важен орган, ще се намерят с учудване всички нюанси в характера и темперамента на човешкото същество. Носът е един вид синтез на лицето, както палецът е синтез на ръката. Между тия два органа, носът и палецът, има толкова поразителна аналогия, че може да се каже чрез антитеза,че носът е палеца на лицето. Тия два органа са главната характеристика, която отличава човека от животното. Нито едно животно няма палец и нито едно животно няма нос! Само човекът е притежател на тия висши органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето. В течение на това наше изложение, ние ще установяваме постоянно съотношенията между носа и палеца, понеже опитността ни е показала, че те са две сходни части на индивида и че си съответстват и контролират взаимно, поради което може отнапред да се каже с увереност: „какъвто е носът, такъв е и палецът“. Природата е възхитителна в своята простота! Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета.
към текста >>

Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета.
Само човекът е притежател на тия висши органи, и както палецът устроява ръката, така и носът устроява лицето. В течение на това наше изложение, ние ще установяваме постоянно съотношенията между носа и палеца, понеже опитността ни е показала, че те са две сходни части на индивида и че си съответстват и контролират взаимно, поради което може отнапред да се каже с увереност: „какъвто е носът, такъв е и палецът“. Природата е възхитителна в своята простота! Нейните толкоз различни прояви и феномени, които поразяват нашите чувства, са продукт само на един и същ закон, и тяхната връзка, която произтича от един и същ извор, разкрива на наблюдателя науката на аналогията. Носът, прочее, е една черта предимно човешка. Той е, който облагородява лицето на човека, установява главната линия на човешкия профил и му придава тоя вид на, величавост, интелигентности и доброта, която само човекът притежава, като изключение от всички същества, които населяват нашата планета. Изследвайте лицата на животните: всичките те са плоски, четвъртити, продълговати, островърхи и смазани дотолкова, че е невъзможно да се намери между тях поне един профил. Тия човки, хоботи, зурли, муцуни не са лица! Само линиите на носа и на челото могат да образуват човешкия профил и само те са, които му дават тази красота, пълна с интелигентност и величие, с които се налага на по-низшите същества — един бляскав знак на човешка, царственост в тоя земен свят!... * * * От факта, че носът е синтез на лицето и главна характеристика на човешкото същество, произтича, че тая черта на лицето се спира да вземе окончателната си форма, само когато съществото е достигнало до зрелостта си и до последната си морална еволюция. Опитността иде да потвърди тоя факт: вижте, наистина, едно току що родено дете; чертите на това малко същество едва са отбелязани, но в тая несъвършена скица вие ще забележите едно нещо: още от първия момент на живота, устата е формирана, очертанията й са установени, органът е в пълно действие; инстинктивно малкото същество оформя устните си като хуния, за да сучи мляко, и то търси плодовитите гърди, които му дават съществуване.
към текста >>

Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек.
Като се почне от тоя момент, понеже абсолютен покой не съществува и всичко натежнява непрестанно в полето на вечната природа, едно ново движение се захваща — движението на деформацията! Носът, който се формирал и установил преждевременно, е един неприятен признак за бъдещето, понеже твърде ранният разум, казва физиогномистът Хюжрт, е верен авангард на лудостта. Но и носът, който се обезформява твърде бърже, е също така верен знак на един преждевременен морален упадък. И действително, когато душата, поради някои пречки на съществуването, отстъпва и се отклонява от правия път, чертите приемат отпечатъка на тоя упадък и на тази слабост, постройката се разрушава, красотата, добита от първото възпитание, угасва и преждевременните развалини се появяват. Нашата почит към онова същество, което, до гроба си, е запазило величието и благородството на чертите си, което е един верен знак, че душата му е останала бодра и силна! Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно. Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни. Тя е почти всякога резултат от липса на мъдрост и разум, и зад болката наблюдателят съзира моралната причина, която я произвела. Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина!
към текста >>

Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина!
Наистина, има причини, независещи от волята, които могат да разорат чертите и на най-добродетелния и мъдрия човек. Треската разравя бузите, разрушава меките части на лицето, ракът разяжда и най-здравите части, а известни болести посяват ужасни неравности върху цялото лице. Но трябва да се каже, че болестта идва най-често да ни нападне по-вече поради грешките ни, отколкото случайно. Тя е последица в повечето случаи от нашата неумереност, от пороците ни и от неблагоразумието ни. Тя е почти всякога резултат от липса на мъдрост и разум, и зад болката наблюдателят съзира моралната причина, която я произвела. Подир шествието на страстите върви болестта, тя дебне жертвата си, завладява я, и човек, дълбоко засегнат в органите си, отчаяно, сгърбен под страданието, вдига очите си към небето, за да се оплаче и да проклина! Безумнико, обвинявай само себе си, понеже ти си първото и често единственото оръдие на твоето съсипване! Нека предположим, че е другояче и че, по изключение, някоя външна причина е дошла независимо от нас и ни нападнала. О тогава, в очите на този, който наблюдава моралното същество, душата се явява всякога лъчезарна всред останките на нейната обвивка, такава се носи върху разпръснатите откъслеци от величествените развалини на едно велико произведение пред очите на майстора и сюблимността на разрушеното дело! Нека, прочее, утвърдим тая истина, отдавна прокламирана от Лафатера, а именно, че има известна индивидуална сила, която никакво външно влияние и никакъв случай не биха могли да изменят коренно или съществено без нашето участие. Когато тази сила се поддържа от нашата воля, тя не може нищо да изгуби от своя построителен характер.
към текста >>

Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона?
От това предположение неизбежно би следвало, че всяко човешко същество трябва да притежава един палец и един нос. Но това не е тъй! Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил? Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им? Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват? Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона? Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина.
към текста >>

Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека.
Но това не е тъй! Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил? Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им? Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват? Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона? Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина. Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа.
към текста >>

Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек!
Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина. Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа. Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек! Колко поразителна близост ги смесва с животинското! За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия.
към текста >>

Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела.
За нас, това не ни възбужда никакво съмнение: има животни — човеци и човеци — животни, абсолютно също така, както в другите стъпала на великата и всемирна редица има минерали — растения (слюдите, амиантите, азбестите) и растения — животни (зоофитите). Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия. Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход. Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека?
към текста >>

Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества.
Природата не прави скокове, тя се издига от една степен на друга, в своята сюблимна й вечна прогресия, чрез многобройни и неуловими нюанси! Кой може да каже, къде точно се свършва растителното царство и къде почва животинското? Нема определено разграничение, няма една точна разделителна линия. Всеки свършек се слива с другия без чувствителен преход. Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци.
към текста >>

В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека?
Между грубиянина и човека няма, прочее, както ни е угодно да си чертаем, една дълбока раздела. Не съществува, в делото на творението, една празнота, която да изолира величествено човека от другата тълпа същества. Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци. Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!... Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази!
към текста >>

Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!...
Некои се забавляват още в това лъжливо вярване, последно отражение на безумната гордост, от която не можем да се съблечем, въпреки суровото посегателство на науката и опита върху нея. Трябва, най-сетне, да се признае очевидното: връзката, която ни свързва с животното, е тясна и яка, Нема изключение от това правило! Законът, който владее във великото творение, е един в своя принцип, неизменен в своята същност. В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци. Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!... Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството!
към текста >>

Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази!
В всичките степени на стълбата на съществата, ние намираме неговия прост и величествен израз: не е ли лудост да се мисли, че би могъл да се измени той за човека? Преди да бе осветлила науката нашия свят със своята светлина, човечеството можеше да се остави да бъде заблуждавано от лъжливи признаци. Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!... Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира.
към текста >>

Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството!
Като е наблюдавал тази редица от многобройни и различни същества, които тръгват от най-низкото стъпало и се издигат до него, като се подчиняват на неговото владичество, човекът, в своя та невежествена доверчивост, можеше да мисли, че той е краят, събирателната точка на цялата тая редица, и че над него няма нищо друго освен твореца му!... Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека.
към текста >>

Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред.
Той си угаждаше дълго време в тази мисъл, ласкателна за неговото самолюбие и гордост, но науката дойде да го събуди от грешката му. Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма.
към текста >>

Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми.
Тя му показа своите безкрайни светове, които се търкалят в пространството, и тия слънца, които ги осветляват с вечния си блясък. Тя му откри нови хоризонти: тогава човекът видя с изненада, пълна с възхищение и религиозно изумление, че, господар и велик върху земното кълбо, той е бекрайно малък пред тази величествена обширност, в която протича всемирният живот във всичките си фази! Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма. В профила на едното ще намерите наклона, кривините, гънките на муцуната на грубиянина, а в профила на другото — ясните и чисти линии на истинския човешки нос, величествения профил на издигнатото, интелигентното и нравственото същество.
към текста >>

Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им.
Той разбра, че е само едно звено от тая неизмерима верига, от която човешката и земна редица е само един незначителен къс! Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма. В профила на едното ще намерите наклона, кривините, гънките на муцуната на грубиянина, а в профила на другото — ясните и чисти линии на истинския човешки нос, величествения профил на издигнатото, интелигентното и нравственото същество. Не е дадено всекиму да има нос! ГЛАВА IV Преди да проникнем по-дълбоко в материята, която ни занимава, добре е да кажем няколко думи за практичния начин да се приготви и установи едно физиогномично съждение.
към текста >>

Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека.
Да, човекът е последния край от една позната нам редица, и първият на друга една, която я следва и отива да се изгуби над главите ни в неизвестността на времето и пространството! Човекът, поставен между нашия осезаем свят и небесните светове, е връзката, която ги съединява в един и същи ред. Също човекът има свойство на две природи: на материалната природа, с която борави, и на духовната природа, към която се стреми. Той носи в себе си отпечатъка на животинското, към която е интимно свързан и отдето иде, и същевременно той е отбелязан с божествения печат на духовността, която го привързва към върховните степени, към които тя прогресира. Прочее, понеже формата е израз на съществото, материалната обвивка на човека трябва да носи образа на тия две природи и, чрез верни и очевидни знаци, да изрази степента на състоянието й на развитието им. Така, между съществото, което току що с мъка е преминало тесния преход, който разделя животното от човека, и онова, което е достигнало:върха на човешката йерархия, има една дълбока разлика, толкова грамадна може би, колкото между полипа и човека. Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма. В профила на едното ще намерите наклона, кривините, гънките на муцуната на грубиянина, а в профила на другото — ясните и чисти линии на истинския човешки нос, величествения профил на издигнатото, интелигентното и нравственото същество. Не е дадено всекиму да има нос! ГЛАВА IV Преди да проникнем по-дълбоко в материята, която ни занимава, добре е да кажем няколко думи за практичния начин да се приготви и установи едно физиогномично съждение. Във всяко изследване от тоя род, опитът ни е по- казал, че е полезно да следваме известни правила.
към текста >>

Абсолютно необходимо е да се пази ред в наблюденията, за да се постигне добър резултат, понеже изучаването на човека е едно свързване на отношения, всеки край на което има своята стойност.
Тази дълбока разлика е отпечатана във външната форма. В профила на едното ще намерите наклона, кривините, гънките на муцуната на грубиянина, а в профила на другото — ясните и чисти линии на истинския човешки нос, величествения профил на издигнатото, интелигентното и нравственото същество. Не е дадено всекиму да има нос! ГЛАВА IV Преди да проникнем по-дълбоко в материята, която ни занимава, добре е да кажем няколко думи за практичния начин да се приготви и установи едно физиогномично съждение. Във всяко изследване от тоя род, опитът ни е по- казал, че е полезно да следваме известни правила. Абсолютно необходимо е да се пази ред в наблюденията, за да се постигне добър резултат, понеже изучаването на човека е едно свързване на отношения, всеки край на което има своята стойност. Изпусне ли се един от тях или противопостави ли се, това значи да се скъса нишката, която ни води към светлината и да рискуваме да се заблудим. Избраният ред не е абсолютен: той е сбор от правила, извлечен от опита, той е един вид условност или, строго казано, всичко онова, което установява един метод. Всеки може да си има свой метод. Ето един такъв, който ни се вижда най-добър и за това ние го следваме: Първото нещо, което трябва да се направи, за да се формира едно физиогномично съждение, е да се хвърли един бърз поглед изобщо върху частта, която искате да разгледате. В своя пръв поглед, не трябва да имате никакъв предумисъл, нищо изучено, нищо, основано върху едно правило или един принцип.
към текста >>

КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви: (Продължение от кн.
Нека се знае добре, че ако някой би претендирал да завладее науката на физиогномиста само с помощта на едно задълбочено изучаване на подробностите, основано върху редица правила, предварително установени, сигурно ще пропадне, ако няма вродена за това- способност. Принципите ползват само да урегулират интуицията! Когато, прочее, се възприеме първото схващане, за което току що говорихме, то ще се контролира чрез старателно изследване, основано на правилата, които уреждат материята. Най-напред се започва с разглеждане изобщо органа от гледището на главните линии, след това се пренася тоя общ извод върху съседните части,, от гледището на размерите, и най- сетне се навлиза в изследването на подробностите. (Следва). А. Бюе. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Елементите на Кабалата, изложени в десет уроци, от Елифас Леви: (Продължение от кн. I — II) ЧЕТВЪРТИ УРОК Кабала Берешит значи „Книга на· Битието“, Меркава значи „Колесница“, като се намеква на колелата и тайнствените животни във видението на Йезекиля. Берешит и Меркава съставляват „Науката за Бога и Света“. Аз казвам „Наука за Бога“, но при все това Бог ни е съвършено неизвестен. Неговата природа не се поддава на нашите изследвания. Абсолютен принцип на живота и съществата, Него не трябва да смесваме с действията, които Той върши, и може да се каже, като утвърдяваме неговото съществуване, Той не представлява нито съществуването, нито съществата.
към текста >>

ШЕСТИ УРОК Библията дава на човека две имена, първото е Адам, което означава: изваден от земята, човек на земята, а второто — Енос или Енох, което означава божествен човек, издигнат до Бога.
Това се постига с помощта на Гематрията и Темурата, които са математиката на идеята. Кабалата има своя геометрия, философска алгебра и аналогическа тригонометрия. С тоя способ тя по известен начин изнудва природата да й открива своите тайни. Като придобиеш тия високи познания, ще преминеш към последното откровение на Трансцеденталната Кабала и ще пристъпиш към изучаването на шемамфораша, източникът и причината на всички догмати. Това е необходимо да се изучи. ШЕСТИ УРОК Библията дава на човека две имена, първото е Адам, което означава: изваден от земята, човек на земята, а второто — Енос или Енох, което означава божествен човек, издигнат до Бога. Съгласно Книгата на Битието, Енох бил първият, който изразил всенародното почитание на Божеството и, както се казва там, бил взет жив на небето, след като написал върху два камъка, наречени колоните на Еноха, първите елементи на религията и всемирната наука. Енох не е единична личност, а е олицетворение на човечеството, издигнато до съзнанието на безсмъртието на религията и науката. В посочената епоха, под името Енос или Енох се появява на земята култа на Бога и се учредява жречеството. Тогава се явява и цивилизацията с писмеността. Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон.
към текста >>

В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията.
В посочената епоха, под името Енос или Енох се появява на земята култа на Бога и се учредява жречеството. Тогава се явява и цивилизацията с писмеността. Геният на цивилизацията, наричан от евреите Енох, египтяните именуват Трисмегист, а гърците —Кадмон. Той видял как от звуковете на лирата на Анфиона са се повдигали и размествали от само себе си, като живи, каменните блокове от стените на града Тива. Първата свещена книга, която Гилйом Постел нарече Книга за битието на Еноха, е първоизточникът на Кабалата или преданието, което е едновременно божествено и човешко, а така също и религиозно. В нея ни се представя, във всичката си простота, откровението на Висшия Разум на разума и любовта на човека, вечният закон, който установява безкрайните излияния, числата в безграничността и безграничността в числата, поезията в математиката и математиката в поезията. Кой може да повярва, че книгата, която вдъхновява всички теории и религиозни символи, се е запазила и е дошла до нас под вид на игра, съставена от чудни карти? Но това е очевидно, и Курт де Жебелян, а след него и всички, които сериозно са изучвали символизма на тия карти з миналия век, за пръв път са направили това откритие. Азбуката и десетте знакове на числата — ето началото на всички науки! Прибавете към тях знаковете на четирите главни страни на небето или четирите времена на годината, и вие ще имате пълна книгата на Еноха. Но всеки знак представлява една абсолютна или, ако искате, даже съществена идея.
към текста >>

Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния.
Представените две илюстрации показват, как Аудней проповядва на своите почитатели и как лекува една парализирана жена. АЛХИМИЯ Великото терапевтическо дело на алхимиците и принципите на хомеопатията1) Алхимията представлява традиция на древността, като се е прикривала под една тайнствена форма в християнския свят на средните векове и на Възраждането. Тя е доктрината на Хермеса, но не на неоплатоника, който бе написал диалози под този псевдоним, а на Хермеса — Тот, посветеният в египетските мистерии. Тя е традицията на народите при Нил, дошла от четвъртата раса и запазена след потъването на атлантическия континент, а следователно, тя е най-старата мъдрост в света. Това съкровище на атланто-арийската раса, винаги пазено в потайностите, трябвало да се забулва със символи, за да избегне преследванията на онова тясно християнство, което бе насадено у арийските народи от нетолерантния семитски дух. Прочее, тайната на това велико херметическо посвещение, това е еволюцията на света и на човека посред циклите на възобновяването и превъплътяваният, това е великият закон на единството, който свързва микрокосмоса с макрокосмоса, както съставляващия със съставения, както подобния с подобния. Неговата висока морална стойност е в познанието на Кармата и в разбирането на необходимото отричане за великото мистическо причастие. Това учение, разпространено в Индия от Рама, пропагандирано чрез браманските и будистските посветени, биде донесено в Европа в тъмнините на варварските нашествия по разни начини: чрез евреите-кабалисти, чийто посветителен произход е доста мрачен, чрез арабите, чрез тайнствените номади, носители на Таро и Тот, наричани египтяни, ученици на Хермеса Трисмегиста, и най-после чрез кръстоносците, които са събрали останките от есенийските или александрийските учения и са ги обработили в ордена на тамплиерите (храмовниците), предшественици на розенкройцерството и масонството. Наистина, може да се отделят добре, херметическите идеи от християнските текстове, но средновековната църква бе твърде невежествена, за да излезе от буквалното тълкуване и твърде нетолерантна, за да приеме разпространяването, под тяхната цялостна форма, на метафизическите идеи, непризнати от нея. Учениците на Хермес трябваше да се крият. Вместо да формулират своите схващания върху мистичната еволюция на душата, те се ограничаваха да изучват еволюцията на това, което бе най-отдалечено от нея —на минералната материя.
към текста >>

Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем.
Алхимиците го считаха отначало за всемирна медицина, злато за пиене, а по-после, като една квинтесенция, пригодена за всека болест. Великото Дело е мистично, когато се касае да се направи човешката душа да еволюира от егоизма към отричането от мая, от сегашната личност към реалността на Егото, от борбата и конкуренцията към мирното съобщничество в обятията на Логоса. Истинските алхимици са постигнали тези три цели: мистичната цел, като са дали за образец . най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4). Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна работа. По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи.
към текста >>

Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови.
Великото Дело е мистично, когато се касае да се направи човешката душа да еволюира от егоизма към отричането от мая, от сегашната личност към реалността на Егото, от борбата и конкуренцията към мирното съобщничество в обятията на Логоса. Истинските алхимици са постигнали тези три цели: мистичната цел, като са дали за образец . най-чист, най-дезинтересиран, най-свят живот; веществената цел, като са извършили известни превръщания в сегашните исторически условия, които изглеждат неотрицаеми3); лечебната цел, като са формулирали (впрочем, доста късно) истинските правила на разумното и ефикасно лечение: такова е спагиричното изкуство, чиято научна формула е реализирана от съвременната хомеопатия. В всеки случай, основните принципи на Великото Дело са тъждествени: трябва да се подпомага усилието на природата, която се стреми спонтанно към усъвършенстване, нищо не трябва да се разрушава, но всичко да се тика напред, нищо да не се премахва, но всичко да се оползотворява, като се поправят недоимъците и нечистотиите, на нищо да не се противостои, а всичко да се води, нищо да не се отстранява, а всичко да се превръща. Ако един човек е роден буен, не трябва да стане, за еволюцията си, слаб и индиферентен, но трябва да превърне буйността си в благороден устрем. Ако някой отровен човек почне да повръща, не трябва да се спира, но да се използва повръщането, за да се отстранят погълнатите отрови. Същото е и във вещественото Велико Дело, но тук, естествено, обясненията са по- малко точни. Принципът му се намира в гръцките алхимици и в един папи- рус на Лейд, преведен от Бертло, дето се казва: „природата догонва природата ; природата очарова природата и то не защото тази природа се противопоставя на друга, но за същата природа, която произвежда за себе си, с химически средства и с голямо усилие“4). Нека забележим, че Великото Дело, според средновековните алхимици, веднъж приготвено, се извършва без допиране, с топлината на една маслена лампа: всичкото усилие на адепта се състои в спомагане на природата с бавна и прогресивна работа. По тоя начин той въздига до най-високата точка съвършенството на предмета, върху който работи. „Великото Дело, казва Арнолд де Вилньов, не трябва никога да се отдалечава от природата, но да зачита правилността и ритъма на еволюцията“5).
към текста >>

Но, като човек, и нему дошло времето: на 22 март мин.
Бл. Знамение. В с. Вълкова-Слатина (фердинандско) живееше един учител, чийто политически убеждения бяха социалистически. Той постоянно хулеше Бога, небето, религията, светците и въобще всичко, което от началото на света се почита и стои над всичко. И постоянно е разпра- вял, че когато умре, не иска да бъде вдигнат по приетия церемониал, нито пък да го занесат в църква. Но, като човек, и нему дошло времето: на 22 март мин. 1920 год. се помина. Роднините и приятелите му направиха за него както за всички други християни: с поп го вдигнаха и го отнесоха в църква за опелото. Дъждът, който от вечерта не престана да вали, още по-силно продължи, придружен със силни гръмотевици и страшни светкавици. Тук, в църквата, всичко беше тихо, когато гъркът падна върху храма и удари право върху трупа на онзи, който през живота си хулеше Бога и небето.
към текста >>

И у човека, както у растението, минава в критическия момент спазмата през делото му тяло.
Причината на аномалията се състои (както се доказа от опитите, направени на растения) в това, че реакцията на лекарството дълбоко се изменява. За да се илюстрира това явление, проф. Боз е правил опити с житени зърна, върху които е изливал отровна течност, след като усилвал тоничността на едното и намалявал тая на другото. Отслабените екземпляри умирали веднага, но реакцията у засилените е била съвършено друга. В първия случай, силата на реагирането е преставала внезапно : ударът е бивал смъртоносен, а в втория съпротивата пораствала. И у човека, както у растението, минава в критическия момент спазмата през делото му тяло. Отровата убива, но когато е дадена в достатъчно малки дози, тя действува като извънредно активно възбудително средство за растеж. Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите. Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието.
към текста >>

светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН.
Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн. Съмнението в истинността на това откритие на вюрцбюргера, звучеше като вълшебна приказка, трябваше бързо да изчезне. През един период от няколко месеци само, с няколко свои ясни, кратки, но пълни съобщения, Рйонтген даде такъв ценен материал върху тъй наречените Х-лъчи (непознати лъчи),— а по предложението на Kolliker съвременниците са ги нарекли Рйонтгенови лъчи, — че за бъдещето столетие, в физиката, едва ли ще се прибави към това нещо по-съществено. Интересно е да се цитират някои от първите съобщения на Рйонтгена.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кабала (наука за Бога, вселената и човека).
11. П. Мъгфор. Изповедта. 12. Г жа Гюйон. Душевният живот. Съкратено изложил от немски П. Г. Пампоров . 13. Кабала (наука за Бога, вселената и човека). Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери (прев. от френски). 14. Сефариал. Силата на числата (прев. от английски).
към текста >>

Една чудна разплата между умрял и жив човек. II.
Боз (с илюстрации). 20. Окултна хигиена и медицина: Хромотерапия или лекуване с цветове, от Оскар Ганзер (с оглед на астрологически елементи). 21. К. А. Либра. Астрология: обглед на аспектите. 22. Духовна опитност: I. Една чудна разплата между умрял и жив човек. II. Частично предсказание на бъдещето. III. Видение. IV. Смъртта на архидякона Ив. Димитров. V. Кога г умрял Ив. Вазов?
към текста >>

Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат.
Туй е границата или областта на светлината, в която тук, във физическия свят, тя може да се прояви. Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му.
към текста >>

Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина.
Това е тъй по отношение на физическия свят. Но какво отношение има светлината към човешкия ум? От съвременните наблюдения и опити се показва, че никаква умствена дейност не може да се извърши, никаква органическа проява не може да стане, без присъствието на светлината. И ние ще направим едно общо твърдение, че степента на развитието на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която присъствува в даден момент. Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина!
към текста >>

Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му.
Туй разграничение можем да го отнесем и до самия човек: всички хора се различават по степента на светлината, която те се явяват способни да възприемат и произвождат. Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина! Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние ги схващаме, подразбират една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? - гладният. Кой се стреми да забогатее?
към текста >>

И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина!
Можем да твърдим и друго: че и самият характер, самата духовна проява на човека зависи от качеството и количеството на тази светлина. Че това е тъй, ние можем да го докажем с най-силни аргументи. Но понеже те спадат към най-висшата, трансцеденталната математика, с която малцина са запознати, ще си послужим с един от най-слабите аргументи, за да бъдем разбрани. Запример там, дето присъствува червената светлина в своето най-низко проявление, всички ония същества, които по един или друг начин са складирали тази светлина в своята кръв, в своя организъм, са извънмерно активни и груби. Туй е вярно и за самия човек, когато той извънмерно се възбуди и изказва своето негодувание, гняв и възмущение, всякога тоя цвят се появява на лицето му. И ако попита някой, защо тоя човек се намира в това състояние, ще му отговорим: защото той е приел малко светлина! Гневът или негодуванието в даден момент, тъй както ние ги схващаме, подразбират една вътрешна нужда, отсъствие на нещо, за което ние се борим да го добием. А кой се бори в света? - гладният. Кой се стреми да забогатее? - бедният.
към текста >>

От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му.
Че това е така, вижда се от обстоятелството, че най-възвишените индивиди в човечеството, които са добили туй велико свое развитие, наричаме светии, което значи, че те светят, станали са хора на светлината. Следователно, когато всички хора добият това състояние - да бъдат светещи - когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ние ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на земята, всички растения, животни и формите на хората не са нищо друго, освен светлина, изменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота.
към текста >>

И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали.
С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както мислят физиците, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви - по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някое чувствуване, а за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучваме битието, проучваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвела светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за унапредването на дома и неговата приготовителна работа, на обществото - в неговата организационна работа, на народа - в неговата растяща дейност и на човечеството - в неговата еволюция и изпълнение на неговите най-висши идеали - да цъфне и завърже Доброто в света; да се прояви висшия живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света; да се яви Любовта в свръхсъзнанието на човека, в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов, методите на Божествената мъдрост; да се озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на тоя стремеж с мерката на висшата Божествена правда; да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради - ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не средновековни мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-финно стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме.
към текста >>

Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината.
Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава - черепът - трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително и волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът?
към текста >>

По какво се отличава културният човек?
Най- хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най- чувствителни към светлината. Учените хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, така и нашите мисли, нашите идеи и нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качеството на тоя принцип - на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? - по своята светлина. По какво се отличава ученият? - пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът? - по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието.
към текста >>

По какво се отличава духовният и светият човек?
- пак по светлината на неговото знание. По какво се отличава философът? - по светлината на неговия разум, която му разкрива дълбокия смисъл на битието. По какво се отличава поетът? - по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека.
към текста >>

Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена.
- по силата на неговата Божествена интуиция. По какво се отличава духовният и светият човек? - по силата на светлината, която прониква в неговия живот и му дава възможност да изследва битието на всички същества и да споделя техните радости и скърби, колкото малки и да са те. По какво трябва да се отличава, най-сетне, държавникът и политическия деец? - по светлината, която трябва да прониква в него, за да бъде прозорлив и да вижда отдалеч направлението, в което насочва колата на своя народ, да види дали тоя път е изходен или не, дали е поправен или не и къде трябва да се поправи, дали всички негови мостове са на мястото си и дали всички спирни станции са запасени с достатъчно количество храна за пътниците. Само така трябва да разглежда въпросите човекът на новите времена. Не трябва да мязаме на Омара, който изгори Александрийската библиотека. За него разказват, че като дошли подчинените и му съобщили за грамадните томове, събрани от хиляди векове в библиотеката, попитали го, какво да направят с това богатство, а той отговорил: „ако тия книги съдържат туй, което пише в Корана, те са излишни, а ако не съдържат, то те са вредни и следователно, и в единия, и в другия случай те не заслужават да останат". Тогава заповядал да се отопляват баните на Александрия с тях. Когато ние представяме на тия водители и учени такива богатства - особено на българските държавници и професори - те имат слабостта да ни отговарят с аргументите на Омара, т.е. че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди.
към текста >>

Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината.
И веднага ще се яви осияние и право мислене, което по един естествен начин ще ни покаже отношенията и връзките на всички неща, които съществуват в природата, и методите на действие. Пътят на нашата мисъл ще бъде осветлен. Тази светлина трябва да се прокара в нашето сърце, за да произведе приятна топлинка, както изобщо слънчевите лъчи въздействуват на растенията. Така ще се зародят у нас най-благородните чувства. Тази светлина трябва да се прокара и в нашата воля, за да произведе онази пластична сила, за която в природата няма прегради. Още преди хиляди години е казано, че умният и благородният човек може всичко да направи, защото той работи със законите на светлината. А тия закони включват в себе си великата хармония на битието. И тъй, ако ни попитате: „какво да правим? " - ще ви отговорим категорично: решете искрено да мислите ясно, да чувствувате благородно и да действувате безкористно. Като направите този опит, ще видите резултатите. Ако бяхте действували досега така резултатите във всичките отрасли на обществения и държавен живот щяха да бъдат не като днешните.
към текста >>

Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото.
Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill.
към текста >>

Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне.
Тогава yoga е пътеката на индуса, който търси Бога. Върховното съединение се състои в екстатичното видение на Бога, видение на съединението на многото Азове в Едното Аз. Във Bhagavadgita, което е Св. Писание на Йога, четем: „Ето“, казва той, „Мояг Йога“. „Там Pandava видя цялата вселена, разделена на много части, стоящи заедно в тялото на Бога на Боговете“. Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението.
към текста >>

И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението.
Йога е също така и правило на живота на оня човек, който, като е осъществил до известна степен единството на многото в Едното, желае да го постигне. „Този, който ми се покланя, пребъдва във всичките същества, и йоги живее в мене, какъвто и да е начинът на живеенето му“. От това се вижда, че йоги не е необходимо да бъде монах или отшелник, той може да следва каквото и да било почетно занятие в света, но само да вижда Себето да пребъдва във всичките същества и всичките същества във Себето“. Този второстепенен йога се дели на три пътеки, които съответстват на трите главни типа човешка съзнателност: воля, знание и посвещение. Така намираме пътеката на пожертването — йогата на действието или волята; пътеката на разпознаването — йогата на знанието, и пътеката на отричането — изпъждане на желанието. И така, добре е писано: „три пътеки са намерени от мъдрите; човек може да върви в която и да е от тях, и като следва, може да постигне освобождението. Три са тези пътеки, и пак, в един смисъл, те са само една. Целта им е една и съща, а се различават само по метода си. Като се различават във външните си състояния, те всички водят към Едното Себе, всички търсят същата точка. , . На края, всички тези три пътеки се смесват в една, всека една придобива качествата на другите две, всека една преминава, както и е била, в другите две, като смесва в едно особеностите на трите.
към текста >>

Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота.
Будизмът — религията, която израсна от ученията на Буда — е бил предмет на много критики от страна на западните учени и е бил осъждан като атеистично и нихилистично учение. Основното понятие на индуската вяра е: Бог, като основа на вселената, е в същото време начало и цел на човешките души. Това не е една неестествена преднамереност. Буда считал това вярване за аксиома и ке мислил за необходимо да учи онова, което вече се вярвало изобщо. Намерението на Буда не било да основе една нова религия, но да научи народа още веднъж, че има един път за спасение, макар и да не принадлежи към браминската каста и да не може да посвети живота си на строгости и съзерцания, и даже ако обстоятелствата принуждават всекиго-да следва обикновените си занятия във света. Учението на Буда, наречено „Благородната осмократна Пътека“, е, при това, една средна пътека, един път или начин на живота, по средата между световния и монашеския живот, и би могъл да се следва от всеки човек, които мисли така, каквото и да е положението му в живота. Тази пътека е пътеката на Йога — Йогата на истинското знание или мъдростта, и не се различава по никой начин от наставлението, дадено от великия индуски мъдрец Shankaracharya. Тези двама източни учители са дали на света повече сведения от всекиго другиго за Пътеката на Йога — пътеката за освобождение н съединение. При това, важно би било да се изложи на късо естеството на ученията им, до колкото е възможно да се направи това при такъв трансцендентален предмет, но, за сега, то не е толкова необходимо. Християнството. Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството?
към текста >>

Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св.
Победа над най-тънките ограничения и последните остатъци на човешкото естество. 5. Възнесение. Като следваме тази мисъл, можем да намерим три отделни степени в учението- на Евангелието: а) Притчите и моралното наставление на народа. б) Висшият живот или „Тесният Път“,, който ще минават учениците (отговарящ на „Пробната Пътека“ в източната религия)? и в) Живота на Учителя (отговарят на „Истинската Пътека“ в същата религия)!. Ние знаем, че целият гръцко-римски свят е бил запознат, чрез своите тайнствени религии, с понятието за боготворенето на човека, и този възглед—развитието на „Христа вътре в нас“—е бил,, който направил св. Павел да може да разпространи новата вяра между различните мистически племена на Мала Азия и Египет. По-късно, римската църква, в борбата си с неоплатонизма за надмощие, погълна много от неаплатоническата доктрина чрез членовете на монашеските ордени или наново се разля в живота на средновековните светци. И тъй, християнските мистици признават едната пътека, която води към Бога. Тази пътека има три Стадии, очищение, осветление и съединение, и макар и да има малка разлика в подразделенията, то началото и краят с еднакви с онези в Източната Пътека. Мистичният път не е за формалиста (буквоеда), за правоверния или за индиферентния.
към текста >>

Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка.
По-нататък, то е религията на ония западни раси, които са били предназначени да се прострат в целия свят и да станат владеещи народи в сегашния цикъл. В това отношение всяка религия е притежавала особена клюмна нота, която е отговаряла до известна степен на особеностите на респективните народи, поради което необходимо е да ги преминем твърде накъсо. Ако погледнем назад в миналото, намираме имената на известни основатели на религии, които изпъкват релефно и всеки от тях е свързан с някое отличително послание. По този начин Тао учи, че правата са били получени от „Божествения Управител на Златните Врата“, които ще го скачат с древната толетска раса и ще го направят по-стар от всяка друга известна арианска религия. Основното понятие на религията на Тао е, че всичките неща излизат и се връщат е края на краищата при Единния Живот. Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената.
към текста >>

Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената.
Човек, за да търси съединение със Единния, трябва най-първо да се освободи от всяко желание, умът му да се успокои и да постигне едно състояние на постоянна чистота и почивка. „Този, който притежава тази абсолютна чистота, влиза постепенно в истинския Тао“. В индуизма Вияза изпъква като виден индийски мъдрец и компилатор на Ведата. Както и при Тао, владеещото понятие на тази религия е неизявеното и изявеното. „Аз положих цялата вселена с един откъслек от себе си и останах“. Д-р Милер, след многогодишна мисионерска работа в Индия, казва, че Индия е дала на света великата доктрина за присъщността на Бога в света и в човечеството, Човекът във вътрешното си себе е едно със Себето на Вселената. „Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества.
към текста >>

В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън.
„Аз съм Онзи“. Като пример за силата на това вярване, може да ни послужи разказа за британския войник, който веднъж хвърлил щика си в гърдите на един индийски мъдрей, седнал на брега на реката Ганг, но последният само се усмихнал от постъпката на войника и извикал: „Още, ти си Той“. В Египет имаме традицията за Хермеса „три пъти най-могъщият“, основател на египетските мистерии. Той учел да се покланят на Виделината, и че хората трябва да търсят вътрешната виделина, която ще ги заведе при божественото. В стара Персия Зороастър учредил поклонението на огъня като символ на Бога, със примес на една разкошна система от спиритуална астрономия, в които слънцето и планетите се считали не само като сгъстяване на материята, но и като тела на велики духовни същества. В тази иранска религия, която още се представлява от Парсиите в Бомбай, духат на човека се схващал като искра, която щяла да стане на пламък и щяла да се съедини наново със Върховния Огън. Ключовата нота на това учение била съвършената чистота във всичките човешки действия: „чисти мисли, чисти думи, чисти дела“. Орфей, основателят на гръцките мистерии, е усвоил красотата като символ на божественото и е повдигнал съзнанието у своите почитатели чрез магическата сила на музиката. Даже и наследника? му след време, Гуатама Буда — както е казано в будистките съчинения — е събудил съзнанието на стотици и даже на хиляди от индийските си последователи, като им е проповядвал за Добрия Закон и като ги е учил, че само чрез прекъсване на желанието хората могат да се освободят от страданията на този свят. Най-после иде Христос, който откри същността на Любовта и даде себе си жертва, за да помогне на другите.
към текста >>

Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие.
И тогава се е целило по-скоро развитието на расата, нацията или обществото, отколкото развитието на индивида. Така, в индуизма виждаме силата на абстрактната мисъл, във будиста — нотата на безвредност, а във великата келтска раса артистическото естество още открива дири от първоначалното Орфейско влияние. От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща.
към текста >>

Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека.
Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет.
към текста >>

Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си.
При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците.
към текста >>

Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“.
което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св. Климент цялата история на света е една божествена драма, едно дълго приготовление за откриването на Бога в човека. Човекът бил от самото начало изявление на божествения Логос, а следователно, божествен в естеството си. Климент беше онзи, който заяви смело, още преди Св. Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св.
към текста >>

Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св.
Августин, че Бог е станал човек в Христа, за да може човекът да стане Бог“. Западните теолози не са усвоили това гледище, но при все това, предисловието на четвъртото Евангелие може да се изтълкува като изявление на Тао и на индуската философия, дотолкова, доколкото се отнася за Великия Неизявен и Изявен, за Трансцедентния Бог и присъщния Логос. Поддържа се, че встъпителните стихове на Йоановото Евангелие са един стар откъслек от Египет. Те съдържат същото учение, каквото е учението, дадено от „три-пъти най-могъщия“ Хермес: „в Него бе живот и животът бе виделината на човеците. . . Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека.
към текста >>

И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека.
Той бе Истинната Виделина, която осветлява всеки човек, що иде на света“.. Ортодоксално-християнските гледища -а далеч от всяка астрологическа система, или от всеки план на нещата, който счита слънцето, планетите и звездите като оръдия на великите ангелски сили, и пак връзката се е спазила със зороастровото и халдейското учение чрез символическо- то идентифициране на четирите евангелиста със установените знаци на зодиака: лъва, вола, човека и орела, което напълно отговаря на великото видение на Св. Йоан (Откровение 1; 12—20): „и имаше в дясната си ръка седем звезди. . . Седемте звезди са ангелите на седемте църкви“. Силата на музиката и изкуството в църковната служба не е достатъчно призната в протестантските страни, но за келтския темперамент, те вероятно дават една връзка със великия гръцки певец Орфей. И, най-после, дохождаме до основата на мистицизма, както е изразен в Доктрината на същинското божество на човека. което силно преобладава във всичките индуски учения: „Ти си Онзи“. Същата мисъл се намира и в християнското Писание, главно в Павловите послания: „Не знаете ли, че сте храм божи и че Дух Божи обитава във вас? . „Прочее, прославете Бога в тялото ваше и в духа ваши, които са божи“. Християнството, като се бори в една среда, която не е пригодена за пълното изявление на най-възвишените му учения, не е още развило всичките страни на спи- ритуалната философия: те са само споменати, но не и изтълкувани в Евангелието. Горните указания могат, обаче, да послужат само като експериментален отговор на въпроса, който се разисква.
към текста >>

Непознаването края на човека и на природата създава една непроницаема стена в схващанията ни за живота за целите му и за нашето земно и бъдещо съществуване.
Голямата буря — войната — далеч да закрепи материалистическите доктрини, нанесе им по-скоро един смъртен удар. Спиритуализмът (духовното учение), толкова подиграван и осмиван някога, превъзмогна неблагоприятните течения за неговото развитие и за привържениците си, и завладява неподозирани области. Има нещо особено предрешимо в положението на спиритуализма, в благородния смисъл на тази дума. Ние сме под едновременното владичество на материята и идеята. Последната, под мъчно уловими форми, произвежда при все това много по-големи резултати, отколкото първата. Непознаването края на човека и на природата създава една непроницаема стена в схващанията ни за живота за целите му и за нашето земно и бъдещо съществуване. Както е забелязал Паскал, човекът е еднакво неспособен да види бездната, от която е изваден, и безкрайността, в която е погълнат. Издирването на истината — върховно и спасително усилие на дейността ни — извиква не само уважението ни към умовете. които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област.
към текста >>

Както е забелязал Паскал, човекът е еднакво неспособен да види бездната, от която е изваден, и безкрайността, в която е погълнат.
Спиритуализмът (духовното учение), толкова подиграван и осмиван някога, превъзмогна неблагоприятните течения за неговото развитие и за привържениците си, и завладява неподозирани области. Има нещо особено предрешимо в положението на спиритуализма, в благородния смисъл на тази дума. Ние сме под едновременното владичество на материята и идеята. Последната, под мъчно уловими форми, произвежда при все това много по-големи резултати, отколкото първата. Непознаването края на човека и на природата създава една непроницаема стена в схващанията ни за живота за целите му и за нашето земно и бъдещо съществуване. Както е забелязал Паскал, човекът е еднакво неспособен да види бездната, от която е изваден, и безкрайността, в която е погълнат. Издирването на истината — върховно и спасително усилие на дейността ни — извиква не само уважението ни към умовете. които се стремят да отбулят явленията, толкоз вълнуващи нашите обикновени познания, но и една ефикасна под крепа под всички форми. Но и историята на многобройните грешки в еволюцията на разума и на науката осъжда фанатизма, който под всевъзможни форми, се прокарва в окултните издирвания. Много основания се застъпват в полза на усилията в тая област. Защото нито подигравките на невежите, нито осъжданията екс-катедра (от лат.
към текста >>

В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“.
Между привържениците им личат най- прочутите учени, психолози и романисти2). Даже някои християнски църкви, които едно време се бореха en bloc с доктрините, породени от духовните изследвания, се показват сега толкоз по-толерантни към тях, че хиляди техни представители, като разбраха вече безполезността и опасността на тази борба, участват с пламенност в спиритуалистическите издирвания. Не ще ли бъде техният краен триумф същевременно триумф на идеала, на вярата и на върховния морал? II. Освен това, истинските учени, достойни за това име, които откриха нови хоризонти за науката, вместо да полицействуват около изкуствените й граници, са изявявали във всяко време своите спиритуалистски симпатии. Даже самият Пастьор не скриваше ни най-малко увлечението, което чувстваше към тия светли и непознати области. В надгробната реч, която великият химик Сен-Клер-Девил (1881) произнесе в деня на смъртта му, четем, между другото, следният бележит пасаж: „в ония божествени области на знание и на пълна светлина, ти трябва сега всичко да познаеш, ти трябва да разбереш даже безкрайността, знание недостижимо и ужасно, за винаги закрито за човека на земята и, при все това, вечен извор на всяко величие, на всяка правда и на всяка свобода“. Какво чудно има з това, че смъртните се отнасят там някъде, за да отделят няколко лъчи от загадката, която ослепява умовете ни? Даже такъв положителен гений като Клод Бернар превъзнасяше благотворността от изучаването на тайнственото подтикна науката и философията з тая област. Следната извадка от неговата Опитна наука заслужава да фигурира като девиз във всичките духовни изследвания: „В самата наука, познатото губи своята привлекателност, когато пък тайнственото е постоянно пълно с очарователност . . .“ „Истинската наука, твърди той другаде, не утаява нищо: тя постоянно търси и гледа в лицето и без смущение нещата, които още не е разбрала“ Един истински учен не държи никаква сметки за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно несъвършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябвало да въодушевява всички привърженици на истината.
към текста >>

Човекът, на когото ние дължим първото схващане и самия термин на думата ,Космос“ или „ред“, който съумя да оживи морала чрез прилагането на аритметиката и ни предаде безсмъртните етични доктрини, е бил всецяло проникнат от мистериите, прегърнати от избраниците на оная епоха.
Психизмът на антична Гърция се проявяваше чрез мистериите, които са станали култ само за посветените. Между по-главните, нека отбележим тия на Цагрей, Кабирите, Орфиците, Самотраки и най-после на Елевзис. в чест на Димитри, Персефона и Яхос. Орфиците погълнаха по-късно питагоризма. Така, създателят на математиката и на учението за числата, което има толкова голямо влияние върху гръцката наука и мисъл, е бил дълбоко потънал в мистицизма. Човекът, на когото ние дължим първото схващане и самия термин на думата ,Космос“ или „ред“, който съумя да оживи морала чрез прилагането на аритметиката и ни предаде безсмъртните етични доктрини, е бил всецяло проникнат от мистериите, прегърнати от избраниците на оная епоха. Същото това бе и със Ксенофан, великият поет и философ. Всичките тия мистерии, на която дата и да се породили, особено са процъфтели през Vl-ия век преди Христа. Тяхното появяване и развитие се приписва със право на недостатъчността на официалните религии и техните доверени представители. Догмите на бъдещия живот и въпросът за безсмъртието на душата не можеха да задоволят разсъдливите умове. Ролята на мистериите се състоеше особено в това, да удовлетвори неопределените нужди на гръцката душа.
към текста >>

Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и идеите му за материята.
Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма. В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и мисли са се видоизменили от окултните влияния. Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения. Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време. Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят мечтите“, както и идеите му за материята. Ние бихме съумели доста да ангажираме нашите най-авторизирани литературни критици, да изследват от това гледище излезлите вече съчинения, проникнати от психическите издирвания, които все повече и повече влияят върху нашата научна, интелектуална и морална среда . . . 1) Тази статия на главния редактор на известното французко списание „La Revue Mondiale“ (Световен преглед), г. Жан Фино, е предговор, написан от тоя виден френски писател и убеден спиритуалист, към новоизлязлата книга на. г. Бурникел: Послесмъртните свидетели — сборник от опити и документарни доказателства за живота след смъртта.— Б. Р.
към текста >>

Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот.
„То be or not to be“. (Да бъдеш или не). Аз се реших да представя днес на вниманието на мислещите хора едно съчинение, което съм започнал преди повече от половин век, макар и да не съм още напълно доволен от него. Експерименталният научен метод, единствено пригоден за издирване на истината, изисква такива условия от нас, които ние не можем и не трябва да избягваме. Важната проблема, която имам пред вид в тоя опит, е най-сложната от всички проблеми, и се отнася за общото устройство на вселената, както и на човешкото същество, което е микрокосмос във великата целокупност. Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят?
към текста >>

Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят?
Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата. Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни мечти и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна. Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги? Не ще ли видим пак ония, които сме обичали и които ни изпреварили във другия свят?
към текста >>

Това, което той ни казваше във ония върховни моменти, не можеше да се каже от един млад човек на 33 години, но от един светия, от един ангел, от един свръхчовек!
Нещастникът преживя тринадесет дни след операцията, макар хирургът да не му даваше повече от 24 часа живот.. Между туй, синът ми, като разбираше скръбта на майка си и сестра си, противостоеше, бореше се храбро, въпреки всичко. Какви тринадесет дни бяха те. Господине! През тия дни той ни показа величието на душата си. Ние сега мислим за себе си, за последиците от смъртта му за двете жени, останали сами, без подкрепа, а чужда страна, които ще оплакват вечно обожавания си син и брат. Той се опитваше с всички средства да смекчи ужаса от това положение. Това, което той ни казваше във ония върховни моменти, не можеше да се каже от един млад човек на 33 години, но от един светия, от един ангел, от един свръхчовек! Ох, това лице, измъчвано от толкова болки! Очите му като че ли виждаха нещо от другия свят! И устата му свити от болка, като че ли се опитваха да се усмихнат; той стискаше ръката ми и ми казваше: „сбогом, миличка мамо, аз толкова много те обичах, не ме забравяй! “ „О, всемогъщи Боже, продължаваше той, Ти не даде на Своя Син, който бе Бог, толкова мъки, колкото на мен, който съм един прост човек. Смърт, смърт, милост!
към текста >>

“ „О, всемогъщи Боже, продължаваше той, Ти не даде на Своя Син, който бе Бог, толкова мъки, колкото на мен, който съм един прост човек.
Той се опитваше с всички средства да смекчи ужаса от това положение. Това, което той ни казваше във ония върховни моменти, не можеше да се каже от един млад човек на 33 години, но от един светия, от един ангел, от един свръхчовек! Ох, това лице, измъчвано от толкова болки! Очите му като че ли виждаха нещо от другия свят! И устата му свити от болка, като че ли се опитваха да се усмихнат; той стискаше ръката ми и ми казваше: „сбогом, миличка мамо, аз толкова много те обичах, не ме забравяй! “ „О, всемогъщи Боже, продължаваше той, Ти не даде на Своя Син, който бе Бог, толкова мъки, колкото на мен, който съм един прост човек. Смърт, смърт, милост! Ако ме обичате, молете Бога да ми прати смъртта! “ И така цели тринадесет дни и повече... О, г. Фламарион, смилете се над мен! В името на майка Ви, моля, бъдете състрадателен към мен!
към текста >>

Човекът на науката не седи нито на стола на изповедника, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае.
Те отговарят на тия скърби с религиозни утешения. Свещеникът говори в името на вярата, на Откровението. Но вярата не се налага и не е приета общо, както си въобразяват; аз познавам свещеници, владици, кардинали, които също не вярват, а я изучват само от социална нужда. На земята има петдесетина различни религии, полезни може би, но неприемливи от философско гледище. Пред подобни зрелища, като току що представеното, техните водители могат ли да убедят, че един справедлив и добър Бог управлява човечеството? Човекът на науката не седи нито на стола на изповедника, нито на евангелската катедра, и казва само това, което знае. Той е, преди всичко, лоялен, откровен, независим, прям. Неговият дълг е да изучва, да търси. Ние все още търсим и не претендираме, че сме намерили всичко, и най-малко, че сме получили от Небето откровението на истината. Това е всичко, което можах да отговоря на непознатата жена, като я обнадеждих, че ще види един ден сина си но още отсега може да бъде в духовна връзка с него. Какво щастие бе за мене, като изпратих на душата й едно освободително уверение!
към текста >>

На един такъв човек като Вас предложи — не мислете, че Ви кадя тамян (аз нямам такава слабост) — да осветлите толкова алчущи и жаждущи умове.
А духовете? Медиумите? Какво можете да констатирате за тях, да удостоверите научно, с метода си на астроном и математик, за когото 2 и 2 правят 4, а не 5? С една реч, с авторитета Ви, единодушно признат от всички, до къде сте стигнали за тях? Искаме да знаем това. На един такъв човек като Вас предложи — не мислете, че Ви кадя тамян (аз нямам такава слабост) — да осветлите толкова алчущи и жаждущи умове. Не сте ли решен още? Вие имате право да не отстъпвате пред нищо. Ах, каква услуга ще направите, ако напишете такава лоялна, доказателна книга! Има вече доста евангелски поучения, медиумски дисертации, изявления на нервозни и разни други хитрости. Очакват от Вас, какво ще кажете Вие!
към текста >>

Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар, Наполеон и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си?
Но нека започнем оттук. Четците на съчиненията ми много са ми помогнали в издирванията, като ми изпращат от дълго време такива наблюдения, с които се приготвя исканото решение с голямо доверие. Дано нашите усилия да. сполучат да хвърлят известна светлина з средата на тоя вековен мрак на проблемът за смъртта! * * * В детинството ми, през време на уроците по философия и религиозно учение в училището, аз често слушах една периодическа реч, в която се вземаха за текст тези четири думи: „рогго unum es necessarium“, което значи: „само едно нещо е необходимо.“ Това единствено нещо е спасението на душата ни. Ораторът, нашият професор, ни говореше в речта си за войните на Александър Велики, за Цезар, Наполеон и свършваше със следното заключение: „какво би ползвало човека, ако би да завладее и цялата вселена, а изгуби душата си? “ Описваха ни и пламъците на ада, плашеха ни със ужасните картини, които представляваха как осъдените се измъчват от дяволите в неугасимия огън, който ги запалва, без да ги изгаря, и това вечно. Аргумента за текста запазва стойността си, каквото и да е вярването. Безспорно е, че единственото истински капитално нещо за нас е да знаем, какво ни очаква след издъхването ни. „То be or not to be“: „да бъдеш или не! “ Сцената на Хамлет в гробищата се повтаря всеки ден.
към текста >>

Всеки човек, който мисли, не може да не се смути, в минути на лични размишления, от перспективата: „какво ще стана?
Франциск Бакон е повторил същата мисъл, когато е казал: „тържествеността на смъртта ужасява повече, отколкото самата смърт“. „Философия е, както пише пак мъдрият римски император, да чакаш смъртта със спокойно сърце и да виждаш в нея само разрушение на елементите, от които е съставено всяко същество. Това е съобразно с природата: прочее, не е лошо онова, което е съобразно с природата“. Но стоицизмат на Епиктета, на Марк Аврелия, на арабите, мюсюлманите и будистите не ни задоволява: ние искаме да знаем. И после, да се твърди, че природата никога не прави зло, е едно оспоримо предположение. Всеки човек, който мисли, не може да не се смути, в минути на лични размишления, от перспективата: „какво ще стана? Ще умра ли съвсем? “ Казват, не без привидно основание, че това е, от наша страна, работа на наивна суетност. Ние си придаваме известна важност; ние си въобразяваме, че би било вредно да престанем да съществуваме; ние предполагаме, че Бог трябва да се занимава със нас и че не сме в цялото творение маловажно нещо. Наистина, фактически, особено ако говорим астрономически, ние не сме голямо нещо, и даже цялото човечество не е много важно. Ние не трябва да резонираме както във времето на Паскал; геоцентричната и антропоцентричната системи не съществуват вече.
към текста >>

Човекоподобните и човекоядните богове са повалени.
Наистина, фактически, особено ако говорим астрономически, ние не сме голямо нещо, и даже цялото човечество не е много важно. Ние не трябва да резонираме както във времето на Паскал; геоцентричната и антропоцентричната системи не съществуват вече. Изгубени атоми върху един атом, също изгубен в безкрайността! Но при все туй, ние съществуваме, мислим, и откогато хората са почнали да мислят, все същите въпроси са си поставяли, но нито една от най-разнообразните религии не е сполучила да отговори на тях, колкото и да е претендирала, че може да стори това. Мистерията, пред която са издигнали толкова олтари и толкова статуи на богове, стои на същото място, толкова грамадна, колкото е била във времената на асирийците, на халдеите, египтяните, гърците, римляните и християните от средните векове. Човекоподобните и човекоядните богове са повалени. Многобройните религии са изчезнали, но една религия съществува: издирването условията на безсмъртието. Унищожаваме ли се от смъртта или продължаваме да съществуваме? Франциск Бакон (който бе по-популярен и по-прочут от Рожер Бакон, но не е имал неговия гений) когато положи основите на експерименталния научен метод, бе предвидел прогресивната победа на наблюдението и опита, триумфа на добросъвестно констатирания факт над теоретическите идеи, за всичките области на човешките изучавания, с изключение само на една: тази за „божествените неща“, за „свърхприродното“, която предостави на религиозния авторитет и на вярата. Това бе една грешка, която още се споделя от известен брой учени. Няма никакво разумно основание да не се изучва всичко, да не се подчини всичко на контрола на положителния анализ, и хората биха знаяли само онова, което биха проучили.
към текста >>

Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината.
Това е една и съща проблема. Физическата вселена и моралната вселена са една. Астрономията е била винаги съединена със религията. Незнанията на старата наука, основана на лъжливи привидности, са имали неизбежни последици във някогашните погрешни вярвания. Теологическото небе трябва да се съгласува със астрономическото, под страх да изгуби правото си. Дългът на всеки честен човек е да търси лоялно истината. В нашата епоха на свободно обсъждане, науката може спокойно да изучва, при пълна независимост, тази най-важна проблема. Ние можем да си спомним, не без горчивина, че през нетолерантните векове на инквизицията, тези издирвания на свободната мисъл са отвеждали апостолите им на ешафода. Хиляди хора са били изгорени живи за техните мнения: статуята на Джордано Бруно ни ги напомня в самия Рим. Можем ли да минем крак нея или пред онази на Савонарола във Флоренция, или пред онази на Стефан Доле в Париж, без да изпитаме една тръпка на ужас от тази религиозна нетърпимост? А Ванини, който бе изгорен в Тулуза, или Михаил Серве, изгорен от Калвин в Женева?
към текста >>

От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука.
Те живеят на земята, без да знаят, къде са, и без да любопитстват да се запитат за това. Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си.
към текста >>

Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията.
Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане. Плачевните условия на живота върху вашата планета, задължението да се яде, необходимостта от материалното съществуване, обясняват философската индиферентност на земните жители, без да ги извинява съвършено, тъй като милиони мъже и жени намират време да се предават на дребнави забавления, да четат подлистници и романи, да играят на карти, да се излежават по кафенетата, да се занимават с работите на другите, като продължават старата история за сламката и гредата, да шпионират и критикуват около тях, да политиканстват, да пълнят църквите и театрите, да посещават магазините за лукс, да претоварват шивачките и модистките и пр. Всеобщото невежество е резултат от бедния човешки индивидуализъм, който се задоволява сам за себе си. Да се прекарва умствен живот, от това не се нуждае никой или почти никой.
към текста >>

„Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“.
Тодор Ф. Сюард. Силата на мисълта Силата на мисълта е единствената сила във вселената. Често говорим за материални закони, но такива не съществуват. Гравитация, кохезия, падането на ябълката от дървото, движението на планетите в пространството — тези и други така наречени природни явления са само открития на мисловния свят. В развитието на живота и характера силата на мисълта е безпределна. „Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той“. Шекспир изразява тази мисъл в друга форма: „няма нито добро, нито зло, което да не е резултат от мисълта“. Законът няма граници. Ние не само че се влияем силно от нашите мисли, но и фактически сме образувани и създадени от тях. Когато храним високи и благородни мисли, ние ще станем високоблагородни. Ако храним низки и посредствени мисли, нашата природа непреодолимо ще се понижи към низкото и посредственото.
към текста >>

Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено човеколюбив, в което божието присъствие действително е видимо.
Но светлината е насреща ви и мъчно е да й се съпротивлявате. Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по права съдба съдете“. (Йоан, 7, .24). Д-р Георг Д. Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие. Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено човеколюбив, в което божието присъствие действително е видимо. Из това вътрешно, властно и елементарно човеколюбив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си. Но той трябва да знае, че няма друга истинска сила освен любовта. Това трябва да е вярно, иначе Бог не би бил безкрайност. От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши? Неговата власт произлиза от нашите мисли.
към текста >>

Из това вътрешно, властно и елементарно човеколюбив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си.
Много по-дълбоко значение, отколкото ние предполагаме—имат думите на Исуса: „не съдете по лице, а по права съдба съдете“. (Йоан, 7, .24). Д-р Георг Д. Харон казва: „божественият произход на човешкия живот е един факт, който бавно ще бъде изтъкнат на яве от духовното развитие. Историята й развитието посочват чрез Исуса проявата на едно всеобщо, божествено човеколюбив, в което божието присъствие действително е видимо. Из това вътрешно, властно и елементарно човеколюбив, свободно от всякакъв външен потик и всякакъв вид страх, всеки човек ще се възвиси да види Бога и да го индивидуализира за себе си н в себе си“ „ Това ще рече: всеки ще види, че е индивидуализиран в Бога и така ще открие тайната на силата си. Но той трябва да знае, че няма друга истинска сила освен любовта. Това трябва да е вярно, иначе Бог не би бил безкрайност. От къде произлиза тогава привидната сила на злото, сила, която е толкова голяма, че често подбужда своята жертва към унищожение, и даже изглежда че го върши? Неговата власт произлиза от нашите мисли. Съществува само такава власт, каквато сме придобили с мисълта си — никаква друга.
към текста >>

Ако сеем такива мисли, ние ще пожънем в нашия опит действителността, защото: „каквото посее човек, това и ще пожъне“.
Неговите съкровищници са наши — не трябва да бъдем бедни. Нека в нашия дух има представи само за живот, здраве, изобилие и тогава тия дарове ще станат наши, понеже Бог е любов, и законът на неговата любов е съвършен. Трябва да си припомним думите на Учителя: „както вярвате, така и ще получите“. Когато просим, ние трябва да обърнем представата за липса в представа за имане. Държим ли здраво мисълта за притежанието, ние ще бъдем съвладетели на това, което е божие, понеже той е наш, Баща, наш Бог, наше добро и няма нищо друго, което не би могло да бъде наше. Ако сеем такива мисли, ние ще пожънем в нашия опит действителността, защото: „каквото посее човек, това и ще пожъне“. Ако ние сеем мисли за всемогъщото добро, то ще пожънем богата жетва от добро. Сеенето на духовни мисли е молитвата. Жетвата е приемането й. Ако сеем страх, ние не можем да пожънем никаква радост. Понятието за придобиването и е духовно превъзходство, а духовното превъзходство строшава всички вериги, които пречат на напредъка.
към текста >>

Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини.
Жетвата е приемането й. Ако сеем страх, ние не можем да пожънем никаква радост. Понятието за придобиването и е духовно превъзходство, а духовното превъзходство строшава всички вериги, които пречат на напредъка. Превела от немски: г-ца Е. Р-ва Ричард Ингалезе Цветовете на мисловните трептения (Лекция) Ние видяхме1) в първата глава, че много храмове в Индия са украсени със цветни фигури и символи, които играят важна роля в окултната история на тая нация. Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини. Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни.
към текста >>

Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение.
Ако сеем страх, ние не можем да пожънем никаква радост. Понятието за придобиването и е духовно превъзходство, а духовното превъзходство строшава всички вериги, които пречат на напредъка. Превела от немски: г-ца Е. Р-ва Ричард Ингалезе Цветовете на мисловните трептения (Лекция) Ние видяхме1) в първата глава, че много храмове в Индия са украсени със цветни фигури и символи, които играят важна роля в окултната история на тая нация. Тайнствени символи за широката публика, те откриват силите на човека и на природата на учениците по мистицизма, които могат да четат в тях окултните истини. Човекът, представен в тия индуски храмове, излъчва различни краски, но в очите на мнозинството хора те са само игри на въображението,лишени от точно значение. Старите европейци много малко са познавали цвета. Гръцката история не ни говори нищо за него: гръцкото развитие се е извършвало особено от гледището на скулптурата и архитектурата и, по-скоро в употребата, отколкото в науката на цвета, гърците нямаха даже никакви познания за естеството на трептенията (вибрациите). Също и у римляните липсваха сведения за цвета. Само Сенека изглежда да е засегнал тоя предмет, но и той не е отишъл по-далеч от констатирането на факта, че главните цветове на дъгата са същите ония, които се получават от пречупването на слънчевите лъчи през едно строшено стъкло, явление, чието тъждество той е бил неспособен да обясни. В средните векове започнали да изследват цвета от гледището на светлината.
към текста >>

Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека.
Нищо не може да се изяви, ако му липсват тия две качества, а да се изяви, значи трептящата сила да се раздели или да отдели една част от атомите на материалната маса. Трептението е, прочее, принцип на формата и на цвета и изявяването изисква съществуването на тия две качества. Вижте цветята, със техните толкоз различни форми и безкрайни краски. Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им? Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти.
към текста >>

Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек.
Трептението е, прочее, принцип на формата и на цвета и изявяването изисква съществуването на тия две качества. Вижте цветята, със техните толкоз различни форми и безкрайни краски. Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им? Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е.
към текста >>

Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят.
Вижте цветята, със техните толкоз различни форми и безкрайни краски. Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им? Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето .
към текста >>

Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек.
Не е ли силата на трептението, която определя ръста, цвета и формата им? Вие сте учили на младини че формата е резултат от трептението и следният предмет често е идвал да подкрепи това твърдение: известно количество малки пухени зрънца се поставят върху един тъпан, над които протягат струни от цигулка, и семенцата ще се съберат в разни форми, според трептението на производителя си, резултат, който доказва точността на изучавания факт.Спомняте си и нажежения ковашки ръжен, който изменя цвета си според измененията на трептението. Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . .
към текста >>

Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти.
Тия примери показват, че тача наречените неодушевени предмети трептят, и че техните трептения могат да бъдат изменени според обстоятелствата, създадени от волята или желанието на човека. Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата.
към текста >>

Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е.
Ние ще изучим сега, как трептенията определят формата и цвета на самия човек. Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо.
към текста >>

умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето .
Човекът, като едно проявление на природата, трябва естествено да има своя форма и свой цвят. Като казвам човекът, аз разбирам физическият и духовният човек. Като се постави човешкото тяло в естествено положение, със събрани крака и спуснати ръце, ще образува от себе си контурите на една линия, която ще допира всяка крайна точка на външността на тялото и тая линия ще има яйцевидна форма. Вие си спомняте, когато разисквахме за обективния и субективния дух, че заключихме, какво двата тия духове,смесени оживяват физическия човек Тия два духа, съединени, не изпълват само междините във физическото тяло като издържат целокупността на молекулите, но се разширяват и извън и около цялото тяло няколко пръсти. Ако можете да теглите една линия около вътрешния човек, т. е. умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо. В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане.
към текста >>

В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане.
умствения, ще констатирате, че и той има яйцевидна форма, която е характерна, както изглежда, за най-високите степени на индивидуализация — човека, света, слънцето . . . Във всеки център на съзнание става прилив на магнетична сила, наречена жизнен принцип, която предизвиква постоянно изхвърляне на старите атоми и тяхното подновяване с нови елементи. И това става било от обективната, било от субективната страна на природата. Това отиване и връщане на атомическата жизнена сила създават една флуидична сфера около всяко същество и всяко нещо. В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка.
към текста >>

Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка.
В електричеството, тази флуидична сфера се нарича електрическо поле, фотосфера за слънцето, а около един влюбен човек — магнетично поле или поле на привличане. Барон Карл Фон Райхенбах, посредством крайно чувствителни субекти, преработи в по-ново време откриването на магнетичното поле около хората, животните и минералите. Откриването на това магнетично поле, наречено „од“ или одична сила, е потвърдено от ясновидците, магите и сензитивите в хипнотично състояние, тия три класи изследвани, които са видели около всяко лице, дърво и минерал това поле от светлина или цвят. Това е едно от основанията, което посочва физическия закон, че две маси не могат да се приближат една до друга, без да се възбудят взаимно; привличане и отблъсване, дължими на прилива на жизнената сила и на размяната на атоми, която става постоянно между тях. Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване.
към текста >>

Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент.
Инертната маса няма нищо, което да е съществено привлекателно, но проникването на жизнената сила и отделянето на употребените частици предизвикват една размяна на атоми между масите, които са близки една до друга, които се привличат и отблъскват, според приликата или различието на техните трептения. Съществуването на магнетичното поле на едно животно или един човек позволява, напр., на кучето да следва всяка негова стъпка. Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние.
към текста >>

Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила.
Физическото тяло на животното изпуща непрестанно частици или атоми. Тия частици притежават своя индивидуалност, която се дължи на условията на развитието или на степента на трептението на тялото, което ги изпуша. От това лесно може да се обясни, защо кучето може успешно да запазва дирята на съществото, което следва. Що се отнася за човека, тоя най-висок център на съзнание, не е само жизнената сила, която имаме като строителен елемент. Ние имаме и умствената сила, която се проявява постоянно и видоизменява последната чрез своето трептящо проникване. Всеки човек излъчва не само физическите атоми, които е употребил и които са изгубили своето трептение, но и по- материални форми, които се излъчват заедно с умствената му сила. По тоя начин едно постоянно течение се установява между всеки индивид и други центрове, и тия течения оставят своя отпечатък върху всичко, което засегнат. Един сензитив, като влезе в съприкосновение със излъчванията на някого, може да чете неговия характер също така лесно, както един учен може да анализира един къс въглен, който държи в ръката си, да определи химическият му състав, вероятната му възраст и формацията му. В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол.
към текста >>

Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки.
В старо време, когато тази сфера е обгръщала цялото човешко тяло, наричали я ореол, а когато се е излъчвала само от главата и рамената — сияние. В по-ново време това магнетично поле във всичките му изгледи биде кръстено с името аура, от западните окултисти, а от ония на изток: Свещено аурично яйце. Първите учители са представлявали винаги своите светии с глави, обиколени от сияние, и рисували обикновено по-божествените характери с ореол. В картините, които представляват Христа, цялото му тяло изпуща лъчи, когато над телата не учениците му се вижда обикновено само сияние. Тия стари живописци са били сензитиви, като са схващали интуитивно учението за тоя окултен факт, или пък ясновидци, които прониквали излъчванията на аза, точно според неговото развитие. Окултистът поддържа, че, за обикновения човек, това излъчване се простира от два до шест пръсти извън тялото; но според мярката, в каквато човек се развива по мисъл, сила и способност, да привлича към себе си космическите сили, неговите излъчвания могат да се разширят от шест пръсти на много повече стъпки. Аурата е една от причините на необяснимите симпатии или антипатии, които ние изпитваме. Колкото по-непроницаем сте, толкова по-различно можете да чувствате аурите, които влизат в съприкосновение с вашата. Ако срещнем едно лице, трептенията на което са много по-висши от нашите, ние ще изпитаме или голямо уважение към него или пък дълбоко отвращение, поради неговото превъзходство. Ние ще бъдем съвършено смутени, без да разбираме, че неговите по-висши трептения причиняват това смущение, като излъчват доброто от нас или като изтеглят на повърхнината всичката утайка от нашето естество. Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават.
към текста >>

Те хващат често ръката на един здрав човек и я държат продължително колкото могат.
Като научат причината, тия, които са субекти на тези внезапни чувствания, ще могат да се предпазят, като отстоят на достатъчно разстояние от ония, които ги смущават. Едно разстояние от три или четири стъпки е достатъчно да им попречи да чувстват твърде силно трептенията на другите. Тази аура ще обясни също и силното угнетение което остава за много хора от съприкосновението им с други лица. Известно е, че има човешки гъби, които, често несъзнателно, поддържат живота като обсебват всичката магнетична жизнена сила, която биха могли да изтеглят от другите, и те се окачествяват от окултистите като вампири. Вие сте могли да наблюдавате, че болните обичат да имат при себе си млади и силни същества. Те хващат често ръката на един здрав човек и я държат продължително колкото могат. Това благотворно за недъгавия движение отслабва стоящия до него чрез смесването на аурите, понеже но тоя начин магнетичната сила се прелива от по-силния в по-слабия. Възрастните хора обичат много присъствието на децата и драговолно спят с тях. Би било добре да се въздържат от този навик, който е твърде опасен за децата, по причина на демагнетизацията, която всякога произтича от това. Съществуват много начини да се избегне демагнетизирането. Първият е да прекарваш самичък по-голямата част от времето си.
към текста >>

Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото.
Ако едно трептение, излязло от вас всякога, когато мислите, достига точката, към която е било отправено, може основателно да се предполага, че от напрежението на мисълта зависи напрежението на проектираното излъчване. Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл.
към текста >>

Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност.
Ако седим спокойно, мечтаем или мислим разпръснато или несвързано, излъчването не може да премине на голямо разстояние. Но ако мисълта ви е напрегната и добре определена, нейното трептение трябва да се разпространи съгласно с нейната напрегнатост. Чрез думите: „напрегната мисъл“, аз не искам да кажа, че е необходимо да стиснете юмрука си и да свиете веждите си, но че мисълта трябва да бъде ясно очертана в ума ви и определено проектирана. Един французки учен, доктор Барадюк, е изнамерил една плоча, толкова деликатно чувствителна, че може да записва човешките трептения, с които е поставена в съприкосновение. Ако един разгневен човек тури ръката си до диска, стрелката отбелязва веднага разликата на трептенията между положителната и отрицателната страна на тялото. Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е.
към текста >>

В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е.
Когато някой издигнат и ясно мислещ човек опита тази машина, плочата записва по-голямо число, отколкото когато е в съприкосновение с една отрицателна личност. Така ние имаме» посредством това последно изнамерване, доказателството за окултните твърдения относително трептящите изливи на човешкото тяло. Напрегнатостта на мисълта определя обема на аурата, а качествата на мисълта определят нейният цвят. Две мисли от различно естество могат да имат една и съща напрегнатост и да проектират излива ви на едно и също разстояние какъвто и да би бил обекта му. Ширината зависи от напрегнатостта, но цветът ще се определи от качеството, от степента на трептението, от моралното и интелектуално превъзходство на всяка мисъл. В съгласие с окултната система, относително духа или човека, спектърът, който се прилага към нашата планета, би трябвало да съдържа на единия си край отсъствие на всякакъв цвят, т. е. черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете. Но нито едната, нито другата от тия краски нямат практическо приложение в тия мои лекции, понеже не се притежават в нашия живот, в точката, в която е нашата еволюция, а поради това и няма да ги изучваме. Те показват анормални условия на духа и е безполезно да се бавим със изучване на анормалните случаи. Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице.
към текста >>

Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек.
черният, а на другия — белият или синтеза на цветовете. Но нито едната, нито другата от тия краски нямат практическо приложение в тия мои лекции, понеже не се притежават в нашия живот, в точката, в която е нашата еволюция, а поради това и няма да ги изучваме. Те показват анормални условия на духа и е безполезно да се бавим със изучване на анормалните случаи. Окултистът твърди, че червеният, оранжевият, зеленият, синият и жълтият са основните цветове, които може да се виждат и констатират върху всяко вътрешно поле на съществото, според развитието на изследвана. Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна.
към текста >>

Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек.
Едно лице с развитието, което едва се оформява, не би могло да види чистия жълт лъч със физическите си очи, както и един обикновен любител не може да види количеството на деликатните цветове на един индийски шал, което може да отличи специалното зрение на едно вещо лице. Вътрешният човек, наричан обикновено душа или аз, който е реалният човек има всякога цвят отличително свой, както и външният човек. Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“.
към текста >>

После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние.
Всеки индивид има свой отделен цвят, съгласен с качеството на мисълта си, на характера си и на развитието си. През първото му въплътяване на земята, нормалният цвят на обективния му дух е бил зелен. Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената.
към текста >>

Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е.
Ето защо, когато тези два духове се смесят за- първи път, съединят се само в един дух и се въплътят в човешкото тяло, неговите комбинирани цветове стават синьо-зелени. Но неговите трептения бърже се понижават, понеже чувстването веднага почва да владее разума в ново-въплътения човек. Зеленият цвят, произведен от обективната страна на живота, която е развита по-силно, преодолява над синия, произведен от субективната страна. После, тия цветни трептения, зелено-сини, се изгубват също под влиянието на развитието на емоционалното естество, което завладява все повече и повече човешката природа: едно силно желание на физически наслади в живота смъква тогава нормалния човек до едно абсолютно животинско състояние. Новото тяло, което той е притежавал през тия първи въплътявания, е имало само ограничени средства за действие и сила за мислене; нищо не е съществувало за него извън простата физическа наслада на съществуването. Преди да почнем изучването на цветовете на емоционалната (чувствената) природа, добре ще бъде да изследваме силата, която устройва физическата форма на човека, която съгражда всички физически форми, т. е. силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана.
към текста >>

Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот.
силата, която ние наричаме „живот“. Тя се проявява чрез оранжево (портокалено) трептение. Понеже животът е сила, която съществува и се проявява, тя трябва да има своя степен на трептение, която я отличава от всичко останало във вселената. Вижте Голфщром, което е едно от ония водни течения, които трептят на една по-висока степен, отколкото водната маса, през които минават. Ние го наричаме Голфщром за отличие от останалата част на океана. Същото това става и в голямото море на съзнанието: известни течения на силата, отличителни и определени, играят важна роля в еволюцията на човека, а едното от тях е това, което наричаме живот. Ограниченото зрение на по-голямата част от вас ми пречи да ви докажа това, което изтъквам,, но вие бихте могли да го констатирате сами — както и всичките ми твърдения в тия мои лекции — като развиете достатъчно вашите вътрешни сетива, за да ги упражните върху полета на съществуването, където силите са видими като сили —. като причини, а не само като ефекти или явления. Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили.
към текста >>

И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него.
Върху това физическо поле, животът е осезаем като форма; от субективна или умствена страна, вие виждате отделния и отличителен живот, който съгражда видяната форма от вашите физически очи. Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили. Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук.
към текста >>

Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения.
Животът, разглеждан от субективна страна, е портокален цвят, или една сила, която има същите трептения както тоя цвят. Той циркулира навред и оживява* всички сили. Всички тела проявяват тази жизнена сила, според способността на всяко от тях да я изрази. Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук. Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат.
към текста >>

Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му.
Портокалената- сила не прониква недъгавия в същата пропорция както атлета, понеже първият не може така .добре да я изрази. И понеже тази форма,която фасонирва и предпазва физическото тяло, не е вече чужда за вас, нека се занимаем със самия човек и нека изучим другите сили, които се изразяват в него. Низшата сила на духовния човек, която се проявява в животински увлечения, е червена в своите манифестации или трептения. Вие си спомняте четирите основни емоции, върху които се присаждат всички други човешки емоции. Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук. Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура.
към текста >>

Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция.
Първите три от тях са червени. Когато животинската природа подчини интелектуалната страна на човека, червените трептения преодоляват и проникват целия човек и аурата му. Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук. Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение. За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба.
към текста >>

С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят.
Ако ударите един диапазон, неговото трептение произвежда звук. Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение. За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата.
към текста >>

Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение.
Турете нещо тежко, върху диапазона, и звукът му ще престане, тъй като по-низшата степен на трептенията, които туряте в съприкосновение с него, понижава неговите и окончателно ги прави да спрат. Така, трептенията на тежестта надвиват над тия на диапазона. Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение. За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции.
към текста >>

Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба.
Същото става и с мисълта: вътрешните трептения на интензивната животинска природа проникват всяка част -на човека, неговото интелектуално естество престава да действа и взема цвета на преодоляващата емоция. Но полека-лека в борбата, която той поддържа, за да контролира своите еманации, ще се произведе едно изменение на цвета в неговата аура. С течение на времето,, низшата интелектуална природа на човека се затвърдява и става фактор в живота му, когато емоциите му малко се успокоят. Малко по малко, първоначалният червен цвят на духовния човек и портокаленият на тялото му се обагрят със зеления на неговия обективен манталитет и тогава той има една смес от трите тия цвята, която му дава кафяво трептение. За съжаление, този цвят посочва сегашното състояние на по-голямата част на човечеството, понеже неговото развитие не е отишло по- далеч. Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация.
към текста >>

Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация.
Интелектуалната страна на човека е още твърде слаба. Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация. Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана.
към текста >>

Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството.
Самият обективен дух не е още добре индивидуализиран. Колкото за субективния дух, той не е активен в едно лице на хилядата. Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация. Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество.
към текста >>

Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции.
Издаването на закони, които забраняват да се изнасилва, да се убива ближния или да се ограбва, под страх на наказание, принуждава хората да контролират своите емоции. Също и общественият живот иска постоянно самообладание. Напредъкът на човека в контрола на неговите емоции прави да преодоляват зелените трептения, отначало в най-тъмните нюанси, които характеризират напрегнатия егоизъм, а впоследствие в най-ясните му нюанси, които са указание на индивидуализация. Зеленият цвят е цвят на обективния дух на човека, когато той започва да се индивидуализира, като постоянен център на съзнание в божеството. Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество. В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек. Той ще се произведе отначало в аурата с временно сини проблесни, а след това трептението му малко по малко ще д стигне да се проникне напълно със синьо.
към текста >>

В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек.
Той е цвета на проявлението на низшата интелектуалност, наричана по някога мозъчно съзнание. Самосъзнанието на човека направи известен напредък в еволюцията; друго беше то, когато той почна да си служи със своя разум, даже и върху едно низше поле, за да контролира своите емоции. Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество. В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек. Той ще се произведе отначало в аурата с временно сини проблесни, а след това трептението му малко по малко ще д стигне да се проникне напълно със синьо. Повдигането на трептението на развиващия се човек се произвежда бавно. Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан.
към текста >>

Повдигането на трептението на развиващия се човек се произвежда бавно.
Той така засилваше своята интелектуална природа. Желателно е да се мине през зелените трептения, тъй като никоя душа не може да напредне бърже в своята еволюция, без да бъде добре индивидуализирана. Ще дойде време, когато нашият субективен дух, който е най-божествената част от нашето естество, ще се сражава, за да достигне възхода си, както и нашата по-низша интелектуалност се бори по настоящем с емоционалното естество. В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек. Той ще се произведе отначало в аурата с временно сини проблесни, а след това трептението му малко по малко ще д стигне да се проникне напълно със синьо. Повдигането на трептението на развиващия се човек се произвежда бавно. Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух.
към текста >>

Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан.
В тия революционни времена, първоначалният цвят на субективния дух ще започне да се проявява и сините трептения ще обагрят вътрешния човек. Той ще се произведе отначало в аурата с временно сини проблесни, а след това трептението му малко по малко ще д стигне да се проникне напълно със синьо. Повдигането на трептението на развиващия се човек се произвежда бавно. Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи.
към текста >>

Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух.
Повдигането на трептението на развиващия се човек се произвежда бавно. Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата.
към текста >>

Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото.
Там, където висшата разумност и интуицията започват да се проявяват, там, където разумът започва да подчинява желанието, там има борба между обективния дух и субективния дух. Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни.
към текста >>

Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани.
Това е точка, в която се намират днес по-голямата част от човешките същества и» ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите аурите да се изменят от зелени на сини, а от време на време със червени проблесни, за да се дойде после пак към зеления или към аления, който е комбинация от синия и червения. Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен.
към текста >>

Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи.
Аз не зная по-добро сравнение, за да окачествя появата на вътрешния човек в напредването му, от това със един електрически фонтан. В един момент, фонтанът е син, после зеленият се смесва със синия, след това той става ален с червени блясъци и по някога червеният слива всичко. Така, според качествата на своята мисъл, човек излъчва винаги тия хубави цветове, които са изливи на всяка душа или човешки дух. Духовната природа на пробудения човек, неговата интуиция става активна и жълтото трептение започва да се смесва със синьото. Добре развитият човек притежава всички цветове, разумно регулирани и контролирани. Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява.
към текста >>

Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява.
Най-низкото трептение, което се изразява със червено, става в такъв човек като красива роза и се съзира най-ясно върху оная част от тялото, където се намират родилните органи. Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна. Например, едно лице може да бъде отрицателно добро, тъй като животът не му е дал случай да бъде друго. Окръжаващите го са били един пазач против неговото желание и отрицателната му натура не му е дала възможност да отиде по-нататък. Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз.
към текста >>

Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух.
Портокаленото трептение къпе цялото тяло. Зеленото ще бъде линията на индивидуализацията, която окръжава тялото, синьото и жълтото ще се смесят и ще се разширят извън зеленото, като образуват крайната линия на аурата. Тия цветове се делят на отрицателни и положителни. Има положителен жълт цвят и отрицателен жълт цвят, положителен зелен и отрицателен зелен. Ако аурата на един човек е съставена от отрицателни цветове, това показва че отрицателната страна в натурата му преодолява. Някой човек може наглед да контролира своя обективен дух и вие можете да повярвате, че той е твърде развит, когато в действителност тоя обективен дух е само едно бедно оръдие за неговия субективен дух. Някои лица имат отрицателни сини и жълти трептения: те са ония, чиято интуитивна природа е само частично пробудена, които нямат силен обглед и чиято висша интелигентност не е още активна. Например, едно лице може да бъде отрицателно добро, тъй като животът не му е дал случай да бъде друго. Окръжаващите го са били един пазач против неговото желание и отрицателната му натура не му е дала възможност да отиде по-нататък. Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз. Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава.
към текста >>

Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас.
Окръжаващите го са били един пазач против неговото желание и отрицателната му натура не му е дала възможност да отиде по-нататък. Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз. Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава. Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата? Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили.
към текста >>

Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него.
Но един бъдещ живот му резервира това желание, което ще го научи на положителната доброта и ще направи от него едно по-съвършено аз. Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава. Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата? Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха.
към текста >>

Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява.
Да пристъпим сега към практическата страна на тази глава. Съобразно със знанието ви за тия сили или трептения, и в съгласие със напрегнатостта на вашата мисъл, можете ли да си служите с окултните сили на природата? Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него.
към текста >>

Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните.
Можете ли да съзнавате върху другите полета, освен на материалното, и да се туряте в съприкосновение с известни космически течения или сили? Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях.
към текста >>

Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили.
Някой човек с възбудителна натура се намира в театъра и тутакси прозвучава вика „пожар“, една вълна от страх помита залата, всеки дух се намира обхванат от червеното космично течение на страха, всеки от центровете на съзнанието в това събрание се е допрял до това голямо течение и се усеща обзет от ужас. Раздразнителният човек губи разсъдъка си, той иска да се спаси на всяка цена; най-брутално той стъпква жените и децата и се втурва като диво животно, за да се освободи от тая маса човешки същества, които се тласкат около него. Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета.
към текста >>

Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него.
Има или няма пожар, обективният дух на тоя човек е влязъл в свръзка чрез мисълта с течението на страха, той не става пълен господар на емоцията, която се изляла върху него, и животинската му натура се разярява. Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй?
към текста >>

Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си.
Тия космически течения, които окръжават нашата земя, съответстват по цвят и по степента на трептението си на всеки от цветовете на човешката и животинската аура: всичките живи същества се ползват от тия течения, било съзнателно или несъзнателно. Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици.
към текста >>

Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях.
Когато човекът се научи па трепти хармонично със оня цвят или онова космическо течение, което желае да употреби, неговото развитие ще става по-бърже, отколкото ако си служи несъзнателно със тия течения, както правят животните. Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет.
към текста >>

Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета.
Сако според цвета на своите трептения човек може да се тури в съприкосновение със космическите сили, които могат да станат причина и за неговото нещастие, ако си служи със низшите сили. Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас.
към текста >>

Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора.
Вземете, например, течението на страха. Ако един човек се бои постоянно за нещо или ако някой се тури в съприкосновение с това течение, което не престава да действа върху него, ще бъде спънат в стремежа си да сполучи всичко, което би предприел, ако поне не издигне трептенията си над това течение и не се освободи така от него. Прочее, от голяма важност, наистина, е за всеки човек да се научи да контролира мислите си и трептенията си. Съществуват също различни полета на съзнание и човек може само според своите трептения да действа върху тях. Един човек може да не вижда друг цвят освен червения, ако оптическите му нерви са на една твърде низша степен на трептение, за да не забележат никакъв цвят от по-висока степен, както и някои хора могат повече от други да спазват законите на живота, защото техните трептения са доста високи, за да ги направят чувствителни към ония, които идат от другите висши полета. Един гений е човек, чието доста развито съзнание в еволюцията му може да влезе в съприкосновение с по-многобройни полета от космическото съзнание, отколкото другите хора. Вие си спомняте може би, тези редове от Уордсуорт: Една иглика на брега на реката бе само една жълта иглика за него — но какво би била тя повече от туй? Така, един вижда в игликата само едно растение, друг мисли, че тя е едно красиво жълто цвете, а трети ще открие з нея цялата мистерия на вселената и ще види трептящият ефекг на божествената идея, „това, което Бог е начертал“, според израза на Питагоровите ученици. Има 49 състояния на съзнанието, но духовете на половината от хората функционират само върху десет или дванадесет. Науката има голямо количество врати, които можем всички да отворим, но ако ние държим мисълта си в най-низшите условия на съзнанието, без да аспирираме някога да се издигнем по-високо, тия врати ще останат за винаги затворени за нас. Като живеем само в избата на къщата си, как бихме видели божието слънце да излиза лъчите си върху света?
към текста >>

Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено.
При зее туй, тази заповед има чисто, научна основа. Любовта не е едно неопределено чувстване, тя е една реалност, най-високата и най-голямата двигателна сила на тази планета, и тя се проявява върху всички полета. Ние можем да я чувстваме върху полето на ефектите и да я виждаме в умственото поле. ако сме способни да функционираме върху това поле. Чистата любов, произвеждана от субективния дух, се проявява като строителна сила, като има за своя специална висша степен жълтото трептение. Гневът, емоция, която произтича от обективния дух на човека, трепти на по-низша степен, з червено. Едно същество, което ви ненавижда —ваш неприятел — изпраша към вас едно течение на червена мисъл, но ако вие му отговорите с любовни мисли, ще проектирате една сила на жълто трептение, безкрайно по-висша и по-могъща от червеното, която ще отклони по-низшето трептение и ще му попречи да ви засегне. Като живеете в съгласие с етичните принципи, вие ще достигнете едно превъзходно качество на мисълта или на трептението, и висшите сили на трептението ще ви закрилят от всяко зло. Когато пристъпим по-нататък към изучването на духовните сили, ще видим, как можем,чрез контролиране на мислите си, да си служим с космическите сили2). _________________________________________________ 1) Тази статия съставлява глава VI от капиталното съчинение на Ингалезе: „История и сила на Духа“. 2) Тази лекция — за употребата на висшите окултни или духовен сили — остава за една от следващите книжки.
към текста >>

Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце?
Тагор мисли, че у нас университетът дири и намира един жив дух, който е потънал в обществото, в парламента, в литературата и в разните отрасли на нашия обществен живот. Но Тагор не се радва много като ни вижда болни и чува да се оплакваме от същата болест, която дадохме на неговия народ. Така той още повече ще разбере абсурдността на културата, която запад иска да пропагандира вън от своя материк, като наложи на друг материк същите методи, които постепенно го убиват. За индуския поет, всичко, което сме дали на Индия, не служи за друго, освен да задуши индуската душа. Образованието, натрупано и раздадено механически чрез един чужд език, не можеше и не може освен да денатурира и убие индуската душа, да забрави богатствата от миналото и сегашното време и да я повали на колени пред празни и далечни божества. Необходимо и полезно ли е човек да фиксира една далечна звезда, която е слънце за други хора, когато има близко до себе си своето слънце? Необходимо и полезно ли е да вървим с изкуствени крака, фабрикувани в другото полукълбо, когато имаме свои крака, които не искаме да се атрофират? Казва се, че Индия не могла да има своя култура или единство в културата, по причина на различието в своите езици. Но Тагор възразява, че и в Европа има разни езици и при все туй тя има обща култура, и заявява, че е потребно, всички езици, които се говорят в Индия, да имат пълна свобода за употребление и разпространение, а не да се изместват и насилват от един език, който няма нищо общо с тях и не може да ги униформира, като санскритският. Тоя чужд език е английският. „В Съединените Щати, в Канада и в другите английски колонии — пише Тагор — езикът на народа е английският.
към текста >>

Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата.
Той даже вярва, че е необходимо да се срещат и се запознават разните културни сили, за да се оживотворят. Обаче, чуждата култура не трябва да бъде наложена със сила, изкуствено, а да засили индуската култура, и не толкова за да противостои на западната, колкото да успее да я приеме и асимилира, без да стане тежест или пречка, вместо да я подхрани. Ясно е, обаче, че Тагор не желае да приеме от запад, и специално от Англия, начина, по който да разбира културата, нито средствата, със които тя я създава и я разпространява. За него културата е нещо, подобно на поезията, тя е оригинална и цъфти от само себе си, в периоди на благоденствие, от сърцето на народа, и се закрепва и обогатява в един хармоничен кръг от учители и ученици, които ще я предават, като я тълкуват и украсяват, без да се отделят от обществото на своите съграждани и сънародници, на каквато и социална класа да принадлежат, като даже гледат да отворят с тях постоянни пътища за съобщение. Културата на Тагор е култура по предимство естетична и религиозна, творец на всички, радост на всички, сътрудници на всички изкуства, на всички търговии и занаяти, проникната от всички живи сили на страната и на расата, всред която цъфти. Простото събиране, класифициране и разпределяне на материалите и фактите няма нищо общо с тая култура, чиято върховна цел е познанието на човека и Бога, единението на силата на живота с радостта на живота и триумфа на изкуството и на красотата. За това в университета на Тагор не се намира нито от онова, което поробва и осакатява живота. Обаче, музиката и изкуството ще бъдат приети в него не само като украшения, а като главни предмети. Азия ще влезе в същия университет със всичките си музикални и художествени училища, с изкуствата на всички свои социални класи и на кастите си от най- разнообразните области на Индия. Обаче, изкуството ще бъде само една част, един облик, от университета на Тагор. Но икономическият живот няма да бъде изключен.
към текста >>

Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия?
Всяко аритметическо число означава една определена идея, но, ако числото се преведе :та дума, то всички тези думи ще се отличават една от друга според езика, на който те се произнасят. Също тъй и религиозните идеи са имали във всички времена един общ смисъл, за изразяване на който служеха символите. И това позволяваше на хората, посветяващи се на изучване религиозните истини, да различават всред цялото разнообразие на външните култове и учения познатите символи, разкриващи км съкровеното съдържание на външния култ. С течение на времето, вътрешният смисъл на религиозните обреди се изгубваше все повече и повече, самите свещенослужители не подозираха често из какъв източник са изникнали извършваните от тях обреди; обясненията, които те владеят, са само намеци на този истински източник и не само че не изчерпват цялото съдържание на първоначалната идея, но често далеч се отклоняват от нея. За да се придобие наново изгубената древна мъдрост, необходимо е старателно да се изучва символизмът. Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога.
към текста >>

И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание.
Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги. За непросветената тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога. И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят.
към текста >>

нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят.
И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е. нейното отражение в микрокосмоса — човека, а още по-нататък нейното отношение към природата на физическия свят. Из тази повратна точка на кръга, идеята се е възвръщала като е преминавала през философския синтез обратно към началото, към своята изходна точка, т. е. в същността на духовната (нематериалната) при- чинност. По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука.
към текста >>

Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение.
По такъв начин, символът не само запазва истината и я пренася от век на век, но той се явява и като постоянно доказателство за съществуването на самата истина. Понякога неговото назначение е временно — да скрие истината, но след това настава момент, когато същият тоя символ я разкрива наново на света. Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение.
към текста >>

Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник.
Да помогне за това разкриване на истината, това е една от най-важните задачи на духовната наука. Като изучва древните паметници, народни вярвания и предания, като изследва езотеризма на религиите и философските системи и като намира в тях навсякъде точки на взаимно допиране, духовната наука се стреми да посочи на единния дух, който живее във всички разнообразия на мировите форми. Като изхождаме от убеждението, че ролята на символа е да съхранява истината за бъдещето, име трябва да се стремим да докажем важността да се запазят в цялост обредите и паметниците, които на лекомислените се струват като отживели дреболии, предразсъдъци, служещи само като пречка на по-нататъшното развитие на човечеството. Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение. Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр.
към текста >>

Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение.
Който гледа на обреда само като на стеснение на човешкия дух, като на външна церемония, нужна само да порази въображението на тъмния човек, той не ще разбере неговото вътрешно значение. Оттук и лекото и небрежно отнасяне към запазилите се паметници на древната религиозна мисъл. Ако, при такова настроение, се яви въпрос за външния комфорт, напр., да се прокара железен път по пряма линия между две дадени точки, а пък некой древен паметник стои на начертания път, съвременният човек, обхванат от треската на цивилизацията, не ще се замисли да премахне от лицето на земята никому ненужния стар паметник. За него е по-скъпо да намали няколко минути движението на деловите хора, отколкото да запази немия разказ, на едно събитие или думите на-дълбоката древност. Нека този паметник стои цели векове като верен страж, скъп за човешкото сърдечно преживяване! Само ако егоизмът станеше единствен двигател на човека и биха се разкъсали връзките, които съединяват цялото човечество в едно цяло и с една обща цел, само тогава ще се изгуби понятието за вечността и само минутата ще има значение. Оттук и неуважението към паметниците, символите и обредите, които, освен мистическото си значение, представляват от себе си цяла летопис на най-важните моменти на човешкия дух. Kenneth Mackenzie в своята книга „Royal Masonic Cyclopaedia установява понятието за „символа“ и „емблемата“ така: „символите, напр. за луната или слънцето в различните страни и у различните народи изобразяват една или друга определена идея. Всички тия символи, събрани в едно цяло, представляват езотерическата емблема на дадена идея. По такъв начин, емблемата е конкретно изображение, което покрива със себе си цел ред принципи, узнаваеми от този, който е получил необходимите за това знания (посветените).
към текста >>

Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“.
Кабалата го изобразява с буквата Teth — символ на змия. Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи.
към текста >>

Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя.
Във всички символи змията може да се проследи като различие между доброто и злото: първият принцип е олицетворение на Божествената Мъдрост в областта на чистия Дух, а вторият е олицетворение на изкушенията в сферата на Материята. Мировият ефир у древните езичници или астралната светлина у Кабалата, като се започва в областта на чистата духовност, става все по-груба, сгъстява се, докато се превърне в Майа, изкушаващата и коварна змия на нашата земя. Същата тази идея лежи в основата на библейския разказ за змията — изкусител, която е погубила Адама и Ева. Легендите на всички народи и племена, цивилизовани и диви, посочват на всеобщата вяра в мъдростта и коварството на змията. Тя „омайва, хипнотизира птиците и животните, и даже човек не е винаги в състояние да се противопоставя на нейните прелъстявания“. Относно физическия свят емблемата на змията олицетворява всякога идеята за периодическото обновление, възраждане, безсмъртие и времето, когато цялата вселена, включително земята и човека — подобно на змията — хвърлят периодически своите стари обвивки, за да се облекат в нови, след периода на покоя. За пример на това, че под митите и басните всякога се крие символически смисъл, може да послужи разказът на Филострата, който предава, че туземците на Индия и Арабия се хранят със сърцето и черния . дроб на змията, за да се научат на езика на всички животни (De vita Apollonii 1, 11). Смисълът на тази басня е следният: дракони и змии Nagas се наричали мъдреците, посветените адепти на древна Индия. С тяхната мъдрост и учения, откриващи тайните на природата, се хранели техните последователи. Ето от къде е произлязла приведената басня.
към текста >>

на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус.
Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток. Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на водата с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце. В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна. * * * Най-близкият нам и най-разпространеният символ, който е съществувал във всички древни религии на Изтока, това е символът на кръста. На Запад е прието да го отъдестяват с християнството, а между това. този символ иде от такава дълбока древност, че неговия произход се губи в мрака на времената. Къде не са ставали разкопки в Азия, Европа, Америка или Африка, колко дълбоко под земята не е проникнал човек, и навсякъде намират тези скъп за нас символ.
към текста >>

Къде не са ставали разкопки в Азия, Европа, Америка или Африка, колко дълбоко под земята не е проникнал човек, и навсякъде намират тези скъп за нас символ.
на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна. * * * Най-близкият нам и най-разпространеният символ, който е съществувал във всички древни религии на Изтока, това е символът на кръста. На Запад е прието да го отъдестяват с християнството, а между това. този символ иде от такава дълбока древност, че неговия произход се губи в мрака на времената. Къде не са ставали разкопки в Азия, Европа, Америка или Африка, колко дълбоко под земята не е проникнал човек, и навсякъде намират тези скъп за нас символ. Има места, открити от съвременните изследователи, където дълбоко под земята са се запазили развалини и остатъци от велика древна цивилизация, толкова древна, че тя е била вече изчезнала от лицето на земята по-рано от възниква- нето на римската цивилизация. И всред тези развалини навсякъде намират кръст; в древните гробове, случващи се всред тези разкопки, се среща глинен съд с изображение на кръст, дотолкова древен, че при разтварянето на гроба, той почти мигновено се разсипва на прах. Присъствието на такъв съд в гробовете ясно посочва, че изобразеният на него символ е имал свещено значение И в най-древните свещени писания навсякъде се среща кръст и навсякъде той се явява израз на високо отвлечени идеи. В дълбоката древност кръгът, прекаран около кръста, означавал, че безкрайното битие, проявено, ограничава себе си, а краста, който дели кръга по наполовина, се явявал символ на разделението на духа и материята; този кръст изразява от себе си и друга трансцедентална идея — идеята, че всеки живот изхожда из центъра на кръга на вселената. По-късно, символът на кръста изразявал раждането на космоса.
към текста >>

По такъв начин, прототип на разпна- тия Богочовек се явява Логосът.
Когато мумията отлежавала своя век и настъпвало времето за душата да я оживи наново, тогава Бог се приближавал към нея с „кръста на живота“ в ръце и се докосвал с него до устата на мумията. Това трябвало да означава, че на мумията се възвръща душата, че тя трябва да възкръсне от мъртвите и да започне нов живот на земята. Същият този символ се среща с още по-високо значение в древна Индия, в ръцете на един от индуските богове. Друго значение на символа на кръста се дава в древните мистерии: кръстът изобразява диференцираната материя! а разпнатото на него — божественият живот, слизащ в материята, за да я оживи. По такъв начин, прототип на разпна- тия Богочовек се явява Логосът. Него изобразявали простиращ ръце в божествената радост на самопожертването: той не лежи на кръста, а сам с своите ръце изобразява кръст. Същият този смисъл на жертвоприношение имало в древна Индия изображението на кръста вътре з кръга, на който стоят всички богове, светии, слънцето и луната, като емблема на всичко съществуващо в проявения. свят. Като олицетворява по-послешния космически процес, когато Логосът се скрил в природата, в проявената вселена, се появява кръстът на въплътяването: това е гръцкия кръст с равни части. По-далеч, този кръст като че ли се оживява, из неговите краища излиза пламък — това е кръста Svastika. Кръстът дохожда в движение, започва да се върти, по него минава пламъка, които се разширява и образува тъй наречения малтийски кръст.
към текста >>

На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек.
По-далеч, този кръст като че ли се оживява, из неговите краища излиза пламък — това е кръста Svastika. Кръстът дохожда в движение, започва да се върти, по него минава пламъка, които се разширява и образува тъй наречения малтийски кръст. Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело. Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н.
към текста >>

Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов.
Като се върти все по-бързо, той се превръща в огнено колело. Съществува още друга форма на кръста, който е дал някога-си своето име на мистическия орден на розенкройцерите: в центъра на кръстосването се изобразявала разтваряща се пъпка от рози. Мистическият смисъл на този символ предсказвал, че когато розата се разцъфти, божественият пламък ще обхване целия кръст и той ще загори в огъня на любовта. На всички тези кръстове още няма изображение на разпънат човек. Но в християнската ера идеята за жертвоприношението на второто лице на Светата Троица се появява във вида на разпнатия Христос. Това е латинския кръст: той не е разен и Богочовекът, жертващ се, слиза в материята и лежи на кръста, но неговите очи са отворени, той цял сияе, той се отдава на света в акта на божествената любов. В по-късните времена изображението на разпнатия приело съвършено друг вид: лъчите на божествената слава се заменили с трънен венец, радостно отворените очи се затворили, ръцете и нозете се пронизали с гвоздеи, а за пълнота на реализма, се появили капки кръв. Това изменение се извършвало постепенно, едновременно с възрастващата материализация на високо духовната идея на божествената жертва, която в мистерията се е полагала като основа на целия проявен живот на космоса. Известният католишки археолог Н. Маrucchi з „Diction de Tabbc Vigoureux“ посочва на Santa Sabina в Рим и на разпятието в Британския музей, двете от V век. като на най-древни от всички разпятия, дошли до нас; на двете Христос се изобразява жив с отворени очи, и без признаци на физически страдания.
към текста >>

Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго.
Във всеки случай, аз моля четците да се отнесат към съдържанието на тоя кой труд с голяма благосклонност, с каквато обикновено се отнасят към изследването на всяка хипотеза, която предлага редица интересни противопоставим, твърде плодовити с непредвидени гледища. В заключение, аз предполагам да дам тук произхода на цифрите от десетичната система и тоя на планетните знаци, като опит за възстановяване на една част от загубената наука — античното учение, наречено от гърците върховна наука, която трябвало да състави един съвършен, по своя род,, метафизически синтез и в която се намирала реализирана хармоничната йерархия на цялото езотерично знание на древността. Според естеството на тези издирвания, аз ще разгледам моя предмет, главно, от йероглифическо гледище, но при туй с всички метафизически съображения, необходими за пълното му разбиране и то за това, защото цифрата може да бъде разглеждана като йероглиф на числото, което принадлежи към метафизическата област. Разумява се, аз имам свой метод за издирване, за конто ще кажа няколко думи в края на тая студия. ГЛАВА ПЪРВА За единицата Единицата е причината на числата и абсолютната основа на цялата математика. Идеята за единицата се налага на всеки човек, колкото ограничен и да е той и, така да се каже, въпреки него, понеже тая идея му е доставена най-малко от знанието за индивидуалността, сиреч от самата единица, в смисъл на отделно нещо Това знание е повече или по-малко ясно възприето и разширено, съобразно с разсъдъчната способност на всекиго. Тая идея е, безспорно, най-простата и най-общата. Знае се, че единицата се съдържа сама в себе си, според аксиомата: 1 = 1. От това следва, че единицата съдържа в самата себе си своя принцип, своето начало и своя край. Единицата създава числата чрез своята функция (събиране, изваждане и пр.), понеже единицата съдържа в нейната същина тая функция, която е самият живот на числото. Функцията е творческата самопроизволност, първичната способност, която позволява на върховната единица да ражда всичките числа чрез произвождане.
към текста >>

Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо.
Разликата между единицата, числото едно и другите Трябва да се избягва смесването на единицата, която е абсолютна и чисто абстрактна, с числото едно, което е първия извод от нея, годен да означи нещо конкретно. В действителност, между тия два термини съществува безкрайно различие. Първата, единицата, е по предимство принцип, тя е в себе си абсолютно съществително, когато числото едно, което притежава чисто случаен и относителен живот, е само едно прилагателно, годно да се прибавя към всичко. Единицата е сама, абсолютно сама и неизменна по същината си, когато всички числа, като започнете от едното, са безкрайно изменливи. Те представляват безкрайната многобройност на съществата и нещата. Така, когато се каже един човек, двама човеци, и пр., едно, две, и пр., това са числителни прилагателни, които показват колко пъти се повтаря едно и също нещо. Същото е и с дробите. В най-тесен смисъл, целите или дробните числа не са нищо друго, освен отношения, които изразяват колко пъти се повтаря едно и също нещо или, иначе казано, отношението, което съществува между един сбор същества и типа — единица. Единицата, като производен принцип,, ражда числото едно, което е в себе си един път по едно, числото две, което съответства на идеята за един път по две, и пр., като предлага така на разума една редица съставни идеи, които са избегнали от анализа на много умове, макар и прозорливи, когато самата единица е една проста идея. Аз настоявам на това, Тъй като числата са съставни идеи, като се започне от едно, то единицата не е, собствено казано, число, но е коренът, началото или принципът на всички числа, и при туй, за да се окачестви с един напълно съответен термин, може да се каже справедливо, че тя е абсолютното число, сиреч това, което съдържа всички числа, както битието съдържа всички съществувания. Единицата в качеството й на една проста идея, неизменна, несъкратима, владееща битието, безкраен извор, неизчерпаем за всички съществувания, може, прочее, да се разглежда като необходимо битие по предимство, когато числата, които са изменливи величини и чисто случайни, не могат да съществуват освен като различни видоизменения и свойства на всемирното съществуване не съществата и нещата.
към текста >>

Посветените са приписвали кватернера на човека, особено когато това свещено число е бивало представяно от кръста.
Ако повторим действието, с което се отбелязва равностранният триъгълник, като чертаем сега от горната точка на отвесния диаметър, ще се получи втори равностранен триъгълник, обратен на първия, и тия два прекръстосани триъгълници образуват знаменитата хексаграма, прочута в летописите на езотеризма още от древността до наше време. Тази хармонична фигура (3) съществува в природата, и ако се съмнявате, изследвайте следните фигури: Тия фигури (4), извлечени от едно съчинение на Тиндаля върху „Топлината“ представляват кристалите на снега, такива,, каквито могат да се видят с микроскоп от достатъчно увеличение.. И тъй, кръгът съдържа триъгълника и квадрата, иначе казано — тернера (тройното число) и кватернера (четворното число). Той също съдържа хексаграмата и нейното съответствие — хексагона (шестоъгълника), който се създава от движението на радиуса върху окръжността. Шестоъгълникът също се намира в природата, например в голям брой минерали, като кварцът, а се забелязва и в клетките на медените пити, което показва, че пчелите притежават геометрическия инстинкт на тази постройка. За старите, триъгълникът е бил изображение на Божество: постоянно се вижда еврейското му име (Йехова), вписано в един триъгълник» изразителен символ на Върховното Същество. Посветените са приписвали кватернера на човека, особено когато това свещено число е бивало представяно от кръста. За тях шестостъпникът е бил най-съвършеното число и те са го приписвали на природата, като го представлявали по- особено чрез хексаграмата. Те казват също, че 6, съвършеното число, е било кръгообразно. и това е право, защото отнасянето на радиуса върху окръжността, повторено шест пъти, дава шестоъгълника н позволява да се построи хексаграмата. Съвършенството на тази звезда (5) ги е довело да направят от нея символ на хармонията на вселената или Макрокосмоса. В заключение, от всичките тия бележки, изложени набърже, може да се задържат следните факти: Кръгът съдържа кръста чрез кръстосването на двата му диаметъра, отвесният и хоризонталният.
към текста >>

Това гледище ги доведе да нарекат човека микрокосмос или малка вселена и го изучваха като умаление на цялата природа, отдето произлезе известното: „Познай себе си“.
В заключение, от всичките тия бележки, изложени набърже, може да се задържат следните факти: Кръгът съдържа кръста чрез кръстосването на двата му диаметъра, отвесният и хоризонталният. Той ражда хексаграмата, която е образувана от два преплетени триъгълници. Кръстът символизира всяко живо същество, а хексаграмата символизира природата или средата, в която съществата живеят. ГЛАВА VI Символ ат на живота. Старите считаха Макрокосмоса за един огромен организъм, който живее по подобие на човешкото тяло и функционира според аналогичните закони, които са били познати само на посветените. Това гледище ги доведе да нарекат човека микрокосмос или малка вселена и го изучваха като умаление на цялата природа, отдето произлезе известното: „Познай себе си“. Прочее, те изследваха успоредно Макрокосмоса и микрокосмоса, установиха многобройни аналогии между тях и, после, много точни съответствия, които им позволиха да разглеждат функциите, управляващи играта на различните части на организма, притежаващ пълен живот. За краткост, аз ще дам тук само резултата от техните дълбоки наблюдения. За да поддържат живота си, всичките същества са задължени да се хранят с вещества, еднородни на естеството им. Но никое същество не запазва непокътнато всичко, което е погълнало, а изхвърля всякога излишното, под формата на разни извержения. Нека задържим тия два първи факта, които установяват функциите на поглъщането и изхвърлянето.
към текста >>

В края на краищата, предшестващата схема се свежда към следната фигура: За всеки осведомен човек, тази фигура (7) синтезира съвършено всички жизнени функции, описани по-горе.
Входът на веществата и на флуидите в организма, даже и на усещанията, чувствата и интелектуалните възприемания е очертан с А, както и привличането, сцеплението, центростремителното и строителното движение и пр. — с една- реч, всичко което иде отвън. Излазът на веществата и на флуидите, говора, издишвания въздух, проектирането на нервния флуид, чувствата, мислите, изпотяването, е очертан с Z, както и отблъскването, потикат, всяко центробежно, разширително движение, и пр.,— с една реч, всичко, което иде отвътре. Циркулацията на хранителните вещества, смилането, асимилацията в различните части на организма на веществата, флуидите, мислите и пр., тройната циркулация на лимфата, кръвта и нервния флуид и пр. е очертана с централната крива във форма на 8. В края на краищата, предшестващата схема се свежда към следната фигура: За всеки осведомен човек, тази фигура (7) синтезира съвършено всички жизнени функции, описани по-горе. Ако съединим с тая схема изведената по-преди диаграма, ще се получи следният геометрически йероглиф, твърде изразителен по рода си, на едно пълно и окончателно цяло: Следователно, от тази символическа фигура (8) произтичат всичките числа, старите планетни знаци и известно число други традиционни знаци, които се отнасят било към херметизма, било към разните отдели на езотеризма. ГЛАВА VII Цифрите и съответните им планетни знаци Аз не се осмелявам да твърдя тук, че древните учени са притежавали цифрите ни в сегашните им форми, но в всеки случай трябва да се признае, че тия знаци отиват най-малко до средните векове, а може би и по-далеч. Трябва, прочее, да се забележи, че херметическите учени от първите столетия на християнската ера и на средните векове бяха пазители и продължители на учението за античните посвещения и, за всеки сериозен издирвач, традиционната верига не изглежда да е била съвсем прекъсната даже и през най-бурните векове. При туй, знае се изобщо, че във всички времена е имало тайни общества, наистина посветени, според разните епохи, и те са съществували под разни форми, било религиозни или други, тъй като тяхната истинска цел е била запазването, повече или по-малко пълно, на истинското антично знание Нека кажем, че и сега съществуват дружества на питагорейци, херметисти и кабалисти, в които знанието се предава посредством йероглифически фигури и лесни за задържане фигури, придружени с достатъчни устни разяснения. Учителите на езотеризма винаги са считали числата като интелектуални форми или символи, които позволяват да се издирва най-точно есенцията на нещата, както и силите и различните промени на субстанцията.
към текста >>

Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П.
Методът на съотношенията образува от само себе си едно завършено цяло. Той е основан върху идеалния тип на математическите пропорции, точният му механизъм функционира според закона за обръщането на известни елементи на проблемата, който определя противоположностите в техните отношения и по тая насока довежда до откриване на понятията или на търсените неизвестни факти. Наистина, тези няколко реда за един метод, който ми е добре познат, са доста тъмни и ако ги пиша, то е, за да оправдая опита ми да възстановя една загубена символика, а именно тази на цифрите, и аз се надявам. че можах поне да възбудя интереса на четците. Що се отнася до науката и метода на съотношенията, аз можах да представя тук само една широка идея, тъй като би трябвало цял том, за да изложа изцяло тоя чуден инструмент за интелектуална работа. Все пак ще добавя, че тоя метод, систематично изучен и прилаган при изследването на коя и да е проблема и за точното определяне на нейните данни, представя за ума най-мощното средство, което човек е могъл да придобие, за да открие и узнае, чрез разсъждение, всички елементи на действителността, достъпни за него. П. Мълфор ЗАКОНЪТ ЗА БРАКА По-префиненият елемент в природата е женски. Превъзмогващата строителна сила е мъжка. Яснотата във виждането е присъща на жената! Умението да осъществи видяното е присъщо на мъжа. Духовното око на жената всякога вижда по-далеч, отколкото това на мъжа, а духовната сила на мъжа да твори това, което жената вижда, е по-голяма.
към текста >>

Ако един превъзхождащ дух мисли много за един нискостоящ човек, той му отправя един ток от мощ, вдъхновение и енергия.
Щом като веднъж ясно опознаем нашата ценност за другите, трябва да научим и другите да познаят тази ценност. Не я ли съзират, не трябва и да даваме, докато не се научат да я виждат. Продължаваме ли да даваме, когато нашите дарове не се зачитат, ние сме по-големи прегрешители! Защото по такъв начин н;;е съзнателно прахосваме високото благо, което безкрайното съзнание остава да тече през нас. Симпатията е сила. Ако един превъзхождащ дух мисли много за един нискостоящ човек, той му отправя един ток от мощ, вдъхновение и енергия. Но тъй като той не получава обратно същото, той бива повреждан телом и духом. Той дава злато, а получава желязо. По-нискостоящият интелект, който, значи, се храни подобно на вампир, е способен да абсорбира в себе си само една част от високия дар, тази именно, която още попада в неговата духовна сфера, а остатъкът е загубен без всякаква полза. Въпреки това, този по-нискоразряден дух може да бъде истинския съпруг, недорасъл за пълното разбиране на своя вечен жених! Мъжът и жената започват да схващат истинската стойност на своето общение, когато те се съединят в желанието да се направят взаимно духовно по-здрави т. е.
към текста >>

Тогава те вървят по следите на чудодейните сили на вътрешния човек, стават един други целители и ръководители; те крачат от днешното в едно все по-мощно, по чисто утрешно състояние.
Те ще познаят, че всяка низка, дребнава или груба мисъл е една вреда — както за единия, така и за другия — че тази мисъл, много продължавана, трябва да излезе пагубна и за двамата съпрузи. Двамата трябва да се стремят да станат постоянно растящи сили за общото си благо. Ако мъжът се взре, как духат на жената му носи все нови мисли, подобно на извор, от който бликат все по-избистрени познания; ако и жената съзнава безграничната мощ, която реализира в полетата на дейността онова, което й се отрича, — тогава ние имаме един истински брак. Своя общ път те могат да отправят тогава, според познанието, което изтича от молитвата за мъдрост! Така те ще облекат с нова плът своите духове! Тогава те вървят по следите на чудодейните сили на вътрешния човек, стават един други целители и ръководители; те крачат от днешното в едно все по-мощно, по чисто утрешно състояние. Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа. Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее. Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други. Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят.
към текста >>

на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа.
Ако мъжът се взре, как духат на жената му носи все нови мисли, подобно на извор, от който бликат все по-избистрени познания; ако и жената съзнава безграничната мощ, която реализира в полетата на дейността онова, което й се отрича, — тогава ние имаме един истински брак. Своя общ път те могат да отправят тогава, според познанието, което изтича от молитвата за мъдрост! Така те ще облекат с нова плът своите духове! Тогава те вървят по следите на чудодейните сили на вътрешния човек, стават един други целители и ръководители; те крачат от днешното в едно все по-мощно, по чисто утрешно състояние. Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа. Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее. Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други. Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят. Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане на мислите, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение. Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга.
към текста >>

Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други.
Така те ще облекат с нова плът своите духове! Тогава те вървят по следите на чудодейните сили на вътрешния човек, стават един други целители и ръководители; те крачат от днешното в едно все по-мощно, по чисто утрешно състояние. Свещениците на много религии са задължени да останат във безбрачие, не защото бракът, взет в най-висш смисъл, би ги понизил, а защото жената на един истински свещеник, т. е. на един почти неопорочен човек, като духовна негова част, съвършено отсъства от видимата страна на живота, — отгоре, обаче, тя му праща вдъхновенията на своята душа. Ако ли този мъж би завързал тесни връзки с друга една жена, това би било една стена, — един по-груб елемент, който ще го отделя от неговата другарка по свещено- служене: истинската негова жена, с която той в каквато и да била форма на съществувание ще трябва да се слее. Невъзможно е за човека и за човешките закони да разделят ония, които от вечността са истински предназначени един за други. Във възможностите на битието лежи, че от двама истински съпрузи единият да е въплътен, докато другият води може- би едно съществувание в невидимия свят. Може би, в бъдеще ще се узнае някоя възможност, как чрез непрестанното преливане на мислите, между тъй разделените да се осъществи едно реално съприкосновение. Ако мъжът би навлязъл по-дълбоко в живота с друга жена, това би го разделяло все повече от неговата вечна съпруга. Това би било една нова преграда между него и нея. Едва след много превъплътявания, може би, той ще достигне духовната яснота, да опознае онази, която е била истински отредена за него.
към текста >>

Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме!
Духат на безкрайното съзнание, който действа чрез нас, ни учи да се чувстваме като крайните остриета на лъчите на едно невидимо слънце. Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему. Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха! Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития. Съвсем нямам желание да върша това. Това съвсем не е било моето намерение.
към текста >>

Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему.
Безкрайното отваря нашите очи за петната, пукнатините и раните на нашия дух, които трябва да бъдат познати, за да можем да ги отстраним. Вместо да бъдем унили, когато откриване в нас скрити до тогава грешки, по-скоро ние имаме основание да ликуваме, тъй както и морякът се радва, когато е открил процепът, който иначе би довел до потъване неговия кораб. Със самото им опознаване, нашите грешки се подчиняват на себеизповедта! Достигнали ли сме веднъж до там, да надделеем безумната гордост, която не ни позволява да търсим „процепа“, ние сме направили вече една голяма крачка по пътя към вечното щастие. Тогава безкрайното съзнание ще удовлетвори втората наша нужда — ще ни изпрати човека, комуто можем да се изповядаме! Този човек не ще бъде един дърдорко, но ще бъде в състояние, като нас, да възприема в себе си нови идеи от Вечния, и той ще достига до същата дълбока нужда, да ни изповяда грешките си както ние нему. Не изповедта на самата лъжа, на станалата кражба или други грехове е същественото, а признанието за непреставащето изкушение или тенденция да попадаме в греха! Ние можем да се обърнем към своя доверен приятел, например, тъй : „аз познавам моята склонност да лъжа или да преувеличавам, когато се касае за лица или събития. Съвсем нямам желание да върша това. Това съвсем не е било моето намерение. Когато започвам да приказвам, обаче, при възбуждането на разговора мен ме обземат подобни неверности и пристрастни отзиви, въпреки волята ми.
към текста >>

Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме.
Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка! Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение! Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта. Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили.
към текста >>

Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море.
В такива случаи нужна е смелост,решителност и вяра в Бога. Никакво колебание! Бог ще ни помогне, щом не губим вяра. Напредъкът е невъзможен, щом ние отстъпим на изкушението и тъй останем в греха и в привързаността си към нещо материално. На първо място е нужно по-често да подновяваме решенията на волята, за да въведем душата в глъбините на духа, в подчинение и преданост на Бога, докато най-после напуснем старото пристанище и достигнем открито море — пълното съединение с Бога. Тогава човек е като кораб, отвързан -от брега и пътуващ на открито море. Нужно е за него само да държи здраво кормилото и да управлява. При благоприятен вятър, той ще има голям напредък, •а при неблагоприятен — той ще спусне котва: вярата във Бога ще го крепи. Нам се струва, че изпитанията и вътрешните борби нямат място и не са нужни за нас, а от това произтичат и грешките. Не, тези вътрешни борби и изпитания ни са необходими. В такива случаи иде на помощ молитвата.
към текста >>

Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност.
„Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. О вие, ръководители, когато имате работа с простия народ, не го насочвайте към външните неблагоприятни условия. Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване. На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност. А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-възвишено, трябва да премине през смъртта. Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр. 8, 1). Небето представлява основата, центърът на душата, където всичко, преди да може да се яви величието божие, трябва да пази мълчание. Всички наши безпокойства, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат.
към текста >>

Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр.
Толкова много се е работило в тая насока и с тъй малък успех 1 Учете го да търси Бога в сърцето си, кротко и постоянно към Него да се връщат всички отново и отново, щом са напуснали правия път, всичко да вършат и да претърпяват, само да бъдат угодни Нему — на Господа.Тогава душата лесно ще достигне източника на благодатта, където тя ще намери всичко онова, което е необходимо за нейното спасение. Учете го на молитвата на сърцето, а не на разума, учете го на молитвата на Божия Дух, а не на човешкото мъдруване. На нашия небесен Баща е много по-угодно детското заекливо говорене, което излиза направо от сърцето, отколкото най- добре наредената реч, която разумът си е изработил. Крайното съединение на човека с Бога Само чрез размишление, предана любов и вътрешна молитва, невъзможно е да се съединим напълно с Бога, защото всички те, често безсъзнателно, са свързани с човешката ни дейност. А всичко, което има отношение с човешкия дух, макар и най-възвишено, трябва да премине през смъртта. Две причини има за това, а те са: 1) „Моето лице не можеш да видиш, защото никой човек не може да живее, който Ме види“ (2 Моис, 33, 20) и 2) „И стана велика тишина на небето“ (Откр. 8, 1). Небето представлява основата, центърът на душата, където всичко, преди да може да се яви величието божие, трябва да пази мълчание. Всички наши безпокойства, самото просто съществуване на самодоволство, ще трябва да се разрушат. Всичките ни нещастия идат от личния ни живот. Според туй, доколкото този личен живот изчезва и се заместя с божествения, дотолкова расте и чистотата на душата.
към текста >>

Душата не може да се въздигне само чрез стремежа на падналия човек, който още твърде много обича себе си, а и чрез действието на Бога.
Както, в края на краищата, земята ще мине през огън, за да може да изгори всичко нечисто, тъй също и Бог ще изпрати, чрез мъдростта си, своя огън в нас, за да може да унищожи всяка нечистота на творението и да направи възможно съединението му с Него. Бог е безкрайна тишина и затова при Него може да отиде само душата, която споделя това божествено мълчание (вж. Мал. 3, 2). „Огънят ще покаже делото на всекиго“ (I Коринт. 3, 13). Душата не може да се въздигне само чрез стремежа на падналия човек, който още твърде много обича себе си, а и чрез действието на Бога. Това не противоречи на свободната воля на човека, защото Бог действа само тогава, когато в началото душата даде пълно съгласие. След това почват страдания, конто разрушават, горят, очистват и калят душата, която не е разбрала задачите на Бога. Тогава е нужно търпение, спокойствие и верност на взетите решения. Без посвещение, никой не може да види Бога. Затова ние трябва да търпим, за да се очистим.
към текста >>

Това не противоречи на свободната воля на човека, защото Бог действа само тогава, когато в началото душата даде пълно съгласие.
Бог е безкрайна тишина и затова при Него може да отиде само душата, която споделя това божествено мълчание (вж. Мал. 3, 2). „Огънят ще покаже делото на всекиго“ (I Коринт. 3, 13). Душата не може да се въздигне само чрез стремежа на падналия човек, който още твърде много обича себе си, а и чрез действието на Бога. Това не противоречи на свободната воля на човека, защото Бог действа само тогава, когато в началото душата даде пълно съгласие. След това почват страдания, конто разрушават, горят, очистват и калят душата, която не е разбрала задачите на Бога. Тогава е нужно търпение, спокойствие и верност на взетите решения. Без посвещение, никой не може да види Бога. Затова ние трябва да търпим, за да се очистим. Всички, всички са призовани към тази славна цел, да гледат Бога и да Го вкусят още тук, на земята.
към текста >>

КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери1) Трябва да се извиня, за дето много рядко пиша на приятелите си: аз толкова много работя и пиша за благото на всички, че две съществувания като моето едва ли биха били достатъчни.
Всички, всички са призовани към тази славна цел, да гледат Бога и да Го вкусят още тук, на земята. Аз казвам Бога, а не Неговите дарове, блага, защото те, колкото и скъпоценни да са, не могат да удовлетворят душата. Това може да направи само Бог, който е източникът и дарителят на всички тия блага. Съкратено изложил от немски : П. Г. Пампоров. КАБАЛА, наука за Бога, вселената и човека Писма от Елифас Леви до ученика му Барон Спедалиери1) Трябва да се извиня, за дето много рядко пиша на приятелите си: аз толкова много работя и пиша за благото на всички, че две съществувания като моето едва ли биха били достатъчни. За да се разберат основно потайностите на тази наука, и главно тия на спиритизма, необходимо е да се имат ключовете на Соломона, големите и малките. Аз ги намерих непокътнати и няма да ги обнародвам, но ще направя от тях само няколко преписи за ония от моите ученици, които считам достойни за тях. Тия преписи са украсени с многобройни рисунки. Вие ще видите там 72-та отпечатъци на 36 талисмани и голямата йероглифическа азбука на Кабалата с разясненията й, които напълно ще Ви задоволят. 2. Получих пратката Ви и Вие ще получите моята.
към текста >>

на воюващата човешка раса, това значи осъществяване в един човек на цялото човешко съвършенство. 5.
Сега отговарям на Вашите въпроси: 1. Различните степени на чистота на духовете съответстват на заслугите и работата им, за да отговорят на милостта. Първоначалният грях е моралното разложение на целия човешки род. 2. Духовете се издигат от степен на степен чрез доброволното и пълното пожертване на егоистичните си наклонности от низша степен. 3. Възцаряването на човечеството, т. е. на воюващата човешка раса, това значи осъществяване в един човек на цялото човешко съвършенство. 5. Мойсей ще дойде пак с Илия, когато се осъществи тайнството на преображението на Христа. 6. Исус се различава от Мойсея и от Еноха, както синтезът от анализа. Но понеже католишкото учение е езотерическо, мнозинството от християните лъжливо схващат Божеството, което е съвършеното Слово. 7 и 9. Дебарол не е сериозен магист: той е духовен човек, който си играе с външностите на науката, но не е проникнал никога в дълбочините й. 8.
към текста >>

Дебарол не е сериозен магист: той е духовен човек, който си играе с външностите на науката, но не е проникнал никога в дълбочините й. 8.
на воюващата човешка раса, това значи осъществяване в един човек на цялото човешко съвършенство. 5. Мойсей ще дойде пак с Илия, когато се осъществи тайнството на преображението на Христа. 6. Исус се различава от Мойсея и от Еноха, както синтезът от анализа. Но понеже католишкото учение е езотерическо, мнозинството от християните лъжливо схващат Божеството, което е съвършеното Слово. 7 и 9. Дебарол не е сериозен магист: той е духовен човек, който си играе с външностите на науката, но не е проникнал никога в дълбочините й. 8. Хората се излагат на халюцинации и нервни болести. 10. Антихристът е едно учение. Но всяко учение се резюмира всякога от един човек. 11. Новото творение ще бъде усъвършенстването и допълването на нашето. Аз обичам Сен-Мартен и го считам за адепт на истинската наука, но той е доста увлечен в абстракциите и мистицизма.
към текста >>

Но всяко учение се резюмира всякога от един човек. 11.
Но понеже католишкото учение е езотерическо, мнозинството от християните лъжливо схващат Божеството, което е съвършеното Слово. 7 и 9. Дебарол не е сериозен магист: той е духовен човек, който си играе с външностите на науката, но не е проникнал никога в дълбочините й. 8. Хората се излагат на халюцинации и нервни болести. 10. Антихристът е едно учение. Но всяко учение се резюмира всякога от един човек. 11. Новото творение ще бъде усъвършенстването и допълването на нашето. Аз обичам Сен-Мартен и го считам за адепт на истинската наука, но той е доста увлечен в абстракциите и мистицизма. Постарайте се да се снабдите и да прочетете малката книжка на Екартсхаузен, озаглавена: „Облакът над светилището, или нещо, което днешните философи не подозират“. 4. Аз се заех да Ви наредя едно таро и ще Ви го изпратя. Слава Богу.
към текста >>

Цезар е бил велик, но и разпуснат човек.
Вие ми писахте: fac ut videam, но аз Ви отговарям мислено: вижте преди да почнете редовните курсове, тъй като истинските уроци са започнати още от началото на нашата преписка. Направете ми, моля Ви се, едно голямо удоволствие: нарисувайте ми саморъчно един Ваш малък портрет на книга или на платно и изпратете ми го с отговора си. След туй и аз ще Ви пратя моят. Впоследствие, когато Ви пиша, ще турям това слънчево произведение пред себе си, а и Вие, когато четете моите писма, можете да правите същото, и така ние ще присъстваме един при друг, даже физически, ще се виждаме и разговаряме. Отговарям на последните Ви въпроси. Цезар е бил велик, но и разпуснат човек. Той страдаше от суетите и слабостите на пороците си. Ако не бе давал ход на никакво презрение съм другите, никой не щеше да го убие. Ако Луи-Филип бе по-величав по характера си и с по-малко буржоазни навици, не щеше да падне под революцията на презрението. Ако Наполеон по-малко би позирал като мъгляв и фатален герой по примера на героя на Осиана, не би поверил толкова поетическата си съдба на ужасния и хладен позитивизъм на Англия. Добрият свещеник Вианей не бе адепт, а само един естествен ясновидец, чиито способности бяха превъзнесени от вярата. 7.
към текста >>

Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества.
При все това, ако изследваме произхода на идеята за елиптичните орбити на планетите, ние ще намерим, че тази идея е била авансирана затуй, защото се е нагаждала към всички видими движения на планетите и е отговаряла на наблюденията от гледището на едно стоеше на едно место слънце. Но това са предполагали епициклите на Птолемей, и ето защо, като приемаме слънчевата система тъй, както тя ни се представлява в ново време, ние правим това при изричното предположение, че то е един удобен символ. Същото може да се каже за символизма на химията или на всяка друга емпирична наука, която изразява известни количествени отношения във формата на числа. Ако, прочее, разглеждаме числото като символ, не би трябвало да има никакво възражение против това, че то се употребява, за да означава характерна, потенциална околност, и пр., в изразите на човешкия живот. А тъкмо това съставя същината на кабализма. Кабалистите са забулвали идеите за Бога, вселената и човека под символи, и тези символи те са ги изразявали в термини, които, преобърнати в числа по правилата на тяхното изкуство, са изразявали техните възгледи в геометрични и числени количества. И действително, неспособността на модерните критици да разберат методите на кабалистите е породила онзи конфликт, който дълго време е върлувал между религията и науката. Ако би бил разбран кабализмът на книгата Битие, популярното схващане на творението никога не би добило такова широко разпространение, нито пък то би се задържало в своята буквална форма за една по-добре образована публика. Ако по-нататък разгледаме вселената като символ, ние ще намерим, че тя е изразена в числа, сиреч в количествени отношения. Ето защо тя може да бъде изразена с цифри, и оттам ние можем да гледаме на цифрите като на изрази на творческия ум. Идеята се предава чрез закона на съответствията, дето Духат се отнася към Материята тъй, както Силата към Формата.
към текста >>

Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе.
Как другояче боговете говорят на нас освен чрез символи на форми и звукове, краски и числа? Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения. Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си! “ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос. Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“.
към текста >>

Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си!
Ако бихме искали да разбираме техния език, би трябвало да изучим вселената, нейните закони и количествени отношения. Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си! “ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос. Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар.
към текста >>

“ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос.
Най-сетне ние трябва да изучим употреблението и силата на числата, щом Творецът е избрал да ни говори с изрази, които са числени. Ние гледаме вселената в изразите на нашите собствени закони на мисълта, и те са не само числени, но, както ще видим, и десетични. Единицата и нулата са алфата и омегата на нашето схващане на нещата. Човек не е изразен в термини на вселената, но вселената е изразена в термини човешки; понеже вселената, като такава, съществува за нас само в термини на нашата собствена мисъл, и човек, като опознава вселената, опознава по тоя начин самаго себе. Ето защо е било казано, че „същинският предмет за изучване в човечеството е самият човек“, и ако, както твърдят кабалистите, човек е едно резюме (миниатюр) на вселената, истински микрокосмос, ние можем да схванем тогава истинското значение на делфийския надпис: „Човече, познай себе си! “ Това антропоморфично схващане на вселената изглежда, че е въодушевявало кабалистите във всичките техни спекулации за космичните закони, тъй че Адам Кадмон или големият човек стана също символ на Божеството, защото вселената е изразеният образ на творческия ум ; а човек, създаден по образ и подобие на Божеството, е микрокосмос. Против тази аналогия ние няма какво да възразим, нито пък против антропоморфичното схващане на Божеството, стига само тая аналогия да се ограничи в Господаря на нашата вселена, Подрегентат на всезнаещия и вездесъщия и всемогъщия Бог, Непроявеното и Неиздирваемото. Ето защо, когато кабалистат говори за Господа, той има пред вид оная проява на Божеството във времето и пространството, което цари над съдбините на тази вселена, чието местопребивание е слънцето и която е за всичките човечества на тази вселена едничката проява на Божеството. Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения.
към текста >>

Казва се също за безчувствения човек: „свил си палците“, а с това иска да се каже, че той се предал на свободната воля на действие.
които изглеждат не като на малко дете, но като на едно старо лице, защото са сухи, тънки, твърде мършави и възловидни. Също и. изкривените нокти като на граблива птица показват характерните белези на скъперничеството, както и палецът на едно такова дете обикновено е много изкривен навътре към ръката. Също и свиването на палела при свиване на юмрука у децата е признак на скъпернически и долен характер, както и знак на волева слабост. Това е един навик, от който с време децата, заради некрасивостта, ще трябва да се отвикнат, понеже свиването на юмруците наистина винаги е знак на суровост и бруталност. Казва се също за безчувствения човек: „свил си палците“, а с това иска да се каже, че той се предал на свободната воля на действие. Значи, при всички обстоятелства свиването на палеца у децата се взема като неблагоприятен признак и това немирство трябва да се отстранява с разумно увещание. Подобно на скъперническото дете, и завистливото има сухи, мършави и дълги кокалести ръце, обаче, палеца му е винаги с дълга нокътна става, което означава силна воля, когато втората — логиката — повечето е къса у такива деца; най-подир като последен знак за завистта трябва да споменем още за много късите нокти. Много по-начесто, обаче, се срещат завистливи деца като скъперници, а това е също много лесно за обяснение, защото скъперникът търси да натрупа богатство и не пита дали и други не се нуждаят, стига само той да умее; но завистникът завижда преди всичко, за дето и другият има и би го ограбил, макар и често да има малка полза, даже и никаква, от това. Завистта е също един вид зложелателство, възбужда се от чуждото щастие, чуждото богатство или чуждото предимство. Почти никой човек не е съвсем свободен от това, а Херодот (III, 80) е казал някога: „Invidia ab origine homini insita est“, т. е.
към текста >>

Почти никой човек не е съвсем свободен от това, а Херодот (III, 80) е казал някога: „Invidia ab origine homini insita est“, т. е.
Казва се също за безчувствения човек: „свил си палците“, а с това иска да се каже, че той се предал на свободната воля на действие. Значи, при всички обстоятелства свиването на палеца у децата се взема като неблагоприятен признак и това немирство трябва да се отстранява с разумно увещание. Подобно на скъперническото дете, и завистливото има сухи, мършави и дълги кокалести ръце, обаче, палеца му е винаги с дълга нокътна става, което означава силна воля, когато втората — логиката — повечето е къса у такива деца; най-подир като последен знак за завистта трябва да споменем още за много късите нокти. Много по-начесто, обаче, се срещат завистливи деца като скъперници, а това е също много лесно за обяснение, защото скъперникът търси да натрупа богатство и не пита дали и други не се нуждаят, стига само той да умее; но завистникът завижда преди всичко, за дето и другият има и би го ограбил, макар и често да има малка полза, даже и никаква, от това. Завистта е също един вид зложелателство, възбужда се от чуждото щастие, чуждото богатство или чуждото предимство. Почти никой човек не е съвсем свободен от това, а Херодот (III, 80) е казал някога: „Invidia ab origine homini insita est“, т. е. завистта е вродена в човека. Обаче, в различна степен на развитие. Най-непримирима и отровна е тя, когато е насочена към личните качества, тъй като завистникът няма никаква надежда за придобиването им, и то е най-подло, понеже мрази това, което трябва да люби и да почита. Същото туй е казано някога и от Петрарка така: Di lor par piu che d’altri, invidia s'abbia. Che per se stessi son levati a volo, Uscendo fuor della commune gabbia.1) Действително по-нарядко може да се забележи скъперничество у децата, които искат да натрупват, например, своите играчки и други такива само за удоволствие, обаче често се срещат такива, които желаят да притежават предметите на чуждите деца, за да играят с тях.
към текста >>

