НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
333
резултата в
42
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали
вода
.
H. H. У. VI. 1891 г. стр. 224-227 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото село." Първа нестинарка до 1884 год. се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари.
Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали
вода
.
Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня.
към текста >>
Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата
вода
.
Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните". Нестинарят играе докато лицето му почне да добива обикновеното си изражение и „почне да му припаря".
Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата
вода
.
През целия м. май (ст. стил), кой когато и да засвири „нестинарската свирня", нестинарите искат огън, думайки, че ги „прихващал Св. Константин". „През друго време на годината те губят тази страст и не могат да газят огъня". По късно Ст.
към текста >>
Като се поръсят хора и животни със
светена
вода
, животните биват заклани.
Шивачев в 1895 год. също дава едно описание на тоя обичай, съвсем независимо от своите двама предшественици. На 21 май (ст. стил) след отпуск на черква, свещеникът заедно с млади момци, които носят „опашатите" икони на Св. Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан).
Като се поръсят хора и животни със
светена
вода
, животните биват заклани.
След това свещеникът обикаля по къщите, благославяйки домашното вариво и прибирайки кожите и плешките. В това време, младежите, които носят иконите, водени от „Светому тъпанът" (този тъпан се употребява само през време на нестинарските игри, а в другото време се държи окачен в „женската църква" или в църковната килия, (конакът на нестинарите) отиват у главната нестинарка. У нея става целуването на „светците" като приближават иконите с лицата им една до друга. Тук нестинарката, след известни обреди, почва да предсказва за болно, за загубено, за женитба и прочее. После пак заедно с нестинарката отиват на аязмото, дето попът отслужва литургия и поръсва всички и благославя сварените вече курбани.
към текста >>
След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със
светена
вода
, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните.
„буки и трепетлики", трети се събират около паднал в „несвяст" нестинар, четвърти наблюдават друг нестинар, който мислейки се за грешен, се подлага „на разни изтезания и мъки". В с. Влахово самия Шивачев е видял един нестинар от с. Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра. Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен.
След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със
светена
вода
, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните.
Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите. Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци. Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха". Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други.
към текста >>
2.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на
увода
на книгата.
Първата част разглежда богомилските книги, а втората – дуалистичните български народни легенди. Изложението е ясно, подкрепено с документи и по възможност обективно. То, разбира се, не съвпада с нашето схващане за богомилството, върху което ние по-нататък можем да се спрем на страниците на „Житно зърно”. Но като публикация на документи за богомилството и нов опит за разглеждане на последното от представител на официалната наука, то е за нас и характерно, и ценно. Ние препоръчваме книгата на всички наши четци, които се интересуват от богомилството – от която и да било негова страна.
Тук прибавяме само някои характерни заключения за значението на богомилството, които г-н Иванов прави в края на
увода
на книгата.
„Богомилите, у които духовната страна е взимала превес над материалната, са се отличавали със своя тих, кротък благочестив живот и чистота на нравите. Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46).
към текста >>
Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото,
осветена
от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ.
Това се посочва от всички обективни свидетелства за богомилите и техните западни съмишленици. Дори най-ревностните им противници не отричат тяхната кротост и смирение, при все че се стремят да подценяват техните качества, като ги обвиняват в лицемерие и измама! Всички свидетелства единодушно потвърждават дълбоката непоколебима вяра на богомилите в правотата на течното учение, мъжествеността, фанатизма с който са понасяли мъченията, както и готовността, с която мъже и жени са отивали в пламъците на огньовете. С такива примери е изпълнено само началното християнство, на което богомилите са се смятали истински последователи” (стр. 46). „Издигнем ли се над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви на общочовешко естество; прояви, които може би са много подранили, но които правят чест на реформатора Богомил и неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа.
Велика прозорливост и рядка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото,
осветена
от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите, над несвободния човек, превърнат на безгласна и безправна вещ.
И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова повече не трябва да остане в забвение светлият лик на Богомил и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомил трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомил не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне да се превърне в дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие” (стр. 47). Редовно се получават в редакцията следните списания и вестници: 1.
към текста >>
3.
Книжнина
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
При прилив
водата
над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват.
Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3).
При прилив
водата
над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват.
При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те.
към текста >>
При отлив
водата
над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава.
Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка. Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват.
При отлив
водата
над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава.
Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те. когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина.
към текста >>
То се поставя в съд с
вода
и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина –
осветена
.
Друга почивка става поради смяната на годишните времена: зимата и лятото. Ритъмът породен от смяната на деня и нощта се нарича никтермален ритъм. 3). При прилив водата над животните, които живеят в морето близо до брега, е доста дебел слой и тогава тези животни по-малко се боят от светлината и не я избягват. При отлив водата над тях е тънък слой, даже съвсем изчезва и тогава те избягват светлина и топлината, която я придружава. Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус.
То се поставя в съд с
вода
и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина –
осветена
.
Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те. когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина. Но след няколко дни фототропизмът става негативен – когато се поставят в осветената част, те отиват в тъмната част на съда. Всеки 7 дена става промяна във фототропизма по време на отлив те имат и в съда отрицателен фототропизъм (т.е избягват светлината), а във време на прилив – положителен.
към текста >>
Но след няколко дни фототропизмът става негативен – когато се поставят в
осветената
част, те отиват в тъмната част на съда.
Интересни опити в това отношение са правени с ракообразното Пагурус. То се поставя в съд с вода и то така, че половината от съда да е в сянка, а другата половина – осветена. Това става като покрием половината съд с черен плат. През много дни тези ракообразни имат положителен фототропизъм, те. когато се поставят под черния плат, те винаги отиват към светлата половина.
Но след няколко дни фототропизмът става негативен – когато се поставят в
осветената
част, те отиват в тъмната част на съда.
Всеки 7 дена става промяна във фототропизма по време на отлив те имат и в съда отрицателен фототропизъм (т.е избягват светлината), а във време на прилив – положителен. 4) Опит с двуразделката крамъчно водорасло Плевросигма естуарги. Правят същото, което видяхме при Конволута – поставени в аквариума, когато морето се оттегля, тези двуразделки излизат от пясъка и образуват върху неговата повърхност един кафяв пласт. А когато морето пак дойде, те изчезват отново в пясъка на съда. Значи същото, което става в морето, същото ce повтаря и в съда в същите асове на деня.
към текста >>
4.
Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Рунщром поставил за няколко часа яйцата на морския таралеж в морска
вода
, лишена от калиеви съединения.
За нас природата е нещо велико не само в своето устройство, но и в онази интелигентност и разумност, която тя представлява". П. Дънов ОПИТИТЕ НА РУНЩРОМ[1] Той е правил опити с личинките на морския таралеж Paracentrotus lividus. Знае се, че в личинката се образува първична стомашна празнина, наречена ентерон, който е в съобщение от долна страна с външната среда. На горния край на ентерона се образува издатък, който после се откъсва и образува отделен мехур; той представлява зачатък на телесна празнина. Този зачатък се разделя на два мехура, които образуват дясната и лявата половина на телесната празнина (ентероцел).
Рунщром поставил за няколко часа яйцата на морския таралеж в морска
вода
, лишена от калиеви съединения.
След това ги върнал отново в обикновена морска вода. В такъв случай храносмилателната система на личинката се развива съвсем слабо или даже никак не се развива. Това, разбира се, е пречка за нормалното образуване на телесната празнина. Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната стомашна празнина)? Тъй като последната не се развива или съвсем слабо, то образуването на телесната празнина по обикновения начин не е възможно.
към текста >>
След това ги върнал отново в обикновена морска
вода
.
Дънов ОПИТИТЕ НА РУНЩРОМ[1] Той е правил опити с личинките на морския таралеж Paracentrotus lividus. Знае се, че в личинката се образува първична стомашна празнина, наречена ентерон, който е в съобщение от долна страна с външната среда. На горния край на ентерона се образува издатък, който после се откъсва и образува отделен мехур; той представлява зачатък на телесна празнина. Този зачатък се разделя на два мехура, които образуват дясната и лявата половина на телесната празнина (ентероцел). Рунщром поставил за няколко часа яйцата на морския таралеж в морска вода, лишена от калиеви съединения.
След това ги върнал отново в обикновена морска
вода
.
В такъв случай храносмилателната система на личинката се развива съвсем слабо или даже никак не се развива. Това, разбира се, е пречка за нормалното образуване на телесната празнина. Нали зачатъкът на телесната празнина се образува от ендодермата (от стените на първичната стомашна празнина)? Тъй като последната не се развива или съвсем слабо, то образуването на телесната празнина по обикновения начин не е възможно. С какви средства излиза организмът от това положение?
към текста >>
Поставен в
осветената
част на аквариума, той бил хранен по следния начин: под един тъмен екран поставяли риба.
Преди появяването на нервна, мускулна, храносмилателна и др. системи, клетката е изпълнявала всички техни функции едновременно. Така е у едноклетъчните животни. Тези разсъждения се подкрепят и от множество факти. ОПИТИ С РАК-ПУСТИННИК Че наистина животните не са механизъм, но са ръководени от съзнание, се доказва от следния опит с рак-пустинник[4].
Поставен в
осветената
част на аквариума, той бил хранен по следния начин: под един тъмен екран поставяли риба.
Положителният химиотропизъм завеждал раците до екрана и някои от тях минавали отдолу. В първия ден само три индивида намерили храната след четвърт часово търсене. Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите.
към текста >>
НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка
вода
, взета от нашите блата.
Скоро намирането ù станало по-бързо. На края на 8-ия ден 28 индивида от 9, дошли под екрана 5 минути след поставянето на екрана и храната По-после, когато се поставял екранът, без да се тури храна, 24 индивида от 28 са отивали бързо към екрана. ОПИТИ С МОРСКИ ЗВЕЗДИ Прайер закрепил морска звезда върху подложка с пет гвоздея в ъглите между лъчите. Тя се опитала с всички възможни движения да се освободи, додето след дълго старание сполучила да прекара всички лъчи през междината между два гвоздея и така да се освободи. Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез освобождение с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча).
НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка
вода
, взета от нашите блата.
Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната. В центъра на вдлъбнатата страна се намира отверстие, от което излизат лъжекрачката и се виждат по края на черупката като издатъци. Нормалното положение на арцелата е с уста към дъното, по което лази. Ако турим под микроскопа капка вода с арцели, често се случва някоя от тях да е поставена на гърба си, т.е. изпъкналата страна да се допира до дъното.
към текста >>
Ако турим под микроскопа капка
вода
с арцели, често се случва някоя от тях да е поставена на гърба си, т.е.
Прайер поставил лъч на змиевидна морска звезда в каучукова тръба; тя знаела да се освободи по различни начини: чрез търкане по пода, чрез метателно движение на лъчите, чрез освобождение с помощта на съседните лъчи и най-сетне чрез автотомия (откъсване на лъча). НАБЛЮДЕНИЯ НАД ЕДНОКЛЕТЪЧНИ ЖИВОТНИ Можем да вземем за пример наблюденията на Енгелман над Arсе11а[5] Това са едноклетъчни микроскопичнки животни, които могат да се намерят в капка вода, взета от нашите блата. Арцелите притежават кръгла черупка, която от едната страна е издута, а от другата — вдълбната. В центъра на вдлъбнатата страна се намира отверстие, от което излизат лъжекрачката и се виждат по края на черупката като издатъци. Нормалното положение на арцелата е с уста към дъното, по което лази.
Ако турим под микроскопа капка
вода
с арцели, често се случва някоя от тях да е поставена на гърба си, т.е.
изпъкналата страна да се допира до дъното. Тогаз лъжекрачката не могат никъде да намерят опора. Това положение е неудобно. Тогаз виждаме, че от едната страна близо до ръба на черупката в протоплазмата се появяват газови мехурчета. Тая страна става по-лека и се издига, чрез което арцелата с противоположната страна на ръба се опира на дъното.
към текста >>
Ако вдигнем покривното стъкълце, под което има капка
вода
с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката.
Тогаз виждаме, че от едната страна близо до ръба на черупката в протоплазмата се появяват газови мехурчета. Тая страна става по-лека и се издига, чрез което арцелата с противоположната страна на ръба се опира на дъното. Тогаз с лъжекрачката от тая страна успива д се закрепи за дъното. След това тя вече лесно може да се обърне и вземе нормално положение. Тогаз мехурчетата се изгубват.
Ако вдигнем покривното стъкълце, под което има капка
вода
с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката.
Но тъй като те там не намират опора, става следното: появяват се множество мехурчета, цялото животно става по-леко от водата и се качва до стъкълцето. Ако дойде при стъкълцето в положение, че не може да се закрепи с лъжекрачката, тогаз мехурчетата от едната страна се увеличават, а от другата – намаляват, додето черупката се обърне. Щом се постигне това, мехурчетата изчезват. Ако човек предпазливо с игла я отдели от повърхността на стъкълцето, тя пада на дъното на капката и пак се качва чрез образуване на мехурчетата. Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение.
към текста >>
Но тъй като те там не намират опора, става следното: появяват се множество мехурчета, цялото животно става по-леко от
водата
и се качва до стъкълцето.
Тая страна става по-лека и се издига, чрез което арцелата с противоположната страна на ръба се опира на дъното. Тогаз с лъжекрачката от тая страна успива д се закрепи за дъното. След това тя вече лесно може да се обърне и вземе нормално положение. Тогаз мехурчетата се изгубват. Ако вдигнем покривното стъкълце, под което има капка вода с арцели, то те отначало по закона на тежестта дохождат на долната повърхност на капката.
Но тъй като те там не намират опора, става следното: появяват се множество мехурчета, цялото животно става по-леко от
водата
и се качва до стъкълцето.
Ако дойде при стъкълцето в положение, че не може да се закрепи с лъжекрачката, тогаз мехурчетата от едната страна се увеличават, а от другата – намаляват, додето черупката се обърне. Щом се постигне това, мехурчетата изчезват. Ако човек предпазливо с игла я отдели от повърхността на стъкълцето, тя пада на дъното на капката и пак се качва чрез образуване на мехурчетата. Както и да се опитва човек да я поставя в неудобно положение, винаги се явяват мехурчета тъкмо на потребната страна и с потребната големина, за да се обърне тя в удобно за нея положение. Щом това се достигне, мехурчетата изчезват.
към текста >>
Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във
вода
: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр.
като се постави изкуствено при началото на предмета. Всички агенти, които влияят на растението, както и подпората имат само ориентиращо влияние и предизвикват в него възприятия, които им показват, как трябва да постъпи растението, за да постигне своята цел. Лигавата гъба с промяната на своето отношение спрямо светлината, земното притегляне, топлината и влагата, дава нагледен пример за първичното значение на нуждата и вторичното – на физическите действия. В млада възраст лигавата гъба търси влажно место, а при настъпване периода на размножение положителният хидротропизъм се заменя с отрицателен. Тя напуща влажната среда и се изкачва по сухи предмети.
Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във
вода
: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр.
принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства. От вредните химикали се отдалечава, а влагата (когато е необходима) и храната я привличат. Движението на мустачките не е в зависимост нито от светлината, нито от земното притегляне, понеже те няма да им помогнат да се ориентират при достигане на своята цел. Някои катерливи растения са си изработили средства, за да се задържат и на плоскости.
към текста >>
5.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Селската
непросветена
маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията.
Но погребението на някои стари форми не е най-важното, което става в Съветските държави. То е само нещо странично и маловажно на много важното по своето общочовешко значение положително творчество, на онова преорганизиране и прегрупиране на обществените сили, на оная дълбока промяна в трудовите отношения, която се извършва в тия страни, на оня нов дух, който се ражда. Може да се каже като нещо сигурно, че революцията в съюза на съветските републики преживя вече опасния и критичен момент на преорганизиране на обществените сили. След като се укрепи добре в градските центрове, тя в последно време можа да предприеме и извърши успешно решителния пристъп срещу селото - най-здравата крепост на монархизма, най-голямата надежда на всички врагове на съветския строй. Докато индустрията в градовете се организираше на нови колективистични, начала, в селото оставяше да господствува дребното стопанство, частното и примитивно владение и стопанисване на земята, което подхранва дребния селски индивидуализъм и егоизъм, правейки необходима конкуренцията на всеки едного против всички и ограничавайки в най-голяма степен възможността за модернизиране производството, въвеждане на машината, използуването на агрономическите познания, скъсяването на работния ден и повдигане просветното и културно ниво на селянина.
Селската
непросветена
маса, не по-малко от 80% от цялото население, чужда и даже враждебна на колективистичния дух, имаше да реши в края на краищата съдбата на всички завоевания на революцията.
Ето защо, в последно време, болшевизмът, чувствувайки се вече силен в градовете, предприе своята генерална атака срещу силната, непревзета, а само обсадена крепост на монархизма и старите порядки - селото, за завладяването му чрез неговото трудово и стопанско преорганизиране. Това преорганизиране биде поставено като върховна задача на момента на цялата болшевишка партия, създадено бе едно широко повсеместно движение, едно повсеместно надпреварване в изграждане новата трудова и стопанска организация на селото. В резултат на всичко това, вече 40% от селските стопанства, предимно в плодородните житни области, са колективизирани, т.е. преминали са към колективно владение и обработване на земята, или е извършена една престроителна работа, която според общия стопански план за цялата страна е трябвало да бъде завършена в 1932 год. Това е една от най-бляскавите победи на болшевизма, с която по важност може да се равнява само тая, за завладяването на държавната власт от него.
към текста >>
Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори;
завода
„Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи.
Болшевизмът, освен това, не само преживя крайно мъчителния период на възстановяване на индустрията, тъй много пострадала от войната, но и премина вече към едно широко, интензивно и многостранно строителство, което напоследък придобива един грандиозен замах, какъвто не е виждан в развитието нито даже на Германия, нито на С. А. Щати. Във всички области на производството се въвеждат най-модерните машини. Електрификацията се извършва усилено и в най-широки размери. Грамадни предприятия, каквато е линията Туркестан-Сибир (1500 к.м.) са привършени, други са в работа - канала напр. Дон-Волга.
Възникват грамадни заводи с една фантастична бързина, като заводът „Тракторстрой" в Сталинград - най-голямата днес фабрика в света за трактори, с годишно производство 50,000 трактори;
завода
„Селмашстрой" - също за земеделски машини, в Ростов на Дон; грамадната електрическа централа „Днепрстрой", която още се строи.
Организират се грамадни държавни стопанства - совхози - между които първо място държи тъй наречения „Гигант" с 1,200,000 декара земя. Тук производството, благодарение на машините и новата трудова организация, е стигнало да стане 12 пъти по-евтино, отколкото в малките селски стопанства. Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства. Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр.
към текста >>
6.
А ТИ ?- ТЕОФАНА
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за
просветената
човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове.
Много още има да учи човекът! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот. Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че еднъж като се роди човек и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила.
Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за
просветената
човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове.
Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът.
към текста >>
Да владее земята, въздуха,
водата
, топлината, светлината.
Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв, само когато разбере онова, което Бог е вложил в него. Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първична материя, в която функционира неговата мисъл. Той трябва да владее всички елементи.
Да владее земята, въздуха,
водата
, топлината, светлината.
Той трябва да контролира всички „лоши духове". А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости. И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие" седи на пръв план. Великият живот има нужда от хора, които са „родени изново", хора, които са видели „Царството Божие".
към текста >>
7.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Юзината, ярко
осветена
, отдалеч прилича на древен гръцки храм.
Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората. Ето полето пред нас.
Юзината, ярко
осветена
, отдалеч прилича на древен гръцки храм.
Как вълшебно се разпръсква нейната светлина и пробива нощната тъмнина с лъчите си! Не е ли праведният човек в света една такава светлина, която пръска благотворните си лъчи в пустинята на живота и дето те проникнат, бликва и цъфти живот! По пътя е тихо, но от време на време ни поздравява силно въздушно течение, ураганен вятър и след това пак тишина! Каква е тая чудна смяна на тишина и бурен вятър? После разбрахме, че това е само приготовление за небивалата симфония, която ни очаква по-горе!
към текста >>
Не бъдете застояла
вода
!
Никога не изгасяйте своите свещени мисли! Ако в нас божественият живот извира като извор. Той ще очисти всичко! Извирайте! Имайте желание да бъдете извори.
Не бъдете застояла
вода
!
За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношенията на твоя дух и душа към Безграничния трябва да са правилни. Ти не можеш да намериш по-хубаво място от това, да служиш на любовта. Аз ви говоря за любовта, понеже тя е във вас, и можете да я разберете. Няма същество, колкото и малко да е то, което да не иска да го обичат или което да не обича. Най-голямото щастие е да служиш от любов.
към текста >>
8.
МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно
бракоразвода
, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията".
Само праведните имат това право! " Какъв магичен ефект са произвели думите на Христа върху обвинителите на жената - прелюбодейка, виждаме от думите на стиха, който гласи: „А те като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от най-старите, та до последните*. Тия вехтозаветни обвинители не са имали смелостта да направят ни най-малко възражение на Исуса. А навярно те са могли най-красноречиво да защитят със силни аргументи старите постановления на Мойсевия закон. Ако бихме дали един съвременен превод на техните вероятни доводи, бихме могли да си послужим с езика на днешните правници и социолози, заети с разрешаване на парливите въпроси около прелюбодейството и проституцията.
Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно
бракоразвода
, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията".
Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона. Жената днес, просветена юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо).
към текста >>
Жената днес,
просветена
юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо).
Наистина, днес са създадени много по-либерални и човеколюбиви закони, както относно бракоразвода, така и относно трънливия въпрос за „регламентиране на проституцията". Ала тия въпроси си остават по същина все пак неразрешени. Негли затова, защото разрешаването им си остава все още под знака на вехтозаветния Мойсеев закон, който е бил уместен за ония времена, но се оказва напълно негоден в наши дни. Че това е така, показва фактът, дето днес тия въпроси се разглеждат на дълго и широко, по тях премного се пише и говори. В тяхното разглеждане започва да взема живо участие с перо и слово и жената, която от векове е носела най-тежкия товар на закона.
Жената днес,
просветена
юридически и социологично, задава въпрос на мъжете, които еднички са ковали законите, как трябва да се разглежда от чисто правно гледище проституцията, считана от някои за явление на „женска престъпност" (Ломброзо).
Обективният отговор за правната същина на това обществено явление гласи така: „Двустранна сделка за наемане тялото на човека и известно негово поведение за определено време". Щом е сделка и то двустранна, къде е другата страна? Защо „книжниците и фарисеите" не доведоха при Исуса и мъжа, а само жената? Защото всичкият укор, всичкият позор за това безнравствено - според правните и етични възгледи на съвременното общество - явление се стоварва почти изключително върху жената? Щом всички са съгласни, че от чисто биологично гледище, проституцията е едно нарушение на закона за продължаване и съхранение на рода; че от морално гледище, тя представя пълно обезценяване личността на жената, която се свежда до един предмет за удоволствие; че тя руши основите на брака и семейството; че от чисто здравно гледище се явява разпространител на опасни болести, които разяждат самата сърцевина на живота, носейки израждане на расата; че от правно гледище носи сериозни разстройства на правовия ред, представяйки извор на престъпления, които просто гъмжат всред тази „утайка на обществото"; защо тогава да не се погледне право в лицето това социално зло, да се определят ясно преди всичко вътрешните отговорности на мъжа и жената?
към текста >>
Влязох в къщата ти, а ти
вода
за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри.
Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена?
Влязох в къщата ти, а ти
вода
за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри.
Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон.
към текста >>
9.
L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ще отбележа, че веднага след пристигането, ние си измихме нозете с топла
вода
- нещо, което е особено препоръчително след дълго ходене.
6 и край.) Всяко лято Учителят отива на планината с учениците си. Но миналото лято отпътуването малко закъсня. В очакване на заминаването за Рила, биде устроена екскурзия на Витоша, която отстои недалеч от Изгрева. От Витоша се виждат снежните върхове на Рила, които упражняват мощно притегателно действие върху човека. След като пристигнахме на местоназначението, ние се спряхме на една полянка, намираща се на височина около 1500 метра.
Ще отбележа, че веднага след пристигането, ние си измихме нозете с топла
вода
- нещо, което е особено препоръчително след дълго ходене.
Привлечен от височините, по които още имаше снежни. преспи, аз се отправих нагоре, придружен от една художничка и една учителка. След няколко дни на Изгрева пристигнаха гости от Латвия. Като си отпочинаха 1-2 дни, всички заминаха за Рила, към "Седемте езера". Аз не мога да опиша величествените картини на Рилската природа.
към текста >>
Водач
на групата е Райна Кацарова, асистентка при Етнографския музей.
Този характер на богомилството трябва да се изтъква не само в родната ни история, но и в общата история, когато се говори за реформацията в Европа". Нестинарските игри тая година Тая година интересът към нестинарските игри в селата Българи и Ново Панчево беше доста голям и то не само от български среди, но и от чужденци. Дошли бяха чужденци специално за тия игри. Между гостите бяха д-р Тартап, поддиректор на дружеството за народни песни и танци в Лондон. После г-жа Север, главна организаторка на Лондонското дружество за възобновяване на народните песни и танци, югославянката журналистка Живка Божич и др.
Водач
на групата е Райна Кацарова, асистентка при Етнографския музей.
Англичаните са дошли с намерение да филмират игрите, за да прожектират филма в Англия. Нестинарските игри - ето един факт, който говори за по-дълбоките сили и закони в природата и върху който може да хвърли светлина само окултната наука. Юпитер и слънчевите петна Знае се, че енергията на слънцето не е винаги еднаква. Чрез дългогодишни измервания е установено, че слънчевите енергии имат известни колебания. Всеки 10-11 години слънчевите енергии достигат своя връх и тогаз се явяват в по-големи размери слънчевите петна.
към текста >>
Върху една малка силно
осветена
платформа били наслагани една ваза, една фарфорова фигура, няколко стъкленици и една запалена електрическа лампичка.
Вследствие на това се появява раздвижване на частиците на слънцето и температурата му се повишава. Едуард Гордфей е на мнение, че слънчевите петна се предизвикват от действието на Юпитер. Лъчи, които правят предметите невидими Трима австрийски инженери - Хиндерт, Пинтер и Талхофер - сполучили да превърнат видимите предмети в невидими. На 18 април т.г. това ново откритие било показано на един малък кръг от учени и вестникари.
Върху една малка силно
осветена
платформа били наслагани една ваза, една фарфорова фигура, няколко стъкленици и една запалена електрическа лампичка.
Всичко това било пред една светло-жълта стена, изписана с червени и сини знаци. Няколко секунди след като поканените си заели местата, стената и платформата били осветени със силна светлина. И всичките наслагани там предмети в един миг изчезнали. Платформата изглежда празна, а светлината на лампичката макар и да се вижда, изглежда като че виси на въздуха. След две минути всичко това пак си дошло на мястото.
към текста >>
10.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ,
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Конят видя
вода
пред себе си.
Но, когато въпросът се отнася до науката, ние трябва да бъдем истински революционери, при условие, че ще закрепим тая революция върху двете непоклатими основи на всяка биологична наука: наблюдението и опита". „Бих желал, продължава авторът, щото всеки, който чете тая книга, да разбере, че тя е написана от един професор по физиология, който не е пожелал нито за момент да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука". От цялата редица наблюдения, изнесени в книгата на проф. Рише, които установяват реалността на шестото сетиво, ние ще дадем само едно. Случаят Грийн „Мадам Грийн от Лондон вижда на сън две жени, каращи сами една кола.
Конят видя
вода
пред себе си.
Той се спря да пие, но, губейки равновесие, падна във водата. При падането жените станаха, викайки за помощ. Шапките им паднаха от главите и всичко потъна във водата. Аз се разплаках и казах: „Нямаше ли, кой да им помогне"? В тоя момент се събудих и моят мъж ме запита, какво се е случило.
към текста >>
Той се спря да пие, но, губейки равновесие, падна във
водата
.
„Бих желал, продължава авторът, щото всеки, който чете тая книга, да разбере, че тя е написана от един професор по физиология, който не е пожелал нито за момент да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука". От цялата редица наблюдения, изнесени в книгата на проф. Рише, които установяват реалността на шестото сетиво, ние ще дадем само едно. Случаят Грийн „Мадам Грийн от Лондон вижда на сън две жени, каращи сами една кола. Конят видя вода пред себе си.
Той се спря да пие, но, губейки равновесие, падна във
водата
.
При падането жените станаха, викайки за помощ. Шапките им паднаха от главите и всичко потъна във водата. Аз се разплаках и казах: „Нямаше ли, кой да им помогне"? В тоя момент се събудих и моят мъж ме запита, какво се е случило. След като му разказах съня си, той ме запита, дали познавам тия две жени и аз му отговорих, че не ги познавам".
към текста >>
Шапките им паднаха от главите и всичко потъна във
водата
.
Рише, които установяват реалността на шестото сетиво, ние ще дадем само едно. Случаят Грийн „Мадам Грийн от Лондон вижда на сън две жени, каращи сами една кола. Конят видя вода пред себе си. Той се спря да пие, но, губейки равновесие, падна във водата. При падането жените станаха, викайки за помощ.
Шапките им паднаха от главите и всичко потъна във
водата
.
Аз се разплаках и казах: „Нямаше ли, кой да им помогне"? В тоя момент се събудих и моят мъж ме запита, какво се е случило. След като му разказах съня си, той ме запита, дали познавам тия две жени и аз му отговорих, че не ги познавам". На другата сутрин мадам Грийн била тревожна и, излизайки с кола, казала на кочияша да не се приближава до вода. В това време братът на госпожа Грийн живеел в Австралия.
към текста >>
На другата сутрин мадам Грийн била тревожна и, излизайки с кола, казала на кочияша да не се приближава до
вода
.
При падането жените станаха, викайки за помощ. Шапките им паднаха от главите и всичко потъна във водата. Аз се разплаках и казах: „Нямаше ли, кой да им помогне"? В тоя момент се събудих и моят мъж ме запита, какво се е случило. След като му разказах съня си, той ме запита, дали познавам тия две жени и аз му отговорих, че не ги познавам".
На другата сутрин мадам Грийн била тревожна и, излизайки с кола, казала на кочияша да не се приближава до
вода
.
В това време братът на госпожа Грийн живеел в Австралия. Една от неговитее дъщери се е удавила в същия ден (10. януари 1878 год.) заедно със една своя приятелка при условия, идентични с тия при съня. Госпожица Ален, братовата дъщеря на госпожа Грийн и една от нейните приятелки излезли с една кола. Те се опитали да напоят коня при един бараж.
към текста >>
Но към 11 часа сутринта намерили са под
водата
колата и коня.
Една от неговитее дъщери се е удавила в същия ден (10. януари 1878 год.) заедно със една своя приятелка при условия, идентични с тия при съня. Госпожица Ален, братовата дъщеря на госпожа Грийн и една от нейните приятелки излезли с една кола. Те се опитали да напоят коня при един бараж. Не се знае, как са се удавили.
Но към 11 часа сутринта намерили са под
водата
колата и коня.
Две женски шапки плували над водата. Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала. За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта. Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото. Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина.
към текста >>
Две женски шапки плували над
водата
.
януари 1878 год.) заедно със една своя приятелка при условия, идентични с тия при съня. Госпожица Ален, братовата дъщеря на госпожа Грийн и една от нейните приятелки излезли с една кола. Те се опитали да напоят коня при един бараж. Не се знае, как са се удавили. Но към 11 часа сутринта намерили са под водата колата и коня.
Две женски шапки плували над
водата
.
Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала. За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта. Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото. Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина. Невъзможно е случайността да ни даде такива подробности." По-голямата част от книгата на Рише е посветена на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво.
към текста >>
Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие
вода
и две шапки плуват в езерото.
Не се знае, как са се удавили. Но към 11 часа сутринта намерили са под водата колата и коня. Две женски шапки плували над водата. Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала. За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта.
Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие
вода
и две шапки плуват в езерото.
Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина. Невъзможно е случайността да ни даде такива подробности." По-голямата част от книгата на Рише е посветена на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво. Той говори за свои лични експерименти, опити със сомнамбули, експериментални истински видения, явления на приближаване, психометрия, спиритична криптестезия, репродукции на рисунки и експерименти с прочути сензитиви. Ние ще се задоволим да дадем само няколко случаи — един от главата „Спиритична криптестезия", и три от тая върху „Прочути сензитиви." Спиритична криптестезия. „Леди Мабел Хоуард, пишейки автоматично, била запитана от една своя приятелка за кражбата на някакви скъпоценности.
към текста >>
Невъзможно е случайността да ни даде такива подробности." По-голямата част от книгата на Рише е
посветена
на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво.
Две женски шапки плували над водата. Не е чудно, че госпожа Грийн не е познавала своята родственица, защото тя никога не я била виждала. За тоя случай, както и за другите, не е възможно никаква грешка в паметта. Що се отнася до съвпадение, трябва да се обърне внимание на точността в подробностите, — две жени в една кола, с един кон, конят се спира да пие вода и две шапки плуват в езерото. Дните се съвпадат, като се вземе предвид разликата в географската дължина.
Невъзможно е случайността да ни даде такива подробности." По-голямата част от книгата на Рише е
посветена
на експерименти, които установяват реалността на шестото сетиво.
Той говори за свои лични експерименти, опити със сомнамбули, експериментални истински видения, явления на приближаване, психометрия, спиритична криптестезия, репродукции на рисунки и експерименти с прочути сензитиви. Ние ще се задоволим да дадем само няколко случаи — един от главата „Спиритична криптестезия", и три от тая върху „Прочути сензитиви." Спиритична криптестезия. „Леди Мабел Хоуард, пишейки автоматично, била запитана от една своя приятелка за кражбата на някакви скъпоценности. Тя писала, че ще ги намерят под моста Тебей, което изглеждало невероятно. След един месец, обаче, намерили скъпоценностите под казания мост." Ето и няколко опити с известни ясновидци.
към текста >>
11.
Идея за Музей на Новата Ера
Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
27 ноември 1993 За движещите творби: Първата творба е
посветена
на Новата ера.
Изработих две нови творби, движещи, с електрическо моторче. . 14 ноември 1993 Вече излиза петата ми движеща се творба: „Слънцето се върти около зодиакалните съзвездия за около 26000 години. Върху позлатения диск на слънцето е поставен лотосът на слънцето - син цвят от 6 листа и около него е слънчевият огън. Всички знаци са представени около слънцето с фигурки от алпака върху виолетов фон. Досега съм работил 73 часа.
27 ноември 1993 За движещите творби: Първата творба е
посветена
на Новата ера.
Средната част се движи наляво и надясно. В средната част се вижда символът на Новата Ера и под него се чете: "Новата Ера изисква нови хора". Първо се чете текста: "внеси в себе си следните качества: любов, мъдрост,истина,правда, добродетел, добрина, радост, свобода, красота, творчество". Следващият текст е: "Изхвърли от себе си следните: омраза, невежество,лъжа,неправда, порок, зло, тъга, насилие, грозота, разрушение." всичко в тази творба е основано върху Новото Учение. Втората движеща творба е посветена на противоположните състояния.
към текста >>
Втората движеща творба е
посветена
на противоположните състояния.
27 ноември 1993 За движещите творби: Първата творба е посветена на Новата ера. Средната част се движи наляво и надясно. В средната част се вижда символът на Новата Ера и под него се чете: "Новата Ера изисква нови хора". Първо се чете текста: "внеси в себе си следните качества: любов, мъдрост,истина,правда, добродетел, добрина, радост, свобода, красота, творчество". Следващият текст е: "Изхвърли от себе си следните: омраза, невежество,лъжа,неправда, порок, зло, тъга, насилие, грозота, разрушение." всичко в тази творба е основано върху Новото Учение.
Втората движеща творба е
посветена
на противоположните състояния.
Първо се чете: "Не се плаши.Трябва да познаваш противоположните състояния - качване и слизане, успехи неуспех, реалност и илюзия, мир и война, светлина и тъмнина, удоволствие и болка, богатство и бедност Ще се събудиш и ще намериш пътя, който води към Бога. "Тази творба ми струва около 160 ч. напрежение. Движи се във вертикална посока. Когато слиза плаката се открива гълъбът, символ на Духа. След този изпит идва облекчение от Горе.
към текста >>
Една ръка (моята) стиска камък и изкарва пламъци и няколко капки
вода
.
3 януари 1994 Когато питам вътрешния глас, какво да правя, винаги ми се отговаря: „Продължавай в същата посока, усили вярата си и вярвай, че ще можеш да реализираш най-съкровеното, което имаш в душата си“. И понякога ми се казва още: „Не чакай да те разберат! “ Георги Куртев „Символ на твърда воля“ 3 март 1994 Искам да споделя някои мои съкровени опитности: Преди две години реализирах творбата „вземи тази свещ, запали я, преди да преминеш тъмната зона в живота си“. Едва миналата година прочетох, че това са думи на Учителя. Преди повече от една година изработих „Символ на твърда воля“.
Една ръка (моята) стиска камък и изкарва пламъци и няколко капки
вода
.
Сега чета от Учителя: „воля означава да стиснеш един камък, да изкараш огън и вода от него. „Трите свещи“ сереализираха отдавна, но едва преди 2 години четох беседата, която е посветена на това. Миналата година реализирах творбата „Знамето на новото човечество“ Тези дни прочетох отУчителя: „време е да се развее бялото знаме на мира.“ Тези неща ме карат да мисля така: Това не е никакво съвпадение. Това е вдъхновено от Учителя. Много съм благодарен за това.
към текста >>
Сега чета от Учителя: „воля означава да стиснеш един камък, да изкараш огън и
вода
от него.
И понякога ми се казва още: „Не чакай да те разберат! “ Георги Куртев „Символ на твърда воля“ 3 март 1994 Искам да споделя някои мои съкровени опитности: Преди две години реализирах творбата „вземи тази свещ, запали я, преди да преминеш тъмната зона в живота си“. Едва миналата година прочетох, че това са думи на Учителя. Преди повече от една година изработих „Символ на твърда воля“. Една ръка (моята) стиска камък и изкарва пламъци и няколко капки вода.
Сега чета от Учителя: „воля означава да стиснеш един камък, да изкараш огън и
вода
от него.
„Трите свещи“ сереализираха отдавна, но едва преди 2 години четох беседата, която е посветена на това. Миналата година реализирах творбата „Знамето на новото човечество“ Тези дни прочетох отУчителя: „време е да се развее бялото знаме на мира.“ Тези неща ме карат да мисля така: Това не е никакво съвпадение. Това е вдъхновено от Учителя. Много съм благодарен за това. Моите творби са до 65 см.
към текста >>
„Трите свещи“ сереализираха отдавна, но едва преди 2 години четох беседата, която е
посветена
на това.
“ Георги Куртев „Символ на твърда воля“ 3 март 1994 Искам да споделя някои мои съкровени опитности: Преди две години реализирах творбата „вземи тази свещ, запали я, преди да преминеш тъмната зона в живота си“. Едва миналата година прочетох, че това са думи на Учителя. Преди повече от една година изработих „Символ на твърда воля“. Една ръка (моята) стиска камък и изкарва пламъци и няколко капки вода. Сега чета от Учителя: „воля означава да стиснеш един камък, да изкараш огън и вода от него.
„Трите свещи“ сереализираха отдавна, но едва преди 2 години четох беседата, която е
посветена
на това.
Миналата година реализирах творбата „Знамето на новото човечество“ Тези дни прочетох отУчителя: „време е да се развее бялото знаме на мира.“ Тези неща ме карат да мисля така: Това не е никакво съвпадение. Това е вдъхновено от Учителя. Много съм благодарен за това. Моите творби са до 65 см. в диаметър и тежат 3 кг.
към текста >>
31 май 1994 Започнах друга творба,
посветена
на Новия Живот - въртяща.
29 април 1994 Аз завърших шестата си творба. 230 часа умствена и физическа дейност по 10 часа на ден и вечер в леглото. Тази творба е най- хубавата, с 6 въртящи платформи. Всяка платформа се върти за 20 секунди, достатъчно да се чете. В 120 думи - изрязани на ръка, е казано всичко по отношение на Мира, който някои желаят.
31 май 1994 Започнах друга творба,
посветена
на Новия Живот - въртяща.
Досега съм работил 140 часа, а ми остават поне още 50-60 часа. 14 юни 1994 Завърших творбата върху Новия Живот и веднага ме инспирираха за друга. Не отложих, а я реализирах за 230 часа работа. Посветена е на Пътя към Новия хивот. Учението е предадено точно, в красив вид и трябва да даде резултат!
към текста >>
Посветена
е на Пътя към Новия хивот.
В 120 думи - изрязани на ръка, е казано всичко по отношение на Мира, който някои желаят. 31 май 1994 Започнах друга творба, посветена на Новия Живот - въртяща. Досега съм работил 140 часа, а ми остават поне още 50-60 часа. 14 юни 1994 Завърших творбата върху Новия Живот и веднага ме инспирираха за друга. Не отложих, а я реализирах за 230 часа работа.
Посветена
е на Пътя към Новия хивот.
Учението е предадено точно, в красив вид и трябва да даде резултат! Посветих първата творба на чителя, а втората на Бога и на Светлите братя, които ми помагаха във всеки момент. Без тях нямаше да се свърши тази Борба. Беше много, много трудна работа. Механика с голяма точност и изпълнение с двете ръце.
към текста >>
12.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неговата задача е да отърси от праха на вековете истинската Християнска философия —
осветена
от лъчите на една висша мъдрост, която само един велик посветен, един окултен учител може да притежава.
по-конкретно казано: духовното начало свързва хората и ги побратимява. А братството е идеала, към който трябва да се стремим, защото е най-съвременната форма на обществен живот, при която ще може да се гарантира на човека максимум свобода, спокойствие, мир и материално благоденствие — неща, които днес са главните причини за взаимните недоразумения и борби. В туй направление са работили в миналото всички духовни движения. Задачата им е била да положат живота върху основите на едни вечни начала, за да се изгради сградата на един по-красив живот. Ето, в туй направление работи и днес Бялото Братство в България.
Неговата задача е да отърси от праха на вековете истинската Християнска философия —
осветена
от лъчите на една висша мъдрост, която само един велик посветен, един окултен учител може да притежава.
Човечеството се е отчуждило от изворите на истинската мъдрост — мировите духовни учители, и пие от жабунясалата вода, що скудоумци му поднасят, провъзгласявайки себе си за истински жреци в храма на науката! Великите духовни учители са разкъсвали ограниченията и разпръсквали заблужденията, наслоявани с векове от профаните на човешката мъдрост. Със своята велика мъдрост и любов, посредством лъчите не едно повиеше знание, те са играли ролята на грамадни фарове, осветлявайки великия океан на живота. И докато светът се е ръководил от тези фарове, той се е движил из пътя на правилното материално и духовно развитие. Щом човечеството се е отклонявало от този път.
към текста >>
Човечеството се е отчуждило от изворите на истинската мъдрост — мировите духовни учители, и пие от жабунясалата
вода
, що скудоумци му поднасят, провъзгласявайки себе си за истински жреци в храма на науката!
А братството е идеала, към който трябва да се стремим, защото е най-съвременната форма на обществен живот, при която ще може да се гарантира на човека максимум свобода, спокойствие, мир и материално благоденствие — неща, които днес са главните причини за взаимните недоразумения и борби. В туй направление са работили в миналото всички духовни движения. Задачата им е била да положат живота върху основите на едни вечни начала, за да се изгради сградата на един по-красив живот. Ето, в туй направление работи и днес Бялото Братство в България. Неговата задача е да отърси от праха на вековете истинската Християнска философия — осветена от лъчите на една висша мъдрост, която само един велик посветен, един окултен учител може да притежава.
Човечеството се е отчуждило от изворите на истинската мъдрост — мировите духовни учители, и пие от жабунясалата
вода
, що скудоумци му поднасят, провъзгласявайки себе си за истински жреци в храма на науката!
Великите духовни учители са разкъсвали ограниченията и разпръсквали заблужденията, наслоявани с векове от профаните на човешката мъдрост. Със своята велика мъдрост и любов, посредством лъчите не едно повиеше знание, те са играли ролята на грамадни фарове, осветлявайки великия океан на живота. И докато светът се е ръководил от тези фарове, той се е движил из пътя на правилното материално и духовно развитие. Щом човечеството се е отклонявало от този път. който великите духовни школи са посочвали, идвали са катастрофите в света.
към текста >>
Вие можете да разберете храната,
водата
въздуха и светлината дотолкова, доколкото ги възприемате и имате отношения към тях.
Това е една обширна наука, която хората за в бъдеще ще изучават. Защото тези идеи са свързани със съществата, които ръководят процесите в природата и ние ги възприемаме от тях. А Животните не могат да възприемат мислите направо от природата, а ги възприемат от човека. Затова ние трябва да изучаваме природата тъй както се проявява. Ако човек не може да бъде едно със съществата, които ръководят природата, нищо не може да разбере.
Вие можете да разберете храната,
водата
въздуха и светлината дотолкова, доколкото ги възприемате и имате отношения към тях.
Нещата имат за нас стойност дотолкова, доколкото са във връзка с нас. Защото въпросът не е само да говорим за нови идеи, които нямат никакво отношение към нашия живот. От това и страда съвременното човечество, защото се говори само а не се прилага. А новите идеи, които сега се внасят в света, трябва да бъдат въплътени в живота ни, ние трябва да живеем с тях така, че те да станат наша плът и кръв. Новите идеи са реални и имат предвид благото на цялото човечество.
