Търсене в текстове за 'Разбиране на Христос'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 595 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ПЪТЯТ НА ЖИВОТА. ПРИТЧИ - Ив. Тодоров Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят.
Да мислим, че съзнанието ще остане завинаги като днешното, да мислим, че днешното човешко съзнание е най-висшата степен на развитие, това значи да противоречим на принципа на развитието. Предстои едно съзнателно свързване с духовния мир. Влизаме в една епоха, в която постепенно започват дейността си известни органи в човека: органите за възприемане на духовния мир. Човек става все по-чувствителен и по-възприемчив към висшите вибрации. Затова настъпва епоха на висш спиритуализъм. И в миналото е имало духовно разбиране на нещата, но това, което предстои сега, ще бъде в по-голям размер, понеже самосъзнанието и умът днес са притурени като плод от живота, ограничен в материалния свят. 2) Събуждат се по-дълбоките сили на душата. Животът на новия човек ще бъде живот на самоотричане и жертва. Пролетта се познава, че наближава, когато поникнат първите пролетни цветя. Д-р Щайнер нарича Толстой едно от ранните пролетни цветя! Той казва: „Напр.
към текста >>

Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра.
Той казва: „Напр. книгата му „За живота" съдържа много повече мъдрост, отколкото множество томове други книги, които пълнят някои европейски библиотеки. Доктор Щайнер намира за симптоматична и книгата „Взаимопомощта като фактор на еволюцията" от Кропоткин; той казва, че тя е симптом, който показва, как в човечеството все повече и повече се ражда едно ново, по-висше съзнание: любовта като едничка основа на живота. Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос.
към текста >>

Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си.
Д-р Щайнер казва: Според един окултен закон, моментът на най-голямото самосъзнание на човека е момент на самоопределяне; а пък под самоопределяне се разбира намиране себе си; а под намиране себе си се разбира проява на любовта. Ако не стане това, почва процес на обезличаване; външният механизъм почва да управлява човека. Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2].
към текста >>

Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос.
Големият салон на окултния университет „Гьотеанум" беше украсен с голямата група „Христос" висока 9 метра. Тя изразява идеите на Д-р Щайнер. Какво е представено в групата ? Христос е с лява ръка простряна напред, като че ли пръска любов наоколо си. В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2]. С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява. По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр.
към текста >>

С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява.
В подножието му се намират две фигури: Ариман и Луцифер. Техните лица са измъчени: те са победени от силата на любовта, която пръска Христос. Ариман и Луцифер олицетворяват две сили, две опасни крайности в човешкото развитие: 1) материализма и 2) отчуждаването от физическия свет, бягането от земното, от материалното. Тези две сили са победени от Христа, от Любовта. Луцифер, освен второто, символизира и гордостта[2]. С любовта, която носи Христос, се отстраняват тези две тенденции: човек не се отчуждава от материалното, но го одухотворява. По повод на ред политически конференции в Генуа, Вашингтон и пр. за омиротворяване на света, той писа ред статии в „Гьотеанум", в които изтъкна илюзорния плод на всички тези конференции. Те се занимават само с повърхността на нещата; разглеждат финансови и икономически въпроси откъснато от всички световни проблеми на днешната епоха. Откъсват материалната страна от духовната. Във Вашингтон искат чрез конференцията по разоръжението да примирят Япония със Съединените щати и други сили, искат да примирят Азия с Европа и Америка.
към текста >>

Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще.
Всъщност, той е непрактичен, понеже не вижда скритите по-дълбоки пружини на силите, които управляват живота. Д-р Щайнер в разните области на живота се опита да приложи практически по-дълбокото знание: в областта на педагогиката, медицината и пр. Западна Европа чрез окултното (антропософско) движение на Д-р Щайнер получи нов тласък в своето развитие. Ще завърша със следните негови думи: „В бъдеще ще живее в сърцата на хората една идея за Христа, която по величие не може да се сравни с нищо, което досега човечеството е познало. Първият импулс, който се роди чрез Христа в човека, импулс, който живее и до днес – даже и у най-добрите представители – е само подготвяне за истинското познание на Христа. Досегашната християнска традиция не е достатъчна, за да се разбере Христос на близкото бъдеще. Това, което произтича от новата езотерика (за дълбокото познание на Христа), бавно ще се влива в сърцата на хората"[3]. [1]Виж „Изследванията на Райхенбах" в сп. „Всемирна Летопис", год. II, кн. 5. [2]Виж „Всемирна Летопис".
към текста >>

2. Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

„С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА (продължение от кн. 4) ОКУЛТИЗМЪТ Е ДЕЛО НА ОПИТА .......................................................................................................................... МЪЧЕНИЕ, ТРУД, РАБОТА „Мъчението става чрез насилие, трудът служи на дълга, а работата се върши винаги с Любов". „С три думи ще ви определя това, което Христос казва – мъчение, труд, работа. Някой ученик казва: „много се мъчих, докато вляза в гимназията, много се трудих, докато я свърша". Като се помъчите и потрудите, иде работата. Това е учението, което сега ви проповядвам. На тези, които са се мъчили, казвам да не се мъчат повече, а да се потрудят На тези, които са се мъчили и трудили, казвам не трябва да се мъчите и трудите. „Елате при мене, аз ще ви науча да работите" – това са думите Христови, които казва чрез цитирания стих: „Аз, Моят Дух, ще дойде да ви научи, какво да правите".
към текста >>

Законите, които изяви Христос, са написани в целия космос и в човешкото сърце.
Чрез изучаването на no-дълбоките закони, които лежат в основите на битието, ще се разберат задачите на живота и той съзнателно ще бъде поставен на разумни основи. Ще се изработят и правилни отношения към животните, растенията и целия космос. Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи божественият живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език. Така ще се сближим и с цялата природа и ще разбираме от нейния език. Без духовно осмисляне на живота не могат да се разрешат задачите на живота. Законите, които изяви Христос, са написани в целия космос и в човешкото сърце. Новата култура ще бъде в хармония със законите, написани в целия космос. Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
към текста >>

Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
Например нашите отношения с растенията ще бъдат правилни, когато ги разглеждаме като същества, в които работи божественият живот, когато се свържем с разумното, което работи зад формата, И тогаз те ще ни заговорят и ние ще разбираме техния език. Така ще се сближим и с цялата природа и ще разбираме от нейния език. Без духовно осмисляне на живота не могат да се разрешат задачите на живота. Законите, които изяви Христос, са написани в целия космос и в човешкото сърце. Новата култура ще бъде в хармония със законите, написани в целия космос. Центърът на новата култура ще бъде Христос и истинското разбиране на Неговото Учение.
към текста >>

3. Духът на свободата – Робиндранат Тагор Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос.
Важното е тук дали имаме съзнателна връзка с живата природа, използваме ли благата, които тя ни дава за нашето развитие и усъвършенстване и стремим ли се съзнателно да изпълним законите, които са положени в основата ù. Всяко едно движение, което не може да ни даде знания как да използваме най-разумно благата, които ни дава природата и да носи името „духовно”, всъщност не е такова. И тъй, духовни движения са тези, които са се посветили на съзнателно служене на живата Природа, на Бога, и които са за съзнателна връзка с разумните сили на тази Природа. Истински духовни движения е имало винаги, има и сега. Такива са били всички общества на миналото, от които впоследствие са произлезли религиите, а тези последните пък, от своя страна дават църквите. Такива са били ученията на великите Учители – Кришна, Буда, Хермес, Заратустра, Мойсей, Христос. Защото, трябва да забележа, че тези велики Учители, не са създавали религии, но са имали велики школи за обучение на ученици, подготвяни да разнесат техните слова на тези, които трябва – и с това да дадат тласък и, ако е потребно, нова насока на културата и цивилизацията. И като външна, вторична последица на тяхната дейност се явяват религиите. Те всички са били Учители във великите окултни школи на миналото и те всичките са свързани в едно велико Братство, което планомерно и с голямо и дълбоко знание ръководи съдбините на човечеството. Те са светилниците за пътя на човешката душа към нейното съвършенство. Tе са винаги между хората и дават тласък на човешката култура и прогрес; но те рядко се явяват открито, за да бъдат зарегистрирани като исторически личности, и затова е доста трудно да се даде духовно обяснение, обосновано на фактическа основа на историческите явления.
към текста >>

Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече.
Имаме два вида признаци – от една страна разлагането на старата култура с всичките и противоречия и хаос, които царуват както в главите на хората, така и в техните отношения, в техния външен живот; и хората, оставени сами на себе си не могат да намерят изход от това положение. От друга страна имаме израснали и първите цветя на пролетта – първите пионери на новата култура се обаждат от всичките краища на земята и вещаят за човечеството нов живот и нов свят. Това са онези будни души, които предчувствуват раждането на новото и се предават всецяло на него. Техните души са пробудени и те схващат новата енергия, която иде от слънцето за обновление живота на земята. Забелязва се също едно търсене от страна на всички хора, търсене на нещо по-реално, по-устойчиво, на което да могат да се опрат. Забелязва се повсеместно недоволство от старото, разбиранията на хората започват малко по малко да се освобождават от традиционните заблуждения и свободното разбиране на живота си пробива път все повече и повече. Като краен резултат от всичко съществуващо и като предвестник за новата култура, се явяват и духовната и физическата или кървава революции. Духовната революция, това е онова разтръскване на хората, при което те се усъмняват в реалността на досегашния си живот, и от което всички днешни ценности изгубват цената си; религията ги не задоволява; науката – също. Тогаз се разкъсва завесата и скованата човешка мисъл се освобождава; досегашните разбирания и понятия на хората за живота и света се разклащат – „животът” се руши. Хората започват все повече и повече да се поддават на новите идеи и схващания. Започва да се формира вече нов мироглед, който ще послужи за основа на новата обществена форма.
към текста >>

4. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма.
Съзнанието разполага с капитал –паметта и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни условия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се срещат животни с почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качество само на човека. Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена.
към текста >>

Свръхсъзнателен е бил Христос.
Тя почувства своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с окрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога. То свързва душата с нейния първоизточник. Свръхсъзнателен е бил Христос. Всички издигнати хора на вековете са имали, повече или по-малко, свръхсъзнателен живот, независимо от това как ще се нарича това. Всеки човек преживява минути на свръхсъзнание при една топла, искрена истинска молитва. Молитвата е мобилизация на възвишеното, благородното, доброто, божественото, в душата и свързване с животворящата основа на живота с Бога. Днес голямата част от хората живеят съзнателен живот; даже има хора, които не отиват по-далеч от животните и живеят чисто подсъзнателно, рефлексно. Страданията и опитностите на хората събужда бавно, но все по-настойчиво тяхното самосъзнание.
към текста >>

Навярно затова е казал Христос „Царството Божие е във вас”.
Живот който „инстинктивно” от всички същества се желае, живот на братство и любов, живот на взаимопомощ. Като че ли всички живи твари са се събрали на съвет да решат, че именно този живот трябва да бъде цел на всички същества. Който не е съгласен да живее един живот на братство и любов, живот на взаимопомощ, то тия наши мисли с него не искаме да споделим. От много места вече се повтаря един и същи вик: „не искам с нищо друго да се занимавам, не искам за нищо друго да пиша и говоря, което не ми помага на мен и на моите братя да се приближим към съзнанието, че сме братя, към практическия живот, основан на формулата, изразена от Христа „Любете друг друга”. Събужда се старото забравено убеждение, че истината се намира в човешката душа, в самия него, ето защо вниманието се наклонява към самите нас. Навярно затова е казал Христос „Царството Божие е във вас”. Външното, заученото знание и условията са само акушерка, която ще помогне, ако стане нужда, да се яви истината на нов свят. Ако някой човек или науката, чакаме да ни даде разрешение на жизнения въпрос на новия живот, то тази наука или човек, къде са научили това, което нам ще кажат, не е ли от самите себе си, от вътрешното себе, от където и мравките и пчелите „сравнително” получават своите истини; и не ли е вярно, че истината получена отвън не е още истина за нас, тя не е наша. И че един ден непременно ние лично ще трябва да я достигнем в себе си. Не е ли вярно че ние се нуждаем само от акушер, а не друг вместо нас да ражда. Че целта на Бога не е ли да ни накара да раждаме?
към текста >>

5. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения?
Други и пък, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководили човечеството. Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота.
към текста >>

Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват.
Тия именно площадни философи са вдъхнали на хората сегашните им схващания за живота и света. Едно от твърденията, които тия философи са внедрили в човешките глави е, че човек се ражда за да умре. Ала каква философия има в това? То е все едно да речеш: този велик художник е създал своята картина, за да я унищожи, този велик ваятел е изваял своята статуя, за да я разруши, майката е родила своето дете с неговата хубава главица, за да я смаже. Какъв смисъл има такова едно разбиране с неговите крайни, но безосновни заключения? Друго едно лъжливо разбиране на живота е, че той е бил борба и следователно хората трябвало да водят войни, трябвало да се избиват. Дали трябва - това ни показват ония ужасни образи на войната: не ще ги поменаваме, че всеки ги познава. Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение.
към текста >>

Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая.
Но и днес из улиците ще срещнеш призраци - не безплътни, а с недъгава, изпосталяла плът, закърпена тук-там, или набавена с дърво – инвалидите! И те са живи свидетели за заблудите на площадните философи. Тия философи днес държат всички амвони на живота: и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Това не са ония велики Синове на Истината, които са дали на хората истинско, здраво учение. Това не са човеците, които са разбирали дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране на живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си замине за онзи свят: - или в ада, или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. А тази задача не се разрешава за 1, за 103, за 1000, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви, може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен, сиреч когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде, какво нещо е великата Мъдрост, която повдига целокупното човечество. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да разбират.
към текста >>

Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи.
Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежи пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се е учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се е учил, е знаел. Това е друго площадно разбиране Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, в една от най-знаменитите школи. Той сам казва: „Както ме е Отец научил, така върша.” Това ще рече, че той се е учил там, дето другите площадни философи не са се учили Той е учил при Бога. А да се учиш при Бога ще рече, да минеш оная школа, в която има Единство. В тази школа са най-добрите учители. Тя не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези, никакви теории.
към текста >>

Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си.
Искат да ни убедят, че тия условия диктуват и постъпки и дела. Запример твърдят, че условията заставяли орела да речем, да яде месо. Но тогава кой заставя гълъба да яде зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал.
към текста >>

Това е площадно разбиране на живота.
Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм? Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати. Те са опитвани, опитвани! Дълбоко погледнато, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предходни причини, предизвикани от миналото. Понеже природата е разумна, тя съхранява с абсолютна правда живота на Цялото.
към текста >>

6. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма.
към текста >>

Христос представя в тая глава два отличителни типа.
Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура. Нека съпоставим техните отличителни черти паралелно, за да се осветлите върху техния бит и духовен характер. Думата „фарисей" произлиза от еврейската дума „параш" което значи „да разделяш". Има и една арабска дума „фарси", която произлиза от същия корен и значи нещо изрядно по форма. Христос представя в тая глава два отличителни типа. Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до техния душевен склад. Само така можем да си уясним вложената в текста идея и да се възползуваме от нея.
към текста >>

Христос е бил велик художник.
Един талантлив художник, запознат с науката за човека, би нарисувал тия два типа с всичките им отличителни черти. Какви са отличителните черти на фарисея и какви на митаря? Не е достатъчно да се каже: „той е фарисей" или: ,,той е митар", а трябва да знаем и външните белези на техните лица, на техните ръце, на тяхното телосложение, устройството на тяхната глава. След туй трябва да се доберем до техния душевен склад. Само така можем да си уясним вложената в текста идея и да се възползуваме от нея. Христос е бил велик художник. Той е дал две отличителни черти на тия два характера и по тях аз ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Как ще можете да опишете човека само по няколко думи, които са казани за него? " Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които са се занимавали дълго време със сравнителна анатомия, изучили са устройството на животните тъй добре, че ако им дадеш най-малката част от някое допотопно животно, могат да опишат ръста му, да съпоставят всичките му части, да турят мускулите и жилите му и по тоя начин да възстановят изчезналата форма.
към текста >>

Защо Христос изважда този тип?
Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум, с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството.
към текста >>

Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш.
Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещия строй на обществото – „зората на новата цивилизация". Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейка цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се различават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа, облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Когато фарисеят се молеше, Христос го гледаше и му казваше: ,,Твоята душа е размътена, твоите праотци не са живели такъв чист живот, както ти си въобразяваш. Ти мислиш, че не си като другите хора, но в миналото си бил като тях, па и сега не си много далеч от техния уровен". Както и да изтълкуваме този факт, дали според учението на индуските философи за превъплътяването; или според учението на египетските мъдреци за трансмигрирането; или според учението на кабалистите и окултистите за еманирането (изтичането и усъвършенствуването на духа или според съвременното философско учение за наследствеността – безразлично. Тия учения и теории са само помагала за нас, да си уясним някои неща по-добре, да ни станат явленията на човешкия живот по-ясни и по-разбираеми. Обаче, основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина.
към текста >>

Христос знае това.
За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван четиринайсет години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелия пророк Натан не се поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещето потомство. За Соломон е казано, че имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и доволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговия род и, когато хората Му казват: „Учителю благи", възразява им: „Защо ме наричате благ? – Благ е само един Бог". Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкова благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение.
към текста >>

Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си.
Брада – с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос – развит, възкъс, дебел, широк в крилата си - признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете. всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области – силно развити; уши – възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава –,,бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствувам, дано Господ да ни прости греховете". Очи има кафяви или винени – белег на естествена мекота и добродушие, които чакат само своето време за да се проявят. Главата – правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките и той не се свени да ги изповяда и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма предвзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея той е поставил образа на добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз?
към текста >>

И какво казва Христос?
Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия; не се сравнява с по-ниско стоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? Трябва да се повдигна, трябва да бъда като Тебе. Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса.
към текста >>

И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса.
И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква.
към текста >>

Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"?
Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот. Някои разбират, че истинска молитва може да се принесе само в черква. Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон.
към текста >>

Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си".
Вижте, тази молитва, която ще принесете в черква, има ли известна връзка със семейния живот, може ли да ви помогне? И тази черква трябва да я намерите, де е тя? Учителят най-първо преподава на учениците за известни елементи и ги оставя сами да разрешават задачата, да намерят отношенията на известен закон. Казва се на едно място в Посланията: ,,Вие сте храм Божи". Яко ние сме храмове Божи, като влезем в тайната ни стаица пред Бога, как трябва да влезем? Ако влезем като фарисея, Христос ще ни каже: „Не сте постигнали целта си". Ако влезем като митаря и признаем погрешките си, обещаем, че ще ги изправим, ние ще сполучим и ще чуем Христовия отговор: ,,Ти си оправдан, имаш бъдеще”. Може би учителят да намери в тетрадката много погрешки, ученикът не трябва да каже: ,,Колко е дребнав – само търси погрешки"! Той може да я зацапа, може да задраска 4-5 думи и ученикът да каже: „Развали ми тетрадката”. Да, ама ако искаш да бъдеш съвършен, ти трябва да му се благодариш, че ти е обърнал вниманието на тия погрешки, защото трите погрешки може да станат и повече. Изправи ги, не ги оставяй.
към текста >>

И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи".
Следователно, обръщайте внимание, както върху една добродетел, тъй и върху една погрешка. Ако y един човек, който е водил порочен живот, е останала само една добродетел, то е онова въженце, пуснато в бурното море на живота, за което ако се хване, може да излезе на сушата. Следователно, последната погрешка, която може да остане, е много лоша, за да погуби човека, както последната добродетел е много силна, за да спаси човека. Те са, които могат да изменят нашия живот. Това е закон. И затова Христос казва: „Не бивайте немарливи". У фарисея имаше по-благородна черти, отколкото у митаря; той седеше в много отношения по-високо, но имаше една последна грешка – гордостта, която можа да го смъкне в ада. Митарят беше голям грешник, но беше му останала най-последната добродетел – смирението. И той казва: „Аз ще работя за спасението си". И Бог даде благословение нему, защото той имаше надежда, че ще се поправи в бъдеще.
към текста >>

7. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода.
Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо религиозно. Това е издигане цената на всяка постъпка. И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен. Само тогаз той работи; инак той се мъчи или се труди. Човек от културата на мъчението и на труда трябва да се издигне до културата на „работата".
към текста >>

Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма.
И в тревата, и в цветята, и в дърветата, и в мушичките, и в изворите, и навсякъде ти ще обичаш Бога, Който работи в тях. Тогаз ти с благоговение ще се приближаваш до всяка човешка душа, защото тя е изявление на това Великото. „Корените на тая душа са извън времето и пространството" казва Учителят. В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света. Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма. Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма.
към текста >>

Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите".
В глъбините ù обитава един красив свят, дето растат най-чудни цветя. И тогаз всеки твой акт, ще бъде изявление на твоето отношение към Първото Начало, Великото в света. Когато човек има старото разбиране на труда, „търговците на глоби" и „среброменителите" са в храма. Освен външно значение, този евангелски разказ има и вътрешно, мистично значение. Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата.
към текста >>

Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда.
Нали храм е самият човек? Христос изгони от храма „търговците на глоби" и „среброменителите". Същото ще стане днес в човешката душа. Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата. Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо? Защото животът у него е по-малко.
към текста >>

Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие.
Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе. При това ново разбиране на труда, последният ще носи радост и щастие. Тогаз трудът ще стане нещо приятно и красиво. Щастието е в служенето на Бога. Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият човек, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява човека, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота.
към текста >>

При това ново разбиране на труда, последният ще носи радост и щастие.
Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе. При това ново разбиране на труда, последният ще носи радост и щастие. Тогаз трудът ще стане нещо приятно и красиво. Щастието е в служенето на Бога. Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият човек, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява човека, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота. Днешният начин на труда, към каквато категория и да спада той, е мъчение, робство. Каквато форма и да има труда, колкото и наглед да е привлекателен, той пак се счита повечето пъти като бреме, понеже се разглежда само като средство за задоволяване целите на личността.
към текста >>

При новото разбиране на труда ние влизаме вече в контакт с източника на живота, с Първата Причина, с Великото.
Тогаз трудът ще стане нещо приятно и красиво. Щастието е в служенето на Бога. Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият човек, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява човека, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота. Днешният начин на труда, към каквато категория и да спада той, е мъчение, робство. Каквато форма и да има труда, колкото и наглед да е привлекателен, той пак се счита повечето пъти като бреме, понеже се разглежда само като средство за задоволяване целите на личността. При новото разбиране на труда ние влизаме вече в контакт с източника на живота, с Първата Причина, с Великото. А преживяването на този контакт, това еж най важните моменти в човешкия живот. Те имат голямо влияние за цялото по-нататъшно развитие на човека. Това преживяване дава мощен тласък на неговото развитие. Един природен закон; условие за разцъфтяване душата, за събуждане на талантите и дарбите ,,Сега във вас трябва да се роди новото съзнание; всяко ваше действие да бъде един акт любовен. И всичко да бъде, като че го вършите само за Бога.
към текста >>

Но това може да стане само при туй ново разбиране на труда.
Въпреки общото, което имат душите помежду си, всяка душа си има свой особен тон. Всяка душа е ценна, понеже у нея има нещо особено. Всеки би могъл да извърши нещо, което никой друг не би могъл да извърши. Това ценното, красивото, особеният тон, който има всяка душа, трябва да бъдат проявени в живота. Това ще съдействува, както на индивидуалното развитие, така и на общото развитие на човечеството. Но това може да стане само при туй ново разбиране на труда. Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от любов, ще се наредят условия да получиш още по-големи. И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение.
към текста >>

При такова разбиране на труда, каквото и да почне човек, то ще донесе благодат за всички околни.
Тя има силата да преобразява. И само тогаз ще се образува онази връзка между него и слушателите му. Бог ще се прояви чрез него. Ще стане проводник на един висш живот. У слушателя ще се събуди подтик да служи на Красивото. При такова разбиране на труда, каквото и да почне човек, то ще донесе благодат за всички околни. Тук има и друго едно обстоятелство. При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него. Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено не за пари, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата. нещо невидимо, но пълно с красота, ще изпълва атмосферата и ти ще го чувствуваш.
към текста >>

При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него.
Бог ще се прояви чрез него. Ще стане проводник на един висш живот. У слушателя ще се събуди подтик да служи на Красивото. При такова разбиране на труда, каквото и да почне човек, то ще донесе благодат за всички околни. Тук има и друго едно обстоятелство. При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него. Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено не за пари, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата. нещо невидимо, но пълно с красота, ще изпълва атмосферата и ти ще го чувствуваш. Когато това ново разбиране на труда се приложи във всички области на живота, тогаз атмосферата, в която живеем, ще бъде пълна с поезия и благоприятна за събуждане на душата. Великата задача, която трябва да се разреши на земята.
към текста >>

Когато това ново разбиране на труда се приложи във всички области на живота, тогаз атмосферата, в която живеем, ще бъде пълна с поезия и благоприятна за събуждане на душата.
Тук има и друго едно обстоятелство. При новото разбиране на труда, каквото и да изработиш ти влагаш нещо ценно в него. Затова Учителят казва, че в бъдеще училищата, напр., трябва да се изграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника, изкуство, но и по сърце. Ако едно училище е построено не за пари, а от любов, тогаз това училище ще има атмосфера подходяща за събуждане на красивото в душите на децата. нещо невидимо, но пълно с красота, ще изпълва атмосферата и ти ще го чувствуваш. Когато това ново разбиране на труда се приложи във всички области на живота, тогаз атмосферата, в която живеем, ще бъде пълна с поезия и благоприятна за събуждане на душата. Великата задача, която трябва да се разреши на земята. „Това е великата задача, която трябва да се разреши на земята. Това е пътят км вечния живот. Тогаз старите ще се подмладят, а младите ще станат силни." ,,В новата култура, като отидеш някъде, ще свършиш някоя работа, без да ти плащат. Такива трябва да бъдат хората на новия идеал." ,,Аз ще дойда на нивата ви да работя, и от там мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам.
към текста >>

Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от друго естество." Учителят.
„Това е великата задача, която трябва да се разреши на земята. Това е пътят км вечния живот. Тогаз старите ще се подмладят, а младите ще станат силни." ,,В новата култура, като отидеш някъде, ще свършиш някоя работа, без да ти плащат. Такива трябва да бъдат хората на новия идеал." ,,Аз ще дойда на нивата ви да работя, и от там мога да дойда в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам. Даром ще работя. Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от друго естество." Учителят. Разумни сили работят в цялата природа. Всички дарби, способности, знания, условия, които имам и имаш са благодарение на тях. Всъщност всичко е дадено даром отгоре. Това, което ти получаваш отговор, то е изявление на любовта на тези разумни сили. Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе.
към текста >>

Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе.
Това разбиране ще дойде, когато ние станем хора от друго естество." Учителят. Разумни сили работят в цялата природа. Всички дарби, способности, знания, условия, които имам и имаш са благодарение на тях. Всъщност всичко е дадено даром отгоре. Това, което ти получаваш отговор, то е изявление на любовта на тези разумни сили. Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе. За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова. Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика.
към текста >>

За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение.
Разумни сили работят в цялата природа. Всички дарби, способности, знания, условия, които имам и имаш са благодарение на тях. Всъщност всичко е дадено даром отгоре. Това, което ти получаваш отговор, то е изявление на любовта на тези разумни сили. Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе. За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова. Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика. А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането.
към текста >>

Това е при новото разбиране на труда.
Всъщност всичко е дадено даром отгоре. Това, което ти получаваш отговор, то е изявление на любовта на тези разумни сили. Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе. За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова. Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика. А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането. Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги.
към текста >>

А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича.
Това, което ти получаваш отговор, то е изявление на любовта на тези разумни сили. Когато имаш старото разбиране на труда, ти си в противоречие с тая велика действителност, която е около тебе. За да стане ясна разликата между новото и старото разбиране на труда, нека си послужим с едно сравнение. От извора постоянно изтича вода, но винаги на мястото ù произвежда нова. Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика. А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането. Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда.
към текста >>

Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги.
Това е при новото разбиране на труда. А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика. А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането. Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите.
към текста >>

Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда.
А онзи, който е с старото разбиране на труда, той не дава, от него вода не изтича. Тогаз той е застояла вода, от която живот не блика. А там, дето водата се застои, става разлагане, развиват се отрови и идва процесът на израждането. Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот.
към текста >>

Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата.
Има едно мерило за преценка на нещата! Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа.
към текста >>

При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите.
Онзи със старото разбиране на живота е винаги мрачен, недоволен, в съмнения, тревоги. Погледни онзи, който живее за Бога, за другите, при новото разбиране на труда. Той е винаги плен с радост, с изобилен живот. Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа.
към текста >>

При старото разбиране на труда между душите има смяна.
Той прилича на съсъд, в който животът е толкоз изобилен, че прелива: и наистина, всеки, който отива при него и той става радостен, ободрява се, добива вяра. Това вече показва, при кое разбиране ние сме в хармония със законите на природата. При старото разбиране на труда ние туряме преграда между нас и другите. Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите. Досега човек се е мъчил и се е трудил, а сега ще почне да работи. И туй ще дойде, понеже всичко това съществува вътре в човека.
към текста >>

Новото разбиране на труда ще свърже душите.
Тогаз в своето подсъзнание, ако не в съзнанието си, ние мислим, че сме едно същество, откъснато от другите, откъснато от колективния живот. И понеже тази мисъл е невярна, тя внася в човека отрова и процес на разлагане. При старото разбиране на труда между душите има смяна. Когато двама говорят, това не е разговор на душа с душа. Това е култура на студа. Новото разбиране на труда ще свърже душите. Досега човек се е мъчил и се е трудил, а сега ще почне да работи. И туй ще дойде, понеже всичко това съществува вътре в човека.
към текста >>

8. Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите – Б. Боев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин.
ЗАЩО ГО СЛУШАТЕ? Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение.
към текста >>

Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас.
ЗАЩО ГО СЛУШАТЕ? Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот.
към текста >>

Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота.
ЗАЩО ГО СЛУШАТЕ? Има два начина за разбиране на великата Истина в живота: външен и вътрешен начин. Външното разбиране определя отношенията, които съществуват между хората, между нашите ближни и между самите нас. Вътрешното разбиране определя отношенията между нас и Великото Начало на живота. Всеки човек, който няма тези отношения, той е на кривата страна. Съвременната математика, напр., работи с четири действия: събиране, изваждане, умножение и деление. Божествената математика, обаче, борави само с два от тия процеси, а именно, със събиране и умножение. Изваждането и делението пък съществуват главно във физическия живот. В тия действия няма нищо положително. Защо?
към текста >>

Затова именно, Христос казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл на тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина на нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз.
Съвременните хора искат да знаят Истината. Кому се казва Истината? - Само на онзи човек, който е свързан с Божествения СВ"Г. Евреите казваха: -Луд е, бяс има, защо Го слушате"? - Това е гласът на света, от който всеки човек трябва да се освободи. Затова именно, Христос казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Когато човек се проникне от дълбокия смисъл на тия думи, той ще се свърже с Първичната Причина на нещата и ще чуе в себе си тих глас, който ще му каже: „Твоят път, това съм Аз; твоята истина, това съм Аз и твоят живот, това съм Аз. В този Път ще ходиш ти. Тази Истина е за тебе. Този живот ще се проявява в тебе". Когато човек чуе този вътрешен глас в себе си, душата му ще се изпълни с радост, с веселие, с живот Няма по велик момент от този, да чуеш гласа на Онзи, Когото си очаквал от хиляди години! ========================== Животът на човека не е нищо друго, освен изпитания - те са пробният камък, с който се изпитва характера на човека.
към текста >>

9. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И Христос е техният градинар.
Аз имах време да се нарадвам на щастливата среща. Откак избухна кървавият катаклизъм, който опустошаваше Европа, не се ли обръщаше печално сърцето ми към този човек ? Малко след като минахме Фонтенебло, Андреас прекъсна мълчанието. Той каза между другото: – Външните блестящи действия са ценни, но делата, които само Бог вижда, ги надминават. Първите са цветя, а вторите - семенца. И Христос е техният градинар. Вторите извършват само тези, които знаят да мълчат. Познаваш ли хора, които знаят да мълчат? – Да. – Да, всеки мълчи, но тъй, че съседът му да забележи, че той крие една сензационна истина. Андреас се засмя леко и продължи: – Има едно вътрешно или умствено мълчание.
към текста >>

Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ.
Изглеждаше, че беше зрител на всичко, което ми казваше. Той обясни на мен, мене-самаго, показвайки ми най-скритите кътове на съзнанието ми. Погледът му пронизваше гъстата тъмнина на изчезналите векове. Тук не мога да повторя всичко, което той ме научи тая нощ. Много причини има, които се противопоставят на туй. Но представете си най-голямата умствена съсредоточеност, която функционира в съгласие със съвършената бистрота на ума; представете си едно мигновено разбиране, една памет силна за най-малките подробности; голяма чувствителност, простираща се както по отношение на съвременниците, така и по отношение на същества, отдалечени по време и пространство; представете си една радост твърде задушевна, спокойна, светла, - това беше състоянието на душата ми през тая нощ. Умората, треската, тежестта и сънливостта бяха забравени. Обаче думите не могат да изразят приятната, идеалната бодрост, силната жизненост, ясното доверие, които къпеха с ясните си вълни отслабналия ми дух. Това щастие и щастието, което го последва, считам, че никога не мога изплати, даже и да страдам непрекъснато с цялото си същество през целия си живот. Едничката ми мъка е, че толкоз души минават тъй близо до Небето, без да го познават, но не защото то е скрито, а защото те, не излизайки от себе си, не искат, нито могат да го възприемат, тъй като те не виждат.
към текста >>

10. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън!
ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН! Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън! " Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди. Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот. Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е.
към текста >>

Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира.
„Лазаре, излез вън! " На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува. Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание. Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота.
към текста >>

Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън.
" На кого може да се каже „излез вън"? - Само на разумния, на съзнателния човек, който мисли, чувствува и действува. Само на човек, който разбира, може да кажете „излез вън, влез вътре, ела тук, иди там" и т.н. Безпредметно е да се каже на някой камък или на някое дърво да се махне от пътя ви - те не разбират, те нямат съзнание. Следователно, противоречията в живота произтичат от неразбиране положенията, в които човек се намира. Бог каза на Адама да излезе вън и Христос каза на Лазара да излезе вън. Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота.
към текста >>

Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън!
Тук имаме две еднакви фрази, но със съвършено противоположни резултати. Докато Адам не беше сгрешил, той живееше в рая. Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън?
към текста >>

Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън!
Щом сгреши, той излезе вън, в света, дето беше изложен на страдания и смърт. Значи, Адам беше изпъден от живота. Когато Лазар чу думите „излез вън", той излезе от гроба, за да бъде въведен в живота. Докато беше в гроба, Лазар всичко чуваше и разбираше, той имаше съзнание за това, което ставаше около него и чакаше само момента да отвори Христос гроба му и да каже: „Лазаре, излез вън! " Щом чу тези думи, той сам излезе от гроба, не чакаше никой да му помага. Христос и днес стои пред гробовете на съвременните хора и казва: „Излезте вън! " Почти всички хора се намират при тежки, неблагоприятни условия на живота и викат, плачат, молят се на Бога да ги извади от тези затруднителни условия, в които са изпаднали. Трябва ли Бог сам да дойде да ги вади от гроба? Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън.
към текста >>

Христос каза: „Лазаре, излз вън!
Не чуват ли гласа на Христа, Който ги вика да излязат вън? Нека постъпят като Лазара, сами да излязат от мъчнотиите на живота. Други поставиха Лазара в гроба, но той сам трябваше да излезе вън. Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука.
към текста >>

Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба.
Същото се отнася и до съвременните хора: други ги поставиха в мъчнотиите на живота, но те сами трябва да излязат вън. Ако те чакат да дойдат тези, които са ги поставили при мъчнотиите на живота и да ги извадят от това положение, още дълго време ще чакат. Христос каза: „Лазаре, излз вън! ”. И Лазар сам излезе. Когато съзнателният човек чуе тези думи и той сам трябва да излезе от гроба. Днес много хора казват, че Господ им говорил, както Христос проговорил едно време на Лазара, когато бил в гроба. Когато Бог проговори на човека, ако е мъртъв, той възкръсва; ако е болен, оздравява; ако страда, страданието му се превръща в радост; ако се намира в противоречия, те моментално изчезват. Всички учени, всички велики хора са възприемали и разбирали Божия глас и под Негово влияние те са могли да открият това, което днес наричаме изкуство, музика и наука. Те са богатите хора в света, на които всички казват: „Влезте вътре! " Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън!
към текста >>

Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън!
" Тяхната кесия е пъпна. Когато влезете в някоя гостилница с празна кесия, гостилничарят казва: „Излезте вън! " Когато кесията ви е пълна, гостилничарят казва: „Влезте вътре! " Същото нещо стана и с Лазара. Когато забогатя, той влезе в гроба. Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек.
към текста >>

Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън.
- излез. Каже ли ви: влез! " - Влез. Да се подчиниш на Божествения глас, това не е военна дисциплина; това е акт, извършен по любов. В Любовта заповеди няма Там всичко се върши доброволно. Христос обичаше Лазара, и Лазар обичаше Христа, затова, като чу Неговия глас, веднага излезе вън. Божественото начало е заровено днес в гроба. То трябва да се разрови, да възкръсне и да възтържествува. Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава.
към текста >>

И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"!
Всички хора трябва да се вслушват в Неговия глас, да Го разбират и да му се подчиняват, за да придобият живота, който търсят. Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън! Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек. И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"! В това седи силата на съзнателния човек. Днес хората се считат Синове Божии. Обаче, Синът Божий чува гласа на своя Баща и Му се подчинява. Ако някой не чува Неговия глас, какво показва това?
към текста >>

Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"!
Ако при съвременната криза на живота хората чуят Неговия глас и излязат вън, те ще се освободят от всички терзания и мъчнотии. Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да уповава. На това нещо, именно, един ден Господ ще застане и ще каже: „Излез вън! Понеже си бил доволен на малкото, влез сега в благоволението на своя господар." „Малкото" е зародиш, който очаква своето развитие и от който ще покълне съзнанието на бъдещия човек. И тъй, когото турят в гроба, трябва да знае, че Христос ще дойде при него и ще му каже: „Излез вън"! Дойдат ли известни мъчнотии, страдания или болести, с които хората не знаят как да се справят, нека кажат: „Ще дойде Христос"! В това седи силата на съзнателния човек. Днес хората се считат Синове Божии. Обаче, Синът Божий чува гласа на своя Баща и Му се подчинява. Ако някой не чува Неговия глас, какво показва това? Божият глас е свещ, която веднъж запалена, никога не изгасва.
към текста >>

11. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон.
Мистичният живот има две страни: от една страна усилието, а от друга страна - дарът. Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка.
към текста >>

Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание.
Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането. Да чувствуваш, да мислиш, да желаеш и да действуваш - за Христа всичко е една единствена постъпка. Материи, форми, видове, есенции, субстанции, етер, богове и пр., за Христа всичко това е само едно нещо: Животът. Нашето съзнание класифицира, синтезира нещата, но Христос не се обръща към тази или онази наша способност, но на централното съзнание. Той иде при нас от Единният живот и ни показва Единния живот и се изразява с езика на Единния живот. Ако той прави понякога различия, това е поради нашето късогледство, но Той вижда Цялото. В същото време, когато говори, Той обича и реализира. Затова учениците му трябва да живеят в единство. Препълнени с нежност, с опитността на вътрешното свързване с Божествения свет, те трябва всяка минута да се самоотричат, да помагат и да страдат с радост от любов към своя Учител.
към текста >>

Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим.
Те отварят очите им за свръхземното и изпълняват молитвите им. При тези изпитания смирението се задълбочава и любовта се пречиства. Но при тая степен, както и при всички други, може да не се случи нищо необикновено и затова единствените белези за степента са чистотата на желанието и усърдието в дейността. * * * Седмото състояние можете да си го представите със следната картина: Ангелите ще запалят в сърцето ви една тъй гореща любов, че ако в началото трае повече от няколко минути, вие бихте умрели. Това са първите признаци за единението, за трансформирането на съзнанието от човешко в божествено. Това е истинското новораждане, за което Христос говори на Никодим. Бог отваря своите съкровища на градинаря и изпълнява предварително всичките му желания. Такъв човек се държи в равновесие между относителното и абсолютното. Само той има право да каже: „Аз съм последен, аз съм нищо, аз не мога нищо". Той може да излиза във времето или да влиза във вечното, според желанията си. Той е свободният човек.
към текста >>

12. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това е механическо разбиране на нещата.
,,Ако живееш лош живот, има други същества в ада, на които даваш сила; те ще растат и ти ще се свържеш с тях. Ако извършиш най-малкото добро, хиляди същества могат да извършат големи добрини". Учителят Човек се мами, като мисли, че живее изолиран живот. Неговият живот се отразява върху живота на Цялото, и животът на Цялото се отразява върху неговия живот. Ето защо късогледство е да съдим за резултата от една постъпка само по преките външни резултати, които виждаме от нея. Това е механическо разбиране на нещата. Всяка постъпка има ехо в цялото Битие. Ако човек работи по новия начин, ако любовта лежи в основата на постъпките му, тогаз животворната струя, която ще се изяви чрез тази постъпка, ще подкрепи някои благородни начинания, някои отпаднали души, с които ти външно може би не си в никаква връзка. Чрез всяка такава своя постъпка човек ще привлече мощни сили, които после продължават благотворното си действие в общия живот. Всяка любовна постъпка внася в света светлина, която ще продължава да работи. От там виждаме едно друго значение на новото направление на труда.
към текста >>

Ето защо Христос казва: "Това, което сте направили на най-малкия от моите братя, на мене сте го направили." От друга страна, това отношение към растенията няма ли да докара нов начин на тяхното отглеждане?
Учителят казва: "Ако правиш добро, трябва да правиш добро на всички хора, без изключение." Когато правиш добро някому и съзнаваш, че Цялото, Бог живее в него, то това, което правиш нему, намира своето ехо във всички същества. Чрез тая постъпка ти влизаш в общение с Цялото, с всички същества. От друга страна като влизаш в общение с Цялото, струя от целокупния живот, мирова хармония се влива в тебе и те повдига, внася музика, ритъм в целия ти организъм. Когато поливаш едно цвете от любов, съзнавайки, че то е проекция на цялото, то ти в това цвете ще обичаш Цялото, Бога, и това, което правиш на цветето, ще бъде израз на твоята любов към Цялото. И тогава това, което правиш на цветето, ще намери отглас в цялото битие. Ето защо Христос казва: "Това, което сте направили на най-малкия от моите братя, на мене сте го направили." От друга страна, това отношение към растенията няма ли да докара нов начин на тяхното отглеждане? Когато третираш растенията по този начин, ти ще подтикнеш тяхната еволюция, ще съдействуваш за всички техни жизнени процеси. И те ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Ние мислим, че не намира отглас нашата любов към тях! Не. любовта ни намира отглас в тях; те я чувствуват и отговарят. Отношението ни към растенията при отглеждането им днес е повече механично.
към текста >>

13. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота.
Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми- И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло.
към текста >>

Христос говори на учениците си.
То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, ще докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството. Цветен ореол заобикаля жената; всичко наоколо се къпе в бял нежен поток от светлина. Тая светлина е жива. Тя живее в душата на онзи, който се надява! "В който град влезете". Христос говори на учениците си. Далеч се вижда силуета на големия град. Той ги праща да работят в света, да посаждат божествените семенца в душите. Това е "работа". От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези божествени семенца в душите. Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир, тази светлина, в която те постоянно живеят.
към текста >>

14. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини.
И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота. По-късно обаче, както е знайно, християнската школа отпаднала и се превърнала в църква, в която същественото останал външният религиозен култ. Апостолите, светиите, мъдреците постепенно изчезнали, а дълбоката и свежа християнска мъдрост била разпната от схоластичното средновековно богословие, Като отломки от първоначалното живо християнство останали от една страна известни тайни братства, а от друга - официалният църковен култ и церемониал. А от възраждането насам, религията в лицето на църквата отстъпи пред науката, която се издигна като мощен фактор. Под влияние на материалистическото естествознание и позитивизмът пък се създаде убеждението, че всяко религиозно-философско отношение към света в наше време е безвъзвратно изгубено, а следователно и всяка религиозно-философска школа подобна на древните, не би имала никакво значение и смисъл.
към текста >>

Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело.
Колкото и мрачно да е нашето време, с него историята и светът няма да се свършат. Историята се повтаря - казва старата мъдрост. Повтаря се злото, но се повтаря и доброто. Имало е в миналото кризи, но заедно с тях са се явявали и вдъхновени учители-мъдреци, които носили светлина. И в наши дни ние, може би, излизаме вече от едно повторение на злото и отиваме към едно повторение на доброто. Може би няма да се отвори небето тъй, както ни го рисува наивното разбиране на библията, може би ще се родят нови апостоли, пророци, псалмопевци, които да разчистят път на Оня, който е вечно жив и слиза отново, за да дотвори несвършеното си дело. Пред вечната Божия светлина и мъдрост ние всички сме само големи деца и със смирението на ученици трябва да очакваме техния нов изгрев. В. Вл.
към текста >>

15. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа.
към текста >>

Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление.
Б. Боев ЕДИННИЯТ ЖИВОТ Красотата на живота „Ние живеем в един разумен свят" Учителят Когато разглеждаме природата повърхностно, ние си мислим, че физическата, външната ù страна изчерпва всичко, обаче при по-дълбокото ù изучаване виждаме, че зад физичните явления стоят разумни сили и закони. И когато разглеждаме живота с такова разбиране, ще видим в него красота, хармония. Защото дето има разумност, там е и висшата красота. Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили.
към текста >>

При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили.
Когато чуваш падането на дъждовните капки около тебе при това разбиране на живота, те ще събуждат в съзнанието ти мисълта за тези разумни сили, които стоят зад това физично явление. Тогаз в туй ти ще виждаш красота, понеже ще знаеш, че това е израз на дейността на тези разумни сили, които работят в цялата природа. В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата.
към текста >>

При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили.
В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота?
към текста >>

Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота.
И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота? Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни.
към текста >>

Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него.
И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота? Тогаз не изгрява ли вътре в човека онази вътрешна светлина, онова вътрешно прозрение, което го свързва с живота на вселената, с живота на Цялото? Когато по този начин човек се научи да вижда навсякъде разумността, която работи в природата, тогаз той е на прав път, тогаз той има правилни отношения към всички явления, тогава вече е паднала част от булото, което скрива от него мировите тайни. Тогаз той се приближава до онзи момент, когато ще падне завесата, която скрива от него тая вътрешна лаборатория на природата. Никой път човек, който разглежда природата само като механически процес, като плод на механически сили, не може да има правилно разбиране на природата, на живота и на своите задачи в него. Когато се научим да гледаме с такива очи на нещата, тогаз всичко, и най-дребните явления, ще ни наумяват за дейността на тези разумни сили! Защо те правят така? Защо работят с любов, със самоотричане за по-долните царства, като им дават най-благоприятни условия за развитие, за напредък, за благоденствие, за щастие? Защо те подкрепят с мощната си ръка слабата още ръка на тези по-долни в развитието си същества в техния път към върховете? Защо тяхната любов и жертва крепят вселената, живота в цялото битие?
към текста >>

Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите.
Това са заложбите, дарбите, силите, които тя крие в себе си. Тя може да се сравни със семка, поставена в почвата. Вътре в тази семка се крият силите, свойствата на бъдещето голямо растение. И тая семка постепенно проявява скритите си заложби. И силата на човека седи в тези красиви възможности, които душата крие в себе си. Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите. Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота. При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер. Ако не се роди това ново съзнание, човечеството ще страда и пак чрез страдание ще дойде в края на краищата до този урок. Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания. Това е единствения път: живот в цялото.
към текста >>

Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота.
Тя може да се сравни със семка, поставена в почвата. Вътре в тази семка се крият силите, свойствата на бъдещето голямо растение. И тая семка постепенно проявява скритите си заложби. И силата на човека седи в тези красиви възможности, които душата крие в себе си. Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите. Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота. При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер. Ако не се роди това ново съзнание, човечеството ще страда и пак чрез страдание ще дойде в края на краищата до този урок. Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания. Това е единствения път: живот в цялото. И това съзнание днес се ражда.
към текста >>

При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер.
Вътре в тази семка се крият силите, свойствата на бъдещето голямо растение. И тая семка постепенно проявява скритите си заложби. И силата на човека седи в тези красиви възможности, които душата крие в себе си. Никой път не можем да имаме правилно разбиране на живота, ако не знаем значението на условията и възможностите. Трябва да се роди новото съзнание: живот в цялото; целокупният живот трябва да се проникне от това ново разбиране на живота. При това ново разбиране на живота ти ще съзнаваш, че това, което притежаваш, не е твое, но на Бога, а ти си само касиер. Ако не се роди това ново съзнание, човечеството ще страда и пак чрез страдание ще дойде в края на краищата до този урок. Но по-добре е да го усвои по-скоро, за да се избави от ненужни страдания. Това е единствения път: живот в цялото. И това съзнание днес се ражда. Навсякъде виждаме признаци за това. Напр.
към текста >>

И когато Христос изяви своите закони, Той посочи именно единствения път към разумния живот.
И това съзнание днес се ражда. Навсякъде виждаме признаци за това. Напр. характерна е в това отношение като симптом книгата на Кропоткин „Взаимопомощта като фактор на еволюцията". И целият днешен строй трябва да се промени, защото той трябва да се нареди в съгласие с тая велика истина за Единния живот, за живота в цялото. Днешният живот е уреден в прямо противоречие с този велик закон на живот в цялото. И когато Христос изяви своите закони, Той посочи именно единствения път към разумния живот. И човечеството не го приложи и сега чрез страдания пак ще намери, че този е единственият изходен път. Ако не го приеме доброволно, ще му се наложи от страданията. Коренната обнова на днешния строй се налага, защото той не е в хармония с висшата истина, която лежи в основата на битието, а именно истината за единството. Този път може да се нарече още приложение на любовта. Страданията винаги показват, че не сме в хармония с природните закони, че вървим по погрешен път.
към текста >>

Днес има нужда от ново разбиране на живота".
Природата и чрез страданията и чрез радостите е добра възпитателка. Страданията винаги идат от нарушение на някой от нейните закони. Поради неестествения днешен живот (понеже той е в разрез с основните закони на битието), днес човек е роб, днес той е във вериги, в затвор. Додето той живее личен живот, додето работи лично за себе си и се откъсва от целокупния живот, той ще носи тези вериги на краката си и животът ще бъде пропит от кърви, сълзи, престъпления и разочарования, а когато почне да работи за цялото, за Бога, той ще бъде свободен, веригите ще паднат от краката му, ще излезе от затвора и ще влезе в живота на хармонията, здравето, щастието, любовта. Нужда от правилен мироглед „Липсата на истински мироглед носи големи нещастия. Днес има нужда от ново разбиране на живота". Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания.
към текста >>

