НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
846
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Даже наблюденията
върху
различните племена и народи показаха същото явление.
У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали. Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора. И в животинското царство няма вече ни един екземпляр от някогашните динозаври, ихтиозаври. плезиозаври, архиоптерикси и пр. Днешните форми показват само родови връзки с някогашните, но далеч се различават от тях.
Даже наблюденията
върху
различните племена и народи показаха същото явление.
От предисторичния човек днес намираме само черепи и оръдия. Останалите пък до наши дни диви племена изживяват вече своя залез. И след няколко века от тях ще останат може би само останки. Дори отделни семейства, фамилии и те се раждат, растат, множат се, докато един ден и последния член от тях умре. Същото става и с отделни народи.
към текста >>
Тогава изследванията отново се съсредоточиха
върху
човека.
Някои от тия обезглавени насекоми живели около петнадесет дни. Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр. И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят. Оказало се, че едни части живеят няколко дни, други само няколко часа. Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено.
Тогава изследванията отново се съсредоточиха
върху
човека.
Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция. Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган. Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан. И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр. При това не всички тъкани еднакво бързо умират.
към текста >>
И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина,
светлина
, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи.
Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда. Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка. Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега. Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона. А рентгеновите лъчи са съставени от електрони.
И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина,
светлина
, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи.
Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н. Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията. Оказа се, че всичко е движение. Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения. Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга.
към текста >>
Ето защо, не всички нови индивиди остават
върху
майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия за живот.
За първи път го намираме у хидромедузите. Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди. Тая колония има общ стомах, в който всеки отделен индивид каквото хване - изпраща, и от него всички индивиди се хранят. По тоя начин се гарантира живота и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна. Но ако биха се трупали все нови и нови индивиди, то би се образувала една грамадна колония, чието изхранване би се значително затруднило.
Ето защо, не всички нови индивиди остават
върху
майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия за живот.
Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно за един отделен индивид, затова у тях се развиват особености каквито в колонията ние не намираме. Така явяват се мускулни елементи, изпълняващи роля при движението на медузата, нервни елементи, дори елементарни очни петна. И като плава по такъв начин медузата известно време, тя се прикрепя към някой предмет дето чрез пъпкуване пак образува колония. В тая колония, обаче, всички индивиди са еднакви по форма и служба. У по-висши форми обаче, намираме още по-голяма диференциация не само на отделните тъкани, но и на отделните индивиди.
към текста >>
Пред погледа на знаещия по
пътя
на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято
светлина
огрява
пътя
на човечеството.
Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.
Пред погледа на знаещия по
пътя
на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято
светлина
огрява
пътя
на човечеството.
А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по
пътя
на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение. Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по
пътя
на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>
2.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Основите,
върху
които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество. Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат.
Основите,
върху
които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота.
Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота. Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния. Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него. След много и много търсения, учените дойдоха до откритието, че тайната на живота, началото на всичко, което виждаме създадено около нас и което ще съгради всичко и за в бъдеще, е клетката. Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси.
към текста >>
Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече
светлина
върху
тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп.
Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации. Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси. Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък. Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец.
Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече
светлина
върху
тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по небесата и с най-силния телескоп.
За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
към текста >>
Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни
върху
лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара.
За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни
върху
лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара.
Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове. А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца.
към текста >>
Всичката
светлина
, която днешната наука хвърли
върху
въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало.
Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре.
Всичката
светлина
, която днешната наука хвърли
върху
въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало.
И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове. А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка.
към текста >>
И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и
светлина
, колкото в средните векове.
С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго. Доказа се, че всемирният живот се е разлял на много вълни върху лицето на земята и че точна граница между „живо" и „мъртво" не може да се прокара. Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало.
И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и
светлина
, колкото в средните векове.
А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си.
към текста >>
И тези велики умове и сърца даваха оная
светлина
и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата.
Нещо повече – дефиницията за мъртво се губи пред безбройните форми, в които животът кипи навсякъде. Но, за всеобщо разочарование, въпреки трескавата деятелност на хиляди учени и жертвите на много милиони същества за великата цел – истината чрез науката – двама от нейните най-велики днешни представители – Херберт Спенсер и Дюбуа Раймонд – заявиха, че ние още не знаем, а не се знае дали и някога ще знаем... Тъй почна науката вчера и тъй свършва тя днес... Да видим, обаче, какви са перспективите за близкото утре. Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове. А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца.
И тези велики умове и сърца даваха оная
светлина
и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата.
Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си. Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим.
към текста >>
Светлината
на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка.
Всичката светлина, която днешната наука хвърли върху въпросите за живота, човека, вселената и пр., за малцината, които истински знаят, е само начало. И тоя мрак е по-непроницаем от мрака на средновековието, защото никъде в историята не са отбелязани толкова човешки жертви и страдания за идеи и светлина, колкото в средните векове. А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек.
Светлината
на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка.
Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си. Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ.
към текста >>
Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната
Светлина
.
А това беше затуй, защото през средните векове наред с царуващата католишка реакция, блестяха и велики умове, горяха и велики сърца. И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата. Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си.
Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната
Светлина
.
И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието.
към текста >>
Тая
светлина
иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали
пътя
, по който ние сега вървим.
Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек. Светлината на днешната наука е само начало заради това, защото днешните учени лишиха човека от най-ценното – Душата, божествената отломка. Приравниха го с животните и го накараха да се хвърли в безпределното време и пространство и там да търси онова, което го интересува и което всъщност той винаги е носил в себе си. Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим.
Тая
светлина
иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали
пътя
, по който ние сега вървим.
И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието. Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си. Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители.
към текста >>
Те почнаха даже да признават, че
пътят
към истинското познание почва със себепознанието.
Но след тая дълбоко материалистична нощ, за човешкия дух наново се разсипва зората на Вечната Светлина. И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената".
Те почнаха даже да признават, че
пътят
към истинското познание почва със себепознанието.
Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си. Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители. Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие. И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие светлината на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
към текста >>
Че
пътят
към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си.
И тя иде пак от оня източник, който е давал всичкия блясък на Индия и Египет, на Гърция и Рим. Тая светлина иде от Божествените Учители, които преди много милиони години са минали пътя, по който ние сега вървим. И те търпеливо направляват с могъщите сили на своя дух бавният напредък на всеки човек и на всеки народ. Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието.
Че
пътят
към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си.
Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители. Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие. И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие светлината на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
към текста >>
И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие
светлината
на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
Под тяхното ръководство в учените днес наново се възвръща интересът към душата, защото те признаха истинността на древната мъдрост, че „човешката душа е ключ за разбиране на Вселената". Те почнаха даже да признават, че пътят към истинското познание почва със себепознанието. Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си. Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания... Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители. Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие.
И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие
светлината
на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
към текста >>
3.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тъмнина, омраза, студ, но ето
светлина
раздира тежките завеси и настъпват нови дни.
Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта? За да я познае, той е сред студа на омразата и когато се опомни, ще се роди изново. Защо се радваме на пролетта? Ако не беше студената и ледена обвивка на зимата, щяхме ли да имаме радостта на пролетните дни?... Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно.
Тъмнина, омраза, студ, но ето
светлина
раздира тежките завеси и настъпват нови дни.
Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие. Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак. Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави.
към текста >>
Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато
върху
тях се простре тежък облак.
Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно. Тъмнина, омраза, студ, но ето светлина раздира тежките завеси и настъпват нови дни. Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие.
Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато
върху
тях се простре тежък облак.
Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави. Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание. Човек става достоен сам, със собствен труд. Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи. Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел.
към текста >>
На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма
светлина
, за неговото творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор.
Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце. Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни. Настъпва новото, което всякога осмисля, опреснява човешкия живот. Ще дойдат неговите дни. Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото.
На възземащия се човек ще му бъде нужна по-голяма
светлина
, за неговото творчество ще са необходими по-малко ограничения и повече простор.
Тия дни на новото време са за всички, които ги ожидат (очакват), които вярват в тях. А те са много, пръснати са по цялата земя, малцина ги познават. Те не са бездейните и мирни монаси в килиите, броящи сетните часове на своето време. Това са човеци, които рушат царствата на заблудата в самите себе си. Те свалят гордите монарси от троновете на своята висока личност и живеят сред другите.
към текста >>
Човекът, това сме ние, но
върху
нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас.
Новото ще е това, което ще ни покаже образа на човека. То ще го извади из развалините, ще го умие с водите на разбудилия се пролетен поток и ще го освети с лъчите на своето сияние, ще го постави на неговото място. Всеки ще го познава и че го нарича човек. Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим. Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него.
Човекът, това сме ние, но
върху
нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас.
Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл!
към текста >>
Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва
пътя
на идущите след него.
Човекът и днес живее, но в тъмнина се движим ние, та го не видим. Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него. Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният.
Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва
пътя
на идущите след него.
В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша. На лицето му сияе светлината от неговата лъчезарна мисъл! Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът.
към текста >>
На лицето му сияе
светлината
от неговата лъчезарна мисъл!
Човекът, това сме ние, но върху нас има толкова незнание и гордост, такава омраза, че сами не можем се позна, а новият ден, той ще ни покаже самите нас. Човекът, това не е слабо беззащитно същество. Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният. Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него. В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша.
На лицето му сияе
светлината
от неговата лъчезарна мисъл!
Човек се нарича той. От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото. Страх ги е да се не събуди той сред тъмата и грехът. А тоя страх прилича на страха, що имат нощните кресливи птици, когато на изтока се запали зората на новия ден. Но той ще дойде.
към текста >>
4.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък
върху
основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон.
Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък
върху
основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията.
Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката.
към текста >>
Мелодичната линия –
пътят
, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове.
Мелодичната линия –
пътят
, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството.
И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот.
към текста >>
И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и
върху
него построява мелодията.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството.
И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и
върху
него построява мелодията.
Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените.
към текста >>
Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на
светлината
, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони.
Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените.
Не само това, но ако се проследят и всички закони, които обусловят музикалното разнообразие, като установяват отношенията между отделните музикални елементи и така създават това, което в музиката се нарича хармония и са причината на нейното обаяние и силно психическо въздействие, което тя оказва над слушащите я, и ако съпоставим тия закони със законите на
светлината
, електричеството па дори и с тия, които са легнали в основата на психическият живот на човека и управлявате неговите духовни прояви – не можем да не отбележим аналогията между тия закони.
Особено пълна се вижда тая аналогия между светлинните явления и тия на звука. При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр. аналогично както тия явления стават със светлинните (етерни) вълни. И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни. Наблюдавайте живата природа, която ни заобикаля и в промените, ставащи всеки месец, всеки ден, всеки час в нея, ще забележите присъствието и управата на този велик закон – законът на ритмуса.
към текста >>
Мелодичната линия се покои, както казахме
върху
ритмуса като на основа.
Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.
Мелодичната линия се покои, както казахме
върху
ритмуса като на основа.
С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека.
към текста >>
С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе
върху
човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа.
С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе
върху
човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет.
към текста >>
Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената,
върху
която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия.
Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса.
Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената,
върху
която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия.
Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека. Тя свободно прониква до запасните богатства на човешката душа — множеството представи, понятия, образи, уталожени чувства, мисли, поспрели стремежи и въжделения — добити през изминалия живот на човека, отделя и завлича със себе си ония именно от тях, които ù резонират и с помощта на ритмуса, изгражда нови форми, поражда нови копнежи и замисли, които ще легнат в основата на последващата проява на човека. Срещу тия два основни елементи на музиката — ритмус и мелодия — от страна на човека се противопоставят ритмичното чувство и тоновия усет. Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът.
към текста >>
Осветени със
светлината
на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
Вслушайте се в ударите на ковачите и там ща схванете ритмуса на работата. Всеки по инстинкт, от вродена опитност се старае да вложи ритмуса в своята работа, за да се облекчи в нея. Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор. И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада. Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция.
Осветени със
светлината
на съзнателния поглед, тия процеси добиват конкретно определена форма и тяхното развитие разкрива на човека много истини, и дарява много радости на искрено търсещите по-дълбоките основания на онова, което става вътре в него и около него.
към текста >>
5.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи
пътя
за братското сдружаване.
За братското сдружаване Първият опит за реализиране идеята за Братството вътре в нас – е школата на братското сдружаване.
Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи
пътя
за братското сдружаване.
Преди да започнем нашите бележки по въпроса, ние ще се отклоним за момент към онези наши читатели, за които нашите разбирания са още твърде неясни. От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе? – На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца. Този отговор той сам ще получи по пътя на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство. Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание.
към текста >>
Този отговор той сам ще получи по
пътя
на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство.
За братското сдружаване Първият опит за реализиране идеята за Братството вътре в нас – е школата на братското сдружаване. Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване. Преди да започнем нашите бележки по въпроса, ние ще се отклоним за момент към онези наши читатели, за които нашите разбирания са още твърде неясни. От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе? – На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца.
Този отговор той сам ще получи по
пътя
на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство.
Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание. Условията при които са се развивали миналите школи, казват, са били съвсем различни от тези, при които ние в този момент сме поставени. Следователно техните методи на работа биха били съвсем чужди за сегашния ученик, следствие на което и не биха дали желаните резултати. У нас има богата оригинална окултна литература, в която изнасяните окултни методи са пригодени за непосредствено и в момента приложение. Методи, които единствено отговарят на текущите условия, при които се развива школата на В.
към текста >>
Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени
върху
твърдината на доброто.
Нима семейството не е най-естественото общежитие? Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света.
Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени
върху
твърдината на доброто.
И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение.
към текста >>
В
пътя
на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
Даже най-чистата от науката – математиката – даде своите знания в разпореждане на артилерийските инженери. Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално.
В
пътя
на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик. Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним.
към текста >>
Умът иска своето развитие, разбира се в
пътя
на
светлината
и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик.
Това е съвременната интелигентност, лишена от усета за доброто, това е цената на натрупаните без смисъл знания, които нямащи ценност сами за себе си, са готови за продан дори и на злото. И след всичко това ние поставяме следния избор на нашия читател: Интелигентният ум на един магистрат, който с абсолютно спокойствие изпраща своя брат на бесилката и простият наглед добряк, готов да даде правото на живот и на най-дребната мушица. Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце. Но ние говорим по въпроса принципиално. В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
Умът иска своето развитие, разбира се в
пътя
на
светлината
и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик.
Това от една страна. От друга страна съвременната наука дотолкова, доколкото тя ни дава установени факти за изучаване на проявите и живота в природата е ценна, толкова повече, колкото тези знания нам са непознати. Без тях – казват – в окултната наука не може да има правилно развитие. Най-сетне, нека добре се изясним. От ученика на школата на В. Б.
към текста >>
Оттук започва контрола
върху
старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението.
... И слушали сме един мъдрец да казва: „Чувала със 75 кг. ще вземе да пренесе най-силният, а този от 25 кг – най-слабият. И това ще трябва да стане без роптание. Високи съзнания се искат за този живот". Специално този въпрос е много ясен на онези, които са работили обща работа – задружно и ще се изясни само на онези, които лично го проверят.
Оттук започва контрола
върху
старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението.
Пред всеки един от тях изпъкват добрите и лошите страни на различните им темпераменти. Плюс това физическата работа обикновено носи едно малко изпразване на вътрешния потенциал и ето пред нас е психологичното състояние на един от братята няколко мига след първия ентусиазъм. И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха. И този ентусиазъм не би бил такъв, ако неговото ръководство поемеше един светъл ум; в този случай той би дал много сили и духовни стремежи, толкова необходими за по-сетнешната работа в сдружението. С това ние нямаме ни най-малкото (намерение) да представим този нов живот за толкова страшен.
към текста >>
Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в
пътя
на ученика донася не малко грешки и страдания.
– Окултната наука казва: замени в себе си недостатъка на своя приятел с най-добрата черта, която си забелязвал в проявите на неговия характер. Това е проверяван метод с непогрешими резултати. Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние. Работата не е лесна. Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това.
Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в
пътя
на ученика донася не малко грешки и страдания.
И тъй, нашият приятел имал някакво отрицателно качество. Добре! Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин.
към текста >>
По
пътя
на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри.
и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки.
По
пътя
на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри.
Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения).
към текста >>
6.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно
върху
духовните въпроси.
За свободата в духовното разбиране на живота Едностранчивото материалистично схващане на живота отвикна съвременните хора да мислят правилно
върху
духовните въпроси.
На етичните проблеми те дадоха твърде механично обяснение, а религията остана за официалното научно светоразбиране само един стадий в развитието на човечеството. Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя. Нравствеността, чиято правдива основа не се оспорваше теоретически от никого, остана до голяма степен чужда за живота. За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата. Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя.
към текста >>
Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по
пътя
на нашето изследване примирение между тях.
Това мълком се прие и от представителите на самата черква, които нямаха вече в своя защита друг по-силен аргумент от тоя. И какви възгледи имаме днес по отношение на основните въпроси на живота. От една страна наука със своите факти и опитно изследване, от друга – черква с нейните догми, йерархия и ритуал и от трета – неустановеност в етичните понятия и норми. Бидейки последователни на себе си до край, наука и черква се взаимно изключват. Въпреки това обаче, те са примирени формално днес на една практическа база, а именно, в еднаквите им отношения с държавата, на която често са в услуга.
Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по
пътя
на нашето изследване примирение между тях.
Тъй стои въпросът днес външно между официалните представители на двете страни. Самият живот, обаче, е нещо различно от тях и иска и търси своето. Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота. И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот.
към текста >>
И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова
светлина
.
И тоя стремеж е естествен и прав, защото за единия живот може да има само едно право и цялостно схващане, което еднакво може задоволи материалните и духовни нужди. И в средата на народа винаги, наред с борците за материални, правдини е имало и такива, които с едно искрено вътрешно увлечение и безкористие са се стремили към изяснение на духовните въпроси за нуждите на самия народ, на самия живот. Така са възникнали всички знайни и незнайни групи, общества и ордени, които по самостойни пътища са творили духовни ценности – ценни затова, защото са извлечени от самия живот и привнесени отново пак в него. И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота. Тоя ритъм в развитието на човечеството и живота работи и днес.
И днес въпреки привидното задоволително разрешение на многото въпроси, се констатира един нов духовен подем, който повдига незасегнати досега въпроси или пък разглежда повдигнатите в съвсем нова
светлина
.
Днес мнозина, след дълъг вековен сън, се пробуждат за един по-възвишен и по-светъл живот. У мнозина се заражда нещо ново, което ще трябва да мине през ред изпитания докато завършено излезе навън от границите на личните преживявания и се превърне в жив плод и жертва за другите. Един нов духовен мироглед явно е ще има да преодолява много стари схващания и предубеждения. Днес мнозина, вследствие на общия ограничен духовен кръгозор, мислят, че духовните хора, респ. окултните ученици, са хора ограничени, които изпущат из предвид успеха на науката и изискванията на обществения живот и са погълнати изключително от техните едностранчиви идеи и блянове.
към текста >>
7.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по
пътя
на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по
пътя
на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката.
А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите. Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието.
към текста >>
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и
върху
тия разбирания се гради познанието.
Наука и метафизика Сборът от всички факти, установени по пътя на опита и наблюдението и запълнени с логическите изводи от тях, съставляват науката. А методите на науката, опитът и наблюдението – са средство за познание, чиито възможности са включени в нашите сетива, които и определят границите на науката. Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката. Докато науката се занимава с положителното, непосредствено установеното, предмет на метафизиката е отвлеченото, нематериалното, което не се поддава на научно изследване. Докато науката борави с несъмнени истини, които могат да имат полезно практическо приложение в живота и да послужат за основа на нови истини, метафизиката борави с умувания, които нямат реална основа и, като така, отдалечават човека от материалната реалност и го отвличат в духовния мир на абстракциите.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и
върху
тия разбирания се гради познанието.
Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
към текста >>
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната
светлина
, в която са разглеждани.
Такива са днешните разбирания за науката и метафизиката и върху тия разбирания се гради познанието. Болшинството от учените старателно избягват да се занимават с метафизика и използват скъпото си време само за изучаване физичната реалност, включена в човешките пет сетива. Но горното определение на науката, ако е вярно в първата си част, невярно е във втората – не всички възможности и средства на познанието са и могат да бъдат включени само в 5-те ни физически сетива в тяхната настояща форма и степен на развитие. f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната
светлина
, в която са разглеждани.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
към текста >>
А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и
светлината
, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие.
А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и
светлината
, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км.
към текста >>
Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че
светлината
и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват?
Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват?
Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че
светлината
и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват?
Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята.
към текста >>
Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират
върху
земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
Докато материята е временна външна обвивка на духа, последният е вечна същност, безсмъртна частица от онзи разум , който прониква всичко и от който човека черпи микроскопически дози, за да обогатява ума и знанието си и да изгражда своята наука. Да се отрича този разум и този дух, само защото не се виждат като един физичен предмет – това може да стори само един отрицател на науката, здравата философия и логиката. Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум. Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват. Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират
върху
земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи. Ако всемирният разум суспендираше своите закони, то би ли имало база за човешкия разум, човешката наука и човешкото съществувание? Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача? А може ли човекът да нарича разум това, което си присвоява от природата, а да отрича разумността на източника, от който черпи? – Но душата не се вижда.
към текста >>
8.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по
пътя
на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не.
ВЕГЕТИРАНЕ И ЖИВОТ Има една категория хора, които в своя живот нито градят, нито разрушават. Това са пасивни, скучни деца без идеал, без насока. Те живеят много малко духовно, а повече вегетират.
Като споменах думата разрушават, аз не се присъединявам към ония, които смятат, че по
пътя
на разрушението ще се достигне до оня желан момент, когато ще почне да се гради новото. Не.
Употребих тая дума, защото тази категория, за която споменах най-напред, се очертава именно само по това, че нито гради, нито руши. Общо би могло да се каже, че това са ония, които нямат определен обект за своето движение, нямат идеи. Единствено идеята импулсира енергиите у човека, каквато и да е тя и най-често даже ония, които повече разрушават, отколкото да градят, са идеалисти някакви, които вярват, че в развалините и пепелището на онова, което презират, ще се роди чудния феникс – тяхната желана цел. Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение.
към текста >>
Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори
върху
нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др.
Ние сме също за събарянето, обаче мислим, че то трябва да започне непременно от идолите и кумирите и то не чуждите, а най-напред от тия, които са в самите нас. Има два вида разрушение. Едното вдига шум, трясък, прахове. То запълва нашата марсова естетика, храни и удовлетворява един отдавнашен инстинкт, но принася по-малко полза, далече даже да компенсира изразходваната енергия. Второто рушене, е освобождаване душата от бурените на нашето заблуждение То е падането на фетишите от техните пиедестали, на мястото на които трябва да застане светлата жива фигура на свободата.
Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори
върху
нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др.
Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях. са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят върху своето духовно естество.
към текста >>
са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят
върху
своето духовно естество.
Първото рушене е акт на нашата емоционална природа и се извършва най-често с катализатори върху нашата грубо-чувствена природа, като викове, барабани, ура, крясъци и др. Някога за същата цел по-малко културните племена са удряли о тенекии, тъпани и са надавали ужасни викове, с които постигат все един и същ ефект: полуужасяване, настръхване и частично или пълно затъмняване на нашето мисловно естество. Така хипнотизираната почти маса е готова вече за най-крайните задачи. Попитайте всекиго, който е направил даже стъпка към някой краен акт, дали не е усетил нуждата от това психично опияняване, което мята булото на едно временно (за някои даже приятно) замъгляване на нашето аз. Ония, у които животът протича по-интензивно, по-шумно, ония които дават видим отглас на онова, що става в тях.
са свикнали да виждат пасивност и безучастие в другите, които са насочили поглед навътре в себе си и закрито работят
върху
своето духовно естество.
В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт?
към текста >>
В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата
светлина
.
В природата има два метода. Всъщност, това са два различни акта – рушенето и съграждането. И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт?
В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата
светлина
.
Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи.
към текста >>
Животът, разбран в
светлината
на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него.
Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно.
Животът, разбран в
светлината
на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него.
Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее. Кой е хванал сега меча на абсолютната правда, който е изкован от нашата съвест и е повел борба с чудовището на личния егоизъм? Това е една страшна борба, която знаят ония, които познават тоя звяр; ония, които не крещят против неправдата, докато не престанат да вършат неправда.
към текста >>
Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че
светлината
не троши прозорците за да влезе в нашата стая.
Когато растат плодовете в една градина не се вдига шум. Когато бурята кърши гранките, тогава има шум, но няма вече плодове. Всичко, което създава, което гради, не се явява с трясъци и мълнии. Ще кажат, че и ветровете и бурите са необходими за живота, тъй като само при ветровете и бурята дърветата придобиват своята жилавост. Това ние не отричаме, но ония от нас, на които е дадена ролята да бъдат ветрове, трябва да разберат, че има и едно друго жизнено начало, което в ненарушимия покой на своя творчески акт създава живота, който отпосле идва да се прояви.
Най-после ще повторя думите на един мъдър, който казва, че
светлината
не троши прозорците за да влезе в нашата стая.
Не всичко, което вдига врява е полезно, както и не всичко, което мълчи, мисли разумно. Трябва да се прави разлика, защото бързата оценка е неуместна и вредна. Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите!
към текста >>
Те не убиват, защото в тях
светлина
от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба.
Животът се сътворява в процеси скрити, нечути от никого. Първата клетка на зародиша начева своя живот без особени пертурбации, които са само моменти от живота, но не и самият той. Нима духовният човек не познава бурите! Или пък мислят, че оня който не убива, върши това от страх или защото не знае да борави с ножа. Не, тия които проповядват ненасилието, са най-силните; те не убиват, защото да убива е свойствено на оня, който има страх от своя враг.
Те не убиват, защото в тях
светлина
от истината е озарила арената на вътрешния живот, където скрит до тоя час се е таял най-страшният звяр – личният егоизъм, с когото предстои геройска борба.
Днес в света има повече страхливци от всеки други път. Днес е впрегнат в работа най-низшият, най-сквернят слой на човешката мисъл и като негов най-величав апогей е огнестрелното оръжие. Ние нито за момент не ще престанем да мислим, че убийството е най-тежкият грях, но все пак хвала на тия, които някога с гърди са опирали броните и тежките копия. В тях е имало повече самоотверженост, повече геройство. Има ли по-голям позор в нашето време от това скрито убиване, наречено стреляне от засада?
към текста >>
9.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя
върху
великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу.
Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум, с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато, съобразно с всемирния закон за равновесието. Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава. Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси.
Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя
върху
великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу.
– Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, които прониква във всички области на живата природа. Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкият ключ на всички метафизични загадки. Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява.
към текста >>
– Читателят ще стори добре да размисли дълбоко
върху
този велик закон, които прониква във всички области на живата природа.
Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум, с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато, съобразно с всемирния закон за равновесието. Какъв е този тайнствен език и как можем ние, обитателите на земята не само да разчетем блестящата азбука на звездното небе, а и да се научим ясно да проумяваме уроците и откровенията, които то ни дава. Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу.
– Читателят ще стори добре да размисли дълбоко
върху
този велик закон, които прониква във всички области на живата природа.
Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкият ключ на всички метафизични загадки. Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява. След тия кратки забележки, ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така изречената точна наука със своите ограничения и условности не ще може вече да ни следва.
към текста >>
Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по
пътя
на сетивния опит и логичните разсъждения.
Нашата задача е да отговорим именно на тия въпроси. Ала преди това, ние обръщаме вниманието на читателя върху великия херметичен закон: „Това, което е на земята, е като онова, що е на небето; и туй което е горе на небето, е като това което е на земята, или no-накратко „Както горе тъй и долу. – Читателят ще стори добре да размисли дълбоко върху този велик закон, които прониква във всички области на живата природа. Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкият ключ на всички метафизични загадки. Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории.
Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по
пътя
на сетивния опит и логичните разсъждения.
Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява. След тия кратки забележки, ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така изречената точна наука със своите ограничения и условности не ще може вече да ни следва. Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на небесата. Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз , а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа. Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия .
към текста >>
Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или
светлината
на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота". Той е едновременно и физична сила, и духовна енергия и божественото „Дишане на Бога", според състоянието и полето, където се проявява. Понеже човек възприема непрестанно, той трябва и непрестанно да предава, според изискванията на закона за акцията и реакцията. А качеството на силата, която той излъчва и препраща, зависи от неговото умствено и душевно развитие, от естеството на неговите вътрешни стремежи. Най-главните фактори са чистотата на желанията и силата на разумната воля.
Така че човек е в състояние да придаде на тези, що го заобикалят, или своята отровна мисъл и душевно неравновесие, или една досущ безполезна и отрицателна субстанция без определена форма (в случай, когато волята е слаба и умът суетен и повърхностен), или
светлината
на духовния живот, който може да пробуди околните да асимилират божествената енергия.
Най-сетне, ако човек действува и реагира постоянно вътре в себе си, то е защото той е едно съзнателно средоточие, в което се кръстосват разнообразни трептения, възбудени от живите сили на природата. Човек е един голям музикален инструмент, чието тяло е корпусът, а сетивата – струните, които непрестанно трептят в отговор на непрекъснатите вибрации, приведени в движение от слънцето, луната и планетите. Мозъкът е оня извънредно чувствителен апарат, който работи в строга зависимост от хармонията или дисонансите, предизвикани от тези трептения. Да се проучат причините на тия трептения, ще рече да познаем сами себе си и ония вечно деятелни сили, които предизвикват различните събития и чиято съвкупност образува потока на всекидневния ни живот. Нека не се забравя, че слънцето е първопричина на всяко земно битие, на всеки живот тук на земята, а луната – вторичен фактор.
към текста >>
10.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тъмнината е отсъствие на
светлина
, а злото е отдалечаване от божественото.
Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно.
Тъмнината е отсъствие на
светлина
, а злото е отдалечаване от божественото.
Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност. Но това чувство на благодарност трябва да бъде малко по-широко, отколкото го разбират. Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота.
към текста >>
Взаимопомощта е великия закон,
върху
който се крепи животът на вселената.
Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи. Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло .
Взаимопомощта е великия закон,
върху
който се крепи животът на вселената.
В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас.
към текста >>
Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си
върху
следното: Светът е построен и се крепи
върху
любовта и жертвата.
В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас.
Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си
върху
следното: Светът е построен и се крепи
върху
любовта и жертвата.
Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение. Когато това чувство на благодарност преживееш като живо чувство, тогаз ти си направил голяма крачка в своето развитие. Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно.
към текста >>
Това даже се отразява
върху
физиономията, жестовете и пр.
По този начин молитвата е важен метод за събуждането на човешката душа, за нейното усъвършенствуване. И по този начин възвишените мисли, чувства, желания, които изпитваме по време на молитва, стават постепенно наше постоянно вътрешно състояние. Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи?
Това даже се отразява
върху
физиономията, жестовете и пр.
Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
към текста >>
При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя
светлина
.
Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят.
При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя
светлина
.
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила.
към текста >>
Синята
светлина
в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина.
Синята
светлина
в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
към текста >>
Синята
светлина
слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов.
Синята
светлина
слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
към текста >>
Влиянието на молитвата е двойно:
върху
самия човек и
върху
онзи, за когото се молим.
Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Влиянието на молитвата е двойно:
върху
самия човек и
върху
онзи, за когото се молим.
Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция.
към текста >>
Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата
светлина
прониква в нашата душа.
Той знае, но пак трябва да му се молим. Защо да имаме благодарност към Бога? На Бога нашата благодарност сама по себе си не му трябва. Той живее в пълнота и без нашата благодарност. Тая благодарност е нужна за нашата еволюция.
Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата
светлина
прониква в нашата душа.
Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата.
към текста >>
Бог постоянно излива
светлина
на нас, но ние трябва да отворим кепенците.
На Бога нашата благодарност сама по себе си не му трябва. Той живее в пълнота и без нашата благодарност. Тая благодарност е нужна за нашата еволюция. Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин.
Бог постоянно излива
светлина
на нас, но ние трябва да отворим кепенците.
Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина?
към текста >>
Представете си къща,
върху
която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи.
Той живее в пълнота и без нашата благодарност. Тая благодарност е нужна за нашата еволюция. Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците.
Представете си къща,
върху
която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи.
Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси.
към текста >>
А отварянето на прозорците, за да нахлуе
светлината
, това е молитвата.
Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци.
А отварянето на прозорците, за да нахлуе
светлината
, това е молитвата.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г.
към текста >>
При молитвата душата влиза в контакт с божествената
светлина
.
Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата.
При молитвата душата влиза в контакт с божествената
светлина
.
Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост.
към текста >>
Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената
светлина
?
Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина.
Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената
светлина
?
Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това. Ще си послужа един пример от беседите на г. Дънов на 16 ноември 1924 година Той казва, че има един метод, по който можеш да видиш влиянието на любовта и чистотата: когато с мисълта си се свържеш с лош човек, почваш да чувствуваш неразположение, отпадналост; ако мислиш за един добър човек ти се свързваш с него и чувствуваш подем, разширение, радост. Щом ти чувствуваш подем, когато с мисълта си влизаш в контакт с добрите същества, колко повече това ще става, когато влизаш в контакт с Бога – извор на любов, мъдрост, чистота.
към текста >>
Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат
върху
нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема.
Подобно нещо ще получим, ако изпеем тона до и пр. Защо в първия случай само струните ла на пианото отговарят? Защото само те са в хармония с вибрациите, които ние изпращаме към струните. На този закон се основава и възприемането на тоновете със струните, които са опнати в охлюва на ушния ни лабиринт. В окултизма има важен закон, който гласи: „Каквото има горе, има го и долу." Горното важи и за духовните неща.
Бог постоянно изпраща висши духовни енергии, които слизат и блъскат
върху
нашата душа; последната ги отминава безчувствено, понеже не е в хармония с тях и тогаз ги възприема.
Тогаз именно душата ни става струната „ла" на пианото и затова става възприемчива към силите, които постояло идат от Бога. Значи, чрез молитвата човешката душа се свързва с Бога. А трябва да се свържем с Бога, за да се прояви Той чрез нас. Г-н Дънов прави следното сравнение: ако откъснем ръката от тялото, тя изгубва всякакво значение, тя изгубва смисъла на съществуванието си. Тя има смисъл и значение, когато е свързана с тялото.
към текста >>
Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление
върху
божествените истини).
40; гл. 10; гл. 12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна).
Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление
върху
божествените истини).
Толстой в „Пътя на живота" стр. 332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час.
към текста >>
Толстой в „
Пътя
на живота" стр.
10; гл. 12, ст. 5 и пр.). Г-н Muler, управляващ едно сиропиталище в Англия, привежда многобройни такива примери из своя живот (Виж „Moderne Rosenкreuzer” от Срна). Всички велики мистици и окултисти са практикували и препоръчвали молитвата и медитацията (размишление върху божествените истини).
Толстой в „
Пътя
на живота" стр.
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
към текста >>
Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява
върху
божествената мъдрост,
върху
хармония в света,
върху
любовта на Бога и пр.
332-333 така говори за молитвата; „усилията, които освобождават човека от греховете, съблазните и суеверията, се извършват преди всичко в мисълта. Още от древни времена е признато, че молитвата е необходима за човека. Истинската молитва е важна и нужна за душата, защото в такава молитва, когато си сам с Бога, мисълта достига до най-високата степен, до която тя може да достигне. Молете се всеки час. Най-нужната и най-трудната молитва е, щото всред движението на живота да си спомниш своите длъжности пред Бога и Неговия закон.” Път към молитвата Някой казва: „Аз не знам да се моля" – Нима е мъчно да се спрем за някоя минута и да си кажем: „просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" или пък: „Прояви в мен Твоята Любов, Мъдрост и Истина".
Щом някой казва, че съвсем не може да се моли, нека почне от размишление и да мине към молитвата: да почне всеки ден да размишлява
върху
божествената мъдрост,
върху
хармония в света,
върху
любовта на Бога и пр.
Това е вече молитва в широкия смисъл на думата. Ако той прави това известно време, ще забележи една промяна в себе си: у него ще се родят нови чувства. И тогаз човек ще забележи, че молитвата не е необикновено преживяване, а е близко до онова състояние, когато човек е потопен във високи мисли и чувства. Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време.
към текста >>
11.
ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран
върху
естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр.
„Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран
върху
естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе.
към текста >>
Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише
върху
ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност.
За резултатите от неговите опити ето що пише между другото gazette de France, тогавашният държавен вестник на Людовик ХV. „Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение.
Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише
върху
ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност.
И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год.
към текста >>
И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега
върху
този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения".
„Това момче вижда през земните пластове скриваните потоци и води, колкото и дълбоки да са те, посочва вида и техния обем и дълбочина”. Вестникът по-нататък дава дълго описание на чудните опити, които са правени от това козарче в присъствие на най-избрания придворен свят от учени и благородници. Отбелязва се и странното явление, че то е виждало водата през канари, земя като да са на повърхността, а дъските и най-тънкото стъкло са му правили невидим и най-големия подземен извор . Кралската академия на науките е била заставена отново да си каже компетентното мнение. Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност.
И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега
върху
този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения".
– Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти".
към текста >>
Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания
върху
пръчката излиза в 1826 год.
Въпросът вече не се е касаел за мълчаливите страници на една книга, която допуща всичко да се пише върху ù, а един жив факт, който е ставал пред хиляди свидетели, многократно повтарян и при това при толкова условия, при които не само се изключва всяка мисъл за съмнение – но би било смешно дори всяко опитване да се отрече тая действителност. И няколко дни само след тези опити, в същия вестник gazette de France (юли 1772 г.) Кралската академия публикува мнението си (?!): „че тя още няма формирано никакво мнение (joujement) досега върху този факт, лишен от всяко вероятие и, че опитът и очевидността са били всякога едничките бази на нейните решения". – Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване.
Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания
върху
пръчката излиза в 1826 год.
с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години.
към текста >>
В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили
върху
движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр.
– Едно мнение на какавиди, които не могат да отрекат новото, но не смеят и да го приемат, защото тогава ще трябва да мислят повече, по-силно и по-дълбоко, отколкото са свикнали... Многобройни случаи във всички държави по изследване и ползване на пръчката за намиране извори и руди са правили от нея ценен уред на мнозина, които са работили без да искат да знаят за мнението на Кралската академия на науките. В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти".
В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили
върху
движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр.
Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му!
към текста >>
Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава
върху
пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината.
Съобщава им се, че ще бъдат викани по ред. Повикват първия, който тръгва след г-н Вирè, придружен от журито и официалните делегати. Вървят доста, като биват спрени и се казва на първия, който ще работи с пръчката, че са дошли на определеното место. С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение.
Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава
върху
пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината.
Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода. Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира върху една местност, покрита с трева. Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични.
към текста >>
Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира
върху
една местност, покрита с трева.
С една лескова пръчка в ръце въпросният господин бавно минава по мястото. На един пункт пръчката веднага подскача и взима вертикално положение. Внимателно той изследва откритата подземна галерия като с петата си очертава върху пясъка нейната дължина и контури и указва дълбочината. Намира втора галерия, съединена с първата, очертава и нея като изрично казва, че те са сухи галерии. Повикан е втори човек, изследващ с помощта на пръчката местността, която му е била посочена, той казва: в подземната галерия не забелязвам никакво движение на вода.
Третият, който си служи с тръстикова пръчка, трябва да оперира
върху
една местност, покрита с трева.
Той определя контурите, означава ги с парчета книга, означава точно и мястото и големината на подпорите. Той повтаря вече със затворени очи изследванията и показанията на пръчката са абсолютно идентични. При този случай той държи и пръчката не по обикновен начин в ръце, а вдигната горе към челото си. Показаната от изследователите дълбочина 16 метра се различава само с 15 сантима, от действителната (15,85 м). Четвъртият човек определя също така една галерия и един затрупан с два метра пръст кладенец, неизвестен на комисията и не написан в самата карта.
към текста >>
На другия ден анкетата е била подновена с опити
върху
течаща вода.
Той ги скрил твърде изкусно, в една градина, като над самите тях пренася тъй сполучливо посадени зеленчуци, че не може да бъде дори заподозряно, че е копано. На уреченото време на 27 март след обед се явяват всички в определеното място и оттам биват отвеждани в градината, където ще става търсенето. Излизат същите четири души, които по ред биват пускани да определят скритите метални парчета. Един от тях, поради влиянието на желязната помпа и телена ограда, които са правили опитите му несигурни, се отказва да участва. Но останалите трима, въпреки тия неблагоприятни условия, пуснати поотделно, намират закопаните метали, като указват къде е желязото и къде е медта и приблизителната им дълбочина.
На другия ден анкетата е била подновена с опити
върху
течаща вода.
Без да знаят предварително, водопроводните указанията са се схождали точно с плановете в действителността. Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията.
към текста >>
Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една
върху
друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре.
Поканени при един кладенец, който е копан 9 метра, без да има вода, когато друг недалеч е дал само 5½ м. вода, всички поотделно заведени са показали, че водата се намира на северозапад от копаното място, като са означили и приблизителната дълбочина. Повикан един от тях отделно, посочва къде минава главният водопровод, указва кога тече и кога спира водата в него и количеството на самата вода. Различието във време от една минута между спирането и тръгването водата според протокола на комисията се оказва разлика между официалния хронометър и часовника на комисията. Тия резултати съобщени разбира се веднага от пресата са учудили публиката.
Журито при това е получило предложение от практиците да се направят следните опити: 1.Да се познае какъв метал е скрит в дървена или картонена кутия.2.Да познаят две монети турени една
върху
друга, какви са и коя е отдолу, коя – отгоре.
3.Същото, ако тези монети се турят на края на една сто метра дълга тел, когато монетите са на единия край, а изследвача – на другия. 4.Същият опит, когато монетите са далеч 30 см. от края на тая тел. 5.Да се разпознаят монетите и тяхното взаимно положение, турени на края на телта и далеч от нея 30 см., вътре в кутията. 6. Да се тури в две еднакви чаши вода и в едната да се тури сол, след това да се захлупят с пликове да се не виждат.
към текста >>
2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията
върху
бъдещите факти.
Хората, които си служат с пръчката, се пущат един след друг в стаята с няколко секунди пауза и резултатите се отбелязват. Всички метали са били безпогрешно указани, при което Густав ле Бон изрично е накарал да се отбележи в протокола, че той не е знаел, в кой плик какво е имало и че следователно хипотезата за предаване на мисълта трябва да бъде съвършено отхвърлена в случая. Той изрично подчертал, че в начините на работа вижда научни основи и че въпросът заслужава сериозно проучване, понеже представлява голям интерес. В главното си събрание вторият интернационален конгрес по експериментална психология гласува резолюция по въпроса за магическата пръчка, в която между другото се казва: „несъмнено е че има лица, които могат да намират подземния и подземни потоци, да измерват тяхната дълбочина и количество, да намерят заровени металически маси и по тия начини да правят неща, които досега са се смятали за невъзможни – да познават състава на скритите вещества и затова решава. 1.Че движението на пръчката се дължи на сили, които заслужава да бъдат проучени методически.
2.Назначава една постоянна комисия, която ще води анкетата проучванията и издирванията
върху
бъдещите факти.
Преди да видят по нататъшните резултати от тия проучвания в продължение на изминалите десет години оттогаз, нека кажем няколко думи за самата пръчка, нейния вид и начин на употребление. През различните времена на миналото пръчката за търсене вода и метали е имала разни форми. Най-обикновената и употребяваната, някога и сега, си остава една лескова вилка (чаталче) със страни, дълги от 40-55 см., еднакво дебели (5-8 мм.) и ъгълът между тях от 25-50°. Употребявали са и други дървета, освен леската, а за специални изследвания сега употребяват металически с разни форми, понякога и магнетизирани. Като материал за металическите пръчки се употребява меко желязо, стомана закалена, никел поляризиран, електролитична мед, чисто сребро, мелхиор, стомана тунгстенова и стоманени плоски пружини.
към текста >>
Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние
върху
движението на пръчката.
8.За разследване и за разграничение на главните от второстепенните вълни си служат със специални детектори (откривачи) на класирането и от друга страна с детектори на идентичността. За това се употребяват различни видове пръчки, приготвени съответно за целта от разни материали и различно боядисани. Те са около 24 главни видове, от които четири – специално за изследване вибрационните полета на семето и яйцето, виолетовата пръчка за определяне на всички диамагнетични тела, червено боядисани пръчки (от китова кост) за парамагнетично тяло и пр. Разбира се, има и изключения, които правят изследванията още по-мъчни предвид на това, че някои молекули се явяват неколкократно натоварени (двойно, тройно и повече, изследване на Томсон) и тогава установяването идентичността на известно атомно тяло се явява крайно деликатна работа. От това става ясно, че анализът на телата може да бъде направен и чрез физически процеси, посредством познаване вибрациите на основните тела или по закона за тъй наречените неподобни или несъответни вибрации.
Този закон може да се характеризира накратко така: всяко разнородно трептене (вибрация), вмъкнато в едно поле на влияние на някой поток (силов) на изтичания – както тоя на подземните води, руди и др., или около него, веднага побърква (спира) движението на пръчката: обратно – всички вибрации на тела идентични са без влияние
върху
движението на пръчката.
От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката.
към текста >>
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата
светлина
.
По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.).
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата
светлина
.
Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса.
към текста >>
За да завършим, нека поменем няколко думи и
върху
чисто практическата страна на въпроса.
При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.).
За да завършим, нека поменем няколко думи и
върху
чисто практическата страна на въпроса.
На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км.
към текста >>
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде
пътя
към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде
пътя
към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>
12.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и
светлина
се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение.
Ние знаем, че войните, грубите стълкновения, революции и пр., носят най-добрите случаи, когато въстава звярът у човека, ненаситните очи на когото дирят само кръв, това не може да се оспорва, но въпросът има и една друга страна. Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност.
Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и
светлина
се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение.
Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато върху тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа. Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни. По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно.
към текста >>
Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато
върху
тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа.
Нея никой не засяга. Има една деликатна пружина в машината на човешкия живот, до която никога не се доближава ръката на изследователя, нито на социолога, дори и на съвременния писател-мислител. Това е въпросът за причините на всичко онова, от което ние знаем да се възмущаваме, онова голямо човешко зло, заради което са написани много томове книги. Нека сега разгледаме предложения на тая изрезка пример за руската действителност. Някога, когато над светлинна на руската душа се беше разперила тъмната птица на царския режим, когато всякакъв напън за прогрес и светлина се задушават с царските нагайките, тогава действително царуваше едно зло и това зло нямаше да секне и до днешен ден, ако дойдеше днешното зло – чудовищното кърваво отмъщение.
Ония, на които тогава беше добре (това добре е от тяхно гледище), когато се видеха отдолу в своята борба, когато
върху
тях премина жестокият валяк на бунта, започнаха да пишат писма на Горки, да апелират за човещина, да говорят за Христа.
Ако някога на тях са продумаше за Христос, но не за оня, когото те имаха изписан по своите катедрали, а за живия Христос в човека, който вседневно бива разпъван, тогава тия думи щяха да събудят насмешка, презрение, или пък ругатни. По същия начин сигурно приемат Христа и господарите на днешния ден в Русия, па и навсякъде тия, които смятат, че властта, що държат в своята ръка, е несъкрушима, вечна. Това, което Максим Горки изтъква в своето писмо, е вярно; то е факт, обаче той на много места подчертава една стара, отживяла мисъл, срещу която вече въстават новите хора, срещу която има отпор в човешката душа. На едно място той пише така: „Вие живеехте без да се запитвате, кой ви дава възможност да живеете, коя е силата, що ви подържа"... На друго място: „Човек, когото бият, без друго ще си отмъсти рано или късно. Това е ясно.
към текста >>
Та ние и без това го изпитваме
върху
нашия гръб, но не знаем само откъде идва.
Мнозина, които са захапали кървавия нож на отмъщението, ще намерят някакво оправдание в думите на писателя и тогава вместо нещо по-добро, повече кръв ще се пролее, повече престъпления ще се извършат на земята. Ролята на тия, които смятат, че могат да кърмят с духовна храна душата на един народ, е да кажем най-полезното, най-доброто в даден момент. Ако една ръка се вдигне под подстрекателството на някого и вземе една невинна жертва, тогава тежка е участта на тоя, що я казва. Това мнозина от нас не вземат в съображение, обаче то е един закон, който за ония, що гледат през пáрите на кръвта и дима на отмъщението се явява отпосле като едно необяснимо страдание, като едно несправедливо нещастие в техния живот. Тоя закон в живота, законът за вечната правда, всеки от нас може да опита.
Та ние и без това го изпитваме
върху
нашия гръб, но не знаем само откъде идва.
Ако застанем на Мойсеевия принцип на отмереното отмъщение, тогава къде е краят на човешката лудост? Ще отговорят, че за края не се грижим. Ами един писател, един мислител, по що се отличава от всеки обикновен човек? Не ли по това, че той гледа по-далече в бъдещето на човешкия живот и линиите, които той му чертае в своето творчество, не целят ли да дадат ония основни насоки, по които ще се излезе от вечното колело на борбите и отмъщенията! Докъде ще се иде по тоя път?
към текста >>
И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и
върху
тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение.
Да приемем като върховен закон закона на неотмъщението, закона на братството, това на нашите съвременници се вижда глупаво, безинтересно. Тогава нашият живот не прилича ли на глупав, пиян перпетуум-мобиле, на вечна вражда, заради някакво парче земя, в което утре ще легне нашият труд? Ние питаме къде са заслугите на ония, които се наричат народни учители, бележити мъже, на които даже приживе издигат паметници, къде са заслугите на божиите служители, на високите камбанарии, на тамяна, който се е изпушил от 2000 години? Не към отмъщение и разплата трябва да се насочва душата на народа, която мяза на детска душа, защото може да се възпитава. Един писател трябва да види по-далече от оня, който държи нагайката в ръка.
И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и
върху
тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение.
За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината.
към текста >>
Той искаше да обърне нейната
светлина
срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети
пътя
и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха.
Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината. Там говори един върховен глас, който всякога е непогрешим. Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ. Той каза истината право в очите на всички.
Той искаше да обърне нейната
светлина
срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети
пътя
и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха.
И едните и другите не го разбраха. Едните, защото не желаеха да отпуснат своите роби, а другите, защото в душата им се бе набрала една омраза, което те трябваше да изразят в нещо. Днес, след като Толстой напусна Русия, на земята стана трагедията и не е по-добре нито на едните, нито на другите. Това е, защото не Толстой, а една върховна правда говореше чрез устата на Толстой. Накрая Максим Горки завършва писмото си така: „Но има в страната и една друга сила, една светла сила, въодушевена от една велика мисъл, вдъхновена от ослепителната мечта за едно царство на правдата, на свободата, красотата... Ала каква полза, любезна Госпожо, да се описва с думи красотата и величието на морето томува, който няма очи, за да ги види!
към текста >>
13.
Из „Приказки и песни - Георги Северов
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, а за
пътя
на опита.
В хармония със законите на живата природа БОЯН БОЕВ Уводни думи Окултизмът е наука подобна на естествознанието. Той изследва действителността и знае, че няма граници в растежа на познанието. Да кажем, че окултистът изследва естеството на растенията, животните, кристалите, слънцето, човека и пр.; той ще е всякога готов да разшири своите познания заедно с напредъка на изучаването. Там, дето не участвува разумът, има сектантство и фанатизъм. Ако има нещо чуждо на окултизма, това е сектантството, закостеняването, отказът от растеж в познанието, слепият фанатизъм.
Окултизмът не е за сляпо приемане на истините, а за
пътя
на опита.
Изворът на окултното познание са опитът и наблюдението. Окултните истини са плод не на философски спекулации, а на опитното изследване. Те могат да се проверят чрез опит. Ще дам няколко примера, за да се види, как науката със своите последни изследвания потвърждава известни окултни истини и как, от друга страна, тя в своя последен развой се приближава до границата на окултното изследване. Нека вземем регенерационната теория на Арениус за произхода и развоя на слънчевите системи.
към текста >>
Той почва да вижда
светлината
, която излиза от пръстите, очите, носа и пр.
Окултизмът въз основа на дълбоко познание на човешкото естество и законите на правилното му развитие, е против хипнотизмът като лечебно и възпитателно средство. Обаче тук само споменавам резултатите от научните изследвания в тая област, за да ги съпоставя с окултните. Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен. Но има нещо друго важно: у него се събужда част от спящите сили. И той вече почва да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр.
Той почва да вижда
светлината
, която излиза от пръстите, очите, носа и пр.
на хората, които са около него, светлината, която излиза от растенията и прочее. Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах. Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др. контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на чувствителността; 4) чрез електроскоп.
към текста >>
на хората, които са около него,
светлината
, която излиза от растенията и прочее.
Обаче тук само споменавам резултатите от научните изследвания в тая област, за да ги съпоставя с окултните. Знае се, че в плитките фази на хипнотичния сън, хипнотизирания се намира в фазата на внушаемост, обаче в по-дълбоките фази той се освобождава от властта на волята на хипнотизатора и вече не се поддава на никакви внушения, не вярва, когато му се подава молив и му се казва, че това е трендафил или ябълка, той вече става самостоятелен. Но има нещо друго важно: у него се събужда част от спящите сили. И той вече почва да вижда аурата на хората, животните, растенията, кристалите и пр. Той почва да вижда светлината, която излиза от пръстите, очите, носа и пр.
на хората, които са около него,
светлината
, която излиза от растенията и прочее.
Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах. Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др. контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на чувствителността; 4) чрез електроскоп. Окултизмът е чисто научно изследване; за да се работи в тая посока е основан окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах до Базел (в Швейцария), в който се четат лекции от специалисти, които разглеждат проблемите, на разните науки.
към текста >>
От техните лекции се вижда, каква
светлина
се хвърля
върху
научните проблеми, когато се изследват от едно по-дълбоко гледище.
Райхенбах е изследвал одичните сили по свои методи, съвсем различни от хипнотичните. Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах. Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др. контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на чувствителността; 4) чрез електроскоп. Окултизмът е чисто научно изследване; за да се работи в тая посока е основан окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах до Базел (в Швейцария), в който се четат лекции от специалисти, които разглеждат проблемите, на разните науки.
От техните лекции се вижда, каква
светлина
се хвърля
върху
научните проблеми, когато се изследват от едно по-дълбоко гледище.
За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни градове окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите специалности в светлината на окултното познание. Често тези групи уреждат окултно-просветителни университетски курсове, в които се четат лекции по разните клонове на науката, изкуството и живота от окултно гледище.
към текста >>
За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни градове окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите специалности в
светлината
на окултното познание.
Обаче изследванията на хипнотизма по съвсем друг път потвърдиха изследванията на Райхенбах. Показанията на тези, у които са събудени някои от спящите сили и виждат аурата, Алберт дьо Рош, Дюрвил и др. контролират по строго научни методи, от които ще приведа само няколко: 1) чрез магнит; 2) чрез електромагнит; 3) чрез екстериоризация на чувствителността; 4) чрез електроскоп. Окултизмът е чисто научно изследване; за да се работи в тая посока е основан окултния университет „Гьотеанум" в Дорнах до Базел (в Швейцария), в който се четат лекции от специалисти, които разглеждат проблемите, на разните науки. От техните лекции се вижда, каква светлина се хвърля върху научните проблеми, когато се изследват от едно по-дълбоко гледище.
За същата цел студенти в Германия, Швейцария и други страни са образували в разни градове окултно-просветителни групи, в които студентите изучават своите специалности в
светлината
на окултното познание.
Често тези групи уреждат окултно-просветителни университетски курсове, в които се четат лекции по разните клонове на науката, изкуството и живота от окултно гледище.
към текста >>
14.
НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед
върху
живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано.
ЗА МИРОГЛЕДА Георги Северов За да се живее правилно, трябва да се мисли правилно. Правилната мисъл ще роди правилни пожелания, а от там ще се роди и правилната постъпка. Постъпките са продукт на пожеланието, а последните на мисълта. Това е стара истина, казана от мъдрите още в далечното минало. И тъй като в основата на живота стои мисълта, мирогледа, нека се поспрем на това, което определя тоя мироглед – насоките в живота на дадена личност.
Едно голямо мнозинство от хората днес нямат определен за себе си мироглед, или по-право, вътрешен поглед
върху
живота, обоснован на нещо свое, проверено и доказано.
Всички почти, които вярват (става дума за вяра в религиозен смисъл), защото е прието да се вярва, а голяма част от ония, които не вярват, отричат това, защото има едно друго мнозинство, което е настроено отрицателно и което влияе с един особен род атеистичен авторитет. Най-главното според нас не е дали някой вярва или не вярва, а дали знае защо вярва, или не вярва. Едни казват: „Вярвам в Бога", други – „не вярвам в никакъв Бог". Нито едните, нито другите казват най-важното, защото нито само да вярваш е достатъчно, нито само да отричаш. Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата.
към текста >>
Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от
пътя
на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно
пътя
, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години.
Да мислиш, че вярваш в Бога без да живееш по своята вяра, е все едно да не вярваш, а да не вярваш, това значи да твърдиш нещо, до което не си дошъл сам, със своя собствен опит, защото всеки който иска да провери своето неверие, ако е умен и искрен човек, остава разочарован в него, защото бива поразен от колосалната и необятна хармония на природата. Някои мислеха, че да си верующ, трябва да си ограничен, суеверен човек. Мислеха, че вярата има достъп до ония, които не познават науката, живота, но сега е време, когато ще стане ясно, колко много знание, колко много прозорливост, колко много благородство и чистота се изисква от тоя, който иска да познае що е вярата. Днес най-учените, най-издигнатите човеци, ония които вървят в авангарда на смелата научна мисъл, прозират вече единство между постиженията на съвременното модерно естествознание и онова, което са казали някога посветените в тайната наука. Днес е достатъчно да започне човек да мисли със своя ум, а не с чуждите умове, както е ставало досега, за да прозре в часовете на това себевглъбяване наченките на истинското, на живото познание.
Биде време в историята на човешката мисъл, когато в полусянката на едно връщане от
пътя
на човешкия възход, едно число човеци трябваше да напуснат временно
пътя
, начертан от вещата ръка на ония, които ръководят човешкия развой, за да дойде нашето време, когато отново ще трябва да открием тоя път все така светъл и прекрасен, макар затрупан със забвението на изминалите години.
Това бе сътворяването науката за материята – така нареченото материалистичното учение, за идването на което има разбира се, дълбоки причини на които ние не ще се спираме тука. Материализмът, би могло да се каже, е учение за видимото последствие, за резултата на онова, което е неуловимо за нас – силите, енергиите в природата. Материята, с всичките така наречени физико-химически процеси подложени „случайно" на един непрекъснат ред от метаморфози и превръщания, съставяше всичко в живота. Живот се наричаше интервала от сътворяването на някой организъм в реката, в блатото, в утробата, до неговото умиране т.е. до изхабяването на тая телесна черупка, от която по тайнствен, неузнаваем път изчезваше живота.
към текста >>
Тъй като мислите, идеите са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да поразсъдим за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи
върху
живота.
Но има едно подсещане, един неизвестен глас, който от време на време говори сред гъмтежа на живота и който макар за миг, разкрива крайчеца на тежката завеса. Има мигове, които смущават темпа на „живеенето” и изправят забравилия се човек пред въпроса – що е той? Отначало още казахме, че ответа на това питане е който ще роди у нас съответните желания, и съответното поведение. Като непрекъсната верига са наредени мисълта, желанието и постъпката. Това е истина казана от памти века и онова що се показва в една постъпка, се храни в човешките пожелания, а корените му са в мисълта.
Тъй като мислите, идеите са, които движат човека, а различните учения именно дават насока на мисълта, то нека накратко да поразсъдим за науката на материята, за която споменахме, че трябваше да се яви на земята между хората по едни или други причини и която остави доста големи следи
върху
живота.
Ония, които познават науката, ще разберат думите, че няма материя, че материя не съществува, а това което ние наричаме материална среда е продукт от работата на сили, или на нещо което ние не можем да схващаме с апаратите на нашите пет входа към душата. В основата на всичко лежи енергията, т.е. живота. Тая енергия е всепроникваща и макар невидима за нас, сътворява всичко видимо. Качествата на една материална среда, напълно са зависещи от начина по който надарените ù с различни скорости частици, извършват своето движение. Инерцията, тая неразгадана тайна, която е съществен и неотстъпен белег за материята, създава именно онова, което ние наричаме материална точка, а инерцията е нещо извън материално, нещо определящо материята.
към текста >>
Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на
светлината
.
Те представляват според думите на професор Риги някакви местни изменения в ефира, разпределени симетрично около някоя централна точка. Всичките познати нам тела тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните тела, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение. (Опитът показва, че телата поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е. на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи.
Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на
светлината
.
Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго. Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”. Нещо повече.
към текста >>
Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на
светлината
, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на
светлината
.
Всичките познати нам тела тогава, можем да си ги представяме във вид на агрегати или системи от подобни електрони В полза на тоя възглед ни говори и още обстоятелството, че различните тела, различно реагират на свободните електрони, намиращи се в постъпателно движение. (Опитът показва, че телата поглъщат катодни лъчи, почти пропорционално на своята плътност, т.е. на общото число от съставящите го електрони.) Днес много понятия се преиначават, просветляват със знанието на подобен един строеж на материята. Например понятието за масата се поставя на една нова основа, уяснена и дефинирана изключително от специфичните особености (скорост, разположение и пр.) на комбиниращите го елементи. Намерено е (Kaufmann), че отношението на заряда на движещия се електрон към неговата маса бързо расте, когато скоростта му се приближава към тая на светлината.
Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на
светлината
, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на
светлината
.
Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго. Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”. Нещо повече. Ние ще кажем, че това, което сега по пътя на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята.
към текста >>
Ние ще кажем, че това, което сега по
пътя
на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята.
Например масата на електрона, обладаващ скорост 9/10 от скоростта на светлината, се оказала двойно по-голяма, отколкото тая на електрона, обладаващ скорост 7/30 от скоростта на светлината. Във всички случаи фактите ни говорят, че електроните представляват основните елементи за строенето на атома. Тая хипотеза основно оборва съществуващата досега в науката догма за неделимостта на химическия атом и невъзможността да се превърне едно химическо вещество в друго. Същият професор Риги казва в едно от съчиненията си така: „Ако допуснем, че всичките тела макар и в нищожна степен радиоактивни, изпускат йони и електрони, то тия нови възгледи за строежа на веществото ще се окажат съвсем сходни с ония, които по-вече от полустолетие преди положи в основата на своето общо пояснение на физичните явления италианския физик и мислител Амброджио Фузиниери... И когато в наше време стане дума за еманацията на радиоактивните тела, ние неволно си спомняме за неговата „mataria attnuata”. Нещо повече.
Ние ще кажем, че това, което сега по
пътя
на експеримента се мъчим да установим, някога за алхимиците е било осъществено и не приказки, а истинска реалност е това, че мáгите на древността са знаели ключа – тайната на материята.
По тоя въпрос за материята би могло много да се каже, обаче в случая не са необходими всички подробности, които са от интерес за специалисти само. За нас е важно да изтъкнем само факта, че това което хората разбират под материя, не е така просто, така случайно, а нещо което крие в себе си тайната на много сили, що я сътворяват. Какви са тия сили? Не са ли те същите, които крепят в едно непреривно удивително равновесие световете, пръснати в безкрайното пространство на космоса ? Разбира се, нещо повече.
към текста >>
На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята
светлина
.
Как изгражда той своя живот? Кое му подсказва, че животът е сляпо, неразумно случайно танцуване на материята, която се е зародила в незнайните далечни векове от небулозата в небесното пространство и без задачи, без замисъл, без насоки върви напред, подтиквана от „инстинкта" да живее, от инстинкт да продължи своя род и вид? Векът, в който живеем ние, макар и наглед грубо реалистичен, век, в който се разиграват най ужасните сцени на егоизъм и безчовечност, крие у себе си тук там наченки на една нова култура, култура на интуицията, култура на духовното просветление. Умовете на младото, подрастващо поколение са нагодени по-добре да схващат тънките трептения на настъпващото ново, и тях не ги задоволява обяснението на света, което те заварват в умовете на своите близки предшественици. Една гол ма, вътрешна борба се извършва сега в душата на новите човеци.
На арената на техния душевен живот са изправени традицията и заблуждението на изминалото време от една страна и фигурата на новото, което е родено от напора на небето и което завладява все повече и повече душата със своята
светлина
.
Векът на материализма залязва. Никой не ще го унищожи, защото той сам по себе си ще загине, ще се разтопи във виделината на онова, което човешката душа сама ще нашепне на хората. И един миг в часовете на себевглъбяването, през който ще блесне чарът на вътрешното богатство на душата струва вече по-много, от всичко което може да се научи от томовете книги, нагласени майсторски, да отклонят човека от верния му път. Ако ние започнехме да мислим правилно, ако се разколебаем в досегашната лъжа за „мъртвата материя" и се убедим, преминем в силите на вечния живот тогава ще проумеем нещо друго, ново, което думите са малко да го изразят. И така, кой е проникнал така дълбоко в природата, в нейните съкровени тайни, за да може да отрича нейната разумност?
към текста >>
15.
СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г)
 
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива
върху
почвата на една двойна наследственост.
Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число. Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи.
Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива
върху
почвата на една двойна наследственост.
За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор.
към текста >>
Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната
светлина
, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в
пътя
на ученичеството.
Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост. За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично.
Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната
светлина
, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в
пътя
на ученичеството.
Vers la Sagesse от същия автор. След като хвърля един бегъл поглед върху древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на Пътя към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист. Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год. в Париж.
към текста >>
След като хвърля един бегъл поглед
върху
древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на
Пътя
към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист.
За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството. Vers la Sagesse от същия автор.
След като хвърля един бегъл поглед
върху
древните окултни предания: индуско, египетско, питагорейско, които представят различни пътеки към Храма на мъдростта, авторът дава едно очертание на
Пътя
към посвещение, както той се разкрива пред окото на съвременния психист.
Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год. в Париж. На него са взели участие почти всички народи, представени от най-различни групировки в областта на експерименталния психизъм. Въпросите, които са били третирани на този конгрес, са били разпределени между шест комисии.
към текста >>
Първата от тия комисии е изнесла редица сказки
върху
проблемите на хипнотизма и внушението.
Compe rendu des trvaux du 3-e congrès international de Psychologie experimentale par H. Durville. Това е една обемиста книга, която резюмира работата на международния конгрес на психистите, открит през юни 1923 год. в Париж. На него са взели участие почти всички народи, представени от най-различни групировки в областта на експерименталния психизъм. Въпросите, които са били третирани на този конгрес, са били разпределени между шест комисии.
Първата от тия комисии е изнесла редица сказки
върху
проблемите на хипнотизма и внушението.
Втората е имала за задача да проучи Човешкия и животински магнетизъм. Третата си е поставила за цел проучването проблемите на медиумичността и спиритизма. Четвъртата е била натоварена да изнесе по-тънките психични феномени и способности. Ето някои от рефератите, засягащи тия въпроси: E. Casland – Закони на паметта и Развиване на ясновидството; Доктор Яблански – Пароптично зрение; M.U.
към текста >>
Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията
върху
човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр.
Изнесени са били интересни реферати от Henri Mager – един от най-бележитите учени в тази област, придружени с опитни демонстрации, и от много други. Шестата комисия се е занимавала с проблеми, които се отнасят до ония външни сили, които въздействуват на човека. Измежду четените реферати ще поменем следните: P. Flambart:– Научна астрология; М. Hentges – Зодиакални домове на планетите Уран и Нептун.
Професионална ориентировка според астрологията; Cattefosse – Влияние на растенията
върху
човешкото естество; Мiсhегу – Предвиждане на смъртта и болестите от хиромантията и пр.
Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр.
към текста >>
Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира
върху
съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм.
Психизмът се домогва до един цялостен синтез на човешкото познание, което оперира не само в ограничения физичен свят на човешките сетива, а обхваща – по един опитен път – и ония области на човешкия живот, които лежат над физичното. сетивното, сир. областите на психичното. На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр.
Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира
върху
съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм.
Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год. В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова светлина върху някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро. Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота.
към текста >>
В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова
светлина
върху
някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро.
На неговото широко поле са работили сума сериозни умове, като се почне от Парацелзус, Роберт Флуд, Максуел, Месмер, Пюисегюр, Лафонтен, дю Поте, Бюе, Райхенбах, дьо Р, Хекторъ Дюрвил, Д-р Шарко, Аксаков, Улиам Крукс, Карл дю Прел, Шарл Рише – основателят на съвременната метапсихика и пр. и пр. Този конгрес е имал за цел да събере в един светъл сноп пръснатите усилия на толкова просветени умове, за да го проектира върху съзнанието на съвременния свят, доведен до същинска безпътица – социална и морална – от грубия материализъм. Перспективите, които са се очертали тогава – 1924 г. – представят оня широк план на работа, който психистите смятат да осъществят на своя бъден конгрес – назначен да се състои през 1926 год.
В януарската и февруарска книжки на списанието Psichic Magasine са интересни за отбелязване няколко статии: 1-во Висшата египетска наука, където авторът разглежда някои и други страни на Озирисовия ритуал в древно-египетските храмове на посвещение и хвърля нова
светлина
върху
някои магични текстове, неизвестни дотогава за египтолозите. 2-ро.
Магичните камъни (минерали) и други. В Simolisme, орган за въвеждане във философията на великото изкуство на мировия строеж Oswald Wirth разглежда в една статия, озаглавена La forse réalisatrice проблема за творческата сила – не онази брутална, механична сила на материалистичното схващане, а онази сила, която е подчинена на великата мъдрост и която, подведена от творческия ритъм, се домогва да осъществи едно дело на красота. И той съзира истинската човещина в онази съзнателна способност на извисения човек – да постави доброволно силата в услуга на мъдростта, за да осъществи един идеал на красота. Le fraterniste – списание, в което се третират най-актуални въпроси във връзка с духовното движение в Европа и частно – във Франция. Интересни вести за „лечителя от Авиньон", против когото било възбудено дело от два медицински синдиката – но което било разрешено в полза на Jean Beziat, защото той нямал никакъв, грях освен греха – дето излекувал хиляди хора, изгубили всяка надежда.
към текста >>
16.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние
върху
предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява
върху
физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото.
Нейните вибрации носят нейната сила. В музиката е известен термина резонанс. т.е. възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите.
Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние
върху
предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява
върху
физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото.
Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните). Подобно вибрационно влияние оказва музиката върху организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото. Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони.
към текста >>
Подобно вибрационно влияние оказва музиката
върху
организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото.
възбуждане в съответни трептения всички ония тела, които са нагодени предварително да трептят в съответния тон. Независимо от това дали тонът ла би бил изпят от човек, дали мъж или жена, дали ще го изсвири цигулка, флейта или китара, то пианото ще го повтори, ще го резонира във всичките си гами, защото съответните му струни дохождат във възбуждение, в трептения от първично изпълнения тон ла. Аналогичен случай имаме и при нестинарите. Специалната нестинарска песен, имаща свой типичен ритъм, оказва своето резониращо, тъй да се каже, влияние върху предварително религиозно настроените по случая нестинари, повдигат леко техните психически вибрации, което пък се отразява върху физиологичното състояние на тялото, като повишават общо вибрациите на тялото. Съвременната физика установява, че всички тела се намират в непрекъснати вибрации, отличаващи се по бързината и дължината на вълните си, както и големината на амплитудите (височината на вълните).
Подобно вибрационно влияние оказва музиката
върху
организма на лесно настройващи се лица и лесно променя тяхната обща обикновена вибрационна система на тялото.
Към тоя факт трябва да се прибави втория елемент: танцът и игрите както на нестинарите, тъй и на околните. При весела, игрива, хороводна песен, хората като че ги обхваща някаква странна психоза и всички почват да играят. Тая психоза се наблюдава не само по селските мегдани, но и в европейските салони. Танците са израз на вътрешните душевни движения. Те биват: игриви или весели, свещени или религиозни, тържествени или военни, еротични или любовни.
към текста >>
Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние
върху
физиологията на човека, както и
върху
общото състояние на тялото, неговите форми и движения.
и свършил в 12 ч. Явно е значението при тия игри на музиката, тъпана и танца. Разбира се, че да се утвърждава ролята тук на вибрациите не значи още всичко да се изясни. Тук искам само да посоча насоките на бъдещите изучавания по отношение значението на вибрациите като важен елемент при разяснение на тия явления. Наред с тия външни фактори съществуват и вътрешни такива, обуславящи най-съществената част от тези явления.
Това е вътрешният психичен живот, който оказва голямо влияние
върху
физиологията на човека, както и
върху
общото състояние на тялото, неговите форми и движения.
На първо место трябва да се изтъкне интимната връзка на огнеигрането с религията и вярата. У всички страни ние намираме един основен елемент, който лежи в основата на тия игри – вярата. Не е важно, в дадения случай, дали верующия вярва в някакви каменни богове или статуи, в някакви светии или икони, в някакви духове или магии. Вярата сама по себе си представлява едно особено психологично състояние с голяма динамическа сила. Доверието в обекта на вярата, какъвто и да е той, отвлечен или конкретен, създава във верующия сила и го докарва в състояние да извърши онова, което страничните наблюдатели не могат да извършат.
към текста >>
Какво е влиянието на вярата
върху
организма ние не знаем.
Чудеса от търпение са извършили тогава. Да цитирам ли инквизицията, хугенотите и пр. За обикновения човек това са мъченици, светии, които, окриляни от своята вяра, са извършили оня подвиг, за който обикновеният човек не е способен. Трябва човек да има вярата на първите християни и вярата на Джордано Бруно и други като него, за да се разбере силата, която тия хора са имали. Та сега, ако хората могат със силата на своята вяра да умират с усмивка, с песни, без да трепне нито един мускул на лицето им, чудно ли е тогава, че същата тая вяра не ще вдъхнови нестинарите в Южна България, Шаманите от Сибир, или жреците от Китай да играят в огъня без да усещат болка?
Какво е влиянието на вярата
върху
организма ние не знаем.
Онова което можем да кажем е, че когато вярата легне в основата на едно дело, това дело става чудо, защото излиза из рамките на физическите закони и вероятно се извършва по някои други такива, малко известни още. Мнозина мислят, че неизгарянето се дължи на задебелелите ходила. Пътешественикът Гмелин, който е наблюдавал шаманските играчи в огъня и ги виждал да ближат нагорещено желязо, да си държат ръцете във вряла вода, намира единствено обяснение на всичко това със „закоравелите пети". На същото мнение е и Монтенскьо, Шлегел и др. Някои мислят, че играчите прибягват до мазане краката с разни масла, пасти и химикали напр.
към текста >>
Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам
върху
психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно.
И най-добрите певци не пеят всякога с вдъхновение, и най-добрите музиканти не свирят винаги еднакво божествено, и най-добрите поети не са написали своите стихове с еднакво вдъхновение. И факт е, че често самите творци на вдъхновение произведения се удивляват на своята гениалност. Преди няколко години френското списание „La revue" направило анкета между прочутите хора, да се изкажат самите тe за себе си. Ето какlа характеристика е дал Пол Бурже, един от най-големите френски писатели: „Аз нищо не помня, казва той, от времето да чета и пиша, но помня, когато на 5 години четях Шекспир и Уолтър Скот. Но в училище аз с нищо не се отличавах от другите деца, напротив, на изпит и особено на писмен изпит на зададена тема, аз бях по-долу от другите.
Дори и сега на зададена тема (реч, статия) аз се чувствувам слаб и мъчно пиша, Като размишлявам
върху
психологията на писателите, аз намирам, че този мой недостатък е, защото съчинявам полусъзнателно.
И аз трябва да насиля себе си, за да мога да се убедя, че някоя печатана вече книга е наистина мое съчинение. Аз отдавам на това обстоятелство известно значение и виждам в него едно доказателство, че „безсъзнателното" се явява като най-силната плодотворна част на нашето същество". Така говорят и поетите и музикантите за вдъхновените моменти на своето творчество. В такъв момент човек се издига над себе си, почва да мисли с един по-висш ум, в сравнение със своя всекидневен посредствен разсъдък. Това значение на екстаза и вдъхновението има отношение и към огнеиграчите, но вече в една много по-силна форма благодарение на религиозната подкладка, силната възприемчивост, голямата вяра и околната тържествена обстановка.
към текста >>
Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам
върху
неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията.
Тук има явен израз на интимната връзка между психичното състояние на човека и тялото, между външните условия и вътрешното психофизиологично състояние и най-после между външните условия и новото състояние на материята на тялото. Връзката между всичките тия състояния и условия се намира във вибрациите и трансформацията на различните видове енергия. Възможно е тук да имаме проява на особен род електрически полета във форма на йонна еманация, която да неутрализира йонното или електронно състояние на огъня, вследствие на което неговото нормално физично състояние се изменя. Въпросът не е изучен окончателно. Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени.
Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам
върху
неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията.
Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия.
към текста >>
А
пътят
към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите.
Предстои тепърва тия явления да бъдат проучени. Аз не повдигнах въпроса за нестинарските игри като някакъв странен обичай, нито се спирам върху неговия произход, нито критикувам неговата езическа или християнска същност, а го повдигам, защото въпросът за играчите в огън без изгаряне крие в себе си една същност, много ценна за ново изучаване на психофизиологията и биологията. Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията.
А
пътят
към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите.
И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия. Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства, светлината – като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология. [1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>
Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства,
светлината
– като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология.
Природата още крие своите тайни, тя ги поверява на онзи само, който не ще злоупотреби с нейните сили. Материята е изучена доста. Сега вече ще трябва да се обърне сериозно внимание и на психологията. А пътят към новата психология води през психофизиологията и нейните закони за трансформацията на енергиите и вибрациите. И тогава ще се разгадаят много загадки в душевния живот на човека, ще се посочат нови пътища за развитието на хората и ще се създадат нови условия.
Тогава чак музиката ще бъде оценена като носителка на възвишени чувства,
светлината
– като носителка на възвишени мисли и вярата – като основа на нова психология.
[1]Виж „Влиянието на музиката" I год., кн 6, 7 и 8 от списание „Житно Зърно"
към текста >>
17.
