Търсене в текстове за 'Разумен свят'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 496 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима.
Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити). Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста. Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба. Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички. Това малко същество е чехълчето (Paramaecium). По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима. По-нататък в организмите намираме едно ново явление, групирането на колонии. За първи път го намираме у хидромедузите. Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди. Тая колония има общ стомах, в който всеки отделен индивид каквото хване - изпраща, и от него всички индивиди се хранят. По тоя начин се гарантира живота и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна.
към текста >>

Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.
И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение. Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите. Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни. Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор. Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение. Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение. Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството. А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
към текста >>

2. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни.
Да! Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа. Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност. И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий.
към текста >>

Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал.
И като критерий за новите насоки в живота, тя поставя идеята за доброто в света. Истинската философия, наука, изкуство и религия са тези, съградени върху твърдината на доброто. И то не онова илюзорно добро, на което мисли, че служи всеки съвременен християнин и в името на което днешния християнски свят, с всичката си култура води от най-жестоките и опустошителни войни. Единствена е идеята за доброто и то принадлежи на Бога, а не на хората. И туй е доброто на жертвата. Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал. Една именно от тези форми, осмислена от поставената нова идея за реализиране, е братското сдружение. Ние ще проследим накратко един от много важните резултати на новия критерий. Съвременните общества си имат традиции. Последните са рожба на господстващия морал, а той днес се характеризира като такъв на крайния индивидуализъм. Всеки живее за себе си и всеки се цени според това, което има.
към текста >>

По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри.
и дух. живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства. Така дисциплината ще почива на едни от най-сигурните устои, които ние познаваме: – Съзнателно и вътрешно зачитане и пазене целостта и хармонията в бр. сдружение, защото разделението винаги се предизвиква от едно ненадейно егоистично настроение. При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки. По пътя на вътрешното комунизиране, ние неминуемо ще се срещнем с един стар наш съветник – горделивеца-индивидуалист, с когото ще трябва по един мирен и разумен начин да ликвидираме известни негови навици, нехармониращи с дисциплината на сдружението, а други – да облечем в новата форма, представляваща синтез от най-различни багри. Този индивидуализъм, само в известни свои прояви, разбира се, е необходим при общия живот, за да се проявява всеки в своя естествен обзор и да се избегне опасността от подражанието, което е изправния, нестабилизиран още път на търсещия, представлява не малко зло. Да убиваме своята разумна природа, това рано или късно ще ни доведе до големи разочарования. И нашият читател много добре вижда сега, какво единомислие трябва да има между членовете на сдружението, та по един чисто вътрешен път всеки един безпогрешно да гради сградата на общия стремеж. Ние няма да премълчим фалша, че под силния товар на противоречията от една страна и от неизживения още процес на индивидуализирането (от друга), в известни членове на бр. сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения).
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят.
Ще взема няколко примера: окултизмът говори за етерно тяло, говори за ясновидство. Но който иска, може да повтори опитите на Райхенбах и ще се увери в това . За неговите опити поне не се искат никакви инструменти. Друг пример: принципите на окултната медицина се прилагат с успех в клинико-терапевтическия институт в Щутгарт, а принципите на окултната педагогика в Свободното Валдорфско училище пак там. Който желае, може по чисто научен път да се доближи до окултизма. Всъщност днес всички почти науки са дошли до границата между видимия и невидимия свят. Това е вярно както за физиката, така и за химията, биологията, психологията и пр. Ако искаме да разберем действителността, ние значи трябва да изучим вътрешната страна на явленията. Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога.
към текста >>

Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция.
Някои благодарят на Бога, само когато им върви. А когато не им върви, казват, че няма смисъл в живота. Материалистът си мисли, че природата е мъртва и че всичко се свежда към физико-химични процеси. Според окултизма няма нищо мъртво. В основата на природата лежат съзнателни сили. Усилията на много същества над нас са необходими, за да имат човек и в другите царства условията във физическия свят за съществуване и така да продължават своята еволюция. Ангелската йерархия взема голямо участие в това. Тя е канал, чрез който се проявява божествената енергия. Всичко, което виждаме около нас, ни говори за божията любов, понеже то представлява условията, които са нужни за проява и усъвършенствуване на всички същества. Знаещият благодари за всичко: за радостите, скърбите, слънцето, въздуха, дъжда и всички други условия, чрез което ни се дава възможност да живеем и да се развиваме. Тези разумни същества работят, както в нашето тяло, така и в звездните системи.
към текста >>

Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят.
Ние бихме ли могли да съществуваме даже една минута, ако не бяха усилията на ангелската йерархия, която дирижира силите, които работят в нашето тяло . Взаимопомощта е великия закон, върху който се крепи животът на вселената. В небето царува следният закон: по-висшите, по-напредналите служат на по-долните и то не по задължение, а от любов. Всъщност, в тяхната дейност се проявява Бог. Те са изпълнители на божествения план на развитието. Можем сегиз-тогиз да се изолираме от външния живот временно, да влезем вътре в нас си, но не за да останем сами, а за да влезем във връзка със света, който е над нашия, с божествения свят. И в тези избрани минути можем да се потопим в мисълта за великата жертва на Бога и на ангелската йерархия заради нас. Нека в тези минути да съсредоточим съзнанието си върху следното: Светът е построен и се крепи върху любовта и жертвата. Това чувство на благодарност към Бога, което ще преживеем тогаз, е начало на един път, който води към пробуждане на божествените сили на душата. Отначало можем да почнем с това чувство на благодарност. То трябва да стане едно постоянно настроение.
към текста >>

Тук трябва да се избегне едно недоразумение.
Отначало ти ще имаш това чувство само в тези редки моменти, които си избрал, а после ти ще свикнеш, додето то постепенно ти стане постоянно. Това е началото на онзи вътрешен живот, това е началото на онази свръзка с Бога. Подобно гледане на живота съвсем не значи примирение със злото в света. Злото в света не изхожда от Бога, то е плод на несъвършенството на някои същества, при което те не живеят в хармония със законите на живата природа. Свързаният с божественото съвсем не е примирен със старото, напротив, той е активен борец за новото, което иде. Тук трябва да се избегне едно недоразумение. Висшето у човек не се създава отвън. Никакви средства не би могли да събудят висшето у него, ако то не съществува вече в човека. И след известно време ще видим, че благодарността в нас неминуемо ще премине в любов към Бога. Някой търговец фалира и се опропасти. Преди той е бил сляп към страданията в живота, а сега си мисли, че животът е лош.
към текста >>

Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят.
Но нека оставим аурата настрана, нека погледнем на въпроса от обикновено психологично гледище. Нали днешната психология знае, че мислите, чувствата, желанията, ако постоянно се преживяват, стават навик и вземат голямо участие при формирането на характера? Щом това е вярно за обикновените мисли, чувства, стремежи, колко по-вярно ще бъде за молитвата, която е още по-дълбока дейност, отколкото обикновените мисли, чувства и стремежи? Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост.
към текста >>

Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното.
Това даже се отразява върху физиономията, жестовете и пр. Сега, молитвата дали е само субективен процес в човешката мисъл, един вид самохипнотизиране, самовнушение? Не, тя е един обективен процес, при който човек влиза във връзка, във взаимодействие с божествения свят. При молитвата и при всяко истинско религиозно настроение, душата се изпълва със синя светлина. Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове.
към текста >>

Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват.
Синята светлина в духовния мир е израз на религиозност, висша любов. Синята светлина слиза от божествения свят и пониква в душата и затова човек след молитвата чувствува подем, сила, желание да живее за доброто и прекрасното. Влиянието на молитвата е двойно: върху самия човек и върху онзи, за когото се молим. Лесното нервиране или отчайване показва слабост. Чрез обогатяване и укрепване на вътрешния живот човек ще добие вътрешна опора, сила. Тогаз разните течения от низки мисли, чувства и стремежи, които се намират в нисшите сфери на астралния свят, не ще могат да намерят храна в него, понеже те са в дисхармония с енергиите на неговия вътрешен мир и се отблъсват. Чрез молитвата се развиват и ясновидските центрове. Чрез вглъбяване на душата във възвишени истини астралното тяло почва да се организира, почва да добива все по-добра оформена организация, както физичното тяло постепенно се е организирало в течение на своята еволюция. По-рано астралното тяло не е било добре организирано, органите му не са били добре развити. При молитвата става организирането на ясновидските органи, които по-рано са били недоразвити и неактивни. По-после същото става и с етерното тяло.
към текста >>

Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си.
Това негово размишление постепенно се превръща в молитва. Някой казва: „Нямам време. Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела".
към текста >>

Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот.
Имам много работа". Когато човек е много заетт, той преди всичко извършва тези работи, които счита за най-важни, след това извършва по-маловажните работи и най-после, ако остане свободно време, извършва и тези, които счита за най-маловажни. Така че, ако човек почне да счита молитвата за важна работа, ще намери време. Колкото и да е занят човек, в краен случай не може ли сегиз-тогиз да прекъсва работата си, да се свърже с божествения свят със следната мисъл: „Просветли ме, Господи, научи ме да Ти служа" и пак да продължава работата си. Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б.
към текста >>

Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят.
Вътрешен живот на делата „Хората на новата култура са тези, които вършат волята Божия. Да изпълниш волята Божия, то е най възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в този живот. В деня, когато престанеш да правиш добро, ти си мъртъв човек. Не живееш ли за другите, ти не си добър човек''. Дънов Някой може да каже: „Ти искаш вътрешен живот, а бягаш от дела". Друг може на каже: „Ти искаш само растежа на индивида, а бягаш от благото на цялото, колективитета." На това може да се отговори така: Именно за да бъдеш деец за благото на другите, ти no-рано трябва да влезеш във връзка с божествения свят. Двама мои приятели Б. и Ф. през войната, когато тяхната част се спирала някъде, вземали манерките на другарите си, натоварвали се с тях и по раменете и по лактите и донасяли вода на уморените си другари. Те поправяли безплатно скъсаните ботуши на другарите си (в мирно време били обущари). Постъпките им учудвали всички в тяхната част.
към текста >>

4. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние искаме да живеем в един свят на 1001 нощ.
И пчелата казва на детето „Ти не си пчела, ти си бил по-рано тук, но си излязъл, какво търсиш сега. Ти си човек и трябва само разумно да живееш и да бъдеш далеч от нашия кошер, защото кошерът е за нас, а не за теб". И когато живата природа, която днес се е заела да тури всяко същество на неговото място, да му покаже работата, която трябва да върши, как трябва да си почива, как трябва да се храни, как трябва да работи, как трябва да се учи и да служи на Бога, ние съвременните културни хора се опълчваме срещу тия разпореждания на природата, с всички свои философски умувания и намираме, че нейните постъпки са несъобразни, неразумни и жестоки. И започваме да се питаме защо това е така, онова – инак и навсякъде в природата намираме големи противоречия. Ние намираме, че известни планини не са турени на място, че има известна несъразмерност в планинските върхове, едни са по-ниски други по-високи, някои долини са по-големи и по богати, а някои по-малки и по-бедни, ние виждаме противоречие в течението на реките, в изворите, в морето, във ветровете, в слънчевата светлина и топлина – навсякъде забелязваме, че нещата не са тъй, както нам ни се иска. Ние искаме да живеем в един свят на 1001 нощ. Но животът на 1001 нощ го няма на земята. На земята има само една нощ и един ден, които се повтарят постоянно и еднообразно и оттук и самият наш живот е еднообразен. Някой път даже, при най-хубавата ни работа – яденето и там се запитваме „Не може ли и без ядене". Докато човек е на земята не може без ядене. Извън земята това е възможно.
към текста >>

Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи.
Човек не требва да си играе в морето на живота. На рибите това се позволява, но на хората не. И ако някой пита защо, отговаряме: защото не са риби. На птиците е позволено да си играят из въздуха, защото са още деца на живата природа, но на човека, който е слязъл от висините на въздуха и излязъл от дълбочините на водата – върху повърхността на земята за него има само един път – да се учи. И горко му, ако не върши това, защото назад във водата не може да се върне, тя е затворена за него; във въздуха да се качи – това е невъзможно, макар че сега прави усилия, но не го пущат... Следователно с животинските развлечения и философските забавления човек е свършил. Пред него вече се изпречва един разумен живот, гдето той е изпратен да се учи. В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас. И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава.
към текста >>

5. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост?
ПРОТИВОРЕЧИЯТА В СВЕТА Кой не е преживял светлите пориви на младостта, когато човек мечтае за един свят на красота, на хармония и щастие, свят, в който да няма лъжа, неправда и зло, свят на вечна радост? Дълбоко в душата на човека е заложен този стремеж към истината и нея са я търсили всички философи и мъдреци от всички народи и през всички векове, тя ги е ръководила и вдъхновявала – истината за смисъла и назначението на живота. Дълбоко в душата е заложен също стремеж към красота и хармония – нея са я търсили и тя е вдъхновявала поетите, художниците, музикантите. И също тъй дълбоко в душата на човека е заложен стремежът към щастие, към благо – него са го търсили и търсят всички хора, навсякъде и всякога. Ние помним нашия живот оттогава, откогато в нас се пробужда съзнанието за своята личност, която желае благо за себе си. Следователно, ние виждаме дълбоко в душата на човека заложен стремежът към истината, красотата и благото, които имат отношение към трите страни на душевния живот: към ума, сърцето и волята.
към текста >>

Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания.
Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства.
към текста >>

Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази.
Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота. Той е поставял своята личност за център на всичко, живеел е само за себе си – като гъсеницата. Втората фаза е тая на обществения живот, когато в човека се пробуждат семейни и обществени чувства, които ограничават себичните чувства. Докато в първата фаза съзнанието на човека е съсредоточавало всичките си сили и цялата си обич към своята личност, при втората фаза не съзнанието – той разширява своята обич към близките в семейството, а по-късно в племето и народа. И заради благото на семейството и народа или племето – отделният човек се е жертвувал.
към текста >>

6. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тя е един велик, но затворен свят".
Едерле; „Кризата в науката и антропософията" от д-р X. Е. Лауер; „Опит за систематика на Phanerogamae в съгласие с антропософския (окултния) мироглед" от д-р А. Устери. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА С ЖИВАТА ПРИРОДА „Вие още не сте в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят". „Да изучаваме не тайните на природата, не тайните на живота, но живите истини в природата". „Тая дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот". „Който мисли, че може да измени на законите на природата, той ще се намери в положението на един лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен". „Всеки човек, който живее разумно, съобразно с Божите закони, аз го наричам умен човек". „Добро в света може да направи само разумният човек".
към текста >>

В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят.
Това е все едно, че изменят цялата антена, защото чрез това изменят дължината на вълните, които тя приема. Значи с регулатора антената става способна да улови вълни с определена дължина и да ги препрати на телефонната слушалка. Какво е общото заключение от всичко гореказано за музикалните инструменти, кортиевия орган, безжичния телеграф и телефон? Една струна или антена възприема само трептения, с които е в хармония, на които съответствува, а за останалите е безчувствена. В много области на живота имаме едни и същи закони, само че проявени в разни форми. В същото положение се поставя душата и спрямо висшите енергии, които идат от божествения свят. От това става ясно, колко е важно, човешкият живот да се постави в хармония със законите на живата природа. Тук хармонията се разбира в две отношения: 1) Хармония с извора на всяка сила и творчество, хармония с центъра, от който постоянно се излива към земята и човечеството божествен живот. Всяка една душа дотолкоз приема от тези божествени енергии, доколкото е в хармония с тях. Когато душата развие тези качества в себе си, чрез които се поставя в хармония с божествения живот, тогаз тя влиза в контакт с Бога; отваря се път, по който божественото се излива в душата. При пианото един изпят тон събужда съответния тон в струната, с която е в хармония.
към текста >>

Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа.
Тогаз човешката душа става невъзприемчива към висшите вибрации. Грехът значи е дисхармония. Естествено е, че като всяка дисхармония, докарва страдания. Често пъти тази дисхармония на душата се проявява и в тялото като болест или предразположение към болест. Любовта е най-висшият израз на хармонията. Разумен живот е само онзи, който е в съгласие със законите на живата природа. Така схваща окултизмът разумния живот. Това е един от основните принципи на окултизма. Трябва да се възстанови хармонията със законите на живата природа, за да се оправи живота, за да добие по висш смисъл. Именно това ще бъде характеристика на новата култура. Това е и мисията на окултизма.
към текста >>

А всичко това трябва да се знае, не само за да се направи един разумен подбор на храните, но за да се знае и начина, по който най-целесъобразно тези енергии могат да се усвоят.
Областта е обширна и примерите, които ще приведа, нямат за цел да изчерпят въпроса, а ще бъдат само за илюстрация на казаното. ХРАНЕНЕ Има по-висши енергии в храната, които окултизмът познава. Стойността на храните не се състои само в техния материален състав: въглехидрати, белтъци, тлъстини, соли, витамини и пр. Храната съдържа в себе си още и жизнена енергия (прана) и други по-висши енергии. Мнозина даже още не знаят за жизнената сила (праната), чието присъствие може да се констатира от всеки, стига да повтори опитите на Райхенбах; а пък в храната има още по-висши енергии, отколкото жизнената сила. А всичко това трябва да се знае, не само за да се направи един разумен подбор на храните, но за да се знае и начина, по който най-целесъобразно тези енергии могат да се усвоят. Защото не винаги приемането на храната от човека значи, че всички тези енергии ще се усвоят. Това, което пише в популярните книги по въпроса, не го изчерпва. Както за всички други въпроси, така и за вегетарианството, окултизмът има да каже много повече, понеже изучава нещата от едно по-дълбоко гледище. Без да се простирам по-широко по въпроса, ще спомена само една точка от съвсем практичен характер. Храната трябва да се сдъвчи внимателно.
към текста >>

7. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим свят, карма, прераждане и т.н.
Виждаме от една страна правдивостта на окултния мироглед да се потвърждава от новите окултни общества, които възникват непосредствено от самия живот. И от друга страна фактът, че материалистичната наука, която до неотдавна се считаше за неуязвима, захваща полека лека да се коригира. Докато по-рано се мислеше, че е несериозно за един учен да се занимава с въпросите, които окултизмът повдига, днес мнозина са се заловили да ги проучват – едни за да ги оборват, други за да обяснят чисто научно посочваните факти и т.н. А има и случаи, когато хора предубедени, проучвайки окултизма за да го оборят, сами са ставали окултисти. И днешната наука, ако иска да бъде достатъчно обективна, трябва не безогледно да отрича окултните истини, а внимателно да ги проучи. Върху въпросите: има ли Бог, душа, невидим свят, карма, прераждане и т.н. ние засега по възможност по малко теоретизираме. Това са въпроси, които в окултната наука имат категорично утвърдително разрешение. Ние не ги възприемаме като догми, а като известни истини в правотата, на които се уверяваме постепенно, чрез нашите наблюдения и проучвания в живота. За мнозина тия истини може да са абсурдни, а за някои да имат нужда от дълги и широки доказателства. Ние изобщо по-малко се занимаваме с онези хора, на които по-дълго трябва да се доказва.
към текста >>

...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот.
Схващането, че всяка култура има свои строго определени характерни черти и задачи, че днешната европейска култура е преминала вече своята кулминационна точка и най-сетне, че на славянството е определено да изиграе важна роля в зараждащата се нова култура – това са неща, познати на ония, които по-дълбоко са се занимавали с окултната наука... Днес хората имат много ценности – научни, философски, морални, религиозни – но пред големите нужди на новото време тия ценности остават като че ли дребни и разпилени. Хората изгубиха вътрешната връзка помежду си и общата връзка с великото творческо начало. Те чувствуват вече това и захващат да се питат – кой и как може да възстанови тия връзки? И ние вярваме, по много признаци вътрешни и външни, че е наближило отново „Царството Божие" на земята. Но не така, както то се рисува в наивното въображение на ограничения религиозен човек – царство на безличие, простота и еднообразие. Не. ...И ние вярваме, че и при днешните условия човек може да живее един свободен и разумен духовен живот. – Окултната наука разкрива творчески възможности в всички области на човешкото знание и дейност. И човечеството по необходимост се движи вече в посока към тях. Ние мислим, че и занапред човек ще може да бъде и специалист в коя да е област, без да престане да бъде духовен и да не намира смисъл в безкористната дейност. Ние нямаме писана програма и предначертан от самите нас подробен план за бъдещата дейност. Ние уважаваме идеалистите, но не вярваме много в умопостроените планове и идеали.
към текста >>

Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим.
Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане. И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме. Нашите схващания се посрещат от някои с недоволство и противодействие. – Ние никого не викаме насила. Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим. И хората, които като нас са подчинени на същите закони и страдат, са свободни да го опитат. [1]Заинтересувани или предубедени хора понякога отправят към нас обвинение, че изкуствено поддържаме някаква тайнственост около нашите разбирания. Подобни възражения ние намираме за несериозни и по принцип не им отговаряме. Тук прямо и кратко излагаме някои характерни черти от нашия мироглед.
към текста >>

8. НЕСТИНАРСКИ ИГРИ - Добран Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА Б. БОЕВ (продължение от кн. 2-3) ПЛАНИНИТЕ „Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината. Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека. Дънов Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен. И всичко, което казва окултизмът по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът говори за голямото значение на утринното излизане за посрещане на слънчевия изгрев, защото възприемчивостта на земята към слънчевите енергии в разните часове на деня не е еднаква. Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова. Същото е и относно планините. И тук трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота.
към текста >>

„Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него".
„Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко". „Вън от Бога няма свобода". „Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него". „Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти". „Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила". „Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина.
към текста >>

Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини?
Нека вземем един пример: художественото творчество. Казаното по-горе се отнася и за художественото творчество. Мнозина, които боравят с изкуството, не подозират това. Напр. има „художници", „поети", които живеят обикновен живот, с обикновените си мисли и желания и искат да творят! Да, те творят, но какви произведения! Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини? Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове? Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов! " Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си.
към текста >>

Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта.
Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов." „Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите. Това е вашата сила. Правете опити. Това е наука." ,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема. „Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна". „Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога." „Никому не е позволено да убива! В кодекса, който ние четем, не се позволява убийството. В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият.
към текста >>

9. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния.
Една от характерните черти на новия окултен мироглед е неговата интернационалност и, даже бихме казали, неговия космополитизъм. Той не пренебрегва, разбира се, съществуващите национални и расови различия между хората, но търси една по-широка и по-дълбока основа за сближението на последните. Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога. Всичката възпитателна работа се поставя в услуга на тая цел. Горната цел по форма не е нова. Тя напомня даже малко на педагогически романтизъм.
към текста >>

10. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят.
Последователите били жестоко оскърбени, но ужаса от разрушителното дело понесли с мир, защото в светото писание било писано за всички тия случки. Шефът диктувал своите съчинения легнал в легло, някога денем, някога нощем, безразлично дали има присъстващи или не и без да има някакви книги наоколо си, той изговарял един след друг разкази, както водата избликва от извора. Няколко ученици записват подред тия разкази. Когато вдъхновението на Учителя, достигало най-високата си точка, той така бързо и така продължително говорел, че неговите ученици не могли да го следват, затова трябвало да има винаги готови нови заместници. За 3-4 дена писане се написва един том, досега има написани почти 80,000 листи. Това съчинение, наречено „Разкази от духовния свят”, не е само обяснение на светото писание, но и канон, изявяващ Божественото учение на Любовта и Истината, които ще изградят моралното единство на цял свят. Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин.
към текста >>

И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа.
Онисабуро Дегучи не е дори свършил основното училище. В неговата младост нещастията го измъчвали едно след друго. Но още в ранно детство имал странни Боговдъхновения. И след като той прекарал в аскетизъм една седмица в пещерата на планината Такакупа, ръководен там от Бога, неговата духовна способност станала наистина чудна. В аскетизма му били дадени знания за практичното учение за преуспяването на света по метода на Чикон Кишин. И не е чудно тогава, че 100,000 последователи на Оомото вярват, че ще дойде времето, когато човечеството в целия свят ще го възхвали като истински Спасител и ще види в негово лице второто идване на Христа. И че всички религии и техните основатели са само предшественици на истинския спасител Онисабуро Дегучи, който е определен да ги обедини и допълни. Още повече, когато гласът на Абдул Баха, голямата звезда в Баха, високо предрича: ще дойде време, когато Япония ще загори със силен пламък. На нея е дадена чудната способност да разшири Божественото учение – „Япония ще работи, за да събуди всички народи и нации и това светът скоро ще види”. Освен това, последователите са уверени, че Онисабуро отговаря напълно на деветтях условия, които новата Персийска религия като сведуща за идващия спасител определя, а именно: 1) Великият Учител трябва да бъде възпитател на човечеството. Неговото учение трябва да бъде универсално и да дава светлина на човечеството.
към текста >>

Преди четири години той е бил осъден поради недоразумения с правителството.
8) Страданието и нещастието нямат достъп до Него. Неговата вяpa и смелост трябва да бъдат божествени. Ден след ден той трябва да става по-силен и по-ревностен. 9) Той трябва да бъде строител на универсалната култура, обединявайки всички религии и основател на световния Мир. Той трябва да въплъти в себе си модела на изкуствата, които са най-важни за човечеството. Преди четири години той е бил осъден поради недоразумения с правителството. Но той всякога е бил с Бога. И той постоянно изявявал своето сърце, ратуващо за Любовта и Мира на човечеството, чрез поеми и съчинения. Той отговаря на въпросите на мъдреците така ясно, както лятното слънце разтопява снега. Когато той посещава страдащите, внезапно престават страданието и мъката. Една от важните черти на разказа е, че той е оптимистичен.
към текста >>

Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил.
Желаейки да разпространи евангелието на Оомото на цялото човечество, през последната пролет той осъществи инициативата да отиде в Монголия през Индия и да пропагандира учението там. Монголците го приели с вика: „Божият човек дойде от страната на изгрева"; всички религиозни шефове, Хуо Фо, принцовете и ламатистите са го приели доброжелателно и са го възхвалявали за неговия божествен характер. Когато е трябвало да си тръгне от мястото, където бил спрял, стари и млади плачейки са се сбогували с него, не желаейки неговото заминаване. И на всяко местопребивание, силните в околността се събирали и го заобикаляли с войници, които да го пазят от канибалите и другите диви племена. Напоследък пазачите се увеличили толкова, че генерал Губернатора на Манджурия влязъл в пререкания с Генерал Лушенкиен, началника на пазачите на Оомотския шеф. Докато Лушенкиен се стараел да изясни недоразумението, внезапно на 21 VI Лушенкиен и много войници били разстреляни от Чанцолин (генерал губернатора), а шефът и пет японци били арестувани, но когато били изправени за застрелваме по един чуден начин Бог ги спасил. Едва що окивиай дигнал пушка срещу Учителя, паднал на земята стенещ. И когато той и неговите ученици съвсем спокойно се отдръпнали от лобното място, дори и най-жестоките индийци го аплодирали, казвайки: „това трябва да е резултат от Божието покровителство”. И интересното е, че веднага след напускането на Хунг-Лиао, така се именува градът в който е бил, последният се наводнява. Наводнението разрушило казармите, затвора, в който шефът бил затворен, префектурата и други важни постройки и всички къщи; 30,000 жители се издавили. Виждайки този факт, Монголия и Индия казват, че това е Божие наказание за арестуването на Спасителя.
към текста >>

Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал.
към текста >>

Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука.
И ако то би спряло своята работа за един миг, вселената моментално би се разпаднала; слънцето, луната, земята и звездите биха загубили центъра си, всичко би се разрушило. Във вселената звучат пет бащински звука (а, о, ю, е, и) с грамаден шум. Той е твърде силен, за да бъде чут от човешките уши. Право казва поговорката: „Силният глас не може да се долови от обикновени уши". Основната теория на акустиката е че силният звук и слабият звук не се схващат от ушите. Ако човек разбере детайлностите на духовния свят, ще разбере метода на Чинкон Кишин и ще узнае мистериозната функция на Словото, тогава той ясно би чул петтях бащински звука. Бог, Който се съдържа във всичко в природата е Словото и човешкият път, както това се вижда от Японската дума „мичи" (mitchi). което означава „път” или „пълнота”, защото със словото е изпълнена цялата вселена. Всеки човек получава своя живот за да може да стане управител в света, следователно в Оомото се намира учението: какъв трябва да стане човек, за да властва над вятъра, гръмотевицата и дъжда чрез една заповед само; под неговия глас да се разтърси вселената, ако той е влязъл във връзка с Бога в себе си. Разказът цитира следното: когато Бог е изявил своята мощ, Той е употребил най-вече Душата-Слово. В старите книги се намират думи означаващи следното: „Когато Михаел смело застане и заповяда, всичко ще му се подчини”.
към текста >>

Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е.
Това показва силата на Словото. И този, който може най-добре да използва Словото на Михаел. трябва да се яви в божествената страна дето е централизирано Словото „S". „S", изговорено без гласна означава първообраза на Душата-Слово. Аз ще поясня думата Михаел: „Ми" е три на Японски език и „хаел" е изменение. Следователно, Михаел е Великият човек, който изменя три свята, т.е. реалния (физическия), тъмния и Божествения. Този, който изпълнява функциите на женския принцип, ако и тялото да му е мъжко, или който изпълнява функциите на мъжкия принцип, макар тялото му да е женско, също се именува Михаел. Основателката Нао Дегучи е получила мъжки Дух, бидейки по тяло жена и изпълнявала функциите на Йоан, тя е наречена Хеншоо Нанши (трансформиран мъж). Учителя Онисабуро Дегучи е получил женска душа, бидейки по тяло мъж и изпълнявайки делото на Христа. Той е наречен Нensoo – Njos (трансформирана жена).
към текста >>

11. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората.
В по-гъстите среди също и светлината е по-слаба. Гъстите среди са царството на тъмнината. И тъй, гъстотата на средата и качеството и количеството на светлината която прониква в тази среда, определят и естеството на противоречията. А от това следва че противоречията са подчинени на известни закони и следователно имат и известен смисъл. Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот.
към текста >>

На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата.
Законът за противоречията има приложение във всички области на живота, защото и противоречията са един спътник на живота във всичките му проявления на земята. И противоречията между хората и народите са подчинени също на този закон; отсъствието на светлината и естеството на средата, в която се движи днешният човек, раждат най-големите недоразумения и противоречия между хората. Нещата в тъмнината са неоформени и неясни- А нещата в светлината са точно определени и организирани в себе си. Когато наблюдаваме един предмет, който е добре осветен, ние ще имаме по-вярна представа за него; а когато е в тъмнина, ние ще си съставим криво понятие за предмета и оттам ще се родят и нашите неестествени отношения към него. И днешните хора имат криви понятия за нещата и неестествени отношения, защото светлината с която изследват нещата е слаба и им дава само илюзия за истината, а не и самата истина. На това се дължат и недоразуменията и кривите тълкувания на явленията и изопачаване смисъла на нещата. Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи.
към текста >>

И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение.
Такъв е случаят, например, с духовните движения и тяхната роля в обществения живот. Днес е общопризнато да се отрича духовното, но за забелязване е, че за това не се търси никакво сериозно основание, а е плод на невежество; и още повече, духовните хора се третират като наивници и страхливци. А фактите говорят, че самото това отричане на духовните основи на живота е признак на невежество и наивност в схващанията за света и живота. И за забелязване е, че днес имаме извънредно много движения които претендират за „духовност” и които имат в същото време такава наивна философия, а и хората на тези движения водят такъв живот, че тези двете, събрани заедно, биха отвратили искрено търсещия истината даже и от всичко истинско духовно. И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”.
към текста >>

Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не.
И докарват човека до положението да не помисля за духовни работи. И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова. И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега.
към текста >>

– „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”.
И за да се избавят хората от това противоречие и недоразумение, необходимо е едно изяснение. В наша време имаме движения, които са остатък от духовни движения на миналото, но днес те вече не са духовни, при все че носят това име; а имаме и истински духовни движения, както ги е имало и в миналото. Не е достатъчно за едно движение да е само традиционен наследник на едно минало духовно движение и да проповядва учението за Бога и духа, за да се смята и то за духовно. Духовни движения считам тези, които могат да схванат Природата и живота в тяхната целокупност и да влязат във връзка с тази Природа, да станат истински служители на живия Бог, и които да съзнават своето положение и място в Космоса, от което определят и отношенията си към нещата. Не е въпросът дали вярваме или не вярваме в невидим свят, в „онзи свят” или не. – „Онзи свят” и „този свят” – това са само области от живата природа; тази област, която съзнаваме и познаваме до известна степен наричаме „този свят”, а тази част, която не познаваме, даваме ù името „онзи свят”. Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова. И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите.
към текста >>

Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини.
Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления. Такива духовни движения и велики Учители има и сега и можем смело да кажем, че днес ги има повече от всеки други път. Цялото Бяло Братство, казва Учителя, е сега на работа и усилено работи между човеците, за да ги подготви за новата култура. Духовните движение във всички времена не са имали някакви бурни външни прояви, а са водели един интензивен вътрешен живот. Както казах, те са били окултни школи, в които се е предавало великото Божествено знание; давали са се методи за водене на разумен живот и познание на висшите Истини. И тяхната външна дейност е била само една част от тяхната целокупна дейност. Затворени в своите школи и предадени всецяло на своето учение, тe не са пренебрегвали и обществения живот и с жив интерес са следели развитието на народната мисъл и живот. Великите Учители така ръководят своите школи, че създават най-благоприятни условия за развиване характера на учениците. Възпитават учениците си и ги ръководят така, че никакви бури и сътресения да не са в състояние да ги изместят от релсите на техния път. Те, работейки за създаването на такива характери, работят и за създаването на една хармонична среда, където посаждат семето на Любовта – създават почва за братски живот, създават модел за бъдещата обществена форма.
към текста >>

От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят.
И в това време, когато посятата мисъл работи в обществото; братята вътре в школата също интензивно работят, както върху себе си, така и публично, за да будят народното съзнание. Докато посятата от тях мисъл работи в обществото и, когато хората вън се стремят към една идея, която е неясна в съзнанието им и която не могат да конкретизират, учениците в школите, заедно с Учителите си, са вече реализирали тази мечта на света, В школата в миниатюра те създават образеца на бъдещата обществена форма, с която целят да дадат модел, конкретен израз на посятата от тях мисъл. Новото общество е вече пред прага, то е много близко; още една крачка и формата, ограничена в едно малко общество, ще се наложи по силата на необходимостта в цялото общество. Но кои са признаците за раждането на новата култура, на новото общество? Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции.
към текста >>

12. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено.
Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна, както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби и радости. Той скърби, когато вижда някой трън, бодил, коприва — някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне, как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия.
към текста >>

как да живеем разумен живот.
Отвън ехтеше обикновения, всекидневен шум на големия град, когото музикантът отдавна не беше чувал, Черните знаци на нотните листи едва задържаха милионната частица от звуковите преживявания на тоя колос. Той ги пишеше като превод от богат културен език на дивашки, гдето целият разговор се води със сто думи, тьй трудно беше да се предадат по човешки начин божествените звуци, що чуваше гениалната душа. Надвесен над рояла глухият Бетховен допяваше своята лебедова песен. РЕАЛИЗЪМ Не заслужава да се мисли, да се пише и говори за нещо което не ни води към прямата цел на живота, цел, към която целият свет се стреми съзнателно или несъзнателно. Нужно е да се върши само онова, което очевидно и без заобикалки ни води към свещената цел, към целта на целите, т.е. как да живеем разумен живот. Настъпва убеждението, че много от досегашните ни занимания с наука и обществен живот, както се водят сега, тия занимания са ни повече отдалечавали от пряката цел, да станем още днес по-добри и по-умни. Много излишни научни книги сме прочели и четем, много излишни вестници са ни отнемали и отнемат от скъпото ни време нужно за творческа работа и са ни отвличали от правия път. Аз с болезненост си спомням за това и се чудя на тази измама: да търсим най-важното при второстепенни източници. Но нищо не е чудно. И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие.
към текста >>

Лесно е да се убедим и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот.
Настъпва убеждението, че много от досегашните ни занимания с наука и обществен живот, както се водят сега, тия занимания са ни повече отдалечавали от пряката цел, да станем още днес по-добри и по-умни. Много излишни научни книги сме прочели и четем, много излишни вестници са ни отнемали и отнемат от скъпото ни време нужно за творческа работа и са ни отвличали от правия път. Аз с болезненост си спомням за това и се чудя на тази измама: да търсим най-важното при второстепенни източници. Но нищо не е чудно. И „чудното” влиза в кръга на нашето развитие. Лесно е да се убедим и повярваме, че всички научни и социални занимания в основата си целят само едно, да се нареди с помощта на науката, социологията или религията, разумен, сносен човешки живот. Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и любов, живот на взаимопомощ. Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества. Който не е съгласен да живее един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим. От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”. Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас.
към текста >>

Външното, заученото знание и условията са само акушерка, която ще помогне, ако стане нужда, да се яви истината на нов свят.
Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества. Който не е съгласен да живее един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим. От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”. Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас. Навярно затова е казал Христос „Царството Божие е във вас”. Външното, заученото знание и условията са само акушерка, която ще помогне, ако стане нужда, да се яви истината на нов свят. Ако някой човек или науката, чакаме да ни даде разрешение на жизнения въпрос на новия живот, то тази наука или човек, къде са научили това, което нам ще кажат, не е ли от самите себе си, от вътрешното себе, от където и мравките и пчелите „сравнително” получават своите истини; и не ли е вярно, че истината получена отвън не е още истина за нас, тя не е наша. И че един ден непременно ние лично ще трябва да я достигнем в себе си. Не е ли вярно че ние се нуждаем само от акушер, а не друг вместо нас да ражда. Че целта на Бога не е ли да ни накара да раждаме? Полезна е тази книга и съветът на този човек, който преди всичко ни напътствува как по-лесно сами да открием нещата.
към текста >>

Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално.
Има една нова радост, която се отличава от радостта на богатия, силния, учения, младия и владетеля. Това е радостта, изпитана в момента, когато се извършва съзнателно и най-малкото добро, когато се жертваме за мравката или за царя. Новата радост е чужда още за съвременното човечество, но докато не се намери пътя, водещ към нея, напразно ще се губи време в очакване на ново общество, нови наредби. Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг.
към текста >>

13. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание".
А край тях списанието има разбира се и отрицатели, които могат да се сведат главно към две групи. Едни не виждат в него достатъчно „научна строгост", а за другите то съдържа „еретически елемент". Такава е естествената почва на българската действителност, върху която никне „Житно зърно". Неговите стопани са уверени, че то ще преодолее всички мъчнотии и един ден ще израсне и даде буен клас, та не обичат да ровят и дигат шум около него. Една външна трудност списанието понякога среща. Това са малките недоразумения около неговото подзаглавие „окултно списание". Мнозина, на които отделни статии харесват, не могат да схванат връзката между последните и окултизма" - дума, в която обикновено се влагат най-противоречиви съдържания. - Но това е трудност, която достатъчно заинтересованият може и трябва сам да преодолее. Има вече обширна литература и сведущи хора. Тям „Житно зърно" предоставя тая задача. Окултната наука, която никога не е изчезвала, а външно тепърва се възражда, представлява стройно цяло и обхваща еднакво всички области на живота.
към текста >>

Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят.
Други гледат на науката, като на нещо не тъй значително в живота. Тук спадат някои религиозни мислители най-често черковни, които използват недоволството от науката за чисто практическите задачи на черквата, а също някои привърженици на крайния примитивизъм в живота, проповядван от Жан Жак Русо. Где са психологическите основания на тия различия? Оръдия на науката са: данните, добити с помощта на петте сетива (разширени понякога с оптически и други уреди), непосредственото умозаключение и хипотезата. При това науката само описва и обяснява фактите. Тя констатира - това е вярно, това – не и малко се интересува от другите отношения на човека към външния свят. По своето естество науката задоволява, ако не изключително, то предимно интелекта (ума) на човека. - А знайно е, че психологически човек се състои и от чувство и от воля, които също имат свои потреби. Човек иска да знае не само кое е вярно и кое не, но и кое е красиво и кое грозно, кое добро и кое зло. А последните оценки включват в себе си и функции на чувствата и волята, елиминирани в научния познавателен процес. За това и науката е разрешавала и разрешава много отделни практически въпроси, но вследствие ограничеността на сетивата и едностранчивостта на интелектуализма, никога не е задоволила изцяло „душата" на човека.
към текста >>

Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят.
Но, забележителното е не толкоз възобновявания интерес към философията, отколкото някои нови и характерни за времето философски проблеми. Методите и пътищата на класическата философия, бяха тия на класическата наука - сетивните данни, експеримента и умозаключението. Днес, паралелно с общия дух на новото време, се заражда така наречената философия на интуицията или по право на интуитивното познание. Нейният най-голям представител, френският мислител Анри Бергсон прави сполучлива характеристика и критика на интелектуализма и търси чувствените (емоционални основи) на познанието. Тях той намира в усъвършенствувания и просветен инстинкт - наречен интуиция (начин за добиване на знание без посредничеството на интелекта). Бергсон показва, как чувството, което досега е било елиминирвано от познавателния процес като зловредно, може да бъде сигурен водач не само при изучаването на вътрешния, но и на външния свят. През призмата на Бергсоновата философия действителността добива по-подвижен, по-динамичен, а оттам и по-близък до окултното схващане вид. Наред с интуицията, в последно време, във философските среди добива все по-голям интерес и значение така наречената психоанализа, чийто родоначалник е Виенския професор Зигмунд Фройд. Оказва се от ден на ден все по-очебийно, че душата на човека не е нещо тъй просто и лесно обяснимо, както на някои се струва. Нашето съзнание е един сложен апарат - построен върху една основа - подсъзнанието - която ние досега твърде малко сме познавали. Много постъпки, които считаме за странни и необясними се коренят в подсъзнанието.
към текста >>

14. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление.
Тя е важна, без нея не може, но за съществената, строителна работа вътре в организма ние не знаем. Тя се пада на някои скромни, незнайни работници вътре в самия организъм. Тук неволно си спомняме евангелския стих „вижте лилиите в полето и птиците небесни, кой се грижи за тях, а кой от вас има по-хубава премяна? " На въпроса, какъв е смисълът на живите същества - не ще отговарям. Дали цветята в полето цъфтят във „велика безцелност", както се изразява един съвременник, или те имат някакъв смисъл във великото шествие на живота в битието - оставам да реши читателят. Факт е обаче, че животът сам създава своите форми, което показва, че той е жив, разумен, а не едно случайно механическо явление. И тази самотворческа дейност на живота е свързана пряко със специални вещества в организмите, намиращи се в безкрайно малки количества, но от безкрайно голяма важност. Те са така наречените ензими, хормони и витамини. Това са от окултно гледище, ония милиарди разумни същества, които следвайки своя път на развитие, служат за проводници на разумните сили на живота, що градят организмите. Нека разгледаме накратко, в най-съществени точки тия три вида строители. ЕНЗИМИ. Това е оная класа работници, която може да се сравни с дърводелците, тухларите и зидарите.
към текста >>

Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят.
Чистотата на тялото, на храната, на чувствата и на мислите - това е най-важното условие за изграждане на здраво, хармонично и красиво тяло - та и за изграждане на хармоничен характер. Дълбоката разумност на природата ние съзираме в законите за най-късите пътища (изразен във физикохимията от Хамилтон). Природата, за постигане своите цели, винаги избира най-късите пътища. За осъществяване живота най-късият път е закономерността, частен случай от която е хормоналната автоматична регулаторска наредба на организмите. Тя тъй недвусмислено ни говори за интелигентността на природата. ВИТАМИНИ. Още по-очебиен пример от закона за най-късия път ни представя солидарността на жизнените явления в организования свят. На всички е известна зависимостта на животинското царство от растителното поради способността на последното да асимилира с помощта на хлорофила и слънчевите лъчи въгледвуокиса от въздуха в сложни органически съединения, служещи за храна на животните. Но тази зависимост е още по-тънка и твърде икономична от гледището на природната икономика при службата на витамините. Витамините са вещества от реда на хормоните, които обаче се изработват и регулират функциите в растенията Тая своя регулаторска дейност те пренасят и в животинските организми, в които се внасят с храната и които така свикват с тях, че недостигът им се отразява толкова гибелно, колкото и недостигът на същинските хормони. И действително установиха, че там се крият причините на болестите бери-бери(в Япония), ксерофталлия, скорбут, рахит. Хранителните материали се лишават от витамините, ако се подложат на силно варене и печене, на консервиране, на дълго стоене, ако им се отнемат връхните части (за зърнените храни, плодовете) и пр., затова тези операции трябва да се избягват, дето това е възможно.
към текста >>

„Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи.
Както и по-горе е споменато, тия важни вещества се фабрикуват само от растенията Те са няколко вида и всеки си има определена задача - регулира специална функция в организма, Природата ни е осигурила притока на витамини чрез изобилието на хранителни материали - достатъчно е ние да се съобразяваме с нейните изисквания. * Изложеното е достатъчно да начертае една обща схема за ролята на безкрайно малкото в организма, която роля може да се скицира така: сградата на организма си има своите зидари - те са ензимите; има си и архитектите - те са хормоните и витамините, Картината на тяхната организация ни дава достатъчен повод да се възхищаваме редом с художниците пред майсторската ръка на природата и да я обикнем още повече. Но проявленията на природата са много и разнообразни. Ако проследим душевните деятелности на човека, ще забележим, че и там се проявява същата зависимост, същите съотношения, както и при службите на органите в организма. Следователно духовното естество на човека е един същински организъм, само че направен от друга материя. „Материя - значи майка на нещата, се казва в една от беседите, материята на веществения свят е веществото, на мисловния - мислите, на чувствения - чувствата." За да се подържа жизненото равновесие на духовния организъм, нужна му е здрава храна - здрави мисли и чувства, нужно е и да функционират правилно и в съгласие отделните му органи. Това се постига също с помощта на специални регулатори. Те да също из областта на безкрайно малкото - малки, не манифестиращи своята важност добродетели, които обуславят здравето на нашия духовен живот. Забележително е, че големите хора имат малките добродетели. За пояснение на горното твърдение, нека вземем следната мисъл: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." Този, що е казал тези думи, е прониквал в дълбоките съотношения на нещата. Ако преведем тези думи на съвременен научен език, ще кажем: сърдечната чистота е оня хормон в духовния организъм, който обуславя функцията на способността ни да виждаме Бога, т.е. Истината.
към текста >>

15. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.".
Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа. Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка. Щом една работа стане обикновена, губи значението си за човешкия стремеж, тогава стремежът ще търси други прояви, а старото става основа на новото.
към текста >>

Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй.
Не бива да се пренебрегват опитностите, които са добити досега. Някои казват: „отсега занапред ще живеем духовен живот, стари глупости не ни трябват". Да, глупости не трябват, но житейска опитност ни трябва. За духовния човек в канцеларията, на полето, в работилницата, той работи със същия жар, със същия идеал, както когато се моли. Това не значи човек да стане материалист. Много мистици са нарекли физическия свят – свят на сенките и то е тъй. Материализираната форма при светлина хвърля своята сянка, която се движи подир нея. Така физическите прояви, материалните прояви и форми са отразени от други, невидими причини, които се казват духовни или причинни. От това следва: както сянката зависи от обекта и от неговото положение спрямо светлината, която го проектира, така всички случки тук, в този живот, зависят от формите на нашия духовен мир и от неговото отношение спрямо живата природа. За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот.
към текста >>

Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят.
За да се коригира една сянка, трябва да се измени обекта, който я дава или светлината, която я проектира. Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек.
към текста >>

Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво.
Значи, не може да се измени живата природа – светлината, но трябва да се измени духовният мир на човека, за да се получи нова сянка – физическия живот. Така понякога се явява заблуждението, че може да се измени външния живот като се употреби насилие направо върху материалните форми. Това прилича, на онези кучета, които гонят своята сянка – колкото повече те бягат, толкова повече и сянката бяга. Всички прояви тук са сянка на други, по-действителни форми и, за да се получат резултати, трябва да се търси причината на сянката и тя да се коригира. Необходим е един стремеж към духовно съвършенство, защото подир него вървят сенките на физическия свят. Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят.
към текста >>

Той има обширни познания, широки основи във физическия свят.
Този свят и онзи свят е един и същ, само гледан с други очи; те са части от същото дърво. Соковете на едно дърво не могат да се качат на клончетата, ако не минат през корените. В това дърво, което представлява живота, корените – това е физическия живот, мислите са клончетата; делата – плодовете. Колкото по-голямо е едно дърво, толкова по-силни и развити са неговите корени. Тъй е и с един духовно развит човек. Той има обширни познания, широки основи във физическия свят. Оттам той черпи тая опитност, която му дава сила и стремеж да расте нагоре; разумност да върши добри дала. Защото само разумният човек може да върши добри дела. И разумността се придобива от опитност, опитността е придобивка за живота. За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него.
към текста >>

Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния.
За да може човек да се отърве от една неприятна работа, да се въздигне на по-високо стъпало, най-краткият път е: да стане съвършен. Щом човек придобие ония положителни качества, които средата в която е поставен, може да му даде, положението му в живота ще се измени, той ще се издигне и нови задачи, нови опитности ще се разкрият за него. Всяко положение, което човек заема, е свързано с известни качества, които трябва да развие в себе си. Един търговец – какви са положителните качества, които той трябва да придобие? Един лекар, един учител, художник, занаятчия – това са все положения, в които се разработват различни страни на човешката природа. Когато човек се научи да наблюдава малките неща, символи на физическия свят, ще види в него – духовния. Духовният човек знае, че върши навсякъде и всякога Божията работа и като служи на такъв мощен господар, той във всичко е опитен и всичко знае. Който иска да стане квас за света, не само не трябва да бяга от него, но трябва да стане абсолютен господар на неговата наука, знание и сили. Разумният човек старото владее, новото проучва. Със старото се крепи, с новото – нов живот гради. А. Б.
към текста >>

16. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни.
Учението за темпераментите и митовете на хората и взаимодействието между тялото и душата, в някои отношения изглежда е било по-добре познато на древните. Така наречената експериментална психология изнесе интересни работи и данни, но със своите безкрайни таблици и изчисления не задълбочи много уясняването за същината на душата. На запад това се вече чувствува и признава... Опитите на Райхенбах и така наречените „сензтиви'' - прилаганите в днешната медицина внушения, както и въздействието на цветните лъчи, загадъчното влияние на луната, а косвено може би и на други небесни тела върху нашия земен живот и ред специални проблеми, които ние тук, нямаме възможност дори да изброим, ни връщат към езотеризма на изтока. Тази е външната и импресионистически набелязана картина на новата фаза, в която влизат отношенията между изтока и запада. Упадъкът или по-право заключителният период на запада и съпровождащата го криза в християнството, крушението на материализма, разкриваното величие на изтока и исторически и по пътя новите научни въпроси, излизането на изтока от неговата досегашна пасивност и по-обективната му намеса в работите на запада, както ще видим по-долу - това са характерните моменти на тази нова фаза. Ако е трудно днес не само за отделния човек, но и за цялото човечество да си даде обективна сметка за това, което става с него, още по-трудно е да се предвиди или по-добре провиди и неговото бъдеще... Ние сме достигнали като че ли или отиваме към един върховен, универсален момент, пред който всички отделни спорове, недоразумения, конфликти остават дребни, незначителни. Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм.
към текста >>

Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената.
Днес се касае вече не за отношения между отделни личности и народи, а се поставя на изпитание цялото човечество... Днес дори, както поетично се изразяват някои, се надига земната кора със зачестилите напоследък земетресения и вулкани и цялото лице на земята се раздвижва. Картината отвън е такава, че искайки да я обхване и проумее със своя мъничък ум, човек или се върти в кръг, или изпада в песимизъм. И действително на оня, който по природа е песимист и вижда само мрачното и отрицателното в живота, с теоретически обяснения мъчно може да се помогне. На такива може да се предпише едно - да се примирят с житейската си съдба и в пълен пацифизъм да очакват възможния си край. Днес това положение е за мнозина дилема... Но от друга страна и днес, както от памтивека, наред с крайния песимизъм върви и крайният оптимизъм. Песимисти и оптимисти е имало през всички времена... И то по степен, като започнете от крайния песимизъм на Шопенхауер и свършите с крайния оптимизъм на Лайбниц, според който, този свят въпреки всичко е възможният най-добър свят и злото в него е възможното най-малко добро... И днес, ако можем да бъдем оптимисти и то в голяма степен (при наличността на съществуващия песимизъм) - основанията са две - авторитетът на историята и разумната закономерност във вселената. Историкът е винаги оптимист, защото подобни периоди и кризи човечеството е преживявало и преодолявало много пъти. И днес това преодоляване може би става, само че то е въпрос на години и дори на столетия, в които нашите обикновени мерки, лични настроения и разбирания, нямат стойност. Авторитетът и оптимизмът на историята, почиват на разумната закономерност във вселената. ...И наистина, ако човечеството обитаващо земята, беше само един сляп, случаен продукт, когото очаква едно сляпо бъдеще - то би било едно нещастно човечество... Но тая разумност, която в обикновения говор за нас е само една теоретическа абстракция, изглежда има и по-конкретни и по-реални проявления, които по един или други начин напътстват и ръководят човечеството - и от запад и изток. Само че на запад вследствие големите материалистически и култови наслойки, хората за известно време бяха престанали да ги виждат.
към текста >>

17. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят?
Той е самият живот, както заключава съвременната физиология. Храненето е същината на живота. Животът на духовния организъм на човека е също така непрекъснат процес на хранене, градеж на неговата жива материя, която е от по-друг порядък. Изразът „духовна храна" е верен в буквален смисъл. Характерът на човека, навиците на мисленето му, на чувствуването му, на волята му - не са ли това реални функции на духовния му организъм? Не градят ли се те, не подхранват ли се те с елементите на впечатленията и силите от външния свят? - Следов., животът е непрестанно хранене на сложната единица - човек, градене жива материя в негова организъм - физичен и духовен. Оттук излиза и думата възпитание - тя значи хранене. От горното е ясно, що трябва да се разбира под думата храна. В много физиологии тя се определя така: Всички вещества, които, като постъпят в организма, са годни да набавят или градивни материали за живата му материя, или енергия за жизнената му дейност, са храна. Веществата, които набавят градивни материали, се наричат пластична храна.
към текста >>

– Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи!
Тогава явява се въпрос, дали кислородът, който отговаря на дефиницията, не трябва да се смята за храна, само защото не минава през стомаха. С право някои физиолози разширяват понятието хранене, като включват в него и дишането. Това схващане, приложено за растенията, изяснява, че те се хранят не само чрез корените, а и чрез зелените си части. За тях въгледвуокисът е типична пластична храна, а асимилацията се включва в разширеното понятие хранене. Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение. По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия, лъчистата енергия и най-горе стои механичната енергия. Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното.
към текста >>

Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека.
Следователно едно важно условие за благосъстоянието на живия индивид е разнообразието в храната. То се налага още и от обстоятелството, че различните витамини и минерални вещества, нужни на организма, се намират в разни хранителни продукти. Науката за храненето установява, че твърдението, че месото е най-подходяща храна за човека, е едно заблуждение Отровите, що с него се внасят в организма, заличават многократно изгодата от богатството му на белтъчини, масти и соли Тия отрови водят бавно, но сигурно към преждевременна старост и към духовно огрубяване. Заблуждение е твърдението, че вегетарианската кухня страдала откъм разнообразие. Дори практически противници на вегетарианството, какъвто е физиологът Н. Готие, не могат да не признаят, че един разумен вегетариански хранителен режим (включително млечни продукти и яйца) носи максимум здраве, бодрост и честити дни на човека. Такъв режим не само внася нужното количество масти, белтъци, въглехидрати и соли, но осигурява и притока на витамини. Чисти, здрави и по възможност пресни и в естествен вид продукти са важно условие за хигиената на храненето. Консервирането и обработката в кухнята разрушава витамините, затова тия операции требва да се ограничат до минимум. Богати на витамини са плодовете, зеленчуците, затова те трябва да станат редовна част на храната. Това се налага още и затуй, че те са напоени непосредно със слънчеви енергии, които носят бодрост на този, що ги приема.
към текста >>

18. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”.
Б. БОЕВ. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ. НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА (Продължение от кн. 6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа.
към текста >>

Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят.
6) ИЗУЧАВАНЕ НА ПРИРОДАТА ПО ФОРМА, СЪДЪРЖАНЕ И СМИСЪЛ „Светът трябва да се изучава като жив организъм. Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик, разумен свят”. „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл”. П. К. Дънов Материалните явления не могат да се разглеждат откъснато от по-дълбоките сили и закони в природата. Без изучаване на последните ние не само, че не ще добием истинско познание за природата, но ще бъдем неспособни да разберем даже и самия материален свят. Природата за повърхностното наблюдение може да е мъртва, може да е само като резултат от действието на механичните сили, но окултистът говори за жива природа. И това твърдение не е плод на философски спекулации, но на опитно изследване на действителността. Какво трябва да разбираме под израза жива природа? Разбирането на този израз е необходим, за да стане ясно гледището на окултизма. Когато окултизмът говори за жива природа, подразбира, че тя не се изчерпва само с механичните сили и закони, но че зад последните има вътрешна, духовна страна.
към текста >>

НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр.
Рибата Leuresthenes през нощта на пълнолуние снася яйцата си от март до юни. Лунна ритмичност се забелязва и у някои Nereidae (морски червеи). Те изхвърлят яйцата си в зависимост от луната, обаче за разните видове влиянието на луната е различно. Напр. Platynereis Dumerlii изхвърля яйцата си в първата и последната четвърт само, Leptonereis glauca – само в последната четвърт, Perinereis cultrifera – при пълнолуние. Доказано е, че нито движението на водата в блатото и морето, нито изменчивостта в интензивността на лунната светлина са непосредствена причина. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА СТАНОВИЩЕТО НА ПСИХОАНАЛИТИЧНАТА ТЕОРИЯ Д-р Кинкел и други последователи на психоаналитичната теория твърдят, че ясновидството, невидимия свят и пр. са обективация на подсъзнателни мисли, желания, чувства, стремежи, на самия субект. Значи според тях те нямат реално обективна стойност, а чисто субективна, т.е. такива субекти са жертва на илюзии и халюцинации. Ядката на психоаналитичната теория е в ролята на подсъзнанието. "Който е запознат с окултизма знае, че подсъзнанието и ролята му отдавна са познати на окултистите.
към текста >>

19. ОКОТО И НАУКАТА Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако хората живеят в един разумен свят, ще видят, че всичко, което Бог е сътворил, е поставено точно на своето место.
" Казвам: постоянно се обновявайте, но не се пресищайте! И хубавите работи, като се преповтарят често, произвеждат обратни резултати, настава втръсване в живота на човека. В пресищането обновление не може да става. Дойде ли този процес, трябва да се отнеме нещо от човека, за да стане обновление. Този процес на отнемане става постоянно и в природата От гледището на опресняването могат разумно да се обяснят всички противоречия в живота. Ако хората живеят в един разумен свят, ще видят, че всичко, което Бог е сътворил, е поставено точно на своето место. Всеки лист, всяко клонче, всяко стъбло на дървото има своето дълбоко предназначение. Щом е тъй, не отивай с брадва в ръка да сечеш дърветата в горите! Изсичат се днес дърветата в горите, вследствие на което между хората и разумната природа има постоянна борба. Ние сечем, но и тя сече. В това отношение, когато разумността дойде в света, ние трябва да бъдем крайно внимателни към всичко, което ни заобикаля.
към текста >>

Щастливият човек трябва да бъде крайно разумен.
При това, само щастливият човек може да облече нови, красиви дрехи. Онзи човек, който не е красив, не трябва да се облича с нови, с красиви дрехи. Защо? - Понеже той не може да ги оцени. Те ще му донесат най-голямото нещастие. Ако за тия хубави дрехи могат да го набият и да го съблекат на улицата, защо му са те? Щастливият човек трябва да бъде крайно разумен. Той трябва да разбира и да се стреми не толкова към човешкия, колкото към Божествения живот. Само в Божествения живот има вечно обновяване. Ние всеки ден едно желаем, друго става; едно очакваме, друго ни изненадва. Така е не само с обикновените хора, но и с учените, и с философите, и с поетите - всички хора се изненадват. Няма човек в света, комуто да не е отнето нещо.
към текста >>

20. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят.
РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ Разумният живот има свой вътрешен смисъл: вътрешен физически смисъл, вътрешен духовен смисъл и вътрешен Божествен смисъл. От това гледище, човек не трябва да прави разлика между физическия, духовния и Божествения свят. Само по този начин може да се види, че в целокупния живот, както и в цялата природа, прониква една разумна нишка. Тази нишка може да се нарече „съзнание”. Човешкият ум има прямата длъжност да пази тази нишка, да не става прекъсване в нея. За това се изисква от човека будност на съзнанието. Пази ли се тази нишка непрекъсната, всеки човек ще бъде във връзка с Първичната Причина, с Вечното Начало на живота.
към текста >>

Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате?
Само Първичната Причина, която въодушевява всички хора - поети, художници, музиканти, учени - е съвършена във всички свои прояви. Всеки, който иска да разбере Първичната Причина във всички нейни проявления, трябва да има чисто съзнание. Днес цялото човечество се нуждае от непреривност в съзнанието, както и от чистота в съзнанието. Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот.
към текста >>

Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата.
навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно.
към текста >>

Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота.
Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил".
към текста >>

Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен.
Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил". Всички хора днес се отмятат.
към текста >>

Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието.
Днес светът се нуждае от нова положителна, наука, от ново верую, което да носи връзките на Вечната Любов, от нов строй, от нови норми и правила за живота на личността, на индивида, на душата и на духа. Животът на личността, на индивида, на душата и на духа трябва да се поставят на своето место. И тогава, като християни, нека всички приложат Христовото учение, Христовата Любов според своята личност, според своя индивид, според своята душа и според своя дух. По този начин ще се изпълнят Христовите думи, дето Той казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века". Сега всички хора живеят в скончанието на века. Това подразбира скончание на стария свят, скончание на старите възгледи, скончание на насилието. След това ще дойде нова ера на светлина, на Любов между хората, между всички живи същества - нова ера на Истина и на Правда, на безсмъртие и на свобода.
към текста >>

21. ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Те са куриери, които ти носят писма от един висш свят на разумни сили.
Това, което си произвел, не е заради тебе; ще го дадеш някому". Учителят. Сноп слънчеви лъчи са проникнали през листата и са позлатили твоето лице. Какво са те? Какво ти говорят те? Те ти говорят велики работи, понеже идат от много далеч и ти носят приветствия от тези същества, които са ги изпратили. Те са куриери, които ти носят писма от един висш свят на разумни сили. Тези слънчеви лъчи са израз на тяхната любов към нас. Това мъдрецът намира чрез изучаване, но и другите могат чрез интуиция да доловят, че те ни носят нещо особено, красиво, че те не са само механичното. Механичното е само обвивката, в която се крие съдържанието. Това е само бледно рисуване на великата действителност, която ни заобикаля. Както се изтъкна на друго място [2], природата не е плод на механични сили, но на разумни, които стоят зад първите.
към текста >>

Нещо повече: всички красиви, благородни подтици, чувства, мисли в теб, ти идват пак от този разумен свет.
Но разумното работи във всички същества, ще преодолее всички прегради и ще се прояви. Човек може да мисли, че прави нещо с собствени усилия. Напр., посяваш жито и мислиш, че това жито ти си го произвел. Светлината, топлината и всички други условия еж изявление на дейността на тези разумни сили. После, жизнените процеси, които се извършват в развиващото се житно зърно, са пак регулирани от тях. Нещо повече: всички красиви, благородни подтици, чувства, мисли в теб, ти идват пак от този разумен свет. Всички таланти, дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, на Великото, което работи в нас. Когато при такава светлина гледаш на света, тогаз и най-дребното явление в природата ще бъде пълно за тебе с поезия и висш смисъл. Тогаз и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята, буболечките и пр., идването на една красива идея, благородно чувство и пр., всичко това ще бъде за теб изявление на великата любов, която прониква цялата природа. Всъщност, всичко, което ти постигаш, е дар на тези разумни сили. Те с нежни ръце те водят към върха на красотата и съвършенството.
към текста >>

„Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят.
А животът е един, и нямаме право да го делим. Всъщност, при новото разбиране на труда, целият живот става духовна работа - и най физичната работа става духовна. Ако делим работата на духовна и недуховна, тогаз ще има вътрешно противоречие в човешкия живот, ще има раздвояване. А раздвояването е пречка за правилното развитие. Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото". „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят". Учителят Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане само вътре в нея. При новото разбиране на труда, това красивото намира външен израз; тогаз човек сваля от невидимия свет красивото и го въплътява във физичния свет. И това красивото, което човек изразява във физичния свят, то няма нищо друго равноценно на себе си тук, с което да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено.
към текста >>

Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят".
Всъщност, при новото разбиране на труда, целият живот става духовна работа - и най физичната работа става духовна. Ако делим работата на духовна и недуховна, тогаз ще има вътрешно противоречие в човешкия живот, ще има раздвояване. А раздвояването е пречка за правилното развитие. Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото". „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят". Учителят Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане само вътре в нея. При новото разбиране на труда, това красивото намира външен израз; тогаз човек сваля от невидимия свет красивото и го въплътява във физичния свет. И това красивото, което човек изразява във физичния свят, то няма нищо друго равноценно на себе си тук, с което да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата.
към текста >>

И това красивото, което човек изразява във физичния свят, то няма нищо друго равноценно на себе си тук, с което да бъде обменено.
Труд и красота „Да може душата постепенно да се изявява, то е най-хубавото, най-красивото". „Сега онзи свят почваме да го пренасяме в този свят. Материалите от онзи свет ги пренасяме в този свят". Учителят Това, което е най-красиво в душата, не трябва да остане само вътре в нея. При новото разбиране на труда, това красивото намира външен израз; тогаз човек сваля от невидимия свет красивото и го въплътява във физичния свет. И това красивото, което човек изразява във физичния свят, то няма нищо друго равноценно на себе си тук, с което да бъде обменено. Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата. Душата си ти можеш да я положиш за приятеля си, но да я продадеш не можеш. Защото можеш ли да оцениш това. в което си вложил сърцето си, душата си?
към текста >>

Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия.
Даже в една чаша вода, подадена с любов, ти си вложил нещо ценно, което не може да бъде продадено. Защото ти не можеш да продадеш душата. Душата си ти можеш да я положиш за приятеля си, но да я продадеш не можеш. Защото можеш ли да оцениш това. в което си вложил сърцето си, душата си? Чрез новия вид на труда ти сваляш Божествения свят във физическия. В една твоя постъпка, направена от любов, присъствува Бог. Радостта, която чувствуваш при тая постъпка и резултатите, които тя носи, ти говорят това. И тогаз, тази постъпка струва повече, отколкото всичкото злато на света. Тя не може да се продава. Ще дам една аналогия, за да поясня това.
към текста >>

22. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление.
Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва.
към текста >>

Та не е ли то и в самия свят!
Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва. Но отрицанията не носят разрешенията на въпросите. Предричанията, които са базирани върху какви да е системни наблюдения, макар и да дават един малък процент от сбъдвания, все пак са по-добри, понеже насочват мисълта към работа, отколкото голите отричания, че това или онова нямало връзка със землетресенията. Видима може да няма, но ако се влезе в по-дълбок анализ на явленията?
към текста >>

Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета?
Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св. Илия с колесницата из облаците" и електричеството, което му свети? А ние имаме доказателствата на миналото, па и сегашното, отбелязани в аналните на науката на доста учени „шопи"... ? И тъй, накратко ние бихме могли да резюмираме: землетресението не е изолиран факт в природата - то има предвестници в природата: животните ги схващат понякога доста отрано, человек също може да ги схване и ако се подготви за целта, ще има неочаквани резултати. Ненадейността е само привидна, за незнаещите. Не тъй ли изненадваха хората бурите и ураганите едно време, а сега понякога 12 часа по рано нашите барометри ни предвещават, а радиото разпраща по целия свят предупреждения на параходите, скиталци по всички морета? Такива предсказания ще има человечеството в недалечно бъдеще - нещо повече - то и сега го има. (Следва) [1]Гледай „землетресенията; ще продължат ли? 1928 г. брошура от четири наши професори,32 страници, в която един от професорите е препечатал обяснение, което е дал в 1904 г, а сега пише: „Оттогава насам станаха силни землетресения у нас, какъвто е случаят в годините 1904, 1913, 1917 и тази годишните априлски, които са доста разрушителни и не отговарят на моите схващания от 1904 г. (к.м.). Твърде вероятно е сегашните му обяснения пък след пет години да бъдат отречени по същия начин... [2]Така в 1825 година, когато Баварското правителство искаше да построи железница, медицинската Мюнхенска академия излезе с едно изявление, че поради голямата бързина, с която ще се движи тренът (25 км) хората, които гледат ще падат и ще се яви заболяване от delirium foriosum.
към текста >>

23. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Единственият орган в видимия свят.
Този процес на обнова, психическа или физическа, на организма е ясно видим в окото, главно в шестия кръг. Жизненият кръг е много важен. Той е, който държи силата и богатството за здравословното състояние у човека. Жизнената сила е, която уравновесява и държи в нормално състояние и хармония всички органи и функции на човека, плюс това помага на физическите органи да издържат нападенията, външни и вътрешни, физични и психични: студ, горещина, глад, неудобства, болести, страдания, терзания и др. И тъй, окото държи живота на човека! „Единственият орган в видимия свят. който не претърпява почти никакви промени, е окото. Най-устойчивият орган в човешкото тяло, това е окото." Запр., големината на окото остава все същата. Детето се ражда с око, ирисът на което е голям, напр., 9 мм в диаметър, тялото расте, уголемява се, изменя се, но ирисът остава на същата големина. До старост ирисът на детето е неизменен, все 9 мм. Изменя се и расте околоочието, но ирисът остава един и същ в своята големина.
към текста >>

В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия.
„Окото има силен психически устой. Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло. Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас.
към текста >>

Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений!
Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений. Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений! Учителят
към текста >>

24. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш.
Чрез вашите страдания вие вървите по същия път. Когато сърцето се отвори и светлината се запали отвътре, тогава злото от сърцето трябва да излезе навън. Обаче, с всичка сила то се връща назад и не иска да те напусне, защото с хиляди години ти беше негова собственост. Ние знаем, че при страдания, светлината и топлината отвътре стават все по-силни и по силни. И ако страданието иде от света, то е последната верига в ноктите на черната сила. Не се спирай на омразата на външния свят, за да не паднеш. Това беше едно време твоята омраза. Работи над себе си и когато твоята светлина стане по-силна и твоето сърце отворено за Бога, ти ще укрепнеш още повече и тогаз страшилището отвън само ще напусне поста си. Всичко в света работи за повдигане на душите към Бога. Нали преди 2,000 години тази черна маса излезе с тояги срещу благия и кроткия Христос и разпръсваше навред омраза, гняв и злоба? Всички тия се приближаваха така към великата Любов на Христа, и тя стана по-велика, по-силна и по-светла.
към текста >>

Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе!
Той е при вас, говори с вас, вие Го слушате. Това слушаме и ние. Малко са Учителите на човечеството. Кришна-ди, наречен Кришна Мурти иде като дете в света и носи щастие за всички, които отворят сърцето си за идващата раса. Техният глас се провиква: „Събуди се, дете, на светлината! Събуди се, ако и външният свят да вика и мрамори против тебе! Имай дух да страдаш, и ще се родиш наново! " Всички ваши мисли да бъдат дреха на идващата раса. Всяка мисъл е дреха, огледало за човека. И то не само огледало, което показва, красив ли е той, или не, млад ли е или стар, прав или крив, но това огледало пита неговото сърце: „Хубав ли си за Господа? Чист ли си в мислите си"?
към текста >>

" И веднага в сърцето на това дете, Той изпраща своята помощ през този тъмен свят.
Ако погледнем човечеството, ще видим, че го обикаля една голяма мъгла, един тъмен вихър. Това е светът. Навред се чува само охкане, стенание; навред се носи смрад. Христос поглежда този тъмен фон и търси по него поне малко светлинка. Види ли такава, Той казва: „Има едно дете тук, което запалва светлинката в сърцето си! " И веднага в сърцето на това дете, Той изпраща своята помощ през този тъмен свят. Всеки знае, че ако има любов в сърцето си, ще придобие щастието да бъде във връзка с Великото Бяло Братство, което помага на всички хора. Веднъж запалена тази светлина, човек придобива сила и мощ. Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на човека е по-голяма. И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи. От ред години Учителят - П.
към текста >>

И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи.
Види ли такава, Той казва: „Има едно дете тук, което запалва светлинката в сърцето си! " И веднага в сърцето на това дете, Той изпраща своята помощ през този тъмен свят. Всеки знае, че ако има любов в сърцето си, ще придобие щастието да бъде във връзка с Великото Бяло Братство, което помага на всички хора. Веднъж запалена тази светлина, човек придобива сила и мощ. Колкото е по-голяма тази светлина, толкова и силата на човека е по-голяма. И тъй, у много хора в света, и в България, в Америка, и по целия свят са запалени тия малки свещи. От ред години Учителят - П. Дънов казва. „Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления?
към текста >>

Моят глас се разнесе по целия свят.
„Новата раса иде вече, сега ние сме пионерите на тази раса, а след 100 години няма да остане човек, който да говори за тъмнина, за омраза, за зло в света. Тогава навред ще се чува зова: „Почитайте всички живи същества, от най-малкото до най-голямото". При светлината, в която живеят тия хора, може ли да става въпрос за убийства и изтребления? - Никога! Когато Христос потропа на вратата на ума и на сърцето на човека, ще го запита „Имаш ли чистота в всичко, което мислиш и вършиш в мое име? Моят глас се разнесе по целия свят. Аз хлопах на сърцата на пробудените души, които веднага запалиха свещта си и тръгнаха след Мене. Който не иска да слуша, остава назад, изчезва в мрака". Това е зовът на новата раса! И ако някой нарече такъв човек луд, нека той да не се смущава, но да отиде при Господа. Тези, които днес са готови, да тръгнат след Христа.
към текста >>

Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят.
Духът на новата култура слиза над човечеството. Той е дух на братство, на радост, на единство, Човекът с пробудено съзнание, човекът на новата култура ще намира смисъл, щастие в живота не в вземането, но в даването, не в трупането, но в помагането, не в живеене за личността, но в живеене за Цялото, за Бога. Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството. И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството. Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г.
към текста >>

Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството.
Едничкото средство за по-скорошното идване на тая култура е раздухване на онзи божествен пламък, който гори в човешката душа. От начало това са отделни души, които се явяват тук-там, но по после те се свързват, и най-после образуват една верига, която опасва цялото земно кълбо. Има много признаци, които говорят, че наближава обединението на всички, които желаят да работят за новата култура. Всъщност всички духовни работници и сега са обединени вътрешно, те работят в хармония и затова са вече свързани вътрешно, макар и да живеят в разни страни и да не се познават, но наближава времето, това обединение да се изрази и в физичния свят. И кое ще бъде онова, което ще обедини всички искрени работници за новото? Това е мисълта за онзи красив, разумен живот, за който те работят – живот на единството. И това обединение ще даде мощен тласък за духовното събуждане на човечеството. Откриването на свободния окултен университет „Гьотенаум" Веднага след опожаряването на „Гьотенаум" се пристъпи към сбиране на волни помощи за новата постройка. През февруари 1924 г. моделът за новата постройка беше вече изработен. Тя е по съвсем нов стил.
към текста >>

25. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Като почне да вярва в красивия свят, който живее вътре в него, на Бога вътре в себе си, ще се измени съвършено неговото отношение към всички други, понеже това, Красивото, което живее в него, живее и във всички същества.
Това е Бог който работи от вътре. Ще се увериш, че в тебе има доброта, която трябва да проявиш. Това е Божественото. Учителят казва: „Няма да казваш: „Ще стана добър", но ще казваш: „Ще проявя своята доброта". И човек ще почне да вярва на това, което работи вътре в глъбините на неговата природа. Като почне да вярва в красивия свят, който живее вътре в него, на Бога вътре в себе си, ще се измени съвършено неговото отношение към всички други, понеже това, Красивото, което живее в него, живее и във всички същества. Тогаз, като мислиш за другите хора, ще мислиш за божественото, което е в тях и с него ще се свързваш. Тогаз ще се появят истинските връзки, които ще заменят механическите - връзките между личностите. А тези връзки са временни, външни. Човек във всички същества ще обича Бога. Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях.
към текста >>

Но това е реализирано в Разумния свят".
Но при новото съзнание силните ще отидат да слугуват на слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-силен, по-умен, по-високостоящ. Ще стане същото, каквото е отношението на майката към детето: тя е по-силна от него по знание, по физ. сила и пр. и му слугува. Но това е реализирано в Разумния свят". Учителят Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност. Ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят.
към текста >>

влиза в свръзка с един разумен свят.
Но това е реализирано в Разумния свят". Учителят Заедно с пробуждането на новото съзнание ще се измени и характерът на човешката дейност. Ще се внесе нов елемент в нея. Когато човек работи за себе си, живее в закона на частите! А когато работи за другите, за Бога, той живее в закона на Цялото и с това човешкото съзнание живее в едно по-високо поле. влиза в свръзка с един разумен свят. Радостта, разширението, което ще чувствува, ще идат именно поради тая връзка. Гъсеницата като достигне до известна степен в своето развитие, отказва се вече от дотогавашния си живот и дотогавашната си храна и след известни промени влиза в един съвсем нов живот. Също и човек с пробуждането на новото съзнание почва да намира радост не вече във вземането, а в даването, не в трупането, а в служенето. Космичното съзнание, което иде, ще се изяви в служенето.
към текста >>

26. Практически окултизъм – А. Бертоли Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Но това е реализирано в Разумния свят." „Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие.
Б. Боев НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА (Продължение от кн. 4) Най важният фактор в еволюцията. „Материята е формата, силите са с държанието, Бог е смисълът." „При новото съзнание силните ще отидат да служат на по-слабите. И този, който слугува, ще се смята по-развит, по-високостоящ. Но това е реализирано в Разумния свят." „Гениалността е колективно усилие на всички същества, които са завършили земното си развитие. И доброто не е усилие на вашата душа само. То е резултат на цялото Небе. И с мисълта си даваш ход на мъдростта на Цsлото." Учителят За да може да се разбере природата, тя трябва да се изследва по форма, съдържание и смисъл. Външното изследване е изследване само по форма, По-дълбоко е изследването на силите, които организират формите. Напр. къс метал за онзи, който изучава нещата по форма, е само това, което виждаме с физическите очи, но за онзи, който изучава и съдържанието, този метал е нещо много повече: той е център на едно динамично поле.
към текста >>

Движението на земята около оста си или по своята орбита не е само механичен, но разумен процес.
Всяко едно явление около нас осезателно ни наумява за неизменната любов, която те изливат върху нас. При такова разбиране ще чувствуваме будността на тези преизпълнени с любов сърца. Тогаз накъдето и да се обърнем, всичко ни наумява за възвишения мир, в който те работят! При такова разбиране съмването, мръкването, изгревът, залезът и пр, не са вече механични процеси, а любовни, духовни процеси, Тези явления тогаз стават за нас повод да издигнем мисълта си до това поле, в което работят тези същества на любовта и разумността. Любовта и разумността проникват цялата природа. Движението на земята около оста си или по своята орбита не е само механичен, но разумен процес. Ако не схванем това, тогаз ние не отиваме при изследването си до смисъла на нещата, а оставаме само при формите! Ти си в гората и чуваш шума на дъждовните капки по листата. Чувствуваш радостта на всяко цвете, тревица, дръвче. Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси. И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал.
към текста >>

Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества.
Тогаз музиката на дъждовните капки пак ще събуди в тебе мисълта за тези същества, които с любовта и жертвата си регулират природните процеси. И тогаз в тая музика ти ще доловиш красота, която по-рано не си подозирал. При такива схващания, съзерцанието на кое да е явление в природата ще развие нашите по-дълбоки сили! Защото, щом мислим за тези възвишени същества на любовта и жертвата, ние се свързваме с тях вътрешно и тогаз тяхната радост, техният мир се изливат върху нас. Ние вече влизаме в съприкосновение с тяхното поле на дейност. Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества. Защо те правят това? Те го правят от любов км Първичната Причина, те служат на Бога. Учителят казва: „Човешката личност е отражение на Бога." Тези същества обичат божественото в нас. Във всички природни процеси виждаме дейността им! Защо цветята ни изпълват с радост, защо причиняват у нас копнеж към един красив, възвишен свят, чиято реалност чувствуваме дълбоко в душите си?
към текста >>

Защо цветята ни изпълват с радост, защо причиняват у нас копнеж към един красив, възвишен свят, чиято реалност чувствуваме дълбоко в душите си?
Тогаз тези явления наглед най-обикновени ще ни издигнат до интензивен вътрешен живот, напомняйки ни за възвишения свят, в който действува съзнанието на тези същества. Защо те правят това? Те го правят от любов км Първичната Причина, те служат на Бога. Учителят казва: „Човешката личност е отражение на Бога." Тези същества обичат божественото в нас. Във всички природни процеси виждаме дейността им! Защо цветята ни изпълват с радост, защо причиняват у нас копнеж към един красив, възвишен свят, чиято реалност чувствуваме дълбоко в душите си? Защото у тях работят сили, които изхождат от този възвишен свят. И чрез тях ние можем да се свържем с тези напреднали същества, които работят в тях. Тези същества не чакат нищо от нас, а само дават. Те са научили, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Те вече живеят това, към което ние се стремим.
към текста >>

Защото у тях работят сили, които изхождат от този възвишен свят.
Защо те правят това? Те го правят от любов км Първичната Причина, те служат на Бога. Учителят казва: „Човешката личност е отражение на Бога." Тези същества обичат божественото в нас. Във всички природни процеси виждаме дейността им! Защо цветята ни изпълват с радост, защо причиняват у нас копнеж към един красив, възвишен свят, чиято реалност чувствуваме дълбоко в душите си? Защото у тях работят сили, които изхождат от този възвишен свят. И чрез тях ние можем да се свържем с тези напреднали същества, които работят в тях. Тези същества не чакат нищо от нас, а само дават. Те са научили, че даването е единственият източник на радост, щастие, творчество. Те вече живеят това, към което ние се стремим. От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това.
към текста >>

Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие.
Те вече живеят това, към което ние се стремим. От „мъчение" и „труд" човек ще се издигне до „работа." Но те вече са реализирали това. И така, работата, това ново направление на труда за нас, лежи в основата на космичния живот. И така, този нов начин на дейност не е нещо неестествено, необикновено, но то е именно нормалното, естественото в живота на вселената. Да реализираме това на земята, това значи да реализираме небето на земята. Да преминем от мъчение и труд към работата, това не само че не е нещо неестествено, но напротив, то е влизане в хармония с Разумния свят, влизане в хармония със законите, лежащи в основите на цялото битие. Когато любовта стане импулс на труда, нашата дейност ще бъде в хармония с живота на цялата вселена и на тези разумни сили, които регулират целия живот, Този нов начин на дейност иде по законите на развитието, защото еволюцията е проява на силите, заложени в монадата. Човешката душа е проекция на Цялото, на Първичната Причина. И еволюцията се състои в все по-голяма и по-голяма проява на божественото чрез нас. Новият начин на дейност разширява съзнанието „Ние трябва да събудим свръхсъзнанието у нас." Учителят Има закон: „Когато отидем при по-долните, по-горните ще дойдат при нас". Когато човек премине от мъчението и труда към работата, той вече с дейността си се приближава до тези напреднали същества, за които става дума по-горе.
към текста >>

По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят?
Човек влиза във вътрешно общение с всички същества, чиито вибрации са подобни на неговите. Учителят казва: „Когато човек мисли нещо положително или отрицателно, той влиза в свръзка с всички същества, които имат подобна мисъл. Например, ако имаш съмнение, влизаш в връзка с всички същества които се съмняват." Когато проявява дух на служене, доброта, той влиза в свръзка с всички добри същества, в този момент той образува едно с тях. А влизането на човека, въз основа на този закон в свръзка с всички добри хора и други напреднали същества, му дава сила; това представлява един вид тил, вътрешна опора. Влизането, въз основа на този закон в общение с тези напреднали същества се отразява много благотворно върху събуждането на вътрешните, по-дълбоки сили на душата. По какво се познава, че човек със съзнанието си вече живее в този Разумен свят? Чрез радостта и мира, които чувствува. Тази радост, подем, това разширение вече показват, че съзнанието на човека вече работи в едно по-високо поле и е в свръзка с напредналите същества, които са над нас. За излюпването на яйцето е необходима известна топлина. Също така, за да могат да се събудят у човека вътрешните, душевните органи на свръхсъзнателния живот, трябва подходяща среда. А такава среда е този дух на служене.
към текста >>

