НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
145
резултата в
6
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
отива в
Сан
Франциско
, пише във в.
Отначало моряк, параходен готвач, китоловец, неспособен да се задоволи от тия знания, виждаме го като златокопач в Калифорния. Едва 29-годишен, той открива таланта си като писател. Една хумористична статия във в. „Union Demokrat" го направи известен и любимец на всички рудокопачи в околността Той пише под псевдонима „Догбери". В 1866 г.
отива в
Сан
Франциско
, пише във в.
„Златната Ера" и „Театрална Хроника", а в 1868 г. е вече издател на „Stockton Gasette". През всички тия години, обаче, той не забогатява. Като сътрудник на „Демократ" печели по 75 цента на ден, а някога и по-малко и прекарва по собственото си признание само с една стара пушка, едно седло, две вълнени одеяла и много скромни дрехи. Рицар на Духа, достатъчно е обаче за него да вземе перото в ръка и да се почувства като Крез.
към текста >>
2.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Той все още не познава миналото си, въпреки „История славяно-болгарская“ на Отца Паисия, въпреки множеството исторически
писания
на нашите учени.
Невидимите лъчи – из в. Мир Как се руши здравето – д-р Ст. К. Вълк и овчар (басня) – Радиозо БОГОМИЛСТВОТО ВЪЗКРЪСВА! Велик е българският народ в миналото не със своите победи при Симеона и Крума Страшни, а с това, че отхрани в своите недра едно движение, което стана светилник на света и тласна тогавашното човечество към бърз възход, като породи всички реформистични, обновителни движения в Европа. Българският народ още не знае своята история!
Той все още не познава миналото си, въпреки „История славяно-болгарская“ на Отца Паисия, въпреки множеството исторически
писания
на нашите учени.
И днес е нужен един нов Отец Паисий, който да запали фенера си в нощта на невежеството, обхващащо както народа, така и интелигенцията и да буди спящите дълбок духовен сън, като им сочи истината за миналото и настояще величие на народа ни. Българи! Вие сте дали на света нещо, което никой друг народ не е дал! Вие сте дали на света една нетленна светлина, която го поведе към възход, като прие формите на редица нови духовни движения. Вие сте дали ядката, същината, духът, насоката и вътрешната динамика на съвременната култура, които имат своя основен тласък и произход в нашето забравено, охулено и отречено богомилство. Вие сте дали не само „на вси славяни — книга да четат“, но и на всички европейски народи — духовно зрение, като сте им отворили очите за нов живот, пробудили сте ги от робския сън на средновековието.
към текста >>
Всичко е
написано
на човешкото лице.
Както по състояние материята бива твърда, течна, въздухообразна, етерообразна и светлообразна, така и мислите, чувствата и постъпките на човека могат да бъдат твърди, течни, въздухообразни, етерообразни и светлообразни. Сега като наблюдавам лицата на съвременните хора, виждам колко криво мислят. И наместо да станат свети хора, те повече се объркват в живота си. Лицето на човека е един барометър. Лицето на човека показва дали той ще бъде щастлив или нещастен, праведен или грешен, учен или невежа, страхлив или смел, добър или лош.
Всичко е
написано
на човешкото лице.
Като знае това, човек трябва постоянно да се оглежда, да знае накъде отива, както капитанът на кораба постоянно следи накъде отива, каква посока взема движението на кораба. Когато човек иска да предприеме една работа, предварително той трябва да знае на каква посока да върви. Та казвам: ние не трябва да очакваме на хората. Това е един анормален живот. Ние сме се отдалечили доброволно от Бога.
към текста >>
Казано е в
Писанието
: „Духът Божий се носеше връз бездната“.
Духът у човека, това е разумното, великото начало в живота. Великото в света, това е духът, силата ма човека седи в неговата разумност. Ако си разумен, ти ще имаш сила. Не си ли разумен, нямаш сила в себе си. Всички неща в света стават все чрез сила.
Казано е в
Писанието
: „Духът Божий се носеше връз бездната“.
Този Дух, именно, строи цялата земя. Той се е носил на повърхността, но и я построил. Какво значи повърхност? — Че се е носило на повърхността на земята, това означава една материя, която не е била организирана. Това е представяло един свят в който няма никакви закони, всеки си е живеел както иска.
към текста >>
В
Писанието
е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум.
Влюбването носи в себе си изобилие от мисли, от чувства, изобилие на всичко Когато човек се влюби в умствения и в чувствения му светове има изобилие. Тогава неговите мисли и чувства за почват да текат. Той не е подпушен. В любовта няма никакво подпушване, никакво спъване. Неговите мисли, чувства и постъпки текат правилно.
В
Писанието
е казано: „Да възлюбиш Бога с всичкия си ум.
с всичкото си сърце с всичката си душа и с всичката си сила“. Това значи да възлюбиш, да възприемеш Бога в себе си. Любовта с разумна сила. Ако ти с духа си не обичаш Господа, сила няма да имаш в себе си. Питате: Как ла възлюбим Господа?
към текста >>
Тъй например, когато преди десет години д р Албер Абрахим от
Сан
-
Франциско
съобщи, че може да лекува някои болести, като подлага болните на действието на невидимите лъчи или вълни, пропускани през организъма, самият доктор и неговата „магическа кутийка“ бяха станали предмет за присмях.
След опитите с насекоми учените се заловили с наблюдения над човеци. И мнозина от наблюдателите са склонни сега да обяснят такива явления, като телепатията, четене на мислите от известно разстояние, па даже и любовта, — с това, че две същества, тъй да се рече, „са нагласени на една вълна“. Потвърдено е вече със сериозни наблюдения, че близнаци, намиращи се често пъти на твърде голямо разстояние едно от друго, могат в един и същи миг да изпит ват еднакви усещания и даже да се разболяват от едни и същи болести. Също тъй и у човеци, които се обичат, настроенията и даже мислите им съвпадат. Това предположение за сега предизвиква не напълно сериозно отнасяне към него, но над много открития, сега напълно признати, от най-напред са се присмивали.
Тъй например, когато преди десет години д р Албер Абрахим от
Сан
-
Франциско
съобщи, че може да лекува някои болести, като подлага болните на действието на невидимите лъчи или вълни, пропускани през организъма, самият доктор и неговата „магическа кутийка“ бяха станали предмет за присмях.
Макар че сполучи да изцери много хиляди болни, той умря, без да бъде признат за откритието си от своите колеги, самотен. От тогава, в продължение на едно не дълго време, медицината напълно призна благотворното действие на същите тези лъчи и вълни при лекуването на най-разнообразни болести, като например, рака, туберкулозата, паралича, маларията, па даже и обикновената хрема, против която, колкото и да е чудни това, и до сега не е намерено напълно радикално средство. Радиевите лъчи лекуват рака, като проникват в човешкия организъм и произвеждат в него нещо като малки „взривове“ (избухвания), убиващи микробите, които разяждат организма. Рентгеновите лъчи ни дават възможност да изследваме причините на най-разнообразните човешки недъзи, като буквално „надзъртаме“, във вътрешността на пялото. Радиевите къси вълни, малко още изследвани, също тъй се прилагат за медицински цели.
към текста >>
3.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Списанието
в PDF Година 1, Брой 8 (1 януари 1920 г.) 1.
Списанието
в PDF Година 1, Брой 8 (1 януари 1920 г.) 1.
Борби и насилия. — Стачките у нас — Вътрешен мир ....... 2. Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: На Учителя. 2) Забравени страници, .
към текста >>
Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в
списанието
.
С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество.
Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в
списанието
.
Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък.
към текста >>
8 на
списанието
) дето се разяснява как Джета е укротил Арада, който посегнал да го убие.
Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък. В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми. --------------------------------------- [1] Евангелие от Матея 23:8 [2] Вж. разказът: Изпит от Блек (кн.
8 на
списанието
) дето се разяснява как Джета е укротил Арада, който посегнал да го убие.
[3] Вж. статията на Б. Боев „Окултизъм и възпитание - Неотложна училищна реформа“. [4] Вж. „Синархия“ - статии в кн.
към текста >>
1,2 и 3 на
списанието
.
[3] Вж. статията на Б. Боев „Окултизъм и възпитание - Неотложна училищна реформа“. [4] Вж. „Синархия“ - статии в кн.
1,2 и 3 на
списанието
.
Из „Трепети на една душа“ НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина! * Как твойта благост чудна сърцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна вселената тогава, препълнен със любов! * И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по твоето лице... * Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърце?...
към текста >>
Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени
писания
са дати на вчерашния ден.
Аз не говоря за великолепната съвременна музика, с която велики музиканти са украсили християнските църковни ритуали; аз подразбирам старинния „Plein Chant“, силните и дълбоки ноти на който са се запазили от незапомнени времена в някои руски свещени напеви, също, както и в гръцката църква. Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са. у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-първите дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от първите пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание. Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации. Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи.
Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени
писания
са дати на вчерашния ден.
Дълго време преди да се споменуват тези писания, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран. Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса.
към текста >>
Дълго време преди да се споменуват тези
писания
, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран.
Съществуват, както съм слушала, каденции, които били заети от евреите, и ако вие попитате евреите, от къде са. у тях тези каденции, те ще отговорят, че тези напеви са съществували в най-първите дни от живота на тяхната раса и че познанието за тях се е запазило в едно известно семейство от коленото на Левия, което ги е получило от първите пророци на тяхното племе, велики ясновидци и познавачи на божественото знание. Те прибавят към това, че има някои каденции, най-драгоценните от всички, които никога не могат да излязат из пределите на това семейство, и които рядко се изпълняват, и то само в религиозните церемонии от особена важност, от членовете на това семейство, които знаят тайната на техните особени интонации. Това са истински мантри на древно-еврейски език и те са се запазили от дълбока старина, тъй като еврейският народ е бил един от най-старите цивилизовани народи. Би могла да се проследи неговата древност до такова далечно минало, в сравнение с което датите на неговите свещени писания са дати на вчерашния ден.
Дълго време преди да се споменуват тези
писания
, евреите са съставлявали семето на тази древна раса, която така силно е влияла на Персия в дните, когато последната е изповядвала религията на Иран.
Евреите вече са съществували и тогава и още много по-рано; тяхното съществуване може да се проследи до тази епоха, когато там, дето сега се люлеят вълните на Атлантическия океан, се е простирал обширен континент. В тези отдалечени времена на Атлантида е възникнала еврейската раса, нейна родина е била древната Атлантида, и все там вие ще намерите родината на тия странни съчетания на музикални ноти, които произвеждат такова необикновено действие върху физическите тела на слушателите. Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други.
към текста >>
Веднъж, когато бях в Калифорния, в
Сан
Франциско
, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма.
Те разпръсват цялото същество на човека, като пробуждат силна и току речи не поддаваща се на контрол емоция. Аз съм слушала, че друг народ, който обладава знанието на тези особени каденции, се явяват древните китайци; това е също така народ, който има зад себе си неизмеримо минало, и който, подобно на евреите, произхожда от четвъртата коренна раса. Съвременната китайска музика има много особености, но съвсем други. Китайците я извличат не само с пръсти, както на „том-том“, или с духане, както на флейта и на други духови инструменти, но т употребяват също така инструменти, които се състоят от две части — като лък и цигулка — направени от еднакъв материал; нещо прилично на дървена цигулка без какви да е струни, на която свирят със също така дървен лък без влакна, или пък подобен инструмент от метал с металически лък. Вие можете да помислите, че от такъв инструменти може да се получи само хрипа, скриптене, свиркане, но уверявам ви, че това не е така.
Веднъж, когато бях в Калифорния, в
Сан
Франциско
, поканиха ме в китайския театър, дето много добра китайска трупа представляваше драма.
Да се намести зрителя на самата сцена, се счита в китайския театър, като знак на голямо почитание, и нас заведоха там. Такова положение има това предимство за наблюдателя, че той вижда и драмата и впечатлението, която тя произвежда на зрителите. Никога нема да забравя аз този огромен театър, натъпкан отгоре до долу с напрегнати китайски лица, следящи с дълбок интерес представлението. Тук аз имах случай! отблизо да разгледам тези странни инструменти, на които свирят на дърво с дърво и на метал с метал.
към текста >>
Ние четем в Bhagavad-Gita за рога, употребяван от предводителите на великата битка, които го заставяли да звучи, като рева на лъва, и за това как тези могъщи ноти въодушевявали сражаващите се, разнасяйки се като
кръстосани
призиви и отговори всред събралата се боева войска.
На Запад, може би, затова, че там хората са повече войнствени и безпокойни, по вече своеволни и агресивни, тези размирни качества се отразяват и върху музиката и в нея се срешат цели ниагари от звукове, водовъртежи и стръмнини от акорди, цели бури от гърмовни инструментални удари и накрай, когато вече дишането се спира от тези стремителни звукови вълни, теб изведнъж, още треперещ, те хвърлят в цветущата долина на покоя, дето небесна мелодия, очарователна и сладостна, диша такава нежна и ясна хармония, каквато не познава източната музика. В западната музика има още и друга страна, която трябва да се отбележи: тя пробужда страстите, понякога завладяна интелекта, но не затрогва духовните ноти, които заставят понякога да трептят нервите от радост, която се докосва по дълбочината си със страданието, при звуците на индуската музика. И аз понякога съм забелязвала, че дори там, дето индуската музика приканва към страстна любов, дори в своите любовни песни, тя се стреми да премине от страстното към емоционалното, от грубите форми към все по-тънките форми на господстващото желание. Тази музика изразява най-нежните сенки на любовта, затрогва най-тънките струни, неудовлетворената тъга, вечно измамения стремеж към пълно единение; това вече не е призив към страст, а по-скоро повдигане на страстта до изтънчената и очистена емоция и възнасяне на последната в тези области, дето Духът се явява любящ, а Бог — предмет на любовта. Както на Изток, така и на Запад, добре е известно приложението на музиката за пробуждане на страстта към война.
Ние четем в Bhagavad-Gita за рога, употребяван от предводителите на великата битка, които го заставяли да звучи, като рева на лъва, и за това как тези могъщи ноти въодушевявали сражаващите се, разнасяйки се като
кръстосани
призиви и отговори всред събралата се боева войска.
Аз не знам дали често в последно време се е употребявала на Изток музиката -— във време на война, за да подбужда у хората злите страсти; но в Европа музиката постоянно служи за това, щото във време на война да подбужда хората към отчаяни подвизи, като извиква у тях нервен подем с помощта на военната музика. Ако не ви се е случвало сами да видите шотландските планинци, вие, вероятно, сте слушали за тяхната планинска гайда. Тази гайда издава своеобразен, дълъг, бръмчащ и треперещ звук, който прилича на низката нота на вина2), то е от съвсем друг характер. Като се слива с тази непрекъсваща се и всичко покриваща нота, и като се преплита с нея, лее се във време на война срещу куршумите и гранатите поток от звуци, някаква смес От ридаещи, пискливи виещи и викащи ноти, които раздират ушите, но пробуждат страстите. Наред с настъпващите войници, или зад тях, идат гайдарите със своите планински гайди, звуковете на които се носят над дрънкането на оръжията и над тропота на конницата.
към текста >>
На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите,
написани
от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване.
Когато музиката се състои от най-тънки и най-нежни звуци, тя действа на по-тънките частици на тънкото тяло, тогава когато по-масивната хармония действа на по-грубите негови частици. Когато някой разбира това ясно, както това разбира опитният окултист, той може да избира трептения съобразно с резултатите, които те произвеждат; по такъв начин се е създала науката за мантрите. Хора, които не облада-ват тези знания, не могат да достигнат същите резултати. Емоциите от всички степени могат да бъдат извикани по такъв начин, и тъй като музиката е способна да изразява чувства все по-изтънчени, като самоотвержена любов, самоотречение и поклонение, съответен симпатически трепет може да бъде извикан и в духовното тяло на човека и тогава човек, като се възнесе на крилата на музикалните трептения, може да достигне прага на духовния свят. По такъв начин музиката служи на религията, както на Изток, така и на Запад.
На Запад най-великите музиканти напрягат всичките си сили, за да изразят в звукове висшите човешки чувства и ако би се представил случай на източния жител за пръв път да чуе една от литургиите,
написани
от майстор на божественото музикално изкуство, той, при всичкото си незнание на латински език, както и на липсата от навик за употребяване на акорди, попаднал би, при все това, под очарованието на тази музика и би изпитал чувство на успокоение и вдълбочаване.
разполагаше го към медитация. А какво става? — Когато музиката въздиша, плаче и ридае, изразяваните от нея чувства се предават на вашето сърце. Ако, разбирайки думите, които предават чувството на разкаяние за сторени грехове, молба за прошение за извършено беззаконие, вие им съчувствате, музиката „Qui tollis“ в „Miserere“, която съпровожда тези думи, ще ви застави да плачете и така ще подейства на вашето сърце, че то ще забие в отговор на патоса на тези думи. По-нататък в скръбното настроение на музиката, незабелязано ще се появят тихи звуци на всепрощение и нежната мелодия, която установява ваше.о чувство на тъга, ще зазвучи с милосърдие и ще изрази божествения мир н божествената любов.
към текста >>
Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и
кръстосаното
опрашване на цветовете. 16.
Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата. Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли. Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок).
Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които, като кацнат за нектара, ще извършат същевременно и
кръстосаното
опрашване на цветовете. 16.
Езикът на овчарската торбичка (Capsella bursa pastoris). — Кой не знае това най-разпространено цвете, което се среща край пътищата, по полето, в двора, край оградите и пр. То цъфти от пролет до есен. Децата много си играят с него, поради плодовете му, прилични на лъжички. Името си е добило от формата на плодовете.
към текста >>
По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е
писано
: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават първите уроци по геометрия.
В противен случай, ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и за това безполезен. Със смятане и геометрия трябва да се занимават учениците и преди 14 година. Обаче, тези предмети трябва да се преподават по такъв начин, че да се развиват повече интуитивните способности на учениците. Детето да разбира формите и числата, без да се кара изкуствено да се губи в логически операции. В това отношение Песталоци е постъпвал правилно.
По този въпрос в книгата: „Учебното дело в руската съветска република“ е
писано
: „При картонажната работа необходимо е измерване, изчисление и чертане: така децата получават първите уроци по геометрия.
Не е нужно да добавим, какво децата при тази си работа сами още не знаят, че така те изучват аритметика и геометрия или изобщо математика, и че въпросите: що е число, що е прав ъгъл и пр. съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания.
към текста >>
По този въпрос много е
писано
в педагогическата литература, но малко се прилага.
съвсем нямат място. Да се изисква от децата отговор на подобни въпроси, значи да се изисква повече от онова, което не може да даде всеки възрастен човек, а практически това изискване се свежда до заучаване на непонятни фрази“. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14. година. Естетичното възпитание на децата Има тясна връзка между моралното и естетичното възпитания. Има голяма зависимост между света на красотата и света на доброто.
По този въпрос много е
писано
в педагогическата литература, но малко се прилага.
Шилер в „Писма за естетичното възпитание на човечеството“ казва, че „облагородяването на последното ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетично възпитание“, Преди всичко, самото училище трябва да отговаря не само на хигиеничните изисквания и да бъде удобно за преподаване, но трябва да отговаря и на естетичните изисквания. Както външната му форма, така и вътрешното му устройство трябва да будят у ученика естетични чувства. Това ще влияе несъзнателно за облагородяване на характера му. Изобщо в днешния материалистичен век малко внимание се обръща на стила. Повечето къщи с еднообразни, прилични на казарми.
към текста >>
Още по-рано църквата беше изгорила най-богатата библиотека на древността —
Александрийската
— която съдържала 700,000 ръкописи.
Индулгенциите давали право на отиване в рая, понеже чрез тях се опрощавали бъдещи грехове. Ян Хус загина мъченишки на кладата, заради смелостта си да изобличава неправдите на папската власт. Също така и Галилей беше измъчван в затвора за твърдението, че земята се върти около слънцето. А днес това е една най-обикновена, общопризната истина. Джордано Бруно беше изгорен за своите нови идеи.
Още по-рано църквата беше изгорила най-богатата библиотека на древността —
Александрийската
— която съдържала 700,000 ръкописи.
Какво ценно научно наследство от древността щеше да бъде тя! В много работи и днес църквата се явява реакционна. Папата от време на време обнародва „индекси“ — това са списъци на книги, които един правоверен католик не трябва да чете. Това са книги доста сериозни, част от тях чисто научни. Трябва да правим разлика между религия и църква.
към текста >>
Може човек да пости постоянно, да живее като аскет в
скъсани
като парцали дрехи, да си къса месата, за да привлече благоволението на Бога, и пак да не е истински религиозен.
