Търсене в текстове за 'Път на Истината'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списание нова светлина 3-та година Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896 - Списание 'Нова светлина' 1892 до 1896

"Нова светлина или тълкуване тайните явления в природата"

Бургас печатница Българско знаме - Сливен.

издавани I до V година по 12 книжки годишно издавани от 15 апр. 1891г.

Продължава под името Виделина N31

V година излиза заедно с 3 на "Здравословие или запазване здравието и лекуване на болестите по най-безвреден начин" N48 под името "Нова светлина и здравословие", като двете издания формално се сливат, но запазват самостоятелността си и имат своя отделна номерация.

От III година излиза в Сливен.

Списание "Нова светлина" 3-та година издавано от 15.04.1893г.

2. Обща информация Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910

Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович .

ВИДЕЛИНА : Месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето ; Д-р Георги Вълков Миркович .

Продължение на НОВА СМЕТЛИВА.

4570, чиято годишна номерация продължава в първите 3 книжки.

Месечно списание за духознание ; III 4 - 5 кор. подзагл.

Приложение към I книгата на Рене Кейле.

Откровение над откровението.

Списание за спиритизъм, посветено на тълкуване '' тайните явления в природата ''.

Имена, за които става дума: Миркович, Георги Вълков - основател; Бъчваров, Тодор И.

Народна библиотека - Пловдив: Сигн.

Регионална библиотека - Велико Търново: Сигн.

3. Виделината - година 3 книга 4 и 5 Списание “Виделина“ 1902 - 1910 - Списание “Виделина“ 1902 - 1910

Списание Виделинат - година 3 - Книга 4 и 5 Category: Списание “Виделина“ 1902 - 1905

4. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На запад има вече обширна окултна литература.

Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр.

Трудолюбиви западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците.

Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически.

Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота.

Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора.

И в България от години насам се говори за окултизъм.

И у нас думата окултизъм се свързва с редица предразсъдъци и суеверия.

Окултизмът е знание за неща, необикновени за сегашното обикновено разбиране.

И както известни факти и закони, установени от науката могат да се използват за зло или добро, така могат да се използват за зло или добро известни окултни сили.

И понеже понякога се срещат хора, които злоупотребяват с общото невежество по окултните въпроси, мнозина, без да си дават достатъчно труд да ги проучат по-внимателно, правят прибързани отрицателни заключения за окултизма изобщо.

Целта на нашето списание не е да доказва правдивостта на окултните твърдения на ония, които сами не проявяват интерес към тях.

То няма да се спират и на възраженията на ония, които смятат, че тяхното разбиране на живота е пълно и са готови бързо и категорично да утвърдят или отрекат всяко друго разбиране.

Най-сетне, то няма да изнася окултни въпроси, които могат да намерят другаде по-обстойно и по обширно обяснение.

Той включва всички големи и малки въпроси, които са били и са предмет на наука, философия и религия.

Ето защо, явявайки се за съвременниците като ново учение, окултизмът има допирни точки с всички нови научни, философски, религиозни и социални движения, които колкото и различни да ни се струват са само отделни предвестници на новото цялостно окултно разбиране на живота, което бавно, но сигурно по еволюционна необходимост настъпва.

И всички признават, че днес човечеството преживява обща криза.

Настава като че ли време за преоценка на ценностите.

Някаква празнина се отваря в живота на хората... Но, заедно с това неусетно се заражда копнеж към нещо „друго", към нещо „ново".

Те захващат да стават по-любопитни, по-любознателни.

И то към въпроси, за които до неотдавна се мислеше, че са веднъж за винаги разрешени.

Това според окултизма има дълбоки причини и е предзнаменование за нова епоха в живота на човечеството.

Окултизмът, който поради своята многостранност мъчно може да се подведе под една логична система на нашия сегашен начин на мислене, може и иде да удовлетвори напълно ония, у които се е зародил копнежа и повика към новото.

И само така може да се разбере странния факт, че в окултизма намират смисълът и подтикът и с общото име окултисти се назовават често хора с най-различни темпераменти, интереси, образование, занятие и пр.

Окултизмът има и своя езотерична и мистична страна.

Тия две страни изпъкват особено ясно, когато човек премине от теоретичното изучаване на окултните истини към тяхното практично приложение в живота.

Заживяването с окултните истини днес не е още свойствено на всеки човек.