завистта е вродена в човека.
Значи, при всички обстоятелства свиването на палеца у децата се взема като неблагоприятен признак и това немирство трябва да се отстранява с разумно увещание. Подобно на скъперническото дете, и завистливото има сухи, мършави и дълги кокалести ръце, обаче, палеца му е винаги с дълга нокътна става, което означава силна воля, когато втората — логиката — повечето е къса у такива деца; най-подир като последен знак за завистта трябва да споменем още за много късите нокти. Много по-начесто, обаче, се срещат завистливи деца като скъперници, а това е също много лесно за обяснение, защото скъперникът търси да натрупа богатство и не пита дали и други не се нуждаят, стига само той да умее; но завистникът завижда преди всичко, за дето и другият има и би го ограбил, макар и често да има малка полза, даже и никаква, от това. Завистта е също един вид зложелателство, възбужда се от чуждото щастие, чуждото богатство или чуждото предимство. Почти никой човек не е съвсем свободен от това, а Херодот (III, 80) е казал някога: „Invidia ab origine homini insita est“, т. е. завистта е вродена в човека. Обаче, в различна степен на развитие. Най-непримирима и отровна е тя, когато е насочена към личните качества, тъй като завистникът няма никаква надежда за придобиването им, и то е най-подло, понеже мрази това, което трябва да люби и да почита. Същото туй е казано някога и от Петрарка така: Di lor par piu che d’altri, invidia s'abbia. Che per se stessi son levati a volo, Uscendo fuor della commune gabbia.1) Действително по-нарядко може да се забележи скъперничество у децата, които искат да натрупват, например, своите играчки и други такива само за удоволствие, обаче често се срещат такива, които желаят да притежават предметите на чуждите деца, за да играят с тях. Едно друго израждане на завистта е, когато децата, които по-мъчно могат да се контролират, отколкото по-възрастните, проявяват желание да имат и да лапат всичко, което видят.
към текста >>

Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се убеди да не върши това други път.
Така например, по навика на детето да свива ръцете си на юмрук, респективно пръстите, се заключава, че това дете има завистлив дух. Един такъв навик у децата твърде мъчно може да се премахне, но все пак трябва най-настойчиво да се лекува, щом се забележат първите признаци на свиването на пръстите. Завистта и скъперничеството са два морални недъзи, които дават твърде често повод за измама, кражба, даже и за убийство. Лекуването се насочва тогава пак според индивидуалността на детето. На едно добродушно дете трябва да се бие преди всичко на чувствата, за да се отвикне от тази страст. Затова, трябва да му се представи, колко некрасиво е да завижда човек за разни чужди неща, като се убеди да не върши това други път. Съвсем другояче е при безсърдечните деца. При такива деца едва ли може да се постигне нещо чрез повдигане на моралното чувство. И там трябва да влезе в ролята си строгостта и наказанието. Страхът от наказанието трябва веднага да изпъква в началото и после, чрез самовнушение, да се повдигне и засили морала на детето. Един друг недостатък, който също твърде често се среща у децата и който често бива повече усилван от неразумни родители и роднини, е лакомството.
към текста >>

Щом детето притежава тези предадени хирогномични и палмистрични белези и да има още много подвижни очи, непостоянен поглед, който винаги да се върти насам-нататам и да не е в състояние да издържи острия поглед на друг човек, тогава имаме наклонностите на поменатите морални дефекти.
Но има много деца, у които желанието да владеят чуждото е толкова интензивно, а волята тъй слаба, че самото съзнание за неправдата не ги спира да присвоят това, което им харесва, а тази наклонност се открива също и от формата на ръката. Когато на една детска ръка пръстите са дълги, сухи и слаби, имат освен това и възли и свършват лопатовидно, тогава това непременно показва наклонност към шиканиране и слаба доверчивост. Знаците за наклонностите към кражба може да се намерят на вътрешната страна на детската ръка и даже тъй наречения меркуров хълм, който се намира под малкия пръст, обикновено бива почти доста развит и прорязан с много мрежести линии. Също и главната линия на такива деца е змиеобразна или начупена, а цветът — неравномерен. Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела линия, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии. Щом детето притежава тези предадени хирогномични и палмистрични белези и да има още много подвижни очи, непостоянен поглед, който винаги да се върти насам-нататам и да не е в състояние да издържи острия поглед на друг човек, тогава имаме наклонностите на поменатите морални дефекти. За сигурно трябва да се види и това, дали при поменатите белези има още и остра брада, полузатворени клепки, светли вежди и обли рамена. За да се борим против тези морални слабости у детето, трябва най-напред да се гледа да се повдигне неговото морално схващане и да му се представи, колко неприятно би му било, ако някой би дошъл и, без да пита, би взел, даже и против волята му, от него някои неща. Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети. С това приключваме хирогномията на детската ръка, която, в съюз с типовата система, може да даде на мислещите родители и възпитатели най-важните точки, на които трябва да се спрат, за да дадат правилно възпитание на децата. (Следва). ______________________________________________________________________ 1) Изглежда да са повече от другите онез, които завиждат и които с собствена сила се вдигат да летят, като излизат от общия затвор.
към текста >>

Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети.
Също и главната линия на такива деца е змиеобразна или начупена, а цветът — неравномерен. Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела линия, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии. Щом детето притежава тези предадени хирогномични и палмистрични белези и да има още много подвижни очи, непостоянен поглед, който винаги да се върти насам-нататам и да не е в състояние да издържи острия поглед на друг човек, тогава имаме наклонностите на поменатите морални дефекти. За сигурно трябва да се види и това, дали при поменатите белези има още и остра брада, полузатворени клепки, светли вежди и обли рамена. За да се борим против тези морални слабости у детето, трябва най-напред да се гледа да се повдигне неговото морално схващане и да му се представи, колко неприятно би му било, ако някой би дошъл и, без да пита, би взел, даже и против волята му, от него някои неща. Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети. С това приключваме хирогномията на детската ръка, която, в съюз с типовата система, може да даде на мислещите родители и възпитатели най-важните точки, на които трябва да се спрат, за да дадат правилно възпитание на децата. (Следва). ______________________________________________________________________ 1) Изглежда да са повече от другите онез, които завиждат и които с собствена сила се вдигат да летят, като излизат от общия затвор. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV.) НОСЪТ Човешкото същество, отбулено чрез формата му ГЛАВА VI. Всяка човешка форма носи в общността си и в всяка своя подробност отпечатъка на тези три състояния: животинското, човешкото и духовното.
към текста >>

Но ако не е дадено на човека да схваща материално всички окръжаващи го явления, дадено му е поне да притежава едно вътрешно чувство, с помощта на което той може да прониква и узнава великият закон, на който са израз тия явления.
И може да се каже, че в обширната хармония на природата всичките начини на трептение са представени, от най-елементарното клатене до най- сложните и най-разнообразни комбинации на движения. Голям брой от тия трептения избягват от нашите чувства, понеже не се обгръщат от възприемателното поле на слабите ни органи: така, твърде бавното движение на стрелката на часовника не се схваща повече от човешкото око, отколкото твърде бързото движение на една граната, която минава през пространството. Но от това, че сетивата ни не схващат нещо, може ли да се заключава, че това нещо не съществува? Това би значело да се отрече почти всичко, което съществува. Лъчезарността на нашето чувствено възприемане не е много широка и се ограничава от един твърде тесен кръг. Но ако не е дадено на човека да схваща материално всички окръжаващи го явления, дадено му е поне да притежава едно вътрешно чувство, с помощта на което той може да прониква и узнава великият закон, на който са израз тия явления. С една реч, това, което не може да проникне в мозъка му чрез сетивата, може да проникне в мисълта му чрез съждението, и малкият брой явления, които неговите несъвършени органи долавят, може да му даде ключа на големия брой на ония, които му избягват. Чрез това средство ние можем да схванем, например, следната мисъл: Силата, безкрайна и безсмъртна като материята, е тясно свързана с нея, и може да се каже, че тя е едно с нея; това е двойственост в единството. Всяка сила в природата, прочее, се изразява чрез една форма и затова всяка форма е израз на една сила или на комбинация от сили. Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална. Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът.
към текста >>

Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът.
Но ако не е дадено на човека да схваща материално всички окръжаващи го явления, дадено му е поне да притежава едно вътрешно чувство, с помощта на което той може да прониква и узнава великият закон, на който са израз тия явления. С една реч, това, което не може да проникне в мозъка му чрез сетивата, може да проникне в мисълта му чрез съждението, и малкият брой явления, които неговите несъвършени органи долавят, може да му даде ключа на големия брой на ония, които му избягват. Чрез това средство ние можем да схванем, например, следната мисъл: Силата, безкрайна и безсмъртна като материята, е тясно свързана с нея, и може да се каже, че тя е едно с нея; това е двойственост в единството. Всяка сила в природата, прочее, се изразява чрез една форма и затова всяка форма е израз на една сила или на комбинация от сили. Колкото силата е по-елементарна, толкова и формата, която я представлява, е също така по-проста и по-начална. Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът. Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния.
към текста >>

Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния.
Поли- пат, например, има много по-малко сложни и по-малобройни органи, отколкото човекът. Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния. Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става. Така, прочее, навред и всякога има три степени, които съответстват в същия ред на тези три термини: духовност, човещина и животинство. И за забелязване е, че винаги на връхната част на всеки орган се намира духовността, а на долната част е заседнало животинството или материята. Такава е утайката на дъното на вазата. ГЛАВА VII.
към текста >>

Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става.
Следователно, силата в своите безкрайни комбинации създава безкрайни форми по брой и по вид, и телата, които попадат под чувствата ни, не са друго нищо освен минутни уравновесявания на тия многобройни комбинации. Но понеже всичко трепти и тегне вечно в пространството, всяко от тия уравновесявания, в своята повече и пи по-малко преходна трайност, се извлича от движението, което е било, от това, което е и от онова, което ще бъде. Всяка форма, на която степен и да е във великата редица на вселената, носи, прочее, в себе си отпечатъка на тия три последователни трептения. И човешката форма, която изобщо е израз на една повече или по-малко сложна сила, която се подчинява на същия закон, носи написани тези три последователни термини на собственото си движение; животинство, човещина, духовност. Било като се вземе целият човек или един от неговите органи, според правилото; цялото е във всяка от частите му и частта е в цялото, все пак ще се намери вечния израз на тия три състояния. Например, в човека има три области: 1) глава, 2) гръдна част и 3) коремна част; в черепа има също три области: 1) връхна част (теме), 2) челна част и 3) долна корона; във всеки пръст има същото деление; 1) нокътна става, 2)средна става и 3) долна става. Така, прочее, навред и всякога има три степени, които съответстват в същия ред на тези три термини: духовност, човещина и животинство. И за забелязване е, че винаги на връхната част на всеки орган се намира духовността, а на долната част е заседнало животинството или материята. Такава е утайката на дъното на вазата. ГЛАВА VII. Носът в неговите подробности Според казаното в предходната глава, носът се дели, следователно, на три различни части: 1) връхна (горна) част или корен на носа, 2) средна част или гръб на носа и 3) долна част.
към текста >>

Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна линия на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания!
За да съществува равновесие и хармония, трябва да има еднаква пропорция между тия три части. Характерности на горната част или корена на носа В горната част на носа, в онова място, където носът току-що се слива с челото, са отпечатани отраженията на духовния и нравствения живот на човешкото същество. Там се намират записани: справедливостта на действията, волята, самообладанието, моралната енергия. Там се измерват: инициативата, която потиква към неизвестните и възвишени сфери, вдъхновението, което осветлява тоя полет, и свободната воля, която регулира изпълнението на мисълта. Тази част отговаря на първата нокътната става на палеца. Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна линия на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания! Индивидът, като е неспособен за настойчивост, се държи заловен за идеите на другиго. Късотата и слабостта на първата нокътна става на палеца повлича същите фатални последици. Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба. Ако, напротив, коренът на носа образува съединена и широка маса, като има между веждите си разположен един трапец, голямата основа на който е отгоре, това е знак на силна и енергична воля и индивидуалност, на голяма самоувереност и на крайно желание да постигне съвършенство в делата си ; това е инициатива, подкрепена от волята, която твори и изпълнява; за такъв човек простият народ казва: „човек —глава“, т. е. умен човек.
към текста >>

Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба.
Там се измерват: инициативата, която потиква към неизвестните и възвишени сфери, вдъхновението, което осветлява тоя полет, и свободната воля, която регулира изпълнението на мисълта. Тази част отговаря на първата нокътната става на палеца. Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна линия на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания! Индивидът, като е неспособен за настойчивост, се държи заловен за идеите на другиго. Късотата и слабостта на първата нокътна става на палеца повлича същите фатални последици. Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба. Ако, напротив, коренът на носа образува съединена и широка маса, като има между веждите си разположен един трапец, голямата основа на който е отгоре, това е знак на силна и енергична воля и индивидуалност, на голяма самоувереност и на крайно желание да постигне съвършенство в делата си ; това е инициатива, подкрепена от волята, която твори и изпълнява; за такъв човек простият народ казва: „човек —глава“, т. е. умен човек. Това разположение съответства на първата дълга и силна фаланга (става) на палеца. Но както прекалената дължина и развитие на първата става на палеца води към дух на властничество и непоносима тирания, така също твърде развитият корен на носа, представляващ изпъкнало и гладно-издигнато разположение, е знак на едно сляпо и властническо упорство, което се стреми да погълне всичко около себе си. Когато изпъкването на линията на прехода от челото на носа се преуголемява и силуетът му напомня главата на овена, козела или козата, това означава цинизъм и безсрамие.
към текста >>

Ако, напротив, коренът на носа образува съединена и широка маса, като има между веждите си разположен един трапец, голямата основа на който е отгоре, това е знак на силна и енергична воля и индивидуалност, на голяма самоувереност и на крайно желание да постигне съвършенство в делата си ; това е инициатива, подкрепена от волята, която твори и изпълнява; за такъв човек простият народ казва: „човек —глава“, т. е.
Тази част отговаря на първата нокътната става на палеца. Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна линия на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания! Индивидът, като е неспособен за настойчивост, се държи заловен за идеите на другиго. Късотата и слабостта на първата нокътна става на палеца повлича същите фатални последици. Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба. Ако, напротив, коренът на носа образува съединена и широка маса, като има между веждите си разположен един трапец, голямата основа на който е отгоре, това е знак на силна и енергична воля и индивидуалност, на голяма самоувереност и на крайно желание да постигне съвършенство в делата си ; това е инициатива, подкрепена от волята, която твори и изпълнява; за такъв човек простият народ казва: „човек —глава“, т. е. умен човек. Това разположение съответства на първата дълга и силна фаланга (става) на палеца. Но както прекалената дължина и развитие на първата става на палеца води към дух на властничество и непоносима тирания, така също твърде развитият корен на носа, представляващ изпъкнало и гладно-издигнато разположение, е знак на едно сляпо и властническо упорство, което се стреми да погълне всичко около себе си. Когато изпъкването на линията на прехода от челото на носа се преуголемява и силуетът му напомня главата на овена, козела или козата, това означава цинизъм и безсрамие. Ако теснотата на честта придружава този релеф, това е глава на овен, сиреч, привично и тъпоумно подражание, подкрепено с ограничена упоритост.
към текста >>

умен човек.
Ако тя е тясна и слаба, това е знак на нерешителна воля, на липса на твърдост и енергия; недостигат принципи и единна, неизменна линия на поведение; нерешимостта и недоверието държат човека във вечни колебания! Индивидът, като е неспособен за настойчивост, се държи заловен за идеите на другиго. Късотата и слабостта на първата нокътна става на палеца повлича същите фатални последици. Следов., всеки човек, който има съединението на носа си за челото късо, заличено и тясно, притежава и първата става на палеца си къса и слаба. Ако, напротив, коренът на носа образува съединена и широка маса, като има между веждите си разположен един трапец, голямата основа на който е отгоре, това е знак на силна и енергична воля и индивидуалност, на голяма самоувереност и на крайно желание да постигне съвършенство в делата си ; това е инициатива, подкрепена от волята, която твори и изпълнява; за такъв човек простият народ казва: „човек —глава“, т. е. умен човек. Това разположение съответства на първата дълга и силна фаланга (става) на палеца. Но както прекалената дължина и развитие на първата става на палеца води към дух на властничество и непоносима тирания, така също твърде развитият корен на носа, представляващ изпъкнало и гладно-издигнато разположение, е знак на едно сляпо и властническо упорство, което се стреми да погълне всичко около себе си. Когато изпъкването на линията на прехода от челото на носа се преуголемява и силуетът му напомня главата на овена, козела или козата, това означава цинизъм и безсрамие. Ако теснотата на честта придружава този релеф, това е глава на овен, сиреч, привично и тъпоумно подражание, подкрепено с ограничена упоритост. Когато тази част е съединена, това е просветено, разумно и законно властване.
към текста >>

Най после, правият ъгъл, това е мъдрият и разсъдливият човек.
У Когато хрущялът на носа, който образува преградата между двете ноздри, е доста плътен без да бъде тежък, и слиза малко по начин да се хване лесно между показалеца и палеца, това е знак на един добър, спокоен характер, примесен с известна веселост. Напротив, ако преградният хрущял е тънък и сух, или тежък и дебел, и ако се губи под дъгата на носа, вместо да слиза малко към устата, това е указание на един тъгуващ, меланхоличен и потаен характер. Най-после, за да свършим, ще кажем няколко думи за ъгъла, който краят на носа образува с горната устна: тоя ъгъл може да бъде прав, тъп или остър. Ако е остър, носът има стремеж да се наклони към долната част на лицето, а това значи, че интелектуалният живот се стреми към животинството и, следователно, е указание за чувственост. Ако е тъп, носът има противоположна тенденция, той се изостря към горната част на лицето, а това значи, че интелектуалната искра се губи в пространството, то е безгрижието, лекостта и липса на последователност в идеите. Най после, правият ъгъл, това е мъдрият и разсъдливият човек. (Следва краят). А. Буе. Айнщайновият принцип на относителността (Продължение от кн. IV.) (Б. Р. Тази статия е предназначена, главно, за четци с широки познания по физиката и математиката.
към текста >>

Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е.
Защото това, което чистото логическо обсъждане ни дава само след безкраен труд, математиката, тази мислеща машина, го дава с фрапираща бързина. Да й поставим задачата във форма на математическо уравнение, и тя ще я реши. Понеже не можем да предполагаме у четеца много големи математически познания, ние ще се опитаме да разрешим поне въпроса за абсолютната едновременност чрез едно просто, макар и твърде заобиколно разсъждение, а по-сетне ще преминем, към математическите изследвания. Предпоставка на това, както и на всички по-сетнешни разсъждения, ще бъде извлеченото от опита ММ заключение, че скоростта на светлината у всички равномерно и праволинейно движещи се небесни тела (системи) е еднаква във всички посоки. Или, изразено по-предпазливо, ние твърдим, че опита ММ върху всички такива небесни тела води към същия резултат и вадим следствията от това си твърдение (принцип за постоянството на светлинната скорост, който ще наричаме принцип С.). Нека си помислим две места на земята x1 и х2 (Берлин и Кьолн); на всяко от тях по един правилно вървящ часовник и по един човек със светлинни сигнали, с заповед „едновременно“, т. е. точно в определено време t0 (да кажем точно в 12 часа) да възпламенят светлинните сигнали. Още тука ние се спираме. Що значи собствено „едновременно“? — „Когато стрелките на двата часовника показват 12,“ ще ни каже четецът. Добре, но откъде знаем, дали часовниците вървят правилно?
към текста >>

Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му.
С други думи: те ще трябва да се уверят, че не съществува абсолютна едновременност, следователно, и абсолютно време: че времето напротив е нещо относително: че всяка система си има свое собствено време. Проф. Айнщайн Излиза, че двата часовника на въздушния кораб, в момента на преминаването им над двата светлинни сигнала, трябва да показват различно време (различно положение на стрелките). Можем да бъдем изкусени да премисляме, както до сега, по един чисто логичен път и с по възможност по-малка пресметливост, тези и други по-нататъшни изводи от нашите предпоставки. Това, обаче, никак не би било за препоръчване. Не само заради спестяването на хартия и мастило, но най- вече заради това, че по този път лесно можем да дойдем до погрешни заключения. Защото изводите от RP в такава степен противоречат на всички досегашни възгледи, че човек бива непрестанно наклонен да открива противоречия там, където такива няма, като не съзира примките лежащи пред краката му. Поради това ние не ще се впущаме повече в този опасен път, а си послужим по-скоро с безпогрешната мислеща машина, и с нейната помощ изведем всички наши досегашни, както и по-нататъшни резултати. Предварително още една важна забележка! Последните наши разсъждения се опираха върху оптически опити, и — до колкото оптическите явления съставляват един подклас на електромагнитните явления, — само върху тях. Само когато с тези явления искаме да обясняваме абсолютни скорости, попадаме в изтъкнатите мъчнотии, — необходимо е за отбягването им да се откажем от понятието за абсолютното време. Може, обаче, да го задържим, ако се ограничаваме върху механически явления.
към текста >>

На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води.
С това обаче старата Нютонова механика чрез RP (както вече ще означаваме съединените KRP и С — принципи) се обръща с главата надолу. Така че RP се промъква във всички осветени от вековете навици на мислене, той разрушава всички понятия, всред които сре израсли, и не само това, — той изисква от нас една способност за абстрахиране, в сравнение с която даже изискванията на четвероизмерната математика се явяват като детинска играчка. Затова пък RP ни дарява с едно изобилие от нови разбирания, със светлината на деня, където по-рано е било здрач или нощ. Накратко казано, той е едно духовно освобождение, както делото на Коперника. Това освобождение, обаче, изпитва на първо място само физикът и математикът. На средно образования човек, той не може да покаже нищо, освен огромните, противоречащи на всички досегашни понятия, изводи и от друга страна, новите, на всеки случай, открития, към които той ни води. За това по-после ще става дума. Нека разгледаме сега елегантното математическо изложение, дадено на R Р от други един немски учен, твърде рано поминалия се за жалост, Минковски. R Р ни казва: времето и пространството не са, както по-рано се приемаше, понятия, които можем да си, мислим, независимо едно от друго. Последователността на времето не е мислима иначе освен в пространството. Пространствени съотношения не можем да си ги мислих иначе освен в едно дадено време.
към текста >>

Например, един човек, който се премества по повърхнината на земята, може да прави това безкрайно в кръг, без да бъде спрян от някаква граница.
Но Айнщайн казва: не! За релативиста, вселената може да не бъде безкрайна. Е ли тя завършена, ограничена от незнам какви си прегради? Не. Тя не е ограничена. Безкрайност и безграничност Известно нещо може да бъде безгранично, без да бъде безкрайно. Например, един човек, който се премества по повърхнината на земята, може да прави това безкрайно в кръг, без да бъде спрян от някаква граница. Повърхнината на земята, разгледана като повърхнината на всяка сфера, е, прочее, едновременно крайна и безгранична. Е добре, достатъчно е да се донесе, в пространството с три измервания, това, което става в пространството с две измерения, което е сферическата повърхнина, за да се разбере, че вселената би могла да бъде едновременно крайна и безгранична. Вследствие на всемирното притегляне, айнщайновата вселена не е евклидовата, а е прегъната. Мъчно е, ако не невъзможно, да си представим като видимо едно прегъване на пространството. Но тая мъчнотия съществува само за нашето въображение, ограничено от чувствителните навици, а не за нашия разум, който отива по-далеч и по-високо.
към текста >>

Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз.
Магнетическият крескограф. — Има граница на увеличението чрез системата на лостовете: всеки нов лост увеличава тежината и триенията. За известни издирвания, както и за публичните демонстрации, необходимо е едно по-голямо увеличение. Получих и него чрез откриването на магнетическия крескограф, в който един лек магнитен лост докарва с движенията си да се върти една, закачена астатично, система, към която е прибавено едно огледало. Като се доближи стрелката на системата и лоста, може да се уголеми увеличението до 1,000,000, даже и до 10,000,000 пъти. Може човек да си състави конкретна идея за това прекомерно увеличение, само като си въобрази бавния вървеж на охлюва, умножен на 10,000,000 пъти; 15-дюймовото оръдие на свръхдреднаута Queen Elizabeth изхвърля гранатата си с 708 метра секундна скорост, а вървежът на охлюва, увеличен чрез крескографа, ще бъде 24 пъти по- бърз. Увеличението до 10,000,000 се получи само с един лост; един двоен лост би го увеличил още 100 пъти и би дал увеличение от един милиард пъти. Важността на подобен апарат за всички видове издирвания е очевидна. Изобщо увеличението от 1 милион е достатъчно: с взетите обикновени предпазителни мерки може напълно да се избегнат механическите смущения. Следният разказ за един опит, който показва физиологическия отговор на едно растение във време на растенето му, ще бъде интересен. Нормалният растеж на това растение бе отбелязан чрез едно преместване на светли- вата точка на галванометъра от 6 м.
към текста >>

Ако вземе човек едно цветно стъкло — безразлично от какъв цвят — той не вижда никакви други цветове освен този на стъклото.
Както и в началото на тази статия казах, ще говоря, първо, за хромопатичната терапия изобщо, на позната до сега основа, и по-късно ще посоча, какви значителни отрасли се указват за едно специално разглеждане, въз основа на астрологически хипотези. Както е известно, главните елементи са водород, въглерод и кислород, аналогично на които ние получаваме червения. жълт и син цветове като основни за нашето по-нататъшно разглеждане. Имаме още и бялата или, по-добре казано, безцветната светлина, както я излъчва слънцето. В действителност, слънчевата светлина съдържа всички цветове, а естествено и изброените червен, жълт и син основни цветове. Ако вземе човек едно цветно стъкло — безразлично от какъв цвят — той не вижда никакви други цветове освен този на стъклото. Собствено през цветното стъкло не преминават никакви други цветове. Всички други светлинни лъчи биват възпрени. Другояче стои въпроса при призмата. Когато човек гледа през разноцветни стъкла и наблюдава напр. къщи или местности, той изпитва — на първо място, главно, при сензитивните натури — съвсем разнообразни чувства.
към текста >>

Когато човек гледа през разноцветни стъкла и наблюдава напр.
В действителност, слънчевата светлина съдържа всички цветове, а естествено и изброените червен, жълт и син основни цветове. Ако вземе човек едно цветно стъкло — безразлично от какъв цвят — той не вижда никакви други цветове освен този на стъклото. Собствено през цветното стъкло не преминават никакви други цветове. Всички други светлинни лъчи биват възпрени. Другояче стои въпроса при призмата. Когато човек гледа през разноцветни стъкла и наблюдава напр. къщи или местности, той изпитва — на първо място, главно, при сензитивните натури — съвсем разнообразни чувства. Подобни наблюдения аз правех още като 12 годишно момче. Някога имах на разположение много и най-разнообразни цветни стъкла, понеже живеехме в съседство със стъклари. Аз наблюдавах, че при червена светлина се изморявах скоро и имах наплив на кръв в главата, а противното наблюдавах при синьо стъкло — явяваха се едни ледено студени тръпки по гърба ми и аз чувствах даже при най големи горещини известен мраз, или, както се казва, настръхвах. Жълтото стъкло, напротив, ми действаше успокоително и аз често го употребявах при учене на стихове, исторически дати и пр., при което всичко, що четях и гледах през това стъкло, заучавах много по-бърже.
към текста >>

Идват всекиму моменти, когато човек е отчаян и тъжен — това се случва и с най-големите оптимисти — тогава отлично помагат червените очила.
Жълтото стъкло, напротив, ми действаше успокоително и аз често го употребявах при учене на стихове, исторически дати и пр., при което всичко, що четях и гледах през това стъкло, заучавах много по-бърже. (Въобще аз учех лесно, но с това спомагателно средство бе ми възможно много по-бърже да запомня ученото). И днес още аз притежавам очила с най-разноцветни стъкла, като при различни случаи прилагам с най-добър резултат. Получа ли напр. лоши новини и искам да отговоря на тях не толкова меко, то вземам своите сини очила и съвсем скоро настъпва едно по- хладно размишление. Идват всекиму моменти, когато човек е отчаян и тъжен — това се случва и с най-големите оптимисти — тогава отлично помагат червените очила. Радостта, упованието и надеждата се връщат пак обратно. От приведените до тук опити, в чиято верност аз препоръчвам на четеца да се удостовери, се вижда, без съмнение, едно известно влияние върху душевния живот на човека. Обаче, аз бях намерил, че жълтият цвят действаше съвсем другояче на един мой познат, отколкото на мене. Подобни наблюдения правех и с други цветове и с други хора. Това е едно очевидно доказателство за първо- степенната роля, която играят астрологическите елементи, които по-късно ще разгледаме по-подробно.
към текста >>

От приведените до тук опити, в чиято верност аз препоръчвам на четеца да се удостовери, се вижда, без съмнение, едно известно влияние върху душевния живот на човека.
И днес още аз притежавам очила с най-разноцветни стъкла, като при различни случаи прилагам с най-добър резултат. Получа ли напр. лоши новини и искам да отговоря на тях не толкова меко, то вземам своите сини очила и съвсем скоро настъпва едно по- хладно размишление. Идват всекиму моменти, когато човек е отчаян и тъжен — това се случва и с най-големите оптимисти — тогава отлично помагат червените очила. Радостта, упованието и надеждата се връщат пак обратно. От приведените до тук опити, в чиято верност аз препоръчвам на четеца да се удостовери, се вижда, без съмнение, едно известно влияние върху душевния живот на човека. Обаче, аз бях намерил, че жълтият цвят действаше съвсем другояче на един мой познат, отколкото на мене. Подобни наблюдения правех и с други цветове и с други хора. Това е едно очевидно доказателство за първо- степенната роля, която играят астрологическите елементи, които по-късно ще разгледаме по-подробно. Също и други опити показват, че цветовете притежават тайнствени сили. Аз правех опити с боб, ягоди, лук и др. растения.
към текста >>

Човек наблюдава например цветовете, респективно плодовете на пипера, карамфила и пр., въобще всички растения, чиито плодове имат горещ вкус, биват повече или по-малко червени.
При горе-приведените опити аз изхождах от астрологическото разделение и мисля, че непосредствено от тях следва, както цветната светлина указва едно голямо и забележително влияние върху живота на растенията. Защо тогава да не бъде същото и върху човешкия живот? Чрез своите съвпадащи се опити и наблюдения аз съм намерил, че физиологичните и психологични влияния на цветовете се разпростират и върху човешкия живот. Обръщам внимание още върху следното: всичко, що попада под понятието за топлина и горещина, се изразява чрез червения цвят. Това срещаме както при растенията,така и при хората. Човек наблюдава например цветовете, респективно плодовете на пипера, карамфила и пр., въобще всички растения, чиито плодове имат горещ вкус, биват повече или по-малко червени. Огънят има също червен цвят. При болести, има ли болният треска, той почервенява; подобно чрез зачервяване се изразяват и възпаленията; който се възбуди, почервенява и т. н. „Ако и днес след обед е така студено, аз ще си облека червения жакет“, казваше ми една позната, „тогава няма тъй да мръзна“, когато, обаче, биваше топло, същата дама обличаше бяла или синя дреха. Не намираме ли и тук една достойна за забелязване аналогия? От студа посиняват ръцете, ушите, лицето и пр.
към текста >>

Оставя се тогава слънцето да свети в това стъкло по начин, че човек да бъде осветяван от отразените лъчи.
Цялата работа е съвсем проста. Набавят се разноцветни стъкла, а именно тъмно-синьо, жълто, червено, зелено, пурпурно и виолетово. При хромотерапия,почиваща на астрологията, се употребяват още няколко цвята. Такива стъкла е лесно да се набавят и за препоръчване е да бъдат с големина 40:45 см. Тези стъкла се поставят в рамки и евентуално се амалгамират живачно от някой стъклар — както обикновените огледала — което значително увеличава тяхното действие. Оставя се тогава слънцето да свети в това стъкло по начин, че човек да бъде осветяван от отразените лъчи. Аз препоръчвам по възможност две огледала, едното от ляво, а другото отдясно. Осветяването се предприема естествено, когато грее слънцето. Първите осветлявания трябва да траят само половин час, по-късно един час и повече. За препоръчване са още няколко предпазвания. При гореща температура, да се покрива главата.
към текста >>

Аз сжм намирал твърде често, че при хромотерапични лечения всеки човек трябва да бъде съвсем индивидуално лекуван, понеже често едно определено средство, което при едного помага, не действа при друго заболяване на друг индивид.
Също намерих за много добре, че и сапунът, с който се мием, да бъде осветлен, по-нататък осветляването и на храните (особено при страдащите от коремобол). Кои цветове и какви видове осветлена вода се употребяват, показва следната таблица, която дава и начина на употреблението. Тази таблица е построена върху общата основа на хромотерапията, без оглед на астрологическите елементи, върху което аз още веднъж обръщам особено вниманието. Приведената таблица далеч още не съдържа всички болести, тя служи само да се покаже, че употреблението при различните случаи бива различно. По-нататък четецът не трябва да забравя, че дадените употребления, за съжаление, се градят само въз основа на общата хромотерапия. Аз сжм намирал твърде често, че при хромотерапични лечения всеки човек трябва да бъде съвсем индивидуално лекуван, понеже често едно определено средство, което при едного помага, не действа при друго заболяване на друг индивид. Това бездействие хромотерапията отстранява посредством астрологията, което аз в следния отдел ще покажа. Най-първо, нека ми се позволят няколко забележки. Една брадавица изчезна след 12 деня, чрез синйо осветляване. Цветовете предварително сжбирах в една леща и ги препращах после чрез синьо стъкло без рамка. Така също изчезна и един оток чрез зелено и синьо осветляване.
към текста >>

Не е необходимо през това време да се пази диета, обаче, човек трябва да бъде умерен в всичко.
Главоболие минаваше след двучасово осветление през синьо и зелено стъкла. При стомашни разстройства особено помагаше пурпурно стъкло. Също и душевно-болни, според съобщения на други експериментатори, биват изцелявани за винаги или за едно продължително време посредством синьо-виолетова светлина в една цветна стая. Върху цветната стая ще говорим по- късно. Осветлената вода, доколкото става за такава дума, да се пие дневно по три малки чаши от по около 1/8 литра, а именно сутрин на гладен стомах, непосредствено пред обед и малко преди лягане. Не е необходимо през това време да се пази диета, обаче, човек трябва да бъде умерен в всичко. Специално приложение на хромотерапията, почиваща на астрологическа основа Сега пристъпвам към 2-я отдел на моята статия, който ще обхваща въздействията на астрологическите елементи. „Какъв цвят обичате и какъв не? “ Този въпрос задавах обикновено на мои познати и на много лица, на които изчислявах хороскопа. При това аз се удостоверявах, че запитаните съвпадаха с цвета, който се определяше в хороскопа чрез асцендента. В тук приложената таблица са дадени съответните на всеки зодиакален знак цветове.
към текста >>

ДУХОВНА ОПИТНОСТ Една чудна разплата между умрял и жив човек.
В добри аспекти придава покрай импулсивността — смелост и сила, а , покрай мудността, придава предвидливост, издръжливост и добросъвестност. дава винаги изобретателски дарби и самобитност. Нехармоничните аспекти на „злотворците“ са по-малко неблагоприятни, кога единият от тях се намира във своя къща или знак. Успоредат (ll), погледнат от езотерично гледище, носи влияние съвсем различно от това на съвпада (), ала действието му, така както се възприема, е приблизително същото — само че по-слабо. Успоредат (ll) изразява повече склонност, нежели качество на характера. (Следва). ДУХОВНА ОПИТНОСТ Една чудна разплата между умрял и жив човек. Това беше на 30 юни м. 1921 г., ден четвъртък. Заранта, преди изгрев- слънце, излязох от дома си с цел да отида на разходка, в Борисовата градина, край София. Но щом стигнах до пътните врата, спрях се и си спомних, че имам саксии с цветя, за които трябва тор. Затова върнах се в къщи, взех една торбичка, за да си донеса тор в нея от варджийницата, до околовръстната ж.
към текста >>

В същата къща, в която квартирувах, имах за другар и Коста Т-в от Перущица, един доста добър и порядъчен човек.
Частично предсказание на бъдещето. Отдавна се каня да ви пиша за едно особено съновидение, но от немарливост едва сега правя това. През мес. август — септември т. г. бях на хисарските бани на лечение. В същата къща, в която квартирувах, имах за другар и Коста Т-в от Перущица, един доста добър и порядъчен човек. На 28. VIII., на празника на „Св. Богородица“ вечерта, както ми разправя той, сънувал, че като си седял в двора с няколко души, изведнъж видял на небето цялата карта на Европа, на която се четели имена на градове и реки. След малко, обаче, картата се изгубила и на нейно място избухнал голям и силен огън. Те се уплашили от това и се разбягали, подир което той се събудил.
към текста >>

Ще добавя, че в същото място, преди 25 години, скоро подир смъртта на баща ма, който е умрял на 24.XI 1894 г., един наш човек, който ни печеше тогава ракия, ни разправяше, че като спял до огъня, видял ясно, като бил буден, един човек, който излязъл пред него внезапно, разхождал се дълго време по готварницата (тогава ракиджийница) и той го наблюдавал, а след това се изгубил.
август, че и аз ще видя същото видение и да не бързам в нищо, защото всичко това ставало в наша полза, но преди добрия резултат, щяло да предшества нещо „черно“. Както и да е, но в края на краищата, аз, невярващия в тия неща, се уверих от следния факт:На 13 срещу 14 ноември т. г. посред нощ около 3 часа, при най-голяма тишина и тъмнота, като спяхме 5 души в една стая, бидохме разбудени от удар на камък в бакърните ни съдове, находящи се до стаята ни в готварницата, а след това, още два силни удара във вратата, отстояща от нас само 4 метра. В това време, жена ми ме запита, буден ли съм и уверих ли се вече в чукането. Аз й казах, че действително се уверих, тъй като тия удари неможе никой да направи отвън, защото вратата е затворена и е вътрешна, нито може да се дължи на котка или друго,освен на външна невидима сила. Ще добавя, че в същото място, преди 25 години, скоро подир смъртта на баща ма, който е умрял на 24.XI 1894 г., един наш човек, който ни печеше тогава ракия, ни разправяше, че като спял до огъня, видял ясно, като бил буден, един човек, който излязъл пред него внезапно, разхождал се дълго време по готварницата (тогава ракиджийница) и той го наблюдавал, а след това се изгубил. Тогава той ни разправяше, но аз не вярвах и му забраних да приказва, да не се плашат децата. Понеже не знаехме как да постъпим, за да разберем всичко това, обръщам се към вас и пр. Кюстендил, 28.ХII.1921 г. Г. Д. С. Смъртта на архидякона Ив.
към текста >>

Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа.
Бернард съобщава за изнамерването на един апарат от Д-р Рус, с който се доказва, че наистина от човешкия поглед излиза една сила, която може да прояви известно действие. Тоя апарат е съставен от една висока стъклена камбана (похлупак), на която е окачен в хоризонтално положение, с конец от сурова коприна, един цилиндър от книга, дълъг 15 см. и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи.
към текста >>

От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение.
и с диаметър 5 см. В тоя цилиндър е извита една тънка медна жица, а над него е поставена една магнетическа игла, която действа, за да се връща той в първоначалното си положение след раздвижването си. В основата на цилиндъра е поставена друга магнетическа игла, която позволява да се контролират всички движения на цилиндъра, според един квадрат със градуси. Когато някой спре погледа си върху единия край на цилиндъра, последният почва да се върти около себе си, като се измества повече или по- малко, според силата на човека, който го гледа. Когато погледат се оттегли от цилиндъра, последният се връща, под действието на магнетическата игла, в първоначалното си положение. От това Д-р Рус заключава за присъствието на психическата сила на човека, която в действителност се излъчва от него и туря цилиндъра в движение. (Из „Mondo Occulto“ № 6 от 1921 г.) Чудесата на една котка. Майката на г. Ат. е минала преди няколко време през едни гробища и намерила там една котка, която взела и занесла с себе си в къщи. Всички домашни мислели, че това е обикновена котка, но тя се оказала много интересна. Където поставели нещо и каквото си проговаряли, котката ги гледала право в очите и всичко разбирала.
към текста >>

Не, ние знаем точно какво ни очаква след смъртта и бъдещето на човека съществува и е напълно открито.
Изглежда, че философията на Толстоя не задоволява напълно напредничавите умове. Сега се знае нещо повече и по-положително от сухите разсъждения за разумния живот, основани на буквата на евангелието. Най- новите научни изследвания доказват безсъмнено, че учението на Христа не е плод на схоластични умозаключения, а се корени дълбоко в законите на живата природа. Опровергана е фактически и последната, предсмъртната, мисъл на Толстоя, възпроизведена в кн. 3 на това списание из „Круг Чтенiя“, че ние сме могли „само да гадаем“, какво ни очаква след смъртта и че бъдещето било „скрито“ от нас и даже „не съществувало“. Не, ние знаем точно какво ни очаква след смъртта и бъдещето на човека съществува и е напълно открито. Това възнамеряваме да докажем в една статия- „Толстоизъм и окултизъм“. Телепатията у животните. Още преди да пожелае да наблюдава у човека способността за телепатия, т. е. пълното с потая въздействие в простора, древна повера бе приписала на животното чудни органи за усет от далеко, с които то стои „свръх“ човека. Върху тези „потайни въздействия в простора“ говори Вилхелм Бьолше в една статия в „По суша и море“.
към текста >>

Още преди да пожелае да наблюдава у човека способността за телепатия, т. е.
Опровергана е фактически и последната, предсмъртната, мисъл на Толстоя, възпроизведена в кн. 3 на това списание из „Круг Чтенiя“, че ние сме могли „само да гадаем“, какво ни очаква след смъртта и че бъдещето било „скрито“ от нас и даже „не съществувало“. Не, ние знаем точно какво ни очаква след смъртта и бъдещето на човека съществува и е напълно открито. Това възнамеряваме да докажем в една статия- „Толстоизъм и окултизъм“. Телепатията у животните. Още преди да пожелае да наблюдава у човека способността за телепатия, т. е. пълното с потая въздействие в простора, древна повера бе приписала на животното чудни органи за усет от далеко, с които то стои „свръх“ човека. Върху тези „потайни въздействия в простора“ говори Вилхелм Бьолше в една статия в „По суша и море“. Появата на такива чудни сили за управа в простора се потвърждава при проблемата за птичия полет при прелет, и загадката, как птиците запазват посоката, е още не разбудена. При насекомите се потвърждават по-добре тези удостоверени въздействия от далеко. Подобно едно забележително съобщение на голямо разстояние се среща напр.
към текста >>

пълното с потая въздействие в простора, древна повера бе приписала на животното чудни органи за усет от далеко, с които то стои „свръх“ човека.
3 на това списание из „Круг Чтенiя“, че ние сме могли „само да гадаем“, какво ни очаква след смъртта и че бъдещето било „скрито“ от нас и даже „не съществувало“. Не, ние знаем точно какво ни очаква след смъртта и бъдещето на човека съществува и е напълно открито. Това възнамеряваме да докажем в една статия- „Толстоизъм и окултизъм“. Телепатията у животните. Още преди да пожелае да наблюдава у човека способността за телепатия, т. е. пълното с потая въздействие в простора, древна повера бе приписала на животното чудни органи за усет от далеко, с които то стои „свръх“ човека. Върху тези „потайни въздействия в простора“ говори Вилхелм Бьолше в една статия в „По суша и море“. Появата на такива чудни сили за управа в простора се потвърждава при проблемата за птичия полет при прелет, и загадката, как птиците запазват посоката, е още не разбудена. При насекомите се потвърждават по-добре тези удостоверени въздействия от далеко. Подобно едно забележително съобщение на голямо разстояние се среща напр. при пеперудите.
към текста >>

Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека.
Разни изменливи форми се развивали в средата на субстанцията, а произвеждането им ставало независимо от желанията или позивите на медиума и на присъстващите. През време на тия опити се появявала една форма на красиво същество, с деликатни черти, с дълга руса коса, небесно-сини очи и розови уста, което било видяно от всички присъстващи и фотографирано. След г-жа Бисон, д-р Желей е резюмирал опитите с полския медиум Франек Клуцки. От тях били извлечени следните заключения за метапсихическата философия: 1) тия явления са съвършено естествени и ще направят преврат в положителните науки;2) проблемата се свежда до една задача на биологията или, по-точно, на биологическата философия ; 3) съприкосновението между времето и пространството, както и чувствените ограничения отслабват — те са непълни фикции на нашия разум и 4) фалитът на материалистическото учение се доказва и възтържествува подсъзнателният динамо-психизъм, който съставлява същественото в всяко същество и, може би, единствената реалност. Така се е установило, че времето на хипотезите е вече минало и че сега се говори само за факти. Свръхнормалните явления дават велика надежда, че ще може да се подложи на експерименталния метод мистерията, малко по- малко отбулена, за живота и за бъдещата съдба на човека. С всичката строгост на една научна демонстрация, г. Рене Сюдр е изложил пленителното съгласие между медиумническите явления и най-новите теории по физиката, а именно, възгледите на Айнщайна върху относителността. Традиционният дуализъм на силата и материята се свърши. Новите опити свидетелстват за материализацията на енергията, която представлява, в различни степени, известни свойства на материята: тегло, маса, инерция, структура. Медиумническите явления манифестират енергията, ту под една невидима форма, като електрическо течение, ту под една проявена и осезаема форма.
към текста >>

Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху несъзнателността; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр.
Професор Сидней Абруц е докладвал опитите, направени в неговата лаборатория на Упсалския университет и с които той е можал да определи ефектите от нервната радиация върху човешкото тяло. Г. Юриевич, от психологическия институт в Париж, руски делегат, е проучил проходимостта на лъчите У — радиа- тдии, които излизат от медиума и правят проводници на електричеството средите, през които минават, на известно разстояние от субекта: лъчи по-проникващи отколкото лъчите X и еманациите на радия, лъчи, които по някога са видими и мотат да се фотографират. Един берлински инженер, г. Фриц Грюнвалд, е построил редица инженерски уреди, които могат да записват електрически физическите манифестации на медиумите и които отстраняват всяка възможност на измама или халюцинация. Везните доказват ясно, че в материализациите, загубата в теглото на медиума съответства точно на теглото на образувалото се видение. Други твърде интересни съобщения били направени, но ние ще съобщим само заглавията им: професор Микушка, от Прага, е докладвал върху проблемата на .живота от биопсихологично гледище; Д-р Корцен, професор на Копенхагенския университет — върху несъзнателността; Мелюсон, делегат на френския спиритически съюз, върху установената вече истина за преживяването на човека и за намесата на умрелите върху нашия земен живот и пр. По предложението на професор Алруц, от университета в Християния(Осло), е било взето решение, според което метапсихистите трябва да се ограничат, до ново разпореждане, да изучва, чрез всичките способи и източници на науката, свръхнормалните явления, с оглед да ги присъединят, колкото е възможно по-скоро, в голямото семейство на научните факти. След живи разисквания по въпроса за евентуалното основаване на една постоянна организация, натоварена да продължи делото на конгреса, признало се, че международният метапсихически институт в Париж е вече отговорил на тия desiderata и както чрез организацията си, така и чрез ресурсите си, постепенно ще се закрепи като общ център, открит за всички експериментални издирвания. Най-сетне било решено, че един постоянен комитет от трима членове, избрани измежду най-видните научни психисти, ще бъде образуван в всяка държава, за да събира най-забележителните факти и да приготви програмата на идещия конгрес. Датският комитет е получил изключителния мандат да учреди един временен секретариат, натоварен да осигури връзката между разните национални комитети. Прието било по принцип, че идещият конгрес ще се събере в Париж, през пролетта на 1923 год.
към текста >>

За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух.
Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди. Баща му Debendranat Magarschi бил, според думите на Тагора. „rischim“ — то значи, че бил най-високо посветен и мъдрец.
към текста >>

Цени, обаче, като човек, който не знае никакъв религиозен фанатизъм, също тъй добре и будизма, както и християнството и само ги сравнява и тук-таме допълва.
Доколкото се отнася до мнението на някои наши списания за Рабиндранат Тагора, длъжни сме да се спрем на една важна особеност. Види се, че у нас досега не е още разбрана разликата между Браминизма, основните свещени книги на който са Ведите и Упанишадите и Будизма, който се е появил много по-късно отколкото браминизма. Много вестници представляват великия индийски мъдрец като че е привърженик на будизма. В това е измамата: Рабиндранат Тагор е брахман — т. е. изповядва учението на браминизма. Цени, обаче, като човек, който не знае никакъв религиозен фанатизъм, също тъй добре и будизма, както и християнството и само ги сравнява и тук-таме допълва. Който е присъствал на неделната му беседа в салона на Lucerna, забелязал е, с каква ненаказана нега и огромна любов звучеше гласа на индийския философ, когато произнасяше името Божие, в каквато и да е форма, преповтаряйки своите стихове, например, от книгата си „Гитанджали“,—Когато произнесе думата „Му Lord“ (Боже мой), гласът му омекна в някаква си недосегаема музикалност. Спомних си при това разказа за друг индийски учител, за Рама Кришна, който е живял преди нас и за когото професор Max Muller пише: „когато изричал името Божие или когато слушал да го произнася друг, тъй се разчувствувала неговата душа, че потъвал в сълзи! “ Надяваме се, че ще чуем още много за този светец и пионер на най-висшата идея и мнозина ще бъдат ония, които ще поведе след себе си, за да преминат великата река на Познанието. Мир да бъде с тях! Из „Okult.
към текста >>

Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията).
Рише отговаря със голяма енергия, че в природата има явления, чиято действителност не се отрича от науката, но които, при все туй, не могат да се произведат но волята ни. Не ще ли бъде неприемливо, например, да се отрича съществуването на аеролитите под предлог, че е невъзможно в еди-кой-си ден и час да направим да падне по желанието ни един аеролит на главния парижки площад на Съгласието? Цялата тая част от учението на проф. Рише е наистина дълбока. Ние можем само да потвърдим светлата и дълбока истина в изявленията му, когато той поддържа, че тайнственото ни къпе от всички страни и че трябва зле да се знае общочовешката история, за да се отхвърлят известни възможности под предлог, че те шокират нашите умствени навици. Известно е, че Людовик XIV и неговите министри са затворили в лудницата едно лице, което им казало: „ще дойде време, когато ще може да се чува в Рим гласа на един човек, който ще говори в Париж“ (думата била за телефона:, или: „през месото на един жив човек ще може да се виждат костите му“ (радиоскопията). Те са считали тия твърдения като много по- невероятни от следните: „известни лица имат сила да преместват разни предмети, без да се допират до тях и без помощта на механически средства“(левитация или телекинезия), или: „има лица, които са способни да произвеждат видими и скоропроходящи форми, излъчвани от тялото им с образи и органи човешки“(материализация или ектоплазмия). Цялата тази философия на метапсихиката, както я знае и излага г. Рише, трябва да се приеме безусловно“. След това авторът с право настоява да се осигурят най-добри условия при произвеждането на опитите за констатиране на окултните явления, и така да се избегне всяко съмнение. Катастрофата със „Титаник“ предсказана от американски писател.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце!
си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя и, който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва веднъж за винаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или измъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско“ и „еретическо“, трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи,турци, англичани, италианци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни, хора, най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят — казвали някога фарисеите, а сега владиците — отиде след него“ (вж. Ев. Йоан.
към текста >>

Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата.
Любовта е най-възвишеното чувство, най-голямата сила и най-висшия принцип в живота. Тя е естествена връзка между душите. Бог, когато сътвори света, излъчи всички души в чисто състояние. Тогава те са били сродни. От това тяхно сродство произтича и връзката им. Но след падането на първия човек, причините, формата и смисъла на което могат да се узнаят само от аналите на великата окултна наука, появила се омразата. Човечеството тръгнало в крив път или така наречения левия път. За да го спаси. Бог изпратил много пророци, чрез които е изразил волята си, но тия пророци били избити или останали неразбрани. Между „избрания“ народ — евреите — се яви пророк Мойсей, който прие и предаде десетте заповеди божи. И тия заповеди, които съставляваха законът божи, останаха мъртва буква.
към текста >>

Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване.
От това пък следва, че Бог възлюби творението си, т. е- собственото си проявление. И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него. в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът.
към текста >>

От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът.
Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот — ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“. Следов., трябва да познаем себе си, т. е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас. Това можем да постигнем с помощта на науките: френология, т. е.
към текста >>

Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“.
Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тялото на Бога“, се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимодействие — на астрологията и, най-сетне, техните вътрешни процеси и сили — на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“. Следов., трябва да познаем себе си, т. е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас. Това можем да постигнем с помощта на науките: френология, т. е. наука за човешкия ум, физиогномия — наука за познаване на човешкия характер по чертите на лицето, астрология — наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр. А като изучи всеки от нас своето същество, ще открие в себе си, както недъзите си, които трябва да отстрани, за да постигне своето съвършенство, така и своите способности, дарби и таланти, заложени от миналото, и с които пък ще въздейства за същата цел.
към текста >>

наука за човешкия ум, физиогномия — наука за познаване на човешкия характер по чертите на лицето, астрология — наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр.
И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действат същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога“. Следов., трябва да познаем себе си, т. е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас. Това можем да постигнем с помощта на науките: френология, т. е. наука за човешкия ум, физиогномия — наука за познаване на човешкия характер по чертите на лицето, астрология — наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр. А като изучи всеки от нас своето същество, ще открие в себе си, както недъзите си, които трябва да отстрани, за да постигне своето съвършенство, така и своите способности, дарби и таланти, заложени от миналото, и с които пък ще въздейства за същата цел. Тия сили, скрити в човека, са много ефикасни. Човешкият ум, при известна степен на своето развитие, е в състояние да подчини силите на външната природа и да ги насочва за доброто или злото на другите. В първия случай той ще създава блага, а във втория — ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция.
към текста >>

Тия сили, скрити в човека, са много ефикасни.
Следов., трябва да познаем себе си, т. е. да изучим нашия произход, нашето видимо и невидимо (вътрешно, скрито) естество, и тогава ще познаем Бога или Христа, който живее в нас. Това можем да постигнем с помощта на науките: френология, т. е. наука за човешкия ум, физиогномия — наука за познаване на човешкия характер по чертите на лицето, астрология — наука за влиянието на другите светове върху съдбата на човека още при рождението му, окултна химия и пр. А като изучи всеки от нас своето същество, ще открие в себе си, както недъзите си, които трябва да отстрани, за да постигне своето съвършенство, така и своите способности, дарби и таланти, заложени от миналото, и с които пък ще въздейства за същата цел. Тия сили, скрити в човека, са много ефикасни. Човешкият ум, при известна степен на своето развитие, е в състояние да подчини силите на външната природа и да ги насочва за доброто или злото на другите. В първия случай той ще създава блага, а във втория — ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция. А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните.
към текста >>

Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили.
Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция. А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове.
към текста >>

Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации.
А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити.
към текста >>

Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта.
Следов., трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използваме за собственото си благо н за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки.
към текста >>

Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити.
Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им. Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви любовта. Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава.
към текста >>

И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е.
Дисхармонията в мислите и чувствата у един индивид внася дисхармония в средата, в която той се движи и в ония, с които се намира в свръзка. Затуй и страданията на едните се отразяват върху другите. Ако тая дисхармония се увеличава и е постоянна, цялото общество изпитва последиците от нея. И обратното: добрите мисли привличат пак добри мисли, както и любовта ражда любов, според закона: подобното се привлича от подобното. Това са установени истини в природата. И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего със всичкия си ум, със всичкото си сърце, със всичката си душа, и със всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си.“ Следов., ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си,т. е. със всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувстват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат.
към текста >>

Като имаме пред вид и тях, за никой човек не може да се каже, че е със здрав ум, ако всичките му умствени функции — интелектуалните, сърдечните и волевите — не се извършват здраво.
Той изведнъж изтъква разликата между лудия и гения. Защото, както и Д-р Bernard Hollander бележи в капиталното си съчинение The First Signs of Insanity: Their Prevention and Treatment, „истинското величие лежи не само в това да притежаваме известни способности, но и в тяхната употреба; лудите имат щастливи вдъхновения, но липсва им постоянство да изведат една работа до край“. Погрешно е да се предполага, както изобщо правят, че лудостта е разстройство само на интелекта, като употребяваме думата „интелект“ в по-тесен смисъл. Д-р Hollander правилно забелязва: „Общоприетият възглед за лудостта е, че тя е разстройство на интелекта. Но тоя възглед игнорира емоциите и волевите действия. Като имаме пред вид и тях, за никой човек не може да се каже, че е със здрав ум, ако всичките му умствени функции — интелектуалните, сърдечните и волевите — не се извършват здраво. Общият възглед, като засяга лудостта, засяга в същност само познавателните способности, обаче, всеки, който е запознат с болестите на ума, знае, че разстройството се изразява не само в извратеността на идеите, но и във всички други видове извратености — на чувстванята, желанията и инстинктите. На теория това не се обгръща, но, за щастие, на практика то често се позволява“. И наистина, в някои форми на лудост, особено в ранните й стадии, виждаме, че интелектуалните сили не са помрачени. Хипоманияците и меланхолиците разсъждават доста ясно, като първите са достигали до остроумие. А като допуснем лъжливите предпоставки на дадено лице, което страда от системни призраци (paranoia), можем да не намерим грешка в логиката му.
към текста >>

Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят.
В действителност, разсъжденията на всички луди хора са себе-концентрирани и субективни. Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо.
към текста >>

Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд.
Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо. Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът.
към текста >>

Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек.
За нещастие, има голяма опасност, тия лица, които изпитват такива явления, да усилят предполагаемите си ясновидски и яснослушателски сили и по този начин да направят умственото си състояние по-сериозно. Но от друга страна, има много случаи на тъй наречени халюцинации, които са отбелязани и са верни, т. е. изразявали са истината, а следователно, са истински видения. Формата на тези видения може-би е била субективна, т. е. такава, която е съществувала само в ума на тоя, който ги вижда, но посланието, което те са имали да изразят — напр., съобщението за смъртта на някой любим приятел —това тяхно съдържание е обективно, реално за всички. Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек. Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение.
към текста >>

Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек.
такава, която е съществувала само в ума на тоя, който ги вижда, но посланието, което те са имали да изразят — напр., съобщението за смъртта на някой любим приятел —това тяхно съдържание е обективно, реално за всички. Тия халюцинации съвършено се различават, по естеството си, от халюцинациите на лудия човек. Не е било мъчно да се провери истинността на онова, което Сведенборг2) е видял в Готенбург. Той е заявил, че видял пожара, който станал в Стокхолм, петдесет германски мили далеч от Готенбург3). Трябвало е само да се удостовери това твърдение на Сведенборга със свидетелстването на ония, които са били по това време в Стокхолм и са видели пожара. Но пророчеството не се състои само във виждането на предмети, които, при други условия, може да се опитат във видение и От обикновения човек, а във виждане на такива картини и състояния, които са винаги невидими за него — обикновения човек. Например, за доказателство на това може да ни послужи опитността на Сведенборга, когато той видял духовния свят отворен пред зрението му и се разговарял с ангели и дяволи — в такива случаи не е възможно да се установи истинността на твърдението му, както е с факта за пожара в Стокхолм, като се апелира към общото засвидетелстване, защото небето и адът никак не са видими за нормалното зрение. Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем.
към текста >>

Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този свят, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум. Прев.
Както вече отбелязахме, никой не трябва да се счита луд само по отношение на една идея или едно чувство. Като се знае интелектуалното и морално единство в живота на Сведенборга, изключен е всякакъв въпрос за лудост. А пък като виждаме, че видението му се включва в това единство и от него произлиза една цяла философска система, която не може да не се счита за интелектуално и морално велика, то съвършено се убеждаваме в истинността на неговото пророчестване. Тези наши бележки могат да се приложат също и към случаите с други велики пророци, каквито са Павел и Бьоме които случайно ще споменем. Избрахме Сведенборга за пример, за да илюстрираме контраста между лудостта и мистицизма, защото той бе предимствено един умствено нормален пророк. Няма съмнение, че субективният елемент (поне по форма) влиза във всички понятия, както от този свят, така и от другия, но в случая на един хладен и уравновесен човек, какъвто е бил Сведенборг, тоя елемент, сигурно е един незначителен минимум. Прев. от английското списание „The Occult Review“ 1) W. R. Inge. Christian Mysticism, стр. 5. 2) Вж. портрета и биографията му в кн.
към текста >>

В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява.
портрета и биографията му в кн. V, год. 1 на Всем. Летопис. 3) Това е един от най-добре засвидетелстваните случаи на ясновидство. Д. Попов Мистични фрагменти Вътрешното човешко равновесие е онзи от най-скъпоценните божествени дарове, чрез който индивидът се свързва на вечни времена с всичко онова, което е изчерпателната божествена проява, което е проявата във всичките свои форми и състояния, тъй както е тя в действителност като божествена проява — нито повече, нито по-малко, а точно такава каквато е проявата като истина. В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите.
към текста >>

Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите.
В такова едно състояние, чрез този именно най-съвършен и най-скъп от божествените дарове, човек е развил до съвършенство своята потенциална божествена същност, която е всеки момент във вечна хармония с всичко онова, което е истина като божествена проява. Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог.
към текста >>

При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала.
Само при фактическото съществуване на едно такова абсолютно състояние, аз си представлявам човешкото съвършенство. И до тогава, до като това равновесие е идеал и цел за самоусъвършенстването ни, до тогава именно ще съществува индивидуалното човешко развитие, индивидуалната човешка еволюция. Тя пък ще бъде съзнателна и естествена само от тогава, от когато индивида развива все повече и повече онзи вид равновесие, който е стремеж и прогресия към абсолютното. Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е.
към текста >>

По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта.
Втория вид равновесие е онова вътрешно индивидуално съзнание, чрез което личността благоговее, търпи, смирява се и люби всичко онова, което въпреки че не й е известно каква е целта при съприкосновението му с индивида, но чрез благоговението, търпението, смирението и любовта, фактически се слага в услуга на божествената воля, която има преимуществото да крие вътре в себе си цялото разнообразие на действителната и истинна божествена проява. Благоговението, търпението, смирението и любовта имат тази неоценима и винаги вярна заслуга, че без тях е невъзможен индивидуалния естествен човешки прогрес, които, ако ги изключим от съществуването си и живота си въобще, ще еволюираме, но така както еволюират почти несъзнателно всички по-низши форми от човека, каквито са, например, минералите. При индивидуалната и естествена човешка еволюция, не искам да изключа вмешателството и подчинението ни на онези възвишени същества, които работят неуморно и вечно над нас, но чрез нея човека е стъпка по стъпка все по-близко до тях; издига се все по-бързо и по-бързо до първоизточника, една съществена разлика в движение към първоизточника първопричината, между човека и минерала. С други думи — чрез естествено-индивидуалната човешка еволюция ние летим към първоизточника и към първопричината с най-бързата летателна машина, която може да се реализира като изобретение на науката и механиката тук, на физическото поле, когато пък минералите чрез бавната групова еволюция се движат към първоизточника и първопричината с бавността на движението на онова идеално същество, което се движи със скорост, която е само една степен над покоя. * Всичко онова, което е разнообразие на формите и вечни промени в Битието, аз си го представлявам като едно вечно редуване на това, което е разнообразие като божествена проява. По отношение на растящия в съзнание човек, проявата се изразява като редуване на всичко онова, което е същина в качества и преходност в естеството на божествената проява от онзи момент, от когато започва съществуването на част от абсолютната еманация и до тогава, до като тази част като божествена еманация се приеме като част от същността на абсолюта. По отношение па абсолюта, тази същност от качества и преходността проявата, на неговата лична проява е — истина и едновременност, а по отношение на растящото човешко съзнание—констатация на следствия, които имат своите корени в първопричината и първоизточника ... На онази личност, която си задава въпроса: „Защо не е било по-добре абсолюта да е направил със своята проява така, че вместо чрез естествената еволюция, която предполага време и пространство от еманирането и и до приемането й—не се е изключило всичко това — може да се отговори по следния начин: едновременното е абсолютно тъй, както е абсолютен и самия Бог. Тази абсолютност на едновременното и онази на Бога — това са едно и също, т. е. всичко това е едно, то е Бог. По отношение на растящото човешко съзнание съществува време, пространство и майя (преходност), когато те в Бога не съществуват и са изключени. Едновременното само по себе си е това, което, като божествена проява — е истина, а истината е живота на Бога.
към текста >>

Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба .
* Онзи, който бърза по пътя на своята индивидуална човешка еволюция, замедлява сам за себе си собствения си развой. Като следствие от това се явява въпроса: „коя е нормата на естествената ни индивидуална човешка еволюция и как може да се чувства вечно като такава от субекта въобще? “ Естествената индивидуална човешка еволюция може да се замени в точност със следната мисъл: правилно схващане и чувстване на отношенията на Бога към даден индивид, т. е. всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида.
към текста >>

До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е.
всичко онова, което идва отвън или отвътре е право пропорционално с това, което е наша неизменяема и абсолютна същност т, е. като частица от абсолютната същност на квинтесенцията на божествената проява. Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди.
към текста >>

* Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида.
Дохожда се, следователно, до онова абсолютно равновесие, чрез което и с което субекта е развил цялата своя божествена потенция, която е вложена не само в човека, но и в онова същество, което е една степен по-низко от Бога като абсолют и тази, която съществува фактически като такава и в онази форма, намираща се в основата на еволюционната стълба . . . Относно абсолютното равновесие между напълно и всестранно развилия се субект и всестранната и пълна божествена проява, тази е най-човешката и най-грубата формула, но по отношение на равновесието в времето на растящото индивидуално човешко съзнание—формулата е тази, също така най-човешка и най-груба: чрез смирение, дълготърпение и безкористна любов да се посреща и изпраща всичко онова, което идва отвън или отвътре към това растящо индивидуално човешко съзнание. До като се стигне до крайните предели на това наше растящо съзнание, длъжни сме да култивираме тези три качества на духа: смирение, дълготърпение и безкористната любов, а тогава, когато те бъдат една неразделност от нас, тогава те ще се развиват и растат като потенция на онова абсолютно равновесие, което е равновесие между човека и Бога, т. е. равновесие, чрез което всестранната и вечна божествена воля намира опора, една здрава и вечна опора над нашата същност като божествени индивиди. * Слабост е у мнозинството от хората, които са тръгнали по пътя на себепознанието, чрез себепожертване, да мислят, че последното подразбира жертване на истинския индивидуален живот, който н по естество и по характер е точно това от себе си, което е най-съществено, най-скъпо и всичко онова, без което е невъзможно нито секунда съществуването на човека и в частност на индивида. В действителност, себепожертването не е нищо друго освен освобождение на личността от всичко онова, което е пречка, което е преграда между нея и Бога, което препятства на божествената любов и на божествената светлина да го прониква и озарява ; всичко онова, което е пречка за разнообразната божествена проява, онзи вид божествена проява, която е продукт на неговата, добра и творяща воля, чрез която отделната личност влиза в непосредствено общение с Бога, изпълнявайки точно онова, което е повелил чрез нея (чрез собствената си божествена воля). Да се самопожертваме не е нищо друго, освен да се освобождаваме от всичко онова, което е излишък, което е наслояване и то вредно наслояване, което е наша низша природа, чрез което самопожертвувание и чрез която жертва ние правим винаги най-напред добро на самите себе си, а после и на тези, към които сме насочили мисълта, желанията, чувствата и действията по отделно или пък няколко от тях заедно или пък най-после сме насочили и всичките. Служението е една от най-съществените и най-сполучливите форми на бялата магия, чрез която отделната личност чрез непрекъсната и неуморна безкористна дейност е винаги това, което е дълг да бъде всеки един от хората—индивиди. Самопожертването дава възможност на нашето низше човешко естество да се пречиства едновременно и в хармония така, че ако се следва неуморно, не- прекъснато и безкористно като дейност, с течение на времето, бавно, но сигурно, ще превърнем всяка клетка на нашето физическо естество на един великолепен храм на духа. в който храм не ще липсва абсолютно нищо, което е необходимост за едно истинско богослужение и то такова, че да се чувства неговото фактическо присъствие с всичкото свое величие, с цялата своя проявена същност.
към текста >>

* Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е.
* Въпреки, че един и същ Учител е видим в едно и също време от едно мнозинство, но това не пречи на всеки един да има за него и по една отделна индивидуална представа, различаващи се само по степените на субективната илюзия. Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог. Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят. * Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е.
към текста >>

издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека.
Такъв, какъвто е Учителя сам по себе си, никой не е в състояние да го познава, въпреки голямата доза от желание за това. Илюзиите, както за случая, така също и за всичко онова, което е обект — са различни — илюзиите са индивидуални, отделени с различни разстояния от самата истина, която едно малцинство познават. Има само разлика в разстоянията до истината за отделните личности, без да има некой възможността от мнозинството да е едно с истината, която е бог. Реална илюзия за посредственото мнозинство е разстоянието между субекта и истината, което разстояние с течение на времето, по закона на еволюцията, постепенно-постепенно се скъсява, до като се стигне до онова положение, че субект и истина се слеят. * Земята, материята, въобще всичко онова, което е определено за човека да изживява в един период може би на милиони години, е един много важен етап от неговата многомилионна (в години) еволюция, понеже, завладял веднъж материята, т. е. издигнал се чрез самосъзнанието си над материята, неговата личност може да бъде и е гражданин на всички планети и ефири, които са отредени, како градация на живот за растящото съзнание на човека. Материята, или по-вярно, неизброимото число от закони на материята, длъжни сме всички личности от човешкия род да овладяваме с търпение и с постоянство и тогава, когато отделната личност се одухотвори напълно и се издигне високо, на една невъобразима височина в себесъзнание над материята. Подобна личност има великата. а може-би най-великата възможност да бъде гражданин и да оперира и в коя и да е част от безкрайната, многолика и разнообразна божествена проява, защото материята е най-съвършения, най-сложен и най-дълбок символ на божествената проява — в нея се намира всичко онова, което с слизането си сме оставили като съставка част на различните полета и сфери по низходяща степен и градация. Материята е другия полюс на божествената проява, т. е. всичко онова, което е Той като проява в онзи именно противоположен полюс, от дето се започва и еманацията на непроявения Бог.
към текста >>

Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие. 5.
Бог е вечен дух, вечен живот, вечна любов, вечна истина, изразен и олицетворен в мъдрост, доброта, красота и хармония. 3. Що е Духът? Духът е субстанцията на всичко, което съществува. Духът е Бог в всемирната дейност на проявлението си. 4. Що е вселената? Вселената е Бог, изразен и олицетворен в безкрайния космос, който всецяло е представен от човека, — сътворен по образ и подобие Божие. 5. Защо това обяснение не е пантеистично? Защото пантеизмът учи, че Бог е в материалната вселена, а пък материална вселена няма. 6. Що е това, което невярно наричат материална вселена? Материална вселена е едно лъжливо материално чувство или понятие за действителната духовна вселена. 7. Кой изяви тази истина?
към текста >>

Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17.
Кои институти най-много препятстват да се прояви вечният духовен Христос? Богословските учебни заведения. 15. Защо това е така? Защото те правят своите ученици неспособни да представят вечния, духовен Христос. 16. Защо случаят е такъв, когато те все пак учат голяма част от истината? Защото, според основните учения на тяхната богословска система, те имат понятието за Бога като богочовек. 17. Не учат ли те, че Бог е в нас? Някои, да, но тяхното учение е пантеистично, защото те приемат, че вселената е материална. 18. Коя е най-важната работа на един млад проповедник? Да поправи погрешните, които е научил в богословското училище. 19. В какво направление той трябва да измени своята проповед?
към текста >>

То значи да се съблече старият човек от своите мисли и дела и да се облече наново, като ще бъде подновен чрез познание образа на Този, който го е сътворил. 39.
Може ли плътското съзнание да направи това? Не може. 37. В какво отношение трябва да се измени плътското съзнание? То трябва да се роди изново. 38. Какво е естеството на новорождението? То значи да се съблече старият човек от своите мисли и дела и да се облече наново, като ще бъде подновен чрез познание образа на Този, който го е сътворил. 39. Може ли да бъде некой Христос, ако нарушава принципите на честността и справедливостта? Не може. 40. Какво евангелие учеше Исус, индивидуално или социално? Той учеше и двете. Той доказа, че обновяването на обществото трябва да стане чрез обновяване на индивида. 41.
към текста >>

Каквото човек посее, такова и ще пожъне.
Как може да се отстрани всичкия Анев и отмъщение от Библията? Чрез едно духовно тълкуване. 55. Кой е ключът за разбиране духовният смисъл на Светото Писание? Законът на духа. 56. Какъв е законът на духа? Каквото човек посее, такова и ще пожъне. Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той. 57. Кои са неприятелите, срещу конто ние можем да проявим своя гняв? Лошите мисли. 58. Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да мислим върху противоречието между доброто и злото? То е противопоставяне на заблуждението спрямо истината. 59.
към текста >>

Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той. 57.
Чрез едно духовно тълкуване. 55. Кой е ключът за разбиране духовният смисъл на Светото Писание? Законът на духа. 56. Какъв е законът на духа? Каквото човек посее, такова и ще пожъне. Каквото човек мисли в сърцето си, такъв е той. 57. Кои са неприятелите, срещу конто ние можем да проявим своя гняв? Лошите мисли. 58. Щом като злото не е положителна сила, какво трябва тогава да мислим върху противоречието между доброто и злото? То е противопоставяне на заблуждението спрямо истината. 59. Що е истина?
към текста >>

Христос — духовният човек. 63.
Що е заблуждение? Заблуждение е лъжливи мисли. 61. Кое изразява сбора от човешки заблуждения? Адам — плътското или смъртно съзнание. 62. Кое изразява сбора от истина? Христос — духовният човек. 63. Как може човечеството да се роди изново? „Както в Адам (заблуждението) всички умряха, така трябва в Христа (истината) всички да бъдат живи“. 64. Кой и какво беше Исус Христос? Той беше Исус от Назарет, по човешки — син на Мария, а духовно — Божи син. 65. В какво отношение той беше човешки син?
към текста >>

Може ли един човек да бъде погубен?
Егоизъм е самоубийство. 92. Защо е самоубийство? Защото той изключва съзнанието за Бога и за духовната вселена, която е царството н причината на живота. 93. Кои са божиите деца? Всички хора. 94. Може ли един човек да бъде погубен? Не. 95. Защо не? Защото човек не може да има съществуване отделно от Бога. 96. Какво може да изгуби човек? Той може да изгуби вярата в своето детинство. 97.
към текста >>

Защото човек не може да има съществуване отделно от Бога. 96.
Кои са божиите деца? Всички хора. 94. Може ли един човек да бъде погубен? Не. 95. Защо не? Защото човек не може да има съществуване отделно от Бога. 96. Какво може да изгуби човек? Той може да изгуби вярата в своето детинство. 97. Чрез какво той трябва да бъде спасен? Чрез възвръщане вярата си в детинството и чрез водене на един живот в съгласие с своята вяра. 98. Що е психология?
към текста >>

Какво може да изгуби човек?
Всички хора. 94. Може ли един човек да бъде погубен? Не. 95. Защо не? Защото човек не може да има съществуване отделно от Бога. 96. Какво може да изгуби човек? Той може да изгуби вярата в своето детинство. 97. Чрез какво той трябва да бъде спасен? Чрез възвръщане вярата си в детинството и чрез водене на един живот в съгласие с своята вяра. 98. Що е психология? Психология е знанието за душата или за духа. 99.
към текста >>

Следователно, какво притежава човек?
Психология е знанието за душата или за духа. 99. Къде лежи заблуждението в разрушителната система на психологията? В учението за индивидуални, отделни от Бога души. 100. Няма ли различни души? Няма: то е невъзможно, защото Бог е един. 101. Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“?
към текста >>

Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух.
Къде лежи заблуждението в разрушителната система на психологията? В учението за индивидуални, отделни от Бога души. 100. Няма ли различни души? Няма: то е невъзможно, защото Бог е един. 101. Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо?
към текста >>

В какво отношение човек може да расте?
Няма ли различни души? Няма: то е невъзможно, защото Бог е един. 101. Следователно, какво притежава човек? Човек притежава съзнание и индивидуалност, които произлизат от единствената душа или от единния дух. Той изразява Бога и Го отразява. 102. В какво отношение човек може да расте? Той може да развие едно по-висше съзнание. 103. Ще го въведе ли това окончателно в божествената душа, божествения дух, или в състоянието, което е означено с „Нирвана“? Напротив. 104. Защо? Защото неговото нарастващо съзнание за Бога и неговата развиваща се способност да Го познае ще му образуват един по-висш и по-силен индивидуалитет. 105. Защо тогава той не става окончателно подобен на Бога?
към текста >>

Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената.
Той е един етически фактор, понеже Бог е любов, истина, справедливост и най-висш източник на всеки морал. Той е един естетически фактор, понеже Бог е форма, ред, красота, величие, хармония и най-висш източник на всички изкуства. Той е един фактор на знание, защото Бог е всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, и най-висш източник на всяко съществуване и всяко знание. Вселената е един израз, едно олицетворение на Бога, на живота, на истината, на любовта, на мъдростта, на реда, на красотата и хармонията. Този израз в вселената е духовен, не материален, защото духът не може да сътвори нищо, което би било по-низко или недостойно за Него. Човекът, сътворен по образ и подобие Божие, е също така духовен и заключава з себе си вселената. Следователно, нему е дадена властта над всичко в вселената. 107. По коя формула работи духовната психология? Формулата, по която тя работи, може да се представи в пет изречения, както следва: 1. Бог е единствената причина. 2. Духът е единствената субстанция. 3.
към текста >>

Всички знаят за „Позитивната философия“ на Огюст Конта и за съвестната му класификация на науките, която слиза постепенно от вселената до човека, от астрономията до биологията.
1) Във, „Всемирна Летопис“ (год, I и II) са дадени и се дават всички астрологически сведения 2) Те се намират в всяка пжлна .Астрология“. Ще се постараем да ги дадем и вжв списанието. СМЪРТТА И НЕЙНАТА ТАЙНСТВЕНОСТ От КАМИЛ ФЛАМАРИОН ГЛАВА II. Материализмът — учение погрешно, непълно и недостатъчно. „Не вярвайте на външността". Коперник. Всички знаят за „Позитивната философия“ на Огюст Конта и за съвестната му класификация на науките, която слиза постепенно от вселената до човека, от астрономията до биологията. Също така всички знаят и за Литре, последователят на Огюст Конта: неговият речник е във всички библиотеки, а съчиненията му са разпространени на всякъде. Аз лично съм ги проучил1). Той бе знаменит учен, енциклопедист, дълбок мислител, но при туй материалист и убеден, но абсолютно искрен, безбожник. С-ранната естетика на лицето му не отговаряше на красотата на душата му. Мъчно можехте да го погледнете, без да помислите за неговия маймунски произход, но при все туй духът му бе високо благороден и сърцето му много великодушно.
към текста >>

Можеш да бъдеш материалист и съвършено честен човек.
Всичко туй е доста парадоксално. Същото бе и с Жюл Сюри, тоя „попоядец“, опеян пак от поповете с литургическите им молитви. Логиката не е от този свят. Но и доктрините не управляват делата. Можеш да практикуваш католицизма и да лъжеш, да експлоатираш миналото. Можеш да бъдеш материалист и съвършено честен човек. Аз познавам и превъзходния Ърнест Ренан, който с благородна искреност и за да се освободи лоялно от всяка хипокризия, отказа да приеме свещенически сан, към който го водеха неговите богословски занятия. Тия бележити умове са за уважение зарад техните искрени убеждения и ние трябва да ги уважаваме, както и те уважават за същото другите; но техните идеи могат да се обсъждат, без да са имали претенция на непогрешимост. Литре се занимаваше с психическите въпроси, които ние изучваме тук. Неговите аргументи, както и ония на съперника му Тен, можем да вземем за база на съвременните материалистични твърдения. Няма да се убоим да се борим лице с лице и да хванем бика за рогата.
към текста >>

И сега вече е безсъмнено, че интелектуалните и морални явления са явления, които принадлежат на нервната тъкан; че човекът е звено—най-голямото, наистина— от една верига, която върви, без строго определена граница, до последните животни, и че, с каквито способи и да си служи ученият, било с метода на описанието, с наблюдението или изследването, той е физиолог.
За туй именно аз реших да избера израза психическа физиология, или, по-кратко, психо-физиология. Психическа, сиреч отнасяща се за чувствата и мислите, а физиология, сиреч образуване и съединение на тия чувства и идеи в свръзка с образуването и функцията на мозъка. С това аз не претендирам да въведа в науката един нов израз; всичко, което искам в случая, е, от една страна, да огранича строго предмета си, а от друга, да изтъкна, че описанието на психическите явления, в тяхното подчинение и връзка, е въпрос от чистата физиология, като изучаване на една функция и нейните ефекти. Колкото повече психологията, особено онази, която създаде школата на Локе, напредва, като скъсва с вродените идеи, толкова повече се приближава към физиологията. И колкото повече физиологията си дава отчет за ширината на своята област, толкоз по-малко тя се ужасява от анатемите на психологията, която й запрещаваше висшите изследвания. И сега вече е безсъмнено, че интелектуалните и морални явления са явления, които принадлежат на нервната тъкан; че човекът е звено—най-голямото, наистина— от една верига, която върви, без строго определена граница, до последните животни, и че, с каквито способи и да си служи ученият, било с метода на описанието, с наблюдението или изследването, той е физиолог. Аз не зная физиология, в която теорията за чувствата и мисълта, в най-важната си част, да не завзема голямо място.“ 2) Такава е базата на материалистическата система за душата Аз каня четеца да прецени най-добросъвестно тоя род разсъждения. Ние не трябва да приемем, че душата съществува, „защото — казва Литре — не се знае никаква принадлежност без материя, защото не се е срещнало никога притегляне без весомо тяло, топлина без топло тяло, електричество без електрическо тяло, сцепление без субстанции за съединение, живот, чувствителност, мисъл, без да бъдеш жив, чувствителен, мислещ . .“ Явно е, че в тия съждения има една принципна погрешка, основана върху думата свойства. Да смесиш мисълта с притеглянето, с топлината, с механическите, физическите и химическите ефекти, с материалните тела, това значи да приравниш две съвсем различни неща, които подлежат на обсъждане: духът и материята. Волята на едно човешко същество, даже и на детето, е лична, съзнателна, когато пък притеглянето, топлината, светлината, електричеството са безлични, несъзнателни, последици от известни състояния на материята, фатални, слепи, сами по себе си съществено материални.
към текста >>

Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“.
Това научно съждение греши в основата си. Топлината, например, не произлиза всякога от едно топло тяло: движението, което няма никаква температура, може да произведе топлина. Топлината е един вид движение. И светлината е също един вид движение. Естеството на електричеството остава непознато. Признавам, че зле бих се изразил, ако кажа, че един човек с цената на Литре шеф на позитивистската школа, би се задоволил с такова съждение и не би съгледал своята принципна погрешка или просто играта на думи, защото тоя негов аргумент играе с думата „свойство“. Най-напред би трябвало да се докаже положително, че мисълта е свойство на нервната субстанция, че несъзнателното може да произведе съзнателното — нещо, което е по принцип противоречиво, Твърде мъчно би се осмелил някой да смеси едно парче дърво с едно парче мрамор или метал, но много лесно се решават да асимилират духът, мислещият разум, чувството на свободата, на правдата, добротата, волята, с функцията на една органическа субстанция! Тен уверява, че мозъкът изпускал мисълта, както черният дроб жлъчката. Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците? Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение? Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми.
към текста >>

Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти.
Не изглежда ли, че и у тия умове седалището на разсъждението е направено по-напред, с същата слепота, както и у богословците? Няма ли и в тях една предвзета идея, едно систематическо убеждение? Важно е, още от самото начало на това обсъждане, да не си отплащаме само с пуми. Но що е материя? Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени? Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от водата; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр. Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват.
към текста >>

С право казват, че ако Бог е направил човека по свой образ, то и човек би могъл да го направи.
Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък. Невъзможно е да се анализира механизма на окото и на зрението, на ухото и чуването, без да се Заключи, че органите на зрението и слуха са интелигентно устроени. Това заключение се извлича с по- голяма очевидност още и от анализа на оплодотворяването на едно растение, на едно животно и на едно човешко същество. Прогресивното развитие на оплодотвореното женско яйце, ролята на плацентата (булото в матката), животът на зародиша и детето в утробата, създаването на това малко същество във вътрешността на майката, органическото видоизменяване на жената, образуването на млякото, раждането на детето, захранването му с мляко, физическото и психическото развитие на детето, са толкова неотразими манифестации на една интелигентна управляваща сила, която е организирала всичко и управлява и най-малките молекули с такъв ред, както планетните или звездните сфери в небесния шир! И този дух не произтича от един мозък. С право казват, че ако Бог е направил човека по свой образ, то и човек би могъл да го направи. Ако бръмбарите биха си представили създателя си, биха направили от него един голям бръмбар. Човекообразният бог на евреите, християните, мюсюлманите, будистите никога не е съществувал. Бог-баща, Йехова, Юпитер, това са само символични думи. Ако раждането е превъзходно организирано от физиологическо гледище, то е далеч от съвършенството си по отношение на чувстванията на материнството. Защо са тия страдания?
към текста >>

Човекообразният бог на евреите, християните, мюсюлманите, будистите никога не е съществувал.
Това заключение се извлича с по- голяма очевидност още и от анализа на оплодотворяването на едно растение, на едно животно и на едно човешко същество. Прогресивното развитие на оплодотвореното женско яйце, ролята на плацентата (булото в матката), животът на зародиша и детето в утробата, създаването на това малко същество във вътрешността на майката, органическото видоизменяване на жената, образуването на млякото, раждането на детето, захранването му с мляко, физическото и психическото развитие на детето, са толкова неотразими манифестации на една интелигентна управляваща сила, която е организирала всичко и управлява и най-малките молекули с такъв ред, както планетните или звездните сфери в небесния шир! И този дух не произтича от един мозък. С право казват, че ако Бог е направил човека по свой образ, то и човек би могъл да го направи. Ако бръмбарите биха си представили създателя си, биха направили от него един голям бръмбар. Човекообразният бог на евреите, християните, мюсюлманите, будистите никога не е съществувал. Бог-баща, Йехова, Юпитер, това са само символични думи. Ако раждането е превъзходно организирано от физиологическо гледище, то е далеч от съвършенството си по отношение на чувстванията на материнството. Защо са тия страдания? Защо са тия жестоки болки на края? Църквата вижда в тях наказание за грешката на Ева.
към текста >>

Моят учен приятел Едмон Перйе представи на Академията на Науките, в заседанието й на 22 декември 1913 г., едно наблюдение на Д-р Робинсон за един човек, който е преживял цяла година, почти без страдание и без никакво видимо умствено смущение, с един мозък станал на каша и образуващ един голям гноен абцес.
Питат се даже, как един резоньор от величината на Тена, който оценява по достойнство обмислянето и съставянето на едно съчинение, плана му, изпълнението му, и който е написал даже една специална книга върху Разума, как е могъл да свърже създаването на едно философско съчинение с изпущането на една молекуларна комбинация от строителни материални части на мозъка. Действието на личния дух е тъй очевидно в случая, тъй неотстранимо, че би трябвало едно истинско и систематично самовнушение, за да се затъмни. Мозъкът е, без никакво съмнение, орган на мисълта и никой не би отрекъл това. Но, противно на онова, което някога са приемали, целността на мозъка не е необходима нито за мисълта, нито за живота. Към примерите, извлечени от болестите за паметта, които току-що споменахме, ние бихме могли да прибавим и други, които ще ни доведат до същите заключения. Моят учен приятел Едмон Перйе представи на Академията на Науките, в заседанието й на 22 декември 1913 г., едно наблюдение на Д-р Робинсон за един човек, който е преживял цяла година, почти без страдание и без никакво видимо умствено смущение, с един мозък станал на каша и образуващ един голям гноен абцес. През месец юли 1914 г. Д-р Халопо е докладвал в хирургическото дружество описанието на една операция в болницата „Некер“ на една мома, паднала от градската железница: при трепанацията било констатирано, че една голяма пропорция от мозъчната материя била превърната буквално на каша. Очистили я, дренирали и затворили черепа, и болната оздравяла. На 24 март 1917 г. в Академията на Науките, Д-р Гепен е показал, чрез операция на един ранен войник, че частичното отделяне от мозъка не пречи на проявленията на разсъдъка.
към текста >>

Homo sapiens, разсъдливият човек: това е заглавието, под което известни физиолози определят отдавна човешкият род.
В човешкото същество има нещо друго освен бялото или сивото вещество на мозъка. Може да се възрази, че изобщо способността за мислене изглежда да следва състоянието на мозъка и че тя отслабва с напредването на възрастта, както отслабва и самият мозък. Но не отслабва ли именно инструментът, тялото, а не духът? Често пъти, у великите работници на мисълта духът остава здрав до последния ден на живота. Всичките мои съвременници познават в Париж писателите Виктор Хгаго, Ламартин, Легуве, историците Тиер, Минйе, Янри Мартен, учените като Бартелеми Сент Илер и Шеврйол, които са показвали до твърде напреднала възраст жизнеността и младостта на душите си. Homo sapiens, разсъдливият човек: това е заглавието, под което известни физиолози определят отдавна човешкият род. Нима натрупването на материалните атоми, които образуват мозъка, е могло да създаде това наименование? Нима химическото съединение на водородните молекули, на въглена, азота, кислорода и пр. би могло да мисли? Биологията е най-нова наука. Детерминистската биология е философия.
към текста >>

Волята на човека се признава от всички.
Известно число болести, които противостоят на фармацевтическите средства, могат да се излекуват чрез умствено въздействие. За това ние имаме свидетелството на излекуванията чрез магнетизма, внушението и чрез така наречените чудеса на религиозната вяра, още от храма на Епидора и култа на Ескулапа до Лурд и неговите съискатели. Хомеопатическите хапчета от двадесетия разтвор не действат ли отчасти и с увереността? Вярата премества планини. Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него. Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите.
към текста >>

Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка.
Духът не е тялото, не изтича от него и се държи отделно от него. Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духът на самопожертването, героизмът, презирането на болката, органическата нечувствителност на мъчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мъчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосърдието и ненавистта, дружбата и враждата не- са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозъка? Има същества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм.
към текста >>

И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна.
Такива се срещат в света. Но изобщо, даже и най-некултурният човек чувства, че има нещо, което стои по- горе от това, да ядеш, да пиеш и да се съвкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на върховния принцип, на който ние виждаме тук само смътната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение?
към текста >>

Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство.
На това чувство именно искат да отговорят религиите. Ако анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, въпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност. Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство?
към текста >>

Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение?
И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло» което толкоз много се изменя и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена със способността да бъде трайна. При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организъм. Следов., организацията на едно същество, било то човек, животно или растение, свидетелства за съществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Ако би имало само материални молекули, лишени от насока, светът не би вървял, някакъв си хаос би се поддържал безкрайно, без математически закони, и редът не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несъзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свършва с мислене! Може ли да си въобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух във всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност. Какво значи кокетирането на младото момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да продължи човешкия род, да бъде щастлива в мъчителното материнство? Какво е любовта, тоя обожаем капан? Какво са сърдечните страдания? Какво е чувството?
към текста >>

Жизненият динамизъм управлява съществата: в развития човек, психическият динамизъм е постоянно съединен с жизнения.
Най-сетне, дохожда се до заключението, че има единство на силата и единство на субстанцията.4) Всичко е динамизъм. Космическият динамизъм управлява световете. Нютон му даде името притегляне. Но това тълкуване е недостатъчно и ако във вселената ви имало само притегляне, то звездите биха образували само един блок, понеже то отдавна би ги съединило, и то за винаги. При туй пак има движение. Жизненият динамизъм управлява съществата: в развития човек, психическият динамизъм е постоянно съединен с жизнения. В основата си, всичките тия динамизми съставляват само един: той е духът в природата, глух и сляп за нас в нематериалния свят и даже в инстинкта на животните, несъзнателен в мнозинството от човешките дела, а съзнателен в малко от тях. Аз писах в Урания (1883 год.): „това, което наричаме материя, изчезва, щом научният анализ счете, че я уловил. Ние намираме, като опора на вселената и принцип на всички форми, само силата, динамичният елемент. Човешкото същество има душата като съществен свой принцип. Вселената е един интелигентен непознаваем динамизъм“.
към текста >>

Една умствена сила управлява мирно и властно инстинктите на насекомите, като осигурява тяхното съществуване и пожизненост, както управлява раждането на едно птиче и еволюцията на висшите животни, включително и самия човек.
Човешкото същество има душата като съществен свой принцип. Вселената е един интелигентен непознаваем динамизъм“. Аз писах в „Непознатите естествени сили“ (1906 год.): „психичните проявления потвърждават това, което знаем от другаде, че чисто механическото обяснение на природата е недостатъчно и че във вселената има нещо друго, освен така наречената материя. Не е материята,която управлява света, а един динамичен и психичен елемент“. От ония години, в които тия редове бяха написани, досега прогресът на психичните наблюдения ги потвърди най-изобилно. Една умствена сила управлява мирно и властно инстинктите на насекомите, като осигурява тяхното съществуване и пожизненост, както управлява раждането на едно птиче и еволюцията на висшите животни, включително и самия човек. Същият динамизъм ръководи гъсеницата да стане безформена каша в какавидата и после да стане пеперуда. Същият е, който извлича от организма на специалните медиуми една субстанция, която се трансформира в живи органи с мимолетна, но реална трайност, динамизъм, който създава минутно преходни материализации. Ние твърдим, прочее, че вселената е един динамизъм. Една невидима и мислеща сила управлява световете и атомите. Материята се подчинява.
към текста >>

Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство.
Тия думи, без особено значение за един незаинтересован, са пълни със смисъл и значение за един ученик по окултизма, той познава течението на мисълта на голямото магнетическо море, в което живеем, той знае, че ние можем да се привържем и че се привързваме, съзнателно или не, към тия различни течения, които докарват определени резултати. Въобразете си за един момент туй магнетическо съзнание, от което ние сме една част. Възбудено от жизнени пулсации, това съзнание може да получава и предава мисълта. Това грамадно магнетическо море съдържа тъй ясно определени мислени токове, както теченията в атмосферата и ония в океана. Всеки знае, че в океана има разни течения като: Малщром, Гълфщром и пр. Всемирният дух притежава мислени течения тъй ясно отделени един от друг, каквито могат да бъдат тия океански течения, и че е тъй необходимо да се запознае човек с едните, както и с другите, защото човек привлича токове от всемирния дух, такива мисли и идеи, с които той трепти в сродство. Ако ние, вие и аз, имаме същите мисли, то значи, че ние сме в съобщение със същия ток на всемирното съзнание, ние получаваме от него същите общи идеи. Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение.
към текста >>

Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток.
Плагиаторството може често пъти да се обясни така: Olivier Wendel Holmes2) написал поемата Man wants but little Here Below, след чието публикуване един негов приятел му обърнал вниманието върху факта, че Adams3) бил писал много по-рано не само върху същия предмет, но още го е разгледал по един подобен начин и почти със същите думи. При все това никой не би помислил да нарече Д-р Holmes плагиатор. Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение. През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени. Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток. Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух.
към текста >>

Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума.
Като е взел туй направление, неговият ум се е привързал към същия мислен ток, който е вдъхновявал Адамса, когато този последният е разглеждал същия предмет по един аналогичен начин. Изобретателите се намират често пъти в подобен случай; изведнъж те изнамерват заедно едно и също нещо и всеки от тях претендира, че той пръв е направил това изобретение. През последните двадесет години, нито едно физическо откритие не е било приписано специално на едно определено лице, защото много умове са допринесли за всички открития, които са били извършени. Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток. Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид.
към текста >>

Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух.
Човек привлича от Всемира туй, което е в съгласие с неговия ум, и, следователно, нищо не може да попречи на мнозина други хора да почерпят едновременно същите идеи от същия мислен ток. Тия мислени токове се употребяват от хората несъзнателно, полусъзнателно или пък съзнателно. Например, един човек, който иска да притежава големи имения и не знае нищо за научното употребление на ума. кара да се движат известни естествени закони чрез своята воля и неговото решение да спечели пари. Той ще забогатее, ако постоянства в своето желание, защото е поставил в действие приспособения закон, който трябва да му донесе богатство в един по-дълъг или по-кратък срок, според начина повече или по-малко точен, с който той прилага несъзнателно закона. Друг човек, като е изучил науката за умствените способности и като знае силата на отделния ум на всеки човек, иска богатство от всемирния дух. Той често поддържа тази идея и ще я осъществи с време. Като си е послужил със закона полусъзнателно, той ще получи предмета на своето искане по-бърже, отколкото първия индивид. А пък за окултиста, той знае, че един умствен образ за богатство и съсредоточаването на своите мисли върху този образ поставя един закон в действие, че магнетическото въже, което го свързва с неговото творение, ще му привлече създаденото богатство. Той си служи със закона съзнателно и ще осъществи своето желание по-бърже, отколкото другите двама. Да живееш, това значи да си служиш с тия токове от сили съзнателно или несъзнателно, обаче, хората отдават винаги своя успех на външни причини, докато не познават законите, които управляват успеха.
към текста >>

Помнете този факт от първостепенна важност, че чувствителният етерен дух на всемира ни окръжава напълно, както въздухът окръжава човека или както океанът окръжава и крепи рибата.
Исус, който знаеше тия космически сили, откри употреблението им на своите ученици, които си послужиха с тях, за да извършат явленията наречени чудеса. Аполониус от Тияна и неговите ученици извършиха по същия начин чудеса и лекувания; преди тях, есенийците, питагорейците, будистите и брамините са си служили също с тия течения от Сили все за същата цел. През първите векове на християнството и в средните векове, неоплатониците, мистиците и розенкройцерите са си служили с тях така също за благото на човечеството. Тия течения са духовни сили и съставляват част от всемирния дух или душа. Духовната сила може да се определи така: едно движение, родено от божествения дух в противовес на движението, създадено чрез индивидуалния дух или чрез магнетически начини. Помнете този факт от първостепенна важност, че чувствителният етерен дух на всемира ни окръжава напълно, както въздухът окръжава човека или както океанът окръжава и крепи рибата. Божественият Дух е винаги в движение, както и океанът се движи от приливите и отливите и от вълните; и Божественият Дух има свое движение и свои течения, повърхностно изменяни от човешките мисли. Един индивидуален дух не би могъл безконечно да върви против един всемирен ток, нито да се мери с него, нито пък да попречи на прилива да достигне до фундийския залив. Обаче, лесно му е да работи в добра посока, да си служи с тия велики течения за своя лична полза, в съгласие с природата, вместо да върви против нея. Макар тази сила да е една, тя се проявява различно върху нашата планета; ние ще я изучим, значи, под вид на пет сили или пет велики течения. Нека не забравяме, че ако силата е една, то тя се проявява в различни степени на трептение според посредника, чрез който тя действа.
към текста >>

Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света.
Всяко от тия пет течения се подразделя на други течения и всяко от тия подразделения се различава от другите чрез своя степен на трептение, точно тъй, както Гълфщромското течение се различава от водната маса, през която то минава. Тия космически течения трептят червено, оранжево, зелено, синьо и жълто; вие можете да си ги представите като течения с трептящи цветове. За по-голяма точност, нека ги сравним с физическите предмети, с които сме свикнали. Въобразете си една грамадна дъга, която заобикаля земята, и предположете си, че тя е в движение, тогава вие ще имате представа за движенията, които окръжават нашата планета, всека от силите, представена от един от цветовете на дъгата, която, вместо седем цветове, съдържа само пет. Истина е, че тик реални течения са били отчасти съзрени от хората, които са ги нарекли зодиакални светлини, и че многобройните шарки на северните страни изпускат така също неколко проблясъци от тия космически течения, които не царуват само по повърхността на земята, но и я пронизват. Те минават също и през човека, микрокосмоса, проникнат от тях като всека част от света. Разгледани от субективната страна на живота, тия течения изглеждат като едно грамадно количество от ленти с пет различни шарки, плаващи отгоре надолу, обикаляйки земята и обгръщайки всички предмети и всички живи твари. Тия от вас, които са имали случая да гледат нагорещените тротоари на един град посред лято, са могли да видят трептенията от горещина, които се издигат от тях и плуват над тях във вид на неопределени пари. Представете си сега тия топли бледосиви трептения като да са от пет разни цветове и вие ще имате много –точна представа за изгледа на космическите сили, за които сега говорим. Предположете, че аз движа пред вашите очи ръката си, пълна с разноцветни лентички, някои от вас чието зрение е ограничено видят само зелените и червените ленти, други ще забележат тия два цвята и синия, когато пък някои ще видят напълно всичките цветове. Значи, всеки ще види според своята зрителна способност: така също е и с вашата способност да видите космическите сили и да си служите с тях.
към текста >>

У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат.
Да се говори за синия ток ще рече. че тази сила трепти в степен, която я прави да изглежда синя. Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи. Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно.
към текста >>

Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток.
Електричеството, което съставлява част от този ток, сгъстено и насочено от желания механизъм, се проявява синьо за физическите очи. Ние ще започнем с изучването на червения ток, поставен на последно место в стълбата на трептенията. Всяко червено трептение означава едно какво да е вълнение (емоция). У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют.
към текста >>

Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно.
У човека, емоцията показва, че нейното животинско естество преодолява, а що се отнася до животното, тя е едно съвършено естествено трептение, но която може да се засили чрез външни внушения до степен на неудържима ярост; бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат. Червеният цвят се рисува в ума на една твар, тъй поставена в съприкосновение с всемирния червен ток, и тя увеличава своята собствена ярост с всичката оная, която може да асимилира от тази степен на трептение. Човекът, както и животното, си служи понякога несъзнателно с червения ток. Всеки път, когато се гневи, той влиза в съприкосновение с него, било съзнателно или не, и губи така всякакъв контрол над себе си. Гневът кара да трепти неговата аура червено, в съчувствие с червения космически ток и съединението става помежду им минутно. Допре ли се до червения ток, аурата на човека служи като проводнически апарат на тази сила и поставя веднага в съгласие своите трептения, човекът губи всякакъв самоконтрол и става подобен на едно побесняло животно. Поставен в съотношение с гнева на света в тоя момент, той приема телепатически всички лоши мисли на другите същества в същото състояние и действа според тия трептения, както не би направил никога в пълно самообладание. Ако отиде до престъпление, основателно би трябвало да бъде прогласен за луд, неотговорен, и наказанието му ще бъде да го поставят в някой приют. Червеното е низше, разрушително и разединително трептение. Когато се упражнява върху някой индивид, то почва да действа върху физическото му тяло и всичките добри създания, които е направил, минутно се отблъсват от аурата му. Не само всичкото щастие се отдалечава от него, но и притегля лошите проявления и, вместо да се възвърне умственото му равновесие и да се освободи той от това течение, става нещастен и мизерен.
към текста >>

Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие.
Когато наблюдавате небето през някоя хубава нощ и видите някоя звезда, която излъчва зелена светлина, кажете си, че минава, като земята, в периода на индивидуализацията; като нашия свят, тя е четвъртата планета във веригата на седемте. Планетата на индивидуализацията е тази, в която хората или умовете стават от само себе си съзнателни, независими и доверчиви. Тревата и листата са зелени, понеже всемирното съзнание, в растителното царство, прави усилие да се индивидуализира. Тонът на нашия свят е фа, който съответства на зеления цвят и го произвежда със своите трептения. Животинските души са от този цвят от рождението си, но се нашарват скоро в най-тъмночервено, когато телата им са доста силни, за да изразят желанието за произвеждане на потомство. Според това, доколко човек се развива и индивидуализира, дотолкова и неговите зелени трептения се съгласуват с неговото развитие. Окултистът би употребил тоя цвят, за да придобие за себе си и за другите богатства, почести, високо положение и всяко друго желано материално благо. Предположете, че той предприема някое материално творение, той се концентрира върху зеления цвят дотогава, докогато цялото му същество затрепти в диапазона на зелените трептения или докогато се свърже с това течение. След като се постави в съприкосновение, той избира желаното подтечение и мислено нарисува своето творение. Ако иска една сума пари, той знае, че трябва да си служи с финансовото течение, което е част от зеленото. След като се привърже към него и направи образа на желаната сума, без да мисли повече за цветното течение, той ще употреби силата си да се концентрира върху своето творение и великото съзнание ще му я представи през това зелено течение.
към текста >>

Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има.
Той знае какво иска и как да го постигне, у него няма неизвестност или нерешимост в усилията и, следов., няма срок. В случай на нервозност, окултистът употребява зеленото течение, за да индивидуализира и засили нервите. Като притегля това трептение в тялото на болния, той вкарва в него нови материали и нови атоми, които засилват живота му. За отслабването на зрението и за много очни болести, зеленото е специалното течение, което трябва да се употреби, то съживява и индивидуализира оптическите нерви чрез своите укрепителни трептения. Окултистът употребява също това течение като предпазителна мярка на алтруизма. Има един период в живота на всеки човек, когато, като един нов Атлас, той върви, носещ на рамената си света Той не може да се въздържи да не сподели всичките скърби и да не почувства дълг да даде на света всичко, което има. Чрез един вид просветление, той постига дори външна прилика с Исуса и светиите, за да засили проявлението на самопожертвувателния си живот, който се опитва да води. Като се изтощава умствено, физически и финансово, рано или късно тялото му се унищожава от нервен упадък и той си заминава в следното поле на съзнанието. Окултистът си служи със зеленото течение, за да възстанови подобни същества в едно нормално състояние на индивидуализация. Окултистът учи да се дава само излишъка и да не се товарим никога с тягостите на другите, та да се лишават другите от опитността, която са дошли да придобият в тоя свят. Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи.
към текста >>

Тази сила не би могла да се употребява от животните, а само от субективния ум на човека.
Ние виждаме постоянно в живота същества, които са поели върху си чужди тежести, викат към Бога и искат да снеме тоя товар от техните плещи. Бог не налага на никое от децата си повече, отколкото може то да понесе. Когато намираме сбора от мъките ни твърде голям, нека го изследваме и видим, дали не сме натоварени с нещо, което не ни е принадлежало: един зле разбран дълг ни поставя често в по-големи мъчнотии, отколкото истинският дълг. Синият цвят представлява всичките висши умствени качества. В подтеченията му са: литературата, музиката, изкуството,, висшето образование, организацията, редът, формата, хармонията и пр. Тази сила не би могла да се употребява от животните, а само от субективния ум на човека. Всяко вдъхновение, в каквото направление на мисълта и да е, се дължи на прилива на това синьо течение, макар че хората през повечето време да са несъзнателни към него. Артистите от всеки род превишават в своите реализации, обикновените схващания на техния ум чрез вътрешната работа, наречена вдъхновение, но действителният източник на вдъхновението бил ли е някога разбран и обяснен? Един вярва, че дължи на душата на заминалата си жена пламенните стихове, които са го направили прочут. Друг пък мисли, че някой стар велик художник е водил ръката му, когато е рисувал най-хубавата си картина, която го е прославила. Душата на музиканта трепти от една мелодия, която само той е могъл да чуе, и казва ви тихо, че е възпроизвел със своите слаби средства такива небесни симфонии, каквито никой до тогава не е чул на земята.
към текста >>

За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме.
Жълтото е най-висшият цвят на трептение на тази планета и, следов., най-голямата сила. Тя е духовната и творческата любов. Тя е мъдростта, интуицията, божествената хармония и най-възвишеният изглед на Божеството, който ние сме способни да съзнаем. Тоя цвят обхваща -2-.-висшите духовни качества. При все туй, със съжаление констатираме, колко рядко се среща той в съвременното човечество. За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел?
към текста >>

А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел?
За да придобие тази сила, човек трябва да развие абсолютното обладаване на обективния ум от субективния, и щом се свърже с жълтото космическо течение, той става способен да изпълни всичко, което предприеме. Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел. (Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн. 6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка.
към текста >>

От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение.
Стоейки на пода, ние изпитваме една сила, която ни държи прикована към пода. От къде иде това? На „покрива“ на долапа има един прозорец. Ние поглеждаме навън, и виждаме перпендикулярно към покрива един дълъг, простиращ се до безконечност в пространството, прът. При по-отблизо разглеждане това се оказва едно „опънато“ конопено въже. От това заключаваме: или долапът ни е увиснал на една висилка, а под нас е едно световно тяло, чиято притегателна сила действа върху нас, или пък на другия край на въжето стои човек, който притегля въжето към себе си и чрез това ни придава едно ускорено движение. Тогава силата, която усещаме, е натискат на ускорението. Чрез никакъв опит не сме в положение да установим, кое от двете тълкувания е вярното. И двете са „верни“. Където имаме да измерваме абсолютно ускорение, то може да бъде също така действие на гравитацията; то не може да се различи от едно действие на инертността. Айнщайн издига поради това своя прочут принцип на еквивалентността: действието, което едно поле на теготението упражнява върху хода на каквито и да било природни процеси, наблюдавани от един намиращ се в покой, относително полето, наблюдател, не се отличавало по нищо от действието, което наблюдателят би установил, ако той се движеше в едно:з:5одно от притегателната сила пространство с онова ускорение, което упражнява полето на теготението.
към текста >>

Един квадрат — —, който излиза от подвижен знак, изглежда да сочи по-скоро на един лош навик, от който човек може да се освободи.
Пълни ли се (приближава ли се към образуване) аспектът, мъчнотията бива по-голяма, отколкото в противния случай — когато се разсипва на 9° от 15° е един пълнещ се аспект (асп. на път да се образува), — защото се движи по-бързо от и след известно време ще го стигне и ще „запълни“ —на 15° от и на 18° R (ретрограден) от е един пълнещ се аспект, защото, макар че по-бързата планета, е вече минала аспекта, след известно време отново ще го възпълни поради това, че се движи наповрат (ретроградна е). В каква степен ще се прояви известен неблагозвучен аспект, зависи естествено твърде много от степента на волята (взета в най-висок смисъл), която азът е развил в себе си. Един аспект, изхождащ от неподвижен знак1), носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда из главен1) или подвижен знак1). Един например изхождащ от неподвижен знак може да изразява недостатък, който в едно прераждане е току-речи невъзможно да се превъзмогне. Един квадрат — —, който излиза от подвижен знак, изглежда да сочи по-скоро на един лош навик, от който човек може да се освободи. За и може да се каже същото, — само че при тях тези неща се по-слабо проявяват. Неблагозвучните аспекти показват онази част от кармата, която трябва да се доведе до край (която трябва да се разреши); Положенията на къщи и знаци дават другата част. Благозвучните аспекти като , и добрите , сочат на добри качества, които са били придобити в по-раншни съществувания; те ни подпомагат в живота. Така, един добър аспект, например; между и и или , (или между и ) може значително да подобри един хороскоп, изобилващ иначе с многочислени недобри аспекти. Аспектите на базните планети и могат да бъдат разглеждани и от друго становище: те показват не толкова лични качества, колкото влияния, що действат в течение на няколко години и въздействат на целия свят.
към текста >>

в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение.
могат да се паднат три знака в една къща. В ширините, които съответстват на Германия напр. в една къща могат да попаднат най-много два знака, или с други думи, в Германия може да бъде включен в една къща най-много един знак. Всичко в природата се повтаря в правилни междини. Както запр. в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение. Да вземем например четирите ъглови къщи на хороскопа. Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята. Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло. Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява.
към текста >>

Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята.
в една къща могат да попаднат най-много два знака, или с други думи, в Германия може да бъде включен в една къща най-много един знак. Всичко в природата се повтаря в правилни междини. Както запр. в развоя на човешкия ембрион можем проследи пелия развой на човека във всичките периоди, които е преминал през пялото си земно развитие, от неговото начало до днешното му състояние, така и всекидневният въртеж на земята около оста й и преминаването на различните домове през меридиана ни дават една символична картина за живота на човека през едно въплъщение. Да вземем например четирите ъглови къщи на хороскопа. Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята. Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло. Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява. 10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля. Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С.
към текста >>

10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля.
Да вземем например четирите ъглови къщи на хороскопа. Първата къща или възход представя мига, в който човекът слиза от духовния свят в материята и с това бива подчинен на всичко, което има връзка с материята. Поради това първата къща в хороскопа показва: характерът на личността и физическото тяло. Виждаме, че планети, намиращи се в тази къща, упражняват извънредно силно влияние върху физическия му живот. Тази къща съответства на мига, в който слънцето изгрява. 10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля. Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С. застъпва, поради това, в хороскопа: мощ, слава, чест, успех в делата, повдигане в сан и т.н. Затова и планетите, що се намират в тази къща, притежават най-силно влияние върху всичките тия неща. Тази къща отговаря на оня миг, когато слънцето достига пладнина. 7 къща изобразява зрялата възраст, когато страсти и въжделения са надделени и висшият човек начева да владее над низшите склонности.
към текста >>

7 къща изобразява зрялата възраст, когато страсти и въжделения са надделени и висшият човек начева да владее над низшите склонности.
10 къща символизира времето, когато човекът се приобщава към пълния живот, и материалното, както духовното и чувственото играят поредно главната роля. Животът се проявява в пълната си сила, пладнето или зенита е достигнат, и 10 къща или М. С. застъпва, поради това, в хороскопа: мощ, слава, чест, успех в делата, повдигане в сан и т.н. Затова и планетите, що се намират в тази къща, притежават най-силно влияние върху всичките тия неща. Тази къща отговаря на оня миг, когато слънцето достига пладнина. 7 къща изобразява зрялата възраст, когато страсти и въжделения са надделени и висшият човек начева да владее над низшите склонности. Той започва да съзира, че не е отделно, съществуващо само за себе си, същество, разлъчено от всички околовръст, начева да се чувства едно с единния живот, който одушевява всичко. Затова седма къща означава в хороскопа къщата на дружния живот, брака, съпруга и т. н. Тя е точка на залеза. 4 къща представя възрастта, когато лицето има зад себе си дните на своите земни преживелици и опити, и когато започва да се готви за живот в следния (астрален) свят. Тази къща в хороскопа представя, следователно, отношенията и жизнените условия на старини и е във връзка освен това с всяко стежание.
към текста >>

Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза.
Той започва да съзира, че не е отделно, съществуващо само за себе си, същество, разлъчено от всички околовръст, начева да се чувства едно с единния живот, който одушевява всичко. Затова седма къща означава в хороскопа къщата на дружния живот, брака, съпруга и т. н. Тя е точка на залеза. 4 къща представя възрастта, когато лицето има зад себе си дните на своите земни преживелици и опити, и когато започва да се готви за живот в следния (астрален) свят. Тази къща в хороскопа представя, следователно, отношенията и жизнените условия на старини и е във връзка освен това с всяко стежание. Крепко притежание е, както всеки ще разбере, светската (материална) страна на опита, който човек е придобил в земния си живот, опит, който се е превърнал в трайни способности и качества на характера и е станал „здрав придобие“ на аза. Тук е най-низката точка, що слънцето достига — Надир. Така, всяка къща има своето символично значение. От горното става ясно вече, че къщите имат непосредсвена връзка с материалната страна на живота. Та изобщо взето, можем каза, че те застъпват тялото, като при това първата къща дава особения му отпечатък. Ако тялото крие в себе си чисти предразположения, влиянието на планетите може да се прояви чрез къщите и на по-горни полета от физическото, особено, ако те се случат в 4, 6, 3 и 12 къщи, които се наричат окултни къщи.
към текста >>

Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —.
И едните, и другите служат за оръдие на дука — индивидуалността, аза, — да се прояви. Този „аз“ в хороскопа се символизира чрез планетите, като представители и съдейци на слънцето, — средоточието, изходната точка, от която се е родило всяко съзнание. Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н. Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието. Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр.
към текста >>

в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро.
Така като схващаме нещата, ще трябва да сметнем първата къща като най-низше поле, чрез което се проявява знакът Овен, втората къща съответства по същия начин на Телеца, третата на Близнаци, петата лъва, осмата — скорпиона и т. н. Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието. Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове.
към текста >>

в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н.
Проявата на една планета, било чрез знак, било чрез къща, се различава, следователно, само по полето, на което въздействието се възприема — та туй можем сравни с известно усещане, което се проявява в известна форма. Колкото по-високо в еволюцията възлиза едно същество, толкова по се извисява то над формата, толкова по-независимо става от нея; — от това следва, че една високо издигната индивидуалност ще възприема иначе проявата на една планета чрез известен дом, отколкото една нискостояща личност, та лесно е да си представим, че има едно стъпало, на което един високо издигнат Аз възприема по същия начин влиянието на една планета, проявена чрез известна къща, както ще го възприеме едно по-неиздигнато същество, когато туй влияние се прояви чрез знака, що съответства на къщата — ще рече, тук съществува една разлика в съзнанието. Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие.
към текста >>

в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр.
Слънцето в 5-а къща у един високо издигнат човек ще се прояви в тоя случай тъкмо така, както в , при нискостоящият, а в 2-а къща у първия —. както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII).
към текста >>

любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари).
както в у последния. в 5-а къща у един високо издигнат човек може, между другото, да означава великодушие; този човек намира радост в струване добро. в 5 къща у един неиздигнат човек означава, между другото, че той дири наслади, игра и т. н. по своя собствена воля. в 2-а кжща може да означава и у двамата имане и богатство, но докато туй имане у високо издигнатия човек се отнася повече до едно придобито вътрешно имане, като напр. любов към мир и волност ( изтънява тук усещанията), у един низш човек то ще се прояви повече в любов към движимо имущество (пари). Това не трябва да се изпуща изпред очи при разглеждане положението на планетите в различните домове. Домовете ни вещаят, на първо место, за нашето материално битие и за условията, които са свързани с него, — ще рече, за ония обстоятелства, на които ще попадне азът в земния си път, — за неговото житие — и планетите, що се намират в тях, с аспектите, които получават там, ни сочат спънките и леснините, които то ще срещне през това житие. На първо место, домовете ни разказват за оръдието (I) (тялото), което азат си е избрал за това пътешествие и за склонностите и качествата на характера (I), що той носи със себе си като добив от предишни съществувания; — те ни говорят сетне за неговата родина, за неговите учители и родители (IV), — за неговите познайници, сестри, (III), за способностите на разума, с които той е одарен (III) — за опитите, що той прави, за да обогати и разшири съзнанието си чрез пътешествия в родината си и в съседни страни (III), или със същата цел в чужбина (IX), дето той се сили да намери туй що всуе дири тук. Домовете вестят за неговия кръг на действие, за неговите идеали и желания, за неговия стремеж към слава и почест (X), било сам, било дружно и във връзка с други (VII). — Те мълвят за неговите приятели на младини (XI), за спътницата в живота (VII), която ще свърже своя земен дял с неговия — за децата му (V), за приятелите му (XI), ала и за онези, които ще му противодействат в опитите му да върви напред (XII), и които ще употребят всичко, за да му сложат стъпици по пътя.
към текста >>

I, V, IХ домове, които имат отношение към самия човек.
Та не бе ли смешно, дето се тъй бъхтах за всичко, което напокон ме остави пак тъй неутолен, както що бях, преди да го бях достигнал? И той се замисля върху въпросите на живота и смъртта (VIII) в последната половина на живота си (IV). Той начева да дири и рови, докле намери какво-годе разрешение, което да го задоволи. Оня, който има в IV къща, и който дирещ разрешаване на тези питания, не смогне да намери никаква разгадка, — ожида го самотност, изоставеност и обезнадеждване на старини! За по-лесно разглеждане ние можем подраздели домовете на четири групи от по три, а именно: A. I, V, IХ домове, които имат отношение към самия човек. I застъпва тялото () V: Азът (), който се бори, за да издигне душата до себе си. IX: въздействието, което чрез туй се упражнява върху низшето съзнание и го разширява (). В тази къща ще дирим вдъхновение, — възвишено мислене. B. Домовете II, VI, X, който са във връзка с всичко онова, що може да му бъде в помощ в неговия друм. II: Имущество, почивка след труда, любов (): VI: Слуги, прехрана, здраве (); X: Положение в обществото, слава и почести (). C.
към текста >>

Мрачна и тъмна, тази къща прави отвън на чувствителния човек тежко впечатление.
Съобщава: С. Г. Загадъчната къща в Братислав. Господин I. М., директор в К. н./О. ни пише: „В Братислав не далеч от Михалската кула, в малка, тясна улица се намира стара къща от около 15-то столетие, тъй наречена „Старата палачница“. Мрачна и тъмна, тази къща прави отвън на чувствителния човек тежко впечатление. — Имах приятел, чиновникът Ч, който живял в тази къща и ми разказа следната случка: „живея в тази къща още от миналата (1919) година и спим там, по нямане квартира. обикновено по двама в една стая. Миналата година (1919) живеех тук с колегата R., който имаше доста слаба воля и посредствен характер, но иначе бе весел и здрав другар. Служебното ми положение ме отдалечаваше често за дълго време от Братислав, тъй че колегата ми биваше по-дълго време сам, главно нощем, тъй като денем бе ангажиран в учереждението. Когато веднъж, към края на декември, се върнал колегата ми ми направи особено впечатление с голямото си неспокойствие, на което не отдавах никакво значение, като си мислех, че има некои любовни сплетни в главата си, както обикновено с него биваше.
към текста >>

Това ме изненада, тъй като моя колега никога в нищо не вярваше, беше светски човек, всичко взимаше леко, и сега такава еремиада3!
Когато веднъж, към края на декември, се върнал колегата ми ми направи особено впечатление с голямото си неспокойствие, на което не отдавах никакво значение, като си мислех, че има некои любовни сплетни в главата си, както обикновено с него биваше. Обаче, вечерта почти около 10 часа, когато си легнах в леглото, ненадейно стана от масата, нервно разхождайки се из стаята и отчаяно каза: „не, аз тук няма да остана.“ — „Защо? “ попитах го. „Но, то е страшно, никоя нощ нямам мира, постоянно ми някой ходи из стаята, върти сабя, синджири и ножове дрънка, пули си очите, а какви очи, като разгорели въглени, зеленикави чак“. И дълбоко въздишайки, отриваше си избилият го пот по челото. Това ме изненада, тъй като моя колега никога в нищо не вярваше, беше светски човек, всичко взимаше леко, и сега такава еремиада3! Това не очаквах от него. Имайки пред вид, че той има изморени нерви, заех се да го раздумвам и да му обяснявам работата тъй, че това е сигурно някакъв сън или някаква илюзия. Но мамил съм се: той се нахвърли върху ми, обвинявайки ме, че го взимам за бог знай какъв, и че което видял, видял е и не приемаше никакви обяснения. Укротявах го както можах, разказвах му разни анекдоти, докато го склоних да си легне. Мен ми беше, обаче, неспокойно и дълго не можах да заспя.
към текста >>

В тази последната в лека повествователна форма и с цитати от велики писатели (стари и нови) се доказва несъмнената полза от естествената храна (растителната) и от въздържанието от спиртни питиета — две от условията, необходими за дълголетието и духовното съвършенство на човека.
Търново-Арбанаси. Ц. 2.50 лв. Авторът на тази малка книжка представлява едно рядко и твърде симпатично изключение, като духовен писател и служител на духовните истини, измежду своите колеги-свещеници. С пълно съзнание, че върши волята Божия, като съдейства за духовната просвета на българския народ, той е написал и превел няколко полезни книжки, които свидетелстват, че той следи развитието на идеите за физическото и духовно напредване. Така той е превел книжките: за вегетарианството от Димшиц, Против материализма от Макс Мюлер, За вярата в себе си и Висшата душа от Р. Емерсон, а е написал: Живота на първите християни и горе озаглавената книжка. В тази последната в лека повествователна форма и с цитати от велики писатели (стари и нови) се доказва несъмнената полза от естествената храна (растителната) и от въздържанието от спиртни питиета — две от условията, необходими за дълголетието и духовното съвършенство на човека. Разбира се, и владишкият ум е живописно представен. 4. Четвърто намерение, от А. де Нуаркарм. Прев. от френски. София. Издание на Лазар Котев.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър?
Като оставим на страна неоспоримият факт, че, на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и, чрез господството на това мнозинство, само зарегистрира всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение, наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т. е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“. Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel) е чиста политическа мистификация: една пъстра тълпа - наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т. е. по образование и възпитание, а после и по имотност и занятие, т. е. по съзнание за материални правоотношения и професионални способности, но обединена само по своята възраст (пълнолетието), избира за свои мандатери в Народното Събрание (камарата на депутатите или камарата на общините) ония лица, които се посочват в кандидатни листи от политическите партии, сиреч от групировки, вдъхновявани от политическа демагогия и от лични интереси, без да се позволи даже да се разсъждава за умствените способности, характера и намеренията на отделните кандидати. Това е организацията на най-модерния начин на изборното производство, даже и при излюбената система на съразмерното избиране.
към текста >>

Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел.
Ние и друг път на страниците на това списание2) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма, си останаха същите: насилието, проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански прав- дини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т. е. задругата, основана от великия учител на човечеството, Христос. За нея ние много пъти сме говорили и писали в това списание3). Тя е израз на духовно сродство н единение и, следов., напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията.
към текста >>

на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка.
Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи. Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената.
към текста >>

Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида.
Средствата са: безкористния труд и взаимопомощта, а целта е: духовното усъвършенстване на личността, обществото, народа и човечеството. Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата.
към текста >>

Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство.
Съвременните монетни знаци не са и не могат да бъдат цел на бялата комуна, а са само едно неизбежно, при сегашния строй, временно условие за производителен труд, поради което в нея не съществува стремеж към икономическо равенство: то е естествен резултат от братския и съвместен живот, труд и работа. От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1) Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно ЛИЧНО движение, придружено от един спътник—месечината; 2) Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо).
към текста >>

Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона.
От всичко това е ясно, че в противовес на съвременната политическа социология, която е плод на априорни метафизически теории, ние изтъкваме важността на окултната социология, която единствено ни дава най-точни знания за идеалното устройство на обществото, народа и човечеството. Истинската социална държава трябва да бъде основана върху стриктното съблюдение на биологическия принцип, а следов. на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1) Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно ЛИЧНО движение, придружено от един спътник—месечината; 2) Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е лично- то движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка.
към текста >>

Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената.
на физиологическия закон, който управлява живота на човека, разгледан като жива социална клетка. Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1) Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно ЛИЧНО движение, придружено от един спътник—месечината; 2) Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е лично- то движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка. Това е — ако ни бъде позволен този израз — социалното планетно движение; 3) Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка.
към текста >>

И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата.
Самият човек е един колективитет от физически клетки и духовни способности, които са свързани помежду си, живеят хармонично, като едните образуват различните органи на човешкото тяло, а другите — духовния мир на индивида. Известният французки окултист Папюс (Д-р Анкос) ето как излага психологическото устройство на човека в едно свое, недавна излезло, съчинение4): „Според всичките науки, човекът е една синтетизирана троичност в едно прекрасно единство. Човекът, както твърдят старите мъдреци на античния Египет, както са поддържали особено кабалистите и херметическите философи, както заявява и апостол Павел, е троен и един, образ и подобие на Твореца, на божествения Христос, чиято човешка форма изразява закона. Физическо тяло, душа и дух — това е троичността в устройството на човешкото същество. Човекът е истинският Малък Свет, Микрокосмоса, като възпроизвежда в себе си всичките закони на вселената. И Клод де Сен- Мартен има право като казва, че всякога трябва да си обясняваме природата чрез човека, а не човека чрез природата. Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1) Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно ЛИЧНО движение, придружено от един спътник—месечината; 2) Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е лично- то движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка. Това е — ако ни бъде позволен този израз — социалното планетно движение; 3) Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество.
към текста >>

И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си.
Земята, върху която се намираме, има дванадесет движения, три от които са най-важни: 1) Обръщане около себе си, в едно денонощие (24 часа), което може да се счита като едно ЛИЧНО движение, придружено от един спътник—месечината; 2) Обръщане около слънцето, в една година (365 дни и нещо). Това е лично- то движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка. Това е — ако ни бъде позволен този израз — социалното планетно движение; 3) Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“.
към текста >>

Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината.
Това е лично- то движение на цялата планетна система, в която земята играе ролята само на халка. Това е — ако ни бъде позволен този израз — социалното планетно движение; 3) Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят.
към текста >>

Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената.
Това е — ако ни бъде позволен този израз — социалното планетно движение; 3) Най-сетне, движението заедно със слънцето и цялото негово шествие към съзвездието Херкулес. Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свет, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1) Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2) Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3) Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“.
към текста >>

По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е.
Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция; те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“. Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле.
към текста >>

Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда.
Животът, за тия същества, е всецяло съсредоточен в неговите външни форми: хубави дрехи, почитание на околните, украшения за мъжете и скъпоценности за жените, но нищо вътрешно, нищо, което е реално живо; това е гробница, която се съзира от оногова, който знае да гледа, но не е едно истинско човешко общество в свръзка с невидимия свят. В действителност, единственият истински живот е вътрешният; той минава далече от света или, по-скоро, светът е само ВЪНШНА ОПОРА на това живо и постоянно общение между нашето съществуване и невидимия свят“. По-нататък, Д-р Анкос, тоя проницателен издирвач на скритите човешки сили, изтъква, какво е предназначението на човека в отношенията му към нему подобните, т. е. в социално отношение, и дохожда в своя анализ до логическото заключение за устройството на обществото въз основа на синархическия принцип. Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо.
към текста >>

Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му.
Той казва: „Ако минем в астралното поле, човешката индивидуалност изчезва със социалния живот. Човекът не е вече в природата само една машина, за да фабрикува разни чувствания и астрални сили, от които природата има нужда. Човешкият план, в тоя случай, е просто един център на необходима еволюция, за да създава благоразумие, милосърдие, активност, разумност и един сбор от сили, от които имат нужда гениите, които управляват човечеството. Всяко човешко същество, което престава да изпълнява ролята си на обществена брънка, става излишно и минава в друго поле. Това е незабавната полза от уволнението на чиновниците и от непроизводителното безделие на аристокрацията. Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“. Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
към текста >>

Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем.
Богатият, който минава времето си с укичване на салона си със скъпи предмети, да облича лица от женски пол със скъпи рокли и да ги заключва като драгоценни камъни всред скъпи мобили и в нарочно построени за това къщи, тоя човек принася голяма социална полза : той поддържа живота на цяла тълпа спътници, посветени на занаятчийската професия на лукса, от сарафина, който разиграва тоя богаташ, до малката работничка, която бродира деликатните ризи на жена му. Прочее, погрешно е да се мисли, че така нареченото висше общество не служи за нищо. В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“. Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е.
към текста >>

С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир.
В този отдел — свършва Д-р Анкос — трябва да се изучи социалното устройство и организацията на обществата, според синархията (сравниг Сент-Ив - д‘Алвейдър), като ИДЕАЛ за постигане“. Думата „синархия“ е гръцка и значи синтетнческо управление, т. е. управление, основано на съвкупността на физиологическите и духовни функции в организма. Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество.
към текста >>

Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е.
Физическото тяло на човека се състои от три главни части: глава, гърди и корем. Главата съдържа мозъка, който е инструмент на ума, гърдите съдържат белия дроб и сърцето (центъра на кръвоносната система), а коремът — храносмилателните органи. С по-мощта на последните човек възприема и преработва храната, а следов., на тях е възложена длъжността да поддържат икономически цялата му телесна машина, на кръвоносните органи — длъжността да пренасят и пречистват кръвта, сир. да набавят силата, необходима за движението на машината, а на главния и гръбначния мозъци е възложена длъжността да управляват тая машина, следов., те упражняват властта в човешкия организъм. От окултно гледище, понеже човешкото същество е троично, то човешките тела са три: физическо тяло (тяло на физиологическите действия), астрално тяло (на чувстваният и желанията) и етерно тяло (духовно). Според окултния метод —- аналогията — това, което е вярно за човека, вярно е и за обществото : на корема на човека, т. е. на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията5). Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама.
към текста >>

Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал пред вид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу.“ Сент Ив-д’Алвейдър ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама.
на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията5). Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал пред вид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу.“ Сент Ив-д’Алвейдър ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цели да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.
към текста >>

Въобще, музиката на Духа или небесната хармония, която съвсем слабо се долавя от някои съвременни светски компонисти, заслужва подробно изучване на страниците на Всемирна Летопис.
Ние я предаваме тъй, както е възстановена според старите египетски папируси. Седемте гласни (а, е, е-е, и, о, у, ю) изразяват звуковете на седемте небеса или на седемте планети, чиито духове се извиквали. Според космогоническия текст на Хермеса, небето се разделяна 7 кръга или сфери,които имат 7 отделни симфонии. 7-те гласни букви съответстват на 7-те имена Божи и символизират 7-те сили. Това съответствие се разяснява подробно в астрософията, за която ще дадем до-пъти един очерк. Въобще, музиката на Духа или небесната хармония, която съвсем слабо се долавя от някои съвременни светски компонисти, заслужва подробно изучване на страниците на Всемирна Летопис. В хармония с безкрайното От Ралф Уалдо Трайн (Продължение от год. II, кн. 10-а и край). Тайната, силата и действията на любовта Тайната на любовта е в съзнанието на нашето единство с всемирния живот, в съзнанието, че ние сме членове на едно тяло и че егоизмът е заблуждение. Силата на любовта е в убеждението, че тя е извор на всички блага, същност на живота и сигурно средство за борба със злото.
към текста >>

А добро има във всеки човек, колкото и низко да е паднал.
Действията на любовта пък са радост, благословение и мир, за самите нас и за всички, към които тя е насочена. Любовта прави от живота рай, тя въдворява Царството Божие на земята. Когато обикнем всичко живо, което ни обкръжава, ние ще пробудим тази любов у всички и тя ще затрепти в ответ като дивна хармония. Следователно, ако ние съзнаваме живо общността и единството с безкрайния живот, ако виждаме само божественото, доброто във всичко, което ни обкръжава, тогава ще бъдем в състояние да обичаме, и по този начин да бъдем в хармония с висшите сили и да придобиваме висшите блага. Бог е извора на безкрайната любов и щом се съединим с Него, ще бъдем изпълнени с любов и ще виждаме доброто във всички. А добро има във всеки човек, колкото и низко да е паднал. Зад променливото и временното аз стои божественото аз, което е едно с нас и с Бога. Ние можем още сега да живеем всред общество от богове. Всички хора, с които се срещане, носят божественото аз. И ако ние съзнаваме в себе си това и живеем по законите на живота, ние ще разпалим божествената искра в себе си и в другите. Божественото съзнание се събужда само чрез любов, която е тъй могъща, че влияе на всичко, което ни обкръжава.
към текста >>

Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух.
Ние можем също така да получим разрешение на много съмнения и загадки, ако ясно си зададем въпросите и заспим с твърдата вяра, че ще получим отговор. Пето условие за придобиване мъдрост е: всека сутрин да посветим поне първия час на живота, съобразно нашия идеал, в мисли на любов и единство с безкрайното и тъй всеки ден като се упражняваме, постепенно целия ни живот ще бъде осветен от мъдростта. „Нищо няма по-сигурно от Бога. Той никого не оставя, който напълно му се предаде“. Тайната на живота, тайната на всеки успех, на щастието, на любовта, на здравето и на мъдростта е да се живее винаги в познанието, че ние сме едно с Бога, с безкрайния живот, да се живее при това съзнание денем и нощем, при будно състояние и на сън. Тогава и физическото тяло ще стане по-нежно, човек ще може да се откаже от грубата храна и питиета и ще стане по-възприемчив за могъщите влияния на божествената мъдрост, за откровенията на божествения дух. Осъществяване на съвършения мир „Бог е духът на съвършения мир и когато влезем в хармония с него, в този момент прилив от мир се излива в нас: защото мирът е хармония“. Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа.
към текста >>

Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир.
Когато съзнаваме, че живеем Постоянно при това съзнание, че ние сме дух, тогава живеем в хармония и мир. Хората търсят мир вън от себе си и затова не го намират и скитат, уморени от грижи, като блуждаят в чужда страна от живот в живот. „Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него.
към текста >>

Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал.
„Но мирът може да се намери само вътре в нас; не го ли намерим там, никъде не ще го намерим“. Мирът не е в низките желания и страсти, а само в привеждане тези желания и страсти в съгласие със законите на духа. „Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко.
към текста >>

Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен.
„Да бъдем едно с Бога значи да имаме мир“. Чрез детската простота и чрез живо съзнаване своето единство с Бога човек завладява висшата радост и съвършения мир. Аз имам един приятел, който беше нервно болен и който в кратко време се излекува напълно, чрез съзнание единството си с Бога, и сега е жизнерадостен — радва се на живота и разнася радост на всички около него. Когато човек достигне хармония и мир, той се чувства защитен от всичко и никакъв страх няма достъп при него (Псал. 91,10; Йов—5,23). Дивите животни, както и кучето, не правят никакво зло на такъв човек, който стои пред тях абсолютно безстрашен. Но щом се уплаши, те веднага почувстват това и се нахвърлят, окуражени, върху него. Така че, когато напълно познаем нашето единство с висшата сила, малките случайности, които по-преди са ни измъчвали, вече не ни безпокоят Освен туй, хората не могат да ни лъжат вече, защото те са като отворена книга пред нас, всичките техни мотиви са ясни за нас. Също така и ние преставаме да се преструваме и да се държим нависоко. Лошите приказки и дела на приятели и неприятели не могат да нарушават нашия мир и да ни безпокоят, и ние винаги, каквото и да се случи, оставаме спокойни и невъзмутими. „Нещата, които ни са причинявали грижи, страдания и скръб, тогава не ще имат вече никаква сила, защото истинската мъдрост ще ни позволи да виждаме всичко в правилни отношения и на дължимото место.“.
към текста >>

Самото присъствие на такъв човек, изпълнен с мир, превръща грижите в радост, страхът в кураж, отчаянието в надежда, слабостта в сила.
С спокоен дух ще можем да кажем, «е това, което лежи в погребалния ковчег, не заслужава нито една сълза: то е само една мидена черупка, от която бисера е взет. Тоя бисер е душата. „Всички неща дохождат към нас, когато се разкрием за тях“. Когато се изпълним с този дух на мира, ние ще разливаме мир наоколо си. където и да ходим, и по този начин ще бъдем благословение за ближните. Самото присъствие на такъв човек, изпълнен с мир, превръща грижите в радост, страхът в кураж, отчаянието в надежда, слабостта в сила. Който е намерил своя център в безкрайната сила, той познава себе си като духовно същество и със своите мисли привлича всички сродни сили, така че става проводник, канал на божествените сили на всемира, с които се е свързал. Тъй, „на този, който има, ще му се даде“. Мислите, изпълнени със сила, вяра и кураж, донасят нова сила и успех. И обратно: мислите на недоверие, съмнение, страх донасят слабост и неуспех. С вяра всичко се постига.
към текста >>

Не материалния, а духовният човек е, който господства в света.
Познанието, че ние сме духовни същества — че сме едно с безкрайното — води към оптимизъм, който създава сила. Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света. Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света. Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора. Последните ги считат за свръхестествени, обаче същите чудеса и те ще могат да вършат, когато осъществят хармонията с безкрайното. Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила. Така че от самите нас зависи дали да бъдем силни или слаби, до толкова доколкото живо познаваме и осъществяваме великата истина на човешкия живот.
към текста >>

Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света.
Тайната на силата, на съвършения, мир и успех, е във все по-тясното съединение с Висшата Мощ. Пълнота на силата „Бог е духът на безкрайната сила и доколкото му се разтваряме, дотолкова тази сила се проявява в нас. За Бога всичко е възможно“. Тайната на силата е в съединението ни с Бога. Не материалния, а духовният човек е, който господства в света. Има физически много по-силни животни, но човек с умствените и духовни сили, когато ги постави в действие, става господар на света. Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора. Последните ги считат за свръхестествени, обаче същите чудеса и те ще могат да вършат, когато осъществят хармонията с безкрайното. Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила. Така че от самите нас зависи дали да бъдем силни или слаби, до толкова доколкото живо познаваме и осъществяваме великата истина на човешкия живот. Често се говори за влиянието на околните условия, на средата.
към текста >>

Вярно е, че средата влияе, но човек би трябвало не да се влияе, а той да влияе на средата — а това той може винаги, ако помни своето висше аз, назначението си и ако въдворява хармония с безкрайното.
Чудесата, за които се говори във всички свещени книги, са дела на хора, които са познали своето единство с Бога и затова са проявявали висши сили и действали по висшите закони, не познати за обикновените хора. Последните ги считат за свръхестествени, обаче същите чудеса и те ще могат да вършат, когато осъществят хармонията с безкрайното. Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила. Така че от самите нас зависи дали да бъдем силни или слаби, до толкова доколкото живо познаваме и осъществяваме великата истина на човешкия живот. Често се говори за влиянието на околните условия, на средата. Вярно е, че средата влияе, но човек би трябвало не да се влияе, а той да влияе на средата — а това той може винаги, ако помни своето висше аз, назначението си и ако въдворява хармония с безкрайното. По същия начин човек може да преодолее лошите наследени черти на характера. Естествено, ако той вярва, че не може да ги преодолее, той и не ще може наистина, но ако вярва в силата на божествения дух, той ще извърши чудеса. „Никакво земно дело не е мъчно за теб, ако ти се чувстваш. като част от безкрайното: нищо не може да противостои на силите на Духа, защото божествено е наследието на твоята душа“. Много хора преживяват своя живот далеч под границите, в.
към текста >>