Трябва да правим разлика между религия и църква. Сега нека видим що е религиозно чувство. Може човек да помни много библейски събития, може да вярва в Бога и да изпитва страх от него. С това той не е религиозен. Може човек да ходи редовно в църква, да пали свещи, да пости в среда и петък, и пак да не е религиозен.
Може човек да пости постоянно, да живее като аскет в
скъсани
като парцали дрехи, да си къса месата, за да привлече благоволението на Бога, и пак да не е истински религиозен.
Такъв човек може да е далеч, твърде далеч от Бога. Може човек да се моли Богу да има къщи, ниви, ливади, воденици и пр., и пак да не е религиозен. Той, който гледа да не греши, за да не привлече Божия гняв и отмъщение, не е религиозен. Този, който не греши и даже прави добрини, за да бъде удостоен след смъртта си с вечното блаженство в рая, няма понятие, що е истински религиозен живот. За да разберем, що е истинско религиозно чувство, нека вземем едно сравнение.
към текста >>
Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано,
разкъсано
платно.
Тези закони зависят напълно от състоянието на духа или, с други думи, От качеството на мислите, които най-често изтичат от нас към другите и от другите към нас. Грозотата на гримасите на лицето произлиза винаги от несъзнателното престъпване на некой закон, от млади и стари. Всеки признак на упадък в едно човешко тяло, всека форма на слабост, всичко, което ни отблъсва От личността на некого, се корени в доминиращото настроение на неговия дух. Природата е насадила в нас това, което се нарича инстинкт, то би могло да се нарече по-висш разсъдък, защото, когато се отвръщаме от това, което е грозно и безформено, което носи следите на упадъка, ние оперираме с тънки чувства. В човешката природа има вроден инстинкт, да избягва несъвършеното, да дири относително съвършеното.
Нашият по-висш разсъдък има право, като се отвръща на същото основание от мръщенето, както и от недъгавостта, като от едно омърсено и одърпано,
разкъсано
платно.
Тялото е живата дреха, а същевременно и инструмент на духа. На много поколения преди нас е втълпено и от време на време пак повтаряно, че било неизбежна необходимост, че било вечен закон, произтичащ от реда в природата, да виждаме нашето тяло след известно време да прецъфтява, да става нечувствително, а също и интелектът с напредването на годините да пресъхва и изветря. Казвано ни е, че духът нема сила да се противопостави на това, няма сила да възроди тялото, да го поднови и съживи от вътрешните сили. Но както не е в неизбежния ход на природата днес да се пътува, вместо с автомобил, само с пощата, както преди 60 години, или писмата да се изпращат по човек, вместо чрез електрическа искра, тъй също не е в природния ред човешките тела да се разпаднат тъй, както се са разпадали до сега. Само грубото невежество може да иска точно да установява, какво лежи в закона на природата и какво не.
към текста >>
Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е
писано
прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно
написаното
писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
Тази магическа сила са нашите мисли. Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно.
Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е
писано
прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно
написаното
писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви.
Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним.
към текста >>
В нея Има: 1) алегорически фронтиспис, който окръжава гравираната, заглавна страница, 2) портрета на автора, също обиколен с атрибути и 3) един орел-риболовец, с очила и застанал между два запалени факела, с два горящи светилници, а под него е
написано
едно римувано двустишие на съмнителен горно-немски език, което би могло иносказателно да се преведе така: „защо са факлите и очилата на тогова, който умишлено си затваря очите, за да не вижда“.
Това съчинение е само анализ на кабалистическата карта на Кунрат(Heinrich Khunrath). Ние даваме тук по-напред тая карта, за да могат четците да проследят откритието, направено от де Гуайт. Кабалистическа карта на Хенрих Кунрат. Таблица на Кръста на Розата Тази кабалистическа таблица е извлечена от едно малко съчинение, рядко, но добре известно на събирачите на стари книги и ценено от всички, които се занимават с езотеризма на религията, с преданията на тайното учение, под символичното було на християнството и, най-сетне, с предаването на магическото жречество на Запад. Тая книжка, единствена по своя род и харесвана от всички, които желаят да се вдълбочат в тия интересни въпроси, не е, за жалост, пълна.
В нея Има: 1) алегорически фронтиспис, който окръжава гравираната, заглавна страница, 2) портрета на автора, също обиколен с атрибути и 3) един орел-риболовец, с очила и застанал между два запалени факела, с два горящи светилници, а под него е
написано
едно римувано двустишие на съмнителен горно-немски език, което би могло иносказателно да се преведе така: „защо са факлите и очилата на тогова, който умишлено си затваря очите, за да не вижда“.
След това идват 9 великолепни магически фигури, твърде старателно гравирани на цялата страница и разположени: 4) великият херметическа хермафродит, 5) лабораторията на Кунрат, 6) Адам-Ева в словесния триъгълник, 7) пентаграматическият Кръст-Роза, 8) седемте стъпала на светилището и седемте лъчи, 9) алхимическата кула, с 20 врати без изход, 10) училището на природата, синтетическа измислена фигура, като наивен пейзаж, 11) изумруденият скрижал, изрязан на огнен, живачен камък и 12) пентакълът на Кунрат, обкржжен с венец от сатирически карикатури (вж. по този предметът El. Levy - Елифас Леви — Histoire de la Magiе). Текстът на самата книга е разделен на два отдела: 1-ият от 60 страници, които носят кралска привилегия, от 1598 г., с разсъждения, посвещение, стихове, пролог и кратък преглед. В края се намира сборника на Соломоновите изречения, към който останалата част служи за езотерически коментар.
към текста >>
В една от следващите книжки на
списанието
ще дадем подробни разяснения на тази схема.
В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник.
В една от следващите книжки на
списанието
ще дадем подробни разяснения на тази схема.
Горният чертеж представлява схемата на човешкото същество и, накъсо, учението на Кабалата. ________________________ 1) По еврейски името Йешуа (Исус) обикновено се пише: ישוע по-пълно: עשוהי Самуел Р. Уелс. ФИЗИОГНОМИЯ (Продължение от кн. VII). VII. ОЧЕРЦИ ПО ФРЕНОЛОГИЯ Тази е истината, макар и да е несъгласна с философията на вековете. Гал.
към текста >>
I на
списанието
.
Излишък: задълбочава се в характера на другите до толкоз, че забравя длъжностите си и жертва учтивостта и вежливостта. Недостатък: доверява се комуто не трябва; предполага, че всеки е честен. (Превод от английски). (Следва). ____________________ 1) Вж. и френологичната карта на Фаулъра в кн.
I на
списанието
.
2) Четецът ще забележи тук естественото групиране на органите. Забележете напр. сродствата тъй хубаво са показани в нареждането на сходните на половата любов способности, родителската любов, приятелството и домолюбието или лакомството, придобивателността, скритостта, разрушителността и наклонността към препиране. Така също са групирани и индивидуалността, формата, големината, тежината, цвета, реда и останалите органи на възприемането, показани на местото им с техните общи стремежи. (коментарите са към фиг.2 – СИМВОЛИЧНА ГЛАВА) Професор Ю. Нестлер.
към текста >>
У човека те са тънки, еластични, нежно
боядисани
, рогови плочки, които имат за задача да пазят от груби механически влияния и повреди богатите с нервни разклонения върхове на пръстите.
От това следва, че отличителни черти на животинската ръка са къси пръсти и извънредна теснота на ръката, което пък е неблагоприятен признак за духовните качества (фиг. 43). Моторното значение на ръката се обусловява от простиращите се в нея мускули, а нервите дават нейното чувствено значение. Съответно на задачата си като съвършен органически инструмент, ръката е снабдена с много сравнително нежни мускули; тяхната система представлява един съвършен апарат, който способства на човека с помощта на ръката да извършва всички онези движения, които са нужни в изкуството и механиката. Твърде гъстата нервна мрежа в ръката я прави най-чувствителен и най-практичен сетивен орган. И ноктите на пръстите ни дават възможност да различаваме животинската от човешката ръка.
У човека те са тънки, еластични, нежно
боядисани
, рогови плочки, които имат за задача да пазят от груби механически влияния и повреди богатите с нервни разклонения върхове на пръстите.
При животните те служат като нападателни и защитни органи, както се вижда и от формите им, напр. ноктите у птиците, копитата или най-сетне преходните форми у слона и маймуните (фиг. 44). От тука следва, че силни, крехки и извити нокти у човека, когато освен това са и дебели, означават решително приближаване към животинския характер и, следователно, са един лош признак в психическо отношение. Освен тези съвсем общи признаци за значението на формата на ръката, които са от неблагоприятно естество, понеже сочат на подобие с животинските органи, ние в предшестващите глави споменахме множество признаци за различни душевни способности, качества на характера и прояви на чувство. Тези признаци се виждат в отделните части на ръката, в формата и величината, твърдостта и мекостта на ръката и пр.
към текста >>
В ориенталската литература то се казва
сан
или
санси
— слънчев бог.
— Слънцето Слънцето се почита като бог на деня и неговият символ, огънят, се е почитал цели векове от поклонниците на огъня. В митологията Слънцето се представя чрез Фебус (бог на Слънцето), Аполон, зол (слънце), хелиос и т. н. т. Онези, които попаднат силно под влиянието на Слънцето, се стремят към величие, по-високо положение и мощ. Слънцето представлява в хороскопа духовния принцип, същинският човек, индивидуалността.
В ориенталската литература то се казва
сан
или
санси
— слънчев бог.
Слънцето изпраща своята жизнена сила, Прана, през вселената и така то в хороскопа е същевременно символ на жизнена сила и на по-висш интелект. Влиянието на Слънцето, както и това на Луната, е най-важното в хороскопа и при разглеждането на един хороскоп тези два центъра изпъкват на първо место. Ако Слънцето е силно и добре поставено в хороскопа, означава добра морална основа на характера, а при лошо положение и аспектиране означава обикновено неморалност, високомерие, егоизъм и суровост спрямо подчинените. Слънцето чрез своите стоплящи лъчи способства на всичко да живее и да поникне, то ни дарява топлина, а от него идат и всички видове изкуствена топлина, от която нашият живот в много отношения и по много начини става приятен, защото това, което ни доставя нашият огнен материал във форма на топлина и светлина, не е нищо друго освен сгъстена слънчева топлина. А и електричеството е слънчева енергия.
към текста >>
__________________________________________ 1) Един инч е 2,54
сантиметра
ДУХОВНА ОПИТНОСТ * * * Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Сложили му „кюстек“.
Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи. Както разбираме науката днес, няма кът в нея, в който да могат да попаднат. Теорията на г-жа Безант има поне тази заслуга, че държи на факти, които до сега не са намерили признато място в научната схема. (Превод от английски).
__________________________________________ 1) Един инч е 2,54
сантиметра
ДУХОВНА ОПИТНОСТ * * * Факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа Сложили му „кюстек“.
Това беше наскоро след балканската война. Бях в родния си град С-о. Една заран отидох да посетя приятеля си А. В. в дома му. Там беше и по-малкия му брат Б.
към текста >>
КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и
списания
: 1.
В няколко секунди младата жена паднала мъртва. Никаква лекарска помощ не могла да я спаси. Тя умряла, без да й се върне съзнанието. Според мнението на лекаря, причината за смъртта било „прилив на кръвта в мозъка“. Ето как сънищата предсказват!
КНИЖНИНА Получиха се в редакцията ни следните книги и
списания
: 1.
Сила и Живот. Беседи, държана от Дънов. Трета серия, която съдържа следните беседи: 1) Солта, 2) Виделината. 3) Рождението, 4) Двамата господари, 5) Разделено царство, 6) Изгряващото слънце, 7) Светило на тялото. 8) Гредата, 9) Трапезата на Новия Завет , 10) Отхвърленият камък.
към текста >>
Това
списание
съдържа интересни сведения, които заслужават вниманието на всеки любознателен четец.
1919 г. кн. 7 - 10. Редактор Д-р Хар. Нейчев. С приложение Библиотека. Ц. 60 л.
Това
списание
съдържа интересни сведения, които заслужават вниманието на всеки любознателен четец.
В него се прокарват и някои модерни идеи. Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература. Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука.
към текста >>
ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО
СПИСАНИЕ
„ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това
списание
, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература.
60 л. Това списание съдържа интересни сведения, които заслужават вниманието на всеки любознателен четец. В него се прокарват и някои модерни идеи. Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове.
ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО
СПИСАНИЕ
„ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това
списание
, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература.
Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на списанието, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука. Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства.
към текста >>
Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на
списанието
, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука.
Това списание съдържа интересни сведения, които заслужават вниманието на всеки любознателен четец. В него се прокарват и някои модерни идеи. Обаче, всичките те носят отпечатъка на съвременната школска медицина и социална политика, основана на материалистичното схващане на живота. Хората на новата култура далеч са.изпреварили материализма, който не задоволява вече сериозните умове. ПРОДЪЛЖАВА СЕ ПОДПИСКАТА НА МЕСЕЧНОТО ИЛЮСТРОВАНО СПИСАНИЕ „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС“ ОРГАН ЗА ВИСША ДУХОВНА КУЛТУРА От излезлите до сега книжки всеки е могъл да се убеди, че това списание, както по ценното си съдържание, така и по своята вънкашност, е ненадминато в българската литература.
Статиите и съобщенията, които се поместват в разните отдели на
списанието
, имат за цел да дадат на българските четци най-верни знания за живота, защото са резултат от последните изследвания на модерната наука.
Окултизмът не е плод на фантазията, както повърхностно и наивно заключават незапознатите с него българи, всичката мъдрост на които се състои само в угодничество на физическото тяло, без оглед на последиците от това било за личността, било за народа и човечеството. Даже и робуването на плътта, ако се извършва против природните закони, осветлени чрез окултизма, пак води към неминуема и бърза катастрофа на човешкия организъм. Окултната наука е наука за живота, защото черпи своя материал из самия извор на природата и защото нейните истини могат да се проверят и докажат с опит. В излезлите пет книжки, както виждат четците, редакцията даде за това достатъчно данни и доказателства. В следните книжки тя ще продължава делото си на просвета, за да могат и най-заслепените материалисти да признаят неприложността на окултните истини.
към текста >>
Списанието
„Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас.
Професори на университета, висши магистрати, дългогодишни гимназиални учители, видни обществени и политически дейци (бивши и сегашни министри) и много други нямат буквално никакво понятие за еволюцията на човека. От де идем, защо сме дошли на земята и къде отиваме след смъртта на тялото, т. е. как действа и се проявява изобщо всемирният жизнен принцип в природата, те нито знаят, нито искат да узнаят. Нашата бедна с идеали и морал интелигенция, голяма част от която е заблудена от криви материалистични учения, чисто и просто прекарва един растителен живот, без да показва никакъв признак на интерес и стремеж към по-сериозно и по-дълбоко изучване на индивидуалния и обществен живот и за по-резултатна и благотворна работа. За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“.
Списанието
„Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас.
Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии.
към текста >>
И откъм външност, ние мислим, че нашето
списание
няма подобно на себе си в България.
За това и всичките ни лични, обществени и държавни дела вървят „от развала към провала“. Списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, има за задача да хвърли светлина в много консервативни умове и да разпръсне ужасния мрак, който лежи във всичките области на дейността у нас. Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас.
И откъм външност, ние мислим, че нашето
списание
няма подобно на себе си в България.
Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева.
към текста >>
Поради всичко това,
списанието
„Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища.
Ние засягаме и кардиналният въпрос за възпитанието в семейството и училището, въпрос, за който в управлението на нашето учебно дело царува пълен хаос. И ние сме уверени, че не ще мине дълго време и нашите принципи ще се прегърнат от мнозинството на гимназиалните и основните учители и ще станат тяхно знаме в борбата за повдигане на народната култура. И само когато стане това, когато окултните истини легнат в основата на новата организация на нашето културно просветно дело, само тогава ще приемем, че ние имаме действително Министерство на Народната Просвета, което, по задачите си, трябва да се счита за главно Министерство у нас. И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии.
Поради всичко това,
списанието
„Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища.
Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева. Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена. Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи.
към текста >>
Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от
списанието
да струва най-малко 12 лева.
И откъм външност, ние мислим, че нашето списание няма подобно на себе си в България. Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар.
Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от
списанието
да струва най-малко 12 лева.
Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена. Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи. И затова молим съдействието на всички наши съчувственици за най-голямо разпространение на списанието. Годишният абонамент 80 лв. може да бъде изплатен на толкова срокове, колкото е удобно на абонатите.
към текста >>
Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме
списанието
на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена.
Луксозната хартия, на която го печатаме — сега вече рядкост у нас — но която отговаря на отбраното научно съдържание, напълно задоволява естетичния вкус на нашите четци, с многобройните илюстрации на съответните статии. Поради всичко това, списанието „Всемирна Летопис“ сравнително най-евтиното издание в България, по-евтино даже и от учебниците за основните училища. Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева.
Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме
списанието
на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена.
Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи. И затова молим съдействието на всички наши съчувственици за най-голямо разпространение на списанието. Годишният абонамент 80 лв. може да бъде изплатен на толкова срокове, колкото е удобно на абонатите. В всеки случай, нашите настоятели имат решаващата дума по тая разсрочка.
към текста >>
И затова молим съдействието на всички наши съчувственици за най-голямо разпространение на
списанието
.
Защото, независимо от илюстрациите, материалът, който се дава във всека книжка на 32 страници или 96 колони дребен гармонд, е равен на 192 страници с цицеро, на обикновени осмини, което прави 12 печатни коли. А според цената, нормирана от М-вото на Нар. Просвета и за учебници на най-проста хартия, би трябвало всека книжка от списанието да струва най-малко 12 лева. Ние, обаче, жертваме грамадни средства и неимоверен труд, за да направим достъпни на всеки добър българин окултните научни знания, като печатаме списанието на най-хубавата хартия, с много клишета, изящен печат, хубави корици и пр., на минимална цена. Искаме да вярваме, че всичко това се оценява по достойнство от разумните и справедливите българи.
И затова молим съдействието на всички наши съчувственици за най-голямо разпространение на
списанието
.
Годишният абонамент 80 лв. може да бъде изплатен на толкова срокове, колкото е удобно на абонатите. В всеки случай, нашите настоятели имат решаващата дума по тая разсрочка. От Редакцията.
към текста >>
4.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Списанието
в PDF Година 2, Брой 10 (31 декември 1922 г.) 1.
Списанието
в PDF Година 2, Брой 10 (31 декември 1922 г.) 1.
Събитията в България — Междупартийните борби — Поуката. Статия от *. 2. Нова Естетика. I. Из .Трепети на една душа (сонети): а) При олтаря, б) Орел и в) Присъдата, от Иван Толев. II. Към върха, стихотворение от Олга Славчева. III.
към текста >>
* * * До него делва тъмна, Хизопия и гъба в нея натопени; А там на страшний кръст, с наведено лице, Със мъртъв взор и в кръв, обвиснал на ръце,
Опасан
със коноп по кръста му обвити, С пронизано коляно, с ръце, нозе пробити, Сломен,
разкъсан
, гол, превит, обвесен, блед В мрака изпъкна труп, кой сякаш бе огрет На нечий сън велик от нощното сиянйе!
Кат лед са тез нозе, в тях гвоздей се черней, И тиня, злъч и кръв дървото сякаш лей! Той тегли се назад. В боязън смъртно-ледна Отваря вълчи взор в тъмата непрогледна И вижда надпис блед с неясни словеса Пред него да трепти под тъмни небеса. Стоеше тамо кръст . . .
* * * До него делва тъмна, Хизопия и гъба в нея натопени; А там на страшний кръст, с наведено лице, Със мъртъв взор и в кръв, обвиснал на ръце,
Опасан
със коноп по кръста му обвити, С пронизано коляно, с ръце, нозе пробити, Сломен,
разкъсан
, гол, превит, обвесен, блед В мрака изпъкна труп, кой сякаш бе огрет На нечий сън велик от нощното сиянйе!
И грейна тоя кръст сред гробното мълчанйе . . . * * * Варавва, кат човек, внезапно сепнат в сън, Трепна. Стърчеше кръст зловещ, със кръв облян И с клинове забит в земята песъчлива. Огледа се — навред все бездна мълчалива.
към текста >>
Гътри (
описани
в протоколите на дружеството за психични издирвания, 11, стр.
В нея той се застъпва за основаването на една народна лаборатория по физика и така се почна движението, което доведе, неколко години по-късно, до учредяването на народната лаборатория по физика в Бъшей, поддържана, макар и ненапълно, от правителството и широко контролирана от учените дружества. По отношение на психични въпроси, интересът на Сър Оливър датира още от първите седемдесет години, когато той се е запознал с Едмънд Гърней, който е посещавал неговите сказки по физика и който ги е представил на Ф. У. X. Майера. Обаче, едвам в 1884 г. той се е убедил в реалността на телепатията, като резултат на експериментите с г.