Житно зърно
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел автоматично и
върху
книгата се появили една след друга думи.
с боговдъхновение. Един ден внезапно Нао Дегучи изпаднала в състояние на камигакари и изказала с висок глас чудни предсказания и напомняния. Нейните съседи помислили че е полудяла, обаче тя самата ясно се съзнавала. Тя не искала да гледат на нея като на луда, затова непрекъснато се молела на своето вътрешно „аз” да запази своя „жив храм” и той направил това. Божията воля почнала да се явява в форма на Харкрайонато – тя почнала да пише.
Наистина думите се разбърквали защото Нао Дегучи, никога не се е учила да чете и пише, но за да изпълни волята Божия тя взела молив, който се движел автоматично и
върху
книгата се появили една след друга думи.
По такъв начин се явило светото писание[1] основата на религията. Ето началото му: „Света се разтваря, като сливов цвят. Дойде вече епохата на „Иши тора-но-Конпеин”. В света, който е разтворен като сливов цвят, Бог царува вечно, така както зеленината на боровете изглежда винаги неизменяема. Светът е такъв, че никога не може да съществува без покровителствената ръка на Бога.
към текста >>
Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава
светлина
на човечеството.
И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството.
Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава
светлина
на човечеството.
3) Неговото знание трябва да бъде вродено и самозараждащо се, но не и купено, отпосле придобито. 4) Той трябва да даде верен отговор на въпросите на всички мъдреци и философи, да разреши всички мъчни проблеми в света и да бъде властен да спре преследванията и страданията. 5) Той трябва да бъде носител на радост и да бъде предвестник на Царството на щастието. 6) Неговото знание трябва да бъде безгранично и неговата мъдрост трябва да може всичко да използва. 7) Силата на Неговото Слово и мощта на Неговото влияние, трябва да бъдат така големи, че да могат да обърнат към Него дори и най-лошия неприятел.
към текста >>
Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение
върху
основата на божия път.
След дълги страдания наново го освободили и под поръчителство той се върнал в Айабе. Все същата есен го посещава представителя на новото духовно движение в Индия, Тао Улан, доверително стискайки ръката му за обща работа на двете движения. Те заедно образували Кобе, клон на „Тао-Улан” и се осъществило движението на еднокръвност и солидарност. Не е безразлично, че Оомотското движение има такъв голям успех, защото Оомото не е просто религия, но е естествен път на природата, неизменимо светеща в Оазиса на безграничното бъдеще. Светът ще види в Оракула на Оомото, че той стои в епохата на преустройството, ставащо само един път.
Също ще види, че след няколко години той, прославяйки господин Дегучи, като спасител, ще вземе инициативата за осъществяване на своето обединение
върху
основата на божия път.
Хората трябва да се проникнат от съзнанието, колкото е възможно по-скоро да подготвят своята душевна реформа, за да не паднат в ада в последния съд. Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света.
към текста >>
В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „
Пътя
, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост.
Да кажем нещо за същността на Оомото, т.е. нещо из съдържанието на разказите, защото цялото учение е изложено в тях. Всеки разказ за себе си представлява нещо завършено и все пак заедно с другите образува едно последователно цяло. Оомото ратува за постигане морално единство в света под пълното с Любов ръководство на Бога и за усъвършенствуване на света. За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята.
В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „
Пътя
, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост.
Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото.
към текста >>
Той се изявява като Бог –
светлина
– „Тактимюсюби”.
Той е в първично състояние и има невидимо тяло, което никой светец не може да види, нито да говори. Обаче, той съществува във всяка частичка на природата. Затова го наричат Велик Дух на света. Неговото тяло е така голямо, че вън от Него нищо не може да съществува. Той съществува без начало и без край.
Той се изявява като Бог –
светлина
– „Тактимюсюби”.
Той раздава късчета от своя Дух на всичко и тогава много Богове се създават и те се връщат към Него, тогава се формира Единия Бог. Обаче нито монотеизма, нито политеизма са истинския образ. Комплектен Дух – Негови атрибути са Смелост, Довереност, Мъдрост и Любов. Така се именуват „четиритях души", които Великият Дух управлява. Главния Дух е Дух от Бога, даден на хората при тяхното раждане.
към текста >>
Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от
светлината
на най-ниската небесна област.
Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека. Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света. В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума. Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област.
Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от
светлината
на най-ниската небесна област.
Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е.
към текста >>
18.
Един факир в Париж - Реймонд Но
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Светлина
върху
пътя
Аз вървях по
пътя
на незнанието, който няма нито посока, нито
светлина
.
Светлина
върху
пътя
Аз вървях по
пътя
на незнанието, който няма нито посока, нито
светлина
.
И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака.
към текста >>
И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по
пътя
, където няма
светлина
.
Светлина върху пътя Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина.
И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по
пътя
, където няма
светлина
.
С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах.
към текста >>
С голяма мъка отивах по
пътя
на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога.
Светлина върху пътя Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина. И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина.
С голяма мъка отивах по
пътя
на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога.
Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми.
към текста >>
– Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна
светлина
подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка?
Светлина върху пътя Аз вървях по пътя на незнанието, който няма нито посока, нито светлина. И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска.
– Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна
светлина
подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка?
Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака. Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах. Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак.
към текста >>
Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по
пътя
си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах.
И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака.
Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по
пътя
си и разказа мечтите на душата ми, която аз не познавах.
Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест.
към текста >>
Каква голяма
светлина
ще има тогава
върху
пътя
на човека и колко много ще бъдат делата на любовта!
Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди.
Каква голяма
светлина
ще има тогава
върху
пътя
на човека и колко много ще бъдат делата на любовта!
Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса. Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>
Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него
светлина
, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса.
Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта!
Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него
светлина
, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса.
Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>
Това бе
светлината
на сърцето ми.
Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат. Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните мечти ще бъдат милиарди звезди. Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса.
Това бе
светлината
на сърцето ми.
към текста >>
19.
Духът на свободата – Робиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
В по-гъстите среди също и
светлината
е по-слаба.
Духовните движения и общественият живот Всичко в природата е в движение, защото всичко живее, а едно от качествата на живота е движението. Движението на живота се извършва в известни среди, където се създават и условия за създаване на формите. Средите, през които протича животът, имат различна гъстота и еластичност, а от това следват и разнообразията в движенията. В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие.
В по-гъстите среди също и
светлината
е по-слаба.
Гъстите среди са царството на тъмнината. И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на светлината която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията. А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората.
към текста >>
И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на
светлината
която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията.
Движението на живота се извършва в известни среди, където се създават и условия за създаване на формите. Средите, през които протича животът, имат различна гъстота и еластичност, а от това следват и разнообразията в движенията. В по-гъстата среда движението среща по-голяма съпротива, по-голямо противоречие и по-голямо напрежение и интензивност, необходими за да се преодолее това противоречие. В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината.
И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на
светлината
която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията.
А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него.
към текста >>
И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на
светлината
и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората.
В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината. И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на светлината която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията. А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята.
И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на
светлината
и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората.
Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот.
към текста >>
Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в
светлината
са точно определени и организирани в себе си.
Гъстите среди са царството на тъмнината. И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на светлината която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията. А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората.
Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в
светлината
са точно определени и организирани в себе си.
Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци.
към текста >>
И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото
светлината
с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина.
А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него.
И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото
светлината
с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина.
На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно.
към текста >>
Те са светилниците за
пътя
на човешката душа към нейното съвършенство.
Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството.
Те са светилниците за
пътя
на човешката душа към нейното съвършенство.
Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления. Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини.
към текста >>
И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както
върху
себе си, така и публично, за да будят народното съзнание.
Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма. Но както казах, дейността на великите Учители и на тяхната школа, не се ограничава само в школата, но те работят, макар и като второстепенна работа и вън, в обществото, давайки му плода на своята вътрешна дейност – учението на Любовта, призовавайки го да положи основите на нова обществена форма, която да отговаря на новият живот и новата мисъл. Мисълта е вече посята и по-будните умове от обществото я подемат, доразвиват, давайки ù фактическа подкладка, създавайки цяла философия, целяща да революционизира обществото и да насади новото. Така са родени и комунизмът, и анархизмът, и всички други хуманни идеи, които впоследствие претърпяват дълга еволюция във възходяща или низходяща степен.
И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както
върху
себе си, така и публично, за да будят народното съзнание.
Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят.
към текста >>
Този е
пътят
, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството.
Но всяко движение ражда и противоречия, реакция, та същото става и тук. Връзката с първоизточника е полуразрушена и не намирайки сили в себе си да доизкарат до край наченатата работа, полека-лека се явява тенденция за един компромис със старото. Явява се най-първо формализма у тях и то под благородна форма и по незабелязан начин. И хванали се един път за буквата, те продължават стремглаво към изгубване на съзнателните си връзки и отношения с природата – тяхната духовност се свършва; те остават само една черупка, сянка на едно минало величие, което откъснато от масата, продължава своя живот още в по-голяма тайна. И в това си положение, развили се в цяла философска школа, поемат ръководството на новия обществен строй, създават друга форма, но не и този, който вещае вечната Божествена мъдрост, изявена в съответните духовни течения, а именно мъдростта на природата, изразена в устройството на човешкото тяло.
Този е
пътят
, по който става движението на формите в историческото развитие на човечеството.
И тъй, духовните движения са, които дават първия подтик за съграждане на нещо ново. Те са и първия предвестник за края на старото; и те дават първоначалната идея за новата форма на обществения живот, които впоследствие, благодарение на отдалечението от природата, се окарикатуряват и създават това, за което са способни хората, откъснати от живата природа. Такъв е случаят и с днешната държава, която има претенции да е по образ на някаква си божия държава – което всъщност е празна приказка. С.Г.С.
към текста >>
20.
Звезда – В. Вересаев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне
върху
същината, причино-последствията – няма.
Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни условия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните Душевният живот на животното е рефлексен.
Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне
върху
същината, причино-последствията – няма.
Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се срещат животни с почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качество само на човека. Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена.
към текста >>
Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена
светлина
на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала.
А вредна е и крайно вредна е книгата или съветът на този, който казва: „аз заради теб ще мисля, че аз ако еволюирам и се домогвам до тайните на битието, то считай че и ти си постигнал това”. Педагогиката за малките деца е вярна и за големите, че всеки ще се домогне сам до нещата и днешните учители само улесняват, напътствуват децата да навлязат по-лесно в себе си. Налага се голям подбор на знания и условия, зависещи от нас, за да не се отдалечаваме от прямата цел, да не преминем целта и да се спираме на последствията, които биха се изгладили най-лесно ако се справехме с целта. Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече. Вътрешната опитност на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание.
Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена
светлина
на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала.
Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро. Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля.
към текста >>
Пътят
на доброто е път на съвършенството,
пътят
на доброто е път на силата,
пътят
на доброто е път на знанието,
пътят
на доброто е път на жертвата.
Ще отдадем на акушера внимание като на акушер – не повече. Вътрешната опитност на човеците от древността, кой знае как, почна и днес да се достига и човеците днес разбират езика на човеците в древност, защото издигнаха в култ пробуждане преди всичко на своето лично съзнание. Голямо е вече числото на тези, които са убедени и твърдо вярват, че когато запазят (постигнат) братски отношения към всяко живо разумно същество, тогава те се изменят коренно, получават една особена светлина на съзнанието, която никоя книга и наука не им е давала. Казано на прост език, това съзнание се прояснява в тия моменти, когато се прояви любовта в какво да е най-малко добро. Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството.
Пътят
на доброто е път на съвършенството,
пътят
на доброто е път на силата,
пътят
на доброто е път на знанието,
пътят
на доброто е път на жертвата.
Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг.
към текста >>
Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери
пътя
, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби.
Човечеството несъзнателно или съзнателно се стреми към най-добрата цел, братството. Пътят на доброто е път на съвършенството, пътят на доброто е път на силата, пътят на доброто е път на знанието, пътят на доброто е път на жертвата. Да си добър, значи да си умен и силен, а да си умен и силен – ти си разбрал закона на жертвата. Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя.
Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери
пътя
, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби.
Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда.
към текста >>
21.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее
светлината
– Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1.
Мисли за ученика. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТА И ШЕСТА КНИЖКИОриентиране спрямо вечното – Георги СеверовПроизхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό – К. К.В хармония със законите на живата природа – Б. БОЕВМъчение,труд, работаНяколко думи за значението на окултната биология – Б. Б.Окултна педагогика – В.В.Природосъобразни методи – Г.
ИзворовГеорги СеверовСиневина – ЗаркоРазказ на потока – ЦветанИсавар – стихове – Д.Б.Из сбирката „Сутринни лъчи” – Олга СлавчеваИз „Книга на любовта" от Бо-Ин-РаНа изток живее
светлината
– Бо-Ин-РаОомотоЖитно зърноВестиКнижнина СЪДЪРЖАНИЕ НА СЕДМА И ОСМА КНИЖКИ 1.
Бог на живите 2. За живата вода – Д. Стоянов 3. Физическото възпитание – Д. Б. 4. Русалци. 5.
към текста >>
Светлина
върху
пътя
. 19.
Светията и Серафиа – Г. 15. Уводни думи към окултната биология – Б. Боев 16. Въпросът за факторите 17. Ученик на живота – Цветан. 18.
Светлина
върху
пътя
. 19.
Един факир в Париж – превод. 20) Опити върху научната астрология 21. Акварел – Ире. 22. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЕВЕТА И ДЕСЕТА КНИЖКИСтари и нови меховеДуховните движения и общественият живот – С.Г.С.
към текста >>
20) Опити
върху
научната астрология 21.
Боев 16. Въпросът за факторите 17. Ученик на живота – Цветан. 18. Светлина върху пътя. 19. Един факир в Париж – превод.
20) Опити
върху
научната астрология 21.
Акварел – Ире. 22. Вести. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЕВЕТА И ДЕСЕТА КНИЖКИСтари и нови меховеДуховните движения и общественият живот – С.Г.С. Духът на свободата – Робиндранат Тагор (От френски: Г. Ст. Кьосев)Природата – Тотю БрънековЕдна стъпка навътре – Г.
към текста >>
22.
Съдържание на бр. 3
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Дънов Преди всичко – без да се спираме
върху
причините, които са родили целесъобразното устройство на организмите – никой не отрича, че такава целесъобразност съществува.
НОВИТЕ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА „Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние още не проучили законите, които ръководят техния живот. Ние не познаваме още животните, не знаем, какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: Тук има един вол. Но за нас този вол е скрит". П.
Дънов Преди всичко – без да се спираме
върху
причините, които са родили целесъобразното устройство на организмите – никой не отрича, че такава целесъобразност съществува.
Това го твърдят както механисти, така и спиритуалисти. Известно е, че всеки орган отговаря на своята функция. Известно е, че всеки орган по строеж и функция строго отговаря на нуждите организма в дадена среда при дадени условия. Изменят ли се условията, изменят ли се нуждите на организма, изменят се и органите. И новият строеж и функция, които биват, пак отговарят на новите условия, при които са поставени.
към текста >>
Върху
тях работи подбора и запазва тези индивиди, у които тези вариации са полезни за съхранението на вида.
Различията се явяват, когато дойдем до обяснение на тази целесъобразност. Материалистическото обяснение за произхода на целесъобразността я счита като резултат на чисто механически фактори. Привържениците на механическото обяснение са няколко лагера, но в края на краищата те имат нещо общо. Дарвинизмът твърди, че се пораждат в организма случайни вариации или изменения, за произхода на които Дарвин не говори големи подробности. Тези вариации са в разни посоки.
Върху
тях работи подбора и запазва тези индивиди, у които тези вариации са полезни за съхранението на вида.
А другите индивиди загиват. У първите тези вариации се предават по наследство и така от поколение на поколение чрез по-нататъшното действие на естествения подбор се засилват. Тъй че, целесъобразността у организмите, която на пръв поглед би трябвало да ни накара да предполагаме действието на една разумност, всъщност се обяснява чрез механически фактори според дарвинизма. Друг механически лагер е този на Вайсман, който казва, че пак стават вариации или изменения, безразлични по отношение на приспособлението (т.е. в разни посоки), но те трябва да станат в зародишната плазма, т.е.
към текста >>
Разрешението на този въпрос ще хвърли
светлина
не само
върху
главния фактор на еволюцията, но и
върху
проблема за същността на живота,
върху
силите, които лежат в основите на живота.
Според това схващане организмът при създаване на целесъобразността е пасивен: механичният процес на естествения подбор я създава. Според неоламаркистите приспособлението е пряко, т.е. организмът, когато влезе в контакт с външната среда, като почне да упражнява своите органи, изменя ги целесъобразно направо, без намесата на естествения подбор. Тъй че организмът при създаване на целесъобразността е активен, той е нейния автор. Въпросът за причините на целесъобразността е един от най-важните въпроси в биологията, понеже от него зависи разрешението на ред основни биологични въпроси.
Разрешението на този въпрос ще хвърли
светлина
не само
върху
главния фактор на еволюцията, но и
върху
проблема за същността на живота,
върху
силите, които лежат в основите на живота.
Важността на този въпрос изтъкват и Авг. Паули и Адолф Вагнер. От разрешението на въпроса за произхода на целесъобразността ще зависи, на каква основа ще стъпим при разрешението на основните биологични въпроси: дали на механична основа или по-дълбока. И тъй, този въпрос е централен в биологията. Понеже всяко течение се стреми да обясни целесъобразността в организмите от свое гледище, то за да се разреши въпроса в този или онзи смисъл положително, трябва да се намерят такива примери на приспособление, такива случаи на целесъобразност.
към текста >>
Присаждал е цял зачатък на крайник
върху
тялото на друг зародиш и то или от същата страна на тялото, от която е взета присадката, или от другата страна.
без действието на естествения подбор). 1). ОПИТИ НА Г. ХАРИСОН[2] Той е правил опити с американското опашато земноводно Amblystoma. Опитите му се състоят в присаждане на крайници в зародишите на Amblystoma. Той е видоизменявал опита по всевъзможни начини.
Присаждал е цял зачатък на крайник
върху
тялото на друг зародиш и то или от същата страна на тялото, от която е взета присадката, или от другата страна.
При това присадката може да има различни положения на новото си място: може да има или нормално положение по отношение на гръбо-коремната ос (т.е. гръбната страна на присадката да си остане пак на гръбната страна и в новото си положение) или пък да се завърти на 1800, тъй че коремната страна на присадката сега да стане гръбна. При това предният и задният край могат да запазят и при новото си положение своето нормално место, а могат да дойдат и в обратно положение, т.е. предният край да стане заден, а задният – преден. Възможни са и много други видоизменения на опитите (всички случаи са 271).
към текста >>
За да хвърли
светлина
върху
по-дълбоките сили в организма, Харисон е слял два полузачатъка от крайници.
Нека първия случай да наречем хармонично развитие на присадения крайник, а вторият случай - дисхармонично развитие. Горните опити имат за цел само да установят, коя ос е фиксирана у зачатъка и коя – не. Това е нужно да знаем при по-нататъшните опити. Като знаем, коя ос е фиксирана у зачатъка на крайника и коя - не, ние ще знаем, в какви посоки организмът ще има отворени врата да действува, и в кои посоки няма да има такива врата. Защото, когато организмът реагира (отговаря) целесъобразно на дадени външни дразнения, винаги това реагиране е в зависимост и в границите на средствата и възможностите, с които той разполага в дадения случай.
За да хвърли
светлина
върху
по-дълбоките сили в организма, Харисон е слял два полузачатъка от крайници.
Когато сливаме две еднакви надлъжни половини от зачатъчни крайници (напр. две гръбни половини), може да се образува при присаждане нормален крайник, само когато има съвпадение по надлъжните им оси (т.е. предният край на едната половина се съвпадне с предния край на другата половина). От голямо теоретично значение са онези по-сложни случаи, когато се явява тъй нареченото удвояване на органите. Това ще каже следното: по някой път до присадения крайник се образуват още един-два нови допълнителни крайници.
към текста >>
Изучаването на дълбоките причини на това хвърля
светлина
върху
основните биологични проблеми.
От голямо теоретично значение са онези по-сложни случаи, когато се явява тъй нареченото удвояване на органите. Това ще каже следното: по някой път до присадения крайник се образуват още един-два нови допълнителни крайници. И тогаз изгледа на животното е много необикновен: представете си, че от една и съща точка на тялото излизат два или три крайника, когато нормално трябва да излиза само един. Това не става винаги. Кои са причините на това наглед тъй странно явление?
Изучаването на дълбоките причини на това хвърля
светлина
върху
основните биологични проблеми.
Това явление се среща, когато присаденият крайник се развие асиметрично спрямо тялото на животното, т.е. пръстите му не са обърнати нормално, а са в обратен ред на нормалния. Видяхме, че такава асиметрия се получава при втория от горните случаи, т.е. при дисхармонично развитие на присадката (случай в). В този случай при присадения зачатък на крайника се развива нов допълнителен зачатък, който е симетрично разположен спрямо първия, т.е.
към текста >>
Ето защо опитите на Харисон са епохални в това отношение, че хвърлят
светлина
върху
толкова важни проблеми в биологията.
Че тук имаме пряко приспособление, е очевидно от обстоятелството, дето организмът реагира целесъобразно при случаи, които никой път не се срещат в нормалния живот на организма, поради което естественият подбор не е имал случая да изработи у организма способност да отговаря целесъобразно при такива случаи. А понеже тук имаме при всички случаи най-голяма разумност, целесъобразност и понеже това не може да се обясни чрез подбор, т.е. механически, тогаз налага ни се да приемем, че тая целесъобразност се дирижира от един вътрешен фактор в организма. Значи трябва да приемем в организма едни сили, по-дълбоки от механическите. И този вътрешен фактор, тези вътрешни по-дълбоки сили трябва да са разумни, понеже тяхната разумност се проявява в целесъобразното реагиране.
Ето защо опитите на Харисон са епохални в това отношение, че хвърлят
светлина
върху
толкова важни проблеми в биологията.
Ето защо напразно се мъчат някои да обяснят живота механически. Само с изучаване химическите свойства на протоплазмата и на механическите сили в клетката не можем да разберем живота, защото животът не се изчерпва само с тях. Едно от основните свойства на живота е значи разумността, която дирижира отвътре всички жизнени явления. Така ние дохождаме до приемане на вътрешния, психическия фактор на еволюционния процес. Това ще стане по-ясно по-долу и в следните книжки.
към текста >>
Тогаз той решил да повтори своите опити
върху
по-млади фази - преди появяването на начало от опашка.
2)ОПИТИТЕ НА БРАНД. В 1924 година немският зоолог Бранд е направил с тритон (Triton taeniatus) опити, аналогични с опитите на американския зоолог Харисон с Amblystoma през 1921 година. Харисон е правил опитите си, когато индивидът е бил към края вече на своето развитие, когато вече се е появило начало на опашка. Бранд е направил своя опит с тритона в същия този период, но без успех. Кракът, присаден на противоположната страна, не изменил своята полярност.
Тогаз той решил да повтори своите опити
върху
по-млади фази - преди появяването на начало от опашка.
И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е. кракът е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3. ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година. Целта му е била да направи по-дълбоко изследване върху регулацията на присадения крайник у Amblystoma.
към текста >>
Целта му е била да направи по-дълбоко изследване
върху
регулацията на присадения крайник у Amblystoma.
Тогаз той решил да повтори своите опити върху по-млади фази - преди появяването на начало от опашка. И тогаз, във всички случаи, когато присаждането е успявало, е получавал същия резултат като Харисон, т.е. кракът е изменял своята полярност (това ще каже, че десният крайник, присаден от лява страна на зародиша, ставал ляв). 3. ОПИТИТЕ HА Ж. С. НИКОЛАС[3] Опитите си с Amblystoma, този американски зоолог правил през 1924 година.
Целта му е била да направи по-дълбоко изследване
върху
регулацията на присадения крайник у Amblystoma.
Той присадил зачатък на един преден десен крайник от лява страна и то или на същото място или малко по-назад (в същия или друг индивид). Когато е на същото място, присаждането се нарича ортотопично, а когато е малко по-назад или изобщо на друго място, нарича се хетеротопично. Тук са възможни множество случаи: гръбно-коремната ос на присадката може да има различно ориентиране спрямо тялото на животното: може да бъде отклонена от нормалното си положение на 90, 135, 180, 225, 270 градуса и пр. За да ни стане ясно казаното, нека си послужим с тая рисунка, която представлява схематично напречен разрез на крайника. Крайникът има дланна и гръбна страна.
към текста >>
Защото, макар и
пътят
да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно.
Тук става завъртване в обратна посока до 0 градуса. Така се спестява повече енергия, понеже крайникът ще дойде напълно в нормално положение. А ако присадката от положение 90 се завърти до положение 180 градуса, тогаз щеше да трябва да се направи и друга регулация, т.е. гръбната страна да се видоизмени в коремна и коремната в гръбна. Ако отклонението е 135 градуса, пак става завъртване в обратна посока.
Защото, макар и
пътят
да е доста дълъг – 135 градуса, но така се спестява труда да се видоизменява гръбната страна в коремна и обратно.
Интересен е случаят, когато отклонението на присадката е 225 гр. В този случай положението ù е такова, че тя е по-близо до положение 180 градуса, отколкото до положение 360 (0) градуса. Ето защо присаденият крайник се завъртва на 45 градуса в обратна посока, додето стигне до положение 180 градуса. Тук се прави избор между две евентуалности: ако се направи завъртване в права посока до 0 градуса, ще трябва да се измине дълъг път. А ако се направи обратно завъртване до 180 градуса, ще трябва да се измине сравнително по-къс път: само 45 градуса, но затова ще трябва да се направи и втора регулация: гръбната страна трябва да се видоизмени в коремна.
към текста >>
В този случай, понеже присадката е в съвсем неудобно място и положение (не само че не е в нормална посока, (но не е и на нормалното си място
върху
тялото,) то видоизменението му в нормален крайник би коствало сигурно повече енергии на организма, отколкото образуването на нов крайник.
Същото колебание се забелязва и при положение на присадката 225 гр.: вярно е, че завъртването е само 45 градуса, значи не е голямо, но след това ще трябва организмът да прави нови усилия за да се видоизмени гръбната страна в коремна. Ето защо и тук има тенденция към удвояване. Друг въпрос. Защо при хетеротопичното присаждане имаме по-чести случаи на раздвояване? Много лесно обяснимо, ако се поставим на гледището на целесъобразността.
В този случай, понеже присадката е в съвсем неудобно място и положение (не само че не е в нормална посока, (но не е и на нормалното си място
върху
тялото,) то видоизменението му в нормален крайник би коствало сигурно повече енергии на организма, отколкото образуването на нов крайник.
Ето защо тук има колебание, действуване и по двата начина: завъртване и удвояване. Като че ли организмът не се е решил окончателно, кое му е по-износно. Тук пак, както при опитите на Харисон, се вижда ясно, че приспособлението е пряко, и от друга страна, то е най-целесъобразно. А когато приспособлението е целесъобразно и се изключва действието на подбора, очевидно е, че трябва да се приеме една вътрешна сила в организма, и тази регулативна сила да не е механична, а разумна, защото резултатите от тая саморегулация са винаги разумни. Значи и от тези опити идваме до заключението, че трябва да се приемат в организма разумни сили.
към текста >>
Шулц е правил опити
върху
регенерацията на паяците[6].
Вайсман казва, че само тогаз ще се съгласи да признае регенерационната способност за основна сила на живото вещество и че организмът като един кристал пак се възобновява при нараняване, когато се докаже целесъобразна регенерация на органи, които в естествено състояние не се нараняват. Обаче има такива опити. Един от тях е регенерацията на лещата. В 1898 г. Е. А.
Шулц е правил опити
върху
регенерацията на паяците[6].
Той прерязал крака на паяка не в някоя става, но между две стави, напр. в средата на пищяла или на някое стъпално членче, т.е. в такива места, които в никой случай не могат да бъдат предназначени да дадат нови крайници чрез естествен подбор. И при тези опити кракът на паяците регенерира. Пжибрам доказа същото за ракообразните.
към текста >>
При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът,
пътят
на регенериране е пак най-изгодния за организма.
Шулце.[8] Салпата регенерира ганглия от перибранхиалния епител, без всякакъв намек за образуване на инвагинация (вдаване на кожата) и без регресивна метаморфоза след това – метаморфоза, тъй характерна за развитието на нервната система у мантийните. Тук пак имаме пряко приспособление, понеже способността за регенериране ганглия едва ли може да бъде придобита чрез подбор, защото мъчно е да се предположи, че този вид често е получавал наранявания тъкмо в тази част на тялото. Щом веднъж се установи, че регенерацията е първично свойство на живото вещество, тогаз се отварят ред важни проблеми от голям теоретически интерес. Една от тях е: как организмът по най-целесъобразен начин намира при случай на регенерация именно най-изгодния и най-късия начин на регенерация; когато се регенерира орган, който не е бил откъсван в естественото състояние на животното, при най-трудни и неочаквани случаи регенерацията става по най-целесъобразния начин, който може да се мисли. Напр. лещата у тритона се регенерира от ириса, а ганглия у салпата от перибранхиалния епител.
При регенерацията се използуват околните тъкани и то тъкмо тези от тях, които с най-малко изразходване на енергия и време би регенерирали органа; и начинът,
пътят
на регенериране е пак най-изгодния за организма.
Целесъобразността в начина на регенерирането – това е онзи важен факт, който пък говори заедно с много други факти, че животът не може да се сведе към механическите сили. Щом при обяснение целесъобразния начин на регенерацията изключим действието на ест. подбор, ние с това значи изключваме механическото обяснение на целесъобразността в случая. Значи и тук пак трябва да признаем в организма един вътрешен фактор от психично, разумно естество. 6). ЛЪЖЛИВА СТАВА (ПСЕВДАРТРОЗА).
към текста >>
23.
Живите барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много
върху
разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма.
ПСИХОЛОГИЯ НА ВЯРАТА Въпросът за вярата е толкова стар, колкото и самата наука, религия, философия. Мнозина са се занимавали, занимават се и сега – богослови, теолози, психолози, гносеолози и пр.
Ние го изнасяме затова, тъй като днес безпътицата, що цари из всички области на човешката мисъл се е отразила и може би най-много
върху
разбиранията на вярата, когато пълното диференциране на науката доведе до едно трагично противоречие с вярата, за която не остана място в науката, а в религията се замени с книжна догма.
Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище.
към текста >>
Вярата е предугаждане на знанието, един опит по
пътя
към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност.
Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност.
Вярата е предугаждане на знанието, един опит по
пътя
към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност.
Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни.
към текста >>
Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени
върху
това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието).
Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр. Всички тия познания не могат да се докажат обективно с нашата логична способност, нито с фактите на нашите сетива. Затова вярата е ирационална, алогична, чиято сигурност превишава сигурността на външните фактически и формално логични доказателства, Знания ще имаме тогава когато данните, свидетелствата почиват на обективни данни. Мерило за обективност ще бъде нашата логична способност и нашите 5 сетива: според това ще имаме емпирични и рационални знания.
Значи привидното различие, противоречието между вяра и знание се корени
върху
това основно противоположение субект-обект и от непознаването на тези два мира, или ще отречем единия или другия (вярата или знанието).
Ho факт е, че днес науката не познава така добре субективната, психична природа на човека. Човекът, със своя вътрешен психичен мир, не е станал още обект на наука Психология, доколкото имаме днес, не отива по-далеч от психологията на усещането и възприятието. Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно.
към текста >>
За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези,
върху
които градят теории.
Както теорията на ,,електроните" и разни философски системи успокояват знаещия, учения, така и вярата в Бог, безсмъртие, добро, успокояват вярващия. Как се откриват вратите на вярата в науката и каква е тя в нея? Ние определяме науката като система от достатъчно обосновани факти. Но тя е и достатъчно скромна за да признае, че не може да владее (няма тая физическа възможност) цялата оная система от отношения, в и чрез която фактът съществува. Един факт е свързан и е в отношение на взаимно проникване с цялата вселена, с всичко онова, което е видимо и невидимо, известно и неизвестно.
За разкриване на фактите, за нуждите и обясненията си, за да се попълнят фактите тъй, че да се мислят в една непрекъсната и безпротиворечива верига, из която да могат да се извлекат, науките прибягват до хипотези,
върху
които градят теории.
Хипотезата, следователно е едно мисловно построение, предназначено да замести неизвестните, недадени факти – тя съдържа един елемент на вяра. За науката е невъзможно да избегне хипотезата като помощно и методично средство и ето защо научните истини, въпреки че не се отрича тяхната истинност и важност, до известна степен имат условен характер, важат винаги с едно ,,ако". В хипотезата значи има ,,вяра" която е наполовина вярвана. В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада.
към текста >>
Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили
пътя
за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт.
В нея има едно ,,да" и едно „не" в различна степен. Ако се появи нов факт, хипотезата пада. Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката.
Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили
пътя
за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт.
Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия. Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем върху същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени пътя без да се допира нито до единия, нито до другия. Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване?
към текста >>
Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем
върху
същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени
пътя
без да се допира нито до единия, нито до другия.
Хипотезата е нещо недоказано, без свидетелство по условие, средство за знание – полека-лека. Чрез хипотезата ние превземаме вярата в областта на знанието, докато най-сетне съвсем я заместим със знание, което е цел. Това е идеалната цел на науката. Тъй, учените в своя стремеж към познание са отивали в краен материализъм или интелектуализъм, като са отричали духовното начало, или са го превърнали в абстракция, (теория): така са преградили пътя за по-нататъшно знание, спирайки се само на видимия факт. Богословите и теолозите пък са превърнали вярата от чиста преживелица в една книжна догма, което се изравнява вече с религиозните вярвания и суеверия.
Тъй че, ако не отиваме по далеч от буквата на това, което се е казвало за богословите и учените и ако спрем
върху
същността на това, което те правят, неволно бихме помислили че първите са пробили под реалността на живота дълбок тунел от космологически, теологически и тем подобни доказателства, вторите са прехвърлили над нея изящен мост от натрупани факти и понятия, а кипящият живот протича между тия два изкуствени
пътя
без да се допира нито до единия, нито до другия.
Да видим тогава, какво ще ни каже оня жив непосредствен опит на вярата и живото знание. Дали науката, така откъсната от вярата, може всецяло да o6ърне нашия живот? Дали може да задоволи всички потребности на ума и сърцето, да помогне на нашето усъвършенствуване? До къде са нейните граници и дали в нашето верую трябва да има хипотези и теории? „Докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса", казва един съвременен мъдрец.
към текста >>
Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност,
върху
която почива вярата.
Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица. Тя е светла, ясна, абсолютна. Развитието ù се състои в това, не да я докажеш, изясниш, но да я запазиш чиста в своята реакция с външния опит.
Днес хората имат странно разбиране за понятието опитност,
върху
която почива вярата.
Да си опитен, значи да познаваш злото в света. Да си изгубил вяра в доброто и доверието на хората. Познанието като че ли се състои да съзреш погрешките на хората, техните компромиси, лутания, а да вярваш в доброто и хората, то е за „неопитните", наивните, „вярващите". Смешно, но това е днешното разбиране за вярата. Каква повърхност и невежество!
към текста >>
Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и
светлина
.
А неупотребените знания са товар. Те са един плюс, но откъснати от вярата, съдържат възможност да станат един остър меч, който знае само да дига шум и руши. Но тоя плюс не е още насъщност за човека. Затова, достатъчно е да се яви пред „знаещия" някой по-знаещ, с по-силен ум, силна диалектика, да разбие знанията на другия, да внесе завист към по-знаещия и слабост в собствените му сили. Единият ще се възгордее – „знанието възгордява" казва писанието, а в другия се явява завист.
Когато вярващият, който вярва в една висша Разумност, от него няма по-силен, нито по-слаб, не внася слабост в собствените си сили, защото вярва във възможността, че и той може да знае, нито завист в другия, но той раздава от своята сила и
светлина
.
Той няма да сравнява себе си с другите. Да сравняваш себе с другите, значи да изхождащ не от себе си, а от нещо чуждо, външно, наслоено, а във всеки човек има една несравняема ценност, несравняемо добро и от него трябва да се изхожда. Да се сравняват в степен могат само количествените неща, материалните. Знанията могат да имат количествена стойност. Вярата е качество на духа – духовното не се сравнява, но оценява, а тая оценка е само една – добро.
към текста >>
Ще имаме индивидуалност в
пътя
към Идеала и единомислие, единство в идеала.
Знанията в съвременния смисъл на думата, почиват повече на утилитарните ни нужди в живота, развиват се и се приспособяват в борбата за живот, както и всички други органи на живия организъм. Вярата е духовен принцип, който се издига над нашето биологично същество с неговите инстинкти за самозапазване и пр. Във вярващите няма борба, съревнование, (но доверие, любов), защото не се поставят на една линия, на едно ниво. Така че, вярата носи утвърждение, помирение между частите на цялото. Ако всички вярват, всички са силни, няма степени, но силни във вярата.
Ще имаме индивидуалност в
пътя
към Идеала и единомислие, единство в идеала.
Всеки ще работи по собствен път в името на един всеобщ идеал. От тая последна характеристика на вярата ний виждаме, че тя е творчески принцип. Човек с вяра е взел вече едно творческо, обновяващо участие в живота, той е намерил своето място и е един скромен художник, който обича своето изкуство чисто и безкористно и се стреми да даде на хората всичко най-добро, за което е способен. Като съпоставям знанието с вярата не искам да кажа че те не са еднакво равноценни в живота. Не, съвсем не това искаме ний.
към текста >>
24.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
 
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека
пътя
на неговото развитие.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.
Духовни, разумни, трудолюбиви хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека
пътя
на неговото развитие.
Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е.
към текста >>
Материализираната форма при
светлина
хвърля своята сянка, която се движи подир нея.
Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй.
Материализираната форма при
светлина
хвърля своята сянка, която се движи подир нея.
Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми.
към текста >>
От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо
светлината
, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа.
За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни.
От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо
светлината
, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа.
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира.
към текста >>
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или
светлината
, която я проектира.
Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа.
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или
светлината
, която я проектира.
Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят.
към текста >>
Значи, не може да се измени живата природа –
светлината
, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот.
Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира.
Значи, не може да се измени живата природа –
светлината
, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот.
Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво.
към текста >>
Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо
върху
материалните форми.
Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот.
Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо
върху
материалните форми.
Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените.
към текста >>
25.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Влиянието на запада
върху
изтока е било предимно политическо, а на изтока
върху
запада, според нас, предимно духовно.
Западът в съвременния смисъл на думата води началото си едва от падането на западната римска империя, над развалините на която, придошлите след великото преселение на народите германски племена образуват своите държави. - От тия държави с примесения впоследствие към тях славянски елемент се оформяват днешните европейски сили - изразители на западната култура. И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно.
Влиянието на запада
върху
изтока е било предимно политическо, а на изтока
върху
запада, според нас, предимно духовно.
В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
към текста >>
В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока
върху
запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика.
И днес някои смятат, че противополагането запада на изтока е неправилно, тъй като той и по размери и по минало е несравнено по-малък. Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно.
В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока
върху
запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика.
Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада.
към текста >>
Духовното влияние на изтока
върху
запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно.
Но от друга страна западът до неотдавна беше в своята стихия и за известно време затъмни и дори като че ли оспори величието на изтока. И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика.
Духовното влияние на изтока
върху
запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно.
А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние.
към текста >>
А изтокът е влиял и
върху
изкуството и
върху
литературата и философията на запада.
И това най-вече дава право на днешното противополагане запада на изтока... Взаимното влияние между изтока и запада, доколкото го е имало, е различно. Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно.
А изтокът е влиял и
върху
изкуството и
върху
литературата и философията на запада.
- Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим.
към текста >>
Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял
върху
запада.
В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада. - Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада.
Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял
върху
запада.
Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав. Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток.
към текста >>
- Влиянието на изтока
върху
запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав.
- Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от любимите на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания. Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим.
- Влиянието на изтока
върху
запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав.
Напротив, с голямото спокойствие на стар и беловлас мъдрец е наблюдавал възрастващия запад. - Западът израсна, възмъжа, разбра своето место в реда на културите - и отново се обръща на изток. И днес погледите на всички, които мислят за духовното бъдеще на запада, са обърнати на изток. Духовното съдържание на живота е идвало винаги от изток (и в буквален и символичен смисъл). И днес, ако животът трябва да се одухотворява отвън - то това одухотворение може да дойде само от изток?
към текста >>
Това сравнително изучаване ни представя в нова
светлина
и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи.
Ние сами чувствуваме всичката сложност и деликатност на въпросите и доколкото смятаме, че имаме усет към истината - практикуваме ги с голяма толерантност). Как се е появило и проявило външно християнството от начало до ден днешен, малко много всички знаете. Като започнем от проповедта на неговия основател по брега на Генисаретското езеро пред „нищите духом", минете през катакомбите, гоненията, съборите, кръстоносните походи, религиозните войни, инквизицията, реформацията и свършите в наше време са рязко разграничените - католицизъм, православие и протестантството. Тия са главните моменти от външната история на християнството, която върви точно паралелно с историята на западната култура. Християнството се яви в нейното начало, приживе един дълъг - где повече, где по-малко легален живот и днес заедно с цялата култура преживява... Кризата в западноевропейската култура предизвиква едно ново сравнително изучаване на културите, а оттам и на големите религии включително и Християнството.
Това сравнително изучаване ни представя в нова
светлина
и миналото и бъдещето... Оказа се преди всичко, че в християнството има много неща аналогични (подобни) на предшествуващите го големи религии: будизма, брахманизма, кунфуцианството и др., които и днес изповядват милиони от източните народи.
Още общият сравнителен преглед на културите открива между другата закономерност в тях и тая, че в началото и основата на всека голяма култура, лежи една особена етико-религиозна школа, която впоследствие с упадъка на самата култура се и ражда постепенно в един чисто външен религиозен култ. Така е било с учението на Лао Дзъ, Заратустра, Конфуций, Буда, Мохамед и др., появите на които слагат началата на редицата източни култури. Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля.
към текста >>
А по отношение на човечеството във връзка с тази различност, това което знаем е, че безкрайният низ на вековете в миналото,
върху
лицето на нашата земя, то - човечеството - живее, напътвано от своите обществени и духовни водители.
Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него. ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже. Колкото повече доказателства се привеждат, колкото повече книги се пишат - те толкова повече се замъгляват. Ако вие не виждате проявената разумност в живота на цветята, на насекомите, които са най-близко до вас, никакви математически формули или метафизически заключения не могат ви я доказа. Независимо от това, дали светът е произлязъл тъй, както ни описва Кант-Лапласовата теория или някое религиозно предание — единството и различността във вселената са факти.
А по отношение на човечеството във връзка с тази различност, това което знаем е, че безкрайният низ на вековете в миналото,
върху
лицето на нашата земя, то - човечеството - живее, напътвано от своите обществени и духовни водители.
Знаем и това, че човечеството в своето закономерно развитие минава редица култури, някои от които са вече упаднали, а някои и изчезнали. Точният ред на миналите култури ние обаче засега не знаем. Защото захващат да се оказват и неподозирани досега изчезнали култури. Животът върху нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот. Всичко, което става на земята, е във връзка с цялата вселена и нейната целесъобразност.
към текста >>
Животът
върху
нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот.
Независимо от това, дали светът е произлязъл тъй, както ни описва Кант-Лапласовата теория или някое религиозно предание — единството и различността във вселената са факти. А по отношение на човечеството във връзка с тази различност, това което знаем е, че безкрайният низ на вековете в миналото, върху лицето на нашата земя, то - човечеството - живее, напътвано от своите обществени и духовни водители. Знаем и това, че човечеството в своето закономерно развитие минава редица култури, някои от които са вече упаднали, а някои и изчезнали. Точният ред на миналите култури ние обаче засега не знаем. Защото захващат да се оказват и неподозирани досега изчезнали култури.
Животът
върху
нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот.
Всичко, което става на земята, е във връзка с цялата вселена и нейната целесъобразност. И човечеството, което в своето колективно развитие ни се струва понякога като цел само за себе си, е може би всъщност средство за реализиране на някаква по-възвишена цел. В тази цел ние можем да се съмняваме или отричаме, но от това тя не престава да съществува. Нито отделният човек, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете поглед върху лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план. Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие.
към текста >>
Нито отделният човек, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете поглед
върху
лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план.
Защото захващат да се оказват и неподозирани досега изчезнали култури. Животът върху нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот. Всичко, което става на земята, е във връзка с цялата вселена и нейната целесъобразност. И човечеството, което в своето колективно развитие ни се струва понякога като цел само за себе си, е може би всъщност средство за реализиране на някаква по-възвишена цел. В тази цел ние можем да се съмняваме или отричаме, но от това тя не престава да съществува.
Нито отделният човек, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете поглед
върху
лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план.
Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие. И днес, както от незапомнени времена, общият световен план се реализира чрез нас и около нас, все със същата настойчивост. Ние се радваме, живеем, суетим се, изчезваме, а световното развитие неспирно продължава. Редят се поколение след поколение, култура след култура, а земята, да си послужим с израза на Галилей, се върти все тъй спокойно и величествено около слънцето; слънцето, може би, около друго слънце в общата хармония на сферите, както са се изразили някои питагорейци. Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия.
към текста >>
От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия
върху
лицето на земята,
върху
които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите.
Във вселената има голяма красота, величие и разумност, но ние сами сме затворили очите си за тях и това е едно от нашите големи нещастия. Една от положителните черти на новите културни движения е тая, че те косвено ни разкриват и чистите радости на живота, причинени от красотата и величието на вселената... Човечеството обитава земята от незапомнени времена. Какво е неговото точно място и смисъл в битието, ние може би не знаем, но знаем поне отчасти фазите, т.е. културите, които преминава. Всяка култура в своето начало и стихия е като че ли едно по-пълно разкриване на еволюиращото човечество - върховните сфери и смисълът на битието - разкриване, което в последствие с упадъка на културата се затъмнява, но резултатите му се някъде съхраняват.
От това гледище - етико-религиозните школи, легнали в основата на големите култури, не са нищо друго, освен средоточия
върху
лицето на земята,
върху
които по-пълно се е проявявала разкриваната хармония на сферите.
За това те са обединявали в себе си наука и музика и философия - различни страни на една единна и хармонична същина... Само по-късно те се израждали и изпадали във формализъм. Да конкретизираме мисълта си.. Как протича нашият обикновен ежедневен живот, всички знаем. Той е, външно поне, доста еднообразен и монотонен... Всеки работи - чука, чете, пише - всеки бърза. Всеки е зает. И като че ли не се виждат нито началото, нито краят на тая работа, на това обикновено занятие, което ние наричаме живот.
към текста >>
На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела
върху
нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока.
В тия моменти, вие знаете, ние, иначе силните, се отдръпваме, благоговеем или мълчим. Това са, аз бих ги нарекъл - ирационални моменти в живота на човека... Днес животът от една страна става все по-обикновен и по-безличен, но от друга - тия моменти зачестяват или най-малкото стават по-очебийни Това се дължи не само на тъй наречената „морална криза” но и на дълбоките промени, които настъпват в колективната психология на днешния човек - вследствие общите културно исторически дислокации. Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата.
На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела
върху
нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока.
Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм.
към текста >>
Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по
пътя
новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
Търсейки рационално обяснение на тия зачестили ирационални моменти, ние неизбежно стигаме до по-общи и наглед метафизични състояния, реалното съдържание на които, казват някои, могли да се намерят в езотеричната философия на изтока Но на изток днес ни водят не само моралните, религиозни и философски противоречия на запада, но и специалните науки. Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада.
Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по
пътя
новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза.
Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край.
към текста >>
Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга
светлина
.
Ние имаме такава картина и представа за света, каквато ни дават нашите пет сетива. Ако сетивата ни бяха устроени по други начин, то и светът щеше да изглежда за нас съвсем друг. Както е знайно от психологията, нашите сетива се дразнят от въздушните и етерни вълни, съставени от различен брой трептения. Но сетивата са в състояние да обхванат само определен минимум и максимум от тия трептения... Конкретно например - ултравиолетовите и инфрачервените лъчи от слънчевия спектър, съществуването на които с обикновеното око ние дори не подозираме. Тъй че, в нашия живот ние винаги сме оградени от едно много по-голямо море от трептения и вълни, от една действителност, за която оставаме слепи следствие ограничеността на нашите сетива.
Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга
светлина
.
С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес. В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по пътя на умозрението, а по пътя на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
към текста >>
В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по
пътя
на умозрението, а по
пътя
на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
Ако би било възможно едно разширение на възприемателната способност на сетивата, то светът за нас би изглеждал по-пълен и по-разнообразен - и неговият план и смисъл би ни се представил в по-друга светлина. С това, което ни дават сетивата, ние вършим много ценна и практическа работа, но основните въпроси на битието на можем да разрешим. Ние наистина разсъждаваме, умозаключаваме, но най-често остават само построения без реална основа, по простата причина, че сетивният материал, с който градим, е малко. На това се е дължало по едно време и разочарованието от философията. А все пак, колкото и да е специализиран, неговият интерес е чувствувал и чувствува нужда от уяснение на по-общите въпроси на живота, каквото например особено настойчиво му се налага днес.
В днешната сложна действителност, която озадачава всички, вземат участие сигурно и много фактори, които ние не знаем, вследствие на нашата сетивна ограниченост А тия фактори бихме могли да намерим и уясним по-правилно не по
пътя
на умозрението, а по
пътя
на разширеното сетивно възприятие - като едно естествено продължение от обикновеното опитно изследване... Такъв е днес логическият извод на материалистичния запад – извод, който до голяма степен съвпада с едно от най старите твърдения на крайно спиритуалистичния изток.
На метафизическите наглед твърдения на изтока за съществуванието на по-вътрешни и по-тънки сфери на битието, в които протича нашият и по-висшият духовен живот, изглежда съответствува признанието на западната наука за заобикалящата ни, но не позната действителност. В това отношение за запада са особено характерни два проблема: за четвъртото измерение и за извънпространствения характер на душевното. Особено душевното, съществуването на което всички чувствуваме, признаваме, но не можем наглед да кажем, къде се намира. А то все трябва да бъде някъде и сигурно пак около нас, само че в едно по-особено измерение, в едно по-особено пространство... Тук спираме теоретическите разсъждения... При удобен случай ние може да се върнем на тия въпроси! Под влияние на новите културно-исторически условия настъпва една нова ориентация на целия наш мироглед - за която две тенденции са характерни - желание за разширение на познанието чрез усъвършенствуване на човека и растящата вяра в разумната световна закономерност и двете стимулирани от изток.
към текста >>
На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и
пътя
към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
Защото моралната криза по същество е криза душевна. Днес имаме копнеж за свобода. Тоя копнеж е естествен, дълбоко мотивиран, но той погълна и поглъща много жертви вследствие неизясненото понятие за свободата. Вярно е, че свободата има една външна страна, но свободата по същество е нещо вътрешно, както хубаво обяснява Рабиндранат Тагор. Един от трагичните моменти в живота на днешния човек е тоя, че той, който не се е освободил от най-близките семейни, служебни и родови задължения, иска да услужи на цялото човечество... В тоя стремеж има нещо естествено и правдиво, но той требва да се уясни.
На днешния човек трябва да се посочи вътрешната свобода и
пътя
към нея... Днес имаме копнеж за знание, но не само знание на тънката специализация и паметарство отвън, но знание което да прояснява и цялата душа отвътре... Днес имаме пресищане от фалша и лицемерието и стремеж към едно непринудено и естествено добротворство.
Кой днес ще каже на падналите как да станат? Кой ще посочи вътрешния път към свобода? Кой ще даде методите на новото синтетично знание и добротворство? Оня, който еднакво владее и мъдростта на изтока и мъдростта на запада. Днес и изтокът, и западът еднакво очакват своя вътрешен обединител, появата на когото ще отбележи началото на една нова култура... Вел. Вл.
към текста >>
26.
Двама светии (по народна песен)
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUIT-GATHERJUG” І Уви, аз не мога да остана в този дом, той не е вече мой; защото Вечният Странник, минавайки по
пътя
, ме зове.
Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUIT-GATHERJUG” І Уви, аз не мога да остана в този дом, той не е вече мой; защото Вечният Странник, минавайки по
пътя
, ме зове.
Шумът от неговите стъпки хлопа на моите гърди и това ми причинява болка. Вятърът бушува, морето стене. Аз оставям всички грижи и съмнения да следват бездомните вълни, защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове. ІІ Твоята реч е проста, Учителю, но аз разбирам гласа на Твоите звезди и мълчанието на Твоите дървета. Аз знам, че моето сърце е готово да разцъфне като цвят, че животът ми прилича на скрит водоскок.
към текста >>
Аз оставям всички грижи и съмнения да следват бездомните вълни, защото Вечният Странник, минавайки по
пътя
, ме зове.
Рабиндранат Тагор ИЗ „FRUIT-GATHERJUG” І Уви, аз не мога да остана в този дом, той не е вече мой; защото Вечният Странник, минавайки по пътя, ме зове. Шумът от неговите стъпки хлопа на моите гърди и това ми причинява болка. Вятърът бушува, морето стене.
Аз оставям всички грижи и съмнения да следват бездомните вълни, защото Вечният Странник, минавайки по
пътя
, ме зове.
ІІ Твоята реч е проста, Учителю, но аз разбирам гласа на Твоите звезди и мълчанието на Твоите дървета. Аз знам, че моето сърце е готово да разцъфне като цвят, че животът ми прилича на скрит водоскок. Твоите песни, като птички от далечна снежна земя, долитат да свият гнездо в моето сърце, за да се опазят от горещината на април и аз доволен очаквам веселата пролет. ІІІ Аз ще изрека Твоето име, седящ самотен сред сенките на безмълвните си мисли. Аз ще го изрека без думи, ще го изрека без цел.
към текста >>
V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля
светлина
по моето лице и сянката му се отесня
върху
Тебе.
Защото аз съм като малкото дете, което за стотен път вика своята майка, радостно, че може да каже: „Мамо"! IV Нощта е тъмна и дълбока е дрямката ви в тишината на моя живот. Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън. Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце. Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта!
V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля
светлина
по моето лице и сянката му се отесня
върху
Тебе.
Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка. VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли. Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец. VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие.
към текста >>
Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си,
светлината
му пада
върху
Тебе и тогава аз оставам в сянка.
IV Нощта е тъмна и дълбока е дрямката ви в тишината на моя живот. Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън. Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце. Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе.
Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си,
светлината
му пада
върху
Тебе и тогава аз оставам в сянка.
VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли. Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец. VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината.
към текста >>
VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват
пътя
ми със своя суетен прах.
Събуди се, о болка на Любовта, защото не зная, как да отворя вратата и стоя отвън. Часовете очакват, звездите бдят, вятърът е стихнал и тежко е безмълвието в моето сърце. Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка.
VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват
пътя
ми със своя суетен прах.
Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли. Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на светлината и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец. VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва.
към текста >>
Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на
светлината
и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец.
Събуди се, Любов, събуди, напълни моята празна чаша и с диханието на твоята песен смути нощта! V Когато Ти държиш светилника си на небето, той хвърля светлина по моето лице и сянката му се отесня върху Тебе. Когато аз държа светилника на Любовта в сърцето си, светлината му пада върху Тебе и тогава аз оставам в сянка. VІ Аз ще срещна един ден живота в себе си, ще срещна Радостта, която се крие в него, макар че дните затрупват пътя ми със своя суетен прах. Аз познах Радостта в мигновени проблясъци и нейното дихание направи благоуханни моите мисли.
Аз ще срещна един ден Радостта вън от мен, ще срещна Радостта, която живее зад завесата на
светлината
и ще застана в обливащата ме самота, където всичко се вижда тъй, както е излязло из ръката на своя Творец.
VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва. Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове.
към текста >>
Преди да отмина, аз искам да хвърля поглед
върху
моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава!
VII Аз зная, че при сумрачния край на някой ден, слънцето ще ми изпрати своето прощално приветствие. Овчарите пак ще свирят под банановите дървета и стадата спокойно ще си пасат покрай реката, когато моите дни ще отминават в тъмнината. Тази е моята молитва. Преди да отмина, аз искам да узная, защо земята ме извика в своите обятия. Защо безмълвието на нейните нощи ми говореше за звездите и защо блясъкът на дните ù превръщаше с целувка мислите ми в цветове.
Преди да отмина, аз искам да хвърля поглед
върху
моя последен припев, за да завърша своята пасен, искам да запаля светилника си, за да видя лицето Ти и плетения венец, що Те увенчава!
VIII Мисълта на поета се носи над вълните на живота и играе ведно с гласовете на вятъра и водата. А когато слънцето залезе и потъмняващото небе се спуска бавно над морето, като отпаднали ресници над уморено око, време е вече да остави перото и да потопи мислите си в бездънната дълбочина сред вечната тайна на безмълвието. От английски
към текста >>
27.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост,
върху
който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят.
МОЛИТВАТА НА НАЙ-ЧИСТИЯ ЧОВЕК ПО СЪРЦЕ В продължение на няколкото месеца, в които Рамзес изпълняваше длъжността на Вицекрал в долен Египет, неговият свещен баща повече и повече се разболяваше. Наближаваше моментът, в който господарят на вечността, събуждащ радост в сърцата, монархът на Египет и всички страни, които осветява слънцето, щеше да заеме място между своите високоуважавани предшественици, в катакомбите на Тебите, които лежат отвъд града Тебои. Могъщият, който раздава живот на подведомствените си и има право да отнема на съпрузите техните съпруги, не беше още съвсем стар. Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам.
Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост,
върху
който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят.
Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ.
към текста >>
По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където
върху
креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис.
Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове.
По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където
върху
креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис.
Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност.
към текста >>
Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше
върху
малахитов трон, накадяваше я с парфюми.
Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ.
Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше
върху
малахитов трон, накадяваше я с парфюми.
Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии.
към текста >>
Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат
върху
цялата страна.
После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят.
Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат
върху
цялата страна.
Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците.
към текста >>
Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли,
върху
които имаше месо, баници и кани с вино.
Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии.
Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли,
върху
които имаше месо, баници и кани с вино.
Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии. После министър Херхор, най-висшият пазител на съкровището, най-висшият съдия и най-висшият началник на полицията, му представляваше рапортите за държавните работи.
към текста >>
Тогава
върху
възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също
върху
неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност.
След аудиенцията негова святост минаваше в страничния кабинет за да поспи малко. После той извършваше службата към Боговете с вино и накадяване и разказваше на свещениците своите сънища, според които мъдреците съставяха най-важните нареждания, които трябваше да реши негова святост. Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии.
Тогава
върху
възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също
върху
неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност.
В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно. Бастунът, вдигнат върху нечий гръб, сам падаше. Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини.
към текста >>
Бастунът, вдигнат
върху
нечий гръб, сам падаше.
Но някой път, когато той нямаше сънища, или когато изясненията му се виждаха неточни, Негова Святост се усмихваше добросърдечно и заповядваше да направят така, или иначе. – Заповедта беше закон, който никой не можеше да измени, освен само в изпълнение на детайлности. В следобедните часове Негова Святост, носен в носило, се показваше на своята вярна гвардия и после се качваше на терасата и гледаше и на четирите части на земята, за да прати и на тях своите благословии. Тогава върху възвишението на кулите развяваха флагове и се разнасяха звукове на звънчета, които, който ще да чуеше в града или в полето, египтянин или варварин, падаха по лицето си, та също върху неговата глава да падне част от най-висшата благосклонност. В такъв момент не беше разрешено да се бие човек, нито животно.
Бастунът, вдигнат
върху
нечий гръб, сам падаше.
Ако престъпник, осъден на смърт докаже, че присъдата му е четена в момента на появяването на „Господаря на небето и на земята", намаляваха неговото наказание. Защото пред Фараона крачеше силата, зад него – прошката. Ощастливил така своя народ, Началникът на всичко, което е под слънцето, разхождаше се в своите градини, между палмите и дивите смокини. Там той оставаше най-дълго. Там го поздравяваха неговите жени и играеха пред него децата на неговия дом.
към текста >>
Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха
върху
земята огнени глобуси.
Тогава те представяха молитви за успешно изпълнение на текущите държавни работи, за покровителствуване границите на Египет и на царските гробници, че никой крадец да не се осмели да влезе там и да прекъсне вечната почивка на славните фараони – но молитвите на свещениците, вероятно от нощната умора, не всякога бяха ефикасни. Сенките на държавата растяха и в свещените гробници крадяха не само скъпоценностите, но дори мумиите на фараона. Това беше резултатът от гостуването в страната на различни чужденци и идолопоклонници, от които народът научи да открива египетските Богове и най-светите места. Почивката на Господаря на господарите биваше прекъсвана един път, посред нощ. В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено.
Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха
върху
земята огнени глобуси.
Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше. Такъв благочестив и трудолюбив живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка. Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше.
към текста >>
Той фиксира погледа си
върху
присъствуващите и каза: – Крокодилът не яде своите деца, чакалът и хиената дават своя живот, за да запазят децата си, а аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?...
С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет. – Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв. Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе.
Той фиксира погледа си
върху
присъствуващите и каза: – Крокодилът не яде своите деца, чакалът и хиената дават своя живот, за да запазят децата си, а аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?...
Наистина, никога аз не бих предположил, че някой ще ме съветва с такива зли съвети!... Жрецът на злия Бог падна по лицето си, пояснявайки, че детска кръв никой още не е пил в Египет, но че вътрешните сили могат по такъв начин да върнат здравето. Такова средство едвам се употребява във Фениция и Асирия. – Засрами се – отговори фараонът – в палата на египетските фараони да говориш такива отвратителни работи. Дали ти не знаеш, че феницианите и асиряните са глупави варвари.
към текста >>
В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха
върху
него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса.
Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо. – Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния. Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост.
В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха
върху
него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса.
Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят.
към текста >>
Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна
върху
раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус.
Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше.
Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна
върху
раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус.
В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение.
към текста >>
В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей
върху
недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения.
– Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус.
В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей
върху
недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения.
Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение. – Мер – Амер – Рамзес, какво виждате?
към текста >>
И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна
върху
мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение.
Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят. – Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани.
И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна
върху
мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение.
– Мер – Амер – Рамзес, какво виждате? – попита Халдеецът. – Изпод глобуса поглежда някаква ужасна глава... нейните жълти коси са щръкнали право нагоре, нейният образ е зелен... клепките са обърнати надолу и се вижда само бялото на очите, устата е широко отворена, като че да вика. – Това е ужасът – каза Бероез и обърна върху глобуса върха на камата. Внезапно фараонът се огъна до земята.
към текста >>
– Това е ужасът – каза Бероез и обърна
върху
глобуса върха на камата.
– Мер – Амер – Рамзес, гледай огънчетата и не отмествай от тях очи – не гледай нито надясно, нито наляво, никъдед, каквото и да се яви отстрани. И наново замърмори: – Baralanensis, Baldahiensis, чрез мощните принцове на Гения, Lahidae, министри на вътрешното царство (подземното) аз ви извиквам чрез силата на най-великия Учител, която е разляна върху мен, аз с клетва моля и заповядвам..." В този момент фараонът се разтрепери от отвращение. – Мер – Амер – Рамзес, какво виждате? – попита Халдеецът. – Изпод глобуса поглежда някаква ужасна глава... нейните жълти коси са щръкнали право нагоре, нейният образ е зелен... клепките са обърнати надолу и се вижда само бялото на очите, устата е широко отворена, като че да вика.
– Това е ужасът – каза Бероез и обърна
върху
глобуса върха на камата.
Внезапно фараонът се огъна до земята. – Достатъчно – извика той — защо вие така ме измъчвате! – Умореното тяло иска да почине, душата да отлети в страната на вечната светлина, а вие не само не разрешавате да умра, но дори измисляте нови мъчения... Ах... аз не искам. Какво виждате? – От тавана всеки момент се спускат като че ли два паякови крака, ужасни, дебели като палми, покрити с коси, с куки на края.
към текста >>
– Умореното тяло иска да почине, душата да отлети в страната на вечната
светлина
, а вие не само не разрешавате да умра, но дори измисляте нови мъчения... Ах... аз не искам.
– попита Халдеецът. – Изпод глобуса поглежда някаква ужасна глава... нейните жълти коси са щръкнали право нагоре, нейният образ е зелен... клепките са обърнати надолу и се вижда само бялото на очите, устата е широко отворена, като че да вика. – Това е ужасът – каза Бероез и обърна върху глобуса върха на камата. Внезапно фараонът се огъна до земята. – Достатъчно – извика той — защо вие така ме измъчвате!
– Умореното тяло иска да почине, душата да отлети в страната на вечната
светлина
, а вие не само не разрешавате да умра, но дори измисляте нови мъчения... Ах... аз не искам.
Какво виждате? – От тавана всеки момент се спускат като че ли два паякови крака, ужасни, дебели като палми, покрити с коси, с куки на края. Аз чувствувам, че върху моята глава се носи грамаден паяк и плете около мен паяжина от корабни въжета... Бероез обърна камата нагоре. – Мер – Амер – Рамзес, – казва той – непрекъснато гледай огънчетата и не обръщай очите си настрани... „Ето знака, който аз виждам във ваше присъствие– мърмореше той. – Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка.
към текста >>
Аз чувствувам, че
върху
моята глава се носи грамаден паяк и плете около мен паяжина от корабни въжета... Бероез обърна камата нагоре.
Внезапно фараонът се огъна до земята. – Достатъчно – извика той — защо вие така ме измъчвате! – Умореното тяло иска да почине, душата да отлети в страната на вечната светлина, а вие не само не разрешавате да умра, но дори измисляте нови мъчения... Ах... аз не искам. Какво виждате? – От тавана всеки момент се спускат като че ли два паякови крака, ужасни, дебели като палми, покрити с коси, с куки на края.
Аз чувствувам, че
върху
моята глава се носи грамаден паяк и плете около мен паяжина от корабни въжета... Бероез обърна камата нагоре.
– Мер – Амер – Рамзес, – казва той – непрекъснато гледай огънчетата и не обръщай очите си настрани... „Ето знака, който аз виждам във ваше присъствие– мърмореше той. – Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка. – Струва ми се – каза господаря, – че аз виждам Египет... целия Египет... Да, това е Нил, пустинята... Тук е Мемфис, там Teбои. Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина.
към текста >>
Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна
светлина
.
Аз чувствувам, че върху моята глава се носи грамаден паяк и плете около мен паяжина от корабни въжета... Бероез обърна камата нагоре. – Мер – Амер – Рамзес, – казва той – непрекъснато гледай огънчетата и не обръщай очите си настрани... „Ето знака, който аз виждам във ваше присъствие– мърмореше той. – Ето, аз съм мощно въоръжен с Божествената помощ, аз, предвиждащия и безстрашния, който с клетва призовава... Аye, Saraye, Аye, Saraye... С името на мощния и вечно живущ Бог...” В този момент по образа на фараона се яви тиха усмивка. – Струва ми се – каза господаря, – че аз виждам Египет... целия Египет... Да, това е Нил, пустинята... Тук е Мемфис, там Teбои. Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат.
Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна
светлина
.
Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите.
към текста >>
В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше
пътя
, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята.
В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините.
В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше
пътя
, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята.
Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка. Пътник в пустинята, паднал безсилен върху пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода.
към текста >>
Пътник в пустинята, паднал безсилен
върху
пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода.
В начало всека от тях бързаше нагоре като стрела, но веднага тя срещаше под небето друга сребърно-крила птица, която ù препречваше пътя, сбиваха се с всички сили и двете падаха на земята. Това са несъгласните човешки молитви, които си пречат една на друга да се издигнат до трона на вечния. Фараонът внимателно слушаше... в начало до него достигаше само шумът крилата; но скоро той вече можеше да различава думите. И той чу болен, който се молеше за оздравяване и същевременно лекар, който викаше към Бога – Petegas –пациентът по възможност най дълго да бъде болен; хазаинът молеше Амон да пази неговата житница и обор; крадецът простираше към небето ръце, за да може без препятствие да изведе чуждата крава и да напълни торбите си с чуждо жито. Техните птици се сблъскваха една друга, като камъни, хвърлени с прашка.
Пътник в пустинята, паднал безсилен
върху
пясъка, умоляваше за северен вятър, че той да му донесе капка вода.
Моряк с челото си биеше кувертата, за да духа източният вятър поне още една седмица. Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят.
към текста >>
Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха
върху
коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба.
Селяк искаше колкото се може повече да се изсуши калта след повдигането на водата на Нил; беден рибар изискваше калта никога да не изсъхва. Техните молитви се разкъсваха една друга и не достигаха до Божествените уши на Амон. Най-големият шум царуваше в каменните мини, където престъпниците, вързани с вериги, разпукваха големи камъни с клинове, потопени във вода. Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето.
Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха
върху
коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба.
Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето. На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой. И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля. Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята.
към текста >>
И двете лежаха
върху
пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля.
Там дневната група от работниците молеше по-скоро да дойде нощта, за да отидат да спят. Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето. Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба. Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето. На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой.
И двете лежаха
върху
пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля.
Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия върху либианците. Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата.
към текста >>
Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия
върху
либианците.
Работниците от нощната група, събуждани от пазачи, биеха се по гърдите, молейки се никога да не залязва слънцето. Там търговците, които купуваха отрязаните и направени на квадрати камъни, молеха се в мините винаги да има най-голямото възможно число престъпници, а доставчиците на храна лежаха върху коремите си, въздишайки епидемия да унищожи работниците, за да им осигури възможната по-голяма печалба. Молитвата на тези, които бяха в мините не достигаха небето. На източната граница фараона видя две армии, приготвени за бой. И двете лежаха върху пясъка, молейки Амон да изтреби неприятеля.
Либианците желаеха позор, смърт на египтяните; египтяните хвърляха проклятия
върху
либианците.
Молитвите и на едните, и на другите като две ястребови групи се сбиваха горе и падаха над пустинята. Амон дори не ги забелязваше. И накъдето и да обърнеше фараонът уморените си зеници, навсякъде виждаше все същото. Селяците се молят за почивка и за намаляване на данъците, писарите за увеличаване на данъците за да не се свърши никога работата. Жреците молеха Амон да продължи живота на Рамзес XII и за изтребване на феницианците, които разваляха техните финансови операции.
към текста >>
Притежателят на къщурката при
светлината
на залязващото слънце пишеше своя регистър, неговата съпруга стриваше с камък пшеница за плоска баница, а пред къщата като младо сърненце тичаше, скачаше, пет годишно момченце, усмихващо се без да знае защо.
Върни се скоро, върни се вече за молитва. – Веднага! Веднага! – отговори детски глас. Монархът погледна нататък и видя мизерна земна къщурка на писар, пазещ говедата.
Притежателят на къщурката при
светлината
на залязващото слънце пишеше своя регистър, неговата съпруга стриваше с камък пшеница за плоска баница, а пред къщата като младо сърненце тичаше, скачаше, пет годишно момченце, усмихващо се без да знае защо.
Вероятно го опияняваше пълният с аромат въздух. – Немирнико! Веднага ела да се молиш! – повтори жената. – Веднага!
към текста >>
Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце
върху
коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие.
Че ти създаде небето и земята и прати на нея Нил, който ни носи хляб... И какво още?... Ах, аз вече знам!... Аз ти благодаря, че така хубаво е вън, че растат цветя, пеят птички и палмите раждат сладки фурми; и за всичко добро, което Ти си подарил на нас; всички да те обичат така, както аз и да те възхваляват по-добре от мен, защото аз съм още малък и не са ме учили на мъдрост – вече достатъчно... – Лошо дете! – мърмореше писаря, навеждайки напред своя регистър. — Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго.
Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце
върху
коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие.
После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз. При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба.
към текста >>
При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях
върху
света лъч на щастие.
– мърмореше писаря, навеждайки напред своя регистър. — Лошо дете, ти небрежно чествуваш Амон... Но Фараонът в чудния глобус забеляза съвсем друго. Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие. После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз.
При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях
върху
света лъч на щастие.
От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана. Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава.
към текста >>
Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок
върху
сърната, вдигнатия бастун не падна
върху
гърба на роба.
Молитвата на немирното дете като чучулига се издига към небето, хвърчейки и размахвайки крилата си, бързаше все по-високо и по-високо до трона, където вечният Амон с ръце върху коленете се опияняваше в съзерцание на собственото си всемогъщие. После тя се вдигна още по-високо, до главата на Бога и запя на него с детски глас. – И за всичко добро, което ти подари на нас, всички да те обичат, както аз. При тези думи Богът, потънал в съзерцание, отвори очи и падна от тях върху света лъч на щастие. От земята до небето зацарува безгранично мълчание; – всяка скръб, всеки страх, всяка несправедливост престана.
Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок
върху
сърната, вдигнатия бастун не падна
върху
гърба на роба.
Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава. Фараонът се съвзе. Той видя пред себе си малка маса, върху нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез.
към текста >>
Той видя пред себе си малка маса,
върху
нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез.
Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава. Фараонът се съвзе.
Той видя пред себе си малка маса,
върху
нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез.
– Мер – Амер – Рамзес, – попита свещеника. – Дали вие намерихте човек, чиито молитви достигат краката на Вечния? – Да, – отговори фараонът. – Дали той е принц, кавалер, пророк или прост пустинник? – Това е малко бедно момченце, което нищо не молеше от Амон, но му благодареше за всичко.
към текста >>
28.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват
пътя
на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване.
Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите.
които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват
пътя
на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване.
Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно. Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми.
към текста >>
И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират
върху
им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма.
Тия хора образуват едно малцинство много по-малко, отколкото се обикновено мисли и те водят и направляват движението на развиващото се човечество. Това са хора с висок морал, морал не в изтрития смисъл, с който се разбира обикновено тая дума, но морал, който подразбира съгласие и хармония с висшите етични принципи на разумната природа, на живия Бог. Тях ние отделяме настрана и ги наричаме: хора на истинското изкуство, действителни творци и благодетели на човечеството, тях ние боготворим, стремим се към техните идеали и доколкото можем, нагаждаме и своя живот с техните норми. * Навсякъде, при всяко изкуство, художникът творец твори поради две причини: първо, да даде израз на онова вътрешно напрежение, което го обзема от време на време като показател, че той е навлязъл в области, високо над обикновените, които минава своя делничен живот и второ, защото иска да сподели със своите близки и тия, що го заобикалят, своите постижения. Защото човек е колективно същество и придобивките на едного трябва да се споделят и с останалите.
И двете тия подбудителни причини работят някак си спонтанно в повечето от хората на творчеството, а малцина само от тях се спират
върху
им, проучват ги и съзнателно ги подпомагат, за да се изразят те в по-правилна форма.
Тогава и творчеството е по-обилно и по-възвишено. Музиката, както всяко друго изкуство, си има свои изразни средства – това са тоновете; чрез тонове творецът музикант дава израз на своите артистични постижения, чрез тонове той приказва на своите по-малки братя. За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е.
към текста >>
Основните елементи,
върху
които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония.
За да дойде музиката до положението, в което я виждаме сега, трябвало е да мине много време. Тя се е разкривала постепенно на хората, без да прави изключение от общия закон за човешките прояви – еволюцията. Човек е в постоянно движение и развитие, затова и неговите прояви са в движение т.е. в развитие. Тук не му е мястото да правим подробно изложение за появата и развоя на музиката, а само ще набележим появата на отделните елементи в нея, за да дойдем до настоящето ù положение и се спрем на евентуалните посоки, в който ще продължи тя занапред.
Основните елементи,
върху
които музиката се гради засега, са: ритмус, мелодия и хармония.
От тях първо се явява ритмусът – в най-старите и диви родове и племена на човечеството. Ритмусът е съставял цялата музика за тях и вътрешният живот на първите диваци е бил така ограничен, че те не са могли да схващат и реагират на това, което ние наричаме мелодия и хармония. По-късно в народите, които историята нарича културни народи на древността (древните китайци, индийци, египтяни, асировалилоняни и пр.) освен ритмуса, усъвършенствуван до значителна степен, намира своя израз и мелодията – вторият елемент на музиката. А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие.
към текста >>
Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли
светлина
и
върху
триизмерния този свят.
Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше.
Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли
светлина
и
върху
триизмерния този свят.
Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят. Материализмът е осъден и скоро ще бъде изместен от идеалистичното схващане на живота. Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли.
към текста >>
Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова
светлина
и първите три елемента.
Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента. Тогава музиката ще е сила и живот, който ще се влива в слушателя и ще оставя реални следи в неговия вътрешен живот, Тогава една „девета симфония", една „тържествена меса", изпълнявана от новите музиканти-изпълнители, които ще разполагат с новия елемент на музиката, ще бъде едно живо творение, ще бъде именно онова, което е преживял и искал да сподели гениалният Бетовен със своите по-малки братя. Тогава пред слушателя ща се разкрие един цял мир на една велика душа и надникването по такъв начин в живота на една велика душа ще бъде един действителен подтик за по-слабите души към красотата и съвършенството, до което се е издигнала тая душа. Защото „аз искам да ме знаят преди всичко като човек, а после като музикант", е казал Бетовен, за когото музиката е била само подходящото средство да изрази любовта си към своите по-малки братя.
Когато този нов елемент влезе като съдържание „в музиката, той ще постави под нова
светлина
и първите три елемента.
Ритмусът, мелодията и хармонията ще бъдат значително усъвършенствувани: ще се изработят нови ритмични схеми, ще се създадат нови мелодии, а в хармонията, която впрочем е още в началото на своето развитие, ще се влее една нова вълна, ще и се даде един нов тласък, защото импулсът, даден първоначално от Бах и усилен от Бетовен, е на изчерпване. Когато се прояви новият елемент в музиката, скоро ще се разбере, че досегашната паралелна система на мажор и миньор е недостатъчна и ще се потърсят и ще се установят нови тоналности, в които ще се изградят новите мелодии и новите хармонии. Изобщо, музиката ще добие едно голямо разширение по всички посоки и тогава ще бъдат изработени и новите форми в музиката, в които и новият елемент ще се облече. Нали „новото вино се налива в нови мехове"? _____________________________________________________________ [1] Из реферата „Музиката от окултно гледище", четен на 25.V.1926 год.