към текста >>
13.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Косата закрепва и не пада, като се измива с
вода
от варена коприва.
А четейки „Братство“ мене ме лъха аромата на цветя, които цъфтят през първите дни на пролетта — цветя, които говорят, че зимата си отива, че топло слънце ще грейне над живота, че пролет и радост иде. Ч-в Копривата като храна и лекарство Копривата е била позната като отлична храна още в древно време. Има два вида коприва — едра и дребна. Младите стебла и листа се употребяват за храна, като спанакът, за супа, пюре, кюфтета и т. н. Коренът й съдържа някои вещества, които го правят доста ценен при лекуването на някои болести, като диария, задържане на пикочта, водянка, падане на косата, възпаление на гърлото и пр.
Косата закрепва и не пада, като се измива с
вода
от варена коприва.
Чай от прясна или сушена коприва овлажнява лигавите ципи и с това се смята като лечебно средство при възпаление на дихателната тръба за отделяне на храчките. Чаша чай от варена коприва сутрин и чаша вечер облекчават болките при трудно кашляне; помагат за намаляване на отока, вследствие на набиране на вода в тъканта. Чай от семената на едрата коприва действа добре при диария у децата и възрастните, при водянка и при трудно уриниране. Сокът от изстискана коприва се пие за усилване дейността на стомаха и за пречистване на кръвта. Следната смес от копривена вода и оцет е добро средство при пърхот и косопад: Вземат се 50 грама корени от коприва, нарязани на дребно и се варят в 250 грама вода и 500 грама оцет до кипване, след което сместа се оставя на страна половин час.
към текста >>
Чаша чай от варена коприва сутрин и чаша вечер облекчават болките при трудно кашляне; помагат за намаляване на отока, вследствие на набиране на
вода
в тъканта.
Има два вида коприва — едра и дребна. Младите стебла и листа се употребяват за храна, като спанакът, за супа, пюре, кюфтета и т. н. Коренът й съдържа някои вещества, които го правят доста ценен при лекуването на някои болести, като диария, задържане на пикочта, водянка, падане на косата, възпаление на гърлото и пр. Косата закрепва и не пада, като се измива с вода от варена коприва. Чай от прясна или сушена коприва овлажнява лигавите ципи и с това се смята като лечебно средство при възпаление на дихателната тръба за отделяне на храчките.
Чаша чай от варена коприва сутрин и чаша вечер облекчават болките при трудно кашляне; помагат за намаляване на отока, вследствие на набиране на
вода
в тъканта.
Чай от семената на едрата коприва действа добре при диария у децата и възрастните, при водянка и при трудно уриниране. Сокът от изстискана коприва се пие за усилване дейността на стомаха и за пречистване на кръвта. Следната смес от копривена вода и оцет е добро средство при пърхот и косопад: Вземат се 50 грама корени от коприва, нарязани на дребно и се варят в 250 грама вода и 500 грама оцет до кипване, след което сместа се оставя на страна половин час. С получената вода се измива главата всяка сутрин. Следната пък настойка е прекрасно средство против ухапване от пчели: 30 грама коприва се нарязва на дребно, залива се с 100 гр.
към текста >>
Следната смес от копривена
вода
и оцет е добро средство при пърхот и косопад: Вземат се 50 грама корени от коприва, нарязани на дребно и се варят в 250 грама
вода
и 500 грама оцет до кипване, след което сместа се оставя на страна половин час.
Косата закрепва и не пада, като се измива с вода от варена коприва. Чай от прясна или сушена коприва овлажнява лигавите ципи и с това се смята като лечебно средство при възпаление на дихателната тръба за отделяне на храчките. Чаша чай от варена коприва сутрин и чаша вечер облекчават болките при трудно кашляне; помагат за намаляване на отока, вследствие на набиране на вода в тъканта. Чай от семената на едрата коприва действа добре при диария у децата и възрастните, при водянка и при трудно уриниране. Сокът от изстискана коприва се пие за усилване дейността на стомаха и за пречистване на кръвта.
Следната смес от копривена
вода
и оцет е добро средство при пърхот и косопад: Вземат се 50 грама корени от коприва, нарязани на дребно и се варят в 250 грама
вода
и 500 грама оцет до кипване, след което сместа се оставя на страна половин час.
С получената вода се измива главата всяка сутрин. Следната пък настойка е прекрасно средство против ухапване от пчели: 30 грама коприва се нарязва на дребно, залива се с 100 гр. спирт и се оставя да кисне в продължение на 3 седмици в добре затворен съд. След изтичането на това време течността се прецежда, налива се в стъкло, запушва се и се вдига, за да се намокри при нужда. (Из в.
към текста >>
С получената
вода
се измива главата всяка сутрин.
Чай от прясна или сушена коприва овлажнява лигавите ципи и с това се смята като лечебно средство при възпаление на дихателната тръба за отделяне на храчките. Чаша чай от варена коприва сутрин и чаша вечер облекчават болките при трудно кашляне; помагат за намаляване на отока, вследствие на набиране на вода в тъканта. Чай от семената на едрата коприва действа добре при диария у децата и възрастните, при водянка и при трудно уриниране. Сокът от изстискана коприва се пие за усилване дейността на стомаха и за пречистване на кръвта. Следната смес от копривена вода и оцет е добро средство при пърхот и косопад: Вземат се 50 грама корени от коприва, нарязани на дребно и се варят в 250 грама вода и 500 грама оцет до кипване, след което сместа се оставя на страна половин час.
С получената
вода
се измива главата всяка сутрин.
Следната пък настойка е прекрасно средство против ухапване от пчели: 30 грама коприва се нарязва на дребно, залива се с 100 гр. спирт и се оставя да кисне в продължение на 3 седмици в добре затворен съд. След изтичането на това време течността се прецежда, налива се в стъкло, запушва се и се вдига, за да се намокри при нужда. (Из в. „Добро здраве“) Словото на Учителя Основите на новата култура За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е.
към текста >>
Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно
осветена
.
Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота.
Тогаз нещата се виждат от човека в най-естествения им вид, понеже по обяд имаме най-голямата светлина и най-малката сянка; земята е равномерно
осветена
.
За да има човек ясна представа за живота, той трябва да намери своя меридиан, т.е. своя зенит, защото сутрин и вечер имаме преувеличени представи за нещата. Съвременните хора се нуждаят от едно по-дълбоко схващане за Природата и живота, защото тъй както сега живеят хората, и светски, и религиозни, показва, че имат повърхностни схващания за същността на живота. Сегашните хора вярват в туй, което не е реално и се трудят за това, което няма да ги ползва нищо. И затова, в края на краищата, всички се разочароват и изгубвайки смисъл в живота, умират.
към текста >>
14.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят
водач
на човечеството.
Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството. Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се! Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество.
Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят
водач
на човечеството.
А първото необходимо условие за да стане това е: да чуете гласа на Великия Учител на новия живот, който днес работи в България, и който е дошъл да ви подготви за вашата мисия, да ви даде методите и знанията, да ви посочи пътищата за изграждане на новата култура. Приемете Новото Учение на братството и любовта, на Божествената Мъдрост и Истина, което той ви носи, приложете неговите велики принципи в живота си, защото само така вие ще се свържете с Великия Източник на живота и през вас ще протекат, като буйна река, творческите сили на истинската обнова. Пред великата задача, която животът днес поставя на славянството, трябва да млъкнат завинаги, трябва да се пръснат като мъгла пред лъча на утринното слънце, всички досегашни взаимни ежби, гонения, потисничества и братоубийства, които до днес са разяждали като гангрена душата, живота - единството на славянството. Славянството трябва да бъде единно! За да бъде то мощно за да изпълни своята историческа мисия, то трябва да се почувства като едно неделимо, органическо цяло.
към текста >>
Дошло е време, когато трябва да се каже: Славянино, съзнай своя род, и великата мисия, която животът ти предназначава: ти не си по-долен от другите - напротив, в тебе има велики ценни качества, които ще те направят в недалечно бъдеще
водач
на човешкия прогрес и строител на нова култура.
Жертви са нужни, от страна на всички, днес разединени, части на Славянството, за да се постигне това единство. Жертви и усилия, които трябва да се направят: Славянин славянина да не потиска; славянин на славянина да не завижда; славянин върху славянина ръка да не дига; и напротив, славянин на славянина за всичко да съчувства и помага. Нужно е, преди всичко, новото съзнание, при което всички славяни ще се почувстват като цяло. Защото дошло е вече време, когато отделните славянски народи не ще могат да напредват много, докато не се обединят или поне докато не хармонират своите действия. Дошло е време, когато самият живот ни учи и ни заставя да си подадем ръка.
Дошло е време, когато трябва да се каже: Славянино, съзнай своя род, и великата мисия, която животът ти предназначава: ти не си по-долен от другите - напротив, в тебе има велики ценни качества, които ще те направят в недалечно бъдеще
водач
на човешкия прогрес и строител на нова култура.
Славянино, осъзнай се! С. Калименов Изграждане на новата политическа организация Дирекцията на обществена обнова е издала наредбите за организирането на обществените сили, — изграждане на новата политическа организация на държавата, която трябва да замести стария партиен апарат и която ще има предназначението да свърже по един нов и по-съвършен идеен и организационен начин народа с неговата държава. В разпратената наредба изрично се обяснява и новата социална политика на новото управление, като се съобщава, че социалната основа на новия режим с производителните слоеве на нацията: селяни, занаятчии и работници. Тъй като повече от 80% от нашето население се занимава с земеделски труд, на селото се предвещават по-добри възможности и по-специални грижи за задоволяването на неговите стопански и културни интереси. Ще се полагат съответните грижи и за родната индустрия, до колкото тя не е паразитна, а така също и за търговското съсловие, доколкото се явява като необходим посредник между производителя и консуматора.
към текста >>
Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във
водата
, във въздуха, в светлината.
И цветята, например, са отлично лечебно средство за много болести. Например, карамфилът, лекува известен род нервни болести, розата - друг род болести, минзухарът, кокичето и всички други цветя все лекуват известни болести. Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее. Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят.
Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във
водата
, във въздуха, в светлината.
Той не е в тяхната форма, но в техния живот. Защото самата вода, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо. Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност.
към текста >>
Защото самата
вода
, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо.
Цветята също така поддържат и известни добродетели в човека. Затова препоръчвам на всички ви - направете си една градина с разни цветя - и ако имате някое болно дете, дайте му тази градина да я гледа и обработва и да изучава цветята, и ще видите, как ще се подобри и оздравее. Сега хората като станат религиозни, казват, че градини и цветя не им трябват, а само за Бога да мислят. Че Бог е в цветята, в растенията, в дърветата, във водата, във въздуха, в светлината. Той не е в тяхната форма, но в техния живот.
Защото самата
вода
, въздух, светлина, са едно, а животът в тях е друго нещо.
Всеки един човек, животът, който той носи, трябва да ни интересува, защото Бог живее в него. И когато срещнете един нормален, здрав човек, в когото животът блика като извор, усещате една приятност в сърцето си; той е късметлия и като дойде у дома ви, носи благословение. Това са факти, проверете ги, за да се убедите в тяхната достоверност. Ако дойде един човек, който, макар и да е любезен, но вие усещате нещо, което ви свива, знайте, че този човек не е здрав. Наричат го лош.
към текста >>
П а ш о в (следва) Златни пени (Басня)
Посветена
на Византоложкия събор в София.
Според окултната наука, на всеки 100 години се ражда един гений, който прави известни корекции и дава някои нови насоки на мисълта в зависимост от развитието на живота. А всеки 2003 години се ражда по един велик Учител, който създава епоха в развитието на човечеството, като полага основите на една нова култура. И днешното човечество се намира на границата между две епохи — едната, която си отива, и друга, която се ражда в недрата на старата. В минатлото не е имало органическа връзка между епохата, която умира, и раждащата се нова епоха, и затова всяка нова епоха е започвала от варварското състояние на хората и е минавала през всички фази на развитието, като почти не е могло да използват придобивките на миналото. Но, както казва Учителят на новата епоха, днес между старата епоха, която си заминава, и новата, ще има органическа връзка, затова новата епоха ще използва всички богатства и придобивки на старата. В.
П а ш о в (следва) Златни пени (Басня)
Посветена
на Византоложкия събор в София.
Пред старо учреждение стоеше прост сандък, където се оставяха хартишки, пепел, угърци и вяска вещ изслужила и чест и лик изгубила. А вечер тука идваха, след школните занятия, деца невръстни, палави, та ровеха с пръчици да дирят изхабени писци, названи пени Пък аз им думам кротичко: Дечица мои мили, тез пени са прогнили! В книжарницата има такива пребогато. Византия културна отдавна веч изчезна Сега възстановена на никого не може да бъде тя полезна! Заслугата й малка за днес е вече жалка.
към текста >>
15.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
която му разкрива всички съотношения между формите на нещата и строителните сили зад тях и разкрива тайната на битието, като същевременно е
осветена
от Божествената Мъдрост и дава основно ръководство за живота.
който съпровожда разумния живот, е идеала. Разумният живот е обоснован и стимулиран от един висок идеал и има свой смисъл и цел. Трето качество на разумния живот е свободата. Разумният човек живее по закона на свободата — реализирал е свободата за себе си и същевременно никога не отнема свободата на другите. Друго качество на разумния живот, това е светлата и права мисъл — мисъл.
която му разкрива всички съотношения между формите на нещата и строителните сили зад тях и разкрива тайната на битието, като същевременно е
осветена
от Божествената Мъдрост и дава основно ръководство за живота.
Човекът на правата мисъл е човек на знанието и мъдростта и живее по законите на взаимопомощите. За него благото на околните е и негово благо и неговото благо принадлежи на всички; нещастията на другите са и негови. Правата мисъл расте и се развива само върху благородни и възвишени чувства. Учителят казва, че основата на всяка мисъл е едно чувство. Чувствата са, които доставят енергията и материята, с които мисълта изгражда нещата.
към текста >>
При това хората като се наядат изпиват по 1 — 2 чаши студена
вода
и с това прекъсват храносмилателните процеси.
После наблюдавайте човека когато яде как яде — и ще знаете характера му. Некой като седнат да ядат, като че ги гонят. А като яде човек бързо какво ще спечели? По този начин ще си създаде само болести. Когато несдъвканата храна влезе е стомаха — той не е научен да върши тази тежка работа — и от това се раждат болестите.
При това хората като се наядат изпиват по 1 — 2 чаши студена
вода
и с това прекъсват храносмилателните процеси.
А като ядат не мислят за яденето, а за разни други непотребни за случая работи. И ако им кажем, че не е хубаво това, те ще отговорят; — „Оставете тези приказки сега, това са малки работи.“ Малки работи са, но малките работи предизвикват най-големите бели в света. По пътя на яденето е влязъл грехът в света; и всичките недоразумения в света произтичат от яденето. Вашите деди и прадеди са се хранили неестествено и сега вие имате известни болести, които са наследствени и от които много трудно ще се освободите. Яденето е свързано със симпатичната система, с чувствата на човека.
към текста >>
В нова България Истината ще освободи всички безкористни и ще даде възможност на достойните да бъдат
водачи
, да намерят своите места в живота.
Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото, което носи Истината, е близко. А Истина е това, което дава свобода на мисълта ти, разширение на чувствата ти, благородство на постъпките. При животните силният е свободен. При хората на старото разбиране — богатият.
В нова България Истината ще освободи всички безкористни и ще даде възможност на достойните да бъдат
водачи
, да намерят своите места в живота.
Треперят тронове, банки, нечисти съвести в цял свят: Новото иде! Тече потока на Новото и няма сила, която да го спре. Някои го питат: — .От где идеш ти? Той си върви. — Къде отиваш?
към текста >>
16.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Влязохме в една стая с низък таван,
осветена
от широк прозорец, поставен високо на стената.
„Нашето светилище е центъра на нашето жилище, и само неговата близост е достатъчна, за да ни изпълни със сили.“ Имах същото впечатление, както когато Агмад за пръв път ме беше окуражил с глас. Подигнах с усилие очите си към неговите, за да видя същото окуражаване, както тогава, върху неговото величествено лице. Но всичко, което видех, беше невъзмутимото спокойствие на неговите сини очи; те бяха без милост: моята душа, обзета от вцепенение, прозре напълно в тях, в този момент, жестокостта на грабливите животни. Той се обърна и отвори вратата; след това, като мина пред мен, той я задържа отворена, за де мога де го последвам. И аз го последвах, наистина, макар че нозете ми се подкосяваха под мене и като че ли ме отвеждаха към бездната.
Влязохме в една стая с низък таван,
осветена
от широк прозорец, поставен високо на стената.
Тя беше продълговата и драпирана с богати платове, край една от страните на стаята се намираше едно низко легло, когато го забелязах. аз отстъпих, без сам да знам защо, но внезапно в мен мина мисълта, че аз съм спал миналата нощ на това легло. Аз не можех да гледам нищо друго, макар че тук имаше много хубави неща за гледане, тъй като стаята бе разкошно украсена. Аз се чудех само, с трептящо сърце, защото това легло е взето от стаята, в която спах. Докато го гледах, отдаден на предположения, внезапно аз почувствах мълчанието, пълното мълчание и самотност .
към текста >>
Дупчицата на една полска мишка се напълнила с
вода
до върха.
Центъра на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи християнството в славянството, да даде методите за приложение, и да подготви човечеството за новата раса, за новата епоха, която вече иде в света, и в която ще се приложи учението на любовта в неговата пълнота и съвършенство. И върху този фундамент на любовта ще се изгради новата култура и новите обществени форми, хората ще познаят че са братя и ще живеят като братя в любов и хармония; и всички ще имат само един Учител — Учителя на Любовта — Христос, който ще царува за всички времена в човешките души. В. Пашов Мишка и пчела (б а с н я) Дошла есен. Обилни дъждове паднали. Земята накипяла.
Дупчицата на една полска мишка се напълнила с
вода
до върха.
Мишката изскочила на открито и то мокра до кожа. Студен вятър я лъхнал и тя съвсем се разтреперила. При това положение си спомнила, че току зад големия трап има пчелник. Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се: - Пчелице благородна, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон. Голяма катастрофа ме онещасти.
към текста >>
От невидено
вода
придойде, наводнение голямо, та зала навежда и напълни къщата ми.
Мишката изскочила на открито и то мокра до кожа. Студен вятър я лъхнал и тя съвсем се разтреперила. При това положение си спомнила, че току зад големия трап има пчелник. Тутакси дотърчала до крайния кошер и завикала, замолила се: - Пчелице благородна, царице богуугодна, пусни ме, моля ти се в твоето кошерче на подслон. Голяма катастрофа ме онещасти.
От невидено
вода
придойде, наводнение голямо, та зала навежда и напълни къщата ми.
Едвам жива се избавих, смили се над мене! Дай ми за няколко дни колкото едно сливово листче местице в твоето кошерче. Сушинка и завет, друго не искам. Пчелица царица се обадила от своя висок диван. - Влез!
към текста >>
17.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
водата
, всички хубави работи са отвън.
Тогава Бог затворил черните зли духове под земята, а добрите оставил на нея. Никога преди тази борба е било обратното: злите са били отвън, а добрите — отвътре. Но злото днес не е отвън, както се мисли. То е вътре. А добрите условия: слънцето, въздуха.
водата
, всички хубави работи са отвън.
Отвън човек очаква да му кажат добра дума. А злото е отвътре. Вътре в човека са затворени злите духове като хиляди квартиранти. Те са в него, които правят пакости и престъпления, а той понася последствия! За тях ще бъдат съдени тези, които са ги извършили.
към текста >>
Само те имат правото на славното име
водачи
на своите народи.
Те ще бъдат държани отговорни на първо место за бедствията, които ще донесе една нова война. Ние настояваме върху факта, че миролюбивите намерения, дори искрените, не гарантират волята да се достигне до мир, дори с цената на национални жертви. По наше мнение, органите на международните интереси са достатъчно развити, за да помогнат на държавните мъже да организират борбата против всяка война. Ако известни държавни мъже мислят, че организацията на мира не е още достигнала до едно развитие достатъчно, за да осигури бъдещето, ние им пожелаваме само да посветят на неговата организация толкова усилия и пари, колкото посветяват за въоръжаването на своите народи. Ние се покланяме с почит и удивление пред държавните мъже, които, въодушевени от истинска култура и съвършен морал, показват на своите народи от висотата на техния пост, пътя на мира.
Само те имат правото на славното име
водачи
на своите народи.
Благоволете да приемете господа, уверението на нашето дълбоко уважение. Октомври 1935 год. Писмото е подписано както следва: От Англия 58 души, от Австрия 16, от Белгия 21. от Германия 13, от Гърция 14, от Дания 6, от Норвегия 6. от Канада 7.
към текста >>
Побързах да се уверя дали наистина съм му дал
вода
; да, неговото стебло бе потопено дълбоко в обичания от него елемент.
Аз чувствах много добре, че тя не бе в стаята, скрита от моя поглед. Чувствах отсъствието й с душата си така добре, както я виждах с очите си. Аз се подигнах, отпаднат., защото последната ми борба ме бе изтощила, и отидох зад леглото, гдето бе скрито моето скъпо цвете. Отстраних леко завесата за да погледам моето съкровище. Уви, то беше вече клюмнало с своята грациозна главица!
Побързах да се уверя дали наистина съм му дал
вода
; да, неговото стебло бе потопено дълбоко в обичания от него елемент.
Обаче цвета се бе наклонили като нещо мъртво, и неговото стебло наглеждаше безжизнено върху края на чашата. „Мое дете, извиках аз, коленичейки до него, и ти ли също си отминаваш? Ще остана ли аз съвсем сам? “ Аз взех от чашата извяхващия цвят и го сложих на гърдите си, в дрехата си. И тогава, съвършено отчаян, в момента, аз се хвърлих още веднъж на моето легло и затворих очите си, силейки се да ги направя да потънат в тъмнината, без никакви видения.
към текста >>
(следва) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя) Преди 25 години се пукна една тръба от Божествената канализация на земята и спре да блика бистрата
вода
, която поеше душите на жадуващите за Божествената
вода
, за висшата Правда.
“ Аз взех от чашата извяхващия цвят и го сложих на гърдите си, в дрехата си. И тогава, съвършено отчаян, в момента, аз се хвърлих още веднъж на моето легло и затворих очите си, силейки се да ги направя да потънат в тъмнината, без никакви видения. Но как? Кому е известен начина да скрие виденията от вътрешното око, което има страшната дарба на зрението, което никаква тъмнина не може да ослепи? Във всеки случай, това не бях аз.
(следва) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя) Преди 25 години се пукна една тръба от Божествената канализация на земята и спре да блика бистрата
вода
, която поеше душите на жадуващите за Божествената
вода
, за висшата Правда.
Преди 25 години изгасна един фар, който пръскаше светлина и показваше пътя на лутащите се в мрака кораби, за да намерят истинския път, да не попаднат на подводни скали. Срути се фара, през който Божествената светлина гонеше мрака и осветяваше делата земя. Преди 25 години се развали един високоговорител, чрез който Бог говореше на човечеството и будеше неговата съвест и съзнание, призовавайки го да излезе от вонящото блато, в което е попаднало, и да влезе в истинския, чудно красив живот на Мир, Любов и Правда. Но спре ли живата вода да тече и да пои жадните за нея души? Спре ли живата светлина да свети и да гони мрака от земята, в какъвто тя е попаднала?
към текста >>
Но спре ли живата
вода
да тече и да пои жадните за нея души?
Във всеки случай, това не бях аз. (следва) Вчера и днес (По случай 25 години от смъртта на Толстоя) Преди 25 години се пукна една тръба от Божествената канализация на земята и спре да блика бистрата вода, която поеше душите на жадуващите за Божествената вода, за висшата Правда. Преди 25 години изгасна един фар, който пръскаше светлина и показваше пътя на лутащите се в мрака кораби, за да намерят истинския път, да не попаднат на подводни скали. Срути се фара, през който Божествената светлина гонеше мрака и осветяваше делата земя. Преди 25 години се развали един високоговорител, чрез който Бог говореше на човечеството и будеше неговата съвест и съзнание, призовавайки го да излезе от вонящото блато, в което е попаднало, и да влезе в истинския, чудно красив живот на Мир, Любов и Правда.
Но спре ли живата
вода
да тече и да пои жадните за нея души?
Спре ли живата светлина да свети и да гони мрака от земята, в какъвто тя е попаднала? Не! Днес живата вода блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя. Тя се подига като мощна вълна и тласка падналото в тъмна сянка човечество да излезе из нея и да види, че вън от тая сянка има красив живот, пълен с слънце и чист въздух. Днес живата вода блика с такава сила, че засяга всички области на живота.
към текста >>
Днес живата
вода
блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя.
Срути се фара, през който Божествената светлина гонеше мрака и осветяваше делата земя. Преди 25 години се развали един високоговорител, чрез който Бог говореше на човечеството и будеше неговата съвест и съзнание, призовавайки го да излезе от вонящото блато, в което е попаднало, и да влезе в истинския, чудно красив живот на Мир, Любов и Правда. Но спре ли живата вода да тече и да пои жадните за нея души? Спре ли живата светлина да свети и да гони мрака от земята, в какъвто тя е попаднала? Не!
Днес живата
вода
блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя.
Тя се подига като мощна вълна и тласка падналото в тъмна сянка човечество да излезе из нея и да види, че вън от тая сянка има красив живот, пълен с слънце и чист въздух. Днес живата вода блика с такава сила, че засяга всички области на живота. Тя засега дълбоко човешката душа и буди заспалите в нея сили и способности да схваща, разбира и проявява по-пълно живота и да стане творец и носител на новия живот, който иска братски отношения между делото човечество. Днес се издига високо над хоризонта светло слънце, което прогонва тъмната сянка и под чийто живи лъчи ще поникнат и възрастнат семената, посети от Твореца във всяка душа. Живата вода, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ.
към текста >>
Днес живата
вода
блика с такава сила, че засяга всички области на живота.
Но спре ли живата вода да тече и да пои жадните за нея души? Спре ли живата светлина да свети и да гони мрака от земята, в какъвто тя е попаднала? Не! Днес живата вода блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя. Тя се подига като мощна вълна и тласка падналото в тъмна сянка човечество да излезе из нея и да види, че вън от тая сянка има красив живот, пълен с слънце и чист въздух.
Днес живата
вода
блика с такава сила, че засяга всички области на живота.
Тя засега дълбоко човешката душа и буди заспалите в нея сили и способности да схваща, разбира и проявява по-пълно живота и да стане творец и носител на новия живот, който иска братски отношения между делото човечество. Днес се издига високо над хоризонта светло слънце, което прогонва тъмната сянка и под чийто живи лъчи ще поникнат и възрастнат семената, посети от Твореца във всяка душа. Живата вода, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ. И гласа на високоговорителя, чрез който днес Бог говори не хората, е по ясен и силен. Той намира ехо в душата на всеки, който го е чул.
към текста >>
Живата
вода
, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ.
Днес живата вода блика с още по-голяма сила и мощ и залива делата земя. Тя се подига като мощна вълна и тласка падналото в тъмна сянка човечество да излезе из нея и да види, че вън от тая сянка има красив живот, пълен с слънце и чист въздух. Днес живата вода блика с такава сила, че засяга всички области на живота. Тя засега дълбоко човешката душа и буди заспалите в нея сили и способности да схваща, разбира и проявява по-пълно живота и да стане творец и носител на новия живот, който иска братски отношения между делото човечество. Днес се издига високо над хоризонта светло слънце, което прогонва тъмната сянка и под чийто живи лъчи ще поникнат и възрастнат семената, посети от Твореца във всяка душа.
Живата
вода
, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ.
И гласа на високоговорителя, чрез който днес Бог говори не хората, е по ясен и силен. Той намира ехо в душата на всеки, който го е чул. Да бъдем разумни и използваме за наше и това на всички ближни добро, което Бог ни дава чрез живата вода и светлина. Да бъдем разумни и послушни на оня Божествен глас, който ни сочи истинския спасителен път. N. Известия пращани чрез мисълта Италианските вестници съобщават, че проф.
към текста >>
Да бъдем разумни и използваме за наше и това на всички ближни добро, което Бог ни дава чрез живата
вода
и светлина.
Тя засега дълбоко човешката душа и буди заспалите в нея сили и способности да схваща, разбира и проявява по-пълно живота и да стане творец и носител на новия живот, който иска братски отношения между делото човечество. Днес се издига високо над хоризонта светло слънце, което прогонва тъмната сянка и под чийто живи лъчи ще поникнат и възрастнат семената, посети от Твореца във всяка душа. Живата вода, която преди 25 години бликаше; живата духовна светлина, която преди 25 години осветяваше човечеството, днес съществуват и се проявяват с още по-голяма сила и мощ. И гласа на високоговорителя, чрез който днес Бог говори не хората, е по ясен и силен. Той намира ехо в душата на всеки, който го е чул.
Да бъдем разумни и използваме за наше и това на всички ближни добро, което Бог ни дава чрез живата
вода
и светлина.
Да бъдем разумни и послушни на оня Божествен глас, който ни сочи истинския спасителен път. N. Известия пращани чрез мисълта Италианските вестници съобщават, че проф. Калегари, виден италиански специалист по душевните разстройства, направил успешни опити за да докаже, че хората може да се съобщават един с други чрез „светливи известия“, предавани със силата на мисълта. Най-последният му опит бил направен в една от римските болници. Според него, в човешкото има три „съобщителни диска“ — един на дясната страна на шията, един на крака между глезените и прасците и трети зад показалеца на дясната ръка.
към текста >>
Дания — най-
просветена
страна.
Войната между Италия и Абисиния, Защо се израждат хората. Силата на жената. Думи и дела. Двама честни общественици. Вегетарианският конгрес.
Дания — най-
просветена
страна.
Честването на Толстоя в България и Русия. Животните — учители на човека. Ще излязат през годината 20 броя формат 63 — 95, 8 стр. Годишен абонамент 80 лв. Адрес: ул.
към текста >>
18.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изпращам ви сърлечен по здрав, заедно със сътрудниците на „Hejnal“ Бог да бъде вашия
водач
!
нито другият кораб ще потъне. Аз се радвам, че вестник „Frateco“ е достигнал до вълна, която води човечеството към по щастливо Утре. „Frateco“ е музика на бъдещето, от него ще се излива духовния повей. За сега животът на този вестник тече в тясно корито, но той ще достигне широкото море и ще плува леко над разпенените вълни на океана на живота. Стремете се само Бог да бъде вашата пътеводна звезда и компаса ви да сочи пътя към Христа, който е едно с Бога — и вий не ще сбъркате пътя; макар че трябва да преминете през нощта на най-различни затруднения и страдания.
Изпращам ви сърлечен по здрав, заедно със сътрудниците на „Hejnal“ Бог да бъде вашия
водач
!
Агни Пилшова --------- *„Frateco“ Словото на Учителя Пътя на новия живот „Затова Отец ме люби, защото Аз полагам душата си, за да я взема пак“. (Йоан 10:17) Не може човек да има постижения, ако не познава Великото в света, и ако Великото не го познава. Това е основен принцип в Новото учение. Аз не искам вие да вярвате в това, което ви говоря, понеже моето верую почива на една опитност, която вие не можете да имате при сегашното си развитие. А според мен, всяко верую, всяко знание, всяко учение, трябва да се подложи на опит — да се опита.
към текста >>
ние ще разберем свойствата на въздуха, който дишаме, на светлината, на
водата
, на храната.
Той ми благодари и аз съм доволен от своята постъпка, че съм му помогнал. Защото по силата на този принцип на единството, като помагам на ближните си, аз помагам на себе си. Затова ви казвам: не се отказвайте да помагате, не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за вашите ближни, и не се отказвайте да работите за себе си. Или психологически казано — работете за своя ум, за неговия прогрес, за добиване на знания; работете за своята душа, тя е място на любовта; и работете за своя дух — за придобиване на мъдростта, на великото знание. Ако ние така разбираме нещата и влезем в сегашния живот.
ние ще разберем свойствата на въздуха, който дишаме, на светлината, на
водата
, на храната.
Ако имате знанието на своя дух, любовта на твоята душа. и ако имате светлината, която умът има, вие ще бъдете в състояние всичко да-направите — всичко онова, което е необходимо и потребно за вас. И само така ще разберете вътрешното единство между духът, душата и ума. Те са една тройка вътре в човека, и не ги разделяйте в себе си по същина. По същина те са едно.
към текста >>
Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля
просветена
Обикнах Божий Ред.
Безсилна бях да схвана Живота подарен — И мъка неразбрана Бе винаги при мен. И често в'отчаяние Изпадах грозно аз: Кога ли на страдание Ще дойде сетний час? Тежаха ми несгоди, Душеше ме скръбта: Не знаех че ме води На Бога Любовта. Но видех бран самотен С надежда във гърди Из своя път страхотен Спокойно да върви. Със вяра в Доброто Той работи, живей, — Не плаши го Голгота: За светлина копней!
Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля
просветена
Обикнах Божий Ред.
Изчезна мойта мъка Кат видех своя брат: Подадохме си ръка За помощ в'тоя свят. На слабите да носим Подкрепа, светлина, — За страдащи да просим По-светла бъднина. И всички лесен нова Ний дружно да запеем. По Любовта Христова да мислим, да живеем! И ето туй страдание Избяга веч от мен — И няма отчаяние Във път благословен!
към текста >>
19.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не глад за хляб и жад за
вода
, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено.
Тя също плака, не зная защо, но ме целува, много ме целува, а аз не исках да се отделя от нея. От тогава, тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси за как и какво сме имали в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше. И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна. . . Н. Неделчева Словото Божие „Ето, идат дни, казва Господ Бог, и аз ще изпратя глад но земята.
Не глад за хляб и жад за
вода
, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено.
Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно. Еврейската църква не познаваше Мистериите. Тя обожаваше символите. Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона.
към текста >>
Тя бе
просветена
за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона.
Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено. Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно. Еврейската църква не познаваше Мистериите. Тя обожаваше символите.
Тя бе
просветена
за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона.
Тя бе невежа за Мистериите, макар че символите бяха отредени да служат като секрет. Знанието за Бога и даването на Божествената Мъдрост бяха далеч от свещеничеството, поради течната неготовност да получат. Те не търсеха Бога. Те обожаваха някакъв Бог, според своето сърце. Христос им доказа кой е техния бог и баща.
към текста >>
Не може да замести нито хляба, нито зеленчука, нито
водата
.
Човешката идея за целта на Бога в света не изменя Неговата определена цел. И на никои, освен на учениците Христови, не се открива тая цел. Когато се възприеме Христос, като Път, Истина и Живот, - „нищо покрито не ще остане неоткрито и нищо скрито, което не ще се разгласи.“ (следва) Percy Knight Солта Един от хубавите образи, които великият Учител ни дава, е тоя за солта. Може би тя не е точно самата ни храна. Не ни снабдява нито с масти, нито с белтъци, нито с калории.
Не може да замести нито хляба, нито зеленчука, нито
водата
.
И при все това, без нея нито хлябът, нито зеленчукът, нито най-хубавата гозба имат някакъв вкус. Учехме някога, че старите траки са продавали децата си в робство срещу няколко бучки сол. Това никому не се виждаше чудно. Солта днес не струва толкова скъпо, защото я получаваме по-лесно. Но тя и днес е еднакво важна и необходима, като преди три хиляди години.
към текста >>
20.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где
вода
блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае.
, НБ - 10:00ч. - София, 3.1.1937г.) Минутите текат (стих) – Д. Антонова Първи полски конгрес на духовното знание в Познан – П. Г. П. Из живота на една сестра – Н.
Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где
вода
блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае.
Върви по нея! Тръгни по светлата пътека на живота, осветена от Духа, що води към най-високия връх и най-голямото постижение за една искрено търсеща душа — Истината. Ясна, чиста, красива и великолепна е светлата пътека на живота. Дали е тръгнал по нея човекът ще познае по плодовете, които дава. Дали ходи по нея, той ще познае по резултатите, които има.
към текста >>
Тръгни по светлата пътека на живота,
осветена
от Духа, що води към най-високия връх и най-голямото постижение за една искрено търсеща душа — Истината.
Антонова Първи полски конгрес на духовното знание в Познан – П. Г. П. Из живота на една сестра – Н. Неделчева Шиник на главата – Стефан Народна вегетарианска кухня – Борис Биров Вол и петел (басня) – Дядо Благо По светлата пътека Има светла пътека в живота, где слънце грее, где вятър духа, где вода блика, где трева никне и Духа нови хоризонти чертае. Върви по нея!
Тръгни по светлата пътека на живота,
осветена
от Духа, що води към най-високия връх и най-голямото постижение за една искрено търсеща душа — Истината.
Ясна, чиста, красива и великолепна е светлата пътека на живота. Дали е тръгнал по нея човекът ще познае по плодовете, които дава. Дали ходи по нея, той ще познае по резултатите, които има. Ако върви по светлата потека. човек твори, гради.
към текста >>
В сърцето извор скрит Разлей го, да тече
водата
, и тогаз Ти радостна ще си.
Животът няма край! * А извора сребрист и ведър ти видя, Как свежите струи преливаше безспир! Как пихме ний тогаз, Н чудни върхове изкачвахме в зори Със песни и възторг. Усмихваше се Бог! * Защо бе тъжна ти, Защо си тъжна днес?
В сърцето извор скрит Разлей го, да тече
водата
, и тогаз Ти радостна ще си.
Не спирай, работи! * Минутите текат. Годините и те. О, бързай, надмогни Ти своята съдба! Напред върви и пей, И всеки миг живей!
към текста >>
Така нашият Божи човек би се молил по-правилно, ако би казал: „Радвам се, че живея и дишам, радвам се, че имам за днес
водата
и хляба и ще се радвам, когато Божието озарение бъде винаги с мене за да живея в Неговата светлина, която ми разкрива възможностите на живота, в Неговата Любов, която ми позволява да се радвам на живота.
Първите — защото изтъкват на показ пред Голямото Космично Съзнание своите дребни лични желания, чрез които се стараят да изнасилят своята карма, да не плащат това, което са яли и пили, да получат заплати за неизвършени заслуги Вторите — защото считат, че няма никаква връзка между тяхното съзнание и това на Вселената, и че ако има Всемирно съзнание, то само ще се погрижи да им даде това, от което имат нужда. Първите са лицемери и фарисеи, тесногръди, егоисти. Вторите са спящи пъпки, които отричат клона, върху който растат. Молитва! А ето, че най-хубавото преживяване от живота на човека, това е точно излизането на мисълта из дребнавостите на всекидневието, гдето противоречията са така остри и болезнени, нирването на душата в океана от обикалящата го мислова атмосфера, гдето бди извънвременното и извънпространственно съзнание, държеше в ръката си пътеките не звездните, живота на милиардите хора с всички текни възможности, съдбата на всичко, което диша. Най хубавото преживяване, което изпълва всички кътчета на душата със светлина и топлота и й дава сила и възможност да понася с усмивка всички неудобства, които животът неминуемо поставя върху пътя на нейното развитие.
Така нашият Божи човек би се молил по-правилно, ако би казал: „Радвам се, че живея и дишам, радвам се, че имам за днес
водата
и хляба и ще се радвам, когато Божието озарение бъде винаги с мене за да живея в Неговата светлина, която ми разкрива възможностите на живота, в Неговата Любов, която ми позволява да се радвам на живота.
Защото интересно е, наистина: дали не би му се отворила по-голяма беля, ако Бог би му дал шиник злато, както е поискал. а не шиник глава — както е станало. С т е ф а н Народна вегетарианска кухня През зимата всички хранителни продукти са в сушено или консервирано състояние. Единствения пресен зеленчук за всеки вегетарианец, това е спанака, който природата ни поднася през цялата зима в прясно състояние. Общоизвестна е голямата хранителна стойност на спанака.
към текста >>
Супа от спанак Вземаме пресен и хубав спанак и го очистваме добре: след това го измиваме в много
вода
да плава, за да може добре да се пречисти от пръста.
а не шиник глава — както е станало. С т е ф а н Народна вегетарианска кухня През зимата всички хранителни продукти са в сушено или консервирано състояние. Единствения пресен зеленчук за всеки вегетарианец, това е спанака, който природата ни поднася през цялата зима в прясно състояние. Общоизвестна е голямата хранителна стойност на спанака. Затова нека през зимата употребяваме колко се може повече спанак в нашата всекидневна храна.
Супа от спанак Вземаме пресен и хубав спанак и го очистваме добре: след това го измиваме в много
вода
да плава, за да може добре да се пречисти от пръста.
После това нарязваме измития спанак на дребно и го слагаме да ври в предварително приготвената кипяща вода. Към спанака се прибавя чаша ориз, измит добре; по желание може да се нареже на дребно и 1-2 обелени картофа; всичко това се вари до сваряване на ориза, прибавя се нужната сол, застроява се с кисело мляко, няколко яйца, малко брашно и всичко това се разбива в една тенджерка със студена вода, като се бърка докато се свари добре застройката, след това се изсипва към спаначената супа. Който обича, може да подкисели същата супа и с лимон. Също към горната супа, след като се снеме от огъня, може да се натроши и сирене. Така яденето добива по-голяма питателност.
към текста >>
После това нарязваме измития спанак на дребно и го слагаме да ври в предварително приготвената кипяща
вода
.
С т е ф а н Народна вегетарианска кухня През зимата всички хранителни продукти са в сушено или консервирано състояние. Единствения пресен зеленчук за всеки вегетарианец, това е спанака, който природата ни поднася през цялата зима в прясно състояние. Общоизвестна е голямата хранителна стойност на спанака. Затова нека през зимата употребяваме колко се може повече спанак в нашата всекидневна храна. Супа от спанак Вземаме пресен и хубав спанак и го очистваме добре: след това го измиваме в много вода да плава, за да може добре да се пречисти от пръста.
После това нарязваме измития спанак на дребно и го слагаме да ври в предварително приготвената кипяща
вода
.
Към спанака се прибавя чаша ориз, измит добре; по желание може да се нареже на дребно и 1-2 обелени картофа; всичко това се вари до сваряване на ориза, прибавя се нужната сол, застроява се с кисело мляко, няколко яйца, малко брашно и всичко това се разбива в една тенджерка със студена вода, като се бърка докато се свари добре застройката, след това се изсипва към спаначената супа. Който обича, може да подкисели същата супа и с лимон. Също към горната супа, след като се снеме от огъня, може да се натроши и сирене. Така яденето добива по-голяма питателност. В всички спаначени супи се слага краве или овче масло, може и сурово да се сложи в супата или се стопява и се изсипва във врялата супа.
към текста >>
Към спанака се прибавя чаша ориз, измит добре; по желание може да се нареже на дребно и 1-2 обелени картофа; всичко това се вари до сваряване на ориза, прибавя се нужната сол, застроява се с кисело мляко, няколко яйца, малко брашно и всичко това се разбива в една тенджерка със студена
вода
, като се бърка докато се свари добре застройката, след това се изсипва към спаначената супа.
Единствения пресен зеленчук за всеки вегетарианец, това е спанака, който природата ни поднася през цялата зима в прясно състояние. Общоизвестна е голямата хранителна стойност на спанака. Затова нека през зимата употребяваме колко се може повече спанак в нашата всекидневна храна. Супа от спанак Вземаме пресен и хубав спанак и го очистваме добре: след това го измиваме в много вода да плава, за да може добре да се пречисти от пръста. После това нарязваме измития спанак на дребно и го слагаме да ври в предварително приготвената кипяща вода.
Към спанака се прибавя чаша ориз, измит добре; по желание може да се нареже на дребно и 1-2 обелени картофа; всичко това се вари до сваряване на ориза, прибавя се нужната сол, застроява се с кисело мляко, няколко яйца, малко брашно и всичко това се разбива в една тенджерка със студена
вода
, като се бърка докато се свари добре застройката, след това се изсипва към спаначената супа.
Който обича, може да подкисели същата супа и с лимон. Също към горната супа, след като се снеме от огъня, може да се натроши и сирене. Така яденето добива по-голяма питателност. В всички спаначени супи се слага краве или овче масло, може и сурово да се сложи в супата или се стопява и се изсипва във врялата супа. Супа спанак с фиде Спанака се приготвя също като по горната супа, само че към него се прибавя и фиде.
към текста >>
21.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Като отиде на един извор, който тече изобилно, трябва ли да питаш отгде и как иде тази
вода
?
—- Как ще дойдат? — Сега аз няма да се спирам да обяснявам как ще дойдат. Важното е. че ще дойдат. Как ще дойдат?
Като отиде на един извор, който тече изобилно, трябва ли да питаш отгде и как иде тази
вода
?
Ако ти вземеш едно шише с тясно гърло и отидеш на извора, който тече изобилно, шишето ще се на пълни, но много бавно. Но ако вземеш една голяма кана, с широка уста, тя моментално ще се напълни. Много бързо става. Вие искате да знаете как става това Вие, с вашето неверие, мязате на шишета с тесни уста, че и да иска Провидението да ви помогне, не може. Затова турете си голямо гърло, голяма уста, бързо да стане.
към текста >>
Мисъл тънка и дълбока се роди —
осветена
от лъча.
Разкрили в себе извора Божествен, Ний слушаме как струята звучи И в ритъма на този химн тържествен, Изгряват в нас Божествени лъчи. В. С. Недев Лъч Светъл лъч нечакано над мен се спусна. Нежна ласка бе и светлината му и меката му топлина. Зарадвана усмихна се душата ми и като цветна пъпка към лъча листенца тя разпусна — напои го с аромат * В багри затрептяха чувства, с дъх на свежест утринна изплетени и светлина.