Затова се изискват вътрешни предразположения добити от миналото.

Пътят към окултното ученичество поема всеки сам доброволно.

Това е вътрешен път, към вътрешно съвършенство.

Път неутъпкан и трънлив.

Път, в който всеки сам твори съдбата си.

Път, в който у тръгналия по него възникват въпроси често непонятни и странни за околните, които може да разреши само с помощта на своя Учител, ако го е намерил.

Вътрешният живот на окултния ученик, който определя външното му държане не може да се изрази с думи.

В пътя на окултното ученичество има и други начини за взаимно разбиране.

Мистичната страна на окултизма може би прилича на религия.

Той е дълбока наука за човека и вселената.

Окултизмът признава опростената до максимум религия, само като едно стъпало към по-висш духовен живот.

Нашето списание ще се стреми да допринесе онова, което може за по-пълното изяснение на въпросите, от разрешението на които зависи обновата и духовното единение между хората.

Без да бъде съперник никому, то присъединява своите усилия, към усилията на ония които работят в тази насока.

5. ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

На окултизма могат да се дадат кратки определения.

Оня, който иска да добие по-пълна и по-вярна представа за окултизма, трябва да прочете поне няколко окултни книги.

Защото окултизмът в неговата цялост е мъчно изложим на съвременен език, като лесно разбираема философска система.

Правени са опити в тая насока.

Тия опити обаче, могат да послужат само като материал, от който четеца, според силите на собствената си мисъл, може да схване и изгради цялото.

Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен.

И определят окултизма като знание за скритите, тайните неща и сили в природата.

Има ли в природата скрити, тайни неща и сили, които не можем непосредствено да наблюдаваме?

– Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме.

В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм.

Според мнозина тия две направления се взаимно изключват.

Материализмът като учение, което изхожда до известна степен от факти, установени от естествознанието, направи редица прибързани обобщения и заключения: че в света съществува само материя, че това което можем да знаем за света е в общи черти вече узнато от науката, че остава само да се проучат някои подробности и пр.

Материализмът предизвиква възражения, на които сам не е в състояние да отговори.

Ние ще забележим тук едно; че наука и материализъм са неща различни.

Опитно установените факти от науката никой не може да оспорва.

Теоретическите обобщения обаче, които ако и да улесняват понякога развитието на научната мисъл, търпят поправки и опровержения.

Това „друго” съставлява предмета на така наречената метафизика и неговото познание може да се постигне само по-чисто умозрителен път.

Материализмът и идеализмът са като че ли двата полюса, между които се движи съвременната човешка мисъл.

И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.

Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено.

Той посочва и начини, по които тия твърдения могат да бъдат проверени.

Официалната наука е изградена от данните, добити с помощта на 5-те човешки физически сетива.

Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност.

Човешкото познание зависи от съвършенството на апаратите, с които си служи.

Окултизмът се явява, следователно, не като някакво умозрително построение, а просто като продължение на обикновеното опитно изследване.

Защото развитието на поменатите сетива зависи от целокупното развитие и „съвършенството на човека".

А изразът „съвършенство на човека" е свързан с ред метафизични и нравствени понятия и норми, които се схващат различно от съвременната религиозна, етична и научна мисъл.

Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия.

Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал.

Реализирането на това висше нравствено съвършенство включва в себе си развитието на поменатите способности.

Те са негово естествено последствие, негов резултати – Както се вижда, крайните домогвания на окултизма не могат да бъдат днес еднакво постижими за всички.

На всекиго той може да помогне да се издигне поне една стъпка по-горе в своето развитие.

Изучаването на окултизма при съвременните условия започва от две страни: теоретична, т.е.

схващане на общите му основни твърдения и практично приложение на изводите от тия твърдения в живота.

И първото необходимо условие за окултното развитие на днешния човек е да се направи живота му по-прост и по- естествен.

В тая насока вече мнозина работят.

Преди да стане човек духовен в окултния смисъл на думата, трябва да стане естествен.

И тая естественост трябва да започне от най-малките, от най-близките и бихме казали дори чисто материалните работи на ежедневния живот: храна, сън, труд, почивка и пр.

Защото духовният живот е продължение на материалния.

Само простият и естествен материален живот може да бъде здрава основа на здрав природен морал.

6. ЗА СВОБОДАТА - Г.Т. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА

Фактите – това са стъпки на Истината.