Гътри (
описани
в протоколите на дружеството за психични издирвания, 11, стр.
189, и в Survival of Man — преживяването на човека, — стр. 39), и само в 1889 г. доказателството за преживяването е направило върху него сериозно впечатление. Около това време неговите експерименти с г-жа Пайпер са го довели до заключението, че явленията не може да се обяснят чрез каква и да е експериментално установена теория на телепатията, и той постепенно е възприел ефикасната хипотеза, че некои съобщения може наистина да се дължат отчасти на действието на обезплътена душа. От самото начало на неговите издирвания — последвани от сеанси със Еузапия и други медиуми — Сър Оливър е бил в тясна връзка с дружеството за психични изучавания, и в годините 1901 — 3 той е заемал председателското място.
към текста >>
Това направено, г-н Keely спокойно се върнал във Филаделфия с чековете в джоба, а 12 тях солидни хора се заели да откупуват всички изоставени мини, простиращи са от Ню-Йорк до
Сан
-
Франциско
, нещо, което имено произвело съкрушителния борсов ефект, за който и говорихме.
Ето в що бе работата: Няколко седмици преди въпросната катастрофа да стане, 12 души все солидни хора, което ще рече — милионери, имаха среща в една лаборатория във Филаделфия, където присъствали при .един опит за разрушението на кварца по един нов метод. Тия хора били магнатите на минното производство и, като такива, твърде заинтересовани в откриването на един начин за бързо и евтино извличане златото из кварцовите скали. Изнамервачът се задоволил пред тяхните очи да допре няколко кварцови къса до една малка машина, която той държал в ръце, и, всеки къс така докоснат, разпадал се моментално в ситен прах, всред който златните люспи изглеждали като речни камъчета на пясък. Тогава дванадесетте солидни хора, едногласно, казали: „г-н Keely, ако Вие можете да разрушите по същия начин и кварца на неговото естествено място, всеки един от нас Ви даваме по един чек от толкова долари.“' И компанията заминала за Catskill-ските планини, и като дошла там, дванадесетте солидни хора посочили с пръст един, не по- малко солиден от самите тях, кварцов блок: г-н Keely извадил своята малка машина с думите: г-да, благоволете да си отбележите времето, През което ще трае демонстрацията. „ В 18 минути, един тунел от 18 крачки дължина и 41/2 крачки в широчина бил пробит в тоя кварцов блок.
Това направено, г-н Keely спокойно се върнал във Филаделфия с чековете в джоба, а 12 тях солидни хора се заели да откупуват всички изоставени мини, простиращи са от Ню-Йорк до
Сан
-
Франциско
, нещо, което имено произвело съкрушителния борсов ефект, за който и говорихме.
Тъй като хората си бяха обещали мълчание, това е първия път, дето случката се изнася пред обществото. Разрушението на скалите е една от най-незначителните Последици от страшната сила, чието познание съставя и тайната на Keely; това частично нейно приложение се дължи също на случайността. Един ден, когато изнамервача изучавал действието на етеричните течения върху един планшет покрит с ситен пясък, който етерът навивал във вид на връв един гранитен блок, служещ за притискане на една врата, се разпаднал пред очите му. Няколко дни след това той построил един вибриращ разрушител. Кой е този човек и каква е тая сила, за който или за която да се пробие един тунел в планинска скала не е освен детска игра?
към текста >>
от нея: „Akasa е
санскритска
дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух.
Тя отговаря на седморната Vach на индуската философия и е raison d’etre на магията и на mantrams’a. Тя е основа на хармонията и на мелодията в природата. За нея се среща често намек в „Разбудената Изида . Четем на 139 стр. 1 т.
от нея: „Akasa е
санскритска
дума, която значи небе, но тя значи също и непротяжните и неуловими принципи на живота, съчетанието на астралната и небесна светлина, образуващи наедно anima mundi, душата и духат човешки, небесната светлина, образувайки нейното „ние“ (formant son nous), нейната pneuma или духат божествен, и другата — нейната psyche, душата й или астралният дух.
Най-грубите частици на последния подпомагат за образуването на нейното външно проявление, на тялото й. „Akasa се държи, от една страна, на физическата материя, а от друга, на волята, това интелигентно, неуловимо и мощно нещо, което върховно цари над цялата инертна материя“. За Akasa, гледана под този вид, четем на стр. 144, т.I на „Разбулената Изида“: „Загадъчните въздействия на привличането и отблъскването са несъзнателни агенти на тая воля; обаянието, което виждаме у някои животни да се упражнява над други, както напр. на змиите върху птиците, между другото, е нейното съзнателно действие, резултат на мисълта.
към текста >>
Думата душа и нейните равнозначещи в модерните ни езици (като думата дух) или в старите езици, като думите anima, animus (латински преименувано от άνεμος), spiritus, ψυχή, atma, ame (
санскритската
дума преиначена на гръцки ατμος, пара) и пр.
От де иде тази дума? Какво значи тя? Вярването в душата биваше установено досега върху мета- физически дисертации и върху претендирани, но недоказани божествени откровения. Религията, вярата, чувството, желанието, страха — всичките те не са доказателства. Как се представлява знанието за душата на човешкия ум?
Думата душа и нейните равнозначещи в модерните ни езици (като думата дух) или в старите езици, като думите anima, animus (латински преименувано от άνεμος), spiritus, ψυχή, atma, ame (
санскритската
дума преиначена на гръцки ατμος, пара) и пр.
подразбират идеята за духане. И няма никакво съмнение, че идеята за душата и за духа е била изяснявана първоначално със тази идея на духането в психолозите на първата епоха. Психея произлиза от ψυχή, душа, духам. Тия наблюдения, като отъждествяват есенцията на живота и мисълта с явлението на дишането, а от друга страна, като примиряват очевидния, неоспоримия факт на разлагането на мъртвото тяло, на тялото лишено от дихание, лишено от душа със вярването в явяването на умрелите, сиреч със продължителния живот на ония, трупа на които е там прострян, бездушен или, нещо повече, е разложен и разрушен на прах — те са си въобразявали, че духането, душата е нещо, което напуща тялото в момента на издъхването, за да си замине да живее другаде със собствения си живот. И сега още последното издихание означава смърт.
към текста >>
онова на приливите на земната кора, което повдига почвата два пъти на ден под краката ни, с една амплитуда от 30
сантиметра
!
на дясно и пр. Но тя тича в пространството и ни носи с една скорост от 107,000 километра на час, в годишния си ход около слънцето; което също се мести в необятността по начин, че траекторията (кривата линия) на земята не е една затворена крива, а една постоянно отворена спирала и че нашият глобус (земното кълбо) не е преминал два пъти през един и същи път още от самото си съществуване досега. Същевременно този глобус се върти около себе си в двадесет и четири часа по начин, че това, което ние наричаме в известен час горе, е долу двадесет и четири часа по-късно. Това еднодневно движение ни пренася 305 метра на секунда в парижка ширина или 465 метра екваторска. Нашата планета е играчка на четиринадесет различни движения, нито едно от които ние не чувстваме, даже и ония, които ни засягат от най- близо, като напр.
онова на приливите на земната кора, което повдига почвата два пъти на ден под краката ни, с една амплитуда от 30
сантиметра
!
Никаква определена точка за белег (репер) не може да ни п могне да наблюдаваме това повдигане направо, както и не бихме могли, ако нямаше брегове, да забележим приливите на океана. Също така можем ли да усетим тежестта на въздуха, който дишаме ? Повърхнината на човешкото тяло понася въздушна тежина от 16000 килограма, точно уравновесена с вътрешното налягане. Преди Галилей, Паскал и Торичели не допущаха, че въздухът тежи. Но науката констатира това, а пък природата не ни позволява да го усетим.
към текста >>
Изучването на една звезда с телескопа не може да бъде справедливо
приписано
нито на инструмента, нито на окото, а на духа на астронома, който търси и намира.
Нито физиологията, нито химията, нито физиката, нито механиката не могат Да обяснят тази личност, тази продължителност на идеи, това постоянство, това упорство- А мозъчните вибрации ? Това не е достатъчно. В основата на мозъка има едно мислещо същество, на което мозъкът е само оръдие. Не е окото, което вижда. Не е мозъкът, който мисли.
Изучването на една звезда с телескопа не може да бъде справедливо
приписано
нито на инструмента, нито на окото, а на духа на астронома, който търси и намира.
Човешката воля би била достатъчна, само тя, за да докаже съществуването на духовния свят, на мисловния свят, който е различен от материалния видим и осезаем свят. Действието на волята се показва навсякъде. Може да се направят твърде прости наблюдения: аз съм седнал в едно кресло, с ръце на коленете ми; аз се забавлявам да си вдигам един по един пръстите на лявата ми ръка върху дясната; те падат пак естествено; но ако аз поискам да не падат, те ще останат вдигнати. Какво е това, което действа върху мускулите им ? Много просто, моята воля.
към текста >>
В
списанието
Psychic Magazine намираме за тая книга един обстоен отзив, от който правим следната интересна извадка за четците на Всемирна Летопис: „Твърдо убеден в безсмъртието и прераждането, не само защото знанията за тия факти отговарят на логиката и правдата, но по-вече защото те напълно се доказват от научните опити, г.
А. Бюе. Посмъртният живот (По повод на новоизлязлата книга на Ш. Ланслен). Неотдавна е излязло от печат новото обемисто съчинение на французкия писател по психизма, г. Шарл Ланслен, автор на книгите: Човешката душа и Метод за раздвояване на личността. Този нов труд на Ланслена е плод на дългогодишни приготовления и опити и за това съставлява един ценен вклад в науката на експерименталната психология.
В
списанието
Psychic Magazine намираме за тая книга един обстоен отзив, от който правим следната интересна извадка за четците на Всемирна Летопис: „Твърдо убеден в безсмъртието и прераждането, не само защото знанията за тия факти отговарят на логиката и правдата, но по-вече защото те напълно се доказват от научните опити, г.
Панелен представлява сега в съчинението си един отчет на тия трудове, които са го довели както до неизбежните философски заключения, така и до експерименталната достоверност, с която се разрешава, без никакво съмнение, най- важният, първоначалният въпрос: да знаем, от къде иде човек и къде отива. За да стигне до тая увереност, г. Панелен е събрал всичките извършени досега работи по предмета, било в религиите и древните посвещения, било в съвременните изследвания. Той изучва сложното образуване на човешкото същество, устройството му в тяло, душа и дух и излага изследванията си за раздвояването на човешката личност, в допълнение на ония на Хектор Дюрвил и де Роша, с които се констатира, че душата (наричана по някога от някои окултисти „астрално тяло“, а от спиритистите „перисприт“), излязла било от един жив или от един умрял човек, дава едни и същи ефекти. Само грубото безверие и систематичното невежество биха могли да намерят мотиви за съмнение в тия блестящи опити.
към текста >>
Г-н Ланслен е проучил особено случая с прераждането на детето
Александрина
на италианския лекар Самона1).
Смъртта е престанала да се счита страшилище и преграда между нас и съществата, които ни са мили. Нещо по-вече: г. Ланслен ни дава възможността да намерим пак в тоя свят, още при живота ни, ония, които сме изгубили. В прочутата си поема Новодошлият Виктор Хюго говори как една отчаяна майка се утешила, когато е намерила в лицето на току що роденото си дете онова, което считала за умряло. Такива примери има безброй много.
Г-н Ланслен е проучил особено случая с прераждането на детето
Александрина
на италианския лекар Самона1).
Капиталният труд на г. Ланслен, прочитането на който е улеснено от ясния и жив стил, е истински паметник на съвременната психическа наука. Никога толкова смели опити не са били направени, никога един толкова голям сбор от доказателства не е бил представен, за да се докаже научно и философски прераждането, с което ще се отворят за човечеството източниците, които са били отдавна запечатани с посветителни думи. Това прави сега г. Ланслен, като спиритуалист и учен.
към текста >>
Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през
описаните
пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“.
Никога толкова смели опити не са били направени, никога един толкова голям сбор от доказателства не е бил представен, за да се докаже научно и философски прераждането, с което ще се отворят за човечеството източниците, които са били отдавна запечатани с посветителни думи. Това прави сега г. Ланслен, като спиритуалист и учен. Очевидната достоверност, която изпъква от книгата му, прави последната водач на издирваните и утешител на ония, които хлопат на вратите на смъртта и на живота, врати, които дълго време са ни изглеждали затворени, но които могат да станат тъй леки и проницателни, че смъртта да не може да ни изолира вече от нашите заминали близки. Велика надежда, нова гаранция се издига за човешката мисъл и едно зазоряване ни огрява като четем тия авторитетни страници.
Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през
описаните
пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“.
А. Бернар. -------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год. 1 на Всемирна Летопис, в една статия, написана от самия баща на прероденото дете. Препоръчваме на четците ни да прочетат пак тая статия.
към текста >>
1 на Всемирна Летопис, в една статия,
написана
от самия баща на прероденото дете.
Велика надежда, нова гаранция се издига за човешката мисъл и едно зазоряване ни огрява като четем тия авторитетни страници. Това, което бе тайна на храмовете и което е минало твърде мъгляво през описаните пътища от тайните общества, увереността, че ще живеем пак и ще се доближим до божественото, когато станем достойни за него; обяснението на злините и радостите на живота, всичко, което ни засенява, става вече светло Подобни съчинения са нещо по вече от библиотечни книги — те са обещание на новия живот, който се ражда, това са „отворени порти на непознати небеса“, те са светлина, която се събужда, победителка на смъртта“. А. Бернар. -------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год.
1 на Всемирна Летопис, в една статия,
написана
от самия баща на прероденото дете.
Препоръчваме на четците ни да прочетат пак тая статия. Опитите със Еузапиа Паладино В списанието Journaldu Magnetisme etdu Psychism e experimental, издавано от магнетичното дружество в Париж 1), отдавна е напечатан официалния рапорт за сеансите, направени със прочутия медиум г-жа Еузапиа Паладино, от Неапол (Италия). Българският материалистичен свят, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси. Ние, по нямане достатъчно място, ще се задоволим, за сега, да дадем само едно късо извлечение от тях, илюстровано с портрета на г-жа Паладино, тая чудна, извънредна жена, съществото на която е служело за посредник на поразителни явления. Автор на казания официален рапорт е г.
към текста >>
Опитите със Еузапиа Паладино В
списанието
Journaldu Magnetisme etdu Psychism e experimental, издавано от магнетичното дружество в Париж 1), отдавна е напечатан официалния рапорт за сеансите, направени със прочутия медиум г-жа Еузапиа Паладино, от Неапол (Италия).
А. Бернар. -------------- 1) Ние сме съобщили подробностите на тоя случай още в кн. IX год. 1 на Всемирна Летопис, в една статия, написана от самия баща на прероденото дете. Препоръчваме на четците ни да прочетат пак тая статия.
Опитите със Еузапиа Паладино В
списанието
Journaldu Magnetisme etdu Psychism e experimental, издавано от магнетичното дружество в Париж 1), отдавна е напечатан официалния рапорт за сеансите, направени със прочутия медиум г-жа Еузапиа Паладино, от Неапол (Италия).
Българският материалистичен свят, който още тъне в дълбок сън, би могъл да удовлетвори своята любознателност, доколкото я има, като прочете стенографските протоколи на тия сеанси. Ние, по нямане достатъчно място, ще се задоволим, за сега, да дадем само едно късо извлечение от тях, илюстровано с портрета на г-жа Паладино, тая чудна, извънредна жена, съществото на която е служело за посредник на поразителни явления. Автор на казания официален рапорт е г. X. Карингтон. Сеансите, извършени в Америка, били около тридесетина и произведените в тях феномени са добре известни на всички, които изучват окултните и психически науки.
към текста >>
------------------- 1) Между членовете-основатели на това дружество фигурира и заминалият брат Д-р Миркович, бивш редактор на някогашното българско
списание
за психически издирвания, „Нова Светлина“, в Сливен.
Наредени били всички необходими приспособления и взети били всички мерки, за да се избегне всяка измама и подозрение. В рапорта на г. Карингтон са дадени снимки на залата и уредите, посочена е тежината на последните. Даже и г-жа Еузапиа Паладино е била претегляна преди и след сеансите. Последните са били направени с голям успех и са дали богат материал на дружеството за психически изследвания.
------------------- 1) Между членовете-основатели на това дружество фигурира и заминалият брат Д-р Миркович, бивш редактор на някогашното българско
списание
за психически издирвания, „Нова Светлина“, в Сливен.
Духовна опитност Един ключ от ориенталската кабала. — Ръката на Фатиме. Жозеф Балсамо, граф Калиостро*). е роден в Палермо през 1713 г., посетил Египет, Арабия, Персия, Малта, Родос, островите на Архипелага и Рим, и навсякъде е придобил науки, които му осигуриха репутация з изкуството на оракулите. „Ръката на Фатиме“ Той почина в замъка Сен-Леон, през 1795 г.
към текста >>
— За да познаете характера, способностите, темперамента на едно лице с помощта на този оракул, вземете всяка една от буквите на името и презимето на лицето и ги заместете със съответните числа,
написани
срещу тези букви в преградките, които разделят, ръката на Фатиме.
е роден в Палермо през 1713 г., посетил Египет, Арабия, Персия, Малта, Родос, островите на Архипелага и Рим, и навсякъде е придобил науки, които му осигуриха репутация з изкуството на оракулите. „Ръката на Фатиме“ Той почина в замъка Сен-Леон, през 1795 г. и именно там, в един стар ръкопис, той оставил този оракул: Ръката на Фатиме“, който от дълги времена е бил в обичай и употребление в ориенталските народи и непознат при това до тези последните времена. Ето според ориентализма, превода на този оракул тъй както повторно е намерен и предаден от Папюс (Д-р Анкос): Този оракул се подразделя на две части: 1) „Ръката на Фатиме“ или ключ на индивидуалните числа, които служат да определят по един много точен начин характера, темперамента и способностите на едно лице; 2) Двойният зодиак е частта на фигурата, съставена от две концентрични окръжности и поставена под ръката на Фатиме, която е разделена с една двойна черта. Обяснение: Ръката на Фатиме.
— За да познаете характера, способностите, темперамента на едно лице с помощта на този оракул, вземете всяка една от буквите на името и презимето на лицето и ги заместете със съответните числа,
написани
срещу тези букви в преградките, които разделят, ръката на Фатиме.
Съберете всички дадени числа и ще имате индивидуалното число на лицето. За да узнаете значението на това число, съветвайте се с таблицата на ръката на Фатиме, като зачеркнете хилядите и като съблюдавате да разгледате по отделно какво е значението на стотиците. Пример: Вие желаете да узнаете кое е индивидуалното число на Jean- Jacques Rousseau. На този общ сбор 2.331 аз закичвам 2000 и запазвам само 331, които ми дават на таблицата: силна вяра, философия — за 300, любов към слава — за 31, това, което действително предсказва Характера на тоя човек. Ако името даде едно число, което не се намира в таблицата или за което е отбелязано „нищо“ (нула), трябва да го разложите на стотици, десетици и единици.
към текста >>
Техник, научно популярно техническо
списание
.
* От тия цитирани стихове из сбирката на Мара Белчева се вижда и друго едно достойнство на поезията й: тя се излива в един цветист и изящен стил, което свидетелства за висока литературна култура. Ако местото ни позволяваше, ние бихме възпроизвели с удоволствие и много други нейни стихотворения, в които тя ни дава пленителни живи картинки, макар и обвеяни с тъга. И двете български поетеси, обаче, обръщат малко внимание на съвършенството на стихотворната форма: на много места има технически грапавини,които можеха да се избегнат. Но като оставим на страна тоя несъществен недостатък, ние можем само да им пожелаем да се предадат на по активна духовна дейност, за да почерпят от неизчерпаемия склад, на битието по вече мистична правда и повече красота и радост. . . 3.
Техник, научно популярно техническо
списание
.
Орган на общото дружество на техниците в България. Год. II, № 3. София, 1922 г. Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината.
към текста >>
И горното
списание
, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“.
II, № 3. София, 1922 г. Когато ние говорим за съществуването на невидими сили, които непрекъснато вземат активно участие в живота на всеки човек и го направляват съгласно неизразимата божествена мъдрост и любов; когато твърдим, че вселената е един жив организъм, който съществува и се дирижира от неизменни закони, а човекът, като част от тоя организъм, е подчинен на същите закони; когато доказваме, че човешките мисли и чувства съществуват като реалности, предават се и могат да се виждат и даже фотографират с тяхната форма, цвят и промени; когато обясняваме и илюстрираме нагледно, че човекът не е само едно физическо тяло, което се унищожава за винаги със смъртта, а е още и душа и дух, които вечно живеят, могат да се виждат и изпитват от живите хора на земята, превъплътяват се .(прераждат се) и пр. – съвременните материалисти упорстват в своето безверие в безсилието на материята и в силата на духа и не искат да се освободят от своето дълбоко невежество, за да прозрат истината. Но опитната наука, за напредъка на която работят толкова просветени умове, постоянно ни дава нови неоспорими данни, с които се доказва с пълна очевидност нашия духовен мироглед.