По същия начин човек може да преодолее лошите наследени черти на характера.
Последните ги считат за свръхестествени, обаче същите чудеса и те ще могат да вършат, когато осъществят хармонията с безкрайното. Значи, тук няма нищо свръхестествено — в смисъл: противно на законите на природата — а има само непознаване на сили и закони, които, за да се познаят, изискват съединение с безкрайната сила. Така че от самите нас зависи дали да бъдем силни или слаби, до толкова доколкото живо познаваме и осъществяваме великата истина на човешкия живот. Често се говори за влиянието на околните условия, на средата. Вярно е, че средата влияе, но човек би трябвало не да се влияе, а той да влияе на средата — а това той може винаги, ако помни своето висше аз, назначението си и ако въдворява хармония с безкрайното. По същия начин човек може да преодолее лошите наследени черти на характера. Естествено, ако той вярва, че не може да ги преодолее, той и не ще може наистина, но ако вярва в силата на божествения дух, той ще извърши чудеса. „Никакво земно дело не е мъчно за теб, ако ти се чувстваш. като част от безкрайното: нищо не може да противостои на силите на Духа, защото божествено е наследието на твоята душа“. Много хора преживяват своя живот далеч под границите, в. които биха могли да го преживеят, само защото се отказват от своята индивидуалност, не са самостоятелни и са водят от девиза: „хората казват“.
към текста >>

Тези чувства и настроения трябва да правят човека по-добър и по-богат вътрешно.
Помни само едно правило: гледай само в своето сърце и тогава пиши. Бъди истинен, бъди безстрашен и верен на това, което ти заповядва вътрешното аз. Помни, че цената на това, което пишеш, е такава, каквато ценност и ти сам представляваш“. Духът на автора е, а не само външната форма, която действа при четенето и обусловя 30 на сто от успеха. А този дух се чувства не толкова в редовете, колкото между редовете, в чувствата и настроенията, които възбужда четенето на една книга. Тези чувства и настроения трябва да правят човека по-добър и по-богат вътрешно. Не според старите и общопризнати правила е нужно да пишеш, а самият живот трябва да вее през твоята книга, защото днес е нов ден, който иска ново — „повече миризма на ела и бръмчене на пчели“ — повече живот. Бъди сътрудник, съработник на Бога, верен на неговия глас, и ти ще бъдеш велик. Проповедник или религиозен учител ли си? Остави религиозните догми, обреди и пр. — те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание.
към текста >>

„Единството с Отца“ е основната истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради която той е станал Христос Спасител Помазаник, Богочовек, който е създал нова епоха в историята.
Бъди сътрудник, съработник на Бога, верен на неговия глас, и ти ще бъдеш велик. Проповедник или религиозен учител ли си? Остави религиозните догми, обреди и пр. — те са човешко дело, което сковава духа — и се разтвори за божественото дихание. Когато ти го почувстваш, тогава ще схванеш същността на религията и ще можеш да посочиш пътя на живота на другите. „Единството с Отца“ е основната истина в Христовото учение, която Исус е осъществил в своя живот и поради която той е станал Христос Спасител Помазаник, Богочовек, който е създал нова епоха в историята. Той е казал: „който вярва в мене, делата, които аз правя, и той ще прави, и по-големи от тези ще прави (Йоан — 14, 12)“. „Един пръв е победил, след него всички можем да победим.“ Но докато не почувстваш диханието на живия Бог, на духа, който оживотворява не отнемай времето на хората. Ти трябва сам непосредствено да почувстваш божието присъствие, за да бъдеш властен проповедник. Днешните проповедници приготвят хората за смъртта. Но казано е: не прави никога второто преди първото.
към текста >>

Притчата за блудния син пояснява също, че човек би могъл да живее като животно, но животинските блага не могат да го задоволят и че, като търси благото навсякъде, той най-после се връща към Отца, към единството с безкрайния живот.
„Търсете Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“ (Мат. 6,33). „Царството Божие е вътре във вас“ (Лука 17,21). Царство Божие и Царство небесно е едно и също. То е в съзнателното и живо познание нашето единство с Отца. Тогава ние достигаме Царството. Притчата за блудния син пояснява също, че човек би могъл да живее като животно, но животинските блага не могат да го задоволят и че, като търси благото навсякъде, той най-после се връща към Отца, към единството с безкрайния живот. Исус е положил основата на една идея, велика по своите последици — идеята за Бога като баща. Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9). Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота. Много хора са поробени от веригите на роднинството. В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас.
към текста >>

Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество.
Не трябва да наричате никого на земята баща, защото „един е вашият Отец, този, който е на небесата“ (Мат. 23.9). Нашите родители са ни дали само тялото, те са само посредници,а Бог е източникът на живота. Много хора са поробени от веригите на роднинството. В същност, нашите истински роднини са ония, които по душа и по дух са най-близки до нас. По закона на привличането, ние ще се срещнем с тях в тоя или другия живот, па били те и на другия край на света. Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество. Така че. колкото по вече се съединяваме с Бога, толкова повече издигаме и хората около нас към единния център. Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно“. (Мат. 18, 3). „Човек не живее само с хляб“ (Мат. 4,4).
към текста >>

„Човек не живее само с хляб“ (Мат. 4,4).
Друга, по-висока идея от бащинството на Бога, е единството на човека с Бога и, следователно, на цялото човечество. Така че. колкото по вече се съединяваме с Бога, толкова повече издигаме и хората около нас към единния център. Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно“. (Мат. 18, 3). „Човек не живее само с хляб“ (Мат. 4,4). Само връзката с безкрайния източник на живота дава истинен живот. Религия (от лат. глагол religare — свързвам) е свръзка на човека с Бога. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5, 8).
към текста >>

глагол religare — свързвам) е свръзка на човека с Бога.
Истинското отношение към безкрайното е изразено в думите на Христа: „Докато не станете като децата, няма да влезете в царството небесно“. (Мат. 18, 3). „Човек не живее само с хляб“ (Мат. 4,4). Само връзката с безкрайния източник на живота дава истинен живот. Религия (от лат. глагол religare — свързвам) е свръзка на човека с Бога. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5, 8). Блажени са тези, които познават Бога в цялата вселена, защото такива действително виждат Бога. Да се отстранят всички представи за отделност и да се познае единството на собственото аз с безкрайното, това е духа на всички религиозни учения през всички времена. Великият индийски мъдрец Ману казва: „който познае в своето собствено аз висшето аз на всички неща и пожелае хладнокръвие, той е блажен“.
към текста >>

Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани.
Средновековните мистици потвърждават същото. Сведенборг, високопросветеният ясновидец, излага законите на божественото течение и как по-добре да се разтваряме на това божествено течение. Основната истина в учението на квакерите е непосредственото разкриване на божествената светлина, която ни ръководи. „Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец.
към текста >>

От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран.
„Ние всички сме вълни на великото море на живота“ — казва Емерсон, и понеже той напълно бе се разкрил за вливането на. това море, за това бе вдъхновен ясновидец. Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец. мъдрец и спасител. Тук има причина и действие, един естествен процес, естествен закон, и всеки може да го изпълнява. „Блажени са, които слушат Словото Божие и го пазят“ (Лука 11, 28).
към текста >>

Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец.
Световната история ни учи, че всеки отделен човек и всеки народ, доколкото се разкриват за божия прилив, стават просветени, получават откровения, придобиват духовно богатство и мощ — и живеят живот на богоизбрани. „Бог не гледа на лице, а на сърце“. Пред него всички са равни — бели и черни, богати и бедни, учени и прости. От човека или от самия народ зависи дали той да бъде богоизбран. Давид, Соломон и еврейският народ могат да служат за пример. Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец. мъдрец и спасител. Тук има причина и действие, един естествен процес, естествен закон, и всеки може да го изпълнява. „Блажени са, които слушат Словото Божие и го пазят“ (Лука 11, 28). Велик, неизменен закон лежи в основата на тези думи. Основната истина във всички религии— всемирната религия Великата истина, за която говорим, единството на човека с Бога, е основната истина във всички религии.
към текста >>

Основната истина във всички религии— всемирната религия Великата истина, за която говорим, единството на човека с Бога, е основната истина във всички религии.
Доколкото човек се разкрива на божественото течение и се съединява с висшите сили, дотолкова той се издига до богочовек и, ако постоянства,може да стане пророк, ясновидец. мъдрец и спасител. Тук има причина и действие, един естествен процес, естествен закон, и всеки може да го изпълнява. „Блажени са, които слушат Словото Божие и го пазят“ (Лука 11, 28). Велик, неизменен закон лежи в основата на тези думи. Основната истина във всички религии— всемирната религия Великата истина, за която говорим, единството на човека с Бога, е основната истина във всички религии. Всички в това са съгласни. Споровете са само за незначителни, лични възгледи, за дреболии. Те се пораждат от низшето аз, когато висшето аз съединява всички хора в общата служба на любовта. Само този патриотизъм е истински благороден, който не иска омраза към другите народи, защото любовта към своя народ и земя не значи и омраза към чуждите. Ако ние мразим другите хора, то със самото туй навличаме опасност за отечеството, значи, не го обичаме истински.
към текста >>

Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни .
Има наистина невярващи и атеисти по отношение на много представи и вярвания несъществени и слава Богу, че има. Христос е бил най-големия „еретик“, какъвто светът е видел някога. Еретиците принадлежат към най-верните служители божии, приятели на истинската религия. Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца. Йоан Кръстител е тип на ограничена религия, Христос — на всемирната, и затова неговото учение е за всички времена и за всички народи. Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни . предразсъдъци падат и различията изчезват. Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ.
към текста >>

Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа.
Еретиците принадлежат към най-верните служители божии, приятели на истинската религия. Те отричат представи подобна на тази, напр., че Бог е отмъстителен, злобен и че се гневи на своите деца. Йоан Кръстител е тип на ограничена религия, Христос — на всемирната, и затова неговото учение е за всички времена и за всички народи. Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни . предразсъдъци падат и различията изчезват. Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение.
към текста >>

„Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“.
Йоан Кръстител е тип на ограничена религия, Христос — на всемирната, и затова неговото учение е за всички времена и за всички народи. Тази истина — единството на човека с Бога, е златната нишка на всички религии и когато ние живеем по нея, всички тесни . предразсъдъци падат и различията изчезват. Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ. писания — също, а че те мислят какво само техните учители и писания са такива. Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии. Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми.
към текста >>

Въпросът, на който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването на материята, от която е образувано нашето тяло, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите.
Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното. Трансцедентална фотография или фотография на невидимия свят Напредъкът в изучването на окултните явления е вече твърде голям. Това, което високо развитите духовно натури (ясновидците) виждат и чуват непосредствено, се представлява на безверниците като недостатъчно убедително. Те имат нужда от по-осезателни доказателства, искат да турят „пръста си на раната“, както това е искал некога, във времето на Христа, не- верният Тома. Поради тази нужда, учените на запад са изнамерили практически средства и способи, за да представят на материалистите неопровержими факти. Въпросът, на който трябва да се отговори, е: наистина ли човекът изчезва съвършено след физическата си смърт, както твърдят материалистите, или пък след умирането ни и изчезването на материята, от която е образувано нашето тяло, остава душата, която е безсмъртна, както твърдят спиритуалистите. Безброй факти, най-строго контролирани от авторитетни европейски учени, са доказали реалността на нашето преживяване след смъртта на физическото ни тяло, която е, чисто и просто, само една функция на живота или една фаза в жизнения процес. Следователно, тезата на спиритуалистите е абсолютно вярна. Тя изключва всякакъв спор и всякакво съмнение. За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише?
към текста >>

Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото !
За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише? Не може никой, в такива случаи, да си служи с гръмогласните думи: .това е илюзия“ или „това е халюцинация“ или пък „това е внушение и самовнушение“, както обичат да твърдят голословно материалистите. Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка. Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството. Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност.
към текста >>

Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1).
Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка. Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството. Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност. Ние ще го докажем тук с многобройните илюстрации на тази статия, които, повече от всякакви дисертации, ще дадат всекиму да разбере важността на предметната фотография. По тоя начин ще се извърши едно колкото научно, толкова и морално дело. Фотографическите снимки, които ще поместим, са съобщени от г.
към текста >>

Тя стана вече същински жив човек, който стоеше пред мен.
Ние продължихме разговора си за разни банални неща, понеже тъй трябваше. Но съседите ми, като видяха материализацията на фигурата, почнаха да викат: „Oh! what a sweet face! How pretty! “3). Cera вече Кати ясно се различаваше. Тя стана вече същински жив човек, който стоеше пред мен. Лицето й бе синкаво, като осветено от месечината. Да, това е Кати! Но тя изчезна преди да разгледам осветлението на ръцете й. След няколко минути тя дойде пак и тоя път аз виждах всичко. Допрените й една до друга ръце изглеждаха като да искат да задържат светлината, силна като блеснало електричество и натрупана до стомаха.
към текста >>

Същият човек, с изглед на индиец, водеше една млада жена, която бе Кати.
Колко е красиво! — Може ли да ги погледна? Да, да, това е Кати и нейният ръководител. Действително, аз се обърнах на дясно, хванах с лявата си ръка ръцете на съседите ми от дясно и от ляво, за да не се скъса веригата и да имам пълна възможност да се обръщам на всяка страна. Тогава видех една великолепна група, осветлена със същата възсинкава светлина както по-преди, но сега малко по-бела, като че ли някой е отчупил късчета от месечината и ги е турил в ръцете на проявените две същества. Същият човек, с изглед на индиец, водеше една млада жена, която бе Кати. Аз тихо продумах: — Колко е красиво това! По-хубаво е от всичко, което бих желал. Да, това е Кати! Разгледах всичко върху нея: гънките на плата й, наместването на ръцете и. Едната от ръцете на мъжа се доближаваше до Кати, като да я освети повече, а с другата той обгръщаше булото през рамото й.
към текста >>

Би казал човек, че това е жена „от плът и кости“.
След всичко това, участниците в тия опити пристъпили към фотографиране на проявите: приготвили необходимия фотографски апарат, запалили магнезиум, затворили и запечатали вратите и, въобще, взели всички предпазителни мерки. Малко след това Мери Браун се явила, и като разбрала целта на експериментаторите, съгласила се на драго сърце да се заснеме портрета й. Операцията траяла три четвърти час, през което време видението стояло материализирано. Върху първото клише Мери Браун се вижда седнала помежду медиума г-ца Офелия и г. Ешанди. Видението е толкоз ясно материализирано, че седи като живо. Би казал човек, че това е жена „от плът и кости“. Изглежда като че ли има прилика между Мери Браун н медиума г-ца Офелия. Другото клише представлява същото видение пак седнало на стол до пианото, като сложило лявата си ръка на колените си, а дясната върху клавишите. През всичкото време на тия фотографски снимки, присъстващите са се допирали до Мери Браун и чували са я да говори. След опитите, когато видението се изгубило, вратата на залата били отключени. Трябва да се констатира, че медиумът, г-ца Офелия Коралес, притежавала изключителна сила: нито един път във време на сеансите тя не е паднала в транс, а е запазила пълно съзнание и свобода на движенията си.
към текста >>

Последното издига човека до духовни висоти, в които художникът живее, когато твори.
Чрез окултизма се постига тяхната синтеза. А тази синтеза е необходима за идването на новата култура. Много посетители от всички страни на света идваха да видят „Гьотеанум“ Някои от дошлите, понеже не знаеха немски, нарочно се заемаха да го изучават, само за да разбират говореното там. Стилът на „Гьотеанум“. Същност на изкуството, според Д-р Щайнер Д-р Щайнер така говори за изкуството: „Във всяко истинско изкуство живее винаги религиозно настроение. Последното издига човека до духовни висоти, в които художникът живее, когато твори. Така, напр., Омир в началото на Илиядата зове „Музите“, като вдъхновителки от един друг свят. Също така Клопщок в началото на своята Месияда зове безсмъртната душа като сила, която господствува над всичко преходно“. В предговора си към „Естественонаучни трудове на Гьоте“ Д-р Щайнер казва: „Днешното време мисли, че изкуство и наука са съвсем далеч помежду си, че те стоят на два съвсем противоположни полюса в човешката култура. Според това схващане, науката ни дава обективна картина, тя ни представя действителността като в огледало, с други думи: тя трябва да се очисти от всеки субективен произвол и да ни представи даденото в чист вид. За нейните закони е меродавен обективния свят.
към текста >>

„Стилът на Гьотеанум, казва Д-р Щайнер, е в хармония с преживяванията на човека, който по пътя на свободата е дошъл до любовта към божественото“.
За него изкуството и науката изтичате от един и същ извор. Както изследователят се вглъбява в действителността, за да изрази нейните сили във форма на мисли, така и художникът се старае да изрази същите сили образно“. Ернст Юли споменава за едно Щайнерово сравнение, казано от него в Хагската сбирка : „Черупката на ореха с всички свои ръбове, бразди, изобщо цялата й форма е произлязла от същите причини, от които е произлязла и формата на ядката му. Ядката и черупката имат общ източник. Стилът на Гьотеанум трябваше да бъде художествена форма, художествена рамка на това, което се говори вътре в салона му“. „Стилът на Гьотеанум, казва Д-р Щайнер, е в хармония с преживяванията на човека, който по пътя на свободата е дошъл до любовта към божественото“. „Като излизаме от такова разбиране на изкуството, казва Д-р Щайнер, можем да кажем, че стилът на Гьотеанум изразява в художествена форма онова, което в неговия салон се излагаше в научна форма. Окултизмът излага свръхфизичното, до колкото е достъпно на човешкото познание. Това познание може да се представи от една страна във вид на идеи, а от друга страна може да се представи и в художествена форма. Затова стила на Гьотеанум не е подражание на някой външен мъртъв или жив предмет. Преживяното в невидимия свят ръководеше ръката, която твореше формите, поставяше боите, духовното съдържание на света се изливаше в линии, форми и бои.
към текста >>

И друг зов е отправен към човека: „Човече, бъди свободно същество!
Университетският курс в Гьотеанум през пролетта на 1921 година Той е траял от 3 до 10 април 1921 год. Били дошли студенти от много страни. Д-р Щайнер открил курса с реч, в която, между другото, казал: „Сфинкса трябва да проговори.. Загадката на живота трябва да се реши. Това е необходимо за по-нататъшния прогрес на човечеството. Трябва да изпълним думите на делфийския оракул: Човече, познай себе си! И друг зов е отправен към човека: „Човече, бъди свободно същество! “ Лектори в курса били Д-р Щайнер и разни специалисти. Преди обед е имало лекции от областта на математиката, естествознанието, медицината, езикознанието и социалните науки. След обед е имало семинарни упражнения под ръководството на специалисти. Вечерта е имало разисквания от всички по повдигнатите въпроси. Д-р Щайнер е държал пет лекции на тема: „Окултизмът и отделните науки“.
към текста >>

Д-р Рудолф Щайнер говорил на тема: „Окултизмът и науката за човека“ и „Окултизмът като морален импулс и социален деятел“ Било говорено и на следните теми: „Исторически основи на естествознанието“ от Д-р Ернест Блюмел.
Окултизмът хвърля голяма светлина както върху другите изкуства, така и върху архитектурното изкуство. Интересно е да се изучи връзката между архитектурата и съответната културна епоха от окултно гледище. Д-р Щайнер е говорил много пъти върху окултните основи на архитектурата. От разни лектори били държани следните сказки: „Психология на съждението“, „Днешното философско съзнание и окултизмът“' „Природопознание и духопознание“, „Съвременното духовно съзнание“, „Задачите на окултизма спрямо науката и живота.“ За конференцията дошли студенти от Франкфурт, Гисен, Марбург, Хайделберг и Вюрцбург. Летен курс в Гьотеанум Той е траял от 21 до 27 август 1921 година. Д-р Рудолф Щайнер говорил на тема: „Окултизмът и науката за човека“ и „Окултизмът като морален импулс и социален деятел“ Било говорено и на следните теми: „Исторически основи на естествознанието“ от Д-р Ернест Блюмел. „Грешки на днешното естествознание“ от същия. „Обща характеристика на окултизма“ — от Д-р Е. Врееде. „Швейцарски икономически проблеми“ — Арнолд Ум. ,,Източници на изкуството' от Ернест Юли. „Мировото стопанство“ от Евгени Бенкендйорфер.
към текста >>

Д-р Херман (лекар) разгледал ембрионалното развитие на човека в светлината на окултизма.
След неговата лекция имало концерт, наречен „Томастиков квартет“. Имало и евритмични игри. Студентска конференция в Бреслау Тя продължавала от 3 до 8 окт. 1921 г. Били държани лекции върху упадъка и възраждането на днешното образование. Д-р Херман (лекар) разгледал ембрионалното развитие на човека в светлината на окултизма. Художникът Полак разгледал проблемите на съвременната живопис и посочил начина за тяхното разрешение. С ред лекции било показано, каква светлина хвърля окултизмът върху проблемите на езикознанието. Д-р Франц Томастик говорил върху проблемите на акустиката. Той показал новия инструмент, измислен от него чрез преустройство на цигулката. След като цигулката цели 4 века е била в застой, и всеобщо било мнението, че тя е достигнала вече до крайната си степен на съвършенство, която не може да бъде надмината, Д-р Томастик, въз основа на окултното познание, дошъл до нов инструмент, стоящ по тон много по- високо от италианската цигулка.
към текста >>

Рудолф Майер разгледал хербартовата педагогика и нейният интелектуализъм в противоположност на окултната педагогика, която, въз основа на окултното познание, иска да създаде цялостен човек.
Д-р Франц Томастик говорил върху проблемите на акустиката. Той показал новия инструмент, измислен от него чрез преустройство на цигулката. След като цигулката цели 4 века е била в застой, и всеобщо било мнението, че тя е достигнала вече до крайната си степен на съвършенство, която не може да бъде надмината, Д-р Томастик, въз основа на окултното познание, дошъл до нов инструмент, стоящ по тон много по- високо от италианската цигулка. Това показва творчеството на окултизма и в тая област. В Бреславския университет бил даден концерт с тази цигулка. Рудолф Майер разгледал хербартовата педагогика и нейният интелектуализъм в противоположност на окултната педагогика, която, въз основа на окултното познание, иска да създаде цялостен човек. Конференцията била посетена от 300 души от Бреслау и провинцията Силезия. Конференция в Бремен Тя траела от 2, до 8. октомври 1921 година. Разгледани били разни научни и педагогически въпроси от окултно гледище. Дейността на свободния окултен университет в Щутгарт Освен в Швейцария, свободен окултен университет е открит и в Щутгарт.
към текста >>

„Човекът в светлината на окултизма“ (Д-р Валтер Щайн).
„Изкуство и наука“ (инженер Алекс. Стракош). „Увод в учението за пространството“ (от същия). „Лекции върху музиката“ (Паул Бауман). „Важни моменти в развоя на новата музика“, „Пирамидата като основа на египетската архитектура“ (Ернст Юли). „Немската и руската литератури от 19 век като израз на духовното развитие на новото време“ (Хербарт Хан) „Свободен духовен живот“. „Човекът в светлината на окултизма“ (Д-р Валтер Щайн). „Увод в окултизма“ (от същия). „Стремежите на окултизма и задачите на немската младеж“. Курс в Християния3 Д-р Рудолф Щайнер е държал в Християния, столица на Норвегия, в края на ноември и началото на декември 1921 г. ред сказки върху окултизъм (антропософия), педагогика и социални въпроси. Сказките имали голям успех и извикали силно ехо в пресата и гражданството, както на Християния, така и на цяла Норвегия.
към текста >>

Пътят на антропософското човекопознание в биологията и медицината“.
На 5 март д-р Щайнер, д-р Баравале, Карл Щокмаер, проф. Волболд говорили на тема: Анорганически естествени науки. На 6 март д-р Щайнер, д-р по медицина Колиско, д-р по медицина Хуземан, проф. Д р О. Рйомер говорили на тема: „Органическите естествени науки и медицината. Пътят на антропософското човекопознание в биологията и медицината“. На 7 март Д-р Щайнер. Д р Унгер, Карл Щокмайер, Д-р Щайн говорили на тема: „Обосновка на антропософията от съвременното философско съзнание.“ На 9. март било говорено върху социални въпроси На 10 март Д-р Щайнер, Бек, Д-р Рителмайер, Д-р Гайер говорили на тема: „Упадъка на религията в днешното богословие и новатата обосновка чрез окултизма (антронософията)“. На 11 март Д-р Щайнер, проф. Д-р Бек, Д-р Шуберт и Д-р Хан говорили на тема: „От мъртвото към живото езикознание“.
към текста >>

По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“.
II, книга IV статията: Дейността на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария. 3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г. Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“. Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични. Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“. Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека. Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите.
към текста >>

Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“.
Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични. Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“. Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека. Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас.
към текста >>

Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека.
Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“. Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека. Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас. Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят.
към текста >>

Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите.
По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“. Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека. Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас. Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят. Силфите живеят във въздуха така, както рибите живеят във водата.
към текста >>

те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни.
Те живеят и се множат; те ядат и говорят, действат и спят; те заемат едно средно място между човеците и душите, като приличат на мъжете и на жените по организацията на своята форма, а на душите — по бързината на движението си. Те нямат висши принципи и, поради това, не са безсмъртни. Тях не може да повреди ни водата, ни огъня, и те не могат да бъдат заключени в затвор. Те, обаче, боледуват. По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр. те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни. Те имат животинска хитрина и не са способни за духовен напредък 1). Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери. Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният свят е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл. Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло. Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка.
към текста >>

Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло.
По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр. те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни. Те имат животинска хитрина и не са способни за духовен напредък 1). Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери. Тук може да се забележи, че това, що нам се струва солидна скала, за тях може да е пещера или даже палат, защото техният свят е плод на тяхното въображение тъй, както нашият е крайният продукт на нашата воля и мисъл. Ако някой спящ човек проникне чрез своето астрално тяло в областта на гномите, техните жилища ще му се сторят съвършено естествени и когато се събуди той, може би ще бъде убеден, че е бил там с физическото си тяло. Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици.
към текста >>

Те раждат деца и в много отношения приличат на човека.
Гномите са като малки мъже и жени, високи около една стъпка. Те могат да променят и удължават своите тела, така че да изглеждат гиганти. Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици. Те раждат деца и в много отношения приличат на човека. Те виждат слънцето и небето тъй, както ги виждаме и ние, защото всеки елемент е прозрачен за тия, които живеят в него. Изобщо, те са благоразположени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора. Те обичат мира и спокойствието, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области. Мистериозната планина Който е посетил град Залцбург, в Австрия, знае прочутата планина „Унтерсберг“, която се и споменава в книгите на Теофраст Парацелз, а и в други книги. Тая планина е известна на всеки окултист в Германия и до 1848 год.
към текста >>

Изобщо, те са благоразположени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора.
Те сами градят своите къщи и своите странни наглед сгради. Те могат да преминат (като мисъл) през грубата материя тъй бързо, както ние можем да минем — през въздуха. Те имат свои водители и власти, свои царе и царици. Те раждат деца и в много отношения приличат на човека. Те виждат слънцето и небето тъй, както ги виждаме и ние, защото всеки елемент е прозрачен за тия, които живеят в него. Изобщо, те са благоразположени към човека, но те имат отвращение към самомнителните и лицемерни хора и изобщо — към всички вулгарни хора. Те обичат мира и спокойствието, но често са били прогонвани из своите жилища поради шумната индустриална дейност на хората, които нахлуват в техните области. Мистериозната планина Който е посетил град Залцбург, в Австрия, знае прочутата планина „Унтерсберг“, която се и споменава в книгите на Теофраст Парацелз, а и в други книги. Тая планина е известна на всеки окултист в Германия и до 1848 год. членовете на дружеството на розенкройцерите са се срещали веднъж в годината в това мистериозно убежище, за да празнуват юбилея си в своите астрални тела. Добре си спомням, че в моето младенчество аз се запознах с един младеж, който бе член на това дружество, и който ми каза някой чудни разкази за тяхната опитност по тия тържествени случаи Той бе беден и нямаше средства, за да отиде толкова далеч с физическото си тяло, пък по онова бреме нямаше още железници.
към текста >>

Щом като, обаче, някой човек проникне и влезе в него, всичко изведнъж престава и потъмнява.
Тук мога да добавя, че тия наистина недостъпни пещери, които се намират по някой от перпендикулярните стени, са били виждани през известни нощи на годината осветени от странни летящи светлини, които се движат по начин незнаен на никоя до днес известна научна теория. Тия нощи са обикновено през някой католически празник. Но това не е всичко. През известни нощи цели процесии от гноми са били виждани да отиват към някое уединено храмче. Изведнъж вътрешността на храмчето (пещера) се осветява, и хората дочуват от там пеенето на религиозни химни. Щом като, обаче, някой човек проникне и влезе в него, всичко изведнъж престава и потъмнява. Ако се сприятелиш с хората, които живеят край онези места, те ще ти разкажат чудни неща за това, което те или техните родители са видели и чули. Ако, обаче, ги запита за това някой любопитен скептик, те нищо не ще му кажат, защото не могат да търпят да бъдат осмивани в своите вярвания, нито пък обичат да бъдат разгласявани техните „суеверия“. Един такъв разказ, забележителен до известна степен, е този, споменат в английското списание Окултен преглед. Той говори за опитността на две англичанки, които посетили Le petit Trianon във Версай, и които видели царицата Мария Антоанета в нейния дворец. В 1529 г.
към текста >>

Разправяли също, че през известни нощи, когато гостите в залата за угощение шумно гуляят, човек може да чуе охкания и стонове, идещи из дъното на оная яма.
Стените му са развалини, но пак те сочат, че некога са били част от една царствена сграда. Една останка, състояща се от грамадни четвъртити камъни, още сочи, че е била част от грамадна зала за угощения. Казват, че през известни нощи оргиите, на които тия камъни са били свидетели, пак се повтаряли (при астралната светлина) от сенките на умрелите отдавна дами и рицари. Не далеч от тая зала е разрушената масивна кула. Всред нея, в земята, има грамадна дупка, в която е бил подземният затвор — „живият гроб“— в който някои злощастници, заради известни простъпки, са били живи погребвани и после „забравяни“ — оставени да гладуват всред ужасната обстановка. Разправяли също, че през известни нощи, когато гостите в залата за угощение шумно гуляят, човек може да чуе охкания и стонове, идещи из дъното на оная яма. В древните времена притежателят на онзи замък е бил Бъркхарт фон Толенщайн, млад и храбър рицар, от когото са се възхищавали всички жени в страната, заради неговата разкошна златна коса, която красяла хубавата му глава. Поради храбростта, красотата и косата му, всички жени са го любили, всички освен една, за която пък той копнеел — хубавата и горда Юлия фон Хорст. Той я видял само веднъж, но се влюбил безумно в нея и особено в черните й тъжни очи. От онзи ден той вече не бил способен да мисли за нищо друго, освен за нея. Той се стареал всячески да спечели сърцето й, но всички негови въздишки и сълзи се указали напусто, защото той бил беден, а гордата Юлия търсела не любов, а богатство.
към текста >>

То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма.
Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма. Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата. Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора. Има случаи, при които ундинки са се влюбвали в мъже, оженвали са се за тях и са имали от тях деца, които са расли като човешки същества. Казват, че те са много верни жени, но че са и много ревниви и тежко на оня мъж, който се окаже неверен към своята ундинка.
към текста >>

Нимфите нямат човешки души и, поради това, нямат безсмъртие, но те могат да станат безсмъртни като се съединят с човека.
Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора. Има случаи, при които ундинки са се влюбвали в мъже, оженвали са се за тях и са имали от тях деца, които са расли като човешки същества. Казват, че те са много верни жени, но че са и много ревниви и тежко на оня мъж, който се окаже неверен към своята ундинка. Тогава тя не само че се връща в своето царство, но и люто отмъщава на своя изменник. Нимфите нямат човешки души и, поради това, нямат безсмъртие, но те могат да станат безсмъртни като се съединят с човека. Поради тая причина, те инстинктивно се привличат към хората. Има един разказ за благородника, граф Щауфенберг, който се оженил за една нимфа. Една вечер при залез-слънце графът се връщал от лов. Като яздел през гората, той чул сладък глас, който пеел омайно. Спрял се и се вслушал.
към текста >>

но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му.
Яко това не става, то е, защото една владееща трептяща маса поддържа единството на различните части от тялото, които си съответстват. Земята се поддържа цяла от закона за притеглянето, като една трептяща маса, която свързва различните си части, и докогато нашата планета бъде поддържана от тази трептяща сила, до тогава тя нема да се разложи. Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му. Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от водата — те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух. Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото.
към текста >>

Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек.
Всеки индивид притежава свой личен закон на притегляне или трептящата си маса, която сплотява частите на тялото му. Тази магнетична сила или личен закон на притегляне на тялото е трептението на обективния дух, който го оживява. Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му. Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от водата — те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух. Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото. Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той.
към текста >>

Ако приложим това правило към човека, той би трябвало да живее най-малко 500 години.
каквито са циреите, буците и туберкулозата. Окултизмът учи, че всяка болест се корени и има своя произход в невежеството. Ако ние не живеем дълго, то е, защото не знаем да живеем. Професор Лйоб, Д-р Матеус и мнозина други мислят, че откритието на нормалните електрически условия би могло да продължи човешкия живот на повече от двеста години. Физиците добре знаят, че по-голямата част от животните живеят почти пет пъти повече от времето на техния растеж. Ако приложим това правило към човека, той би трябвало да живее най-малко 500 години. Ако той не достига тая възраст, то е, защото не разбира законите на живота и истинското естество на болестта. Той не знае нищо за начина, по който може да се контролират атомите, които образуват тялото му, нито как трябва да си служи с космическите сили, от които той непрестанно е заобиколен, с цел да съживява физическото си тяло. „Смъртта е откуп на греха (незнанието)“ и болестта е резултат на умственото състояние. Вземете за пример обикновената хрема. В 99 на 100 случаи хремата се хваща от хора умствено отрицателни.
към текста >>

вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея.
Близко е онова време, когато двата велики лечебни агенти ще бъдат: електричеството — за материалистическата школа и духът за метафизическата школа. (Следва краят). Духовна опитност Разни откровения от невидимия свят. Без да влизам в разглеждане на вечно спорния въпрос, понеже за мене той е разрешен отдавна в утвърдителен смисъл, както и за голямо число хора с опитност или вяра, ще си позволя тук да хроникирам някой от духовните прояви, с изложение на изявленията, съобщенията, амбициите и исканията им към своите близки и далечни, които прояви съм изследвал и проверил, а след това ще направя изложение на изявленията на ония духовни обитатели, които са се явявали при призоваване и условие за сношение, създадени по научно-експериментален начин. I. Към средата на ноември 1908 г. вдовицата на Плевенския покоен гражданин Маринчо Арабов, ми се оплака, че от две години непрекъснато, всяка нощ, в дома й ставали необясними и чудновати явления; чуване стъпки от ходене на невидимо същество, което, при лягане за спане, ходело по тях, при чувствителна тежест, отваряне и затваряне на вратите вътрешни, дълговременно люлеене на нощвите за месене на хляб, които се допирали с ударите си до преградната стена на спалнята им стая, събаряне на керемиди от покрива върху главите им, при вечерно излизане от къщи, шум от търкаляне на голяма камъни пред прозорците, без да има такива и пр., а при това, някой от семейството виждали няколкократно, нощем, на двора черна сянка на човек, която изчезвала при отиване към нея. Въз основа на разбиранията си, казах й, че всичко това е работа на някой неспокоен дух, който има силно желание да им съобщи нещо, затова обещах, че при свободно време, ще отида у тях, да вляза в разбирателство с него. До 26/XI с. г. около две седмици, не намерих време да изпълня обещанието си. Нея сутрин, тя пак дойде, та ми описа трогателно страховитите демонстрации на невидимия им гостенин, от които джуките нейни и на домашните й, се изпопукали от страх и тревога, през нощта Обясни, че понеже възрастният И син направил известно „заклинание“ вечерта, за прогонването на тоя неизвестен „таласъм“, както го наричали те, последният в отговор па това, започнал да нанася на вратите на спалнята им такива силни удари, като с брадва или чук, щото те от ефекта на тия удари се стреснали всички и вдървили на местото си, до като престанали след известно време ударите. С плач ме замолиха да им услужа за отстранение на това „зло“, от което цялото семейство от 6 — 7 члена (синове, дъщери и снаха) се поболели от страх и безсъние.
към текста >>

бях в София и когато вечерта се приготовлявах за отпътуване, извика ме един млад човек, от името на соф.
Старецът заплака и си отидоха, а като приближили до селото, полският пазач ги пресрещнал и отправил при една група хора, където бил изхвърлен умъртвения Тодор Иванов. Каруцарят прегледал трупа и намерил на врата му въже, увито два пъти, с което е бил задушен умъртвения. Престъплението остана неоткрито от светската власт до преди 2 години, когато третото по светено в убийството лице, дъщерята на убийците, го разкри за отплата на баща си, който не й предал обещаната на времето награда за мълчанието й. Сега са в затвора, осъдени по на 12 годишен затвор, вън от онзи, по- ужасен и отвратителен, който ги очаква в другия живот. IV. Към края на 1909 г или 1910 г. бях в София и когато вечерта се приготовлявах за отпътуване, извика ме един млад човек, от името на соф. аптекар г. Милев, когото познавах като бивши съгражданин, по некаква важна работа. При отиване в аптеката, г. Милев ми разправи, че в дома на помощника му, който ме извика, ставали некакви приключения от невидимо, при наличността на които не можали да живеят в къщи. Една вечер отишли в друга къща, в далечен квартал, при приятел, за нощуване, но и там са станали същите явления, та се върнали в квартирата си, където се намерили в чудо от това, което ставало, а именно: след 9 – 10 часа вечер, почвало звъненето на електрическите звънци, с прекъсване, без да има кой да натиска бутона, защото къщата била вътре в .двора, а портата се заключвала.
към текста >>

Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот.
Бяхме познати и в обикновени добри отношения. Първата вечер след смъртта му, преди и после вечеря, доста продължително съпругата ми и дъщеря ми заявяваха няколкократно, че от време на време чувствали, че им се поднасяла една силна миризма, специфична, като при мъртвец: от тамян, горене на восъчни свещи и пр. Не бях хремав тогава, та не подуших нищо нито можахме да си обясним на какво се дължи такава миризма у нас. На следния ден, когато съпругата ми отиде на погребението, почувствала там същата миризма каквато първата вечер у дома. Вечерта след погребението, някои познати духовни приятели предизвикаха разговор, при който ми обясниха, че довели на среща и обяснение новия си другар — духът на Лука Въжаров. Последният при разбирателството ми обясни, че бил смаян и учуден от новото си положение, в което се намерил сега, понеже го неочаквал, защото през живота си като човек не допускал и мисъл за съществуването на задгробен живот. Заяви още, че за да им обърне вниманието на съществуването и присъствието си, първата вечер той пренасял многократно от дома си у нас и поднасял на домашните ми почувстваната от тях миризма на тамян и пр.. През деня присъствал на погребението на тялото си, видел всичките си почитатели, които го придружили до гробищата, обиколил дом и приятели и сега се явил тука на представление, за да се обади, но участта си щял да узнае на следния — третия ден. Понеже живял на млади години много неограничено, при липса на знание за отговорност, затова неочаквал много лека участ. И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други. Съобщава: Cm. Д. Коларов, (Плевен). (Следва).
към текста >>

Човек на около 50—55 год.
O'sancta simplicitas! Един будист в София. На 3 авг. т. г., в 6 часа след пладне в големия салон на военното събрание в столицата държа сказка будистът от остров Цейлон, г. Джина Раджа-Даса, който се отби тук, идеш от конгреса на теософите в Виена и на път за отечеството си. Човек на около 50—55 год. възраст, къс ръст, стригана коса, тъмно-мургаво лице, бръснат и облечен в дълга бяла дреха със златосърмени предници и кадифено калпаче на главата. Лицевият му ъгъл от трета степен, нос закръглен, уста несъразмерно големи. Носи очила. Преди сказката се изпълни дует на цигулки с акомпанимент на пиано — светска мелодия. Темата на сказката му бе: Теософията като наука.
към текста >>

Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства.
ние можем да се „обожествим“, да достигнем величие, красота и сила. Когато обичаме някого, ние обичаме Бога в него. Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе. Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен. Външният живот на изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът на мислите и чувствата. Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства. Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“. В заключение, сказчикът изложи трите принципи: 1) животът прониква всичко, 2) той прониква и човека и 3) човекът се развива, за да се усъвършенства. Направихме тия цитати, доколкото можахме да запомним изказаните мисли. Ораторът имаше силна дикция и ясно произношение на английски. Преводът бе по смисъл и кратък.
към текста >>

Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“.
Когато обичаме някого, ние обичаме Бога в него. Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе. Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен. Външният живот на изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът на мислите и чувствата. Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства. Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“. В заключение, сказчикът изложи трите принципи: 1) животът прониква всичко, 2) той прониква и човека и 3) човекът се развива, за да се усъвършенства. Направихме тия цитати, доколкото можахме да запомним изказаните мисли. Ораторът имаше силна дикция и ясно произношение на английски. Преводът бе по смисъл и кратък. Обаче, говорителят избра време за сказката си залез-слънце и при празднолуние.
към текста >>

В заключение, сказчикът изложи трите принципи: 1) животът прониква всичко, 2) той прониква и човека и 3) човекът се развива, за да се усъвършенства.
Бог не се намира в църквата, а в ближния, който стои там до тебе. Това, което ви говоря сега, не е формата, която виждате и която един ден ще се разруши, а азът, който живее в мен. Външният живот на изпълнение разни длъжности и извършване различни работи не е истинският, а вътрешният, животът на мислите и чувствата. Чрез този живот се добиват опитностите в разните съществувания, а чрез тях човекът се усъвършенства. Чрез запознаването си с тия истини човекът може да добие сила, но трябва да се знаят и законите на природата“. В заключение, сказчикът изложи трите принципи: 1) животът прониква всичко, 2) той прониква и човека и 3) човекът се развива, за да се усъвършенства. Направихме тия цитати, доколкото можахме да запомним изказаните мисли. Ораторът имаше силна дикция и ясно произношение на английски. Преводът бе по смисъл и кратък. Обаче, говорителят избра време за сказката си залез-слънце и при празднолуние. И жестовете му издаваха слабо знание и владение на окултните закони и сили.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период.
Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма на социално и държавно устройство ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват, от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т. е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнъж небето на земята и, затова, немат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа. Развитието на всеки жив организъм върви постепенно, по етапи. Нито човекът, нито животните, нито растенията създават потомство още в детинския си период. Трябва да се поникне, да се възрасти, да се разцъфти и след това да се завърже плод. Същият закон действа и в развитието на обществения организъм: почва се от старата форма и постепенно се върви към новата. Първата бавно се преобразява, за да създаде органите на новата. Скоковете и резките промени са недопустими в природата. Ето защо съвременната конституционно-монархическа форма може дори да изиграе една полезна роля в процеса на преустройството, а именно, като едно звено между старото и новото.
към текста >>

Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота.
Съгласно Конституцията, България е наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. В същия основен закон е прокаран принципа за разделението на властите: законодателна, изпълнителна и съдебна. Първата принадлежи на държавния глава и народното представителство, шеф на втората е тоже държавният глава, от чието име и под чийто върховен надзор действат всичките й органи, а третата власт, във всичката й ширина, принадлежи на съдебните места и лица, които действат пак от името на държавния глава. Законодателната власт се осъществява от една Камара, изпълнителната власт от десет „върховни правителствени уредби“, наречени Министерства, с общо тяло Министерски Съвет, а съдебната власт — от общи, триинстанционни съдилища. При тая конституционна организация може ли да се приложат главните принципи на синархията и как? Ако си припомним физическото и психологическо устройство на човека, което описахме в статията „Идеално и осъществимо управление“ 1), ние бихме могли да препоръчаме да се реформира най-напред изпълнителната власт у нас, понеже тя е активният фактор в живота. Това може да стане по следния начин: при всяко от съществуващите сега десет Министерства да се образува по един съвет от техния ресор: при Министерството на Външните Работи — един дипломатически съвет, при Министерството на Вътрешните Работи и Нар. Здраве — един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение един учебен съвет, при Министерството на Финансите — един финансов съвет, при Министерството на Правосъдието — един съдебен съвет, при Министерството на Войната — един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнически, при Министерството на Земеделието — Земеделски съвет, при Министерството на Общ. Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър.
към текста >>

Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения.
Здраве — един административно-полицейски съвет и един медицински съвет, при Министерството на Народното Просвещение един учебен съвет, при Министерството на Финансите — един финансов съвет, при Министерството на Правосъдието — един съдебен съвет, при Министерството на Войната — един военен съвет, при Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда три съвета: търговско-индустриален, занаятчийски и работнически, при Министерството на Земеделието — Земеделски съвет, при Министерството на Общ. Сгради, Пътищата и Благоустройството — инженерен и архитектурен съвет и при Министерството на Железниците, Пощите и Телеграфите — един железничарски и един телеграфопощенски съвет. Личният състав на всичките тия съвети да се образува по избор от всички длъжностни лица или от членовете на всички свободни професии, които припадат към респективното Министерство, с право да решават всички принципиални въпроси от своето ведомство. Тия решения ще се привеждат в изпълнение по административен или законодателен ред от надлежния министър. Така цялата инициатива по управлението на всяко Министерство минава всецяло в ръцете на най-заинтересуваните — неговите чиновници или неговото съсловие, защото само те са, които най-добре разбират нуждите си и знаят средствата за тяхното задоволяване. Министърът остава само като един ръководител на работите и изпълнител на светските решения. А общото тяло — Министерският Съвет — централизира в своята област на действие всички решения и, като ги хармонира, дава им надлежния правилен ход. Наистина, и по настоящем функционират при някои от Министерствата съвети, но техните решения немат задължителна сила за шефа на Министерството. По горния начин изпълнителната власт става съветска, т. е. народна. Специално за съдебната власт, както тя сега е организирана у нас, няма да говорим, защото, в същност, тя е един клон от изпълнителната власт, а не е автономна.
към текста >>

Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp.
Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическа сила на нацията, и, следов., ще бъде регулатора на държавната дейност. III. — Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая три-камерна съветска система отведнъж личи отсъствието на професионалните политици, които са понастоящем едно зло за развитието и благоденствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членовете в трите съвета трябва да се пред- видят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp. на обществото; умът, сърцето и волята (интелектуалните органи) да се представят в Върховния съвет, дихателните и кръвоносните органи — в Съдебно- административния съвет и храносмилателните органи — в Стопанския съвет. В всеки от тия съвети Министерският съвет ще внася за одобрение и приемане преработените от него в окончателна форма решения на съответните съвети при отделните Министерства. По тоя начин ще се премахнат всички причини и условия за гражданска, селска или военна диктатура, защото целият процес на законодателството и администрацията на държавата ще се базира на естествения, биологическия закон на развитието. А Конституцията, която трябва да се ревизира изцяло з горния смисъл, ще предвиди подробностите. Е добре, не е ли явно, че въвеждането на синархическата система на управление, толкова идеална и желателна поради нейните възвишени блага, е бързо и лесно осъществимо у нас?
към текста >>

Интелигентният човек, навикнал на опитно знание, не можеше вече да се задоволи с вярата.
Китаецът Ку-Хунг-Минг в една своя книга препоръчва на европееца китайската култура, китайските идеали. От 15 век естествознанието почна да прави големи успехи. Заедно с това вървеше и подчиняването на природните сили и силния разцвет на техниката. Бездната между религията и науката се увеличаваше. Намираха все по-големи противоречия между двете. Интелигентният човек, навикнал на опитно знание, не можеше вече да се задоволи с вярата. Това доведе до материализма. Днес западната култура се характеризира с голям успех в естествознанието и в техниката, но и със своя материализъм. А азиатската култура е тъкмо противоположна. Днес между изток и запад има голяма пропаст. Западните народи трябва да се споразумеят с източните.
към текста >>

Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“.
И когато запад дойде до една висша духовност, тогаз ще имаме възможност за споразумение между изток и запада. Духовността на изтока е стара, а на Европа — нова, младенческа, тя сега се издига. Обаче, духовността на Европа ще има по-висш характер. Две с условията, които трябва да се изпълнят: 1) признаване на духовен свят; 2) възможност това па стане по научен път. Д-р Щайнер казва, че човешката духовна сила трябва да намери нови пътища Който говори така, ще срещне отначало, казва той, съпротива. Едни ще му кажат: „Каква полза от духовен подем днес, когато най важното е: света да се изкара от сегашната стопанска криза: днес човек се нуждае от хляб; когато се достави последния, ще се намери пътя към духа“. Това изглежда съвсем понятно, обаче, то е само илюзия. Из днешния хаос не може да се излезе без духовен подем, без нови духовни ценности. Д р Щайнер разгледал източно-западния въпрос в светлината на окултизма. В ред лекции разгледал отношението на окултизма към психологията, демологията, социологията и пр. Много реферати били държани от други лектори.
към текста >>

Имало реферат и за психоаналитичната теория на Фройд, която направи толкова шум на запад; тя била разгледана в светлината на окултното миропознание и човекопознание.
Д р Щайнер разгледал източно-западния въпрос в светлината на окултизма. В ред лекции разгледал отношението на окултизма към психологията, демологията, социологията и пр. Много реферати били държани от други лектори. В реферата по окултна педагогика било изтъкнато значението на Валдорфското училище за съвременния духовен живот. В рефератите по окултна медицина доктори по медицината разгледали физиологията, патологията и терапията от окултно гледище. Имало реферат и за психоаналитичната теория на Фройд, която направи толкова шум на запад; тя била разгледана в светлината на окултното миропознание и човекопознание. „Психоанализата“ в светлината на окултното миропознание и човекопознание. В следобедните часове е имало разисквания по следните въпроси: Окултното човекопознание като основа на педагогиката; подготовката на учителя според окултната педагогика; вътрешната организация на училището; проблемите на патологията и терапията. Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят. Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си цигулка.
към текста >>

„Психоанализата“ в светлината на окултното миропознание и човекопознание.
В ред лекции разгледал отношението на окултизма към психологията, демологията, социологията и пр. Много реферати били държани от други лектори. В реферата по окултна педагогика било изтъкнато значението на Валдорфското училище за съвременния духовен живот. В рефератите по окултна медицина доктори по медицината разгледали физиологията, патологията и терапията от окултно гледище. Имало реферат и за психоаналитичната теория на Фройд, която направи толкова шум на запад; тя била разгледана в светлината на окултното миропознание и човекопознание. „Психоанализата“ в светлината на окултното миропознание и човекопознание. В следобедните часове е имало разисквания по следните въпроси: Окултното човекопознание като основа на педагогиката; подготовката на учителя според окултната педагогика; вътрешната организация на училището; проблемите на патологията и терапията. Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят. Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си цигулка. В конгреса с участвали представители от разни народи и езици.
към текста >>

В следобедните часове е имало разисквания по следните въпроси: Окултното човекопознание като основа на педагогиката; подготовката на учителя според окултната педагогика; вътрешната организация на училището; проблемите на патологията и терапията.
Много реферати били държани от други лектори. В реферата по окултна педагогика било изтъкнато значението на Валдорфското училище за съвременния духовен живот. В рефератите по окултна медицина доктори по медицината разгледали физиологията, патологията и терапията от окултно гледище. Имало реферат и за психоаналитичната теория на Фройд, която направи толкова шум на запад; тя била разгледана в светлината на окултното миропознание и човекопознание. „Психоанализата“ в светлината на окултното миропознание и човекопознание. В следобедните часове е имало разисквания по следните въпроси: Окултното човекопознание като основа на педагогиката; подготовката на учителя според окултната педагогика; вътрешната организация на училището; проблемите на патологията и терапията. Били изпълнени евритмични упражнения под ръководството на г-жа Мария Щайнер; били представени и две сцени от една мистична Щайнерова драма. Изпълнени били музикални произведения от Антон Брукнер; сам той бил изпълнителят. Д-р Томастик дал своя квартет с реформираната си цигулка. В конгреса с участвали представители от разни народи и езици. Грамадният салон бил винаги препълнен.
към текста >>

Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят.
година се отворил първия етаж на клиниката. Този институт се намира на югоизточния край на Щутгарт посред обширни гори. По-рано това красиво здание било санаториум Вилдермут. До това здание се намира друго, което служи за лаборатория. След основаването на този институт, лекарите, които работят в него, излязоха с позив, от който ще дадем по-важните места: „Този институт възникна, защото се чувства нужда от разширение и задълбочаване в съвременната медицина. Това ще се постигне, когато анатомичните и патологичните явления в човека се изучват не изолирано, а в свръзка с целия околен свят. Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности. На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма.
към текста >>

Неговите методи водят към познание на човека.
Окултизмът улеснява тази задача. Той при това не изхожда от дилетантско игнориране на анатомическата и физиологическата наука, но достойно я оценява. Обаче, отива по-далеч от нея чрез други методи. С това се достига значително разширение на патологичните познания и на терапевтичните възможности. На душевния живот — на мисълта, чувството и волята — се обръща внимание, обаче, в Никой момент не се изгубва из пред вид, че болестта е именно във физичното тяло, Всека мъглява фантастичност е далеч от окултизма. Неговите методи водят към познание на човека. Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“. Числото на болните, желаещи да постъпят в тая клиника, е толкоз голямо, че задоволяването на всички ще стане възможно едвам след като се приготви цялото здание за целта. Новото окултно-медицинско движение има вече голям успех и „позитивни терапевтични резултати“, както казва един автор. Клинико-терапевтическия институт в Щутгарт е уредил медицинска седмица от 22. до 28.
към текста >>

Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия свят, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него.
„Това е превръщане на човешкия език в движение“, казва Д р Щайнер. Какво нещо е лечебна евритмия ? Един вид медицинска окултна гимнастика, като се има пред вид връзката между духовните сили и телесните движения. През време на курса били изпълнени упражнения по лечебна евритмия. Д-р Колиско говорил на тема: „Дейността на сърдцето“. Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия свят, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него. Човек не може да се разбере, ако не се знаят неговите невидими тела. Институтът е издал вече ред научни книги; „Методология на лекуването в клинико-терапевтическия институт“. „Зъбен кариес“, — от проф. Д-р О. Рйомер. В нея автора разглежда зъбния кариес от окултно гледище въз основа изследванията на Д-р Щайнер.
към текста >>

Човек не може да се разбере, ако не се знаят неговите невидими тела.
Какво нещо е лечебна евритмия ? Един вид медицинска окултна гимнастика, като се има пред вид връзката между духовните сили и телесните движения. През време на курса били изпълнени упражнения по лечебна евритмия. Д-р Колиско говорил на тема: „Дейността на сърдцето“. Д-р Щайнер държал пет лекции върху окултната медицина, в тях той е казал между другото, че лекарят трябва да проникне в невидимата област, да развие своите спящи духовни сили, да надникне в невидимия свят, да стане ясновидец, за да разбере целия човек, а не само част от него. Човек не може да се разбере, ако не се знаят неговите невидими тела. Институтът е издал вече ред научни книги; „Методология на лекуването в клинико-терапевтическия институт“. „Зъбен кариес“, — от проф. Д-р О. Рйомер. В нея автора разглежда зъбния кариес от окултно гледище въз основа изследванията на Д-р Щайнер. На края на книгата има 8 таблици с рисунки, снети от препарати, приготвени от самия автор в лабораторията при института.
към текста >>

април 1923 година Д-р Щайнер е държал пред швейцарски учители педагогически курс, в който разгледал природата на детето и юношата и- педагогическата практика от гледището на окултното човекопознание.
Имало изложба на картини, чертежи и други предмети, изработени от учениците. Евритмичните игри били изпълнени под ръководството на г-жа Мария Щайнер с валдорфски ученици и с гьотеанумската група. Игрите били предшествани с уводни думи от Д-р Щайнер върху евритмията. Педагогически курс за швейцарски учители От 15. до 22. април 1923 година Д-р Щайнер е държал пред швейцарски учители педагогически курс, в който разгледал природата на детето и юношата и- педагогическата практика от гледището на окултното човекопознание. Този курс бил уреден по инициативата на швейцарски учители от всички видове училища. Присъствали, освен други лица, 110 швейцарски и чуждестранни учители. Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4. до 18. август г. г.
към текста >>

Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло.
Педагогически курс в Илклей (Англия) От 4. до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г.
към текста >>

Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си.
до 18. август г. г. се проектира в Илклей (Англия) педагогически курс, в който ще говорят Д-р Щайнер и учители от Валдорфското училище. Евритмия Евритмията Д-р Щайнер нарича още видим език или видимо пение или, с други думи, език или пение, изразено и чрез движение. Когато човек пее или говори, казва Д-р Щайнер, той има скрита тенденция към движение на цялото си тяло. Човек не изразява външно тая тенденция или този стремеж на тялото си. Обаче, казва той, по ясновидски начин може да се види, към какви движения има тенденция човешкото тяло при пение или говорене. На това се основава евритмията. Евритмията, значи, не почива на произвол. В хагската сбирка през есента на 1922 г. Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е.
към текста >>

Човек е носител на всички мирови тайни.
Д-р Щайнер казал следното за скулптурата и евритмията: „Човешкото тяло е. родено от целия космос. Творческите сили, които са родили сегашното човешко тяло, са подарък от цялата вселена. Затова обнова на ваятелното изкуство трябва да търсим в съзнателно съединение на художника с творческите сили на целия всемир. За такова съединение окултизмът (антропософията) е път. Човек е носител на всички мирови тайни. В човешкото тяло лежат всички тайни на битието. Силите, които действат в магнитната игла, не можем да разберем, ако разглеждаме само нея. За да ги разберем, трябва да вземем пред вид цялата земя. Също така, за да разберем, как се образува човешкия зародиш, трябва да знаем, че целия космос действа чрез майчиното тяло за оформяването на този зародиш. В същия дух е създадено и новото изкуство евритмията.
към текста >>

В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение.
Всека гласна и съгласна предизвиква особено настроение, което има връзка и с даден цвят. И на всека гласна и съгласна трябва да отговаря особено положение на тялото, особени движения. Зад всеки звук лежи в основата едно движение. Познанието на тези движения, които лежат в основата на звуковете, е нужно при евритмичното изкуство. При евритмията се употребяват дрехи и завеси (була) с разни цветове, според характера на късовете, които се евритмизират, защото всеки цвят е в свръзка с известни сили и известни движения. В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата. Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин. С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не. С евритмията това изразяване с движения става по един съвършен и художествен начин. По този начин евритмията е творител на нов човешки език, език общ за всички, на цялото човечество.
към текста >>

Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин.
Зад всеки звук лежи в основата едно движение. Познанието на тези движения, които лежат в основата на звуковете, е нужно при евритмичното изкуство. При евритмията се употребяват дрехи и завеси (була) с разни цветове, според характера на късовете, които се евритмизират, защото всеки цвят е в свръзка с известни сили и известни движения. В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата. Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин. С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не. С евритмията това изразяване с движения става по един съвършен и художествен начин. По този начин евритмията е творител на нов човешки език, език общ за всички, на цялото човечество. Това, което до сега е било скрито в човека и нямо, евритмията го разкрива. Тя съединява в себе си знание, изкуство и религия“.
към текста >>

С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не.
Познанието на тези движения, които лежат в основата на звуковете, е нужно при евритмичното изкуство. При евритмията се употребяват дрехи и завеси (була) с разни цветове, според характера на късовете, които се евритмизират, защото всеки цвят е в свръзка с известни сили и известни движения. В една своя сказка Д-р Щайнер казва: „Човек изказва чрез езика своя вътрешен мир, обаче, той чувства винаги нужда, това, което говори, да придружи и с движение. Това се забелязва особено добре при децата. Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин. С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не. С евритмията това изразяване с движения става по един съвършен и художествен начин. По този начин евритмията е творител на нов човешки език, език общ за всички, на цялото човечество. Това, което до сега е било скрито в човека и нямо, евритмията го разкрива. Тя съединява в себе си знание, изкуство и религия“. Евритмията не трябва да се сравнява с танца.
към текста >>

Това, което до сега е било скрито в човека и нямо, евритмията го разкрива.
Това се забелязва особено добре при децата. Наистина, човек придружава своето говорене с движение, обаче, по един несъвършен начин. С езика човек се изказва горе-долу добре, обаче, с движения — не. С евритмията това изразяване с движения става по един съвършен и художествен начин. По този начин евритмията е творител на нов човешки език, език общ за всички, на цялото човечество. Това, което до сега е било скрито в човека и нямо, евритмията го разкрива. Тя съединява в себе си знание, изкуство и религия“. Евритмията не трябва да се сравнява с танца. Евритмизиране може да има както при пение, така и при декламиране или четене. Могат да се евритмизират песни, стихотворения, драми, като напр. „Фауст“, мистичните драми на Д-р Щайнер и пр.. Не е възможно едно и също лице едновременно да евритмизира и да чете или декламира.
към текста >>

Евритмията действа най-благоприятно върху човека, както в духовно, така и в здравословно отношение.
Евритмията не трябва да се сравнява с танца. Евритмизиране може да има както при пение, така и при декламиране или четене. Могат да се евритмизират песни, стихотворения, драми, като напр. „Фауст“, мистичните драми на Д-р Щайнер и пр.. Не е възможно едно и също лице едновременно да евритмизира и да чете или декламира. Работата се разпределя между разни лица. Евритмията действа най-благоприятно върху човека, както в духовно, така и в здравословно отношение. Тя е източник на физическо здраве, енергия и духовен подем. Евритмичните упражнения са задължителни за учениците от Свободното Валцорфско училище. Това ново изкуство, според Д-р Щайнер, е в началото си. То крие възможности за по-нататъшен развой. Борбата срещу антропософията в Германия, Швейцария и другаде Противниците на окултизма в Германия.
към текста >>

Фредерика я погледнала спокойно и казала на дядо си: „в кулоара има един чуден човек, ела да го видиш“.
Също такива вълнения е изпитвала на гробищата или в църквите, във време на не- кое погребение. Тогава тя не е могла да стои долу, а се качвала горе, в галериите. Тя схващала присъствието на духовете. За голяма жалост на семейството й, тази нейна чувствителност към духовните влияния, които оставали непроницаеми за другите, се изразила скоро твърде шумно. Когато е била още при дядо си Шмидгал, тя видела веднъж на полунощ в кулоара една голяма тъмна форма, която минала с пъшкане край нея и се спряла на края на салона като една фигура, която тя запомнила през целия си живот. Фредерика я погледнала спокойно и казала на дядо си: „в кулоара има един чуден човек, ела да го видиш“. Но старецът, ужасен от това обстоятелство (понеже и той видел на самото място подобно явление, без да е съобщил за това никому), направил всичко възможно, за да я убеди, че тя се лъже, и оттогава не й позволявал да напуска стаята вечер. Тия нейни, толкова важни, но и толкова мъчителни, способности не изменяли в никое отношение живота й. Тя си е била най-разположена с другарките си, макар и да е била понякога дълго време задържана сама в стаята си от извънредно разчувстване, дори в продължение на цяла година, което е било като едно приготовление да вижда с нормалните си очи неща, невидими за другите —един вид избликване на ясновидска духовна способност посредством телесните й органи. Малко по-късно родителите й паднали тежко болни в усамотеното село Префорст, и тя била принудена да отиде и прекара при тяхното легло големи скърби, поради което чувствата й били държани през цялата година в голяма екзалтация. През тоя период пророческите й сънища и проникването в явленията, напълно скрити за околните й в нормално състояние, били непрекъснати за нея.
към текста >>

Има, обаче, някои въздушни духове, които са добре разположени към човека.
II на Всемирна Летопис: „Отношението на окултизма към естествените науки“. Бележки за природните духове От Франц Хартман (д-р по медицината) ( Продължение от кн. 1 и край) Силфи силфи Има няколко вида духове на въздуха и всички те изобщо са твърде малко общителни. Между тях има гиганти. Опасно е за хората да имат работа с тях. Има, обаче, някои въздушни духове, които са добре разположени към човека. Богът на ветровете се проявява по разни начини. Той е приятен, когато ни се представя във форма на прохладен зефир и през жежкия летен ден нежно гали нашите бузи, но ние не обичаме неговото появяване, когато, заобиколен от тъмни, зловещи облаци, той се яви с гръмотевици и светкавици, като бог на бурята и разрушението. Всеки окултист знае, че зад всяка проява на сила в природата има скрита една съзнателна причина, и че даже силите на въздуха могат да бъдат разпръснати чрез жертви или даже подчинение на силата на духа, само ако човек има тая божествена сила на свое разположение. Христовият дух в нас може да контролира бурите на страстта, когато те се повдигнат в нашия ум; същият дух може да контролира и бурите, които се повдигат в макрокосмоса, ако те са в негово владение. Поради това, казват, че светците и адептите в старо време са показвали своята сила чрез контролиране на елементите, а и „Тайната доктрина“ учи, че висши планетни духове управляват всички космични сили в природата.
към текста >>

Всеки окултист знае, че зад всяка проява на сила в природата има скрита една съзнателна причина, и че даже силите на въздуха могат да бъдат разпръснати чрез жертви или даже подчинение на силата на духа, само ако човек има тая божествена сила на свое разположение.
Между тях има гиганти. Опасно е за хората да имат работа с тях. Има, обаче, някои въздушни духове, които са добре разположени към човека. Богът на ветровете се проявява по разни начини. Той е приятен, когато ни се представя във форма на прохладен зефир и през жежкия летен ден нежно гали нашите бузи, но ние не обичаме неговото появяване, когато, заобиколен от тъмни, зловещи облаци, той се яви с гръмотевици и светкавици, като бог на бурята и разрушението. Всеки окултист знае, че зад всяка проява на сила в природата има скрита една съзнателна причина, и че даже силите на въздуха могат да бъдат разпръснати чрез жертви или даже подчинение на силата на духа, само ако човек има тая божествена сила на свое разположение. Христовият дух в нас може да контролира бурите на страстта, когато те се повдигнат в нашия ум; същият дух може да контролира и бурите, които се повдигат в макрокосмоса, ако те са в негово владение. Поради това, казват, че светците и адептите в старо време са показвали своята сила чрез контролиране на елементите, а и „Тайната доктрина“ учи, че висши планетни духове управляват всички космични сили в природата. Има и друг разказ за един господин, който се влюбил в една прекрасна девойка. Тя била чужденка и никой не знаел, от къде била дошла и кои са нейните родители. Въпреки това, той се оженил за нея и единственото й условие, което тя му предложила, за да даде съгласието си, било, той никога да не се опитва да узнае коя е тя, защото, казала тя: „в момента, когато узнаеш коя съм аз, ще трябва да се отделя от тебе.
към текста >>

Природните духове живеят както в нас, така и вън от нас, и никой човек не е пълен господар на себе си, додето напълно не познае своята природа и това, що живее в нея.
Те могат да възприемат най-разнообразни форми. Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили. Една година в града Берлин като че имаше „пожарна епидемия“. Всеки ден избухваха пожари по таваните и по някога на няколко места изведнъж, а полицията не беше в състояние да открие причинителите на пожара. Аз не твърдя, че тия пожари стават направо от огнените елементали без съдействието на някои хора, но ние можем да допуснем, че престъпниците са слабодушни хора, които са повлиявани от такива елементали, без да съзнават това, и тогава действат съобразно с техните влияния. Природните духове живеят както в нас, така и вън от нас, и никой човек не е пълен господар на себе си, додето напълно не познае своята природа и това, що живее в нея. Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад. Заключение С това разискване за елементалните природни духове предметът по въпроса далеч не е изчерпан, защото остават множество различни класи: феи, елфи и караконджули, чието описание би изисквало написването на цяла енциклопедия, защото цялата вселена е проява на живот и съзнание, изразени в безбройно различни форми. Нищо във вселената не живее без „душа“, защото самата душа е живота. Некои от най-хубавите прояви са, както може да се въобрази, душите на цветята и, като свършвам тази статия, ще спомена следната опитност на един мой приятел. Той пише: „Миналото лято аз имах в стаята си саксия с една прекрасна кампанула (звънче).
към текста >>

Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад.
Те като че са на низка степен в своето умствено развитие, но изглежда, че.обичат музикалните звукове, защото били са виждани огнени езици да се издигат и понижават, или да скачат, съобразно такта на некоя песен или съобразно свиренето на някои лица, които притежават окултни сили. Една година в града Берлин като че имаше „пожарна епидемия“. Всеки ден избухваха пожари по таваните и по някога на няколко места изведнъж, а полицията не беше в състояние да открие причинителите на пожара. Аз не твърдя, че тия пожари стават направо от огнените елементали без съдействието на някои хора, но ние можем да допуснем, че престъпниците са слабодушни хора, които са повлиявани от такива елементали, без да съзнават това, и тогава действат съобразно с техните влияния. Природните духове живеят както в нас, така и вън от нас, и никой човек не е пълен господар на себе си, додето напълно не познае своята природа и това, що живее в нея. Защото човек е точен образ и копие на великия външен свят и в неговата природа е неговото небе и неговият ад. Заключение С това разискване за елементалните природни духове предметът по въпроса далеч не е изчерпан, защото остават множество различни класи: феи, елфи и караконджули, чието описание би изисквало написването на цяла енциклопедия, защото цялата вселена е проява на живот и съзнание, изразени в безбройно различни форми. Нищо във вселената не живее без „душа“, защото самата душа е живота. Некои от най-хубавите прояви са, както може да се въобрази, душите на цветята и, като свършвам тази статия, ще спомена следната опитност на един мой приятел. Той пише: „Миналото лято аз имах в стаята си саксия с една прекрасна кампанула (звънче). Стъблото бе облечено с листа, а между тях се явиха виолетовите звънчета, които издаваха лек, но много приятен аромат.
към текста >>

Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня свят, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия свят.
Селяните се бояли от него като от дявол. Страшната му сила се проявявала, обаче, само когато страдал от главобол. В нормално състояние не бил опасен. Един ден, когато почувствал силни болки в главата, той взел стол да седне, за да не падне, но веднага пердетата, прозорците и кревата били обхванати от огън“. Няма съмнеше, че малкият Феркас е несъзнателно оръдие на саламандрите. Изобщо, всеки жив човек на земята е съзнателно или несъзнателно оръдие на невидими същества от разните степени на еволюцията или от различните сфери, според естеството на своите вибрации и съответно на оня свят, в който субектът живее: божественият, причинният, астралният, елементалният и пр , без да се изключва, разбира се, в известни моменти и за всеки отделен случай и влиянието на средата, в която той живее на физическия свят. Това трябва да се има пред вид всякога, когато се обсъждат действията или външните проявления на всеки индивид през земния му живот. Б. Р. БЪЛЕЖИТИ ОКУЛТИСТИ Командант ЛУИ ДАРЖЕ Командант Дарже. На 25 юни т. г. се е обезплътил в гр.
към текста >>

След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята.
Като резултат на тия грижливи, търпеливи и дългогодишни изследвания в областта на духознанието, имам събран доста интересен материал от научно значение за читателите, който смятам да изнеса последователно в печата за да дам повод и на други любители и изследвани да проучат непосредствено тая материя и да се изкажат по нея. В книжка I година II на „Всемирна Летопис“ под надслов: „Какво ще станем след смъртта“ от Буе де Вилие, е напечатана една преводна статия, в която доста правдиво и обширно е описан начина на умирането на човеците, събуждането на духовете и формиране на съзнанието им за новия духовен живот. Понеже в нея автора е сложил точка на изложението до „съзнанието на духовете и приготовлението им за новия духовен живот“, аз намирам интересно и уместно да продължа изложението от тая точка и да опиша, къде и как живеят духовете на умрелите човеци в задгробния мир. Това списание е резултат на личните ми и непосредствени издирвания чрез изслушване обясненията на духовните обитатели, познати и непознати, скорошни и отдавнашни. По този въпрос две мнения няма между многобройните духовни гости, които съм разпитвал от 20 години насам, при твърде честите ми беседи с тях, безразлично от какво положение са били те и тука и там. След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки.
към текста >>

След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки.
След смъртта на известен човек, подир час—два—три приблизително, духът му се пробужда като от сън, обаче учудва го новото му положение, като се види и съзнае в Пространството, далече от дома си, лек, подвижен и носиш се на известно разстояние над земята. Скоро се среща с други духовни обитатели, повече близки сродници и приятели, които му се представят и го запознават с новото му положение. За доказателство, че е вече дух, отвеждат го в дома му, където вижда тялото си, приготовлявано от близките му за погребение. Прави разни манифестации, за да им докаже, че е жив, но понеже никой не обръща внимание и го не чува, това го наскърбява, а риданията на близките му го тревожат и смущават. Под моментни побуждения и влечения, той набързо прави посещения на сродници и приятели, на близо и далече, мъчи се и тям да се обади, но като вижда, че и тука не подозират неговото ново съществуване, връща се пак при тялото си, присъства и наблюдава разните церемонии по погребението на това му тяло, слуша надгробни речи, ако има такива, както и всички отзиви от живите за него- След погребението на тялото му, духът се връща пак в домът, слуша и наблюдава всичко, прави нови разходки и посещения, но с прискърбие вижда, че никъде не подозират присъствието и даже съществуването му като духовно същество, освен в редки и изключителни случаи. След обед на третия ден от смъртта на човека, в известен момент, пред новия духовен обитател на невидимия мир, явява се ненадейно един светъл дух (Ангел-покровител на покойния човек), от блясъка на когото той — духът — ослепява, с духовните си очи, и изслушва съобщението му: колко години ще прекара в изкупление (ада) за неморалния си живот, като плътен човек, или по-право, за дето духът, който се проявява в материалния човек, чрез съвестта, не е възпирал човека от незаконните му попълзновения и прищевки. — В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр. картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния.
към текста >>

По такъв начин с месеци и повече се движи филмът на греховния живот на човека пред духовния взор на духа му, но като се приключи с картината на последното прегрешение, а след това филмът се възобновява пак от начало, и тъй следва и се повтаря непрекъснато, до когато духът е в изкупление, ако е срочно, или вечно, ако духът има такава участ.
— В момента, една невидима, магнетическа връзка привлича духа в гроба при тялото му, която връзка води основата си от гръбнака на материята. Там му се открива пред духовните очи картината на първия му детски грях, която бавно и релефно се движи и се променя пред погледа му, както филмите на кинематографа. След свършване на първата картина, открива се втора, трета и пр. и пр. картини, които той гледа и в тях вижда или преживява миналия си земен неморален живот, от който се гнуси и отвращава, а същевременно гледа и разложението на своята плът, в която през земния живот е обитавал, но не си е изпълнил длъжността да я възпира от престъпните й влечения и деяния. По такъв начин с месеци и повече се движи филмът на греховния живот на човека пред духовния взор на духа му, но като се приключи с картината на последното прегрешение, а след това филмът се възобновява пак от начало, и тъй следва и се повтаря непрекъснато, до когато духът е в изкупление, ако е срочно, или вечно, ако духът има такава участ. Духовете в задгробния мир обитават в три главни състояния или положения: а) в пространството и покрай нас; б) в изкупления (ада, чистилището или пъкъла) и в) в преизподнята. В пространството обитават всички духове на безгрешните човеци и малолетните деца до 4 годишна възраст. След четвъртата си година, децата отговарят за престъпленията си, които съзнателно вършат, само в по-малък размер, отколкото при напреднала възраст. В ада, чистилището, пъкъла или изкуплението, чрез преживяването в гроба, известни определени години — до 100 максимално, обитават всички духове на покойниците, над 4 годишна възраст, на които участта им е обявена в третия ден от смъртта, от Ангела им покровител, както изложих по-горе. Тия духове, които прекарат до 25 години в това положение, според определената им участ, като си претърпят участта, умират на ново и се трансформират в по-леки и подвижни духове, обитаващи в пространството, с право на еволюция (напредък) до райските сфери.
към текста >>

Това са духове „вампири“, на човеци престъпници човекоубийци, отровители и пр.
При пътуването си, те се носят по желание, а не ходят, обаче, движението им бива близо над земята, около на 7 — 10 метра височина. Духове на човеци, на които телата са унищожени от пожар, зверове и пр., та не са погребани, прекарват изкуплението си в тъмни пещери, мази, подземия и пр., където не прониква слънчевата светлина и отраженията й. Те са духове скитници. Духовете в положение на изкупление не могат да виждат ония, които са в разните сфери на пространството, както и ние не виждаме и едните и другите, но при сношението си, само ги чуват и се обясняват. Духовете в положение на изкупление обитават в гробовете при телата си, вън от последните, обаче има духове с по-печална участ, които известно число години проживяват вътре в телата си и за да държат последните жизнени и неразложени, принудени са да ги кърмят с кръв, която изсмукват нощем от животни и човеци. Това са духове „вампири“, на човеци престъпници човекоубийци, отровители и пр. Числото на такива нещастници е много малко, в невидимия мир, но факт е, че съществуват почти във всички градове и много села по някои и други, които често дават доказателства на хората за съществуването си, както съм имал случай да констатирам при изследванията си. Духовете, които имат възможност да се отлъчват от местопребиваването си (гроба), веднага след залязването на слънцето, се пръскат по разни направления и правят посещения и наблюдения на познати и непознати човеци, без последните да подозират присъствието им. Само когато човеците създадат условия за сношение с тях, при сеансите — те се проявяват и манифестират присъствието и съществуването си, като, според възможността, правят изявления било за положението си, или за това на познати отсъстващи, за които се интересуват човеците, правят специални съобщения към познати и сродници, четат морал на живите и някои бивши общественици, отпра- вят послания към човечеството, често пъти с интересно съдържание, а други правят разкрития за известни произшествия или събития. Обаче, мнозина от невидимите обитатели се държат по някога и много недостойно, като се манифестират за други духове, за които се интересуват участващите в сеансите, и от тяхно име правят неверни изявления и лъжливи пророчества. От знанието и опитността на изследваните зависи да отделят истинските съобщения от лъжливите и да изолират неканените гости.
към текста >>

Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек.
Такива немирници често се проявяват с тропане, отваряне на врати, биене на електрически звънци, събаряне на предмети и не даване мир и спокойствие на живите обитатели на къщата, където се подвизават, а някои, чрез известни материализации, стават видими за хората, пред които се явяват за момент или по-продължително. Между духовните обитатели на невидимия мир няма атеисти, защото всички, според земния си живот, се намират в положение, при което съзнават и чувстват ръката на Великия Творец на вселената и неговите неизменни закони за цялото човечество, без разлика на вяра и народност, а удостоени със съдба, която е продукт на земния добър или лош живот на всекиго. Деяния, които носят отговорност за ада и преизподнята, са ония, изброени в десеттях заповеди, дадени на човечеството чрез Мойсея. (Ще следва). СЪНИЩАТА от МАКС ХАЙНДЛ Много се разисква в печата и в обществото по тоя увлекателен въпрос: за сънищата, особено преди началото на последната война, отдаде се голямо значение на пророческите сънища1), каквото по-рано не им се отдаваше. Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек. Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа. Старите евреи са почитали много сънищата. Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова. Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава.
към текста >>

Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава.
Изобщо се предполага, че сънят е един бегъл образ или една фантастична представа, които минават през мозъка на спящия човек. Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа. Старите евреи са почитали много сънищата. Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова. Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“. В 20-та глава от Битието се учи, че Господ известява насъне на Авимелеха, че Сара е жена на Авраама, а в 28-та, глава 12-ият стих разказва съня на Якова, който вижда една стълба, по която божиите ангели възлизаха и слизаха. В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона. В II-та глава от книгата на Даниила се съобщава, чe Навуходоносор имал сън, че той заповядал да повикат мъдреците, астролозите, певците и халдеите, да им разкажат тоя сън, за да го изтълкуват, под страх на смъртно наказание. Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение.
към текста >>

Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“.
Между това, още в библията се цитират много примери, при които сънищата се тълкуват като послания на пророците за ръководство и обучение на народа. Старите евреи са почитали много сънищата. Мнозина от техните пророци са били просвещавани с това средство. В 33 глава от книгата Йов, Елин се мъчи да се препира с Йова. Господ му вдъхновява, обаче (14—17 стихове), следното: „Бог говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Насъне, в нощни видения, когато дълбок сън пада на човеците, когато сънуват на леглото си, тогава отваря ушите на човеците и запечатва поучение в тях, за да отвърне човека от деянията му и да извади гордостта из човека“. В 20-та глава от Битието се учи, че Господ известява насъне на Авимелеха, че Сара е жена на Авраама, а в 28-та, глава 12-ият стих разказва съня на Якова, който вижда една стълба, по която божиите ангели възлизаха и слизаха. В 40-та глава, Йосиф обяснява сънищата на виночерпеца и хлебораздавача на царя Фараона. В II-та глава от книгата на Даниила се съобщава, чe Навуходоносор имал сън, че той заповядал да повикат мъдреците, астролозите, певците и халдеите, да им разкажат тоя сън, за да го изтълкуват, под страх на смъртно наказание. Но Даниил е помолил царя да му даде време, за да го изтълкува той, и тайната му била открита чрез едно нощно видение. В 12-та глава на книгата на Числата, в 6-тия стих четем: „И Господ рече: слушайте сега думите ми: Ако има между вас пророк, аз, Вечният, чрез видение ще му се опозная, на сън ще му говоря“.
към текста >>

Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло.
В III-та глава и в 5-ия стих от I-та книга на царете, Бог се е явил на Самуила насъне. Ние бихме могли да вземем в библията много други примери, които доказват, че най-великолепните знания са били дадени на пророците чрез сънища. Уйлям М. Бътерфилд в книгата Наука и измислица казва: „ Милиони години на умствени изпитания и интелектуално развитие не са повдигнали булото на мистерията, и човешката раса, изобщо, е още така невежествена за действителната причина или за философията на сънищата, както е била в епохата на косматото дивачество. Никоя друга операция на духа няма тая сила да издигне до същата степен удоволствието, тъгата или ужаса; оттам иде могъщото влияние, което сънищата са упражнявали, още от най-първите дни на човечеството, върху мислите и действията на хората“. Розенкройцерската литература ни учи, че човекът е един троичен дух, който функционира в едно троично тяло: физическо тяло (плътно), етерно тяло и астрално тяло. Прочее, тогава, когато през деня тия тела са всички концентрични и се проникват едно друго, през нощта, при безсънно спане, астралното тяло се оттегля с аза, тогава, когато жизненото или етерното тяло остава като бдящ пазач при физическото тяло. Това жизнено тяло преустройва тъканите, употребени от физическото през деня. Без неуморимите усилия на етерното тяло, физическото тяло би остаряло бърже и смъртта би изненадала индивида още в младините му. Когато тялото е заспало в леглото, азът, заедно с астралното и умственото тела, свързани с тялото чрез една невидима, твърде тънка нишка, е свободен да плува в астралния свят, дето пребивават така наречените умрели. Той прилича на един балон, държан от едно въже.
към текста >>

Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви.
Минералното царство поддържа растителното, което от своя страна служи за подкрепа на животинското царство. Прочее, в естествения ред на нещата, изглежда неразумно да се прехвърлим по-далеч, като пренебрегнем като негодно онова царство (растителното), което доставя нашата храна, и да прибегнем към помощта на минералите, от които да вземем нашите лекарства. Растенията, употребени като церове, трябва да бъдат приготвени научно и удобно, за да се получат от тях най-добрите резултати. Същите грижи трябва да се употребят за приготвянето и на храната ни. В медицинската практика никога не се занимават с различието на трептенията на лекуваните хора. Човек, чийто трептения имат зелен цвят, получава същото лекарство от лекаря, както ако трептенията му биха били червени или кафяви. Тази е, вероятно, причината, поради която съвременната медицина е наречена опитна наука. Едно растително лекарство, съставено грижливо за един индивид според неговите трептения, ще го излекува сигурно, когато резултата ще бъде съвсем друг, ако същият цер бъде употребен спрямо друго лице, което страда от същата болест, но чийто трептения биха били от съвършено различна степен. Ако се желае да се получат добри резултати, трептенията на растителните лекарства трябва да допълват твърде отслабналите трептения на болния. От само себе си се разбира между това, че духът е върховната сила и може, ако се развива и упражнява по съответен начин, да изцерява всички болести. Ще дойде време, когато той ще бъде единствената сила, към която хората ще прибягват, за да поддържат тялото си в нормално и хармонично състояние на здравето.
към текста >>

Думата й се запечатила и първият й порив се е изразил в това, да напусне светския живот, да раздаде имането си и след това отишла при онези, които се нуждаели от светлина и насъщен хляб.
Като член на стар шотландски град, тя е получила най-добро възпитание на времето си и рано се омъжила. Съдено й било да изгуби горещо любимия си мъж и всичките си деца в млада младина. От тъга и сътресения здравето й се разклатило и тя, като същински инвалид, е прекарала няколко години ту в един, ту в друг, ту в трети санаториум в Европа. Необикновената й външност, задушевната простота и общителният характер на сестра Елисавета навсякъде привличала към нея многобройни приятели и тя бързо станала център на всеобщо внимание и поклонение, но скръбта седяла в сърцето й; жажда за нещо велико и непостижимо не я оставило на мира. Преди няколко години тя се срещнала с окултизма. Думата й се запечатила и първият й порив се е изразил в това, да напусне светския живот, да раздаде имането си и след това отишла при онези, които се нуждаели от светлина и насъщен хляб. Великолепния си дом тя заменила със скромна къщичка и като почнала да живее най-просто, тя почувствала заедно с голямото облекчение и голяма отговорност. „Ще отида при нуждаещите се“, каза си тя. „Но нима съм готова? Нима имам що да им кажа? Нима самата аз не трябва да се уча и да се приготвя за служене?
към текста >>

В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения?
„Защо ние познаваме малко хора от други класи? Защо те не дохождат при нас? “ И със свойствената си решителност тя си казала: „ако не дохождат, то аз съм длъжна сама да отида при нуждаещите се“. И от тая минута тя захванала зорко да се вглежда в хората, които срещала, и щом забелязвала белези от отяготеност, тъга, безпокойство, тичала да помага с всичката сила на своята царствено-великодушна природа. Ще приведа един от случаите когато е помогнала — не е важно, че е помогнала (помагат мнозина), а как именно е помогнала. В едно от събранията, в които участвала, се повдигнал въпрос, как може да се помогне на един човек, озлобен от живота, ако той не желае да слуша никакви съвети и утешения? За окултизъм, не ще и дума, да му се говори, не бива. Сестра Елисавета изведнъж се заинтересувала, и пожелала да знае за кого се говори. Казали й, че думата е за една учителка, прекарала много години като възпитателка в чужди къщи. Тя била извънредно раздразнителна и страняла от хората. Останала без работа; но не било потребно толкова да й се намери работа, колкото да се успокоят нервите й чрез разумно лекуване.
към текста >>

Не, вие сега изслушайте до края, вгледайте се в меня и разберете най-после, какъв човек стой пред вас.
Вие, може би, се наслаждавате, като мислите, че ме превъзхождате поради низостта ми . . . Но вие се изплашихте, нали? Най-после! А вие все не разбирате. Не, вие сега изслушайте до края, вгледайте се в меня и разберете най-после, какъв човек стой пред вас. Или вие съвсем ослепяхте? Не виждате ли, че аз съм един жалък, нищожен в своята злоба човек. отровен от злобата си, смазан от живота? Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите. И вие, прекрасна, великодушна, светла, искахте да стоплите до сърцето си тая змия и сега се чудите, за дето ви ухапа тя!
към текста >>

Не виждате ли, че аз съм един жалък, нищожен в своята злоба човек.
Но вие се изплашихте, нали? Най-после! А вие все не разбирате. Не, вие сега изслушайте до края, вгледайте се в меня и разберете най-после, какъв човек стой пред вас. Или вие съвсем ослепяхте? Не виждате ли, че аз съм един жалък, нищожен в своята злоба човек. отровен от злобата си, смазан от живота? Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите. И вие, прекрасна, великодушна, светла, искахте да стоплите до сърцето си тая змия и сега се чудите, за дето ви ухапа тя! Нали? О, колко ви ненавиждам.
към текста >>

Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите.
А вие все не разбирате. Не, вие сега изслушайте до края, вгледайте се в меня и разберете най-после, какъв човек стой пред вас. Или вие съвсем ослепяхте? Не виждате ли, че аз съм един жалък, нищожен в своята злоба човек. отровен от злобата си, смазан от живота? Такъв човек не търпи да го караш насила да работи и не може да пренася превъзходството на другите. И вие, прекрасна, великодушна, светла, искахте да стоплите до сърцето си тая змия и сега се чудите, за дето ви ухапа тя! Нали? О, колко ви ненавиждам. Махнете се, махнете се! Аз не гарантирам за себе си.
към текста >>

— Човек, и звяр, и Бог.
Но сестра Елисавета не се махна. Бледна и разтреперана, тя се приближи към гостенката си и я прегърна. — Какво вършите вие? — изпъшка мис Елтон. Вие сте безумна, вие не разбирате, какъв звяр предизвиквате? — Човек, и звяр, и Бог. Бог се събужда във вас. — Бог! Какъв Бог? Какво може да събуди у мене Бога? —Любовта!
към текста >>

След като е работил много Години в тая област, той е доказал неоспоримо, че от човека, животното и растението изтича един жизнен флуид, който може да се схване от чувствителния фотографски апарат и да даде формата на невидими части от организма, бил той човешки, животински или растителен.
Спиритизъм и Метапсихика и III. Видения на живи и умрели (приживе, във време на смъртта и след смъртта) и пр. Тоя филм, щом се получи в редакцията на Всемирна Летопис, ще се представи в столицата, а след това и в провинцията. Фотография на цвят от акация без апарат. На друго място в тази книжка четците на списанието са намерили къси бележки за живота и дейността на французкия изобретател по трансцеденталната фотография, Луи Дарже, неотдавна починал. След като е работил много Години в тая област, той е доказал неоспоримо, че от човека, животното и растението изтича един жизнен флуид, който може да се схване от чувствителния фотографски апарат и да даде формата на невидими части от организма, бил той човешки, животински или растителен. Така, освен върху хората и животните, Дарже е направил много опити и с растения: на 10. юли т. г. той е поставил една фотографска плака, обвита с черна книга, върху стъблото на една акация. На другия ден той взел плаката и като я потопил в откривателя, появила се върху нея рисунката на жълто-белия цвят на акацията. Дарже, освен туй, е дошъл до заключението, че човекът и животното излъчват жизнен флуид през всяко време на годината, но растението спира това.
към текста >>

Дарже, освен туй, е дошъл до заключението, че човекът и животното излъчват жизнен флуид през всяко време на годината, но растението спира това.
След като е работил много Години в тая област, той е доказал неоспоримо, че от човека, животното и растението изтича един жизнен флуид, който може да се схване от чувствителния фотографски апарат и да даде формата на невидими части от организма, бил той човешки, животински или растителен. Така, освен върху хората и животните, Дарже е направил много опити и с растения: на 10. юли т. г. той е поставил една фотографска плака, обвита с черна книга, върху стъблото на една акация. На другия ден той взел плаката и като я потопил в откривателя, появила се върху нея рисунката на жълто-белия цвят на акацията. Дарже, освен туй, е дошъл до заключението, че човекът и животното излъчват жизнен флуид през всяко време на годината, но растението спира това. излъчване през зимата, за да го възобнови на пролет. Фотографиран ангел-хранител Според една кореспонденция на телеграфната агенция „Централ-Нюс,“ в Ню-Иорк, Сжр Артур Конан Дойл, прочутият английски романист, който по настоящем обикаля из Съединените Щати на Северна Америка, за да държи сказки по спиритизма, е показал на публиката, в салона Carnegie Hall, една фотография, направена в един лондонски театър и представляваща едно младо момиче, мис Стейд, над главата на което се забелязва една светла човешка форма. Сър Конан Дойл е заявил, че тая форма представлявала образа на ангела-хранителя на девицата. Изчезналите цивилизации. Сътрудникът на френското окултно списание Le Voile d’isis, „Верният Ами-Саж“ съобщава следното: „Не се минава почти нито една година, да не се открият от някой учен изследовател останките на някоя стара цивилизация върху някоя точка на земното кълбо.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кризата в душата на съвременния човек — Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм. 2.
Списанието в PDF Година 3, Брой 4 (декември 1923 г.) 1. Кризата в душата на съвременния човек — Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм. 2. Из цикъла „Рилски сонети“: I. Олтарът и II. Химни на вечността, от Мара Белчева. 3. Към ново училище (уводни бележки към окултната педагогика). Статия от Боян Боев. 4.
към текста >>

Дарение (съобщение от редакцията) - може да се прочете в приложения pdf Кризата в душата на съвременния човек Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм От 14.
Т-ва, София). II. Пътуване на сън. 9. Книжнина. Д-р Рудолф Щайнер. Реинкарнация и карма. 10. Дарение (съобщение от редакцията) - може да се прочете в приложения pdf Кризата в душата на съвременния човек Новата култура — Индивидуализъм и колективизъм От 14. и 15. век насам естествознанието почна да напредва с бързи крачки. Човечеството все повече и повече завладяваше и подчиняваше природните сили. Следваха открития след открития както в изучаването на природата, така и в практическото приложение на научното познание в техниката. 19. век беше век на парата, а 20.
към текста >>

Но, въпреки това, човек днес усеща пустота в себе си; той чувства, че нещо му липсва.
век насам естествознанието почна да напредва с бързи крачки. Човечеството все повече и повече завладяваше и подчиняваше природните сили. Следваха открития след открития както в изучаването на природата, така и в практическото приложение на научното познание в техниката. 19. век беше век на парата, а 20. век е на електричеството и може би още на други непознати и неизползувани досега сили. Но, въпреки това, човек днес усеща пустота в себе си; той чувства, че нещо му липсва. Ценностите, с които е живял досега, са разбити на прах. Той усеща вътрешна празнота. След толкова материални победи, в днешния век на машините, на аероплани, цепелини, радиотелеграфа и пр. човек не би ли имал основание да тържествува, да ликува? Тези победи са изкупени с скъпа жертва: чрез за царуване на пустота във вътрешния живот.
към текста >>

човек не би ли имал основание да тържествува, да ликува?
век е на електричеството и може би още на други непознати и неизползувани досега сили. Но, въпреки това, човек днес усеща пустота в себе си; той чувства, че нещо му липсва. Ценностите, с които е живял досега, са разбити на прах. Той усеща вътрешна празнота. След толкова материални победи, в днешния век на машините, на аероплани, цепелини, радиотелеграфа и пр. човек не би ли имал основание да тържествува, да ликува? Тези победи са изкупени с скъпа жертва: чрез за царуване на пустота във вътрешния живот. Защо ли така? Защо външните победи се отразиха така съдбоносно върху душата на съвременния човек? За да разберем това, трябва да разгледаме по-подробно историята на човечеството в последно време. Когато естествознанието почна своя победоносен ход, човечеството още не беше се простило с известно разбиране за смисъла на живота.
към текста >>

Защо външните победи се отразиха така съдбоносно върху душата на съвременния човек?
Той усеща вътрешна празнота. След толкова материални победи, в днешния век на машините, на аероплани, цепелини, радиотелеграфа и пр. човек не би ли имал основание да тържествува, да ликува? Тези победи са изкупени с скъпа жертва: чрез за царуване на пустота във вътрешния живот. Защо ли така? Защо външните победи се отразиха така съдбоносно върху душата на съвременния човек? За да разберем това, трябва да разгледаме по-подробно историята на човечеството в последно време. Когато естествознанието почна своя победоносен ход, човечеството още не беше се простило с известно разбиране за смисъла на живота. И това го крепеше. Това беше до известна степен негова вътрешна опора. То намираше този смисъл изложен в Библията или в друга религиозна книга.
към текста >>

чрез разбиване на всички стари ценности, човек дойде до вътрешна, духовна пустота.
Най-после еволюционната теория, начало на която туриха Еразъм Дарвин, Ламарк, Гьоте, но която окончателно възтържествува чрез Чарлз Дарвин, окончателно разби илюзията, че видовете са излезли из ръцете на Твореца такива, каквито са те днес, както твърдеше още Карл Линей в 18. век. След това дойдоха успехите на физиологията, която се стремеше да намери връзка между психичните и физиологичните явления. Макар и някои да бяха по-предпазливи, други отидоха по-далеч и почнаха да твърдят, че изворът на психичните явления се крие във физиологичните процеси. Зависимостта между нервната система и психичните процеси тикна мнозина към материализма. По този начин именно, т. е. чрез разбиване на всички стари ценности, човек дойде до вътрешна, духовна пустота. И така материализмът дойде по един естествен начин като плод от прогреса на естествознанието през последните векове. Този материализъм докара и друго. Той докара и разединение между човешките души. Има окултна връзка между материализма и индивидуализма. Колкото повече човешкото съзнание потъваше в материята, толкова повече се разслабваха връзките между човешките души, толкова повече те се изолираха, усамотяваха, толкова повече се издигаха прегради, дебели стени между тях.
към текста >>

И наистина, днес почти всеки културен човек живее заключен вътре в себе си, чувства се повече или по-малко откъснат от цялото.
Този материализъм докара и друго. Той докара и разединение между човешките души. Има окултна връзка между материализма и индивидуализма. Колкото повече човешкото съзнание потъваше в материята, толкова повече се разслабваха връзките между човешките души, толкова повече те се изолираха, усамотяваха, толкова повече се издигаха прегради, дебели стени между тях. Днес имаме епоха, когато тези прегради са най-силни. И наистина, днес почти всеки културен човек живее заключен вътре в себе си, чувства се повече или по-малко откъснат от цялото. В древността всеки чувстваше единството си със своите близки, а още по-рано и с целия космос. Това разединение на човешките души имаше за мисия да засили човешкото самосъзнание, да засили индивидуалността и стремежа към свобода. От друга страна пък се знае от окултизма, че всеединството е основна истина за битието. Всички съзнания са лъчи от едно централно слънце, всички съзнания образуват единство. Това преживява един посветен, един мистик.
към текста >>

Човек може да намери много причини на песимизма, но той трябва да проникне в глъбините на човешкия дух, за да намери причината на причините.
А поради съществуващите днес прегради между човешките души, тази връзка не може да се чувства. Това е противоестествено, това е противно на великата истина на всеединството. Това е един от важните извори на песимизма в 19. век; това е дълбоката духовна причина на песимизма в последно време. Песимизмът си има много причини, но това е една от най- дълбоките. Човек може да намери много причини на песимизма, но той трябва да проникне в глъбините на човешкия дух, за да намери причината на причините. Човек се чувства самотен, макар да живее днес в шумния многомилионен град. Когато хората са разединени, когато изчезне топлината, която сгрява сърцата, тогава целият живот като че ли става ледена пустиня, в която бушуват студените ветрове. Сърцата са студени, макар и външната култура да „блести“ с културни придобивки. Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце. Защо отделеността, разединението води към песимизъм?
към текста >>

Човек се чувства самотен, макар да живее днес в шумния многомилионен град.
Това е противоестествено, това е противно на великата истина на всеединството. Това е един от важните извори на песимизма в 19. век; това е дълбоката духовна причина на песимизма в последно време. Песимизмът си има много причини, но това е една от най- дълбоките. Човек може да намери много причини на песимизма, но той трябва да проникне в глъбините на човешкия дух, за да намери причината на причините. Човек се чувства самотен, макар да живее днес в шумния многомилионен град. Когато хората са разединени, когато изчезне топлината, която сгрява сърцата, тогава целият живот като че ли става ледена пустиня, в която бушуват студените ветрове. Сърцата са студени, макар и външната култура да „блести“ с културни придобивки. Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце. Защо отделеността, разединението води към песимизъм? Защото при любовта, при единението човешкият живот е в съгласие с великата истина за всеединството.
към текста >>

По този начин ще се премахне хаоса, който цари в душата на съвременния човек.
Ледът на разединението, самотата обвива човешкото сърце. Защо отделеността, разединението води към песимизъм? Защото при любовта, при единението човешкият живот е в съгласие с великата истина за всеединството. Ето защо в любовта, в единението на човешките души е щастието. Днес само окултизмът може да изведе човечеството от тази двойна духовна криза, защото излиза от дълбокото познание на действителността. По този начин ще се премахне хаоса, който цари в душата на съвременния човек. Окултизмът има за главна мисия да работи за идването на новата култура на земята. Днешната култура е фалшива във всяко отношение; тя е в прямо противоречие с божественото животоразбиране. Чрез дълбокото познание, което дава окултизмът, чрез светлината, която носи за човешката душа, и топлината, която запалва в човешкото сърце, той е в състояние да роди мощни импулси, които могат да преобразят както отделния човек, така и цялото човечество. В новата култура човек ще запази своята развита индивидуалност, но едновременно ще бъде свързан чрез любовта с околните. Ние сме едновременно индивидуалисти и колективисти.
към текста >>

Чрез дълбокото познание, което дава окултизмът, чрез светлината, която носи за човешката душа, и топлината, която запалва в човешкото сърце, той е в състояние да роди мощни импулси, които могат да преобразят както отделния човек, така и цялото човечество.
Ето защо в любовта, в единението на човешките души е щастието. Днес само окултизмът може да изведе човечеството от тази двойна духовна криза, защото излиза от дълбокото познание на действителността. По този начин ще се премахне хаоса, който цари в душата на съвременния човек. Окултизмът има за главна мисия да работи за идването на новата култура на земята. Днешната култура е фалшива във всяко отношение; тя е в прямо противоречие с божественото животоразбиране. Чрез дълбокото познание, което дава окултизмът, чрез светлината, която носи за човешката душа, и топлината, която запалва в човешкото сърце, той е в състояние да роди мощни импулси, които могат да преобразят както отделния човек, така и цялото човечество. В новата култура човек ще запази своята развита индивидуалност, но едновременно ще бъде свързан чрез любовта с околните. Ние сме едновременно индивидуалисти и колективисти. Новата култура иде по законите на естественото развитие и никой не може да спре победоносния й ход. Из цикъла „Рилски сонети“ ОЛТАРЪТ Сградили дивен там олтар скалите, където езерото химни пее, и от гредите виси полилея и буди във олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи — като в сърца, които спомен грее — оглеждат се в вечерний час в вълните. И мълком, в устието се подйели, нахлуват свилената плащ прозирна молитви от кадилницата стара, подйети и от върховете бели.
към текста >>

В новата култура човек ще запази своята развита индивидуалност, но едновременно ще бъде свързан чрез любовта с околните.
Днес само окултизмът може да изведе човечеството от тази двойна духовна криза, защото излиза от дълбокото познание на действителността. По този начин ще се премахне хаоса, който цари в душата на съвременния човек. Окултизмът има за главна мисия да работи за идването на новата култура на земята. Днешната култура е фалшива във всяко отношение; тя е в прямо противоречие с божественото животоразбиране. Чрез дълбокото познание, което дава окултизмът, чрез светлината, която носи за човешката душа, и топлината, която запалва в човешкото сърце, той е в състояние да роди мощни импулси, които могат да преобразят както отделния човек, така и цялото човечество. В новата култура човек ще запази своята развита индивидуалност, но едновременно ще бъде свързан чрез любовта с околните. Ние сме едновременно индивидуалисти и колективисти. Новата култура иде по законите на естественото развитие и никой не може да спре победоносния й ход. Из цикъла „Рилски сонети“ ОЛТАРЪТ Сградили дивен там олтар скалите, където езерото химни пее, и от гредите виси полилея и буди във олтаря по стените изваяните образи на дните: отшелници, царе, архиереи — като в сърца, които спомен грее — оглеждат се в вечерний час в вълните. И мълком, в устието се подйели, нахлуват свилената плащ прозирна молитви от кадилницата стара, подйети и от върховете бели. И във море молитствена измирна угасна полилея над олтаря.
към текста >>

Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот.
Той не проповядва бягане от живота. Той е реалист. Отчуждаване от живота, отдалечаването в един вътрешен мир на съзерцание само, — това е чуждо на окултизма. Тогава кой е идеалът на окултизма. Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят. Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там. Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са.
към текста >>

В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение.
Той е реалист. Отчуждаване от живота, отдалечаването в един вътрешен мир на съзерцание само, — това е чуждо на окултизма. Тогава кой е идеалът на окултизма. Идеалът му е не бягане от действителността, но одухотворяването й, проникването на духовните сили и импулси и в най-дребните области на живота. Мнението на Карл Ингеро Карл Ингеро от Християнин пише в немското списание „Тричленност на социалния организъм“: „Когато човек живее в далечния запад (Америка), чувства, колко е необходимо антропософията (окултизма) да слезе и се прояви чак във всекидневния живот. В Средна Европа човек може да постигне отначало много чрез едно предимно умствено духовно движение. Запад иска окултизъм, който да е проявен и във физическия свят. Само чрез преминаване към практическа дейност във видимия свят, окултизмът може да укаже влияние там. Оттам голямата важност на стремежите, свързани с „Гьотеанум“ (окултния университет), Валдорфското училище, евритмията, социал-икономическите опити, клинико-терапевтическия институт и пр.“. Практическо приложение на окултизма Един вестник пише, че окултизмът и мистицизмът са. опасни, защото водят към упадък на народа.
към текста >>

Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи.
Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистични убеждения. Някои представители на религията не искат да знаят, че духовният мироглед не е само, за да знаем, че има Бог, но да знаем и божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тези закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното всички пори на живота, всички области на живота да се видоизменят, да се обновят чрез тези истини. А това окултизмът е в състояние да направи. Има две противоположни течения в живота: в Индия още от най-старо време е имало спиритуализъм, но този спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини, на истините в духовния мир и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западноевропейската култура е съвсем друга. Тази култура има за център западна Европа и Америка, но от там се е разпространила днес по целия свят. И в Япония, и в Китай проникна вече западно-европейската култура. Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното.
към текста >>

Истинският окултист е най-трезвеният човек на света.
И в Япония, и в Китай проникна вече западно-европейската култура. Кое е нейна характеристика? Тя се интересува предимно от материалното. За нея материалното е най-важното, най същественото; духовното е второстепенно, и даже то няма самостоятелно битие, даже духовен мир и не съществува. Не съществува и душа, независима от тялото. Истинският окултист е най-трезвеният човек на света. Той не е празен мечтател. Той е мечтател, но в особен смисъл на думата. Той е мечтател в такъв смисъл на думата, че работи за новата култура, но не е мечтател в лош смисъл на думата. Новата култура ще представлява хармонично сливане на тези две течения. Хората на новата култура ще се интересуват от материалното, но с цел да го одухотворят.
към текста >>

Тя е вървеж по един велик път и крайната й цел ще бъде проява на висшето в човека, осъществяване на това висше в живота на човечеството.
То е работа на бъдещето. Те ще се постигнат по пътя на спиритуализма. Но човечеството, за да може да развие тези качества в себе си, трябваше да мине през материалистичната култура. Инак щеше да бъде неспособно да ги прояви. Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък. Тя е вървеж по един велик път и крайната й цел ще бъде проява на висшето в човека, осъществяване на това висше в живота на човечеството. Днес във всички области на живота трябва да проникнати окултните истини и да ги оплодотворят. Това трябва да се извърши както във всички практически области на живота, така и в науките. Всички те трябва да отидат напред под влиянието на импулса, даден от окултизма. И това е вече почнало. Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция.
към текста >>

към познанието на човека Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“.
Принципите на окултната медицина Д-р Щайнер е изложил в „Гьотеанум“ в 1920 и 1921 година пред лекари и студенти в своите два курса върху физиология, патология и терапия от окултно гледище. Тези лекции съдържат твърде плодотворни мисли за терапията. Даденото в тези лекции беше проверено в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, открит на 15 август 1921 г. В позива, издаден от лекарите, които работят в този институт, се казва между другото: „Всяка мъглява фантастичност е далеч от окултизма. Неговите методи водят. към познанието на човека Болните, приемани в института, няма да се лекуват в противоречие с оправданите възгледи на днешната медицина, но тези възгледи ще бъдат разширени“. Клинико-терапевтическият институт в Щутгарт уреди медицинска седмица от 22 до 28 октомври 1922 година, в която са присъствали около 70 лекари и студенти-медици. В тая сбирка били държани ред лекции върху общо медицински въпроси и върху отделни болести, като туберкулозата, грипа, образуването на буци, рака. Били посочени средства против грипа, туберкулозата и рака. Този институт е издал книгите: „Метод на лекуване в клинико-терапевтическия институт; „Зъбен кариес“ от проф. Д-р О.
към текста >>

Също така всички днешни форми на живота, досегашната материалистична култура и досегашното разбиране на живота, както от светски, така и от „религиозни“, е надрастнато.
Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, насилие. Той трябва да рухне под напора на новото. Ние не можем да се примирим с нищо днес съществуващо. Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието. Когато детето порасне, дрехите му стават тесни, то трябва да ги промени. Също така всички днешни форми на живота, досегашната материалистична култура и досегашното разбиране на живота, както от светски, така и от „религиозни“, е надрастнато. В основите на новата култура ще лежи божественото животорзбиране и окултното познание на действителността. Карл Щокмайер казва: „Старият духовен живот е станал безсилен, а новият духовен живот на местото му липсва“. За обнова на живота се пренебрегват от мнозина духовните ценности, те се считат само като надстройка, обаче това е грешка. Без нови духовни сили не е възможно да дойде новата култура. Кое прави окултизмът способен да бъде плодотворно прилаган във всички области на живота?
към текста >>

Окултната педагогика се основава на истинското човекопознание Всички велики педагози на миналото и настоящето твърдят, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа.
Това е истинското познание на действителността, познание на законите и силите, които лежат в основата й. Това прави окултизмът способен да бъде прилаган с успех при разрешението както на най-дребните, така и на най-великите въпроси на живота. Само доброто желание не стига, ще можете ли да знаете при възпитанието, какви периоди има в детското развитие и в кои периоди кои детски сили трябва да се развият , ако имате само добро желание? Значи конкретното духовно познание е необходимо, за да бъдем съзнателни работници за божествения план на еволюцията. Приложение на окултизма в педагогиката. Окултната педагогика се основава на истинското човекопознание Всички велики педагози на миналото и настоящето твърдят, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа. Бекон казва; „Човек може да управлява природата, само като й се подчинява“ (виж „Свободно възпитание“, стр. 17. год. I, книга 1, 1922 г.) Михаил Бауер казва в статията си: „Д-р Щайнер и педагогиката“: „Всеки учител знае старото искане: обучавай в съгласие с природата, с детската природа. Обаче, никой не може да изпълни това искане, ако не му е ясно постепенното развитие на детската природа, детската душа. Всички опити за училищни реформи ще претърпят неуспех, ако не се дойде до истинската антропология“.
към текста >>

Бекон казва; „Човек може да управлява природата, само като й се подчинява“ (виж „Свободно възпитание“, стр.
Това прави окултизмът способен да бъде прилаган с успех при разрешението както на най-дребните, така и на най-великите въпроси на живота. Само доброто желание не стига, ще можете ли да знаете при възпитанието, какви периоди има в детското развитие и в кои периоди кои детски сили трябва да се развият , ако имате само добро желание? Значи конкретното духовно познание е необходимо, за да бъдем съзнателни работници за божествения план на еволюцията. Приложение на окултизма в педагогиката. Окултната педагогика се основава на истинското човекопознание Всички велики педагози на миналото и настоящето твърдят, че възпитанието трябва да бъде в съгласие с детската природа. Бекон казва; „Човек може да управлява природата, само като й се подчинява“ (виж „Свободно възпитание“, стр. 17. год. I, книга 1, 1922 г.) Михаил Бауер казва в статията си: „Д-р Щайнер и педагогиката“: „Всеки учител знае старото искане: обучавай в съгласие с природата, с детската природа. Обаче, никой не може да изпълни това искане, ако не му е ясно постепенното развитие на детската природа, детската душа. Всички опити за училищни реформи ще претърпят неуспех, ако не се дойде до истинската антропология“. За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн.
към текста >>

За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн.
Бекон казва; „Човек може да управлява природата, само като й се подчинява“ (виж „Свободно възпитание“, стр. 17. год. I, книга 1, 1922 г.) Михаил Бауер казва в статията си: „Д-р Щайнер и педагогиката“: „Всеки учител знае старото искане: обучавай в съгласие с природата, с детската природа. Обаче, никой не може да изпълни това искане, ако не му е ясно постепенното развитие на детската природа, детската душа. Всички опити за училищни реформи ще претърпят неуспех, ако не се дойде до истинската антропология“. За да бъде възпитанието съгласно детската природа, трябва да излизаме от истинското човекопознание, което не може да се постигне с методи, с които разполага днешната официална педагогика: Д-р Щайнер в статията си „Педагогическата цел на Валдорфското училище в Щутгарт“ (в списание „Социално бъдеще“, кн. 6 — 7) казва: „Всички са недоволни от днешните училища. Нови и нови реформени стремежи се забелязват в тая област. Трябва да се признае, че лицата, които са разработили педагогическата наука от един век насам, принадлежат към най-благородните личности, проникнати са от висок идеализъм. Техните съчинения са пълни с богати съкровища от педагогическа мъдрост и упътвания за учителя. Значи, причината на недоволството от днешното училище не е в липсата на грижи за възпитателната наука; причината не е в липсата на добра воля у възпитателите.
към текста >>

Д-р Щайнер казва: „Нужно е истинско човекопознание, за да има истинска педагогика, а истинско човеко по знание се добива чрез окултизма“, Напоследък експерименталната педагогика претендира да тури научни основи на педагогиката.
Д-р Щайнер е казал, че не е достатъчно да говорим за духа, за душата на детето: защото ние можем да говорим за тях и пак да вървим по старите пътища, ако не изследваме конкретно и непосредствено човешката душа и дух. В в. „Антропософия“, год. II, брой 33, от 15. II. 1923 год. Д-р Щайнер казва: „Нужно е истинско човекопознание, за да има истинска педагогика, а истинско човеко по знание се добива чрез окултизма“, Напоследък експерименталната педагогика претендира да тури научни основи на педагогиката. Експерименталната педагогика е много усилено разработвана от Пицоли в Италия, Бине във Франция, Стенли Хал в Америка, Мойман и Щерн в Германия, Д р Скойтен в Холандия, Клапаред в Швейцария. В България особено са известни трудовете на Мойман, Лай и Бине. Големи надежди се възложиха на експерименталната педагогика. Каза се, че чак сега, когато се въведе експеримента в педагогиката, когато се въведе математиката в нея, тя ще стане точна наука. Така напр., Мойман в „Лекции върху експерименталната педагогика“ казва (в предговора): „В сегашно време търсим разрешение на общо педагогическите и дидактични проблеми с помощта на експерименталните начини“.
към текста >>

А в лекция първа казва: „Като първа задача на експерименталната педагогика се явява нова обосновка на научната педагогика, “ В „Народна педагогика“ Д-р Щайнер казва: „Поради липса на действително човекопознание е изникнала така наречената експериментална педагогика, против която аз нямам нищо, но която не може да даде много нещо“.
Експерименталната педагогика е много усилено разработвана от Пицоли в Италия, Бине във Франция, Стенли Хал в Америка, Мойман и Щерн в Германия, Д р Скойтен в Холандия, Клапаред в Швейцария. В България особено са известни трудовете на Мойман, Лай и Бине. Големи надежди се възложиха на експерименталната педагогика. Каза се, че чак сега, когато се въведе експеримента в педагогиката, когато се въведе математиката в нея, тя ще стане точна наука. Така напр., Мойман в „Лекции върху експерименталната педагогика“ казва (в предговора): „В сегашно време търсим разрешение на общо педагогическите и дидактични проблеми с помощта на експерименталните начини“. А в лекция първа казва: „Като първа задача на експерименталната педагогика се явява нова обосновка на научната педагогика, “ В „Народна педагогика“ Д-р Щайнер казва: „Поради липса на действително човекопознание е изникнала така наречената експериментална педагогика, против която аз нямам нищо, но която не може да даде много нещо“. На друго место той казва: „Наистина, има излезли много педагогически съчинения, обаче те не хвърлят светлина върху човешката природа. Съвременната експериментална психология и експер. педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа. Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога.
към текста >>

да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване.
На друго место той казва: „Наистина, има излезли много педагогически съчинения, обаче те не хвърлят светлина върху човешката природа. Съвременната експериментална психология и експер. педагогика, с които много се гордеят, са безсилни да вникнат в тайните на човешката природа. Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето.
към текста >>

Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа.
Тук в Англия казват: „Децата трябва да се научат сами да поемат отговорност за своето възпитание“. „Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти. Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината. Нейното училище представлява нещо като стопанство. Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание.
към текста >>

Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека.
„Самоуправлението трябва да бъде лозунг на модерното училище“. „Че учителят учи, този предразсъдък трябва се изхвърли от училището“. Децата сами се учат; учителят трябва да стои отзад като слушател, помощник и упътвач, когато стане нужда. Децата в повечето училища са пратени към книгите, които са техните истински учители, и с помощта на книгите те самостоятелно трябва да се учат и работят. Тук, както и на всякъде, дето царуват модерните педагогически стремежи, виждаме тенденция, живото общение на човек с човек, на възпитател с възпитаник, да се отстрани и се замени с мъртвата книга мъртвото учебно пособие да обсеби пълната с живот детска душа. Това е заблуждение, криво схващане на детската свобода и самостоятелност, макар и да е диктувано от любов към човека. Днес в Англия изобилстват училищни експерименти. Госпожица Крос, ръководителка на първоначалното училище, в Кингс-Ланглей, ми каза, че един от нейните възпитателни принципи е, щото децата заедно с учителя си да вършат всичката работа в къщи, в обора, полето, градината. Нейното училище представлява нещо като стопанство. Г-ца Крос, чието училище занапред ще се преустрои по педагогиката, прилагана във Валдорфско училище, чувства ясно, че на ’всичките модерни реформени педагогически стремежи, които произтичате от добра воля, липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание. Последното не води само към експерименти с децата, но посочва обективните закони на детския душеген живот, които закони стават основа на педагогиката.
към текста >>

Само естествено-научното познание не води към пълно познание на човека.
Ако външната свобода искаме да се осмисли, тя трябва да добие съдържание от творческата дейност на човешкия дух. Това стана ясно от сказките на Д-ра Щайнера пред английските педагози. Тези сказки направиха дълбоко впечатление, защото винаги с конкретни подробности се обясняваше връзката между душата, духа и тялото на детето. Възпитател, който проявява повече интерес към телесния живот на детето, оставаше задоволен, защото това не беше фалшив спиритуализъм, който не прониква до материалното. Нека дам един пример: при характеристика на меланхоличното дете не се описаха само характерните му душевни качества, но се изтъкна, че в тялото на това дете се утайват соли, които го затрудняват, и затова такова дете по-мъчно движи своите ръце и крака отколкото децата с другите темпераменти. Само естествено-научното познание не води към пълно познание на човека. Тая е причината за недоволството от всички опити с нови училища в западна и средна Европа. Д-р Щайнер изтъкнал в Оксфордската педагогическа конференция че учителят трябва да изхожда от един мироглед. Да, той трябва да изхожда от мироглед, но съвсем не е маловажно какъв мироглед. Този мироглед трябва да хвърля светлина върху действителните основи на битието. А тези основи са духовни.
към текста >>

И който не знае тези духовни основи на битието, не може да тури основа на истинската педагогика, понеже не разбира света, не разбира живота, не разбира човека, не разбира детето.
Тая е причината за недоволството от всички опити с нови училища в западна и средна Европа. Д-р Щайнер изтъкнал в Оксфордската педагогическа конференция че учителят трябва да изхожда от един мироглед. Да, той трябва да изхожда от мироглед, но съвсем не е маловажно какъв мироглед. Този мироглед трябва да хвърля светлина върху действителните основи на битието. А тези основи са духовни. И който не знае тези духовни основи на битието, не може да тури основа на истинската педагогика, понеже не разбира света, не разбира живота, не разбира човека, не разбира детето. Детето не е само купчина материя, не е само сбор от атоми. Видимото физично тяло на детето не е целия човек, то е само част от неговото естество. Но некой би могъл да каже:„за да се уверя във всичко това, което е намерено чрез духовното изследване на действителността, необходимо е да стана сам ясновидец“. Не, не е необходимо. С строго критично отнасяне към нещата човек може да достигне до окултните истини.
към текста >>

Видимото физично тяло на детето не е целия човек, то е само част от неговото естество.
Да, той трябва да изхожда от мироглед, но съвсем не е маловажно какъв мироглед. Този мироглед трябва да хвърля светлина върху действителните основи на битието. А тези основи са духовни. И който не знае тези духовни основи на битието, не може да тури основа на истинската педагогика, понеже не разбира света, не разбира живота, не разбира човека, не разбира детето. Детето не е само купчина материя, не е само сбор от атоми. Видимото физично тяло на детето не е целия човек, то е само част от неговото естество. Но некой би могъл да каже:„за да се уверя във всичко това, което е намерено чрез духовното изследване на действителността, необходимо е да стана сам ясновидец“. Не, не е необходимо. С строго критично отнасяне към нещата човек може да достигне до окултните истини. Разбира се, със собствено ясновидство ще можем направо да изучим детската природа, но със строго критично отнасяне към нещата човек може да се увери в истинността на окултните твърдения и без да е развил ясновидството. Едно важно условие за свободно- то възпитание Какво ще каже свободно възпитание?
към текста >>

С строго критично отнасяне към нещата човек може да достигне до окултните истини.
И който не знае тези духовни основи на битието, не може да тури основа на истинската педагогика, понеже не разбира света, не разбира живота, не разбира човека, не разбира детето. Детето не е само купчина материя, не е само сбор от атоми. Видимото физично тяло на детето не е целия човек, то е само част от неговото естество. Но некой би могъл да каже:„за да се уверя във всичко това, което е намерено чрез духовното изследване на действителността, необходимо е да стана сам ясновидец“. Не, не е необходимо. С строго критично отнасяне към нещата човек може да достигне до окултните истини. Разбира се, със собствено ясновидство ще можем направо да изучим детската природа, но със строго критично отнасяне към нещата човек може да се увери в истинността на окултните твърдения и без да е развил ясновидството. Едно важно условие за свободно- то възпитание Какво ще каже свободно възпитание? Според някои, свободното възпитание се изчерпва само с това, да не спъваме детето, да не си служим с външни насилия, наказания, да го оставим да твори. Това е вярно, но то е едностранчиво разбиране на свободното възпитание. Истинско свободно възпитание няма додето педагогиката не изхожда от истинското човеко познание.
към текста >>

Разбира се, със собствено ясновидство ще можем направо да изучим детската природа, но със строго критично отнасяне към нещата човек може да се увери в истинността на окултните твърдения и без да е развил ясновидството.
Детето не е само купчина материя, не е само сбор от атоми. Видимото физично тяло на детето не е целия човек, то е само част от неговото естество. Но некой би могъл да каже:„за да се уверя във всичко това, което е намерено чрез духовното изследване на действителността, необходимо е да стана сам ясновидец“. Не, не е необходимо. С строго критично отнасяне към нещата човек може да достигне до окултните истини. Разбира се, със собствено ясновидство ще можем направо да изучим детската природа, но със строго критично отнасяне към нещата човек може да се увери в истинността на окултните твърдения и без да е развил ясновидството. Едно важно условие за свободно- то възпитание Какво ще каже свободно възпитание? Според някои, свободното възпитание се изчерпва само с това, да не спъваме детето, да не си служим с външни насилия, наказания, да го оставим да твори. Това е вярно, но то е едностранчиво разбиране на свободното възпитание. Истинско свободно възпитание няма додето педагогиката не изхожда от истинското човеко познание. Само тогава няма да се изнасилва датската природа, а ще се съдейства за свободната й проява.
към текста >>

Истинско свободно възпитание няма додето педагогиката не изхожда от истинското човеко познание.
С строго критично отнасяне към нещата човек може да достигне до окултните истини. Разбира се, със собствено ясновидство ще можем направо да изучим детската природа, но със строго критично отнасяне към нещата човек може да се увери в истинността на окултните твърдения и без да е развил ясновидството. Едно важно условие за свободно- то възпитание Какво ще каже свободно възпитание? Според някои, свободното възпитание се изчерпва само с това, да не спъваме детето, да не си служим с външни насилия, наказания, да го оставим да твори. Това е вярно, но то е едностранчиво разбиране на свободното възпитание. Истинско свободно възпитание няма додето педагогиката не изхожда от истинското човеко познание. Само тогава няма да се изнасилва датската природа, а ще се съдейства за свободната й проява. Ако възпитанието не е в хармония с детската природа, не можем да имаме свободно възпитание; ще имаме тиранство, тероризъм, макар и външно да не изглежда така. Значи, главното условие за свободно възпитание — на това трябва да се наблегне — е, преди всичко, истинското човекопознание. Само голото желание не стига. Ще дам един пример, за да покажа, как голото желание не стига.
към текста >>

Значи, главното условие за свободно възпитание — на това трябва да се наблегне — е, преди всичко, истинското човекопознание.
Според някои, свободното възпитание се изчерпва само с това, да не спъваме детето, да не си служим с външни насилия, наказания, да го оставим да твори. Това е вярно, но то е едностранчиво разбиране на свободното възпитание. Истинско свободно възпитание няма додето педагогиката не изхожда от истинското човеко познание. Само тогава няма да се изнасилва датската природа, а ще се съдейства за свободната й проява. Ако възпитанието не е в хармония с детската природа, не можем да имаме свободно възпитание; ще имаме тиранство, тероризъм, макар и външно да не изглежда така. Значи, главното условие за свободно възпитание — на това трябва да се наблегне — е, преди всичко, истинското човекопознание. Само голото желание не стига. Ще дам един пример, за да покажа, как голото желание не стига. Нека вземем за пример прочутата американска педагожка Харисон. Има окултна анатомия и физиология. Когато се изучат периодите на детското развитие, ще се види, че строго е опре телено, в кой период кои детски способности трябва да се разви- ват, ако искаме да възпитаваме в хармония с детската природа.
към текста >>

Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“.
То има 6 класни стаи, рисувателен салон, втори салон за обучение по физика и химия, втори евримичен салон и голям гимнастичен салон. Предвижда се отварянето и на забавачница при Валдорфското училище. Целта на отварянето й е да покаже, каква светлина хвърля окултната педагогика и върху възпитанието, през доучилищната възраст. Според Д-р Щайнер, най-важният възпитателен период е доучилищната възраст. Това училище е съвсем независимо от държавата; то е напълно свободно. Щокмайер по този въпрос казва: „Свободният духовен живот развързва силите, които правят човека способен да твори“. Ученикът, като свърши Валдорфското училище, не трябва да има никакви мъчнотии в живота. Той трябва да е свободен и през течение на своето пребивание в това училище да може да се прехвърля, когато иска, в друго училище. Поради изискванията на закона за Народното просвещение в Германия, е предвидено следното: През първите три отделения материала е свободно избран, но той е от такъв характер, че на края на третата учебна година ученикът става способен да премине в кое да е друго училище; същото е и на края на втори и пети клас. Учениците, които свършат Валдорфското училище, ще бъдат толкова напреднали, че, ако чувстват нужда, ще могат да се явят на зрелостен изпит при некоя държавна гимназия. Според новия закон за народното просвещение в Германия, премахват се частните първоначални училища (четирите отделения).
към текста >>

Човек става средство, а държавата цел.
Съгласно едно окръжно на министерството на народното просвещение в Германия върху новия закон, Валдорфското училище зз последен път ще може да приема ученици в първо отделение през 1925 година. Тогава ще почне последователното закриване по едно отделение от първо нагоре, тъй че в 1929 година училището да остане без четирите отделения. И съгласно новия закон, от 1929 год. нататък Валдорфското училище ще трябва да приема ученици от първи клас. Щокмайер (един от ръководителите на това училище) казва: „Това не се прави поради някакви педагогически основания, а с цел да се нагласи възпитанието на детето в ранната му възраст към сегашния държавен ред. Човек става средство, а държавата цел. С това се отнема т правата на родителите. Красивата идея за единно училище по такъв начин се изражда в нечувано насилие. Това е голям удар за Свободното Валдорфско училище, понеже периодът от 7 до 11 години е много важен във възпитателно отношение. Този период ще бъде загубен за прилагането на окултната педагогика. През този период учениците ще трябва да се учат в държавните училища, дето се прилага фалшива педагогика, и така се похабяват техните добри заложби.
към текста >>

по принципите на дълбокото човекопознание.
Той се разпраща до членовете и то безплатно. До сега са излезли три такива бюлетини: N° 1 на 1.VIII. 1921 година, № 2 през март 1922 година и № 3 през април 1923 година. Освен от- чет за състоянието на училището, в тези бюлетини се печатат и педагогически трудове. Кой-о стане член на съюза, със своите членски вноски дава възможност на бедни деца „да имат щастието да бъдат приети в това училище и да бъдат възпитани по принципите на окултната педагогика“, т. е. по принципите на дълбокото човекопознание. Главният източник за поддържането на училището са членските вноски и затова най-важната задача и даже от решаваше значение за по-нататъшната съдба на училището е записването на нови членове. Мимоходом ще кажа неколко думи за сегашните нужди на Валдорфското училище. Германия минава през тежка финансова криза. Имаме нечувано спадане на германската марка. Животът в Германия от ден на ден става все по-труден; поради това критични дни преживява и Валдорфското училище.
към текста >>

Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание!
За повече от 400 деца средства се очакват от членски вноски и волни помощи. Ето извадка от едно писмо на съюза до членове и съчувственици: „Кажете на вашите приятели, какво иска Валдорфското училище; кажете им какъв наплив на ученици има; кажете им, колко са радостни и здрави те! Тогава вие ще събудите интерес към него“. Надяваме се, че и от България ще се помогне на Валдорфското училище. Когато ръководителите на Валдорфското училище получат волни помощи и от България, каква топлина ще усетят в сърцето си, каква бодрост и вяра ще влее в сърцето им обстоятелството, че и в далечна България милеят за идеята на новото училище. Велика привилегия имат тези деца, които са възпитавани в духа на новата педагогика, по принципите на истинското човекопознание! Просветител на дейност в странство за популяризиране на окултно-педагогическите идеи. Международен съюз за ново училище. Отваряне на други училища, подобни на Валдорфското. Освен гореспоменатите три педагогически курсове от Д-р Щайнер пред валдорфските учители, били са уредени и много други курсове по окултна педагогика: 1) курс в Щутгарт през декември 1921 година; 2) в „Гьотеанум“ от 23. VII до 7. I.
към текста >>

Ето резолюцията: „Ние сме убедени, че изворите на здрав социален живот лежат в духовното естество на човека.
У строителите са твърде доволни от резултата. Вчера след обед вместо сказка, каквато се държеше в другите дни по същото време, се състоя събрание за вземане резолюции по разискваните въпроси. В това събрание слушателите изказаха благодарността си от сказките. Тая конференция показва, че в днешно време всеобщ е стремежът и търсенето на духовна обосновка на човешкия живот. Този стремеж беше изразен в конференцията от хора с разни мирогледи и опитности. Ето резолюцията: „Ние сме убедени, че изворите на здрав социален живот лежат в духовното естество на човека. Нашата усложнена цивилизация има нужда от вливане на силни струи от духовни импулси. Но това вливане на духовни импулси може да се реализира от съвсем нови личности, чиито способности са могли да достигнат до пълна проява. Възпитанието в най широк смисъл на думата трябва да извърши това. Истинското възпитание, било това на детето, било това на младежа или на възрастния предполага преди всичко най-дълбоко уважение и скъпене свободното развитие на човешкия дух във всека индивидуалност. Новото поколение ще донесе не това, което старото си предначертава предварително, но това, що иде от новите пресни импулси на развиващия се човешки дух.
към текста >>

Човекът не е само куп от клетки.
И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“. Папюс отпуснал главата си, видението изчезнало. Тази е била първата му незабравима среща с невидимото. Завесата все повече и повече се вдигала, за да му открие великолепията на духовния свят. Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса.
към текста >>

Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят.
Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет.
към текста >>

Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му.
което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят. Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му. Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории.
към текста >>

Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота на живото тяло, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък.
Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка. Всеки занася там ежедневно своите малки или големи открития и ги разтоварва и натрупва както и да е по плоския песъчлив брег. Там виждаме твърде несигурното да се мъдри до несъмнено доказаното, превъзходното до лошото, началото—до края. Време е вече да се извадят от това изобилие и богата смесица от материали някои общи закони, които да турят там малко ред, но съмнително е, че ще успеем още от сега, защото инвентарът не е завършен и за допущане е, че едно неочаквано откритие може да направи всичко отново въпрос на тълкуване и да обърне наопаки и разтърси издъно всичките, и най-добре обоснованите теории. Чакайки, ние можем да се опитаме да започнем отначало. Понеже явленията, които са събрани, се стараят да установят, че духовната сила, която се излъчва от човека, не зависи изцяло от неговия мозък и от живота на живото тяло, то ще бъде логично да се докаже най-напред, преди всичко, че мисълта може да съществува и без мозък и че в действителност тя е съществувала преди да е имало какъв и да е мозък. Ако това се докаже2), послесмъртният живот и всички явления на подсъзнанието ще станат почти естествени и във всеки случай много по-лесно обясними. III. Голямото възражение, което материалистите винаги са правили на спиритуалистите и което още поддържат не по малко разпалено днес, се резюмира така: няма мисъл без мозък. Душата или духът е една секреция на мозъчната маса; щом мозъкът стане мъртъв, мисълта се спира и нищо не остава. На това важно възражение, на тази неопровержима наглед констатация, —защото ежедневната опитност на смъртта я подкрепя непрестанно, — до сега не е противопоставен нито един истински сериозен аргумент: всички са бивали тъй страшно разбивани, че не се решават вече да й се противопоставят. Но от неколко години насам, изследванията на нашите метапсихици, от които още не са направени всички изводи, дадоха най-после, ако не решителни доказателства, каквито може-би няма никога да се намерят, най-малко поне начални аргументи, които позволяват да се борим успешно с материалистите не в облаците на религията и метафизиката, но върху собствения им терен, дето царува богинята, някога твърде много почитана, на експерименталния метод.
към текста >>

Като знае да си служи с нея, духът извлича част от нея и я прави да еволюира, да се разраства и повдига — това, значи, е духовната еволюция, която ние констатираме и която на земята започва от минерала и стига до човека.
Следователно, в тоя случай, както в някое дело, разглеждано пред съдилищата, е извънредно важно да се знае, кой е започнал. Ако е материята, то нека кажем мимоходом, как ще започне тя нещо, как ще вземе тя една инициатива, без да престане да бъде материя, такава, каквато я дефинират материалистите, т. е. едно нищо от само себе си обезателно инертно и неподвижно? Но ако най-после допуснем невъзможното, че материята е, която е започнала, твърде възможно е, че нашият дух ще се изгуби или, по-право, ще угасне с нея и ще й върне тази елементарна между молекулярна дейност, която отбеляза началото й и ще отбележи и края й. Ако ли, напротив, духът е започнал, не по-малко е възможно, че той, знаещ да трансформира и организира материята, е много по-могъщ и от по-друго естество, отколкото тя самата. Като знае да си служи с нея, духът извлича част от нея и я прави да еволюира, да се разраства и повдига — това, значи, е духовната еволюция, която ние констатираме и която на земята започва от минерала и стига до човека. Той е, бих казал, господар на материята, щом знае да си служи с нея, и не би й позволил, когато ней й се струва, че се разлага, да разложи и него, заедно със себе си, да го изгаси, когато изгасва самата тая или да го възвърне към тая пълна между молекулярна активност, откъдето я е измъкнал. IV. В всеки случай, това, което особено ни интересува, т. е. първенството на мисълта или мозъка или възможността на мисълта без мозъка, е очертано от фактите. Преди появата на човека и на по-интелигентните животни, природата е била вече много по-интелигентна от нас и е реализирала в света на растенията, рибите, гущерите, птиците - влечуги, а най вече в света на насекомите, най-чудни изобретения, пред които ние и днес замираме от възхищение. Де е бил в тоя момент мозъка на природата?
към текста >>

Преди появата на човека и на по-интелигентните животни, природата е била вече много по-интелигентна от нас и е реализирала в света на растенията, рибите, гущерите, птиците - влечуги, а най вече в света на насекомите, най-чудни изобретения, пред които ние и днес замираме от възхищение.
Ако ли, напротив, духът е започнал, не по-малко е възможно, че той, знаещ да трансформира и организира материята, е много по-могъщ и от по-друго естество, отколкото тя самата. Като знае да си служи с нея, духът извлича част от нея и я прави да еволюира, да се разраства и повдига — това, значи, е духовната еволюция, която ние констатираме и която на земята започва от минерала и стига до човека. Той е, бих казал, господар на материята, щом знае да си служи с нея, и не би й позволил, когато ней й се струва, че се разлага, да разложи и него, заедно със себе си, да го изгаси, когато изгасва самата тая или да го възвърне към тая пълна между молекулярна активност, откъдето я е измъкнал. IV. В всеки случай, това, което особено ни интересува, т. е. първенството на мисълта или мозъка или възможността на мисълта без мозъка, е очертано от фактите. Преди появата на човека и на по-интелигентните животни, природата е била вече много по-интелигентна от нас и е реализирала в света на растенията, рибите, гущерите, птиците - влечуги, а най вече в света на насекомите, най-чудни изобретения, пред които ние и днес замираме от възхищение. Де е бил в тоя момент мозъка на природата? Вероятно, в материята, а възможно и. вън от нея, всякъде и никъде, както си е и до днес. Вие можете да ни забележите, че всичко това се е формирало малко по малко, с една безкрайна бавност и непрекъснато опитване. Това е така, но не е времето, което решава въпроса в случая.
към текста >>

Това не доказва, обаче, ни най-малко, че природата има нужда от мозъка на човека, за да има идеи.
Очевидно е, прочее, — освен ако вие не допуснете, че явлението, следствието, предхожда причината — че е имало някъде, неизвестно де, една интелигентност, която е вече функционирала без видими органи и местоположение. Това ни показва също, че органите, които ние вярваме, че са необходими, за да се получи една мисъл, не са друго освен продукт на една предсъществуваща мисъл, следствие на една първична духовна причина. V. Най-сетне, твърде е възможно, че, след формирането на нашия мозък, природата мисли по-добре отколкото по- рано. Много е възможно, както претендират някои биолози, че придобиването на нашата интелигентност да е от полза и за природата и да се влива в общото хранилище на Всемирната интелигентност. В това от моя страна не виждам никакво неудобство. Това не доказва, обаче, ни най-малко, че природата има нужда от мозъка на човека, за да има идеи. Такива тя е имала и много по-рано от него. Когато човек изнамери, например, книгопечатането или пишещата машина, за да улесни разпространението на своята мисъл, това не доказва ни най-малко, че той има нужда от книгопечатане или пишеща машина, за да мисли. Като че ли действително природата, поне колкото се касае до нашата малка земя, е вече станала по-мъдра и не ще повтаря погрешната си със сътворяване на хиляди странни чудовища. При това, не по-малко е вярно, че тя не е чакала нас, за да мисли и изобретява много по-вече неща, отколкото ние самите бихме могли някога да си въобразим. Ние не сме престанали и не ще престанем скоро да изпразваме с все сила безкрайните вирове от мъдрост, събрана от нея още преди нашето идване.
към текста >>