към текста >>
29.
Истинският идеал на човека - Д. С.
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и
върху
него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му.
На събранието на боговете присъствували всичките животни, растения и тогавашните учени мъже. Важният въпрос на това събрание седял в това, какво смъртно наказание да се наложи на поета за голямото му престъпление. Едни от боговете предложили да дадат поета на акулите да го изядат. Други богове казали да го дадат на лъвовете да го разкъсат. Трети решили да го турят на гърба на един кон, без право да се държи на него, а този кон да тича по гори и планини, да прескача препятствия с хиляди години.
Четвърти богове предложили да заровят поета жив в земята и
върху
него да посадят дръвчета, чиито корени да смучат сокове от очите му.
Пети били на мнение да дадат поета на някое научно дружество, да разполага с него, както намери за добре. Слушал поетът всичко това и се чудил, защо искат да му наложат такова наказание, когато той написал този стих с всичката чистота на сърцето си, без никаква злоба. Обърнал се той с молитва към Бога. Най-после, на това събрание се явява и най-хубавата дъщеря на царя Ормуз Дай, заинтересувана и тя от съдбата на поета. Всички богове, като я видели, забравели престъплението на поета и се загледали в нея.
към текста >>
Само по
пътя
на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост.
Тя още не е дъщеря на Любовта. Дъщерята, която спасява днес, е дъщеря на Мъдростта. Гладът е вътрешен стремеж на душата да се развива. Душата трябва да се посее като малко семенце, за да придобие знание. На се ли посее, тя няма да има нито радости, нито скърби, а такъв живот е още по тягостен.
Само по
пътя
на скърбите ние ще дойдем до Божията Мъдрост.
Мъдростта е необходима, за да разберем Любовта. От неразбирането на Любовта идват ред разочарования. Как ще се утеши човек? - Човек може да се утеши само като се внесе закона на съвършенството в света. Вселената или Великият Живот се проявява по особен начин, но същевременно и нашият живот се проявява.
към текста >>
У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят
светлина
и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб.
Човек, който не иска да се изпитва, който иска вечен мир, требва да се откаже от всички блага в живота. Не мислете, че великите хора са станали велики, само защото са преодолели големи страдания и мъчнотии. Не, те са станали велики, защото са били благодарни и за малките страдания и нещастия. Големите нещастия в света произтичат от малките недоволства. Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него.
У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят
светлина
и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб.
Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи.
към текста >>
30.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява
върху
него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат.
В това качество, именно, се крие гаранцията, че когато и да е, човек ще проникне и ще дойде до разрешението и на най-трудните проблеми. Туй качество е оня вечен стремеж да се проникне в тайните, които самият живот крие в себе си; да се изследва и проучи основно онова скритото, далечното, което колкото по-далеч стои, толкова по-примамливо се рисува във въображението на човека и неговото желание да го постигне се усилва, даже и у човека с най-ниско съзнание, макар в най-слаба форма, може да се види, че туй качество се проявява. Ние виждаме множество смели изследователи и цели експедиции, които напущат един удобен живот и отиват да се излагат и на трудности, и на опасности, за да изследват някои непознати области на земята и обитаващите там непознати племена. Други правят усилие да се изкачат на най-високия пункт на земята. Трети се стремят да достигнат полюсите ù и пр.. Друго едно ценно качество има скрито у човека, а то е, че той никога не се задоволява от това, което е постигнал.
Като че ли онова вълшебно действие, което упражнява
върху
него непостигнатия идеал, набързо изчезва, щом като той бъде постигнат.
И започват се нови замисли, нови проекти, лутания, падания, ставния, постижения, разочарования, нови проекти и така без край. И самият живот е подпомогнал човека в това отношение - в него има безкрайно много неизследвани области и чудни тайни, в които човек трябва да прониква в бъдеще. Колкото и да е напреднал, той все има нещо нищожно научено, а нещо безкрайно за изучаване. Хиляди идеали е постигнал човек и още много хиляди може да постигне, но все пак си остава незадоволен. У него като че ли има нещо дълбоко скрито, което всичко знае и винаги му нашепва: „Не е това най-същественото, има нещо друго, което ти трябва да намериш".
към текста >>
Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи
пътя
на онзи лъч, който му осветлява
пътя
към свобода, мир и щастие!..
Доколкото човек е по-добродетелен, дотолкова е по-неограничен в своето съзнание, а ако е егоистична и злобна натура, то в съотношение с неговия егоизъм се определят границите на неговата свобода, тъй както в зоологическата градина големината на зъбите и свирепостта на животните определят дебелината на решетките, които ги ограждат. Защото в живота има един ръководен принцип, който определя възмездието - всекиму според делата. Малко по малко човек се е отклонявал от истинския път на своето развитие, условията в живота му са се влошавали и неговите идеали са ставали все по-дребнави и по-дребнави. Човешкото достойнство се продава на нищожна цена; братските чувства се погазват за нищо и никакви дребнавости. Дори често пъти човек оплаква загубата на онова, което го измъчва и води към опропастяване.
Той страда и все пак пада и се покланя на оня бич, който го шиба в лицето; превива гръбнак пред ,,силните", а сам би могъл да бъде силен; бори се с ярост, за да препречи
пътя
на онзи лъч, който му осветлява
пътя
към свобода, мир и щастие!..
Надникнете вие във всички слоеве на обществото, от най-висшите до най-низшите, надникнете в ония среди, които претендират да бъдат носители на разните изкуства и ще видите, каква безпощадна война за надмощие се води там. Всеки вижда в своя съработник един противник, който е в състояние да засенчи неговото творчество и се стреми да му отговори със същото. При такива условия не може да се говори за истинско изкуство. Това е признак, че никой не е сигурен в своето изкуство. Ако хората биха заработили с вяра в духовните принципи на човечеството, те коренно биха променили своя живот и отношенията си един спрямо друг.
към текста >>
Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят
пътя
към един велик живот - отхвърлят.
Един интересен опит е направен в Париж, който съвсем изобличава поклонниците на авторитетите. Взимат извадки от най-банални литературни произведения и под тях поставят имената на знаменити писатели. Всичко изнасят като неиздадени ръкописи на тези автори. Самите издатели искали да направят един опит и, след като всичко било прието за чиста монета, те изявили истинското положение на работата. Чак тогава всички взели по-обстойно да преглеждат тези съчинения и видели, че те, наистина били нещо много обикновено.
Та често хората приемат онези неща, които отвън са грандиозни и бляскави, а отвътре са кухи и безсмислени, а онези истини които могат да им отворят
пътя
към един велик живот - отхвърлят.
И така, след като мине през всичките идеали, които ще го ползуват, но няма да го задоволят всецяло, човек трябва да дойде до въпроса за духовните принципи на човечеството. Като го разреши правилно, той ще отвори вратите към Бога. И хармонизирането му с Бога, единението му с Него, ще бъде оня велик идеал, който всецяло ще го задоволи и издигне. Мнозина вече са разрешили този въпрос правилно и тяхното число се увеличава постоянно. Те приличат на река, която, както някъде е казано, няма да може да спре никакъв бент.
към текста >>
Те прииждат и безшумно работят, за да се увеличи
светлината
на този свят и на земята да дойде Царството Божие.
И така, след като мине през всичките идеали, които ще го ползуват, но няма да го задоволят всецяло, човек трябва да дойде до въпроса за духовните принципи на човечеството. Като го разреши правилно, той ще отвори вратите към Бога. И хармонизирането му с Бога, единението му с Него, ще бъде оня велик идеал, който всецяло ще го задоволи и издигне. Мнозина вече са разрешили този въпрос правилно и тяхното число се увеличава постоянно. Те приличат на река, която, както някъде е казано, няма да може да спре никакъв бент.
Те прииждат и безшумно работят, за да се увеличи
светлината
на този свят и на земята да дойде Царството Божие.
Д. С. За да бъдеш справедлив, желанията трябва да бъдат мълчаливи, чувствата – също. Дейността да бъде спрямо всички еднаква. Ако трябва да говори някой никога - нека е Любовта! Малкият Брат
към текста >>
31.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в
пътя
на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа.
Но има разлика между двата вида ученици. В първия случай, когато човек съзнава, че е ученик, той има едно отношение км живота; а когато не съзнава, че е ученик, а се учи по силата на необходимостта, той има друго отношение км живота. Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството.
И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в
пътя
на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа.
И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение. Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя върху условията на съзнателното ученичество. „Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела". Ами, че ако аз му кажа „всичките пари, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов.
към текста >>
Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя
върху
условията на съзнателното ученичество.
Съзнателният ученик използува разумно живота и има на разположение методи за живеене и знание за използуване на силите, които функционират в човека и природата. За него разумност прониква цялата природа и животът има велик смисъл. Когато за несъзнателно учащия се, животът е една случайност, и той даже не си задава въпроса - какъв е смисълът на живота, а още по-малко си задава въпроса за ученичеството. И в свята често са се явявали Учители, които са се стремили да пробудят съзнанието на хората и да ги въведат в пътя на съзнателното ученичество, като им дадат методи и знания, които еж заложени в живата природа и в човешката душа. И сега има такива Учители, които създават условия всред днешния мрак за съзнателно обучение.
Тук ще дадем някои извадки от беседите на Учителя
върху
условията на съзнателното ученичество.
„Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите? " Но аз го гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела". Ами, че ако аз му кажа „всичките пари, които имаш, ги дай'', той ще вдигне ръката си, ще се почеше по главата и ще каже: „Чакай да си помисля малко." Той не е готов. И аз пестя време и пространство и казвам: ,,Не е за тебе”. Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик?
към текста >>
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има
светлина
като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога!
Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл брат, сестра, и майко! " ще тури ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. Онзи, който иска да бъде брат, сестра, и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в свята. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух.
Той трябва да има едно сърце чисто като кристал; в ума му да има
светлина
като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога!
Значи, за да дойде Любовта като принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и, когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри, и братя, и майка. Тогава елате при мен, и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви заведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци!
към текста >>
Аз ви казвам:
пътят
е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне.
И Христос казва на учениците си: „Ето, моите братя, сестри и майка". Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята Божия. Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението.
Аз ви казвам:
пътят
е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне.
Аз ви казвам: „За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредница да ви направи братя, сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила е в състояние да направи това - тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате. Към нея ще се обърнете.
към текста >>
Аз ви казвам: „За човешката душа, която иска да се подвизава в
пътя
, няма нищо невъзможно.
Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеослушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка - да изпълните волята Божия. Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви и така да се реализира и материализира и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението. Аз ви казвам: пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне.
Аз ви казвам: „За човешката душа, която иска да се подвизава в
пътя
, няма нищо невъзможно.
Дайте свобода на вашата душа и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредница да ви направи братя, сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила е в състояние да направи това - тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате. Към нея ще се обърнете. Тя е простият редник, който ще ви запише.
към текста >>
И, като заплачете, ще почувствувате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена
светлина
.
Той трябва да издържа всичко! Ще кажете вие: „Може ли това? " - Може. И тъй, първият принцип за ученика е: За да станеш брат, сестра и майка на Христа, Любовта Божия трябва да изпълни сърцето ти, душата ти и духа ти и тогава ще станеш брат, сестра и майка и след като приложиш този принцип, ти ще бъдеш ученик. Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл.
И, като заплачете, ще почувствувате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена
светлина
.
Такъв живот не сте почувствували никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Новият живот ще започне да тече във вас. И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци". Тъй казва Господ сега!
към текста >>
И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре
върху
вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци".
Плачът е второто условие за ученика на една окултна школа в пълния смисъл. И, като заплачете, ще почувствувате в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина. Такъв живот не сте почувствували никога. Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате да помогнете на всички. Новият живот ще започне да тече във вас.
И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре
върху
вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци".
Тъй казва Господ сега! Спасени има много, те са хиляди и милиони, но ученици малцина има. Първото условие е: да почнеш да изпълняваш волята Божия - да станеш брат, сестра и майка на Христа. И второто: за да познаеш Мъдростта, трябва да заплачеш като Него. Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага.
към текста >>
32.
ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после,
върху
него иде нещастието.
Земеделецът оре нивата, копае градината си - това е неговият материален живот; той води и друг живот, духовен живот на мисълта: интересува се от обществени въпроси, чете, моли се и пр. Майката шета в къщи, готви, служи на децата си - това е единият живот; с другия, с душевния, тя се радва, скърби заедно със своите деца, влива своя вътрешен живот в техните души. Материалният живот е отражение на духовния; това е материализирана мисъл. Лошото е там, че днес грамадното болшинство от хората не признават връзката между вътрешния и външния живот. Един търговец се отдава на спекула, иска да спечели богатско, употребява всякакви средства, даже противни на истината и правдата.
Той не държи сметка за вътрешния живот и затова бавно огрубява и най-после,
върху
него иде нещастието.
От друга страна е голямата едностранчивост на тъй наречените учени; те живеят само един живот, мислят само за една идея-фикс, друго не ги интересува, и така стават ограничени, еднообразни. Никъде в природата няма еднообразие и където съществува, то е признак на отклонение от нейните закони и там наказанието е неизбежно. И така, нашият живот, за да бъде правилен, трябва да бъде разумно разнообразен. Мисълта трябва да е будна, чувствата - подчинени на разума. Радостта е най-силната връзка между двата живота, тя ражда вяра и спокойствие.
към текста >>
То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух,
светлина
и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си.
Външният живот се подчинява на вътрешния, но и двата са потребни за нашето развитие. Във външния живот ние се упражняваме на разнообразни занаяти и служби; те ни дават положение и место в обществото, между хората. С другия живот, с живота на мисълта, на чувствата и на желанията ние живеем в тъй наречения духовен мир. Хората, които историята на човечеството възвеличава, са герои на вътрешния живот, които са се проявявали в духовния живот на мисълта, на добродетелите и на самопожертвуването. Тялото е материалист, но ние имаме засега нужда от него, за да се проявим тук на земята.
То има естествени нужди, които трябва да се задоволяват: храна, дрехи, подслон; нему трябва движение и почивка, чист въздух,
светлина
и топлина, Тялото ни е временен съд, но наемът за него е скъп, толкова скъп, че човек днес работи и живее почти само за да плаща разходите на тялото си.
Интересното е там, че ние понякога забравяме вътрешния живот, ставаме едно с тялото си, мислим само за него; претоварваме го с вредна храна и удобства и така заробваме душата и духа, за да плащаме разноските за него, понеже природата нищо не дава даром. Това не е нито разумно, нито практично. Също би било, ако едно цвете, вместо да расте и цъфти, дава цялата си енергия на стеблото си от страх последното да не се разруши. Стеблото ще получи, нужните сокове от земята; то трябва да крепи цветето, което ще получи енергията за живота си отгоре, от слънцето. Така ние днес сме объркали понятието за живота.
към текста >>
Но мътната вода, която тече, оставя по
пътя
си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено.
Тук на земята преди всичко ние сме ученици; като такива, ние трябва практично да използуваме всяка дейност, за да се учим. Даже материалното робство, на което сме подложени заради тялото, ще го използуваме, за да се учим; тук именно, ще се прояви и практичността на ученика. За да растем и да се пречистваме, нужно ни е движение вътре и вън. Ние сме като водата, оцапани сме и приличаме на мътната вода, която може да се пречисти или в тихо състояние, или в движение. В стоящата вода тинята се утаява на дъното на коритото, което тя заема, но щом водата се раздвижи, тинята пак се вдига и я размътва; така и в живота без движение няма никакъв напредък.
Но мътната вода, която тече, оставя по
пътя
си постепенно своите нечистотии и накрая се избистря свършено.
В движението си тя сама се е пречиствала, поливала е растенията и цветята около нея и където са искали, движила е колелото на някоя воденица. Така и ние, като водата, в движението на двата живота ще придобием чистотата и където минаваме, ще свършим полезна работа. Пасивното, егоистичното състояние създава само една лъжлива чистота и никаква полза нито за себе си, нито за другите. Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон.
към текста >>
33.
Окото и науката
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В това е цялата история на човека: все по-прозрачна и по-прозрачна става завесата, все по-ясно и по-ясно сияе зад нея
светлината
.
В това е истинската природа на човека - признайте я, проявявайте я! Няма защо да се стремите да бъдете чисти - вие сте вече чисти; няма защо да се стремите км съвършенство - вие сте вече съвършени във вашата същност. Светът, това е само завеса, зад която. се крие Действителността. Всека добра мисъл, всяко добро дело, разширява отверстието на тази завеса, и чистотата, безкрайността, Бог, скрити зад завесата, откриват себе си.
В това е цялата история на човека: все по-прозрачна и по-прозрачна става завесата, все по-ясно и по-ясно сияе зад нея
светлината
.
Ние не можем да Го познаем, всички наши опити в това направление са безплодни. Ако бе възможно да Го познаем, Той не би бил това, което е - вечен, безкраен, защото знанието е ограничено. Знанието е противопоставяне на обекта и субекта, а Той е и вечният субект, вечен свидетел на света, ваше собствено Аз. Затова, знанието е. като по-ниска степен, падение.
към текста >>
Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя
върху
неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка.
Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото. Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво самолюбие, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите.
Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя
върху
неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка.
Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът. Раздразнен от отказа на стареца.
към текста >>
На край
пътя
нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво.
За тебе няма ни раждане, ни смърт, ни болести, ни страдания. За какво плачеш? Ти си подобен на безкрайното небе: облаците идат един след друг и раят няколко мига, преливайки се във всички цветове, после отхождат, а небето остава все такова дълбоко, чисто, вечно". Ето действителността. Защо хората виждат друго?
На край
пътя
нощно време стои стъблото на изсъхнало дърво.
Преминал крадец, изплашил се - той помислил, че тук стои, очаквайки го, полицейският. Преминал влюбен юноша и сърцето му забило радостно: той счел дървото за своята възлюбена. Детето, наплашено от приказки, виждайки дървото, се разплаква, то помислило, че това е привидение. Но при всички случаи дървото било дърво. Ние виждаме светът такъв, каквито сме ние самите.
към текста >>
34.
Съзерцание – Oriono
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на
пътя
, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед.
Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на
пътя
, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си.
Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир.
към текста >>
Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в
светлината
на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и
светлината
на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата
светлина
на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към
светлината
на Истината.
Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си.
Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в
светлината
на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и
светлината
на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата
светлина
на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към
светлината
на Истината.
Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание. Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз.
към текста >>
Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано
върху
мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината.
Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано
върху
мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни упътят, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго. Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат.
към текста >>
Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни
упътят
, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго.
Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината. Подобни философи живеят в илюзии и бълнувания, но не знаят това, което е същинско: „Няма нищо на земята по-благородно и по-пригодно да достави щастие, отколкото едно истинско познание на природата и нейната обосновка.” Едно знание, обосновано върху мнението или опитността на другиго е само едно вярване, но не съставя същинско знание.
Книги и сказки могат да ни услужат със своя свят, но те не могат да ни надарят със силата да познаваме Истината; те могат да ни
упътят
, но едно вярване в твърденията на другите не би трябвало да се смесва със собственото знание, което чрез една любов към Истината, би трябвало да се развива най-вече от всичко друго.
Към този кръг на философията принадлежат всичките естествени науки, отнасящи се до външните явления, в знанието на които, значителен напредък е бил направен от времето на Парацелз. Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример.
към текста >>
Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер,
върху
които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира
светлината
, която прави възможно тяхното прожектиране
върху
сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на
светлината
, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини.
Към тази наука принадлежи анатомията, физиологията, химията на физичното тяло и всичко, що засяга взаимните отношения на явленията, съществуващи във великата фантасмагория на живущи и плътни образи, наречени чувствителен мир. Но зад този чувствителен мир има един вътрешен по-чувствителен мир, който е занемарен от популярната наука, която е само негов външен израз. Има души, които знаят вътрешните причини и процеси, които ги произвеждат. Нека поясним с един пример. Да предположим един магически фенер, който може да хвърля на сцената живи и плътни образи.
Външната наука се занимава само с тези образи, с отношенията, които имат едно към друго и с промените, които стават помежду им; но не знае нищо за стъклата в магичния фенер,
върху
които са изобразени типовете на тези видими образи и всецяло игнорира
светлината
, която прави възможно тяхното прожектиране
върху
сцената, но онзи, който вижда стъклата с техните картини и знае източника на
светлината
, която произвежда тези сенчести картини няма нужда да изучава сенките, за да си състави понятие относно техните причини.
И тъй, има една повърхностна наука, която засега е обект на гордостта от страна на света и една тайна наука, за която почти нищо не се знае открито, но която е позната на мъдрите и която се открива от човешкото съзерцание на Истината, Истините трябва да се видят преди да бъдат умствено схванати и затова тази по-велика наука е резултат от развитието на висшето съзерцание и принадлежи на висшата същина на човека. Без тази върховна способност, позната в началния си стадий, като сила на „интуицията", човекът може да намери работа само в двора на външния храм, като избира полезните зрънца низ плявата; но той не може да влезе в храма, дето самата природа преподава своите Божествени мистерии. Незначителните подробности на тази плява са били изучвани от модерната популярна наука, чието внимание е било тъй много погълнато от тях, щото храмът на Истината е бил забравен и естеството на живота е станало една мистерия за ония, които изучават само външните ù прояви. Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира.
към текста >>
„Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само
върху
една четвърт от него.
Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух.
„Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само
върху
една четвърт от него.
Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила.
към текста >>
Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (
светлината
на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел.
б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него.
Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (
светлината
на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел.
(Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята.
към текста >>
(Парацелз „
Върху
създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода,
светлината
ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел.
(Парацелз „
Върху
създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода,
светлината
ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила.
И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна. Всяка чиста мисъл дава сила. Чистата мисъл и чистото желание усилват волята. Много от съвременните религии човечеството ги е вече надрасло; те са несъвместими с развитието на човешката душа, не отговарят на изискванията, в които човешкият ум и сърце се намират сега. Учителят
към текста >>
35.
Идеен преглед
 
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от
пътя
си излишните и неестествени страдания.
КНИГОПИС Беседите на Учителя В наше време хората имат най-голяма нужда от практически знания, от практически правила и методи, за да могат да се справят с всевъзможните противоречия и да отстранят от
пътя
си излишните и неестествени страдания.
Днес, когато все повече и повече се пробужда човешкото съзнание, пред човека се явяват все по-големи и по-големи противоречия и препятствия; развитието на психическите сили поставят човека все пред по-нови и по-нови въпроси и проблеми; а за да се справи с всичко това, потребно му е положително знание, знание. което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата.
към текста >>
И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без
светлина
, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната
светлина
, която всеки човек има.
което е опитано и приложено, знание, което има пряко отношение към живота на човека — не само към външния живот, изразен в стопанските и културни изисквания на времето - но и към индивидуалния живот на човека, към вътрешния психичен живот, където противоречията са по-големи, катастрофите по-страшни и раните по-опасни. Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността.
И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без
светлина
, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната
светлина
, която всеки човек има.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят.
към текста >>
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили
светлината
в себе си и са способни да посочат и на другите
пътя
към тази вътрешна
светлина
на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот.
Тук именно е потребно знание на човека - потребно му е знанието за човека и силите, които работят в него. Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността. И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили
светлината
в себе си и са способни да посочат и на другите
пътя
към тази вътрешна
светлина
на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот.
Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят. препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория.
към текста >>
Това е
светлината
, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка.
Знание за законите, по които се развиват силите и оформят формите. С една реч, потребно е себепознание - или дълбокото живо знание на Природата. Явяват се и ред природни и обществени явления, които с своята грандиозност и стихийност довеждат човека в страх и трепет пред неизвестността. И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има. А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот.
Това е
светлината
, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка.
От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят. препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория. От западните окултисти препоръчаме Р. Щайнер.
към текста >>
На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа,
върху
която да могат да градят.
И всред всичкия тоя хаос от противоречия и мрак, човек е останал без светлина, защото е отвикнал да се вглежда в себе си и да се ръководи от вътрешната светлина, която всеки човек има. А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора.
На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа,
върху
която да могат да градят.
препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория. От западните окултисти препоръчаме Р. Щайнер. На всички, които искат да си изяснят всички горе поставени въпроси и да осмислят живота си, а не да бягат от него по един или други начин - препоръчваме беседите на Учителя, където всеки може да намери отговор на противоречията в своя живот, може да намери методи и правила за подобрение на своя физически, духовен и умствен живот; всеки може да намери упътвания, за да познае себе си, както и другите. Даваме подробен списък на беседите от Учителя, за да могат желаещите да си ги доставят чрез редакцията ни. I. серия (2 издание) 14 беседи – 25 лева. II.
към текста >>
Повече
светлина
– 2 лева.
Пробуждане на колективното съзнание – 3 лева. Високият идеал – 3 лева. Мировата Любов и Космичната Обич – 7 лева. Обич към знанието – 5 лева. Чист и светъл – 2 лева.
Повече
светлина
– 2 лева.
Силите на живата Природа – 10 лева. Отличителните черти на човека – 5 лева. Сфинксът – 5 лева. Изгревите на слънцето – 3 лева. Успоредните линии и Проявленията на ума – 5 лева.
към текста >>
36.
Физиогномия
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в
светлина
всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде.
Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие. 2. Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6.
Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в
светлина
всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде.
Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11.
към текста >>
Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът,
светлината
и свободата!
Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред. 17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото.
Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът,
светлината
и свободата!
" Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано.
към текста >>
Като продължим изследванията си
върху
Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото.
Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото. 18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван!
Като продължим изследванията си
върху
Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото.
Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува. Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир. деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред.
към текста >>
Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва
пътят
на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване.
Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото. Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната: „Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата! " Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван! Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува.
Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва
пътят
на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване.
Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано. Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир. деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред. И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия".
към текста >>
37.
Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние
върху
метеорологията на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски).
Но да не спорим за имената на нещата и да се спрем само на факта „Научна Астрология". За съвременните учени тя се ражда из числата на Астрофизиката. Пелените, с които е обвита, почти всички са оцапани със „слънчеви петна". Говори се, все по-смело и по-обосновано, за връзката на слънчевите петна с цялата икономика на земния живот: 11 годишният цикъл на Швабе за максимума и минимума на слънчевите петна и свързания с него цикъл на метеорологичните явления, пулсациите на земния магнетизъм и електричество, както и полярните сияния. Явиха се странни наблюдения и съпоставки: слънчевите петна и катастрофите, земетръсите, минните избухвания, слънчевите петна и епидемиите, както и внезапните смъртни случаи, слънчевите петна и плодородието и т.н.
Луната също така внесе куп данни: установиха се някои факти за нейното влияние
върху
метеорологията на земята, откриха се съотношения между нейните цикли и циклите на известни органически процеси у човека и животните (предимно морски).
Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном. таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към Физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба.
към текста >>
В
светлината
на тия науки човек оживява и като характер, и като носител на една определена участ в живота.
Прибавиха нещо към данните и така наречените звездни радиации - излъчванията на звездите и т.н... Не ще изнасяме данни - има ги преизобилно в научната литература на запад - поменавам само отде изхождат, за да се види из коя морска пяна, възкипяла от броженията на творческия дух на „Ужаса", се ражда тая нова Афродита. Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном. таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към Физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба.
В
светлината
на тия науки човек оживява и като характер, и като носител на една определена участ в живота.
В тая светлина миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето. Достатъчно е само да споменем, кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка. Френологията се занимава с главата, а по-специално със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове. Тя изучава капитала на човека. Физиогномията има за обект проучването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме.
към текста >>
В тая
светлина
миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето.
Интересът към Астрологията днес е много по-голям, отколкото обикновено се мисли. Най-видният английски астролог Сефариал привежда само един числен факт, за да даде представа за тоя интерес: именно фактът, че годишно се харчат около 450,000 екземпляри от Ефемеридите на Рафаел (астроном. таблици, приспособени за астрологични изчисления), без да включва милионите читатели на популярните астрономични алманаси, нито ония, които на Изток се занимават с Астрология, защото те сами си съставят ефемериди. Не по-малък е интересът днес и към Физиогномията, Хиромантията, Френологията, Графологията - защото дават ключове за разгадаване на най-интересната загадка: човекът и неговата съдба. В светлината на тия науки човек оживява и като характер, и като носител на една определена участ в живота.
В тая
светлина
миналото на човека заговорва, настоящето се осмисля и се проектира перспективата на бъдещето.
Достатъчно е само да споменем, кои са обектите на тия науки, за да се прозре тяхната дълбока обосновка. Френологията се занимава с главата, а по-специално със строежа на черепа - моделиран от динамичното напрежение на мозъчните центрове. Тя изучава капитала на човека. Физиогномията има за обект проучването на лицето - най-разумното в човека, онова, по което го познаваме. Интересно е, че в него са съсредоточени сетивните органи: очи, уши, нос, уста - ония живи пътища, по които светът навлиза вътре в нас.
към текста >>
Ала най-убедителен доказ са самите емпирично установени факти и наблюдения, които изграждат тия психологични науки за Човека с конкретна база на изследване, на които е съдено да покажат човеку
Пътя
и Истината на неговия живот.
Интересно е, че в него са съсредоточени сетивните органи: очи, уши, нос, уста - ония живи пътища, по които светът навлиза вътре в нас. Тя проучва капитала в обръщение на човека. Хиромантията се занимава с ръката - главен орган на пипането и най-интелигентното сечиво на човека в творчеството на материалната култура. Тя изучава онова, което човек е реализирал и което може да реализира в света чрез своята творческа воля. За ония, които са запознати с ролята на тия статива и органи в душевния живот - съвременното естествознание ни дава доволно пълна картина за това - обосновката на горните науки веднага излиза наяве.
Ала най-убедителен доказ са самите емпирично установени факти и наблюдения, които изграждат тия психологични науки за Човека с конкретна база на изследване, на които е съдено да покажат човеку
Пътя
и Истината на неговия живот.
към текста >>
38.
Духът на новата раса
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха
пътя
на медицината и терапията.
Ние не знаем още и устройството на мускулите в тяхната основна част. За мускулното вещество има няколко теории: на Енгемван, Брюке, Ебнер и др. Но ясна представа, какво е мускулното вещество, ние не знаем още. Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток. Тъй че, както в нервите, тъй и в мускулите в човешкото тяло, кръстосват множество електрически токове, които до ден днешен още не са намерили практическо използване, но изглежда, че те имат много по-голямо значение, отколкото се предполага.
И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха
пътя
на медицината и терапията.
Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции. Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива, светлината, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр. Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи. Причините за заболяването са верни. Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите.
към текста >>
Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива,
светлината
, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр.
Но ясна представа, какво е мускулното вещество, ние не знаем още. Знае се само, че по време на съкращенията от мускула се отделя топлина, механична работа и се развива слаб електрически ток. Тъй че, както в нервите, тъй и в мускулите в човешкото тяло, кръстосват множество електрически токове, които до ден днешен още не са намерили практическо използване, но изглежда, че те имат много по-голямо значение, отколкото се предполага. И тъй, анатомията и физиологията третирайки човека като едно механическо творение, в което има химия и електричество, посочиха пътя на медицината и терапията. Изхождайки от тоя пункт, дефиницията за здравето се определя като правилно функциониране на органите, а болестта, нарушение на тия функции.
Като причина за заболяванията се смята храната, механичните агенти, химическите такива,
светлината
, топлината, микроби, чуждите тела, отровите и пр.
Като се има предвид, че функциите на органите се намират в координация, то става явно, че при нарушаване работата на един само орган, може да се предизвикат аномалии и в другите органи. Причините за заболяването са верни. Наистина, че и те са взети само механически и че затова, именно, ако са верни, все пак са недостатъчни, за да обяснят всичките ония сложни положения при заболяванията на организмите. Изхождайки от това положение на механизация на организма, лечението на болните трябваше също да тръгне по чисто механически път. И действително, с какви средства собствено разполага медицината?
към текста >>
Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и
светлина
до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр.
Тук можем да посочим лечението със слънчеви лъчи, физическа топлина, масажи, кварцови лампи, рентгенови и радиеви лъчи и пр. Наистина, и тоя начин дава резултати, понякога даже много добри, но и тук не при всички болести имаме добри резултати. Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще.
Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и
светлина
до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр.
Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко върху вътрешната, психологичната страна на човека. В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>
Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко
върху
вътрешната, психологичната страна на човека.
Наистина, и тоя начин дава резултати, понякога даже много добри, но и тук не при всички болести имаме добри резултати. Най-сетне стигаме до последния най-важен метод - хигиената. Но и тук тя служи само на тялото и представлява само механизиране на външните условия. Това все пак е един от най важните методи с голямо бъдеще. Тук става дума за съвременната хигиена, която се ограничава да посочи условията на живота, отнасящи се до тялото, до жилището, в което да има повече въздух и светлина до храната, която да е богата на витамини и да дава необходимите калории топлина, до обучението, до облеклото, до устройството на градовете и пр.
Но с това аз искам да изтъкна, колко хигиената е добре поставена само от към външната страна на въпроса без някой да се спре по-дълбоко
върху
вътрешната, психологичната страна на човека.
В съвременната медицина тая страна е съвсем изолирана и взима съвсем малко участие, както в разглеждане причините на заболяванията, тъй и в методите на лечението. ========================= От гледището на окултната наука, както и от гледището на видни учени, слънчевите петна имат някаква връзка със земетресенията. Учителят
към текста >>
39.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка
върху
съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка
върху
съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие.
Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина.
към текста >>
Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева
светлина
и трябва да се къпят в лъчите на Божественото.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина.
Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева
светлина
и трябва да се къпят в лъчите на Божественото.
Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина. Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина? Тогаз добре обмислете това, което ще правите.
към текста >>
Вие се стремите към слънчевата
светлина
и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко
светлина
.
ДУХЪТ НА НОВАТА РАСА[1] (Написано от двама служители) Посвещава се на родителите на бъдещата раса Чистота в обществения живот Неизгладените обществени противоречия хвърлят тъмна сянка върху съвременното човечество: капитал и труд, богатство и бедност, състоянието на жените и децата, мизерията на недъгавите и децата, заплатата и работното време, прекомерна работа от една страна и безработица от друга, престъпност и благотворителност, грижи за здравето и болестите, наемни и необработени земи, власт на малцинство и робство на масите, трусове и недоверие. Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им.
Вие се стремите към слънчевата
светлина
и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко
светлина
.
Искате ли да ги откъснете, за да имате повече светлина и топлина? Тогаз добре обмислете това, което ще правите. Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите!
към текста >>
Искате ли да ги откъснете, за да имате повече
светлина
и топлина?
Пари и безпаричие' Тези противоречия са бурените на човешката цивилизация Без тях тя би била пленителна красива градина. Вие сте ги отгледали в нея като трайна растителност и то толкоз много, че са заглушили всички нежни растения, които се нуждаят от слънчева светлина и трябва да се къпят в лъчите на Божественото. Без съмнение, тези бурени по-лесно се отглеждат. Но те са израснали високо над главите ви, гъсти като гора и вие вече почвате да чувствувате хладината на сянката им. Вие се стремите към слънчевата светлина и се опитвате да откъснете и отсечете гигантските бурени, за да проникне до вас малко светлина.
Искате ли да ги откъснете, за да имате повече
светлина
и топлина?
Тогаз добре обмислете това, което ще правите. Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този къс земя, която ви е поверена.
към текста >>
Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на
светлината
, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените.
Ако коренът остане, буренът отново ще покара, затова откъсването му няма да помогне в нищо, ако не изтръгнете и корена му. А този е коренът на егоизма! Не само у другите, но и у вас самите! Изорете този къс земя, която ви е поверена. Да изорете земята на съсъдите си - това е много по-голяма задача и тя не се изисква от вас.
Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на
светлината
, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените.
Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им. И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма върху щастието на човешката раса. Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите.
към текста >>
И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма
върху
щастието на човешката раса.
Да изорете земята на съсъдите си - това е много по-голяма задача и тя не се изисква от вас. Първом изорете вашето място; и това го направете заради другите: да могат те да се радват на светлината, която пада във вашата градина, да се радват и на нежните цветя на любовта, които с благоуханните си цветове на чистотата ще заместят бурените. Тогаз - имайки пред очи стореното и направено от вас - те скоро ще последвате примера ви и скоро ще поискат безкористната ви помощ. И скоро ще изчезнат бурените. Ще бъдат унищожени корените им.
И няма да пада вече никаква сянка от издънките на егоизма
върху
щастието на човешката раса.
Тогаз Моята раса ще се разпространи по цялата земя и ще обитава в онези градини на безкористна любов и съвършена чистота, които вие ще приготвите. И вие самите, чрез силата на Божественото във вас, освободени от веригите на личността, ще принадлежите към тая възвишена нова раса и ще се радвате заедно с другите на плодовете на плодните растения, които ще отглеждате. Аз не се занимавам с всеки въпрос по отделно. Аз няма да ви покажа, как могат да се запушат дупките, как да закриете с нови краски нечистите петна на разклатеното здание на вашата цивилизация. Закрепете това старо здание колкото можете.
към текста >>
Вие трябва да работите
върху
тях без Учителевата помощ!
Детето би ли развило в такъв случай качествата и способностите, за чието развитие му са дадени задачите. Мъдрите Учители с Любов наблюдават децата и се радват, ако учениците с собствени усилия решават задачите. Тогаз те ги преместват в по-горен клас и им дават по-мъчни задачи, додето се завърши учебната година и децата издържат изпитите. Такова е отношението на Учителите към обществените въпроси. Те са ви ги задали, за да развиете чрез разрешението им вътрешните си сили.
Вие трябва да работите
върху
тях без Учителевата помощ!
Аз чакам да издържите изпитите си! Защото, който се опази в тая раса, ще бъде приет в моята - в тая Светеща раса, в която всички могат да се родят. Но няма вече да чакам. Не мога да чакам ленивите, които си играят, вместо да решават задачите и които се мъчат да избягват планомерните усилия и си мислят, че целта на задачите е само да вгорчи живота им. Само тези, които радостно се отдават на работа и всяко тяхно усилие ги прави по-способни работници, ще станат членове на Моята нова раса.
към текста >>
Страданието е най-късият път за освобождение, за съзнателно реализиране на Божествения живот и
светлина
.
По този начин то посява семето на любовта. Семето на любовта не винаги расте веднага. Често трябва да му се отвори път през една твърда почвена кора, за да се покаже нежният кълн. Страданието изорава почвата, прави я по-мека, по-рохкава. Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на нисшото аз и почнете да живеете в Божественото.
Страданието е най-късият път за освобождение, за съзнателно реализиране на Божествения живот и
светлина
.
То е тъмен тунел, през който всички трябва да минат, за да достигнат до страната на вечната красота, вечната младост и блаженство. Колкото по-навътре прониквате в тунела, толкова тъмнината става по-голяма. Никакъв лъч отзад, никаква светлинка отпред. Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате пътя си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка. Близо сте до изтощение.
към текста >>
Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате
пътя
си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка.
Този учител - освободител на Божественото в човека, има непоколебимо търпение, когато има работа с вас, с вашето упорито привързване към егоистични цели той работи, додето си научите урока, като се освободите от робството на нисшото аз и почнете да живеете в Божественото. Страданието е най-късият път за освобождение, за съзнателно реализиране на Божествения живот и светлина. То е тъмен тунел, през който всички трябва да минат, за да достигнат до страната на вечната красота, вечната младост и блаженство. Колкото по-навътре прониквате в тунела, толкова тъмнината става по-голяма. Никакъв лъч отзад, никаква светлинка отпред.
Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате
пътя
си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка.
Близо сте до изтощение. Вие вървите, вървите напред. Вслушвате се в звуците, които ви идат отпред. Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз светлина. Тя ще бъде завинаги ваша, щом я достигнете веднъж!
към текста >>
Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз
светлина
.
Никакъв лъч отзад, никаква светлинка отпред. Тежък е въздухът, вие безпомощно напипвате пътя си, постоянно тревожейки се да не паднете в някоя дупка. Близо сте до изтощение. Вие вървите, вървите напред. Вслушвате се в звуците, които ви идат отпред.
Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз
светлина
.
Тя ще бъде завинаги ваша, щом я достигнете веднъж! Слушайте! Стъпки идат срещу вас, радостни гласове ви викат! Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас. Защото те са видели светлината на новата епоха.
към текста >>
Тези, които са видели
светлината
, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас.
Вслушвате се в звуците, които ви идат отпред. Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз светлина. Тя ще бъде завинаги ваша, щом я достигнете веднъж! Слушайте! Стъпки идат срещу вас, радостни гласове ви викат!
Тези, които са видели
светлината
, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас.
Защото те са видели светлината на новата епоха. Тая светлина дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне. Има и друг един път за долината на радостта, на щастието. Той е един дълъг и тежък път и със зигзаги води през високи планински върхове, през области на вечни снегове. Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва пътя и тогаз загива в самотата.
към текста >>
Защото те са видели
светлината
на новата епоха.
Това са радостните викове на онези, които са стигнали вече отвора и са почнали да виждат това, което вие още не виждате: богатството на краските и изобилието на една никога невиждана до тогаз светлина. Тя ще бъде завинаги ваша, щом я достигнете веднъж! Слушайте! Стъпки идат срещу вас, радостни гласове ви викат! Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас.
Защото те са видели
светлината
на новата епоха.
Тая светлина дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне. Има и друг един път за долината на радостта, на щастието. Той е един дълъг и тежък път и със зигзаги води през високи планински върхове, през области на вечни снегове. Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва пътя и тогаз загива в самотата. Някои се осмеляват да вървят по този път, но те или загиват, или се връщат най-после назад към тунела.
към текста >>
Тая
светлина
дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне.
Тя ще бъде завинаги ваша, щом я достигнете веднъж! Слушайте! Стъпки идат срещу вас, радостни гласове ви викат! Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас. Защото те са видели светлината на новата епоха.
Тая
светлина
дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне.
Има и друг един път за долината на радостта, на щастието. Той е един дълъг и тежък път и със зигзаги води през високи планински върхове, през области на вечни снегове. Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва пътя и тогаз загива в самотата. Някои се осмеляват да вървят по този път, но те или загиват, или се връщат най-после назад към тунела. Никое човешко същество не е достигнало целта си, освен чрез тунела на страданието!
към текста >>
Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва
пътя
и тогаз загива в самотата.
Тези, които са видели светлината, се връщат да ви окуражат, да ви ободрят, да споделят радостта си с вас. Защото те са видели светлината на новата епоха. Тая светлина дава радост, само когато се споделя с другите, с всички, до които може да се достигне. Има и друг един път за долината на радостта, на щастието. Той е един дълъг и тежък път и със зигзаги води през високи планински върхове, през области на вечни снегове.
Един самотен път, пълен с опасности, дето лавини заплашват и пътникът лесно изгубва
пътя
и тогаз загива в самотата.
Някои се осмеляват да вървят по този път, но те или загиват, или се връщат най-после назад към тунела. Никое човешко същество не е достигнало целта си, освен чрез тунела на страданието! Всичко е добре! Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане.
към текста >>
Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана
върху
огледалната повърхност.
И тези, които ръководят вашето развитие ви го поднасят, за да се освободите от робството на нисшото аз. Но няма да ви върви добре, както желаете, додето не сторите всичко за облекчение страданията на вашите братя, каквито и да са причините на тези страдания. Не може да се подобри положението ви, додето имате нужди от повтарянето на същите уроци; не може да се подобри положението ви, додето не изучите братството и състраданието. Външните условия са плод - отражение на вътрешните качества. Това важи както за отделния човек, така и за расата.
Вие - във вашия свят на нереалностите - се опитвате да измените преходните отражения на социалния си порядък чрез рисувана
върху
огледалната повърхност.
Не виждате ли първичните образи - вашите вътрешни качества - които трябва да се изменят, за да се подобри и огледалният образ? По-доброто може да дойде само отвътре, от вътрешния ви свят. Първом се очистете; тогаз ще се измени и външното. Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично?
към текста >>
Нали в слабо осветено место една
светлина
повече намалява тъмнината?
Това не е егоистично (да се очистите), защото за достигането на целта, вие трябва да преминете през самоотричането. Как тогаз туй ще е егоистично? Като се очистите, ще дойдете от нисшото аз към висшето Аз (Божественото), към връзка с Цялото. И тогаз ще обичате всички и на всички ще помагате. Освен това, собственото ви съвършенство няма ли да направи и цялото човечество по-съвършено?
Нали в слабо осветено место една
светлина
повече намалява тъмнината?
Различията в степените на развитието, в духовното развитие, в мозъчните способности, в физичната сила, в здравето, в сръчността в дадена област, па даже и в материалното положение, ще има може би винаги. Обаче в бъдещата раса ще има любовно, взаимно разбирателство и никой няма да причинява страдание на другите. Най-голямата радост на всекиго ще бъде да употреби всичко, каквото е самият той и каквото има, за да причини радост на другите, няма да съществува мизерията на бедните, нито проклятието на егоистично употребеното богатство. На вашите богатства аз не обръщам внимание; сърдечните богатства са единствените, достойни за Моето внимание. С всички ваши милиони, с всички съкровища на света вие не можете да ме подкупите.
към текста >>
40.
Учителят – Мара Белчева
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В послания погледът ми се спираше, без видим мотив
върху
имената Андреас и Теофан.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ [1] Андреас Току що бях стигнал 40 годишната си възраст. бях лекар в едно парижко предградие. Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик. Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник.
В послания погледът ми се спираше, без видим мотив
върху
имената Андреас и Теофан.
Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите. Тая бродерия беше разкошна работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове. Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията. Питах на много места, но напразно.
към текста >>
В погледа на Стелла се четеше
светлината
, която свети в детските очи.
Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките. Аз веднага разбрах: това беше Стелла, за която споменава Дезидериус; следователно, този е същият онзи Андреас. Възможно ли е това? После дойде пак съмнението в мен. Реших да чакам.
В погледа на Стелла се четеше
светлината
, която свети в детските очи.
Исках да оставя аванс, но Андреас не прие. - Вие не ме познавате, казах аз. - Вярвате ли в това? - каза той и после прибави: - Знакът, който имате на десния си палец, показва според жълтите гадатели, че вие се предавате на окултните науки и то не без успех. И един друг знак ми показва, че вие притежавате между многото любители едно твърде рядко преимущество.
към текста >>
Помнете, че истинската
светлина
иде само от Бога.
- каза той и после прибави: - Знакът, който имате на десния си палец, показва според жълтите гадатели, че вие се предавате на окултните науки и то не без успех. И един друг знак ми показва, че вие притежавате между многото любители едно твърде рядко преимущество. - Кой е той? - Ако ви го кажа, вие ще го изгубите, каза той сериозно. - Вие много сте търсили.
Помнете, че истинската
светлина
иде само от Бога.
Тогаз веднага схванах, че този човек знае и че аз се приближавам до целта на моя живот. Аз всичко пожертвувах, за да изучавам окултизма: семейство, удоволствия, блестяща кариера. Двадесет години на търсене ме доведоха до една стена. От много страни дойдоха разочарования. И този не е ли Андреас, и тази - жена му?
към текста >>
Аз, който бях посветен в много степени, който бях член във всички европейски общества, имащи известна връзка с илюминизма, аз, работник в тая област, който бях написал толкоз учени брошури, че чуждестранните ми кореспонденти ме наричаха учен; аз който бях подновил Парацелзиевата медицина и бях дал
светлина
на такъв голям брой мъже и жени; аз сега чувствувам, че се клатушка основата ми; даже се укорявах, че почвах с този непознат такъв интимен, искрен разговор.
Събеседникът ми продължи: - Чудесата не доказват Истината, защото, как да се убедим, че силата, която ги произвежда, иде отдолу или отгоре? Кой мозък може да обхване всички тайни на безкрайната природа? Да не мислите, че аз знам нещо. Аз не знам нищо Аз даже не знам дълбочината на своето невежество. Обаче, какво да правя, за да напредвам?
Аз, който бях посветен в много степени, който бях член във всички европейски общества, имащи известна връзка с илюминизма, аз, работник в тая област, който бях написал толкоз учени брошури, че чуждестранните ми кореспонденти ме наричаха учен; аз който бях подновил Парацелзиевата медицина и бях дал
светлина
на такъв голям брой мъже и жени; аз сега чувствувам, че се клатушка основата ми; даже се укорявах, че почвах с този непознат такъв интимен, искрен разговор.
- Ще ви отговоря, каза Андреас, когато дойдете да обядвате у дома. Да определим датата; искате ли? Аз приех и се сбогувах. * * * При следното посещение на обед аз му изложих моите лутания, търсения; говорих му за моите изучавания на Раджа Йога. Дойде една майка с болно, рахитично дете.
към текста >>
Когато разговорът ни премина
върху
органа на познанието, Андреас каза: - За да познаем нещо, трябва да не се влияем от личността, темперамента, индивидуалността.
Разговорът ни беше прекъсван постоянно през време на обяда от върволица посетители. Идваха повечето работници и работнички преди изсвирването на фабриката. Аз видях, че ако между интелектуалния елит той имаше малък брой почитатели, то между народа имаше голям брой такива. По-после видях, че често дворът биваше препълнен. Тя идваха или за болест, или за някой съвет: какво да правят.
Когато разговорът ни премина
върху
органа на познанието, Андреас каза: - За да познаем нещо, трябва да не се влияем от личността, темперамента, индивидуалността.
За целта трябва да практикуваш систематичните медитации, които препоръчват брахманите. Но трябва да знаем, че умът постоянно е видоизменяван от физиологични, магнетични, чувствени и духовни промени. Затова трябва да прибегнем до един друг орган на познание, който е по-централен и по-висок. Това е сърцето; никакъв обект не можеш да познаеш, преди да го обикнеш изпърво . - Следователно, евангелието съдържа една логична система?
към текста >>
Нещастията се сипеха
върху
главата ми, без да я преклонят Аз никога не преставах да напредвам.
В едно друго посещение Андреас каза: - И аз минах през много съмнения. Аз така се отчаях по едно време, че даже изгубих способността да проливам сълзи. И всичко това, въпреки, че имах основание да се гордея с туй, че бях успял да постигна това, което от векове не беше постигано от европеец. Без съмнение, аз не дължах този си успех само на собствените си усилия. Но в онова време аз не вярвах, освен на самия себе си.
Нещастията се сипеха
върху
главата ми, без да я преклонят Аз никога не преставах да напредвам.
Толкоз много бях. научил, толкоз много видял, толкоз много воювал, толкоз загадки бях разрешил. Надминах всички мои съученици и внезапно се почувствувах сам. Аз се радвах и си казах: Ето един човек, който не говори това, което бил чул, но един човек експериментатор! Виждах вече края на своите напипания и предвкусвах надеждата, ясната надежда, зората най-после.
към текста >>
В течение на разговора
върху
разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос. Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност. Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини. Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас.
В течение на разговора
върху
разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза: - Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците.
Това беше, доколкото си спомням, в царството на Уд близо до Рудрапура. Нажендра изгуби своята невъзмутимост. Той стана и поздрави. Последните думи на Андреас бяха фраза, чрез която скитащите членове на Агарта се изявяват на своите по-долни. Веднъж бяха посетили Андреас спиритуалисти от разни течения.
към текста >>
Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в
пътя
, по който те е тикнал да следваш?
При лекуване трябва да се пази чистота на съзнанието. Могат да се фотографират тези магнетични течения, които излизат от пръстите. Даже могат да се добият цветни клишета. Аз говорих нещо подобно на барон Дюпоте, но мисля, че той не си послужи с това. При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти обичаш, Първата Причина, ще ти се изяви.
Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в
пътя
, по който те е тикнал да следваш?
Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него. Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност.
към текста >>
Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си
върху
него.
Могат да се фотографират тези магнетични течения, които излизат от пръстите. Даже могат да се добият цветни клишета. Аз говорих нещо подобно на барон Дюпоте, но мисля, че той не си послужи с това. При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти обичаш, Първата Причина, ще ти се изяви. Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш?
Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си
върху
него.
Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си!
към текста >>
Човек трябва да действува със
светлината
, която го прави човек, т.е.
Даже могат да се добият цветни клишета. Аз говорих нещо подобно на барон Дюпоте, но мисля, че той не си послужи с това. При други мои посещения, Андреас ми каза: - Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти обичаш, Първата Причина, ще ти се изяви. Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш? Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него.
Човек трябва да действува със
светлината
, която го прави човек, т.е.
с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие.
към текста >>
Щом този скулптор работи
върху
него, той все ще изкара нещо от него.
Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие. * * * Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него. Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло, или никакво добро - зависи от неговите чувства мисли и настроения през това време. * * * За съвършения човек и мъчнотията и благото, които му се дават, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение. * * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение?
Щом този скулптор работи
върху
него, той все ще изкара нещо от него.
Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга.
към текста >>
Това запознаване оказва голямо влияние
върху
неговото развитие.
* * * Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Учителя -------------------------------------------------------------------------- [1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан.
Това запознаване оказва голямо влияние
върху
неговото развитие.
Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.
към текста >>
41.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
На слабите и малки хора не даваше да стъпят
върху
Гур.
На-Ну беше изчезнал. ............................................. А той, което беше казал, поиска да го стори: тръгнал беше към върха. II Първо посвещение Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. Казват, че още никой не е стигнал върха. Ревниво пазеше майка Ашар висотата и величието на своя син.
На слабите и малки хора не даваше да стъпят
върху
Гур.
Но На-Ну беше храбър. Най-силният от силните, най-смелият от безстрашните. Тръгна. В първия ден той пя. Планината беше кротка. На втория ден излезе вятър и валя дъжд.
към текста >>
Звяр срещна на
пътя
си, щеше да го разкъса.
От гърдите ù рукна вода: На-Ну щеше да се удави. Падна гръм. Гората се подпали: На-Ну щеше да изгори. По-нагоре гората стана гъста, На-Ну щеше да се загуби. Отровна змия се приближи до ногата му: щеше да го ухапи.
Звяр срещна на
пътя
си, щеше да го разкъса.
Призори На-Ну отмаля. С ръце окървавени, лицето разкъсано, краката ранени, той падна. Чинеше му се, че свят се губи в тъмнина... Когато отвори очи, видя над себе си човек. Беше утринен час. Човекът беше пустинник.
към текста >>
– Труден е
пътят
, отвърна пустинникът.
Когато На-Ну отвори очи рече: – Айя, де е Айя? Пустинникът разбра. – Айя, рече Хо, царицата на Гур е затворена в белоснежен замък. За нея ли отиваш? – За нея ида, рече На-Ну.
– Труден е
пътят
, отвърна пустинникът.
Нагоре става страшен. Там има студ, ужасен студ. Човек се уморява, планина е. Поседнеш за почивка, студено е. Задрямваш, свършено е.
към текста >>
Пътят
, който държиш, води към смърт.
Ето, станах мъченик. Когато видя Айя ще стана по-могъщ от Гур, а когато я целуна - безсмъртен, Айя е съдбата ми. Ш ида при нея, – Чуй, рече Хо. Верни са думите ти, но Айя е мечта. Гур висок.
Пътят
, който държиш, води към смърт.
И после прибави: – Храбър си. Ще ти покажа път, Но пътят е труден. Много труден. – Нека, - отвърна На-Ну. - Ще ида.
към текста >>
Ще ти покажа път, Но
пътят
е труден.
Ш ида при нея, – Чуй, рече Хо. Верни са думите ти, но Айя е мечта. Гур висок. Пътят, който държиш, води към смърт. И после прибави: – Храбър си.
Ще ти покажа път, Но
пътят
е труден.
Много труден. – Нека, - отвърна На-Ну. - Ще ида. III Второ посвещение – Тогава, рече пустинникът, иди при горския цар Цу-Зан-Хор и поискай от него лира от най-хубаво дърво. Иди след това при царя на огъня, страшния Хел-О и поискай от него първата струна на лирата си.
към текста >>
Дай ми струна, че още дълъг е
пътят
до Айя.
Ти имаш. Дай ми я. И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове. И ще разкажа чудна приказка за дворците на морската царица. О, Ара-Вана.
Дай ми струна, че още дълъг е
пътят
до Айя.
– Дайте му, – рече сърдито Ара-Вана и обърна гръб. А когато На-Ну изплува на повърхността на морето, беше ранен утринен час и то още спеше... Трудно е да се намери Ан-Хор, земният цар. Дълбоко в земята е домът му. Жилището му има много входове. – О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен.
към текста >>
Искам
светлина
.
Жилището му има много входове. – О, Ан-Хор, – рече му овчарят, – дай ми третата струна за лирата ми и аз ще ти изпея най-хубавата си песен. – Аз, – отвърна земният цар, – не се нуждая от песен. Пеят птиците и глупците. Не виждаш ли, че съм сляп?
Искам
светлина
.
Дай ми я и ще имаш струна. Как да прогледа слепия? Знаеше На-Ну: слепи не проглеждат в черната земя, защото слънцето не прониква. И седя той четиридесет дни при земния цар, а нямаше надежда Ян-Хор да прогледа. И натъжи се На-Ну.
към текста >>
И ето,
върху
влажните скали на Гур той видя Айя.
И на седмия ден стигна върха. И погледна долу: там бяха хората, зверовете и цветята. Погледна нагоре: там бяха птиците, въздухът и звездите. А наоколо му имаше много скали, покрити с влага и мъх. Потърси Айя.
И ето,
върху
влажните скали на Гур той видя Айя.
Косите небрежно разхвърляни по плещите, нозете бели, като мрамор. На мокрите скали лежеше тя, жената Айя. На-Ну докосна ръцете. Бяха студени. Устните ù не даваха дихание.
към текста >>
* * * Мнозина от съвременните хора се връщат назад, към своето минало, и по този начин губят
светлината
на съзнанието си.
Но знаеш ли, пътнико, кой най-много се вслушва в песента на На-Ну? Айя. Тя седи на другия край на света, чака и слуша. А той все върви и ето бавно, стъпка след стъпка идва певецът към мечтата си, за да го целуни Айя и да стане безсмъртен. * * * Има връзка, съотношение между материалните и духовни работи на човка. Какви са материалните, такива ще бъдат и духовните му работи.
* * * Мнозина от съвременните хора се връщат назад, към своето минало, и по този начин губят
светлината
на съзнанието си.
Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания- Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Плътта и духът са в постоянна борба. В тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътта и духът ще се примирят само тогава, когато Божественият елемент влезе между тях Ще дойде ден, когато плътта и духът ще живеят заедно в Божественото. Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната. Учителят
към текста >>
Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова
светлина
, различна от досегашната. Учителят
* * * Мнозина от съвременните хора се връщат назад, към своето минало, и по този начин губят светлината на съзнанието си. Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания- Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Плътта и духът са в постоянна борба. В тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътта и духът ще се примирят само тогава, когато Божественият елемент влезе между тях Ще дойде ден, когато плътта и духът ще живеят заедно в Божественото.
Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова
светлина
, различна от досегашната. Учителят
към текста >>
42.
Когато бях - Мара Белчева
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
6 7) Търсене на
светлината
Не ме смущаваха някои нови въпроси, но все старите загадки, старите антиномии.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ (продължение от кн.
6 7) Търсене на
светлината
Не ме смущаваха някои нови въпроси, но все старите загадки, старите антиномии.
Аз с настойчивост ги излагах на Андреас. Той ги изслушваше търпеливо и като отговор ми разправяше някой от епизодите на своя многообразен живот. Изобщо разказите му винаги съдържаха една дума, която наглед като че ли случайно казваше, осветляваше някоя от проблемите, които ме вълнуваха. Една неделя, като го посетих, не го намерих в къщи и трябваше да го чакам няколко часа. За по-лесно минаване на времето Стелла ми показа старинни предмети в магазина.
към текста >>
Но победата Му е сигурна и влиянието Му
върху
тебе ще бъде пълно.
Той ми каза: - Ще имате още много такива седмици. Вземи власт над себе си. Намери мира в себе си. Този, Когото ти обичаш, Идеалното Същество, макар и да е още вън от тебе, но от време на време ще става твой гостенин. Неприятелите са около тебе.
Но победата Му е сигурна и влиянието Му
върху
тебе ще бъде пълно.
Вярваш ли, че Той не предвижда ямите по пътя, по които вървиш? Нищо не идва на човека, освен чрез собственото му желание. Погледни на лошия ученик. Той не е научил урока си предния ден и за да напише темата си, предлага топки на прилежния си съсед; като я препише, ще знае ли той урока си? Ще изгуби своето време и ще излъже и на изпита на края на годината ще блеснат невежеството и леността му.
към текста >>
Вярваш ли, че Той не предвижда ямите по
пътя
, по които вървиш?
Вземи власт над себе си. Намери мира в себе си. Този, Когото ти обичаш, Идеалното Същество, макар и да е още вън от тебе, но от време на време ще става твой гостенин. Неприятелите са около тебе. Но победата Му е сигурна и влиянието Му върху тебе ще бъде пълно.
Вярваш ли, че Той не предвижда ямите по
пътя
, по които вървиш?
Нищо не идва на човека, освен чрез собственото му желание. Погледни на лошия ученик. Той не е научил урока си предния ден и за да напише темата си, предлага топки на прилежния си съсед; като я препише, ще знае ли той урока си? Ще изгуби своето време и ще излъже и на изпита на края на годината ще блеснат невежеството и леността му. И така, не отказвай да извършиш работата, която подлежи да се извърши.
към текста >>
Ако ти можеш да видиш духовете на съвременниците си, едвам на хиляда души би намерил може би даже не петима, даже може би не и двама, които търсят Истинската
светлина
с чисти подбуди.
Нищо не идва на човека, освен чрез собственото му желание. Погледни на лошия ученик. Той не е научил урока си предния ден и за да напише темата си, предлага топки на прилежния си съсед; като я препише, ще знае ли той урока си? Ще изгуби своето време и ще излъже и на изпита на края на годината ще блеснат невежеството и леността му. И така, не отказвай да извършиш работата, която подлежи да се извърши.
Ако ти можеш да видиш духовете на съвременниците си, едвам на хиляда души би намерил може би даже не петима, даже може би не и двама, които търсят Истинската
светлина
с чисти подбуди.
Настъпиха такива обстоятелства, че множество седмици изминаха, додето посетя пак Менилмонтан. Този промеждутък от време беше богат на мъчнотии: приятелства, връзки - всичко беше за мен извор на разочарования. Големи съмнения и борби ме измъчваха; аз нямах тогаз още голяма опитност за чистилището на душата. При следващото си посещение намерих Андрес на излизане. Той ме покани да го придружа.
към текста >>
Използувах
пътя
, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати.
Той ме покани да го придружа. Любезността му като че ли бликаше спонтанно из него, като от един извор Вътрешна красота, очарование проникваше услугите му. Той обичаше посетителите си. И тези, на които правеше услуги, го виждаха, как се смущаваше тогаз. като че ли беше задължен: разбрах че той е човек в истинския смисъл на думата скромен.
Използувах
пътя
, за да му изложа опитите си за концентрация на мисълта и старанията си да дойда до по-осезателни резултати.
Андреас ми каза: Човешкият дух е познат само на тези, които живеят в атмосферата на Утешителя. Обаче всяко изпитание тонира дробовете ни и довършва модела на статуята на Словото, който модел всички носим в нас. Но сами, със собствените си усилия не можем да оживим тая статуя. Само Словото може да ù вдъхне живот, своя живот мнозина хора, заслепени, мислят статуята за жива. Те се привързват към нея и така тъмнината се увеличава.
към текста >>
Понякога дълбоките пластове на нашия дух се изкачват нагоре при
светлината
на съзнанието, а в същото време това, което е било високо, слиза в тъмната почва.
Имайте предвид, че природата всякога работи по един и същи начин и чрез същия закон, по който се развиват звездите, управлява и житното зърно, и знанието, и добродетелите, и всичко друго. Виждаш ли тогаз, защо небесното царство може да се оприличи на синапово зърно? Виждаш ли, с какво вътрешно разбиране трябва да се изучава Евангелието! – Да, казах аз, виждам широки хоризонти. – Понякога у нас стават землетресения.
Понякога дълбоките пластове на нашия дух се изкачват нагоре при
светлината
на съзнанието, а в същото време това, което е било високо, слиза в тъмната почва.
– Това е, може би, местото, дето е казано „Той смирява гордите и пр."? – Хората не развиват в себе си достатъчно благодарност за всичко това, което им се дава отгоре. Ние сме неблагодарници. И като каза това, Андреас се вдълбочи, с полузатворени очи, в дълга и мълчалива концентрация. Думите на Андреас ме окуражаваха Пред мен се отваряха ясни хоризонти.
към текста >>
Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение
върху
един въпрос от патологията.
И като каза това, Андреас се вдълбочи, с полузатворени очи, в дълга и мълчалива концентрация. Думите на Андреас ме окуражаваха Пред мен се отваряха ясни хоризонти. Една сила се събуждаше в мен. Аз съзнах суетността на титлите и дипломите си, несигурността на моето знание и почувствувах дълбока благодарност към този гостоприемен приятел и тая тъй добра жена. След всичко това защо да търся, дали не бяха или не приятели на Дезидериус, с когото имах връзки в младостта си?
Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение
върху
един въпрос от патологията.
Изпратих ръкописа си преди няколко дена. И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог. Това беше първото ми разочарование. Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време върху това разочарование. След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си.
към текста >>
Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време
върху
това разочарование.
След всичко това защо да търся, дали не бяха или не приятели на Дезидериус, с когото имах връзки в младостта си? Да възприема, да използувам това, което те ми предлагаха с такова доброжелателство, това не беше ли неразумно' *** Преди два месеца получих от едно общество за научни издания поръчка да напиша доста голямо съчинение върху един въпрос от патологията. Изпратих ръкописа си преди няколко дена. И един ден, като си дойдох у дома, гледам, че ръкописът ми е върнат под някакъв предлог. Това беше първото ми разочарование.
Дните ми бяха за щастие твърде много заети, за да се спре вниманието ми за по-дълго време
върху
това разочарование.
След две седмици, минавайки през площада на медицинското училище, видях една нова книга, третираща същия предмет, който аз засягах в книгата си. Прелистих я: това беше копие на моя труд, с изключение на някои незначителни изменения. Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас. Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело.
към текста >>
В предградията всичкият този дребен свят, хората, глупавите или трагичните думи, които чувах, минавайки по
пътя
- всичко това ме развеселяваше, интересуваше и подновяваше симпатиите ми към народа и възхищението ми пред неизчерпаемата бликаща сила, която той несметно харчи.
Разочарованието ми беше същинско, искрено възмущение. Трябваше тая сутрин да закуся с Андреас. Не бях още обмислил, дали да съобщя това на моя издател или да заведа дело. Стигнах до езерото Сен-Фарго с малко закъснение. Беше началото на юли.
В предградията всичкият този дребен свят, хората, глупавите или трагичните думи, които чувах, минавайки по
пътя
- всичко това ме развеселяваше, интересуваше и подновяваше симпатиите ми към народа и възхищението ми пред неизчерпаемата бликаща сила, която той несметно харчи.
Едвам стиснах ръцете на Андреас и Стелла и цял погълнат от въпроса си, разправих им за огорченията си. Домакините се засмяха и ми напълниха чинията. За утешение Андреас каза: Оставете това, издателят ви сигурно ви е сторил чест да не ви мисли за наивен и затова е действувал благоразумно. Сигурен съм, че не сте чели договора си с него. Да, туй е вярно, признах аз.
към текста >>
Мъчнотията на
пътя
не ми позволяваше да се радвам на нощната свежест и красивите гледки.
Веднъж ми каза: – Бях завързал писмени връзки с няколко видни индуси и беше нагласено като пристигна в Индия да има до кого да се отнеса. Слязох на едно малабарско пристанище и се разхождах из градските улици. Току-що изминах индуския квартал, когато един човек от долната каста ме приближи и ме изведе вън от града. Там се качихме на кола и стигнахме до планината Гат. После почнахме да се качваме пешком по нея.
Мъчнотията на
пътя
не ми позволяваше да се радвам на нощната свежест и красивите гледки.
На съмване едвам имах време да хвърля поглед на изгряващото от морето слънце надясно от мене, защото трябваше да внимавам при катеренето си по скалите. Минахме през теснини, пещери, тунели и най-сетне излязохме на открито небе, дето видях останки от един стар град. Пандитите уверяват, че Декан съдържа множество умрели градове, унищожени от катастрофи или войни. По-късно се научих, че това място чрез едно землетресесение е заобиколено със стръмни скали, чиито гладки стени пречат на всеки опит за преминаване. Развалините бяха облечени с разкошна растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни.
към текста >>
Чувствувах ледения лъх на въздуха, идещ от вечните снегове и повтарях формули от
Пътя
на ученика, какъвто бях тогаз.
– Ние, европейците, сме още в азбуката на науките. Но също и източните народи, макар и те да знаят повече от нас, но и те учат една друга азбука. Ето с какви думи ми описа веднъж Андреас изгрев слънце в Тибет при второто му посещение на тая страна: – Най-низките долини са на 3000 м. под тебе. Чистотата на атмосферата, неизразимото мълчание, чудната игра на реките на хоризонта при внезапното показване на слънцето, всичко това се влива изобилно в душата и я обновява.
Чувствувах ледения лъх на въздуха, идещ от вечните снегове и повтарях формули от
Пътя
на ученика, какъвто бях тогаз.
Андреас ми разправи за едно свое пътуване в Сиам и Бирмания: – Говорех вече индуски. Научих езика пали, за да мога да чета текста на свещените източни книги Веднъж пътувах сам из горите на Бирмания. С нищо не можех да избегна змиите. Оставих се на добрата си звезда. Високите треви, трънливите храсталаци и скалите на тези планини бяха обитавани от тигри.
към текста >>
За да на бъда завлечен от водовъртежа, слязох на брега изтощен
върху
купчина пясък и изгубих съзнание.
След още една седмица срещнах. човек, каращ волове. Исках да се спра, но не можах. Няколко часа след тая среща чух далечен шум, който след време стана по-силен. Разбрах, че съм близо до водопад.
За да на бъда завлечен от водовъртежа, слязох на брега изтощен
върху
купчина пясък и изгубих съзнание.
Остра болка ме събуди. Раздираха ми гърба; една тежест върху мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше. От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше върху мен. Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми.
към текста >>
Раздираха ми гърба; една тежест
върху
мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше.
Исках да се спра, но не можах. Няколко часа след тая среща чух далечен шум, който след време стана по-силен. Разбрах, че съм близо до водопад. За да на бъда завлечен от водовъртежа, слязох на брега изтощен върху купчина пясък и изгубих съзнание. Остра болка ме събуди.
Раздираха ми гърба; една тежест
върху
мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше.
От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше върху мен. Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми. Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми. Мислех, че умирам от болки.
към текста >>
От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше
върху
мен.
Няколко часа след тая среща чух далечен шум, който след време стана по-силен. Разбрах, че съм близо до водопад. За да на бъда завлечен от водовъртежа, слязох на брега изтощен върху купчина пясък и изгубих съзнание. Остра болка ме събуди. Раздираха ми гърба; една тежест върху мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше.
От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше
върху
мен.
Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми. Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки върху мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми. Мислех, че умирам от болки. Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния бряг.
към текста >>
Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки
върху
мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми.
Остра болка ме събуди. Раздираха ми гърба; една тежест върху мен ме смазваше; миризма на гнилост ме задушаваше. От лодката бях паднал с лице към земята; разбрах, че един тигър беше върху мен. Той не бързаше да ме отнесе. Грапавият му език лижеше кръвта, течаща от раните ми.
Тъкмо щях да направя едно движение, когато звярът изпусна ужасно ръмжене и тежейки
върху
мен с всичката си тежест, задълбочи по-дълбоко ужасните си нокти в тялото ми.
Мислех, че умирам от болки. Конвулсивните ми движения бяха обърнали лицето ми към речния бряг. Гледах над главата си страшната муцуна на звяра. Той не се занимаваше с мен, а гледаше нещо друго: потърсих и забелязах един човек с висок ръст,идещ спокойно към нас. Големината на страданията ми бяха върнали съзнанието ми: аз не чувствувах даже вече забиването на силните лапи в мускулите ми.
към текста >>
Той се приближи и тури реката си
върху
плоското чело на звяра.
Въпреки зашеметяването си, аз наблюдавах хармоничните движения на този човек. Исках да разгледам лицето му. Когато съсредоточих очите си, видях само морав облак, всред който забелязвах като светещи точки погледа му, Тигърът ръмжеше. Чух как силната му опашка биеше земята с шум, подобен на плющенето на камшик във въздуха. Човекът беше вече само на няколко стъпки от мен.
Той се приближи и тури реката си
върху
плоското чело на звяра.
Ужасните му мускули се отпуснаха; тежестта, която ме задушаваше, беше махната; жестокият звяр си отиваше, вървейки след спасителя ми, с спуснати уши и превити колене. В храсталака непознатият се спря, чух да казва на звяра: „Няма да те накажа, но не нападай вече хора". Звярът облиза голите крака на странния укротител и после изчезна в храсталаците. Човекът ме вдигна, изми раните ми, направи ми превръзка с листа и я превърза с лиани; после, като ми приготви легло на една съседна скала, отиде да търси плодове за нашия обяд. След като ядох и спах, той се съгласи да говори.
към текста >>
Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по
пътя
.
Аз не можех да не свържа този спътник със спомена за непознатия, който председателствуваше при погребението на Дезидзриус и за онзи минувач, когото бях срещнал сутринта при първото си поведение у Андреас. Андреас каза: – Труден път, прах, път без сенки, височини, тъмни проходи, дето разбойници простират примки в нощта (и внезапно гласът му прозвуча като удар на виолончело): – и когато краката се окървавят, когато човек се облее с пот, с издрани колене, с празен корем, пак трябва да напредва. – каза той с необикновено съсредоточаване на енергията. МОЛИТВАТА Всеки ще разбере интереса ми, който хранех към тези разкрития на Андреас, като се обърне внимание на обстоятелството, че въпреки многобройните неуспехи; които имах при търсене на истински Учител, бях запазил ентусиазма на младостта си и твърдата увереност в успеха. Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат.
Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по
пътя
.
Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора. Той заговори пръв. – Да, докторе. вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините. В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за молитвата!
към текста >>
вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към
Светлината
на Светлините.
Тези, които са хранили същото чувство през целия си живот, ще ме разберат. Андреас ме остави за малко време и четвърт час вървя сам по пътя. Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора. Той заговори пръв. – Да, докторе.
вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към
Светлината
на Светлините.
В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за молитвата! Заровеният в земята камък не се ли стреми към светлината? Растението не пробива ли почвата, за да намери светлината? И зверовете се спират пред слънцето поне веднъж на ден. Океанът се повдига редовно при срещата на небесните течения, които го оживяват.
към текста >>
Заровеният в земята камък не се ли стреми към
светлината
?
Когато отново се присъедини към мене, аз пазех мълчание, не знаейки, как да подкача разговора. Той заговори пръв. – Да, докторе. вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините. В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за молитвата!
Заровеният в земята камък не се ли стреми към
светлината
?
Растението не пробива ли почвата, за да намери светлината? И зверовете се спират пред слънцето поне веднъж на ден. Океанът се повдига редовно при срещата на небесните течения, които го оживяват. Ако съвършенството и идеалите не съществуваха, Провидението би ли посадило чувство за тях в глъбините ни? Аз останах дълго време на тъмния път, за да си повторя тези думи.
към текста >>
Растението не пробива ли почвата, за да намери
светлината
?
Той заговори пръв. – Да, докторе. вярвай ми, изпитите, за които говори Ямблих, после Рагуилския кладенец, олимпийските пещери, мистериите на Самотраки, подземията на Брамачария, драконите, които пречат на жълтия да се изкачи на колата на Неизменния, - пребиваването на някои от тези места или присъствието на някое от тези същества не изисква по-голяма енергия, отколкото непрекъснатото и просто всекидневно усилие към Светлината на Светлините. В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за молитвата! Заровеният в земята камък не се ли стреми към светлината?
Растението не пробива ли почвата, за да намери
светлината
?
И зверовете се спират пред слънцето поне веднъж на ден. Океанът се повдига редовно при срещата на небесните течения, които го оживяват. Ако съвършенството и идеалите не съществуваха, Провидението би ли посадило чувство за тях в глъбините ни? Аз останах дълго време на тъмния път, за да си повторя тези думи. Те ми се струваха тъй скъпоценни и окончателни!
към текста >>
Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от
светлина
, в една кротост и безкрайна сила.
При второто си пребиваване в Хималаите имах изпити, чието разяснение ми даде после Теофан при четвъртото си посещение при мен. Тъй като знаех да пиша тибетски, получих висок ранг в йерархията и бях помощник на главния астролог в едно селище, наречено Перун Мебру. Една сутрин през това време отново се видях с Теофан. Той имаше все същото лице, както преди 20 години, но изразът на тези черти беше изменен, макар и всички линии на тялото му и всичките му движения да носеха отпечатък на същата свръхчовешка мощ. Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян.
Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от
светлина
, в една кротост и безкрайна сила.
От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев. – Как сте, – ми каза той, – и как е Стела? При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите. Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха пътя си заедно с него. Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на пътя той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него.
към текста >>
Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха
пътя
си заедно с него.
Теофан ме съгледа и дойде при мене засмян. Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила. От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев. – Как сте, – ми каза той, – и как е Стела? При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите.
Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха
пътя
си заедно с него.
Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на пътя той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него. Такава беше третата ми среща с него. (следва) ------------------------------------------- [1] Прованс – провинция във Франция.
към текста >>
Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на
пътя
той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него.
Хванах ръката, която ми подаде и едно неизразимо чувство ме обхвана, почувствувах се в едно море от светлина, в една кротост и безкрайна сила. От сърцето до върха на пръстите всички клетки на тялото ми трепереха от същото чувство на освобождение, като че ли бях излязъл от дъното на една тъмница на чистия въздух, който облъхва върховете при слънчев изгрев. – Как сте, – ми каза той, – и как е Стела? При тези спомени Андреас прекъсна, за да се усмихне тихо, и после продължи: – Исках да му разправя за дейността си в зрялата си възраст, но той ми каза: „Скоро ще се видим" и ме напусна с един чуден поглед, който вие може би ще научите. Тези, които го придружаваха и които се бяха спрели на известно разстояние, продължиха пътя си заедно с него.