Мисъл тънка и дълбока се роди —
осветена
от лъча.
Невидима ръка — с любов простряна — с него ме докосна и обилно радост в мен разля. * Кой безумец би поискал слънчевия лъч до себе си да спре? Кой посмял би да помисли, че за него само е изпратен той? Р. КЪДЕ ОТИВАТ Аз знам дъжда къде отива Докосне ли се до земята; Дълбоко се у нея скрива И струи сбира в глъбината. * А после в извор чист избликва, Тече и пои долините.
към текста >>
22.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
За питие употребява не чиста
вода
, а вино и ракия и често ще го видиш с цигара в уста и от носа му да излизат кълба дим.
А това носи радост и светлина в душата. За всички тя е приготвила чиста светлинна храна, пълна с жизненост — плодове, зърна, зеленчуци. Това е най естествената храна на човека и най-близка до първообраза на светлината, защото расте, вирее и зрее под нейните лъчи. А неразумният не се задоволява с това. Той търси кръвна храна и се храни с трупове.
За питие употребява не чиста
вода
, а вино и ракия и често ще го видиш с цигара в уста и от носа му да излизат кълба дим.
Като че ли природата го е създала да му служи за комин. Не, тя го е създала да се диша чист въздух през него. Освен физическата храна, която човек употребява, той се нуждае още и от слънце, чист въздух, вятър. Само физическата храна за него е недостатъчна, крайно недостатъчна. И ако той по една или друга причина е лишен от слънчева светлина и лъчи, от чист въздух, от полъхваме то на вятъра, той е изложен на израждане, на загиване.
към текста >>
Носи хляб и
вода
в себе си, а гладен и жаден ходи.
Някои отричат това, но те са заблудени и отричат истинският човек в себе си. Човек лишен от вътрешното слънце също се изражда. Лишен от идеал, от възвишен стремеж, той остава в тъмнина, без въздух, задушава се и изчезва. Такъв човек не съществува за истинският живот. Колко жалко същество е той!
Носи хляб и
вода
в себе си, а гладен и жаден ходи.
Носи ги на гърба си, а не знае и ги отрича. Какво се иска! — повече разумност и проницателност за да се разбере истината. В МАЙСКО УТРО В ранно майско утро звуци ме опиват — Весел птичи хор с химни предвещава Дневния светлик и силата му жива — Божията слънчева прослава. * Кой не се е вслушвал а таз звънлива песен?
към текста >>
Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието,
просветената
мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост.
Тагор казва следното: „Изтокът със своите идеали, през течение на цели векове завардил в гърдите си свят липата на слънцето и мълчанието на звездите, може търпеливо да чака, докато Запада, с неговия стремителен бяг за постигане материални блага, не се спира. Европа, забързана, се движи навсякъде и хвърля презрителен поглед из вагонния прозорец на влака към жетваря, който събира ръжта в полето и следствие на грамадната скорост с която се движи, на нея се струва, че той едва се тътри като непрекъснато се отдалечава от него. Но всека скорост има свои предели. Идва време когато нещата загубват своя смисъл и изгладнялото сърце на Европа ще потърси храна. Тя рано или късно ще приближи към този скромен жетвар, които събира ръжта под палещите лъчи на слънцето.
Защото, ако работите и свързаните с тях покупки и продажби, жаждата за удоволствие, не могат да чакат, любовта всякога чака, а с нея чакат красотата и страданието,
просветената
мъдрост, смирението и пълната с вяра самоотверженост.
Изтокът ще чака докато не удари неговият час.“ В нашата епоха са характерни външната протоколност и стандартност. Света се механизира, както в отношенията между отделните хора, така и по някои големи въпроси. В Европа има институти, които са взели под покровителството си беззащитните животни, предвиждат се помощи за пострадали, от лошо третиране, четирикраки същества, но колко е малка грижата за това, че някъде в Китай реките при пълноводие отнасят цели области, хвърлят едно няколко милионно население в бедствие и жените, за да нахранят едното дете, продават другото за една торбичка ориз. Ние долавяме ясните признаци, че нашето време е граница на два важни и съществени етапа в развитието. Единият развиващ се под знака на личното интелектуално търсене във всички области на човешката деятелност, а другият към интуитивизъм, колективитет и синтетичност.
към текста >>
Разрязва се на дълго, с кочана, на 4 части, които добре, грижливо се измиват на течаща
вода
, защото марулята се много замърсява, както при отглеждането й, така и при продаването й Добре измита в прясна, студена
вода
.
По състав, марулята е богата на основни минерални соли, най-вече варови и железни, които опресняват кръвта ни, също и на витамини, особено на витамина А, който в съчетание с хлорофила премного спомага на растежа. А като се има пред вид и съдържанието на лецитин. който е основна съставка на нервната и мозъчна клетка — всеки ще разбере от какво голямо значение за подрастващите и умствено работещите е употребата редовно на марулята. Тук искаме да се спрем на начина как да се употребява. Най-добре е да се избира дългата или валчестата маруля, млада и добре стегната.
Разрязва се на дълго, с кочана, на 4 части, които добре, грижливо се измиват на течаща
вода
, защото марулята се много замърсява, както при отглеждането й, така и при продаването й Добре измита в прясна, студена
вода
.
тя става изрядно крехка. Яде се като се топи в малко солчица или в сос от чист зехтин и лимонов сок. Не бива да се разкъсва лист по лист, нито да се хвърля кочанът. Някой предпочитат сърцевината — бледите, крехки листа — като хвърлят или изоставят горните зелени листа. Те грешат.
към текста >>
23.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото ний имаме най-великият
водач
— Бог. С.
Мощна, непоколебима вяра в бъдещето, непоколебима вяра в Доброто, в Истината н Правдата — това се изисква днес от нас, като индивиди и като колектив. Ръката на Провидението ще ни изведе към желания край. Вътова не може да има никакво съмнение. От нас се изисква само разумност — да възложим съдбините си в Неговите ръце, да слушаме гласа Му и да не престъпваме повеленията Му! Ний ще успеем!
Защото ний имаме най-великият
водач
— Бог. С.
Калименов ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Двадесет души французи предприехме тая година едно пътуване до София, за да прекараме три седмици при Учителя Дънов. Какво значи това? То значи, че неговото учение представя за нас нещо жизнено, което създава занапред една неразривна духовна връзка между България и нас. Достатъчно бе за нас да прочетем седемте книги, които са преведени вече на нашия език, и да чуем в Париж живото слово на Михаил Иванов, ученик на Учителя Дънов, за да бъдем спечелени и да почувстваме несъпротивимия зов на тая Мъдрост, която е знание и любов , която е красота и доброта. Преди години вече ние търсехме в самите нас и вън от нас тоя едничък и съществен синтез на сърцето и ума, или на науката, религията и изкуството.
към текста >>
Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени,
водачите
на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това.
Тази сила ние ще я занесем на всички добри французи, които очакват и се надяват в своите сърца да дойде за всичките хора Царството на Свободата, на Правдата и Братството. Лион Тони Белмен ВОЙНА, В КОЯТО ЩЕ ИМА САМО ПОБЕДЕНИ Всички пресмятания показват, че войната в наши дни е най-неизгодното предприятие, в което може да се впусне един народ. Това го знаят, може би, най-добре държавниците, които разполагат с всички данни за една обективна преценка на печалбите и загубите от това опасно предприятие. Защото днес повече от всякога в една война се ангажират всички сили и средства, с които разполага един народ — от живота на най-здравите, най-работоспособните най-производителните негови синове, чиято творческа енергия е най-голямата ценност за една нация, до последния грам жито, въглища или петрол, които човешкия труд е извлякъл от земята. С една реч, всичко онова, което редица поколения са придобили с пот на чело, ще бъде хвърлено във войната със суетната надежда за една победа, която ще донесе негли на победителя огромни печалби.
Макар историята да показва — а опитът от общоевропейската война блестящо да потвърди — че почти винаги тия сметки са излизали криви, и че балансът на войната е неблагоприятен в края на краищата и за победители и за победени,
водачите
на народите, които носят почти изключителната отговорност за започване на това рисковано предприятие, като че ли все още не искат да разберат това.
Те като че ли все още не могат да повярват, въпреки всички красноречиви факти, че поради самия характер на съвременната война, не може да има в края на краищата ни победители, ни победени. В днешната война, при последна сметка, всички ще се окажат победени. И може с положителност да се предскаже на ония, които сега подпалиха войната, както и на ония, които биха извършили безумието да се хвърлят в нея, че всички те ще излязат от войната победени. Ако има победител, то той ще бъде самата война. Днешната война ще победи всички.
към текста >>
Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за
просветената
човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове.
От тяхно гледище, човек е едно дете на две и половина години. Много още има да учи човек! Затова той е минал ще мине през безброй форми и степени на живот Хората, които имат жалка представа за човека, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено. Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда, като минава от една фаза на развитие в друга.
Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за
просветената
човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове.
Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организъма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения се учи духът.
към текста >>
24.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
.. .Само тия, които познават тая безкрайна и дива местност, и които живеят в нейните пръснати селища, знаят какво значи страна, където няма достатъчно
вода
.
. . * Че отпървом Тебе обдари със живота чрез целувка Слънцето; на живота ще проблясва зрънцето дълго подир мръкнали зари. . . * Твойта цел е сякаш изотвъд зад предела някъде на времето; Ти я следваш твърдо, неотменно бавно в неповратния Си ход ... Ал. Г. БУЧА БЕХАР СУША (Из сбирката „Песен над равнините“) Дели-Орман!
.. .Само тия, които познават тая безкрайна и дива местност, и които живеят в нейните пръснати селища, знаят какво значи страна, където няма достатъчно
вода
.
Населението, което живее там, здраво закрепено, милее за тази земя, обича я и на ум не му идва да я напусне и подири по-сочна и влажна почва. Та могат ли? . . . Могат ли да откъснат погледа си от тия просторни ниви, които стигат вековните гори на Дели-Ормана, могат ли да не браздят нейната кора, която не винаги е мека и влажна ? ... Такава каквато е родната земя, отдавна, в продължение на много години беше приласкала поколенията, които се раждаха, умираха, живееха без ропот, без упрек, че тя няма достатъчно вода.
към текста >>
... Такава каквато е родната земя, отдавна, в продължение на много години беше приласкала поколенията, които се раждаха, умираха, живееха без ропот, без упрек, че тя няма достатъчно
вода
.
.. .Само тия, които познават тая безкрайна и дива местност, и които живеят в нейните пръснати селища, знаят какво значи страна, където няма достатъчно вода. Населението, което живее там, здраво закрепено, милее за тази земя, обича я и на ум не му идва да я напусне и подири по-сочна и влажна почва. Та могат ли? . . . Могат ли да откъснат погледа си от тия просторни ниви, които стигат вековните гори на Дели-Ормана, могат ли да не браздят нейната кора, която не винаги е мека и влажна ?
... Такава каквато е родната земя, отдавна, в продължение на много години беше приласкала поколенията, които се раждаха, умираха, живееха без ропот, без упрек, че тя няма достатъчно
вода
.
Тия, които минаваха през нея, когато земята беше нажежена като пеш, през късно лято, почернели от слънцето, със свити очи, които едва се забелязваха зениците; немилостиво мушкаха своите катъри и бързаха напред, като че ли се намираха в пустиня и гонеха оазис. Онези, които пътуваха денем с железницата, която достигаше до по-оживени селища, вземаха твърдо решение никога да не пътуват през юли или август, без да имат време да се запитат, какво правеха и как живееха хората по тия села и колиби с един централен извор, или кладенец, който често пресъхваше, който често липсваше. Никой от тия, които живееха отсам, пък и самата управа, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където водата се мереше с литър. Но при все това, такава каквато беше, тяхната земя за тях беше благодатна. Познаваха я и си я обичаха.
към текста >>
Никой от тия, които живееха отсам, пък и самата управа, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където
водата
се мереше с литър.
. . . Могат ли да откъснат погледа си от тия просторни ниви, които стигат вековните гори на Дели-Ормана, могат ли да не браздят нейната кора, която не винаги е мека и влажна ? ... Такава каквато е родната земя, отдавна, в продължение на много години беше приласкала поколенията, които се раждаха, умираха, живееха без ропот, без упрек, че тя няма достатъчно вода. Тия, които минаваха през нея, когато земята беше нажежена като пеш, през късно лято, почернели от слънцето, със свити очи, които едва се забелязваха зениците; немилостиво мушкаха своите катъри и бързаха напред, като че ли се намираха в пустиня и гонеха оазис. Онези, които пътуваха денем с железницата, която достигаше до по-оживени селища, вземаха твърдо решение никога да не пътуват през юли или август, без да имат време да се запитат, какво правеха и как живееха хората по тия села и колиби с един централен извор, или кладенец, който често пресъхваше, който често липсваше.
Никой от тия, които живееха отсам, пък и самата управа, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където
водата
се мереше с литър.
Но при все това, такава каквато беше, тяхната земя за тях беше благодатна. Познаваха я и си я обичаха. Обичаха я, когато на есен ралата мудно браздяха тъмни бразди и обръщаха черната пръст, която неотдавна още, смесена с пресни стърнища, изпушеше радостен дъх. Обичаха я през зимата, когато окото ме се насищаше да гледа побелялата безкрайна равнина, покрита с дебела и мека, снежна покривка, приласкала едрото семе. Обичаха я напролет, когато те знаеха само да работят, неуморно, нестихващо, от ранни зори, до късна вечер, без до имат време да се радват на зелените губери, които се простираха докъдето погледа стига, на пролетните цветя, които се гушеха по синорите, на чучулигите, които с вик и песен прелитаха низко над техните глави.
към текста >>
Дълга, продължителна, есенна и пролетна, когато вятърът задухваше през октомври и май, лишен от влага, когато и последната капка
вода
останала от зимата се изсмукваше от въздуха, лишен от свежест, сух и неумолим.
И когато годишните времена, тия вечни и верни спътници на майката земя, които нежно я приспиваха и будеха, се нижеха спокойно, изливаха с пълни шепи благодат и изобилие, населението спокойно и с радост чакаше жетвата. Но не винаги биваше така. Старите помнеха години, като тази сега, години страшни, отдавна минали, за които редно се сещаха, но незабравими. Най-страшните, които могат да бъдат в Дели-Ормана. Суша! . .
Дълга, продължителна, есенна и пролетна, когато вятърът задухваше през октомври и май, лишен от влага, когато и последната капка
вода
останала от зимата се изсмукваше от въздуха, лишен от свежест, сух и неумолим.
Признаците са ранни. Много ранни за ония, които могат да познават, още когато кракът не затъва в снега над коленото и през пролетта за ония, които жадно впиваха очите в ясносиньото небе, дивно и спокойно през април, чисто, като окото на дете, което не мисли да плаче. Липсват облаци по това небе. И колкото да е красиво с цвета на спокойните морета през деня, колкото да е вълшебно и дивно през спокойните нощи, осеяно с блестящи и едри звезди, това Дели-Орманско небе, не е хубаво, не е добро за тях. Липсват облаци!
към текста >>
Радостите, това е
осветената
страна на вашия живот — вашия ден; а страданията, това е
неосветената
страна на вашия живот — вашата нощ.
Аз употребявам думите мъж и жена в широк смисъл и ги разглеждам като принципи, а не като форми. Сърцето сега трябва да дойде да помага на ума. Сърцето, това е девицата, девата, която носи топлината на Любовта и разтопява ледовете. Човек, както земята, има едновременно две движения около себе си и около слънцето — около Бога. От движението около слънцето се образуват годишните времена в живота; от движението около себе си, се образуват деня и нощта.
Радостите, това е
осветената
страна на вашия живот — вашия ден; а страданията, това е
неосветената
страна на вашия живот — вашата нощ.
Затова, на основание на това движение, ние казваме, че радостите, осветената страна, като се движат, ще дойдат в областта на страданията, и страданията като движат, ще дойдат в областта на радостите. Закона е, че радостите и страданията се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си и около слънцето на живота — Бога Има едно слънце, на което жителите като дойдат у вас - ще подигнат вашия живот. Те са братята на Любовта, които сега слизат. Ние имаме вече пристигнал техния авангард и когато слязат всички, цялата земя ще се преобрази. И всички хора ще говорят един език.
към текста >>
Затова, на основание на това движение, ние казваме, че радостите,
осветената
страна, като се движат, ще дойдат в областта на страданията, и страданията като движат, ще дойдат в областта на радостите.
Сърцето сега трябва да дойде да помага на ума. Сърцето, това е девицата, девата, която носи топлината на Любовта и разтопява ледовете. Човек, както земята, има едновременно две движения около себе си и около слънцето — около Бога. От движението около слънцето се образуват годишните времена в живота; от движението около себе си, се образуват деня и нощта. Радостите, това е осветената страна на вашия живот — вашия ден; а страданията, това е неосветената страна на вашия живот — вашата нощ.
Затова, на основание на това движение, ние казваме, че радостите,
осветената
страна, като се движат, ще дойдат в областта на страданията, и страданията като движат, ще дойдат в областта на радостите.
Закона е, че радостите и страданията се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си и около слънцето на живота — Бога Има едно слънце, на което жителите като дойдат у вас - ще подигнат вашия живот. Те са братята на Любовта, които сега слизат. Ние имаме вече пристигнал техния авангард и когато слязат всички, цялата земя ще се преобрази. И всички хора ще говорят един език. Всички хора тогава ще се наричат братя и сестри.
към текста >>
Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива
вода
, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса.
Тук е вече централния практически пункт на Новото учение — да посочи методите и пътищата, по които да се развият и проявят всички добродетели, сили и способности вложени в човека. Четете беседите и лекциите на Учителя и вие ще видите, че те са пълни с такива методи. Новото учение, което ни дава Учителя, проучава човека и Природата в тяхното проявление и взаимоотношение. Човек в своята целокупност представя една малка вселена и съдържа в себе си в потенциално състояние всички принципи и сили които се намират в Природата, затова се казва, че човек е един микрокосмос — малка вселена. Под влиянието на динамичните космични сили човек трябва да динамизира силите вложени в него, и заедно с това да даде път на Божественото начало да се прояви в него.
Стигнал един път до там, човек вече влиза във връзка с Първата Причина — става един жив извор на жива
вода
, става един активен съработник на великото творческо дело на Космоса.
Но за да достигне до това положение, ученикът трябва да мине през една строга самодисциплина и самовъзпитание по закона на Любовта и свободата. Като положи за основа закона на Любовта, която ще му донесе вечния живот и стремейки се към Истината, той трябва да проучава великия закон ма Мъдростта, вложена в самия него в заобикалящата го природа. Неговия организъм и неговото съзнание е лабораторията, в която той прави своите алхимически опити, за да получи златото на живота Задачата на ученика е да урегулира енергиите, които идат от при родата а неговото съзнание и организъм, да трансформира нисшите енергии н висши за да си съгради един безсмъртен организъм. Но това е великия идеал, към който се стреми ученикът на Новото учение. А пътя за постижение на този идеал е Любовта.
към текста >>
246) В зависимост от природата си и планетите като знаци - те се явяват като проявление на четирите основни елемента - огън, въздух, земя и
вода
.
Мрежа от любовни мисли, с която да се стремим да покрием не само своя град, но България, тези които са във вража земята. Нека се проникнем от желанието за мир и любов и нека жертваме всички празни мисли и любопитства за него. Тъй ний ще се уподобим на един предавател, положителния мисли на който, особено днес, ще намерят благодатен прием у хиляди души ... Тъй ще се претворим и творим живота, защото ще осъществим всемогъществото на думите „Мир и Любов“ С. Момеков Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр.
246) В зависимост от природата си и планетите като знаци - те се явяват като проявление на четирите основни елемента - огън, въздух, земя и
вода
.
Затова имаме огнени, въздушни, земни и водни планети, и всяка според природата си създава специфичен темперамент и специфичен морфологически тип, които се явяват като вариации на четирите основни типа. Огнени са: Слънце, Марс, Юпитер. Въздушни: Меркурий и Уран. Земни: Сатурн и Венера. Водни: Луна и Нептун.
към текста >>
25.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Храната представлява елемента въглерод,
водата
— водородът, въздухът — кислородът, а светлината — азотът.
Да живее човек добре. Но как да живее добре? Физическият живот се обуславя от няколко неща. Той се обуславя от въздуха, от храната, от светлината и от топлината. Следователно, за да живеем добре, ние трябва да имаме тези няколко условия.
Храната представлява елемента въглерод,
водата
— водородът, въздухът — кислородът, а светлината — азотът.
Сама по себе си, светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. За нея казват, че тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят. Те го знаят под името „светлина“.
към текста >>
Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген
вода
върху него.
Ако ти знаеш това, щеше да бъдеш най-нещастния човек в света. По-добре, че не знаеш. Като не знае какво го очаква, човек всеки ден се надява на нещо ново и добро. Ще ви приведа един пример, който се е случил някога в Варна. Един млад господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови обуща и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората.
Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген
вода
върху него.
Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика. Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже. Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън.
към текста >>
Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше
вода
.
Като не знае какво го очаква, човек всеки ден се надява на нещо ново и добро. Ще ви приведа един пример, който се е случил някога в Варна. Един млад господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови обуща и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората. Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика.
Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше
вода
.
С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже. Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън. Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка.
към текста >>
С
вода
лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже.
Ще ви приведа един пример, който се е случил някога в Варна. Един млад господин си купил нови, хубави дрехи, нови шапки, нови обуща и така натруфен, той излязъл да се разходи из града, да се покаже пред хората. Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика. Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше вода.
С
вода
лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже.
Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън. Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка. Той си помислил: Няма нищо, дано благословението на детето дойде и върху мен.
към текста >>
Водата
е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах
водата
навън.
Като минавал край една къща, от балкона се излял цял леген вода върху него. Първият момент той кипнал, щяло му се да се развика. Но после си помислил и си казал в себе си: Благодаря на Бога, че това беше вода. С вода лесно се изправя погрешката, но ако беше някоя тухла или някой голям блок от някоя къща, можеше главата ми да смаже. Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу.
Водата
е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах
водата
навън.
Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка. Той си помислил: Няма нищо, дано благословението на детето дойде и върху мен. Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че водата, в която е било къпано, се изля върху мене. Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им.
към текста >>
Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че
водата
, в която е било къпано, се изля върху мене.
Като погледнал към балкана, той видел една млада жена, майка на детенце, която веднага започнала да се извинява: Господине, извинете ме, не забелязах, че човек минава отдолу. Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън. Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка. Той си помислил: Няма нищо, дано благословението на детето дойде и върху мен.
Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че
водата
, в която е било къпано, се изля върху мене.
Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им. Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо.
към текста >>
Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген
вода
върху главата им.
Водата е чиста, аз изкъпах малкото си детенце, и изсипах водата навън. Успокоен, той й казал: Няма нищо, госпожо. — Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка. Той си помислил: Няма нищо, дано благословението на детето дойде и върху мен. Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че водата, в която е било къпано, се изля върху мене.
Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген
вода
върху главата им.
Но няма какво да се прави. Тази вода засяга всички, тя все ще дойде отнякъде. Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо. Често хората роптаят против този свят.
към текста >>
Тази
вода
засяга всички, тя все ще дойде отнякъде.
— Втори път, продължила тя, аз ще бъда по-внимателна, няма да повторя същата погрешка. Той си помислил: Няма нищо, дано благословението на детето дойде и върху мен. Това дете е още чисто, безгрешно, нищо от това, че водата, в която е било къпано, се изля върху мене. Съвременните хора са пътници в живота, и всеки ден все ще се излее по един леген вода върху главата им. Но няма какво да се прави.
Тази
вода
засяга всички, тя все ще дойде отнякъде.
Дойде ти нещо неприятно и ти веднага кипваш, казваш си: Защо да е така? Благодари, че не ти е дошло нещо по-лошо. Често хората роптаят против този свят. Но какъв свят биха създали те, ако на тях беше представена тази задача? Хората сами са причина за своето недоволство.
към текста >>
Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече нема да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от
водата
.
Каквото светията каже, всичко става. Но каквото обикновеният човек каже, нищо не става. Сега ние се намираме пред една преграда, която мъчно можем да минем. Едно време рибите, които се намирали в трудно положение, търсели начин как да излязат от тежките условия на живота си. За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния свят и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота.
Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече нема да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от
водата
.
Само Бог ще ни спаси, казали те. Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение. Като излязоха от водата, положението им се подобри. И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във водата и до днес. Сега аз искам да изнеса пред вас някой въпроси, защото по лицата ви виждам, че вие можете да мислите.
към текста >>
Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във
водата
, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение.
Сега ние се намираме пред една преграда, която мъчно можем да минем. Едно време рибите, които се намирали в трудно положение, търсели начин как да излязат от тежките условия на живота си. За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния свят и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота. Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече нема да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от водата. Само Бог ще ни спаси, казали те.
Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във
водата
, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение.
Като излязоха от водата, положението им се подобри. И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във водата и до днес. Сега аз искам да изнеса пред вас някой въпроси, защото по лицата ви виждам, че вие можете да мислите. Вие не сте се отказали да мислите, но мислите за обикновени работи. Колкото за обикновени работи, всички сте специалисти.
към текста >>
Като излязоха от
водата
, положението им се подобри.
Едно време рибите, които се намирали в трудно положение, търсели начин как да излязат от тежките условия на живота си. За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния свят и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота. Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече нема да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от водата. Само Бог ще ни спаси, казали те. Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение.
Като излязоха от
водата
, положението им се подобри.
И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във водата и до днес. Сега аз искам да изнеса пред вас някой въпроси, защото по лицата ви виждам, че вие можете да мислите. Вие не сте се отказали да мислите, но мислите за обикновени работи. Колкото за обикновени работи, всички сте специалисти. Толкова сте специалисти, че от много знание разваляте живота си.
към текста >>
И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във
водата
и до днес.
За тази цел се събирали техните философи и държали агитационни речи, разисквали върху въпроса за оправянето на техния свят и дошли до убеждението, че има някакъв начин за изправяне на живота. Но като не могли да постигнат това, най-после те си казали, че повече нема да говорят върху този въпрос Въпреки това, на един от техните философи дошла идеята, че трябва да излизат от водата. Само Бог ще ни спаси, казали те. Иначе, каквото да проповядваме, докато сме във водата, нищо не можем да постигнем, Само там е нашето спасение. Като излязоха от водата, положението им се подобри.
И с това царството Божие не дойде заради тях, но онези, които не повярваха, останаха във
водата
и до днес.
Сега аз искам да изнеса пред вас някой въпроси, защото по лицата ви виждам, че вие можете да мислите. Вие не сте се отказали да мислите, но мислите за обикновени работи. Колкото за обикновени работи, всички сте специалисти. Толкова сте специалисти, че от много знание разваляте живота си. Знаете ли как го разваляте?
към текста >>
посветена
нему.
Интересното е, че Хомер (Омир) в „Илиада“ и „Одисея“ и Хезиод в „Теогония“ не го споменават. Хомер, който е посветил такива хубави стихове на друг тракиец музикант Тамирис не говори за Орфея. Но мълчанието на тия поети може се обясни напълно, със забраната на местните негови противници да се говори за великия музикант. Хомер, учил се в Тир и познаващ теологията на Санониатон и Хезиод, роден близо до Парнас, трябва да са познавали добре Орфей. Интересен образ на Орфей е създал Есхил в недостигналата до нас трагедия „Басаридите”.
посветена
нему.
За Орфей говорят почти всички стари гръцки и римски писатели. И занимателното е там, че всички те ни дават един и същи образ на великия тракиец. Това говори за онова силно въздействие, което Орфей е упражнил върху душите и умовете на древността. Дори и в ранното християнско изкуство той се преобразява в образа на Добрия пастир, около който, както виждаме на една равенска мозайка, дивите зверове са заменени със стадо кротки, търпеливи овце. Образът на безбрадия Христос в Мала-Азия, по Стриговски, е повлиян от Орфей.
към текста >>
26.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Георгиев Лечебното значение на зеленчука Катедра за изследване на невидимото – Из в-к „Мир“ Книжнина ЩЕ ИЗТЕЧЕ Когато бурите и пороите изсипят ненадейно, като из невиделица, огромни количества
вода
на земята, която задига и мъкне всичко, каквото срещне по пътя си, тогава реките прииждат, излизат от коритата си, разливат се на широко и причиняват сума пакости на жителите, чиито жилища и имоти са близо до тяхното корито.
Карагьозова Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа (продължение от бр. 260) – Влад Пашов Из науката и живота. Пролетни храни – Д-р З. Г. Из сп. „Храна и живот“ Бял или чер хляб – П.
Георгиев Лечебното значение на зеленчука Катедра за изследване на невидимото – Из в-к „Мир“ Книжнина ЩЕ ИЗТЕЧЕ Когато бурите и пороите изсипят ненадейно, като из невиделица, огромни количества
вода
на земята, която задига и мъкне всичко, каквото срещне по пътя си, тогава реките прииждат, излизат от коритата си, разливат се на широко и причиняват сума пакости на жителите, чиито жилища и имоти са близо до тяхното корито.
Огромни мътни струи, влачещи със себе си листа, дървета, покъщнина, а нерядко дори трупове на удавени животни и хора, бушуват, надигат се, пенят се и помитат всичко, което е на пътя им. Нищо, в момента, не може да им се противопостави. Би казал човек, че това са непобедими сили, чиято власт е дадена отгоре, които изпълняват някакво божествено нареждане и на които нищо не може да се противопостави. И дали наистина не е така? Поне за момента, да.
към текста >>
Защото мътната
вода
, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече.
Когато злото идва, то идва затуй, защото не е можело да не дойде. Когато злото идва, то идва затуй, защото ний не сме създали условия за доброто, казано в най-мека форма. А, казано по-силно и по-точно, то идва затуй, защото ний сме се противопоставили на Бога, отказани сме да чуем и да изпълним гласа на правдата, истината и доброто. И затова ние трябва да го приемем като едно неизбежно лекарство, чиято цел е да ни излекува. Така трябва да го приемем, да го осмислим, да разберем неговия смисъл, неговите дълбоки причини, ако искаме да извлечем от него възможната поука и полза.
Защото мътната
вода
, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече.
Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си. Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят. Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава? Ще изтече мътната вода.
към текста >>
Ще изтече мътната
вода
.
Защото мътната вода, която пороите довличат в долините на живота, ще изтече. Тя ще отмине, и пак отново ще потекат бавно и плавно спокойните и бистри струи на обикновения, мирния живот, в който човек свободно, необезпокояван от нищо, може да твори в себе си и вън от себе си. Мътните води на днешното време, които, в бесните си вълни, влачат милиони човешки трупове и милиардни богатства, натрупани с пот на чело от безброй труженици на непрестанния труд, ще изтекат, ще отминат, като дадат място на нещо по-добро, на нещо по-хубаво от досегашния свят. Бурята ще отмине, отнасяйки със себе си безброй жертви, но дали ний ще вземем поука от нея? Дали ний като индивиди и цялото човечество в неговата съвкупност, ще почерпим поука, ще използваме урока, който ни се дава?
Ще изтече мътната
вода
.
Ще изтече тъй, както при всяко едно наводнение, колкото и голямо и страшно да бъде то, но ние трябва да бъдем готови на мястото на разрушенията, които ще останат, да поставим основите на един нов свят. Злото трябва да се използва за добро. Такава е великата мъдрост на живота. С. К. ЧОВЕКЪТ И ЖИВОТНИТЕ Когато човека го колят, той вика, защото го боли и защото не му се иска да се раздели с живота и с близките си.
към текста >>
Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне
вода
и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера.
За миг песента спря. Бързи стъпки се отправиха към вратата и когато се отвори, ние тримата вдигнахме ръка и казахме: — Няма любов кат Божията любов. — А-а-а—извика изненадано младото момиче в първият миг, но изведнъж разтвори широко вратата и каза: — Само Божията Любов е Любов: — Елате, влезте Ние влязохме в светла приветлива стаица и някаква незнайна радост преливаше в сърцата ни. Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече.
Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне
вода
и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера.
След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте! Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване. Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“.
към текста >>
Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща
вода
от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла
вода
... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла
вода
и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
Момичето се втурна към една съседна стая и извика: — Мамо ела, по-скоро, братя дойдоха! — и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте!
Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща
вода
от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла
вода
... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла
вода
и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
Когато сърбахме след малко топлата вода с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки. Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“. Кога момичето беше изхвърчало и съобщило на първите тям близки братя и сестри, не бяхме усетили. Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме.
към текста >>
Когато сърбахме след малко топлата
вода
с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки.
— и веднага след това дойде да ни помага да си снемем раниците, за което и не стана нужда, понеже ние почти ги бяхме свалили вече. Тозчас тя разпали по-силно печката, тури чайника да кипне вода и ние се почувствахме в тиха, близка родна атмосфера. След малко майката дойде с ведро мляко и ни поздрави сърдечно с грейнала усмивка на лице, като че ли бяхме скъпи близки, които вижда след дълга раздяла. — Боже, колко се радваме, каза майката, като оставяше ведрото до печката, колко се радваме че дойдохте! Колко години сме се надявали да ни дойде някой брат да ни посети... Да ни поговори малко за милият ни Учител... А сега така изведнъж... — Риле, обърна се тя към момичето, донеси легена и котлето с гореща вода от кухнята... — То като че ли някой ме накара преди малко да я туря, така рекох си да се намира топла вода... Момичето цяло заруменяло и озарено с чудна усмивка донесе нов, чист леген, тури в него топла вода и ние един след друг си измихме краката, което бе за нас такава благодат след толкова часово пътуване.
Когато сърбахме след малко топлата
вода
с бучка захар, на вратата се почука и влязоха селяни и селянки.
Всичките бяха усмихнати, радостни и ни поздравиха с „добре дошли, братя“. Кога момичето беше изхвърчало и съобщило на първите тям близки братя и сестри, не бяхме усетили. Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме. А така да ни поучи някой, да ни каже нещо човек, който с ушите си е чул словото на Учителя.
към текста >>
Единият от приятелите остави чашата с
водата
да поизстине и отвори цигулката си.
Но не след много, малката стаица се изпълни със сестри и братя, които за първи път в живота си виждахме, но които чувствахме близки в душата и сърцата си. — О, живи бяхме, казваха те, да видим и ние братя да ни дойдат и да ни кажат нещо повече, че ние тук се събираме и четем беседите на светлият ни Учител, но нали сме прости, какво разбираме. А така да ни поучи някой, да ни каже нещо човек, който с ушите си е чул словото на Учителя. И на всички очите изпълнени с особена светлина чакаха да чуят няколко думи от нас, които всеки ден едва ли не, бяхме край Учителя... Сърцата им бяха тъй жадни, душите тъй напрегнати — и аз едва тогава разбрах великата благодат, която имаме ние тука на Изгрева — да виждаме и слушаме Учителя всеки ден... А тези хора тъй жадуваха да чуят няколко думи от тогова, който е виждал Учителя... — О, блаженни те! — мислех си в себе си аз.
Единият от приятелите остави чашата с
водата
да поизстине и отвори цигулката си.
След него и другият взе флейтата и в малката стаица се разнесоха звуците на „Благославяй, душе моя, Господа“, — поети в тих хор от всички присъстващи. Незная защо, сълзи бяха изпълнили очите ми . . . Всичко бе тъй хубаво, тъй задушевно . . .
към текста >>
Тогаз човек ще дойде до мистичното възкресение, до новораждането от
вода
и дух, до посвещението.
идването на Христа на земята, ката най-нисша сфера в нашата система — живота би изгубил всички условия да се прояви. С идването си на земята Христос, като израз на Разумното начало в света, донесе със себе си мъдростта която трябваше да превърне тъмнината в света и да пресече пътя на невежеството; на второ место — Той донесе любовта, която трябваше да превърне студът в топлината, която да разтопи ледовете, сковаващи човешкото сърце; на трето место Той донесе истината която трябваше да разкъса булото на лъжата, за да дойде възможност на човека да има ясна представа за реалността, и да възвърне сила и свободата си. Чрез събитието на Голгота Христос измени съотношението между външното налягане и вътрешното напрежение. Следствие на тази промяна в отношенията между външното налягане и вътрешното напрежение, при което надмощие взима вътрешното напрежение, проникнато от силата на Разумното начало, материята почва да се разрежда и заедно с това да се одухотворява. В заключение мога да кажа, че дълбокия вътрешен смисъл на Голготското събитие е освобождаването на човешкото сърце от робството, в което се намира и хармонизираме на дейността на ума.
Тогаз човек ще дойде до мистичното възкресение, до новораждането от
вода
и дух, до посвещението.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни След дългият, беден, на соли и витамини хранителен режим през зимата, — в началото на пролетта — март, април и май, организмът страда от липса на такива. Тогава изобщо организмът и по други причини е изложен на заболявания. За децата това е от особено значение. Затова подбора на храната трябва да бъде не само една грижа, но и една длъжност на домакинята. Тя със своите познания върху храненето може да създаде истински, здравословни менюта.
към текста >>
И обратно —
непросветената
домакиня със същия разход на средства, при приготовление и избор на храната може да влоши здравословното състояние на близките си.
ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Пролетни храни След дългият, беден, на соли и витамини хранителен режим през зимата, — в началото на пролетта — март, април и май, организмът страда от липса на такива. Тогава изобщо организмът и по други причини е изложен на заболявания. За децата това е от особено значение. Затова подбора на храната трябва да бъде не само една грижа, но и една длъжност на домакинята. Тя със своите познания върху храненето може да създаде истински, здравословни менюта.
И обратно —
непросветената
домакиня със същия разход на средства, при приготовление и избор на храната може да влоши здравословното състояние на близките си.
Пролетта сама ни посочва какво да внасяме в организма, тя ни дава първите пролетни зеленчуци: спанак, лапад, репички, пресен чесън, пресен лук, салата, яйца, прясно сирене и кашкавал. На трапезата през първите месеци на пролетта не бива да липсват никога 2 — 3 от тях. Пресния чесън, маруля и репички трябва задължително да влизат в ежедневната храна на децата, а чорба от спанак или по-добре лапад са крайно необходима храна за всеки. Към това, за децата 1 — 2 яйца. Това да бъде добавка към храната разпределена така, че да има система, ред, последователност в храненето.
към текста >>
27.
-
Клюмналото цвете не ще речи, а малко
вода
само.
Мир, справедливост и доброта — това са здравите основи на които може да се гради. Человек е свободен да мисли и прави каквито и да са заключения. Истината не зависи от тях, но заключенията трябва да изхождат от истината, ако искаме те да имат сила и меродавност. Лодкаря е фактор в една лодка до като тя не е претоварена. Претовари ли я — нейната, а често и неговата съдба, са предрешени вече.
Клюмналото цвете не ще речи, а малко
вода
само.
Останалата работа ще си я свърши и то самото, разбира се, когато не е твърде късно. Ето прости истини, които могат да дадат винаги добри резултати. Но те са само семена. Те трябва да бъдат посети в душите ни, за да дадат плодове - мисли, желания и дела в съответствие с тях. Признаването на една истина е равносилно с виждането и познаването, че нещо е хляб.
към текста >>
Сякаш той създава никакво прибежище, неприкосновено съразмерно с мъдростта му и тези, които минат случайно в областта,
осветена
от неговата придобита съвест, няма защо да се боят от съдбата, докато се намират в тази област.
А онова пък, което се е променило в съвест, не спада вече към неприятелските сили. Страданието, що вашата душа е превърнала в приятност, в снизхождение или търпелива усмивка, не ще се върне никого вече без духовни накити. А грешка или недостатък, който сте гледали лице в лице, са грешка и недостатък, неспособни вече да вредят нито вам, нито на другите. Съществуват постоянни отношения между инстинкта и съдбата, те се крепят взаимно и блуждаят ръка за ръка около невнимателния човек. Но всякой, който може да намали в себе си сляпата сила на инстинкта, намалява същевременно около себе си силата на съдбата.
Сякаш той създава никакво прибежище, неприкосновено съразмерно с мъдростта му и тези, които минат случайно в областта,
осветена
от неговата придобита съвест, няма защо да се боят от съдбата, докато се намират в тази област.
Има нещастия, които съдбата не смее да предприеме в присъствие на душа, която я е побеждавала неведнъж, и мъдрецът, който преминава, прекъсва с хиляди драми. М. Метерлинк ИЗДАНИЯ на книгоиздателство „Братство“ — Севлиево Безсмъртна любов, роман от Дук де Помар. Тази книга е нещо много повече от един обикновен роман. В нея жадния за знание читател ще намери засегнати и осветлени редица проблеми, които от хиляди години тревожат човешкия дух със своята загадъчност: Що е човек в своята същност? От къде той иде на земята и къде отива?
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока
вода
.
Невъзможно е употребата на духовни сили, ако в лицето е останала и най-слабата окраска на егоизъм, тъй като, ако намерението не бъде напълно чисто, духовната воля се преобръща на психическа, която действува върху астралното поле, в какъвто случай може да даде ужасни резултати. Астралните сили могат да бъдат употребени от хора егоисти и отмъстителни, както и от такива безпристрастни и готови да прощават, докато духовните сили пък водят само към съвършената чистота на сърцето ;— и това е Божествената магия. Кои са, прочее, условията, които се изискван., за да стане някой ученик на Божествената Мъдрост? Трябва да се разбере, че подобно учение не може да бъде дадено, без да се съблюдават строго известни условия през време на ученичеството. Това е едно условие sine qua non.
Никой не може да плува, преди да е навлязъл в дълбока
вода
.
Никоя птица не може да хвърчи, преди да са пораснали крилете й, и без да има пред себе си пространство и смелост да се хвърли напред. Който иска да си служи с меч с двойно острие, трябва да владее съвършено оръжието, ако иска да не се нарани или, което е още по-тежко, да нарани другиго. За да дадем една приблизителна представа за условията, чрез които само изучването на Божествената Мъдрост може да бъде следвано със сигурност, т.е. без опасността Божествената магия да отстъпи местото си на черната — извлякохме една страница от „частните правила“, които всеки наставник на изток притежава. Следващите няколко пасажа са избрани измежду едно голямо число такива и обяснени един след друг: I.
към текста >>
Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най-
просветената
и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее.
И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър . . . Ив. Грозев. Д. Н. Фурнаджиев ПРЕДСЕДАТЕЛ УДРОУ УЙЛСОН Най-популярната личност и име днес е Уйлсон. Популярността му се налага от онова, което той говори и върши в тия най-усилни и трагични времена. Не напразно очите на цял свят са отправени към него днес.
Истина, той е шефът и представителят на най-демократичната, най-
просветената
и най-жизнеспособната република, която съществува днес или е съществувала до сега, и това по само себе му дава предимство и влияние, което шефът на никоя друга държава не може да владее.
Още в първите ми години в Америка като ученик, при разговора с един виден член в американския парламент, в отговор на негови запитвания аз му обяснявах, каква е нашата държава, нашата история и нашето управление, и късогледо прибавих, че нашия княз получава около четири пъти по-голяма заплата, отколкото председателя на Съединените щати. Господинът разбра в що се състои моето невежество, и усмихнато ми каза: „Да, мое момченце, но нашия председател не става такъв за пари и салтанат, а за полезност и отличие. Председател на С.Щ. се наслаждава с повече доверие, чест, отличие, достойнство и обширна полезност за народа и за цял свят, отколкото който и да е ваш император, цар, крал, княз или владетел". И действително, тоя факт е почнал да изгрява и се приема в цял свят.
към текста >>
* Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната
вода
, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце .
В днешния момент председател Уйлсон се труди да прокара: справедливост, премахване всяка самоволна власт, свободно изказване на народите, свещения интерес на най-силния и най-слабия, равни права на всички народи, автономен развой на народите, намаление въоръженията, сигурност и спокойствие от възможното повтаряне на война както днешната, семейството на народите, искрена и публична дипломация, едни и същи принципи в международната политика, взаимно зачитане, международен съд, разрешаване всички оплаквания по мирен начин и наказание на несправедливости. Велик е човекът, който цели това. Дано може да прокара тия точки. МОЛИТВА Благослови ме, Боже, Татко Благи, Да мога вси неволи да търпя И над съблазните всечасни Да литна волна с чистота . . .
* Благослови ми коравия хлебец, Благослови кристалната
вода
, И сън ми дай детински, чист и сладък, Да бъда крепка, силна във труда * А във сърце ми младо, Творче Благи, Излей, излей от Своята Любов, — На страднит си братя да помагам И да се вслушвам в техни тъжен зов * * * ЗАКРИЛАТА Кажете ми да ида в планината, Да мина снежни върхове, Ще ида, щом кат светлината Огрява моето сърце .
. . * Кажете ми да ида във гората, Где пъплят диви зверове, Ще ида, щом като душата Безспирно Господа зове . . . * Морета бурни ще премина И трънен лес ще прелетя: Аз зная, няма да погина, Щом с мен е Божята ръка . . .
към текста >>
Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от
преводачите
на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира.
. . Аз свиря в забрава, ридае душата За спомени мили, за минали дни . . . Олга Славчева. КАБАЛА ОБЩИ ПОНЯТИЯ Смятаме за полезно да дадем на нашите четци кратки първоначални сведения по тая наука.