И горното
списание
, предметът на което е чистата техническа наука, в(която на пръв поглед духът не играе никаква роля — а ние твърдим, че и в нея духът е, който твори и съгражда — дава в септемврийската си книжка, една уводна статия под заглавие: „Удивленията на безжичния телеграф и безжичните съобщения“.
От нея извличаме само заключението й: „До тук разгледахме постигнатото вече и което обещава скоро да се осъществи. Може да не е тъй практично, но е интересно, да погледнем за минута на по-спекулативните идеи, които се пораждат от познатото вече и постигнато в това поле. Да погледнем на тая спекулативна идея, например! знаем че магнетическите вълни чрез безжичния пътуват точно с бързината на светлината, и че, един път в действие, те продължават безспирно без ни най-малко намаление през безконечното пространство. От това следва, че когато една прочута певица, например, в Чикаго пее в операта и гласът й е всестранно предаден, не само жителите в по-далечните щати ще чуят гласа й и то след една малка частица от секунда време, но електро магнетическите вълни, които допущат това ще достигнат слънцето след осем минути.
към текста >>
Надеем се, че ние ще имаме възможност да я предадем изцяло на страниците на
списанието
.
Шарл Рише, който е приел. Както се знае, проф. Рише е автор на няколко капитални трудове по опитния психизъм, телекинезията, ектоплазмията и криптестезията, за които подробно писахме в кн. 6 — 7 на Всемирна Летопис. Изработена е и подробната програма на въпросите, които ще се разглеждат в конгреса.
Надеем се, че ние ще имаме възможност да я предадем изцяло на страниците на
списанието
.
Поканени са да присъстват и вземат участие в работите на конгреса представители на всички страни, в които духовното движение е напреднало: членовете на организационния комитет са решили единодушно да се приемат трудовете (рефератите) и на психистите от Германия, Австрия, България и Турция. За сега се съобщава, че били получени следните мемоари: 1) от Шарл Ланслен: Какво е душата? 2) от Пол Фламбар: Научча астрология, 3) от Анри Ренйо: Медиумничеството при възплътяването и 4) от г-жа Сансие: Раздвояването на духа. Всичките представени мемоари, които не трябва да надминават 500 да 600 реда, ще бъдат отпечатани на конгресни разноски. Ако надминават, конгресът ще приеме само разноските, съответстващи на казания размер.
към текста >>
2) от Пол Фламбар: Научча астрология, 3) от Анри Ренйо: Медиумничеството при възплътяването и 4) от г-жа
Сансие
: Раздвояването на духа.
6 — 7 на Всемирна Летопис. Изработена е и подробната програма на въпросите, които ще се разглеждат в конгреса. Надеем се, че ние ще имаме възможност да я предадем изцяло на страниците на списанието. Поканени са да присъстват и вземат участие в работите на конгреса представители на всички страни, в които духовното движение е напреднало: членовете на организационния комитет са решили единодушно да се приемат трудовете (рефератите) и на психистите от Германия, Австрия, България и Турция. За сега се съобщава, че били получени следните мемоари: 1) от Шарл Ланслен: Какво е душата?
2) от Пол Фламбар: Научча астрология, 3) от Анри Ренйо: Медиумничеството при възплътяването и 4) от г-жа
Сансие
: Раздвояването на духа.
Всичките представени мемоари, които не трябва да надминават 500 да 600 реда, ще бъдат отпечатани на конгресни разноски. Ако надминават, конгресът ще приеме само разноските, съответстващи на казания размер. Според оповестената програма, третият международен конгрес по експерименталната психология обещава голяма продуктивност в полза на науката и живота. Духовното движение в Белгия. В Брюксел, столицата на Белгия, съществува и работи енергично едно метапсихично дружество, което има и свой печатен орган: Revue metapsychique beige (белгийски метапсихически преглед), издаван под редакцията на г. Дарден.
към текста >>
Английското
списание
„Spektator“ дал в 1712 г., статия за това место, и пише, че го наричали „Розенкройцерски гроб“ и че учениците на Христиан Розенкройц разправяли за него, че знаел тайната на вечните лампи и употребявал я при некои случаи, обаче, решил да я ограничи, тъй че от това откритие никои да не печели.
Пред него се разляла силна и ясна светлина от стара лампа, която висяла на дебел синджир от тавана над каменна маса, при която стояла мъжка фигура, четяща в някаква си голяма книга. Селянинът се уплашил и извикал, но при все това направил още една крачка и видял, как фигурата на тайнственият четец се повдигнала и протегнала ръка, в която държала желязна пръчка. Но самозванецът бил тъй уплашен, че безнадеждно направил още една съдбоносна крачка, един камък от дюшемето леко се помръднал под крака му и мъжката фигура ударила с желязната пръчка лампата и я разбил на хиляди парчета. Тъй се свършило това чудно приключение. За жалост, историята нищо не казва за това, как е излязъл земеделецът от дълбоката тъмнина на дневната светлина, а също и дали там след това не е изследвано онова място.
Английското
списание
„Spektator“ дал в 1712 г., статия за това место, и пише, че го наричали „Розенкройцерски гроб“ и че учениците на Христиан Розенкройц разправяли за него, че знаел тайната на вечните лампи и употребявал я при некои случаи, обаче, решил да я ограничи, тъй че от това откритие никои да не печели.
Колкото се отнася до онази изкуствена и движеща се фигура в подземната стая, изглежда, че била там нарочно поставена, щото при идването на когото и да било, който не знаел тайната, да унищожи лампата. Фигурата била съединена с механизъм с каменните плочи на дюшемето тъй, че при стъпване на тях била поставена в движение. Но тази вечна лампа не е единствената известна лампа, тъй като има подобни още много други и то в гробове много по-стари. Във времето на папа Павел III на пътя, водещ от Рим към Апия, където са погребани голямо множество прочути езичници, бил отворен един гроб, в който било намерено напълно запазено тялото на много красива девица, плуващо в чудна течност, която я запазвала от разтляване. Лицето й било много красиво и косата й била сплетена с златен кръг.
към текста >>
Тази лампа била, както се установило от намерените
написани
на нея данни, запалена наскоро след разпятието на Христа.
При краката й горели лампи, светлината на които изгаснала при отварянето на гробницата. Според няколкото надписи, които били там намерени, там лежала погребана повече от 1,500 години. Коя е била, не било установено, но мнозина се съмняват, че тя е била Цицероновата дъщеря Тулиола. Cedrenus разправя за една лампа, която била намерена през владичеството на императора Юстиниана в Edesse, и то с образа на Спасителя. Висяла под една кула и била грижливо затворена, за да няма въздуха достъп към нея.
Тази лампа била, както се установило от намерените
написани
на нея данни, запалена наскоро след разпятието на Христа.
Била намерена горяща — светила тъй 500 години — войниците на Хозрея, персийски крал, които при това чудесно откритие взели маслото от своята плячка и го налели на огъня. Според сведенията, от това тяхно действие бил причинен такъв мор, че голяма част от Хозрейовите войници измрели, тъй че били добре наказани за дързостта си. Дали действително се явил оня мор, вследствие наливането маслото на вечната лампа в огъня, е съмнително и не може да се докаже При събарянето на английските манастири била намерена в гроба, който бил смятан за последно место за успокоение на Константина Хлора, бащата на Константин Велики, лампа, която, според сведенията, горяла непрекъснато от погребението му — то било около 300 години след Христа. Разправя се за старите римляни, че знаело изкуството да поддържат в своите гробове светила от масло или с особена есенция пълнени до произволно дълго време. Това масло или есенция било злато в особено течно състояние.
към текста >>
Скарнати, който се ползува в цяла Италия със заслужена репутация, описва в
списанието
Luce е Отbra един случай на телесна болест с духовна причина: Един ден довели в кабинета му едно 12-годишно момиче на име Николина, родено в Спецано Пиколо, провинция Козенца.
Тази лампа горяла цели 1,050 години. Из „Okult. a Spiritual. Revue“. Всички болести имат духовна причина. Д-р Ф.
Скарнати, който се ползува в цяла Италия със заслужена репутация, описва в
списанието
Luce е Отbra един случай на телесна болест с духовна причина: Един ден довели в кабинета му едно 12-годишно момиче на име Николина, родено в Спецано Пиколо, провинция Козенца.
Детето изглеждало съвършено здраво и плътно: щерка на родители селяни, то никога не е боледувало, освен от дребната шарка, още когато било на 5 год. възраст. Никакви вънкашни признаци на женственост не били на лице: Николина била още дете и върху нея не се очертавали причините на моминската нервозност. При все това, тя била намерена в къщи, паднала в истерична криза. Д-р Скарнати й задал разни въпроси, вследствие на които Николина разказала, че като играла с една своя връстница, влязла в къщата на последната, дето преди няколко години се самоотровила една жена. Времето било тихо При все това вратата на стаята се блъскала, като да е духало вятър.
към текста >>
С голяма мъка я свестили и, като разказала на майка си и леля си за станалото, последните познали в
описаното
видение самоотровилата се жена.
Жената била облечена във бяло и не приличала на обикновените жени. Естествено, Николина се уплашила и силно изпищяла. Притекла се другарката й, на която тя показала видението, но другото дете не виждало нищо. Жената направила крачка напред към децата и Николина, като закрила очите си с престилката, спуснала се да бяга с викове, последвана и от другарката си, също уплашена като нея. Изтичали по стълбата на четири стъпала и, бягайки по улицата, Николина почувствала, че някой я дърпа за рокличката, за да я спре, но тя с едно силно движение се изскубнала и, задъхана дълбоко, едва стигнала у дома си, дето веднага припаднала.
С голяма мъка я свестили и, като разказала на майка си и леля си за станалото, последните познали в
описаното
видение самоотровилата се жена.
От тоя разказ д-р Скарнати заключил, че истерията е била причинена от това видение, а не, както невежествените лекари мислят, че виденията са следствие от истерия. Причината на възбудителния удар не е от материален характер, а иде от една духовна област, която трябва да се изследва, както е направил поменатият лекар. Едно 12-годишно здраво дете на родители земеделци, без никаква физиологическа наследствена черта, нито пък придобита такива, не може да бъде истерично по материални причини, а всякога първите манифестации на истерията се докарват от нервен удар. Дълбокото дишане. Известна е системата на йогите да развитието на духовните способности и сили чрез упражненията с дълбоко дишане.
към текста >>
Това е подбудило французкия писател Пол Хойзе да провери чрез анкета известни психически факти в
списанието
„Opinion“, за която цел е поканил медиума Ева К.
През миналата година се извършиха знаменитите опити в Сорбоната, с които се целеше да се докаже действителността на така наречените „ектоплазмически“ продукции на медиума Ева К. Същинското име на последната е Ева Кариер, преименувана така от Марта Беро. За забелязване е, че от тия опити живо се интересувал и бившият български цар Фердинанд, още от 1914 година насам, т. е. след националната катастрофа през 1913 г. Искат да кажат, че опитите не сполучили.
Това е подбудило французкия писател Пол Хойзе да провери чрез анкета известни психически факти в
списанието
„Opinion“, за която цел е поканил медиума Ева К.
да направи няколко заседания на материализация, сериозно контролирани от най-видни учени. Тая анкета е траяла от 20. март до 23. юни мин. год. в лабораторията по обща .
към текста >>
Всичките тия учени са рецитирали най-сетне един доклад, който е публикуван в
списанието
,,L’Opinion“.
март до 23. юни мин. год. в лабораторията по обща . физиология при факултета на науките, завеждана от проф Луи Лапик. Опитите били контролирани тоя път от докторите Луи Лапик, професор по обща физиология в Сорбоната, Жорж Дюма, професор по експериментална и патологическа психология в литературния факултет и в института по психология в парижкия университет, Анри Пиерон, професор по физиологическа психология при същия институт и директор на лабораторията по физиологическа психология в Сорбоната, и Анри Ложйе, ръководител на работите в лабораторията по обща физиология при факултета за науките.
Всичките тия учени са рецитирали най-сетне един доклад, който е публикуван в
списанието
,,L’Opinion“.
Той е доста дълъг, поради което не можем да го публикуваме изцяло. Ще се задоволим да дадем само едно извлечение от заключението му, което съдържа анализа на резултатите. 1. Сънното състояние на медиума. Научното изследване на ектоплазмическите явления, които се представиха чрез г-жа Бисон, която си послужи за тая цел с медиума Ева К., дадоха резултати от особен интерес, както за сънното състояние на същата Ева, така и за обсебването й и ектоплазмическото явление. Приспиването й ставаше тъй незабелязано, че нищо не даваше да се подозира.
към текста >>
Вън от устата, ектоплазмата се показа дълга около 6
сантиметра
.
На край спазмата се свършваше с няколко движения нагоре и надолу на адамовата ябълка. Ръцете изстиваха и сърцето биеше от 100 — 110 пъти. 3. Ектоплазмическото явление. Два пъти медиумът даде да се види, във време на обсебването си, една субстанция, наречена „ектоплазма“. И двата пъти тая субстанция излезе от устата на Ева и после тя пак я погълна.
Вън от устата, ектоплазмата се показа дълга около 6
сантиметра
.
Г-жа Бисон каза, че вижда да се формира в центъра й една фигура. Субстанцията бе неподвижна между устните на медиума, които я движеха. Най-напред биде погълната, после, подир една минута, изхвърлена и пак погълната с бързо вдишване. Когато Ева задържаше субстанцията извън устата, в съприкосновение с Д-р Д., впечатлението бе, че тя бе клисава, хладка и неподвижна. Тази субстанция не може да се изтълкува физиологически.
към текста >>
5.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Списанието
в PDF Година 3, Брой 1 (септември, 1923 г.) 1.
Списанието
в PDF Година 3, Брой 1 (септември, 1923 г.) 1.
Идеално и осъществимо управление. Окултна социология – Що е синархия? – Нова България 2. Из „Трепети на една душа“ (сонети). Иван Толев 3.
към текста >>
Ние и друг път на страниците на това
списание2
) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение.
По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се борй храбро с двата народни врагове — клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) — и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти“ не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, на чело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси1) и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство — комунизма — колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството.
Ние и друг път на страниците на това
списание2
) сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение.
Обаче, от когато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи — в Русия — не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория: правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията. И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма, си останаха същите: насилието, проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански прав- дини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел.
към текста >>
За нея ние много пъти сме говорили и писали в това
списание3
).
И методите, с които отначало възтържествува тая социална демокрация с максимална (болшевишка) програма, си останаха същите: насилието, проявено по всички тиранически начини, се приложи и прилага като обикновено средство на властта. За никаква свобода на мисълта и за никакви граждански прав- дини не може да става и дума. Но такъв червен „комунизъм“, който обезличава и унищожава човека, комунизъм на безправие, безредие и робство, не може да създаде едно здраво и напредничаво общество, колкото и нови „конституции“ да се пишат за тая цел. Единствената идеална форма на човешко общежитие остава бялата братска комуна, т. е. задругата, основана от великия учител на човечеството, Христос.
За нея ние много пъти сме говорили и писали в това
списание3
).
Тя е израз на духовно сродство н единение и, следов., напълно отговаря на основния закон в природата: законът за любовта и братството. А формата на държавна уредба, която кристализира в себе си белия комунизъм, е синархията. Христовото общежитие е, преди всичко, враг на всякакъв материализъм, на всякакво насилие и на всякакъв милитаризъм. Основата му е: пълната свобода на ума, сърцето и волята, а принципите му са: божествената любов, божествената мъдрост и божествената истина. Връзката между членовете на бялата комуна черпи силата си в тия принципи.
към текста >>
Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал пред вид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу.“ Сент Ив-д’Алвейдър ни дава и
описание
на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама.
на храносмилателните му органи, съответстват в обществото трудещите се (производителните) съсловия, които създават благосъстоянието на народа; на дихателните и кръвоносните органи съответстват хората на силата (военно-административните и съдебните органи), а на органите на нервната система (главния и гръбначния мозък със симпатическия нерв) съответстват хората на ума, знанията и волята (интелектуалните органи). Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходящата форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията5). Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама.
Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал пред вид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу.“ Сент Ив-д’Алвейдър ни дава и
описание
на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама.
Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цели да усъвършенства интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години.
към текста >>
6) По тия въпроси препоръчваме особено популярното обществено-административно
списание
Гражданин, издавано под редакцията на проф.
198 и след. Вж. по сжшия въ- прос и редицата статии в отдала Кабала 1 год. на Всем. Летопис). 5) Вж. подробно изложение на системата на Сент Ив д:Алвейдър в Всемирна Летопис, год, I, кн. I—III.
6) По тия въпроси препоръчваме особено популярното обществено-административно
списание
Гражданин, издавано под редакцията на проф.
Д-р С. Киров и Ив. Толев, София, 1904 г. Из „Трепети на една душа“ (СОНЕТИ) ТРИУМФ Пробуден в блясъка на свят неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост — духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим! Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърце ти донеси сапфири, бисери, рубини и — венци!
към текста >>
писания
— също, а че те мислят какво само техните учители и
писания
са такива.
предразсъдъци падат и различията изчезват. Будистът може да се моли в християнски храм и християнинът в будистки;човек може да се моли навсякъде — в храма и при всекидневната си работа. За истинското богопочитание е нужна само душата и Бог. „Бог и човекът могат всякога и всякъде да се съединяват“. Заблуждението на вярващите от коя да е религия не е, че те считат своите учители за вдъхновени и своите свещ.
писания
— също, а че те мислят какво само техните учители и
писания
са такива.
Божествената мъдрост се излива върху всички, които са се свързали с Бога и дотолкова, доколкото те са се разкрили за божественото течение. Не е важно толкова кой към коя форма на религия принадлежи, колкото дали той познава и осъществява единството с Бога, което е основната истина във всички религии. Само хора, които не обичат истината, обръщат внимание на външните форми. Съществува само една едничка религия — религията на живия Бог.' Наистина, има разни вероизповедания, които произтичат от разните разбирания в отделните народи, но различията са несъществени в сравнение с основната истина. Само ограничените хора им придават значение.
към текста >>
Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на
сандалното
дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си.
Макар и целият свят да пребродим, но няма да намерим по-практична заповед от тази: „търсете най-напред Царството Божие и неговата правда, и всичко останало ще ви се даде“. Аз познавам хора, които изпълняват тази заповед във всички най-малки подробности и техният живот е изпълнен с величие, красота, сила, изобилие, мир. Тялото, душата, духът в тях са в хармония. Физическото тяло е изтънчено и пречистено, за да долавя нежните трептения на божествената хармония и вътрешните откровения. Нито аскетизъм, нито разкош, а ползване от всички блага, колкото е нужно.
Така те носят спасение за себе си и другите и разнасят наоколо си благоухание — подобно на
сандалното
дърво из островите на индийския океан, което отдалеч се усеща по миризмата си.
„Когато достигнем до пълно и съзнателно познание на нашето единство с безкрайния живот и с безкрайната сила, тогава всичко друго следва от само себе си; такъв блясък, такава красота, такава радост, каквато само един живот, съединен с безкрайното, може ди почувства. По този начин ние получаваме най-богатите съкровища на небето, докато странстваме още на земята. „Тъй, небето слиза на земята или, по-добре, земята бива издигната към небето. Така заменяме ние слабостта със сила, грижите с радост, желанията с реалност, така достигаме ние пълнота на мир, милост, сила и богатство. Тъй достигаме да живеем в хармония с безкрайното.
към текста >>
Толедо, редактор на
списанието
„Международен преглед на научния спиритуализъм“.
Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството. Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност. Ние ще го докажем тук с многобройните илюстрации на тази статия, които, повече от всякакви дисертации, ще дадат всекиму да разбере важността на предметната фотография. По тоя начин ще се извърши едно колкото научно, толкова и морално дело. Фотографическите снимки, които ще поместим, са съобщени от г.
Толедо, редактор на
списанието
„Международен преглед на научния спиритуализъм“.
Инициативата за образуване на казания „Комитет за изучване на трансцеденталната фотография“ в късо време е направила всемирен успех. Освен видните учени, които са влезли в състава на тоя Комитет, каквито са напр. отличният лекар по електротерапията и електрофизиологията, Д-р Фово де Курмел, полковника от инженерните войски Алберт де Роша, директор на политехниката в Париж, професорът по анатомията Г. Бура, сенаторът Бел, Габриел Делан, Д-р Пол Жоар, председател на всемирното дружество за психически изучавания и мн. др.,целият печат се заинтересувал за тия потайности на природата и, вследствие на това, психическите въпроси веднага се туриха на дневен ред.