Природата е проникната от дълбока разумност.

И за да схванем тази разумност, няма защо да се катерим по голите канари на метафизиката – доволно е да спрем поглед на онези малките, дребните неща: цветята, насекомите, семенцата.

И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.

И ще види, че всичко в нея е така разумно, така на място поставено: нищо лишно, нищо случайно.

И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна.

Мигар е малко чудо нашето око, тънкото му и дълбоко устройство?

Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце.

Ти го вземаш в ръка и се занимаваш: кой е научил това растение да поставя крилца на своите семена?

Знае ли то за динамичните свойства на вятъра, та е поверило нему грижата за увековечаване на поколението?

И ако се замисли човек за дребните факти, които всеки ден му се изпречват пред очите, ако започне да наблюдава и проучва формите, в които се разраства животът, ще види, че живата природа пипа с веща и разумна ръка.

Фактите — това са стъпки на Истината.

И тия стъпки са на лице.

Те са живият език на природата, който ние тепърва се учим да разчитаме.

Тя записва и то с трайни знаци всичко, което става.

По тези знаци, по тия белези, стига да знаем да четем, ние ще разбираме какво ни говори тя.

Безпристрастно и строго отбелязва тя всичко, което става, всичко, за което се е похарчило макар и грам от нейната енергия.

Тя изписва и по човека – точно и подробно – образа на онова, което той мисли, чувствува и върши.

И както когато четем някоя книга, ние не виждаме самата мисъл, не чуваме и звучно изказана реч, а разчитаме само ония символи, с които думите са изразени и все пак разбираме, така и когато четем живата книга на човешкото лице.

Стига да можем да разчитаме писмената на природата, ние ще знаем какво крие този човек в себе си.

А това ще ни избави от опасността да съдим на презумица за хора и неща, ще ни избави и от склонността едно да надценяваме, а друго да подценяваме.

Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла?

Или кога видим корените на някое дърво изпоизкривени и гърчави, ние знаем, че сума пречки е трябвало да превъзмогнат те в коравата и гъста почва.

Па и не ни трябва да отиваме много надалеч, за да видим, че природата пише нашия живот по нас.

Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини.

Или вижте жилестата едра ръка на ковача, който всеки ден върти чук.

Защо е наедряла?

Ония органи в човека, които най-деятелно работят най се развиват и укрепват.

Това са най-явните белези, които всеки знае.

А има и други по-тънки и по-скрити знаци и писмена на природата, за чието разгадаване се иска богат вътрешен опит и тънко, разпознаващо око.

Целият свят на форми, достъпен за нашето физично възприемане ни явно говори, че природата пише.

Всяка енергия, каквато и да е тя, на което и стъпало на проява да действува, има способността да твори форми.

Посипем ли ги с прашец и докараме ли ги в трепет, те зазвучават в определен тон, прашецът заиграва и се занарежда по посока на известни линии, и ние добиваме някакъв образ.

Знайно е, че този образ зависи от сума физични условия – строеж на плочката, форма, точките в които е опряна и т.н.

Явно е, че по този образ ние можем да отгадаем дори и условията, при които музикалната енергия се проявява.

И когато казват: „очите са огледало на душата" – това не е само поетичен образ.

Защото ирисът на окото, ако внимателно се наблюдава, търпи непрекъснати промени, макар тънки и едва уловими.

То е като онези чувствителни плочки, в които трептят образите, що образува светлината.

Както в тия плаки и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание.

Днес за днес съществува особена наука за окото.

По цвета и белезите на ириса – резчици, петна – се проследяват болезнените състояния на организма, органите, които са засегнати и т.н.

Ще рече, че окото се явява един от най-верните диагностични апарати.

И това не са голословни твърдения, а факти, които могат да се наблюдават и да се проверяват.

Но в окото се отразяват не само физиологичните промени на организма.

Окултната наука твърди, че в него се отразява мъничката вселена на човека с всички промени, които стават в нея – от мига на раждането до последно издихание.

И не само окото на човека говори живият език на природата, а и целият му организъм.

Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията и сродните им науки изучават този език във връзка с характера на човека.

Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа.

И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и, безосновни, то е защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата.

Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния.

Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас!

Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот?

Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва.

Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.

Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето.

Нашите сетива ни представят и растенията, пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго.

Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота.

Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното...

Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки –намират своето фактично оправдание.

Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка.

И макар че нам са недостъпни засега на това стъпало на развой дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка.

Ключ на тези науки е закона на съответствията.

Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност.

И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената.

В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.

Тези науки тепърва започват да растат.

Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци.

Те излизат из приказните одежди на мита и иносказанието и встъпват в нова фаза на развой.

Наистина езикът им звучи още странно за непривикналото ухо, мъчен е за проумяване и само хора с тънък ум, дълбока интуиция и богат вътрешен опит могат вещо да го разбират.

7. ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свободата е идеал на мнозина, даже на всички съзнателни същества в живота.

Ако спрем малко по-отблизо нашето внимание, ще открием, че усилията на всеки почти индивид са насочени към смъкване веригите на едно ограничение, което спъва неговото свободно проявяване.

Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата.

Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода.

Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях.

Коя е причината, загдето ние, живущите днес в новото време, сред културата на нашия век, който е така щедро надарен с удобства, с разнообразие, да се чувствуваме все роби, все оковани във веригите на ограничението?

Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата.

да прахоса най-разнообразно часовете на своето време, ако има наоколо си почит, той мисли че е свободен, мисли, че е самостоятелен.

Не, това не е фигурата на свободата.

Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм.

Такава свобода никога не е давана на човека и неговата душа не я познава, не вкусва от плодовете ù, защото тя е отнета.

Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода.

Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби.

Насилието, егоизма, страхът са двигателите на голямата световна машина.

Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце.

Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас.

Ние днес познаваме само собствените си мъки и чуждото насилие, а чуждите страдания и нашето насилие ние не познаваме.

Така е днес в нашето време.

Така е във всичките слоеве на нашето общество, във всички нации е така.

Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие.

Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи.

Днес всички, които чувствуват теготата на своя ярем, се мъчат да открият в ближния си причината за своето нещастие.

Всеки вика, протестира за своята свобода и иска да я извоюва, а като средство избира това, което ще направи другия роб.

Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.

Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата?

Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа.

Свободата, тя е още далече от нас, защото онова, което ние наричаме свобода, е робство за другия.

Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.

От всички опити, които човек може да направи, най-добре ще бъде награден оня, при който усилието е насочено навътре в него, оня, при който погрешките в живота се подирят(търсят) в самите нас.

Няма по-красив, по-тържествен момент за човешката душа от тоя мъничък незабелязан миг, когато човек реши да каже на себе си: „Ти няма да вършиш вече насилие, защото искаш да познаеш свободата.”

Кой познава великолепието на това не външно, а дълбоко вътрешно преустройство?

Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим?

това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот.

Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.

Да хванеш кормилото на твоя собствен кораб, да запреш разюзданите свои страсти, които в своя бесен рев са способни да потъпчат най-нежните цветчета в житейската градина, да възправиш високо челото си и да кажеш в своята душа: „Аз съм човек, защото усещам вярната ръка на Оногова, който живее в мене и който ме води сред вълните на широкото море".

Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода.

Няма опит, който да не е възнаграден, няма усилие, което да не вкуси плода, когато то е насочено вътре в самите нас, защото първата крачка към свободата е себевъзпитанието и всички, които вървят по този път, предвкусват за себе си нейното приближаване.

Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже:

Кому са потребни златото и накитите на миналото време?

Защо се луташ с този товар да търсиш загасващото бледо светило на изминалите дни, когато на изток ще възлезе ново слънце, което залива вече с предвестно сияние света.

Хвърли одеждата на твоето лъжливо величие, извезана с окраски, що мамят чуждия взор.

Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите.

Кому са потребни песните на дълго робство когато тихия напев на свободата започва да се чува!

С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен...

Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата.

Едно е необходимо да каже на себе си човек: „Ти не ще вършиш насилие, защото искаш да познаеш свободата" – и да го изпълни.

8. ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА

Въздействието на музиката върху човешкото естество е трояко: физиологично, емоционално и умствено.

Това са три начина, по които човек реагира на получените отвън слухови възприятия и на развилите се в последствие от тях усложнения вътре в него.

Забележително е едно обстоятелство в нервното устройство на човека.

Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява.

С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система.

Този нерв, наричан още и блуждаещ нерв (nervus vagus), поради това, че той се меси в много функции и има различни предназначения – е в рефлекторна връзка със слуховия нерв.

Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.

С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.

От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение.

Знае се, че физиологическите промени, ставащи в дихателната система, определят и насочват емоционалната проява на човека, а тия на мозъчното вещество дават характера и формата на човешката мисъл.

Втората функция на този нерв е обратна на първата.

Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.

Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл.

Във функциите на nervus vagus и във връзката му със слуховите възприятия се крие ключът за разбиране на твърдението, че много болести могат да се лекуват с музика.

Нервният живот у човека е съединителното звено между физическата, материалната му природа с нейната физиология от една страна и психиката му – от друга.

Тия две половини на човешката природа са тясно свързани и са в постоянно взаимодействие.

Физиологическите промени вътре в материалната природа дават повод за психични промени и обратно, едно въздействие от страна на психичната природа може да определи или да видоизмени известен физиологически процес.

А болестите, това са нарушения на правилните отношения между психичната и физичната природа на човека.

И музиката се явява в случая като едно средство за възстановяване на правилното взаимоотношение на тия нейни две страни.

Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да пулсира в хармония с него.

Остава да се познават законите за комбиниране на тоновете така, че в резултат те да дадат ония вибрации, които именно са способни да видоизменят така или иначе нервните течения.

Гняв, злоба, завист, ревност, неприязнени чувства и притеснение притискат гърдите на човека и влияят върху вазомоторната функция на кръвоносната система като се нарушава правилността на дихателния процес и кръвообращението.

Когато такива душевни състояния продължат, стават опасни за здравето на дихателните органи и се явява разположение към гръдни болести, каквито след известен период от време наистина могат да настъпят, предизвикани, както се видя от едно психично състояние вътре в човека.

И лекуването на такива болести цели да направи по-интензивни функциите на дихателната система, за да се възобновят болните части, или малко да се запазят останалите здрави части от заболяване.

Тоновите съчетания в такъв случай трябва да бъдат такива, че те, схванати като слухови възприятия да накарат nervus vagus да рефлектира така, че като последица от неговото възбуждане да се яви едно разширение на гърдите и дробовете, едно опресняване на дихателната система и да причини с това едно по-живо и правилно кръвообращение.

Като естествена последица от това изкуствено засилване на почистването на дихателната система, ще се яви освежаване на чувствения живот на индивида; злобата и ревността ще изчезнат, завистта ще се разтопи и с това ще се улесни по-нататъшното заздравяване на заболелите органи.

Че музиката има отношение към емоционалната природа на човека, това засега е най-ясно, понеже повечето хора преди всичко чувствуват музиката, а после вземат каквито и да са други становища спрямо нея.

А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ.

това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.

Като първи резултат от въздействието на музиката върху умствената природа на човека се явява пробуждането и развитието на въображението.

А въображението е утробата, в която се зачеват всички познания и идеи и в която те изживяват своите първи стадии на оформяване и развитие.

То е най-важното условие, без което умът не може да работи, то е въздухът в умствения живот.

Чрез възприемане на музикалните елементи по време и чрез оживяване и оформяване на тия елементи в пространството посредством въображението, в човека се извикват към дейност много прояви, които ние различаваме като негов умствен живот.

Една музикална композиция в нейното последователно възприемане събужда редица чувства, предизвиква живот на хиляди образи, дава нови идеи, а често пъти спомага за моментни прозрения, защото ритмиката на дадената музика е такава, че тя пропъжда, отстранява пречките, наслояванията по нервните центрове и с това ги прави годни за по-интензивна и по-продуктивна дейност В момента, когато се появи първото чувство или първата мисъл, явява се налице асоциацията, съзнателна или несъзнателна и от този момент тя взима най-живо участие в оформяването на образите и тяхното оживотворяване.

Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията.

Подбудите на асоциацията идат от музикалните форми и тонови съчетания, които се възприемат от слуха и се предават на психиката на човека, след като преминат през неговото подсъзнание, откъдето те довличат със себе си всички представи, усети и навеи, които резонират на съответните тонови съчетания.

И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления.

И от богатството на подсъзнанието с такива елементи, т.е.

от разнообразието и по-голямата пълнота на миналите преживелици и опитности на даден индивид, ще зависи как той ще реагира на известна музикална творба.

Оттук се явява и голямото разнообразие, което намираме при тълкуването на една и съща музикална работа от различни слушатели.