Когато човек изнамери, например, книгопечатането или пишещата машина, за да улесни разпространението на своята мисъл, това не доказва ни най-малко, че той има нужда от книгопечатане или пишеща машина, за да мисли.
Най-сетне, твърде е възможно, че, след формирането на нашия мозък, природата мисли по-добре отколкото по- рано. Много е възможно, както претендират някои биолози, че придобиването на нашата интелигентност да е от полза и за природата и да се влива в общото хранилище на Всемирната интелигентност. В това от моя страна не виждам никакво неудобство. Това не доказва, обаче, ни най-малко, че природата има нужда от мозъка на човека, за да има идеи. Такива тя е имала и много по-рано от него. Когато човек изнамери, например, книгопечатането или пишещата машина, за да улесни разпространението на своята мисъл, това не доказва ни най-малко, че той има нужда от книгопечатане или пишеща машина, за да мисли. Като че ли действително природата, поне колкото се касае до нашата малка земя, е вече станала по-мъдра и не ще повтаря погрешната си със сътворяване на хиляди странни чудовища. При това, не по-малко е вярно, че тя не е чакала нас, за да мисли и изобретява много по-вече неща, отколкото ние самите бихме могли някога да си въобразим. Ние не сме престанали и не ще престанем скоро да изпразваме с все сила безкрайните вирове от мъдрост, събрана от нея още преди нашето идване. Ернест Капп в своята „Философия на техниката“ много ясно посочва, че всичките наши изобретения, всичките наши машини, не са освен органически проекции, с други думи, несъзнателни копировки на модели, взети от природата. Помпите ни—това е помпата на нашето сърце, нашите бутала са възпроизвеждане на нашите ръце, фотографическият апарат е черната камера на нашето око, телеграфните апарати представляват нервната система, в Х лъчите разпознаваме органическото свойство на прозорливостта на сомнамбула, който вижда през предметите, който чете, например, съдържанието на едно запечатано писмо, затворено в три, влизащи една.
към текста >>

Ние говорим сега само за света, ограничен в човека.
Ернест Капп в своята „Философия на техниката“ много ясно посочва, че всичките наши изобретения, всичките наши машини, не са освен органически проекции, с други думи, несъзнателни копировки на модели, взети от природата. Помпите ни—това е помпата на нашето сърце, нашите бутала са възпроизвеждане на нашите ръце, фотографическият апарат е черната камера на нашето око, телеграфните апарати представляват нервната система, в Х лъчите разпознаваме органическото свойство на прозорливостта на сомнамбула, който вижда през предметите, който чете, например, съдържанието на едно запечатано писмо, затворено в три, влизащи една. в друга, металически кутии. В безжичния телефон ние виждаме телепатията, сиреч непосредственото съобщение, посредством мисълта, с духовните вълни, аналогични на херценовите; а в левитацията3) и преместванията на предметите без всякакво допиране до тях —се крият неща, на които ние не сме още разбрали смисъла. Те ни упътват към открития, които може би един ден ще ни позволят да победим страшния закон на гравитацията, който ни е сковал към тая земя, защото, вероятно, тези закони, наместо да бъдат, както се вярва, за винаги непонятни и неразгадаеми, са, преди всичко, магнетически, сиреч сгодни за управление и употреба. VI. Ние говорим сега само за света, ограничен в човека. Какво би било, ако започнехме да изброяваме изобретенията на природата в света на насекомите, дето тя ни се струва, че ги е пръскала разточително преди даже ние да се явим на земята, с. една гениалност много по-разнообразна и обилна отколкото тази, която е употребила заради нас самите. Освен идеята за политическата и социална организация, която може - би ние ще имитираме един ден, ние намираме там чудесата на механиката, които ни са недостатъчно познати, а за тайната на силите им нямаме още никаква представа. Отде се взима именно — да вземем най-простият и неприятен от примерите — фантастичната сила, която позволява на бълхата да прави скачки на височина и далечина, които биха отговаряли на човешки от 400—500 метра височина и дължина? Отде взима своята храна лангедонския скорпион, та може да престои, движещ се постоянно, затворен абсолютно без никаква храна, цели девет месеци?
към текста >>

Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени.
Нека кажем мимоходом, че природата без мозъка един излишен път сочи ясно на нашите мозъци пътя, който те ще трябва да следват, ако искат да се отърват от тежката и отвратителна зависимост на храната, която ни остава едва неколко часа свободни между трите или четири ядения, които сме длъжни да правим всеки ден. Часът е може - би много по-близък, отколкото се вярва, когато ние ще престанем да сме празни стомаси и ненаситни търбуси, когато ние, на свой ред, ще открием прекрасния начин на тия насекоми и ще успеем да изтръгнем, по техния пример, живота си от универсалната и невидима течност, която ни заобикаля и прониква и нас, както и самите тях. Там нашата наука ще намери неизследвани безгранични полета. Там ще има, преди всичко, от гледна точка на духовния ни живот, трансформация, която особено ще улесни смисъла на нашето бъдеще съществуване, защото, когато вече не ще трябва да ядем по три или четири пъти на ден, което отнема или запълня, според темпераментите всичките ни часове от изгрев до залез слънце, ние ще започнем, може-би, да разбираме, че мисълта или душата не са непременно злощастна, празна и залутана жертва на една небесна печал, когато изгубят във всекидневния си път опорните си точки или целите на своя живот — закуската, обеда и вечерята. Това ще бъде едно прекрасно посвещаване в тайнството на следсмъртния живот и вечността. Да се спрем за последен път на тоя въпрос — мисълта без мозък, която е ключ на целия свод на постройката, да предположим, че вследствие един катаклизъм, който без съмнение някога е станал и може всяка минута да се случи на земното кълбо, всичките мозъци, всички най-прости, желателно, подобни организации на главния или гръбначен мозък, като почнем от този на амебата и стигнем до„човека, бъдат изведнъж унищожени. Мислите ли, че земята ще бъде гола, пуста, неподвижна, за винаги мъртва, ако условията за съществуване станат точно същите каквито са били преди катастрофата? Това даже не требва и да го предполагаме. Напротив, може със сигурност почти да се мисли, че животът, намиращ отново същите благоприятни обстоятелства, ще започне приблизително по същия начин. Разумността ще се ражда, постепенно усложняваща се идеите ще се появят пак, ще се формират отново органите, като по такъв начин ще ни дадат необоримо доказателство, че мисълта не е умряла, че тя не може да умира, че тя се отдръпва и съществува някъде неосезаема и нетленна под всичките развалини и остатъци от нейните инструменти или средства и че тя, с една дума, е независима от материята. VIII. Да изследваме сега в самите нас това предсъществуване на духа.
към текста >>

Той го е на- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ на всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница на нашия анализ на човека, точката, в която границата между духа и тялото изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност на човека е „одът“.
Трябвало е по-вече от сто години, щото електричеството на Волта да стане нашето модерно електричество и цар на индустриалния свят. Трябвало е също по-вече от един век изминат след опитите на Месмер, щото хипнотизмът най-после да бъде признат от академията на медицината, изучаван в университетите и нареден между науките за лекуване .. . Ще трябва може-би още толкова и за опитите на Райхенбаха, усъвършенствани от du Prel и допълнени от de Rochas, за да бъдат напълно използвани. Чакайки това, ние виждаме, че тяхното изучаване хвърля чудесна светлина върху цяла серия от тъмни и объркани явления, съществуването на които за пръв път е обективно констатирано и произходът — правилно отбелязан. Райхенбах 5) действително е открил отново жизнения универсален флуид, който не е нищо друго освен „Акаша“ в предисторическите религии, „Телесма“ на Хермеса, „живият огън“ на Зороастра, „огъня-творец“ на Хераклита, „Звездната“ светлина на Кабалата, „Алкахест“-а на Парацелза, „духът на живота“ на окултистите и „жизнената сила“ на Св. Тома. Той го е на- рекъл „од“ от една санскритска дума, която ще рече: „проникващ на всякъде“, и той вижда в него, твърде справедливо, крайната граница на нашия анализ на човека, точката, в която границата между духа и тялото изчезва тъй много, че се струва, какво най-скритата същност на човека е „одът“. Естествено, аз не мога тук да изложа безчетните опити на. Достатъчно ще бъде, ако кажа, че по принцип одът Райхенбаха, du Prel и de Rochas е магнетически или жизнен флуид, който нашето същество излъчва всяка секунда на всички страни в непрекъснати вълни. В нормално състояние тези излъчвания или потоци, чието съществуване поддържаха благодарения явленията на хипнотизма, си остават изцяло незнайни и невидими. Райхенбах пръв откри, че „сензитивите“, т. е лицата в хипноза, виждат в тъмнината твърде ясно тези излъчвания.
към текста >>

Нещо повече; за да се докаже, че оценката на тая сила не зависи от впечатлението на човека, констатирали са, че магнетизираната вода, възварена, отклонява на 20°, както и до преди възваряването, стрелката на реометъра, който, както всеки знае, е апарат, с който се измерват електрическите токове.
Такъв магнетизиран предмет, в който магнетизаторът е предал част от своята жизнена сила, като се отстранят всички възможности на внушения, запазва всякога върху сензитива същото действие, т. е. това, което е искал магнетизаторът. Той ще го прави да се смее или плаче, да трепери или се поти, да танцува или спи, според желанието, което е имал магнетизаторът, вливайки своя флуид. Между другото, тоя флуид се оказа неунищожим: едно мраморно парче, потопено в концентрирана сярна или азотна киселина, подложено под действията на разядлив амоняк, не губи нищо от силите си. Една желязна пръчка, нагрята до бяло, гума разтопена и прелята в други форми, вода възварявана, книга изгорена и превърната на пепел — всичките запазват силите си. Нещо повече; за да се докаже, че оценката на тая сила не зависи от впечатлението на човека, констатирали са, че магнетизираната вода, възварена, отклонява на 20°, както и до преди възваряването, стрелката на реометъра, който, както всеки знае, е апарат, с който се измерват електрическите токове. Интересно е да се знае, дали тази жизнена сила, затворена в един предмет, остава да действа и след смъртта на магнетизатора. Не ми е известно дали са правени подобни опити. В всеки случай установено е, че и след по-вече от шест месеца, като се на- пълнят с „од“ предмети най-разнообразни, като желязо, калай, чам са къз (калофоний), восък, сяра, мрамор, запазват неизменими своите магнетически качества. XVI. Не само магнетическият флуид, така затворен, съдържа и повтаря волята на магнетизатора, но той още съдържа и представлява една част от личността на магнетизирания и особено цялата му чувствителност. Полковник de Rochas върху тоя въпрос, който той нарича „излъчване на чувствителността“, ни дава маса поразителни и, при все това, неатакуеми и от капитално значение опити, които ни връщат направо спомените за злосторничествата чрез магии на старите магьосници и вълшебници на средните векове, а това ни показва един лишен път, че и под най-странните вярвания или суеверия, доколкото те са общонародни, има почти винаги една скрита или забравена истина.
към текста >>

Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума.
Cornillier, нито за хиляди други, нещо, което ще ни отвлече много на далеч, недавнашните работи на д-р W. Crawford, които направиха сензация в метапсихическия свят и дойдоха да принесат на теорията за „невидимите“ една сериозна подкрепа. Вярно е, че, както ще видим това, тази подкрепа иде по-вече към разяснението, което дава на тия факти, отколкото към самите факти. XVIII. W. I. Crawford, доктор по науките, професор в Belfast, е направил върху „телекинезията“ или движението на предмети без допиране, опити ръководени с такава научна строгост, че е изключена напълно всекаква идея за измама, с които се потвърждават изцяло тези на Крукса с Хом, на психологическия институт с Еузапия и на Ochorovicz с г-ца Tomscyk. Касае се, в тия изследвания, за това явление извънредно чудновато, което е един вид психическо излъчване от тялото, раздвояването на човека, отначало безформено и по-после по-вече или по-малко оформявано от медиума. От тялото на последния излиза една субстанция неопределима, по някога видима като в Ева, медиума на мадам Бисон ; друг път невидима, както в медиума на Кравфорд, но която и когато е невидима, може да бъде пипана и определяна и действа така като че ли е обективно реална. Тая субстанция мокра, студена, по някога лепкава, която нарекли „ектоплазма“, може да бъде претегляна и нейната тежест отговаря точно на тая, с която се олекчава тялото на медиума. Тя може да достигне до 50% от цялата тежест на същия. В края на сеанса, тя се поглъща отново в тялото, без да остави следи, при което тялото веднага добива първичната си тежест. В тези опити невидимата субстанция се държи, като че ли излиза от тялото на медиума под формата на едно стъбло по-вече или по-малко твърдо, което отива и подига една маса разположена на някое разстояние от стола, на който седи медиумът.
към текста >>

Достатъчно е да се погледне един човек през екран, направен от стъклен сyд твърде сплескан, съдържащ алкохолен разтвор от dicyanin, химическо съединение, получавано от катрани на въглищата, което прави чувствителна ретината за ултравиолетовите лъчи, щото веднага „аурата“ да се покаже не само в сензитивите, както при опитите на Райхенбаха, но и пред очите на 95 от сто души надарени с нормално зрение.
6) Забележителните опити на Walter J. Kilner, изнесени в книгата му „Човешката атмосфера“ (вж. Всемирна Летопис, г. I, кн. 1V-V), дойдоха да покажат нагледно съществуванието на тия излъчвания, на тия потоци, тая човешка „аура“ или нещо подобно, на астралния или етерния двойник. Достатъчно е да се погледне един човек през екран, направен от стъклен сyд твърде сплескан, съдържащ алкохолен разтвор от dicyanin, химическо съединение, получавано от катрани на въглищата, което прави чувствителна ретината за ултравиолетовите лъчи, щото веднага „аурата“ да се покаже не само в сензитивите, както при опитите на Райхенбаха, но и пред очите на 95 от сто души надарени с нормално зрение. Възможно е, че тази „аура“ не е етерен двойник, но само едно нервно излъчване. По тоя повод гледайте отличното резюме на Rene Sudre в 3-ия брой на Bulletin de I’lnstitut metapsychique International (януари-февруари 1921 год,) 7) Вж. Всем. Летопис, год. II, кн, X, За ангелите хранители От М. С. Често съм се учудвала, защо толкова малко са мислили и писали за ангелите хранители, понеже ако тия ангели са факти, това са, във всеки случай, много важни факти.
към текста >>

Хората често говорят макар и фигуративно — предполагам аз — как не кой човек бил избавен от своя, „добър ангел“, или пък как някой друг бил послушал своя „зъл ангел“ и така се бил отбил от правия път (за такъв човек казват на български: „Слаб му е ангелът!
пр.) църква приема тия ангели като реалности, обаче повечето протестанти, които аз познавам, гледат на тях в светлината на прелестни, но поетични измислици. За тях ангелите хранители са сюжети, пригодни за изобразяване в сантиментално полурелигиозно изкуство или пък за възпяване в химни. Понякога, аз съм забелязвала висяща на стената в някоя спалня онази добре известна, по- скоро „банална“, картина на две леко облечени деца, вървящи по край една опасна пропаст, когато пък до тях стои със закриляща ръка един голям и видим ангел с кротко и благосклонно лице. Залитах веднъж една приятелка, която имаше една такава картина; „Вие вярвате ли в ангели хранители? “ Тя отговори тутакси и очевидно изненадана от моето питане: „Не, разбира се, но това е една тъй мила идея — деца поне да бъдат ей така пазени“. Хората често говорят макар и фигуративно — предполагам аз — как не кой човек бил избавен от своя, „добър ангел“, или пък как някой друг бил послушал своя „зъл ангел“ и така се бил отбил от правия път (за такъв човек казват на български: „Слаб му е ангелът! “ б. пр.). Ако тези поетични идеи се дадат на света в измерени или дори и в бели стихове, те ще бъдат възприети; обаче, ако се напишат сдържано в проза, светът ще си помисли: какви крайно чудновати идеи има този автор! „Защо пък да няма ангели хранители? “ попитах аз веднъж един приятел. „То е тъй много, много добро, че не е за вярване“ — бе неговият лаконичен отговор.
към текста >>

Ние всички смятаме за една привилегия да бъдем доведени в контакт с някой велик и добър човек, към когото можем да гледаме с дълбоко прочувствано благоговение, но колко много по-голяма е привилегията да можем да слушаме „тихия, слаб глас“ на нашия ангел, който е бил с нас още от рождението ни и който неуморно бди над нас, докато минем през оная врата, от която ние, бедните човеци, тъй често се страхуваме, главно поради мнимата самотия на пътуването.
Други пък духове са падали в безсъзнание по-дълго или по-късо време, след като са напущали телата си, тъй че не са имали да разкажат никакви лични опитности за своите ангели хранители, които, както ми се казва, изобщо оставяли душите под тяхната собствена грижа, след като са ги отправяли благополучно „през преградата“, Аз чувствам в себе си голяма нерешителност, като говоря за лични опитности, но се надея, че, като правя това, може да дам насърчение и помощ на други. Аз често съм копнеела да мога да предам на други нещичко от радостта, утехата и мира, които са били внасяни в моя собствен живот от знанието, че моят ангел хранител е винаги при мене и че, понеже той има съвършено знание и съвършена симпатия, може да ми помага много по-добре, отколкото кой и да е друг. Една човешка душа бива често съвсем уединена, като минава безмълвно през разни духовни опитности или като се бори против морални слабости и ограничения. Помислете, какво би значило за всички нас да чувстваме, че има някой, който храни голяма вътрешна симпатия към нас, който ни познава от край до край — всичките ни добри страни, както и всичките ни слабости — който винаги се държи на страната на нашето висше „аз“, който отразява божественото за нас, който ни насърчава и ободрява за по нататъшни усилия, който ни съветва и предупреждава в случай на предстояща опасност и чието вярно приятелство ние знаем, че никога не ни е било отказвано през целия ни земен живот. Що е най-съвършеният, най-идеалният брак на земята в сравнение с един такъв съюз? Ние всички смятаме за една привилегия да бъдем доведени в контакт с някой велик и добър човек, към когото можем да гледаме с дълбоко прочувствано благоговение, но колко много по-голяма е привилегията да можем да слушаме „тихия, слаб глас“ на нашия ангел, който е бил с нас още от рождението ни и който неуморно бди над нас, докато минем през оная врата, от която ние, бедните човеци, тъй често се страхуваме, главно поради мнимата самотия на пътуването. Мене са ме уверявали, че ние всички имаме тези ангели хранители, ако само бихме могли да си представим тоя факт. Едничките изключения от правилото са твърде младите души, долу, в стълбата на еволюцията, току- що излезли от животинската стадия, и ония много високо напреднали души, които са станали едно с великото космично съзнание и за това не чувстват вече нужда от ангел да отразява в тях божественото, защото, подобно на Христа и на всички велики души, те са се научили да казват с пълна истина: „Аз и моя Отец сме едно“. Аз зная, че в сегашно време психичните сили не са много широко разпространени, зла, ако хората биха се опитали само да си представят, че техните ангели хранители са съвсем близо до тях, ако биха поискали да се съобщават с тях в своите сърца, в тишината на нощния час или пък в ранно утро, преди започване ежедневните занятия, аз съм уверена, че в много случаи техните ангели хранители биха изпълнили техните молби и биха ги убедили по един очевиден начин, че са близо до тях. Следните стихове на Теннисън, макар и да не са се отнасяли първоначално за ангела хранител, имат приложение в нашия случай и са буквално верни: „Говори Нему ти, защото Той слуша; И Дух с Дух ще се срещнат. По-близо е Той, отколкото дишането, По близо, отколкото ръцете и нозете“.
към текста >>

Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек.
„Ама за чия глава? “ запита благо пациентката. „Моята става все по-добре от магнетичното лекуване, а пък г-жа С. изглежда да бъде все тъй досущ добре и здрава“. Госпожата си отиде, като е отърсила в ума си нашия лош прах далеч от своите нозе. Предимствата от този вид лекуване са, първо, чистотата и силата на магнетизма, и второ, операторът (онзи, който действа), вместо да се почувства изтощен и отслабнал в своята жизнеспособност, напротив, уяква, защото, когато някой е употребен просто като съобщителен канал, магнетизмът, по пътя си да помогне на други, усилва и уякчава само тоя човек. Понеже тази приятелка знаеше нещо от окултни работи, аз можах да й обясня, защо не претърпявам никакво изтощение, и можах да отдам хвалата комуто се следва, но когато имам работа с обикновени случаи, аз би- вам по необходимост принудена да приемам „славата“ с много мълчаливи извинения пред моя ангел хранител. Тази сила да се получават впечатления от онзи свят ми изясни също по-добре въпроса за „вдъхновението“, който много ме смущаваше по-преди. В тези последни години аз съм бивала тъй често подпомагана в моята дребна работа от някоя внезапна мисъл, която е проблясвала в моя ум, от някоя интуиция, как най-добре да помагам и да утешавам или от някой неочакван аргумент (довод), когато съм се опитвала да изясня на някоя приятелка моето религиозно становище, — щото аз съм уверена, че такава помощ се среща много по-често, отколкото можем си помисли. Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои.
към текста >>

За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически.
Разбира се, тази чувствителност към възприемане е един нож, който реже и от двете страни, но дали за добро или за зло—това ще зависи от нашите собствени характери и от обичайната насока на нашите мисли. Веднъж едно внезапно предупреждение за сериозна морална опасност, застрашаваща една моя приятелка, която се намираше на далечно разстояние, ме накара да коленича на молитва за помощ, макар че в това време аз не знаях, каква опасност й предстои. Дълго време подир това аз открих чрез доброволна изповед, че то е било едно истинско вдъхновение от страна на моя любезен ангел хранител, защото въпросната приятелка туй време, жестоко изкушавана и окаяна, е била възпирана да тури край на своя живот, благодарение само на това, че моето лице се е мяркало, за чудо, постоянно пред нейния умствен поглед. Ако едно обикновено лице с обикновен мозък може да бъде проникнато по този начин, какво чудно има във факта, че поети, живописци, музиканти, учени хора или изобретатели черпят своите най-големи вдъхновения именно от невидимия свят. Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност. Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи.
към текста >>

Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност.
Колкото по- голям и по-изтънчен е мозъкът на гения тук, на физическото поле, толкова по-лесно би било за някое високо развито същество от онзи свят да го вдъхнови. За да може човек да бъде един действително задоволителен медиум за съобщаване, той трябва да бъде високо и еднакво развит във всяко отношение — духовно, морално, умствено и физически. Също тъй е желателно, според моята преценка, да няма тук никаква лична печалба или въпрос за пари. Много често, когато съм запитвала за истинското значение на някоя мистерия, казвано ми е било, че този въпрос е твърде труден за разбиране, та не може да ми се обясни, понеже ми липсва необходимата мозъчна способност за схващане на идеята; понякога духът е добавял, за да се справи, може-би, по-лесно по този начин с мене: „вие ще можете да схванете тази идея, когато бъдете вън от тялото си, но не с вашия физически мозък“. Още върху една точка бих обичала да се спра, преди да свърша. Моите читатели ще си помислят може би, че би имало значителна опасност да стане човек несамостоен, безволен, като ще зависи съвсем много от един ангел хранител; опасност да изгубиш по-скоро, отколкото да спечелиш индивидуалност. Обаче, случаят не е такъв; ангелът хранител е много мъдър, той знае, че ние сме тук, на земята, за да еволюираме, да си изработим своя собствен характер, да придобием необходимата опитност; той знае още, колко излишни ние бихме били, ако бихме станали прости автомати, дърпани с въже, без да се гледа колко на високо стои онзи, който дърпа въжето; и ето защо той никога не се намесва и не пречи. Моят ангел хранител често ми е казвал: „действай по своя ум и на своя отговорност, не се обезсърчавай: само по този начин ти ще добиеш опитност, която означава знание в бъдещето. Прави най-доброто, което можеш; важна е тук подбудата (мотивът)“. Ако тази статия би извадила на бял свят други лични опитности за „ангели хранители“, или дори ако тя помогне на някои да схванат, колко много неща те изключват от своя живот, като отричат или игнорират своите ангели хранители, аз ще бъда повече от доволна. (Из „The Occult Review“).
към текста >>

Човек не е само един център на съзнанието, но и един център на индивидуалното съзнание.
______________________________________________________ 1) Тук под думата „демон“ се разбира не дявол, а дух-ръководител. — Б. Р. Законът за прераждането Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от кн. III и край). И сега се представлява една твърде важна точка за умствения ни поглед, от практическата страна на тоя закон за прераждането. Човек не е само един център на съзнанието, но и един център на индивидуалното съзнание. В известни граници, той разполага със свободна воля и фактът, че е свободен да избира, навлича му голяма отговорност. Човек чрез своя избор и чрез мисълта си определя не само своето небе, но и земния си живот. Той предписва както времето, така и местото на своето прераждане. Колкото едно его (аз) е по-малко развито, толкова и по-дълга почивка се изисква за него между неговите земни животи. Това е една истина от общ характер, която се прилага към всеки жив организъм; вие не очаквате от едно дете мъчната и продължителна работа на един мъж; вие не искате от един прост човек онова, което искате от един образован.
към текста >>

Човек чрез своя избор и чрез мисълта си определя не само своето небе, но и земния си живот.
Законът за прераждането Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от кн. III и край). И сега се представлява една твърде важна точка за умствения ни поглед, от практическата страна на тоя закон за прераждането. Човек не е само един център на съзнанието, но и един център на индивидуалното съзнание. В известни граници, той разполага със свободна воля и фактът, че е свободен да избира, навлича му голяма отговорност. Човек чрез своя избор и чрез мисълта си определя не само своето небе, но и земния си живот. Той предписва както времето, така и местото на своето прераждане. Колкото едно его (аз) е по-малко развито, толкова и по-дълга почивка се изисква за него между неговите земни животи. Това е една истина от общ характер, която се прилага към всеки жив организъм; вие не очаквате от едно дете мъчната и продължителна работа на един мъж; вие не искате от един прост човек онова, което искате от един образован. По същите съображения, мисълта и развитието на един човек определят продължителността на времето, което трябва да измине за него между всяко въплъщение. Слабите,уморените,обезсърчените души, ония, които не знаят законите на живота, имат нужда от дълги периоди между техните превъплътявания.
към текста >>

Това е една истина от общ характер, която се прилага към всеки жив организъм; вие не очаквате от едно дете мъчната и продължителна работа на един мъж; вие не искате от един прост човек онова, което искате от един образован.
Човек не е само един център на съзнанието, но и един център на индивидуалното съзнание. В известни граници, той разполага със свободна воля и фактът, че е свободен да избира, навлича му голяма отговорност. Човек чрез своя избор и чрез мисълта си определя не само своето небе, но и земния си живот. Той предписва както времето, така и местото на своето прераждане. Колкото едно его (аз) е по-малко развито, толкова и по-дълга почивка се изисква за него между неговите земни животи. Това е една истина от общ характер, която се прилага към всеки жив организъм; вие не очаквате от едно дете мъчната и продължителна работа на един мъж; вие не искате от един прост човек онова, което искате от един образован. По същите съображения, мисълта и развитието на един човек определят продължителността на времето, което трябва да измине за него между всяко въплъщение. Слабите,уморените,обезсърчените души, ония, които не знаят законите на живота, имат нужда от дълги периоди между техните превъплътявания. А ония, които ги знаят, ограничават това време на нашата еволюция до средния период между въплъщенията, който е петстотин години за голямата маса неразвити хора. Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години.
към текста >>

По същите съображения, мисълта и развитието на един човек определят продължителността на времето, което трябва да измине за него между всяко въплъщение.
В известни граници, той разполага със свободна воля и фактът, че е свободен да избира, навлича му голяма отговорност. Човек чрез своя избор и чрез мисълта си определя не само своето небе, но и земния си живот. Той предписва както времето, така и местото на своето прераждане. Колкото едно его (аз) е по-малко развито, толкова и по-дълга почивка се изисква за него между неговите земни животи. Това е една истина от общ характер, която се прилага към всеки жив организъм; вие не очаквате от едно дете мъчната и продължителна работа на един мъж; вие не искате от един прост човек онова, което искате от един образован. По същите съображения, мисълта и развитието на един човек определят продължителността на времето, което трябва да измине за него между всяко въплъщение. Слабите,уморените,обезсърчените души, ония, които не знаят законите на живота, имат нужда от дълги периоди между техните превъплътявания. А ония, които ги знаят, ограничават това време на нашата еволюция до средния период между въплъщенията, който е петстотин години за голямата маса неразвити хора. Съобразно силата на едно его (аз) и желанието му да еволюира, а следователно, да има проводник за тази еволюция, периодът от време между въплъщенията се намалява или увеличава. За по-напредналите азове, времето, което се изминава сега между техните въплъщения, е средно от сто години. Вие лесно ще разберете от това, че колкото по-късо е времето между въплъщенията, толкова натрупаната опитност е по-голяма и толкова по вече знания сме придобили от едно прераждане до друго, а така също и напредъкът на нашето еволюционно пътуване е по-бърз.
към текста >>

Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда.
Ненавистните мисли, които вие изпращате последователно към някого, когото ненавиждате, поддържат едно постоянно трептение от етер между него и вас. След известно време, това трептение става истинска пътека за преминаване на мислите ви, тя ви свързва с предмета на вашата ненавист чрез една невидима връзка много по-силна и по- яка за скъсване, отколкото една стоманена жица. Това обяснява, защо известни групи азове се връщат заедно на земята и се въплътяват в семейства и в общини. Ония, които се обичат, се привличат наново в най-близко роднинство в живота, но не защото „кръвта е по-гъста от водата“ (или: „кръвта вода не става“), но поради връзките, образувани в предишните животи. После и великият закон на равновесието, законът на правдата, който постоянно туряме в действие с нашите мисли, видоизменява нашата еволюция и ограничава властта на нашето свободно решение под известни условия. Единствено несправедливите мисли на човека го докарват да отрича съществуването на закона за абсолютната правда. Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута. Могло ли би да бъде другояче? Прочее, ако си направим труд, ние можем да констатираме на физическото поле проявлението на това равновесие. Хвърлете, например, един камък в някое блато и гледайте как движението на развълнуваната веда почва да се уравновесява. На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея?
към текста >>

Я чрез равновесието великият закон на правдата донася на човека точно това, което е искал, и за това се чувства често във всекидневния живот, че трябва все да се приспособяваме.
Бог е любов, а съвършената любов е синоним на абсолютната правда; ако този закон не поддържаше равновесието върху всичките палета (планове), хаосът би царувал като господар на всека минута. Могло ли би да бъде другояче? Прочее, ако си направим труд, ние можем да констатираме на физическото поле проявлението на това равновесие. Хвърлете, например, един камък в някое блато и гледайте как движението на развълнуваната веда почва да се уравновесява. На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея? Я чрез равновесието великият закон на правдата донася на човека точно това, което е искал, и за това се чувства често във всекидневния живот, че трябва все да се приспособяваме. „Не се самоизмамвайте, Бог (т. е. законът) поругаем не бива; човек пожънва това, което е посеял“. В гр. Чикаго съществува едно заведение, единствено може-би в целия свят, наречено „детски двор“. Всички деца, които идват там, биват приети, обучавани и изпитвани.
към текста >>

законът) поругаем не бива; човек пожънва това, което е посеял“.
Прочее, ако си направим труд, ние можем да констатираме на физическото поле проявлението на това равновесие. Хвърлете, например, един камък в някое блато и гледайте как движението на развълнуваната веда почва да се уравновесява. На повърхнината на водата се образуват концентрични кръгове до най-далечния брег на блатото, за да се върнат пак до точката на тръгването си, Като Сме видели малките струи, образувани от хвърлянето на камъка във водата, разбрали ли сме, че великият закон на равновесието е работил, за да приспособи водата в блатото към новото условие, което ние сме създали за нея? Я чрез равновесието великият закон на правдата донася на човека точно това, което е искал, и за това се чувства често във всекидневния живот, че трябва все да се приспособяваме. „Не се самоизмамвайте, Бог (т. е. законът) поругаем не бива; човек пожънва това, което е посеял“. В гр. Чикаго съществува едно заведение, единствено може-би в целия свят, наречено „детски двор“. Всички деца, които идват там, биват приети, обучавани и изпитвани. По някога изпитват по петдесетина в един ден, но не по-малко от десетина в седмицата. Някои от тия деца са изоставени от родителите им, а други сами са напуснали семействата си.
към текста >>

Общият характер на мислите на един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални мисли му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди.
Тия родители са дължали на детето необходимите грижи и внимание, докато стигне на възраст, само да си служи. Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия. Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“. Същият закон не се опровергава и във въпросите на измяната, когато се касае за чувствания или завещателни актове. Когато някой излъже в тях другиго, мисълта на жертвата му го достига и свързва заедно техните две души или духове с една връзка, която не може да се скъса докато не се въздаде пълна правда помежду им. Общият характер на мислите на един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални мисли му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди. Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път. Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг. Излишно е да се прахосват сълзи за него и неговата поквара. Бог е праведен и тази вселена е управлявана от закони. Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени мисли са го довели при точката на неговото тръгване.
към текста >>

Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път.
Осъществяването на съвършеното равновесие между тия три индивиди е дало на тях това дете, родителите го изоставят, мислейки, че така се освобождават от своята отговорност, но те се лъжат; правдата трябва да вземе и взема връх, ако не в този живот, то поне в другия. Невидимата връзка, създадена между тези същества в един минал живот, не се скъсва от това опитване на родителите, да избегнат отговорността си, тя свързва още тия три души в такива отношения, които сами ще възстановят нарушеното равновесие и ще платят данта: „Защото истина, истина зи казвам, че небето и земята ще преминат, преди само една точка от закона да премине и докато всичко не се изпълни“. Същият закон не се опровергава и във въпросите на измяната, когато се касае за чувствания или завещателни актове. Когато някой излъже в тях другиго, мисълта на жертвата му го достига и свързва заедно техните две души или духове с една връзка, която не може да се скъса докато не се въздаде пълна правда помежду им. Общият характер на мислите на един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални мисли му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди. Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път. Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг. Излишно е да се прахосват сълзи за него и неговата поквара. Бог е праведен и тази вселена е управлявана от закони. Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени мисли са го довели при точката на неговото тръгване. Често някоя душа или дух се въплътява през един живот в един почтен кръг на обществото, но поради разточителство, неизползване случаите и излишества в животинската страна на натурата му става една социална загуба в следния си земен живот, когато той ще се предаде на своите лоши инстинкти, без принуждение от приятели или от почтените си родители.
към текста >>

Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени мисли са го довели при точката на неговото тръгване.
Общият характер на мислите на един човек определя обикновената му среда, както и класата, към която той принадлежи, и неговите специални мисли му отбелязват в тая класа семейството, от което той ще се роди. Ето, например, един човек, който култивира само злотворната страна на живота: той предпочита тоя път. Той ще се прероди в една среда, съобразна на тоя характер, той ще се роди в някой престъпен кръг. Излишно е да се прахосват сълзи за него и неговата поквара. Бог е праведен и тази вселена е управлявана от закони. Човек, който се връща в един безчестен закон, сам се поставя в това условие, неговите собствени мисли са го довели при точката на неговото тръгване. Често някоя душа или дух се въплътява през един живот в един почтен кръг на обществото, но поради разточителство, неизползване случаите и излишества в животинската страна на натурата му става една социална загуба в следния си земен живот, когато той ще се предаде на своите лоши инстинкти, без принуждение от приятели или от почтените си родители. Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера.
към текста >>

Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си.
Да допуснем, че едно същество родено и издигнато в благоприятни обстоятелства, бъде заведено в тази среда от характера на своите мисли. То е било свързано от великия закон към родители, които са могли и са желали да му дадат ползите, получени от него. Трябва да се признае факта, че нищо не дохожда на този свят, а всичко е управлявано от закон, и ние си запазваме много излишни грешки и съжаления. Аз не казвам, да се оставят нещастните души да бедстват, но казвам, че е излишно да се сърдим на закона, който им дава точно това, което са искали в известно време на тяхната кариера. Подкрепяйте една душа, която желае помощ, но не оплаквайте ония, които жънат плодовете от работата на техните мисли; нека вашето недоволство не критикува Бога, за дето некои души сами са се поставили в лоши пътища на живота или са притеглили клетническото си състояние, в което ги виждате. Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си.
към текста >>

Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си.
Човек не само определя своето рождение и качеството на тялото, което ще му се даде при това рождение, но той видоизменява това тяло във всеки момент на живота си. Чувственият, разстроеният, страстният престъпник, който мисли само за външната страна на живота, умира и се връща на земята в желаното време в набелязаната, още преди раждането му, среда от характеристиката на неговия дух. Той взема вида на онова тяло, което най-добре го изразява. Една такава душа в такава среда излиза твърде рядко от нея през същия живот, тъй като тялото му и мозъкът му се намират твърде силно проникнати от окръжаващите го. Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло?
към текста >>

Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение.
Или, като се остави да отиде, според порочните си разположения, до дъното на деградацията, той ще свърши, като види, че такива удоволствия се плащат твърде скъпо и ще реши да се преобразува; или пък, той ще се бори още от начало, за да се владее и да измени постепенно тялото си и средата си, като изменя мислите си. Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си.
към текста >>

Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло?
Човек прави сам себе си, в този смисъл именно, че прави сам характера си. Той има свободата да мисли, а всека мисъл е една стъпка в това или онова направление. Сама по себе си една мисъл не съгражда един характер, но тя допринася за него, тъй като веднъж даден началният потик, той има тенденцията да се повтаря, и се образува навика. Прочее, характерът се образува от сбор навици. Следователно, всека от мислите на човека произвежда своя ефект върху съдбата му, не само като обработва сегашния му живот, но и бъдещето му въплъщение. Размишлявали ли сте не- кога за интензивността, която може да има мисълта на човека, и за незабавното действие на тази мисъл върху неговото физическо тяло? Ефектът, например, на една внезапна уплаха разстройва моментално цялата нервна система. Мнозинството хора съграждат несъзнателно своето физическо тяло и околните си. Но аз зная и такива, които съзнателно са изменили тялото си дотолкова и тъй напълно, че приятелите им не могат да ги познаят. Аз съм видял жени, които са изменили ръста си със силата на своите мисли и са го оформили точно според желанието си. Лица на преклонна възраст са възприели свежестта на младините и, уверен съм, те са продължили живота си по горе от средната възраст 70 години, общоприета за хората от нашата раса.
към текста >>

— От тогава са се изминали няколко години, аз бях отишла на сън в един град, незнам кой бе той, и през нощта при една джамия помолих един човек да се отдалечи от една опасност, която му предстоеше.
„Не, отговорила тя, само на сън съм пътувала. Когато спя, посещавам много страни. Имаше даже един случай, в който пътуването ми бе толкоз уморително, че, като се събудих, почувствах се много изтощена и боледувах повече от една седмица“. — Можете ли да ми кажете, какъв бе тоя случай? запитал я Ланхам. — От тогава са се изминали няколко години, аз бях отишла на сън в един град, незнам кой бе той, и през нощта при една джамия помолих един човек да се отдалечи от една опасност, която му предстоеше. Тая джамия виждам още ... И тук момата описала всички подробности на случката със същия Ланхам при джамията на Омера в Дамаск. Срещата му с момата обяснила всичко. Книжнина Д-р Рудолф Щайнер. Реинкарнация и карма. Понятия, необходими от становището на модерното естествознание.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всичко, което човек мисли, чувства и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него.
Няма същества или действащи разумни сили, които да се проявяват отделно и самостойно вън от Царството на Духа Божи или да му се противопоставят. Нашата планета Земята е едно живо същество, което е устроено и се развива според точните божествени закони. Умствено здравите хора виждат денонощно, че Бог се проявява в живота на това същество непрекъснато, без никаква измяна. И всички живи организми, които населяват Земята, с подчинени на същите закони. Човешката воля не е в сила да промени нито един от тия основни закони на битието. Всичко, което човек мисли, чувства и върши за добро или за зло, се отразява върху самия него. Хората отначало още водят борби помежду си. Мирът, завещан от Христа на човечеството, е още един блян. И тия борби нямат за цел общото благо на всички, а само една привилегия на едни в ущърб на други, едни да добруват, а други да робуват. Хората, които по природа с братя, живеят като господари и слуги, като паразити и работници. Нема братство, а, следов., няма равенство в труда и благата.
към текста >>

Руският народ дълго време бе потискан от една безскрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за възмездието се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни.
По същия начин сърбите постъпват и спрямо хърватския народ. Даже правата, тържествено признати от договорите за мир, не се дават на завладените славяни от владетелите-славяни! Така, създадената от векове вражда продължава, като гангренясала рана, да разяжда вътрешно организма на отделните славянски народи. Те с не само разединени, но и неприятелски настроени един против друг, готови да се нахвърлят пак във взаимно-изтребителна война. Това е истинско безумие, което сега изтощава материално всичките славяни, принудени да правят огромни разходи за непроизводителни цели, но то може и да ги погребе окончателно. Руският народ дълго време бе потискан от една безскрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за възмездието се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни. Тоя пример би трябвало да послужи за ценна поука на управниците и в другите славянски страни. Монархизмът в Русия свърши най-плачевно. Но и духовниците, които преследваха свободната мисъл, като отлъчваха от църквата най-великите представители на тая мисъл, какъвто бе Лев Н. Толстой, получиха отплатата си. Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, бяха взели страната на народа и бяха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството.
към текста >>

Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ.
Минаха също безвъзвратно и времената, когато с оръжие руските или български царе се опитваха да забиват кръста на цариградската „Св. София“, а се връщаха от там с наведени глави и озлобени души. Русия успя дори да превземе Цариград през последната война, но само на книга: подписаният от Великите Сили договор за тая цел остана само един исторически спомен. В същност, никога Русия не е имала нужда от Цариград, но тя плати с милиони човешки жертви и милиарди рубли недомислието на тая своя политика. Силата на Русия, а така също и на всички други славянски държави, е в тяхното вътрешно културно развитие, въз основа на закона на любовта. Защото само любовта е непобедима сила, само тя донася всички блага, само тя възвеличава както отделния човек, така и цел народ. Нека приложим тоя закон и в отношенията между всичките отделни народи на Велика Славия. Нека направим всичко възможно, за да доведем до мир, взаимно разбирателство и любов сърбите, българите, хърватите, словенците, чехите, поляците и русите. Обширната територия, която населяват тия братя — славяни, е обща, плодородна, благословена. За всички има достатъчно место за работа и мирен, културен живот. Прочее, долу оръжието!
към текста >>

на човек = 5,000,000,000 кг.
всеки един от тях с раниците си кръгло: 1,000,000,000: 2) коне и др. добитък 1,000,000 X 500 кг. = 500,000,000 кг. 3) кола, каруци, ракли, линейки и автомобили: 1,000,000 X 500,000,000 кг. 4) Едногодишна храна за войниците по 500 кг. на човек = 5,000,000,000 кг. 5) Едногодишни храни за добитъка по 3,000 кг. на глава 3,000,000,000 кг. 6) Гранатите, които са били изхвърлени, ако биха се събрали и от тях ако би могло да се изкове един прът 2 м. дебел в диаметър, то тоя прът би опасал земята през екватора като с един пръстен, а това би тежало около 10,000,000,000,000 кг. Да оставим на страна струпването на локомотиви, вагони и др.
към текста >>

Но работата е там, че човек ги дири и се стреми към тях, като бива подбуждан от егоизъм, повече или по-малко възвишен.
Откъслеци I. Небесният хляб Христос порицава слушателите си, че Го дирят за самите чудеса, а не заради духа, на който те са израз. Тленна храна не е само тая, която пълни стомаха, но и чувствата, идеите, впечатленията, науките, естетичните емоции и въобще всичко, което ни се дава от сътворените същества. Едничката храна, която „остава за вечен живот“—това е Светлината, това е приобщението ни с Словото. От тук не разбирайте, обаче, че трябва да избягваме науката, изкуствата и идеите. Напротив! Но работата е там, че човек ги дири и се стреми към тях, като бива подбуждан от егоизъм, повече или по-малко възвишен. А всичко, което човек въжделее за свое лично възвеличение, го отдалечава от Бога, приближавайки го към ада. Изобретателят, артистът, философът и всички хора са длъжни да култивират всички свои способности, вложени в тях, но с едничката цел — да сътрудничат на общия прогрес, да служат на Бога, а не за да трупат пари, почести и удоволствия. Защото всичко си има своя край. Ако една наука или изкуство се раждат, то значи, че те и ще умрат. Възможно е те да живеят хиляди векове, да посетят голямо число раси и множество планети.
към текста >>

А всичко, което човек въжделее за свое лично възвеличение, го отдалечава от Бога, приближавайки го към ада.
Небесният хляб Христос порицава слушателите си, че Го дирят за самите чудеса, а не заради духа, на който те са израз. Тленна храна не е само тая, която пълни стомаха, но и чувствата, идеите, впечатленията, науките, естетичните емоции и въобще всичко, което ни се дава от сътворените същества. Едничката храна, която „остава за вечен живот“—това е Светлината, това е приобщението ни с Словото. От тук не разбирайте, обаче, че трябва да избягваме науката, изкуствата и идеите. Напротив! Но работата е там, че човек ги дири и се стреми към тях, като бива подбуждан от егоизъм, повече или по-малко възвишен. А всичко, което човек въжделее за свое лично възвеличение, го отдалечава от Бога, приближавайки го към ада. Изобретателят, артистът, философът и всички хора са длъжни да култивират всички свои способности, вложени в тях, но с едничката цел — да сътрудничат на общия прогрес, да служат на Бога, а не за да трупат пари, почести и удоволствия. Защото всичко си има своя край. Ако една наука или изкуство се раждат, то значи, че те и ще умрат. Възможно е те да живеят хиляди векове, да посетят голямо число раси и множество планети. Все пак един ден те ще завършат пътуването си, чрез едно трансформирано сливане в съществото на някой бог.
към текста >>

Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог.
Представете си най-възвишените същества, царете на новосформиращите се светове, на мъглявостите звездни, които идват, както често става това, да споделят най-редките си съкровища с нашите духове: все пак, тия идеи, тия чувства, тия сили не са съвършени; колкото те и да са възвишени, тяхното действие все пак е само временно. Защото природата, в края на краищата, и тя трябва да свърши. Всичко това, което се носи в тоя необятен мир, е временно. Ето защо не бива да жертваме вечното в нас и да се привързваме даже и към най-безценните неща на проявения свят. Една субстанция не може да даде повече, отколкото съдържа. Маната, с която Мойсей храни народа си в пустинята, дошла из сферите на Йехова, е подкрепяла само това, което е зависело в организма на човека от тоя бог. Христос изявява, че сам Той е насъщния хляб небесен, хлябът на вечния живот. Всяко творение се храни, както казва Бьоме, с храна съответна на природата си. Физическото тяло се храни от материята, астралното тяло — от флуидите, душевното — от чувствата, разумът — от мислите и т. н. А това, което е вечно в нас, то копнее само за нетленното; ето защо храната на душата е само Бог, който се изявява на човеците, въплъщавайки се в лицето на Словото — Неговия Син. Христос, слизайки от небесните висини, облече във всяко едно от полетата, през които мина, по едно тяло — покривка, отговаряща на начина на живота, свойствен на всяко едно от тия полета, за да могат болните да възприемат всемогъщия лек, който е сам Той.
към текста >>

Покоят на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот.
В зависимост от това, доколко ние побеждаваме егоистичните склонности на нашите природни енергии и им даваме насока към светлината на душата, дотолкова и тая последната крепне и расте. Като така, страданието е нейната насъщна храна. И великият мъченик — Ангелът на Скръбта — Исус Христос благославя всяко усилие на ученика, с което той превръща частица от относителния живот във вечен, след някой издържан изпит. Бъдете, прочее, внимателни пред известията на предчувствията си, и към най-лекия шепот на интуицията си! Защото те, едва доловими изначало, ако запазите физическо спокойствие, ще се уяснят и засилят лека-полека, за да получат с време свойствената си ясност и чистота, отговарящи на вашата степен на еволюция. II. Покоят на Духа Всичко, което вселената може да ни предложи, не е в състояние да насити човека, защото то далеч не съдържа абсолютния живот. На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества. Никой не може да ни надари с безкрайна мощ, защото всички са ограничени в действията си.
към текста >>

Само един Бог изпълва копнеещето сърце на човека.
На тоя закон се дължи изпитването на чувството разочарование. Моралистите са говорили много върху суетата на силата, богатството, славата и земната любов. Обаче, никой гений не е в състояние да разкрие истинската наука, защото никой я не притежава. Никой не може да направи, да почувстваме чистата красота, защото все пак има нещо незавършено, нещо непълно във всички същества. Никой не може да ни надари с безкрайна мощ, защото всички са ограничени в действията си. Само един Бог изпълва копнеещето сърце на човека. Най-шеметните наши полети достигат своята цел само във въплътеното Слово, което живее всред нас. Напр. да вземем тия прости слова в тяхната пълнота — когато Той обещава нетленна храна на всеки, който „дойде“ при Него, и ние ще разберем, че да се дойде до Христа, то не значи да четем благочестиви четива, седнали на стол пред огъня. Това значи да се подчиним на Неговия закон, въпреки мизерията, въпреки насмешките, интригите и отчуждението от страна на семейство, приятели и общество; това значи да понесем всичките мъки, всичките неизвестност и, всичките атаки; това значи да понесем всичко за небето. А да следваш Бога, то не значи едно просто присъединяване към Него, чрез ума или чувствата си. Вярата е само тогава жива, когато тя пусне корените си в чернозема на страданията.
към текста >>

Човек е зависим от времето и пространството.
Тия хора, както е казал и Rulman Merswin още преди 7 века, с нищо не се различават от другите по своя външен вид. Те живеят като тях; така, в Исуса евреите не виждаха другиго, освен сина на дърводелеца. Но който се вгледа по-внимателно в тях, ще забележи, че те са носители на факел, пръскащ мощна светлина. Те са отхвърлили и забравили украсата и ето защо техните думи се изливат като благословение; те не любопитстват и ето защо тяхното съзнание вижда истината във всички същества; те даже и не се смислюват за самите себе си, ето защо техните молитви отстраняват катастрофи и болести. Те още на земята се наслаждават несъзнателно от оная работа, целостта на която ще им бъде разпределена в деня, когато Учителят им ги възкреси. Човек е зависим от времето и пространството. Един богаташ или цар са по-малко зависими от тях и по-малко, следователно, страдат от тях, отколкото един бедняк. Произведението на един гений си играе още по-леко с тия препятствия чрез влиянието, което то упражнява върху бъдещите поколения; страстта или волята могат изведнъж да излъчат дадено същество от неговия материален затвор, тъй както това виждаме в телепатията, Известни адепти са могли дотолкова да завладеят законите на природата, че да продължават с неколко века границите на своето физическо съществувание. Впрочем, те са се лъгали. Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е.
към текста >>

Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е.
Човек е зависим от времето и пространството. Един богаташ или цар са по-малко зависими от тях и по-малко, следователно, страдат от тях, отколкото един бедняк. Произведението на един гений си играе още по-леко с тия препятствия чрез влиянието, което то упражнява върху бъдещите поколения; страстта или волята могат изведнъж да излъчат дадено същество от неговия материален затвор, тъй както това виждаме в телепатията, Известни адепти са могли дотолкова да завладеят законите на природата, че да продължават с неколко века границите на своето физическо съществувание. Впрочем, те са се лъгали. Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е. смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина. И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея. И благодарение тайните, които небето му разкрива тогава, той може да образува веднага, тук или там, тялото, от което се нуждае. Такова тяло не е подчинено на никакви други условности, освен на тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица на оживотворяващи превъплъщения. За да разберете тия неща, повдигнете се по-горе от ума, по-горе от философията, по-горе и от езотеризма.
към текста >>

И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея.
Произведението на един гений си играе още по-леко с тия препятствия чрез влиянието, което то упражнява върху бъдещите поколения; страстта или волята могат изведнъж да излъчат дадено същество от неговия материален затвор, тъй както това виждаме в телепатията, Известни адепти са могли дотолкова да завладеят законите на природата, че да продължават с неколко века границите на своето физическо съществувание. Впрочем, те са се лъгали. Но никой от тия случаи не може да се сравни с евангелското възкресение. Всеки път, когато човек върши добро при условията, изисквани от небето, т. е. смирено и тайно, клетките, които са взели участие при това действие, се наливат с нова мощна сила, която я предават на неговата душа и тя по такъв начин увеличава запаса на своята светлина. И това съкровище расте от живот в живот и когато работата на тоя човек почва да се свършва, то всичката материя — физическа и флуидична, така пречистена, е спечелена за него и той може да си служи с нея. И благодарение тайните, които небето му разкрива тогава, той може да образува веднага, тук или там, тялото, от което се нуждае. Такова тяло не е подчинено на никакви други условности, освен на тия, които неговият притежател намери за потребни; и така се осъществява обещанието за Сина, като венец чрез вярата, след една дълга редица на оживотворяващи превъплъщения. За да разберете тия неща, повдигнете се по-горе от ума, по-горе от философията, по-горе и от езотеризма. Работата на Христа е да отвори пряк път между нас и нашия Отец. Най-малкото поне, ние трябва да се съгласим да тръгнем след Него.
към текста >>

Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент.
Когато я видях за първи път, телесният й живот не обещаваше голяма продължителност, и тя бе изгубила всяка надежда да се види възстановена до толкова, че да бъде годна да се удържи в този свят. Макар че никоя нейна функция не бе дълбоко повредена, животът й бе едно пламъче, което угасваше. Според израза на Кернера, тя бе плячка в ноктите на смъртта и душата й се държеше още за тялото само с магнетическа сила. У нея душата и духът изглеждаха да са постоянно в опозиция един на друг, по начин че първата оставаше още свързана с тялото, когато вторият простираше крилата си и летеше към други области“. Външни нервни функции на ясновидката и отношенията им към физическия свят В камъните и металите, както в растенията и телата на животните, съществуват много елементи и способности, които узнаваме само когато излезем от това уединение, в което ни поставя всекидневния живот. Тя се схващат не само в сомнамбулично състояние, но, до някъде, и когато човек притежава нервен темперамент. Така е и с фактите на откровението с магическата пръчка, които се приемат за безспорни от мнозина. Те са повече или по-малко явни, според това, до колко нервният флуид е повече или по- малко способен да се отдели. Дел Рио разказва, че в Испания имало едно племе, наречено Захури, които могат да виждат неща, скрити в земята, като водата, металическите жили и мъртвите тела. Гамаш, един португалец, който е живял в началото на XVIII век, е притежавал способността да познава, къде има вода и метали на голяма дълбочина под земята. Шоке отбелязва едно момиче, което практикувало откровението с магическата пръчка, с извънредна сигурност.
към текста >>

В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното царство има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки.
Първосвещеникът на евреите е носел един нагръдник, украсен със скъпоценни камъни и положен на лъжичката му, с който си служел при оповестяването на божествените пророчества. Аристотел, Диоскорид, Галиени, Плини и мнозина други говорят за магическата с;ла на камъните, с които са си служели като с талисмани и магьоснически средства. Теофраст казва, че е избягвал много пъти треската, като носел разни камъчета и че магите са приготовлявали такива камъни, с които лекували или предотвратявали разни болести. Но все пак добавят, че тия камъни не запазвали дълго време своите качества, понеже звездите изменят положението си. На Изток още се среща това вярване за камъните и за това там носят скъпоценности не само като украшения, но също като талисмани. В своята Естествена История, Шуберт изтъква, според много наблюдения, че минералното царство има дълбоки и магически съотношения с природата на човека и неговите духовни връзки. Магнетичното ясновидство е доказало, че не само допирането, но и простата близост до металите произвежда ефекти, които нямат нищо химическо или механическо. Такива резултати като че ли се произвеждат по-скоро от съществуването на един специален флуид, магнетически или електрически, към който ние оставаме безчувствени в обикновеното си състояние. Заслужва да се отбележи, че цветните камъни произвеждаха върху г-жа Хауфе по-силно действие, отколкото безцветните. Анемозе цитира случая с една твърде чувствителна жена, която всЬкога се възбуждала от вида на един рубин, а се успокоявала, когато виждала един кристал. Г-жа Хауфе никога не бе виждала минерали.
към текста >>

Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога.
V и край) Казахме, че живописта възпроизвежда видимата и невидимата природа във форми и цветове, достъпни за човешкото зрение на физическото поле. За да не бъдем криво разбрани, трябва да поясним, че възпроизвеждането на природата чрез живописта не означава „рабско подражание“ на природните форми, както некои обичат с неудоволствие да се изразяват, нито пък то подразбира изключване на индивидуалното творчество на художника. Във всичките видове живопис (битовата, пейзажната, портретната и пр.) природата непременно се изобразява повече или по-малко ясно, самостойно или в свръзка с културните придобивки на човечеството във външната страна на живота или във вътрешното му съдържание. А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващото битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени — във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен.
към текста >>

А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят.
А да изобразиш природата, това значи, да изразиш Бога, който се проявява в нея. И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващото битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени — във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога.
към текста >>

В това отношение няма напълно свободен човек.
И понеже Бог е закономерно и хармонично съчетание на всичко, що е най-финно по мисъл, чувство, желание и действие, то следва, че живописта трябва да възпроизвежда съществуващото битие във всичките негови висши прояви, видими и невидими, материални и нематериални, мислови и чувствени — във всичките планове на вселената. Всеки създаден свят е една мисъл на Бога, проявена във видимата за човека физическа област, и всяко явление е резултат от взаимодействието на мислите и законите на Бога. Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще пред- начертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика1).
към текста >>

Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания.
Следователно, терминът „пластически“ не изчерпва цялото съдържание на понятието за тия изкуства. Те със скулптурата, архитектурата, танцът, гимнастиката и сценическото или драматическото изкуство (театърът). Алпийска селянка. Картина от художника Борис Георгиев. Скулптурата, която е тясно свързана с архитектурата, има за свой обект органическия живот в индивидуалните му прояви. Тялото на човека и ония на животните служат за образец на нейните възпроизвеждания. От само себе си се разбира, че скулпторът трябва да притежава знания за законите на видимата и невидимата природа и тяхното приложение, не по-малко отколкото живо- писецът. И той, както художникът, черпи материал от нейните форми и прояви, за ла ги въплъти във види-ми за човешкото око творения. С една реч, и скулпторът възприема мисли, чувства и желания от съкровищницата на природата и твори. Както в свободно стоящите скулптурни произведения (бюстовете и хермесите), така и в прикрепените към стени, фасади и пр. (релефите), трябва да се изрази живота в природата във форми, цвят, стойка и движение.
към текста >>

Неговият постулат е, че „човек е мярка на всички неща“.
Прелс в цитираното по-горе негово съчинение, Анатоли Луначарски в неговата студия: „Основите на позитивната естетика“ и много други съвременни автори по предмета, обсъждат всестранно произхода, назначението, формите и стиловете на строителното изкуство от най-старо време до днес, но нито на едного от тях не е дошло на ума да потърси връзката между музиката и архитектурата. Тая мисъл за тях е била скрита. И затова те говорят само за материалистичните основи на това изкуство, т. е. само за външната страна на неговото предназначение (целесходност, безопасност, здравина и видима естетичност). Даже Луначарски, при определянето на понятието красота, изхожда от една кардинална погрешка, която фалшифицира всичките му заключения. Неговият постулат е, че „човек е мярка на всички неща“. Това е абсолютно невярно: истината е, че Бог е мярка на всички неща. Но Луначарски не признава никакъв Бог... Той казва: „активните хора не могат да се надяват на онзи свят, защото онзи свят, дори и да съществува, но вече поради своята трансцедентност, не може с нищо да ги ангажира; и облягането върху боговете може да измами хората и да изврати тяхната дейност, толкова повече, че ние не можем да видим и да чуем боговете ... (к. н.)“2) Жално е това, че „ние не можем да видим и чуем боговете“, но то никак не значи, че „те“ не съществуват. Да, Бог съществува и е източник на Висшата Красота, Той е, който и дирижира всичките нейни проявления в материалния свят. А музиката се изразява в архитектурата.
към текста >>

Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи.
Без да се простираме повече, за нашите четци ще бъде важно да знаят още само това, че окултните постройки със сводообразни: само те имат правилно съотношение и свръзка с невидимия свят. За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най- старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не със само чувствата, че гимнастическите игри не с предназначени,.само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния.
към текста >>

И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека.
* Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най- старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не със само чувствата, че гимнастическите игри не с предназначени,.само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомня и може да представи играта на некои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение.
към текста >>

И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят.
И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, с-т една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най- старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не със само чувствата, че гимнастическите игри не с предназначени,.само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомня и може да представи играта на некои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека. Усъвършенствани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенстване на личността.
към текста >>

А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека.
Танцът на псалмопевеца Давид пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомня и може да представи играта на некои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, да- ват отлични резултати за духовната еволюция на човека. Усъвършенствани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенстване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. ________________________________________________________ 1) Р. Прелс, Естетика. (Общи основи на естетиката.
към текста >>

Волята е всепобеждаваща сила Встъпителна бележка Стремежът към щастие подбужда човека да мисли, да чувства и да работи.
П. Стойчев. София, 1910 г. Стр. 38 и 70. 3) За съжаление, съставителите на Археометъра на Сент-Ив д‘Алвейдър са забранили възпроизвеждането на съдържанието му на друг език и ние не можем да дадем освен горните откъслечни сведения, без никакви илюстрации. Практически окултизъм Отто Кюнце. Волята е всепобеждаваща сила Встъпителна бележка Стремежът към щастие подбужда човека да мисли, да чувства и да работи. В този стремеж няма нищо осъдително. Това е стремеж да се удовлетворят насъщните нужди и да се осъществи идеала, за който жаднее духът. Но за да успеем в този стремеж към щастие, особено в днешно време, когато борбата за съществуване е тъй силна, нужно е да познаем и да използваме силите и средствата за борба, които със скрити в нас. И тогава, с постоянство и решителност, ние ще можем да вървим винаги напред; защото, който е ленив по мисъл, нерешителен и с отживели възгледи, той остава назад и бива смазван от колесницата на напредъка. Причини на застоя Днес, зарад външните неща, които правят животът приятен, се занемарява същността.
към текста >>

Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност.
А това значи да бъдеш истински творец и герой, тъй че смъртта да не може да унищожи следите на твоя живота върху поколението. Тогава и удоволствията ще бъдат като награда за изпълнената задача, а не като цел, заради която да пренебрегваш най-важните си задължения в живота. Упражнение на волята Две неща са нужни, за да усъвършенстваме и засилим една способности. Първо, трябва да притежаваме тази способност, и второ, трябва да я упражняваме постоянно и планомерно. Едностранчивостта навсякъде е вредна, а особено в духовното развитие. Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност. Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област. Всяка работа заслужава уважение и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие. Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа.
към текста >>

Всяка работа заслужава уважение и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие.
Упражнение на волята Две неща са нужни, за да усъвършенстваме и засилим една способности. Първо, трябва да притежаваме тази способност, и второ, трябва да я упражняваме постоянно и планомерно. Едностранчивостта навсякъде е вредна, а особено в духовното развитие. Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност. Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област. Всяка работа заслужава уважение и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие. Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме? Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения.
към текста >>

Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа.
Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност. Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област. Всяка работа заслужава уважение и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие. Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме? Както атлетът, който иска да развие мускулите си, прави редовно физически упражнения, така и този, който иска да се развият вложените дарби в него правилно, трябва да бъде господари на волята си и да развие волевата сила чрез съответни упражнения. Защото чрез волята той ще се освободи от много слабости и привички убийствени за тялото, душата и духа, и по този начин ще направи възможно правилното развитие на своите дарби за един по-висок и по-достоен живота. Който иска да бъде силен, започва практически с това, че се отдава на една полезна работа, която изисква пълна преданост и съсредоточение. Мнозина могат да правят само това, което им заповядват, или в което ги задължат — това са робският души.
към текста >>

Колкото по вече знания и умения придобие човек, толкова повече вярата в самия него расте и се засилва.
Мнозина могат да правят само това, което им заповядват, или в което ги задължат — това са робският души. Нищо самостоятелно, по свой почин и със свои усилия, те не са способни да направят. И затова те вървят там, където влечението ги насочва. Първото нещо, което всеки може да направи, за да усили волята, е да придобие някое знание или умение, които ще го ползват, напр. да изучи един чужд език. Колкото по вече знания и умения придобие човек, толкова повече вярата в самия него расте и се засилва. Това е едната облага, а другата е, че самите знания и умения ще му бъдат някога полезни. Друго упражнение на волята е четенето за самообразование, което е твърде необходимо за всеки човек, а особено за всеки младеж — каквато работа и да върши. После следва освобождението от привичките, които са вредни и за тялото и за душата — като пушенето тютюн, пиене спиртни напитки, месоядството и др. В борбата за освобождение от тези гибелни навици, волята закрепва и човек се подготвя за по-големи подвизи. Аз зная, че е малко трудна тази борба.
към текста >>

Друго упражнение на волята е четенето за самообразование, което е твърде необходимо за всеки човек, а особено за всеки младеж — каквато работа и да върши.
И затова те вървят там, където влечението ги насочва. Първото нещо, което всеки може да направи, за да усили волята, е да придобие някое знание или умение, които ще го ползват, напр. да изучи един чужд език. Колкото по вече знания и умения придобие човек, толкова повече вярата в самия него расте и се засилва. Това е едната облага, а другата е, че самите знания и умения ще му бъдат някога полезни. Друго упражнение на волята е четенето за самообразование, което е твърде необходимо за всеки човек, а особено за всеки младеж — каквато работа и да върши. После следва освобождението от привичките, които са вредни и за тялото и за душата — като пушенето тютюн, пиене спиртни напитки, месоядството и др. В борбата за освобождение от тези гибелни навици, волята закрепва и човек се подготвя за по-големи подвизи. Аз зная, че е малко трудна тази борба. Аз зная, че малцина приемат тази борба, а още по-малцина работят, за да се освободи народа от тези привички. Но аз съм убеден, че това е правият път и че истината, колкото и горчива да е и колкото и да изобличава нашият неестествен живота, трябва да се признае и ние трябва да се стараем да наредим своя живот съобразно исканията й.
към текста >>

В борбата за освобождение от тези гибелни навици, волята закрепва и човек се подготвя за по-големи подвизи.
да изучи един чужд език. Колкото по вече знания и умения придобие човек, толкова повече вярата в самия него расте и се засилва. Това е едната облага, а другата е, че самите знания и умения ще му бъдат някога полезни. Друго упражнение на волята е четенето за самообразование, което е твърде необходимо за всеки човек, а особено за всеки младеж — каквато работа и да върши. После следва освобождението от привичките, които са вредни и за тялото и за душата — като пушенето тютюн, пиене спиртни напитки, месоядството и др. В борбата за освобождение от тези гибелни навици, волята закрепва и човек се подготвя за по-големи подвизи. Аз зная, че е малко трудна тази борба. Аз зная, че малцина приемат тази борба, а още по-малцина работят, за да се освободи народа от тези привички. Но аз съм убеден, че това е правият път и че истината, колкото и горчива да е и колкото и да изобличава нашият неестествен живота, трябва да се признае и ние трябва да се стараем да наредим своя живот съобразно исканията й. Който иска да подчини делото на своя здрав и силен дух, не се нуждае от възбудителни средства, като тютюна, спиртните напитки и др,, защото те не са средства за храна, а средства за удоволствие, които в най добрия случай само дразнят и, според изследванията на много лекари и опитите на мислещи хора, сигурно вредят на нервната система и я разстройват. Висшето самообладание, което ще придобием като се откажем от тези удоволствия, е много по-достойно, отколкото самите тези удоволствия.
към текста >>

Това е най-важното съображение, което ще накара всеки мислещ човек да се освободи от тези лоши привички.
Аз зная, че е малко трудна тази борба. Аз зная, че малцина приемат тази борба, а още по-малцина работят, за да се освободи народа от тези привички. Но аз съм убеден, че това е правият път и че истината, колкото и горчива да е и колкото и да изобличава нашият неестествен живота, трябва да се признае и ние трябва да се стараем да наредим своя живот съобразно исканията й. Който иска да подчини делото на своя здрав и силен дух, не се нуждае от възбудителни средства, като тютюна, спиртните напитки и др,, защото те не са средства за храна, а средства за удоволствие, които в най добрия случай само дразнят и, според изследванията на много лекари и опитите на мислещи хора, сигурно вредят на нервната система и я разстройват. Висшето самообладание, което ще придобием като се откажем от тези удоволствия, е много по-достойно, отколкото самите тези удоволствия. Това е най-важното съображение, което ще накара всеки мислещ човек да се освободи от тези лоши привички. Който не може да направи това, той не е способен за по-висше развитие. По това се познават посредствените и слабите от по-даровитите и по-силните, Все за същата цел — да развие твърда и непоколебима воля, човек трябва да възпитава себе си в отказване от много лоши желания. Защото, както малките деца не трябва да имат всичко, каквото им се прище, така и разумният човек доброволно се лишава от много неща, които са. обект на неговите низши желания. Отначало това е трудно.
към текста >>

По това се познават посредствените и слабите от по-даровитите и по-силните, Все за същата цел — да развие твърда и непоколебима воля, човек трябва да възпитава себе си в отказване от много лоши желания.
Но аз съм убеден, че това е правият път и че истината, колкото и горчива да е и колкото и да изобличава нашият неестествен живота, трябва да се признае и ние трябва да се стараем да наредим своя живот съобразно исканията й. Който иска да подчини делото на своя здрав и силен дух, не се нуждае от възбудителни средства, като тютюна, спиртните напитки и др,, защото те не са средства за храна, а средства за удоволствие, които в най добрия случай само дразнят и, според изследванията на много лекари и опитите на мислещи хора, сигурно вредят на нервната система и я разстройват. Висшето самообладание, което ще придобием като се откажем от тези удоволствия, е много по-достойно, отколкото самите тези удоволствия. Това е най-важното съображение, което ще накара всеки мислещ човек да се освободи от тези лоши привички. Който не може да направи това, той не е способен за по-висше развитие. По това се познават посредствените и слабите от по-даровитите и по-силните, Все за същата цел — да развие твърда и непоколебима воля, човек трябва да възпитава себе си в отказване от много лоши желания. Защото, както малките деца не трябва да имат всичко, каквото им се прище, така и разумният човек доброволно се лишава от много неща, които са. обект на неговите низши желания. Отначало това е трудно. Но после се ражда съзнание на самостойност и независимост, и човек чувства, че може да се противопоставя на чуждите влияния и че той е господар на себе си. Това е достатъчна и скъпа награда за усилията.
към текста >>

Защото, както малките деца не трябва да имат всичко, каквото им се прище, така и разумният човек доброволно се лишава от много неща, които са.
Който иска да подчини делото на своя здрав и силен дух, не се нуждае от възбудителни средства, като тютюна, спиртните напитки и др,, защото те не са средства за храна, а средства за удоволствие, които в най добрия случай само дразнят и, според изследванията на много лекари и опитите на мислещи хора, сигурно вредят на нервната система и я разстройват. Висшето самообладание, което ще придобием като се откажем от тези удоволствия, е много по-достойно, отколкото самите тези удоволствия. Това е най-важното съображение, което ще накара всеки мислещ човек да се освободи от тези лоши привички. Който не може да направи това, той не е способен за по-висше развитие. По това се познават посредствените и слабите от по-даровитите и по-силните, Все за същата цел — да развие твърда и непоколебима воля, човек трябва да възпитава себе си в отказване от много лоши желания. Защото, както малките деца не трябва да имат всичко, каквото им се прище, така и разумният човек доброволно се лишава от много неща, които са. обект на неговите низши желания. Отначало това е трудно. Но после се ражда съзнание на самостойност и независимост, и човек чувства, че може да се противопоставя на чуждите влияния и че той е господар на себе си. Това е достатъчна и скъпа награда за усилията. В живота, обикновено, стремежът да се печелят пари е признак, че човек поне има съзнателна цел — макар че материалното богатство не трябва да бъде цел в живота — и упражнява волята си да я достигне.
към текста >>

Но после се ражда съзнание на самостойност и независимост, и човек чувства, че може да се противопоставя на чуждите влияния и че той е господар на себе си.
Който не може да направи това, той не е способен за по-висше развитие. По това се познават посредствените и слабите от по-даровитите и по-силните, Все за същата цел — да развие твърда и непоколебима воля, човек трябва да възпитава себе си в отказване от много лоши желания. Защото, както малките деца не трябва да имат всичко, каквото им се прище, така и разумният човек доброволно се лишава от много неща, които са. обект на неговите низши желания. Отначало това е трудно. Но после се ражда съзнание на самостойност и независимост, и човек чувства, че може да се противопоставя на чуждите влияния и че той е господар на себе си. Това е достатъчна и скъпа награда за усилията. В живота, обикновено, стремежът да се печелят пари е признак, че човек поне има съзнателна цел — макар че материалното богатство не трябва да бъде цел в живота — и упражнява волята си да я достигне. Разбира се, с това не може да се оправдае скъперничеството, но една разумна пестовност, която днес е рядко явление, е достойна цел на младежа. Защото не само, че не е нужно, но е вредно младостта да мине в непрекъснати удоволствия, които се добиват с пари. Неумереността във всичко е вредна.
към текста >>

В живота, обикновено, стремежът да се печелят пари е признак, че човек поне има съзнателна цел — макар че материалното богатство не трябва да бъде цел в живота — и упражнява волята си да я достигне.
Защото, както малките деца не трябва да имат всичко, каквото им се прище, така и разумният човек доброволно се лишава от много неща, които са. обект на неговите низши желания. Отначало това е трудно. Но после се ражда съзнание на самостойност и независимост, и човек чувства, че може да се противопоставя на чуждите влияния и че той е господар на себе си. Това е достатъчна и скъпа награда за усилията. В живота, обикновено, стремежът да се печелят пари е признак, че човек поне има съзнателна цел — макар че материалното богатство не трябва да бъде цел в живота — и упражнява волята си да я достигне. Разбира се, с това не може да се оправдае скъперничеството, но една разумна пестовност, която днес е рядко явление, е достойна цел на младежа. Защото не само, че не е нужно, но е вредно младостта да мине в непрекъснати удоволствия, които се добиват с пари. Неумереността във всичко е вредна. Дай възможност на своята душа да се наслаждава от музиката; избери си общество от почтени хора; интересувай се от всичко, което заслужва да се знае из природата и изкуството, но помни, че с разумната пестовност на сили и средства на младини, чрез умерен и въздържан живот, ти си готвиш честита старост. Ето ти ново поле за упражнение на волята.
към текста >>

Как се познава напредъкът Имаш ли търпение, това е признак, че ти вече стоиш над посредствения човек.
Но това само показва, че е необходимо да се живее разумно, за да не бъдем и ние съблазън за другите. Възпитай в себе си самоуважение, което ще ти попречи да служиш на подобни низости. Знай, че само онзи, който има чиста съвест, може да устои на атаките на неблагоприятната съдба. Защото непоколебимостта на една стоманена воля почива винаги на строгото изпълнение на нравствения закон. И всяка постъпка, за която ти можеш да кажеш, след внимателно вътрешно изпитване: „аз не мога другояче“, е справедлива и ти трябва без колебание да я извършиш. Как се познава напредъкът Имаш ли търпение, това е признак, че ти вече стоиш над посредствения човек. Напредналият във волевите упражнения човек в своята работа почва с най-мъчното и оставя приятното и лекото най-после. Когато се връща от работа в къщи и завари писма, той сяда по-напред да се наобядва и после ги чете. Той се старае винаги да бъде спокоен и съсредоточен. Защото силата е в спокойствието. Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост.
към текста >>

Напредналият във волевите упражнения човек в своята работа почва с най-мъчното и оставя приятното и лекото най-после.
Възпитай в себе си самоуважение, което ще ти попречи да служиш на подобни низости. Знай, че само онзи, който има чиста съвест, може да устои на атаките на неблагоприятната съдба. Защото непоколебимостта на една стоманена воля почива винаги на строгото изпълнение на нравствения закон. И всяка постъпка, за която ти можеш да кажеш, след внимателно вътрешно изпитване: „аз не мога другояче“, е справедлива и ти трябва без колебание да я извършиш. Как се познава напредъкът Имаш ли търпение, това е признак, че ти вече стоиш над посредствения човек. Напредналият във волевите упражнения човек в своята работа почва с най-мъчното и оставя приятното и лекото най-после. Когато се връща от работа в къщи и завари писма, той сяда по-напред да се наобядва и после ги чете. Той се старае винаги да бъде спокоен и съсредоточен. Защото силата е в спокойствието. Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост. Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други.
към текста >>

Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други.
Напредналият във волевите упражнения човек в своята работа почва с най-мъчното и оставя приятното и лекото най-после. Когато се връща от работа в къщи и завари писма, той сяда по-напред да се наобядва и после ги чете. Той се старае винаги да бъде спокоен и съсредоточен. Защото силата е в спокойствието. Който се раздразнява и избухва от всяка дреболия, която не е според желанието му, показва не сила и енергия, а разюзданост и слабост. Освен това, напредналият във волево отношение човек се освобождава от гнева, разочарованията, злобата, страха и други. След много упражнения в борба със своите пороци, той изпитва себе си най-после и по метода на старите времена — въздържание от храна 10 — 20 до 40 дни. По този метод в старо време са се възпитавали всички онези, които отпосле са ставали водители на народите. Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот. Това средство почива на строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност на тялото да се пречисти от всичко излишно и нечисто. Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото.
към текста >>

С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората.
Така а е се освобождавали от чужди влияния и достигали пълна независимост в духовния си живот. Това средство почива на строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност на тялото да се пречисти от всичко излишно и нечисто. Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото. Всека опасност за здравето или живота е изключена; напротив. жизнената енергия се увеличава извънредно много още и чрез новите чувства, които въздържанието предизвиква. С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората. Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати. В верността към себе си и към взетите решения и във величината на жертвите, които може да направи човек, е тайната на въздействието на силните характери. Но не си въобразявай, че всичко това е леко. Не искай изведнъж да достигнеш крайната цел. Дървото се нуждае от много години, за да израсне и даде плод.
към текста >>

Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати.
Това средство почива на строго научна основа, защото чрез въздържанието се дава възможност на тялото да се пречисти от всичко излишно и нечисто. Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото. Всека опасност за здравето или живота е изключена; напротив. жизнената енергия се увеличава извънредно много още и чрез новите чувства, които въздържанието предизвиква. С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората. Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати. В верността към себе си и към взетите решения и във величината на жертвите, които може да направи човек, е тайната на въздействието на силните характери. Но не си въобразявай, че всичко това е леко. Не искай изведнъж да достигнеш крайната цел. Дървото се нуждае от много години, за да израсне и даде плод. Твоите желания често ти пречат и те задържат на едно место.
към текста >>

В верността към себе си и към взетите решения и във величината на жертвите, които може да направи човек, е тайната на въздействието на силните характери.
Силата, която иначе отива за преработване погълнатата храна, сега се разходва за пречистване и обнова на делото. Всека опасност за здравето или живота е изключена; напротив. жизнената енергия се увеличава извънредно много още и чрез новите чувства, които въздържанието предизвиква. С това се обяснява, защо човекът, който е развил своята воля дотолкова, че може да бъде пълен господар на тялото си и да жертва не само своите удоволствия, а и живота си, когато е нужно, защо такъв човек тъй силно влияе на хората. Когато волята на един човек е тъй мощна, той може светът да разклати. В верността към себе си и към взетите решения и във величината на жертвите, които може да направи човек, е тайната на въздействието на силните характери. Но не си въобразявай, че всичко това е леко. Не искай изведнъж да достигнеш крайната цел. Дървото се нуждае от много години, за да израсне и даде плод. Твоите желания често ти пречат и те задържат на едно место. Затова, нужно е смело да заработиш сега, в настоящето.
към текста >>

Колкото повече човек постоянства, толкова повече той трупа вътрешна сила, която мъчно може да се опише.
Дървото се нуждае от много години, за да израсне и даде плод. Твоите желания често ти пречат и те задържат на едно место. Затова, нужно е смело да заработиш сега, в настоящето. Да заработиш с вяра в себе си и в успеха на работата, без да отлагаш — защото настоящето е основа на бъдещето. Ползата от самовъзпитанието В привичките, придобити с усилие на волята, колкото и прости да изглеждат, лежат основните закони на самосъзнанието. Колкото повече човек постоянства, толкова повече той трупа вътрешна сила, която мъчно може да се опише. Тя се проявява като вяра в себе си, предприемчивост, добродетел, решителност и издръжливост. Продължителното размишление развива разума, който по-рядко греши. Човек става проницателен, надраства средата си и неща, които остават незабелязани от другите, на него дават нова храна за мисъл и творчество. Наполеон I беше човек като всички ни. Качвайки се от стъпало на стъпало, той достигна дотам, че с цели народи можеше да прави каквото поиска и милиони трепереха от неговото име. Защо?
към текста >>

Човек става проницателен, надраства средата си и неща, които остават незабелязани от другите, на него дават нова храна за мисъл и творчество.
Да заработиш с вяра в себе си и в успеха на работата, без да отлагаш — защото настоящето е основа на бъдещето. Ползата от самовъзпитанието В привичките, придобити с усилие на волята, колкото и прости да изглеждат, лежат основните закони на самосъзнанието. Колкото повече човек постоянства, толкова повече той трупа вътрешна сила, която мъчно може да се опише. Тя се проявява като вяра в себе си, предприемчивост, добродетел, решителност и издръжливост. Продължителното размишление развива разума, който по-рядко греши. Човек става проницателен, надраства средата си и неща, които остават незабелязани от другите, на него дават нова храна за мисъл и творчество. Наполеон I беше човек като всички ни. Качвайки се от стъпало на стъпало, той достигна дотам, че с цели народи можеше да прави каквото поиска и милиони трепереха от неговото име. Защо? Мислещият четец ще разбере, кое издигна този исполин на волята. Той не ще се учуди, а ще проследи пътищата, по които и той може да оползотвори силите себе си и да стане могъщ. С смел полет на мисълта, той измерва възможностите и намира доброто достижимо.
към текста >>

Наполеон I беше човек като всички ни.
Ползата от самовъзпитанието В привичките, придобити с усилие на волята, колкото и прости да изглеждат, лежат основните закони на самосъзнанието. Колкото повече човек постоянства, толкова повече той трупа вътрешна сила, която мъчно може да се опише. Тя се проявява като вяра в себе си, предприемчивост, добродетел, решителност и издръжливост. Продължителното размишление развива разума, който по-рядко греши. Човек става проницателен, надраства средата си и неща, които остават незабелязани от другите, на него дават нова храна за мисъл и творчество. Наполеон I беше човек като всички ни. Качвайки се от стъпало на стъпало, той достигна дотам, че с цели народи можеше да прави каквото поиска и милиони трепереха от неговото име. Защо? Мислещият четец ще разбере, кое издигна този исполин на волята. Той не ще се учуди, а ще проследи пътищата, по които и той може да оползотвори силите себе си и да стане могъщ. С смел полет на мисълта, той измерва възможностите и намира доброто достижимо. Нещастията, които среща, той ги понася с най-голяма твърдост, като необходими изпитания на неговата сила.
към текста >>

Защото това са упражнения, които правят човека по-способен и по-зрял при изпълнение на нататъшните длъжности.
Само съмнението предизвиква нерешителност и несигурност, а смелостта на убеждението се надсмива над тях. Това е един признак, който никога не лъже. Затова този, който вярва в доброто, който истински вярва, може да върши чудеса, може да мести планини. Търпението, като израз на самообладание, също тъй е признак на енергия. Когато култивираме волята, даже несполуките при изпълнение на един изработен план, не означават загуба. Защото това са упражнения, които правят човека по-способен и по-зрял при изпълнение на нататъшните длъжности. Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека. Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да мислим, че животът може да се спре на една точка, макар ‘и за малко време. Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени. Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело.
към текста >>

Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека.
Това е един признак, който никога не лъже. Затова този, който вярва в доброто, който истински вярва, може да върши чудеса, може да мести планини. Търпението, като израз на самообладание, също тъй е признак на енергия. Когато култивираме волята, даже несполуките при изпълнение на един изработен план, не означават загуба. Защото това са упражнения, които правят човека по-способен и по-зрял при изпълнение на нататъшните длъжности. Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека. Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да мислим, че животът може да се спре на една точка, макар ‘и за малко време. Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени. Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело. Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и спокойно си продължава своя път.
към текста >>

Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака.
Когато култивираме волята, даже несполуките при изпълнение на един изработен план, не означават загуба. Защото това са упражнения, които правят човека по-способен и по-зрял при изпълнение на нататъшните длъжности. Опитностите, добити чрез несполуките, са съкровища, с които се изкупва бъдещето благополучие на човека. Винаги след най-големите трудности дохождат благоприятните условия; не трябва да мислим, че животът може да се спре на една точка, макар ‘и за малко време. Не вярвай, че твоята работа е на вятъра, че твоят сериозен стремеж и пламенна борба, която си почнал в себе си и продължаваш във външния свят, са напразно изгубени. Обноски към външния свят Енергичният човек следва пъти- щата на своята мисъл и затова стои твърдо на собствените си крака. Всичко, което върши, е обмислено и смело. Той не зависи от общественото мнение и ако за някои работи, които изискват по-дълбоко разбиране, мнозинството не го разбира, той не се тревожи и спокойно си продължава своя път. Не обича да го ласкаят и да ласкае другите. Не се бои от противоположни мнения и, понеже логиката е за него закон, той променя своето мнение, щом се убеди, че се е заблуждавал. Той не се занимава с хората, които упорито защищават някой предразсъдък.
към текста >>

„ Неизразените мисли принадлежат на човека, а изразените мисли — не.
Той също така не употребява особени средства, за да блесне пред другите; неговите способности сами се налагат и възбуждат вниманието на хората, неговата независимост и трудолюбието му сами за себе си говорят най- красноречиво. Днес рядко се срещат такива хора, верни на себе си и самостоятелни в своето поведение. Но това още повече им придава ценност. Прекалената откровеност е вредна. „Великите мъже на историята бяха мълчаливи. „ Неизразените мисли принадлежат на човека, а изразените мисли — не. Който много говори, доказва, че не придава голямо значение на думите си, иначе той не би ги пилял подобно на човек, който не цени златото и го разхвърля наоколо си. Мненията на такъв човек малко се ценят. Зрелият човек, напротив, знае какво говори и защо, и затова неговото мнение има тежест и цена. Човек не трябва да се доверява на много хора. Само на изпитани приятели може да се довери, без да повреди своето развитие.
към текста >>

Който много говори, доказва, че не придава голямо значение на думите си, иначе той не би ги пилял подобно на човек, който не цени златото и го разхвърля наоколо си.
Днес рядко се срещат такива хора, верни на себе си и самостоятелни в своето поведение. Но това още повече им придава ценност. Прекалената откровеност е вредна. „Великите мъже на историята бяха мълчаливи. „ Неизразените мисли принадлежат на човека, а изразените мисли — не. Който много говори, доказва, че не придава голямо значение на думите си, иначе той не би ги пилял подобно на човек, който не цени златото и го разхвърля наоколо си. Мненията на такъв човек малко се ценят. Зрелият човек, напротив, знае какво говори и защо, и затова неговото мнение има тежест и цена. Човек не трябва да се доверява на много хора. Само на изпитани приятели може да се довери, без да повреди своето развитие. Сам той трябва да бъде независим от мнението на другите, защото иначе ще парализира своята енергия.
към текста >>

Мненията на такъв човек малко се ценят.
Но това още повече им придава ценност. Прекалената откровеност е вредна. „Великите мъже на историята бяха мълчаливи. „ Неизразените мисли принадлежат на човека, а изразените мисли — не. Който много говори, доказва, че не придава голямо значение на думите си, иначе той не би ги пилял подобно на човек, който не цени златото и го разхвърля наоколо си. Мненията на такъв човек малко се ценят. Зрелият човек, напротив, знае какво говори и защо, и затова неговото мнение има тежест и цена. Човек не трябва да се доверява на много хора. Само на изпитани приятели може да се довери, без да повреди своето развитие. Сам той трябва да бъде независим от мнението на другите, защото иначе ще парализира своята енергия. Наблюдението над бъбрицата ни показва добре, че за да извършиш нещо, трябват не думи, а мълчание, работа и вътре в себе си.
към текста >>

Зрелият човек, напротив, знае какво говори и защо, и затова неговото мнение има тежест и цена.
Прекалената откровеност е вредна. „Великите мъже на историята бяха мълчаливи. „ Неизразените мисли принадлежат на човека, а изразените мисли — не. Който много говори, доказва, че не придава голямо значение на думите си, иначе той не би ги пилял подобно на човек, който не цени златото и го разхвърля наоколо си. Мненията на такъв човек малко се ценят. Зрелият човек, напротив, знае какво говори и защо, и затова неговото мнение има тежест и цена. Човек не трябва да се доверява на много хора. Само на изпитани приятели може да се довери, без да повреди своето развитие. Сам той трябва да бъде независим от мнението на другите, защото иначе ще парализира своята енергия. Наблюдението над бъбрицата ни показва добре, че за да извършиш нещо, трябват не думи, а мълчание, работа и вътре в себе си. Здравият хумор винаги ободрява, помага на здравето твърде много и възвръща на душата изгубеното равновесие.
към текста >>

Човек не трябва да се доверява на много хора.
„Великите мъже на историята бяха мълчаливи. „ Неизразените мисли принадлежат на човека, а изразените мисли — не. Който много говори, доказва, че не придава голямо значение на думите си, иначе той не би ги пилял подобно на човек, който не цени златото и го разхвърля наоколо си. Мненията на такъв човек малко се ценят. Зрелият човек, напротив, знае какво говори и защо, и затова неговото мнение има тежест и цена. Човек не трябва да се доверява на много хора. Само на изпитани приятели може да се довери, без да повреди своето развитие. Сам той трябва да бъде независим от мнението на другите, защото иначе ще парализира своята енергия. Наблюдението над бъбрицата ни показва добре, че за да извършиш нещо, трябват не думи, а мълчание, работа и вътре в себе си. Здравият хумор винаги ободрява, помага на здравето твърде много и възвръща на душата изгубеното равновесие. Но дългите разговори върху маловажни неща напразно изтощават нервите както на говорителя, така и на слушателите.
към текста >>

Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво мисли.
Който е чист в мисълта си, няма да позволи никога да се изплъзнат из устата му обидни и неприлични думи. Избягвай да говориш върху себе си без необходимост. Действай и ти ще бъдеш по-убедителен със своите дела, отколкото с думите си. Има, обаче, случаи, когато ти се налага да говориш, за да се избегнат недоразумения и грешки. Тогава мълчанието е вредно. Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво мисли. Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно чувстваме това. Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите мисли образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората. Който има нечисти намерения и мисли лошо за другите, той по израза на лицето си отблъсва, а който е изпълнен с мисли на благоволение — привлича. Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност. Светът е огледало, в което се виждаме такива, каквито сме.
към текста >>

Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно чувстваме това.
Избягвай да говориш върху себе си без необходимост. Действай и ти ще бъдеш по-убедителен със своите дела, отколкото с думите си. Има, обаче, случаи, когато ти се налага да говориш, за да се избегнат недоразумения и грешки. Тогава мълчанието е вредно. Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво мисли. Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно чувстваме това. Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите мисли образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората. Който има нечисти намерения и мисли лошо за другите, той по израза на лицето си отблъсва, а който е изпълнен с мисли на благоволение — привлича. Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност. Светът е огледало, в което се виждаме такива, каквито сме. Който иска да спечели доверие, той.
към текста >>

Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите мисли образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората.
Действай и ти ще бъдеш по-убедителен със своите дела, отколкото с думите си. Има, обаче, случаи, когато ти се налага да говориш, за да се избегнат недоразумения и грешки. Тогава мълчанието е вредно. Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво мисли. Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно чувстваме това. Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите мисли образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората. Който има нечисти намерения и мисли лошо за другите, той по израза на лицето си отблъсва, а който е изпълнен с мисли на благоволение — привлича. Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност. Светът е огледало, в което се виждаме такива, каквито сме. Който иска да спечели доверие, той. трябва да го заслужи.
към текста >>

Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност.
Тогава мълчанието е вредно. Добре е да свикнеш да цениш човека в обществото или в неговата работа, не по туй какво говори, а какво мисли. Защото човек издава своята истинска природа без да иска, и ние понякога неволно чувстваме това. Често се казва: „при най-добра воля аз не мога да търпя този човек, не зная защо.“ Загадката лесно се разрешава, като се знае, че добрите или лошите мисли образуват характерните качества, които или привличат, или отблъскват хората. Който има нечисти намерения и мисли лошо за другите, той по израза на лицето си отблъсва, а който е изпълнен с мисли на благоволение — привлича. Средата, в която се намира човек, като че издава разписка за неговата стойност. Светът е огледало, в което се виждаме такива, каквито сме. Който иска да спечели доверие, той. трябва да го заслужи. Той трябва безукорно да изпълни възложените му работи и също тъй да знае да пази тайни. Кой то решително и до край следва това което счита за истина, не може да остане скрит от външния свят.
към текста >>

Защото силата на волята е в зависимост от вярата на човека в доброто.
Не е нужно да мислиш себе си по- лош, отколкото си в същност. Честта не се дава, както живота, ние сами трябва да я спечелим. Който в своите постъпки се ръководи от добра цел, а не от похвали, може да се радва на съзнанието за по-висше достойнство. Съзнанието, че вървим из верния път към идеала, възвишава духа и ни дава сили да вървим по-бързо напред. От самите нас зависи дали да бъдем първи или последни, от нашата вяра в себе си и в доброто. Защото силата на волята е в зависимост от вярата на човека в доброто. Затова, пази своята вяра като най-голямото съкровище на земята; работи над своите мисли, развивай ги, подхранвай ги, изяснявай ги и ти ще растеш духовно и ще достигнеш своите цели. „Вие сте солта на земята“. Всички, които действат съгласно своя разум и съвест, са сол на земята. Защото те не допускат около себе си гниене. Тъй стават те водители и възпитатели на човечеството.
към текста >>

Човек се ползва от опитностите на миналото и може да продължава да гради върху основата, която други са положили, стига тя да е добра.
Тъй стават те водители и възпитатели на човечеството. Примерите от миналото много ползват. Напредъкът щеше да става много бавно, ако опитностите, достигнати от предишните поколения, не се предаваха на последващите. Направените вече опити облекчават работата. „С линия в ръка, едно дете тегли по-добри черти, отколкото и най-добрия майстор без линия“. Човек се ползва от опитностите на миналото и може да продължава да гради върху основата, която други са положили, стига тя да е добра. Изпитвай всичко без предубеждение и дръж доброто, където и да го намериш, Истината трябва да се търси навсякъде, защото тя не принадлежи на една личност. Резюмирал, от немски: П. Г. Пампоров (Следва). Камил Фламарион1) астроном и психист Смъртта и нейната тайнственост (Продължение от год. II, кн.
към текста >>

Преди всичко, човекът е едно мислещо същество.
Нищо не доказва, че няма повече от три измерения в пространството. В аритметиката да се каже, че две и две пра- вят четири, не значи много нещо, освен една условност на думи, израз на едно събиране; чистата математика, между туй, е това, което представлява за нас достоверността. Мъчно е да се дойде до там в психологията. Цялото психологическо учение в училищата и класическите съчинения трябва да се допълни и даже да се реформира. Понеже нормалните способности на душата, разбирането, разумът, волята, които са предмет на класическото учение и чиито проявления са обичайни и постоянни, не са установили едно безспорно доказателство за независимостта на душата по отношение на мозъка и достоверността на преживяването след гроба, ние ще поставим тази проблема под нова светлина, и трябва да отидем по-нататък. Преди всичко, човекът е едно мислещо същество. Мисълта е факт. Пред тоя първоначален факт, не можем ли да потърсим, дали известни способности на душата, непознати или малко изучени, не биха ни предложили предмети за изследване, чийто внимателен анализ би ни спомогнал да разсеем твърде продължителното невежество, да осветлим проблемата на нашето психологическо устройство, да увеличим нашето толкоз ограничено знание и, най сетне, да установим една приемлива психологическа наука, която да отговаря на желанията ни, след толкова безплодни речи в една и съща рамка и толкова празни дисертации, които са се въртели все в един и същ кръг? Може би мислещото човечество заслужва да не остане за винаги в затвор. Че душата съществува сама по себе си, независимо от тялото, това ни покани да изучим опитно предходната глава. Ако тя съществува, като атома на желязото, кислорода, водорода или радия, например (атом, който би бил надарен със способността да мисли, психичен атом), той преживява органическото разчленяване и даже преминава, в течение на телесния живот, през материалните видоизменения на мозъка, както и ония на идеите.
към текста >>

Съобщението, което предаваме по-долу, ни показва един човек съвсем уравновесен, който, далеч от приятелите си, на двадесет километра от жилището си, там, дето трябва да пренощува, изпитва чувството на едно неопределено нещастие, изменява намерението си и си отива веднага в къщи, дето намира майка си да играе на карти, после ляга да спи както обикновено, после нещо му се проявява в края на същата нощ и му известява, че тя умира и то в същия момент, когато наистина умирала от пукване на сърцето, в една стая на другия край на къщата.
гълъбите от обсадата на Париж не носеха никога добри новини“. * * * Предчувствията, предвестията от тоя род са толкова многобройни, за да не се считат неочаквани, че ние не можем да се изненадваме от интереса на хората да търсят обяснението им. Те съставляват част от психическите явления, които трябва да изучваме. Може да се допусне едно случайно съвпадение, но десет, двадесет, сто, хиляда? Не. Нема никакво суеверие в това, да анализираме тия потайности. Съобщението, което предаваме по-долу, ни показва един човек съвсем уравновесен, който, далеч от приятелите си, на двадесет километра от жилището си, там, дето трябва да пренощува, изпитва чувството на едно неопределено нещастие, изменява намерението си и си отива веднага в къщи, дето намира майка си да играе на карти, после ляга да спи както обикновено, после нещо му се проявява в края на същата нощ и му известява, че тя умира и то в същия момент, когато наистина умирала от пукване на сърцето, в една стая на другия край на къщата. Тук има две неща за различаване: 1) усет от далечно разстояние на едно предстояще и непредвидено нещастие и 2) проявление в момента на смъртта. Ето това писмо: „ Драги учителю, важно е, за знанията, които разкривате на хората, да Ви съобщя това, което се случи с мен преди пет години и в което не ще можете да се усъмните, въпреки Вашия строг научен метод. Преди всичко, нека Ви кажа кой съм аз. По настоящем (1899 год.) на възраст 35 години, аз се наслаждавам на отлично здраве, никога не съм имал халюцинации и винаги съм бил скептик към всякакви видения и предчувствия. Аз съм едър земевладелец и живея в имението си.
към текста >>

То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват.
Ето, драги учителю, факта, който се счетох длъжен да Ви съобщя. Ако желаете да ме запитате за нещо, аз ще побързам да ви отговоря в интереса на вашите ценни и документирани издирвания. Алекси Арбусов.“ В тоя случай има два бележити факти, които трябва да се изтълкуват. Какъвто и да е разказът на наблюдателя, — който може да изменя изразите си, според паметта си — и както и да се пишат нещата на чуждия език, тия факти съществуват сами по себе си. На първо место, горното съобщение е научно приемливо. То иде от един уравновесен човек, в разцвета на възрастта и разсъдъка му, и наш дълг е да го разгледаме тъй грижливо, като едно астрономическо, метеорологическо или химическо наблюдение или като всяко друго положително наблюдение Казахме, че два факта трябва да се изследват. Алекси Арбусов, на три десет годишна възраст през 1894 г., живущ, заедно с майка си, която била на 58 год., в своето имение в Русия, посещава приятелите си, които се намират на 20 километра далеч от жилището му, с намерение да пренощува там и да се завърне на другата заран. Но в същата вечер едно тъжно предчувствие го обезпокоява до дъното на съществото му и му попречва да изпълни намерението си; той се чувства принуден да се завърне тутакси у дома си, без да дочака утрото. Като влязъл в къщи, той се изненадва като не намира никакво обяснение на предчувствието си, всичко вървяло спокойно, както обикновено, и приятелите му играели на карти с майка му. Интересното, което би трябвало да се определи и да се знае, е, от коя страна е дошла причината на това телепатическо вълнение. Не изглежда да е било това от страна на майка му, понеже тя не показвала никакво безпокойство за здравето си, въпреки главоболието й.
към текста >>

Разказвачът, едър владелец и земски съдия, ляга и заспива като почтен човек, доволен от съдбата си.
Преди да умре, г-жа Арбусова не е подозирала това, пък и синът й не е знаел нещо повече. Но у нас има нещо друго освен видимото нормално съзнание. Каквото и да е името, което му дават, „несъзнание“, „подсъзнание“ и пр., това друго нещо съществува; то не може да се отрече. Щом е така, значи, то е нещо вътрешно, трансцендентно, постоянно, предходно на нашето материално тяло и независимо от него, това е нашата душа, способностите на която са непознати на класическата наука. Нека разгледаме сега втората точка. Разказвачът, едър владелец и земски съдия, ляга и заспива като почтен човек, доволен от съдбата си. Но ето че на сутринта той се събужда, облян в пот и треперещ от един ужасен кошмар. Какво е това? Майка му умира внезапно, в стаята си, която била далеч от неговата, разделена с други две стаи, доближава се до леглото му, целува го по челото и му казва „сбогом, аз умирам“. Личното действие на умиращата е тук несъмнено. Трябва духът й да е действал върху оня на нейния син, за да му представи образа си.
към текста >>

Така, ето един човек, който, без видима причина, без разумни съображения, напуща литургията, в която участва, дава едногодишното си дете на съседката си, не предупреждава жена си, и прави 28 километра пеш през нощта, за да тича при майка си, която току що умряла!
Легнала си към 10 часа, като се е почувствала по-добре от обикновено и след като уговорила със сестра ми да станат рано, за да отидат в Озарк. Томас Гярисън“. Една анкета на английското „дружество за психически издирвания“ публикува подробностите при проверката на тоя разказ, чрез сестрата на разказвача, жена му и съседите му (вж. Myers, Human Personality — London, 1903, т. II, стр. 112). Така, ето един човек, който, без видима причина, без разумни съображения, напуща литургията, в която участва, дава едногодишното си дете на съседката си, не предупреждава жена си, и прави 28 километра пеш през нощта, за да тича при майка си, която току що умряла! Струва ми се, че е несъмнено тук почувстването духа на умиращата му майка. Също и духът на разказвача е изпитал същото чувство, колкото повелително, толкова е непонятно. Действието от страна на майката било ли е съзнателно или несъзнателно? Ние не- знаем. Но не може да се откаже, че между двамата, майката и сина, е имало едно психическо съобщение или умствено послание.
към текста >>

Ние имаме голям избор в стотините или хилядите психически явления от тоя род, за да констатираме съществуването, в човека, на непознати способности и загадки за разрешение.
Но не може да се откаже, че между двамата, майката и сина, е имало едно психическо съобщение или умствено послание. Това именно ние окачествяваме като свръхнормална способност, принадлежаща на душата, вън от физическите чувства. Нека продължим свободното ни изследване. Може ли да класираме следният факт в категорията на трагическите предчувствия? В всеки случай, той е извънреден. Ние имаме голям избор в стотините или хилядите психически явления от тоя род, за да констатираме съществуването, в човека, на непознати способности и загадки за разрешение. Ето едно прясно наблюдение, например, което ми се съобщи непосредствено от лицето, с което се е случило: Една госпожа, живуща в Париж (г-жа Маришал, ул. Кюстин, 20), се събужда една нощ, четвъртък, на 26 март 1914 год., под впечатлението на един ужасен кошмар. Едно привидение, широко, без форма, се явило пред леглото й, стиснало ръката й и й казало: „трябва един от двамата, мъжът ти или дъщеря ти, да умре. Избирай! “ Да избера ли? казала си тя, между мъжа си и дъщеря си — това е невъзможно.
към текста >>

Човек вярва, че е добре, но една неизвестна болест постепенно го отслабва.
Можем да прибавим този предвещателен сън към 76-те подобни сънища, публикувани в Тайнственото. Но колко злокобна форма! И как да се обясни? Най-простото изглежда, да се предположи, че г-н Маришал е трябвало да умре на тая дата, без да подозира състоянието на здравето си. Когато умираме, то е, при известни обстоятелства, края на една болезнена еволюция, за която не си даваме сметка. Човек вярва, че е добре, но една неизвестна болест постепенно го отслабва. Подсъзнанието на жена му, която била твърде сензитивна, може да е проникнало неволно в това състояние на здравето и във фаталния край … Нашата психическа личност е надарена със способности, които са още неизучени. Това е само една обяснителна хипотеза. Ако я приемем, би трябвало, в допълнение, да открием, как тази интуиция е взела форма на уведомително привидение. Друга хипотеза: Невидимият свят, всред който живеем, не крие ли същества също тъй невидими, както силите, които управляват природата, каквито са: притеглянето, електричеството, слънчевият и планетният магнетизъм и пр., същества, духове, мисли, които би притежавали едно загадъчно съзнание, както и способността да виждат какво става в един живущ организъм и да се проявяват? Това е една смела хипотеза, но тя би ни помогнала да разберем съобщеното по-горе наблюдение, както и много други, необясними наглед случаи.
към текста >>

Аз го разубедих, но не пропуснах да си взема бележка за тоя случай, толкоз повече че, както Ви казах преди малко, тоя човек, напълно уравновесен, заслужва доверие във всяко отношение.
На другата заран, тя му казала за съня, но той й отговорил, че това не е било сън, но едно изречение излязло от устата му, без да знае сам той защо и как. От прозореца си същият погледнал към пристанището и казал на жена си: най-доброто доказателство, че италианският крал не е умрял, е, че всичките стационери (стоящи там параходи) са издигнали знамената си“. След един час той се върнал при прозореца и тоя път стационерите са свалили знамената си на половина. Учуден от тая промяна, той се спуснал за сведения н се научил, че през нощта крал Хумберт бил убит. Ужасен от това съвпадение, той дойде да се съветва с мен, като лекар на душевноболни и ме попита, дали това видение не показва у него некакъв лош признак за мозъка му!.. Аз го разубедих, но не пропуснах да си взема бележка за тоя случай, толкоз повече че, както Ви казах преди малко, тоя човек, напълно уравновесен, заслужва доверие във всяко отношение. Д-р Л. Мужери, лекар за душевноболни при кралската италиянска болница, ул. Кабристан, 20 — Цариград (писмо № 943). Както виждате, тук има два аналогични случаи от телепатия, макар и различни: 1) Смърт, узната на разстояние, от Цариград в Генуа, в будно състояние, и 2) убийството на италианския крал, узнато на сън. Узнаването на двата факта не е съмнително.
към текста >>

Първо помислих да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха на поста си, но после, размислих, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците.
Като минавах край една от тръбите, през която течеше вода за града, аз чух не далеч шуртене на вода, и като отидох по посока на звука, видях, че една от чешмите бе отворена и водата силно течеше от нея. Аз я затворих и продължих пътя си, но по пътя забелязах, че всички чешми са. отворени. Това ме накара да мисля, че чешмите не са отворени случайно, но че са пуснати нарочно от някои злосторник, та водата като тече, да намалее и да няма достатъчно за гасене, ако нейде избухне пожар през нощта. Тогава се спрях за момент да размисля как ще бъде най-благоразумно да се действа. Аз нямах възможност да обиколя целия град и да затворя всички чешми, из които напразно течеше водата. Първо помислих да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха на поста си, но после, размислих, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците. Ако не бе така, те сигурно отдавна биха забелязали отворените чешми и ги биха затворили. Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени. Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили. Той беше бърз в решенията и в действията си, а и робите му приличаха на господаря си. След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград.
към текста >>

Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили.
Тогава се спрях за момент да размисля как ще бъде най-благоразумно да се действа. Аз нямах възможност да обиколя целия град и да затворя всички чешми, из които напразно течеше водата. Първо помислих да събудя стражата и пожарникарите, повечето от които спяха на поста си, но после, размислих, че човек не може да има пълно доверие и в тях, тъй като те може да са във връзка със злосторниците. Ако не бе така, те сигурно отдавна биха забелязали отворените чешми и ги биха затворили. Тогава аз реших да събудя един богат търговец, на име Дамат Заде, който живееше близо до моята къща и който имаше доста роби, които той би могъл да изпрати по разните части на града, да предотвратят злодеянието и предизвестят хората за опасността, на която са изложени. Дамат Заде бе човек разумен и пъргав, който лесно се събуждаше, — не както повечето турци, на които взема един час да дойдат на себе си, след като са се събудили. Той беше бърз в решенията и в действията си, а и робите му приличаха на господаря си. След като му явих за какво съм дошъл, изведнъж изпрати пратеник до великия везир, за да се осигури безопасността на султана, и други пратеници до съдиите в разните квартали на Цариград. Скоро заби големият тъпан на кулата „Джани-Сари-ага“ за да събуди жителите. Не бе минало нито половин час откак тъпана бе бил, когато в долните апартаменти на къщата на Дамат Заде избухна пожар, дължащ се на кундака, който някой бе оставил зад една от неговите врати. Злосторниците, причинители на пожара, дойдоха да му се наслаждават и да грабят, но те бяха разочаровани, учудени, задето бяха арестувани.
към текста >>

Имаше нещо мистериозно в държането на този евреин, пък мен не ми хареса и самата му фигура, но аз си казах, че в действията си не трябва да бъда воден от чувствата си, и че ако този човек действително ще може да облече робите ми по-евтино от кой да е друг, аз не бива да пренебрегна неговото предложение, само защото не ми харесва начина, по който е подрязана брадата му, нито пък погледа и тона на гласа му.
Вие пожелахте да чуете моята история и заради това аз не мога да не ви кажа най-важната случка в моя живот. В двадесет и четири часа аз се видях, поради подаръците, които бях получил, по-богат, отколкото някога съм можал да мечтая да стана. Сега аз си купих къща, която отговаряше на моето положение, а също си взех и няколко роби. Тъкмо, когато отвеждах робите си към дома, срещнах един евреин, който ме спре и ми каза на свои език: „Господарю, виждам, че си купил роби. Аз мога да ги облека много евтино“. Имаше нещо мистериозно в държането на този евреин, пък мен не ми хареса и самата му фигура, но аз си казах, че в действията си не трябва да бъда воден от чувствата си, и че ако този човек действително ще може да облече робите ми по-евтино от кой да е друг, аз не бива да пренебрегна неговото предложение, само защото не ми харесва начина, по който е подрязана брадата му, нито пък погледа и тона на гласа му. Заради това аз накарах евреина да дойде с мене у дома и ми обясни по-добре предложението си. Когато взехме да говорим по сделката, аз бях учуден като го видях така умерен в печата. В едно нещо само ние не се съгласихме. Аз пожелах не само да видя дрехите, които ми предлагаше, но и да ми каже, от де ги е взел. По последната точка той почна да шикалкави.
към текста >>

“ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно.
Дамат Заде остана много доволен от моята откровеност, но той не се отказа от мисълта си, да седна с него на балкона в деня на празника на лалетата; а аз, от моя страна, не можех да се съглася да видя повторно прекрасната Фатиме. Моят приятел си послужи с всички аргументи или по-право, с всички възможни средства, за да ме убеди да се съглася. Той даже се надсмя на моето решение и когато видя, че всичко е напразно, каза ми сърдито: „Върви си тогава, Саладине; аз виждам, че ти ме мамиш. Аз виждам, че ти обичаш някоя друга жена, а скриваш това от мене, като се трудиш да ме убедиш, че ти действаш така, воден от благоразумие, а то, в същност, от равнодушие и презрение. Защо не ми откриеш сърцето си, тъй както правят това приятелите? “ Удивен от промяната на неговото разположение и от гнева, който се четеше в погледа на Дамат Заде, който до сега винаги ми се е струвал човек кротък и разумен, аз бях изкусен също да избухна и да го оставя, но приятели, които веднъж са изгубени, не се печелят лесно. Тая мисъл ме накара да се обладая, та аз казах: „Приятелю, нека говорим по това утре. Сега ти си сърдит и не можеш да бъдеш справедлив към мене, но утре ти ще бъдеш спокоен. Тогава ти ще видиш, че аз не съм те мамил, и че моето единствено желание е било — да запазя по един благоразумен на- чин душевното си равновесие, като отбягвам да гледам опасната за мен Фатиме. Аз нямам влечение към никоя друга жена“. „Тогава“, каза моят приятел, като ме прегърна и напусна гневния тон, който бе възприел, само за да изпита моята искреност, „тогава, Саладине, Фатиме е твоя“.
към текста >>

Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“.
Аз трябва да убедя брата си, Мурада, да ги сподели с мене и да забрави своето зло- щастие. Само тогава аз ще се чувствам напълно щастлив. Що се отнася до огледалото на султана и до твоята счупена ваза, мили братко, продължи Саладин, ние трябва да измислим някое средство.“ „Не мислете повече за огледалото на султана, нито за счупената ваза“, каза султанът, като престана да се преструва, че е търговец и възприе властническото си държание. „Саладине, аз се радвам, че можах от самият теб да чуя историята на живота ти. Признавам, везире, че съм бил погрешен в твърденията си, продължи султанът, като се обърна към везира. Аз признавам, че историите на Саладин-Щастливецът и на Мурад-Нещастникът подкрепят твоето твърдение, че благоразумието е по-мощен фактор за щастието на човека, отколкото благоприятните случаи и „късмета“. Аз виждам, че успехът и щастието на Саладина се дължи на неговото благоразумие. Благодарение на това благоразумие е бил спасен Цариград от пожар и от чума. Ако Мурад бе тъй разумен, като брата си, той не би продавал хлебчета, които сам не е пекъл, той не би бил ритнат от мулето, нито бит, за дето е намерил пръстен, не би бил ограбен от войниците, нито гръмнат от един от тях, не би се изгубил в пустинята, нито би бил измамен от евреина, не би запалил кораба, нито би прихванал чумата и разпръснал из целия Кайро; той не би взел за крадец огледалото на моята султанка, та да го промуши, не би вярвал, че щастието в живота му е свързано с някакви стихове на една китайска ваза; нито пък, най-после, би счупил този скъпоценен талисман, като го мие с гореща вода. От сега нататък нека Мурад-Нещастникът бъде наричан Мурад-Неблагоразумният и нека Саладин бъде наричан Саладин-Благоразумният. Така говори султанът, който, понеже бе твърде различен от другите монарси, прие да признае, че имал грешка и че везирът му е бил прав, без да го посече.
към текста >>

Един знаменит човек ще умре.
Добри изгледи за търговията и финансовите дела, особено към 4-то число, но последвани от твърде критически период между 10. и 16. Белгия, Испания и Съедин. Щати ще бъдат заплашени от пожари и други нещастия. Март. Слънчевото затъмнение на 5-то число е твърде неблагоприятно за южна Африка, но ефектите му ще се почувстват навсякъде. Един знаменит човек ще умре. Големи промени се представляват към 20-то число. Април. Твърде благоприятен период към 10 число. Знаковете показ- ват, че Франция, Италия и Англия ще се разберат, за да уредят международните недоразумения. Но към 17 и 19. ще има критически моменти.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

— Влияние на планетите при раждане на човека за оформяване на тялото му и образуване на характера му.
Статия от Ив. Толев (с портрета на Питагора, според една стара гравюра). 8. Смъртта и нейната тайнственост. — Статия от Камил Фломарион (продължение от кн. VI). 9. Астрология. — Влияние на планетите при раждане на човека за оформяване на тялото му и образуване на характера му. Статия от К. А. Дибра (прод от кн. III.). 10. Стихове: I. Отражения на светлината.
към текста >>

Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа.
Те са скритите творчески сили на микрокосмоса. Знанието на тия духовни сили и тяхното пробуждане и проявление в действителния живот, това е предметът и задачата на обширната окултна наука. А кои са най-благоприятните условия за развитието и напредъка на народа? Очевидно, те са същите ония, които са необходими на всяка отделна личност или на всеки отделен жив организъм. За да расте и вирее едно растение, има нужда от светлина, топлина и влага. Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята. Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава и цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts.
към текста >>

Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили.
А кои са най-благоприятните условия за развитието и напредъка на народа? Очевидно, те са същите ония, които са необходими на всяка отделна личност или на всеки отделен жив организъм. За да расте и вирее едно растение, има нужда от светлина, топлина и влага. Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята. Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава и цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts. Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави.
към текста >>

Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts.
Също така, за да се развива човекът, като индивид и гражданин на една държава, нуждае се от знания, чувство за добро и воля за работа. А знанията се добиват, чувството за добро се проявява и волята за работа се прилага само при пълна свобода на личността: свобода на ума, свобода на сърцето и свобода на волята. Дайте всекиму това, от което той разумно се нуждае и ще създадете за човека всички благоприятни условия, за да прояви своите вътрешни, скрити духовни сили. Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава и цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts. Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите.
към текста >>

Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права.
Никакви ограничения, никакви прегради за душата и духа му, защото те непременно биха го спънали и изродили! А спънат ли се отделните лица, изопачат ли се техните схващания и стремежи, тогава и цялото общество се спъва в своето развитие и напредък. Тая истина се е разбрала от много велики умове на човечеството и затова, след много борби и кръвопролития, то се е домогнало до известни гаранции за личната и гражданска свобода на човека: великата французка революция има за резултат изработването на прочутата декларация за правата на човека и граданина, така се е създала и Magna Charts. Libertatum, също и Habeas Corpus (правото на личната неприкосновеност) и пр. Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting.
към текста >>

Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата.
Тия гаранции са вписани или оформени в основни или конституционни закони, по които са устроени или организирани разните съвременни държави. Но трябва да се прави разлика между личните и гражданските права на човека, между частните и обществено-политическите му права. Всичките те са предназначени да обусловят и гарантират пълната свобода на личността. Между тия права на първо място стои правото на свободно мислене или свободата на съвестта или вярата, както и правото на изказване мисълта или убеждението си на другите. Това води пък към осигуряване на правото на публично събиране и правото на изказване чрез печата (свободата на печатното слово). Без да се впущаме в обширно разглеждане на всичките тия права или „конституционни свободи“ на човека и гражданина, което е предмет на специалните съчинения по теорията на държавното право, ние ще се спрем тук, само мимоходом, върху оценката на правото на събиране, което е толкова важно за всеки свободен гражданин, за да покажем, колко зорко трябва да се пази то от всекиго от нас и да се цени от всички управници, които и да са те и където и да са те, като условие за гарантиране гражданската и политическата свобода в държавата. В своето класическо съчинение по конституционното право на Англия: „introduction to the Study of the Law of the Constitution“, авторът Dicey е отделил специална глава VII върху разяснението на това право: The right of public meeting. За илюстрация на нашите мисли по въпроса, цитираме от тая глава следните няколко реда: „Лицето А. има право да върви по улицата High Street, или да излезе на полето. Лицето В. има същото право.
към текста >>

То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение.
Тая заповед не изменя характера на събранието, макар че, когато събранието е незаконно, тя, като предизвестява всекиго, който я чете, за характера на събранието, прави по-този начин всекиго, който е присъствал на такова незаконно събрание, пряко отговорен за това. Да предположим че едно събрание би било законно, ако подобна заповед се не издадеше; това събрание по никой начин не може да стане незаконно поради това, че един министър не позволил да се състои то. Подобна заповед, при тия обстоятелства, би имала същата юридическа стойност, каквато би имала една заповед, с която министърът на вътрешните работи би запретил на мене или на други лица да се разхождаме по High Street. — И така, правителството няма голяма власт или няма никаква власт да забранява събрания, които са явно законни, даже и когато биха могли, след като се състоят, да се превърнат в незаконни, по начина, по който се държат. . .“ От горния цитат е ясно, колко силно е развито чувството за право и законност в Англия. То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения“ и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора — едно аутодафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! — се намира за . правомерно и се удобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора.
към текста >>

О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек!
А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят . · · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе! О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се! Че между себе си и онова море на любовта, което непрестанно ечи със песента на мощните забрави, на всемогъщите желания, на неоткрити още бездни на Твореца, на щастие от мъдрост и познание, — ти сам си крепост пъклена сгради. На своята душа срутените греди, в самолюбивия си Вавилон занесе, защото съдеше, че ти си сам, един, че друг живот над тебе вече няма.
към текста >>

И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота.
_______________________________________________ 1) Съвременен полски поет. Характеристика на поезията му, с къси животописни бележки, ще дадем в идещата книжка. Окултна философия W. Veritas. Мисълта и животът 1. Едничкото, за което знаем в света, е живота. И едничкото, което ще си остане за винаги, може-би, загадка за човека — това е пак живота. Едно знае всеки един — и най- простия — че е жив: усеща живота си, макар често да не може да го определи нито в що се състои изцяло, нито що е той по същина. 2. Но неговата непрекъснатост, макар като съвкупност от знайни и незнайни процеси, се усеща, знае се, чувства се, без да може да се предаде напълно с думи. Желанието да се даде изказ на тоя живот, във всичките му многобройни форми, области, проявления, образи, неговите съотношения и същина — е добило израз в нашите дисциплини на познание — „науки“ — които носят разни имена, но в същ- ност са само опит да се осъзнае изцяло процеса на самия живот, във всичките му разклонения, многогранни форми и изгледи. 3. Самият процес на мисленето, понеже е жив, е по същина постоянен, но не е цел, т. е. осъзнаван във всички точки едновременно, а само отделни моменти от него стават знайни напълно един след други.
към текста >>

Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11.
В музиката се чуват двата последователни тона, без междината, изпълнена с ехтежа на междинните полутонове, без те да се различават съзнателно. Така се създават първичните .впечатления“, образуващи съзнателния ни живот. 9. Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани. Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е.
към текста >>

В тоя ред на мисли, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията на манната, с която той храни народа си.
Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща. Това е Словото! . . . Когато един сеяч сее, той знае само земята и зърната. Но ако неговите очи бяха отворени, той би видял общността на динамичните явления, които произлизат от действието на колективния дух на растението, индивидуалния дух на семената и духът на майката — Земя, която ги приема; и като въздейства върху всяко от тия невидими същности, той би могъл да измени съвсем физическия вид на растението, което обработва. В тоя ред на мисли, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията на манната, с която той храни народа си. Сега разширете тоя процес отвъд границите на природата и вие ще имате представа, макар и бледа, за въплътяването на Словото. Ако един издигнат, културен човек, с всички тънкости на душата си, отиде всред още диви народи, за да ги повдигне, то всичко в неговото апостолствуване за него ще бъде страдание — като почнеш от храната и свършиш с проявите на неговата интелигентност. Но всяко негово усилие, макар и извършено всред една атмосфера на грубост, ще остави трайни следи, като даде начатък на известно подобрение. Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа.
към текста >>

Ако един издигнат, културен човек, с всички тънкости на душата си, отиде всред още диви народи, за да ги повдигне, то всичко в неговото апостолствуване за него ще бъде страдание — като почнеш от храната и свършиш с проявите на неговата интелигентност.
. . . Когато един сеяч сее, той знае само земята и зърната. Но ако неговите очи бяха отворени, той би видял общността на динамичните явления, които произлизат от действието на колективния дух на растението, индивидуалния дух на семената и духът на майката — Земя, която ги приема; и като въздейства върху всяко от тия невидими същности, той би могъл да измени съвсем физическия вид на растението, което обработва. В тоя ред на мисли, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията на манната, с която той храни народа си. Сега разширете тоя процес отвъд границите на природата и вие ще имате представа, макар и бледа, за въплътяването на Словото. Ако един издигнат, културен човек, с всички тънкости на душата си, отиде всред още диви народи, за да ги повдигне, то всичко в неговото апостолствуване за него ще бъде страдание — като почнеш от храната и свършиш с проявите на неговата интелигентност. Но всяко негово усилие, макар и извършено всред една атмосфера на грубост, ще остави трайни следи, като даде начатък на известно подобрение. Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа. Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му! . . .
към текста >>

Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде.
Колко по-неизразими ще са мъките на един Безкраен, на един Всечист, на едно същество в пълнотата си, като се самоограничава в организми, един от друг по-тесни, неподвижни и груби! ... Това са ония мъки, понесени по пътя на безспирното слизане от небето към ада, които и образуват човешката природа на Христа. Всека клетка на Неговото целомъдрено тяло, всяка искра на неговия непобедим магнетизъм, всяка ласка на Неговото състрадание, всеки диамант на Неговата мисъл — носи венеца на мъченичеството му! . . . Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото.
към текста >>

И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен.
Но вие недейте вярва, каквото и да ви говорят адептите, че тая божествена храна се възприема при повече или по-малко възвишените екстази: само делата са живи и свети. Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти!
към текста >>

Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав.
Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . .
към текста >>

И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество.
Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне.
към текста >>

Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона.
. . Атлетът строго следи своя режим на хранене, защото от тоя последния зависят силите му. Колко по-голямо трябва да ни е вниманието за духовната храна, обуславяща духовната ни активност! И ако човек достигне тая степен на развитие, че успее да погълне една троха от силата на силите, то трябва да настъпи истински прелом в цялото му същество. Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ.
към текста >>

И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух.
Тоя, който се обобщава със Словото, става негова неотлъчна частица. Както и най-малката клетка на тялото ни изпитва общото му движение и му сътрудничи, като същевременно запазва своята инициатива, свободата си, тъй както физическото здраве произтича от хармонията на тия свободни сътрудничества, също тъй и духът на ученика е един орган на космическото тяло на Словото, също тъй и блаженството на човека и хармонията на цялото произлиза от пълнотата, с която той отдава своите сили за безспирното действане на закона. Тия явления стават навред, защото Духът или животът са вездесъщи. Всяко същество, пропорционално на Духа, който го движи, влияе на общото. И всяко същество получава от истината съразмерно силата на стремежа, която то употребява, за да я достигне. И човек се прониква от думите на Христа само след като се измори от живота, след горчиви сълзи и капещи от сърцето му кръв — пролети в тоя живеещ дух. Нашето отдалечение от Словото и Отца ни се дължи на умствената ни немощ. Нищо няма смисъл, освен в Духа: нито формите, нито цветовете, ни звуците, ни силите, ни множествата, ни магиите — нищо няма сила само по себе си, освен ако лъчът Божи ги оживотвори; без Бога, нищо не може да съществува, но Той няма нужда от никого и само благодарение на благостта му, ние долавяме шепота му — като че да сме необходими за Неговото щастие. Неизмеримостта на Всевишния ни ослепява. Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената.
към текста >>

Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея.
Хармоничната симфония на Негови е действия е тъй проста и тъй необятна, че ние намираме в нея несъзвучие, защото ушите ни долавят само отделни нотки от величавия химн. който изпълва вселената. Справедливостта и добротата на Бога ни се струват, че са в конфликт, както и Неговото предзнание и нашата свободна воля. Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея. В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил. Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн.
към текста >>

Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил.
Той вижда изначало всичко, което е възможно, защото самият Той е изработил комбинациите, защото и комбинациите вън от Него са невъзможни. Но пътищата, по които Той води съществата, не са геометрични фигури, те имат и ширина. Човек може да върви по единия или другия бряг, да затъва в локви или пък да държи средината на даден път, той може да си откъсне ябълка от края на градината или пък да си купи: той може да се закрие през време на буря или да върви, въпреки нея. В такава малка ограничена сфера се упражнява нашата свобода, това са тъй обикновени упражнения, които един ден ще ни дадат сила да действаме над цели раси: началото на всички неща е скромно. Така, сам Бог избира тия, които от време на време ще идват при Него. Не е човекът, който е заслужил привличането; една твърде голяма тежест виси над главата му, поради някогашния му грях; неговите разкаяния, неговите усилия, всичките негови отчаяния са достигнали царството на Словото, като един вик за помощ; и той не може да сложи ногата си върху тая земя на живите, ако по-рано неговият Господ не го е очистил. Оттук разберете, колко е вярно, че никой не може да дойде при Бога, ако това не му е дадено, и колко тия думи обясняват неуспешното старание на мнозина да „обръщат“ и защо, предизвикан от един прям въпрос на 12-тях върху свободния избор, Христос им е отговорил, че те Го познават само, защото Той го е пожелал. Д-р Юстинус Кернер Ясновидката от Префорст Фредерика Хауфе (Продължение от кн. VI.) Действията на водата — Изменение на тежината Г-жа Хауфе се чувстваше, че отслабва, щом вземеше вода в ръката си. През деня, тя не можеше да вземе никаква течност, без да почувства главовъртеж, но това състояние се прекратяваше веднага след залез слънце. Денем тя не усещаше никаква жажда, колкото и да биваше силна горещината.
към текста >>

Хорст, държавен съветник, говори за един човек в същите условия, който, в присъствието на мнозина почтени свидетели, се вдигнал във въздуха и се носел над главите на присъстващите лица така, че те тичали зад него, за да не се нарани при падането си.
Ако в тоя момент би паднала в някоя река, тя не би се потопила във водата повече отколкото един къс гъба. Тази особеност ни напомня опитите, правени с магьосниците, които без съмнение са бивали най-често лица в магнетично състояние и са могли така да плуват върху водата, противно на обикновените закони. Андрей Моле разказва за една жена, която живяла в 1620 год. и която, като е бивала в магнетично състояние, често се вдигала от леглото си във въздуха, в присъствието на мнозина свидетели, и се носела в пространството на една височина от няколко метра, като да е долетяла през прозореца. Присъстващите се помолвали и тя слизала. Хорст, държавен съветник, говори за един човек в същите условия, който, в присъствието на мнозина почтени свидетели, се вдигнал във въздуха и се носел над главите на присъстващите лица така, че те тичали зад него, за да не се нарани при падането си. Също такова явление се наблюдава и у естествените сомнамбули, които могат да се държат в най-опасни положения и рядко се нараняват при падането. Индийските фокусници и болните, засегнати от конвулсивния танц, правят също много неща, противни на закона за тежестта. Г-жа Хауфе, когато излизаше от състоянието си на транс, ставаше отново чувствителна към теглото на телата, и едно леко лице, наглед, можеше да й се стори често по-тежко, отколкото друго с по-голям обем. Тя имаше понятие за теглото независимо от материята и казваше, че съществува един вид морално тегло. Когато поставях моите пръсти срещу нейните, те се привличаха като от магнит и тогава можех да я повдигна от земята.
към текста >>

Така изворът на всяко изобилие и на всяка храна както за вътрешния, тъй и за външния човек, не се намира там, дето ние го търсим; той почива на дъното на духовното ни естество, дето лошите външни влияния не могат да го достигнат, за да го размътят или пресушат.
Известно е, че навикът ни да приемаме твърди и течни възбудителни вещества увеличава особено нашата нечувствителност към външните влияния. Когато старите са искали да подложат някой болен на този скрити сили, те са приготовлявали действието им като са го осъждали на строга диета. Съвременната система на лекуване, наречена хомеопатическа, действа по два начина: най-напред като отстранява всички възбудителни вещества и после, като дава повтарящи се дози от лекарства, чието разделяне на крайно малки частички ни напомня опитите, при които Роберт Браун, като е намалявал до най-неосезаемо състояние частите на едно тяло, схващал в тях онова, което той смятал да са самопроизволните и независимите от едно живо същество движения. Изглеждало, че тия вещества, разтворени във водата, имат електрическо действие върху епидермата, както бе случая с ясновидката от Префорст, вместо да действат, както правят обикновено лекарствата, чрез поглъщането им от пищеварителните органи. Също така и когато атомите се натрупат масово, те се подчиняват само на законите на сцеплението; тяхното крайно деление, като се изложат на електрическото влияние, им придава онова движение, което един силен микроскоп може да открие. Така изворът на всяко изобилие и на всяка храна както за вътрешния, тъй и за външния човек, не се намира там, дето ние го търсим; той почива на дъното на духовното ни естество, дето лошите външни влияния не могат да го достигнат, за да го размътят или пресушат. Действието на невесомите вещества Слънчевата светлина произвеждаше върху г-жа Хауфе разни физически действия. Между друго, тя й причиняваше главоболие. Когато заспиваше изложена на слънцето, тя искаше да й турят стъкло върху лъжичката и тогава можеше да я понася, защото се увеличаваше изолирането й от нея. Различните цветове на призмата произвеждаха също всеки един отделно действие. Светлината на месечината не я възбуждаше, когато не я гледаше, а в противен случай, чувстваше меланхолия и студени тръпки.
към текста >>

Парацелз твърди, че човекът не се храни само с помощта на стомаха, но и с всички свои членове, които извличат храната си от четирите елементи, от които е образуван въздухът.
Тя казваше, че извлича от въздуха животворните начала. Тя бе на мнение, че при заминаването на душата трябва да се отваря прозореца не от суеверие, но за да се улесни нейното отделяне от тялото. Тя вярваше също, че във въздуха се намират известни начала, с които си служат духовете, за да се направят видими и разбираеми за смъртните. Тя мислеше, че тия субстанции можеха да повреждат другите, но тяхното действие се схваща само от нея. Ямблик казва, че душата в момента на заминаването си е обвита от една въз душ на обвивка, която запазва всички форми на личността. Парацелз твърди, че човекът не се храни само с помощта на стомаха, но и с всички свои членове, които извличат храната си от четирите елементи, от които е образуван въздухът. Г жа Хауфе бе извънредно чувствителна към всички прилепчиви или епидемически болести Колкото по-високо се издигаше тя в пространството, толкова повече състоянието й ставаше по анормално и по-магнетично: това се забелязваше даже и когато минаваше в различните етажи на една и съща къща. В долините тя се усещаше отяготена, натежала и подложена на конвулсии. Твърде много се възбуждаше от вятъра, особено когато духаше като фъртуна, и, макар затворена в стаята си, тя можеше да каже от коя страна духа. Музиката потопяваше често г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние: тя ставаше тогава ясновидка и говореше в стихове. Тя искаше да магнетизирвам водата, която пиеше, под звуковете на еврейската арфа и, когато изпиваше така магнетизирана вода, без да знаеше това, веднага почваше да пее.
към текста >>

Тя вярваше, че той бе портрета на духовната личност на тоя човек.
Твърде много се възбуждаше от вятъра, особено когато духаше като фъртуна, и, макар затворена в стаята си, тя можеше да каже от коя страна духа. Музиката потопяваше често г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние: тя ставаше тогава ясновидка и говореше в стихове. Тя искаше да магнетизирвам водата, която пиеше, под звуковете на еврейската арфа и, когато изпиваше така магнетизирана вода, без да знаеше това, веднага почваше да пее. Пророк Елисей ни дава от себе си един пример за възбуждане на вътрешния живот чрез музиката: „когато бил отведен при израилтянския цар, поискал да дойде един свирач и щом последният раздвижил струните на арфата си, божията ръка слязла върху Елисея и той почнал да пророчества“. Какво виждаше ясновидката в човешките очи Когато г-жа Хауфе погледнеше в дясното око на някого, зад собствения си отразен образ тя виждаше там друг, който, очевидно, не беше нито нейния, нито оня на лицето, в чието око тя гледаше. Тя вярваше, че той бе портрета на духовната личност на тоя човек. У мнозина тоя вътрешен образ се показваше по-ясен от външния, а по някога бе обратно Това показваше характера на лицето. И у мнозина този образ биваше много по-хубав и по-чист от другия. Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност.
към текста >>

Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“.
Ако погледнеше тя в лявото око, веднага познаваше от каква вътрешна болест страда това лице, било стомашна, било гръдна или пък на всеки друг орган и тогава даваше своите предписания. В лявото ми око тя четеше предписанията ми за самата нея. А в онова на едно лице, което притежаваше само това ляво око, тя тутакси видя вътрешната му болест и образа на вътрешната му личност. В дясното око на едно животно, куче, птица, тя виждаше едно синьо пламъче, което, безсъмнено бе неговата духовна част или душата му. По тоя предмет Шуберт излага следното: „ние виждаме често в очите на едно животно, отраженията на един скрит и таен свят, който, като през някоя врата, туря в съобщение другия свят с нашия. Многократно в очите на едно издъхващо животно, безполезно умъртвено или измъчвано от ръцете на човека, ние виждаме израза на вътрешното му съзнание, което се готви да занесе своето свидетелстване против нас в другия свят“. Тя казваше, че вижда втория образ в очите на другите и духовете не с плътското си око, а с онова духовно око, което тя носеше вътре в себе си. С това вътрешно око именно Яков Бьоме е виждал цялото творение и узнавал есенциите, привичките и свойствата на растенията, и пр. Погледите на извЯстни лица потопяваха веднага г-жа Хауфе в сомнамбулично състояние. Сапунените мехурчета, чашите, огледалата предизвикваха духовното й виждане. Когато едно дете наду един сапунен мехур, тя извика: „ах, Боже мой, аз видях в тоя сапунен мехур всичко онова, за което мислех, макар и да бе много далече то, и не само за един кратък момент, но през целия си живот, и това ме ужасява!
към текста >>

Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края.
Старогръцкият текст на тия Златни думи, който ние даваме на друго място в тая книжка из Всемирна Летопис1), е взет от коментара на Хиероклеса 2), излязъл на латински в 1673 год. под редакцията на Куртериус, в Лондон. Оттам той е преминал в съчинението на Фабър д’ Оливе, излязло в I-во издание през 1813 г. Тия Златни думи, наредени в старогръцко стихосложение, наречено евмолпично, са бележити, както се вижда, по своята морална висота и съставляват един от най-красивите паметници на древността, издигнат в чест на Мъдростта. Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи.
към текста >>

Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост.
Коментариите на д’ Оливе и на Хиероклеса разкриват дълбокия езотеричен смисъл на тия думи, които излагат и развиват учението на Питагора. Това учение, като определя произхода и края на човека, както и свойствата на божествеността, установява законите на причинността, еволюцията и края. Според д’Оливе, това е било същинското посветително учение на древността или науката за усъвършенстването, основана солидно върху плана и целта на всемирното творение. Тая наука, изразяваща мисълта на Питагора, е послужила за връзка между изток и запад, и през всичките векове досега е доминирала цивилизацията. Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“. . .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр. — тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид.
към текста >>

— тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство.
Прочее, велика е заслугата на окултната школа на Питагора. Това се признава и от французкия кабалист Сент- Ив д’Алвейдър в следния пасаж: „Шест века преди Нашия Спасител Исус Христос, в мрачната сянка на средиземноморското езичество, което наследи небесната чистота на орфическата синтеза; в последователния анархически период на революцията на Судра в полза на раболепната буржоазия и на агностическите богословци; от висотата на Епопт издига се един човек, Питагор, който наподобява някой патриарх от Стария Завет; който заслужва много повече и по-добре да се каже, отколкото е казано досега, и което, по тази причина, туряме на чело на тая книга, предназначено да приготви разума, за да „познае и използва оръдието за точност, с помощта на което пък става опитно всемирното Откровение на Словото, Божествената Мъдрост. Питагор, неговата епоха, делото му и вложените в него заключения ни представят, прочее, солидна база за цялото изучаване, което предприемаме, изложение на научните средства за употреба, с които да се преустрои упадналата социална държава и да се възстанови синтезата, която тоя велик философ напразно е предприел да установи. Ние сме решени да бъдем Питагор на християнството“. . .3) И действително, кротонският маг, посветен в големите и малките мистерии, който е проникнал далеч в неизследимите глъбини на небето и е открил, че вселената е основана на числа и фигури, който е построил таблицата на умножението, измислил известната Питагорова теорема за квадрата на хипотенузата, посочил е съотношението на планетите и влиянието им върху земята и хората, открил е основата на музиката в числата, чрез установяване на едно специално числено музикално правило и пр. — тоя велик ум, който е възприел и предал на човечеството, умопомрачено още в своя езически култ, кръвожадно и непризнателно, най-основните знания по окултната философия, теогония, астрономия, етика, аритметика, геометрия и пр., наистина, заслужва да се напомни пак за него и учението му, да се изучава то и днес от съвременниците, дребнави и нищожни „учени“ из светските университети на материализма, които само предъвкват завещаното наследство. В ид. книжка на Всемирна Летопис ще изложим доста подробно учението на Питагора, преподавано в неговата окултна школа. Ив. Толев. _______________________________________________________________________________________ 1) Доколкото ни е известно, Златните думи или стихове на Питагоровите ученици за пръв път сега се появяват в българската книжнина. 2) Гръцки философ, роден в Александрия (Египет).
към текста >>