Аз останах да гледам атлетическия му силует, додето при един завой на
пътя
той се скри от погледа ми и аз дойдох на себе си от онзи екстаз, който ми беше причинила срещата с него.
Такава беше третата ми среща с него. (следва) ------------------------------------------- [1] Прованс – провинция във Франция.
към текста >>
43.
Амриха
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
– Слез в долините, където протича голяма река, която знае
пътя
за океана.
Иван Изворов І СТРЕМЕЖЪТ НА ПОТОКА – Какво е моето предназначение в света, о, свещена майко? запита потокът нимфата, която го беше родила в недрата на високите планини. – Да бъдеш носител на живота, който ти дадох и да намериш океана, който е твой баща, рече нимфата и благослови своята рожба. – Но как да сторя това, о, божествена майко? запита отново потокът.
– Слез в долините, където протича голяма река, която знае
пътя
за океана.
Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла. С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си.
към текста >>
– Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява
светлината
, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си.
– Слез в долините, където протича голяма река, която знае пътя за океана. Тя ще те заведе, – каза нимфата и отново се издигна към облаците, откъдето беше слязла. С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове.
– Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява
светлината
, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си.
– Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II.
към текста >>
– Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата
светлина
, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата.
С буен стремеж и радостна песен се спусна потокът към долините да намери голямата река. Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока.
– Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата
светлина
, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата.
– Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис!
към текста >>
– Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува
върху
светлината
и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от
светлината
, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост.
Водите му носеха свещен живот и непреривен копнеж да види океана. Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата.
– Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува
върху
светлината
и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от
светлината
, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост.
– Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него.
към текста >>
– Животът е вечен стремеж към
светлината
, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си.
Първи го видяха феите и направиха своите градини за цветя по неговите брегове. – Водите му са чисти като росата, и подобно на росата, която се обръща на бисери от лъчите на слънцето и в бисерен блясък отразява светлината, той ще бъде огледало, което ще отразява красотата на живота, говореха феите, като поливаха цветята си. – Животът е радостна усмивка, радостен поглед и радостно докосване на слънцето, което всичко кичи своя път в блясък, говореха възторжено розите, когато се разцъфтяха и гледаха своите образи във водите на потока. – Животът е свещен копнеж, свещена мечта, непреривно жертвоприношение на слънчевата светлина, която служи на Бога-Любов, шепнеха карамфилите, като гледаха своите бели къдри, отразени в водата. – Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост.
– Животът е вечен стремеж към
светлината
, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си.
– Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява.
към текста >>
– Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната
светлина
.
Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът.
– Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната
светлина
.
Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>
Научи се да мислиш за
светлината
на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния.
– говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина.
Научи се да мислиш за
светлината
на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния.
Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>
Светлината
на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в
светлината
, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.
– Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния.
Светлината
на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в
светлината
, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.
Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>
Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш
светлината
на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието.
Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш
светлината
на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>
44.
Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
[1] НОВИ ИЗСЛДВАНИЯ ЗА ЗВЕЗДНОТО ВЛИЯНИЕ
ВЪРХУ
ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в биологичния институт при Гьотеанум).
Л. Колиско СЛЪНЧЕВОТО ЗАТЪМНЕНИЕ НА 29 ЮНИ 1927 г.
[1] НОВИ ИЗСЛДВАНИЯ ЗА ЗВЕЗДНОТО ВЛИЯНИЕ
ВЪРХУ
ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в биологичния институт при Гьотеанум).
В настоящия си труд искам да изтъкна с образи, начертани от самия Космос, как пълното слънчево затъмнение се отрази върху златните, сребърните и калаени соли. Златото е физически представител на слънцето върху земята, а среброто е представител на луната и затова те са най-подходящите елементи, чрез които образно ще може да се представи затъмнението на слънцето от луната. Съдържанието на този труд е само малка част от една по-обширна работа. Чрез дългогодишни непрекъснати изследвания съм създала една основа, която ме оправдава да изляза пред света с резултатите от тези изследвания. Опити със златото Опитите със златото са особени.
към текста >>
В настоящия си труд искам да изтъкна с образи, начертани от самия Космос, как пълното слънчево затъмнение се отрази
върху
златните, сребърните и калаени соли.
Л. Колиско СЛЪНЧЕВОТО ЗАТЪМНЕНИЕ НА 29 ЮНИ 1927 г. [1] НОВИ ИЗСЛДВАНИЯ ЗА ЗВЕЗДНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в биологичния институт при Гьотеанум).
В настоящия си труд искам да изтъкна с образи, начертани от самия Космос, как пълното слънчево затъмнение се отрази
върху
златните, сребърните и калаени соли.
Златото е физически представител на слънцето върху земята, а среброто е представител на луната и затова те са най-подходящите елементи, чрез които образно ще може да се представи затъмнението на слънцето от луната. Съдържанието на този труд е само малка част от една по-обширна работа. Чрез дългогодишни непрекъснати изследвания съм създала една основа, която ме оправдава да изляза пред света с резултатите от тези изследвания. Опити със златото Опитите със златото са особени. Първите опити, които предприех със златото преди години, се състояха в следното: разтварях чисто злато в царска вода (която е съставена от азотна и солна киселина), изпарявах излишните киселини и получавах злато в разтворено състояние като златен хлорид.
към текста >>
Златото е физически представител на слънцето
върху
земята, а среброто е представител на луната и затова те са най-подходящите елементи, чрез които образно ще може да се представи затъмнението на слънцето от луната.
Л. Колиско СЛЪНЧЕВОТО ЗАТЪМНЕНИЕ НА 29 ЮНИ 1927 г. [1] НОВИ ИЗСЛДВАНИЯ ЗА ЗВЕЗДНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в биологичния институт при Гьотеанум). В настоящия си труд искам да изтъкна с образи, начертани от самия Космос, как пълното слънчево затъмнение се отрази върху златните, сребърните и калаени соли.
Златото е физически представител на слънцето
върху
земята, а среброто е представител на луната и затова те са най-подходящите елементи, чрез които образно ще може да се представи затъмнението на слънцето от луната.
Съдържанието на този труд е само малка част от една по-обширна работа. Чрез дългогодишни непрекъснати изследвания съм създала една основа, която ме оправдава да изляза пред света с резултатите от тези изследвания. Опити със златото Опитите със златото са особени. Първите опити, които предприех със златото преди години, се състояха в следното: разтварях чисто злато в царска вода (която е съставена от азотна и солна киселина), изпарявах излишните киселини и получавах злато в разтворено състояние като златен хлорид. Този разтвор разредявах ритмично, т.е.
към текста >>
Следователно, първата ми работа беше да установя действието на златото
върху
растежа на растенията.
Опити със златото Опитите със златото са особени. Първите опити, които предприех със златото преди години, се състояха в следното: разтварях чисто злато в царска вода (която е съставена от азотна и солна киселина), изпарявах излишните киселини и получавах злато в разтворено състояние като златен хлорид. Този разтвор разредявах ритмично, т.е. получавах тъй наречените все по- разредени и по-разредени потенции. И с потенции с различна разреденост поливах житни зърна, които покарваха и растяха 14 дена под действието на златната потенция Като резултат от измерването на житния стрък получих хармонична крива линия за растежа му.
Следователно, първата ми работа беше да установя действието на златото
върху
растежа на растенията.
Същевременно се опитах да установя действието на крайно разредените вещества с помощта на капилярно-аналитичния метод чрез потопяване на филтрирна хартия в малки съдове, съдържащи такива потенции. По този метод изследвах в течение на много години разни растителни екстракти и разтворите от солите на златото, среброто, живака, медта, желязото, калая, оловото, антимона и пр.. Освен изследването на действието на потенциите, изучавах и действието на металните соли в неразреденото им състояние: изучавах образите, получени от действието на златото, среброто, медта, желязото и тяхното изменение в течение на месеца, годината или в продължение на много години. Служех си със златния хлорид от фирмата Е. Мерк в Дармщат. (Aurum choir.
към текста >>
Цветовете, получени
върху
филтрирната хартия при потопяването ù са разнообразни и се колебаят от нежно-златно до тъмно-мораво; между тези две краски лежат всички оттенъци от жълто до кафяво, от розово, пурпурно, синьо, ясно мораво до тъмно мораво.
(Aurum choir. Cryst. fusum). Един грам от него разтварях в 100 куб.см дестилирана вода. Златният хлорид се разтваря бързо и разтворът има хубав златножълт цвят. Наливах в стъкленици 10 куб см от този разтвор и потопявах филтрирна хартия.
Цветовете, получени
върху
филтрирната хартия при потопяването ù са разнообразни и се колебаят от нежно-златно до тъмно-мораво; между тези две краски лежат всички оттенъци от жълто до кафяво, от розово, пурпурно, синьо, ясно мораво до тъмно мораво.
Когато златото е в разтворено състояние, тогаз според данните на д-р Щайнер, слънцето особено енергично действува върху него. Важното беше значи да се наблюдават най-първо върху златото измененията в време на слънчевото затъмнение, В Щутгарт слънчевото затъмнение почна на 29 юни 5 часа и 19 м. сутринта. Затова аз си поставих за цел да потопя филтрирната хартия в златния разтвор на 29 юни в 5 часа и 19 минути и да оставя да се прояви образът под действието на слънчевото затъмнение. Чрез многобройни предварителни опити беше ми точно познат особения образ на златния разтвор върху филтрирната хартия. Няколко дни по-рано пак в 5 ч.
към текста >>
Когато златото е в разтворено състояние, тогаз според данните на д-р Щайнер, слънцето особено енергично действува
върху
него.
Cryst. fusum). Един грам от него разтварях в 100 куб.см дестилирана вода. Златният хлорид се разтваря бързо и разтворът има хубав златножълт цвят. Наливах в стъкленици 10 куб см от този разтвор и потопявах филтрирна хартия. Цветовете, получени върху филтрирната хартия при потопяването ù са разнообразни и се колебаят от нежно-златно до тъмно-мораво; между тези две краски лежат всички оттенъци от жълто до кафяво, от розово, пурпурно, синьо, ясно мораво до тъмно мораво.
Когато златото е в разтворено състояние, тогаз според данните на д-р Щайнер, слънцето особено енергично действува
върху
него.
Важното беше значи да се наблюдават най-първо върху златото измененията в време на слънчевото затъмнение, В Щутгарт слънчевото затъмнение почна на 29 юни 5 часа и 19 м. сутринта. Затова аз си поставих за цел да потопя филтрирната хартия в златния разтвор на 29 юни в 5 часа и 19 минути и да оставя да се прояви образът под действието на слънчевото затъмнение. Чрез многобройни предварителни опити беше ми точно познат особения образ на златния разтвор върху филтрирната хартия. Няколко дни по-рано пак в 5 ч. и 19 минути, - значи по същото време, когато стана затъмнението на 29 юни - направих опити със златния хлорид, за да установя, как изглежда златото непосредствено преди слънчевото затъмнение.
към текста >>
Важното беше значи да се наблюдават най-първо
върху
златото измененията в време на слънчевото затъмнение, В Щутгарт слънчевото затъмнение почна на 29 юни 5 часа и 19 м. сутринта.
Един грам от него разтварях в 100 куб.см дестилирана вода. Златният хлорид се разтваря бързо и разтворът има хубав златножълт цвят. Наливах в стъкленици 10 куб см от този разтвор и потопявах филтрирна хартия. Цветовете, получени върху филтрирната хартия при потопяването ù са разнообразни и се колебаят от нежно-златно до тъмно-мораво; между тези две краски лежат всички оттенъци от жълто до кафяво, от розово, пурпурно, синьо, ясно мораво до тъмно мораво. Когато златото е в разтворено състояние, тогаз според данните на д-р Щайнер, слънцето особено енергично действува върху него.
Важното беше значи да се наблюдават най-първо
върху
златото измененията в време на слънчевото затъмнение, В Щутгарт слънчевото затъмнение почна на 29 юни 5 часа и 19 м. сутринта.
Затова аз си поставих за цел да потопя филтрирната хартия в златния разтвор на 29 юни в 5 часа и 19 минути и да оставя да се прояви образът под действието на слънчевото затъмнение. Чрез многобройни предварителни опити беше ми точно познат особения образ на златния разтвор върху филтрирната хартия. Няколко дни по-рано пак в 5 ч. и 19 минути, - значи по същото време, когато стана затъмнението на 29 юни - направих опити със златния хлорид, за да установя, как изглежда златото непосредствено преди слънчевото затъмнение. На 27 юни златният образ беше нормален; на 28 юни той беше вече мътен; явиха се разни петна и ивици по него, които го направиха почти нечист.
към текста >>
Чрез многобройни предварителни опити беше ми точно познат особения образ на златния разтвор
върху
филтрирната хартия.
Наливах в стъкленици 10 куб см от този разтвор и потопявах филтрирна хартия. Цветовете, получени върху филтрирната хартия при потопяването ù са разнообразни и се колебаят от нежно-златно до тъмно-мораво; между тези две краски лежат всички оттенъци от жълто до кафяво, от розово, пурпурно, синьо, ясно мораво до тъмно мораво. Когато златото е в разтворено състояние, тогаз според данните на д-р Щайнер, слънцето особено енергично действува върху него. Важното беше значи да се наблюдават най-първо върху златото измененията в време на слънчевото затъмнение, В Щутгарт слънчевото затъмнение почна на 29 юни 5 часа и 19 м. сутринта. Затова аз си поставих за цел да потопя филтрирната хартия в златния разтвор на 29 юни в 5 часа и 19 минути и да оставя да се прояви образът под действието на слънчевото затъмнение.
Чрез многобройни предварителни опити беше ми точно познат особения образ на златния разтвор
върху
филтрирната хартия.
Няколко дни по-рано пак в 5 ч. и 19 минути, - значи по същото време, когато стана затъмнението на 29 юни - направих опити със златния хлорид, за да установя, как изглежда златото непосредствено преди слънчевото затъмнение. На 27 юни златният образ беше нормален; на 28 юни той беше вече мътен; явиха се разни петна и ивици по него, които го направиха почти нечист. Освен при слънчевото затъмнение, добих образи и на 29 юни в 7 ч. сутринта и в 5 ч.
към текста >>
По-нататък ще посветя специален труд само
върху
златото.
Цветовете на образа са повече червено-кафяви и кално-морави. Образът е доста нечист. Златният образ на 29 юни 5 ч. и 19 м, вечерта е още съвсем нечист. Цветовете са станали по-светещи, обаче още нямат свойствената им красота и нежност.
По-нататък ще посветя специален труд само
върху
златото.
Опити със среброто. За среброто давам образи, получени през двата дена преди затъмнението, в деня на затъмнението и през двата деня след него. В бъдеще ще посветя специален труд също и върху среброто. Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см. дестилирана вода) в стъкленица и потопих филтрирна хартия.
към текста >>
В бъдеще ще посветя специален труд също и
върху
среброто.
и 19 м, вечерта е още съвсем нечист. Цветовете са станали по-светещи, обаче още нямат свойствената им красота и нежност. По-нататък ще посветя специален труд само върху златото. Опити със среброто. За среброто давам образи, получени през двата дена преди затъмнението, в деня на затъмнението и през двата деня след него.
В бъдеще ще посветя специален труд също и
върху
среброто.
Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см. дестилирана вода) в стъкленица и потопих филтрирна хартия. Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на светлината и въздуха се оцветява. Според това, дали слънцето е греело по-силно или по-слабо, цветовете се движат от ясно-кафяво до тъмно-кафяво. Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на светлината и въздуха.
към текста >>
Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на
светлината
и въздуха се оцветява.
Опити със среброто. За среброто давам образи, получени през двата дена преди затъмнението, в деня на затъмнението и през двата деня след него. В бъдеще ще посветя специален труд също и върху среброто. Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см. дестилирана вода) в стъкленица и потопих филтрирна хартия.
Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на
светлината
и въздуха се оцветява.
Според това, дали слънцето е греело по-силно или по-слабо, цветовете се движат от ясно-кафяво до тъмно-кафяво. Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на светлината и въздуха. Надвечер при залез слънце течността се всмуква повече и се издига до височина, по-голяма от дневната! До колко високо се изкачва течността през нощта, зависи от влажността на въздуха и температурата. Ако въздухът е влажен и нощта студена, течността се изкачва сравнително по-високо.
към текста >>
Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на
светлината
и въздуха.
В бъдеще ще посветя специален труд също и върху среброто. Изложените тук сребърни образи получих по следния начин: между 8 и 9 часа сутринта поставих сребърен нитрат (1 грам на 100 куб. см. дестилирана вода) в стъкленица и потопих филтрирна хартия. Сребърният нитрат се качва, достига за 2-3 часа известна височина и под действието на светлината и въздуха се оцветява. Според това, дали слънцето е греело по-силно или по-слабо, цветовете се движат от ясно-кафяво до тъмно-кафяво.
Колкото и сребърен нитрат да имаме в стъкленицата, щом образите достигне до определена височина, не се качва повече и само се изменя от действието на
светлината
и въздуха.
Надвечер при залез слънце течността се всмуква повече и се издига до височина, по-голяма от дневната! До колко високо се изкачва течността през нощта, зависи от влажността на въздуха и температурата. Ако въздухът е влажен и нощта студена, течността се изкачва сравнително по-високо. Следователно, нощем имаме второ изкачване на течността във филтрирната хартия; и след като се достигне втората граница, образува се втори образ, наречен нощен. Сега нека кажем няколко думи за образите, получени преди затъмнението, във време на затъмнението и след него.
към текста >>
Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая
върху
образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия.
Полученият в този случай образ не показваше вече реакцията на златото. Течността се качи доста високо при всички опити в деня на затъмнението в сравнение с други дни (което може би се дължеше на по-силното лунно влияние през този ден). Обаче филтрирната хартия си остана съвършено бяла; долу се яви тъмно-морава, почти хоризонтална линия. Нормалните образи от злато и калай имат голяма нежност, мекота. Следователно пълното преставане на действието на златото в дадения случай означава важно събитие.
Вместо красив образ с жълт и виолетов цвят причинен от златото, с означение на силовите действия на калая
върху
образа, имах пред себе си, бих могъл да кажа, само просто всмукване на чиста вода; златото и калаят бяха свалени на дъното като гъста черна утайка, която начерта една дебела черна линия.
Как трябва да се разбира това? Това можем да разберем само като си отдръпнем погледа от съда със златно-калаения разтвор и от филтрирната хартия, потопена в него и погледнем вън на света. Ще видим, че тогаз слънцето не може да изпраща лъчите си на земята. Целият свят чувствува това космично събитие. Хората се намираха под силното впечатление на това събитие.
към текста >>
Бледна
светлина
падаше
върху
всички предмети.
Целият свят чувствува това космично събитие. Хората се намираха под силното впечатление на това събитие. Даже и най-нечувствителните хора го чувствуваха. Цялата природа беше изменена в този момент. Сенките имаха лунни форми.
Бледна
светлина
падаше
върху
всички предмети.
На всички същества направи впечатление слънчевото затъмнение. Какво чудно има тогаз в туй, че и мъртвите вещества са изменени от него във вътрешния си строеж? Слънцето отслабна при слънчевото затъмнение; действието на златото на земята също беше отслабнало; то беше тъй слабо, че изгаси калая. И този опит с калая и златото беше повторен час след час. За тези последователни опити има приготвени образи.
към текста >>
обед изглеждаше черен при отразена
светлина
, а тъмно-пурпурно червен при преминала през образа
светлина
.
След свършека на затъмнението, вече в 12 ч. на пладне почват да се появяват малки форми; образите продължават да растат, както се вижда от образа в 2½ часа. След това те още продължават да работят. Цветът на образите от 4 часа и 5 ч. и 19 минути сл.
обед изглеждаше черен при отразена
светлина
, а тъмно-пурпурно червен при преминала през образа
светлина
.
И тъй, при калая и златото нарушението, отклонението е най-очебийно. Извънредно интересно е това нарушение, предизвикано от слънчевото затъмнение. Нека проследим до своя край получените образи. На следния ден, 30 юни, златото почва да се проявява вече в леко розовия цвят на хартията; също така появява се горе контура. На 1 юли след обяд вече се явяват по-богати форми, ясночервени цветове, смесени с жълто и мораво.
към текста >>
С тези опити също се изтъква, как космичните сили действуват
върху
земните.
Аз опитах това. И наистина, като взех 6 пъти повече златен разтвор, на 1 юли получих образ, подобен на образа от 5 юли. Следователно 6 части злато и една част калай на 1 юни са равни на1 ч. злато и 1 част калай на 12 юни или на 5 юли. На 5 юли са достатъчни една част злато и една част калай, защото слънцето тогаз вече можеше да достави на златото повече сили, отколкото на 29 юни в деня на слънчевото затъмнение.
С тези опити също се изтъква, как космичните сили действуват
върху
земните.
Златото на земята и слънцето на небето принадлежат едно на друго. И когато физическото слънце се затъмни, духовното слънце може още по силно да свети в сърцата ни, щом стане в нас жива истината, че небесното работи в земното. Ако имате слънцето в сърцето си, тогаз няма какво да се страхуваме от външното затъмнение. Пътят към Духа е пътуване от тъмнината към Светлината. ------------------------------------------------------------ [1] Това представлява избрани части от труда на г-жа Колиско.
към текста >>
Пътят
към Духа е пътуване от тъмнината към
Светлината
.
На 5 юли са достатъчни една част злато и една част калай, защото слънцето тогаз вече можеше да достави на златото повече сили, отколкото на 29 юни в деня на слънчевото затъмнение. С тези опити също се изтъква, как космичните сили действуват върху земните. Златото на земята и слънцето на небето принадлежат едно на друго. И когато физическото слънце се затъмни, духовното слънце може още по силно да свети в сърцата ни, щом стане в нас жива истината, че небесното работи в земното. Ако имате слънцето в сърцето си, тогаз няма какво да се страхуваме от външното затъмнение.
Пътят
към Духа е пътуване от тъмнината към
Светлината
.
------------------------------------------------------------ [1] Това представлява избрани части от труда на г-жа Колиско. Оригиналт е снабден с 23 таблици, от които 3 цветни.
към текста >>
45.
Стихове – Мара Белчева
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Друг път Андреас казва: – Всичко ни иде чрез клишета (образи) и то било, че
пътят
им ги води тук долу, било че човешките желания ги привличат.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ (Продължение от книга 8-9) Законите на вътрешния живот Веднъж попитах Андреас, какво трябва да прави един народ. Той каза: – Както за народите, така и за отделните личности едно е необходимо: любов към ближния. Един народ трябва да прави, каквото и отделната личност. Той трябва да работи и не трябва да се бои от разваляне на спокойствието и харчене на средства, за да помогне в случай на нужда на други народи.
Друг път Андреас казва: – Всичко ни иде чрез клишета (образи) и то било, че
пътят
им ги води тук долу, било че човешките желания ги привличат.
Съвкупността им образува Божия план, т.е. това, което Бог е приготвил за нас и за всички творения. Има космични клишета. Когато някое от тях дойде до човека и последният го отблъсне, то се връща втори път; ако го отблъсне пак, връща се трети път; и ако пак го отблъсне, тогаз си отива от него окончателно. Във всеки случай, ако човек го приеме на втория път ще има по-големи мъчнотии при своята работа, отколкото ако беше го приел още при първия път.
към текста >>
Видях само, че
светлина
излизаше от него.
Андреас мълчеше, потънал в дълбоко размишление. Вън дъждът блъскаше на прозорците. Една сънливост ме обзе за доста дълго време. Стори ми се, че един човек влиза в стаята. Той беше с висок ръст; не можах да различа нито лицето, нито облеклото му.
Видях само, че
светлина
излизаше от него.
След това всичко стана пак тъмно. Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди. От него излизаше нещо като флуидична аура (светлина), свежа и силна. Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул.
към текста >>
От него излизаше нещо като флуидична аура (
светлина
), свежа и силна.
Стори ми се, че един човек влиза в стаята. Той беше с висок ръст; не можах да различа нито лицето, нито облеклото му. Видях само, че светлина излизаше от него. След това всичко стана пак тъмно. Отворих очи: Андреас беше прав до мен с изправена глава и излъчени гърди.
От него излизаше нещо като флуидична аура (
светлина
), свежа и силна.
Една тайна имаше между нас и ми мина мисълта, че ние двамата бяхме съединени в „името на Някого". Андреас ми каза с един глас без тембър: – Ще отидеш и ще намериш тези и тези лица (и той ми назова един шивач от ул. „Батиньол " и една великосветска жена позната на целия Париж с елегантността и блясъка на дома си) и ще ги помолиш от мое име да се ангажират в три неща: да не злословят, да не се защищават, който и да ги напада,и да се молят за всичко, което намерят за полезно, додето молбите им бъдат чути, даже и цяла нощ, ако е нужно. И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава.
към текста >>
И атмосферата на никоя сила не прилича на
светлината
, която го заобикаля.
И ти ще се заемеш с всеки един от тях. И ако вие тримата се държите твърдо до Еньовден, някои нещастия за вашето отечество ще бъдат избегнати Това е, което Небето обещава. Писмото на Теофан Веднъж Андреас ми каза: – У Теофан има нещо, което не може да се долови със сетивата, което не може да се подаде на външно изследване. Аз не знам, какво е то. Мисля, че съм обходил ада и рая, но изгледът на никое същество не прилича на този, за когото ви разправих и който ми спаси живота от неминуема смърт.
И атмосферата на никоя сила не прилича на
светлината
, която го заобикаля.
Обноските му, поведението му, тонът на гласа му, погледът му, жестовете имат най-голямо разнообразие. В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения.
към текста >>
Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува
върху
вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение.
В някои случаи вдъхновеното лице на трибун, друг път – бащинският вид, който има един добър баща, трети път очарователната усмивка на ангел, който при минаване по улицата проявява състрадателно утешение на една бедна жена, чийто мъж закъснява по кабаретата; в палата предсказва студено на княза нещастията, които ще го сполетят. Той устоява на голяма умора, на безсъница, на трудностите на нерешени проблеми, възкресява мъртви, заповядва на морето, на земята, на невидимите и повтаря, че не знае и че нищо не може. Знае, в коя пагода се намира този или онзи ръкопис, знае в кой планински кът расте известно рядко растение. Той дава ценни съвети на работника, свещеника, моряка, търговеца, артиста, учения. Без ласкателство той към всекиго проявява внимателност, която вежливостта изисква и много велики на земята се считат честити да се приближат до него.
Следващото ми посещение завари Андреас, че рисува
върху
вази в норвежки стил; додето той рисуваше, аз го попитах за някои обяснения за молитвата, на която той, изглеждаше, че отдава голямо значение.
Той отговори: – Вашата кабала туря на чело на своето обучение една аксиома, която вие може би сте чели много пъти, но без да ù обърнете внимание. Тя е: „Всичко е одушевено"; така казва Симеон Бен Йокай. Аз кивнах глава утвърдително. – Ако физичната ви личност е ограничена, то вещата астрална личност, умствена и пр. са също така ограничени.
към текста >>
Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и
светлина
.
Тя е великият Учител, от който учат всички уроци. Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост. Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето.
Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и
светлина
.
Прочее, Стелла, продължавай пътя си и никак не се страхувай. Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят." Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан . – Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на китайския посланик. Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай. – Кой е Теофан, кой е той?
към текста >>
Прочее, Стелла, продължавай
пътя
си и никак не се страхувай.
Тя е лозинката, която отстранява пазачите на всички храмове; тя е мечът, при вида само на който всички неприятели избягват. Тя познава пречките, които поставя злото, виждайки в тях само слабост. Тя забравя миналото, бъдещето не я безпокои; познава само настоящето. Излива без да държи сметка, всичкото си богатство във всеки момент на настоящето. Тя е феникс, който се жертвува постоянно и получава след всяка жертва голямо съкровище от надежда и светлина.
Прочее, Стелла, продължавай
пътя
си и никак не се страхувай.
Ако си направила 50 пъти същата жертва, бъди готова да я сториш още 50 пъти, ако ти я пожелаят." Подписът беше нечетлив, но аз бях сигурен, че беше от Теофан . – Това писмо, ми каза тя, след дълго мълчание, – получих с посредничеството на китайския посланик. Не намирате ли, че думите на този човек носят, макар и толкоз години да са се минали оттогаз, такава сила, която подобно на зефир, напоен с горски аромати, дава човеку нова надежда и буди предчувствие за един непознат рай. – Кой е Теофан, кой е той? – Но, докторе, вярваш ли, че ако го знаех, бих ти го казал?
към текста >>
Останалото зависи от вас, Когато вие дадете доказателство за добра воля, когато няма да се побоите да вземете
пътя
за неговото Царство, вие ще го срещнете.
Трябва да свикнеш с тези идеи, за да схванеш по-ясно възможното присъствие и днес на Приятеля. Чети, изучавай и ща видиш, че нищо не е невъзможно за Бога. – Да, аз разбирам, че трябва да се мълчи. От друга страна, струва ми се, че интимното общение на душата с Бога е тъй важно, тъй свещено, че никога не бих смял да говоря за него. – Най-сетне, спомни си още, че бяхме предупредени: „Когато ви кажат, че тук е Христос или там, не отивайте." И след късо мълчание той каза: – Туй е всичкото, което можем да ви кажем за Теофан.
Останалото зависи от вас, Когато вие дадете доказателство за добра воля, когато няма да се побоите да вземете
пътя
за неговото Царство, вие ще го срещнете.
Може би вие ще го видите на улицата или у вас, или у някой първенец, или в някоя колиба, или другаде. Но сигурно, той ще дойде при вас , когато проявите смирение и милосърдие, които са белегът на синовете на Светлината. Вие не знаете, кой е той, но той знае, отде идете и де отивате. От друга страна, спомнете си, че лекарите са за болните, а не за здравите. Веднъж го видяхме заедно двамата със Стелла.
към текста >>
Но сигурно, той ще дойде при вас , когато проявите смирение и милосърдие, които са белегът на синовете на
Светлината
.
– Да, аз разбирам, че трябва да се мълчи. От друга страна, струва ми се, че интимното общение на душата с Бога е тъй важно, тъй свещено, че никога не бих смял да говоря за него. – Най-сетне, спомни си още, че бяхме предупредени: „Когато ви кажат, че тук е Христос или там, не отивайте." И след късо мълчание той каза: – Туй е всичкото, което можем да ви кажем за Теофан. Останалото зависи от вас, Когато вие дадете доказателство за добра воля, когато няма да се побоите да вземете пътя за неговото Царство, вие ще го срещнете. Може би вие ще го видите на улицата или у вас, или у някой първенец, или в някоя колиба, или другаде.
Но сигурно, той ще дойде при вас , когато проявите смирение и милосърдие, които са белегът на синовете на
Светлината
.
Вие не знаете, кой е той, но той знае, отде идете и де отивате. От друга страна, спомнете си, че лекарите са за болните, а не за здравите. Веднъж го видяхме заедно двамата със Стелла. Вероятно ще ни посети още веднъж, преди да напуснем земята. – Вие мислите ли да умирате?
към текста >>
И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на
Пътя
.
Разговорът на гостенина беше за много неща: за наводнението и пр. Той говореше добре френски. Андреас каза: – Преди стотина цикли, ако говорим с езика на китайските астрономи, нашите европейски народи са знаели, че съществуват богове, богини, гении, флуиди. Те практикуваха култ към тях и нарушаваха закона на Върховния, както правят днес в страната на нашия високоуважаем приятел. Тъй върви светът от крайно лявото към крайно дясното.
И ако някога Конг-Це търсил неизменното в средата, те го търсят в хаоса на петтях елемента, вместо – в духовното равновесие на
Пътя
.
Гостът се обърна към мене и каза: – Какво знае нашият брат ученик за духовните сили, които причиняват наводненията? – Аз знам само това, което е писано в печатаните книги. Какво бих могъл да кажа аз, което вие да не знаете, вие двама мъдреци. Аз съм чел доста древни книги. Всички народи в естествено състояние знаят, че тези духовни сили съществуват, има ред същества, които физичните ни очи не могат да възприемат.
към текста >>
Каква
светлина
озарява ума, когато разбереш причините на радостта и скръбта.
Да простиш някому, значи да скъсаш веригата, що те свързва; и радостта е радост на птичка, освободена от своята клетка. Който прости, вижда Бога. Който види Бога, само той може да прости. Голяма е радостта, когато видиш нещо красиво в своя брат в момента, когато той мисли, че служи Богу, а теб онеправдава. Колко се усилва силата на душата, когато вникнеш в условията и прозреш техния смисъл, който е вложен от Провидението за твое добро.
Каква
светлина
озарява ума, когато разбереш причините на радостта и скръбта.
Особена е радостта, що се изпитва, когато намериш смисъл в страданията и разбереш, че те са велико благо.
към текста >>
46.
ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Последният беше обърнал
пътя
на времето.
Стари каменни зидове изпъкнаха пред мен. Имаше факли на вратите. Хора в костюми от 15 век идеха и се отдалечаваха; видях хора в дълги роби, конници, слуги. Те говореха мъчно разбираемо наречие, в което познах английски думи. Аз разбрах: Андреас подновяваше един опит на Калиостро.
Последният беше обърнал
пътя
на времето.
Бяхме се върнали 400 години назад. Без церемонии, без приготовление Андреас беше призовал Жана Д'Арк. След няколко минути видението се промени. Аз видях в един сводест салон Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници. Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора.
към текста >>
Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна
върху
това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена.
След няколко минути видението се промени. Аз видях в един сводест салон Андреас прав да говори с една млада жена, облечена в дрехи, с които я рисуват всички художници. Обаче това не беше видение, понеже чувствувах под ръката си студа на зидовете, слушах гласа на събеседниците и даже взех участие в разговора. След един час всичко изчезна. Къщичката. двора, кучето - всичко отново се яви.
Но първата дума на Андреас беше да обещая тайна
върху
това, което чух, което ще чуя или видя през следните два дена.
Влязохме в гората по тясна пътека и си починахме в една напусната кариера, открита от Андреас. На другия ден отидохме при едни развалини. Там видях видения, подобни на тези през нощта, но много по-драматични. Нищо повече не мога да кажа. Това, което ми е позволено да кажа, е, че след няколко години Европа влезе в най-ужасния циклон, преживян досега от европейските народи (общо-европейската война).
към текста >>
Никой от служителите на небето не притежава точно същото количество
светлина
, както другите.
Ако вие казвате, че работата надминава вашите сили, какво ще кажем ние другите, какво ще кажа аз? – Аз знам, че нещата изглеждат, че вървят зле и аз скърбя; но аз също знам, че нещата вървят, както трябва да вървят, както е добре да вярват; и тогаз аз имам упование. Животът се развива в безброй много оттенъци. Затова няма никоя система, която да обгръща всичко. Съдбата на никое същество не е окончателна.
Никой от служителите на небето не притежава точно същото количество
светлина
, както другите.
Когато говориш за Бога, говори с благоразумие, благоразумие, благоразумие. – С толкоз голямо благоразумие, че най-сетне ще достигна до туй, да си остана в къщи. – Не, никога, заяви Андреас енергично. Трябва да се излезе на работа в света. Когато се занимавам с някого, показва се цялото му бъдеще и що ще направи той със светлината, която му разкривам.
към текста >>
Когато се занимавам с някого, показва се цялото му бъдеще и що ще направи той със
светлината
, която му разкривам.
Никой от служителите на небето не притежава точно същото количество светлина, както другите. Когато говориш за Бога, говори с благоразумие, благоразумие, благоразумие. – С толкоз голямо благоразумие, че най-сетне ще достигна до туй, да си остана в къщи. – Не, никога, заяви Андреас енергично. Трябва да се излезе на работа в света.
Когато се занимавам с някого, показва се цялото му бъдеще и що ще направи той със
светлината
, която му разкривам.
Когато стотина души идват при мен да ми искат работа (духовна), аз виждам, че от тях един или двама докрай ще я довършат. Макар и да знам това, при все туй мога ли да откажа на останалите 98 малката тяхна светлина? Имам ли право да им я откажа? Когато ти искат, дай! Когато ти предлагат, приеми.
към текста >>
Макар и да знам това, при все туй мога ли да откажа на останалите 98 малката тяхна
светлина
?
– С толкоз голямо благоразумие, че най-сетне ще достигна до туй, да си остана в къщи. – Не, никога, заяви Андреас енергично. Трябва да се излезе на работа в света. Когато се занимавам с някого, показва се цялото му бъдеще и що ще направи той със светлината, която му разкривам. Когато стотина души идват при мен да ми искат работа (духовна), аз виждам, че от тях един или двама докрай ще я довършат.
Макар и да знам това, при все туй мога ли да откажа на останалите 98 малката тяхна
светлина
?
Имам ли право да им я откажа? Когато ти искат, дай! Когато ти предлагат, приеми. Някой тръгва за някъде: моли се на благия Бог за смелия пътник. Ти няма да задържиш някого, въпреки неговото желание.
към текста >>
Или по-добре, ние не знаем, но
Светлината
, която е в нас, тя ни учи.
че са твои приятели, но не работят. Ти още при пръв поглед знаеш, с кого имаш работа. Но ти не си признаваш това, понеже небето те е дарило със смирение. Но ти знаеш. Също и аз знам.
Или по-добре, ние не знаем, но
Светлината
, която е в нас, тя ни учи.
И Исус знаеше още от първия ден, когато срещна Юда, в своето детинство, че той ще го предаде. И нали го прие веднага? Ние сме невежи и понякога Всезнанието ни прониква. Неговото късо проблясване ни стига. То винаги съвпада с една важна възможност.
към текста >>
Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада
върху
почвата, изсушена чрез ада.
– Има и молитва, казах аз. – Коя молитва? Молитва опортюнистична ли или икономическа или малодушна, егоистичната молитва? Не, докторе, една непрестанна молитва, която обгръща както най-малките подробности, тъй и най-обширните предмети. Една молитва на безгранична нежност.
Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада
върху
почвата, изсушена чрез ада.
Пред нашия Цар нищо не е детинско, нищо не е непоправимо. И нека всяко нещо да представлява за теб семенце от вечността. Молитва и работа! Тези думи бяха казани от Андреас с един приятелски тон. Но цяла грамада от сили течеше под този спокоен тон: властна сигурност, мъдрост, най-широки схващания се долавяха в тези думи; инстинктивният ентусиазъм, който говори за фанатизъм, липсваше в тях.
към текста >>
Моята воля се изкачваше до нови върхове,
светлина
изгряваше в мен.
Пред нашия Цар нищо не е детинско, нищо не е непоправимо. И нека всяко нещо да представлява за теб семенце от вечността. Молитва и работа! Тези думи бяха казани от Андреас с един приятелски тон. Но цяла грамада от сили течеше под този спокоен тон: властна сигурност, мъдрост, най-широки схващания се долавяха в тези думи; инстинктивният ентусиазъм, който говори за фанатизъм, липсваше в тях.
Моята воля се изкачваше до нови върхове,
светлина
изгряваше в мен.
Чувствувах, че съм станал съвсем друг. Още чувах вътрешното ехо на последните му думи, когато Анцреас продължи: – Актът на милосърдието е най-добрият за всекиго. И ако човек не иска да избягва от усилия, нека се въздържа от злословие и то не само на хора, но даже и на животни, даже и на някой предмет, даже и на времето. Да, прибави Андреас, като ме видя, че съм изненадан, животното има ум. Дъждът и всичко друго има връзка със същества, които живеят.
към текста >>
Исках
върху
фактите да опитам истинността на Андреасовите разбирания.
Андреас слезе и вървейки към изхода, с ръка се сбогуваше с мен. И аз разбирах все повече това, което ми каза, разбирах как малкото, което ми каза, всецяло обгръщаше „Едното нужно". Възкресение Последните епизоди, които разправих, бяха ми направили дълбоко впечатление, което читателите, разбира се, не може да сподели поради несръчността на разказа ми. Аз с жар влязох в „тесния път", който този път считах, че добре съм схванал. Но не закъснях да събера плодовете на моята неопитност.
Исках
върху
фактите да опитам истинността на Андреасовите разбирания.
Лекувах болни безплатно, давах парите си и времето си на другите. Жертвувах нощите си в услуга на други, търпях капризите на приятелите си. Тогаз почнаха да се подиграват с мен. После почнаха да се оплакват от слабохарактерността ми. Плодотворните лекарски визитации станаха редки.
към текста >>
При срещата неволно дигнах очи към него и получих погледа му, който беше като пламък от мека
светлина
.
Аз бях твърде индиферентен към всичко, за да помисля да откажа. Тръгнах с него, Част беше два след полунощ. На улицата пред нас видяхме едного, идещ срещу нас. Той беше с висок ръст, но с голяма пропорционалност на частите. Нямаше нищо особено в облеклото му, но имаше походка на благородник.
При срещата неволно дигнах очи към него и получих погледа му, който беше като пламък от мека
светлина
.
Беше ни отминал вече, когато се обърнах назад към него. Едновременно се обърна и той. Тогаз без да мисля повече, се упътих към него. Той взе шапката в ръцете си и каза: – Докторе, мисля, че ви познавам, — извинете ме за не-скромността ми, — не сте ли приятел на Андреас? – Да, отговорих смутен.
към текста >>
47.
СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ - СЕДИР
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Погледнете я, когато тя играе
върху
струните на лирата; когато работи с длетото на ваятела, с четката на художника.
А. Т. НАЙ-СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР (Из книгата: „Раби бен Аор") С много съкровища е надарил Всеблагият човека - говореше Раби бен Аор на учениците си Погледнете вашата ръка! - Колко умна, сръчна, мощна и колко прекрасна е човешката ръка.
Погледнете я, когато тя играе
върху
струните на лирата; когато работи с длетото на ваятела, с четката на художника.
Попитайте работника на полето и майстора от работилницата: за колко би дал той своята ръка! А помислете, какво чудо и какъв дар неоценим, о ученици, са вашите уши, вашите очи! Попитайте оглушелия, попитайте ослепелия - те са, които добре знаят това. А вашият разум - тоя дивен светилник на човека! Никой царски син тъй не е обдаряван от своя любящ баща, както Превеликият ваш Отец ви е обдарил... Дар по-безценен и от разума дал е Той човеку.
към текста >>
Това е тайнственият светилник в олтара на душата, що осветлява
пътя
й към Бога!
За тоя безценен дар искам днес да ви говоря, за да го познава всеки и цени като най-върховно благо. Това е нежното чутье[*] на душата към божественото. Към божествената любов и истина. Към божествената правда. Към божествената красота.
Това е тайнственият светилник в олтара на душата, що осветлява
пътя
й към Бога!
Тъмнина, страдание и гибел очакват душата, която блуждае далеч от Бога и се отдалечава от Него. Затова Вселюбящият дарува на душата тоя безценен дар - нежното чутье към божественото: за да не пропадне тя в лабиринта на своите блуждаения и странствувания далеч от Него; винаги да може да намери пътя към Неговата светлина и Неговия мир. Погледнете малкото детенце - как радостно се усмихва то на цветето. Как се радва на светлината, на красотата, на тоновете. В него говори нежното чутье към божественото!
към текста >>
Затова Вселюбящият дарува на душата тоя безценен дар - нежното чутье към божественото: за да не пропадне тя в лабиринта на своите блуждаения и странствувания далеч от Него; винаги да може да намери
пътя
към Неговата
светлина
и Неговия мир.
Към божествената любов и истина. Към божествената правда. Към божествената красота. Това е тайнственият светилник в олтара на душата, що осветлява пътя й към Бога! Тъмнина, страдание и гибел очакват душата, която блуждае далеч от Бога и се отдалечава от Него.
Затова Вселюбящият дарува на душата тоя безценен дар - нежното чутье към божественото: за да не пропадне тя в лабиринта на своите блуждаения и странствувания далеч от Него; винаги да може да намери
пътя
към Неговата
светлина
и Неговия мир.
Погледнете малкото детенце - как радостно се усмихва то на цветето. Как се радва на светлината, на красотата, на тоновете. В него говори нежното чутье към божественото! А как-трепти от вълнение и блаженство пробудилата се душа пред всеки образ на божествената любов, истина, правда, красота! С каква велика радост я облъхват те!
към текста >>
Как се радва на
светлината
, на красотата, на тоновете.
Към божествената красота. Това е тайнственият светилник в олтара на душата, що осветлява пътя й към Бога! Тъмнина, страдание и гибел очакват душата, която блуждае далеч от Бога и се отдалечава от Него. Затова Вселюбящият дарува на душата тоя безценен дар - нежното чутье към божественото: за да не пропадне тя в лабиринта на своите блуждаения и странствувания далеч от Него; винаги да може да намери пътя към Неговата светлина и Неговия мир. Погледнете малкото детенце - как радостно се усмихва то на цветето.
Как се радва на
светлината
, на красотата, на тоновете.
В него говори нежното чутье към божественото! А как-трепти от вълнение и блаженство пробудилата се душа пред всеки образ на божествената любов, истина, правда, красота! С каква велика радост я облъхват те! Как ги жадува и следва! Те постоянно ù говорят за предвечната ù родина.
към текста >>
48.
ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за
пътя
на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии.
Седир СЕДЕМТЕ МИСТИЧНИ ГРАДИНИ Мисля, че е полезно да предложа на читателите на тоя малък труд някои упътвания за
пътя
на човека към Бога и по-специално за по-тения път на съвършеното ученичество Считам за тъй необходимо точното познаване на евангелския дух, че бих желал да изложа една след друга всички известни системи за вътрешния живот, техните оттенъци техните илюзии.
Но за целта ще са нужни томове. И вън от това, и да разполагах с всички библиотеки, би ли могъл да разбера всички тези теории. Защото, когато целокупната природа се издига към съвършенство, няма две същества, които да вървят точно по същия път. Мисълта се колебае без почивка от конкретното към абстрактното, от частното към общото, от индивидуалното към всемирното; и тя търпи непрестанно влиянието на средата, на атавизма, на наследствеността, на възпитанието, на примера, на по-тъмните течения И тихият зов на живото Провидение се сменява в душата с нощ. И после, понеже трябва да живеем на земята и най-възвишените ни движения се завършват с действия; по какво трябва да оценяваме една система, ако не по плодовете й.
към текста >>
Светлината
обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца.
Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител. В минутата на самоотричането вие ще познаете Единството.
Светлината
обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца.
Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване. Небето е мощна Светлина, която оживява всичко. Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина.
към текста >>
Небето е мощна
Светлина
, която оживява всичко.
В минутата на самоотричането вие ще познаете Единството. Светлината обгръща всички същества; всички се родиха деца на Бога; но повечето са станали разточителни деца. Но и тези, последните, въпреки всичко и без да знаят, вървят към Бащиния дом. Светът е един лабиринт, чиито най-криви пътеки водят към центъра. Пътниците във всеки случай са отговорни за всяко закъсняване.
Небето е мощна
Светлина
, която оживява всичко.
Тесният път се изкачва по скалите на мистичната планина. Дейността на божиите служители можем да наречем духовно земледелие, тъй щото всеки, който работи за божественото, е градинар. Нашите работници тук възпроизвеждат грижите, които полагат ангелите за нивите на своя Учител, защото нищо не съществува долу, което да не е било по-рано горе. Учителят има един чудесен замък. Той има 7 градини.
към текста >>
В 4-та градина слиза
светлината
на благодатта и оживява тая статуя.
Това им е по вкуса. Но молитвата им е често набожна мечтателност и често пренебрегват дейността. Те не обръщат достатъчно внимание на малките грешки. А пък онзи, който не е верен в малките неща, няма да е верен и в големите. Работата в тази градина и в следващата се състои в изработването на една статуя, която по възможност най много да прилича на формата на Словото.
В 4-та градина слиза
светлината
на благодатта и оживява тая статуя.
Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр.
към текста >>
Всеки месец могат да размишляват
върху
една от тези добродетели.
Начинаещият ще си определи начин на работа: дисциплина на часовете, дисциплина морална, дисциплина умствена чрез всекидневно употребление на медитацията. Усърдието през този период е хладно и вниманието повърхностно. Ако имате случай да се занимавате с хората от втората категория, създайте им навик да мислят често за Първичната Причина. * * * В третата градина работят тези, които са взели окончателно решение да служат на Бога Те следват по-строга дисциплина; премахнали са ненужните думи и грижи. Те ще се ползуват, ако насочат съзнанието си към правене добро, молитва, послушание, труд, внимателност, вътрешна радост, нежност и пр.
Всеки месец могат да размишляват
върху
една от тези добродетели.
Те могат да се посвещават да издигнат мисълта си към Първичната Причина винаги, когато са свободни. * * * Четвъртата градина е най важната. Това са добри работници, издръжливи на умора; те не пестят усилията си. Желанието да угодят на Бога е превишило в сърцето им грижата за личните им интереси. Но тяхното усърдие е повече горещо, отколкото чисто.
към текста >>
49.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато човек вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за
пътя
, който ме е водил до моя идеал.
ВЕСТИ Няколко думи за дейността на Едуард Шуре На 8 април т.г. в Париж се пресели отвъд Едуард Шуре на 88-годишна възраст.
Ето що пише той в своята автобиография: „В часа, малко преди да се напусне земния живот, когато човек вижда в бързи картини целият му живот да минава пред него, у мен има неудържимо желание с едничък поглед да обхвана цялата панорама и да кажа няколко думи за
пътя
, който ме е водил до моя идеал.
Но преди да представя тази многоцветна картина, мислите ми се издигат към един по-виеш свят и аз виждам как силите, които са ме ръководили без мое знание, същевременно принадлежат към моето скрито, вътрешно „аз" и към един тайнствен, отвъден свят, който трябва да наричаме Провидение, защото в него намираме предначертано направление и точна цел. Тези сили са запечатани в мен чрез някои преживявания, към които постоянно се връща моят спомен". Четенето етиката на Спиноза от 14-годишният Шуре събужда у него въпроса за безсмъртието на душата. Веднъж той присъствувал при падането в транс на две млади работнички под влиянието на музиката; тогава техните лица съвсем се преобразили. Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили.
към текста >>
Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние
върху
неговия живот и творчество.
Това го убедило завинаги, че в тялото обитава безсмъртна душа, независима в своето битие от физичните сили. Когато чел в едно съчинение описание на Елевзинските мистерии[*], у него се събудило предчувствие, че всичко това му е отдавна познато; и същевременно у него се събудило желание отново да възпроизведе свещената елевзинска драма. През целия си живот той храни идеята да пише мистични драми. След това няколко години наред той следва в Германия, след което 4 години прекарва в Париж в живо приятелско общение със знаменитите хора на тогавашна Франция. Избухването на френско-пруската война в 1870 година го принуждава да се прасели във Флоренция, дето довършва започнатия си труд: „Музикалната драма и Рихард Вагнер".
Там се запознава с Маргарита Албана, която упражнила голямо духовно влияние
върху
неговия живот и творчество.
Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока". В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в Париж, за да държи един свой курс.
към текста >>
Това запознаване също оказва голямо влияние
върху
Шуре.
Там по това време се заражда у него идеята за „Великите посветени". В 1889 година излиза „Великите посветени". В 1892 година предприема пътуване по източните страни и посещава египетските, палестински и гръцки места на мистериите. Плод на това пътуване е съчинението му: „Свещените места на Изтока". В 1906 година се запознава с Д-р Щайнер, когато последният идва в Париж, за да държи един свой курс.
Това запознаване също оказва голямо влияние
върху
Шуре.
Едуард Шуре е писал и книгата „От сфинкса към Христа", в която описва вътрешната страна на разните религии, като посвещава голяма част от книгата на Христа; там излага езотеричната страна на Християнството и значението на мисията на Христа. Освен това, той е писал пет мистични драми, от които ще споменем „Децата на Луцифер", „Елевзинските мистерии" и пр. Тези драми са от съвсем нов характер; те са написани за бъдещия театър. В 1928г. излезе неговата автобиография: „Le rêve d`une confession d`un poète".
към текста >>
Скоро всички ще разберат, че Истината, Любовта, Правдата,
Светлината
- с нищо не могат да се скрият.
И днес в България има духовно движение за чистото Христово учение — то е Бялото Братство. И ето, даже в 20 век има опити за преследване и насъскване от држ. власт за насилствени мерки. Обаче късно е вече. Истината тържествува.
Скоро всички ще разберат, че Истината, Любовта, Правдата,
Светлината
- с нищо не могат да се скрият.
Светът ще изгори в огъня на Любовта и ще се възроди. А ние българите ще се познаем като потомци на богомилите и ще се гордеем, като носители на високи идеали. [*]Виж за тях във „Великите посветени"
към текста >>
50.
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА
СВЕТЛИНАТА
!
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА
СВЕТЛИНАТА
!
(Написано от двама служители.) Зов "Събудете се всички, които сте в тъги и скърби и чуйте Зовът Му." Събудете се! Събудете се, деца на новата раса; вижте и съзнайте великото си предназначение. Събудете се от своята безчувственост и равнодушие и упражнявайте силите си. Изпълнете сърцата си с взаимна любов и заживейте в единство и съгласие. Съзнайте скритите у вас възможности и последвайте гласа на великия ни Помощник.
към текста >>
Аз съм
светлината
на вашата душа.
Зовът прозвуча, Колцина ще отговорят? "Аз съм" Аз съм вашият Учител. Аз съм и повече от това, защото аз съм вие самите; и вие - това съм Аз самият. Аз съм Ти - Ти си аз - ние сме Той - всички са Единият. Аз съм, дето сте вие.
Аз съм
светлината
на вашата душа.
Наричайте ме винаги така и ще бъдете светлина за другите. Аз съм Духът, аз живя в сърцето ви; и навсякъде, във всяко човешко сърце, живея аз. Във всичко, което живее, вътре, дълбоко, съм аз. Аз съм във всички – Всички са едно с мен. Мислете върху това, докато никого отделен от мен не виждате, защото аз съм те всичките и всички от тях съм Аз.
към текста >>
Наричайте ме винаги така и ще бъдете
светлина
за другите.
"Аз съм" Аз съм вашият Учител. Аз съм и повече от това, защото аз съм вие самите; и вие - това съм Аз самият. Аз съм Ти - Ти си аз - ние сме Той - всички са Единият. Аз съм, дето сте вие. Аз съм светлината на вашата душа.
Наричайте ме винаги така и ще бъдете
светлина
за другите.
Аз съм Духът, аз живя в сърцето ви; и навсякъде, във всяко човешко сърце, живея аз. Във всичко, което живее, вътре, дълбоко, съм аз. Аз съм във всички – Всички са едно с мен. Мислете върху това, докато никого отделен от мен не виждате, защото аз съм те всичките и всички от тях съм Аз. Аз гледам през всички човешки очи - желай винаги мен да виждаш там.
към текста >>
Мислете
върху
това, докато никого отделен от мен не виждате, защото аз съм те всичките и всички от тях съм Аз.
Аз съм светлината на вашата душа. Наричайте ме винаги така и ще бъдете светлина за другите. Аз съм Духът, аз живя в сърцето ви; и навсякъде, във всяко човешко сърце, живея аз. Във всичко, което живее, вътре, дълбоко, съм аз. Аз съм във всички – Всички са едно с мен.
Мислете
върху
това, докато никого отделен от мен не виждате, защото аз съм те всичките и всички от тях съм Аз.
Аз гледам през всички човешки очи - желай винаги мен да виждаш там. Мисли за Мен като за Мощ, която помага и ръководи. Във всяка помощ, във всяка жертва съм Аз, и когато се притечете в помощ на вашите ближни, то вие работите за вашето съединение с Мен. Аз съм Любовта; всеки израз на чистата Любов е един израз на Моята същност. Чуйте Моя глас и не изгубвайте нито една възможност да направите и другите да Ме познаят.
към текста >>
Ние заливаме света със
светлина
, но хората са заобиколени с една обвивка от егоистични интереси, през която никаква
светлина
не може да проникне.
Мисли за Мен като за Мощ, която помага и ръководи. Във всяка помощ, във всяка жертва съм Аз, и когато се притечете в помощ на вашите ближни, то вие работите за вашето съединение с Мен. Аз съм Любовта; всеки израз на чистата Любов е един израз на Моята същност. Чуйте Моя глас и не изгубвайте нито една възможност да направите и другите да Ме познаят. Великият Помагач Ние сме доброто в света.
Ние заливаме света със
светлина
, но хората са заобиколени с една обвивка от егоистични интереси, през която никаква
светлина
не може да проникне.
Нашити длъжности са далеч над вашите схващания и работата ни е съвсем друга от тая на нашите ученици. Те са инструментите, чрез които ние можем да помагаме и действуваме. Работете, за да можете да ни изявите, и ако можете, и в другите. Защото пътят към Нас води "чрез другите*. Ние искаме да ви помогнем и трябва да знаете, че тогава всички неща са възможни.
към текста >>
Защото
пътят
към Нас води "чрез другите*.
Великият Помагач Ние сме доброто в света. Ние заливаме света със светлина, но хората са заобиколени с една обвивка от егоистични интереси, през която никаква светлина не може да проникне. Нашити длъжности са далеч над вашите схващания и работата ни е съвсем друга от тая на нашите ученици. Те са инструментите, чрез които ние можем да помагаме и действуваме. Работете, за да можете да ни изявите, и ако можете, и в другите.
Защото
пътят
към Нас води "чрез другите*.
Ние искаме да ви помогнем и трябва да знаете, че тогава всички неща са възможни. Ние помагаме на всекиго доколкото се нуждае: на всеки човек по негов или неин особен начин. Ние можем, обаче, да ви помогнем, само когато сами се отворите за нашите сили. Нашата Сила може да бъде употребявана само за помагане на другите. И така - живейте, за да помагате и да поддържате, да засилвате и да покровителствувате.
към текста >>
Вярвайте в Неговата мощ, в Неговата могъща помощ; нека Неговата
светлина
да свети във вашите души и чрез думите и делата ви да просветне в света.
Той е ваш Спасител, ваш Брат, Който всеки момент дава живота си, за да доведе самите вас до вашето Аз. Неговото живот-дихание е Любовта, с която Той помага да разкриват човешките сърца своите Божествени сили. Всичката Любов е Той - тя е Неговото откровение. И така, Любовта е единствения път, за да достигнем Него, Единният, Който е въплътената Любов. Всички могат да Го достигнат, само ако достатъчно силно желаят .
Вярвайте в Неговата мощ, в Неговата могъща помощ; нека Неговата
светлина
да свети във вашите души и чрез думите и делата ви да просветне в света.
Мислете върху това, какво Той желае да правите. Нищо недостойно за Него не трябва да намира израз у вас. Любете Го с цялото си същество и подигнете съзнанието си до Неговата велика Любов към вас. Проявете навън тая Негова Любов, с същата сила, с която я възприемате. Когато обичате другите , вие любите Него.
към текста >>
Мислете
върху
това, какво Той желае да правите.
Неговото живот-дихание е Любовта, с която Той помага да разкриват човешките сърца своите Божествени сили. Всичката Любов е Той - тя е Неговото откровение. И така, Любовта е единствения път, за да достигнем Него, Единният, Който е въплътената Любов. Всички могат да Го достигнат, само ако достатъчно силно желаят . Вярвайте в Неговата мощ, в Неговата могъща помощ; нека Неговата светлина да свети във вашите души и чрез думите и делата ви да просветне в света.
Мислете
върху
това, какво Той желае да правите.
Нищо недостойно за Него не трябва да намира израз у вас. Любете Го с цялото си същество и подигнете съзнанието си до Неговата велика Любов към вас. Проявете навън тая Негова Любов, с същата сила, с която я възприемате. Когато обичате другите , вие любите Него. Бъдете уверени, че винаги следвате Неговата любовна мисъл: нали Той обхваща със своята Любов всеки атом, всяко живо създание, всяко човешко същество - Каквото и да бъде то или каквото и да прави.
към текста >>
Мислете
върху
това, че Той присъствува винаги в сърцата ви.
По същия начин и вие трябва да обичате. Всяко ваше дихание трябва да изявява в света Неговата Любов. Христос в нас Той е Единният, който управлява сърцата на хората, които и да са те. От нашите сърца ще бъдат управлявани всичките наши постъпки - чрез Него, Който е Любовта на целия свят. Намерете Го в самите вас.
Мислете
върху
това, че Той присъствува винаги в сърцата ви.
И размишлявайте, че Той пребъдва не само във вас, но също и във всички други като велика същност, която се изявява във всичко, което живее и съществува. Възкресете Го в себе си в най-съвършен израз - и отмахвайте от вас всичко онова, което не е Той. Помогнете да го възкресите и в другите. Ако Го изявите в сърцата ви, всички ще се обогатят чрез присъствието Му. Първото Му докосване е зачатието на детето Христос.
към текста >>
За да даде на хората Любовта, Хармонията и
Светлината
на Божественото единение; това е Неговото дело.
Наистина те Го зоват. Той ще дойде по-рано, отколкото се вярва; Той брои вече часовете, които Го делят от външния свят. Неговото въздействие засиява вече цялата земя. Приемете Го още сега, като дадете израз на Неговата Любов, Неговата Красота, Неговата Чистота в вашия живот. Защо иде Той!
За да даде на хората Любовта, Хармонията и
Светлината
на Божественото единение; това е Неговото дело.
Никоя жертва не е достатъчно голяма за вашия Божествен брат. Много нещо ще зависи от степента, до която ще достигне човечеството чрез съчувствените ръце, протегнати, за да му помогнат. Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов. Човечеството сега стои между светлината и страданието. Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха.
към текста >>
Човечеството сега стои между
светлината
и страданието.
Защо иде Той! За да даде на хората Любовта, Хармонията и Светлината на Божественото единение; това е Неговото дело. Никоя жертва не е достатъчно голяма за вашия Божествен брат. Много нещо ще зависи от степента, до която ще достигне човечеството чрез съчувствените ръце, протегнати, за да му помогнат. Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов.
Човечеството сега стои между
светлината
и страданието.
Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха. Там, дето е царувала тъмнина - ще блесне светлината. Вечната радост нетърпеливо очаква своето разпространение в света; тъги и скърби скоро ще потънат в сянката на миналото. О, великолепие и блаженство, които са готови за хората! Последните трябва само да могат да ги схванат.
към текста >>
Там, дето е царувала тъмнина - ще блесне
светлината
.
Никоя жертва не е достатъчно голяма за вашия Божествен брат. Много нещо ще зависи от степента, до която ще достигне човечеството чрез съчувствените ръце, протегнати, за да му помогнат. Той е готов да се бори за победата на Божествената Любов. Човечеството сега стои между светлината и страданието. Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха.
Там, дето е царувала тъмнина - ще блесне
светлината
.
Вечната радост нетърпеливо очаква своето разпространение в света; тъги и скърби скоро ще потънат в сянката на миналото. О, великолепие и блаженство, които са готови за хората! Последните трябва само да могат да ги схванат. С едно по-голямо усилие всичките ваши страдания сега могат да се свършат, ако вие съзрете Неговата светлина и се обърнете към Него, ако познаете Любовта Му - тогава те ще престанат. Мир ще господствува на земята в епохата, която Той ще донесе на хората с идването си.
към текста >>
С едно по-голямо усилие всичките ваши страдания сега могат да се свършат, ако вие съзрете Неговата
светлина
и се обърнете към Него, ако познаете Любовта Му - тогава те ще престанат.
Скоро ще бъде превъзмогната вашата епоха. Там, дето е царувала тъмнина - ще блесне светлината. Вечната радост нетърпеливо очаква своето разпространение в света; тъги и скърби скоро ще потънат в сянката на миналото. О, великолепие и блаженство, които са готови за хората! Последните трябва само да могат да ги схванат.
С едно по-голямо усилие всичките ваши страдания сега могат да се свършат, ако вие съзрете Неговата
светлина
и се обърнете към Него, ако познаете Любовта Му - тогава те ще престанат.
Мир ще господствува на земята в епохата, която Той ще донесе на хората с идването си. Мирът, основан на Любовта. Мир, който ще разкъса всички граници и предели между раси и народи, между класи и съсловия. Когато Той дойде, Божествената Истина ще освети света. Но човечеството трябва да се събуди и да се окаже достойно за Неговата и Нашата помощ.
към текста >>
Приготвяне на
Пътя
Му Помагайте в работата за подготвяне идването на Господа на Любовта, като проявите любов към всички хора.
Когато Той дойде, Божествената Истина ще освети света. Но човечеството трябва да се събуди и да се окаже достойно за Неговата и Нашата помощ. Много нещо трябва да се измени по-рано, на мнозина трябва да се помогне, преди да може Той да се яви между хората. Чуйте Неговия зов, вие, които сте още свързани с веригите на егоизма и невежеството. Вижте вашия дълг и вашите възможности в работата, която Той очаква от вас.
Приготвяне на
Пътя
Му Помагайте в работата за подготвяне идването на Господа на Любовта, като проявите любов към всички хора.
На всички говорете за Него. Не пропущайте никой случай да разпространявате вестта за Него, за да могат мнозина да се отзоват, когато дойде времето. Научете света да вижда, как Той се проявява при разпространението на братството между хората, за което толкоз много движения работят днес. Кажете им, че само този може да Го види, който гледа в направлението, в което Той се движи - по пътя на Братството и Любовта. Светът трябва да се доведе в по-близко съприкосновение с Неговото учение: запознайте всички с Него.
към текста >>
Кажете им, че само този може да Го види, който гледа в направлението, в което Той се движи - по
пътя
на Братството и Любовта.
Вижте вашия дълг и вашите възможности в работата, която Той очаква от вас. Приготвяне на Пътя Му Помагайте в работата за подготвяне идването на Господа на Любовта, като проявите любов към всички хора. На всички говорете за Него. Не пропущайте никой случай да разпространявате вестта за Него, за да могат мнозина да се отзоват, когато дойде времето. Научете света да вижда, как Той се проявява при разпространението на братството между хората, за което толкоз много движения работят днес.
Кажете им, че само този може да Го види, който гледа в направлението, в което Той се движи - по
пътя
на Братството и Любовта.
Светът трябва да се доведе в по-близко съприкосновение с Неговото учение: запознайте всички с Него. Отворете очите на всички за голямото напрежение на силите, което се изисква сега при началото на новата раса. Научете ги да познават голямото значение на този завой, който отново ще ни донесе светлината. На другите да помагате, за да достигнете до Него, това трябва да Ви бъде единствената цел. Много може да се направи сега и тая работа е по-важна от всичко друго, което би могло да се направи, когато Той се появи.
към текста >>
Научете ги да познават голямото значение на този завой, който отново ще ни донесе
светлината
.
Не пропущайте никой случай да разпространявате вестта за Него, за да могат мнозина да се отзоват, когато дойде времето. Научете света да вижда, как Той се проявява при разпространението на братството между хората, за което толкоз много движения работят днес. Кажете им, че само този може да Го види, който гледа в направлението, в което Той се движи - по пътя на Братството и Любовта. Светът трябва да се доведе в по-близко съприкосновение с Неговото учение: запознайте всички с Него. Отворете очите на всички за голямото напрежение на силите, което се изисква сега при началото на новата раса.
Научете ги да познават голямото значение на този завой, който отново ще ни донесе
светлината
.
На другите да помагате, за да достигнете до Него, това трябва да Ви бъде единствената цел. Много може да се направи сега и тая работа е по-важна от всичко друго, което би могло да се направи, когато Той се появи. Употребете всичките си сили, за да направите по-силно влиянието Му. Пригответе Пътя Му по всички възможни начини. Последвайте Го Когато Богът на Любовта дойде, Той ще има нужда от много проводници, за да работи чрез тях; те ще работят за внасяне между хората вестта за любов и милосърдие.
към текста >>
Пригответе
Пътя
Му по всички възможни начини.
Отворете очите на всички за голямото напрежение на силите, което се изисква сега при началото на новата раса. Научете ги да познават голямото значение на този завой, който отново ще ни донесе светлината. На другите да помагате, за да достигнете до Него, това трябва да Ви бъде единствената цел. Много може да се направи сега и тая работа е по-важна от всичко друго, което би могло да се направи, когато Той се появи. Употребете всичките си сили, за да направите по-силно влиянието Му.
Пригответе
Пътя
Му по всички възможни начини.
Последвайте Го Когато Богът на Любовта дойде, Той ще има нужда от много проводници, за да работи чрез тях; те ще работят за внасяне между хората вестта за любов и милосърдие. Има нужда от мнозина, а малцина са готови. Аз ида сега да сбера всички ония, които са готови да се подготвят за това. В тия дни аз ида да подготвя мнозина за работата, която в близко бъдеще трябва да се извърши. Това са времена, богати за работа за всички, които познават значението на новия цикъл и нашити ученици трябва да растат по брой и в сила, за да извършат работата.
към текста >>
51.
ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА
СВЕТЛИНАТА
!
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА
СВЕТЛИНАТА
!
(продължение от книга 4) "Крачи напред и расти, за да станеш скоро сам помагач, вместо такъв, който се нуждае от помощ ". КАК ДА СТАНЕМ ГОДНИ Способност за различаване Ние не се нуждаем от кукли или от хора, които не притежават способност та да различават. Ние се нуждаем от съработници, които самостоятелно могат да работят. Ние желаем да действаме общо и затова вие трябва да развиете в себе си познанието, кое е важно и кое второстепенно. Често ще изпитваме ние вашия здрав човешки разум, защото трябва да се научите да бъдете самостоятелни, за да можем нещо да ви доверим.
към текста >>
Върху
самите вас и нас трябва да основавате вашето доверие, да се не водите от мнението и мислите на другите, които и да са те.
Във всяко безкористно депо, направено за доброто на ближния, Аз стоя зад вас. Повикате ли ме, аз ида да ви изпълня с моята Любов и Сила и тогава ще крачите напред и никога не ще се почувствувате отпаднали и уморени. Изворът на силата лежи във вашата вяра в мен. Защото вярата е сила. Нам да се доверявате - не е едничкото, на което трябва да се научите; вие трябва да се доверявате и на вашето собствено аз.
Върху
самите вас и нас трябва да основавате вашето доверие, да се не водите от мнението и мислите на другите, които и да са те.
За себе си те могат да са добри. Вие обаче трябва да се доверите на Бога, който живее във вас и знайте, че Той и ние сме едно. Доверявайте се на вашите собствени сили и бъдете винаги позитивни. Не отслабвайте силите си чрез съмнението. Доверявайте се на своята интуиция, която никога не ще ви напусне, ако искате да се подигнете.
към текста >>
Ние можем само да му подадем ръка за помощ и да му покажем
пътя
.
Без силата на Любовта никаква творба не би имало. Всичко взема своето първично направление от нея - и човек трябва да отвори очите си за истината, че само в нея лежи силата да се спаси света и душата да стане свободна. Ако нямаше любов, как би съществувал светът? Чрез любов бе извикан той да съществува, чрез любов ще бъде спасен. Но сам човекът трябва да направи това.
Ние можем само да му подадем ръка за помощ и да му покажем
пътя
.
Любов: единственият път Да, тя е единственото, което ще ви покаже пътя, за да достигнете до нас. Никога не мислете, че друга деятелности и постижения са от същото значение. Ако бихте ги имали всичките, а любов ви липсваше, то никога не бихте могли да бъде съпричастници в нашето дело, което само чрез любовта ще бъде завършено. Имате ли обаче достатъчно любов, то всичко друго ще намерите на неговото време. Като обичате всеки човек и всяко нещо, то вие ще дохождате все по-близко до Нас.
към текста >>
Любов: единственият път Да, тя е единственото, което ще ви покаже
пътя
, за да достигнете до нас.
Всичко взема своето първично направление от нея - и човек трябва да отвори очите си за истината, че само в нея лежи силата да се спаси света и душата да стане свободна. Ако нямаше любов, как би съществувал светът? Чрез любов бе извикан той да съществува, чрез любов ще бъде спасен. Но сам човекът трябва да направи това. Ние можем само да му подадем ръка за помощ и да му покажем пътя.
Любов: единственият път Да, тя е единственото, което ще ви покаже
пътя
, за да достигнете до нас.
Никога не мислете, че друга деятелности и постижения са от същото значение. Ако бихте ги имали всичките, а любов ви липсваше, то никога не бихте могли да бъде съпричастници в нашето дело, което само чрез любовта ще бъде завършено. Имате ли обаче достатъчно любов, то всичко друго ще намерите на неговото време. Като обичате всеки човек и всяко нещо, то вие ще дохождате все по-близко до Нас. И така, бъдете готови и достойни: голямата любов показва вашия растеж.
към текста >>
Размишлявайте
върху
любовта като за една способност, чрез която можете да Му помагате; тя ще ви доведе в нашата ложа.
Имате ли обаче достатъчно любов, то всичко друго ще намерите на неговото време. Като обичате всеки човек и всяко нещо, то вие ще дохождате все по-близко до Нас. И така, бъдете готови и достойни: голямата любов показва вашия растеж. Тя трябва да обхваща целия свят. Не е достатъчно само да чувствувате любов; трябва да я раздавате - в нея да живеете, трябва да се превърнете цял в любов, трябва да станете сами любов - докато станете едно с Нас.
Размишлявайте
върху
любовта като за една способност, чрез която можете да Му помагате; тя ще ви доведе в нашата ложа.
И като живеете в любовта и чрез любовта, вие ще ставате сами път. Любов на дело Направете любовта да бъде една действителност около вас, да не бъде тя нещо неясно, далеч от вас. Тя е винаги около нас - упражнявайте я, живейте я, подарявайте я на всички без изключение. Вие трябва действително да обичате всички хора без разлика, дали те според вашето мнение заслужават това или не. Защото всяка душа ни е скъпа.
към текста >>
Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по
пътя
ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат.
Борете се против всичко, което ви дели от другите и така ще бъдете съпричастници в моето дело. Аз не искам неща, които би обидили кого и да е и в най-малкото. Това, що би могло да нарани някого, моите ученици не трябва да го правят, даже и когато се показва, че е добро и мъдро Затова не говори грубо, не оставяй никога неприятни мисли да бродят у тебе. Бъди буден за това. Такава реч действува като отрова, подобни мисли са вредни.
Никога занапред една неприятна мисъл не трябва да отслабва вашата сила; това би било една пречка по
пътя
ви към Бялата ложа Затворете се за подобни мисли, не ги допущайте в себе си, когато похлопат; - заместете ги с други приятни, които биха могли да ви помогнат.
Ако упражнявате това съзнателно, скоро напразно ще се опитват да ви спохождат и никога не ще се върнат вече. И така, винаги любете, бъдете добродушни, нежни и скромни. Що се отнася, обаче, до делото за помагане на човечеството, трябва да сте способни да действувате успешно с наши и ваши сили. Ние се нуждаем от силни помагачи. Нисшите царства Чувствувайте себе си в всеки атом на околната ви среда, в човека и животното, в елемента и в ритъма.
към текста >>
Помагайте на животните, помагайте на растенията с повече любов и търпение: и така вие ще ускорите идването на
светлината
, която Той ще донесе и завинаги ще затвърди на земята.
Милост към всички - това е, което ние искаме от нашите ученици, Това е по-ценно, от каквото и да било друго в тоя свят. Всичко е Едно, животното Му е тъй близко, както и високоразвитите същества. Всемирното сърце бие в най-дребния живот; и във всеки живот трепти и диша великият Отец. Размишлявайте за Него. Всички същества са Негов израз; и чувствувайте вашето близко сродство с всички живи същества.
Помагайте на животните, помагайте на растенията с повече любов и търпение: и така вие ще ускорите идването на
светлината
, която Той ще донесе и завинаги ще затвърди на земята.
Съединете вашата истинска същност (Висше Аз) с Аза на всички и чувствувайте вашето Единство с целия живот. Целият живот е един, само че неговият израз се ограничава чрез формата. Единство Съедини своето съзнание с всеки живот около тебе, виждай ме в всичко. Всички хора са само части от мен; също така и природата и всичко, което съществува. Мисли винаги върху това, че Аз и ти сме едно; също и Той, Бог.
към текста >>
Мисли винаги
върху
това, че Аз и ти сме едно; също и Той, Бог.
Помагайте на животните, помагайте на растенията с повече любов и търпение: и така вие ще ускорите идването на светлината, която Той ще донесе и завинаги ще затвърди на земята. Съединете вашата истинска същност (Висше Аз) с Аза на всички и чувствувайте вашето Единство с целия живот. Целият живот е един, само че неговият израз се ограничава чрез формата. Единство Съедини своето съзнание с всеки живот около тебе, виждай ме в всичко. Всички хора са само части от мен; също така и природата и всичко, което съществува.
Мисли винаги
върху
това, че Аз и ти сме едно; също и Той, Бог.
Най-възвишеното, което можеш да си помислиш, е едно с всичко, както с по-недоразвитите, така и с най-развитите. Всички сме едно: Единният Божествен пламък. Следователно единението и любовта трябва да се реализират, не трябва да бъдат само думи. Без любов не може да се реализира единението Любовта означава да бъдеш едно с всички. Безкористната любов - това е единният живот.
към текста >>
Вие всички сте лъчи от една и съща
светлина
, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство.
Следователно единението и любовта трябва да се реализират, не трябва да бъдат само думи. Без любов не може да се реализира единението Любовта означава да бъдеш едно с всички. Безкористната любов - това е единният живот. Ако вие сте любовта, вие не можете да не включите целия свят в нея, защото само тогаз вие ще съзнавате, че вие сте света. Вие добре знаете това с вашия ум, но това не е достатъчно.
Вие всички сте лъчи от една и съща
светлина
, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство.
Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото Същество, в което се чувствувате съединени с всички. Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да мислите за другите като за нещо отделно от вас. Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот. Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание. Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот пулсира и в другите.
към текста >>
Мислете винаги
върху
единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание.
Вие добре знаете това с вашия ум, но това не е достатъчно. Вие всички сте лъчи от една и съща светлина, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство. Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото Същество, в което се чувствувате съединени с всички. Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да мислите за другите като за нещо отделно от вас. Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот.
Мислете винаги
върху
единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание.
Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот пулсира и в другите. Осъществете това единство, като живеете хармонично с всичко около вас. Всичките хора се включват в Едното, Великото Същество. Помогнете на това Едно в неговата еволюция към по-съвършен израз в нисшите области. Усъвършенствуването на отделния помага на Цялото.
към текста >>
52.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Но кой е
пътя
, по който може да се постигне това?
ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме. Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н.
Но кой е
пътя
, по който може да се постигне това?
Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е, че само окултизмът може да направи това. Той е наука от дълбока древност; той е бил хранилище на всички науки, добити от всички напреднали души през миналите хилядолетия. България е страна на една стара окултна традиция. В далечното минало в нея се появило силно окултно движение, наречено Богомилство, което започнало бързо да са разпространява, Но то не намерило прием между българския народ.
към текста >>
Мъдростта внася в човешкия ум
светлина
, Любовта - топлина и Истината - свобода.
Но това, което българският народ днес дава като нещо напълно оригинално, това е така нареченото общество "Бяло Братство". Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел.
Мъдростта внася в човешкия ум
светлина
, Любовта - топлина и Истината - свобода.
Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма.
към текста >>
Любовта ражда Живот, Мъдростта -
Светлина
и Истината – Свобода.
Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си. Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира.
Любовта ражда Живот, Мъдростта -
Светлина
и Истината – Свобода.
Слънцето е най-добрият лекар и учител. Пръскай и ти навред лъчи. Вселената е едно цяло. Дори и звярът е твой брат . Не лъжи, бъди смел.
към текста >>
Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи
върху
: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда".
Като пример тук ние даваме една от Неговите лекции, а именно: "Високият идеал". В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура. * * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България. Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие.
Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи
върху
: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда".
Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално върху любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния.
към текста >>
Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално
върху
любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
В нея той описва, опредял високия идеал на човека на Новата Култура. * * * Следното вадим от вестника за м. август и септември на "Сдружението за психическите експериментални науки "Алфа" в Палермо, Италия: "Ние не издаваме като наши настоящите упътвания и поучения, но те се намират в ученията на духовните учители, един от които е в София – България. Той се именува Петър Дънов, който е мистически апостол на християнството, в своята яснота и пълнота на сила и величие. Ние имаме пред нас и четем неговите чудни беседи върху: "Трите основи на живота: Любов, Вяра и Надежда".
Той анализира тези три добродетели като издълбани слова в гранит, като се спира по-специално
върху
любовта, за която се изказва с високи слова, непознати досега, като разглежда любовта от четири страни като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Изваждаме следните изречения: "Любовта не е нещо отвлечено; тя е реална; има форма, съдържание и смисъл; където е любовта, там е и животът. Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство.
към текста >>
Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със
светлина
, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света.
Без любов животът е невъзможен. Като се казва, че Бог е любов, се разбира, че в любовта Бог се проявява. Никога не ще разберете Божествения свят, докато не разберете материалния свят, тъй наречения реалния. Бог е любов и любовта е чувството, което води към съвършенство. Когато любовта сгрява сърцето, всички противоречия изчезват, доброто и злото се помиряват.
Аз проповядвам висшата активна любов, най благородна интензивна любов, със сила и със
светлина
, навсякъде любов; това е новото учение, което идва сега в света.
Трябва да забравим всичко старо, без да се противим, без спор. Трябва да бъдем герои. Всеки от нас има да изпълни една велика мисия". Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа". Ето що е казано там за "Високия идеал": "Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от проф.
към текста >>
Авторът показва
пътя
към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал.
Италианското книгоиздателство "Йога" в Локарно (италианска Швейцария) в последния си каталог от 1929 година споменава и за преведените на италиански беседи на Учителя, а именно: "Високият идеал", "Великият закон", "Трите основи на живота", "Пробуждане на колективното съзнание", "Новото човечество", "Мировата любов и космичната обич", "Новият живот", "Тесният път", "Силите на живата природа". Ето що е казано там за "Високия идеал": "Това издание е с портрета на автора, с предговор от българската поетеса Мара Белчева и с увод от проф. Джино Сордели. Това кратко съчинение съдържа в себе си дълбоки философски разбирания. Всяка дума в него е подтик към добри постъпки и към постигане на по-висок идеал в живота по отношение на истината, мъдростта и знанието.
Авторът показва
пътя
към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал.
Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто.
към текста >>
Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в
пътя
на доброто.
Авторът показва пътя към това благо, което е целта на живота и човешкия идеал. Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно.
Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в
пътя
на доброто.
Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала.
към текста >>
Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в
пътя
, по който вървим.
Това съчинение е просто и разбираемо за всеки ум. То съдържа синтез на най-важните проблеми и им дава едно идеално разрешение, полезно за всички, които търсят безсмъртните духовни истини; а тези последните са тясно свързани с нашето истинско, вътрешно, вечно естество". За "Великия закон" е казано: "Заради научната си стойност, за новите кръгозори, които разкрива и за критиката му на идеите на старата и по-новата философия тая беседа възбуди навсякъде най-голям интерес. Тя показва с голяма точност как божествената правда контролира всеки акт на нашия живот, как въздействува доброто и как злото носи своите последствия, даже и когато е направено несъзнателно. Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто.
Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в
пътя
, по който вървим.
Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните.
към текста >>
Надеждата внася в нас необходимата
светлина
за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала.
Тая беседа показва в същото време как наказанията, които природата налага със своите справедливи закони, са насочени да ни въведат в пътя на доброто. Страданията, които по необходимост майката природа ни налага, имат за цел да ни накарат да разбираме Истината, Разумния живот, да се укрепи волята ни и да се засили вярата ни в пътя, по който вървим. Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен.
Надеждата внася в нас необходимата
светлина
за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала.
Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство.
към текста >>
Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова
светлина
влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто".
Това съчинение има голяма цена". За "Трите основи на живота" е казано: "Любовта, вярата и надеждата - те са процеси в развитието на вътрешното съзнание. Истинската любов, закрепена от вярата, прави живота щастлив и ценен. Надеждата внася в нас необходимата светлина за нашия път в живота и ни помага в постигане на идеала. Това съчинение е от най-ценните и високо духовните.
Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова
светлина
влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто".
Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр.
към текста >>
Сказка
върху
"Науката за окото" На 27 август т. г.
* * * Списание "Die Glocke", което излиза в Чехословашко, 9-та година, брой 3 печата статия с биографични бележки за Учителя и съc сведения за живота на учениците на Братството; в статията се излагат някои основни принципи на Учението. В немското списание "Das Wort" Трунчка печата статия за движението на Бsлото братство в България. Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат.
Сказка
върху
"Науката за окото" На 27 август т. г.
Кирил Георгиев държа в София своята интересна сказка на горната тема. Той изложи само основните принципи на тая обширна наука, върху която той е работил много години подред. Тук ще кажем само няколко думи за тая сказка: Едно правило гласи: Микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" - "частта е отражение на цялото". Има връзка между малкото и голямото. Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото.
към текста >>
Той изложи само основните принципи на тая обширна наука,
върху
която той е работил много години подред.
Накратко той говори за принципите, целите и методите на учението. В големия есперантски седмичник "Heroldo de Esperanto" е поместена рецензия за библиотека "Nova Kulturo", № 5-6. В Съединените Щати са преведени на английски 19 беседи и скоро ще излязат от печат. Сказка върху "Науката за окото" На 27 август т. г. Кирил Георгиев държа в София своята интересна сказка на горната тема.
Той изложи само основните принципи на тая обширна наука,
върху
която той е работил много години подред.
Тук ще кажем само няколко думи за тая сказка: Едно правило гласи: Микрокосмосът е отражение на макрокосмоса" - "частта е отражение на цялото". Има връзка между малкото и голямото. Каквото има в най-малкото, има го и в най-голsмото. Каквито тайни има в най-малкото, има ги и в най-голямото. Окото е микрокосмос.
към текста >>
Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява
върху
ириса.
Окото е микрокосмос. То крие големи тайни в себе си. Науката за окото е твърде обширна. То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина, психология и пр. Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза.
Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява
върху
ириса.
Точно може да се означи, върху коя точка се отразява това. Между другото той приведе и цял ред факти из своята опитност . Преди всичко е важен външният ирисов кръг, който се нарича "жизнен пояс". Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма. После са важни разните петна по ириса.
към текста >>
Точно може да се означи,
върху
коя точка се отразява това.
То крие големи тайни в себе си. Науката за окото е твърде обширна. То може да се изследва от гледището на много науки: физика, химия, алхимия, медицина, психология и пр. Най-важен е ирисcт и затова познаване на болестите по ириса се нарича ирисова диагноза. Всяко нарушение на функцията в кой да е орган се отразява върху ириса.
Точно може да се означи,
върху
коя точка се отразява това.
Между другото той приведе и цял ред факти из своята опитност . Преди всичко е важен външният ирисов кръг, който се нарича "жизнен пояс". Цветът и широчината на тоя пояс имат връзка със здравословното състояние на организма. После са важни разните петна по ириса. Те се появяват в разни места на ириса, пътуват към зеницата и щом дойдат до нея, изгубват се.
към текста >>
53.
Съдържание на 6 бр.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тези беседи ни посочват
пътя
към
светлината
, радостта и свободата.
То е подобно на зазоряване след тъмна нощ. Как дълбоко действува тяхното четене ! Като че ли се изкачваш на висок планински връх, отдето се откриват пред тебе безкрайни простори и така ти е радостно и светло на душата! Те ни въвеждат в един красив свят. Както казва един италиански отзив, като че ли виждаш пред себе си красива полянка, покрита с цветя и проникната с мир!
Тези беседи ни посочват
пътя
към
светлината
, радостта и свободата.
Докато старото прави последни усилия да запази своя живот, новото се издига с младенчески порив. Тези беседи дават отговор на всички въпроси, които вълнуват човешкия дух. В тях картинно, с красиви символи, легенди, сравнения и други примери са изложени дълбоките основи на живота и методите, по които той може да се издигне на по-висока степен. Те са написани така ясно, че и неподготвеният ще намери много нещо в тях, обаче в тях има такава дълбочина, че и онзи, който има дълбоки окултни познания, ще види разкриване на нови хоризонти. Изобщо в тези беседи е изложен грамаден материал, чието специално разработване чака своето време в бъдещето.
към текста >>
Във всеки том се разглежда една специална област от естествените науки в
светлината
на окултизма.
Този том показва, какво практическо приложение има окултната наука в областта на земеделското стопанство. Чрез окултизма ние градим нови основи на възпитание, медицина, науката за хранене, на земеделието и пр. - изобщо на целокупния живот. Тая книга е издание на естество-научната секция при Гьотеанум. Тя е издала досега четири тома.
Във всеки том се разглежда една специална област от естествените науки в
светлината
на окултизма.
Освен тая секция има множество други секции: математична, астрономична, медицинска, художествена и пр. Целта им е да посочат новия път на научното изследване, който път води им по-дълбоко познание на природата. 6. Wilhelm Kaiser, Аstronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung (астрономията от окултно гледище), Щутгарт. В тая книга авторът, който е астроном, разглежда астрономията от окултно гледище. В нея е изложено накратко, с коментарии съдържанието на 18 лекции върху тая наука, държани от д-р Щайнер в Щутгарт от 1 до 18 януари 1921 година.
към текста >>
В нея е изложено накратко, с коментарии съдържанието на 18 лекции
върху
тая наука, държани от д-р Щайнер в Щутгарт от 1 до 18 януари 1921 година.
Във всеки том се разглежда една специална област от естествените науки в светлината на окултизма. Освен тая секция има множество други секции: математична, астрономична, медицинска, художествена и пр. Целта им е да посочат новия път на научното изследване, който път води им по-дълбоко познание на природата. 6. Wilhelm Kaiser, Аstronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung (астрономията от окултно гледище), Щутгарт. В тая книга авторът, който е астроном, разглежда астрономията от окултно гледище.
В нея е изложено накратко, с коментарии съдържанието на 18 лекции
върху
тая наука, държани от д-р Щайнер в Щутгарт от 1 до 18 януари 1921 година.
По-важни глави на книгата са: Отражение на космичния живот върху човешкия живот изобщо и специално върху физическия, органическия и душевния живот. - Космичните ритмуси в техните отношения към органическото, културното и душевното развитие. - Теории на астрономическите прецесии. - Природните царства в тяхната връзка с космоса. - Природата на кометите и пр.
към текста >>
По-важни глави на книгата са: Отражение на космичния живот
върху
човешкия живот изобщо и специално
върху
физическия, органическия и душевния живот.
Освен тая секция има множество други секции: математична, астрономична, медицинска, художествена и пр. Целта им е да посочат новия път на научното изследване, който път води им по-дълбоко познание на природата. 6. Wilhelm Kaiser, Аstronomie in geisteswissenschaftlicher Beleuchtung (астрономията от окултно гледище), Щутгарт. В тая книга авторът, който е астроном, разглежда астрономията от окултно гледище. В нея е изложено накратко, с коментарии съдържанието на 18 лекции върху тая наука, държани от д-р Щайнер в Щутгарт от 1 до 18 януари 1921 година.
По-важни глави на книгата са: Отражение на космичния живот
върху
човешкия живот изобщо и специално
върху
физическия, органическия и душевния живот.
- Космичните ритмуси в техните отношения към органическото, културното и душевното развитие. - Теории на астрономическите прецесии. - Природните царства в тяхната връзка с космоса. - Природата на кометите и пр. 7. L. Kolisko.
към текста >>
Sternewirken in Erdenstoffen: Das Silber und der Mond, (Звездното действие
върху
земните вещества: среброто и луната!) Експериментални изучвания в Биологичния институт на "Гьотенаум", с две цветни и други 150 таблици и 20 рисунки в текста.
- Космичните ритмуси в техните отношения към органическото, културното и душевното развитие. - Теории на астрономическите прецесии. - Природните царства в тяхната връзка с космоса. - Природата на кометите и пр. 7. L. Kolisko.
Sternewirken in Erdenstoffen: Das Silber und der Mond, (Звездното действие
върху
земните вещества: среброто и луната!) Експериментални изучвания в Биологичния институт на "Гьотенаум", с две цветни и други 150 таблици и 20 рисунки в текста.
Цена 20 марки. Помнят читателите статията, печатана от същата авторка в "Житно зърно", год. IV, кн. 8-9. Там се описваха наблюденията ù върху промените в някои метали при слънчевото затъмнение през юни 1927 година. В тая нова книга тя описва опитите си за констатиране промените в среброто при разните състояния на луната.
към текста >>
Там се описваха наблюденията ù
върху
промените в някои метали при слънчевото затъмнение през юни 1927 година.
7. L. Kolisko. Sternewirken in Erdenstoffen: Das Silber und der Mond, (Звездното действие върху земните вещества: среброто и луната!) Експериментални изучвания в Биологичния институт на "Гьотенаум", с две цветни и други 150 таблици и 20 рисунки в текста. Цена 20 марки. Помнят читателите статията, печатана от същата авторка в "Житно зърно", год. IV, кн. 8-9.
Там се описваха наблюденията ù
върху
промените в някои метали при слънчевото затъмнение през юни 1927 година.
В тая нова книга тя описва опитите си за констатиране промените в среброто при разните състояния на луната. Връзката между среброто и луната може да се констатира опитно. Методът на г-жа Л. Колиско е следният: в сребърни соли се потопява долния край на попивателна хартия и се наблюдават, какви рисунки и краски се появяват по попивателната хартия. Тези рисунки са много красиви и са много характерни за разните състояния на луната.
към текста >>
54.
Работа
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
СБУДЕТЕ СЕ ДЕЦА НА
СВЕТЛИНАТА
!
СБУДЕТЕ СЕ ДЕЦА НА
СВЕТЛИНАТА
!
(продължение) От нисшето към висшето Аз Научете се да познавате радостта на висшето Аз, като забравите своите собствени интереси, желания и искания. Отхвърляйте нисшото Аз с всичките негови дребнавости. За това живейте във великата същност, която се проявява около вас. Вашата висша същност е същност и на другите. Великата същност включва в себе си всички.
към текста >>
Излезте от тъмнината на малкото ограничено „Аз" в
светлината
на цялото, тази единствена истинска същност в която се намира целия живот.
(продължение) От нисшето към висшето Аз Научете се да познавате радостта на висшето Аз, като забравите своите собствени интереси, желания и искания. Отхвърляйте нисшото Аз с всичките негови дребнавости. За това живейте във великата същност, която се проявява около вас. Вашата висша същност е същност и на другите. Великата същност включва в себе си всички.
Излезте от тъмнината на малкото ограничено „Аз" в
светлината
на цялото, тази единствена истинска същност в която се намира целия живот.
Вие сами сте включени там. Затова туй, което давате или правите на другите, това давате или правите на вашето истинско Аз. Но вие още не сте достатъчно това висше „Аз" за да можете да знаете винаги на физическото поле, кой е най-добрия начин на постъпване. За това стремете се винаги все повече и по-вече да бъдете това истинско „Аз" и не се оставяйте да ви отвличат други влияния. Не се оставяйте да бъдете изкушавани от измамата на личността.
към текста >>
Служене Служенето е лозинката по
пътя
към мен; веселите и любящи сърца са готови да служат.
Вижте как е настоятелно нужна помощта в този критически период на световната еволюция. Ние ви умоляваме: бъдете наши органи, за да можем да обърнем колелото на живота към правилното разбиране целта на живота. Трябва да бъдете способни да отстоявате сами на всичко, което правите. Вашата личност трябва да действува, говори и мисли под добре направляваната мощ на висшето ви „Аз", истинското „Аз". Разберете ли го веднъж, тогава вече не ще се заблуждавате.
Служене Служенето е лозинката по
пътя
към мен; веселите и любящи сърца са готови да служат.
Само една мисъл трябва да имате: как по добре да служите през всека минута на деня. Бъдете готови да бъдете най-малкия между служителите. Бъдете скромни като най-малкият между хората. Мерете стъпалата на вашето усъвършенствуване според нашите. Само когато доведете служенето си в малки работи до съвършенство, ще бъдете готови за по голяма дейност.
към текста >>
Докато срещате тия малки неща в
пътя
си, трябва да ги вършите според нашето желание.
Само една мисъл трябва да имате: как по добре да служите през всека минута на деня. Бъдете готови да бъдете най-малкия между служителите. Бъдете скромни като най-малкият между хората. Мерете стъпалата на вашето усъвършенствуване според нашите. Само когато доведете служенето си в малки работи до съвършенство, ще бъдете готови за по голяма дейност.
Докато срещате тия малки неща в
пътя
си, трябва да ги вършите според нашето желание.
Всеки ден трябва да растете в любов и преданост на идващия Учител и неговото депо. Оставете всичко на страна. Посветете целия си живот Нему, Благословения, живейте зарад Него, без когото бремето на живота би било непоносимо. Всяка добра, безкористна работа е Негово дело и като помагате, ще бъдете едно с Него. Не мислите нито за миг, че бихте могли да му служите по-добре освен като помагате на всекиго, когото срещнете по вашия път.
към текста >>
Бъдете готови всичко да пожертвувате, дори и всеки напредък, за да помогнете на другите Направете целия си живот едно дело на безкористно отдаване сам себе си, и така ние ще ви помогнем да встъпите скоро в
пътя
.
Мнозина се нуждаят от вашата помощ. Давайте от това, що притежавате на всички, всяка минута от вашия живот трябва да бъде дадена в услуга на света. Всичко, което правите, трябва да се ръководи от мисълта, преди всичко, да искате да споделите това, що имате и притежавате, за да можете да ускорите великото дело на човешкото развитие. Давайте, където се нуждаят от вас, не за собствено задоволяване. Давайте на другите това, що сами най-вече желаете.
Бъдете готови всичко да пожертвувате, дори и всеки напредък, за да помогнете на другите Направете целия си живот едно дело на безкористно отдаване сам себе си, и така ние ще ви помогнем да встъпите скоро в
пътя
.
Чрез даване никога не ще загубите. Не питайте за нищо. Слънцето изпраща своята светлина; то дава, без да разпитва. Нека то ви служи за образец. От центъра на вашето сърце, нека зари любов и светлина.
към текста >>
Слънцето изпраща своята
светлина
; то дава, без да разпитва.
Давайте, където се нуждаят от вас, не за собствено задоволяване. Давайте на другите това, що сами най-вече желаете. Бъдете готови всичко да пожертвувате, дори и всеки напредък, за да помогнете на другите Направете целия си живот едно дело на безкористно отдаване сам себе си, и така ние ще ви помогнем да встъпите скоро в пътя. Чрез даване никога не ще загубите. Не питайте за нищо.
Слънцето изпраща своята
светлина
; то дава, без да разпитва.
Нека то ви служи за образец. От центъра на вашето сърце, нека зари любов и светлина. Нека любовта да протича към всичко, но не се домогвайте до това, любовта да се повръща към вас. Изпращайте я, без желанието да се повръща към вас и ви стопля. Работете за самата работа, не за ваше удоволствие.
към текста >>
От центъра на вашето сърце, нека зари любов и
светлина
.
Бъдете готови всичко да пожертвувате, дори и всеки напредък, за да помогнете на другите Направете целия си живот едно дело на безкористно отдаване сам себе си, и така ние ще ви помогнем да встъпите скоро в пътя. Чрез даване никога не ще загубите. Не питайте за нищо. Слънцето изпраща своята светлина; то дава, без да разпитва. Нека то ви служи за образец.
От центъра на вашето сърце, нека зари любов и
светлина
.
Нека любовта да протича към всичко, но не се домогвайте до това, любовта да се повръща към вас. Изпращайте я, без желанието да се повръща към вас и ви стопля. Работете за самата работа, не за ваше удоволствие. Обичайте и зарад любовта давайте, каквото можете да дадете, не заради това що обичта би ви принесла. Забравете сами себе си, като не пожелавате нищо за себе си и ще видите, че всичко ще ви се открие в едно съзнание по-широко, по-пълно, отколкото сега можете да предполагате.
към текста >>
Не поставяйте никакво ново разногласие
върху
везните на доброто и злото, които и така доста трудно поддържат равновесието си.
Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне. Хармония Вие искате да помагате на всички за въдворяване на хармонията; ще можете да постигнете все повече и повече това, ако сами сте хармонични. Очистете чрез трептенията на мира и хармонията вашата околност; така ще правят и другите.
Не поставяйте никакво ново разногласие
върху
везните на доброто и злото, които и така доста трудно поддържат равновесието си.
Докажете истински духа на братството във вашия собствен живот. Реализирайте силата на единодушната колективна дейност. Живейте с тая сила навред и с всички хора. Любов и хармония са необходимите потребности; само чрез тяхното могъщество може една група да изпълни своята задача, като наш проводник. Ще дойде славното време, когато всички, които работят за него ще се сплотят като един човек в света и ще работят съединени чрез любов и отдаване Нему и на всичко, що живее.
към текста >>
55.
Астрологията и възпитанието
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава
върху
по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане.
Обаче, образователният и житейски опит изтъкнаха и друго едно обстоятелство. Колкото и да е запазена сама по себе си младежта и колкото добре да е организирано училището, все пак това не са единствените решаващи фактори за обновата на живота. Има много и много примри, които показват, че често това що младежта носи и що училището гради, улицата и обществото на възрастните го рушат. Яви се, прочее, нуждата да се съгласува обновителната работа на всички фактори, а косвено да се създаде една образователна работа и между възрастните. Защото, наистина, от една страна е твърде популярен възгледът, че човек се учи докато е жив, но от друга - има и едно, мълчаливо прието в обществото мнение, че човек се учи и възпитава главно докато ходи на училище.
Излезе ли от него, той става „възрастен", „сериозен", „зает" и обикновено, изцяло погълнат от някой занаят или специалност, започва да счита за „лукс" или сантименталност това - да разсъждава
върху
по-общите въпроси на живота и да работи за своето общо духовно издигане.
Вследствие на това често настъпва един пагубен застой в обществото на възрастните. Но ние трябва да признаем - и то с всичката прямота - че възрастните, въпреки своята „сериозност" и „заетост", много пъти остават само големи деца, които също имат нужда от възпитание. Да поясним мисълта си! Че разлика между детето и възрастния има - в това не ще съмнение. Възрастният е развит, силен, самостоен и него ние имаме предвид, когато говорим за човека въобще, Но тази сила и самостойност е само по отношение на околната среда в даден момент.
към текста >>
Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат
пътя
на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите.
Това настроение се изрази до известна степен в едно ново консервативно течение на черковно-религиозната традиция - главно се прояви в множеството, негови идейни и философски движения, които си поставиха за задача, да намерят изгубения ключ на християнството. Защото за всички беше ясно, че в разкошния църковен култ няма живот, но и че чистото християнство не е изгубило още своя смисъл. То сдържа в себе си известни вечни истини, които могат да послужат за нуждите на живота в наше време. И факт е, че имаме вече един искрен копнеж към един нов христианизъм. Животът има въпиющи морални и духовни нужди, а от църковният амвон се чуват само студените канонически позиви за разкаяние.
Духовниците не са вече някогашните християнски светии и мъдреци, които сред страшната морална безпътица да сочат
пътя
на падналите и заблудени души - а са само държавни чиновници и формални изпълнители на обредите.
Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения. Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто.
към текста >>
Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили
светлина
.
Това, което духовенството не може да задоволи, задоволява си го животът сам, чрез разните свободни мислители и идейни движения. Широката популярност на Толстой, Достоевски и Тагор, както и теософското и окултно движение, са от една страна огледало на дълбоката криза, която преживява съвременната християнска култура, а от друга са, може би, предвестници на една нова и светла епоха. Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто.
Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили
светлина
.
И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто. Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело. Пред вечната Божия светлина и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев. В. Вл.
към текста >>
Пред вечната Божия
светлина
и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев.
Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина. И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто. Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело.
Пред вечната Божия
светлина
и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев.
В. Вл.
към текста >>
56.
Хелиодът
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено
върху
ми; Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото.
Защото жреците, войните, търговците и З6-тях касти на Индия еднакво се стремят към Бога. Даже безумство е да питаме, коя е кастата на праведния. Защото и бербери, и перачки, и дърводелци са търсили Господа. Ришът Свапаша, принадлежеше към съсловието на тъкачите. * * * Кажи ми, Братко, как бих могъл да се отрека от Майя.
Когато развързах връзките на моето облекло, облеклото все още стоеше прикрепено
върху
ми; Когато бях снел одеждите, аз все пак покривах тялото си в гънките на облеклото.
— Тъй, когато напускам страстите си, моят гняв пребъдва в мен. И когато се отричам от гнева, завистта е още в мен. И, когато завистта е победена, моята гордост и моята суетност са все още там. Когато духът е свободен и когато е изгонил вече Майя, ето, че остава пак привързан към земята. Кабир рече: „Чуй ме, милий Саду, трудно е да се намери истинският път".
към текста >>
* * *
Светлината
на слънцето, на луната и на звездите блести с несравним блясък: Мелодията на любовта възлиза все по високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.
- към кой бряг отлиташ ти? Где ще намериш ти своя покой, о Лебед и що търсиш ти? Пробуди се, това още утро, о Лебед, стани и следвай ме! Съществува страна една, где нямат власт нито съмнението, нито скръбта; и където ужасът на смъртта е престанал да цари. Там, изпълнени с цветя са пролетните лесове и благоуханният им лъх, що шепти: „Той съм Аз", се носи в ефира от тихия и прохладен ветрец.
* * *
Светлината
на слънцето, на луната и на звездите блести с несравним блясък: Мелодията на любовта възлиза все по високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.
* * * Аз станах причастен в хармоничното равновесие на Единният. Аз пих от чашата на вдъхновенията. Аз намерих ключа на тайната. Аз достигнах корена на единението. Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе върху мен.
към текста >>
Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе
върху
мен.
* * * Светлината на слънцето, на луната и на звездите блести с несравним блясък: Мелодията на любовта възлиза все по високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта. * * * Аз станах причастен в хармоничното равновесие на Единният. Аз пих от чашата на вдъхновенията. Аз намерих ключа на тайната. Аз достигнах корена на единението.
Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе
върху
мен.
Песнопеят безкрайния Бог, като че ли непостижим е той; но, аз, в моите, съзерцания, без да си служа с очите си, видях Го аз. Наистина, това е страната без страдания и никой не знае пътя който отвежда там. Само тоя, който е върху тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта. Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи. Мъдрецът я само вижда ; мъдрецът само пее за нея.
към текста >>
Наистина, това е страната без страдания и никой не знае
пътя
който отвежда там.
Аз пих от чашата на вдъхновенията. Аз намерих ключа на тайната. Аз достигнах корена на единението. Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе върху мен. Песнопеят безкрайния Бог, като че ли непостижим е той; но, аз, в моите, съзерцания, без да си служа с очите си, видях Го аз.
Наистина, това е страната без страдания и никой не знае
пътя
който отвежда там.
Само тоя, който е върху тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта. Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи. Мъдрецът я само вижда ; мъдрецът само пее за нея. Това е върховното слово; но как да изрека вълшебната му същина? Оня, който веднъж е вкусил от нея, той знае радостта която тя дарява.
към текста >>
Само тоя, който е
върху
тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта.
Аз намерих ключа на тайната. Аз достигнах корена на единението. Пътуващ без път аз стигнах в страната без скръб; и тихо милостта на Великият Властелин слезе върху мен. Песнопеят безкрайния Бог, като че ли непостижим е той; но, аз, в моите, съзерцания, без да си служа с очите си, видях Го аз. Наистина, това е страната без страдания и никой не знае пътя който отвежда там.
Само тоя, който е
върху
тоя път, е достигнал отвъд предалите на скръбта.
Вълшебна е тая страна и никое достойнство не може да я заслужи. Мъдрецът я само вижда ; мъдрецът само пее за нея. Това е върховното слово; но как да изрека вълшебната му същина? Оня, който веднъж е вкусил от нея, той знае радостта която тя дарява. Кабир рече: „Когато я познае, неведомият става мъдър и мъдрият става безмълвен от мълчаливо благоговение".
към текста >>
* * *
Светлината
на слънцето, на луната, и на звездите блести с блясък несравним: мелодията на любовта възлиза все по-високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.
Кабир рече: „Когато я познае, неведомият става мъдър и мъдрият става безмълвен от мълчаливо благоговение". Пилигримът е напълно опиянен. Мъдростта и отречението му са съвършени. Той вкусва от чашата на вдъхновенията и на стремежите на любовта. Там цялото небе се изпълня с радост.
* * *
Светлината
на слънцето, на луната, и на звездите блести с блясък несравним: мелодията на любовта възлиза все по-високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.
Ден и нощ музикалният хор изпълва небесата и казва Кабир: „Моят Единствен Възлюблен ме изпълня със светлина, както светкавица небесата". * * * Дочувам мелодията на Неговата флейта и не съм вече господар на себе си. Цветето се разтваря без да е настъпила пролетта и вече пчелата е получила неговия благоухаещ зов. Откънтява с гръм мълнията, проблясват светкавиците; вълни се издигат в моето сърце. Дъждът ромоли и моята ли душа копне по моя Господ.
към текста >>
Ден и нощ музикалният хор изпълва небесата и казва Кабир: „Моят Единствен Възлюблен ме изпълня със
светлина
, както светкавица небесата".
Пилигримът е напълно опиянен. Мъдростта и отречението му са съвършени. Той вкусва от чашата на вдъхновенията и на стремежите на любовта. Там цялото небе се изпълня с радост. * * * Светлината на слънцето, на луната, и на звездите блести с блясък несравним: мелодията на любовта възлиза все по-високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.
Ден и нощ музикалният хор изпълва небесата и казва Кабир: „Моят Единствен Възлюблен ме изпълня със
светлина
, както светкавица небесата".
* * * Дочувам мелодията на Неговата флейта и не съм вече господар на себе си. Цветето се разтваря без да е настъпила пролетта и вече пчелата е получила неговия благоухаещ зов. Откънтява с гръм мълнията, проблясват светкавиците; вълни се издигат в моето сърце. Дъждът ромоли и моята ли душа копне по моя Господ. Там, където ритъмът на света едно след друго се ражда и умира, дотам е достигнало моето сърце.
към текста >>
Кабир рече: „Сърцето ми примира за живот." Областта в центъра на небето, където почива Духът, е лъчезарна от музика и
светлина
.
Цветето се разтваря без да е настъпила пролетта и вече пчелата е получила неговия благоухаещ зов. Откънтява с гръм мълнията, проблясват светкавиците; вълни се издигат в моето сърце. Дъждът ромоли и моята ли душа копне по моя Господ. Там, където ритъмът на света едно след друго се ражда и умира, дотам е достигнало моето сърце. Там скритите хоругви се развяват от вятъра.
Кабир рече: „Сърцето ми примира за живот." Областта в центъра на небето, където почива Духът, е лъчезарна от музика и
светлина
.
Там където разцъфтява тая девствена и чиста хармония, моят Властелин намира утеха и радост. В чудно дивното велелепие на Неговите коси се губи блясъкът на милиони слънца и луни. Има връх тоя бряг - един град където безспир се излива дъжд от нектар. Кабир рече: „Ела, о Дхармадас, и виж триумфа на моя Всемогъщ Властелин." * * * На насрещното дърво стои една птичка; тя танцува в радостта на живота. Никой не знае, где тя.
към текста >>
Там потоци от
светлина
текат във всички посоки.
Спи тя в леглото на Непостижимото, на Безкрайното, на Вечното и никой не знае, кога отлита тя, и никой не знае, кога се възвръща пак. Кабир рече: „О братко свети! Дълбока е тая тайна. Остави на мъдреците да търсят, где пребивава тая птичка". * * * Там, където Пролетта цари, тоя Властелин на Времената, тайнствена музика се дочува там.
Там потоци от
светлина
текат във всички посоки.
Малцина само мотат да достигнат тоя бряг.
към текста >>
57.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край
пътя
, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили.
Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир.
При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край
пътя
, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили.
Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата.
към текста >>
Последните работят
върху
всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция.
Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили.
Последните работят
върху
всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция.
При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми.
към текста >>
Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна
светлина
, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото?
До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота?
Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна
светлина
, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото?
Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така?
към текста >>
Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по
пътя
, по който вървим, ще жънем все несполуки.
И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път. Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта. Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път.
Чрез тях природата ни казва, че ако продължаваме по
пътя
, по който вървим, ще жънем все несполуки.
Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони. Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта. Нужда от правилен мироглед „Липсата на истински мироглед носи големи нещастия.
към текста >>
Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка
пътя
и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление.
Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него. Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях?
Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка
пътя
и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление.
Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа. Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране на живота може да направи човека работник за изграждане на новата култура на земята.
към текста >>
58.
ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят
върху
една почва, дето догматизмът има дълбоки корени.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ На много места в Италия съществуват групи или общества, които подт името теософи, окултисти, моралисти и пр. полагат големи усилия за повдигането съзнанието на народа над ограничените догматични форми.
Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят
върху
една почва, дето догматизмът има дълбоки корени.
В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр. Учението на Толстой там е малко познато. Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи. В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (Светлина и сянка). Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения.
към текста >>
В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (
Светлина
и сянка).
полагат големи усилия за повдигането съзнанието на народа над ограничените догматични форми. Работата на тия пионери там не е лесна, защото работят върху една почва, дето догматизмът има дълбоки корени. В Италия съществуват няколко списания по окултизма, спиритизма, за нови свободни духовни течения и пр. Учението на Толстой там е малко познато. Някои от тези списания са: „Il mondo occulto" (Окултният свят), излиза в Неапол под редакцията на Ф. Зингарополи.
В Рим излиза елегантно списание за духовна наука- „Luce e ombra" (
Светлина
и сянка).
Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие). То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения. Адвокатът Г. Б.
към текста >>
Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява
върху
дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката".
Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие). То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения. Адвокатът Г. Б.
Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява
върху
дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката".
Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце.
към текста >>
В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае
пътя
, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее.
Адвокатът Г. Б. Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и любим на публиката". Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo".
В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае
пътя
, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее.
Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце. В Италия успешната работа на разни групи и общества за мир и братство е трудна и поради политическото положение на страната, което не обещава никаква помощ за целта. Обаче Духът Христов работи навсякъде безспир и няма спънка, която да не се преодолее. В италианска Швейцария (гр. Локарно) неуморимо работи Джино Сордели за духовното пробуждане; той издава и „Библиотека за спиритуализъм и психични изучвания".
към текста >>
59.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ВЕСТИ Движение за идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на
светлината
!
ВЕСТИ Движение за идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на
светлината
!
Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава. Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да любим с всичките сили на ума и сърцето си. Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината.
към текста >>
Мнозина вече вървят по
пътя
на новия живот.
Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П. Дънов работи за високия идеал: обнова на духовния живот както на индивида, така и на обществото. Той проповядва любов между всички съсловия, между всички хора, защото са синове на същата земя, лъчи на същото духовно слънце, всички са родени от същия извор на вечния живот.
Мнозина вече вървят по
пътя
на новия живот.
Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме. Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта.
към текста >>
Както слънцето се издига и праща
светлината
си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта.
Мнозина вече вървят по пътя на новия живот. Други спят още, очаквайки лъчите на новата зора, която да ги събуди, за да почнат възкачването. Но ето вече първите лъчи на новия живот, които ни показва Учителят на Бялото Братство, инструкторът на новата ера на мир, хармония между хората на добрата воля. Учителят ни зове, апостолите събуждат заспалите. Братя, трябва да се възкачваме.
Както слънцето се издига и праща
светлината
си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта.
От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят.
към текста >>
Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда
върху
развалините на стария свят.
Както слънцето се издига и праща светлината си на всички, така Любовта на Първичната Причина даде на всинца вечния живот - вечният дар да проявяваме любовта. От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате!
Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда
върху
развалините на стария свят.
В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите.
към текста >>
В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят
пътя
към безсмъртната
светлина
на вашата вътрешна същина.
От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят.
В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят
пътя
към безсмъртната
светлина
на вашата вътрешна същина.
Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца.
към текста >>
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност;
пътя
, по който еволюираме.
Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце".
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност;
пътя
, по който еволюираме.
Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света. Тя обяснява, върху какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота.
към текста >>
Тя обяснява,
върху
какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота.
Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца. „Новото човечество": В тази беседа се разглеждат силата и възможностите на новите идеи, на новите хора, на всеки носител на високите идеали в света.
Тя обяснява,
върху
какви основи всеки трябва да гради живота си, за да може той да устои на всички изпитания; обяснява разликата между стар и нов живот, разликата между стария и новия човек в разбирането на живота.
Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта.
към текста >>
Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова
светлина
, да импулсират новия живот.
Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света.
Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова
светлина
, да импулсират новия живот.
Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа.
към текста >>
Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е
пътят
към истинския живот, кои са силите,
върху
които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали. Като четете това съчинение, ще разберете великите разумни сили, които сега ще дойдат да турят ред и ще донесат правда в света. Тази беседа разкрива как работят великите посветени, които са идвали в критическите периоди на човешкото развитие, за да донесат нова светлина, да импулсират новия живот. Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред.
Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е
пътят
към истинския живот, кои са силите,
върху
които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце.
Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа. „Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания върху силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството. АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство.
към текста >>
„Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания
върху
силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството.
Тая книга учи майките, как да отглеждат децата си, учителите, как да учат, съдиите, как да съдят, лекарите, как да лекуват и всички как да поправим живота си. „Тесният път": Като четем това съчинение, ще видим по-ясно, защо са страданията и мъчнотиите, които подтикват напред. Тая беседа обяснява разликата между широкия път и тесния път, който води към духовно възраждане, обяснява защо красивите неща в живота се получават само с големи мъчнотии; обяснява, кой е пътят към истинския живот, кои са силите, върху които можем да разчитаме; тя говори и за любовта, която може да повдигне и най-низко падналия човек, и най разваленото сърце. Като четете това съчинение, ще си кажете: „Отсега нататък искам да бъда човек в истинския смисъл на думата". И с това ще почнете новата работа; ще разберете как и защо трябва да работите за свободата на вашата душа.
„Силите на живата природа": Това са десет много важни изследвания
върху
силите на природата в свръзка с еволюцията на човечеството.
АРЖЕНТИНА Магдалина де Пита печата във в-к „Elevation" няколко думи за Учителя: „Учението му е основано на новия живот, който има за основа любовта. Учениците му се наричат ученици на Бялото Братство. Главните учения са всецяло оригинални. Теми на неговите беседи са стихове от евангелието. Ето някои от мислите на Учителя: „Не е толкоз важно как ще минем живота, но той да се употреби плодотворно за доброто.
към текста >>
В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения
върху
мирогледа на Гьоте.
Законът на Божията Любов е нещо много повече от един интернационал на мира. На този закон почива новият живот". По цялата земя вече се носят Божествените идеи за любов, братство и мир и като пролетния вятър ни вещаят новата епоха! Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер.
В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения
върху
мирогледа на Гьоте.
Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи. От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове върху разни окултни области. Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр.
към текста >>
От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове
върху
разни окултни области.
Това може само да ни радва и да ни даде подтик за по-усилена работа. РУДОЛФ ЩАЙНЕР (по случай петгодишнината от заминаването му) На 30 март се навършват пет години от смъртта на Рудолф Щайнер. В първите години на дейността си той изучаваше Гьоте и написа съчинения върху мирогледа на Гьоте. Освен това, той в труда „Истина и наука" изложи своите схващания на гносеологичните проблеми, а във „Философия на свободата" и др. той разви по-нататък своите философски възгледи.
От началото на този век той почна да работи в областта на окултизма, теософията и написа ред трудове
върху
разни окултни области.
Отначало като главен секретар на теософското общество в Германия, а после като ръководител на Антропософското общество - той оказа грамадно влияние за вливане на духовен елемент в западно-европейската култура чрез многобройни сказки, курсове и трудове. Отначало дейността му беше чисто теоретична, по после премина към практическата област чрез построяване на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария (при Дорнах до Базел,) и откриването на свободното Валдорфско училище в Щутгарт, по типа на което после се отвориха множество други училища в Германия, Англия, Париж и пр. В „Гьотеанум" се разработват разните науки в този нов дух. Щайнер беше плодотворен и в областта на поезията, архитектурата, медицината, живописта и пр. Той с успех се опита в областта на изящната литература чрез своите мистични драми, които се представиха в Гьотеанум.
към текста >>
60.
СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА
СВЕТЛИНАТА
!
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА
СВЕТЛИНАТА
!
Сила Растете във вътрешна сила и тогава външна не ще ви липсва, щом се нуждаете от нея за моето дело. Силата на цялата вселена тогаз е във ваша помощ!. Има една сила, която човек винаги чувствува и от която може да живее: силата на собствената Божественост. Изявявайте я все повече и повече и скоро тялото ви ще се покори на своя Господар. Обаче не трябва да очаквате, че ще можете да употребите в две различни направления силата, която владеете.
към текста >>
Употребете я само за Неговото дело и за всичко, което улеснява
пътя
Му.
Сила Растете във вътрешна сила и тогава външна не ще ви липсва, щом се нуждаете от нея за моето дело. Силата на цялата вселена тогаз е във ваша помощ!. Има една сила, която човек винаги чувствува и от която може да живее: силата на собствената Божественост. Изявявайте я все повече и повече и скоро тялото ви ще се покори на своя Господар. Обаче не трябва да очаквате, че ще можете да употребите в две различни направления силата, която владеете.
Употребете я само за Неговото дело и за всичко, което улеснява
пътя
Му.
Трябва да се научите да пестите енергията, да употребявате силата си само за доброто на другите, не за самите вас. Пестете силите си при по-маловажните неща, за да ги имате достатъчно, когато се нуждаете от тях. Станете сами по себе си сила и не ставайте зависими от външните обстоятелства. Елате при мен по собствена сила и отстранете от себе си всичко, което стои на пътя ви. Стремете се все повече да изпълните това, което моята сила ви носи.
към текста >>
Елате при мен по собствена сила и отстранете от себе си всичко, което стои на
пътя
ви.
Обаче не трябва да очаквате, че ще можете да употребите в две различни направления силата, която владеете. Употребете я само за Неговото дело и за всичко, което улеснява пътя Му. Трябва да се научите да пестите енергията, да употребявате силата си само за доброто на другите, не за самите вас. Пестете силите си при по-маловажните неща, за да ги имате достатъчно, когато се нуждаете от тях. Станете сами по себе си сила и не ставайте зависими от външните обстоятелства.
Елате при мен по собствена сила и отстранете от себе си всичко, което стои на
пътя
ви.
Стремете се все повече да изпълните това, което моята сила ви носи. Дръжте ме винаги в мислите си и притегляйте моята сила към себе си. Научете се да употребявате Силата ми вместо вашата. Така ще можете много по-добре да помагате, отколкото ако употребявате собствената енергия. Като употребявате правилно силата, която имате, ще ви се даде повече.
към текста >>
Владейте тялото си Внимавайте
върху
вашия инструмент; научете се да го владеете.
Стремете се все повече да изпълните това, което моята сила ви носи. Дръжте ме винаги в мислите си и притегляйте моята сила към себе си. Научете се да употребявате Силата ми вместо вашата. Така ще можете много по-добре да помагате, отколкото ако употребявате собствената енергия. Като употребявате правилно силата, която имате, ще ви се даде повече.
Владейте тялото си Внимавайте
върху
вашия инструмент; научете се да го владеете.
Обучавайте го да се покорява на волята ви. Употребявайте мощта си, за да владеете силите, които го движат. Научете се да се освободите от нисшите си тела и да ги употребявате като ваши оръдия, без да губите властта си над тях. Всеки ден употребявайте известно време за това и виждайте в тях само инструмент за ваша употреба. Стремете се към живот извън това тяло, обучавайте го съзнателно да се покорява на Божественото у вас.
към текста >>
Бъдете радостни и смели в
пътя
и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви.
Когато държите строго под властта си нисшите си оръдия, няма да ви бъде мъчно това различаване. Не се вслушвайте вече в недостойни подбуди. Добро разположение Разположението е най-добрият ви лекар: живейте в радост и сила. Доброто разположение, е качество, което действува и при скръб. Нова сила винаги ще се втича във вас, ако се научите да сте отворени винаги за радостта и красивата страна на живота; това трябва винаги да с~ проявява от нашите ученици.
Бъдете радостни и смели в
пътя
и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви.
Бъдете доверчиви и радостни. Животът трябва да протече през вас с всичката си сила и красота. Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с тъга и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате. Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът.
към текста >>
Чувство на щастие Мислете
върху
доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете.
Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с тъга и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате. Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът. Всичко друго е растеж, даже и там, гдето не можете да го разпознаете. Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас.
Чувство на щастие Мислете
върху
доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете.
Това е първата ти най-важна задача; не за себе си да питаш, но всичко, що имаш, да отдадеш за облекчение страданията и нуждите на ближните си. За да си сам щастлив, трябва да си готов, всичко, що притежаваш, да делиш с другите. Само в това се състои щастието. Концентрирай съзнанието си върху това да намалиш жестокостта и невежеството в света. Така ще служиш на силите, които работят за радостта и благосъстоянието на заблуденото човечество.
към текста >>
Концентрирай съзнанието си
върху
това да намалиш жестокостта и невежеството в света.
Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас. Чувство на щастие Мислете върху доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете. Това е първата ти най-важна задача; не за себе си да питаш, но всичко, що имаш, да отдадеш за облекчение страданията и нуждите на ближните си. За да си сам щастлив, трябва да си готов, всичко, що притежаваш, да делиш с другите. Само в това се състои щастието.
Концентрирай съзнанието си
върху
това да намалиш жестокостта и невежеството в света.
Така ще служиш на силите, които работят за радостта и благосъстоянието на заблуденото човечество. Бъди слънчев лъч и се старай светът да стане по-щастлив чрез присъствието ти. Така ще работиш за нашето дело. Мисли върху радостното; скръбното е достатъчно в света. Старай се да замениш трептенията на скръбта с противоположни.
към текста >>
Мисли
върху
радостното; скръбното е достатъчно в света.
Само в това се състои щастието. Концентрирай съзнанието си върху това да намалиш жестокостта и невежеството в света. Така ще служиш на силите, които работят за радостта и благосъстоянието на заблуденото човечество. Бъди слънчев лъч и се старай светът да стане по-щастлив чрез присъствието ти. Така ще работиш за нашето дело.
Мисли
върху
радостното; скръбното е достатъчно в света.
Старай се да замениш трептенията на скръбта с противоположни. За това нищо друго не би ти помогнало по-добре от природата. Идете всички при нея, която е ваша обща майка. Пийте всички от нейното дихание и станете едно с нейните цветя и слънчевата ù светлина. Излез навън към нейните хълмове и планини и вземи от нейната царствена сила и тиха радост.
към текста >>
Пийте всички от нейното дихание и станете едно с нейните цветя и слънчевата ù
светлина
.
Така ще работиш за нашето дело. Мисли върху радостното; скръбното е достатъчно в света. Старай се да замениш трептенията на скръбта с противоположни. За това нищо друго не би ти помогнало по-добре от природата. Идете всички при нея, която е ваша обща майка.
Пийте всички от нейното дихание и станете едно с нейните цветя и слънчевата ù
светлина
.
Излез навън към нейните хълмове и планини и вземи от нейната царствена сила и тиха радост. Отворете се за великото единение с всичко и нека животът ти протече с щастието и красотата на цялото. Животът е ценен, щом можеш да се подигнеш над създадените от тебе граници. Обичай своите ближни и чувствувай блаженството на своята любов. Радост Бъдете смели в живота, готови да давате - станете сами живот и разпращайте трептенията на радостта.
към текста >>
Станете носител на
светлината
, носете Неговата вест за радост и свобода навън в целия свят.
Отворете се за великото единение с всичко и нека животът ти протече с щастието и красотата на цялото. Животът е ценен, щом можеш да се подигнеш над създадените от тебе граници. Обичай своите ближни и чувствувай блаженството на своята любов. Радост Бъдете смели в живота, готови да давате - станете сами живот и разпращайте трептенията на радостта. Направете живота си лъч на радост за другите Стремете се да бъдете все по-щастливи и по-способни - в голяма благодарност, че сте годни да работите за Него, Господарят на всичкото великолепие и всичката радост.
Станете носител на
светлината
, носете Неговата вест за радост и свобода навън в целия свят.
За Него да се работи, значи радост и блаженство. Никога не трябва да схващаш това като тежък дълг. И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си върху красиви неща и върху работата, която можете да извършите. Увеличете любовта и красотата в света. Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто.
към текста >>
И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си
върху
красиви неща и
върху
работата, която можете да извършите.
Радост Бъдете смели в живота, готови да давате - станете сами живот и разпращайте трептенията на радостта. Направете живота си лъч на радост за другите Стремете се да бъдете все по-щастливи и по-способни - в голяма благодарност, че сте годни да работите за Него, Господарят на всичкото великолепие и всичката радост. Станете носител на светлината, носете Неговата вест за радост и свобода навън в целия свят. За Него да се работи, значи радост и блаженство. Никога не трябва да схващаш това като тежък дълг.
И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си
върху
красиви неща и
върху
работата, която можете да извършите.
Увеличете любовта и красотата в света. Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто. Животът е радост и сила, могъщество, пълнота - хората трябва да се научат все повече да изразяват това във всичката му красота. Божествената любов управлява Задача на хората е да я изявят чрез чистота и възвишена радост. Излъчвайте от себе си радостта, че можете да работите в услуга на човечеството.
към текста >>
Нашите ученици трябва да действуват като сияеща
светлина
и сияещ слънчев лъч
върху
всеки, с когото дойдат в съприкосновение.
Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто. Животът е радост и сила, могъщество, пълнота - хората трябва да се научат все повече да изразяват това във всичката му красота. Божествената любов управлява Задача на хората е да я изявят чрез чистота и възвишена радост. Излъчвайте от себе си радостта, че можете да работите в услуга на човечеството. Разпространявайте чувството на благосклонност около себе си и повлияйте на околната си среда, така че всички да се чувствуват по-добри и по-смели, защото са ви срещнали.
Нашите ученици трябва да действуват като сияеща
светлина
и сияещ слънчев лъч
върху
всеки, с когото дойдат в съприкосновение.
Нали истинската жива радост е в даването? Научете се да разберете това и така отговорете на всеобемляющата любов на Всевишния, която в същината си е радост и сила. Смейте се с небето, пейте с птичките, дишайте с цветята и любете с Божията любов. Не се грижете Не уголемявайте страданията на света, като се измъчвате сами. Мислете винаги за другите и така забравете нисшото аз с неговите дребнави грижи.
към текста >>
Спомняйте си, колко ние, вашите по-стари братя носим
върху
нашите плещи.
Мислете винаги за другите и така забравете нисшото аз с неговите дребнави грижи. Това са само егоистичните разочарования и желания, които пораждат лошото разположение, чувството на тежест. Те принадлежат на личността, която още желае нещата за себе си. Надмогвайте силата на влиянията и окръжаващата среда. Те принадлежат към миналото и не трябва вече да имат власт да ви държат долу.
Спомняйте си, колко ние, вашите по-стари братя носим
върху
нашите плещи.
Ние не се безпокоим. Мислете за вашия Учител, който е радостен и силен и от когото вие сте част. Не забравяйте, че в нашия свят са непознати както обезсърчението, така и незадоволството. Излизайте вън всред природата, гледайте дърветата, цветята, птичките и бъдете като тях. Те не се грижат, но обичат живота.
към текста >>
Волята е първата основа,
върху
която почива вселената.
Аз съм винаги близо до вас; силата ми винаги можете да използувате, ако не се затваряте чрез обезсърчение и безпокойство. Вие също не трябва да се обезсърчавате в стремлението си да разберете закона. Употребявайте най-добрите си сили, а всичко друго оставете на нас. Не трябва да се грижите, не трябва да падате духом, защото тогава и ние не можем да ви помогнем. Воля Има само една воля и вие трябва да се научите да се подигнете до тая висша воля, която е истинската Същност на всичко.
Волята е първата основа,
върху
която почива вселената.
Развийте тая сила у вас; знайте, че вие сами сте както воля, така и мъдрост. Няма нищо, което Бог във вас да не може да постигне. няма невъзможно, когато волята, съединена с разумност и постоянството, са насочени към една цел. Волята е всемогъща. Тя е във вас; обработете я.
към текста >>
С мисли, думи и дела работете неспирно; действувайте
върху
околната си среда и така вие ще създадете около себе си по-чисти състояния.
Нашата помощ ще ви се даде, но вие трябва да дерзайте и да желаете. Действувайте Работете и покажете любовта си на дело. Действувайте! Важни са само тия думи: действувайте за Него. Направете от вашата работа истинска жертва за Него. С радост и благодарност в сърцето вършете Неговата работа.
С мисли, думи и дела работете неспирно; действувайте
върху
околната си среда и така вие ще създадете около себе си по-чисти състояния.
Работете неспирно за другите, за човечеството. Безкористна работа да бъде единствената ви мисъл. Тая мисъл да се вживее у вас така силно, че малките огорчения и несправедливости да не ви обиждат, нито даже да ги забелязвате. Те да имат за вас само едно значение, че са средство да докажете растящата си сила. Стремете се да действувате ведно с всички и единодушно.
към текста >>
61.
КНИГОПИС
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Да се изправи човек на краката си, това значи да има той една велика основа,
върху
която почива сегашният живот.
Животът е в идеализма на човека. Щом човек почне да живее прозаичен живот, това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол или както един кон, на които са турили юзди, или ако разбираме живота, както една натоварена камила, това не е живот. Човек се отличава по това, че ходи право. И само правият човек, или човекът, който се е изправил, има велика основа.
Да се изправи човек на краката си, това значи да има той една велика основа,
върху
която почива сегашният живот.
Ние трябва да знаем, че сме органи на този велик човек, който управлява целия свят. В това отношение ние можем да кажем, че всички сме братя и сестри на това единство, на този велик човек, който ни обединява в една мисъл. Ако между вас има и от други народности, ние ви поздравяваме като братя и сестри на това човечество. И ако е добре на този велик човек, ще бъде добре и на всички народности. Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете.
към текста >>
Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща
светлина
, В това няма никакво различие.
Ако главата е здрава, ще бъдат здрави и гърдите, и стомахът и краката, и ръцете. Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно в човека.
Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща
светлина
, В това няма никакво различие.
Светлината носи знанието в нас; тя носи възвишеното и благородното. Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез светлината, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството. Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина.
към текста >>
Светлината
носи знанието в нас; тя носи възвишеното и благородното.
Ако главата е болна, цялото тяло ще бъде болно. Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно в човека. Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие.
Светлината
носи знанието в нас; тя носи възвишеното и благородното.
Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез светлината, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството. Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина. Тогаз всички ще бъдем братя и сестри.
към текста >>
Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез
светлината
, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството.
Това, което отличава човека, е неговата глава. Само човек има разумна глава. Има нещо възвишено и благородно в човека. Всички ние си приличаме в някои неща: всички дишаме един и същ въздух без разлика; всички пием една и съща вода; всички се храним с една и съща храна; всички възприемаме една и съща светлина, В това няма никакво различие. Светлината носи знанието в нас; тя носи възвишеното и благородното.
Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез
светлината
, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството.
Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина. Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина.
към текста >>
Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с
светлина
, невежеството с мъдрост, лъжата с истина.
Нека използуваме благото, което природата ни дава чрез светлината, да използуваме знанието, което природата ни дава, за общото благо на човечеството. Нека се радваме, че живеем на нашата земя и че ще дойде ден, който ще донесе мир и радост за всички хора. И тогаз ще има един общ език, на който ще говорят всички хора. И той ще бъде език на Божията Любов , език на Божията Мъдрост и език на Божията Истина. Тогаз всички ще бъдем братя и сестри.
Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с
светлина
, невежеството с мъдрост, лъжата с истина.
Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава. Иде новият свят. Иде новата култура. Иде истината, любовта, светлината и свободата. Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите.
към текста >>
Иде истината, любовта,
светлината
и свободата.
Тогаз всички ще бъдем братя и сестри. Из нов път „Побеждавайте злото чрез доброто." Побеждавайте омразата с любов, тъмнината с светлина, невежеството с мъдрост, лъжата с истина. Старият свят на лъжа, насилие, омраза и робство си заминава. Иде новият свят. Иде новата култура.
Иде истината, любовта,
светлината
и свободата.
Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство. Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят.
към текста >>
Той показва
пътя
на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта.
Първо в душите и в живота на малцината, а после и в живота на народите. Докато по инерция човечеството върви по-стария път, който го води към катастрофа, в лицето на най-добрите свои синове то работи за един нов свят без насилия, войни, омраза и робство. Ганди с 300 мил. индуси прилагат Христовите методи и по този начин лъжата на „християнските" народи става явна. Победата на Ганди е сигурна, защото с него са всички добри хора по целия свят.
Той показва
пътя
на истинското освобождение на всички народи : а той е да следват Божествените закони, а не човешките; да живеят в любов и мир, в правда и доброта.
И в Европа, докато Франция гласува напоследък 1 милиард фр. за въоръжения, а и другите народи се надпреварват по същия път, една шепа идеалисти, миротворци, които отричат всека война и всяко убийство като методи за разрешение, каквито и да е въпроси, се сбират това лято в южна Франция, доброволно, без заплата да работят, да помогнат на пострадалото население от наводнение. От десет години е основан Комитет за доброволна гражд. служба, който всека година организира помощ на пострадали. В 1920 г.
към текста >>
62.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки
върху
характера на окултното знание.
Вл. Пашов ВЕЛИКАТА ТАЙНА Днес все повече и повече започва да се говори и пише за окултизма. Едни го считат за сериозна наука и философия, която дава реална обосновка на световните загадки и се стремят да го проучват и живеят. Други пък го намират като философия, която е рожба на нашето болно време – примесена с индуски фантазии, които нямат никакво реално отношение към живота и които само отклоняват хората от техния „реален" живот. По такъв начин, заключават те, се прави нещастен живота на хората, като ги карат да търсят щастието във фантастичното, тайнственото и нереалното, И едните, и другите имат право, защото под името „окултизъм" са разпространени в света такива учения и доктрини, които нямат никакво отношение към самия предмет на окултизма.
Тук няма да пиша някаква академическа апология на окултизма, но ще направя само някои общи бележки
върху
характера на окултното знание.
Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане.
към текста >>
Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „
светлина
, която не хвърля сянка".
Етимологически думата „окултизъм" или „окултно" значи таен, скрит. Тя е една дума, която в последната й вариация, я намираме в латински език. И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане.
Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „
светлина
, която не хвърля сянка".
Окултизмът, разгледан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. Ами че и живота, в който всички живеем, е една такава окултна сила.
към текста >>
Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и
светлина
ги намират.
А всички тези сили са обект на проучване и използуване от окултизма. В миналото тази наука е била изучавана в храмовете – в онези отдалечени времена на човешката култура, когато религията и науката са били свързани във върховен синтез и са били две сестри, а не два неприятеля. За нас религията и науката са методи за развитието на човека. Та казвам, в онези отдалечени времена тази върховна наука се е изучавала в храмовете школи, които са били в уединени места, за да бъдат по-удобни за научни и възпитателни занимания всред чистия въздух и природата. И в тях е могъл да отиде всеки, който е имал стремеж към познание и съвършенство – кандидатите са били подлагани на известни предварителни изпити.
Такива храмове-школи има и днес, и жадните за знание и
светлина
ги намират.
Тази велика синтетична наука в миналото е обличана в разни форми и имена. Наричат я още „езотерична" или вътрешна наука т.е. наука, която изучава не само външната страна на нещата, но и техните вътрешни съотношения и силите, които действат зад формите: кабала, астрология, алхимия: това са все различни отрасли на тази наука. Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си.
към текста >>
Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в
пътя
.
Разгледана по същина, окултната наука проучва Битието и Живота в тяхната целокупна проява. Докато днешната наука проучва живота като едно случайно явление – случаен резултат на слепите механични сили, окултната наука поставя като основа на Битието – Живота, който сам по себе си е разумен и съдържа всички творчески сили и възможности в себе си. Така че според окултната наука животът не се създава, а само се проявява. И този първичен и разумен живот се проявява в хиляди форми и степени, които подлежат на развитие. Окултната наука е преди всичко опитна и практична наука.
Всяко знание тук се свежда към живота, защото знание, което няма отношение към живота ни, е само един товар, който само може да ни пречи в
пътя
.
Първата стъпка към проучването на окултизма е човек да научи начините и методите, чрез които да се справя с обективния и проявен живот и с противоречията, които възникват в него. А за да се добере до тези методи, той трябва да намери своя Учител, който ще го въведе в храма на познанието. И чрез процеса на обучение и възпитание по тези методи, които са резултат от дълбоко и подробно проучване на човешката природа, човек ще дойде до онова състояние, при което ще може да контролира силите и способностите, с които разполага. Така че първата крачка към всяко постижение е живот в хармония със законите, които функционират в живата природа. И тогава човек е готов да се занимава с по-дълбоките сили на природата и да си служи с тях, но не като със слуги, а като с разумни агенти на природата, на която и той става служител.
към текста >>
Била е и е мощен фактор в
пътя
на човешкото развитие.
В разумния живот човек най-първо трябва да започне с урегулиране и хармониране на физическия живот, който е свързан с храносмилателната система. И затова той трябва да се научи най-първо да се храни – да знае какво да яде, и кога и как да яде. И който иска да проучва окултизма като наука и да се ползува от него, преди всичко да води чист и природосъобразен живот. Ученикът на окултизма живее така, че да икономисва енергиите на живота, които му са дар от природата. Окултизмът е онази наука, която е съществувала още от самото начало на човечеството и е била един фар в неговия житейски път.
Била е и е мощен фактор в
пътя
на човешкото развитие.
И тя не е от човешки произход, т.е. не е плод от усилието на човешкия ум, но е плод от усилието на същества, които стоят по-горе от човека в своята еволюция и са минали по неговия път. Тя е плод от дейността на целия космос. Представителите на окултната наука във всички времена и народи са имали за цел и задача с нея да служат за културното издигане на човечеството, искали са с нея да бъдат полезни на своите братя човеци. Но за да бъде тяхната полза реална, те са се съобразявали със степента на съзнанието и обективните услови, при които е трябвало да работят и съобразно с това са определяли и формата, в която да изнасят знанието.
към текста >>
И до нас са достигнали само откъслеци от древни съчинения
върху
окултизма, които са писани на този език и по който искат да възстановят окултизма, но по много съображения така предаденият окултизъм може да постави в противоречие изучаващия.
А формите на миналото в своята целокупност не са полезни за една последваща епоха, те са даже вредни. И за това който иска да проучва окултизма по миналите форми на неговото предаване, той трябва да дойде в положението и състоянието на онази епоха, иначе ще се натъкне на ред несъобразности и противоречия и ще го намери за наука, която е отживяла времето си. Но не само в миналото е имало окултни школи и велики учители; и днес ги има и може би и повече от всякога, ала който иска да ги намери в форма, в каквато са се проявявали в миналото, няма да ги намери. Както споменах по-горе, във всяка епоха окултизмът се е обличал и предавал в подходяща форма, за да може да се разбере и приложи в живота. Но има един специален окултен език, на който са говорил посветените в миналото и така изнесено учението в миналото, се е предавало от уста на ухо, а впоследствие, когато е ставало традиция, е било записвано и след това многократно преписвано, та чак до наши дни.
И до нас са достигнали само откъслеци от древни съчинения
върху
окултизма, които са писани на този език и по който искат да възстановят окултизма, но по много съображения така предаденият окултизъм може да постави в противоречие изучаващия.
Предаван и изучаван от това, което ни е завещала традицията, окултизмът изгуби своята практическа стойност по две причини: От една страна придържащ се към традицията и не съобразяващ се с духа на епохата, иска да се приложат стари методи в новите времена, когато имаме други отношения на нещата и затова те дават отрицателен резултат. Второ: това, което ни е предадено, е придружено с много и излишни коментарии на непосветени преводачи и преписвачи. Защото, както казах, посветените са си служили и си служат с един свещен език, който е езика на живата природа и за да може да се вникне в смисъла и съдържанието на древните текстове, трябва да се разбира този език: този език се разкрива на учениците при тъй наречените посвещения, при които на ученика се предават известни ключове да работи с известни сили и закони в природата. И като се правят преводи от древни текстове, понеже не се знае ключа на тези текстове, често се получават нелепости, които минават под формата на окултизъм и с това се дава една невярна представа за това велико учение, което има за задача да помага на хората в техния път. Например в индуската философия, която има в основата си окултизма, но която не е основа на окултизма, както мислят някои, има едно такова положение „убий всяко желание".
към текста >>
Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и
светлината
, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове.
Но това е един крив превод от свещения език на посветените. Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си". Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език.
Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и
светлината
, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове.
Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие върху човечеството. Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността и животът му се осмисля.
към текста >>
Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие
върху
човечеството.
Ала съвременната окултна наука поставя въпроса тъй: всички желания и стремежи, които идат на човека, са носители на известни енергии от природата, и човек трябва да знае, как да трансформира желанията, за да може да използува енергията. Така че, когато древните са изказали това изречение, те са разбирали „трансформирай енергиите и чувствата си". Това привеждам само за изяснение, какво може да докара един крив превод. И нашата Библия е пълна с такива криви преводи, защото първоначално е била предадена със свещения език. Съвременната окултна наука прави превод на великото знание направо от великата книга на Природата, от която са превод и древните текстове и при това ни дава и светлината, и ключа за четене, и разбиране на древните текстове.
Докато традиционният окултизъм ни предава как животът се е проявявал в миналото, съвременната окултна наука ни учи, как животът сега се проявява и съобразно с това нагажда и методите за възпитание и благотворно въздействие
върху
човечеството.
Като говоря за традиционен и съвременен окултизъм, да не се схване, че ги противопоставям. Не ги противопоставям, защото принципиално те са едно и също, защото това е една и съща наука, която лежи в основата на самия живот. Та всеки, който иска да подигне булото на Великата тайна и да осмисли живота си, трябва да намери Учителя на любовта, която включва в себе си Мъдростта и Истината и той ще му посочи пътеката, която минава през самия него и води към храма на висшето познание. Влязъл един път в тази пътека, пред него се откриват перспективите и възможностите на Вечността и животът му се осмисля.
към текста >>
63.
НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно
светлина
, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори.
Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно
светлина
, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!...
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
към текста >>
Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше
пътя
, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти!
Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше
пътя
, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора.
към текста >>
И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и
пътя
на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си!
Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса!
И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и
пътя
на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си!
В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда.
към текста >>
Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо
върху
тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха
пътя
в живота, но които сега му липсват изцяло.
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция.
Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо
върху
тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха
пътя
в живота, но които сега му липсват изцяло.
И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
към текста >>
64.
ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената
светлина
, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот.
Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици.
Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената
светлина
, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот.
Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира.
към текста >>
То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по
пътя
на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено
върху
принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес.
Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи.
То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по
пътя
на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено
върху
принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес.
Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира. Бялото братство в България е само един малък авангард от тая голяма армия. Не е далеч денят, когато светът ще почувства духовната и морална мощ на един нов интернационал — тоя на международното Бяло братство. Каква светлина хвърля учението на Бялото братство върху социалния въпрос? Как гледа то на съвременните социални борби и недъзи?
към текста >>
Каква
светлина
хвърля учението на Бялото братство
върху
социалния въпрос?
Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи. То схваща добре, че при днешната степен на социално развитие истинските национални интереси могат да бъдат гарантирани най-сигурно само по пътя на международни усилия към създаване на едно единно човешко общество, изградено върху принципите на пълното взаимно зачитане и най-широка социална солидарност; то схваща с други думи, че истинските национални интереси се покриват от по-високия, общочовешкия интерес. Бялото братство е една духовна армия от хора из всички нации, раси, религии, професии, обществени положения; често обединени около някое знаме, но още по-често – засега – неопознали се взаимно, не съзнали още добре своите общи задачи, но все пак съставляващи армия, зад която действа едно общо разумно командуване – армия, която вече постепенно се мобилизира. Бялото братство в България е само един малък авангард от тая голяма армия. Не е далеч денят, когато светът ще почувства духовната и морална мощ на един нов интернационал — тоя на международното Бяло братство.
Каква
светлина
хвърля учението на Бялото братство
върху
социалния въпрос?
Как гледа то на съвременните социални борби и недъзи? Какъв социален идеал издига? Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б. бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването. Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях.
към текста >>
Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по
пътя
на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни.
Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство.
Но тъкмо поради това развитието на обществата е ставало и досега става по
пътя
на вътрешните противоречия, на социалните борби и катаклизми, на междунационалните войни.
Тъкмо за това път на човечеството е дълбоко напоен със сълзи и кърви. Всички господстващи класи досега, ръководени от алчен егоизъм, са стигали в своето социално и политическо властване до един момент, когато техния стремеж да запазят на всяка цена придобитите класови привилегии и свободи е изпадал в непримиримо противоречие не само с най-жизнените интереси на народните маси, но и със самото социално развитие, диктуващо подобрения и усъвършенстване на социалната организация. Когато не е могла да се яви една нова класа измежду подтиснатия народ, като носителка на икономическа и политическа сила, като представителка на нуждите на социалното развитие, и насилствено да премахне привилегиите на господстващата класа, тогава обществото – след един неминуем процес на вътрешно разлагане – е попадало винаги под унищожителните удари на външния враг и е загивало. Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира.
към текста >>
Такъв бе
пътя
на социалното преобразование в Франция.
Така загинаха големи държави с многовековна цивилизация, като древния Египет, Рим, Византия; тъй попадна и Индия под ярема на външното икономическо и политическо подтисничество. В по-ново време обаче, благодарение общия прогрес и повдигане културния уровен на народните маси, обществото доби по-голяма способност да се трансформира. Големите държави на запад преминаха от господството на феодалната поземлена аристокрация към това на днешната капиталистическа класа, без да погинат самите тия държави. Тая трансформация се извърши с различна бързина, с различен замах и различна острота на обществените конфликти. Там, където на необходимите социални реформи и подобрения се противопоставяше една непреклонна, неразумна, готова на всичко зла воля от страна на привилегированите слоеве, там се дойде до най-грозни вътрешни сътресения и революции.
Такъв бе
пътя
на социалното преобразование в Франция.
Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери. Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии.
към текста >>
Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие
върху
всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии.
Такъв бе пътя на социалното преобразование в Франция. Днес – в по-нататъшното развитие на обществата – светът наново е в едно положение, когато интересите и привилегиите на господстващите слоеве и главно на тъй наречената едра буржоазия, са в коренно противоречие с тия на народните маси и са станали сериозна пречка за общественото развитие. Капиталистическата класа, която зае мястото на поземлената феодална аристокрация в името на общонародни свободи и интереси и – във Франция – прокламира свободите на гражданина, имайки за свои идеолози хора като Русо, Монтескьо, Дидро, Робеспиер, Дантон и др., днес е стигнала до там да отрича на дело всякакъв демократизъм и парламентаризъм и да охранява с най-крути и насилнически средства само класовите свои привилегии и свободи и на първо место ония, които произхождат от частното владение на големите средства за производство – машините, фабриките, земята, банковия и финансов капитал, а именно свободата на експлоатиране обществения труд, на спекулата, на лихварството и пр. и пр. С бързия ръст на техниката, с натрупване на огромни средства в ръцете на отделния човек, свободата да се използува немотията на бедния и да се експлоатира изобщо чуждия труд доби чудовищни размери.
Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие
върху
всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии.
Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство.
към текста >>
В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан
върху
колективното владение на големите средства за производство.
Днес разните „царе" на капитала, стоящи начело на разни тръстове, банкови концерни и акционерни предприятия, имат възможността да разширяват кръга на своето действие върху всички пазари на света, да бъркат свободно и на законно основание в джобовете на десетки и стотици милиони хора, диктувайки цените на международния пазар; нещо повече: икономическата сила на малочислената на брой индустриална, банкова и търговска аристокрация е стигнала до там, щото тая аристокрация да диктува и налага своите груби интереси на парламент, на правителство, на преса, да дава тон в образованието и възпитанието, в изкуството и да туря в движение всичко за охраняване на своите свободи и привилегии. Тъкмо последните обаче доведоха до общото обедняване на народните маси, до гибелно раздухване на социалните вражди и конфликти; те доведоха до голямата война и последвалата я революция в Русия, до гражданската война в много европейски държави, до бунтове и революционни движения в колониалните държави; тия привилегии и свободи на господстващата класа създадоха днешното всеобщо бедствено положение с неговите трескави въоръжения и назряващи катаклизми. Заедно с нарастването обаче на икономическата и политическа сила на капиталистическата класа и развитието на техниката се е извършил и един друг процес – създаването, дисциплинирането в самото производство, осъзнаването и организирането на една нова класа – класата на наемните работници. Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно.
В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан
върху
колективното владение на големите средства за производство.
Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави? Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена върху неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество. Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено.
към текста >>
Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена
върху
неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество.
Тая класа се разви до положението на много важен в производството и обществения живот фактор и имайки интереси противоположни на тия на капиталистическата класа, иде да отрече привилегиите и господството на последната, претендирайки да представлява при това и интересите на самото социално развитие, издигайки лозунги за социална правда, за премахването на класовата експлоатация и междунационалните потисничества, за международно организиране на труда и обмяната и за създаване условия за мир и общ прогрес. Тая класа се стреми да създаде своя международна организация и да организира своите действия международно. В Съюза на Съветските държави, където има властта в ръцете си, тя прави неимоверни усилия да постави основите на един нов социален строй, основан върху колективното владение на големите средства за производство. Как се отнасяме ние към привилегиите и свободите на капиталистическа класа, към подтисничеството и насилието отгоре и към революционните усилия и действия отдолу? Как се отнасяме към новото социално строителство в съветските държави?
Като всяка обществена организация и още повече такава, изградена
върху
неправдата и насилието, днешната социална система е нещо преходно и, ако някаква сила би могла да я увековечи, това би значило разложение и сигурна гибел за цялото човечество.
Икономическите привилегии и свободи на капиталистическата класа, които водят към поробване на народните маси и чужди народи, бидейки в коренно противоречие с върховната божествена воля, която се стреми да се прояви в общото по-нататъшно човешко развитие, трябва да отстъпят място на всеобщи свободи и права, на желаното Царство Божие на земята. Приемайки това Царство Божие като социален идеал, със самия тоя факт ние приемаме за преходни всички социални форми, всички права и свободи, които не са в хармония с тоя идеал, отрекли сме ги като нещо завинаги установено и още повече, като нещо „свято" и богоустановено. Това отношение ние имаме не само към днешния социален строй с неговите неправди и противоречия, но и към новоизграждащия се колективистичен строй; и той е за нас едно преходно стъпало към истинския идеал. Ценим го като един неизбежен при днешния морал, днешните разбирания, днешното съотношение на обществените сили, изход от създаваното и влошаващото се бедствено положение. Ценим го за положителното, което той носи в себе си, но също тъй предварително сме го отрекли за онова отрицателно, което крие в себе си, за ония наченки на подтисничество и социална неправда, които той – като рожба на насилието – носи неизбежно в себе.
към текста >>
Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера
пътя
на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност.
Издигайки такъв висок социален идеал, какъвто е Царството Божие на земята, ние се интересуваме не толкова от преходните социални форми на човешкото възхождане, колкото за оня „истински живот", за който говори Исус, за онзи живот, който гради новото, надживява всяка несъвършена форма, за да я отрече и замени с друга по-съвършена; интересуваме се за пробуждането на божественото в душите и сърцата на хората, за пробуждането високите стремежи към човечност, братство, истинска любов, или за онова, което не прехожда, а е основния капитал на всяко общество и истинската гаранция за всеобщия прогрес. Ценейки високо именно този истински живот, нашите големи Учители са изразили социалния идеал и в образа на съвършения човек на Царството Божие на земята, пълния изразител на тоя живот – „синът Божий", „синът на виделината." Нашата основна задача в обществото е да подготвим идването на тоя съвършен човек и проявяването на тоя съвършен живот. Бялото братство не само има свой висок социален идеал, но и свой собствен път и свои методи за реализирането на тоя идеал. Ние отричаме всички свободи, които не са в хармония с божествената воля и водят към поробване на други личности и народи. Ние не можем да бъдем сътрудници и инструменти на насилието в днешните големи социални конфликти и борби.