За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания.
Днес има нужда от ново разбиране на живота". Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота.
към текста >>

Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание.
Учителят Когато някой си изкълчи крака, мнозина може би ще му изказват съчувствия, съжаления, но важен е този, който знае, как да намести крака му. Също така, когато искаме да поставим една машина в действие, нужно е да знаем устройството ù, службата на всяка нейна част и как се привеждат те в действие. Същото е, когато искаме да отгледаме едно растение. Когато кроим дреха, за да не развалим плата, трябва да сме майстори. За да работим плодотворно в живота, трябва да имаме правилно разбиране на живота; инак ще дойдат ненужни страдания. Сегашните идеи за живота, за човка, за природата докараха днешните страдания и противоречия Трябва да дойдем преди всичко до ново разбиране на живота, до едно ново съзнание. Човек с криви възгледи не може да действува плодотворно в живота. Невежеството какво може да донесе, освен излишни страдания? Да дойдем до правата мисъл, до правилния мироглед значи да освободим човешкия ум от всички видове окови, които са дали досега толкоз отрицателни плодове, долини от сълзи. Правилният мироглед ще даде на човка не само знание на законите на външния и вътрешния живот, но и методи за тяхното приложение в живота. Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него.
към текста >>

Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа.
Защото каква полза, ако знаеш химичния състав на хляба, но не се ползуваш от него. Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях? Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление. Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа. Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране на живота може да направи човека работник за изграждане на новата култура на земята.
към текста >>

Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране на живота може да направи човека работник за изграждане на новата култура на земята.
Каква полза, ако знаеш химичния състав на водата, но не разполагаш с вода? Ако знаеш свойствата на слънчевите лъчи, но не знаеш. как да се ползуваш от тях? Когато ходи в тъмна нощ, човек може да си счупи крака, като хлътне в някоя яма, може да се удари о някой камък, може да забърка пътя и да дойде до целта след дълги лутания или даже да отиде тъкмо в противоположно направление. Запалената свещ, която ще помогне в случая, е правилният мироглед, правата мисъл, правилното разбиране на живота - разбирането на законите и на истинските методи за работа. Само правилният мироглед, правата мисъл, новото разбиране на живота може да направи човека работник за изграждане на новата култура на земята.
към текста >>

16. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Сборникът е издаден с най-тънко разбиране, с много вкус и любов.
„Регентска" 48 - София. 6. Aus Michaels Wirken. Orient - Occident Verlag. StuttqartHaag - London. 1929) (Из дейността на архангел Михаил) Под това име излезе неотдавна един сборник от легенди и картини, събрани и подредени от Нора Щайн ). Сборникът е издаден с най-тънко разбиране, с много вкус и любов. Обгръща легенди и картини из всички времена и народи и така ни дава възможността да схванем, как човечеството в течение на вковете си представя, търси и преживява тази висша духовна сила, която се олицетворява в архангел Михаил. Дадени са образи из древния Изток, от преди християнско време, гдето Михаил се явява като Индра — в стара Индия, като Митра - в стара Персия, като Мардук - във Вавилон и Халдея. Следват чудни легенди, плод на старата еврейска мъдрост. После: Михаил през време на мистерията на Голгота; Михаил според схващанията на манихеите; легенди за деянията на архангел Михаил в нему посветените места: Могйе Оагдапо, Мопг 5ат* МкНе!... Михаил през времето на Карл Велики, до 10 век; картини и легенди от края на средните вкове; чудни образи от епохата на ренесанса и от по-ново време.
към текста >>

Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните.
Войната е неправда. Войната е тържество на силата, не на правото. Следователно, човекът на новата култура, ученикът на Любовта и братството не може да убива своите братя. „Един е вашият баща, и всички вие братя сте". „Няма грък нито юдей, мъж нито жена, а всички вие сте едно в Христа". Христос учи за царството Божие на земята, че той не е дошъл да основава национални църкви, които да си враждуват и да благославят войните. Ученикът на Христа воюва, но против злото и греха в себе си - и то не с пушка и нож, а с любов и светлина. Най-великата победа е победата над себе си, над нисшата животинска природа у нас - тържеството на разумното, божественото начало. И когато ученикът на Любовта прояви светлината и доброто на Божествената душа, тогава той е истински човек. Той става силен да остане верен на съвестта си и е готов по-скоро да умре, отколкото да убива братята си. По-добре е да умре за Истината, отколкото за лъжата.
към текста >>

17. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тоя Христос, нашият Господ, е казал един ден, че ще даде на своите приятели власт да правят чудеса по-големи, отколкото неговите.
Избягвайки любопитните, отказвайки полемиките, оставайки глух спрямо клеветите, налагайки мълчание на ентусиазма на своите ученици, възхитителното същество, чиято чудна светлина искам да ви направя да почувствувате, вземаше всякога всички видове мерки, за да остава незнайно. Аз вярвам, че бих попречил на неговите цели, ако бих разкрил неговото име. Биографичните подробности стават безполезни, когато се касае за един характер, за чието създаване изглежда, че не е съдействувало никакво расово или обществено влияние. Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове. Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства. Тоя Христос, нашият Господ, е казал един ден, че ще даде на своите приятели власт да правят чудеса по-големи, отколкото неговите. Аз видях тяхното извършване. Христос е казал още на своите приятели, че ще остане с тях до края на света. Аз видех това скрито присъствие. Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния.
към текста >>

Христос е казал още на своите приятели, че ще остане с тях до края на света.
Биографичните подробности стават безполезни, когато се касае за един характер, за чието създаване изглежда, че не е съдействувало никакво расово или обществено влияние. Впрочем, аз никога не бих предприел настоящия етюд, ако не се считах за задължен да предложа едно истинско свидетелство за постоянството на божествените обещания в една епоха, когато всички химери се обличат в най-съблазнителни цветове. Може би, някои неспокойни души отново ще се окуражат, ако един от техните съжители им потвърди, че обещанията на Христа са действителни, понеже той е видял и опитал опитните доказателства. Тоя Христос, нашият Господ, е казал един ден, че ще даде на своите приятели власт да правят чудеса по-големи, отколкото неговите. Аз видях тяхното извършване. Христос е казал още на своите приятели, че ще остане с тях до края на света. Аз видех това скрито присъствие. Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед.
към текста >>

Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител.
Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак.
към текста >>

Употребяваше прости молитви, каквито Христос ни е дал.
” - ще помисли никой. Дете заболяло от круп на четиридесет мили разстояние от града, дето обитава церителят, е ли хипнотизируемо? Може би внушение? Тъкани, обхванати от рак и туберкулоза, могат ли да се поддадат на внушение? При това, нашият непознат осъждаше еднакво и хипнотизма, и невежото магьосничество, и учената магия; той всякога говореше против употребяване на волята или медиумизма. Употребяваше прости молитви, каквито Христос ни е дал. Обаче, докато в грамадното болшинство на случаите светиите получават дара на чудодействието в резултат на извънреден пост, покаяние и молитви, той живееше по най-обикновен начин; приемаше своите посетители безразлично де, безразлично кога и едвам молбата биваше формулирана, отговаряше с няколко думи: „Небето ви дава това и това." Или: „Върнете се у дома си; вашият болен е оздравял." Неговата дума се реализираше в самия момент. След това се укриваше от благодарността на задължените му. Той упражняваше същото могъщество и върху животните, растенията, произшествията, елементите. Да говоря ли още и за други дарове, всякога спонтанни, неочаквани и благодетелни? Миналото, бъдещето, пространството бяха за него прозрачни.
към текста >>

" В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос.
При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества. Той, всякога подобен на всички хора, едновременно лекуваше, и учеше, и подпомагаше, и утешаваше с един и същи тих глас и с една и съща бащинска усмивка. Аз не мога да дам в подкрепа на горните твърдения друго, освен моето собствено свидетелство. И други са присъствували на същите чудеса, но те имат мотиви да си мълчат; аз пък имам такива, за да говоря. Аз обаче не ви изисквам да ми вярвате.
към текста >>

Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието.
При една непрестанна активност, нито неговото тяло, нито, неговият ум не изглеждаха да познават умората. Всички моменти на неговото време бяха заети; химически и механически изследвания; благотворителни заведения, които управляваха негови приятели; социални реформи, изобретения, които той даваше на някои нуждаещи се и непрестанно всички видове благотворителности, но всякога като се укриваше. Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята.
към текста >>

18. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

– ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота.
Какво е отношението на същото братство спрямо социалния въпрос? Тия въпроси често ни се задават и ще ни се задават, защото социалният въпрос е днес най-болният, най-съдбоносният въпрос и защото като такъв той е станал „пробен камък" за всички социални групи и за всички обществено-религиозни движения. Отношението към него характеризира най-ярко идеите, моралната сила, жизнената роля и жизненото значение на тия движения. Ние сме свикнали – и с право – да смятаме хората от Бялото братство за хора на „високия идеал". Ето защо, когато ни запитат: „Имате ли вие социален идеал? – ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта.
към текста >>

Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта.
– ние сме склонни да посрещнем със снизходителна усмивка едно такова запитване, което говори за основно неразбиране на най-същественото и най-характерното у Бялото братство – чистият и възвишен идеализъм, мощният стремеж към разумност в живота, съвършенство, висша хармония и красота. Бялото братство не само има свой социален идеал, но тоя, последният е „най-високият" социален идеал. Но, преди всичко, какво представлява Бялото братство, за което става дума? Касае се за Бялото братство не само в България, но и в целия свят. Всички съвременни окултисти и хора на високо посвещение говорят за съществуването на Велико Бяло Братство от напреднали души и завършили човешката еволюция същества, чиято задача е да съдействат на човечеството за неговото духовно издигане. Глава на това Братство е Христос, „живия" и проявяващия се Бог на любовта. Това В.Б.Братство е в широко общение с пробудилите се и пробуждащите се човешки души; множество негови членове са въплътени на земята — ръководители, учители, скромни труженици. Чрез тия духовни връзки главно – съзнавани или не – се влива в човечеството божествената светлина, идат идеите на висша правда, съвършенство и красота; идат висшите пориви: иде висшият живот. Бялото братство в България и по цялата земя – това са учениците на В.Б.Бр.; това са всички пробудени души, които се стремят да възприемат оня висш живот, що иде чрез това В.Б.Бр. и да реализират едно по-висше стъпало на индивидуално и социално съвършенство. Бялото братство стои над ограничения и тесногръд национализъм, то, подобно на В.Б.Б., е интернационално по дух и стремежи.
към текста >>

„И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло.
Това е едно ограничено схващане. Социалният въпрос за всички истински мистици, а и за Бялото братство е по същина една духовна проблема. Нейното пълно разрешение ще означава тържество на духовното, висшето начало в отделния човек и едно решително надмощие на истински духовните хора в живота — на хората, проникнати от висшата любов, висшата правда и живеещи с живота на Цялото. Големите учители на миналото са сочили винаги един общочовешки социален идеал и то именно като духовен идеал. „Царството Божие на земята", за което говори най-великият между тия Учители – Исус – е именно тоя идеал. „И ще има едно стадо и един пастир" – казва Исус, а този „пастир" – това е живият Бог на любовта – Христос, който ще живее фактически в сърцата и умовете на хората и ще ги обединява в едно велико и разумно цяло. Това царство Божие на земята е и социалният идеал на Бялото братство. Хората са решавали социалния въпрос не само с ограничени технически и социални средства, но и с ограничена духовност, с ограничен и посредствен морал, с ограничени разбирания, с ограничена възможност да се живее с живота на Цялото. Имал е и има надмощие в установяване на обществените отношения и изграждането на социалната организация тъкмо нисшият, животинският още човек, чийто основен двигател са дребните егоистични нужди и интереси. В своята социална организация човек е обективирал и социално организирал предимно низшето и животинското, организирал е социално своя дребен егоизъм, експлоатацията, робството, подтисничеството, социалната неправда, унижението на своя брат. Дребни интереси и стремежи предимно, а не високи общочовешки идеи са групирали и групират още хората в класи (на робовладелци, на феодали-земевладелци, капиталисти и пр.) и тия интереси бяха и са именно основния двигател на тия класи и на тяхното социално строителство.
към текста >>

19. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРЕВОД СТЕЛА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Онова, което може да повдигне в нас Любовта, която е основата на живота ни, това е правото разбиране, знанието, мъдростта.
Съвременната наука казва: усъмни се в достоверността на дадено явление или процес, за да не се заблудиш, когато го изследваш. А съвременната окултна наука казва: „допусни, повярвай в достоверността на нещата и ги изследвай." Но преди всичко е знанието; знанието предшества вярата. Онова, което може да даде цена на човека, това са Знанието и Мъдростта. Ако в живота на човека не влезе Мъдростта да работи човек остава като едно платно и цената му е определена; и колкото времето минава, цената му се намалява. А когато дойде Мъдростта да работи, човек заприличва на платно, на което е рисувал велик художник и цената му от ден на ден се увеличава. Онова, което може да повдигне в нас Любовта, която е основата на живота ни, това е правото разбиране, знанието, мъдростта. Ако знанието влезе в Любовта, Любовта се повдига. Щом Любовта се повдига, повдига се и вярата; а ако вярата не се усилва и знанието не се усилва – отношение има. И ако знанието у един човек се увеличава, по този закон ние знаем, че и вярата у този човек се увеличава. Защото има съотношение между вярата и знанието. Човек се ражда със способностите си, но знанието се придобива.
към текста >>

И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода.
И от тогаз настава този хаос в личния и обществения живот. И окултистите казват, че и сега на земята има организации, устроени по методите на тази велика наука. Такава е организацията на Агарта например, която наброява повече от 20 милиона души население, които са съвсем непознати за съвременните хора. Има и други подобни организации. Но иде една епоха, в която човечеството ще влезе отново в пътя на своето естествено развитие и великата наука ще се приложи и ще даде своя плод – новото общество, в което ще царува свобода, братство и равенство, ще бъдат възстановени божествените права на човека. И когато Христос казваше на Пилата: „Моето царство не е от този свят," Той разбираше: Моето царство не е царство на насилие и робство, а е царство на братство, любов и свобода. А сега религиозните хора ни проповядват за онзи свят! Че онзи свят е там, дето има Любов, Мъдрост и Истина! И тези три велики закона действат по целия космос – няма частица в Битието, която да не е подчинена на техния мощен ритъм. И върховен израз на тяхната дейност е Хармонията. И ако ние хората сме нещастни, то за това сме причина ние самите.
към текста >>

20. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране.
Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози. Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов.
към текста >>

Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала".
Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза. Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
към текста >>

Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите.
Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място. Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов. Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза. Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.
към текста >>

21. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Човек се нуждае от повече светлина Чрез тази наука ще проучваме законите на живота и тогаз ще станем способни да изхождаме от една съвсем нова философия, от съвсем ново разбиране на живота.
Божественото, ако искаме да го изразим на най-прост език, можем да го изразим така: да мислим правилно, да чувствуваме правилно и да постъпваме правилно. Защото с мъртви мисли и желания, т.е. такива, които са отклонени от законите на живата природа, ти създаваш голямо нещастие за себе си. На тях се дължи и преждевременното остаряване. А правилните мисли, чувства и постъпки дават на човека младост и свежест. Човек се нуждае от повече светлина Чрез тази наука ще проучваме законите на живота и тогаз ще станем способни да изхождаме от една съвсем нова философия, от съвсем ново разбиране на живота. Ние сме за онези нови идеи, за онези мисли, чувства и постъпки, които внасят великия живот в нас. Животът е израз на разумното, което прониква цялото битие. Живот има само там, дето присъствува това разумното. Животът показва присъствието му. Животът е израз на нещо: зад живота седи нещо непостижимо, за което човешкият ум няма понятие.
към текста >>

Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното.
Най-първо човек трябва да съзнава това Разумното, Великото в себе си, този красив вътрешен живот в глъбините на своята природа. И ако не го съзнава, той ще остарее преждевременно и ще заприлича на стар дядо. И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония? В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество! И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно. Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие. И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора.
към текста >>

Трябва да се държим за това вътрешно разбиране.
И наистина, когато и в най-големите бури, тревоги се вглъбиш в себе си, не идваш ли до един свят на мир, радост, любов, хармония? В този момент ти се докосваш до онзи висш свят на хармония, който прониква цялата природа и който живее и в глъбините на твоето естество! И сега този свят трябва да се изяви, да го проявим. Човек има едно вътрешно разбиране на това Великото, Разумното. Всеки го има в душата си. Трябва да се държим за това вътрешно разбиране. Реално е само Разумното в света, това, което въздига хората, което обединява цялото битие в себе си, което отваря душите на хората, което обединява душите на хората в едно. Любовта е израз на закона на единството, който закон лежи в основата на цялото битие. И когато ти станеш проводник на любовта, ти чувствуваш единството на всички хора. Ние трябва да минем през този мистичен център на любовта, за да растем. Без Любовта животът не може да се изяви.
към текста >>

В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях.
Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура. Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта! Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях. Те живеят тук на земята, но в тях обитава Разумното, Божественото, Красивото. Ако този малкия ти го игнорираш, можеш да пострадаш, понеже зад себе си той има един велик принцип. Че ако ние в една човешка душа не можем да открием Възвишеното, което е скрито, тогаз какви отношения можем да имаме към нея? И когато човек разреши горния капитален въпрос, той ще живее, смъртта ще изчезне от него. И всички твои отрицателни мисли и чувства ще изчезнат.
към текста >>

И Христос казва: „Намерих разрешението на безлюбието.
И в себе си ще имаш една мощна сила; каквото искаш, ще става. Твоето небе, ако е било тъмно, ще се проясни. Слънцето ще изгрее. То ще изгрее, понеже ти ще се повдигнеш и ще го видиш. И всички страдания, които ще дойдат сега в света, се дължат на сегашното безлюбие. И Христос казва: „Намерих разрешението на безлюбието. Идете кажете на моите ученици, че задачата е разрешена". Разрешението ù е в онази сила, която е скрита вътре в човка. В човека има нещо скрито, което трябва да се разкрие: то е Разумното, Божественото. То трябва да се събуди. И тогаз ще дойде радостта; тя не е като обикновената радост.
към текста >>

Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде.
Това е небето! За да обичаш някого, този човек в съзнанието ти трябва да е чист като ангел. Не само ангел на красотата. Последното е външно нещо. Но ти ще съзнаваш, че онзи, когото обичаш, има всички дарби в себе си. Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде. И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши. Той вярва, че съществува в тях божественото и казва: „Те не знаят, но един ден ще знаят, че това, което съм учил, е живот". Старостта е натрупване на излишни материали в човешката душа. И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие. Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е любовта !
към текста >>

И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши.
За да обичаш някого, този човек в съзнанието ти трябва да е чист като ангел. Не само ангел на красотата. Последното е външно нещо. Но ти ще съзнаваш, че онзи, когото обичаш, има всички дарби в себе си. Когато Христос беше на земята, любовта му към човечеството беше толкоз голяма, че всичко, каквото имаше, го даде. И до сега Христос при всичките препятствия, които съществуват на земята, ни най-малко не се е поколебал в ума си, та да каже, че тези хора са лоши. Той вярва, че съществува в тях божественото и казва: „Те не знаят, но един ден ще знаят, че това, което съм учил, е живот". Старостта е натрупване на излишни материали в човешката душа. И най-първо, ние трябва да повярваме, че в любовта седи нашето безсмъртие. Да се събуди в тебе онзи чаровен момент да знаеш, какво нещо е любовта ! Този момент трябва да го преживеем.
към текста >>

Това е искал да каже Христос със своите думи върху блаженствата.
Блажени онези, които работят с великия закон на любовта! Блажени онези, които са на обяд с любовта в ядене и пиене! Блажени тези, при които няма нито един гладен, и всички са сити! Блажени са тези, които служат на Бога от любов". Това е разрешението на въпроса. Това е искал да каже Христос със своите думи върху блаженствата. Сега всички ние трябва да гласуваме за идването на Царството Божие на земята и след това трябва да намерим и всички онези, които не са гласували и да ги убедим да гласуват. Едно окръжно трябва да изпратим в целия свят да гласуват. Можем да го пратим, както знаем. Ако искаме с книга, ако искаме с мисъл. Както и да го пратим, то ще иде.
към текста >>

Великите мъдреци, великите пророци говорят за бъдещата култура, за онова велико разбиране, което ще съществува в света.
Едно окръжно трябва да изпратим в целия свят да гласуват. Можем да го пратим, както знаем. Ако искаме с книга, ако искаме с мисъл. Както и да го пратим, то ще иде. Защото Царството Божие няма да дойде, докато всички не гласуват за неговото идване. Великите мъдреци, великите пророци говорят за бъдещата култура, за онова велико разбиране, което ще съществува в света. Щом се изменят възгледите на хората, целият строй ще се измени. Самоизмама е да мислим, че на стари години ще заживеем разумно. Да не чакаме да уредим живота си, че после да заживеем за божественото. Това са мисли на света. Защото човек не знае, как ще свърши своя живот.
към текста >>

22. ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите.
Това създава една такава гъста атмосфера на зло и злоба, която може да бъде разрушена само от великата сила на дълбоките убеждения. Убеждение трябва на тази земя, за да се върви напред! Убеждение е необходимо, за да се разбият вековните стени на обскурантизма, за да се направи добро, което никога не умира! Правда има само в хора, които имат заложено в душите си убеждението, че животът трябва да върви напред по пътя на Доброто, Любовта и Истината! Убеждението, че всичко в хората е лошо, създава отмъстители и тирани. Разбирането, че във всички хора лежат Божествени възможности и добродетели, създава великаните на човечеството, които тласкат живота напред и изкупват невежеството и злобата на масите. Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите.
към текста >>

Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави.
Нищо не е в състояние да даде тласък на нещата, освен искреното дълбоко убеждение за добро на земята. Защото дълбокото убеждение е духовен акумулатор на неизразима сила. Първата стъпка по пътя на висшата Магия, е създаването на вътрешния неизчерпаем акумулатор на чиста, благородна, възвишена сила. Нищо не може да устои на силата на убеждението, защото източниците ù са във великите основи на Битието. Убеждението на единицата става във времето убеждение, сила и живот на масите. Ако човек дири радост, щастие и добро, а няма като основа на всяка своя мисъл, чувство и проява дълбокото убеждение за работа, за творческо добро, то по думите на великия Учител Христос, по-хубаво е той да си навеси камък на врата и се удави. Животът всеки ден ни дава уроци за невалидността на нашите посторонни мисли и действия, на нашата крайно егоистична природа. Ние малко се поучаваме от всичко това, и нека не ни е тежко, когато идват нежелани резултати. Радост има само в онази работа, която е резултат на дълбоките убеждения в живота. Те разцъфтяват човека, те го обвенчават със зрели плодове за благото на целокупния живот; те му дават магическия жезъл в ръката да пресъздава нещата, живота и хората, и го правят истински служител на живота и света.
към текста >>

23. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един.
Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят. Така, астрологичната схема на „десетте небеса", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева". И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии. Отнесем ли Евангелието въз основа на херметичния закон на аналогиите към човека, към неговата анатомия, физиология, биология, ще получим редица съответствия; отнесем ли го към психологията и социологията, ще получим други съответствия. Лица, градове, планини, реки, езера, области, събития се превръщат в анатомични органи и системи, във физиологични функции, биохимични реакции, обществени класи и групировки, социални строеве, психични сили и способности, духовни процеси. И всичко туй е подчинено на едно строго съответствие между двата херметични полюса на Битието: Макрокосмос и Микрокосмос.
към текста >>

И като събра всички първосвещеници и книжници народни, изпита от тях, де требваше да се роди Христос.
В земята на Хермес Тот, в земята на Свинкса и Пирамидите требвало – според думите на Благовестието, да забягнат Йосиф и Мария с детето Исус, за да не бъде убито от Ирод. Вие си спомняте, нали, сказанието за тримата маги от Изток, които видели звездата на Царя Иудейски и дошли да му се поклонят. „Когато Исус се родил във Витлеем в дните на Цар Ирод – тъй започва евангелското сказание, едно от най-високо поетичните – ето дойдоха в Ерусалим мъдреци от Изток, питайки: Де се роди Царят Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да му се поклоним". Кога Цар Ирод чу това, много се смути и цял Иерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, изпита от тях, де требваше да се роди Христос. И те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото тъй е писано в Пророците". Къде точно и кога, най-вече „първосвещеници" и „книжници", които се ровят само из мъртви книги и писания, без да могат да ги оживят с духа си, не знаят. Звездата – живо писмо в живата книга на звездите – те не я виждат, за нея те са слепи. Те виждат само букви. Затова: „Ирод като повика тайно мъдреците, изпита усърдно от тях, в кое време се бе появила звездата.
към текста >>

24. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране.
” Значи „ползата” е важна. Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно.
към текста >>

То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено.
Знание, с което човек руши, с което убива, с което обира хората, не принася никаква полза, то ощетява душата му. Дълбоко погледнато, не е знание това, което човек не може да вземе със себе си в другия свят. Истинско знание е това, което човек всякога може да вземе със себе си. Същото се отнася и за богатството. Има начини, по които то може да се пренесе в „онзи свят”. То е онова вътрешно богатство, за което Христос е казал: „Събирайте богатства не на земята, но на небето.” За богатство ли се говори, за наука ли, за знание ли, за изкуство ли се говори, всички тези неща трябва да представят завършен акт, за да принесат истинска полза на човека Според този закон, истинският художник може да нарисува само една картина, но тя да представя нещо завършено. Истинският поет, музикант трябва да представи само едно произведение, но нещо завършено. В тоя ред на мисли се крие смисълът на думите: „Не може да се ползува човек, ако целият свят спечели, а душата си ощети”. А кое е това, което може да принесе полза и от знание и от сила и от богатство, без да ощети душата? Това е любовта. Само Любовта е в сила да спаси човека.
към текста >>

25. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло.
По тия цветове се съди за присъствието на един или друг вид белтъци в органическите вещества, за наличността на този или оня елемент в тяхната молекула. Знайно е, освен туй, че всеки вид от растителното или животинското царство, дори всеки отделен индивид, тъкан, орган се характеризират с присъствието на известни специфични за тях вещества, по които те могат сигурно да се разпознаят. Това са нещо като органически константи, които индивидуализират даден индивид, тъй както общото уравнение на коничните сечения, да речем, се индивидуализира, ако дадем на коефициентите определени числени стойности. В психологичния свят или света на съзнанията владеят аналогични закони. И там имаме разпадане на психологични групи и там имаме „индивидуализиращи коефициенти”, и там има „реактиви”, чрез които може да се разкрият скритите сили на съзнанието, да се определи неговото ниво, сродства, принадлежност към една или друга група и пр. За да познае, що се крие в съзнанието на един човек, до какво разбиране на живота той е стигнал, за да подложи на изпит неговия ум, сърце и воля, Живата Природа си служи с две мощни групи реактиви, които ние наричаме с общите думи: страдание и зло. Надали има по-силни средства за създаване на реакции в живота на хората, па изобщо и на всички живи същества, от страданията и злото. Искаш ли, следователно, да видиш какво представя един човек, искаш ли да определиш нивото и широтата на неговото съзнание, наблюдавай го как страда и как се отнася към злото. По отношение на тия две мощни групи реактиви човеците се разпадат на известни категории досущ така, както и химичните вещества, да речем, се разпадат на категории по отношение на известни химически и физически реактиви. Този начин за изследване на хората, спадащ към онзи дял от живата Психология, който бихме могли да наречем психологична химия, е много по-тънък, много по-дълбок и по-сложен от оня, с който си служи обикновената химия. За да дам едно бегло понятие за ония ясни и очебийни резултати до който идва „психологичната химия” в своите изследвания върху действието на поменатите по-горе „реактиви", ще опиша накратко четири биопсихични типа, четири типа човешки съзнания или четири степени на еволюиращото съзнание, така, както ги е дал Учителят в една своя лекция, „Пътят на ученика”.
към текста >>

Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н.
Затова този живот представя идеалното в човека.” „Мнозина хора от разните епохи са се стремили да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи са сами по себе си непримирими.” „Тия резултати не са някакви грехове. Това са естествени състояния, през които всички хора минават. Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”. В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации. Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”.
към текста >>

И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните.
Той ще те нахрани с такава храна, че никога няма да разстрои стомаха ти, нито да развали вкуса ти. Разбирайте тия неща не по форма, но по вътрешен смисъл. Когато дойдете до оная радост, която изхвърля всички противоречия вън от вас, вие сте засегнали една малка част от живота на ученика. Тази радост показва, какви трябва да бъдете като ученици.” „Ученикът има вече една реална опитност, той има една разумна връзка с невидимия свят, понеже е минал през трите етапа на живота: през старозаветния живот, през новозаветния и през живота на праведния. Сега вече той влиза в „пътя на ученика”, в който път трябва да има други схващания и възгледи за живота. И самоотричането, за което говори Христос, подразбира да се самоотрече човек от живота на старозаветните, да се отрече от живота на новозаветните, от живота на праведните.” „Всичките ученици на Всемирното Бяло Братство са живели и между старозаветните и между новозаветните. Днес те живеят и между праведните.” „От гледището на ученика ние не критикуваме абсолютно никого, ние не правим никакви операции. От това гледище ние не морализираме никого, не казваме, че този е крив, онзи прав. Ние абсолютно не се занимаваме с погрешките на хората. Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта.
към текста >>

26. ДВЕТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ - Г. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята.
Едно от най-великите дела Ели Да помагаш на ближния си е, без съмнение, едно от най-великите дела на земята. Великият Учител на човечеството – Христос е казал, че любовта към ближния е една от великите заповеди за да дойде царството на Бога на земята. Но отвеки най-трудното нещо е било да помага човек на ближния си. А и как бих помогнал?! – Моят ближен е зъл човек, той е пияница, скъперник, крадец, разбойник. Моят ближен е убиец – ти му правиш добро, а той гледа да ти извади окото. Така се реди животът до ден днешен.
към текста >>

Необходимо е истинско разбиране за доброто.
Така човек ще види, че в света, в живота има един велик смисъл – да дойде Царството на Бога на земята, царството на истинската творческа хармония, когато ще се създават истински вечни ценности. Да се научи човек да съзнава, че Бог – това е разумното вътре в него, то е същото това разумно, което е във всички хора и неща. По този начин човек ще разбере, че е неделима частица от всичко останало и, че грижата за другиго, за доброто на другиго, е грижа за самия себе си. Човек ще разбере, че мисълта, чувствата са сила. Че именно от тях започва доброто, че те са също основа и на злото. Необходимо е истинско разбиране за доброто. Учителят казва: „Доброто е извън времето и пространството, за доброто няма време, няма условия, няма място.” Това е най-великата, истинска максима, която може да се даде като оръжие в ръцете на човека за доброто. Доброто, което е извън времето и пространството, което трябва и е независимо от условията и мястото, дава магическа мощ в ръцете на човека. Ако аз искам да направя добро няма какво да мисля, дали го заслужава този и този човек, дали наистина ще му допринеса добро. Аз мога да направя доброто без никаква предумисъл. И ако един престъпник намира навсякъде добро, то ясно е, че той не може да бъде престъпник.
към текста >>

27. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата.
Ние сме хора затворници. Мислите ли, че едно здание на 4-5-10 и повече етажа е здравословно? Във всяко едно такова здание се развиват известни болести. Хората живеят в един свят с такива големи богатства, но не могат да използуват тези богатства. Ние отиваме да се порадваме на тази планина и на това благо в природата, на тая светлина, на тая прана, на това електричество, на този магнетизъм там.” Учителят Природата е работилница, зад която седи истинската лаборатория на разумните сили, които работят. Когато отидете всред природата със съзнание, че зад видимите форми стоят разумни сили, това ваше съзнание ще внесе една нова поезия във вашето разбиране на природата. Ние тогаз ще станем способни да почувствуваме, да преживеем освен красотата на външните ù форми, но и друга една вътрешна красота във всичко, което възприемаме в планината. Защото най-високата красота е там, дето виждаме присъствие и израз на разумност. Тогаз всеки връх, всяка долина, всяка канара престава да бъде за нас нещо безсмислено или случайно, но изпълнено с дълбок смисъл и нова неподозирана красота. Ако разделим бегониев лист на няколко къса и ги посадим, ще видим, че всеки от тях ще даде нова бегония с корен, стебло, листа и цветове. Значи клетките на един бегониевия лист носят в себе си скрити свойствата на бегониевия корен, стъбло, цветове и плодове, значи свойствата на целия организъм!
към текста >>

Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай.
Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай. Нека един отпаднал духом, неразположен отиде при един бистър извор, да седне край него и да го съзерцава, да се вгледа в бликането на бистрата кристална вода и да се вслуша в нейния говор, който като че ли иде от друг мир и той ще забележи чудна промяна в себе си! Песимизмът е изчезнал и един дух на облекчение на мир и радост прониква в душата му! Същото ще постигне той, ако седне край група цветя в планината и ги съзерцава, потопи се в техния вътрешен мир! Както в първия, така и във втория случай той ще се свърже с висшите сили, които работят в природата и това ще докара у него смяна на състоянието, подем в съзнанието му! Един художник казва, че в градовете не може да има онова вдъхновение и почти че не може да рисува.
към текста >>

Даже нещо повече: най-добрият начин за разбиране на нейните твърдения е тяхното проверяване чрез опит.
Така напр. в областта на разните науки тя разширява полето за изследване и хвърля светлина върху техните проблеми. Също така и в разните изкуства: музика, живопис, архитектура и пр., тя става причина за нови постижения. Също и във всички други области на живота: туризъм, възпитание, медицина, наука за храненето и пр. И важното е, че всички нейни твърдения, понеже са извлечени от опит и наблюдение, могат да се проверят пак чрез опит. Даже нещо повече: най-добрият начин за разбиране на нейните твърдения е тяхното проверяване чрез опит. * * * Засилването на туризма напоследък в чужбина и у нас е радостно явление, което вече говори за по-голямо разширение на човешкото съзнание, за нейното издигане в по-висока степен. Човешкото съзнание вече все повече е подготвено да влезе в свръзка с по-дълбоките сили на природата, да чувствува нейния вътрешен живот. По този начин туризмът е едно явление в днешната култура, което заедно със сродните нему други явления: вегетарианското движение, въздържателното, есперантското, свободните духовни движения и пр. показват повдигането на нещо ново, младенческо, живо, чисто, неопетнено в човешката душа и това именно чистото и новото, божественото, което сега се събужда в човешката душа, показва, че е близък един нов ден в човешката история, ден на новата култура, ден на новата раса на братство и свобода. Всички тези прояви показват за едно зазоряване в съвременната човешка култура.
към текста >>

28. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията.
Тайната на страданията Каквото знаем за страданията днес и каквото е говорено за тях в мешалото, е повече отрицателно. Всеки бяга от тях: наказание, огън, прокоба и немилост представя страданието за всеки, който няма никаква духовна светлина и мисъл. Малцина са се интересували от този тъй важен и съществен въпрос. До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека.
към текста >>

Какво е казал Христос за страданията?
Малцина са се интересували от този тъй важен и съществен въпрос. До днес малцина са говорили тъй мъдро и поучително за страданията. Пръв Учителят изнася този въпрос като проблем в живота и то с такава яснота, поука, сила и вярност. Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи.
към текста >>

На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека.
Преди него Христос е говорил също тъй светло за страданията. Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие. Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас.
към текста >>

На трето място говори Христос за страданията като иго и благо.
Макар и малко да е говорил, но всичката тайна на страданията Той е изказал чрез силата в издържането. Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие. Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас. Страданията показват пътя към Бога.
към текста >>

„Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи.
Какво е казал Христос за страданията? „Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.” Когато Добродетелта е намерена, скритото имане е изровено, узнато и научено – страданията престават. И всякога дарът на това, което е научено, надминава онова, което е придружавало научаването – страданието. На друго място говори Христос за страданията в следната красива форма: „И който не вземе кръста си и не ме последва, не е достоен за мене.” „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби заради мене живота си, ще го намери.” Виждаме, Той взима разни положения на страданията в подигащ дух за придобиване на успех, засилване на характера и волята на човека. На трето място говори Христос за страданията като иго и благо. „Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя.” „Вземете моето иго на себе си, и научете се от мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите спокойствие на душите си.” „Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.” В този стих Христос подава ръка на всички страдащи. Той ги вика при своя живот, приема ги и на тях Той дава утеха, спокойствие. Какво говори днес Учителят за страданията ? – Любовта разкрива Бога в нас. Страданията показват пътя към Бога. Страданията, през които човек минава, това е огънят, в който той трябва да се опече и да добие нещо ценно от тях.
към текста >>

Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро.
След като са минали страданията със своя валяк върху човек жесток и лош, ние виждаме, че той претърпява коренно преобразование в себе си; той се изменя, и в него става цял преврат. И оттам насетне неговият живот и характер се изменят. От корав, той става мек; от неотстъпчив и лош, той става примирителен и кротък; от жесток и коравосърдечен, той става милостив и любещ, добър. Страданията изкупват много грехове и съвършено заличават минали злини. По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч. Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро. А хората днес искат да минат без страдания! ” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия!
към текста >>

Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията.
Страданията изкупват много грехове и съвършено заличават минали злини. По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч. Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро. А хората днес искат да минат без страдания! ” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия! Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието.
към текста >>

Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи.
По пътя на страданието можем да идем и още по-далеч. Учителят, като говори за цената на страданията, казва: „Христос, Който беше Син Божи, най-светият човек, Който дойде на земята, Той претърпя страдания; и затова дойде Той, да покаже на хората начин, как да страдат и да използуват страданията за добро. А хората днес искат да минат без страдания! ” Този, Който нямаше нужда да страда, страда, а хората искат да минат без страдания. Всичката мъчнотия седи в неразбирането на страданията. Разбраното страдание е благословение за този, който го приема с разбиране; а неразбраното страдане е гърчене и мъчение за този, който го носи. Каква голяма разлика между единия и другия! Човек може да изправи една своя погрешка само като мине през страданията. Неприятно е на Господа като гледа, как хората грешат. И като е мислил, по кой начин да изправи погрешките им, Той е намерил като добър път страданието. Всяка погрешка влече след себе си страдание, а страданието – изкупване на греха.
към текста >>

Причината на страданието е единственото наше неразбиране.
Мекотата е също тъй качество или черта, която човек придобива само чрез страдания. Всички хора, които са минали през страдания, са меки, състрадателни, влизат в положението на другите, милостиви, отстъпчиви, тихи и кротки. За да бъде човек силен, преди всичко той трябва да носи страданието съзнателно, с мисъл на поучение към себе си за сила и характер. Всички хора трябва да се отнасят към страданието с уважение и почитание. Въобще, доброто отнасяне към страданието, гледане към него с поука, говори за високо съзнание на човека. Причината на страданието е единственото наше неразбиране. Страданията идат с цел да потърсим Великото в живота и да Го намерим скрито в противоречието, в което са поставени хората днес. Страданията разкриват Бога за човека и Бога у човека. Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на въздуха, светлината и топлината – носители на живота. Бог не е отвън. Де ще Го търсим тогава?
към текста >>

„Царството Божие е вътре в човека”, казва Христос.
Страданията разкриват Бога за човека и Бога у човека. Главното, което страданията носят за човека, е да разбере значението на въздуха, светлината и топлината – носители на живота. Бог не е отвън. Де ще Го търсим тогава? Той е вътре в нас. „Царството Божие е вътре в човека”, казва Христос. А само страданията са пътят, по който ние можем да намерим, де е Бог у нас. Който е страдал много и добре носи страданията си, той е станал тих и спокоен; той е добил това, което другите, които не са страдали, нямат. Той е добил мир в себе си, или той е открил Бога в себе си. Казва Христос: „Мир ви давам, моят мир ви оставям”. Има две страни в страданията: да страда човек, и да изтърпява добре страданията си.
към текста >>

Казва Христос: „Мир ви давам, моят мир ви оставям”.
Той е вътре в нас. „Царството Божие е вътре в човека”, казва Христос. А само страданията са пътят, по който ние можем да намерим, де е Бог у нас. Който е страдал много и добре носи страданията си, той е станал тих и спокоен; той е добил това, което другите, които не са страдали, нямат. Той е добил мир в себе си, или той е открил Бога в себе си. Казва Христос: „Мир ви давам, моят мир ви оставям”. Има две страни в страданията: да страда човек, и да изтърпява добре страданията си. Това е най-новото, което е казал Учителят по кардиналния въпрос за страданието. То крие всичката мъдрост. В тези думи ще намерим Истината на битието и живота. Така можем да вземем страданието като път на освобождение.
към текста >>

Това е новото разбиране и познание, което иде в света.
Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник! Това се постига, ако той не се противопоставя на онова, което Провидението му носи. Има една невидима и незнайна още за нас ръка, която справедливо и заслужено раздава всекиму, каквото е необходимо и потребно. Това е новото разбиране и познание, което иде в света. И ние сме длъжни да го посрещнем по един или друг начин. И туй, което иде в света, носи за всички възможност да се подобри тяхното положение: болните да станат здрави, а здравите да станат съвършени. Здравето е среда за съвършенство. Човек не може да стане съвършен, ако не е здрав. И тогава няма да желаете освобождение от страданията, но ще се молите да разберете, защо страдате, и да ви е приятно, че страдате.
към текста >>

29. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

– А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия.
Времето след Бетовен ни донесе много новости, било по отношение на средствата, било по отношение на формата и начина на изразяване на музиката, но всичко това са само подробности и усъвършенствувания на вече даденото и затвърдено от майсторите класици. Всуе се лутат най-новите музиканти да „измислят” нещо „ново” и все пак не могат да се освободят от хипнозата на музиката, с която са закърмени и отхранени: и в най-смелия опит на новаторство намираме само едно детайлираме или усъвършенствуване на неща, загатнати или интуитивно постигнати от някои от неколцината великани на нашата музика. Сега живеем една преходна епоха на външен застой, повидимому. Всичко се е спряло в почуда: кой път да хване. Материалистичната философия на миналото столетие, като проникна и стана „мода” и в най-нематериалистичната област на човешкия живот – изкуството – се помъчи да замени живия огън на вдъхновението, изхождащ от глъбините на човешкия дух с дребнавата калкулация на този живот и реалистичен интелект – помъчи се да замени живия Прометеев огън, съгряващ и оплодотворяващ човешката мисъл, с мъртвата и студена светлина на електричеството, изхождащо от „материалистичния интелектуализъм”. – А разбира се, в резултат на това „ново разбиране и философия” (което всъщност се сказа едно основно неразбиране на нещата) и изкуство, и живот се озоваха в едно задънено положение, за излизането от което ето вече няколко десетилетия, се правят усилия. От друга страна, от година на година се засилва новото (наистина „ново”, защото крие в себе си заложбите на едно бъдеще), което бавно, но сигурно навлиза и изпълва всяка област на живота, осмисля безсмислиците на оматериализираната наука, философия и изкуство и подава ръка за помощ на измъчения и лутащ се човек, за да го извади от неговото безсилие и да го постави отново на прав път. Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея.
към текста >>

Така отново се осмислят думите на великия Сократ: „Познай себе си” и тия на Божествения Христос: „Царството Божие е вътре във вас”.
Оглушаването на Бетовен, бидейки загадка за лекарите, които навремето са го лекували днес е знамение за музикантите: Човек трябва да оглушее за музиката отвън, т.е. да надмогне външната форма на музиката, за да намери истинската музика вътре в себе си, т.е. да достигне дълбокия й смисъл. И сега, когато всяко творчество, съответно и това в музиката, е в безпътица, примерът на оглушалия Бетовен е единственият, който ни подсказва, накъде трябва да се насочат усилията за ново творчество: Назад към великата съкровищница на всяко познание и мъдрост, на всяко богатство и изкуство – живата природа. А пътят към нея е само чрез нашата вътрешна и възвишена природа, която трябва преди всичко да проумеем и овладеем. Така отново се осмислят думите на великия Сократ: „Познай себе си” и тия на Божествения Христос: „Царството Божие е вътре във вас”. Когато човек навлезе в тая нова област (до която Бетовен пръв, но едвам се докосна), ще се натъкне на едно чудно обстоятелство което сега може само да му се каже и той да го проумее с ума си като идея, но тогава ще стане за него жив опит. Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл. И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне.
към текста >>

30. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата.
Лесно се задавате въпроси, но мъчно се отговаря на тия въпроси. Животът на съвременното човечество е пълен с ред зададени въпроси, които трябва да се разрешат. Как ще се разрешат? Чрез знамения. Обаче, за да покаже някакво знамение, човек трябва да има сила в себе си. Тази сила се крие в правото разбиране на живота и на природата. Ако сегашните хора не успяват да разрешат задачите на своя живот, причината за това е, че те искат да уредят живота си по материален начин, а това е невъзможно. В материалния живот всички неща са временни. Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират, вследствие на което те имате повърхностни понятия за физическия, за духовния и за Божествения живот. Тe казвате, че човек трябва да бъде здрав, но как, по какъв начин ще постигне това, не знаят. Здравето е резултат на човешките мисли и чувства.
към текста >>

Под думата „храм" Христос имаше пред вид своето тяло.
И сега, за да се избегнат тия аномалии, човечеството се нуждае от нови методи, от ново възпитание. Възпитателите на човечеството - учителите, духовенството, управниците, майките и бащите - трябва да се отличавате с висок морал. от техния морал зависи благосъстоянието на цялото човечество. И запитаха Христа: „Какво знамение показваш нам? " Той им отговори: „Съборете този храм, и в три дни ще го въздигна". Под думата „храм" Христос имаше пред вид своето тяло. Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се сгради. С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи.
към текста >>

С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят.
от техния морал зависи благосъстоянието на цялото човечество. И запитаха Христа: „Какво знамение показваш нам? " Той им отговори: „Съборете този храм, и в три дни ще го въздигна". Под думата „храм" Христос имаше пред вид своето тяло. Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се сгради. С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси. Кой ще възкреси Христос?
към текста >>

Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема".
" Той им отговори: „Съборете този храм, и в три дни ще го въздигна". Под думата „храм" Христос имаше пред вид своето тяло. Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се сгради. С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси. Кой ще възкреси Христос? Той ще възкреси само онези, които обича и които Го обичат. Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата.
към текста >>

И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси.
Той знаеше законите, по които човешкото тяло може да се сгради. С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси. Кой ще възкреси Христос? Той ще възкреси само онези, които обича и които Го обичат. Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата. Истински свободен може да бъде само онзи, който разбира великите закони на разумната природа, не в подробностите им, но в принципите, които регулират човешкия живот. Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора?
към текста >>

Кой ще възкреси Христос?
С това Христос показа на хората, какво трябва да знаят. И наистина, който разбира законите на своя вътрешен живот, той в три дни отгоре ще може да възстанови своето тяло. Затова, именно, Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема". Съвременните хора полагат душата си там, дето не трябва и после очаквате да дойде някой отвън да я извади, да я освободи. И след всичко това, за потвърждение на своето разбиране, те казват, че Христос ще ги възкреси. Кой ще възкреси Христос? Той ще възкреси само онези, които обича и които Го обичат. Значи, за да възкръсне, човек трябва да има три неща в себе си: първо, той трябва да има в себе си любовта, в своята чистота; мъдростта - в своето знание и истината, която носи свободата. Истински свободен може да бъде само онзи, който разбира великите закони на разумната природа, не в подробностите им, но в принципите, които регулират човешкия живот. Ще кажете: Какво трябва да се направи за съвременното човечество, по-голямата част от което е от болни хора? Единственият лек за болните хора се крие в мисълта им.
към текста >>

31. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас!
Защото всяка постъпка, чийто импулс е любовта, изпълва човека с пълнотата на живота, с радост, с крила, с нови сили, с нова светлина, с нови идеи и откровения. Законът е: когато ти отидеш да помагаш на по-слабите, по-малките, то по-горните тогаз ще дойдат да помагат на тебе! В момента, когато човек вътрешно дойде до съзнание, че трябва да работи за другите, за Цялото, той влиза вече в съвсем нова фаза на развитие, пред него се отварят неподозирани дотогаз хоризонти. Когато вечерно време погледнеш звездите, когато денем погледнеш зазоряването и изгрева, планините, реките, цветята, камъните, ще се изпълниш с чувство на благоговение пред работата на тези велики души, на Всемирното Братство. Значи, зад всичката тази картина седи любовната дейност на тези същества! И ако погледнем на нещата с такова съзнание и разбиране, с каква поезия се изпълва всичко, което виждаме около нас! Когато видим звездния мир, ще знаем, че всичко това говори за присъствието на това Всемирно Братство на Любовта, на жертвата. Когато видим слънчевия изгрев, пак ще помислим за тях! Когато усетим шума на дъждовните капки по листата на дърветата или когато затрещи бурята със светкавици и гръмотевици, пак ще видим в това проява от великата им дейност в лабораторията на природата! Значи ние сме напълно потопени в техните сфери на дейност, ние сме потопени в тяхната любов: При такова схващане процесите в природата ще ти се явят в нова красота! Като знаеш, че любовта е основният закон, чрез който се крепи вселената, тогаз как очите ти ще бъдат проницателни, за да видят навсякъде следите и израза на тази любов!
към текста >>

Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане се дължи на помощта на по-горните към по-долните.
Всемирното Братство по този начин прилича на градинар, който не ограничава естеството на растението, което отглежда и само му дава благоприятни условия: добра почва, влага, топлина и пр. и го предоставя то да прояви свободно своята природа. И така, Всемирното Братство не предписва свои произволни методи, свои граници и пр., а само подпомага на онзи естествен, свободен развой на силите, които са вложени в човешката душа. Силите, мощта, с която това Братство разполага, са грамадни. Това са великите гении, които са надраснали личния живот и са влезли във възвишения живот на служенето, който живот единствено е източник на най-високите радости в живота и го осмисля. Когато погледнем на живота с такова разбиране, виждаме, че изобщо еволюцията, всяко повдигане се дължи на помощта на по-горните към по-долните. В цялата вселена констатираме следното: по-силните, по-горните, по-знаещите помагат на по-долните. Взаимопомощта и служенето са главният фактор за напредъка. И всичко това не е блян, не е далечен копнеж. Всичко това съществува, всичко това е нещо реално! И именно на това се дължи тая красота, която виждаме в звездния мир и в земната природа!
към текста >>

Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е.
Често един и същ звук при еволюцията си в разни народи претърпява подобни промени. Евангелист Иоан казва. „В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. И Словото стана плът и всели се между нас". (Ев. от Иоанна, глава първа). Мисията на славянството е да стане въплъщение на Словото, да изяви чрез себе си Словото, което представлява самият Христос, т.е. да стане проявител на тази мощна струя на Любовта, чиито извори сега се отварят в човешките души. Някой би могъл да каже: „Кое е характерната черта на новото, което иде? " Ще отговоря само с няколко думи на този въпрос. Чрез това по-добре ще се разбере духа, в който работи днес Всемирното Братство: У новия човек ще се събуди усет за общия миров живот - за единството на живота, чувството на братство с всички същества. За да видим, по кой естествен начин човешкото съзнание идва до новите схващания, можем да проследим развитието на съзнанието в природните царства.
към текста >>

Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев.
И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация. Те може да са незначителни, но са важни като симптом за онзи дълбок процес, който става в човешкото съзнание - симптом, който говори за тенденциите на развитието. Христос, Когото можем да наречем глава на Всемирното Братство, говори за тая култура на единство, която иде и за раждането на това ново съзнание, като казва: „И славата, която Ти ми даде, аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно" (Ев. от Иоанна, 17, 22). * * * При такова гледане на нещата, в каква хармония се изявява пред нас живота във вселената! Тогаз и най-малкото явление добива за нас висш смисъл, нова красота, понеже то представлява етап от великия процес на възлизането и освобождението! ------------------------------------------------------------------------------ [1] Виж по този въпрос по-големи подробности в статията „Мисията на богомилството", в „Житно зърно", год. VI и VII.
към текста >>

32. Наука за ръката - М. И. Д Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Докато Христос беше на земята, Той внесе едно малко подобрение в линията на съдбата - на щастието, или тъй наречената Сатурнова линия.
Кога е създадена линията на живота? - Цяла епоха, цяла култура е взела участие в създаването линията на живота. След това дойде нова култура, нова епоха, която създаде линията на сърцето. Най-после дойдоха нови хора, интелигентни, умни, които създадоха нова епоха, плод на която беше създаването линията на ума. Значи, три важни линии има на ръката: линията на живота, линията на сърцето и линията на ума. Докато Христос беше на земята, Той внесе едно малко подобрение в линията на съдбата - на щастието, или тъй наречената Сатурнова линия. Тази линия минава през средата на ръката, по направление на средния пръст. Който иска да знае, какво е направил Христос, като е живял на земята, нека погледне линията на съдбата си и да чете - там е написано всичко. У някои хора тази линия липсва. У други е добре начертана, а у трети едва сега Христос я пише. Голямо нещастие е за човека, който няма тази линия на ръката си.
към текста >>

Който иска да знае, какво е направил Христос, като е живял на земята, нека погледне линията на съдбата си и да чете - там е написано всичко.
След това дойде нова култура, нова епоха, която създаде линията на сърцето. Най-после дойдоха нови хора, интелигентни, умни, които създадоха нова епоха, плод на която беше създаването линията на ума. Значи, три важни линии има на ръката: линията на живота, линията на сърцето и линията на ума. Докато Христос беше на земята, Той внесе едно малко подобрение в линията на съдбата - на щастието, или тъй наречената Сатурнова линия. Тази линия минава през средата на ръката, по направление на средния пръст. Който иска да знае, какво е направил Христос, като е живял на земята, нека погледне линията на съдбата си и да чете - там е написано всичко. У някои хора тази линия липсва. У други е добре начертана, а у трети едва сега Христос я пише. Голямо нещастие е за човека, който няма тази линия на ръката си. Такъв човек е изложен на големи мъчнотии и неприятности в живота си: той трябва да работи сам, без приятели, да преодолява условията на гъстата материя. Всичко това не говори добре за хората, които нямат тази линия.
към текста >>

У други е добре начертана, а у трети едва сега Христос я пише.
Значи, три важни линии има на ръката: линията на живота, линията на сърцето и линията на ума. Докато Христос беше на земята, Той внесе едно малко подобрение в линията на съдбата - на щастието, или тъй наречената Сатурнова линия. Тази линия минава през средата на ръката, по направление на средния пръст. Който иска да знае, какво е направил Христос, като е живял на земята, нека погледне линията на съдбата си и да чете - там е написано всичко. У някои хора тази линия липсва. У други е добре начертана, а у трети едва сега Христос я пише. Голямо нещастие е за човека, който няма тази линия на ръката си. Такъв човек е изложен на големи мъчнотии и неприятности в живота си: той трябва да работи сам, без приятели, да преодолява условията на гъстата материя. Всичко това не говори добре за хората, които нямат тази линия. Те трябва да работят за изправянето както на тази, така и на другите три линии: Лявата ръка е царската ръка. Тази ръка дава разпореждания като царица.
към текста >>

Христос писа върху ръката онова велико, мощно цяло, с което беше свързан.
Когато се каже женска ръка, пред очите на учения се разкрива цял свят възвишен, Божествен свят, на който лявата ръка е изразителка. Този свят свързва човека с Любовта. Като се каже мъжка ръка, пред учения се разкрива друга страна от Божествения свят - светът на Мъдростта, чийто изразител е дясната ръка. Следователно, ако се докоснете до лявата ръка на човека, вие се свързвате с Любовта, от която соковете на живота започват да текат във вашето сърце. Ако се докоснете до дясната ръка на човека, вие се свързвате с Мъдростта, която внася нова светлина, нови идеали във вашия ум. Христос писа върху ръката онова велико, мощно цяло, с което беше свързан. Голямо изкуство е, човек да си извае красива ръка! Хиромантията е наука, която показва скритите условия в ръката. С частите на ръката се занимава не само хиромантията, но и астрологията. Хиромантията се занимава главно с физическата страна на ръката, а астрологията - с физиологическата. Значи, те разглеждат физическата и физиологическата страна на процесите, които работят в целия космос.
към текста >>

Разбирането на Писанието зависи от правилността на тази линия.
С частите на ръката се занимава не само хиромантията, но и астрологията. Хиромантията се занимава главно с физическата страна на ръката, а астрологията - с физиологическата. Значи, те разглеждат физическата и физиологическата страна на процесите, които работят в целия космос. Сатурновата линия - линията на съдбата, представя Божията благодат, която иде отвън. Никой не подозира нищо за тази линия. Разбирането на Писанието зависи от правилността на тази линия. У някои хора тя е добре очертана, у други е скрита, дълбоко заровена в земята: като семе, покрито отгоре с дълбок пласт тор. За да могат светлината и топлината да влияят върху това семе, да може да расте и да се развива, част от този тор трябва да се изхвърли на страна. Това са големите богатства, към които човек се стреми. Малко тор е нужно на човека. Но зависи от почвата.
към текста >>

В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата.
У него линията на ума и на сърцето са балансирани. Строежът на техните пръсти, очи, вежди е отличен. У тези хора всичко е добре поставено. „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, и сила" - значи, да намериш общото, космическо течение. Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: „Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил". В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показа на човечеството пътя км спасението. В тази линия се крие вътрешният живот на човека. Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея да я коригира Който я няма, да работи за създаването й.
към текста >>

С това Христос показа на човечеството пътя км спасението.
У тези хора всичко е добре поставено. „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, и сила" - значи, да намериш общото, космическо течение. Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: „Благодаря Ти за привилегията, с която си ме удостоил". В този момент Христос написа на ръката си линията на съдбата. Тя съществуваше до това време, но тогава Той я коригира. С това Христос показа на човечеството пътя км спасението. В тази линия се крие вътрешният живот на човека. Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея да я коригира Който я няма, да работи за създаването й. Всеки, може да създаде в себе си линията на съдбата - линията на щастието. Как може да се създаде тази линия?
към текста >>

33. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Нужно е разумно разбиране в живота.
Влезе ли човек в този свят, ще изпита мъчителното съзнание, че никой не го помни, че никой не го познава, че всички са го забравили. Като че ли човек е паднал в една яма от която няма излаз - той мисли, чувствува, вика за помощ, ала не получава никакъв отзив от никъде - никой не си спомня за него, никой не му се притича на помощ. Това положение е по-лошо и от затвор. В затвора поне ще те навести тъмничарят. А в този забравен свят никой до време няма да си спомни за тебе. Нужно е разумно разбиране в живота. Нужно е разумно разбиране на природата. Нужно е да има човек ясна представа за онзи божествен принцип, който работи в света. В светлината на това разбиране абсолютно зло не съществува. Злото е нещо относително. Ако човек работи според великия божествен принцип, ако той работи по закона на Любовта, всяко зло - като го познае - ще заработи за негово добро.
към текста >>

Нужно е разумно разбиране на природата.
Като че ли човек е паднал в една яма от която няма излаз - той мисли, чувствува, вика за помощ, ала не получава никакъв отзив от никъде - никой не си спомня за него, никой не му се притича на помощ. Това положение е по-лошо и от затвор. В затвора поне ще те навести тъмничарят. А в този забравен свят никой до време няма да си спомни за тебе. Нужно е разумно разбиране в живота. Нужно е разумно разбиране на природата. Нужно е да има човек ясна представа за онзи божествен принцип, който работи в света. В светлината на това разбиране абсолютно зло не съществува. Злото е нещо относително. Ако човек работи според великия божествен принцип, ако той работи по закона на Любовта, всяко зло - като го познае - ще заработи за негово добро. Злото в света е една сила, която допринася нещо за развитието на хората.
към текста >>

В светлината на това разбиране абсолютно зло не съществува.
В затвора поне ще те навести тъмничарят. А в този забравен свят никой до време няма да си спомни за тебе. Нужно е разумно разбиране в живота. Нужно е разумно разбиране на природата. Нужно е да има човек ясна представа за онзи божествен принцип, който работи в света. В светлината на това разбиране абсолютно зло не съществува. Злото е нещо относително. Ако човек работи според великия божествен принцип, ако той работи по закона на Любовта, всяко зло - като го познае - ще заработи за негово добро. Злото в света е една сила, която допринася нещо за развитието на хората. Да не беше така, природата не би го допуснала. „Не противи се злому".
към текста >>

Какво е искал да каже с това Христос?
Злото е нещо относително. Ако човек работи според великия божествен принцип, ако той работи по закона на Любовта, всяко зло - като го познае - ще заработи за негово добро. Злото в света е една сила, която допринася нещо за развитието на хората. Да не беше така, природата не би го допуснала. „Не противи се злому". Какво е искал да каже с това Христос? Той е искал да каже: „Не считай че злото е зло, не му се противи, остави го да свърши своята работа. Не заставай на неговия път, ала не му и съдействувай! " От неразбирането на тия прости истини, произтичат хиляди противоречия в света, хиляди смущения, борби. А тия противоречия показват, че хората не са дошли още до една истинска, положителна наука за живота, че те не са още налучкали правия път. Престъпленията, които вършат, са ясен показалец, че те са се отклонили от истинската посока на своето развитие.
към текста >>

" От неразбирането на тия прости истини, произтичат хиляди противоречия в света, хиляди смущения, борби.
Да не беше така, природата не би го допуснала. „Не противи се злому". Какво е искал да каже с това Христос? Той е искал да каже: „Не считай че злото е зло, не му се противи, остави го да свърши своята работа. Не заставай на неговия път, ала не му и съдействувай! " От неразбирането на тия прости истини, произтичат хиляди противоречия в света, хиляди смущения, борби. А тия противоречия показват, че хората не са дошли още до една истинска, положителна наука за живота, че те не са още налучкали правия път. Престъпленията, които вършат, са ясен показалец, че те са се отклонили от истинската посока на своето развитие. Неправдите, които вършат, показват едно неразбиране на ония истински интереси на хората. А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо. Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят.
към текста >>

Неправдите, които вършат, показват едно неразбиране на ония истински интереси на хората.
Той е искал да каже: „Не считай че злото е зло, не му се противи, остави го да свърши своята работа. Не заставай на неговия път, ала не му и съдействувай! " От неразбирането на тия прости истини, произтичат хиляди противоречия в света, хиляди смущения, борби. А тия противоречия показват, че хората не са дошли още до една истинска, положителна наука за живота, че те не са още налучкали правия път. Престъпленията, които вършат, са ясен показалец, че те са се отклонили от истинската посока на своето развитие. Неправдите, които вършат, показват едно неразбиране на ония истински интереси на хората. А с тия престъпления и неправди, те се отклоняват от онази посока, в която лежи тяхното благо. Ето защо хората трябва да напуснат пътя, по който сега вървят - той не ги води към онова благо, към което се стремят. Едничкият път, който им остава, е пътят на Божественото Начало. Само в този път престават смущенията. Само там изчезва съмнението, подозрението, страха от предстоящи беди, от злополучен край.
към текста >>

34. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения.
Въпреки своята многочисленост обаче, те смогват да живеят и да се спогаждат добре. Наистина и тази държава не е още напълно организирана, макар че устройването ù е започнало от преди милиони, милиони години, ала все пак тя е достигнала една сравнително висока степен на развитие и култура. Ще попитате: коя е тази държава и де е тя? Тази държава е човешката глава, човешкият мозък. В устройството на човешкия мозък взема участие цялата Жива Природа, сиреч цялата онази йерархия от високо напреднали, разумни същества, чиито мозъци и сърца са хармонично организирани. Тези именно същества образуват онази мирова държава, която Христос е нарекъл „Царство Божие" и на която земните държави от всички времена са само бледи и мимолетни отражения. От това гледище, всички култури на миналото, с техните религии, обществен строй, с техните науки, изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, където тия мъдри жители на „Царството Божие" са работили за организиране на човешкия мозък и човешкото сърце. Ето защо, докато човешкият мозък не се организира според оня план, който една предвечна Мъдрост е начертала, на земята все ще царуват безпорядък, разрушения, престъпления. В тази смисъл на думата, може да се каже, че всичкото зло на земята произтича от недобре устроените мозъци и сърца на хората, по-конкретно - от не добре организираните мозъци на мъжете и недобре организираните сърца на жените, взети като полюси на човека. Не че мозъците и сърцата на хората са сами по себе си зле организирани. Живата Природа постепенно осъществява един велик план.
към текста >>

Съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране.
Ето защо, всички разумни хора, у които живее опитът на хиляди, хиляди поколения, имат само едно мнение по тия въпроси. Те знаят, че всички борби и стълкновения произтичат от факта, че мозъците и сърцата на хората не са още идеално организирани. Когато един ден те се организират, животът на хората ще легне напълно на ония начала, на които почива безсмъртният живот на „Царството Божие". А тия начала гласят: Съществува една вечна Любов, която включва благото на всички същества. Съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички. Съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие и разбиране. Тия три основни начала лежат като съкровено съдържание на всички религии. Формите се менят, култът се видоизменя съобразно епохата, ала тия основни начала остават неизменни. Защото са трите велики основи, на които почива Божественият свет. Тия принципи действуват в целия космос, следователно те действуват и на земята, във всичките ù царства - растително, животинско, човешко. В своята същина те остават неизменни.
към текста >>

Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци.
Следователно и онова масово организирано убийство, което се нарича война. От гледище на оня абсолютен морал, който Любовта носи, никой няма право да отнеме живота, който Бог е вложил у едно същество. Според божествения ред на нещата, всяко живо същество има право да живее. И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество. Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действуват в Битието. А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици.
към текста >>

А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици.
Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество. Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действуват в Битието. А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици. Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този божествен ред вечно пребъдва. Ето защо, безсмислено е да се правят повече безрезултатни опити. Безсмислено е да се отлага, да се очаква на бъдещето. Безсмислено е човек да копнее за този живот, когато отиде на „онзи свят".
към текста >>

35. В ПАМЕТ НА НАШИТЕ ЗАМИНАЛИ МЛАДИ ПРИЯТЕЛИ-ЕЛИ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А то е в съзнанието, в разбирането на хората.
Това е обществото на напредналите същества. И всички вие сте призвани да станете членове на тоя велик народ. Тоя ред и порядък отгоре трябва да се свали долу на земята. Както Мойсей съгради скинията в пустинята по това, което видя горе". 5]„Това което спъва живота, трябва да се махне. А то е в съзнанието, в разбирането на хората. Върху съзнанието, трябва да се работи. Ако съзнанието не се измени, животът не може да се измени. Трябва да се убедят хората, че могат да живеят добре, че е възможно да се измени строя. Не че сега ще го учат. Това го има вече всадено в хората.
към текста >>

И Христос казва същото в молитвата „Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята".
Защото разбират, що значи да се работи от любов! Какъв трябва да бъде човешкият обществен строй? Идеалният строй, както казахме, вече съществува. Той е горе. Всичко, което е горе, трябва да слезе на земята. И Христос казва същото в молитвата „Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе. (Изход, гл. 25, стих 9). Това има пряко значение, обаче може да се направи и един превод: Скинията - това е идеалната култура, идеалният строй, идеалната държава, която съществува горе. Тук, на земята, строят трябва да се нареди по образеца, който е горе А горният строй в най-малките подробности е уреден в съгласие с природните закони.
към текста >>

36. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Да знаеш, че съществува нещо, което е непознаваемо, да познаеш проявата на най-дълбокото разбиране и на най-голямата красота, които не можем да възприемем с нашия разум, освен в най-примитивните им форми, това съзнание и чувство, ето в какво седи истинската религиозност.
Само човекът е, който твори благородното и възвишеното, сюблимното, докато масата си остава тъпа в мисълта и оградена само от чувства. Презирам всичко милитаристично и героизма проявен под команда ! Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, това е мистериозната страна на живота. Това е дълбокото чувство, което се намира в люлката на истинското изкуство и наука. Този, който не може да изпита нито учудване, нито изненада, нито възхищение, е така да се рече, мъртъв; очите му са слепи. Да знаеш, че съществува нещо, което е непознаваемо, да познаеш проявата на най-дълбокото разбиране и на най-голямата красота, които не можем да възприемем с нашия разум, освен в най-примитивните им форми, това съзнание и чувство, ето в какво седи истинската религиозност. В този смисъл и само в този смисъл, аз се считам измежду тези, които са най-дълбоко религиозни. Достатъчно ми е да изпитам чувствуването от мистерията на вечността на живота, да имам съзнанието и предчувствието за чудесното устройство на всичко съществуващо, да воювам активно за да почувствувам едно късче, колкото и малко да е то, от разума, който се проявява в природата." Измежду това, което А. казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители. Учебните зали са пространни и много, но малцина и много редки са младите хора, които имат искрено жажда за истината и правдата. Природата създава изобилно своите обикновени творби, но тя е много взискателна в създаване на своите нежни творби".
към текста >>

Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния умствен труд.
казва за свободата на образованието, заслужава особено внимание неговата искрена констатация: „Много са катедрите за образование, ала малцина и рядко са мъдрите и благородните учители. Учебните зали са пространни и много, но малцина и много редки са младите хора, които имат искрено жажда за истината и правдата. Природата създава изобилно своите обикновени творби, но тя е много взискателна в създаване на своите нежни творби". „Всеки требва да работи, със своя малък дял, да допринесе за пресъздаване на този дух на нашия век." Във връзка с въпроса за доброто и злото четем тези най-ценни мисли: „Аз вярвам много искрено, че няма по-добра служба на човечеството от тази, да занимаваш хората с благородни неща и по този начин косвено да ги облагородиш. Това трябва да извършат най-напред учените и хората на изкуството. Не резултатите от изучаванията и издирванията са тия, които облагородяват хората, но усилието за правилно разбиране и продуктивния умствен труд. „Истинската стойност на човека се определя изследвайки в какъв размер и в кой смисъл той е достигнал да се освободи от Себето". Този израз на Айнщайн го сближава твърде много с основното схващане на Кришнамурти за живота и човека. По отношение обществото и личността А. изказва между другото следните мнения: „Без творчески личности, мислещи и съдещи независимо, развитието на обществото в смисъла на прогреса е така невъобразимо, както и развитието на личността без хранителното тяло на обществото. Едно здраво общество, следователно, държи също така добре за независимостта на личностите, както и на тяхната взаимна интимна обществена връзка.
към текста >>

Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий?
Затова са се родили диктатори. Те се търпят, понеже чувството за достойнството и за правото на личността не е вече достатъчно живо. Задължителната военна служба е най-срамотния белег на липса на лично достойнство, от което страда нашата цивилизация." Ето и схващането на Айнщайн за богатството: „Аз съм дълбоко убеден, че всичките богатства на света не биха могли да подтикнат човечеството по-напред дори и да биха били в най-подходящите за това ръце. Само примерът на големите и чисти личности може да води към благородни съждения и благородни действия. Среброто (парите) събужда само егоизма и тика всякога неудържимо към лоши навици и обичаи. Можем ли си представи Мойсей, Христос или Ганди въоръжени с кесията на Карнегий? " Във връзка с възпитанието четем по-нататък следните мисли: „Дано братският съюз на народите всеки ден стане за хората все по-дълбоко въжделение. Аз живея с надеждата, че идващите генерации ще карат да се черви от срам нашето днешно поколение. Всичко, което днес ни учудва, обръща се А. към децата, е дело на много и много поколения, създадено в различни страни на земята с цената на големи мъки и търпеливи усилия. По този начин, ние смъртните ставаме безсмъртни в тия неща, които създаваме взаимно, допринасяйки за дела, които не се губят.
към текста >>

Преди да завършим това кратко разглеждане на първата част от книгата на Айнщайн, ще цитираме неговото схващане за юдаизма и християнството: „Ако се отдели юдаизмът на пророците и християнството, такова каквото го е учил Христос, от всички сетнешни прибавки, в частност тези на свещениците и черквата, тогава остава едно учение, което е в състояние да излекува човечеството от всички социални болести.
Един четвърти арбитражен съд ще урежда спорни въпроси между континенталните съюзи. Национализмът днес, казва Айнщайн, е една голяма опасност за развитието на човечеството. „Вдействителност, днес повече отколкото всякога преди, народите и личности, които имат авторитет трябва да имат интернационални идеи и да изпитват интернационални чувствувания, ако желаят света да върви напред към едно по-добро и по-достойно бъдеще". Днешната цивилизация, казва А., върви по пътя на обедняването на истинските интелектуални сили. Ако искаме да спасим цивилизацията трябва всеки народ да гледа да не обеднява на хора от този род. Преди да завършим това кратко разглеждане на първата част от книгата на Айнщайн, ще цитираме неговото схващане за юдаизма и християнството: „Ако се отдели юдаизмът на пророците и християнството, такова каквото го е учил Христос, от всички сетнешни прибавки, в частност тези на свещениците и черквата, тогава остава едно учение, което е в състояние да излекува човечеството от всички социални болести. Човекът с добрата воля има за дълг да работи, колкото се може повече в своята среда за да направи живо това чисто учение на човечност. При искрени усилия той ще бъде щастлив човек". Няма да се спираме по-вече върху туй, което Айнщайн дава в своята книга по тези всечовешки въпроси. Това са пророчески неща, които идват да напътят човечеството в един прав път. Айнщайн не е първият, нито последният работник в това поле на светлината.
към текста >>

37. ЕДНО СРАВНЕНИЕ-Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Който е следил най-новите изследвания в разните области, той знае, че по чисто научен път всеки може да дойде днес до това по-дълбоко разбиране на живота, както немският естественик и философ Дриш , английският физик Оливер Лодж , немският ботаник Райнке, немският биолог Август Паули и пр.
Но преди това нека хвърлим поглед върху вътрешния смисъл на еволюцията. Ще представлява в същност еволюцията? Трябва да знаем, че материалната страна на битието не изчерпва живота. Той си има и една вътрешна, духовна страна. И всъщност последната дирижира процесите на живота. Който е следил най-новите изследвания в разните области, той знае, че по чисто научен път всеки може да дойде днес до това по-дълбоко разбиране на живота, както немският естественик и философ Дриш , английският физик Оливер Лодж , немският ботаник Райнке, немският биолог Август Паули и пр. Ако искаме в най-общи черти да скицираме вътрешната страна на еволюционния процес, трябва да кажем, че еволюцията представлява все по-голямо разкриване на Духа чрез хилядите форми, през които минава. Както всички култури са плод на човешкия дух, тъй изобщо всички форми на великата еволюционна стълба са плод от дейността изобщо на Духа. Духът работи чрез формите и винаги преминава към все по-горни и по-свършени форми, за да може да се изяви чрез тях с по-голяма пълнота. В това и се състои великият път на усъвършенствуването. Отначало Духът работи върху формите на минералното царство, но те не са достатъчно годни, за да го разкрият в пълнота.
към текста >>

Евреите на времето не приеха това новото, което Христос носеше.
Тогаз разумната природа намира нови форми, по-пригодни за целта, а тия втвърдени, кристализирани вече форми се израждат и загиват. Тъй се обяснява измирането на разните растителни и животински форми в миналото. Например гигантските гущери в мезозойската ера: динозавърът, плезиозавърът, ихтиозавърът и пр., също тъй и допотопните мамут, мастодонт и пр.. Техните форми са били неспособни към по-нататъшен развой и трябвало да изчезнат. Тъй се обяснява и измирането на много от човешките раси. Виждаме множество примри в историята, как един народ като не приеме новото, което дадената епоха носи, той вече се лишава от ония благоприятни условия и сили, които могат да съдействуват за по-нататъшното му възлизане и навлиза в пътя на големи противоречия. Евреите на времето не приеха това новото, което Христос носеше. С това те се лишиха от известни условия и после трябваше да минат през големи противоречия, страдания. Ерусалим беше разрушен и самите те прокудени по всичките страни на света. Богомилите носеха новите идеи, които бяха тъй необходими за тогавашната епоха, както живителната влага за растенията. Обаче българите изгониха и избиха богомилите. И понеже не приеха тия нови идеи, те се лишиха от благоприятните условия и вследствие на това минаха през големи страдания: петвековно турско робство.
към текста >>

38. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'.
Като преминава от новозаветния живот към живота на праведните, той пренася в последния ценностите на първия. И най-сетне всички ценности от живота на праведния се пренасят в живота на ученика. По тоя начин се създава онази вътрешна връзка между всички хора, онова вътрешно единение - отвъд и свръх всички противоречия, които са присъщи на тия четири вида живот. Различни са изворите на тия четири живота и различни условията, при които се развиват. Ученикът, след като мине през всички школи на тия четири живота като през подготвителни училища, навлиза в съвсем нови условия и черпи живот и сила от един съвсем нов извор. За този извор загатва Христос, когато казва: „Когато дойде духът на Истината, той ще ви научи на всичко'. Влязъл в пътя на ученика, човек има вече други схващания и възгледи за живота, съвсем различни от схващанията на старозаветни, новозаветни и праведни. Всички тия три категории хора живеят все още в сферата на личния живот - те не живеят още за Цялото. Старозаветните търсят богатство и имане. От невзгодите на живота те се озлобяват. Новозаветните търсят съчувствие и симпатия.
към текста >>

Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята.
Любовта - това е един красив, необятен свят. Велико нещо е да опита човек любовта в нейния развой и постепенна проява, като се почне от физическия свят, мине се през духовния и се стигне до божествения свят. Велико нещо е да опита човек светлината във всичките форми, които тя създава. Велико нещо е да се опита Мира, да се опита Радостта. Това са области, които ученикът има да премине, да опита и проучи през целия си път, докато стигне крайния предел на своя живот като ученик, след което той ще започне да изучава великия път на Учителя. Едва тогава той ще достигне до онова дълбоко разбиране на Живота, до онова дълбоко разбиране на Любовта, която действува в свята, до разбиране на причините, които са създали вселената, както и на причините, които заставяте великите Учители да идват да работят в свята. Любовта, Светлината, Мира и Радостта са плодове на Божествения Дух. Ученикът трябва да се храни с тези плодове. Първият плод, който той вкусва, е Любовта. Ученикът трябва непременно да вкуси от тоя плод, защото той носи вечния живот. И който иска да намери вечния живот, животът, който произтича от Любовта, трябва отново да се върне към дървото на живота.
към текста >>

Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа".
Дълго време ще изпитват и претеглят ученика, докато го пуснат в Царство Божие. За най-малкия недостиг веднага ще го върнат назад. Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата любов. В Царство Божие по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царство Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата мъдрост. Христос определя в един стих, какво трябва да придобие ученикът, за да влезе в Царство Божие, за да придобие вечния живот: „Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа". Познаването на Бога и Христа е условие за придобиване на вечния живот. Само с това знание се придобива живота. Ако чрез знанието не може да се придобие живота, то е без съдържание и смисъл. Но за да достигне това, ученикът трябва да се научи да твори така, както Бог твори. Как? - В първата глава на Битието е дадена една символична картина за оня процес на творчество, който започва у ученика след пробуждане на неговото съзнание.
към текста >>

39. СФЕРА НА САТУРН- Г. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя възпитава вече масата, пресъздава и прави годна към разбиране и възприемане и на други подобни идеи.
Хората въздигат паметници на прославили се люде, на славни дни, събития и пр. Малцина са онези, които се замислят по-дълбоко да установят невидимите нишки, които свързват хората с тази личност или с дадено събитие. Навсякъде в историята може да се проследи този невидим път, тези невидими нишки, които са истинските канали и насоки за да стане нещо действителност. Фактически, тези невидими нишки създават историята, с всичките тайни и неразгадаеми явления в нея. Една идея, изказана и поддържана от един човек, възприема се от втори, от трети, от хиляди, реализира се, става материална действителност. Тя възпитава вече масата, пресъздава и прави годна към разбиране и възприемане и на други подобни идеи. Ето един низ от невидими нишки от първоизточника до самото реализиране на идеята. Този невидим низ от нишки влиза в психологическия фактор, който фактически гради живота. И той се повтаря както в индивидуалния живот на хората, така и в обществения. Цялата ни проява е свързана и зависима все от този психологически фактор, който видимо не се подчинява на никаква закономерност. Човек може често да бъде сам начало и край на въздействието на този психологически фактор, сир.
към текста >>

Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи.
В делото на Христа имаме най-ярък изразител на силата на мисълта и учението на великите Учители. Едва ли има по-очевидно доказателство за силата и въздействието на психологическия фактор от делото и идеите на великите Учители. Те изказват своите идеи, които са само все човешки, пропити с великата любов на всемира, те ги изказват без да задължават никого. След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи. Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа. Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на любовта в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята. Тази вътрешна пригодност на днешните хора е резултат на действието на психологическия фактор, работил невидимо в съзнанието им с мощните инструменти - идеи на великите Учители на човечеството. Идеите на Учителите на човечеството се разпространяват главно по два начина.
към текста >>

Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос.
Едва ли има по-очевидно доказателство за силата и въздействието на психологическия фактор от делото и идеите на великите Учители. Те изказват своите идеи, които са само все човешки, пропити с великата любов на всемира, те ги изказват без да задължават никого. След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи. Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа. Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на любовта в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята. Тази вътрешна пригодност на днешните хора е резултат на действието на психологическия фактор, работил невидимо в съзнанието им с мощните инструменти - идеи на великите Учители на човечеството. Идеите на Учителите на човечеството се разпространяват главно по два начина. При първият случай, изказани, те се възприемат от годните за това хора.
към текста >>

Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на любовта в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята.
След време ние ги виждаме дълбоко поникнали и дали плод в сърцата и умовете на малцина чутки души. Чрез тях те намират своя невидим път и в другите хора в течение на времето. Христос е бил сам, ала днес има близо един милиард негови последователи. Смешно е да мислим, че този милиард набедени „християни" живеят според словото на великия Христос. Напротив, с живота си съвременните християни са пълно отрицание на Христа. Все пак, не може да се оспори, че тези хора са по-пригодни днес да разберат Христа и да се трогнат от изявлението на любовта в живота, отколкото това е било в миналото, дори когато самия Христос е говорил на хората на земята. Тази вътрешна пригодност на днешните хора е резултат на действието на психологическия фактор, работил невидимо в съзнанието им с мощните инструменти - идеи на великите Учители на човечеството. Идеите на Учителите на човечеството се разпространяват главно по два начина. При първият случай, изказани, те се възприемат от годните за това хора. Това е естествения ход, когато семето падне на добра почва. То се развива и дава плод стократен.
към текста >>

Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии.
Започва борба - вътрешна и външна. И в тази борба победител се явява пак великото семе на идеите на „Учителите". Защото то носи в себе си духа на вечния огън на любовта Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството. От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие. Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие. Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата любов между човеците.
към текста >>

Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука.
Защото то носи в себе си духа на вечния огън на любовта Негативно външната борба с идеите на великите Учители дава в резултат развитието на материалните култури на човечеството. От съвременните историци се счита, че съвременната култура няма нищо общо с християнското въздействие. Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие. Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата любов между човеците. На тази основа може да се създаде една друга култура, мощна, велика, в която цъфтят изкуства, науки и която не се разяжда от отровите и покварата на съвременната култура, родена по пътна отрицанието на великите идеи на Христа. Великото обновително, безшумно дело започнато от Христа в началото на тази епоха, не е завършено.
към текста >>

А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие.
Съвременната култура, очевидно, няма нищо християнско в себе си, освен името, но ако проследим събитията ще установим, че тя се е създала в борбата с истинските идеи на християнството. Например, Христос не би създал никога земни култове, храмове и религии. Ала ние виждаме, че съществува всичко това в името на този, който казваше, че неговото царство не е от този свят. Борбата, кривото разбиране и изопачаването на неговите безсмъртни идеи създаде тези външни форми, които дадоха и целия тласък на днешния живот на техника и наука. Тяхното отричане - отричането на тези кухи форми на религията, създаде материалистичните насоки на естествознанието на миналия век. А едва ли някой от великите Учители, а най-малко Христос са отричали живота и неговото развитие. Напротив, те са искали да го поставят на една разумна основа, върху една основа, която не може да се разруши от нищо - основата на великата любов между човеците. На тази основа може да се създаде една друга култура, мощна, велика, в която цъфтят изкуства, науки и която не се разяжда от отровите и покварата на съвременната култура, родена по пътна отрицанието на великите идеи на Христа. Великото обновително, безшумно дело започнато от Христа в началото на тази епоха, не е завършено. То е едва в началото си, защото то използува пътя на психологическия фактор. За него се иска време.
към текста >>

40. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.
към текста >>

Ала Христос сам по себе си е един и неделим.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено.
към текста >>

Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.
към текста >>

Христос това е Бог, който се разкрива на света.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
към текста >>

Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ХРИСТОС Днес хората делят Христа на „исторически", „комичен", „мистичен" и т.н. Ала Христос сам по себе си е един и неделим. Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта. Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.
към текста >>

Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен".
Христос това е Бог, който се разкрива на света. Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен".
към текста >>

Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта.
Като проява на Бога, Христос не може да се отдели от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта. Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът!
към текста >>

И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос?
Тя има форма, съдържание и смисъл. Най-пълен израз на Любовта е дал на земята Христос все едно как го схващат хората: като „историчен", като „космичен" или „мистичен". Защото и като „исторична" личност, и като „космична" същина, и като „мистичен" факт, Христос е и си остава най-съвършен израз на Любовта. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма любов от него. Няма и в „космоса" - вън, и в „мистичните" дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от това, което ние олицетворяваме в Христа. И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
към текста >>

И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло.
И тогава, как трябва да се схващат думите „историчен", „космичен" и „мистичен" Христос? Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция.
към текста >>

Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа.
Проявен на земята в даден исторически момент, като идеален човек, като образец на истински човек, той е „историчен". И времето тогава хроникира и свидетелствува за него: „Ето човекът! Ето истинският човек, в когото живеят любовта, мъдростта и истината, и който ги прилага! " Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони.
към текста >>

Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света.
" Познат вътрешно, той става „мистичен", а схващан и познаван като проявеният Бог в света, той става „космичен". И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.
към текста >>

Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа.
Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност?
към текста >>

Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.
И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е.
към текста >>

И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум?
Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите".
към текста >>

Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност?
Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта. Един е той, макар и да го схващат хората ту като „историчен", ту като „космичен", ту като „мистичен". Всички тия думи трябва да оживеят в истинското познаване на Христа, като изявена и проявена Любов на Бога, а не да останат сухи понятия, затвори за човешката мисъл. И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята.
към текста >>

Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите".
И наистина, не е ли за мнозина християни „историческият" Христос, дошъл преди две хиляди години, един затвор за техния ум? Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят.
към текста >>

Истината е, че Христос никога не е напускал земята.
Къде е говорил Христос преди 2000 години за себе си като за историческа личност? Той говори за себе си като Дух, който ще пребъдва на земята „до скончание века", т.е. до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот.
към текста >>

Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството.
до завършване на тази епоха на насилие и зло, която изживява последните си дни. „Идете и проповядвайте", казва той на учениците си, „и аз ще бъда с вас до скончание века". Една от най-големите заблуди е да се мисли, че Христос е на „небето", че седи там и чака „второто пришествие", за да започне да съди „живите" и „мъртвите". Истината е, че Христос никога не е напускал земята. Спомнете си неговите думи: „Даде ми се всяка власт на небето и земята". Христос е, който е движил, движи и ще движи и „историчния" и „космичния" и „мистичния" живот на земята и човечеството. Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството.
към текста >>

Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице.
Без Христа няма история. Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората.
към текста >>

Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците".
Без Христа няма „космос", сиреч организиран и устроен свят. Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
към текста >>

Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина.
Без Христа няма „мистичен" живот. Той е великият вдъхновител на всички откровения, във всички времена. Той е невидимият двигател на целия духовен живот и опит на човечеството. Затова свидетелства и свещеното писание, в което Христос се явява централно лице. Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята.
към текста >>

Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях.
Затова загатва и сам Христос в думите: „За мене писаха Мойсей и пророците". Мойсей, в широк смисъл, представя всички духовни водачи на човечеството, всички учени, философи, писатели, поети, художници, музиканти, които подготвят човешките умове за разбиране на Христа, на божествената Истина. Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата.
към текста >>

Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Колкото и преходни да изглеждат техните произведения, колкото и променливи да са техните теории, те не са произволни, те се създават под влияние на един общ закон на Духа, който работи у хората по един специален начин. Всички тези човеци, следователно, са работили за всестранното повдигане на човечеството, подготвяли са път за идването на Христа. Защото не е лесно един велик дух като Христа да дойде между хората. Трябва хората да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на земята. Ала със своето слизане на земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества.
към текста >>

Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие.
Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова той казва: „Аз съм Пътя, Истината и Живота". Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата.
към текста >>

Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога.
Пътят - разбран в широк смисъл на думата - това е движението на Духа в разумното прилагане законите на Природата. Живота - това е хармоничното организиране на елементите и развитие на силите в божествената душа. Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината.
към текста >>

„А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа".
Истината - това е проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества. Излязъл от божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свърза човешките души със света на Истината, дето се крият великите цели на всяко битие. Трябва да има една жица, която да съедини човешките души, потънали в материята, с Бога. Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула.
към текста >>

Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината.
Само Христос е, който може да прокара тази жичка - да съедини човеците с Бога. Защото той, който е слязъл от божествения свят, носейки живот от света на Истината, възлезе наново в него, като по такъв начин очерта пътя, който води от временния живот към вечния. „А вечен живот е, казва Христос, да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа". Да познаят Бога - зародишите на Духа, условията, силите и законите, на които се крепи и по които се гради този величествен ред на нещата. И Христа - разумното начало, което излиза от единия Бог, което носи живот на всички същества, насочва ги и ги съхранява, като ги свързва с първичния център на всичко което е. Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството.
към текста >>

Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството.
Христос е пътят на онова разумно движение на душите, което ги води към вечния живот в Истината. И затова, когато запитват Христа, защо е дошъл на земята, той отговаря: „Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за Истината". Тия думи, обаче, са една математична формула. Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.
към текста >>

Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината.
Въпросът за идването на Христа е един от най-дълбоките въпроси в човешкия живот. Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата.
към текста >>

Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората.
Ала мнозина смятат, че е лесно да се отговори на този въпрос. Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот.
към текста >>

Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение.
Те казват, че Христос дошъл на земята за да пострада и да спаси човечеството. Ала идването на Христа на земята не е въпрос на страдание. Страданието е вторично явление в живота на Христа - то далеч не е в състояние да определи този важен момент в историята на човечеството. Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта.
към текста >>

Христос донесе на земята науката за душата.
Спасението, така както го разбират хората, също е едно частично разбиране на истината. Днес, обаче, всички проповедници разправят, че Христос бил дошъл на земята да спаси хората. Ако Христос бе спасил света по оня механичен начин, както хората разбират, и ако те бяха действително спасени, нямаше да живеят така противно на духа на Христовото учение. Очевидно, съвсем друг смисъл се крие в идеята за спасението. То не е там, където хората го търсят, нито идва така механически, както те си мислят. Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
към текста >>

Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат.
Христос донесе на земята науката за душата. Той показа пътя, по който човешките души могат да познаят Бога, да добият вечния живот. Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.
към текста >>

Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело.
Врата на този път е Любовта. Който мине през тази врата, ще излезе на онзи царски път, по който го чакат велики подвизи. Много велики души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигане на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето.
към текста >>

Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло.
Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророци, светии - но те не можаха да свършат работата както трябва. Когато Христос, „Синът Божи“, слезе на земята, работниците от цялото небе се съединиха в неговото име, за да довършат започнатото дело. И в евангелието се казва, че Бог толкова възлюбил света, щото изпратил Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него, а да има живот вечен. Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух.
към текста >>

От това гледище Христос е колективен дух.
Синът - това е Словото, разумното, божественото, което единствено може да възстанови хармонията в света и връзката на човешките души с Бога. Христос можа да възстанови тази връзка и да упражни влияние върху човечеството като цяло, защото сам той беше свързан с великото, мощно Цяло. И когато в евангелието се говори за слизането на Духа върху Иисуса, подразбира се онова съединение на Иисуса с колективния Дух на разумния свят, благодарение на което е възможно осъществяването на една божествена идея на земята. Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл.
към текста >>

Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос.
Защото такъв е законът на земята - за да се върши Божието дело трябва един човек на земята да се съедини с едно същество от Небето. В случая това същество беше колективният Божи Дух. От това гледище Христос е колективен дух. Той съществува като единица, но същевременно е колективен дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от живот и любов. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. „А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа".
към текста >>

„А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа".
Всички Синове Божии, съединени в едно, всички ония разумни души, които живеят в божествено единение, това е Христос. Идването на Христа на земята е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана основната идея на човешкия живот - идеята за безсмъртието, идеята за вечния живот. И усилията на цялото човешко съществувание днес се свеждат към това - да се постигне безсмъртието, да се влезе във вечния живот. „А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа". Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди 2000 години? Познават ли го и днес ? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина. Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят.
към текста >>

Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят.
„А вечен живот е", казва Христос, „да познаят Тебе, Единаго Истинаго Бога и пратения от Тебе Исиуса Христа". Да познаят Бога, да познаят Христа. Познаха ли хората Христа, когато той се яви преди 2000 години? Познават ли го и днес ? Когато истината се яви в света, тя няма да се облече в царски дрехи, а в най-скромна премина. Така и Христос се яви преди 2000 години в проста форма, в която хората не можаха да го познаят. Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно. Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите.
към текста >>

За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца".
Ала такива са законите на този свят. В тази проста дреха - привидно човек като всички други хора - дори и учениците му не го познаха напълно. Само двама или трима от тях видяха при преображението на Христа неговото „лице" т.е. неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така.
към текста >>

Къде се беше учил Христос?
неговата вътрешна страна. В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки.
към текста >>

Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек.
В тази вътрешна светлина те го познаха, видяха го такъв, какъвто беше между ангелите. За евреите Христос беше „синът на Йосифа, синът на дърводелеца". За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища.
към текста >>

Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните?
За книжниците и фарисеите той беше богохулец, самозван месия, който сам себе си нарича „Син Божи". Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят.
към текста >>

" Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето.
Той не изхождаше от техните среди, не беше се учил при тях. Къде се беше учил Христос? Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него.
към текста >>

Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища.
Защото, всичко което е правел той, свидетелствува за неговите обширни знания, И днес още има хора, които си мислят, че Христос е бил прост, неук човек. Това, обаче, съвсем не е така. Сам Христос, обръщайки се към своите слушатели, казва: „Ако не разбирате земните неща, за които ви говоря, как ще разберете небесните? " Като говори за „небесни неща", Христос е подразбирал великите мистерии на Слънцето. Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
към текста >>

И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят.
Той, обаче, е разбирал и „земните неща" - бил е запознат с тогавашната кабала, с философията на източните народи и на гърците, както и с тогавашните науки. Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки.
към текста >>

Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога.
Наистина, Христос е нямал нужда да се учи в човешките училища. Още повече, че целият му земен живот е бил сам по себе си предметно учение за него. Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
към текста >>

Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта.
Той е бил извор на нов опит, поле за приложение на ония велики принципи и закони, които той е познавал в тяхното действие в невидимия свят. Благодарение на своето пробудено съзнание и на връзката си с невидимия свят, той е могъл да черпи винаги познания направо от него. И когато Христос се е молил, молитвата за него е била разговор с разумния свят. Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света.
към текста >>

Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично?
Чрез молитвата Христос е влизал в разговор с невидимия свят, с всички йерархии в него, с Бога. Чрез молитвата невидимият свят предаде на Христа оня велик урок, който той имаше да учи на земята, разкри му онази задача, която имаше да разреши в обстановката на земния живот. Едва след разрешението на своята трудна задача, Христос е разбрал опитно, че единственият път за спасение на човечеството е Любовта. Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии.
към текста >>

Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината.
Тогава е разбрал и дълбокия смисъл на всичките си страдания. За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат.
към текста >>

Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън.
За хората, обаче - каквото и да приказват - страданията на Христа, неговото разпятие и позорна смърт, си остават една от най-големите загадки. Защо Христос, най-великата душа, която някога е посещавала земята, най-великият характер, който някога се е проявил, защо този добър, умен и силен човек е трябвало да умре така трагично? Свещената книга казва, че така било „писано" - и нищо повече. Други твърдят, че това трябвало да стане, за да се спаси света. Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
към текста >>

Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат.
Сам Христос, обаче, казва, че дошъл на света да свидетелствува за Истината. Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши.
към текста >>

На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа.
Едно, обаче, може да се каже с увереност - Христос беше разпнат, защото Любовта не взе участие в неговия живот отвън. А там, дето Любовта не вземе участие, явяват се най-големите противоречия - там има най-големите страдания, най-големите драми и трагедии. Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество.
към текста >>

Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина.
Не любовта ги създава, а състезанието за нея. Любовта сама по себе си носи навсякъде светлина, мир и радост. Както и да е, но ние виждаме, че Бог допусна Христос да бъде разпнат. На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно-мистични страдания - най-дълбоките и най-интензивни страдания, които може да преживее една човешка душа. Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали?
към текста >>

Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно.
Ала за да се познае Любовта, трябва да се изпие до дъно чашата на страданията. Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко.
към текста >>

Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали?
Тази чаша пое Христос в Гетсиманската градина. А знаете ли, какво беше положението на Христа през тази нощ? Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл.
към текста >>

И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен.
Той се намираше пред една много трудна задача и трябваше правилно да я разреши. Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико.
към текста >>

Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието.
Той се намираше пред една задача, от чието разрешение зависеше благосъстоянието на цялото човечество. Съзнавайки важността на момента, Христос казва: „За този час аз дойдох на света." Голямо напрежение изживя Христос, но разреши задачата си правилно. Нима Христос, който е бил силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, който е знаел какво ще стане, не е могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят.
към текста >>

За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави.
Той е могъл да унищожи цялата римска империя, ала прие страданията, които му бяха определени да мине. И ако Христос се беше уплашил от страданията, ако той се 6еуплашил от кръста, на който отпосле го разпнаха, от гвоздеите с които го приковаха, от копието, с което го промушиха, той нямаше да спаси нито една душа и от името му нямаше да остане ни помен. Христос, обаче, беше готов да понесе нещо много повече от хулите, от ударите на бича, от разпятието. За истината той беше готов на всичко. Той беше готов да пожертвува живота си, да понесе всички мъчения и тегоби, само и само да не затвори пътя за спасение на онзи страдащи души, за които бе дошъл. За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
към текста >>

Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става.
За тези именно прости, но възвишени души, които имаха смелостта да вложат вярата си в него - не за учените, силните, религиозните хора на своя век - Христос положи живота си, за да живеят те в онази Любов, която той им остави. В страданията на Христа се крие нещо велико. Те представят скритата страна на Христовия живот, за която хората нищо не знаят. И все пак, когато аз говоря за страданията на Христа, в моя ум изпъкват преди всичко две велики качества на Христа - неговото безподобно търпение и неговото смирение. Благодарение на тях той понесе всички хули, поругания и обиди, които хората му нанесоха. Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
към текста >>

Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой.
Пред всичко това Христос е останал тих, спокоен и невъзмутим, като че нищо не става. От очите му не е капнала ни една сълза. Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек.
към текста >>

Христос не носи докрай дървения кръст.
Това е велико търпение, това е самообладание, това е любов! Това е канара, която нищо не може да разбие. Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение – възкресението. Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам!
към текста >>

Не, Христос не беше слаб човек.
Христос възкръсна и чрез възкресението си победи смъртта: В неговото лице ние имаме един силен човек, един мощен дух, един герой. Той всичко преодоля: и мъчения, и кръст, и гроб. Христос не носи докрай дървения кръст. Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста.
към текста >>

" Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос!
Той го носи само до известно място и после го хвърли на земята. Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски.
към текста >>

Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота.
Хората мислят, че той го хвърлил, защото изнемогнал под неговата тежест. Не, Христос не беше слаб човек. Той можеше да носи кръста, но го остави, за да покаже на човечеството, какво го очаква. Той искаше да каже: „Аз мога да нося кръста на страданията на живите хора, но да нося дървени кръстове не искам! " Ала днешните християни все още носят и целуват дървения кръст, презрян от самия Христос! Хвърлил дървения кръст на земята, Христос се изправи и пое прав своя път към Голгота. Приковаха го на кръста. Ала и на кръста много не стоя. Той сам се откова. Как? - Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба.
към текста >>

Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго.
- Като излезе от тялото си и отиде при Йосифа Ариматейски. Погребаха го и запечатаха гроба. Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна.
към текста >>

Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници.
Но и оттам излезе. Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло.
към текста >>

С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб.
Той не искаше да остави тялото си в гроба, защото то беше живо. Той сам го разглоби и възкреси. Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота.
към текста >>

Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна.
Ангелът, който причини смъртта му, занесе душата му в ада, но и тук Христос не стоя дълго. С влизането си в ада той причини цяла революция - той размърда всичките му жители и ги пусна на свобода. Не мислете, че след възкресението си Христос беше сам - в ада той беше вожд на цяло войнство от ангели, които го очистиха от всички затворници. С всичко това Христос доказа, че силният не може да бъде държан на кръст, нито може да бъде затворен в гроб. Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания.
към текста >>

При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ.
Силният не умира - той възкръсва и дава живот и на другите. Христос бе сърцето на Бога, и затова той възкръсна. Божието сърце не може да умре. И то се възвърна там, откъдето бе дошло. Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи.
към текста >>

Силен и мощен е сега Христос!
Ала с цялата тази трагедия, която се разигра на Голгота, то вля нова кръв в изтощените жили на човечеството и даде нов импулс на божественото кръвообращение на живота. При своето идване преди 2000 години на земята, Христос ни е показал само едната страна на своя образ. Ние виждаме Христа в унижения и скърби, в страдания и изпитания. Ние го виждаме като герой на изкуплението. Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
към текста >>

Христос не може да бъде разпнат втори път!
Хората не познават още Христа в неговата слава, в неговата божествена мощ и сила. Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
към текста >>

Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца.
Силен и мощен е сега Христос! В миналото пробиха ръката на Христа с гвоздеи. Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило?
към текста >>

Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко.
Но днес никой не може да пробие тази ръка с гвоздеи - те мигом ще се разтопят! В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората.
към текста >>

Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън.
В миналото разпнаха Христа на кръст, но днес няма такова голямо дърво, на което могат да го разпнат. Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център.
към текста >>

Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма.
Христос не може да бъде разпнат втори път! Този Христос иде сега да посети човешките умове и сърца. Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята.
към текста >>

Помнете, Христос е проява на Божията Любов.
Той ще срути всички затвори, всички лъжливи учения - всичко онова, което разрушава човешкия ум и сърце, което всява смут и безначалие - всичко онова което сковава човешкия живот. Той е живият Христос, който внася живот, светлина и свобода за всички души, който повдига хората и събужда у тях любов към всичко. Когато казвам, че Христос иде сега, някои мислят, че той ще дойде отвън. Христос няма да дойде отвън, той не ще дойде нито в човешка, нито в каква да е друга форма. Когато слънчевите лъчи влизат във вашите домове, значи ли това, че самото слънце ви е посетило? Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години.
към текста >>

Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години.
Помнете, Христос е проява на Божията Любов. И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори.
към текста >>

Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал!
И той ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече всички около Христа като около велик център. Отварянето на човешките умове и сърца и приемането на Христа отвътре, това означава повторното идване на Христа на земята. Не го ли приемат по този начин хората, ще продължава този живот на безлюбие, на страдания и неволи, на външни вярвания, суеверия и заблуди. Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание.
към текста >>

Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори.
Пленени от тия външни вярвания, много религиозни хора днес се спъват, като казват: „Христос е благовествувал преди 2000 години. Той е казал, каквото е имал да каже и сега е възлязъл на небето, докато настъпи второто пришествие, когато той ще дойде да съди живите и мъртвите." Ала аз ви казвам: Христос във време и пространство не е благовествувал! Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици.
към текста >>

Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци.
Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо минало. Ние не гледаме на Христа и неговото учение като на нещо, което ще дойде в бъдеще. Ние гледаме на Христа и неговото учение като на вечно настояще! Ето защо, не само през време на своята тригодишна проповед, но и в течение на 2000 години, Христос не е престанал да говори. И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора.
към текста >>

Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение?
И ако можеше да се възстанови всичко онова, което той е говорил в течение на трите години, през които е проповядвал на тогавашните хора, ако можеше да се възстанови и онова, което той е говорил в течение на тия 2000 години, хората щяха да имат едно ценно знание. Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
към текста >>

В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора.
Но и от онова, което Христос е говорил в течение на трите години на своята проповед, много малко е било запазено - само откъслеци. Много и от посланията на Павел, както и на другите апостоли, са останали скрити за света. Те, обаче, никога ще излязат на бял свят. Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос.
към текста >>

Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него.
Те и сега се разкриват, но само на напредналите ученици. Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг.
към текста >>

Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години?
Мислите ли, от друга страна, че Христос изнесе цялото си учение? В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово?
към текста >>

Другояче ще проповядва днес Христос.
В сравнение с това, което Христос носеше, той даде много малко на тогавашните хора. Тогавашните хора не бяха готови за наука. Ето защо, той им говореше в притчи. Христос не искаше да даде оръжието си в ръцете на невежите, та да го обърнат против него. Мислите ли, обаче, че ако дойде днес Христос, той ще говори така, както е говорил преди 2000 години? Другояче ще проповядва днес Христос. Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ?
към текста >>

Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд.
Той ще проповядва преди всичко любов и братство, защото законът на еволюцията изисква днес това. Това е най-необходимото в нашите времена. няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
към текста >>

Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората.
няма друга сила вън от Любовта, която да примири и свърже хората един с друг. Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
към текста >>

За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос.
Няма ли тогава много верующи, които се наричат християни, да се съблазнят от неговото слово? И ще го познаят ли ? Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр.
към текста >>

За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата.
Те ще продължават да спорят за „разпнатия", за „историческия" и „космически" Христос, за Христа така, както го схващат разните църкви, а духът на неговото живо слово все ще им остава чужд. Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света.
към текста >>

За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот.
Затова ви казвам: Оставете тези определения и разграничения на Христа! Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес!
към текста >>

Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство.
Знайте, че има само един Христос на великата Любов, който сега действува в света, който действува и в душите на хората. За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те.
към текста >>

Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр.
За този Христос ви говоря аз - не за „историческия" или „разпнат" Христос. Най-сетне, като исторична личност, хората достатъчно го познават, но като жива любов те него познават. За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят!
към текста >>

Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света.
За живия Христос ви говоря аз, за онзи Христос, който носи в себе си живот, който носи живото значение и светлина, който носи Истината и свободата. За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него.
към текста >>

Този Христос трябва да познаят човеците днес!
За онзи Христос, който носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е великият Христос, който се нарича Глава на Великото Всемирно Братство. Него познават всички велики души, и между тях не съществува никакъв спор, кой и какъв е Христос, какъв е „бил", къде е сега, какво място заема в „йерархията на учителите" и пр. и пр. Те не спорят, защото знаят абсолютно какво място в Цялото заема Христос, тъй както знаят какво е мястото и на другите велики хора, които са се явявали и се явяват в света. Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като неговите.
към текста >>

Всички, на които Христос се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята.
Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Защото мнозина искат да ни убедят, че без да видим Христа и да го познаем вътрешно, можем да бъдем истински християни. Аз, обаче, поддържам, че ако човек не може да види Христа, нищо не може да стане от него. Ала за да може да види човек Христа, той трябва да има ум, сърце, душа и дух като неговите. Всички, на които Христос се е явявал преди да достигнат това състояние, са падали с лице към земята. А какво може да види един паднал човек? Трябва да пие човек от самия извор, а не от реката, която е размътена, защото в нея са влезли много други елементи. Тръгни по пътя за този извор - пътят е малко труден и дълъг, но затова пък ще пиеш жива вода от самия извор, ще пиеш вода, която ще освежи завинаги твоя ум и твоето сърце. Пред твоя поглед ще се разкрият широки гледки, невиждани дотогава. На тази планина, дето блика живият извор, ти ще чуеш гласа на Бога.
към текста >>

41. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И Христос казва; „Аз върша това, което Отец ми казва".
След време слугата напуща чифлика. А пък синът, каквото изработи, го дава на разположение на баща си. Обаче той съзнава същевременно, че всичко, което има в чифлика, е и негово. Той чувствува своите връзки с всичко, което е около него, И той работи това, което баща му казва. По същия начин и свободният, пробуденият върши това, което Великото Разумно Начало му казва да върши. И Христос казва; „Аз върша това, което Отец ми казва". Свободният, всичко с което разполага, туря на разположение на Цялото, като не го счита за свое. Това е непреривен процес през целия живот. Този вид дейност внася нещо ново в живота. Ти обичаш някого. Да кажем, че онзи, когото обичаш, обича другиго.
към текста >>

Освободеният схваща „даването" малко по-другояче от обикновеното разбиране.
Защо обичаме слънцето? Защото то дава! И затова всеки, който дава, както слънцето дава, той има нещо слънчево в себе си. Той дето отиде, носи светлина и живот. Даже и нищо да не говори, неговото присъствие внася красота навсякъде. Освободеният схваща „даването" малко по-другояче от обикновеното разбиране. Той съвсем не схваща, че това е даване в този смисъл, в който хората разбират. Когато дава нещо. той счита, че е преместил нещо от един свой джоб в друг. Нещо повече: Той смята, че самият той не е дал нищо, защото това, което дава, не е негово. Той дава нещо, което не му принадлежи.
към текста >>

Защото Христос казва: „Аз дойдох да извърша не моята воля, но волята на Онзи, който ме е изпратил".
Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот! Това е културата на Христа! Това е Христовата идея, която блести в Евангелието. Защото Христос казва: „Аз дойдох да извърша не моята воля, но волята на Онзи, който ме е изпратил". И на друго место казва: „Аз търся не моята слава, но славата на Онзи, който ме е изпратил". И тъй, всичко, което имаш: и блага, и дарби, и таланти, и сила, и живот, постави на разположение на Безграничния! Те да бъдат твоят любовен дар! Този, новият тип човек, вече почва да се ражда на земята. От тях почват да се явяват вече във всички народи!
към текста >>

42. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но там се казва: „На разсъмване застана Христос на брега” Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден!
„Нощ" е, когато царува тъмнина в човешкото съзнание, когато у човечеството не е пробудено още божественото. Нощ е, когато човек работи само със своето подсъзнание, съзнание и самосъзнание, но свръхсъзнанието не е още проблеснало. „Нощ" - това е една епоха, когато човешкото съзнание е потънало в гъстата материя. Съвременната епоха не е ли нощ в това отношение? Материалистичната епоха, през която минава човечеството и изгубването на духовните ценности - това е днешната нощ. Но там се казва: „На разсъмване застана Христос на брега” Именно епохата, в която сме ние, е краят на нощта и началото на разсъмването, началото на новия ден! Това е един процес в съзнанието. „На разсъмване" - това е идване на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се замени със светло утро. „На разсъмване" - това е духовното пробуждане на човечеството, което виждаме да става днес пред нашите очи. Това е пробуждането на нови, по-дълбоки сили в човешкото естество.
към текста >>

Христос ги пита: „Имате ли нещо за ядене?
„На разсъмване" - това е идване на една нова епоха. Духовната вълна, която днес залива цялата земя, е признак, че нощта си отива и скоро ще се замени със светло утро. „На разсъмване" - това е духовното пробуждане на човечеството, което виждаме да става днес пред нашите очи. Това е пробуждането на нови, по-дълбоки сили в човешкото естество. Това е едно разширение на съзнанието. Христос ги пита: „Имате ли нещо за ядене? " Те казват: „Нямаме! " Това изразява духовната бедност. Това е една характеристика на днешната култура. Тя е бедна духовно. Това същото се изразява и със следващото малко по-нататък в разказа.
към текста >>

Но ето, Христос им казва: „Хвърлете мрежата си отдясно!
Това същото се изразява и със следващото малко по-нататък в разказа. Именно: казва се, че те не познали Христа. Той им говори и при все това, те не Го познали. Божественото винаги говори на човека отвътре, но когато човешкото съзнание е потънало дълбоко в гъстата материя, когато е „нощ" в неговото съзнание, той не може да познае тихия глас на божественото, което му говори отвътре. Разсъмването е още в началото, и затова нощта е още силна. Но ето, Христос им казва: „Хвърлете мрежата си отдясно! " Тук пак се натъкваме на еди дълбок символ. Не е случайно, дето Христос казва: „В дясно". Когато вървиш по великия път на любовта, ти си в дъното. Когато вървиш по красивия път на доброто, на жертвата, ти си в „дясно". Че наистина изразът „в дясно" крие в себе си една важна истина, се вижда от следното: Христос на друго място казва, че ще дойде ден, когато Той ще отлъчи овцете от козите, ще постави отдясно тия, които са вършили добро, а тия, които са вършили неправда - от ляво.
към текста >>

Не е случайно, дето Христос казва: „В дясно".
Той им говори и при все това, те не Го познали. Божественото винаги говори на човека отвътре, но когато човешкото съзнание е потънало дълбоко в гъстата материя, когато е „нощ" в неговото съзнание, той не може да познае тихия глас на божественото, което му говори отвътре. Разсъмването е още в началото, и затова нощта е още силна. Но ето, Христос им казва: „Хвърлете мрежата си отдясно! " Тук пак се натъкваме на еди дълбок символ. Не е случайно, дето Христос казва: „В дясно". Когато вървиш по великия път на любовта, ти си в дъното. Когато вървиш по красивия път на доброто, на жертвата, ти си в „дясно". Че наистина изразът „в дясно" крие в себе си една важна истина, се вижда от следното: Христос на друго място казва, че ще дойде ден, когато Той ще отлъчи овцете от козите, ще постави отдясно тия, които са вършили добро, а тия, които са вършили неправда - от ляво. И какво става? Казва се в разказа: „И не можаха да извлекат мрежата поради многото риба".
към текста >>

Че наистина изразът „в дясно" крие в себе си една важна истина, се вижда от следното: Христос на друго място казва, че ще дойде ден, когато Той ще отлъчи овцете от козите, ще постави отдясно тия, които са вършили добро, а тия, които са вършили неправда - от ляво.
Но ето, Христос им казва: „Хвърлете мрежата си отдясно! " Тук пак се натъкваме на еди дълбок символ. Не е случайно, дето Христос казва: „В дясно". Когато вървиш по великия път на любовта, ти си в дъното. Когато вървиш по красивия път на доброто, на жертвата, ти си в „дясно". Че наистина изразът „в дясно" крие в себе си една важна истина, се вижда от следното: Христос на друго място казва, че ще дойде ден, когато Той ще отлъчи овцете от козите, ще постави отдясно тия, които са вършили добро, а тия, които са вършили неправда - от ляво. И какво става? Казва се в разказа: „И не можаха да извлекат мрежата поради многото риба". Тук се изтъква действието на един закон: Значи само ако хвърлиш отдясно, т.е. ако прилагаш методите на любовта, доброто, правдата, ще имаш резултат; само тогаз твоята дейност ще принесе плодове: само тогаз не ще можеш да извлечеш мрежата поради многото риба. А всеки метод на насилие, неправда и пр.
към текста >>

Защото Христос стоял на брега, В Негово присъствие те имали такъв богат лов.
ако прилагаш методите на любовта, доброто, правдата, ще имаш резултат; само тогаз твоята дейност ще принесе плодове: само тогаз не ще можеш да извлечеш мрежата поради многото риба. А всеки метод на насилие, неправда и пр. е безплоден; и можеш цяла нощ да ловиш риба. но няма да имаш никакви резултати. Но коя е още другата причина, поради която те имаха такъв голям успех, че не можаха да извлекат мрежата поради многото риба? Защото Христос стоял на брега, В Негово присъствие те имали такъв богат лов. À по-рано, преди да застане Христос на брега, тяхната работа е била напразна. Те имали успех, като последвали това, което Христос им казал. У човека има нещо човешко и нещо божествено. Когато човешкото само иска да разреши нещата, тогаз няма да има успех. А когато се ръководи от божественото, ще има резултат.
към текста >>

À по-рано, преди да застане Христос на брега, тяхната работа е била напразна.
А всеки метод на насилие, неправда и пр. е безплоден; и можеш цяла нощ да ловиш риба. но няма да имаш никакви резултати. Но коя е още другата причина, поради която те имаха такъв голям успех, че не можаха да извлекат мрежата поради многото риба? Защото Христос стоял на брега, В Негово присъствие те имали такъв богат лов. À по-рано, преди да застане Христос на брега, тяхната работа е била напразна. Те имали успех, като последвали това, което Христос им казал. У човека има нещо човешко и нещо божествено. Когато човешкото само иска да разреши нещата, тогаз няма да има успех. А когато се ръководи от божественото, ще има резултат. Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва.
към текста >>

Те имали успех, като последвали това, което Христос им казал.
е безплоден; и можеш цяла нощ да ловиш риба. но няма да имаш никакви резултати. Но коя е още другата причина, поради която те имаха такъв голям успех, че не можаха да извлекат мрежата поради многото риба? Защото Христос стоял на брега, В Негово присъствие те имали такъв богат лов. À по-рано, преди да застане Христос на брега, тяхната работа е била напразна. Те имали успех, като последвали това, което Христос им казал. У човека има нещо човешко и нещо божествено. Когато човешкото само иска да разреши нещата, тогаз няма да има успех. А когато се ръководи от божественото, ще има резултат. Самото „разсъмване" е вече белег, че божественото идва. Изобилието идва с разсъмването.
към текста >>

Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването!
Изобилието идва с разсъмването. Този въпрос си има и друга, по-дълбока страна. Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история. Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс. И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба. И казва се там по-нататък, че онзи ученик, когото обичаше Исус, го познал. Значи любовта прави човека способен да познава нещата, да познава всяко същество.
към текста >>

Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс.
Идването на Христа е най-великото събитие в историята на земята. То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история. Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс. И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба. И казва се там по-нататък, че онзи ученик, когото обичаше Исус, го познал. Значи любовта прави човека способен да познава нещата, да познава всяко същество. Защо Йоан пръв Го позна? Какво значи изразът: „Ученикът, когото обичаше Исус"?
към текста >>

На мистически език това значи, че този ученик имаше в себе си най-голям дял от Христа; у него имаше най-силно проявление на Любовта и Светлината, които Христос носи на света.
И казва се там по-нататък, че онзи ученик, когото обичаше Исус, го познал. Значи любовта прави човека способен да познава нещата, да познава всяко същество. Защо Йоан пръв Го позна? Какво значи изразът: „Ученикът, когото обичаше Исус"? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него. На мистически език това значи, че този ученик имаше в себе си най-голям дял от Христа; у него имаше най-силно проявление на Любовта и Светлината, които Христос носи на света. Защото любовта е атмосферата, в която се познават душите. В една епоха на безлюбие, животът е механичен, има големи прегради, дебели ледени стени между душите. Последните са чужди една на друга, не се познават. Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов. Христос - това е любовта!
към текста >>

Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов.
Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него. На мистически език това значи, че този ученик имаше в себе си най-голям дял от Христа; у него имаше най-силно проявление на Любовта и Светлината, които Христос носи на света. Защото любовта е атмосферата, в която се познават душите. В една епоха на безлюбие, животът е механичен, има големи прегради, дебели ледени стени между душите. Последните са чужди една на друга, не се познават. Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов. Христос - това е любовта! Много методи са опитани за разрешението на всички социални и други въпроси на днешния живот. но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там, любовта не е била там! Ето защо трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа, на Любовта!
към текста >>

Христос - това е любовта!
На мистически език това значи, че този ученик имаше в себе си най-голям дял от Христа; у него имаше най-силно проявление на Любовта и Светлината, които Христос носи на света. Защото любовта е атмосферата, в която се познават душите. В една епоха на безлюбие, животът е механичен, има големи прегради, дебели ледени стени между душите. Последните са чужди една на друга, не се познават. Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов. Христос - това е любовта! Много методи са опитани за разрешението на всички социални и други въпроси на днешния живот. но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там, любовта не е била там! Ето защо трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа, на Любовта! Иде разсъмване!
към текста >>

Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там, любовта не е била там!
Последните са чужди една на друга, не се познават. Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов. Христос - това е любовта! Много методи са опитани за разрешението на всички социални и други въпроси на днешния живот. но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там, любовта не е била там! Ето защо трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е при светлината на съзнанието и чрез вътрешната подкрепа на Божественото, на Христа, на Любовта! Иде разсъмване! То е вече дошло! Дългата нощ е почти изминала. И затова иде време за богатия лов на риба: много души ще бъдат събудени, просветлени.
към текста >>

43. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

На света са били дадени разните религии: браманизъм, маздеизъм, херметизъм, орфеизъм, мозаизъм, будизъм и пр., чрез които да се подготви човешкото съзнание за разбиране на онова, което носи Христос.
Боян Боев МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК Още от най-древни времена е било подготвяно идването на Христа. Подготвянето е било в трояко направление. На света са били дадени разните религии: браманизъм, маздеизъм, херметизъм, орфеизъм, мозаизъм, будизъм и пр., чрез които да се подготви човешкото съзнание за разбиране на онова, което носи Христос. Затова всички други религии трябва да се разглеждат като подготвителни стъпала за идеите на Христа. И по друг начин се подготвяли условията за идването на Христа. Някои мислят, че само в мозаизма - в книгите на Стария завет - се загатва за идването на Христа. Обаче се знае, че още в атлантско време, - хиляди години преди Христа - в окултните школи са били подготвяни учениците за това най-велико събитие в земната история - идването на Христа, който не е обикновен основател на религия, но носи със себе си нещо съвсем ново, от което зависи цялата бъдеща посока на човешкото развитие, и чрез което след слизането се дават възможности, условия и сили за възлизане. В Атлантида Посветените са говорили на своите ученици за Онзи Великия, който има да дойде и са подготвяли по този начин съзнанието им за Него.
към текста >>

Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло.
Третият начин за подготовка на благоприятни условия за Неговото идване е бил подготвяне условията за физическото Му тяло. Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа? Това дали е само една историческа хроника без значение? Онзи, който знае окултните закони в природата, той ще види в туй едно дълбоко указание за начина, по който постепенна били подготвяни условията за физичното тяло на Христа. Всички тия поколения, от чието потомство се е получило физичното тяло на Христа, са били старателно подбирани. Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло. Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена? Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят. И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви.
към текста >>

Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание.
И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа. Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание. Нека сега да разгледаме един от поетичните разкази в гл. 2 от Евангелието на Матея, именно разказа за мъдреците от изток, Те се научават от една звезда за Неговото идване и отиват във Витлеем да Му се поклонят, като Му принасят дарове: злато, ливан и смирна. Разказът за Звездата има голямо значение. Тия мъдреци са били достатъчно учени, за да могат по особеното, необикновеното съчетание да познаят, че се е родило едно необикновено лице, което трябва да намерят. И пак по звездите те са могли да определят областта, местото, дето той се е родил.
към текста >>

Едното стадо - това е цялото човечество, а пастирът е Христос.
Идването на тия мъдреци от изток при Исуса в известен смисъл символизира, как напредналите души на трите предшествуващи култури съзнават, че с Христа иде нещо ново, което надминава тяхното знание, техните възможности и от което те имат нужда. Тук виждаме, как източната философия на Индия, Персия, Египет и пр. съзнават, че ще трябва да отидат да се учат при Христа. И това постепенно ще се осъществи и във външния живот на човечеството. Това значение имат думите: „Ще бъдат едно стадо и един пастир". Едното стадо - това е цялото човечество, а пастирът е Христос. Този разказ за мъдреците от изток има и друго, още по-дълбоко значение. - Защото фактите, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от разни полета. Защото нещата, които стават във физическия свят, същевременно са символ на вечни истини. Тия мъдреци идат от изток! Понятието „Изток" можем да разгледаме от буквално гледище.
към текста >>

44. ДНИ НА ОТЛИВ. УТРИННАТА ПЕСЕН - Е Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: "Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал!
Вие ще почувствувате, че там, във висините, се разрешава велика задача, твори се нов свят в съзнанието на човека и се изгражда дом за новото, което ще се роди в недалечно бъдеще. Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове и чийто крак докосне тези места, не може да не почувствува чудотворното им влияние. Човек като че ли се слива с живата природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен, език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: "Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: "Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! - И тогава ще се изпълнят думите на Христа: "Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: "Всички хора живеят вече в скончанието на века, защото скончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Рига, 12. XI. 1937. Н. Каллертс
към текста >>

" Учителят казва: "Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух!
Там вие ще се докоснете до извора на живота и ще възприемете трептенията на други светове. На тия височини се развиват сякаш мощни токове и чийто крак докосне тези места, не може да не почувствува чудотворното им влияние. Човек като че ли се слива с живата природа - защото там всичко живее: и камъни, и вода, и въздух, и светлина - и всичко говори на свой, символичен, език. На тези височини ние можем да разберем дълбоката, разумна работа на природата и да осъзнаем новото, що влиза в света. И слезли от тия планински висини, ние не можем да не възкликнем: "Да забравим старото и да живеем по новому - по начина, който Христос е показал! " Учителят казва: "Проявете любовта на Христа според разбирането на вашата личност, на вашата индивидуалност, на вашата душа, на вашия дух! - И тогава ще се изпълнят думите на Христа: "Аз ще бъда с вас до скончание на века". Учителят казва още: "Всички хора живеят вече в скончанието на века, защото скончанието на века е край на старите възгледи на човечеството и начало на новата ера на Любовта, край на насилието и начало на мира и свободата, край на старото и начало на Новото". Рига, 12. XI. 1937. Н. Каллертс
към текста >>

45. ЦЕННОСТИ - ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор.
Аз няма да привеждам изцяло този разговор – всеки може сам да го прочете в евангелието на Йоана, четвърта глава. Ще припомня само някои моменти от него, богати по проблемите, които повдигат, за да покажа, че горното твърдение е наистина основателно. Ще отбележа, преди всичко, обстоятелствата, които предхождат разговора и обстановката, при която той се води. Исус, подгонен от враждата на фарисеите от Юдея, тръгва да пътува през Самария за Галилея. След дълго и уморително пътуване, той спира – морен и прашен – край самарянския град Сихар и сяда да си почине на Якововия кладенец. Ако си припомним, че според окултната символика на евангелието, Юдея означава сърцето и стомашната система, Самария – белите дробове, дихателната система, а Галилея – главата, нервно-мозъчната система, ще имаме един ключ за езотерично разбиране на известни моменти от разглеждания разговор. С помощта на дадения ключ ние бихме могли да си изясним някои тънки връзки между съзнанието на човека с неговата умствена, емоционална, витално-инстинктивна сфери и техните физически съответствия: нервно-мозъчната, дихателната и стомашната системи. А с това ние бихме навлезли в областта на психологията и, по-специално, в твърде заплетената област на биопсихичните проблеми, където си дават среща две млади съвременни науки – биологията и психологията. В същата област би ни въвел един друг момент от разговора на Исуса със Самарянката. Ще предам този откъс от разговора така, както го срещаме в евангелието: "Дохожда една Самарянка да си начерпе вода. Казва Исус: Дай ми да пия.
към текста >>

Да не би да е той Христос?
Това става повод да открие тя, че той е пророк, че познава най-тайните гънки на човешкото сърце, най-скритите пътеки на човешкия живот и съдба. Засегната в едно от най-чувствителните места на своя интимен живот, нейното съзнание се пробужда за миг, интуицията ù заговорва и откровенията на пророческите книги, звучащи дотогава като мъртви думи за нея, мигом оживяват и въстават като свидетели на истината в нейния ум: "Зная, че ще дойде Месия, и че когато той дойде, ще ни яви всичко”. Проникването на Исуса в съкровената страна на нейния живот, това че той ù "явява всичко", както е казано и за Месия, пробуждат у нея смътната интуиция за скрития смисъл на Исусовите думи и за неговата необикновена личност. В този смисъл тя свидетелствува и пред Самаряните за него: "Дойдете, казва им тя. да видите човек, който ми каза все що съм сторила. Да не би да е той Христос? " В образа на Самарянката ние имаме не само един тип на жена, а и един тип на човешко съзнание, на човешка психика. Корените на това съзнание се спущат дълбоко в почвата на виталните нагони, отдето черпят соковете на елементарните познания за живота и света. Най-висшите му апарати – това са петте сетива ("петте мъжа на Самарянката"), чрез които се разкрива действителността за обикновения човек. Хората от типа на Самарянката живеят в затворения свят на личното съзнание. Общочовешки проблеми, философски или метафизични въпроси, копнеж за едно по-високо, свръхсетивно познание, тях не ги вълнуват.
към текста >>

По пътя на интуицията "Самарянката” най-сетне намира оня "мъж", оня вечен принцип, на който може да се опре – "Месия" – Христос, а по пътя на вярата в него, живо въплъщение на Висшия Мъж, чрез капката .жива вода", която той ù дава, започват да се извършват ония бавни алхимични превръщания на нейното съзнание, които ще я приближат най-сетне към жадувания извор на Живата Вода.
Те нямат един твърд, неизменен принцип, един постоянен положителен център ("Нямам мъж", казва Самарянката на Исуса), около който да се върти съзнателният им живот. Те постоянно менят своите убеждения, своите основни възгледи. ("Пет мъжа" е променила Самарянката). По-устойчиви, за съжаление, остават у тях известни предразсъдъци и вярвания, завещани тям от традицията ("хълмът" от натрупани вярвания и традиции, на които се кланят "самаряните"). Пробудят ли се, обаче, по начина, който е така характерен за тях, по-високите слоеве на тяхното съзнание, събужда се тутакси и интуицията, в противовес на консервативните традиционни разбирания, и вярата, в противовес на суеверието. По пътя на интуицията "Самарянката” най-сетне намира оня "мъж", оня вечен принцип, на който може да се опре – "Месия" – Христос, а по пътя на вярата в него, живо въплъщение на Висшия Мъж, чрез капката .жива вода", която той ù дава, започват да се извършват ония бавни алхимични превръщания на нейното съзнание, които ще я приближат най-сетне към жадувания извор на Живата Вода.
към текста >>

46. РАБОТА - А. Б. Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Това е било в момента, когато Христос е бил притиснат от голяма навалица от всички страни.
Тогава в какво се състои то? Нужно е знанието на методите, чрез които дишането да бъде не само механичен процес, но да можем чрез него да използуваме и тия неоценими богатства, които проникват въздуха, а именно праната и психичните енергии. Този въпрос е обширен, но ние ще споменем и то накратко само за два от основните закони, които лежат в основите на истинското дишане. За пояснение на първия закон ща приведем за пример евангелския разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя като се доближила и допряла до Христа, последният казал: „Кой се допре до мене, защото сила излезе от мене". Това е било в момента, когато Христос е бил притиснат от голяма навалица от всички страни. Но само когато тя се допрала до Него, излязла от Него сила и я излекувала. Защо? Защото тя се допрала с вяра, т.е. със съзнание за оная лечебна сила, която притежава Христос. Тук слабо се докосва един много важен закон, който има всестранно приложение в живота. На мистичен език той се нарича закон на вярата, а изразен на съвременен научен език, той може да се формулира тъй: За да станеш по-възприемчив към известни енергии в природата, ти трябва да ги държиш в своето съзнание; по този начин ти нагласяваш своя възприемателен апарат спрямо тях и това улеснява тяхното възприемане.
към текста >>

със съзнание за оная лечебна сила, която притежава Христос.
За пояснение на първия закон ща приведем за пример евангелския разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя като се доближила и допряла до Христа, последният казал: „Кой се допре до мене, защото сила излезе от мене". Това е било в момента, когато Христос е бил притиснат от голяма навалица от всички страни. Но само когато тя се допрала до Него, излязла от Него сила и я излекувала. Защо? Защото тя се допрала с вяра, т.е. със съзнание за оная лечебна сила, която притежава Христос. Тук слабо се докосва един много важен закон, който има всестранно приложение в живота. На мистичен език той се нарича закон на вярата, а изразен на съвременен научен език, той може да се формулира тъй: За да станеш по-възприемчив към известни енергии в природата, ти трябва да ги държиш в своето съзнание; по този начин ти нагласяваш своя възприемателен апарат спрямо тях и това улеснява тяхното възприемане. Какво приложение може да има това в дишането? Ако при дишането съзнаваш, че освен въздуха приемаш и оня животворен елемент, наречен прана, която внася живот, обнова, здраве, сила в целия ти организъм и ония висши психични енергии, които проникват във въздуха, тогава ти улесняваш тяхното възприемане. И тогава това дишане може да внесе в тебе грамадни енергии от неизчерпаемия океан от сили, който те заобикаля: ще внесе в тебе и оня психичен живот, който прониква въздуха.
към текста >>

За да стане по-достъпен за разбиране вторият закон на дишането, ще си послужим с третия принцип от седемте основни принципи на окултната наука.
И тогава това дишане може да внесе в тебе грамадни енергии от неизчерпаемия океан от сили, който те заобикаля: ще внесе в тебе и оня психичен живот, който прониква въздуха. Затова хубаво е през време на дихателни упражнения да концентрираме нашето съзнание върху праната и психичните енергии, които проникват въздуха. Сега нека кажем няколко думи и за втория закон на дишането. Учителят казва: „Само оня, който има правата, добрата мисъл, правите, добрите чувства и правите, добрите постъпки, може да приема праната". Защо е тая зависимост между правата мисъл и възприемането на праната? За да стане по-достъпен за разбиране вторият закон на дишането, ще си послужим с третия принцип от седемте основни принципи на окултната наука. Този принцип гласи, че всичко е в трептение. Окултната наука казва, че който знае този принцип, той притежава ключа на големи възможности. Знае се, че радиоапаратът приема тия радиовълни, спрямо които е нагласена неговата антена, т.е. трябва да го поставим в особено възприемателно състояние спрямо вълните с определена дължина. Когато човек има прави, добри, възвишени мисли, чувства и постъпки, той се акордира с най-висшите, с най-чистите трептения, които идат към него отвсякъде и ги приема в себе си.
към текста >>

47. ВЕЛИКОТО СЕМЕЙСТВО - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране.
– Защото мирът осигурява най-големите придобивки на културата. Бялата раса е на път да осигури мира. Днес повече от всяко друго време, се срещат разумни хора, които са дошли до съзнание, че първото условие за нормално развитие на човечеството е мирът. Ето защо, в наши дни всички съзнателни и разумни хора работят за придобиване на мира. В миналите времена и раси водачите на човечеството са мислели, че светът може да се оправи само чрез война. В последствие, обаче, водачите на човечеството са се убедили в погрешността на това разбиране. Бялата раса, носителка на мира, воюва заради него, за да стане майка на шестата раса – раса на братство между народите. Шестата раса е носителка на любовта между всички хора, между всички народи. Тогава всички народи ще живеят едни за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи – малките братя. И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си.
към текста >>

Христос при радялата си с учениците си, им казва: "Моят мир ви оставям".
Той може да разтопи касите на всички банкери, да стопли всички замръзнали сърца, да премахне всички прегради, които човешкият егоизъм е поставил на пътя си. Голяма топлина и светлина идват днес в света. Те са онази божествена сила, която ще стопли и просвети човешките сърца и умове. Когато светлината и топлината на Любовта дойдат в света, те ще стопят, ще изгорят всички лоши престъпни хора. Ще останат да живеят само праведните и добрите, за да се разбере, че никой не може да си играе с любовта. Христос при радялата си с учениците си, им казва: "Моят мир ви оставям". Защото Христос е за мира. Той е за онзи мир, който е основан на любовта, на братството между всички народи, общества и хора по лицето на земята. Братската и сестринска любов не са нищо друго, освен клоните на бъдещата култура. Тази любов седи по-високо от майчинската. Защото, колкото да е велика майчинската любов, в нея все още има егоизъм.
към текста >>

Защото Христос е за мира.
Голяма топлина и светлина идват днес в света. Те са онази божествена сила, която ще стопли и просвети човешките сърца и умове. Когато светлината и топлината на Любовта дойдат в света, те ще стопят, ще изгорят всички лоши престъпни хора. Ще останат да живеят само праведните и добрите, за да се разбере, че никой не може да си играе с любовта. Христос при радялата си с учениците си, им казва: "Моят мир ви оставям". Защото Христос е за мира. Той е за онзи мир, който е основан на любовта, на братството между всички народи, общества и хора по лицето на земята. Братската и сестринска любов не са нищо друго, освен клоните на бъдещата култура. Тази любов седи по-високо от майчинската. Защото, колкото да е велика майчинската любов, в нея все още има егоизъм. Тя, обаче, представя корените на любовта.
към текста >>

Днес хората очакват Христос да дойде втори път на земята, да оправи света.
Защото, колкото да е велика майчинската любов, в нея все още има егоизъм. Тя, обаче, представя корените на любовта. Божествената любов представя плодовете на дървото на живота. От тези плодове, именно, бъдещите хора ще се хранят и ще придобият безсмъртие. Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Днес хората очакват Христос да дойде втори път на земята, да оправи света. Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като вътрешна сила, която да ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е любовта.
към текста >>

Христос трябва да дойде вътре във всеки човек.
Божествената любов представя плодовете на дървото на живота. От тези плодове, именно, бъдещите хора ще се хранят и ще придобият безсмъртие. Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Днес хората очакват Христос да дойде втори път на земята, да оправи света. Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като вътрешна сила, която да ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е любовта. Само чрез любовта хората могат да работят в единство. Само чрез нея могат да осъществят мира.
към текста >>

Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като вътрешна сила, която да ги обедини в едно цяло.
Тези плодове ще бъдат носители на новия живот. Днес хората очакват Христос да дойде втори път на земята, да оправи света. Не, по външен път светът не може да се оправи. Христос трябва да дойде вътре във всеки човек. Само по този начин светът ще се оправи. Христос трябва да дойде в сърцата и умовете на хората като вътрешна сила, която да ги обедини в едно цяло. Тази вътрешна сила е любовта. Само чрез любовта хората могат да работят в единство. Само чрез нея могат да осъществят мира. Бъдещото царство, бъдещата култура ще се създадат отвътре, не отвън. Чрез любовта на цялото човечество ще се реализират всички Божии планове, които имат за цел неговото повдигане.
към текста >>

48. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

2) Христос - из "Учителят говори".
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Peteris Donovs Cilveks, Kristus, Patiesiba. Това е заглавието на една малка сбирка беседи от Учителя, преведени на латвийски от Мелита Кедрова. Тя има следното съдържание: 1) Ето човекът - из първа серия беседи "Сила и живот". 2) Христос - из "Учителят говори". 3) Истината. 4) Божественият промисъл. 5) Блажените – из "Духът и плътта". 6) Идеалът на човека и 8) Теория и приложение - из "Любов към Бога". Изданието на книгата е хубаво и спретнато.
към текста >>

Религията на Христа е тайна, която произтича от едно разбиране на нещата, което не е човешко.
За една минута слънцето губи 300 милиона материя. (Из в. "Мир"). Наполеон за Христа. - Когато бил на остров Св. Елена, Наполен казал веднъж на граф Монтолон следното: "Аз познавам хората и затова ви казвам, че Исус не е обикновен човек! Религията на Христа е тайна, която произтича от едно разбиране на нещата, което не е човешко. В нея има нещо особено, което става източник на непознати дотогава слова, на непознато дотогава учение. Исус не се обляга на нашите науки. Първоизточникът на неговото учение и на неговия живот се крие у самия него. Той не е философ, защото доказателствата му са чудеса Затова учениците му са започнали да го обожават още от самото начало. Христос е дошъл на света, за да разкрие тайните на небето и законите на Духа.
към текста >>

Христос е дошъл на света, за да разкрие тайните на небето и законите на Духа.
Религията на Христа е тайна, която произтича от едно разбиране на нещата, което не е човешко. В нея има нещо особено, което става източник на непознати дотогава слова, на непознато дотогава учение. Исус не се обляга на нашите науки. Първоизточникът на неговото учение и на неговия живот се крие у самия него. Той не е философ, защото доказателствата му са чудеса Затова учениците му са започнали да го обожават още от самото начало. Христос е дошъл на света, за да разкрие тайните на небето и законите на Духа. Александър Велики, Цезар, Карл Велики и аз основахме големи държави. Но на какво опряхме ние творенията на нашия гений? - На силата. Единствен Христос основава своето царство на любовта. И днес има милиони хора, които са готови да умрат заради него.
към текста >>

Единствен Христос основава своето царство на любовта.
Той не е философ, защото доказателствата му са чудеса Затова учениците му са започнали да го обожават още от самото начало. Христос е дошъл на света, за да разкрие тайните на небето и законите на Духа. Александър Велики, Цезар, Карл Велики и аз основахме големи държави. Но на какво опряхме ние творенията на нашия гений? - На силата. Единствен Христос основава своето царство на любовта. И днес има милиони хора, които са готови да умрат заради него. Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТ ЛЪЧИ" от А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева ТРИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА „ЖИТНО ЗЪРНО” Открива се подписката за записване абонати за ТРИНАДЕСЕТА годишнина на списание "ЖИТНО ЗЪРНО", която почва от януари 1939 година. Абонаментът остава и занапред 80 лв.
към текста >>

49. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

На възраст достига до ясновидско прозрение и разбиране на дълбоката страна на живота, на вечното в него.
Тя се преселва в света на вечното и се слива с великата, вечната майка на всичко живо. В детето заляга дълбоко в душата голямата всеотдайна любов на майката. То расте, минава през разни страдания, преживява борбите и противоречията на живота, изживява любовта, минава дори през смъртта и стига до дълбокия мир в себе си - чрез който се слива с целокупния живот в битието - и във всяка своя крачка, то има невидимото ръководство на любящата невидима майка, на великата майка на живота. То е свързано с нея, защото в душата му трепти безгранична любов към майката. Тази любов му отваря очите още от малък. На възраст достига до ясновидско прозрение и разбиране на дълбоката страна на живота, на вечното в него. Тази любов към майката и любовта на "Безсмъртната" към своето дете, го прави справедлив, смел, честен, благороден, пожертвувателен до смърт, мъдър. Колко много житейска мъдрост изпъстря книгата! Тя е една дълбока възхвала към великата майка, към великата любов, която се проявява чрез всекиго, чрез всичко в живота, която издига живота, която внася в него добро и прави хората мъдри и съвършени, която им разкрива истинската същина и смисъл на живота. Една книга написана вдъхновено, с разбиране на живота в своите всекидневни прояви, с проникновение и знание за същината му. Една книга написана искрено, с честно и справедливо отношение към въпросите на земния живот на човека.
към текста >>

Една книга написана вдъхновено, с разбиране на живота в своите всекидневни прояви, с проникновение и знание за същината му.
Тази любов му отваря очите още от малък. На възраст достига до ясновидско прозрение и разбиране на дълбоката страна на живота, на вечното в него. Тази любов към майката и любовта на "Безсмъртната" към своето дете, го прави справедлив, смел, честен, благороден, пожертвувателен до смърт, мъдър. Колко много житейска мъдрост изпъстря книгата! Тя е една дълбока възхвала към великата майка, към великата любов, която се проявява чрез всекиго, чрез всичко в живота, която издига живота, която внася в него добро и прави хората мъдри и съвършени, която им разкрива истинската същина и смисъл на живота. Една книга написана вдъхновено, с разбиране на живота в своите всекидневни прояви, с проникновение и знание за същината му. Една книга написана искрено, с честно и справедливо отношение към въпросите на земния живот на човека. Една книга пълна с любов към хората, към самия живот и хубавото в него. Тя се чете на един дъх, тя затрогва, тя трябва да бъде прочетена от всеки човек, който иска да живее с истински импулси в живота. Е. К. Идеите на Всемирното Братство в чужбина Учението на Учителя във Франция.
към текста >>

Навсякъде във Франция се образуват малки духовни ядра, жадни за любов и истина, които непрестанно и с удвоени усилия работят, за да се преобразят чрез любовта, тъй както Христос ни е учил и да се приближат до това живо огнище - братството в България.
Идеите на Всемирното Братство в чужбина Учението на Учителя във Франция. В последните няколко години във франция се създаде голямо движение във връзка с учението и идеите на Учителя. В около 30 града са образувани братски кръгове, в които се проучват беседите и прилагат методите на Новото учение в живота. С какво вдъхновение работят тия наши френски приятели се вижда от едно писмо пратено недавна от един приятел - Тони Белмен в Лион. Ето няколко откъса от него: "Днес ние живеем с чувството, че сме намерили най-сетне, след дълги години, нашите истински братя, с които сме свързани неразделно. Навсякъде във Франция се образуват малки духовни ядра, жадни за любов и истина, които непрестанно и с удвоени усилия работят, за да се преобразят чрез любовта, тъй както Христос ни е учил и да се приближат до това живо огнище - братството в България. Нас ни обзема едно голямо и свято чувство при мисълта за годините, през които се е разраствало това чудесно огнище на духовен живот, благодарение на вярата и духовното издигане на всички ония, които са. се приближили до Учителя и са почувствували значението на голямото дело, което лъчи Божествената любов в света. Ние не знаем, как да изразим нашата признателност към всички тези братя - българи, които още не сме видели с очите си, освен неколцина, но които ние чувствуваме тъй близки до нас, в нашите сърца, като че те са наши близки роднини - от едно и също духовно семейство. В нашата признателност към вас има толкова любов, която отправяме към Учителя и която бихме желали вие да му я предадете, заедно с нашия най-скромен и най-предан израз на добра воля. Кажете му, че и ние работим усърдно с всички сили да станем благородни и съвършени, за да вземем дейно участие в голямото Божествено дело на земята.
към текста >>

50. Перспективите на утрешния ден. Родилните мъки на новата култура – Боян Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Христос му каза: „– Иди си, син ти ще бъде здрав.” Като си отиде у дома, той намери сина си здрав и провери, че син му оздравял в същия час, в който Христос бе изрекъл горните думи.
Те казват: Вярвайте, че има блага за вас, че има богатства, които са отредени за вас. Онези пък, които имат надежда, постоянно проповядват на хората: Надявайте се във всичко, което любовта и вярата носят. Вярвайте, че всичко това е сто на сто вярно. Това, което искате ще стане. Оня езичник, който отиде при Христа да го моли за болния си син, провери тоя закон. Христос му каза: „– Иди си, син ти ще бъде здрав.” Като си отиде у дома, той намери сина си здрав и провери, че син му оздравял в същия час, в който Христос бе изрекъл горните думи. Съвременните хора се боят да вървят по пътя на любовта, защото считат любовта за опасна сила, която ще им донесе страдания. Ала страданията на хората произтичат от това, че те не могат да приемат цялостно любовта. Защото любовта сама по себе си е неделима. Човек трябва или изцяло да приеме любовта, или да я отхвърли. Повечето хора, обаче, мислят, че трябва да се влюбят само в един човек и Само него да обичат.
към текста >>

Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата.
Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш близо до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря ума и сърцето на човека за всички хора. Който люби по този начин, е готов да помага на всички, които срещне по пътя си. Такъв човек внася разположение на духа у всекиго, без разлика. Съвременните хора проявяват същото неразбиране и по отношение на вярата. Те се делят на верующи и безверници. Но такова едно деление е безсмислено, защото вярата не трябва се смесва с религиозните вярвания и представи на хората. Вярата е една велика мирова сила, която е свързана с умствения принцип в света. Тя подържа човешкият ум. Ако вярата на човека е слаба и умът му е слаб.
към текста >>

Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората.
Само по този начин ще се получи движението на живота у човека. Всички хора, у които това движение съществува, имат красиво устроена глава, красиво лице, красиви ръце, красиво устроено тяло. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да си съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да изгради човек това тяло, той трябва да се самоотрече. Аз не разбирам онова самоотричане, което плаши хората. Когато Христос е говорил за самоотричането, той е подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които създават нещастията на хората. Като се откаже от тия глупости, ще може да възприеме всичко добро и хубаво, което е в състояние да облагороди човека. Всяко нещо, което ще внесе в тебе красота, приеми го. Всяко нещо, което ще те направи мощен, умен, приеми го. Всяко нещо, което ще внесе у тебе светлина, знание, мир, богатство, приеми го. Приемай всичко хубаво, отдето и да иде то.
към текста >>

51. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото".
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности. Вие слушате някой проповедник отворил библията и чете: „Ето, излезе сеятелят да сее и когато сееше, едно падна край пътя и дойдоха птиците и озобаха го. Друго падна на каменисти места, дето нямаше много пръст. Скоро изникна, защото нямаше дълбока земя.
към текста >>

Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко.
А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът?
към текста >>

Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова.
Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно. Посеяното на добрата земя, той е който слуша словото и го разумява, който дава плод и прави един сто, друг шестдесет, а друг тридесет." След тази притча, слушана в своята естествена среда, както Христос я е изрекъл край брега на морето - при тази обстановка, която предразполага към по-голямо углъбяване, човек би се замислил дълбоко върху всичко. Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват.
към текста >>

Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля.
Той ще види едно огледало на самия себе си. Един път на себепознанието: път и сила към възход. Ала вие слушате да се говори за притчата на сеятеля от някой проповедник, някой свещеник или пастор. Той почва своята реч: Често към нас християните се отправя упрека, че от две хиляди години откак Христос биде разпнат за света, светът не възприе Христа и не тръгна по вярата Христова. Кой е причината за това - Християнството или светът? Христос, който е бил най-големият психолог на земята, ни дава разрешение на този въпрос в притчата за святеля. Той разделя душите на четири категории. Едната категория са „душите-път". Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло.
към текста >>

Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият.
Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло. Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият. Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът? Отговорът е ясен, всеки го разбира. Проповедта минава върху другата категория души – „души-камък". Върху тях пада семето и понеже няма достатъчно почва, скоро изгаря от лъчите на слънцето. Това са души със закоравели сърца, там има малко почва, затова нищо не никне.
към текста >>

Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен.
Всяко външно нещо, всяко удоволствие е в състояние да ги спъне и съблазни, да убие семето на Словото. Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното.
към текста >>

Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос.
Слушали сте проповед за сеятеля в горния дух. Вие се чудите от кои хора сте. Във всяка категория се намирате. Защото сте член на този свят, с всичките му нужди, с всичките му необходимости - добри и лоши. Вие не можете да се причислите към абсолютно вярващите, както нашият свещенослужител счита себе си и пасомите си. Не можете, следователно, да се считате предварително спасени за вечни времена, само защото вярвате в Разпетия Христос. Не можете, следователно, да се считате в пълен смисъл на думата „добра почва" за Словото Божие. Във вас има добро, във вашето сърце гори пламък на благороден стремеж и жертва. Вие чувствувате, че всеки ден се разрастват те във вас. Ала вие чувствувате, че навремени отстъпвате от това светло и добро в сърцето си. Защото в живота има коравини и хлъзгави места.
към текста >>

В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно.
До тяхното пълно разрешение идва всеки човек сам, когато разбере своето истинско естество, когато разбере, че „той е дух" и всичко, в което се изявява човек не е нищо друго, освен една проява на самото негово естество." Че неговият ум, сърцето му, неговата материална същина не са нищо друго освен етапи на съзнанието, или по-право казано, различни сфери на пречупвания на проявата на духа. Когато пречупването на тази проява на духа, на душата, стане в по-гъста среда, каквато е светът на физичното, тогава се явяват ред помрачения, недоразумения, неясноти, невъзможности за постижения, с една реч зло. Такива, тъй да се каже, дисхармонични пречупвания се явяват и в още по-високите светове - световете на чувствата и на мисълта. В тия по-сложно устроени светове спънките, заблудите, злото, може да бъде много по-голямо. Ала както светлината прогонва мрака, така и познанието за самия себе, за човека в пълнота, разсейва всяка представа за зло, за страдание. В светлината на едно истинско духовно разбиране злото изчезва, или по-право - то престава да бъде страшно. Защото всичко това придобива своята истинска стойност на нещо преходно. В това отношение светът, широкият свят представя мястото, където стават всички тези процеси на пречупване на духовното, където духът се проявява и преработва твърдата, грубата материя в благородна почва. Най-лесното нещо е да отречеш нещата. Да отречеш, обаче, света като нещо отделно от човека и специално от християнството, това е явно недоразумение. Че днешният свят е едно велико дело на самото християнство!
към текста >>

- В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството.
Тя е светлата нишка, що свързва всички тия светове в едно. Неясна е още за човешкия мозък тази единна връзка, но тя е жива, тя съществува. За този, който я е намерил, той е намерил себе си, той е намерил смисъла на своя живот, който е вечен. В вашето съзнание избликват всички тези мисли, когато съпоставите истинската проповед на Христа за сеятеля и човешкото тълкувание, което може да ù се даде и ù се дава. Питате се - как може да се понижи душата на човека до положението на „път", на „камък", въобще на същност, която е зла и таи зло в себе си? - В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството. Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог. В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства.
към текста >>

Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства.
- В бистротата на вашето разсъждение виждате голямото неведение и неразбиране на духовното, а още по-малко на християнството. Душата, светът на душата, на духа е свят на живия Бог. В него няма зло. Вие разсъждавате върху притчата изречена от Христа. Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро". Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела.
към текста >>

Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро".
Виждате, че Той е прав. Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро". Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела. В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер. Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две.
към текста >>

Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела.
Христос прави един дълбок анализ на човешкото сърце, на човешките чувства. Те могат да бъдат твърди като камък. Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро". Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела. В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер. Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент.
към текста >>

Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение.
Те могат да бъдат така безцеремонно разпуснати и всеки и всичко може да гази и бърка там. В тях може да намерят место тръне и бодили. Христос намеква за мислите на човека, които се движат в една широка амплитуда между „зло" и „добро". Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела. В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер. Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент. В същия този смисъл и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях. Има път, начин за това.
към текста >>

И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент.
Христос намеква за волята на човека, която ту е пригодна да прави зло, ту е воля за благородни и възвишени дела. В своята цялост волята, чувствата и мисълта в човека правят неговия характер. Христос сигурно намеква за характера на човека, който се поддава на толкова много колебания и следователно, на класификация и поделение. Вероятно в притчата на Христа трябва да доловим трите главни прояви на характера, на неговите прояви като темпераменти. Те са жизненият (сангвиничен) темперамент, витивният (лимфатичен) темперамент и динамичният (холеричният и меланхоличен) темперамент, който някои автори поделят не безоснователно на две. И Христос препоръчва „добрата почва", онзи човешки тип, в когото е всичко уравновесено, в когото живеят всички добри качества на всеки споменат темперамент. В същия този смисъл и Учителят, в лекцията си за темпераментите, говори да се вземе доброто от всеки един от тях. Има път, начин за това. Лишеят, който се прикрепя здраво о скалите, ни показва, как да обръщаме нашите корави като скала чувства и мисли в ползотворна почва. Бистрият поток разронва всяка набита земя и я обръща на златна почва. В пътя на работа над себе си, човек става добра почва и дава плод - едно тридесет, друго шестдесет, а друго сто.
към текста >>

52. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Христос слиза на земята, а те искат да отидат на небето.
Първият ден е изтекъл. Сега сме към края на втория ден, който завършва през този век. За да влезем в третия ден, трябва да разберем и приложим закона на Любовта. Ако не го разберем, не можем да влезем в третия ден. Някои искат да отидат на небето, като мислят, че там ще намерят Христа. Христос слиза на земята, а те искат да отидат на небето. Той слиза да работи, а те желаят да идат на блажена почивка. Работа се иска днес, а не почивка. Работата е божественото училище, в което човек се учи. Любовта изисква хората да учат и да работят. Без любов човек остава неразбран сам за себе си.
към текста >>

Ала противоречията, които съществуват в живота им, показват по един неопровержим начин, че те са далеч от едно истинско разбиране на любовта.
Тук действа само една астрално-полова сила. Казват още: еди кой си е баща. Но и тук няма никаква любов. Има само едно астрално-полово чувство за собственост. Хората само си въобразяват, че разбират любовта. Ала противоречията, които съществуват в живота им, показват по един неопровержим начин, че те са далеч от едно истинско разбиране на любовта. Причината е, че любовта се проявява у човека само чрез някои от своите сили. Сами по себе си, тези сили са на място. Но за да се опита любовта в нейната пълнота, трябва да действат всички нейни сили. При това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за нея. Който пожертва всичко за любовта, всичко и ще спечели.
към текста >>

53. БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Коен Най-малко 80-90 на сто от хората по земята, предимно из християнския свят, говорят и сочат като утопизъм великото учение на разпнатия на кръста Христос.
ПОГЛЕД КЪМ ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ НА ПРОЛЕТТА В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Най-малко 80-90 на сто от хората по земята, предимно из християнския свят, говорят и сочат като утопизъм великото учение на разпнатия на кръста Христос. Макар повече от половин милиард хора да се зоват християни. Въпреки, че християнството, тъй да се каже, е завладяло външно света, все пак отрицателите на това учение са повече, много повече, отколкото искрените му последователи. Това негли е твърде естествено нещо. Сам Христос е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората на съвременния свят, пък и света на миналото, които държат твърде много на материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего". А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки.
към текста >>

Сам Христос е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората на съвременния свят, пък и света на миналото, които държат твърде много на материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего".
ПОГЛЕД КЪМ ВЕЛИКОТО УЧЕНИЕ НА ПРОЛЕТТА В ЖИВОТА Д-р Ел. P. Коен Най-малко 80-90 на сто от хората по земята, предимно из християнския свят, говорят и сочат като утопизъм великото учение на разпнатия на кръста Христос. Макар повече от половин милиард хора да се зоват християни. Въпреки, че християнството, тъй да се каже, е завладяло външно света, все пак отрицателите на това учение са повече, много повече, отколкото искрените му последователи. Това негли е твърде естествено нещо. Сам Христос е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората на съвременния свят, пък и света на миналото, които държат твърде много на материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего". А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки. Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие.
към текста >>

А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки.
Коен Най-малко 80-90 на сто от хората по земята, предимно из християнския свят, говорят и сочат като утопизъм великото учение на разпнатия на кръста Христос. Макар повече от половин милиард хора да се зоват християни. Въпреки, че християнството, тъй да се каже, е завладяло външно света, все пак отрицателите на това учение са повече, много повече, отколкото искрените му последователи. Това негли е твърде естествено нещо. Сам Христос е казал: „Моето царство не е от този свят" и хората на съвременния свят, пък и света на миналото, които държат твърде много на материалните блага и материалните успехи не могат да бъдат от друго царство, освен от ,мира сего". А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки. Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух.
към текста >>

Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух.
А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки. Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие. Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с кръвта на самия Христос, осияни от неговия велик дух. Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път.
към текста >>

Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота.
В света на човека, животът с всичките му материални и духовни стремежи се подтиква също от любовта. Ако дори приемем, че нуждата за хляб, за осигуряване на съществуванието създава цялото социално движение, цялата техника и наука, все пак какво е човекът без любов в своя живот – без любов във всекидневната си работа, във всяко начинание на своята ръка? Понятията хляб и любов се преплитат в живота. Едното става символ на другото и другото става символ на първото. И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес.
към текста >>

Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос.
И в същност хлябът се явява като израз на любовта на живата природа към нас хората. Затова Христос, великият символ на любовта казва:„Аз съм хляба на живота. Който яде от мене, няма да огладнее". И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз.
към текста >>

Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората.
И тъй, в нашето индивидуално съществувание егоизмът ни тика към хляб като нещо най-необходимо, а природата ни го дава като израз на любов. В цялото учение на Христа, което засяга всичките проблеми на живота, като червена нишка минава неговото учение за любовта. Никой до Христа не е издигнал любовта като принцип – Бог е Любов – а също и любовта в земния живот: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си" – както това е направил самият Христос. Това е основното различие между Христа и целия останал свят до него, па и днес. За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност.
към текста >>

За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат".
В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност. За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат". Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото. Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване. Мисъл за другите не съществува. Или, ако тя съществува, тя е толкова малка и само външна.
към текста >>

Те ще подирят нов смисъл и ново разбиране за живота.
Който тук на земята умее и се научи да живее разумно и в любов, в творческа любов с другите, за него царството на небето от само себе е отворено. Това живо учение на пролет в живота, официалните представители на Христа не предадоха до ден днешен на хората. Затова те останаха до днес със своите езически нрави – мисълта само за себе си. * Изживяваме последните дни на една дълга езическа епоха, която се крие зад името на Христа и се нарича християнска. Ужасите на водещите се днес международни войни, кръвта която се пролива и ще се пролее ще се дигне до главата на тия, които ще останат живи. Те ще подирят нов смисъл и ново разбиране за живота. Те са изпитали досега всички човешки философии, религии, науки и изобретения. Те ще разберат, че всичко това е било за неговото лично самоунищожение. Тогава ще избликне отново във всичката си чистота и мощ великото учение на Христа за любовта, за вечна разцъфваща се пролет в живота между човеците. Тия, които ще останат живи, ще разберат, ще възприемат, ще живеят с тази вечно нова светлина. Ще изчезне от земята тогава „великата утопия" на съвременните хора.
към текста >>

Вечно живият, чрез своя принцип на любовта, Христос дири нови хора, които ще живеят така, както той от две хиляди години непрестанно учи.
Тия, които ще останат живи, ще разберат, ще възприемат, ще живеят с тази вечно нова светлина. Ще изчезне от земята тогава „великата утопия" на съвременните хора. Идва този ден и сега, и веч! Той се ражда от кръвта на тия, които не разбраха нуждата от пролет помежду си. Нови вестители, нови творци в любовта са необходими! Вечно живият, чрез своя принцип на любовта, Христос дири нови хора, които ще живеят така, както той от две хиляди години непрестанно учи. Дотегнали са му всичките досегашни езически представители! „Нова заповед Ви давам: да живеете в любов помежду си."
към текста >>

54. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране.
Ако при сключване на мир съвременните държави – победителки биха постъпвали така, както Аврам постъпи със содомския цар, надали щяхме да имаме такива несправедливи мирни договори, каквито бяха наложени след миналата световна война. В епизода с Лота Аврам посочва едно положително разрешение на вечния спор за земя и засвързаните с нея източници на блага. В този със содомския цар, той дава образец на онова поведение, което трябва да държи достойният победител в една война. Същевременно тук се изтъква един от важните случаи, при които тя неминуемо се налага. Защото в старозаветния живот, войната е една неизбежност. Но дали споровете и войните ще се разрешават по примера, даден от Аврама или по начина, по който са постъпвали повечето стари народи, включително и неговите потомци, това е въпрос на съзнание, на вътрешно разбиране. Ние всички достатъчно ясно помним ужасните жестокости и изстъпления на недавна миналите балканска и европейска войни, ясно виждаме и ужасите на последната война, за да има нужда да четем описанията на Библията за страшните изстъпления, съпътстващи войните, които са водили евреите, както с околните племена и народи, така и помежду си. Няма защо да четем и за опустошителните нашествия на Ниневия и Вавилон, за да се отвърнем с ужас от демоничните картини на едновремешните войни. Защото и днес, въпреки съществуването на някакво международно право, което воюващите погазват на всека крачка в името на произволно издигнатото от тях начало raison de la guerre, ние имаме достатъчно поводи да се отвращаваме от жестокостта на хората през време на война. След победата, която Аврам нанася над Ходолгомора и неговите съюзници, при възвръщането си той бива посрещнат в дола Сави („който е дол царски"), освен от Содомския цар, още и от Мелхиседек, цар Салимски, който е останал неутрален във войната между двете коалиции. Ето съответното место от Битие: И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино.
към текста >>

Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков".
И тук вземат десятък човеци смъртни, а там взема той, за когото се свидетелства, че живее. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Аврама; защото беше още в чреслата на баща си, когато го срещна Мелхиседек. И тъй, ако съвършенството можеше да дойде чрез Левитското свещенство (защото народът под него прие закона), каква нужда имаше да се издигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, а не– по чина Ааронов? " Този нов свещеник по чина Мелхиседеков, за когото Павел говори, е Исус. Тезата на Павел е ясна: не може да дойде новото в света, нито да се подтикне напред развитието на човечеството, ако останем в границите на закона и създадената от него обредна религия с нейния обикновен свещенически институт – най-обикновени смъртни люде, служители на един мъртъв култ. Великият тласък към един нов цикъл на развой, към едно истинско повдигане и разширяване съзнанието на човека, може да дойде само от великите Учители на човечеството, какъвто е бил Христос – „цар и свещеник по чина Мелхиседеков". А Мелхиседек – това е един от безсмъртните. Предци на човечеството, „без начало на дни, нито край на живот", „без родословие". Това ще рече, че той не е свързан с никой от еволюционните цикли на адамичното човечество. Него го няма в никоя от дългите родословни линии, като се почне от Адам и се свърши с неговите по-далечни потомци. (следва) Г.
към текста >>

55. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип.
Той е посветил целия си живот на философията и религията; неговото главно съчинение „Отче наш" е бисер на полската проза и представлява синтез на религиозно вдъхновение и философско размишление. Той е полският Толстой, вестителят на третата епоха на Духа, когато Любовта като върховен закон на живота ще се приложи във всички области на живота. Неговите идеи представляват изключителен интерес за всички нас особено затуй, че последните събития напълно потвърждават историческия метод на изследване, който е приложил и предвижданията на бъдещето, които е направил. Ние ще се опитаме да изложим накратко философските и религиозни идеи на този оригинален и най-типичен славянски философ, който е един от най-ярките изразители на славянския дух. „Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух". Ключът на разбиране философията на историята е в Хегеловото схващане, че световната история е развой на човешкия дух – това е най-дълбока основа, последният принцип. Развитието се схваща като цялостен процес и то обхваща миналото, настоящето и бъдещето. Хегел е открил закона на историческото развитие на човечеството, който е от жизнено значение и е първа задача на философа; той е законът на диалектиката: теза, антитеза, синтеза. Обаче той не е успял да приложи този закон към историята, защото се е занимавал главно с миналото и настоящето, а бъдещето съвсем не е взел пред вид. Август Цйешковски идва до схващането за органическата цялост на историята и той дошъл до заключение, че като познаваме тезата и антитезата, можем да предвидим с положителност синтезата, т.е. бъдещето на човечеството.
към текста >>

Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане.
„Отче наш" е молитва не за настоящето, а за бъдещето, не за това, което е, а за това което трябва да бъде в бъдеще. То е социална молитва, а не индивидуална, всемирна, а не лична. Останала е като общо наследство на всички християнски братства, а следователно тя е израз на стремлението на цялото християнство и откровение за неговото бъдеще. Тя е завещанието на Христа. Всяка просба на молитвата е нужда на човечеството, която трябва да се удовлетвори. Христос ни открива в нея това, което трябва да бъде – което е необходимо и неизбежно ще стане. Осъществяването висшия идеал на Христа е задача на човечеството; чрез делото, чрез приложението, идеалът трябва да стане реалност. „Бог е дух" и иска поклонение в дух и истина. Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа?
към текста >>

Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца.
Не изпълнение на обреди, не изповядване и проповядване на Словото, а изпълнение волята Божия, освещаване Името Божие, деятелен живот в Бога, това е великата задача на бъдещата култура. Освобождение от робството и смъртта, което човечеството трябва да извоюва с усилие, защото то не се подарява. Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип. Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите".
към текста >>

56. ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш.
Непосредствено след този отговор следва като твърде естествено нещо друг, не по-малко важен въпрос — волята е служител; кому и как трябва да служи? Волята е проява на душата, а душата е проява на Цялото, на Бога. Следва, че волята може и трябва да бъде пълен изразител и служител на душата, съответно на Бога. Затова Учителят казва: „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа" и още „Най-добре е приложена волята в един Божествен живот". До тука всеки смъртен жител на земята може да разбере нещата, но като се постави въпросът за един Божествен живот, всичко става твърде неясно. Защото Божественият живот е съвършен; Христос казва: Бъдете съвършени както е съвършен Отец ваш. А нашият човешки живот е пълен със слабости. Една част от тия слабости се дължат на самото естество на материята, на физическия свят, а друга част—на липса на себевъзпитание и следователно, стремеж към съвършенство. в това отношение и тъкмо в това отношение волята идва тук да подпомогне усъвършенствуването на човека. Ала самата дума съвършенство е нещо твърде неясно за човека въобще. Ако съвършенството във физически смисъл е понятно нещо, тъй като имаме развиване до крайност на дадена способност.
към текста >>

И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа.
Ако погледнем, обаче, навсякъде около нас, ще видим, че природата и животът сами налагат ограничението, щом ние не можем да сторим това. Примери от живота е излишно да привеждаме, всеки може да ги намери изобилно. Прочее, ясно е, че ограничението в мисълта на Учителя е един съзнателен акт, един процес на разграничение, на отделяне на нещата, процес на виждане, процес на освобождение. Този процес на освобождение почва с излишното, което представя спънките, създадени от самите нас — те са физически, сърдечни и умствени. След това иде освобождението от условното и традиционното в живота, които са най-страшното зло за правилното развитие на човека, на способностите му. И сигурно, това, което би дошло след вътрешната преоценка на традиционното и условното в живота, би било едно правилно разбиране на самия живот и същественото, което лежи в неговата основа. Толкова много важно нещо за правилния развой на живота се крие в думата ограничение, главно себеограничение! Това не е аскетизъм, но творчески процес. Това е търсене вътрешните здрави устои, сили, смисъл и качества. Ограничението, разграничението е първият акт на разумната, съзнателната воля. Чрез него ние идваме до първичната чистота на нещата.
към текста >>

— Един пример из живота на Христа за уяснение: Христос с едно повдигане на ръката лекува болни.
Защото мисълта, както и чувствата, така и постъпките могат да се упражняват в зло и човек да закоравее, да стане най-големият престъпник. Тъкмо в противна насока са методите на Учителя и упражнението на волята върху мисълта, чувствата, делата. Те трябва да ни доведат до първичната чистота и сила. Правата мисъл прави самата мисъл силна. Що е сила на мисълта? — Един пример из живота на Христа за уяснение: Христос с едно повдигане на ръката лекува болни. Неговата мисъл има сила. Защо? Защото той вижда здравия човек и внушава здравето на болния. Здравето—това е правата мисъл, то е първичното, чистото, истинното. А как побеждават благородните, топлите чувства! Достатъчно е с ъгъла на очите си да те погледне човек с любвеобилни чувства, ти ще се разтопиш.
към текста >>

57. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците.
И след като човек и човечество опита всичко, след като се приложат всички методи за създаване на нов живот, само тогава светът ще разбере, че новият живот може да дойде само чрез Любовта, че само Любовта ще преобрази живота и света в пълнота. Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст.
към текста >>

Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос.
Приложението на Любовта е възможно, безспорно, само тогава, когато убеждението на човека за Любовта е пълно, за да не кажем абсолютно. То е възможно само тогава, когато човек се е освободил от всичко посторонно, от всички вътрешни ограничения и е готов на всякакви жертви безвъзмездно, в името на Бога, в името на „Незнайния Бог”, както казва апостол Павел. Приложението на Любовта изисква безусловно един светъл ум, едно благородно, пълно с топли чувства сърце, една разумна воля, която е готова всякога да служи на Божественото в полза на другите. А всичко това се постига след много страдания, след дълга опитност и просветление. Можем да кажем с абсолютна сигурност, че новото, което донесе Христос — великият Учител от Назарет — бе Любовта в живота, между човеците. Никой до Него не е говорил така ясно, така недвусмислено, така утвърдително за Любовта, както е сторил това самият Христос. В 13 глава от Йоана, ст. 34 и 35 Той казва: „Нова заповед Ви давам: да имате Любов помежду си. От това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов помежду си". А в 15 глава от същото Евангелие 13 ст. продължава: „Никой няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си".
към текста >>

Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично.
В тях за приложението на Любовта има много повече, отколкото за всичко друго, което досега разгледахме за Любовта — естество, прояви, качества. За една стройна философия на Любовта разгледаните досега схващания на Учителя са необходими строителни елементи. Приложението на Любовта, обаче, не е само философия, не е само мъдрост, не е само истина. Приложението на Любовта е самият живот, новият живот на човека и човечеството, новата култура, бъдещето на света, вечният, съвършеният живот. Най-трудното нещо в живота е да приложи човек Любовта. Защото ние хората на земята сме стигнали до разбиране на Любовта само частично. Човечеството е стигнало в своето развитие да схваща най-висшата проява на Любовта като милосърдие. А в действителност, Любовта изисква пълно отричане от себе си, от личното — от онова неразумно, сляпо, лично, което има за цел само собственото съществуване. Изказваме тази мисъл с горните думи, за да не повтаряме изтърканата от употреба дума егоизъм. Прочее, Любовта, приложението на Любовта отрича всеки егоизъм, всяка негова проява. И понеже ние, съвременните човеци, нямаме това възпитание да мислим и за другите, затова Любовта, която е пълно единение между всичко живо, ни се вижда като нещо твърде странно и далечно, а приложението й трудно и невъзможно, даже фантастично.
към текста >>

Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот.
То се прилага към всички същества — растения, животни, хора. Когато човек проявява Любовта си в трите свята, тогава може да се нарече гражданин на Царството Божие. Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията съ човешката, — да се образува колелото на живота (14). Красиви и верни са и тия мисли на Учителя върху втория по важност закон: Любовта към ближния. от Христа насам светът не познава по-мъдри мисли и истини от тия. Христос е казал: да обичаме ближния си и че в това е целият живот. След Христа апостол Павел се опита да разясни Любовта към ближния с известните качества на Любовта от прочутата 13 гл. от I посл. към Коринтяните. От него ние знаем, че Любовта дълготърпи, благосклонна е, не завижда, не мисли зло, не се радва на неправдата и пр. През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла.
към текста >>

58. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Христос, който е Любов, живее само в настоящето, в онова, което е родено от Любовта.
То е съвсем друго нещо. То спада към любовта на сенките. Между влюбването и пиянството има нещо общо (10). Любовта въвежда в Царството Божие. Тя освобождава душата от всички страдания и мъчнотии, от миналото, настоящето и бъдещето. Христос, който е Любов, живее само в настоящето, в онова, което е родено от Любовта. Хората могат да се познаят само чрез Любовта. Който не познава Любовта, той е изгубил всичко. Любовта се живее, тя не се предава. Любовта превръща скърбите в радости, несгодите — в Блага. Любовта повдига хората.
към текста >>

Тя ще разкрие великата тайна, за разбиране отношенията едни към други (1).
Любовта превръща скърбите в радости, несгодите — в Блага. Любовта повдига хората. Без Любов те се осакатяват. Светът ще се оправи, когато дадем място на Бога да живее в нас като човек и ние да живеем в Бога като човеци (14). Мировата Любов ще научи хората да разбират смисъла на всичко. Тя ще разкрие великата тайна, за разбиране отношенията едни към други (1). Понеже Любовта днес не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Любовта, обаче, стои над всички народности и над всички религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят няма религии (3), няма църкви (6). Христос не е в никоя църква (6), За да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3).
към текста >>

Христос не е в никоя църква (6), За да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3).
Тя ще разкрие великата тайна, за разбиране отношенията едни към други (1). Понеже Любовта днес не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Любовта, обаче, стои над всички народности и над всички религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят няма религии (3), няма църкви (6). Христос не е в никоя църква (6), За да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта (3). Религията е връзка между Любовта и Мъдростта. Тази религия ни прави подобни на Бога. Човек, който няма Мировата Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен (1). Моралният живот е извън физическия свят. Във физическия свят няма никакъв морал.
към текста >>

59. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта.
Поради своето особено естество, тази глава не може да бъде пълна. Тя ще засегне само откъслечни мисли и проблеми. Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори. Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя. Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява Разбирането и познаването на Любовта. Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос: „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже. Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки. Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта. В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси.
към текста >>

Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога.
Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7). Любовта е необходимо условие в живота. За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8), Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек. За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)." Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта: „Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека. Любовта се проявява както в даване, така и във взимане. Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление.
към текста >>

Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път.
Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено. Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция.
към текста >>

Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта.
Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни. За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)". Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже".
към текста >>

За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция.
Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките.
към текста >>

От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките.
За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта".
към текста >>

В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали".
Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието.
към текста >>

Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов".
Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята".
към текста >>

Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето.
„Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение. Тогава той има една жива опора, това е Вселюбещият, в Когото няма зло. Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието. Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено.
към текста >>

От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено.
Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие".
към текста >>

В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята.
Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено. В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието. За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва: „Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека.
към текста >>

Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба.
Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва: „Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата". Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........ Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба. Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси: „Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила.
към текста >>

Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът.
Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13). Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2). Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си. Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно." Най-свещеното нещо е животът. Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото. За да се изчисти, човек ще мине през страдания (14). Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение.
към текста >>

След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот.
В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество. В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта. в Библейско време Мойсей е изказал важната мисъл: „Да възлюбим Бога". С това той е създал и поддържал еднобожието. След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот. Апостол Павел даде първите разяснения в 13. глава от I поел. към Коринтяните върху приложението на Любовта тук на земята. Той нахвърли лаконически по-важните качества на Любовта и то в една отрицателна форма. Сова той посочи, каква не трябва да бъде проявата на Любовта.
към текста >>

60. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

По-големите народи да покровителствуват по-малките и между тях да се въдвори взаимно разбиране и любов.
Животът да дойде в съгласие с живата природа. Расите, народите, обществата, индивидът — те всички са тясно свързани помежду си. Това, което става в расата, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, също става в по-малък размер в индивида. И сега борбата, която изживяваме, е предвестник на една бърза ликвидация със старото, за да се подготви идването на новото човечество — хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите. По-големите народи да покровителствуват по-малките и между тях да се въдвори взаимно разбиране и любов. Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир. Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта.
към текста >>

Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение.
Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир. Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение. Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Хората днес страдат и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта.
към текста >>

Какво завещание остави Христос на човечеството?
Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение. Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него. Хората днес страдат и за да се освободят, те трябва да се новородят. Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаването ни от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото ни явяване в света — възстановяване на свободата.
към текста >>

Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството.
Когато всички добият това състояние — да бъдат светещи, когато обществата и народите придобият способностите, които произлизат от живата светлина, само тогава ще имаме една възвишена култура. И когато говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко, което е възвишено и благородно, което служи за напредъка на дома, в неговата приготвителна работа, на обществото — в неговата организационна работа, на народа — в неговата растяща дейност, и на човечеството — в неговата еволюция, в изпълнение на неговите висши идеали — ние подразбираме, че трябва да се отворят за изобилната светлина големи и широки прозорци на човешкото знание. Тогава ще цъфне и завърже доброто на света, ще се прояви висшият живот, ще се зароди висшата мисъл — ще се явят благородни характери в света. Ще се яви и любовта в свръхсъзнанието на човека. в нейните безгранични прояви, подкрепена с Божествената Мъдрост Тя ще озари пътя на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината. Със своето слизане на земята Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога. И затова Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът." Той идва като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тая светлина ще привлече хората един към друг и ще ги обедини вътрешно. Когато тя изгрее в душата, човек вече не се съмнява, не се колебае. Това е един от най-великите моменти, които той може да преживее.
към текста >>

Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата.
в него се заражда и тихо и непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Иде време и дошло е вече, когато смирените, кротките ще наследят земята и ще управляват. Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината! Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата. Той носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство. Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички.
към текста >>

Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство.
Човек трябва да учи смирението от светлината. Колко е велико сърцето на светлината! Ние гледаме на Христа и Неговото учение като на вечно настояще. Живият Христос е, Който носи със себе си живот, знание и светлина, Който носи истината и свободата. Той носи всички методи за изграждане на разумния живот. Той е безсмъртният Христос с безподобно търпение и смирение, Глава на Всемирното Братство. Великият Учител на човечеството е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие". А това значи да възприемем новото, което иде в живота така, както малките деца възприемат всичко ново. Когато дойдат малките деца в един дом, те носят радост на родителите и на всички околни; затова са обичани от всички. Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж. Носят със с ебе си чистата и невинна любов, носят духа на смирението.
към текста >>

Само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те чувствуват новото, което настъпва в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта и изгрева на слънцето.
Те носят със с ебе си новия живот, новия стремеж. Носят със с ебе си чистата и невинна любов, носят духа на смирението. Следователно, съвременните народи трябва да станат като децата, т.е. да се помирят с новите наредби, които природата ни носи сега. Хората с обикновени ежедневни стремежи не съзират тия нови наредби. Само високо развитите и чувствителни души, които са се издигнали с необикновени усилия над уровена на обикновеното схващане и разбиране, само те чувствуват новото, което настъпва в живота, както ранобудните птички и нежните цветенца схващат приближаването на пролетта и изгрева на слънцето.
към текста >>

61. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката.
Д-ръ Ел. Р. К. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ В 8. глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката. Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата.
към текста >>

Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици.
от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща.
към текста >>

И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът.
Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща. Големите неща са далечните неща. Те са големите въпроси на живота — въпросът за Бога, за душата, за отвъдния свят, за вечността на живота и др. и др. Добирането и разрешаването на тия истини, които в окултизма носят името „големите мистерии," внася особен смисъл в живота на човека.
към текста >>

А през всички времена на историческото развитие, до масите никога не е дошло едно истинско, чисто разбиране за великите истини — за Бога, за душата, за вечния живот.
Добирането и разрешаването на тия истини, които в окултизма носят името „големите мистерии," внася особен смисъл в живота на човека. Колцина днес могат да се похвалят, че има смисъл в техния живот? Защото на всинца, „не е дадено да познават тайните ..." До тия тайни всеки човек идва сам. Това не е път за мнозинството. Мнозинството, в своите разбирания и вярвания е рожба на общите тежнения на дадено време. А през всички времена на историческото развитие, до масите никога не е дошло едно истинско, чисто разбиране за великите истини — за Бога, за душата, за вечния живот. Те всякога са бивали примесвани с разни суеверия. Истината е била забулена от суеверията и страха. Може би и човечеството не е било дорасло да разбира истината. Може, обаче, смело да се каже, че голяма част от днешните хора са готови да разбират големите истини. Те са освободени чрез науката от суеверията, от страха.
към текста >>

Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез вдъхновението, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло.
Той счита, че смисълът на живота е тясно свързан с едно религиозно съзнание и чувство. Приобщаването с всичко в природата, с цялото битие създава истинското космично религиозно чувство. От това гледище Айнщайн счита себе си измежду най-религиозните хора в света. А най-големият възторг, който той изпитва пред красотата на всемира, създава у него мисълта за великия Разум в битието. Ето по този път стигат големите учени на днешното време до големите истини на живота — до Първичния Разум, до космичната религиозност, до вечността на живота. Те са честни мислители, дошли до тия истини чрез вдъхновението, което им разкрива необхватността на научното изследване и прозрение; дошли до това съзнание чрез разбиране дълбокото вътрешно отношение между отделната личност и Цялото, космичното Цяло. Без съмнение, такива велики личности, дошли до тия големи истини на живота, биват велики и в своя всекидневен живот, в малките неща, в „малките мистерии". За тях, именно, е казано: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие". Тия наши съвременници, които движат световната мисъл, които са дошли до единението с всичко, което е Любов към всичко в природата, което е Любов към Цялото, в истински смисъл на думите Христови са разбрали и познали „тайните на Царството Божие". Защото основа на „Царството Божие" е Любовта. В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя.
към текста >>

И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си.
В нея е благото за всички, в нея лежат истинските основи на новия ред и новия свят, в който всички са братя. До тия мисли, до тия чисти, основни схващания на живота може да дойде всеки, който се спре за малко от главоломния набег на днешния механичен живот. Всеки, който може да се откъсне в себе си от нескончаемия „шум” на живота и остане със себе си, — в чистотата на отношенията към себе си, към другите, към света, към космичното Цяло, — ще дойде до великото единство на живота, до Разума, който го ръководи в творчество и съвършенство. Може да се каже, всеки в себе си може да дойде до „познаване тайните на Царството Божие", без да е необходимо да извърши грандиозния опит на адмирал Бърд, който останал сам на южния полюс, откъснат от шума на делничността, дойде до изживяването на великите истини на живота, които го преобразиха. А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно".
към текста >>

В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие".
А „познаване тайните на Царството Божие" е идеал на търсещите души, на „чистите по сърце", защото в Царството Божие е новият живот и смисъл и добро за всички. И по-нататък казва Учителят на вековете — Христос: „Подобно е още царството небесно на зърно синапово, което человек посея на нивата си. То е по-малко от всичките семена, но, когато порасне, става най-голямо от всичките злакове, става дърво, и птиците небесни обитават в клонете му" (Мат. 13, 31—32). „И друга притча им каза: „Подобно е царството небесно на квас, който го взе жена и го омеси в три мери брашно, докато вкисна всичкото" (Същата гл., 33 ст.). В тия две чудно красиви и дълбоки притчи Христос е скрил не само особеностите на „Царството Божие". В тях Той по-скоро ни разкрива качествата на тия, „на които е дадено да познават тайните на царството небесно". А те са учениците на Любовта, хората на новото, космическо съзнание, които са се приобщили с Цялата Природа, станали едно с всичко. Тези хора, които носят в себе си „кваса" на Царството Божие, каквото вършат, заквасват всичко. Каквото посеят, става голямо, велико. Затова пътят на новото е път личен, път на отделния човек.
към текста >>

62. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Който пита така, той има материално разбиране.
ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ Когато става дума за Господа, често някои питат: Къде е Господ? Който пита така, той има материално разбиране. По материален начин ние никога Господа не може да намерим. Ще намерим такъв Господ като нас. И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас. За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог човек по образ и подобие свое". Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек.
към текста >>

Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия.
Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща. Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети. Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия. Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога.
към текста >>

Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога.
Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят. Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие. Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога. Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание. Затова Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил". Христос дойде да ни покаже пътя, по който можем да изправим непослушанието. Всички живеем в непослушание и пренебрегваме малките подтици, които Бог непрестанно ни дава отвътре. Малък подтик може да произведе цял преврат у човека, да го избави от много мъчнотии.
към текста >>

Христос дойде да ни покаже пътя, по който можем да изправим непослушанието.
Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си. Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие. Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога. Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание. Затова Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил". Христос дойде да ни покаже пътя, по който можем да изправим непослушанието. Всички живеем в непослушание и пренебрегваме малките подтици, които Бог непрестанно ни дава отвътре. Малък подтик може да произведе цял преврат у човека, да го избави от много мъчнотии. Разправят за един човек, който бил оскърбен от друг. За да си отмъсти, решава да го убие. Взима револвера си и тръгва.
към текста >>

63. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Христос прибягвал често до двата метода.
Но защо човек несъзнателно в изключителни моменти да из¬виква към действие тия мощни сили на своя дух, когато той може — като знае законите — съзнателно да ги извика на помощ и на работа, и тогава може да победи болестта! Как става това? Именно чрез това, което Учителят нарича повишаване на трептенията. Но това не ще каже, че трябва да се прибягва при лекуването на една болест само към вътрешния метод. Трябва да се употребят едновременно двата метода: вътрешния и външния. Христос прибягвал често до двата метода. Напр., при лекуването на слепородения той му намазал очите с кал и му казал: „Иди и умий се в къпалнята Силоам". И той оздравял. Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния и силата, която му изпраща, са психичният метод. „При други случаи Той препоръчва двата метода едновременно: постът и молитва. Постът спада към външните методи, а молитвата е вътрешен.
към текста >>

Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния и силата, която му изпраща, са психичният метод.
Но това не ще каже, че трябва да се прибягва при лекуването на една болест само към вътрешния метод. Трябва да се употребят едновременно двата метода: вътрешния и външния. Христос прибягвал често до двата метода. Напр., при лекуването на слепородения той му намазал очите с кал и му казал: „Иди и умий се в къпалнята Силоам". И той оздравял. Намазването и умиването на очите е външният метод, а вярата, която Христос събужда у болния и силата, която му изпраща, са психичният метод. „При други случаи Той препоръчва двата метода едновременно: постът и молитва. Постът спада към външните методи, а молитвата е вътрешен. По повод на тия Христови думи, ето що казва Учителят: Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не си помогне, никаква външна помощ не може да помогне. Болестите не са нищо друго освен низши същества, които влизат в него и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тия същества се наричат микроби.
към текста >>

За освобождение на човека от тия същества Христос казва, че това може да стане само с постът и мо¬литва.
„При други случаи Той препоръчва двата метода едновременно: постът и молитва. Постът спада към външните методи, а молитвата е вътрешен. По повод на тия Христови думи, ето що казва Учителят: Отвън може да се помогне на болния, но ако той сам не си помогне, никаква външна помощ не може да помогне. Болестите не са нищо друго освен низши същества, които влизат в него и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тия същества се наричат микроби. За освобождение на човека от тия същества Христос казва, че това може да стане само с постът и мо¬литва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може в една нощ да разруши града. За тия войници Христос казва: „Този род не може да излезе освен с пост и молитва". Какво представя молитвата? Тя представя връзката на човешката душа с Първичната Причина на нещата.
към текста >>

За тия войници Христос казва: „Този род не може да излезе освен с пост и молитва".
Болестите не са нищо друго освен низши същества, които влизат в него и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тия същества се наричат микроби. За освобождение на човека от тия същества Христос казва, че това може да стане само с постът и мо¬литва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може в една нощ да разруши града. За тия войници Христос казва: „Този род не може да излезе освен с пост и молитва". Какво представя молитвата? Тя представя връзката на човешката душа с Първичната Причина на нещата. А пък постът подразбира отнемане храната на войската. Щом лишите войската от храна, тя се принуждава да отстъпи" (Виж „Делата Божии" от Учителя, стр. 60-61). Двата метода — външният и вътрешният — трябва се съчетаят.
към текста >>

177): „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гной¬ници, гноящи рани, лупус, рак и пр.... Процесът на излеку¬ването се различава малко при разни индивиди.
Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. Болестите допринасят особено много за женствените, мекушавите натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, по-смели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените натури (Виж „Делата Божии", стр. 61). Ето що казва Д-р Алекси Карел в „Човекът – неизвестният" за молитвата като лечебен фактор (стр. 177): „Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичното състояние се основава върху наблюдението на болни, които почти моментално са били излекувани от разни поражения като костна и перитониална туберкулоза, студени гной¬ници, гноящи рани, лупус, рак и пр.... Процесът на излеку¬ването се различава малко при разни индивиди. Често се явява силна болка, после внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, рани се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Тия факти доказват действителността на известно съотношение от още непознато естество между душевните и органичните явления. Те ни откриват един нов свят". Под молитва тук се разбира методът за повишаване на треп¬тенията.
към текста >>

64. МЪДРЕЦИТЕ, ФИЛОСОФИТЕ И ХРИСТОС - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта.
Ние говорим за една любов, която в днешната епоха почва да се проявява едвам като слаб проблясък. Всичко, което считат за любов, не е любов. Днес нямат още правилно схващане, що е божествена любов. Напр. един обича някого и ако един ден оня не се отнесе внимателно, изменя своето разположение към него. Тогава любовта му е по-слаба. Или обичате някого и, ако с влизането ви в другия свят и любовта ви не влиза заедно с вас, вие нямате още правилно разбиране на любовта. Коя е отличителната черта на любовта? При нея всичко, каквото прави човек, го прави безкористно за доброто на оня, когото обича и напредъкът на последния е негова радост. За да се опознаят хората, трябва да има вътрешна връзка между тях, а човек има вътрешна връзка с някого, като го обича. Любовта постоянно се опитва и всякога ще остане незнайна. Има три степени на любовта, които можем да наречем човешка, ангелска и божествена.
към текста >>

Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса.
Ако човек тръгне по пътя на Божията любов, – не оная любов която трае година и половина, но оная любов, която и смъртта не може да победи – тя ще му даде всички възможности, ще го разхожда по цялата вселена; ще задоволи всичките му нужди. И тогава всичко ще има човек на разположение; светът ще се отвори за него, и той ще чуе музиката, за която ушите на хората са глухи. Но за да стане това, човек трябва да се научи да слугува на любовта – да слугува така, както слугува самата любов. Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите. Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва? Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе човека на желаното пристанище. Христос казва: „Събирайте си съкровища". А съкровища се събират само чрез любовта. Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота.
към текста >>

Христос казва: „Събирайте си съкровища".
Всичкото нещастие в света иде оттам, че хората искат да бъдат господари. Новият ред ще дойде, когато човек се научи да слугува, и по-силите помагат на по-слабите. Днес хората искат да се осигурят в живота, но те имат съвсем механично разбиране на въпроса. Защо ти е това осигуряване, когато параходът потъва? Под любов разбираме спасителната лодка, която може да изведе човека на желаното пристанище. Христос казва: „Събирайте си съкровища". А съкровища се събират само чрез любовта. Нам ни трябва една наука за любовта, за да можем да из-гладим противоречията, които се намират в живота. Тя ще донесе новото знание и новата свобода. Тя ще ни освободи от всички съвременни ограничения, в които се намираме. Някой казва, че светът е лош.
към текста >>

65. В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

как бихме осветили името Божие, ако нашата благодарност не е израз на нашето разбиране, на нашето убеждение, на нашия живот въобще.
Разбира се, съвременното човечество далеч не може да се похвали с това, че живее и прилага думите на Господнята молитва, дадена от Христа за да се направи живата връзка между човеците на земята и Вселюбящия. Единици измежду човеците постигат тази връзка и те са благословени винаги. Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща. Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое". А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден! как бихме осветили името Божие, ако нашата благодарност не е израз на нашето разбиране, на нашето убеждение, на нашия живот въобще. Само онази благодарност, която е пропита с любовта ни към Бога, която е израз на доволството – а то седи в живата връзка между Разумното и човека, само тази благодарност осветява името на Всевишния И чрез тази наша благодарност, чрез това осветяване, ние правим първата връзка с живия Бог. Нашата молитва е постигнала целта— връзката. Следващите стихове от молитвата са повече или по-малко просбени стихове, истински молебствени. Великият Сърцеведец от Витлеем е знаел, че само когато е направена връзката с Бога, може да се изкажат прошения и молби. И какви молби ни казва Той да произнесем?
към текста >>

Да се молиш за всичко и всички, за цялото битие, за цялото човечество, да се молиш за благото на всички, защото Царството Божие се изявява на земята чрез Братство и Любов между всички... Готови ли са хората днес, две хиляди години след времето, когато Христос даде на човечеството своята ненадмината молитва, да приемат Царството небесно?
И какви молби ни казва Той да произнесем? – Не за лична угода. Първата молба е: "да дойде царството Твое". Да се моли човек не за себе си, а за Царството небесно. Какво велико нещо! Да се молиш за всичко и всички, за цялото битие, за цялото човечество, да се молиш за благото на всички, защото Царството Божие се изявява на земята чрез Братство и Любов между всички... Готови ли са хората днес, две хиляди години след времето, когато Христос даде на човечеството своята ненадмината молитва, да приемат Царството небесно? Ето въпросът! Учителят казва, че ако религиозните хора в целия свят биха приели Царството Божие, война нямаше да има и би могло изведнъж да се прекрати всяка война. А религиозните хора чакат да слезе Господ на земята, за да тури край на днешните размирици. Светът, хората, трябва да посрещнат и приемат царството Божие и всичко ще се оправи. Такава е повелята на Господната молитва.
към текста >>

Ето и с този трети стих, Христос не ни учи да се молим за нашето лично благо, а да бъде волята на Бога, да бъде тази воля, която желае доброто и съвършенството на всичко.
Светът, хората, трябва да посрещнат и приемат царството Божие и всичко ще се оправи. Такава е повелята на Господната молитва. Затова и просим ние всеки ден от Бога: "да дойде царството Твое". "Да бъде волята Твоя". Да бъде не личната воля на този или онзи, но "волята Твоя", волята на Вселюбящия, на Тогова, чиято воля е благо и любов за всички. Ето и с този трети стих, Христос не ни учи да се молим за нашето лично благо, а да бъде волята на Бога, да бъде тази воля, която желае доброто и съвършенството на всичко. Ала ние най-трудно от всичко разбираме именно този най-дълбок стих: "да бъде волята Твоя". Ние искаме, все пак, да бъде нам добре, да бъде някак не Неговата воля, а както на нас е най-удобно. Страдаме и искаме да се избавим от страданията и се молим: да бъде волята твоя. А всъщност ние искаме да бъде нашата воля. Верно е, че Бог не е създал страданията и че Той едва ли би ги желал, но факт е, че те съществуват.
към текста >>

Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на Небесата, Той – великият измежду синовете человечески, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя.
А съществуват защото хората сами са ги създали, поради своите егоцентрични стремежи. Всеки тегли към себе си, естествено е, че ще се родят страдания. Ние често биваме угнетени, нашият стремеж е да се освободим от този гнет и се молим с думите на царствената молитва: "да бъде волята Твоя". И с това, в същност, ние търсим да прехвърлим нашия гнет на Бога, да вземе Той нашето бреме. Дали разбираме ние великите думи: "да бъде Твоята воля"? Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на Небесата, Той – великият измежду синовете человечески, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя. Дали това е било волята на Бога? – Нима волята на Бога е в разпятието, в убиването, в кръвта? – Да не бъде! Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот. И като надраснем страданията, като надраснем смъртта, тогава ще разберем коя е волята на Бога.
към текста >>

66. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той, Христос, е имал предвид тъкмо съвестта на такива възрастни, на тия човеци, които случайно попаднат до живите слова на „Отче наш".
как могат тия, които са пред лицето на Бога да бъдат изкушавани и съблазнявани? Това е невъзможно. „В Бога човек изкушаем не бива! " Исус, най-големият сърцеведец през всичките времена, е знаел какво говори и кому що препоръчва. Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи". Той, Христос, е имал предвид тъкмо съвестта на такива възрастни, на тия човеци, които случайно попаднат до живите слова на „Отче наш". Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих. За този, който мисли, този стих не може да мине незабелязано, не може да не раздвижи известни струни на неговата съвест. Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест. Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас. Да се избавим от злото в нас, ето въпросът?
към текста >>

Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих.
Това е невъзможно. „В Бога човек изкушаем не бива! " Исус, най-големият сърцеведец през всичките времена, е знаел какво говори и кому що препоръчва. Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи". Той, Христос, е имал предвид тъкмо съвестта на такива възрастни, на тия човеци, които случайно попаднат до живите слова на „Отче наш". Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих. За този, който мисли, този стих не може да мине незабелязано, не може да не раздвижи известни струни на неговата съвест. Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест. Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас. Да се избавим от злото в нас, ето въпросът? — Кой може да се избави от злото в себе си, когато всички тънат в него?
към текста >>

Защо тогава Христос, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно?
— Кой може да се избави от злото в себе си, когато всички тънат в него? То е епидемична зараза. как ще премахнеш злобата, омразата и ненавистта, когато всички те са пуснали дълбок корен всред човешкия род? Явно, по външен, механичен начин това е невъзможно. Ето вече две хиляди години, от когато е даден този дълбок стих на човечеството и то никак не е престанало да живее в същата злоба и мъст, както са живели и първите човеци, наследниците на приматите. Защо тогава Христос, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно? — Разбира се, Христос ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно. Той, който освети Любовта в живота; Той, за когото истинското съвършенство е в живот на Любов, Той знае, че както може да се реализира Любовта между хората, така е възможно да изчезне и злото. В същност злото няма защо да изчезва. В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока.
към текста >>

— Разбира се, Христос ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно.
То е епидемична зараза. как ще премахнеш злобата, омразата и ненавистта, когато всички те са пуснали дълбок корен всред човешкия род? Явно, по външен, механичен начин това е невъзможно. Ето вече две хиляди години, от когато е даден този дълбок стих на човечеството и то никак не е престанало да живее в същата злоба и мъст, както са живели и първите човеци, наследниците на приматите. Защо тогава Христос, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно? — Разбира се, Христос ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно. Той, който освети Любовта в живота; Той, за когото истинското съвършенство е в живот на Любов, Той знае, че както може да се реализира Любовта между хората, така е възможно да изчезне и злото. В същност злото няма защо да изчезва. В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока. Силите на злото могат да се превърнат в сили на доброто и съграждането.
към текста >>

Има и един велик ключ в самата молитва „Отче наш" за разбиране стиха — не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго.
Той ограничава покварата още в нейния зародиш — вътре в себе си. Това е колкото индивидуално толкова и обществено вярно. В общественото цяло, трябва да се премахне злото още от главата. Така, всяка обществена единица за себе си, без разлика. Тогава човечеството ще си подаде братски ръка. Има и един велик ключ в самата молитва „Отче наш" за разбиране стиха — не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго. Този ключ се крие в предходния стих: „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници". Христос, сигурно знае, че ние не прощаваме на длъжниците си. Най-малко докато не ни изплатят всичко. А и след това ги държим винаги в съзнанието си, че сме им направили, Бог знае какво. Ала той ни дава този стих за да ни припомня постоянно това, което не сме направили, и което трябва да направим.
към текста >>

Христос, сигурно знае, че ние не прощаваме на длъжниците си.
В общественото цяло, трябва да се премахне злото още от главата. Така, всяка обществена единица за себе си, без разлика. Тогава човечеството ще си подаде братски ръка. Има и един велик ключ в самата молитва „Отче наш" за разбиране стиха — не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго. Този ключ се крие в предходния стих: „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници". Христос, сигурно знае, че ние не прощаваме на длъжниците си. Най-малко докато не ни изплатят всичко. А и след това ги държим винаги в съзнанието си, че сме им направили, Бог знае какво. Ала той ни дава този стих за да ни припомня постоянно това, което не сме направили, и което трябва да направим. „Да простим", това е може би най-великата дума, която ни разкрива смисъла и на стиха: не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго. Помислете, кой, който може да прости може да се съблазни от злото?
към текста >>

Христос нарочно е турил прощението преди избавлението от злото, защото знае, че не може човек да се избави от злото, докато в сърцето му живее адът на злобата.
А и след това ги държим винаги в съзнанието си, че сме им направили, Бог знае какво. Ала той ни дава този стих за да ни припомня постоянно това, което не сме направили, и което трябва да направим. „Да простим", това е може би най-великата дума, която ни разкрива смисъла и на стиха: не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго. Помислете, кой, който може да прости може да се съблазни от злото? Който може да прощава, от душа и сърце, злото в него не живее и той е избавен от злото во век. Христос нарочно е турил прощението преди избавлението от злото, защото знае, че не може човек да се избави от злото, докато в сърцето му живее адът на злобата. Само когато прости, човек освобождава сърцето и ума си от всяко зло и дава място в себе си на Любовта и Разума. А в Разума и Любовта е основата на истинския живот на отделния човек и на всички народи и човечеството. * Ние дадохме в тези две кратки статии— опити (вж. сп. Ж. Зърно бр.
към текста >>

67. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата.
Човек трябва да се научи да живее правилно, според изискванията на това изкуство. Един от начините на това изкуство е да не изпуща случаите, които му се поставят да прави добро. В правеното на добро ще намери голям вътрешен смисъл. Без доброто животът няма смисъл. Само добрият живот, облъчен в хубави мисли, само добрият живот, облъчен в хубави чувства, само добрият живот, облъчен в сила, има смисъл. Сегашните хора страдат, оплакват се от живота, но те не знаят, че страданията им се дължат на неразбиране на нещата. Те са объркали местата им и като не знаят, къде да ги турят, страдат. Мястото на житото през зимата е в хамбара, а през пролетта — на нивата. Посеете ли житото през зимата, то нищо няма да роди. Така е и със словото и Истината. Ако Словото и Истината не се приложат на своето място, не могат да внесат мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му.
към текста >>

Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението.
Да се радваме, че можем да работим, да влезем във връзка със своите ближни. Човек работи и на този, и на онзи свят. Който отива на онзи свят, трябва да е изработил нещо в себе си и да го занесе там. В това има също голям смисъл. Всеки сам трябва да облече своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух с дрехи от най-красива и фина материя. Хората мислят, че Христос ще ги облече в дрехите на спасението. Не, спасява се само онзи, който е готов да работи. Спасява се само онзи, който изработи нещо от себе си. Като отиде на оня свят, да занесе плода на своя живот. Един от тия хубави плодове е смирението и службата на Първопричината. Без Любов и без обич няма спасение.
към текста >>

И по липса на правилно разбиране, хората постоянно продължават да се питат — какъв е смисълът на човешкия живот.
Само онзи може да бъде Син Божи, който е проводник на Божията Любов. Той може тогава да бъде и ученик и учител, и майка и баща. Докато не стане проводник на Божията Любов, човек нищо не може да постигне. Любовта ще внесе в него живот и движение, Мъдростта — знание и светлина, а Истината — свобода. Любовта ще вложи в душата му милосърдието, да помага на ближния си като на себе си. И по липса на правилно разбиране, хората постоянно продължават да се питат — какъв е смисълът на човешкия живот. Отговорът е прост: Човек живее, за да си изработи права и чиста мисъл, да облагороди сърцето си и да усили волята си. Чистата и права мисъл изключва всякакви тревоги и безпокойства. Защо трябва да се безпокои човек от това, което става в света? Има Един, Който царува в света. Това е Бог.
към текста >>

68. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието.
Те изнасят на своите ближни това, което е дълбоко изживяно вътре в тях, което е тяхно убеждение и което безусловно съдействува за напредъка на човечеството. Прочее, истинският духовен живот е живо убеждение и действителен живот съобразно това убеждение. В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко.
към текста >>

И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек.
В това отношение, духовният живот обхваща всички гънки на физическия, сърдечен, умствен и душевен свят, съчетава ги в едно хармонично цяло и ги ръководи в единен творчески път, в чиято основа лежи истинската реалност, която е по същина духовна. Реалността, обаче, обхваща и този свят, който е видим за нас и ние го наричаме материален, физически, и онзи невидим за нас свят на силите, който ние сме свикнали да наричаме с общо име духовен свят, който в себе си е сложно устроен — той обхваща света на чувствата, на мислите и на първичните, чисти душевни прояви. От гледището на това дълбоко убеждение, духовният живот е една съзнателна работа, която прониква в глъбините както на материалния, така и на духовния свят. Творческият процес на тази работа започва с разбирането и убеждението за съществуването на един разумен свят на Силите, който е вечен, както е вечен ръководният Разум в битието. На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка.
към текста >>

Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество.
На обикновен език сме свикнали да казваме, че съществува друг свят, невидим свят на душата, че съществува задгробен свят и че съществува душа и дух и подразбираме, че те са вечни Ето тук, от това съзнание, от тази съзнателна работа започва духовният живот. И от това начало се изменя цялото разбиране на живота на духовния човек. Той вече не гледа на човека и на всички същества, а също и на цялата природа като нещо откъснато. За него всичко съществуващо има вътрешна родствена, братствена връзка. Така духовният човек съгражда основите на едно братско светогледане в живота, братско по отношение На всичко. Защото в основата, в същината на всичко седи вечното Разумно Начало, чиято негаснеща искра е душата, духът Без това основно, свещено братствено разбиране за живота, без неговото действително живеене няма истински духовен живот, няма култура и творчество. Това е една жива мърка. Само там, където имаме зачитане на живота на всичко като свещено, разумно и вечно нещо, само там има култура и само тия хора могат да се нарекат културни. И само такава наука и писателски творчества, които с проникнати от подобни свещени разбирания за духовното, разумно единство между всичко, с истинско, полезно духовно творчество. Всичко друго служи на животинското, низшето в човека и човешкия живот, служи за разрушението на света и живота. Но светът се пита от векове: Съществува ли наистина Бог — този първичен, вечен Разумът, съществува ли отвъден свят, съществува ли душа, дух?
към текста >>

А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението.
Ние считаме, че религиозните учения, дадени през разни времена на човечеството, като извадим това, което е човешко, с чисти Божествени откровения. Никой не може по свой начин да дойде до идеята за Бога, ако самият Този висш Разум не Му се разкрие по един или по друг начин. Бог, първичният Разум, Духът се проявява на-всякъде, във всяко дихание на живота. Пробуденият човек Го открива; с това прониква в тайните на битието. В тези тайни може да се навлезе само със светлината на Божията Мъдрост. А до нея се идва, колкото с усилие, работа, постоянство, различаване и разбиране, толкова и по пътя на откровението. За всички религиозни учения, взети в тяхната първоначална чистота, съществуването на Бога, на отвъдния свят и на душата е нещо абсолютно реално. По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане.
към текста >>

А за чистите и светите сам Христос ни дава най-великото определение: „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Той.
В това отношение истинската светост и чистота е най-творческото и динамично състояние, което изживяват достигналите до там личности. те са център на сили и добродетели, които се лъчат щедро и разумно от тях. Защото те идват във връзка с Първосилите, които ръководят целокупния живот напред. Тези, които достигат до това висше творчество, често ги зоват мистици (напоследък думата мистик и мистицизъм е твърде много покварена и употребена за всякакъв вид захлас). Бергсон (Двата извора на морала и религията) доказва, че мистиците са най-творческите и динамични личности в живота — изобщо фактори, които творят истинските основи на живота. А за чистите и светите сам Христос ни дава най-великото определение: „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Той. Това е най-голямото съвършенство, с което практически би могъл човек да се удостои. Традицията в религиите не познава други по-висши представи за съвършенство от светостта и чистотата, съответно — личности светии. Има извънредно много заблуди, създадени за светите хора, а схващанията за тях в масите — интелигентни и прости, са най-различни и чудновати. За нас е, обаче, ясно, като се абстрахираме от всяка чудатост по този въпрос, че светостта и чистотата са резултат на голяма духовна дейност и живот. Който не продължава да работи духовно върху себе си и живота, което ще рече да пази връзката с живите Сили в природата и да бъде техен изразител, той може отново да потъне в калта на всекидневието.
към текста >>

69. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Сега, след идването на Божествения Дух на земята, който се въплъти като Христос, окултният ученик се приема по-иначе в храма на мъдростта.
Щом той е усетил това, насреща му се явява Учителят. В старо време тоя Учител е бил в храмовете на Египет или Индия. При него са идвали кандидатите за окултни ученици и след изпитите със земя, вода, огън и въздух са бивали приемани в храма като ученици. Мнозина от тях са били връщани назад света, тъй като не са били достойни да стъпят в храма, на вратата на който е стоял надписът: „Няма връщане за оня, който прекрачи тоя праг". Това значи, че оня, който е видял Истината и е стъпил в пътя, който води към Бога и към Духовния свят, из който са излезли хората след падането в материята, не може да се върне назад в света на илюзиите и пак да стане такъв, какъвто е бил преди посвещението. Сега, след идването на Божествения Дух на земята, който се въплъти като Христос, окултният ученик се приема по-иначе в храма на мъдростта. Тоя храм вече не е на земята, макар че на земята съществуват храмове на окултни школи. В душата се отваря вратата на невидимия храм и Учителят идва. Той праща външни средства (книги, сгодни хора) за добиване духовно знание и дава възможност за постъпване в някое окултно общество. Но условията в тия общества не са такива, каквито са били в храмовете на стария Египет и Индия. В тях кандидатът не се подлага на никакви изпитания и от него не изискват никакви особени вътрешни морални качества.
към текста >>

Те са натоварени със знания, които те не могат да употребят и които не ги правят по-добри, по-възвишени и по-благородни от посредствените, обикновени хора Други истински търсят знание, но тяхната ограниченост не им дава възможност да станат истински окултни ученици и те са затворени в кръга на сектантското разбиране на Истината.
Но отговорността затова с нищо не е по-малка. Всеки човек вътрешно отговаря пред Бога и пред Невидимия свят за това, как е употребил придобитото знание. У мнозина, които сега посещават окултни общества и дори стоят някъде и на челно място в тях, вътрешният храм въобще не е отворен. Учителят е излязъл пред тях, но е затворил пред тях вратата на храма и ги е върнал назад. Макар че тия хора четат окултни книги и посещават лекции, това не ги ползува. Те са натоварени със знания, които те не могат да употребят и които не ги правят по-добри, по-възвишени и по-благородни от посредствените, обикновени хора Други истински търсят знание, но тяхната ограниченост не им дава възможност да станат истински окултни ученици и те са затворени в кръга на сектантското разбиране на Истината. Затова и сега пътят на окултния ученик остава тежък път и в храма на истинската Мъдрост се влиза трудно, макар че кандидати има много повече. Затова и сега се явява в сила законът на Духовния свят, че никой не може да проникне със сила във вратата, на чийто праг стои драконът, който пази окултната истина от невежите. Човек трябва да има особени качества и придобито от Учителя право, за да влезне в храма на Мъдростта. Какви е това право и какви са тия качества? Това е преди всичко стремежът към възвишения идеал и душевна и физическа чистота.
към текста >>

Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички.
Човек трябва да има особени качества и придобито от Учителя право, за да влезне в храма на Мъдростта. Какви е това право и какви са тия качества? Това е преди всичко стремежът към възвишения идеал и душевна и физическа чистота. Човек, който казва, че е окултист, а продължава да яде месото на нещастните убити животни, не може да прекрачи прага на Мъдростта. Напускането на месната храна е първата основа, която му дава възможност да приеме правилно Истината и да развие у себе си психичните сили. Другата основа е, че кандидатът за окултен ученик трябва да бъде почтен спрямо другите хора, точен и изправен в своите обещания и морални задължения, безпристрастен и пълен с доброта, разбиране и добри желания спрямо всички. Човек, който мрази своите спътници само за това, че те принадлежат на други школи и не мислят напълно като него, човек който спъва работата на другите общества, е истински вредител на окултната наука и затруднява работата на ония Възвишени духовни същества, които желаят да подтикват света към по-добро. Така също и човек, който не може да.бъде почтен и порядъчен, който не изпълнява своите обещания и който въобще е нередовен, забравящ и разсеян, не може да бъде окултен ученик, тъй като на тоя Път се изисква голяма редовност, порядъчност и съсредоточеност на психичните сили. Това е накратко основата, която дава възможност на кандидата да получи Посвещение. Останалите особености и сили се развиват постепенно, ако човек има отговарящи качества. В края на миналия век, когато окултното познание започна да се шири по европейските и американски земи, мнозина го приеха като интересно, забавно явление.
към текста >>

Сега е времето на синтетичното разбиране на нещата, време на идващото братство, обединение и мир.
От окултистите сега се иска да изпълняват онова, което знаят. Интелектуалното знание и образованост сега не са вече на първо место и човек, който има невъзпитано сърце и груби чувства, е също такъв невежа, както и оня, които не е учил нищо. Теоретичното знание има значение само тогава, когато то дава възможност на човека да работи върху своето усъвършенствуване и да помага на другите хора, като им носи знание, което той сам е придобил. Иначе, то е товар, който може да бъде дори вреден, тъй като знание, което не е приложено, само се натрупва в мозъка без всякаква полза, и понеже в природата всичко е в движение и всичко се стреми да се изяви и напредва, такъв застой предизвиква движение назад и израждане. В тоя смисъл, окултисти, които не са изпълнили възвишената мисия, която им е била дадена на земята от страна на невидимия свят, да бъдат проводници на великото и помощници на еволюцията, окултисти, които са били само празни бърборковци и не са работили да усъвършенствуват своята душа, остават безплодни. Сега е времето на синтетичното разбиране на нещата, време на идващото братство, обединение и мир. Ония, които не са очистили и усъвършенствували своята душа, не са в състояние да разберат това. Те живеят в старите разбирания, във времето на разединението, когато човешкият интелект разделяше, анализираше всичко и така създаде разединение, сектантство, съперничество и омраза. Всичко това бе потребно на своето място никога, и на своето време, но сега животът вече излезе от тези форми на мислене и за тях не остава вече място и следователно не ги очаква никакво бъдеще и напредък. Невидимият свят даде на хората доста време да поразмислят и да се учат. Сега почти няма вече време.
към текста >>

70. КАЛТА И ДИХАНИЕТО - G. Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

— „Син человечески няма къде глава да подслони", казва сам Христос.
Така е предвещано. И мнозина си Го представят да слиза от небето на огнен облак и златна колесница. Всъщност, Спасителят не е спирал да идва по земята всред човеците. Той е идвал през всички времена и не така, както Го очакват. Скромно и незабелязано! — „Син человечески няма къде глава да подслони", казва сам Христос. И явно е, че за Него няма дом на земята, всред човеците! Но Той все идва, не спира да посещава, да ги напътва, да облекчава страданията им, да им вдъхва нови сили и живот. Както всеки човек в своя личен живот минава през редица страдания, кризи и изпитания и търси избавление, така и всеки народ, па и цялото човечество минава през дни на големи изпитания. Тогава се явява една масова нужда от един Светъл, мощен Дух, Който да поведе човечеството напред към светли бъднини. Истина е, без разлика дали някой вярва или не, че през разни важни времена от историята на човечеството са се явявали велики Учители и Просветители.
към текста >>

Изгрява нова епоха, ново време на по-голяма светлина, на по-висша идейност и човечност (най-малко в разбирането), всякога, когато велик Учител се яви всред хората.
Както всеки човек в своя личен живот минава през редица страдания, кризи и изпитания и търси избавление, така и всеки народ, па и цялото човечество минава през дни на големи изпитания. Тогава се явява една масова нужда от един Светъл, мощен Дух, Който да поведе човечеството напред към светли бъднини. Истина е, без разлика дали някой вярва или не, че през разни важни времена от историята на човечеството са се явявали велики Учители и Просветители. Тяхното идване се ознаменува от цяла творческа и динамична епоха. Нови принципи, нови идеали, нов начин на живот, нов светоглед се дава в такива времена на човечеството. Изгрява нова епоха, ново време на по-голяма светлина, на по-висша идейност и човечност (най-малко в разбирането), всякога, когато велик Учител се яви всред хората. А що са великите Учители на човечеството, ако не неразделна Същност от Духа на Христа, на Спасителя! — Той идва много пъти, но хората не Го познават и не Го разбират, и... не Го приемат. Идеите, обаче, които е донесъл, остават. И те движат света и хората напред към съвършенство. Неусетни претворби стават с хората, с народите от всички краища на земята, когато Божието благословение ги посети.
към текста >>

Само вътре в нас ще ни посети Той и ще ни обнови, ще добием нов смисъл и радост, нови творчески импулси и разбиране.
Единният Учител е пак между нас. И за да го познаем, трябва да го намерим в себе си. Ето пътят! Тайната! Ще познаем Учителя, ще намерим Спасителя, само когато Го намерим в себе си. Само вътре в нас ще ни посети Той и ще ни обнови, ще добием нов смисъл и радост, нови творчески импулси и разбиране. Ще разберем страданията и ще ги пресъздадем за добро. И ако Го очакваме само отвън, Той няма никога да дойде за нас. Да приготвим вътре в нас жилище за Него, Който идва в името на любовта, на Първопричината! Ето какво казва Учителят в една беседа за посещението на Христа: „Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви — възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил" (Трите родословия, 1943 г. стр.
към текста >>

Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви — възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил" (Трите родословия, 1943 г. стр.
Само вътре в нас ще ни посети Той и ще ни обнови, ще добием нов смисъл и радост, нови творчески импулси и разбиране. Ще разберем страданията и ще ги пресъздадем за добро. И ако Го очакваме само отвън, Той няма никога да дойде за нас. Да приготвим вътре в нас жилище за Него, Който идва в името на любовта, на Първопричината! Ето какво казва Учителят в една беседа за посещението на Христа: „Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви — възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил" (Трите родословия, 1943 г. стр. 21) И на друго място „Когато никой не може да ти помогне на болестта, тогава ще те посети Христос. Ако искаш да се запознаеш с Христа, трябва да имаш най-голямото изпитание, при което никой друг не може да ти помогне. Тогава ще дойде Той. Той е последният. Той е Началото и Краят.
към текста >>

21) И на друго място „Когато никой не може да ти помогне на болестта, тогава ще те посети Христос.
Ще разберем страданията и ще ги пресъздадем за добро. И ако Го очакваме само отвън, Той няма никога да дойде за нас. Да приготвим вътре в нас жилище за Него, Който идва в името на любовта, на Първопричината! Ето какво казва Учителят в една беседа за посещението на Христа: „Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Когато в ума ви влезе една светла мисъл и в сърцето ви — възвишено чувство, които ви причиняват радост, ще знаете, че Христос ви е посетил" (Трите родословия, 1943 г. стр. 21) И на друго място „Когато никой не може да ти помогне на болестта, тогава ще те посети Христос. Ако искаш да се запознаеш с Христа, трябва да имаш най-голямото изпитание, при което никой друг не може да ти помогне. Тогава ще дойде Той. Той е последният. Той е Началото и Краят. Бог се явява на човека два пъти — когато се ражда и когато заминава от земята.
към текста >>

71. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души.
В това, именно е най-голямата трудност - всеки духовно пробуждащ се човек да овладее изкуството да различава проявите на отвъдното. Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело.
към текста >>

На останалите Христос говореше с притчи.
Това изкуство лесно не се постига То е качество на ума и изисква чист живот и светла мисъл За придобиването на това изкуство е нужна специална школа на обучение, на духовно самоусъвършенствуване. Такава школа за душите могат да отварят и провеждат само Велики Духове, завършили своята човешка еволюция и преминали успешно всички тежки изпити по пътя към Знанието на Всемирния Живот. Всепроникващата светлина на тяхното Знание единствено е способна да издържи на голямото отрицателно напрежение, с което материята пази своето. Поради това напрежение школите на Светлината досега са били отваряни за кратко време на земята и в тях са били призовавани малцина. Великата окултна школа на Христос бе отворена 3а три години, и знанието в нейният вътрешен кръг получиха само дванадесет души. На останалите Христос говореше с притчи. Но нуждата от път нагоре, към Светлината, т.е. към Всемирното знание, всякога е стояла пред мислещата част от човечеството. И тази нужда е извиквала през вековете Светли Духове - Помощници, 3а да запалят свещта, т.е. мисълта на хората и да ги изведат от тъмните места, в които невежеството им ги е завело. Как, по какъв начин тези Пратеници на Светлината са започвали своята свята работа тук на земята?
към текста >>

Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот.
Да се върнем на Великата мистерия преобърнала преди 2000 години хода на човешката мисъл в диаметрално противоположна посока. Когато светлината на Витлеемската звезда възвести на човечеството: "Хора, при вас дойде със свята мисия пратеник на Светлината! ", само мъдрите разбраха кой бе той. В действителност, на земята бе дошъл Велик Светъл Дух, за да докаже на човеците, че Светлината е no-силна от тъмнината, т.е. стремежа им към знание може да ги направи свободни от властта на материята. Защото Христос наистина дойде със светлина, показа път към светлина, и сам се превърна в светлина, за да влезе в умовете на хората и да повдигне душите им за един по-висок морален живот. Можеше ли да постигне това Той, ако не се бе жертвувал? Великият закон на жертвата е първата стъпка към Светлината, и това, именно трябваше да видят хората, за да осъзнаят цената на своето духовно повдигане. Една велика работа за идването на Царството Божие на земята, т.е. за тържеството на Светлината над тъмнината, бе започната. Посоката нагоре бе дадена, среството за въздигане - също.
към текста >>

Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите.
- За онези, които бяха учили, за съвестните ученици. Само те можеха да продължат пътя си на усъвършенствуване във великата окултна Школа на Живота, която наближаваше да се отвори. И ето, на прага на Новата епоха, епохата на Водолея, времето се бе изпълнило да дойде вече един нов Пратеник на Светлината и да продължи започната работа. Неговата мисия бе да разшири умовете на хората и да внесе едно по-дълбоко знание за целокупния живот. T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му.
към текста >>

В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот.
Това е отклик на един велик стремеж към Висшето, към Божественото. Красотата, чистотата и реда там създават чувство 3а единение с Великото в света. Горе, край Второто езеро, Учителят продължава да изнася своите беседи и лекции в техния естествен ред. Неделните беседи, лекциите на общия и на младежкия окултен клас, Словото през съборните дни - това духовно богатство се дава и тук, в планината, но на това място то придобива една нова степен на сила и мощ. Положителните енергии на планината също въздействуват на присъствуващите, прочиствувайки и обновявайки съзнанията им. В своите рилски беседи Учителя често прави паралел между явленията в заобикалящата природа и Вътрешния живот на човека, като същевременно създава стремеж у всекиго да си изгради едно ново разбиране 3а целокупния живот. Тук Словото звучи с тона ЛА, тонът на шестата раса, на Новата епоха, която иде в света. В тази звучност се отразява хармонията и съвършенството на Живата Разумна Природа, творяща един Нов духовен свят на мир и братство. Едва що прозвучал тонът ЛА, и до нашите уши достига нежния звук на едно СИ, последният тон в гамата на Словото. То идва с утринните слова на Учителя през есента на 1930 година. От тогава, всяка неделя, в най-ранните часове на утрото, Учителят започва да изнася в слово онова, което идва към земята заедно с изгрева на Слънцето.
към текста >>

72. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата.
Третото най-важно и неразбрано нещо за човека, това е Бог Тази дума, преведена на разбран език, представя любовта, която носи живот и безсмъртие 3а човешката душа. Затова и в Писанието е казано: "Бог е Любов". Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпостави нещата, както са ги създали природата и Бог, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището дето е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и Вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън.
към текста >>

Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре.
На земята са дохождали и велики хора, като Христа, например, Който от две хиляди години насам е все между хората; те разправят за страданията Му, плачат 3а Него, но и досега още продължават да Го разпъват. Казвате: какъв е смисълът на страданието? Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива.
към текста >>

Неговата идея не умря, но и Христос не умря.
Казвате: какъв е смисълът на страданието? Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци.
към текста >>

Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна.
Велик е смисълът на страданието. Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни.
към текста >>

Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее.
Който страда, той е герой, от него човек ще стане, който не страда, той е обикновен човек,от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни. Например, един казва на друг: ти си вълк, лисица, мечка тигър и т.н.
към текста >>

Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал.
Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит: разпнаха Го, положиха Го в гроба, и на третия ден Той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината 3а това е, че много от тях, които минават 3а християни, не вярват, че Христос е възкръснал. Те минават 3а вярващи, без да са такива. Те са в положението на хора, които минават 3а човеци, без да са още истински човеци. И действително, често между хората срещате такива, които едни-други се наричат с имената на някои животни. Например, един казва на друг: ти си вълк, лисица, мечка тигър и т.н. Когато искат да покажат, че някой човек е глупав, казват: той е цяла овца!
към текста >>

Само тогава може да се говори неразбиране на живота.
За в бъдеще, когато хората стигнат по-високо развитие, те ще постъпват по всички правила и методи на новото учение, за да си създадат добре устроени тела, които да възприемат светлите Божии мисли и чувства. Както трябва да се спазват из-вестниправила и закони при създаването на човешкия организъм, така трябва да се постъпва и при избора на министри и депутати 3а една държава. Те трябва да бъдат най-интелигентните, благородните и безкористните хора. Само така може да се говори и 3а Велика България. Обаче, това което сега става в държавите, говори и 3а благоденствието на една държава. Само тогава може да се говори неразбиране на живота. Мнозина мислят, че са дошли на земята, 3а да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някой кошара, да открадне една овца, да я изяде, и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум, и всичко с него се свършва Ако един християнин убие на бойното поле 10-20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст 3а храброст и го признават за герой.
към текста >>

73. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Как ще го постигнеш, това зависи от твоето разбиране.
УТРИННИ СЛОВА ЦЕЛТА НА ЖИВОТА В утринните слова Учителят е припомнял на душите онова Знание, което те са изгубили при слизането си в материалния свят. Това Слово е било за душите, копнеещи по своята далечна светла Родина. Човешкият живот ще завърши развитието си на земята, когато човек постигне съвършенство. Някои като чуят думата "съвършенство", веднага се обезсърчават. Да бъдеш съвършен, това е висок идеал. Как ще го постигнеш, това зависи от твоето разбиране. - Кога считаме, че една къща е завършена? - Когато е измазана отвън и отвътре, когато е изчистена, измита и добре мебелирана. Тогава човек влиза да живее в нея. Следователно, и човек е съвършен, когато е придобил любовта, мъдростта и истината, когато има знание, живот и свобода. Според някои, да придобиеш съвършенство, това значи, да престанеш вече да се развиваш.
към текста >>

Христос казва: "Бъдете съвършени, kakmo е съвършен Отец ваш небесни".
Всеки момент се мените. Това става и с най-напредналите. Има нещо в човека, което го мъчи, за което той не може да си даде отчет. Даже и ангелите не могат да се освободят от мъчението: отвреме -навреме са под негово влияние. Това се отнася до несъвършените ангели. Христос казва: "Бъдете съвършени, kakmo е съвършен Отец ваш небесни". -Може ли човек да бъде съвършен като Бога? - Ако остане сам, на своите сили, човек никога не може да бъде съвършен, обаче, с Бога заедно, той може да стане съвършен. Сегашният живот на хората не е дошъл до съвършенството но един ден, когато се свържат с Бога ще станат съвършени. Засега Бог само се проявява чрез човека, но още не живее в него. Казано е: "Ще се вселя във вас и ще станете едно с мене." Това подразбира съвършенство.
към текста >>

Христос дойде на земята, 3а да изпълни мисията си.
Какво е нужно на сегашните хора? -Растене и развитие. Това е идеалът на човешката душа. Като расте и се развива, човек се усъвършенствува. Всички, които следват пътя на високия идеал, са станали съвършени. Христос дойде на земята, 3а да изпълни мисията си. Така Той придоби истинско съвършенство. Който иска да бъде съвършен, трябва да изпълни известна мисия, която Бог ще му възложи. В лицето на Христа ние имаме образец на разумно служене. Христос каза на учениците си: "Аз имам друга храна, която вие не знаете." - Каква е тази храна? - Да изпълним волята Божия.
към текста >>

Христос каза на учениците си: "Аз имам друга храна, която вие не знаете." - Каква е тази храна?
Всички, които следват пътя на високия идеал, са станали съвършени. Христос дойде на земята, 3а да изпълни мисията си. Така Той придоби истинско съвършенство. Който иска да бъде съвършен, трябва да изпълни известна мисия, която Бог ще му възложи. В лицето на Христа ние имаме образец на разумно служене. Христос каза на учениците си: "Аз имам друга храна, която вие не знаете." - Каква е тази храна? - Да изпълним волята Божия. Всеки човек трябва да има една силна мисъл, която да привлича вниманието му към другия свят и да подържа равновесието в живота му. В тази идея, именно, е силата на човека. Тя е тил, основа на неговия живот При такава идея човек е твърд, непоколебим. Сега аз ви говоря 3а пътя, по който са минали съвършените.
към текста >>

Христос казва: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и истина." И сега, пека остане за размишление през целия ден мисълта Служене на Бога в Дух и истина.
Ще слизате на земята, ще се качвате на небето, докато най-после завършите развитието си. Колелото на живота ще се върти дотогава, докато добиете съвършенство. Така именно ще се освободите от това колело. Значи, ще се раждате и прераждате до деня на своето съвършенство. Които много обича земята, ще се преражда много пъти, докато най-после пожелае да стане съвършен. Христос казва: "Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се кланят на Бога в Дух и истина." И сега, пека остане за размишление през целия ден мисълта Служене на Бога в Дух и истина. Утринно Слово, държано на 30 април 1933 в София
към текста >>

74. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ.
Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” МОЯТА БЕСЕДА ИМА ЗА ЦЕЛ ДА ПОКАЖЕ НА ХОРАТА НАЧИН КАК ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ. ТЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСЪЗДАДАТ СВОЯ ЖИВОТ СЪОБРАЗНО С ПЪРВИЧНИЯ ЖИВОТ, КОЙТО Е ВЛОЖЕН В ТЯХ. КОЙТО НЕ РАЗБИРА СЛОВОТО, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ИСТИНАТА, НЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ И ДУХА. ЗАЩОТО ДУХЪТ СЛИЗА В СЛОВОТО, А СЛОВОТО ЗА СЕГА Е ГЛАВАТА, Т.Е. ХРИСТОС Е СЛОВОТО, А ГЛАВА НА ХРИСТА Е БОГ. УЧИТЕЛЯТ НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. СИЛА И ЖИВОТ* ЕТО ЧОВЕКЪТ Първа серия (София, 1914) "Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: Ето човека! " /Евангелие от Йоана 19:5/ - Ето Човекът, който ви носи светлина. Търсете сами тази светлина, която носи Човекът - тя ще ви помогне да намерите пътя, по който трябва да вървите.*** Факсимиле от сборник беседи "Сила и живот" 2.
към текста >>

СИЛА И ЖИВОТ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА Четвърта серия (София, 1921-1922) "Сега Христос казва: "Който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат, и сестра, и майка." /Евангелие от Матея 12 : 50/ - Волята, това е великият закон, който сега оперира на земята.
СИЛА И ЖИВОТ СОЛТА Трета серия (София, 1917-1919) "Вие сте солта на земята, а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от человеците" /Ев. от Матея 5:13/ "Вие" подразбира всички онези, у които има пробудено Божествено съзнание, дето и да са на земята. Всички хора, у които е пробудено това съзнание са солта на земята. *** 4. СИЛА И ЖИВОТ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА Четвърта серия (София, 1921-1922) "Сега Христос казва: "Който прави волята на Отца моего, който е на небеса, той ми е брат, и сестра, и майка." /Евангелие от Матея 12 : 50/ - Волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, които не слуша Неговата воля. Да изпълним волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият?
към текста >>

Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.
Да изпълним волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият. Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си.
към текста >>

Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране.
Това са методи вътре в природата. Те определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Това са философски положения, с които вие трябва да сте абсолютно запознати.*** 7. НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ Седма серия (София, 1924-1925) "Но ако аз чрез Духа Божия изгонвам бесовете, то е настигнало на вас Царството Божие" /Ев. от Матея 12:28/ От духовните хора се изисква една правилна философия. Да се служи на Бога, това е един велик акт, едно велико разбиране. Ако светските хора отиват да жертвуват живота си за своето отечество, защо аз да не жертвувам живота си за онова великото в света, за Бога и да кажа при всички случаи в живота си: Такава е волята Божия! Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8. СЛАВА БОЖИЯ Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина. У едни хора живее отвън, а у други отвътре. Сегашните хора търсят Бога отвън.
към текста >>

ЗАТОВА СЕ РОДИХ Девета серия / I том (София, 1926) Христос казва: "...Aз за това се родих, и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината.
Ако ние разрешим този велик закон на жертвата, Царството Божие ще бъде в нас*** 8. СЛАВА БОЖИЯ Осма серия (София, 1925-1926) Бог живее в хората по два начина. У едни хора живее отвън, а у други отвътре. Сегашните хора търсят Бога отвън. Да, Бог е и отвън и отвътре Бог трябва да бъде за нас един символ, един образ.*** 9. ЗАТОВА СЕ РОДИХ Девета серия / I том (София, 1926) Христос казва: "...Aз за това се родих, и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от истината слуша гласа ми." /Ев. от Иоана 18: 37/ - Това, което съживява човека, то е Истината. Истината може да се определи като права насока в живота. Всеки трябва да каже "Aз за това се родих." - Защо? -За да живея в ред и порядък "Aз за това се родих." - Защо?
към текста >>

ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев.
- Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека. Дето има съдба има и разумност Дето има разумност там е Бог. Дето е Бог, там е вечното благо на живота.*** 17.
към текста >>

Той нарече Христа "Учителю благи", но не беше в състояние да изпълни това, което Христос му каза.
УЧИТЕЛЮ БЛАГИ Дванадесета серия / I том София, 1929 Думите "Учителю благи" са много силни. Тези силни думи, именно, произнася един големец за Христа, обаче в неговия ум те са обезсмислени. Той пита Христа: "..Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? " /Ев. от Лука 18:18/ Който произнася думите "Учителю благи", той не може и не трябва да пита какво да направи, за да наследи живот вечен. Той нарече Христа "Учителю благи", но не беше в състояние да изпълни това, което Христос му каза. Следователно, когато някои казва, че вярва в Бога, това не е достатъчно само за да наследи живот вечен.*** 18. КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА Дванадесета серия / II том София, 1929 " Които има невестата, жених е /Ев. от Иоана 3:29/ Кой е женихът в природата? - Слънцето. Денят пък е невестата.
към текста >>

Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години.
- Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? " /Ев.
към текста >>

Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам.
Казват за някого: Той е православен, евангелист, или човек от новото учение. Според мене, безразлично е какъв си: важно е, дали веруюто, което изповядваш, оправя или изкривява ума и сърцето ти. Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен? *** 29. ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам. Оставям в ума ви мисълта "Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев. от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който ви обработва. Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30. ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития смисъл в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега.
към текста >>

от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени.
Какво те ползува твоята философия, или твоето верую, ако след като си обиколил с него всички светове се върнеш нещастен? *** 29. ЖИВИЯТ ГОСПОД София, 1922 Сега ви се проповядва да изучавате Христовото учение, да го прилагате Христовото учение е написано във вашите умове и сърца. Христос дойде на Земята да извади човека от земните условия, да го преобрази, да му даде нова форма, та като се отворят очите му да каже: Сляп бях, но сега виждам. Оставям в ума ви мисълта "Aз съм лозата, вие пръчките ... и Отец ми е земледелецът." /Ев. от Иоана 15:1-5/ Христос да бъде лозата, на която вие сте присадени. Живият Господ да бъде земеделецът, Който ви обработва. Само така вашият живот ще бъде поставен на сигурна основа, на канара, която никога няма да се поколебае.*** 30. ПОУЧАВАШЕ ГИ София, 1923 Ако съвременните хора разбираха скрития смисъл в думите на Христа, щяха да живеят по друг начин, а не както сега. "И отвори устата си та ги поучаваше..." /Ев. от Матея 5:2/ В какво ги поучаваше?
към текста >>

от Иоана 6:37/ Тези думи имат дълбок вътрешен смисъл Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина.
Много от вас сте на мъчение, като богатия. Божият закон гласи: Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш любовта в себе си, ти ще страдаш В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне. Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура.*** 32. КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ София, 1924-1925 "... и който дойде при мене, няма да го изпъдя." /Ев. от Иоана 6:37/ Тези думи имат дълбок вътрешен смисъл Христос не говори като евреин, нито като националист, но като човек, който изнася една велика истина. Той иска да каже: Онзи, който отива при Бога, т.е при любовта, няма да бъде разочарован. Само в любовта има живот Само тя може да ни свърже с Бога и да осмисли сегашния ни живот. "Който дойде при мене, няма да го изпъдя." - Защо няма да го изпъди? - Защото любовта е в Него. Тя разрешава всички кардинални въпроси.*** 33.
към текста >>

75. Рилски беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

МНОГО ИСТИНИ ОСТАВАТ НЕПРЕВОДИМИ, ЗАТОВА КАТО ЧЕТЕТЕ БЕСЕДИТЕ, ТРЯБВА ДА ГИ ЧЕТЕТЕ ЗАДЪЛБОЧЕНО, С РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ.
Учителят е стимулирал работата по издаването на беседите, но сам той не е участвал активно в нея. Неговият дял в този процес е включвал само преглеждане на дешифрираните стенограми и нанасяне на необходимите корекции в текста. Останалото е било плод на доброволния труд и усърдието от страна на учениците, които са съзнавали своята мисия, и подобно на древните богомили са носили в сърцата си като завет думите: “Словото на живота пазим! ” ВСИЧКО, КОЕТО ДАВАМ В БЕСЕДИТЕ НЕ СА САМО ДУМИТЕ. В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ ИМА СКРИТИ ЗАКОНИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ С ДУМИ. МНОГО ИСТИНИ ОСТАВАТ НЕПРЕВОДИМИ, ЗАТОВА КАТО ЧЕТЕТЕ БЕСЕДИТЕ, ТРЯБВА ДА ГИ ЧЕТЕТЕ ЗАДЪЛБОЧЕНО, С РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ. БЕСЕДИТЕ МИ ЧИСТЯТ РАНИТЕ НА СЛУШАТЕЛИТЕ. АЗ БИХ ЖЕЛАЛ ДА ПРОУЧВАТЕ ПРИМЕРИТЕ, КОИТО СЪМ ДАЛ В БЕСЕДИТЕ, ЗАЩОТО ВЪВ ВСЕКИ ПРИМЕР Е ВЛОЖЕН ЕДИН ЗАКОН, ЕДИН МЕТОД, С КОЙТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА РАБОТИ ЗА СВОЕТО УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ. ВСИЧКО ДРУГО МОЖЕ ДА ИЗЧЕЗНЕ, НО ПРИМЕРИТЕ -НИКОГА, ЗАЩОТО ТЕ СЪЩЕСТВУВАТ В ЖИВАТА ПРИРОДА. УЧИТЕЛЯТ СЪБОРНИ БЕСЕДИ 1. БЕСЕДИ, ОБЯСНЕНИЯ И УПЪТВАНИЯ Търново, 6-26 август 1919 Вашата задача през годината ще бъде да схващате Бога като любов и мъдрост, и чрез тях да всаждате във вашата душа всички други добродетели.
към текста >>

Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес вървят паралелно.
Защото човек отива болен стар, а се връща здрав, млад, силен богат, красив. Сега и аз искам да ви заведа при Истината, от която като се върнете на земята, да вървите съзнателно напред.*** 12. БЪДЕЩОТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО София, 1 - 3 септември 1933 Сега ще ви дам първия член от "Бъдещото верую на човечеството": Вярвам в Единния Свещен Хляб, който ядат всички хора, и без който никой човек не може да живее. Свещеният хляб носи Словото в себе си. Който не яде от този хляб, и Словото в него не може да се прояви. Яденето, като външен процес на Словото, и разбирането, като вътрешен процес вървят паралелно. Aз вярвам в Единния Свещен хляб. Това е най-простото определение за понятието Бог. Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.*** 13. ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА София, 19 - 21 август 1934 Всички живи същества, от най-малкото, до най-голямото имат някакво понятие за любовта, но тия понятия коренно се различават едни от други. С думи любовта не се описва, тя се чувствува Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на любовта е, че в него настава дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал Същевременно той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света.*** 14.
към текста >>

ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ София, 19 - 30 август 1936 Христос казва: "Aз дойдох да им дам живот и да ме познаят" /Евангелие от Иоана 10:10/.
Aз вярвам в Единния Свещен хляб. Това е най-простото определение за понятието Бог. Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.*** 13. ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА София, 19 - 21 август 1934 Всички живи същества, от най-малкото, до най-голямото имат някакво понятие за любовта, но тия понятия коренно се различават едни от други. С думи любовта не се описва, тя се чувствува Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на любовта е, че в него настава дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал Същевременно той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света.*** 14. ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ София, 19 - 30 август 1936 Христос казва: "Aз дойдох да им дам живот и да ме познаят" /Евангелие от Иоана 10:10/. Значи, единственото и най-важно нещо, към което човек се стреми е животът За кой живот говори Христос? - За Божествения. Който е придобил Божествения живот той е влязъл вече в правия път, в който се проявява живата, абсолютна вяра в Бога. Не губете вярата си в Бога Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания.*** 15. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ София, 19 - 31 август 1941 Как се постига щастието?
към текста >>

Значи, единственото и най-важно нещо, към което човек се стреми е животът За кой живот говори Христос?
Това е най-простото определение за понятието Бог. Само онзи може да говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.*** 13. ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА София, 19 - 21 август 1934 Всички живи същества, от най-малкото, до най-голямото имат някакво понятие за любовта, но тия понятия коренно се различават едни от други. С думи любовта не се описва, тя се чувствува Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на любовта е, че в него настава дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал Същевременно той изпитва в себе си подем към Великото, към Безкрайното в света.*** 14. ДА ИМ ДАМ ЖИВОТ София, 19 - 30 август 1936 Христос казва: "Aз дойдох да им дам живот и да ме познаят" /Евангелие от Иоана 10:10/. Значи, единственото и най-важно нещо, към което човек се стреми е животът За кой живот говори Христос? - За Божествения. Който е придобил Божествения живот той е влязъл вече в правия път, в който се проявява живата, абсолютна вяра в Бога. Не губете вярата си в Бога Знайте, че всичко в света става според разбиранията на Първата Причина на нещата, а не според вашите разбирания.*** 15. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ София, 19 - 31 август 1941 Как се постига щастието? Какви са възможностите за човека да бъде щастлив?
към текста >>

76. УТРИННИ СЛОВА Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят.
Само в душата, именно, Бог може да се изрази, и да се изяви в своята пълнота. И аз бих желал всички вие младите, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача в света. Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света -разцъфтяването на човешката душа.*** 2. ДА ВЪЗЛЮБИШ II събор (София, 6-7 юли 1924) В света съществува един Закон, неизвестен на съвременното човечество по своята същина. Tози велик разумен Закон е неизвестен, понеже човешката душа и човешкият дух не са дошли на такава степен на развитие да схващат неговата висота. Той е предаден с двете велики заповеди от Евангелието, за които Христос казва, че върху тях е построен целият свят. Те са: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си! " Това значи, да възлюбиш великото в малкото, и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко.*** 3. И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКА ГАЛИЛЕЯ III събор (София, 5-8 юли 1925) "И обхождаше Исус всичка Галилея..." /Евангелие от Матея 4:23/ Галилея е символ на разумното в човека.
към текста >>

Затова Христос се нарича Галилеянин - разумен човек.
Да възлюбиш ближния си като себе си! " Това значи, да възлюбиш великото в малкото, и малкото във великото. Който разбере и приложи този закон, той се разширява вътрешно и става доволен от всичко.*** 3. И ОБХОЖДАШЕ ИСУС ВСИЧКА ГАЛИЛЕЯ III събор (София, 5-8 юли 1925) "И обхождаше Исус всичка Галилея..." /Евангелие от Матея 4:23/ Галилея е символ на разумното в човека. Следователно, когато ние искаме да кажем, че някой човек е разумен, казваме, че той живее в Галилея. Затова Христос се нарича Галилеянин - разумен човек. Всеки разумен човек живее в тази област. Следователно, в природата има една разумна област. За да може човек да влезе в тази област неговото съзнание трябва да се повдигне.*** Факсимилие от "Право си отсъдил'' 4. ВЪТРЕШНИ И ВЪНШНИ ВРЪЗКИ IV събор (София, 7-9 юли 1926) Какво наричаме връзка? Без връзка животът съществува, но не може да се прояви.
към текста >>

Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение.
ЗАКОНИ ЗА ЕДИНСТВО И ОБЩНОСТ VI събор (София, 9-10 юли 1928) Съвременните хора питат: защо сме дошли на земята? Каква е задачата на живота? - Ние сме дошли на земята да четем живата, свещената книга на природата, която стои разтворена през нас Първо трябва да се прочете до край, а след това ще се започне нейното основно проучване. Така разбираме ние смисъла на живота.*** 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ VII събор (София, 7 юли 1929) В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, където нещата са изведнъж разбрани. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата,четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален потик, импулс, събуждане на съзнанието.*** 8. ПРАВО СИ ОТСЪДИЛ VIII събор (София, 12-14 юли 1930) "Отговори Симон и рече: Мисля, че онзи комуто е оставил повечето.
към текста >>

Разбирането означава първата стъпка.
- Ние сме дошли на земята да четем живата, свещената книга на природата, която стои разтворена през нас Първо трябва да се прочете до край, а след това ще се започне нейното основно проучване. Така разбираме ние смисъла на живота.*** 7. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ VII събор (София, 7 юли 1929) В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, където нещата са изведнъж разбрани. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата,четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален потик, импулс, събуждане на съзнанието.*** 8. ПРАВО СИ ОТСЪДИЛ VIII събор (София, 12-14 юли 1930) "Отговори Симон и рече: Мисля, че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил."/ Евангелие от Лука 7:43/ Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота. Превеждайте правилно нещата.
към текста >>

Разбирането е първоначален потик, импулс, събуждане на съзнанието.*** 8.
ПЪРВИТЕ СТЪПКИ VII събор (София, 7 юли 1929) В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Разбирането, като последователен, продължителен процес, не подразбира още приложение. Приложение има само там, където нещата са изведнъж разбрани. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата,четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален потик, импулс, събуждане на съзнанието.*** 8. ПРАВО СИ ОТСЪДИЛ VIII събор (София, 12-14 юли 1930) "Отговори Симон и рече: Мисля, че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил."/ Евангелие от Лука 7:43/ Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота. Превеждайте правилно нещата. От всинца ви се изисква да не ограничавате с нищо вашата свобода, нито тази на другите хора. Това е новото схващане за вътрешната свобода.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

А той му рече: Право си отсъдил."/ Евангелие от Лука 7:43/ Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота.
Приложение има само там, където нещата са изведнъж разбрани. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата,четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален потик, импулс, събуждане на съзнанието.*** 8. ПРАВО СИ ОТСЪДИЛ VIII събор (София, 12-14 юли 1930) "Отговори Симон и рече: Мисля, че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил."/ Евангелие от Лука 7:43/ Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота. Превеждайте правилно нещата. От всинца ви се изисква да не ограничавате с нищо вашата свобода, нито тази на другите хора. Това е новото схващане за вътрешната свобода.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

77. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НОВО РАЗБИРАНЕ II година / I том София, 1932 Мнозина мислят, че са дошли до края на своето знание и няма какво повече да учат.
Абсолютна истина! Ето идеалът на новото учение. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото човечество. Дръжте този идеал в душата си.*** 2. НОВО РАЗБИРАНЕ II година / I том София, 1932 Мнозина мислят, че са дошли до края на своето знание и няма какво повече да учат. Много още има да учите. Вие не сте изучавали великия път - пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил. Важно е, какъв е новият път на душата. Tози път трябва да намерите и да го изучите.
към текста >>

Ново разбиране е нужно на хората.
Много още има да учите. Вие не сте изучавали великия път - пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил. Важно е, какъв е новият път на душата. Tози път трябва да намерите и да го изучите. Ново разбиране е нужно на хората. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излезат на светлина.
към текста >>

Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата.
Вие не сте изучавали великия път - пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил. Важно е, какъв е новият път на душата. Tози път трябва да намерите и да го изучите. Ново разбиране е нужно на хората. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излезат на светлина. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране.
към текста >>

С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия.
Tози път трябва да намерите и да го изучите. Ново разбиране е нужно на хората. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излезат на светлина. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране. Това е възможно само за подготвения, за човека с пробудено съзнание.*** 3. СЕЯТЕЛЯТ II година / II том София, 1932-1933 Колцина от вас, като сте изяждали една ябълка, сте посяли семената и? Aз виждам, че страдате за изядените ябълки, круши, сливи, дини, на които не сте посяли семената.
към текста >>

Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране.
Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране - на чистотата. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да пра-ви добро. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране Сегашните разбирания на хората са ужасии подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излезат на светлина. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране. Това е възможно само за подготвения, за човека с пробудено съзнание.*** 3. СЕЯТЕЛЯТ II година / II том София, 1932-1933 Колцина от вас, като сте изяждали една ябълка, сте посяли семената и? Aз виждам, че страдате за изядените ябълки, круши, сливи, дини, на които не сте посяли семената. Казваш: Aз съм изял толкова плодове, и ако река да посявам семената им, няма да има място за тях. - Прав си, но от многото ябълки ще посееш семката само на една ябълка.
към текста >>

УЧЕНИЕ И РАБОТА III година / I том София, 1934-1935 Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха учението Му.
Така се обличат ангелите - с бяла дреха, препасана с пояс. Тя е символ на младостта и знанието, т.е. на любовта и мъдростта. Желая ви да се облечете в дрехата на страданието и на знанието. Тя е най-скъпата дреха на живота.*** 5. УЧЕНИЕ И РАБОТА III година / I том София, 1934-1935 Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на земята да ги повдигне Не, без работа нищо не се постига. Без работа не се влиза в небето. Ще кажете, че някога сте работили и учили много, та можете днес направо да влезете в небето. Учението, работата е непреривен процес.
към текста >>

Те чакат да дойде Христос втори път на земята да ги повдигне Не, без работа нищо не се постига.
на любовта и мъдростта. Желая ви да се облечете в дрехата на страданието и на знанието. Тя е най-скъпата дреха на живота.*** 5. УЧЕНИЕ И РАБОТА III година / I том София, 1934-1935 Преди две хиляди години Христос дойде на земята да научи хората да живеят братски, по любов, но те не приложиха учението Му. Те се нарекоха християни, без да работят с Христовите принципи. Те чакат да дойде Христос втори път на земята да ги повдигне Не, без работа нищо не се постига. Без работа не се влиза в небето. Ще кажете, че някога сте работили и учили много, та можете днес направо да влезете в небето. Учението, работата е непреривен процес. Това, което някога сте извършили, се отнася за минало време. Сега ще работите за настоящето.
към текста >>

Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот.
Занимавайте се с настоящето, чрез което Бог ви говори днес. Една Божествена мисъл, чрез която любовта се изявява, струва повече от хиляди обещания, дадени за бъдещето.*** 7. ТРИТЕ РОДОСЛОВИЯ IV година / I том София, 1935-1936 Като четете първа глава от Евангелието на Матея, виждате изброени три родословия по четиринадесет рода: от Аврама до Давида четиринадесет рода; от Давида до Вавилонското преселение четиринадесет рода и от Вавилонското преселение до Христа също четиринадесет рода. Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8. УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ IV година / II том София, 1936 Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят младият със знание и сила а старият с опитности и мъдрост.
към текста >>

Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8.
Така се запознавате с родословието на Христа. Значи, Той води началото си от Аврама. Тази глава от Евангелието засяга -вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват Христос дойде на земята в човешки образ, но Той имаше богат вътрешен живот. Той разполагаше с големи знания и възможности. Търсете Христа в светлите мисли, в светлите чувства и постъпки, а не отвън. Истинското познаване и разбиране на нещата иде отвътре, а не отвън.*** 8. УСТОЙЧИВИ ВЕЛИЧИНИ IV година / II том София, 1936 Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят младият със знание и сила а старият с опитности и мъдрост. Младият често преувеличава нещата. Той мисли, че като постъпи в училище, веднага ще стане учен, ще придобие знание и добродетели. Не е така.
към текста >>

78. ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тези души са носители на новото, за този народ именно, говори Христос.*** МАЙКАТА НА ВРЕМЕТО 1 януари 1932 Новата година, която иде може да бъде и щастлива и нещастна.
Той носи красивото, великото, мощното в света. Когато тихият глас дойде в човека, тогава неговият характер е създаден вече, тогава се проявява и неговата сила. Тихият глас прави човека силен и богат.*** ОБЩЕНИЕ С БОГА 23 ноември 1930 Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Във всички положения на живота си, и в радости, и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува.*** ЖАЛ МИ Е ЗА НАРОДА 6 декември 1931 Под думата "народ" се разбира сбор от копнеещи души с пробудено съзнание, от които зависи бъдещето на човечеството. Тези души са носители на новото, за този народ именно, говори Христос.*** МАЙКАТА НА ВРЕМЕТО 1 януари 1932 Новата година, която иде може да бъде и щастлива и нещастна. Тя е щастлива по единствената причина, че сега иде майката, която от дълго време не е слизала на земята. Тя е нещастна по единствената причина, че децата и са изхарчили всичко, което тя им е оставила, Направили са големи дългове и днес трябва да плашат.*** ЕДИННИЯТ ЖИВОТ 22 март 1932 Най първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате.*** РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ 22 март 1934 Вашата задача на земята седи в това, да извършите онова, за което сте пратени.
към текста >>