към текста >>
и автор на бележити трудове по физика, химия, астрономия и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги
описания
на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг.
Тия хубави манифестации, обяснява Шеврйойл, са редки. В същност, редки са субектите, които могат да ги дадат, но по-редки са способните наблюдатели да ръководят подобни опити. Естеството на тия прояви се обяснява така: известна субстанция, наречена идеопластия, се излъчва от медиума, тя се развива пред очите ни във форма на светъл облак, който се сгъстява до тогава, докато се образува частично или един пръст, или една ръка, или цяло лице. Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното вещество се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4). Самият английски учен, Крукс, авторитетът на когото е равен на оня на французите Пастьор и Бертло, член на кралското научно дружество още от 1856 год.
и автор на бележити трудове по физика, химия, астрономия и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги
описания
на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг.
Тия описания се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т. е., че духовете на заминалите в другия свят хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират. Ето някои интересни подробности от неговите опити по тоя случай: „. . . Аз се уверих по един абсолютен начин, че г-ца Кук и Кати Кинг са две различни индивидуалности, поне що се отнася до телата им.
към текста >>
Тия
описания
се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т.
В същност, редки са субектите, които могат да ги дадат, но по-редки са способните наблюдатели да ръководят подобни опити. Естеството на тия прояви се обяснява така: известна субстанция, наречена идеопластия, се излъчва от медиума, тя се развива пред очите ни във форма на светъл облак, който се сгъстява до тогава, докато се образува частично или един пръст, или една ръка, или цяло лице. Тия форми може да се излъчват от самите нас или от невидимите същества, но последните са еднакво големи, тъй като пластичното вещество се .моделира и се подчинява на насоката на мисълта“4). Самият английски учен, Крукс, авторитетът на когото е равен на оня на французите Пастьор и Бертло, член на кралското научно дружество още от 1856 год. и автор на бележити трудове по физика, химия, астрономия и небесна фотография, изнамервач на фотометра и спектралния микроскоп, откривател на талиума и пр., дава подробни и дълги описания на опитите си с медиума г-ца Кук, чрез която се е проявила Кати Кинг.
Тия
описания
се намират в книгата му: „Nouvelles experiences sur la Force Psychique,“ както и в съчинението на г-жа d’Esperance: „Au pays de l’ombre.“ В заключение на всичко това, Крукс казва: „аз съм щастлив да заявя, че най- после постигнах абсолютното доказателство на моите твърдения,“ т.
е., че духовете на заминалите в другия свят хора са живи и могат да се проявяват за физическото зрение на живите на земята, да се материализират и фотографират. Ето някои интересни подробности от неговите опити по тоя случай: „. . . Аз се уверих по един абсолютен начин, че г-ца Кук и Кати Кинг са две различни индивидуалности, поне що се отнася до телата им. Множество .малки белези, които се намират по лицето на г-ца Кук, липсват по онова на Кати Кинг.
към текста >>
Сега ще опишем друг интересен случай, станал в
Сан
-Жозе (Коста-Рика, малка американска република).
Множество .малки белези, които се намират по лицето на г-ца Кук, липсват по онова на Кати Кинг. Космите на г-ца Кук са кестеняви, почти черни, а космите на Кати Кинг са злато-кестеняви. Една вечер аз преброих пулсациите на Кати: пулсът й биеше редовно 75 пъти, когато тоя на г-ца Кук няколко моменти по-бавно и достигаше обичайната си цифра 90. Като доближавах ухото си до гърдите на Кати, можах да чуя как бие сърцето й вътре и пулсациите й бяха много по-правилни от ония на сърцето на г-ца Кук. Изследвани по същия начин, и дробовете на Кати се показваха по-здрави от ония на медиума, понеже, когато правих този опит, г-ца Кук се лекуваше от силна хрема“.
Сега ще опишем друг интересен случай, станал в
Сан
-Жозе (Коста-Рика, малка американска република).
Там медиумът бил 18-годишната госпожица Офелия Коралес, дъщеря на един бивш висок чиновник в Министерството на Народното Просвещение. Опитите били правени в кръжока Франклин, от Сан-Франциско, и на тях са присжтствували: Алберто Бренес, член на Върховния Касационен съд в Коста-Рика, Роберто Бренес, брат на първия и подсекретар в Министерството на Народ. Просвещение, инженер Даниел Викез, Юненез Нунез, нотариус, и .много други личности, чиято добросъвестност и почтеност не би могло да бъдат подозрени. Чрез поменатия медиум са се проявявали много невидими същества, денем и нощем. Некой от тях даже са изпели няколко песни, като напр.
към текста >>
Опитите били правени в кръжока Франклин, от
Сан
-
Франциско
, и на тях са присжтствували: Алберто Бренес, член на Върховния Касационен съд в Коста-Рика, Роберто Бренес, брат на първия и подсекретар в Министерството на Народ.
Една вечер аз преброих пулсациите на Кати: пулсът й биеше редовно 75 пъти, когато тоя на г-ца Кук няколко моменти по-бавно и достигаше обичайната си цифра 90. Като доближавах ухото си до гърдите на Кати, можах да чуя как бие сърцето й вътре и пулсациите й бяха много по-правилни от ония на сърцето на г-ца Кук. Изследвани по същия начин, и дробовете на Кати се показваха по-здрави от ония на медиума, понеже, когато правих този опит, г-ца Кук се лекуваше от силна хрема“. Сега ще опишем друг интересен случай, станал в Сан-Жозе (Коста-Рика, малка американска република). Там медиумът бил 18-годишната госпожица Офелия Коралес, дъщеря на един бивш висок чиновник в Министерството на Народното Просвещение.
Опитите били правени в кръжока Франклин, от
Сан
-
Франциско
, и на тях са присжтствували: Алберто Бренес, член на Върховния Касационен съд в Коста-Рика, Роберто Бренес, брат на първия и подсекретар в Министерството на Народ.
Просвещение, инженер Даниел Викез, Юненез Нунез, нотариус, и .много други личности, чиято добросъвестност и почтеност не би могло да бъдат подозрени. Чрез поменатия медиум са се проявявали много невидими същества, денем и нощем. Некой от тях даже са изпели няколко песни, като напр. французкият химн Марсилезата, и даже изпълнили един квартет, с акомпанимент на пиано. Тия същества са говорили на френски, макар че в Коста-Рика да се говори само на испански език.
към текста >>
Д-р Рудолф Щайнер и Д-р
Александър
Стракош говорили на тема: Историята на архитектурата и на отделните технични клонове.
След обед е имало семинарни упражнения под ръководството на специалисти. Вечерта е имало разисквания от всички по повдигнатите въпроси. Д-р Щайнер е държал пет лекции на тема: „Окултизмът и отделните науки“. Била представена и една сцена от втората част на „Фауст“. Студентска конференция в Дармщат Тя е траяла от 25 до 30 юли 1921 година.
Д-р Рудолф Щайнер и Д-р
Александър
Стракош говорили на тема: Историята на архитектурата и на отделните технични клонове.
Окултизмът хвърля голяма светлина както върху другите изкуства, така и върху архитектурното изкуство. Интересно е да се изучи връзката между архитектурата и съответната културна епоха от окултно гледище. Д-р Щайнер е говорил много пъти върху окултните основи на архитектурата. От разни лектори били държани следните сказки: „Психология на съждението“, „Днешното философско съзнание и окултизмът“' „Природопознание и духопознание“, „Съвременното духовно съзнание“, „Задачите на окултизма спрямо науката и живота.“ За конференцията дошли студенти от Франкфурт, Гисен, Марбург, Хайделберг и Вюрцбург. Летен курс в Гьотеанум Той е траял от 21 до 27 август 1921 година.
към текста >>
Такива
описания
могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека.
Лорд Литон казва в своята „Занони“: — „Животът е един всепроникващ принцип и даже нещото, което изглежда че умира и прогнива, в същност се проявява в нов живот, като се променя в нови форми на материята. По тоя начин, ако човек разсъждава по аналогия, здравият разум ще го научи, че всеобгръщащото неосезаемо, което отделя земята от луната и звездите, е също изпълнено със свой присъщ и подходящ нему живот“. И по-нататък той казва: — „В капката вода ти виждаш безкрайно разнообразие от дребни животинки. Взри се и виж, колко грамадни са някои от тях в сравнение с другите! Също така разнообразни са и обитателите на атмосферата, някои от тях притежават поразителна мъдрост, други — ужасна злоба; някои от тях са ненавистни и зли към човека, други пък са благи и вестители между земята и небето“.
Такива
описания
могат да бъдат взети за продукт на фантазията на някой писател; съществуват, обаче, безброй разкази на ясновидци и на научни изследователи, които никак не се отдават на фантазията, и чиито опитности, са убедили самите тях, че и четирите елемента — земя, вода, въздух и огън (етера) — са населени със същества, които притежават организъм, приспособен към тяхната среда за живот, и че тия природни духове, при известни условия, могат да станат даже видими, и да влизат в общение с човека.
Теофраст Парацелз описва природните духове така: — „Има същества, които живеят изключително само в един елемент, когато човек живее в четирите. Всеки един от тия елементи е видим и осезаем за съществата, които живеят в него. Така Гномите (духовете на земята) могат да знаят всичко, що става във вътрешността на земната черупка на нашата планета. Тая черупка е за тях това, което е въздухът за нас. Ундините или водните нимфи дишат и действат в своя воден свят.
към текста >>
Гноми В моята книга Между гномите в Унтерсберг аз давам подробно
описание
на тая планина.
Тая планина е известна на всеки окултист в Германия и до 1848 год. членовете на дружеството на розенкройцерите са се срещали веднъж в годината в това мистериозно убежище, за да празнуват юбилея си в своите астрални тела. Добре си спомням, че в моето младенчество аз се запознах с един младеж, който бе член на това дружество, и който ми каза някой чудни разкази за тяхната опитност по тия тържествени случаи Той бе беден и нямаше средства, за да отиде толкова далеч с физическото си тяло, пък по онова бреме нямаше още железници. При все това, той ми показа ясна фотография, в която личеше той в пещерата, със своите знаци и емблеми, като изпълнява наряда на своето дружество. Един от моите приятели още пази този портрет.
Гноми В моята книга Между гномите в Унтерсберг аз давам подробно
описание
на тая планина.
Из него аз вадя тук следното: „Като гигантски страж на австрийските Алпи, Унтерсберг стои на германската граница, от дето гледа към баварските равнини, които са изпъстрени с гори, езера и могили. Неговият връх цари над долината, през която реката Залцах лъкатуши към Дунава. Погледната от север, където градът Залцбург е сгушен между хълмовете й, планината изглежда приветлива. Обрасла с гори, тя се издига вълнообразно до една височина 7,000 стъпки. От горната си страна, обаче, тя представя почти безкрайно разнообразие от перпендикулярни стени, образувани от многоцветни мраморни скали, стотина стъпки високи, прорязани от дълбоки падини и пропасти, над които напролет, когато снегът почне да се топи, падат с трясък големи снежни преспи.
към текста >>
Един такъв разказ, забележителен до известна степен, е този, споменат в английското
списание
Окултен преглед.
През известни нощи цели процесии от гноми са били виждани да отиват към някое уединено храмче. Изведнъж вътрешността на храмчето (пещера) се осветява, и хората дочуват от там пеенето на религиозни химни. Щом като, обаче, някой човек проникне и влезе в него, всичко изведнъж престава и потъмнява. Ако се сприятелиш с хората, които живеят край онези места, те ще ти разкажат чудни неща за това, което те или техните родители са видели и чули. Ако, обаче, ги запита за това някой любопитен скептик, те нищо не ще му кажат, защото не могат да търпят да бъдат осмивани в своите вярвания, нито пък обичат да бъдат разгласявани техните „суеверия“.
Един такъв разказ, забележителен до известна степен, е този, споменат в английското
списание
Окултен преглед.
Той говори за опитността на две англичанки, които посетили Le petit Trianon във Версай, и които видели царицата Мария Антоанета в нейния дворец. В 1529 г. селянинът Лазар Гичнер изчезнал твърде мистериозно по планината Унтерсберг. Там той гостувал за десет дена на гномите. Онова, що видял, той не е пожелал да открие никому, освен на свещеника и то при изповед.
към текста >>
Събудих се по обикновеному рано утринта, на 10 септември 1915 г., и преди да стана от леглото, в един миг видях, че към
Александровската
площад в София, по ул.
Понеже живял на млади години много неограничено, при липса на знание за отговорност, затова неочаквал много лека участ. И действително, при няколко информации, които направих впоследствие, се разбра, че участта му е една от доста тежките, при която той за дълги години не ще има възможност да се отлъчва от местопребиванието си, нито да се разбира с нас и други. Съобщава: Cm. Д. Коларов, (Плевен). (Следва). Нещастният край на голямата война за България е виден в деня на обявяване мобилизацията — 10/IХ 1915 год.
Събудих се по обикновеному рано утринта, на 10 септември 1915 г., и преди да стана от леглото, в един миг видях, че към
Александровската
площад в София, по ул.
Княз Борис и Знеполска, се движат откъм запад в стройни походни колони чужди войски от трите рода оръжие — пехота, артилерия и кавалерия. Войниците бяха от голям ръст със стоманен цвят на лицето и с дълги пики (маждраци) в ръце — кавалеристите. Българите не оказаха никакво съпротивление. Граждани почти не се виждаха по улиците. Тези войски след няколко време напълниха площада и след това се упътиха да влязат в двореца през западната врата.
към текста >>
Балтаджещи, капитана от 4-и Маршеви полк Недялков е бил командирован в София и при отбиването му във Варна пръв е съобщил на мои приятели за загубата на сина ми Асена и зетя ми
Александра
.
4-и Маршеви полк, дето по жребие попада (а там служеше и зет ми) след участието му в разни боеве из Добруджа, на 30 ноември, при отбиване руските атаки при с. Балтаджещи, бива пронизан в сърцето с куршум. Мястото, дето е убит, се пада действително на С. 3. от местото, дето видях в съня си полковник Недялков. След боевете при с.
Балтаджещи, капитана от 4-и Маршеви полк Недялков е бил командирован в София и при отбиването му във Варна пръв е съобщил на мои приятели за загубата на сина ми Асена и зетя ми
Александра
.
Ето как точно се изпълни този ми сън — сънувам 2 год. и 2 — 3 месеца преди изпълнението му, само че вместо полковник Недялков, за смъртта на Асена е казал капитан Недялков! Съобщава: Ив. Бончев (запасен полковник — Варна). (Следва) Манифестации на неудовлетворена любов Тук приложен, изпращам в редакцията на Всемирна Летопис препис от протокола за констатираните проявления на един дух.
към текста >>
Тоя оригинал е
подписан
от осем души наблюдатели, а именно: от тогавашните учители Дим.
Бончев (запасен полковник — Варна). (Следва) Манифестации на неудовлетворена любов Тук приложен, изпращам в редакцията на Всемирна Летопис препис от протокола за констатираните проявления на един дух. Оригиналът се намира сега у свещеника Димитър Момчилов, от гр. Кюстендил, чредник при църквата „Св. Вел. М. Мина“.
Тоя оригинал е
подписан
от осем души наблюдатели, а именно: от тогавашните учители Дим.
Момчилов и Никола Стоев, и двамата живи сега, от свещеник Велин Стоянов, кмета Здравко Момчилов, фелдшер Юрдан Костадинов, общ. писар Юрдан Марчев, търговеца Стоян Тасев и селянина Р. Груев. Явленията са се повтаряли през ноември 1899 год., начиная от 21 октомври с. Г. Според дадените ми сведения устно от свещ. Дим. Момчилов, очевидец, предполага се, че духът е бил на един младеж от с.
към текста >>
Както съобщава французкото
списание
по езотеризма Le Voile d'Isis (№ 38, февруари 1923 г.), великолепната сграда на тоя университет е изгоряла през нощта на 31 декември 1922 г.
Геор. Д. Свраков. (Съдържанието на протокола ще поместим в следнята книжка). РАЗНИ ВЕСТИ Опожаряването на Гьотеанум. В книжка IV от год. I и в книжка IV от год II на Всемирна Летопис поместихме подробно изложение на идеите и дейността на германския учен, мистик и окултист, Д-р Рудолф Щайнер с неговия портрет и снимка на окултния университет „Гьотеанум,“ наречен така в чест на великия германски поет и окултист, Гьоте.
Както съобщава французкото
списание
по езотеризма Le Voile d'Isis (№ 38, февруари 1923 г.), великолепната сграда на тоя университет е изгоряла през нощта на 31 декември 1922 г.
Тя бе построена от фонда, събран от Щайнера, и служеше за храм и университет на антропософите. В нея ставаха конференциите и посвещенията. Тя е струвала около 7 милиона марки (курс 1914 год.). Както съобщава и нашият сътрудник, Б. Боев, в статията си в тази книжка, в тая постройка символизмът е бил застъпен до висша степен.
към текста >>
И директорът на окултното
списание
Тhe Light (Светлина) е обяснил в поменатия английски вестник, че това е манифестация на духове.
Преди няколко дни, обаче, с учудване забелязали, че върху една от стените на същата църква — последната била специално посветена на паметта на умрелия каноник — се появила една рисунка, която представлявала точния образ на Дайдъл. Приликата с оригиналния му портрет, снет наскоро преди смъртта му, била поразителна. Никаква човешка ръка не се била допрела до това място на стената, за да нарисува въпросното изображение. Разни мнения са се изказали по тоя случай, разпитани са били мнозина учени и духовни лица, но всички са дошли до заключението, че рисунката има свръх нормален или свръхестествен произход: тя наистина представлявала лика на починалия и била начертана на стената по тайнствен (окултен) начин. Интересно е и мнението, че тя се считала за „отразена мисъл“ на някой медиумнически субект, който познавал Дайдъла приживе и е присъствал на църковните му служби.
И директорът на окултното
списание
Тhe Light (Светлина) е обяснил в поменатия английски вестник, че това е манифестация на духове.
А ние твърдим, че в случая няма нищо чудно или свръхестествено, защото истината е, че духът на покойния свещенослужители за да докаже на богомолците и приятелите си съществуването на задгробния живот, се е проявил чрез един автопортрет, който, както съобщава Daily Express, не се показал върху стената отведнъж, а постепенно, точка по точка. Същият вестник е дал едновременно фотографската снимка на Дайдъла и появилата се рисунка, за да се види приликата им. Ръката на Сара Бернар, неотдавна починала френска артистка. Знаците на способностите и живота й ясно личат. Идеалите на българските свещеници.
към текста >>
6.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Списанието
в PDF Година 3, Брой 8-9 (април-май 1924 г.) 1.
Списанието
в PDF Година 3, Брой 8-9 (април-май 1924 г.) 1.
Към великата цел — Причини на международния антагонизъм — Условия за обединението на славяните. Статия от X. X. X. 2. Из „Трепети на една душа“. Сонети от Ив. Толев.
към текста >>
То е открило полско българска книжарница и издава
списанието
Полско - Български преглед и Полска библиотека.
Защото сън човек обречен на това, Защото моя ден угасва, а неговата вечерня заря гори, и моя свят гори! Защото времето отдавна вече мина — виновен съм, голям е моя грях! — когато любовта, когато и покоя не бяха огън всегубител, не бяха смъртоносна болка, ни слепий ужас вкаменел · · . Превела от полски: Дора Габе — Пенева. Ян Каспрович От няколко години насам (1919 год.) основаното в столицата Полско - Българско Дружество развива похвална книжовна дейност.
То е открило полско българска книжарница и издава
списанието
Полско - Български преглед и Полска библиотека.
Целта му е да съдейства за сближението и взаимното опознаване на два та славянски народи — полският и българският — на културна почва, което е залог за сближението им и в стопанско и политическо отношение. Ян Каспрович род. в 1850 г. Една от издадените книги е и сборникът от Химни, написа ни от полския поет Ян Каспрович. Пре водачката им, г-жа Дора Габе — Пенева, има любезността да даде специално за Всемирна Летопис няколко извадки от тия „химни“, подходящи за нашето списание, според програмата му.
към текста >>
Пре водачката им, г-жа Дора Габе — Пенева, има любезността да даде специално за Всемирна Летопис няколко извадки от тия „химни“, подходящи за нашето
списание
, според програмата му.
То е открило полско българска книжарница и издава списанието Полско - Български преглед и Полска библиотека. Целта му е да съдейства за сближението и взаимното опознаване на два та славянски народи — полският и българският — на културна почва, което е залог за сближението им и в стопанско и политическо отношение. Ян Каспрович род. в 1850 г. Една от издадените книги е и сборникът от Химни, написа ни от полския поет Ян Каспрович.