Вършейки своята работа и стоейки извън големите стълкновения, които сеят озлобление и помрачение, ние сочим и на двата непримирими лагера
пътя
на разумния живот, на разумните отстъпки, призовавайки ги към човечност, опомняне, общочовешка солидарност.
При това ние имаме пълното съзнание, че поради общата човешка недоразвитост и незрялост, нашето време – времето на духовните хора, за една широка дейност и за прилагане специфично нашите методи в такава дейност, лежи в бъдещето –то още не е настанало. Но това време бързо се приближава. Светът върви неминуемо към такива сътресения, които ще отрезвят и пробудят милиони човешки души и ще извикат истински духовните хора към най-широка и плодоносна дейност. Работейки за ограничените нужди на днешния ден, Бялото братство се готви и за това приближаващо се време.
към текста >>
65.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и
светлина
на мисълта.
ВЯРА И ЗНАНИЕ Сегашният свят и култура се намират в един преходен период. И никога светът не е преживявал такива важни събития като предстоящите. Днешната епоха е една от най-важните в развитието на човечеството, защото човечеството преминава от едно полуживотинско състояние към чисто човешкото или божественото състояние.
И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и
светлина
на мисълта.
И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието. Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство. И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована.
към текста >>
И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност,
върху
която вярата да е обоснована.
И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието. Защото днешните хора със своите криви схващания вярват в една наука, без да знаят, защо вярват. Вяра без Любов е суеверие; Любов без знание е грубост и знание без Истина – робство.
И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност,
върху
която вярата да е обоснована.
А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието.
към текста >>
Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят
светлина
за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля.
Кризата е чисто духовна, идейна. Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза. Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна.
Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят
светлина
за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля.
Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления. Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания.
към текста >>
Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние
върху
развитието на живота и природните явления.
И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна. Съвременните хора искат мир, но не може да има мир, докато не се приложат Любовта, Мъдростта и Истината, които носят светлина за ума и простор за човешката мисъл, топлина за сърцето, и широта и благородство за чувствата, и простор и свобода за човешката воля. Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница.
Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние
върху
развитието на живота и природните явления.
Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието. А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>
И социалните форми и отношения са били съградени
върху
нея.
А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство. Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот. И в далечното минало, човечество е прилагало тази наука в живота си.
И социалните форми и отношения са били съградени
върху
нея.
Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации.
към текста >>
Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в
пътя
на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека.
Но когато хората се отклонили от правия път на своето развитие, носителите на тази наука се оттеглят и оставят човечеството по своите теории и умозрения да реди живота си. И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации.
Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в
пътя
на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека.
И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията.
към текста >>
пробудените души, които имат велик свещен идеал,
върху
който е обоснована тяхната вяра и са въоръжени с бронята на живото знание.
Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите. Новото иде и ще бъде дял само на разумните, т.е.
пробудените души, които имат велик свещен идеал,
върху
който е обоснована тяхната вяра и са въоръжени с бронята на живото знание.
към текста >>
66.
СЪРЦЕТО-GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние
върху
посоката на цялата му по-нататъшна дейност.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура. Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре.
Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние
върху
посоката на цялата му по-нататъшна дейност.
Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща. Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието".
към текста >>
Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил
върху
него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща.
СЕНТ ИВ Д'АЛВЕЙДЪР (Кратък животопис и произведения) Между видните френски окултисти на 19 век и началото на 20 век Сент Ив Д'Алвейдър заема особено място по оригиналността и ценността на своите идеи и тяхната важност при строителството на новата култура. Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност.
Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил
върху
него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща.
Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване пътя към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив. Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука.
към текста >>
Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване
пътя
към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив.
Неговите идеи посочват нови пътища, нови хоризонти и възможности. Роден е на 28 март 1842 година в един часа сутринта в Париж. Като младеж следвал в лицея в Метре. Следването в този лицей е важен период в живота му и е имало грамадно влияние върху посоката на цялата му по-нататъшна дейност. Това следване е важно главно поради дълбокото, благотворното влияние, което е упражнил върху него учителят Мец, който може да се нарече истински негов духовен баща.
Със своите разговори, идеи, подтици, насърчения и посочване
пътя
към идейното, чистото, възвишеното, Мец е разпалил, съживил красивите заложби на Сент Ив.
Този пример ни показва от какво грамадно значение е, когато подрастващият човек има щастието да вижда около себе си идейни, чисти, благородни души, които със своята любов и идейност да подхранват възвишеното, божественото у младежа, за да може той после да стане един от работниците на новото. След завършването на лицея, Сент Ив постъпва в морско медицинско училище, но поради заболяване го напуща и се заселва на остров Джереай, място на политическите емигранти през време на втората империя. Мец му препоръчва да чете Фабр Д'Оливе, един от дълбоките френски окултисти, който е особено известен с книгата си „Възстановеният еврейски език", в която той разглежда първите десет глави от „Битието". Сент Ив с жар и вътрешно прозрение чете Фабр Д'Оливе и у него е вече запален онзи стремеж към дълбоката мъдрост на великата божествена наука. След френско-пруската война в 1870/71 година, той се прибира в Париж и постъпва на служба в едно министерство, но по това време той преживява ред нещастия: майка му, брат му, духовният му ръководител Мец се преселват отвъд.
към текста >>
Тази нова
светлина
не изменя неговия мироглед, но го разширява в голяма степен.
В 1890 г. публикува: „Жана Д'Арк". Но истинският му успех иде от съвсем друго место. Книгата му „Мисията на евреите" проникнала до най-скритите убежища в Индия и там била оценена както трябва. Тогаз един Гуру-Пандит го посещава в Париж в 1894 година и прекарва много месеци при него, допълва неговите вече доста обширни знания, като го посвещава в дълбоките истини на великата божествена наука.
Тази нова
светлина
не изменя неговия мироглед, но го разширява в голяма степен.
Той вече притежавал езотеричната наука, едничкият и висшият извор на всички други науки. Той сам посещава Агарта, която описва в книгата „Мисията на Индия". Това е мястото, дето живеят по-напредналите братя на човечеството и вземат живо участие в напредъка на човечеството. Животът на великите гении на човечеството, на великите души, които са цветът на човечеството, представлява служене на своите братя. От тях идат велики импулси за повдигането на човечеството.
към текста >>
67.
НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е
светлина
, която осветява
пътя
на живота.
И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки. Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието.
Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е
светлина
, която осветява
пътя
на живота.
Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата.
към текста >>
Но както казах, това знание трябва да почива
върху
целокупното проучване на действителността, а не само
върху
известен род факти или само
върху
известна част от действителността.
Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота.
Но както казах, това знание трябва да почива
върху
целокупното проучване на действителността, а не само
върху
известен род факти или само
върху
известна част от действителността.
Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа.
към текста >>
Докато знанието е обосновано
върху
отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение.
В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността.
Докато знанието е обосновано
върху
отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение.
И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата.
към текста >>
И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове
върху
един органически процес.
Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение.
И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове
върху
един органически процес.
Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата. Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна.
към текста >>
Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и
върху
тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата.
Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка.
Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и
върху
тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата.
Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата. Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна. За окултната наука човек е дете на природата, но за нея и природата е разумна и даже много по-разумна и съзнателна от човека. Това и логически, и фактически е вярно.
към текста >>
68.
СИЛАТА НА СЛЪНЦЕТО - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята
светлина
твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала.
Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята
светлина
твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява.
Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето. Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по пътя към Истината, по пътя към съвършения живот. На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие.
към текста >>
Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по
пътя
към Истината, по
пътя
към съвършения живот.
В. Ангелов НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В целокупния и вечен космичен живот физическият свят заема същото място и се намира в същите отношения, както ограниченият по време, пространство и проява физически живот на човека в неговия целокупен, безкраен живот. Поради това, не можем да намерим истинския смисъл на физическия свят, освен когато го разглеждаме като част, като проява, като проекция, или, както се казва, като аспект на целокупния космичен живот. В тоя безкраен и неограничен живот физическият свят изпълнява функцията на едно училище с най-нагледни, с най-опростени учебни помагала. Великата, вечната история, пребъдваща еднакво интензивно и във вселените и в атомите, е по своята светлина твърде отдалечена от съзнанията на слезлите в материята същества, за да може да им действа непосредствено с най-високите гами на своята проява. Законите и отношенията в тая истина са по същество тъй велики, че не могат да бъдат понятни освен за същества, които обитават със съзнанието в самата Истина, сиреч, които са напълно свободни от оковите на формите, измеренията на времето.
Проектирайки се отгоре надолу от свят на свят, тия закони и отношения достигат до физическия свят, излени в по-достъпни за ограничените съзнания форми, отвлечените истини стават по тоя начин по-конкретни и, оперирайки с тях, живеейки и изпитвайки ги, съществата на физическия свят бавно и постепенно, с разностепенна съзнателност, започваща от нула и възлизаща до безкрайност, се напътват и следват по
пътя
към Истината, по
пътя
към съвършения живот.
На всяка крачка в живата природа ние срещаме отразени, проектирани, излени в живи форми, великите закони, вечните отношения, царуващи в Царството на живота. Всичко в тая природа ни говори и ни поучава на един чуден и красноречив език, в който най-чудното и вълшебното е това, че в съзнанието на всяко същество тоя език звучи, говори по един специфичен начин, със специфични образи и идеи, като му сочи тъкмо онзи път. който отговаря на неговия индивидуален живот и на неговата степен на развитие. От най-нисшия микроорганизъм до великия адепт, всички същества черпят поука за своя път на живота от тоя вълшебен език, който от дълбочината на техния обективен свят говори на тяхното субективно разбиране. А над всички отгоре стои генераторът на всички сили, на всички идеи, на всеки живот – живото Слово, Бог.
към текста >>
Ако потопим мехура във водата и започнем бавно да го сваляме все по-надълбоко, ще видим, че той се свива все повече и повече, сиреч намалява обема си, а това показва, че налягането на водата
върху
него става все по-голямо.
Ще дам нагледен пример за един закон, който е от основните закони на физическия евят. Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода. Нека имаме и един еластичен мехур, надут с някой газ, например въздух.
Ако потопим мехура във водата и започнем бавно да го сваляме все по-надълбоко, ще видим, че той се свива все повече и повече, сиреч намалява обема си, а това показва, че налягането на водата
върху
него става все по-голямо.
От опит е намерено и лесно е да се докаже, че налягането върху всяка квадратна единица от повърхността на мехура е равно на тежестта на водния стълб, който има височина, равна на дълбочината на потъването и напречно сечение, равно на лицето на повърхността. Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм. Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък.
към текста >>
От опит е намерено и лесно е да се докаже, че налягането
върху
всяка квадратна единица от повърхността на мехура е равно на тежестта на водния стълб, който има височина, равна на дълбочината на потъването и напречно сечение, равно на лицето на повърхността.
Това е законът за налягането, с който тъй дълбоко сме свързани в нашия живот. Той е един от най-очевидните, понеже се изразява ясно и непосредствено в закона за механическото налягане на материята. Нека имаме един дълбок съд, в който е налята каква да е течност, например вода. Нека имаме и един еластичен мехур, надут с някой газ, например въздух. Ако потопим мехура във водата и започнем бавно да го сваляме все по-надълбоко, ще видим, че той се свива все повече и повече, сиреч намалява обема си, а това показва, че налягането на водата върху него става все по-голямо.
От опит е намерено и лесно е да се докаже, че налягането
върху
всяка квадратна единица от повърхността на мехура е равно на тежестта на водния стълб, който има височина, равна на дълбочината на потъването и напречно сечение, равно на лицето на повърхността.
Например, при дълбочина на потъването около 10 метра, всеки квадратен сантиметър от повърхността на мехура ще изпитва налягане 1 килограм, понеже един воден стълб с височина 10 метра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър тежи около 1 килограм. Потопим ли мехура два пъти по-дълбоко, налягането ще стане два пъти по-голямо и т.н., с други думи, налягането е пропорционално на дълбочината на потъването. При това, ако потъващото тяло е съвършено еластично, например, както в случая газ, то ще смалява своя обем също тъй пропорционално на дълбочината и, ако последната расте до безкрайност, обемът ще се смали до нула. Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята.
към текста >>
Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността
върху
мехура с газ.
Тоя закон е верен не само за течностите, но и за газовете, даже и за твърдите тела, стига те да представляват не компактна сцепена маса, а малки подвижни частички, подобно на брашно или пясък. Следователно, законът е общ за всички състояния на материята. Ако сега потърсим по-висшите форми на отношенията, които тоя механичен закон изразява, като го преведем и приложим по отношение на живите същества, излъчени от първичния живот и навлезли в океана на диференцирания или материалния свят, то той ще получи следния израз : Слиза ли Духът в материята, той изпитва от страна на последната едно налягане, което е пропорционално на дълбочината на слизането; а в резултат на това налягане той изпитва ограничение на съзнанието, което е също тъй в пропорционална зависимост от дълбочината. При безкрайното слизане в материята налягането би се превърнало в безкрайно голямо, а съзнанието би паднало до нула; обаче, животът на Духа никога не слиза до безкрайност и никога съзнанието не пада до нула. И понеже материята не е нищо друго, освен пак божествен живот, слязъл до безкрайно ограничение, то можем да кажем: Не съществува в Природата нищо абсолютно мъртво, всичко е във вечно движение, във вечен живот, извършвайки един неспирен кръгов процес от постоянна смяна на състоянията; следователно, не съществува нищо, което да е абсолютно без съзнание, макар видимо да ни се струва, че такива неща съществуват.
Видяхме, как расте в зависимост от дълбочината налягането на течността
върху
мехура с газ.
Но що става вътре в него? – И самият газ не стои мирен, и той реагира, като наляга навън точно с такава сила, каквато го наляга; тъй че във всеки момент има на повърхността му едно равновесие в налаганията, сиреч колкото отвън навътре, такова и отвътре навън. Ще рече, газът със своята скрита сила се бори срещу външното налягане, но въпреки всичкото му мъжество и усилия, щом един мехур слиза надолу под влиянието на някоя сила, резултатът е неизбежно един и същ – той бива победен и се смалява по обем. В превод: Всяко същество, колкото по-голямо налягане изпитва от страна на материята, в която е навлязъл, толкова по-голям отпор е принудено да развива срещу гнетящите го материални или външни условия, но все пак, извършва ли едно движение надолу, силите му търпят поражение след поражение, а съзнанието му слиза от ограничение в ограничение. Ясно е от горното, че колко едно същество е от по-низша степен на развитие, толкова по-голямо е в него ограничението.
към текста >>
Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата
светлина
; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост.
Изобщо, неговото съзнание е заробено от менящите се форми на материята. Бори ли се, той не знае, защо се бори; работи ли, не знае, за какво работи; учи ли, не знае, какво да учи; радва ли се, не знае защо да се радва; страда ли, не знае защо страда: той не знае, ни защо се ражда, ни защо живее, ни защо си заминава. Разбира се. той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб.
Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата
светлина
; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост.
Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон. Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата светлина и те виждат, че законът е съвършено верен. В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>
Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата
светлина
и те виждат, че законът е съвършено верен.
той мисли, уверен е, че всичко това добре го знае, всички въпроси за него са решени, обаче тия решения са само негови илюзии. В пряка зависимост от разширението на съзнанието, следователно и от налягането на материята, стоят усетите за добро и зло, за страдание и благуване, на радост и скръб. Ниско в материята усетите са от грубо физическо естество, а с постепенното повдигане нагоре те се изострят, разширяват, избистрят и осмислят; постепенно се явява и душевното страдание или скръбта, към която съществото става все по-чувствително, и която с пробуждането на свръхсъзнанието във висшите сфери, съвършено се стопява и изчезва в живата светлина; успоредно с това, тъпото физическо доволство на низшите състояния на материята постепенно преминава във все по-интензивно душевно задоволство, за да се превърне във висшите сфери в чиста възвишена радост. Погледнато на формулирания закон отдолу нагоре, сиреч наблюдателят бидейки в низшите състояния на материята, той изглежда, че носи някакво противоречие в себе си, именно, че срещу низшия човек налягането на материята е по-слабо, че той прекарва си с по-малко мъчнотии, с повече блага, охолност и щастие, отколкото издигнатият човек. Така мисли на много места в псалмите си псалмопевецът, така мисли в своите песни за суетата и цар Соломон.
Но за ония, които гледат на закона отгоре надолу, които следователно вкусват от живота на по-висшите сфери на Битието, за тях измамните образи вземат истинския си вид, илюзиите се стопяват в живата
светлина
и те виждат, че законът е съвършено верен.
В нисшите сфери на материята не може да има ни радост, ни щастие, до там достигат само несъвършени, изопачени, едва доловими отражения от истинската радост, която е атрибут само на висшите сфери на живота.
към текста >>
69.
ВЕЧНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ- П. МЪЛФОРД
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Това е
пътят
за развитие и усъвършенстване на формите.
Така че, самото движение е свързано с това съзнание и като така, съзнанието има известна печалба, известна придобивка от това движение. Изхождайки от този принцип, съвременната еволюционна теория и древната еволюционна теория, която индусите наричат теория за прераждането на душите, а древните египтяни – теория за трансмигрирането на душите – всичките тези теории подържат, че всяка придобивка се запазва и се предава на следващите форми. Това е закон за наследствеността на съвременната биология. Но този закон има и по-широк, космичен характер. Битието в своята целокупност е вечно и безначално; една форма се сменя с друга, като предава придобивките на следващата.
Това е
пътят
за развитие и усъвършенстване на формите.
Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път.
към текста >>
Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по
пътя
на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека.
Целият космос представлява едно органическо цяло и законите, които намираме в съвременната биология, са само една трансформация или вариация на космичните закони. Приемайки положението, че космосът същества вечно и е жив и целокупен и всички придобивки се запазват и предават, дохождаме логически до заключението, че преди нашата вселена са съществували други вселени във вечността; и логиката и фактите ни говорят, че преди нашата вселена е имало и други вселени, населени с разумни същества, което е въпрос на окултната космогония; придобивките и опитностите на тези вселени, ред разумни и съзнателни същества не са изгубени за Битието, а продължават да живеят, но вече в друга среда и други условия. Защото степента на съзнанието определя и съответната среда и космични условия. Това са факти в окултната наука, които всеки, стремящ се искрено към познанието, може да ги провери; защото в природата има хроники, в които всичко се записва. Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път.
Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по
пътя
на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека.
Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувства и схваща себе си като единица, като отделност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта. Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на пътя и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една светлина, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем пътя и лично проверим всичко, каквото те ни са дали. Те образуват тъй нареченото Бяло Братство.
към текста >>
Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на
пътя
и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една
светлина
, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем
пътя
и лично проверим всичко, каквото те ни са дали.
Достатъчно е да се научи живия език на природата, за да могат да се прочетат тези хроники – съвременната наука вече върви в този път. Тези същества, които са съществували в минали вселени, са минали по пътя на развитието, по който ние сега минаваме, макар и не съвсем също, защото в природата няма повторение; но те са минали през стадия на човека. Защото в херметичната философия под понятието човек се разбира точно определена степен на развитие в световния развой на съзнанието с точно определени качества. Онази степен в развитието на съзнанието, когато се явява самосъзнанието или когато съзнанието започва да чувства и схваща себе си като единица, като отделност, се нарича човек. В тази фаза се заражда и истинската мисъл и затова и човека се нарича същество на мисълта.
Тези същества, минали по този път, по който ние сега вървим, знаят всички подробности в характера на
пътя
и имат всичкото желание да ни бъдат полезни; тяхната опитност може да ни послужи като една
светлина
, като ръководство и метод, но те няма да ходят заради нас – ние сами трябва да изминем
пътя
и лично проверим всичко, каквото те ни са дали.
Те образуват тъй нареченото Бяло Братство. Бялото Братство има такава тясна връзка с човечеството, каквато ние имаме с животните и растенията. Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето.
към текста >>
А истинското щастие е обосновано само
върху
безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив.
Те се грижат за нашето развитие и напредък. Те познават най-скритите сили на човека, имат великото живо знание, и могат да научат хората да живеят разумно и щастливо. Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот.
А истинското щастие е обосновано само
върху
безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив.
Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея. Те са носителите на знанието и светлината, които има съвременното човечество. Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. – Те са великите Учители на човечеството, богочовеците, които са идеала на човека.
към текста >>
Те са носителите на знанието и
светлината
, които има съвременното човечество.
Те имат в себе си опитността на миналите векове, и пред техния поглед се разкрива и миналото и бъдещето. Те знаят причините на нещата, и законите и методите за опериране със силите, които са скрити зад всяка форма; показват смисъла и тайната на формата и силите на душата и духа и връзката и съотношението между тях. Те знаят тайната на живота и смъртта и са господари на смъртта и носители на вечния живот. А истинското щастие е обосновано само върху безсмъртието – смъртния човек не може да бъде щастлив. Те са, които внасят всеки нов импулс в човечеството, всяка нова мисъл и идея.
Те са носителите на знанието и
светлината
, които има съвременното човечество.
Те никога не парадират с името и знанието си, а работят повече скрито, за да могат да оставят човечеството на собственото му съзнание да се добере до знанието. Когато се явяват открито между хората, те създават нова епоха в развитието на човечеството, дават ново направление на развитието, съдействат за събуждането на нови сили в съзнанието на човечеството, направляват космическите течения и с това изменят външните условия на живота, за да могат да постигнат целта, която преследват. – Те са великите Учители на човечеството, богочовеците, които са идеала на човека. Тяхната появя в света не е случайна, но е в зависимост от развитието на живота на целия космос. Там, където се явяват, става център на нова култура.
към текста >>
За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие
върху
умовете, сърцата и волите на хората от епохата.
Те са като извори на жива вода и където се появят бликва нов живот, създават се нови схващания, нови методи за живот. Всички древни култури са цъфтели до тогаз, докато са се намирали под прякото влияние на Братството и неговия живот. т.е. докато между тях са съществували школите на Братството, които са ръководили духовния и социалния живот на културата. На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие.
За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие
върху
умовете, сърцата и волите на хората от епохата.
Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения. И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони, върху които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание. Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм.
към текста >>
И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони,
върху
които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание.
На тях се дължи гигантската култура на Египет с неговите пирамиди, на тях дължи Гърция своя разцвет, Индия, Персия, Вавилон, всички са имали първичния си тласък от школите на Братството. Всички основатели на религиите на миналото са все представители на Бялото Братство, и всеки от тях е имал за задача да пробуди известни нови сили в човешкото съзнание, които до тогава са били потенциални и по такъв начин да подтикнат човечеството в неговото развитие. За да постигнат целта си, те са давали най-разнообразни методи за въздействие върху умовете, сърцата и волите на хората от епохата. Но впоследствие, когато буквата убива духа на тяхното учение, техните правила се превръщат в догми, а методите в обреди и церемонии; прогресът на културата спира, човечеството заживява пак в своите закостенели форми. Културата стига до своя край, оставяйки своя плод в човешкото съзнание и замира, изражда се – за да даде път на нова култура, с нови форми и отношения.
И появата на всяка култура се предшества от един велик Учи-тел, който полага основните принципи и закони,
върху
които ще се изградят новите форми на живота, дава нови методи за събуждане на нови сили в човешкото съзнание.
Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото.
към текста >>
И дейността и центровете на Братството не следват
пътя
на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота.
Бялото Братство винаги е имало школи и центрове, както на физическото, така и в другите полета. Те представляват от себе си известни динамически и организационни центрове, от които излизат строителните сили за организирането на една нова култура, която расте и се развива като един жив организъм. Физическите центрове – школи на Братството – се местят пак не произволно, но целесъобразно, като с това изменят и външната форма на своята дейност; но старите форми продължават още да живеят и те се отличават по това, че в тях няма творчество, няма прилив на нови сили и идеи. Те са форми без живот. Отличителна черта за присъствието на Братството в дадена епоха и място е онзи творчески елемент в дейността, когато всеки един миг носи нещо ново, а не е само едно преповторение на старото.
И дейността и центровете на Братството не следват
пътя
на външната традиция, както мислят някои – защото традицията сковава и убива живота.
Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа.
към текста >>
И когато Христос започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в
пътя
на служенето, който е път на ученика.
Братството действа по начините, по които действа и самият живот – спонтанно, непринудено, проявява се естествено като самият живот, без да си служи с демагогия и спекулация и въздейства направо на народната душа; дава методи и правила, съобразно с онези условия, при които съзнанието е поставено да работи в дадена епоха. Те никога не се занимават с разрушение на старото, но подпомагат новото да расте и укрепва, а старото, останало като сухо дърво, без живот само по себе си ще се разруши. – Тъй че хората на новите идеи не трябва да се занимават с рушене на старото, а трябва да бъдат хора на новото, положителното творчество. Бялото Братство представлява един жив организъм, глава на който е този космичен дух, който ние познаваме като Христос, и който ръководи еволюцията на нашата слънчева система, и на нашето човечество. И всички членове на Братството, които са работили в миналото, са целели да пробудят човешката душа, за да дойде до онова съзнание, за -да стане съзнателен проводник на принципа на любовта – да влезе във връзка с Христа.
И когато Христос започне да действува отвътре в една душа, тя тръгва в
пътя
на служенето, който е път на ученика.
към текста >>
70.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г.
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Посятата семка пуща корени надолу в почвата и стъбло нагоре към
светлината
.
Това са всичките възможности в бъдещите векове. Защо в младежкия период човек проявява идеализъм, желание да живее за другите, за човечеството? Защо е готов тогаз да се жертва, да служи, да живее за нещо възвишено, прекрасно, за страдащия? Защото тогаз е периодът, в който Душата по-ясно проговорва, проявява се в своята красота, тогаз човек става способен да чуе това, което му шепне тя от вътре. После поради фалшивото възпитание и други причини човек потъва дълбоко в материята, „заспива", „остарява", и става неспособен да чуе този тихия глас, който му говори отвътре да обича, да живее за красивото, за вечното!
Посятата семка пуща корени надолу в почвата и стъбло нагоре към
светлината
.
Корените черпят сурови материали. Растението ги обработва чрез енергиите, който черпи чрез листата си от въздуха и светлината. Не виждаме ли същото в човека, само че в една по-висока гама? Растението не би могло да направи нищо, ако се задоволеше само с тези материали, които черпи из почвата. И човек не би проявил никакво творчество, ако не оплодотвори своя живот с енергиите на своята висша природа.
към текста >>
Растението ги обработва чрез енергиите, който черпи чрез листата си от въздуха и
светлината
.
Защо е готов тогаз да се жертва, да служи, да живее за нещо възвишено, прекрасно, за страдащия? Защото тогаз е периодът, в който Душата по-ясно проговорва, проявява се в своята красота, тогаз човек става способен да чуе това, което му шепне тя от вътре. После поради фалшивото възпитание и други причини човек потъва дълбоко в материята, „заспива", „остарява", и става неспособен да чуе този тихия глас, който му говори отвътре да обича, да живее за красивото, за вечното! Посятата семка пуща корени надолу в почвата и стъбло нагоре към светлината. Корените черпят сурови материали.
Растението ги обработва чрез енергиите, който черпи чрез листата си от въздуха и
светлината
.
Не виждаме ли същото в човека, само че в една по-висока гама? Растението не би могло да направи нищо, ако се задоволеше само с тези материали, които черпи из почвата. И човек не би проявил никакво творчество, ако не оплодотвори своя живот с енергиите на своята висша природа. Житото може да стои дълго време в хамбара. Но какво печели то тогаз?
към текста >>
С радост водата на извора слиза от планината надолу към долината и напоява треви, цветя, дървета, които среща на
пътя
си.
Клончето получава от цялото растение нужните материали, обработва ги и ги връща обратно за храна на целия организъм. Тук виждаме приложение на великия закон за вземането и даването, който е основен закон в природата. Изворът много добре разбира закона за даването. Той дава всичко, което получава, но с това се отваря място за нова вода. Всичко ще дадеш, за да получиш всичко.
С радост водата на извора слиза от планината надолу към долината и напоява треви, цветя, дървета, които среща на
пътя
си.
Сравнете сега този бистър извор или чистото кристално езеро с застоялата вода на едно блато, в което няма втичане и изтичане и в което поради това има процес на разлагане и се развиват миазми, отрови! Един живот откъснат от Цялото, без правилни връзки с Цялото можем да сравним със застоялата вода на такова блато. По същите причини такъв живот води към израждане. Нека вземем пример от една съвсем друга област. Интересно е изучаването на условията, при които кукувичата прежда, воловодецът и други паразитни растения са достигнали до днешното си състояние на израждане.
към текста >>
Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи
върху
любовта.
Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура. Изходна точка трябва да бъде едно ново разбиране на живота. Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото. Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят.
Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи
върху
любовта.
Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта. Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени.
към текста >>
Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите,
върху
които се крепи животът на цялата природа!
Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта. Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени. Ние сме в този реален свят.
Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите,
върху
които се крепи животът на цялата природа!
Трябва да се действа по закона на любовта, защото това е начинът, по който природата действа! Затова можем да кажем, че това учение е учение на природата. Както природата ни учи, така трябва да действаме. Трябва да се разбере великата истина, че сме едно цяло. Когато се проникнем от тая мисъл, че всички сме едно, когато почувстваш в особени празнични, по-светли минути на своя живот това единство, тогаз ще почувстваш, че всички живеят вътре в тебе и че ти живееш във всички.
към текста >>
И твоето съзнание вече толкоз ще се различава от предишното ограничено съзнание, колкото
светлината
на едно газениче – от
светлината
на слънцето.
Когато се проникнем от тая мисъл, че всички сме едно, когато почувстваш в особени празнични, по-светли минути на своя живот това единство, тогаз ще почувстваш, че всички живеят вътре в тебе и че ти живееш във всички. И тогаз всички същества ще ти станат мили и близки. Ти ще обичаш Бога в тях! Тогаз ти си вече от родените, ти си вече освободен от властта на илюзията и си влязъл в живота на реалността. И тогаз ти ставаш вече един от работниците; ти си от пробудените.
И твоето съзнание вече толкоз ще се различава от предишното ограничено съзнание, колкото
светлината
на едно газениче – от
светлината
на слънцето.
Ти си тогаз вече от свободните души, които помагат. Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход.
към текста >>
Ние много скоро можем да влезем в красивия живот – културата на синовете на
светлината
.
Това, Разумното, действа чрез нас. То ни казва да отидем да работим, ако искаме да поставим живота в хармония с Цялото. Новото разбиране на живота, което се налага вече, това е законът на служенето. Новият дух на сдружаване, на взаимопомощ, на братство прониква в света! Съзнанието на човека узрява за една по-висша дейност.
Ние много скоро можем да влезем в красивия живот – културата на синовете на
светлината
.
към текста >>
71.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце
върху
скалите, люляла ме е на слънце
върху
зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите.
Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава.
Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце
върху
скалите, люляла ме е на слънце
върху
зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите.
Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота.
към текста >>
Докосва се оная струна в душата ми,
върху
която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност.
Еделвайс ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА I. ПЛАНИНАТА ме познава. Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва.
Докосва се оная струна в душата ми,
върху
която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност.
II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота.
към текста >>
И да не липсва нищо: нито обилната
светлина
, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота.
Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта.
И да не липсва нищо: нито обилната
светлина
, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота.
И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота. Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя.
към текста >>
Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през
пътя
на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим.
С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота. Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя. Тогава няма да те видя, но ще съзнавам, как ме водиш за ръка през тая тъмнина, от която ще ме изведеш. Болката, която ще чувствам, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън.
Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през
пътя
на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим.
И ще се поздравим на върха на светлината и свободата, аз човекът, който ида отдолу, гдето съм бил окован във вериги, и Ти, Ангелът на Смъртта и Свободата, който ме поведе да ме освободиш, да ми покажеш наново хоризонта... да ме доведеш тука, гдето ще почина, за да поема дъха си наново.
към текста >>
И ще се поздравим на върха на
светлината
и свободата, аз човекът, който ида отдолу, гдето съм бил окован във вериги, и Ти, Ангелът на Смъртта и Свободата, който ме поведе да ме освободиш, да ми покажеш наново хоризонта... да ме доведеш тука, гдето ще почина, за да поема дъха си наново.
Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя. Тогава няма да те видя, но ще съзнавам, как ме водиш за ръка през тая тъмнина, от която ще ме изведеш. Болката, която ще чувствам, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън. Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през пътя на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим.
И ще се поздравим на върха на
светлината
и свободата, аз човекът, който ида отдолу, гдето съм бил окован във вериги, и Ти, Ангелът на Смъртта и Свободата, който ме поведе да ме освободиш, да ми покажеш наново хоризонта... да ме доведеш тука, гдето ще почина, за да поема дъха си наново.
към текста >>
72.
CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, в нова
светлина
." Препоръчваме книгата на читателите си.
Един кратък цитат от книгата ще говори сам за ценностите, които тя съдържа : „Има моменти, когато у човека се пробужда Мощното, Великото, Божественото, и той знае, че е по-силен от окръжаващите го условия. И тогаз силата на човек не се заключава нито в богатството му, нито в знанието му, но той поставя своята сила в упованието си в Бога, във връзката си с Него, Това значи: когато съзнанието на човека стане едно със съзнанието на Бога, той е силен. Велико нещо е човешката душа. Душата осветлява човека. Всичкото знание, което той носи в себе си от памтивека, както и Любовта, Мъдростта и Истината, трите начала на живота, се крият именно в неговата душа.
За в бъдеще ние ще изучаваме всички науки от ново гледище, в нова
светлина
." Препоръчваме книгата на читателите си.
Доставя се от Жечо Панайотов, улица „Опълченска" № 66, София, III, както и от редакцията, 2. „Fariseo kaj impostisto" (Фарисей и митар), № 8 от II година на есперантската окултна библиотека „Nova kulturo", Доставя се от уредниците на библиотеката „Nova kulturo", пощенска кутия № 6 – Бургас. Годишен абонамент 60 лева. 3. „Човек и Бог", от Пламен, библиотека „Братство", № 1, 1931 година. Доставя се от Сава Калименов, Севлиево, цена 10 лева.
към текста >>
В тая книга се хвърля
светлина
върху
природата на човека,
върху
прераждането и кармата,
върху
принципите на Бялото Братство и
пътя
на ученика.
Доставя се от Жечо Панайотов, улица „Опълченска" № 66, София, III, както и от редакцията, 2. „Fariseo kaj impostisto" (Фарисей и митар), № 8 от II година на есперантската окултна библиотека „Nova kulturo", Доставя се от уредниците на библиотеката „Nova kulturo", пощенска кутия № 6 – Бургас. Годишен абонамент 60 лева. 3. „Човек и Бог", от Пламен, библиотека „Братство", № 1, 1931 година. Доставя се от Сава Калименов, Севлиево, цена 10 лева.
В тая книга се хвърля
светлина
върху
природата на човека,
върху
прераждането и кармата,
върху
принципите на Бялото Братство и
пътя
на ученика.
4. В. „Братство", периодичен лист за братски живот. Подържа се от доброволните помощи на своите читатели. Лдрес: Сава Калименов, Севлиево. Излезе 33 брой от год.
към текста >>
въпроси,
върху
които офиц.
Това изразява и самата дума асоционизъм – от думата асоциация. В самата книга кратко, сбито и вярно са изложени философските и реални учения относно най-важните въпроси: за Бога, вселената и човека. Най-важното и ценното е, че всички тези учения – взаимно отричащи се – са изложени, съпоставени обективно, нещо, което твърде рядко се среща. Авторът се е запознал непосредствено с много и ценни съчинения – из областта на религията, философията и окултизма и това му дава възможност да разглежда въпросите с голяма широта, дълбочина и размах. Особено са ценни главите за мистицизма, окултизма, християнството, за подсъзнанието и пр.
въпроси,
върху
които офиц.
учени у нас малко и едностранчиво са писали по простата причина, че не са ги изследвали от първоизворите и обективно. В това отношение Д-р Кир. Паскалев прави щастливо изключение и има всичкия шанс да ни даде нещо оригинално и твърде ценно. Идеята за вътр. връзка между всички фил.
към текста >>
73.
МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ели ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В
СВЕТЛИНАТА
НА НОВОТО УЧЕНИЕ Нашето време е един от най-интересните векове в историята на човечеството
върху
земята.
Ели ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В
СВЕТЛИНАТА
НА НОВОТО УЧЕНИЕ Нашето време е един от най-интересните векове в историята на човечеството
върху
земята.
Двадесетия век е интересен не само защото всичко е в криза – стопанска, политическа, културна – духовна; той е интересен не само, защото сега стават наново велики преоценявания на всички ценности, понятия и разбирания. Този век, който изживяваме, е интересен най-вече с онова съзнателно отношение на човека към всички промени и преоценки т.е. с онова съзнателно претворяване на човешката душа. Кризи е имало всякога, човечеството всякога е поставяло всичко на нови и по-нови преоценки – така е вървяло развитието, но отношение към самата преоценка на нещата, такова каквото днес съществува, не е имало досега никога. Днес стават претворби – пресъздават се всички неща, приемат други стойности, пресъздава се и човешкото аз – онова постоянното, с което се определяха досега нещата.
към текста >>
Азия е вървяла досега по
пътя
на слизането – великата идея за Духът се е въплътила в материалната култура на Европа.
Изтокът създаде западните Европейски култури. Всичко духовно дошло от там чрез Христа, създаде материална и духовна Европа. Днес Европа дири пак спасение в Изтока, в Индия – във високите долини на Хималаите и безпределните степи и равнини на долна Индия. Днес източното е на мода в залязваща Европа. Но Европа възприема от изтока това, което то е дало като начало на всички досегашни европейски култури, затова то не е ново.
Азия е вървяла досега по
пътя
на слизането – великата идея за Духът се е въплътила в материалната култура на Европа.
В Азия няма ново. Ние виждаме, че и там стават две революции – духовното и там взема ново начало. Ганди в своето дело, Тагор в „Дом и свят", „Разбойникът Гора" ни изнасят новото начало на възраждащия се Изток. Днес изток е само символ на съвестта, на човешкото, на духовното, но не и на ново, защото Изтокът сам дири новото. Физическата революция на Европа – великата материална революция пренебрегна съвестта, човешкото и духа, затова в Европа виждаме прояви към Изтока.
към текста >>
Аскетизмът не е метод в
пътя
на новото, което днес се ражда.
Черковната религия е едно материалистично изопачаване на духовното – създание на охолството и на безсъвестността. Науката на новото време хвърля много мостове към „Духът" на нещата – Фройд, Айнщайн, Бергсон, Гурвич, Дриш, Даке и др. и др. Мнозина виждат в мистицизма последно дихание на културите. Духът на новото с черковническото понятие за мистиката няма нищо общо.
Аскетизмът не е метод в
пътя
на новото, което днес се ражда.
Човекът на новото е човекът на претворяващият се Дух, на духа на многото възможности, на духа на себеовладяването по пътя на творческата любов към живота. С физическата революция всички свикват, всички виждат в нея едно мутационно следствие на миналото. Но революцията на Духът е по-страшна; от нея всички се плашат, против нея всички въздигат глас, против нея въстават и тези, които хвърлят мостове към ная. И нищо не е в състояние да я спре, защото тя няма никога корените си в миналото. Революцията, претворбата на Духа е нещо самобитно, тя крие семената на новото в себе си.
към текста >>
Човекът на новото е човекът на претворяващият се Дух, на духа на многото възможности, на духа на себеовладяването по
пътя
на творческата любов към живота.
Науката на новото време хвърля много мостове към „Духът" на нещата – Фройд, Айнщайн, Бергсон, Гурвич, Дриш, Даке и др. и др. Мнозина виждат в мистицизма последно дихание на културите. Духът на новото с черковническото понятие за мистиката няма нищо общо. Аскетизмът не е метод в пътя на новото, което днес се ражда.
Човекът на новото е човекът на претворяващият се Дух, на духа на многото възможности, на духа на себеовладяването по
пътя
на творческата любов към живота.
С физическата революция всички свикват, всички виждат в нея едно мутационно следствие на миналото. Но революцията на Духът е по-страшна; от нея всички се плашат, против нея всички въздигат глас, против нея въстават и тези, които хвърлят мостове към ная. И нищо не е в състояние да я спре, защото тя няма никога корените си в миналото. Революцията, претворбата на Духа е нещо самобитно, тя крие семената на новото в себе си. Тя не е мистика, тя не е аскетизъм, тя не е религия на масите, тя не идва от изток или от запад, тя не е истукан на отделни личности.
към текста >>
Новото, което носи претворбата на Духа прилича на човека, който се движи забулен по
пътя
(в книгата на Ал. Блок.
Революцията, претворбата на Духа е нещо самобитно, тя крие семената на новото в себе си. Тя не е мистика, тя не е аскетизъм, тя не е религия на масите, тя не идва от изток или от запад, тя не е истукан на отделни личности. Претворбата на Духа крие в себе си началото на всяко развитие, на всяка материална култура, на всяка творческа любов, на всяка нова мисъл и физичен образ. Тази мисъл крие в себе си анахронизма на новото учение за погледа на обикновения човек, който вижда нещата като следствия, който иска да види в Духът обобщение на материални същности. Ние живеем във велика епоха, защото можем съзнателно да следим претворбата, революцията на Духа, която обуславя новото, която създава новите образи и форми на бъдещето, която става навсякъде по широката земя и против която нищо не може да се бори.
Новото, което носи претворбата на Духа прилича на човека, който се движи забулен по
пътя
(в книгата на Ал. Блок.
– Дванадесетте) и когото не е в състояние нищо да го спре, нито куршуми, нито заповеди. Новото не иде нито от Изток нито от Запад, то се ражда в Духа на всекиго, навсякъде.
към текста >>
74.
Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Трима души са имали най-голямо влияние
върху
него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме.
Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр. Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр. При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме. В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение.
Трима души са имали най-голямо влияние
върху
него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме.
Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр. в 1784 година е държал сказка в Париж в окултното общество, основано от Месмер. Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално посвещение на готовите души. Напр. княз Галицин бива посветен от Сен-Мартен през 1770-80 година. Сен-Мартен основава ордена на мартинистите В Русия после се основава клон от този орден при царуването на Екатерина Велика.
към текста >>
В тая книга Клод Сен Мартен изтъква значението, ролята на човешките способности и тяхното господство
върху
телесните органи.
След многостранна и интензивна дейност, основана на по-дълбоко изучаване на природата, Сен-Мартен се преселва отвъд на 13 октомври 1803 година. Преди да кажем нещо изобщо за идеите му, нека споменем по-важните му съчинения: „Заблуждения и истина" (1775 г.). Тая книга е била написана от него по съветите на неговите приятели, по повод на книгата на Буланже, в която последният изкарвал религията като плод на страха пред природните катастрофи. В този си труд Сен-Мартен изтъква, че има едно висше познание, за което невежите не подозират. „Естествена картина" (1781 г.).
В тая книга Клод Сен Мартен изтъква значението, ролята на човешките способности и тяхното господство
върху
телесните органи.
По същия начин, казва той, и природата е продукт на творчески висши разумни сили. „Човекът на копнежа" (1790 г.). Тая книга е писана по стила на псалмите. В нея се изразява копнежа на душата да се възвърне в своето първо състояние. Този труд е пълен с възвишени, светли мисли.
към текста >>
И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление
върху
божественото развием божественото си естество.
Този труд е пълен с възвишени, светли мисли. „Ecce homo" (1792 г.). „Новияг чов-Ьк" (1792 г.). Основната мисъл на този труд е, че в глъбините на всяка човешка душа живее една идея, чието развитие представлява целия му живот. Душата на човека е една мисъл на Бога.
И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление
върху
божественото развием божественото си естество.
„Духът на нещата или философски поглед върху естеството на нещата (1800). „Крокодил или войната между доброто и злото" (1799). „Зазоряване или коренът на философията" (1800). Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме. „Трите принципа на божествената есенция" (1802).
към текста >>
„Духът на нещата или философски поглед
върху
естеството на нещата (1800).
„Ecce homo" (1792 г.). „Новияг чов-Ьк" (1792 г.). Основната мисъл на този труд е, че в глъбините на всяка човешка душа живее една идея, чието развитие представлява целия му живот. Душата на човека е една мисъл на Бога. И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество.
„Духът на нещата или философски поглед
върху
естеството на нещата (1800).
„Крокодил или войната между доброто и злото" (1799). „Зазоряване или коренът на философията" (1800). Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме. „Трите принципа на божествената есенция" (1802). Това е също превод на едно съчинение на Бьоме.
към текста >>
Има два
пътя
: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта.
Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета. Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път. Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят.
Има два
пътя
: 1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили; 2) Сърдечен път или път на любовта.
Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип.
към текста >>
По
пътя
на теургията човек става илюминат (просветлен).
Мартин дьо Паскали е от първия тип. Той има съзнание за великите божествени проблеми и за мисията на Христа. А Клод дьо Сен Мартен е теург . Той предпочита съзерцателния път на теургията. За теургията молитвата не е само едно устно упражнение; при нея се турят в действие живи духовни сили, които трябва да се създадат чрез физични или духовни дела на милосърдие и чрез издържане на разни изпити.
По
пътя
на теургията човек става илюминат (просветлен).
Всички, които са достигнали до тая степен, към каквато и народност да принадлежат, се познават като братя в Бога. Сократ беше илюминат. Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма. У илюмината общението между видимия и невидимия свят става без никакво изгубване на съзнанието. За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия свят.
към текста >>
Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха
пътя
и Гихтел остана сам и достигна целта.
Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен. Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това.
Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха
пътя
и Гихтел остана сам и достигна целта.
Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности!
към текста >>
Ако човек, който е в
пътя
, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка.
Ако човек, който е в
пътя
, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране.
към текста >>
За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на
светлината
.
Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта. Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите.
За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на
светлината
.
При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр.
към текста >>
Христос посочва
пътя
: самопожертване на своя живот зарад другите.
Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала".
Христос посочва
пътя
: самопожертване на своя живот зарад другите.
Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза. Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
към текста >>
Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към
светлината
и свободата.
Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза.
Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към
светлината
и свободата.
към текста >>
75.
СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на
пътя
му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма.
Д-р Ст. К. ЧИСТОТАТА Чистотата е първото условие за запазването на живота. Произхождащ от незнайния Вечен Извор, животът се движи, като могъщо течение през хилядите форми към своята непозната за нас цел.
Колкото неговото движение е по-малко препятствано, колкото по-малко пречки се слагат на
пътя
му, толкова по-правилно става самото протичане, толкова по-завършен бива неговият цикъл в дадена негова форма.
При своето боравене с материята, животът е зает постоянно с разрушителна и с градивна дейност. Не минава нито един миг от съществуването на организма, през който жизнената сила да не разпада стари молекули, да не съчетава нови атоми. Тия процеси продължават от момента на зачатието и продължават още дълго след смъртта. От разпадането на молекулите в организма се напластяват варовити соли, различни отпадъци и токсини, които задръстват стените на клетките, стените на кръвоносните съдове и правят тлеенето на жизнения огън невъзможно. Отпадъците задушават живота, както недогорелият фитил на свещта задушава пламъкът.
към текста >>
Всекидневното размишление
върху
по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
От дребнавите мисли, изкривени понятия за живота, премазани амбиции, неизпълнени желания, озлобление, човешката душа се задръства. Остатъците я правят с течението на времето непластична, неподатлива за един по-светъл възторг, неинтересуваща се от един по-светъл идеал. Тя ограничава все повече своя интерес, затваря се в тесните граници на физическите нужди, докато от тях направи своя собствен гроб. Душевните напластявания, които твърде много приличат на варовитите отложения в артериите, правят също като тях съществуването невъзможно. Душата също се нуждае от грижливо периодическо чистене, както и тялото.
Всекидневното размишление
върху
по-висшите проблеми в живота, свързването с духа на вселената чрез дълбока медитация, старателното различаване на това, що е в отношение към трайния живот и напущане, забравяне на всичко, що е дребнаво и низко – ето методите на духовното чистене, които трябва със старание да се прилагат.
Днес западните народи добре разбират и правилно прилагат чистотата на тялото. Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене.
към текста >>
Венгеров, руски писател, казва в своя труд
върху
богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч
светлина
, който се мярна в средновековната нощ.
Те са направили несъмнено твърде много в това отношение. Обаче, духовната система е занемарена. Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С.
Венгеров, руски писател, казва в своя труд
върху
богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч
светлина
, който се мярна в средновековната нощ.
Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици".
към текста >>
Всъщност тая
светлина
за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци.
Суеверията и разочарованието от официалните църкви, неподходящите методи, давани от тях, далеч неотговарящи на духовния ръст и нужди на съвременното човечество, лишават последното от методите за духовното му чистене. И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно.
Всъщност тая
светлина
за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци.
Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи.
към текста >>
Тая
светлина
се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа.
И само едно правилно задълбочаване в опитностите на модерния окултизъм – не е важно, в коя от школите му – може да даде истинските здрави методи за духовното чистене. МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО [1] Янко Сакъзов, като взема пред вид низкото положение, в което е било духовенството в България и че почти всички сведения за богомилите са от противниците, казва, че по тези две причини „повечето нови исторически писатели са склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и клеветници." С. Венгеров, руски писател, казва в своя труд върху богомилството:[2] „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мярна в средновековната нощ. Но това не е досущ вярно. Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци.
Тая
светлина
се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа.
Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите.
към текста >>
Богомилството е имало грамадно влияние
върху
вървежа на европейските идеи.
Всъщност тая светлина за пръв път светна в едно по-далечно кътче в Европа – в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствате, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от онези редки случаи, когато славянството е вървяло начело на човечеството, когато по-добрата част на силния със своята философия запад, на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс[3], в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен.
Богомилството е имало грамадно влияние
върху
вървежа на европейските идеи.
Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество. И Европа на драго сърце тръгнала под това ръководство.
към текста >>
Ето как бляскаво почна славянството да действа
върху
общия вървеж на цивилизацията.
Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество. И Европа на драго сърце тръгнала под това ръководство.
Ето как бляскаво почна славянството да действа
върху
общия вървеж на цивилизацията.
И този блясък не е външен". * За външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения върху богомилството. Знае се, че по-силно богомилско движение се забелязва във време на цар Петър (възкачил се на престола в 927 година). Богомилското движене в България траяло около 5 века. После се разпространило в Италия (Ломбардия и други области в северна Италия), в южна Франция, (дето богомилите се наричали албигойци), после – в Страсбург, Кьолн.
към текста >>
* За външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения
върху
богомилството.
Причината на това явление очевидно се е заключавало в онези дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне начело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество. И Европа на драго сърце тръгнала под това ръководство. Ето как бляскаво почна славянството да действа върху общия вървеж на цивилизацията. И този блясък не е външен".
* За външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения
върху
богомилството.
Знае се, че по-силно богомилско движение се забелязва във време на цар Петър (възкачил се на престола в 927 година). Богомилското движене в България траяло около 5 века. После се разпространило в Италия (Ломбардия и други области в северна Италия), в южна Франция, (дето богомилите се наричали албигойци), после – в Страсбург, Кьолн. На някои места то било известно под името „bulgarorum haeresis". Има големи недоразумения върху богомилството. Напр.
към текста >>
Има големи недоразумения
върху
богомилството. Напр.
* За външната история на богомилството няма да се спираме много, понеже тя е позната от многобройните съчинения върху богомилството. Знае се, че по-силно богомилско движение се забелязва във време на цар Петър (възкачил се на престола в 927 година). Богомилското движене в България траяло около 5 века. После се разпространило в Италия (Ломбардия и други области в северна Италия), в южна Франция, (дето богомилите се наричали албигойци), после – в Страсбург, Кьолн. На някои места то било известно под името „bulgarorum haeresis".
Има големи недоразумения
върху
богомилството. Напр.
едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България. Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои източни схващания. Обаче и това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от гръцки и само някои от тях са съставени от богомили. А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини.
към текста >>
И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма
светлина
върху
него и ни го разкриват в съвсем нов вид.
Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството". Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура.
И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма
светлина
върху
него и ни го разкриват в съвсем нов вид.
Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало.
към текста >>
И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч
върху
живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5].
Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която до сега не е била поправена и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13 век в южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния; и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало.
И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч
върху
живота на тези, които са умрели за един висок идеал[5].
Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания на богомилството, ни го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска или католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Те са се лъгали". Тогаз, какво е било богомилството? Има една велика наука на живата природа, която изучава по-дълбоките закони на битието.
към текста >>
76.
СЪДЪРЖАНИЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Тези беседи говорят за
пътя
, по който можем да дойдем до хармоничния живот.
Панайотов, ул. „Опълченска" 66, София. В днешната епоха на безпътица и търсене тая книга има голямо значение. Във всяка душа са вложени капитали, богатства, които тя трябва да разработи. На всинца предстои изучаването на великата наука на живота, чрез която можем да дойдем до причините на нещата.
Тези беседи говорят за
пътя
, по който можем да дойдем до хармоничния живот.
Когато се говори за любовта като велика мощна сила, ние имаме пред вид, че единствено тя е в състояние да повдигне унижените и оскърбените, паднали души. От тези беседи става явно, как едничкият път е да дадем ход на божественото в себе си. Бо Ин Ра. Книга за живия Бог. С предговор от преводача и с притурка: „Кой е Бо Ин Ра?
към текста >>
Той ни посочва
пътя
на съвършенството,
пътя
за разкриване на висшите сили на познанието в нас, за свръхсетивния опит, за дейността на Всемирното Бяло Братство.
Цена 50 лв. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 66 – София. Препоръчваме я на читателите си. Бо Ин Ра е един от видните съвременни западноевропейски мистици, които съзнателно работят за новата култура Той е написал вече повече от 30 съчинения, в които излага законите, по които се развива човешката душа, силите, които се крият в нея и методите, по които те могат да се събудят и разцъфтят.
Той ни посочва
пътя
на съвършенството,
пътя
за разкриване на висшите сили на познанието в нас, за свръхсетивния опит, за дейността на Всемирното Бяло Братство.
Magische Einweihung – от Greg. А. Gregorius. Okkulter Buchverlag „Inveha", Kleiststr. 6 – Berlin. Една нова ценна книга, която ни въвежда в познанието на Висшата Магия.
към текста >>
Магията, Висшата Магия е една древна наука, която крие в себе си
пътя
на възхода, на пресъздаване на човека, на творческото добро, на човешката взаимопомощ.
в ленена подвързия. Това е един учебник на основите на Висшата Магия – много навременен за нашата епоха на преход. Тази книга не съдържа нищо невярно, или което би било още по-лошо! – полуистинно. В нея е изнесено всичко теоретически правдиво и в своята практическа приложимост, изпитано с положителност от Братството на Сатурн.
Магията, Висшата Магия е една древна наука, която крие в себе си
пътя
на възхода, на пресъздаване на човека, на творческото добро, на човешката взаимопомощ.
Магията – пътят към великата Мъдрост, отваря на човека вратите към Истината и към прилагане на Любовта – оная Любов, която не ограничава никого, която разширява съзнанието на човека до Бога. Тази книга е едно незаменимо помагало в изучаване и прилагане принципите на Висшата Магия – на Мъдростта. Тя се препоръчва горещо на всеки, който се интересува от подобни въпроси, Д-р Ел. Р. К. Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул.
към текста >>
Магията –
пътят
към великата Мъдрост, отваря на човека вратите към Истината и към прилагане на Любовта – оная Любов, която не ограничава никого, която разширява съзнанието на човека до Бога.
Това е един учебник на основите на Висшата Магия – много навременен за нашата епоха на преход. Тази книга не съдържа нищо невярно, или което би било още по-лошо! – полуистинно. В нея е изнесено всичко теоретически правдиво и в своята практическа приложимост, изпитано с положителност от Братството на Сатурн. Магията, Висшата Магия е една древна наука, която крие в себе си пътя на възхода, на пресъздаване на човека, на творческото добро, на човешката взаимопомощ.
Магията –
пътят
към великата Мъдрост, отваря на човека вратите към Истината и към прилагане на Любовта – оная Любов, която не ограничава никого, която разширява съзнанието на човека до Бога.
Тази книга е едно незаменимо помагало в изучаване и прилагане принципите на Висшата Магия – на Мъдростта. Тя се препоръчва горещо на всеки, който се интересува от подобни въпроси, Д-р Ел. Р. К. Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул. „Дъбова" 3, София.
към текста >>
И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота,
светлина
и красота!
Озарени върхове, от Еделвайс, Доставя се от Георги Капитанов, ул. „Дъбова" 3, София. Цена 7 лева. Това са стихове и поеми в проза, в които с един език музикален, цветист, богат с образи и символи ни се разкрива вътрешния живот на природата и на човешката душа. Природата вече престава да бъде мъртва, а пълна с живот, с разумност, с една вътрешна красота, която е сродна на вътрешния живот на човешката душа.
И в глъбините на човешкото естество прозираме храм, светилище, в което гори вечния огън на Духа и онзи копнеж към чистота,
светлина
и красота!
Получи се в редакцията на Ж. 3. като дар от автора Габриел Гоброн (Cabriel Gobron) последната му книга: : Histoire Lorraine – Лотарингийски разкази. Името на Гоброн се често среща в страниците на френското спиритуалистично списание. „Le Fraterniste" и които четат поменатото списание, познават перото на автора на горната книга. Думите, с които авторът изпраща до редакцията на Ж. 3.
към текста >>
книгата: Cosmogonie des Rose-Croix ou Philosophic Mystique Chretienne, елементарен трактат
върху
миналата еволюция на човека, сегашния му строеж и бъдещия му развой, от Max Heindel.
Ала под тоя дъх се носи дъхът на „свещената земя", отдето се излъчва обичта на човека към неговия груб „земен" брат, който пори браздите на земята и вади пшеница и грозде – да нахрани себе си и своите братя. Книгата на Gabriel Gobron е озаглавена по-точно: Аu Pays des Cocolinjos et des Colindindins. Histoires Lor-raines. Edition ftmbiorix, 6 rue Thiers, Rethel (Ardennes). Обществото на Розенкройцерите – The Rosicrucian Fellowship чието седалище е в Oceanside, California, USA, изпраща на Ж. 3.
книгата: Cosmogonie des Rose-Croix ou Philosophic Mystique Chretienne, елементарен трактат
върху
миналата еволюция на човека, сегашния му строеж и бъдещия му развой, от Max Heindel.
Основна книга на Мах Heindel, основна и на съвременните розенкрайцери. Една от най-ясно и достъпно написаните книги от тоя род в сравнение с онова, що има писано тъкмо по тия въпроси – в популярна форма в теософската и антропософска литература. Френският превод се доставя се от Paul Leymairie, 42 rue Saint Jacques, 42 Paris. А английският оригинал от The Rosicrucian Fellowship, Oceanside San Diego Co, California. „Terre Nouvelle", авг.
към текста >>
„The Rosicrucian Magazine", списание за мистична
светлина
.
10, ноември 1931 г. Излиза в Рошфор-Сюр-Мер (Франция). „The Thorch", официален орган на канадското астрологично общество, год. 9, кн. 3, ноември 1931.
„The Rosicrucian Magazine", списание за мистична
светлина
.
Орган на Розенкройцерското общество в Ошънсайд (Калифорния), декември 1931. „Le Sinceriste", орган на лигата за морална реформа чрез Истината, 30. година, № 11, ноември 1931 година. „L'Aube", вестник на обществото за приложение на философията, год., 4, 46 брой, декемврий 1931 година. „Pour la Verite", списание на спиритичния кръжок със същото название, год.
към текста >>
77.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Човек се нуждае от повече
светлина
Чрез тази наука ще проучваме законите на живота и тогаз ще станем способни да изхождаме от една съвсем нова философия, от съвсем ново разбиране на живота.
Божественото, ако искаме да го изразим на най-прост език, можем да го изразим така: да мислим правилно, да чувствуваме правилно и да постъпваме правилно. Защото с мъртви мисли и желания, т.е. такива, които са отклонени от законите на живата природа, ти създаваш голямо нещастие за себе си. На тях се дължи и преждевременното остаряване. А правилните мисли, чувства и постъпки дават на човека младост и свежест.
Човек се нуждае от повече
светлина
Чрез тази наука ще проучваме законите на живота и тогаз ще станем способни да изхождаме от една съвсем нова философия, от съвсем ново разбиране на живота.
Ние сме за онези нови идеи, за онези мисли, чувства и постъпки, които внасят великия живот в нас. Животът е израз на разумното, което прониква цялото битие. Живот има само там, дето присъствува това разумното. Животът показва присъствието му. Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие.
към текста >>
Но думата любов само донякъде показва
пътя
, по който животът идва.
Не, Разумното, Великото, което прониква цялото битие, живее и действува в тях. Животът съдържа всички мощни сили. И няма препятствия, които той не може да преодолее. Онова, което е зад живота, можем да го наречем любов. Животът е произлязъл от любовта.
Но думата любов само донякъде показва
пътя
, по който животът идва.
Тази дума любов не е понятна. Ако тя беше силна, ако хората разбираха тази дума, то като им се каже тя, те трябваше всички да пламнат, да се обкръжат с една светеща аура. И докато човек не се запали и почне да гори, все ще бъде стар. А пък като се запали и почне да гори, ще стане млад и силен. Защото напредналите същества са силни, мощни поради любовта си.
към текста >>
Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в
светлина
.
Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр. Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов. При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие. Любовта е великото изкуство! Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе.
Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в
светлина
.
Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува.
към текста >>
Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече
светлина
, е правилна любов.
Любовта в света е потребна за спасението му! Любовта ще спаси света! Това е новото учение. Като дойде любовта, и хляб ще има, и всичко ще има. Сега законът е: да се приложи Божията Любов вътре в живота.
Всека любов, която усилва съзнанието и дава повече
светлина
, е правилна любов.
Всяка любов, която помрачава човешкия ум, е неправилна любов. Всяко знание, което намалява човешката любов, е неправилно знание и всяко знание, което увеличава любовта, е правилно знание. Човек трябва да даде ход на божественото, разумното в себе си. В това е развитието. И ако човек се спре да говори истината, той ще отрови себе си.
към текста >>
Това е искал да каже Христос със своите думи
върху
блаженствата.
Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса.
Това е искал да каже Христос със своите думи
върху
блаженствата.
Сега всички ние трябва да гласуваме за идването на Царството Божие на земята и след това трябва да намерим и всички онези, които не са гласували и да ги убедим да гласуват. Едно окръжно трябва да изпратим в целия свят да гласуват. Можем да го пратим, както знаем. Ако искаме с книга, ако искаме с мисъл. Както и да го пратим, то ще иде.
към текста >>
78.
ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ели СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Безкрайно много томове са писани
върху
значението на дълбоките убеждения.
Ели СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Безкрайно много томове са писани
върху
значението на дълбоките убеждения.
И не само в света на литературата и философията. Най-видните съчинения за силата на убеждението са останали неиздадени, те съставят най-великите скрижали на живота и природата. Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека смисъла да отиде на кладата или на ешафода. В целокупния живот на природата и хората ние намираме безчет случаи, където силата на убеждението прави цели претворби, макар винаги началото на всяка претворба да се ознаменува с много жертви. Безсмислено е да се посочват случаи.
към текста >>
Няма
светлина
без убеждение, няма издигане, напредване, растене без убеждение, без мисъл, чиито корени се таят в безусловно установена истина.
И проявата на „инстинкта" развива голяма мощ. В това е силата на „звяра", чийто разум е свързан в комплекси и под давлението на които той действува, живее. Една голяма част от човешкия род живее под давлението само на тези комплекси на „звяра". И за тях не може да се каже, че те живеят с едно разумно убеждение. Когато комплексите на инстинкта се просвътлят, ние виждаме тогава да се проявява силата на убеждението.
Няма
светлина
без убеждение, няма издигане, напредване, растене без убеждение, без мисъл, чиито корени се таят в безусловно установена истина.
Този втори род убеждение крие в себе си всичките възможности на претворбата, новото, сир. на усъвършенствуваното. Убеждението не е рожба на единиците, на хората. То е съзнателното домогване на човешкия разум до източника на истините и безусловното предаване на служене тям. И тъкмо тук е разгадката на най-силните убеждения.
към текста >>
И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на
пътя
на истината и защото спъва свободната личност.
На всеки случай, необходимо е убеждение, каквото и да било то – необходима е мисъл. Убежденията от разен род са стъпки към великото единно убеждение за живота – отглас на реализираната истина. Не са за предпочитане хората без мисъл, без установено, макар и погрешно в момента, схващане – по-право, убеждение. Защото убеждението обхваща целия живот на човека, той живее в реализирането на мисълта. Този, който живее и умира за едно убеждение, е на права страна, защото може да се живее и умира само за напредъка, за новото по-велико и по-възвишено.
И всеки, който преследва човека с мисъл, за която е готов да умре, прави двойно престъпление, защото застава на
пътя
на истината и защото спъва свободната личност.
Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат.
към текста >>
Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по
пътя
на Доброто, Любовта и Истината!
Съзнанието на хората не отива много по-далеч от личното благо и насладата. И тъкмо затова страданията и скърбите постоянно съпътствуват техния дом. Това създава една такава гъста атмосфера на зло и злоба, която може да бъде разрушена само от великата сила на дълбоките убеждения. Убеждение трябва на тази земя, за да се върви напред! Убеждение е необходимо, за да се разбият вековните стени на обскурантизма, за да се направи добро, което никога не умира!
Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по
пътя
на Доброто, Любовта и Истината!
Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани. Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите. Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила.
към текста >>
Първата стъпка по
пътя
на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила.
Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината! Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани. Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите. Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила.
Първата стъпка по
пътя
на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила.
Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа. Ние малко се поучаваме от всичко това, и нека не ни е тежко, когато идват нежелани резултати.
към текста >>
79.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
ПЪТЯТ
НА ЗВЕЗДАТА Защото видяхме звездата Му на изток.
ПЪТЯТ
НА ЗВЕЗДАТА Защото видяхме звездата Му на изток.
Матей 2-2. Напразно историците в наши дни биха търсили каква годе историческа достоверност в Свещените Писания на разните народи и по-специално в Евангелията запример. Защото колкото евангелисти, толкова и версии за рождението и живота на Христа. Напразно обаче и догматичните религиозни хора биха се силили да запазят непокътнато Светото Писание от „нечестивата критика" на безверниците учени и да затвърдят у верующите убеждението, че което е писано в Евангелията, да речем, е буквално така и че няма какво много-много да се чопли и човърка, ами да се приеме на вяра както си е, сиреч буквално. Напразно! Верующите вече не са неграмотни, учат се в училища, четат книгите на „безверниците-учени" и узнават много работи, които пастирите на разните църкви със средновековен манталитет пазят от окото на пасомите.
към текста >>
Има два
пътя
на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжовниците.
„И като видяха звездата, те се възрадваха с голяма радост". След като принасят даровете си, те – „предупредени на сън", без да се обадят Исусу, се връщат в родината си по друг път. Па и Иосиф – след като му се явява „ангел на сън", с Мария и детето забягват в Египет. „Тогава Ирод, като видя, че мъдреците се подиграха с него, много се разгневи и изпрати да погубят всички деца, които бяха във Витлеем и по крайбрежието от две години надолу, според времето, което той усърдно бе изпитал от мъдреците". Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извадя само една идея.
Има два
пътя
на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжовниците.
Тия два пътя се пресичат при „Ирод". В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст". Египетските жреци и вражари по втория път. И тия два пътя се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"!
към текста >>
Тия два
пътя
се пресичат при „Ирод".
След като принасят даровете си, те – „предупредени на сън", без да се обадят Исусу, се връщат в родината си по друг път. Па и Иосиф – след като му се явява „ангел на сън", с Мария и детето забягват в Египет. „Тогава Ирод, като видя, че мъдреците се подиграха с него, много се разгневи и изпрати да погубят всички деца, които бяха във Витлеем и по крайбрежието от две години надолу, според времето, което той усърдно бе изпитал от мъдреците". Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извадя само една идея. Има два пътя на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжовниците.
Тия два
пътя
се пресичат при „Ирод".
В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст". Египетските жреци и вражари по втория път. И тия два пътя се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"! В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два пътя и те се пресичат при цар Небукаднецар.
към текста >>
Мойсей върви по
пътя
на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст".
„Тогава Ирод, като видя, че мъдреците се подиграха с него, много се разгневи и изпрати да погубят всички деца, които бяха във Витлеем и по крайбрежието от две години надолу, според времето, което той усърдно бе изпитал от мъдреците". Из богатата съкровищница на това сказание, аз ще извадя само една идея. Има два пътя на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжовниците. Тия два пътя се пресичат при „Ирод". В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани.
Мойсей върви по
пътя
на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст".
Египетските жреци и вражари по втория път. И тия два пътя се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"! В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два пътя и те се пресичат при цар Небукаднецар. Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност.
към текста >>
И тия два
пътя
се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"!
Има два пътя на Познания: път на „Звездата" и път на „Буквата", път на тримата мъдреци и път на първосвещениците и книжовниците. Тия два пътя се пресичат при „Ирод". В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст". Египетските жреци и вражари по втория път.
И тия два
пътя
се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"!
В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два пътя и те се пресичат при цар Небукаднецар. Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност. Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя. Тримата мъдреци, обитаващи във „вътрешния изток", знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски", защото са видели да изгрява неговата звезда.
към текста >>
В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два
пътя
и те се пресичат при цар Небукаднецар.
Тия два пътя се пресичат при „Ирод". В древния Завет – за да останем в границите на Християнското Свещено Писание – те са ясно подчертани. Мойсей върви по пътя на „Звездата" или на Огъня при „Пламтящия Храст". Египетските жреци и вражари по втория път. И тия два пътя се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"!
В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два
пътя
и те се пресичат при цар Небукаднецар.
Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност. Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя. Тримата мъдреци, обитаващи във „вътрешния изток", знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски", защото са видели да изгрява неговата звезда. Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток" до „пещерата Витлеемска".
към текста >>
Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата
пътя
.
Египетските жреци и вражари по втория път. И тия два пътя се пресичаха пак там: при Фараона – „Ирод"! В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два пътя и те се пресичат при цар Небукаднецар. Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност.
Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата
пътя
.
Тримата мъдреци, обитаващи във „вътрешния изток", знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски", защото са видели да изгрява неговата звезда. Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток" до „пещерата Витлеемска". Те нямат нужда от „книгите на пророците", дето е само иносказателно предречено великото събитие. Показана е само една област – Витлеем, но точният момент – най-важното – не е посочен. А „движещата се звезда" е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока и свой зенит: заставане точно в определено време в точно определено място: „пещерата във Витлеем".
към текста >>
Тя ги води и очертава
пътя
им от „далечен изток" до „пещерата Витлеемска".
В книгата на пророк Даниел – аз посочих това преди време в своята статия „Сънят на Небукаднецар" – се говори пак за тия два пътя и те се пресичат при цар Небукаднецар. Фараон – Небукаднецар – Ирод, различни имена на едно и също нещо, на един и същи фокус в неговата мъжка полярност. Защото той си има своя спрегнат фокус с женска полярност. Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя. Тримата мъдреци, обитаващи във „вътрешния изток", знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски", защото са видели да изгрява неговата звезда.
Тя ги води и очертава
пътя
им от „далечен изток" до „пещерата Витлеемска".
Те нямат нужда от „книгите на пророците", дето е само иносказателно предречено великото събитие. Показана е само една област – Витлеем, но точният момент – най-важното – не е посочен. А „движещата се звезда" е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока и свой зенит: заставане точно в определено време в точно определено място: „пещерата във Витлеем". Един напълно определен процес, точен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води точно право към целта, в самата точка.
към текста >>
Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по
пътя
на звездата.
Показана е само една област – Витлеем, но точният момент – най-важното – не е посочен. А „движещата се звезда" е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока и свой зенит: заставане точно в определено време в точно определено място: „пещерата във Витлеем". Един напълно определен процес, точен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води точно право към целта, в самата точка. Води безпогрешно.
Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по
пътя
на звездата.
Чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна: който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките ù съществени свойства, типични точки, характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели. Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли светлина с велика щедрост върху един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка". Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут.
към текста >>
Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли
светлина
с велика щедрост
върху
един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка".
Той води точно право към целта, в самата точка. Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето. Аз няма повече да се докосвам до тая трепетна тайна: който може да съзерцава геометричната линия на тоя път, той ще определи всичките ù съществени свойства, типични точки, характерни закривления, и ще ги преведе в качества и добродетели.
Този път, достигнал целта, не се връща назад: само веднъж минава през „Иерусалим", „Ирод", за да хвърли
светлина
с велика щедрост
върху
един тъмен пункт – „времето" на онова събитие, чието „място" е само приблизително и общо указано в „Книгата на пророка".
Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така.
към текста >>
Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли
светлина
върху
известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път.
Но не се връща назад към „Ирод", а следва друг път към „вътрешния Изток". Вестта за „Звездата", която предвещава раждането на новия цар – на една нова, велика идея и заминаването на мъдреците, хвърля Ирод, „а с него и цял Иерусалим", в голям смут. Иерусалим, това е израз на цял един строй – политико-социален и икономически, със своите религиозни и научни системи и теории. И тогава се събират „първосвещениците" и „книжниците" при Ирод да търсят „данни", „указания" в книгите. Всякога е било така.
Окултната наука, която върви по други пътища и методи, непознати за „Ирод" – аналитичния интелект, се явява винаги в определени моменти да хвърли
светлина
върху
известни нови идеи, които идат да обновят света и после пак си заминава по своя път.
Забележете: Ирод и неговите служители знаят приблизително едното дадено: мястото, но другото дадено: времето, не знаят! „Звездата" също не виждат. В този път тия два елемента са отделни и идват от различни източници за интелекта. Но и двата са само приблизителни, те са дадени в известни „граници на възможните погрешки". И тогава Ирод, от страх пред новия цар, праща да убият всички деца от две години надолу („защото беше усърдно изпитал времето от мъдреците") и във Витлеем и крайбрежието.
към текста >>
80.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
От това последно разбиране се е родил Новият Дух, възникна
пътя
на духовна самопомощ и съюза: Необходимата помощ на новия Дух.
Само Духът може да ни спаси! Само отвътре може да се преодолее нуждата на това време! Претворбата, която става днес в човечеството, е първом духовна. Нуждата, която потиска всичко дишащо, е изпърво душевна. Помощта, която единствено истински може да претвори тази нужда, требва затова да бъде духовна, вгнездена във вечните стойности на живота.
От това последно разбиране се е родил Новият Дух, възникна
пътя
на духовна самопомощ и съюза: Необходимата помощ на новия Дух.
И това са непоколебимите тези на този съюз на носителите на светлината: 1. Няма никакво страдание, бедствие и нещастие, което да не може да се преодолее отвътре! 2. Не нещата определят човека, но ти, човекът, определяш нещата според твоята вътрешна воля! 3. Всяка сила за самопомощ, лекуване и спасение е в тебе, в твоята Мисъл и Воля! 4. Единствено истинска и дееспособна е Идеята!
към текста >>
И това са непоколебимите тези на този съюз на носителите на
светлината
: 1.
Само отвътре може да се преодолее нуждата на това време! Претворбата, която става днес в човечеството, е първом духовна. Нуждата, която потиска всичко дишащо, е изпърво душевна. Помощта, която единствено истински може да претвори тази нужда, требва затова да бъде духовна, вгнездена във вечните стойности на живота. От това последно разбиране се е родил Новият Дух, възникна пътя на духовна самопомощ и съюза: Необходимата помощ на новия Дух.
И това са непоколебимите тези на този съюз на носителите на
светлината
: 1.
Няма никакво страдание, бедствие и нещастие, което да не може да се преодолее отвътре! 2. Не нещата определят човека, но ти, човекът, определяш нещата според твоята вътрешна воля! 3. Всяка сила за самопомощ, лекуване и спасение е в тебе, в твоята Мисъл и Воля! 4. Единствено истинска и дееспособна е Идеята! Тя единствено преобразява съдбата!
към текста >>
Никакво безшумно слово, но
пътят
на спасението чрез делото.
Тогава твоята воля е по-силна от света ! 7. Още веднъж: Претвори себе си! Само претворбата на мисълта води към обрат на нуждата ! Животът е винаги това, каквото ти направиш от него! Това не е никакъв зов на необходимост, но един радостен вестител!
Никакво безшумно слово, но
пътят
на спасението чрез делото.
Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние! Необходима помощ от Новия Дух! Това значи разбиране и дело на мощта на идеята върху материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре! Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване. Днес всеки е враг за друг.
към текста >>
Това значи разбиране и дело на мощта на идеята
върху
материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре!
Животът е винаги това, каквото ти направиш от него! Това не е никакъв зов на необходимост, но един радостен вестител! Никакво безшумно слово, но пътят на спасението чрез делото. Едно борческо начало на всяко задушаващо съмнение, на всеки морен отказ, на всяко поносимо опущение, на всеки дремещ фатализъм и слабостно отчаяние! Необходима помощ от Новия Дух!
Това значи разбиране и дело на мощта на идеята
върху
материята, това значи приемане на борбата против отвратителността на окръжаващия ни свят със силните оръжия на Духа, това значи освобождение и каляване на волята за съзнателно претворяване на съдбата, за владеене на всички материални положения, на всяко принуждение на околния свят отвътре!
Необходима помощ от новия Дух, обаче, е нещо още повече: то е един Дух и един съюз за взаимна помощ и готовност за взаимна услуга и с това – ядката на всяко истинско обновление и новозасилване. Днес всеки е враг за друг. В новото общество, обаче, което постепенно възраства из времето на нуждата, всеки бива един за друг брат и помагач! Техният идеал няма да бъде вече заслугата, но услугата – тяхното основно положение: жертвата – тяхната воля: Помощта на всичко, що страда, – и тяхното разбиране: което ние правим на другите, правим го на себе си! Само този, който жертвува себе си, преодолява !
към текста >>
Който се нуждае постоянно от помощта, той я поставя
върху
своите собствени нозе, тя му помага, за да си помага сам на себе си чрез събуждане на собствената дремеща вътрешна сила.