Преди всичко, за по-голяма прегледност, ще изложим в конспективна форма мнението на един от
преводачите
на Кабала или науката за Бога, Вселената и Човека, от Папюс, а подир това — самото предание, написано от П. Седира.
Кабалата представлява: първо, една религиозно-философска система, която разглежда и разяснява същността на Бога, до колкото тя е достъпна за човешкото разбиране, — произхода и строежа на Вселената, и състава на човешкото същество, а така също и еволюцията на душата, като цел на човешкия живот; второ — независимо от тоя теоретически отдел Кабалата оперира, в практическата си част, с буквите на еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили и свързва с тях, под вид на йероглиф, особен атрибут на Божеството и съответното му числово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството. Изобщо, Кабалата служи за основа на Западното Предание (Окултизма), а частно върху нея се гради Практическата Магия, която черпи от нея своята демонология. При това, Кабалата дава ключа за езотерическото тълкуване на Петокнижието на Моисея, десет глави от което са дешифрирани с нея от французкия учен Фабър d’Olivet. (Антуан Фабр д’Оливе) Основата на Кабалата са две съчинения: „Сефер Йецира“ или Книгата на Творението и „Зохар“ или „Книгата на Колесницата“, а допълнение към тях са Ключовете на Соломона, които излагат ритуалната (обредната) част на Магията и съдържат церемонията по приготвянето и освещаването на предметите, които служат за магическите операции, и талисманите с различно назначение1). * * * За да се разбере същността на Кабалата, трябва да се помни, че основата на целия усещан материален свет е астралния свят (светът на силите), който служи за отражение на божествения или умствения свет (светът на мислите).
към текста >>
Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от
водата
евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама.
Но понеже името на тази легендарна личност показва, че принадлежи към школата на халдейските жреци, то може смело да се твърди, че Кабалата съдържа и тайните на Митра. Това предание обяснява, че преди появяването на бялата раса на земята, съществували са други три раси. По-топът е отбелязал упадъка на едната раса и развитието на другата, която иде след нея. Двете от тях са живели на някакви материци, дето сега се простират Тихият и Атлантическият океани. В съчиненията на Елизе Реклю и Игнати Одонели има доказателства географически, геологически, етнографски и исторически, които потвърждават тая теория.
Без да влизаме в подробностите на идеологическата история на тия изчезнали народи, достатъчно е да знаем, че в епохата, когато е живял изваденият от
водата
евреин, храмовете на Тива криели жреческите архиви на атлантите и на църквата на Рама.
Тия последните съставлявали езотерическия синтез на науката на черната раса, запазен в стара Индия след наводнението й от белите. Освен това Мойсей намерил в храма на Петра, който бил последното скривалище на жреците на черната раса, техните тайни. По тоя начин, устното предание, което водителят на евреите оставил на седемдесетте избрани, съдържало сбора на всичките окултни традиции, които са съществували на земята още От началото на нейната история. Ето защо, Кабалата е монотеистическо учение, като Египет, и пантеистическо, като Китай. Тя знае, като Питагора, силата на буквите и на числата, обяснява изкуството на Психургията, като индуските йоги, и открива тайните сили на тревите, камъните и планетите, като астролозите - халдейци и алхимиците на Европа.
към текста >>
29.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за
водата
да се смеси с някаква мазна течност.
По такъв начин тя (човешката душа) е поставена като връзка или посредник между животинската природа на човека, която неговия висш разум се стреми да подчини, и неговата божествена, духовна природа. Към последната тя се приближава всякога, когато взема връх в борбата с неговата вътрешна животинска природа, която е инстинктивната животинска душа в човека; която е разпаленото огнище на страстите, за които говорихме, страсти, приспивани от неблагоразумни ентусиасти и задържани в гърдите им, вместо да бъдат разрушени. Очакват ли те да преобразят калните води на това животинско течение в кристалните води на реката на живота? И къде, в коя област трябва да бъдат затворени тези страсти, за да нямат влияние върху човека? На буйните страсти на любовта и на желанията, които са още силни, се дава възможност да живеят там, където са се родили — в същата тая животинска душа; защото най-висшата, както и най-нисшата част на човешката душа отхвърлят такива части, при всичко че те могат да бъдат засегнати от такова едно близко съседство.
За Висшият Аз, обаче, възможността да се асимилира с подобни чувства е изключена, така както е невъзможно за
водата
да се смеси с някаква мазна течност.
Интелектът (умът) — едничката връзка между земния човек и Висшия Аз — е, който може да пострада, тъй като страстите могат да бъдат всеки момента събудени и той е в постоянна опасност да бъде повлечен от тях и да пропадне в бездната на материята. И как може умът да бъде поставен в унисон с божествената хармония на най-висшия принцип, когато самата хармония е нарушена от присъствието на животински страсти? И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота.
към текста >>
И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата
вода
.
И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него! И беше там всяка сила в същото време и форма; всяка форма— в същото време и хармония ; всяка хармония — в същото време и цвят; всеки цвят — в същото време и съзвучие; всяко съзвучие — в същото време и проявена форма. И разумът беше сила, а силата бе в същото време и проявен разум. И приемаше силата всичките краски на цветовете и в същото време беше нещо без никаква краска.
И оживотворяваше силата всичките форми на живота и беше източника на живата
вода
.
И пиеха от нея всички създания на съвършенството и смъртта беше далече от тях. И човекът беше там „Дух Животворящ“, и мъдростта красеше неговия живот. И в продължение на един миг проумя той вечността! По-скоро от светкавицата; по-бърже от мисълта; в един миг на проблясък, видя той лицето на Бога, изявено в съвършенството на човека. И беше, и мина се!
към текста >>
Последната част от „Тайната наука“ е
посветена
за пътя на себепознанието и посвещението, т. е.
Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството.
Последната част от „Тайната наука“ е
посветена
за пътя на себепознанието и посвещението, т. е.
за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев. Йоанна, гл. 3, ст. 1 — 21).
към текста >>
Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният
преводач
и тьлкувател на Ибсена в Франция.
Това беше през април 1906 година. С риск да възбудя смях у тези, които не знаят подобни преживявания, трябва да изповядам, че като Ви видях да влизате в работния ми кабинет, изпитах едно от най-големите сътресения в моя живот. Такова нещо съм преживял само два пъти през живота си по рано: веднъж при срещата ми с Рихард Вагнер и друг път при срещата ми с жената, на която посветих „Великите посветени“4). В такава минута човеку се чини, че в една секунда или с един поглед му се открива цял един мир. За да докажа, че не съм аз единственият, върху когото вашата личност произведе такова необикновено впечатление, мога да цитирам като свидетел един човек, който не е теософ.
Това е граф Прозор, един дълбок мислител, известният
преводач
и тьлкувател на Ибсена в Франция.
Това, което ми направи впечатление във вашето лице, изорано от мисълта, това беше пълният мир, който беше дошъл след ужасни борби, чиито следи то още носеше. По лицето имаше следи от крайна чувствителност и извънредна енергия, което показваше едно пълно владеене на себе си: величествена победа на волята върху едно естество, способно всичко да разбира и всичко да чувствува. Чистосърдечието на дете, съединено със силата на мъдреца, — ето това беше усмивката на тези уста с тънки и стиснати устни. И, освен това, от тези черни очи излизаше една светлина, която изглеждаше наистина да прониква през най-гъстото було и да чете в невидимия свят. Нашите интимни разговори, слушането на някои от вашите сказки, чудно богати с идеи и прочитането на капиталното Ви съчинение „Тайната наука“ потвърдиха отпосле по един бляскав начин първото ми впечатление.
към текста >>
Книгата му „Скица на една нова физиогномическа система“ — както показва и заглавието й, е
посветена
само на практическата илюстрация на някои от по-важните белези на характера.
Намираме, обаче, много в книгата му, което можем да препоръчаме, но и толкоз много, което не можем да поддържаме. Нека четецът сам сравни и тури на най-строга критика неговите възгледи и нашите. Д-р Дж. У. Ридфилд, от Ню-Йорк, е автор на една физиогномическа система, която е много по-разширена, пълна и изложена с всички подробности, които не се срещат у неговите предшественици. Тази система, обаче, никога не е дадена на публиката напълно.
Книгата му „Скица на една нова физиогномическа система“ — както показва и заглавието й, е
посветена
само на практическата илюстрация на някои от по-важните белези на характера.
Тя не ни дава краят на теорията му. Книгата му „Дванадесет качества“ едва ли е нещо повече от едно въведение на системата му. Ако и да не подчертаваме последната като цяла, признаваме ценността на Д-р Ридфилдовия труд и правотата на много от неговите заключения. Сравнителна физиогномия Като прибавка на върховните си и отличително човешки способности и чувства, човекът има и всички наклонности и инстинкти на животното. Умствената основа и в двата случаи почива на същото по-долно естество.
към текста >>
А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху
водата
“.
Той прониква пространството и цялата земя. Окултистите го наричат животворна плазма, а мистиците го наричат Дух. И в книгата Битие (гл. I. ст. 1-2) се казва: „В начало създаде Бог небето и земята.
А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божи се носеше върху
водата
“.
Слънчевата енергия през четирите годишни времена оказва 4 вида влияния. Пролетта и лятото представляват прилив на слънчевата енергия към земята, а есента и зимата - отлив. Този процес се повтаря и през деня - слънчевата енергия варира всеки ден в четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчева енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ има отлив. Приливът, който започва от 12 часа на полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Тоя прилив е най-силен и животворен.
към текста >>
Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във
вода
не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана .
Глупавите ще разберат Господа по неговите шрапнели, умните - по неговите светли поеми, а духовните - по неговите животворни плодове. Тия плодове не са нищо друго, освен подаръци, изпратени отгоре - които Бог изпраща на човеците. Може би, някой да помисли, че това е много казано - тогава нека всеки задържи, който и да е, от тия три възгледи за слънцето - оня, който му се нрави. Х.Х.Х. Магическата сила на солта. Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи.
Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във
вода
не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана .
. .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К. Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и вода. Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение.
към текста >>
Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и
вода
.
Забележителния обичай да се посоляват новородените теца и до днес се среща в някои народи. Това изглежда да е стар обичай, защото в Йезекил 16:4 четем: „ .... и във вода не си къпана, за да се очистиш; и със сол не си посолявана, и в пелени не си повивана . . .“ И това посоляване изрични се означава като едно благодеяние спрямо детето. Тук ние имаме работа с едно вярване на народната медицина, което обаче, не почива, на известните консервиращи свойства на солта, но на нейните магически сили, които както твърди вярата на много народи, запазват от нещастие и омагьосване. Според един труд върху „Значението на солта в нравите и обичаите на народите“, който канадския аналитичен психолог Д-р К.
Джонс публикувал, солта се употребява за запазването на новороденото от зли демони и влияния, като за тази цел или посипвали езика на детето със сол, или го потапяли в сол и
вода
.
Този обичай бил разпространен в Европа от най-ранните времена и сигурно е предшествал християнското кръщение. Във Франция обичаят да се посипват децата със сол до кръщението им траял до 1408 г. До скоро и в Холандия посипвали люлките па новородените със сол (Джонс дава едно съобщение от 1889 г.). Според много източници, посоляването на децата и до днес . се практикува в руска Армения и в някои планински племена в Мала Азия.
към текста >>
Така, хазяйката, млада и жизнерадостна госпожа, пое: „Не мога и на чешмата в двора си
вода
да налея.
. . Отправих се с другаря си О. и при самата хазяйка на къщата, която живееше в дворната пристройка. Надойдоха същевременно и жената, която бе ни повикала, слугинята на аптекаря и двама старци, мъж и жена. И всички изедно викнаха: „избавете ни от тоя глас, стига що ни е безпокоил и плашил“, като един подир друг се изредиха да откриват случаите, при които гласът им се е откривал.
Така, хазяйката, млада и жизнерадостна госпожа, пое: „Не мога и на чешмата в двора си
вода
да налея.
Щом се доближа до чешмата, започне да свири, пее македонски, зияфетчийски песни, да вика подир мене и ми говори не прилични приказки, че съм била хубавелка, гиздава и колко ще.то да му бъде приятно да ме има“. — въобще приказки, които ме беше срам да разправя мъжу си. Бре в черква ходих, свещи палих, парастаси плащах, дано този глас се махне, но ето още ни тревожи. И важното е, че така силно вика, че и съседите го чуят, та вече ме е срам от хората. Да не би пък някой човек да ви е задявал от негде скрит в двора, госпожо, без да го видите?
към текста >>
30.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И грамадяха се там парите на
водата
- книгата, мастилото и перото на силфите - в най-красиви и стройни фигури, като пречупваха и поглъщаха лъчите на слънцето.
И в буйния пламък на тяхното огнено царство изгаряше всека една непречистена плът. И пречистваше се материята, като в казана на усъвършенстването превираше и изгаряше всека нечистота. И в ужасните пламъци на силата преобръщаше се тя на чисти благородни кристали, светло-блестящи метали, на гордо величествени минерали, що украсяваха майката-земя. И трупаха се всичките и скрити богатства в недрага на дълбоките й лабиринти, и пазеха ги дъщерите на нейните твърдини - гномите, и ги награмадяваха в своите подземни хранилища. И вдигна той своя жаден за знание и просвета духовен поглед към ясните сини висоти на небесните простори, и прозря там светлото царство на силфите — интелигентните обитатели на кристалните им зефири!...
И грамадяха се там парите на
водата
- книгата, мастилото и перото на силфите - в най-красиви и стройни фигури, като пречупваха и поглъщаха лъчите на слънцето.
И разлагаха неговата светлина на хилядите й цветове, блясъци и оттенъци!... И пишеха с тях своята всекидневна книга на Живата Природа, - на атмосферните сбъднини!... * И каза той — скромният син на Проявената Мъдрост — от най-скритите дълбини на своята възхитена и възродена душа : „Велик си Ти, Отче на небето и на земята!... Велик си Ти, Върховни Творецо на видимата и невидимата природа и сили във вселената! Чудни са Твоите точни закони, по които се създават, нареждат и развиват световете.
към текста >>
Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на
непосветената
тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви.
То влияе чрез чиновете на Хеpyвимите (които евреите наричат Офаним) върху формите или колелата, а от тях на звездното небе, дето създава толкова фигури, колкото идеи съдържа, и привежда в ред хаосът или смущението на веществата, чрез присъщото му в частност разумно същество, наречено Разиел, който бил ръководител на Адама. * * * Третото име Йехова (х) или Йеве. То е едно от най-тайнствените имена на еврейската теология и изразява един от пай-чудните закони на природата, които ние знаем. Ето как се анализира това божествено име : кабалистическата дума е יחוח (йод-хе-вау-хе). Ако се вярва на старото устно предание на евреите, съществува една свещена дума, която дава на смъртния, който е намерил истинското й произношение, ключа за цялото знание, божественото и човешкото.
Тая дума, която не се произнася никога от израилтяните, а само от първосвещеника, и то само един път в годината всред виковете на
непосветената
тълпа, е същата, която се намира на върха на всички посвещения, която блещи в центъра на светлия триъгълник върху 33-а степен на шотландското масонство и която се намирана вратите на старинните католишки църкви.
Тя се образува от четирите еврейски букви и се чете : йод-хе-вау-хе. В Сефер-Берешит или Моисеевата книга на Битието тя служи за означаване на Бога и с граматическата й конструкция напомня даже в своя състав свойството, което всякога хората са придавали на Бога. Сега ще видим, че силата, която се приписва на тази дума, е до известна точка реална, защото лесно отваря символическите врата на ковчега, който съдържа изложението на всичкото старо знание. За това трябва да влезем в някои подробности. Тая дума е образувана от четири букви, от които последната е повторена два пъти — יחוח.
към текста >>
Нему била
посветена
лесната колона на Соломоновия храм и означава вечността и справедливостта на Бога-Огмъстителя То влияе чрез чиновете на Началата (които евреите наричат Иелоим, т. е.
Геният на планетата означава познавателната способност на планетния дух. Чрез него последният черпи от съкровищницата на истината ония идеи, които се превръщат впоследствие в планетни ангели. Видимите от нас планети дават възможност да се следи движението на седемте невидими планети, които пътуват съгласно вечните ненарушими закони. * * * Седмото име Татраграматон-Саваоθ или Адонай-Саваоθ е име на Бога на войнствата. Сефиротът е Нецах (победа).
Нему била
посветена
лесната колона на Соломоновия храм и означава вечността и справедливостта на Бога-Огмъстителя То влияе чрез чиновете на Началата (които евреите наричат Иелоим, т. е.
Богове) на сферата на Венера и означава усърдие и любов към справедливостта. То произвежда растенията. Неговото разумно същество се нарича Аниел, а ангелът — Церирел, ръководителят на Давид. * * * Осмото име е Йелоим Саваоθ. И него превеждат Бог на войнствата, не на войната и правосъдието, но на кротостьта и съгласието, тъй като двете последни имена имат окончание войнство.
към текста >>
Сефиротът е Ход (похвала и признание, благопристойност и голяма известност), нему била
посветена
девата колона на Соломоновия храм.
Богове) на сферата на Венера и означава усърдие и любов към справедливостта. То произвежда растенията. Неговото разумно същество се нарича Аниел, а ангелът — Церирел, ръководителят на Давид. * * * Осмото име е Йелоим Саваоθ. И него превеждат Бог на войнствата, не на войната и правосъдието, но на кротостьта и съгласието, тъй като двете последни имена имат окончание войнство.
Сефиротът е Ход (похвала и признание, благопристойност и голяма известност), нему била
посветена
девата колона на Соломоновия храм.
То действа чрез чиновете на Архангелите (които евреите наричат Бене Йелоим, т. е. синове на боговете) на сферата на Меркурийий и произвежда животните. Разумното му същество е Михаел, наставникът на Соломона. * * * Деветото име е Шадай (Всемогъщият и Вседоволният) или Йелхай (Живият Бог) Сефиротът е Йесод (основата). То означава добро разбиране, съюз, изкупление и покой, и влияе чрез чиновете на Ангелите (които евреите наричат Керубим Малак или Техор) на сферата на Луната, прави приращението и накърнението на всички неща, управлява гения на хората и разпределя между тях ангелите-хранители.
към текста >>
Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива
вода
, в долината при краката си, там долу.
Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена. Това е човекът, който трябва да осъществи, каквото е видял. Но и това още не е достатъчно. Който се качва на върха, на възвишението на духа, той се отчуждава от човечеството, от света, и на висотата, усамотен, той остава сам за себе си. На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието.
Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива
вода
, в долината при краката си, там долу.
И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло.
към текста >>
И тази
вода
е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята.
Това е човекът, който трябва да осъществи, каквото е видял. Но и това още не е достатъчно. Който се качва на върха, на възвишението на духа, той се отчуждава от човечеството, от света, и на висотата, усамотен, той остава сам за себе си. На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието. Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу.
И тази
вода
е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята.
Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина.
към текста >>
И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата
вода
, извираща из неговата вътрешност .
Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога. Онзи, чиято мисъл (която, както видехме, като негов съвет предшества всички думи и действия на сътворението) е по-висша от нашата мисъл, изисква жертвата на едно невинно, девствено тяло. Както и да обръщаме и въртим животинския кръг, срещу нас винаги блясва светлината на разкритата в Христа вечна истина.
И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата
вода
, извираща из неговата вътрешност .
. . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас. Действията на Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове на зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването на вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите мисли и постъпки, в процъвтяването и увяхването на природата. Дванадесетте знакове на зодиака могат да се разглеждат от разни гледища и по този начин да се правят разни заключения. Знаковете се де.пят на 4 главни знака (), 4 неподвижни () и 4 подвижни () и по-нататък на четирите тригони според вида на елемента, който представляват, а именно: тригонът на огъня, на земята, на въздуха и на водата.
към текста >>
Знаковете се де.пят на 4 главни знака (), 4 неподвижни () и 4 подвижни () и по-нататък на четирите тригони според вида на елемента, който представляват, а именно: тригонът на огъня, на земята, на въздуха и на
водата
.
И така пак в друга форма: Лео е горящото сърце на бащата; Вирго е девата, материята, майката, която възприема, зачева сина; Либра е самият син в своето божествено равнодушие, претеглен според везните на двете естества; Скорпио е неговото изкушение в пустинята на временното му раждане; Сагитариус е неговата слава, която цели високо към престола отдясно на Отца; Каприкорн е неговият всегдашен ход през страданията към славата на хълма на кръста; Аквариус е знакът на течението на живата вода, извираща из неговата вътрешност . . . Всичко, що става в царството на духа, се отразява и в по-долните царства, следователно, и в материалната област, то се преживява както от природата около нас, така и в нас. Действията на Логоса в неговия космос чрез „седемте планетарни Логоси“ и чрез дванадесетте знакове на зодиака, или както ги наричат в библията „йерархиите“ (патриарсите), с проявени но само при образуването на вселената, не се проявяват и в нас и около нас в природата, в нашите мисли и постъпки, в процъвтяването и увяхването на природата. Дванадесетте знакове на зодиака могат да се разглеждат от разни гледища и по този начин да се правят разни заключения.
Знаковете се де.пят на 4 главни знака (), 4 неподвижни () и 4 подвижни () и по-нататък на четирите тригони според вида на елемента, който представляват, а именно: тригонът на огъня, на земята, на въздуха и на
водата
.
Ние следователно имаме една тройка, която се връзва с една четворница (). Троицата представлява в своите три аспекта качествата: воля, любов, мъдрост, а четворницата символизира четирите елемента на древността или четирите възгледи за формите или агрегатите на материята (твърдо, течно, газ, етер). Астрологическата троица е 1) глава, 2) твърдо, 3) подвижно. 1. Глава. Това символизира изтичащата двигателна сила във вселената, в която се проявява влечението за творение, движението и енергията, — желанието да се манифестира (рая).
към текста >>
Тази троица на проявяващата се сила се изразява в четирите елементи (както старите ги наричаха): огън, въздух,
вода
и земя.
Това е поляризиране (Сатва). Като правим това теоретично разделение, ние не трябва да забравяме, че в действителността трите с винаги едно и държат заедно, макар различно да се манифестират. Основният тон от 1, 2 и 3 е resp. воля, любов, мъдрост. Ясно е, че без ръководната мъдрост двигателната сила на волята още действа унищожаващо вместо съзиждащо, а хармонизираше стремление без трайност и непоколебима мощ не може никога да бъде вечно, а ще си остане само временно.
Тази троица на проявяващата се сила се изразява в четирите елементи (както старите ги наричаха): огън, въздух,
вода
и земя.
Ние ще ги считаме като различни форми или агрегати, в които се проявява манифестирането, а характерът на знака, както и владетелят на същия ще ни посочат тези форми. Във всяка манифестация ние получаваме, следователно, една комбинация на трите или на четирите, или на троицата с кръста , с други думи на духа с материята. Знаковете на всеки тригон можем да разглеждаме по следния начин: Да вземем за пример тригона на огъня , , . В първият знак () можем да сравняваме двигателната сила на вселената с началото на едно праволинейно или параболично движение към една цел, напр, както пусната стрела. Това е актуално реализиране на огнения тригон (проява ментална).
към текста >>
Четирите елемента: огън, въздух,
вода
, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област.
Два следващи един след други главни, твърди или подвижни знака са винаги 90° отдалечени един от други (образуват четириъгълен аспект). Друго деление се прави на 3 огнени знака (, , ), 3 земни (, , ), 3 въздушни (, , ) и 3 водни (, , ). Трите огнени знака образуват помежду си винаги един ъгъл от 120° (триъгълен аспект), а същото е и със земните, въздушните и водните знакове. Огнените знакове винаги образуват с близките въздушни знакове един ъгъл от 60°, а също и земните знакове с водните. Двете групи образуват ъгъл от 180° с вторият въздушен или воден знак.
Четирите елемента: огън, въздух,
вода
, земя доставят четирите области, в които човекът, егото, се манифестира, именно: по-висшата ментална, низшата ментална, астралната и физическата област.
Или, ако правим сравнение с самия човекът, resp. духът, разумът, астралното тяло (тялото на влеченията), материалното тяло. Трите кръста можем да сравним с трите гуни на индусите, а именно: главният кръст с Рая (активност), твърдият кръст с Тама (постоянство, трайност) и подвижният кръст със Сатва (ритмус). Главните знакове владеят главата и разума. Твърдите знакове владеят душата и волята.
към текста >>
Свидетели заявяват, че той не вкусвал храна цели четири седмици, а се поддържал само с
вода
, и пак си запазвал бодростта до край.
Той продължавал занятието си за известно време в един от големите градове на запад, като посвещавал свободното си време за изучаване религиозни и духовни въпроси. Един ден той обявил на приятелите си, че Бог го повикал да върши велика работа, за която цел се отдели.т в пустинята и в планините на уединение да пости и да се моли за великата мисия, която му предстояла. Така той тръгнал за Скалистите планини без пари и средства за издръжката си. Една година по-късно се чуло, че Шлатер се скита из пустините на Ново Мексико, като по някога посещавал селищата на белите хора, дето лекувал болни само чрез полагане на ръце, но най-много се движел между индианците, които го почитали твърде много. През пребиванието си в Ратон, Ново-Мексико, той показал чудеса с постенето си.
Свидетели заявяват, че той не вкусвал храна цели четири седмици, а се поддържал само с
вода
, и пак си запазвал бодростта до край.
Не рядко, той не ядял по цяла седмица. Шлатер бродел пеш през западните щати и територии, като произвеждал сензация, където се явявал, с чудните лечения и странната си, почти свръхчовешка личност. Францис Шлатер През 1896 год. случи се да бъда в Денвър, Колорадо, когато Шлатер беше там, току-що се завърнал от южна Калифорния. Тук имах привилегията да се срещна с церителя и да го наблюдавам в работата му.
към текста >>
Зиме тя всяка вечер, преди да си легне, поливала леглото си с ледена
вода
.
И това не е само във Франция, а е констатирано и в Англия, където през декември почва да расте числото на самоубийствата и умоповрежданията, а в юни почва да намалява. Д-р Рубинович обяснява това явление с въздействието на студа върху мозъка. Студът предизвиква наплив или отдръпване на кръвта и във всеки случай докарва едно отслабване на мозъка. Като един вид опака страна на медала трябва да се изтъкне фактът, че лудите почти не чувстват студа. Има много примери, които доказват това, но особено заслужва да се спомене известната френска революционерка de Mericourt (Theroigne de Mericourt), умряла в лудницата през 1817 год.
Зиме тя всяка вечер, преди да си легне, поливала леглото си с ледена
вода
.
* * * Човекът с две души В заседанието на медико психическото дружество Д-р Герхард Харт е чел реферат за един особен случай, — един негов пациент, у когото се проявявала двойствена личност. Пациентът бил мъж на 28 години ; доведен бил в болницата, понеже изпращал заплашителни телеграми до разни лица, и освен това държането му било изобщо някак странно. Установило се, че всички телеграми били писани в продължение на няколко седмици, авторът им, обаче, не знаял нищо за тях. Установило се още, че този млад мъж е забравил съвсем и други периоди от живота си през последните години. Това обстоятелство дало повод да се подозира тук „една двойна личност“ и основателността на подозрението скоро се потвърдила чрез хипнотически опити.
към текста >>
31.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Запример, ако нагорещим
водата
, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима.
Когато великият художник започне работата си, той не е облечен в празнични дрехи, не е обут с обуща от последната парижка мода, няма министерски цилиндър на главата си, а съвсем просто е облечен: с една дълга бяла дреха, препасан е с малък пояс, обут с меки чехли, носи проста шапка и има разчорлени коси, и тогава с една четка в дясната си ръка, а в лявата - с боите, той вторачва погледа си в бялото платно, стоящо пред него подобно на първоначалната клетка в почиващо състояние, и започва да измерва състоянието на платното, да прави белите колелца, след туй разпределя своята картина на две отделения, туря основните черти на картината и определя мястото на сенките. В четвъртото положение той превръща двата центъра на една звезда, която изпуска своите лъчи по всички направления: ако художникът рисува едно лице в профил, ще тури само едното око, което е първата звезда, а пък ако иска да го нарисува en face - петото състояние, което се нарича диастрално - ще тури двете очи, а в шестото той ще определи цялата форма на фигурата и ще отдели тази фигура от бялото поле на платното. Това именно става сега: този велик художник, който е почнал да върши своята огромна работа, вече зацапва белите полета на хората, зацапва техните закони и четците вече не могат да четат правилно законите, става една вътрешна промяна в човешката душа, а поради това онуй, което човек по-рано е виждал, сега не го вижда, и което по-рано е имало смисъл за него, сега остава без смисъл. Разбира се, то е само привидно, както са привидни споменатите по-горе пукоти и разрушения на канарата за овчарите. В науката това наричат израждане.
Запример, ако нагорещим
водата
, тя се превръща в парообразно състояние и най- после става невидима.
Израждането е процес на превръщане от едно състояние в друго. И съвременното човечество, по същия закон, минава в процеса на своето развитие от едно състояние в друго. Сега хората скоро ще се намерят в положението на пеперудата, която не се радва вече от листата като от един обект за храна, за какъвто ги е считала попреди по необходимост, а вече миролюбиво кацва на листа, без да му причини никаква вреда, както и върху цветовете - те по-преди, когато е била гъсеница, са били за нея предмети без съдържание, но като е напуснала това състояние и е влязла в новото, те стават обект на нейния живот. Следователно, ние просто трябва да признаем факта, че в света е . влязла една нова сила, която действа по един много чувствителен начин.
към текста >>
се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен
вода
да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?!
Зле приети от самаряните, те пресичаха по-скоро равнината на Саарон срещу Великото Море, или пък вървяха покрай границите на Перса, правейки дълги почивки в Аматус и Жабес-Галаад; техните крачки навлизаха с недоверие из земята на проклетата област, поразена от враждебен остракизъм, откакто Манасей, злоупотребявайки с вековните паметозлобия, беше съградил върху планината Гаризим един храм, съперник на оня в Ерусалим. И Исус, виждайки, че тази жена не смееше да се приближи, хвърли върху й един поглед от несравнима благост. Тогава тя се приближи до Него, привлечена от магнетизма на небесната благост. А когато тя беше близо до кладенеца, Той й каза: - Жено, дай ми да пия. - Как!
се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен
вода
да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?!
Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен.
към текста >>
Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти
вода
жива, която не може да се сравни с прясната
вода
на този кладенец.Защото всеки, който пие
вода
от извора, пак ще ожаднее; но
водата
, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на
вода
, която извира в живот вечен.
се провикна тя, ти, който си евреин, ти искаш от мен вода да пиеш, от мен, която съм жена от Самария?! Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба!
Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти
вода
жива, която не може да се сравни с прясната
вода
на този кладенец.Защото всеки, който пие
вода
от извора, пак ще ожаднее; но
водата
, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на
вода
, която извира в живот вечен.
И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на водата, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината. Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . Учителят я видя да трепери.
към текста >>
И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на
водата
, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината.
Защото никога, още от поколения, един ерусалимит дума не продумваше на хората от тази полу-езическа секта, обречена на презрение от правоверните, от тези, които съобразяваха мислите си със слепия текст на Закона. - Ако би знала, о жено, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . И когато самарянката, завладяна от умилното благоволение на благородния Пътник, поставяше стомната си край кладенеца, Исус хвана нежно реката й; - Ако би знала божията дарба! Ако би познавала Този, който ти сега говори, ти би му поискала да пиеш.И дал би ти вода жива, която не може да се сравни с прясната вода на този кладенец.Защото всеки, който пие вода от извора, пак ще ожаднее; но водата, която аз ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен.
И когато Той говореше, чистият овален изглед на лицето му лъчеизпускаше едно сияние от светъл лазур, а от неговото същество произлизаше едно много приятно благоухание, такова, каквото природата не е никога произвела; думите, които излизаха из устните му, бяха по-сладки от мед, по-гальовни от целувките на тихия вятър върху наведените цветя; неговият поглед беше по-бистър от отразената картина в кристалната бистрота на
водата
, от небесната твърд на ясните нощи, по-лъчезарен от пурпура на кръгозорите в сиянието на дрезгавината.
Развълнувана до дъното на душата си, жената от Сихем се почувства да я пронизват тръпки и от свято наслаждение коленичи пред нозете на Спасителя с лице, наведено с целомъдрие. - О жено, ако би знала, кой е Този, който иска от теб да пие! . . . Учителят я видя да трепери. Той се много смили и като знаеше благотворното действие, което той произвеждаше върху нея, не оттегли реката си от нея, защото тя беше грешница, животът й беше нередовен и Исус беше вече сондирал тъмнотата на душата й.
към текста >>
И без да си вземе назад съсъда с
вода
, който би направил по-бавен вървежа й, тя се повърна в Сихем, за да разкаже по-скоро на всякъде това, което бе чула.
А Исус подзе: Това, което казваш, е истина. -—Ти нямаш мъж. Обаче, до сега си водила петима: ти предаде цвета на твоята младост на Тамара; публично си обичала Ноабаб; ти продаде целувките си на Бен-Зара; ти беше робинята на любовта на Елиезера; твоите устни са се запечатвали на устните на Манахела; и този, който сега има твоите знакове от любов, Ибрахим, не е твой мъж. Жено, ти каза истината. При тези думи грешницата, възбудена и светнала от радост, погледна Учителя в лицето, очи в очи, и тя викна в един славен възторг на вяра: - Ах, сега аз виждам, аз разбирам, Ти си пророк!
И без да си вземе назад съсъда с
вода
, който би направил по-бавен вървежа й, тя се повърна в Сихем, за да разкаже по-скоро на всякъде това, което бе чула.
Тя припкаше по пътя, цяла светнала от голяма радост, носена от една неизвестна сила, и викаше на всички тези, които срещаше: „има един велик пророк на кладенеца на Якова, който откри целия ми минал живот.Той е, може би, Христос, който трябва да дойде! “ . . . И хората, които я чуваха, се поглеждаха помежду си, покорени от тайната, и те не можаха да разберат свръхчовешката радост на леката жена, светият пламък, който искреше от очите й. Тогаз учениците, които от далеч видеха коленичилата пред техния Учител, пристигнаха към кладенеца.
към текста >>
Когато волята е
посветена
на глупостта, тя се отхвърля (осъжда) от Вечния Разум. 9.
Истинската вяра никога не оправдава лошите средства; тя ги изправя, когато ги използва, и ги осъжда, когато ги допуска. 5. За да имаме право да усвоим нещо, всякога трябва да го желаем търпеливо и дълго време 6. Да се прекарва живота в желание на нещо, което е невъзможно да се усвоява всякога, значи да се отречем от живота и да приемем вечната смърт. 7. Колкото повече пречки преодолява волята, толкоз тя е по-силна. Ето защо Христос е прославил бедността и скръбта. 8.
Когато волята е
посветена
на глупостта, тя се отхвърля (осъжда) от Вечния Разум. 9.
Волята на справедливия (праведния) човек — това е волята на самия Бог и закона на природата. Разумът вижда чрез волята. Ако волята е здрава, то и схващането е вярно. Бог е казал: „да бъде светлина“ и светлината стана. Волята казва: „да бъде светът такъв, какъвто аз искам да го виждам“, и разумът го вижда такъв, какъвто го е пожелала волята.
към текста >>
При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като
вода
от гъба.
Изисквай по някога да бъдеш освободен от всякакъв страх. Всека секунда на такова искане въздейства малко по малко, за да бъдеш изваден за винаги от робството на страха. Безкрайното съзнание не познава страх, твое вечно наследство е да се приближаваш все повече към това безкрайно съзнание. Ние абсорбираме мислите на хората, на които най-много симпатизираме и с които най-често се срещаме. Ако тези хора са подчинени и живеят с мислите си в по-низши сфери, ние ще губим продължително, защото в общението с неравни, по-висшият и по-съвършеният отделен дух винаги пострадва.
При успехи, мислите за успеха хвърлят към нас веднага нишки, а от неуспехите излизат винаги мисли за липса на ред, на система, на търпение или на сила на вярата, а това се всмуква от нас, като
вода
от гъба.
Пo-добре никакво общение с другите въобще, отколкото общение с хора на разсеяността, безредието и безцелността, защото техните токове от мисли ни изолират от същността на нашите собствени и истински приятели. Който се чувства безпомощен в едно положение, в едно предприятие, в една сделка, той трябва да чака. Отблъсни от себе си всички мисли за това положение, предприятие и пр.! Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят.
към текста >>
Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към
повода
, случая и пр.
Не върши нищо! Искането и намерението тогава само ще се усилят. По този начин човек само събира и складира сили, които текат към него от всички страни. Те протичат във формата на хрумване, на вдъхновение, на една случайност или на един повод. В това чакане ние не сме стояли съвсем мирно.
Аспирацията ни е носила в тока на мислите към внушението, към
повода
, случая и пр.
Който в едно предначинание се осланя само на човеците, той се отклонява от същинската линия на трайни успехи. За твоите предприятия, твоите планове и надежди говори само на такива хора, за които си съвсем сигурен, че ти желаят успех. Не говори никога на хора, които ще те слушат само от учтивост; всяка дума, която казват, означава сила, отнета от твоите предначинания. Числото на хората, на които можеш да се довериш , е извънредно малко. Но доброто желание на един единствен приятел, който с искрен интерес те слуша в продължение само на десет минути, е действителна, жива, спомагателна сила, която ти се придава, за да се присъедини от този момент към тебе и да ти съдейства в твоите намерения и начинания.
към текста >>
32.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна
вода
, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба.
— Докато е рано! Защо трябва да се бърза? Нима късно не може да се бере? Може-би искате да кажете, че цветето ще повехне, когато слънцето встъпи в своите неограничени права? Но аз няма да го оставя без грижа.
Ще го туря на сянка и в един голям съд, пълен с прясна изворна
вода
, дето то ще прекара, без да познае жестоката си съдба.
— Друго искам да кажа, господине, което Вие никога не бихте предположили. Вие, макар че носите върху плещите си половин век, пак не бихте могли да знаете за оня, стар колкото света, конфликт между обитателите на девствената природа и коравосърдечните културни диваци на отровния градски живот. Вие не гледайте, че природните инстинкти карат живите творения на Създателя да се взаимоизтребват, за да поддържат живота си. Колкото се отнася, обаче, до защита на общите интереси, то всеки отделен индивид, от което и да било царство на природата, свято почита заветните идеали на своите прадеди — борба против всяко посегателство върху природата. Върху тези идеали е основан един вечен съюз и в минути на черни изпитания, каквито културните диваци на града причиняват на живеещите в трогателна по своята чистота и простота идилия деца на гората, последните проявяват чудна солидарност за протест срещу рушителите на естествения порядък на живота.
към текста >>
Превода
на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на Първите и Последните Неща и от Душата на един Владика, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам.
Догмата: „всичко е във всичко“, не води непременно към. материализма. Спиритуализмът не трябва да пренебрегва аналогиите и съотношенията, които правят едно координирано тайнствено цяло, дето атомът се управлява от също такива закони, от каквито се управляват и слънцата. Впрочем, аз не разбирам, какво пречи теорията за естествения подбор на догмата за Троичността, или на догмата за възвръщането. Даже напротив. Защищавани от Д-р Грассе, нападани от Д-р Желе, католишките догми се критикуват и от романиста Уелс, но съвсем на друга почва.
Превода
на книгата му: Бог, Невидимия Цар — се предшества от дълги извадки на Първите и Последните Неща и от Душата на един Владика, дето е изложена еволюцията на неговата мисъл — отчасти под влиянието на войната — към една все по- точна и по-точна вяра, но в категорическа противоположност с концепцията за Троичността и с формата, която християнството е взело от Никейския Събор насам.
Религията на Уелс е съществено прагматична. „Аз изработвам вярванията си, казва той, според както изискват моите нужди“. Като си е избрал най привлекателните хипотези, той ги е поставил под изпитанието на действителността и си е направил от тях догми на своя лична религия, която, без съмнение, той иска да постави, в съприкосновение с днешната quasi - всемирна тенденция. Така той свършва с една концепция за един Бог — Воюващ, който не би бил ни всемогъщ, ни безкраен, и когото синтезира в един вид стремеж на човечеството към повече сила и повече красота. Този Бог-Живот, този Бог-Месия против бездънните и тъмни сили на Вселената, против този непознаваем Абсолют, когото Уелс нарича „Забуленото Същество“.
към текста >>
Любовта е един невидим елемент, „живата
вода
“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен свят (космос), кой го обхваща невидимо всички нас.
Една психична сила, която изтича от животворността на вселената. Това не може да се намери нито в градовете, нито в култивираните градини. Щастлив е оня, който чувства силна и сериозна любов към дивите дървета, птици и животни, който ги чувства подобни на себе и знае, че и те му се отплащат с нещо ценно за неговата любов. Всичко живо реагира в симпатия и антипатия. Ние представляваме една част от безкрайното съзнание, а дърветата — другата.
Любовта е един невидим елемент, „живата
вода
“ в света, която тече з големи вълни в онзи духовен свят (космос), кой го обхваща невидимо всички нас.
Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужва нашето внимание. То съдържа една форма на мъдростта, коя то нам, може-би, липсва, която ние още не можем да придобием. Ние се нуждаем от тази мъдрост, защото всяко истинско познание ни донася сила, за да получим по-чисти, по-хубави, поздрави тела. Най-после, ние искаме да се освободим от болести.
към текста >>
Тогава повиках
преводача
за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език.
Сравнете този случай с разните съобщения на някои калугерки, на които се явил белегът на петте рани на Христа, и забележете, че състоянието на нервната чувствителност, предизвикана от постене, от положението за молитва с обърнати нагоре очи, фиксирани върху разпятието, и от съсредоточеното размишление върху предмета на раните на Спасителя, ; всичко това може да произведе хипнотичен транс чрез самовнушение. Един забавителен случай ми се представи, когато бях в Китай. От него се вижда влиянието на самовнушението. Един китаец дойде при мене веднъж и с тих глас ми каза, че е много болен и може-би ще умре. Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му.
Тогава повиках
преводача
за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език.
От обяснението на преводача се разбра, че пациентът е бил проклет, като му било казано, че ще умре след един месец. Понеже беше млад, по- старах се да му обясня, че нищо няма да му се случи и че глупаво е да вярва такива празни работи: след една седмица ще бъде добре. Но моите думи не му повлияха, защото на другия ден той изглеждаше по-зле. Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши китайския дявол и ще го изпрати в ада. След това го подложих пет минути на една електрическа батерия, която много го изплаши.
към текста >>
От обяснението на
преводача
се разбра, че пациентът е бил проклет, като му било казано, че ще умре след един месец.
Един забавителен случай ми се представи, когато бях в Китай. От него се вижда влиянието на самовнушението. Един китаец дойде при мене веднъж и с тих глас ми каза, че е много болен и може-би ще умре. Понеже не намерих никаква болест у него, дадох му известно подкрепително и го изпра- тих, но той дойде пак на другия ден и изглеждаше действително болен, макар да нямаше нищо лошо в организма му. Тогава повиках преводача за да ми обясни по-добре това, което пациентът не можеше да ми каже на моя език.
От обяснението на
преводача
се разбра, че пациентът е бил проклет, като му било казано, че ще умре след един месец.
Понеже беше млад, по- старах се да му обясня, че нищо няма да му се случи и че глупаво е да вярва такива празни работи: след една седмица ще бъде добре. Но моите думи не му повлияха, защото на другия ден той изглеждаше по-зле. Тогава търпението ми се изчерпа, разсърдих се и му казах, че ще му дам един цер № 1 от чуждестранен дявол, който ще изплаши китайския дявол и ще го изпрати в ада. След това го подложих пет минути на една електрическа батерия, която много го изплаши. Един ден подир това пациентът дойде с усмивка и поиска пак от същия цер, и като приложих още веднъж електрическата батерия, той си отиде излекуван.
към текста >>
Всички овни тогава, по примера на своя
водач
, настръхнали и изплашени, се засилваха и прескачаха по същия начин.
Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син. Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си. От долния край на селото се зададоха стадо овни; тях водеше един едър бел овен, с остри вити рога и с тежък медножълт звънец на шия, каквито се окачват на хергелетата. Овчарят, малко куц и стар човек, вървеше отподире и едва настигаше стадото си. Когато първият овен дойде там, дето лежеше Горнякът, неочаквано се изплаши, наведе глава, завъртя рога и, като си удари краката ό земя, подскочи и го прескочи.
Всички овни тогава, по примера на своя
водач
, настръхнали и изплашени, се засилваха и прескачаха по същия начин.
Дигна се силен шум от това и облак прах се понесе над улицата. Горнякът се разбуди, взе да търка очи,- но, види се, нищо не можа да схване от всичко, което се случи. „Жена, я ме покрий с чергата“ — рече той и пак захърка дълбоко. Когато овните отминаха напред, а овчарят настигна местото, дето лежеше Горнякът, и като видя коя е причината на това смущение сред неговите вакли овни, високо подсвирна с уста и извика : — Тю, брей Горняк, ех че си се наредил! Овенското прескачане не можа да смути сладкия сън на Горняка.
към текста >>
АСТРОНОМИЯ Големите изригвания на слънцето В The Astrophysical journal е
посветена
една специална студия за гигантското изригване на слънцето, подобно на станалото на 15 юли 1919 г.