Човекът още не познава истинската си природа.
Предчувствието на жена ми се потвърди. А. Оливйе, лекар в Хелгоат, Финистер. Аз имам в колекцията си известен брой подобни факти за усещания на нещастия и злополуки, на разстояние. По-нататък ще се види един почти тъждествен случай, усетен само три четвърти час по-рано. Действителното съществуване на човешката душа се открива чрез освидетелстването на душевните способности, които не могат да се припишат на материята и които ние далеч още не сме изучили. Човекът още не познава истинската си природа. Той е надарен с едва подозирани способности, които неговата постепенна еволюция ще развие. Школите на класическото образование са вървели по крив път. Хората виждат, пипат, анализират, разрязват в човешкия организъм само това, което е съвсем явно, най-повърхностно и най-грубо, а онова, което той притежава като по-тънко, още не се познава, а това именно би било същественото за узнаване. Опитното аналитично изучаване на душевните способности трябва да замести за напред идеите на старата метафизика и думите, с които тя се изразява. Претендираното познаване на душата се крие, в същност, в думите Няма много нещо истинско под тия изрази, с които хората са се задоволявали в течение на толкова векове, но никога нищо не са научили.
към текста >>

Разните, независими едно от друго, наблюдения, всички съгласяващи се в потвърждение на това, че в човека има един активен психичен елемент, се различават от качествата на материалните чувства.
Хората виждат, пипат, анализират, разрязват в човешкия организъм само това, което е съвсем явно, най-повърхностно и най-грубо, а онова, което той притежава като по-тънко, още не се познава, а това именно би било същественото за узнаване. Опитното аналитично изучаване на душевните способности трябва да замести за напред идеите на старата метафизика и думите, с които тя се изразява. Претендираното познаване на душата се крие, в същност, в думите Няма много нещо истинско под тия изрази, с които хората са се задоволявали в течение на толкова векове, но никога нищо не са научили. За напред се налага друг метод. Това изследване на способностите на човешката душа ще ни позволи да си дадем сметка, колкото е възможно по-точно, за положителните наблюдения, които ги откриват и които правят очевидна действителността на още оспорваните парадоксални факти, каквито са следните: 1) волята, която действа без думи и на разстояние; 2) психичните предавания: телепатията; 3) зрението без физическите очи, чрез духа; 4) предвиждането на бъдещето и 5) проявленията на умрелите в момента на смъртта и след нея. Разните, независими едно от друго, наблюдения, всички съгласяващи се в потвърждение на това, че в човека има един активен психичен елемент, се различават от качествата на материалните чувства. Ние влизаме тук в един обширен свят, по-нов от оня, който Христофор Колумб откри, когато пристигна на търсената от него западна Индия. Това, което магнетизираният субект може да почерпи, като говори за непознати нему неща, съществува ли мозъка му, когато посещава неизвестни нему къщи, когато разисква въпроси, чужди за него, когато отговаря на езици, които не знае, когато разбира мисълта, но не и думите, схваща това, което мисли едно близко или далечно лице, или пренася духа си на разстояние или най-сетне описва сцени, които не е могъл да знае? Нека престанем да основаваме нашите съждения върху материалните привидности, върху класическата физиология. Изобщо, хората, които не се осмеляват да погледнат в лицето тайнственото, да го поставят на картина, на разрешение, на уравнение, мислят, че знаят всичко (!) и че това. което е извън рамките на официалната наука, не заслужава изследване.
към текста >>

И условията на земния органически живот са толкова груби, че ние сме почти в положението на човек, който би трябвало да прави астрономически наблюдения в страна, дето небето е почти постоянно облачно.
От самата нея, по всяка вероятност. Но те засягали от близко невидимия свят. Жана д’Арк бе един рядък тип от ония сензитивни същества, които са надарени със свръхнормални способности, но има много други, които се приближават повече или по малко до това състояние. Проявленията на душата почват да се изучават чрез експерименталния метод. Но длъжни сме да констатираме, че в тоя род факти ние не можем почти никога да правим опити, но можем само да наблюдаваме, а това стеснява значително изпитателното поле. И условията на земния органически живот са толкова груби, че ние сме почти в положението на човек, който би трябвало да прави астрономически наблюдения в страна, дето небето е почти постоянно облачно. Тия изключителни условия са толкова повече за съжаление, че проблемата за душата, която е същата като оная за нейното преживяване след смъртта, е, безспорно, най интересната и най- важната от всички въпроси, тъй като касае се тук за самите нас, за вътрешното ни естество, за нашето безсмъртие или пълно унищожение. В следните глави ние ще изучим много неоспорими факти на виждане без очи, а чрез духа, както и на предвиждане на бъдещи събития, които още не съществуват, и там ще имаме също много очевидни свидетелствания за трансцедентните способности на душата. Да предвиждаш бъдещето напълно точно, или да виждаш какво става на хиляди километра разстояние, какво по- невероятно от това и при туй по-достоверно? Способността да се предвижда бъдещето ще бъде изучена тук в специална глава. Що е в време?
към текста >>

Без да се занимаваме много, в тоя момент, с частичните случаи, и за да се придържаме по въпроса към принципа, аз ще кажа, преди всичко, че ние не можем вече, за напред, да се съмняваме ни най-малко във факта, че при известни обстоятелства бъдещите събития са предварително видени и описани, точно и ясно, и мога да прибавя, на второ място, към това твърдение, че този наблюдаван факт трябва да се примири със свободната воля на човека.
Но те са и неотразими и се потвърждават едни с други. Тяхното изучаване ще осветли нашето съзнание, останало твърде надире, защото това, което най-малко знаем, то е собствената ни природа. Нека, прочее, не я занемаряваме. Ние започваме да разбираме телепатическите предавания чрез откриването на безжичния телеграф, но още нищо не ни е поставило в дирята на обяснението на предвещателните факти, които са толкова мъчни за приемане, макар и да са неоспорими. Главната мъчнотия почива в противоречието, което изглежда да се налага, между виждането на идещите събития, което констатираме тук с очевидност, и нашето чувство за свободната воля. Без да се занимаваме много, в тоя момент, с частичните случаи, и за да се придържаме по въпроса към принципа, аз ще кажа, преди всичко, че ние не можем вече, за напред, да се съмняваме ни най-малко във факта, че при известни обстоятелства бъдещите събития са предварително видени и описани, точно и ясно, и мога да прибавя, на второ място, към това твърдение, че този наблюдаван факт трябва да се примири със свободната воля на човека. Времето не е това, което изглежда. Само по себе си то не съществува. вечността е неподвижна и действителна. Веднъж един французки кардинал, силно привързан към папа Лъв XIII, разискваше . с мен тоя въпрос, във време на разходката ни в една градина в Нанси, и поддържаше, че предсказанията не могат па се съгласуват със свободната воля.
към текста >>

В въздушен знак Юпитер прави човеколюбив, услужлив и събужда интуицията.
Лицето има пресен цвят, косата е светла или кестенява. Погледът е освободен и открит (светъл тип), изразът на очите приятен, обаче, остър и огнен при възбуда. Плешива глава се среща често под неговото влияние. в асцендента, когато е добре аспектиран, дава добро здраве и успех в живота. Това е едно много щастливо влияние, което събужда дълбоки религиозни и морални усещания, обаче, при твърде неблагоприятни аспекти тези усети се превръщат в лицемерие и недоверие. В въздушен знак Юпитер прави човеколюбив, услужлив и събужда интуицията. Юпитер е по-малко благоприятен в и особено обаче в , където прави автократен и не- искрен. в асцендента дава едно дълго сухо същество с дълга суха глава, коса тъмна, очи кестеняви или сини. Сатурновия тип е бавен в движенията и сериозен в постъпките си. Той рядко те гледа в очи, негова поглед е устремен най-често в пода. Той е издръжлив, търпелив, чувствителен, разсъдлив и пестелив, често и религиозен.
към текста >>

Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях.
Колкото и да страдат стиховете им откъм формата, мислите им, обаче, заслужват внимание — Б. Р. Духовна опитност Предизвестие за смърт. На 6-и февруари т. г. през нощта в София се помина моя братовчед Д-р С. Крепиев. Същата нощ братовчедката ми, учителка в Г. Джумая (Благоевград), сънувала баща си, майката на братовчеда ни и друга една леля (всички покойници), че дошли при нея, и баща й, засмян и весел, й съобщил, че тая вечер още един наш (близък) човек щял да замине и отиде при тях. Буквално е казал така: „Тая вечер идва още един близък при нас“. Братовчедката ми нищо не знаеше за смъртта на Крепиев. Тя дори не знаеше, че той бе дошъл в София, от Русе на лечение. Съобщава: М. Т-ва. Разни вести Чрез любов — към мир и братство.
към текста >>

С това съобщение, тоя човек на положителната наука (лекар и юрист) допринесе доста за потвърждението на закона за превъплътяването· Сега известяват, че Д-р Самона е напуснал физическия свят: той се поминал в Палермо.
Щом се разпространила вестта за това чудо, много богомолци са се стекли към параклиса в Фриняно, посветен на името на Св. Мария. Един заминал работник. В кн. IX, год. I, на Всемирна Летопис възпроизведохме статията на Д-р Камело Самона от Filosofia delle Scienza, в която авторът излагаше обстойно фактите по прераждането на малката си дъщеря Александрина. С това съобщение, тоя човек на положителната наука (лекар и юрист) допринесе доста за потвърждението на закона за превъплътяването· Сега известяват, че Д-р Самона е напуснал физическия свят: той се поминал в Палермо. С това обществото в Сицилия е изгубило един деен работник по експерименталния психизъм. Висшата окултна школа на Д-р Щайнера. Според едно известие на в. La Gazette de Lausanne, окултната школа на немския учен и мистик Д-р Рудолф Щайнер, която функционираше в Дорнах (при Базел — Швейцария) под името Гьотеанум1), но биде опожарена по престъпното подстрекателство на католишкото духовенство, не щяла да бъде възстановена на старото й място. Д р Щайнер е решил да съгради едно величествено здание за окултния си университет на Монте Верита, при Аскона.
към текста >>

— Нравственият напредък ще се осъществи чрез висшите добродетели, които човекът може да почерпи в духовния идеал.
Какви са социалните последици от принципите на спиритизма? — Те се резюмират така: умствено, нравствено и духовно подобрение на човечеството. 3. Може ли да се постигне социалната реформа чрез духовната реформа? — Социалната реформа може да се постигне само чрез разпространението и прилагането на духовната. 4. Какво се допринася за нравствения напредък? — Нравственият напредък ще се осъществи чрез висшите добродетели, които човекът може да почерпи в духовния идеал. Чрез прилагането на тоя идеал, човекът ще престане да живее в себеобожаване и ще се предаде всецяло на човечеството, напредъка любовта и правдата. 5. Каква е ползата от безкористното и, особено, от лечебното медиумничество? — Медиумничеството, във всички свои форми, трябва да бъде безкористно. Ползата се съдържа в отсъствието на всяко подозрение. Всека материална заинтересованост води съзнателно или несъзнателно към измама.
към текста >>

Чрез прилагането на тоя идеал, човекът ще престане да живее в себеобожаване и ще се предаде всецяло на човечеството, напредъка любовта и правдата. 5.
— Те се резюмират така: умствено, нравствено и духовно подобрение на човечеството. 3. Може ли да се постигне социалната реформа чрез духовната реформа? — Социалната реформа може да се постигне само чрез разпространението и прилагането на духовната. 4. Какво се допринася за нравствения напредък? — Нравственият напредък ще се осъществи чрез висшите добродетели, които човекът може да почерпи в духовния идеал. Чрез прилагането на тоя идеал, човекът ще престане да живее в себеобожаване и ще се предаде всецяло на човечеството, напредъка любовта и правдата. 5. Каква е ползата от безкористното и, особено, от лечебното медиумничество? — Медиумничеството, във всички свои форми, трябва да бъде безкористно. Ползата се съдържа в отсъствието на всяко подозрение. Всека материална заинтересованост води съзнателно или несъзнателно към измама. Понеже медиумничеството е подчинено на действието на духовните същества, всяка спекулация на тая база е недостойна. 6.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“.
Егоизмът, материализмът и всичките други животински пороци на съвременните хора се оказаха по-силни от неговото добро желание и неговите неимоверни трудове, които подкосиха здравето му и прекратиха преждевременно живота му. Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството.
към текста >>

И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“.
Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно. „То ще ни разруши“, казали те и започнали всички гонения и мъчения, включително и инквизицията, чрез която унищожиха тогавашните посланици — по следователите на Христа. Поради това, и този втори опит пропаднал. Тогава Христос се явил между народите от англо-саксонската раса. Представил им проекта в момента, когато едва са се повдигали в своето развитие и сила, и ги извикал на работа. И те казали; „ето един човек, който ще ни възвеличи“. Но добавили: ,ще ни дадеш ли средства? “ А Христос им отговорил: „ще ви дадем, колкото искате“. И действително, първоначално работата е вървяла добре, но с своята търговия тия народи за владели света и изчерпали соковете на окръжаващите. По тази причина, и между тях проектът пропаднал. Най-после, Христос се явява всред славянската раса и представлява своя проект.
към текста >>

Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
Расите в своето първоначално проявление използват живота за своето размножаване, засилване и вземане надмощие над окръжаващата среда, племената са се борили за придобиване свобода, а народите — за самия живот. Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество.
към текста >>

Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
Но само животът в природата ни посочва истинския стремеж. Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем, какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужна, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото.
към текста >>

Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум.
От качеството именно на тоя й плод ще се опре дели отношението й към оногова, който я посадил. Това има следното приложение: всеки човек не е създаден само от материя — той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди. Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност. Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувства.
към текста >>

Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото.
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок характер, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта. Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност. Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувства. Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури.
към текста >>

Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност.
Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращение то в човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползват от тия блага. Това показва още че, не само благата трябва да се разпределят, но и излишъците трябва да се изчистват навън. Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност. Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувства. Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират.
към текста >>

Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувства.
Но за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно, той е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, вложила е в него мозъчната система, чрез която умът действа и направлява всичките процеси в тялото. Или, казано с други думи, ако преведем този символизъм на природата: човекът трябва да има воля, на тази воля трябват кинетически сили и чувства, за да й дадат потик към дейност. Но за да могат тия сили и чувства да действат, трябва един метод. Тоя метод винаги се дава чрез човека да мисли и чувства. Сега, като изтъкнахме причините на разделението и взаимните противодействия между народите, нека покажем какъв метод се налага на славяните за тяхното обединение, от което може да се заключава и за другите. Славяните трябва да се ползват от положителната и отрицателната страна на еврейската, латинската и англосаксонската култури. Виждаме, че у тия култури плюсът и минусът се неутрализират. Макар и да работят неуморно и с години, няма никакъв излишък от тях. Те са култури без никакъв придатък.
към текста >>

Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието.
И те трябва да направят този малък опит с себе си. защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Следователно, тия сили, заложени в тях, за да се развият, изисква се една мощна морална и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните пред стои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т. е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб за своя събрат или съсел. Така също всеки народ трябва в политическо отношение да действа не толкоз с насилие, колкото с силата на моралното въздействие и човеколюбието. Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си, защото то прилича на остър нож, който не познава ни какъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. Следов., тоя нож, с който отрязваш главата на другия, с същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да поддържат политиката на точилото и ножа: тази е най-старата политика, която съществува от памти-въка — че ножът трябва да се точи, че без точило не може и без нож не може. Но ние питаме: от хиляди векове всичките тия ножове и точила де са? Нали трябва да се правят всяка година нови ножове и точила?
към текста >>

— когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“.
Какво добро им донесе японската война? — „правилното и тактичното отстъпление“ на Куропаткина. Какво им донесе всеобщата война? — вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката вода на земята. Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава.
към текста >>

От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века.
VII) Из „Моята вечерна песен“ Че кой е по-велик властител, цар и Бо:? И де е равната на Тебе мощ и сила? От Себе си роден, Ти трон си сътвори от вечност! Твойта слава вечна там гори. И Сам от Себе си безкрайността създаде и Сам от Себе си на слънце огън даде, затвори Своя дъх в прашинки и води, и диша вихъра Чрез Твоите гърди. От Теб излезе тя, душата на човека, ведно със светилата, що горят от века. Ти Боже, Ти си зърно, Ти си клас и цвят, от Тебе иде всичко, Ти си целий свят, чрез Тебе всичко, всичко, о безсмъртни Боже, цари в безсмъртие във Твоето подноже. Къде е равната на Тебе мощ и сила? Де огъня, досегнал Твоите светила? Със гръм от небесата отговаряш Ти, в морета, в урагани Твоя глас кънти, разтърсиш земна гръд, и вест във нея трепне, или зашушне сладко, шумоли и шепне. Страхотен биваш Ти във Своя гняв велик: в пожарища превръщаш кроткия светлик, заливаш с води полетата, горите, добитъка избиваш, тровиш ни водите, но който упование във Теб намери, от зло ще го избави Твоята закрила.
към текста >>

Защото съм човек, излязъл от греха и от греха преследван — чак до края!
* * * Боже! Защо ме тъй наказваш? Застанал си в безкрая разкален, и по-голям от самия безкрай, с огромен кръст, горещ в Твоите ръце, Ти хвърляш в очите ми оттам възпламналия Свет . . . Наказвай ме! Защото съм човек, излязъл от греха и от греха преследван — чак до края! Виновен съм! Защото ето я неправдата ми. ето — безбройна, като искрите над мен, предела минала на замислите Твои! Изгоних аз баща си! Кога очите си затвори той, на гроба му не турих кръст дори, — не съм го молил аз за тая шепа пръсть несретния живот да ми дари!
към текста >>

Аз всички грехове вземах на свойте плещи, защото съм човек от болката роден, защото отчаяние и скръб и ужас и изнемогване и сила причина са на мойто битие .
и чист ще ида с жалка съвест на измена! Виновен съм, голям е моя грях! Това е любовта, това е чистий извор, отдето благородството избликва! Виновен съм, голям е моя грях! Боже! Аз всички грехове вземах на свойте плещи, защото съм човек от болката роден, защото отчаяние и скръб и ужас и изнемогване и сила причина са на мойто битие . . . Възпламнах в страст към собствената кръв, към майка си, към свойта дъщеря! А в мощ тайнствена, кога пред моя дом, в мъгливите маяци откроен, израстваха във лунните видения цветя великолепни с побелели взори на съскаща Медуза до некакви чудовищни размери — докато месецът се вмъква в мойте стаи връх ложето на мойта изнемога, от сън тогава похот ме събужда — с треперещи в безсила устни бледи и треска във зениците безсвесна, чудовищната стръв към Твоя — звяр! Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме!
към текста >>

Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат!
Наказвай ме! Наказвай ме! Във тоя разгорял безкрай Ти имаш огнен кръст и той е по-огромен от безкрая. С безмилостните Твои светли пръсти разтегляй мойто тяло до огрома на своя кръст, на който Сам провисна о Боже, във началото, отдавна, когато искаше покоя, любовта, да ги превърнеш в огън всегубител и в тоя ужас сляп и вкаменял! Когато от Своя покой, когато от Свойта любов Ти слънцето, звездите отдели да се разбият в свойте елипси, за да се стори туй, що ни погълна! Наказвай го сега, човека, в тоя свят, от бремето на грях с огънатия врат! Държиш в ръка везни и меча справедливи, летят от него искри върху наште ниви и огнената мощ на Твойто вдъхновение върви от поколение в поколение· Кръвта ни изсушава, костите гризе гневът, всесилата Ти вечна що обзе — и никоя пред него сила не застава: и нека за това Ти бъде чест и слава во веки веков Амин, Амин, Амин! Боже! Аз лъгах! Притули се до мене завистта със свойто жълто лоно, свойта голота, и във душата моя зацарува. И рече ми да гледам аз накриво на славата на своя роден брат.
към текста >>

Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори!
Виновен съм, голям е моя грях! Наказвай ме! Изпращах кораби в разпенени морета и в битки, почнати от мое име, в кръвта си хиляди и хиляди измряха, а Ти нали едничък имаш право да даваш срок на земния живот! . . . Виновен съм, голям е моя грях! Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори! Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях! — когато любовта, когато и покоя не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · . Превела от полски: Дора Габе — Пенева. Ян Каспрович От няколко години насам (1919 год.) основаното в столицата Полско - Българско Дружество развива похвална книжовна дейност. То е открило полско българска книжарница и издава списанието Полско - Български преглед и Полска библиотека.
към текста >>

Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда.
Зигмунд Василевски, той е дал най-красивото и най- мощното от богатото си творчество. За това и в тия негови стихове може да се намери пълната характеристика на неговата поезия. Тя се рисува като проява на един още смътен религиозен екстаз след изчерпване буйствата на материалния живот и с слаби проблясъци на мистицизъм. Излязъл от една национално-патриотическа среда, в която веществената култура е преодолявала цели векове над духовната - тъй като полският народ има силна примес от евреи — Каспрович има дълбоки корени в земята, които едва сега се мъчи да изтръгне, за да се устреми към неизменните божествени истини. Това се потвърждава и от неговата плътна натура, в която духовните елементи са били дълго време задушвани от материалните наклонности и влечения. Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда. Неговите полски рецензенти наричат тази борба у него прометеизъм, т. е. една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“. Всичко това, според нас, е само едно смешение на понятията, в което истината върху поезията на Каспровича е забулена. Поради туй, и той както и мнозина други поети, с право може да каже, че не е разбран дори и от най-възторжените си поклонници. В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура.
към текста >>

В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура.
Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда. Неговите полски рецензенти наричат тази борба у него прометеизъм, т. е. една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“. Всичко това, според нас, е само едно смешение на понятията, в което истината върху поезията на Каспровича е забулена. Поради туй, и той както и мнозина други поети, с право може да каже, че не е разбран дори и от най-възторжените си поклонници. В действителност, Каспрович не води една прометеевска борба на безсилие нито като човек, нито като полски патриот: той чисто и просто съзнателно иска да напусне досегашния си живот, преситен и покварен от нелепостите на съвременната материалистична култура, защото те не го удовлетворяват, и се домогва да встъпи в пътя на просветителното учение, на висшата духовна култура. Той търси ключа на мистерии те, а околната среда подкосва неговия полет и го отклонява от истинския път. Но Ян Каспрович ще тръгне сигурно, само тогава в него, когато стане окултист. т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г.
към текста >>

само сенки, отражения на същинската Любов; и за тия нейни отражения изискват се векове от без бройни кумири, за да се облаче човек е тях.
Мнозина от тия, които го имат, стремят се да го отстранят, доколкото се може. Други пък, които са тъй също голямо мнозинство, не се и замислят за него, освен в редки случаи на неволя и то със страх. Малцина са тия, които към своя Баща чувстват някаква привързаност. Любовта е чаровен цвят, съкровената чистота на който само земята на Живите може да подхранва. Всички наши видове на любов, даже и най-възвишените, са. само сенки, отражения на същинската Любов; и за тия нейни отражения изискват се векове от без бройни кумири, за да се облаче човек е тях. Природата, поставяйки тоя по следния на тази планета, го е снабдила чрез половия инстинкт с най-низшия фермент на любовта; веднага след туй жената почва да чувства материнската любов. Първобитният мъж се нуждае от ред прераждания, за да се пробуди у него бащинската любов. А синовното чувство на грижа към старите родители предполага поне 15 прераждания. Същевременно за подраслия юноша идват безбройните опитности на любовта — страстта, чувствената любов, била тя сантиментална или естетична само. Мъже и жени се влюбват и разлюбват, въпреки всички скърби, ужаси и разочарования, и това трае от 30 — 50 живота; така те изчерпват своята индивидуална съдба; числото на тяхното партньорство се намалява.
към текста >>

Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух.
И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от безпокойни радости и безнадеждни сълзи. Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов. Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца.
към текста >>

Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник.
Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство. Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя сантиментална или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов. Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни. Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира.
към текста >>

А това, което трябва да вършим, то е, да правим на другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в мислите и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си.
Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни. Тъй, както хлябът и водата, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира. Всеки миг ни дава случай, за да проявим любовта си към ближния; но това, което е мъчно, то е да се подготвим, за да поемем храната. „Да не правим на другите това, което не искаме нам да правят“ — то е само пасивната страна на великата заповед. А това, което трябва да вършим, то е, да правим на другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в мислите и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си. Нашите ближни, това не са само нашите себеподобни — хората, а и всички същества, защото всяко създание е наш ближен. Своеобразни души, които изучват и се хранят от източните учения, отдават на тия морални системи предимство пред християнството, по ради почитта, която те препоръчват към нашите „по-низши братя“, нещо, което е вдъхвало с тъй засягащо сърцето, добродушие към старите индуси и едно тъй горещо възхваление от страна на твърде непорочния Франциск Азиски. Но това състрадание, което не трябва да се свежда до присторена чувствителност — е едно очевидно следствие от евангелското слово. Защото, към тоя, който се радва от сърце, че е слуга на един едничък от свои те братя, как ще може той да изтезава едно куче, да убие едно птиче, или да кърши клонове без основание? Кой е, който, приел думите на Ев.
към текста >>

Съвсем другаде е тайната мисъл на Христа в историята на нападнатия човек, когото първосвещеникът, левитът т. е.
Нека той да проследява и последните заключения, до които извежда даден принцип. Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите. Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество. Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна. Но да оставим тия мъчно достъпни висини и да погледнем на най-конкретните действия. Съвсем другаде е тайната мисъл на Христа в историята на нападнатия човек, когото първосвещеникът, левитът т. е. тия, които би трябвало да са образец на човеколюбив, оставили агонизиращ в трапа. А самарянинът, човек вън от закона, е едничкият, който го издига, превързва го и плаща за него. Пък и аз, ако през някоя късна нощ, намеря на улицата някоя жертва на апаш, ще ли се погрижа за него, без да се страхувам, че щял съм да закъснея със съня си, че ще си изпоцапам дрехите, че може би ще усъмня и нощния пазач? Ще мога ли аз да имам тоя кураж, да извикам на мои средства някой упорит файтонджия, за да отнесе по-скоро жертвата в болницата? Когато аз бъда способен на всички тия малки усилия, аз ще направя да се изтънят в мен известни клетки и да станат достатъчно чувствителни: чрез тях ще ми се подскаже от интуицията, че в света има по-висше милосърдие, и че лицата, визирани в притчата, могат да означават такива окултни същности и сили, такива езотерични операции, такива космогонически драми, такива тайни и то толкова общи, че да ме изведат до най-висшите точки, до които съм способен да се издигна.
към текста >>

тия, които би трябвало да са образец на човеколюбив, оставили агонизиращ в трапа.
Тъй като мой ближен е това, с което аз общувам в живота си, —а аз живея едновременно и в материя та, и в астрала, и в ментала, и в обществото, и в духа, то и в моя та любов трябва да се простира не само до видимите създания и форми, но и до техния вътрешен мир; не само до отделната личност, но и до колективитета на даден град, отечество и цялото човечество, както и до космоса; не само до субстанциите, но и до тяхната най вътрешна същност, до обществените закони, до изкуствата, до идеите. Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество. Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна. Но да оставим тия мъчно достъпни висини и да погледнем на най-конкретните действия. Съвсем другаде е тайната мисъл на Христа в историята на нападнатия човек, когото първосвещеникът, левитът т. е. тия, които би трябвало да са образец на човеколюбив, оставили агонизиращ в трапа. А самарянинът, човек вън от закона, е едничкият, който го издига, превързва го и плаща за него. Пък и аз, ако през някоя късна нощ, намеря на улицата някоя жертва на апаш, ще ли се погрижа за него, без да се страхувам, че щял съм да закъснея със съня си, че ще си изпоцапам дрехите, че може би ще усъмня и нощния пазач? Ще мога ли аз да имам тоя кураж, да извикам на мои средства някой упорит файтонджия, за да отнесе по-скоро жертвата в болницата? Когато аз бъда способен на всички тия малки усилия, аз ще направя да се изтънят в мен известни клетки и да станат достатъчно чувствителни: чрез тях ще ми се подскаже от интуицията, че в света има по-висше милосърдие, и че лицата, визирани в притчата, могат да означават такива окултни същности и сили, такива езотерични операции, такива космогонически драми, такива тайни и то толкова общи, че да ме изведат до най-висшите точки, до които съм способен да се издигна. Пастирът Погледнати съществата откъм тяхната реинтеграция, изглеждат като разделени на два лагера: единия на светлината, а другия на тъмнината.
към текста >>

А самарянинът, човек вън от закона, е едничкият, който го издига, превързва го и плаща за него.
Така разбрано, моето проявление на любов се простира до необятност и прави да възрастнат до най-висши небеса границите на моето същество. Нема по-добра школа от тази в света, по-свята, по-плодоносна, но пък и по-трудна. Но да оставим тия мъчно достъпни висини и да погледнем на най-конкретните действия. Съвсем другаде е тайната мисъл на Христа в историята на нападнатия човек, когото първосвещеникът, левитът т. е. тия, които би трябвало да са образец на човеколюбив, оставили агонизиращ в трапа. А самарянинът, човек вън от закона, е едничкият, който го издига, превързва го и плаща за него. Пък и аз, ако през някоя късна нощ, намеря на улицата някоя жертва на апаш, ще ли се погрижа за него, без да се страхувам, че щял съм да закъснея със съня си, че ще си изпоцапам дрехите, че може би ще усъмня и нощния пазач? Ще мога ли аз да имам тоя кураж, да извикам на мои средства някой упорит файтонджия, за да отнесе по-скоро жертвата в болницата? Когато аз бъда способен на всички тия малки усилия, аз ще направя да се изтънят в мен известни клетки и да станат достатъчно чувствителни: чрез тях ще ми се подскаже от интуицията, че в света има по-висше милосърдие, и че лицата, визирани в притчата, могат да означават такива окултни същности и сили, такива езотерични операции, такива космогонически драми, такива тайни и то толкова общи, че да ме изведат до най-висшите точки, до които съм способен да се издигна. Пастирът Погледнати съществата откъм тяхната реинтеграция, изглеждат като разделени на два лагера: единия на светлината, а другия на тъмнината. От глед на точка на антологията, те се разделят на човекоподобни и на нечовекоподобни.
към текста >>

От глед на точка на антологията, те се разделят на човекоподобни и на нечовекоподобни.
А самарянинът, човек вън от закона, е едничкият, който го издига, превързва го и плаща за него. Пък и аз, ако през някоя късна нощ, намеря на улицата някоя жертва на апаш, ще ли се погрижа за него, без да се страхувам, че щял съм да закъснея със съня си, че ще си изпоцапам дрехите, че може би ще усъмня и нощния пазач? Ще мога ли аз да имам тоя кураж, да извикам на мои средства някой упорит файтонджия, за да отнесе по-скоро жертвата в болницата? Когато аз бъда способен на всички тия малки усилия, аз ще направя да се изтънят в мен известни клетки и да станат достатъчно чувствителни: чрез тях ще ми се подскаже от интуицията, че в света има по-висше милосърдие, и че лицата, визирани в притчата, могат да означават такива окултни същности и сили, такива езотерични операции, такива космогонически драми, такива тайни и то толкова общи, че да ме изведат до най-висшите точки, до които съм способен да се издигна. Пастирът Погледнати съществата откъм тяхната реинтеграция, изглеждат като разделени на два лагера: единия на светлината, а другия на тъмнината. От глед на точка на антологията, те се разделят на човекоподобни и на нечовекоподобни. От гледна точка на тяхната еволюция, те се разделят на вълци и агнета, на ядящи и изяждани. Именно тая последна страна на Исуса Христа е, коя то се разкрива в евангелието на Йоана. От друга страна, съществуват най-разнообразни кошари. Всяка планета, всяко слънце, всяка раса, била тя човешка или свръхчовешка, си има своя кошара. Всеки пастир, който е същевременно и врата на кошарата си, защото само той знае как се тя отваря — е една страна, един аспект, една проява на Великия Пастир.
към текста >>

Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение.
Всяка планета, всяко слънце, всяка раса, била тя човешка или свръхчовешка, си има своя кошара. Всеки пастир, който е същевременно и врата на кошарата си, защото само той знае как се тя отваря — е една страна, един аспект, една проява на Великия Пастир. Никой не се промъква през оградата, освен с цел да грабне от овцете или да им стори друго някое зло. За това и отделенията на Мирозданието са затворени. И само тия влизат и проникват в тях, които предварително са се легимитирали пред пазителя им. Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение. Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин.
към текста >>

Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие.
За това и отделенията на Мирозданието са затворени. И само тия влизат и проникват в тях, които предварително са се легимитирали пред пазителя им. Древните посвещения чрез употребата на психургията, базирана върху развитието на тоя или оня орган на духовния човек, са давали на учениците си начини, да отварят, по пътя на екскурзиите си из невидимия свят, вратите на тия от апартаментите, които са съответствали на тяхното лично посвещение. Кръщението е било общия ключ. И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин. Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство. Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба. Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити?
към текста >>

Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба.
И пропуска на тия тайни общества са били, преди да станат те чисто политически, символ на тия пневматически мерки. Човек може да влезе достойно или недостойно и, в последния случай, с хитрост или насилие. За да бъде, обаче, познат от овцете, от кучето или от самия пастир, той трябва да принадлежи към същото стопанство или чифлик, т. е. да е живял и работил с тях, за същия господар и по същия начин. Разбойници или убийци са тия, които си служат с магията на волята или обредите, чрез тиранична сила или коварство. Чрез тях човек може да използва човека до смърт; един бог може да се храни от живота на своите поклонници, както отсам, тъй и отвъд гроба. Христос изказва тук такива думи, че, може би, е по добре да не се дири всичката им глъбина, защото — можем ли ние да разнищваме, ние, които сме още в пелени, да узнаем тайните намерения на великите духовни водители които някога са натоварили нашите отци с обреди, закони и защити? „Всички тия, казва Той, които са дошли преди мене, бяха разбойници и крадци“. Дали са те узурпирали образът Божи, в името на когото са казвали, че действат, — ние не знаем това. И според духа на евангелието, по-добре е, да не го знаем, защото венците са обещани на потиснатите, на слабите и на непорочните. Стадото, събрано от всички кошари, образува великата кошара на небето, имаща Словото за свой Пастир.
към текста >>

Стар, беден обор — домът на животни, роби на човека, в стара, бедна страна, страната на Христа.
Във всяка религия, ако един неин вярващ я изпълни и приложи съвършено, той става един истински бог за различните йерархии на невидимите създания. Прочее, Христос с право може да каже: „Отец ми и аз сме едно“, — тъй като Той изпълни най-съществената религия, тъй като Той въплъщава божествения закон и то до степен, че е станал живата религия и въплътения закон. Така, овцата е един бог за тревата, която тя пасе; така и пастирът е един Бог за стадото, кое то Той води. История на Христа от Джовани Папини Исус се роди в обор. Същински обор, не както го рисуват християните-живописци, които се срамуват, че техният Бог се е родил в обор. Стар, беден обор — домът на животни, роби на човека, в стара, бедна страна, страната на Христа. Обор с четири грапави стени, мръсен под и покрив от плочи. Тъжен, мръсен, миризлив обор. Само яслите са чисти, дето господарят слага сено и зърнеста храна. Пролетните ниви пресни в засмените утра, вълнисти от ветреца, слънчеви, благовонни, са вече покосени. С цветенцата ведно: бели, червени, жълти, сини.
към текста >>

Синът на човека, който трябваше да бъде погубен от зверове, наречени човеци.
Волове понесоха дома мъртвото обилие на май и на юни. Сега тия сухи треви и цветя, които все още миришат, са в яслите. Говедата ги преживят с големи, черни бърни, и мокрият тор тори пак слънчевите ниви. Това е същински обор, дето се роди Христос. Най-„бедното“ място е първата стая на едничкия чист, роден от пречиста Дева. Синът на човека, който трябваше да бъде погубен от зверове, наречени човеци. Той имаше за люлка — ясли, където добитъци дъвчат дивните цветя на пролетта. Не случайно се роди Христос в обор. Не е ли и светът един голям обор, където човеците гълтат най-хубавите, най чисти неща и ги превръщат в тор, — на земята, дето и най-силните благовония не могат да потулят вонята на тора. Една нощ Исус се яви, роден от пречиста Дева. Между човеците той дири най-простите и децата — и още по-прости от тях — домашните животни.
към текста >>

Рождение — рождението на човека, току-що въплътила се душа, дошла за другите да страда, е винаги едно чудо.
Стадата бяха будни през дългата нощ на слънчевото обръщане. Тех сепна светлината и ангелските думи. Пастирите едва забелязват, в слабата светлинка на обора, младата хубава жена, мълчаливо загледана в детето. И зърват пеленачето току-що отворило очи, бузички червени, нежни, устица още не яли. И сърцето им се трогва. Рождение — рождението на човека, току-що въплътила се душа, дошла за другите да страда, е винаги едно чудо. Тъй мъчително, че могат и другите да го усетят. И това дете не бе чуждо като други, него очакваше от хиляди години многострадалния народ. Те под насяха своите дарове: мляко, сирене, вълна, агне. Едно ново същество се ражда и почва да плаче. Даровете са за утеха на майката.
към текста >>

Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада.
На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“. На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О. Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието. Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада. Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“. Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше. Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия. И може би да вярваше, че той, развратният господар на развратните, е предреченият спасител, възобновителят на царството на Сатурна.
към текста >>

Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше.
Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието. Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада. Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“. Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше. Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия. И може би да вярваше, че той, развратният господар на развратните, е предреченият спасител, възобновителят на царството на Сатурна. Но предчувствието за рождението на Исуса, на истинския цар, който идеше да замести царете на злото, може би го имаше преди смъртта си, неговия васал от Юдея, великият Ирод. Превела: М. Б-ва. (Следва).
към текста >>

Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините.
Египет е съсредоточил учеността си в три центъра: храмът, погребалната църква и гробът или пирамидата. Последните две места са били посветени специално за изучване на невидимия свят и на живота на мъртвите, което съставлява третата част от мистериите. Храмът, обаче, е бил предназначен за пречистване на живите чрез посвещение и за обществена помощ чрез науката. Египетският храм (перспективен изглед). В действителност, храмът е давал даром на обществото своите инженери, архитекти, лекари, управители и дори музикантите, актьорите и танцьорките за развлечение на тълпите. Египетският храм, както се виж да от представените тук чертежи, се състоял от три части, оградени с обща стена: 1) градините с входните пилони (кули), които съответстват на физическия свят и на светските хора; 2) колонната зала, която съответства на астралния свят и на искателите на мистериите и 3) светилището и негови те принадлежности, които съответстват на небето и на посветените. Градините. — При входа на градините са били издигнати две кули, съответстващи на свещените планини и посветени на Изида и Нефтис. Върху тия кули са били приковани големи върлини, окончаващи с медни топки и считани от немските египтолози за гръмоотводи, а от французките за дръжки на знамена. След преминаването на тия кули, влизало се в градините. Често пред или зад кулите се намирала една алея от сфинксове, които, като образи на посвещението и на астрологическите знаци на Лъва и Девата или на Лъва и Овена, заслужват специално изучване. В градините на храма се намирали работилниците, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията.
към текста >>

Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята.
Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език. След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни. След десетдневния пълен пост, се започвала втората фаза на мистериите, най-важната от всичките.
към текста >>

Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните.
Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава. В тоя момент именно посветеният достига своя апотеоз. Облечен в великолепни дрехи, с блеснало лице от знанието на безсмъртното слънце, посветеният е бил представляван на народа с всички царски почести, и то в момента, когато тия почести са за него съвсем безразлични. Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек.
към текста >>

Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек.
Обгърнат с блестяща туника, той е вече ново същество, възроден човек, който се представлява на религиозната почит на верните. Но щастието му не се състои в това. Оттеглил се в килията си, той се предава на молитва, и небесната богиня му се явява, като му казва: „ти ще живееш честито, ти ще живееш славно под моето покровителство и когато в определения час ти слезеш в ада, и там в подземната полусфера, ти ще ме видиш блестяща мрачините на Ахерон, да управлявам покоя на Стикс, и когато живееш в Елисейските полета, ти ще ме обожаваш като благодатно божество. Научи се още, че ако ти заслужиш нашето покровителство с горещата си вяра, с пълно си благочестие и с недосегаемата си чистота, аз имам власт да продължа живота ти отвъд определения от орисницата ти срок“. И тъй, преобразяването на посветения в видимо човешко слънце състав лява края.на мистериите на Изида. Тия мистерии, както и всички антични по свещения, подобно и на съвременните мистерии на истинските розенкройцери, са имали, прочее, за цел да на правят от човешкото същество един нов човек. Ако франк-масонството е изгубило вътрешния смисъл на откровенията, които тия символи съдържат, ако католицизмът и православието, в своя стремеж към външни почести, великолепие и власт, са прекъснали всяка връзка с плана на божествените сили, то намират се на земята някой същества на вид скромни, смирени и бедни от власт и пари, но не и клетници, чието сърце е толкова топло, за да могат да прощават враговете си, да се молят за невежите и простите и да извикват в тишината на неизвестни олтари силата, която иде от живия Бог, дошъл на земята в плът, но донесъл най-голямото щастие, възможно за нас: „мира на сърцето“ — любовта . .· . Извлякъл от „А В С d’Occuitisms“: Ив. Стоянов. * * * Картинки свързани със статията Пилоните и обелиските. Кръщаване на посветения в подземията на храма.
към текста >>

Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него.
Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн. III). Скъперничество. Нека чуем колко справедливо се произнася за тоя порок един от най-великите философи — Шопенхауер: „Скъперничеството е квинтесенцията на пороците. Когато физическите удоволствия на човека се отклонят от правия път, виновна е за това неговата чувствена природа, животинското в него. Той се увлича от насладите и, овладян всецяло от впечатленията на настоящето, действа без да размишлява. Напротив, когато вследствие телесна слабост или старост, той стигне до там, че пороците, които не е могъл да остави, сами най-после го оставят, защото е изгубил способността за чувствени наслади, и у него почне да се проявява скъперникът, тогава духовната алчност надделява над чувствената. Парите, като абстрактна представа на всички световни блага, са сега за него сламката, за която се залавят умиращите му страсти и желания, превръщащи се, тъй да се каже, в абстрактен егоизъм. Сега те се възраждат в любов към Мамона. Преходните чувствени страсти се превръщат в обмислена, пресметната жажда за пари, която, както и самия й предмет, има символично естество и е непреодолима.
към текста >>

Първата става на палеца, на която е нокътя, е винаги дълга и обратно—втората е къса, което показва липса на логика — особеност, която при предразположение на характера към завист трева непременно да съществува, защото за логически мислещия човек, завистта е нелогична.
Ако от линията на сърцето право към малкия пръст отива широка линия, това показва, че скъперничеството у едно лице е станало вече мания. Къса линия на сърцето без разклонения и извита по средата показва, освен скъперничество, и склонност към лихварство. Ако у жените главната линия се съединява с линията на сърцето под ъгъл, това показва, че сърцето е подчинено на мозъка, какъвто до известна степен е и случая при скъперничеството. Завист. Една много близка до скъперничеството черта на характера е завистта и като така и хирогномическите й белези са твърде сходни с тия на скъперничеството. Така напр., завистливите жени имат също дълги, сухи, кокалести ръце. Първата става на палеца, на която е нокътя, е винаги дълга и обратно—втората е къса, което показва липса на логика — особеност, която при предразположение на характера към завист трева непременно да съществува, защото за логически мислещия човек, завистта е нелогична. Друг белег на тоя недостатък е, че ноктите на пръстите са много къси, черта, която, покрай другото, показва още недоволство и свадливост. Завистливата жена винаги мисли и чувства егоистично, което се отразява в късата и тънка линия на сърцето. Най-после да споменем още едно характерно указание на завистта; имен но силно развит юпитеров хълм, набразден с много напречни линии. Лакомство. Докогато лакомството не се е изродило в лакомия, то е поносимо, даже до известна степен не е тъй неприятно поразяваща особеност у някои жени, принадлежащи към по- висшите класи. В повечето случаи тая слабост се среща у хора, които с общо име могат да се нарекат чревоугодници.
към текста >>

Ние вече споменахме белезите на ръката у човек, който страда от лакомство, когато говорехме за често срещащата се у децата склонност да ядат много и да се тъпчат.
Друг белег на тоя недостатък е, че ноктите на пръстите са много къси, черта, която, покрай другото, показва още недоволство и свадливост. Завистливата жена винаги мисли и чувства егоистично, което се отразява в късата и тънка линия на сърцето. Най-после да споменем още едно характерно указание на завистта; имен но силно развит юпитеров хълм, набразден с много напречни линии. Лакомство. Докогато лакомството не се е изродило в лакомия, то е поносимо, даже до известна степен не е тъй неприятно поразяваща особеност у някои жени, принадлежащи към по- висшите класи. В повечето случаи тая слабост се среща у хора, които с общо име могат да се нарекат чревоугодници. Ние вече споменахме белезите на ръката у човек, който страда от лакомство, когато говорехме за често срещащата се у децата склонност да ядат много и да се тъпчат. Хирогномията дава, освен това, като характерно за подобна ръка силно развит юпитеров хълм, което показва даже и лакомия. Слабо очертания пък лунен хълм, по който не се срещат и решетести фигури, показва у такива жени неподвижност; и наистина, общопознато е, че чревоугодниците, за които тъкмо е необходимо повече движение, обичат, след като си похапнат здравата, с часове да си почиват, като или спят, или се излежават. С тая неподвижност е свързана и друга особеност, която се изразява в слабо развит и съвсем гладък венерин хълм — отсъствие на страстност в любовта. Това, което казахме при детската ръка за разликата между чревоугодничеството и лакомията, важи, разбира се, и за женската ръка; жената, която обича да си угажда в яденето, има тънка линия на ума, когато жената, която при яденето обръща внимание на количеството, а не на качеството на храната, има къса и дебела линия на ума. Лакомата жена по неволя е егоистична и завистлива, тя винаги се страхува, че яденето няма да й стигне, че ще има по-малко от онова, което й е нужно, за да почувства стомаха си преситен — едничкото нещо, което я задоволява.
към текста >>

Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство.
На същата става има, освен това, решетесто препречени или кръстосани линии. На самия меркуров хълм често се среща и кръст. Според физиогномията, крадецът има извънредно подвижни очи, погледът му винаги несигурно блуждае, особено когато говори с някого. Той не издържа поглед, настойчиво отправен към него. Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък. Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство. Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези.
към текста >>

Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези.
Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство. Предразположение към убийство. Несправедливостта като общо понятие, според възгледа на един ви- ден моралист, се изразява конкретно най-пълно и най-поразително в людоядството и после в убийството. За това извършването на убийството моментално се последва от ясна до болезненост представа за стореното и гризене на съвестта, спокойствието на духа е безвъзвратно загубено до края на живота. Ужасът и страхът от извършеното в тоя момеят убийство показва страстната привързаност към живота, изразена в желанието да се живее, с която привързаност е пропито всичко живо. Дремещите наклонности към това най-страшно престъпление заклеймяват човека, който ги притежава, с каинови белези. Кожата на убийцата обикновено е червена или има зеленикав оттенък; тия, които имат червена кожа, убиват в възбудено състояние на гняв или страст, до като ония с зеленикав оттенък на кожата извършват престъплението, подбудени от своите зли инстинкти. Първите убиват под минутното влияние на гнева, а вторите пресмятат и обмислят в подробности намерение то си — те са хладнокръвните убийци. Червенокожите имат блестящи очи, силен поглед втренчен когато говорят, а другите имат матови, сухи очи и страшен поглед. И едните и другите имат некрасиви ръце, закривени пръсти и разширени като топка палци.' Хирософските белези на предразположението към това престъпление се изразяват в следното: На физическата (първата става) на малкия пръст се намират няколко не дълбока линии, линията на живота има в долната част линия паралелна ней, линията на ума е много дълбока, дебела и усеяна с тъмни малки браздички, освен това е придружена с една или две извити като дъга линии. Тя образува с линията на живота и тая на сърцето един ъгъл; ноктите на пръстите са много къси, закривени и често наподобяват ноктите на хищник.
към текста >>

Големи и груби палци издават у един мъж наклонност към деспотизъм и високомерие, такъв човек при най-малката сполука се самозабравя от гордост и надменност; той е силен, но не- чувствителен,правдив, но неестествен.
Ако пръстите на една мъжка ръка са конусообразни и възловати, това предполага гениалност в изкуството, съединена с силно развита съобразителност, това показва също, че притежателят на такава ръка се отличава от мъжете с конични пръсти по голямата си морална мощ. Видяхме по-рано, че тези ръце, с дълги, заострени и гладки пръсти, показват склонност към съзерцание, идеализъм, религиозност, също и пренебрежение към всичко материално; такива ръце рядко се срещат у мъжа, напротив, у него, както споменахме, по-често се срещат ръце с философски възли, т. е. възловати нокетни стави; последното се обяснява с факта, че между жените се среща рядко наклонност и влечение към философия, но, в замяна на това, твърде често идеален възглед върху живота, докато у мъжа е тъкмо обратното. Ако ставите на пръстите са много дълги — особеност, коя го се среща много по-често у жените, това показва добър вкус и талант за музика. b. Палецът. Големи и груби палци издават у един мъж наклонност към деспотизъм и високомерие, такъв човек при най-малката сполука се самозабравя от гордост и надменност; той е силен, но не- чувствителен,правдив, но неестествен. Голем палец често се среща у хора склонни към тайните нау ки; особено ако при това и хълма на малкия пръст е силно развит; сигурно, хора като приказния Фауст, Гьоте, Парацелз са имали големи палци. Че у хора, които имат големи палци, преобладават разумът и волята, показват и други исторически примери. Волтер, тоя светещ човек, който нищо друго не признаваше освен това, що разума му диктуваше и който преценяваше хората по разума им, имаше грамадни ръце. Наполеон, враг на бавността, страхливостта и нерешителността, който винаги настояваше, че човек, действащ съгласно вътрешния си глас, рядко греши, че всяка нерешителност е доказателство на слаб дух, имаше също голям палец, особеност присъща изобщо на упоритите корсиканци. Напротив, Албрехт Дюрер, знаменитият художник, характерната черта на чийто произведения беше естествеността, има ще малък палец, и знае се как пасивно той се отнасяше към тиранията на непоносимо свадливата си жена.
към текста >>

Волтер, тоя светещ човек, който нищо друго не признаваше освен това, що разума му диктуваше и който преценяваше хората по разума им, имаше грамадни ръце.
Ако ставите на пръстите са много дълги — особеност, коя го се среща много по-често у жените, това показва добър вкус и талант за музика. b. Палецът. Големи и груби палци издават у един мъж наклонност към деспотизъм и високомерие, такъв човек при най-малката сполука се самозабравя от гордост и надменност; той е силен, но не- чувствителен,правдив, но неестествен. Голем палец често се среща у хора склонни към тайните нау ки; особено ако при това и хълма на малкия пръст е силно развит; сигурно, хора като приказния Фауст, Гьоте, Парацелз са имали големи палци. Че у хора, които имат големи палци, преобладават разумът и волята, показват и други исторически примери. Волтер, тоя светещ човек, който нищо друго не признаваше освен това, що разума му диктуваше и който преценяваше хората по разума им, имаше грамадни ръце. Наполеон, враг на бавността, страхливостта и нерешителността, който винаги настояваше, че човек, действащ съгласно вътрешния си глас, рядко греши, че всяка нерешителност е доказателство на слаб дух, имаше също голям палец, особеност присъща изобщо на упоритите корсиканци. Напротив, Албрехт Дюрер, знаменитият художник, характерната черта на чийто произведения беше естествеността, има ще малък палец, и знае се как пасивно той се отнасяше към тиранията на непоносимо свадливата си жена. Голем палец показва, че притежателят му по-лесно може да се освободи от ограниченията, които му налага неговата природа, защото на по голям палец съответства и по-голяма сила на волята. С това се обяснява факта, че е имало много философи, които са изла гали теориите си в по-малко или по вече добри стихове; но до днес не се знае за никой виден поет (който обикновено се характеризира с малък палец и гладки пръсти) да е напреднал много в абстрактните науки. с. Твърдост на мъжката ръка.
към текста >>

Наполеон, враг на бавността, страхливостта и нерешителността, който винаги настояваше, че човек, действащ съгласно вътрешния си глас, рядко греши, че всяка нерешителност е доказателство на слаб дух, имаше също голям палец, особеност присъща изобщо на упоритите корсиканци.
b. Палецът. Големи и груби палци издават у един мъж наклонност към деспотизъм и високомерие, такъв човек при най-малката сполука се самозабравя от гордост и надменност; той е силен, но не- чувствителен,правдив, но неестествен. Голем палец често се среща у хора склонни към тайните нау ки; особено ако при това и хълма на малкия пръст е силно развит; сигурно, хора като приказния Фауст, Гьоте, Парацелз са имали големи палци. Че у хора, които имат големи палци, преобладават разумът и волята, показват и други исторически примери. Волтер, тоя светещ човек, който нищо друго не признаваше освен това, що разума му диктуваше и който преценяваше хората по разума им, имаше грамадни ръце. Наполеон, враг на бавността, страхливостта и нерешителността, който винаги настояваше, че човек, действащ съгласно вътрешния си глас, рядко греши, че всяка нерешителност е доказателство на слаб дух, имаше също голям палец, особеност присъща изобщо на упоритите корсиканци. Напротив, Албрехт Дюрер, знаменитият художник, характерната черта на чийто произведения беше естествеността, има ще малък палец, и знае се как пасивно той се отнасяше към тиранията на непоносимо свадливата си жена. Голем палец показва, че притежателят му по-лесно може да се освободи от ограниченията, които му налага неговата природа, защото на по голям палец съответства и по-голяма сила на волята. С това се обяснява факта, че е имало много философи, които са изла гали теориите си в по-малко или по вече добри стихове; но до днес не се знае за никой виден поет (който обикновено се характеризира с малък палец и гладки пръсти) да е напреднал много в абстрактните науки. с. Твърдост на мъжката ръка. Твърдостта на ръката е признак на енергичен мъжки характер, а меката ръка — на женствен; отпуснатостта на ръката е белег на телесно, а често и душевно изтощение.
към текста >>

Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия.
Ако и да притежават някои положителни качества, последните се проявяват само в неспособността да вършат зло и в негативното развитие на интелекта им. Мъжете с елементарна ръка са добри войници, когато се касае да се победи с физическа сила и животинско безстрашие. За да излязат от тъпото си равнодушие, потребни им са силни зрелища, като напр. страхотния вид на горящи градове, безчовечни касапници и др. такива. И колкото и странно да е, макар че тям е чуждо всяко възвишено чувство, те не са равнодушни към поезията. Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло.
към текста >>

При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло.
Такъв човек е изложен винаги на действието на мъката и страданието, защото поради липса на морална издръжливост той не може да се предпази от нежелателните външни възприятия. Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си. На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност. Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени.
към текста >>

Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество.
Притежателят на лопатовидна ръка обича физическия труд, обича пътуването по море, лов и изобщо всички занятия на открит въздух. Такива мъже са постоянни в любовта си и целомъдрени в живота. Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си. На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност. Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр.
към текста >>

На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си.
Те малко отбират от поезия, подвижността на духа им е слаба, но затова пък обичат физическото движение и промяна на мястото. Те не са привързани към мястото, където живеят както мъжете с елементарна ръка, и го обичат до толкова, доколкото им доставя подслон и сносен живот. При разглеждане елементарната ръка споменахме, че тоя тип е разпространен у славянските народи, главно у русите, ако, обаче, между тях срещнем човек с лопатовидни ръце, това показва, че той по произход не е чист русин, в жилите му тече казашка кръв; защото казакът обича подвижността и промяната на мястото, към което в повечето случаи го принуждава неговата езда, тъй като обикновено казакът и неговия кон са едно неразделно цяло. Човекът с лопатовидна ръка по вече обича да си похапнува, отколкото да пробира храната си и би страдал само от липсата на достатъчното й количество, а не и от недоброто й качество. Ако лопатовидната ръка е голяма, възловата и грозна, смело може да кажем, че нейният притежател е егоист и неговия девиз е: любовта към ближния почва от любовта към самия себе си. На такъв човек външния свят не въздейства с красотата си, колкото и съвършена да е тя, а с масата си. Това предпочитане се изразява у него и при избора на съпругата — той търси у нея маса и големина, макар това да обусловя и неподвижност. Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“.
към текста >>

Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно.
Отделните особености на хора с такива ръце изпъкват много ясно у народи, в които са разпространени. Булвер напр. в романа си Pelharri дава сполучлива характеристика на англичаните, повече от които имат лопатовидна или четвъртита ръка. Той казва: „за англичаните удоволствието е работа и работата удоволствие“. Типът на артисгичната ръка, който вече очертахме, показва тъкмо противоположни особености. Човекът с артистична ръка на драго сърце вярва на другите, защото тая му вяра го избавя от необходимостта сам да съди и по тоя начин да се напряга умствено и душевно. Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина.
към текста >>

Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е.
Даже малкото добри черти, които изпъкват у притежателите на такива ръце като способността да се вдъхновяват и чувството за благотворителност, се дължат по-често на недостатъците им, а не на некакво дълбоко убеждение и вътрешен нагон към правене добро. Притежателят на артистична ръка умее да блесне в обществото, но не с дълбочината на разбирането си, а с повърхностна многостранчивост, която прикрива недостатъка от вътрешни ценности. Четвъртитата ръка, както и лопатовидната, са противоположни на артистистичната по отношение на характерните черти, които тая последната обусловя. Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е. прекалено чувство за ред и порядъчност в възгледите си. За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка. Той е човек, у когото всичко трябва да върви като по мед и масло. Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на закуската и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден. Бельото му, книгите му, книжата му са тъй наредени по местата си, че и в тъмнина да посегне, веднага намира това, което му трябва.
към текста >>

Той е човек, у когото всичко трябва да върви като по мед и масло.
Така, хората с четвъртита ръка отричат винаги това, което не могат да възприемат с чувствата си, и още по вече това, което не могат да схванат; за тях границата на естественото се простира в тесния кръг на не особено широкото им схващане. Техният дух е силен, но не възвишен; той е в състояние да обхваща на ши рина, но не и на височина; той прилича на млад орел, чийто крила са подрязани, тъй че той може да описва широки кръгове низко до земята, но няма сила да се издигне в светлата висина. Човекът с четвъртита ръка се отличава с педантство, т. е. прекалено чувство за ред и порядъчност в възгледите си. За него най-много подхожда чиновническата кариера по изправността и точността, които изисква, качества, изразени във всяка негова постъпка. Той е човек, у когото всичко трябва да върви като по мед и масло. Успиване, няколко минути, по късно поднасяне на закуската и др, подобни дреболии са в състояние да развалят доброто му настроение за цел ден. Бельото му, книгите му, книжата му са тъй наредени по местата си, че и в тъмнина да посегне, веднага намира това, което му трябва. Тежко на оногова, който не остави пак на мястото взетата от писалището му книга, писалка или друга вещ. Притежателят на четвъртита ръка проявява, при все това, сума добри качества, но те са от такъв характер, че могат да му спечелят пълното уважение и почит на околните, но никога и тяхната любов. Напразно у такива хора ще търсим благороден идеализъм и любов към свободата.
към текста >>

Като пример на човек с делови ръце може да ни послужи кардинали Ришельо, който даже в завещанието с препоръчваше на лицата, които имат страхлива съвест, да стоят далеч от държавните работи.
Най-голямото му удоволствие беше да се вози с файтон из улиците полулегнал до метресата си. Той спечели високият си чин не само с бясната си храброст, но и с прекалената си подчиненост и привързаност към императора. Лопатовидни ръце имаше Наполеон, който, като велик пълководец, политик, добър математик, държавник и владетел на света, вдъхваше ужас и възхищение. Като притежател на силно изразна артистична ръка може да дадем Александър Дюма, знаменития французки романист. Френският крал Франциск I имаше също артистична ръка, чийто пръсти бяха същевременно и малко лопатовидно разширени; знае се, че той покровителстваше и насърчаваше артистите. Като пример на човек с делови ръце може да ни послужи кардинали Ришельо, който даже в завещанието с препоръчваше на лицата, които имат страхлива съвест, да стоят далеч от държавните работи. Като представители на мъже с философска ръка можем да споменем: Лок, Кондиляк, Декарт, Малбранш, Лайбниц, Кант и Фихте. Духовни ръце намираме у Исуса, Сведенборга, пророчицата от Префорст и др. (Текстът не може да се прочете поради скъсана част от страницата на списанието) е падат около 560 конични, у мъжете това отношение е 1000:340; 320/1000 принадлежат към четвъртитите и философски ръце; останалите са лопатовидни или смесени. Естествено, тия цифри е показват, че само при смесения тип имаме такъв, а всички останали са чисти типове, напротив, знае се, че чист тип ръка е извънредно рядко явление; казаното значи само, че при споменатите категории белезите на един тип преобладават у една ръка. При разглеждането на женската ръка ние обстойно се спряхме на недостатъците в характера и тяхната хирософска проява; понеже това са общочовешки недостатъци, казаното с малки из менения, разбира се, важи и за мъжката ръка. (Следва).
към текста >>

Щом падна в сомнамбулизъм, тя ми каза, че вижда един мъртвешки ковчег, в който е прострян един скъп за нея човек: той бе брат й, който се заплашваше от голяма опасност.
бяха построили един нов яхър при замъка на Шмиделфелд и когато въведоха там един кон, той прояви признаци на силно безпокойство: по-после се откри на това място един човешки скелет. В Шотландия мнозина вярват, че дарбата на второто зрение е на следствена, но това не е всякога така. Цитира се един бележит случай на ясновидски дар: жената на един министър в Нимберг, която наследила тоя нещастен дар от баща си. На 13 януари 1827 г. г-жа Хауфе бе обзета в необикновено вре ме от спазми и аз се опитах да открия причината на тоя случай. Щом падна в сомнамбулизъм, тя ми каза, че вижда един мъртвешки ковчег, в който е прострян един скъп за нея човек: той бе брат й, който се заплашваше от голяма опасност. Той трябваше да бъде нападнат на 18 същия месец, но тя посочи средството да избегне тая опасност и да открие убиеца. Наистина, последният дойде, но стрелба та не сполучи. След няколко време тя сънува пак нещо за брата си: много пъти тя виждаше в магнетичния си сън една лисица и узна, че ако брат й се опита да я убие, ще се изложи на опасност от пушката си. Съобщиха това на брата й и, когато той прегледа оръжието си, откри, че някоя неприятелска ръка натъпкала пушката до устата. Така той избегна опасността.
към текста >>

Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек.
се намира привидно в мъртво състояние. Аз внимателно бдях след туй около един час, дока то се убедих, че наистина той е умрял. Чичото не чул нищо. В стаята, от дето дошъл гласа, не е имало никой. Г-жа Хауфе обясни тоя факт с интензивното й жела ние да знае как е баща й: това позволило на душата й да придружи нервния й флуид до мястото, дето той почиват, и понеже чувствата и мислите й били енергично фиксира ни върху лекаря и неговите способности, това пък причинило, последният да чуе изпуснатото от нея възклицание над ковчега, което се повтори при връщането си в тяло то и аз тогава го чух. Както ми казаха родителите й, една година преди смъртта на баща й, тя, в началото на магнетичното си състояние, можеше да направи да я чуят приятелите й нощно време, щом си лягаха да спят в същото село, но в други къщи, чрез ясни удари като от умрял човек. Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави. Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута. Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив.
към текста >>

Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас.
Аз я запитах през време на съня й, дали може пак да направи това и на какво разстояние. Тя ми отговори, че може още няколко пъти и че пространството не съществува за духа. Малко време след това, децата и слугите ни заспаха и ние чухме, щом си легнахме, един удар в въздуха над самите ни глави. Шест такива удари бяха чути в продължение на половин минута. Това бе един звук тъп, но ясен и отчетлив. Нашата къща е съвсем уединена и бяхме напълно сигурни, че тия звукове не можеха да се произведат от никой човек при нас или над нас. На другата вечер, когато заспа, макар и да не бях съобщил тоя факт ни кому, тя ме попита, дали не желая да почука пак за нас. Но понеже тя добави, че това я отслабва, аз отказах. После тя ми каза, че тия удари се на- насят в въздуха от духа, а не от душата, но гласът, чут при ковчега на баща й, се раздал в момента, когато душата й напуснала тялото й едновременно с духа, под влиянието на преживените силни чувства. Тези явления не ще ни изненадат, ако искаме да си спомним, че умрелите, когато духът е вече излязъл, а душата е още свързана с тялото, притежават способността да се появяват, с своите характерни черти, на далечни свои приятели. Така именно сродникът на един мой приятел, Д-р Сайфер, му се явил в момента на смъртта си и че принц Хохенлое се е явил на Д-р Естерлер, негов колега от Академията.
към текста >>

Д-р Бардили, млад и талантлив човек, който бе отишъл в Америка, за да изучи езиците и математика, не беше никак, според свидетелстването на неговите приятели, разположен да вярва в духовните факти.
Хюбшман разгледал на около, но не видял никого. Запитал децата, но те потвърдили по един абсолютен начин, че дядо им дошъл при тях, но къде се е скрил сега, не знаят. Няколко дни след това, г. Хюбшман получил писмо от брата си, който го питал с безпокойство, дали няма някаква известие за баща им, понеже едно скорошно обстоятелство силно го разтревожило. И на истина, в същия ден и час, когато децата извикали горните възклицания, баща им се поминал. Д-р Бардили, млад и талантлив човек, който бе отишъл в Америка, за да изучи езиците и математика, не беше никак, според свидетелстването на неговите приятели, разположен да вярва в духовните факти. Но веднъж, в последното си писмо преди смърт та си, той съобщил следния факт: „с мен се случи нещо необикновено: приятелят ми Елверт, умрял във Вюртенберг още преди девет години, ми се яви и ми каза: „ти скоро ще умреш“. И, което бе много странно, деня на явяването му бе точно годишния ден, в който той се помина“. Наскоро след като написал това писмо, Д-р Бардили умря съвсем неочаквано. Г-жа Хауфе ми разказа, че преди малко тя се е видяла седнала на едно столче, в бяла рокля, тогава когато тя в същност лежеше простряна на леглото си. Тя устремила очите си върху видението и поискала да извика, но не могла.
към текста >>

Доктор Морган беше млад човек, тридесет годишен.
Всички стаи бяха мобилирани много просто, но удобно, и имаха това неоценимо предимство за наемателя, че прозорци те им бяха откъм двора. Докторът обичаше тишината и зеленината, като предпочиташе по вече далечния път, даже в лошо време, отколкото живота в шумния център, с неговия трясък, суета и печален вид на покривите и стотиците комини. Беше чудесна нощ през м. август, толкова тиха и топла, че прозорецът в работния кабинет на доктора беше отворен. До голямата писмена маса седеше сам хазяинът на тази квартира и четеше при лампа с зелен абажур една голяма книга с изтъркана подвързия. Доктор Морган беше млад човек, тридесет годишен. Той би могъл да се счита хубавец, ако страшната слабост и болезнена бледност не бяха го обезобразили. Той беше висок и снажен; гъстите, златисто-кафяви коси и малката брадичка, малко по-тъмна, заграждаха неговото тънко, с класически правилни черти, лице; големите очи, строги и замислени, бяха с неопределен цвят; при спокойствие сиво-сини, и тъмни при най-малкото вълнение. Въобще, погледът му се отличаваше с необикновена подвижност и отразяваше всяко душевно движение. Обстановката на кабинета показваше, че Ралф беше учен и трудолюбив човек· Обширната библиотека и множеството полици бяха затрупани с книги, списания и слоеве брошури, не само по медицината, но и по всички отрасли на човешкото знание. Докторът можеше свободно да се рови в книгите и да се предава на занятията си, тъй като почти нямаше пациенти.
към текста >>

Обстановката на кабинета показваше, че Ралф беше учен и трудолюбив човек· Обширната библиотека и множеството полици бяха затрупани с книги, списания и слоеве брошури, не само по медицината, но и по всички отрасли на човешкото знание.
До голямата писмена маса седеше сам хазяинът на тази квартира и четеше при лампа с зелен абажур една голяма книга с изтъркана подвързия. Доктор Морган беше млад човек, тридесет годишен. Той би могъл да се счита хубавец, ако страшната слабост и болезнена бледност не бяха го обезобразили. Той беше висок и снажен; гъстите, златисто-кафяви коси и малката брадичка, малко по-тъмна, заграждаха неговото тънко, с класически правилни черти, лице; големите очи, строги и замислени, бяха с неопределен цвят; при спокойствие сиво-сини, и тъмни при най-малкото вълнение. Въобще, погледът му се отличаваше с необикновена подвижност и отразяваше всяко душевно движение. Обстановката на кабинета показваше, че Ралф беше учен и трудолюбив човек· Обширната библиотека и множеството полици бяха затрупани с книги, списания и слоеве брошури, не само по медицината, но и по всички отрасли на човешкото знание. Докторът можеше свободно да се рови в книгите и да се предава на занятията си, тъй като почти нямаше пациенти. Средства за съществуване му даваше добре заплащаната служба, коя то заемаше в една голяма психиатрическа болница. Ралф беше доволен от своето положение, още повече, че неговото слабо здраве го караше да води тих и редовен живот. Но ако той имаше малко работа като доктор, то толкова повече работеше неговият любознателен ум: не напразно той се сблъсък ваше всекидневно с необяснимата проблема — безумието. Постоянното с прикосновение с това зло, което до се га не се поддава на научно изследване, но разяжда здравето на човека, потикна доктора да търси разрешението на тази тайна.
към текста >>

Постоянното с прикосновение с това зло, което до се га не се поддава на научно изследване, но разяжда здравето на човека, потикна доктора да търси разрешението на тази тайна.
Обстановката на кабинета показваше, че Ралф беше учен и трудолюбив човек· Обширната библиотека и множеството полици бяха затрупани с книги, списания и слоеве брошури, не само по медицината, но и по всички отрасли на човешкото знание. Докторът можеше свободно да се рови в книгите и да се предава на занятията си, тъй като почти нямаше пациенти. Средства за съществуване му даваше добре заплащаната служба, коя то заемаше в една голяма психиатрическа болница. Ралф беше доволен от своето положение, още повече, че неговото слабо здраве го караше да води тих и редовен живот. Но ако той имаше малко работа като доктор, то толкова повече работеше неговият любознателен ум: не напразно той се сблъсък ваше всекидневно с необяснимата проблема — безумието. Постоянното с прикосновение с това зло, което до се га не се поддава на научно изследване, но разяжда здравето на човека, потикна доктора да търси разрешението на тази тайна. Но напразно той прелистваше съчиненията на практическата наука и преравяше трудовете на мистиците и алхимиците. Нито трудовете на най-учените психиатри, нито тъмните формули на Парацелза не му дадоха ключа на тайната. Навсякъде, като през мъгла, той виждаше нещо неопределено и чувстваше законите, които съществуват, но механизмът им тънеше в мрак, той не беше в състояние да го разсее. Само едно той считаше за доказа но, а именно — че съществува неви- дим ток, астрално излъчване, което поддържа обмяната на веществата между всички живи същества, които имат решително и могъщо влияние върху организмите. Но как действат тези невидими сили и какви закони ги управляват — това беше тайна, и докторът с горчивина се убеждаваше, че даже ония, които считаха себе си за специалисти по тези въпроси, и те, като слепи, безпомощно стоят за сега пред този най-тежък недъг на човечеството—помрачаването на разсъдъка.
към текста >>

Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята.
Безумието оставаше онази неизвестна и неизследвана област, която неудържимо влечеше към себе си младия доктор, който с цялата си душа се стремеше да облекчи хората. Понякога, след безплодни усилия за разрешение на загадката, която винаги се изплъзваше из ръцете му, той се гневеше против тези жестоки закони, забулени в тайна и скриващи средствата, които, несъмнено, трябва да съществуват за облекчение на душевните болести. Колко хора на науката са посветили целия си живот за изучване на тези въпроси, а при това, в областта на душевните болести е направено много малко. Магнетизмът и хипнотизмът, разбира се, са помагали понякога, но, както изглежда, случайно. И не веднъж Ралф се питаше, защото човешкият живот много често се явява като непрекъсната тежка агония? Скъпоценното, оживяваше човека, дихание изчезва като че ли безследно, а останалото изгнива в земята. Тъмна е цялата, заради която се раждат и умират милиони същества, които се борят, страдат, стремят се към неизвестна цел и които смъртта, като ураган, помита от лицето на земята, като ненужен прах. Като остави книгата за хипнотизма, която четеше, докторът стана, отиде до прозореца и, замислен, се залюбува на небето, усеяно със звезди. Като брилянтов плат се разстилаше небето с млечния път, минаващ в блестяща мъгла. Свят след свят, система след система се редуваха. . . .
към текста >>

И що е това смъртта, леденото и унищожаваше дихание на която дебне човека на всяка стъпка, която му отнима любимите същества, обстановката, с която е свикнал, придобитите знания и го хвърля в неизвестното небитие?
Той затръшна прозореца, седна пак в креслото си и затвори очите си. Обхвана го внезапен страх от смъртта. Лесно беше на професора да каже: „Пазете ce! Почивайте си умствено! “ Подобна почивка може да се предписва само на онези, които не мислят и са погълнати от житейската суета; но за онзи, мисълта на когото работи, чийто ум търси истината, постоянно натъквайки се на съмнения и предположения, подобна почивка е невъзможна. И що е това смъртта, леденото и унищожаваше дихание на която дебне човека на всяка стъпка, която му отнима любимите същества, обстановката, с която е свикнал, придобитите знания и го хвърля в неизвестното небитие? Живите почитат паметта на покойния с паметници или с молитви, а той сам знае ли това? Чувства ли той, страда ли и продължава ли да обича останалите живи? Много странни факти говорят за съществуването „отвъд смъртта“, но нищо не го доказва научно. Явленията не се извикват произволно, а се подчиняват на неизвестни закони, толкова тъмни и непонятни, колкото е и светът който те управляват. Ралф изтри потното си чело, след това притисна ръката си до болезнено тупащото си сърце.
към текста >>

Тъй като Патрик не даваше признак за присъствието си, то младият човек отвори сам вратата.
Един силен и рязък звън прекъсна бурните мисли на доктора. Той се изправи и почна да се ослушва. Навярно, старият Патрик, неговият единствен слуга, спеше като убит, тъй като в коридора беше тихо. След минута, звънът се повтори и Ралф стана. Навярно, някой от квартала заболял и изпратили за него; това, макар и рядко, се случваше. Тъй като Патрик не даваше признак за присъствието си, то младият човек отвори сам вратата. На стълбата стоеше един висок мъж, загърнат в тъмен плащ, с широкопола мека шапка на главата си. В ръцете си държеше едно сандъче, украсено със сребро· — С доктора Морган ли имам честта да говоря, попита непознатият с дълбок и звучен глас. — Да, аз съм, на ваше разположение съм.· — В такъв случай, позволете ми да вляза. Трябва да поговоря с вас по една много важна работа, която извънредно много ви интересува. Непознатият тури плаща и шапката си на стола и влезе след Ралфа в неговия кабинет.
към текста >>

Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен.
— Да, аз съм, на ваше разположение съм.· — В такъв случай, позволете ми да вляза. Трябва да поговоря с вас по една много важна работа, която извънредно много ви интересува. Непознатият тури плаща и шапката си на стола и влезе след Ралфа в неговия кабинет. Двамата седнаха и настана доста продължително мълчание. Ралф с любопитство разглеждаше своя гост. Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен. Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси. Лицето и изразя ваше най-чист гръцки тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия. Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате? — Кой сте вие, който знаете моите мисли — промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна.
към текста >>

— Аз съвсем не съм дяволът, както вие, без съмнение, предполагате; аз съм такъв човек.
Лицето и изразя ваше най-чист гръцки тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия. Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате? — Кой сте вие, който знаете моите мисли — промълви Ралф, скачайки от креслото· Тайнственият посетител се усмихна. — Седнете и не бойте се от нищо — каза той. — Аз съвсем не съм дяволът, както вие, без съмнение, предполагате; аз съм такъв човек. какъвто сте и вие. Между нас разликата е само тази, че вие искате да живеете, а аз искам да умра. Вие сте живели твърде малко, а аз твърде много, и искам да се върна в пространството. Аз се явих тука да ви предложа. Да се заменим.
към текста >>

Отдавна вече аз търся един човек, комуто бих могъл да предам моето знание и тайната на моя живот, но напразно бяха всички мои търсения.
— Успокоете се, мой млади приятелю. Аз съм напълно здрав с ума си. Колкото и да ви се струва невероятно това, което ви казах, но то е неопровержима истина. Аз действително притежавам еликсира на живота. А сега да поговорим сериозно. Отдавна вече аз търся един човек, комуто бих могъл да предам моето знание и тайната на моя живот, но напразно бяха всички мои търсения. Един случай обърна вниманието ми върху вас. Аз изследвах и изучих вашия живот, вашия характер, вашите стремления; аз зная вашите съмнения и тази жажда за знания, която ви мъчи. От всичко това аз разбрах, че вие сте по-достоен от всеки другиго. Да получите моето наследство. Отговорете ми откровено искате ли да живеете вечно?
към текста >>

Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да вечерят; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит.
— Добре, аз ще ви почакам на стълбата. Ралф за една минута тури в ръчната си чанта малко долни дрехи и един костюм. След това разбуди Палрика, направи някои необходими разпореждания и му даде пари за разноски. Скривайки в джоба си портретчето на покойната си майка, той излезе при не познатия. Те мълчаливо се спуснаха по стълбата, седнаха в файтона, който ги чакаше, и се отправиха на гарата, дето и се настаниха в трена, който замина ваше за Дувър. Непознатия зае отделно купе и когато тренът тръгна, той предложи на Ралфа да вечерят; но силно възбуденият млад човек не чувстваше никакъв апетит. Обаче, неговият спътник тъй весело се шегуваше, разтваряйки кошницата с най-скъпите деликатеси, донесена от неговия низък и дебел слуга, че докторът се успокои, похапна си, пи от чудесното вино и даже се осмели, най-после, да попита къде отиват.· — На континента, а по-после сам ще видите, — с тънка усмивка отговори непознатият. Пътуването продължи няколко деня. Те не се спираха никъде повече, от колкото бе необходимо да чакат параход или трен. Но пътуването беше наредено с такива удобства, че въпреки болезненото си състояние, Ралф не чувстваше никаква умора. Сега той знаеше, че отиват в Швейцария, в кантона Валис.· Като пристигнаха там, те спряха в едно усамотено село при подножието на Монте-Роза и тайнственият спътник му съобщи, че утре те ще се изкачат на планината.
към текста >>

Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили.
— Надявам се, че ще понеса студа, колкото всеки друг. Най-после, веднъж разлагането на моето тяло е започнало, не е ли все едно, кога ще се свърши то, малко по рано или малко по-късно? Освен това, ако вие не сте пациент от моята специалност и на вас действително ви трябва моя живот, то вие не ще позволите да умра. — Вашето мъжество и стоицизъм ми харесват Вие имате право: аз треперя над вашия живот и, за да ви избавя от излишна умора, предлагам ви тази кутийка с пастилки. Смучете бонбоните по пътя, и вие не ще чувствате нито студ, нито умора. Като видя, че младият човек се колебае, той добави с лека ирония: — Вземете смело: в тези бонбони не се съдържа още жизненият еликсир; това е просто едно наркотическо средство, което ще ви даде сили. Те продължиха пътя по-нататък. Въпреки, че пътят ставаше все по-труден и по труден и че те достигнаха вече снежната линия, непознатият, както изглеждаше, не чувстваше никаква умора; даже Ралф се учудваше на силите си и на онази укрепваща топлина, която минаваше по жилите му. Нощта прекараха в една празна хижа; но току-що съмна, те отново се впуснаха на път. Колко време вървяха те, Ралф не можеше да определи. Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини.
към текста >>

Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща.
На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден. Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител. Там ни чакаше ново разочарование. Парчето земя, разположено на границата на пустинята, едва можеше да ни изхрани, а къщата не беше повече от една полуразвалена колибка. Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в Александрия.
към текста >>

Той беше мълчалив човек, мизантроп, който странеше от хората.
Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител. Там ни чакаше ново разочарование. Парчето земя, разположено на границата на пустинята, едва можеше да ни изхрани, а къщата не беше повече от една полуразвалена колибка. Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в Александрия. Той беше мълчалив човек, мизантроп, който странеше от хората. Както и аз, той беше много огорчен и доста изпитал човешката неблагодарност и вероломство. Аз не се противопоставих, когато той избра за жилище съседната пещера, и почнах да му помагам в работата, която оскъдно ни прехранваше. Свежият въздух и трудът ми възвърнаха здравето и в продължение на известно време аз се забравих в новия живот. Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот.
към текста >>

От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно.
И бях привикнал вече на труд. Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба. Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки. Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на крака.
към текста >>

Пред мене стоеше един висок човек, завит в тъмен плащ, с изразително и енергично лице.
А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели. Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба. Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки. Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на крака. Пред мене стоеше един висок човек, завит в тъмен плащ, с изразително и енергично лице. — Ти искаш да умреш Архезилай, за да се избавиш от нещастния живот, който влачиш в тази пустиня? — каза той с звучен глас, устремявайки пламенния си поглед на мене. Макар и да си заслужил съдбата си, защото си сам виновен за нещастието си, но аз те съжалих. Ако искаш, аз ще те взема с себе си и ще те заведа на такова място, дето ще бъдеш осигурен против бедността и ще живееш колкото искаш.· От всички тези думи, аз разбрах само това, че ми предлагат да оставя тази ужасна пустиня, дето гниех жив. Аз скочих.
към текста >>

Много доволен от външността си, която ми напомняше миналите времена, аз се върнах при непознатия, който седеше при вратата на един голям камък и развързваше кошницата, от дето извади гърне с вино и студено месо· Непознатият ме изгледа от глава до пети и каза усмихнато; — Сега ти пак приличаш на човек, и аз виждам, че ти нямаш нищо против да напуснеш по-скоро тия места.
— В този пакет ще намериш дрехи и ножици, да си острижеш косата и брадата. Иди, измий се на извора и върни се по скоро! Не настоях да ми се повтори. Грабнах пакета и се спуснах към извора, измих се и си подстригах косите и брадата. След това облякох лилавите дрехи, кожените обуща и се огледах в огледалото, което беше също там, с един тъмен плащ, мека шапка и шишенце с ароматично масло. Много доволен от външността си, която ми напомняше миналите времена, аз се върнах при непознатия, който седеше при вратата на един голям камък и развързваше кошницата, от дето извади гърне с вино и студено месо· Непознатият ме изгледа от глава до пети и каза усмихнато; — Сега ти пак приличаш на човек, и аз виждам, че ти нямаш нищо против да напуснеш по-скоро тия места. — О, аз бих искал да бъда вече далеч оттук! — отговорих аз, дишайки с целите си дробове. — Има време, с особен израз каза моят покровител. Да закусим и пийнем, а после — на път. Аз изядох с удоволствие едно вкусно парче дивеч и изпих една чаша старо вино.
към текста >>

низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането.
Колко е дълбок този златоносен кладенец, не зная положително. Може би, той отива до подножието на планината. Във всеки случай, тази съкровищница е неизчерпаема и позволява да се живее царски. Сега да минем на обратната страна на медала. След като се задоволи от всички блага, които дава безграничното богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и. низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането. Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите.
към текста >>

Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита.
След като се задоволи от всички блага, които дава безграничното богатство, като удовлетвори самолюбието си с отмъщението и. низостта на хората, които пълзят пред златото и, най-после, като вкуси от порока и любовта в всичките им видове, човек изпада в една ужасна болест, която съпровожда скъпоценния дар на безсмъртието: тая болест е пресищането. Него обхваща непреодолимо желание да избяга от този шум, от всички увеселения и светска празнота и да се скрие от човешката лъжливост и жадност. Всичко видела и всичко изпитала, душата се уморява в това неуморимо тяло. Тя почва да чувства настойчиво потребността от, усамотение, тишина и бива обхваната от болезнена жажда за свобода. Но за да разбере човек това, трябва сам да го изпита. Когато у мене се явяваха такива моменти на отчаяние, горчивина и нравствено - духовна умора, аз избягвах в един от затънтените си замъци или в усамотеното убежище в Хималаите. Там, съвсем сам, с изключение на най-необходимите ми слуги, аз търсех забрава и утешение в работа и спане. Но и сънят — този приятел и утешител на бедните и нещастните — не можеше вече да ме успокои и да заглуши тягостната дисхармония между болната душа и вечно здравото тяло. Трудът още беше най-доброто средство и аз жадно търсех истината под всички форми. Но тя мъчно се намира, въпреки странната и тайнствена сила, с която аз бях пропит.
към текста >>

Не много отдавна аз изпитах любов, — такава любов, за каквато не считах себе си способен и която поглъща цялото същество на човека.
— промълви докторът. Нарайяна се засмя сухо и звучно. — Вие още не сте разбрали всичкия трагикомизъм на положението. Еликсирът на живота запазва целостта на тялото и развива скритите способности на душата, но той не прави неуязвимо това, което живее и мисли в нас. Под обвивката, създадена от изключителните обстоятелства, трепти душата, която понякога се събужда много болезнено. Не много отдавна аз изпитах любов, — такава любов, за каквато не считах себе си способен и която поглъща цялото същество на човека. И ето, жената, която боготворях и за която исках да се оженя, се простуди и заболя. Болестта ми се виждаше не опасна, но изведнъж положението на болната се влоши и след няколко часа любимата ми жена умря на моите ръце. Разберете добре: тя умря, а в ръцете ми беше еликсирът на живота!... В тези думи звучеше такава ярост и отчаяние, че Ралф трепна и в същото време се попита, защо Нарайяна не се възползвал от това могъщо средство, което било в ръцете му. А Нарайяна схвана неговата мисъл и каза с горчива усмивка: — Затуй, защото, въпреки всичко, аз си оставах все човек и роб на съдбата.
към текста >>

А Нарайяна схвана неговата мисъл и каза с горчива усмивка: — Затуй, защото, въпреки всичко, аз си оставах все човек и роб на съдбата.
Не много отдавна аз изпитах любов, — такава любов, за каквато не считах себе си способен и която поглъща цялото същество на човека. И ето, жената, която боготворях и за която исках да се оженя, се простуди и заболя. Болестта ми се виждаше не опасна, но изведнъж положението на болната се влоши и след няколко часа любимата ми жена умря на моите ръце. Разберете добре: тя умря, а в ръцете ми беше еликсирът на живота!... В тези думи звучеше такава ярост и отчаяние, че Ралф трепна и в същото време се попита, защо Нарайяна не се възползвал от това могъщо средство, което било в ръцете му. А Нарайяна схвана неговата мисъл и каза с горчива усмивка: — Затуй, защото, въпреки всичко, аз си оставах все човек и роб на съдбата. Аз нямах време да си доставя от течността, толкова скъпа за мене в това време, защото по принцип никога не носех това опасно вещество. О, тогава аз бях като умопобъркан и жадувах да умра. Може би, аз не трябваше да ви разказвам всичко това, но считам за свой дълг да разкрия пред вас всичките добри и лоши страни на това, което ви предлагам. Настана доста дълго мълчание. Бледен, с трескав поглед, Ралф гледаше мълчаливо ту на събраните съкровища, ту на ужасната течност.
към текста >>

И все пак, какво щеше да стане с човека, ако той нямаше тази надежда, да се освободи най-после.
Всичко, което се състои от въздух и желязо, се издига, а онова, което се състои от вода и земя, се разлага. И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с тялото, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен. — И аз ли също тъй, в случай на нужда, ще мога да се възползвам от това средство, за да се освободя? — Без съмнение, ако вие съумее те да схванете сгодния момент, но само не по-рано от няколко векове. Впрочем, не мислете, че е лесно да се умре, след като си проживял тъй дълго. И все пак, какво щеше да стане с човека, ако той нямаше тази надежда, да се освободи най-после. Пазете добре тази тайнствена течност; ако вие я изгубите или ви я откраднат, ще изгубите възможността да умрете. А сега да се върнем назад. Минавайки по ледения коридор, Ралф пак почувства как минаваха тръпки по тялото му. Той измръзна до костите и страшна слабост скова членовете му. Той предположи, че това е от умората и вълнението му през последните дни· Като се върнаха в кръглата зала, той изпи чаша вино и почувства, като че това го подкрепи.
към текста >>

Нима това е той — това отражение на красив, млад човек, пълен с сили и енергия, с огнен поглед и с червени устни, жадуващи сякаш до дъно да пресушат кипящата чаша на живота?
Съживителна топлина минаваше по жилите му, дробовете му функционираха леко, а сърцето биеше спокойно и правилно. Неудържимо желание завладя доктора да види отнево Нарайяна и да поиска от него още някои обяснения. Ралф скочи от канапето, уми се и бързо се облече, а след това отиде до тоалетната маса, която беше в стената и която той по-рано не беше забелязал. На тоалетната маса имаше голямо огледало с сребърна рамка, четка, гребенче и други тоалетни принадлежности. Ралф запали свещите на двата свещника, прикрепени на рамката на огледалото, и се готвеше да разчеше гъстите си, тъмни коси, когато изведнъж погледът му, хвърлен в огледалото, го накара да трепне и се оттегли, назад. Нима това е той — това отражение на красив, млад човек, пълен с сили и енергия, с огнен поглед и с червени устни, жадуващи сякаш до дъно да пресушат кипящата чаша на живота? От пръстената бледност на лицето, от черните кръгове под очите и от слабостта, която преждевременно беше сгърбила неговата стройна и висока снага, не остана нито следа. Извърши се чудо. Той стана съвсем нов човек и чувстваше, че по жилите му протича неизчерпаемата сила на живота. Превела: А. Т. 1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер.
към текста >>

Той стана съвсем нов човек и чувстваше, че по жилите му протича неизчерпаемата сила на живота.
На тоалетната маса имаше голямо огледало с сребърна рамка, четка, гребенче и други тоалетни принадлежности. Ралф запали свещите на двата свещника, прикрепени на рамката на огледалото, и се готвеше да разчеше гъстите си, тъмни коси, когато изведнъж погледът му, хвърлен в огледалото, го накара да трепне и се оттегли, назад. Нима това е той — това отражение на красив, млад човек, пълен с сили и енергия, с огнен поглед и с червени устни, жадуващи сякаш до дъно да пресушат кипящата чаша на живота? От пръстената бледност на лицето, от черните кръгове под очите и от слабостта, която преждевременно беше сгърбила неговата стройна и висока снага, не остана нито следа. Извърши се чудо. Той стана съвсем нов човек и чувстваше, че по жилите му протича неизчерпаемата сила на живота. Превела: А. Т. 1) Авторката на тоя роман (Ве́ра Ива́новна Крыжано́вская), от който даваме, за сега, само една извадка, е известната съвременна окултна писателка под псевдонима Рочестер. Тя е написала до сега романите: Паяжина, Във властта на миналото и Магите — всички с окултно съдържание. Един учител на древността Питагор и неговата окултна школа (Продължение от кн. VII и край).
към текста >>

Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек.
Съществуват два ви да гласове: продължителни и прекъсвани. Първите се изразяват в речта, а вторите в пеенето. Пеенето показва промените, които стават в звучащото тяло. Движението на небесните орбити, по които се носят седемте планети, образува един съвършен концерт. Октавата, квинтата и четвъртинката са основите на хармоничната аритметика. Начинът, по който, както казват, Питагор е открил числените отношения в тия интервали на звуковете, доказва, че той е бил наистина гени- ален човек. Той се вслушал веднъж в ударите на ковачите, когато те работели. Звуковете от техните чукове образували октава, четвъртинка и петинка. Тогава той влязъл в работилницата им и претеглил чуковете им. Като се завърнал в къщи, приложил на корди, обтегнати с тежести, своята опитност и образувал диатоническата гама, от която извлякъл после хроматическата и нехармоничната гами. Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството.
към текста >>

Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях.
Истински мъдрец е оня, който обобщава всички неща в един и същ принцип и извлича от него алтернативно едно или друго нещо. Завършекът на философията се състои в издигането на душата от земята на небето, за да познае Бога и да стане пак едно с него. Този завършек се достига чрез истината или чрез изучването на вечните, истински и неизменни същества. Тя изисква да се освободи и пречисти душата, като се подобри, за да се стреми за полезни и божествени неща, да се наслаждава, да не се страхува от разрушение то на тялото, да не се ослепява от блясъка на безтелесните неща, да не се отвръща от нищо, да не се оста вя обвързана от страстите, да се бори против всичко, което се стреми да я унизи и отведе към разрушение или небитие, и, най-сетне, да бъде неуморима и неизменна в борбата. Тази степен на съвършенство се добива чрез философската смърт или чрез прекъсването на сношение то между душата и” тялото. Това състояние предполага, че човек е познали себе си, че се е убедили какво духът е бил задържани в едно жилище, което му е чуждо, че жилище то и той са две различни същества, че той е от съвсем различно естество; че той се е упражнил да съедини или да отдели душата си от тялото, да я освободи от вълненията и чувствата, да я издигне над скръбта, над гнева, над страха, над користолюбието, над нуждите и над апетитите и да я привикне най-сетне толкова към аналогичните неща в природата, че тя да може да действа отделно от тях. Тази философска смърт не е химера. Хората, които са привикнали на силно съзерцание, я изпитват през доста дълги интервали. Тогава те не чувстват никак съществуването на тялото си. Те могат да бъдат даже наранени, без да усетят това, могат да пият и да ядат, без да знаят — те заживяват в дълбока забрава на тялото си и на всичко окръжаващо, което би ги афектирало при друго положение. Освободената с такова постоянно упражнение, душата съществува в се бе си, тя се издига към Бога и всецяло съзерцава вечното, божественото.
към текста >>

Всичко, което е под луната, съставлява конфликти на четири причини: Бог, съдбата, човекът и щастието.
Първичната причина се покои принципално в орбитите на небесата. Колкото повече съществата се отдалечават от нея, толкоз повече те губят от съвършенството си. Хармонията се поддържа до луната, а под лунната област тя угасва и всичко се предава на безредие. Злото е струпано върху земята, тя е неговият приемник. Над нея, всичко е свързано с неизменните закони на реда и се изпълнява по волята, предначертанието и мъдростта на Бога. Всичко, което е под луната, съставлява конфликти на четири причини: Бог, съдбата, човекът и щастието. Човекът е съкращение на вселената — една малка вселена. Той има разуми, чрез който се свързва с Бо га, и растителна, хранителна и производителна сила, чрез които се свързва с животните Най-сетне, той с държа една инертна субстанция, обща с земята. Съществува способност или изкуство за откровение, за да се узнава волята на боговете. Съставното нещо не е начало. Началото е простото, което образува съставното.
към текста >>

Човекът е съкращение на вселената — една малка вселена.
Колкото повече съществата се отдалечават от нея, толкоз повече те губят от съвършенството си. Хармонията се поддържа до луната, а под лунната област тя угасва и всичко се предава на безредие. Злото е струпано върху земята, тя е неговият приемник. Над нея, всичко е свързано с неизменните закони на реда и се изпълнява по волята, предначертанието и мъдростта на Бога. Всичко, което е под луната, съставлява конфликти на четири причини: Бог, съдбата, човекът и щастието. Човекът е съкращение на вселената — една малка вселена. Той има разуми, чрез който се свързва с Бо га, и растителна, хранителна и производителна сила, чрез които се свързва с животните Най-сетне, той с държа една инертна субстанция, обща с земята. Съществува способност или изкуство за откровение, за да се узнава волята на боговете. Съставното нещо не е начало. Началото е простото, което образува съставното. Атомът, прочее, не е първото начало.
към текста >>

Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово.
Тя се храни от кръвта, а духовете произвеждат способностите. Душата и нейните сили са непобедими и етерът не се съглежда; нервите, вените и артериите са нейните връзки. Интелигентността слиза в душа та, тя е божествена частица, която й идва отвън и е базата на нейното безсмъртие. Душата включва в себе си четворното число. Ако вените са връзките на душа та, тялото е нейния заговор. Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
към текста >>

Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1.
Ето защо Питагор ще остане на вечни времена като един огромен фар на божествената истина в света. _______________________________________________________________________ 1) Вж. оригинала им на старогръцки език с точния им превод на български в кн. VII на Всемирна Летопис. Ал. Шишков Отмъщението на Тутанкамона Помолиха ме от няколко места да разкрия загадката около Тутанкамоновата мумия и свързаните с нейното задигане нещастия. Аз ще се потрудя да обясня: кой е бил този фараон, може ли той да отмъщава след смърт и кой собствено отмъщава, ако умрял човек не може да стори това. 1. Кой бе Тутанкамон Макар че личността на Тутанкамоновия тъст, фараон Аменхотеп четвърти, не ни занимава, необходимо е да кажа две думи за него, защото отношението между народа и жреците от една страна и самия фараон — от друга, е преминало с всичката си неприязненост и към зетя на същия фараон, сиреч Тутанкамона, а това е резултат от голямата сравнителна оскъдност, с която е било извършено погребението на Тутанкамона. Мисълта ми е тази: ако Тутанкамон беше фараон популярен, както са били всичките други преди него, то сигурно и гробницата му щеше да бъде много по-богата, и следователно, находките в нея днес щяха да бъдат много по-многочислени и скъпоценни. Тъстът на Тутанкамона, фараонът Аменхотеп четвърти, е бил наречен „еретикът фараон“, защото е отстъпил от вярата на прадедите си и е почнал да се кланя на бога на слънцето, на самия диск на слънцето. Във връзка със своето обръщане, той е променил и името си от Аменхотеп (т. е. Амон е доволен) на Ехнатон (т. е.
към текста >>

Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“.
Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др. Силата на тази мисъл-форма варира в зависимост от силата, с която първоначалната мисъл или желанието са я създали. Сега, ако един човек редица години мисли все в едно и също направление, той ще образува една исполинска (по сила, а не по ръст) мисъл-форма, която именно се нарича „изкуствен елементал“. Този изкуствен елементал действа също както Лайденската стъкленица, като изпразва своя импулс и предава настроението на своя творец винаги там, дето нейния им пулс й диктува да стори това. Такова е, впрочем, и обяснението на страстите, като пиянство, комарджилък и др., на които субектът е роб, защото постоянно има кой да му натрапва това желание. Ако сега съчетаем това положение с онова на първото си гледище т. е. че Тутанкамон е бил, може би, посветен, то ще получим новата ориентировка, именно, ч.е той, като посветен, е могъл да създаде изкуствен елементал с такава сила, която да работи до безконечност. Той й е присадил този импулс, да убива всекиго, който би се докоснал до мумията му.
към текста >>

Може всичко до изчезне на света, но ако само те останат, ще създадат всичко от ново· Те са творците и господарите, а човекът е само слугата, средството, с което работи чрез това всемогъщество.
— И все пак аеропланът е фак тор — и може би в бъдещето един от най-големите — настоя тя. А мистър Хочкис . . . във всеки случай е по-любезен от вас . .·. — Да, вярно е — каза Белингтон — и оръдието, и подводницата, и аеропланът — кимна с глава той към Меджи — всички те са, вярно, фактори, но всички те са само слуги, средства в ръцете на Негово Величество долара и стерлинга! Може всичко до изчезне на света, но ако само те останат, ще създадат всичко от ново· Те са творците и господарите, а човекът е само слугата, средството, с което работи чрез това всемогъщество. — Много казано — намеси се тихо домакинът д-р Ричардс —много казано . . човекът, човечеството ... те са, които са създали тоя долар и стерлинг, те са, които, като някое растение, са го излъчили от себе си и напразно бихме мислили, че доларът и стерлингът може да направят това, което човекът сам не иска. Човекът ... — той не свърши фразата си. Кой знае защо, спре на половина и като вдигна чашата си, протегна я на Меджи. Тя сръчно я напълни със златисто вино от гарафата.
към текста >>

човекът, човечеството ... те са, които са създали тоя долар и стерлинг, те са, които, като някое растение, са го излъчили от себе си и напразно бихме мислили, че доларът и стерлингът може да направят това, което човекът сам не иска.
. . във всеки случай е по-любезен от вас . .·. — Да, вярно е — каза Белингтон — и оръдието, и подводницата, и аеропланът — кимна с глава той към Меджи — всички те са, вярно, фактори, но всички те са само слуги, средства в ръцете на Негово Величество долара и стерлинга! Може всичко до изчезне на света, но ако само те останат, ще създадат всичко от ново· Те са творците и господарите, а човекът е само слугата, средството, с което работи чрез това всемогъщество. — Много казано — намеси се тихо домакинът д-р Ричардс —много казано . . човекът, човечеството ... те са, които са създали тоя долар и стерлинг, те са, които, като някое растение, са го излъчили от себе си и напразно бихме мислили, че доларът и стерлингът може да направят това, което човекът сам не иска. Човекът ... — той не свърши фразата си. Кой знае защо, спре на половина и като вдигна чашата си, протегна я на Меджи. Тя сръчно я напълни със златисто вино от гарафата. — А все пак оръдието и подводницата, аеропланът и войникът менят съдбата на света, създават и унищожават царства и области, поглъщат или изваждат народи от забравата — каза майор Томсон. Но какво можеш да направиш без стерлинга и долара?
към текста >>

Човекът ... — той не свърши фразата си.
във всеки случай е по-любезен от вас . .·. — Да, вярно е — каза Белингтон — и оръдието, и подводницата, и аеропланът — кимна с глава той към Меджи — всички те са, вярно, фактори, но всички те са само слуги, средства в ръцете на Негово Величество долара и стерлинга! Може всичко до изчезне на света, но ако само те останат, ще създадат всичко от ново· Те са творците и господарите, а човекът е само слугата, средството, с което работи чрез това всемогъщество. — Много казано — намеси се тихо домакинът д-р Ричардс —много казано . . човекът, човечеството ... те са, които са създали тоя долар и стерлинг, те са, които, като някое растение, са го излъчили от себе си и напразно бихме мислили, че доларът и стерлингът може да направят това, което човекът сам не иска. Човекът ... — той не свърши фразата си. Кой знае защо, спре на половина и като вдигна чашата си, протегна я на Меджи. Тя сръчно я напълни със златисто вино от гарафата. — А все пак оръдието и подводницата, аеропланът и войникът менят съдбата на света, създават и унищожават царства и области, поглъщат или изваждат народи от забравата — каза майор Томсон. Но какво можеш да направиш без стерлинга и долара? — запита бързо Белингтон.
към текста >>

А без самия човек, без тая вечна загадка, която ние гледаме вина ги пред себе си, без да я знаем що е, с която живеем един до друг, без да се разбираме, с която ни дели по някога като че ли само един миг, а в същност вечности и бездни .
Кой знае защо, спре на половина и като вдигна чашата си, протегна я на Меджи. Тя сръчно я напълни със златисто вино от гарафата. — А все пак оръдието и подводницата, аеропланът и войникът менят съдбата на света, създават и унищожават царства и области, поглъщат или изваждат народи от забравата — каза майор Томсон. Но какво можеш да направиш без стерлинга и долара? — запита бързо Белингтон. А без самия човек, без тая вечна загадка, която ние гледаме вина ги пред себе си, без да я знаем що е, с която живеем един до друг, без да се разбираме, с която ни дели по някога като че ли само един миг, а в същност вечности и бездни . . . Ето ние, докторите, ще изучваме човека. Ние го режем на все по-малки и по-малки части — и почти нищо не знаем, т. е. ние знаем устройството, формата, но съдържанието като че ли отбягва от нас. И тогава, когато мислим, че сме се изкачили на един отдавна желан връх, ние виждаме само, че от него се открива друг, по-далечен, по-стръмен, по-тайнствен .
към текста >>

Ето ние, докторите, ще изучваме човека.
— А все пак оръдието и подводницата, аеропланът и войникът менят съдбата на света, създават и унищожават царства и области, поглъщат или изваждат народи от забравата — каза майор Томсон. Но какво можеш да направиш без стерлинга и долара? — запита бързо Белингтон. А без самия човек, без тая вечна загадка, която ние гледаме вина ги пред себе си, без да я знаем що е, с която живеем един до друг, без да се разбираме, с която ни дели по някога като че ли само един миг, а в същност вечности и бездни . . . Ето ние, докторите, ще изучваме човека. Ние го режем на все по-малки и по-малки части — и почти нищо не знаем, т. е. ние знаем устройството, формата, но съдържанието като че ли отбягва от нас. И тогава, когато мислим, че сме се изкачили на един отдавна желан връх, ние виждаме само, че от него се открива друг, по-далечен, по-стръмен, по-тайнствен . . . Ние наричаме това стремление към нови светове, наука, познание, а в същност .
към текста >>

Кое от тях не е имало своите строго „научни“ истини, заменяни с още по-строго „научни“ ... И всички те си отиват, а пред нас си остава само единният, вечният, най-познат и най-незнаен, човекът, нашият ближен и най-далечен брат .
. . Ние наричаме това стремление към нови светове, наука, познание, а в същност . . . в същност всичко това минало и сегашно е само заблуда, една хипотеза твърде вярна, сменена след известно време с друга по-вярна, която след някоя година се сгромолясва изцяло пред нападките на някой предприемчив ум. Кое поколение не е преживявало своите мечти и своите увлечения? Кое от тях не е имало своите строго „научни“ истини, заменяни с още по-строго „научни“ ... И всички те си отиват, а пред нас си остава само единният, вечният, най-познат и най-незнаен, човекът, нашият ближен и най-далечен брат . . . — Докторът приказваше, тихо навел побеляла глава. Неговото благородно, тихо и кротко лице и белоснежната коса, която, личеше си, бе преждевременно побеляла, го отличаваше твърде много от резките черти на събеседниците му. — Наистина, ти си до някъде прав, каза след мълчание Белингтон — че от всичко по някога човек е най-голямата загадка, но това не винаги , · . т. е., право, аз и не зная какво загадъчно има в човека, но понеже ти казваш, Чарли .
към текста >>

— Наистина, ти си до някъде прав, каза след мълчание Белингтон — че от всичко по някога човек е най-голямата загадка, но това не винаги , · .
Кое поколение не е преживявало своите мечти и своите увлечения? Кое от тях не е имало своите строго „научни“ истини, заменяни с още по-строго „научни“ ... И всички те си отиват, а пред нас си остава само единният, вечният, най-познат и най-незнаен, човекът, нашият ближен и най-далечен брат . . . — Докторът приказваше, тихо навел побеляла глава. Неговото благородно, тихо и кротко лице и белоснежната коса, която, личеше си, бе преждевременно побеляла, го отличаваше твърде много от резките черти на събеседниците му. — Наистина, ти си до някъде прав, каза след мълчание Белингтон — че от всичко по някога човек е най-голямата загадка, но това не винаги , · . т. е., право, аз и не зная какво загадъчно има в човека, но понеже ти казваш, Чарли . . . — Човек и загадка! — каза майор Томсон недоволно — що за абсурд! . . .
към текста >>

т. е., право, аз и не зная какво загадъчно има в човека, но понеже ти казваш, Чарли .
Кое от тях не е имало своите строго „научни“ истини, заменяни с още по-строго „научни“ ... И всички те си отиват, а пред нас си остава само единният, вечният, най-познат и най-незнаен, човекът, нашият ближен и най-далечен брат . . . — Докторът приказваше, тихо навел побеляла глава. Неговото благородно, тихо и кротко лице и белоснежната коса, която, личеше си, бе преждевременно побеляла, го отличаваше твърде много от резките черти на събеседниците му. — Наистина, ти си до някъде прав, каза след мълчание Белингтон — че от всичко по някога човек е най-голямата загадка, но това не винаги , · . т. е., право, аз и не зная какво загадъчно има в човека, но понеже ти казваш, Чарли . . . — Човек и загадка! — каза майор Томсон недоволно — що за абсурд! . . . загадка, та в него няма нито толкова загадъчно, колкото в моя джобен часовник, който тъй грижливо ми бие при всяко натискване1).
към текста >>

— Човек и загадка!
— Докторът приказваше, тихо навел побеляла глава. Неговото благородно, тихо и кротко лице и белоснежната коса, която, личеше си, бе преждевременно побеляла, го отличаваше твърде много от резките черти на събеседниците му. — Наистина, ти си до някъде прав, каза след мълчание Белингтон — че от всичко по някога човек е най-голямата загадка, но това не винаги , · . т. е., право, аз и не зная какво загадъчно има в човека, но понеже ти казваш, Чарли . . . — Човек и загадка! — каза майор Томсон недоволно — що за абсурд! . . . загадка, та в него няма нито толкова загадъчно, колкото в моя джобен часовник, който тъй грижливо ми бие при всяко натискване1). Човек — това е едно усъвършенствано животно, и то даже не във всяко отношение. Орелът го надминава по зрение, кучето по мириса и кое и да е друго в развитието на своя инстинкт.
към текста >>

Човек — това е едно усъвършенствано животно, и то даже не във всяко отношение.
. . — Човек и загадка! — каза майор Томсон недоволно — що за абсурд! . . . загадка, та в него няма нито толкова загадъчно, колкото в моя джобен часовник, който тъй грижливо ми бие при всяко натискване1). Човек — това е едно усъвършенствано животно, и то даже не във всяко отношение. Орелът го надминава по зрение, кучето по мириса и кое и да е друго в развитието на своя инстинкт. Загадка . . . Какво загадъчно може да има в човека, Чарли? Че му се е развалило някое колело и му скърцала машината, това, което вие наричате болести, това ли е загадка?
към текста >>

Какво загадъчно може да има в човека, Чарли?
загадка, та в него няма нито толкова загадъчно, колкото в моя джобен часовник, който тъй грижливо ми бие при всяко натискване1). Човек — това е едно усъвършенствано животно, и то даже не във всяко отношение. Орелът го надминава по зрение, кучето по мириса и кое и да е друго в развитието на своя инстинкт. Загадка . . . Какво загадъчно може да има в човека, Чарли? Че му се е развалило някое колело и му скърцала машината, това, което вие наричате болести, това ли е загадка? Или че един ден той се разлага на своите съставни части, като всяко друго животно и изчезва за винаги? . . . Докторът поклати глава. — Всичко е знайно и всичко е загадка, приятелю мой.
към текста >>

Той беше си почти същия: висок, сух с хлътнали страни и очи, човек с странен изглед.
Той замлъкна, но след малко продължи отново: „Това беше преди шест години. Едва що бях купил практиката2) на един мой колега в Йокинг, когото някакви семейни дела бяха заставили да предпочете Индия пред Англия. Още на втората неделя бях повикан при един пациент, в лицето на кого то в първите минути още познах един мой отдавнашен университетски другар, с когото не бяхме се виждали по вече от двадесет и пет години. Той имаше странна съдба. Започнал като медик, той след една година само бе минал в богословието, за да изчезне след един шумен скандал, за кой то ще ми позволите да не говоря. Той беше си почти същия: висок, сух с хлътнали страни и очи, човек с странен изглед. Той лежеше мъртво бледен, с отпуснати спокойно ръце, като да бе заспал в един фотьойл. От хазяйката му разбрах, че тя е нова — нейната сестра е отишла временно в Лондон, че тя я замества и много се е уплашила, като е видела г-на Мирл в това състояние. Та се опитала да го свести с общоупотребителните средства, но когато не сполучила, пратила да ме викат. Хванах ръката му. Пулсът му биеше спокойно, макар и бавно.
към текста >>

Пръв път в моята лекарска практика, човек, тъй малко на вид безнадежден, се противопоставяше на всичките ми похвати да оживее.
Та се опитала да го свести с общоупотребителните средства, но когато не сполучила, пратила да ме викат. Хванах ръката му. Пулсът му биеше спокойно, макар и бавно. Опитах се да го докарам в съзнание. Това не сполучих. Пръв път в моята лекарска практика, човек, тъй малко на вид безнадежден, се противопоставяше на всичките ми похвати да оживее. Това ме зачуди и заинтересува. Най-после, той бавно дойде на себе си и, както винаги в такива случаи, неговия мътен поглед не може ще да различи околните. Скоро, обаче, той позна новата си хазяйка и й махна с ръка да излезе извън, а на мен, след като ме изгледа по-внимателно, зададе само на късо въпроса: — Доктор? — Да, доктор Ричардс, имам чест — поклоних му се. — И напразно са ви безпокоили — каза той, като погледна часовника.
към текста >>

— каза той, като продължаваше да гледа фотографиите — аз зная тоя човек, аз зная тия места.
— Та нима вие мислите, че това е болест? — А що друго? — запитах аз. Той вдигна рамене. Помълчахме. — Знаете ли кое е странно? — каза той, като продължаваше да гледа фотографиите — аз зная тоя човек, аз зная тия места. — Вие сте били някога там? — Не, но аз ги зная, зная — на търти той и млъкна. — Сега ги виж- дам за пръв път, но отдавна ... ги зная . . . разбирате ли?
към текста >>

„Драги, Вашата неочаквана визита и възпоминанието на неприятното минало ме накараха в първия момент да бъда с Вас по-груб, отколкото съм обикновено и би трябвало да бъда с един училищен другар, за който аз имах запазени само добри впечатления· Моля извинете ме и го отдайте на ония черни сенки на миналото, от които никой човек не е властен да се отърве за винаги.
— Не, не колегите си, а възгледи те, начините, по които те се отнасят към всичко ново, необикновено за тях или дълбоко различаваше се от техните разбирания и мнения. Но из винете, — аз се отклоних — това има малко значение за историята ми. А ето писмото — извади той един голям плик — да, аз искам да ви прочета това писмо, писмото на моя другар мистър Мирл. Бяха минали повече от два месеца — аз мислех вече да го посетя, което ви казах, когато го получих. Ще ви го прочета цялото. „Драги, Вашата неочаквана визита и възпоминанието на неприятното минало ме накараха в първия момент да бъда с Вас по-груб, отколкото съм обикновено и би трябвало да бъда с един училищен другар, за който аз имах запазени само добри впечатления· Моля извинете ме и го отдайте на ония черни сенки на миналото, от които никой човек не е властен да се отърве за винаги. Даже когато мисли, че е на пълно сполучил да стори това, изглежда, че само е отсекъл стъблата, но корените са останали дълбоко в душата и достатъчно е само да има кой да разрови . . . Прощавайте. Но мен ми се иска да Ви се отплатя поне малко. Вие сте психиатър, учен човек, и иска ми се да Ви разправя за един случай — може-би единствения в света. Вие ще го разберете.
към текста >>

Вие сте психиатър, учен човек, и иска ми се да Ви разправя за един случай — може-би единствения в света.
Ще ви го прочета цялото. „Драги, Вашата неочаквана визита и възпоминанието на неприятното минало ме накараха в първия момент да бъда с Вас по-груб, отколкото съм обикновено и би трябвало да бъда с един училищен другар, за който аз имах запазени само добри впечатления· Моля извинете ме и го отдайте на ония черни сенки на миналото, от които никой човек не е властен да се отърве за винаги. Даже когато мисли, че е на пълно сполучил да стори това, изглежда, че само е отсекъл стъблата, но корените са останали дълбоко в душата и достатъчно е само да има кой да разрови . . . Прощавайте. Но мен ми се иска да Ви се отплатя поне малко. Вие сте психиатър, учен човек, и иска ми се да Ви разправя за един случай — може-би единствения в света. Вие ще го разберете. Ако ли и вие не сте в състояние, аз не вярвам, че друг би могъл да стори това. Ще бъда кратък, защото и вре ме нямам достатъчно, а и няма смисъл да се говорят подробности — ако едрите черти не се разберат, подробностите само ще замъглят. И така да дойда направо на предмета: вие видяхте моето състояние, моята „болест“, която навярно си я помислихте и нарекохте. Тя е отдавна, от много години, почти от ония дни, от когато влязох в университета.
към текста >>

— запита Томсон, та това е нелепост, невъзможност, дива мисъл, която никой разумен човек не би повярвал, помислил или допуснал даже!
— Каза троснато майор Томсон — та това е нелепост! — Не бързайте, каза докторът — аз не съм свършил още историята си. След ден само аз узнах от вестниците, че моят другар никога не стигнал не само Америка, но където и да е другаде: — една железопътна катастрофа непосредствено пред лондонската гара Ватерлоо, беше турила неочакван край на неговото пътуване. Той отнесе тайната си в гроба, ако не смятаме писмото, което ви четох. — Но нима това е тайна некаква, докторе? — запита Томсон, та това е нелепост, невъзможност, дива мисъл, която никой разумен човек не би повярвал, помислил или допуснал даже! Докторът го изгледа продължител но, като помълча известно време, а след това продължи, като да не бяха му възразили нищо. — След около две недели аз се реших да отида да видя за подарената колекция пеперуди, която ми си искаше вече да имам за спомен от моя тъй особен и тъй нещастен другар. Хазяйката беше наистина предупредена· Тя, заедно с колекцията, ми даде и едно писмо, което по марките познах, че е от Дик. Аз не позволих да го върне, нещо повече, аз го взех. Това не сторих от любопитство — не, аз чаках потвърждение в него на едно допускане, на една .
към текста >>

Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате.
____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове. (Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили. Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите. Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност.
към текста >>

Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират.
Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота.
към текста >>

Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност.
Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества.
към текста >>

Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони.
Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества. Преди да разгледаме самия тоя закон, нека изследваме някои други страни на закона за еволюцията, които го засягат. Колкото и малко да сте изучили обичаите на животните, вие знаете, че птиците хранят малките си до известна възраст, когато времето на всяко птиче дойде да заякне, майката го изпъжда от гнездото и го оставя на негова отговорност. Другите животни постъпват по същия начин, те се грижат известно време за малките си, после ги напущат, търсят ги, за да ги учат на самостоятелност и ги принуждават да работят за себе си.· Съобразителният човек дава на децата си добро възпитание през годините, когато се образува характера им, но когато достигнат пълнолетието си, той ги оставя да понесат отговорностите, които трябва да ги индивидуализират. Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества. От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието.
към текста >>

На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества.
Великото всемирно съзнание, баща майка, през първата половина от еволюционния период на тази планета, стои зад всеки човек в състояние на еволютивен потик и го тласка в него вата кариера докато той добие самоувереност. Тогава тоя импулс бива оттеглен и човек, оставен на собствени те си сили, трябва да се развива с помощта на знанието си за природните закони. Според твърдението на окултистите, първата половина от цикъла на тази планета — Земята — се свърши на 1898 год. В тоя момент е престанало детинството на сегашната раса. Преди това, законът за еволюцията действаше като се грижеше за децата си, а от тогава насам, космическото съзнание постепенно е отслабило своите усилия, и за напред всеки индивид трябва да се научи да разчита на собствените си сили и на науката за закона, с който се успява в живота. На пръв поглед малко жестоко, но в същност добро и справедливо е, всеки човек да има възможност да развие най-добрите си качества. От най-голяма важност за нас, които представляваме поне малко напредналите принципи на расата, е да заявим ясно, че всичко се управлява от закони и че един от тия закони, и не най-малкия, е законът за изобилието. Бог не ни отрупва с своите дарове за някакви наши заслуги и богатството не се дава като отплата за духовния напредък. Ако искаме да до- бием качества от духовно естество, трябва да си служим с законите,кои то ги управляват, а пък ако искаме материални блага, трябва да си служим със законите, които нареждат раздаването на последните. В първата част от цикъла на нашата планета, старото проклятие на Адама тегнеше още върху цялото човечество: „ти ще ядеш хляба си с пот на челото си“. С постепенния напредък на расата в нейната еволюция, някои хора видоизмениха това проклятие, като си послужиха съзнателно или несъзнателно с природните закони за лична полза.
към текста >>

Човекът е дух и неговите умствени сили могат да растат само с постоянното си упражнение.
Да престанеш да работиш, това значи да се върнеш назад, а ретроградството се изражда скоро в застой. Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта. Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят. Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „работа“ в чисто физически труд. Да работиш, не значи непременно да правиш физическо усилие. Човекът е дух и неговите умствени сили могат да растат само с постоянното си упражнение. Кривото разбиране на значението на този текст от Писанието, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“. Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат. Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият. Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват.
към текста >>

Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“.
Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат. Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият. Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват. На първите аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали. Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“. Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си. Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството. Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие работата си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието.
към текста >>

Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие работата си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието.
Развитието на човека е разширило значението на думата „труд“, и ние можем да кажем сега: „ти ще добиваш хляба си с пот на челото си и с умствено усилие“. Управителите, капиталистите и мислителите вършат всекидневно тежка умствена работа, макар че мнозина от тях да не правят ни най малкото физическо усилие, а оставят тая част от делата си на ония, които не могат другояче да печелят хляба си, освен с пот на челото си. Има три класи работници: първата класа съставляват ония, които работят физически, втората — ония, които работят физически и умствено и третата - ония, които работят само умствено. Всяка от тия класи е отбелязала един период от човешкото развитие. Чисто физически работници наричам мнозинството от ръчните работници, които съставляват най-широката маса от човечеството. Полуфизическият, полуумственият работник признава, че духовните закони значително улесняват развитието на човека, който си служи с духа си, за да приготви и развие работата си, употребявайки едновременно физическите средства, за да достигне изобилието. Третата класа работници обгръща ония, чийто труд е чисто умствен и които си служат с духа си за всички свои намерения, употребяват умствените си сили толкова пълно и с вършено, че постигат целите си без никаква ръчна работа. Последните прилагат съзнателно закона за изобилие то, т. е. оня закон, който им докарва изобилие. Някои студенти го наричат закон за предлагането и търсенето. В същност, малко важи негово то наименование, а е важно, че той оперира еднакво сигурно както в духовния план, така и в икономическата област.
към текста >>

Но той не трябва да се спре там, защото никога не трябва човек да се задоволява окончателно с малкото.
Като е научил,че има един закон за предлагането и търсенето, той желае да си послужи с него за финансовото си подобрение. Тая малка търговийка е неговия център и него той иска да разшири. Той си нарисува умствената картина на някоя по-важна работа, виж да някое дюкянче за продажба на тютюн, комбинирана с вестници. Той продължава да държи в ума си тая рисунка, ден след ден, и иска да бъде негова. И ако никога не развали тоя умствен образ, най-после желанието му се реализира, а пътищата, средства та ще му се дадат, за да постигне целта си. Но той не трябва да се спре там, защото никога не трябва човек да се задоволява окончателно с малкото. Веднъж просбата му послушана, той ще си сътвори нова картина, ще се види вече доставчик на други подобни магазини и ще стане складчия и управител. Ако ли пък сте се заловили за друга работа, или служите срещу заплата, или желаете да бъдете повишен и по-добре възнаграден, нарисувайте си също една подобна умствена карти на за желаното от вас положение с нужната ви заплата, като си служите с това положение като с център, и вие ще напреднете, и ще го достигнете колкото и високо да бъде желаното от вас. Нека вземем за пример една жена, която по настояще е известен професор по метафизиката. Искам да кажа за Мери Бейкър Г. Еди. Тя почна с медицината.
към текста >>

Един добродетелен човек, кому то той извърши някой работи, се заинтересува за неговото бъдеще и почна да му говори за силата на духа.
Ако не обичаме работата, с която сме се заели, няма причина да я следваме още, но трябва да я задържим поне до тогава, докато заловим друга, по-полезна за нас. Вярата ни в закона и силата на духа ще се потвърди в най-мъчните финансови положения, като ги измени за наше удовлетворение. Аз познавам един майстор в това изкуство: той бе отначало прост вестнико-продавач. Роден от бедни родители, в един от най-бедните квартали на града Париж, той преживяваше като жертва на най-големи лишения. Баща му и майка му, в парцаливо състояние, живееха в един зимник, когато на 18-та или 20-та му година, влиянието, което трябваше да измени съдбата им, преобрази живота му. Един добродетелен човек, кому то той извърши някой работи, се заинтересува за неговото бъдеще и почна да му говори за силата на духа. Той му подари една книга, като му препоръча да я изучи и да прилага на практика това, което тя съдържаше. Младият момък, снабден с тази драгоценна книга, отиде си у тях и изхарчи, за да я прочете, последната си стотинка, като си купи една свещ. Четейки онова, което се отнасяло за закона за предлагането и търсенето, той реши да приложи тоя закон, за да се отърве от мизерното си положение. Разглеждайки прибежището си, което представляваше за него стая, с голите му стени и пода от плочи, той си каза, че би му било приятно да има едно парче черга, дълго три метра и върху което той би се разположил, за да се запази от студените зимни дни. Той си нарисува умствено тая черга и държеше с постоянство своето творение.
към текста >>

Нека вземем за пример някой делови човек, който знае да си служи с закона за търсене то.
От тоя момент щом доби това първо доказателство, вярата му в закона стана несъкрушима. Той стана майстор в всички опити, и когато го срещнах след това за пръв път, притежава ще голямо богатство. Вярата в неизвестното е силна за придобивки, но рядко надминава надеждата за такива, когато вярата, основана на един неизменен закон, се увеличава до степен на наука. Малките опи ти, които направихме в началото на нашата работа, могат да се считат за твърде важни като доказателства за съществуването на закона и за възможността ни да действаме с него.· В физико-умствената класа ние виждаме работници, които разрастват своя център и правят опити извън него. Те именно постигат бележит успех в своята еволюция. Нека вземем за пример някой делови човек, който знае да си служи с закона за търсене то. Той казва: „аз искам добра клиентела“ и си представлява клиентите да нахлуват при него. След няколко време, наистина клиентите почват да прииждат, според нарисуваната от него картина. Тогава той почва да прави помежду им различие и казва: „аз желая само такива, с които мога да върша работа“. Така той работи в своя, но и в тяхна полза. После започва да пра ви други създания, различни от ония на закона.
към текста >>

Някой го минават бърже, понеже имат по-голяма вяра от другите, тъй като за по-голямата част това е въпрос на вяра: „човекът в същност е това, което мисли и чувства по сърце“.
Ако държи своята рисунка и желае това горещо, ще му се даде такъв случай и ще се материализира, тъй като законът се туря в действие с мощта на неговия дух. Третата класа познава способните индивиди да притеглят към себе си желаното, независимо от всякакъв център. Постоянната практика е направила от тия хора ловки приложители на закона и за тях законът е станал абсолютна достоверност. Когато едно същество достигне тая точка на развитие, той може да урежда лесно работи те си, да отива навред, дето желае, и да привлече към себе си всичко, което иска и дето и да се намира то. Мнозина от студентите закъсняват през втория етаж на физико-умствения труд. Някой го минават бърже, понеже имат по-голяма вяра от другите, тъй като за по-голямата част това е въпрос на вяра: „човекът в същност е това, което мисли и чувства по сърце“. Г-жа Елена Уйлманс-Пост, водителят на „Ментал-Сиентистите“, се впусна в самостоятелен живот абсолютно без никакви средства. Когато пристигна в Сан-Франциско само с няколко долара в джоба си. тя потърси и получи първото си място в един вестник, което й доставяше достатъчно пари за преживяване. Малко по-късно, тя пожела и получи повишение. Най-напред тя прилагаше несъзнателно закона за търсенето — само по своята интуиция, а по-после, съзнателното й служене с закона й осигури бляскава кариера.
към текста >>

Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му.
За да се тури в действие тоя за кон за изобилието, необходимо е да държим сметка за три неща. Първо. Всичко, което можете да по желаете, съществува за божествения дух. Искате ли скъпоценни камъни, злато или сребро? Няма ли ги на пазара? Без да се смятат още неоткритите мини, които съдържат всичките тия неща в голямо количество, същите блага съществуват и вие можете да турите в движение закона, който ще ви ги достави. Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му. Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете. Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество.
към текста >>

Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете.
Всичко, което можете да по желаете, съществува за божествения дух. Искате ли скъпоценни камъни, злато или сребро? Няма ли ги на пазара? Без да се смятат още неоткритите мини, които съдържат всичките тия неща в голямо количество, същите блага съществуват и вие можете да турите в движение закона, който ще ви ги достави. Историята на света показва, че всяко умствено пожелание на човека се е последвало от осъществяването му. Човекът, уморен да върви и да носи тежести, е научил първоначалния начин за товарене воловете. Незадоволен от тоя тежък носач, той е поискал нещо по-добро, и дошъл конят с една лека кола, после параходът, велосипедите и автомобилите. Най- после, той е поискал да хвърчи и летящите машини се изнамериха и приспособиха към желанието му. Постепенно след кораба, направен от едно хралупато първо, дохожда параходната яхта; от бавния и уморителен способ да изпраща устните си послания от място на място, достигна се до телеграфа без жици. Светът продължава в изобилие да задоволява всичките си желания, и не би трябвало да съществува нито завист, нито ревност между хората, тъй като божествената съкровищница е толкова обширна, че може да отрупа със своите блага всяко живо същество. Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага.
към текста >>

Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието.
Второ, Кажете си, че всичко ни иде от Бога и че ние разполагаме само временно с всичките блага. Щяхме ли да бъдем толкова суетни, ако бихме мислили, че сме длъжни за най-малкото нещо? Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е. знае да си начертае една положителна картина на желаното от него. Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви. Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте работили, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви.
към текста >>

Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е.
Дошли на тоя свят съвсем голи, ние го напущаме, без да притежаваме нищо друго освен своите душевни добродетели, но, при все туй, колцина си отиват и без тях? А през време на пребиванието ни тук долу, допуснато ни е да заемем от Бога повече или по-малко, според начина на нашето мислене. Трето. Ние трябва да разбираме, че всичко се разпределя от всемирното съзнание съобразно с закона. Един човек не е беден, а друг милионер по късмет, фатализъм или каприз: всичко е разпределено според закона за умственото търсене, закона за търсенето и съгласието. Ония от вас, които са християни, знаете какво е казал Исус от Назарет по тоя предмет. Който и да е, нека си помисли за минута и ще разбере, че деловият човек, който във всичко успява, е бил и ще бъде всякога човек, който знае да иска, т. е. знае да си начертае една положителна картина на желаното от него. Създавайте си, прочее, умствено всичко, което желаете и търсите, и всичко това ще ви бъде според вярата ви. Може да ви се дадат няколко правила, за да ускорите вашите умствени творения, както и да бихте работили, с или без център; полезността на тия правила ще ви се покаже при опитите ви. Първо привило·, размишлявайте и питайте Бога, дали по някоя причина просбата ви не трябва да бъде чута. Всяка неизвестност се отдалечава така от духа ви относително своевременността на създанието ви.
към текста >>

По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях.
Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази.
към текста >>

С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха!
Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек.
към текста >>

Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази.
По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник.
към текста >>

„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек.
С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
към текста >>

Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека.
Г-н Анри Дюрвил съобщава в списанието си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни. Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр. малките млекопитаещи, птиците, влечугите, жабите и рибите. Опитите на Бине и Фере, Чермак, Хюбел, Хартинг, Прайер, Шарл Рише и много други доказват това. Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат. Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека. Г-н Хаше Супле, директор на Института за зоологическата психология е хипнотизирал едно куче с помощта на огледало с въртящи се бели топки. Колкото за зайците, рядко има автомобилисти, любопитни да видят това странно зрелище, които да не са ги срещнали в такова състояние. Когато нощно време минат през някоя горска поляна, изпълнена със зайци и внезапно дадат всичката възможна сила на електрическите си фарове, виждат зайците, особено малките, чиито нерви са по-чувствителни и поне по непривикнали, да се търкалят на земята или да скачат непроизволно, с една реч, да се движат много живо. Явно е, че силната светлина действа върху тях подобно на някое огледало и ги потопява в хипнотично състояние или доста характерно омайване. Птиците, и специално кокошките, са същества, които най-лесно потъват в хипнотично състояние.
към текста >>

Както и у човека, констатирало се, че опитите с хипнотизация са опасни, защото, както доказва и проф.
Тогава може да я прострете на гърба й н да я турнете в настрани положения, но тя няма да направи никакви движения. Бине и Чермак са правили други опити: последният е хипнотизирал птици, гущери, раци и зайци, просто с запалване на кибритена клечка пред учите им.· Естествено, всичките животни не са еднакво податливи на хипнотизацията. Някои абсолютно упорстват, а има и такива, които побесняват и опитите с тях, както напр. с един тигър, представляват повече опасност, отколкото полза. Обикновено по-слабите или болните приемат по-лесно хипнотизацията, а силните и здравите противостоят и често много мъчно е да се приспят. Както и у човека, констатирало се, че опитите с хипнотизация са опасни, защото, както доказва и проф. Хартинг, честото хипнотизиране разрушава нервната система и може да докара дори и смърт. По-добре е да си служим с магнетизация, отколкото с хипнотизация· Международна конференция в Моравия. От 9 — 14 юли т. г. в гр. Щрамберг ще се състои конференция на „ Съюза за международно побратимяване“ .
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това, обаче, не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения.
човешкия разумен екватор. Като разсъждаваме така, лесно е да се разбере, че не е хладният човешки ум, който може да разреши великите проблеми в света, нито хладният човешки егоизъм, който възраства благоденствието на човечеството: отживелите форми на предпотопните измрели животни не поддържат сегашния живот, защото последният, който е преминал всичките някогашни фази в развитието си, е запазил в себе си само красивите спомени за великите закони на природата и още свещено ги пази. Гигантските предпотопни същества, които неразумно са градили своя организъм, като високите снежни планини, отдавна са изчезнали, а са останали на земята само скромните, но разумни същества, които са предвиждали бъдещето и са се съобразили със законите на природата, която не обича разточителността и голямата съпротива. Много предпотопни раси са изчезнали поради единствената причина, че са водили постоянни вътрешни борби. От всичките тия многобройни раси сега са останали на земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това, обаче, не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? - разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за благото на своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му?
към текста >>

Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори?
Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелства, на първо място, майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Почти няма на земното кълбо такъв народ. Напротив, всички търсят разумния живот там, където го няма, търсят живота си там, отдето не идва, своята защита - там, отдето идва разрушението им, и своето спасение - там, отдето иде смъртта им. При такава обстановка, какво може да се очаква? Какво може да ни даде един човек, на когото мозъкът е покварен, заболял и се образуват по него разни нагноясвания, подутости и тумори? Какво можем да очакваме от хора, на които дробовете са полуизядени, нервната система съвършено разстроена, сърцата им органически разнебитени, стомаха съвършено повреден, краката полупарализирани, ръцете полуизсъхнали, зрението отдавна изчезнало, слухът утъпял, обонянието атрофирано, езикът парализиран? Какво можем да очакваме от тия „свещени" типове, пред които мнозина сега благоговеят? И върху каква духовна основа почива той? Това е живот на израждане. Той се е появил по единствената причина, че ние сме почнали да развиваме своята разумност при най- голяма съпротива и при най-голяма дисхармония.
към текста >>

Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега?
И откъде ще придобием тази религия, която ще внесе не сплотяване механическо, като частниците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, което виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си. И ако ние, съвременните хора, говорим за Бога и действително вярваме в Него и искаме да изпълним неговия закон, като казваме, че сме негови избраници, то ние ще покажем, че сме негови служители, само чрез изпълнението на неговия закон. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? - „любете един другиго", „любете враговете си", а над всички „любете Бога" и бъдете винаги готови „да пожертвате всичко заради Него". Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега? - Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? - не, то става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим?
към текста >>

Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име. Х.Х.Х.
Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън! " И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чука против тях, а ако са врагове или варвари и признаят това, биха употребили ножа, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? - разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най- голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички, и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие - това е любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име. Х.Х.Х. POESIA MYSTICA ЗЕМЯ (Из сбирката: „През бездните и върховете“) „…Отец ми земеделецът“. Йоан — 15; 1. Едва разгърнали се тайните простори и нежно мига там последната звезда, Великият Орач с оралото си пори по свежата Земя бразда подир бразда . . . И пропълзяват из отворените рани отгледаните в мрак в гърдите й деца, но в тлъстия им тор сега тя ще отхрани под слънчевия пек най-чисти семенца .
към текста >>

Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек.
Натъртването на гласа отговаря на неговото чувство, а съчетанието на тоновете, чрез което се образуват думи, отговаря на неговото мислене. Понеже езикът съответства на тези две неща — чувството и мисълта, — той е духовна същина: той е звучащо чувство или, по-добре, чувство, което издава тон, и същевременно говорещо мислене. Един остроумен наблюдател може да познае, че всека мисъл се поражда от едно любовно влечение, когато пък представите приемат различните форми, от които се състои изцяло влечението. Без чувство, което дава душа и живот, не може да има нито мисли, нито представи ; ето защо ангелите узнават същината на другиго още от неговия говор, именно неговото чувство те узнават от тона на неговия глас, а начина на мисленето му — от съчетанията на тоновете или на думите му. По-мъдрите ангели познават само от една едничка фраза изпъкващото (главното) влечение на другиго, защото те насочват към това нещо цялото свое внимание. Както е известно, всеки от нас има различни чувства — в радост не такива, както в скръб, и в доброта, милосърдие, искреност, правдивост, прояви на любов не такива, както в завист, гняв, измама, преструване, честолюбие и славолюбие; но у всички нас живее една преобладаваща към нещо любов, Аз бях свидетел, как ангелите, едвам дочули някого, разкриваха неговия живот; те твърдят, че узнават цялото съдържание на живота на някого от известни представи на неговото мислене, защото неговата преобладаваща любов се проявява в тия представи и съдържа в себе си всичко, както житието на един човек. Езикът на ангелите няма нищо общо с езиците на хората, с изключение на някои думи, в които трепти едно особено чувство, и то не са толкова самите думи, колкото тяхното ударение. Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал.
към текста >>

Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето.
Ангелите не са в състояние да изговорят нито дори една едничка дума от човешкия език; те се опитваха пред мене да сторят това, обаче не сполучваха ; те могат да изговарят само това, което се съгласява с тяхното чувство, а всичко друго противоречи на техния живот; животът на ангелите се състоя от чувства, а техните чувства съставят тяхната реч. Каза ми се, че праезикът на хората от земята бил познавал това съгласие, защото той произхождал от небето; а и в еврейския език все още имало нещо налице от туй съгласие. Езикът на ангелите съответства на тяхното любовно влечение, а любовта на небето е любов към Бога и към ближния ; оттук се вижда, колко красиво и мило той трябва да звучи ; той прониква не само до ушите на слушателите, но засега дълбоко тяхната душа. Имаше един дух със закоравяло сърце, на когото говореше един ангел ; от думите на ангела той най-после се трогна до такава степен, че се обля със сълзи и изповяда, че не могъл да противостои по-дълго време, защото това било говореща любов, и той преди никога не бил заплаквал. Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене. Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето. Аз сам съм преживявал това, защото понякога престоявах в тяхната сфера, говорех с тях и можех всичко да разбирам ; обаче, щом се връщах в моето предишно състояние и исках да си представя с моето естествено, човешко мислене каквото бях чул от тях, не можех да сторя това. Безброй неща далеч надминаваха границата на човешкото мислене и не можеше вече да бъдат изразени с думи, а само с промяната на цветовете на небесната светлина. Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина. Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща.
към текста >>

Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници.
Речта на ангелите е пълна с мъдрост, защото тя изтича от вътрешното мислене. Така те са в състояние да изкажат само с една дума нещо, за което на човек са потребни дълги фрази; техните представи засягат неща, които никой човек не е в състояние да схване, камо ли да именува, тъй че с право може да се говори за неизразимите неща на небето. Аз сам съм преживявал това, защото понякога престоявах в тяхната сфера, говорех с тях и можех всичко да разбирам ; обаче, щом се връщах в моето предишно състояние и исках да си представя с моето естествено, човешко мислене каквото бях чул от тях, не можех да сторя това. Безброй неща далеч надминаваха границата на човешкото мислене и не можеше вече да бъдат изразени с думи, а само с промяната на цветовете на небесната светлина. Ето защо и представите на ангелите, представи, от които произлизат техните думи, са нюанси (оттенъци) на небесната светлина, както пък и техните чувства, които придават на думите техния тон, са само степенни различия на небесната топлина. Понеже речта на ангелите произтича направо от тяхното чувство, те могат да изкажат само в един едничък миг нещо, за което на човека му трябва дълго време; малко думи им са достатъчни да възпроизведат един разказ, който заема неколко страници. Представи и думи са у тях все едно като причина и следствие, при което техните думи представляват следствието на туй, което се съдържа като причина в техните представи ; ето защо всека тяхна дума обхваща неизмеримо много неща. Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството.
към текста >>