Изучавате ли този език, вие ще видите какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате.*** РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ 22 март 1934 Вашата задача на земята седи в това, да извършите онова, за което сте пратени.
Тези души са носители на новото, за този народ именно, говори Христос.*** МАЙКАТА НА ВРЕМЕТО 1 януари 1932 Новата година, която иде може да бъде и щастлива и нещастна. Тя е щастлива по единствената причина, че сега иде майката, която от дълго време не е слизала на земята. Тя е нещастна по единствената причина, че децата и са изхарчили всичко, което тя им е оставила, Направили са големи дългове и днес трябва да плашат.*** ЕДИННИЯТ ЖИВОТ 22 март 1932 Най първо човек трябва да изучава езика на живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представят форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате.*** РАЗУМНО РАЗБИРАНЕ 22 март 1934 Вашата задача на земята седи в това, да извършите онова, за което сте пратени. За тази цел всеки човек трябва да влезе в умствения свят, в света на мисълта, после той трябва да влезе в духовния свят, в света на любовта, в света на топлината; най-после той трябва да влезе в Божествения свят, да научи какво нещо е Волята Божия, и как трябва да се изпълнява.*** факсимиле от "Да мисли" ДА МИСЛИ! 22 март 1935 а. Човек трябва да мисли! - Кога? - Всеки момент, всеки час, всеки ден.
към текста >>

79. ФРАНЦИЯ. Дъх от Всемирната хармония - Я. Менцлова Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Това е неразбиране на живота.
Но утре като заболее, ще го видите този учен как се упражнява. На кревата се учи как да играе гимнастика. Съвременнитe хора като не разбират дълбокия смисъл на живота, те се стремят към седящ живот. Седящият живот много се практикува на Изток между факирите на Индия. Но по този начин, някои органи се атрофират. Това е неразбиране на живота. От научно гледище целият свят трябва да се упражнява, да е в движение. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научно обосновани, а не да бъдат само така случайни движения. Защото смисъла и значението на упражненията е да хармонират, регулират и трансформират енергиите, които функционират в човешкия организъм. Случайните упражнения могат да имат добри резултати, но могат да имат и отрицателни резултати.
към текста >>

Само когато хората дойдат до това разбиране, те ще добият едно свещено чувство за живота.
Който пази това положение, животът му се благославя. Ако изгубиш това равновесие на Любовта, от там ще се зародят всички нещастия. А нещастията са вече болезнени състояния. За да възстановите здравословното си състояние, вие трябва да започнете да правите упражнения. А като се възстанови здравето ви - това е нормалното състояние на Любовта, което ще ви сближи с хората. Само когато хората дойдат до това разбиране, те ще добият едно свещено чувство за живота. Всички имате право да живеете, и то щастливо да живеете. Но щастието няма да дойде така, както вие предполагате. Щастливият живот не може да ви го донесе някой отвън, но трябва да спазвате законите и правилата, които Бог е поставил в света. Какво вие мислите за нещата - това не е важно. Важно е да разберете същественото, което ви се проповядва и което трябва да проповядвате.
към текста >>

А с днешното си знание и разбиране, които са фалшиви, вие не можете да поправите живота си.
Но щастието няма да дойде така, както вие предполагате. Щастливият живот не може да ви го донесе някой отвън, но трябва да спазвате законите и правилата, които Бог е поставил в света. Какво вие мислите за нещата - това не е важно. Важно е да разберете същественото, което ви се проповядва и което трябва да проповядвате. Като разберете това същественото, вие ще знаете как да поправите живота си. А с днешното си знание и разбиране, които са фалшиви, вие не можете да поправите живота си. Запример, днешните хора не могат да се справят с болестите, защото имат крива представа за тях и за тяхното лекуване. Преди всичко, трябва да се знаят причините за болестите. Най-новите научни изследвания установяват, че причината на всяка болест е в човешката мисъл. Ако поставят човека в хипнотично състояние и чрез внушение му се предаде мисълта, че той има язва на лицето или на гърба си, той веднага ще започне да усеща съответни болки. Като извадят човека от това хипнотично състояние, той вижда, че няма никаква язва.
към текста >>

Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата.
А всяко старо нещо трябва да се измени. Както детето като порасне не може да остане с детските си дрехи, така също и съвременното човечество не може вече да живее със старите убеждения и отношения. Това е в реда на нещата. Това иска и Бог. Той не иска нещо, което е извън реда на нещата, но иска нещо трезво. Христос казва: “Светило на тялото е окото." Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкия ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега в най-новите времена съзнанието се представя чрез четири степени - подсъзнание, просто съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Най-обикновеното съзнание, у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните.
към текста >>

Като ходиш пък години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно разбиране на живота.
А пречистените ум, сърце и воля, са три връзки с Бога. И когато искате да знаете имате ли връзка с Бога, вижте облачно ли е вашето небе. Ако небето ви е мрачно, това показва, че имате някакви заблуждения, от които мъчно можете да се освободите. Когато човек мине през големите страдания и изпитания в живота, и възстанови връзките си с Бога, той ще се научи да влиза в положението на хората. Когато животът ви се обезсмисли, намерете един човек, който страда повече от вас и го посетете. Като ходиш пък години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно разбиране на живота. Само по този начин ще разберете, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роля играе Любовта в света. Любовта ще ви свърже с всички хора, и те ще ви станат близки, и ще можете да влизате в положението им. Великата Любов отваря умовете и сърцата на хората, за да могат едни други да си помагат или да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия свят. Но за да може Любовта да се прояви чрез вас, вие трябва да хармонизирате енергиите в организма си, а това става чрез гимнастическите упражнения.
към текста >>

80. ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Христос, най-великият между човеците, каза: “Син Божий не дойде да му послужат, но да послужи” - и отиде на кръста, защото няма по-велико служение от това да положиш живота си за своите ближни.
Какво знаем ние, земните хора за веригата на Бялото Братство и за истинската деятелност на Съществата в нея? И много, и малко. Защото може да изчетеш купчина томове с обяснения и факти за явления, събития, личности, но дали това, което си научил е Знанието? Истинското Знание не е само в думите, то е и в делата. Т.е. истинското Божествено Знание се постига само когато думите станат дела. Христос, най-великият между човеците, каза: “Син Божий не дойде да му послужат, но да послужи” - и отиде на кръста, защото няма по-велико служение от това да положиш живота си за своите ближни. Той имаше знание да се спаси, но предпочете кръста, защото само чрез кръста се стига до истинското владеене на Знанието. Последваха Го още - Ян Хус, Джордано Бруно, богомилът Василий и още хиляди, приели съзнателно пътя към кладата. Нима те нямаха знания да избегнат жертвения огън? Те можеха да се спасят, но нямаше да станат членове на Бялото Братство, където за да влезеш трябва да си възкръснал, т.е. да си се жертвал за човечеството.
към текста >>

Само онези, които работят за Цялото с всеотдайност и любов, с разбиране и талант, с постоянство и радост, само те могат да станат членове на Бялото Братство.
Едва след като се жертва за една светла идея и възкръсне той се ражда за един нов духовен свят и става член на онова велико общество в невидимия свят, което наричаме Бяло Братство, и което разполага със Знанието на всемира. За да влезе една душа в това Светло Общество изискванията са много строги. За нашите земни представи да бъдеш член на Бялото Братство е едно, но погледнато през очите на Светлите Същества едва ли то е същото. Във великото всемирно Братство членството се определя само от делата. Там не съществува знание на думи, там всичко е поставено на опит. Само онези, които работят за Цялото с всеотдайност и любов, с разбиране и талант, с постоянство и радост, само те могат да станат членове на Бялото Братство. В това високо организирано общество няма външно изписани закони и правила. Последните са записани в душите на всеки един от членовете му. Само когато законите и правилата на един висш живот станат плът и кръв за някого, тогава той може да се нарече Бял Брат. Това го знае и най-малкият в това велико общество. Затова там цари хармония и ред.
към текста >>

81. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят.
То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник.
към текста >>

Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник.
Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител. Той бил враг на християнството и се гаврил с него, като казвал за себе си, че е превъплътен Христос; от което било явно, че Дънов е или маниак или фокусник. Кои и какви са тия загадъчни хора? Кое от трите становища е право? Как трябва да се отнасяме с тях? Да им се радваме ли или да им се боим? Да им съдействаме ли, или да им се противопоставяме?
към текста >>

82. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Христос казва: “Делата Той прави.” За Делото е по-добре аз да бъда тук.
14. 05. 1959 Когато влезе тук, времето спря за теб. Когато излезеш, времето пак ще почне. Тъй, че колкото и да си седял тук, то е само един миг. Не приписвай на себе си заслугите на доброто, което си направил. Христос казва: “Делата Той прави.” За Делото е по-добре аз да бъда тук. Благодаря за това! Бъдете спокойни и силни - Учителят е с нас, Бялото Братство е с нас. Пялото Небе е с нас. Наистина трябваше да мина оттук за да добия опитността, че зидовете не затварят човека, нито решетките и оковите. “Чудно и страшно е сътворен човека”.
към текста >>

А комунистите в неразбирането си ни гонят.
“Не избрахте вие мен, но аз вас избрах.” в Бялото Братство организацията е теократична - великият Разумен Център е Който организира, ръководи и твори. 1. 02. 1960 Онези, които гонят Братството не го познават. И тук като сме, ние работим за Братството. Колкото и малко да сме, ние сме онази сила, която пази човечеството от разложение. А комунистите в неразбирането си ни гонят. Бялото Братство се бори за човека да го освободи. То създава духовните движения, внася новите идеи, посочва Пътя, учи човека. Всъщност това е борбата, която се води в света. Напрежението е голямо. Опасността е голяма.
към текста >>

83. Сава Калименов (1901-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви.
ЕПИЛОГ Учителят си замина и Мировата Драма свърши. Но подобно на събитията отпреди 2000 години, когато Христос издъхна на кръста, и после възкръсна, за да остане с учениците си завинаги, така и сега Учителят отново се прояви. Той се прояви, за да докаже силата си на онези, които очакваха, че с унищожаването на неговите книги и споменът за него ще изчезне. Учителят се прояви, за да докаже, че Духът не може да се прикове на кръст, не може да бъде изгорен на огън, нито може да бъде затворен зад решетки. Духът е неподвластен на материята, нито на безпросветната мисъл. Духът живее където Той иска и се проявява в онези, чиито умове светят с всички цветове на високоволтовата дъга на виделината. След края на Мировата Драма Учителят се прояви отново чрез един от учениците, последният актьор от онези, които ходеха като обикновени, но мислеха като необикновени.
към текста >>

За тяхното съхраняване се изискват героизъм и жертвеност, и дълбоко разбиране за смисъла на това дело.
Условията крайно се влошават. Хартията е дефицитна, поскъпва с всеки изминат ден. Само далновидността и съобразителността на братята спомага да се осигурят необходимите за работа материали. Но на тази дейност, както и на много други се слага насилствен край от новата власт. Остават неотпечатани повече от десет пълни годишнини с беседи на Учителя. За тяхното съхраняване се изискват героизъм и жертвеност, и дълбоко разбиране за смисъла на това дело. Борис Николов, Боян Боев и малцината преданни на делото на Учителя братя, често се съвещават и понякога сред нощ предприемат действия за съхранение на готовите материали. Небето ги пази по свой начин. При един случай на донос за отпечатани без разрешение книги, се налага цяла нощ готовите вече издания да се пренасят от една квартира в друга. През тази нощ велосипедът на Борис Николов е единственото им превозно средство! На сутринта идва милиция и прави обиск.
към текста >>

84. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ученикът знае, че неговото днешно дело, ще е светъл символ утре на едно Ново мислене, на едно Ново разбиране, на една Нова Култура.
Всеки сам определя своето стъпало по стълбата на Яков. Ако се стремиш към върха, ако гледаш само напред, ако правиш усилия за да постигнеш своя Идеал - това ще докажат единствено делата ти. Красота, Хармония, Съвършенство! Към тях се е стремил през целия си живот Георги Куртев, защото в душата си знае, че тяхната вътрешна същност е една - Истината! Работейки, той търси нея, творейки с чук в ръка, той пак създава нея, извайвайки образи върху метала, той постоянно съзира нея . Ученикът знае, че неговото днешно дело, ще е светъл символ утре на едно Ново мислене, на едно Ново разбиране, на една Нова Култура. И затова избира за девиз във своя Храм за Работа: "По-добре да умреш работейки, отколко да живееш мързелувайки! " Работата е свещен дълг за всеки, който е тръгнал по пътя на самоусъвършенстването. МИСИЯТА НА ИЗКУСТВОТО АЗ ОБИЧАМ ИЗКУСТВОТО, КОЕТО ОБЛАГОРОДЯВА, КОЕТО ИМПУЛСИРА И НАСОЧВА КЪМ ДОБРОТО И КРАСИВОТО В ЖИВОТА. Г. КУРТЕВ Уводни думи при откриване на Седмата изложба "Езотерична металопластика" В Писанието се казва: „Човек е това, което мисли в сърцето си.“ Аз ще прибавя: Човек реализира това, което мисли и отразява своето същество в това, което произвежда. Това е, което се стараех да предам в тази изложба, защото в творбите се предават и изразяват моите идеи, моите чувства и специално моите най- съкровени идеали за един по-добър свят, който всички желаем дълбоко в нас.
към текста >>

По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си.
Въпреки всичко, истината показа, че подготовката за война, никога не ни доведе до мира. Сегашната надпревара в производство на оръжие, направи да изчезне мира и го смени със студената война, която не се знае кога и как ще се свърши. Тази е причината, за неспокойствието, което тегне над човечеството. Начало на войната е въоръжаването, а краят на една война не е мира, защото всеки морал, който произвежда войната, причинява зародиши за бъдещи конфликти, дължащо се най- вече на несправедливостта, която изразява победителя. Войната е продукт на един начин на мислене. По друг начин го изразява Христос, когато казва, че трябва да обичаме врага си. Тази идея е истинска база на истинския мир, но не е разбрана както трябва. За да се реализира този мир, не е необходимо да се изразходват толкова пари за оръжие, за сметка на глада на народите. Необходимо е само любов, и тази любов зависи от духовното развитие на човека. Противно на това, изглежда, че човек трябва да страда, за да разбере, че мирът е продукт на любовта. Но как да се разбере любовта, като начина, по който се изразява е изопачен от мнението на масата?
към текста >>

Между творбите, които излагам, давам значение на портрета на Христос.
Посланието е: „Когато твоето сърце стане чисто като този кристал, ще знаеш какво трябва да правиш на земята.“ Друга ръка държи едно сърце анатомически устроено. Посланието е следното: „вече е време да смениш старото си сърце с друго, което вибрира от любов и живот.“ Имаме също едно крилато сърце. То изразява, че който работи с любов и огън за един висок идеал, ще има криле постоянно растящи. Освен това, има още две сърца - атомни, създатели на експанзивна сила на състрадание и разбирателство. Нуждата от пречистване е показана в други две творби, където виждаме един човек прониквайки в огъня чистител, носейки един тежък кръст и след това излизайки от огъня, пречистен, отправя се по пътя на светлината с един по-малък и лек кръст. Между творбите, които излагам, давам значение на портрета на Христос. Аз съм християнин и мисля, че ако законите на Христос се практикуват, обещаното (Царство ще бъде реалност. Да си спомним Христос и да започнем още отсега да се приготвяме за един по-добър свят. Ако не направим това, не е необходимо да си пророк, за да знаеш, че страданията ще ни следват както етиката следва колелата на каруцата. Тук можем да споменем друга творба „Двата пътя“. В единия път е представено страданието и смъртта, в другия - е изразен животът, символизиран чрез слънцето.
към текста >>

Аз съм християнин и мисля, че ако законите на Христос се практикуват, обещаното (Царство ще бъде реалност.
Посланието е следното: „вече е време да смениш старото си сърце с друго, което вибрира от любов и живот.“ Имаме също едно крилато сърце. То изразява, че който работи с любов и огън за един висок идеал, ще има криле постоянно растящи. Освен това, има още две сърца - атомни, създатели на експанзивна сила на състрадание и разбирателство. Нуждата от пречистване е показана в други две творби, където виждаме един човек прониквайки в огъня чистител, носейки един тежък кръст и след това излизайки от огъня, пречистен, отправя се по пътя на светлината с един по-малък и лек кръст. Между творбите, които излагам, давам значение на портрета на Христос. Аз съм християнин и мисля, че ако законите на Христос се практикуват, обещаното (Царство ще бъде реалност. Да си спомним Христос и да започнем още отсега да се приготвяме за един по-добър свят. Ако не направим това, не е необходимо да си пророк, за да знаеш, че страданията ще ни следват както етиката следва колелата на каруцата. Тук можем да споменем друга творба „Двата пътя“. В единия път е представено страданието и смъртта, в другия - е изразен животът, символизиран чрез слънцето. Изборът зависи от нас.
към текста >>

Да си спомним Христос и да започнем още отсега да се приготвяме за един по-добър свят.
То изразява, че който работи с любов и огън за един висок идеал, ще има криле постоянно растящи. Освен това, има още две сърца - атомни, създатели на експанзивна сила на състрадание и разбирателство. Нуждата от пречистване е показана в други две творби, където виждаме един човек прониквайки в огъня чистител, носейки един тежък кръст и след това излизайки от огъня, пречистен, отправя се по пътя на светлината с един по-малък и лек кръст. Между творбите, които излагам, давам значение на портрета на Христос. Аз съм християнин и мисля, че ако законите на Христос се практикуват, обещаното (Царство ще бъде реалност. Да си спомним Христос и да започнем още отсега да се приготвяме за един по-добър свят. Ако не направим това, не е необходимо да си пророк, за да знаеш, че страданията ще ни следват както етиката следва колелата на каруцата. Тук можем да споменем друга творба „Двата пътя“. В единия път е представено страданието и смъртта, в другия - е изразен животът, символизиран чрез слънцето. Изборът зависи от нас. Също представям един красив символ - символа на Новата Ера.
към текста >>

В центъра на триъгълника се вижда една петолъчна звезда, виолетов цвят, тя е емблема на Христос.
Изборът зависи от нас. Също представям един красив символ - символа на Новата Ера. Върху един фон индиго се изразява любовта на нашата слънчева система, пред него се вижда един златен кръг, символ на слънцето като изразител на живота. Вътре в този кръг се вижда един жълт триъгълник, изразител на мъдростта. Трите върха на този триъгълник са заети от висши същества. В центъра на триъгълника се вижда една петолъчна звезда, виолетов цвят, тя е емблема на Христос. Върху звездата се вижда един бял кръст, симетричен, - израз на световната жертва. Тази звезда се повтаря няколко пъти в творбите ми. Върховете й излъчват великите принципи, които импулсират духовния човек, за да разбие любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Лесно може да се разбере, че голяма част от човечеството живее потопена в миналото, поставяйки пречки за напредъка на еволюционното течение. Тази идея е представена тук чрез творбата: „Новият живот никне върху стария живот.“ Това значи, че старият живот само ще служи като тор за настоящия живот, така също днешният живот ще създаде условията за бъдещия живот.
към текста >>

Христос го е казал така: ..в стари мехове не може да се налее ново вино.“ Красотата е в Новото, което ни служи да растем като това клонче от бръшлян, което се вие по прогнилите клончета.
Върху звездата се вижда един бял кръст, симетричен, - израз на световната жертва. Тази звезда се повтаря няколко пъти в творбите ми. Върховете й излъчват великите принципи, които импулсират духовния човек, за да разбие любовта, мъдростта, истината, правдата и доброто. Лесно може да се разбере, че голяма част от човечеството живее потопена в миналото, поставяйки пречки за напредъка на еволюционното течение. Тази идея е представена тук чрез творбата: „Новият живот никне върху стария живот.“ Това значи, че старият живот само ще служи като тор за настоящия живот, така също днешният живот ще създаде условията за бъдещия живот. Христос го е казал така: ..в стари мехове не може да се налее ново вино.“ Красотата е в Новото, което ни служи да растем като това клонче от бръшлян, което се вие по прогнилите клончета. Това изразява един закон, законът на космическото обновление, който действа навред в микрокосмоса и в макрокосмоса и изисква нашия растеж, за да може да се реализира Божият План. Представили сме и редица творби, свързани с космичната динамика. Да си представим, че излизаме от този салон със скоростта на светлината приближавайки се до безкрая, за да видим какво става там. Дължащо се на един непознат импулс, който идва от Този, за Когото не можем да кажем нищо, и в съгласие със закона за привличане и любов, всички разпръснати атоми в пространството, започват да се събират, развивайки все повече топлина, вземайки сферична форма по причина на тази разбита топлина. Те започват да се въртят, формирайки нови светове.
към текста >>

От разбирането на това единство се ражда отговорността за нашите постъпки, които се раждат в сърцето.
Но ние докато реализираме желанията на консуматорското общество, което ни държи вързани, нямаме време да съзерцаваме красотата, нито да установим хармония около себе си. Вече го е казал Буда: че ще страдаме, докато не се освободим от нашите чудовищни желания. Така сме възпрепятствани да съзерцаваме красотата на изгреба на слънцето. Затова съм създал друга творба: „Добър ден,слънце! От твоите любящи лъчи зависи живота на световете, които се въртят около тебе.“ Това е свързано с принципа на съединението и хармонията. От разбирането на това единство се ражда отговорността за нашите постъпки, които се раждат в сърцето. От тази отговорност се ражда Мира! И като започнем с мира и с единството, ще можем да реализираме един нов свят и един нов ред в света. Друга творба е „Бог е любов“. В бъдеще, когато човешката съвест се разшири достатъчно, 20000-те хиляди закона, които са създадени да регулират живота, ще бъдат заместени само от един закон: законът на любовта, който приложен в дейността на всеки човек, на всяко семейство, на всеки народ, ще разреши проблемите на съществуването, за сътрудничеството и останалите проблеми: икономически, политически и социални, Бог се изявява по различни начини чрез своите принципи. Какво трябва да правим, че Бог да се прояви като Любов?
към текста >>

85. Списание Житно зърно 1999- 2010г. Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г. - Списание 'Житно зърно' 1999- 2010г.

Христос е казал: „Не хвърляй бисерите на свинете“.
Хората от нашата групичка не са приготвени още за новото учение. Имат разни желания и добри намерения, но когато става дума за пари желанията се изпаряват. Бях ви казал, че тази раса е много емоционална. Всички досегашни опити да се направи нещо за тяхно добро ми причиниха неописуеми страдания. Най- сетне трябваше да взема решение да не давам „храна“, която е мъчносмилаема за тези аржентинци. Христос е казал: „Не хвърляй бисерите на свинете“. Аз не приложих добре думите му. Страдайки разбрах, какво казва великият Учител. Освен това досега не се почувства ни най- малко желание от тях за сътрудничество. Никой не предложи да даде една ръка на двама ни. Да откъсне нещо от сърцето си.
към текста >>

27 ноември 1993 Превел съм „Нова духовна култура“ и сега превеждам „Ново разбиране за музиката“.
Аида напредва с компютъра. Каквото и да казваме, Словото е навлязло вече в Аржентина. От книгата „Учителят от Изгрева“ са продадени 2600 книги. „Светлината на една нова зора“ - повече от 1500 книги. Книгите се продават в Перу, Венецуела, Испания и Балеарските острови. 27 ноември 1993 Превел съм „Нова духовна култура“ и сега превеждам „Ново разбиране за музиката“. Намирам я за прекрасна и много оригинална книга. 16 декември 1993 Излезе вече от компютъра четвъртата книжка „ Магическата сила на Любовта“. Разпределяме я. Харесва се. След това ще излезе „Нова духовна култура“.
към текста >>

Преведох „Ново разбиране за музиката“.
Намирам я за прекрасна и много оригинална книга. 16 декември 1993 Излезе вече от компютъра четвъртата книжка „ Магическата сила на Любовта“. Разпределяме я. Харесва се. След това ще излезе „Нова духовна култура“. Преведох „Ново разбиране за музиката“. Не беше лесна работа. Аида се научи доста бързо да работи с компютъра. Тя е много доволна и желае да работи още повече. Ние ще ви въодушевяваме и вие ще ни въодушевявате, и работата ще върви за Божията Слава. Амин! И за радост на Учителя!
към текста >>

На един дъх преведох „Ново разбиране за музиката“, съставено от обичната ми сестра Милка.
Аида се научи доста бързо да работи с компютъра. Тя е много доволна и желае да работи още повече. Ние ще ви въодушевяваме и вие ще ни въодушевявате, и работата ще върви за Божията Слава. Амин! И за радост на Учителя! Все бързам, времето не ми стига. На един дъх преведох „Ново разбиране за музиката“, съставено от обичната ми сестра Милка. Бог да ти поддържа разперени крилата, които водят към вечната хармония в Космоса. 19 декември 1993 Сега ще издадем „Нова духовна култура“ N 1. Предприехме да сложим на компютъра повече памет. Работата ще продължава. 29 януари 1994 Ние издадохме брошура N 4 и N 5.
към текста >>

86. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Христос . .
За най-малката подкрепа, то ще ти бъде безкрайно благодарно. Ред. „Братство“ Съдържание: Истината За обществото „Бяло Братство“ (Д-р Ст. Кадиев) Слово и дело (Пламен) Младежка колона: ПИСМО ДО ЕДИН МЛАДЕЖ ПО ВЕЧНИЯ ДРУМ (Л. Л.) Ти! (Cт. К.) КНИЖНИНА ВЕСТИ ИСТИНАТА Аз дойдох на света да свидетелствам за Истината. — Христос . . Що е истина? — П и л а т . Истината е оня произтичащ от Първичния Космичен Дух Принцип, който съдържа в себе си методите за освобождението на човешката душа. Истината произтича от Бога като едно вечно начало, което, за да се оживи, за да станат методите му живи, е нужна съответна среда. Първичната, вечната среда, в която Истината може да живее, е Любовта.
към текста >>

Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението.
Като че не се касаеше до чистокръвни българи, благонадеждни български поданици, при това всички снабдени с най-редовни легитимации! Те са всички луди и умопобъркани, твърдеше една почтена Софийска дама по адрес на „дъновистите" с най-голяма сериозност и надлежен авторитет. За всичко това не малко прибавяше мълчанието от страна на Братството. Вестниците не приемаха да печатат дописки от страна на „дъновистите“, за да не попаднат под ударите на създаденото вече обществено мнение — разбира се, напълно основателно съображение. Ако някой последовател на г. Дънов се сърди комуто и да било заради всички тия прояви на нашето общество към Братството, то това би било доказателство за неговото неразбиране на учението. Историята не познава окултно учение, което да не е било осмивано и преследвано. Учението на г. Дънов, което е именно окултно, не може да прави изключение. Настоящата статия не е оправдание за Братството: нека го оправдава, ако то заслужи, животът и историята. Ние само ще потвърдим писмено впечатленията си: Г.
към текста >>

се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и на живота въобще.
Дънов е в идейна връзка с окултните учения на всички векове и има за пряка основа християнството. Братството е малък опит за практическото приложение на неговото учение. То има, наистина, дефекти — всеки негов член носи с себе си всичките отпечатъци на своята наследственост и среда. Но твърденията за „полудявания", за прекомерно заболяване, не отговаря на истината. Всички твърдения за „рушене основите на държавата“, за „рушене на семейството“ и пр. се дължат на илюзорни положения, за чието проумяване се иска дълбоко разбиране на учението и на живота въобще. Голямата част от интелигенцията ни е готова да разбира и сама на провери казаното от нас. Частно за себе си сме убедени, че идеите на Бялото Братство носят само добро за нашия тъй много страдал народ. Д-р Ст. Кадиев Слово и дело Не са важни думите, не са важни фразите, не са важни даже разбиранията и вярванията. Важното е това, че ние трябва да внесем в живота нещо ново.
към текста >>

87. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 5 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
И нашето съзнание трябва да бъде будно, да наблюдаваме как Бог в нас мисли, чувства и разрешава нашите задачи и мъчнотии. Съсредоточете се и размислете пет, десет минути и във вашето съзнание ще проблесне неговата светлина, която и на най-заплетените положения в живота ви ще влее смисъл и красота. Някои запитват: „кой е правилния начин на молене? Где трябва да се събираме на молитва? " Същия въпрос зададе една самарянка на Христа преди 2,000 години. Христос й каза: „Иде час, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца. Но иде време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят Отцу в Дух и Истина. Бог е Дух, и които Му се кланя , с Дух и Истина трябва да Му се кланяте". Истинското служене на Бога не е във външната форма, а в дълбокото Му съзнаване в нас и във всички хора. Наблюдавайте себе си и ще видите как вашето съзнание ще се разширява всеки ден и как нещата ще придобиват все по-нов и по-хубав изглед. И при това служене, когато дойдат изпитанията, вие ще си кажете: „такава е волята Божия, всичко е за добро".
към текста >>

Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината.
Важно е той да бъде редовно практикуване за индивидуално усъвършенстване и за колективно подобрение. Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота.
към текста >>

Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята.
Новият идеал. Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота. А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи.
към текста >>

Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души.
Идеалът е слънце, пътеводна звезда в живота. Без идеал човек е двукрако животно. Понятието за Бога включва в себе си понятието за идеала. Най-великото понятие за Бога е това, което е открил Христос: че Бог е нашият баща, изворът на живота, негово първо начало; и цялото служене на Бога е служенето на законите на безкористната любов, на светлината и на истината. Христос дойде за да приближи хората към тия основни закони на битието, да им ги изяви и да ги приобщи с тях и така да въдвори Царството Божие на земята. Единствено Неговото правилно разбиране и приложение на изявените от Него закони, носи истинско освобождение за поробените в робството на греха, тъмнината и лъжата измъчени човешки души. И днес българският народ, както и цялото човечество, стоят пред едно велико освобождение, по-велико от политическото, по-велико и от икономическото. То е духовното освобождение. Като идеал на новото поколение се разкрива освобождението не индивида от робството на омразата, невежеството и лъжата и възцаряването на Любовта, Мъдростта и Истината във всичката тяхна красота. А само просветените и чисти души могат да вземат дял в новия идеал и великите възможности, които той носи. * Nun la bulgara popolo, kiel ankau la tuta homaro, staras antau la plej granda liberigo — pli granda ol la politika, pli granda ol la ekonomia.
към текста >>

Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен.
Стоян Ватралски „Кои и какви са Белите Братя"*, в които той излага впечатленията си от едно посещение на братския събор. Ако на някои е трудно да разберат Белите Братя, то причината не е мъглявостта на техните идеи. Необходимо е смирение и себепознание, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината. Но това, което днес е невъзможно, утре ще бъде възможно; ние хората-братя се намираме в постоянно развитие — усъвършенстване. Това развитие става по определени закони. Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме само ще се дразним и самоизмамваме. Белите Братя са хората, които дирят Истината и се стремят да живеят Любовта. Те се намират във всички народи и във всички времена; хора, които безкористно работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света. Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя.
към текста >>

За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него.
Ако на някои е трудно да разберат Белите Братя, то причината не е мъглявостта на техните идеи. Необходимо е смирение и себепознание, за да признаем, че причината е в самите нас, в нашата неспособност да се издигнем днес до по-високо схващане на истината. Но това, което днес е невъзможно, утре ще бъде възможно; ние хората-братя се намираме в постоянно развитие — усъвършенстване. Това развитие става по определени закони. Разбирането на тия закони прави живота ни съзнателен. За разбирането на нещо възвишено, необходимо е и ние да се издигнем до него. Когато не сторим това и се произнасяме само ще се дразним и самоизмамваме. Белите Братя са хората, които дирят Истината и се стремят да живеят Любовта. Те се намират във всички народи и във всички времена; хора, които безкористно работят за доброто на другите, за напредъка и спасението на света. Това са по напредналите синове на човечеството, които поради чистотата и светлината на Идеала, комуто са се посветили, стават фактически Бели Братя. От техните добри мисли и дела света постоянно напредва.
към текста >>

Всички учители на човечеството, от панти века и до днес, основателите на великите религии, които имат един и същ, Божествен произход, са членове на Великото Бяло Братство, глава на което е Христос, и което има за цел да ръководи човешката еволюция.
Троян Д. Станев ______________________________________________________ * Може да се достави от редакцията на в. Братство Б. Ред.: трябва да се прави разлика между Бели Братя и учениците на Бялото Братство. Първите са завършили своята човешка еволюция същества, които, от любов към своите по-малки братя и в изпълнение на един предначертан план, се въплотяват понякога между тях за да ръководят тяхното усъвършенстване. Всички учители на човечеството, от панти века и до днес, основателите на великите религии, които имат един и същ, Божествен произход, са членове на Великото Бяло Братство, глава на което е Христос, и което има за цел да ръководи човешката еволюция. Вторите, т. е учениците на Бялото Братство, са xоpa като всички, с почти същите слабости и възможности да грешат. Това, което ги отличава от другите хора, то е че те съзнателно стъпват в пътя на еволюцията, тласкани от искрено желание да се усъвършенстват и да работят за доброто на другите. За тази цел те употребяват различни методи, дадени им от техните учители, в зависимост от времето и условията. Тъй наречените „бели братя“ в България са само ученици или, по-право, кандидати за ученици на Великото Бяло Братство; защото самото понятие „ученик на Бялото Братство“ или окултен ученик изисква един висок морален и духовен ценз, съответства на един закрепнал и непоколебим в стремежа към доброто характер.
към текста >>

Това, което Христос е започнал, трябва да бъде продължено.
Понеже човечеството е изневерило на всемирния Бог и на силите на светлината, то е паднало в мъчителни сфери на духовна тъмнина. Нашата епоха изпита и преживя една адска драма на самоунищожение на Божествените сили. Но само формата е разрушима, никога силите, защото те са вечни. И така е приготвен материала за изграждане на новото човешко общество. Архитекта на Вселената зове всички към работа в това гигантско предприятие на побратимяване на човечеството. Това, което Христос е започнал, трябва да бъде продължено. Неговата сила да ни води. Bcякa стъпка нагоре ни води по-близо до Него и до вас. В Него ние някога ще се съединим. За теософите — реформатори на живота: Оскар Кумпф ВЕСТИ В-к „Братство" в Америка В редакцията на в. Братство е получено писмо от брат Рашо Тодоров, живущ в Аржентина, Южна Америка, където отдавна работи за разпространение на Новото Учение.
към текста >>

88. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от царството на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее.
Това може да стане само за тогова, който разполага и се ползва с данните на окултната наука. Например последната говори, че една от косвените причини на войните и на различните природни катастрофи, които причиняват толкова страдания на човека, е това постоянно проливане на реки от животинска кръв, което хората вършат за да си доставят неестествена храна, удоволствия и украшения. Насилственото прекъсване живота на милиони животински същества става причина за нарушаване на природната хармония, натрупване на огромни сили от омраза, ненавист към хората, чието действие, комбинирано с това на други подобни сили, причинява поменатите катастрофи, с което се неутрализират, изчерпват се веднъж натрупаните отрицателни сили. Както и да е, етичното вегетарианство е израз на един по-висок, по-възвишен морал на човека. Етичните разбирания и морални задължения на вегетарианеца не се влияят от миналите стъпала, през която е минала стълбата на живота, а посочват друг морал — моралът на човешкото бъдеще. Както днешното културно общество не взема пример за своето животоразбиране от царството на рибите и от диваците, така и общата етическа височина на вегетарианеца не бива да се влияе от средата, в която той е заставен да живее. А това, че вегетарианството придобива все повече масов характер, сведочи, че в цялото днешно човечество зрее един друг морал, който с течението на годините ще стане меродавен. Ние смеем да твърдим, че това върви успоредно с появяването на нов човешки тип, на нова култура върху лицето на земята. Възвръщане. Ето: Аз ида! — — — — Кротък и смирен, Любящ и верен — Аз ида, Господи, пред жертвеника свят! И слагам всичко, всичко що ми ощ остана.
към текста >>

Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот.
За гладния не са нужни никакви философии и научни теории. — Хляб, хляб! Малкото хлебче. което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му! Бъдете жив хляб за гладните там на село! Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението — най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И озарявайте с него вашите ближни! - Дълго ни говори. Душите ни пиеха жадно красивите и топли слова пълни с сила и живот.
към текста >>

89. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап.
Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап. Павел и другите апостоли, първите църковни отци, като Игнатий, епископ Антиохийский, Св. Климент Александрийски, Ориген и др. и направи поиятен оня възвишен и мощен идеализъм на първото християнство, който устоя срещу най-страшните насилия и изпитания. След голямата духовна вълна на теософското движение, виждаме да се надига друга още по-широка и по-мощна — множество религиозно-обществени движения, окултни школи, научни общества и институти, проникнати от един висок идеализъм, обединени в един общ дух, от един общ доминиращ стремеж — да се въплъти новото в живота, да му се даде плът и форма, да се изградят здравите основи на новата цивилизация. Тук можем да споменем движението „Оомото“ в Япония, Бахаизма в Персия.
към текста >>

Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф.
Проф. Д-р Шишманов *** Без да искам да бъда пророк, аз съм убеден, че Есперанто ще изиграе действително оная велика роля, която е въодушевявала гениалния му създател Д-р Заменхов — да стане едно мощно средство за сближение и разбирателство между най-далечните народи. Изучаването му в училищата има и безспорна педагогическа полза: по най-лесен начин разкрива пред детския разум вътрешния логически строй на един език. Проф. Д-р Иос. Фаденхехт *** Международният език, какъвто желая да си остане Есперанто, ще бъде обединително звено между народите от цял свят, ще влее мирово съзнание у хората и ще стане мощна стихия в общия напредък, като спомага да се издига не само ума. но и сърцето, като насочва душата ни към пълно съвършенство, към равенство и братство. Проф. Д-р Беню Цонев *** Въпреки враждата между народите, въпреки обичта на всекиго към неговото родно слово, спомагателният език ще се наложи така, както са се наложили признатите като благодат международни средства за съобщаване и разбиране. Проф. Д-р М. Арнаудов *** На Планината. Гледаше ги Учителят със своят тих поглед от който лъхаше доброта. A тее — учениците, прилепили глава до глава, бяxa станали само очи, които дебнеха и уши които жадуваха. — Искате?
към текста >>

90. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужно е едно дълбоко вътрешно разбиране на живота.
1930 г.) Страданието – път към Бога. („Изгрев“) Ползата от изучаване на окултизма от практическо гледище. (превод от френски) Книжнина И веригите ще паднат! ... „Аз съм истинската лоза“ Думите и числата са резултат на една възвишена разумна деятелности. И когато казваме че думите и числата са живи, разбираме, че те са резултат на живи същества. Нужно е едно дълбоко вътрешно разбиране на живота. Понеже, ако не се разбира живота, ражда се една вътрешна тягост. Това прилича на човек, който само трупа материали за градеж на къща и не гради. И съвременните хора имат много такъв материал за градеж, но не градят, и следствие на това се явяват всички противоречия в живота и се заражда песимизма. Като яде човек, това е едно натрупване на материя и трябва да знае къде и как да я постави — трябва да знае как да гради с нея. Чете човек някаква книга, — мислите, които тя предизвиква -и съдържа, са материал, с който човек трябва да знае да гради — трябва да знае къде да постави мислите си.
към текста >>

И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му.
Каква нужда има Бог да вярваш в Него? — Човек трябва да вярва заради себе си, а не за Бога, понеже, ако човек не бъде свързан с тази Реалност, той не може да има правилно развитие. Та казвам, че съвременните хора са обременени — в мислите си, в чувствата си и в света на вещите, във физичния свят, и всичкото това бреме ги измъчва, затова те живеят в едно недоволство и ропот, а това отравя живота им. И всичко това е защото нямат положителна страна в живота си. Всичките им стремежи са без любов, затова се явява недоволството. И когато Христос казва: „Аз съм истинната лоза", той разбира онзи вътрешен организиращ принцип, който дава направление на всяко движение и поставя всяко нещо на мястото му. А онази пръчка, която дава плод, това е човешката душа. Сега у мнозина се заражда желание да отидат в другия свет и искат да знаят къде е този свят. За да може човек да разбере, трябва да бъде най-малко гений или светия. Ако не е гений и светия, не може да разбере другия свят. Защото обикновения човек и да влезе в онзи свят, ще се намери в една непрогледна тъмнина, в един пуст и ненаселен свят.
към текста >>

И от неразбиране на живота са се явили всички противоречия и всички лоши условия.
И тогаз животът ще бъде красив. В днешния свят има вериги на краката и ръцете, на ума и сърцето — това са социалните и духовни противоречия на днешното време, и съвременните хора мислят че тези вериги само по себе си ще паднат. Действително, има един закон в света, по който всичките тези вериги ще паднат, но това е един много дълъг процес. Но има един по-къс процес, при който тези вериги могат да се отключат и да паднат, но за това се изисква знание. Както и да ги обясняваме тези вериги и ограничения, ще дойдем до заключение, че са резултат на неразумен живот. И от неразбиране на живота са се явили всички противоречия и всички лоши условия. И ако всички отговорни хора, които ръководят съдбините на човечеството, си подадат ръка, в 10 години отгоре биха пресъздали света! А сега вярват, че еволюцията ще освободи човечеството. Но еволюцията е един процес, който съществува, защото човек съществува. Човек е, който създава еволюцията. Еволюцията се състои в усилието на човешкото съзнание да организира силите и материалите, с които оперира и да ги впрегне в работа!
към текста >>

Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път.
инструмент, съставен от най-нежни органи, които трябва да се движат наедно или последователно следващи един ритъм, определен от темперамента на индивида, от неговия характер, от степента на неговото развитие. Една каквато и да било злоупотреба с тялото вреди на здравето и нарушава благосъстоянието — психично и даже морално — на индивида. Требва да се изучава също и урегулирането на чувствения живот, на живота на чувствата, да се стараем да направляваме своята мисъл към всичко, което издига душата, към всичко, което я прави по-чиста, по-възприемчива за красотата, навсякъде където тази красота се явява, било в природата, било в изкуствата, било в самия живот, в проявленията на героизъм, преданост, себеотрицание. Трябва също да се стараем да направим душата си по-възприемчива за схващанията на великите мислители на човечеството, които се стремят да направляват живота на човека към един по-благороден идеал. Окултизмът ни учи, че човешките същества в своята съвкупност образуват едно цяло, чиито единици са солидарни, интересите им еднакви и действията, добри или лоши, на едного, се отразяват върху съдбата на всички. Той ни учи също да развием сърцето, центъра на чувствата; това е нежното желание към услуги и великодушие, това е душевната широта, разбирането слабостите на ближния и състраданието, което ще го издигне и ще го постави в правия път. И защо всички тия усилия? — Защото от окултизма ние знаем, че радостта и страданието „отвъд“, че условията, духовни и материални на нашия следующ живот на земята, зависят от добрите или лоши, разумни или неразумни постъпки в този ни живот, зависят от нашата способност да се подчиняваме на добрите подбуди, да се смело противопоставяме на лошите случаи, представени ни от съдбата. Окултната наука, чрез устата на ясновидците, ни казва, че всеки живот на земята е един процес на развитие, насочен към достигане на Божествено съвършенство, че всяка победа на вътрешното „аз“ е една опитност, която ще ни ползва най-малко в едно бъдещо съществуване, тя е една придобита печалба, една възможност повече, прибавена към вече придобитите, една по-голяма сила за един нов и по-плодоносен живот. Да се знае, че никое от нашите усилия, дори и най-малкото, не е изгубено за нас, че никое от нашите догонвания към хубавото и истинното, даже и ако обстоятелствата не ни позволяват днес да ги реализираме, не са обречени на загиване, но в едно бъдещо съществуване ще се проявят с една нараснала активност и мощ в нашия свет. Нали това е едно окуражаване да се „живее живота“, така, както са го схващали християните-окултисти?
към текста >>

91. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди човек да влезе в Царството Божие, преди за него да се възвърне Рая на земята, в неговото сърце трябва да се роди, да страда и да възкръсне прикования Христос!
Пригответе душите си, пригответе умовете си, сърцата и волите си, за да могат ла устоят на ужасната буря, която ще го предшества, за да можем след това да го посрещнем с радост и достойнство, с ясно съзнание, че не сме се подали на злото, че сме останали чисти и силни всред бушуващата буря на адските страсти. Братя и сестри, нов свят иде! Иде Царството Божие на земята! Ще се възвърне земния Рай, — ний ще влезем отново в него. Но — от нас преди това се изискват усилия, — грамадни усилия и грамадни жертви, за да се подготвим за него, за да се пречистим, да просветнем, да станем достойни за него! Преди човек да влезе в Царството Божие, преди за него да се възвърне Рая на земята, в неговото сърце трябва да се роди, да страда и да възкръсне прикования Христос! Да, преди да възкръснем в Новия Свят, ние, в огъня на страданията трябва да изкупим всичките си грешки и престъпления, сторени от нас в стария, грешен, отиващ си вече свят. И тъй, да се не боим от страданията! Tе са неизбежни! Те са необходими! И те са сигурния път, който ни води към Новото, към Красивото, към Великото, което иде!
към текста >>

Tе ни посочват на една истина, чието разбиране и възприемане е от съдбоносна важност за всички югославянски племена, а особено за нас, българите.
„... В този дух могат да се разгледат и разрешат всички междуплеменни спорове. Да не забравяме, че нашите общи неприятели раздухват нашите междуплеменни разпри, за да ни направят безсилни и да ни владеят Да не забравяме никога, че зад племето стои нацията, че зад интересите на словенци, хървати, черногорци, македонци, бошнаци, сърби, българи и т. н. стоят интересите на цялото Югославянство, както над земята стои слънцето. Братя югославяни, за всеки мислещ студент е ясно. че отделните югославянски племена ще доживеят до велико бъдеще само тогава, когато се обединят и обратно, че ще останат завинаги слаби, без значение, духовно и материално бедни, докато стоят разединени и отдадени на междуособни свади ... " Тия редове говорят сами за себе си. Tе ни посочват на една истина, чието разбиране и възприемане е от съдбоносна важност за всички югославянски племена, а особено за нас, българите. Това е истината, че исторически, географски и етнографски различните югославянски племена са част на едно разпокъсано днес Цяло, и затова ще трябва да се обединят, за да станат силни, за да се даде простор на творческата мощ, скрита в южното славянство, за да се разкрият и разработят заложбите, лежащи до сега скрити в съкровищницата на южнославянския дух. — За да мажем да постигнем своите идеали, ний трябва да се обединим. Обаче, работниците за обединение на южното славянство никога не трябва да забравят това, че обединение може да става само между равноправни и свободни единици и че те трябва да донесе свобода, а не робство. И наистина, само тогава то може да се нарече обединение в истинската смисъл на думата, в противен случай то не е обединение, а анексиране, насилствено присъединяване на по-слабия към по-силния. Отделните части на проектираната бъдеща обединена Югославия трябва да бъдат напълно свободни, равноправни, самостоятелни в уредбата на своите вътрешни работи.
към текста >>

92. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 34 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако ний се нуждаем от един Христос, бъдете сигурни, че този Христос съществува; ако ние се нуждаем от Бог, от небе или ад, ние можем да бъдем сигурни, че тe съществуват някъде и в никаква форма.
И на вас, братко, сестро, приятелю или страннико, които имате сърдечна болка, измъчени сте от търсене и обезкуражени, и на вас, които с отворени умове търсите великите реалности, ние ви носим една нова вест и един горещ апел едновременно. Пътят винаги е бил отворен. Ще се присъедините ли към нас, за да го направим толкова достъпен, че да утоли всецяло глада и жаждата на душата? Никога не е възниквала една нужда, никога не е възниквал един въпрос у човека, без да може по някакъв начин, някъде, тая нужда да бъде задоволена, на тоя въпрос да бъде отговорено. Ний можем да намерим пътя. Ако ний се нуждаем от един Христос, бъдете сигурни, че този Христос съществува; ако ние се нуждаем от Бог, от небе или ад, ние можем да бъдем сигурни, че тe съществуват някъде и в никаква форма. Ако се нуждаем от друг живот или от други животи на земята, или на някое друго място, ний сигурно ще живеем тези животи. Ако ний имаме нужда от човешка любов и симпатия, те ще бъдат получени от този, който истински търси. Ако ний знаем къде и как някои от тия нужди могат да бъдат задоволени, и ви кажем това, няма ли да бъде истинска лудост да се обърнете гърбом и да тръгнете в друга посока? Вярвайки че знаем къде могат да бъдат намерени великите дарове на живота, ние се обръщаме към вас да отворите сърцата си и умовете си за това, което ние можем да ви кажем, и ако вий бъдете задоволени от това, което ние искрено ви казваме, може би ще се присъедините към нас за едно по-нататъшно търсене. Има три универсални, основни закона, чрез правилното приложение на които може да бъде разрешена и най-трудната задача на живота.
към текста >>

Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини.
А се слей любовно с душите на малките и заради тях отдай сили и младост, живот и радост. Току що стъпили в градината на живота, мили и невинни, като цветя, те те гледат с доверчиви очи. Те жадуват твоите благи и мъдри слова и са готови да тръгнат натам, където любовно ги напъти твоята силна и опитна десница. Не измамвай тяхното доверие! Напътвай ги към Христа, към Неговата велика любов и светла истина. Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини. Не и не! А към Оня човеколюбив Христос. Който ходеше между хората и ги поучаваше с блага реч и любовни дела, Който живя, работи и умря за благото и свободата на всички; към онова божествено учение, което напътва хората към любов и взаимопомощ, към братство и мир; към оня благ и вечно жив глас на Христа, който негде дълбоко в душата говори: „Обичай истината и доброто повече от всичко, повече и от себе си дори; обичай своите ближни и се грижи за тях тъй, както обичаш себе си, както се грижиш за себе си. Защото тогава и на тебе и на другите ще бъде добре, тогава всеки ще бъде щастлив и доволен в живота. Защото само тогава ще дойде Царството Божие на земята — онова царство на вечен мир и радост, където цар ще бъде Разума, а царица Любовта“.
към текста >>