Колкото човек е по-културен, по-интелигентен, колкото е повече издигнат в умствено и сърдечно отношение, толкова по-силно впечатление ще добие той от едно музикално произведение, толкова по-живо ще реагира на него.

Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния.

Затова той ще скучае, когато слуша грандиозните по замисъл при най-нежните и фини моменти на едно Andante, изпълнявано в pianisimo само от лъковите инструменти, които предават мелодията като една нежна, ефирна нишка, развоя на която за да се следи, изисква една значителна култура.

И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.

Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо.

което еднакво се схваща от всички.

Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси.

Един траурен марш не може да радва никого, ако и да бъде различна тъгата и болката, която ще възбуди в отделните слушатели и един жив и подвижен мотив не може да не внесе оживление и жизнерадост във всеки, който го слуша.

И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.

И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.

До известна степен музиката на Бах, Бетховен, Тартини и др.

Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.

Тяхната музика окриля човешката душа и я издига над суетните дребнавости на делничния, банален живот.

При нея човек чувствува нетленното си естество и вярва, че някъде в дълбочината на неговата природа има непроявени сили, скрити възможности и те не ще останат завинаги затаени у него.

Той се сили по-скоро да ги изяви, а това стремление да се изяви скритото вътре в човека, то е, което дава бързината на човешкото развитие.

И онова, за което има да се благодари на великите музиканти е, че те са откъснали от себе си най-ценното, най-възвишеното и благородното и във формата на музика са го предложили в дар на бедното човечество, за да го подтикнат в неговия интелектуален и морален развой.

9. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА

„Вслушайте се в себе си, вгледайте се в безкрайността на пространството и на времето.

Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите".

„И както въздухът, който преминава през дупките на флейтата се различава само според тоновете, които произвежда, тъй също и природата на Великия Дух е една, макар че формите, под които се проявява, са различни".

„...Човек не е направен от един вид атоми и йони, но във всички атоми, които го съставляват, има градации".

„...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".

„Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек".

Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити.

Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни.

Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр.

Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения.

При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части.

Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота.

Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот.

Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството.

Научните данни за нас имат интерес дотолкова, доколкото те могат да изразят в една по-конкретна форма основната идея и доколкото тия моменти от живота са били изучени по експериментален път.

Това са наблюдението, което роди телескопа за безкрайно голямото, и ултрамикроскопа за безкрайно малкото, изчислението, което роди математиката и заключението, което роди философията.

Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен.

Видимите симптоми на живота на живите същества се изразяват в раждане, растене, хранене, дишане, движение и смърт.

Изследванията, както на индивидуалния живот на всяко същество, така и на колективния живот на съществата, показват едни и същи симптоми.

У растителното царство има цели родови форми, родени някога, достигнали своето крайно развитие в една определена форма и след това изчезнали.

Ония гигантски дървета и папрати, живели някога, днес не съществуват в нашата флора.

Даже наблюденията върху различните племена и народи показаха същото явление.

От предисторичния човек днес намираме само черепи и оръдия.

Останалите пък до наши дни диви племена изживяват вече своя залез.

И след няколко века от тях ще останат може би само останки.

Същото става и с отделни народи.

Така се раждат и умират не само народите, но и континентите.

Даже континенти като Атлантида, Лемурия отдавна вече са погребани под студените води на океаните.

И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния път, към което се стреми.

И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси...

Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота.

Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид.

Има само една обнова на енергиите чрез една смяна на формата.

Подобно нещо се намери, както в нисшите тъй и във висшите растения.

Творейки семена – залозите на живота – те бавно умират, преливайки своя живот в живота на поколенията.

Растенията умират по форма, но остават вечни по своята основна проява на живота.

Умирането на една форма създава условие за раждането на нова форма.

И колкото всяка нова форма носи в себе си по-голям жизнен запас, толкова майчината форма губи от своите сили и се движи към смъртта.

Животът на земята се намира в пряма зависимост от съществуванието на слънцето.

Угасне ли то, веднага ще угасне и всеки живот на земята.

И действително, някои учени установиха, че слънцето бавно, но сигурно води към изстиване и не ще се минат много милиони години, когато на небосклона ще се движи един медно червен диск на угасващото слънце.

Нашата земя, пък и други планети, се приближават бавно, незабелязано към него и един ден сблъскването е неминуемо.