Въобще малък, сух и оскъден палец означава всякога нерешителен дух на респективното дете, което при всяко нещо, дори и при най-обикновените работи, е така колебливо, както една слаба тръстика пред вятър, до колкото решението почива не само върху чувствата и инстинктите, но и на една разумна разсъдливост. Подобен палец по-рядко се среща у момчета, отколкото у момичета, и в периода, когато обикновено настъпва половата зрелост, често става причина за всякакви безумно любовни чудеса, що създават така много главоболия на родители, на възпитателя и на лекаря. Освен чувственост и преданост към всички наклонности, без оглед на някакво размишление, такива момичета се характеризират обикновено и с любвеобилен, търпелив нрав, както и с безпристрастие и горещо привързан характер. И тук също, поради това, че тия наклонности се знаят дълго преди настъпване опасния период, ще можем успешно да се противопоставим и по такъв начин да запазим от страшната развала много добри и невинни деца. (Следва) ____________________________________________________________________________ 1) Всички фигури, за които се говори в тая статия, са поместени в I-а годишнина на списанието.
АСТРОНОМИЯ Големите изригвания на слънцето В The Astrophysical journal е
посветена
една специална студия за гигантското изригване на слънцето, подобно на станалото на 15 юли 1919 г.
Ние ще приведем тук описателната част от тази студия на г. Едисон Пти, т. е. тази, която се отнася до слънцето, този велик управител на земния живот и на метеорологията на земното кълбо, интересуващо ни във всичките си прояви на дейност. Пролетта и лятото на 1919 год. бяха твърде забележителни по броя и разнообразието на слънчевите явления, както и по количеството и измеренията на петната и взривовете му.
към текста >>
юни 1920 г., бе
посветена
на темата: Руската революция в светлината на окултизма.
През м. юни мин. година в столицата пристигна, като бежанец от Русия, рус· кият писател и лектор по окултизма, Гр. Вас. Бостунич. Той обяви, че ще държи тук, както и в провинцията, редица лекции из областта на тайните науки, в свръзка със съвременните събития в Европа и специално в Русия1)· Една от тия лекции, държана на 25.
юни 1920 г., бе
посветена
на темата: Руската революция в светлината на окултизма.
Ние присъствахме на тая лекция ч в идещата книжка възнамеряваме да дадем кратки извадки от нея. За любопитство на нашите четци ще съобщим сега само това, че основната мисъл, която лек- торът прокарваше в лекциите си, бе, че сегашният болшевизъм в Русия не е нищо друго, освен израз на сатанизма, организиран от масонството —· мнение, което не се споделя, в тая форма, от други познавачи на дълбоките причини, които създадоха сегашното тежко положение на руския народ. Смета се, че страданията на последния са изплащане на неговите кармически задължения, понеже той не послуша гласа на Толстоя на времето ч не се поправи в своя индивидуален, обществен и политически живот. Впрочем , Бостунич не отрече пред нас верността на тоя възглед, без да измени мнението си за водителите на болшевизма, които счита за оръдия на черната масонска ложа. Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на салон с евтин наем и пр.}, Гр. Вас.
към текста >>
33.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в
полуосветена
стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети.
Често от този момент нататък трябва да се измине още — 1 час, за да могат да се различат пръстите. По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав. Предметът като че ли е потопен в одови пламъци, обвити със светещ ореол. Появязат се пламъчета по върховете, искри; нещо като светещ дим или пари се отделя от светещите предмети и се издига във въздуха и най-после почва да се различава всичко в стаята, тъй като тъмните предмети се осветляват от светлината на светещите предмети.
Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в
полуосветена
стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети.
Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо. Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина.
към текста >>
Вода
, стояла на слънце, става одо-положителна и затова — приятна, а
вода
стояла на лунна светлина, става одо-отрицателна, понеже отрицателният од на лунната светлина е повече от положителния, и затуй такава
вода
е неприятна за сензитива През 1844 год.
Това е по отношение на цветята, дрехите, стайните стени и пр. Причината е в следното: синият цвят е с положите- лен, а жълтият и червеният с отрицателен од. А положителният од, както казахме, е по-приятен от отрицателния. Сензитивът щом се приближи до болен, макар и последният външно да изглежда съвсем здрав, веднага ще почувства, че той е болен, понеже болният е повече одо-отрицателен, отколкото здравият.У болния отрицателният од преобладава, а сензитивният чувства неприятност от това. В слънчевата светлина положителният од е повече от отрицателния.
Вода
, стояла на слънце, става одо-положителна и затова — приятна, а
вода
стояла на лунна светлина, става одо-отрицателна, понеже отрицателният од на лунната светлина е повече от положителния, и затуй такава
вода
е неприятна за сензитива През 1844 год.
Райхенбах получил неприятно писмо, бил наскърбен, но се стараел да скрие скръбта в себе си, тъй че външно никой нищо да не познае. Когато този ден се срещнал с г-ца Райхел и я поздравил, тя веднага си дръпнала ръката и казала, че усетила болка не само долу в пръстите, но и в цялата ръка до рамото, и ако не си дръпнела ръката веднага, не би издържала. Още малко ще.па да извика. Тя му казала, че трябва да му се е случило нещо съвсем необикновено. След 1 час направила пак опит.
към текста >>
Райхенбах взел чаша до половината пълна с
вода
и като я държал в ръката си неколко минути, показал я на сензитива.
След това взел парчето в ръцете си, държал го известно време, като го въртел, и пак го показал на сензитива. Последният го видел слабо светещо. Обаче, това светене траяло само неколко секунди. Това показва, че ръката предава одичната светлина на предметите, до които се допира. Тези предмети я задържат малко време и след това я изпущат.
Райхенбах взел чаша до половината пълна с
вода
и като я държал в ръката си неколко минути, показал я на сензитива.
Последният видел водата светеща. Водата е била пълна с одичен пламък, а над водата излизала доста на високо светеща одична мъгла. Опитът бил направен с двете ръце. Тогава светещата мъгла откъм лявата ръка бил червен, а откъм дясната син. Подобни опити били направени с г-ца Байер, г-ца Цинкел и др.
към текста >>
Последният видел
водата
светеща.
Последният го видел слабо светещо. Обаче, това светене траяло само неколко секунди. Това показва, че ръката предава одичната светлина на предметите, до които се допира. Тези предмети я задържат малко време и след това я изпущат. Райхенбах взел чаша до половината пълна с вода и като я държал в ръката си неколко минути, показал я на сензитива.
Последният видел
водата
светеща.
Водата е била пълна с одичен пламък, а над водата излизала доста на високо светеща одична мъгла. Опитът бил направен с двете ръце. Тогава светещата мъгла откъм лявата ръка бил червен, а откъм дясната син. Подобни опити били направени с г-ца Байер, г-ца Цинкел и др. Райхенбах взел във всека своя ръка по чаша вода и след известно време ги подал на г-ца Цинкел и то така: отрицателната лява чаша дал на положителната й дясна ръка и обратно.
към текста >>
Водата
е била пълна с одичен пламък, а над
водата
излизала доста на високо светеща одична мъгла.
Обаче, това светене траяло само неколко секунди. Това показва, че ръката предава одичната светлина на предметите, до които се допира. Тези предмети я задържат малко време и след това я изпущат. Райхенбах взел чаша до половината пълна с вода и като я държал в ръката си неколко минути, показал я на сензитива. Последният видел водата светеща.
Водата
е била пълна с одичен пламък, а над
водата
излизала доста на високо светеща одична мъгла.
Опитът бил направен с двете ръце. Тогава светещата мъгла откъм лявата ръка бил червен, а откъм дясната син. Подобни опити били направени с г-ца Байер, г-ца Цинкел и др. Райхенбах взел във всека своя ръка по чаша вода и след известно време ги подал на г-ца Цинкел и то така: отрицателната лява чаша дал на положителната й дясна ръка и обратно. Тя видела, как светлината в тях изгаснала и след време се появила отново, само че с обратни цветове.
към текста >>
Райхенбах взел във всека своя ръка по чаша
вода
и след известно време ги подал на г-ца Цинкел и то така: отрицателната лява чаша дал на положителната й дясна ръка и обратно.
Последният видел водата светеща. Водата е била пълна с одичен пламък, а над водата излизала доста на високо светеща одична мъгла. Опитът бил направен с двете ръце. Тогава светещата мъгла откъм лявата ръка бил червен, а откъм дясната син. Подобни опити били направени с г-ца Байер, г-ца Цинкел и др.
Райхенбах взел във всека своя ръка по чаша
вода
и след известно време ги подал на г-ца Цинкел и то така: отрицателната лява чаша дал на положителната й дясна ръка и обратно.
Тя видела, как светлината в тях изгаснала и след време се появила отново, само че с обратни цветове. Когато Райхенбах е движел в тъмно водната повърхнина в чашата, то г-ца Цинкел виждала следната картина: като че ли той разбърква нажежен до червено пясък. Веднъж той дал на г-ца Цинкел квадратче хартия. Тя насочила перпендикулярно към хартията един свой пръст. Изпърво тя не виждала хартията, но скоро последната се напоила с нейния од и станала видима.
към текста >>
Райхенбах пожелал от Д-р Блас следното: той да й съобщи мислено, тя да поиска чаша
вода
и да пие. Проф.
Райхенбах проверил и видял, че това не пречи неговото одично влияние върху нея, напр. с паси и пр. Но това още не било нищо. Д-р Блас казал, че приспаната се подчинява във всичко на неговата воля, даже и когато той не й говори, а само мисли върху нещо. За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му говори на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински).
Райхенбах пожелал от Д-р Блас следното: той да й съобщи мислено, тя да поиска чаша
вода
и да пие. Проф.
Рагски и Райхенбах застанали от двете страни и наблюдавали доктора и приспаната. Докторът стоял с прострени ръце. След минута Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата. Скоро тя поискала вода, и като й поднесли, пила. След това предложил следното: тя да стане от стола си и да седне на съседното канапе.
към текста >>
Скоро тя поискала
вода
, и като й поднесли, пила.
За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му говори на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински). Райхенбах пожелал от Д-р Блас следното: той да й съобщи мислено, тя да поиска чаша вода и да пие. Проф. Рагски и Райхенбах застанали от двете страни и наблюдавали доктора и приспаната. Докторът стоял с прострени ръце. След минута Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата.
Скоро тя поискала
вода
, и като й поднесли, пила.
След това предложил следното: тя да стане от стола си и да седне на съседното канапе. Скоро тя станала (спяща) и, със затворени очи, отишла при канапето и седнала. Били изпълнени и други подобни задачи. През същото време Райхенбах, без да обади некому, се опитвал да й предаде некоя своя мисъл, но напразно. Тя не го слушала, тъй както по-рано не му отговаряла.
към текста >>
При същите обстоятелства бил повторен опитът с чашата
вода
и дал същият резултат.
Нейният сън бил толкоз дълбок и крепък, че професор Рагски и Райхенбах са боли с игла ръката й, с гвоздеи са налегали ръката й, без да прояви тя най-малкото усещане. Най-сетне Райхенбах предложил на .Д-р Блас да я събуди без да й продума нещо, — само със своята воля и мисъл. Д-р Блас застанал за малко време мълчалив срещу нея; тя се помръднала на канапето и казала: „Ида веднага“. След това се изправила, почнала да си търка очите и ги погледнала тъй, както гледа току-що събуденият от най-дълбок сън. След няколко дена Райхенбах повторно посетил Д-р Блас и г-ца Байер.
При същите обстоятелства бил повторен опитът с чашата
вода
и дал същият резултат.
По желание на Райхенбах Д-р Блас й предал волята си, тя да му подаде лявата си ръка. Това било извършено. След това желанието на Райхенбаха било! Д-р Блас да й подаде перодръжка и мислено да поиска, да му я върне. Това било извършено.
към текста >>
Повторени били опитите с чашата
вода
и със събуждането.
да опита, дали мисълта може да се предаде и през стената безпрепятствено, и същевременно, да изпита с туй и самия лекар. Лекарят изпратил от другата стая мисълта, тя да се събуди. Тя се обърнала, изправила се, седнала, въздъхнала и се събудила. След 8 дена г-ца Байер се намирала вече в дома на Райхенбах. Присъствал и Д-р Блас.
Повторени били опитите с чашата
вода
и със събуждането.
Райхенбах все по-добре и по-добре се запознавал с г-ца Байер. Понеже той често правил опити с нея, появила се връзка и между тях двамата. След известно време тя почнала да го слуша и да му отговаря във време на магнетичния си сън. Райхенбах я събуждал винаги с обратни паси. Сега Райхенбах искал да опита, дали ще сполучи да я събуди чрез мисълта си.
към текста >>
Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо
осветена
стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня.
ХИПНОТИЗИРАНЕ Има разни методи за изкуствено приспиване или хипнотизиране. Целта на всичките, обаче, е една: да възбудят толкова интензивна представа за съня, че хипнотизираният наистина да започне да очаква заспиването. Това се постига чрез монотонни раздразнения на чувствата, които предизвикват умора и сън. Най-често прилаганите методи са следните две: 1. Комбиниран (Герлингов) метод.
Той се състои в следното: Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо
осветена
стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня.
Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения: 1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“. 2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват да се затварят“. 3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“. 4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“.
към текста >>
В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша
вода
.
За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера: Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете. Като вземете една удобна поза, ще започнете да мислите върху това, което аз сега ще Ви съобщя. Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня. Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“ Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест. Често внушението с думи не стига.. Тогава то се засилва с други средства.
В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 101/2 ч.- една чаена лъжичка в чаша
вода
.
След това в 11 ч. ще почувствате умора“ и т. н.. както по-горе. Тоя прах е обикновена млечна захар — нещо, което, разбира се на пациента не се казва. Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния начин: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок.
към текста >>
Четирите елементи във вселената — Земя,
Вода
, Въздух и Огън — съответстват на твърдите вещества, на кръвта и лимфата, на дишането и на телесната топлина в микрокосмоса, и така бихме могли да продължаваме, да теглим паралели между вселената и човека.
Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог1). Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса. Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета. Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле. Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце.
Четирите елементи във вселената — Земя,
Вода
, Въздух и Огън — съответстват на твърдите вещества, на кръвта и лимфата, на дишането и на телесната топлина в микрокосмоса, и така бихме могли да продължаваме, да теглим паралели между вселената и човека.
„Както горе, тъй и долу“. Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът. И наистина, виждаме, че силно психично и магнетично сложените натури се раждат в мига, в който магнетическото напрежение на земята е най-голямо, сиреч в полунощ. Слънцето се нахожда тогава в хороскопа близко до най-низката точка на меридиана (Надир). Виждаме също, че и , и когато при раждането се намират в тази точка, предизвикват психизъм.
към текста >>
официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов
преводач
Яр.
VI от I год. на Всемирна Летопис бяха дадени кратки сведения за бележития шведски ясновидец и мистик Емануел Сведенборг. Живял през времето на господството на папската римокатолическа църква, ревнив изследовател на свещ. писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде. Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год.
официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов
преводач
Яр.
Им. Янечек. Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им.
към текста >>
2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез
превода
на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м.
Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек.
2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез
превода
на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м.
август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде. Навред той е държал беседи изключително върху същия мироглед,. за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му. Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи. Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора.
към текста >>
Онези, които търсят бисери се хвърлят във
водата
за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят.
На морския бряг на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора. „Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят лодки и с усмивка ги пускат в необятната глъбина. Децата си играят на морския бряг на световете. „Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи.
Онези, които търсят бисери се хвърлят във
водата
за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят.
Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи. „Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето си. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието. „На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца.
към текста >>
Лично на мене числата от 1 — 100 ми се представляват като една не еднакво
осветена
сложна крива, в която всека цифра има строго определено место.
Накратко, искам да кажа още нещо за поменатите в началото на статията диаграмни синопсии. С това понятие се означава явлението, че много хора си представляват букви, цифри и др. подобни, наредени в известни пространствени схеми. Тия схеми често представляват комплицирани криви, в които може да има цветове и нюанси. Явно е, че тия диаграмни синопсии често, но не винаги, са дълбоко втълпени асоциации на представата.
Лично на мене числата от 1 — 100 ми се представляват като една не еднакво
осветена
сложна крива, в която всека цифра има строго определено место.
Различията в осветлението и във височината на разните цифри аз отдавам на различната трудност, която ми създаваше тяхното заучаване в детинството ми. Месеците си представляваме наредени в елипса, в която пролетта и есента стоят горе и долу, а лятото и зимата в дясно и ляво. Тук произходът на моята схема е ясен. Тя изхожда от рисунките на земния път около слънцето, които аз в детинството си изучвах. Произходът на тия схеми ние обикновено забелязване късно—в началото те ни се струват напълно обикновени и естествени.
към текста >>
34.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
А когато кажем „
вода
" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича.
че всяко ново учение разяждало организма на нашия народ и че новите идеи и насоки не били съгласни с традициите на нашите прадеди. А могат ли нашите държавници и официални учени да ни кажат, кои са традициите на нашите прадеди? Нека те ни ги опишат специфично. Едно сравнение ще уясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота.
А когато кажем „
вода
" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича.
Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на вода.
към текста >>
Вярно е, че
водата
е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота.
Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямото пречупване на светлината и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока.
Вярно е, че
водата
е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота.
И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем?
към текста >>
И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на
вода
.
А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била наляна, щом се счупи, тя изтича. Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота.
И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на
вода
.
На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем.
към текста >>
На тях може да се хвърлят много укори, както и на
водата
, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е.
Не можете следователно да разчитате на никаква устойчивост. Готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на вода.
На тях може да се хвърлят много укори, както и на
водата
, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е.
че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила.
към текста >>
Водата
е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу.
И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи мязат не на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими.
Водата
е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу.
Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила. Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр.
към текста >>
Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става
водата
, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила.
На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. че те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато турим срещу течението й някоя преграда, някой бент и искаме да спрем движението й, което има голям наклон - тогава тя става наистина много опасна за ония, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тия бентове до небето, за да я спрем? Разбира се, не можем.
Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става
водата
, за да тръгне пак по стария път, който природата й е определила.
Това са, впрочем, само намеквания за разсъждение, без да имаме предвид да се укорява, който и да е. Ние не трябва да направим погрешката, която жителите на гр. Джонстаун (Америка) направиха в края на миналия век: те имали над града си река, която текла тихо и спокойно с векове, но в ума на тия културни американци се зародила идеята да запушат тая река над града и да образуват едно езеро за да се разхождат с лодки по него, а зимно време да се пързалят. Речено-казано и свършено: предприятието било извършено и няколко години подред жителите на гр. Джонстаун се радвали на своята културна придобивка - езерото си.
към текста >>
ХХХ НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ „И Дух Божи се носеше върху
водата
“.
И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки. И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Не е ли дошло и за нашите държавници времето, да обършат сълзите на своя народ?
ХХХ НОВА ЕСТЕТИКА Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ „И Дух Божи се носеше върху
водата
“.
Битие — 1; 2. Дихание страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец.. — Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората в огньове разноцветни, в слънчева позлата, и светна в тях залутаният, земният прашец... — Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: „Давиде, проречи на тия твари — часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад! _.“ Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна.
към текста >>
Бих желала да опитам, ако е възможно, да намеря едно облекчение във спиритизма, и ще прибягна към него със вяра, надежда и любов... Но аз съм много малко
посветена
в това учение.
Обикнах това страдание. Виждам милата ми щерка, че почувства, отгада моето отчаяние: тя искаше да остана жива, за да не я оплаквам. Моята печал е съставена от безплодни съжаления, от горчиво Заблуждение, от бунт против всички и всичко. Аз чувствам, че мъмря даже Бога, за дето ми отне хиляди пъти живота. За напред аз ще живея само със спомена за нея; щерка ми, моята постоянна мисъл; тя, моя култ; тя, моето обожаемо същество.
Бих желала да опитам, ако е възможно, да намеря едно облекчение във спиритизма, и ще прибягна към него със вяра, надежда и любов... Но аз съм много малко
посветена
в това учение.
Мъж ми и аз се опитахме веднъж със маса, но уви! без резултат, макар и да направихме всичко да успеем, както мислехме, с поставяне портрета на нашето мило дете върху масата, една къдричка от косите му, една страничка от негов ръкопис и чрез извикването й със всичката сила на волята ни. Но и сълзите ни, и позивите ни, и желанията ни, всичко отиде напусто! Аз искам да продължа, да постоянствам, и за тая цел именно, драги и знаменити учителю, аз Ви умолявам да ни помогнете. Жива ли е тя още?
към текста >>
Като знаем, че Бог е безпределното, всемогъщо и вездесъщо добре и че ние сме един израз на неговото съществуване, не може да се ограничат практически пълните с благодат просби на нашия живот, а също и любовта, радостта и мира, които ще се влеят в нас: „А който пие от
водата
, която аз ще му дам, той няма да ожаднее навеки“— Ев. Йоан.
Ние виждаме мощната власт на мисълта в това, че тя дава идеята за злото и по този начин, за момент, може да ни направи негови роби. Обаче, това е отрицателната страна, а ние трябва сега и за винаги да се отклоняваме от отрицателното и да се стремим към положителното. В това лежи действителната мощ, и тя е Бог — „вечното добро“. Понеже не познаваме естеството на Бога, ние отклоняваме мислите си от него; така четем в Осия — 4. 6, „Людете ми загинаха от липса на знание“.
Като знаем, че Бог е безпределното, всемогъщо и вездесъщо добре и че ние сме един израз на неговото съществуване, не може да се ограничат практически пълните с благодат просби на нашия живот, а също и любовта, радостта и мира, които ще се влеят в нас: „А който пие от
водата
, която аз ще му дам, той няма да ожаднее навеки“— Ев. Йоан.
4; 14. Но ние трябва да приложим рационално и мъдро тази истина. Ако някой смята бдителността за ненужна след откритието, че злото не е положителна сила, но притежава само силата, която ние му даваме, то той прави голяма грешка, от която рано или късно ще бъде увреден. Кой е по-лошият неприятел — един дявол в ада. спорел Милтоновия образец, или един лукав дявол в нашето сърце, създаден от собствената ни липса на разбиране вечното божество?
към текста >>
За
непросветената
тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога.
Когато ние чуваме, че в индуските храмове се намират същите символи, каквито срещаме в разкопките на древността на Запад; когато узнаваме, че идентичната резба на камък (глифите), идентичните числа и символи, намерени в Египет, Перу, Мексико, Източна Исландия, Индия, Халдея и Централна Азия, напр., символът на разпнат човек, или символът на еволюцията на човешките раси от Боговете1) — неволно се явява въпросът: не е ли била в основата не всички тези символи у различните народи една и съща идея, не са ли признавали те една и съща истина и не се ли покланяли на един и същ Бог, под различни названия? Утвърдителният отговор на този въпрос дава сравнителното изучване на древните свещени писания. Като изучва- ме древните свещени книги, написани с думите на великите Учители на човечеството, ние намираме в тях едни и същи истини, скрити под вида на символи, алегории и притчи. Всички духовни истини в своята същност не могат да бъдат други, освен идеални, отвлечени, философски. Те са се обличали в тези външни покривала на алегории и притчи, за да преживеят мрака на времето: изрязани на камък във вид на известен знак или условна фигура, взета из природата, те се запазвали от век на век; облечени в разбираема за всеки ум притча, те се задържали в паметта и се предавали в свещените книги.
За
непросветената
тълпа, тези знакове, алегорически фигури и притчи получавали свещен смисъл, защото били във връзка с богослужението, молитвите и жертвоприношенията, в време на които тълпата изпитвала своето съприкосновение с Бога.
И тези знакове и алегории служели за духовно-развития и подготвен за възприемане на техния вътрешен смисъл човек като живи и трайни източници на религиозно знание. Всеки символ, записан ли е той на папирус или изсечен на камък, е скъпоценен многостенник, всека стена на който съдържа в себе си не само множество тълкувания на основната идея, но се и отнася към различните области на науката. Пълното съдържание на всеки символ крие в себе си космическа и астрономическа, религиозна и философска страна на символически представената идея. Съвременните символисти и ориенталисти, незапознати с древните мистерии, които разкриват цялата пълнота на вътрешния смисъл на религиозните символи, знаят и виждат само последната стадия на символа; неговото изразяване във физическия свят, докато в мистериите се давали всички фази на символическата идея. Като изхождали от чистата светлина на Идеала, изпълнявал се пълния кръг от нейните приложения: отначало редът на нейното космическо разкритие, след това нейното математическо и астрономическо значение, по-нататък психическото, т. е.
към текста >>
Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу —
водата
или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „
водата
"—материята).
С други думи, емблемата е цяла серия от изображения, които се обясняват алегорически и които разкриват идеята като панорамна перспектива, при което различните изгледи на таз •: идея следват един след друг. По тоя начин свещените книги, като Пураните, Библията, Новия Завет може да се разглеждат като написани емблеми. Нека разгледаме сега няколко символи, но не трябва да се забравя, че в този кратък очерк е възможно само леко да засегнем тази сложна и трудна задача. Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата. Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление.
Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу —
водата
или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „
водата
"—материята).
Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно. В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и водата, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата. Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането.
към текста >>
В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и
водата
, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата.
Да почнем със символа, който изразява идеята за Троицата. Това е триъгълникът, който се намира във всички религиозни символики, тъй като във всички религии Върховното Божество се явява винаги като единно по същество и троично по проявление. Двойният, преплетен триъгълник, изразява единството на Духа и Материята: триъгълникът, обърнат с острието нагоре, символизира огъня или духа; обърнатият с острието надолу — водата или материята („огънят“ на символически език означава всякога духа, а „водата"—материята). Триъгълниците са тясно преплетени, защото духат и материята с неразделни в своето проявление. Горният триъгълник се рисува понякога с бяло, а долният с черно.
В този символ двата божествени принципа са представени като нещо единно по същество, но двойствено в своето проявление: огънят и
водата
, положителното и отрицателното, мъжкият и женски принцип в природата.
Един от най-интересните и разпространени символи в религиите на света е змията. Той представлява в религиозните философии емблемата на Вечността, Мъдростта и Възраждането. Относно духовния мир значението на символа е Божествената Мъдрост ; относно материята — възраждането и безсмъртието. Затова Хермес е считал земята най-духовно от всички същества. И Мойсей, посветен в мъдростта на Хермеса, разбирал змията в същия смисъл.
към текста >>
Това клонче, като символизира огъня и
водата
или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда.
Този цвят е посветен на природата и божеството: той символизира, както абстрактното, тъй и конкретното начало на вселената, като изобразява творческите сили на духовната и физическа природа. Цветът на лотоса се счита свещен от незапомнени времена от арийските народ - индуси. египтяни, и след тях, от будистите. Той е бил еднакво почитан в Китай и в Япония и приет от християните като -свещена емблема, при което лотосът бил заменен с водна лилия. На иконите за Благовещение Архангел Гаврил, явяващ се на Дева Мария, се изобразява с клонче водни линии в ръка.
Това клонче, като символизира огъня и
водата
или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда.
И у египтяните Озирис и Хорус се изобразявали винаги във връзка с лотоса, като богове на слънцето или богове на огъня (символизмът на лотоса може да се намери в книгата на Sir William Jones: „Dissertations relating to Asia“). У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и водата, иначе —духа и материята. По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята. Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса. В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата.
към текста >>
У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и
водата
, иначе —духа и материята.
египтяни, и след тях, от будистите. Той е бил еднакво почитан в Китай и в Япония и приет от християните като -свещена емблема, при което лотосът бил заменен с водна лилия. На иконите за Благовещение Архангел Гаврил, явяващ се на Дева Мария, се изобразява с клонче водни линии в ръка. Това клонче, като символизира огъня и водата или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда. И у египтяните Озирис и Хорус се изобразявали винаги във връзка с лотоса, като богове на слънцето или богове на огъня (символизмът на лотоса може да се намери в книгата на Sir William Jones: „Dissertations relating to Asia“).
У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и
водата
, иначе —духа и материята.
По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята. Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса. В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от водата. Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи. Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света.
към текста >>
В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от
водата
.
Това клонче, като символизира огъня и водата или идеята за създанието и раждането, представлява същата идея, както и лотосът, който е възвестил на майката Гаутама (Maha, Маyа) раждането на Буда. И у египтяните Озирис и Хорус се изобразявали винаги във връзка с лотоса, като богове на слънцето или богове на огъня (символизмът на лотоса може да се намери в книгата на Sir William Jones: „Dissertations relating to Asia“). У индусите лотосът служел за емблема на производителните сили на природата, действащи чрез посредството на огъня и водата, иначе —духа и материята. По отношение на материалната природа лотосът символизира плодородието на земята. Четирите Ангела или Гениите на четирите страни на небето стоят всеки на цвета на лотоса.
В индуската религиозна представа, Брама се открива посредством Духа-огън, който привежда в движение, оплодотворява и развива в конкретни форми всичко, което е родено от
водата
.
Цветът на лотоса, израстващ из недрата на Вишну (бащата), който пребивава в големите води на безграничното пространство, опирайки се на Змията на Безкрайността, представлява от себе си един от най-изразителните ■ символи. Lakshmi, женският образ на Вишну, се изобразява плаващ на цвят от лотос при сътворението на света. В споменатата книга на Sir W. Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи.
към текста >>
Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на
водата
с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце.
Jones е посочено, че според мистическите представи на индуската религия, семената на лотоса още до поникването си съдържат в себе си безкрайно малък образ на напълно развито растение. Основната идея на този символ има сродни идеи във всички, религиозни системи. Под формата на лотоса или водната лилия се изобразява еманацията на обективното из субективното, Божественият Промисъл, преминаващ от идея във видима форма. Съграждащите сили виждат в идеалния свят, още до началото на творчеството, скрити в божествената мисъл първообразите на всичко, което те строят, изобразяват, образуват по тези образци, както в земната сфера, тъй и в отвъдната. Такова е космическото значение на символа на Изток.
Но в екзотернческото тълкуване лотосът представлява от себе си емблема на производителността: цветът на лотоса, прикрепен към недрата на Изида (майката на земята) с своето тънко стъбло преминава през водите на тези недра (река Нил) и се появява на повърхността на
водата
с разцъфтял цветец, в листенцата на който, за още по-голяма нагледност, изобразяват често момченце.
В този символ Изида и Озирис, деца на Кроноса, т. е. на безкрайното време, стават в развитието на своите естествени сили, родители на човека, под името Хорус. Непостижимата тайна на раждането извиква в религиозната представа мисълта за съдействието на божеството и освещава всичко, което се отнася до тази тайна. * * * Най-близкият нам и най-разпространеният символ, който е съществувал във всички древни религии на Изтока, това е символът на кръста. На Запад е прието да го отъдестяват с християнството, а между това.
към текста >>
Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата
вода
, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата!
Той се опитва да живее със старите! Упадък и смърт са последиците! ' Духат загубва все повече своята власт над организма! Отслабнала памет, отслабени сетива, треперещи членове, изсъхнали меса, — всичко това с белези, че психиката, оставена без „насъщния й хляб“ от нови мисли, загубва своето господство над тялото. За да живеем в истината, със напредването на годините да растем по сила на духа и на тялото, да преминаваме всяка • фаза на съществуването с все издигащ се възторг, докато десетилетията преминават, за да изнесем най-после победата над големия враг „смъртта“, трябва да става един непрекъснат процес на отделяне старите мисли!
Мисли, които са изпълнили своето назначение, за да отстъпят мястото си на нови такива; също като един кладенец, който, за да пусне най-бистрата
вода
, трябва по-рано да бъде прочистен от застоялата!
Старите идеи трябва, за да се отървем от тях, да ги изговорим! Не пред всекиго, а само пред тогова, в когото можем да имаме абсолютно доверие, комуто всичко можем да изкажем, всяко желание, всяка наклонност, както в доброто,, тъй и в злото. Същества, които без всяка опасност могат да говорят едно с друго — да се изповядват помежду си, — трябва да се намират в една и съща психична вълна. Трябва с еднакви очи да гледат на нещата; да се проникват интуитивно един други, и тъй ясновидски да прозират мотива и характера, че в малко думи изповедта да бъде изчерпателно завършена. Мъжът и жената са един към други най-добрите поверители.
към текста >>
Забрави себе си, предай се Богу и божественият живот ще се излее в теб и ти ще намериш „извора на живата
вода
“, ще влезеш веднага в Царството Божие, защото то е вътре в тебе.
Погледни детето! Щом види някое лошо животно, никак не му се харесва да стои насреща му, обръща гръб и бърза да избяга в сигурните прегръдки на майка си. Забравата на личния живот Бог се нуждае от храбри души, които, чрез творческата сила на вярата, де вървят от победа към победа. Така те се освобождават от всичко низко и познават висшия живот. Личният живот като че ли изчезва и тогава божественият се излива напълно.
Забрави себе си, предай се Богу и божественият живот ще се излее в теб и ти ще намериш „извора на живата
вода
“, ще влезеш веднага в Царството Божие, защото то е вътре в тебе.
На Бога трябва да се кланяме всякога и всякъде в дух и истина. Истинската молитва е разтопяване на сърцето (съкрушение) в присъствието божие. Душата трябва да се предаде на свещения разтопяващ огън на тази пламтяща божествена любов. Това е една необикновено важна точка в нашия християнски живот. Само чрез унищожението на отделността може да живее в нас Вечното Слово, само доколкото ние умираме за себе си, може То да пребъде във нас.
към текста >>
Аз ще прегледам и поправя грижливо
превода
Ви на Сефер Йецира.
Както предполагах, той е почувствал голяма уплаха, поради крайната чувствителност на нервния му апарат. Тази изключителна чувствителност се причинява често от преждевременни и тайни навици или от глупавите действия на дойките, които приспиват децата чрез гъделичкане на половите им органи. Но аз не намирам във всичко, което ми писахте по случая, никакъв признак на омагьосване. Няма какво повече да Ви кажа за чудото на св. Януари от това, което самичък Вие сте казали: то е чудо от електробиологията и от ентусиазтична и флуидична симпатия.
Аз ще прегледам и поправя грижливо
превода
Ви на Сефер Йецира.
Зохар мъчно може да се намери, иначе бих Ви го изпратил. Аз го имам и го превеждам сега, но ще Ви изпратя най-важните му части. (Следва) _____________________________________________________________ 1) Между интелектуалните избраници, които дълго време са били почетени с ръководството на прочутия кабалист Елифас Леви (абата Констан), е бил и барон Спедалиери, който станал най-добрият и най-искреният му приятел. Писмата, някои от които ще предадем в списанието, съставляват тайната кореспонденция между двамата. Те били предадени за напечатване на Д-р Папюс.
към текста >>
Обаче, на е достатъчно само едно външно цветно осветляване, но когато се иска да получим добър резултат, необходимо е едно вътрешно въздействие, посредством осветлена
вода
.
Аз препоръчвам по възможност две огледала, едното от ляво, а другото отдясно. Осветяването се предприема естествено, когато грее слънцето. Първите осветлявания трябва да траят само половин час, по-късно един час и повече. За препоръчване са още няколко предпазвания. При гореща температура, да се покрива главата.
Обаче, на е достатъчно само едно външно цветно осветляване, но когато се иска да получим добър резултат, необходимо е едно вътрешно въздействие, посредством осветлена
вода
.
Осветляването на вода става по твърде прост начин, а именно като се осветлява последната в безцветно стъкло със съответното цветно огледало. Препоръчително е, обаче, не непременно необходимо, боядисването на стеклото с съответния прозрачен цвят, обаче не с обикновени бои, защото те не пропускат слънчевата светлина. За тази цел се взема обикновена студена вода, която при 15—16°С се запазва за дълго време, преварена или филтрирана вода не се употребява. При предположение, че денят е слънчев, по-хубаво е винаги да се взема прясна вода. Осветляването трябва да продължи 4—5 часа.
към текста >>
Осветляването на
вода
става по твърде прост начин, а именно като се осветлява последната в безцветно стъкло със съответното цветно огледало.
Осветяването се предприема естествено, когато грее слънцето. Първите осветлявания трябва да траят само половин час, по-късно един час и повече. За препоръчване са още няколко предпазвания. При гореща температура, да се покрива главата. Обаче, на е достатъчно само едно външно цветно осветляване, но когато се иска да получим добър резултат, необходимо е едно вътрешно въздействие, посредством осветлена вода.
Осветляването на
вода
става по твърде прост начин, а именно като се осветлява последната в безцветно стъкло със съответното цветно огледало.
Препоръчително е, обаче, не непременно необходимо, боядисването на стеклото с съответния прозрачен цвят, обаче не с обикновени бои, защото те не пропускат слънчевата светлина. За тази цел се взема обикновена студена вода, която при 15—16°С се запазва за дълго време, преварена или филтрирана вода не се употребява. При предположение, че денят е слънчев, по-хубаво е винаги да се взема прясна вода. Осветляването трябва да продължи 4—5 часа. Който прилее от тази осветлена вода към тази за къпане, ще почувства, разбира се, едно подобрение, препоръчвам също и разтривки с осветлена вода.
към текста >>
За тази цел се взема обикновена студена
вода
, която при 15—16°С се запазва за дълго време, преварена или филтрирана
вода
не се употребява.
За препоръчване са още няколко предпазвания. При гореща температура, да се покрива главата. Обаче, на е достатъчно само едно външно цветно осветляване, но когато се иска да получим добър резултат, необходимо е едно вътрешно въздействие, посредством осветлена вода. Осветляването на вода става по твърде прост начин, а именно като се осветлява последната в безцветно стъкло със съответното цветно огледало. Препоръчително е, обаче, не непременно необходимо, боядисването на стеклото с съответния прозрачен цвят, обаче не с обикновени бои, защото те не пропускат слънчевата светлина.
За тази цел се взема обикновена студена
вода
, която при 15—16°С се запазва за дълго време, преварена или филтрирана
вода
не се употребява.
При предположение, че денят е слънчев, по-хубаво е винаги да се взема прясна вода. Осветляването трябва да продължи 4—5 часа. Който прилее от тази осветлена вода към тази за къпане, ще почувства, разбира се, едно подобрение, препоръчвам също и разтривки с осветлена вода. Също намерих за много добре, че и сапунът, с който се мием, да бъде осветлен, по-нататък осветляването и на храните (особено при страдащите от коремобол). Кои цветове и какви видове осветлена вода се употребяват, показва следната таблица, която дава и начина на употреблението.
към текста >>
При предположение, че денят е слънчев, по-хубаво е винаги да се взема прясна
вода
.
При гореща температура, да се покрива главата. Обаче, на е достатъчно само едно външно цветно осветляване, но когато се иска да получим добър резултат, необходимо е едно вътрешно въздействие, посредством осветлена вода. Осветляването на вода става по твърде прост начин, а именно като се осветлява последната в безцветно стъкло със съответното цветно огледало. Препоръчително е, обаче, не непременно необходимо, боядисването на стеклото с съответния прозрачен цвят, обаче не с обикновени бои, защото те не пропускат слънчевата светлина. За тази цел се взема обикновена студена вода, която при 15—16°С се запазва за дълго време, преварена или филтрирана вода не се употребява.
При предположение, че денят е слънчев, по-хубаво е винаги да се взема прясна
вода
.
Осветляването трябва да продължи 4—5 часа. Който прилее от тази осветлена вода към тази за къпане, ще почувства, разбира се, едно подобрение, препоръчвам също и разтривки с осветлена вода. Също намерих за много добре, че и сапунът, с който се мием, да бъде осветлен, по-нататък осветляването и на храните (особено при страдащите от коремобол). Кои цветове и какви видове осветлена вода се употребяват, показва следната таблица, която дава и начина на употреблението. Тази таблица е построена върху общата основа на хромотерапията, без оглед на астрологическите елементи, върху което аз още веднъж обръщам особено вниманието.
към текста >>
Който прилее от тази осветлена
вода
към тази за къпане, ще почувства, разбира се, едно подобрение, препоръчвам също и разтривки с осветлена
вода
.
Осветляването на вода става по твърде прост начин, а именно като се осветлява последната в безцветно стъкло със съответното цветно огледало. Препоръчително е, обаче, не непременно необходимо, боядисването на стеклото с съответния прозрачен цвят, обаче не с обикновени бои, защото те не пропускат слънчевата светлина. За тази цел се взема обикновена студена вода, която при 15—16°С се запазва за дълго време, преварена или филтрирана вода не се употребява. При предположение, че денят е слънчев, по-хубаво е винаги да се взема прясна вода. Осветляването трябва да продължи 4—5 часа.
Който прилее от тази осветлена
вода
към тази за къпане, ще почувства, разбира се, едно подобрение, препоръчвам също и разтривки с осветлена
вода
.
Също намерих за много добре, че и сапунът, с който се мием, да бъде осветлен, по-нататък осветляването и на храните (особено при страдащите от коремобол). Кои цветове и какви видове осветлена вода се употребяват, показва следната таблица, която дава и начина на употреблението. Тази таблица е построена върху общата основа на хромотерапията, без оглед на астрологическите елементи, върху което аз още веднъж обръщам особено вниманието. Приведената таблица далеч още не съдържа всички болести, тя служи само да се покаже, че употреблението при различните случаи бива различно. По-нататък четецът не трябва да забравя, че дадените употребления, за съжаление, се градят само въз основа на общата хромотерапия.
към текста >>
Кои цветове и какви видове осветлена
вода
се употребяват, показва следната таблица, която дава и начина на употреблението.
За тази цел се взема обикновена студена вода, която при 15—16°С се запазва за дълго време, преварена или филтрирана вода не се употребява. При предположение, че денят е слънчев, по-хубаво е винаги да се взема прясна вода. Осветляването трябва да продължи 4—5 часа. Който прилее от тази осветлена вода към тази за къпане, ще почувства, разбира се, едно подобрение, препоръчвам също и разтривки с осветлена вода. Също намерих за много добре, че и сапунът, с който се мием, да бъде осветлен, по-нататък осветляването и на храните (особено при страдащите от коремобол).
Кои цветове и какви видове осветлена
вода
се употребяват, показва следната таблица, която дава и начина на употреблението.
Тази таблица е построена върху общата основа на хромотерапията, без оглед на астрологическите елементи, върху което аз още веднъж обръщам особено вниманието. Приведената таблица далеч още не съдържа всички болести, тя служи само да се покаже, че употреблението при различните случаи бива различно. По-нататък четецът не трябва да забравя, че дадените употребления, за съжаление, се градят само въз основа на общата хромотерапия. Аз сжм намирал твърде често, че при хромотерапични лечения всеки човек трябва да бъде съвсем индивидуално лекуван, понеже често едно определено средство, което при едного помага, не действа при друго заболяване на друг индивид. Това бездействие хромотерапията отстранява посредством астрологията, което аз в следния отдел ще покажа.
към текста >>
Осветлената
вода
, доколкото става за такава дума, да се пие дневно по три малки чаши от по около 1/8 литра, а именно сутрин на гладен стомах, непосредствено пред обед и малко преди лягане.
Веднага се яви едно силно възпаление и усложнение, които, обаче, пак спаднаха след приблизително 11/2 часово комбинирано осветление със синьо и зелено стъкла. Главоболие минаваше след двучасово осветление през синьо и зелено стъкла. При стомашни разстройства особено помагаше пурпурно стъкло. Също и душевно-болни, според съобщения на други експериментатори, биват изцелявани за винаги или за едно продължително време посредством синьо-виолетова светлина в една цветна стая. Върху цветната стая ще говорим по- късно.
Осветлената
вода
, доколкото става за такава дума, да се пие дневно по три малки чаши от по около 1/8 литра, а именно сутрин на гладен стомах, непосредствено пред обед и малко преди лягане.
Не е необходимо през това време да се пази диета, обаче, човек трябва да бъде умерен в всичко. Специално приложение на хромотерапията, почиваща на астрологическа основа Сега пристъпвам към 2-я отдел на моята статия, който ще обхваща въздействията на астрологическите елементи. „Какъв цвят обичате и какъв не? “ Този въпрос задавах обикновено на мои познати и на много лица, на които изчислявах хороскопа. При това аз се удостоверявах, че запитаните съвпадаха с цвета, който се определяше в хороскопа чрез асцендента.
към текста >>
При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на
водата
, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество.
“ Този въпрос задавах обикновено на мои познати и на много лица, на които изчислявах хороскопа. При това аз се удостоверявах, че запитаните съвпадаха с цвета, който се определяше в хороскопа чрез асцендента. В тук приложената таблица са дадени съответните на всеки зодиакален знак цветове. От това аз заключих, че осветляването при едно хромопатическо лечение трябва да става с цветове, които съответствуват на пациента с онези, които се определят от хороскопа. При едно такова астро-хромопатично лечение трябва точно да се изучи хороскопа на заболялата личност, ако се искат бързи и добри резултати.
При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на
водата
, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество.
Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг. Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн. Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода. След десет дена настъпи едно правилно изхождане.. Тогава се дадоха в продължение на четиринадесет дена светло-жжлто осветлени плодове. След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена вода и осветлява жълто всички храни, които употребява.
към текста >>
Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена
вода
.
От това аз заключих, че осветляването при едно хромопатическо лечение трябва да става с цветове, които съответствуват на пациента с онези, които се определят от хороскопа. При едно такова астро-хромопатично лечение трябва точно да се изучи хороскопа на заболялата личност, ако се искат бързи и добри резултати. При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на водата, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество. Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг. Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн.
Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена
вода
.
След десет дена настъпи едно правилно изхождане.. Тогава се дадоха в продължение на четиринадесет дена светло-жжлто осветлени плодове. След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена вода и осветлява жълто всички храни, които употребява. От тогава не са се вече появили никакви усложнения. Пред надлежния лекар дамата е потвърдила писмено своето пълно оздравяване чрез хромопатична терапия. (Следва краят).