А към Оня човеколюбив Христос.
Те жадуват твоите благи и мъдри слова и са готови да тръгнат натам, където любовно ги напъти твоята силна и опитна десница. Не измамвай тяхното доверие! Напътвай ги към Христа, към Неговата велика любов и светла истина. Но не към тоя езически Христос и към това мъртво християнство, отличени от живота и заключени здраво в мрачните храмове, заточени в манастири и пустини. Не и не! А към Оня човеколюбив Христос. Който ходеше между хората и ги поучаваше с блага реч и любовни дела, Който живя, работи и умря за благото и свободата на всички; към онова божествено учение, което напътва хората към любов и взаимопомощ, към братство и мир; към оня благ и вечно жив глас на Христа, който негде дълбоко в душата говори: „Обичай истината и доброто повече от всичко, повече и от себе си дори; обичай своите ближни и се грижи за тях тъй, както обичаш себе си, както се грижиш за себе си. Защото тогава и на тебе и на другите ще бъде добре, тогава всеки ще бъде щастлив и доволен в живота. Защото само тогава ще дойде Царството Божие на земята — онова царство на вечен мир и радост, където цар ще бъде Разума, а царица Любовта“. Учителю, стреми се да разпалиш в детските мънички, но чисти и благородни сърца, искрата от огъня на великата любов. Тя, тая Божествена искра, блещука там.
към текста >>

Не отклонявайте, свивайки рамене, това, което аз ви говоря; слушайте внимателно, и тогава във вас ще се разкрие дълбокото разбиране.
Вас ви занимава външния вид на дървото, вий се интересувате от неговите клони, разглеждате листата му; вас ви опиянява неговия аромат, и вий сте недоволни, когато обръщат вниманието ви към това, което произвежда самото дърво с неговите благоухания, клони и листа. Ако в изсъхналия клон няма живот, зимния вятър го счупва и той пада. Така е и с човека, който не поставя на първо място живота и не го освобождава от свързващите го ограничения и от наслоилите се на него дребнавости. Ако искаме да освободим живота, необходимо е да го обичаме. Но вий предпочитате да се прекланяте пред изображението на живота, а не пред самия него. Не отклонявайте, свивайки рамене, това, което аз ви говоря; слушайте внимателно, и тогава във вас ще се разкрие дълбокото разбиране. Вий не ще намерите Истината, ако сте пълни с предубеждения, ако сте решили да извратите живота, приспособявайки го към вашите особени вярвания, към вашата собствена сфера на неговото проявление. За да освободите извора, който ще се превърне в поток и ще ви понесе към свободата, която е Истина и увенчание на живота, нужно е да разберете, кое именно е важно, и да отхвърлите всичко, което има второстепенно значение. Предпочитайки несъщественото пред същественото, вий ще бъдете нещастни, живота ви ще бъде изпълнен с борби, ще изпитате разочарования, тревога, големи страдания. Вий така и постъпвате; за вас живота и неговата свобода не представляват ценности. Ако обичате живота, вий ще въстанете срещу скръбта, съмнението и всяко ограничение, за да го победите и разкъсате оковите, наложени на вашия живот.
към текста >>

Аз искам да ви доведа до разбирането на Истината, макар че вам би ви било много по-приятно, ако аз повтарях това, което сте слушали вече стотици пъти, вий бихте предпочитали да ви преспивам и успокоявам, а не да будя във вас желанието да разбиете всичко и да намерите живота.
Ако обичате живота, вий ще въстанете срещу скръбта, съмнението и всяко ограничение, за да го победите и разкъсате оковите, наложени на вашия живот. За да намерите Истината, трябва да се откажете от поклонението на образи и да възлюбите живота. Само тогава можете да придобиете безсмъртие. Който наистина обича живота и го вижда в очите на ближния, той е свободен от страха пред смъртта. Обичайте живота и бъдете лоялни към него, а не към отделните лица; покланянето пред личности не води към Истината, Тя не е ничия собственост, не се съдържа в никоя религия, тя не може да се намери нито в мрачните светилища на храмовете, нито в ярко осветените зали на разни организации; тя не може да се прочете в книгите или пък да се открие в обредите. Аз искам да ви доведа до разбирането на Истината, макар че вам би ви било много по-приятно, ако аз повтарях това, което сте слушали вече стотици пъти, вий бихте предпочитали да ви преспивам и успокоявам, а не да будя във вас желанието да разбиете всичко и да намерите живота. Ако вий искате да разберете причината за красотата на света, не се подавайте на илюзиите на многообразните проявления на живота; търсете Истината, която сама е Живот, а това е възможно само при пламенна любов към живота. Кришнамурти. МЕЖДУНАРОДНА ЖЕНСКА ЛИГА ЗА МИР И СВОБОДА Българска секция АПЕЛ Изследванията на учените и техниците от цял свят показват, че модерните методи на войната правят илюзорна народната защита и закрилата на гражданското население; Че една нова война ще има за последствие унищожението на голяма част от гражданското население чрез огън, отрова и микроби; Че от сега нататък всички народи са в опасност! Знаете ли какво ще значи една нова война с тия средства на разрушение, които науката усъвършенства всекидневно? Знаете ли, че от сега нататък войната не ще бъде полезна за никого, защото най-напред ще бъдат нападани не само центровете с военни обекти, муниции и прехрана, но и грамадните индустриални предприятия, които ще разорят и ръководителите на индустрията? Знаете ли, че бомбардировки с аероплани могат да разрушат едновременно градове като Лондон, Ню-Йорк, Париж, Берлин?
към текста >>

93. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 35 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Чрез разбиране на закона за цикъла във вътрешния, душевния ни живот, ние се освобождаваме в безграничната свобода на по-обширни действащи, безгранични в своята дейност закони. Защото.
В същност това са няколко общоприети факти — приети от хората на науката — и за учениците на Мъдростта те са видимите резултати на невидими причини, които пък в същност са разумни сили, работещи в съгласие с известни закони, един от които е законът за цикъла, универсален в своето действие. Но ще можем ли някога така да употребим своето знание във всекидневния си живот, че да можем да напредваме съзнателно? В третото послание към Галатяните ние четем: „Защото законът бе нашия учител, който трябваше да ни заведе при Христа, за да можем да се оправдаем пред Него чрез вярата: но след като вярата дойде, ний нямаме вече нужда от този учител." Тук ние виждаме необходимостта да бъдем „под закон“. Докато ние сме още деца в познанието (а мнозина са доволни да си останат такива), учейки нашите уроци в училището на живота, ний трябва да бъдем управлявани от закона. Но когато ние достигнем до Христовото съзнание, до мъдростта на Христа, който е в нас, ний трябва да употребяваме това знание за великата цел на освобождаването ни от влиянието на нисшите сили. Чрез разбиране на закона за цикъла във вътрешния, душевния ни живот, ние се освобождаваме в безграничната свобода на по-обширни действащи, безгранични в своята дейност закони. Защото. макар че ние никога не можем да се надигнем над закона, все пак можем да се издигнем до степен, където по-раншните закони представляват само един надминат стадий. В това именно се състои съзнателната еволюция. Нека се постараем да разгледаме как ний можем да употребим познанието на закона за цикъла, за да ускорим развитието си. Човешкият живот е също така обект на закона за цикъла, както са слънчевата система и атома. Всяко впечатление, което ние получаваме, има свойство да се възобновява в определени интервали.
към текста >>

По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ.
По пътя на себелюбието се движи мнозинството днес и вий имате пред очите си целия резултат. Тия войни, които погубват преждевременно милиони и милиони човешки животи, а другите оставят да живеят всред сълзи и материално разорение; тия „идейни“ и политически борби, които заслепяват мнозинството, озверяват го и правят брат брата да не жали, човек човека да насилва и погубва; тоя стремеж: да бъда между другите най-добре, тая всекидневна борба между човек и човек, тия измами, това ограбване и заробване на слабите и невежите от силните и хитрите; тия две крайности: от една страна безделие, блясък, разкош, охолство, а от друга: преумора от непрекъснат труд, бедност и мизерия; тия болести и нещастия, това израждане, тая хилавост, това вечно недоволство, които представят живота тъй чер, тъй горчив и страшен — всичко това е резултат, който е достигнат по пътя на себелюбието. И нека се знае, че най-ужасните резултати от тоя път има тепърва да дочакаме. Желаете ли и вие, младежи, да тръгнете по тоя любим за днешното мнозинство път и така да осигурите в живота си и в живота на бъдещето поколение същите резултати? Другият път, пътя на човеколюбието, извежда към сближение, към мир и братство между хората по цялата земя. По тоя път е минал Христос и цялото му учение е най-мощен зов към човеколюбие, към братство и взаимопомощ. А и всички най-велики умове, най-светли и благородни души са вървели по тоя път. Мили младежи, от вас зависи, от сегашния ви избор зависи да достигнете това, което липсва на днешния свят, да достигнете един озарен от красота и щастие живот, в който да цари само мир и любов, който с песен и радост се преминава от люлката до гроба, или пък да дочакате само страдания и разочарования, да плачете и проклинате живота и съдбата си. От вас зависи и едното и другото. Мили младежи, нима вий можете още да се двоумите? Живота иска от вас да го обгърнете изцяло и да го изживеете напълно.
към текста >>

94. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 42 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон.
да не мислим тъй както мисли природата. Но има и такива положения общозадължителни, при които ще мислим тъй както мисли природата. Напр. в живота си искате да унищожите някого, но представете си, че вас ви поставят на една греда, на единия край, а вашия противник на другата страна на гредата. И от равновесието което ще запазите зависи живота и щастието ви. Колкото и да мразите своя противник, няма да нарушите равновесието, защото това ще ви коства живота. И когато Христос казва, че трябва да любим враговете си, той разбира този закон. По необходимост ще го любиш, ще пазиш равновесието, защото ще ти коства живота. Ако той падне, ще паднеш и ти. И затова ти ще кажеш: „Господ да го запази“. Заради твоята кожа е това. И когато вие се намерите в едно положение, че има един човек когото не обичате, трябва да изтълкувате това положение, защо Бог го е поставил във връзка с вас?
към текста >>

Това е дълбокото разбиране на живота.
Любовта е един израз на първичната жена. Тук не разглеждаме нещата в еротически смисъл, а в техния чисто идеен смисъл. Според мен жената е това, което спасява света; жената е това, което държи ключовете, тя държи мощната сила в света. Спасението на света няма да дойде чрез мъжа, а чрез жената. И аз желая в този смисъл всички да станете жени, а това преведено значи: да се изпълни душата ви с любов, че да бъдете запалена свещ и да бъдете всички щастливи. Това е дълбокото разбиране на живота. И само така живота ще стане приятен за живеене. Беседа, държана от Учителя на 18. X. 1931 г. в София. По повод гоненията срещу Бялото Братство Българската православна църква счита за свой дълг да се бори срещу Бялото Братство, срещу неговото учение, неговите последователи и неговия водител и основател?
към текста >>

95. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От неразбиране смисъла на нещата се създават анормални отношения, a те са основа за всички престъпления.
Когато човекът разбере законите на свръхсъзнанието, той ще бъде напълно свободен. Не само ще бъде свободен, но той няма вече да бъде подложен на всичките промени, които сега стават. Сега човек не е свободен. Сега свободата е нещо относително. За да дойдем до освобождението, трябва да намерим своето място и служба в Природата, и да намерим истинския смисъл на всички форми, които Природата е създала. От неразбиране смисъла на нещата се създават анормални отношения, a те са основа за всички престъпления. А природата има крайно отвращение към всички престъпления, които вършат съвременните хора. Ако се изразим с човешки език, ще кажем, че тя е толкова гневна, че мисли какво наказание да наложи на хората. И ще го наложи. Природата мисли сега как да накаже хората, които са нарушили нейните закони; — защото никой човек в света не живее за себе си. Това е само привидно така.
към текста >>

Когато Христос дойде на земята, Той имаше една велика цел — Той искаше да покаже на европейските народи как трябва да постъпват.
Човек се е явил в един момент, когато е трябвало да се тури ред и порядък. Когато се е явил човекът, той е турил ред и порядък. Но щом той съгрешава, започва пак същата борба. И сега вече трябва да дойдат хората, които да разбират Природата и да мислят в хармония с нея, и тогаз ще се даде кардинално разрешение на всички въпроси. Сега всички хора трябва да вземат участие в разрешението на една велика задача, която ангажира всички еднакво. Когато Христос дойде на земята, Той имаше една велика цел — Той искаше да покаже на европейските народи как трябва да постъпват. Той им каза: „Вие ще дойдете до една криза в света, и единствения изход за вас ще бъде да приложите туй, което аз ви казвам; само тъй ще се избавите от една голяма катастрофа“. А днес учените се приближават да намерят средство да запалят въздуха. И ако запалят въздуха, какво ще стане със съвременната култура? Писанието казва, че земята ще бъде обхваната от огън, и всичко по нея ще изчезне. Тъй както вървят хората, скоро ще стане това.
към текста >>

Сегашните религиозни хора се преструват че страдат, когато им се представят страданията на Христа, а не искат и да знаят, че техните братя в света страдат Христос е който страда в твоите братя, и като им помогнеш, помагаш на Христа.
и искат да се поправи света, той ще се поправи. В пет години отгоре светът може да се поправи, няма никакво препятствие за това; единственото препятствие, това са личните интереси на хората. Но общочовешките интереси, които включват личните, трябва да се поставят на пръв план, и тогава ще изчезнат всички противоречия. Индивидуализирането у днешните хора е стигнало до крайните си предели, и се е превърнало в анормално явление; тази анормалност е довела хората до краен егоизъм и пълно обезверяване един в друг. Но ако не вярвате в своите близки, какъв ред и порядък може да има в света? Сегашните религиозни хора се преструват че страдат, когато им се представят страданията на Христа, а не искат и да знаят, че техните братя в света страдат Христос е който страда в твоите братя, и като им помогнеш, помагаш на Христа. Само онова учение което носи свобода за всички хора, без изключение, за всички животни и растения — само то е правото учение, — откъдето и да иде. Това което носи свобода, то е право. Стремежите на съвременното човечество за свобода са на място, но трябва да се познава правилния път за добиване на тази свобода. До като искаме доброто, свободата и щастието само за себе си, ние сме на крив път. Когато търсим доброто, свободата и щастието на всички хора, това е правия път за освобождение.
към текста >>

96. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 44 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Рашев Книжнина Към светлината на Новата Култура Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега.
1931 год.), резюме на „Син человечески отхожда“ – неделна беседа държана от Учителя Да защитим Родината си, К. Въжаров (продължение от бр. 42) Из кой път? (К. Сугарев) Сказките на г. Рашо Г. Рашев Книжнина Към светлината на Новата Култура Преди 2,000 години, когато Христос дойде, положението на човечеството бе по-лошо отколкото е сега. От тогава до днес е направен малък напредък, но все пак то е напреднало. Писанието казва „Бог вдъхна дихание в човека, и човек стана душа“. Това значи, че Бог е взел човека от животинското царство и го направил човек. Човек преди това е живял при животните, а в животинското царство е съществувал греха. Вие мислите, че грехът е започнал с Адама в Райската градина?
към текста >>

Ако Христос дойде в днешния свят и каже на всички богати християни: „Раздайте богатството си на сиромасите", те ще му кажат: „Ние такъв Христос не искаме".
Вие си кажете: „Бог е с мене". И тогава във вас ще се роди желание да помогнете на тази сестра, на този брат. Това трябва да бъде основата на бъде-щата култура. Трябва да подобрим условията на живота. Щом подобрим условията, то не е мъчно да се подигне човечеството. Ако Христос дойде в днешния свят и каже на всички богати християни: „Раздайте богатството си на сиромасите", те ще му кажат: „Ние такъв Христос не искаме". Ако Христос дойде при бедните, и им каже: Заради любовта към мен вие слугувайте доброволно на богатите без пари“, бедните ще кажат: „Ние такъв Христос не искаме". Ако Той се обърне по същия начин към жените, към мъжете, към свещениците и т. н. ще получим все същия отговор. И затова Христос си отива. „Син Човешки отхожда“ ... Кое е по-добро?
към текста >>

Ако Христос дойде при бедните, и им каже: Заради любовта към мен вие слугувайте доброволно на богатите без пари“, бедните ще кажат: „Ние такъв Христос не искаме".
И тогава във вас ще се роди желание да помогнете на тази сестра, на този брат. Това трябва да бъде основата на бъде-щата култура. Трябва да подобрим условията на живота. Щом подобрим условията, то не е мъчно да се подигне човечеството. Ако Христос дойде в днешния свят и каже на всички богати християни: „Раздайте богатството си на сиромасите", те ще му кажат: „Ние такъв Христос не искаме". Ако Христос дойде при бедните, и им каже: Заради любовта към мен вие слугувайте доброволно на богатите без пари“, бедните ще кажат: „Ние такъв Христос не искаме". Ако Той се обърне по същия начин към жените, към мъжете, към свещениците и т. н. ще получим все същия отговор. И затова Христос си отива. „Син Човешки отхожда“ ... Кое е по-добро? Да си отиде ли, или да дойде?
към текста >>

И затова Христос си отива.
Щом подобрим условията, то не е мъчно да се подигне човечеството. Ако Христос дойде в днешния свят и каже на всички богати християни: „Раздайте богатството си на сиромасите", те ще му кажат: „Ние такъв Христос не искаме". Ако Христос дойде при бедните, и им каже: Заради любовта към мен вие слугувайте доброволно на богатите без пари“, бедните ще кажат: „Ние такъв Христос не искаме". Ако Той се обърне по същия начин към жените, към мъжете, към свещениците и т. н. ще получим все същия отговор. И затова Христос си отива. „Син Човешки отхожда“ ... Кое е по-добро? Да си отиде ли, или да дойде? Когато Син Човешки си отиде от евреите, какво стана с тях след това? — Две хиляди години вече този народ е в страдания. И ако Син Човешки си отиде от нас, осъвремените културни хора, то и с нас ще стане същото.
към текста >>

Това е дълбокото разбиране на новата култура.
И ако някой отвори и възприеме закона на Любовта, който трябва да обхване целия живот, целия социален строй, ще се дойде до освобождението. Жените трябва да се откажат да раждат престъпници. И мъжете трябва да се откажат да хранят престъпници. Не давайте на всяка престъпна мисъл, която ви е обсебила, никаква храна. Не давайте храна на нечистите желания и постъпки. Това е дълбокото разбиране на новата култура. Любовта е една магическа сила. която може да ви освободи за един ден. Това, което става в хиляди години, вий можете да го направите за един ден. Мигновено всички вие можете да се измените чрез любовта, и цялото небе би слязло на земята. Но вие преди това трябва да изхвърлите калта от душите си.
към текста >>

Защо да не приложим метода, когото Христос преди 2,000 години възвести?
Е добре, осигуриха ли се народите и държавите? Живеят ли в мир и безопасност? Фактите красноречиво говорят, за да има нужда далеч да се търси истината. Всички народи и държави живеят в непрекъснат страх едни от други и наместо мир и благоденствие, цари война и мизерия. След като сме опитали в продължение на толкова хиляди години метода на насилието и свещения егоизъм и нямаме никакви положителни резултати, защо да не направим един последен опит? Защо да не приложим метода, когото Христос преди 2,000 години възвести? Метода на зачитане чуждите интереси, на готовност за братско разбирателство, метода на Любовта? К. Въжаров (продължение от бр. 42) Из кой път? Съвременната цивилизация е поставена на голямо изпитание. Животът на човечеството днес се развива под знака на една тежка икономическа и морална криза.
към текста >>

97. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние трябва да имаме едно ново разбиране и трябва да проучим най-първо защо злото съществува в света, защо е необходимо да съществува този ред и порядък на нещата.
Да познаеш истината — това значи да си окултист. След като човек познае Истината, той нито е материалист, нито е идеалист. Както пеперудата е излязла из гъсеницата, така и добрия човек е излязъл от лошия — това са фази в процеса на развитието. А сега вие казвате: да премахнем лошите хора, за да се оправи света. Като премахнете тех, ще премахнете и себе си. Ние трябва да имаме едно ново разбиране и трябва да проучим най-първо защо злото съществува в света, защо е необходимо да съществува този ред и порядък на нещата. Нещастието не е в това че съществува злото. То е едно благо за онзи, който знае. а нещастие за онзи, който не знае. Колелото на една машина а благо за фабриканта, но ако едно дете си тури пръста под колелото, то ще е едно нещастие за него. Това дете не трябва да влиза във фабриката да бута колелата.
към текста >>

Христос когато дойде в света, той дойде най-първо да ни научи как да мислим правилно, как да чувстваме правилно и как да действаме правилно, не само в един момент, но във всички моменти.
Всичко се плаща — нищо не можем да избегнем. Туй е което индусите наричат закон за кармата. И при смъртта си човек не се освобождава от дълговете си; като умре човек, това е един специфичен сън, в който той си почива. През време на този сън той няма да мисли че има земане-даване — съвършено е свободен. Но понеже този сън няма да трае през цялата вечност, ще спи най много 45 години и като се събуди всички наоколо му които имат да вземат, започват да си търсят своето. Христос когато дойде в света, той дойде най-първо да ни научи как да мислим правилно, как да чувстваме правилно и как да действаме правилно, не само в един момент, но във всички моменти. Този правилен ход на нашите мисли, чувства и постъпки се определя от хармоничното съотношение на силите в човека. Когато всички сили са в равновесие и действат правилно, човек усеща една приятност в цялото си същество. Това е нормата. Ако ти само допуснеш мисълта, че това състояние може да се измени, ти нарушаваш равновесието. И тези мисли, които ни хрумват, те идат най вече от външния свят, света който е около нас.
към текста >>

Страданието е само известна опитност и иде от неразбиране реда в природата.
И хората на новото трябва да знаят магията на човешката мисъл. Всеки трябва да създаде в себе си една нова мисъл — да даде нещо от себе си, а не да гледа каквото има да вземе. И когато давате, трябва да имате идеята да давате с любов. Защото любовта е основата на душата. Хората не са родени да страдат, а да живеят, да се учат и да се самоусъвършенстват. Страданието е само известна опитност и иде от неразбиране реда в природата. Требва да се освободите от мислите на хилядите поколения, които криво са мислили; също трябва да се освободите и от вашите криви мисли от през вековете. Напр. обичате да се карате — един астролог ще ви каже че сте под влиянието на Марс. Имате друг човек с достойнство — той е под влиянието на Юпитер. Имате някой, който обича жените и удоволствията — той е под Венера. Друг е търговец — той е под Меркурий; има някой които само фантазират — те са под влиянието на Луната; има други пък които са весели жизнерадостни, бодри — те са под влиянието на слънцето.
към текста >>

98. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има факти, които показват че Христос е учил своите ученици на закона за прераждането.
Ние бихме възразили: „Това е невъзможно. Пролетта винаги идва. Тя е един природен закон". Точно тъй естествено е и за човека да се върне пак на земята в новата пролет на своя живот. Прераждането е било учено дълго преди християнската религия, но дошло време, когато напредъка на човечеството зависел от неговите усилия в материалната област на живота и поради това тази истина била скрита от масите, за да не им отвлича вниманието в духовното, отвъдното, а е била тайно предавана на малцина- които са били достатъчно напреднали за да я получат. Има факти, които показват че Христос е учил своите ученици на закона за прераждането. Това се вижда от отговора му, на зададения му от учениците му въпрос за пророк Илия. Той отговорил, че Илия вече дойде, но евреите сторили с него каквото си искали. И тогава, казва се в Евангелието, учениците разбраха че думите му се отнасят за Йоана Кръстителя. Значи, пророк Илия се е преродил като Йоан Кръстител в началото на християнската ера. Прераждането се подразбира и във въпроса на учениците за слепородения, питайки Исуса, дали поради свой грях (извършен в някой минал живот) или поради греха на родителите си този човек се е родил сляп.
към текста >>

И съвременните хора страдат от неразбиране на Истината.
Реалността има отношение към настоящето — тя винаги пребъдва в настоящето. Когато говорим за Истината, подразбираме реалността. И всеки, който иска да се развива и да прогресира, трябва да разбира Истината. Истината е едно условие за растенето. Ако се откажем от нея, ще осакатим себе си и своите ближни, — затова трябва до говорим Истината. И съвременните хора страдат от неразбиране на Истината. Източните народи развиха и издигнаха мощни култури, добраха се до великото знание, но те не можаха да разберат вътрешния смисъл на знанието, затова не можаха да го използват и трябваше постепенно да отстъпят мястото си на Запада. Те бяха се добрали до окултното знание, но се възгордяха и в тях се роди егоизма — забравиха да служат със знанието си за освобождението и издигането на човека и човечеството, което е истинското предназначение и смисъла на знанието, а се интересуваха само от личното си усъвършенстване. А това вече отбеляза един застой в тяхното развитие. Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянка на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода.
към текста >>

В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда Христос вътре в теб, — това е новия човек.
Те живеят сега само с миналото, а миналото е сянка на Реалността, но не и самата Реалност. Реалността има три качества: тя носи живот, светлина и свобода. Реално е само това, с което в даден момент разполагаме, а не това, с което ще разполагаме в бъдеще, или това, с което сме разполагали в миналото. Реалността, това е настоящето, туй, което никой не може да ни го вземе, и с което всякога можем да разполагаме. Това е Божествената реалност, с която ние можем да оперираме Тази реалност е вътре в човека, това е човешкия „Аз". В момента, когато съзнаваш че си „аз", тогаз се ражда Христос вътре в теб, — това е новия човек. Сега мислят, че душата е нещо вън от човека. Всяко нещо, което с вън от човека, не е реално по отношение на човешкото битие. Реалността има сянка, която се изменя паралелно с вътрешните промени, които стават в самата реалност. Така, външните форми и белези са в зависимост от проявата на силите, които действат вътре. Напр. буйните и дълги коси показват много и изобилни чувства и жизнена енергия.
към текста >>

И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата.
В него вземат участие умът и сърцето, това са негови слуги. Това което спасява и въздига човека, това е неговия „аз" роден в неговата душа — а външните отношения между мъжете и жените са временни отношения които имат стойност на условия. Ако човек няма брак в себе си, между душата и духът външния брак е само залъгалка. Когото се роди „азът“, живота на човека се осмисля, и той съзнава че има нещо за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. И всеки трябва да зачита „аза" роден в една душа, в противен случай ти се излагаш на страдание, и ще изчезнеш от лицето но земята, защото бъдещето принадлежи на това дете. И когато Христос казва „ако не се родите изново", разбира раждането на „аза", на туй Божественото в душата. Раждането на това божествено дете в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство и постъпка — това ще е нещо велико и мощно, и човек при него е готов на всяка разумна жертва за общото благо, той разбира смисъла на Любовта и взаимопомощта. Всеки ще познае своя възлюблен само във време на изпитание, когато слезе в кладенеца на живота и няма кой да му помогне; и който му помогне той е неговия възлюблен и ближен, това е онзи ближен на когото можеш да разчиташ, той е човека който е родил „аза" в себе си. В тази смисъл всеки трябва да стане майка да роди божественото дете в себе си, за да може да даде ход на любовта. Когато мъжкия принцип (духът) и женския принцип се съединят в едно, както са били първоначално, само тогаз може да се роди „азът". Той е израз на онова което се крие в бащата (духът) и майката (душата).
към текста >>

У читателя на тези стихове се събужда дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота.
В стихотворението „Царвули" се загатва за висшата правда, която царува в света. В „Ангели" се въздига селянина, човека на труда, който е чист, непокварен, с дълбоки заложби, които чакат своето разработване, човек който общува през целия си живот с природата: в интимни връзки е с живота не слънчевите лъчи, цветята, птичките, потоците и планините. Каква дълбока идея в преносен и буквален смисъл е скрита в стихотворението „Ябълка"! Изобщо казано, стихотворенията на Олга Славчева в тази нова сбирка вливат а читателя жизнерадост, вяра в чистото, в светлината, в правдата и будят у него стремеж да бъде по-добър, по-любвеобилен. Тая сбирка ражда в човека нови идеи, нови импулси. У читателя на тези стихове се събужда дълбоко вътрешно разбиране на великия смисъл на живота: тези стихове му помагат да почувства че животът е изтъкан от радост, светлина и красота. С една дума тези стихове са в духа на новото. Днес човечеството за да тръгне по пътя на освобождението, има нужда от нова поезия, нова живопис, нова музика, които ще изразят идеалите и копнежите на новия човек, който се ражда на земята. Б. Б-в (Боян Боев) Паневропа и обединението на Южните Славяни, цена 10 лв. Доставя се от автора: Д-р Н. Ханджиев, Окръжния съд, Бургас.
към текста >>

99. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Христос възкресе!
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46 1 Май 1932 год. В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели. Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Христос възкресе! Търсете истинската светлина! (К. Сугарев) Преглед на общественият живот У нас В чужбина Из един катехизис (Г. Тахчиев) Словото на Учителя. Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год.
към текста >>

Ч.) Вести Нови книги Христос възкресе!
(К. Сугарев) Преглед на общественият живот У нас В чужбина Из един катехизис (Г. Тахчиев) Словото на Учителя. Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София.) Нова ориентировка на официалната наука (Ш.) Новият път (Т. Ч.) Вести Нови книги Христос възкресе! Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно!
към текста >>

Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение.
Новото време. (Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София.) Нова ориентировка на официалната наука (Ш.) Новият път (Т. Ч.) Вести Нови книги Христос възкресе! Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно! Христос възкресе!... Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството.
към текста >>

Христос възкресе!...
Всред тъмната нощ на човечеството, близо преди 2000 години, грейна ослепителна светлина, за до ни избави от преградките на мрака и да ни покаже правия път към нов живот. Бог прати най-скъпоценното си съкровище, светлината но Своя Дух — Христос, за да ни спаси от греха и да ни донесе пълно освобождение. Обаче свещениците и владиците на ония времена, считащи се за единствени представители на Бога но земята, не останаха доволни от тази светлина и черпейки сила от връзките си с грубата земна власт, успяха да разпънат на кръста нейния носител! Умря на кръста, поруган и измъчен Божия пратеник, и с това доказа, че тия, които се мислеха за служители на Бога, бяха в същност служители ма дявола и носители на тъмнината. Но неговите убийци се лъжеха, че като умъртвят тялото му, ще унищожат и неговия Дух. Напразно! Христос възкресе!... Неговият дух, оросен от благодатта на страданието, се издигна хиляди пъти по-мощен вън от земната обвивка, с която за кратко време бе свързан, и разпери криле над човечеството. Неговото живо слово пламна в хиляди сърца. Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод. Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител. Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги!
към текста >>

след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба.
Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите". Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес. след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба. Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи. така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно.
към текста >>

Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи.
Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес. след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба. Но, както преди 2000 години Христос възкръсна, заживя отново в сърцата на хиляди свои последователи. така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно. като един непрестанен извор и никога не може да се унищожи.
към текста >>

Христос е Дух.
така и днес злото не може да победи доброто. Всички средства са изпитани, и всички си остават безрезултатни. Доброто винаги побеждава! То е вечно. като един непрестанен извор и никога не може да се унищожи. Христос е Дух. а не тяло, и затова не може да бъде разпънат и умъртвен. Този Дух. изпълва всичко. Той прониква всичко. Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен.
към текста >>

Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко!
а не тяло, и затова не може да бъде разпънат и умъртвен. Този Дух. изпълва всичко. Той прониква всичко. Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен. Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко! Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент. Христос възкресе! Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда.
към текста >>

Христос възкресе!
Той е и в нас и вън от нас и чака да бъде проявен. Христос е в нашите души, но ние сме Го погребали тъй-дълбоко! Напразна ще бъде радостта ни от светлия спомен в празника на неговото възкресение, ако ние не правим усилие да махнем надгробната плоча, с която Той е закрит в нашата душа. Напразни ще са обичайните радостни възклицания, ако ние продължаваме да Го разпъваме всеки ден с постъпките си. Напразно ще повтаряме неговите думи за любов и милосърдие, докато още точим ножа, за да го забием в гърба на брата си при първия удобен момент. Христос възкресе! Тия думи са пълни с живот, с вяра и надежда. В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога. Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби.
към текста >>

Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта.
В тях ние чувстваме безграничната Любов на Бога. Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби. че и нашата душа един ден ще бъде озарена от светлината на възкресението. Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта. Христос възкресе! Нека Той възкръсне във всяка човешка душа! Търсете истинската светлина! Когато морякът се впусне по морската шир със своя кораб към някое далечно пристанище, той носи със себе си компас и следи непрестанно светлината на фаровете, за да не изгуби пътя или да не се блъсне в някоя скала; когато шофьорът пътува нощем с автомобила, той запалва фаровете; когато рудокопачът влиза а рудника, за да вади съкровищата, които природата е скрила в своите недра, той взима ламбичка: когато писателят иска да пише, нужна му е светлина. Изобщо всичко, за да може да се прояви, търси и си служи със светлината.
към текста >>

Христос възкресе!
Който възкресява всичко „мъртво“ и дава нов живот на всичко, което го загуби. Те ни говорят че и ние няма да бъдем изоставени да загинем в тъмнината на незнанието и греха, че е невъзможно да бъдем забравени от Този. който вечно ни люби. че и нашата душа един ден ще бъде озарена от светлината на възкресението. Те ни подтикват да правим усилия, да удвояваме досегашните си такива, за борба с низшите сили на нашата природа, да ги овладеем и победим, за да отмахнем камъка над погребания в душата ни Христос и да възкръснем в светлината на новия живот, победили греха и смъртта. Христос възкресе! Нека Той възкръсне във всяка човешка душа! Търсете истинската светлина! Когато морякът се впусне по морската шир със своя кораб към някое далечно пристанище, той носи със себе си компас и следи непрестанно светлината на фаровете, за да не изгуби пътя или да не се блъсне в някоя скала; когато шофьорът пътува нощем с автомобила, той запалва фаровете; когато рудокопачът влиза а рудника, за да вади съкровищата, които природата е скрила в своите недра, той взима ламбичка: когато писателят иска да пише, нужна му е светлина. Изобщо всичко, за да може да се прояви, търси и си служи със светлината. И като най-могъщ източник на светлина, това е величествения фар на небето — слънцето.
към текста >>

А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта.
Но, надзърнете, погледнете и във висшата среда, в духовния елит. Там вие ще видите лукс, мода. външен блясък, изтънчени маниери на културност и доброта, зад които, обаче, се крие духовна нищета, вътрешна празнота и липса на истинска светлина. Вие ще видите големи сановници, книжници, законници, жреци на Аполона, на Темида, на Христа, уж, но живеят и служат на дело на Аримана, на Бакхуса, на Марса, т. е. лишени са от истинската духовна светлина, макар да носят големи титли, звания и високи постове. А туй се дължи на незачитането на онова духовно слънце — Христос, чиито лъчи са изтъкани от есенцията на животворния елексир — любовта. И ето. всред този век на голяма „култура“, на небивал ръст на наука, изкуство и техника, има още такъв мрак, който създава всичките безумия и нещастия в света. Днешният човек, човекът на ХХ-ия век, век на голямата европейска култура, е все още звяр, подобно на своя прадед, що е живял из хралупите. Че каква разлика има между един културен българин, сърбин, германец, французин, англичанин и пр., който с револвер, пушка. Бомба или нож убива своя брат.
към текста >>

А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос.
Безспорно, има известна разлика в степента на духовното развитие между първобитния човек и днешния културен европеец. Аз не ще отрека еволюцията в развитието на живота и формите в природата, обаче искам да изтъкна онзи парадокс, онова очебийно противоречие, което съществува в съвременния обществен живот: от една страна голям научен напредък, голяма култура уж, а от друга страна големи социални неправди, конфликти, мизерия, жестокости и пр. И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите. Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога!
към текста >>

А Христос.
И, изхождайки от тези живи факти, искам да изтъкна че има нещо, което липсва на съвременния свят, и което е причината за кризата в социалния живот на народите. Туй нещо, което липсва на днешния човек, е истинската светлина за смисъла и целите на човешкия живот. Всеки търси щастието само за себе си, по пътя на егоизма, на борбата и насилието. А това се дължи на пренебрежение светлината на духовното слънце — Христос. „Аз съм виделината на Света“, каза Той. А Христос. това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина.
към текста >>

За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи.
това е емблемата на любовта, на истината, на доброто, на правдата, на хармонията и красотата. С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта.
към текста >>

И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта.
С една реч, ние трябва да отвалим от душата и сърцето тежката плоча на егоизма, за да ни огреят лъчите на истинската духовна светлина, за да се пробудят и израснат семената на доброто. Трябва да пуснем лъчите на висшата истина и доброто, за да се пробуди в нас съзнанието за всеединството на всичко, за да бликнат силите на любовта към ближния и към Бога! Кой търси днес тази светлина? — Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир.
към текста >>

А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос.
— Малцина. За мнозинството Христос е само един митичен Бог, само една легендарна личност, без голямо значение за нашия индивидуален и социален животи. И затуй човек днес се лута из лабиринта на противоречията, защото е изпуснал нишката, която даде Христос — любовта. И тъй. светлина и повече светлина! А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители.
към текста >>

А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители.
А тази светлина не могат да дадат нито науката, нито философията, нито изкуството, ако в нас не се роди великото духовно слънце — Христос. т. е.да заживеем по закона на Истината и Любовта. Ние трябва да разберем вече, че само любовта и доброто са истинските основи, върху които трябва да градим своя живот, ако искане да осъществим идеала за щастие и мир. Иначе щастието ще бяга подобно на миражите в пустинята и човек ще живее само с копнеж по него, без да може де го постигне. За да проникне в душата ни доброто, трябва духовното слънце да ни грее. А това е Христос, чиито лъчи се разнасят чрез мировите Учители. Да отворим душите си за тях, истинските носители на Христовото учение, защото: „Който не приеме вас, не приема Мен, и който приеме вас. Мен приема“. К. Сугарев Преглед на общественият живот У нас Наскоро ще стане година откак имане ново правителство, посрещнато с големи надежди от широките народни маси за облекчение на кризата и за подпомагане на изнемогващите стопански съсловия, обаче днес не можем каза, че име голяма промяна. Наистина, строгостта и бруталността на миналия режим са донякъде смекчени, и днес може много по-свободно да се диша в това отношение, но стопанското положение, кризата, немотията и безпаричието са същите. Вярно е също, че не може да се изисква от едно правителство, в което, така или иначе, се борят разнородни сили, да извърши чудеса, да направи гениални реформи, които да дадат мощен тласък на икономическия ни и духовен живот, но не може да не се отбележи, че бавността, нерешителността, страхливостта, бихме казали, с които се действа при реализирането на обещаните реформи, са извънредно големи и говорят ясно за отсъствието на единна воля.
към текста >>

Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания.
Сега вие живеете с теориите на вашия дядо и прадядо. Например кой от вас не мечтае да бъде милионер, а умира сиромах. Кой не мечтае да бъде писател, поет и пр., а умира обикновен човек. Някои искат да бъдат много близко до Христа. Хубаво, можеш да бъдеш, но като идеш при Него, кръст ще има. Христос не отиде по гладък път, но по пътя на много страдания. Казвате, че ще умрете. Но след като умрете, ще видите, че пак ще имате съзнание Има един живот, в който човек никога не остарява, един живот на вечна промяна. Когато отидеш при един извор, този извор не е същия, тази вода, която тече сега, не е същата, която е текла преди една секунда. Всичко е ново. Това е вода, която вечно изтича.
към текста >>

Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане“.
пред вратата на нашите дни е новата култура, която ще бъде много по-висока от днешната. Тя ще представлява велик подем на човешкия дух. Някои питат: „Има ли прераждане? " — Ако искаш да прогресираш — има. искаш ли до стоиш на едно място в леността — няма. Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане“. Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане". Прераждането трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността на Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот. Съгрешил си в един живот. тялото ти е съсипано от разни болести. Умираш, и спираш еволюцията си.
към текста >>

Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане".
Тя ще представлява велик подем на човешкия дух. Някои питат: „Има ли прераждане? " — Ако искаш да прогресираш — има. искаш ли до стоиш на едно място в леността — няма. Хората гледат съвсем повърхностно на този закон за прераждането и казват: „Напразно е умрял Христос, ако има прераждане“. Но, по същия начин, ние можем да кажем: „Напразно е умрял Христос, ако няма прераждане". Прераждането трябва да бъде разбрано правилно: то ни показва любвеобилността на Бога, който иска да ни избави от всички трудни условия, да ни подари нов живот. Съгрешил си в един живот. тялото ти е съсипано от разни болести. Умираш, и спираш еволюцията си. В горния свят не можеш да еволюираш, там условията са други.
към текста >>

Нова ориентировка на официалната наука На последното заседание на Британското общество на науките, председателят генерал Смитс е държал голяма реч относно новото разбиране на вселената, като е представил, картината на това.
Казва Данаил: „В последно време“, т. е. в това време, когато тая истина ще озари сърцата на хората и ще дойде любовта — в тая светлина ще разберем живота, ще разберем, че в него има нещо съществено, не привидно, към което всички трябва да се стремим и да го намерим. Всички трябва ла участваме в това благо и да бъдем доволни. Из беседата, държана от Учителя на 6 март 1932 год. в София. Нова ориентировка на официалната наука На последното заседание на Британското общество на науките, председателят генерал Смитс е държал голяма реч относно новото разбиране на вселената, като е представил, картината на това. как изглежда днес вселената от гледището на най-новите физически, биологически и морални науки. Минаха времената, когато философията се считаше за система, превъзхождаща науката по дълбочина на предмета си и по това. че тя боравеше с въпроси, които бяха недостъпни на науката. Науката постепенно разшири своя обсег и систематизира похватите си до там, че тези предимства на философията почти изчезнаха и даже наука и философия се сляха за да заработят днес заедно, както е било едно време в Египет и Индия. Днес всяка наука има свои елементи от философия, и всяка философия — такива из областта на науката.
към текста >>

И ако това още не е станало, то е защото светът има сега по-важна работа, било с уреждането на кризата, било с войните, но нека вярваме, че както времето на Галилей роди новото разбиране за вселената и неговото мнение се инкорпорира в учебниците, тъй и сега, когато науката е отбелязала вече тъй много нови постижения, старото вярване ще бъде заличено от учебниците и заменено с новото. Ш.
Духът е деен и организиращ фактор в природата, който непрекъснато работи върху съзиждането на нови модели-форми-тела и идеи. Издигайки се все по-високо и по- високо от средата на слепите рефлекси, Духът в своето творческо нагорно шествие, се превръща у човека в способност да се самосъзнаваме. Това положение е много старо в Индия, дето санскритският термин за самосъзнанието е „Аханхара“. В края на краищата новият мироглед на днешната наука се свежда към приемането, че вселената не се състои от материя, а от форми и степени на организирано Битие или Дух — съзнание „Аханхара“. Още след свършването на войната френското сериозно списание „Ревю де дьо Монд“ изказа мнението си, че е вече време да се преправят учебниците на гимназиите и университета, като се изоставят веднъж- за винаги погрешните възгледи относно вселената и човека. И ако това още не е станало, то е защото светът има сега по-важна работа, било с уреждането на кризата, било с войните, но нека вярваме, че както времето на Галилей роди новото разбиране за вселената и неговото мнение се инкорпорира в учебниците, тъй и сега, когато науката е отбелязала вече тъй много нови постижения, старото вярване ще бъде заличено от учебниците и заменено с новото. Ш. Новият път Съдейки по името християни, което мнозинството днешни хора носят, ние бихме дошли до убеждението че тия хора наистина са приели учението на Христа и живеят с него. И тогава не ни остава нищо друго, освен да изпаднем в пълно отчаяние, знаейки, че щом и това светло учение, завещано ни от най-съвършения човек, не ни е довело до нещо добро, до щастие и свобода в живота, тогава никое друго учение и нищо не би могло да ни помогне. да облекчи нашето тежко положение. да ни зарадва и утеши. Обаче, като се вгледаме в постъпките и делата на хората, носещи името християни, като преценим целият им живот, тогава ние виждаме, че те все още вървят по старите пътища и че нямат нищо Христово в себе си, освен името.
към текста >>

Новият път, който Христос откри и по който призовава нещастното човечество, си остава и до сега неизпитан и неизползуван.
Новият път Съдейки по името християни, което мнозинството днешни хора носят, ние бихме дошли до убеждението че тия хора наистина са приели учението на Христа и живеят с него. И тогава не ни остава нищо друго, освен да изпаднем в пълно отчаяние, знаейки, че щом и това светло учение, завещано ни от най-съвършения човек, не ни е довело до нещо добро, до щастие и свобода в живота, тогава никое друго учение и нищо не би могло да ни помогне. да облекчи нашето тежко положение. да ни зарадва и утеши. Обаче, като се вгледаме в постъпките и делата на хората, носещи името християни, като преценим целият им живот, тогава ние виждаме, че те все още вървят по старите пътища и че нямат нищо Христово в себе си, освен името. Новият път, който Христос откри и по който призовава нещастното човечество, си остава и до сега неизпитан и неизползуван. Това е пътя на любовта и взаимопомощта. Това е спасителният път, където обърканото, залутано всред мрак и нещастие човечество би могло да се оправи, би могло да намери тъй дълго диреното и тъй жадувано щастие и свобода. Затова е съвършено нов тоя път, открит от Христа, защото хората, тръгнали по него, се възраждат. обновяват се, стават по-съвършени и добри и, вместо лошите отношения. вместо враждата, омразата.
към текста >>

Такъв е новият път, по който Христос ни призова.
Хората се сближават и свързват чрез любовта и се чувстват мили и скъпи един за друг. Всички хоро живеят. едни за други, а не едни против други, както е по старите пътища. Всеки отделен човек се труди да осигури щастието на другите, и всички тия други човки и се отдават на труд и грижи. за да осигурят щастието на всеки отделен човек, знаейки, че по тоя начин най-добре гарантират своето лично щастие. Такъв е новият път, по който Христос ни призова. И това е едничкият спасителен път. Остава ни само да се спрем, да се опомним, да изоставим старите пътища и да се устремим по новият, който е път на обнова и възраждане, път на любов и взаимопомощ. А тръгнем ли по новият път, тогава и цялото това лошо положение, което тъй ужасно ни мъчи и което ни се вижда безизходно, ще се измени и подобри. Ще изчезне алчността за богатства и власт, защото всеки тогава ще има онова, което е по-важно и нужно за живота: любов към всички и любовта на всички; ще замрат лошите чувства, които карат хората да се измамват и насилват едни други, да се въоръжават и да се хвърлят във войни и революции, защото всеки тогава ще има всичко нужно за живота, защото всички ще бъдат щастливи и доволни на земята. Тогава първи и най велики ще бъдат ония, които повече обичат и повече служат на другите, а най-малки и последни тия, които най малко обичат и жалеят само другите да им бъдат слуги.
към текста >>

100. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 48 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят.
Вслушайте се в нуждите на нашия стопански живот и направете това, което отдавна трябваше да бъде направено: отворете границите откъм Съветска Русия за свободната размяна на стоките. Словото на Учителя От смърт в живот Във великия Божествен живот всичко е постижимо. Въпроса е само за времето. Там. където има живот, всичко е постижимо. Но човек трябва да разбира, че за всяко нещо си има определено време. От неразбиране на този закон се създават всички дисхармонии и противоречия в нашия свят. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Бог му казва; „Няма да ядеш от това дърво. То е дървото на познание доброто и злото. Няма да ядеш докато аз не ти позволя и не ти покажа как да ядеш плодовете на това дърво“. Той трябваше да слуша и търпи.
към текста >>

Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят.
В същност, света е един, но нашите сетива го разделят на видим и невидим. Това са области в природата, в които има различно отношение на енергиите. Силата на човека седи в мозъка му, а живота му седи в сърцето. И затова трябва да се заемем да освободим нашия живот. Знанието нищо няма да ни ползва, ако не можем да освободим и придобием живота си. Христос казва: „Затова дойдох, за да им дам живот преизобилно" — и да научи хората как да живеят. За това се иска цяла наука. Специфични методи и начини име. Цялата природа — растения, минерали, животни и всички елементи са тясно свързани с човека и крият вечните сили, с които той трябва да работи. Сега използват силите на природата само за механични цели. В природата са скрити големи съкровища за нас.
към текста >>

А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот.
Тя трябва да ни даде законите и методите как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва до ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото. между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне.
към текста >>

Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос.
Да се обърнем към онова недалечно време, когато се разнесе гласът на Толстой. Докато той вървеше по старите пътища, докато той се задоволяваше със старите, езически разбирания за живота, до тогава всички го величаеха като голям писатели, като гений. Обаче щом тоя гений, измъчен от старото, гнилото, отживялото, подири новото, разумното и, изпод църковните обреди и суеверия, изнесе пред света чистото Христово учение, тогава всички се отвърнаха от него и го нарекоха объркан, обезумял старец. Не е ли същото сега и с Дънов? Той не проповядва свое учение, а дава само нови методи за прилагане Христовото учение в живота. Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи. Драги брат, живея с мисълта, желанието и вярата — да со „объркам“. Колкото по скоро, толкова по-добре. Желая и цял свят да се обърка И, вярвам, това ще стане. Христос още преди две хиляди години е турил мощно начало на това „объркване“.
към текста >>

Христос още преди две хиляди години е турил мощно начало на това „объркване“.
Чрез своите беседи той проповядва същата любов — любов към Бога, любов към хората, любов към всички и всичко, която проповядваше Христос: той насочва и ръководи своите ученици по същия път — път към съвършенство, път към възраждане и обнова, по който зовеше Христос. Това е очевидно за всички, които поне малко са си създали труд до го опознаят, да прочетат или изслушат внимателно поне една от неговите беседи. Драги брат, живея с мисълта, желанието и вярата — да со „объркам“. Колкото по скоро, толкова по-добре. Желая и цял свят да се обърка И, вярвам, това ще стане. Христос още преди две хиляди години е турил мощно начало на това „объркване“. Може да се минат още две хиляди години, но хората що се „объркат" — в това вярвам аз, мили брат. И тая вяра ми дава сили да работя. Т. Ч. Възкресение от мъртвите Между днешните хора съществува голям спор по въпроса за възкресението на Лазаря и други чудеса, които е правил Исус, според Евангелието. Едни казват, че възкресението на тялото е възможно, други пък, обратно, твърдят че това е нещо невъзможно.
към текста >>

За това възкресение говори Христос и него Той е практикувал!
Той постоянно възкръсва, като облича, пререждайки се, все нови и нови тела за да черпи все нови и нови опитности. Смисъла, обаче, на евангелското възкресение е друг. Това е духовното възкресение, освобождаването на човешката душа от гнета на тъмнината, на злото. Това е скъсването веригите на заблуждението, на егоизма и греха в които е окован човек. Това е изгряването на слънцето на любовта, мъдростта и истината в човешката душа. За това възкресение говори Христос и него Той е практикувал! Защото, каква нужда има свободния дух. захвърлил веригите на плътта, от купищата разлагаща се материя на неговото захвърлено вече тяло? Явно е, че евангелското възкресение е духовен, а не физически процес. За да се види, че и Учителя на Бялото Братство има силата да възкресява духовно мъртвите днес хора, ние даваме следните, извадки от писмото на един затворкик: „Тук в затвора има десетина души, които са прочели беседите на Учителя и още няколко окултни книжки, които имам на разположение благодарение на г. С-в, който ги е набавил и ги остави при излизането си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.56307911872864