Пре водачката им, г-жа Дора Габе — Пенева, има любезността да даде специално за Всемирна Летопис няколко извадки от тия „химни“, подходящи за нашето
списание
, според програмата му.
По-рано, на 4 март 1923 г., тя е прочела откъслеци от тях на сказката си в Славянска Беседа. Ян Каспрович (роден на 12. XII. 1860 г., свършил по философия, професор в Лвовския университет) е един от видните съвременни полски поети. Той е издал до сега много свои съчинения, оригинални и преводни (между последните има и от Гьоте, Метерлинк, Рабиндранат Тагор и Браунинг), но в своите химни, както справедливо бележи и неговият критик, г. Зигмунд Василевски, той е дал най-красивото и най- мощното от богатото си творчество.
към текста >>
Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „
варосани
гробища“, както се е изразил някога и Христос.
Той търси ключа на мистерии те, а околната среда подкосва неговия полет и го отклонява от истинския път. Но Ян Каспрович ще тръгне сигурно, само тогава в него, когато стане окултист. т. е. когато съзнае напълно, че мирова скръб не съществува като факт в природата, а съществува и действа само законът за мировата любов, на мощните влияния на която той трябва да разкрие широко сърцето си. Не може да бъде вярно твърдението на г.
Зигмунд Василевски, че Каспрович се стреми „чрез гробищата да общува с Бога“, защото в гробищата няма нищо друго освен сухи кости, освен ако той признава, че съвременните хора в мнозинството си са „
варосани
гробища“, както се е изразил някога и Христос.
Химнът Salve Regina опровергава това твърдение на г. Василевски. Каспрович се стреми към божествената любов, тая велика и всеобемна сила, пред която всички земни, материални удоволствия и тясно патриотически копнежи се топят като снега пред животворното слънце, но в тоя път той прави сега първите си ученически стъпки. Нека му пожелаем, по-скоро да познае истината, цялата, незиблемата истина на божествения живот, и тогава неговите нови химни ще прозвучат с още по-голяма сила и хармония, като мелодии от божествени арфи, и неговите съотечественица ще го разберат, може би, тогава по-добре . . . И. Т. Мистична алхимия Sedir Откъслеци Любовта Великата формула, едничка приспособима както към най-нищожните обстоятелства, тъй и към най-великите проблеми на вселената, тая, която подхожда и за най-последния от човеците, както и за най-блестящия гений, това е любовта към Бога и към ближния.
към текста >>
Същевременно за подраслия юноша идват безбройните опитности на любовта — страстта, чувствената любов, била тя
сантиментална
или естетична само.
Всички наши видове на любов, даже и най-възвишените, са. само сенки, отражения на същинската Любов; и за тия нейни отражения изискват се векове от без бройни кумири, за да се облаче човек е тях. Природата, поставяйки тоя по следния на тази планета, го е снабдила чрез половия инстинкт с най-низшия фермент на любовта; веднага след туй жената почва да чувства материнската любов. Първобитният мъж се нуждае от ред прераждания, за да се пробуди у него бащинската любов. А синовното чувство на грижа към старите родители предполага поне 15 прераждания.
Същевременно за подраслия юноша идват безбройните опитности на любовта — страстта, чувствената любов, била тя
сантиментална
или естетична само.
Мъже и жени се влюбват и разлюбват, въпреки всички скърби, ужаси и разочарования, и това трае от 30 — 50 живота; така те изчерпват своята индивидуална съдба; числото на тяхното партньорство се намалява. И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от безпокойни радости и безнадеждни сълзи. Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство.
към текста >>
Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя
сантиментална
или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов.
Мъже и жени се влюбват и разлюбват, въпреки всички скърби, ужаси и разочарования, и това трае от 30 — 50 живота; така те изчерпват своята индивидуална съдба; числото на тяхното партньорство се намалява. И най-после настъпва един благословен ден, в който женихът и годеницата — мъжът и жената — се намират, и то след векове от стремежи един за друг, векове от безпокойни радости и безнадеждни сълзи. Съзерцавайки очарованията и светлината, в които тия две сърца се вглъбяват едно в друго — горещата душа на древните кабалисти, изтощени от полунощни въпрошателства, нежната душа на великия Платон с широките рамене—не е никак чудно, че те са построили, за да оправдаят това опиянение, остроумната и илюзорна теория за душите-сестри. Всичко това заема тъкмо 100 прераждания. Същевременно човешкото същество е развило вече всички видове на семейното чувство.
Но веднага щом като един мъж и жена са могли да живеят в пълна и постоянна хармония, то и любовта - страст, половата любов, била тя
сантиментална
или платоническа, изгубва своя чар — родена е братската любов.
Чувството на човеколюбив и алтруизъм взема връх и няколко прераждания са достатъчни, за да може ангелът на пречистата и всеобемна любов към Бога и ближния да свиква все по-често да пребивава над техния дух. Още около 15 прераждания, и неописуемия цвят, с тайнствения мирис — божествената любов, ще пусне първото стръкче на своето стъбълце. Човекът е вече на пътя, който води към Отца — той е вече войник. Но какво трябва да се прави, за да се изкачим по-скоро до това стъпало? Всички религии дават отбулен дивния секрет, неизказаният и тайнствен аркан.
към текста >>
А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било
написано
учението на Закона и които някои лоши преводачи са взели за емблеми на дървото за познаване доброто и зло то,
описано
от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“.
Върху тия кули са били приковани големи върлини, окончаващи с медни топки и считани от немските египтолози за гръмоотводи, а от французките за дръжки на знамена. След преминаването на тия кули, влизало се в градините. Често пред или зад кулите се намирала една алея от сфинксове, които, като образи на посвещението и на астрологическите знаци на Лъва и Девата или на Лъва и Овена, заслужват специално изучване. В градините на храма се намирали работилниците, в които се изработвали всички предмети, необходими за извършването на религиозните служби и на магията. Там се намирали и басейните и водните течения, с които са се туряли в движение многобройните машини в подземието на храма.
А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било
написано
учението на Закона и които някои лоши преводачи са взели за емблеми на дървото за познаване доброто и зло то,
описано
от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“.
Двата обелиска, които украсявали входа в големия храм пред кулите, напомнят, двете първоначални колони на небесните и земни закони, поставени от Тот Хермес Трисмегист в началото на човешката цивилизация. В същите градини са били приемани всички дарове, принасяни като данък на храма в вид на минерали, растения и животни, предназначени било за религиозната служба, било за многобройните други употребления в храма. Да не се забравя, че разменните монети не са съществували в стария Египет, и че всичко ставало с размяна в натура: земеделецът плащал с мери жито, а господарят с войници или работници. Колонната зала. — Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били описани грижливо в тази зала.
към текста >>
— Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били
описани
грижливо в тази зала.
А в дъното на градините стояли двете дъски или стълбове, върху които било написано учението на Закона и които някои лоши преводачи са взели за емблеми на дървото за познаване доброто и зло то, описано от Моисея при възстановяването на мистичния храм или на „Еденската градина“. Двата обелиска, които украсявали входа в големия храм пред кулите, напомнят, двете първоначални колони на небесните и земни закони, поставени от Тот Хермес Трисмегист в началото на човешката цивилизация. В същите градини са били приемани всички дарове, принасяни като данък на храма в вид на минерали, растения и животни, предназначени било за религиозната служба, било за многобройните други употребления в храма. Да не се забравя, че разменните монети не са съществували в стария Египет, и че всичко ставало с размяна в натура: земеделецът плащал с мери жито, а господарят с войници или работници. Колонната зала.
— Тази великолепна зала, с множество огромни колони, е била образа на астралния свят, чийто влияния били
описани
грижливо в тази зала.
Там ставали религиозни те шествия (процесиите) на свещената лодка (bar isis), от които думи води името си градът Париж или Париз. Тази лодка е била изнасяна в празнични дни от група жреци из светилището, дето обикновено стояла. Арката на Моисея, същинска лейденска бутилка за атмосферното електричество, не е била нищо друго освен точно възпроизвеждане на лодката от египетските мистерии. Колонната зала и шествието. В колонната зала са били приема ни посещенията на посветените от другите храмове и там са били разпитвани, за да се определи тяхната степен на посвещение, преди да влязат в медно-златната порта, която е разделяла колонната зала от светилището или астралния свят от небето. Небето.
към текста >>
Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на
писани
на свещения език.
Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите. Ето защо учениците са чакали понякога десет или дванадесет години откриването на невидимия свят. Тази система на пряк избор от другия свят не се е изменила в течение на всички векове: и сега всяко посвещение се контролира чрез един астрален обред, без който то би било само една земна гордост и суета. Под влиянието на молитвата и поста, и омекотен от особена храна, кандидатът вижда да се появява образа на богинята, който му известява, че моментът е дошъл.
Допуща се, че между явяването на богинята и великия жрец да е съществувало тайно отношение, тъй като, още щом се представял сутринта на службата, кандидатът бил отвеждан на страна от същия жрец, който му прочитал известни текстове, на
писани
на свещения език.
След това жрецът, окръжен от посветените, отвеждал кандидата към водния порой в подземието на храма и там се извършвал обредът на кръщението, с което физическото тяло на посвещавания символически се пречиствало с вода, преди да се пречисти астрала му. Той ставал нов човек и от тогава именно се за- почвал неговия действителен живот на земята. След това пречистване чрез физическо кръщение, кандидатът се връщал в храма, дето коленичел пред богинята Изида. Тогава му съобщавали думите за минаването на първата степен на посвещението, с които могло да се отворят портите на невидимия свят също тъй, както се отварят и портите на видимия храм. Подир кръщението, посвещаваният е бил длъжен да не яде нищо в течение на десет дни и да не употреби нищо възбудително.
към текста >>
Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от
описанието
на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние.
Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се). Това са, отначало, внезапни устреми, мъчителни образи, тревожни и без крайни вървежи през неизвестните мрачини, а най-после страхът достига върха: разтреперване, силни тръпки, студена пот, ужас. Но след тях открива се великолепна светлина пред очите, минава се през чисти места и зелени ливади, дето се чуват песни и игри, свещени думи се произнасят и божествени проявления навяват религиозен възторг“. Тогава вече посветеният се явява пред свещения съд, минава през дванадесетте знаци на зодиака и следва пътя на най-го лемите мистерии. В източните посветителни общества, истинските посветени се познават по начина, по който откриват звездите от нашата слънчева система.
Нема, на истина, по-добро доказателство за астралното раздвояване от
описанието
на астралните центрове, дето може да се пренесете или да бъдете пренесени според вашето психическо състояние.
По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти.
към текста >>
Мистериите на Елевзис съдържали, според
Александър
Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ.
Тогава посветеният изучавал практическите мистерии, между които голямо място заемали знанията за превръщане на елементите и херметическите тайни. В 33-та степен на свободното зидарство от шотландския обред може да се намерят същите тия мистерии, но деформирани и неразбрани. Все пак те са доста ясни за да се разбере тази част от египетското знание. Безспорно е, че извикването на астралните сили, материализирани посредством жизнени те флуиди от жертви те, принесени в храма, обяснява, как посвещаваният е виждал „слънцето посред нощ“, т. е. как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма.
Мистериите на Елевзис съдържали, според
Александър
Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ.
Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта. Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила лъчиста в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“. Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му.
към текста >>
На същата става има, освен това, решетесто препречени или
кръстосани
линии.
Ако у една жена пръстите са дълги, сухи, слаби, възловати и свършват с лопатовидно разширение, тия белези трябва вече да ни предпазват. Други хирогномически знаци в такова подозрителна ръка са: значително развит меркуров хълм с взаимно препречени, като решетка, линии. Линия та на ума е спиралообразно завита и разноцветна. Дебели червени линии отиват от безименния пръст към меркуровия хълм. На третата става на тоя (безименния) пръст се намира една толкова дебела линия, че изглежда като изрезка.
На същата става има, освен това, решетесто препречени или
кръстосани
линии.
На самия меркуров хълм често се среща и кръст. Според физиогномията, крадецът има извънредно подвижни очи, погледът му винаги несигурно блуждае, особено когато говори с някого. Той не издържа поглед, настойчиво отправен към него. Клепачите му са полуотворени, брадата изострена, ханшовете прави, раменете закръглени, косата често къдрава и остра, руса или червена, веждите редки, цветът на лицето изменчив и с жълтеникав оттенък. Ако подобни лица имат и червена кожа, човек може да очаква от тях и убийство.
към текста >>
Като притежател на силно изразна артистична ръка може да дадем
Александър
Дюма, знаменития французки романист.
В 1812 год. той падна жертва тъкмо на тия си качества и на страстта си към блясък. Най-голямото му удоволствие беше да се вози с файтон из улиците полулегнал до метресата си. Той спечели високият си чин не само с бясната си храброст, но и с прекалената си подчиненост и привързаност към императора. Лопатовидни ръце имаше Наполеон, който, като велик пълководец, политик, добър математик, държавник и владетел на света, вдъхваше ужас и възхищение.
Като притежател на силно изразна артистична ръка може да дадем
Александър
Дюма, знаменития французки романист.
Френският крал Франциск I имаше също артистична ръка, чийто пръсти бяха същевременно и малко лопатовидно разширени; знае се, че той покровителстваше и насърчаваше артистите. Като пример на човек с делови ръце може да ни послужи кардинали Ришельо, който даже в завещанието с препоръчваше на лицата, които имат страхлива съвест, да стоят далеч от държавните работи. Като представители на мъже с философска ръка можем да споменем: Лок, Кондиляк, Декарт, Малбранш, Лайбниц, Кант и Фихте. Духовни ръце намираме у Исуса, Сведенборга, пророчицата от Префорст и др. (Текстът не може да се прочете поради скъсана част от страницата на списанието) е падат около 560 конични, у мъжете това отношение е 1000:340; 320/1000 принадлежат към четвъртитите и философски ръце; останалите са лопатовидни или смесени.
към текста >>
(Текстът не може да се прочете поради
скъсана
част от страницата на
списанието
) е падат около 560 конични, у мъжете това отношение е 1000:340; 320/1000 принадлежат към четвъртитите и философски ръце; останалите са лопатовидни или смесени.
Като притежател на силно изразна артистична ръка може да дадем Александър Дюма, знаменития французки романист. Френският крал Франциск I имаше също артистична ръка, чийто пръсти бяха същевременно и малко лопатовидно разширени; знае се, че той покровителстваше и насърчаваше артистите. Като пример на човек с делови ръце може да ни послужи кардинали Ришельо, който даже в завещанието с препоръчваше на лицата, които имат страхлива съвест, да стоят далеч от държавните работи. Като представители на мъже с философска ръка можем да споменем: Лок, Кондиляк, Декарт, Малбранш, Лайбниц, Кант и Фихте. Духовни ръце намираме у Исуса, Сведенборга, пророчицата от Префорст и др.
(Текстът не може да се прочете поради
скъсана
част от страницата на
списанието
) е падат около 560 конични, у мъжете това отношение е 1000:340; 320/1000 принадлежат към четвъртитите и философски ръце; останалите са лопатовидни или смесени.
Естествено, тия цифри е показват, че само при смесения тип имаме такъв, а всички останали са чисти типове, напротив, знае се, че чист тип ръка е извънредно рядко явление; казаното значи само, че при споменатите категории белезите на един тип преобладават у една ръка. При разглеждането на женската ръка ние обстойно се спряхме на недостатъците в характера и тяхната хирософска проява; понеже това са общочовешки недостатъци, казаното с малки из менения, разбира се, важи и за мъжката ръка. (Следва). Д-р Юстинус Кернер Яеновидката от Префорст - Фредерика Хауфе (Продължение от кн. VII.) Духът-покровител И госпожа Хуфе си имаше един духовен водач, както всички сомнамбули и мнозина други, които са развили своето вътрешно същество. Сократ и мнозина други са се смитали ръководени от някой дух.
към текста >>
Неговото присъствие се чувстваше не само от… (Текстът не може да се прочете поради
скъсана
част от страницата на
списанието
) … си спомнили за напуснатата си сестра и бърже се затекли при нея.
VII.) Духът-покровител И госпожа Хуфе си имаше един духовен водач, както всички сомнамбули и мнозина други, които са развили своето вътрешно същество. Сократ и мнозина други са се смитали ръководени от някой дух. Този техен гений ги е предизвестявал не само за опасностите, които са заплашвали самите тях, но и за ония по отношение на другите: той им е разкривал бъдещето и им е диктувал линията на поведение. Починалата жена на един почтен гражданин в Хайлборн имаше постоянно при себе си един дух, който я предупреждаваше не само от много опасности, но и за посещенията на приятелите й, както и за случаите на смърт в семейството и най-сетне за нейната собствена смърт. Веднъж той се направи видим за нея под формата на старец.
Неговото присъствие се чувстваше не само от… (Текстът не може да се прочете поради
скъсана
част от страницата на
списанието
) … си спомнили за напуснатата си сестра и бърже се затекли при нея.
Дълбоко изненадани, те я намерили права и научили от нея, че майка им дошла и й дала да яде. Това било за пръв път, как са я чули да говори, но след малко тя се по минала. „По някога, казва Ямблик, един невидим дух витае около спящите хора, за да отстрани от тях душевните или телесните им страдания, а по някога ние сънуваме или в време на сънищата, които ни праща небето, ние чуваме един тих глас, който ни посочва какво да правим“. Аз познавах един селянин, който дълги години лекуваше болестите с паси и масажи. Ето, според собствения му разказ, как е сполучил това.
към текста >>
Обстановката на кабинета показваше, че Ралф беше учен и трудолюбив човек· Обширната библиотека и множеството полици бяха затрупани с книги,
списания
и слоеве брошури, не само по медицината, но и по всички отрасли на човешкото знание.
До голямата писмена маса седеше сам хазяинът на тази квартира и четеше при лампа с зелен абажур една голяма книга с изтъркана подвързия. Доктор Морган беше млад човек, тридесет годишен. Той би могъл да се счита хубавец, ако страшната слабост и болезнена бледност не бяха го обезобразили. Той беше висок и снажен; гъстите, златисто-кафяви коси и малката брадичка, малко по-тъмна, заграждаха неговото тънко, с класически правилни черти, лице; големите очи, строги и замислени, бяха с неопределен цвят; при спокойствие сиво-сини, и тъмни при най-малкото вълнение. Въобще, погледът му се отличаваше с необикновена подвижност и отразяваше всяко душевно движение.
Обстановката на кабинета показваше, че Ралф беше учен и трудолюбив човек· Обширната библиотека и множеството полици бяха затрупани с книги,
списания
и слоеве брошури, не само по медицината, но и по всички отрасли на човешкото знание.
Докторът можеше свободно да се рови в книгите и да се предава на занятията си, тъй като почти нямаше пациенти. Средства за съществуване му даваше добре заплащаната служба, коя то заемаше в една голяма психиатрическа болница. Ралф беше доволен от своето положение, още повече, че неговото слабо здраве го караше да води тих и редовен живот. Но ако той имаше малко работа като доктор, то толкова повече работеше неговият любознателен ум: не напразно той се сблъсък ваше всекидневно с необяснимата проблема — безумието. Постоянното с прикосновение с това зло, което до се га не се поддава на научно изследване, но разяжда здравето на човека, потикна доктора да търси разрешението на тази тайна.
към текста >>
В ръцете си държеше едно
сандъче
, украсено със сребро· — С доктора Морган ли имам честта да говоря, попита непознатият с дълбок и звучен глас.
Навярно, старият Патрик, неговият единствен слуга, спеше като убит, тъй като в коридора беше тихо. След минута, звънът се повтори и Ралф стана. Навярно, някой от квартала заболял и изпратили за него; това, макар и рядко, се случваше. Тъй като Патрик не даваше признак за присъствието си, то младият човек отвори сам вратата. На стълбата стоеше един висок мъж, загърнат в тъмен плащ, с широкопола мека шапка на главата си.
В ръцете си държеше едно
сандъче
, украсено със сребро· — С доктора Морган ли имам честта да говоря, попита непознатият с дълбок и звучен глас.
— Да, аз съм, на ваше разположение съм.· — В такъв случай, позволете ми да вляза. Трябва да поговоря с вас по една много важна работа, която извънредно много ви интересува. Непознатият тури плаща и шапката си на стола и влезе след Ралфа в неговия кабинет. Двамата седнаха и настана доста продължително мълчание. Ралф с любопитство разглеждаше своя гост.
към текста >>
Непознатият тури
сандъчето
на стола и запали свещите.
Стените бяха изцяло покрити с дебела източна материя с тъмен цвят; тежък килим покри ваше целия под. На едната стена стоеше нещо като бюфет или шкаф с гравирани врати. Срещу него, на другата стена, стоеше голяма работна маса, затрупана с книги и хартии. В стаята имаше и няколко стола от старовремска форма, изработени със злато и слонова кост. Всред стаята приготвена маса с два прибора и грамаден златен свещник.