към текста >>
След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена
вода
и осветлява жълто всички храни, които употребява.
При следващите изцеления един познат лекар ми определяше диагнозата на болестта, аз изучвах хороскопа на заболялата личност и определях видът и цветът на осветлението, това на водата, както и медикаментите, ноито биваха предимствено от биохимическо естество. Една дама на 24 годишна възраст страдаше от дълги години от силен запек.. Всички разслабителни средства не действаха, нищо не помагаше; при това същата страдаше и от продължително главоболие и безсъние и тежеше 58 кг. Асцендентен знак беше Дева, там се намираше също и Сатурн. Аз предложих светложълто и пурпурно-червен цвят, свързани с тъмно-зелен за осветление, както и три пъти дневно да пие по 1/16 литра светло-жълто осветлена вода. След десет дена настъпи едно правилно изхождане.. Тогава се дадоха в продължение на четиринадесет дена светло-жжлто осветлени плодове.
След четири седмици болката беше вече премахната- Пациентката и днес още — според предписанието— пие тъмно-зелено осветлена
вода
и осветлява жълто всички храни, които употребява.
От тогава не са се вече появили никакви усложнения. Пред надлежния лекар дамата е потвърдила писмено своето пълно оздравяване чрез хромопатична терапия. (Следва краят). К. А. Либра АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн.
към текста >>
Не можах вече да стана, та повиках едно момиче, което минаваше със стомни за
вода
, и го помолих да повика домашните ми да дойдат да ме вдигнат.
Учудих се тогава, че почнах като да се смущавам, явиха ми се пред очите разни картини, човешки форми, но не можах да си обясня какво е това. След като поседях така около четвърт час, станах да си вървя. Погледнах по синора, че имаше пътека, и помислих да тръгна по нея, но като че ли нещо ме спря и аз се отбих на дясно, стъпих с десния си крак и като повдигнах левия, не усетих дали стъпих с него, но моментално паднах и същият ми крак — левият—ми се изви по съвсем неестествен начин, като стъпалото му дойде отгоре, а горната му част остана отдолу. Това силно ме разтревожи, но не ме уплаши, седнах веднага, изух чорапа си и обърнах стъпалото си, за да го поставя както си беше, стиснах го с ръцете си, подържах го и го стегнах с чорапа си. Обух обувката си и станах да си вървя, но като изминах около петдесетина крачни, по направление към къщата си, поех малко нагоре по стръмничкия път, и кракът ми пак се обърна и аз повторно паднах,, като чух, че кракът ми изпращя и след малко ми отече.
Не можах вече да стана, та повиках едно момиче, което минаваше със стомни за
вода
, и го помолих да повика домашните ми да дойдат да ме вдигнат.
Те дойдоха с файтон и ме вдигнаха Доведоха след това вещи лица да ми наместят крака, боледувах около 11/2 месеци и сега съм вече здрава. Но за забелязване е това, че още на другия ден след станалото, в петък вечерта, сънувах, между другото, че една жена ми подаде чаша с ракия да пия, но аз й отказах, защото ме боли крака и не пия ракия. Тогава тя ми каза ; „ама ти знаеш ли, че Стефаниното дете ти отметна крака“. Щом се събудих, спомних си, че наистина ние- имахме една наемателка в къщата ни, на име Стефана Димитрова, която доби едно дете, което умря на третия ден след раждането си. Понеже не беше още кръстено, роднините му поискаха да го заровят в двора на къщата ни, но аз не се съгласих.
към текста >>
В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата
вода
.
Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане. Нежни нервни космици се допират до този уред и според това и цялата нервна система управлява вярно тялото. В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали.
В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата
вода
.
Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери. Тя може, следователно, даже и в мътна вода и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава. Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението.
към текста >>
Тя може, следователно, даже и в мътна
вода
и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава.
В този тежестен компас е вече нагласен един особен род орган за усет в простора, такъв, но още по-съвършен, рибата има на главата и от страни на тялото, които представят едни загадъчни канали. В тези канали се намира слез, която се подвижва от налягащата вода. Слезта, обаче, наляга от своя страна на нервни четчици, които, като показателите на някой апарат, отчитат и предават това на цялата нервна система. С тези. така наречени „странични органи“, рибата опитва водното налягане при приближаване към някое неподвижно стоящо тяло, по начин съвсем подобен както прилепът въздушния напор само в много по-грамадни размери.
Тя може, следователно, даже и в мътна
вода
и сред мрака на по-големите дълбочини, твърде рано да „усети“ по този начин приближаването на някой нелюбим лакомник, преди още опасността да е така застрашителна: тя може да разгадай и посоката на плаващата чужда маса и да поеме навреме противоположната такава.
Също така с този чудноват апарат могат да бъдат измерени и други промени в водното движение, като силата и посоката на течението. Тази „телепатия“ дава на рибата възможност да пропътува сигурно и невредима най-забъркани плавания сред теченията към местата, избрани за изхвърляне на хайвера. РАЗНИ ВЕСТИ — Международен конгрес за психическите издирвания. От 26 август до 2 септември мин. год. се състоял в Копенхаген (Дания) международният конгрес за психическите издирвания.
към текста >>
35.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Само разумната и
просветена
любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов.
Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята- Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце, и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив мозъка му за най тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта.
Само разумната и
просветена
любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов.
За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки. С тия методи приливат на чистата кръв ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им.
към текста >>
Една чаша с
вода
се покрива с парче цинкова тенекия.
Опити 1. Нарежда се едно стълбче от медни н никелови монети и се държи махалото върху него. Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната. Пиринчът, който се състои от мед и цинк, дава първо знака на медта, после на цинка. Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта. 2.
Една чаша с
вода
се покрива с парче цинкова тенекия.
Махалото първо дава знака на тенекията, после на водата. Ако през време на движенията на махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место на тялото си. 3. Поставят се две парчета от еднакъв метал, напр. мед, която отговаря с кръг, едно до друго и се държи махалото между тях — получава се права линия. В този случай, вероятно, еднаквите еманации от двете медни парчета взаимно си действат и в резултат се получава една нова еманация, която с тази на експериментатора причинява други движения на махалото. 4.
към текста >>
Махалото първо дава знака на тенекията, после на
водата
.
Нарежда се едно стълбче от медни н никелови монети и се държи махалото върху него. Последното ще почне да описва знакът на всека монета, като почне от най-горната и свърши с най-долната. Пиринчът, който се състои от мед и цинк, дава първо знака на медта, после на цинка. Сребърните монети, състоящи се от сребро и мед, дават първо знака на среброто, после на медта. 2. Една чаша с вода се покрива с парче цинкова тенекия.
Махалото първо дава знака на тенекията, после на
водата
.
Ако през време на движенията на махалото цинковата тенекия внезапно се махне, експериментаторът получава болки в някое место на тялото си. 3. Поставят се две парчета от еднакъв метал, напр. мед, която отговаря с кръг, едно до друго и се държи махалото между тях — получава се права линия. В този случай, вероятно, еднаквите еманации от двете медни парчета взаимно си действат и в резултат се получава една нова еманация, която с тази на експериментатора причинява други движения на махалото. 4. По-ясно се вижда това явление, ако се направи същия опит с два подковообразни магнита.
към текста >>
Освен това се даде три пъти дневно по 1/6 литра светло-жълто осветлена
вода
и един път биохимичния медикамент Natrum muriaticum, осветлен предварително червено.
Също и Везни причиняват бъбречни болести, защото, както се каза по-горе, те владеят бъбреците и са силно съсипвани, т. е. получават лоши аспекти. Водолей, като асцендент остава тук без внимание, обаче Юпитер и Марс трябва да се вземат пред вид. От всичко това следват цветовете: бял, жълт, сребърно-сив, светло-зелен, тъмно-син, розов, виолетов, син, жълт, пурпурно-червен, светло-червен и жълт. След едно изчисление, което запазвам за една друга статия, се установила като лечебни цветове следните: светло-зелен, виолетов, светло-жълт и сребърно-сив.
Освен това се даде три пъти дневно по 1/6 литра светло-жълто осветлена
вода
и един път биохимичния медикамент Natrum muriaticum, осветлен предварително червено.
Пациентката оздравя в продължение на два месеца. 2. Болната имаше като асцендентен знак Телец, и като негов владетел Венера. Тя се намираше в хороскопа в знак Овен и бе освен това в съвпад с Сатурн, който се намираше също в Овен; и двете бяха в неблагоприятно положение. Асцендента бе добре аспектиран. Ние знаем, че Везни владеят бъбреците, но виждаме от таблицата, че също и Телец ги владее, макар и вторично.
към текста >>
Бе дадена после тъмно-сиво осветлена
вода
и биохиничното средство Natrum sulfuricum, черно осветлен.
Ние знаем, че Везни владеят бъбреците, но виждаме от таблицата, че също и Телец ги владее, макар и вторично. В хороскопа имаме Венера и Сатурн в знака Овен. Сатурн в Овен не причинява бъбречна болест, но Венера. Препоръчва се същата терапия, както и при 1-вдя случай — това заболяване се яви приблизително 3 седмици по-късно — обаче, резултатът бе отрицателен. Тогава се направи ново изчисление на изцелителните цветове, за каквито се установиха; златно-кафяв, червен, син, розов, чер и тъмно-зелен.
Бе дадена после тъмно-сиво осветлена
вода
и биохиничното средство Natrum sulfuricum, черно осветлен.
Този случай беше още по-сложен. Чудно възбудително действаше червения цвят. Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление. Лекуването, според общите основни принципи на хромотерапията (синьо осветление и оранжево осветлена веда), даде също отрицателни резултати. Изцеление настъпи след 3 месеца.
към текста >>
В своята таблица аз изпуснах осветлението на
водата
, понеже върху него, както и върху осветляването да биохимичното лекарство ще се повърна специално в моята статия върху „симпатичните методи на лекуване“.
Чудно възбудително действаше червения цвят. Болната биваше при треска осветлявана червено и после синьо — при това винаги се измерваше температурата,—тогава огъня, след като първоначално се увеличаваше твърде значително, спадаше при синьото осветление. Лекуването, според общите основни принципи на хромотерапията (синьо осветление и оранжево осветлена веда), даде също отрицателни резултати. Изцеление настъпи след 3 месеца. Тук се вижда ясно, колко важи подробното изучаване хороскопа на болния,за да се определят лечебните цветове.
В своята таблица аз изпуснах осветлението на
водата
, понеже върху него, както и върху осветляването да биохимичното лекарство ще се повърна специално в моята статия върху „симпатичните методи на лекуване“.
Също и Raphael свързва лекуването с цветове с астрологията, цветовете при него са, обаче, малко по-другояче разпределени между небесните светила. Слънцето = оранжев; Луната = виолетов; Сатурн = зелен; Юпитер = пурпурен; Марс = червен; Венера = син и Меркурий = жълт. Не зная дали Raphael е като мен притежавал такъв обширен материал, — не вярвам, защото иначе той непременно би дошъл до едно друго подразделение. Дадените от мен цветове се оправдаха добре, когато за всеки отделен случай биват съответно изчислявани. Обаче, както казах, за да се определят хармониращите и нехармониращите цветове, необходимо е едно точно познаване на хороскопа.
към текста >>
Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или
водата
татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва.
Притви = жълт цвят; Юпитер. Апас = бял цвят; Луната. Каква свръзка имат тези татви с хромопатията? ще запита четецът. Това ще обясня сега на късо.
Акаш е въобще една неблаготворна за осветляване тялото или
водата
татва, само в случаите, когато се касае до черно осветление — което нещо се случва много рядко — само тогава е за препоръчване тази татва.
Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва.
към текста >>
Осветляването на тялото както и на
водата
, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва.
Ваю е превъзходна в случаите, когато се касае до треска и всякакъв вид възпаления, особено ако бъде нужно синьо, зелено и тъмнозелено осветление, също така и при цветовете на Меркурий; черно осветление при тази татва — според много наблюдения — е почти безрезултатно. Теяс е много за препоръчване при слабост и въобще при болести, които трябва да се осветляват с червен цвят. Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва.
Осветляването на тялото както и на
водата
, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва.
Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание. Осветляването на тялото или водата трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата. Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край.
към текста >>
Осветляването на тялото или
водата
трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата.
Притви пък е за препоръчване при всички болести, които се нуждаят от жълто — не важи да ли светло или тъмно жълто — осветление. Апас пък е татва, която се прилага при всички останали цветове. Обаче, трябва да се обърне внимание на следното: всички 24 минути почва да трепти нова татва. Осветляването на тялото както и на водата, трябва да почва, когато трепти съответната благотворна татва. Другите татви нямат никакво значение, а то се определя изключително само от татвата, която трепти при започването на осветляването, на което трябва да се обърне особено внимание.
Осветляването на тялото или
водата
трябва да започне, следователно, с началото на трептенията на съответната татва и да се прекрати със следното свършване на трептенията на същата.
Според това, всяко осветление трябва да трае най- малко 2 ч. и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край. При телесно осветляване са достатъчни за един път 2 ч. и 24 мин., не бих препоръчал по-продължително осветляване, най-малкото да не бъде от един път.
към текста >>
Вода
се осветлява най-малко 4 ч.
и 24 мин. Естествено, че може да се осветлява по-дълго време, но то трябва да продължи до тогава, до дето съответната благотворна татва наново достигне своя край. При телесно осветляване са достатъчни за един път 2 ч. и 24 мин., не бих препоръчал по-продължително осветляване, най-малкото да не бъде от един път. По-добре нека се осветлява през деня още веднъж.
Вода
се осветлява най-малко 4 ч.
24 мин. или още 2 ч. повече. Един пример ще обясни това. Да приемем, че известна болест изисква червено осветляване — то ние вземаме теяс татва Намираме, по гореказания начин, че тя трепти през известен ден напр. от 7 ч.
към текста >>
Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от
водата
; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр.
Според общото мнение, тя е това, което се схваща от нашите чувства — това, което се вижда, пипа и претегля. Е добре, на следните страници ще се установи, че в човека има друго нещо освен онова, което се вижда, пипа и претегля; в човешкото същество има един елемент, независим от материалните сетива, един личен умствен принцип, който мисли, желае, действа, проявява се на разстояние, вижда без помощта на очите, слуша без помощта на ушите, открива едно още несъществуващо бъдеще, разкрива непознати факти. Да предположим, че този психически елемент, невидим, неосезаем, невесом, е свойство на мозъка, това би значело да поддържаме едно твърдение без доказателства, едно съждение противоречиво само на себе си, както ако бихме казали, че от солта може да се произведе захар и че рибите могат да живеят на сушата. Ние искаме да посочим, че даже позитивното наблюдение (друг метод нямаме освен този на Литре, Тен, Дантек и на професорите по материализма, а отхвърляме византийските доктрини за съждението, чистите измислици), т. е. наблюдението на фактите, и изследването доказват, че човешкото същество не е само едно материално тяло, надарено с разсъдителни способности, но е още и едно психическо същество, надарено с способности, различни от ония на животинския организъм Как такива интелектуални знаменитости като Канта, Литре, Бертло са могли да си въобразят, че действителността е ограничена в кръга на впечатлението на кашите сетива, толкова слаби и несъвършени?
Една риба би могла да вярва, че нищо не съществува вън от
водата
; едно куче което би направило класификация на кучешките познания, би ги наредило, не според вида им, както хората, а по техния мирис; един пътуващ гълъб би видял особено чувството за ориентиране, една мравка — чувството на пипалцата и пр.
Духът превъзхожда тялото; атомите не управляват, а ги управляват. Същото разсъждение може да се приложи върху цялата вселена, върху световете, които се движат в пространството, върху растенията и животните. Един дървесен лист е организиран, едно яйце, което се из- лупва, е организирано. Тази организация е от умствен ред. Всемирният дух прониква всичко; той изпълва света, и туй става без мозък.
към текста >>
Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква
водата
или влагата.
Черната магия си. служи с нея още и за да ожесточи чумата и други бичове. Бялата магия може да си послужи с нея, ако законът изисква това или ако човечеството би трябвало да потърси някоя помощ, както постъпиха Мойсей и египетските маги, за да накажат Египет за неговите грехове. Течението на оранжевата (портокалената) сила се употребява от всичко, което живее на земята. Тя е жизненото течение, което оживява всяко растение и всяко животинско тяло, което съществува.
Всичките създания го вдишват от атмосферата, а ония, които не притежават дихателен апарат, го поглъщат чрез тялото си както гъбата всмуква
водата
или влагата.
Когато някое животно се чувства болно, инстинктът му го тласка към слънчевата светлина, то вдишва дълбоко тази лечебна оранжева сила и се изцерява много по-добре,отколкото с употребата на лекарствата, давани от ветеринарните лекари, повече или по-малко невежи. Окултистът употребява тази жизнена сила, за да лекува животните, малките деца и недоразвитите хора, които не са достигнали онази точка от развитието си, в която трептят в съгласие със зеления цвят. Те си служат с нея още и за да стимулират растежа на растенията Индийският йоги, след като посее някое семе, сгъстява върху него тази оранжева сила с такава интензивност, че още пред очите ви растението изниква от почвата, пораства и завързва плод. Този изумителен акт се подражава от ловки фокусници и хипнотизатори, които знаят да уверят зрителите, че виждат реално това нещо, когато в същност работата им е една игра. Но има хора, които могат да произведат и произвеждат това явление.
към текста >>
След набучването на пръчката, набива се или се отъпква добре почвата около нея, и ако тя е суха, залива се с
вода
колкото поеме, за да се осигури хващането на корена.
. .“). Тази пръчка се забучва просто в почвата, така че да остане да стърчи навънка само половина от стъблото (15 см.), а другата половина заедно с коренчето (т. е. 171/2 см.) остава под земята. Ако почвата е много твърда, предварително се приготвя една дупка колкото за самата пръчка, с помощта на едно заострено колче, остра лопата или нещо подобно. В такжв случай, да се внимава обаче, дупката да не се прави по-дълбока отколкото дължината на стъблото и коренчето, които ще влязат в земята, за да може дръвчето (пръчката) да се до- втикне до посочената дължина, така че да се осигури прилепването на отрязаната повърхност към почвата.
След набучването на пръчката, набива се или се отъпква добре почвата около нея, и ако тя е суха, залива се с
вода
колкото поеме, за да се осигури хващането на корена.
— За хълмисти места със суха, варовита или камениста почва, за да се осигури хващането на дръвчето, препоръчва се следния способ: след като се приготви една малка дупка, колкото за самата пръчка, на дъното се посипва малко пръст, набучва се пръчката (дръвчето), допълва се Дупката до 2/3 от дълбочината й с пръст, набива се добре, налива се вода колкото може да попие, и след това се допълва дупката с пръст и се набива много добре В такива случаи стъблото се оставя с 20 — 30 см. по-дълго и също толкова по-надълбоко се насажда пръчката (значи всичко ок. 40 см.). Това се прави с цел, коренът да бъде по-близо в съприкосновение с подпочвената влага. Важно е де се име пред вид: прерязването на пръчката на определената дължина да се извърши по възможност преди насаждането й на самото место, понеже прясно отрязана повърхност способства много за хващането на дръвчето ; ако дръвчетата, извадени вече, трябва да се съхраняват известно време (напр.
към текста >>
— За хълмисти места със суха, варовита или камениста почва, за да се осигури хващането на дръвчето, препоръчва се следния способ: след като се приготви една малка дупка, колкото за самата пръчка, на дъното се посипва малко пръст, набучва се пръчката (дръвчето), допълва се Дупката до 2/3 от дълбочината й с пръст, набива се добре, налива се
вода
колкото може да попие, и след това се допълва дупката с пръст и се набива много добре В такива случаи стъблото се оставя с 20 — 30 см.
Тази пръчка се забучва просто в почвата, така че да остане да стърчи навънка само половина от стъблото (15 см.), а другата половина заедно с коренчето (т. е. 171/2 см.) остава под земята. Ако почвата е много твърда, предварително се приготвя една дупка колкото за самата пръчка, с помощта на едно заострено колче, остра лопата или нещо подобно. В такжв случай, да се внимава обаче, дупката да не се прави по-дълбока отколкото дължината на стъблото и коренчето, които ще влязат в земята, за да може дръвчето (пръчката) да се до- втикне до посочената дължина, така че да се осигури прилепването на отрязаната повърхност към почвата. След набучването на пръчката, набива се или се отъпква добре почвата около нея, и ако тя е суха, залива се с вода колкото поеме, за да се осигури хващането на корена.
— За хълмисти места със суха, варовита или камениста почва, за да се осигури хващането на дръвчето, препоръчва се следния способ: след като се приготви една малка дупка, колкото за самата пръчка, на дъното се посипва малко пръст, набучва се пръчката (дръвчето), допълва се Дупката до 2/3 от дълбочината й с пръст, набива се добре, налива се
вода
колкото може да попие, и след това се допълва дупката с пръст и се набива много добре В такива случаи стъблото се оставя с 20 — 30 см.
по-дълго и също толкова по-надълбоко се насажда пръчката (значи всичко ок. 40 см.). Това се прави с цел, коренът да бъде по-близо в съприкосновение с подпочвената влага. Важно е де се име пред вид: прерязването на пръчката на определената дължина да се извърши по възможност преди насаждането й на самото место, понеже прясно отрязана повърхност способства много за хващането на дръвчето ; ако дръвчетата, извадени вече, трябва да се съхраняват известно време (напр. поради пренасяне, лошо време и др.) преди насаждането им, корените да се оставят с 2 — 5 см., а стъблото с една длан по-дълги, та пред самото им насаждане да се обрежат както трябва.
към текста >>
36.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Водата
сама си тече, ако няма пречки.
Съществува само една всемирна религия, религията на любовта, на истината, на мъдростта, на радостта. Как да завладеем още сега висшите. блага? Методът е много лек, ако сами ние не затрудняваме работата. „Най-важното, което е необходимо тук, е да се разтворим, просто да разкрием духът и сърцето си за божественото течение, което чака само отварянето на вратите, за да влезе“. То е същото, както отварянето на бента от по-висок резервоар за по-низък.
Водата
сама си тече, ако няма пречки.
Нужно е точно да си изясним отношението ни към безкрайната сила, да. разберем единството ни с Бога, като фактически съществуващо, и да бъдем възприемчиви като децата. „Оттегляй се всеки ден няколко минути в тишината, в мълчание, където нищо, което влиза през вратата на чувствата, да не те развлича. Там, в тишината, сам с Бога, постави се в едно възприемчиво състояние. Спокоен, но с твърдо очакване, пожелай, щото познанието на Бога да влезе в тебе и да стане достояние на твоята душа“.
към текста >>
Тогава видех близко до мен една човешка форма,
осветена
от лъчиста светлина, излизаща от гърдите й и малко възсинкава.
Погледнах я бърже и тя се изгуби. От бързия ми поглед и смущението ми проявата като че ли се неутрализира. Обещах си да не гледам вече докато формата не почне да .се отличава ясно. След две минути светлината пак се появи. Почаках малко и полекичка се обърнах на ляво.
Тогава видех близко до мен една човешка форма,
осветена
от лъчиста светлина, излизаща от гърдите й и малко възсинкава.
Главата й, забулена, изглеждаше много малка, почти колкото една ябълка. Но цялата фигура като че ли почна да се уголемява. Пред мен се представи една напълно формирана жена, наведена над мен, и ме гледаше. Тя е Кати, да, същата е, казах си тогава. Забелязах брадичката й и стори ми се, че тя е толкоз малка, каквато аз не съм никога рисувал.
към текста >>
Това грамадно здание, което със своята външна форма е правило дълбоко впечатление на зрителя, е притежавало два
свода
: голям и малък.
Целият план до най-малките подробности е бил изработен лично от Д-р Рудолф Щайнер. Той изработил моделите, скиците, и по тези модели и скици множество художници, съчувственици на делото, разработвали частите. Това се отнася както за външността, така и за вътрешните подробности. До септември 1920 година зданието е било достатъчно готово, за да служи за университетския курс от 26 септември до 16 октомври. Той е бил по- строен цял от дърво, а само основата му била от бетон.
Това грамадно здание, което със своята външна форма е правило дълбоко впечатление на зрителя, е притежавало два
свода
: голям и малък.
Големият свод се подпирал на 14 стълба, а малкият на 12. По стените и прозорците били нарисувани цветни картини от окултен характер под ръководството на Д-р Щайнера. Обаче, много от тях са нарисувани лично от него. Картините по вътрешната повърхнина на големия свод изразявали седемте културни епохи на човечеството. Има голям салон за сказки, за представяне на окултно-мистични драми и за евритмични упражнения.
към текста >>
И по-нататък той казва: — „В капката
вода
ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки.
3) Християния, Кристиания (Kristiania) – името на норвежката столица Осло в периода 1624 – 1925 г. Бележки за природните духове от Франц Хартман (д-р по медицината) „Всичко е част от едно грамадно цяло, чието тяло е природата, а Бог — духът“. Поп (английски поет) Ако почнем да схващаме, че цялата природа е въплъщение на духа и че тоя дух се проявява в различни форми през процеса на еволюцията по същия начин, по който ние виждаме общата „материя“, проявена в безкрайното разнообразие на видимите тела, то тогава не ще ни бъде трудно да схванем и идеята, че вън или вътре в тоя свят с неговите видими обитатели може да има и други царства, невидими за нашите очи, но въпреки това, пак така „реални“ за техните жители, както тоя свят е реален за нас, и че тия царства са населени с безбройно много същества, в които всяка роля и всеки отделен индивид има свой собствен характер и качества, които могат да са добри, зли или безразлични. Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“.
И по-нататък той казва: — „В капката
вода
ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки.
Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“. Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека. Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него.
към текста >>
Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя,
вода
, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека.
Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“.
Такива описания могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя,
вода
, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека.
Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас. Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят.
към текста >>
Силфите живеят във въздуха така, както рибите живеят във
водата
.
Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас. Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят.
Силфите живеят във въздуха така, както рибите живеят във
водата
.
Саламандрите пък се чувстват съвсем щастливи в огъня или етера. За всеки природен дух елемента, в който живее, е прозрачен, невидим и вдихвателен тъй, както е атмосферата за нас. Строго взето, те не могат да бъдат наричани „духове“, защото те имат реални тела съставени от астрална плът, кръв и кости. . . Има, обаче, грамадна разлика между състава, от който е съставено тяхното тяло и тая на нашето.
към текста >>
Тях не може да повреди ни
водата
, ни огъня, и те не могат да бъдат заключени в затвор.
Строго взето, те не могат да бъдат наричани „духове“, защото те имат реални тела съставени от астрална плът, кръв и кости. . . Има, обаче, грамадна разлика между състава, от който е съставено тяхното тяло и тая на нашето. Те живеят и се множат; те ядат и говорят, действат и спят; те заемат едно средно място между човеците и душите, като приличат на мъжете и на жените по организацията на своята форма, а на душите — по бързината на движението си. Те нямат висши принципи и, поради това, не са безсмъртни.
Тях не може да повреди ни
водата
, ни огъня, и те не могат да бъдат заключени в затвор.
Те, обаче, боледуват. По облекло, действие, форми, начини на говорене и пр. те не се различават много от човека, но те са крайно разнообразни. Те имат животинска хитрина и не са способни за духовен напредък 1). Гномите или „духовете на земята“ казва ни се, че населяват особено планинските области, скалите и подземните пещери.
към текста >>
Те живеят в „елемента“
вода
, т. е.
Чертите на лицето му били обезобразени — като на смъртник, умрял всред ужасна агония. Около врата му било завързано вжже от жълта човешка коса с която той бил удушен. Очите му били изпъкнали, като че ще изскочат из орбитите си, а пръстите му спазматично били стиснали една торба, в която имало хиляда златни флорини. Този бил края на Толенщайновците. Ундини Ундини Най-хубавите природни духове безспорно са водните нимфи или ундините.
Те живеят в „елемента“
вода
, т. е.
в нейната етерна част, от която видимата вода е външната й видима проява. Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи. Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията.
към текста >>
в нейната етерна част, от която видимата
вода
е външната й видима проява.
Около врата му било завързано вжже от жълта човешка коса с която той бил удушен. Очите му били изпъкнали, като че ще изскочат из орбитите си, а пръстите му спазматично били стиснали една торба, в която имало хиляда златни флорини. Този бил края на Толенщайновците. Ундини Ундини Най-хубавите природни духове безспорно са водните нимфи или ундините. Те живеят в „елемента“ вода, т. е.
в нейната етерна част, от която видимата
вода
е външната й видима проява.
Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи. Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето.
към текста >>
Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има
вода
и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят.
Почти всички простодушни хора, на всякъде по земята, които живеят в самотни места, близо до реки или езера, вярват в съществуването на водните нимфи. Казват, че ония, които са родени през дните между 20 и 24 ноември понякога са надарени със способността да чуват техните песни, тъй като тия духове много обичат да танцуват по вълните при залез-слънце или през лунни нощи и да се веселят с игри, смехове и песни. Ония хора, които са ги наблюдавали през време на техните забави, казват, че те са много красиви и че песента им е приятна, като оная на райските птици. Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето.
Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има
вода
и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят.
При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор.
към текста >>
Както рибата живее във
водата
, така и всеки дух живее в своята среда.
Някои скептични хора на науката, в старанието си да открият причината на това „грубо суеверие“, са се взирали във водната повърхност и като са виждали само играта на акули (тия риби понякога издават звук който спомня лая на кучетата), са прибързали да дойдат до заключението, че с това се обяснява мистерията. Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия.
Както рибата живее във
водата
, така и всеки дух живее в своята среда.
Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма. Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата.
към текста >>
Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините
водата
е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че
водата
е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха.
Но акулата е риба, а ундините са водни духове, чийто глас толкова спомня оня на акулата, колкото песента на славея спомня рева на магарето. Теофраст Парацелз казва: „Както в нашия свят има вода и огън, видими тела и невидими, но признати, същности, също тъй има безброй още други такива, със свои особености по същност и съществуване, за които човешките същества малко или никак не знаят. При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда.
Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините
водата
е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че
водата
е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха.
Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма. Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата. Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад.
към текста >>
Техните къщи и палати са в етерния елемент на
водата
.
Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма.
Техните къщи и палати са в етерния елемент на
водата
.
Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора. Има случаи, при които ундинки са се влюбвали в мъже, оженвали са се за тях и са имали от тях деца, които са расли като човешки същества. Казват, че те са много верни жени, но че са и много ревниви и тежко на оня мъж, който се окаже неверен към своята ундинка. Тогава тя не само че се връща в своето царство, но и люто отмъщава на своя изменник.
към текста >>
Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от
водата
— те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух.
Нормалният му цвят би трябвало да бъде зелен. но развитието на човека определя цвета на всеки етап от еволюцията му. В първите периоди на развитието си, когато неговите желания и страсти надделяват, трептенията му падат под зеления цвят и стават нечисто кафяви. Обективният дух моделира формата на човешкото тяло, и благодарение на присъствието на тоя дух в тялото, частици, които идат От разни източници, се групират, за да образуват формата на физическия човек. Ако турите един магнит във форма на подкова върху известно количество железни стърготини, ще видите, че те ще при- лепнат и натрупат около магнита, като вземат формата му.
Атомите, както тия стърготини, се привличат от духа, който играе ролята на магнит и, от дето и да идат те — от земята, от въздуха, от храната или от
водата
— те се задържат заедно в положението, което заемат, чрез трептящата маса на обективния дух.
Всеки орган е индивидуално видоизменение на общото трептение; другояче, той не би се отличавал и не би бил отделен от останалата част от тялото. Всеки орган притежава и един тон допълнителен, едновременно с господстващия си тон. Черният дроб, например, има портокалена (оранжева) жизнена сила, която обединява всичките частици, от които се състои той. Кръвта, като минава през черния дроб, има тенденция да видоизмени оранжевите трептения със своите червени трептения. Господстващата нота на обективния дух, която е зелена, понеже е по-издигната и, следователно, по силна, поддържа заедно тази смес от червени и оранжеви трептения и вие имате трите смесени цветове в една трептяща маса, Която става кафява.
към текста >>
Босилеград, по пътя, не можейки да ходи от голяма тежест на рамената си, принудила се да я качат на един кон, настигнат по пътя с
водача
си, който бил от друго село.
Топли Дол, омъжена за сина на Джокева, и неможейки да пренесе тъгата за тая загуба, един ден слиза при нея в къщата й и след някое време, като се разделят, той е умрял близо до къщата й, където го намерили сутринта. Неговите действия са отмъстителни, той преследва само Звезда, кара я да плаче, разхвърля дрехите й и тя усеща голяма тежест на рамената си и според нейното казване, изнемогва при ходенето си. Когато е била взета от селото Дол. Ръжана от окол. началник,за да бъде поставена под наблюдение на лекаря в с.
Босилеград, по пътя, не можейки да ходи от голяма тежест на рамената си, принудила се да я качат на един кон, настигнат по пътя с
водача
си, който бил от друго село.
За щастие на Звезда, безпокойствието й се прекратило от това време, когато пътувала. и духът се пренесъл в дома на стопанина на тоя кон — т. е. в друго село, където продължавал да прави пакости, но какво е станало по- после, не се знае, защото нямало кой да събира сведения за него. гр. Кюстендил. 4 юли 1923.
към текста >>
Преди няколко дни, обаче, с учудване забелязали, че върху една от стените на същата църква — последната била специално
посветена
на паметта на умрелия каноник — се появила една рисунка, която представлявала точния образ на Дайдъл.
В следващата книжка ще поместим фотографски снимки от вътрешността на изгорелия пръв окултен университет. Едно проявление чрез изображение. Английският вестник Daily Express съобщава един любопитен факт, който е възбудил голямо вълнение в Англия. Неотдавна се поминал в гр. Оксфорд главният ръководител (декан) на службата в тамошната католишка църква, д-р Дайдъл.
Преди няколко дни, обаче, с учудване забелязали, че върху една от стените на същата църква — последната била специално
посветена
на паметта на умрелия каноник — се появила една рисунка, която представлявала точния образ на Дайдъл.
Приликата с оригиналния му портрет, снет наскоро преди смъртта му, била поразителна. Никаква човешка ръка не се била допрела до това място на стената, за да нарисува въпросното изображение. Разни мнения са се изказали по тоя случай, разпитани са били мнозина учени и духовни лица, но всички са дошли до заключението, че рисунката има свръх нормален или свръхестествен произход: тя наистина представлявала лика на починалия и била начертана на стената по тайнствен (окултен) начин. Интересно е и мнението, че тя се считала за „отразена мисъл“ на някой медиумнически субект, който познавал Дайдъла приживе и е присъствал на църковните му служби. И директорът на окултното списание Тhe Light (Светлина) е обяснил в поменатия английски вестник, че това е манифестация на духове.
към текста >>
А онова, което не виждаме, не можем да отричаме a priori, като несъществуващо, както рибата, която плува във
водата
и вижда само подводната част на кораба, не може да отрича онова, което знаем, а именно, другата част на кораба, в която има хора, машини, стоки и пр.
Преди да влезе в темата си, ораторът съобщи, че Теософското Общество било разпространено до сега в 37 държави и ще се разпространи навсякъде. „Теософията е наука, както всичките науки. Истините, които ще ви кажа сега, са една малка част от ония, които трябва да знаете. Останалото може да прочетете в литературата по предмета“. След туй той изказа положението, че светът не се състои само в това, което узнаваме с нашите пет чувства.
А онова, което не виждаме, не можем да отричаме a priori, като несъществуващо, както рибата, която плува във
водата
и вижда само подводната част на кораба, не може да отрича онова, което знаем, а именно, другата част на кораба, в която има хора, машини, стоки и пр.
Всичко е проникнато от една „сила“, от едно „лице“, от един „величествен ум“, които управлява света. Това е всемирното съзнание. Всичко се трансформира, минава от една форма в друга. Това е превъплътяването (прераждането). Целта на всяко живо същество, даже и на минерала, е да достигне съвършенство, както е казал Христос: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небеса“.
към текста >>
37.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко
осветена
от слънцето.
Това обстоятелство, както и личността на покойника,известен по своите проповеди и ученост, произвели върху нея си. но впечатление и тя придружила погребалното шествие до гробищата. Тогава й се открил един великолепен вътрешен живот, който, макар и да е плакала много, напълно я успокоил, и оттогава тя станала съвсем индиферентна към работите от тоя свят. По-късно същият покойник й се явявал като едно светло видение, което я благославяло и покровителствало. Вглъбяване във вътрешния си живот На границата между Вюртемберг и Баденското херцогство се намира една малка местност, която се нарича Кюрнбах.
В атмосферно и геологическо отношение, тя е съвсем противоположна на местността, дето са разположени Префорст и Оберщенфелд, защото е низка, заобиколена от всякъде с планини и малко
осветена
от слънцето.
В тая местност именно Хауфе се преместила да живее след женитбата си. Но било забелязано, че колкото местоположението е по-низко, толкова повече тя е страдала от тръпки. В планините, напротив, магнетичната й сила се увеличавала. Освен туй, явно станало, че нейните съпружески длъжности, които я привличали към този свят, били в противоречие с вътрешния й живот, макар и да се е стараела тя да скрива това. Откогато е присъствала на погребението на гореспоменатия свой приятел, тя все повече се е поглъщала от вътрешния си живот и плувнала все повече в онова състояние, в което всички ние ще встъпим, когато прекрачим прага на смъртта; тогава външният свят ще изчезне за нас и всяко преструване ще стане невъзможно.
към текста >>
Сутрин и вечер ние имаме топла
вода
.
— Това е моята стая? попита тя. — Да, ми;, тя ще бъде вашата стая. Ей сега ще ви донеса вечеря. Не желаете ли да се окъпете във вана?
Сутрин и вечер ние имаме топла
вода
.
— Благодаря, с удоволствие ще се окъпя във вана. А де е мис Кейрби? — Не.ма я в къщи, тя ви моли да я извините, днес присъства на едно важно заседание, ала утре заран тя се надява да ви види. Не искате ли да закусите утре в постелята си? Вие сте уморена от пътя, мис!
към текста >>
и през това време дойде едно шарено перо на трапезата, дето стоеше паницата с
водата
, което идеше из един ъгъл по водоравна посока, без, обаче, да имаше течение на въздуха или каквото и да е движение.
Веднага из друг ъгъл на стаята долетя друг камък до краката на Н. Стоев, и ние тримата със свещеника изтръпнахме от страх и само се доближавахме до печката. Почнаха на различни страни да хвърчат камъни, дървета, црепове от подницата, сняг и др. и от страх помолихме свещеника да направи веднага водосвет. Почна се водосветът от 51/2 ч.
и през това време дойде едно шарено перо на трапезата, дето стоеше паницата с
водата
, което идеше из един ъгъл по водоравна посока, без, обаче, да имаше течение на въздуха или каквото и да е движение.
Никакво движение нямаше през време на водосвета. Щом свършихме водосвета, влязоха при нас в 6 часа кметът, Здравко Момчилов и фелдшера Юрдан Костадинов, които били дошли по-рано, но чакали в зимника дано видят там явлението. — Щом влезнаха те, веднага пак почнаха да хвърчат разни предмети Тогава кметът отиде до един ъгъл и почна да удря с камшика насам нататък, и разни предмети падаха по стаята. На един рафт (поличка) имаше едно счупено кандило (светило) и то дохожда и удря в срещуположната стена, без да се вижда кой хвърля, и ние всички присъстващи пазим мъртва тишина и гледаме само да видим, кой пуска предметите, но никой нищо не забеляза. Хвърлянето продължаваше до 7 часа 15 м.
към текста >>
38.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката
вода
на земята.
— вземането на Цариград на книга. А знайте ли това на какво прилича? — когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде на заем и ние си запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздор, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част от земята, която никога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеше надмощие в света, да стане една от най-силните държави.
Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи мидийски цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най тънката цев и да изчислят, за колко време ще може да се прекара през нея всичката
вода
на земята.
Тия странични в проси отслабиха Русия морално, и впоследствие болшевизмът дойде да й покаже, къде нейния прав път, т. е. че трябва самопожертваме — който има много, трябва да раздава. Сега, ако дойдем до новообразувалата се държава Полша, ще забележим, че наместо да се организира вътрешно, морално, и тя върви по пътя на туй славянско разбиране, на вътрешни раздори, преследване и воюване. Ако дойдем до Чехословашко, и тая държава върви по същия път, в нея се развива милитаризмът, с помощта на който иска да брани своя та свобода — чрез сила. Ако дойдем до Югославия, и тя върви по пътя на Русия: иска да стане една от най-големите държави — империя на Балканския полуостров, и да тури всички народи на Бал кана под своя знаменател.
към текста >>
Пре
водачката
им, г-жа Дора Габе — Пенева, има любезността да даде специално за Всемирна Летопис няколко извадки от тия „химни“, подходящи за нашето списание, според програмата му.
То е открило полско българска книжарница и издава списанието Полско - Български преглед и Полска библиотека. Целта му е да съдейства за сближението и взаимното опознаване на два та славянски народи — полският и българският — на културна почва, което е залог за сближението им и в стопанско и политическо отношение. Ян Каспрович род. в 1850 г. Една от издадените книги е и сборникът от Химни, написа ни от полския поет Ян Каспрович.
Пре
водачката
им, г-жа Дора Габе — Пенева, има любезността да даде специално за Всемирна Летопис няколко извадки от тия „химни“, подходящи за нашето списание, според програмата му.
По-рано, на 4 март 1923 г., тя е прочела откъслеци от тях на сказката си в Славянска Беседа. Ян Каспрович (роден на 12. XII. 1860 г., свършил по философия, професор в Лвовския университет) е един от видните съвременни полски поети. Той е издал до сега много свои съчинения, оригинални и преводни (между последните има и от Гьоте, Метерлинк, Рабиндранат Тагор и Браунинг), но в своите химни, както справедливо бележи и неговият критик, г. Зигмунд Василевски, той е дал най-красивото и най- мощното от богатото си творчество.
към текста >>
Тъй, както хлябът и
водата
, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира.
Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан. Тъй като Бог е любов, то той иска щастието на своите деца. Щом е тека, то и скритите неща, и невъзможността да се достигнат, те се явяват излишни и безполезни.
Тъй, както хлябът и
водата
, без които нашите физически тела не могат, са двете най- разпространени на земята субстанции, също тъй и необходимата духовна храна е изявена и дадена навред и всякога, още преди създание мира.
Всеки миг ни дава случай, за да проявим любовта си към ближния; но това, което е мъчно, то е да се подготвим, за да поемем храната. „Да не правим на другите това, което не искаме нам да правят“ — то е само пасивната страна на великата заповед. А това, което трябва да вършим, то е, да правим на другите това, което желаем те нам да правят; и само когато човек при всички условия — в мислите и делата си, в симпатиите и антипатиите си, в безразличията и състраданията си — стига той да се реши да го чувства, да го говори и да го изпълнява, за да направи ближния си щастлив, даже и когато това щастие би било в негов ущърб, — само тогава човек обича ближния си като са мия себе си. Нашите ближни, това не са само нашите себеподобни — хората, а и всички същества, защото всяко създание е наш ближен. Своеобразни души, които изучват и се хранят от източните учения, отдават на тия морални системи предимство пред християнството, по ради почитта, която те препоръчват към нашите „по-низши братя“, нещо, което е вдъхвало с тъй засягащо сърцето, добродушие към старите индуси и едно тъй горещо възхваление от страна на твърде непорочния Франциск Азиски.
към текста >>
А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било написано учението на Закона и които някои лоши
преводачи
са взели за емблеми на дървото за познаване доброто и зло то, описано от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“.
Върху тия кули са били приковани големи върлини, окончаващи с медни топки и считани от немските египтолози за гръмоотводи, а от французките за дръжки на знамена. След преминаването на тия кули, влизало се в градините. Често пред или зад кулите се намирала една алея от сфинксове, които, като образи на посвещението и на астрологическите знаци на Лъва и Девата или на Лъва и Овена, заслужват специално изучване. В градините на храма се намирали работилниците, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията. Там се намирали и басейните и водните течения, с които са се туряли в движение многобройните машини в подземието на храма.
А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било написано учението на Закона и които някои лоши
преводачи
са взели за емблеми на дървото за познаване доброто и зло то, описано от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“.
Двата обелиска, които украсявали входа в големия храм пред кулите, напомнят, двете първоначални колони на небесните и земни закони, поставени от Тот Хермес Трисмегист в началото на човешката цивилизация. В същите градини са били приемани всички дарове, принасяни като данък на храма в вид на минерали, растения и животни, предназначени било за религиозната служба, било за многобройните други употребления в храма. Да не се забравя, че разменните монети не са съществували в стария Египет, и че всичко ставало с размяна в натура: земеделецът плащал с мери жито, а господарят с войници или работници. Колонната зала. — Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала.
към текста >>
Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на
водата
и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания).
От същото светилище са излизали стълбите, които водели на терасите, де то били тайните градини на храма, определени за моралните изпитания на бъдещите посветени (мистерията на Немезида у гърците). А около светилище то се намирали много църквици, пред назначени също за богуслужене. Египетският храм: Светилището. След светилището, като се отивало към дъното на храма, се намирала една зала, наречена „залата за дароприношението“ или узехтха, в която се поставяли даровете от растения и животни за храма и дето, с жизнената сила на пожертваните животни, жреците приготовлявали явяваният и извиквания та на духовете в залите на мистерии те, находящи се съвсем на дъното на храма и съградени като естествени пещери. Там именно са ставали материализациите на умрелите императори.
Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на
водата
и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания).
Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра.
към текста >>
След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с
вода
, преди да се пречисти астрала му.
Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл. Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на писани на свещения език.
След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с
вода
, преди да се пречисти астрала му.
Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително. Още в стария Египет се прилагал вегетарианския режим (употребявала се растителна храна), но само през периоди от четиридесет дни.
към текста >>
Краят на физическите изпитания с
вода
и въздух.
Появяване на Изида в килията на посветения Астрално раздвояване на посветения. — Видение на невидимия план. Влизане в „кладенеца на истината“. Слизане в кладенеца. Изпитание със земя Изпитание с огън.
Краят на физическите изпитания с
вода
и въздух.
Моралното изпитание: Евменидите. Сфинксът (в състоянието му през 1585 год.) Между лапите му се вижда портата на мистериите. Мирионимската богиня Изида. Проф. Ю. Нестлер Хирогномия (Продължение от кн.
към текста >>
VII.) Духът-покровител И госпожа Хуфе си имаше един духовен
водач
, както всички сомнамбули и мнозина други, които са развили своето вътрешно същество.
Духовни ръце намираме у Исуса, Сведенборга, пророчицата от Префорст и др. (Текстът не може да се прочете поради скъсана част от страницата на списанието) е падат около 560 конични, у мъжете това отношение е 1000:340; 320/1000 принадлежат към четвъртитите и философски ръце; останалите са лопатовидни или смесени. Естествено, тия цифри е показват, че само при смесения тип имаме такъв, а всички останали са чисти типове, напротив, знае се, че чист тип ръка е извънредно рядко явление; казаното значи само, че при споменатите категории белезите на един тип преобладават у една ръка. При разглеждането на женската ръка ние обстойно се спряхме на недостатъците в характера и тяхната хирософска проява; понеже това са общочовешки недостатъци, казаното с малки из менения, разбира се, важи и за мъжката ръка. (Следва). Д-р Юстинус Кернер Яеновидката от Префорст - Фредерика Хауфе (Продължение от кн.
VII.) Духът-покровител И госпожа Хуфе си имаше един духовен
водач
, както всички сомнамбули и мнозина други, които са развили своето вътрешно същество.
Сократ и мнозина други са се смитали ръководени от някой дух. Този техен гений ги е предизвестявал не само за опасностите, които са заплашвали самите тях, но и за ония по отношение на другите: той им е разкривал бъдещето и им е диктувал линията на поведение. Починалата жена на един почтен гражданин в Хайлборн имаше постоянно при себе си един дух, който я предупреждаваше не само от много опасности, но и за посещенията на приятелите й, както и за случаите на смърт в семейството и най-сетне за нейната собствена смърт. Веднъж той се направи видим за нея под формата на старец. Неговото присъствие се чувстваше не само от… (Текстът не може да се прочете поради скъсана част от страницата на списанието) … си спомнили за напуснатата си сестра и бърже се затекли при нея.
към текста >>
Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим
водач
.
При един случай, когато, в продължение на три дни непрекъснато, болката му станала нетърпима, той усърдно се помолил на Бога да му я облекчи. Тъкмо в тоя момент явило му се едно видение, направило с палеца си седем паси от окото до лъжичката му и веднага му олекнало· След това той сам повтарял тия паси и наскоро съвсем се изцерил. В сборника от опитите на Хорст по чародейството четем, че едно момиче било охромяло от дълго време, поради изкривяването на едната й кост. С нищо не са могли да я изцерят окончателно, докато една нощ костта й сама се изправила Детето събудило майка си и брата си и ги попитало, дали не са видели и чули ангелът, който се намирал при него. Сторило му се, че някой бутнал костта му, след което тя се наместила и от тогава охромяването му изчезнало.
Г-жа Хауфе не можеше да говори без дълбоко вълнение за появяването на своя дух-покровител, нейната баба Шмидгал, която бе постоянния й видим
водач
.
При все това, тя много се противеше да говори за появяванията и съобщенията от духовния свят и правеше това само след дълго настояване от другите. Освен когато ставаше това случайно или когато я принуждаваха да прави откровения, други път не чувахме да говори нищо за тия толкоз интересни неща. Появяванията смущаваха здравето й и мислите й, но за всички, достойни за доверие, които я познаваха, нейната лоялност и абсолютна убедителност бяха неоспорими. През времето, когато способността й да вижда духовете, се проявяваше с всичката си активност в нея, тя се считаше, че е в пълно будно състояние. В действителност, тя се намираше в онова особено състояние, което ние нарекохме неин вътрешен живот.
към текста >>
Тая жена сънувала, че като минала от своята стая в друга по голяма, видяла там много шишенца с желязна
вода
и че г-жа Хауфе й на правила знак да й даде едно от тях.
Зад една млада слугиня, коя то живееше при мен, тя виждаше често формата на едно момче на около 11 години. Аз попитах слугинчето, дали не е имала някой сродник на тая възраст, но тя ми отвърна, че нямала такъв. Но малко по-после, като размишлявала по моя въпрос, спомнила си, че братчето й, което умряло на три го дини, сега би станало точно единадесетгодишно. Това привидно порастване на духа ще изтъкваме пак сегиз-тогиз. Пророчески сънища Веднъж г-жа Хауфе, която бе тогава много зле, каза на една твърде чувствителна жена, която току- що си отиваше: „ ако сънувате тази нощ нещо, което ще бъде най добре да сторя, ще го направя“.
Тая жена сънувала, че като минала от своята стая в друга по голяма, видяла там много шишенца с желязна
вода
и че г-жа Хауфе й на правила знак да й даде едно от тях.
на което пишело: „Вода Фашингер“. Чудното е, че в същата нощ г-жа Хауфе сънувала точно същото. Тя взе такава вода и получи желания резултат. Друга нощ тя сънува, че виж да най-голямата дъщеря на чичо си да излиза от къщи с един малък погребален ковчег на главата си. Седем дни след това, собственото й дете на възраст една година, чиято болест никой не подозираше в тоя момент, се по мина.
към текста >>
на което пишело: „
Вода
Фашингер“.
Аз попитах слугинчето, дали не е имала някой сродник на тая възраст, но тя ми отвърна, че нямала такъв. Но малко по-после, като размишлявала по моя въпрос, спомнила си, че братчето й, което умряло на три го дини, сега би станало точно единадесетгодишно. Това привидно порастване на духа ще изтъкваме пак сегиз-тогиз. Пророчески сънища Веднъж г-жа Хауфе, която бе тогава много зле, каза на една твърде чувствителна жена, която току- що си отиваше: „ ако сънувате тази нощ нещо, което ще бъде най добре да сторя, ще го направя“. Тая жена сънувала, че като минала от своята стая в друга по голяма, видяла там много шишенца с желязна вода и че г-жа Хауфе й на правила знак да й даде едно от тях.
на което пишело: „
Вода
Фашингер“.
Чудното е, че в същата нощ г-жа Хауфе сънувала точно същото. Тя взе такава вода и получи желания резултат. Друга нощ тя сънува, че виж да най-голямата дъщеря на чичо си да излиза от къщи с един малък погребален ковчег на главата си. Седем дни след това, собственото й дете на възраст една година, чиято болест никой не подозираше в тоя момент, се по мина. Когато се събуди, тя разказа съня си на мен и на другите.
към текста >>
Тя взе такава
вода
и получи желания резултат.
Това привидно порастване на духа ще изтъкваме пак сегиз-тогиз. Пророчески сънища Веднъж г-жа Хауфе, която бе тогава много зле, каза на една твърде чувствителна жена, която току- що си отиваше: „ ако сънувате тази нощ нещо, което ще бъде най добре да сторя, ще го направя“. Тая жена сънувала, че като минала от своята стая в друга по голяма, видяла там много шишенца с желязна вода и че г-жа Хауфе й на правила знак да й даде едно от тях. на което пишело: „Вода Фашингер“. Чудното е, че в същата нощ г-жа Хауфе сънувала точно същото.
Тя взе такава
вода
и получи желания резултат.
Друга нощ тя сънува, че виж да най-голямата дъщеря на чичо си да излиза от къщи с един малък погребален ковчег на главата си. Седем дни след това, собственото й дете на възраст една година, чиято болест никой не подозираше в тоя момент, се по мина. Когато се събуди, тя разказа съня си на мен и на другите. Друга нощ пък сънува, че минава през една вода, носейки в ръката си един къс развалено месо и г жа Н., която я срещнала, питала я, какво ще прави с него. Когато ни разказа тоя сън, ние не можахме да го изтълкуваме.
към текста >>
Друга нощ пък сънува, че минава през една
вода
, носейки в ръката си един къс развалено месо и г жа Н., която я срещнала, питала я, какво ще прави с него.
Чудното е, че в същата нощ г-жа Хауфе сънувала точно същото. Тя взе такава вода и получи желания резултат. Друга нощ тя сънува, че виж да най-голямата дъщеря на чичо си да излиза от къщи с един малък погребален ковчег на главата си. Седем дни след това, собственото й дете на възраст една година, чиято болест никой не подозираше в тоя момент, се по мина. Когато се събуди, тя разказа съня си на мен и на другите.
Друга нощ пък сънува, че минава през една
вода
, носейки в ръката си един къс развалено месо и г жа Н., която я срещнала, питала я, какво ще прави с него.
Когато ни разказа тоя сън, ние не можахме да го изтълкуваме. Седем дни по-после, г-жа Н. роди едно мъртво дете, чието тяло бе вече на разлагане. Друга нощ сънува, че г-жа Л., коя то не бе виждала никога, нито я познаваше, дошла при нея с плач и носейки на ръцете си едно мъртво дете, като я молела за помощ. След шест недели тая госпожа роди всред големи страдания и опасности и изгуби детето си.
към текста >>
Една нощ, докато спеше в долния етаж на къщата ми, тя сънува, че в резервоара с
вода
в горния етаж, дето тя никога не бе се качвала, има нещо, което не трябваше да бъде там.
Когато ни разказа тоя сън, ние не можахме да го изтълкуваме. Седем дни по-после, г-жа Н. роди едно мъртво дете, чието тяло бе вече на разлагане. Друга нощ сънува, че г-жа Л., коя то не бе виждала никога, нито я познаваше, дошла при нея с плач и носейки на ръцете си едно мъртво дете, като я молела за помощ. След шест недели тая госпожа роди всред големи страдания и опасности и изгуби детето си.
Една нощ, докато спеше в долния етаж на къщата ми, тя сънува, че в резервоара с
вода
в горния етаж, дето тя никога не бе се качвала, има нещо, което не трябваше да бъде там.
Тя ми разказа съня си на другата вечер, аз изпразних резервоара и намерих в него една стара игла за плетене, цяла ръждясала. Г-жа Хауфе бе пила вода от същия резервоар преди да си легне и вероятно е, че крайната й чувствителност към металите предизвикала тоя й сън. През нощта на 28 януари 1828 г., г жа Хауфе сънува, че се намира на един пуст остров и видяла умрелия си син, окръжен с небесна светлина, с венец от цветя на главата му и държащ в ръката си едно напъпило клонче. Той изчезнал и веднага тя ме видяла да лекувам един болен, от когото текла кръв. Тя ми разказа съня си на 29, а на 30 същи аз наистина бях повикан при един ранен в гърдите.
към текста >>
Г-жа Хауфе бе пила
вода
от същия резервоар преди да си легне и вероятно е, че крайната й чувствителност към металите предизвикала тоя й сън.
роди едно мъртво дете, чието тяло бе вече на разлагане. Друга нощ сънува, че г-жа Л., коя то не бе виждала никога, нито я познаваше, дошла при нея с плач и носейки на ръцете си едно мъртво дете, като я молела за помощ. След шест недели тая госпожа роди всред големи страдания и опасности и изгуби детето си. Една нощ, докато спеше в долния етаж на къщата ми, тя сънува, че в резервоара с вода в горния етаж, дето тя никога не бе се качвала, има нещо, което не трябваше да бъде там. Тя ми разказа съня си на другата вечер, аз изпразних резервоара и намерих в него една стара игла за плетене, цяла ръждясала.
Г-жа Хауфе бе пила
вода
от същия резервоар преди да си легне и вероятно е, че крайната й чувствителност към металите предизвикала тоя й сън.
През нощта на 28 януари 1828 г., г жа Хауфе сънува, че се намира на един пуст остров и видяла умрелия си син, окръжен с небесна светлина, с венец от цветя на главата му и държащ в ръката си едно напъпило клонче. Той изчезнал и веднага тя ме видяла да лекувам един болен, от когото текла кръв. Тя ми разказа съня си на 29, а на 30 същи аз наистина бях повикан при един ранен в гърдите. Колкото за сина й, може би някое събитие ще обясни появяването му. Сега ще цитирам един пример за узнаване на бъдещето не насъне, а само когато биваше в сомнамбулно състояние.
към текста >>
В края на този опасен спусък те се озоваха в един ледник и по-нататък, след четвърт час вървеж, стигнаха до входа на една голяма пещера,
осветена
с ясно синкава светлина.
Колко време вървяха те, Ралф не можеше да определи. Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня. Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя. Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка.
В края на този опасен спусък те се озоваха в един ледник и по-нататък, след четвърт час вървеж, стигнаха до входа на една голяма пещера,
осветена
с ясно синкава светлина.
Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча. Тази плоча безшумно се завъртя на невидими пружини, когато непознатият натисна една едва забележима светла точка, скрита в една от пукнатините. Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна. — Вие имате тук електричество? — промълви Ралф не вярвайки на собствените си очи.
към текста >>
Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя
водач
в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча.
Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня. Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя. Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка. В края на този опасен спусък те се озоваха в един ледник и по-нататък, след четвърт час вървеж, стигнаха до входа на една голяма пещера, осветена с ясно синкава светлина.
Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя
водач
в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча.
Тази плоча безшумно се завъртя на невидими пружини, когато непознатият натисна една едва забележима светла точка, скрита в една от пукнатините. Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна. — Вие имате тук електричество? — промълви Ралф не вярвайки на собствените си очи. — Боже мой!
към текста >>
Защо и ние да не се ползваме от изобретенията на съвременната индустрия, та да си наредим комфортно тази главна квартира на „жизнения еликсир“, тъй като ние се намираме именно в мястото на това скъпоценно вещество и на неговите адепти — с весела усмивка отговори тайнственият
водач
на Ралфа.
Тази плоча безшумно се завъртя на невидими пружини, когато непознатият натисна една едва забележима светла точка, скрита в една от пукнатините. Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна. — Вие имате тук електричество? — промълви Ралф не вярвайки на собствените си очи. — Боже мой!
Защо и ние да не се ползваме от изобретенията на съвременната индустрия, та да си наредим комфортно тази главна квартира на „жизнения еликсир“, тъй като ние се намираме именно в мястото на това скъпоценно вещество и на неговите адепти — с весела усмивка отговори тайнственият
водач
на Ралфа.
В края на коридора се показа една спирална стълба, която на върха свършваше с площадка, дето излизаха няколко врати. Непознатият отвори една от тях и двамата се намериха на стъпалото на една широка скала в вид на тераса. Оттук се откриваше чудна гледка, и Ралф извика неволно от възторг· От тази страшна височина, също като на грамадна картина, се откри вълшебен пейзаж. Скалите, снежните равнини и дълбоките теснини изглеждаха като че потънали в яркочервената мъгла на залязващите лъчи на слънцето; дълбоко долу, в долините, като гигантски изумруди, се зеленееха полята и ливадите. Въздухът, макар и студен, беше чист и съживяващ.
към текста >>
Друго предание гласи, че в центъра на земята, под охраната на четирима стражи, извира като огнена
вода
тази същата субстанция и че един профан, попаднал случайно в ония дълбочини, откраднал малко от тайнствената течност.
Аз не зная. Този, който ме посвети, каза, че получил тази тайна по същия начин, както и аз ви я предавам. При това, аз ще ви разкажа, какво се говори за това, без да гарантирам за неговата достоверност, тъй като тук всичко е тайна, и даже всички свойства на еликсира още не са изследвани, защото се страхуват да бъркат тази опасна субстанция. Казват, че това е един газ, който има свойството да поддържа равновесието между стихиите, а така също и да ги разделя. Но по силата на някакъв неизвестен закон, това същото вещество, вкарано в организма, му дава способността да се противопоставя на разрушението.
Друго предание гласи, че в центъра на земята, под охраната на четирима стражи, извира като огнена
вода
тази същата субстанция и че един профан, попаднал случайно в ония дълбочини, откраднал малко от тайнствената течност.
Как сполучил това? Ползвал ли се е той с някакви химически похвати, за да образува този течен огън, с който са пълни тези стъкленички и този прах в кутията? Това е неизвестно. Аз мога само да ви кажа, как трябва да се употребяват тези ингредиенти. Нарайяна отвори сандъчето с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като вода, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора.
към текста >>
Нарайяна отвори сандъчето с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като
вода
, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора.
Друго предание гласи, че в центъра на земята, под охраната на четирима стражи, извира като огнена вода тази същата субстанция и че един профан, попаднал случайно в ония дълбочини, откраднал малко от тайнствената течност. Как сполучил това? Ползвал ли се е той с някакви химически похвати, за да образува този течен огън, с който са пълни тези стъкленички и този прах в кутията? Това е неизвестно. Аз мога само да ви кажа, как трябва да се употребяват тези ингредиенти.
Нарайяна отвори сандъчето с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като
вода
, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора.
Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после. Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята. От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност. Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят.
към текста >>
Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня,
водата
и земята.
Това е неизвестно. Аз мога само да ви кажа, как трябва да се употребяват тези ингредиенти. Нарайяна отвори сандъчето с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като вода, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора. Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после.
Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня,
водата
и земята.
От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност. Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят. Вашето тяло ще стане неразрушимо. Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар?
към текста >>
Нито
водата
, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят.
Нарайяна отвори сандъчето с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като вода, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора. Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после. Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята. От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност.
Нито
водата
, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят.
Вашето тяло ще стане неразрушимо. Но да живее много дълго е също така неудобно и, както виждате, и аз дойдох в края на краищата да желая да умра. И тъй, кажете ми, иска те ли да получите от мене този еликсир на живота, който вие тъй жадувах те, и да приемете всички задължения, свързани с този тайнствен дар? Ралф стисна главата си с ръце. — Всичко, което говорите, е толкова странно, че моят мозък не е способен тъй скоро да се ориентира — промълви той.
към текста >>
От синкавите и прозрачни, като кристал, стени вееше ледена хладина, и Ралф вървеше след своя странен
водач
, обхванат от неприятно треперене.
мястото, дето си почиват моите предшественици. Нарайяна дръпна драпировката и отвори вратата. Те отново се намериха в един тесен коридор, изсечен в скалата. Като направиха около двадесет крачки, те завиха на дясно и докторът с неизказано учудване видя, че продължението на галерията беше пробито в леда. В тази ледена галерия тук - таме стояха високи триножници, също от лед, на които гореше някакво вещество с ослепителна светлина, но, очевидно, не изпущаше никаква топлина.
От синкавите и прозрачни, като кристал, стени вееше ледена хладина, и Ралф вървеше след своя странен
водач
, обхванат от неприятно треперене.
След няколко минути ходене те влязоха в една обширна пещера, осветена както и галерията, и с вълшебен, фантастичен вид. Вниманието на Ралфа бе тутакси привлечено от цял ред саркофази, артистично изсечени от лед и от които малко бяха заети с трупове. С треперещо сърце Ралф започна да разглежда телата на тези хора, живели вън от обикновените закони на природата, в числото на които той би могъл, ако би пожелал, да прибави и себе си. Всичките те бяха красиви мъже в разцвета на възрастта си и, както изглеждаше, мирно спяха в своите ледени гробници; всички бяха еднакво облечени, в дълги и широки бели туники, а на главите им имаше венци от бели, фосфоресциращи цветове, пресни като че ли току-що откъснати. Нарайяна се приближи до един от почиващите в мирен сън и устреми в него мрачен и замислен поглед.
към текста >>
След няколко минути ходене те влязоха в една обширна пещера,
осветена
както и галерията, и с вълшебен, фантастичен вид.
Нарайяна дръпна драпировката и отвори вратата. Те отново се намериха в един тесен коридор, изсечен в скалата. Като направиха около двадесет крачки, те завиха на дясно и докторът с неизказано учудване видя, че продължението на галерията беше пробито в леда. В тази ледена галерия тук - таме стояха високи триножници, също от лед, на които гореше някакво вещество с ослепителна светлина, но, очевидно, не изпущаше никаква топлина. От синкавите и прозрачни, като кристал, стени вееше ледена хладина, и Ралф вървеше след своя странен водач, обхванат от неприятно треперене.
След няколко минути ходене те влязоха в една обширна пещера,
осветена
както и галерията, и с вълшебен, фантастичен вид.
Вниманието на Ралфа бе тутакси привлечено от цял ред саркофази, артистично изсечени от лед и от които малко бяха заети с трупове. С треперещо сърце Ралф започна да разглежда телата на тези хора, живели вън от обикновените закони на природата, в числото на които той би могъл, ако би пожелал, да прибави и себе си. Всичките те бяха красиви мъже в разцвета на възрастта си и, както изглеждаше, мирно спяха в своите ледени гробници; всички бяха еднакво облечени, в дълги и широки бели туники, а на главите им имаше венци от бели, фосфоресциращи цветове, пресни като че ли току-що откъснати. Нарайяна се приближи до един от почиващите в мирен сън и устреми в него мрачен и замислен поглед. След това, обръщайки се към док тора, той показа на един празен саркофаг и каза с един непредаваем израз: — Моето място е тук, наред с този, който ме посвети, а там, по-нататък, е вашето, когато вие пожелаете да турите край на дългото си странстване в живота.
към текста >>
Всичко, което се състои от въздух и желязо, се издига, а онова, което се състои от
вода
и земя, се разлага.
Те са неразруши ми. Отлетяла е само безсмъртната гостенка — божествената, психическата искра. Разберете ме добре: ако схвана този момент и втори път взема жизнения еликсир, смесен с чужд жизнен сок, вече почнал да се разлага, аз ще изгоря връзките, които свързват Душата ми. У вас, Морган, вече става тайнственият процес за отделяне астрала от материалната обвивка. Силите вече са се разделили на два лагера: едните — за да се издигнат, а другите — да потънат във великата лаборатория, за да се преработят там химически и да послужат за нови съединения.
Всичко, което се състои от въздух и желязо, се издига, а онова, което се състои от
вода
и земя, се разлага.
И тъй, ако вкарат тази борба във връзките, които ме свързват с тялото, то тия връзки ще се разкъсат и аз ще бъда свободен. — И аз ли също тъй, в случай на нужда, ще мога да се възползвам от това средство, за да се освободя? — Без съмнение, ако вие съумее те да схванете сгодния момент, но само не по-рано от няколко векове. Впрочем, не мислете, че е лесно да се умре, след като си проживял тъй дълго. И все пак, какво щеше да стане с човека, ако той нямаше тази надежда, да се освободи най-после.
към текста >>
След като са се окъпвали, наседявали около една обща трапеза, на която слагали хляб, плодове, мед и
вода
.
Те ставали сутрин при изгрев слънце и разпределяли времето си през деня в различни занятия и се настроявали към работата. си чрез музика и танци, като пеели под акомпанимента на лирата или на друг някой инструменти и цитирали стихове от Хезиода или Омира. След това започва ли учебните занятия. В определено време се разхождали из горите, посещавали храмовете и, въобще, предпочитали отстранените и пусти места, дето, в самотата и тишината, разтваряли душата си за висшите усещания и вълнения. Упражнявали се в надбягване, разисквали заедно, задавали си въпроси и си отговаряли.
След като са се окъпвали, наседявали около една обща трапеза, на която слагали хляб, плодове, мед и
вода
.
Никога не ядели месо и не пиели вино. На истинския питагореец било забранено да яде не само месо, но и яйца, риба, бакла (чер боб) и някой други зеленчуци. И в другите отношения те са били крайно въздържани. След вечеря, те се занимавали кратко време с четене и се оттегляли на почивка. Питагор е учил на публично ме сто (в обществените училища или в храмовете и на площадите) и частно (в школата, у дома си).
към текста >>
Под небесните сфери и орбитата на луната се намира тази на огъня, под огъня е областта на въздуха, под въздуха е тази на
водата
, а най- долу е земята.
Що е звезда? — Един свят, поставени в безкрайния етер, който обгръща всичко. Слънцето е сферическо, луната е населена с живи същества, по-хубави и по-съвършени от нас, и десет пъти по-големи. Кометата е звезда, която изчезва и се отдалечава от нас, но и тя има определено въртене. Дъгата е образи на слънцето.
Под небесните сфери и орбитата на луната се намира тази на огъня, под огъня е областта на въздуха, под въздуха е тази на
водата
, а най- долу е земята.
Масата на всички елементи е валчеста, а само онази на огъня е коническа. Има раждане и разрушение или разпадане на своите съставни елементи. Светлината и тъмнината, студът и топлината, сухотата и влагата са в равни количества в света. Там. дето сухотата преодолява, има лято, зимата е студът, пролетта — равновесието между студа и топлината, а през есента — студът преодолява. Самият ден има своите сезони: сутринта е пролетта на деня, а нощта — есента.
към текста >>
(Бел, на
преводача
).
. .·. — запита Белингтон с напрегнато лице — нима вие вярвате, че това е възможно? — Драги — каза докторът —струва ми се, че нещастният ми другар бе един нов Христофор Колумб в неизвестното, на когото бъдещето човечество ще изучва живота и споменава смъртта, защото, по моите разбирания, които в никой случай аз още не смея да изнеса пред света — той ни каза истината и само истината, колкото и не вероятна да се струва тя на всички! Превод от англ.: Любомир Лулчев. ____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове.
(Бел, на
преводача
).
2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб. преводача.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили. Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите. Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата.
към текста >>
преводача
.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили.
— Драги — каза докторът —струва ми се, че нещастният ми другар бе един нов Христофор Колумб в неизвестното, на когото бъдещето човечество ще изучва живота и споменава смъртта, защото, по моите разбирания, които в никой случай аз още не смея да изнеса пред света — той ни каза истината и само истината, колкото и не вероятна да се струва тя на всички! Превод от англ.: Любомир Лулчев. ____________________________________________________________________________________________________________ 1) В Англия са твърде разпространени джобните хронометри, които при натискане на един бутон бият числото на часа, 1/2 час и 1/4 час, с приятни хармонични тонове. (Бел, на преводача). 2) В Англия докторите продават фирмите си или районите. (заб.
преводача
.) Законът за изобилието Лекция от Ричард Ингалезе1) В досегашните лекции вие научих те вече средството, за да добивате духовен усет и умствени качества чрез космическите сили.
Вие също знаете и и да си служите, чрез посредничество на божия дух, с умствените си сили не само във ваш интерес, но и в интереса на другите. Понеже ни са известни вече духовния и умствения планове на битието, сега ще изучим третия и по- следен план — тоя, в който човек добива или трябва да добие в изобилие благата на този свят, планът, в който се прилага законът за изобилие то, който трябва да знаете, ако искате да успявате. Всяка дреболия в нашите животи се управлява от един закон, нищо не става случайно, и мнозина смятат владението на материално богатства толкова съществено за щастието, колкото е за тях физическото здраве, че, струва ми се, от първо степенна важност е да се разбере напълно закона, който управлява изобилието, за да знаем да насочваме нашите материални интереси, вместо да бъдем жертва на обстоятелствата. Ония, които не притежават нищо, не са знаели да действат със закона за изобилието в свой интерес. Факт, известен в окултизма, е, че всеки има точно това, което е заслужил, и това е толкова вярно за изобилието, колкото и за умствените и духовните качества.
към текста >>
В
превода
тя е озаглавена: „Le forze coscienti della natura e loro partecipazione nella formazione dell’ organismo — La legge sacra“.
И ние сме приятно изненадани, като виждаме да се появяват статии от Все мирна Летопис преведени на чужди езици и поместени в европейските списания. Така в кн. 3 за месеците май — юни т. г. на италианското списание Mondo Occulto, орган на „Международното Психическо Дружество“, е публикувана нашата статия: „Разумните сили в живата природа — Разумно- стта, проявена в устройството на организмите — Свещеният закон“ (кн. III от год· Ш на .Всемирна Летопис“).
В
превода
тя е озаглавена: „Le forze coscienti della natura e loro partecipazione nella formazione dell’ organismo — La legge sacra“.
Преводът е извършен ясно и сполучливо. Списанието Mondo Occulto се издава двумесечно в Неапол. Основателят му е Джузепе Гарибалди Роко, а дире- ктср Ф. Цингарополи. Из окултната книжнина. Капиталното тритомно съчинение на всеизвестния астроном и психист Камил Фламарион: „La mort et son mystere“, от което ние дадохме през II и III го дишнина на Всемирна Летопис не колко интересни извадки, е вече преведено на други европейски езици.
към текста >>
39.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух,
вода
и земя царува свърхчувственото“.
Още на 29. март било телеграфирано на г-жа Мария Щайнер в Щутгарт за кризата. Тя тръгнала, но не могла да свари издъхването на Д-р Щайнер. Обаче, вътрешно, през време на пътуването, тя всичко предусетила. В възпоменателната реч за Д-р Щайнер, държана от Алберт Стефен, се казва, между другото : „Преди 25 години Д-р Щайнер държа първия си курс върху окултизма (антропософията).
Той ни учеше, че зад елементите светлина, въздух,
вода
и земя царува свърхчувственото“.
След това Стефен споменава в речта си. как 50 швейцарски свещеници помолили Д-р Щайнер да им покаже пътя да се свържат с живота на духа, и как те се събрали в белия салон на „Гьотеанум“, за да чуят Д-р Щайнер, който им говорил от собствена духовна опитност. „Той, който виждаше в духовния свят, обясняваше на тези, които не виждаха“. Новата величествена сграда на окултния университет „Гьотеанум“ По нататък Стефен казал в речта си: „Ние го познаваме от десетки години. Ние ден след ден виждахме живота му, делата му, със способностите, които ни даде най-разсъдъчната епоха в истерията — 19 век — и ние не можахме да открием нито едно петно в този човек.
към текста >>
Отдавна тя е позната при движението и еластичното обтягане, при въртене и извиване; знае се, че енергията се проявява при издигане на тежести и падане на
вода
, а също и при топлина, светлина, звук, химическо действие, както и при електрическите налагания и токове.
Наистина, един учен напоследък много право е казал, че задачата на физиците прилича на тази, която би имал някой да определи устройството на едно пиано, когато слуша звукът, който то издава, когато го хвърлят надолу по стълбите! И въпреки всичко това, извънредно много е било постигнато; защото не само е узната причината на видените спектрични линии, но и други редици са били предсказани и, впоследствие, намерени, с точно определена дължина на вълните и с всичките особености, разяснени предварително в светлината на теорията. Не може да има основателно съмнение, че вече е узната тайната на общия атомен състав, и то в подробности, при все че някои важни точки в теорията, които са неотрицаеми макар и още загадъчни, да изискват по-нататъшно осветление. Но, било е направено още едно чудно откритие или поне то е било така ясно посочено, че ние можем с право да го приемем като възможна хипотеза, поне до като тя разумно се обори: Материята е била прибавена към формите на енергията. До сега се знаеше, че енергията бързо се мени по форма.
Отдавна тя е позната при движението и еластичното обтягане, при въртене и извиване; знае се, че енергията се проявява при издигане на тежести и падане на
вода
, а също и при топлина, светлина, звук, химическо действие, както и при електрическите налагания и токове.
Всички тия форми са сменяеми; дадено количество енергия е в един момент потик на граната, а в следния се превръща в топлина или звук. Един напрегнат лък има статична енергия, а пуснатият лък — кинетична. Такива примери на превръщане със съхраняване са добре известни. Но сега Айнщайновият аналитичен метод, като потвърдява електрическата теория, се стреми същевременно да покаже, че самата материя е една от формите на енергията, и то особено трайна форма. Статичната енергия на електрическото налягане е причината за масата и материалния изглед на електрона.
към текста >>
Онези тъмни петна, които в чаша
вода
на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни.
Тук иде въпроса за обема и убедителността на доказването. По-нататъшното разучване вече ще ни отведе в библиотеката, в изследването или в психичната лаборатория. Ако желаем, ние можем да затворим очи пред всичките тия явления и само да викаме: „Това е невъзможно! Абсурдно“. Същото, може-би са вършили и нашите предшественици във физическата наука, когато пред тях са възниквали „чудесни факти“ из физическата вселена, факти, с които ние отдавна сме се помирили. Структурата на атома, както е сега позната, ще е изглеждала фантастична и абсурдно невъзможна.
Онези тъмни петна, които в чаша
вода
на брой са повече отколкото всичките животни във всички океани на земята, петна, които имат структура подобна на слънчевата система и се състоят от електрически натрупвания толкоз малки, че даже във вътрешността на атома разстоянията между тях се сравняват с разстоянията между планетите — по отношение на тяхната пропорционална величина — тия петна в началото са изглеждали съвършено невероятни.
Идеята, че материята може да се превърне в енергия и може да бъде една от формите, с които въртящото движение на другояче незнайния етер се явява пред нашите сетива и съзнателна опитност, — ще е изглеждала и навярно още изглежда по-скоро като сън на някой мечтател, отколкото като реалност, узната чрез научни изследвания. А на мен е вероятна насоката на напредъка: аз предполагам, че не ще се минат нито 50 години, когато динамиката на етера — очевидно различна от обикновената динамика — ще бъде математически изчислена и ще се формулира една ясна теория, която приложно ще се използва във физическата наука. Както и да е, моите дълги изучавания на психичните факти са ме дълбоко убедили, че седалището на паметта не е в мозъка, при все че по навик той лесно се употребява като канал за бързо съобщение; че характерът и чувствата не са качества на тялото, но прояви на ума или душата. Пълният човек не е само тялото, или само душата, но е и двете. Душата доминира и тя е построила тялото като физическа представа на собствения и вид, свойства и сили, па и да служи като временен инструмент на тази планета.
към текста >>
— След пет седмици получих от него писмо, с което ми съобщава, че той вече в къщи върши домакински работи и че в понеделник иска да работи на
завода
.
Той беше чешки брат, и покрай другото, имаше така също камъчета в жлъчката. Двама други братя ми помогнаха да го съблечем, аз си положих ръцете и чувствах при това, как преминава през тялото ток, и при това молих Бога да го оздрави. След това го питам: „как се усещаш, брате? “ — „Най-добре ще сторя ако ти покажа сам“. След това седна на постелката и казва на жена си: „подай ми дрехите, да се облека“.
— След пет седмици получих от него писмо, с което ми съобщава, че той вече в къщи върши домакински работи и че в понеделник иска да работи на
завода
.
След 14 дена бяха приготвили в Кладно да лекувм много души, и тук срещам един човек, който се затичва към мене: „вие ме знаете, г. Кочи, аз съм Сикора, и нося си вече заплатата от завода“. Този случай извика огромна сензация, та всички управители на завода тичаха да се осведомят. На другия ден събраха се там около 300 болни, които лекувах от 6 ч. сутринта чак до 9 ч. вечерта.
към текста >>
Кочи, аз съм Сикора, и нося си вече заплатата от
завода
“.
След това го питам: „как се усещаш, брате? “ — „Най-добре ще сторя ако ти покажа сам“. След това седна на постелката и казва на жена си: „подай ми дрехите, да се облека“. — След пет седмици получих от него писмо, с което ми съобщава, че той вече в къщи върши домакински работи и че в понеделник иска да работи на завода. След 14 дена бяха приготвили в Кладно да лекувм много души, и тук срещам един човек, който се затичва към мене: „вие ме знаете, г.
Кочи, аз съм Сикора, и нося си вече заплатата от
завода
“.
Този случай извика огромна сензация, та всички управители на завода тичаха да се осведомят. На другия ден събраха се там около 300 болни, които лекувах от 6 ч. сутринта чак до 9 ч. вечерта. Първият ден от тях излекувах 84 случаи. Един работник ми донесоха в каца, извадиха го от кацата и го положиха върху постелка.
към текста >>
Този случай извика огромна сензация, та всички управители на
завода
тичаха да се осведомят.
“ — „Най-добре ще сторя ако ти покажа сам“. След това седна на постелката и казва на жена си: „подай ми дрехите, да се облека“. — След пет седмици получих от него писмо, с което ми съобщава, че той вече в къщи върши домакински работи и че в понеделник иска да работи на завода. След 14 дена бяха приготвили в Кладно да лекувм много души, и тук срещам един човек, който се затичва към мене: „вие ме знаете, г. Кочи, аз съм Сикора, и нося си вече заплатата от завода“.
Този случай извика огромна сензация, та всички управители на
завода
тичаха да се осведомят.
На другия ден събраха се там около 300 болни, които лекувах от 6 ч. сутринта чак до 9 ч. вечерта. Първият ден от тях излекувах 84 случаи. Един работник ми донесоха в каца, извадиха го от кацата и го положиха върху постелка. Не можах да науча от него какво му липсва, защото издаваше невразумителни звуци.
към текста >>
Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри
водачи
, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр.
— Следователно, всичко онова, което бе казано за отделните знакове в качеството им на асцедентни (възхождащи) знаци, за тяхното въздействие върху строежа на те.тото и върху характера, важи в по-малка или по-голяма мера и за положението на слънцето в 12-те зодии. Това положение на слънцето носи енергия, любов към дейност и склонност към началстване, към водителство. Тази черта се проявява още в детинство, но може да бъде силно видоизменена през този период от асцендента. Напр. тя дълго ще стои дълбоко скрита, ако знакът Рак или Риби възхождаше на изток в мига на раждането и чак по-късно ще изпъкне като черта в характера. Тази позиция на слънцето дава силна импулсивност, но и силна воля, понеже слънцето, символ на волята, е в подем (екзалтация) в знака Овен.
Самобитност, достойнство и онази особена сърцатост, която е рожба на светлия оптимизъм, образуващ основния тон на характера, често прави от тях добри
водачи
, и ако Марс аспектира добре слънцето, може да се очаква успех и благополучие в професии, които се намират под властта на Марс, като военната служба, хирургията и пр.
Измежду тях се срещат ония, които пробиват нови пътища, пионерите. Те имат вродена дарба за това. Тялото им е жизнено и крепко, поне тогава, когато други данни от противоположен характер не противоречат на това, но са много нетърпеливи и често страдат от раздразнителност и безпокойство. Главата е най-чувствителната част на тялото (сиреч най-може да бъде засегната от болести и премеждия. Овен управлява главата!) Слънцето в Телец От 22 апр.—21 май.
към текста >>
Пациентите, които приемат такива лекарства, трябва да се посъветват, всеки път след приемането им да изплакнат устната си кухина със слабо алкална
вода
за неутрализиране минералните киселини.
Хранителните частици, изостанали в зъбните междини, като месни влакънца и пр., трябва да се очистят със зъбна чистачка. Обаче, съвсем не се препоръчва обикновената дървена зъбна чистачка, защото тя е доста дебела, твърде лесно се пречупва и лесно заразява венците. Човек трябва да си поръча за своя лична употрябва зъбна чистачка от тънка златна или сребърна пластинка, която е толкоз тънка, че лесно може да прониква в зъбните междини. 2) Второ предпазително средство е да се внимава при приемането на такива лекарства, за които се знае от опит, че вредят на зъбите. Тук споменавам особено две: солната киселина, която с месеци наред се дава във вид на капки, и железни препарати.
Пациентите, които приемат такива лекарства, трябва да се посъветват, всеки път след приемането им да изплакнат устната си кухина със слабо алкална
вода
за неутрализиране минералните киселини.
Натриев бикарбонат (сода), взет с върха на ножа в чаша вода 250 грама, е достатъчен за целта. 3) Към предпазните мерки против кариеса спада и това: децата от малки трябва да ги приучим да употребяват старателно зъбите си при дъвчене. Сурови плодове, твърд хляб, сухари добре се понасят от здравите деца; освен това, чрез приемане на сурови плодове, богати на витамини, улеснява се развитието на целия организъм. 4) Съвсем ново предпазително средство се предложи на последния конгрес на централния съюз на немските зъболекари, в края на септември 1920. година в Лайпциг от зъболекаря Андресен, от Копенхаген.
към текста >>
Натриев бикарбонат (сода), взет с върха на ножа в чаша
вода
250 грама, е достатъчен за целта.
Обаче, съвсем не се препоръчва обикновената дървена зъбна чистачка, защото тя е доста дебела, твърде лесно се пречупва и лесно заразява венците. Човек трябва да си поръча за своя лична употрябва зъбна чистачка от тънка златна или сребърна пластинка, която е толкоз тънка, че лесно може да прониква в зъбните междини. 2) Второ предпазително средство е да се внимава при приемането на такива лекарства, за които се знае от опит, че вредят на зъбите. Тук споменавам особено две: солната киселина, която с месеци наред се дава във вид на капки, и железни препарати. Пациентите, които приемат такива лекарства, трябва да се посъветват, всеки път след приемането им да изплакнат устната си кухина със слабо алкална вода за неутрализиране минералните киселини.
Натриев бикарбонат (сода), взет с върха на ножа в чаша
вода
250 грама, е достатъчен за целта.
3) Към предпазните мерки против кариеса спада и това: децата от малки трябва да ги приучим да употребяват старателно зъбите си при дъвчене. Сурови плодове, твърд хляб, сухари добре се понасят от здравите деца; освен това, чрез приемане на сурови плодове, богати на витамини, улеснява се развитието на целия организъм. 4) Съвсем ново предпазително средство се предложи на последния конгрес на централния съюз на немските зъболекари, в края на септември 1920. година в Лайпциг от зъболекаря Андресен, от Копенхаген. Той беше направил твърде интересни опити за отминерализиране и минерализиране на зъбната глеч.
към текста >>
на французкото окултно списание „Le Voile d’Isis“ е
посветена
специално на астрологията.
и се поминал. — Като не е можал да ни види за последен път и навярно духът му ни е обикалял. Но ние не сме биле в състояние да го видим или да схванем неговото присъствие. Съобщава: Д-р Н. Хранов. КНИЖНИНА Астрологическите въпроси Двойната книжка за месеците август и септември т. г.
на французкото окултно списание „Le Voile d’Isis“ е
посветена
специално на астрологията.
Най-видните френски астролози, мнозина от които са излезли из прочутото Ecole Polytechnique и притежават здрава научна култура, а и някои чуждестранни, са дали редица статии, третиращи най-различни въпроси из областта на Астрологията. Едни, като Sylv. Trebucq, дават бегъл исторически очерк на развоя на астрологията през вековете, в които греят отделни, знайни и в днешната наука, имена: Птоломей, Албумазарт, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който се тачи като баща на немската астрономия, Сеплер, Парацелзус, прочут най-вече като медик и алхимик, Тихо Брахе, Морен дьо Вильфранш, и мнозина още знайни и незнайни. Други са посветили ред статии върху съвременното състояние на астрологията, трети — като P. Flambart — излагат основите на научната астрология, която се изгражда със същите научни методи и със същите средства които лежат в основата на днешната наука.1) Разгледани са по-специални въпроси, като напр.
към текста >>
те са студии по практическия окултизъм и, поради несъмнената полза от тях за българите, ние поздравяваме добрата мисъл на г-жа
преводачката
да ги издаде на български.
От Прентис Мълфорд. През. Елисавета Г. Консулова—Вазова. София, 1924. Ц. 25 л. Получи се в редакцията ни един екземпляр от тая книжка, в която са събрани неколко от статиите на американския окултист Мълфорд.
те са студии по практическия окултизъм и, поради несъмнената полза от тях за българите, ние поздравяваме добрата мисъл на г-жа
преводачката
да ги издаде на български.
Повечето от въпросните статии са отдавна поместени в Всемирна летопис в изтеклите годишнини. А именно: 1) лечебната и възобновителна сила на пролетта (кн. I, март 1919 г.), 2) Няколко закони за силата и хубостта (кн. VIII, януари 1920 г.), 3) Кои са нашите роднини? (ibidem), 4) Положителни и отрицателни мисли (кн.
към текста >>
40.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата
вода
, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване.
ДУХОВНА ОПИТНОСТ. 11. КНИЖНИНА. 12. ВЕСТИ ИЛЮЗИИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ Връщането на блудния син - Резултатите Отделните личности в своето мнозинство и народите продължават да блуждаят в лабиринта на безверието, заблудите и илюзиите. Безбройните и едва поносими страдания и мъчнотии още не са в състояние да внесат необходимата светлина в умовете на хората и главно, на водителите на народите, за да се ориентират и да влязат в пътя на правилното развитие и сигурния напредък. Христос, олицетворението на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина, макар и да е слязъл на земята и да е предал великото си учение още преди две хиляди години, като че ли никога не се е проявил за съвременните хора и те го чакат да се яви в нова човешка форма.
Живият хляб, слезналият от небето, Амрита, хлябът на вечния живот, и живата
вода
, потекла от неизчерпаемата благост на Небесния Отец - Любовта на Бога живаго - която се проявява денонощно във видимите Божи творения, не хранят и не поят човечеството, гладуващо и жадуващо за по-сносен живот и всестранно усъвършенствуване.