И отново ще се откъснат пръстени, отново ще се създадат планети, пак охлаждане, пак условия за живот.

Нека продължим аналогията.

Нашата слънчева система се приближава до друга гаснеща система, същата катастрофа със слънцата, същия импулс за живот.

Смъртта на старата система означава раждането на нова система, на нов живот.

И затова мъдреците на времената казват, че живота не умира, защото единствената вечност във вселената, това е животът.

Ето проблема, който е бил, е и ще бъде вечната загадка за малките ония същества, твърди своенравни, кацнали на една прашинка във вселената, които твърде много желаят да знаят, даже повече отколкото е нужно и които се наричат хора.

Те направиха телескопи, направиха микроскопи, изчисляваха, мислиха и най-после откриха вечната връзка между живота и смъртта, като смяна на формата.

Но животът ли беше формата, или формата е само едно моментно изражение на живота?

Това още не се знае.

То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням.

Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше.

Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха.

Действително трупът беше човешки, но не беше човек.

Най-лесно се правят опити с насекоми.

И ето във Франция учени естественици и ентомолози се заловиха да търсят седалището на живота.

Били направени много типични опити от К.

д-р Манжо от музея по естествена история в Ница.

На много скакалци били извадени всичките вътрешности, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове.

Тогава на други скакалци били отрязани главите.

„Изглеждаше, пише Фламарион, че жертвите на тази важна операция не забелязваха това и продължаваха да скачат.

Някои от тия обезглавени насекоми живели около петнадесет дни.

Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр.

И наблюдавал различните части на насекомото, колко време живеят.

Направени били много подобни опити, но седалището на живота не било намерено.

Знае се, човешкото тяло е образувано от много органи всеки със строго определена функция.

Тия органи са образувани от тъкани, които напълно отговарят на функциите на дадения орган.

Затова костните клетки, например, имат своя особеност, съвсем различна от тая на мускулните клетки, или на друга някоя тъкан.

И по такъв начин, в тялото на човека са се диференцирали различни тъкани, като костна, хрущялна, мускулна, нервна и пр.

При това не всички тъкани еднакво бързо умират.

Установи се, че най-бързо загиват нервните клетки, а най-бавно костните.

По-нататъшните изследвания установиха, че не само парче от известна тъкан може да живее известно време самостойно, но даже и цели органи, отделени от тялото, дълго време още могат да проявяват признаци на самостоен живот.

Опитът е направен с отрязано сърце на току-що умряло млекопитаещо или човек.

Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.

Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.

И понеже както тялото, тъй и органите са съставени от клетки, то новите изучавания се отправиха към изследване на клетката.

Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност.

Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин.

Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.

Установи се, че тая огромна молекула е съставена от по прости тела, наречени аминокиселини.

Даже се узна, как те се свързват помежду си в молекулата.

Самите аминокиселини могат да се получи от прости химически съединения, затова в ума на химиците възникна идеята да получат синтетически белтък.

И действително, отначало опитите в туй направление бяха надеждни.

Успяха да свържат 18 аминокиселини, деветнадесетата, обаче, не искаше да се свърже до първите осемнадесети А в живата молекула тия киселини наброяват над сто и то тъй здраво свързани!

Свързването в природните албумини засега остава тайна.

И днес още едни намират причината в материалната същина на въпроса и затова продължават упорито да се мъчат да свържат деветнадесетата киселина до осемнадесетата, а други, настроени малко по философски, решиха да вървят по-нататък.

Те потърсиха да намерят разгадката на въпроса не в аминокиселините, а в самата основа на тия аминокиселини.

Те са най-простите елементарни тела, съставени от еднакви атоми.

Такива елементарни тела според таблицата на Менделеев съществуват около 80.

Най-малък атом има водорода.

По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони.

Даже изчислиха и големината на тоя електрон, че е равна на 2000-на част от водородния атом, бързината на движението му е 150,000 до 270,000 км.

в секунда, а пътищата му са елипси около централния йон.

Безкрайно малкото и безкрайно голямото се оказаха напълно подобни!

При изследване масата на електрона установи се, че тя представлява електрически пълнеж без материална основа.

Тя е, тъй да се каже, не материална маса, а една кондензирана електромагнитна енергия, която дава свойства на масата поради шеметната бързина, с която се движи електронът, още повече, като се знае, че бързината винаги увеличава ефекта на живата сила.