но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек.
Обектите на тяхното мислене, а също тъй и тяхната реч, се показват, когато приемат форма, като една тънка вълна или като флуида на една раздвижена атмосфера, в която безкрайните идеи на тяхната мъдрост се разкриват хармонично, оплодяват и възбуждат, стимулират мисленето на другите. Представите на всички човеци и ангели стават видими в светлината на небето, само когато това е угодно на Бога. Ангелите на небесното царство говорят същия език като езика на духовното царство; само че в небесното царство на божествената любов той звучи меко и равномерно, като една тихо течаща река, когато пък в духовното царство на истината и на любовта към ближния той звучи по-пълно и се задържа по-дълго време. В небесното царство той звучи повече с гласните А и О, а в духовното — с Е и И; защото гласните дават тона, а тонът възпроизвежда чувството. Понеже гласните не означават същинския език. но у всеки човек дават възможност на думите да прозвучат всека според неговото чувство чрез повдигане на тона, то затова в еврейския език те не се означават и се изговарят, както човек си иска; по гласните, ангелите узнават любовта и мислите на един човек. Небесният език не познава твърди съгласни и рядко преминава от една съгласна в друга или в краен случай това става чрез вмъкване на некоя дума, която започва с тласна. Ето защо в Свещеното Писание се вмъква тъй често съюзът И, който, както това знае всеки четец на Писанието в еврейски език, е мека дума и почва и свършва с гласна. По такъв начин по думите на Писанието може да се познае приблизително, към кое царство те принадлежат, към небесното ли или към духовното, и дали те съдържат в себе си доброто или пък истината; в първия случай те имат в себе си много нещо от гласните У и О, също и от А, във втория — от Е и И. Понеже чувствата се изразяват главно с тонове, то в човешкия език когато се говори за възвишени неща, както, за пример, за Бога и за небето, употребяват предимно думи с гласните У и О; също така и музиката, която изразява със звукове различните видове чувства, си служи при подобни мотиви със същите тия гласни. Езикът на ангелите се отличава с една неописуема хармония, защото техните мисли и чувства, от които се образуват думите, се разпространяват наоколо по периферията на небето, формата на което е меродавна за всички общества и съобщения.
към текста >>

Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език.
В небето всички говорят наистина един и същ език, но те все пак познават различия. Речта на мъдреците е по-вътрешна и по-богата с променливи чувства и мислени представи от речта на по-малко мъдрите, която няма тази пълнота; затова пък обратно, речта на наивните, глупавичките (това са, разбира се, не ангели, а обикновени човеци — жители на небето. Б. Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес. Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език. _________________________________ 1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн. V и VI. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Фотографските изследвания върху радиоактивността на всички живи организми и върху творческото действие на мисълта продължават с голям успях.
към текста >>

Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека.
Само у нас, в малокултурната България, още никой не се е осмелил, поне измежду професионалните фотографи, да направи подобни опити и даже да си постави за задача да проникне, с мощното в това отношение фотографско средство, в невидимия свят, като снима живи хора с техните невидими за физическото зрение тела в различните им душевни състояния, и други живи същества, невидими форми и пр. Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската Академия на Науките, дава достатъчни сведения за способите, които е употребявал. Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия. Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа лъчиста сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека. Двойникът на физическото ни тяло, т. е. нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г.
към текста >>

Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи.
Магнетичната или мислова сила на неколцина, съсредоточена върху едно лице, е значително по-голяма от оная на един ум. Всичко това действа на духа. Може би в миналото си тяло той да е бил католик, израилтянин или мохамеданин; но ако майката и тия, които са около него, са протестанти, и той може също да бъде протестантин, просто защото мисълта на всички, които го окръжават, го повлияват към такова вярване. Докато тялото е твърде младо, духът малко може да го използва. В едногодишното бебе само частица от стария дух оживява новото тяло. Когато то плаче за храна или се смущава от никакво неудобство, то е като да ощипят или убодат тялото на един възрастен човек, когато спи. В тялото на спящия е останало достатъчно живот или дух, за да протестира с плач или движение, както и детето. Защото, в същност, през време на дълбок и здравословен сън, твоят дух, истинското ти себе не е в тялото ти. То е вън от него, скитайки се наоколо, като вижда други духове, на други места и е свързано с тялото само чрез една нишка. Духът, свързан с новото тяло, през време на периода, наречен детство, е все още магнетизиран. То не е неговото истинско себе.
към текста >>

И някой си Анания, човек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи юдеи, дойде при мене, и като застана над мене, рече ми: „Савле, брате, прогледай“.
А тези, които бяха с мене, видеха светлината и се уплашиха, но гласа на тогоз, който ми говореше, не чуха. И рекох: що да сторя, Господи? И Господ ми рече: стани та иди в Дамаск и там ще ти се каже за всичко, що ти е отредено (к. н.) да сториш. И понеже от блясъка на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за ръка дружината ми, и влязох в Дамаск . И някой си Анания, човек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи юдеи, дойде при мене, и като застана над мене, рече ми: „Савле, брате, прогледай“. И аз на часа погледнах на него. А той рече: Бог на отците ни те е предназначил да познаеш неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговите уста; защото ще му бъдеш свидетел пред всичките човеци за това, което си видел и чул. И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий се от греховете си (к. н.) и призови името Господне.
към текста >>

А същевременно това положение на Меркурий е гаранция,че човек ще опази до края на живота си неотслабно своите душевни способности.
Ако Меркурий — в този дом — получава зли аспекти от Сатурн и Уран, има голяма опасност от умствено разстройство, особено ако той не бъде подпомогнат с добри аспекти от Юпитер или Венера. Тежко ранен от Сатурна в този дом, Меркурий носи дълбока меланхолия и песимизъм. Меркурий в 4-ия дом: предрича известни промени в местожителството и мъчнотии в домашния живот. (Много зависи, обаче, както тук, та а и в другите домове, от аспектите, които Меркурий получава от другите планети). Добре аспектиран, той придава склонност към всяка дейност, която е в свръзка с недвижими имущества или земеделие и успех от нея. А същевременно това положение на Меркурий е гаранция,че човек ще опази до края на живота си неотслабно своите душевни способности. Бъде ли Меркурий зле аспектиран, — това предрича тежки старини: утеснения и грижи. Меркурий в 5-ия дом: ако получава зли аспекти, той може да донесе сума грижи и тревоги във връзка с децата, мъчнотии в неговите любовни отношения, и също тъй и загуба от хазартни игри или спекулация. Повечето пъти умът се оставя премного да бъде увличан от емоции. Това положение на Меркурий дава любов към интелектуална работа. Меркурий в 6-ия дом: що се отнася до здравето — това положение на Меркурий е крайно неблагоприятно, ако, разбира се, хороскопът указва на слаба нервна система.
към текста >>

___________________________ 1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр.
От аспектитъ на Меркурий в 10-я дом се вади заключение за призванието на индивида, за онова поле на дейност, в което той е призван да работи. Меркурий в 11-ия дом: означава, че приятелите на родения ще бъдат по-млади от него и че приятелските му връзки ще почиват повече на умствена основа, отколкото на сърдечна, Знакът ни дава сведения върху характера на приятелите, Особено благоприятно е положението на Меркурий във въздушни знакове. Меркурий в 12-я дом: 12-я дом е окултен дом и затуй това положение на Меркурий придава склонност към окултизма и мистицизма. Обикновено, обаче, липсват благоприятни случаи или дарбата за проява, та затова индивидът рядко бива разбран и оценен. Липса на самоувереност и постоянство са характерните белези на 12-ия дом. (Следва). ___________________________ 1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр. — Б. Пр. Окултна биология Новооткритата органическа сила От Ралф Ширле, редактор на Occult Review. Спомням си преди много години, когато бях ученик, г. Филип Едуард Пъзи, син на добре известния водител на Висшето църковно движение, привлече вниманието ми върху факта, че латинската дума invenio, от която произхожда нашата английска дума invent — „откривам“, строго взето, значи „да попа не“ и че в същност откривателите са попадали върху изнамервания и открития при някоя случайност, и в същност, чрез откритието на по-висши сили, които използват тия случайности, като средство а предаване на нови форми на знание или нови факти в природата. Ще се намери, вярвам, че по-вече от великите изнамервания и научни открития са постигнати чрез някоя дребна случайност, която е дала ключа на некой важен принцип в естествената история.
към текста >>

Когато човек изпадне в съмнения, в борби, чий образ изпъква пред него?
Аз сам съм наблюдавал примери в живота; деца, откъснати още от малки от къщи и възпитани в пансиони без да видят с години родителите си, добиват в характера си известни груби черти, които запазват и в напреднала възраст. И те сами признават, че тези черти дължат на липсата на майчиното влияние. Последното смекчава. За майчината любов нека си спомним известното стихотворение на Некрасов, не а си спомним, какво са допринесли майки за развитието на висши качества у детето, напр. майката на Гьоте. Когато човек изпадне в съмнения, в борби, чий образ изпъква пред него? Свещения образ на майката, запазен от детинство. Той я вижда, при падение чува нейния зов! И най-грубата жена, като майка е нежна. Това, което е всадено у майката спрямо детето, иде из глъбините на разумната природа, то е нещо първично и силно. То е непобедимо като самата природа.
към текста >>

Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили.
Духовният елемент в училището е елемент на живот. Какво трябва да се разбира под духовен елемент? Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята4). В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята. Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия свят е била по-голяма. Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили. Потъването на човешкото съзнание в материята е имало за последствие развитието на човешкия ум. Обаче, паралелно с това, човек е изгубил своя контакт с по-дълбоките сили на природата и връзката с невидимия свят. Историята на човечеството не е един хаос, но един процес, който става по строго определени закони. Обикновената история разглежда само външната връзка между нещата. От лемурско време до края на атлантското, човек е имал смътно, първобитно ясновидство.
към текста >>

Обаче, паралелно с това, човек е изгубил своя контакт с по-дълбоките сили на природата и връзката с невидимия свят.
Историята на човечеството от лемурско време насам представлява постепенно потъване на човешкото съзнание в материята4). В началото на лемурското време, още в полуживотинско състояние, е било слабо свързано с материята. Затова връзката му с живите сили на природата, с невидимия свят е била по-голяма. Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили. Потъването на човешкото съзнание в материята е имало за последствие развитието на човешкия ум. Обаче, паралелно с това, човек е изгубил своя контакт с по-дълбоките сили на природата и връзката с невидимия свят. Историята на човечеството не е един хаос, но един процес, който става по строго определени закони. Обикновената история разглежда само външната връзка между нещата. От лемурско време до края на атлантското, човек е имал смътно, първобитно ясновидство. Но към края на атлантско време, когато потъването на съзнанието в материята е стигнало до известна степен, той е изгубил постепенно ясновидството си. Той се е изправил лице срещу лице само с материалните явления.
към текста >>

От лемурско време до края на атлантското, човек е имал смътно, първобитно ясновидство.
Тогаз човек е живял в по-голям контакт с тези сили. Потъването на човешкото съзнание в материята е имало за последствие развитието на човешкия ум. Обаче, паралелно с това, човек е изгубил своя контакт с по-дълбоките сили на природата и връзката с невидимия свят. Историята на човечеството не е един хаос, но един процес, който става по строго определени закони. Обикновената история разглежда само външната връзка между нещата. От лемурско време до края на атлантското, човек е имал смътно, първобитно ясновидство. Но към края на атлантско време, когато потъването на съзнанието в материята е стигнало до известна степен, той е изгубил постепенно ясновидството си. Той се е изправил лице срещу лице само с материалните явления. Сега вече, за да намери отговор на въпросите, които са се повдигали у него при контакта с материалния свят, той е трябвало да изучва фактите, да ги сравнява и да търси причинната им връзка. Именно това е развило умствените му способности. Човешкото съзнание преди развитието на ума е било смътно, неясно, близко до днешното Съзнание във време на съня.
към текста >>

Но паралелно с това е вървял и друг един процес: отчуждаването на човека от духовния живот Днес няма човек онази вътрешна връзка със силите на космоса, с живота на природата и с хорските души.
Той е бил резултат от определена степен в духовното развитие на човечеството. Потъването на човешкото съзнание в материята даде тласък за бляскавото развитие на външната, материалната култура. Днешният век е век на завоевания в областта на техниката. Тия завоевания по отношение на външните условия не са лоши сами по себе си. Те си имат своя цел в бъдеще. Но паралелно с това е вървял и друг един процес: отчуждаването на човека от духовния живот Днес няма човек онази вътрешна връзка със силите на космоса, с живота на природата и с хорските души. През последните няколко века човешкото съзнание достигна до най-голямото потъване в материята. Ето защо, имахме и най-мощната материалистична вълна през 19. век. Но сега започва обратния процес. Сега, след развитието на ума, започват да се развиват по-дълбоките си;и на душата. Заедно с това върви едно все по-голямо събуждане на душата.
към текста >>

Човек в потенция има непроявени сили, той е много повече от това, което проявява.
Преди всичко трябва да се запитаме, кой е смисъла на човешката история. Той е в еволюцията на човешкото съзнание, в издигането му на по-високи степени. Това. е постепенното проявяване на онова висше начало, което е заложено в човешката душа. Външната култура е важна, но тя е само средство. Главният смисъл на историята е развитието на съзнанието, проявата на божественото. Човек в потенция има непроявени сили, той е много повече от това, което проявява. Всички велики поети, поети с интуиция, споменават за това висше в душата („Синята птица“ на Метерлинк, „Синьото цвете“ на Новалис в романа му „Хеирих фон Офтердинген“, Елена и Ефорион в „Фауст“ и пр.). Бог трябва да се прояви в човека. Бог работи вътре в човека. В същност, божественото, което работи в него, е истинският човек, е истинското негово аз. Доколкото го проявява, той живее по-съзнателен живот.
към текста >>

Бог трябва да се прояви в човека.
е постепенното проявяване на онова висше начало, което е заложено в човешката душа. Външната култура е важна, но тя е само средство. Главният смисъл на историята е развитието на съзнанието, проявата на божественото. Човек в потенция има непроявени сили, той е много повече от това, което проявява. Всички велики поети, поети с интуиция, споменават за това висше в душата („Синята птица“ на Метерлинк, „Синьото цвете“ на Новалис в романа му „Хеирих фон Офтердинген“, Елена и Ефорион в „Фауст“ и пр.). Бог трябва да се прояви в човека. Бог работи вътре в човека. В същност, божественото, което работи в него, е истинският човек, е истинското негово аз. Доколкото го проявява, той живее по-съзнателен живот. Прекрасното, чистото, святото, което чувстваш в някой избрани минути в душата си, то е най-скъпото в тебе, то, в същност, си самия ти. Тази висша детска природа трябва да бъде събудена.
към текста >>

Бог работи вътре в човека.
Външната култура е важна, но тя е само средство. Главният смисъл на историята е развитието на съзнанието, проявата на божественото. Човек в потенция има непроявени сили, той е много повече от това, което проявява. Всички велики поети, поети с интуиция, споменават за това висше в душата („Синята птица“ на Метерлинк, „Синьото цвете“ на Новалис в романа му „Хеирих фон Офтердинген“, Елена и Ефорион в „Фауст“ и пр.). Бог трябва да се прояви в човека. Бог работи вътре в човека. В същност, божественото, което работи в него, е истинският човек, е истинското негово аз. Доколкото го проявява, той живее по-съзнателен живот. Прекрасното, чистото, святото, което чувстваш в някой избрани минути в душата си, то е най-скъпото в тебе, то, в същност, си самия ти. Тази висша детска природа трябва да бъде събудена. Това е в хармония както с детската природа, така и с посоката на развитието на човечеството.
към текста >>

В същност, божественото, което работи в него, е истинският човек, е истинското негово аз.
Главният смисъл на историята е развитието на съзнанието, проявата на божественото. Човек в потенция има непроявени сили, той е много повече от това, което проявява. Всички велики поети, поети с интуиция, споменават за това висше в душата („Синята птица“ на Метерлинк, „Синьото цвете“ на Новалис в романа му „Хеирих фон Офтердинген“, Елена и Ефорион в „Фауст“ и пр.). Бог трябва да се прояви в човека. Бог работи вътре в човека. В същност, божественото, което работи в него, е истинският човек, е истинското негово аз. Доколкото го проявява, той живее по-съзнателен живот. Прекрасното, чистото, святото, което чувстваш в някой избрани минути в душата си, то е най-скъпото в тебе, то, в същност, си самия ти. Тази висша детска природа трябва да бъде събудена. Това е в хармония както с детската природа, така и с посоката на развитието на човечеството. Ако възпитанието де събужда висшите заложени сили в детската душа, то е едностранчиво.
към текста >>

Една педагогика, основана на материалистичния мироглед, и която приема, че детската душа е само функция на материята, една педагогика, която не подозира духовните основи на битието и духовното естество на човека, една такава материалистична педагогика не е в състояние да намери истинския начин за събуждане на висшите заложби в детската душа.
Без него душата загрубява. Той внася в детската душа нов импулс, нежност, мекота, подем, творчество, ентусиазъм. Той събужда спящите детски сили. Защо? Защото с духовния елемент възпитанието става най-подходното към детската природа. Трябва да внесем в училището духовния елемент, за да събудим всичко благородно в детската душа. Една педагогика, основана на материалистичния мироглед, и която приема, че детската душа е само функция на материята, една педагогика, която не подозира духовните основи на битието и духовното естество на човека, една такава материалистична педагогика не е в състояние да намери истинския начин за събуждане на висшите заложби в детската душа. И тук пак виждаме, как педагогиката не е нещо откъснато от общия мироглед. Тук пак виждаме, как учителят не е важно само да усвои известни технически методи и похвати, но тези последните трябва да са последица от неговия начин на гледане на живота. Но явява се въпрос: духовният елемент в училището не противоречи ли на принципа на свободата? Това не е ли насилие върху детската душа? Ако оставим детето свободно, може би щеше да избере материализма?
към текста >>

Под духовен елемент се разбира: човек да чувства, че божественият живот е разлян в цялата природа, да съзнава висшето божествено начало, което живее вътре в самия него и да определя своите идеали, стремежи и начин на действие, като изхожда от това по-дълбоко гледище.
Но г-ца Крос чувства ясно, че „на всички модерни реформени педагогически стремежи липсва една дълбока основа, изходяща от духовното миропознание“. И затова нейното училище ще се преустрои по типа на Валдорфското. В тоя смисъл е взела резолюция и Оксфордската педагогическа конференция след педагогическите лекции на Д-ра Щайнер. Тая конференция е изказала желание да се основат на всякъде в света училища, в които хората да се будят към свободен духовен живот. Какво се разбира под духовен елемент? Под духовен елемент се разбира: човек да чувства, че божественият живот е разлян в цялата природа, да съзнава висшето божествено начало, което живее вътре в самия него и да определя своите идеали, стремежи и начин на действие, като изхожда от това по-дълбоко гледище. Но как ще се добие този духовен елемент в училището? Дали чрез някой особен духовен предмет? Съвсем не. Тук не е думата да се излагат на детето великите духовни тайни чрез отделна наука, нито да му се държат духовни проповеди. Даже ако бихме правили така, нищо не бихме постигнали.
към текста >>

В душата на всеки човек живее дълбоко съзнанието за доброто, за висшето.
У детето е заложено божественото. Това учителят трябва да знае като една свещена истина. Ето защо един Учител казва: „първата стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика“ Доверието тук се разбира в по-широк смисъл. Доверие не само в смисъл, че ще му доваряваме това или онова; не само в смисъл на увереност, че няма да злоупотреби с това или онова, но доверие в божествените сили, които работят в него. Всеки има в себе си една светая светих, олтар, в който гори вечния пламък на любовта и жертвата. В душата на всеки човек живее дълбоко съзнанието за доброто, за висшето. У едни то е погребано и спи, а у други то почва да се събужда. Именно доверието в това вечно начало е първата стъпка и ключа на цялата педагогика! Когато съществува това доверие, учителят ще има вяра в себе си, вяра в своята работа. От тая вяра той ще черпи импулс за дейност. Това доверие ще роди и любовта към ученика.
към текста >>

Когато преживеем дълбоко, че в човека има нещо висше, ние не можем да не го обикнем.
У едни то е погребано и спи, а у други то почва да се събужда. Именно доверието в това вечно начало е първата стъпка и ключа на цялата педагогика! Когато съществува това доверие, учителят ще има вяра в себе си, вяра в своята работа. От тая вяра той ще черпи импулс за дейност. Това доверие ще роди и любовта към ученика. Когато преживеем дълбоко, че в човека има нещо висше, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред свещеното в детската душа, което се разкрива като ново откровение пред нас. Ние тогаз ще дойдем и до разбиране о на истинската свобода, ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш този, в когото имаш доверие. Каквито и немирства да прави детето, каквито слабости то и да проявява, ти ще знаеш, че в него има нещо непокварено, има нещо заложено, което ще победи всички препятствия и ще се прояви с всичката си красота, понеже никой не може да се опре и да заприщи пътя на мощното течение на божествения живот, който блъска от вътре на вън И в края на краищата непременно ще забележиш това с радост. Ако нямаш това доверие, то ти още при първата несполука ще се отчаеш, но ако устоиш, радостта ти ще бъде безгранична. (Виж примера на учителя Георги Иванов: „Костадин“ 6).
към текста >>

Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик.
II, стр. 152. Педагогически курс в окултния университет „Гьотеанум“ От Д-р Рудолф Щайнер Новото знание върху човешкия организъм — основи на новата педагогика С обнародването на педагогическия курс, държан от Д-р Рудолф Щайнер през коледната ваканция на 1921 година в Гьотеанум, за пръв път се правят достъпни на широката публика основите на новата педагогика, която е плодът на антропософската (окултната) наука. Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика. До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество. Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия.
към текста >>

Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека.
Тая педагогика вече от три години се прилага в Свободи,то Валоорфско училище в Щутгарт. Който е следил с интерес статиите върху педагогиката на това училище, ще намери в този курс духовната основа, която ги свързва в едно. Този, който е работил в училище и е чел педагогическа литература, още в началото на настоящия курс ще забележи разликата между старата и новата педагогика. Тук на първо място се поставя човека, и то както като учител, така и като ученик. Обръща се внимание на обстоятелството, че се работи със средноевропейско дете. Антропософската (окултната) педагогика се основава на едно ново знание, знание на връзката между физичната и реалната душевна и духовна природа на човека. Който от гледището на абстрактния идеализъм разглежда душата и духа или пък съзнателно или несъзнателно ги счита просто като функция на тялото, не може да дойде до истинската педагогика. До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество. Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия. Но за това е потребно знание. Днес тая хармония у малцина съществува.
към текста >>

Антропософията (окултизмът) като наука за целия човек, по самото си естество представлява педагогика.
До истинска педагогика може да се дойде само от действителното дълбоко познание на цялото човешко естество. Задачата на всеки възпитател е да улесни детето в установяване на хармония между неговата физическа и душевно-духовна природа, — хармония на двойната наследствена линия. Но за това е потребно знание. Днес тая хармония у малцина съществува. Повечето прекарват в дисхармония. Антропософията (окултизмът) като наука за целия човек, по самото си естество представлява педагогика. Защото тя не дава никакво истинско познание без самовъзпитание, без лично пресъздаване. Не е възможно да се приеме или отхвърли новото знание върху човешкия организъм и педагогическите резултати от него без вътрешно лично пресъздаване. Ако старата педагогическа мисъл беше достатъчна за нашит бъдещи педагогически задачи, то при наличността на такъв голям брой видни работници в тая област, ние не бихме имали днешната педагогическа трагедия. Тук не е вече дума само за нова педагогическа система, но за съвсем нов начин на мислене. Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето.
към текста >>

Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески.
Не е възможно да се приеме или отхвърли новото знание върху човешкия организъм и педагогическите резултати от него без вътрешно лично пресъздаване. Ако старата педагогическа мисъл беше достатъчна за нашит бъдещи педагогически задачи, то при наличността на такъв голям брой видни работници в тая област, ние не бихме имали днешната педагогическа трагедия. Тук не е вече дума само за нова педагогическа система, но за съвсем нов начин на мислене. Който изучи окултната педагогика, няма вече като учител да се чувства нещастен поради трагедията на незнанието и неможенето. Тая трагедия измъчва сърцето и най-добрите наши млади учители. Тук те ще намерят знание, което ражда любов, което буди сили, което прави човека вътрешно творчески. Свободно възпитание Това не е ли зов на времето? На всякъде се чува зов за свободен духовен живот. В същото време всички немски политически партии единодушно са съгласни С Новия 3акон за народното просвгьщение в Германия, който предписва за първите 4 учебни години абсолютно единно възпитание в народното първоначално училище. Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище. Но ясно е, че свободата на духовния живот чрез този закон се унищожава, защото прави невъзможно отварянето на свободни училища, в които да се прокарва творческото свободно възпитание.
към текста >>

И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек.
Всеки може да мисли каквото си иска върху новия закон за народното просвещение от свое партийно гледище. Но ясно е, че свободата на духовния живот чрез този закон се унищожава, защото прави невъзможно отварянето на свободни училища, в които да се прокарва творческото свободно възпитание. Ще ни кажат: „защо ни трябва едно Валдорфско училище? “ Обаче, именно в това седи безнадеждно болната точка в нашия начин на мислене. Да, и държавата отваря опитни училища, обаче в тях работят същия тип хора, както и в другите училища. И там царува същото илюзорно мислене, което е присъщо на съвременния човек. От него той може да се освободи сам чрез вътрешна напрегната работа. Учителят може да действа, само когато е свободен. И борбата на антропософията (окултизма) в света и работата на Валдорфското училище, те са борба за истинска свобода на духовния живот. За „Свободното Валдорфско училище“ новия закон за народното просвещение в Германия ще значи следното: че ние в нашето училище ще приемаме деца от първи клас. През 1926 година ще се закрие първото отделение и през 1929 година — четвъртото.
към текста >>

да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж.
Там липсваше сигурност във вътрешното разбиране на нещата. Учителят често откриваше у първите деца способности, които и самият той с голям труд би могъл да добие. В едно истинско училище най-много се учи самият учител. И така трябва да бъде, защото инак той би станал филистер. И такъв тип филистер, даже и. да притежава добре изработени светски обноски, по инстинкт c- право ще бъде отречен от нашата младеж. Настоящия курс на Д-р Щайнер е съставен по бележките на швейцарския поет Алберт Стефен и Д-р В. И. Щайн. Публикуването на курса ще придружа със следната молба: не считайте тая книга само като дар, но същевременно и като един апел към вашето съзнание за отговорност пред човечеството и неговите деца, отговорност пред новото поколение. Свободното Валдорфско училище се отвори за него. То сега брои 650 ученици и ученички1).
към текста >>

_______________________________ 1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн.
Чрез тях учителят се вкочанява, а ученикът става неврастеничен.Това запазва валдорфският дух. Този дух свети в очите на всички. Бихме желали да има повече такива очи, пълни с жизнерадост и благоговение. Тогаз бъдещето няма да бъде така тъмно. (Следва). Б. Боев. _______________________________ 1) Главата: „Човекопознанието, като основа на педагогиката и дидактиката“ е изложена по бележките на Д-р Валтер Щайн. а останалите глави по бележките на Алберт Стефен. Началото на главата: „Свободно Валдорфско училище“ е увод от Алберт Стефен. 2) Бел. прев. За предметната система привеждам още следните думи на Д-р Щайнер, казани от него на други места, и някои изявления на валдорфски учители : „Чрез предметната система се постига следното : детето с всичката си сила може да се отдаде на един предмет и това по-добре води към целта. Главните предмети преподава класния учител, и те са винаги първите два предобедни часа.
към текста >>

Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“.
Най-първо трябва да се борим против часовата система която съществува във всички училищни степени. В бъдещето училище ученикът трябва да се занимава с един предмет до тогаз, до дето е необходимо това от гледището на епохите на детското развитие. Така напр., да кажем, че за дадена възраст е необходимо детето да се занимава с математика или физика. Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето. Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“. (Из „Volkspadagogik“ от Д-р Щайнер). „В духовния живот по някой път е необходимо да има неща, подобни на някои неща във външния живот. Не може човек да е винаги буден. Трябва и да спи. И ако не спи, няма да бъде в добро будно състояние.
към текста >>

Не може човек да е винаги буден.
Най-лошият начин е, всяка седмица да се определят 3 или 4 часа за този предмет. Трябва заниманието с м тематиката или физиката да бъде една епоха в живота на детето. Без да се нарушава вниманието му от други предмети, той известно време трябва да се съсредоточи върху един предмет От истинската педагогическо-психологическа антропология или истинското човекопознание ще знаем, в кой период трябва да се занимава детето с тази или онези части от математиката“. (Из „Volkspadagogik“ от Д-р Щайнер). „В духовния живот по някой път е необходимо да има неща, подобни на някои неща във външния живот. Не може човек да е винаги буден. Трябва и да спи. И ако не спи, няма да бъде в добро будно състояние. Когато детето се учи по предметната система, всяка наука след известен период изчезва от неговия хоризонт, и после пак се явява. И това се повтаря периодична. Тогаз детето основно ще изучи нещата“.
към текста >>

От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете.
5 — 7. 3) Бел. прев. „Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското училище се учат два чужди езика, и то още в първо отделение. Това било нещо нечувано. Но то си има своето оправдание, като се изучи развитието на човешкото естество. От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област.
към текста >>

Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация.
3) Бел. прев. „Голямо учудване и голяма критика е предизвикало съобщението, че във Валдорфското училище се учат два чужди езика, и то още в първо отделение. Това било нещо нечувано. Но то си има своето оправдание, като се изучи развитието на човешкото естество. От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област. Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език.
към текста >>

Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици.
Това било нещо нечувано. Но то си има своето оправдание, като се изучи развитието на човешкото естество. От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област. Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот.
към текста >>

Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област.
От филологическите изследвания на миналото се знае, че в първите стъпки на езиковото си развитие, човек е имал едно по-живо, по-дълбоко отношение към звуковете. Това по-дълбоко отношение на първобитния човек към звуковете се дължи, според окултизма, на по-голямата гъвкавост и подвижност на тогавашната човешка и телесна организация. А детската гъвкавост и подвижност не са ли повторение на онези първи степени от човешкото развитие? Но независимо от такова историческо разглеждане на въпроса, човек може да дойде до същото заключение, че новите езици трябва да се учат още от малки, и от следното наблюдение: знае се, че малките деца с голяма леснина учат езици. Това не е тайна за онзи, който е пораснал в област, дето се говорят публично два или повече езика. Едно друго наблюдение, което човек може да направи с такива деца, е, че те в училище или в чужбина много по-добре и по-бързо учат и други чужди езици, отколкото децата, които са пораснали в едно-езична област. Първите деца са способни, без на превеждат на майчиния си език. да говорят в духа на чуждия. Значи, през детската възраст може да бъде развита известна пластичност на телесния и душевен езиков орган, която да стане ценна заложба за целия по-нататъшен живот. Ние запознаваме още малките деца с чужди езици, обаче, не с чужди букви или с чужда граматика, а само чрез говора. Ние веднага пристъпваме с децата към два чужди езика (френски и английски), за да накараме гласните им органи да се развият по-всестранно.
към текста >>

Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество.
Той не пренебрегва намереното чрез днешното естествознание и другите науки, но гради по-нататък. Окултизмът няма нищо общо с абстрактния идеализъм. Твърденията на абстрактния идеализъм са плод на философски спекулации. Те са безплодни, неприложими в живота, понеже не изхождат от прякото изследване на действителността. А окултизмът е конкретно духовно познание, поради което той е приложим във всички области на живота. Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек. Всяко явление в човешкото тяло има връзка с целия човек. Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като последица от материали та му природа, това е едностранчиво. Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи. Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини.
към текста >>

Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек.
Окултизмът няма нищо общо с абстрактния идеализъм. Твърденията на абстрактния идеализъм са плод на философски спекулации. Те са безплодни, неприложими в живота, понеже не изхождат от прякото изследване на действителността. А окултизмът е конкретно духовно познание, поради което той е приложим във всички области на живота. Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек. Всяко явление в човешкото тяло има връзка с целия човек. Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като последица от материали та му природа, това е едностранчиво. Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи. Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини. И всичко това води към една рационална терапия.
към текста >>

Всяко явление в човешкото тяло има връзка с целия човек.
Твърденията на абстрактния идеализъм са плод на философски спекулации. Те са безплодни, неприложими в живота, понеже не изхождат от прякото изследване на действителността. А окултизмът е конкретно духовно познание, поради което той е приложим във всички области на живота. Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек. Всяко явление в човешкото тяло има връзка с целия човек. Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като последица от материали та му природа, това е едностранчиво. Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи. Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини. И всичко това води към една рационална терапия. Така чрез окултната анатомия, физиология и патология се изгражда окултната медицина.
към текста >>

Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи.
А окултизмът е конкретно духовно познание, поради което той е приложим във всички области на живота. Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек. Всяко явление в човешкото тяло има връзка с целия човек. Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като последица от материали та му природа, това е едностранчиво. Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи. Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини. И всичко това води към една рационална терапия. Така чрез окултната анатомия, физиология и патология се изгражда окултната медицина. Не по-малко важна е и окултната хигиена, която, въз основа на по-дълбокото знание, посочва, как живота на човека може да се нареди в хармония със законите на живата природа. А това значи да се постави живота на разумни основи. Напр.
към текста >>

Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини.
Когато професорът и студенти г изучват човешкия труп на дирекционната маса, те не добиват пълно познание за човешкото устройство, понеже физичната природа на човека е само част от неговото естество. Медицината до тогаз ще стои в днешното си положение, додето не съзнае, че трябва да изхожда от познанието на целия човек. Всяко явление в човешкото тяло има връзка с целия човек. Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като последица от материали та му природа, това е едностранчиво. Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи. Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини. И всичко това води към една рационална терапия. Така чрез окултната анатомия, физиология и патология се изгражда окултната медицина. Не по-малко важна е и окултната хигиена, която, въз основа на по-дълбокото знание, посочва, как живота на човека може да се нареди в хармония със законите на живата природа. А това значи да се постави живота на разумни основи. Напр. това, което казва днешната официална медицина за начина на храненето, е съвсем недостатъчно.
към текста >>

Не по-малко важна е и окултната хигиена, която, въз основа на по-дълбокото знание, посочва, как живота на човека може да се нареди в хармония със законите на живата природа.
Да искаме да изолираме явлението, като го разглеждаме само като последица от материали та му природа, това е едностранчиво. Само този, който знае целия човек, ще разбере силите, които са в свръзка с разните органи. Той има ясно разбиране за връзката между физичната и духовната природа на човека, Тогаз той ще схване характера, същността на болестите и дълбоките им причини. И всичко това води към една рационална терапия. Така чрез окултната анатомия, физиология и патология се изгражда окултната медицина. Не по-малко важна е и окултната хигиена, която, въз основа на по-дълбокото знание, посочва, как живота на човека може да се нареди в хармония със законите на живата природа. А това значи да се постави живота на разумни основи. Напр. това, което казва днешната официална медицина за начина на храненето, е съвсем недостатъчно. Не е достатъчно само да се каже, че трябва да се придържаме о вегетарианския режим. Има още много други неща, които трябва да се знаят. И тогаз яденето може да стане един метод на възпитание, както казва един виден окултист.
към текста >>

Светският човек даже и не подозира, че яденето си има и духовна страна, не по-малко важна от физичната.
А това значи да се постави живота на разумни основи. Напр. това, което казва днешната официална медицина за начина на храненето, е съвсем недостатъчно. Не е достатъчно само да се каже, че трябва да се придържаме о вегетарианския режим. Има още много други неща, които трябва да се знаят. И тогаз яденето може да стане един метод на възпитание, както казва един виден окултист. Светският човек даже и не подозира, че яденето си има и духовна страна, не по-малко важна от физичната. Но не само яденето, а и всички други области могат да се осмислят чрез окултизма.2) След труда на проф. Рьомер върху зъбните болести, ще поместим и други статии по окултна медицина, напр. върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква.
към текста >>

Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека.
И тогаз яденето може да стане един метод на възпитание, както казва един виден окултист. Светският човек даже и не подозира, че яденето си има и духовна страна, не по-малко важна от физичната. Но не само яденето, а и всички други области могат да се осмислят чрез окултизма.2) След труда на проф. Рьомер върху зъбните болести, ще поместим и други статии по окултна медицина, напр. върху туберкулозата и други болести, които могат да се лекуват напълно по методите на окултизма. Нужда от по-дълбоко обяснение на зъбните болести Неоспорим факт е, че днешното естествознание и медицина не са в състояние да дадат всестранни задоволителни обяснения върху жизнените процеси на здравия и болния организъм И това въпреки натрупването на грамаден материал от факти, въпреки големите усилия, които полагат, да обяснят физиологическите, биологически и патологически процеси в човека. В истинската вътрешна същина на природата, така нареченото „точно естествознание“ не прониква. И днес още с право е в сила Шекспировата фраза, в „Хамлет“ „има още много неща на небето и земята, които не можем чрез нашата школна мъдрост да обясним“. Но там, дето точното естествознание е безсилно, там идва окултното изследване (на Д-р Щайнер и други), което добива своите резултати по съвсем друг метод на изследване от този на естествознанието, а именно: 1) чрез духовно виждане, 2) чрез духовно слушане и 3) чрез пребивание в духовния свят. И този, който искрено и сериозно размисли върху това, което казва окултният изследовател Д-р Щайнер и го сравни с грамадния материал от факти, които ни дава точната наука, той може — без сам да е достигнал способността да вижда в свръхфизичния свят — да схване, колко плодотворно е това, което истинският духовен изследовател съобщава, като плод от свръхфизичното изследване. Същото е и със специалната област на зъболечението.
към текста >>

И не е мъчно да се види, че зъбите на съвременния културен човек все по-вече се влошават, т. е.
На 14. януари т. г. професор Гизи държа в аулата на Цюрихския университет твърде добра реч върху зъбните болести. Той изтъкна, че съществуват голям брой теории за причините на зъбните болести (зъбния кариес), но нито една от тях не обяснява всички явления изчерпателно и без противоречия. Едно е несъмнено, а именно, че зъбният кариес е най-разпространената болест. И не е мъчно да се види, че зъбите на съвременния културен човек все по-вече се влошават, т. е. стават все по-малко устойчиви срещу кариеса. Опитват се да обяснят това по следния начин: с растящото изтънчаване на живота, особено с изтънчаване на кухнята, зъбите още от млада възраст се употребяват все по-малко за дъвчене и разрязване. Ние рядко оставаме хляба така да се скорави, че неговото дъвчене да представлява напрежение. Сравнителната анатомия ни учи, че всеки орган, който по-малко се употребява, постепенно се атрофира; и че само органът, който работи, запазва продължително своята жизнеспособност. Относно зъбите е очевидно, че при силното дъвчене, върху зъбите се упражнява натиск, който предизвиква по-живо кръвообращение в челюстните кости, в кожицата на зъбния корен и в зъбната пулпа.
към текста >>

Само едната задача обикновено се съзнава от човека.
Относно зъбите е очевидно, че при силното дъвчене, върху зъбите се упражнява натиск, който предизвиква по-живо кръвообращение в челюстните кости, в кожицата на зъбния корен и в зъбната пулпа. Това води към по-голямо отделяне на варовити вещества и по-добро втвърдяване на зъбните вещества и костта Но и това обяснение не е достатъчно. Пикерил доказа, че новозеландските племена маори, стоящи на твърде низко културно ниво, сваряват храната си много по-вече отколкото културният европеец, и при все това у тях има само 3% кариес, когато в културното ни човечество той е 90%. Двойната задача на зъбите По този въпрос трябва да се обърнем към резултатите от духовните изследвания на Д-р Щайнер. Той казва: „собствено, всеки човешки орган има двойна задача. Само едната задача обикновено се съзнава от човека. Другата задача не дохожда до съзнанието му. Материалистът вижда в зъбите само дъвкателни органи. Обаче, това е само едната страна на зъбната функция, —тая страна, която бие на очи. Но зъбите имат двойна природа. За това може да се заключи вече и от факта, че анатомически и химически те се явяват сродни на костната система, обаче те в историята на еволюцията са произлезли от кожата“.
към текста >>

И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите.
1 в следващата книжка) Втората функция на зъбите Гореказаното е в свръзка с двойната функция на зъбите, само че втората функция е много скрита, не идва до съзнанието. Според Д-р Щайнер в свръзка със зъбите стои един особен процес. Този процес е много деликатен и одухотворен и не идва до човешкото съзнание Той се дължи на флуорните сили и представлява един процес на оформяване, който прониква целия организъм и е извънредно важен за добиването на цялата човешка форма. Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат тялото изправено. Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите. И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите. Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави. В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество. От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено. Това е в свръзка със зъбите, защото зъбите не са само дъвкателни апарати, но център и на деликатен всмукателен процес, който не идва до човешкото съзнание. Зъбите са апарат за флуорно всмукване.
към текста >>

Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави.
Според Д-р Щайнер в свръзка със зъбите стои един особен процес. Този процес е много деликатен и одухотворен и не идва до човешкото съзнание Той се дължи на флуорните сили и представлява един процес на оформяване, който прониква целия организъм и е извънредно важен за добиването на цялата човешка форма. Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат тялото изправено. Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите. И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите. Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави. В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество. От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено. Това е в свръзка със зъбите, защото зъбите не са само дъвкателни апарати, но център и на деликатен всмукателен процес, който не идва до човешкото съзнание. Зъбите са апарат за флуорно всмукване. Те, додето са дееспособни, всмукват флуор.
към текста >>

В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество.
Този процес е много деликатен и одухотворен и не идва до човешкото съзнание Той се дължи на флуорните сили и представлява един процес на оформяване, който прониква целия организъм и е извънредно важен за добиването на цялата човешка форма. Зъбите, следователно, са органи, които са в тясна връзка със силите, които държат тялото изправено. Ако се сравнят животинските челюсти с човешките, ще се види, че в животинските черепи бие на очи голямото издаване напред и надолу на челюстите. И при човекоподобните маймуни — горилата и орангутана — бие на очи големината и тежината на челюстите. Човекоподобните маймуни мъчно се изправят и мъчно се държат прави. В човешките челюсти се вижда вече действието на вертикалната линия, което е направило човека изправено същество. От там и неговото гръцко „антропос“ от „анатрепейн“—изправено. Това е в свръзка със зъбите, защото зъбите не са само дъвкателни апарати, но център и на деликатен всмукателен процес, който не идва до човешкото съзнание. Зъбите са апарат за флуорно всмукване. Те, додето са дееспособни, всмукват флуор. Зъбната глеч, освен калциев фосфат и карбонат, съдържат и малко количество калциев флуорид.
към текста >>

Но човек и по една втора причина се нуждае от малки количества флуор.
През глечната покривка кожица дифундират от плюнката калциеви соли, които от там отиват в глечта. От друга страна, при жива пулпа, от кръвта преминава в дентиновнте лимфени каналчета калциеви соли, като от там отиват в глечта. Тези малки количества флуор са нужни, понеже, според д-р Щайнер, той е във връзка с образуването на цялата човешка форма. Флуорът действа като един пластичен художник, дава форма, закръглява. Той е тясно свързан с всички сили и процеси на растежа на костите и ставите. Но човек и по една втора причина се нуждае от малки количества флуор. За какво? Тук духовният изследовател дава един отговор, който изпърво може да шокира: човек, който няма определено количество флуор, има условие да бъде с по-развит ум, който го просто унищожава. Човек чрез действието на флуора намалява тая тенденция до вярната мярка на интелекта, която е нужна. за да бъдем хора. Ние имаме нужда от флуор в малки количества като постоянно средство против тенденцията да развием премного ума си.
към текста >>

Тук духовният изследовател дава един отговор, който изпърво може да шокира: човек, който няма определено количество флуор, има условие да бъде с по-развит ум, който го просто унищожава.
Тези малки количества флуор са нужни, понеже, според д-р Щайнер, той е във връзка с образуването на цялата човешка форма. Флуорът действа като един пластичен художник, дава форма, закръглява. Той е тясно свързан с всички сили и процеси на растежа на костите и ставите. Но човек и по една втора причина се нуждае от малки количества флуор. За какво? Тук духовният изследовател дава един отговор, който изпърво може да шокира: човек, който няма определено количество флуор, има условие да бъде с по-развит ум, който го просто унищожава. Човек чрез действието на флуора намалява тая тенденция до вярната мярка на интелекта, която е нужна. за да бъдем хора. Ние имаме нужда от флуор в малки количества като постоянно средство против тенденцията да развием премного ума си. И ранната повреда на зъбите, предизвикана от зъбен кариес (зъбно прояждане), показва, че човек несъзнателно реагира против тая тенденция. Човек получава кариозни зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява.
към текста >>

Човек чрез действието на флуора намалява тая тенденция до вярната мярка на интелекта, която е нужна.
Флуорът действа като един пластичен художник, дава форма, закръглява. Той е тясно свързан с всички сили и процеси на растежа на костите и ставите. Но човек и по една втора причина се нуждае от малки количества флуор. За какво? Тук духовният изследовател дава един отговор, който изпърво може да шокира: човек, който няма определено количество флуор, има условие да бъде с по-развит ум, който го просто унищожава. Човек чрез действието на флуора намалява тая тенденция до вярната мярка на интелекта, която е нужна. за да бъдем хора. Ние имаме нужда от флуор в малки количества като постоянно средство против тенденцията да развием премного ума си. И ранната повреда на зъбите, предизвикана от зъбен кариес (зъбно прояждане), показва, че човек несъзнателно реагира против тая тенденция. Човек получава кариозни зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява. Същите сили, които изправиха човека, които промениха хоризонталното положение на гръбначния му стълб в отвесно същите тези сили отнеха от човека и инстинктивната мъдрост на животните.
към текста >>

И ранната повреда на зъбите, предизвикана от зъбен кариес (зъбно прояждане), показва, че човек несъзнателно реагира против тая тенденция.
За какво? Тук духовният изследовател дава един отговор, който изпърво може да шокира: човек, който няма определено количество флуор, има условие да бъде с по-развит ум, който го просто унищожава. Човек чрез действието на флуора намалява тая тенденция до вярната мярка на интелекта, която е нужна. за да бъдем хора. Ние имаме нужда от флуор в малки количества като постоянно средство против тенденцията да развием премного ума си. И ранната повреда на зъбите, предизвикана от зъбен кариес (зъбно прояждане), показва, че човек несъзнателно реагира против тая тенденция. Човек получава кариозни зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява. Същите сили, които изправиха човека, които промениха хоризонталното положение на гръбначния му стълб в отвесно същите тези сили отнеха от човека и инстинктивната мъдрост на животните. Чрез това човек се освободи от живот с група-душа, стана свободен, застана върху своето индивидуално аз. И сега трябва, чрез собствена душевна дейност,, чрез развитие на ума си, да замести в по-висш вид изгубената мъдрост. Нека обсадим тези неща във връзка с казаното по-горе за зъбите на племената маори.
към текста >>

Човек получава кариозни зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява.
Тук духовният изследовател дава един отговор, който изпърво може да шокира: човек, който няма определено количество флуор, има условие да бъде с по-развит ум, който го просто унищожава. Човек чрез действието на флуора намалява тая тенденция до вярната мярка на интелекта, която е нужна. за да бъдем хора. Ние имаме нужда от флуор в малки количества като постоянно средство против тенденцията да развием премного ума си. И ранната повреда на зъбите, предизвикана от зъбен кариес (зъбно прояждане), показва, че човек несъзнателно реагира против тая тенденция. Човек получава кариозни зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява. Същите сили, които изправиха човека, които промениха хоризонталното положение на гръбначния му стълб в отвесно същите тези сили отнеха от човека и инстинктивната мъдрост на животните. Чрез това човек се освободи от живот с група-душа, стана свободен, застана върху своето индивидуално аз. И сега трябва, чрез собствена душевна дейност,, чрез развитие на ума си, да замести в по-висш вид изгубената мъдрост. Нека обсадим тези неща във връзка с казаното по-горе за зъбите на племената маори. При дивите племена флуорното действие върху организма е силно, тъй като те малко са предразположени към зъбни болести (зъбен кариес).
към текста >>

Същите сили, които изправиха човека, които промениха хоризонталното положение на гръбначния му стълб в отвесно същите тези сили отнеха от човека и инстинктивната мъдрост на животните.
Човек чрез действието на флуора намалява тая тенденция до вярната мярка на интелекта, която е нужна. за да бъдем хора. Ние имаме нужда от флуор в малки количества като постоянно средство против тенденцията да развием премного ума си. И ранната повреда на зъбите, предизвикана от зъбен кариес (зъбно прояждане), показва, че човек несъзнателно реагира против тая тенденция. Човек получава кариозни зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява. Същите сили, които изправиха човека, които промениха хоризонталното положение на гръбначния му стълб в отвесно същите тези сили отнеха от човека и инстинктивната мъдрост на животните. Чрез това човек се освободи от живот с група-душа, стана свободен, застана върху своето индивидуално аз. И сега трябва, чрез собствена душевна дейност,, чрез развитие на ума си, да замести в по-висш вид изгубената мъдрост. Нека обсадим тези неща във връзка с казаното по-горе за зъбите на племената маори. При дивите племена флуорното действие върху организма е силно, тъй като те малко са предразположени към зъбни болести (зъбен кариес). И те толкоз не държат сметка, ако чрез по-силното флуорно действие се намалят условията за проява на ума.
към текста >>

Чрез това човек се освободи от живот с група-душа, стана свободен, застана върху своето индивидуално аз.
за да бъдем хора. Ние имаме нужда от флуор в малки количества като постоянно средство против тенденцията да развием премного ума си. И ранната повреда на зъбите, предизвикана от зъбен кариес (зъбно прояждане), показва, че човек несъзнателно реагира против тая тенденция. Човек получава кариозни зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява. Същите сили, които изправиха човека, които промениха хоризонталното положение на гръбначния му стълб в отвесно същите тези сили отнеха от човека и инстинктивната мъдрост на животните. Чрез това човек се освободи от живот с група-душа, стана свободен, застана върху своето индивидуално аз. И сега трябва, чрез собствена душевна дейност,, чрез развитие на ума си, да замести в по-висш вид изгубената мъдрост. Нека обсадим тези неща във връзка с казаното по-горе за зъбите на племената маори. При дивите племена флуорното действие върху организма е силно, тъй като те малко са предразположени към зъбни болести (зъбен кариес). И те толкоз не държат сметка, ако чрез по-силното флуорно действие се намалят условията за проява на ума. Съвременният културен човек употребява в живота си по-вече своя ум, той по-вече се нуждае от него, и в своето подсъзнание той противодейства на силното флуорно действие.
към текста >>

Съвременният културен човек употребява в живота си по-вече своя ум, той по-вече се нуждае от него, и в своето подсъзнание той противодейства на силното флуорно действие.
Чрез това човек се освободи от живот с група-душа, стана свободен, застана върху своето индивидуално аз. И сега трябва, чрез собствена душевна дейност,, чрез развитие на ума си, да замести в по-висш вид изгубената мъдрост. Нека обсадим тези неща във връзка с казаното по-горе за зъбите на племената маори. При дивите племена флуорното действие върху организма е силно, тъй като те малко са предразположени към зъбни болести (зъбен кариес). И те толкоз не държат сметка, ако чрез по-силното флуорно действие се намалят условията за проява на ума. Съвременният културен човек употребява в живота си по-вече своя ум, той по-вече се нуждае от него, и в своето подсъзнание той противодейства на силното флуорно действие. И тогаз, чрез най-вътрешните негови сили, от подсъзнателни импулси, зъбите му се развалят. Д-р Щайнер казва: „не е хубаво, ако казаното за флуорното действие се взема в материалистичен смисъл. Защото във външния процес на зъбното разваляне трябва да виждаме само външен симптом на един вътрешен процес, който е скрит за външното наблюдение“. И съвременното естествознание е дошло до убеждението, че външните вредителни влияния, които забелязваме при зъбния кариес, не са единствени негови причини, но че той си има свои по-дълбоки причини, които са в свръзка с цялата вътрешна човешка организация. (Следва) __________________________________ 1) Лекция, държана от проф.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие.
„Мирът" на света се гради на омразата, безумието и лъжата. За тоя мир Христос е казал: „Мир ви оставям, моя мир ви давам; аз не ви давам, както светът дава". (Ев. Йоан - 14:27). Господ Христос говори за мира на душата, който е извор на всички възможности за всестранен напредък на човечеството. За тоя мир работят хората на новата култура. Въодушевени от принципите на Любовта и братството, те безспирно вървят в пътя на светлината и на истината, дълбоко уверени, че само той е правия път и само в него всеки човек и всеки народ може да намери условията за своето правилно развитие, за своя прогрес и за своето трайно благоденствие. Нека всички съзнаят, най-после, спасителността на тоя път! X. Из сбирката „През бездните и върховете“ АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? * Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? * Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна!
към текста >>

Там човек не вижда нищо от земята, никакво дърво, планина, здание, а само небесната светлина.
сутринта и пишеше статии за „Гьотеанум“ или други работи. Той искаше постоянно да дава духовни ценности, ако не устно, поне писмено. До последната си минута той мислеше за целия свят“. Леглото на Д-р Щайнер било в ателието. Последното представлява високо помещение, със светлина, която иде отгоре. Там човек не вижда нищо от земята, никакво дърво, планина, здание, а само небесната светлина. До леглото му е стояла статуята Христос, изваяна от самия Щайнер. Наоколо всички маси и етажерки били отрупани с книги. Алберт Стефен казва: „С ясновидски поглед той беше видял Христа. И видяното беше въплътил във форма, за да повдигне духа на тези, които идат“. И през последните дни на своя живот той е мислел повече за другите, отколкото за себе си. Напр.
към текста >>

Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек.
Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух, вода и земя царува свърхчувственото“. След това Стефен споменава в речта си. как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност. „Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“. Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек. Тъмните сили го нападаха, него и делото му, както по-рано, така и сега. Пред никакви клевети не се спираха. Но Д-р Щайнер ни даде възможност да проникнем в глъбините на човешката душа. Той ни упъти да разширим тъй сърцето си, че никога да не се оплакваме от такива грубости. Спомням си, как един път ние, които седяхме с него, изказахме възмущението си от лъжите и хулите, които се сипят върху него, и му казахме!
към текста >>

Той споменава некои мисли, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа.
От друга страна, самия Д-р Валтер Щайн бил в смъртна опасност от болест и Д-р Щайнер помогнал за излекуването му. В Свободното Валдорфско Училище Д-р Щайнер постоянно бил готов със своите упътвания към учителите. Той често участвал в педагогическите съвети на училището, и давал много ценни упътвания. Алберт Стефен в своите спомени описва, как е посетил за пръв път „Гьотеанум“ и заварил Д-р Щайнер в блуза да работи. И самият Стефен турил работнишка блуза и почнал да работи. Той споменава некои мисли, от сказките, които е чул от Д-р Щайнер в „Гьотеанум“: „Винаги има илюзия, измама там, дето човек изследва без Христа. Когато Христос гледа, Той не гледа с нашите очи. Той е божествено същество. Това всека минута трябва да знаем. Ние можем да се усъвършенстваме, обаче, никой не може да спаси света. Това може само Христос.
към текста >>

Мозъчния нерво-мускулен механизъм се притежава от всяко от по-висшите животни, а у човека той е в състояние да предава и човешките мисли.
Ако са имали силни привързаности, последните си остават; същото е и с техния характер и вкусове, за добро или за зло. Как бихме узнали всичко това? Като ни го кажат самите те. Те ни явяват всички тия неща чрез материални средства. Материалното средство е необходимо, а такива съществуват твърде много. Мозъчния нерво-мускулен механизъм се притежава от всяко от по-висшите животни, а у човека той е в състояние да предава и човешките мисли. Единственият въпрос е: може ли такъв инструмент да се заема? Може ли едно нормално същество, което го притежава отчасти, за известно време да го отстъпи и позволи на друго интелигентно същество да си послужи с него? Явленията на съня и транса сочат на такава възможност. Патологичното явление на умножаването и раздвояването на личността сочат на такива нежелателни и нездрави форми. Но ние не бива да боравим с възможности, а с факти.
към текста >>

Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете.
Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна. Онези тъмни петна, които в чаша вода на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни. Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета. Душата е еднакво в състояние да построи друг инструмент, а може и да го е вече построила преди този, изграден от атоми, да се изтощи. С този по-траен инструмент есенцията на личността в пълно съзнание преживява и действа в новата си сфера съвършено независимо от напуснатата физиологическа машина. Забележителното нещо е, че тя все още запазва силата си, макар с мъчнотия, да използва подобна машина, която принадлежи на друга личност, когато тя стане годна. По този начин ние добиваме доказателства за продължителното съществуване, които са факт на опитност, а не на неподкрепена теория.
към текста >>

1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (задгробния живот) във връзка с физическата наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р.
Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6. Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7. Величието на вселената тъй много превъзвишава нашите най-широки схващания, че всичко е възможно; и чрез взаимна помощ както тук, така и отвъд, човечеството може да напредва към невъобразими висини. От английски Д. Л. Доганова. 1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (задгробния живот) във връзка с физическата наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р. Скачерд; 8) Философия на преживяването, от Давид Гоу; 9) Религията и преживяването, от К. Дрейтън Томас; 10) Психическата очевидност на преживяването, от Дж. Артър Хил; 11) Метапсихическата наука и преживяването, от проф. Шарл Рише и 12) За отнасянето ни към умирането, от Едит Лчтелтон. 2) Вж.
към текста >>

Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека.
И затова опитностите по-мъчно могат да се изразят чрез рисуване: звуковете не се поддават на материалната форма Такъв е случая именно с планетните знаци върху стълповете: те са схванати мислено като пластични форми. „Съгласно духовната наука — казва Мирдит Стар — причините на явленията във физическия свят се крият в свръхчувствения или невидимия свят. Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня. А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня. Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа.
към текста >>

Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня.
Това, което се манифестира физически, има своя архетип или първичен образ в — астралния свят, а първичните си сили (тоновете или звуковете) — в духовния. Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня. А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня. Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите.
към текста >>

А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня.
Седемте печати показват астралните архетипи на човешката еволюция на земята, в съгласие с духовната наука (Geisteswissenschaft). Когато пророкът на астралното поле трасира тази еволюция назад в далечното минало или напред в далечното бъдеще, това се излага от него в седемте печати. Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня. А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня. Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност.
към текста >>

В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа.
Той не измисля нищо, но чисто и просто прониква духовно за разбиране на фактите.“ Първият печат отговаря на писаното в Откровението: „И обърнах се да чуя гласа, който ми проговори; и в обръщането си видях седем светилника златни: и всред седемте светилника видех едного, подобен на Сина Човешки, облъчен с дълга дреха и препасан до гърдите със златен пояс; а главата и космите му бели като бела вълна, като сняг, и очите му като пламък огнен; и нозете му подобни на халколиван, както в пещ нажежени; и гласът му като глас на много води; и имаше в дясната си ръка седем звезди; и из устата му изчезваше меч остър и от двете страни; и лицето му светеше, както свети,слънцето в силата си.“ От тия думи се вижда, че тук се посочва ясно цялата земна еволюция на човека. „В митовете и религиозните разкази — продължава Мирдит Стар — образът на „огнената сабя“, която излиза от устата, показва бъдещия одухотворен начин на произвеждане. Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня. А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня. Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице.
към текста >>

Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите.
Първите сцени от земното развитие на човека са ставали, когато земята е била още „огнена“, и първите човешки въплътявания са се образували извън елемента на огъня. А в края на своето земно поприще човек ще излъчи вътрешното си битие във външно създание чрез силата на елемента на огъня. Началото на земната еволюция пристъпва на огнени нозе, а края — с огнено лице, и пълната сила на „творческото дело“, за да се достигне съвършено, е представена в огнена сабя, излизаща от устата “ „Вторият печат, който показва четирите животни на Откровението, проявени също и на Езекиила във видение, представлява едно от първите еволюционни състояния на човечеството, с всичко друго, което му принадлежи. В далечното минало, земният човек още не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова време в него е съществувало това, което сега е още животинско и което е оставил назад в ранното състояние на развитието си: именно, груповата душа. Когато, с помощта на ясновидството, се хвърли поглед назад в миналите векове и се проследят човешките групови души в астралното поле, техните разнообразни форми могат да се сведат в четири основни типа: лъвът, волът, орелът и онази форма, която, като групова душа, се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, и която се нарича, следователно човек.“ „Третият печат, който показва четиримата ездачи на коне, седемте тръбачи и свитъка със седемте печати от Откровението, представлява мистериите на тъй наречената хармония на сферите. Ангелите, които тръбят, представляват първичните духовни есенции на световните явления; самите тръбни звукове — силите, които се изливат в света от тия първични есенции и с чиито средства съществата и нещата се съграждат и поддържат в техния растеж и дейност. Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете.
към текста >>

Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“.
Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв. Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“. „Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей.
към текста >>

„Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили.
Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв. Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“. „Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си.
към текста >>

Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него.
Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв. Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“. „Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“.
към текста >>

„Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека.
Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“. „Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека. Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление.
към текста >>

Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали.
Това именно изобразява опитоменият змей. Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“. 1) В редакцията на „Всемирна Летопис“ се получи целия албум с тия печати и стълпове, но ние възпроизвеждаме от тях, за сега, само три печата.
към текста >>

Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба.
Като се отправим към Откровението, четем (гл, 20): „И видех, че слезваше от небето ангел, който имаше ключа от бездната и верига голяма в ръката си. И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“. 1) В редакцията на „Всемирна Летопис“ се получи целия албум с тия печати и стълпове, но ние възпроизвеждаме от тях, за сега, само три печата. Българското общество, с неговата „учена“ интелигенция от професори, разни видове „държавници“ и пр., заслужва само толкова.
към текста >>

При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата.
И улови змея, старовременната змия, който е дявол и сатана, и върза го за хиляди години“. „Седмият печат е репродукция на „Мистерията за Светата Чаша“. Кубът представлява пространствения свят (триизмерния), не смесен още с никое физическо същество или явление. Извън три-измерното пространство, изразено от куба, израства първата от всичките низши сили у човека, илюстровани от двете змии; самите те, обаче, издават навън пречистеното висше духовно естество, представено от световните спирали. Като надрасте тия висши сили, човек става приемник (чаша) на чистия духовен космичен живот или битие, изразено чрез гълъба. При туй, човек става управител на духовните космични сили, изобразени чрез дъгата. Около този печат би трябвало да се напише: В Бога се раждаме, в Христа умираме, а се прераждаме в Светия Дух“. В това мото се съдържа всичкото значение на човешката еволюция“. 1) В редакцията на „Всемирна Летопис“ се получи целия албум с тия печати и стълпове, но ние възпроизвеждаме от тях, за сега, само три печата. Българското общество, с неговата „учена“ интелигенция от професори, разни видове „държавници“ и пр., заслужва само толкова. По-нататък, ако условията позволят, ще възпроизведем и останалите печати, заедно с колоните (Occult Seals and Columns.
към текста >>

„Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия.
Още от самото начало искам да кажа, че който има тази вяра в сърцето си, ще бъде оздравен чрез нея също така, както чрез нея е лекувал само Спасителят Исус Христос. Уверявам: който не е повярвал, че Спасителят е лекувал и оздравявал хромите, такъв няма да бъде оздравен и сигурно няма да сполучи неговото лекуване, и когато бих се опитал за това. Аз сам до такава степен бях предаден на тая вяра, че сполучих чрез нея да оздравя хора в няколко случаи, когато лекарите бяха напълно изгубили всяка надежда. Това нещо причини безсъница на неколцина мои приятели, които ми докараха различни случаи от сърдечни пороци за лекуване и които знаяха, че с твърдата си вяра имам възможност да докажа неща, които в сегашната материалистична епоха се считат за невъзможни чудеса. Така стана, че отведнъж в един брой на в. „Народни Листи“ намериха място думи, че в нашата среда се намира човек, който лекува с полагане на ръце и с молитви за помощ Божия. Делата работа достигна до сърцата на хората по начин, по който никога не трябваше да става. Тази сила, която се проявява чрез мене, е сила Божия, която изхожда и влиза в мене от духовния свят, който нашият малък разум никога няма да обхване без помощта Божия. Това не е никакво внушение, никаква хипноза, никакъв магнетизъм. То е пълно предаване себе си в любовта на Бога, без волята на когото нито един косъм няма да падне от нашата глава. Това е вярата, че Господ Исус Христос е единственият, който може и иска да помогне в своята безмерна любов.
към текста >>

А какво ще кажете сега на това, дето повикахте при себе си и мене, един лаик, светски човек, без образование, който обаче е имал в себе си Бога от детинството си, който е познал истинската любов към ближния, и той ви е помогнел във вашето страдание ?
Никому това няма да дойде на ума. Напр. човешкото тяло е съвършен механизъм, пред който трябва да се поклоним. И затова лекуването чрез полагане на ръцете не е никакво чудо. След оздравяването си, един доктор на богословието ми отговори така: „това е чудо, което вие сполучихте да извършите с мене, тепърва сега аз вярвам в Бога“. Аз го попитах: значи, всичко това, което сте проповядвали, което сте учили досега, е било само празни думи, без да сте имали желание така също да го вярвате? А какво ще кажете сега на това, дето повикахте при себе си и мене, един лаик, светски човек, без образование, който обаче е имал в себе си Бога от детинството си, който е познал истинската любов към ближния, и той ви е помогнел във вашето страдание ? И докторът си отиде с наведена глава, защото това беше истина. Към това мога да прибавя и случката в. Моравска Острава, дето току що бях. Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва.
към текста >>

Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“.
Към това мога да прибавя и случката в. Моравска Острава, дето току що бях. Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва. да научим наизуст, за да оздравим никого. Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста Христова“. Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин. На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз. Обаче, това не е християнство, олицетворение на любовта към ближния. Ще ви наведа пример.
към текста >>

Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това.
По пътя от Прага до Триест основателно проучих тия книги и почерпих от тях дълбока душевна философия, особено от първата, която имаше за мене в няколко отношения голяма цена. Тя ми посочи — на мен, раздвоения — пътеката, по която бих могъл да встъпя в истинския път към религията. Още от младини бях възпитаван в религиозен дух. Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и любовта към ближния. Моята майка беше тая, която отгледа в мене тази чувствена религиозност, тази силна вяра, която се нахождаше така също вътре в нея. Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това. Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа. От тоя момент толкова много обикнах тая книга, защото щом почерпих от нея поука, двойно повече повярвах в това, което моята майка ми втълпяваше от младини. Тепърва сега наченах да залягам да върша своите дела съобразно с волята Божия, и размишлявах за това, какви дарби може да добие човек, който живее благородно. След много размишления постигнах така също истината, че нашата душа е безсмъртна. Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея.
към текста >>

Тепърва сега наченах да залягам да върша своите дела съобразно с волята Божия, и размишлявах за това, какви дарби може да добие човек, който живее благородно.
Майка ми беше тая, която дълбоко пося в мене чистата вяра на Христа и любовта към ближния. Моята майка беше тая, която отгледа в мене тази чувствена религиозност, тази силна вяра, която се нахождаше така също вътре в нея. Имаше наистина мнозина, които се смееха с моята вяра, които казваха, че никой напредничав човек не може да вярва в тия работи и се стараеха да отсичат къс по къс от моята вяра, ала не сполучиха в това. Когато взех в ръцете си онази книга, тя ми разправи толкова неща, че толкова повече трябваше да вярвам в Бога, толкова повече трябваше да се приближавам към Христа, защото това е единственият път не само за успех в живота, но и за спасение на безсмъртната душа. От тоя момент толкова много обикнах тая книга, защото щом почерпих от нея поука, двойно повече повярвах в това, което моята майка ми втълпяваше от младини. Тепърва сега наченах да залягам да върша своите дела съобразно с волята Божия, и размишлявах за това, какви дарби може да добие човек, който живее благородно. След много размишления постигнах така също истината, че нашата душа е безсмъртна. Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея. Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от тялото, от плътта. Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви.
към текста >>

От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек.
След много размишления постигнах така също истината, че нашата душа е безсмъртна. Моята майка, която толкова обичах, не ми е отнета от смъртта, наопаки, тя следи моя живот, но аз я виждам, дори мога да говоря с нея. Отведнъж ми просветна в главата, че тази безсмъртна душа така също иска нещо от мене, че тази душа е нещо по-високо от тялото, от плътта. Отведнъж ми просветна в главата, защото майка ми в най-крехкото ми детинство ме учеше на молитвичката: „Andelicku, muj ztraznicku“ (Ангелче, мое пазителче). Още тогава в мен се проявяваше нещо духовно, което след проучването на тая книга се обяви. От тоя момент наченах да жадувам да позная същината на душата, да се заловя за нея, да възпитавам в себе си духа и да потъпквам в себе си плътския човек. Нашето тяло тука е само за късо време. Ала душата е била, е и ще бъде вечна. Това е то, което казва Христос: „Моето царство не е от този свят; духовният свят е мой; който вярва в мене, няма да загине, а ще живее живот Вечен“. Нашата душа има нужда от повече грижи, отколкото нашето тяло. Аз се стараех да изхвърля от себе си всичко лошо, залягах да следвам това учение, което е проповядвал Христос, особено за нравствената чистота.
към текста >>

След беседата, дойде при мене един човек и ми каза, че той е ясновидец и спиритист.
Писателят Гамма, когато се върна в Прага, ме посети и ми каза: „Господине, вие там споменахте за онова лекуване чрез полагане на вашите ръце. Вие трябва да докажете с няколко случаи, че имате в ръцете си тази сила“. Ала тогава аз не се решавах. Мислех си, че би било поругание на Христа, ако аз, негодникът, бих се опитал да лекувам така, както нашият Спасител, — не послушах писателя. — Изтече още една година, и аз бях поканен в Всетин в Моравия, за да държа там беседа. След беседата, дойде при мене един човек и ми каза, че той е ясновидец и спиритист. Той ми разказа, че докато съм говорил, постоянно виждал зад мене светли същества, около моята фигура имало сияние и от ръцете ми и от пръстите изскачали искри. Веднага след това ми съобщи, че имал болна дъщеря, която страда от падаща болест и то толкова тежка, че през деня има по няколко припадъка. Уверяваше ме, че поради това, което видел през време на речта ми, твърдо вярва, че ще му оздравя дъщерята, и със стиснати ръце ме молеше, да ида заедно с него при бодната му дъщеря. Отивах със страх при това семейство, ала считах това за своя длъжност. Турих ръцете си върху главата на момичето, молих се и просих Бога, да й повърне здравето със своето милосърдие.
към текста >>

Това беше третият случай на оздравяване болен човек.
Намери се друг случай. Една глуха госпожа, която доведоха в канцеларията ми, значи, не в църква. Поставих ръцете си върху ушите й, и тя след малко извика: „Аз чувам трамвай! “ Ако сте чели в. „28 ноември“, той така също споменува за нея, и тя сега идва на моите беседи в Прага и чува твърде добре. Това беше третият случай на оздравяване болен човек. Тия три случаи бяха достатъчни, за да се разгласи работата и да дохаждат болни. След това ходих в Кладно. На беседата дойде една жена, която знаяла за моето лекуване, та ме моли да ида да излекувам мъжа й, който през войната съвършено разстроил нервите си. Аз отказах, тя, милата, горещо ме моли, та така трябваше да извървя един час път от Кладно, без да съм вечерял. Той беше чешки брат, и покрай другото, имаше така също камъчета в жлъчката.
към текста >>

След 14 дена бяха приготвили в Кладно да лекувм много души, и тук срещам един човек, който се затичва към мене: „вие ме знаете, г.
Двама други братя ми помогнаха да го съблечем, аз си положих ръцете и чувствах при това, как преминава през тялото ток, и при това молих Бога да го оздрави. След това го питам: „как се усещаш, брате? “ — „Най-добре ще сторя ако ти покажа сам“. След това седна на постелката и казва на жена си: „подай ми дрехите, да се облека“. — След пет седмици получих от него писмо, с което ми съобщава, че той вече в къщи върши домакински работи и че в понеделник иска да работи на завода. След 14 дена бяха приготвили в Кладно да лекувм много души, и тук срещам един човек, който се затичва към мене: „вие ме знаете, г. Кочи, аз съм Сикора, и нося си вече заплатата от завода“. Този случай извика огромна сензация, та всички управители на завода тичаха да се осведомят. На другия ден събраха се там около 300 болни, които лекувах от 6 ч. сутринта чак до 9 ч. вечерта. Първият ден от тях излекувах 84 случаи.
към текста >>

Кармичният човек трябва известно време да страда, за да очисти душата си от греховете на миналото.
И след малко мъжът извика: „жено, аз мога да дишам, да говоря“. Вдигна си краката от постелката и извика: „Марийке, насам ти ме донесе, а дома аз ще те нося, аз съм здрав“. Отвори вратата и извика към всички чакащи: „видехте ме, това бях аз, когото донесоха тук в онази каца, а сега аз съм здрав“. Седнаха 3 слепи пред мене на постелката. Един от тях беше кармичен; разправям им, какво нещо е карма. Кармичният човек трябва известно време да страда, за да очисти душата си от греховете на миналото. Вторият болен беше една жена ослепяла през време на войната. Третият беше от легионерите, така също ослепял. След лекуването, легионерът извика: „виж, у мене не е било карма, аз виждам образи на стената“. В същност първа погледна жената с думите. „Ето вижте, че у мене не е била никаква карма, зер аз ви виждам“.
към текста >>

Третият беше опечален, защото си мислеше, че той е онзи Черен Петър с фаталната болест, ама Господ и тук помогна, той бърже проговори: „Та вие сте бил млад човек, а пък аз мислех, че сте стар господин“.
Вторият болен беше една жена ослепяла през време на войната. Третият беше от легионерите, така също ослепял. След лекуването, легионерът извика: „виж, у мене не е било карма, аз виждам образи на стената“. В същност първа погледна жената с думите. „Ето вижте, че у мене не е била никаква карма, зер аз ви виждам“. Третият беше опечален, защото си мислеше, че той е онзи Черен Петър с фаталната болест, ама Господ и тук помогна, той бърже проговори: „Та вие сте бил млад човек, а пък аз мислех, че сте стар господин“. — Доведоха една стара жена, повече от 20 години не можела да си мръдне дясната ръка. Оплаква се, колко тежко било за сиромах човек, когато няма ръце за работа. Хванах я за дясната ръка и подтиквам инстинктивно, спрях се на лакътя, чу се едно хрускане и жената усети ръката си свободна. Отвори я, и тъй като беше жена, прояви своята радост най-напред в това, че ще може да си чеше косата. Изскочи вън и показваше на всички, че с ръката си сега всичко може да върши.
към текста >>

Оплаква се, колко тежко било за сиромах човек, когато няма ръце за работа.
След лекуването, легионерът извика: „виж, у мене не е било карма, аз виждам образи на стената“. В същност първа погледна жената с думите. „Ето вижте, че у мене не е била никаква карма, зер аз ви виждам“. Третият беше опечален, защото си мислеше, че той е онзи Черен Петър с фаталната болест, ама Господ и тук помогна, той бърже проговори: „Та вие сте бил млад човек, а пък аз мислех, че сте стар господин“. — Доведоха една стара жена, повече от 20 години не можела да си мръдне дясната ръка. Оплаква се, колко тежко било за сиромах човек, когато няма ръце за работа. Хванах я за дясната ръка и подтиквам инстинктивно, спрях се на лакътя, чу се едно хрускане и жената усети ръката си свободна. Отвори я, и тъй като беше жена, прояви своята радост най-напред в това, че ще може да си чеше косата. Изскочи вън и показваше на всички, че с ръката си сега всичко може да върши. Доведоха една жена, която имаше три нарастъка в матката си. Нарастъците й можаха да се напипат, и щом си положих ръцете върху корема й, почувствах, че приема моята сила, та я запитах, усеща ли нещо.
към текста >>

Който познава професор Едличка, всеки трябва да признае, че той е златен човек, златна душица.
Чул бил, че мъчно лекувам захарната болест, защото не зная, на кое място трябва да търся болестта. Болният, следователно, дойде с нервозност, а след това ми съобщи, че захарта току-речи изчезнала с остатък 0-1 на сто. И на всякъде се хвалеше, как го спасил г. Кочи. Една госпожа от Табор дошла при професор Едличка. Преди известно време била оперирана от него чрез изрязване на рак от гърдите. Който познава професор Едличка, всеки трябва да признае, че той е златен човек, златна душица. Той, преди некого да оперира, предпочел би сам себе си да оперира, па и всичките разноски на драго сърце сам би заплатил. И тоя лекар казал на госпожата: „майко, аз със съжаление ви казвам, ама вие трябва пак да се оперирате“. Госпожата отишла при баба си да нереди работите си, връща се в Табор и било й казано: „отнесете се към господина издателя Кочи“. Дохожда при мене, поставих ръцете си върху болното място, и жената биде запазена. Дойде при мене една жена, която имала толкова разширена матка, че и беше изтласкала пикочния мехур, след третото докосване лекарят я призна за съвършено здрава.
към текста >>

Все ми е едно и когато бъде той и най-последният просяк, аз го лекувам толкова на драго сърце, както и заможния човек.
Дойде при мене един лекар от Карлин. Обаче, аз не знаях, че лекувам лекар и продължавах с него по същия начин, както с всекиго другиго. Вечерта тоя господин се смел в едно общество, как ме бил измамил: „той ме излекува и не знаеше, че лекува лекар“. Един от това общество дойде при мене да ми го съобщи. Аз не питам пациентите си да ми обадят името и званието си, а ги питам само за болестта им. Все ми е едно и когато бъде той и най-последният просяк, аз го лекувам толкова на драго сърце, както и заможния човек. Па дори с по-голямо присърце лекувам сиромаси хора, защото между тях намирам повече взаимна любов, отколкото между богатите. Струва ми се, обаче, примери няма нужда от повече от тия, които ви наведох за успехите в моето лекуване. И всичко това не може да се отмахне само с подигравки. Това са факти, за постигането на които аз трябваше дълго време да работя за облагородяване на душата си. Трябваше така също да се откажа от всички плътски блага, като: употребата на месо, пиво, пушене тютюн и от всякакви полови сношения, за да бъда чист, та да мога своята сила да употребя за полза на своите ближни.
към текста >>

Често при тази позиция на слънцето се проявява леност, но веднъж тя превъзмогне ли се, Рак може да даде на човека голяма сила.
Но висшият тип Близнаци стои обикновено в научно отношение твърде високо и притежава многостранни познания. Слънцето в Рака I От 21 юни — 22 юли. Калвинус, Улиям Стад, Гарибалди, Ц. Фюрхтегот Гелерт, Фридрих Готлиб Клопщок, Фон Глюк. Това положение на слънцето дава голяма възприемчивост и сцепление: последното често се проявява като силна памет, но по някога и като скъперничество и алчност. Често при тази позиция на слънцето се проявява леност, но веднъж тя превъзмогне ли се, Рак може да даде на човека голяма сила. Основният тон в характера е благородство и дружелюбие, но особено на младини те често се придружават от боязливост и слаба самоувереност. Волята не е силна. Домашния живот го привлича — той обича охолността, приятната мекота: без тях той не може да се чувства щастлив. Нищо не му е по-неприятно от една несимпатична обстановка. — В обходната си впрочем той е приятен.
към текста >>

Дава голяма любов към научни, особено окултни занятия, — наблюдаването на скритите сили в човека, растенията и животните го силно привлича и неговата голяма интуиция, запр.
Силата му седи в съсредоточаването, — в способността му да материализира своя идеал (към който се стреми Стрелец). В друго направление туй често се проявява като недоволство и меланхолия. Слънцето във Водолей 21 ян. —18 -февр. Фридрих Велики, Френсиз Бекон, Едисон, Сведенборг, Чарлз Дикенс, Лесинг, Йозеф Израелс, Хекел, Дарвин, Волта. Дава голяма любов към научни, особено окултни занятия, — наблюдаването на скритите сили в човека, растенията и животните го силно привлича и неговата голяма интуиция, запр. при тълкуване и анализиране на човешкия характер, му идва на помощ. Основната му черта е — общочовешка любов. Обича пластичните изкуства и в своите занимания с тях — как го впрочем във всичко — проявява широко разбиране и оригиналност, а поради това и често бива зле разбран (своеобразни характери — Уран). Обикновено той е популярен, симпатичен и същевременно тактичен,предвидлив, търпелив и издръжлив. Той обича добрите отношения (приятели— 11-й дом) и с голяма леснина се движи във всички кръгове.
към текста >>

Тогаз човек е бил в по-големи връзки с космичните сили.
До тогава етерното тяло е в надмощие, то се намира в периода на усилено развитие и оформяне. То е носител на строителни сили на организма, на жизнените сили. Ето защо ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие до 14 година, трябва да поставим детето в съприкосновение само с това, в което има движение, живот, а не с мъртви, неподвижни форми. 2) Такова обучение е в хармония със законите на развитието на човечеството. Древните човешки раси са били в голямо общение със силите на природата. Тогаз човек е бил в по-големи връзки с космичните сили. Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалната култура. Днешната материална култура докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили. Няма вече той вътрешната връзка с животните, растенията и целия космос. Но сега се намираме в началото на един нов период от човешкото развитие, и тази вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена, и то в още по-висока степен. Ето защо възпитанието в горния дух е в хармония със законите на човешкото развитие.
към текста >>

Днешната материална култура докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили.
Ето защо ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие до 14 година, трябва да поставим детето в съприкосновение само с това, в което има движение, живот, а не с мъртви, неподвижни форми. 2) Такова обучение е в хармония със законите на развитието на човечеството. Древните човешки раси са били в голямо общение със силите на природата. Тогаз човек е бил в по-големи връзки с космичните сили. Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалната култура. Днешната материална култура докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили. Няма вече той вътрешната връзка с животните, растенията и целия космос. Но сега се намираме в началото на един нов период от човешкото развитие, и тази вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена, и то в още по-висока степен. Ето защо възпитанието в горния дух е в хармония със законите на човешкото развитие. 3) Такова обучение е в хармония и с друг един биологичен закон. Знае е се, че детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството.
към текста >>

Ако хвърлим поглед върху древната история на човечеството, ще видим, че тогаз човек е бил в най-голям контакт с живата природа, много по-голям от колкото днес.
Няма вече той вътрешната връзка с животните, растенията и целия космос. Но сега се намираме в началото на един нов период от човешкото развитие, и тази вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена, и то в още по-висока степен. Ето защо възпитанието в горния дух е в хармония със законите на човешкото развитие. 3) Такова обучение е в хармония и с друг един биологичен закон. Знае е се, че детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството. Ако хвърлим поглед върху древната история на човечеството, ще видим, че тогаз човек е бил в най-голям контакт с живата природа, много по-голям от колкото днес. Ето защо и детето трябва да премине през тази фаза. 4) Детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения. Туберкулозата, рахитизмът и много други болести се дължат на слабото излагане на слънце. Чрез работата всред живата природа ще могат да се развият всички страни на детската природа: то ще се развива правилно физически и духовно, понеже ще работи повече на слънце и чист въздух. Чрез полската работа то ще може да упражнява всички свои органи, защото ще извършва най-разнообразни движения с ръцете, краката, кръста, шията и пр.
към текста >>

Тук не е главната цел да се изкара един ученик подготвен по тази професия — земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна работа, която трябва да засегне всички сфери на физическия и духовен живот на човека.
При горния начин детето ще намери, че всяко цвете, Всяко дръвче, всяка тревица, всяко природно явление си има език, който разкрива по-дълбоките истини! Тогаз при детската работа се раздвижват по-вече негови енергии. Някой може да каже: „вие не искате ли да превърнете всички училища в земеделски? “ Отговорът е следният: да, полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен и възпитателен метод. Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което работи окултизмът, има основна разлика. Тук не е главната цел да се изкара един ученик подготвен по тази професия — земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна работа, която трябва да засегне всички сфери на физическия и духовен живот на човека. И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, и там трябва да се излиза от обработването на растенията в първия възпита те лен период, понеже това е в съгласие с детската природа. А у нас, дето 83 на сто от нашето население е земеделско, този начин на възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбираем както от възрастни, така и от малки. Този начин на възпитание ще може да се възприеме твърде лесно. Никакви трудови седмици, които сега се практикуват, не могат да заместят това, което предлага окултната педагогика. Трудовите седмици са една малка закръпка на стара извехтяла дреха.
към текста >>

И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него.
Когато говоря, аз изпълнявам Божията Воля. Когато виждам Бога на всякъде, в тате и мама, във всички хора, в животното и цветето, в дървото и в камъка, тогаз от нищо не се страхувам, а изпитвам само любов към всичко, което е около мен. В е ч е р: Когато виждам слънцето, мисля за Божия Дух. Когато движа ръката си, живее в мен Божествената Душа. Когато направя една крачка, живее в мен Божията Воля. И когато виждам някой човек, зная, че Божествената Душа живее в него. Тя живее и в тате, и в мама, и във всяко животно, и в цветето, и в дървото, и в камъка. Никога не може да ме докосне страх, когато мисля за Божия Дух, когато Божествената Душа живее в мене и когато изпълнявам волята на Бога. Приложение на окултната педагогика в България Учителят, който иска да схване стойността на окултната педагогика, може да избере най-късия път: това е опитът. Може да приложи някои от принципите на окултната педагогика, и ще съди по резултата. Разбира се, пълен опит може да стане само в съвсем ново училище.
към текста >>

С своите изследвания предприе да създаде съединителна връзка между най-низшите, най-несъвършените организми и най-висшия земен организъм — човека.
2 — 3) Граници на познанието. Тези граници могат да се прекрачат След това Д-р Щайнер говори върху границите на естество-научното познание. Той показа, как Ч а р л з Д а р в и н, този западен мислител, не схваща въпроса за границите на познанието така, както в средна Европа (Германия и съседните й страни). Изследванията му, които изложи в 1859 година в книгата си „Произход на видовете“, имат напълно интелектуалистично-естествонаучен характер. Той наблюдава това, което е достъпно на сетивното наблюдение и опит и вади умозаключения чрез ума си. С своите изследвания предприе да създаде съединителна връзка между най-низшите, най-несъвършените организми и най-висшия земен организъм — човека. Изследва цялата стълба от организми. Макар и да желаеше да прокара линия до човека, гова, което изследваше, беше извън човека: нито истинското естество на човека1), нито копнежът му към свърчувственото бяха предмет на изследванията му. След като извади своите умозаключения, Дарвин каза: „Защо трябвало на Твореца по-малко да се хареса да създаде малък брой сравнително несъвършени организми и след това да ги усъвършенства постепенно или да ги остави да се усъвършенстват, отколкото веднага още в началото да сътвори всички организовани форми? “ Тук Дарвин напуща интелектуалистично-естествонаучния начин на гледане и просто възприема традиционните религиозни представи. На този начин на гледане върху света той е останал верен и в книгата си: „Произход на човека“.
към текста >>

Макар и да желаеше да прокара линия до човека, гова, което изследваше, беше извън човека: нито истинското естество на човека1), нито копнежът му към свърчувственото бяха предмет на изследванията му.
Той показа, как Ч а р л з Д а р в и н, този западен мислител, не схваща въпроса за границите на познанието така, както в средна Европа (Германия и съседните й страни). Изследванията му, които изложи в 1859 година в книгата си „Произход на видовете“, имат напълно интелектуалистично-естествонаучен характер. Той наблюдава това, което е достъпно на сетивното наблюдение и опит и вади умозаключения чрез ума си. С своите изследвания предприе да създаде съединителна връзка между най-низшите, най-несъвършените организми и най-висшия земен организъм — човека. Изследва цялата стълба от организми. Макар и да желаеше да прокара линия до човека, гова, което изследваше, беше извън човека: нито истинското естество на човека1), нито копнежът му към свърчувственото бяха предмет на изследванията му. След като извади своите умозаключения, Дарвин каза: „Защо трябвало на Твореца по-малко да се хареса да създаде малък брой сравнително несъвършени организми и след това да ги усъвършенства постепенно или да ги остави да се усъвършенстват, отколкото веднага още в началото да сътвори всички организовани форми? “ Тук Дарвин напуща интелектуалистично-естествонаучния начин на гледане и просто възприема традиционните религиозни представи. На този начин на гледане върху света той е останал верен и в книгата си: „Произход на човека“. Така се отнасят към света Дарвин и западните мислители. Възгледите му за границите на познанието са.
към текста >>

На този начин на гледане върху света той е останал верен и в книгата си: „Произход на човека“.
С своите изследвания предприе да създаде съединителна връзка между най-низшите, най-несъвършените организми и най-висшия земен организъм — човека. Изследва цялата стълба от организми. Макар и да желаеше да прокара линия до човека, гова, което изследваше, беше извън човека: нито истинското естество на човека1), нито копнежът му към свърчувственото бяха предмет на изследванията му. След като извади своите умозаключения, Дарвин каза: „Защо трябвало на Твореца по-малко да се хареса да създаде малък брой сравнително несъвършени организми и след това да ги усъвършенства постепенно или да ги остави да се усъвършенстват, отколкото веднага още в началото да сътвори всички организовани форми? “ Тук Дарвин напуща интелектуалистично-естествонаучния начин на гледане и просто възприема традиционните религиозни представи. На този начин на гледане върху света той е останал верен и в книгата си: „Произход на човека“. Така се отнасят към света Дарвин и западните мислители. Възгледите му за границите на познанието са. типични за англо-американските народи. Другояче се разглежда въпроса в средна Европа. Ернст Хекел с младежки ентусиазъм възприе гледището, което се основава на изследване извън човешкото2).
към текста >>

Умелостта на наблюденията му доказват, че сръчността (опитността), която човек добива при естествонаучните и интелектуалистичните наблюдения, може да съдейства при проникване в душевния живот.
Там могат да владеят религиите, но този, който борави в тази сфера, няма нищо общо с науката“. По този начин изглежда, че няма никаква надежда за мост, който да води от интелектуалистично-естествонаучния начин на мислене към свръхчувственото. Обаче, Дарвин има и трети труд: Израз на чувствата. Този труд показва, че онзи, който се е научил да наблюдава в естествонаучен смисъл на думата, може да развие способности много пригодни за изследване човешкия душевен и духовен живот. Дарвин, разбира се, отиде толкоз далеч в тази област, колкото му беше отворен пътя чрез неговия инстинкт. Умелостта на наблюденията му доказват, че сръчността (опитността), която човек добива при естествонаучните и интелектуалистичните наблюдения, може да съдейства при проникване в душевния живот. И на това почива надеждата на антропософското (окултното) изследване. Окултизмът при никоя своя крачка не отрича строгостта и точността, присъщи на съвременния интелектуалистично-естествонаучен начин на мислене. Обаче, окултизмът същевременно показва, как човек може да отиде по-нататък и как по този начин границите, които Дарвин постави повече практически, а Дю-Боа-Раймонд повече теоретически, могат да се прекрачат по научен път, и така човек да проникне в свръхчувствения свет. И именно, тогаз се идва до истинско познание на човешкото естество. Първата крачка към висшето познание е да се схване, в що се състоят тези две граници в обикновения живот.
към текста >>

Обаче, окултизмът същевременно показва, как човек може да отиде по-нататък и как по този начин границите, които Дарвин постави повече практически, а Дю-Боа-Раймонд повече теоретически, могат да се прекрачат по научен път, и така човек да проникне в свръхчувствения свет.
Този труд показва, че онзи, който се е научил да наблюдава в естествонаучен смисъл на думата, може да развие способности много пригодни за изследване човешкия душевен и духовен живот. Дарвин, разбира се, отиде толкоз далеч в тази област, колкото му беше отворен пътя чрез неговия инстинкт. Умелостта на наблюденията му доказват, че сръчността (опитността), която човек добива при естествонаучните и интелектуалистичните наблюдения, може да съдейства при проникване в душевния живот. И на това почива надеждата на антропософското (окултното) изследване. Окултизмът при никоя своя крачка не отрича строгостта и точността, присъщи на съвременния интелектуалистично-естествонаучен начин на мислене. Обаче, окултизмът същевременно показва, как човек може да отиде по-нататък и как по този начин границите, които Дарвин постави повече практически, а Дю-Боа-Раймонд повече теоретически, могат да се прекрачат по научен път, и така човек да проникне в свръхчувствения свет. И именно, тогаз се идва до истинско познание на човешкото естество. Първата крачка към висшето познание е да се схване, в що се състоят тези две граници в обикновения живот. Ако нямаше никаква граница навън, т. е., ако можехме да изследваме без остатък естеството на материята със светлината на ясната ни, но ледено-студена мисъл, не би било възможно това, което не само просветлява света, но и го стопля, именно любовта. И ако процесите на собствения ни организъм не бяха за нас непроницаеми до известна степен, т.
към текста >>

Човек може да стане човек само чрез личния вътрешен живот и чрез социалния съвместен живот с други.
Първата крачка към висшето познание е да се схване, в що се състоят тези две граници в обикновения живот. Ако нямаше никаква граница навън, т. е., ако можехме да изследваме без остатък естеството на материята със светлината на ясната ни, но ледено-студена мисъл, не би било възможно това, което не само просветлява света, но и го стопля, именно любовта. И ако процесите на собствения ни организъм не бяха за нас непроницаеми до известна степен, т. е., ако нашият организъм беше ограничен само с видимата материална природа, а всичко друго у нас беше само проява на материалните процеси, тогаз наистина щяхме да възприемаме цялото наше естество, обаче, не би било възможно припомнянето. Човек може да стане човек само чрез личния вътрешен живот и чрез социалния съвместен живот с други. Първото не може да стане без припомнянето, а второто — без любовта. От там е ясно съществуването на тези две граници. Обаче, както казахме, има път за свръхсетивно (свръхчувствено) познание чрез прекрачване на тези граници. Тогаз се явява въпрос: може ли да се върви по този път без, от една страна, да се разруши личния вътрешен живот и, от друга — без да се отчуждим от социалния съвместен живот? Отговорът е утвърдителен.
към текста >>

Додето религията почиваше върху свръхчувственото знание, това знание имаше способността да влее сила в човека даже и до физичната му природа.
А как може да стане това, ще се разгледа по-долу4). А сега нека допълним казаното до тук. Към какво води съвременният интелектуализъм Съвременният интелектуализъм се стреми към яснота, обаче, в края на краищата води към тъмното, несъзнателното, инстинктивното. Мъдростта на древните религии беше пълна със светло, ясно знание. Днешният интелектуализъм превърна това знание в тъмните и безсилни представи на съвременния религиозен живот. Додето религията почиваше върху свръхчувственото знание, това знание имаше способността да влее сила в човека даже и до физичната му природа. Обаче, с изгасването на знанието, изгасва и тази сила. Тогаз у човека инстинктивно се събуди стремеж да търси във физичното това, което по-рано търсеше в духовното. Така изникна спортът. Това не разбирам в агитаторски смисъл, а само констатирам един факт, който за някои може да изглежда парадоксален. Интелектуалистично естество научния начин на мислене води към противоречия, които разрушават живота Втората характерна черта на интелектуалистично-естествонаучната цивилизация е, че води към противоречия, които разрушават живота. Напр.
към текста >>

Тогаз у човека инстинктивно се събуди стремеж да търси във физичното това, което по-рано търсеше в духовното.
Към какво води съвременният интелектуализъм Съвременният интелектуализъм се стреми към яснота, обаче, в края на краищата води към тъмното, несъзнателното, инстинктивното. Мъдростта на древните религии беше пълна със светло, ясно знание. Днешният интелектуализъм превърна това знание в тъмните и безсилни представи на съвременния религиозен живот. Додето религията почиваше върху свръхчувственото знание, това знание имаше способността да влее сила в човека даже и до физичната му природа. Обаче, с изгасването на знанието, изгасва и тази сила. Тогаз у човека инстинктивно се събуди стремеж да търси във физичното това, което по-рано търсеше в духовното. Така изникна спортът. Това не разбирам в агитаторски смисъл, а само констатирам един факт, който за някои може да изглежда парадоксален. Интелектуалистично естество научния начин на мислене води към противоречия, които разрушават живота Втората характерна черта на интелектуалистично-естествонаучната цивилизация е, че води към противоречия, които разрушават живота. Напр. съвременният човек преживява противоречие между своя начин на мислене, от една страна, и чувстването в духа на Русо, от друга. От една страна искат да дадат на детето възпитание, което да е в съгласие с интелектуализма: за обогатяване на представите му да му поднесат логиката, а за неговата воля да му поднасят полезното.
към текста >>

съвременният човек преживява противоречие между своя начин на мислене, от една страна, и чувстването в духа на Русо, от друга.
Обаче, с изгасването на знанието, изгасва и тази сила. Тогаз у човека инстинктивно се събуди стремеж да търси във физичното това, което по-рано търсеше в духовното. Така изникна спортът. Това не разбирам в агитаторски смисъл, а само констатирам един факт, който за някои може да изглежда парадоксален. Интелектуалистично естество научния начин на мислене води към противоречия, които разрушават живота Втората характерна черта на интелектуалистично-естествонаучната цивилизация е, че води към противоречия, които разрушават живота. Напр. съвременният човек преживява противоречие между своя начин на мислене, от една страна, и чувстването в духа на Русо, от друга. От една страна искат да дадат на детето възпитание, което да е в съгласие с интелектуализма: за обогатяване на представите му да му поднесат логиката, а за неговата воля да му поднасят полезното. А от друга страна, изхождайки от своите чувства, искат да му дадат природосъобразно възпитание 5). И сравняват детето с по-раншните степени на човешкото развитие. Обаче, това води към противоречие с интелектуалистичния идеал на „логиката“ и „полезното“. Защото нито варваринът и дивакът, нито детето се стрелят да направят представите си логични или да насочат волята си към полезното.
към текста >>

Съвременният човек и когато чувства в духа на Русо и когато мисли интелектуалистично, пренася върху детето това, което важи за възрастния.
И сравняват детето с по-раншните степени на човешкото развитие. Обаче, това води към противоречие с интелектуалистичния идеал на „логиката“ и „полезното“. Защото нито варваринът и дивакът, нито детето се стрелят да направят представите си логични или да насочат волята си към полезното. Напротив, те се стремят — както варваринът и дивакът, така и детето — към украшенията, т. е. към красивото. Съвременният човек и когато чувства в духа на Русо и когато мисли интелектуалистично, пренася върху детето това, което важи за възрастния. По този начин искат да всадят в детето нещо, което е чуждо на природата му. Де е източникът на противоречията: съвременното интелектуалистично — естествонаучно схващане на света не изучава целия човек. При разглеждане на тези противоречия натъкваме се на въпроса за произхода им. Изворът им лежи в следното: интелектуализмът е свързан с будното състояние на съзнанието ни: само това състояние взема пред вид, а не цялото човешко естество. Ако искаме да схванем целия човек, трябва да изучим и живота през време на спане и сънуване, трябва да познаем и схванем това, което действа несъзнателно в човека.
към текста >>

Де е източникът на противоречията: съвременното интелектуалистично — естествонаучно схващане на света не изучава целия човек.
Защото нито варваринът и дивакът, нито детето се стрелят да направят представите си логични или да насочат волята си към полезното. Напротив, те се стремят — както варваринът и дивакът, така и детето — към украшенията, т. е. към красивото. Съвременният човек и когато чувства в духа на Русо и когато мисли интелектуалистично, пренася върху детето това, което важи за възрастния. По този начин искат да всадят в детето нещо, което е чуждо на природата му. Де е източникът на противоречията: съвременното интелектуалистично — естествонаучно схващане на света не изучава целия човек. При разглеждане на тези противоречия натъкваме се на въпроса за произхода им. Изворът им лежи в следното: интелектуализмът е свързан с будното състояние на съзнанието ни: само това състояние взема пред вид, а не цялото човешко естество. Ако искаме да схванем целия човек, трябва да изучим и живота през време на спане и сънуване, трябва да познаем и схванем това, което действа несъзнателно в човека. Животът във време на сън се различава от будното състояние по това, че ние в будно състояние свързваме или разединяваме представите по своя воля, а във време на съня образите работят като обективни явления без нашата воля. Активността на волята в съня се превръща в пасивност.
към текста >>

Ако искаме да схванем целия човек, трябва да изучим и живота през време на спане и сънуване, трябва да познаем и схванем това, което действа несъзнателно в човека.
Съвременният човек и когато чувства в духа на Русо и когато мисли интелектуалистично, пренася върху детето това, което важи за възрастния. По този начин искат да всадят в детето нещо, което е чуждо на природата му. Де е източникът на противоречията: съвременното интелектуалистично — естествонаучно схващане на света не изучава целия човек. При разглеждане на тези противоречия натъкваме се на въпроса за произхода им. Изворът им лежи в следното: интелектуализмът е свързан с будното състояние на съзнанието ни: само това състояние взема пред вид, а не цялото човешко естество. Ако искаме да схванем целия човек, трябва да изучим и живота през време на спане и сънуване, трябва да познаем и схванем това, което действа несъзнателно в човека. Животът във време на сън се различава от будното състояние по това, че ние в будно състояние свързваме или разединяваме представите по своя воля, а във време на съня образите работят като обективни явления без нашата воля. Активността на волята в съня се превръща в пасивност. От една страна, сънят издава много неща, които ние не признаваме в будното си състояние или не сме ги мислили до край. Съновидението разкрива това, което човек носи в себе си в будното си състояние като несъзнателен образ, за което, обаче, нищо не знае, додето не го преживее в съня си. От друга страна, и сънят влияе на будния живот.
към текста >>

Съновидението разкрива това, което човек носи в себе си в будното си състояние като несъзнателен образ, за което, обаче, нищо не знае, додето не го преживее в съня си.
Изворът им лежи в следното: интелектуализмът е свързан с будното състояние на съзнанието ни: само това състояние взема пред вид, а не цялото човешко естество. Ако искаме да схванем целия човек, трябва да изучим и живота през време на спане и сънуване, трябва да познаем и схванем това, което действа несъзнателно в човека. Животът във време на сън се различава от будното състояние по това, че ние в будно състояние свързваме или разединяваме представите по своя воля, а във време на съня образите работят като обективни явления без нашата воля. Активността на волята в съня се превръща в пасивност. От една страна, сънят издава много неща, които ние не признаваме в будното си състояние или не сме ги мислили до край. Съновидението разкрива това, което човек носи в себе си в будното си състояние като несъзнателен образ, за което, обаче, нищо не знае, додето не го преживее в съня си. От друга страна, и сънят влияе на будния живот. Сънят, макар и забравен, може да причини бодрост или отпадналост на духа. Има две категории сънища: 1) такива,които напомнят спомени от будния живот, напр. човек в съня си яде или пие и пр.; 2) други сънища имат фантастичен характер, напр. човек лети или върши други неща, които не върши в будно състояние.
към текста >>

човек в съня си яде или пие и пр.; 2) други сънища имат фантастичен характер, напр.
От една страна, сънят издава много неща, които ние не признаваме в будното си състояние или не сме ги мислили до край. Съновидението разкрива това, което човек носи в себе си в будното си състояние като несъзнателен образ, за което, обаче, нищо не знае, додето не го преживее в съня си. От друга страна, и сънят влияе на будния живот. Сънят, макар и забравен, може да причини бодрост или отпадналост на духа. Има две категории сънища: 1) такива,които напомнят спомени от будния живот, напр. човек в съня си яде или пие и пр.; 2) други сънища имат фантастичен характер, напр. човек лети или върши други неща, които не върши в будно състояние. Едно точно и дълбоко наблюдение довежда до резултата, че сънищата от първия вид имат болестотворна тенденция, а тази от втория вид действат здравословно на организма. Това са като загатвания, които поясняват, че човешкия живот не може да се разбере в цялост, додето не бъде изучена точно и втората му страна, т. е живота между заспиването и събуждането. Това, обаче, не е възможно за физичното познание.
към текста >>

човек лети или върши други неща, които не върши в будно състояние.
Съновидението разкрива това, което човек носи в себе си в будното си състояние като несъзнателен образ, за което, обаче, нищо не знае, додето не го преживее в съня си. От друга страна, и сънят влияе на будния живот. Сънят, макар и забравен, може да причини бодрост или отпадналост на духа. Има две категории сънища: 1) такива,които напомнят спомени от будния живот, напр. човек в съня си яде или пие и пр.; 2) други сънища имат фантастичен характер, напр. човек лети или върши други неща, които не върши в будно състояние. Едно точно и дълбоко наблюдение довежда до резултата, че сънищата от първия вид имат болестотворна тенденция, а тази от втория вид действат здравословно на организма. Това са като загатвания, които поясняват, че човешкия живот не може да се разбере в цялост, додето не бъде изучена точно и втората му страна, т. е живота между заспиването и събуждането. Това, обаче, не е възможно за физичното познание. III Външният начин на изследване не е достатъчен, за да се разбере човешката природа През 19.
към текста >>

век ние свикнахме да изучаваме човека с научните методи на биологията, физиологията, анатомията и пр.
Едно точно и дълбоко наблюдение довежда до резултата, че сънищата от първия вид имат болестотворна тенденция, а тази от втория вид действат здравословно на организма. Това са като загатвания, които поясняват, че човешкия живот не може да се разбере в цялост, додето не бъде изучена точно и втората му страна, т. е живота между заспиването и събуждането. Това, обаче, не е възможно за физичното познание. III Външният начин на изследване не е достатъчен, за да се разбере човешката природа През 19. век ние свикнахме да изучаваме човека с научните методи на биологията, физиологията, анатомията и пр. Тези наблюдения се извършват в пространството, и ние можем да ги записваме и чертаем. Можем да ги свързваме с ума си. Но по този начин ние не проникваме във времето6). Ние наблюдаваме например белия дроб на детето, на мъжа в средната му възраст, на стареца: наблюдаваме промените на белия дроб от началото до края на живота и вадим от това известни заключения. Това си остава пространствено наблюдение, макар и да си съставяме представа за хода на развитието.
към текста >>

материалната, външната страна на нещата, без духовната страна на човека, която е ядката на човешкото естество.
Последствията от онзи начин на възпитание, който следва интелектуалистично-естествонаучния мироглед на последната епоха, ясно виждаме в днешното отношение между бащи и деца. (Следва) ______________________________________ 1) В. пр. Духовната му природа. 2) Б. прев. т е. материалната, външната страна на нещата, без духовната страна на човека, която е ядката на човешкото естество. 3) Според окултизма духовният или свърхчувственият мир не е свръхестествен. 4) В същата глава, дял III. 5) Противоречието лежи в следното: ако искаме да възпитаме детето в съгласие с неговата природа, не трябва да почваме с поднасяне на „логиката“ и „полезното“. 6) Б. пр. Тук под „проникване във времето“ се разбира проникване в невидимия свят., който е свързан с видимия: за да се разберат явленията във видимия свят, трябва да се изучи и невидимия.
към текста >>

Превъзходно самоочистване на зъбите, — особено на зъбните междини и трапчинки, — става, когато на края на яденето човек изяде с грижливо дъвчене суров плод, напр.
Лекуването на веднъж образувания зъбен кариес, когато последният е повредил твърдите. зъбни вещества, може да стане само чрез зъболекарска операция, при което зъболекарят замества повредените тъкани с изкуствен минерален или метален материал. Затова от още по-голяма важност се явява предпазването на зъбите. В това отношение обикновената наука ни дава ценни упътвания. Те са следните: 1) Чистене на зъбната кухина по възможност след всяко ядене или най-малко веднъж на ден, най-добре при лягане, със зъбна четка и зъбен прах или зъбна паста. Превъзходно самоочистване на зъбите, — особено на зъбните междини и трапчинки, — става, когато на края на яденето човек изяде с грижливо дъвчене суров плод, напр. ябълка или портокал. Така зъбите 1) механически ще се очистят от всички лепливи хранителни частици и 2) чрез овощните киселини, които съществуват в ябълката или портокала се разтварят лепливите слизни материи върху зъбите. Препоръчва се на хората, които имат обикновено твърде леплива плюнка, да проплакват устната кухина със слаб разтвор от овощна киселина и с този разтвор да се чистят и зъбите. Тая практика е твърде разпространена в Америка. Хранителните частици, изостанали в зъбните междини, като месни влакънца и пр., трябва да се очистят със зъбна чистачка.
към текста >>

Човек трябва да си поръча за своя лична употрябва зъбна чистачка от тънка златна или сребърна пластинка, която е толкоз тънка, че лесно може да прониква в зъбните междини.
Така зъбите 1) механически ще се очистят от всички лепливи хранителни частици и 2) чрез овощните киселини, които съществуват в ябълката или портокала се разтварят лепливите слизни материи върху зъбите. Препоръчва се на хората, които имат обикновено твърде леплива плюнка, да проплакват устната кухина със слаб разтвор от овощна киселина и с този разтвор да се чистят и зъбите. Тая практика е твърде разпространена в Америка. Хранителните частици, изостанали в зъбните междини, като месни влакънца и пр., трябва да се очистят със зъбна чистачка. Обаче, съвсем не се препоръчва обикновената дървена зъбна чистачка, защото тя е доста дебела, твърде лесно се пречупва и лесно заразява венците. Човек трябва да си поръча за своя лична употрябва зъбна чистачка от тънка златна или сребърна пластинка, която е толкоз тънка, че лесно може да прониква в зъбните междини. 2) Второ предпазително средство е да се внимава при приемането на такива лекарства, за които се знае от опит, че вредят на зъбите. Тук споменавам особено две: солната киселина, която с месеци наред се дава във вид на капки, и железни препарати. Пациентите, които приемат такива лекарства, трябва да се посъветват, всеки път след приемането им да изплакнат устната си кухина със слабо алкална вода за неутрализиране минералните киселини. Натриев бикарбонат (сода), взет с върха на ножа в чаша вода 250 грама, е достатъчен за целта. 3) Към предпазните мерки против кариеса спада и това: децата от малки трябва да ги приучим да употребяват старателно зъбите си при дъвчене.
към текста >>

И тъй като в множество други случаи човек трябва да се задоволи с емпиричните факти, то и в настоящия случай не трябва да се иска научна обосновка“.
При а още са видими клетъчните контури на амелобластите и при b — клетъчните им ядки. В всеки случай, науката до сега не е в състояние да обясни този въпрос. И Андресен се утешава с това, което физиологът Хьобер казва в най-новия учебник по физиология (излязъл през 1919 година) относно изследването на живота именно: „Ignorabimus“! („Не ще знаем! “). И Андресен прибавя: „Има още много неподозирани възможности в природата. И тъй като в множество други случаи човек трябва да се задоволи с емпиричните факти, то и в настоящия случай не трябва да се иска научна обосновка“. Мнозина други изследователи се занимаваха с този въпрос, напр. Пикерил, Хед, Екерман, Зунтинг и Рикерт. И последните двама са дошли до следното заключение: „Ние сме убедени с голяма сигурност, че глечта и дентинът са обикновено по-вече или по-малко пропускливи, те пропущат соли и разтварящи средства както от кръвта към повърхнината, тъй и от плюнката към вътрешността. Ние сме убедени, че съществува такова течение. Това течение е променчиво по сила, според промените в състава на кръвта и плюнката“.
към текста >>

В първите години на живота си човек е член на външния свят, на целия космос.
И особено е важно, че тук голяма роля играят две вещества, които инак твърде малко са обърнали върху си внимание в човешкия организъм. Това са флуора и магнезия. Флуорът и магнезия в това разредено състояние, в което се намират в човешкия организъм, играят, именно в този процес у детето до зъбната смяна, една извънредно важна роля, при което силите на флуора поемат върху си ролята на пластичен художник, като закръгляват и задържат това, което се стреми на вън. Когато пък магнезия действа лъчеобразно и организира тези съединително тъканни нишки, които поел: ще се проникнат от варовити вещества. Затова е от особена важност да се запази равновесие в детската възраст между вноса на магнезия и флуора. В първите години на живота си човек е член на външния свят, на целия космос. Действието на флуора от вън се противопоставя на лъчеобразно действащите сили на метала магнезий“. Фигура 7. Дентинови каналчета при надлъжен разрез, S = глеч, която, поради тънкостта на микроскопския препарат, почва да се разпуква. D = дентин Интересно потвърждение на тези данни на духовния изследовател виждаме в микроскопското устройство на зъбите. Приготвяме тънък надлъжен разрез на един зъб и го наблюдаваме при силно увеличение.
към текста >>

Целта е, формата да буди духовното в човека, а за да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното.
както и науката, само че по друг път. Когато построим едно здание подобно на казарма и гледаме само материалното му удобство, тогаз това здание не говори на душата. То е само материална, а не одухотворена форма. И затова държи душата в материалния свят. То не издига душата във висши сфери. Целта е, формата да буди духовното в човека, а за да е възможно това, тя трябва да бъде въплъщение на духовното. Разбира се, едно здание трябва да отговаря на всички хигиенически изисквания, преди всичко: да бъде построено на сухо, чисто, слънчево място, прозорците му да бъдат широки, за да влиза изобилно светлина в стаите. За оногова, който не знае по-дълбоките закони, това би било достатъчно. Но когато формата отговаря на известна идея, тогаз тя буди в душата известни сили, които са в хармония с тази идея. Съзерцанието на тази форма повдига душата. По този начин се създава атмосфера, която подпомага по-висшата дейност на душата.
към текста >>

Понеже баща ми беше стар човек, 84 годишен, аз им казах по телефона: „сигурно се е поминал, Бог да го прости,“— отговори ми се, пак по телефона от говорещия, че вярно е било предположението ми, и веднага в мен стана една промяна.
Запуших една цигара, но не ми се пушеше. Необяснимо ми беше това натегнато състояние. Къде 11 часа на 21 септември м. г. ме извикаха мои познати по телефона и ми предадоха, да си ида в къщи, понеже се получила някаква телеграма от Лясковец. Запитах ги, за какво се отнася телеграмата, но отказаха да ми дадат подробности. Понеже баща ми беше стар човек, 84 годишен, аз им казах по телефона: „сигурно се е поминал, Бог да го прости,“— отговори ми се, пак по телефона от говорещия, че вярно е било предположението ми, и веднага в мен стана една промяна. Разсеяността ми се махна, трескавото състояние премина и се възвърна предишното ми състояние. Отидох си в къщи и прочетох телеграмата, в която се казваше, че баща ми тази сутрин се поминал. Наредих да се телеграфира, че вечерта ще замина, да ме чакат. На другия ден пристигнах в Лясковец, дето заварих и брата си Васил, който същия ден беше пристигнал от с. Кнежа, само 3 часа по-рано от мен, и можах да сваря покойния непогребан и да го изпратим до „вечното му жилище“.
към текста >>

Техният брой от година на година расте и понеже е необходима известна смелост, за да се изстъпи човек против онова текущо мнение, което е създадено за тази наука, те са още малко на брой, поне в Франция, където ние сме останали в тази област твърде назад в сравнение с англичани, американци и немци.
Ще дадем тук някои и други извадки от статията на Е. Caslant: Опити върху научна астрология, където са ясно очертани четирите насоки, в които съвременната астрология се разработва. „От тридесетина години насам настъпи едно възраждане в астрологичното движение. Научните умове, които — по предразсъдък — смятаха дотогава астрологията като пустоверие на старите времена започнаха внимателно да я проучват. Те разбраха, че онези, които я практикуваха, не познаваха нейните основи и съдят за нея напрезум; те установиха освен това, че е невъзможно да се практикува тази наука, без да се схване нейната обосновка, а затова мнозина от тях се запретнаха да я проучват и подлагат на опит. Техният брой от година на година расте и понеже е необходима известна смелост, за да се изстъпи човек против онова текущо мнение, което е създадено за тази наука, те са още малко на брой, поне в Франция, където ние сме останали в тази област твърде назад в сравнение с англичани, американци и немци. Все пак техните трудове имаха за резултат редица опити за създаване на една научна астрология, сиреч по-точна и по-строга и, следов., по-пригодна към съвременния манталитет. Понеже тия опити ще имат, по всека вероятност, за резултат едно обогатяване на утрешната наука с нови глави, видя ни се, че ще бъде интересно да дадем за тях едно сбито изложение. Първият опит се състои в събиране на астрологичните трудове — индуски, халдейски, гръцки, арабски, също и ония от епохата на възраждането — да се преведат, кондензират и допълнят. Работа огромна, понеже те са многобройни. Вторият опит се състои в прилагане на статистиката в астрологичните изследвания или по-точно „в изчисления с помощта на вероятностите, почиващи върху сравняване на строго установени — непроизволни — съвпадения, сир.
към текста >>

Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато.
Колкото и да е хубаво стилизиран немският превод, по-добре би било да се преведат тия и останалите студии на бележития окултист от английския им оригинал, за -да може да се предадат точно мислите на автора, този „пионер на новата мисъл“ (New thought pioneer), както го нарича неговата биографка Eva Martin. Цялата сбирка от тях се състои от четири серии под заглавие: Essays of Prentice Mulford. Completing the entire set of the Essays published in America under the title of „Your Forces and how to use them“. Има и едно джобно сборниче, луксозно издание, озаглавено: „The gift of the Spirit“, от което извлякохме статийката: „Процесът на превъплътяването“ и ще продължаваме да превеждаме и други. В тази къса бележка нашата цел е да подчертаем колко ценен е приносът в нашата литература с превождането на окултните студии от Мълфорд. Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато. Тия сили произхождат от вечния Дух, проявен в човека като любов, мъдрост и истина. Желателно е, книгата, преведена от г-жа Елисавета Г. Консулова Вазова, да получи най-широко разпространение и да се прочете от всеки българин, а най-внимателно — от нейния мъж, г. Д-р Борис Вазов, който се подвизава в печатните органи на Синода със статии против окултната наука и окултистите, както и от брата й. проф. Д-р Консулов, който съчинява фейлетони за жълтата преса, пълни с неудържима и безгранична злоба против окултизма и хората на новата мисъл.
към текста >>

Тия сили произхождат от вечния Дух, проявен в човека като любов, мъдрост и истина.
Цялата сбирка от тях се състои от четири серии под заглавие: Essays of Prentice Mulford. Completing the entire set of the Essays published in America under the title of „Your Forces and how to use them“. Има и едно джобно сборниче, луксозно издание, озаглавено: „The gift of the Spirit“, от което извлякохме статийката: „Процесът на превъплътяването“ и ще продължаваме да превеждаме и други. В тази къса бележка нашата цел е да подчертаем колко ценен е приносът в нашата литература с превождането на окултните студии от Мълфорд. Като ги четете, пред мисловия ви поглед се разкрива почти цялото духовно същество на човека, с всичките му скрити, непроявени сили, които трябва да се развият методично и непрекъснато. Тия сили произхождат от вечния Дух, проявен в човека като любов, мъдрост и истина. Желателно е, книгата, преведена от г-жа Елисавета Г. Консулова Вазова, да получи най-широко разпространение и да се прочете от всеки българин, а най-внимателно — от нейния мъж, г. Д-р Борис Вазов, който се подвизава в печатните органи на Синода със статии против окултната наука и окултистите, както и от брата й. проф. Д-р Консулов, който съчинява фейлетони за жълтата преса, пълни с неудържима и безгранична злоба против окултизма и хората на новата мисъл. Един отговор: Някой си професор д-р Ст.
към текста >>

Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната".
д-р Ст. Консулов критикува, с недостолепен език и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г. професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн. от г. IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г.
към текста >>

Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова.
критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил Фламарион, неотдавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова. Нима и те са „резултат на болното време“? В същото списание са поместени много очерки по всички животрепетни научни въпроси, като например по теорията за относителността от проф. Айнщайн, дадени са биографиите, портретите и прегледи на духовно-научната дейност на мнозина окултисти и мистици от най-старо време, и до днес (начиная от Питагора с неговите, за пръв път излезли на български, златни стихове, до Д-р Рудолф Щайнер, основател на окултния университет „Гьотеанум“ в Швейцария), но и тая „научна литература“, според българския професор, била „фабрикувана“, (а той, уверени сме, нито я е прочел) и с нея се свързва нещастието на някой си „искрено (sic!) заблудил се българин“, който намислил да прави алхимически опити: да превръща елементи6). След това вече се редят: „полицейските кучета“, „учителите“, „духовете“, „бубулечките, които се разбягвали“ и пр., точно по маниера на „Последна поща“. Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия и да се удовлетвори един дерт.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие.
Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“. С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване. Стигнали до известна степен на развитие, тия качества продиктуваха на Гогол отказа му от собствените си произведения, с което внесе голямо смущение в руските литературни кръгове. Да се запрати на страни такъв труд, плод на гениална творческа дейност, която нямаше подобна на себе си през целия „гоголевски период“ на руската литература, това остава и до днес непонятно.
към текста >>

Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате.
И благодарение на тези достойнства на Гогол, „преписката с приятели“ се посрещна с изумление и негодувание от страна на оня обществен елемент, който стоеше незасегнат от отровната атмосфера на руския бюрократизъм и дворянство, ръководен от един тесен кръг на светли по душа и разум личности, а именно: Станкевич, Грановски, Белински и Герцен, чийто ореол от четиридесетте години на миналото столетие и до днес служи като неугасим фар на обществения хоризонт за служителите на истината и правдата. С своите писма до приятели Гогол е направил първите стъпки по пътя на онова дълбоко съзнание, което се явява като резултат на пробуждането на душата. Малко отклонение. По въпроса за пробуждане на човешката душа осветление дава само окултната наука, която се държи на недосегаема висота от ония, които са посветили цел живот за нейното изучаване и прилагане. Незапознатите с окултизма немат никакво понятие по този въпрос, чиято теоретическа страна ние изоставяме, а ще си послужим само с практическите й резултати. Биват моменти, които не са изключение за никого, че, макар и за миг, да усетите особено душевно разположение към доброто, когато чувствате окръжаващия ви мир твърде близо до себе си, готови и на най-злия към вас човек да подадете братска ръка и да го уверите, че го обичате. След този миг отново се повръщате на старото си положение. В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената любов. В втория случай се ръководите от практическия разум — тоя най-опасен съветник, който не излиза вън от ония съображения, които целят охраната изключително на дребнави житейски интереси. В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „тръни“ на живота. Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност.
към текста >>

Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота.
След този миг отново се повръщате на старото си положение. В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената любов. В втория случай се ръководите от практическия разум — тоя най-опасен съветник, който не излиза вън от ония съображения, които целят охраната изключително на дребнави житейски интереси. В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „тръни“ на живота. Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство.
към текста >>

Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца.
В първия случай ви ръководи душата, на която са свойствени всички чувства и желания, възникнали върху почвата на божествената любов. В втория случай се ръководите от практическия разум — тоя най-опасен съветник, който не излиза вън от ония съображения, които целят охраната изключително на дребнави житейски интереси. В първия случай, ние имаме частични пориви на душата, която при благоприятни условия се стреми да прояви своето естество, заглушавано и угнетявано от катадневните „тръни“ на живота. Основният мотив на душевната пробуда — божествената любов — като буден страж, винаги бди да използва явилият се сгоден случай, в който душата да се прояви в своята същност. Минават периоди от време, през което душата прекарва в чуждо за нея състояние, създадено й от отклонението на човека от предначертания божествен път на живота. Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта.
към текста >>

Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта.
Когато проблясъците на пробуждането зачестят, човек почва да се замисля върху мъдростта и красотата на цялото мироздание, но не вече по начина, както хората обикновено правят, а с особено тържествено за душата благоговение и любов към всичко окръжаващо, в което е изразена проявената воля на Твореца. Тук вече вие сте близо до момента на пробуждането. С притаена радост ще забележите как почват да ви изоставят една по една всички ония черти на характера ви, с които до тогаз сте се гордеели, като ваши достойнства и които много грижливо сте бранили от всяко посторонно накърнение. Вие вече не се възмущавате от поведението на тогова, който ви е обидил, защото в пробудилата се ваша душа божествената любов върши своята работа; тя дава светлина на ума, проясняван вече от съзнанието, че вие нямате врагове. И веднъж почнете ли да действате с любовта, вие можете да бъдете сигурни в успеха на вашето духовно съвършенство. Първо, вие ще се освободите от всички светски предразсъдъци и понятия за право, чест, обществено положение и въобще от всичко, което е възникнало и крепяло върху почва, чужда на основния закон на мирозданието — любовта. Второ, пробуди ли се веднъж, душата с устрем върви по пътя на съвършенството, защото светлината на ума, идеща от любовта, дава здрави уверения в успеха за освобождението й от влиянието на материята. Трето, стремейки се по пътя на нравствената висота, вие ще получите най-скъпата награда, единствена тук на земята награда, която не съдържа користен елемент и с която твърде малцина са се удостоили — ще намерите смисъла на живота. Вам ще бъде вече известна причината на страданията и, като я отстраните, ще бъдете свободни и щастливи. Вие ще разберете къде се корени тая причина. За разяснение на тая мисъл ще трябва да се докоснем до един от ония кардинални въпроси, чий го обект е мирозданието, — работата, която тук изоставяме, за да се занимаем специално при друг случай.
към текста >>

С големи усилия той се е мъчил да намери смисъл и истина в официалната православна религия, като за това се е запознавал с множество духовни просветени лица, като: митрополити, протойерей, свещеници и светски лица, занимаващи високи постове по духовното ведомство, само и само да научи от тях нещо повече от това, което знае, обаче, всичко било напразно.
Сега, на предмета. Казахме, че у Гогол е настъпило пробуждане на душата, на което се дължи и отказът му от собствените си творения. Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така. Нека си спомним някои черти от живота на графа Л. Толстой, чийто душевен мир е често нарушаван от разнообразни колебания и съмнения — предвестници на настъпващото пробуждане. С големи усилия той се е мъчил да намери смисъл и истина в официалната православна религия, като за това се е запознавал с множество духовни просветени лица, като: митрополити, протойерей, свещеници и светски лица, занимаващи високи постове по духовното ведомство, само и само да научи от тях нещо повече от това, което знае, обаче, всичко било напразно. Дълбоката вяра на Толстоя в Бога не е могла да се мири с вярата, създадена от фантазията на невежествени и егоистични умове. Той е вярвал в живия Бог, когото всеки истинно-вярващ намира първом в себе си, а после и вън от себе си, Бога — създателя на света, а не създадения от света. След като у Толстоя не остана ни капка съмнение, че официалната религия нема нищо общо с Христовото учение, той смело се обяви против съвременните книжници и фарисеи, които поради това го отлъчиха от църквата. Подобно на Гогол, и Толстой напоследък се отказа от творенията на цялата своя литературна дейност. Само че Толстой направи това след като мина две забележителни фази на своята еволюция през настоящия си живот: а) стремежът му да се затвърди в православната религия, като вярващ и б) като вярващ, той пренебрегна схоластиката и догматизма на официалната религия.
към текста >>

Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на интуицията, която в Гогол е взела връх над интелекта.
Но неговата скромност не му позволи това. Белински, не съмнявайки се в основателността на своите обвинения, не може да си обясни: защо един „проповедник на камшика“ смесва учението си с онова на Христа, което е права противоположност на всяко насилие. Разбира се, Белински би бил съвършено прав, ако наистина Гогол беше проповедник на насилието и служител на обскурантизма. Но Гогол не само че не е станал такъв, а се издигнал над всички свои съвременници и съратници в общото поприще. Върху неговото повдигане ще кажем само това, че то не може да бъде разбрано от този, който не се е повдигнал. Тук не трябва да се смесва онова повдигане, познато в света, което характеризира личността на човека като интелигентна, а се разбира засилване на интуицията, която в Гогол е взела връх над интелекта. Като израз на общото съчетание на всички божествени атрибути, интуицията винаги има надмощие над разсъдъка. За да се разбере това нейно предимство, достатъчно е да се знае, че тя се формира под непосредственото влияние на духа, който е абсолютен в своето превъзходство над всичко. Като казваме: „над всичко“, разбираме видимия и невидимия светове, които не са нищо друго освен резултат от дейността на Духа. Състоянието на последния, дължимо на съвкупната дейност на всички негови атрибути, ражда интуицията, която се проявява в дадена идея. Нея (интуицията) можем да наречем Душа на всички прояви на духа.
към текста >>

Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят.
След това мнозина почнаха да очакват и да се надеят, че ако не днес, то утре те ще чуят за откриването на някое ново вещество, образувано изкуствено в лабораторията, което ще живее, ще расте, ще се движи, размножава и умре, като живата материя. Твърде мнозина измежду съвременните мислители и учени действително считат това възможно. Те мислят, че жизнеността е просто един резултат от механическата дейност на органите, че животът възниква направо в мъртвата материя и се подчинява на механическите, физическите и химически закони, че живото същество не е нищо друго, освен една машина, и че всичките му действия, както вътрешните, така и външните, са само комбинация ни известни химически реакции, които са подчинени на обикновените химически закони. Те твърдят, че живата материя с нищо не се отличава от мъртвата, и че живото същество се създава от неживото. Според мнението на тия учени, човешкото същество не е нищо друго, освен резултат на известни изменения и съединения, управлявани от общите закони на физическата природа. Но ако ги попитате, каква сила обладават тия химически видоизменения, които създават човека, каква е тая сила, която заставя всичките химически комбинации да се образуват в нужните количества и по нужните линии и при това в такова безкрайно разнообразие, те ще ви отговорят, че не знаят. Но необходимо е да се постави въпроса: действително ли ние приличаме на машини и сме подчинени само на химическите закони и на нищо друго, зависи ли нашия растеж изключително от процесите на известно съединение на веществото в неживия свят, представляваме ли от себе си наистина само едни случайни отлагания или кристализации на атомите и молекулите, които не се управляват от никакви висши сили, освен от физико-химическите? Хората, които изучват по настоящем физиологията, се запознават в книгите и учебниците с тази физико-химическа теория за произхода на живота, и те се смеят над ония, които употребяват такива изрази, като „жизнена сила“, „жизненост“ или „жизнена енергия“, в смисъл на една енергия отделна и отлична от физикохимическите сили на природата. В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо.
към текста >>

Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека.
В същност, става следното. Като изучват физиологията, те като че ли оставят на страна всека идея за жизненост и жизнена сила. Те разглеждат естеството на жизнеността и живота и се мъчат да обяснят образуването на мозъчните клетки, нервната тъкан и строежа на различните органи на живото същество, като си представляват всичко това мъртво и не живо. Но тия крайности, в които изпада науката, предизвикват вече реакция против себе си, и в Европа има много мислители, които твърдят обратното, т. е. че нема никакви основания да се приеме, че съществува някаква жизнена сила, която се състои от физикохимически сили, а има една особена жизнена сила, която се проявява в частиците на живата материя и не може да се измери с физическите сили. Напълно вярно е, че човешкото тяло е една машина, но такава, която не прилича на никоя друга машина, създадена от човека. Тя е жива машина, която се движи сама, регулира се сама и се приспособява сама, като се управлява от волята и разума, и тя е произлязла от един зародиш на живота, който е притежавал жизнена сила и е имал възможност и способност да стане съзнателен, да желае, да мисли и да проявява психическа дейност, т. е. да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание.
към текста >>

В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели.
да образува в себе си всичките емоции и мисли на човешкото същество. Под зародиш на живота ние подразбираме оня зародиш на материята или веществото, който съдържа в себе си потенциално живот и разум. И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели. Тоя орган като че ли й дава изход, за да се изрази. Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни. Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана. А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната. Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането.
към текста >>

Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни.
И макар проявата на тази жизнена сила и да зависи от органическия строеж, все пак не може да се отъждестви тя нито с една от известните ни физически сили. Тя не е топлина, не е електричество, не е магнетизъм, не е молекулярно притегляне, а напротив, тя е една сила, която управлява всичките по-груби физически сили и ги насочва по свое собствено желание. Тая сила ръководи всички токове, които предават по тялото енергията, които докарват в движение и свиват мускулите, координира всичките автоматически движения, следи действията на цялата система както общо, така и в отделните й части, и сама по себе си се явява начало на чисто животинския живот. В всеки човек има един специален орган, с помощта на който тази сила функционира и който е създаден още и за това, за да я отделя от другата енергия, да й дава възможност да се проявява във формата и да се стреми към определени цели. Тоя орган като че ли й дава изход, за да се изрази. Това е гръбначният мозък с неговите нерви в човека и съответните органи в другите животни. Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана. А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната. Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането. В същност, прана съвсем не значи дишане. В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума.
към текста >>

От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“.
Тая тайнствена и невидима жизнена сила се нарича на санскритски прана. А оная част от науката на йогите, която се отнася за действието на тази тайнствена сила, описва произхода и естеството й и учи, как може тя да се управлява и да се използва за желаните резултати, нарича се наука за праната. Обикновено думата „прана“ на европейските езици се превежда с думата „дишане“, поради което и науката за праната често се нарича наука за дишането. В същност, прана съвсем не значи дишане. В Упанишадите праната се определя като причина на цялото движение и на живота в органическата и неорганическата природа, дето има макар и най-малката проява на движение на живота или на ума. От най-дребните атоми до най-големите слънчеви системи и от амебата до гениалния човек животът е проява на тая всепроникваща сила, наречена „прана“. Тая сила е една, макар че се представлява като извънредно разнообразна по своите прояви, тя е майка на всичките сили — физически, химически и психически. Философията на Веданта говори за нея като за последно обобщение на многообразните сили на природата. Тая сила е неразрушима, смъртта е само една форма на проявата на тая сила, а никак не нейното унищожение. Но тая сила не трябва да се смесва с молекулярното притегляне, тъй като тя е много по-тънка, и по никакъв способ не може да се направи видима или осезаема с пипане. Тая сила не може да се претегли, измери или съзре, в каквато и да би било форма.
към текста >>

Праната се явява като причина на цялата дейност на протоплазмата както в най-мъничките живи организми, така и в най-развития организъм — човека.
Защо атомът се движи, или вибрира? Учените не знаят това, но „йога“ казва, че това е действието на праната. Силите, които произвеждат вибрацията в атома или молекулата, са една от проявите на енергията на праната или на космическото жизнено начало. Същата тая прана е оная сила, при която зародишът на живота се пробужда и захваща да расте на физическото поле. Праната възбужда движението в молекулите на клетките на зародиша и започва да строи организма според заложения в зародиша план, да прави поправки, да обновява износените части и да произвежда нови отделности, продължавайки така съществуването на рода. Праната се явява като причина на цялата дейност на протоплазмата както в най-мъничките живи организми, така и в най-развития организъм — човека. Праната е тясно свързана с цялата дейност на ума, т. е. управлява цялата разумна и съзнателна дейност на организма, проявявана от него на всичките стъпала на еволюцията му, начиная от зародиша. Жизнената сила и умът се явяват в същност само като два аспекта (страни) на праната. Зародишът на живота притежава както жизненост, така и психичност, и явленията на тия два аспекти са неразривно свързани помежду си. В науката „йога“ отношението между ума и праната алегорически се описва като отношение между коня и: ездача.
към текста >>

По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката вода, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека.
То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове на цялото тяло, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си. По такъв начин кръвта се явява като средство за преместването на кислорода. Органическото горене не става в белите дробове; неговото место е в клетките и тъканите на цялата система на организма. Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород, въглерод и азот. От тях най-важният е кислородът, понеже е най-много разпространен. По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката вода, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека. Ако човек тежи около четири пуда2), то почти три пуда от теглото му има в него кислород. Кислородът е главната причина на цялата дейност на механическите, химическите, мускулните и психически сили. Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород. Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза.
към текста >>

Ако човек тежи около четири пуда2), то почти три пуда от теглото му има в него кислород.
По такъв начин кръвта се явява като средство за преместването на кислорода. Органическото горене не става в белите дробове; неговото место е в клетките и тъканите на цялата система на организма. Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород, въглерод и азот. От тях най-важният е кислородът, понеже е най-много разпространен. По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката вода, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека. Ако човек тежи около четири пуда2), то почти три пуда от теглото му има в него кислород. Кислородът е главната причина на цялата дейност на механическите, химическите, мускулните и психически сили. Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород. Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза. Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата.
към текста >>

В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е.
Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза. Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата. Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове. Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото. В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв.
към текста >>

За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути.
Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове. Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото. В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв. Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили. Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел.
към текста >>

Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове.
в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв. Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили. Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел. Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни. Ако разберем науката за дишането, ние ще успеем да развием белодробната сила до крайната й степен. След туй с правилно регулирани дихателни упражнения ние можем да очистим всека частичка от материята в клетките на нашите органи и с помощта на тока на праната можем най-после да изгоним от тялото всичката физическа слабост.
към текста >>

Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни.
Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв. Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили. Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел. Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни. Ако разберем науката за дишането, ние ще успеем да развием белодробната сила до крайната й степен. След туй с правилно регулирани дихателни упражнения ние можем да очистим всека частичка от материята в клетките на нашите органи и с помощта на тока на праната можем най-после да изгоним от тялото всичката физическа слабост. Различните сектанти, които толкоз са се развили в Америка и в Европа и уверяват, че могат да церят болестите с вяра, с дишането си или с ментални токове, действително по някога излекуват болните без помощта на лекарства. Същото вършат и индийските йоги, но с много по-правилен способ. Западните церители изискват от техните пациенти да вярват в известни неща преди да са повярвали, че не страдат вече.
към текста >>

От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото.
Някои хора, които нищо не знаят за тази наука, мислят, че тя учи просто за механическите процеси на вдишването и издишването. Но областта на тази наука е много по-обширна, понеже тя показва още как да се контролира праната, как да се увеличава жизнеността на цялата система чрез зараждането на новите нервни токове от по-висш ред как да се хармонизират вибрациите на клетките, как да се пробуждат силите, спящи в подсъзнателното поле на ума, а така също и енергията, съдържаща се в нервните центрове на гръбнака. Тя също ни говори, че когато започнат да се проявяват тия висши сили, ние ще престанем да се поддаваме на действието на ония влияния, на които са подложени обикновените смъртни. Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото. Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма.
към текста >>

Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си.
Индия е единствената страна, в която от най-старо време науката за дишането се е изучвала и изследвала от йогите във всевъзможни посоки. Столетната работа е открила разнообразни методи за регулиране на дишането, които като се следват, може да се постигнат чудни резултати, както духовни, така и физически. От тия чудни открития е израснала съвременната „наука за дишането“, която не само дава контрол върху белите дробове, но също така обяснява и отношението на процеса на дишането към праната и посочва по какъв начин, регулирайки вибрациите на клетките и подчинявайки тия вибрации на висшите закони на живота, човек придобива господство над праната на своя организъм, при което тоя контрол върху праната му дава пълна власт над всички сили, които управляват ума и тялото, Целта на йогите се състои в това,, да установите абсолютна хармония между своите жизнени свойства и духовните функции, преодолявайки всички закони, на които обикновено са подчинени тялото и ума, и повдигайки се по-горе от влиянието на окръжаващите условия като върховни господари на ума и тялото. Според йогите, това пълно господство над себе си и произлизащото от него освобождение се придобиват само от оногова, който е изучил всичките тайни на. регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“.
към текста >>

Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък.
регулирането на жизнената енергия и който има сила да насочва тази жизнена енергия там, дето е потребна. Преди да се научи човек да контролира тази непозната жизнена сила, той трябва да знае, де да я намери в тялото си, и да узнае, де се намира престола на тоя непознат цар на физическата дейност, де са неговите помощници, и по какъв начин той управлява царството си. Йогите казват, че този цар на организма или праната със своите помощници се намира в нервните центрове, разположени в целия гръбначен мозък. Тия центрове са главните станции или акумулатори на жизнените сили на организма. В гръбначния мозък има много такива центрове, от които излизат двигателните и сетивните нерви, проникващи през цялото тяло, включително и вътрешните му органи. Всичките чувства и движения на човека зависят от неговите нервни центрове в гръбначния иозък. Съществуват два тока, които отиват в главния мозък и от мозъка през гръбначно-мозъчния стълп и нервите, те се наричат донасящ и отнасящ токове, а на санскритски „ида“ и „пингала“. Тия токове минават през предния и задния канали на мозъка, които представляват от себе си като че ли два пътища, по които вървят токовете на праната. Нервната енергия е разпръсната в цялото тяло, и едничкият способ да се регулира се състои в контролиране дейността на главните центрове на гръбначния мозък. Затуй, ако някой иска да контролира праната си, той е длъжен преди всичко да се научи да управлява централните станции, с помощта на които тя се разпространява по организма и върши своята работа. Като са изучили взаимните отношения на тия различни центрове, йогите намират, че най-важни такива центрове в организма са шест.
към текста >>