Материализмът заслепява със своя фалшив блясък и задушава всички благородни пориви. Тия бележки се налагат особено на вниманието на професионалните политици, които са се нагърбили да ръководят и насочват държавните и обществени работи. Те тепърва проучват живота и в това си занятие се натъкват на постоянни и катастрофални несполуки. И чудно е, защо не вземат поука от тия свои несполуки и не теглят неизбежните заключения! Всички констатират, с искрена или фалшива скръб, че няма действителен вътрешен мир в държавите, няма мир и между държавите.
към текста >>
Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят
вода
от ръката.
В светлината на любопитния ден тя изглежда мрачна до съжаление. Ах, вие разчупихте черупката на моето сърце, измъкнахте моята трептяща любов на открито, унищожавайки за винаги сенчестия кът, където си бе свила гнездо. Другите жени са все еднакви. Никой не е надзъртал в тяхната истинска същина, и самите те не знаят своята собствена тайна. Лекомислено се усмихват, плачат, бъбрят и работят.
Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят
вода
от ръката.
Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си. Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн. V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на Христовата заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“.
към текста >>
По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката
вода
, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека.
То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове на цялото тяло, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си. По такъв начин кръвта се явява като средство за преместването на кислорода. Органическото горене не става в белите дробове; неговото место е в клетките и тъканите на цялата система на организма. Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород, въглерод и азот. От тях най-важният е кислородът, понеже е най-много разпространен.
По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката
вода
, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека.
Ако човек тежи около четири пуда2), то почти три пуда от теглото му има в него кислород. Кислородът е главната причина на цялата дейност на механическите, химическите, мускулните и психически сили. Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород. Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза.
към текста >>
В други се говори за „живата
вода
“.
Борби със змейове и лами Има два вида такива същества: змейове и лами. Те са различно устроени, но са близки един на други. В много народни приказки се разправя за борбата на човека с тях. Това е аналогично с борбата на Херкулес с Цербера. В некои български народни приказки се разправя за градината със златните ябълки.
В други се говори за „живата
вода
“.
В много народни песни и приказки се загатва за по-дълбоките сили, свързани с растенията, с цялата природа и пр. * * * От де са се вмъкнали окултни елементи в българските народни приказки, песни, поговорки и пр.? а) Интуитивен произход. Народът чувства интуитивно някои работи, напр. силата на правдата.
към текста >>
Богомилите са приемали също окултно-научната истина за четирите елементи или стихии: огънят,
водата
, земята и въздуха, оживотворявани от Духа (spiritus sanctus).
Това става явно и от оригиналното богомилско съчинение: „Разговор на Исуса с евангелиста Йоана“, препис от което на латински ни дава г. проф. Иванов, като го озаглавява „Тайна книга“. В него се излага богомилската космогония точно така, както се схваща от окултната наука. Ако има някои малки несъобразности, те се дължат, вероятно, или на някоя неволна грешка на авторите на това съчинение (българските богомили от XI — XII век), или на многобройните му преписвани, които са го оставили в Каркасонската инквизиторска архива и във Виенския кодекс от XIV век. Такива lapsus calami в течение на вековете не е могло да не станат, толкоз по-вече че и всеки негов издател се е считал вещ и властен да внася в него всевъзможни поправки по свое усмотрение.
Богомилите са приемали също окултно-научната истина за четирите елементи или стихии: огънят,
водата
, земята и въздуха, оживотворявани от Духа (spiritus sanctus).
Те са знаели още и това, което окултистите са твърдели от най-старо време и мистиците го възприемат непосредствено, а именно, че съществуват седем небеса или полета (планове) на живота — от първото, физическото или материалното, поле до седмото, което е полето на Висшия, Чистия, Абстрактния Дух на Великия Непроявен (Great Unmanifest), Богомилите са имали ясно понятие и за ангелските йерархии, които управляват световете и така те са си образували такава точна представа за цялото мироздание — Макрокосмоса — каквато имат всички стари и нови окултисти. Богомилите са знаели да четат в природата, която правилно са наричали „великата книга на живота“, имали са сведения по астрология, трансцендантална математика (смятали са божествените дни като епохи или, по индуски, „манвантари“), разбирали са от живата геометрия, от окултните изкуства и пр. При наличността на тия висши знания за произхода и устройството на света, не е ли една груба и престъпна грешка да се окачествява богомилството като ерес? Богомилското учение за човека, религията и социалното устройство Според второто положение на смарагдовия огнен скрижал, завещан от родоначалника на херметическата философия —Хермес Трисмегист Тот — знае се, че „каквото е горе, това е и долу“. С тоя тезис се прави паралел между устройството на вселената и онова на човека.
към текста >>
Ние цитираме с удоволствие целият заключителен пасаж от
увода
на книгата му, за да видят и съчувствениците и враговете на богомилството, каква оценка дава най-сетне един официален български учен за него, след толкова хули и безсъвестни критики, които и днес пълнят страниците на всяко официално издание на „Св.
Но трябва ли да се винят за тоя резултат богомилите? Разбира се, не, защото те не са били, както неоснователно твърди — в противоречие на други свои изводи — г. проф. Иванов, „рушители на православието и на средновековния социално господарствен строй, както и на държавно-религиозното единство и мощ на българския народ“, а са дошли да спасят това, което е могло да се спаси, за да се запази именно целостта, единството и политическата свобода на народа. Виновници за упадъка и гибелта на българското царство са били, както констатира по-нататък същия автор, „изпадналите в леност и пороци български монаси и вероучители“, които, изгубили почва всред народа, презрени и ненавиждани от него заради престъпните и неморални свои дела, са го изтощили и разцепили, та е станал негоден за отпор и защита срещу външния враг. А че действително богомилското учение е било не еретическо и вредно, а чисто, благотворно и спасително за българския народ, това се заключава и от ония негови лозунги за общочовешки напредък, които е съгледал и проф. Иванов.
Ние цитираме с удоволствие целият заключителен пасаж от
увода
на книгата му, за да видят и съчувствениците и враговете на богомилството, каква оценка дава най-сетне един официален български учен за него, след толкова хули и безсъвестни критики, които и днес пълнят страниците на всяко официално издание на „Св.
Синод на българската православна църква“: „Издигнем ли се, обаче, над верските догми и средновековните държавни интереси, в богомилството отбелязваме прояви от общочовешко естество, прояви, които може-би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в западна Европа. Велика прозорливост и резка доблест е било за средните векове да се излезе с проповед за равенство на човеците, за борба против робството и крепостничеството, против съсловната организация на обществото, осветени от държава и черква, борба против потисничеството на господарите и велможите над несвободния човек, обърнат на безгласна и безправна вещ. И ако новите времена с право изтъкват направените в това отношение придобивки за благото на човечеството, толкова по-вече че трябва да остане в забвение светлият лик на българския поп Богомила и неговият слаб глас за човешко равенство и добруване през усилните и мрачни средни векове. Името на Богомила трябва да се впише в аналите на историята на лично место между другите благодетели на човечеството. Позивът на Богомила не е могъл, наистина, да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се пронесе из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородни люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения и най-сетне обърне на дело.
към текста >>
Ако се искат подробности, такива може да се намерят в книгата на Уилямсън: Великият закон, а също и в тая на Доан: Библейски митове, последната, обаче, е
посветена
главно да обори ортодоксалното вярване и да посочи, че всичко това е просто един култ на слънцето, когато първата от тия книги е по-симпатична и творчески религиозна.
Дякон Инге също пише в подобна насока и показва, как една твърде физическа идея за Троичността е възникнала чрез това, което той нарича „злощастна употреба на думата Лице с нейните кривоводещи асоциации“ (Сказки в Падок, стр. 28). Така, Троичността се разглежда като три състояния на съзнанието в едно, или три сили в едно; но тя трябва също да бъде погледната като Триединство от Живот, Субстанция и Отношение между тях. В този смисъл тя е Троичносг на Сила, която работи в Троичност на Форма — един хексагон (двоен триъгълник) на Духа, прелян в Материята7). Че Троичността е основа почти на всичките древни религии, това може лесно да се докаже чрез цитати от много съчинения по този предмет, било измежду най-древните народи, като Маите, между арианците, египтяните, халдейците, зароастрийците, гърците и римляните, и, в същност, във всека древна страна и почти във всека религия тази идея за триединния Бог винаги изпжква. Безполезно е, обаче, да претоварваме четеца с доказателства, които може да се намерят в толкова много книги.
Ако се искат подробности, такива може да се намерят в книгата на Уилямсън: Великият закон, а също и в тая на Доан: Библейски митове, последната, обаче, е
посветена
главно да обори ортодоксалното вярване и да посочи, че всичко това е просто един култ на слънцето, когато първата от тия книги е по-симпатична и творчески религиозна.
В заключение, тогава, Троичността трябва да бъде разбрана метафизически в нейната връзка с вселената, било че е сътворена или несътворена, видима или невидима, проявена или непроявена. Тая Троичност е вече обяснена като Живот, Субстанция и Отношението между тях. Единният, т. е. Животът — Субстанция, тогава, се поляризира за целите на творението, така че „противоположностите“ се проявяват. По гоя начин Духът или Животът работи в и с Материята или Формата, тяхното съединение след раздялата става възможно, защото са в действителност части едно на друго и защото „неща, които са равни на едно нещо, са равни помежду си“, както е установил Евклид.
към текста >>
От там под земята,
водата
се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз чувствам ужасно“.
Тогава аз ясно видях Ганчето. а то беше преди 10 часа. От съпруга си научих, че действително сестричката ми е била на бързо отнесена точно по това време. Задигнала я „испанската“, която тогава грозно вилнеела в София. Известно време по-после аз сънувах Ганчето, че дойде при мене и ми каза: „Тятко, наблизо до гроба ми минава вада.
От там под земята,
водата
се оттича и капи, капи, постоянно капи над тялото ми, а това аз чувствам ужасно“.
Няколко месеци по-после отидох в София и когато посетих за пръв път гробчето на Ганчето, аз изтръпнах пред вадата, която действително течеше край гроба и навярно отдолу се оцеждаше над тялото на моята мила сестрица. Съобщава : Д. Л. Д. КНИЖНИНА 1) „Menschenwesen Menschenschicksal und Welt-Entwickelung“ (човешкото естество, човешката съдба и мировото развитие) от Д-р Р. Щайнер. Тая книга представлява курса, държан от него в Християния (Осло) през 1923 год.
към текста >>
41.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За широката маса и не е нужно да се говори: при такива
водачи
, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на песъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувстват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата.
За широката маса и не е нужно да се говори: при такива
водачи
, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада.
към текста >>
Химичният етер на луната образува в топлинната етерна земна сфера — водород, в светлинната — (Н2О2) а по-низко в земната атмосфера —
вода
(виж фиг. 7).
Светлината — Ролята на озона Силите, свързани с материята, напр. електричеството, са полуматериални. Материалният свят е поле на действие от една страна на етерните сили, и от друга на електричеството. Материалният свят е резултат на взаимодействието на тези два вида сили. Жизненият етер на слънцето образува в топлинната етерна земна сфера хелий, в светлинната — озон (О3) и по-низко в земната атмосфера — кислород (О2).
Химичният етер на луната образува в топлинната етерна земна сфера — водород, в светлинната — (Н2О2) а по-низко в земната атмосфера —
вода
(виж фиг. 7).
Значи, произходът на водата не е така прост, както си мислят мнозина. Но и по друг начин тя се образува. Фиг. 7 Как слънцето и луната действат на химичните процеси. Sonne Слънце; Mond = Луна. Lebensäther — жизнен етер. Chemisch.
към текста >>
Значи, произходът на
водата
не е така прост, както си мислят мнозина.
електричеството, са полуматериални. Материалният свят е поле на действие от една страна на етерните сили, и от друга на електричеството. Материалният свят е резултат на взаимодействието на тези два вида сили. Жизненият етер на слънцето образува в топлинната етерна земна сфера хелий, в светлинната — озон (О3) и по-низко в земната атмосфера — кислород (О2). Химичният етер на луната образува в топлинната етерна земна сфера — водород, в светлинната — (Н2О2) а по-низко в земната атмосфера — вода (виж фиг. 7).
Значи, произходът на
водата
не е така прост, както си мислят мнозина.
Но и по друг начин тя се образува. Фиг. 7 Как слънцето и луната действат на химичните процеси. Sonne Слънце; Mond = Луна. Lebensäther — жизнен етер. Chemisch. ather — химич. етер.
към текста >>
Н2О — (
вода
— водородно съединение на кислорода).
Lebensäthersphare — жизнен етер. Sauerstoff-Melamorphose — кислородни процеси. Wasserstoff-Metamorphose — водородни процеси. Не — хелий, О3 — озон О2 — кислород Н — водород. Н2О2 (водороден двуокис — водородно съединение на озона).
Н2О — (
вода
— водородно съединение на кислорода).
Слънчевите лъчи от жизнен етер като дойдат до сферата на светлинния етер на земята видяхме, че образуват озон. Последният е необходим, за да стане видима слънчевата светлина за човешкото око. Това е по следната причина: озонът поглъща жизнения етер с по-голяма сила от всяко друго земно вещество и поради това намалява действието на жизнения етер до такава степен, че да бъде поносим от човека. Чистия неотслабнал жизнен етер (слънчевата светлина) би разрушил човешкото око и изобщо човешкото тяло. Както всички други горни принципи и закони, така и това намира потвърждение в официалната наука.
към текста >>
Химичният етер прониква напр.
водата
.
Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група. Без етерното тяло физичното става труп. Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна.
Химичният етер прониква напр.
водата
.
И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода. А светлинният етер се намира в светлината. Когато действаме със светлината, ние действаме с енергията на светлинния етер. В същност водата и светлината са само израз на тези видове етер, те не са едно с тях, те стоят зад тях. Температурният усет има връзка с топлинния етер; Зрението — със светлинния; Вкусът — с химичния; Слухът — с химичния; Мирисът — с жизнения.
към текста >>
И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим
вода
.
Без етерното тяло физичното става труп. Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата.
И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим
вода
.
А светлинният етер се намира в светлината. Когато действаме със светлината, ние действаме с енергията на светлинния етер. В същност водата и светлината са само израз на тези видове етер, те не са едно с тях, те стоят зад тях. Температурният усет има връзка с топлинния етер; Зрението — със светлинния; Вкусът — с химичния; Слухът — с химичния; Мирисът — с жизнения. От главния мозък излизат 12 чифта нерви.
към текста >>
В същност
водата
и светлината са само израз на тези видове етер, те не са едно с тях, те стоят зад тях.
Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна. Химичният етер прониква напр. водата. И когато искаме да видим действието на химичния етер, можем да употребим вода. А светлинният етер се намира в светлината. Когато действаме със светлината, ние действаме с енергията на светлинния етер.
В същност
водата
и светлината са само израз на тези видове етер, те не са едно с тях, те стоят зад тях.
Температурният усет има връзка с топлинния етер; Зрението — със светлинния; Вкусът — с химичния; Слухът — с химичния; Мирисът — с жизнения. От главния мозък излизат 12 чифта нерви. Това не е случайно. Това има връзка с 12-тех зодиакални знакове, които земята изминава за една година. Макрокосмичното е свързано с микрокосмичното.
към текста >>
Обича да живее край
вода
и да пътува по море.
Луната в Рака Пестеливост. Силна сензитивност, въображение. Обич към домашното огнище и към майката. Приветлив и приятен в обходата си, ала непостоянен в дружба. Интуиция и подражателен дар.
Обича да живее край
вода
и да пътува по море.
Луната в Лъва Избира длъжност, която е свързана с голяма отговорност. Издръжлив, верен и честен, благороден и приветлив, особено когато му покажат, че го ценят. Интуитивна, но горда натура. Склонност към другия пол и към лукса изобщо. Луната в Дева Годен повече за слуга, отколкото за господар.
към текста >>
Вън от волята и силата на мага, жезълът няма сам по себе си никакво могъщество, също тъй както в
гръмоотвода
не се появява електрически ток, без електрическа буря.
Ако ли сега езикът би могъл да бъде построен така и ако ли прецедентите на съда биха могли да бъдат оттеглени от практиката, то юридическата професия би загинала в продължение на дванадесетина месеци и народът би се освободил от голяма част от страданията си. Философията на магическия жезъл се състои в следното: той е магнетически и електрически проводник на волята на мага. Той направлява потока на мага и го концентрира в дадена точка на пространството или на даден предмет. Магическият жезъл е като мерника на карабината на ловеца. Той му дава възможност да съсредоточи всичките свои сили в един фокус, да ги напрегне, галванизира със своята воля и да ги движи към някого или против нещо.
Вън от волята и силата на мага, жезълът няма сам по себе си никакво могъщество, също тъй както в
гръмоотвода
не се появява електрически ток, без електрическа буря.
Следователно, жезълът е проводник в ръцете на мага за електричеството и мълниите на душата и като гръмоотвод се явява най-полезен за ограждане от бури. И колкото е по-силна бурята и по-могъществен е тока на действието, сиреч колкото е по-голяма силата на мага, толкова и ефекта на жезъла е по-голям. Чрез жезъла ние можем да изявим само такава степен на сила, каквато обладаваме в нашата душа. Приготвен както трябва, жезълът е само могъщо оръжие, което е дадено в ръцете на мага да защищава това, което му е поверено, С своята духовна сила и своето знание, комбинирано с магическата сила на жезъла, той е въоръжен така, че нищо не може да противостои на неговата сила, когато тя е управлявана от съсредоточена мисъл и могъща воля. За приготовление на магически жезли се употребяват различни субстанции.
към текста >>
Поместваме горната статия по молбата на
преводача
й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост.
Дано настъпи по-скоро това хилядолетие! София, 29. VII. 1926. Превел: Waniеl. Б. Р.
Поместваме горната статия по молбата на
преводача
й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост.
Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора. 2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (Преводачът).
към текста >>
2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (
Преводачът
).
Поместваме горната статия по молбата на преводача й, без да споделяме повечето мисли, прокарани в нея, поради тяхната едностранчивост, неточност и остарялост. Редакцията не „Всемирна Летопис“ има пред вид да изложи системно, в редица статии, науката за Магията (теория и практика), но намира, че за българската четяща публика това е още преждевременно. На едно общество, чиито знания по окултизма са още в зародиша си или са дори terra incognita, а материалистите безцеремонно ги отричат, да се предава магия е не само прибързано, но даже и опасно. Горната статия нека послужи само като едно кратко начало или напомняне, че такава наука, като дял от общата окултна наука, съществува. ______________________________________ 1) Настоящата статия представлява 11-а глава от съчинението на окултиста Томас Хенри Бургон (Занони): „Светлината на Египет“, част втора.
2) Думата е за окултния ученик: цялата книга „Светлината на Египет“ е написана първоначално само за учениците от Луксорското Херметическо братство. (
Преводачът
).
ОКУЛТНА ПЕДАГОГИКА Художественият елемент при обучението (Продължение от кн. VII) Изкуството освобождава Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душата ни има нещо сродно с него. И наистина, душата иде от един висш свят. Преди раждането си, човек е живял в един възвишен мир на хармония, на красота. Също така и всека нощ тя се потопява в този висш мир.
към текста >>
Тогаз се чува една красива музика от
водата
.
„Когато внесем художествения елемент в обучението, тогаз ще имаме средство против умората“, казва Д-р Щайнер. „Ако учениците се уморяват, това показва, че учителят не си служи с ритмичния елемент. Когато се вмъкне в обучението художествения елемент, то става приятно и не уморява“. Художественият елемент трябва да прониква цялото обучение „От изкуствата детето трябва да се занимава с тези, които са по-близо до природата“. „Хубаво е да очистим един извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо.
Тогаз се чува една красива музика от
водата
.
Това възпитава децата. И каква радост се ражда у тях, какво съревнование! Това същевременно докарва в по-близко общение с природата. Когато си неразположен, нарисувай някои плодове и цветя. И всякога в такива случаи ще имаш едно успокоение.
към текста >>
Един местен селянин, инвалид, сънувал, че ако отиде над селото и изкопае до баира дупка, ще почне да извира лековита
вода
, от която щял да се изцери.
Когато жизнените сили се проявяват върху по-низшите полета, ние откриваме висшите полета за нашата гибел. (Следва). Духовна опитност Съобщение на сън за истинско събитие. Поручик П., на минаване през столицата за новото си местослужене и като абонат на Всемирна Летопис, живо интересуващ се от духовните факти, ни съобщи за случая с. открития лечебен извор при с. Дългошевци (Ломско).
Един местен селянин, инвалид, сънувал, че ако отиде над селото и изкопае до баира дупка, ще почне да извира лековита
вода
, от която щял да се изцери.
Той изпълнил съновидението си и наистина станало това, което му се съобщило. От тогава на това лечебно изворче се трупали болни от всякакви болести и щом пиели от водата му или се умивали, оздравявали напълно. Един офицер от конния полк закарал даже болни коне и всичките се излекували, след като пили от водата на изворчето. Г-н поручик П. ни обеща да ни съобщи допълнително подробности, щом провери фактите.
към текста >>
От тогава на това лечебно изворче се трупали болни от всякакви болести и щом пиели от
водата
му или се умивали, оздравявали напълно.
Поручик П., на минаване през столицата за новото си местослужене и като абонат на Всемирна Летопис, живо интересуващ се от духовните факти, ни съобщи за случая с. открития лечебен извор при с. Дългошевци (Ломско). Един местен селянин, инвалид, сънувал, че ако отиде над селото и изкопае до баира дупка, ще почне да извира лековита вода, от която щял да се изцери. Той изпълнил съновидението си и наистина станало това, което му се съобщило.
От тогава на това лечебно изворче се трупали болни от всякакви болести и щом пиели от
водата
му или се умивали, оздравявали напълно.
Един офицер от конния полк закарал даже болни коне и всичките се излекували, след като пили от водата на изворчето. Г-н поручик П. ни обеща да ни съобщи допълнително подробности, щом провери фактите. А в. Мир (бр.
към текста >>
Един офицер от конния полк закарал даже болни коне и всичките се излекували, след като пили от
водата
на изворчето.
открития лечебен извор при с. Дългошевци (Ломско). Един местен селянин, инвалид, сънувал, че ако отиде над селото и изкопае до баира дупка, ще почне да извира лековита вода, от която щял да се изцери. Той изпълнил съновидението си и наистина станало това, което му се съобщило. От тогава на това лечебно изворче се трупали болни от всякакви болести и щом пиели от водата му или се умивали, оздравявали напълно.
Един офицер от конния полк закарал даже болни коне и всичките се излекували, след като пили от
водата
на изворчето.
Г-н поручик П. ни обеща да ни съобщи допълнително подробности, щом провери фактите. А в. Мир (бр. 7835) е поместил следната дописка; На 7 срещу 8 т. м.
към текста >>
Запитах един спирач за причината на това и той ми обясни, че в съседното на Криводол село Дългошевци имало „чудотворна
вода
“, която лекува „всека болест“.
7835) е поместил следната дописка; На 7 срещу 8 т. м. пътувах до гр. Лом и имах случая да видя, че на спирката Криводол, близо до Лом, от влака слезнаха повече от 300 мъже. жени и болни деца. Околните села на спирката са малки и никак не са курортни места, за което и ми направи впечатление тоя наплив на хора.
Запитах един спирач за причината на това и той ми обясни, че в съседното на Криводол село Дългошевци имало „чудотворна
вода
“, която лекува „всека болест“.
Не обърнах сериозно внимание на това и го отдадох на обикновен случай — някоя минерална вода. При пристигането ми, обаче, в Лом в мен се изостри наново по-силно любопитството за тоя извор, понеже не намерих човек, който да не разправя феноменални работи за него. Водим от силното желание лично да проверя това, помолих Ротмистра Павлов от 2 кон. полк да отидем заедно на местото. Той не ми отказа и към 3 часа ние потеглихме от Лом за селото.
към текста >>
Не обърнах сериозно внимание на това и го отдадох на обикновен случай — някоя минерална
вода
.
пътувах до гр. Лом и имах случая да видя, че на спирката Криводол, близо до Лом, от влака слезнаха повече от 300 мъже. жени и болни деца. Околните села на спирката са малки и никак не са курортни места, за което и ми направи впечатление тоя наплив на хора. Запитах един спирач за причината на това и той ми обясни, че в съседното на Криводол село Дългошевци имало „чудотворна вода“, която лекува „всека болест“.
Не обърнах сериозно внимание на това и го отдадох на обикновен случай — някоя минерална
вода
.
При пристигането ми, обаче, в Лом в мен се изостри наново по-силно любопитството за тоя извор, понеже не намерих човек, който да не разправя феноменални работи за него. Водим от силното желание лично да проверя това, помолих Ротмистра Павлов от 2 кон. полк да отидем заедно на местото. Той не ми отказа и към 3 часа ние потеглихме от Лом за селото. След половин час бяхме в Дългошевци, разположено на една баирчинка и потънало в акациева гора.
към текста >>
В средата на оградата при кладенеца стои човека, който открил
водата
, той е на около 40, облечен съвсем скромно с една синя рубашка, панталони от селски шаяк, обут в цървули и навуща.
Не съм виждал друго сборище на болни, както тук. Тук ще намерите болни, страдащи от незначителни пришки до парализирани и пр. Пътя е задръстен и с мъка си пробивахме с конете път през навалицата. На извора е просто невъзможно да се мине от хора, а около него се виждат десетки хора, които лежат от най-различни болести и чакат реда си от 3 — 4 дни. Изворът е заграден и се пази от стражари, над извора има каменея кръст и от всички страни е заобиколен от баирчета, така че той лежи в една малка долчинка.
В средата на оградата при кладенеца стои човека, който открил
водата
, той е на около 40, облечен съвсем скромно с една синя рубашка, панталони от селски шаяк, обут в цървули и навуща.
Поисках да поговоря с него и понеже той чакаше да се събере вода, за да почне раздаването й на хилядите ръце със стомнички, стъкла и всякакви други съдове, не отказа и можах от него да науча следното: на три пъти в съня му се подсказвало да копае на това място, дето се намирала водата и последния път той се намерил под някакво внушение и не можал да откаже да стори това, дето неистина той немерил това, което му било казано в съня. Разбрах с какъв човек имам работа, но не възразявах, защото исках да науча по-интересни работи. Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на водата могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти вода в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема. Момичето отишло там и за няколко дни си е отишло съвършено здраво, като не се е и познавало, де е имало екзема. И още колко подобни примери ни показаха очевидци и самия бай Кръсто, откривателят на водата!
към текста >>
Поисках да поговоря с него и понеже той чакаше да се събере
вода
, за да почне раздаването й на хилядите ръце със стомнички, стъкла и всякакви други съдове, не отказа и можах от него да науча следното: на три пъти в съня му се подсказвало да копае на това място, дето се намирала
водата
и последния път той се намерил под някакво внушение и не можал да откаже да стори това, дето неистина той немерил това, което му било казано в съня.
Тук ще намерите болни, страдащи от незначителни пришки до парализирани и пр. Пътя е задръстен и с мъка си пробивахме с конете път през навалицата. На извора е просто невъзможно да се мине от хора, а около него се виждат десетки хора, които лежат от най-различни болести и чакат реда си от 3 — 4 дни. Изворът е заграден и се пази от стражари, над извора има каменея кръст и от всички страни е заобиколен от баирчета, така че той лежи в една малка долчинка. В средата на оградата при кладенеца стои човека, който открил водата, той е на около 40, облечен съвсем скромно с една синя рубашка, панталони от селски шаяк, обут в цървули и навуща.
Поисках да поговоря с него и понеже той чакаше да се събере
вода
, за да почне раздаването й на хилядите ръце със стомнички, стъкла и всякакви други съдове, не отказа и можах от него да науча следното: на три пъти в съня му се подсказвало да копае на това място, дето се намирала
водата
и последния път той се намерил под някакво внушение и не можал да откаже да стори това, дето неистина той немерил това, което му било казано в съня.
Разбрах с какъв човек имам работа, но не възразявах, защото исках да науча по-интересни работи. Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на водата могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти вода в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема. Момичето отишло там и за няколко дни си е отишло съвършено здраво, като не се е и познавало, де е имало екзема. И още колко подобни примери ни показаха очевидци и самия бай Кръсто, откривателят на водата! Видях изворчето, то е малко, извира по много мънинко и нужно е след 2— 3 часово раздаване да се чака един час, за да се събере наново.
към текста >>
Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на
водата
могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти
вода
в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема.
На извора е просто невъзможно да се мине от хора, а около него се виждат десетки хора, които лежат от най-различни болести и чакат реда си от 3 — 4 дни. Изворът е заграден и се пази от стражари, над извора има каменея кръст и от всички страни е заобиколен от баирчета, така че той лежи в една малка долчинка. В средата на оградата при кладенеца стои човека, който открил водата, той е на около 40, облечен съвсем скромно с една синя рубашка, панталони от селски шаяк, обут в цървули и навуща. Поисках да поговоря с него и понеже той чакаше да се събере вода, за да почне раздаването й на хилядите ръце със стомнички, стъкла и всякакви други съдове, не отказа и можах от него да науча следното: на три пъти в съня му се подсказвало да копае на това място, дето се намирала водата и последния път той се намерил под някакво внушение и не можал да откаже да стори това, дето неистина той немерил това, което му било казано в съня. Разбрах с какъв човек имам работа, но не възразявах, защото исках да науча по-интересни работи.
Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на
водата
могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти
вода
в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема.
Момичето отишло там и за няколко дни си е отишло съвършено здраво, като не се е и познавало, де е имало екзема. И още колко подобни примери ни показаха очевидци и самия бай Кръсто, откривателят на водата! Видях изворчето, то е малко, извира по много мънинко и нужно е след 2— 3 часово раздаване да се чака един час, за да се събере наново. За пиене е доста блудкава и тежка, след пиене има дъх на варени копривни корени и съдържаща много соли. Не е зле и не би коствало много, ако се изпрати един химик и анализира на мястото водата, която може би ще е от голяма полза за хората.
към текста >>
И още колко подобни примери ни показаха очевидци и самия бай Кръсто, откривателят на
водата
!
В средата на оградата при кладенеца стои човека, който открил водата, той е на около 40, облечен съвсем скромно с една синя рубашка, панталони от селски шаяк, обут в цървули и навуща. Поисках да поговоря с него и понеже той чакаше да се събере вода, за да почне раздаването й на хилядите ръце със стомнички, стъкла и всякакви други съдове, не отказа и можах от него да науча следното: на три пъти в съня му се подсказвало да копае на това място, дето се намирала водата и последния път той се намерил под някакво внушение и не можал да откаже да стори това, дето неистина той немерил това, което му било казано в съня. Разбрах с какъв човек имам работа, но не възразявах, защото исках да науча по-интересни работи. Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на водата могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти вода в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема. Момичето отишло там и за няколко дни си е отишло съвършено здраво, като не се е и познавало, де е имало екзема.
И още колко подобни примери ни показаха очевидци и самия бай Кръсто, откривателят на
водата
!
Видях изворчето, то е малко, извира по много мънинко и нужно е след 2— 3 часово раздаване да се чака един час, за да се събере наново. За пиене е доста блудкава и тежка, след пиене има дъх на варени копривни корени и съдържаща много соли. Не е зле и не би коствало много, ако се изпрати един химик и анализира на мястото водата, която може би ще е от голяма полза за хората. Зах. М. Витанов. Книжнина История на спиритуализма, от Артър Конан Дойл (The History of Spiritualism, by Arthur Conan Doyle.
към текста >>
Не е зле и не би коствало много, ако се изпрати един химик и анализира на мястото
водата
, която може би ще е от голяма полза за хората.
Извади от джоба си един доста голям списък на хората, които са се излекували там (а това ще го намерите и в общината) и в него чета най-интересни неща, така например: едно слугинче от Лом било съвършено нямо и след едномесечно употребление на водата могло сега свободно да говори като само мъчно изговаряло буквата Р; друг старец глух от преди 10 години с едното си ухо, след сипване на два пъти вода в болното си ухо, сега чувал с него, както и с другото; трети мъж от съседното село (забравих името на селото), парализиран с двете ръце, от няколко умивания и пиене е почнал да си движи ръцете като здрави и както разправят селяните му, щял да полудее насмалко от радост; едно момиче се лекувало 3 месеци при д-р Бонев в Лом и, въпреки старанията на лекаря, не е можало да се излекува от някаква екзема. Момичето отишло там и за няколко дни си е отишло съвършено здраво, като не се е и познавало, де е имало екзема. И още колко подобни примери ни показаха очевидци и самия бай Кръсто, откривателят на водата! Видях изворчето, то е малко, извира по много мънинко и нужно е след 2— 3 часово раздаване да се чака един час, за да се събере наново. За пиене е доста блудкава и тежка, след пиене има дъх на варени копривни корени и съдържаща много соли.
Не е зле и не би коствало много, ако се изпрати един химик и анализира на мястото
водата
, която може би ще е от голяма полза за хората.
Зах. М. Витанов. Книжнина История на спиритуализма, от Артър Конан Дойл (The History of Spiritualism, by Arthur Conan Doyle. Two volumes with 8 plates in each volume. Price 42 s. Cassel & Co., London, Е. C.
към текста >>
Още в началото на главата,
посветена
върху тоя предмет, той пише, че спиритуализмът е една система на мисъл и знание, които могат да се примирят с всяка религия.
Първият е бил един от най-великите медиуми2), като още на двадесет и седмата си година е бил в постоянно сношение с жителите на другия свят и е функционирал на висшите полета без никаква нужда да се постави под чужд контрол, а вторият, обратно, е бил под контрол само през ранната стадия в развитието на пророческите си сили. „Духовете — казва Дейвис — много пъти са ми помагали, но личността и разумът ми са били всякога свободни“. По въпроса за прераждането, сър Артър Конан Дойл ясно и с пълно безпристрастие доказва, че то е факт, като дава окончателен отговор на питането, къде сме били преди да се родим. Той обяснява по-нататък, защо не може всеки да си спомни миналите си съществувания и какво е влиянието на кармата и на атавизма върху личността на индивида. Най-сетне заслужава да отбележим — за осветление на заблуденото българско духовенство — как гледа Конан Дойл върху религиозната страна на спиритуализма.
Още в началото на главата,
посветена
върху тоя предмет, той пише, че спиритуализмът е една система на мисъл и знание, които могат да се примирят с всяка религия.
Основните факти са: продължението на личността и на силата за съобщение след смъртта. Тия два основни факти са от голяма важност както за брахмина и мохамеданина, така и за християнина. Следов,, спиритуализмът се отнася за всички. Има само една школа, с която той не може абсолютно да се примири: тя е школата на материализма, който държи сега света в своите обятия и е коренната причина на всички наши злощастия! Sprachgestaltung und Dramatische Kunst (Език и драматично изкуство), сказки, държани от д-р Щайнер пред секцията на драматичното и музикалното изкуство в „Гьотеанум“ от 5.
към текста >>
Ние сме поместили, напр., доста статии от
водачите
на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок.
Нито един ред не е поместен в „Всемирна Летопис“, за да се пледира каузата на некакъв „дъновизъм“ — едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис“ не засяга и теософите в България“, защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното в „Всемирна Летопис“ не може да не засега самата теософия, която, според съвременните нейни проповедница, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука.
Ние сме поместили, напр., доста статии от
водачите
на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок.
Блаватска, полк Олкът и др., защото сме намирали, че заслужват внимание от разни гледища. Необходими разяснения. Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас Мир даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя“ на Теософското Общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт“ между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че,,les extremites se touchent“, т. е.
към текста >>
42.
Всемирна летопис, год. 4, брой 09
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за
водата
на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.
Той е Господ Ис,с Христос, който до настоящето време е единствения, който е можал да победи смъртта и да превърне физическото тяло в духовно тяло, ида вземе тая одухотворена и превърната форма с него през смъртта и по тоя начин да докаже своята царствена власт над земята, плътта и дявола. Той, и само Той, е цар на земята, макар че Неговото Господство и да не е напълно признато и проявено. При всичко това, нищо не може да спре Неговия всепобеден Дух да възтържествува над силите на мрака и злото. Последният неприятел за разрушение от тази раса е смъртта. Нещо повече: Той е Единственият, съвършеният цвят и въплъщение на Синовете Божии, който бе дошъл за да докаже, че безсмъртието е победило смъртността и пухът е победил смъртта.
Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за
водата
на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани.
Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост. Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и просветена опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената.
към текста >>
Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и
просветена
опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената.
Още по-нататък, Той дава на света вътрешното учение и принципите на оная велика мистерия на Битието, и Неговите думи за водата на живота и за хляба на живота съдържат мистичните и физиологичните учения, които едва днес могат точно да бъдат разбрани. Той иде сега да даде истинската физиологична, умствена, морална и духовна основа за прераждането, и целността или святостта, чрез които човечеството може действително да придобие оня изобилен живот и жизнеспособност, които по настоящем търсят всички раси. Времето е вече дошло в историята на земята за тоя Велик Орден, за да се прояви пак между хората. Ангелите на Ордена очакват да помогнат, да поведат и приготвят всички души, които желаят така да бъдат водени и обучени, тъй чеда бъдат посветени в мистериите на Духовната Мощ, Духовния Живот и Духовната Мъдрост. Реализацията на Бога трябва да работи чрез физическото, умственото и духовното, докато всека клетка на тялото, ума и душата бъде проникната с Божествената Сила и Божествената Крепост.
Тогава продължителното търсене на човешката душа е достигнато, и душата знае от собствената си определена и
просветена
опитност, че тя е чадо на вселената, в живо и съзнателно съприкосновение с всеки Елохим и с Абсолюта, и че силите на Боговете са отворени за нея да работи, да смее, да пребъдва, да действа, да говори и да мисли в хармония с Ума, Волята, Живота и Мъдростта на Архитекта на вселената.
Светът е вече призован и всеки, който изповядва християнството, трябва да последва Христа до последно издихание. Този зов е, за да се посветим и дадем всичко, ако е нужно, за славата Божия. Времето е много кратко, и едно ново Откровение ще дойде и нов живот ще започне. До всички, които са в Духа на Христа, ние изпращаме позив да ни помогнат с молитвите си и с мира си, тъй че дните на тъмнината да се намалят, и душата на планетата да се освободи от плена на покварата, греха, болестта и смъртта- Цялото творение очаква и стене за това велико избавление, Целият духовен и божествен свят е готов да помогне всекиму, който храбро послужи, за да се ускори идването на Новия Живот и да свърже своя живот с Духа и Живота на живия Христос, който е истинския открит Път, отбулената Истина и проявения Живот. (Из „The Occult Review“, авг.
към текста >>
Всички велики учители на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат
водачи
на човечеството.
те се събират, заживяват заедно и тяхната любов се разширява — имаме любовта проявена като чувство, любовта на майката и бащата, По-висше проявление на любовта е любовта на един Ботев, на един Левски към поробения народ. а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества.
Всички велики учители на човечеството са преживявали духовна криза, благодарение на която те са могли отпосле да станат
водачи
на човечеството.
То е духовното раждане, раждането на божествената любов в човека. Животът е стремеж към благо. Изпърво човек мисли, че благото е в отделната личност и желае благо само за себе си. Но той скоро забелязва, че и всички други хора се стремят към благо за себе си, вследствие на което имаме за резултат борба на всички против всички. Освен това, страданията, болестите, смъртта, като са неизбежни за тел.
към текста >>
Той трябва да ти каже: „ще ядеш варено жито, ще пиеш житната
вода
, ще ядеш печен праз, печени ябълки или круши, ще ядеш варени череши с малко хлебец, няма да преяждаш, но малко ще ядеш“.
Майката казва: „да не лъжеш“. Тогава детето казва: „да опитам какво нещо е лъжата“. Настанало е време, когато трябва да говорим за положителните неща в живота. Трябва да говорим за любовта, за това което трябва да се прави. Когато отидеш при лекаря, той трябва да ти каже, какво да ядеш, а не какво да не ядеш.
Той трябва да ти каже: „ще ядеш варено жито, ще пиеш житната
вода
, ще ядеш печен праз, печени ябълки или круши, ще ядеш варени череши с малко хлебец, няма да преяждаш, но малко ще ядеш“.
Също така и учителят трябва да каже на ученика не какво да не прави, а какво трябва да прави: ще любиш Бога и ближния, ще говориш истината, ще бъдеш разумен. Отриц. заповеди тикат към зло. Положителните водят към добро.Положителният метод е присаждане. Няма какво да се борим със злото чрез укори, изобличения, направо, а косвено трябва да се борим, като го заменяме с доброто, като засилваме добродетелите. Щом има светлина, тъмнината изчезва.
към текста >>
Следователно, думата „едно“ се употребява за
превода
на тази дума и идеята за „едното“ е очевидно спиране на раздялата, раздяла, възпряна чрез усилие Такава е, тогава, идеята за единството, както се вижда в тоя корен.
Четецът ще забележи, че тези три букви са, следователно, чудесно и подходящо избрани и даже определят естеството на прасето. Друга илюстрация на чудния начин, по който корените се градят, се вижда в думата хд, което на еврейски значи „едно“ или „връх“, по някога писано като Ахд, която дума прави значението по-засилено чрез прибавка на символа на силата, А. Четецът знае вече, че буквата X е символ на усилие. Това,като се прибави към символа на разделението Д, наречен на еврейки далет, образува думата хд, което е резултат от комбинацията на буквите, представляващи два звука, тия на усилието и раздялата. В тази дума символът на усилието управляват раздялата, усилието, което спира раздялата.
Следователно, думата „едно“ се употребява за
превода
на тази дума и идеята за „едното“ е очевидно спиране на раздялата, раздяла, възпряна чрез усилие Такава е, тогава, идеята за единството, както се вижда в тоя корен.
Сега ако тия букви биха били обърнати, тъй че усилието да бъде победено или управлявано от раздяла, ако Д предхожда X, възниква думата Дх, която се произнася даг или таг, както е на немски. Тази дума Дх, значи, според православните речници, да излезе напред. Следователно, разумно погледнато, може да се каже, германското tag и английското day и двете произлизат от тоя корен, кой значи, „изхожда“, защото денят е изхождане на слънцето или поне така се е смятало в старо време. Интересно е да се види, как положението на буквите влияе върху значението им, защото когато думата е написана хд, тогава тя представлява усилие за възпиране на раздялата, а когато е написана Дх, тогава раздялата управлява усилието, и така възниква идеята, за деня като сила, която възпира противоположностите, бидейки сега управлявана от идеята за раздяла.2) (Следва) _______________________________________ 1) На санскритски: пра — напред, пра-на — издишване. 2) Пълно описание на другите букви ще дам в друго мое съчинение.
към текста >>
Меркури или дух, сяра или масло и сол и пасивните принципи:
вода
и земя.
Моята молитва е да ускори Бог настъпването на тоя ден, защото тогава човек ще стане по-духовен и по-стремящ се към развитие и знание, като създава по такъв начин вибрации, които на свой ред ще създадат по-духовни и по-високи условия за физическия човек. Чак тогава хората ще узнаят, че даже раждането на самия свят дължи своето първо произхождение на желанието на човешкия атом да получи земно въплъщение. Това е този пункт, дето точната наука, представляваща съответствия на алхимията, може да принесе полза и помощ. Парацелз казва: „истинската полза от химията се състои в приготовление на лекарства, а не в правене на злато“. Той признава четири елемента: звезда, корен, елемент, сперма (семе), Тези елементи са съставени от три принципа: сидерическа сол, сяра и меркури.
Меркури или дух, сяра или масло и сол и пасивните принципи:
вода
и земя.
Тук ние виждаме хармонията на двете думи: Алхимия и Химия. Едната е продължение на другата, смесват се една с друга, така че по отделно двете са непълни. Химикът, в своя анализ на различните съставни части на някоя материална форма, узнава също и това, какви пропорционални комбинации влизат във формата на тия съставни частици, и по закона на съотношенията той може, като се ползва от духовните закони на Алхимията, да анализира и комбинира същите тези атмосферни елементи, за да получи съответното изражение в кристализирана форма. Същите тези закони се явяват като причина на сродство и отласкване, които са открити във всичките отдели на чудесната лаборатория на Природата и действат там. Химията е физически израз на Алхимията и всяко истинско знание на химията — ние говорим не за знание названията на растенията, техните есенции и екстракти, не и за това, че известни комбинации произвождат известни резултати, получени по опитен път и зависещи от действието на духа — истинската химия е тази наука, която дава знанието, защо и поради какво са нужни такива ефекти.
към текста >>
В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във
водата
се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал.
87, на казаното списание намираме следното „заключение“: „Днешното училище е фалшиво. В новото училище учителят ще бъде автономен, той няма да бъде зависим от външни предписания“. С право учителят може да каже днес на Министерството: щом ни препоръчвате списанието, последвайте проповядваните идеи, откажете се от всякакъв контрол върху дейността на учителя6). Би ли било желателно разпространението на идеите на „Всемирна Летопис“ и между обществото, за да бъде то за там препоръчано? Читателят тук отвиква от всяко критично разглеждане на нещата, приучва се да приема като истини и най-дръзките нелепости.
В „Слово“ из цитирах вече пасажи, в които се казва, че като се сварят „източни масла във
водата
се самозараждат бръмбари, весело (к.н.) скачат, после (като им омръзне види се живота) се обръщат на кристал.
На стр. 131 пък, год. III, се „доказва“ че натрупалите се войници и обози в северна Франция през европейската война изместили центъра на тежестта и оста на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско земетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 год.
към текста >>
НАГОРЕ