Непознатият тури
сандъчето
на стола и запали свещите.
След това той извади от бюфета няколко бутилки вино, голяма баница, плодове и покани гостенина да седне до масата. Необикновената разходка възбуди апетита на Ралфа· Когато и двамата се навечеряха, непознатият приближи креслото си до огнището и предложи на гостенина да последва примера му. — Настана минутата да обсъдим сериозно и подробно работата, която ни доведе тука. Преди няколко века аз седях на същото кресло, на което вие седите сега и също така с тревога и вълнение слушах разказа за живота на моя предшественик, който владееше великата тайна, която искам да поверя на вас. Сега слушайте историята на моето минало, както и аз някога слушах животописа на оногова, който ме до веде тука.
към текста >>
Аз съм се родил в
Александрия
, във времето на Птоломея Лага, на когото остана Египет след смъртта на
Александра
Велики.
Преди няколко века аз седях на същото кресло, на което вие седите сега и също така с тревога и вълнение слушах разказа за живота на моя предшественик, който владееше великата тайна, която искам да поверя на вас. Сега слушайте историята на моето минало, както и аз някога слушах животописа на оногова, който ме до веде тука. „Моето официално име е Нарайяна Супрамати, индуски принц. Това име и всички документи, които го потвържда- ват, както и всички предимства, свързани с него, получих от оногова, който ми завеща жизнения еликсир. Истинското ми име е Архезилай.
Аз съм се родил в
Александрия
, във времето на Птоломея Лага, на когото остана Египет след смъртта на
Александра
Велики.
Баща ми, Клоний, служеше в войската под началството на Лагида и свърза съдбата си с него. Като стана господар на Египет, Птоломей щедро награди баща ми и му даде висока длъжност в двореца си. Аз растях в разкош, и понеже бях единствено дете, родителите страшно ме галеха и аз водех празен живот, отдавайки се само на удоволствия. На двадесет години аз изгубих баща си. Лишен от последния контрол, аз вършех такива безумия и водех толкова нередовен живот, че в пет години прахосах състоянието си и една прекрасна сутрин се събудих болен и беден.
към текста >>
Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме
Александрия
и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител.
Разпуснатият ми живот еднакво изтощи и тялото ми, и кесията ми. Настана време на тежки изпитания. Всички приятели, които се трупаха на моите пирове, всички жени, които си оспорваха една на друга моето разположение, и даже паразитите, които се хранеха от моите благодеяния — всички ме напуснаха. Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене.
Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме
Александрия
и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител.
Там ни чакаше ново разочарование. Парчето земя, разположено на границата на пустинята, едва можеше да ни изхрани, а къщата не беше повече от една полуразвалена колибка. Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в Александрия. Той беше мълчалив човек, мизантроп, който странеше от хората. Както и аз, той беше много огорчен и доста изпитал човешката неблагодарност и вероломство.
към текста >>
Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в
Александрия
.
Аз останах сам, без счупена пара в джоба и, разбира се, бих умрял от сиромашия и болест, ако не ме бе прибрал един беден човек, бивш войник, който бе служил под началството на моя баща. Той почна да се грижи за мене. Когато аз се поправих дотолкова, че можех да ходя, ние напуснахме Александрия и заминахме за едно малко имение, останало наследство на Мериона — тъй се казваше моя покровител. Там ни чакаше ново разочарование. Парчето земя, разположено на границата на пустинята, едва можеше да ни изхрани, а къщата не беше повече от една полуразвалена колибка.
Обаче, Мерион за нищо не искаше да се върне в
Александрия
.
Той беше мълчалив човек, мизантроп, който странеше от хората. Както и аз, той беше много огорчен и доста изпитал човешката неблагодарност и вероломство. Аз не се противопоставих, когато той избра за жилище съседната пещера, и почнах да му помагам в работата, която оскъдно ни прехранваше. Свежият въздух и трудът ми възвърнаха здравето и в продължение на известно време аз се забравих в новия живот. Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия.
към текста >>
Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на
Александра
и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам.
Аз не се противопоставих, когато той избра за жилище съседната пещера, и почнах да му помагам в работата, която оскъдно ни прехранваше. Свежият въздух и трудът ми възвърнаха здравето и в продължение на известно време аз се забравих в новия живот. Аз мислех също за свое то минало и строго се осъждах за своето непростително безумие, което ме доведе до мизерия и просия. Все пак, докато беше жив моя старец — покровител аз търпеливо понасях този живот. И бях привикнал вече на труд.
Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на
Александра
и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам.
Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно. А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши александрийски приятели.
към текста >>
А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши
александрийски
приятели.
Когато, вечер, ние се разговаряхме, седейки пред пещерата, и старият войник ми разказваше за войните на Александра и за хиляди любопитни случаи от своите походи в Индия и Персия, аз забравях своята мизерия и живеех с това славно минало· След четири години Мерион умря, и аз останах сам. Малко по малко самотията почна да ми дотяга, а после ми стана съвсем непоносима. Аз почнах да мисля за миналия си живот, за разкоша и комфорта, с които бях окръжен, за изящното и просветено общество, и почувствах, че нещо неудържимо ме влече към този неблагодарен свят, отдето бях изгонен завинаги. Горчиво отчаяние ме обхвана. От ден на ден животът ми ставаше все по-ненавистен, а желанието ми да се върна в светския живот — все по-силно.
А при туй, това ми желание беше неосъществимо, понеже аз нямах нищо, освен пещерата, обърната от Мериона в бедно убежище, а с онази парцалива риза на гърба ми биха ме изгонили като просяк от прага на всички дворци, дето живееха моите бивши
александрийски
приятели.
Но да се върна в столицата, за да търся там работа, за това не можеше и да се мисли, тъй като не знаех нищо и не можех да си изкарвам хляба. Мина повече от година в тази тежка вътрешна борба. Отчаянието ми достигна до апогея си; аз почувствах пълно отвращение от живота и вече замислях да туря край на това нещастно съществуване Веднъж през нощта аз лежах пред входа на пещерата, предаден на мрачните си мисли и ненадейно дочух приближаващи се стъпки. Отначало помислих, че това е младият овчар, който по някога ми донасяше по нещо от съседното село; но когато един непознат глас ме извика по име, с учудване скочих на крака. Пред мене стоеше един висок човек, завит в тъмен плащ, с изразително и енергично лице.
към текста >>
Но как ще тръгна аз след тебе в тези дрипи, с боси крака и
невчесана
брада?
Ако искаш, аз ще те взема с себе си и ще те заведа на такова място, дето ще бъдеш осигурен против бедността и ще живееш колкото искаш.· От всички тези думи, аз разбрах само това, че ми предлагат да оставя тази ужасна пустиня, дето гниех жив. Аз скочих. — Кой си ти, великодушни чужденецо, дошъл тук да ме освободиш от моята мизерия? — попитах аз с треперлив глас. — Разбира се, аз с радост ще тръгна след тебе, за щото се съсипах тука и не мога да водя това жалко съществува не в пустинята.
Но как ще тръгна аз след тебе в тези дрипи, с боси крака и
невчесана
брада?
— Кой съм аз, това ще узнаеш, когато му дойде времето, а за останалото не се грижи, отговори непознатият. Той извади под плаща си един пакет, който ми подаде, и една кошница, която остави на земята. — В този пакет ще намериш дрехи и ножици, да си острижеш косата и брадата. Иди, измий се на извора и върни се по скоро! Не настоях да ми се повтори.
към текста >>
Ние стигнахме в
Александрия
.
— Има време, с особен израз каза моят покровител. Да закусим и пийнем, а после — на път. Аз изядох с удоволствие едно вкусно парче дивеч и изпих една чаша старо вино. После ние тръгнах ме на път. На известно разстояние от пещерата ни чакаха два великолепни коня, който държеше един дребен и гърбав слуга, като този, който ни придружаваше.
Ние стигнахме в
Александрия
.
Макар кесията ми в джоба и да бе пълна, но покровителят ми не позволи да се видя с никого от приятелите ми. Същата вечер ние се качихме на един кораб и отплувахме за Европа. Ще замълча подробностите на нашето пътуване; достатъчно е, ако кажа, че моят спътник ме доведе именно тук, на това място. От площадката на скалата аз видях същия този пейзаж, на който се любувахте и вие и който почти не се е изменил от онова време. После ние влязохме в тази съща та стая, дето сега седим.
към текста >>
Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със
сандъчета
и чекмедже та от най различна големина.
Тука също почти нищо не се е изменило. Тези същите драпировки, които като че ли са направени от неразрушима тъкан, покриваха стените, същите столове. За промените и поправките, които аз съм направил, не струва и да се говори. Седейки, както ние сега, слушах аз разказа за живота на моя спътник, както сега вие слушате моя, а след това той ми показа всичко, което аз сега ще ви покажа. Нарайяна стана и заедно с Ралф отиде до шкафа и го дръпна- Зад него в стената имаше вградена чугунена подставка, в средата на която беше изработена от скъпоценни камъни една кабалистическа фигура.
Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със
сандъчета
и чекмедже та от най различна големина.
По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче. Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал. На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост. С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на сандъчето и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни.
към текста >>
По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно
сандъче
, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче.
Тези същите драпировки, които като че ли са направени от неразрушима тъкан, покриваха стените, същите столове. За промените и поправките, които аз съм направил, не струва и да се говори. Седейки, както ние сега, слушах аз разказа за живота на моя спътник, както сега вие слушате моя, а след това той ми показа всичко, което аз сега ще ви покажа. Нарайяна стана и заедно с Ралф отиде до шкафа и го дръпна- Зад него в стената имаше вградена чугунена подставка, в средата на която беше изработена от скъпоценни камъни една кабалистическа фигура. Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със сандъчета и чекмедже та от най различна големина.
По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно
сандъче
, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче.
Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал. На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост. С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на сандъчето и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни. — Тук, каза Нарайяна — се намира еликсирът на живота.
към текста >>
Нарайяна взе това
сандъче
, пренесе го на масата и го отвори.
За промените и поправките, които аз съм направил, не струва и да се говори. Седейки, както ние сега, слушах аз разказа за живота на моя спътник, както сега вие слушате моя, а след това той ми показа всичко, което аз сега ще ви покажа. Нарайяна стана и заедно с Ралф отиде до шкафа и го дръпна- Зад него в стената имаше вградена чугунена подставка, в средата на която беше изработена от скъпоценни камъни една кабалистическа фигура. Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със сандъчета и чекмедже та от най различна големина. По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче.
Нарайяна взе това
сандъче
, пренесе го на масата и го отвори.
Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал. На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост. С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на сандъчето и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни. — Тук, каза Нарайяна — се намира еликсирът на живота. Кой го е открил?
към текста >>
С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на
сандъчето
и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни.
Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със сандъчета и чекмедже та от най различна големина. По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче. Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал. На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост.
С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на
сандъчето
и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни.
— Тук, каза Нарайяна — се намира еликсирът на живота. Кой го е открил? Кой извлякъл от космическия хаос това страшно вещество? Аз не зная. Този, който ме посвети, каза, че получил тази тайна по същия начин, както и аз ви я предавам.
към текста >>
Нарайяна отвори
сандъчето
с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като вода, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора.
Друго предание гласи, че в центъра на земята, под охраната на четирима стражи, извира като огнена вода тази същата субстанция и че един профан, попаднал случайно в ония дълбочини, откраднал малко от тайнствената течност. Как сполучил това? Ползвал ли се е той с някакви химически похвати, за да образува този течен огън, с който са пълни тези стъкленички и този прах в кутията? Това е неизвестно. Аз мога само да ви кажа, как трябва да се употребяват тези ингредиенти.
Нарайяна отвори
сандъчето
с белия прашец и продължаваше да обяснява, като сочеше златната лъжичка: — Ако вземете от шишенцата една лъжичка от течния огън и прах, колкото главичката на една игличка, и ги смесите, и двете вещества, щом се допрат до въздуха, ще се превърнат в безцветна и прозрачна, като вода, течност, която стига па даде безсмъртие на няколко стотин хора.
Вие нямате нужда да си приготвяте всичко това сам, тъй като течността, приготвена от един от моите предшественици, ще стигне за вас и за цяла серия ваши наследници. Тази течност ще ви предам после. Сега този прах съдържа в себе си същността на четирите ви дими стихии: въздуха, огъня, водата и земята. От момента, когато стане съединението им с еликсира на живота, стихиите престават да влияят на този, чието тяло е пропито с тази течност. Нито водата, нито огъня, нито бурята ще бъдат в състояние да ви повредят.
към текста >>
Нарайяна взе донесеното от него
сандъче
и извади оттам една връзка книги.
Тайнственият еликсир дава неизвестни сили не само на тялото, но и на душата. Вие ще станете ясновидец, ще виждате и чувате онова, което е недостъпно на другите смъртни и само с едно допиране ще лекувате различни болести. Най после вие няма да се боите нито от отрова, нито от куршум, нито от пожар, ни то ще ви вредят последствията от излишествата. С една реч, вашето тяло става неразрушимо, но от тази плът ска тъмница е много мъчно да се освободи душата. Сега минавам на социалното положение.
Нарайяна взе донесеното от него
сандъче
и извади оттам една връзка книги.
— Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати. А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят. Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота. Погледнете тези сандъчета. Нарайяна отиде пак към шкафа и отвори няколко сандъчета.
към текста >>
Погледнете тези
сандъчета
.
Сега минавам на социалното положение. Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги. — Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати. А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят. Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота.
Погледнете тези
сандъчета
.
Нарайяна отиде пак към шкафа и отвори няколко сандъчета. — Всичките са пълни с брилянти, бисери, рубини, изумруди и други скъпоценни камъни, всеки от които представлява цяло състояние. А тук — той натисна едно копче и се отвори друго отделение, широко и кръгло като кладенец — тук има цели отливъци чисто злато. Колко е дълбок този златоносен кладенец, не зная положително. Може би, той отива до подножието на планината.
към текста >>
Нарайяна отиде пак към шкафа и отвори няколко
сандъчета
.
Нарайяна взе донесеното от него сандъче и извади оттам една връзка книги. — Ето документите, които доказват законността на името и владенията на принц Нарайяна Супрамати. А това е моето завещание, засвидетелствано у английския консул в Калкута, с което аз завещавам на по-малкия си брат, носещ същото име, като мене, Нарайяна Супрамати, всичките мои имения, списъка на които е приложен тук, а също така й сто милиона, намиращи се в всички банки на Стария и Новия свят. Впрочем, всичко това са само отпадъци от онова безгранично богатство, с което разполага притежателят на еликсира на живота. Погледнете тези сандъчета.
Нарайяна отиде пак към шкафа и отвори няколко
сандъчета
.
— Всичките са пълни с брилянти, бисери, рубини, изумруди и други скъпоценни камъни, всеки от които представлява цяло състояние. А тук — той натисна едно копче и се отвори друго отделение, широко и кръгло като кладенец — тук има цели отливъци чисто злато. Колко е дълбок този златоносен кладенец, не зная положително. Може би, той отива до подножието на планината. Във всеки случай, тази съкровищница е неизчерпаема и позволява да се живее царски.
към текста >>
След минута той се върна с малкото
сандъче
, което мълчаливо отвори.
Или, по-вярно, довиждане на онзи свят! Той кимна с глава и се упъти към вратата. Ралф го извика с задавен глас: — Оставете ми малко от вашия еликсир, в случай че смъртта ме уплаши силно,— срамежливо и с силно желание промълви той. Странна усмивка се мерна по красивото и строго лице на Нарайяна. — Добре, сега ще ви донеса — каза той.
След минута той се върна с малкото
сандъче
, което мълчаливо отвори.
В него имаше две шишенца: едното — по-голямо, другото — по малко. Нарайяна взе една кристална чаша и наля в нея малко течност от голямото шишенце. Подигайки чашата на светлината, той показа на доктора, че на дъното се намира това вещество, прилично на течен огън. — Ето! — каза той, оставяйки чашата на масата и старателно я покри с стъклена пластина.
към текста >>
Като взе от
сандъчето
по-малкото шишенце, Нарайяна се поклони и излезе.
Подигайки чашата на светлината, той показа на доктора, че на дъното се намира това вещество, прилично на течен огън. — Ето! — каза той, оставяйки чашата на масата и старателно я покри с стъклена пластина. — Ако вие изпиете това, ще влезете във владение на цялото наследство. В това шишенце е еликсирът, готов за употребление. Сбогом!
Като взе от
сандъчето
по-малкото шишенце, Нарайяна се поклони и излезе.
Докторът остана сам. Устремил поглед в чашата, съдържаща в себе си живота, той продължаваше да лежи, като не беше в състояние да се реши да се допре до нея. А при това, положението му се влошаваше от час на час. Той гореше, като в огън; остри болки измъчваха гърдите му, дишането му беше тежко и на минути му се струваше, че се задушва. Въпреки оживителното питие, което беше до него, той чувстваше още по- мъчителна жажда.
към текста >>
Някъде на юг от
Сан
-
Франциско
, градецът
Санта
-Дона .
— учудих се аз. — Той. — В Америка! — Отдавна. На бреговете на Тихия океан чак.
Някъде на юг от
Сан
-
Франциско
, градецът
Санта
-Дона .
. . Чакай, чакай — късаше той плика, говорещ — да знаете само колко са интересни писмата му . . . От плика изпаднаха няколко фотографии. Без да ща, аз следях лицето му и останах изненадан от впечатлението, което видях, че те му причиняват и промяната, която стана с него.
към текста >>
Да, той е страдал от същата болест, — това бе ми
описано
по мое настояване от Дика най-подробно — и също тъй без надеждно церен от тамкашните капацитети.
Е добре, същият е казал, че и нему се струва да ме познава, но де и кога ме е виждал, не може да си спомни. Това беше загадка, която ставаше явна — един воал се вдигаше — една завеса се отдръпваше и откриваше една странна, невъзможна дори, бих рекъл, тайна. В що се състоеше тя? Това, което наричах „аз“, което познаваха всички за Джордж Мирл, не беше, освен една от квартирите му! Да, аз разбрах, че моята личност живееше едновременно в две тела, едното в Англия, а другото на западните брегове на Америка, едното беше сух, висок, твърдоглав англосаксонец, другият — дебел, добродушен, страдащ от същата като мене болест, американец, който, както ми пишеше Дик, имал в кръвта си примес от испанска.
Да, той е страдал от същата болест, — това бе ми
описано
по мое настояване от Дика най-подробно — и също тъй без надеждно церен от тамкашните капацитети.
Но аз вече имах нишката и бях разбрал същността. Тогава, когато тоя незнаен „аз“ беше тук, в мен — странно звучи всичко това, на ли? — онзи там спеше! И когато „аз“, англичанинът, спях — живееше „аз“, американецът. А когато единият се събуждаше неочаквано през нощта, другият заспиваше, падаше в несвяст през деня, и когато другият заспиваше през деня — онзи се събуждаше през нощта!
към текста >>
В това писмо,
писано
на бърже, се съобщава ще — аз имам и него тук между писмата си — че неговия приятел е починал внезапно между 4—5 сутринта, Но треновете се бяха сблъскали по обед, мислех си аз ... а после се сетих.
Аз не позволих да го върне, нещо повече, аз го взех. Това не сторих от любопитство — не, аз чаках потвърждение в него на едно допускане, на една . . . странна хипотеза, почти безумна. И не се излъгах.
В това писмо,
писано
на бърже, се съобщава ще — аз имам и него тук между писмата си — че неговия приятел е починал внезапно между 4—5 сутринта, Но треновете се бяха сблъскали по обед, мислех си аз ... а после се сетих.
Разгърнете алманаха и ще видите, че едновременно на разните места на земното кълбо никога часовниците не сочат един и същи час. Но едната и другата смърт бяха станали едновременно, по оня часовник, с който си служи вечността . . . — Но, Чарли, нима всичко това . . .
към текста >>
Кривото разбиране на значението на този текст от
Писанието
, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“.
Даже и ако би бил духовен, умствен или материален, застоят всякога докарва смъртта. Както великото съзнание работи всеки космичен ден, така и чадата божи, които искат да напредват, трябва да работят. Мнозина грешат, като ограничават значението на думата „работа“ в чисто физически труд. Да работиш, не значи непременно да правиш физическо усилие. Човекът е дух и неговите умствени сили могат да растат само с постоянното си упражнение.
Кривото разбиране на значението на този текст от
Писанието
, на законите на живота и на закона за изобилието се дължи на кривото тълкуване на думата „труд“.