Тя дава своята помощ на всички, които се нуждаят от нея. Формата за нея не важи нищо, Духът – всичко! Помощта, която те даряват, е от особено естество н има малко общо с другите „благодеяния". „Необходимата нужда от новия Дух" разрушава изпърво всякакво суетно верую в чужда, външна помощ. Подобна помощ не е за тях съществена; тяхната терапия е каузална.
Който се нуждае постоянно от помощта, той я поставя
върху
своите собствени нозе, тя му помага, за да си помага сам на себе си чрез събуждане на собствената дремеща вътрешна сила.
Себепомощ чрез себесъзнание и себеопредепяне! това е, което ни учи тя. Не парите стоят в средоточието, но душата. Не по външни ценности броди той, но по вътрешни ценности и сили, вътрешна помощ, вътрешна опора. Днес, когато всяка външна опора се разрушава, когато никакво земно притежание и стойност не са сигурни, едно остава неразрушимо: вътрешната опора!
към текста >>
81.
ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Ти, който си чист, покажи ми
пътя
на закона".
Те са възпитавали народите, с които са били в контакт. Всичко това картинно е описано в „Зенд-Авеста" последния начин: „В едно време, когато Ангромайниус (злото) имаше сила и злото на земята беше голямо, народите без - съдия, и Ариман беше техен господар и мъчител, тогаз Бог прати Зороастър да помогне на човечеството". Като се връща Зороастър в Персия, той се оттегля в планината, за да попита Бога и за да размисли в най-голямо спокойствие, какво да съобщи на своето отечество". И „Зенд-Авеста" разправя: „Тук му се явява Бахман, един от горните ангели; лицето му било като слънцето, Бахман го попитал: „Кой си и какво искаш? " Зороастър му казал: „Аз искам да знам, кое се харесва на Ахурамазда, обаче не знам, какво иска Той.
Ти, който си чист, покажи ми
пътя
на закона".
Ако четем внимателно „Зенд-Авеста" въоръжени с окултни познания, ще видим там изложени доста окултни истини. Напр. там се казва: „Всяко същество си има феруер, божествена искра, която е една мисъл на Ахура-Мазда". Как Зороастър със своите идеи даде тласък на културата и разшири съзнанието на народа, се вижда от следното: В „Зенд-Авеста" се казва, че верующият требва да бъде борец, да се бори със злото. Познанието на Ахура-Мазда е най-първият дълг на човека. Понеже Ахура-Мазда обича всички същества, то и човек трябва да ги обича, за да изпълни волята Му.
към текста >>
Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай
пътя
на душата, от де иде и защо е в тялото.
Всеки човек требва да се бори, за да помогне на победата на Ахура-Мазда. Целият живот е единство. Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста".
Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай
пътя
на душата, от де иде и защо е в тялото.
Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
към текста >>
Седем
пътя
има, които водят към развала.
Целта на всеки човек е да стане съвършен. Още от малки децата трябва да се възпитават да обичат истината. Лъжата на много места се прокълнава в „Зенд-Авеста". Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад.
Седем
пътя
има, които водят към развала.
Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето. Стреми се към светлината на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините".
към текста >>
Стреми се към
светлината
на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
Ще дадем една извадка от „Зенд-Авеста", за да се види, как постепенно тая култура подготвя съзнанието на човечеството за християнството: „Изследвай пътя на душата, от де иде и защо е в тялото. Не се обръщай назад. Седем пътя има, които водят към развала. Божественото да изпълни твоята душа. Очите ти да бъдат насочени към небето.
Стреми се към
светлината
на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
Душата се стреми да се съедини с божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините". Казахме, че после египетският клон работи в Асирия и Вавилон. И тогаз те стават център на дълбока наука; там се разцъфтяват науките и изкуствата. Създава се мощна архитектура, раждат се видни поети; писмеността дохожда в златната с епоха.
към текста >>
После Layard на същото място е намерил 200 таблици,
върху
които е написано едно окултно съчинение, което авторът сравнява с „Атарва-Веда" на Индия[6].
И тогаз те стават център на дълбока наука; там се разцъфтяват науките и изкуствата. Създава се мощна архитектура, раждат се видни поети; писмеността дохожда в златната с епоха. Важни са изследванията на английските ориенталисти Henry Rawlinsin и Norris. В книгата им: „Cuneiform Instruction of Western Asia" е изложен превода на множество таблици от царския палат в Ниневия. Тези таблици съдържат окултни истини.
После Layard на същото място е намерил 200 таблици,
върху
които е написано едно окултно съчинение, което авторът сравнява с „Атарва-Веда" на Индия[6].
Те са запазени в Британския музей. Писани са на акадски език с превод на асирийски. По-горе споменахме, че египетският клон после почва да работи в Гърция. Това става във времето, когато наближава да се подигне Гърция и да даде нещо ново. Орфеистите, едно мистично братство, почва да работи в Гърция.
към текста >>
С това виждаме, как Египет чрез Талес и др., които са посетили тая страна, влияе
върху
културата на Гърция.
Като се връща от Египет, основава Ионийската школа. Той се прочул в Гърция с големите си познания и бил причислен към така наречените седем мъдреци. Мнозина не разбират думите му, че светът е съставен от земя, вода, въздух и огън. Всъщност тук се крие дълбок символизъм. Ред философи са били ученици на Ионийската школа.
С това виждаме, как Египет чрез Талес и др., които са посетили тая страна, влияе
върху
културата на Гърция.
Друго лице, което е дало голям тласък на гръцката култура е Питагор. Той е роден в 582 год. преди Христа в Самос; после се преселва в Кротона (Южна Италия), дето основава школа. За неговия живот имаме сведения от неопитагорейци и неоплатоници; главно от Ямблих и Порфирий. Той е ходил в Египет и Азия.
към текста >>
Питагор е оказал голямо влияние
върху
хода на гръцката култура.
Питагор се отнесе най-първо до жреците в Хелиополис. Те го пратиха в Мемфис до по-вещи хора. От Мемфис по същите мотиви бе пратен в Тива. Те не можаха да откажат направо, но се решиха да го отклонят от желанието му чрез прекомерна работа. Тъй като Питагор точно всичко изпълняваше, те се зачудиха на това толкоз, че го посветиха и го допуснаха до своите тайни, до които иначе никой чужд неподготвен не беше допускан".
Питагор е оказал голямо влияние
върху
хода на гръцката култура.
Че наистина е така, се вижда между другото от обстоятелството, че Платон е едновременно ученик на Сократ и Питагор. Платон е роден в 427 г. пр. Христа и след пътуване в Египет и Азия, се завръща в Гърция и отива в южна Италия и Сицилия, дето влиза в интимна връзка с тогавашните питагорейци. След това основава в Атина своята школа. В Платон виждаме по този начин влиянието на Индия и Египет.
към текста >>
Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на
Пътя
, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102).
Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Бялото Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения" от Седир: „Андреас разказва, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-ниските долини са на 3,000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото мълчание, мистичната игра на краските на изток преди внезапния изгрев на слънцето, всичките тези безкрайности влизат в душата ви на вълни и ви обновяват!
Долавях ледения зефир, който идеше от вечните снегове и шепнех свещените формули на
Пътя
, който следвах (Седир, Initiations, стр. 102).
Защо Андреас, богомилите, есеите, терапевтите, Питагор и пр. все посрещат слънчевия изгрев? Защо е това съвпадение? Това съвпадение е естествено по следните причини: Първо, защото всички произхождат от един и същ център, именно Всемирното Бяло Братство. И второ, защото те знаят законите, знаят, колко е важно това за физическата и духовна обнова на човека.
към текста >>
Най-идейните хора в България, борците за един нов живот, работещи за една нова култура на братство между народите, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободна човешка мисъл, изпълнени с любов към страждущите и угнетените и към всичко живо, тези, които с най голямо самоотречение пръскаха
светлината
на новите идеи в България и чужбина, чиито идеи бяха не в тесен национален.
Самият този факт показва, че този народ или общество се издига и ще внесе своята дан за общочовешката култура. Явяването на хора с нови идеи в един народ е радостно явление. Те са цветът на народа; чрез тях народната душа изразява своята творческа мощ, своя замах, чрез тях той гради своя възход, а заедно с това и възхода на човечеството. В България богомилите бяха носителите на новото. Българите какво направиха с тях?
Най-идейните хора в България, борците за един нов живот, работещи за една нова култура на братство между народите, борците против войната, против всяко насилие, борците за свободна човешка мисъл, изпълнени с любов към страждущите и угнетените и към всичко живо, тези, които с най голямо самоотречение пръскаха
светлината
на новите идеи в България и чужбина, чиито идеи бяха не в тесен национален.
но в общочовешки мащаб, бяха избити или изгорени след най-големи мъчения на кладата, а другите изгонени. Какви последствия можеше да има това? Законите на природата са неизменни! Всеки, който ги наруши, понася последствията! Това, което те направиха с богомилите, даде своите последствия: попадане под 500-годишното турско робство.
към текста >>
А знае се какво грамадно влияние е имало
върху
развитието на западната мисъл неговата дейност, неговото съчинение „Novum organum", чрез което той очерта ясно
пътя
на опита и наблюдението като научен път на познанието и чрез това допринесе за освобождението на човешката мисъл.
Това общество беше по характера си като албигойското". Лайбниц е искал да влезе като член на Розенкройцерското общество, но не е могъл. Обаче, все пак е бил под влиянието на техните идеи. Франциск Бейкон в 17. век е бил във връзка с тая вълна на Бялото Братство, която се занася чрез богомилите на запад.
А знае се какво грамадно влияние е имало
върху
развитието на западната мисъл неговата дейност, неговото съчинение „Novum organum", чрез което той очерта ясно
пътя
на опита и наблюдението като научен път на познанието и чрез това допринесе за освобождението на човешката мисъл.
С това той даде ново направление на човешката мисъл. Лафатер в Германия и Клод дьо Сен Мартен във Франция са били във връзка с окултни мистични братства, свързани пряко или косвено с албигойското (богомилското) и розенкройцерското движение. А знае се, че Гьоте е бил близък приятел с Лафатер. Гьоте е бил запознат с окултните идеи. Който чете напр.
към текста >>
Бялото Братство постави Месмер във връзка с известни нови идеи
върху
животния магнетизъм.
А знае се, че Гьоте е бил близък приятел с Лафатер. Гьоте е бил запознат с окултните идеи. Който чете напр. Фауст, ще види, каква мистична дълбочина съдържа той! Месмер е бил също така член на едно мистично братство и е присъствал на един негов конгрес в Париж.
Бялото Братство постави Месмер във връзка с известни нови идеи
върху
животния магнетизъм.
Чрез това се внесе в културата един нов елемент, който после щеше да допринесе за издигането на спиритуалистичната вълна. И наистина, Месмер беше в края на 18 век в авангарда на тая спиритуалистична вълна, която заля света в края на 19 и началото на 20 векове. Богомилски дух прониква вълната на хуманизма в 14 и 15 в. в Европа ! После, явяването на квакерите в Англия се дължи на онзи дух, който занесе богомилството в западна Европа пряко или чрез розенкройцерството.
към текста >>
Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и
върху
друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство.
в Европа ! После, явяването на квакерите в Англия се дължи на онзи дух, който занесе богомилството в западна Европа пряко или чрез розенкройцерството. Богомилски дух прониква и идеите на Хелчицки в Чехия. Когато богомилите проникнаха в Чехия, тогаз почва дейността на Хелчицки, който представлява едно от най-красивите цветя на чешкия народен гений! Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12].
Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и
върху
друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство.
Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия.
към текста >>
82.
НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Д-р Ели Рафаилова
ВЪРХУ
ТВОРЧЕСТВОТО НА В. И.
Д-р Ели Рафаилова
ВЪРХУ
ТВОРЧЕСТВОТО НА В. И.
КРИЖАНОВСКА Никак не е лесно да се напише нещо издържано върху творчеството на Крижановска. Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество. Да се пише днес в двадесетия век за магия, за черно магьосничество, за безсмъртни люде, за безчетни невъобразими богатства, за чудеса и явления, трудно поддаващи се на проверка от „здравия разум" на днешния културен човек, всичко това едва ли не представя един сбор от болезнени прояви на един неуравновесен ум. Днес светът е зает с разрешението на големи стопански, политически, социални и др. въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време.
към текста >>
КРИЖАНОВСКА Никак не е лесно да се напише нещо издържано
върху
творчеството на Крижановска.
Д-р Ели Рафаилова ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В. И.
КРИЖАНОВСКА Никак не е лесно да се напише нещо издържано
върху
творчеството на Крижановска.
Не защото трябва да се възвеличава един бездарен писател; напротив, Крижановска е един необикновен талант, но поради искреното отношение на писателката към сюжетите на своето творчество. Да се пише днес в двадесетия век за магия, за черно магьосничество, за безсмъртни люде, за безчетни невъобразими богатства, за чудеса и явления, трудно поддаващи се на проверка от „здравия разум" на днешния културен човек, всичко това едва ли не представя един сбор от болезнени прояви на един неуравновесен ум. Днес светът е зает с разрешението на големи стопански, политически, социални и др. въпроси, та писателство, свързано със сюжети твърде близки до тези от „Хиляда и една нощ", се явяват анахронизъм за нашето „трезво" време. При това Крижановска, със своето грамадно депо е един стълб в руската литература, а заедно с това и световната.
към текста >>
И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на
светлината
докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората.
Никъде не се чувствува, че тя умува, че тя се сили и пресилва. Познанията ù, които нямат край, са станали нейна плът и кръв и когато тя пише, всичко се лее. Художествен образ с мъдрост, религия с наука и чародейство, психологическа борба на личността заедно с пробуждащото се съзнание, всичко това представя едно така здраво споено цяло, което завладява човека и му придава вярата на автора във всичко това и като че ли с магическа пръчка човек става друг – неговите очи се отварят и той вижда, че живее в един свят, който е обкръжен от друг, избягващ от зрението на простосмъртния, много по-реален – на чувствата, мисълта и душата. Творчеството на Крижановска не е „тенденциозно", както би се изразил дълбокомисленият съвременен критик. Тя се стреми да изложи живота от онази страна, от която ние винаги се страхуваме да го гледаме, която ни се струва безсмислена или пък страшна, когато се касае до съвестта, която се пробужда при мисълта за Бога и душата.
И писателката успява с неимоверна вещина да внесе ужас в човека, когато в лицето на своите герои ни разкрива страшилището на душевния живот на човека, подклаждан от видимите и невидими сили на злото, или да внесе мир и нанагорен подем, когато силите на
светлината
докоснат с един лъч съзнанието и душата на съществата, живеещи на границата на „звяра" и „ангела" – на хората.
В. И. Крижановска стана известна в България в последните 5-6 години и то на опредълен кръг читатели, макар почти всичкото свое дело да го е изнесла преди войната. На български е превеждан и печатан миналата година като подлистник на в. „Зора" един от най-хубавите нейни романи: „Эликсир Жизни". Трябва много да се съжалява, че тази хубава книга е така зле окастрена в този превод – с цел да се направи „сензационна" и „авантюристична".
към текста >>
И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта,
светлината
и доброто на човечеството.
За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои.
И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта,
светлината
и доброто на човечеството.
Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината.
към текста >>
И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на
пътя
към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на
пътя
към свръхчовека, към великите добродетели.
избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето.
И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на
пътя
към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на
пътя
към свръхчовека, към великите добродетели.
Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание.
към текста >>
Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и
светлината
.
И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели.
Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и
светлината
.
Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки. Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато светлината и доброто не изпълнят сърцата им. И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен.
към текста >>
Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато
светлината
и доброто не изпълнят сърцата им.
Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може". Съдбата, „случаят", неведомият случай вплита и разнищва явленията, а окултната наука ни издирва причините в миналото или настоящето. И освобождението от тези гнетящи причини представя началото на пътя към просветление, към нов живот в изучаване пътеките към съвършенство – на пътя към свръхчовека, към великите добродетели. Две мощни сили се борят в живота – злото и доброто, Бог и Луцифер, тъмнината и светлината. Три сили владеят човешкия живот и го ръководят в две различни посоки.
Злото връзва хората помежду си и ги държи вързани, докато
светлината
и доброто не изпълнят сърцата им.
И доброто връзва хората, но тези връзки са творчески и тикат само напред към съвършенство. За да се освободим от оковите на злото, трябва да знаем причините му и в нас да прозре съзнание. Животът е безконечен. Тялото умира под гнета на старостта, болестите и „случаят", но душата, чието вечно предназначение е изпълнението Волята на Безкрайния, минава от тяло в тяло през разните епохи и времена. Законът за прераждането и за кармата, която се явява като резултат на злата воля в нас, ни връзват о нашето минало.
към текста >>
Като наука, магията може да се изучава, и
пътят
към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото.
Нерядко те са указатели на бъдещето. Неумолимият закон за последствията ни тика към ликвидация с миналото и често, много често, миналото се повтаря поради това, че в нас нямаме просветление. Човек пада под „властта на миналото" и при такива моменти можем да се освободим или с големи лични усилия на волята, съзнанието и доброто сърце, или с намесата на висши същества, които имат власт да дават насока на живота, да „връзват" и „развързват". Магията, която заема голям дял в творчеството на Крижановска, има за цел овладяването вътрешните сили на човека, а също и видимите и невидими сили в природата. Тя представя най-висшето знание, понеже обгръща всичко и издига човека до мощен и истинен творец в живота.
Като наука, магията може да се изучава, и
пътят
към нейното пълно усвояване представя безкрайното освобождение на човешката душа от връзките на миналото.
Магическа сила може да придобие човек и чрез елементарни познания на някои свойства на нещата, чрез познаване психиката на хората и с помощта на елементарно дисциплинирана мисъл. Такива са всички магьосници, а и несъзнателно – маса обикновени хора. Но природата не се овладява с малко усилия. Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота.
към текста >>
Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма
светлина
върху
единството на материята, а заедно с това и
върху
възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота".
Човек трябва да стане абсолютен господар на себе си, за да завладее и силите на природата. Тайната на безсмъртието се крие именно в овладяване законите на живота. Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука.
Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма
светлина
върху
единството на материята, а заедно с това и
върху
възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота".
Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване.
към текста >>
Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за
светлината
, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото.
Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба.
Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за
светлината
, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото.
Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението.
към текста >>
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит
върху
нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението.
Добрата мисъл, мисълта за Бога, за доброто, за светлината, молитвата за нас самите и за нашите близки са най-добрите средства за освобождението от злото. Да желаем доброто на другите, това значи да мислим доброто и егоизмът да отстъпи мястото си на Божествените чувства. Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции.
Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит
върху
нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението.
Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват. А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от светлината и чистосърдечието, сир. добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му.
към текста >>
А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от
светлината
и чистосърдечието, сир.
Тук Крижановска отдава много голямо значение на черквата и на кръста като символ на чистотата и Божествената сила, от които бягат тъмните сили. Разбира се, това пресилване на нещата е лесно обяснимо, като се има предвид, че Крижановска е рускиня и, че православието е оставило дълбоки корени в нея, независимо от широтата на нейните космополитни схващания. Пресилени са нейните схващания и за някои раси и народи, а също и нейните пророчески тенденции. Мнението на всеки непредубеден окултист, който има непосредствен опит върху нещата, е, че няма място, което да е така много посещавано и завладяно от силите на тъмнината, както това е с черквите и почти с масата от нейните служители, а също и догмите и клаузите на черковните религии са дело на тъмнината и неведението. Силите на тъмнината днес никак не се плашат от кръста, защото те чрез него се укриват.
А силата на мага е отвътре, и тъмнината, и злото, се боят само от
светлината
и чистосърдечието, сир.
добрата воля за Божествена добродетел. Чрез любовта, която Крижановска познава във всичките земни форми, тя ни води към познанието на висшата Мъдрост. В съчиненията ù ние намираме любовта на звяра да сублимира в търпимо приятелство или чрез магьосничество да поддържа своите октоподни смукала или пък чрез вътрешно просветление да се обърне въ любов към Незримия, Неведомия чрез предаване в служба и изучаване потайната наука за Бога и творенията му. Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов.
към текста >>
Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат
върху
нас, и ние трудно можем да се освободим от тях.
Пред нищо не се спира любовта на владеенето, тя мрази до премахване противниците, тя прави безволни чрез омагьосване или изкушение любимите, тя внася безсмислие и край, когато любимите по една или друга причина останат хладни и недосегаеми. Колко светла радост внася просветлението, че само в истинското служене на Истината чрез добродетелта към ближните, чрез чистосърдечието, чрез безкористието има любов. И любовта тогава подържа друг дух, защото тогава любостежанието не е цел, защото тогава няма измяна, недоверие, ревност и т.п. Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"!
Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат
върху
нас, и ние трудно можем да се освободим от тях.
Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение.
към текста >>
Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо
върху
нас, пада.
Тогава любовта съединява две сили, две сърца в творчески възход, две души в единение с Разумността, с Бога, Любовта е най-различна в своята форма – тя е преходна, подбудена от някакви външни черти и физически интереси; тя е вечна, когато носи в себе си траен отпечатък от миналото. Колко странни трагедии се разиграват в живота на хората, когато те попаднат във „властта на миналото"! Всичките измени, всичките злини, които сме направили, всичките проклятия тегнат върху нас, и ние трудно можем да се освободим от тях. Страшни астрални чудовища, създадени в миналото, ни приковават на едно място, криещи в себе си отмъщението, дирено през вековете. И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта.
Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо
върху
нас, пада.
Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги.
към текста >>
Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към
светлината
или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на
светлината
, които вършат добро без оглед на лични придобивки.
И тогава, наред с помощта на възвишените същества, необходимо е дълбокото разкаяние, прощаването и обичта. Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени.
Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към
светлината
или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на
светлината
, които вършат добро без оглед на лични придобивки.
Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си.
към текста >>
Братята на
светлината
са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги.
Така миналото прави своята голяма крачка назад и бремето, тегнещо върху нас, пада. Но опрощението трябва да бъде всестранно. В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки.
Братята на
светлината
са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги.
На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват. Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към светлината и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели. Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист.
към текста >>
Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към
светлината
и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели.
В живота на хората има толкова случайности и изненадващи работи, които не могат да намерят никакво обяснение. Намираме се на прага на голямо бедствие или в ръцете на смъртта и по чудо биваме спасени. Тук играят много обстоятелства голяма роля – или нашата мисъл към светлината или нашето разкаяние или светлата мисъл на нашите приятели и близки или пък намесата на агентите на светлината, които вършат добро без оглед на лични придобивки. Братята на светлината са много на тази земя, те имат най-висшите сили в себе си, те са мъдреци – маги. На всеки зов към тях те се отзовават – просветляват и спасяват.
Но най-голяма помощ те дават на всички онези, които дълбоко в душата си се обърнат към
светлината
и с неизразимо чувство и дълбочина копнеят да се научат, как да ù служат – да станат носители на великите добродетели.
Кое тика хората към безверие, към прийомите на злото, на сатанизма? Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма.
към текста >>
Но доброто и
светлината
нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши.
Никой в безкрая на живота не е станал сатанист от само себе си. Нуждата, която е най-лошият съветник, недоволството от безучастността на другите към страданията, стремежът към удоволствията, поклонението пред тях като пред богове, всичко това прави от човека сатанист. Недоволството и себелюбието са създали от едно светло безплътно същество самия Луцифер; колко повече слабите земни същества можем да попаднем в ноктите на тъмнината. Омраза, отмъщение, убийства, самоубийства, злорадство са дело на сатанизма. Защото Молох, Сатан и техните агенти се хранят само с кръв и злоба!
Но доброто и
светлината
нямат край, те проникват и в дъното на ада, за да се отзоват на нечий стон, стигнал до техните уши.
А ние хората не вярваме в Бога, защото Той не ни помага, защото Той е ням за нашия страдалчески зов! А ние не виждаме, че сърцата ни тънат в злоба, че очите ни горят за кръв и мъст, че главата ни никога не ражда светла, добра мисъл!... Една добра мисъл, едно чисто чувство и няма да закъснеем да доловим отзвука на Бога. Своите герои Крижановска не описва надълго, тя дава само характерните черти, които са в пряма връзка с тяхното вътрешно естество. А това ни говори много добре за тънкото владение на дивинатоарното изкуство.
към текста >>
Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към
светлината
, към хубавото и възвишеното.
Всичко е живо в творбата ù. Легендата става действителност и във всичката си отвлеченост – правдива. Вековете на историята изчезват пред нея – старият Египет, Рим, Индия, средновековието, днес, това всичко сме ние, ние живеем заедно с него. Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска.
Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към
светлината
, към хубавото и възвишеното.
Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност. Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро. Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и светлина, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на светлината и доброто. А за учениците на окултизма има и много знание, излизащо от устата на агентите на мрака – Ван дер Холм, Уриел, Таадар. ----------------------------------- [1] Всички съчинения на В. И.
към текста >>
Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и
светлина
, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на
светлината
и доброто.
Сложността на окултното познание у нея придобива истинския си образ на спасител, вдъхновител, на факел за обикновения отруден човек. Смешно би било да мислим, че бихме станали маги, когато прочетем Крижановска. Но тя непременно ще събуди у нас стремеж към добро, към знанието, към светлината, към хубавото и възвишеното. Крижановска с майсторство дига завесата на туй, на което ние не обръщаме внимание и отминаваме с пренебрежение и научна високомерност. Тя събужда в нас съвестта, чувството към красивото и великото, разкрива ни безчетните възможности на новото знание за работа и добро.
Никой, който я е чел, няма да забрави великите беседи на мъдрост, съвест и
светлина
, изказани чрез устата на Ебрамара, Дахир, Супрамати, Нара, Аменхотеп, Джералд, Веджага-Синг, ако щете още на Нараяна и Елецки, чрез устата на Учителите на
светлината
и доброто.
А за учениците на окултизма има и много знание, излизащо от устата на агентите на мрака – Ван дер Холм, Уриел, Таадар. ----------------------------------- [1] Всички съчинения на В. И. Крижановска на руски език се доставят от редакцията на списанието
към текста >>
83.
ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Мъчнотиите, спънките в живота на човека представят този камък, който всеки иска да дигне, да махне от
пътя
си.
Що е камък? Камъкът представя всички отрицателни черти и навици на човека, унаследени от негови деца и прадеди. В това отношение едно от свойствата на камъка е да се търкаля, да слиза надолу, но не и да се качва нагоре. Камъкът се отличава и с голяма твърдост. Ето защо човек мъчно се справя със своите наследени черти.
Мъчнотиите, спънките в живота на човека представят този камък, който всеки иска да дигне, да махне от
пътя
си.
Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне. Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне. Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка. Такъв камък беше турен върху гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка. Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха.
към текста >>
Такъв камък беше турен
върху
гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка.
Ето защо човек мъчно се справя със своите наследени черти. Мъчнотиите, спънките в живота на човека представят този камък, който всеки иска да дигне, да махне от пътя си. Човек трябва да намери правилен начин, по който да го премахне. Ако камъкът е лек, той лесно ще се дигне. Обаче, ако е тежък, трябва да се извикат няколко души, да помагат за дигането на камъка.
Такъв камък беше турен
върху
гроба на Лазар и трябваше да дойде неговият Учител да дигне камъка.
Лазар имаше и две сестри, Марта и Мария, които го обичаха. Те извикаха Христа да дойде при гроба на Лазар и да дигне камъка. Дигне ли се камъкът от гроба на човека, той придобива възкресението на своята душа. Само този може да възкръсне, който има две сестри, като Лазар. Двете сестри са две важни условия, необходими за дигането на камъка.
към текста >>
Този камък лежи и
върху
сърцата, и
върху
умовете им, притиска ги, мъчи ги.
Дето има благородно сърце и светъл ум, там и душа има. Когато кажат за някой човек, че е бездушен, без душа, това подразбира, че той няма благородно сърце и светъл ум. Щом човек крие тези две условия в себе си, той ще намери Учителя си, който го обича. Учителят ще отиде при гроба му, ще дигне камъка и ще каже: „Излез вън”! Всички съвременни хора се намират под тежестта на този камък.
Този камък лежи и
върху
сърцата, и
върху
умовете им, притиска ги, мъчи ги.
Те охкат, пъшкат, чакат да дойде някой спасител, да ги освободи. Ако очакват на хората, да дойдат отвън да им помогнат, спасението няма да дойде. Външните условия няма да им помогнат. Спасението на съвременните хора е в самите тях. Те трябва да работят съзнателно върху сърцето си, да го облагородят и върху ума си, да го направят светъл, да се просветят.
към текста >>
Те трябва да работят съзнателно
върху
сърцето си, да го облагородят и
върху
ума си, да го направят светъл, да се просветят.
Този камък лежи и върху сърцата, и върху умовете им, притиска ги, мъчи ги. Те охкат, пъшкат, чакат да дойде някой спасител, да ги освободи. Ако очакват на хората, да дойдат отвън да им помогнат, спасението няма да дойде. Външните условия няма да им помогнат. Спасението на съвременните хора е в самите тях.
Те трябва да работят съзнателно
върху
сърцето си, да го облагородят и
върху
ума си, да го направят светъл, да се просветят.
По този начин само и постъпките им ще бъдат добри, благородни. Без тези условия животът им ще върви по стария път, по пътя на насилието и неправдата, по пътя на страданията и нещастията. Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив. Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви.
към текста >>
Без тези условия животът им ще върви по стария път, по
пътя
на насилието и неправдата, по
пътя
на страданията и нещастията.
Ако очакват на хората, да дойдат отвън да им помогнат, спасението няма да дойде. Външните условия няма да им помогнат. Спасението на съвременните хора е в самите тях. Те трябва да работят съзнателно върху сърцето си, да го облагородят и върху ума си, да го направят светъл, да се просветят. По този начин само и постъпките им ще бъдат добри, благородни.
Без тези условия животът им ще върви по стария път, по
пътя
на насилието и неправдата, по
пътя
на страданията и нещастията.
Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив. Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота.
към текста >>
На същото основание мъдростта е мярка за
светлината
, за знанието; и знанието,
светлината
са мярка за мъдростта.
Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота. Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо същество.
На същото основание мъдростта е мярка за
светлината
, за знанието; и знанието,
светлината
са мярка за мъдростта.
Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека.
към текста >>
На това основание мнозина считат, че е в реда на нещата да седи той
върху
гроба на човека.
Тези условия са вътрешни, а не външни. Следователно, цената на този камък не е външна, но е вътрешна. Ако той би бил външно ценен и най-слабият човек ще направи усилия да го дигне, да го занесе у дома си. Най-малко той би правил опити всеки ден да откъртва по едно парченце от този камък. Външно този камък е обикновен, никой не му не обръща внимание.
На това основание мнозина считат, че е в реда на нещата да седи той
върху
гроба на човека.
Обаче, разумните хора не мислят така. Хиляди усилия ще направят те, за да го дигнат, да се освободят от него. Те знаят, че истинската сила на човека ще се прояви само след като се освободят от този камък. Не беше ли същото и с Христа? Силата на Христа се прояви след възкресението.
към текста >>
Поставете ги като основа на живота и градете
върху
тях.
Възкресението осмисля живота, освобождава човека от робство и ограничения, от зло и насилие, от неправди и беззакония. Дигнете камъка! Как може да се дигне този камък? – Чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Без тях нищо не се постига.
Поставете ги като основа на живота и градете
върху
тях.
Любовта ще донесе истинския живот. Мъдростта ще донесе знанието и светлината. Истината ще донесе свободата, възкресението. ,
към текста >>
Мъдростта ще донесе знанието и
светлината
.
Как може да се дигне този камък? – Чрез Любовта, чрез Мъдростта и чрез Истината. Без тях нищо не се постига. Поставете ги като основа на живота и градете върху тях. Любовта ще донесе истинския живот.
Мъдростта ще донесе знанието и
светлината
.
Истината ще донесе свободата, възкресението. ,
към текста >>
84.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по
пътя
на своя възход.
Дълги десетилетия ще се изнижат в борби за надмощие, първенство и богатство, земята ще се покрие няколко пъти с кръв и сълзи, но чаканият ден не ще настъпи, ако ние не подирим неговия изгрев в нас, в собствените си души, умове и съвести. На пръв поглед тия думи звучат парадоксално и имат, може би, досадния тон на наставление, но в тях се крие самата истина, чудната разгадка за всички световни конфликти. Без да навлизаме в каквито и да е подробности, излишни вече за интелигентния човек на съвременността, без много да глаголим, ще кажем, че всяко начало, добро или лошо, е начало на разума, на сърцето, на волята. В сърцата и умовете на хората се зараждат епохите, там се подготвят възходите и кървавите падения, оттам пак ще дойде великото пробуждане. Какво ще рече да си човек?
Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по
пътя
на своя възход.
Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай. Ние не отричаме смисъла на тия учения и общества, знаем ги и ги тачим като стъпала на човешкия развой, но нито едно от тях не ще бъде в състояние да освободи човека напълно в материално и духовно отношение, докато не дойде „обществото” на свободните човеци – т.е. докато хората не подирят свободата, обърнали очи към изгрева в своята съвест. Който иска да се движи по пътя на бавния развой на обществата, който желае да направи себе си тор на историческите събития, нека пъпли с темпа на времето, а който иска да отбележи и остави следи върху сивия фон на общото, нека въстане, нека се революционизира, нека обяви бран на наслоения в съзнанието му от векове мрак и нека да извоюва сам своята свобода. Ние също сме за революцията, за обновата, но ние приемаме революцията като борба на светлината с мрака, борба предимно в себе си, където се гради новият човек, за новото време.
към текста >>
Който иска да се движи по
пътя
на бавния развой на обществата, който желае да направи себе си тор на историческите събития, нека пъпли с темпа на времето, а който иска да отбележи и остави следи
върху
сивия фон на общото, нека въстане, нека се революционизира, нека обяви бран на наслоения в съзнанието му от векове мрак и нека да извоюва сам своята свобода.
Какво ще рече да си човек? Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по пътя на своя възход. Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай. Ние не отричаме смисъла на тия учения и общества, знаем ги и ги тачим като стъпала на човешкия развой, но нито едно от тях не ще бъде в състояние да освободи човека напълно в материално и духовно отношение, докато не дойде „обществото” на свободните човеци – т.е. докато хората не подирят свободата, обърнали очи към изгрева в своята съвест.
Който иска да се движи по
пътя
на бавния развой на обществата, който желае да направи себе си тор на историческите събития, нека пъпли с темпа на времето, а който иска да отбележи и остави следи
върху
сивия фон на общото, нека въстане, нека се революционизира, нека обяви бран на наслоения в съзнанието му от векове мрак и нека да извоюва сам своята свобода.
Ние също сме за революцията, за обновата, но ние приемаме революцията като борба на светлината с мрака, борба предимно в себе си, където се гради новият човек, за новото време. Колко наивно, колко смешно изглежда това за ония, които са се заели да оправят целия свят! Но нека знаят, че целият свят никога не ще се оправи. Може да се възроди и възкреси личността. Тая възродена личност ще твори новия свят, а старият свят ще отиде в недрата на земята както падналите в есента листа, за да стане тор на нивата.
към текста >>
Ние също сме за революцията, за обновата, но ние приемаме революцията като борба на
светлината
с мрака, борба предимно в себе си, където се гради новият човек, за новото време.
Това значи да се научиш да владееш своето „аз”, да го не направиш роб на тъмните помисли и внушения на общото, да се възпротивиш на световното безумие и да тръгнеш по пътя на своя възход. Днес очите на всички хора са обърнати ту към едно, ту към друго обществено движение, което обещава да направи от земята рай. Ние не отричаме смисъла на тия учения и общества, знаем ги и ги тачим като стъпала на човешкия развой, но нито едно от тях не ще бъде в състояние да освободи човека напълно в материално и духовно отношение, докато не дойде „обществото” на свободните човеци – т.е. докато хората не подирят свободата, обърнали очи към изгрева в своята съвест. Който иска да се движи по пътя на бавния развой на обществата, който желае да направи себе си тор на историческите събития, нека пъпли с темпа на времето, а който иска да отбележи и остави следи върху сивия фон на общото, нека въстане, нека се революционизира, нека обяви бран на наслоения в съзнанието му от векове мрак и нека да извоюва сам своята свобода.
Ние също сме за революцията, за обновата, но ние приемаме революцията като борба на
светлината
с мрака, борба предимно в себе си, където се гради новият човек, за новото време.
Колко наивно, колко смешно изглежда това за ония, които са се заели да оправят целия свят! Но нека знаят, че целият свят никога не ще се оправи. Може да се възроди и възкреси личността. Тая възродена личност ще твори новия свят, а старият свят ще отиде в недрата на земята както падналите в есента листа, за да стане тор на нивата. Ние живеем тъкмо в тази есен на една цивилизация.
към текста >>
85.
I'influence de I'energie solaire
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по
пътя
на любовта към Бога.
Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и възкресение”. За да даде представа за статията, списанието привежда един пасаж от статията. Писмо от теософите реформатори на живота Чехославия Скъпя братя от далечна България, Вие не можете да повярвате, каква голяма радост ни донесоха поздравите Ви. Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя!
С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по
пътя
на любовта към Бога.
Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя!
към текста >>
Затова, скъпи братя, да не следваме
пътя
на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство.
Така хубаво е, така радостно е да се знае, че в други страни има братя, които чувствуват и мислят като нас и имат еднакъв стремеж. Ние Ви благодарим за поздравите и Ви поздравяваме сърдечно. Братя! С удоволствие ние Ви подаваме ръка за обща работа по пътя на любовта към Бога. Нас не ни делят нито световни титли, нито партии, нито секти и изповедания, даже не и народа. Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него.
Затова, скъпи братя, да не следваме
пътя
на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство.
Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта. Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта. Скъпи братя!
към текста >>
Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в
пътя
на Любовта.
Ние всички изхождаме из Бога и трябва да се върнем към Него. Затова, скъпи братя, да не следваме пътя на самоиздигането, защото този погрешен път води също към робство. Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта.
Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в
пътя
на Любовта.
Скъпи братя! Из разните окръзи на северна Бохемия, из близка Саксония се събраха братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост върху величествено планинско възвишение. Понеже човечеството е изневерило на Всемирния Бог и срещу силите на светлината, то е попаднало в скръбните среди на духовна тъмнота. Адска драма на себепогубване на Божествените сили преживява нашата епоха. Но само формата е разрушима, никога и силите, защото те са вечни.
към текста >>
Из разните окръзи на северна Бохемия, из близка Саксония се събраха братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост
върху
величествено планинско възвишение.
Да бъдем всички едно, защото в единността се крие силата и любовта, Божествеността. Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта. Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта. Скъпи братя!
Из разните окръзи на северна Бохемия, из близка Саксония се събраха братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост
върху
величествено планинско възвишение.
Понеже човечеството е изневерило на Всемирния Бог и срещу силите на светлината, то е попаднало в скръбните среди на духовна тъмнота. Адска драма на себепогубване на Божествените сили преживява нашата епоха. Но само формата е разрушима, никога и силите, защото те са вечни. И така е приготвен материалът за преустройството на обществото. Архитектът на вселената призовава на работа в гигантското всемирно предприятие на побратимяването на човечеството.
към текста >>
Понеже човечеството е изневерило на Всемирния Бог и срещу силите на
светлината
, то е попаднало в скръбните среди на духовна тъмнота.
Скъпи братя! Ние Ви подаваме ръка за обща работа и се надяваме и молим Бога, щото още много членове на тази верига да се съединят с нас, за да опаше нашата разпокъсана земя един пояс на Любовта. Ние желаем да останем във вярна връзка с вас и ние се надаваме да получим известия от Вас, които биха ни зарадвали и подтикнали към нова дейност в пътя на Любовта. Скъпи братя! Из разните окръзи на северна Бохемия, из близка Саксония се събраха братя и сестри, за да положат клетва за вярна преданост върху величествено планинско възвишение.
Понеже човечеството е изневерило на Всемирния Бог и срещу силите на
светлината
, то е попаднало в скръбните среди на духовна тъмнота.
Адска драма на себепогубване на Божествените сили преживява нашата епоха. Но само формата е разрушима, никога и силите, защото те са вечни. И така е приготвен материалът за преустройството на обществото. Архитектът на вселената призовава на работа в гигантското всемирно предприятие на побратимяването на човечеството. Каквото Христос започна, трябва да бъде продължено.
към текста >>
86.
БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Пътят
на ученика За да изследват химическите свойства на известни съединения, за да открие присъствието на известни специфични вещества в тях, химиците прибягват до различни реактиви.
Пътят
на ученика За да изследват химическите свойства на известни съединения, за да открие присъствието на известни специфични вещества в тях, химиците прибягват до различни реактиви.
Белтъчините, да речем, се характеризират с редица цветни и утаечни реакции. От даден реактив някои белтъци се багрят карминово червено, от други реактиви се багрят мораво, от трети – жълто или зелено. По тия цветове се съди за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула. Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят. Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности.
към текста >>
За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания
върху
действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „
Пътят
на ученика”.
За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия.
За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания
върху
действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „
Пътят
на ученика”.
В нея той разпределя хората на четири групи: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Тези названия, които звучат малко библейски, може би не са дотам изразителни за някои, но те ще да са употребени, за да събудят образи, представи и асоциации, близки за оня кръг слушатели, които проучват от едно по-друго – не чисто религиозно – гледище свещените Писания. „Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в стомаха и червата.
към текста >>
Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „
Пътят
на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка.
„Когато дойдат страданията и противоречията в живота – казва Учителят – старозаветните се озлобяват и ожесточават, новозаветните се съмняват и съблазняват, праведните се огорчават, а ученикът се радва и се учи, защото знае, че всяко противоречие е една велика задача в живота му, която той трябва да разреши. Тия противоречия не са само случайни и откъслечни факти, както някои ги наричат, а са резултат от тези четири вида живот, които текат в нашия организъм. Старозаветният живот тече в стомаха и червата. Вие не можете да го избегнете. Новозаветният живот тече във вашите дробове, във вашата симпатична нервна система, в слънчевия възел.
Животът на праведния обхваща долните слоеве на мозъка, а животът, който обуславя „
Пътят
на ученика”, тече във висшите слоеве на мозъка.
Той е заел най-хубавото место. Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове. Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото.
към текста >>
Ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека
светлина
, която не предизвиква никакво дразнене на очите.
Новозаветните – с вярванията си, със своето верую, обвързвайки чувствата. Праведните обвързват със закон. Те оковават ума. Остава да кажа някоя и друга дума за ученика, чийто тип сега се създава, и чийто път, потайно следвам досега в Мистериите и храмовете на Посвещение, сега се очертава навън. Ще оставя Учителя да говори: „По какво се познава ученикът?
Ще познаете ученика по следните качества: той носи в себе си една мека
светлина
, която не предизвиква никакво дразнене на очите.
Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато дойдете до оная радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална опитност, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния.
към текста >>
Сега вече той влиза в „
пътя
на ученика”, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота.
Той говори с толкова мек тон, че никога не дразни ухото. Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато дойдете до оная радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална опитност, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния.
Сега вече той влиза в „
пътя
на ученика”, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота.
И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.” „От гледището на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас.
към текста >>
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на
Светлината
, на Мира и на Радостта.
Днес те живеят и между праведните.” „От гледището на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта.
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на
Светлината
, на Мира и на Радостта.
Следователно, това са качества и на ученика. Вам ви трябва Любов, но не без Светлина, вам ви трябва Светлина, но не без Мир, вам ви трябва Мир, но не без Радост. Трябва ви Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всичко това е свързано в едно цяло. Туй не е някакъв идеал за вечността, той може да се постигне още днес.” Така очертава Учителят Пътя на Ученика. Г.
към текста >>
Вам ви трябва Любов, но не без
Светлина
, вам ви трябва
Светлина
, но не без Мир, вам ви трябва Мир, но не без Радост.
Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно, това са качества и на ученика.
Вам ви трябва Любов, но не без
Светлина
, вам ви трябва
Светлина
, но не без Мир, вам ви трябва Мир, но не без Радост.
Трябва ви Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всичко това е свързано в едно цяло. Туй не е някакъв идеал за вечността, той може да се постигне още днес.” Така очертава Учителят Пътя на Ученика. Г.
към текста >>
Трябва ви Любов със
Светлина
,
Светлина
с Мир, Мир с Радост.
Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно, това са качества и на ученика. Вам ви трябва Любов, но не без Светлина, вам ви трябва Светлина, но не без Мир, вам ви трябва Мир, но не без Радост.
Трябва ви Любов със
Светлина
,
Светлина
с Мир, Мир с Радост.
Всичко това е свързано в едно цяло. Туй не е някакъв идеал за вечността, той може да се постигне още днес.” Така очертава Учителят Пътя на Ученика. Г.
към текста >>
Туй не е някакъв идеал за вечността, той може да се постигне още днес.” Така очертава Учителят
Пътя
на Ученика. Г.
Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта. Следователно, това са качества и на ученика. Вам ви трябва Любов, но не без Светлина, вам ви трябва Светлина, но не без Мир, вам ви трябва Мир, но не без Радост. Трябва ви Любов със Светлина, Светлина с Мир, Мир с Радост. Всичко това е свързано в едно цяло.
Туй не е някакъв идеал за вечността, той може да се постигне още днес.” Така очертава Учителят
Пътя
на Ученика. Г.
към текста >>
87.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ДУШАТА
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Когато говоря
върху
това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр.
Да чувствуваш, значи да приемаш и да преработваш храна от по-тънко и по-ефирно естество. Значи да се храниш с чувства. Да мислиш, значи да приемаш, да преобръщаш и да предаваш пак храна от още по-духовно естество. Ако лишите известно време човека от храна, необходима да подържа организма, защо той се озлобява, става жесток нападател, и забравя много морални правила, става неузнаваем, близко до животното? И защо, когато някой доброволно си наложи известно време пост (ако той правилно гледа на поста и цели с него да постигне нещо), защо той става по-добър по-тих, по-кротък, по-спокоен и по-нежен?
Когато говоря
върху
това, не изпускам из пред вид различните други причини и условия, които влият: като анатомическата структура, физиологичните процеси, среда, обстановка и пр.
Говоря за пост по насилствен и по доброволен начин. Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания. Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека.
към текста >>
Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по
пътя
на храненето, на чувствуването, на мисленето.
Единият има един резултат, другият има други резултати. Да пости човек в чувствата, значи да не храни сърцето си с нисшите, животинските, грубите чувства и изживявания. Да пости в мислите, значи да не допуща в своя ум мисли на съмнение, завист, егоизъм, користолюбие. Най-големите или по-право всички болести на тялото, на душата и духа се дължат на чужди, непотребни елементи по различни начини вмъкнати или привлечени в материалното и духовното естество на човека. Тия чужди, вредни, непотребни, не влизащи в органическо единство вещества, вместо да съдействуват, и да улесняват целата система от сили, те я спъват и пречат на хода и работата в тая система.
Тия вещества или материали от най-различна гъстота, свойства и цвят идват по
пътя
на храненето, на чувствуването, на мисленето.
Тези материали за различните области са различни. Съществува чудна аналогия в света на материалното тяло, света на чувствата и мислите. Закона за аналогията е най-важният ключ, с който посветените отварят вратите на различните царства в природата. Грехът е дошъл с храненето и всички болести, всички падения са дошли и идват с храненето. С това са съгласни само малцина.
към текста >>
Тая истина,
върху
която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери.
Усеща че се пълни и се храни от него. Той разбира, че плодовете представляват извън тая видима обвивка една област на сили, на есенции, на благоухания от висш порядък. Учението за неизчерпаемостта на радиевите еманации му става ясно и понятно. Какво още констатирва той? Едно от важните неща е това, че той реално, действително проверява съществуването на душата отделно от тялото, но проявяваща се в тялото.
Тая истина,
върху
която много е писано, много разисквано само така, без да се направи нужното, без да се провери.
Това се констатира от някои при десетия ден, от други по-късно - при петнадесетия и т.н. а от други по-рано. Как човек проверява това? Той излиза и влиза в своето тяло, пътува на далечни растояния вижда далечни събития. Вижда своето тяло отделно от себе си, как лежи на леглото и след това проверява това, което е видял, чул или узнал.
към текста >>
Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на
светлина
, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род.
Когато човек престане за известно време да се храни със своя стомах, той започва да се храни с белите дробове по-интензивно. Той влиза във връзка с ония сили и същества, които стоят на по-висок ред. Има посветени, които продължават тоя прогрес по-нататък и престават да се хранят и през 6елите дробове, известно време не дишат. Tе започват да се хранят чрез мозъка си. За такива същества са възможни и постижими неща, които за обикновения човек са чудеса и приказка.
Това значи, че ако човек престане да храни сърцето си с нисши чувства и желания, ще започнат в него да се събуждат чудни мисли на
светлина
, простор, красота и дълбочина, защото силите, които са се проявявали в по-нисшите сфери на неговото битие, вземат едно направление нагоре към ума и колкото повече човек живее в своето нисше същество, толкова повече той абсорбира соковете от висшата своя част, понижавайки с това ефирността и интензивността на висшата си природа и слизайки в един по-нисш план, проявявайки чувства, желания и импулси от по-нисши род.
Обратното е също вярно: колкото по-вече човек живее в своята висша природа, той трансформира нисшата, подобрява я, одухотворява я. Каква е разликата между мъдреца, високо нравствената личност и обикновения човек? Тя е в това, че единият е направил нисшата природа да служи на висшата, а в другия е тъкмо обратното, или с други думи – във втория духовното начало гладува и пости, а нисшето, животинското, яде, пие и безобразствува. Кое е най-хубавото в поста? Това е, че като се отказва човек да приеме известно число дни храна и заедно с това съпровождащите я удоволствия, радост и жизненост, той с това прави да се ползуват други и по такъв начин той повдига и улеснява еволюцията на своите братя от това човечество.
към текста >>
88.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Нова статия
върху
богомилството Г-н Хр.
орган „Sunradio” (Слънчев лъч). С жива симпатия са чели всички статии на в. „Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в. „Frateco” казва, че счита нашите приятели за техни приятели.
Нова статия
върху
богомилството Г-н Хр.
Вергов във в. „La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия върху богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието. всемирното братство, вегетарианството и пр. В епохата, когато голяма тъмнина царуваше в голяма част на западна Европа, богомилите издигнаха тези нови идеи, които и досега още не са приложени и едвам сега човешкото съзнание узрява за тяхното реализиране и оценка. Все по-ясно става на всички исторически изследователи, че богомилството е най-ценният принос на този народ в общочовешката културна съкровищница.
към текста >>
„La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия
върху
богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието.
„Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.” Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в. „Frateco” казва, че счита нашите приятели за техни приятели. Нова статия върху богомилството Г-н Хр. Вергов във в.
„La Bulgarie” през лятото на 1932 година в четири броя наред напечата една статия
върху
богомилството с заглавие „Българите –учители на европейците.” В нея той разглежда историята и същността на Богомилството и голямата роля, която то е изиграло за освобождението на човешкия дух от всякакви вериги и за разпространение на идеите на свободата, ненасилието.
всемирното братство, вегетарианството и пр. В епохата, когато голяма тъмнина царуваше в голяма част на западна Европа, богомилите издигнаха тези нови идеи, които и досега още не са приложени и едвам сега човешкото съзнание узрява за тяхното реализиране и оценка. Все по-ясно става на всички исторически изследователи, че богомилството е най-ценният принос на този народ в общочовешката културна съкровищница. Трябва да се има винаги пред вид следния закон: онзи народ, който реализира новите идеи, които носят елементи на живот в себе си, се издигат и процъфтяват, а онези народи, крито ги отхвърлят, се израждат. Невидимият човек Проф.
към текста >>
И разширението на тези граници ще ни спомогне да хвърлим
светлина
върху
много въпроси, които вълнуват човешкия дух.
I, кн. 1) статия под такова заглавие. Той цитира опитите на Райхенбах, Дюрвил, Д-р Килнер, Гурвич и пр., за да докаже, че наистина у човека има излъчвания, които образуват така наречения „невидим човек” И така ние виждаме, как постепенно окултните истини се потвърждават от новите изследвания. Опитите на горните учени потвърждават не само съществуването на аурата, но също така и ясновидките способности на човека. Иде вече една епоха, в която човешкото съзнание ще бъде разширено, ще бъдат разширени и границите на изследването.
И разширението на тези граници ще ни спомогне да хвърлим
светлина
върху
много въпроси, които вълнуват човешкия дух.
Осми международен вегетариански конгрес Той се състоя в Берлин и Еден (в Братската задруга близо до Берлин) през 13-15 юли 1932 година. Предидущият конгрес се състоя в Чехия през 1929 година. Големият успех на Берлинския конгрес: уредбата му, четените реферати, взетите резолюции, ентусиазмът и общият дух, който царуваше в конгреса, показват, как в човечеството вече се ражда едно ново съзнание, чрез което се проявяват по-възвишените сили на душата. Непрекъснатото засилване на вегетарианското движение е важен симптом – заедно с множество други подобни симптоми – за идването на нещо красиво в общочовешката култура. Засилването на това движение и на сродните движения е радостен симптом, че иде култура на мира, на радостта, на ненасилието и свободата.
към текста >>
Аз мисля, че в дадения случай гласът ми обладава само една особеност: той се отразява
върху
нервната система на лицата, които ме слушат.
Госпожа д'Орсо пeе безплатно и вече от няколко години тя обикаля болниците, санаториумите и затворите. Госпожа д'Орсо принадлежи към едно известно швейцарско семейство, което е дало много учени. Тя сама не знае, с какво може да се обясни това странно действие на нейния глас. При едно интервю с лондонските журналисти тя казва следното: — По звука на гласа може винаги да се узнае здрав ли е човек или болен. Гласът е свързан с функционирането на нервната система, а последната несъмнено отразява състоянието на организма.
Аз мисля, че в дадения случай гласът ми обладава само една особеност: той се отразява
върху
нервната система на лицата, които ме слушат.
Аз вливам с моето пеене едно страстно желание да помогна на ония, които ме слушат. Те възприемат това мое желание. По такъв начин се получава един вид влияние на разстояние, някаква хипноза. За резултатите от опитите в Лондонската радиостанция ще се съобщи след известно време. Из в.
към текста >>
В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание,
светлина
, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете
върху
изворите на живота, на знанието и на свободата.
малък формат крие в себе си толкова много ценности, че трудно може да се избере нещо по-ценно, за да се покаже. Тя се чете на един дъх и всяка мисъл те озадачава с своята голяма оригиналност и правдивост. Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с интуицията си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет. Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа. Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо освобождение от гнета на всекидневията.
В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание,
светлина
, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете
върху
изворите на живота, на знанието и на свободата.
Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта.
към текста >>
Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели.” В „Пробният камък” намираме: „Ходи там, дето
светлината
ходи.
За да дойде радостта. Защо трябва да живеееш? – За да придобиеш щастието. Защо трябва да бъдеш красив? – За да те посети любовта.
Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели.” В „Пробният камък” намираме: „Ходи там, дето
светлината
ходи.
Слизай там, дето водата слиза. Работи там, дето Духът работи. Любовта живее, Мъдростта свети, a Истината носи бъднините”. Друга глава – „Търсене разумното” –там четем между другото: „Мисли само за това, което носи живот в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.
към текста >>
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за
светлината
.
Работи там, дето Духът работи. Любовта живее, Мъдростта свети, a Истината носи бъднините”. Друга глава – „Търсене разумното” –там четем между другото: „Мисли само за това, което носи живот в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.
Ако искаш да бъдеш силен, мисли за
светлината
.
Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен.” И по-нататък: „Не окачвай завеса на очите си. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрева. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай светлината и свободен бъди! ” В „Дните на битието” четем: „Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота.
към текста >>
Обичай
светлината
и свободен бъди!
Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен.” И по-нататък: „Не окачвай завеса на очите си. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрева. Не късай цветята, когато цъфтят.
Обичай
светлината
и свободен бъди!
” В „Дните на битието” четем: „Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове.
към текста >>
Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери
пътя
към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка.
Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията? " Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности. Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот.
Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери
пътя
към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка.
Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота ______________________________________________________ *) Заб. Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв. Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра.
към текста >>
И нова
светлина
и плам, и нов живот лъха от всичко.
Прави отрадно впечатление, че именитият поет е почнал да гледа на света и живота от едно друго много по-високо гледище, където нещата се пречупват през призмата на едно интуитивно долавяне на истината. Неговите видения отразяват висотата на онова място, където той застава. Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл. Ем. П. Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора.
И нова
светлина
и плам, и нов живот лъха от всичко.
Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К. Възпитанието на детето според розенкройцерите От Макс Хайндел.
към текста >>
Димитров препоръчваме на всички, които вървят по
пътя
на себевглъбяването.
Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл. Ем. П. Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора. И нова светлина и плам, и нов живот лъха от всичко. Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П.
Димитров препоръчваме на всички, които вървят по
пътя
на себевглъбяването.
Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К. Възпитанието на детето според розенкройцерите От Макс Хайндел. Книгата разглежда подробно последователните периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика. Поради това тя отваря нови хоризонти за възпитанието и трябва да бъде прочетена от всеки родител и възпитател.
към текста >>
89.
LE MAITRE PARLE. LA VIE
 
Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Но при изследване на фактите, той се натъква на обстоятелства, които го карат да се замисли
върху
същността на живота.
Флурноа не дава никакво заключение. Само констатира фактите. Най-новият труд на проф. Ханс Дриш Интересна е еволюцията в идеите на Дриш, професор в Лайпцигския университет. Оначало той почва като биолог (професор по зоология) и като такъв той е писал доста важни научни трудове, с които е известен между специалистите.
Но при изследване на фактите, той се натъква на обстоятелства, които го карат да се замисли
върху
същността на живота.
Той констатира, че в организма има едно целесъобразно реагиране, което не може да се обясни по механичен начин и то при обстоятелства, при които се изключва добиването на целесъобразността чрез естествен подбор; тогаз за обяснение непременно трябва да прибегнем до психичния фактор на еволюцията и до психични основи на целесъобразността в организма*). Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота. Тогаз идва до приемането в човека на тяло и душа. при което душевният живот не може да се обясни с механическите, физико-химичните процеси в мозъка.
към текста >>
По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва
пътя
, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната биология, идва до спиритуализма.
Така той идва до неовитализма, като допуща в организма други сили, освен физико-химичните. Той казва, че биомеханизмът е безсилен да обясни живота. Тогаз идва до приемането в човека на тяло и душа. при което душевният живот не може да се обясни с механическите, физико-химичните процеси в мозъка. И това той обосновава научно и философски въз основа на биологичните факти.
По-важни негови съчинения са: „Philosophie des Organischen,” „Leib und Seele,” „Grund-probleme der Psychofogie.” Примерът с Дриш е особено характерен, понеже той показва
пътя
, по който един човек, който изхожда от чисто научните факти на съвременната биология, идва до спиритуализма.
След това става по-нататъшната еволюция на Дриш. След идване до витализма, у него се пораждат редица нови въпроси, на които търси отговор. Пред него се отварят нови хоризонти: проблема за отвъдния свят, за силите и проявите на душата и пр. Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология". Той прави вече маса опити в тая област.
към текста >>
В тая книга той излага своите изследвания
върху
отвъдния свят.
Така той по един естествен начин навлиза в областта на окултната наука, или, както той я нарича, „парапсихология". Той прави вече маса опити в тая област. Особено ясно е изложил той това в последната си книга: „Parapsychofogie, die Wissenschaft von den „okkulten” Erscheinungen” (Munchen, 1932). („Парапсихология, науката за окултните явления”). Дриш е проявил голяма смелост като професор да излезе открито да говори по този въпроси и по смелостта си той може да се сравни с Ломброзо, Шарл Рише и Сър Оливер Лодж.
В тая книга той излага своите изследвания
върху
отвъдния свят.
Тая книга се различава от другите книги, третиращи същия въпрос, от Рише, Макензи, Судр, Карингтон и др. Книгата е разделена на две части: в първата част са. изложени методите му за изследване, а втората част е теоретична. Материалът, който излага в книгата, не е за начинаещи, но за хора, горе-долу запознати с парапсихологията. Всичките си твърдения в тая книга Дриш се старае да обоснове с факти.
към текста >>
И по-голямата
светлина
, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде.
Важен е големият труд на първия „Darwinismus und Lamarckis-mus” и трудът на втория „Философия на ботаниката”. От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма. И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят.
И по-голямата
светлина
, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде.
Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма. ____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията. Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е.
към текста >>
Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно
пътя
, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма.
От горното ясно се вижда, как биологичната наука и изобщо науката вече е дошла до една такава фаза, че в най-новите свои постижения води към спиритуализма. И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде.
Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно
пътя
, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма.
____________________________________________________________________ *) Пътят, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи върху туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията. Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението.
към текста >>
____________________________________________________________________ *)
Пътят
, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи
върху
туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията.
И така, будните умове вече се приближават по този или онзи начин до схващанията на окултната наука. Човечеството вече узрява за едно по-дълбоко разбиране на живота. Ето защо Метерлинк казва, че най-великото постижение на 20 век е научното откритие на невидимия свят. И по-голямата светлина, която ще добие човечеството от едно по-дълбоко разбиране на живота, ще му помогне да внесе положително творчество и преустройство във всички области на живота, ще отвори душата му за новото, което иде. Надяваме се, че идването на Дриш в София и неговите три сказки тук ще заинтересуват мнозина, за да проучат по-подробно пътя, по който той е вървял, за да стигне до спиритуализма.
____________________________________________________________________ *)
Пътят
, по който е вървял Дрнш, за да дойде до неовитализма, може да стане ясен от уводните думи на статията „Няколко думи
върху
туризма" в настоящия брой Професор Ханс Дриш и парапсихологията.
Първият и единствен метапсихически музей в света Шарл Рише, професор в Сорбоната, и Ханс Дриш, известен немски учен, са застанали начело на едно важно движение, което има за цел научното изследване на физически феномени из окултния мир. Този нов клон на науката се казва „метапсихика” или „парапсихология”. Предметът на тази наука е изучаването на телекинетическите явления и явленията на връзка, т.е. случаи, гдето при окултни сеанси, мобили и пр., които се намират в помещението, започват да се движат или пък случаи, когато предмети отвън влизат по необясним начин в помещението. Народният израз казва за тези явления, че карат да „се върти" маса или че „духове" донасят предмети.
към текста >>
Понякога предметите падат изведнъж от тавана
върху
масата, без предварителен знак.
Дрехите на участниците и на медиума са снабдени със светещи ръбове, а стените и мобилите са покрити с фосфоресциращи покривки. Преди да се влезе в помещението за сеансите всеки бива преглеждан и обискиран грижливо, за да не може да внесе нещо по контрабанден начин. Но измамата по никой начин не е възможна, понеже се касае за камъни от 7 до 9 килограма, железни пръчки до 50 сантиметра, цели тухли и други предмети с големи размери, които никой не би могъл да внесе в помещението, без да бъде забелязан. Във витрините на музея се пазят най-разнообразни предмети: цветя, вериги, старинни метали, патрони, клончета, книги и пр. До всеки предмет има автентично описание на обстоятелствата, при които той е бил внесен в залата.
Понякога предметите падат изведнъж от тавана
върху
масата, без предварителен знак.
Друг път медиумът съобщава предварително, че „духът” ще ги изпрати като доказателство на това, че съществува, и след няколко секунди предметът наистина се появява. Случва се също „духовете” да отиват да търсят предмети, които се намират в помещенията на участниците, в дъното на заключени чекмеджета. Фотографиите и рисунките, които покриват стените, представляват телекинетически явления: въртящи се маси, летящи в въздуха столове, закачалка, стояща на един крак и пр. (Из в. „Македония”, 15.
към текста >>
90.
Списанието PDF
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА КНИГИ И СПИСАНИЯ Нова книга от Сър Оливер Лодж Тая година, след 9 годишен труд, той е обнародвал новата си книга
върху
отвъдния свят.
ПОЛУЧЕНИ В РЕДАКЦИЯТА КНИГИ И СПИСАНИЯ Нова книга от Сър Оливер Лодж Тая година, след 9 годишен труд, той е обнародвал новата си книга
върху
отвъдния свят.
Той е сега на 81 година. В тая книга той разглежда всички въпроси, свързани с безсмъртието на душата и обяснява, как се примирява приемането на отвъдния свят с данните на положителните науки, за чието изучаване той е посветил голяма част от живота си. „Le monde des Grandes Ames” от Беинса Дуно. София, 1933. Цена 15 лева.
към текста >>
Върху
всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност.
Същата в есперантски превод: „La mondo de la Qrandaj ftnimoj”. - Цена 15 лева. И двете се доставят от редакцията. Радваме се, че излязоха френският и есперантски преводи на „Светът на Великите Души", тая малка, но много съдържателна книжка. Тая книга не трябва да се чете, но проучва.
Върху
всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност.
Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява върху нейните изречения. Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват пътя за събуждането на душата, пътя за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си. Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота. Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и върху здравето. Тя е книга за дълбоко размишление. 2.
към текста >>
Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява
върху
нейните изречения.
- Цена 15 лева. И двете се доставят от редакцията. Радваме се, че излязоха френският и есперантски преводи на „Светът на Великите Души", тая малка, но много съдържателна книжка. Тая книга не трябва да се чете, но проучва. Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност.
Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява
върху
нейните изречения.
Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват пътя за събуждането на душата, пътя за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си. Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота. Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и върху здравето. Тя е книга за дълбоко размишление. 2. „В царството на живата природа”, София, 1933 година.
към текста >>
Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват
пътя
за събуждането на душата,
пътя
за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си.
И двете се доставят от редакцията. Радваме се, че излязоха френският и есперантски преводи на „Светът на Великите Души", тая малка, но много съдържателна книжка. Тая книга не трябва да се чете, но проучва. Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност. Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява върху нейните изречения.
Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват
пътя
за събуждането на душата,
пътя
за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си.
Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота. Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и върху здравето. Тя е книга за дълбоко размишление. 2. „В царството на живата природа”, София, 1933 година. Цена 15 лева.
към текста >>
Тая книга показва
пътя
към изворите на
Светлината
, Свободата, Истината, Красотата и Живота.
Радваме се, че излязоха френският и есперантски преводи на „Светът на Великите Души", тая малка, но много съдържателна книжка. Тая книга не трябва да се чете, но проучва. Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност. Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява върху нейните изречения. Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват пътя за събуждането на душата, пътя за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си.
Тая книга показва
пътя
към изворите на
Светлината
, Свободата, Истината, Красотата и Живота.
Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и върху здравето. Тя е книга за дълбоко размишление. 2. „В царството на живата природа”, София, 1933 година. Цена 15 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул.
към текста >>
Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и
върху
здравето.
Тая книга не трябва да се чете, но проучва. Върху всяко изречение човек трябва да се спре надълго, за да вникне в глъбините му: всяко изречение е вярно буквално, но същевременно представя символична дреха на една вечна реалност. Ето една настолна книга; човек често трябва да размишлява върху нейните изречения. Истините, изложени в нея, са вечни ценности, които показват пътя за събуждането на душата, пътя за разкриване на скъпоценностите, които тя крие в себе си. Тая книга показва пътя към изворите на Светлината, Свободата, Истината, Красотата и Живота.
Дългата работа с тая книжка събужда възвишената човешка природа и във връзка с това действува укрепително и
върху
здравето.
Тя е книга за дълбоко размишление. 2. „В царството на живата природа”, София, 1933 година. Цена 15 лева. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска" 66, София.
към текста >>
7.Повече съзнание и
светлина
!
2.Сегашното положение на човечеството. 3.Сравнителният биологичен метод. 4.Старото и новото човечество. 5.Пред новата епоха. 6.Умът, сърцето и волята.
7.Повече съзнание и
светлина
!
8.Разумните сили в живата природа. 9.Към великата цел. 10.Разумният живот. Десетте статии на тая книга хвърлят светлина върху много важни въпроси на съвременния живот и посочват методите, по които да излезем от сегашното хаотично положение и да влезем в един живот на хармония. Основната идея, която като червена нишка минава през всичките статии, е: Изучете природните закони, наредете живота в съгласие с техните вечни повеления и ще дойдете до един нов красив мир.
към текста >>
Десетте статии на тая книга хвърлят
светлина
върху
много важни въпроси на съвременния живот и посочват методите, по които да излезем от сегашното хаотично положение и да влезем в един живот на хармония.
6.Умът, сърцето и волята. 7.Повече съзнание и светлина! 8.Разумните сили в живата природа. 9.Към великата цел. 10.Разумният живот.
Десетте статии на тая книга хвърлят
светлина
върху
много важни въпроси на съвременния живот и посочват методите, по които да излезем от сегашното хаотично положение и да влезем в един живот на хармония.
Основната идея, която като червена нишка минава през всичките статии, е: Изучете природните закони, наредете живота в съгласие с техните вечни повеления и ще дойдете до един нов красив мир. В отделните статии тая основна идея е прокарана в разните области на живота. Човешкият Дух. Беседа от Учителя, държана на 3.XI.1926 г. Цена 5 лева.
към текста >>
91.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
„
Светлината
е изявление на разумни същества.
Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи“. „Някой път аз говоря с живата природа. Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашият“.
„
Светлината
е изявление на разумни същества.
Вие сте забравили, че сте били светлина. Физическият свет е признак на Божията любов“. „Ако един земеделец простре ръце и посее семена на нивата не в определеното за това време, няма да има никакъв резултат от неговата сеитба. Това показва, че за всяко нещо в света има определено време. Между другото трябва да се вземат пред вид лунните фази във време на посяването“. Учителят.
към текста >>
Вие сте забравили, че сте били
светлина
.
„Някой път аз говоря с живата природа. Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашият“. „Светлината е изявление на разумни същества.
Вие сте забравили, че сте били
светлина
.
Физическият свет е признак на Божията любов“. „Ако един земеделец простре ръце и посее семена на нивата не в определеното за това време, няма да има никакъв резултат от неговата сеитба. Това показва, че за всяко нещо в света има определено време. Между другото трябва да се вземат пред вид лунните фази във време на посяването“. Учителят. Има връзка между човека и целия всемир.
към текста >>
И етерните строителни сили на небесните тела чрез своите вълни влияят
върху
силовите полета на металите.
не са само това, което виждаме пред себе си. С опитите на Райхенбаха и пр. се доказва, че един къс метал е само най-гъстият център на едно силово поле, което обхваща много голямо пространство наоколо. Това силово поле е съставено от етерни строителни сили. Също така и небесните тела не са само това, което виждаме с просто око; но тези най-гъсти видими тела са само центрове на обширни силови полета, които взаимно се проникват.
И етерните строителни сили на небесните тела чрез своите вълни влияят
върху
силовите полета на металите.
Това е доказано между другото и от опитите на госпожа Л. Колиско*. Тя е показала, че сребърните съединения реагират другояче при промяната на лунните състояния. Желязото реагира другояче при промяна на състоянието и положението на Марс. Същото отношение тя констатира между калая и Юпитер, между оловото и Сатурн и пр. Напр. при съвпад на Сатурн и слънцето, оловната сол почва да реагира другояче.
към текста >>
Потопявала е къс филтърна хартия в разтвор от златен хлорид и е виждала, какви фигури и краски се получават
върху
хартията.
Желязото реагира другояче при промяна на състоянието и положението на Марс. Същото отношение тя констатира между калая и Юпитер, между оловото и Сатурн и пр. Напр. при съвпад на Сатурн и слънцето, оловната сол почва да реагира другояче. И когато се прекрати съвпада, реагира пак по стария, обикновен начин. Тя е правила опити със златен хлорид.
Потопявала е къс филтърна хартия в разтвор от златен хлорид и е виждала, какви фигури и краски се получават
върху
хартията.
Във време на слънчево затъмнение се правели пак същите опити, и златният хлорид давал съвсем друг образ върху филтърната хартия. И след затъмнението давал пак предишния образ. Гореказаното важи още повече за растенията. Растенията не са само това, което виждаме пред себе си. Последните изследвания все по-ясно доказват, че те освен тази видима форма имат и по-високи членове на своята природа: преди всичко това, което Лаковски нарича радиация.
към текста >>
Във време на слънчево затъмнение се правели пак същите опити, и златният хлорид давал съвсем друг образ
върху
филтърната хартия.
Същото отношение тя констатира между калая и Юпитер, между оловото и Сатурн и пр. Напр. при съвпад на Сатурн и слънцето, оловната сол почва да реагира другояче. И когато се прекрати съвпада, реагира пак по стария, обикновен начин. Тя е правила опити със златен хлорид. Потопявала е къс филтърна хартия в разтвор от златен хлорид и е виждала, какви фигури и краски се получават върху хартията.
Във време на слънчево затъмнение се правели пак същите опити, и златният хлорид давал съвсем друг образ
върху
филтърната хартия.
И след затъмнението давал пак предишния образ. Гореказаното важи още повече за растенията. Растенията не са само това, което виждаме пред себе си. Последните изследвания все по-ясно доказват, че те освен тази видима форма имат и по-високи членове на своята природа: преди всичко това, което Лаковски нарича радиация. Той научно, опитно доказва тая радиация, която изпущат растенията, животните и изобщо всяко същество.
към текста >>
Че наистина
върху
растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр.
Последните изследвания все по-ясно доказват, че те освен тази видима форма имат и по-високи членове на своята природа: преди всичко това, което Лаковски нарича радиация. Той научно, опитно доказва тая радиация, която изпущат растенията, животните и изобщо всяко същество. И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр. Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло. Те са архитект на физичното тяло.
Че наистина
върху
растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр.
Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния върху радиацията на клетките. Напр. той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр.
към текста >>
Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния
върху
радиацията на клетките. Напр.
Той научно, опитно доказва тая радиация, която изпущат растенията, животните и изобщо всяко същество. И тая радиация на Лаковски не е нищо друго освен „митогенетичните лъчи“ на Гурвич, одичният организъм на Райхенбах, етерният двойник на окултизма и пр. Етерният двойник е носител на жизнените сили, които градят видимото физично тяло. Те са архитект на физичното тяло. Че наистина върху растенията влияят силите, които идат от планетите и другите небесни тела, е доказано от множество последни изследвания. Напр.
Лаковски е представил във френската академия на науките в 1927 година съобщение за звездните влияния
върху
радиацията на клетките. Напр.
той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли.
към текста >>
Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната
светлина
.
той е проследил лозата във Франция в известен дълъг интервал от време и е видял, че минимумът и максимумът на слънчевите петна има връзка с живота на лозата. От неговите изследвания се вижда, че годините на максимум слънчеви петна отговарят на добра лозова реколта. Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли.
Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната
светлина
.
Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от небесните тела към земята. Влиянието на планетите върху растенията се доказва и чрез други признаци, напр. спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето.
към текста >>
Влиянието на планетите
върху
растенията се доказва и чрез други признаци, напр.
Лили, Жуст, Хамперман, Фаж и др. са изследвали така наречените четинести морски червеи и са намерили, че снасянето на яйца у тях е свързано с лунните фази и то така: Platynereis Dumerilii снася яйца в първата и последна четвърт, Perinereis - при пълнолуние и пр. Такава лунна периодичност е наблюдавана и при размножаването на някои водорасли. Опитно е доказано, че тук не влияе нито движението на водата (при прилив и отлив), нито интензивността на лунната светлина. Това влияние е в свръзка с действието на етерните строителни сили, които идат от небесните тела към земята.
Влиянието на планетите
върху
растенията се доказва и чрез други признаци, напр.
спиралното разположение на листата у много растения. Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето. И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче). От друга страна спиралното движение на планетите е изразено и в така нареченото „нутационно“ движение на растителния връх при неговия растеж.
към текста >>
Това движение се нарича „нутационно.“
Върху
всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо.
Знае се, че планетите се движат около слънцето по орбити, които имат елипсовидна форма. Но ако вземем пред вид движението на слънчевата система като цяло към далечни съзвездия, то движението на слънцето ще бъде по крива линия (около един космичен център) и движението на планетите ще бъде спирално около слънцето. И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче). От друга страна спиралното движение на планетите е изразено и в така нареченото „нутационно“ движение на растителния връх при неговия растеж. Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по права линия, но образува във въздуха една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат.
Това движение се нарича „нутационно.“
Върху
всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо.
Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата. Ето защо някои от растенията, върху които влиянието на Меркурий е сравнително най-силно, са обвивни, напр. фасулът, повитицата (Convolvulus) и пр. (Окултизмът изследва подробно тая обширна област). Разбира се, освен планетите и слънцето, върху организма влияят и далечните съзвездия.
към текста >>
Ето защо някои от растенията,
върху
които влиянието на Меркурий е сравнително най-силно, са обвивни, напр.
И това спирално движение на планетите е изразено и у много растения преди всичко със спиралното разположение на листата и на цветните елементи (знае се, че цветът е скъсено клонче). От друга страна спиралното движение на планетите е изразено и в така нареченото „нутационно“ движение на растителния връх при неговия растеж. Знае се, че върхът на растението не расте нагоре по права линия, но образува във въздуха една спирала, формата на която може да се измери чрез апарат. Това движение се нарича „нутационно.“ Върху всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо. Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата.
Ето защо някои от растенията,
върху
които влиянието на Меркурий е сравнително най-силно, са обвивни, напр.
фасулът, повитицата (Convolvulus) и пр. (Окултизмът изследва подробно тая обширна област). Разбира се, освен планетите и слънцето, върху организма влияят и далечните съзвездия. Знае се, че слънцето изпраща към земята електро-магнитни течения, които после се връщат обратно към слънцето. Това наподобява на движението на артериалната и венозната кръв.
към текста >>
Разбира се, освен планетите и слънцето,
върху
организма влияят и далечните съзвездия.
Това движение се нарича „нутационно.“ Върху всяко растение влияят всички планети, но влиянието на някои планети е преобладаващо. Знае се, че Меркурий е много близък до слънцето и затова образува най-гъста спирала с бързо завъртване по спиралата. Ето защо някои от растенията, върху които влиянието на Меркурий е сравнително най-силно, са обвивни, напр. фасулът, повитицата (Convolvulus) и пр. (Окултизмът изследва подробно тая обширна област).
Разбира се, освен планетите и слънцето,
върху
организма влияят и далечните съзвездия.