Тя казва също, че като контролира нервните центрове на гръбначния мозък, човек става господар на нервните токове, които минават през организма, и в края на краищата побеждава всичките несъзнателни сили на своя ум и пробужда спящите в него сили, увеличавайки с това своята мощ.
Ако този главен център е разстроен или вибрира неправилно, тогава всички подчинени нему по-малки центрове, разпръснати по цялата система на тялото, ще започнат да работят също така неправилно. В резултат се явява болестта, органическото разстройство и продължително неразположение. Но докато главният център се намира в нормално състояние, движението на белите дробове, от които зависи вдишването и издишването, ще бъде правилно. Затуй и йогите, като желаят да подчинят на себе си нервните центрове, преди всичко се стараят да добият контрол върху центъра, който управлява дишането. . „Науката за дишането“ твърди, че чрез регулиране на дишането може да се управлява движението на белите дробове и на всички функции на нервната система. Тя казва също, че като контролира нервните центрове на гръбначния мозък, човек става господар на нервните токове, които минават през организма, и в края на краищата побеждава всичките несъзнателни сили на своя ум и пробужда спящите в него сили, увеличавайки с това своята мощ. Ако човек съумее да пробуди умствените сили, които сега са в скрито състояние, в подсъзнателната област на ума, той ще добие възможност да се възползва от опита на всичките си предходни въплъщения, от всичките впечатления, събрани през миналите си животи. Всичко това като че ли ще се яви върху полето на съзнанието му и той всичко ще си спомни и види. Йогите казват, че повечето хора дишат съвсем неправилно и че има голяма разлика в дишането на различните хора. Причините на това неправилно дишане са твърде разнообразни и многобройни. Ненормалната храна, възбудителните напитки, страхът, болезненото състояние, скръбта, тъгата, нервното възбуждане, страстите, безпокойството — всичко това разстройва и нарушава правилното дишане.
към текста >>

Ако човек съумее да пробуди умствените сили, които сега са в скрито състояние, в подсъзнателната област на ума, той ще добие възможност да се възползва от опита на всичките си предходни въплъщения, от всичките впечатления, събрани през миналите си животи.
В резултат се явява болестта, органическото разстройство и продължително неразположение. Но докато главният център се намира в нормално състояние, движението на белите дробове, от които зависи вдишването и издишването, ще бъде правилно. Затуй и йогите, като желаят да подчинят на себе си нервните центрове, преди всичко се стараят да добият контрол върху центъра, който управлява дишането. . „Науката за дишането“ твърди, че чрез регулиране на дишането може да се управлява движението на белите дробове и на всички функции на нервната система. Тя казва също, че като контролира нервните центрове на гръбначния мозък, човек става господар на нервните токове, които минават през организма, и в края на краищата побеждава всичките несъзнателни сили на своя ум и пробужда спящите в него сили, увеличавайки с това своята мощ. Ако човек съумее да пробуди умствените сили, които сега са в скрито състояние, в подсъзнателната област на ума, той ще добие възможност да се възползва от опита на всичките си предходни въплъщения, от всичките впечатления, събрани през миналите си животи. Всичко това като че ли ще се яви върху полето на съзнанието му и той всичко ще си спомни и види. Йогите казват, че повечето хора дишат съвсем неправилно и че има голяма разлика в дишането на различните хора. Причините на това неправилно дишане са твърде разнообразни и многобройни. Ненормалната храна, възбудителните напитки, страхът, болезненото състояние, скръбта, тъгата, нервното възбуждане, страстите, безпокойството — всичко това разстройва и нарушава правилното дишане. Вълненията не действат непосредствено на дишането, но му влияят косвено, като причиняват ненормална дейност на праната, отразявайки се отначало на нервните центрове, а после и на движението на гръдния кош, което, като става неправилно, докарва неправилно дишане.
към текста >>

Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога.
Те прекрасно разбират опасността, която може да настъпи от неумереното ползване от упражненията с дишането. Поради това, ония хора, които изучват науката за дишането под ръководството на неопитни учители, трябва да бъдат на щрек, тъй като те всякога се намират в опасност да създадат нервен ток в неправилна насока. А това може да докара нежелателни резултати и даже може да се свърши с пълно умствено разстройство. Наопаки, правилното дишане докарва извънредно голяма полза на хората, ако умело се ползват от него. Но ако се злоупотреби със силите, давани от съзнателното дишане, то ще стане причина за грамадно количество зло, също както всяко лекарство става отрова от неговото неправилно и неумерено употребление. Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм.
към текста >>

Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго.
Поради това, ония хора, които изучват науката за дишането под ръководството на неопитни учители, трябва да бъдат на щрек, тъй като те всякога се намират в опасност да създадат нервен ток в неправилна насока. А това може да докара нежелателни резултати и даже може да се свърши с пълно умствено разстройство. Наопаки, правилното дишане докарва извънредно голяма полза на хората, ако умело се ползват от него. Но ако се злоупотреби със силите, давани от съзнателното дишане, то ще стане причина за грамадно количество зло, също както всяко лекарство става отрова от неговото неправилно и неумерено употребление. Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество.
към текста >>

Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото.
А това може да докара нежелателни резултати и даже може да се свърши с пълно умствено разстройство. Наопаки, правилното дишане докарва извънредно голяма полза на хората, ако умело се ползват от него. Но ако се злоупотреби със силите, давани от съзнателното дишане, то ще стане причина за грамадно количество зло, също както всяко лекарство става отрова от неговото неправилно и неумерено употребление. Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,.
към текста >>

Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм.
Както, изучвайки медицинските книги, човек не може да почне сам да се лекува без помощта на някой опитен лекар, също така и теоретическото изучване на йогата не може да даде никому добри резултати, ако човек не прекара практическия курс под ръководството на някой опитен йога. Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,. млад или стар, мъж или жена, непременно ще постигне известни резултати, ако практикува правилно и редовно дихателните упражнения в продължение на шест месеци, но под дихателни упражнения тук съвсем не се подразбира само дълбокото дишане, на което се учат певците, адвокатите и актьорите. Изобщо дишането на индуските йоги съвсем не е онова правилно дишане, което се преподава в съвременните училища за физическа култура. Дълбокото дишане е много полезно за натрупване в организма по-голямо количество кислород и, несъмнено, то има своята ценност, особено за хората, които живеят ненормален градски живот и се уморяват от умствен труд.
към текста >>

Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество.
Освен това, необходимо е да се помни, че във всичките книги, написани за йогата, далеч не всичко е казано, пък и не би могло да се каже, тъй като организмът на един човек твърде много се отличава от организма на другиго, и това, което е полезно за едного, може да бъде вредно за другиго. Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,. млад или стар, мъж или жена, непременно ще постигне известни резултати, ако практикува правилно и редовно дихателните упражнения в продължение на шест месеци, но под дихателни упражнения тук съвсем не се подразбира само дълбокото дишане, на което се учат певците, адвокатите и актьорите. Изобщо дишането на индуските йоги съвсем не е онова правилно дишане, което се преподава в съвременните училища за физическа култура. Дълбокото дишане е много полезно за натрупване в организма по-голямо количество кислород и, несъмнено, то има своята ценност, особено за хората, които живеят ненормален градски живот и се уморяват от умствен труд. Жените, които носят тесни рокли, придобиват от това много болести, източникът на които може да се проследи до самото им начало и да се обяснят именно с недостиг на кислород, който е нужен за органическото горене и за поддържането дейността на органите.
към текста >>

Всеки човек,.
Но всеки човек, който прилежно и настойчиво започне да работи над себе си, съгласно указанията на опитния учител, непременно ще получи най-благотворни резултати, както за ума, така и за тялото. Той ще се научи да изработва жизнената сила и да увеличава жизнеността на целия си организъм. Той ще бъде способен да отстранява по волята си из своето тяло непотребните вещества и да преодолява всичките болезнени състояния в ония случаи, когато, разбира се, дезорганизацията и разлагането на клетките не са отишли съвсем далече. Придобивайки контрол над тялото си, той никога вече нема да страда от простуда, никога нема да заболява от треска, ревматизъм и много други болести, които се явяват просто от неумението на човека да се ползва от вътрешните сили на собствения си организъм. Като знае, че той може да даде нов живот на клетките на своите органи, усилвайки вибрациите на праната, човек ще знае още и по какъв начин да се освободи от всичките възможности да разстрои организма си, които са резултат просто на невежество. Всеки човек,. млад или стар, мъж или жена, непременно ще постигне известни резултати, ако практикува правилно и редовно дихателните упражнения в продължение на шест месеци, но под дихателни упражнения тук съвсем не се подразбира само дълбокото дишане, на което се учат певците, адвокатите и актьорите. Изобщо дишането на индуските йоги съвсем не е онова правилно дишане, което се преподава в съвременните училища за физическа култура. Дълбокото дишане е много полезно за натрупване в организма по-голямо количество кислород и, несъмнено, то има своята ценност, особено за хората, които живеят ненормален градски живот и се уморяват от умствен труд. Жените, които носят тесни рокли, придобиват от това много болести, източникът на които може да се проследи до самото им начало и да се обяснят именно с недостиг на кислород, който е нужен за органическото горене и за поддържането дейността на органите. Вътрешните органи на много хора в западните страни са неразвити или ненормално развити вследствие ненормалното облекло, и за всички такива хора дълбокото дишане, разбира се, се явява извънредно полезно, но твърде голямото такова дишане е също вредно, понеже извънмерно напряга белите дробове и ги кара да увеличават обема си.
към текста >>

Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни.
Ненормалното нарастване на белодробната тъкан с течение на времето може само по себе си да причини болезнено състояние на целия организъм. Ония, които вземат уроци по дълбокото дишане при опитни учители, трябва внимателно да помислят върху това, което казваме тук. Дишането е твърде голяма сила, за да можем да се обръщаме към него без сметка. Но ние под дихателни упражнения подразбираме процеса, с помощта на който се добива контрол над движението на белите дробове и над нервните центрове, т. е. власт над праната или жизнената енергия. Йогите твърдят, че практиката на дишането докарва такива резултати, каквито иска човек: физически, психически или духовни. Който може да добие пълен контрол над дишането си, той ще може да го спира по цели часове и така да развива в организма такава сила, която може да повдига тялото във въздуха, като да влиза в борба с всичките сили на притеглянето. Йогите твърдят, че може даже да се победи смъртта. добивайки контрол над праната. В Индия има много йоги, които предварително знаят момента, когато ще се освободят от тялото си. Много време преди това те казват, че в еди-кой ден и в еди-кой час ще оставят тялото си, и в определеното време съвсем съзнателно и в присъствието на много хора напущат живота по съвсем естествен начин.
към текста >>

Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на любовта — което трябва да се роди в човека.
После побеждава цербера — кучето, което пази ада. След това отива в градината на хесперидите и взема златната ябълка, която дава вечна младост. Дървото със златните ябълки се пазело от змей с 100 глави. Нали има много народни приказки, дето героят отива да дири градината със златните ябълки, за да си откъсне от тях. Всички тези приказки са символични Всички пречки, с които се бори Херкулес, за да вземе златните ябълки, са изпити и борби на окултния ученик. Златната ябълка — това е божественото съзнание, изворът на любовта — което трябва да се роди в човека. Херкулес изчиства Авгиевите обори (трансформира всички енергии в себе си). В друга легенда Язон е царски син, но за да може да си възвърне изгубения престол, трябва да отиде в Колхида (в Кавказ), за да вземе златното руно. Тая земя се намира далеч зад моретатата. Язон отива в Додона да пита говорящия дъб, какво да направи, за да добие златното руно. От клона на този дъб той направил статуята на една богиня, която турил на носа на кораба си.
към текста >>

Медея олицетворява висшата душа, божественото в човека, което ръководи от вътре и с чиято помощ се побеждават всички пречки.
Тя ще му дава съвети по пътя при всички мъчнотии. Като пристига на местото, царската дъщеря Медея му съобщава, че златното руно се пази от змей, но преди да дойде до змея, той трябва да мине през много страшни изпитания, напр., да победи волове, в гърдите на които гори огън, и всички, които дойдат до тях, се превръщат на пепел. С помощта на Медея Язон побеждава всички изпитания и взема златното руно. Говорящият дъб означава, че Язон се свързва със силите на живата природа, които му помагат. Помощта на статуята означава висшите разумни сили, които го упътват. Медея олицетворява висшата душа, божественото в човека, което ръководи от вътре и с чиято помощ се побеждават всички пречки. Златното руно е същото, което представляват и златните ябълки. След вземането на златното руно Язон ще си възвърне престола. Това пак е дълбока алегория, която се повтаря в разни форми в много митове и легенди. Велики истини съдържат и легендите за прикования Прометей, за Тезея и Дриадна, за Деметра и Персефона и пр. Ахилес бил потопен от майка си във водите на река Стикс, която го държала за нозете.
към текста >>

Това символизира обстоятелството, че човек се е усъвършенствал до известна степен, но у него има още от низшата природа, която трябва да бъде победена.
След вземането на златното руно Язон ще си възвърне престола. Това пак е дълбока алегория, която се повтаря в разни форми в много митове и легенди. Велики истини съдържат и легендите за прикования Прометей, за Тезея и Дриадна, за Деметра и Персефона и пр. Ахилес бил потопен от майка си във водите на река Стикс, която го държала за нозете. Затова той останал уязвим само в петите си. Това символизира обстоятелството, че човек се е усъвършенствал до известна степен, но у него има още от низшата природа, която трябва да бъде победена. Дълбок смисъл се крие и в аналогичния германски мит за Зигфрид. * * * Както в приказките и легендите на другите народи, така и в българските се съдържат окултни елементи. Тяхното изучване е необходимо. Това е един от пътищата за изучване на народната Душа. Но за изучаването на народните приказки, легенди и пр.
към текста >>

Като излязъл старецът от селото да си иде, срещнал го из пътя един човек, който бил много гладен, и като го видел, рекъл му: „Ти, дедо, като ходиш да просиш, трябва да имаш хляб.
Като просел, все така думал: „Кой каквото прави, на себе си го прави“. Друго нищо не думал. Една жена, като я догневяло, че дума все така, рекла си: „Чакай, аз ще ти кажа теб, какво е туй: „кой какво прави, на себе си го прави“. Взела, че му омесила една пита с отрова, и като дошъл пак, тя му рекла: „На ти, дедо, топла питка да си хапнеш“. Той не знаел, каква е работата, и я турил в хлебната си торба. Като излязъл старецът от селото да си иде, срещнал го из пътя един човек, който бил много гладен, и като го видел, рекъл му: „Ти, дедо, като ходиш да просиш, трябва да имаш хляб. Дай ми, моля ти се, малко да си хапна, че много съм изгладнял; по пътя не можах да намеря“. Старецът му казал: „Да ти дам, синко“. И бръкнал в торбата си и му дал топлата пита, като му казал: „На ти тая питка, синко, че е топла още. Даде ми я една жена“. Като му я дал, заминал си старецът по пътя.
към текста >>

В народните приказки има примесени много суеверия, и само чрез окултизма човек може да отдели зрънцето истина от суеверието В Министерския сборник са печатани приказки за явяване на умрели: напр.
Друга такава приказка е поместена в Министерския сборник, том VII, стр. 154. Има много народни приказки за явяване на умрели и пр. Разбира се, не трябва да вярваме във всичко; трябва да се отнасяме много критично. За нас мерило за истинността не са самите народни приказки и разкази. И до толкоз има вгърни елементи в народните приказки и вярвания, доколкото те се съвпадат с окултизма, а останалото е суеверие. В народните приказки има примесени много суеверия, и само чрез окултизма човек може да отдели зрънцето истина от суеверието В Министерския сборник са печатани приказки за явяване на умрели: напр. умрелият годеник се явява на годеницата си през нощта. Тая приказка е слушана в търновско. Ето едно предание, слушано в Демир-хисарско, за съдбата на убит човек2): „Когато убият некого с нож или с пушка, то около местото, дето е бил убит човекът, ноще вика върколак, трещи и прави голем смут. Той вика по имена познатите нему лица; също показва и имената на убийците“. В Министерския сборник, том XIII, стр.
към текста >>

Ето едно предание, слушано в Демир-хисарско, за съдбата на убит човек2): „Когато убият некого с нож или с пушка, то около местото, дето е бил убит човекът, ноще вика върколак, трещи и прави голем смут.
За нас мерило за истинността не са самите народни приказки и разкази. И до толкоз има вгърни елементи в народните приказки и вярвания, доколкото те се съвпадат с окултизма, а останалото е суеверие. В народните приказки има примесени много суеверия, и само чрез окултизма човек може да отдели зрънцето истина от суеверието В Министерския сборник са печатани приказки за явяване на умрели: напр. умрелият годеник се явява на годеницата си през нощта. Тая приказка е слушана в търновско. Ето едно предание, слушано в Демир-хисарско, за съдбата на убит човек2): „Когато убият некого с нож или с пушка, то около местото, дето е бил убит човекът, ноще вика върколак, трещи и прави голем смут. Той вика по имена познатите нему лица; също показва и имената на убийците“. В Министерския сборник, том XIII, стр. 159, Ципонков съобщава една македонска приказка за търговец, който след смъртта си съобщил на домашните си къде му са книжата и парите. В народа има загатвания и за ясновидството: в народните приказки се загатва за хора, които могат да виждат в невидимия свят. Тези хора народът нарича съботнинци вместо ясновидци, защото вярва, че те са хора, родени в събота.
към текста >>

В една народна приказка се разправя, че един човек разбрал добрата вяра и желаел да се покръсти, но по-рано искал да види ада и рая.
Той вика по имена познатите нему лица; също показва и имената на убийците“. В Министерския сборник, том XIII, стр. 159, Ципонков съобщава една македонска приказка за търговец, който след смъртта си съобщил на домашните си къде му са книжата и парите. В народа има загатвания и за ясновидството: в народните приказки се загатва за хора, които могат да виждат в невидимия свят. Тези хора народът нарича съботнинци вместо ясновидци, защото вярва, че те са хора, родени в събота. В една народна приказка се разправя, че един човек разбрал добрата вяра и желаел да се покръсти, но по-рано искал да види ада и рая. Тогаз светците ходели по земята. Един светия го завел на една планина и му показал ада и рая, и след това го кръстил. Тук е интересно, че се допуща възможно да се видят ада и рая (ясновидство). Интересно е, от друга страна, че това се вижда от планина (символ на духовния мир в окултизма). В много народни приказки и предания е изразена вярата в самодиви, русалки, вили, юди.
към текста >>

Тук се загатва и за законите, по които човек се освобождава от такива влияния.
Ясакчията тогаз казал на владиката: „Сега ти нема халката“. И яхнали конете и си продължили пътя. Тази приказка е много ясна от окултно гледище. Халката е мисъл форма. Тя е с огнено червен цвят (гняв) Орачът е невинен; у него не намира тя почва, и тогаз се връща към подателя. Тук се загатва и за законите, по които човек се освобождава от такива влияния. Много народни приказки почват с думите: „едно време, когато дедо Господ ходеше по земята“. Това е загатване за общение с висши разумни същества, загатване за една минала епоха от историята на човечеството. Предание за жидове, изполини В много народни приказки се разправя, че едно време имало едри хора, наречени жидове, изполини. Това го има и в библията. Има го и в митологията на много народи. Напр.
към текста >>

В много народни приказки се разправя за борбата на човека с тях.
Тук се разправя една дълбока истина. Лемурийците през една подраса са имали трето око5). Значи, в много народни митове има мъгливи загатвания, за дълбоки окултни истини. Борби със змейове и лами Има два вида такива същества: змейове и лами. Те са различно устроени, но са близки един на други. В много народни приказки се разправя за борбата на човека с тях. Това е аналогично с борбата на Херкулес с Цербера. В некои български народни приказки се разправя за градината със златните ябълки. В други се говори за „живата вода“. В много народни песни и приказки се загатва за по-дълбоките сили, свързани с растенията, с цялата природа и пр. * * * От де са се вмъкнали окултни елементи в българските народни приказки, песни, поговорки и пр.?
към текста >>

Иванов, в която, между другото, четем много удивителни безсмислици, неверности и противоречия, като напр , че поп Богомил е прокарал някаква „целесъобразност“ в учението си за човека, защото е поддържал, че човек бил „създаден (к.
Втората, не по-малко важна, грешка на нашите монографии по богомилското учение е, че те се ограничават в оценката си за него изключително върху находките си в библиотеките специално по тоя предмет, без да свързват изучаванията си с огромната и богата литература за.другите секретни духовни братства. За да се схване точно учението на богомилите и да се изложи то пълно и добросъвестно, непременно трябва да се знаят и ученията на розенкройцерите, свободните зидари (франк-масоните) и др., па даже и източното предание (будизма и еврейската Кабала), египетския херметизъм и пр. С една реч, необходими са широки, познания по историята и теорията; на източния и западен окултизъм. Само такъв истински учен и вещ окултист е в състояние да ни даде изчерпателна историко-критична студия върху богомилското учение. Без това условие, българският книжен пазар ще се трупа с луксозно издадени опити, като книгата на проф. Йорд. Иванов, в която, между другото, четем много удивителни безсмислици, неверности и противоречия, като напр , че поп Богомил е прокарал някаква „целесъобразност“ в учението си за човека, защото е поддържал, че човек бил „създаден (к. н.) от Сатанаила, а бил оживен (к. н.) от Божия Дух“ и че „с препоръчваното от богомилите вегетарианство един народ рискува да загине“!! Тези и тем подобни криви разбирания и твърдения са недопустими в един научен труд. Монотеизмът и космогонията на богомилите След горните общи бележки и без да влизаме в догматични спорове, пристъпваме към кратък очерк на принципите на богомилското учение. Богомилите са признавали само един Бог, творец на вселената и източник на целокупния живот, Бог всемогъщ, вездесъщ и всеблаг, в три лица : Бог Отец, Син и Св.
към текста >>

Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“.
Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение. Богомилите са приемали също окултно-научната истина за четирите елементи или стихии: огънят, водата, земята и въздуха, оживотворявани от Духа (spiritus sanctus). Те са знаели още и това, което окултистите са твърдели от най-старо време и мистиците го възприемат непосредствено, а именно, че съществуват седем небеса или полета (планове) на живота — от първото, физическото или материалното, поле до седмото, което е полето на Висшия, Чистия, Абстрактния Дух на Великия Непроявен (Great Unmanifest), Богомилите са имали ясно понятие и за ангелските йерархии, които управляват световете и така те са си образували такава точна представа за цялото мироздание — Макрокосмоса — каквато имат всички стари и нови окултисти. Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double).
към текста >>

С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека.
Богомилите са приемали също окултно-научната истина за четирите елементи или стихии: огънят, водата, земята и въздуха, оживотворявани от Духа (spiritus sanctus). Те са знаели още и това, което окултистите са твърдели от най-старо време и мистиците го възприемат непосредствено, а именно, че съществуват седем небеса или полета (планове) на живота — от първото, физическото или материалното, поле до седмото, което е полето на Висшия, Чистия, Абстрактния Дух на Великия Непроявен (Great Unmanifest), Богомилите са имали ясно понятие и за ангелските йерархии, които управляват световете и така те са си образували такава точна представа за цялото мироздание — Макрокосмоса — каквато имат всички стари и нови окултисти. Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2).
към текста >>

Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух.
Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система.
към текста >>

Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2).
С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека. Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния.
към текста >>

Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите.
Какъвто е Макрокозмосът, такъв е и микрокосмосът. Както Бог е троичен, така и човек е троичен: тяло, душа и и дух. И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния. Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба.
към текста >>

Човек се ражда на земята да се учи, т. е.
И апостол Павел говори в едно от своите послания за тяло естествено (физическо, материално) и тяло духовно (душа и дух). А окултната наука употребява термините: физическо тяло (на гъстата материя), астрално тяло (на чувствата и желанията) и етерно тяло (етерен двойник, double). Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния. Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите.
към текста >>

Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния.
Също така са разбирали устройството на човека и богомилите: човек се състои от плът, която е смъртна, и от душа и дух, които са безсмъртни, а следов., съществуващи независимо от физическото тяло и надарени с особени способности за проявление2). Това е окултната анатомия на човека, изследвана от съвременните окултисти напълно научно, но известна и на богомилите. Изхождайки от това схващане за материалното и психологическо устройство на човешкото същество, за тях е било лесно да схванат и истинската негова връзка и зависимост от Бога и да проследят еволюцията на човешката душа3), а според това, да наредят и своята религиозна система. Човек се ражда на земята да се учи, т. е. да придобива знания за живота, и да се развива умствено, морално и духовно, за да служи на Бога, като работи за доброто на ближните. Следов., след като са разбрали божествената истина за смисъла и целта на живота, проявен в целокупната вселена (включително човека), богомилите са се стремили да достигнат божествената мъдрост чрез учението за законите на живата природа и са прилагали божествената любов чрез безкористна служба на Бога и ближния. Оттук и тяхната концепция за живата религия и за социалната и държавна уредба. Техният стремеж към индивидуално съвършенство, като условие за социално благоденствие и напредък, стои по-горе от всека критика: чрез подобрение и повдигане на личността — към общ прогрес. Принципът на Христа, че всички хора са братя и хармоничното развитие на всички живи организми, като обединени чрез една божествена връзка, са били основни постулати в учението на богомилите. Ето защо, право характеризира проф. Иванов богомилската „църква“: „тя представя, от формално-обредна страна, пълно единение със своята догматична същина и се отличава с простота, дето материалното и чувственото са намалени до възможната крайност.
към текста >>

Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички.
Н.) се явява като преобразено копие на паганизма (т. е. езичеството — Б. Н.) и на неговата тържественост; чрез богати зракови и слухови възприятия тя унисва (к. н.) въображението на вярващия към материализовани форми на небесния мир. Богомилската молитвена и обредна обстановка е тъй бедна, проста, дори студена, че не дава никаква храна на фантазията; тя действа не на сърцето, а на ума, и го въвежда съзерцателно в духовните висини на Бога“...4) Всичко това съответствало на личния живот на богомилите растителна (естествена) храна и пост, кротост, смирение, чистота на нравите, търпение, милосърдие, благочестие и самопожертване. Естествено е, че при такива схващания за индивидуалните добродетели на човека и за отношенията му към Бога и към другите, социалната проблема се решавала от богомилите въз основа на принципите за любовта и братството, от които произтичат равенството, просветата и свободата на всички. Любовта изключва всека омраза и преследване, братството е несъвместимо с никакви лични и съсловни или класови привилегии и предимства. Поради това, държавата трябва да представлява един колективитет от свободни и равноправни граждани, които работят и взаимно си помагат за общо благо — точно според Христовото учение, както казва и апостол Павел: нема ни елин, ни евреин, ни скит — всички сме едно в Христа. Тъкмо това не подхождало на егоистичните интереси на тогавашните държавни и църковни властници, както не отговаря и сега, след толкова векове, минали в отчаяни борби за право и свобода: богомилите, верни на учението на Христа, словом и на дело, били безпощадно преследвани, избивани и гонени вън от България, а това именно е докарало и заробването на българското царство. Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите? Разбира се, не, защото те не са били, както неоснователно твърди — в противоречие на други свои изводи — г. проф.
към текста >>

Велика прозорливост и резка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ.
Иванов, „рушители на православието и на средновековния социално господарствен строй, както и на държавно-религиозното единство и мощ на българския народ“, а са дошли да спасят това, което е могло да се спаси, за да се запази именно целостта, единството и политическата свобода на народа. Виновници за упадъка и гибелта на българското царство са били, както констатира по-нататък същия автор, „изпадналите в леност и пороци български монаси и вероучители“, които, изгубили почва всред народа, презрени и ненавиждани от него заради престъпните и неморални свои дела, са го изтощили и разцепили, та е станал негоден за отпор и защита срещу външния враг. А че действително богомилското учение е било не еретическо и вредно, а чисто, благотворно и спасително за българския народ, това се заключава и от ония негови лозунги за общочовешки напредък, които е съгледал и проф. Иванов. Ние цитираме с удоволствие целият заключителен пасаж от увода на книгата му, за да видят и съчувствениците и враговете на богомилството, каква оценка дава най-сетне един официален български учен за него, след толкова хули и безсъвестни критики, които и днес пълнят страниците на всяко официално издание на „Св. Синод на българската православна църква“: „Издигнем ли се, обаче, над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви от общочовешко естество, прояви, които може-би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и резка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова по-вече че трябва да остане в забвение светлият лик на българския поп Богомила и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомила трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомила не е могъл, наистина, да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се пронесе из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородни люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне обърне на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и, над костите на своите благодетели, то гради своята бъднина и благоденствие . . .
към текста >>

Казваме епохално, защото богомилството раздвижи умовете на средновековния човек; то накара католичеството да се опомни и да изцери своята вътрешна разпадналост; то предизвика продължителния и жесток кръстоносен поход срещу албигойците; подчини на френската корона голямата провансалска област, различна по нрави, език и литература от същинската, северна Франция; то предизвика основаването на грамадния доминикански орден; то предизвика организирането на най-грозното дело на римската черква — Инквизицията, под пепелищата на която се зароди реформаторското движение и на свързаните с него религиозни и човешки свободи.
Така бавно и постепенно напредва човечеството и, над костите на своите благодетели, то гради своята бъднина и благоденствие . . . Богомилските книжовници имат и друга заслуга: те са спомогнали за литературното общение между изток и запад; те са били проводниците на множество писани и устни легенди, които са минали от Азия през България в западна Европа. За единствените сега известни български книжовни творения, преведени на латински език и употребявани на запад, заслугата се пада именно на тия богомилски писатели и мисионери. Влиянието, което упражни богомилството върху духовния и отчасти политическия живот на западна Европа, е ознаменувано с няколко събития от епохално историческо значение. Казваме епохално, защото богомилството раздвижи умовете на средновековния човек; то накара католичеството да се опомни и да изцери своята вътрешна разпадналост; то предизвика продължителния и жесток кръстоносен поход срещу албигойците; подчини на френската корона голямата провансалска област, различна по нрави, език и литература от същинската, северна Франция; то предизвика основаването на грамадния доминикански орден; то предизвика организирането на най-грозното дело на римската черква — Инквизицията, под пепелищата на която се зароди реформаторското движение и на свързаните с него религиозни и човешки свободи. Тъй мощно и многостранно е било, следователно, значението на онова учение, с чиито книги предстои да се занимаем на следващите страници“. . . След всичко това, ще се намери ли вече друг българин, който със спокойна съвест да твърди, че богомилството е било ерес? Ние не искаме да вирваме, освен ако съвестта отдавна е напуснала нашите български духовници . . .
към текста >>

Иванов: „учението на богомилите за вечно жизненото в човека — душата е постройка ясна и рационална: душата, еманация от Бога, божия искра, като се пречисти, удостоява се да се върне и приобщи със своя първоизточник“.
Гюдженова: „Изгаряне (аутодафе) на българския богомил Василий в Цариград“. 2) Вж. „La mort et son mystere“ от Камил Фламарион. 3 тома. 3) Както бележи и проф. Иванов: „учението на богомилите за вечно жизненото в човека — душата е постройка ясна и рационална: душата, еманация от Бога, божия искра, като се пречисти, удостоява се да се върне и приобщи със своя първоизточник“. 4) Цит. съчин., стр. 45 — 46. Амин, ключът на Вселената Основните принципи на вселената От Леонард Босман За да схванем основното значение на думата Амин или Аум на санскритски, египетски и еврейски, необходимо е да имаме поне едно интелектуално разбиране, ако не едно абсолютно схващане за основните принципи, на които почива вселената. Разумно е да се вярва, съобразно модерната наука и философските учения на Изток и Запад, че зад цялата материя, даже зад газообразното състояние, съществува едно основно вещество, една Майка-Природа, един Баща-Етер, или Акаша, както индуските философи го наричат, от което, като от първична субстанция, е произведена цялата материя.
към текста >>

Тоя страх не би трябвало да се счита твърде сериозен, защото няма никакво съмнение, че тайната на космическата връзка не ще бъде позволено да стане известна на човека в сегашното състояние на еволюцията му.
Кеели, от Филаделфия, който е бил в състояние да освободи част от тая чудотворна сила. Той не успял да я покаже научно, защото тя само е протекла под собствените му ръце. Четецът, които се интересува по тая материя, се поканва да прочете резултатите от неговите опити, които бяха практически една не сполука от научно гледище, макар че е твърде възможно, тая сила да бъде показана по научен начин в едно недалечно бъдеще. Тия резултати са изложени в книгата „Кеели и не говите открития“, написана от г-жа Блумфилд Мур преди двадесет и пет години1). Има един страх в умовете на някои, че възможността за разрушение на атома може евентуално да доведе към по-нататъшна възможност за разрушението на самия свят. Тоя страх не би трябвало да се счита твърде сериозен, защото няма никакво съмнение, че тайната на космическата връзка не ще бъде позволено да стане известна на човека в сегашното състояние на еволюцията му. Обаче, вероятно е, че разрушението на известни атоми скоро ще бъде един научен факт, но даже и в такъв случай то ще послужи само да се освободят много електрона вътре в атома, и не всичките те биха могли да бъдат доловени от науката. Нека възприемем, обаче, че всички тия атоми и електрони биха били разрушени, че силата, която ги поддържа заедно, бъде оттеглена и че Великото творческо „Дихание“ се „възвърне към Бога“. Какъв, можем да си възразим, ще бъде резултатът? Няма да има вече атомни части на материята, няма да има индивидуализирани отделни форми, няма да има и мехурчета в голямата Космична Чаша. Цялото би могло да се разгледа като едно състояние на течение, една течаща маса от субстанция.
към текста >>

В други религии н религиозни философии ние срещаме идеята за божественото въплътяване, но може да се твърди, че никъде единството на Бога с човека не е тъй конкретно и определено .
Това е вярно, в известен смисъл, защото трябва да се разгледа и личният Христос, тъй като неговото велико учение за любовта и мъдростта ще просветли твърде строгия формализъм на някой от неговите последователи. Първите Отци на църквата не можеха да отрекат, нито пък отричаха истината, че други религии и философии са притежавали същите учения преди християнството, при все че те се стараеха да обяснят факта чрез различни заобиколки и казваха, че истинската християнска идея е твърде различна от оная на „езическите“ или платонически философи, както свидетелства Св. Августин. Той, цитиран от В. Фълтън, доктор по богословието, професор по систематическо богословие в Ебердинския Университет (статията „Троичността“ в Клярковата Енциклопедия на Религията и Етиката), твърди, че даже ако и да се намира в книгите на платониците, че „в началото бе Словото“, не е намерено, че „Словото стана плът и живее между нас“. Проф. Фълтън, във връзка с това, дава едно късо обяснение върху Троичността, част от което предаваме тук: „Това, което дава един особен характер на християнската доктрина за Троичността, то е нейната тясна връзка с отличителния християнски възглед за Божественото въплътяване. В други религии н религиозни философии ние срещаме идеята за божественото въплътяване, но може да се твърди, че никъде единството на Бога с човека не е тъй конкретно и определено . . . както в християнската религия . . . Тази е централната истина на християнството, че Бог бе исторически проявен в Христа и че Той още се проявява на света като дух, живущ вътре в църквата... Тази християнска вяра във въплътяването на Божественото Слово в човека Христос Исус, с когото вярващият се свързва чрез общението на Св. Дух, установява отличителната основа на християнската доктрина за Троичността“.
към текста >>

Тази е централната истина на християнството, че Бог бе исторически проявен в Христа и че Той още се проявява на света като дух, живущ вътре в църквата... Тази християнска вяра във въплътяването на Божественото Слово в човека Христос Исус, с когото вярващият се свързва чрез общението на Св.
Фълтън, във връзка с това, дава едно късо обяснение върху Троичността, част от което предаваме тук: „Това, което дава един особен характер на християнската доктрина за Троичността, то е нейната тясна връзка с отличителния християнски възглед за Божественото въплътяване. В други религии н религиозни философии ние срещаме идеята за божественото въплътяване, но може да се твърди, че никъде единството на Бога с човека не е тъй конкретно и определено . . . както в християнската религия . . . Тази е централната истина на християнството, че Бог бе исторически проявен в Христа и че Той още се проявява на света като дух, живущ вътре в църквата... Тази християнска вяра във въплътяването на Божественото Слово в човека Христос Исус, с когото вярващият се свързва чрез общението на Св. Дух, установява отличителната основа на християнската доктрина за Троичността“. Подчертаните думи показват идеите, към които се привлича вниманието, като се предполага, че се посочва различието между християнството и другите религии. Статията по-нататък казва, че в Стария Завет има малко, върху което да се основе идеята за Троичността и че в Новия Завет не намираме учението за Троичността в некаква развита форма, нито в Павловата и Йоановата теология, при всичко че се дава голямо свидетелстване за религиозната опитност, от която изхожда доктрината4). Въпреки това, Христос е признат като вечен Син на Бога и върховна проява на Отца, а оживотворящият Дух на Живота е признат да изтича от Горе. И тъй, когато първите християни са искали да изложат схващането си за Бога с трите му елемента — Бог, Христос и Дух — влизат в такова описание и Единният Бог се открива по тоя тристранен начин“.
към текста >>

Значи, у човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно“.
Когато двата полюса на подковообразния магнит са свободни, тогава се явява една привлекателна сила, която показва своята мощ или съществувание, но когато парче стомана се постави през двата полюса така, че наново да образува кръга, тогава се попречва на силата. Така че непречупеният кръг тук е символ на едно безусловно състояние, което е преди творението, когато пък поларизираният кръг със своите два полюса е символ на това, което става в периода, наречен „в Началото“. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Боян Боев Новото свободно училище (Продължение от кн. 5) III. Живот на служене „Ние сме още в началото на своето развитие. Значи, у човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно“. Един Учител1). Възпитателят трябва да има разбиране на онова красивото, чистото, което се крие в човешката душа. Тя не е още напълно проявена на земята. Възпитателят трябва да има усет за онзи свещен кът, който се крие в глъбините на всека човешка душа. Тя крие дарби, които чакат своето проявление.
към текста >>

Човек още не е намерил себе си.
Един Учител1). Възпитателят трябва да има разбиране на онова красивото, чистото, което се крие в човешката душа. Тя не е още напълно проявена на земята. Възпитателят трябва да има усет за онзи свещен кът, който се крие в глъбините на всека човешка душа. Тя крие дарби, които чакат своето проявление. Човек още не е намерил себе си. Изречението „познай себе си“ значи човек да съзнае висшето в себе си, да се отъждестви с него. Главната задача на възпитанието е раждането на висшата душа. Както за цветето са нужни добра почва, осветление и пр., за да цъфти и зрее, значи подходяща среда, така и за да може да прояви висшата душа своите заложби, трябва подходяща среда. В такава среда душата се разцъфтява с всичките си дарби. * * * „И най-малките деца трябва да знаят, по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие“.
към текста >>

Изречението „познай себе си“ значи човек да съзнае висшето в себе си, да се отъждестви с него.
Възпитателят трябва да има разбиране на онова красивото, чистото, което се крие в човешката душа. Тя не е още напълно проявена на земята. Възпитателят трябва да има усет за онзи свещен кът, който се крие в глъбините на всека човешка душа. Тя крие дарби, които чакат своето проявление. Човек още не е намерил себе си. Изречението „познай себе си“ значи човек да съзнае висшето в себе си, да се отъждестви с него. Главната задача на възпитанието е раждането на висшата душа. Както за цветето са нужни добра почва, осветление и пр., за да цъфти и зрее, значи подходяща среда, така и за да може да прояви висшата душа своите заложби, трябва подходяща среда. В такава среда душата се разцъфтява с всичките си дарби. * * * „И най-малките деца трябва да знаят, по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие“. „За да се развие умът в правилно направление, трябва да се почне с милосърдието“.
към текста >>

За да отговорим на този въпрос, нека го поставим на една по-широка основа: Да живее човек в любовта, това е частен случай на един по-общ принцип: живот в съгласие със законите, които лежат в основите на живата природа.
Ето защо не трябва да се упражнява никакво насилие върху детската душа. Ценно е само това, което иде из глъбините на душата свободно, а не натрапено от вън. Възпитателят поставя детето в нужните благоприятни условия и отстранява неблагоприятните. И тогаз то по вътрешен импулс ще прояви доброто, красивото, което крие в себе си. Как ще стане това? За да отговорим на този въпрос, нека го поставим на една по-широка основа: Да живее човек в любовта, това е частен случай на един по-общ принцип: живот в съгласие със законите, които лежат в основите на живата природа. А законите на живата природа имат отношение както е на глед най-дребните работи във всекидневния живот, така и с най-великите жизнени проблеми. Напр. има ред закони относно храненето, за да бъде то разумно. „Храненето може да стане цяла наука за възпитание“, казва един Учител. Ние пренебрегваме духовния елемент при храненето (въпросът не се изчерпва само с вегетарианството). Спазването на известни закони при храненето може да стане причина за събуждане на висшите заложби на душата.
към текста >>

То може да стане духовна работа, да събуди благородното у човека, ако се спазят известни принципи, които окултната наука изявява.
„Храненето може да стане цяла наука за възпитание“, казва един Учител. Ние пренебрегваме духовния елемент при храненето (въпросът не се изчерпва само с вегетарианството). Спазването на известни закони при храненето може да стане причина за събуждане на висшите заложби на душата. Някои мислят, че храненето се свързва само с физичните процеси. То може да се свърже и с духовните процеси. То може да стане духовна работа, да събуди благородното у човека, ако се спазят известни принципи, които окултната наука изявява. Също така и спането. Когато при спането се спазят известни закони, които окултизмът изучва, то може да стане източник както на физически, така и на духовен подем. „Хигиената на храненето“, „хигиената на спането“ в окултен смисъл са съвсем друго нещо в сравнение с познанията на официалната наука. И това е много лесно обяснимо: окултизмът изучва по-дълбоките основи на действителността. И детето няма още да получи всичко това теоретически, но чисто практически, — чрез дейност.
към текста >>

Инак трудът обезличава човека, превръща го на машина, отнема от живота всяка поезия.
Тя трябва да представлява израз на служене на Бога и на другите. Тогаз ще се влее живот в нея. Така тя ще стане извор на радост. Така тя ще стане средство за проява на душата. Човешката индивидуалност ще се прояви чрез нея. Инак трудът обезличава човека, превръща го на машина, отнема от живота всяка поезия. Когато работата стане израз на служенето на Бога и на другите, тогаз тя ще бъде изявена (проява) на вътрешната активност на духа. Тогаз едновременно с работата (физична или друга) и духът ще бъде в най-активно състояние. Така ще се одухотвори труда. Целта е да се одухотвори труда. Когато любовта стане мотив за работата, то детето чрез последната ще прояви себе си.
към текста >>

Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов.
Без любовта като мотив, всеки труд на детето ще се превърне в мъчение и робство. До колкото е приложено общежитието в училището2), то ще спомогне за проникване от духа на взаимопомощ и служене. „Един път на ден, казва един Учител, децата трябва да се хранят заедно в училището. Те сами ще сложат трапезата, сами ще я дигнат, сами ще измият съдовете и ще изметат“. Коя работа развива колективното съзнание? Само тая колективна работа, която е одухотворена, когато човек доброволно я работи от любов. Детето ще учи великата наука на любовта практически, опитно, чрез дейност. Това е най-красивият и най-дълбокият начин на учене. Добитото, преживяното чрез опит е трайна, неизличима придобивка на душата. Нищо не може да се разбере, додето не се опита. Това е най-късият път за всяка наука.
към текста >>

То ще прояви творчество, дарби и в тези области, които нямат наглед никаква връзка с моралната природа на човека.
Тя има хиляди форми, хиляди начини на проява, хиляди степени. Множество закони са свързани с нея. Опитът е най-сигурният път за разбиране на нейното действие, на нейното всесилие, на нейната същност. Животът на служене е школа за изучаване великата наука на любовта в разните й форми, степени — за изучаване на нейните закони. Когато детето чрез опит и на практика, преживее любовта, тогаз всички дарби, всички таланти, които то има, ще се разцъфтят. То ще прояви творчество, дарби и в тези области, които нямат наглед никаква връзка с моралната природа на човека. Защо това е така? Защото любовта, като внася живот в душата, дава жизнени сокове на всичките й дарби, внася общ подем. И тогаз те се разцъфтяват. Всички области на детския живот, на детската дейност трябва да са проникнати от този дух. И учебният материал може да допринесе в това отношение; както поезията и другите изкуства, така и.
към текста >>

Ще се подбира такъв материал и ще се обработва така, че не само да запознава детето с околната действителност, но да събуди у него разбиране на по-дълбоките закони, които регулират живота както на човека, така и на цялата природа.
Всички области на детския живот, на детската дейност трябва да са проникнати от този дух. И учебният материал може да допринесе в това отношение; както поезията и другите изкуства, така и. историята, географията, естествознанието, даже игрите, могат да помогнат за събуждане на новото съзнание у детето, — съзнание, което ще вижда живота в любовта. Но за целта целият учебен материал трябва да се преработи на нови основи. Нова поезия трябва да се роди, нова живопис, нова музика и нови песни, нови игри, нов начин на изучаване на историята, географията, естествознанието. Ще се подбира такъв материал и ще се обработва така, че не само да запознава детето с околната действителност, но да събуди у него разбиране на по-дълбоките закони, които регулират живота както на човека, така и на цялата природа. Така напр. детето ще дойде до разбиране, че всяко насилие в каквато и да е форма, поставя човека в дисхармония с цялата природа. Колко може да помогне в това отношение и естествознанието! Напр. житното зърно няма да се изучва само от гледището на естествознанието, но ще се разглежда и като символ на една велика истина: то загива в земята, върви по закона на самопожертването, за да пусне стрък и да върже храна за света. То се жертва за другите.
към текста >>

детето ще дойде до разбиране, че всяко насилие в каквато и да е форма, поставя човека в дисхармония с цялата природа.
историята, географията, естествознанието, даже игрите, могат да помогнат за събуждане на новото съзнание у детето, — съзнание, което ще вижда живота в любовта. Но за целта целият учебен материал трябва да се преработи на нови основи. Нова поезия трябва да се роди, нова живопис, нова музика и нови песни, нови игри, нов начин на изучаване на историята, географията, естествознанието. Ще се подбира такъв материал и ще се обработва така, че не само да запознава детето с околната действителност, но да събуди у него разбиране на по-дълбоките закони, които регулират живота както на човека, така и на цялата природа. Така напр. детето ще дойде до разбиране, че всяко насилие в каквато и да е форма, поставя човека в дисхармония с цялата природа. Колко може да помогне в това отношение и естествознанието! Напр. житното зърно няма да се изучва само от гледището на естествознанието, но ще се разглежда и като символ на една велика истина: то загива в земята, върви по закона на самопожертването, за да пусне стрък и да върже храна за света. То се жертва за другите. Природата е пълна с такива символи. Те трябва да се използват във възпитанието.
към текста >>

В недрата й се ражда новата култура, ражда се човекът с новото съзнание.
Днешната култура е механизирана, тя е безжизнена. Затова днес мислят, че душата я няма: тя не е проявена. Животът се лишава от поезията и красотата, когато няма онази топлина, която сгрява душите. Отношенията между хората днес не са отношения между души, но отношения механически. Това е една стара култура, която залязва. В недрата й се ражда новата култура, ражда се човекът с новото съзнание. Животът на служенето ще легне в основите на новата култура. Нови сили се раждат в човешката душа. Човек с новото съзнание ще чувства радостите и скърбите на всички същества .като свои. Този нов дух тръба да се влее във възпитанието. Този, който желае да събуди у детето стремеж да се осигурява, да си направи кариера, той работи със старите средства.
към текста >>

Човек с новото съзнание ще чувства радостите и скърбите на всички същества .като свои.
Отношенията между хората днес не са отношения между души, но отношения механически. Това е една стара култура, която залязва. В недрата й се ражда новата култура, ражда се човекът с новото съзнание. Животът на служенето ще легне в основите на новата култура. Нови сили се раждат в човешката душа. Човек с новото съзнание ще чувства радостите и скърбите на всички същества .като свои. Този нов дух тръба да се влее във възпитанието. Този, който желае да събуди у детето стремеж да се осигурява, да си направи кариера, той работи със старите средства. Това е старата култура. При правилно, природосъобразно възпитание у детето ще се изработи усет за старото, което залязва и за новото, което иде. То ще е преживяло опитно радостта от себеотрицанието, жертвата, от служенето.
към текста >>

Такова дете ще стане работник на новата култура, култура на човека с новото съзнание.
Този нов дух тръба да се влее във възпитанието. Този, който желае да събуди у детето стремеж да се осигурява, да си направи кариера, той работи със старите средства. Това е старата култура. При правилно, природосъобразно възпитание у детето ще се изработи усет за старото, което залязва и за новото, което иде. То ще е преживяло опитно радостта от себеотрицанието, жертвата, от служенето. Такова дете ще стане работник на новата култура, култура на човека с новото съзнание. Всичко това го има вече дълбоко заложено в детето, понеже душата е божествена. Най-висш израз на съзнателния живот е служенето на Бога. Разбира се, детето не може да се проникне с тази идея в пълния й обем. То от начало ще има импулс да работи от любов и към Бога, и към хората, и към бубулечката, мушичката, тревицата и пр., но както всички радиуси на окръжността излизат от един център, така и най-разновидните детски дейности най-сетне ще изхождат от една централна идея. Тая идея е служенето на Бога, като най-висша проява на духовния живот.
към текста >>

Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея.
По тоя начин ще се види, че езотерическият учен, запознат със законите на едно от по-висшите полета, би могъл да контролира условията на всички по-низши полета, бидейки на свой ред контролиран от всекиго, който е господар на едно поле, по-висше от неговото. Най-висшият контрол се намира в самото естество на Първата Проява. Целта на тоя клон от езотеричната наука, известна под популярното име магия, е да се достигне контрол на условията в едно поле, като се действа върху силите на полето, което лежи веднага над него и което служи за причинно поле на по-низшето. Бялата магия се отличава по това, че тя използва знанието, което цели да хармонизира и повдигне съществуванието по посока на напредващото развитие и тя, при все че може да концентрира усилията си върху известна точка, не изключва от благоприятстване нищо от онова, което по самото си естество е в състояние да ги добие. Черната магия може да се определи като такава, която употребява висшето знание с цел да причини всяко разделение на съществуванието, за да го повърне към една по-долна фаза на развитие от оная, до която е било достигнато, или която се опитва да облагоприятства някое особено разделение на проявлението за сметка на останалото. Произходът на човека Езотеричната наука, като е схванала първото или атомичното изливане на силата, от която единицата на проявата е първичният кръговъртеж или тъй нареченият атом, чието развитие образува материята-вещество от всяко поле на проява, след това схваща второто или монадичното изливане, от което единицата на проявата е монадата или искрата на божественото съзнание, чиято еволюция води към развитието на човешката душа и висините на духовното величие, което лежи над нея. Тази монада или искра от духовно съзнание се схваща като такава, която образува около себе си едно тяло, изградено от атомите на полето под онова, върху което иде да се прояви; това тяло е образувано от силовите линии, неразделни в духовната монада по същия начин, по който частиците на едно кристално вещество в разтвор се изграждат по насоката на силовите линии на родителския кристал; защото въодушевяващият живот определя оформяването на тялото. Всяко поле е, сравнително казано, поле на свободно течаща живот сила в сравнение с относителната гъстота на по-долното поле, из което той гради проводника, в който да съсредоточи своите енергии, тъй че те да могат да се насочват към специфични цели. Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло.
към текста >>

Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване.
Тогава монадата, като един безусловен живот, строи сама един проводник на веществото от по-долното си поле от това на своята същност; този проводник, обаче, при все че е материален в сравнение с гъстотата на полето от окръжаващия го живот, е нематериален, когато бъде сравнен с по-долното си поле, и тази новообразувана двойна материална единица може да гради сама друго и по-условно тяло на проява в следното по-низше поле; и по тоя начин следва градежа на проводници, всякой от които дава все по-голяма определеност на проявата от вътрешния живот, и всеки полагайки, метафорически казано, в концентрични пластове на прирастване около зародиша на духовната монада, докато крайната форма се развие на материалното поле, т. е. физическото тяло, което ние знаем. Човешкото същество, следов., се разглежда от езотеричната наука като седмостранно същество, а не просто като двойственост от ум и тяло. То се схваща, че има съградено тяло от материята на всяко поле на проява, подчинено на законите и условията на онова поле и способно да действа само там. Всяко тяло е изградено и контролирано от тялото на по-горното поле и най-горното от всички, Монадата, извлича субстанцията от Непроявения като безкраен източник на непрестанен натиск. Еволюцията на човека Ние научихме по-горе, че Монадата строи своите тела от материята, развивана върху всяко по-низше поле в течението на първото излъчване. Трябва след това да видим, как тя се научава да си служи с тия тела. В началото на своята еволюция тя расте чрез натрупване, както става в минералното царство, като прибавя тяло върху тяло. докато стигне последното поле. и то има седемостранна форма. Оттам нататък тя не прибавя повече тела, започвайки с организирането на последното развито, физическото тяло; последното, следователно, се довежда до съвършенство, когато по-висшите тела са още неразвити, прости потенциалности.
към текста >>

Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле.
От тази точка нататък не би било вече оправдателно да се говори за монадната есенция, защото на това поле зародишният живот почва да функционира, и Висшият живот се живее. Четвъртото поле, по-низшият Ментал или полето на Конкретния Ум, се характеризира с ограниченост, която, макар че има граници, дава една определеност, която липсва на по-висшите полета; то е поле на конкретната мисъл и се характеризира с паметта. Третото поле или по-висшият Астрал е полето на емоциите, и се характеризира с отговаряне на притеглянето, с желанието за свързване (съюз). Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание. Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло.
към текста >>

По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите.
Четвъртото поле, по-низшият Ментал или полето на Конкретния Ум, се характеризира с ограниченост, която, макар че има граници, дава една определеност, която липсва на по-висшите полета; то е поле на конкретната мисъл и се характеризира с паметта. Третото поле или по-висшият Астрал е полето на емоциите, и се характеризира с отговаряне на притеглянето, с желанието за свързване (съюз). Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание. Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и кръв. Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване.
към текста >>

Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука.
Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на. второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек.
към текста >>

Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл.
второто или по-низшето астрално тяло. Нека тогава той да погледне на своето емоционално естество, като да е организирано и свързано подобно на неговото собствено поле на съществуване. По същия начин ще постъпи и с мислещите си способности и силата на абстрактната мисъл; най-после, неговата духовна природа и оная крайна искра на божествен живот, която образува зародиша, около който е изградено, неговото индивидуализирано съществуване. Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви.
към текста >>

В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек.
Така ще се схване, че човек действително има седем различни страни в своята природа и че за всека от тях се говори като за едно тяло в езотерическата наука. Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали.
към текста >>

По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари.
Монадата, в течение на еволюцията си, се схваща като че събира около себе си вещество от всяко поле, но много векове на опитност и развитие са необходими, преди материалните маси, за които се говори, да се оформят в определени тела, способни да действат както субективно, така и обективно; с други думи, векове минават, преди образуващите се тела да са достатъчно еволюирали, за да изпълняват функциите на своите съответни състояния на съществуване и да съзнават външните условия на техните собствени полета на проявление. Физическото тяло не само действа и съзнава окръжаващата си среда, чрез пряко съзнание, но в посредствения човек то е единственото тяло, което е добило до сега своето двойно развитие; в него, обаче, второто, третото и много често, в цивилизованите раси, телата от четвъртото поле са достатъчно развити да действат субективно; но не е нещо обикновено да се намери развито тяло от петото поле, което носи със себе си силата за абстрактна мисъл. И още по-рядко е да. се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните.
към текста >>

Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс.
се намери истинско развитие на духовната природа, която се различава от емоционалните идеи, принадлежащи на третото поле, които често по погрешка може да се вземат за истинска духовност. В по-издигнатия тип човек, обаче, можем да намерим развитие на едно или повече по-финни тела, които му подпомагат да схване своята обстановка посредством пряко съзнание, като контраст на подсъзнателните впечатления, какъвто е случая с недоразвития човек. По тоя начин, вместо да бъде влиян подсъзнателно от емоционалното състояние на своите съчовеци, „без да знае що му е“, както е в обикновените случаи, развитият човек е в пълно съзнание на чувствата на своите другари. Еволюцията постепенно развива по-тънките тела, както се доказва от факта, че това, което се нарича психизъм, е нещо все по-обикновено в своите по-низши прояви. Малко разбран факт относно човешката природа е този, че, макар синтезът на всичките състояния на съзнанието и да е най-висшата форма на съществуването, възможно е, като се съсредоточим върху някое кое и да е от състоянията на съзнанието, да ограничим вниманието си само върху това състояние и по тоя начин да забележим, като свой собствен свет, онова поле на проявление, на което то отговаря. Когато става това, казва се, че човек „действа в астралното си тяло на третото поле“ или в своя конкретен ум — на четвъртото, и когато е тъй зает, физическата форма, която се дължи на откъсването на съзнанието от неговата нервна система, се намира в състояние на транс. Тия, които имат необходимото знание, съзнателно се турят в транс, за да добият разширение на съзнанието върху полетата, с които те другояче не са в състояние да влизат в връзка, в оная степен на развитието, до която са стигнали. Но малко се схваща разстоянието, до което това разширение на съзнанието става несъзнателно насъне между лицата, които са развити малко повече от средните. Истинската цел на еволюцията, обаче, не е да се подчини съзнанието, но да се съгласува; и методът на транса за пренасяне на физическото съзнание е просто един временен способ. (Следва). Духовна опитност Съобщение за смъртен случай чрез видение. Сестричката ми, Ганка, бе най-пълната и най-здравата от цялото ни осемчленно семейство.
към текста >>

И отговаря: това е интуитивно търсене на нови пътища в архитектурата, които да отговарят на новите духовни сили, които се събуждат в човека.
2) „ Grundsätzliches zu einer neuen Baukunst “ от Hermann Ranzenberger, статия в „Goetheanum“, от 21 март и 11 април т. г. (Основни принципи на една нова архитектура). Тая статия е важна в туй отношение, че засега практическото приложение на окултизма. В нея най-напред се изтъква хаосът, който царува днес в архитектурата, защото всички традиции са катурнати. И какво показва туй, пита се той, дали раждане на нещо ново или упадък. И отговаря: това е интуитивно търсене на нови пътища в архитектурата, които да отговарят на новите духовни сили, които се събуждат в човека. Защото всяка културна епоха носи своята архитектура. Една от важните идеи, които внесе Д-р Щайнер в архитектурата на „Гьотеанум“, — това е идеята за метаморфозите. Чрез нея това, което съществува в пространството, почва да съществува и във време. Напр. капителите по стълбовете в Гьотеанум имат такива изваяни орнаменти, че всеки капител се получава от предидещия с някои видоизменения. Тъй че тук като че ли имаме един капител в разните фази на своето развитие.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед.
Едно тържество на истината и правдата, и др. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ Досегашният политически фалит - Новото държавничество Политиката е едновременно наука и изкуство. Тя е наука, защото се основава на солидни знания за живота на личността и обществото, и изкуство, защото в приложението на нейните принципи политическите дейци избират такива методи и средства, които съответствуват наддадени условия, с оглед на предоставената цел. Обаче, според досегашната практика в политическата дейност у нас - пък и в много други държави - от резултатите й е безспорно, че знанията за индивидуалния и колективния живот са съвсем оскъдни, да не кажем никакви. Почти никой от политиците не е вникнал дълбоко в законите, които регулират тоя живот, не е изучил основно психологическото устройство на човешкото същество, неговите физиологически и духовни функции, неговите стремежи и цели, и не е извадил, за своя поука, ония заключения за заложбите и недостатъците в човешката душа, които са необходими за неговото ръководство. Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед. Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции. Те са образували своите лични котерийки, безидейни и нестабилни, и с тях се лутат в мъглата, за да доловят временни успехи или да претърпят катастрофални несполуки, като винаги се ръководят от стремеж за материални облаги. А това значи, че строго, взето, не се осъществява сериозна политическа дейност, насочена да произвожда колективни блага и да потиква народа в пътя на един сигурен и траен прогрес. Цялата политическа история на съвременна България е редица от злополучни опити, които докараха тоя, надарен с добри качества, народ до положението на безправен политически и икономически роб. фалшификация на волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници.
към текста >>

Както относно храненето, така и относно възпитанието,мисленето, чувстването и пр,, днешният човек е в пълна дисхармония с тези закони.
Ние мислим, че гимнастиката е главно за упражнение на органите, а не обръщаме внимание на връзката между природата и нас“. Един Учител1) Окултизмът има приложение във всички области на живота. Той не е плод на философски спекулации, а на опитното изследване на действителността. Той изучва законите на живата природа и методите за приложението им в живота. Днешният живот е отклонен от великите закони, които лежат в основите на живота. Както относно храненето, така и относно възпитанието,мисленето, чувстването и пр,, днешният човек е в пълна дисхармония с тези закони. И само когато човешкият живот се постави в хармония с тях, т. е. когато животът се нареди на разумни основи, ще имаме условия за разцъфтяване на всички дарби и заложби, които се крият в човешката душа. Последната е една съкровищница, чиито дарби ние още не познаваме. Човек не е само това, което сега се проявява. Той е нещо много повече.
към текста >>

Човек не е само това, което сега се проявява.
Днешният живот е отклонен от великите закони, които лежат в основите на живота. Както относно храненето, така и относно възпитанието,мисленето, чувстването и пр,, днешният човек е в пълна дисхармония с тези закони. И само когато човешкият живот се постави в хармония с тях, т. е. когато животът се нареди на разумни основи, ще имаме условия за разцъфтяване на всички дарби и заложби, които се крият в човешката душа. Последната е една съкровищница, чиито дарби ние още не познаваме. Човек не е само това, което сега се проявява. Той е нещо много повече. Ето защо окултната наука, чрез по-дълбокото свое познание на действителността, хвърля светлина върху всички въпроси на живота и посочва методите за разумния живот. Както във всички области, така и в областта на гимнастиката окултизмът внася нещо ново. Той я изгражда на нови основи. Новата, окултната гимнастика се стреми да развие не само тялото, но и душата.
към текста >>

По-рано човек е бил в по-голямо общение с природата.
Обикновената гимнастика има за цел да развие мускулите и другите физични органи. Каква полза ако развием мускулите на атлет или се пресилваме с прекалени тренирания на мускулите? Но гимнастиката си има и по-дълбока страна. Тук целта не е да се развият само мускулите, но да се развият и духовните сили, да се събудят спящите духовни сили заедно с телесните. Принципите на окултната гимнастика се основават на по-дълбоко изучване на човешкия организъм и връзката му с околната природа. По-рано човек е бил в по-голямо общение с природата. Той е бил в общение не само с формите, но и с духовните сили на живата природа. Днес човек е отчужден до известна степен от природата, отслабнало е вътрешното общение с нея. Както той влияе върху нея, така влияе и тя върху него. Има взаимна обмяна. Човек трябва да влезе в правилно общение с природата.
към текста >>

Днес човек е отчужден до известна степен от природата, отслабнало е вътрешното общение с нея.
Но гимнастиката си има и по-дълбока страна. Тук целта не е да се развият само мускулите, но да се развият и духовните сили, да се събудят спящите духовни сили заедно с телесните. Принципите на окултната гимнастика се основават на по-дълбоко изучване на човешкия организъм и връзката му с околната природа. По-рано човек е бил в по-голямо общение с природата. Той е бил в общение не само с формите, но и с духовните сили на живата природа. Днес човек е отчужден до известна степен от природата, отслабнало е вътрешното общение с нея. Както той влияе върху нея, така влияе и тя върху него. Има взаимна обмяна. Човек трябва да влезе в правилно общение с природата. Че наистина има дълбоки връзки между човека,и цялата околна природа, даже с живота на макрокосмоса, се вижда от следния факт: има зависимост между разпространението на известни епидемически болести на земята и периодическото увеличение на слънчевите петна. Това е констатирано със статистически данни за един дълъг период от време2).
към текста >>

Човек трябва да влезе в правилно общение с природата.
По-рано човек е бил в по-голямо общение с природата. Той е бил в общение не само с формите, но и с духовните сили на живата природа. Днес човек е отчужден до известна степен от природата, отслабнало е вътрешното общение с нея. Както той влияе върху нея, така влияе и тя върху него. Има взаимна обмяна. Човек трябва да влезе в правилно общение с природата. Че наистина има дълбоки връзки между човека,и цялата околна природа, даже с живота на макрокосмоса, се вижда от следния факт: има зависимост между разпространението на известни епидемически болести на земята и периодическото увеличение на слънчевите петна. Това е констатирано със статистически данни за един дълъг период от време2). Ние не сме откъснати от космоса. Ние сме свързани с целия космос. Всеки орган е свързан с известни духовни сили, а не само с физ. химични.
към текста >>

Че наистина има дълбоки връзки между човека,и цялата околна природа, даже с живота на макрокосмоса, се вижда от следния факт: има зависимост между разпространението на известни епидемически болести на земята и периодическото увеличение на слънчевите петна.
Той е бил в общение не само с формите, но и с духовните сили на живата природа. Днес човек е отчужден до известна степен от природата, отслабнало е вътрешното общение с нея. Както той влияе върху нея, така влияе и тя върху него. Има взаимна обмяна. Човек трябва да влезе в правилно общение с природата. Че наистина има дълбоки връзки между човека,и цялата околна природа, даже с живота на макрокосмоса, се вижда от следния факт: има зависимост между разпространението на известни епидемически болести на земята и периодическото увеличение на слънчевите петна. Това е констатирано със статистически данни за един дълъг период от време2). Ние не сме откъснати от космоса. Ние сме свързани с целия космос. Всеки орган е свързан с известни духовни сили, а не само с физ. химични. Всички органи са в свръзка с душевното развитие.
към текста >>

Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека.
Често ние вършим движения несъзнателни, подсъзнателни. Известни движения с ръце, напр. баране на главата, положението на ръцете, краката и пр. имат връзка с известни вътрешни, душевни процеси, но всичко това става подсъзнателно. Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили. 2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна.
към текста >>

Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното.
Известни движения с ръце, напр. баране на главата, положението на ръцете, краката и пр. имат връзка с известни вътрешни, душевни процеси, но всичко това става подсъзнателно. Такива подсъзнателни движения срещаме и у растенията и животните. Даже у растенията имаме изключително подсъзнателен живот, а у животните той играе много по-голяма роля, отколкото у човека. Обаче, има нещо по-важно: човекът с новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателното. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. Окултната гимнастика се гради върху тези принципи: 1) Всеки орган и всяко движение на тялото е свързано с известни духовни сили. 2) При известни движения на тялото може да се влезе в правилна обмяна с енергиите на живата природа. 3) Известни състояния на съзнанието във време на гимнастиката са необходими, за да има тази обмяна. Окултната наука изучва всичко това.
към текста >>

При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека.
Съзнанието се концентрира върху тези мисли. Тогаз движенията, които правим, стават като израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите, се превождат просто външно в известен ред красиви движения. Тези движения тогаз са един вид език, чрез който изразяваме вътрешния живот, живота на душата. Когато има това строго съответствие, за което е думата, тогаз всяко движение внася бодрост, радост, живот. При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло. За целта трябва да знаем посоките на тези течения. Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло. Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили.
към текста >>

Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили.
При гимнастиката трябва да знаем значението на всяко движение от окултно гледище, да знаем, какво влияние указва то върху човека. При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло. За целта трябва да знаем посоките на тези течения. Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло. Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили. 2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си. Защото трябва да влезем в контакт с тези сили, за да приемем от тях. Става правилна обмяна с тези сили. По някой път известни песни (окултни музикални упражнения) се свързват с определени красиви движения, които съответстват по вътрешния си характер на музиката на мислите, вложени в нея.
към текста >>

2) Човек се свързва със силите на живата природа.
При спазването на горните закони, постигат се следните резултати: 1) Събуждат се спящите сили в организма, привеждат се те в правилно движение, хармонизират се. Чрез гимнастиката можем да улесним правилното циркулиране на електромагнитните и по-висши енергии в човешкото тяло. За целта трябва да знаем посоките на тези течения. Трябва да знаем окултната анатомия и физиология на човешкото тяло. Но когато гимнастиката е основана на това по-дълбоко знание на силите в природата и в човека, събуждат се не само тези енергии, но и духовните спящи сили. 2) Човек се свързва със силите на живата природа. Влиза в контакт с тях и ги приема в себе си. Защото трябва да влезем в контакт с тези сили, за да приемем от тях. Става правилна обмяна с тези сили. По някой път известни песни (окултни музикални упражнения) се свързват с определени красиви движения, които съответстват по вътрешния си характер на музиката на мислите, вложени в нея. С това се постигат два резултата: 1) Музиката влияе сама по себе като музика.
към текста >>

в педагогическата конференция в Севлиево) „Човек е един божествен лъч“.
___________________________________ 1) Под „Един Учител“, авторът Боян Боев има предвид Учителя Петър Дънов – Беинса Дуно, но поради преследване на списанието „Всемирна Летопис“ от страна на някои църковни деятели за това, че се пропагандира „дъновизъм“, се налага да не се споменава името на Учителя. 2) Виж „Naturheilkinde auf energetische grundlage“ от Karl Wachtelborn. ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА П. Г. Пампоров Основните задачи на учителя (Реферат, четен през м. април т. г. в педагогическата конференция в Севлиево) „Човек е един божествен лъч“. „Да бъдем малки божествени деца — ето бъдещият идеал.“ „Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството на Бога“. „Децата са гатанка от Бога, по-мъчна за разрешение от всяка друга. Но само любовта стига, за да я разреши“ — Л е н а у. Децата са най-ценно съкровище. Залогът за бъдещето.
към текста >>

А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот.
Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един. Принципът на активността, принципът на нагледността и трудовият принцип и те имат съотношение към сърцето, ума, волята. А всички те се включват в природосъобразния принцип, понеже изискват съобразяване с разнообразната природа на човека, с природата на сърцето, да бъде то активно, когато учи детето — да обича това, което учи, Да се интересува от него, да се радва с природата на ума — детето да придобива знания винаги направо от природата: само тогава тези знания ще бъдат живи, а не книжни, мъртви; с природата на волята: детето да прилага придобитите знания — в игра и труд — понеже без участието на волята и без творчество, няма истински знания, няма истински живот. И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва. Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож. цветя, които идват от небето на хармонията върху земята на страданията, за да проявят бож. мъдрост. Задачите на учителя ще се опреде-лят от предназначението на тези бож. цветя — децата — които съставят бъдещето човечество.
към текста >>

Какво нещо е човек, отде иде и какво е неговото предназначение?
И мислите, и чувствата трябва да се въплътят в дела — тогава се завършва кръга и те дават плод като семена на подходна почва. Учителят е градинар, който е призван да се грижи за децата — тези чудни, бож. цветя, които идват от небето на хармонията върху земята на страданията, за да проявят бож. мъдрост. Задачите на учителя ще се опреде-лят от предназначението на тези бож. цветя — децата — които съставят бъдещето човечество. Какво нещо е човек, отде иде и какво е неговото предназначение? Какъв е смисълът на неговия живот? Душата е слънчев лъч, излязъл от Бога. Той се изявява като светлина, топлина и сила. Светлината свети чрез ума, топлината лъха чрез сърцето, силата се струи чрез волята. С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката.
към текста >>

С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката.
Какво нещо е човек, отде иде и какво е неговото предназначение? Какъв е смисълът на неговия живот? Душата е слънчев лъч, излязъл от Бога. Той се изявява като светлина, топлина и сила. Светлината свети чрез ума, топлината лъха чрез сърцето, силата се струи чрез волята. С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката. С волята си човек се стреми към свобода, към сила и творчество — плод на -този стремеж са всички форми на творчеството:— техника и стопанство. А с душата си човек се стреми към своя източник — към Бога, към Слънцето на разумния живот, от който е излязъл и който е съчетание и хармония на Любовта, Мъдростта, Истината. Човек е бож. лъч, от Бога е дошъл и към Него ще се върне. Душата е подобна на житно зърно, заровено в земята .— това е .подсъзнанието; което пониква — пуска корени — чрез което смучи, сокове, .
към текста >>

С волята си човек се стреми към свобода, към сила и творчество — плод на -този стремеж са всички форми на творчеството:— техника и стопанство.
Какъв е смисълът на неговия живот? Душата е слънчев лъч, излязъл от Бога. Той се изявява като светлина, топлина и сила. Светлината свети чрез ума, топлината лъха чрез сърцето, силата се струи чрез волята. С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката. С волята си човек се стреми към свобода, към сила и творчество — плод на -този стремеж са всички форми на творчеството:— техника и стопанство. А с душата си човек се стреми към своя източник — към Бога, към Слънцето на разумния живот, от който е излязъл и който е съчетание и хармония на Любовта, Мъдростта, Истината. Човек е бож. лъч, от Бога е дошъл и към Него ще се върне. Душата е подобна на житно зърно, заровено в земята .— това е .подсъзнанието; което пониква — пуска корени — чрез което смучи, сокове, . то е сърцето;, пуща стъбло и листа, чрез които черпи светлина, то е ума; цъфти и завързва плод — то е духа. .
към текста >>

А с душата си човек се стреми към своя източник — към Бога, към Слънцето на разумния живот, от който е излязъл и който е съчетание и хармония на Любовта, Мъдростта, Истината.
Душата е слънчев лъч, излязъл от Бога. Той се изявява като светлина, топлина и сила. Светлината свети чрез ума, топлината лъха чрез сърцето, силата се струи чрез волята. С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката. С волята си човек се стреми към свобода, към сила и творчество — плод на -този стремеж са всички форми на творчеството:— техника и стопанство. А с душата си човек се стреми към своя източник — към Бога, към Слънцето на разумния живот, от който е излязъл и който е съчетание и хармония на Любовта, Мъдростта, Истината. Човек е бож. лъч, от Бога е дошъл и към Него ще се върне. Душата е подобна на житно зърно, заровено в земята .— това е .подсъзнанието; което пониква — пуска корени — чрез което смучи, сокове, . то е сърцето;, пуща стъбло и листа, чрез които черпи светлина, то е ума; цъфти и завързва плод — то е духа. . Какъв е смисълът на чов. живот?
към текста >>

Човек е бож.
Той се изявява като светлина, топлина и сила. Светлината свети чрез ума, топлината лъха чрез сърцето, силата се струи чрез волята. С ума си човек се стреми към знания, мъдрост; плод на този стремеж е науката, философията; със сърцето си човек се стреми към красота и хармония, а плод на този стремеж е изкуството, поезията, музиката. С волята си човек се стреми към свобода, към сила и творчество — плод на -този стремеж са всички форми на творчеството:— техника и стопанство. А с душата си човек се стреми към своя източник — към Бога, към Слънцето на разумния живот, от който е излязъл и който е съчетание и хармония на Любовта, Мъдростта, Истината. Човек е бож. лъч, от Бога е дошъл и към Него ще се върне. Душата е подобна на житно зърно, заровено в земята .— това е .подсъзнанието; което пониква — пуска корени — чрез което смучи, сокове, . то е сърцето;, пуща стъбло и листа, чрез които черпи светлина, то е ума; цъфти и завързва плод — то е духа. . Какъв е смисълът на чов. живот? Едното зърно да роди десет; да се преумножи.
към текста >>

Да познае човек себе си и природата, това е първата задача — по отношение на ума.
Радост u благо — е смисълът на живота, който е божествен. Смисълът на чов. живот е в стремежа към Слънцето, което излива радост, светлина и сила. Бащата на новата педагогика, Коменски, също тъй схваща смисъла на чов. живот и затова определя за негова цел: мъдростта, добродетелта и благочестието. Да познае човек себе си и природата, това е първата задача — по отношение на ума. Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи.
към текста >>

Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него.
Смисълът на чов. живот е в стремежа към Слънцето, което излива радост, светлина и сила. Бащата на новата педагогика, Коменски, също тъй схваща смисъла на чов. живот и затова определя за негова цел: мъдростта, добродетелта и благочестието. Да познае човек себе си и природата, това е първата задача — по отношение на ума. Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи. Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса.
към текста >>

Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса.
Да управлява човек себе си и другите — това е втората задача по отношение сърцето; да следва неуклонно Истината — това е третата задача — по отношение волята, да благоговее пред Бога, да се стреми към него. Според Руссо, цел на образованието и възпитанието е самопроизволното и хармонично развитие на всички заложби у детето, тъй както са вложени в него от природата. Според Фрьобеля, — да се изяви божествената природа у детето, която прониква цялото Битие, във всичката си хармония и красота. А учителят и вдъхновителят на тези велики педагози, Христос, е казал: „Бъдете съвършени като Вашия Отец Небесен.“ Бъдете милосърдни като Вашия Отец. Съвършенството в Божията Любов, в Божията Мъдрост, в Божията Истина — ето най-възвишеният идеал, към който ни подтиква нашата божествена душа — жив слънчев лъч, искра, пламък, който иска да се разгори в слънце, и подобно своя извор, да пръска животворни лъчи. Човек е един микрокосмос, който има съотношение с великия свят, макрокосмоса. Три са главно философските направления или школи, които изтъкват ярко по една от трите страни на човешкия живот: материализмът, идеализмът, спиритуализмът. Материализмът твърди, че реално е материалното, а животът е плод на материалното. Идеализмът твърди, че реална е идеята, умът, материята е форма, израз на идеята. Спиритуализмът твърди, че реално е духът. В същност, и трите изразяват по 1/3 от истината.
към текста >>

Отношението на човека — на душата — към природата и целия космос, с неговото разумно начало Бога — е същността на религията, Религията е връзка на човека с Бога.
В същност, и трите изразяват по 1/3 от истината. Животът има три страни: форма, съдържание й смисъл, и това може да се изобрази символично във фигурата на триъгълника. Целта на образованието е хармонията — равно-странния триъгълник. Животът, следователно, е проявление на една разумна, любяща и творческа сила, която ние наричаме душа и която е изявление на онази разумна, любяща и творческа Сила, която ние наричаме Бог, Началото на живота. Ако ние признаваме в себе си, че животът е разумен, трябва по необходимост да признаем, че животът в цялата вселена също е разумен, проява на Висша Воля, в което ни убеждава и хармонията на законите в цялата вселена, от атома до слънцата. Отношението на човека — на душата — към природата и целия космос, с неговото разумно начало Бога — е същността на религията, Религията е връзка на човека с Бога. Човек не може да живее без вяра. Всеки съзнателен човек вярва в нещо. Само че често пъти човек счита за Бог, за реалност, не Разумната, Невидимата Сила, а временни и преходни обекти. Тази е разликата. Човек без Вяра в нещо, без идеал.
към текста >>

Човек не може да живее без вяра.
Животът има три страни: форма, съдържание й смисъл, и това може да се изобрази символично във фигурата на триъгълника. Целта на образованието е хармонията — равно-странния триъгълник. Животът, следователно, е проявление на една разумна, любяща и творческа сила, която ние наричаме душа и която е изявление на онази разумна, любяща и творческа Сила, която ние наричаме Бог, Началото на живота. Ако ние признаваме в себе си, че животът е разумен, трябва по необходимост да признаем, че животът в цялата вселена също е разумен, проява на Висша Воля, в което ни убеждава и хармонията на законите в цялата вселена, от атома до слънцата. Отношението на човека — на душата — към природата и целия космос, с неговото разумно начало Бога — е същността на религията, Религията е връзка на човека с Бога. Човек не може да живее без вяра. Всеки съзнателен човек вярва в нещо. Само че често пъти човек счита за Бог, за реалност, не Разумната, Невидимата Сила, а временни и преходни обекти. Тази е разликата. Човек без Вяра в нещо, без идеал. без стремеж, не е човек.
към текста >>

Всеки съзнателен човек вярва в нещо.
Целта на образованието е хармонията — равно-странния триъгълник. Животът, следователно, е проявление на една разумна, любяща и творческа сила, която ние наричаме душа и която е изявление на онази разумна, любяща и творческа Сила, която ние наричаме Бог, Началото на живота. Ако ние признаваме в себе си, че животът е разумен, трябва по необходимост да признаем, че животът в цялата вселена също е разумен, проява на Висша Воля, в което ни убеждава и хармонията на законите в цялата вселена, от атома до слънцата. Отношението на човека — на душата — към природата и целия космос, с неговото разумно начало Бога — е същността на религията, Религията е връзка на човека с Бога. Човек не може да живее без вяра. Всеки съзнателен човек вярва в нещо. Само че често пъти човек счита за Бог, за реалност, не Разумната, Невидимата Сила, а временни и преходни обекти. Тази е разликата. Човек без Вяра в нещо, без идеал. без стремеж, не е човек. Той е животно.
към текста >>

Само че често пъти човек счита за Бог, за реалност, не Разумната, Невидимата Сила, а временни и преходни обекти.
Животът, следователно, е проявление на една разумна, любяща и творческа сила, която ние наричаме душа и която е изявление на онази разумна, любяща и творческа Сила, която ние наричаме Бог, Началото на живота. Ако ние признаваме в себе си, че животът е разумен, трябва по необходимост да признаем, че животът в цялата вселена също е разумен, проява на Висша Воля, в което ни убеждава и хармонията на законите в цялата вселена, от атома до слънцата. Отношението на човека — на душата — към природата и целия космос, с неговото разумно начало Бога — е същността на религията, Религията е връзка на човека с Бога. Човек не може да живее без вяра. Всеки съзнателен човек вярва в нещо. Само че често пъти човек счита за Бог, за реалност, не Разумната, Невидимата Сила, а временни и преходни обекти. Тази е разликата. Човек без Вяра в нещо, без идеал. без стремеж, не е човек. Той е животно. Т. е.
към текста >>

Човек без Вяра в нещо, без идеал.
Отношението на човека — на душата — към природата и целия космос, с неговото разумно начало Бога — е същността на религията, Религията е връзка на човека с Бога. Човек не може да живее без вяра. Всеки съзнателен човек вярва в нещо. Само че често пъти човек счита за Бог, за реалност, не Разумната, Невидимата Сила, а временни и преходни обекти. Тази е разликата. Човек без Вяра в нещо, без идеал. без стремеж, не е човек. Той е животно. Т. е. той престава да бъде мислещо, чувстващо и творческо същество. Вярата е основа на интелигентността.
към текста >>

без стремеж, не е човек.
Човек не може да живее без вяра. Всеки съзнателен човек вярва в нещо. Само че често пъти човек счита за Бог, за реалност, не Разумната, Невидимата Сила, а временни и преходни обекти. Тази е разликата. Човек без Вяра в нещо, без идеал. без стремеж, не е човек. Той е животно. Т. е. той престава да бъде мислещо, чувстващо и творческо същество. Вярата е основа на интелигентността. Без известно отношение към безкрайното, невъзможен е какъвто и да е съзнателен, разумен живот.
към текста >>

Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа.
Т. е. той престава да бъде мислещо, чувстващо и творческо същество. Вярата е основа на интелигентността. Без известно отношение към безкрайното, невъзможен е какъвто и да е съзнателен, разумен живот. Такива отношения към всемира имаме три. Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа. Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата. Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога.
към текста >>

Такъв човек в поведението си се движи от общ.
той престава да бъде мислещо, чувстващо и творческо същество. Вярата е основа на интелигентността. Без известно отношение към безкрайното, невъзможен е какъвто и да е съзнателен, разумен живот. Такива отношения към всемира имаме три. Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа. Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата. Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога. Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта.
към текста >>

3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид.
Без известно отношение към безкрайното, невъзможен е какъвто и да е съзнателен, разумен живот. Такива отношения към всемира имаме три. Към тях спадат всички досегашни религии: 1) първобитно или лично — когато човек счита за реален само личния живот на тялото, живее само за себе си, движим от жаждата за наслади груби, животински; 2) Обществено или езическо, когато човек е съзнал, че личният живот е преходен и безсмислен и почва да счита за реален и смислен обществения живот, животът на семейството, групата, народа. Такъв човек в поведението си се движи от общ. одобрение, от славата. 3) Божеско или християнско, когато човек съзнава, че нито личният, нито общественият, а само всемирният, единият,разумният всепроникващ живот на Божествения Дух е реален, и му служи, движим от безкористна и, всеобемна любов Това е религията на Буда, Конфуция, Лао Тсе, Кришна, Христа — в техния чист, първоначален вид. Това е едната, универсалната, религия на Любовта, Мъдростта и Истината, на която по необходимост трябва да почива и идеалът на образованието и възпитанието на децата. Религиозните истини не се доказват чрез разума и не се добиват чрез него, а чрез откровението, просветлението, интуицията, чрез сливането на човешката душа с Бога. Условие за такова познание е чистотата, духовна и телесна, смирението и правдивостта. „Блажени чистите по сърце — защото те ще видят Бога“. Духовните неща духовно се изпитват.
към текста >>

То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека.
а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества. Всички велики учители на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат водачи на човечеството. То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека. Животът е стремеж към благо. Изпърво човек мисли, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си. Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел. живот, отнемат смисъла и благото на този живот.
към текста >>

Изпърво човек мисли, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си.
Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества. Всички велики учители на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат водачи на човечеството. То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека. Животът е стремеж към благо. Изпърво човек мисли, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си. Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел. живот, отнемат смисъла и благото на този живот. Това е основното противоречие на личния живот. Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия.
към текста >>

Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия.
Изпърво човек мисли, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си. Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел. живот, отнемат смисъла и благото на този живот. Това е основното противоречие на личния живот. Човек се стреми към благо, в това е неговия живот, а вижда, че благо няма и не може да има, понеже борбата на всички против всички, страданията, болестите и смъртта по-казват, че такова благо е илюзия. Съзнанието, суетата на личния живот срещаме и у Буда, Соломона, Сократа, Толстоя и Шопенхауера. Някои разрешават това противоречие чрез самоубийство, други чрез епикурейство, трети още не го съзнават, а четвърти търсят изход, като Буда, Толстоя, и го намират в Мировата любов, в бож. любов, в любовта към всички. Животът е стремеж, желание на благо. Но това желание на благо не ,се отнася до тялото, а до душата, която е една във всичко, защото е божествена.
към текста >>

да разбираме смисъла на всичко — на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек.
Да възлюбим душата, която прониква всичко, висшата душа, безсмъртното начало на живота, значи да заменим борбата на всички против всички с взаимна помощ, страданията, болестите и смъртта — с радост, здраве, безсмъртие. Затуй, защото да посветим живота си в служене на Истината — с любов. в служене на всички страдащи и онеправдани, в това е висшата радост, в това е духовното и физич. здраве, в това е сливането с Бога, в когото няма смърт. „Мировата любов ще ни тури във връзка с живота. да разбираме смисъла на всичко — на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек. Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберем отношенията си един към друг“. И тъй, любовта е извор на живота, тя го осмисля, тя носи благо и радост на всичко, тя е влагата, топлината, сока за корените. Тя е основата — Мировата, Божествената Любов. В нея е разрешението гатанката на живота. Без нея животът е зло и безсмислица.
към текста >>

Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви.
И ето, същото велико търпение и прошение, същата благосклонност и нежност, същата любов — божествена— трябва да се е родила в сърцето на онзи, който се посвещава на учителското звание. Той трябва да се е родил духовно, да е разрешил противоречието в живота, да е почувствал трептенията на божествения огън, и да е възлюбил всички души, а особено всички деца, за които любовта е също тъй необходима, както слънцето със своите топли лъчи е необходимо за цветята. За да се прояви, обаче, тази велика любов, нужна е преди всичко, абсолютна чистота, вътрешна и външна чистота, духовна и телесна чистота. Без чистота, Любовта — дъщерята на небето, най-великата сила, царицата на всички сили, не може да се изяви. Основата на тази чистота е съзнанието за връзката с мировия живот, съзнаване Бога в себе си, съзнаване Висшата Чистота, Светлина, Красота — в душата си. Човек е храм на Духа на светлината, и този слънчев лъч изисква чистота, —за да се изяви. Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал.
към текста >>

Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е.
Чистотата в мисли, чистота в чувства и желания, чистота в действия. Чистота на ума, чистота на сърцето, чистотата на тялото. Абсолютно безкористие — в служене на Бога и на всички живи души. Духовната чистота изключва всека корист, всяка лъжа, всека гордост, всяка задна мисъл. Духовната чистота изисква абсолютна искреност и правдивост към себе си и другите, абсолютна верност към Бога и съвестта, абсолютна преданост на високия идеал. Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството.
към текста >>

Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството.
Само тогава Любовта Божия, като едно слънце, ще просияе чрез ума, като жива светлина, сърцето, като жива топлина, чрез волята, като жива сила за творчество и човекът ще стане жив храм божи, храм на Светия Дух — т. е. на Духа на светлината, на светлото и разумното начало — и животът му ще стане непрекъснато служене Богу — в Дух и истина. Телесната чистота изисква пълна трезвеност и целомъдрие; изисква чиста (плодова и растителна) храна; която изключва трупоядството, изисква умереност, въздържание, труд, скромност; пълна контрола и управляване на нашето тяло, което трябва да бъде здраво, силно, красиво, издръжливо — за да ни служи, а не за да властва над нас. Алкохолизмът, пиянството, употребата на спиртни пития и каквито и да са други упоителни вещества — тютюн, опи-ум и пр., макар и в най-малки количества, разрушава главно нервната система, мозъка, електрич. инсталация на човешкото тяло, която управлява целия организъм чрез оная светла и разумна енергия, на която тя служи за проводник. Месоядието, трупоядството, е остатък от човекоядството и варварството. Касапите са палачи на по-малките ни кръвни братя: вола, кравата, агнето, овцата, кокошката, петела, които ни орат нивите, обличат ни с вълната си, поят ни с млякото си, даряват ни с яйцата си, и в награда на което ние ги изтребваме безмилостно. Обаче, туй месоядие отравя сърцето, нашата кръв, предразполага към болести и израждане, към преждевременна старост и смърт, чрез което ние изплащаме невинно пролятата кръв скъпо и прескъпо, не само с материални щети, болести и смърт, но и със загубата на най-висшето чувство: състрадание и обичта. Ние ставаме жестоки, безсърдечни и с каменни сърца, и чудно ли е тогава, че войните, убийствата, престъпленията са нещо обикновено в нашия живот? И че порокът и злото тържествуват и се надсмиват над всичките ни усилия да пресъздадем общ. строй. Докато алкохолизмът, месоядието и тютюнопушенето отравят и разрушават най-важните органи: мозъка, сърцето и белия дроб — любовта не може да се прояви, нито чрез сърцето, нито чрез волята.
към текста >>

Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек.
слънце, така има и дух. слънце — извор на всичко добро. (Следва) Едита Рьорле Значението на евритмията в педагогиката (Из практиката на Свободното Валдорфско училище) С евритмията се внася съвсем нов елемент в педагогиката. Тук не се касае работата за танци или обикновена гимнастика, които целят здравето и сръчността на тялото. Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното.
към текста >>

Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа.
Тези две цели чрез евритмията се постигат, но не по едностранчив начин. Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността. За това именно при откриването на Валдорфското училище тя влезе като нов предмет в учебната програма.
към текста >>

Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното.
Евритмията иска да действа преди всичко върху целия човек. Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността. За това именно при откриването на Валдорфското училище тя влезе като нов предмет в учебната програма. Всички деца от първо отделение до 8.
към текста >>

Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията.
Тя цели да се събуди духовното и то да се преживее чрез тялото, тъй че душата и духът да си послужат с тялото като с инструмента, с който да се проявят. Човешкото тяло трябва да стане по този начин един вид езиков орган на душата, чрез който се вижда чудната зависимост между тялото и душата. Но такава евритмия изисква истинско познаване на човешкото естество, проникване в дълбоката тайна на строителните сили на човешкото тяло и на връзката на последното с душата и духа. Само този, който може да схване човека в неговата цялост, е способен да даде упътвания за едно такова изкуство, което е било известно в древността, но сега е забравено, защото е изгубена способността да се вникне в истинската човешка природа. Човек е станал загадка,защото не е известна връзката между физичното и духовното. Рудолф Щайнер ни дава това познание за човека И като живо доказателство за истинността на учението му за човешката природа, той ни даде евритмията. Той постоянно даваше нови и нови упътвания за всестранното художествено оформяване на евритмията. От начина, по който се е развило това изкуство през последните години се вижда, че то е родено от истинското познание на действителността. За това именно при откриването на Валдорфското училище тя влезе като нов предмет в учебната програма. Всички деца от първо отделение до 8. клас се обучават по евритмия.
към текста >>

Човек се чувства силен в живота, когато чувства вътрешния смисъл на нещата в света.
При тях му говори околната природа. То свързва Ц със светкавицата, В с движението на вълните. Всичко туй за детето е ясно, защото за него светът не е още отвлечен, безцветен, всичко е живо и му говори нещо. Именно такива упражнения даваме на децата. Тогаз те стават способни да се учат от живота и това ги предпазва от ранно застаряване. Човек се чувства силен в живота, когато чувства вътрешния смисъл на нещата в света. В малко по-горната възраст отиваме още по-нататък, преминаваме от гласните и съгласните към думите. Сега вече у детето трябва да се развие живо чувство за езика, напр. за разните части на речта. Граматиката, която за децата е тъй страшна, трябва да се оживи чрез вътрешно преживяване на думата. В първите учебни години ние развиваме чувство за движение в пространство, за пречупени и криви линии или форми.
към текста >>

По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена.
Така, рисунката, която сега е станала съвременната буква А, е била символ на мощния гласен звук а-а-а или а, най-важният от всички звукове, и е била писана или изваяна като бикова глава, символ на причинната сила. При това, за да се задържи идеята добре, ако рисунката би се повредила с течение на вековете, името А л е ф , което също значи бик, е било дадено ней, така че идеята никога да не се изгуби, ако и да се повреди самата рисунка. Не се знае дали гръцката Алфа или А направо произхожда от еврейската, но сигурно е, че същата еврейска идея се съдържа в нея, т. е. Алфа, защото тая дума специално изразява идеята на сила, водителство, звукът А, изпълвайки цялата уста или излизайки като един владеещ звук. По тоя начин може да се изведе, че А е звук на сила, на активен произход, първата от буквите, като да е първото от творенията, Божията причинна и творческа сила. По същия начин, тогава, тоя звук е символ на нещо причинно, дейно, владетелско, вътрешната реалност на нещо или на някого, истинското Севе, човекът в тялото си или Бог в Неговата вселена. Буквата Б е, подобно на това, звук — символ на онова, което се развива вътрешно, неизразено или изпратено напред, докато един гласен звук се прибави към него, като Би, ба, ву и пр. Той е звук на вътрешна дейност,на едно развитие вътре в едно затворено пространство, в устата изобщо. Следователно, той добре е символизиран чрез рисунката на една къща. буквата Б, на еврейски, написана или изваяна, представляваща къща и именувана действително Бет, което значи буквално „къща“, това, в което има някакъв вид вътрешна дейност и от което нещо или някой се очаква да излезе. Буквата Г (съвременното С) се е наричало Камел (камила) или Гимел и е символ на святост, гърлен звук, образуван в глъбината на гърлото, като се е предполагало, че камилата има празна гърбица.
към текста >>

Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена.
Думата Бет, която значи „къща“, се употребява за именуване на символа или буквата Б, която първоначално е била рисувана като къща и наречена с дума, която изразява тази идея. Естествено, символът Б, когато е именуван, ако е символ на къща, ще има същото име и следователно, името ще почва със същата тая буква. Тази буква е знак на вътрешна дейност, нещо затворено и дейно и т. н. В същност, тя се употребява като предлог, като значи буквално „вътре“. Следователно, всичко, което изразява тази идея, ще има тази буква, за да я изрази и по тоя начин, естествено, думата „къща“ (бет) ще започне с буквата наречена бет, защото двете представят това, което се чува в звука Б или бе. Известни звукове, тогава, направени естествено или спонтанно от човека, са изразени чрез букви и техните имена. Както се изразява Дейвис, ще се намери, че „известни“ действия, разбира се, произвеждат спонтанно своите съответни разчленения (артикулации)“. Той обяснява, че когато ние бутаме тежки тела пред нас, пробиваме си път или се бутаме напред, ние, естествено, събираме въздух в дробовете си като една вътрешна подкрепа и несъзнателно се стараем да почерпим възможна помощ от неговата еластичност, като му даваме свободно место в устата. Бузите се издуват и устните стисват заедно с напрегнати натиск на дишането, направено със сила, за да се изрази артикулацията на буквата П. И винаги, когато въздухът се издиша, във време на силно упражнение, той ще излезе именно с тази артикулация. Еврейската буква П, или наречена Пай или Пей значи, буквално, уста.
към текста >>

Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе.
Те са произведени несъзнателно от различни впечатления, които са почувствани и целят да произведат същите впечатления у ония, които ги чуят. Когато несъмнено са влезли в корена на първия език, те са запазили местата си, повече или по-малко, в различни диалекти, които са се разклонили от това първоначално стъбло (стр. 358). „Аз не се съмнявам, казва А. Е., че в отдалечената древност на езиковите корени на буквите се е гледало като на свещени, и когато са се произнасяли, всяка буква се предполагало да раздвижва или да предизвиква некоя висша сила в тялото. Тонът и думата комбинирани, ние знаем, ще направят да трепне нервната система, и това е особено така с любителите на музиката и лицата, чиято девствена чувствителност никога не е била покварена от излишества. Една дума изпята или ще повдигне низшите страсти в тялото, както ловджийските кучета, които чуват господаря си да ги вика по име, или пък тия, от чийто стремеж нагоре се е пречистило съществото им, за тях идва най-после един момент, когато при зова на Неизреченото име, Святото Дихание се повдига като пламък и сянката човек отива да се съедини с прародителското Себе. „Това, което е очебийно в оная древна (индуска) литература“, продължава той, „е вярването в пълния кръг на съответствията между всеки коренен звук в човешкия глас и елементите, формите и цветовете и че азбуката е била свещена по естество. Интуициите, на които модерните философи гледат като доказателство за упадък, съществуват в древната литература. По некога качествата са същи като моите, а понякога те се различават, но те напомнят същата теория за хармонията на микрокосмоса, и се постъпва тъй, че всеки център на тялото се именува с името на една божествена сила. Само с духовната наука можем да открием тъждествеността, да подновим и да осъзнаем тия афинитети“ („Свещта на Видението“, стр. 133). Както казва Агрипа, предпазливо, в неговата „Философия ни естествената магия“ (гл.
към текста >>

Как тя е пълна със страшни мистически възможности за безсмъртни сили, въплътени в сложния организъм, наричан човек!
Тоя рай е третото Царство Божие. (Следва краят) АЛХИМИЯ1) Какъв съдбоносен и, заедно с това, прекрасен термин — Алхимия! Тя е пълна с всевъзможни истини на точното знание и философските спекулации и е размесена с тях, но нейната област е в безконечното и непостижимото и затова тя се изплъзва от нашето умствено определение. Есенцията й е твърде тънка, за това тя презира най-острия анализ на нашите най — дълбоки научни обобщения. И въпреки тази очевидна истина, как силно очарова слуха звукът на тая дума на ученика мистик! Как тя е пълна със страшни мистически възможности за безсмъртни сили, въплътени в сложния организъм, наричан човек! Думите — само ако ние знаехме това — имат също вродено магнетическо влияние и притежават същата сила на сродство и оттласкване, както и човешкото семейство и всичките органически и неорганически форми и субстанции. И колко печално е за развитата душа да види в човешката среда неразбиране, причинено от лъжливото тълкувание на термините. Мнозина знаят за личния или човешкия магнетизъм и неговите ефекти, но по-далеч от това не отиват. Те даже и не сънуват за това тънко, безмълвно влияние, което изтича от името, от думата. Те не подозират за тази сила, която имат думите, употребени както трябва.
към текста >>

В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения.
Ще се постараем да проникнем под черупката на простото значение, в което лингвистическото употребление и условност са облекли тази дума и която, с течението на вековете, е станала само една ръжда на разложено пустословие — и ще се опитаме да освободим от там живия зародиш, който е погребан вътре. Арабите, които са заимствали от Египет всичките свои окултни аркани, могат най-добре и вярно да ни дадат правото значение на тази дума. Ал — е определителен член, Кимия — таен, скрит, следователно, окултен — от там нашата съвременна Алхимия или, по-вярно Ал-Кимия. А това е твърде различно от сегашното популярно понятие, което предполага, че думата се отнася към изкуството да се прави злато, посредством някой химически процес и че Алхимията е нещо като магическа Химия. При това обикновено забравят, че самата наука Химия е произлязла от Кимия-та на арабските мистици и в този си вид е била разглеждана от всичките средновековни писатели като една и съща наука. В това време, когато физическия човек още не е бил до толкова заблуден (затъмнен), че да приема обвивката за зърно, а духовната част е имала голяма сила и е могла да постига реалната, алхимическата страна на природата, законът за съотношенията е бил разбиран и е ръководил учените в техните изследвания, съждения и заключения. Но ще попитате: защо те, като са били така просветени, са скривали значението си от целия свят? Силата на ума над материята е била тъй мощна в онези дни, както и сега, масите са били и тогава тъй развалени, както и сега, в нашите дни, и да вложиш знание в ръцете на тълпите би значело да рискуваш да предизвикаш бедствия. Затова са и употребявали за писма мистическия език, като са знаели, че всичките образовани изследователи на законите на природата ще го разберат. Те не са могли да предполагат до колко извратено ще стане, в последващите векове, разбирането на техния език даже от тези, които се обръщат към своите древни прадеди за помощ по отношение на едно знание, което днес е тъй затъмнено и забулено в мистерии. Алхимията е била, а следователно и днес е, тайна, окултна наука — не философия, а наука, и тези два аспекта на знанието често могат да се различават или по-вярно нам да се струва, че те се различават един от друг, макар в същност това никога да не е било: науката изучва и установява фактите, философията се занимава с тяхната класификация и изводи.
към текста >>

Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и възвишението на душата, както на човека, така и на вселената.
Но това може да бъде по причина, че нашите възприятия не са съвършени и че ние в някои случаи не сме в състояние да направим ’реално различие и точна оценка на фактите. Но ако ли съществува действително такава реалност, която ние наричаме недостигащо звено в схемата на еволюцията, то това би показвало само, че духът макар й съединен с материята, все пак не е зависим от нея. Но материята? Какво ще стане с нея? Може ли тя да бъде независима от духа? Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и възвишението на душата, както на човека, така и на вселената. Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея. Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма.
към текста >>

Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея.
Но ако ли съществува действително такава реалност, която ние наричаме недостигащо звено в схемата на еволюцията, то това би показвало само, че духът макар й съединен с материята, все пак не е зависим от нея. Но материята? Какво ще стане с нея? Може ли тя да бъде независима от духа? Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и възвишението на душата, както на човека, така и на вселената. Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея. Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно.
към текста >>

Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време.
Може ли тя да бъде независима от духа? Благостта на Божествения Дух не само не игнорира безсъзнателния ум на материята и нейната щастлива независимост, но й действа в безмълвие, като изпълнява своята мисия за еволюцията на материята и възвишението на душата, както на човека, така и на вселената. Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея. Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек.
към текста >>

Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно.
Велика е човешката слепота и най-тъжното е това, че човек упорито пребивава в нея. Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек. Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение. Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ.
към текста >>

Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен.
Ако ли проницателният поглед на душата би могъл да засвети през физическите органи на зрението и видените зад завесата сцени да се запечатат на мозъчните таблици на физическия организъм, го би се разгорял огън, който никога не би могъл да бъде угасен от очарователните примамки на тленните неща на материята. Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек. Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение. Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ. Парацелз казва: „истинската полза от химията се състои в приготовление на лекарства, а не в правене на злато“.
към текста >>

Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма.
Това развитие на реалния атом на двуединния живот може да върви и действително отива напред без относително към градацията на физическите типове, без да иска други убедителни доказателства освен видимата природа. Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек. Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение. Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ. Парацелз казва: „истинската полза от химията се състои в приготовление на лекарства, а не в правене на злато“. Той признава четири елемента: звезда, корен, елемент, сперма (семе), Тези елементи са съставени от три принципа: сидерическа сол, сяра и меркури.
към текста >>

Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек.
Човек не е продукт на физическата еволюция и произведение на серия слепи закони, които го водят от протозоа, подобно на това, както детето се качва на някоя стълба стъпало по стъпало във всяка единица от време. Ние знаем, че тази последната концепция е теория на точната наука, но не на Алхимията, не на науката на окултизма. Съгласно теорията на Уоллеса, Дарвин, Хексли, Тиндал, човек е това, което го е направила прогресивната стадия на физическата еволюция, но това е съвършено невярно. Фауната и флората на миналите геологически периоди е това, което човешката душа е произвела със силата на своето прогресивно движение към висшите състояния и условия на живота, но самият човек не е продукт на развитието на планетата: той е причина на нейния материален развой (прогрес), а това още веднъж доказва, че материята е зависима от духа, също тъй както и духът, поради своето проявление, зависи от материята, те са тъй примесени, че разделителната линия не може да се съзре от нетренираното око на точния учен. Но не е далеч времето, когато учените ще приготвят и развият своето вътрешно същество до толкова, че ще уловят началото на духовната нишка именно там, където се свършва видимата нишка и с това ще преместят своите изследвания толкова напред, колкото смъртният ум на човека може да проникне докато е въплътен във физическа форма. Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек. Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение. Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ. Парацелз казва: „истинската полза от химията се състои в приготовление на лекарства, а не в правене на злато“. Той признава четири елемента: звезда, корен, елемент, сперма (семе), Тези елементи са съставени от три принципа: сидерическа сол, сяра и меркури. Меркури или дух, сяра или масло и сол и пасивните принципи: вода и земя.
към текста >>

Запознаването с простите химически отношения на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат.
Същите тези закони се явяват като причина на сродство и отласкване, които са открити във всичките отдели на чудесната лаборатория на Природата и действат там. Химията е физически израз на Алхимията и всяко истинско знание на химията — ние говорим не за знание названията на растенията, техните есенции и екстракти, не и за това, че известни комбинации произвождат известни резултати, получени по опитен път и зависещи от действието на духа — истинската химия е тази наука, която дава знанието, защо и поради какво са нужни такива ефекти. Това, което се нарича дървено масло, не е проста субстанция, но определена комбинация с други есенциални елементи, които се смесват с други масла и есенции от подобна същина. Истинският химик не ограничава своите търсения с изследвания, анализ и опити в органическия живот, но ще поиска да добие знания по физическа астрология, да изучи природата, свойствата и проявлението на влиянията на планетите, които съставляват нашия свят и управляват всяка форма на органическата материя, специално подчинени на една от планетите. После, като изучва действието и влиянието на планетите върху човешкото семейство и тези специални техни вибрации, които оказват влияние на отделния индивид, той може разумно и безпогрешно да назначи лекарство, което ще отдалечи болестта. Запознаването с простите химически отношения на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат. Това запознаване ни прави съзнателни за туй, до колко ценна е храната, която употребяваме. С други думи, намира ли се в храната поддържащия ни живот в потребната пропорционалност към сумата на целия живот, която тази храна съдържа. Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас. Човек е микрокосмос, т. е. свят в миниатюр и затова трябва да поддържа този свят с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога.
към текста >>

Човек е микрокосмос, т. е.
После, като изучва действието и влиянието на планетите върху човешкото семейство и тези специални техни вибрации, които оказват влияние на отделния индивид, той може разумно и безпогрешно да назначи лекарство, което ще отдалечи болестта. Запознаването с простите химически отношения на планетите към човека прави още по-ясно взаимното им сродство с почвата, от която те произхождат и където се възвръщат. Това запознаване ни прави съзнателни за туй, до колко ценна е храната, която употребяваме. С други думи, намира ли се в храната поддържащия ни живот в потребната пропорционалност към сумата на целия живот, която тази храна съдържа. Ние така сме построени, че изискваме голямо разнообразие от елементите, за да поддържаме деятелно всичките функции и сили в нас. Човек е микрокосмос, т. е. свят в миниатюр и затова трябва да поддържа този свят с въвеждане в системата различни елементи, които, като се комбинират, да служат за безконечната вселена — Бога. Животинската храна е необходима за някои организирали форми, животински и човешки. Когато казвам необходима, аз имам пред вид не добитите вкусове и привички да се яде ежедневно голямо количество месо, но такава конструкция, която би била напълня, без елементите на животинския живот. Науката казва, че нашият организъм изисква известни комбинации на кислорода, водорода, азота и въглерода, за да се поддържа дейността на физическото тяло. Наглед, това е истина.
към текста >>

Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем?
И действително, ако разглеждаме растението като цяло или най-дребната му част, ние всякога намираме еднакво очевидно разпределение на измененията, които организират всички тези различни по свойства произведения, които са характерни за известни форми материя“. Цитираните от нас редове потвърждават това, което ние твърдяхме по-рано. И ако ли такива чудесни знания ние можем да почерпим от химията, която е материалистична наука, то, как мислите? — колко много трябва да е останало скрито от физическото зрение и от науката с тая завеса, която виси между материята и духа? Мислите ли вие, че не си струва труда и усилията да се проникне зад тая граница, където се скрива атома от физическите наблюдения на точния учен? Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем? Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло. Понеже механическият микроскоп на физическата наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух. Първото нещо, което обръща на себе си вниманието ни по своето първостепенно значение, е великия факт на биогенезиса — животът произхождащ от живота. Ние забелязваме, че всяка външна форма е физически символ, който съответства на една степен от духовен живот; че всяко пълно растение представлява пълен цикъл, пълно състояние или степен на вътрешно състояние; че е съставено от безчислено милиони отделни атоми на живота; че тези атоми на духовна дейност са реалните възбудители на живота и движението, съответстващи на материалните атоми; че те всякога се подчиняват на божествения импулс на съдействащото единство, както в химическо, така и в духовно сродство. Следователно, всяко нещо във форма на материална субстанция, трябва да е — и е — само средство за феноменалното изражение на въплътения в нея дух, било че това е организма на човека или дървото, растението, живото същество; тъй като нищо не съставя изключение за този божествен въздесъщ закон на творческия живот.
към текста >>

Следователно, всяко нещо във форма на материална субстанция, трябва да е — и е — само средство за феноменалното изражение на въплътения в нея дух, било че това е организма на човека или дървото, растението, живото същество; тъй като нищо не съставя изключение за този божествен въздесъщ закон на творческия живот.
Ако растенията произвеждат такива чудесни феномени със своя живот и влияние, то какво пък трябва да скрива божествения организъм на човека в своята микроскопическа вселена и какво още ни предстои да изучим и разберем? Растителният живот е само азбука на сложни, забъркани и многочислени процеси, произходящи в човешкото тяло. Понеже механическият микроскоп на физическата наука не е в състояние да открие тези „защо“ и „как“, то ни е позволено да укажем на някои от чудесата, които заявяват за своето съществуване, щом попаднат под изследването на вътрешния ни дух. Първото нещо, което обръща на себе си вниманието ни по своето първостепенно значение, е великия факт на биогенезиса — животът произхождащ от живота. Ние забелязваме, че всяка външна форма е физически символ, който съответства на една степен от духовен живот; че всяко пълно растение представлява пълен цикъл, пълно състояние или степен на вътрешно състояние; че е съставено от безчислено милиони отделни атоми на живота; че тези атоми на духовна дейност са реалните възбудители на живота и движението, съответстващи на материалните атоми; че те всякога се подчиняват на божествения импулс на съдействащото единство, както в химическо, така и в духовно сродство. Следователно, всяко нещо във форма на материална субстанция, трябва да е — и е — само средство за феноменалното изражение на въплътения в нея дух, било че това е организма на човека или дървото, растението, живото същество; тъй като нищо не съставя изключение за този божествен въздесъщ закон на творческия живот. (Следва) Превел: Waniel. __________________________________________ 1) Извадки от съчинението на Томас X. Бургон: „Светлината на Египет“, ч. II. 2) ХII-а от съчинението на Бургон: „Светлината на Египет“ г. II. Духовна опитност Картинно съобщен факт на сън.
към текста >>

Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа“, а следва, че и той е „бездушен“, Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т.
влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение, Виновните в издаване на окръжното лице, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна летопис“, това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа“, а следва, че и той е „бездушен“, Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: С писмо под N 28264 от 5.ХI. 925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т. Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени“.
към текста >>

При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис“, четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-отва, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф.
Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис“, аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, и последната, наречена тогава „просветителен комитет“, одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдържанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с некакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис“, четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-отва, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, Д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн, др. и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове“) до най-новото време, любопитно би било — но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес — да се види, кой би бил тоя български „учен“. който би разкритикувал техните открития и учения и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учеща се младеж. Но господата, подписавщи окръжното, са нарушили и предписанието на чл 8 от закона за нар. просвещение (resp надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата — в.
към текста >>

Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието... Човек получава наедени зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява“.
IV, се „доказва“, че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 година. Но не е само лековерието и безпричинността, които се насаждат от „Всемирна Летопис“ — убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина“, идея за която (!! -Б, Р.) получава от „окултното“ схващане за зжбните болести — гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието... Човек получава наедени зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява“. При съвременния човек, който много напряга своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят“.7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват“ обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държава обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенства своите форми; ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират“. А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис“ срещаме следното, което не се нуждае от коментари и което е писано след 9 юни (год.
към текста >>

При съвременния човек, който много напряга своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят“.7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете.
Но не е само лековерието и безпричинността, които се насаждат от „Всемирна Летопис“ — убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина“, идея за която (!! -Б, Р.) получава от „окултното“ схващане за зжбните болести — гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието... Човек получава наедени зъби, за да се намали флуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява“. При съвременния човек, който много напряга своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят“.7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете. Да се „препоръчват“ обаче тези работи от държавата, това говори много зле за нея. Положението на нашата държава обаче става и смешно. Всяка държава се стреми да запази своето съществуване, като постепенно усъвършенства своите форми; ние имаме и закон за защита на държавата, предназначен за ония, които ще поискат да я „съветизират“. А в препоръчаното от държавата списание „Всемирна Летопис“ срещаме следното, което не се нуждае от коментари и което е писано след 9 юни (год. III. кн.1): „цялото производство, извършено сега от работния народ (ох, този работен народ!
към текста >>

2) Разбира се, за такива „учени“ като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни, „области“, но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти.
Айнщайн, Оливър Лодж, проф. Шарл Рише, пок. Камил Фламарион, пок. Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, r-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостъпни за ума и способностите на Консуловци. 2) Разбира се, за такива „учени“ като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни, „области“, но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3) Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4) Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои“ и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука“, а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т. е.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения.
И тъй, недейте се грижи и не думайте: какво ще ядем, или какво ще пием, или какво ще облечем (защото всичко това езичниците го търсят), понеже Отец ваш небесни знае, че имате нужда от всичко това. Но търсете първом Царството Божие и правдата Негова, и всичко това ще ви се приложи"... От горния цитат е очевидно, че същността на Христовото учение за живота лежи в духовността, а не в материализма, и че последният е само резултат от духовните постижения, а не обратното. Това е вярно за всички области на живота и в целия му обем: животът на индивида, на народа и на цялото човечество. Но прилагат ли се индивидуално и колективно тия неспорими и свещени истини, проповядвани от Христа преди две хиляди години? По цялото земно кълбо и при най-редки изключения, всички хора вървят по стария отъпкан и хлъзгав път на личното материално задоволство, а духовните стремежи и духовната дейност или са изоставени съвършено и даже отречени от най-видните представители на народите, включително техните управници, или пък са поставени на втори план. Така, целият живот на отделния човек може да мине в непрестанна борба за хляб, богатство и физически удоволствия, както и цялата история на даден народ може да бъде една верига от военни, политически и икономически сътресения, но в края на краищата, когато в сюблимния момент индивидуалната душа напусне плътската си обвивка и погледне назад на изминатия път, или пък когато един народ в напъна си към материално надмощие и величие се окаже завладян и заробен от по-силните, само тогава се пробужда съзнанието за изгубения живот на човека и за прахосването живота на цели обществени групи, партии, общества и поколения. И действително, както ни учи историята, тая велика учителка на народите, пък и според поуката от всекидневните събития, резултатът от културния прогрес на народите е чисто материален. Великите и силни народи владеят малките и слабите, като им диктуват волята си с оглед на собствените си материални интереси и така изсмукват жизнените им сокове. Това, което се нарича с термина империализъм, означава материално разширение за сметка на по-слабите и материално господство и поглъщане. По-слабите народи, като че ли нямат място на земята под слънцето, като че ли нямат право на съществуване, а само са длъжни да робуват, даже и сега в напредничавия XX век, на по-силните. Последните, успели от чувство на самосъхранение да образуват един всемирен съд със седалище в Женева, решават безапелационно, вдъхновявани само от своите егоистични интереси, и налагат своите решения на по-слабите.
към текста >>

Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии.
Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини. Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите. Свободата на личността и на народа е едно Божествено право и никой не може безнаказано да я тъпче дълго време, макар и с привидно свободолюбиви институции. Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тежести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина!
към текста >>

Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св.
Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р. Щайнер цикъла: „Изток в светлината на Запада“). Христос възвръща на човешката душа и изнемощялото световно тяло девствеността и истинския живот. Това проличава още в началото на Йоановото евангелие при чудото з Кана Галилейска и изпъждането на търговците из храма. За забелязване е, че при първото взема участие и девствената Божия Майка, а при второто Христос, макар и на глухи уши, открито вече изявява храмовната тайна на бъдещето: „разрушете тоя храм н аз на третия ден ще го въздигна ... Но той говореше за храма на тялото си“. Когато човек има винаги пред очи, от една страна, основната същност и разрастване на силите на Грааля, както ни ги уяснява Йоановото евангелие и развитието на човечеството след тайната на Голгота, от друга, никога не ще направи грешката да попълни картините от евангелието с тия на преданието за Св. Граал по един безжизнено-мъртъв начин, но напротив. ще се опита да ги опознае в тяхната положителна метаморфоза под познатата ни форма на Волфрамовия Парсифал1). Гъста гора е ограждала местото и само призваният от Бога е могъл да намери пътя за там. Но за да бъде достоен да стане пазител на Св. Граал, призваният сам трябвало да запита за чудотворната й сила, иначе той е бивал отхвърлян.
към текста >>

След като първите сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год.
Стоманата, която действа само навън, е противоположна на силата на Грааля, както и мечът на Петра в Гетсиманската градина. За това казва Сигуна на отхвърления Парсифал: „Мечът се нуждае от благословия; страхувам се, че нея ти си я оставил там. Но ако твоята уста е научила тая благословия, в теб прораства и се разраства и дава плод вечното блаженство в цялата си пълнота . . * * * След като още във втората глава Христос се изявява като истински господар на храма, в следната глава със словото си той действа очистително на душата на Никодима и Самаритянката. Девствени трябва отново да станат душите чрез раждането им от вода и Дух Божи, чрез извора на водата, която изтича от вечния живот“ (глави 3, 5 и 4, 14). След като първите сили на Грааля и Логоса са се влели в земната сфера, Христос почва своето въздействие върху Грааля — храма на човешкото тяло, чрез изцелението на момчето на царския човек (4, 47) и на болния от За год. в Витесда. У юношата, който тъкмо встъпва във възрастта на половата зрелост, е почнал да се разгаря пламъка на Луцифер. Той се изразява със смъртоносна жарка треска, която трябва да угасне под целебната сила на Светлия Христов Дух. Нима и ние, при всека смъртоносна треска, при всяко разгаряне на страстта, не трябва да отправим поглед към оная сила, която легендата за Грааля изправя пред нас в поразителния образ на кървавото копие, на копието на егоистичните желания, забиваше се все по-дълбоко и по-дълбоко в нас? Винаги Каин ще умъртвява у нас душата на Авела: къде остана детето, което ние некога бяхме, къде е младият Авел у нас?
към текста >>

.Защото Христос, след изцелението, казва на човека: „ето, ти оздравя, не греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“.
Ние бавно и с мъка го намираме отново, стремейки се към космичните сили на раждането, към прераждането. В песните и химните на Новалис можем да почувстваме тия сили в цялата им пълнота. Все по-ясно и по-ясно изпъква Грааловия характер в делата и чудесата, описани в по-нататъшните глави от Йоановото евангелие. Къпалнята във Витесда с петте си притвора, със светата вода и лежащия там разслабен, веднага ни напомня картината на болния Амфортас при брумбанското езеро. Сходството е поразително, очебиеще и ясно. .Защото Христос, след изцелението, казва на човека: „ето, ти оздравя, не греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо“. Че тук се касае за едно въздействие от чисто граалов характер, ни сочи факта, че това става в събота, т. е. сатурнов ден. Христос побеждава смъртоносните сатурновн сили чрез всеживотворните сили на слънцето. Силата на Грааля, на Христовото име, придават целебността на водата, както и на целата природа. За кръщението на Файрефис в замъка на Грааля се разправя, че водата за самото кръщение била ниспослана от Св. Граал.
към текста >>

3) е дадена неприкрита същината на цялото съдържание на Грааловата тема, на Грааловите преживявания у човека: „А това е живот вечен, да познаят тебе, Единния истинен Бог и Исуса Христа, когото си проводил“.
. . Всичко е ваше; и вие сте Христови, а Христос е Божи“. Храмовната тайна се върти все около основата на Отца, забулена от смъртта и разкрита от Сина. В думите от последната прощална беседа на Христа (гл. 17 ст. 3) е дадена неприкрита същината на цялото съдържание на Грааловата тема, на Грааловите преживявания у човека: „А това е живот вечен, да познаят тебе, Единния истинен Бог и Исуса Христа, когото си проводил“. Да познаеш Грааловия импулс, това значи да разбереш най-коренния преврат в развитието на човечеството, това значи всичко, което до Христа е било изявявано от божествени пратеници, да изживееш и познаеш чрез силата на свободното човешко Аз. Азът и неговия тайнствен орган в човешката глава е оня камък, върху който кацва гълъбът с Грааловата храна. От тоя момент нататък Христос на човешкото тяло е изграден и преустроен. „Ние държим това съкровище в пръстени (земни) съдове“, казва ап. Павел. * * * Преди Христос да изпълни Грааловото тайнство на своята смърт-жертва и да се изпълнят думите на Исая: „Аз поставих своя цар върху свещената ми планина на Сион“, става призоваването на големия помощник на Христа Илия — Йоановия дух, чрез възкресяването на Лазара.
към текста >>

Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни.
На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък. Тук трябва да потърсим местото, в което само могат да протичат най-благородната минерална храна и ней-благородното от впечатленията на чувствата“. И тъкмо минералното, мъртвото, камъкоподобното ни навежда на връзката на човешката глава, като замък на Грааля, със силите на Отца, с Атман. За това Христос в 13 гл.
към текста >>

Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа?
Кой може да бъде такъв ученик, да бъде удостоен да влезе в това велико училище? Всеки ли, който има само човешка физиономия, който е облечен в някакво човешко облекло и който, въобще, се различава само по физическата си форма от животните? Всеки ли такъв индивид може да бъде приет безразборно, макар още да носи на гърба си товара на своето светско „имане“, което още не е „разпродал“, на своето минало в тоя или други живот? Всеки ли такъв субект може да бъде призван да постъпи в най-великия университет. когато още не е придобил най-елементарни знания и не е развил най-обикновени способности, за да разбира буквите на духовния език, да срича думите му и да схваща смисъла им? Всеки ли такъв грешник, който е станал невъзможен даже и в светските кръгове, може да се доближи до Светая Светих, когато още не се е очистил и отърсил от своите плътски мъдрувания, похоти и користолюбиви желания и с калните си обуща и нозе — с нечистите си мисли, чувства, желания и действия може да оскверни, и сигурно осквернява, това свято место: окултната школа на Христа? Може ли да се допусне даже и помисъл, че тая школа е един бояджийски кюп, предназначен да събере, като кирливи ризи или изподрани дрипи, всички жалки, изостанали съществувания? Никога, в течение на вековете, не е била възможна такава екстравагантна мисъл! Защото великите учители на човечеството са знаели тази проста истина, че не в количеството, в „калабалъка“, се състои силата и значението на едно духовно общество или братство, а в неговата качествена стойност, не в неговата материална обезпеченост или гъвкава безхарактерност, които може да се използват за известни цели, а в неговата морална и духовна мощ, защото „малкото квас заквасва цялото тесто“ и защото „много са призвани, но малцина са избрани“. Безспорно е, че хора, като Марта, от всички съсловия, способни за ратаи и оръдия, може да има много, но трябват ученици, достойни ученици! А преди 2000 години Христос е избрал своите ученици: „и като стана ден, призва учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли“; „не казвам това за всинца ви: аз зная кои съм избрал“; „не избрахте вие мене, но аз ви избрах, и поставих да идете вие и принесете плод, и плодът ви да пребъде“, т. е.
към текста >>

Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие.
Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички. Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие. Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод. Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние.
към текста >>

Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод.
Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците? Проявите на анормалност в мислите, думите, чувствата и действията са явен и безспорен белег, че даден човек (мъж или жена) не може да бъде изпълнител на Словото Божие. Такъв човек се намира на една от низшите стадии на умственото си развитие, ъгълът на неговата интелигентност е още много остър, неговият душевен живот е разстроен, неуравновесен и неустойчив и за това напразни са всички усилия и опити да се посее в него семето на Словото Божие: то ще падне между трънете на противоположните сили и влияния, които ще го задушат, и нито ще поникне и възрастне, нито ще даде плод. Това значи, че само би се губило скъпо време, за да се върши с него една сизифова работа, да се прелива „от пустото в празното“. А земният живот е кратък, кредитът му в божествения бюджет е строго определен и ограничен, поради което никому не се позволява да злоупотребява било със своето, било с чуждото време, по каквито и да е съображения и за каквито и да са интереси и цели. На чувствителните везни на Бога се тегли всеки прахосан напразно ден, час и минута и се държи строга сметка. Лишените от умствени способности, щом не могат да възприемат, асимилират и изпълняват Словото Божие, трябва да бъдат поставени, за тяхно добро, в условия и места, подходящи за тях, за да се подложат на систематично лекуване, а не да се увличат и насилват с недостъпни и непонятни за тях философски учения, принципи и закони, и така да се доразстрои съвсем техния и тъй немощен умствен апарат, да се спъне тяхната нормална еволюция и да се деградират до животинско състояние. Трябва ли спрямо тях да се прибягва даже и към физическо насилие?
към текста >>

Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки.
Ако някой действа, словом и делом, под нейното влияние, той може да бъде ученик в окултната школа и да се нарича брат или сестра. В противен случай, т. е., ако се вдъхновява и тласка от противните мисли и чувства, той не е нито ученик, нито брат. нито сестра. В първия случай, всичките му мисли биват чисти и възвишени, защото идат от божествения свят, всичките му думи биват отмерени и благонамерени и резултатите от всичките му дела са общополезни. Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства. коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“.
към текста >>

коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“.
Такъв човек има нежност, благост и доброта в погледа си, мярка и самообладание в говора и обходата си, такт, целесъобразност и ефикасност във всичките си постъпки. Той е син и ученик на любовта. И обратното: оня мъж или оная жена, който или която бръщолеви несвързани и безсмислени думи, пълни с лъжа, омраза, злоба, завист, подозрение, ревност, лицемерие, подлост, ругатни, хули, клевети, интригантство, индискретност и пр. или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства. коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“. За такива именно хора Христос се е произнесъл така: „рожби ехиднини, как можете да говорите добро като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че за всека празна реч, която рекат човеците, ще дадат ответ в ден съдни. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“.
към текста >>

Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините.
или върши дела от също такива подбуди, той или тя не само не може да бъде ученик или брат или сестра, но се нарича, според израза на Христа, „рожба ехиднина“, изчадие на 13-та сфера. Христос е казал: „отвътре, от сърцето на човеците, излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, лихоимства, лукавства. коварство, похотливост, лукав поглед, хулене, гордост, безумство — всички тези лукави неща извътре излезват и оскверняват човека“. За такива именно хора Христос се е произнесъл така: „рожби ехиднини, как можете да говорите добро като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че за всека празна реч, която рекат човеците, ще дадат ответ в ден съдни. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“. Като е тъй, ние не можем да си представим, каква може да бъде една „окултна школа“, съставена от „рожби ехиднини“, които постоянно съскат, хапят, бодат, жилят, дращят, ритат, грабят, заклинат, заплюват, заплашват и пр., за да не изчерпваме всички проявления на разните вредни и опасни за човека животни? Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот! Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята Божия?
към текста >>

Като е тъй, ние не можем да си представим, каква може да бъде една „окултна школа“, съставена от „рожби ехиднини“, които постоянно съскат, хапят, бодат, жилят, дращят, ритат, грабят, заклинат, заплюват, заплашват и пр., за да не изчерпваме всички проявления на разните вредни и опасни за човека животни?
За такива именно хора Христос се е произнесъл така: „рожби ехиднини, как можете да говорите добро като сте лукави? Защото от препълнянето на сърцето говорят устата. Добрият човек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият човек от злото съкровище изважда злините. И казвам ви, че за всека празна реч, която рекат човеците, ще дадат ответ в ден съдни. Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш“. Като е тъй, ние не можем да си представим, каква може да бъде една „окултна школа“, съставена от „рожби ехиднини“, които постоянно съскат, хапят, бодат, жилят, дращят, ритат, грабят, заклинат, заплюват, заплашват и пр., за да не изчерпваме всички проявления на разните вредни и опасни за човека животни? Адска атмосфера, която не всеки би се самоосъдил да диша до живот! Това ли е изпълнение на Словото Божие, на волята Божия? . . . Или в една „окултна школа“ може да бъде всичко позволено, може да царува пълна „слободия“, да вилнеят всички страсти и буйства, без да съществува никаква отговорност, ред, дисциплина, приличие и човещина?! Или е похвално да се прилагат там методите на макиавелизма, главният от които е: „divide et impera“?
към текста >>

Светът на автомобилите, моторите, грамофоните, радиото, шумния темп на градския живот, лекостта на днешната култура непосредствено граничи с дълбокото отчуждение от света, с по-далечните и от средновековните исторически спомени, с геологични формации, които почти пренасят човека в ония времена, когато континентите изплуваха из вълните.
ние можахме да посетим в Streatham, приветливо лондонско предградие, едно превъзходно функциониращо училище с интернат, което интензивно и радостно работи и обръща внимание върху себе си. То носи името: „The New School“. Симпатичният обичай на английските летни училища спомогна, Р. Щайнер да посети не само места с громки имена като Лондон, Оксфорд, Стрейтфорт, но и далечни области, които представяха интересен обект за изучване многостранчивостта на английския бит. Там чужденецът бива изненадан преди всичко от силния контраст между най-модерния търговско-индустриален живот и дълбокото отчуждение от света. Светът на автомобилите, моторите, грамофоните, радиото, шумния темп на градския живот, лекостта на днешната култура непосредствено граничи с дълбокото отчуждение от света, с по-далечните и от средновековните исторически спомени, с геологични формации, които почти пренасят човека в ония времена, когато континентите изплуваха из вълните. Такова впечатление изнася човек, когато броди през пустошта на Дартмур, за да достигне скалистите развалини на замъка Артус в Тинтагел, разположен край бреговете на Корнуел и изложен на напора на вечно бушуващите океански вълни. Тъй чудно запазеният в английските постройки средновековен дух представя един щастлив преход, който прави възможно съвместното съществуване на подобни контрасти. Така човек може да разбере, защо за англичаните е една съществена необходимост да запазят средновековните традиции, даже до облеклото, обичаите и цеховия живот. Това закрепва тяхното самочувствие, усилва националното съзнание и ги предпазва от разливащата се вълна на социализиране, която е първото подкопаване на могъщия дънер на английската империалистична система. И тъкмо това служи за естетическото съзнание на англичанина като мост свързващ сегашното с посивялото от древност минало, което поразително живо наднича из долини и планински върхове, из земните формации и протичащите през тях вълни на вечния етер, нашепващи им своите тайни.
към текста >>

Такова впечатление изнася човек, когато броди през пустошта на Дартмур, за да достигне скалистите развалини на замъка Артус в Тинтагел, разположен край бреговете на Корнуел и изложен на напора на вечно бушуващите океански вълни.
То носи името: „The New School“. Симпатичният обичай на английските летни училища спомогна, Р. Щайнер да посети не само места с громки имена като Лондон, Оксфорд, Стрейтфорт, но и далечни области, които представяха интересен обект за изучване многостранчивостта на английския бит. Там чужденецът бива изненадан преди всичко от силния контраст между най-модерния търговско-индустриален живот и дълбокото отчуждение от света. Светът на автомобилите, моторите, грамофоните, радиото, шумния темп на градския живот, лекостта на днешната култура непосредствено граничи с дълбокото отчуждение от света, с по-далечните и от средновековните исторически спомени, с геологични формации, които почти пренасят човека в ония времена, когато континентите изплуваха из вълните. Такова впечатление изнася човек, когато броди през пустошта на Дартмур, за да достигне скалистите развалини на замъка Артус в Тинтагел, разположен край бреговете на Корнуел и изложен на напора на вечно бушуващите океански вълни. Тъй чудно запазеният в английските постройки средновековен дух представя един щастлив преход, който прави възможно съвместното съществуване на подобни контрасти. Така човек може да разбере, защо за англичаните е една съществена необходимост да запазят средновековните традиции, даже до облеклото, обичаите и цеховия живот. Това закрепва тяхното самочувствие, усилва националното съзнание и ги предпазва от разливащата се вълна на социализиране, която е първото подкопаване на могъщия дънер на английската империалистична система. И тъкмо това служи за естетическото съзнание на англичанина като мост свързващ сегашното с посивялото от древност минало, което поразително живо наднича из долини и планински върхове, из земните формации и протичащите през тях вълни на вечния етер, нашепващи им своите тайни. Първо впечатление на подобни контрасти ние добихме през август 1923 г, при посещението на Илклей.
към текста >>

Така човек може да разбере, защо за англичаните е една съществена необходимост да запазят средновековните традиции, даже до облеклото, обичаите и цеховия живот.
Щайнер да посети не само места с громки имена като Лондон, Оксфорд, Стрейтфорт, но и далечни области, които представяха интересен обект за изучване многостранчивостта на английския бит. Там чужденецът бива изненадан преди всичко от силния контраст между най-модерния търговско-индустриален живот и дълбокото отчуждение от света. Светът на автомобилите, моторите, грамофоните, радиото, шумния темп на градския живот, лекостта на днешната култура непосредствено граничи с дълбокото отчуждение от света, с по-далечните и от средновековните исторически спомени, с геологични формации, които почти пренасят човека в ония времена, когато континентите изплуваха из вълните. Такова впечатление изнася човек, когато броди през пустошта на Дартмур, за да достигне скалистите развалини на замъка Артус в Тинтагел, разположен край бреговете на Корнуел и изложен на напора на вечно бушуващите океански вълни. Тъй чудно запазеният в английските постройки средновековен дух представя един щастлив преход, който прави възможно съвместното съществуване на подобни контрасти. Така човек може да разбере, защо за англичаните е една съществена необходимост да запазят средновековните традиции, даже до облеклото, обичаите и цеховия живот. Това закрепва тяхното самочувствие, усилва националното съзнание и ги предпазва от разливащата се вълна на социализиране, която е първото подкопаване на могъщия дънер на английската империалистична система. И тъкмо това служи за естетическото съзнание на англичанина като мост свързващ сегашното с посивялото от древност минало, което поразително живо наднича из долини и планински върхове, из земните формации и протичащите през тях вълни на вечния етер, нашепващи им своите тайни. Първо впечатление на подобни контрасти ние добихме през август 1923 г, при посещението на Илклей. Минава се през най-индустриалната област: Лидс, Брейдфорд, чудовищно одимени къщи, достойни за Стриндберговия ад. А Илклей е приветливо местенце в полите на блатистия Йоркширски хълм.
към текста >>

Но още по-силно чувства човек в Уелс, приказната страна на Мерлин, чийто любима вълшебническа одежда са били морската пяна и шепота на гората.
И тъкмо това служи за естетическото съзнание на англичанина като мост свързващ сегашното с посивялото от древност минало, което поразително живо наднича из долини и планински върхове, из земните формации и протичащите през тях вълни на вечния етер, нашепващи им своите тайни. Първо впечатление на подобни контрасти ние добихме през август 1923 г, при посещението на Илклей. Минава се през най-индустриалната област: Лидс, Брейдфорд, чудовищно одимени къщи, достойни за Стриндберговия ад. А Илклей е приветливо местенце в полите на блатистия Йоркширски хълм. Там вече повява върху вас старинно минало из блатата на хълма стърчат долмени и друидни камъни с писмена по тях, които ви говорят с езика на оная задушевност, която е свързвала тогавашната култура с духа. Но още по-силно чувства човек в Уелс, приказната страна на Мерлин, чийто любима вълшебническа одежда са били морската пяна и шепота на гората. От Илклей тренът води през гъсто населена, почернела от дим, премрежена с релси област, край гората от манчестерски фабрични комини до светло приветливата страна. Весело ви кимат средновековните цинкови покриви на Честър, проблясват ясно-сините заливи на приближаващото се ирландско езеро. Чайки и други морски птици, с обширни, като на военен лагер наредени, гнезда ви предизвестяват, че скоро започва тяхното, не смущавано от нищо, царство. Мощни укрепени замъци се издигат в небесата, величествени в широкия размах на линиите си, владеещи простора на долините, сливащи се с околните скали. Царството на бароните, които ни крал, ни църква можаха да подчинят и обуздаят, се налага внушително на душата.
към текста >>

Зад планината, обаче, живее миналото, то стои в неуведаеми картини; и днес то привлича търсещият човек; при него отива той на поклонение нагоре по стръмните склонове, не боящ се от борбите с шипящите, свирещи из проломите ветрове.
Мрачни и одимени лежат обслужващите села без каквато и да е органическа връзка с окръжаващата ги природа. Релси, локомотиви, машини за взрив са се вмъкнали в девствения камък и разкъсват жилите му. Но той е по-силен от тях, надсмива им се. Светлина и простор цари тук: гонещи се облаци, хвъркатият вятър, неуморният и все отново започващ дъжд и неговите весели порои, сияйното слънце, което с яснотата си усмирява бушуването на елементите и след това бързо се скрива. Всичко туй се шегува и играе, беснува и заплашва, ликува и утихва, помита и гони — шумна, светла младост всред навеждащите страхопочитание свидетели на посивялата старина. Зад планината, обаче, живее миналото, то стои в неуведаеми картини; и днес то привлича търсещият човек; при него отива той на поклонение нагоре по стръмните склонове, не боящ се от борбите с шипящите, свирещи из проломите ветрове. И скоро той, богато е възнаграден за своите усилия — скоро очертанията на залива се скриват от очите му; простиращи се до колкото очите виждат полета го окръжават блестящи в жълти тонове и кадифени тъмно-виолетови очертания. Всичко блести и почива, пламенее и кима, цветните тонове преобладават. Но природата тук е много сурова, за да се запре човек да им се наслаждава. Борбата с ветровете става все по-трудна. Всека крачка трябва да бъде извоювана.
към текста >>

Но природата тук е много сурова, за да се запре човек да им се наслаждава.
Светлина и простор цари тук: гонещи се облаци, хвъркатият вятър, неуморният и все отново започващ дъжд и неговите весели порои, сияйното слънце, което с яснотата си усмирява бушуването на елементите и след това бързо се скрива. Всичко туй се шегува и играе, беснува и заплашва, ликува и утихва, помита и гони — шумна, светла младост всред навеждащите страхопочитание свидетели на посивялата старина. Зад планината, обаче, живее миналото, то стои в неуведаеми картини; и днес то привлича търсещият човек; при него отива той на поклонение нагоре по стръмните склонове, не боящ се от борбите с шипящите, свирещи из проломите ветрове. И скоро той, богато е възнаграден за своите усилия — скоро очертанията на залива се скриват от очите му; простиращи се до колкото очите виждат полета го окръжават блестящи в жълти тонове и кадифени тъмно-виолетови очертания. Всичко блести и почива, пламенее и кима, цветните тонове преобладават. Но природата тук е много сурова, за да се запре човек да им се наслаждава. Борбата с ветровете става все по-трудна. Всека крачка трябва да бъде извоювана. Скоро само къмънаци са около нас, изсъхнала трева и мъх. На всяка крачка трябва да се подпираш, да внимаваш да не се търколиш. Но най-после се изкачваш горе и нова сила ти вдъхват очертанията и краските на хоризонта.
към текста >>

Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството.
На всяка крачка трябва да се подпираш, да внимаваш да не се търколиш. Но най-после се изкачваш горе и нова сила ти вдъхват очертанията и краските на хоризонта. Като че ли друидите (галски жреци) са направили всичко възможно, за да затруднят за поклонниците достъпа на тия места. И какъв голям празник трябва да е било, каква тържественост в шествието на поклонниците, когато от всички околни села населението от долините и склоновете се е струпвало на планинския връх! Какъв лъх на самотността, шепот на пустошта, пропастта, простора е веял там? Там горе човек се е отдалечавал от делничния живот и приближавал към божеството. Тук природните духове са говорили, чрез елементите, на смъртните, тук слънцето е чертаело писмената си върху очакващите го сенки; каменни блокове, наредени в кръг по подобие знаците на зодиака, са отбелязвали тия знаци; според знака от зодиака, в който слънцето е влизало, то е хвърляло една или друга сянка върху камъка и посветеният жрец е гадаел тайните по тая сянка. Обърнат към изток, стърчал камък, който приемал първите слънчеви лъчи. Вертикално поставените камъни хвърляли хоризонтални сенки и слънцето пишело върху тях тайнствените си писмена. Така се е приобщавал посветеният в знанието за светлината и сянката, тогавашният жрец с духовния свят, разчитащ заповедите свише, които определят реда на годините, работните и празнични дни, законите и обичаите. Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език.
към текста >>

Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него.
Така те са приемали божествената мъдрост и я превеждали на човешки език. Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него. И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека. (От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух. В името на Любовта ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело.
към текста >>

И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека.
Как живо още действа всичко в тая страна, където отново древната мъдрост може да се изучва в нейната метаморфоза и историческо развитие, отговарящо на изискването на настоящето. По друг начин, отколкото в Германия, се изучва тя тук, където по-не посредствено и направо може да се говори пред публиката за Духа, самата обстановка предразполага към това и създава настроение. И това е плода от беседите на Рудолф Щайнер в Англия. Те дадоха възможност да се обхване от друга страна историята на духовното развитие на човечеството. Р. Щайнер раздвижи езика на тоя трептящ в миналото атмосферен и етерен свят, превърна тогавашната мъдрост в мъдрост на настоящето, вля в нея силата на Егото, която отвежда човек към Бога, сключвайки така кръга на лутащото се напред-назад човечество, изминавайки сам тоя кръг вместо него. И когато в човешкото съзнание фокусите на миналото и бъдещето се съберат в една и съща точка, обгръщайки по тоя начин вечността, веднъж за винаги човечеството ще придобие възможността да уразумее и преживее духовното развитие на свята и човека. (От немски). Пророкът Аз светлина съм твоя тука, на земята, о, вечен Дух, аз твоето съм въплътено Слово. И пътят ми на твоя меч е огненото острие, което кара да проблесне силата на твоя Дух. В името на Любовта ти ме пренасяш в жертва и хилядния път възкръсвам аз за ново дело. За ново дело аз възкръсвам : аз вечен съм борец от твоя легион!
към текста >>

Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината.
В последната действието се развива в слънчевия храм на Хелиополис; тук добрият и мъдър първосвещеник Сетос унищожава черните замисли на страстната жрица Мирца и на тъмния предател Фарон, и съединява — със силата на своето дело — двамата любещи се: принца Тамос (подобен на Тамино!) и принцесата Таис. Големите хорове на слънцето, тържествените жречески събрания можеха също да бъдат внесени в една чародейна опера и обещаваха сценично действие и музикално задълбочаване. При това дадено бе и могъщото себеотрицателно великодушие на Сарастроса и прехвърлен бе духовният мост, който отвеждаше назад, в далечното минало — към великия дух на Селим Басса, и към целия акт на „отвеждането из Сераил“ . В това преобразуване на фантастичното и приказното в сериозно и строго, в задълбочено и замислено, и в пълно с мъдрост и свята тайна, — Моцарт бе дълбоко причастен. Защото той е, който задълбочи текста тъкмо на това „отвеждане“, той е, който — както и в „Дон Жуан“ — углъби и украси цялото действие, вдъхна душа на целокупния план. Обжежен от свято вдъхновение, той създаде противоположността между омразата и нощта и любовта и светлината и разпредели участващите в действието лица на три групи; природните хора Папагено и Папагена, които се съединяват като два пола и се отдават всецяло на радостта и обичта към своето потомство ; благородните хора Тамино и Памина, които са определени духовно един за друг и които, минали през ред общи и твърдо издържали смъртни опасности, се съединязат в хармонично единство; и най-после човекът на мъдростта Сарастро, който е победил всяко самолюбие и който — подобно своите свещеници — ощастливява цялото човечество с най-чиста любов и унищожава представителите на омразата и тъмнината. Тъй операта добива една основна идея: любовта само е, която ни прави истински хора ; само чрез нея сърцата могат да станат подобри и по-благородни и само чрез нея се постига пълната хармония на човечеството. С това проектираната творба биде въведена в идейния свят на свободното зидарство. И съвсем не е чудно: Моцарт и Шиканедер бяха и двамата свободни зидари и преживяха и двамата времето на най-висшето процъфтяване на австрийското масонство през осемдесетте години на XVIII век. И не само те. Всички значителни писатели, художници и учени бяха членове на съюза.
към текста >>

С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда.
още Борн бе публикувал — в издавания от него „Journal fur Freimaurer“ — обстойна работа, в която разясняваше, въз основа на дългогодишни изучавания, церемониите и божествената служба на староегипетските свещеници и се стремеше да покаже пълната хармония на техния церемониал с обичаите и ритуала на свободните зидари. Тази именно статия — озаглавена: „За мистериите на Египет“ — влезе с цялото си съдържание в действието на „Вълшебната флейта“ (факт, съвършено неизвестен на професионалното изследване върху Моцарта). В нея ние намираме к свещениците, които под водителството на великия и свят мъдрец възнасят в своя храм славословия към Озириса и Изида, вършат добро и противодействат на порока, на предразсъдъка и на суеверието ; и тежките изпити, които търсещият трябва да издържи, докле неговото самообладание, мълчание и издръжливост го направят достоен да приеме посвещението на Изида ; и падащият, който трябва да се научи да управлява добре и който бива насочен за това към учението на висшата Човечност ; и огънят, и водата, и змията, която се разсича на части — всичко това е дадено в статията на Борна. Целта на свещениците е „просветлението и благото на човечеството“, тройката е свещеното им число, слънцето — най-великата им светиня; „истина и мъдрост“ е прицел на техните стремежи, „благото на човечеството“ — крайната цел на египетските мистерии. Изказаните в тази статия възгледи легнаха в основа на последното оформяване на оперния текст. С това той израсна като интересно съединение на полусантиментална, полухумористична приказност с възвишената идея за възпитанието и насочването на човека към нравствена висота чрез любовта, облечена в египетска одежда. Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание. Когато Моцарт достигна средата на своята композиция, Борн умира, на 21 юли 1791. Дълбока скръб изпълни сърцата на всички братя ; още по-дълбока тежка бол прореза сърцето на Волфганг Амадеус. И тази бол оплодотвори неговия творчески гений — и изникна художественият паметник, вечният паметник на личността на обичния приятел и учител и на неговия идеал — безкрайната любов в най-чистата й форма; паметникът на любовта, която, очистена от всяко самолюбие, се стреми да обгърне братски и да ощастливи цялото човечество.
към текста >>

Но както идеалният герой в приказката има за придружник веселия практик, който лови птички и с веселия си звънец принуждава хората да танцуват дори против тяхната воля, така и идеалният компонист не можеше да избегне практичния театрален човек: Емануил Шиканедер даде на произведението формата на обикновено народно парче, облече съдържанието в наивни стихове, погрижи се за хвърчащи машини и апарати, за светкавици и гръм, за огън и вода, за зрелища и смих.
Според цялото положение на нещата, участието на Борна, както и на други братя в окръгляване либретото, не само не е изключено, но напротив, странно би било, ако това участие не би съществувало. Дори самата липса на каквото и да било известие за такова сътрудничество е доказателство за самото него, защото тъкмо тези съучастници като свободни зидари трябваше неминуемо да изпълнят клетвения дълг на тайната и пълното мълчание. Когато Моцарт достигна средата на своята композиция, Борн умира, на 21 юли 1791. Дълбока скръб изпълни сърцата на всички братя ; още по-дълбока тежка бол прореза сърцето на Волфганг Амадеус. И тази бол оплодотвори неговия творчески гений — и изникна художественият паметник, вечният паметник на личността на обичния приятел и учител и на неговия идеал — безкрайната любов в най-чистата й форма; паметникът на любовта, която, очистена от всяко самолюбие, се стреми да обгърне братски и да ощастливи цялото човечество. Но както идеалният герой в приказката има за придружник веселия практик, който лови птички и с веселия си звънец принуждава хората да танцуват дори против тяхната воля, така и идеалният компонист не можеше да избегне практичния театрален човек: Емануил Шиканедер даде на произведението формата на обикновено народно парче, облече съдържанието в наивни стихове, погрижи се за хвърчащи машини и апарати, за светкавици и гръм, за огън и вода, за зрелища и смих. И най-после на 30 април 1791. новата опера биде представена в Шиканедеровия театър ; — същата вечер в Леополдщедтеровня театър се даваше първото представление на друга една нова „вълшебна“ опера: „Орангутанът или тигърския празник“, едно парче, което по външната си форма приличаше напълно на „Вълшебната флейта“ и което, между другото, имаше за интродукция същото преследване от грамадната змия, с което започваше и Шиканедеровият текст. На диригентското место пред оркестъра в „Свободния театър“ седеше Моцарт — над него смъртта вече бе простряла невидимо крило. И само посветените знаеха, че пъстрата приказка, чиито картини се сменяха на сцената пред тях, имат по-дълбоко — имат едно истински дълбоко — значение! От немски: Ст. Г.
към текста >>

Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на събранието или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с Безграничното Всичко.
Тя не е дума в строгия смисъл на тоя термин, доколкото не влиза в комбинация с други думи и нема практически каквато и да било граматическа цел. Това е, което се нарича Мантра, т. е. една дума със сила, понеже преливащите й се звукове имат известни стимулаторски ефекти върху личността или събранието, според начина, по който е произнесена, а знанието на силата ц се държи от свещеника или друг някой служител. При това, намерението в ума на свещеника относително желания ефект има също много голямо влияние, когато тая дума бъде произнесена както трябва. Предполага се, че тя донася на ония, които я изпяват заедно, по-тясно съприкосновение помежду им и с Оногова, когото тя представлява — с цялото, с Бога. Възнамерява се да се допринесе за изкуплението на събранието или на човека, за да схване своето съществено естество като едно с Безграничното Всичко. Такова е значението или, по-скоро, една малка част от значението, на тази прочута дума и нейната звукова сила, която може да измени сърцата и умовете на хората. Четецът, обаче, може да не се задоволи с тази мистична страна на въпроса, колкото и реална да е тя и колкото и да е достоверна. По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост. Тази дума Аум е била и е обикновено произнасяна в началото на всяко писание или свещен химн, и често също в края на различните съчинения и хваления.
към текста >>

В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1).
По-долу следват други обяснения, които може да се считат по-интересни. В Хандоджия Упанишад, една от свещените книги на индусите, слогът Ом или Аум се разглежда от много становища, мистични за оня, който не вярва, но те имат дълбоко значение за ученика на Древната Мъдрост. Тази дума Аум е била и е обикновено произнасяна в началото на всяко писание или свещен химн, и често също в края на различните съчинения и хваления. По некога тя се нарича „Пранава“, от „прана“, което значи да дишаш или дишане, а науката за дишането се изучва още от брахмана, дето се показва, как да се произнася тази прочута дума чрез три различни дишания или: вдишване, задържане на дишането и издишване. По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога. В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1). . . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва.
към текста >>

Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух.
По тоя начин се предполага, че поклонникът евентуално става едно с всички неща, едно с оногова, за когото размишлява, защото Аум не само представлява Бога, но, чрез смислено пеене и добри дела, действително води към Бога. В първия стих на тая Упанишад е казано: „Нека човекът да размишлява за слога (неразрушимия) Ом“, който е същина на същините, слогът на потвърждението или съгласяването1). . . . Има много начини, за да се обясни значението на думата Аум според буквите й, тъй като всека от тях има едно о с н о в н о значение, по степените на последното са съобразни с употребата им в една дума и приложението им било към земните или космичните неща, било към човешките или божествените. Така, буквата А в Аум представлява реалността зад всяко нещо или зад всяко същество. Тя представлява Вътрешното Себе на човека или реалността зад вселената, Бог като причинна, есенциална или потенциална сила, което, някои наричат Дух. А, от друга страна, представлява противното, формативната страна на нещата, материята, или що се отнася до коренната им причина, която е Субстанцията, това, което „Стои под“ материята, както самата тая дума показва. Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин.
към текста >>

Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението.
Това като е така, ясно е тогава, че А представлява Бога като Божие Себе, активно и потенциално, а М представлява Бога като Божия Субстанция, „образът“ или „сянката“ на Бога. С други думи, и в по-долен смисъл, тия две букви представляват основите на Вселената, двете противоположни страни на всички проявени неща, активното и рецептивното (възприемателното или пасивното), духът и материята, животът и формата, и даже в най-низш земен смисъл, мъжкото и женското, бащата и майката2). Тия две противоположности, специално разглеждани като Бог, са такива само, когато са проявени в Вселената, макар че те действително са едно по своята същина Бог е толкова „дух“, колкото и „материя“, защото всичко е Бог. За „творението“, обаче, изисква се поларизация, привидно деление на едно единство в двойственост по начин. че привидностите да могат да следват. Следователно, може да се намекне, че макар че Бог е Всичко и Единство, все пак за да „твори“ и прави светове и тела, показва се, че Бог, по някой непознат начин на човека, изтегля Себе си, както е било, отделно от Себе си, и действа като да е Той една двойственост, Бог като Божие Себе (Дух) и Бог като Божия Субстанция (материя), и двете бидейки Едно в действителност, но привидно като една двойственост за целите на проявлението. Това обяснение, обаче, ще бъде по-подробно изложено в друго наше съчинение. И тъй, явно е, че А и М представляващ противоположности в Вселената и то такива, които включват всяко проявено и сътворено нещо, защото всички неща могат да бъдат събрани под тия две глави. Тия букви образуват свещената дума Аум и са свързани чрез буквата У, символът на това, което свързва даже и когато разделя, това, което на еврейски променя едно нещо от едно състояние в друго, както д’Оливе изтъква, което носи небитието в битието или, може да се каже, един център, който се разтваря и смесва двойствеността с единството. Сега, ако едно единство се поляризира, разкъсано в една двойственост, и едната му страна работи с и през другата, както е случаят с Духа и Материята (или Бог работещ в и през оная Субстанция, която Той е произвел навън от собственото си Естество), следва, че ще има едно съотношение между тъй произведените противоположности, защото иначе те никога не биха се обединили. При все че те са поляризирани и разделени, все пак, понеже са в действителност части едно на друго, те, както си е било, се очакват едно друго, и силата, която е в тях двете, ги притегля едно към друго.
към текста >>

Чрез употребата на същата дума постепенно възраства в човешкия ум осъществяването на едно съзнание, по-висше от онова на обикновения човек, съзнание, наречено „космично“ или Христово съзнание, в същност.
Ако, обаче, звуковете на Аум са смесени като ОМ и не са по-дълго разделени като А у м, тогава те стават един звук-символ на Всичкото, както си е, съществува ли една Вселена или не, Едното, което/винаги е, истинската Частичност и действителното Неделимо, непроявеното, както и проявеното, Онова, което животът трябва да осъществи като цел. Правилната звучност на тази дума, следователно, се предполага да помогне през това осъществяване, и действително е извършено това, както вече сме установили. В друг смисъл А у м представлява Абсолюта (А) или небитието, донесено в битието (У) и привидното или съществуващото (М). Този е произходът на тази свещена дума на Изток. Тя представлява цялата Вселена, всичко, което е, което а било и което винаги ще бъде. Чрез употребата на същата дума постепенно възраства в човешкия ум осъществяването на едно съзнание, по-висше от онова на обикновения човек, съзнание, наречено „космично“ или Христово съзнание, в същност. Такова е значението на тази дума Аум или ОМ, както се разбира от горепосоченото проучване на нейните букви или фонограми и тяхното всемирно звуково значение. В стария символизъм, обаче, някои символи или букви са били поставяни заедно, като че ли да съставят една граматическа дума, да изглеждат като дума, която никога не е била преведена и в някои случаи произношението й е било изгубено. Такава е думата Аум, която няма граматически употребявано значение, при всичко че нейните символи или букви, когато се разглеждат отделно, да изразяват повече, отколкото просто думите могат да изразят. Тази дума, минавайки през Египет или като е била развита там самостоятелно, е била, обаче, малко изменена в значението си, макар и слабо различно при сричането. Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали.
към текста >>

В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал.
Тази дума, минавайки през Египет или като е била развита там самостоятелно, е била, обаче, малко изменена в значението си, макар и слабо различно при сричането. Индуската дума е Аум, а египетската дума се срича А-ме-н и е името на египетския бог Амен, „скритият“ бог, както са го наричали. Именно от тази дума е взета направо еврейската дума Амен, произнасяна Омейн, а от там е заета от латинската и другите църкви и се употребява още навсякъде. Вероятно, най-важният от всичките богове на стария Египет е бил Амен и Слънчевият бог Ра, според когото много фараони са били наименовани. От най-древни времена най-великият от всичките богове е бил Амен, но в последващите времена на упадък, когато знанието отпадна и тогава съществуващата велика цивилизация се приключи, за да даде път на други и различни цивилизации да се развият в разните страни, Амен е бил изтикан от позицията му на един прост личен бог. В старо време, ако гласът на интуицията е прав, звукът на това мощно име е бил всемогъщ, изпълнявайки етерните пространства със сила и свързвайки по-малкото човешко себе с великото Себе на природата и Бога, помагайки чрез осъществяването в човека на присъщността на всепроникващия Амен, чийто живот е бил навред и във всичко, и в който човек е живял, движел се и съществувал. Той е бил, за народа, „скритият бог“, както името му показва, но за философите между свещениците, Амен е бил корена и причината на всички неща, даже самите тия неща, Разума на всичко, науменонът зад всички феномени (явления). Той е бил „скритият бог“, чийто символ е било слънцето; и неговият управител, наричан Ра, е служил да направи знаен тоя „скрит баща, когото никой никога не е видел“, както и християнското учение твърди това. Трябва да се напомни, че Исус е пребивавал в Египет, и без съмнение, както и неговият предшественик Мойсей се е учил на египетската наука, която той съумя да разясни чрез своите чудни дарби. Някога е бил обожаван Ра, а други път Амен, и според случая двата са били съединявани като Амен-Pa и считани като един. Тъй като това е Ра, който представлява появяването или проявата на Бога в пространството, космическият Христос, Логосът, който прави знаен „скритият Отец“ .
към текста >>

По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила.
Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните. Тe приобщили идеята към своята религия, която била тогава в процеса на отливане в чиста форма, и оттук тя е била предадена на християнството. Напълно истинско е, че макар и да е била взета от египтяните, от Амен, както показахме, тя представлява Бога като Всичко в Всичко, Абсолютният, Безграничният, Всеобемната Реалност, „Единият без втори“, същият термин употребяван от египтяните, индусите, евреите и християните.
към текста >>

Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога.
Също добре се знае, че еврейските букви се употребяват като числителни и много нещо можем да проумеем като намерим числителната стойност на буквите на една дума. Така АМН се равнява на 91, защото А=1, М=40 и Н=50, а 91 е числителната стойност на Йехова— Адни (Иехих — Адни). Йе=10, X=5, и=6, х=5 или всичко 26, А=1, Д=4, Н=50 и И=10 или всичко 65, понеже Йехова представлява присносъщият или Всеобемният Абсолютен Бог, когато Адни е проявеният Логос. Така, очевидно е, че да се произнесе това име било на санскритски, египетски, латински или еврейски, това значи да се опитаме да достигнем иде,ята, която лежи зад името, идеята на великото Всеединство, което съществува даже и в привидно множество. Следователно, Аум, Ом или Амин са звукове, които устремяват към обединение, това, което е пълно и цяло, което е по-скоро утвърдително, отколкото отрицателно, това, което, бидейки назовано, включва всички неща в себе си. Останалото е повече за размишление, отколкото за разискване, което размишление може да доведе четеца до осъществяване на себе си като едно с Великото Себе, като едно с човека и едно с Бога. Прибавка Ако гласът на интуицията е верен, може да се даде едно разяснение на употребата на Амин у евреите и християните, като една дума, изразяваща потвърждение или истина. Между египтяните от старо време думата Амин е била тачена като толкова свещена, че е била символ на Истината. Да се закълнеш чрез Амин е било обикновено нещо и тъй изразите били; „чрез Амин, това е истина“, аз се кълна в това с Амин“, „тъй вярно като Амин и пр., докато най-сетне простото изговаряне на Амин е било достатъчно. Евреите, копирайки египетските обичаи, взели тази дума като един израз на истина и впоследствие евреинът употребявал думата Амен в смисъл на увереност: „Амен, казвам на тебе“ . Така започва символът за потвърждението, истината и действителността, и тая дума е била присъединена, като граматическа дума, към еврейския език, значейки : „тъй да бъде“, „това е така“, и пр. (Край).
към текста >>

Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага.
постигането хармония в добродетелите, науките, политическите и социални закони: тая ера, оживявана от една свободна религия, ще възтържествува през тая епоха. Но и тук се допуща едно ограничение в значението на тоя символ: колкото по-бавно частичният рай се изравни с всемирния, толкоз по-мъчно и земята, даже и в месианската ера, ще се изравни с частичния рай. Пророците и предсказанията им за Месия, евангелието и обещанието на Христа силно и магически са създали в нашата атмосфера царството на тая сияйна ера. Пожеланията на най-добрите общественици за един безкраен напредък, откритията на науките и трудовете на изкуствата преследват именно тази цел. Това е тайната и на всичките миражи за една щастлива бъднина. Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага. Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие. Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога.
към текста >>

Човекът е микрокосмос, умален свят.
Пророците и предсказанията им за Месия, евангелието и обещанието на Христа силно и магически са създали в нашата атмосфера царството на тая сияйна ера. Пожеланията на най-добрите общественици за един безкраен напредък, откритията на науките и трудовете на изкуствата преследват именно тази цел. Това е тайната и на всичките миражи за една щастлива бъднина. Седмото значение на Царството Божие е посвещението на съвършения човек, раждането на мага. Това вътрешно новораждане на душата по закона на чистотата и любовта, създава — по милостта на Бога и свободния почин на самата душа — едно ново духовно същество, което съсредоточава в себе си всичките тайни и звезди на Царството Божие. Човекът е микрокосмос, умален свят. И праведникът е умален рай, монограма на Царството Божие. Тъй ще се изпълнят думите на Христа: Царството Божие е вътре във вас. И чрез създаването на това вътрешно царство ние трябва и можем не само да приготвим земната месианска ера, но и да участваме в слънчевия рай и в оня велик Рай, роден от създанията, като най-сетне влезем в общение с Царството Божие в първото му значение, във вечното реализирано Царство Божие отвъд, в съвършенството и самата същина на Бога. Христос, върховният посветен, Магът на магите, ни даде Словото и живота си, за да ни открие това общение. С него ние трябва да възлезем към първопричината на волята ни: трябва малкото Царство да се издигне до великолепието на Великото и да се влее в него като една светла вълна и най-после да се слее в лъчезарното покривало, в което се отразява слънцето.
към текста >>

Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство.
Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство. Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция. която той постепенно е побеждавал и усилвал в себе си и което, сега, в него се е явило въплътено като част от владенията на неговия свет. Следователно, всичките неща във великото универсално единство са имали прямо, непосредствено отношение към него.
към текста >>

Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние.
Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство. Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция. която той постепенно е побеждавал и усилвал в себе си и което, сега, в него се е явило въплътено като част от владенията на неговия свет. Следователно, всичките неща във великото универсално единство са имали прямо, непосредствено отношение към него. Това не може да бъде разбрано реализирано от физическия човек, а също тъй не може да бъде предадено посредством физическата наука на неговите външни чувства.
към текста >>

Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата.
Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл. Накратко, всяко нещо в органическата природа е изразително, символично проявление на духа : всека форма е конгрегация на безчислени атоми на живота, които откриват своето присъствие в материалните състояния. Всека органическа форма или по-вярно организъм се развива под централната власт на един божествен атом, или душа, който по силата на миналите въплъщения и трудове, в своя цикъл на еволюция от минерала нагоре до човека, е добил царствената прерогатива да управлява своето собствено царство. Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция. която той постепенно е побеждавал и усилвал в себе си и което, сега, в него се е явило въплътено като част от владенията на неговия свет. Следователно, всичките неща във великото универсално единство са имали прямо, непосредствено отношение към него. Това не може да бъде разбрано реализирано от физическия човек, а също тъй не може да бъде предадено посредством физическата наука на неговите външни чувства. Трябва да се извика към дейност вътрешния човек, реалната същност на който живее във външния организъм и го управлява — и чрез това оръдие трябва да се разбере вътрешния източник и деятелност, която се скрива зад феномените на проявеното битие.
към текста >>

Това не може да бъде разбрано реализирано от физическия човек, а също тъй не може да бъде предадено посредством физическата наука на неговите външни чувства.
Човек е висшата символична форма — великото край, но явление на земната драма — той сумира и съдържа в себе си всичко низше—тъй също както и зародишите на всичко което превъзхожда това състояние. Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция. която той постепенно е побеждавал и усилвал в себе си и което, сега, в него се е явило въплътено като част от владенията на неговия свет. Следователно, всичките неща във великото универсално единство са имали прямо, непосредствено отношение към него. Това не може да бъде разбрано реализирано от физическия човек, а също тъй не може да бъде предадено посредством физическата наука на неговите външни чувства. Трябва да се извика към дейност вътрешния човек, реалната същност на който живее във външния организъм и го управлява — и чрез това оръдие трябва да се разбере вътрешния източник и деятелност, която се скрива зад феномените на проявеното битие. От това ние виждаме, че точната наука Може да ни заведе не твърде далече, макар че, в същото време, тя е Могъществен фактор в еволюцията на микрокосмоса (човека) и в неговото съзнателно отношение към безконечния микрокосмос — Бог, Дух, Единното Всичко. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Умрелите са живи. Семейство Б-ви от София преди 2 години са изгубили единствената си обична дъщеря София. Погребали я по християнски обичай.
към текста >>

Трябва да се извика към дейност вътрешния човек, реалната същност на който живее във външния организъм и го управлява — и чрез това оръдие трябва да се разбере вътрешния източник и деятелност, която се скрива зад феномените на проявеното битие.
Той действително е микрокосмос — и представлява в миниатюра великия космически човек на небесата. Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция. която той постепенно е побеждавал и усилвал в себе си и което, сега, в него се е явило въплътено като част от владенията на неговия свет. Следователно, всичките неща във великото универсално единство са имали прямо, непосредствено отношение към него. Това не може да бъде разбрано реализирано от физическия човек, а също тъй не може да бъде предадено посредством физическата наука на неговите външни чувства. Трябва да се извика към дейност вътрешния човек, реалната същност на който живее във външния организъм и го управлява — и чрез това оръдие трябва да се разбере вътрешния източник и деятелност, която се скрива зад феномените на проявеното битие. От това ние виждаме, че точната наука Може да ни заведе не твърде далече, макар че, в същото време, тя е Могъществен фактор в еволюцията на микрокосмоса (човека) и в неговото съзнателно отношение към безконечния микрокосмос — Бог, Дух, Единното Всичко. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Умрелите са живи. Семейство Б-ви от София преди 2 години са изгубили единствената си обична дъщеря София. Погребали я по християнски обичай. След няколко месеца от погребението на дъщерята на семейството Б-ви, до нейния гроб погребали и едно 8-10 годишно момиченце, на едно столично бедно семейство К., но съвсем непозната на семейство Б-ви.
към текста >>

От това ние виждаме, че точната наука Може да ни заведе не твърде далече, макар че, в същото време, тя е Могъществен фактор в еволюцията на микрокосмоса (човека) и в неговото съзнателно отношение към безконечния микрокосмос — Бог, Дух, Единното Всичко.
Всека жива сила по-низка от него, съответства на някое състояние, на някаква част или функция. която той постепенно е побеждавал и усилвал в себе си и което, сега, в него се е явило въплътено като част от владенията на неговия свет. Следователно, всичките неща във великото универсално единство са имали прямо, непосредствено отношение към него. Това не може да бъде разбрано реализирано от физическия човек, а също тъй не може да бъде предадено посредством физическата наука на неговите външни чувства. Трябва да се извика към дейност вътрешния човек, реалната същност на който живее във външния организъм и го управлява — и чрез това оръдие трябва да се разбере вътрешния източник и деятелност, която се скрива зад феномените на проявеното битие. От това ние виждаме, че точната наука Може да ни заведе не твърде далече, макар че, в същото време, тя е Могъществен фактор в еволюцията на микрокосмоса (човека) и в неговото съзнателно отношение към безконечния микрокосмос — Бог, Дух, Единното Всичко. ДУХОВНА ОПИТНОСТ Умрелите са живи. Семейство Б-ви от София преди 2 години са изгубили единствената си обична дъщеря София. Погребали я по християнски обичай. След няколко месеца от погребението на дъщерята на семейството Б-ви, до нейния гроб погребали и едно 8-10 годишно момиченце, на едно столично бедно семейство К., но съвсем непозната на семейство Б-ви. Майката на покойната София, от тъга често ходила на гроба на дъщеря си и по цели часове горчиво е плакала за загубената си и обична дъщеря.
към текста >>

Защото всеки човек, който е роб на себе си и нито мисли, нито чувства, нито работи в полза на другите, не само не изпълнява великите закони на Христа за любовта и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички.
Ново Общество съобщи, че бил избран нов акционен комитет, за да действа за сдружаване на духовните общества у нас. Обаче, за да се постигне тая похвална цел, едно съществено условие трябва да бъде на лице, а то е: всяко от тия общества да бъде дееспособно за обществена работа. Ако това условие не съществува, т. е. ако членовете на някое духовно общество или „братство“ не притежават никакво социално чувство и никакво съзнание за обществен дълг и за отговорност, а се отличават със своя краен егоизъм и. служат само на своите лични интереси, то такова общество или „братство“ е, очевидно, негодно за сдружаване и сътрудничество, и даже съществуването му е излишно. Защото всеки човек, който е роб на себе си и нито мисли, нито чувства, нито работи в полза на другите, не само не изпълнява великите закони на Христа за любовта и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички. Освен това, събираните обществени суми трябва да се намират постоянно под обществен контрол, а не да се разхищават и разпиляват за цели, чужди на общото дело. Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“. Изискват се точни и документирани сметки . по двойното и тройното счетоводство. В противен случай, ще има плач и скърцане на зъби до второ разпореждане.
към текста >>

Етерните строителни сили във вселената, земята и човека.
Книжка VIII. Повече светлина! — Личен и обществен живот — Бъдещето. Из „Градинарят“. Стихотворения в проза от Рабиндранат Тагор. Етерните строителни сили във вселената, земята и човека. От Д-р Гюнтер Ваксмут (с 14 илюстрации). Корабът. Стихотворение в проза от П. Списаревски. Пътят на окултиста (Размишления). От Ел. Христова. Астрология.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е високият идеал на съзнателния човек.
А ония, които нямат такъв идеал, тя ги бракува за дълги години, за далечни времена; те са нейните забравени деца, които стоят на дъното на материалния свят, за да изпъплят един ден оттам, когато се пробуди и у тях съзнанието за висшето, красивото, доброто. Но в какво се състои високият идеал? Примерът на всички велики хора, на всички светии, на всички учители на човечеството ни показва това. Те са любили само Бога, те са се стремили към Него и са жертвували живота си, за да му служат. Само любовта към Бога е истинската любов, защото само тя дава живот, живот преизобилен за човешката душа. Това е високият идеал на съзнателния човек. Бог е най-висшето, най-разумното, най-силното същество. Той е най-благият, най-добрият. В Него нищо не се изменя и не се променя. Той е източникът на всички блага. Има ли тогава нещо по-велико от любовта ни към Него и от стремежа ни към Него?
към текста >>

Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека.
С една реч, всичките си мисли, чувства и действия ние трябва да изхождаме от тоя висш принцип на Божествената Любов, който е единственият идеал в света. И ако всички хора имаха това дълбоко съзнание за съществуването на тоя висок идеал, съвременният свят и съвременният живот щяха да имат съвсем друг образ и съвършено друго развитие. Сегашните хора, като отделни личности, общества и народи, тръгват от противоположната точка и вървят по обратен път. Вместо да възлюбят Бога и ближния, те възлюбват първо себе си, служат на себе си, идеализират себе си. Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер.
към текста >>

Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека".
Но тая любов уморява хората, тая служба развращава, осмърдява и разлага и тоя идеал е смърт. Материалното богатство не може да бъде висша цел в живота, „икономическото подобрение" на хората не може да бъде никакъв идеал на душата, човешката любов, която покваря и умъртвява, не може да създаде условия за повдигане и усъвършенствуване на човека. Всичките тия временни и приходни цели на материалния живот не съставляват най-възвишеното и най-доброто. И Бог не съизволява в тях. Бог обича и люби само това, което е най-възвишено, най-добро, най-красиво, най-чисто в нас. Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име.
към текста >>

Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име.
Затова в Писанието е казано: „възлюбил е истината вътре в човека". Бог не се интересува за нашия обикновен, делничен живот, с всичките негови дребнавости, борби, ежби и мимолетни достижения от материален характер. Това са играчки на заблудени и забравени деца, които живеят, без да знаят за какво и умират, без да са разбрали защо. Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба.
към текста >>

Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е.
Бог иска да констатира: „тия мои деца, които съм пратил на земята, разбрали ли са коя е целта на живота им и каква мисия им съм възложил за изпълнение? " Преди всичко, хората трябва да се проникнат от онази животворна Божествена искра, да открият душите си на онова благотворно Божествено течение, което излиза от първоизточника на живота - това е Божествената Любов, всеобемната, неизменната, всемогъщата космична любов. Само тя е, която възражда, съживява, възкресява и увековечава, само тя е, която издига човека и го прави достоен да носи това име. Тая любов внася светлина в ума, топлина в сърцето и сила във волята. Тя дава възможност да се познае и постигне най-хубавото, най-доброто и най- мощното в света. Веднъж проникнат от тоя висш принцип и от тая всемогъща сила, човек е готов вече да се учи, т.е. да придобива истински знания за живота. Защото земята е училище, в което хората се учат от люлката си до гроба. Бог е отворил това велико училище на живата природа за своите възлюблени деца и всеки ден, всеки час и всяка минута им сочи великите си тайни, чудните си откровения, недостижимата своя Мъдрост. Погледнете на ранина величието на слънчевия изгрев, можете ли вие, малки човече, с големи „идеали" за материално богатство и земна слава, да не се стреснете пред това величие на Бога и да не се вразумите от него? Слънцето изгрява всяка заран и изпълнява великата си служба на Бога, като ни донася светлина и топлина, електричество и магнетизъм, дъжд и влага, живот, изобилие и радост.
към текста >>

Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките!
И всичко това ни иде от великата Божия Любов. Как е възможно да не виждаме и да не съзнаваме тая Любов към нас, как е възможно да не се проникнем от тая велика Божия Мъдрост! Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот.
към текста >>

От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека.
Погледнете вечер на милиардите небесни светила, тия реализирани мисли на Бога, които живеят в безкрайните простори на вселената, движат се във вечно ненарушим ред и звучат с най-дивна хармония. Те ни говорят на своя таен език пак за величието на Божия Промисъл, за безграничността на Божията Любов, за недостижимостта на Божията Мъдрост! Нима те искат да знаят за дребнавите и ефемерни стремежи на съвременните хора, които се борят за лично богатство и се избиват взаимно за териториално и материално надмощие, за власт и слава? Колко е нищожен човекът в сравнение с това, което Бог му показва всяка минута чрез своите прояви на небето и на земята, във всичките негови видими творения, от най-големите до най-малките! Това е високият идеал, към който всяка човешка душа трябва непременно да се стреми - Бог, проявен в Неговата Любов, Мъдрост и Истина. От Него произтича всичко, което е най-добро, най-умно, най- красиво и най-полезно за човека. И учениците на великата Божествена школа трябва да възприемат този идеал за най-възвишеното, най- интелигентното и най-хубавото. Всичките им мисли трябва да бъдат проникнати от същия идеал, за да могат да добият най-висшите знания, всичките им чувства трябва да бъдат вдъхновени от него, за да бъдат ръководени неуклонно в пътя на Христа, т.е. в пътя на Любовта, и всичките им постъпки да бъдат насочвани от тоя, високия идеал на най-доброто, най-умното и най-хубавото както във физическия, така и в духовния живот. Но за да се постигне всичко това, изисква се разумна, твърда, непоколебима воля. А тя се изразява в абсолютна вяра на Бога.
към текста >>

Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността.
Как тя сияе от световете, които се намират отвъд. И ако вашите очи биха били достатъчно силни, вие бихте прочели мириадите и мириади послания, които тя разпраща във всички посоки. Защото виделината разпраща всичко към всичко. Тя разказва историята на всички божи светове. Тя отпечатва техните съвършени образи. Да би имал човек очи, каквито трябва, той би видел чудатите, страшните, прекрасните и дивни същества, що живеят, отминават и се тълпят в световете на безкрайността. Защото всички тия светове имат своите същества, както и светът на земята има своите. Виделината осветлява великолепното гръмовно шествие от слънца, слънца и слънца. Тя ги осветлява над вас и под вас. Осветлява ги във всички посоки. Да можеха вашите очи да проникнат през мрака, който се намира под вас, вие бихте ги видели тъкмо тъй, както ги виждате над вас.
към текста >>

И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко.
А на нас, земните люде, затворени тук, в този малък свят, нам е отредено да бъдем най последни от пътниците! Колко славно би било, да потеглим към дивните светове, дето виделината свети в без крайните далечини! Сигурно, върху тези светове има същества, които приветстват идването на Господаря на Все мира с песни на радост и поклонение. Сигурно там има същества, които огласяват всичко на около си със своите утринни песни също тъй, както това правят въздушните обитатели, които се намират тук, на нашата земя. Сигурно, там има певци, подобни на нашите божествени певци. И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината.
към текста >>

Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината.
И твърде е възможно, щото те да пеят също такива трогателни, прекрасни песни, каквито пеят нашите певци, Сигурно, древният човек трябва да е падал на лицето си и да се е покланял на виделината, защото тя дава всичко, тя е всичко. Виделината е душата, духът, разумът на световете и на звездите, както и на звездите отвъд звездите Тя е дарител на живота. Тя е силата, която се намира зад силите. Върховният Разум, който проявява всичко. Лъчезарната, вечната същност от блясък и слава, светящето, възвишеното, безкрайно Начало. Сигурно, древният човек е издигал храмове в чест на виделината. Защото да почиташ виделината, значи да почиташ Съществото, което се намира зад всичко Славен елемент на елементите! Ние, съществата на земята, сме част от него. Дивното и прекрасно сияние на виделината ни дава живот. Ние идваме, вървим и отминаваме всред нейната лъчезарна верига. Ние сме нейни създания Чрез нея ние добиваме нашия живот.
към текста >>

Свободата издига човека, прави го човек!
По-после той постоянно наблягаше на този принцип. Еволюцията на човечеството, казва той, е отиване към свободата. Човешкото развитие е процес на освобождение. Никакво насилие нямаш право да упражняваш върху когото и да е! Нямаш право ди упражняваш ни най-малко давление върху съзнанието на когото и да е! Свободата издига човека, прави го човек! На едно место той казва: „Нима Бог не можеше да направи всички хора добри? Но той ни даде възможност ние сами със свободно решение д прегърнем доброто. Това е велика привилегия. Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера.
към текста >>

Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света!
Когато размислим върху това, душата ни трябва да се изпълни с голямо благоговение и благодарност към Бога, който ни е дал тази привилегия. Принципът на свободата като червена нишка минава през всички трудове и делата дейност на Д р Щайнера. Свобода и любов Свободата и любовта, казва той, са едно и също нещо. Това е втората важна точка от мирогледа му, Неко съвсем повърхностно разбират понятието свобода. Некой си мисли, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това. Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света! Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа. Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов.
към текста >>

Висшето в човека е истинската човешка природа.
Некой си мисли, че е свободен, когато може да се разхожда с автомобил, щом пожелае, когато може да пътува с железница или пеш, щом пожелае това. Обаче, той може да прави тези неща, и пак да е най-несвободният човек на света! Окултизмът разглежда свободата в по-дълбокия й смисъл. Кой е свободен, според окултизма? Свободен е този, който може да проявява своето истинско естество. Висшето в човека е истинската човешка природа. Тя е божествена: тя е изтъкана от любов, защото Бог е любов. Свободен е онзи, който люби, който е проводник на Божествената Любов. Ако някой не е проводник на тази Любов, и си мисли, че е свободен, той се мами. Необходимост от по-дълбоко разбиране на живота за изграждането на новата култура Съвременната култура все повече и повече обеднява вътрешно. Днешната култура е достигнала до такава степен на развитие, че за да се издигне по-високо, има нужда от нови хоризонти.
към текста >>

Д-р Щайнер в многобройните си книги и курсове конкретно разглежда това съответствие между физичните и духовните явления, как го по отношение на човека, така и по отношение на разните области на природата.
От друга страна, казва той, само ако изучим връзката между физичните и материалните явления, ще имаме познание, практически приложимо в живота. Има съответствие между материалното и духовното. Само този е истински спиритуалист, казва той, който знае духовната страна на материалните явления, който чувства духовното, което стои зад материалното. Зад всяко материално явление се крият духовни сили и закони. Ако някой по теория е спиритуалист, казва той, обаче разглежда материалните явления само като материални, той в същност е материалист. Д-р Щайнер в многобройните си книги и курсове конкретно разглежда това съответствие между физичните и духовните явления, как го по отношение на човека, така и по отношение на разните области на природата. Д-р Щайнер изучва еволюцията на човечеството и другите царства, минерално, растително и животинско, не откъснато, но в свръзка с еволюцията на делата слънчева система. Окултизмът има възможност да изследва с по-голяма дълбочина еволюционния процес, и при това да изучи и онези страни, които за онзи, който изследва само формата, са недостъпни за изследване. Чрез своите изследвания, окултизмът хвърля светлина върху всички проблеми на модерното естествознание. За да се изучат научните проблеми от по-дълбоко, окултно гледище, основа се в Шутгарт „Институт за научни изследвания“. Христос Д-р Щайнер туря мисията на Христа в центъра на своите изследвания.
към текста >>

В лемурско и в началото на атлантско време човек се е чувствал като част от племето.
За да се изучат научните проблеми от по-дълбоко, окултно гледище, основа се в Шутгарт „Институт за научни изследвания“. Христос Д-р Щайнер туря мисията на Христа в центъра на своите изследвания. Христос не е от човешката еволюция. Той е космично същество. В какво състояние се намираше човечеството при идването на Христа? В лемурско и в началото на атлантско време човек се е чувствал като част от племето. Колкото повече човешкото съзнание е потъвало в материята, толкоз повече човек се е откъсвал от връзките с цялото. Все повече се е чувствал като същество, отделно от другите. Това доведе до егоизъм, понеже по-високите духовни сили не бяха още развити. В гръцко-римската епоха, когато дойде Христос, те бяха вече развити до известна степен. Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния свят за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура.
към текста >>

Колкото повече човешкото съзнание е потъвало в материята, толкоз повече човек се е откъсвал от връзките с цялото.
Христос Д-р Щайнер туря мисията на Христа в центъра на своите изследвания. Христос не е от човешката еволюция. Той е космично същество. В какво състояние се намираше човечеството при идването на Христа? В лемурско и в началото на атлантско време човек се е чувствал като част от племето. Колкото повече човешкото съзнание е потъвало в материята, толкоз повече човек се е откъсвал от връзките с цялото. Все повече се е чувствал като същество, отделно от другите. Това доведе до егоизъм, понеже по-високите духовни сили не бяха още развити. В гръцко-римската епоха, когато дойде Христос, те бяха вече развити до известна степен. Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния свят за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура. Човек беше се вече доста откъснал от връзките с цялото.
към текста >>

Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния свят за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура.
В лемурско и в началото на атлантско време човек се е чувствал като част от племето. Колкото повече човешкото съзнание е потъвало в материята, толкоз повече човек се е откъсвал от връзките с цялото. Все повече се е чувствал като същество, отделно от другите. Това доведе до егоизъм, понеже по-високите духовни сили не бяха още развити. В гръцко-римската епоха, когато дойде Христос, те бяха вече развити до известна степен. Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния свят за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура. Човек беше се вече доста откъснал от връзките с цялото. Човешката душа все повече и повече се заплиташе в материята. Това потъване можеше да стане толкоз голямо, че да бъде трудно освобождението на човешкото съзнание от егоизма. Земната аура представляваше все по-неблагоприятни условия за човешкото развитие. Трябваше да дойде Христос, за да даде нов импулс на човешкото развитие, чрез което слизането надолу да се замести с възкачването нагоре.
към текста >>

Човек беше се вече доста откъснал от връзките с цялото.
Колкото повече човешкото съзнание е потъвало в материята, толкоз повече човек се е откъсвал от връзките с цялото. Все повече се е чувствал като същество, отделно от другите. Това доведе до егоизъм, понеже по-високите духовни сили не бяха още развити. В гръцко-римската епоха, когато дойде Христос, те бяха вече развити до известна степен. Човешкото съзнание беше вече достатъчно потънало в материалното: човекът считаше вече физичния свят за реален, а не за илюзия, сън, както във време на старата индийска култура. Човек беше се вече доста откъснал от връзките с цялото. Човешката душа все повече и повече се заплиташе в материята. Това потъване можеше да стане толкоз голямо, че да бъде трудно освобождението на човешкото съзнание от егоизма. Земната аура представляваше все по-неблагоприятни условия за човешкото развитие. Трябваше да дойде Христос, за да даде нов импулс на човешкото развитие, чрез което слизането надолу да се замести с възкачването нагоре. При идването си той одухотвори делата земя.
към текста >>

Значи, Зигфрид е уязвим на мястото на сърцето, което показва, че има нужда от идване на едного,който да направи човека неуязвим в тази област: има нужда от едного, който да донесе Любовта.
Обаче, един лист, отбрулен от дървото, паднал на лявата му гръд, и това място не могло да се измие с кръвта на змея. И само там бил той уязвим. Там било слабото место на Зигфрид. А това място е същото, дето бил прободен Христос с копие на кръста. Това е мястото на сърцето, символ на любовта. Значи, Зигфрид е уязвим на мястото на сърцето, което показва, че има нужда от идване на едного,който да направи човека неуязвим в тази област: има нужда от едного, който да донесе Любовта. Окултните школи с легенди и митове са разяснявали окултните истини на народа. Това съответствало на тогавашната степен на развитие на народа. А пък има закон: ако един човек или народ преживее по-рано известни окултни истини във вид на алегория или легенда, с това той е подготвен да ги разбера после в тяхната същност. Мисията на днешната култура е любовта. Човешкото съзнание в своето развитие, казва Д-р Щайнер, се превръща в любов.
към текста >>

А пък има закон: ако един човек или народ преживее по-рано известни окултни истини във вид на алегория или легенда, с това той е подготвен да ги разбера после в тяхната същност.
А това място е същото, дето бил прободен Христос с копие на кръста. Това е мястото на сърцето, символ на любовта. Значи, Зигфрид е уязвим на мястото на сърцето, което показва, че има нужда от идване на едного,който да направи човека неуязвим в тази област: има нужда от едного, който да донесе Любовта. Окултните школи с легенди и митове са разяснявали окултните истини на народа. Това съответствало на тогавашната степен на развитие на народа. А пък има закон: ако един човек или народ преживее по-рано известни окултни истини във вид на алегория или легенда, с това той е подготвен да ги разбера после в тяхната същност. Мисията на днешната култура е любовта. Човешкото съзнание в своето развитие, казва Д-р Щайнер, се превръща в любов. Практическо приложение Новата култура ще бъде култура на хармония с великите божествени закони. Главната задача на окултизма е практическото приложение на великите закони в живота. Това е и главна характеристика на дейността на Д-р Щайнер Обновата ще дойде когато тези закони се приложат както в индивидуалния, така и в обществения живот.
към текста >>

Д-р Щайнер казва: „с изкуството човек се доближава до онова състояние, което е имал преди раждането и което ще има след смъртта.
Нека вземем за пример принципите на окултната педагогика. Яко един учител ги приложи, по резултатите ще може да сади. Резултатите ще надминат неговите очаквания: живот, творчество, радост ще блика от там, дето по-рано е било апатия и мъртвило. Д-р Щайнер и изкуството Окултизмът хвърля голяма светлина върху същността на изкуството и извора на творчеството. Когато се схване това, тогаз по-добре ще може да се разбере и ролята на изкуството за растежа на човешката душа. Д-р Щайнер казва: „с изкуството човек се доближава до онова състояние, което е имал преди раждането и което ще има след смъртта. В изкуството се проявява това, което ни свързва с духа. Това дава на изкуството небесен отблясък, В художника има отблясък от живота преди раждането. Затова поетът действително е знаещият на подсъзнателното, т. е. на онова, което другите са забравили от живота преди раждането. Още в невидимия свят музиката на сферите е образувал зачатък на нашето ухо, а мировият език е образувал зачатъка на нашия гласен орган.
към текста >>

Колкото повече човек разбира прекрасното, казва Д-р Щайнер,толкоз по-малко вредно му действа глъчта на днешната цивилизация; душата се изражда, казва той, когато усетът към красивото угасне.
Обаче, преди раждането ние минаваме през забравата“. На друго място той казва: „Във всяко истинско изкуство живее религиозно настроение. Последното издига художника до духовни висоти, дето той твори“. Както науката ни разрива истината по един начин, така и изкуството ни я разкрива по друг начин. Д-р Щайнер казва: „според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени“. Колкото повече човек разбира прекрасното, казва Д-р Щайнер,толкоз по-малко вредно му действа глъчта на днешната цивилизация; душата се изражда, казва той, когато усетът към красивото угасне. Д-р Щайнер изтъква голямото значение на изкуствено, като изходна точка при възпитанието. В сказката си „Педагогика и изкуство“, държана в художествената и педагогическа сбирка в Щутгарт през март 1923 год.7), е казал: изкуството е плод на свободната човешка природа. Трябва да обичаме изкуството, като знаем необходимостта от него за пълната проява на човека. Шилер изтъкна в „Писмата за естетичното възпитание на човека“ важността на естетичните преживявания. Трябва да се съжалява, че тези негови писма са имали такова малко влияние върху педагогиката“.
към текста >>

Трябва да обичаме изкуството, като знаем необходимостта от него за пълната проява на човека.
Както науката ни разрива истината по един начин, така и изкуството ни я разкрива по друг начин. Д-р Щайнер казва: „според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени“. Колкото повече човек разбира прекрасното, казва Д-р Щайнер,толкоз по-малко вредно му действа глъчта на днешната цивилизация; душата се изражда, казва той, когато усетът към красивото угасне. Д-р Щайнер изтъква голямото значение на изкуствено, като изходна точка при възпитанието. В сказката си „Педагогика и изкуство“, държана в художествената и педагогическа сбирка в Щутгарт през март 1923 год.7), е казал: изкуството е плод на свободната човешка природа. Трябва да обичаме изкуството, като знаем необходимостта от него за пълната проява на човека. Шилер изтъкна в „Писмата за естетичното възпитание на човека“ важността на естетичните преживявания. Трябва да се съжалява, че тези негови писма са имали такова малко влияние върху педагогиката“. Д-р Щайнер не само е писал много върху изкуството, но и сам е бил творец в разните области на изкуството. В изящната литература са важни мистичните му драми, в които описва пътя на окултния ученик. В архитектурата се проявява със стила на „Гьотеанум“.
към текста >>

Шилер изтъкна в „Писмата за естетичното възпитание на човека“ важността на естетичните преживявания.
Д-р Щайнер казва: „според Гьоте, изкуството е откриване на скрити природни закони, които без него би останали непроявени“. Колкото повече човек разбира прекрасното, казва Д-р Щайнер,толкоз по-малко вредно му действа глъчта на днешната цивилизация; душата се изражда, казва той, когато усетът към красивото угасне. Д-р Щайнер изтъква голямото значение на изкуствено, като изходна точка при възпитанието. В сказката си „Педагогика и изкуство“, държана в художествената и педагогическа сбирка в Щутгарт през март 1923 год.7), е казал: изкуството е плод на свободната човешка природа. Трябва да обичаме изкуството, като знаем необходимостта от него за пълната проява на човека. Шилер изтъкна в „Писмата за естетичното възпитание на човека“ важността на естетичните преживявания. Трябва да се съжалява, че тези негови писма са имали такова малко влияние върху педагогиката“. Д-р Щайнер не само е писал много върху изкуството, но и сам е бил творец в разните области на изкуството. В изящната литература са важни мистичните му драми, в които описва пътя на окултния ученик. В архитектурата се проявява със стила на „Гьотеанум“. В скулптурата — с групата „Христос“ (висока 9 метра) в салона на „Гьотеанум“.
към текста >>

Защото истинската наука за Бога води към човека, както и истинската наука за човека води към Бога.
Както привържениците му, така и самият той не изпущаха да не изявят различието между техните убеждения и ония на учителите на източната теософия. При тия условия, охладняването и недоразуменията, съперничествата и споровете станаха неизбежни. От сладко-киселите пререкания скоро се мина на преки нападения и заплашвания. Оттам и отделянето на Щайнер с групата му от теософското общество. Името антропософско, което той даде на своята група, бе само външния знак на това скъсване, което стана в 1911 год., но то не означаваше още, точно казано, некакво различие между двете учения. Защото истинската наука за Бога води към човека, както и истинската наука за човека води към Бога. Но това различие трябваше да се изрази в неговата книга върху Окултната науки (Тайното учение), както и в архитектурата на духовното му заведение. Още от 1910 год., д-р Щайнер бе изработил, според собствените си точни указания и грижливи чертежи, по-напред от щуко (гипсова смес) и после от дърво, един модел на въпросното здание, което трябваше да бъде израз на неговата космогоническа идея. Щуковият модел показваше вътрешността на зданието, разрязано надлъж по средата с двете му сводови закръгления, и бе висок не повече от половин метър. Дървеният модел. поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му.
към текста >>

През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони.
Но това различие трябваше да се изрази в неговата книга върху Окултната науки (Тайното учение), както и в архитектурата на духовното му заведение. Още от 1910 год., д-р Щайнер бе изработил, според собствените си точни указания и грижливи чертежи, по-напред от щуко (гипсова смес) и после от дърво, един модел на въпросното здание, което трябваше да бъде израз на неговата космогоническа идея. Щуковият модел показваше вътрешността на зданието, разрязано надлъж по средата с двете му сводови закръгления, и бе висок не повече от половин метър. Дървеният модел. поставен върху една маса с подпорка, бе висок по вече от два метра, заедно с цокъла му. През една низка врата можеше да се пъхне човек в тая постройка и тогава се озоваваше в една малка кръглост, подкрепяна от 14 колони. Тия колони с различни капители съответстваха на седемте планети, представени в две редици една срещу друга и образуващи един кръг. Тая кръглост очертаваше алегорично земния свят и трябваше да служи практически за салон за представления. Срещу входа й, тя се съединяваше, през един завесен отвор, с друга кръглост, подкрепяна от 12 колони, съответни на 12-те зодиачни знаци. Подът, приповдигнат като естрада в тоя втори салон, трябваше да служи за евритмичните танци и свещените драми, които щяха да се представят на тая сцена. Тая кръглост очертаваше алегорично божествения свят.
към текста >>

Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената.
Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии. Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище. Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит. Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението. Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената. _____________________________________ 1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis, 2) Брамански учени. Б. Р. 3) Вж. фотографски снимки на някои вътрешни части на Гьотеанум в кн. II, год.
към текста >>

Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека.
Щайнеровата задача е да отвори на науката мистичната област и да проникне в мистичните душевни преживявания с научните методи (Сатурн в Дева е в квадратура с Уран, който е в Близнаци; от друга страна, Сатурн е в опозиция със слънцето в Риби). Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах. К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник.
към текста >>

Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека.
Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия. Думата „Сатана“ е от еврейски произход и значи: „противник“. Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело.
към текста >>

Не съществува зло извън това, което е в човека.
Подобно значение има и думата „дявол“, която произхожда от гръцката дума diabolos, което значи богохулник, присмивач, клеветник. От духовно гледище, дяволът е отрицателен фактор, противното на доброто, любовта и истината. Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора).
към текста >>

Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело.
Христос означава божественият принцип, тъй нареченото „висше аз“, а антихрист, сатана или дявол означава познатото „нисше аз“ в човека. Тия два принципа срещаме на всяка крачка, във всяко понятие, във всяко нещо, което носи знака на човешки произход. А най-вече в самите човеци. Не съществува зло извън това, което е в човека. От тук пък то се разпространява по-нататък и наплодява други злини, които със своите последици се струпват пак върху нашите глави, та по тоя начин ни учат да разпознаваме, кое е добро и кое зло, кое ни вреди и кое ни ползва. Има четири производителни фактора, които формират човека и неговото дело. Първият е чувството (душата) вторият — мислителят (т. нар. ментално тяло), третият — изпълнителната сила (виталното тяло) и четвъртият — материалното тяло. (Нарочно употребявам чешки изрази с цел да заместя чуждите наименования на тия важни понятия с названия, които лесно да се разбират от наши хора). А над всички отгоре е силата на духа, който съдържа най-висшия принцип, „Божията искра“, и от който последователно се разлива върху целия духовен организъм воля и мъдрост (духовен разум), Органът, който свързва материалното тяло с висшата духовна строитба, и който тук нарекох изпълнителна сила, се съставя в същност пак от три съставни елемента, та по тоя начин всички съставни елементи на строитбата на човешкото естество са седем (седем тела — седем духовни плана). Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа.
към текста >>

Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си.
Всяко извършено дело е последица от твърде сложна работа. Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване.
към текста >>

Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети.
Най-напред е изникнал чувственият потик. В мисловното тяло той е взел формата на мисъл: изпълнителната сила е обърнала мисълта в дума, и тази дума съпроводена с воля, тепърва подтиква тъпото да извърши делото. Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея.
към текста >>

Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела.
Ето защо ние трябва да търсим наченките на злото единствено в сърцата на човеците, а не в крайните последици, както и до сега се прави това в нашия живот. Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление.
към текста >>

Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания.
Ако всичките усилия и помощни средства, които се прилагат за премахване на престъпленията с помощта на наказания и насилия, биха били отправени към духовното възпитание на отделните човеци,сигурно това би било много по-полезно за народа и за цялото човечество. Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини.
към текста >>

Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване.
Каквито чувства човек отглежда в себе си, такава духовна среда той си и създава около себе си. Хубавите и благородни чувства обличат човека в чистото, бляскаво облекло от нежни влияния, които улесняват сношенията му с висшите духовни среди, и му докарват постоянно нови и по-възвишени полети. Неговият живот, изпълнен с влиянието на доброто, става също така добър и полезен за околната среда. Напротив, онзи човек, който допуша да поникват в сърцето му мрачни, себични и низки мисли,създава около себе си тъмна флуидна обвивка, която е изпредена от нечисти копнежи, ненавистни мисли, фалшиви думи и делнични, дори и низки дела. Неговият живот е дисхармония (несъзвучие) в съзвучието на божествената хармония, и по тая причина, човек чувства тази дисхармония и в самия себе си, и налита на несполука, зло и страдания. Онзи човек, в най-дълбоката вътрешност на когото е поникнал копнеж за Божествената Светлина, за мир и радост в живота, трябва да държи сметка за оздравяващото самолекуване. Той трябва, преди всичко, ясно да осъзнае своята цел, която непрестанно трябва да има предвид и да се стреми нагоре към нея. Целта му трябва да бъде Христос, сиреч Любовта, Мъдростта и Чистотата. Всичко, което се противи на тая света троица, е Сатана, дявол, за когото не трябва да има нито оправдание, нито съжаление. Има цел ред неща, които наглед са много маловажни, ала със своите последици се наподобявали на дребнички съсчици които, когато се на трупат, спират и големи турбини. Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите.
към текста >>

Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си.
Едно от най-първите условия, което спомага за нашия духовен растеж и напредък е, следователно, чистотата на чувствата и на мислите. Всека мисъл е сила, която изпращаме от вътрешното си естество и на която даваме определена насока. Както до брата мисъл, изпратена некому, му донася честито чувство и освежава неговото вътрешно естество, така също и злата мисъл, проникне ли до вътрешното естество, внася в него сенки и причинява смущение. Ако мислите действат не само навън, те оставят следи подир себе си и в онова вътрешно естество, от което са излезли. Чистите мисли оставят в сърцето светлина, която привлича към себе си отгоре нова светлина; нечистите мисли пък произвеждат тъмнина, която притегля от околността нова тъмнина. Еднакво важна, колкото и мъчна, задача е да бъде човек господар на езика си. Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н.
към текста >>

И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник.
Не напразно казва апостол Яков: „Така и езикът е малък уд, но големи работи върши. Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон.
към текста >>

От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст.
Ето, малък огън колко голяма гора запалва! И езикът е огън, свят с престъпления: така е поставен езикът между нашите удове, че замърсява цялото тяло и разпалва колелото на нашето раждане (алюзия за превъплътяването), като се запалва той от огъня на пъкъла. Зер всякакво естество и зверове ... се укротява и е укротено от човеците. Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи.
към текста >>

Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия.
Ала езика никой от човеците не може да укроти ...“ и т. н. И при все това, който иска да се зове човек, трябва да встъпи и в тази тежка борба, и да не престане, докато не надделее и този най-близък, а при все това най-голям пакостник. От колко болезнени последици и неприятности човек би се предпазил, ако би помнил винаги ст. 23, гл. 21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него.
към текста >>

И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват.
21 от книгата на „Притчите“.1) С изговарянето си мисълта става още по-определена сила, според това каква воля е била вложена в думата. Думи, проникнати от добротата на сърцето и от мъдростта на духа, укрепяват нашия характер, плоските и празни дами, излишните или лоши и лъжовни думи, преследват човека като тъмни същества, сковават волята му и му докарват нещастия. Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества.
към текста >>

Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава .
Някой може да бъде най-талантливият художник — има ли лош инструмент, няма да изкара от него приятен тон. Същото е и с духа, който и да би имал най-добрите устреми и най-красните дарби, не ще постигне нищо, ако тялото му пречи. Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път.
към текста >>

Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед.
Такъв негоден инструмент за духа е, например, тялото на оногова, който употребява алкохол, който пуши и удоволствува чувствеността си. И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът.
към текста >>

Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества.
И да би залягал колкото си ще, той не може да стигне по-горе от известна височина, от която понякога се пада долу, защото човекът на удоволствуванията и на суетата, който задоволява тялото си, страстите си и прищевките си, не е и не може да бъде способен да влезе с вътрешното си естество, в областта, дето чистотата, смирението и мирът царуват. Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн.
към текста >>

които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек.
Не може ли някой да се откаже дори от една малка чаша пиво, не може ли да захвърли „благоуханната“ цигара или чибука, не може ли да заповядва на своето тяло, с това той сам доказва, че е още по-голям роб на Сатаната и че няма власт над него. Висшият духовен свят се отваря само на Човешкия Син, а никак не на животинския син, който човек сам от себе си създава . ., Голям злосторник и отровител на духовните способности е най-после и животинската храна. Храненето с труповете от умъртвени животни погубва не само тялото но и, преди всичко, душ, защото животинските флуиди и кармичните влияния, които човек с такава храна притегля към себе си, унищожават чистотата на духовния му поглед. Човек, който познава в себе си божествените правила и в когото се пробужда Божията Любов, не може чисто и просто да бъде причина за смъртта и страданията на толкова много клети същества. които са създадени за друга по-висша цел, отколкото да бъдат изяждани от хищника-човек. За това, обаче, ще говорим други път. Прев. Ив. Р-в. _______________________________ 1) Който пази устата си и езика си, пази душата си от утеснения. Преводачът. Апостол Павел Като мистик и окултист (Продължение от кн. I) 2.
към текста >>

Например, влизаме в клас със светски мисли, с индиферентни души; може би през това време мислим какво ще правим след обед, на кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките на този или онзи ученик и пр.
Тогаз той казва: „Това е най-сполучливия урок тази година! “ Създадена е тази вътрешна атмосфера! Това е една деликатна област. Как ние често разваляме тази висша атмосфера, в която е възможно това! Тая духовна атмосфера не се разрушава само с външни средства: мъмрения, нагрубявания, наказания и пр., но и чрез вътрешни условия: неподходящи мисли, чувства, разположения. Например, влизаме в клас със светски мисли, с индиферентни души; може би през това време мислим какво ще правим след обед, на кое писмо ще отговаряме, каква среща сме уговорили с еди кого си; може би сме обзети от недоволство поради незнанието и грешките на този или онзи ученик и пр. Но всичко това разрушава хармонията, акордирането на душите. Душите на учениците и учителя — това са струни на един голям инструмент. И за да може той да работи, струните трябва да бъдат акордирани. Защо само външните условия не са достатъчни за акордиране на душите? Защото, преди всичко, хармонията сама по себе си е нещо вътрешно!
към текста >>

Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение на хората, има и вътрешно, на душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в мислите му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе.
Важно е това, което става в душите! Някой мисли, че щом учениците стоят мирно на чиновете, всеки вкаменен и вперен в очите на учителя, всичко е хубаво и гладко! Двама души могат да бъдат близо физически, а душите им да са съвсем отдалечени. Колко голямо разстояние може да има между душата на един мирно стоящ ученик и учителя! Има ли взаимно доверие и любов, само тогаз ще имаме атмосфера, проникната от духовна сила. Окултизмът казва, че когато човек е в общение с някои хора, общението в същност има две страни: освен външно общение на хората, има и вътрешно, на душите: първото се състои главно от зрителни и слухови възприятия, ти виждаш своя събеседник, възприемаш жестовете му, слушаш думите му и чрез тях вникваш в мислите му; второ, ти възприемаш и вибрациите, които излизат от душата му; това може би остава в твоето подсъзнание, но то указва много голямо влияние върху тебе. Когато един оратор говори искрено, тогаз той действа дълбоко, макар и да не говори с ораторско изкуство. А когато не говори искрено, тогаз вътрешният говор на душата противоречи на думите, които говори. И тогаз думите му остават без резултат. Напразно е да проявяваш любовта само външно. Това би било без отзвук в детската душа, ако ти наистина вътрешно не чувстваш тази любов към тях от глъбините на душата си!
към текста >>

Те съгледали Фабра, който приличал на човек вдаден в размишление.
Било обрасло с тръни и разни диви цветя. Тук живеели строители от глина, тъкачи на книжна тъкан, листорезачи, строители от картон, каменари, дърводелци, земекопачи и пр. За да изтъкна любовта и търпението, с което Фабр правил своите наблюдения, ще цитирам един случай, разправен от самия него. Веднъж още от ранна сутрин седнал на камък в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо: лангедокски сфекс (Sphex осcidentalis). Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабра, който приличал на човек вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава. Фабр стоял все на същия камък с поглед устремен в една точка. Неподвижността му, продължителното му пребивание на това пусто място, трябва силно да ги е поразило. Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „бедният идиот! У него не е всичко на мястото си!
към текста >>

После, от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците, после на човека, на другарчетата на детето.
* * * Заведи детето до едно смазано цветенце и му кажи: „Ако ти си това цветенце ще ти бъде ли приятно? Заведи го при друго цветенце, весело, здраво, и кажи му: „Ако ти си като това цвете, ще ти бъде ли добре? “ Детето разбира тези аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето интуитивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После, от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците, после на човека, на другарчетата на детето. При възпитанието на децата не възпитавайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птиците, които хвърчат и пр. Ще вземеш пчелите: как те събират мед, как го приготовляват и как го оставят да ферментира. И с много примери ще им се покаже, че във всички създания, в цветята, насекомите, птиците, има съзнание, специфично съзнание, и че като се дойде до човека, може да се направи една непрекъсната връзка, да се види, че съзнанието се разширява. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птицата, човека, то е приготвено, и в него се събужда морал, в него се събуждат спящите заложби, които има от миналото. Детето ще схване, че всички същества чувстващ любовта, че всички същества са.
към текста >>

И с много примери ще им се покаже, че във всички създания, в цветята, насекомите, птиците, има съзнание, специфично съзнание, и че като се дойде до човека, може да се направи една непрекъсната връзка, да се види, че съзнанието се разширява.
Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето интуитивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После, от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците, после на човека, на другарчетата на детето. При възпитанието на децата не възпитавайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птиците, които хвърчат и пр. Ще вземеш пчелите: как те събират мед, как го приготовляват и как го оставят да ферментира. И с много примери ще им се покаже, че във всички създания, в цветята, насекомите, птиците, има съзнание, специфично съзнание, и че като се дойде до човека, може да се направи една непрекъсната връзка, да се види, че съзнанието се разширява. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птицата, човека, то е приготвено, и в него се събужда морал, в него се събуждат спящите заложби, които има от миналото. Детето ще схване, че всички същества чувстващ любовта, че всички същества са. отзивчиви на любовта ни към тях“. „Тревата, дърветата, пчелите трябва да говорят в детските приказки. Децата обичат това“.
към текста >>

Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птицата, човека, то е приготвено, и в него се събужда морал, в него се събуждат спящите заложби, които има от миналото.
Детето интуитивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После, от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците, после на човека, на другарчетата на детето. При възпитанието на децата не възпитавайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с извора, който извира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птиците, които хвърчат и пр. Ще вземеш пчелите: как те събират мед, как го приготовляват и как го оставят да ферментира. И с много примери ще им се покаже, че във всички създания, в цветята, насекомите, птиците, има съзнание, специфично съзнание, и че като се дойде до човека, може да се направи една непрекъсната връзка, да се види, че съзнанието се разширява. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птицата, човека, то е приготвено, и в него се събужда морал, в него се събуждат спящите заложби, които има от миналото. Детето ще схване, че всички същества чувстващ любовта, че всички същества са. отзивчиви на любовта ни към тях“. „Тревата, дърветата, пчелите трябва да говорят в детските приказки. Децата обичат това“. „Ако се изследва само външната, материалната страна на нещата, детето огрубява“.
към текста >>

И тогаз ще изчезнат бръчките от лицето на човека!
И върви той с пустота в душата, мъчейки се да я забрави. Но не може да измами душата си! Той крие в нея тези увехнали цветя! Както водата е необходима за нашите цветя, така и тези вътрешни цветя живеят само от една жива вода. И те копнеят за нея! И тогаз ще изчезнат бръчките от лицето на човека! 9. Изворът. В дъното на всяка душа има един извор. Той трябва да протече. Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той. Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти.
към текста >>

Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти.
И тогаз ще изчезнат бръчките от лицето на човека! 9. Изворът. В дъното на всяка душа има един извор. Той трябва да протече. Когато умореният пътник с голяма радост се приближава до извора, така и всеки с радост отива при онзи, у когото е събуден той. Такива хора са като извора: както изворът освежава пътника, така и такъв човек, когато някой се приближи до него, внася топлина, вяра и радост в душата ти. Кой е изворът на човешката душа? — Любовта! Тези примери, които дадох, са съвсем малко в сравнение с грамадния материал, който ни доставя общението с природата! Един Учител1) казва: „Всички явления около нас трябва да се вземат като такива символи. Например гъсеницата и пеперудата могат да се вземат като символ за възраждането на човешката душа.
към текста >>

Нищо външно не може да събуди духовен живот у човека, ако последния вече не е съществувал като заложба в самия човек.
Преживяването на духовните истини от детето дали има само това значение, че обогатява паметта и ума? За да отговорим на този въпрос, трябва да знаем по-дълбоките закони на духовия живот, които окултизмът разкрива. Преди всичко, усвояването на висшите духовни истини чрез символи и алегории през втория период развива онези душевни сили, с които душата по-късно ще стане способна да усвои тези истини направо. От друга страна, всека преживяна мисъл, висше чувство, и стремеж е вътрешен работник в душата! те разкриват нейния вътрешен извор. Нищо външно не може да събуди духовен живот у човека, ако последния вече не е съществувал като заложба в самия човек. А той съществува така у него, понеже истинската човешка природа е духовна. Развитието на по-дълбокия духовен живот у детето е в съгласие с неговата природа. То е една негова нужда! Ето защо неразвиването му у детето е в противоречие с неговата природа. Пропусне ли се периода от раждането на детето до 14 година за развитието на по-дълбокия духовен живот, много е изгубено, Защото трябва да се има пред вид, коя област на неговото естество в кое състояние се намира в разните периоди.
към текста >>

Животът е в разни степени на проява в минерала, растението, животното, човека.
Ето защо неразвиването му у детето е в противоречие с неговата природа. Пропусне ли се периода от раждането на детето до 14 година за развитието на по-дълбокия духовен живот, много е изгубено, Защото трябва да се има пред вид, коя област на неговото естество в кое състояние се намира в разните периоди. Как ще дойдем до този по-дълбок живот чрез природата? Един Учител казва: „Животът, който сега имаме, е дар от Бога. И целият живот във вселената е от Него, И всички добри условия. Животът е в разни степени на проява в минерала, растението, животното, човека. И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер. Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр. А благодарността преминава в любов!
към текста >>

Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр.
И целият живот във вселената е от Него, И всички добри условия. Животът е в разни степени на проява в минерала, растението, животното, човека. И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер. Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр. А благодарността преминава в любов! Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл.
към текста >>

Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека.
И всичко около нас има значение като условия за неговата проява. Това съзнание събужда благодарност към Бога“. А тя е начало на по-дълбокия духовен живот, казва Д-р Щайнер. Начало на вътрешен живот има, когато човек дълбоко преживява чувството на благодарност към Бога за всичко това, с което ни е дарил: за слънцето, дъжда, цветята, самия живот и пр. А благодарността преминава в любов! Детето ще схване Бога като извор на любовта, като Велика Любов, която се разлива към всички същества: към тревите, цветята, дърветата, бубулечките, мушичките, птичките и човека. Какво дълбоко преживяване ще има детето, когато сутрин излезе на изгрев-слънце и види в животворните слънчеви лъчи израз на великата Божия Любов към нас! „Той повелява на слънцето си да изгрева на злите и добрите и дава дъжд на праведните и неправедните“ (Ев. Матея, гл. 5, стих 45). Детето ще схване, че великото е да обичаме всички същества, да любим тези, които ни обиждат, да правим добро на тези, които ни правят зло.
към текста >>

Това е физически и метафизически факт, в който може да се съмнява само невежата или човекът с предразсъдъци.
Проявление, наумяващо зародиша на насекомото, което бърже расте и изчезва. Видяно сгъстено между запечатани стъклени плочки. Избрани, няколко от тия кристали и поставени в една тръбичка, потопени в съд, съдържащ обикновена вода, в няколко часа ще разтворя г всяко чуждо вещество, а същевременно ще прочистят водата. Лъчите, затворени в кристала, проявяват пълната си сила чрез водата. Никакво рождение в по-низшите или по-висшите светове не може да стане освен чрез „вода“. Това е физически и метафизически факт, в който може да се съмнява само невежата или човекът с предразсъдъци. От това место на рождение започва една безпътица сложна и трудна, един та щ на елементи, едно преплитане на духовете на водата, земята, огъня, въздуха и мощният етер, който ги одухотворява. Тук ще бъде добре накратко да се спомене за поразителното разнообразие на доказаното практическо приложение на културите и комбина дните на тая сила. Чрез съчетание на изпарението от различни елементарни кристали, възможно е да се прибавят мощни съдейци към всяка форма и развитие на естествения живот. Една лъчиста вода, която е в състояние да разтвори лена, не ще бъде еднакво наситена с тая сила, за да разтвори рудата, нито ще бъде в същата пропорция, за да подхрани зюмбюла или цветното зеле. Приложението на тази сила, добре известна вече на обществото, става чрез действащия цилиндър.
към текста >>

Когато човек се труди да проникне в мистерията на „новата сила“, толкова поразителна по своите сложни прояви, изкусява се да допусне, че това не е в същност нова сила, но е ново появяване на една такава, позната много отдавна в земята Хем.
Един член от нашия търговски комитет, като видя една мостра от мек копринен лен, пречистен под въздействието на тази сила, бе възхитен и желаеше по-скоро да узнае как е тя добита. Той беше учуден като разбра, че тя е добита след един съвършено физически процес и че никакви химически или механически средства не са употребени, за да се добият тия съвършени резултати. Единствените образци, които могат да се равнят на мострата, се намират в останките на древния град Хем — земя на чудеса отдавна забравена. Какви дивни картини възкръсват пред очите при звука на това име! От него е произлязла думата „алхимия“, а оттам пък и нейната модерна равносилна — химията. Когато човек се труди да проникне в мистерията на „новата сила“, толкова поразителна по своите сложни прояви, изкусява се да допусне, че това не е в същност нова сила, но е ново появяване на една такава, позната много отдавна в земята Хем. Външният неин символ с право може да бъде бръмбарът т. е. тая скромна земна бубулечка, които е същевременно и чиста и крайно предадена в служба на малките си. Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие? Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата. Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара.
към текста >>

Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата.
От него е произлязла думата „алхимия“, а оттам пък и нейната модерна равносилна — химията. Когато човек се труди да проникне в мистерията на „новата сила“, толкова поразителна по своите сложни прояви, изкусява се да допусне, че това не е в същност нова сила, но е ново появяване на една такава, позната много отдавна в земята Хем. Външният неин символ с право може да бъде бръмбарът т. е. тая скромна земна бубулечка, които е същевременно и чиста и крайно предадена в служба на малките си. Но зад тая скромна емблема не е ли допустимо, че седи едно мощно и свято знание, ключът на което бе познат само на неколцина посветени и който загина с тях, когато погина египетското величие? Един добре известен лекар и човек на науката, който внимателно разгледа рисунките, направени през време на различните опити, каза, че, според него, „новата сила“ най-добре може да се опише като такава, която по чудотворен начин ускорява процеса на природата. Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара. Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути.
към текста >>

Ферментиране – зародиш образуван от бръмбар Проекцията на кристалите, влакънцата и на другите дребни предмети е феномен почти невероятен, докато човек не свикне да ги наблюдава както с микроскоп, така и с просто око.
Някои са като снежни кристали, други като върхове на пръти, а трети като мъхове; други са подобни на царевица, други като ръжени зърна, в житни класове и свободни. Едни от най красивите, които видях, приличаха на верижка от дребни маргаритки, и мене ми се струваха, като любовен дар на духа от полско цвете за тоя, който желае да му се наслаждава и който изпитва детска радост при вида на тая невинна красота. В това допиране до силата на цветния свят има истинска поезия. Като че това са лъчи, от които ще се образуват истинските цветя. Може би оттук да вземат цветните феи краските за цветята. Ферментиране – зародиш образуван от бръмбар Проекцията на кристалите, влакънцата и на другите дребни предмети е феномен почти невероятен, докато човек не свикне да ги наблюдава както с микроскоп, така и с просто око. Даже и преди да се появи бръмбарът, тия прояви ясно се забелязват. Ако съществуват образци от силно наситена материя, изглежда като че ли лъчите, които изхождат из нея, материал за сгъстяване. Аз съм видяла една малка гола маса, да стои при пълна дневна светлина, на повърхността й да няма ни най-малко прах, а в кратко време по нея да заискреят малки твърди кристали и сребърни влакънца. Кристалите при тоя случай са различни по форма от микроскопични точици до просени зърна, и се виждат поради светлината, която отражават. Аз също съм видяла подобни камъни много по-големи, които, не се съмнявам,са от подобен произход.
към текста >>

Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара.
Един чифт от тях силно наподобява ония, които се виждат на крилата на бръмбара по египетските рисунки. Ако един от тия блестящи късове се постави на стъкло или затвори в тръбичка и се разгледа под лещата, ще се види, че той е център на грамадна дейност. Той изхвърля нежни влакънца и леки облаци от пара; тия, на свой ред, произвеждат дребни кристали и пръчици светлина, По някога върху стъклото се начертават линии, а други път фантастични петна. Много от чудесата, които спонтанно се явяват, са били описани като реализирани мечти на средновековния алхимик. Тях не може да създаде и най-опитният работник в добре снабдената химическа лаборатория. Човек се изкушава да проследи връзката между комплицираните прояви на тая сила и подробностите на древното египетско служение на Кефера, богът, символизиран чрез бръмбара. Обаче,тая материя, макар и крайно увлекателна, далеч е още недостижима и твърде отвлечена, за да може да се разгледа в тази статията трябва да се остави за други път. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. I) Останалите планети и възлите на луната и планетите в различните домове Като съчетаем планетите според тяхното естество с разните домове, не е мъчно да определим влиянието им в отделните къщи (виж значението на астрологичните домове). Та,а напр., Юпитер, Венера, слънцето и луната, когато са добре аспектирани в 2-ия дом, са благоприятни за материалното благополучие в живота. В 3 ия дом те упражняват благотворно влияние върху пътешествията и върху интелекта.
към текста >>

на меридиана) или в съвпад със слънцето или луната изглежда в повечето случаи, че упражнява твърде, благотворно влияние в оня дом, в който тази конфигурация се случи, когато пък опашката на дракона, в сьвпад с поменатите светила изглежда понякога да упражнява злокобно влияние върху съдбата на човека — тия съчетания прокобяват често зли премеждие и несрети в живота.
В 7-ия дом влияят благоприятно върху брака и общественото положение; в 8-ия дом тия планети създават известна възможност у индивида да се обогати било чрез наследство, било чрез женитба; в 9-ия—благоприятствуват на дългите пътешествия и на занимаването с философски и религиозни проблеми; в 10-ия дом тия планети действат благотворно върху успаха и призванието на индивида; в 11-ия — върху приятелските връзки и за привеждане в изпълнение на своите желания и стремежи; в 12-ия дом обещават на родения малко грижи и малко врагове. Сатурн, Марс, Уран и Нептун или силно ранените от зли аспекти „благотворни планети“ (Венера, Юпитер) в 12-те дома, показват тъкмо противното. Но една тъй наречена „зла планета“, ако е добре аспектирана, не е неблагоприятна. Главата на драки на в м. с. (т. е. на меридиана) или в съвпад със слънцето или луната изглежда в повечето случаи, че упражнява твърде, благотворно влияние в оня дом, в който тази конфигурация се случи, когато пък опашката на дракона, в сьвпад с поменатите светила изглежда понякога да упражнява злокобно влияние върху съдбата на човека — тия съчетания прокобяват често зли премеждие и несрети в живота. Но в тази посока има още сума неща за уясняване и затова желателно е всеки, който проучва астрология да допринесе нещо за тяхното изясняване. Древните астролози, а и днес още индусите, приписват голямо значение на лунните възли. Възходящият и низходящ възел на луната се местят в зодиака па 19о 20‘ в годината в обратна посока (ретроградно) и извършват пълната си обиколка през 12-т знака за 18 год. и 225 деня. Разбира се, и планетите си имат своите възли; но в модерната астрология те са изгубили съвсем своето значение.
към текста >>

Птоломей не е бил човек, който се е занимавал с нелепици.
Разбира се, и планетите си имат своите възли; но в модерната астрология те са изгубили съвсем своето значение. Тъй като предвижването на тия възли става твърде бавно (средно около 1о в столетие), то влиянието им (ако съществува) може да се счита за величина постоянна, така че всеки може да проследи, доколко тия влияния са реални в неговия собствен живот — именно като се помни, че главата на дракона въздейства „благотворно“, а опашката (низх. възел) — „зле“.—Ето защо, аз давам тук положението на всеки възел, в настоящето столетие (в ефемеридите то не е указано). Неуяснен е въпроса и с така наречената „фортуна“ (точка на щастието) — възгледите на астролозите се разхождат, но твърде е за вярване, че ония, които я отхвърлят, и я наричат напр. измислица на Птоломея, те са прави. Птоломей не е бил човек, който се е занимавал с нелепици. Въпросът е, че една твърде малка част от неговите познания са стигнали до нас и ние сме принудени отново да търсим и да откриваме. Холандският астролог Тиренс казва следното върху тази точка на „щастието“: „Собственият ми опит ме учи, че тази точка може много нещо да разкрие както в рождения хороскоп, тъй и в прогресивния, и че е от голямо практично значение в хороскопа — тя е практичния резултата, конкретния синтез на един хороскоп, взет като едно цяло“. Слънцето в дванадесетте знака Както видехме, слънцето представя в хороскопа индивидуалността — висшият аз, който постоянно се превъплъщава, за да събере з физичния свят оня опит, който той не би могъл да придобие в други полета. А понеже трябва да приемем, че целта на човешката еволюция не е едностранчивото развитие, то ясно е, че азът в своите многобройни въплъщения не се проявява все чрез един и същи знак, а чрез различни знакове — спрямо нуждите на развитието. Един човек, който има нужда да развие своята воля и своята издръжливост, ще се роди запр.
към текста >>

Един човек, който има нужда да развие своята воля и своята издръжливост, ще се роди запр.
Птоломей не е бил човек, който се е занимавал с нелепици. Въпросът е, че една твърде малка част от неговите познания са стигнали до нас и ние сме принудени отново да търсим и да откриваме. Холандският астролог Тиренс казва следното върху тази точка на „щастието“: „Собственият ми опит ме учи, че тази точка може много нещо да разкрие както в рождения хороскоп, тъй и в прогресивния, и че е от голямо практично значение в хороскопа — тя е практичния резултата, конкретния синтез на един хороскоп, взет като едно цяло“. Слънцето в дванадесетте знака Както видехме, слънцето представя в хороскопа индивидуалността — висшият аз, който постоянно се превъплъщава, за да събере з физичния свят оня опит, който той не би могъл да придобие в други полета. А понеже трябва да приемем, че целта на човешката еволюция не е едностранчивото развитие, то ясно е, че азът в своите многобройни въплъщения не се проявява все чрез един и същи знак, а чрез различни знакове — спрямо нуждите на развитието. Един човек, който има нужда да развие своята воля и своята издръжливост, ще се роди запр. със слънцето в неподвижен знак. Други пък, който трябва да развие емоционалната страна на своето естество, ще се роди във воден знак, и според това коя страна на емоционалното трябва да развие, той ще избере или Рак, или Скорпион, или Риби. Но не е необходимо това да бъде винаги така. Може да се допусне също, че една високо издигната индивидуалност има да извърши известно дело в своето превъплъщение и затова се нуждае от най-силно развитата страна на своя характер. В този случай, човек трябва да разполага с всичките си сили, за да може да изпълни своята задача.
към текста >>

В този случай, човек трябва да разполага с всичките си сили, за да може да изпълни своята задача.
Един човек, който има нужда да развие своята воля и своята издръжливост, ще се роди запр. със слънцето в неподвижен знак. Други пък, който трябва да развие емоционалната страна на своето естество, ще се роди във воден знак, и според това коя страна на емоционалното трябва да развие, той ще избере или Рак, или Скорпион, или Риби. Но не е необходимо това да бъде винаги така. Може да се допусне също, че една високо издигната индивидуалност има да извърши известно дело в своето превъплъщение и затова се нуждае от най-силно развитата страна на своя характер. В този случай, човек трябва да разполага с всичките си сили, за да може да изпълни своята задача. Но и в първия случай изглежда, че положението на слънцето в този или оня знак показва развитата вече страна на характера, ала това е така, защото този знак, тъй да се рече, го принуждава да прояви ония а качества, които са свързани с него. Само аспектите дават в известен смисъл неговата същинска сила. Положението на слънцето в Лъва за пример, съвсем не означава още, че ние имаме пред себе си една силна индивидуалност, тъй както и положението му в Водолей или Везни съвсем не отбелязва слабите индивидуалности — наопаки, може да се случи тъкмо обратното, — макар че слънцето в днешното състояние на живота се проявява с особена сила в знака Лъв. Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той.
към текста >>

Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека.
Може да се допусне също, че една високо издигната индивидуалност има да извърши известно дело в своето превъплъщение и затова се нуждае от най-силно развитата страна на своя характер. В този случай, човек трябва да разполага с всичките си сили, за да може да изпълни своята задача. Но и в първия случай изглежда, че положението на слънцето в този или оня знак показва развитата вече страна на характера, ала това е така, защото този знак, тъй да се рече, го принуждава да прояви ония а качества, които са свързани с него. Само аспектите дават в известен смисъл неговата същинска сила. Положението на слънцето в Лъва за пример, съвсем не означава още, че ние имаме пред себе си една силна индивидуалност, тъй както и положението му в Водолей или Везни съвсем не отбелязва слабите индивидуалности — наопаки, може да се случи тъкмо обратното, — макар че слънцето в днешното състояние на живота се проявява с особена сила в знака Лъв. Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той. Затова едно познаване не неговите стремежи — е твърде необходимо, кога поискаме да дадем — разглеждайки неговия хороскоп — един по-подробен образ на неговия характер и на всичко, що зависи от него. И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци. Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне. От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С.
към текста >>

Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той.
В този случай, човек трябва да разполага с всичките си сили, за да може да изпълни своята задача. Но и в първия случай изглежда, че положението на слънцето в този или оня знак показва развитата вече страна на характера, ала това е така, защото този знак, тъй да се рече, го принуждава да прояви ония а качества, които са свързани с него. Само аспектите дават в известен смисъл неговата същинска сила. Положението на слънцето в Лъва за пример, съвсем не означава още, че ние имаме пред себе си една силна индивидуалност, тъй както и положението му в Водолей или Везни съвсем не отбелязва слабите индивидуалности — наопаки, може да се случи тъкмо обратното, — макар че слънцето в днешното състояние на живота се проявява с особена сила в знака Лъв. Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той. Затова едно познаване не неговите стремежи — е твърде необходимо, кога поискаме да дадем — разглеждайки неговия хороскоп — един по-подробен образ на неговия характер и на всичко, що зависи от него. И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци. Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне. От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С. (medium coeli, меридиана), защото М. С.
към текста >>

И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци.
Само аспектите дават в известен смисъл неговата същинска сила. Положението на слънцето в Лъва за пример, съвсем не означава още, че ние имаме пред себе си една силна индивидуалност, тъй както и положението му в Водолей или Везни съвсем не отбелязва слабите индивидуалности — наопаки, може да се случи тъкмо обратното, — макар че слънцето в днешното състояние на живота се проявява с особена сила в знака Лъв. Аз съм, обаче, убеден, — че хороскопът никога не може да разкрие истинската сила на човека. Божественото у човека е забулено с непроницаемо було и само когато наблюдаваме човека в неговите деяния и постъпки, ние можем до нейде да отсъдим, доколко високо се е издигнал той. Затова едно познаване не неговите стремежи — е твърде необходимо, кога поискаме да дадем — разглеждайки неговия хороскоп — един по-подробен образ на неговия характер и на всичко, що зависи от него. И така, слънцето символизира висшето в човека; затова в хороскопа то представя извора на почестите и славата или, общо взето, неговото положение между другите човеци. Когато слънцето е зле аспектирано и не е подпомогнато от добрите аспекти на Юпитер или Венера, това е белег, че роденият ще трябва с големи мъчнотии да си пробие път в живота и да се издигне. От само себе си се разбира, че качествата на характера и склонностите, които ще опишем по-долу при разглеждане влиянието на слънцето в различните знакове на юдияка, се модифицират до нейде от аспектите, които слънцето получава в съответния знак, — при това как ще се проявят те в живота, зависи и от личността (положението на луната), от инструмента или физическото тяло (асцендента) а също и от М. С. (medium coeli, меридиана), защото М. С. ни разкрива неговия мироглед. Hiram Е Butler в, своята а книга Solar Biology (Слънчева биология) казва нещо за прехода между един зодиак, знак и съседния и констатира, че не всички знакове показват такова постепенно преминаване от един в друг.
към текста >>

КАБАЛА Ключът на книгата „Зо-ар“ Науката за Бога, вселената и човека, т. е.
Тъй че, тия 5: проявяват смесените качества и на двата знак? Същото се констатира и при прехода от Риби в Овена, именно последните 4° — 5° от Риби показват смесените качества на тия два знака. Между Овен и Телец това смесване на качествата се простира само на около 1°, а след това вече знаковете не проявяват постепенен преход до Дева — Везни, където този преход е близо 2°. Преходът между Везни и Скорпион е незначителен,— този между Стрелец и Козирог рязък, но преходът между Козирог и Водолей се чувства вече при последните 4° на Козирога, където започват да се проявяват качествата на Водолея. При другите знаци преходът е внезапен, — следователно, при тях не става химична поларизация — както Butler нарича това. (Следва). КАБАЛА Ключът на книгата „Зо-ар“ Науката за Бога, вселената и човека, т. е. за целокупното битие, известна под еврейското название Кабала, разкрива всичките тайни на живота. Но истински кабалисти са само най-просветените умове, мъдреците, които са развили у себе си висшите умствени и духовни сили и могат да проникнат до Центъра на Творението и да се доближат до всезнанието. За четците на Всемирна Летопис се дават постепенно само основните кабалистически познания, с помощта на които, паралелно със сведенията от другите окултни науки, да разширят н вдълбочат своя мироглед1). Cледователно, Кабалата, най-специалната и всеобемната окултна наука, не е за всекиго. Както справедливо забелязва французкият коментатор на Сифра Дзениута („Книгата на тайните“), Албер Жуне, знанията, които дава тая наука, се изплъзват за обикновения ум така, както ултравиолетовите и инфрачервените лъчи на спектъра не може да се доловят от простото човешко око.
към текста >>

Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога.
За да се срещне този идеал, напълно реализиран, трябва да се възлезе отвъд, т. е. в чистата етерна сфера. Прочее, уравновесеният период на слънчевата система, на планетата и на обществото е относително верен образ на небесното равновесие и недостатъчно изпълнение на великия закон. „Везните се покоят в тялото на Най-Стария по дни, те не се съобщават, не се виждат“. Това е потвърждение на петия стих. Законът за равновесието е тялото на Бога, душата му е несъобщаемия Абсолютен и, както тялото и лицето на човека изразяват чувствата и мислите, които невидимата му душа съдържа, така и законът за равновесието и неговото действие върху света ни открива и предава недостъпната мисъл на Бога. „Върху тях ще възлезе и възлиза това, което не е, което е и което ще бъде“. Законът за равновесието е всемирен, неговата сила управлява това, което не е, т, е. идалните неща, чиито образ съдържа, и това, което съществува или е съществува ю и което ще съществува, бъдещето, което се заражда в плода на бляновете на закона. III. 9. — Тайна в тайната. 10.
към текста >>

Единството на човека се изтъква, чрез разнообразието на органите, и всеки от органите на главата притежава своя специална служба.
На философски език, низшите закони, подчинени на смяната на енергията и почивката, получават силата си от непрестанно дейния висш закон. И очевидно: голямото не може да зависи от малкото, а в обратното се съдържа истината. За вълнуващите се и неизтощими сили на вселената се изисква един неизчерпаем и постоянен източник, един резервоар от абсолютна сила, както вълните се издигат и спадат в океанските глъбини. Магическият печат на Саломон „В него са двете ноздри, из които се изхвърля диханието, което оживява всичко“. Както от косата на Най-Стария по дни изтича неговото мозъчно магнетично влияние, и както челото му изявява неговата воля, а погледът му — постоянно будната му мисъл, така и ноздрите му изпущат в особеност диханието на живота. Единството на човека се изтъква, чрез разнообразието на органите, и всеки от органите на главата притежава своя специална служба. Символичната глава, описана в Зо-ар, представлява така Абсолютния, за да може да се по:тави в съотношение с творенията, тя специализира неговите свойства в закони и особени сили, които Кабалата обяснява с името на човешките органи, съответни по естеството си на тия свойства и особени сили (Следва) _____________________________________ 1) В излезлите три годишнини на списанието, а особено в първата, е изложена почти цялата първоначални Кабала, а за напред ще продължава втората и третата част от нея. 2) Вж. описание на работата на това събрание в кн. VI год. I на Всемирна Летопис.
към текста >>

2) Втора причина е Зъбното развитие Началото на зъбното развитие у човека е в първата половина на втория зародишен месец, значи в петата или шестата седмица след зачатието.
А това става или чрез изхвърляне на водата, в която са време зеленчуците или чрез неизползувана на ножицата на овошките и житните храни, Дали хлябът, приготвен от финно брашно, благоприятства кариеса, понеже дава по-малко работа на челюстите, или поради своята бедност на витамини? Този въпрос не е още окончателно решен. Вредно е и голямото лакомство, честото ядене, без да се усеща глад или поне обикновена охота. Също е вредно и гълтането на храната, преди да бъде добре сдъвкана. Има още много други причини. 2) Втора причина е Зъбното развитие Началото на зъбното развитие у човека е в първата половина на втория зародишен месец, значи в петата или шестата седмица след зачатието. Фигура 1. Зъбен зародиш S = глечтен зачачък D = дентинов зачатък. М = спител на устната мукозна (слизеста) ципа. V = епителиялен съединителен кост между глечния зачатък и устната мукозна ципа. Най-напред се образува глечния орган, от който глечта се развива по един доста интересен начин.
към текста >>

Тук човек е изкупил по-висшето си развитие в областта на духа със зъбното разваляне.
и 16. година. След тая възраст зъбите са по-устойчиви на кариес. Тук пак с помощта на окултизма можем да внесем светлина, като кажем: след завършването на зъбната смяна към 14 година, настъпва половата зрелост. Тогаз астралното тяло се освобождава, и умът почва да се проявява все повече и повече, тъй че човешкият организъм в тая възраст, от подсъзнателни импулси, гледа да се предпази от флуорното действие, защото преголямото флуорно действие намалява условията за умствена проява. И тогаз зъбите стават кариозни. Тук човек е изкупил по-висшето си развитие в областта на духа със зъбното разваляне. Сигурно, големият процент кариозни в тази възраст е в свръзка с процеса на половото съзряване, защото половите жлези имат и функцията на вътрешна секреция. Процесът на половото съзряване е противоположен на процеса на минерализирането, който е външен. А когато последният процес се завърши, тогаз действа противоположно нему процесът на половото съзряване, който е повече вътрешен. 5) Друго и то доста интересно предразположение към кариес е бременността. Външното изследване е в недоумение; то е неспособно да даде издръжливо обяснение на това.
към текста >>

Духовният (окултният) изследовател4) дава по това следното важно обяснение: Човек ще разбере процеса на зъбното образуване и разрушение, ако го разгледа не отделно, но в свръзка с другите процеси в човешкия организъм, които може да са доста отдалечени от зъбите.
Външното изследване е в недоумение; то е неспособно да даде издръжливо обяснение на това. Едни допущат, че майчиният организъм употребява за съграждането на зародишевия скелет много калциеви соли, и затова майчините зъби се повреждат в строежа си. Други допущат, че причината лежи в увеличението на лигата (слезта) в плюнката при бременност и в известно пренебрегване на зъбното чистене. В най-ново време Кранц изследва влиянието на половите жлези върху зъбното развитие и, според него, причината на големия процент кариози у бременните лежи в промяната на вътрешната секреция на яйчниците. Пряко или косвено, това влияе и върху другите жлези с вътрешна секреция, които жлези се считат като регулатори на проникването с калциеви соли. Духовният (окултният) изследовател4) дава по това следното важно обяснение: Човек ще разбере процеса на зъбното образуване и разрушение, ако го разгледа не отделно, но в свръзка с другите процеси в човешкия организъм, които може да са доста отдалечени от зъбите. Този процес напр. може да се разгледа в свръзка със следното познато явление: може да се наблюдава, как жени, които по-рано са имали здрави зъби, да получат крайно лоши зъби след първото раждане. Това може да хвърли голяма светлина върху връзката между зъбното разваляне и целия строй на организма. Зъбното разрушение е в тясна връзка с вътрешната организация. И би било голяма грешка да мислим, че зъбното разрушение зависи изключително от външни вредни влияния.
към текста >>

Вратите на стаята, коридора и прозорците били внимателно заключени и не са могли да подозират, че може да се вмъкне човек, без да го чуят.
Госпожица Н. Хал. била учителка в гр. Вр. и живяла с една нейна другарка в една стая в училището и спали на един креват. Вечерта, във вторник срещу сряда, къде 11 часа, тя слуша като че някой ходи из стаята и извикал два пъти много ясно името й. Тя се уплашила както и другарката й и се завили през глава с юрганите. Вратите на стаята, коридора и прозорците били внимателно заключени и не са могли да подозират, че може да се вмъкне човек, без да го чуят. Сутринта те станали, проверили вратите и прозорците и констатирали, че наистина били заключени най-внимателно, обаче след 8 часа получила телеграма, че баща й се поминал вечерта във вторник срещу сряда точно в 11 часа. Госпожицата е свършила философия и история и е материалистка, обаче, този случай много я озадачил. Майката пък на същата, два деня преди да почине баща й, вечерта чула много ясно като казал някой към спящия баща: „Xайде, хайде, до кога ще те чакам“. Баща й бил здрав и крупен човек, 55 годишен, обаче имал порок на сърцето и скоропостижно се поминал както е бил заспал. Не е могъл да извика даже, да му дадат чаша вода.
към текста >>

Баща й бил здрав и крупен човек, 55 годишен, обаче имал порок на сърцето и скоропостижно се поминал както е бил заспал.
Тя се уплашила както и другарката й и се завили през глава с юрганите. Вратите на стаята, коридора и прозорците били внимателно заключени и не са могли да подозират, че може да се вмъкне човек, без да го чуят. Сутринта те станали, проверили вратите и прозорците и констатирали, че наистина били заключени най-внимателно, обаче след 8 часа получила телеграма, че баща й се поминал вечерта във вторник срещу сряда точно в 11 часа. Госпожицата е свършила философия и история и е материалистка, обаче, този случай много я озадачил. Майката пък на същата, два деня преди да почине баща й, вечерта чула много ясно като казал някой към спящия баща: „Xайде, хайде, до кога ще те чакам“. Баща й бил здрав и крупен човек, 55 годишен, обаче имал порок на сърцето и скоропостижно се поминал както е бил заспал. Не е могъл да извика даже, да му дадат чаша вода. Но той като че бил предизвестен за смъртта си, защото често е плачел и си казвал, че скоро щял да ги остави. Често му се явявали видения, които го подканвали по-скоро да ги последва. * — Г-жа Г. Г. сънува една нощ, че носи бели хризантеми и: като стигнала тъкмо при двореца, извила се една буря и от ръцете й се изскубнали цветята и се пръснали по земята.
към текста >>

Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето.
Поменатият вестник съобщава за много случаи на най-верни диагнози, определени от г-жа Вари, само с един поглед върху тялото на болния. Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма. На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят. Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето. Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г. Емануил Воше (вж Всемирна Летопис, год. III, кн. I), под директорството на д-р Фово де Курмел. Ръководителят на французкия отдел, г. Ж.
към текста >>

Дардан, е получил от дружеството един почетен диплом за петнадесет-годишните си многобройни изследвания върху радиациите, флуидите и магнетичните изтичания у човека.
Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г. Емануил Воше (вж Всемирна Летопис, год. III, кн. I), под директорството на д-р Фово де Курмел. Ръководителят на французкия отдел, г. Ж. Дардан, е получил от дружеството един почетен диплом за петнадесет-годишните си многобройни изследвания върху радиациите, флуидите и магнетичните изтичания у човека. Той е успял да добие негативи и позитиви, които показват личното и психично влияние на субектите, подложени на опитите, а особено резултатите от проекцията на мисълта върху фотографските плаки и хартии. У нас хората още спят. Нито любознателност, нито някакъв духовен интерес има към психическите издирвания. Даже и редките случаи на добити фотографии на невидимото се разглеждат с предубеждение и недоверие. Една такава снимка е и поместената в настоящата книжка.
към текста >>

На нея ясно се вижда: от лявата страна, върху петия и шестия човек (до първия свещеник) една женска физиономия със спокоен и хладен поглед (въздушните празнини между краката на стоящите лица си остават) и по-нататък (в средата) една фигура на мъж с брада и царствено одеяние, в шията на когото стоят министърът на благоустройството и един инженер.
Даже и редките случаи на добити фотографии на невидимото се разглеждат с предубеждение и недоверие. Една такава снимка е и поместената в настоящата книжка. Тя представлява тържественото освещаване на един мост по централната ж. п. линия. Работа на един плевенски фотограф. На нея ясно се вижда: от лявата страна, върху петия и шестия човек (до първия свещеник) една женска физиономия със спокоен и хладен поглед (въздушните празнини между краката на стоящите лица си остават) и по-нататък (в средата) една фигура на мъж с брада и царствено одеяние, в шията на когото стоят министърът на благоустройството и един инженер. Строителят на моста, който ни донесе тая снимка, обеща да ни съобщи писмено всички подробни сведения по тоя случай. Той е узнал, че на това място бил погребан един стар български цар с царицата си. Камил Фламарион. На 4 юни т. г. замина за другия свят знаменитият астроном и твърде полезен популяризатор на психическата наука Камил Фламарион.
към текста >>

Един млад, току-речи съвсем сляп човек ми разправяше, че в неделя той още не различавал печатни букви, и в понеделник подир обед той могъл безпрепятствено да чете вестници.
Излекувал е няколко нервно болни. Аз сам видях няколко души, които бяха доведени от други с голяма мъка в помещението и които след лекуването си отиваха без чужда помощ, и които вървяха без трудности надолу по стълбите. От очите на всекиго бляскаше радост и доволство. Поразени от тежък ревматизъм хора, съвсем безпомощни, си отиваха съвсем самички или поне със значително подобрение. Едно дете, което поради уплаха не бе говорило повече от година време, отведнъж начена пак да говори, а на друго глухо дете се повърна слухът. Един млад, току-речи съвсем сляп човек ми разправяше, че в неделя той още не различавал печатни букви, и в понеделник подир обед той могъл безпрепятствено да чете вестници. Един млад господин, който през време на войната пострадал от силни сътресения на нервите и от тогава не е бил кадърен за никаква работа, излязъл от лечебната стая, като говорел спокойно (преди това бил съвсем апатичен) и сам се облякъл и си отишъл. Много и много случаи би могли да се отбележат, но поради липса на място не можем всички случаи да назовем. Явно е, че и много случаи останаха безрезултатни. Никому не може да се повърне зрението, ако му са парализувани нервите, никому не може да се повърне слуха, когато липсват тъпанчетата и др. п. Също така и такива хроми не могат да оздравеят, на които липсва някоя нога.
към текста >>

Човекопознанието като основа на педагогиката и дидактиката I.
45 в тази книжка погрешно е поставено клишето (фиг. IV), което представлява паякът тарантул как вдига със задните си крака яйцето си срещу слънцето за да го огрее. Вместо отвесно, това клише трябваше да се постави хоризонтално. Д-р Рудолф Щайнер. Педагогически курс в окултния университет „Гьотенаум“1) (Продължение от кн. 1). Човекопознанието като основа на педагогиката и дидактиката I. Днешното схващане на света не може да доведе до истинско познание на човешкото естество Д-р Щайнер говори върху педагогиката. Всичко, казано от него, произтича от познанието му за подрастващия човек. Такова познание може да има само онзи, който по особен начин изучва света, както Д-р Щайнер. Той изучва всички неща във връзка с човека. Фихте казва; „Каква философия има някой, зависи от това, какъв човек е той“.
към текста >>

Всичко, казано от него, произтича от познанието му за подрастващия човек.
Вместо отвесно, това клише трябваше да се постави хоризонтално. Д-р Рудолф Щайнер. Педагогически курс в окултния университет „Гьотенаум“1) (Продължение от кн. 1). Човекопознанието като основа на педагогиката и дидактиката I. Днешното схващане на света не може да доведе до истинско познание на човешкото естество Д-р Щайнер говори върху педагогиката. Всичко, казано от него, произтича от познанието му за подрастващия човек. Такова познание може да има само онзи, който по особен начин изучва света, както Д-р Щайнер. Той изучва всички неща във връзка с човека. Фихте казва; „Каква философия има някой, зависи от това, какъв човек е той“. Тази мисъл можем да приложим и тук, като кажем: „Каква философия има човек, зависи от това, какъв възглед има той за човека“. Тази мисъл е изказана и от Д-р Щайнер.
към текста >>

Той изучва всички неща във връзка с човека.
Педагогически курс в окултния университет „Гьотенаум“1) (Продължение от кн. 1). Човекопознанието като основа на педагогиката и дидактиката I. Днешното схващане на света не може да доведе до истинско познание на човешкото естество Д-р Щайнер говори върху педагогиката. Всичко, казано от него, произтича от познанието му за подрастващия човек. Такова познание може да има само онзи, който по особен начин изучва света, както Д-р Щайнер. Той изучва всички неща във връзка с човека. Фихте казва; „Каква философия има някой, зависи от това, какъв човек е той“. Тази мисъл можем да приложим и тук, като кажем: „Каква философия има човек, зависи от това, какъв възглед има той за човека“. Тази мисъл е изказана и от Д-р Щайнер. Затуй, казва той, всека епоха е имала педагогически възгледи, каквито са произтичали от нейните познания за човешкото естество. А това познание за човешкото естество от своя страна е отражение на познанието за света, до което дадената епоха е достигнала.
към текста >>

Фихте казва; „Каква философия има някой, зависи от това, какъв човек е той“.
Човекопознанието като основа на педагогиката и дидактиката I. Днешното схващане на света не може да доведе до истинско познание на човешкото естество Д-р Щайнер говори върху педагогиката. Всичко, казано от него, произтича от познанието му за подрастващия човек. Такова познание може да има само онзи, който по особен начин изучва света, както Д-р Щайнер. Той изучва всички неща във връзка с човека. Фихте казва; „Каква философия има някой, зависи от това, какъв човек е той“. Тази мисъл можем да приложим и тук, като кажем: „Каква философия има човек, зависи от това, какъв възглед има той за човека“. Тази мисъл е изказана и от Д-р Щайнер. Затуй, казва той, всека епоха е имала педагогически възгледи, каквито са произтичали от нейните познания за човешкото естество. А това познание за човешкото естество от своя страна е отражение на познанието за света, до което дадената епоха е достигнала. Нашата епоха свързва началото си с Галилей, Коперник, Джордано Бруно.
към текста >>

Тази мисъл можем да приложим и тук, като кажем: „Каква философия има човек, зависи от това, какъв възглед има той за човека“.
Днешното схващане на света не може да доведе до истинско познание на човешкото естество Д-р Щайнер говори върху педагогиката. Всичко, казано от него, произтича от познанието му за подрастващия човек. Такова познание може да има само онзи, който по особен начин изучва света, както Д-р Щайнер. Той изучва всички неща във връзка с човека. Фихте казва; „Каква философия има някой, зависи от това, какъв човек е той“. Тази мисъл можем да приложим и тук, като кажем: „Каква философия има човек, зависи от това, какъв възглед има той за човека“. Тази мисъл е изказана и от Д-р Щайнер. Затуй, казва той, всека епоха е имала педагогически възгледи, каквито са произтичали от нейните познания за човешкото естество. А това познание за човешкото естество от своя страна е отражение на познанието за света, до което дадената епоха е достигнала. Нашата епоха свързва началото си с Галилей, Коперник, Джордано Бруно. Техните възгледи са били приети изпърво от науката, а днес са проникнали в широките маси.
към текста >>

Те проникват всички възгледи на съвременния човек.
Тази мисъл е изказана и от Д-р Щайнер. Затуй, казва той, всека епоха е имала педагогически възгледи, каквито са произтичали от нейните познания за човешкото естество. А това познание за човешкото естество от своя страна е отражение на познанието за света, до което дадената епоха е достигнала. Нашата епоха свързва началото си с Галилей, Коперник, Джордано Бруно. Техните възгледи са били приети изпърво от науката, а днес са проникнали в широките маси. Те проникват всички възгледи на съвременния човек. Естество-научните идеи проникват днешния човек. Естество-научното познание почива върху опита и наблюдението, обаче духовния инструмент, чрез който човек обработва получения материал, е умът. И можем да кажем: човекът на днешната епоха има интелектуалистичен образ за света2). Особено раздвояване преживява западното човечество3). От една страна, всеки образован човек, който е изучил естествонаучните и технични успехи на интелектуализма, се възхищава от последния.
към текста >>

Естество-научните идеи проникват днешния човек.
Затуй, казва той, всека епоха е имала педагогически възгледи, каквито са произтичали от нейните познания за човешкото естество. А това познание за човешкото естество от своя страна е отражение на познанието за света, до което дадената епоха е достигнала. Нашата епоха свързва началото си с Галилей, Коперник, Джордано Бруно. Техните възгледи са били приети изпърво от науката, а днес са проникнали в широките маси. Те проникват всички възгледи на съвременния човек. Естество-научните идеи проникват днешния човек. Естество-научното познание почива върху опита и наблюдението, обаче духовния инструмент, чрез който човек обработва получения материал, е умът. И можем да кажем: човекът на днешната епоха има интелектуалистичен образ за света2). Особено раздвояване преживява западното човечество3). От една страна, всеки образован човек, който е изучил естествонаучните и технични успехи на интелектуализма, се възхищава от последния. От друга страна, виждаме, как интелектуалистичното възпитание атрофира човешките способности.
към текста >>

Естество-научното познание почива върху опита и наблюдението, обаче духовния инструмент, чрез който човек обработва получения материал, е умът.
А това познание за човешкото естество от своя страна е отражение на познанието за света, до което дадената епоха е достигнала. Нашата епоха свързва началото си с Галилей, Коперник, Джордано Бруно. Техните възгледи са били приети изпърво от науката, а днес са проникнали в широките маси. Те проникват всички възгледи на съвременния човек. Естество-научните идеи проникват днешния човек. Естество-научното познание почива върху опита и наблюдението, обаче духовния инструмент, чрез който човек обработва получения материал, е умът. И можем да кажем: човекът на днешната епоха има интелектуалистичен образ за света2). Особено раздвояване преживява западното човечество3). От една страна, всеки образован човек, който е изучил естествонаучните и технични успехи на интелектуализма, се възхищава от последния. От друга страна, виждаме, как интелектуалистичното възпитание атрофира човешките способности. Затова днес търсят нещо друго, което да замести интелектуализма във възпитанието.
към текста >>

И можем да кажем: човекът на днешната епоха има интелектуалистичен образ за света2).
Нашата епоха свързва началото си с Галилей, Коперник, Джордано Бруно. Техните възгледи са били приети изпърво от науката, а днес са проникнали в широките маси. Те проникват всички възгледи на съвременния човек. Естество-научните идеи проникват днешния човек. Естество-научното познание почива върху опита и наблюдението, обаче духовния инструмент, чрез който човек обработва получения материал, е умът. И можем да кажем: човекът на днешната епоха има интелектуалистичен образ за света2). Особено раздвояване преживява западното човечество3). От една страна, всеки образован човек, който е изучил естествонаучните и технични успехи на интелектуализма, се възхищава от последния. От друга страна, виждаме, как интелектуалистичното възпитание атрофира човешките способности. Затова днес търсят нещо друго, което да замести интелектуализма във възпитанието. Но нищо не намират и не биха могли да намерят, защото, изхождайки от днешното схващане на света, не може да се дойде до истинско познание на човечеството.
към текста >>

От една страна, всеки образован човек, който е изучил естествонаучните и технични успехи на интелектуализма, се възхищава от последния.
Те проникват всички възгледи на съвременния човек. Естество-научните идеи проникват днешния човек. Естество-научното познание почива върху опита и наблюдението, обаче духовния инструмент, чрез който човек обработва получения материал, е умът. И можем да кажем: човекът на днешната епоха има интелектуалистичен образ за света2). Особено раздвояване преживява западното човечество3). От една страна, всеки образован човек, който е изучил естествонаучните и технични успехи на интелектуализма, се възхищава от последния. От друга страна, виждаме, как интелектуалистичното възпитание атрофира човешките способности. Затова днес търсят нещо друго, което да замести интелектуализма във възпитанието. Но нищо не намират и не биха могли да намерят, защото, изхождайки от днешното схващане на света, не може да се дойде до истинско познание на човечеството. Спенсер като представител на днешното схващане на света За да илюстрира пред слушателите си, какво произтича от днешното схващане на света, Д-р Щайнер потърси една личност, която със своите мисли, чувства и усещания, тъй да се каже, да е типична за интелектуалистичната епоха. Такава личност той намери в Херберт Спенсер.
към текста >>

“ Ние, казва той, наистина възпитаваме човека за много работи, обаче, не и за възпитател.
Но нищо не намират и не биха могли да намерят, защото, изхождайки от днешното схващане на света, не може да се дойде до истинско познание на човечеството. Спенсер като представител на днешното схващане на света За да илюстрира пред слушателите си, какво произтича от днешното схващане на света, Д-р Щайнер потърси една личност, която със своите мисли, чувства и усещания, тъй да се каже, да е типична за интелектуалистичната епоха. Такава личност той намери в Херберт Спенсер. Той в своя труд върху възпитанието и обучението засега най-важните въпроси на днешната педагогика. Той се пита: „дали възпитанието, което се практикува днес, е правилно от гледището на естествонаучната мисъл? “ Ние, казва той, наистина възпитаваме човека за много работи, обаче, не и за възпитател. Затова нашата педагогика е още незавършена. Както едно същество е завършело своето развитие, когато достигне способността за размножение, така и възпитанието трябва да се смета за завършено, когато възпитаникът стане способен да възпитава. Тази мисъл е съвсем правилна за един съвременен човек. Такъв е Спенсер. Той казва по-нататък: „най-велики възпитателни задачи ни занимават днес.
към текста >>

Тази мисъл е съвсем правилна за един съвременен човек.
Той в своя труд върху възпитанието и обучението засега най-важните въпроси на днешната педагогика. Той се пита: „дали възпитанието, което се практикува днес, е правилно от гледището на естествонаучната мисъл? “ Ние, казва той, наистина възпитаваме човека за много работи, обаче, не и за възпитател. Затова нашата педагогика е още незавършена. Както едно същество е завършело своето развитие, когато достигне способността за размножение, така и възпитанието трябва да се смета за завършено, когато възпитаникът стане способен да възпитава. Тази мисъл е съвсем правилна за един съвременен човек. Такъв е Спенсер. Той казва по-нататък: „най-велики възпитателни задачи ни занимават днес. Обаче, каква е училищната ни практика? “ Спенсер съвсем не е доволен от нея. За него тя е чужда на живота.
към текста >>

От външното изследване на живота следва илюзорността на идеал, морал-и религия Някой би запитал: „какво схващане за жизнената стойност на човека може да има днешният човек, който има съвременното интелектуалистично естествонаучно разбиране на света?
Обаче, каква е училищната ни практика? “ Спенсер съвсем не е доволен от нея. За него тя е чужда на живота. За да изясни това, той си служи със следното оригинално сравнение: „Ако след неколко века един изследовател на старини намереше описание на нашата училищна практика, никак не би могъл да си представи, че тя е била практика на нашето време; най-много, което би могъл да допусне, би било, че това описание се отнася за училищната практика на един калугерски орден от нашата епоха“. Такова е впечатлението на Спенсер от съвременната практика на възпитанието и обучението. От външното изследване на живота следва илюзорността на идеал, морал-и религия Някой би запитал: „какво схващане за жизнената стойност на човека може да има днешният човек, който има съвременното интелектуалистично естествонаучно разбиране на света? “ Отговорът на този въпрос следва недвусмислено като се разгледат въпросите „от къде“ и „на къде“ относно земята и изобщо света. Към средата на развитието се явява човек със свои идеали, морални и религиозни импулси. Обаче, в началото на развитието е съществувала Кант — Лапласовата мъглявина или нещо подобно (понеже нЕкои видоизменения се внесоха в Кант — Лапласовата теория от времето на Кант и Лаплас до сега). А в края на развитието какво предстои? Смърт на земята, на слънчевата система, един пуст свет, в който нищо друго не съществува освен различия в температурните състояния.
към текста >>

Към средата на развитието се явява човек със свои идеали, морални и религиозни импулси.
За него тя е чужда на живота. За да изясни това, той си служи със следното оригинално сравнение: „Ако след неколко века един изследовател на старини намереше описание на нашата училищна практика, никак не би могъл да си представи, че тя е била практика на нашето време; най-много, което би могъл да допусне, би било, че това описание се отнася за училищната практика на един калугерски орден от нашата епоха“. Такова е впечатлението на Спенсер от съвременната практика на възпитанието и обучението. От външното изследване на живота следва илюзорността на идеал, морал-и религия Някой би запитал: „какво схващане за жизнената стойност на човека може да има днешният човек, който има съвременното интелектуалистично естествонаучно разбиране на света? “ Отговорът на този въпрос следва недвусмислено като се разгледат въпросите „от къде“ и „на къде“ относно земята и изобщо света. Към средата на развитието се явява човек със свои идеали, морални и религиозни импулси. Обаче, в началото на развитието е съществувала Кант — Лапласовата мъглявина или нещо подобно (понеже нЕкои видоизменения се внесоха в Кант — Лапласовата теория от времето на Кант и Лаплас до сега). А в края на развитието какво предстои? Смърт на земята, на слънчевата система, един пуст свет, в който нищо друго не съществува освен различия в температурните състояния. Всички живи сили ще се превърнат тогаз в топлинни сили. В подробности, по това можем да си мислим това или онова.
към текста >>

Обаче, едно е сигурно: човек със своите идеали и импулси не е съществувал нито в началото на това развитие, нито ще съществува в края на развитието някъде в пространството.
Обаче, в началото на развитието е съществувала Кант — Лапласовата мъглявина или нещо подобно (понеже нЕкои видоизменения се внесоха в Кант — Лапласовата теория от времето на Кант и Лаплас до сега). А в края на развитието какво предстои? Смърт на земята, на слънчевата система, един пуст свет, в който нищо друго не съществува освен различия в температурните състояния. Всички живи сили ще се превърнат тогаз в топлинни сили. В подробности, по това можем да си мислим това или онова. Обаче, едно е сигурно: човек със своите идеали и импулси не е съществувал нито в началото на това развитие, нито ще съществува в края на развитието някъде в пространството. И човек съзнателно или несъзнателно трябва да се проникне от мисълта, че за външното изучване на света, всичко, което ние наричаме идеал, морал и религия се свежда към илюзия. И такова отнасяне към живота е вляно и в тези хора, които може би не знаят подробностите на този начин на схващане нещата. Същото отнасяне към живота е вляно, преди всичко, във възпитанието. Вярно е, че в днешното училище възпитават и чрез религиозни представи, Обаче, ние с това дохождаме до една пропаст. Защото онзи, който има религиозни представи редом с интелектуалистично — естествонаучни, дохожда до вътрешно раздвояване (вътрешна лъжа, неправда), макар това и да не се проявява външно.
към текста >>

И човек съзнателно или несъзнателно трябва да се проникне от мисълта, че за външното изучване на света, всичко, което ние наричаме идеал, морал и религия се свежда към илюзия.
А в края на развитието какво предстои? Смърт на земята, на слънчевата система, един пуст свет, в който нищо друго не съществува освен различия в температурните състояния. Всички живи сили ще се превърнат тогаз в топлинни сили. В подробности, по това можем да си мислим това или онова. Обаче, едно е сигурно: човек със своите идеали и импулси не е съществувал нито в началото на това развитие, нито ще съществува в края на развитието някъде в пространството. И човек съзнателно или несъзнателно трябва да се проникне от мисълта, че за външното изучване на света, всичко, което ние наричаме идеал, морал и религия се свежда към илюзия. И такова отнасяне към живота е вляно и в тези хора, които може би не знаят подробностите на този начин на схващане нещата. Същото отнасяне към живота е вляно, преди всичко, във възпитанието. Вярно е, че в днешното училище възпитават и чрез религиозни представи, Обаче, ние с това дохождаме до една пропаст. Защото онзи, който има религиозни представи редом с интелектуалистично — естествонаучни, дохожда до вътрешно раздвояване (вътрешна лъжа, неправда), макар това и да не се проявява външно. И това вътрешно раздвояване, макар и да остава несъзнателно, действа разрушително на живота.
към текста >>

Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение.
Вярно е, че в днешното училище възпитават и чрез религиозни представи, Обаче, ние с това дохождаме до една пропаст. Защото онзи, който има религиозни представи редом с интелектуалистично — естествонаучни, дохожда до вътрешно раздвояване (вътрешна лъжа, неправда), макар това и да не се проявява външно. И това вътрешно раздвояване, макар и да остава несъзнателно, действа разрушително на живота. Спенсер разглежда детето като член от външния механизъм на природата Съществената част на всички представи, които са плод само на външното естествонаучно изследване на живота, не седи само в научната им стойност. Важно при тях е и онова разположение на душата, което причиняват. Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение. Тая представа в същност е отговор на въпроса: „До колко човек е най-съвършеното животно? “4) Чрез този въпрос, — и когато той остане в подсъзнанието па човека — човешкото в човека се отстранява. Херберт Спенсер вярно почувства това отстраняване, което е като последица от интелектуалистично естествонаучното схващане на света. Затова той казва, че при наказанието на децата, да избягваме всички наказания, които не са в причинна връзка с постъпките им, Когато едно дете си играе с огън, и ние, боейки се да не си причини вреда, го наказваме, тогаз между наказанието и изгарянето на детето няма разумна връзка. Ако, обаче, ние го оставим да се изгори — макар и слабо — тогаз това изгаряне следва причинно от детската постъпка.
към текста >>

Тая представа в същност е отговор на въпроса: „До колко човек е най-съвършеното животно?
Защото онзи, който има религиозни представи редом с интелектуалистично — естествонаучни, дохожда до вътрешно раздвояване (вътрешна лъжа, неправда), макар това и да не се проявява външно. И това вътрешно раздвояване, макар и да остава несъзнателно, действа разрушително на живота. Спенсер разглежда детето като член от външния механизъм на природата Съществената част на всички представи, които са плод само на външното естествонаучно изследване на живота, не седи само в научната им стойност. Важно при тях е и онова разположение на душата, което причиняват. Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение. Тая представа в същност е отговор на въпроса: „До колко човек е най-съвършеното животно? “4) Чрез този въпрос, — и когато той остане в подсъзнанието па човека — човешкото в човека се отстранява. Херберт Спенсер вярно почувства това отстраняване, което е като последица от интелектуалистично естествонаучното схващане на света. Затова той казва, че при наказанието на децата, да избягваме всички наказания, които не са в причинна връзка с постъпките им, Когато едно дете си играе с огън, и ние, боейки се да не си причини вреда, го наказваме, тогаз между наказанието и изгарянето на детето няма разумна връзка. Ако, обаче, ние го оставим да се изгори — макар и слабо — тогаз това изгаряне следва причинно от детската постъпка. И към това трябва да се стремим, казва Спенсер.
към текста >>

“4) Чрез този въпрос, — и когато той остане в подсъзнанието па човека — човешкото в човека се отстранява.
И това вътрешно раздвояване, макар и да остава несъзнателно, действа разрушително на живота. Спенсер разглежда детето като член от външния механизъм на природата Съществената част на всички представи, които са плод само на външното естествонаучно изследване на живота, не седи само в научната им стойност. Важно при тях е и онова разположение на душата, което причиняват. Представата, която си създаваме за човека като крайна точка на животинското развитие, ражда важно и дълбоко действащо душевно разположение. Тая представа в същност е отговор на въпроса: „До колко човек е най-съвършеното животно? “4) Чрез този въпрос, — и когато той остане в подсъзнанието па човека — човешкото в човека се отстранява. Херберт Спенсер вярно почувства това отстраняване, което е като последица от интелектуалистично естествонаучното схващане на света. Затова той казва, че при наказанието на децата, да избягваме всички наказания, които не са в причинна връзка с постъпките им, Когато едно дете си играе с огън, и ние, боейки се да не си причини вреда, го наказваме, тогаз между наказанието и изгарянето на детето няма разумна връзка. Ако, обаче, ние го оставим да се изгори — макар и слабо — тогаз това изгаряне следва причинно от детската постъпка. И към това трябва да се стремим, казва Спенсер. Това си мнение той изразява така: „С възпитанието трябва да станем съблюдатели на причинната зависимост между явленията“.
към текста >>

Тогаз човек за нас става само една част от външната природа.
И към това трябва да се стремим, казва Спенсер. Това си мнение той изразява така: „С възпитанието трябва да станем съблюдатели на причинната зависимост между явленията“. Очевидно, това е явление с логическа последователност на външния естествонаучен начин на мислене в педагогиката. Обаче, към какво води това приложение? Това ще разберем, когато схванем, що значи да направим детето член във веригата на при чинните зависимости. Тогаз човек за нас става само една част от външната природа. Това, което в натурфилософията се явява като теория, води към такава практика. От начало се изхвърля теоретически човешкото5) в човека и след това практически се превръща човек в същество, което трябва да осъществи не човешкото, което е в него, но причинната зависимост. Тогаз теоретически и практически изгубваме из пред очи човека. Това се върши от хората, макар и да не го съзнават. А не го съзнават, защото нямат смелост за това, макар то да е в духа на съвременния начин на схващане света.
към текста >>

От начало се изхвърля теоретически човешкото5) в човека и след това практически се превръща човек в същество, което трябва да осъществи не човешкото, което е в него, но причинната зависимост.
Очевидно, това е явление с логическа последователност на външния естествонаучен начин на мислене в педагогиката. Обаче, към какво води това приложение? Това ще разберем, когато схванем, що значи да направим детето член във веригата на при чинните зависимости. Тогаз човек за нас става само една част от външната природа. Това, което в натурфилософията се явява като теория, води към такава практика. От начало се изхвърля теоретически човешкото5) в човека и след това практически се превръща човек в същество, което трябва да осъществи не човешкото, което е в него, но причинната зависимост. Тогаз теоретически и практически изгубваме из пред очи човека. Това се върши от хората, макар и да не го съзнават. А не го съзнават, защото нямат смелост за това, макар то да е в духа на съвременния начин на схващане света. Всеки трябва да разбере, че не можем да дадем никому съзнание за човешката стойност и достойнство чрез възпитание, произтичащо от външното интелектуалистично гледане на нещата. Този начин на гледане не може да направи човека свободен.
към текста >>

Тогаз теоретически и практически изгубваме из пред очи човека.
Обаче, към какво води това приложение? Това ще разберем, когато схванем, що значи да направим детето член във веригата на при чинните зависимости. Тогаз човек за нас става само една част от външната природа. Това, което в натурфилософията се явява като теория, води към такава практика. От начало се изхвърля теоретически човешкото5) в човека и след това практически се превръща човек в същество, което трябва да осъществи не човешкото, което е в него, но причинната зависимост. Тогаз теоретически и практически изгубваме из пред очи човека. Това се върши от хората, макар и да не го съзнават. А не го съзнават, защото нямат смелост за това, макар то да е в духа на съвременния начин на схващане света. Всеки трябва да разбере, че не можем да дадем никому съзнание за човешката стойност и достойнство чрез възпитание, произтичащо от външното интелектуалистично гледане на нещата. Този начин на гледане не може да направи човека свободен. И ако ние виждаме някого да се възпитава в свободна индивидуалности.
към текста >>

Този начин на гледане не може да направи човека свободен.
От начало се изхвърля теоретически човешкото5) в човека и след това практически се превръща човек в същество, което трябва да осъществи не човешкото, което е в него, но причинната зависимост. Тогаз теоретически и практически изгубваме из пред очи човека. Това се върши от хората, макар и да не го съзнават. А не го съзнават, защото нямат смелост за това, макар то да е в духа на съвременния начин на схващане света. Всеки трябва да разбере, че не можем да дадем никому съзнание за човешката стойност и достойнство чрез възпитание, произтичащо от външното интелектуалистично гледане на нещата. Този начин на гледане не може да направи човека свободен. И ако ние виждаме някого да се възпитава в свободна индивидуалности. това става не вследствие фалшивото възпитание, което му даваме, а въпреки него. Безсилието на съвременния духовен живот Този начин на гледане на света, преживен съзнателно или несъзнателно от човека, ражда в него дълбок трагизъм. Защото човек трябва да си каже: „моите идеали са илюзия Това преживява отделният човек. Обаче, работата не спира там.
към текста >>

Безсилието на съвременния духовен живот Този начин на гледане на света, преживен съзнателно или несъзнателно от човека, ражда в него дълбок трагизъм.
А не го съзнават, защото нямат смелост за това, макар то да е в духа на съвременния начин на схващане света. Всеки трябва да разбере, че не можем да дадем никому съзнание за човешката стойност и достойнство чрез възпитание, произтичащо от външното интелектуалистично гледане на нещата. Този начин на гледане не може да направи човека свободен. И ако ние виждаме някого да се възпитава в свободна индивидуалности. това става не вследствие фалшивото възпитание, което му даваме, а въпреки него. Безсилието на съвременния духовен живот Този начин на гледане на света, преживен съзнателно или несъзнателно от човека, ражда в него дълбок трагизъм. Защото човек трябва да си каже: „моите идеали са илюзия Това преживява отделният човек. Обаче, работата не спира там. Гледището за илюзорния характер на идеалите е станало житейска философия на милиони и милиони пролетарии И възгледитт на пролетариата за единствената реалност на икономическите процеси и идеологическия характер на всичко онова, което, като пари или дим, изтича от тези процеси — напр. морал и религия — тези възгледи са станали житейска практика. Те характеризират интелектуалистичния духовен живот.
към текста >>

Защото човек трябва да си каже: „моите идеали са илюзия Това преживява отделният човек.
Всеки трябва да разбере, че не можем да дадем никому съзнание за човешката стойност и достойнство чрез възпитание, произтичащо от външното интелектуалистично гледане на нещата. Този начин на гледане не може да направи човека свободен. И ако ние виждаме някого да се възпитава в свободна индивидуалности. това става не вследствие фалшивото възпитание, което му даваме, а въпреки него. Безсилието на съвременния духовен живот Този начин на гледане на света, преживен съзнателно или несъзнателно от човека, ражда в него дълбок трагизъм. Защото човек трябва да си каже: „моите идеали са илюзия Това преживява отделният човек. Обаче, работата не спира там. Гледището за илюзорния характер на идеалите е станало житейска философия на милиони и милиони пролетарии И възгледитт на пролетариата за единствената реалност на икономическите процеси и идеологическия характер на всичко онова, което, като пари или дим, изтича от тези процеси — напр. морал и религия — тези възгледи са станали житейска практика. Те характеризират интелектуалистичния духовен живот. По-старите епохи не биха считали духовният си живот за идеология, защото за древното човечество духовният живот беше носител на мощни импулси.
към текста >>

На конгресите човекът от известно гледище може да влезе в разбирателство с всекиго.
Безсилен е интелектуализмът6) по отношение на действителността. За това с него не можем да възпитаваме. Интелектуализмът не може толкоз да действа, колкото да говори. И говорят на всевъзможни конгреси. Това води към отчуждаване от живота. На конгресите човекът от известно гледище може да влезе в разбирателство с всекиго. Там всичко се върши в сферата на интелектуализма, и всичко е отчуждено от самата действителност. Самият живот около нас ни показва, че това е така. Преди няколко време имахме такъв пример: беше въпрос за златната валута в разните страни. Държаха се най-смели речи и се доказваше, че когато дойде златната валута, ще дойде и свободната търговия, че едното е последица от другото. Това казваха хората чрез твърде остроумни умозаключения.
към текста >>

Интелектуализмът ни отдалечава от действителността, отдалечава ни от познанието на човека, отдалечава ни от самия човек.
Но в действителност стана обратното. И причината на това не седеше в обстоятелството, че хората бяха умствено неразвити, а в това, че действителността се изплъзва от интелектуализма. И това става винаги. Интелектуализмът е нещо чуждо на действителността. Затова той никога не може да стане основа на педагогиката и дидактиката. Интелектуализмът ни отдалечава от действителността, отдалечава ни от познанието на човека, отдалечава ни от самия човек. Обаче, педагогиката и дидактиката подразбират отношение на човека към човека, отношението на учителя към подрастващия човек. Затова педагогиката и дидактиката трябва да се обосноват върху истинското човешко естество. Това може да стане само чрез едно действително човекопознание. А едно такова-познание може да даде само антропософията (окултизмът). След тази отрицателна страна на въпроса, по-долу ще разгледаме положителната му страна.
към текста >>

Обаче, педагогиката и дидактиката подразбират отношение на човека към човека, отношението на учителя към подрастващия човек.
И причината на това не седеше в обстоятелството, че хората бяха умствено неразвити, а в това, че действителността се изплъзва от интелектуализма. И това става винаги. Интелектуализмът е нещо чуждо на действителността. Затова той никога не може да стане основа на педагогиката и дидактиката. Интелектуализмът ни отдалечава от действителността, отдалечава ни от познанието на човека, отдалечава ни от самия човек. Обаче, педагогиката и дидактиката подразбират отношение на човека към човека, отношението на учителя към подрастващия човек. Затова педагогиката и дидактиката трябва да се обосноват върху истинското човешко естество. Това може да стане само чрез едно действително човекопознание. А едно такова-познание може да даде само антропософията (окултизмът). След тази отрицателна страна на въпроса, по-долу ще разгледаме положителната му страна. (Следва) ________________________ 1) По технически причини, тази статия не можа да се помести в отдела й „Окултна педагогика“.
към текста >>

Това може да стане само чрез едно действително човекопознание.
Интелектуализмът е нещо чуждо на действителността. Затова той никога не може да стане основа на педагогиката и дидактиката. Интелектуализмът ни отдалечава от действителността, отдалечава ни от познанието на човека, отдалечава ни от самия човек. Обаче, педагогиката и дидактиката подразбират отношение на човека към човека, отношението на учителя към подрастващия човек. Затова педагогиката и дидактиката трябва да се обосноват върху истинското човешко естество. Това може да стане само чрез едно действително човекопознание. А едно такова-познание може да даде само антропософията (окултизмът). След тази отрицателна страна на въпроса, по-долу ще разгледаме положителната му страна. (Следва) ________________________ 1) По технически причини, тази статия не можа да се помести в отдела й „Окултна педагогика“. 2) Б. пр. Д-р Щайнер под „интелектуалнстччно-естествонаучен начин на мислене“ разбира този начин, който се основава изключително на изследвате външната, материалната страна на нещата.
към текста >>

4) Като се подразбира, че се изследва само материалната, външната страна па животното, човека и пр.
По-долу Д-р Щайнер именно в такъв смисъл говори за „интелектуалпстпчно-естествонаучно разбиране на света". Д-р Щайнер не е против естество-научното изследване на действителността, но казва, че изследването само на външната, материалната страна на не щата не ни дава пълно познание на действителността. Естество-научното изследване е ценно, но за да вникнем в действителността, необходимо е по-дълбоко изследване, — изследване на вътрешната духовната й страна. 3) Б. пр. Под запад Д-р Щайнер тук разбира Европа и Америка, а под изток — Азия. 4) Като се подразбира, че се изследва само материалната, външната страна па животното, човека и пр. 5) Бел. прев. Т. е. духовната основа на човешкото естество, а заедно с това и духовната основа на цялата природа. 6) Под „интелектуализъм“ тук и по нататък Д-р Щайнер разбира изследване с ума само на външната, материалната страна на нещата, без да се изследва и духовната им страна.
към текста >>

НАГОРЕ

2.0533339977264