Миналата година, когато почнах да държа тия лекции за пръв път, мнозина счетоха за вредно да се проповядва, че може да се привличат материалните неща чрез употребата на умствени сили, вместо да се учи, че физическият труд е необходим, за да се получи тоя резултат. Ясно е, че развитието на тия предпазливи души не отива по далеч от физическия план, и че те са неспособни да си дадат сметка, какво умственият труд е толкова реален, колкото и физическият. Други пък, които не знаят да си служат с духовните сили, за да привличат материални блага, протестират против това учение. Разумно е да се предположи, че ония, които считат мъчна или невъзможна манипулацията с духовните сили, съдят по-зле, отколкото ония, които ги употребяват. На първите аз бих препоръчал най-доброто: моите искрени пожелания да напреднат в пътя на развитието, които са си избрали.
към текста >>
Когато пристигна в
Сан
-
Франциско
само с няколко долара в джоба си.
Постоянната практика е направила от тия хора ловки приложители на закона и за тях законът е станал абсолютна достоверност. Когато едно същество достигне тая точка на развитие, той може да урежда лесно работи те си, да отива навред, дето желае, и да привлече към себе си всичко, което иска и дето и да се намира то. Мнозина от студентите закъсняват през втория етаж на физико-умствения труд. Някой го минават бърже, понеже имат по-голяма вяра от другите, тъй като за по-голямата част това е въпрос на вяра: „човекът в същност е това, което мисли и чувства по сърце“. Г-жа Елена Уйлманс-Пост, водителят на „Ментал-Сиентистите“, се впусна в самостоятелен живот абсолютно без никакви средства.
Когато пристигна в
Сан
-
Франциско
само с няколко долара в джоба си.
тя потърси и получи първото си място в един вестник, което й доставяше достатъчно пари за преживяване. Малко по-късно, тя пожела и получи повишение. Най-напред тя прилагаше несъзнателно закона за търсенето — само по своята интуиция, а по-после, съзнателното й служене с закона й осигури бляскава кариера. От журналистка, тя стана писателка, написа много книги и най-сет не прибави и лекуването и преподава нето към другите си занятия. Тя стана причина да се построи цел град в Флорида и сега е притежателка на огромно богатство.
към текста >>
Като турил намереното в джоба на
изпокъсаната
си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора.
Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил. Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател.
Като турил намереното в джоба на
изпокъсаната
си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора.
Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота. Не ни казвайте, моля, че пресилената просба на младия окултист е била причината на катаклизма, тъй като по следния не е имал нищо общо с неговото създание. Но студентът е бил увлечен от циклона и изтърпял всичките му ужаси вследствие бурното си умствено състояние, в което той отправи просбата си: тя трябваше да бъде удовлетворена, както бе отправена. Осмо правило, бъдете всякога спокойни и разсъдливи, но положителни, когато просите. Не просете никога на бърже.
към текста >>
Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват
Писанието
, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог.
„Скоро след като се настанихме тук, през една безсънна нощ, в мрачно настроение, тежко ми беше, чувствах се изоставена в страдания та си, напусната от Бога и се обърнах към Него с думите: Господи, защо съм изоставена, до кога ще продължават тия страдания? В това време видях един бял чадър, разтворен над мене и чух или по добре почувствах, че някой ми шепне: „Не бой се, ти си под закрилата на Бялото Братство“. Госпожата не е окултистка и не знае, че действително съществува Бяло Братство, което я е турило под закрилата си. Съобщава: М. Т-ва. Ефекти от гореща молитва.
Преди години се появиха в нашия край нови християни, сектанти, наречени пендакоси, които отричат официалната църква и сами четат и тълкуват
Писанието
, говорят на чужди, незнайни езици и разправят, с голяма увереност, че им се явявал Бог.
Тук ще предам опитността на един от тях, на име Baсил Цачев Михевски, от с. Патрешко, троянско, 27 годишен, по занятие дърводелец, която той разправя с въодушевление. Било на девети март 1921 г. Дошъл в тяхното село един проповедник, говорил има за вярата в Бога, събрал тия, които желаят, и ги учел как да се молят, за да им се простят греховете и Бог да им се прояви. Ония, които повярвали на думите му, започнали да се молят заедно с него на колени, като повтаряли неговите думи: „Господи, Боже мой, прости ми греховете и премий ме в кръвта на Исуса Христа и кръсти ме с Духа святи и с огън, като ти се моля в името на Исуса Христа!
към текста >>
Едно познато на мен лице, в което имам пълно доверие, ми съобщи, че на една от стените на стаята му били
написани
от невидима ръка следните непонятни ду ми, които след късо време изчезнали: Това е станало през месец декември м. г.
1924 г. — Троян. Съобщава: М. Д. — учител. Тайно съобщение.
Едно познато на мен лице, в което имам пълно доверие, ми съобщи, че на една от стените на стаята му били
написани
от невидима ръка следните непонятни ду ми, които след късо време изчезнали: Това е станало през месец декември м. г.
Най-напред били написани първите два реда, а след един месец другите три. Цветът (боята) на буквите бил зелен. Лицето е малограмотно, научил се да чете и пише сам Като видел тия букви, нарисувал ги на книга една по една и ми ги предаде. Той не знаел към кого да се обърне, за да разбере значението на думи те. Попитал един свещеник, който му отговорил, че трябва да се правят молитви, но повече не искал да говори, защото хората щели да му се смеят.
към текста >>
Най-напред били
написани
първите два реда, а след един месец другите три.
— Троян. Съобщава: М. Д. — учител. Тайно съобщение. Едно познато на мен лице, в което имам пълно доверие, ми съобщи, че на една от стените на стаята му били написани от невидима ръка следните непонятни ду ми, които след късо време изчезнали: Това е станало през месец декември м. г.
Най-напред били
написани
първите два реда, а след един месец другите три.
Цветът (боята) на буквите бил зелен. Лицето е малограмотно, научил се да чете и пише сам Като видел тия букви, нарисувал ги на книга една по една и ми ги предаде. Той не знаел към кого да се обърне, за да разбере значението на думи те. Попитал един свещеник, който му отговорил, че трябва да се правят молитви, но повече не искал да говори, защото хората щели да му се смеят. Лицето се довери на мен и аз се обръщам към вас.
към текста >>
И ние сме приятно изненадани, като виждаме да се появяват статии от Все мирна Летопис преведени на чужди езици и поместени в европейските
списания
.
Действително, след няколко дни той се убол, когато разглеждал една машинка, поради което пръстът му се инфектирал, но бил опериран и оздравял. Книжнина Духовото движение. Без международни договори, нападателни и отбранителни съюзи или всевъзможни конференции с много трясък и шум, но без никакъв резултат за всеобщия мир и благоденствие — практика на управниците и политиците в съвременните държави — духовното движение се засилва чрез общността на божествените истини, на които безкористно служат дейците от всички страни. Устното и печатното слово е един от най-мощните фактори на това движение. Чрез размяната на идеите си духовните работници се разбират и взаимно си помагат за успеха на делото.
И ние сме приятно изненадани, като виждаме да се появяват статии от Все мирна Летопис преведени на чужди езици и поместени в европейските
списания
.
Така в кн. 3 за месеците май — юни т. г. на италианското списание Mondo Occulto, орган на „Международното Психическо Дружество“, е публикувана нашата статия: „Разумните сили в живата природа — Разумно- стта, проявена в устройството на организмите — Свещеният закон“ (кн. III от год· Ш на .Всемирна Летопис“). В превода тя е озаглавена: „Le forze coscienti della natura e loro partecipazione nella formazione dell’ organismo — La legge sacra“.
към текста >>
на италианското
списание
Mondo Occulto, орган на „Международното Психическо Дружество“, е публикувана нашата статия: „Разумните сили в живата природа — Разумно- стта, проявена в устройството на организмите — Свещеният закон“ (кн.
Устното и печатното слово е един от най-мощните фактори на това движение. Чрез размяната на идеите си духовните работници се разбират и взаимно си помагат за успеха на делото. И ние сме приятно изненадани, като виждаме да се появяват статии от Все мирна Летопис преведени на чужди езици и поместени в европейските списания. Така в кн. 3 за месеците май — юни т. г.
на италианското
списание
Mondo Occulto, орган на „Международното Психическо Дружество“, е публикувана нашата статия: „Разумните сили в живата природа — Разумно- стта, проявена в устройството на организмите — Свещеният закон“ (кн.
III от год· Ш на .Всемирна Летопис“). В превода тя е озаглавена: „Le forze coscienti della natura e loro partecipazione nella formazione dell’ organismo — La legge sacra“. Преводът е извършен ясно и сполучливо. Списанието Mondo Occulto се издава двумесечно в Неапол. Основателят му е Джузепе Гарибалди Роко, а дире- ктср Ф. Цингарополи.
към текста >>
Списанието
Mondo Occulto се издава двумесечно в Неапол.
3 за месеците май — юни т. г. на италианското списание Mondo Occulto, орган на „Международното Психическо Дружество“, е публикувана нашата статия: „Разумните сили в живата природа — Разумно- стта, проявена в устройството на организмите — Свещеният закон“ (кн. III от год· Ш на .Всемирна Летопис“). В превода тя е озаглавена: „Le forze coscienti della natura e loro partecipazione nella formazione dell’ organismo — La legge sacra“. Преводът е извършен ясно и сполучливо.
Списанието
Mondo Occulto се издава двумесечно в Неапол.
Основателят му е Джузепе Гарибалди Роко, а дире- ктср Ф. Цингарополи. Из окултната книжнина. Капиталното тритомно съчинение на всеизвестния астроном и психист Камил Фламарион: „La mort et son mystere“, от което ние дадохме през II и III го дишнина на Всемирна Летопис не колко интересни извадки, е вече преведено на други европейски езици. Италианският превод, с предговор от видния италиански психист, проф. Ернесто Боцано, е излязъл от печат под надслов: La Morte.
към текста >>
Житно Зърно, месечно
списание
за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год.
net и др. За съжаление, нови книги с окултно съдържание на български не са издадени. Нашата „мислеща“ интелигенция, в по-голямата си част, се е предала почти всецяло на стремежа си за придобиване материални блага, без оглед на средствата, които употребява за тая цел, и без съзнание на обществения си дълг. От самите й върхове, които претендират за голяма ученост (професори, учители, писатели и др.) до най-дребните интелектуални съществувания, тя преживява още периода на дълбок летаргически сън. Почти никакъв интерес не се забелязва у нея към новата мисъл, която прави такива гигантски крачки в европейските литератури.
Житно Зърно, месечно
списание
за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год.
I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв. С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото. Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета.
към текста >>
С радост трябва да се поздрави появяването на това
списание
, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото.
От самите й върхове, които претендират за голяма ученост (професори, учители, писатели и др.) до най-дребните интелектуални съществувания, тя преживява още периода на дълбок летаргически сън. Почти никакъв интерес не се забелязва у нея към новата мисъл, която прави такива гигантски крачки в европейските литератури. Житно Зърно, месечно списание за живота, науката и изкуството в светлината на самосъзнанието и свръхсъзнанието. Год. I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв.
С радост трябва да се поздрави появяването на това
списание
, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото.
Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно.
към текста >>
Обаче, за да може
списанието
да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му.
I, кн I -V. Год. абонамент 60 лв. С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото. Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета.
Обаче, за да може
списанието
да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му.
С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха!
към текста >>
Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от
списание
то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно.
С радост трябва да се поздрави появяването на това списание, починът за което изхожда от един кръжок млади хора с пробуден копнеж за възвишеното и красивото. Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“.
Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от
списание
то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно.
По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание.
към текста >>
По всичко изглежда, че редакцията на това
списание
се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях.
Според оповестената му програма, в него ще се разглеждат общи и специални въпроси из областта на окултните науки и ще се хроникират факти и събития из книжовния и обществен живот от гледището на окултизма. От съдържанието на досега излезлите книжки може да се констатира старанието на редакция та да отговори, според силите си, на изискванията на тая обширна програма, за да допринесе към общото дело на народната просвета. Обаче, за да може списанието да проникне в младежките среди, за които е предназначено, и да добие по-широко разпространение съобразно с набелязаната цел, желателно би било да бъде то по-популярно, като се избират, постепенно и последователно, материали, съответни на умствените сили и способности на четците му. С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно.
По всичко изглежда, че редакцията на това
списание
се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях.
С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази.
към текста >>
Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това
списание
да улесни четците си.
С това пожелание, ние го препоръчваме на българската четяща публика, особено на оная интелигентна част от нея, която още блуждае из мрачния гъсталак на материалистичния мироглед. „Аероплан“. Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха!
Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това
списание
да улесни четците си.
Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието!
към текста >>
Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско
списание
.
Получи се в редакцията ни книга I, II и III, от списание то „Аероплан“, което излиза месечно и струва 80 лв. годишно. По всичко изглежда, че редакцията на това списание се е нагърбила с трудната задача да популяризира съвременната техника, нейните новости в разните страни и да обясни тия чудни наглед факти, като например, летенето без пилот на апаратите фантоми, тия страшилища на бъдещата война, които ще сипят огън и торпили и за няколко часа ще могат да съсипят цели градове, без да има човек в тях. С достъпен език са обяснени много подробности, които инак биха изисквали да се четат цели книги, за да бъдат разбрани. С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си.
Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско
списание
.
Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек. Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни.
към текста >>
„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано
списание
, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек.
С статията „Безмоторно летене“ четецът се запознава с тоя чуден полет, чрез който човек наподобява вече птиците — без никакви мотори, пилота се задържа по 5 — 6 и повече часа в въздуха! Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните.
„Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано
списание
, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек.
Ето какво казва самата редакция за целта на списанието! „Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници.
към текста >>
Ето какво казва самата редакция за целта на
списанието
!
Многото чертежи и фотографии, с които са попълнени страниците, улесняват разбирането и сочат на големите грижи, които е положила редакцията на това списание да улесни четците си. Не можем да отминем без да поменем уводните статии на книжките: „Летенето и неговото значение за живота, машинизма на човечеството“, които по своята дълбочина на разглеждане поставените въпроси биха направили чест на кое и да е европейско философско списание. Преживяванията на хвъркатия човек — пилота и неговите особени впечатления, са намерили израз в хубави възпоминания и игриви разкази. „Борбата на западния фронт за въздушното надмощие“ е статия, в която се изнасят за пръв път на български език от сведущо лице ценни данни за оня голям двубой в въздуха, който бе решаващ и за земята, който водиха две индустрии и два духа при максимално напрежение на воля, характер и машини- Тя особено би била полезна за военните. „Хвъркатите пощальони“, „Жените в авиацията“, разни нови мотори и фотографии апарати (някои от които пра вят 25,000 снимки в секунда), новости, рекорди, разни сведения из целия свят — ето на късо съдържанието на това хубаво и богато илюстрирано списание, което заслужва да се чете от всеки интелигентен човек.
Ето какво казва самата редакция за целта на
списанието
!
„Да поднесем в най-популярна форма и по възможност с повече илюстрации, въпроси от разните отрасли на науката, техниката и живота като се дава преимуществото на най-младото и най интересното — летене; преживяванията на ония, които са свързали живота си с тия машини; новото в науката, забележителното в техниката — ето целта ни. Днес, когато жадното въображение на юношата се подхранва от разни сензации, нам се иска да привлечем вниманието му към една друга област, дето са боравили хиляди идеалисти и благородни хора преди него, дето има безкрайни полета на възможности и неограничена перспектива на творчество и в която всяка крачка е подвиг и всяко дело — паметник. Нам се иска да попаднем в ръцете както на интелигента, така и на работника и селянина, на всички тия, които биха желали да се опознаят и с другата страна на човешката мисъл, с тоя тих „остров на блажените“, на вярващите, на стремящите се и трудещи се умове, дето също тъй, както навсякъде в живота, има мъки и мъченици, но същевременно и безсмъртни герои. Уморено от политическите листове, от неспокойствието на всекидневния живот, мъчнотиите на преживяваните моменти, бързащото от място на място отрудено око на такива хора би могло да се спре и си почине няколко минути на нашите страници. Ние съзнаваме трудността на задачата си, но твърдо вярваме, че има още достатъчно хора между нашия народ, които ще ни разберат и подкрепят!
към текста >>
Г-н Анри Дюрвил съобщава в
списанието
си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни.
Самият той от тогава продължава да боледува и още не е напуснал болницата. Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят? Не си ли служи с материални средства или тънки отрови? Никой не може да каже нещо положително, а всички се губят само в догадки“. Хипнотизация на животните.
Г-н Анри Дюрвил съобщава в
списанието
си Psychic Magazine интересни опити и наблюдения по хипнотизирането на разни животни.
Той пише следното: „Не е само човешкото същество, което може да се подложи на хипнотично влияние: това последното се чувства и от всички видове животни, като напр. малките млекопитаещи, птиците, влечугите, жабите и рибите. Опитите на Бине и Фере, Чермак, Хюбел, Хартинг, Прайер, Шарл Рише и много други доказват това. Между малките четвероноги, тия опити са правени много пъти с задоволителен резултат. Котката, кучето, заекът, морското прасе се оказват чувствителни към хипнотическото действие на човека.
към текста >>
Те се организират в многобройни кръжоци в цялата провинция, които си уреждат чести срещи, събират сведения из духовния живот, издават книги, вестници и
списания
.
„Бъдете твърди в братолюбието“. В конференцията ще се четат доклади за духовното движение, във връзка с целите на съюза, в България, Югославия, Румъния, Австрия и Германия. Драйер, който наскоро посети България и основа дружество „Братство за мир“, е секретар на горния международен съюз и действаше от негово име. Международното психическо дружество в Париж. Психистите в Франция развиват трескава дейност.
Те се организират в многобройни кръжоци в цялата провинция, които си уреждат чести срещи, събират сведения из духовния живот, издават книги, вестници и
списания
.
Образувани били местни групи на горепоменатото дружество в Бордо, Манс, Руан и Тулуза, а се приготовляват в Марсилия, Монлюсон, Рубе, Страсбург и Хавр. Също и във французките колонии почнали да се организират многобройни съмишленици. Италианският клон, който се намира под ръководството на г. Роко, основател на списанието Mondo occulto, образува свои представителства в цялата провинция, включително и в Сицилия. Централното бюро в Париж е организирало периодически обеди на всички психисти, членове и не членове, живущи в френската столица· Първият обед бил даден на 11.
към текста >>
Роко, основател на
списанието
Mondo occulto, образува свои представителства в цялата провинция, включително и в Сицилия.
Психистите в Франция развиват трескава дейност. Те се организират в многобройни кръжоци в цялата провинция, които си уреждат чести срещи, събират сведения из духовния живот, издават книги, вестници и списания. Образувани били местни групи на горепоменатото дружество в Бордо, Манс, Руан и Тулуза, а се приготовляват в Марсилия, Монлюсон, Рубе, Страсбург и Хавр. Също и във французките колонии почнали да се организират многобройни съмишленици. Италианският клон, който се намира под ръководството на г.
Роко, основател на
списанието
Mondo occulto, образува свои представителства в цялата провинция, включително и в Сицилия.
Централното бюро в Париж е организирало периодически обеди на всички психисти, членове и не членове, живущи в френската столица· Първият обед бил даден на 11. юний т. г. в салоните на Жиле, булевард Нйой. Този обед бил даден в чест на г. Г. Фабиус де Шанвил, който от 40 години насам работи, заедно с покойния Хекюр Дюрвил, по психизма, като професор в Практическото училище по магнетизма и като председател на международните конгреси по експерименталната психология.
към текста >>
Един от тия любещи своите ближни е директорът на
списанието
Psychic Magazine, г.
де Шанвил бил поднесен един дар — бронзова статуя. Вторият обед щял да бъде даден през ид. м. октомври или ноември т. г. Пожертвувателността в чужбина. Ръководени от възвишените принципи на любовта и доброто, мнозина чужденци, без да бъдат подканвани от когото и да е и неламтящи за мимолетна слава, правят големи парични пожертвувания, било да се подкрепи разпространението на окултната книжнина, било да се помогне на страдащите и немощните.
Един от тия любещи своите ближни е директорът на
списанието
Psychic Magazine, г.
Анри Дюрвил, който е основал специална болница в Ньой на Сена и е построил едно солидно двуетажно здание за тази цел, всред най-разкошния кът на булонската гора. В това приятно убежище болните телом и духом ще намерят най-занимателно гледане и лекуване по природните методи: топъл въздух, водно лечение, слънчеви бани, светилно церене, магнетизиране и психическо превъзпитание. Едно огромно многолюдие от страдащи се стича там и моли за прием. Апатични към живота, абстеници, неврастеници, отчаяни — всички нервно и душевно-болни, приемът на които е възможно в това лечебно заведение, намират ефикасна помощ. Там се допущат болни и от органически недъзи.
към текста >>
НАГОРЕ