Знае се, че слънцето изпраща към земята електро-магнитни течения, които после се връщат обратно към слънцето. Това наподобява на движението на артериалната и венозната кръв. Но на същите тези електро-магнитни течения, които движат небесните тела, се дължи движението на сърцето и движението на кръвта в кръвоносните съдове. Нещо повече: на тях се дължат и така наречените движения: циркулация и ротация на клетъчната протоплазма. При дъжд въздухът е пълен с електричество, особено когато има изобилно светкавици и гръмотевици.
към текста >>
Както се спомена и в миналата книжка в статията „Няколко думи
върху
туризма“, днешната биология вече научно, с факти доказва съществуването на психичното във всеки организъм и между другото и в растенията.
Видяхме, че металите изменяват своите реакции според състоянието и положението на планетите; при това даден метал е в по-голяма зависимост предимно от една планета, макар и другите да му влияят. Има единство в цялата природа. Както принципът на седморността виждаме в периодическата система на химичните елементи, в тоновете. в слънчевия спектър и пр., също така и зависимостта между планетите и металите се среща и в по-горните октави на природните царства, между другото и в растителното царство. От тук вече ясно принципиално можем да видим важността на определяне на времето за засяване на едно растение.
Както се спомена и в миналата книжка в статията „Няколко думи
върху
туризма“, днешната биология вече научно, с факти доказва съществуването на психичното във всеки организъм и между другото и в растенията.
И с това психично именно неовитализмът и неоламаркизмът се стремят днес да обяснят чудната онази целесъобразност, която виждаме във всеки организъм. Ако се откъсне основата на хидрата и се присади на горния край на хидрата, дето са пипалата, тогаз хидрата ще си образува нова уста с венец от пипала на долния край, дето по-рано е била основата. Този опит доказва целесъобразността при реагирането на хидрата при новите условия, при които е поставена, макар и това да е придружено с изменение на поляритета, който става обратен. Но има и много други опити, които се привеждат от неовиталисти и неоламаркисти и които доказват съществуването на психичното в организма и неговата роля при еволюционния процес. Правени са не само с животни, но и с растения подобни опити, които доказват, че и в растението работят разумни психични сили.
към текста >>
Растението влияе
върху
човека по три начина: 1) Когато растенията са в нашата окръжаващата среда, те вече със своето присъствие ни влияят.
Също така има взаимно влияние, взаимодействие между разните организми. Напр. такова взаимодействие има между растенията и човека. Външното, физико-химичното взаимодействие между растенията и човека е изучено от съвременната физиология. Но това е механическата страна на въпроса. Обаче има и по-дълбоко взаимодействие, което далеч надраства механическото.
Растението влияе
върху
човека по три начина: 1) Когато растенията са в нашата окръжаващата среда, те вече със своето присъствие ни влияят.
2) Те ни влияят, като ги обработваме. 3) Влияят ни, като се храним с техните плодове и пр. Нека по-подробно разгледаме взаимното вътрешно влияние между растенията и човека. Има значение, кои растения са в двора на нашата къща, в нашата градина, в дадена област или страна. Това ще се отрази специфично върху характера на жителите и то не само чрез механично влияние, но и чрез по-дълбоко вътрешно взаимодействие. Напр.
към текста >>
Това ще се отрази специфично
върху
характера на жителите и то не само чрез механично влияние, но и чрез по-дълбоко вътрешно взаимодействие. Напр.
Растението влияе върху човека по три начина: 1) Когато растенията са в нашата окръжаващата среда, те вече със своето присъствие ни влияят. 2) Те ни влияят, като ги обработваме. 3) Влияят ни, като се храним с техните плодове и пр. Нека по-подробно разгледаме взаимното вътрешно влияние между растенията и човека. Има значение, кои растения са в двора на нашата къща, в нашата градина, в дадена област или страна.
Това ще се отрази специфично
върху
характера на жителите и то не само чрез механично влияние, но и чрез по-дълбоко вътрешно взаимодействие. Напр.
има известни растения, които в древността известни духовни братства са посаждали в дворовете на своите домове, защото те влияят особено благотворно вътрешно, психически върху човека със своята аура, със своите вибрации. Учителят казва, че в този дом, дето хората сами отглеждат цветя, там не се карат. В това се крие изразен един важен закон, защото в цветята работят разумни сили, които действуват благотворно на всички, които влизат в по-интимен контакт с тях. Но това влияние е взаимно: и растенията приемат от нас. Напр. формата на едно растение може да изпита влияние от известни наши мисли и чувства.
към текста >>
има известни растения, които в древността известни духовни братства са посаждали в дворовете на своите домове, защото те влияят особено благотворно вътрешно, психически
върху
човека със своята аура, със своите вибрации.
2) Те ни влияят, като ги обработваме. 3) Влияят ни, като се храним с техните плодове и пр. Нека по-подробно разгледаме взаимното вътрешно влияние между растенията и човека. Има значение, кои растения са в двора на нашата къща, в нашата градина, в дадена област или страна. Това ще се отрази специфично върху характера на жителите и то не само чрез механично влияние, но и чрез по-дълбоко вътрешно взаимодействие. Напр.
има известни растения, които в древността известни духовни братства са посаждали в дворовете на своите домове, защото те влияят особено благотворно вътрешно, психически
върху
човека със своята аура, със своите вибрации.
Учителят казва, че в този дом, дето хората сами отглеждат цветя, там не се карат. В това се крие изразен един важен закон, защото в цветята работят разумни сили, които действуват благотворно на всички, които влизат в по-интимен контакт с тях. Но това влияние е взаимно: и растенията приемат от нас. Напр. формата на едно растение може да изпита влияние от известни наши мисли и чувства. Трябва да се знае, че растенията могат да поглъщат, да възприемат известни вибрации, които човек изпраща наоколо със своята мисъл, със своите чувства и пр., и те могат да укажат отпосле влияние върху формата на дърветата, върху формата на клоните им.
към текста >>
Трябва да се знае, че растенията могат да поглъщат, да възприемат известни вибрации, които човек изпраща наоколо със своята мисъл, със своите чувства и пр., и те могат да укажат отпосле влияние
върху
формата на дърветата,
върху
формата на клоните им.
има известни растения, които в древността известни духовни братства са посаждали в дворовете на своите домове, защото те влияят особено благотворно вътрешно, психически върху човека със своята аура, със своите вибрации. Учителят казва, че в този дом, дето хората сами отглеждат цветя, там не се карат. В това се крие изразен един важен закон, защото в цветята работят разумни сили, които действуват благотворно на всички, които влизат в по-интимен контакт с тях. Но това влияние е взаимно: и растенията приемат от нас. Напр. формата на едно растение може да изпита влияние от известни наши мисли и чувства.
Трябва да се знае, че растенията могат да поглъщат, да възприемат известни вибрации, които човек изпраща наоколо със своята мисъл, със своите чувства и пр., и те могат да укажат отпосле влияние
върху
формата на дърветата,
върху
формата на клоните им.
И затова до известна степен по формата на дърветата в двора на един човек, по формата на клоните може да се съди за характера му. Учителят казва: „Насадете напр. някое деликатно растение и вижте, как ще се развие под вашите грижи и внимание. Какво става обикновено? Вие насаждате едно цветенце във вашата градина, и не се минава много време, и то изсъхва.
към текста >>
Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле
върху
аурата на растението.
Защо ? Аурата ви е груба; то не може да издържи на тая среда. Някои хора насаждат круши, ябълки, грозде, но всичко измира, не може да вирее в техния дом. Това са убийствените мисли, които пресушават хората. Те могат да вредят и на растенията.
Ако един голям престъпник седне под някое дърво, то може да изсъхне.“ Това може да стане, защото аурата на този човек ще повлияе зле
върху
аурата на растението.
Ако в една гора са ставали големи престъпления (убийства и пр.), то тя може да боледува, може да почне да линее (аурата на убийците и убитите и вибрациите на техните мисли там може да повреди на аурата на дърветата). По същите причини един растителен вид може да почне да отслабва, да изгубва жизнеността си и вследствие на това да се нападне от разни болести в цяла държава или в цял континент поради лошите мисли, които изобилстват всред дадена цивилизация. * * * След гореказаното нека пристъпим към основния въпрос: Как трябва да отглеждаме растенията? Отговорът е един: с любов! При любовта в тебе се проявява Разумното, Първичната Причина, Великото в света.
към текста >>
Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и
светлина
, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже.
Ако отиде при отчаяни, те ще добият надежда и мир, ще виждат красота и музика във всичко. Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си. Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог!
Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и
светлина
, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже.
Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях. С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват върху растението и психически се възприемат от него.
към текста >>
С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват
върху
растението и психически се възприемат от него.
Когато обичаш некого, все едно, че той е цвете, и то е милвано от слънчевите лъчи, от слънчевата топлина и светлина, поливано е от живителната влага и има всички условия да се разцъфти и да завърже. Там, дето се проявява любовта, имаме един свещен момент, пред който ангелите горе се спират и благоговеят, за да присътствуват на проявата на Бога. Там дето се проявява любовта, цялото небе се проявява. Това важи, както когато проявяваме любов към хората, така и когато я проявяваме към всички други същества, напр. растенията. Когато проявяваме любов към растенията, те чувствуват това, и нашата любов намира отзвук в тях.
С множество опити може да се докаже, че нашите мисли, чувства и действия се отразяват
върху
растението и психически се възприемат от него.
Нека да отгледаме едно цвете или едно плодно дърво или една нива с любов и ще видим разликата от стария начин на отглеждане. Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията. Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места.
към текста >>
И после чувствувал радост, мир, вътрешна
светлина
и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията.
Ние трябва да знаем, че растението не е само формата, но зад тая форма седи нещо разумно, едно съзнание, с което можем да влезем във връзка. И даже можем да говорим с растенията. Даже Учителят каза веднъж: „Новата култура ще дойде, когато цветята проговорят.“ Това ще каже следното: ще станем така чувствителни, че ще влезем във вътрешна връзка и общение с психичното в растенията. Един мой познат, когато бил на работа в Рила, изпаднал в едно такова положение, че цели дни трябвало да прекара в самота в най-красивите рилски места. И като нямало с кого да говори, да сподели мисли, той седял край цветята, съзерцавал ги дълго време, за да вникне във вътрешния им мир и почвал да говори с тях така, както се говори със съзнателни човешки души.
И после чувствувал радост, мир, вътрешна
светлина
и по това познавал, че е влязъл в общение с психичното в растенията и че неговата любов, неговите мисли, неговият разговор са намерили отзвук в психичния свят на растенията.
Когато посадим дръвче или цвете или посеем нива с жито, можем да се разговаряме всеки ден с тях, Когато поливаме растението, когато разкопаваме около него, можем да го милваме и да му говорим. Според окултизма това е реално общение с психичното в растенията. Има нещо в растенията, което ще ни разбере и ще ни отговори. Защото според окултизма всичко е живо. Даже и минералът е жив, и в него има съзнание, живот, само че на по-низка степен.
към текста >>
Също така и вълните на
светлината
са музикални.
Разбира се, човек ще вземе всички външни мерки, които модерното научно градинарство или земеделие препоръчва, всички външни, физико-химични и механични мерки за подобрение състоянието на дървото или цветето, но освен това ще употреби и вътрешния, психичния метод. Когато сееш една нива, ще сееш с любов и песни. И тогаз ще вложиш нещо красиво в житото, ще извикаш на работа възвишени сили. Тук ще дам едно кратко обяснение: Радиациите, които изпуща човешкото тяло, са музикални. И даже окултизмът определя, на кои органи в човешкото тяло каква музикална хармония им е характерна.
Също така и вълните на
светлината
са музикални.
Светлинните лъчи ни носят музика от небесните сфери и едновременно идеи, понеже всяка музика е израз на една вътрешна идея. Също така и радиациите, които изпуща растението, са музикални. Чрез тая музика растението ни говори. Да ти проговорят растенията, значи да станеш способен да възприемаш музикалните вълни, които ни изпраща растението и да влезеш в свръзка със съзнателния, разумния принцип, с психичното в растението. Музиката има чудна сила в себе си да преобразява нещата и на всякъде да извиква към нов живот спящите сили.
към текста >>
При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми,
върху
които ти сега работиш.
Когато пееш, ти с това събуждаш спящите сили в житното зърно, извикваш към активност индивидуалитета на растението. От друга страна чрез тая музика ти се свързваш с мощните творчески разумни сили в природата, привличаш ги, и те почват да действуват. Според един природен закон, когато съзнаеш божественото, което работи в една форма, то ти извикваш проявата на това божествено, съдействуваш за проявата му. Ето защо, когато ти с любов се отнасяш към растението, ти съдействуваш за неговата еволюция. Когато станеш способен да чувствуваш красивото, чистото, божественото, което се крие в растението, то ти ще съдействуваш за проявата му в растението.
При отглеждане на цветя или дървета, ти се свързваш с онези идеи, които са действували творчески и са създали тези растителни форми,
върху
които ти сега работиш.
Ето защо в тебе ще почнат да идват нови идеи. Ето защо е необходима работа всред природата. От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно. Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане.
към текста >>
И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние
върху
нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи.
От великата свещена книга човек може да се учи, като работи всред нея, защото се свързва с вътрешните й, с творческите й сили, и това го повдига физически и духовно. Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод.
И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние
върху
нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи.
Някой може да каже: „Как може да се отрази това върху плодородието? “ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на работа повече творчески сили. Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения.
към текста >>
Някой може да каже: „Как може да се отрази това
върху
плодородието?
Ето защо полската работа не трябва да е механична, а вдъхновена от любовта. Тогаз работата ще послужи за нашето повдигане. Освен това тогаз ще имаме и по-голямо плодородие. Тогаз и дърветата и нивите ще раждат по-изобилен и по-добър плод. И този плод не само външно ще бъде по-добър, но той ще укаже и по-добро вътрешно духовно влияние върху нас, ще събуди в нас по-възвишени идеи.
Някой може да каже: „Как може да се отрази това
върху
плодородието?
“ Трябва да се знае, че когато човек живее в хармония с природните закони, ще се привлекат на работа повече творчески сили. Когато прилагаме методи, които са в хармония със законите на природата, тогаз тя ще ни отвори своите съкровища. Сегашното отношение на човека към света е механическо. При градинарството, цветарството, земеделието имаме днес механически отношения. Но това механическо отношение е и във всички области на живота.
към текста >>
Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили
върху
тези форми.
Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне.
Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили
върху
тези форми.
Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят.
към текста >>
Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили
върху
тези форми.
Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии. Тези висши разумни сили, които работят в целия космос, съдействуват и на растението в неговото развитие. И чрез растението ние можем да влезем в свръзка не само с растителната монада, но и със съзнанието на тези висши същества, които прилагат закона на жертвата, закона на служенето. Растителната форма, която виждаме пред нас, е изработена с тяхно съдействие. Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят.
Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили
върху
тези форми.
* * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея. Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби. Децата ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението! Това ще внесе живот, радост, обнова, светлина, нови идеи в детската душа!
към текста >>
Децата ще се
упътят
да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението!
Тая растителна форма е като един вид телефонна слушалка за влизане в общение с техния идеен свят. Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили върху тези форми. * * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея. Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби.
Децата ще се
упътят
да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението!
Това ще внесе живот, радост, обнова, светлина, нови идеи в детската душа! Ето един красив начин за събуждане на всички негови спящи сили, заложби, таланти, на всичко благородно и божествено у него! Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния. Ако е мислил, че животът няма смисъл, сега той ще добие за него красив дълбок смисъл; ако е бил песимист, ще стане жизнерадостен, ще желае да се учи, да расте, да работи за един велик идеал. Изобщо този с начин подмладява човека?
към текста >>
Това ще внесе живот, радост, обнова,
светлина
, нови идеи в детската душа!
Ето защо чрез тези растителни форми човек може да влезе в свръзка с идеите, вложени в тях, с разумните сили, които са работили върху тези форми. * * * Всичко това може да има голямо приложение и в педагогиката. В училището може да се почне с общение с живата природа, чрез работа всред нея. Този нов начин на отглеждане на растенията и много други разнообразни дейности на детето всред природата могат да станат изходна точка за цялото обучение и възпитание на детето и да го развият от една страна физически, и от друга страна да го развият умствено, да развият у него естетически вкус и неговите морални и духовни заложби. Децата ще се упътят да влязат в общение с психичния, вътрешния живот на растението!
Това ще внесе живот, радост, обнова,
светлина
, нови идеи в детската душа!
Ето един красив начин за събуждане на всички негови спящи сили, заложби, таланти, на всичко благородно и божествено у него! Обаче този начин за отглеждане на растенията действува дълбоко обновително и на възрастния. Ако е мислил, че животът няма смисъл, сега той ще добие за него красив дълбок смисъл; ако е бил песимист, ще стане жизнерадостен, ще желае да се учи, да расте, да работи за един велик идеал. Изобщо този с начин подмладява човека? Защо?
към текста >>
92.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ВЪРХЪТ НА ИЗГРЯВАЩОТО СЛЪНЦЕ - ЕЛИ
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Божията Мъдрост, която носи пълната
светлина
и хармония в света.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ Мъдростта Бог е Любов, Мъдрост и Истина - Три велики свята, за изучването на които е нужна цялата Вечност. Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот.
Божията Мъдрост, която носи пълната
светлина
и хармония в света.
И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината.
към текста >>
Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в
Светлината
на Знанието.
Три неща има, по които можем да познаем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълният живот. Божията Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената Свобода. И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота.
Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в
Светлината
на Знанието.
Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът.
към текста >>
И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае
пътя
на това движение.
И когато се говори за трите лица на Бога, ние подразбираме: Първото лице на Бога е Любовта проявена в Живота. Второто лице на Бога е Мъдростта изявена в Светлината на Знанието. Третото лице на Бога е Истината проявена в Свободата. Ето защо, три са допирните точки на човешкият дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата е Истината. От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика.
И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае
пътя
на това движение.
И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.
към текста >>
Когато Духът придобива знание,
Светлината
се проявява като резултат.
От първото докосване на човека с Бога, той ще усети един изблик на Любов, ще се превърне в извор на живот, който блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата.
Когато Духът придобива знание,
Светлината
се проявява като резултат.
И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта.
към текста >>
И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката
Светлина
на безпределното пространство, която никога не угасва.
И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да чертае пътя на това движение. И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат.
И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката
Светлина
на безпределното пространство, която никога не угасва.
Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
към текста >>
Светлината
е дреха на Мъдростта.
И затова, първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва.
Светлината
е дреха на Мъдростта.
Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл.
към текста >>
Физическата пък
светлина
, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност.
Вторият стремеж на човешкия Дух е Знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта.
Физическата пък
светлина
, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност.
Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята.
към текста >>
Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от
Светлина
.
Третият стремеж на човешкия Дух е Свободата. Когато Духът придобива знание, Светлината се проявява като резултат. И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката Светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек употребява за своята умствена дейност.
Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от
Светлина
.
Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята. Затова този свят е достояние и на нас.
към текста >>
Ала
пътят
на Мъдростта е най-трудният.
Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради. Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека.
Ала
пътят
на Мъдростта е най-трудният.
Той е път само за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта. За да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и Мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата Мъдрост.
към текста >>
Когато човек има Мъдрост, той е умен, силен и
светлината
му винаги изгрява.
В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата Мъдрост. Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо.
Когато човек има Мъдрост, той е умен, силен и
светлината
му винаги изгрява.
Човек без Мъдрост не е човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме Мъдростта. Човекът е наречен Син на Мъдростта. Казано в е Писанието: „И веселях се в Неговата обитаема земя и наслаждението ми беше с человеческите Синове“. Това са разумните Синове, в които Мъдростта се е веселяла.
към текста >>
* Ти, който се стремиш към
Светлината
, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието.
Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако Мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее по оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот.
* Ти, който се стремиш към
Светлината
, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието.
Докато съдиш, докато роптаеш, ти си далеч от Мъдростта. Престанешли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философствуваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на твоя Учител. Когато изгубиш смисълът на живота, търси това, което свети.
към текста >>
Учи се при Този, който носи
Светлина
.
Докато съдиш, докато роптаеш, ти си далеч от Мъдростта. Престанешли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философствуваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на твоя Учител. Когато изгубиш смисълът на живота, търси това, което свети.
Учи се при Този, който носи
Светлина
.
Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва, и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието. Неизброими са прозорците на Светлината.
към текста >>
Стреми се към
светлината
и не забравяй: Знанието от едно място не идва, и
Светлината
през един прозорец не влиза.
Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на твоя Учител. Когато изгубиш смисълът на живота, търси това, което свети. Учи се при Този, който носи Светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява.
Стреми се към
светлината
и не забравяй: Знанието от едно място не идва, и
Светлината
през един прозорец не влиза.
Неизброими са пътищата на Знанието. Неизброими са прозорците на Светлината. Вложи Мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. За Музиката.
към текста >>
Неизброими са прозорците на
Светлината
.
Учи се при Този, който носи Светлина. Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва, и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието.
Неизброими са прозорците на
Светлината
.
Вложи Мъдростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. За Музиката. Както дишането е необходимо за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Тя е необходима за създаване на характер; без музика не може да се създаде характер.
към текста >>
Вложи Мъдростта в ума си,
светлината
ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.
Помни: Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй: Знанието от едно място не идва, и Светлината през един прозорец не влиза. Неизброими са пътищата на Знанието. Неизброими са прозорците на Светлината.
Вложи Мъдростта в ума си,
светлината
ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. За Музиката. Както дишането е необходимо за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Тя е необходима за създаване на характер; без музика не може да се създаде характер. Паметта се разсейва, когато музикалното чувство не е развито.
към текста >>
Чрез музиката може да правите опит
върху
себе си.
Ала музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги и внася едно уравновесяване в душата. Така умът става по-спокоен, а паметта силна. Музиката ще ви научи да трансформирате и енергиите. Разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте най-хубавата песен, която знаете, и като я изпеете десетина пъти, сами ще кажете: „отказвам се от намерението си". Така ще се свърши работата и ще се спести енергията.
Чрез музиката може да правите опит
върху
себе си.
Искате да знаете, какво е вашето настроение. Опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подействува тя. Ако може да взимате тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично. И бъдете уверени, че щастието ви в света зависи само от музиката. Всички губят, когато изгубят музиката.
към текста >>
Всяка тревога се отразява
върху
ларинкса.
Божественият Дух работи всякога музикално. Ще започнете от музиката и само така ще се облагородите и ще създадете характера си. Без музика всички усилия, в каквото и направление да са отправени, ще бъдат напразни и парализирани. Музиката е едно спомагателно средство за развиването на нашите способности. За развитието на нашия ум, за развитието на нашето сърце е потребна музика.
Всяка тревога се отразява
върху
ларинкса.
И когато действуват низшите чувства, страстите, гласните органи загрубяват. И забележете, ония хора, които са груби, и гласът им съответствува на техния характер. Музиката и говорът са брат и сестра, те излизат от един и същи център. Гласните струни трябва да бъдат винаги готови за пеене. А едно от големите заблуждения, което внушава черната ложа на хората е, че те не трябва да пазят, не трябва да се веселят.
към текста >>
93.
ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
низшите мисли и чувства се отразяват зле
върху
черния дроб, казва Учителят.
Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека. След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр.
низшите мисли и чувства се отразяват зле
върху
черния дроб, казва Учителят.
А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр. оказват известно влияние благотворно или отрицателно върху органите и чрез това и върху съня. Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа?
към текста >>
оказват известно влияние благотворно или отрицателно
върху
органите и чрез това и
върху
съня.
След 12 часа полунощ почва да идва нова струя прана от атмосферата (макар и слаба от начало) и затова след 12 часа човек може да отвори прозорците, казва Учителят. Трябва да знаем, че психичните състояния на човека са свързани с тези или онези органи. Напр. низшите мисли и чувства се отразяват зле върху черния дроб, казва Учителят. А известно нарушение в тези функции или в функциите на някой друг орган причинява неспокоен сън. Значи мислите, чувствата, стремежите, желанията и пр.
оказват известно влияние благотворно или отрицателно
върху
органите и чрез това и
върху
съня.
Преди да отидем по-нататък, нека се запитаме, на какво се дължи умората вечер след дневната работа. Нали след спането човек се събужда укрепен, ободрен и готов за работа? За да разберем, кое действува отморително при спането, трябва да знаем причината на умората. Как разглежда този въпрос днешната физиология? Тя казва, че умората вечер се дължи на отрови, натрупани в тялото по следната причина: през деня поради дейността на нервната и другите системи става разрушение, разлагане на веществата в тялото и при това разлагане (деасимилация) се образуват отрови (особено при разрушение на белтъчните, азотистите вещества), които се отделят от бъбреците и потните жлези на кожата.
към текста >>
Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително
върху
него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна.
„От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада. Когато някой път дойдат у него нисши мисли, чувства и желания – отчаяние, съмнение, песимизъм, жестокост, безпокойства, тревоги и пр., той често пъти не може да се справи с тях и те го съсипват. Защо?
Защото се свързва със съответните енергии на природата, привлича ги и те действуват разрушително
върху
него, както една радиостанция се свързва с такива радиостанции, които имат същата дължина на вълната, а за другите е нечувствителна.
И обратно, при положителните състояния на съзнанието – при светли мисли, чувства и желания, човек се свързва с всички положителни енергии на природата, привлича ги и те го повдигат. И това повдигане не е само по отношение на умствения, сърдечния и волевия живот, но и по отношение на тялото; затова здравословното състояние на такъв човек се подобрява. Това свързване на човека с положителните или отрицателните сили в природата може да се изрази и така: Когато имаш отрицателни мисли, чувства и желания, ти си вече в хармония с всички онези същества, които имат подобни преживявания; ти се свързваш с тях, техните енергии протичат в теб и ти чувствуваш тяхното състояние. Но тяхното отрицателно състояние може да е много по-силно от твоето. Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет.
към текста >>
Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и
върху
състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества.
Онези същества може да са далеч от теб някъде по земята или в низшите сфери на невидимия свет. Ти, като се свържеш с тях, отрицателните им енергии те разрушават. И обратно, когато имаш мир, радост, вяра, любов и пр., ти се свързваш във физичния и във висшите мирове с всички същества, които имат аналогични състояния и техните енергии протичат в тебе като животворни сили и те обновяват, вдъхновяват, подкрепят. Когато ти мислиш, чувствуваш, действуваш, те стават твоя тил. Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе.
Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и
върху
състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества.
Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате. Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение. Не сте ли забелязали нещо характерно?
към текста >>
Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние
върху
мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние
върху
линията на вашето поведение.
Ето защо се казва, че тогаз цялото небе е с тебе. Обаче трябва да се знае, че положителното и отрицателното състояние на човека има значение не само през деня (като го свързва в момента с положителните или отрицателните енергии на природата и със съответните същества), но дневното му състояние оказва мощно аналогично действие и върху състоянието му през време на спането: от състоянието му през деня ще зависи в кое поле ще работи неговото съзнание през време на спането, с какви енергии ще се свърже и с какви същества. Преди всичко, ако човек е имал през деня хармонични, светли мисли и стремежи, той по време на спане ще бъде в по-високи сфери, дето ще има възможност да учи. Иначе няма да има тези възможности. Ако заспивате, без да имате намерение горе да учите, вие няма да учите и ще изразходвате там времето си напразно, без да го използувате.
Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние
върху
мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние
върху
линията на вашето поведение.
Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него.
към текста >>
Да кажем, че през целия ден сте размишлявали
върху
някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него.
Това, което учи човек горе, в началото той няма да си го припомня при събуждане**), но то ще оказва влияние върху мислите, чувствата, стремежите и желанията му: чрез подсъзнанието ви ще прииждат през деня ценни мисли у вас и те ще оказват влияние върху линията на вашето поведение. Не сте ли забелязали нещо характерно? Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути.
Да кажем, че през целия ден сте размишлявали
върху
някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него.
Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение.
към текста >>
Вие сте в пълна
светлина
по него.
Да кажем, че не можете да разрешите някоя математична задача, макар и цял ден да сте се опитвали над нея. Лягате да спите и веднага след събуждане ви хрумва като че ли готов начина на решението й. Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него. Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса.
Вие сте в пълна
светлина
по него.
Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко. И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно.
към текста >>
Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна
светлина
и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах.
Вие веднага вземате лист и я решавате за няколко минути. Да кажем, че през целия ден сте размишлявали върху някой въпрос и не сте могли да вземете окончателно решение по него. Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало?
Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна
светлина
и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах.
Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко. И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества.
към текста >>
И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир,
светлина
и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане.
Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко. И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества.
И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир,
светлина
и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане.
Това ще представлява спомняне на тези идеи. Като че ли е отворен в него един вътрешен извор! Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади.
към текста >>
Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието,
светлината
на дълбокото разбиране на живота.
Картинно Учителят представя това така: такъв човек по време на спане има възможност да се изкачи на една висока планина, дето ще пребивава в обществото на Възвишените Същества и ще намери един бистър, кристален извор, от който извира жива вода; той ще пие от нея и тя ще влее нов живот в света на неговите мисли, чувства и стремежи, ще му даде вдъхновение, ще събуди дарбите и талантите му, и същевременно като животворен ток ще проникне във физичното му тяло и ще достигне до всички клетки, фибри, органи на тялото и ще внесе живот, подем, здраве. Болестта и болезнените предразположения ще изчезнат. Физичното му тяло ще се обнови и подмлади. Тая жива вода ще причини появяването на нови животворни светли идеи, които ще изместят старите. Неговият мисловен, чувствен и волев живот ще бъде извикан към творчество.
Сега важното е да се знае закона, по който човек може да се издигне по време на спане до онези планински висини, дето ще пие от споменатия извор и дето ще намери напредналите същества, които ще му говорят, ще му дадат знанието,
светлината
на дълбокото разбиране на живота.
Тук има и друго едно обстоятелство. Защо човек при събуждане често изпитва неразположение, угнетеност, а някой път бодрост и мир? Една от причините е обитаването в по-нисши сфери, отдето не е почерпил нищо, или обитаването в по-висши мирове, отдето е почерпил живот. Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях.
към текста >>
Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната
светлина
, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт.
Тук важи и друга една причина: при спане човек може да е влязъл в по-голям или по-малък контакт с напреднали същества и в тяхно присъствие той може да чувствува известно вътрешно самоизобличение, известен срам, може да чувствува, че те не са доволни от неговото вътрешно състояние. И това той ще го тълкува като един укор от тях. И като се събуди ще чувствува неприятност: това е един вид като гризене на съвестта. И обратно, ако е вървял духовно добре, в тяхно присъствие той ще чувствува нещо като тяхно одобрение, тяхна радост от неговите постижения и като се събуди, ще се чувствува разположен. Този въпрос има и друга страна.
Когато човек чрез хармонични мисли през деня може да се издигне през време на спане в свещената област на природата, дето царува вечната
светлина
, музика, чистота, любов, мир, той като види живота там и характера на онези същества, с които ще влезе в контакт, у него се усилва подсъзнателно желанието да живее съобразно онзи виеш идеал на живота, който е съзерцавал по време на спане и с който е бил в жив контакт.
Така че всяка вечер съвестта му получава храна и сила от небесните сфери по време на спане. Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня.
към текста >>
Хубаво е да помисли
върху
преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки.
Без тая вътрешна подкрепа по време на спане всяка вечер, той по-мъчно би имал сила и способност да запази при големи изпити и бури в живота си верност и непоколебимост във висшите морални принципи - да има непоколебим морален устой. По този начин той ще получава едновременно и нов морален подтик от своето пребивание горе. Ето защо истинска хигиена на спането не може да има, ако човек през деня е имал дисхармонични мисли, чувства, стремежи, желания и пр. Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира.
Хубаво е да помисли
върху
преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки.
Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни мисли и чувства: тъмни мисли, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр. Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр.
към текста >>
После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение,
светлина
, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна.
После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение,
светлина
, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота.
към текста >>
По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по
пътя
си.
Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики.
По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по
пътя
си.
* * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не.
към текста >>
* * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля
светлина
върху
всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е.
Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си.
* * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля
светлина
върху
всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е.
в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не. ***)Виж в сп.
към текста >>
В предидущите статии
върху
туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини
върху
новото направление на труда***) се показа, каква
светлина
върху
живота хвърля живата наука, новото учение.
едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони.
В предидущите статии
върху
туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини
върху
новото направление на труда***) се показа, каква
светлина
върху
живота хвърля живата наука, новото учение.
Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не. ***)Виж в сп. „Житно Зърно” год. IV - кн.
към текста >>
94.
ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква духовна
светлина
и мисъл.
Тайната на страданията Каквото знаем за страданията днес и каквото е говорено за тях в мешалото, е повече отрицателно.
Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква духовна
светлина
и мисъл.
Малцина са се интересували от този тъй важен и съществен въпрос. До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането.
към текста >>
Страданията показват
пътя
към Бога.
На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие. Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас.
Страданията показват
пътя
към Бога.
Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях. С други думи – да извади ценното, скрито в тях. Както хлябът и житото имат цена, само ако хлябът е опечен и житото узряло на слънцето, така и човек има цена, ако е минал през много страдания. Че страданията са необходими за повдигането на човека, за неговото растене и дълбочина, това никой, който е страдал и минал през страданията, не ще отрече. Само страданията са в сила и състояние да направят преврат в човека към добро.
към текста >>
След като са минали страданията със своя валяк
върху
човек жесток и лош, ние виждаме, че той претърпява коренно преобразование в себе си; той се изменя, и в него става цял преврат.
Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях. С други думи – да извади ценното, скрито в тях. Както хлябът и житото имат цена, само ако хлябът е опечен и житото узряло на слънцето, така и човек има цена, ако е минал през много страдания. Че страданията са необходими за повдигането на човека, за неговото растене и дълбочина, това никой, който е страдал и минал през страданията, не ще отрече. Само страданията са в сила и състояние да направят преврат в човека към добро.
След като са минали страданията със своя валяк
върху
човек жесток и лош, ние виждаме, че той претърпява коренно преобразование в себе си; той се изменя, и в него става цял преврат.
И оттам насетне неговият живот и характер се изменят. От корав, той става мек; от неотстъпчив и лош, той става примирителен и кротък; от жесток и коравосърдечен, той става милостив и любещ, добър. Страданията изкупват много грехове и съвършено заличават минали злини. По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч. Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро.
към текста >>
По
пътя
на страданието можем да идем и още по-далеч.
Само страданията са в сила и състояние да направят преврат в човека към добро. След като са минали страданията със своя валяк върху човек жесток и лош, ние виждаме, че той претърпява коренно преобразование в себе си; той се изменя, и в него става цял преврат. И оттам насетне неговият живот и характер се изменят. От корав, той става мек; от неотстъпчив и лош, той става примирителен и кротък; от жесток и коравосърдечен, той става милостив и любещ, добър. Страданията изкупват много грехове и съвършено заличават минали злини.
По
пътя
на страданието можем да идем и още по-далеч.
Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро. А хората днес искат да минат без страдания! ” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи.
към текста >>
В една или в друга форма, страданията идат
върху
човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока.
Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха. След всеки грях като естествен природен закон следва настъпването на едно или друго страдание. Сега, когато хората страдат, всеки вика в себе си, или гласно роптае: Не вижда ли Господ, че страдам? Но ние не трябва да забравяме, че и страданието иде от Бога. Самото Провидение е довело хората до туй страдание.
В една или в друга форма, страданията идат
върху
човека, за да изчисти и изправи своята погрешка, своя изкривен път и посока.
Необходима е чистота за душата! А само страданието чисти душата от всяко петно. Грехът е кал, която покрива чистотата на душата. Чистота вън от огъня не може да се добие; вън от страданието чистота не се добива. Както огънят е пробният камък за чистотата на златото, тъй и страданието е пробният камък за чистотата на човека.
към текста >>
Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на въздуха,
светлината
и топлината – носители на живота.
Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание. Въобще, доброто отнасяне към страданието, гледане към него с поука, говори за високо съзнание на човека. Причината на страданието е единственото наше неразбиране. Страданията идат с цел да потърсим Великото в живота и да Го намерим скрито в противоречието, в което са поставени хората днес. Страданията разкриват Бога за човека и Бога у човека.
Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на въздуха,
светлината
и топлината – носители на живота.
Бог не е отвън. Де ще Го търсим тогава? Той е вътре в нас. „Царството Божие е вътре в човека”, казва Христос. А само страданията са пътят, по който ние можем да намерим, де е Бог у нас.
към текста >>
А само страданията са
пътят
, по който ние можем да намерим, де е Бог у нас.
Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на въздуха, светлината и топлината – носители на живота. Бог не е отвън. Де ще Го търсим тогава? Той е вътре в нас. „Царството Божие е вътре в човека”, казва Христос.
А само страданията са
пътят
, по който ние можем да намерим, де е Бог у нас.
Който е страдал много и добре носи страданията си, той е станал тих и спокоен; той е добил това, което другите, които не са страдали, нямат. Той е добил мир в себе си, или той е открил Бога в себе си. Казва Христос: „Мир ви давам, моят мир ви оставям”. Има две страни в страданията: да страда човек, и да изтърпява добре страданията си. Това е най-новото, което е казал Учителят по кардиналния въпрос за страданието.
към текста >>
То носи
светлина
, то е
пътят
към Истината.
Когато в ума ви дойде една мисъл, да се знае нейният произход, отде иде тази мисъл. Всяка добра, светла мисъл е в сила да подобри състоянието на кожата. Духовните хора трябва да бъдат свободни. „Слушайте светлото начало в сеое си! ” – съветва Учителят.
То носи
светлина
, то е
пътят
към Истината.
Физическият свят, това е тялото на човека; чувствата, това са меките условия в живота на човека; третите условия се намират в умствения свят. Човек може да оправи условията си, само когато неговата воля е в съгласие с физическия свет, сърцето му е в съгласие с духовния свят, а умът му е в съгласие с Божествения свят. Красотата зависи от външните условия, духовни и Божествени, и от силата на човека. Онзи свят и този свят се различават само по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност в чистота и по степента на своята доброта. И съвременният човек е кандидат за постигане на това високо положение.
към текста >>
За в бъдеще хората няма да минават по
пътя
на страданията.
Има и други методи, които подкрепят силата на човека да издържа добре страданията и да вижда добрата им страна. Това са две добродетели, които човек трябва да изгради в характера си с усилен труд и постоянство. Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека. В пластиката трябва да има и ритъм. Гимнастическите упражнения са резултат на дълъг и дълбок умствен живот.
За в бъдеще хората няма да минават по
пътя
на страданията.
Кога ще бъде това? – Когато душите станат чисти, защото пътят на страданията е изминат. Ние трябва да се сприятелим със страданията, за да ни бъдат те верни учители, от които сигурно придобиваме знание, умение и сила. Това говорят великите Учители на човечеството днес и преди две хиляди години. Аверуни
към текста >>
– Когато душите станат чисти, защото
пътят
на страданията е изминат.
Затова е необходимо светло гледане на нещата и пластичност в движенията на човека. В пластиката трябва да има и ритъм. Гимнастическите упражнения са резултат на дълъг и дълбок умствен живот. За в бъдеще хората няма да минават по пътя на страданията. Кога ще бъде това?
– Когато душите станат чисти, защото
пътят
на страданията е изминат.
Ние трябва да се сприятелим със страданията, за да ни бъдат те верни учители, от които сигурно придобиваме знание, умение и сила. Това говорят великите Учители на човечеството днес и преди две хиляди години. Аверуни
към текста >>
95.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА
 
Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където
светлината
е прямият вдъхновител на живота.
Тя се струи от недрата на ангелския свят и с трептенията си обгръща нашата бедна земя, като изпълва с радост междините на многобройните й страдания. Тя е гальовният поглед, с който ни милват нашите по-напреднали братя – светлите духове на ангелския свет. – „Музиката е език на ангелите”. (Учителят). Онова, което е най-същественото в музиката – то е хармонията: разумното и правилно съотношение между отделните музикални елементи, които в взаимното си съчетание дават израз на оная висша интелигентност, която обладават ангелите – интелигентност, която за нас е най-близкият образец за Божествената интелигентност. – „На земята най-гениалният израз на разумността е музиката” (Учителят).
Потопени в музиката, ние преживяваме в най-малък размер оная хармония, която окриля душите и ги понася в небесните сфери, където
светлината
е прямият вдъхновител на живота.
Кое е най новото в музиката? Има ли нещо ново, което да не е било в Божественото съзнание преди всичките векове? Новото е във формата, която изразява все по-съвършено и по-съвършено вечно еднаквата по същина музика. Защото хармонията си остава винаги еднаква, безразлично дали тя ще се изрази чрез числа, разстояния или тонове, или пък ще се изрази в правилно съчетание и редуване на мисли и желания. Защото, наистина има една музика на мислите и на чувствата, при която инструменти са умът и сърцето, а изпълнител е човешкият дух.
към текста >>
А
върху
музиката на Бах, като на основа, израсна и се разви тая на Моцарт и Бетовен, първата – като музика на радостите и светлите оптимистични настроения, изпълнени с надежда и упование в тия висши същества на музиката, а втората – тая на Бетовен – като музика на страданията и противоречията, с които има да се справя човек на земята; неговата музика е изпълнена с мъчителни запитвания по най-жизнените проблеми, за чието разрешение жадува човешката душа.
А с това човек е вече въведен значително навътре в областта на музиката. Тук той е оставен на себе си, като от време на време тия висши същества на музиката посещават хората и чрез музикално най-напредналите човеци дават ключовете на изследване на разумните закони, които са легнали в основата на музиката. Тия закони несъзнателно се откриват и прокарат в музиката от големите музиканти. Бах имаше музиката като религия. „Когато музицирам – казва той – аз изпълнявам един свещен, религиозен дълг”.
А
върху
музиката на Бах, като на основа, израсна и се разви тая на Моцарт и Бетовен, първата – като музика на радостите и светлите оптимистични настроения, изпълнени с надежда и упование в тия висши същества на музиката, а втората – тая на Бетовен – като музика на страданията и противоречията, с които има да се справя човек на земята; неговата музика е изпълнена с мъчителни запитвания по най-жизнените проблеми, за чието разрешение жадува човешката душа.
Бах положи основата на съвременната, европейска музика, Моцарт изгради (следвайки насоката, дадена от неговия учител Хайдн) и декорира нейните форми, а Бетовен изпълни тия форми с дълбок смисъл и съдържание. С овладяването на трите й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна. Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому.
към текста >>
Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена
светлина
на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”.
С овладяването на трите й основни елементи – ритмус, мелодия и хармония – музиката доби своя завършен външен вид, тъй да се каже се реализира напълно в триизмерния физически свят - въплъти се на земята, но това, доколкото се отнася само до нейната формална страна. Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване.
Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена
светлина
на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”.
– А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас.
към текста >>
А
пътят
към нея е само чрез нашата вътрешна и възвишена природа, която трябва преди всичко да проумеем и овладеем.
И тогава, из гънките на своето съкровено музикално аз, далеч от измамния огън на амбиция, тщеславие и гордост, той можа да извади и да поднесе на обеднилото човечество най-скъпите бисери от своето творчество. Оглушаването на Бетовен, бидейки загадка за лекарите, които навремето са го лекували днес е знамение за музикантите: Човек трябва да оглушее за музиката отвън, т.е. да надмогне външната форма на музиката, за да намери истинската музика вътре в себе си, т.е. да достигне дълбокия й смисъл. И сега, когато всяко творчество, съответно и това в музиката, е в безпътица, примерът на оглушалия Бетовен е единственият, който ни подсказва, накъде трябва да се насочат усилията за ново творчество: Назад към великата съкровищница на всяко познание и мъдрост, на всяко богатство и изкуство – живата природа.
А
пътят
към нея е само чрез нашата вътрешна и възвишена природа, която трябва преди всичко да проумеем и овладеем.
Така отново се осмислят думите на великия Сократ: „Познай себе си” и тия на Божествения Христос: „Царството Божие е вътре във вас”. Когато човек навлезе в тая нова област (до която Бетовен пръв, но едвам се докосна), ще се натъкне на едно чудно обстоятелство което сега може само да му се каже и той да го проумее с ума си като идея, но тогава ще стане за него жив опит. Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл. И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса.
към текста >>
96.
ПЕПЕРУДИ-Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже
пътя
, по който те могат да работят, да имат постижения.
Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се. Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество. Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си?
Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже
пътя
, по който те могат да работят, да имат постижения.
Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека. Какво виждаме днес? Съвременната наука от една страна поддържа живота, а от друга го отрича. Запример, съвременните хора се радват, когато се роди дете, насърчават го да се развива, да учи. Като порасне това дете, става възрастен, голям човек, но един ден умира.
към текста >>
Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена
светлина
.
Те се движат между две противоположности, но не могат да видят тясната връзка, която съществува между тях. Що е смъртта? Смъртта е временно ограничение, което лишава човека от условията, при които е живял и го поставя при нови условия. Смъртта е продължение на живота, но при нови, непознати за човека условия. Що е животът?
Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена
светлина
.
И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега върху две важни понятия в живота: слуга и господар. Думата „слуга" плаши човека, а думата „господар" го радва. Казваме за някого: Слуга е той! Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга?
към текста >>
И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега
върху
две важни понятия в живота: слуга и господар.
Що е смъртта? Смъртта е временно ограничение, което лишава човека от условията, при които е живял и го поставя при нови условия. Смъртта е продължение на живота, но при нови, непознати за човека условия. Що е животът? Много определения могат да се дадат за живота, но според едно от тия определения, ние казваме: Живот е само онова, което носи в себе си условия за абсолютна чистота и съвършена светлина.
И тъй, понеже хората се различават в разбиранията си, ще се спрем сега
върху
две важни понятия в живота: слуга и господар.
Думата „слуга" плаши човека, а думата „господар" го радва. Казваме за някого: Слуга е той! Значи, този човек слага някъде нещо. Когато Господарят слага нещо в устата си, не е ли и той слуга? Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си.
към текста >>
Когато произведе
светлина
, подобна на слънчевата.
Господарят приема нещата направо от техния източник, а слугата - направо от господаря си. Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна. Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето. Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога?
Когато произведе
светлина
, подобна на слънчевата.
В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката. При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се. И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря.
към текста >>
В живота на хората, колкото е необходима слънчевата
светлина
, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката.
Господарят може да се уподоби на слънце, а слугата - на луна. Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето. Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата.
В живота на хората, колкото е необходима слънчевата
светлина
, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката.
При слънчевата светлина се работи, а при лунната се почива. Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се. И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря. Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява.
към текста >>
При слънчевата
светлина
се работи, а при лунната се почива.
Не може да се нарече господар онзи, който не свети като слънцето. Ако свети като луната, той е слуга. В този смисъл, всеки има право да бъде господар. Кога? Когато произведе светлина, подобна на слънчевата. В живота на хората, колкото е необходима слънчевата светлина, толкова необходима е и лунната, за да се създаде почивката.
При слънчевата
светлина
се работи, а при лунната се почива.
Следователно, слугуването обхваща онзи период от време, през което човек придобива сили в себе си. Господарят се изтощава, а слугата заяква, усилва се. И наистина, може да се каже, че слугата е по-силен от господаря. Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява. Кой е слугата и кой - господарят в дома?
към текста >>
В това положение те разпределят вече правилно своята деятелност: мъжът носи
светлина
, а жената - топлина; мъжът носи живот, а жената - знание.
Господарят само заповядва, а слугата - изпълнява. Кой е слугата и кой - господарят в дома? Бащата е господарят, а домакинята, не жената, е слугата. Докато домакинята не стане майка, тя е само гостенка в дома; щом стане майка тя е вече постоянен член в дома. Тогава жената е дева, а мъжът - ангел.
В това положение те разпределят вече правилно своята деятелност: мъжът носи
светлина
, а жената - топлина; мъжът носи живот, а жената - знание.
Майката предава своя ум на децата си, а бащата - своя характер. Ако майката е умна, такива ще бъдат и децата ù; ако тя не е умна, децата ще носят лошите последствия на нейната неразумност. Тъй щото, ако искаме да развием ума си, ние трябва да дадем път на девата в нас, т.е. на своята душа. Духът и душата, това са ангелът и девата, т.е.
към текста >>
Духът носи
светлина
, душата - топлина – необходими условия за Вечния живот, за живота на безсмъртието.
Ако майката е умна, такива ще бъдат и децата ù; ако тя не е умна, децата ще носят лошите последствия на нейната неразумност. Тъй щото, ако искаме да развием ума си, ние трябва да дадем път на девата в нас, т.е. на своята душа. Духът и душата, това са ангелът и девата, т.е. бъдещият мъж и бъдещата жена.
Духът носи
светлина
, душата - топлина – необходими условия за Вечния живот, за живота на безсмъртието.
Без топлина няма растене; без живот няма знание. Съвременните хора признават съществуването на сърцето и на ума, а отричат духа и душата. Докато те вярват, че имат нужда други да ги защищават. докато се мислят слаби същества, те не могат да проявят своя дух и своята душа. И в това положение, те ще носят последствията на своите криви разбирания.
към текста >>
Тя ще говори за новите жилища, за новата
светлина
, за чистия въздух, за чистата вода и за прясната храна, която никога не се разваля.
Трудно ли е на майката да бъде при детето си, което обича? Лесно е на слугата да бъде при господаря си, когото обича, т.е. при любовта. Ако отидете при любовта, какво ще чуете от нея? Тя няма да проповядва самоотричане, но ще проповядва на хората нова хигиена на живота.
Тя ще говори за новите жилища, за новата
светлина
, за чистия въздух, за чистата вода и за прясната храна, която никога не се разваля.
Един господар трябва да съществува в света! Значи, една глава трябва да има човек, а не две. Най-голямото нещастие за човека е да има две глави. И на тази глава всичко друго трябва да се подчинява. Една глава, едно убеждение трябват на хората!
към текста >>
97.
СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
От южната и северната страна пада
светлината
през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци.
На южната стълба се намира „южната зала" за малки представления, а на северната стълба медицинската стая и най-отгоре „северната зала." В първия етаж се помещават по един голям западен коридор различните секции на висшата школа. Отляво секретариат, природо-изпитателната секция и секцията за словесни и музикални изкуства, а отделно - секцията за изящни науки, администрацията на спис. „Das Goetheanum”, медицинската и математично-астрономичната секция. На втория етаж от юг и север се намират вратите за големия театрален амфитеатър, чиито западни врати се намират в третия етаж. Над западните входни врати се намира пространен балкон за музика и за големия стенен орел.
От южната и северната страна пада
светлината
през разноцветно боядисани и особено гравирани прозорци.
Планът за боядисването и гравирането е даден от Dr. Rudolf Steiner. Там е изразено чрез особени художествени разноцветни стъклени гравюри духовният живот и развитие на човека и света. За постиженията на това гравирно изкуство е създадена цяла лаборатория за гравиране, шлифоване и оцветяване на стъкло[1]. В източната страна на „голямата зала", която има около 1,000 фотейни места, се помещава сцената - 17 м.
към текста >>
Много силно въздействуващо
върху
всеки слушател е и специалното евритмично говорене.
А това не е лесно, трябва да се изучат законите, които управляват истинския душевен живот и в зависимост от това да се създадат самите движения, упражнения, танци, правилен говор и т.н. Евритмията днес се използва и за лекуване. Защото евритмията трябва да събуди душата у човека. В Гьотеанум всеки може да изучава тези изкуства; всяка седмица в голямата театрална зала, се дават евритмични спектакли. В евритмичните упражнения и танци е създаден и цял символичен говор с движения.
Много силно въздействуващо
върху
всеки слушател е и специалното евритмично говорене.
За тази цел има създаден и специален говорещ хор, а и при театралните спектакли, всеки момент, пропит с нова мисъл, нова тенденция и нов живот се изразяват чрез това евритмично говорене. В него има едно напевно и особено удължаване на гласните и целият говор като че ли иде из глъбините на сърцето, из потайните кътища на душата. големи са тези изкуства и те отварят нови, незрими сватове и области за истинско творчество. В това творчество взима участие цялата същина на човека - там душата е ръководителя, тя управлява, тя гради по вечните закони на природата, на битието. Бях радостен да видя и поставянето и изнасянето на една от най-интересните пиеси на Щайнер „Der Seelen Erwachen" („Пробуждането на душите") - една окултна драма, изнасяща мистериите в Египет - посвещенията.
към текста >>
Правят се строго научни изучвания
върху
растения, животни и човека.
Една голяма и от голямо значение дейност проявява природонаучната секция в Гьотеамум и специално биологическият отдел. Той се помещава в долните етажи на „Schleiferei" (Зданието с двата купола в северната част на двора на Гьотеанум, което побира в себе си още и работилницата за шлифоване, боядисване и гравиране на стъклата). Главният ръководител на биологическата лаборатория е Д-р Пфайфер, който я издържа със свои средства. Там работят около 15 души. Г-жа Вундт, първата помощница на Пфайфер в „Пфайферлабор" (така наричат лабораторията), беше много любезна да ме разведе и ми даде редица обяснения па работата в лабораторията.
Правят се строго научни изучвания
върху
растения, животни и човека.
Прилагат се най-различни позитивистични методи. Изучава се кръвта на хората - най-различни, здрави, болни от различни болести. Взима се кръвта като разтворител на дадена сол и се оставя да кристализира. Инак кръвта сама не може да кристализира. Така получават се най-различни дървовидно устроени кристални утайки.
към текста >>
Наблюдения се правят по същия начин и
върху
кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и
върху
прононсирани престъпници.
Колко голям принос към изучаването и познаването на човека правят с тези, гениални по своята постановка, изучвания, скромните работници на Пфайферлабор в Гьотеанум! Но, опитите и наблюденията не спират тук. Установено е, че кръвните кристализации от кръв на здрав човек, взета сутрин са свежи, а кръв, взета вечер, дава размити и по-неясно очертани кристални форми и фигури. Правят се наблюдения още и с разните годишни времена. Пролетно време кръвта на здрав човек дава свежи и правилни кристализационни фигури, а през лятото и есента тия същи фигури са по-замрели.
Наблюдения се правят по същия начин и
върху
кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и
върху
прононсирани престъпници.
Докато кръвта на добрия човек дава правилни кристализационни фигури, кръвта на разните сортове престъпници дава най-различно деформирани кристализационни форми. Степента и видът на тази деформация определя различните видове престъпници и престъпления. Заедно с това се изучават кои годишни времена как действуват върху тия разни хора и се дирят нови методи както за лекуването на болните, така също и за лекуването и на престъпниците аналогични опити в Пфайферлабор се правят и върху животни и върху растенията. Агрономическата секция при Гьотенум е под прямото ръководство на биологическата лаборатория. При култивирането на растенията се държи сметка за времето на посяването, за това на сбирането, за фазите на луната, някои звездни констелации и пр.
към текста >>
Заедно с това се изучават кои годишни времена как действуват
върху
тия разни хора и се дирят нови методи както за лекуването на болните, така също и за лекуването и на престъпниците аналогични опити в Пфайферлабор се правят и
върху
животни и
върху
растенията.
Правят се наблюдения още и с разните годишни времена. Пролетно време кръвта на здрав човек дава свежи и правилни кристализационни фигури, а през лятото и есента тия същи фигури са по-замрели. Наблюдения се правят по същия начин и върху кръвта на разни добри, благородни - изобщо хора с положителни качества, а също и върху прононсирани престъпници. Докато кръвта на добрия човек дава правилни кристализационни фигури, кръвта на разните сортове престъпници дава най-различно деформирани кристализационни форми. Степента и видът на тази деформация определя различните видове престъпници и престъпления.
Заедно с това се изучават кои годишни времена как действуват
върху
тия разни хора и се дирят нови методи както за лекуването на болните, така също и за лекуването и на престъпниците аналогични опити в Пфайферлабор се правят и
върху
животни и
върху
растенията.
Агрономическата секция при Гьотенум е под прямото ръководство на биологическата лаборатория. При култивирането на растенията се държи сметка за времето на посяването, за това на сбирането, за фазите на луната, някои звездни констелации и пр. и пр. За фазите на луната се държи сметка и при изучаванията на кръвта. При пълненето на луната кристализационнит фигури са едни - по свежи, при разсипването - са заглъхващи.
към текста >>
- „Вярно е, казва той, ала за нас
пътят
е в Антропософията, за нас няма по-добро и по-изпитано учение от това.
3 В Гьотеанум се гради нещо здраво. Всички антропософи считат, че антропософията е учение с голямо бъдеще. Казвам на Д-р Ваксмут - секретар на антропософското общество в Гьотеанум: „В Божествената градина растат много и най-различни цветя, те са наглед различни, ала има нещо общо във всички - това е новият, Божественият живот, който е общ, а също и това, че всички растат в Божествената градина. Има, следователно, и други общества по земята, които служат на новото, на духовното, Божественото, макар и по по-различни методи. В разнообразието е красивото".
- „Вярно е, казва той, ала за нас
пътят
е в Антропософията, за нас няма по-добро и по-изпитано учение от това.
Ние творим и искаме каквото направим да се знае, че е наше". Той е прав, защото творчеството, новото, истинското творчество определя човека и бъдещето. В Гьотеанум се твори наука, изкуство и живот, които ще пребъдат във вековете и ще дадат своя жив плод. [1]Гледай фиг. 3. - зданието с двата купола.
към текста >>
98.
ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Те искаха да съградят своето щастие
върху
нещастието на другите народи!
Тя е толкоз голяма, че щастието на един орган е обусловено от доброто състояние на всички други органи. Напр. от повреждането на стомаха или черния дроб страдат всички други органи. Или можем да сравним всички същества с клончета и листа на едно голямо космично дърво. Тогаз другояче можем да изясним въпроса: „Защо загинаха древните народи, макар и да бяха толкоз силни? " Тя вярваха, че тяхното щастие е независимо от щастието на другите народи и племена!
Те искаха да съградят своето щастие
върху
нещастието на другите народи!
Клончето благоденствува, докато е заловено за майчиното дърво, но ако се откъсне от него, загива. Ето защо трябва да се освободим от всички заблуждения и илюзии и да дойдем до великата истина, че щастието на един народ е свързано тясно с щастието и благоденствието на всички други народи. Ако някой народ е щастлив, а другите нещастни, то непременно в края на краищата положението на последния ще внесе бъркотия, усложнения и в живота на щастливия този народ! Можем да вземем много примери от историята. Тя е пълна с безчислени примери за това.
към текста >>
Ако разгледаме даже само най-външната страна на въпроса, само икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, то другите народи, които са в цветущо икономическо състояние, в края на краищата ще пострадат: бедствията ще се стоварят
върху
плещите им.
Ето защо трябва да се освободим от всички заблуждения и илюзии и да дойдем до великата истина, че щастието на един народ е свързано тясно с щастието и благоденствието на всички други народи. Ако някой народ е щастлив, а другите нещастни, то непременно в края на краищата положението на последния ще внесе бъркотия, усложнения и в живота на щастливия този народ! Можем да вземем много примери от историята. Тя е пълна с безчислени примери за това. Можем да вземем примери и от последните войни.
Ако разгледаме даже само най-външната страна на въпроса, само икономическата страна, ще видим, че ако някои държави са съсипани икономически, то другите народи, които са в цветущо икономическо състояние, в края на краищата ще пострадат: бедствията ще се стоварят
върху
плещите им.
Но това се отнася не само до икономическия живот, но и до всички други области на живота. Но този въпрос трябва да се разгледа и в дълбоката си страна, а не само по отношение на външните условия. Напр. ако се възпита едно поколение с дух на сепаратизъм, с желание за надмощие над другите народи, с дух на омраза спрямо други народи, тогаз вече бацилът на разрушението е вмъкнат. Защото по този начин този народ вече ще прилича на клон, откъснат от общото дърво. И този народ в края на краищата ще върви с по-явни или по-ярки стъпки към израждане.
към текста >>
Но напоследък се доказа чрез многогодишни наблюдения, че слънчевите петна имат голямо влияние
върху
тези земни явления.
Коя е причината на това? Една от причините са неестествените мисли на хората! " Учителят. Доскоро се мислеше, че изворът на вулканическите и земетръсните явления се крие в чисто механичните причини вътре в земята. Това отчасти е вярно.
Но напоследък се доказа чрез многогодишни наблюдения, че слънчевите петна имат голямо влияние
върху
тези земни явления.
Това вече ни навежда за съвсем друг характер на причините на тези явления. Значи земетресенията имат връзка с електромагнитните влияния, които ни идат от слънцето. От друга страна се доказа, че много животни няколко часа преди земетресението, когато наглед всичко е спокойно, дохождат в голяма тревога, вълнение, страх и бягат вън от градовете и селата на открито. Значи те са доловили вълнението на електромагнитната аура на околността, още когато земните пластове са в покой! Наблюдавани са светлинни явления в земетръсната област няколко часа или минути преди земетресението.
към текста >>
По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние
върху
строежа на земните пластове и ги разместват.
От друга страна се знае, че когато човек мисли, изпраща радиовълни във всички посоки. Според мисълта тези мислителни вълни могат да бъдат с положителен или строителен характер и с отрицателен или разрушителен характер. Да си представим, че тези мисли са отрицателни, разрушителни. Те тогаз създават в умствения свет вече едно вълнение, буря; това вълнение после слиза в по-долните полета и причинява вълнения в електромагнитната атмосфера. Когато мощните електромагнитни вълни, които идат от слънчевите петна, срещнат ритмична електромагнитна земна атмосфера, те не могат да действуват разрушително, но когато земната електромагнитна атмосфера не е ритмична, поради неестествените мисли на хората, тогаз влиянието на слънчевите петна може да бъде разрушително.
По този начин, неестествените мисли на хората, както казва Учителят, имат известно влияние
върху
строежа на земните пластове и ги разместват.
А какви по-неестествени мисли от мощните мисли на омраза между народите или обществата, от взаимните желания за отмъщение? Какви по-неестествени мисли и чувства от всички тези низши страсти, с които е изпълнена съзнанието на народи, които искат да завладяват или разрушават! Съгласно законите на природата, които ние само отчасти засегнахме в миналата и сегашната статия, такива общества по никой начин не могат да благоденствуват. Те само привличат силите на разрушението към себе си! Ето защо наближава времето, както казва Учителят, когато хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на едно велико тяло.
към текста >>
Новият човек можем да го наречем човек на
светлината
!
Ето защо добрата мисъл е много по-силна, отколкото една лоша мисъл. И в края на краищата доброто ще победи. * * * „Трябва да знаете божествения език, езика на природата." „Новият човек няма да лъже, няма да се съмнява, няма да върши насилие. Неговата мисъл ще бъде права мисъл. Той ще има дълбоко знание за законите на природата, много повече отколкото съвременният човек.
Новият човек можем да го наречем човек на
светлината
!
Сега живеем в една епоха, когато се създава новият човек! " Учителят Новото съзнание иде сега по закона на развитието. И затова всеки народ, който се нагоди с това ново съзнание и го приеме, той ще се повдигне, ще процъфти и ще има велико бъдеще. Нему принадлежи бъдещето! Някои се опасяват, че народите, които приемат новите идеи, ще се обезличат!
към текста >>
Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие
върху
детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа.
И трябва да бъдем спокойни за бъдещето на онзи народ, в който тези нови идеи се разпространят и разцъфтят. Това показва, че тоз народ е творчески, че в него има и интензивни вътрешни жизнени сили, и бъдещето му е светло. И така, трябва да изучим по-подробно законите за издигането и падането на народите, на обществата, на културите. Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех. Трябва да се влее новият дух и във възпитанието: новите идеи трябва да проникнат в училищата.
Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие
върху
детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа.
От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият съвсем друг характер. В тях трябва да проникне творческият елемент на новите идеи, за да помогнат за пролетта, която идва, наближава с бързи стъпки. Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания! * * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия.
към текста >>
Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи
върху
живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания!
Всички общественици, ръководители, па и всички други лица трябва да имат дълбоки познания за великите закони, които управляват живота на природата и на човечеството и да нареждат своята дейност в съгласие с тези закони, за да имат успех. Трябва да се влее новият дух и във възпитанието: новите идеи трябва да проникнат в училищата. Те трябва да бъдат наредени в съвсем нов дух, и от тях да излизат хора с новото съзнание, работници за новото, Това няма да бъде в разрез с принципа на свободното възпитание, няма да бъде насилие върху детската природа, понеже именно проявата на божественото, на възвишеното у детето е в хармония с истинската му природа. От друга страна и всички онзи средства, чрез които се раздухват страстите на омраза на народите един към друг, трябва да се премахнат, Пресата, литературата, изкуството трябва да добият съвсем друг характер. В тях трябва да проникне творческият елемент на новите идеи, за да помогнат за пролетта, която идва, наближава с бързи стъпки.
Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи
върху
живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания!
* * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия. Една по-висока степен на човешкото съзнание и на човешката култура не идва произволно, но по законите на природата. И ако общественикът се съобрази с целите, методите и законите на тези разумни сили на природата, той ще има тяхното съдействие и ще има успех в своите начинания. В противен случай ще среща само разочарования в пътя си!
към текста >>
В противен случай ще среща само разочарования в
пътя
си!
Човечеството ще дойде рано или късно, по какъвто и да е начин, до тези разумни възгледи върху живота, но защо да стане това чрез ненужни страдания! * * * Разумни сили ръководят еволюцията на човечеството, съобразно законите на развитието. Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия. Една по-висока степен на човешкото съзнание и на човешката култура не идва произволно, но по законите на природата. И ако общественикът се съобрази с целите, методите и законите на тези разумни сили на природата, той ще има тяхното съдействие и ще има успех в своите начинания.
В противен случай ще среща само разочарования в
пътя
си!
Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и безкористен. Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство. Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия".
към текста >>
Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост,
светлина
, е: Проникването на новите идеи всред широките маси!
Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата. Ето защо онези работят в съгласие със законите на развитието, които работят в съгласие, с това новото, което иде. Но това не може да дойде по механичен начин. За да достигнем до това, трябва една промяна на човешкото съзнание, трябва се разпространят новите идеи, трябва едно ново разбиране на живота.
Ето защо, най-прекият път за идването на Новото, Красивото, което носи всеобщ мир, хармония, щастие, радост,
светлина
, е: Проникването на новите идеи всред широките маси!
[1]Виж книга I. [2]Тук мимоходом можем да споменем и за един друг закон. Аналогично с гореказаното, могат да ни станат ясни последствията за човечеството от избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Учителят казва, че с това се излага на страдания и пертурбации цялата сегашна култура. И това е ясно за всеки един, който има известно познание за законите на природата!
към текста >>
Като избиваш млекопитаещите и изсичаш горите, ти причиняваш известни пертурбации в природата, които по закона за причините и последствията непременно ще имат отрицателно влияние
върху
културата.
[1]Виж книга I. [2]Тук мимоходом можем да споменем и за един друг закон. Аналогично с гореказаното, могат да ни станат ясни последствията за човечеството от избиването на млекопитаещите и изсичането на горите. Учителят казва, че с това се излага на страдания и пертурбации цялата сегашна култура. И това е ясно за всеки един, който има известно познание за законите на природата!
Като избиваш млекопитаещите и изсичаш горите, ти причиняваш известни пертурбации в природата, които по закона за причините и последствията непременно ще имат отрицателно влияние
върху
културата.
към текста >>
99.
Наука за ръката - М. И. Д
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Ако се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с Мъдростта, която внася нова
светлина
, нови идеали във вашия ум.
Когато пипнете ръката на един човек, вие засягате цял свят! Когато се каже женска ръка, пред очите на учения се разкрива цял свят възвишен, Божествен свят, на който лявата ръка е изразителка. Този свят свързва човека с Любовта. Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна от Божествения свят - светът на Мъдростта, чийто изразител е дясната ръка. Следователно, ако се докоснете до лявата ръка на човека, вие се свързвате с Любовта, от която соковете на живота започват да текат във вашето сърце.
Ако се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с Мъдростта, която внася нова
светлина
, нови идеали във вашия ум.
Христос писа върху ръката онова велико, мощно цяло, с което беше свързан. Голямо изкуство е, човек да си извае красива ръка! Хиромантията е наука, която показва скритите условия в ръката. С частите на ръката се занимава не само хиромантията, но и астрологията. Хиромантията се занимава главно с физическата страна на ръката, а астрологията - с физиологическата.
към текста >>
Христос писа
върху
ръката онова велико, мощно цяло, с което беше свързан.
Когато се каже женска ръка, пред очите на учения се разкрива цял свят възвишен, Божествен свят, на който лявата ръка е изразителка. Този свят свързва човека с Любовта. Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна от Божествения свят - светът на Мъдростта, чийто изразител е дясната ръка. Следователно, ако се докоснете до лявата ръка на човека, вие се свързвате с Любовта, от която соковете на живота започват да текат във вашето сърце. Ако се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с Мъдростта, която внася нова светлина, нови идеали във вашия ум.
Христос писа
върху
ръката онова велико, мощно цяло, с което беше свързан.
Голямо изкуство е, човек да си извае красива ръка! Хиромантията е наука, която показва скритите условия в ръката. С частите на ръката се занимава не само хиромантията, но и астрологията. Хиромантията се занимава главно с физическата страна на ръката, а астрологията - с физиологическата. Значи, те разглеждат физическата и физиологическата страна на процесите, които работят в целия космос.
към текста >>
За да могат
светлината
и топлината да влияят
върху
това семе, да може да расте и да се развива, част от този тор трябва да се изхвърли на страна.
Значи, те разглеждат физическата и физиологическата страна на процесите, които работят в целия космос. Сатурновата линия - линията на съдбата, представя Божията благодат, която иде отвън. Никой не подозира нищо за тази линия. Разбирането на Писанието зависи от правилността на тази линия. У някои хора тя е добре очертана, у други е скрита, дълбоко заровена в земята: като семе, покрито отгоре с дълбок пласт тор.
За да могат
светлината
и топлината да влияят
върху
това семе, да може да расте и да се развива, част от този тор трябва да се изхвърли на страна.
Това са големите богатства, към които човек се стреми. Малко тор е нужно на човека. Но зависи от почвата. Ако семето е в песъчлива почва, трябва да му се прибави малко тор. Богатството и сиромашията, взети в умствено и сърдечно отношение, са две условия в живота, които трябва разумно да се урегулират.
към текста >>
Всичко това е написано по линията на съдбата: по ъглите на отклонението, по ред малки и големи знаци
върху
нея.
Линията на съдбата показва, че всички хора трябва да живеят в общение по между си. Ето защо, всеки съвременен човек трябва да разглежда ръката си, да изучава главно линията на съдбата си. По тази линия той ще прочете не само миналия си живот, но и бъдещия. Когато човек се научи да чете по този линия, колкото пъти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално, умствено, сърдечно и обществено положение, до което най-много ще достигне. Той ще знае, дали ще се прояви като философ, писател, поет, музикант или художник.
Всичко това е написано по линията на съдбата: по ъглите на отклонението, по ред малки и големи знаци
върху
нея.
В тази линия има цяла геометрия. Ако линията на съдбата на някой човек съвпада с центъра на общото, космическо течение, този човек е в общение с Бога. Той е щастлив и добър. У него линията на ума и на сърцето са балансирани. Строежът на техните пръсти, очи, вежди е отличен.
към текста >>
С това Христос показа на човечеството
пътя
км спасението.
У тези хора всичко е добре поставено. „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, и сила" - значи, да намериш общото, космическо течение. Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: „Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил". В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира.
С това Христос показа на човечеството
пътя
км спасението.
В тази линия се крие вътрешният живот на човека. Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея да я коригира Който я няма, да работи за създаването й. Всеки, може да създаде в себе си линията на съдбата - линията на щастието. Как може да се създаде тази линия?
към текста >>
Като ставате сутрин, спирайте погледа си
върху
тази линия.
Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: „Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил". В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показа на човечеството пътя км спасението. В тази линия се крие вътрешният живот на човека.
Като ставате сутрин, спирайте погледа си
върху
тази линия.
Който има тази линия, нека работи върху нея да я коригира Който я няма, да работи за създаването й. Всеки, може да създаде в себе си линията на съдбата - линията на щастието. Как може да се създаде тази линия? - Ако си богат човек, започни да раздаваш от богатството. Ако си лош господар всеки ден прави опит да се отнасяш добре със слугата си, да му даваш повече свобода.
към текста >>
Който има тази линия, нека работи
върху
нея да я коригира Който я няма, да работи за създаването й.
В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показа на човечеството пътя км спасението. В тази линия се крие вътрешният живот на човека. Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия.
Който има тази линия, нека работи
върху
нея да я коригира Който я няма, да работи за създаването й.
Всеки, може да създаде в себе си линията на съдбата - линията на щастието. Как може да се създаде тази линия? - Ако си богат човек, започни да раздаваш от богатството. Ако си лош господар всеки ден прави опит да се отнасяш добре със слугата си, да му даваш повече свобода. Правиш ли това, ще забележиш, че тази линия постепенно почва да се явява.
към текста >>
100.
Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Че отде идат силите, които работят
върху
тях, извайват чудните им форми и ги нашарват с вълшебната си четка?
И цяла България може да заприлича тогаз на овощна градина. Сгушени в храстите първите пролетни цветя привличат вниманието ни: кукуряк, теменуга, иглика, минзухар, меча пита, пролетен синчец и пр. Често се спираме пред тях. Гледката им ни наумява за един възвишен чист свят на хармония! И това не е чудно, не е случайно, понеже наистина те са свързани с един висш свят.
Че отде идат силите, които работят
върху
тях, извайват чудните им форми и ги нашарват с вълшебната си четка?
От един висш свят на разумност! И човек може да влезе във връзка с разумността, която работи в цветята. Човек може да говори с тях. И тогаз те ще ни поверят идеята, вложена в тях и която е градила формите им. Те ще ни въведат в своя приказен свят.
към текста >>
И на това тя дължи мощното си действие
върху
човешкото естество!
Те си имат и текст. Движенията при паневритмията не са случайни, произволни. Те стават по известни закони, писани с незаличими букви в целия всемир! Трябва да се знае, че според окултната наука има вътрешно съответствие между движение, форма, число, цвят, буква, тон и идея. Именно това съответствие е основата на паневритмията!
И на това тя дължи мощното си действие
върху
човешкото естество!
Тук всяко движение е външна дреха на една идея! Всяко движение при паневритмията представлява израз на процес, който става в съзнанието. Последният номер на паневритмията е изкаран. Ние сме преобразени. Всички са радостни.
към текста >>
Вълна от
светлина
те изпълва и ти шепне: „Всичко е постижимо!
Всяко движение при паневритмията представлява израз на процес, който става в съзнанието. Последният номер на паневритмията е изкаран. Ние сме преобразени. Всички са радостни. Сила минава през нас.
Вълна от
светлина
те изпълва и ти шепне: „Всичко е постижимо!
Светъл е вечният път на живота! Всичко е красиво. У ближния ти има нещо добро." Упражненията са съвършени, но всички сме още потопени в атмосферата на музиката! Музиката, като че ли минава през нас! Това не ни ли улеснява през целия ден да бъде живот ни музикален?
към текста >>
Тя се отличава с едно качество: онзи, който те обича, ще внесе ново разбиране, нова
светлина
, нов живот в теб.
Така никакви резултати няма да имате. Без закона на жертвата не може да се разбере любовта. Любовта винаги се изразява в служене. Не служиш ли, никаква любов нямаш! Любовта работи!
Тя се отличава с едно качество: онзи, който те обича, ще внесе ново разбиране, нова
светлина
, нов живот в теб.
И ако си мъртъв, ще оживееш; ако си болен, ще оздравееш. Служете на любовта без никакво противоречие. И когато се явят противоречия, не мислете, че това е любов. Силата е във вашата любов. Тя е дишане в божествения свят.
към текста >>
Приветствие ли беше това от един свят на Вечната
Светлина
, на Вечната Красота и Вечната Хармония?
Всички гледаме с нямо възхищение. На грамадна височина са те! Може би над десет хиляди метра ! Тая картина е само за късо. Скоро постепенно се възстановява предишната спокойна синевина на небето.
Приветствие ли беше това от един свят на Вечната
Светлина
, на Вечната Красота и Вечната Хармония?
Пръскаме се наоколо: едни в четене и размишление; други в разглеждане на цветята и скалите. Някои рисуват. След време отново се сбираме, за да очистим нов извор, намерен наскоро. Някои носят големи каменни плочи; други чистят извора и нареждат камъни по дъното и страните му. Колко скоро е очистен изворът!
към текста >>
Тук всички извори всички цветя, всяка тревица, всяко камъче са потопени в една атмосфера на чистота и
светлина
!
Образуваме голямо колело. Всичко в раниците е изкарано навън и се употребява общо. Общо колело, общо хранене, обща работа при извора - това не развива ли у нас чувството, че всички сме близки, сродни? Така не се ли зазорява у нас чувството на братство, което ще бъде отличителната черта на новия човек? Обедът е свършен!
Тук всички извори всички цветя, всяка тревица, всяко камъче са потопени в една атмосфера на чистота и
светлина
!
Чистотата им позволява да бъдат в общение със Светлите Същества и да виждат лицето на Бога! Колко и ние искаме да не накърним чистотата на това светилище, на този храм! Благоговейно събираме и отстраняваме от полянката всички останки от обяда: късчета от хартии и пр. Всички вие тук: цветенца, тревички, скали, извори, поточета, това е скромна дан на любовта ни към вас! Минава се малко време.
към текста >>
Нека сега да отидем да поправим
пътя
при един поток, който се разлива на едно място и образува мочурища.
Чистотата им позволява да бъдат в общение със Светлите Същества и да виждат лицето на Бога! Колко и ние искаме да не накърним чистотата на това светилище, на този храм! Благоговейно събираме и отстраняваме от полянката всички останки от обяда: късчета от хартии и пр. Всички вие тук: цветенца, тревички, скали, извори, поточета, това е скромна дан на любовта ни към вас! Минава се малко време.
Нека сега да отидем да поправим
пътя
при един поток, който се разлива на едно място и образува мочурища.
Всички работят радостни. Да, работата за другите е извор на истинската радост! Скоро работата е съвършена. Събираме се и изпяваме няколко песни. Текстът и мелодията са от Учителя.
към текста >>
НАГОРЕ