Ако работи вътре в тебе и ти противодействуваш, ще се смажеш, а ако искаш да ù се наложиш, ще се счупиш", „Бог направи този свят не за роби, за насилие, а за забавление на своите взълюблени деца".
Защо старият начин на дейност прави човека роб на труда, а новото направление на труда го освобождава? При новия начин да дейност човек проявява Разумното в себе си, а то е самият човек. Ето защо тогаз той е по-свободен, т.е. не ограничава проявата на Разумното в себе, дава му път да се прояви. Новият начин на дейност разрешава всички въпроси „Когато Първичната Причина работи във вас, дайте ù широк път. Ако работи вътре в тебе и ти противодействуваш, ще се смажеш, а ако искаш да ù се наложиш, ще се счупиш", „Бог направи този свят не за роби, за насилие, а за забавление на своите взълюблени деца". Учителят И така, три са фазите, през които минава човешката дейност при своето развитие. Беше казано вече по-рано, че при мъчение човек действува поради насилие, при труда поради дълг, а при работата от любов. Учителят казва: „Който се е мъчил, да почне да се труди, а който се труди, да почне да работи". Новият начин на дейност разрешава всички въпроси - лични, индивидуални, духовни, обществени, общочовешки и космически. Преди всичко този нов начин на дейност ще се отрази върху физическото здраве на човека, понеже духовният подем е извор между другото и на здраве.
към текста >>

Новият начин на дейност ще даде възможност да се прояви този негов копнеж към един по-красив свят, ще даде храна на този идеализъм, за да може той да остане трайна черта в душата и по-нататък, през целия живот.
Да вземем за пример възпитателната проблема. Новият начин на дейност е в хармония с детската природа, отговаря на нейните нужди. Да си спомним за идеалистичния период, през който минава младежът през третия период от 14 до 21 година. Как се проявява у него копнежът да работи за общочовешкото благо, а не за лични цели за кариеризъм! Нов дух трябва да проникне в училищата! Новият начин на дейност ще даде възможност да се прояви този негов копнеж към един по-красив свят, ще даде храна на този идеализъм, за да може той да остане трайна черта в душата и по-нататък, през целия живот. И всички други въпроси ще намерят разрешение чрез новия начин на дейност, който ще прониква новата култура, която иде и който начин на кратко може да се изрази с тези три думи „Служене на Бога”!
към текста >>

27. ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота.
Но който повече от това не вижда и не постига, далеч е той още от истинската светлина. Защото той само извора вижда, но не и океана, откъдето тоя извор иде и където отива... Неизброими са слънцата - извори на живот, светлина и красота, ученици мои - неизброими са като морския пясък. Но през всички тях грее, свети и твори чудесата на битието само единното и истинското слънце на живота — непостижимо в своето величие и красота. Това е слънцето на Всемогъщия Дух, от когото изтича всяка сила и мощ, всяко съзнание, всеки живот. Това е слънцето на Превеликата Мъдрост, що управлява всичко; на свещената Правда, на свещената Красота... Неговото истинско име няма да назова... Свещено е това име. Ангели и Богове с благоговеен трепет само го произнасят... Невидимо е това превелико и непостижимо слънце, но чистата душа го постига и чувствува навред: във висшите духове и същества, в себе си, във слънцата и световете, във всяка любов, истина, святост, хармония и красота. Във всеки живот... Родна нему е чистата божествена душа; искра е тя от неговия свещен огън; жива клетка е тя от неговото пресвето тяло. Блажени са, които ходят в светлината на това слънце и се приближават към него. Защото те растат в мир и радост. Защото те са растящи извори на неговата любов и мъдрост, Разцъфтяващи слънца на неговата светост и красота. Нищо не е по-велико и прекрасно от изгряването на това слънце в неизброимите души!
към текста >>

II СВЕЩЕНОТО „СЕГА" Неразумен е онзи, о ученици, който не умее да посрещне и изпрати своето свещено „сега".
Отворете сърцата си за струите, които то навред разлива - струи на божествена любов и светлина! Отворете всички кранове на своето сърце, за да забликат из тях свещените дарове на това слънце за благото на всички същества. Защото това е великият закон за приобщение с могъщия живот на това единно слънце, за растене и разцъфтяване в неговите всеоживяващи и всеподемащи сияния на вечна светлина, любов и красота. Живейте в неговата светлина! Защото това е пътят на истинския живот, пътят на вечната радост и вечното блаженство, пътят към Царството Божие. II СВЕЩЕНОТО „СЕГА" Неразумен е онзи, о ученици, който не умее да посрещне и изпрати своето свещено „сега". Човек живее само „сега". Неговият живот е непрекъснато „сега", „сега", „сега"... В своето „сега" опитва и познава той Божията любов, постига великото, твори... Над миналото не си властен, над бъдещето можеш да владееш само чрез своето „сега". Посрещни го като мил пратеник на небесата, като много желан гостенин. Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо.
към текста >>

С блуждаещ в далечината поглед отминава той небрежно всяко свое „сега"; не вижда той цветята, що му се усмихват наоколо; не чува песента на птиците; не долавя мълвежа на просторите; полуглухо е ухото му за великото, безсмъртното, за върховното благо и върховния дълг, за които неговото „сега" му шепне... Той винаги се готви да живее... някога, напред в бъдещето, но никога разумен и пълен живот не живее, защото тоя живот е само в свещеното „сега".
..Сега" бъди достоен Негов син! Вземи всичко, що твоето „сега" ти носи, отдай му всичко, каквото му дължиш, и благославяй небето, защото всичко е за твое добро. Помни: само веднъж иде всяко твое „сега" и никога то няма да се върне вече. Неговото благо, неговата радост, неговото благословение са изгубени за тебе, ако ти не умееш да го посрещнеш и изпратиш. Не приличай на неразумния; вечно бързащ, вечно суетящ се - пътник е той в живота. С блуждаещ в далечината поглед отминава той небрежно всяко свое „сега"; не вижда той цветята, що му се усмихват наоколо; не чува песента на птиците; не долавя мълвежа на просторите; полуглухо е ухото му за великото, безсмъртното, за върховното благо и върховния дълг, за които неговото „сега" му шепне... Той винаги се готви да живее... някога, напред в бъдещето, но никога разумен и пълен живот не живее, защото тоя живот е само в свещеното „сега". Помнете, о ученици, вашето свещено „сега". Умейте да го посрещнете, умейте да го изпратите! Да бъде то винаги за вас едно благословение. Да бъде всяко „сега" за вас растене в светлина, мъдрост, любов. Да бъде всяко „сега" възмогване в сила и творчество.
към текста >>

28. ЖИВАТА НАУКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В този смисъл всеки човек има отношение до външния свят и се стреми да го разбере.
Ако някой ви каже числото 5,000, например, ще го чуете, но няма да се заинтересувате от него, няма да разберете, какво съдържа това число в себе си. Каже ли ви обаче някой, че ви дава 5,000 златни лева, вие веднага ще се заинтересувате за това число, ще го разберете и -ще започнете да мислите, от коя банка да вземете тези пари. Вземете ли ги веднъж, вие ще ги разберете и започнете да ги прилагате в живота си. Същото нещо може да се каже и за идеите, и за мислите. Всяка идея, която има отношение до нас, е толкова важна, колкото са важни и разбрани петте хиляди златни лева. В този смисъл всеки човек има отношение до външния свят и се стреми да го разбере. И съвременните държави имат отношение една към друга. По-малките държави се подчиняват на по-големите, а по-големите на още по-големите от тях. За да не се заблуждава човек от външния свят, той трябва да изучава същината на своя живот, да.разбере отношението, което има към живата природа, към това, което е реално, към това, което вижда наоколо си. Възприемането не е механически процес. То е съзнателен, разумен процес.
към текста >>

За да не се заблуждава човек от външния свят, той трябва да изучава същината на своя живот, да.разбере отношението, което има към живата природа, към това, което е реално, към това, което вижда наоколо си.
Същото нещо може да се каже и за идеите, и за мислите. Всяка идея, която има отношение до нас, е толкова важна, колкото са важни и разбрани петте хиляди златни лева. В този смисъл всеки човек има отношение до външния свят и се стреми да го разбере. И съвременните държави имат отношение една към друга. По-малките държави се подчиняват на по-големите, а по-големите на още по-големите от тях. За да не се заблуждава човек от външния свят, той трябва да изучава същината на своя живот, да.разбере отношението, което има към живата природа, към това, което е реално, към това, което вижда наоколо си. Възприемането не е механически процес. То е съзнателен, разумен процес. Само глупавият не може да възприема. Когато светлината дойде в моите очи, аз трябва да я възприема - нищо повече. След като я възприема, аз започвам да я разбирам и най-после започвам да я прилагам.
към текста >>

То е съзнателен, разумен процес.
В този смисъл всеки човек има отношение до външния свят и се стреми да го разбере. И съвременните държави имат отношение една към друга. По-малките държави се подчиняват на по-големите, а по-големите на още по-големите от тях. За да не се заблуждава човек от външния свят, той трябва да изучава същината на своя живот, да.разбере отношението, което има към живата природа, към това, което е реално, към това, което вижда наоколо си. Възприемането не е механически процес. То е съзнателен, разумен процес. Само глупавият не може да възприема. Когато светлината дойде в моите очи, аз трябва да я възприема - нищо повече. След като я възприема, аз започвам да я разбирам и най-после започвам да я прилагам. След приложението иде истинския живот. Когато вземем една ябълка и я предаваме от ръка на ръка, това е процес на възприемане.
към текста >>

29. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното.
към текста >>

30. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител.
Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак.
към текста >>

„Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа.
Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята. Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше.
към текста >>

Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята.
Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята. Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше. Накрая, още една дума. Исус бедният и Исус търпеливият, Той страда, той се подчинява, той се самоотрича, той постоянствува и той мълча. Неговите приятели, братя и наследници живеят следователно без блясък, загубени сред множеството, за което те приемат да страдат и което дори не познава.
към текста >>

31. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

ВЯРА И ЗНАНИЕ Сегашният свят и култура се намират в един преходен период.
ВЯРА И ЗНАНИЕ Сегашният свят и култура се намират в един преходен период. И никога светът не е преживявал такива важни събития като предстоящите. Днешната епоха е една от най-важните в развитието на човечеството, защото човечеството преминава от едно полуживотинско състояние към чисто човешкото или божественото състояние. И тъкмо в този момент на преход рязко изпъкват двата процеса, които действат в човека – животинския, който заробва човека и го приближава до животните и божествения, който освобождава човека и дава простор и светлина на мисълта. И за да може съвременното човечество да влезе в божествения или тъй наречения възходящ процес на живота, трябва преди всичко да се научи да мисли правилно. А за това се изисква една нова философия, едно ново и правилно схващане за света и битието.
към текста >>

И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието.
И когато говорим за вяра, трябва да има известна реалност, върху която вярата да е обоснована. А когато човек вярва в неща, които не са реални, това е суеверие. И всеки човек преди всичко трябва да се запита това, в което вярва и към което се стреми – реално ли е! Съвременната окултна наука определя реалността тъй: „Реално е само това, което човек едновременно съзнава и вижда"; отвътре го съзнава и отвънка го проверява, че е така. Реалността сама по себе си е разумна. И когато казваме, че светът е реален, ние разбираме, че той е разумен, а съвременните хора не разбират вярата като един творчески принцип на ума, а я смесват със суеверието. Съвременните разбирания за вярата са детински и са останали от детинския период на човешкото развитие. Вярата всякога започва с един процес на знание. И човек не може да вярва, докато няма знание; същевременно не може и да знае, докато не вярва. Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш. А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата.
към текста >>

Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот.
Но за да придобием знанието, трябва да има в какво да вярваме, трябва да имаме обект на изследване. И онова, което отличава християнството от другите религии, не е вярата, но знанието – живия научен опит . А всяка наука е важна за онова, което може да ни даде и да ни послужи като средство за нашия бъдещ живот. Под бъдещ живот тук разбираме не един еднократен процес, но следващата фаза, в която човек преминава в своето развитие. За детето-юношеската възраст е бъдещият живот; за юношата – зрялата възраст и т. н. Съвременната наука и науката на миналото винаги са имала за задача да подигнат човечеството в неговото развитие и да му дадат методи за възпитание, за да може да живее разумен живот. И най-важното нещо за съвременния човек, това е науката да се учи човек да живее. И животът има смисъл, когато човек се учи. Без учението и науката си няма смисъл. Животът без учението е безсмислен. Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи.
към текста >>

И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен период, пред прага на една нова епоха.
Животът в дадения случай го схващаме като едно условие за човека да се учи. Тук не разбираме само тази наука, която се изучава в гимназиите и университетите, но разбираме и науката на житейския опит. Науката се занимава с реалните неща, изучава света какъвто си е; и когато хората възприемат тази наука, тя ще ги научи най-първо, как да живеят. И на сегашните хора им трябва една сериозна работа в науката, чрез която може да се подобри тяхната мисъл, тяхното сърце и техният организъм. Трябва подобрение на живота във всяко едно отношение. И съвременният свят е дошъл до една вътрешна криза, като външен израз на която се явяват икономическите и политически кризи, които са само симптоми, че човечеството се намира в един преходен период, пред прага на една нова епоха. Кризата е чисто духовна, идейна. Има неща, които не са вземани пред вид при изграждане на настоящите форми и отношения в живота и затова е тази вътрешна криза. Знанието на божествената Мъдрост и Истина не е приложено в индивидуалния, семейния и обществения живот и вследствие на това се явява тази вътрешна криза. И ако тези закони не се приложат, бялата раса ще дойде до израждане, но ще дойде друга една раса, която ще я наследи и ще вземе кормилото на човешкото развитие, като приложи законите на Любовта, Мъдростта и Истината и създаде нови форми и отношения. Става една вътрешна борба в света и тя е неизбежна.
към текста >>

Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата.
Дето не действат тези три закона, не може да има никаква култура, никаква наука и религия. Без приложението на тези три закона земята ще заприлича на гробница. Мислите и желанията на хората съществуват като обективни реалности в природата и упражняват влияние върху развитието на живота и природните явления. Натрупвани с векове, отрицателните мисли и желания на хората действат като взривни вещества. И много от катастрофите, които стават на нашата планета, се дължат на тези отрицателни мисли и желания. Щом като знаем това, тогаз всеки, който желае доброто и щастието на човечеството, трябва да се откаже да дава ход на отрицателните мисли и желания, които действат в психическия свят като отрови и задушват атмосферата. Затова най-първо хората трябва да се научат да мислят правилно, да дадат ход на светлите мисли и благородни желания, като вървят в хармония с природните закони, и само тогава човечеството ще се радва на благоденствието и щастието. А за всичко това е необходимо знание, което носи със себе си и методите на своето приложение; а това знание може да ни го даде днес само великата наука на Всемирното Бяло Братство. Ние сме пред прага на една нова епоха и в името на Любовта, Мъдростта и Истината трябва да се тури ред и порядък в света. И една наука, едно знание е ценно дотолкова, доколкото има отношение към живота и служи за повдигането на цялото човечество. В света същества една велика божествена наука, която има приложение, както в индивидуалния, така и в обществения живот.
към текста >>

И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода.
И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите.
към текста >>

А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят!
И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите. Новото иде и ще бъде дял само на разумните, т.е.
към текста >>

Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина!
Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите. Новото иде и ще бъде дял само на разумните, т.е. пробудените души, които имат велик свещен идеал, върху който е обоснована тяхната вяра и са въоръжени с бронята на живото знание.
към текста >>

32. НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството.
Всичко в света е материя, а животът с всичките му качества е резултат от случайната игра на слепите и неразумни механически сили на природата. Човек е дете на природата и той е най-висшият представител на живота, надарен с ум и разум. И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива.
към текста >>

Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци.
И след като умре човек, отива пак в природата, откъдето е дошъл. И затова ние трябва да използуваме живота тук на земята, да си поживеем, да се наядем и напием, да се удоволстваме, да се осигурим и да живеем щастливо – да създадем наука и култура." Преди всичко в основата на този мироглед лежи статиката и оттам и неговата неверност, защото светът е динамика, а ако ние не можем да го схванем като динамика, тогаз не сме никакви реалисти. Привържениците на този мироглед не са никакви реалисти, а аз бих ги нарекъл хора с добър стремеж, но късогледи и невежи – защото за нас реалист в живота е онзи, които има познанието на целокупното проявено Битие и го прилага в живота си. И какво щастие и каква култура може да се изгради в един свят, който е играчка на слепи и неразумни сили, които в края на краищата ще пометат всичко, въпреки всичкото знание и мощ, които има човечеството. Каква осигуровка и гаранция има животът, ако смъртта е по-силна от него. Така че стремежът на тези хора да живеят в реалния, а не ефимерен свят, е право и това е стремежът на всички разумни човеци. Но понеже основата, на която застават, е невярна и ограничена, те не знаят, как да реализират стремежите си и не вземат в съображение законите, по които се развива животът, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия.
към текста >>

Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни.
И днес хората живеят по този мироглед и затова по всички посоки са дошли в безизходно положение. Стремежите им да живеят щастлив и хармоничен живот са прави, но методите им за постижение, които се обуславят от самия им мироглед, който е едностранчив и лишен от знание, не са разумни и естествени и вследствие на това и резултатите им са такива. Втората категория хора са противоположни на първите. Те твърдят, че реално в света е само духовното, а материалното е само следствие, една илюзия. Между тях има разни вариации. Но основната идея у всички е, че съществуват два свята – видим и невидим, и че те са диаметрално противоположни. Една от характерните черти в този мироглед е, почти във всичките му разновидности, че няма връзка между философските им схващания и вярвания и живота, който живеят. От гледището на съвременната окултна наука, те не са никакви хора на духовното познание, а са или хора на умствената спекулация или фантазьори и суеверци. Някои от тях се откъсват от реалния живот, уж да се посветят на духовен живот и съзерцание. Но това е пак едно заблуждение – въпросът е да се живее разумно, а разумното обединява в себе си целокупността – в разумния живот няма противоречие между „духовния" и „физическия" живот, и отношението между тях е както между клоните и корените на едно дърво. Те взаимно се допълнят, а не се изключват.
към текста >>

Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища.
Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота.
към текста >>

Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот.
Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ. Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите мечти и сънища. Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота. Той има основата си в самия живот, който блика из недрата на Великата Реалност. Той е мирогледа на живия опит и за него светът в неговата целокупност е реален.
към текста >>

Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага.
Този е пътят на Любовта, която обединява в себе си всички светове и се проявява, както в тъй наречения „физически", тъй и във всички по-ефирни светове като творческа сила, която носи в себе си живота. И човек, който върви в този път, не е захласнат фантазьор, унесен в някакви фантастични миражи, но е реалист в пълния смисъл на думата. Той използува разумно всеки подтик на живота, използува разумно всички условия и блага, които му предлага животът. Той знае да цени и използува момента и върши всяко нещо на неговото време. Той знае смисъла на физическия живот и го цени и използува много по-разумно от всички материалисти, за които той е единствената форма на живот. Той осмисля и примирява всички противоречия, разрешава всички мъчнотии, като дава и методи, как да се живее разумно във физическия свят, за да може да реализира истинско и трайно щастие и да използува благата и възможностите, които животът му предлага. И хората на този мироглед обичат живота, но при тях животът е обоснован върху разумността в Битието, а не върху слепия случай. И вследствие на това щастието при него е нещо реално и постижимо, то е вече един резултат на живота, а не нещо извън живота. И Христос, който е най-великият представител на този мироглед, казва: „Да дойде царството Ти на земята, както е и на небето." Този мироглед не е обоснован върху някаква умствена спекулация, но е обоснован върху една реална и опитна наука, която има в основата си учението на Христа, което е учението на великата любов, проявена във всички светове и която е носителка на всеки живот. Като говоря за християнството, разбирам учението на Любовта, която е вътрешната връзка между всички светове, Любовта обединява световете и е основа и гаранция за тяхното единство. И няма кътче в Битието, където да не бие нейният пулс.
към текста >>

33. ВЕСТИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В 1898 година той преживява вътрешна криза и изпит, от който излиза възроден и просветлен, с ясно разбиране на положението на днешното човечество и пътя за повдигането му към един красив, разумен живот.
Основателка на това движение е г-жа Нао Дегучи от гр. Аябе в средна Япония. Тя била 57-годишна, когато почнала да работи за новите идеи (в 1892 година) и така работила чрез книги и сказки 27 години, до своето преселване отвъд. Нейното дело се подема от Онисабро Дегучи (роден в 1880 година). Още от детинство той е проявявал духовни дарби и наклонности. В 1898 година той преживява вътрешна криза и изпит, от който излиза възроден и просветлен, с ясно разбиране на положението на днешното човечество и пътя за повдигането му към един красив, разумен живот. В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници. Повечето от частите са вече излезли. Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони.
към текста >>

В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници.
Аябе в средна Япония. Тя била 57-годишна, когато почнала да работи за новите идеи (в 1892 година) и така работила чрез книги и сказки 27 години, до своето преселване отвъд. Нейното дело се подема от Онисабро Дегучи (роден в 1880 година). Още от детинство той е проявявал духовни дарби и наклонности. В 1898 година той преживява вътрешна криза и изпит, от който излиза възроден и просветлен, с ясно разбиране на положението на днешното човечество и пътя за повдигането му към един красив, разумен живот. В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници. Повечето от частите са вече излезли. Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи.
към текста >>

Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони.
В 1898 година той преживява вътрешна криза и изпит, от който излиза възроден и просветлен, с ясно разбиране на положението на днешното човечество и пътя за повдигането му към един красив, разумен живот. В 1921 година той публикува „Разкази из духовния свят", голямо съчинение в много части; всяка част съдържа по около 360 страници. Повечето от частите са вече излезли. Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи. Работата му там беше плодотворна. Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния човеколюбив съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи. Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж.
към текста >>

34. НАЛЯГАНЕТО НА МАТЕРИЯТА - ВЛ. АНГЕЛОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

А животът, който сам по себе си е разумен, носи и методите за приложение в себе си.
Животът не се създава, а само се проявява. Че живеем, това е факт; и най-голямата реалност, която познава съвременният човек, е животът, защото всички го живеем. А същината и произходът на живота са второстепенни въпроси в случая. Важният въпрос е – да живеем и да проучим законите, по които животът се развива, за да не му противодействаме, а да му съдействаме. Трябва да проучваме въпроса, как да живеем разумно, да проучваме методите и пътищата ни разумния живот. А животът, който сам по себе си е разумен, носи и методите за приложение в себе си. Това именно проучване на законите и методите на живота, проявен в природата и в човека, е обект на истинската наука. Науката представлява в случая онзи стремеж на човешкия ум да схване и разбере законите, които действат в Битието, да намери съотношенията на нещата и взаимната зависимост и обусловеност на процесите и явленията и да открие методите за приложението на тези закони, както във външната техника на живота, така и в строежа на човешкия организъм и характер. Това прави окултната наука, която проучва Живота и Битието в тяхната целокупност, а не изучава само единични и разпокъсани факти и процеси. Но съвременната позитивна наука върви по друг път. Тя борави само с единични факти или ред едноредни факти и гради своите дисциплини и специалности, като не търси вътрешната връзка и взаимна зависимост между всички процеси и явления в Битието.
към текста >>

Техническата страна е само средство за улеснение, но тя не е същественият елемент, за да може човек да живее разумен и щастлив живот.
За да дойде човечеството до истинското знание, трябва да има предвид горните две положения. Съвременната наука във всичките си специалности се е добрала до известни знания и всички тези знания са впрегнати в техниката; и съвременната цивилизация е ненадмината в техническо отношение. И въпреки че всичко е насочено, за да ощастливи човека, щастието бяга от цивилизования човек. Като че ли всичкото това знание няма отношение към реалния живот на човека, било като общество или индивид. Съвременното научно знание няма отношение към действителния живот на човека, индивида и обществото, а има отношение само към външната техническа страна на живота. Техническата страна е само средство за улеснение, но тя не е същественият елемент, за да може човек да живее разумен и щастлив живот. Ако беше така, то при днешното състояние на техниката човек требваше да бъде най-щастлив, а имаме обратното. Съвременните хора както мислят и живеят смятат, че няма отношения между начините на тяхното живеене и резултатите и последствията в живота. Те искат да си живеят, както те разбират и да се удоволстват в живота и пак да бъдат здрави, красиви и щастливи. Но такъв произвол в природата няма – в природата всички процеси и явления са подчинени на разумни закони и който върви по тях, ще има и здраве, и щастие, и успех в живота. За да дойдем до тези закони на живота, потребно ни е знание.
към текста >>

Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието.
Така че знанието, за да бъде полезно, преди всичко трябва да има отношения към реалния живот на човечеството – индивидуалния и обществения. И знанието, придобито в различните дисциплини – като физика, химия, биология и пр., трябва да се преведе и пренесе в тъй наречените „хуманитарни" науки. Съвременната окултна наука прави това, изхождайки от принципа за зависимостта и съотношението между всички явления и процеси. В тази посока трябва да насочи изследванията си и позитивната наука, ако иска да бъде истински полезна за човечеството, а и за да не изгуби почвата под нозете си и да заприлича на средновековната схоластика. Защото според окултната наука само онова знание е ценно и полезно за хората, което има отношение към живота им, не само в неговата техническа, но и в неговата органическа и психологическа страна. Така че, животът на съвременното човечество за да бъде разумен, и за да се избегнат излишните противоречия, потребно е знанието. Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка.
към текста >>

Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата.
Живот без знание е живот в тъмнина, защото знанието само по себе си е светлина, която осветява пътя на живота. Но както казах, това знание трябва да почива върху целокупното проучване на действителността, а не само върху известен род факти или само върху известна част от действителността. Докато знанието е обосновано върху отделен род факти, а не изследва целокупността, не можем да имаме живото знание, което да може да ни даде методи за приложение. И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата. Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна. За окултната наука човек е дете на природата, но за нея и природата е разумна и даже много по-разумна и съзнателна от човека. Това и логически, и фактически е вярно.
към текста >>

Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна.
И в съвременната наука и знание е необходим онзи синтетичен елемент, онази синтетична мисъл, която да обедини знанието и да го обоснове върху един органически процес. Тук далеч не става въпрос за подобен синтез, какъвто представлява съвременната философия, но говоря за един жив синтез, където нещата (елементите на знанието) да бъдат поставени в органическа и генетическа връзка. Това значи да се намерят реалните съотношения между всички явления и процеси и върху тази база да извадим методите и правилата за един разумен живот при най-малкото съпротивление на средата. Изхождайки от основното положение, че има съотношение между всички процеси и явления в Битието, не можем да абстрахираме биологическия и психологически живот на човека от живота на самата природа. Съвременните учени са смешни, когато се съпостави тяхното твърдение, че човек е дете на природата, с техните механически схващания за природата. Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна. За окултната наука човек е дете на природата, но за нея и природата е разумна и даже много по-разумна и съзнателна от човека. Това и логически, и фактически е вярно. Природата е жива и човек е жив – и има разумни отношения между тези два живота; има взаимодействие. Човек влияе на природата, и природата влияе на човека. Досега ни разказват, че човек е дете на природата, – но установяват само едни механически отношения между тях – природата ни представят мъртва, а човека – жив, природата неразумна, а човека – разумен.
към текста >>

Досега ни разказват, че човек е дете на природата, – но установяват само едни механически отношения между тях – природата ни представят мъртва, а човека – жив, природата неразумна, а човека – разумен.
Как е възможно човек, който е дете на природата, да бъде разумен, а природата, която го е родила, да бъде неразумна. За окултната наука човек е дете на природата, но за нея и природата е разумна и даже много по-разумна и съзнателна от човека. Това и логически, и фактически е вярно. Природата е жива и човек е жив – и има разумни отношения между тези два живота; има взаимодействие. Човек влияе на природата, и природата влияе на човека. Досега ни разказват, че човек е дете на природата, – но установяват само едни механически отношения между тях – природата ни представят мъртва, а човека – жив, природата неразумна, а човека – разумен. Тук няма никаква логика; според окултната наука има тясна връзка между живота на човека и процесите и явленията, които стават в природата; защото казах вече, има съотношение между тези два живота, връзка и обмяна има. Затова трябва да изучаваме природата и човека като живи и разумни обекти и по такъв начин ще се доберем до законите, по които работи животът в природата и човека. Тогаз ще се доберем до великото знание, как да живеем – а днес човечеството има най-голяма нужда от методи, как да се живее разумно. Животът носи методите вътре в себе си, но ние трябва да ги схванем чрез нашето съзнание и да ги приложим. Като казвам, че днес е потребен един синтез, разбирам, че трябва да се даде ново направление на нашите научни изследвания.
към текста >>

Само едно знание, изградено на тази база, може да направи хората щастливи и да им отвори вратите на един нов свят и живот.
Затова трябва да изучаваме природата и човека като живи и разумни обекти и по такъв начин ще се доберем до законите, по които работи животът в природата и човека. Тогаз ще се доберем до великото знание, как да живеем – а днес човечеството има най-голяма нужда от методи, как да се живее разумно. Животът носи методите вътре в себе си, но ние трябва да ги схванем чрез нашето съзнание и да ги приложим. Като казвам, че днес е потребен един синтез, разбирам, че трябва да се даде ново направление на нашите научни изследвания. Трябва да престанем да се занимаваме с отделните процеси сами по себе си, а да проучваме пак по аналитичен път целокупността, но като имаме предвид, че Космосът е живо цяло, и че процесите в него са непреривни и че има тясна зависимост между живота на човека и явленията на Природата. Само едно знание, изградено на тази база, може да направи хората щастливи и да им отвори вратите на един нов свят и живот. И това знание най-напред има отношение към личния и обществения живот. Това знание може да ни го даде само окултната наука на Всемирното Бяло Братство.
към текста >>

35. ОСНОВНОТО СОЦИАЛНО ПРОТИВОРЕЧИЕ - А. ТОМОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Всякога във физическия свят се забелязва една причинност в явленията и една последователност в резултатите.
Доста учени в Франция, Англия, Италия, Америка, Съединените Държави в продължение на изминатите три години, благодарение на богатия и разнообразен материал, който им даде природата в това време, значително попълниха наблюденията си и промениха заключенията, като ги разшириха. Ние тогава бяхме се спрели върху две съществени точки: 1) Както някога бурите изненадваха хората и се смятаха за „Божия напаст", а сега се предсказват и предупреждават параходите даже в открито море, така също и земетресението, като едно сложно и грандиозно по своите последици явление, не става мигновено и незабелязано, че то има причинна връзка в повечето случаи с предхождащи явления, които могат да бъдат доловени, и следователно, самото земетресение – предсказано. За да допуснем това, има много причини. Преди всичко чисто логически. Нещо от нищо не става. Всякога във физическия свят се забелязва една причинност в явленията и една последователност в резултатите. Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшестват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат – и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението – факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно неспокойни ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни.
към текста >>

Един разумен овчар винаги може да познае, защо се безпокоят овците му, дали от вълк или по други особени причини.
Значи остава да се наблюдават и отбележат предхождащите явления, за да бъдем ориентирани и в тия, които ги последват. В това отношение земетресението като физическо явление не прави никакво изключение. Изненадата ни сочи само, че още не е обърнато достатъчно внимание на факторите, които предшестват явлението, а също и на самите, свързани с главното, второстепенни явления, които го предхождат – и следователно могат да послужат като херолди на нещастието. 2) А че такива явления съществуват не само като логически възможности, го доказва поведението на някои животни няколко време преди земетресението – факт, наблюдаван и многократно и положително установен. Така като обективно установен факт може да се смята, че някои животни предусещат земетресенията: например мравите излизат от мравуняците и почват да пълзят и бягат по стените нагоре; змиите също напускат дупките си няколко часа преди, птиците се събират в големи крайно неспокойни ята, домашните птици и добитъкът стават особено и характерно неспокойни. Един разумен овчар винаги може да познае, защо се безпокоят овците му, дали от вълк или по други особени причини. Някои от по-старите от тях по трупането или подбягването на овците около стадото могат почти безпогрешно да предскажат времето, а също и земетресенията, след като наскоро са ги имали вече. Според наблюденията през време на Търновското земетресение, кучетата на града са се събрали в групи, тръгнали са душейки по земята, следвали са строго определена посока, лаейки по особено тревожен начин. Това е траяло, докогато е последвал силен подземен гръм или тътнеж, след което кучетата обикновено са се пръскали тутакси по махалите си. От силата и посоката на гърма и неговият характерен тътнеж е могло да се предскаже доста приблизително и силата и направлението на приближаващия трус. (Следва)
към текста >>

36. СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА - Г. Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Противоречията, които съществуват днес в целия свят се засилват от ден на ден и това налага търсене на нови пътища.
По този начин тя се е отучила от закона за вземането и даването, а е изтънчила само закона на вземането. По-рано тя е била нормално растение със зелен цвят и с нормални листа и цветове, обаче по особения начин на живота си то се е изродило, изгубило е зелената си окраска и е дошло до днешните хилави бледно-жълтеникави форми с атрофирани, едвам забележими листа и цветове! Този пример ни дава пак приблизително понятие за един закон, на който с подчинен човешкият живот. Ако живееш за себе си, ще се изродиш; ако служиш на другите, на Цялото, на Бога, ще се повдигнеш и разцъфтиш, защото животът на Цялото ще протече в тебе. Служенето на Цялото, – ето тайната на подмладяването, тайната на развитието на всички творчески сили в нас. Противоречията, които съществуват днес в целия свят се засилват от ден на ден и това налага търсене на нови пътища. Много методи се приложиха, много опити се правиха за премахването на тези противоречия, но безуспешно. Причината на това е, че тези методи не изхождат от по-дълбокото знание на законите, по които се развива живота изобщо и човечеството в частност. Сега трябва да се опита метода на живата разумна природа, метод успешно употребяван и опитан в течение на милиони години от разумните сили, които са над нас. Винаги, когато се употребява един фалшив метод, то самото това вече привлича онези отрицателни сили, които докарват саморазрушението. Ето защо всеки човек или всяко общество, което употребява зло или насилие, в края на краищата привлича към себе си силите на разрушението и загива във вихъра на тези сили.
към текста >>

Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят.
Тогаз идва израждане, упадък, робство! Това важи както за живота на отделния човек, така и за живота на цяло общество, на цяла култура. Изходна точка трябва да бъде едно ново разбиране на живота. Едно ново съзнание ще разреши всички въпроси, които са днес на дневен ред. Езикът на природата ни говори същото. Някой би могъл да каже, че насилието се среща в животинския свят. Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта. Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта.
към текста >>

Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени.
Да не обръщаме внимание на това, защото това са известни етапи на един нисш живот, обаче, изобщо казано, животът на целия Космос се крепи върху любовта. Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта. Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени. Ние сме в този реален свят. Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите, върху които се крепи животът на цялата природа! Трябва да се действа по закона на любовта, защото това е начинът, по който природата действа! Затова можем да кажем, че това учение е учение на природата. Както природата ни учи, така трябва да действаме.
към текста >>

Ние сме в този реален свят.
Разумните сили, които стоят зад физическите сили на природата, с любов обгръщат всички по-долни природни царства и им създават всички благоприятни условия за развитие. Без дейността на тези разумни сили, които дирижират живота на природата, нисшите царства не биха могли да се развиват. Това, което лежи в основата на тяхната дейност, е любов, служене, жертва! Че живеем, това се дължи на любовта. Любовта е израз на един реален свят, който същества, в който сме потопени. Ние сме в този реален свят. Ето защо, ако турим в основата на нашия индивидуален и колективен живот любовта, служенето, жертвата, то с това ние правим като тях и сме в хармония със законите, върху които се крепи животът на цялата природа! Трябва да се действа по закона на любовта, защото това е начинът, по който природата действа! Затова можем да кажем, че това учение е учение на природата. Както природата ни учи, така трябва да действаме. Трябва да се разбере великата истина, че сме едно цяло.
към текста >>

Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява.
Някой би могъл да каже: „Възможно ли е приложението на това при днешните условия? " Човек не е роб на условията. Той сам ги е създал и сам може да ги измени. Ти пътуваш с параход. Ако параходът не е добър, ти ще се провалиш, но ако е добър, ти ще отидеш до предначертаната си цел. Но параходът трябва да има разумен ръководител, който да направлява. Параходът го правят хората, но ако не е направен добре, пак човек е създал това неблагоприятно условие Вярвай в живота! Вярвай в разумното, което лежи в основите на живота. Всички условия са дадени. Този живот, който сега живеем, е в началото на своето развитие. Животът за нас едвам сега започва.
към текста >>

37. ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден.
Руах - Жизнена сила (деятелна душа). 7. Зохар - Ефирно тяло (етерен двойник). 8. Айн соф - Нищо – безкрайност Що е Адонай? Еврейската (кабалистическата) дума Адонай означава: мировият, универсалният Дух. Всички велики религиозни системи едногласно признават съществуването на такъв универсален Дух и го зоват с различни имена: Бог, Брама, Адонай и пр. За това нито един разумен човек няма да отрича еднаквостта на нещата, ясни като ден. Както златото съставлява същината на всички златни предмети, така и Божественият Дух или природната сила прониква цялата Вселена и представлява от себе си Универсалното Съзнание, съставлява същината на всичко в света. От тоя Универсален живот и съзнание произтича всичкият органически живот, а също и индивидуалното съзнание, немислимо без първото. Библията, а също и ученията на всички истинно велики философи считат съществуването на едната сила във вселената, необходима за исканията на разума, факт общоизвестен и признат от всекиго, за който не е нужно много да се говори. Прочее, това многословие все пак не би убедило ония, у които все още отсъства способността да разбират истината. В тая статия ние няма защо да се задълбочаваме в тая същност, защото това висше начало е еднакво у всички човеци и при предстоящите разсъждения особена роля няма да играе.
към текста >>

По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности.
Когато душата (човешката индивидуалност) в повторно въплъщение мине през жизнения опит, за да се избави от страданията и победи смъртта, тогава се ражда новият божествен човек, сиреч Рабй (учител), за да проявява окултните (божествените) сили за благото на човечеството. * Що е Бина? Тъкмо що казахме: „Нешама е индивидуалността на човека, която трябва да познае света сci заблужденията му и страданията му, та по тоя начин да разбере истинната своя природа." Тия необходими познания човек може да придобие, само когато се спусне в материалния мир и се съедини с физическите сили. Висшата от тия сили е разсъдъкът (разума). Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът. властолюбието и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход. В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама.
към текста >>

На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек.
Ще споменем само за живота на един атом, който е толкова по-малък от микроба, колкото земното кълбо в сравнение със Вселената и все пак той представлява от себе си същинска миниатюрна слънчева система, чиито тела се движат с такава скорост, която нищо не е в състояние да ни даде представа. Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др.
към текста >>

С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи.
Човекът все пак има възможност да развие в себе си много по-тънки чувства и чрез тях да възприеме съответно и много по-тънки трепети и движение. Кабалистичната наука учи, че зародишите на висшите (метафизическите) чувства са заложени в човека и при известни благоприятни условия той е в състояние да развие в себе си способности за възприемане на такива познания, за които съвременната култура и понятие няма. Такива изпреварили човечеството люде, развили в себе си висшите способи на чувствените възприятия и духовно познание, е имало във всички времена; тям са били достъпни неща и области, скрити за другите смъртни; те са могли съзнателно да се проявяват и да живеят във видимите и невидими области на целокупната природа. Затова са знаели, що става с човека при минаването му от материалния мир в задгробния. На основание на тия свои сведения и наблюдения те твърдят, че при настъпване на смъртта, сиреч когато тялото повече не е в състояние да отговаря на волевите импулси на индивидуалността (душата) и тая последната напуска тялото, тогава се развиват други нови чувства и способи за възприемане, а на съзнанието се разкрива другия свят, недостъпен за физическите чувства на земния човек. С настъпване на тоя момент на реда си, се прекратява живота в физическия свят, поради липса на пригодни за проява в него органи. За това при нормални условия, физическият мир за мъртвите също тъй малко съществува, както за нас, живущите на земята – в материалното грубо – чувственото тяло на вид не съществува задгробният мир. От всичко казано се вижда, че смъртта не е пълно (абсолютно) унищожение, но само промяна в състоянието на съзнанието, преход от земното в по-горно състояние. Тоя преход не се извършва внезапно, с един замах, а обикновено, преди да е настъпило пълното отделяне на човека (индивидуалността) от трупа, минава един или два-три дни. В случай на летаргия или екстаз, наркоза и др. няма още пълно отделяне на душата от тялото, а човекът е съединен още със своето тяло чрез тъй наречената магнетическа нишка и може пак да се върне в него.
към текста >>

И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби.
Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир. Като простира своите пипала в нисшите планове на космоса и постепенно се облича в нисшите начала Бина, Нефеш, Руах и Зохар – разсъдъка (ума), душата (съзнанието), жизнената сила (деятелната душа) и ефирното тяло (етерен двойник), тя отново се готви да извлече из съответни области на вселената потребните й нови есенции и сокове. В тоя вечно повтарящ се кръг на раждане и смърт индивидуалността трябва да расте и се развива. И това се повтаря дотогава, докато се освободи от заблужденията и чувствената си природа, докато изчерпи всичко, що може да научи в нисшите области на съзнанието; само като бъде в състояние да прояви в себе си своята истинска, божествена природа във всичката й чистота и святост, удря часът за спасението й от страдания и тя бива свободна от ново въплъщение и смърт, от немощ и болести, от земни радости и скърби. Това блаженство може да й достави само кабалистичната (божествената) наука, скрита във всички мирови религии. Като разумее нищожеството на всичко видимо и познае Божествената Истина, индивидуалността окончателно и безвъзвратно скъсва с всичко низше.
към текста >>

38. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

* * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него.
В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр. * * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него. Богомилството на времето си имаше много противници, което винаги става, когато се появи една вълна, която иска да внесе нещо ново в живота; тогаз крепителите на старото реагират. И всички досегашни източници за богомилството бяха повечето от противници, поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него. Но откак обективната историческа наука се зае с изследването на богомилството, се дойде до съвсем друго заключение. Сведенията, които ни дават историците за богомилите. трябва да ни изпълнят с уважение и благоговение към това учение.
към текста >>

Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин".
Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче неговият глас се понесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие". Христо Въргов[3] казва: „Поп Богомил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования във вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история. Богомилите са проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде някога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура; затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин". Янко Сакъзов[4] казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което няколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Аналогични са думите и на Иван Клинчаров. (Следва) ---------------------------------------------------------------- [1] Виж: Христо Досев: „Богомили, история и учение". [2] Виж от него: „Богомилски книги и легенди", 1926, издава Бълг.
към текста >>

39. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Някакво недоразумение!
Как се променят хората! А аз, знаеш ли – и свенливо той се приближи до него, – аз очаквах да видя оня, чиито нозе бяха здрави и стройни като на елен; оня, който имаше очи... но стига, аз се забравих. Погледна всички, по лицата на които се четеше досада, нетърпение, дори и гняв. – По-скоро кажете, какво искате и защо сте дошли да ни безпокоите в тоя ранен час, каза Бен Яаков, Гласът на Бен Яаков беше толкова далечен и чужд, че в първия момент Бен Йосеф помисли, че някакви чукове го удрят по ушите. Вярно ли беше това, което той говореше? Някакво недоразумение! Преглътна веднъж, дваж, замига и рече: – Ти, та ти нали си Бен Яаков? – Е, що от това, че аз съм Бен Яков? – Но как, ти нали си Бен Яаков? – повтори Бен Йосеф. – Бен Яаков съм.
към текста >>

Разнежи се Бен Йосеф, миналото беше светъл и чуден свят, пълен с красота и радост, настоящето – борба,.
Не вярвеше или не искаше да вярва във всичко това и каза по-отчаяно: – Бен Яаков, нима ти не ме познаваш? Нима не помниш малкия Арон, нима не помниш старите къщи, които се свързваха с дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне и ние я оставяхме отворена, за да можем свободно да се гоним? През нея ти идеше сутрин да четем със стария тефилата, а вечер аз ходех у вас за шемаха. От вашата къща ние гледахме целия небесен свод, та тогава ние се заклевахме, че никога не ще се забравим и че нашите съдбини за вечни дни ще бъдат споени. О нима ти това не помниш? Разнежи се Бен Йосеф, миналото беше светъл и чуден свят, пълен с красота и радост, настоящето – борба,. а бъдещето – пълно със светли надежди. – Спомни ли си сега, кой съм аз? Нали Бен Яаков? – Слушай, стига си приказвал! Кажи ми най-после, какво искаш!
към текста >>

40. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И поради тази причина сегашният ред е неразумен.
Когато ти дойде някой слънчев лъч в ума, то е тяхното любовно писмо. И всеки ден хората получават такива писма и пак казват, че са нещастни. Това не е вярно; по-щастливо същество на земята няма от човека. С това искаме да кажем, че той има всички възможности пред себе си, понеже Разумното работи в него. Обаче, когато човек почне да живее само за себе си, когато се изолира от Цялото, ражда се злото. И поради тази причина сегашният ред е неразумен. Ако клоните и листата живеят само за себе си, няма ли да изчезнат самите те и дървото? Най-първо корените, клоните, листата и цветовете ще живеят за другите и после за себе си. Трябва да живеем най-първо за цялото, за разумното, което лежи в основите на битието и от това зависи нашето щастие. Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо.
към текста >>

И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония?
Ако клоните и листата живеят само за себе си, няма ли да изчезнат самите те и дървото? Най-първо корените, клоните, листата и цветовете ще живеят за другите и после за себе си. Трябва да живеем най-първо за цялото, за разумното, което лежи в основите на битието и от това зависи нашето щастие. Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо. И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония? В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество! И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране.
към текста >>

В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество!
Най-първо корените, клоните, листата и цветовете ще живеят за другите и после за себе си. Трябва да живеем най-първо за цялото, за разумното, което лежи в основите на битието и от това зависи нашето щастие. Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо. И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония? В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество! И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно.
към текста >>

И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим.
Трябва да живеем най-първо за цялото, за разумното, което лежи в основите на битието и от това зависи нашето щастие. Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо. И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония? В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество! И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно. Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие.
към текста >>

Няма нито един от вас, който да не е преживял това, може би за няколко минути, когато вие сте били готови да се примирите с целия свят.
Старостта е натрупване на излишни материали в човешката душа. И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие. Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е любовта ! Този момент трябва да го преживеем. Вие сте го преживели. Няма нито един от вас, който да не е преживял това, може би за няколко минути, когато вие сте били готови да се примирите с целия свят. Това може би е било на млади години първият ви блян! И казваш: „Какво заблуждение! " Не, то е било самата реалност! Колко красив сте били тогаз! Но вие се усъмнихте в тази реалност, И после казваш: „С тези глупави работи ли ще се занимавам?
към текста >>

Едно окръжно трябва да изпратим в целия свят да гласуват.
Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса. Това е искал да каже Христос със своите думи върху блаженствата. Сега всички ние трябва да гласуваме за идването на Царството Божие на земята и след това трябва да намерим и всички онези, които не са гласували и да ги убедим да гласуват. Едно окръжно трябва да изпратим в целия свят да гласуват. Можем да го пратим, както знаем. Ако искаме с книга, ако искаме с мисъл. Както и да го пратим, то ще иде. Защото Царството Божие няма да дойде, докато всички не гласуват за неговото идване. Великите мъдреци, великите пророци говорят за бъдещата култура, за онова велико разбиране, което ще съществува в света.
към текста >>

Нашият свят е свят на разочарованите деца.
Има радостни и скръбни известия. При двата случая човек се отнася различно. Радостният човек прилича на запалена свещ. Един човек ако не гори, като му кажеш радостната вест, веднага светва. И ако е бил запалена свещ и му кажеш скръбната вест, тя изгасва. Нашият свят е свят на разочарованите деца. Има една радостна вест в света. Напр. каква е радостта на един човек, който е бил осъден на смърт и го освобождават и му дават гражданските права! Новата вест е: Пролетта иде, иде слънцето. Любовта, свободата, мъдростта, безсмъртието идат! С други думи казано: човешкото съзнание днес се разширява за една нова култура.
към текста >>

И като постъпим така, ще се намерим в един свят красив и хармоничен, дето няма да има никакви противоречия.
Тя може да се нарече любовта на безсмъртието. Целият строй трябва да бъде в съгласие с природата. Това, което искаме, да бъде в съгласие с природата. Да няма разногласие между нея и нас. Всяко разногласие между нас и нея да престане. И като постъпим така, ще се намерим в един свят красив и хармоничен, дето няма да има никакви противоречия. И това бъдещото живо верую ще обединява всички хора в едно цяло!
към текста >>

41. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тях всеки разумен може да.
И не само в света на литературата и философията. Най-видните съчинения за силата на убеждението са останали неиздадени, те съставят най-великите скрижали на живота и природата. Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека смисъла да отиде на кладата или на ешафода. В целокупния живот на природата и хората ние намираме безчет случаи, където силата на убеждението прави цели претворби, макар винаги началото на всяка претворба да се ознаменува с много жертви. Безсмислено е да се посочват случаи. Тях всеки разумен може да. ги намери безброй, а може да ги установи и в своя личен живот. Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят. Ние обикновените хора живеем в проявите на убежденията на великите единици. Всяко убеждение, каквото и да било то, приведено в живот, има голяма сила. Но не всяко убеждение има еднаква полза за живота.
към текста >>

Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят.
Скрижали на подем, на творчество и съвършенство, те винаги са източник на потайна сила, която дава на човека смисъла да отиде на кладата или на ешафода. В целокупния живот на природата и хората ние намираме безчет случаи, където силата на убеждението прави цели претворби, макар винаги началото на всяка претворба да се ознаменува с много жертви. Безсмислено е да се посочват случаи. Тях всеки разумен може да. ги намери безброй, а може да ги установи и в своя личен живот. Религиите, масовите учения, революциите, научната мисъл, която се налага на хората, са все резултат от дълбокото убеждение на велики личности и изкупени чрез голяма жертва, те са се наложили и на целия свят. Ние обикновените хора живеем в проявите на убежденията на великите единици. Всяко убеждение, каквото и да било то, приведено в живот, има голяма сила. Но не всяко убеждение има еднаква полза за живота. За издигането на живота от значение са само дълбоките убеждения на разума за духовното растене. И от това гледище има два главни рода убеждения – има убеждения на подсъзнанието, има и такива на свръхсъзнанието.
към текста >>

42. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят.
И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб.
към текста >>

А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи.
Но нима нямаше да се стори фантасмагория и за кой да е средно обра-зован човек – да не беше пленник на колективното внушение за истинността и „папската непогрешимост" на съвременната наука — Айнщайновата теория за относителността, да речем, или космогоничните системи на съвременните астрономи? Защото и съвременната наука, в своите крайни консеквенции: там, където се срещат изводите на теоретичната физика, „разтворила" физическата вселена в една система от функционални числа и заключенията на чистата логика и гносеология, не е ли „езотерична" за мнозина? Като се отстранят всички временни „метрични" величини, данни, факти от съвременния научен опит и се сведат нещата към най-общото, към най-типичното, ще се види, че човешкият дух и в тази епоха, в лицето на своя познаващ Разум, се връща отново към себе си с придобивките на своя опит. Неговите воини – хората – излязоха като юнака в приказката, да се борят с „великия змей", за да влязат в „замъка" и да придобият „спящата царкиня" – и сега се връщат морни с един тефтер в ръка, пълен с цифри и числа: равносметката на техния поход. Природата, която преглежда сега тоя тефтер, ще си каже думата, дали тоя поход не е като Наполеоновия поход в Русия. А който може да се движи по спиралата на съответствията и с прозорливо око да следи кръговете на първичните идеи, ще види и в опита на съвременния свят все тези, същите, основни първични идеи. Така запр. съвременната наука, в лицето на най-стройно разработената дисциплина – физиката, идва отново до двата вечни херметични полюса – само че в техния физически аспект – между които полюси е съдено на човешкия ум да се люлее: „безкрайно малкото,, и „безкрайно голямото", микрокосмоса — атом и макрокосмоса – звездна вселена. И Хермес Трисмегистос, който беше склопил устни хилядолетия подред, отвори уста и пак изрече: „Туй, което е горе, е като това, което е долу. И това, което е долу, е като онова, което е горе. За да се вършат тайните на Великото дело".
към текста >>

А „движещата се звезда" е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока и свой зенит: заставане точно в определено време в точно определено място: „пещерата във Витлеем".
Без да се спирам на подробности, аз ще дам само някои бегли указания за естеството на двата пътя. Тримата мъдреци, обитаващи във „вътрешния изток", знаят предварително, че ще се роди „Царят Юдейски", защото са видели да изгрява неговата звезда. Тя ги води и очертава пътя им от „далечен изток" до „пещерата Витлеемска". Те нямат нужда от „книгите на пророците", дето е само иносказателно предречено великото събитие. Показана е само една област – Витлеем, но точният момент – най-важното – не е посочен. А „движещата се звезда" е един точен път, един разумен процес със свое начало: изгрева на звездата в един определен момент и място, с определена посока и свой зенит: заставане точно в определено време в точно определено място: „пещерата във Витлеем". Един напълно определен процес, точен, прецизен, с определени елементи по пространство и време. Той води точно право към целта, в самата точка. Води безпогрешно. Забележете и чувството, което съпровожда пътуването по пътя на звездата. Чувство на дълбоко благоговение: тримата мъдреци всеки със своя дар, отиват да се поклонят на детето.
към текста >>

43. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ако всичкият свят спечели „Какво се ползува човек, ако всичкият свят спечели, а душата си ощети?
Ако всичкият свят спечели „Какво се ползува човек, ако всичкият свят спечели, а душата си ощети? ” Днес, при започване на никаква работа, при изучаване на някоя наука или изкуство, съвременните хора си задават въпроса: „Какво ще се ползуваме от това? Каква полза ще ни принесе то? ” Значи „ползата” е важна. Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза.
към текста >>

Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие?
Забелязано е, че когато човек има по-възвишени идеи, той повече израства, отколкото ако се занимава с дребнави идеи. Иска ли човек да разбере тия неща, той трябва да разполага с повече светлина, с голямо вътрешно богатство. Когато някои подържат теорията, че едни хора трябва да бъдат богати, а други - бедни, те са на крив път. Тази теория е изкуствено създадена. Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа. Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават.
към текста >>

Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят.
Най-напред тя не е в съответствие със законите на великата природа. Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават. И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество. Разумността е вложена в човека като семе, което чака благоприятни условия за своето развитие.
към текста >>

Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават.
Ако е верен възгледа, че хората са разделени на богати и бедни от своя Създател, тогава, как е възможно Той да създаде такъв свят, такива чада, с които да влиза в противоречие? Как е възможно един и същ баща да направи едни от чадата си свинари, говедари, слуги, а други - музиканти, поети, учени и философи? Как е възможно, бащата да тури единия си син в затвора, а другият да остави свободен? За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават. И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество. Разумността е вложена в човека като семе, което чака благоприятни условия за своето развитие. Докато човек не се убеди в своята разумност, че може чрез нея да направи всичко, той не може да разбере разумността на Природата.
към текста >>

Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество.
За да се избегнат тия противоречия, време е хората да се заемат с пречистване на нещата, да отделят низшето от висшето, човешкото от Божественото. Възмущава ли се, мъчи ли се човек от нещо, той е в човешкия свят. Божественият свят е идеален, той е свят на възвишени мисли и чувства, които творят, които създават. И тъй, хората търсят практичния смисъл на науката, ползата от знанието. Но какво собствено ни ползува знанието? Знанието ползува човека дотолкова, доколкото може да го убеди, че той е разумен по същество. Разумността е вложена в човека като семе, което чака благоприятни условия за своето развитие. Докато човек не се убеди в своята разумност, че може чрез нея да направи всичко, той не може да разбере разумността на Природата. Щом възприеме и раз-бере нейната разумност, той ще я види и навсякъде: в минералите, в растенията и животните. Иначе, не е възможно да разбере човек, как ябълчената семка може да даде такива плодове, каквито и най-ученият химик не може да създаде в своята лаборатория. Не се ли приеме разумността в цялата природа, всякаква друга философия може с право да се счита за „дървена философия”.
към текста >>

Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия свят да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот?
Иначе, не е възможно да разбере човек, как ябълчената семка може да даде такива плодове, каквито и най-ученият химик не може да създаде в своята лаборатория. Не се ли приеме разумността в цялата природа, всякаква друга философия може с право да се счита за „дървена философия”. Логика, правилни разсъждения се изискват от съвременните хора. Каква логика, какъв практичен смисъл и каква реална, а не само въображаема полза има от убеждението, че с обесването, със затварянето на престъпниците, светът щял да се оправи? Днес престъпниците се бесят, затварят, но светът ни най-малко не се е оправил. Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия свят да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот? Друго нещо, към което хората на земята се стремят е богат-ството. Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия.
към текста >>

Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество.
Днес престъпниците се бесят, затварят, но светът ни най-малко не се е оправил. Не е ли по-добре и по-полезно тогава, всички престъпници от целия свят да се заселят по ненаселените острови и там, с мотика и рала в ръце да работят, за да изправят своя живот? Друго нещо, към което хората на земята се стремят е богат-ството. Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия. Такова разпиляване на богатството довежда човека до онова положение, в което е изпаднал един млад момък, който искал да направи от желязото на кръвта си пръстен за своята любима. Той днес пущал кръв, вадил желязо, утре пущал кръв, вадил желязо, докато един ден заминал за онзи свят без да успее да направи пръстен на своята любима. По същия начин и съвременните хора често пущат кръв от своя организъм, т.е. разпиляват всичко възвишено и благородно в него, без да постигнат нещо.
към текста >>

Той днес пущал кръв, вадил желязо, утре пущал кръв, вадил желязо, докато един ден заминал за онзи свят без да успее да направи пръстен на своята любима.
Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия. Такова разпиляване на богатството довежда човека до онова положение, в което е изпаднал един млад момък, който искал да направи от желязото на кръвта си пръстен за своята любима. Той днес пущал кръв, вадил желязо, утре пущал кръв, вадил желязо, докато един ден заминал за онзи свят без да успее да направи пръстен на своята любима. По същия начин и съвременните хора често пущат кръв от своя организъм, т.е. разпиляват всичко възвишено и благородно в него, без да постигнат нещо. Обаче, по този начин те се самоунищожават. Те „ощетяват душата си”, дохождат до ред болести, до смърт. И след всичко това, медицината не може да се произнесе, кой е нормален и кой - не.
към текста >>

Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия свят.
Те „ощетяват душата си”, дохождат до ред болести, до смърт. И след всичко това, медицината не може да се произнесе, кой е нормален и кой - не. Нормален човек е този, който яде умерено и никога не преяжда; нормален човек е този, който има пълно самообладание, който има трезви мисли и от нищо не се смущава. Следователно, ако разглеждаме знанието от гледище на ползата, не е знание това, което руши. Знание, с което човек руши, с което убива, с което обира хората, не принася никаква полза, то ощетява душата му. Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия свят. Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството. Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”. То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено.
към текста >>

Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”.
Следователно, ако разглеждаме знанието от гледище на ползата, не е знание това, което руши. Знание, с което човек руши, с което убива, с което обира хората, не принася никаква полза, то ощетява душата му. Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия свят. Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството. Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”. То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено. В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият свят спечели, а душата си ощети”. А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта.
към текста >>

В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият свят спечели, а душата си ощети”.
Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството. Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”. То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено. В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият свят спечели, а душата си ощети”. А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта. Само Любовта е в сила да спаси човека. Когато Любовта влезе в живота на отделния човек, когато тя влезе в семействата, в обществата, в народите като главен фактор, като условие за тъжното развитие, ще дойде и спасението. Без Любовта, и държавите, и културата ще бъдат като сегашните.
към текста >>

44. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят.
В областта на ония неща, които попадат непосредствено в кръга на тяхното съзнателно наблюдение и опит, които хората едновременно съзнават и виждат, истинските съотношения на величините им са ясни. Така е и в отношенията на хората един към друг. Всеки знае, че ако удари някого, ще го заболи, защото сам е изпитал това. Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален. Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива.
към текста >>

Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат.
Но да изпрати една отрицателна мисъл към него, туй му се струва невинна работа. Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален. Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива. Него той може и да знае, да „веди” в истинския смисъл на думата. Българската дума „вещ” произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлизат все от един и същ санскритски корен.
към текста >>

Може би затова тоя свят е за човека полуреален.
Защото мисълта нито се вижда, нито се съзнава непосредствено нейното пакостно въздействие. Все пак, човек не работи само в материалния свят, не работи само с предметите и силите на физическия свят. Той и желае, и чувствува, и мисли. А желания, подтици, чувства, мисли са все величини, с които животът работи. Те спадат към така наречения „вътрешен свят”, към света, където нещата се съзнават, без да се виждат. Може би затова тоя свят е за човека полуреален. Защото в края на краищата, реално, „веществено” за човека си остава онова, което той не само съзнава, а и вижда или изобщо възприема със своите сетива. Него той може и да знае, да „веди” в истинския смисъл на думата. Българската дума „вещ” произлиза от ведити, зная. Вещ, ведя, видя произлизат все от един и същ санскритски корен. Онова което виждаш, ведиш го.
към текста >>

Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот.
Тези „полуреални” неща по някой път ги обхващат със страшна сила, предизвикват често пъти стихийни бури, изменят хода на целия им живот. И все пак хората са склонни да ги смятат за „нищо”. Затова тъкмо те си позволяват да мислят какво да е, да желаят какво да е, да хранят всякакви желания и чувства Смятат, че всичко това минава-заминава и не оставя никакви следи в живота им. Днес дори и най-видните хора, ония които ръководят съдбините на цели народи, които се заемат да просвещават и възпитават народа, мислят, че да се лъже например, е в реда на нещата. Лъжата за тях няма ефективната стойност на монета Тъй както и истината, за повечето хора, не е една жива реалност, а едно относително „понятие”, на което може да се дава една или друга дефиниция. Но опитът на тези, които са навлезли съзнателно да изучават „вътрешния свят” и отношенията му към „външния свят” показва, че първият упражнява могъщо влияние върху целия живот на човека и се изразява в онова, което хората наричат „съдба.” Не само това, ами все по-ясно се установява, че целият организъм на човека, устройството и функционирането на неговите органи е в корелативна зависимост от душевния му живот. Следователно, здраве, сила, живот, щастие, нещастие - всичко това е резултат от целокупната дейност на човека. Защото в края на краищата и целият му живот е един строеж. Така че не е безразлично с какво градиво строи той. Но хората не гледат изобщо на живота си като на изкуство, което те трябва да овладеят. Те не са привлекли още всички елементи на своя живот в кръга на своя съзнателен опит.
към текста >>

Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота.
Тук сферата на изследване е онова, което хората наричат съдба, с нейната събитийна, темпорална подвижност и с нейната дълбоко скрита обусловеност. От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система.
към текста >>

Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка.
От край време онези, които са тръгнали по тоя път на изследване, са превръщали живота си в опитно поле. Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие.
към текста >>

Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят.
Опитвали са и изследвали нещата преди всичко в своя живот. Те са ставали ученици във великата школа на живота, а не само несъзнателни гости на неговата трапеза, които не знаят ни защо са се родили, ни защо живеят, ни защо умират. Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения.
към текста >>

Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции.
Те са изследвали света на желанията с неговите форми, сили и закони. Изследвали са света на чувствата, на мислите и тяхната връзка с физическия свят, където те се конкретизират като постъпки, като начин на живеене, като поведение в живота. Те се установили от дълги наблюдения и опит, че между „вътрешния” и „външния” свят на човека, между неговия душевен живот и съдбата му има тясна връзка. Че дори външният строеж на човека, неговото тяло, устройството и функциите на отделните органи е израз на вътрешния му свят. Ето защо не е тайна, нито пък е нещо проблематично, какви последици има за живота на човека от истината и лъжата, от любовта и омразата, от свободата и насилието и т.н. Всички тия живи сили в вътрешния свят са корелативно свързани с известни органи на тялото и влияят върху тяхното устройство и функции. Те определят силата и капацитета на човешкия мозък и нервна система, на неговата дихателна и кръвоносна система, на неговата храносмилателна, костна и мускулна система. А всичко това обуславя от своя страна възможностите на човека в живота, неговата съдба на земята - неговата сила, неговата свобода, неговия живот и здраве, неговата власт и влияние, неговото щастие или нещастие. Пиша това, за да подчертая, че онова, което хората наричат „духовен живот” не почива само на вярване, на сляпо приемане на готови твърдения. То може да се опитва и изследва. И ако хората не правят това, то е защото се иска работа, далеч не по-лесна от работата на учения или на човека на изкуството.
към текста >>

А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен .
Не е безразлично с какви величини ще оперира в живота. Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна!
към текста >>

А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър.
Като всяко изкуство и живота си има своите правила и закони, па си има и своите майстори. То си има и своите конкретни задачи. И както един музикант-виртуоз си има своите отличителни белези, така ги има и един виртуоз на живота. Основните черти на виртуоза в живота или на Съвършения, както го нарича Учителят в своята беседа „Сила, разумност и добро”, са следните: „Първо: човек трябва да бъде силен. А силен човек е онзи, у когото няма никакво насилие.” „После, човек трябва да бъде разумен . А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка.
към текста >>

” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка.
А разумен човек е оня, в когото няма лъжа и лицемерие.” „Трето, човек трябва да бъде добър. А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания.
към текста >>

” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят.
А добър човек е този, у когото е изключено абсолютно всякакво зло. ” „Насилието е животинско качество - да се остави настрана! ” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. ” „Човек трябва да започне с доброто.
към текста >>

Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят.
” „Лъжата е човешко качество - да се остави на страна! ” „Злото е придобито от падналите ангели - да се остави на страна! ” „Който върви по законите на животинския свят казва: „Аз съм силен човек, трябва да си пробия път по който и да е начин - с рога, с копита.” „Ученикът на живота не може да си служи нито с рога, нито с копита.” „Защото между силата, разумността и доброто има тясна връзка. ” Разсъжденията на съвременните хора са диаметрално противоположни на тези на божествения свят. В своите разсъждения те вървят с главата надолу. Но трябва да се знае: „Разумността се ражда от доброто, което е основа на космичния свят. ” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. ” „Човек трябва да започне с доброто. ” „Доброто е извор на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот.
към текста >>

” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен.
” „От разумността пък се ражда силата. Сила без разумност и доброта създава само нещастия и страдания. ” „Човек трябва да започне с доброто. ” „Доброто е извор на любовта от всички векове. Доброто е основа на целокупния живот. ” „Човек трябва да стане най-напред добър, после разумен и най-после силен. ” „Разумността изключва всякаква лъжа. И най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настъпва тъмнина, и той постепенно оглупява. Лъжата е мантия на неразумния живот. ” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си.
към текста >>

” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата.
Лъжата е мантия на неразумния живот. ” „Докато силният човек не си служи с насилие, той запазва силата си. Допусне ли най-малкото насилие, той губи силата си. ” „Лъжата разрушава човека, затова тя не може да се извини. ” „Да бъдеш добър, ще рече да бъдеш абсолютно свободен. ” „Да бъдеш разумен, ще рече да имаш светлина в свободата. ” „Да бъдеш силен, ще рече да бъдеш независим”. Привеждам тия изречения, защото са мерки - ясни, точни, недвусмислени. Всеки може да различава, истина ли говори или лъжа, насилие ли прави или не, добро ли върши или зло. Никой не може да се извини, че не знае, че не съзнава това! У всяко човешко същество има едно тънко чувство, което определя още в самия миг постъпката му.
към текста >>

45. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете.
Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен. И все пак ние виждаме, че хората все си помагат едни на други, и тоя свят се поддържа през вековете. И наистина, ако не би съществувала тази несъзнавана помощ, светът отдавна би изчезнал. Защото злото само руши и не съгражда. Но, необходимо е помагането на ближния да стане съзнателен процес за всекиго и за всички. Тогава то ще има сила да пресъздаде хората и света, тогава то ще може да създаде от хората, от злия човек, един човек на бъдещето, на новото, на живота, който е израз на Царството на Бога. Човек не знае как да помага на другия.
към текста >>

В днешните училища се преподават толкова много предмети, толкова противоречиви неща, че човек вместо да се образова, излиза с един ад от противоречия в душата си, преизпълнен от съмнения и недоразумения.
Може би самите слова са велики сами по себе, но как ще ги разбере човек, който не вярва в ближния си, който не вярва, че има Бог, защото му се проповядва един Бог далечен някъде в небето. Един Бог безучастен в тежкия живот на земята, на хората! Как ще ги възприеме човек тия слова, може би мъдри и добри, от хора, тънещи в злоба, омраза неискреност и невежество? А знайно е от историята и литературата какви чудеса са вършили словата, които са излизали от устата на чисти, искрени, благородни, честни хора, свещеници, управници или други. Човек и в училище не го учат да помага на ближния си, да прави добро. В днешните училища се преподават толкова много предмети, толкова противоречиви неща, че човек вместо да се образова, излиза с един ад от противоречия в душата си, преизпълнен от съмнения и недоразумения. Едни го учат, че трябва да вярва в Бога, чието съществувание, обаче, не може да се провери. Други, естествениците, учат учениците, че няма Бог, че в живота трябва да преследваме, да се борим и премахнем слабото, за да можем да съществуваме. Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията.
към текста >>

Днес ученият свят не мисли само механически.
Трети ги учат, че убиването, за да запазим „отечеството” е позволено. Четвърти, че за да се прокара една „нова идея”, трябва да убием всичко „негодно” да я възприеме, всичко старо, което ù пречи. Това се обосновавало и от историята, и от събитията. А често виждаме, че тия „нови идеи” са дърво без корен. Напр. не бe ли дърво без корен „новата” идея на 19 век, която се помъчи да „отхвърли” Бога (думата ми е за онзи Бог, неразделен от хората и всичко в живота), като създаде максимата, че всичко е материя и че механични закони управляват в живота. Днес ученият свят не мисли само механически. Не е ли дърво без корен криворазбраната свободна любов, която създава разврата в живота и убива творческият дух на младежта и човека изобщо? А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния.
към текста >>

И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък.
А това не е ли била, а за мнозина още е, една от съблазнителните особености на един „нов строй”?! Излишно е да се споменават още колко „нови” идеи, за които ни учат да прегазим всичко, „да следваме целта, която оправдава средствата” и които са дърво без корен. И колко зло допринасят те на човека! Държава, закони, черква, училище, вестници, книги не учат човека как да помага на ближния. Дали те не го тикат към все по-голямо зло и неведение. И, ако не са събудените съвести на чутки люде, които се срещат всякога, да въстанат против всички тия порядки на зло и измама, и да учат своите подобни на светлина, истина и добро, може би никога в тоя свят не би имало взаимно помагане, истинско ново (защото новото е свързано с по-доброто) и напредък. Вместо да дадем на човека една истинска представа за добро – за злото това не е необходимо, то се върши и без философии – ние забъркваме мозъците на хората с тъмни философски понятия, с разни нелепи политически аксиоми и доктрини за добро, и всичко това остава не само неизползвано, а и вредно, защото доброто, което не се използва е зло, носи вреда. Стига толкова лъжа, стига толкова тъмнина и злоба! Има методи как да се научи човек да бъде добър, да помага на ближния си, да го обича. Има положителни методи, които дават абсолютен резултат при всички условия, нрави и време. Преди всичко има една права философия за доброто.
към текста >>

Кой разумен човек няма опитност в тази насока?
Ако бихме били научени да се вглеждаме в живота на другите, да се интересуваме от тях, ние бихме разбрали, че този човек се нуждае от нашата помощ. И както бихме желали при подобен случай да ни помогнат и на нас, ако ние страдаме, така не можем ли ние да пожелаем доброто на този човек и да му помогнем?! – Ако ние в дълбочината на своето сърце горещо желаем доброто на другия, ние няма да го усетим как ще го направим, ние дори няма да забележим как и кой ще помогне на другия – доброто, добрата мисъл, горещото желание и обич ще намерят свой най-подходящ проводник. Така хората могат да спасят своите ближни и от масови бедствия, стига човек да иска съзнателно да служи на доброто, на добрата и силна мисъл, която черпи соковете от обичта – обичта, която не разграничава, обичта, която следва великата цел за творческа хармония и единство в живота. Учителят казва: „Майката, ако обича дъщеря си или сина си, може да ги спаси и от смъртта”. Кой разумен човек няма опитност в тази насока? Кой умен човек не познава случаи, когато безнадеждни хора оздравяват, когато и лекари и всички са безпомощни? Това се дължи само на любовта на ближните, на тяхната бодра, добра и силна мисъл и чувство. Силната, добра мисъл парализира всяко зло, тя дава истинска насока и насочва всекиго и всякъде към добро. Тя е вечно начало на помагането на своя близък. А добра и силна мисъл имаме, само когато имаме правилни разбирания за нещата.
към текста >>

46. L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата.
малък формат крие в себе си толкова много ценности, че трудно може да се избере нещо по-ценно, за да се покаже. Тя се чете на един дъх и всяка мисъл те озадачава с своята голяма оригиналност и правдивост. Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с интуицията си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет. Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа. Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо освобождение от гнета на всекидневията. В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта.
към текста >>

Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра.
Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка. Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота ______________________________________________________ *) Заб. Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв. Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра. Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие. В краткия увод на тази книга сам авторът казва: Тия три глави ще ти дадат в сбита форма представа за онова, което те очаква след като смъртта те отвлече от този свят на физическите явления. Подобно пътеуказател, тя ще ти даде най-необходимите сведения за онази непозната страна, в която ти ще отидеш. Същевременно тя ще те освободи от някои заблуди, в които можеш да изпаднеш, когато си мислиш за ония умрели, които си обичал на земята. Книга за Отвъдния свят заедно с „Книга за Живия Бог” и „Книга за човека” от Бо Ин Ра, представят една незаменима трилогия, необходима на всеки, който дири и обича Истината.
към текста >>

Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие.
Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота ______________________________________________________ *) Заб. Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв. Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра. Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие. В краткия увод на тази книга сам авторът казва: Тия три глави ще ти дадат в сбита форма представа за онова, което те очаква след като смъртта те отвлече от този свят на физическите явления. Подобно пътеуказател, тя ще ти даде най-необходимите сведения за онази непозната страна, в която ти ще отидеш. Същевременно тя ще те освободи от някои заблуди, в които можеш да изпаднеш, когато си мислиш за ония умрели, които си обичал на земята. Книга за Отвъдния свят заедно с „Книга за Живия Бог” и „Книга за човека” от Бо Ин Ра, представят една незаменима трилогия, необходима на всеки, който дири и обича Истината. Преображение – от Ем. П.
към текста >>

В краткия увод на тази книга сам авторът казва: Тия три глави ще ти дадат в сбита форма представа за онова, което те очаква след като смъртта те отвлече от този свят на физическите явления.
Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв. Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра. Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие. В краткия увод на тази книга сам авторът казва: Тия три глави ще ти дадат в сбита форма представа за онова, което те очаква след като смъртта те отвлече от този свят на физическите явления. Подобно пътеуказател, тя ще ти даде най-необходимите сведения за онази непозната страна, в която ти ще отидеш. Същевременно тя ще те освободи от някои заблуди, в които можеш да изпаднеш, когато си мислиш за ония умрели, които си обичал на земята. Книга за Отвъдния свят заедно с „Книга за Живия Бог” и „Книга за човека” от Бо Ин Ра, представят една незаменима трилогия, необходима на всеки, който дири и обича Истината. Преображение – от Ем. П. Димитров, 1932 год.
към текста >>

Книга за Отвъдния свят заедно с „Книга за Живия Бог” и „Книга за човека” от Бо Ин Ра, представят една незаменима трилогия, необходима на всеки, който дири и обича Истината.
Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра. Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие. В краткия увод на тази книга сам авторът казва: Тия три глави ще ти дадат в сбита форма представа за онова, което те очаква след като смъртта те отвлече от този свят на физическите явления. Подобно пътеуказател, тя ще ти даде най-необходимите сведения за онази непозната страна, в която ти ще отидеш. Същевременно тя ще те освободи от някои заблуди, в които можеш да изпаднеш, когато си мислиш за ония умрели, които си обичал на земята. Книга за Отвъдния свят заедно с „Книга за Живия Бог” и „Книга за човека” от Бо Ин Ра, представят една незаменима трилогия, необходима на всеки, който дири и обича Истината. Преображение – от Ем. П. Димитров, 1932 год. Това е една мистично-философска поема в седем видения от известния български поет Ем. П. Димитров. Един къс от тази поема е поместен от ръкопис в първата книга от настоящата годишнина на Житно Зърно.
към текста >>

Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл.
Това е една мистично-философска поема в седем видения от известния български поет Ем. П. Димитров. Един къс от тази поема е поместен от ръкопис в първата книга от настоящата годишнина на Житно Зърно. Прави отрадно впечатление, че именитият поет е почнал да гледа на света и живота от едно друго много по-високо гледище, където нещата се пречупват през призмата на едно интуитивно долавяне на истината. Неговите видения отразяват висотата на онова място, където той застава. Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл. Ем. П. Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора. И нова светлина и плам, и нов живот лъха от всичко. Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването.
към текста >>

Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора.
Един къс от тази поема е поместен от ръкопис в първата книга от настоящата годишнина на Житно Зърно. Прави отрадно впечатление, че именитият поет е почнал да гледа на света и живота от едно друго много по-високо гледище, където нещата се пречупват през призмата на едно интуитивно долавяне на истината. Неговите видения отразяват висотата на онова място, където той застава. Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл. Ем. П. Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора. И нова светлина и плам, и нов живот лъха от всичко. Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К.
към текста >>

Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П.
Неговите видения отразяват висотата на онова място, където той застава. Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл. Ем. П. Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора. И нова светлина и плам, и нов живот лъха от всичко. Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К. Възпитанието на детето според розенкройцерите От Макс Хайндел. Книгата разглежда подробно последователните периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика.
към текста >>

47. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Боян Боев Няколко думи върху туризма „Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик разумен свят.” „Зад всяко явление, зад всяка енергия седи една разумна сила.
Боян Боев Няколко думи върху туризма „Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните на този велик разумен свят.” „Зад всяко явление, зад всяка енергия седи една разумна сила. ” „Животът трябва да се разбере по форма, съдържание и смисъл. ” „Проучвайте великата природа, всички велики закони. ” Учителят. Изучаването на външните форми в природата е необходимо, но не е достатъчно, за да хвърли светлина върху нейната същина, върху нейния вътрешен живот. Обикновеното изучаване на природата като сбор от физико-химични процеси окултизмът го нарича изучаване по форма.
към текста >>

Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите.
Едно растение можем да го изучим подробно морфологически и физиологически: можем да изучим тъканите, органите, храненето, дишането, асимилацията и пр. Това е изучаване по форма. Можем да изучим процесите, които стават в така наречената растителна аура, която прониква и заобикаля растителната форма. Това е изучаване по съдържание. Тези сили на аурата са именно архитектите, те са именно, които са организирали растителната форма, а изучаване на разумния принцип, който работи в растението, това е изучаване на растението по смисъл. Именно този разумен, психичен принцип, който работи в растението, дава целесъобразност на силите, които работят върху формите. Днешната биология вече постепенно все повече се доближава до окултните схващания. Много научни факти вече се трупат, които биомеханизмът е безсилен да обясни и които потвърждават окултните схващания. И наистина, биологията вече говори за „организаторски центрове”, за „организаторски сили” в организма. Напр. видният съвременен немски биолог Шлеман вече въвежда в биологията термина „организационно, организаторско поле” Това е полето, в което действува даден организационен център в организма. Знае се, че ектодермата в зародишното развитие дава гръбначния и главния мозък, но не дава тръбната струна, понеже последната има мезодермален произход.
към текста >>

приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма.
Това е онова течение в биологията, което напоследък мощно се издига; това е така нареченият психо-ламаркизъм. Има вече събрани много опити в биологията, които показват, че организмът се приспособява пряко към околните условия. Правени са опити при условия, при които абсолютно е изключено да се мисли за действието на естествения подбор, напр. в лаборатория и то опити, които траят само няколко дена (защото, за да действува естественият подбор в случая, трябва да имаме голям простор от време и множество последователни поколения). Прякото приспособление, т.е. приспособлението без естествен подбор показва, че целесъобразността в организма не се дължи на механичен фактор, а на един разумен фактор, който работи в организма. Нека вземем за пример регенерацията на лещата в окото на тритона при опита на Густав Волф. Той отстранил лещата (криталина) от окото на тритона. Образуването на новата леща става както у зародиша на тритона, само че с една съществена разлика: лещата у зародиша се откъсва много рано от своето място и отива на своето местоназначение, обаче при опита с регенерацията – отива много късно. А това е целесъобразно, понеже лещата у зародиша се образува между твърди тъкани, а регенерираната леща се образува в съседство с полутечното стъкловидно вещество на очната вътрешност. И ако се откъсне преждевременно, тя не ще може да изпълни своето място, а ще падне в полутечното стъкловидно вещество, и регенерацията не ще може да постигне целта си.
към текста >>

Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността.
има мезодермален произход, а пък у зародиша има съвсем друг произход: ектодермален. Обаче, при възрастния тритон е по-целесъобразно е да стане тая регенерация от тъканите на ириса, понеже в момента са най-близо до местоназначението на лещата, макар и това да е отклонение от зародишното развитие. И тези две целесъобразности при регенерацията не могат да се обяснят механически, понеже организмът е нямал време да се приспособи чрез естествен подбор към тези нови условия, при които е поставен при опита. А и в живота на тритона не срещаме такива случаи на регенерация, за да има време да действува подборът. Но има още маса други опити от Харисон. Бранд, Николас и пр., които доказват, че в организма има един разумен, психичен фактор, който е извор на целесъобразността. Щом приемем това, тогаз механистичното обяснение на органическия живот отпада. Тази е причината за възраждането на психоламаркизма днес. Тя е причината, поради която множество сериозни и проницателни биолози днес застъпват психоламаркизма, или неоламаркизма, или неовитамизма. Такива са напр. Раул Франсе, проф.
към текста >>

Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства.
„Когато тръгвате на разходка по високи планински места, трябва абсолютно да изхвърлите от ума си всички отрицателни мисли. Ще мислите за хубави неща, за благородни и възвишени работи, за Бога, за ангелите.” „Търговецът седи в кантората посред тефтерите си и не иска да знае за слънцето, месечината, звездите. Ние сме хора затворници. Мислите ли, че едно здание на 4-5-10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно такова здание се развиват известни болести. Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства. Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят. Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота.
към текста >>

48. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си).
За да има хармония между електромагнитните и по-висши течения в човешкия организъм със съответните течения на земята, човек трябва да спи с глава към север. Здрава нервна система и укрепителен сън има онзи, който по време на спане не прави големи движения, но се събужда почти в същото положение, в което е легнал. Големите движения при спането показват, че сънят не е толкоз укрепителен;те показват една слаба нервна система. Знае се, че не трябва да се ляга веднага след вечеря и особено след тежко ядене, защото тогаз спането няма да бъде укрепително, но напротив, ще бъде придружено с тежки кошмарни сънища. По-ранното вечеряне доста време преди лягането, преди залез слънце, е хубаво и в друго отношение. Когато човек яде късно и веднага легне, той със своето духовно тяло ще бъде привлечен към гъстата материална среда, ще бъде свързан с гъстите тежки вибрации на материалния свят и затова не ще може да се издигне в по-високите полета (а именно издигането му в тези последните сфери ще му даде възможност да се свърже с животворните енергии и да приеме духовните подтици на тези сфери в себе си). И затова такъв сън няма да има голяма укрепителна сила. Значи късното вечеряне малко преди лягане е вредно не само от гледището на елементарната хигиена, но и от духовно гледище. Да се ляга рано и да се става рано е хубаво по няколко причини. През деня се събира повече прана (жизнена сила) в атмосферата, и човек като легне рано, черпи от нея и се обновява, а ако легне по-късно, няма да бъде толкоз укрепителен сънят му, понеже тая прана е вече доста изчерпана от растенията и другите организми. Вечерта до 12 часа полунощ хубаво е прозорците да бъдат затворени, защото тогаз няма прииждане на нова прана отгоре и растенията поглъщат прана и от човека.
към текста >>

съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно.
Състоянието на самото физ. тяло, на разните органи, също така поражда особена категория сънища. Напр. ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>

Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо.
ако човек е легнал с пълен стомах, то неприятното чувство от стомаха чрез онази магнетична връзка отива до съзнанието, но последното като не знае точно какво е положението, допълва подробностите чрез фантазията и създава особена категория сънища. Преживяванията през деня, които са направили на човека особено впечатление, могат да се предъвкват през нощта и човек въз основа на тях и с помощта на въображението може да създаде разни видове сънища. Трябва да се знае, че чов. съзнание винаги мисли и чувствува в астралния свят картинно, образно. Също така и ред подсъзнателни мисли, чувства и желания, които в будното състояние на съзнанието са потискани, по време на спане могат да се проявят и да създадат разни сънища. Възприемане по време на спане на неща от обективната действителност на невидимия свят и то или символично, или прямо. Вследствие на това имаме два вида сънища със значение: символични и праволинейни. Тези ясновидски или предсказателни сънища, които са доказани опитно, не могат да се обяснят по никой начин чрез материалистичния мироглед, нито чрез теорията за сънищата на Фройд. У човека работят 4 вида съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Първите три са познати до известна степен на съвременната психология, но до четвъртия вид тя едва напоследък почва да се приближава. Обаче и самото подсъзнание се разглежда напълно едностранчиво.
към текста >>

Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание.
Интуицията не е нищо друго освен един проблясък на свръхсъзнанието. Изворите на свръхсъзнанието са божествените глъбини на чов. природа, онова красивото, мощното и великото, което седи още непроявено в човека и чака своята проява в бъдещето. И колкото повече у човека проблясва свръхсъзнателния живот, толкоз повече това се отразява и на периода по време на спане. Тогаз не само сънищата се изменят, но човек почва да пребивава по време на спане в други, по-високи полета. Защото законът е този: човек е буден за онова поле, за онзи свят, в който може да работи неговото съзнание. * * * „При заспиване отивате да се учите”. „От вашите преживявания през деня зависи, колко ще използувате съня си и в коя област ще работи съзнанието ви”. „Когато лягаш, освободи се от всички ненужни мисли”. Учителят За да схванем точно, какво е значението на спането от органическо и психично гледище, трябва да знаем, че има голяма връзка, голяма зависимост между дейността през деня и тая при спането. Днес виждаме, че човек денем минава през разни състояния: от сутринта до вечерта човек може да се издига до небесни сфери със своето съзнание и да слиза някой път до дъното на ада.
към текста >>

Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко.
Като станете сутринта идва ви на ум веднага като че ли готово най-правилното, най-разумното разрешение на въпроса. Вие сте в пълна светлина по него. Какво е станало? Вие по време на спане сте могли да разгледате този въпрос при пълна светлина и при по-голяма проява на вашите способности, защото душата, освободена от гъстите материални обвивки, има възможност да прояви своите способности с по-голям размах. Ето защо окултизмът препоръчва в някои случаи, когато трябва да се вземе сериозно решение с важни последици, да не се бърза, а да се чака, ако това е възможно, да се измине поне една нощ и след това да се вземе решение. Човек, който е прекарал през деня с по-низши мисли и чувства, по време на спане ще пребивава в по-нисши сфери на астралния свят и от там не ще може да почерпи никакви животворни енергии или съвсем малко. И обратно, при възвишени мисли през деня, той по време на спане ще пребивава в по-високо поле, дето ще почерпи животворни енергии, които ще го обновят не само духовно, но и телесно. Това е истинската хигиена на съня. Не само това, но той ще общува и с по-напреднали същества. И той при събуждане ще бъде пълен с радост, мир, светлина и през целия ден ще проблясват в него идеите, чувствата, подтиците, с които е влязъл в общение по време на спане. Това ще представлява спомняне на тези идеи.
към текста >>

* * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е.
Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си. * * * Както виждаме от гореказаното, окултната наука хвърля светлина върху всички области на живота и дава плодотворни методи за един разумен живот, т.е. в хармония с природните закони. В предидущите статии върху туризма и отглеждането на растенията, а в предишни годишнини върху новото направление на труда***) се показа, каква светлина върху живота хвърля живата наука, новото учение. Но това може да се покаже и за всички други области на живота. ___________________________________________________________________ *) Виж новата книга на Шарл Рише: „Notre sixieme sens" **) Защото помненето зависи от друго едно обстоятелство: именно дали се предават впечатленията, преживени с по-висшит членове на човешкото естество, чрез поср^дството на етерното тяло във физичния мозък при събуждане или не. ***)Виж в сп.
към текста >>

49. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДНА ПРОЛЕТНА УТРИН НА ИЗГРЕВА- ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Любовта се изявява само на онези, които са праведни и „сапросветнали в царството на Отца си”, онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата.
Кои са праведните, които са просветнали? Светлите ангели, служителите на Бога. И ако те престанаха да светят, да живеят в правда, с нас на земята всичко би се свършило. И ако ме питате, защо има нужда от Правда, ще ви отговоря: „За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина.” Светлината, която произтича от правдата, е есенцията на онази светлина, която дава живот, която носи в себе си живота. Ала вие не можете да възприемете в себе си тази светлина, ако нямате любов. Любовта се изявява само на онези, които са праведни и „сапросветнали в царството на Отца си”, онзи велик, разумен Божествен свят, където праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна. И отначало тя е била праведна. Придобийте това качество, това ваше наследство, което ви е дадено – да бъдете праведни. Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо?
към текста >>

За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има правда.
Чуеш ли веднъж гласа Му, в тебе ще се зароди желание и ти да се жертвуваш за Него. В теб ще се зароди готовност всичко да дадеш, без капка съжаление. Ще си кажеш: „Много малко съм дал, желал бих още милиони години да живея, за да давам.” Абсолютната Божия Любов изисква абсолютна Правда. Там дето няма правда, няма любов. Физическата страна на любовта е правдата. За да се изяви Любовта във физическия свят, непременно трябва да има правда. Няма ли правда, всички сладки думи са празни. Трябва ни абсолютната Божия правда, онази правда, която да се приложи еднакво спрямо всички без никакво изключение. Която има предвид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда, законът трябва да бъде еднакъв за всички – и спрямо вола и спрямо човека, и спрямо простия и спрямо обикновения гражданин и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него.
към текста >>

Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш, как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек.
Ето защо, за да постигнете съвършенство, като първо стъпало на вашия живот, поставете божествената Правда, в която се изявява любовта към всички същества: човеци, животни, растения. Придобиете ли това, дето и да погледнете, ще виждате само добро Виждате ли доброто, то ще произведе в душата ви свещен трепет. Правдата е нещо вътрешно. Тя е един вътрешен процес в човешката душа. Да бъдеш справедлив, това значи да знаеш, как да постъпваш при всяка твоя мисъл, при всяко твое чувство, при всяко твое действие. Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш, как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях. Правдата е един велик вътрешен процес за разпределяне на всички божествени блага по всички части на организма, бил той организъм на индивид, общество, народ или на цялото човечество. Това е кръвообращението, което разнася кръвта навред, за да може всяка клетка да приеме всичко, от което има нужда и да изпълни службата си. Така, благодарение на Правдата, на туй велико кръвообращение, и най-малката клетчица, и най-малкото същество в света приема своята храна. Правдата представя водата на земята.
към текста >>

Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има.
Правдата е, която определя отношенията между хората. Тя е, която разпределя божиите блага, кръвта на живота, в общочовешкия организъм. Правдата трябва да се приложи в света, така че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възкликва: „Няма ли Господ на този свет? ”. Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли трябва да поиска от Бога да му покаже някоя страждуща душа, за да ù помогне. Божествената Правда изключва всякакви почести и слава, всякакви богатства и знания зарад облаги. Докато човек търси нещата вън от себе си, той ще бъде в материалния свят, и всеки може да му отнеме благата, които има. Влязат ли тия блага в сърцето му, той вече е намерил своя възлюбен. Това е божествената правда, която придава стабилност на човека. От пълнотата на сърцето, от изобилието на тия блага раздават истинските праведници. Те са богати. Те са дошли на земята да извършат някоя специална работа и да придобият опит.
към текста >>

50. НОВИТЕ ПЪТИЩА В МЕЖДУНАРОДНИЯ ЖИВОТ-Б.БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Учените ентомолози са назовали с хубави имена - гръцки и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят.
Мисълта на живата природа, написана върху крилцата на тази пеперуда, е ясна. Ясна е мисълта, написана и върху крилцата на пеперудата Kallima inachus oisduvalii. Написана - не, а живописана. Кацне ли тази пеперуда с разперени крилца, наподобява два листа, допрени едно до друго - с цялата им нерватура. Всичко напомня лист - и изострения горен край на крилата, и удължения като дръжка долен край. Учените ентомолози са назовали с хубави имена - гръцки и латински - тия явления на наподобяване и по багри, и по форма, явления, които се срещат толкова често в животинския и растителен свят. И изтъкват, че биологичният смисъл на тия наподобявания: „хомохромия", „миметизъм" „мимикрия" - е очевиден: предпазване от врагове. Това наистина е очевидно - и без гръко-латински имена. Но друга една очевидност - че във всички тия явления има разумност - повечето от естествениците не искат да признаят. Защото предпочитат да останат верни на своите предвзети материалистични теории, отколкото на простата, жизнена правда. И те измислят цял един апарат от технически термини - от всевъзможните „тропизми" и „таксии" до „адаптацията" - за да обяснят сложно тия прости иначе, прости по смисъл поне, явления.
към текста >>

Механичното пък обясняване на едно какво да е явление - или изобщо на целия феноменален свят - не представя някаква окончателна убедителност за проницателния ум.
Те действуват магически върху незрели умом хора. Позната е слабостта на тия последните към високопарната фраза, гъмжаща от чужди думи, модни термини, научни имена. А един научен термин често пъти не е нищо друго, освен словесно съкращение на едно дълго описание. Нищо повече. Той не крие в себе си никакво обяснение. Механичното пък обясняване на едно какво да е явление - или изобщо на целия феноменален свят - не представя някаква окончателна убедителност за проницателния ум. Дори и когато то е облечено в математична одежда - най-убедителната - когато то може да се прибере в стегнатата форма на едно диференциално уравнение, математикът-съзерцател не се поддава на неговата заклинателна власт. Защото знае - пак по математичен път - че ако едно явление може да се обясни механически по един начин, то може да се обясни пак така и по безкрайно много начини. Ето защо една теория сменя друга, една хипотеза - „по-удобна", както би се изразил Анри Поанкаре - заместя друга, една философска система оборва и заменя друга. Как стават тия работи, познаващият процесите на научното и философско дело - знае. няма да се спирам да обяснявам.
към текста >>

Какво е крива материята за недоразуменията на хората?
Дали тук хората виждат само сляпа работа на материята или участие и на разум, дух - безразлично е. Има нещо - както и да го наричаме. Най-после и нагон да е. Че ако нагонът може да върши такива чудеса, той е нещо велико! И от материален произход да е - какво лошо има най-сетне в тази поругавана от някои, величана от други, материя? Какво е крива материята за недоразуменията на хората? И какво печели или губи тя, ако ù приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света - под една или друга форма - е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия.
към текста >>

Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия.
Какво е крива материята за недоразуменията на хората? И какво печели или губи тя, ако ù приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света - под една или друга форма - е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с едно натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми. Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили - и природни и човешки - са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и само доволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка.
към текста >>

И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с едно натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми.
И какво печели или губи тя, ако ù приписват или отричат самостойно и изключително битие? Тя съществува и ни се налага. Днес хората се борят за имена, чийто жив сок интелектът е пресушил до капка, та са заприличали на скелети или на призраци. Ето защо, навсякъде в света - под една или друга форма - е обявена война на интелекта. Хората започнаха да се боят от този механизиран свят, в който като призраци се носят безжизнени термини, логически схеми, статистични таблици, мъртви цифри, сухи понятия. И те започват да търсят освобождение от този свят на интелекта, в който всеки средно развит човек, удобно настанен в някое кресло, с едно натискане на разни логически копчета, може да разрешава всякакви проблеми. Интелектът прилича на търговец, който вижда наредени и отбелязани в неговия тефтер разни стоки, брои ги, пресмята техните условни стойности, превръща ги в парични еквиваленти, но отде и как са дошли тия стоки, кой се е трудил с пот на челото да ги изработи, какви сили - и природни и човешки - са вложени в суровите материали, от които те са изработени, от всичко това той ни най-малко не се интересува. Седи си и само доволно брои, тегли и пресмята. Колко просто! И затова ние присъствуваме на известни явления в света, които будят усмивка. Ето запример някой философ съчинява една „нова" етична система - написва, да речем, една етика на любовта, в противовес на „етиката на дълга".
към текста >>

В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт.
Тя преизпълня душата им и върши своето жизнено чудо чрез тях. И от изблика на любовта, от препълването на сърцето, те понякога изричат думи, които цъфтят в поетични образи, обличат се в символи, губят се в загадки. Но логически, „научно" мислещите люде, сматрят думите им за глосолалия на психопати, за бълнуване на фантасти. Защото не са изречени - и не могат да бъдат изречени - на техния научен жаргон. Ала в края на краищата, кой повече знае за любовта - младата ли девойка, в чието сърце се пуква пъпката на любовта и цъфва в дивен цвят под лъчите на великото Слънце на Живота - или привърженикът на „етиката на любовта", който я изучавал по книги и знае много и логически да каже за нея? В наши дни - край на една епоха - хората бягат от мъртвителния свят на интелекта, господствуващ от една страна в материалистичната наука, от друга - в съвременния рационализиран строй по две „ирационални" посоки - по посока на интуицията и по посока на тъмния инстинкт. И затова ще чуете да звучат в съвременна Германия, да речем, из устата на интелектуалните творители на „третия Райх" формули като тази: от „Логоса" към „Биоса". (Ludwig Klages). Ще чуете да се проповядва почти с пророчески патос (Gottfried Benn, Spengler), поврат към тъмното царство на инстинкта - животинската стихия, в която се чувствува живото туптене, глухия звън на прадядовата, дива кръв, към култа на „силния" (Fuhrer`a), на човека-хищник (Raubtier на Шпенглер) и ред други лозунги - защото в днешните времена на уличен, площаден живот, това са само лозунги, а не биологически реалности. Така хората, морни от цивилизацията, искат да се потопят отново във волната стихия на инстинктите, в която се чувствува поне елементарния жизнен трепет, първичния жизнен устрем на звяра. Искат да се върнат към епичните времена с техния жизнен синкретизъм, към стихията на хероите.
към текста >>

51. СТИХОВЕ-ДИМИТРИНА АНТОНОВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Вас ви се завива свят от картината.
От селото взимате на североизток който и да е път, всеки един ще ви изведе горе при Гьотеанум. Швейцарските села не приличат на нашите - те биха съперничили по уредба на много световни столици. Всичките улици са асфалтирани. Асфалтирани са и всички доста стръмни пътища, които изкачват нагоре живописно през китни градини и живописни вили към Гьотеанум. Вървите 10-15 минути нагоре и пред вас се изпречва гигантското сдание на висшата окултна школа. Вас ви се завива свят от картината. Намирате се всред сравнително ниска планина - към юг в далечината извисяват страшно Алпите в небето белите си върхове. Като кадифена неравна повърхнина ви се струва пък морето от върхове и била на Швейцарската Юра, всред която се намирате и чиито върхове, покрити с гъсти гори, са странно заоблени и особено изсечени отстрани. На изток продължава същата гледка и като висок пиемонт се точи и шири Юрата под веригата на снежните високи Алпи. На северозапад се разкрива широкото начало на рейнския грабен (пропаднала котловина). Вие виждате и Вогезите и Шварцвалд от двете страни на рейнския грабен.
към текста >>

При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен начин се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа.
При култивирането на растенията се държи сметка за времето на посяването, за това на сбирането, за фазите на луната, някои звездни констелации и пр. и пр. За фазите на луната се държи сметка и при изучаванията на кръвта. При пълненето на луната кристализационнит фигури са едни - по свежи, при разсипването - са заглъхващи. От името на Гьотеанум се държат специални агрономически лекции из цяла Швейцария, които изнасят тези нови окултни методи в полза на земеделското население. При всичките тези опити с кръвта на най-различни хора, по един позитивен начин се доказва ролята на един разумен елемент, взимащ най-живо участие в живота - това е разумната вечна същност в човека, неговата душа. Би било много дълго да описвам дейността на другите секции и лаборатории в Гьотеанум. Там не спи никой. И във физическата лаборатория, и в медицинската, и в математическата, и в астрономическата лаборатория, и във философската секция, в педагогическата, в чисто антропософската секция, в музикалното училище, навсякъде се разработват богатите окултни семена – идеи, посети от Д-р Щайнер. Навсякъде се дирят и правят явни и разбираеми, и оползотворяеми великите окултни истини, които са стълбовете на живота. В Гьотеанум се твори и води една трескава творческа дейност от нов калибър, от съвсем друго естество.
към текста >>

52. Списанието PDF Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тая книга разкрива дълбокия вътрешен живот на човека и на природата; посочва методите за онзи разумен живот, който ще донесе на измъчения свят щастие, красота радост!
Препоръчваме тая книжка на читателите си. „МНОЗИНА КАЗВАХА", беседи от Учителя, десета серия, том първи, стр. 225. Доставя се от Жечо Панайотов, ул. „Опълченска", 66, София. Цена 30 лева. Тая книга разкрива дълбокия вътрешен живот на човека и на природата; посочва методите за онзи разумен живот, който ще донесе на измъчения свят щастие, красота радост! Животът е тъй богат и красив, природата е така изобилна със своите външни и вътрешни дарове! Едничкото от което страда човек, е, че животът му не е нареден съобразно природните закони. Ще дам само една извадка от книгата, за да покажа силата ù: „Когато се говори за любовта, ние разбираме подобрение в съдбата на човешкото сърце. Само любовта е в сила да подобри състоянието на сърцето. Светлината, новият живот изискват всички хора да се подчинят доброволно на великия закон на любовта." "НИЕ", исторически роман от Васил Узунов.
към текста >>

53. А ТИ ?- ТЕОФАНА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Има нещо, което не умира – и в този и в онзи свят.
Това което умира, не е човекът. В него умират само лошите мисли, чувства и действия. Ако човекът изчезваше със смъртта, тогава няма защо да се философствува толкова за него. В такъв случай той става една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах. Това, че човек ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е вмъкната в света. Има нещо, което не умира – и в този и в онзи свят. Това, което не умира, това което не се разлага, това което не изчезва, то е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Когато говорим за човека, ние подразбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно – по нищо не се различава от него: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното.
към текста >>

Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот.
Когато говорим за човека, ние подразбираме душата. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли. Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно – по нищо не се различава от него: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното. Човекът е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртния живот. Тази душа притежава всички методи за работа вътре в себе си – те са вложени в нейния мозък, в нейното тяло, чрез което тя се проявява. Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един любящ живот. Човек съдържа в себе си всички възможности на един живот в Истината. Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после учител. Има степени на човека.
към текста >>

В духовния свят се учи душата.
Безброй пъти човек се ражда, като минава от фаза във фаза, от сила в сила. Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум.
към текста >>

В божествения свят се учи духът.
Имайте пред вид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум – това не е въпрос за обикновени умове. Човек се учи едновременно в три училища. На земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат. В духовния свят се учи душата. В божествения свят се учи духът. Ето защо идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта. Понеже човек е свързан с ангелите, с ония същества, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта – „манас". Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е изправило на два крака – то е неговият разум. Ала аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли.
към текста >>

Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден.
Ти все още не знаеш какво си. В човека се крият сили, които са в спящо състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използуване. Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности. По какво се познава човек, който е свързан с Бога ? По това, че той е готов всичко да жертвува за него. Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен, абсолютно благороден. Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое. Истински честният човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света, честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самия. По какво се различава разумният човек?
към текста >>

Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира.
Под настояще, аз разбирам вечно божественото. Разумният човек не мисли каквото иска, а каквото е право. Само глупавият мисли каквото му дойде на ум. У разумния човек има едно особено душевно разположение: той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото той знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал Той знае, че моралът – това е стабилност, това е онази опорна точка, от която разумът започва да се проектира. Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен. Разумността, в дълбокия смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек. И затова помнете: умен човек, в абсолютния смисъл на думата, може да бъде само добродетелният човек.
към текста >>

54. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Никога не сте били в един свят по-разумен, отколкото този, в който сега живеете.
Б. Боев ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО „Природата е сбор от разумни същества, които са завършили своето развитие". „Всичко в природата е така разумно! Никога не сте били в един свят по-разумен, отколкото този, в който сега живеете. Природата извършва нещо велико. Като видите един ден нейната работа, ще кажете: Много сме се лъгали". „Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали; най-разумните същества, които можете да си представите, най-добрите, най-силните, най-любещите". „В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно.
към текста >>

Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си.
Природата извършва нещо велико. Като видите един ден нейната работа, ще кажете: Много сме се лъгали". „Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали; най-разумните същества, които можете да си представите, най-добрите, най-силните, най-любещите". „В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и оттам всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи". Учителят Една от основните истини на окултната наука е, че всичко е живо, всичко е надарено със съзнание. Зад света на формите стоят силите, които ги организират. А зад тези последните стоят разумните сили.
към текста >>

И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели.
Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов! И при такова гледане на света, всеки слънчев лъч, всяка дъждовна капка, всяка росна капка, всяко облаче, всеки планински връх, всеки извор, всяко цвете ще ти напомня за великата им дейност, която стои зад формите и явленията на видимото около нас! И благодарение на голямото им знание и сила, те винаги постъпват по най-разумен и най-сигурен начин за постигане на своите цели. С чувство на благодарност можем да мислим за това Всемирно Братство, за работата, която върши! Какви велики методи, какви разумни методи за действие! И как те работят в тишината, в мълчанието, не претендирайки нищо за себе си, нито име, нито власт. И при всичките възпитателни методи, които употребяват, при всичката помощ, която дават, те оставят пак отворени възможности за свободна проява на съвременния човек в областта, в която той може да твори и да се прояви активно, със собствена инициатива. Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва, влага, топлина и пр.
към текста >>

55. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДУХЪТ Бог, в своето битие, е Дух. Духът е изявление на живия Бог. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината.
към текста >>

Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен.
И това Слово говори: „Духът е онова, което дава живот". Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота. Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък. Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот. Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява. А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от Духа.
към текста >>

От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.
И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата. Той е един. Затова ви казвам: Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа. Ходете по този път! Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание.
към текста >>

Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки.
Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа. Духът е дал най-великите плодове. Тия плодове са: Любов, Радост, Мир. Дълготърпение, Благост, Милосърдие. Вяра, Кротост, Въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир - това е божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете. В триъгълника. на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето. Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите.
към текста >>

на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето.
Вяра, Кротост, Въздържание. Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир - това е божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете. В триъгълника. на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето. Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите. В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето. Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите. За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди. Защото само душата има пряко общение с Духа.
към текста >>

56. Към езерото на Чистотата - Боян Боев Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

То е един свят на произвол.
А човек трябва да бъде добър, защото доброто е основа на живота. Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира.
към текста >>

В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон.
Без добро животът на човека е без основа. Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползуваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол. В органическия свят то може да се определи като размножаване без закон. Злото, обаче, е една неизбежност в света на отношенията между сили и същества. Злото и доброто се явяват относителни неща. Нашето зло е добро за други, и доброто ни е зло за други. Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи една велика разумност, която всичко използува.
към текста >>

Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество.
те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тия два полюса. Няма по-велик акт от този да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог. Природата е много внимателна и към най-малката придобивка. Когато един човек извърши едно добро в света, когато извърши един разумен акт, в невидимия свят става голямо тържество. И когато Христос говори да си сбира човек съкровище на небето, той подразбира доброто. Съкровището - това е великото добро, което човек е извършил на земята. Да направиш добро - това ще рече да заставиш Бога да действува чрез тебе. А щом Бог действува, Той не действува по лицеприятие - Той действува за всички. Ето защо, когато се извърша едно добро, всички възвишени същества взимат участие.
към текста >>

То е написано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена.
Днес доброто е единствената материална връзка, която истински свързва хората. нещо повече - доброто е първата връзка между душите на всички хора - все едно, дали са те на земята или на небето. Без добро вие не можете да добиете никакво знание. С познаването на доброто започва знанието. Еднъж направено добро, то никога не се забравя. То е написано в Божествената книга, понеже е любовен акт и като такъв, той се помни в Божествения свят за вечни времена. Всеки, който прави добро, става идеал за другите. Не мислете, че като правите добро, туй ще ви лиши от някакво благо. Напротив, доброто ще ви повдигне в очите на когото и да е. Затова не отстъпвайте пред никакви мъчнотии, когато трябва да направите едно добро. Бъдете смели, решителни, направете най-малкото добро и това добро да носи живот, светлина и свобода за вашите ближни.
към текста >>

57. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява.
Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се гледа като един човек. Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение. Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплътени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява. Те са ония проводници, чрез които протичат енергиите на този разумен свят. Защото хората на грубия материализъм са прекъснали връзките си с тия космични извори на живот, светлина и сила. Съзнателните, идейни хора навред по света представляват оня нов прилив, който постепенно се засилва. Този прилив особено ще се почувствува у славянските народи. Защото както расите, тъй и отделните народи са подчинени на закона за приливите и отливите.
към текста >>

Те са ония проводници, чрез които протичат енергиите на този разумен свят.
Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение. Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплътени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срешат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, Франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява. Те са ония проводници, чрез които протичат енергиите на този разумен свят. Защото хората на грубия материализъм са прекъснали връзките си с тия космични извори на живот, светлина и сила. Съзнателните, идейни хора навред по света представляват оня нов прилив, който постепенно се засилва. Този прилив особено ще се почувствува у славянските народи. Защото както расите, тъй и отделните народи са подчинени на закона за приливите и отливите. Има народи, които са в прилив, други, които са в отлив.
към текста >>

58. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят".
Коен СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ Това е една тема, върху която всеки считащ се културен и освободен от предразсъдъци говори с голяма компетентност. Прочее, за модерното време суеверието е израз на невежество, на голяма назадничавост. И ние знаем, че колкото един човек, едно племе, един народ са по-диви, толкова суеверието играе по-голяма роля в техния живот. Ясно и кратко, едва ли би могло да се възрази нещо на това! А правата мисъл, истината в миналото ни я е изявявала религията, а днес науката - този безличен бог, комуто се кланя всяка жива твар от човешкия род - учен и прост, богат и беден. Съвременната учена мисъл смята, че все пак майка на суеверията е религията, която събужда в човека чувство на страх и почит пред нещо по-възвишено и от "друг свят". Също и религиозното чувство въобще, което с помощта на човешката фантазия приписва на изненадани, непреодолими, необясними явления някакви си свръх естествени качества, които всъщност могат лесно да се обяснят, ако не са от чисто физично естество, с халюцинационното състояние в човека. Ако се вгледа човек малко по-дълбоко в съвременния живот, ще види, че и науката прави човека по един особен начин не по-малко суеверен. Това твърдение може да се види странно, при мисълта, че тъкмо науката, която освобождава хората от заблужденията, може да бъде фактор на нови такива, за нови суеверия. Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения.
към текста >>

Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н.
Всъщност правата мисъл, истината, в историята на човечеството е била винаги слабо достояние на хората. Малцина, през вековете, са бивали тези, които са живели един истински живот, освободен от предубеждения, суеверия, заблуждения. Малцина са бивали винаги тези, които със своя огнен живот са пробивали тъмната и гъста сфера на заблуждения и суеверия обвиваща отвсякъде всестранния живот на хората - политически, религиозен, културно-научен и пр. Едва ли бихме могли да се похвалим днес хората на съвременното общество, че сме освободени от суеверията. Напротив, те ръководят хората във всичко. Затова виждаме в живота тези големи случайности, недоразумения, катаклизми и т.н. За да няма и за да не е имало и в миналото права, истинска мисъл - за да не е била тя присъща на всички хора, това се дължи главно на липса на прави разбирания за света, нещата и живота или по право - липса на пълнота в разбиранията. Да хвърлим един малък поглед върху някои факти: Днес, всеки човек с опитност в живота признава, че има лоши, зли погледи, които увреждат на други хора. Това, без съмнение, се дължи не на една случайност, но на закоравялата злобна природа на този, който поглежда така. А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето.
към текста >>

Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше.
А злото е активно и силно. Хората, които желаят злото, подържат го с всичката сила на сърцето. Добродушните пък хора биват мекушави. И ето хваща ги уроки. На всеки случай, често и много хора силни в характер трудно издържат на нечии погледи. Това е един безспорен факт днес, а беше неотдавна време, когато ученият свят го отричаше. Има и сега още "културни" люде, които отричат "уроки-то" от поглед и го считат за суеверие. Този прост факт за въздействието на погледа, което в същност е много всестранно явление - не само по отношение на злия поглед - съвременната наука не може да го обясни. Освен зли погледи има и добри - такива, които вместо уроки носят щастие. Погледи от този род се помнят през целия живот и те са силни двигатели. В историята на човечеството са зарегистрирани случаи на смъртоносни и възкресяващи погледи.
към текста >>

За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове.
Има факти, където нито самовнушението, нито сподавеното и забравено чувство за изживяно страшно събитие някога или на дадено място или на подобни места, нито асоциацията на представите, не могат да ги обяснят. Практиката в живота създава у хората един страх и едно верую в подобни случаи и явления, които ние модерните хора ги считаме за суеверия. А те се налагат все пак на съзнанието на хората и по необходимост човек трябва да дири тяхното обяснение. Наред с това дирене като въпиюща необходимост се налага приемането на едно друго - "нематериално" - начало в човека, което е разумно и, което нематериално начало владее целия живот и природа. И без да поддържаме страха при всички подобни случаи, този "нематериален" елемент се явява звеното за правата мисъл в живота и за премахването на суеверията. За най-голямо суеверие, обаче, днес се счита вярата в задгробния мир, в същества от друг свят - в духове. Вярата в един задгробен мир е създадена от религиите - от религиозното чувство на дивака до еднобожието на културния човек. И в тази вяра има толкова фантазия и фалш, че модерното време с право я отхвърля. Но духовното все пак се налага на човека по един неоспорим начин. Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното.
към текста >>

За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват.
Пророчески сънища, предчувствия, телепатия, която е само начин, по който става предаването на един атрибут на духовното - мисълта; Явления от рода на фата-моргана, които възвръщат миналото - неща все оставащи необясними от науката; интуицията, като непосредствен начин на познание, всичко това налага духовното като съществуващо в живота, като една велика непозната реалност. Ала вече позитивната наука навсякъде се натъква на факти доказващи дуализма - съществуванието на една витална, разумна същност, която е различна от материалното. От Райхенбах, като минем през Дриш, Бунге и стигнем до Гурвич и Пфайфер в ново време - всичките доказват експериментално съществуванието на тази трудно доловима същност - духовното. И ето днес научно се поставя наново проблемът за безсмъртието. От чисто окултно гледище религиозното схващане за задгробния живот, без съмнение, е чиста фантазия и суеверие. За света на силите, ние знаем малко, а хората със своите мисли, чувства и желания създават едни форми в невидимия свят, в който те се заблуждават, вплитат и омагьосват. Религиозната лъжа, подтикна човечеството към безверие и човек видя, че да се вярва в неща, които създава самият човек е суеверие и заблуда - отрече всичко от това естество. С право! Новата научна мисъл и самия живот с всичко недоловимо на пръв поглед внася наново духовното като основен елемент на живота. Правото му изучаване, неговите отношения към всичко в природата и живота - ето един нов и най-важен елемент на правата мисъл, на истината. Новият човек изучава без страх и без предубеждения, с това идва до пълно себепознаване и съвършенство.
към текста >>

59. ДУШАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическия свят, който действува в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране.
Те го разглеждат не исторически като космичен развой, а в неговите отделни моменти. Те са се ограничили в тесните рамки на индивидуалния живот, живота на частите и търсят в него върховния смисъл на всяко съществувание. Затова отделните личности, макар и по силата на един органически закон да са групирани в семейства, общества, все имат стремеж да се затворят в черупката на своята личност. Но тъй като напълно личен и самозадоволяващ се живот в Природата е абсолютно невъзможен, отделните индивиди се обединяват в общества, като образуват нови по-големи единици, които - следвайки егоистичния принцип - отново се затварят в сферата на своите частични интереси. Така продължават хората да се делят и обособяват в отделни общества, в отделни националности, в отделни религии, като преминават от формите на личния към формите на колективния егоизъм. Наистина, обособяването на отделни органи и системи с определени функции е закон на органическия свят, който действува в сложните организми, ала обособяването не подразбира отделяне, изолиране. То подразбира функционално единство, координация, йерархично степенуване на форми и служби, чрез които се проявява великото разнообразие и хармония на живота. Изолирането, напротив, е израз на онова монотонно еднообразие, в което се спира всяко творчество, всеки растеж. Днес хората са изпаднали в безразличното състояние на еднообразието. Те преповтарят все едни и същи неща, едни и същи идеи. Те обръщат погледа все към миналото, към онова, което е не само станало, но и престанало да съществува, към онова, което е преживяно и надживяно.
към текста >>

Сегашният свят минава към една нова форма.
Мнозина, обаче, все още поддържат, че всеки народ трябва да живее само за себе си, да се стреми да стане силен и богат, дори в ущърб на другите. Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва - въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото - ето великата основа на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят минава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. И затова, човечеството днес не може да работи с същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това! Когато в далечни времена се е създавал животинския свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действува в човешкия свят.
към текста >>

Когато в далечни времена се е създавал животинския свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действува в човешкия свят.
Сегашният свят минава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. И затова, човечеството днес не може да работи с същите мерки, с които е работило досега. Невъзможно е това! Когато в далечни времена се е създавал животинския свят, в основата му е бил положен друг принцип, друг морал, различен от този, който действува в човешкия свят. С явяването на човека се е явил нов морал в света. Сега човечеството навлиза в една нова епоха. Преминава се от епохата на механичното създаване към епохата на органичното развитие, от стадия на механичното преустройство към тази на вътрешното възраждане. И понеже хората минават от механичния към органичния процес на колективен живот, затова преживяват такива страдания. Днес всеки човек, който извърши някаква погрешка, веднага съзнава, че е сторил известно нарушение и изпитва смут, страдание.
към текста >>

Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон.
И колкото по се увеличават страданията, толкова сме по-близо до момента на раждането. В шестата раса ще преминат всичките съкровища, които миналите раси, в туй число и блата раса, са придобили. Тогава хората ще разберат, че в целия развой на раси и народи, те представят едно цяло. Придобивките на всички народи от всички исторически времена и епохи, от създание мира досега, ще бъдат достояние на отделните личности. Това е оня велик процес на социализиране на общите блага, който съществува в живата Природа. Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа - но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек , дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден - по силата на закона за социализиране на благата - достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят, и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходящи средства. В основата на този нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят - живот за Цялото.
към текста >>

В основата на този нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят - живот за Цялото.
Природата си има известен план за социализиране на благата, но този план се прилага по един разумен закон. Хората днес са доловили тази идея на Природата - защото извор на всички идеи е и си остава великата и разумна Природа - но те я схващат много механически. Ясно е, следователно, че всеки човек , дълбоко погледнато, работи за колективното повдигане на цялото човечество, и цялото човечество работи за отделния човек. Тази истина, която е вдъхновявала и вдъхновява в тяхната работа най-великите синове на човечеството, ще стане един ден - по силата на закона за социализиране на благата - достояние на всички човеци по земята. И тогава ще се установи оня строй, за който днешните хора мечтаят, и който се мъчат да осъществят с такива жалки и неподходящи средства. В основата на този нов строй на земята ще лежи онова начало, което лежи и в основата на космичния свят - живот за Цялото.
към текста >>

60. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли.
Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му. В този ред на мисли, хората са „изпразнили" света от всичко разумно, което седи по-високо от тях. Те не признават съществуването на други по-разумни, по-интелигентни същества от тях, които работят в невидимите и недостъпни за нашите сетива сфери на вселената. Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони.
към текста >>

Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще.
Те не искат да допуснат един обективен ред в чувствения и умствен светове, които нам са само субективно дадени. Оттам и погрешният възглед, че хората са еднички фактори в живота, че те имат правото и свободата да разполагат както искат с благата на природата, която за тях не е нищо друго, освен един бездушен механизъм, управляван от слепи механични закони. Но дали този най-популярен днес възглед за природата е наистина прав? Дали природата е такава, каквато я схващат съвременните учени? Дали онова, което те изнасят като „природни закони" е меродавно за Живата Природа в нейната цялост ? Достатъчно е да си спомним, че съвременните хора боравят в едно малко сечение от физическия свят, че те още не са пристъпили да изучават обективно другите две велики области на Живата Природа - астралната и умствената, за които бе дума в началото, за да схванем, доколко съвременните разбирания за света са меродавни въобще. Разбира се, има неща, които са верни, защото са почерпени от опити и те са с онази незиблема основа, на която се гради човешкият живот. Изобщо би могло да се каже, че разбиранията на човека са прави дотолкова, доколкото се простира неговият опит. Вън от своя опит, човек не може да разрешава въпросите на живота. Ето защо, хората днес трябва да се освободят от своите тесногръди, едностранчиви възгледи за природата, ако искат да се отърват от ненужни страдания. Те трябва да разберат великия световен ред на мировата държава, нейните основни принципи и закони, ако искат да се осмисли живота им и да придобие работата им трайно значение.
към текста >>

Те са изчезвали със своя преходен ред, но Живата Природа, сиреч оня велик и разумен космичен ред, винаги пребъдва.
Те използуват безогледно минералните ù богатства, растенията, животните, често за разрушителни цели. те ми-слят дори. че могат да разполагат безнаказано и с човешкия живот. Ала хората едно трябва да помнят - Природата винаги в края на краищата възстановява своя суверенитет, тя винаги утвърждава своята върховна власт. Досегашният исторически опит дава блестящи доказателства за това: цели континенти са загивали в конвулсиите на страхотни катаклизми, изчезвали са и са били безвъзвратно затривани от лицето на земята велики раси, народи и царства с тяхната блестяща култура. Те са изчезвали със своя преходен ред, но Живата Природа, сиреч оня велик и разумен космичен ред, винаги пребъдва. Днес хората, поддържащи един грубо-материалистичен възглед за живота, който се мъчат да прокарат в целия политически и стопански строй, в наука, философия, вероизповедание, се натъкват на остри противоречия, които произтичат от стълкновението им с Природата, с нейната суверенна власт. Напразно се мъчат те да установят един ред мимо нейния ред. Напразно се мъчат да разрешат парливите проблеми на настоящето на своя глава, по свое разбиране, със свои похвати. Мислят ли съвременните хора, че ще могат някога да разрешат по този начин парливия икономически въпрос, който се е разтворил като язва в стопанската криза? Никога. И защо?
към текста >>

61. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл.
Много примери от биологията, ембриологията и социологията доказват това схващане на Витализма и поставят учението като най-право. Витализмът, обаче, не разрешава всичко. Той спира на онова място, където се установява, че животът има нещо вечно в себе си. - Спира там, където се поставят въпросите за вечността и безсмъртието на самата жизнена същност. Така животът изобщо, придобива един смисъл, така и в еволюцията се явява една крайна цел, една целесъобразност. Всеки си спомня как преподавателите ни по естествознание и физика от преди войните, с трепет произнасяха на осмокласните - зрелите вече за живота ученици, че ние живеем в един свят без цел и без смисъл сир., че животът няма цел и смисъл. И това схващане, създадено през 19. век от Бюхнеровския материализъм докара тия големи световни катаклизми, най-вече в чисто духовен смисъл на думата. Светът се обезвери във всичко и сега е в пълна безпътица. Никой не вярва днес, че черквата може да спаси човка; никой не вярва в държавното устройство, в социалния строй изобщо; никой не вярва в своя ближен, в доброто, в себе си. От устата на всеки ще чуеш, че няма нищо вечно, нищо трайно, абсолютно, всичко е относително и преходно.
към текста >>

В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени.
Френологът вижда, че в едни хора доминират известни мозъчни центрове, известни способности, тия хора в дадения момент могат да мислят само по даден начин. Той може да ни каже, как тия хора могат правилно да се развият, да развият и другите си способности и така да могат да придобият един правилен поглед за нещата, да живеят правилно. Така животът става целесъобразен, придобива смисъл. За да се прояви животът съвършено, трябва да се усъвършенствува и формата, в която се проявява той. Човешкият организъм трябва да се усъвършенствува, мозъкът трябва да се видоизмени, за да може да протече правилната мисъл; сърцето трябва да стане друго, да ражда добри чувства, тялото на човека трябва също да претърпи ред положителни промени, за да може да прояви, да издържи на напора на новата, правилната мисъл и чувство. В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие.
към текста >>

Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален .
Той почива върху истината за безсмъртието на живота, за вечността на Божествената искра в човека - душата. С него започва началото на правилния живот - на правилното мислене, правилното чувствуване, правилното постъпване. В него, в този творчески смисъл се създават последователно в безкрайния низ от смислено изживени дни, години, животи, съвършените апарати - центровете на главата, лицето и органите на тялото, в които окото на френолога вижда пълния отблясък на възможностите на душата, на освободения човек. Само в пълнотата има истинска реалност. В нея, в творческия и радостен път към нея, всекидневният живот на човека придобива творчески импулс и смисъл. Защото смисъл има само в съвършеното във вечния разумен живот, който е единствено реален . Защото смисъл не може да има в отделната част и ограниченото.
към текста >>

62. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той би бил изпълнен с други, възвишени идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен.
Те могат да съдействуват твърде много за изменение на условията и угнетяващия обществен ред на нещата, ала истинското лекарство се намира само в ръцете на майките и бащите. От тях, от техния разум, от тяхното благородно сърце, от тяхната разумна воля зависи изходът на човечеството днес повече от всякога. Ако хората знаят, че те не са само сбор от кости, мускули и някаква нервна система, те непременно биха се замислили върху своя живот малко повече. Ако хората биха знаяли, че те са нещо повече от тялото, те биха насочили правилно своя живот и биха се стремили да оправдаят целесъобразно своето съществувание. Бихме могли да кажем с голяма сигурност, че човек който знае, че той е вечен, че със смъртта на тялото му не умира неговата истинска същност, както с изчезването на какавидата или гъсеницата не свършва живота на пеперудата — тъкмо обратно - - пеперудата точно тогава почва своя свободен и волен живот, този човек би водил съвсем друг живот от този на съвременните хора. Той би бил изпълнен с други, възвишени идеали в живота и всеки ден неговият облик би станал все по-друг и по-друг — светъл, разумен. из-пълнен с истински добродетели. Подобни човеци биха родили и възпитали и хора не от типа на съвременните земни люде. които живеят в пълна тъмнота за всичко съществуващо около тях, които са тъй безразлични и инертни по отношение на всичко хубаво, красиво, разумно и добро в живота. Егоизмът и егоцентризмът биха отстъпили веднага место на всечовешките чувства и на великата любов към първичния Разум в живота. Съвременната психоанализа изтъква и е силно убедителна върху ролята, която играят бащата и майката в развитието на децата.
към текста >>

Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката.
Бащата е символ на принципа на Разума и Справедливостта, а майката - на принципа на Любовта и Добродетелта. От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството. За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека. Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното. Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката. На днешния свет липсва мекия принцип. Той се нуждае най-много от принципа на любовта - тази любов, която е огрята от великото слънце на мъдростта. На днешния свят трябват истински майки. От жените, от майките, казва Учителят, зависи бъдещето на света и човечеството. От тях зависи да изчезне войната от земята, от тях зависи да изчезнат престъпленията, от тях зависи правилното развитие на човечеството.
към текста >>

На днешния свят трябват истински майки.
Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното. Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката. На днешния свет липсва мекия принцип. Той се нуждае най-много от принципа на любовта - тази любов, която е огрята от великото слънце на мъдростта. На днешния свят трябват истински майки. От жените, от майките, казва Учителят, зависи бъдещето на света и човечеството. От тях зависи да изчезне войната от земята, от тях зависи да изчезнат престъпленията, от тях зависи правилното развитие на човечеството. Истински майки и бащи, ето гаранцията на утрешния светъл ден на човечеството
към текста >>

63. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени.
Те всички вкупом представят великият Космичен Човек. Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет.
към текста >>

Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят.
Дейността на тези същества е така хармонично разпределена, че всяко от тях знае какво, как и кога да работи. Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света.
към текста >>

Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя.
Те направляват функциите на великия миров организъм, който включва в себе си всички слънчеви системи. А според мен. има три вида слънчеви системи. Първите от тях, които са органи на цели звездни вселен ни, образуват материалния, физически свят, изтъкан от най-плътната материя, макар и тя да е на степени. Вторите са направени от по-фина материя, от материята на духовния мир и спадат към ангелския свят. Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината, най-висша материя. И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове".
към текста >>

те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот.
В своята велика самоотверженост тия любящи служители на Бога сами слизат на земята в човешка форма, за да помагат на хората. Те постоянно изпращат свои посланици на земята в една или друга форма. Всички гении на човечеството, всички велики хора, всички светии, адепти, всички учени, писатели, държавници, които спомагат за развитието на човечеството в едно или друго направление, са все служители на Великото Всемирно Братство. То избира изсред човечеството най-напредналите души и ги подготвя за духовна работа всред техните братя. И в съвременното човечество има хора, които притежават по-тънки духовни сили, които имат по-фино устройство. те се отличават с фино организирани, пластични тела, защото водят абсолютно чист и свят живот. Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане.
към текста >>

Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления.
Тяхното изключително развитие тъкмо ги прави годни да бъдат духовни помагачи на човечеството. Най-високо напредналите измежду тях са завършили своето развитие на земята и имат обширни познания. Те знаят много неща от онази положителна, абсолютна, божествена наука, която е съществувала още от създаването на света. Много от тях живеят на земята с хиляди години. Минали през процеса на възкресението, за тях не съществува ни смърт, ни прераждане. Тези човеци, наречени „синове Божии", в чиито духове и души живее Бог, които са свързани с целия разумен свет, с всички напреднали същества във всички слънчеви системи са онези велики души, гении, Учители на човечеството, които са дали най-високите прояви в мисъл и дело - в религия, музика, поезия, изкуство - във всички направления. Те са ония мощни духове, които явно или скрито за нас подтикват човечеството напред. Зад всяка духовна дейност на земята, зад всека духовна проява седят тези братя. Зад всеки велик човек, зад всеки велик поет, музикант и художник седят пак те. Защото, за да се прояви един гениален човек на земята, требва хиляди гениални души да се сберат в едно единство и да се изразят чрез него. За да се прояви един Учител, трябва всички разумни души да се обединят в него.
към текста >>

Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят.
И те ще я превърнат в рай. С тях ще дойдат и ония 144,000 души, за които се говори в Откровението и между които има представители от всички народи на миналото и настоящето. Ще дойдат всички светии, адепти и Учители от памтивека. Те ще впрегнат със своя мощен дух всички пробудени души от четирите краища на земята и всички купно ще въведат истински ред и порядък в света. След свършване на своята работа те ще се оттеглят и ще оставят човеците да живеят и да работят при нови условия. Така ще се възстанови съобщението между видимия и невидим свят. Така е работило, работи и ще работи Великото Всемирно Братство в света. И то ще работи дотогава, докогато единната Любов, единната Мъдрост и единната Истина обхванат цялото битие. Тогава всяко дихание ще хвали Бога в свещен мир и хармония.
към текста >>

64. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За да се постигне това, човек трябва да съумее да се освобождава всяка вечер преди да заспи от товара на деня, от всички грижи, от всички недоразумения и противоречия.
При това сънят е заедно с храненето и работата едно от най-важните неща в живота. Простият човек спи дълбоко и дълго, съвременният културен човек спи неспокойно и незадоволителен сън. Тук няма да се спираме да описваме какви категории сън има дали сънят е пророчески и пр. Важното е, че днес без спане е невъзможно. И сънят требва да бъде обновителен за тялото и за душата. За да се постигне това, човек трябва да съумее да се освобождава всяка вечер преди да заспи от товара на деня, от всички грижи, от всички недоразумения и противоречия. Освободено съзнанието по този начин от всичко излишно и обременяващо, ние можем да бъдем сигурни, че ще спим добре и ще се събудим на утринта напълно обновени и ободрени. Сънят е голямо изкуство. Ние трябва да приучим нашата мисъл да бъде господар над тялото. Тогава ние ще се освободим лесно от теготите на деня преди да легнем да спим. По сънят може да се види, казва Учителят, докъде е стигнал човек в своето развитие.
към текста >>

Ако човек в своя сън се върти в целия тоя свят на страсти, противоречия и борби на земята, той не е далеч от един плосък живот на обикновения човек.
Освободено съзнанието по този начин от всичко излишно и обременяващо, ние можем да бъдем сигурни, че ще спим добре и ще се събудим на утринта напълно обновени и ободрени. Сънят е голямо изкуство. Ние трябва да приучим нашата мисъл да бъде господар над тялото. Тогава ние ще се освободим лесно от теготите на деня преди да легнем да спим. По сънят може да се види, казва Учителят, докъде е стигнал човек в своето развитие. Ако човек в своя сън се върти в целия тоя свят на страсти, противоречия и борби на земята, той не е далеч от един плосък живот на обикновения човек. Ако той в своя сън живее в сфери на хармонична мисъл, на наука, на музика, изкуство и творчество, той е в състояние вече да възприема много по-възвишена и по-дълбока мисъл. Неговото съзнание е готово вече да схваща неща и внушения, които не са „от мира сего". Този, който знае как да се храни и как да спи, той е на път да разбира как трябва да работи в живота. Работата, нейното значение. За съвременните хора работата е бреме.
към текста >>

65. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят.
Той създава и всички егоцентрични тежнения в човека. Едгард Даке, написа в последните десет години, между многото специално научни трудове, три книги, които обръщат погледа на човека, излизайки от установените факти към света на метафизичното. Даке е палеонтолог и геолог от голям калибър. Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен. Материалът, с който работи е предимно из палеонтологията и геологията. Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят. В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното. Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи.
към текста >>

В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното.
Едгард Даке, написа в последните десет години, между многото специално научни трудове, три книги, които обръщат погледа на човека, излизайки от установените факти към света на метафизичното. Даке е палеонтолог и геолог от голям калибър. Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен. Материалът, с който работи е предимно из палеонтологията и геологията. Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят. В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното. Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра".
към текста >>

Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра".
Даке е палеонтолог и геолог от голям калибър. Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен. Материалът, с който работи е предимно из палеонтологията и геологията. Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят. В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към магично светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното. Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра". Ние всички сме вярващи, обаче, всеки от различно гледище, в зависимост от рождения час на своя духовен живот, под различна звезда на неговия зенит, с различен акорд и с различна сила.
към текста >>

Природонаучният емпиричен свят е един символичен свят от образи на непосредствено живо действуващите иде и".
Обосновката и научното облекло, с което идеята се облича в последствие, е донесено отвънка, зависещо от материала, от временните обстоятелства, от научните начини на израз, от образованието и школовката. Идеята, в платоновско схващане е вътрешната действителност лежаща в нещата и съществата. В трансцедентната сфера на идеите се намира за наблюдателния дух взаимната зависимост между същността и природата в своите-в видими единични части. Така външната природа се явява като едно сходство, като първичен образ на Идеята. Който схваща живата същност на един природонаучен род, с това и неговата идея в платоновски смисъл, за него видовете и индивидите са само символи. Природонаучният емпиричен свят е един символичен свят от образи на непосредствено живо действуващите иде и". „Пътят към истинското познание, към мъдростта е бил от време и ще бъде винаги в бъдеще само един: жива религия. По този начин всичко от само себе си дири пътя към метафизиката. Всичко, което казваме и мислим - ние всички, дирим в основата му - религия, доколкото ние мислим истината и пламенно искаме". „Науката на 19 век е имала за цел да установи външния ред на световната картина; да установи механизма на външните сбития; по-добре казано: да нахвърли един светоглед въз основа на механизма. Вложеният капитал във всичките тези големи изучвания, открития, практически резултати, остана един и същ.
към текста >>

В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен .
Ханс Дриш, в отговора на критиките срещу неовитализма, печатан в „Centralblatt für Biologie" през 1927 год., казва, че той е от 1917 год. убеден метафизик. И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл. Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл. Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи. --------------------------- [1] вж. Сп. Житно Зърно, год.
към текста >>

Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл.
убеден метафизик. И той гради науката и философията си на базата на един чисто метафизичен смисъл. Животът е нещо повече от материята, от механизма, в който се проявява. Той е вечен, той тика развитието към една цел. В развитието има целесъобразност, следователно, животът в своята основа е не само вечен, но и разумен . Целият учен свят с бавни крачки, но сигурно идва да установи, че цялото тяхно „учено" дело няма никакъв смисъл. Трябва да се вгледаме дълбоко в резултатите от цялата съвременна наука, която води към разрушението на света, за да се убедим, че няма никакъв смисъл. Само един метафизичен смисъл на науката е в състояние да й възвърне загубената душа и да оползотвори вложените за нейни цели капитали - човешки средства, неуморен труд и хиляди други жертви и животи. --------------------------- [1] вж. Сп. Житно Зърно, год. IX. кн. 1.
към текста >>

66. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят.
Неизброими са пътищата на Знанието, неизброими са прозорците на Светлината. Всеки, който е натоварен с мисията да изяви на хората Истината, не говори от свое име. Той говори от името на Единия Учител. Затова Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя моята воля, а волята на Оногова, който ме е проводил". Всеки истински Учител, всеки Помазаник Божи е изпратен със специална мисия на земята. И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос.
към текста >>

Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос.
И тъй както човешките закони, които са в края на краищата отражения на законите в духовния свят, изискват от обикновените преподаватели известен ценз, за да могат да встъпят в длъжност, така е и в духовния свят. Може да бъде Учител само оня, който е осенен и помазан от Божия Дух. Който не е осенен от Божия Дух, няма право да учителствува. Защото ще престъпи божествения закон. Не мислете, че Учителите не са се учили. Те са минали школите на физическия, духовен и божествен свят и са имали откровението на целия космос. Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес.
към текста >>

Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт.
Те познават вътрешните закони на Природата, познават устройството на света, познават устройството на човека, неговия път на развитие и великото му предназначение. Те познават ония строго определени отношения между неговия дух и душа, между неговия ум и сърце. И затова само те еднички могат истински да го ръководят по пътя на неговото развитие. Но вие ще попитате: „Как можем да познаем един Учител? " Познаването на Учителя е чисто духовен процес. Учителят не може да се яви на физическия свят като завършен акт. Той не може да дойде и като някакво външно явление в живота. Учителят идва като вътрешна, разумна проява в човека. Затова отвътре става познаването на Учителя - в душата на ученика. Мнозина възприемат известни мисли по внушение и мислят, че това е техният учител, който им говори отвътре. Има, обаче, грамадна разлика между вътрешния говор на Учителя и внушението.
към текста >>

И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят.
В случая трябва да съществува такава пълна обмяна между учител и ученик, каквато съществува между детето и майката в нейната утроба. И както човешкият дух работи в утробата на майката, за да изгради тялото на детето, както той се учи при този процес, взимайки участие в работата, която върши духът на майката, така и Учителят и ученикът трябва да работят едновременно с помощта на Божествения Дух, за да изградят духовното тяло на ученика - неговото вечно жилище. Ето защо, да бъдеш Учител, това ще рече да раждаш духовно. В тази смисъл на думата се говори в Писанието за раждане на мъже от мъже. Мъжът трябва да ражда, сиреч да бъде добър учител. И първото нещо, което трябва да направи духовният Учител, то е да разкрие на ученика духовния, невидим до тогава за него свят, тъй както майката, след деветмесечно носене на детето в своята утроба, му разкрива един нов за него свят. Ясно е тогава, каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към своите ученици и им казва: „Не се наричайте учители". Ако някой си позволи самоволно да учителствува и осакати духовно някои души, ще отговаря пред Великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърляни в затвор, и след като излежат своето наказание - а знаете ли колко хиляди години са потребни за това - чак тогава ще поемат правия път на своето развитие.
към текста >>

Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа.
При това Учителят на Бялото Братство не ограничава учениците си, а им дава пълна свобода. Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Лъжеучителят носи със себе си: робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване за сърцето. За да имате, обаче, пълна представа за Учителите, ще ви кажа, че има и друга една категория учители - Великите Учители на Великото Всемирно Братство, които познават методите и на едните, и на другите и регулират тяхната дейност. Те направляват целия космос и след завършване на всяка еволюция, създават нови еволюционни вълни, следващи друг план и друг ритъм. Идването на един Учител на земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това, на земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване. Само за да набележа бегло пътя, по който тия условия се създават, ще кажа: Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия - в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии. Ясно е тогава, защо великият Учител, който е една колективна единица, отразява живота на целия космос и защо неговият живот, от своя страна, има отражение в целия космос.
към текста >>

67. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие.
Д-р Ел. Р. Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява.
към текста >>

Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си.
Д-р Ел. Р. Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде.
към текста >>

До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата.
Д-р Ел. Р. Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим.
към текста >>

Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас.
Д-р Ел. Р. Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда.
към текста >>

Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля.
Д-р Ел. Р. Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане.
към текста >>

Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява.
Коен ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШЕН СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА Има два свята, които постоянно въздействуват върху човека в неговото развитие. Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек.
към текста >>

И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде.
Това е външният свят, който упражнява най-голямо влияние дотогава, докато човек стигне до голяма зрелост в ума, сърцето и волята си. До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство.
към текста >>

Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим.
До тогава вътрешният свят в човека, въздействува дотолкова, доколкото в самия човек се проявява силното чувство към живота и дълбокият разумен усет, направляващ подсъзнателно всестранните жизнени прояви, отнасящи се до един природен ум, до едно вярно чувство за преценка на нещата. Вътрешният свят завзема най-голям дял в живота на човека едва след неговата зрялост, което ще рече, че светът извън него му е придал толкова много и способствувал да развие в него всички ония способности, необходими за правилните отношения с всички и с всичко извън нас. Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният.
към текста >>

А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане.
Бихме могли да кажем - външният свят трасира в нас нашата права мисъл, разграничава нашите чувства и определя посоката на нашата воля. Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието.
към текста >>

И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек.
Вътрешният свят дава сила на нашата мисъл, чистота и топлота - широта на нашити чувства и смисъл на нашите постъпки, на нашето волево усилие, на нашата волева проява. И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот.
към текста >>

Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство.
И така, в пътя човек трябва да схване правилно значението на външния свят, за да може да сгради правилно своите отношения към него и да даде място на онова, което може да бъде лично, вътрешно и което би доизградило човека такъв, какъвто трябва да бъде. Вътрешният живот без правилно ориентиране във външния свят, който е резултат на грамадно колективно творчество през вековете, е абсолютно немислим. Думата е за творчески вътрешен живот, който придава на човека и на самата среда. А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване.
към текста >>

Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието.
А и самото „оправяне" във външния свят е едно вътрешно себеизграждане. И тогава от това гледище става ясно, че в човека съществува едно друго естество, което след вътрешното изграждане от действието на външния свят, почва то да гради и доизгражда целокупния човек. Често се прави голяма грешка, когато се отрича изцяло значението на съвременния свят с всичките постижения в него - наука, техника, изкуство. Срещу тях поставяте големия живот на душата, който е всичко и който е най-важният. Да признаем, че това е вярно, ала нам ни остава неясно, как един бял европеец, който живее в целокупното дело на съвременната култура, би могло да се идентифицира по вътрешен живот с някой бушмен или хотентот от централна Африка. Дълбоко погледнато, това са два свята, различни един от друг - или по-право, това са два различни края на една верига в развитието. Докато бушмените е едва една поста семка в пътя на развитието, белият културен европеец е разцъфнало цвете, годно да бъде оплодено от прашеца на дълбокия творчески, вътрешен живот. За един бушмен всичко, което може да му се покаже, е предмет на учудване. Един културен европеец, изобщо човек, зрял в съвременната култура, познава възможностите на неизвестното. Той знае, че откритото и създаденото е само една малка частичка от това, което съществува. Той се въодушевява от всека нова крачка в науката, техниката и изкуството, но той не се чуди, защото знае, че пред нас съществувате безгранични възможности.
към текста >>

Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека.
Инстинктът, този механизиран, вроден опит, те води към определена цел в живота, а там, където целесъобразността се явява, там има разум първичен, който тика, ръководи нещата в една права посока. От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява. Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре. Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот.
към текста >>

Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява.
От това гледище органическата механизация се явява като един необходим път за създаване на съвършени органи, които са способни да изпълняват функции, продиктувани от един по-висш душевен живот. Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява. Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре. Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека.
към текста >>

Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот.
Така един математик, който не е съградил своите математически способности, не може да бъде склонен към възприемане на внушения и идеи от виеш математичен разред. Също е и с всеки човек, работещ в други области на живота. Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява. Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре. Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека. Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание.
към текста >>

Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието.
Той трябва да създаде съответната апаратура, за да се прояви богатството на душевни възможности. Тук ние виждаме смисъла и великото значение от въздействието на външния свят върху човека. Въздействието на външния свят е пътя към съзряването, без което е невъзможна една богата душевна проява. Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре. Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека. Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание. Но, човек, в когото има вътрешно прозрение, може да използва разумно всичко положително на днешната култура за своето правилно развитие и възпитание. Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят.
към текста >>

Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание.
Цветята на живота, без това разцъфване от въздействието на външния свят, не могат да се оплодят от плодния прашец на великите възможности на вътрешния, душевен живот. Човек, който желае своя собствен напредък, трябва да е схванал това добре. Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека. Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание. Но, човек, в когото има вътрешно прозрение, може да използва разумно всичко положително на днешната култура за своето правилно развитие и възпитание. Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят. Душевният живот върви по пътя на ирационалното.Той не може да се свърже и обхване в понятията и мерките на физическото. Затова Учителите на човечеството казват, че светът на душата, на метапсихичното не се поддава на определенията, с които работят съвременните хора и изобщо на никакви определения. Ала ние можем да създадем пластични оръдия в нас за всестранната проява на душата.
към текста >>

Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят.
Има още една голяма, много важна страна на въздействието, което външния свят упражнява върху човека - това е възпитанието. А можем да кажем с пълно право, че без истинско възпитание е невъзможна онази изящна проява на душата в нашия всекидневен живот. Възпитанието отваря царски пътища за проявата на благородството на сърцето и чарът, който се лъчи от красивата, разумна постъпка на човека. Вярно е, че съвременният свят с всичките свои постижения далеч не дава на човека истинско възпитание. Но, човек, в когото има вътрешно прозрение, може да използва разумно всичко положително на днешната култура за своето правилно развитие и възпитание. Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят. Душевният живот върви по пътя на ирационалното.Той не може да се свърже и обхване в понятията и мерките на физическото. Затова Учителите на човечеството казват, че светът на душата, на метапсихичното не се поддава на определенията, с които работят съвременните хора и изобщо на никакви определения. Ала ние можем да създадем пластични оръдия в нас за всестранната проява на душата. Това ще постигнем по пътя на възпитанието и себевъзпитанието като използуваме всичко хубаво и положително, което ни дава околната културна среда. Да доведем в нашия живот до едно хармонично съчетание въздействието на външния свят и нашето първично душевно естество, в това седи дълбокият смисъл в живота.
към текста >>

Да доведем в нашия живот до едно хармонично съчетание въздействието на външния свят и нашето първично душевно естество, в това седи дълбокият смисъл в живота.
Бихме казали - той дори е длъжен да стори нова, защото с него допринася за себесъграждането, за да даде възможност да се прояви душата, от липсата на която страда тъй много целият съвременен свят. Душевният живот върви по пътя на ирационалното.Той не може да се свърже и обхване в понятията и мерките на физическото. Затова Учителите на човечеството казват, че светът на душата, на метапсихичното не се поддава на определенията, с които работят съвременните хора и изобщо на никакви определения. Ала ние можем да създадем пластични оръдия в нас за всестранната проява на душата. Това ще постигнем по пътя на възпитанието и себевъзпитанието като използуваме всичко хубаво и положително, което ни дава околната културна среда. Да доведем в нашия живот до едно хармонично съчетание въздействието на външния свят и нашето първично душевно естество, в това седи дълбокият смисъл в живота. Защото оттам насетне започва всяка истинска радост, всяко творчество и красота.
към текста >>

68. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията.
ЧЕЛОТО НА ЧОВЕКА Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо - една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарате земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията. И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие от чела у разните хора - от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела.по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело?
към текста >>

Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане.
Тон (музика); 9 Памет за факти, събития; 10. Наблюдателност; 11 Причинност; 12. Сравнение; 13.Интуиция, прозрение; J. Въображение (идеация); 14. Веселие (учтивост). Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум - те лесно взприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане. Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой?
към текста >>

Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието.
Тук е областта на чистия разум. Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата. Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем.
към текста >>

Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото.
Най-горната част на челото заемате центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл - необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, откъдето идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлувате редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род „вдъхновение" и вдъхновението, което произтича от идейния свят - света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото. Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености.
към текста >>

На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците.
Тази тънка разлика между творческия и идейния ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и вдълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за уясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело.
към текста >>

То е цял един свят.
Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят. Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот. Г.
към текста >>

69. ДЕСЕТ ГОДИНИ ЖИТНО ЗЪРНО - Д-Р Е.К. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Човек съдържа всички възможности на един разумен живот, всички възможности на един любещ човек, всички възможности на един човек, пълен с Истина.
Духът на бъдещето хвърля върху нас своето неземно сияние! Почва се с четене на едно Слово от Учителя. Ето това Слово: „Когато разбереш божествения език, в тебе ще настане една вътрешна самоувереност, един вътрешен мир, една вътрешна радост, която не може да се опише с човешки език. С тая самоувереност ти можеш да минеш през най-големите изпитания на живота. Велики и славни неща са писани в човешката душа, които в бъдеще ще се четат и препрочитат. Човек съдържа всички възможности на един разумен живот, всички възможности на един любещ човек, всички възможности на един човек, пълен с Истина. Приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас и помага то да израсне. Познанството е в любовта. Като дойде любовта, ще се опознаем. Да обичаш един човек, това значи да виждаш в неговата душа нещо красиво, хубаво. Човек, който е намерил любовта, е намерил всичко!
към текста >>

Любовта е един разумен акт.
Ако един човек е човек на любовта, то в който и дом да влезе, ако има болен, той ще оздравее чрез това, което излиза от този човек. Ако животът им е заплетен, работите им ще се оправят. Ако не говорят Истината, ще стане преобразование в тях. Един човек на любовта никога не може да направи престъпление. Престъплението всякога става в безлюбие. Любовта е един разумен акт. Тя е качване на една висока планина. Спасението на хората в света зависи от любовта, която имат, нищо повече! Щом ти не послушаш закона на любовта, с тебе всичко е свършено. Онзи, който не люби, осиромашава, а онзи, който люби, забогатява: става поет, музикант, учен, силен, всичко става! Любовта е качеството, способността на безсмъртния човек.
към текста >>

Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание!
Любовта е качеството, способността на безсмъртния човек. Ако изпълниш най-малкото красиво подбуждение в тебе, това е изпълнение волята на Безграничния! Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет.
към текста >>

Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява.
Велики герои изисква днес светът! " Когато се чете Словото на Учителя, всичко странично изчезва за нас, и пред духовния ни взор се рисува бъдния човек, човекът на светлината! Словото на Учителя ражда хиляди нови мисли в нас! Новият свят, който слиза, докосва нашето съзнание! Живо чувстваш Великата Реалност, която гради и строи в душите и в живота. Светлината на едно откровение от един по-горен свят те озарява. Словото е прочетено, но ние още мълчим, като че ли за да не нарушим светостта и красотата на тия мигове. Почват декламации и диалози. Всички те са много добре подбрани, с тънък художествен усет. Декламираха повече младежи и малки деца. Всички декламации бяха високо идейни.
към текста >>

Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата!
" Колко късо ми се вижда стоенето при нея! До виждане, ти, милият символ на красивото „утре"! Ти с мощен език говориш за творческите сили, дремещи в този народ! Благодаря ти за кристалните води, които тъй щедро ни даряваш! Вслушвам се в музиката на твоите води, за да доловя, какво искаш да ни кажеш. Ти ни говориш с чудни думи за един нов свят - свят на свободата и красотата! Поглеждам селото. Колко красиво изглежда то от тук! Поглеждам околните върхове! До виждане на всички вас!
към текста >>

70. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО НОВИЯТ ЧОВЕК Пробуждането на съзнанието във физическия свят става чрез една голяма катастрофа.
ПРОБУЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО НОВИЯТ ЧОВЕК Пробуждането на съзнанието във физическия свят става чрез една голяма катастрофа. Едва след туй настава у човека едно друго състояние, което може да се нарече мистично или по-добре - музикално. И тогава човек запява - той мисли музикално, чувствува музикално, постъпва музикално. Роди се някой - той пее. Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда.
към текста >>

Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята.
И затова не е алегория, когато се твърди от ония, които познават свойствата на тази музика, че тя може болни да лекува и мъртви да възкресява. Съвременната музика е само предисловие на истинската музика. Последната е в състояние да пробуди скрития живот в всичко - толкова е тя могъща! Музиката - това е дихание на съзнанието. Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота. И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен.
към текста >>

И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта.
Чрез музиката човешкото съзнание диша. Музикалният свят е среда, чрез която душата се проявява на земята. Без музика, без музикалната среда, която образува светът на тоновете, душата и духът на човека не могат да се проявят. Любовта без подходяща музикална среда също така не може да се прояви. А любовта, това е великата реалност в живота. И когато казваме, че Любовта не може да се прояви без музика, ние подразбираме оня разумен ред в проявите на Живата Природа, който в случая се изразява чрез следната зависимост: музиката е среда на съзнанието, съзнанието е среда на човешкия ум, а умът е среда на Любовта. Така вървят нещата във възходяща степен. Ето защо ние настояваме на музиката, разбрана във висок и широк смисъл - като подготвителна среда за проявата на най-великата реалност в света – Любовта. Мощна сила се крие в музиката! И ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да възпитат едно надеждно поколение, което да стане носител на нещо възвишено и красиво, нещо ново, те трябва да поставят в основата на възпитанието музиката - в най-широка смисъл. Съвременните хора са много немузикални.
към текста >>

И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено съзнание.
Само чрез музика ще рухнат „Ерихонските стени" на тесногръдия национален егоизъм. зад които са се укрепили въоръжените до зъби съвременни народи и само чрез музика ще се укротят зверовете на нестихващите страсти, които рушат личния и обществен живот на хората. И наистина, природата създава сега един нов тип, един нов човек. Той влиза така тихо, така незабелязано в живота, както е влязъл някога сегашният човек всред гигантите - млекопитаещи, влечуги и птици, които някога са владеели земята. И този нов човек ще стане господар на света така, както стана господар немощният от първом в сравнение със силните хищници съвременен човек. И както съвременният човек сломи грубата сила на мускулите и челюстите, на рогата и копитата с силата на своя ум, така и новият човек, който влиза днес неусетно в света, ще сломи разрушителната сила на днешното човечество със своята нова мисъл, с мощната енергия на оня музикален свят, в който диша неговото пробудено съзнание. Едно от най-характерните свойства на новия човек е това, че той вижда навсякъде и отвсякъде - и отпред, на далечни разстояния, и отзад, и нагоре в небесното пространство, и надолу - в недрата на земята. Той вижда какво става в най-отдалечените кътове на света - по суша и по море. Вижда какво става на луната, на слънцето, на планетите. Вижда какво става на слънцата от Млечния път и другите звездни вселени. И понеже мозъкът му е устроен като най-фин радиоапарат, който може да долавя дори и най-късите вълни, тъй чува онази прословута хармония на сферите, която са чували Посветените от всички времена.
към текста >>

Той иде да прокара нови пътища за съобщение с разумния свят, невидими за съвременните хора.
Но нима съвременният човек, със своята сложна психика, със своя културен живот, изразен в наука, религия, изкуство, обществен строй, със своите културни институти - училища, университети, театри, църкви, обществени учреждения, не е „фантастичен" и непонятен за животните? Какво знаят те за всичко това и как си го представят? Навярно човекът за тях е само едно по-голямо и по-хитро животно, а културните му учреждения са все „къщи" - отделни разпокъсани представи за къщи. Новият човек, който иде сега, е синтез на всичко. Той иде да организира света, да внесе онова великото и красивото, за което са копнели душите на всички издигнати хора. Той иде да прокара нови пътища за съобщение с разумния свят, невидими за съвременните хора. Той е, който носи разрешение на всички ония мъчителни въпроси, които терзаят човечеството днес. Той не е човек, който мисли само за себе си. Да мислиш само за себе си - това е животинско състояние. Той е в съгласие с целокупната разумност в света, с всички разумни същества и мисли като тях. Той живее в пълно единение с тях.
към текста >>

71. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Волята за живот у нас ще ни освободи от този свят на измамни отношения към себе си и към другите.
Тази максима сама по себе си отрича живота на съвременната личност и общество с всичките му форми, които правят човека нещастен и роб на условностите. За да разберем пътя на единение с цялото, за да дадем място в нас на волята за живот, трябва да съумеем да схванем дълбоко в нас чистия поток от сили и да им дадем място на свободна, непринудена проява. Понеже тези вътрешни сили са разумни, те са вътрешно организирани. Тяхното спонтанно проявление може да създаде само красиви дела и естествени отношения. Ако човек от това гледище погледне на съвременния живот на хората, ще види в каква нищета тънат те, каква неестественост, лъжа, неискреност и зложелателство градят техните отношения. Волята за живот у нас ще ни освободи от този свят на измамни отношения към себе си и към другите. И явно е каква култура на радост и истинско творчество би зацарила в света, когато нашата спонтанност, която е разумна би съградила отношения искрени и естествени. Тогава човек би имал пълен контрол над своите егоистични чувства, защото в единението с цялото, със самия живот, който се проявява в всичко, егоизмът не може да съществува. И тогава редицата спънки и страдания, рожби на егоизма в живота, ще паднат сами по себе си. Така, давайки място на разумната спонтанност в себе си ние съграждаме една нова култура, в която колелата на живота се движат по пътя на най-малките съпротивления, освободени от препятствията и противоречията създавани от егоизма. Ще се запитаме, какви ще бъдат отношенията между хората в тази нова култура, щом личността отстъпи от своите собствени искания.
към текста >>

В днешния свят на крайния егоизъм развитието почива все пак на онова обществено единение, на онези общи стремежи за постигане на нещо.
Съвременният човек непрестанно би се запитал, какво би станало в живота, ако личността отстъпи от своите собствени искания, от своите желания и нужди, когато днес се счита, че задоволяването нужди на личността се явява като двигател в живота. Развитието е резултат на егоизма, на борбата на отделните личности помежду си, на сблъскване на техните интереси. Колкото и да изглежда това да е така, все пак, човек в дълбочината на своята душа вижда всякога, че егоизмът убива в него най-хубавото, любовта му към другите, към всичко в живота. Егоизмът свива човека, отдалечава го от всичко и в края на краищата унищожава живителните сокове между съществата. Какво развитие може да има при такива обстоятелства. В днешния свят на крайния егоизъм развитието почива все пак на онова обществено единение, на онези общи стремежи за постигане на нещо. Какво би бил човек сам в живота без всичките други същества - негови подобни и стоящи в развитието под и над него. Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество. И за да освободи природата човека от крайния егоизъм, който убива, тя го е свързала в семейни, обществени, племенни, народни и пр., връзки. С това той отчасти може да се освободи от гнета на егоцентричното, себичното. Истинско освобождение от егоизма, обаче, може да настъпи само тогава, когато човек даде място в себе си на волята за живот.
към текста >>

Живот разумен, живот пълен със съзнателна работа за себепресъздаване, с любов за вътрешно, непринудено единение с всичко, с цялото.
За събудения човек, времето не играе роля. Той вече е заживял по начертанията и изискванията на волята за живот. Останалото само си идва. За човека, който живее в противоречията на живота, за него се иска време, за да може волята за живот да създаде в него необходимите органи за проява. В днешното време, когато хората, обсебени от егоизма, който изсмуква в тях всичките жизнени сокове, когато техните творчески възможности са силно ограничени, вследствие на тяхното вкостеняване, когато техният егоистичен живот ги тика към взаимно унищожение, необходима е една друга воля за живот. Живот разумен, живот пълен със съзнателна работа за себепресъздаване, с любов за вътрешно, непринудено единение с всичко, с цялото. В това единение ще цъфти една друга култура, в която хората ще бъдат зрели творци на блага, които издигат на истинската висота човека и обществото. Воля за живот, това са възможностите за намиране най-късия път към себе си и за единение с Разума в природата и живота - път за даване нова плодовита насока в развитието на общество и човека.
към текста >>

72. ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля.
Ели ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Най-голямата грешка на хората е, че те много малко мислят. Вследствие на това, те рядко си задават въпроса как трябва да живеят за да бъдат полезни за себе си и за другите. Те не мислят и не разбират какво значи да расте човек, да се усъвършенствува. А въпросът за растенето и съвършенството на човека е въпрос важен, както за всеки човек - прост или учен, така и за обществото. Само когато в едно общество има личности отишли напред в своето съвършенство, само тогава това общество е добро и върви по прав път. В случая, думата съвършенство не се разбира като развитие само на ума, растене в технически знания - ако е за „технически" знания, днес целия свят е пълен, с такива хора - думата е за едно душевно, духовно съвършенство, при което и простият, и ученият имат богата духовна опитност в живота и могат да я проявят в ежеминутна разумност, напредничавост, благородство и творческа, високо идейна воля. Труден е пътят до тази духовна опитност, до това душевно съвършенство. В тяхното достигане, за да тръгне нашият живот по път целесъобразен и смислен, по път на правилно лично развитие и цялостно обществено изграждане, необходимо е човек да съзнава дълбоко в себе си - защото, само ако човек съзнава, ще разбира какви отношения трябва да изгради с всичко, което го заобикаля - вън от него и вътре в него. И от опитността на всички, които са вървели по трънливия път на лутанията, които са почвали от уреждане на своя личен материален живот, на своя дом, на своето семейство, на политическия живот и порядък - все неща, поглъщащи цялото внимание на човека навън - и са намерили пътя, за нас е ясно, че най-важното отношение в живота е отношението към Великото. Великото в живота е Първопричината - този Разум, който владее във всичко и който представя подтика и целта на развитието, на еволюцията. Великата хармония, която владее в цялото мироздание, в цялото творение са достатъчни да ни подскажат за първичния Разум в битието, който обуславя всичко и има отношение към всичко.
към текста >>

Целият „психологизъм” на съвременния свят, всичките му душевни борби са ярък израз на това отклонение от пътя.
Човек, който върви по пътя на Великото, върви в пътя на Истината, той има това дълбоко вътрешно спокойствие. Него нищо не е в състояние да смути, защото той знае, че върви в пътя, който винаги дава добри резултати. „Докато човек се смущава, той е на крив път", казва Учителят. За нас ,,спокойствието на духа" е една жива мярка на пътя. Вътрешните смущения са израз винаги на отклонение от пътя. Целият „психологизъм” на съвременния свят, всичките му душевни борби са ярък израз на това отклонение от пътя. Непознати са всички тези работи на човек, който върви в пълно съгласие с вътрешния живот, с Истината, който върви в пътя на Великото. Борбата със себе си и в себе си е саморазяждане. Ето новото учение. Учителят предлага един велик метод и мярка: „спокойствието на духа", чието осъществяване е израз на друг, по-съвършен живот. „Спокойствието на духа" е един метод за справяне със себе си и неутрализиране на киселините на недоволствата, които правят човека сприхав, неблагоразумен и прибързан.
към текста >>

„Спокойствието на духа" е един метод за справяне със себе си и неутрализиране на киселините на недоволствата, които правят човека сприхав, неблагоразумен и прибързан.
Целият „психологизъм” на съвременния свят, всичките му душевни борби са ярък израз на това отклонение от пътя. Непознати са всички тези работи на човек, който върви в пълно съгласие с вътрешния живот, с Истината, който върви в пътя на Великото. Борбата със себе си и в себе си е саморазяждане. Ето новото учение. Учителят предлага един велик метод и мярка: „спокойствието на духа", чието осъществяване е израз на друг, по-съвършен живот. „Спокойствието на духа" е един метод за справяне със себе си и неутрализиране на киселините на недоволствата, които правят човека сприхав, неблагоразумен и прибързан. В този смисъл, ние имаме работа с един творчески, двигателен процес и „спокойствието на духа" не е заспиване, не е безгрижие, не е отбягване на проблемите на живота, но тяхното правилно разрешение и даване место да работят други сили, произходящи от нашата връзка с Великото. „Търпението", така както Учителят го разбира се явява в една друга светлина - светлина, която съдействува за изграждане на нашия вътрешен живот - връзката с Великото. Не е търпение това, да търпиш само несгодите, да търпиш несъвършенството и невежеството - лично и обществено. „Търпението е в очакване на онова, което требва да придобиеш. Целият живот седи в онази божественна придобивка, която може да имаме.
към текста >>

Тя ни обръща внимание към „пътища", идващи и водещи в други светове, далеч от нашия човешки свят, пълен с недоразумения, ежби, невежество, липсва на добра, разумна воля за творчество и т.н.
Да може да се схванат тези велики мисли, необходимо е човек да е минал през дълъг път на съграждане своите вътрешни отношения с Великото. Този път ще го доведе до самия живот. А който живее във връзка с Разумността в природата, той я същевременно разбира. „Няма по-велика наука от тази, да разбираш пътищата Божии", казва Учителят. Излишно е да се обяснява и да се изтъква красотата на тази мисъл. Тя ни обръща внимание към „пътища", идващи и водещи в други светове, далеч от нашия човешки свят, пълен с недоразумения, ежби, невежество, липсва на добра, разумна воля за творчество и т.н. „Пътищата Божии", ни разкриват истинските отношения на нещата. Те хвърлят онази светлина, която прави нашия живот съвсем друг. В това разбиране на нещата, на „пътищата Божии" е тайната на нашето отношение към Великото в живота, от което ние зависим.
към текста >>

73. НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В човешкия свят, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има.
Всички същества, от най-големите до най-малките, работят Може някои от тях да не съзнават това. Нищо не значи, те все пак вършат работата, която им е определена от природата. Ето защо, с право може да се каже, че в природата безработни няма. Безработица в нея не съществува. И това е естественото, нормално състояние на нещата - всичко живо да работи! В човешкия свят, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има. Има хора, и то милиони, които седят без работа, които - от гледище на човешката икономика - са бездейни, непроизводителни. Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития. Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата. И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат. Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения.
към текста >>

И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат.
И това е естественото, нормално състояние на нещата - всичко живо да работи! В човешкия свят, обаче, в човешкия обществен ред, който съществува покрай великия природен ред, безработни има. Има хора, и то милиони, които седят без работа, които - от гледище на човешката икономика - са бездейни, непроизводителни. Като такива, те естествено са товар за работните членове на човешките общежития. Ала самият факт, че в разумния порядък на природата безработица не съществува, а в човешкия порядък тя не само че съществува, ами взима понякога, както например в наши дни, застрашителни размери, показва още веднъж грамадната разлика между природния и човешки ред на нещата. И докато хората съзнателно не се приближат към природата, към нейния разумен ред, докато човешкият ред не тръгне успоредно с природния, противоречията и нещастията в човешкия живот няма да престанат. Засега линията на човешкия ред често пресича неизменния ход на мировият ред, в резултат на което се явяват всевъзможни стълкновения. Няма защо да се говори, кой пострадва в случая, и кой трябва да отстъпи. И наистина, нелепо е да се мисли, че природата може да се отклони от своите закони, които включват благото на всички същества, за угода на земното човечество, което представя само една безкрайно малка част от Цялото. И все пак хората, колкото и да им се изтъква това, не могат да го разберат. Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол.
към текста >>

74. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето.
Боян Боев НА ТРЕТИЯ ДЕН Всяко събитие, което става сега, съдържа в себе си до известна степен символ на бъдещето. Настоящето в това отношение е символ на бъдещето. В жестовете, хода и пр. на едно няколко годишно дете е изразено цялото му бъдеще: дали ще има бурна или безбурна съдба, дали ще има радости или скърби, дали ще има възход или падение. В жестовете и пр. на детето намира между другото отражение един свят, който е над минало, настояще и бъдеще, свят, който обединява и трите в себе си и затова тия жестове крият в себе си насоките на бъдещето. Природата е едно Цяло и всяка нейна част изразява силите, които работят в Цялото. Силите на Цялото са действуващи във всяка негова част. Ето защо всяко едно събитие, което става на физическото поле, е едновременно символ на вечни истини, които действуват във всемира. От там е и изречението: „Всичко преходно е само символ". Това ще приложим при изучаването на глава втора от Евангелието на Йоана.
към текста >>

Галилея означава на мистичен език разумният свят.
И тая по-горна степен на съзнание, което носи шестата подраса, това е именно новото вино, от което са възхитени участвуващите на сватбата! Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е. когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията".
към текста >>

Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е.
Новото вино - това е новото съзнание, което се ражда постепенно и което ще се появи в своя по-голям блясък в следващата подраса! Превръщането на водата във вино, това е един вътрешен процес, който става в съзнанието, това е означение на едно вътрешно просветление, което превръща всички вътрешни сили в чистота, светлина, любов! Нека да се забележи, къде именно става превръщането на водата във вино?! Това става в Галилея! Галилея означава на мистичен език разумният свят. Значи тая „сватба", този мистичен брак, това превръщане на водата във вино може да стане само в един разумен свят, т.е. когато съзнанието е озарено и пробудено. Това, което ще дойде в шестата подраса, е само начало на едно повдигане, което по-нататък ще донесе още по-красиви, още по-богати плодове. Това, което ще се реализира в шестата подраса, това ще бъде само подготовление за по-пълното изявление на съкровищата, вложени в човешката душа и което ще дойде в следващите раси. Ето защо, там се казва: - „Това е начало на знаменията". Днес сме в едно преходно време между .втория" и „третия" ден, т.е.
към текста >>

75. ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма възмездие в живота и пр.
В същото положение изпада и човек, който със своите оскъдни знания, вземе да отрича възможностите в света. А хората всеки ден се добират до все по-нови и по-нови възможности от друг род. Те проникват в неподозирани области. И на нас днес са известни много работи, с които си служат в практическия живот специалисти-учени, и с които те проникват дълбоко зад формите на нещата, като хвърлят светлина върху цели светове за нашата мисъл, за нашето миросъзерцание. В подобно, бихме казали, детинско неведение изпада всеки, който учил-недоучил почва да говори и твърди, че „науката" доказала това и онова, че всичко друго е фантазия и абсурд. Най-често така се отрича на едро от учени и прости - от учени, защото мислят, че са достигнали върха на знанието, и от прости, понеже не знаят и не могат да мислят, а им е внушено от школското образование, та мислят ограничено - че не съществува друг свят, невидим за обикновения човек, други духовни възможности и сили, че не съществува разум в природата, че следователно няма възмездие в живота и пр. и пр. И всички се позовават на опита, добит от науката. Тъкмо тук ние се натъкваме на опита, който има човек, виждал и карал само волска кола. Как може се да произнесе подобен човек за съвременните летателни средства - аероплани, балони, цепелини. Нескромно е, когато всичкото това постижение на човека се отрича по един неокачествим начин.
към текста >>

ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят.
Тогава човечеството ще има пълна придобивка от този бавен, но красив път на опита, добит чрез науката. През 19-ти век би било много смело да се твърди това, което днес се твърди в съвременната биология. Механистичното схващане на миналия век отнемаше възможността да се мисли за нещо по-друго от това, което може човек да вижда, да пипа или да усети с другите си сетива. Философията, която може човек да изгради от представите, добити чрез сетивата, не е много дълбока. Тя е, обаче, реална. Само. ако човек погледне по-дълбоко на всичко, добито чрез сетивата като символи на една друга реалност, тогава ще има една по-правдива философия за живота и отношенията към целия свят. И за тази нова, по-углъбена биологична философия съдействуваха и допринесоха много учени от края на миналия и настоящия век. Неовиталистите с много конкретни опити доказаха неоснователността на механистичния мироглед в биологията. Те обърнаха погледа на човека към тази „жизнена" сила, която ръководи явленията в живия организъм. Те доказаха, че няма сляпо развитие, без определена цел - в развитието има целесъобразност. А щом има целесъобразност, това показва, че има един разум в основата на развитието на живите организми, а и в цялата природа въобще, който тика еволюцията към определена цел.
към текста >>

Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата.
С това неовитализмът стана едно универсално учение за природата. Той хвърли своята светлина и в социологията и историята. И цялата мисъл на човечеството се озари от една светлина, проникваща дълбоко зад нещата, зад явленията. Това проникновение дава нова насока и тласък на „опитността" на човека. Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното. Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми. И с това се хвърли голяма светлина върху явления от рода на телепатията, внушението, ясновидството.
към текста >>

Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др.
Това проникновение дава нова насока и тласък на „опитността" на човека. Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното. Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др. дойде да установи наново лъчистата енергия, която се излъчва от всички живи организми. И с това се хвърли голяма светлина върху явления от рода на телепатията, внушението, ясновидството. Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища.
към текста >>

Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
Този смисъл трябва да дойде от все по-новата и по-нова опитност, добита от религията, създадена през миналия век - от позитивната наука, Нова опитност придобива и ще придобива човек всеки нов ден от самия живот. Трябва човек да бъде прозорлив и чутък за малките неща и явления в живота. Защото е смешно човек с опитността на волската кола да отрича онази велика опитност, добивана чрез аероплана. Крайно време е човек да се отърси от всички стари схващания в живота, които го спъват да мисли свободно, да се добере до пътя, който води направо към върховете на Истината. А Истината е, която ще накара човека да диша с пълни гърди въздуха на свободата, да върви нагоре и напред с онова живо знание, което никога не вехне и не сковава. Истината ще озари човека, ще му даде възможност да проникне в големите възможности на битието и да разбере, че човек е една малка разумна частичка от великия Разум, който ръководи всичко в живота и природата и приканва с всичко към по-разумен, по-смислен и наред с това по щастлив живот на земята.
към текста >>

76. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят.
Това дали е само една историческа хроника без значение? Онзи, който знае окултните закони в природата, той ще види в туй едно дълбоко указание за начина, по който постепенна били подготвяни условията за физичното тяло на Христа. Всички тия поколения, от чието потомство се е получило физичното тяло на Христа, са били старателно подбирани. Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло. Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена? Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят. И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа.
към текста >>

И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят.
Онзи, който знае окултните закони в природата, той ще види в туй едно дълбоко указание за начина, по който постепенна били подготвяни условията за физичното тяло на Христа. Всички тия поколения, от чието потомство се е получило физичното тяло на Христа, са били старателно подбирани. Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло. Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена? Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят. И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа. Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание.
към текста >>

Защото нещата, които стават във физическия свят, същевременно са символ на вечни истини.
И това постепенно ще се осъществи и във външния живот на човечеството. Това значение имат думите: „Ще бъдат едно стадо и един пастир". Едното стадо - това е цялото човечество, а пастирът е Христос. Този разказ за мъдреците от изток има и друго, още по-дълбоко значение. - Защото фактите, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от разни полета. Защото нещата, които стават във физическия свят, същевременно са символ на вечни истини. Тия мъдреци идат от изток! Понятието „Изток" можем да разгледаме от буквално гледище. Що е изток от едно по-дълбоко гледище? Що е мистичният изток, що е вътрешният изток? Когато получаваш подкрепа, последната иде от мистичния изток.
към текста >>

Значи тя иде от един разумен свят.
Тия мъдреци идат от изток! Понятието „Изток" можем да разгледаме от буквално гледище. Що е изток от едно по-дълбоко гледище? Що е мистичният изток, що е вътрешният изток? Когато получаваш подкрепа, последната иде от мистичния изток. Значи тя иде от един разумен свят. Изток - това е полето, в което работят великите Души, с пробудено, просветлено съзнание, живущи в реалността на Истината и Свободата. Изток - това е царството на Истината, на разумността, царството на Духа! Когато ново съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогаз лицето му е обърнато към изток, към вътрешния изток, от дето идат всички живо¬творни енергии, които градят, обновяват, освобождават и възкресяват. Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля".
към текста >>

Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна.
Когато получаваш подкрепа, последната иде от мистичния изток. Значи тя иде от един разумен свят. Изток - това е полето, в което работят великите Души, с пробудено, просветлено съзнание, живущи в реалността на Истината и Свободата. Изток - това е царството на Истината, на разумността, царството на Духа! Когато ново съзнание възкръсне в човека, когато той бъде озарен от лъчите на вътрешното слънце, тогаз лицето му е обърнато към изток, към вътрешния изток, от дето идат всички живо¬творни енергии, които градят, обновяват, освобождават и възкресяват. Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля". С други думи, тия разумни сили в природата са като тил на Христа, те Го подкрепят. Кои са тия Същества, които са като тил на Христа и които съдействуват за Неговата работа? В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство. Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата".
към текста >>

" Това е именно онзи разумен център, който работи в природата.
Кои са тия Същества, които са като тил на Христа и които съдействуват за Неговата работа? В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство. Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата". Това е едно много дълбоко място, което може да се напише само от един посветен, какъвто е бил апостол Павел! Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим? " Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата. А пък дето се говори по-долу за „духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство", тук се загатва вече за тия същества от сегашната човешка раса, които са завършили своето човешко развитие и са почнали да помагат във великата творческа работа на Всемирното Братство. И като се говори още по-долу за „Исуса Посредника на новия завет", загатва се за Неговата Мисия в свръзка с възхода на човешката раса. А изразът: „поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата” - загатва за онова, което е дал Той на човечеството - изобилния живот.
към текста >>

77. НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Боян Боев НА ГРАНИЦАТА Днешната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят; нещо повече: тя не само е на самата граница, но даже е нагазила в областта на последния.
Боян Боев НА ГРАНИЦАТА Днешната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят; нещо повече: тя не само е на самата граница, но даже е нагазила в областта на последния. И това е лесно обяснимо, защото светът е един. И ако го делим на два свята, това е поради ограничеността на човека в дадена степен на развитие. И този важен завой в науката е плод не на философски спекулации, а на новите научни факти. Събра се грамаден фактически материал, който даде нов характер на научните проблеми и ново направление на изследванията. Ще дам няколко примера из раз¬ните области.
към текста >>

И ако го делим на два свята, това е поради ограничеността на човека в дадена степен на развитие.
Боян Боев НА ГРАНИЦАТА Днешната наука все повече се приближава до границата между видимия и невидимия свят; нещо повече: тя не само е на самата граница, но даже е нагазила в областта на последния. И това е лесно обяснимо, защото светът е един. И ако го делим на два свята, това е поради ограничеността на човека в дадена степен на развитие. И този важен завой в науката е плод не на философски спекулации, а на новите научни факти. Събра се грамаден фактически материал, който даде нов характер на научните проблеми и ново направление на изследванията. Ще дам няколко примера из раз¬ните области. Преди всичко се събраха много факти в биологията, които доказват, че психичните фактори играят важна роля, както при физиологичните процеси, тъй и при изменчивостта на видовете. Даже се установи, че душевните процеси указват влияние върху хи¬мическите процеси в организма.
към текста >>

Дриш е разумен, психичен фактор.
Биолозите наричат това: саморегулация. Група биолози в Германия, които работеха в областта на тъй наречената еволюционна механика, нарекоха този вътрешен фактор: организатор. Този организатор винаги регулира ра¬зумно органическите процеси в организма и то и в такива случаи, дето всяко действие на естествения подбор е изключено, например при изкуствено отрязване на крайник в зародиша на някое земно¬водно и пр. Това показва, че целесъобразността, с която организ¬мът отговаря в такива случаи, има психичен източник. Значи, този организатор или тая „ентелехия" на проф. Дриш е разумен, психичен фактор. С това биологията напоследък влиза в съвсем нова фаза. Биомеханизмът не може да обясни тия факти. И тъй, те водят към неовитализъм и психоламаркизъм. Вън от това, натъкнаха се на множество факти, които устано¬виха у организма сили и способности, за които до скоро не подозираха. Нека споменем най-първо за тъй наречената „радиестезия" или „багетизъм".
към текста >>

78. СФЕРА НА ЮПИТЕР-Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Коен НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ Че съвременният свят е в пълна безпътица, че никой не знае къде водят тези адски приготовления за война, че никой не вижда края на тази голяма стопанска и политическа криза, която от ден на ден става по-бездънна, всичко това е толкова очевидно и "просто", че и най-простите хора го знаят и постоянно го повтарят по кафенетата, кръчмите, улиците, вестниците, списанията, в къщи, в семейния кръг - просто животът им се върти все в този омагьосан кръг и е отровен от него до своите глъбини.
Д-р Ел. Коен НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ Че съвременният свят е в пълна безпътица, че никой не знае къде водят тези адски приготовления за война, че никой не вижда края на тази голяма стопанска и политическа криза, която от ден на ден става по-бездънна, всичко това е толкова очевидно и "просто", че и най-простите хора го знаят и постоянно го повтарят по кафенетата, кръчмите, улиците, вестниците, списанията, в къщи, в семейния кръг - просто животът им се върти все в този омагьосан кръг и е отровен от него до своите глъбини. Наистина, политиците правят усилия да "спасят света", да предотвратят някоя нова световна касапница, ала ние виждаме колко ялови и пусти остават всички техни усилия. Какво обществено, международно мероприятие остава на почит, неопетнено, с необходимия авторитет, за да се поддържа добрия пулс в световния обществен живот! Сега хората се стремят да възвърнат света в епохата на двустранните пактове. Ликвидира се вече с чувството, с желанието за всеобщи пактове - те не давали никаква гаранция за мира между народите. Сега се мисли само как да се предпазим от "нападателя".
към текста >>

Един свят, който пее апологични песни на посредствеността и разрушението.
Това е европейската култура. Затова тя е вървяла по пътя на взаимните войни и изтребления. Затова законите на разните страни са писани за нрави немного далечни от животинските. И крайният резултат - една хаотична картина: покрай труповете и разрушенията от войни, пролетни изгледи на хубави човешки стремежи - постижения на техниката, на науката, на изкуствата. А от друга страна, страхотни зимни картини на вътрешна уредба на живота - даровити хора умират без хляб, способни държавници гинат по-затворите. Един свят, който пее апологични песни на посредствеността и разрушението. Истинските творци се зачитат само след смъртта или след дълги преследвания и лишения. В мозъка на всеки един разумен човек се очертава един голям въпрос - за пътя, за изхода от този ад, в който живее светът. Къде е пътят? Бихме могли да кажем с езика на апостола Павла, че ако хората биха си поставили искрено този въпрос, то сигурно биха намерили някое разрешение право, добро за цялото човечество. И колкото повече хора мислят върху това, толкова е по-добре за тях и за всички.
към текста >>

В мозъка на всеки един разумен човек се очертава един голям въпрос - за пътя, за изхода от този ад, в който живее светът.
Затова законите на разните страни са писани за нрави немного далечни от животинските. И крайният резултат - една хаотична картина: покрай труповете и разрушенията от войни, пролетни изгледи на хубави човешки стремежи - постижения на техниката, на науката, на изкуствата. А от друга страна, страхотни зимни картини на вътрешна уредба на живота - даровити хора умират без хляб, способни държавници гинат по-затворите. Един свят, който пее апологични песни на посредствеността и разрушението. Истинските творци се зачитат само след смъртта или след дълги преследвания и лишения. В мозъка на всеки един разумен човек се очертава един голям въпрос - за пътя, за изхода от този ад, в който живее светът. Къде е пътят? Бихме могли да кажем с езика на апостола Павла, че ако хората биха си поставили искрено този въпрос, то сигурно биха намерили някое разрешение право, добро за цялото човечество. И колкото повече хора мислят върху това, толкова е по-добре за тях и за всички. Светът се нуждае от умни, но искрени и честни служители, които могат да работят безвъзмездно за благото на цялото човечество, за "човешкото" на земята. Това не изисква пренебрегване на личността, на нацията, на нейните висши интереси.
към текста >>

Как можеш да препоръчаш на такъв свят Христовата максима: "Не се грижете за утрешния ден" или "Не събирайте богатства, които ги хваща ръжда и молец ги изяжда"!
Светът се нуждае от умни, но искрени и честни служители, които могат да работят безвъзмездно за благото на цялото човечество, за "човешкото" на земята. Това не изисква пренебрегване на личността, на нацията, на нейните висши интереси. Напротив, всяко истинско човешко благо е благо за всички, за всеки народ, за всеки човек. Трудно е да се посочи днес път на света, на хората. Днес хората живеят с мисълта за натрупване на богатства, за осигуряване и придобиване. Как можеш да препоръчаш на такъв свят Христовата максима: "Не се грижете за утрешния ден" или "Не събирайте богатства, които ги хваща ръжда и молец ги изяжда"! Това е нещо чуждо за всички хора днес. Светът живее с традицията на миналото. Народите - това е тяхното минало, традицията е, която ги определя като народи със свой лик и облик. Как можеш да кажеш на хората, че традицията, това тяхно "собствено*, характерно, е което ги спъва и отнема от тях всяка човечна мисъл, всяко благородно дело и проява? Днес не можеш проведе една свободна мисъл.
към текста >>

79. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ИРОДИТА И САЛОМЕ-НЕЙНА ДЪЩЕРЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост.
към текста >>

Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот.
към текста >>

Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е.
ТРИТЕ ПОРЯДЪКА Три порядъка има в света: идеален, реален и материален. Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят.
към текста >>

Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост.
Идеалният порядък е създаден от Бога; реалният от Природата, която в своята съвкупност представя проява на велики, разумни същества, работещи под ръководството на идеалния свят; материалният порядък е създаден от съществата от човешката раса. Материалният порядък произтича от реалния, а реалният - от идеалния. Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния.
към текста >>

И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот.
Както Бог промишлява за идеалния свят и подържа неговия идеален ред, както Природата се грижи за реалния порядък, така и ние трябва да се грижим за материалния свят. И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят.
към текста >>

Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта.
И понеже последният не е напълно организиран, нашата задача седи именно в това да го организираме и устроим. Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят.
към текста >>

Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят.
Само половината от материята на материалния свят е организирана, другата половина - не е. Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта!
към текста >>

Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния.
Оттам произтичат тия постоянни промени в материалния свят, тия разрушения, тази неустойчивост. Ето защо, всички същества, които са свързани почти изключително с материалния ред на нещата, чувствуват едно постоянно недоволство, една вътрешна неудовлетвореност, един постоянен страх пред превратностите на съдбата. И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта.
към текста >>

Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят.
И наистина, в този свят на постоянни промени, в който всичко се мени, всичко прехожда, губи се и чезне, никой не може да намери сигурна опора за своя живот. Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство.
към текста >>

Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят.
Тази именно несигурност, този страх, които царят в материалния свят, довеждат често пъти хората до отчаяние, и те пожелават смъртта. Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения.
към текста >>

Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта!
Те искат да се отърват от "тоя свят", сиреч от материалния порядък, който е творение на човека, да отидат "при Бога", сиреч да влязат да живеят в идеалния свят. Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава.
към текста >>

Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта.
Подобно желание у хората показва, преди всичко, че те не разбират нито материалния свят, нито реалния, нито идеалния. Защото невъзможно е човек да се освободи от материалния порядък, докато не го разбере, докато не разреши неговите задачи и то в течение не само на едно, а на редица съществувания. Човек трябва да разбере, че неговата работа за сега е тук, на земята, в материалния свят. Нему предстои задачата да организира известно количество материя от тоя свят, да я подчини на своя творчески дух, който пребивава в идеалния свят. Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор.
към текста >>

Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава.
Едно от най-големите суеверия на човека е, че иска да влезе в живота на идеалния свят чрез смъртта! Една от най-големите му заблуди е да търси освобождение от материалния свят в смъртта. Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони.
към текста >>

Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят.
Ала какво освобождение може да има в смъртта? - В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах.
към текста >>

Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото.
- В смъртта има робство. Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света.
към текста >>

Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят.
Там съществуват най-големите ограничения. Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния.
към текста >>

Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони.
Там човекът, който не е разбрал живота на материалния свят, ще бъде лишен от всички права на живота, от всичко с което е разполагал дотогава. И понеже не познава ни реалния, ни идеалния порядък, за да може да живее в тях, той ще се намери в същински затвор. Ясно е, следователно, колко е суетна надеждата на някои да живеят в идеалния свят. Те не са проучили още материалния и реалния свят, а искат веднага да влязат в идеалното, божественото. Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ.
към текста >>

Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния.
Човек трябва да проучи, преди всичко, материалния свят. Той трябва да проучи своето тяло, своя мозък, своите дробове и сърце, своя стомах, функциите на своите органи, ако иска да има една ясна представа за материалния свят, ако иска да владее неговите сили и закони. Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина.
към текста >>

в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие.
Често хората искат да бъдат царе, държавници, управници - да уреждат съдбините на другите хора, да "оправят света". Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение.
към текста >>

Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс.
Но преди всичко човек трябва да стане "цар" на своето тяло, на своята държава, да управлява разумно своите многобройни поданици — клетките на своя мозък, дробове, стомах. Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина.
към текста >>

В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви.
Тогава той ще схване връзката, що съществува между трите порядъка в света. Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния.
към текста >>

А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина.
Защото мозъкът в материалния порядък е свързан с идеалния свят; дробовете — с реалния, а стомахът — с материалния. И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят.
към текста >>

От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс.
И разстройствата, болестите, които се явяват в тия органи, респ. в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред.
към текста >>

Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение.
в нервната, дихателна и храносмилателна системи показват, в коя област човек е предизвикал известна дисхармония, с кой свят той е влязъл в противоречие. Ако искаме да изразим музикално естеството на тия три света, на тия три порядъка, ще кажем, че идеалният свят е свят на абсолютна хармония — в него няма ни един дисонанс. В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее.
към текста >>

Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния.
В реалния свят се допуща само един дисонанс в една редица прояви. А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор!
към текста >>

Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят.
А в материалния свят дисонансите и консонансите са по половина. От музикално гледище, злото, тъй характерно за материалния свят, е един дисонанс. Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие.
към текста >>

В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее.
Всички противоречия, всички недоразумения, които се срещат на всяка крачка в материалния живот, са все дисонанси, които изискват своето разрешение. И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност.
към текста >>

Защото много мъчно се живее в материалния свят.
И човек няма какво да негодува против материалния порядък, да се възмущава от него, а да го разбере в неговата същина. Той трябва да се научи музикално да разрешава неговите дисонанси - нещо, което ще го научи да съгласува материалния свят с реалния и идеалния. Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид.
към текста >>

При това, той е свят на еднообразие.
Тук се крие ключът за успеха му в материалния свят. И тук лежи неговото освобождение от ограничителните условия на материалния ред. В материалния свят човек трябва да бъде много умен, много мъдър, за да знае как да живее. Защото много мъчно се живее в материалния свят. В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния.
към текста >>

Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие.
В него хората са много утеснени, те са сбъхтани в едно малко пространство - липсва им простор! При това, той е свят на еднообразие. Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви.
към текста >>

А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния.
Където и да влезеш — между прости, учени, верующи, неверующи, всред едно или друго общество, всички искат да бъдеш като тях! В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния.
към текста >>

Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят.
В наука, религия, обществен живот — навсякъде има еднообразие, униформеност. Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята?
към текста >>

Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа.
Не се ли облечеш в тази "униформа", ти си си вече подозрителен индивид. Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят.
към текста >>

И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви.
Между материалния свят, обаче, и идеалния съществува известна връзка, известно съответствие. Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят?
към текста >>

Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния.
Материалният порядък може да се изправи само чрез идеалния. А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния.
към текста >>

Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния.
А идеалният свят може да бъде опознат от човека само чрез материалния. Човек, който не е слизал в материалния свят и не е живял в него, не може да разбере и идеалния свят. Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога.
към текста >>

- За да разберем идеалния, божествен свят.
Защото материалният свят е една лаборатория на човешкия дух, едно опитно поле за работа. И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята.
към текста >>

Защо трябва да влезем в идеалния свят?
И когато искат да опитат едно същество, доколко е разбрало божествения свят, изпращат го в материалния свят, за да видят как ще се прояви. Но и обратното е вярно - за да разбере човек материалния свят, трябва да е живял в идеалния. Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят.
към текста >>

Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога.
Който, следователно, не разбира материалния свят, не е живял в идеалния. Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става.
към текста >>

Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения.
Защо трябва да слизаме на земята? - За да разберем идеалния, божествен свят. Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум.
към текста >>

Това, обаче, е невъзможно за материалния свят.
Защо трябва да влезем в идеалния свят? - За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят.
към текста >>

Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят.
- За да разберем материалния. Ако човек не мине през школата на материалния свят, няма да знае как да служи на Бога. Често хората, като не разбират естеството на трите порядъка, смесват нещата и изпадат в нежелателни недоразумения. Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята.
към текста >>

В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата.
Така запример, мнозина искат изведнъж да осъществят нещата тук на земята. Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти.
към текста >>

Ето защо, вечността е за материалния свят.
Това, обаче, е невъзможно за материалния свят. Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира.
към текста >>

Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята.
Мигновеното осъществяване на нещата е свойство само на идеалния свят. В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки.
към текста >>

Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят.
В него, каквото помисли човек, веднага става. Това е така, защото движението там обладава такава скорост, каквато е непонятна за човешкия ум. В материалния свят пък движението е така бавно, че са необходими векове за осъществяване на нещата. Ето защо, вечността е за материалния свят. Друго едно недоразумение, което произтича от това смесване на нещата е желанието у някои да обичат всички хора на земята. Само по себе си това е една велика идея, чието реализиране е възможно само в идеалния свят. Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах.
към текста >>

Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири.
Иска ли човек да я приложи на земята, ще изпадне в голямо противоречие. Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят.
към текста >>

В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос.
Тук се коренят заблудите на мнозина религиозни мечтатели, мъгляви идеалисти и утописти. С тези заблуди окултният ученик трябва окончателно да ликвидира. Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред.
към текста >>

Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване.
Той трябва да разбира, още сега, в настоящето, трите велики порядъка в света, техните възможности и техните взаимни връзки. Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот.
към текста >>

Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната.
Затова той се учи да работи преди всичко в лабораторията на своето тяло - в своя мозък, дробове и стомах. Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот. Неговият девиз не е "от живот в смърт", а "от смърт в живот".
към текста >>

Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят.
Окултният ученик знае, че в идеалния свят, "при Бога" не се отива чрез смъртта, както си мечтаят верующите, заблуждавани от техните невежи пастири. В идеалния свят се влиза чрез вечния процес на "новораждането", за който е загатнал Христос. Новораждането е процес на вечно подмладяване и обнова. Защото това е интимната същина и на идеалния свят - вечна обнова, вечно подмладяване. Тъй както основния процес на реалния свят е растенето и развитието, а на материалния - промяната. Окултният ученик не иска да бяга от земята, да се "отърве" от материалния свят. Той знае, че докато не превъзмогне противоречията на тоя живот вътре в себе си, докато не стане господар на своя мозък, дробове и стомах, на своите мисли, чувства и по-стъпки, няма да се освободи от земята, от материалния ред. Той знае, че и да умре, пак тук ще остане. Той не иска да умре, за да се отърве от земния живот. Неговият девиз не е "от живот в смърт", а "от смърт в живот". От смърт в живот!
към текста >>

80. ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят".
Главната човешка мисъл днес е как човек да се осигури повече, сир. да натрупа колкото се може повече физически блага. В този свой стремеж, той върви безогледно - човек днес развива в себе си до максимум способностите да лъже изкусно, без да го усети някой, да краде майсторски и хората да го похваляват за пожертвувателност, да изнудва, когато другите мислят, че той прави благородни жестове. Да мислиш за себе си, за своята душа, която е частица от целия миров организъм, от Бога, да мислиш за твоя ум, който със светлината си ще ти покаже пътя към истинския живот, да работиш за увеличението на светлината на твоя ум, за разрастването на знанието в тебе; да работиш за облагородяването на сърцето си, да внесеш в него топлина и благоразположение към всичко живо, за да можеш да имаш едно истинско човешко отношение към своите подобни, това е наистина смислено дело в живота. Ала да мисли човек само за стомаха си и за това, че трябва да уреди своя живот на земята като върви по пътя на безогледността, искрено да си признаем, това не е живот. Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят". Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие. Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си. Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал.
към текста >>

За погледа на един разумен човек, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска, благородна търпимост между всички хора на земята.
Ние се натъкваме на един магически фактор. Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно. Така незабелязано ние сами се преобразяваме, ставаме други, и с това съдействуваме за преобразяването на околната среда и на света. Така човек, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер. На земята днес има твърде много учени, техници и пр. За погледа на един разумен човек, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска, благородна търпимост между всички хора на земята. А ние виждаме, че това не става. Има наистина хора, които искрено работят за издигането и просветяването на човечеството, но всред шума на военни фанфари, всред вечните писъци за мир, зад които се крият ненаситните и алчни домогвания на народите, не може да се чуе техния тих глас. На земята днес се готви нещо страшно. Хората са обезумели. Наред със своя личен егоцентризъм, създава се и се разраства национален егоцентризъм.
към текста >>

81. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта.
Думата е за ценности, които внасят смисъл в живота. А те не са материални ценности. Веднага всеки би могъл да възрази, че материалното благосъстояние внася смисъл и радост в живота. Би могло да се каже още, че всичките придобивки на науката и техниката внасят смисъл и радост в живота на днешния човек. Може, обаче, да се направи едно просто възражение на тези твърдения: колко е трайна радостта и смисълът общо от материалните придобивки? Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта. И ще трябва да се примирим! От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в човека нови и по-нови импулси и нови радости. Ако прецедим през решетото на тази философия целия съвременен живот, всичките материални придобивки, неизвестно е колко от тях ще останат ценни. Но ние сме същества, които имат тяло, които имат материални нужди. Никой разумен не може да ги отрече.
към текста >>

Никой разумен не може да ги отрече.
Тогава ще почнем да създаваме една философия на успокоението и оправданието и ще кажем, че всичко е преходно в тоя свят, следователно и смисълът и радостта. И ще трябва да се примирим! От гледището на една истинска философия на живота, само онова е ценно, което внася траен смисъл, което е способно да събуди в човека нови и по-нови импулси и нови радости. Ако прецедим през решетото на тази философия целия съвременен живот, всичките материални придобивки, неизвестно е колко от тях ще останат ценни. Но ние сме същества, които имат тяло, които имат материални нужди. Никой разумен не може да ги отрече. Тъкмо в този стремеж да дойдем до истинските човешки нужди, се крие тайната за ценностите. И което би трябвало да се подчертае, то е туй, че малцина днес биха могли да ти посочат, кои са истинските човешки нужди. Всичко, което би се посочило в това направление, е нещо натрупано, не същината на нещата. Има, естествено, едни нужди първично санкционирани от природата за човека, за всяко живо създание. Те са най-необходимото при всички времена и условия.
към текста >>

Стоите в рудника няколко часа и после излизате на бял свят.
Има, естествено, едни нужди първично санкционирани от природата за човека, за всяко живо създание. Те са най-необходимото при всички времена и условия. Те внасят траен смисъл и радост. Достатъчно е да влезе човек в някой рудник, под земята, за да оцени, какво нещо е дишането и въздуха. Представете си слънчев зимен ден, вие влизате с една карбидна лампа в един рудник, там е тъмно, влажно, макар и не студено, задушно, потискащо. Стоите в рудника няколко часа и после излизате на бял свят. Вън е слънчево, всичко е покрито със сняг. въздухът е свеж. Вие неволно почвате да дишате с пълни гърди и една мощна радост ви обзема, тя ви завладява и вие разбирате смисъла на чистия въздух и цената, и красотата на дишането. Така оценявате истински тази първична нужда – дишането. Оценявате дишането правилно, непосредствено, живо.
към текста >>

82. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това не е ли предчувствие за красивия свят, който утрешният ден ти носи?
Езера, скали, върхове – всичко изобилно е залято със слънчеви лъчи. Синият небосвод внася в душата мир, тишина и вяра в разумните основи на битието. На красиво възвишение е палатката на Учителя. Всички са около него. Лицата им са радостни и светли. Това не е ли предчувствие за красивия свят, който утрешният ден ти носи? Стана дума за величествената картина пред нас. Учителят каза: – Това е грандиозен строеж! Милиони години са работили тук напреднали Същества по един велик план! В новия туризъм се внася една висока идейност. Планината е място за учене и работа.
към текста >>

– Как може да се свърже човек с Реалния свят?
Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Тъй трябва да мисли човек, за да не се самозаблуждава. Когато слънцето изгрее, цветята се проявяват. Също така и човек, когато познае Бога като Любов, проявява красотата на своето естество. Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите!
към текста >>

Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят.
Това, което учи човека отвътре, как да направи едно добро, как да се обхожда добре и т.н., това е Великата Разумност, която работи вътре в него. – Как може да се свърже човек с Реалния свят? – Някой иска по-добър живот от този. Има един по-добър живот – животът на любовта. Тя е най-красивото съчетание между мислите, чувствата и постъпките на човека. Отстрани противоречията в ума, сърцето и волята си и тогава ще ти се разкрият нещата на Реалния свят. Любовта е, която отваря очите! И тогава ще видиш хубостта на божествения живот около тебе. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до реалността, до живота. Когато имате голяма мъчнотия, вие приличате на цвете, което е притиснато от голяма канара, но природата е оставила една пукнатина на канарата, и цветето трябва да я намери, да се провре през нея и да излезе от там над канарата и да цъфне! – Какво значи да познаваме един човек?
към текста >>

Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот.
Както сега хората живеят, те не могат да се задоволят. Те ще се разберат един друг, когато дойде любовта като фактор в живота. Иначе животинският принцип ще царува в света: силният ще побеждава, той ще има право. Щом имаме един порядък на егоизъм, насилието е неизбежно. А пък щом имаме божествения порядък на Любовта, тогава насилието е излишно и се изключва. Великата любов в света е предвидила един план за всичко – един план за разумен живот. И хората трябва да проучват божествения план в природата. в този план всичко е предвидено. За да се изучи той, трябва да се проучва човешкото тяло. И само когато хората изучат как е устроено то, ще разберат новия порядък. – Кога ще дойде той?
към текста >>

83. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън?
ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА Когато днешният човек чуе нещо за откритията на съвременната астрономия, изразени повечето пъти в огромни, недостъпни за въображението му цифри, той се и учудва и възхищава, но все пак остава някак равнодушен. Защото какво могат да му кажат, да речем, 500-те милиона светлинни години, на които са отдалечени, според повече или по-малко хипотетичните изчисления на астрономията, последните мъглявини, що може да съзре най-голямото астрономично око на днешния свят, 250 сантиметровият рефлектор на Маунт Уилсън? И наистина, какво представя един човешки живот, чиято продължителност не надхвърля и 100 години, в сравнение с тези 500 милиона години, които трябва да пропътува светлината с непостижима за нас скорост от 300,000 км. в секунда, за да достигне тези далечни предели на видимата за нас звездна вселена? – Той е по-малък и от миг. Когато, обаче, узнае за откритията, които днешната физика прави в областта на „безкрайно-малкото" – атома, те макар да са изразени едва ли не в астрономически цифри, все пак събуждат в човека трепета на една смътна надежда – надеждата, че тези цифри могат кога да е да се превърнат в реални величини, в реални количества. Така, когато съвременната физика твърди, че в невъобразимо малкия, недостъпен за човешко око атом, е свързано огромно количество енергия, у човека се събужда надеждата, че един ден науката все ще намери начин да освободи тази грамадна енергия, за да се използува за практичните цели на живота.
към текста >>

Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни.
Защото Молох днес е една от най-крупните организации на земята, която е пуснала мрежите си навсякъде – във висшите финансови и стопански среди, в политиката, в армията, в религията, в науката. Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат.
към текста >>

Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед.
Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания". Защото само по тоя начин могат да се избегнат ония жалки недоразумения при тълкуване словесните паметници на миналото, в които изпадат повечето днешни учени, които не могат да „поляризират" своя ум, да изменят неговия съвременен „строй", обусловен от днешния мироглед. След тия ми думи, може би няма да се стори странно твърдението, че древните Посветени са знаели за тая мощна концентрация на енергия в материята. Те са забулили тоя факт в един от най-драматичните митове на древността, който съществува в разни варианти в всички религии – митът за „падналите ангели". Знайно е, че според тоя мит разбунтуваните ангели са били хвърлени в „бездната на мрака", където са били оковани в несломими вериги. Едно от съответствията на тоя мит е, именно, това свързване в атома на огромно количество „интраатомна енергия", която в Айнщайновата теория се изчислява по невинната формула mc2. В нея поне няма ни небесни бунтове, ни падения на ангели, ни страшни окови!
към текста >>

84. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот.
А който се опита да слезе от висшето в низшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всички те са свързани помежду си, защото ако не са свързани, не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека – то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешният ти живот. Така че те смятат влизането в небето като благодат. Колкото повече човек се отдалечава от един живот посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост. Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе душата на човка между ангелите, той трябва да е разтворил вътрешната си страна към Бога, чрез любовта си към Него и чрез служене на доброто тук на земята. И наистина, ако небето не е вътре в човека, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него.
към текста >>

Всички промени на място в духовния свят произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние.
Тъй като тези неща съответствуват на доброто и истината, които получават от Бога, те съответствуват и на любовта, мъдростта и интелигентността им. Така схващат ангелите обстановката около тях. Димовете им са дарове от Бога – на всеки се дава според разбиранията му за доброто и истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение. Всички промени на място в духовния свят произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние. Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива. Поради същата причина, небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното.
към текста >>

Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение.
Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива. Поради същата причина, небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното. Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение. И обратно – раздяла настъпва, когато има противоположност в състоянията. И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтичат несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално. Още повече, че някои истини, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост, са още съвсем непознати за хората. Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини.
към текста >>

85. НАКЛОН НА ПОЧЕРКА - Г. Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов.
към текста >>

"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя" – илюзия, "суета сует". Може би, казвам, философите и мъдреците. Така са се изказвали мнозина измежду тях в древността, през средните векове, па и днес също така учението на религиите е учение "не за мира сего". Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят.
към текста >>

И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов.
Ние виждаме древната браминска и будистка философия в Индия да счита целия земен свят, цялата физическа проява – жива и мъртва природа – на битието за нереална. "От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота.
към текста >>

Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят.
"От нереалното води ме към реалното", ето една концепция на старата индийска философия за земния свят. Създателят на формулата "суета сует", мъдрецът цар Соломон, не е бил далеч от цялото миросъзерцание на древна Юдея, така типично изразено в Стария завет. Великата египетска култура се е развила също под знака на схващана ето за нереалността на земния живот. Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес.
към текста >>

Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни.
Всичките нейни паметници сведочат за един върховен стремеж към отвъдното. И Християнството, независимо от голямата му широта, която внесе в живота на хората, все пак изказва и поддържа схващането за нереалността на този свят, който не е свят Христов. Няма защо да се ровим в ученията на разни други философи от древността до днес, в които намираме по-преки или по-далечни отзвуци от схващането за нереалността на земния свят. Повече или по-малко тях ги считат като философи-песимисти. И като казвам, че може би философите и мъдреците имат право да нарекат всичко в живота "майя", искам да подчертая, че това не е наше право, на обикновените жители на тази земя. Или по-право казано, ние трябва да схванем до каква степен и в какъв смисъл днешният живот и земен свят са нереални, илюзорни. Ако правилно анализираме тия схващания за майя и нереалност на живота, ще видим, че още от най-старо време мъдреците са мислили за неустойчивостта на формите и порядките, в които се е изливал и проявявал живота. За тази неустойчивост може да става въпрос и днес. И тази неустойчивост на нещата в живота създава цялата преходност на всичко земно. Така въпросът се поставя не до една песимистична философия, но до едно правилно схващане на битието, на природата, на самия живот. Естествено, да дойдеш до разрешението на този въпрос, не значи, че си се добрал до абсолютната истина в живота.
към текста >>

С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят.
Абсолютната истина няма образ и форма. Тя би престанала да бъде абсолютна истина, ако би могла да се облече в форма. Ние трябва да схванем абсолютната истина не като форма, а като едно първично състояние на живота. В проявата на това първично състояние трябва да съзрем целия метаболизъм, цялото превръщане, промени и неустойчивост на нещата. Да разграничиш устойчивото от неустойчивото, преходното от вечното, ще рече, да намериш пътя към една по-голяма пълнота в живота. С това ти проглеждаш в един нов свят от ценности, що не се изменят. Кое днес е неизменно, кое въобще пък живота остава неизменно? Дали самият човек, такъв какъвто го виждаме от детинството до смъртта? Или целокупният живот около него? Човек от детинството си до последния ден на своя живот се бори – с себе си – да намери самия себе си. Пред него се завъртва колелото на живота с всичките му мизерии, дребнавости, страдания и постижения.
към текста >>

Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир.
– Защото бързият набег на всичко в неговия живот оставя впечатлението, изживяването, че той сам е частичка от това изменящо и променящо се колело на живота. Че той сам е нещо самопроменящо се и е една случайна творба в природата. Недавна Морис Метерлинк като разсъждава върху човешкото "аз" и неговата трайност, вижда, че най-трайно остава детинското съзнание за "аз-а" в човека. Дали Метерлинк не вижда в това оголения човек, освободения от всички посторонности в живота, очистения от преходността н всекидневието. Дали съзнанието на детето не е свързано най-много, най-тясно с туй, което не прехожда, което е самия човек? Философи, учени доказват напоследък, след дългото нашествие на Бюхнеровския материализъм, че животът в своята основа е вечен, че е разумен, че еволюцията на всичко живо – сир. вечните промени в живота, са целесъобразни. Но това ново разбиране си остава все още твърде далеч от масата, от народа. За всеки обикновен човек същественото е това, което става около него. На първо място са неговите материални нужди – резюмирано: хляб, облекло, убежище – дом. След това следват обществените и духовно-културните му интереси.
към текста >>

86. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност.
Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности. Ала отвесният почерк винаги представя посочената по-горе компонента – превес на разума над чувството, господство на задържащите импулси на ума и волята над импулсивността. Разбира се, най-интересното за графолога, при неговите изследвания, е да открие как се съчетава този признак – вертикалност на почерка – с други графологични признаци. Тогава той ще може да открие, що собствено означава правият почерк на даден индивид – присъствие на един хладен разсъдък ли, сух и практичен, на един студен егоизъм, произтичащ от оскъдна чувствителност, или умствен контрол на един разумен човек, със силни, но сдържани чувства, които действуват отвътре, защото дейността на този човек (научна, философска) или външната среда му налагат известна сдържаност. Един е отвесният почерк на един учен, на един математик или философ, друг – на един военен, техник или на един американски "бизинесмен". Представете си, да речем, един отвесен почерк, който е същевременно ъгловат и остър (признак на холеричен нрав), със силно надебелени букви (воля, енергия), с едри главни букви, като запример буквата М, на която първият връх е по-висок от втория (себелюбие, гордост, чувство за лично превъзходство). Какво означава един подобен графологичен комплекс, в който основен белег се явява вертикалността на почерка? – Един човек с холеричен нрав, рязък, груб и властолюбив, който иска хората да се прекланят пред неговата воля. И наистина, гордият човек, както и човекът, (подобно военния), който трябва постоянно да се подчинява на известна дисциплина, да се контролира и владее, стои изправен като върлина.
към текста >>

Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие.
Интересно е да се отбележи, че авторите на анонимни писма почти винаги прибягват към тоя вид почерк. Тук вече явно изпъква склонността за фалшифициране на истинското положение на нещата, склонността да се укрие и да се измами. Това, към което писачите на анонимни писма прибягват съзнателно, хората с наклонен вдясно почерк го правят подсъзнателно. Ала то е израз все на същата тенденция – да се прикрие, потаи и потисне нещо, което подлежи на цензурата на външния морал и предразсъдъци. Този почерк често се явява у хора, които са преживяли известна външна криза – материална, еротична или умствена – макар по-преди да са писали наведено вляво. Разочарованието им от околния свят, по отношение на който са били, може би по-откровени, излиятелни, по-доверчиви, отколкото трябва, ги кара да отскочат сега в другия полюс – скритност, недоверие, а често и лицемерие. Това тутакси се отразява в почерка, който добива рязко изразен вдясно наклон. Характерен е този почерк и у девойките, които минават през пубертетния период. Очевидно, той означава един стремеж да се утаи и потисне по-скоро, отколкото да се овладее (нещо, което би ги довело до чисто отвесен почерк!) събуждащия се сексуален живот. Това е едно обръщане гърбом, едно ужасено затваряне на очите пред онази тъмна бездна, в която кипят и бушуват първичните витални нагони. Дотук, ние разгледахме почерци, които запазват постоянен своя наклон.
към текста >>

87. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия свят.
Но не научните работи, а мистичните откровения създали на Сведенборг световна известност. На един свой приятел той писал в 1743. година, когато бил вече почти 60 годишен: "Сам Господ Бог ме е призовал на работа и е повикал мен, Своя служител. Той откри пред моите очи духовния свет, даде ми правото да се разговарям с духовете и ангелите, което аз правя непрекъснато." Този академик е прекарал втората половина на своя живот в разговор с безплътните духове; той бил ясновидец, който виждал сбития, станали на хиляди километра разстояние, а понякога ги е и предвиждал. За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност. 250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия свят. В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик. В 19 век това би било невъзможно.
към текста >>

Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик.
За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност. 250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия свят. В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик. В 19 век това би било невъзможно. Обаче в научната мисъл през последните десетилетия е станала голяма промяна. Твърде известният американски писател Д. Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение на 27 години душата му е оставяла тялото и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада. Той е приказвал с хиляди ангели, виждал е своите починали приятели Аз см юрист.
към текста >>

Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по разумен живот, добро здраве, дългоденствие и духовно съвършенство.
Доказателства за тая необикновено смела теория се намира в това. че твърде бавните промени в положението, които се появяват в звездите, а освен това и приближаването на звездите към нас или отдалечаването им, което можем да отмерим точно чрез отместването на спектралните линии, се сравняват с ония промени, които би могло чрез изчисления да се извлекат от гореспоменатата теория. Предположението, че целият млечен път се върти, е много смело, но не може да се твърди, че е невъзможно. Постоянни прояви у отделни спирални мъгли и в Андромедовата мъглявост доказват донякъде това твърдение. Проблемата на храненето, от зъболкар Михаил Стоицев. Общодостъпна беседа за тия, които желаят един по разумен живот, добро здраве, дългоденствие и духовно съвършенство. Книгоиздателство "Братство" – Севлиево, Стр. 116. Цена -20 лева. Доставя се от автора зъб. Михаил Стоицев, ул "Болярска", № 16, Пловдив. от ред.
към текста >>

88. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Всеки пише по нещо за днешния свят и човек.
Напоследък дори се нададоха викове от някои да се затрият от лицето на земята някои народи, а също и някои малки държавици от Европа. Трудно може да се разграничи обществото днес по отношение на своите навици, свързани с колективния егоизъм, от това общество от древността и средните векове. А това е в тясна зависимост от духовната еволюция на отделния човек. Характерологично е писмото, зазидано в основите на сградите на голямата международна изложба, която ще се открие през тази година в Ню-Йорк. То е написано от много знаменити глави на днешното време. Всеки пише по нещо за днешния свят и човек. Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години. Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета. Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката.
към текста >>

За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката.
Всеки пише по нещо за днешния свят и човек. Пише се на бъдещия наследник на човешкия род след пет хиляди години. Между мнозина, Айнщайн пише за човека днес приблизително в този смисъл: днес хората са стигнали до грамадни технически и научни постижения, че завладявайки сушата, морето и въздуха замислят да се прехвърлят през небесното пространство от планета в планета. Ала при всичките тези постижения, човек си е останал в своя всекидневен живот, по отношение задоволяване човешките си нужди, все такъв звяр какъвто е бил от най-старо време до сега. И днес войната всред културното човечество служи за разрешаването и на най-малките международни спорове. За най-малки недоразумения хората се избиват както и преди... * Днес човечеството, в лицето на отделния човек и на човешките общности, се е добрало до големи постижения в науката и техниката. Той е завладял въздуха, водата и сушата. Кракът на човека е почти стъпил на Монт Еверест, стъпил е на северния и на южния полюс, слязъл е до най-големите дълбини на Атлантическия и Великия океан. Човек днес изкарва посеви изпод ледовете на северните страни. Ала той си е останал все същия по отношение на своя подобен, както и в миналото. Войните показват това.
към текста >>

89. СФЕРА НА СЛЪНЦЕТО - Г. Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си.
Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си. Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки. Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия.
към текста >>

Ала животът е разумен в своята основа.
Процесът на регенерацията като универсален закон в живота играе голяма роля в развитието на обществата, на цялото човечество. Ние го виждаме да се проявява в процеса на заместването, на попълването на хубавото, на доброто. Един човек, една личност е фактор за създаването на много блага на земята. Изчезне тя от сцената на живота. Може би привидно, привременно да се почувствува загубата на тази личност. Ала животът е разумен в своята основа. В него работи неуморно, непрестанно този велик закон на регенерацията. Животът скоро възстановява всички загубени, изчезнали блага. Заедно с тях и причината за тяхното създаване. Хората се тревожат за нещата повече, отколкото трябва. То е затова, защото мислят, че загубеното не може да се възстанови.
към текста >>

Ако човек би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те.
Животът скоро възстановява всички загубени, изчезнали блага. Заедно с тях и причината за тяхното създаване. Хората се тревожат за нещата повече, отколкото трябва. То е затова, защото мислят, че загубеното не може да се възстанови. Наистина, трудно в живота на хората се възстановява нещо загубено в съвсем същия вид, но нищо не остава без да се възобнови. Ако човек би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те. Природата, която създава всичко разумно, познава добре закона за регенерацията. Когато тя иска да възобнови нещо, тя го оставя на спокойствие. След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна.
към текста >>

90. СФЕРА НА УРАН - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Днес, понеже търсят причините на днешното критично положение много повърхностно, опитват се чрез разни договори, чрез разни гаранции - двустранни и едностранни, чрез разни споразумения за сигурност, чрез разни конференции на групи държави, на оси, съглашения и блокове, да обезпечат мира.
Те са колективни и имат корените си не само в последните няколко години от войната насам. Не, корените на тия причини датират от дълбока древност. От хиляди години са се трупали ред причини, които днес са се разразили с по-голяма острота и болка. Но само оня, който не се спира на повърхностните, временни причини, а гледа с по-проницателен поглед на явленията, може да намери истинските причини. И след като ги намери, може да намери и методите за премахване на външните последици. Днес, понеже търсят причините на днешното критично положение много повърхностно, опитват се чрез разни договори, чрез разни гаранции - двустранни и едностранни, чрез разни споразумения за сигурност, чрез разни конференции на групи държави, на оси, съглашения и блокове, да обезпечат мира. И не само че не успяват в това, но опасността от една катастрофална мирова война надвисва все повече над човечеството. Преживяваме една епоха, когато човечеството се вълнува издъно. Оня, който не разбира хода на историята и скритите пружини на историческия процес, може да мисли, че едно историческо събитие е плод само да няколко причини, които изпъкват непосредствено преди въпросното събитие. Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример.
към текста >>

Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят.
Обаче това събитие е подготвяно от много по-рано. Един пример. От хилядолетия народите са живели във взаимни съперничества и омраза, във взаимни подозрения, с желание за взаимно ограбване и изтребление. Всички техни чувства на омраза, ненавист и пр. са, обаче, нещо реално за окултната наука. Това са енергии, които обществата, народите и расите пращат от себе си в тъй наречения астрален свят. Това са мощни течения, които народите изпращат един към други. И тогава тия народи вече воюват помежду си горе с взаимните си враждебни мисли и чувства, с огнените страсти за завладяване, насилия и пр. Това е продължавало с векове и то не само във време на война, но и в мирно време. И когато в мирно време народите продължават да си изпращат такива мисли и чувства, раздухвани от преса и от фалшиво възпитание, изкуствено давано на деца и възрастни, то вече се посява семето на бъдещи войни на физическото поле. Защото има един закон в окултната наука: „Това, което е горе, то слиза долу".
към текста >>

Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество.
От друга страна, такова всеобщо сблъскване ще бъде безсмислено и в друго отношение, понеже „победителите" тогава ще имат една пирова победа: има опасност преди да победят и техните собствени полета да бъдат превърнати в развалини, димящи пепелища и пустини! Затова Учителят казва, че при едно евентуално бъдеще сблъскване не ще има победени и победители, както в досегашните войни, но всички ще бъдат победени. Кой е изходът от днешното положение? Могат да се вземат бързи външни мерки: договори за сигурност, пактове, блокове, даже всеобщи конференции на държавите за намаление на въоръженията, за ограничението им до известен минимум поне за известен род оръжия и пр.. Тия външни мерки са полезни, те все имат известно значение, но ако не се роди в човечеството едно ново съзнание, ако не дойде в ума му нова светлина, то в скоро време ще се посеят семената на нови противоречия, нови катастрофи, понеже ще са на лице причините, които са довеждали до досегашните такива. Коренното премахване на недъзите на днешната култура - може да настъпи само при събуждане на ново съзнание у хората. Това е най-прекият, най-късият и най-сигурният път за една нова култура на светлина, хармония, взаимно споразумение и обединение на народите, на взаимно сътрудничество. Новата идея е: общо взаимно сътрудничество и обединение на народите, за да образуват един колективен организъм. Това ще дойде чрез едно ново съзнание. Всеки народ трябва да схване, че интересите му не са в противоречие с интересите на другите, а напротив те са в съгласие и хармония с последните, понеже всички народи представляват едно общочовешко семейство. Всеки народ трябва да съзнае, че благосъстоянието на всички други народи е необходимо и важно условие и за неговото собствено благосъстояние. Всеки народ трябва да схване, че неправдата и насилието не донасят никакво добро на творителите им.
към текста >>

91. ДНЕШНОТО ЧОВЕЧЕСТВО НА КРЪСТОПЪТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият свят ще се оправи.
Той не трябва да се спъва от това, че другите хора не били по-добри от него. Защото всички недъзи на хората са. вътре в него, както са в него и всичките техни добродетели. Следователно, човек няма право да говори за недостатъците на другите хора. Едничкото право, което той има, то е да изправи себе си. А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият свят ще се оправи. Ако тя не се изправят и човешкият свят няма да се оправи. Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса.
към текста >>

Ако тя не се изправят и човешкият свят няма да се оправи.
Защото всички недъзи на хората са. вътре в него, както са в него и всичките техни добродетели. Следователно, човек няма право да говори за недостатъците на другите хора. Едничкото право, което той има, то е да изправи себе си. А то е необходимо, защото ако отделните човеци изправят себе си и човешкият свят ще се оправи. Ако тя не се изправят и човешкият свят няма да се оправи. Затова, именно, великите Учители на човечеството са проповядвали, преди всичко изправянето на отделния човек. Това е лична задача на всяка човешка душа. Много религиозни хора, обаче, очакват да дойде Духът у тях, та тогава да се изправят. Това е неразбиране на въпроса. Още при създаването на човека, Бог е вложил всичко у него.
към текста >>

Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия.
На дело, обаче, нито демокрациите, нито диктатурите правят нещо съществено за предотвратяване на един бъдещ въоръжен конфликт. Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси. Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия. Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно.
към текста >>

Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие.
Защото и едните, и другите защищават своите егоистични интереси. Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия. Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели.
към текста >>

За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува.
Начело на народите трябва да застанат такива управници, които имат пред вид интересите не само на своя народ, а на всички народи. Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия. Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин.
към текста >>

Този свят е вътре в нас.
Трябва да се явят управници, които ръководени от върховната Правда, да водят една международна политика, почиваща на схващането, че народите - малки и големи - са органи на един общочовешки организъм и че не може, следователно, един народ да се развива за сметка и в ущърб на друг. Впрочем, ако човечеството беше предоставено само на себе си, ако народите бяха оставени сами да се управляват, те отдавна биха изчезнали от лицето на земята. Ако това не става, то е, защото има един разумен свет, който стои над човешкия. Той е, който регулира цялата човешка дейност и поддържа системата на човешкия свят в равновесие. За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение.
към текста >>

Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин.
За хората този свят е невидим, но това не значи, че той не съществува. Този свят е вътре в нас. Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви.
към текста >>

Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи.
Разумните същества, които го обитават, разполагат с такава грамадна сила и възможности, каквито хората не могат да си представят. Ако пожелаят, те могат да приспят съвременното човечество и да го направят безопасно. Но те знаят, че това ще бъде безполезно, защото след събуждането си, хората ще започнат пак от там, където са се спрели. Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена.
към текста >>

А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви.
Разумният свят иска по-скоро да застави хората да започнат да мислят по друг начин. Той иска да ги накара да постъпват съгласно неговите закони не чрез насилие, а по свобода и вътрешно убеждение. Свържат ли се хората с този свят, те ще разберат, че той е абсолютно справедлив и че има пред вид правото на всички хора, на всички народи. Той иска всички хора, всички, народи да бъдат свободни. Ония народи, които искат свобода само за себе си и не се поколебават да заробват други народи, отиват явно в разрез с волята на разумния свет. А волята на този свят е да се даде свобода на всеки човек да се прояви. Под свобода ние подразбираме да се даде възможност на всеки човек да прояви божественото в себе си. Като се прояви свободно, като прояви божественото, което е вложено изначало в неговата душа, човек ще бъде истински полезен за своя народ, за цялото човечество, за цялата вселена. Да се дадат условия за проява на божественото у човека, да му се даде свободен ход в човешкия живот - това е, което изисква новото време. * * *
към текста >>

92. НИШКИ. МОЛИТВА ( СТИХОВЕ) - Д. АНТОНОВА Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Не че не е разумен.
Учителят казва: – Когато някой умре, хората виждат само пашкула, а пък самата пеперуда си ходи по цветята радостна, но не я виждат и оплакват пашкула. – Какъв е смисълът на живота? – Великата разумност изисква от нас това, което ни е дала да прорасне. Във всеки човек са вложени разумността, доброто, красивото! Един човек е глупав, защото не може да прояви разумността. Не че не е разумен. Например в пустинята един зародиш не може да се прояви, защото няма условия затова, но ако има влага и пр., той ще се прояви. Божественото вложено в човека, трябва да се развие. То не трябва да остане така. В човека има велики дарби, които чакат своето развитие. Даже и животните имат много повече дарби, отколкото подозираме.
към текста >>

От твоето отношение към Божествения свят ще зависи и отношението на другите хора към тебе.
Доброто те освобождава, а пък злото те ограничава. В божествения живот хората постоянно се подмладяват. А пък при човешкия обикновен живот хората постоянно остаряват. Това, което постоянно подмладява, е божествено, а това, което постоянно състарява, е човешко. Когато ти постоянно се подмладяваш, ти си в Божественото! От твоето отношение към Божествения свят ще зависи и отношението на другите хора към тебе. – Какъв е смисълът на страданието? – Страданието показва, че си изгубил нещо. А пък радостта показва, че си го намерил. Страданието е метод за растене. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемането на любовта.
към текста >>

93. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля.
Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло.
към текста >>

Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши.
Съпоставяте в съзнанието си речта за сеятеля на проповедника със словото на Христа. Били сте в църква, отишли сте там за утеха, за смисъл, за просветление. Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос. Не можете, следователно, да се считате в пълен смисъл на думата „добра почва" за Словото Божие. Във вас има добро, във вашето сърце гори пламък на благороден стремеж и жертва. Вие чувствувате, че всеки ден се разрастват те във вас.
към текста >>

Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло.
Има една привидна, но красива поляризация на земята на добро и зло, на духовно и светско, на душа и материя. Много философски учения са създадени върху тази красива, дълбока и неразбираема същина на живота. Много красиви и мъдри слова са изречени върху нея през всичките дни на земния живот. И тези най-важни въпроси останаха и остават все неразрешени. До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно.
към текста >>

В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва.
Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън.
към текста >>

Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение.
Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг.
към текста >>

Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство!
В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство! Злото не е изчезнало от земята, страданията не са престанали, ала днес човек е по-пригоден да разбере великата Христова мисъл, отколкото в миналото. Металът се пречиства, когато мине през огън. Светът трябва да мине през огън. Тогава ще бъде друг. Съзнанията на хората ще се преобразят, ще бъдат годни за други по-висши възприятия и прояви.
към текста >>

Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог.
Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си? - В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството. Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог. В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък.
към текста >>

94. Стихове – Д. Антонова и О. Славчева Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас.
И всички семенца на вярата, на знанието посейте в градината на своя ум. И всички семенца на надеждата посейте в своето сърце. И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот! Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие.
към текста >>

И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя.
И някои от плодовете, които се родят, давайте на онези, които имат нужда. Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот! Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат.
към текста >>

Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания?
Кое трябва да вземем за основа? Божественото, Възвишеното трябва да бъде главата, началото на човешкия живот! Великият разумен свет не ни е оставил - той е изпратил своята Любов да се проявява чрез нас. И ние трябва да я задържим. И при най-неблагоприятните условия великият разумен свят ни подкрепя. Защо са тия противоречия между хората, тези недоразумения, тия страдания? Враговете са от безлюбие. Има врагове, понеже има безлюбие. Щом обичаме всички, няма да имаме врагове. Противоречията ще изчезнат. При страданието човек трябва има един вътрешен Божествен порядък, за да може да използува страданието.
към текста >>

Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена.
Как може да се избавим от страданията? Страждущите могат да се избавят много лесно от страданията. Само с изпълнението на тези думи: "Приеми Любовта и ще се освободиш! " Как трябва да разбираме Любовта? Някой път вие считате за любов това, което не е любов. Ако обикнеш някого и заради тая любов ти си готов да прегърнеш целия свят, ти обикнеш всички хора, всички хора стават мили за тебе, тогава тая любов е Божествена. Първият момент на Любовта е като слънцето, което огрява всички! Мъдрецът, който има велика Божествена Любов, не може да гледа с пренебрежение на хората. Той гледа на всички еднакво. Той знае, защо страдащият страда и защо радващият се радва. Любовта има еднакво око за всички.
към текста >>

Дотогава той живее в един свят на ограничения.
Той трябва да знае, в кой момент какво трябва да направи за Цялото. Когато Божественото вътре в тебе ти каже да направиш нещо, направи го веднага. И тогава ще бъдеш свободен. А да се направи това, то е най-лесното нещо. Щом Божественото съзнание в човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. Какво е действието на Любовта? Хората имат сега любов, но любов, от която умират. Новата любов е, от която хората възкръсват. Божествената любов е любов, която възкресява. Нали е казано: "Като чуят гласа на Сина Человечески, мъртвите ще възкръснат." Това е гласът на Любовта!
към текста >>

Красивото обичаш в човека, чистото, святото в него!
Кое се обича? Обича се Божественото в човека. Любовта е взискателна. Тя обича хубавото. Можеш ли да обичаш порочното в човека? Красивото обичаш в човека, чистото, святото в него! Когато във всеки човек не можеш да видиш Божественото, ти си в крива посока. И всеки, който не може да види Божественото в тебе, той не може да ти бъде приятел. Новото е, ти да виждаш Божественото в другите и те да виждат Божественото в тебе. Любовта седи в малките работи. Грешката на хората е, че искат да се занимават с големи работи, а пък пренебрегват малките.
към текста >>

Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе.
И това приятелство продължава и занапред. Счупването на това шише става причина да се сприятелят. Онзи, който мисли, че никой не го обича, ти можеш да го обичаш. И музиката е един път, по който ще дойде новото в света. Как можем да се научим да пеем хубаво? Когато ще пееш, издигни съзнанието си в един възвишен свят, свържи се с красивите Божествени идеи, със светлите разумни сили в света, издигни съзнанието си към една велика Реалност, която седи в основите на Битието и тогава, като пееш, ще предадеш на другите тия идеи, които са в тебе. И те ще се свържат с великата Реалност! Сега да се подмладите всички!
към текста >>

95. DU MAITRE - LES TRIOS GRANDES FORCES Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Защото тия идеи съдържат методи за един нов красив, разумен живот, посочват път за излизане от всички днешни противоречия, в които се намира човечеството!
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Идеите на Всемирното Братство намират разбиране в чужбина. Във Франция има вече в 70 града ядра, дето се изучават идеите на Учителя. След гостуването на френските гости на Изгрева и на Рила, още повече се разраства движението на Всемирното Братство във Франция. В Париж вече всяка седмица се правят в един от големите салони репетиции на паневритмичните упражнения, при голям възторг и очарование от тия чудно красиви ритмични движения, които внасят сила, здраве, живот, радост и духовен подем във всички участващи! Защо намират тия идеи такъв голям отзвук във Франция? Защото тия идеи съдържат методи за един нов красив, разумен живот, посочват път за излизане от всички днешни противоречия, в които се намира човечеството! Със старите методи не може да се работи вече! Човешкото съзнание отдавна е надраснало вече всички стари методи, стари разбирания на живота! Днешните страдания и противоречия в човечеството показват, че трябва да се тръгне по съвсем нови пътища! Дали ще трябва пак новите идеи, творческите идеи на Всемирното Братство да се наложат на нашето общество отвън? Гостуването на Изгрева на югославски членове на Българо-Югославската търговска камара В началото на март бяха дошли в София делегати за учредяване на българо-югославската търговска камара.
към текста >>

Разумен живот".
46, София, 1940 година. Цена 5 лева. Това е една малка книжка, която тъй отговаря на заглавието си! Вътрешното ù заглавие е: „Нови насоки в съзнателния живот на природата. Налягане и напрежение. Разумен живот". Книжката, макар и малка, съдържа новите пътища, по които трябва да тръгне човешката култура. Тя досега се е лутала в безизходни пътища. Идеите, с които искат да оправят днешния живот, може би са били добри на времето си, но днес са овехтели, негодни да претворят днешните форми на живота, да бъдат основа на една изгряваща култура. Можем да кажем, че тая малка книжка съдържа цяла програма, цял план за преустройство на индивидуалния, обществен и общочовешки живот, като не се ограничава с отвлечени принципи само, но привежда и ред конкретни примери за новия начин на действие в разните области на живота. Ще приведем няколко реда от заключителните думи на книжката: „Сега човечеството е в завоя между две култури, между две епохи.
към текста >>

Сегашният свят е обречен на преобразование.
И хората ще имат такова отношение един към друг, както братът към сестрата и сестрата към брата. Сестрата може да се жертва за брата при всички условия. И братът може да се жертва за сестрата при всички условия. Хората са нежни цветя, посадени в живота, и ако те нямат топлина, светлина и влага, какво може да стане от тях? Хубостта на цветята зависи от топлината, светлината и влагата. Сегашният свят е обречен на преобразование. Раят е място, дето съществата се обичат и живеят един за друг. При новото разбиране на живота човек вижда, че неговото благо е благо за всички. Подтикът към труда при новите форми на живота ще бъде любовта. Бъдещето, което идва, е светло. Засега, обаче, човечеството минава през една тъмна зона.
към текста >>

Небето е високо организиран свят на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят.
Това е гаранция за новия ден който иде на земята! Ето няколко мисли от последната статия: „Когато хората не разбират съветите на любовта, когато станат крайно своенравни, природата им дава уроци. Иначе тя е необикновено търпелива. Едничкото нейно желание е да свършат хората с успех училището на земята, за да им се разкрият възможностите на „небето". А що означава „небе"? Небето е високо организиран свят на напреднали същества, които живеят във вечността, които постоянно творят. Това са различни училища, университети, където се учат съществата от целокупната човека раса, от която земните хора са. само една малка незначителна част. В светлината на това разбиране човешкият живот придобива друг космичен смисъл. Тогава всичко, което става днес на земята, няма да бъде за него само източник на страдания, тревоги и беди, а обект за наблюдаване и проучване". Двете горни книжки трябва да получат разпространение всред широките народни маси, всред всички кътове на обществото.
към текста >>

96. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, И КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Те са един свят за себе си.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ Те са един свят за себе си. В изобилие ги има всеки ден, всеки час. В голямо изобилие ги има в живота на всеки човек. Толкова чести са неприятностите в живота! За болшинството от хората неприятностите са малките камъчета, които издигат с време голяма непреодолима преграда. Тя е краят на личния живот.
към текста >>

Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта.
Той работи при всички условия. За него са важни добрите земни условия, за да работи с по-голямо усърдие, за да помага по-добре на другите. У него е развито твърде добре чувството за достойнство, но славолюбието му е чуждо. В работата той мисли колкото за себе си, толкова и за другите. Неговата цел е усъвършенстването на самия живот, това Божествено, незаменимо благо. Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота. Защото техният поглед е обърнат навътре към самите тях. В себе си намират първия и незаменимия ключ за всеки успех над неприятностите. Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра Божия.
към текста >>

97. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако за древността е било възможно едно какво и да е временно откъсване от живота, по право от външния свят, с цел да намери себе си — кратко казано, за днешния страшно динамичен свят, това е досущ невъзможно, освен за малцина.
Може да е чел много съчинения по тоя и други подобни въпроси, може да знае мнението на мнозина и на редица философски, религиозни и научни учения, ала само когато човек стигне до своята пълна вътрешна самота, подпомогнат също от физическо усамотение, може да ги разбере истински и да му станат плът и кръв — истинско разбиране, убеждение. В миналото разните религиозни системи са предлагали на човека временно усамотение за разрешаване на сложни и трудни въпроси, които са го занимавали, за вътрешно успокоение и намиране себе си, за влизане в хармония с Бога, с Природата, с живота. За посветените в древните религии, за посветените в техните чисти, Божествени учения е ясно, че уединението, усамотяването се е препоръчвало като метод за ученика на Божествения път за разбиране на простите истини на живота, за влизане в хармония със себе си — пречистване на чувствата и укрепване на мисълта, за намиране, прозиране Бога в глъбината на душата. За учениците на древните религии и окултни школи усамотението е било необходимо за проверка на придобитите знания — доколко те са останали жива същност. Трябва да се съжалява — или това може би е било също необходимо в развитието на човечеството, че от чистата форма на усамотение, която древните религии и окултни школи са предлагали като метод за себеизучване и познание, се е създало калугерството, което повече или по-малко е едно извращение на дълбоката вътрешна нужда от временно усамотяване. Ако за древността е било възможно едно какво и да е временно откъсване от живота, по право от външния свят, с цел да намери себе си — кратко казано, за днешния страшно динамичен свят, това е досущ невъзможно, освен за малцина. Това е така, защото за мнозинството от хората не съществува никак въпросът за нуждата от усамотение. — Животът е тъй бърз и тъй пълен с грижи и необходимости, че не остава всекиму време да мисли върху проблемите на живота. Тия проблеми са за философите и религиозните пастири и отчасти за учените! За болестите, които раздрусват нашия живот има лекари — те трябва да мислят за нас. С една реч, за всичко днес си има специалисти и всеки трябва да мисли върху специалността си.
към текста >>

Къде е смисълът в съвременния свят, в съвременните хора, в днешния живот?
Прав е един писател, който казва, че днес няма философи. А когато някой днес си постави някой дълбок въпрос за себе си, за живота и търси да му даде разрешение, за него хората казват, че е остарял. Днес е предоставено на старите хора да мислят върху въпросите на живота, сякаш това е признак на остаряване, на „сенилна дегенерация", а не една дълбока необходимост. И доколко светът е потънал в излишна външност, в излишна динамичност и специалност, сведочи пълното безсмислие, което цари навсякъде. Вземете за пример днешната западно-европейска война, която разрушава безмилостно всичко. Къде е смисълът в съвременния свят, в съвременните хора, в днешния живот? Съществува ли той у тия, които ръководят съдбините на човечеството? Разрушава се, унищожава се всичко — градове, села, живота на хората в името на мира и справедливостта ! За нас е ясно, човечеството е дошло до тия катастрофи, защото е загубило мярката за целостта на живота, защото малцина търсят себе си за да намерят живота на всички, защото малцина проникват в себе си, за да разберат простите истини на живота и колко малко в действителност са неговите истински нужди. Малко повече вглъбяване в себе си и недоразуменията и войните между хората ще изчезнат. Ала и в съвременния свят на техника и външна динамичност има пробудени умове, които разбират нуждата да останат навремени със себе си, да поразмислят за самите себе си, за живота на другите, за живота въобще, за страданията и радостите, за доброто и злото, за мъдростта и любовта, за истината и безсмислието.
към текста >>

Малко повече вглъбяване в себе си и недоразуменията и войните между хората ще изчезнат.
Вземете за пример днешната западно-европейска война, която разрушава безмилостно всичко. Къде е смисълът в съвременния свят, в съвременните хора, в днешния живот? Съществува ли той у тия, които ръководят съдбините на човечеството? Разрушава се, унищожава се всичко — градове, села, живота на хората в името на мира и справедливостта ! За нас е ясно, човечеството е дошло до тия катастрофи, защото е загубило мярката за целостта на живота, защото малцина търсят себе си за да намерят живота на всички, защото малцина проникват в себе си, за да разберат простите истини на живота и колко малко в действителност са неговите истински нужди. Малко повече вглъбяване в себе си и недоразуменията и войните между хората ще изчезнат. Ала и в съвременния свят на техника и външна динамичност има пробудени умове, които разбират нуждата да останат навремени със себе си, да поразмислят за самите себе си, за живота на другите, за живота въобще, за страданията и радостите, за доброто и злото, за мъдростта и любовта, за истината и безсмислието. Войните през последните десетилетия раздрусаха доста света, хората се обезвериха във всичко и някои правилно се насочиха към себе си. Не са малко тия единици днес, които са вкусили от водите на живот вечен в себе си. Има ги измежду прости и учени, измежду богати и бедни. Някои от тях са съумели да оставят в слово добитите опитности от „надникването" в себе си.
към текста >>

Ала и в съвременния свят на техника и външна динамичност има пробудени умове, които разбират нуждата да останат навремени със себе си, да поразмислят за самите себе си, за живота на другите, за живота въобще, за страданията и радостите, за доброто и злото, за мъдростта и любовта, за истината и безсмислието.
Къде е смисълът в съвременния свят, в съвременните хора, в днешния живот? Съществува ли той у тия, които ръководят съдбините на човечеството? Разрушава се, унищожава се всичко — градове, села, живота на хората в името на мира и справедливостта ! За нас е ясно, човечеството е дошло до тия катастрофи, защото е загубило мярката за целостта на живота, защото малцина търсят себе си за да намерят живота на всички, защото малцина проникват в себе си, за да разберат простите истини на живота и колко малко в действителност са неговите истински нужди. Малко повече вглъбяване в себе си и недоразуменията и войните между хората ще изчезнат. Ала и в съвременния свят на техника и външна динамичност има пробудени умове, които разбират нуждата да останат навремени със себе си, да поразмислят за самите себе си, за живота на другите, за живота въобще, за страданията и радостите, за доброто и злото, за мъдростта и любовта, за истината и безсмислието. Войните през последните десетилетия раздрусаха доста света, хората се обезвериха във всичко и някои правилно се насочиха към себе си. Не са малко тия единици днес, които са вкусили от водите на живот вечен в себе си. Има ги измежду прости и учени, измежду богати и бедни. Някои от тях са съумели да оставят в слово добитите опитности от „надникването" в себе си. Те са красиви и богати.
към текста >>

Животът ми отново в цивилизования свят не ме промени.
Тези души, тези хора са. благото и щастието на своя народ, на човечеството. На Бърд „е било писано" да бъде седем месеца сам на Южния полюс, да бъде при това три месеца болен, между живота и смъртта и да намери пътя към вечния живот. Той напусна полюса „като завинаги остави частица от себе си на 80°08 южна ширина: оставях там последните дни на младостта си, последния остатък от самомнение може би, от безверие безспорно. в замяна отнасях нещо, което никога до сега не бях ценил достатъчно — простата красота и чудо да чувствуваш, че си жив и едно ново, по смирено понятие за ценностите в живота. Животът ми отново в цивилизования свят не ме промени. Сега водя по-просто съществувание с много по-дълбок вътрешен мир." Той завършва: „Човек почва да се приближава към мъдростта, едва когато признае в себе си, че не е вече необходим." Много са пътищата, по които човек може да стигне до себе си. Важното е да е узрял за това. Тогава той почва нов живот.
към текста >>

98. ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако приемем, че в света има един Бог и допускаме, че някой може да ни онеправдае, ние сме в противоречие, не вярваме, че светът, в който живеем, е разумен.
Когато сме обезсърчени, да мислим, защо сме обезсърчени. Когато мислим, знаем как да постъпим. Само като мислим, ние ще имаме едно понятие за нашето бъдеще, ще имаме едно право понятие за Бога. В света съществува една велика разумност. Никой от нас не може да бъде онеправдан. Ако приемем, че в света има един Бог и допускаме, че някой може да ни онеправдае, ние сме в противоречие, не вярваме, че светът, в който живеем, е разумен. Всеки от нас може да поправи съдбата си, ако приема и реализира в себе си следното: Да вярва, че живее в Бога; да вярва, че животът е разумен; да вярва, че никое същество, не може да го лиши от онова благо, което Бог му дава в света. Каквото и да ни се случи в живота, даже да сме принудени да напуснем света на хората, Бог ще ни даде друга форма, при по-добри условия. Когато напуснахме живота на растенията, станахме животни; когато напуснахме живота на животните, станахме човеци, когато напуснем живота на човеците, ще станем ангели. Затова Христос казва: „Който обича живота си, ще го изгуби: а който ненавиди живота си на този свят, за вечен живот ще го опази". Напуснем ли сегашния живот, ще приемем друг по-висш живот.
към текста >>

Всеки от нас може да поправи съдбата си, ако приема и реализира в себе си следното: Да вярва, че живее в Бога; да вярва, че животът е разумен; да вярва, че никое същество, не може да го лиши от онова благо, което Бог му дава в света.
Когато мислим, знаем как да постъпим. Само като мислим, ние ще имаме едно понятие за нашето бъдеще, ще имаме едно право понятие за Бога. В света съществува една велика разумност. Никой от нас не може да бъде онеправдан. Ако приемем, че в света има един Бог и допускаме, че някой може да ни онеправдае, ние сме в противоречие, не вярваме, че светът, в който живеем, е разумен. Всеки от нас може да поправи съдбата си, ако приема и реализира в себе си следното: Да вярва, че живее в Бога; да вярва, че животът е разумен; да вярва, че никое същество, не може да го лиши от онова благо, което Бог му дава в света. Каквото и да ни се случи в живота, даже да сме принудени да напуснем света на хората, Бог ще ни даде друга форма, при по-добри условия. Когато напуснахме живота на растенията, станахме животни; когато напуснахме живота на животните, станахме човеци, когато напуснем живота на човеците, ще станем ангели. Затова Христос казва: „Който обича живота си, ще го изгуби: а който ненавиди живота си на този свят, за вечен живот ще го опази". Напуснем ли сегашния живот, ще приемем друг по-висш живот. Когато мислим, живеем в настоящето, когато искаме да живеем, то е животът на миналото, пък когато търсим щастието, смисъла на живота, безсмъртието, то е бъдещето.
към текста >>

Затова Христос казва: „Който обича живота си, ще го изгуби: а който ненавиди живота си на този свят, за вечен живот ще го опази".
Никой от нас не може да бъде онеправдан. Ако приемем, че в света има един Бог и допускаме, че някой може да ни онеправдае, ние сме в противоречие, не вярваме, че светът, в който живеем, е разумен. Всеки от нас може да поправи съдбата си, ако приема и реализира в себе си следното: Да вярва, че живее в Бога; да вярва, че животът е разумен; да вярва, че никое същество, не може да го лиши от онова благо, което Бог му дава в света. Каквото и да ни се случи в живота, даже да сме принудени да напуснем света на хората, Бог ще ни даде друга форма, при по-добри условия. Когато напуснахме живота на растенията, станахме животни; когато напуснахме живота на животните, станахме човеци, когато напуснем живота на човеците, ще станем ангели. Затова Христос казва: „Който обича живота си, ще го изгуби: а който ненавиди живота си на този свят, за вечен живот ще го опази". Напуснем ли сегашния живот, ще приемем друг по-висш живот. Когато мислим, живеем в настоящето, когато искаме да живеем, то е животът на миналото, пък когато търсим щастието, смисъла на живота, безсмъртието, то е бъдещето. Когато се чувствуваме нещастни, то е животът на миналото. Всяка мисъл на миналото трябва да можем да я пренесем в една идея на бъдещето, за да можем да разрешим задачите на живота. Има един живот, който изключва мисълта, има живот, който включва мисълта в себе си.
към текста >>

99. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това ще бъде научното установяване на невидимия свят.
Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията. Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава парапсихологията, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса. Дриш дава голяма важност на парапсихологията, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в мирогледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята. Това ще бъде научното установяване на невидимия свят. Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и геологията са науки. Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки. в Лондон от дълги години работи „Обществото за психични изследвания". То изследва явленията на парапсихологията по научен начин. Издало е много бюлетини, които съдържат изследванията му.
към текста >>

Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси.
Що е психометрия? Психометрията е виждане в картини сцени из живота на даден човека, когато сензитивът се допре до един предмет, който е принадлежал на това лице. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита като вън от всяко съмнение. Хубави опити по психометрия са правени от Василевски, Тишнер и Пагенщехер. Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд границата на механичното. в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
към текста >>

Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти.
Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органическите процеси. Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд границата на механичното. в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа.
към текста >>

Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа.
Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд границата на механичното. в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията.
към текста >>

Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите.
в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"[4] Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология".
към текста >>

в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят.
Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опитите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата.
към текста >>

в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр.
Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното". Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действуващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления. Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разумното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр.
към текста >>

което значи същество, разумен индивид).
Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в душата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система. Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид). в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изследователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция. Тя се състои в следното: няколко метагнома, живущи в местности, далеч една от друга, дават откъслечни съобщения, които отделно с неразбираеми, напр. отделни думи от стихотворението на един поет. Обаче, като се съберат всички тези съобщения, получава се едно цяло, което има смисъл.
към текста >>

100. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Боян Боев ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА Хубаво е понякога човек да се откъсва от всекидневното и да съзерцава звездния свят, за да се почувствува като гражданин на звездната вселена, като гражданин на една велика държава.
Боян Боев ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА Хубаво е понякога човек да се откъсва от всекидневното и да съзерцава звездния свят, за да се почувствува като гражданин на звездната вселена, като гражданин на една велика държава. Днес човек, залисан в обикновените си тревоги и безпокойства, не намира време да се откъсне от обикновения живот, за да влезе в необикновения. А какво значи това? Това значи да придобие прозрение за вечните закони, които царуват във великата Мирова Държава. Днес човек е доста напреднал в изучаване на фактите и в намиране закономерността между тях. Съвременното научно изследване се състои именно в това — да се намери причинната връзка между фактите, или с други думи, да се намерят законите, на които са подчинени явленията в природата.
към текста >>

Човек влиза в един велик свят, когато дойде в контакт с разумността, която седи зад видимите форми и тъче великото платно на живота.
Но изучаването на тези закони по начина, по който работи съвременната наука, не представлява още едно пълно познание на природата. Това представлява механическото й разбиране. Докато мислим, че тя е мъртва, безжизнена, подчинена само на механични сили и закони, ние не я познаваме. Чрез окултната наука човек добива прозрение за великата разумност в природата. Додето човек я счита за безжизнена и неразумна, той я познава дотолкоз, доколкото човек познава една книга, като изучава нейната подвързия. Човек влиза в един велик свят, когато дойде в контакт с разумността, която седи зад видимите форми и тъче великото платно на живота. Всичко в природата се явява за него облечено в една красота, която той досега не е подозирал. За него един слънчев лъч не е само вълнообразно движение на етера. За един човек с механическо разбиране слънчевият лъч представлява само етерни вълни с еди колко си билиона трептения в секунда. Но онзи, който има реално познание за природата, тези вълни, тези трептения са само външната дреха на една разумност, която работи. За него светлият лъч говори и му говори на един много красив език.
към текста >>

Един плод за него не е само една форма, резултат на физико-химични сили; когато го съзерцава, той се свързва с един велик разумен свят, който е изградил тази форма.
Всичко в природата се явява за него облечено в една красота, която той досега не е подозирал. За него един слънчев лъч не е само вълнообразно движение на етера. За един човек с механическо разбиране слънчевият лъч представлява само етерни вълни с еди колко си билиона трептения в секунда. Но онзи, който има реално познание за природата, тези вълни, тези трептения са само външната дреха на една разумност, която работи. За него светлият лъч говори и му говори на един много красив език. Един плод за него не е само една форма, резултат на физико-химични сили; когато го съзерцава, той се свързва с един велик разумен свят, който е изградил тази форма. За него едно цвете, един кристал, движението на небесните тела и пр. са резултат на разумни сили. Когато човек по този начин добие прозрение за вътрешната лаборатория на природата, дето действуват разумните й сили, той добива понятие за величието на мировата държава, в която живее. Това по-дълбоко познаване на природата не само че ще внесе нова поезия в живота, но ще събуди у човека нови подтици, нови стремежи. Той коренно ще измени своето отношение към света.
към текста >>

Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост?
Основният закон на великата мирова държава, в която живеем, е следният принцип: по-горният служи на по-долния. И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира. Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата. Страданието не е смисълът на живота. Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост? До кога ще възлизат към небесата воплите на хиляди страждущи души? Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение? Отговорът е много ясен.
към текста >>

НАГОРЕ

0.62901997566223