На тоя пункт материята загуби своята материална същина и премина в енергия.

Значи материята се оказа също тъй фиктивна, както и нейните съставни части – електроните по отношение на масата.

По такъв начин енергията се явява като родоначалник на материята.

Тя загуби своята константност и сама проявява тенденция на движение от един род в друг, докато най-после мине в материята.

Абат Морьо представя тоя ред на енергии по следния начин за изяснение на понятието за реда, в който можем да разпределим тия енергии.

Нека си представим, една челичена пръчка, стегната в клещи и нека да накараме тая пръчка да трепти.

При 32 трептения в секунда простите движения на пръчката минават в звук.

– Това е най-ниският тон, употребяван в музиката.

Ако увеличим числото на трептенията, ще чуем цялата гама, или по-точно още, ще чуем звуците на всички гами.

Ако трептенията надминат 7,000, звуците стават много високи и ухото едва ги търпи.

Над 32,768 трептения в секунда ухото престава да чува – това е границата на слуховата чувствителност.

Следващите гами остават тайна за човешката чувствителност.

Физиците намират, че тук е областта на електричните вълни, които добре се схващат от апаратите на безжичния телеграф, т.е.

А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област.

Светлинните явления започват при трептения от 450 до 750 трилиона в секунда.

В тоя интервал от трептения се намират всички цветове и нюанси на спектъра.

Отсам червения цвят тия явления дават топлина и се схващат от осезателното ни чувство.

Значи топлината, това са трептения около 400 трилиона в секунда.

Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка.

Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега.

Едва над 288 квадрилиона трептения, почват рентгеновите лъчи и свършват към два кентилиона.

И тъй ние виждаме, как простата механична енергия (движението на пръчката) минава в звук, електричество, топлина, светлина, химическа енергия и най-после електроните на рентгеновите лъчи.

Оттук нататък следват йоните, атомите, молекулите, албумините, клетките и т.н.

Днес науката загуби границите не само между „живата" и „мъртва" материя, но и между материята и енергията.

Енергията има свое движение при преминаване от един род в други, атомите, молекулите и те имат специални движения.

Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга.

Растенето, движението, размножаването, това са все особени движения, доскоро считани присъщи само на живата материя.

Течните кристали, поставени в специфична течна, среда, имат същото свойство да растат и да се множат.

От друга страна знае се, че клетката при делението си дава само клетки от рода на майчината клетка.

Аналогията показа, че подобно явление се намира и у „мъртвата" материя. Напр.

ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми.

Нисшите едноклетъчни организми имат едно особено движение (чрез псевдоподи, лъжекрачка), наречено амебовидно движение.

Опитите на Bütschli показаха, че и в мъртвата материя може се намери аналогично явление.

Даже храненето успяха да наподобят.

Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак.

Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло.

Има още много аналогии, които подриват рязката граница между жива и мъртва материя.

И така се анализираха основните елементи на живота,, като се започна от чистата енергия и се мина през йонното състояние на материята, после през атомите, молекулите, докато се стигна до организмите – най-нисшата форма на които се явява клетката.

Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма.

Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение.

Знаем, че в дълбочината на земята известни елементи и съединения се намират в газообразно или течно състояние поради високата температура и голямото налягане.

Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали.

Тук молекулите така са свързани, че образуват огромни каменни блокове и като че се свързват в тия блокове за вечни времена.

Но внимателното проучване на тия вързани за вечни времена молекули установява, че и те, макар и бавно, се движат, освобождавайки се по един удивителен начин.

Без подробности ще упомена само ония фактори от физиката и геологията, които най-съществено спомагат за разрушаване на тия скали.

Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите.

Най-после мъховете и те имат свой дял в това рушене.

По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах.

Поройните дъждове разтварят една част от тоя прах, а друга свличат към долините, дето богатата с тия соли вода тори почвата, храни растенията и пои животните.

И действително, растенията пък и животните съдържат в тялото си много неорганични елементи и съединения между които S, Р, Cl, Bг, Si, K, Nа, Li, Fе, Mg, Са, Bа, Al, Аs, Си, Аg, и най-важните С, Н, О и N.

По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама.

Калиеви и натриеви соли има 18.65%

И тъй силициевите съединения, които съставляват най-големия процент на скалите са най-голяма необходимост за растенията.

Значи молекулите на скалите имат път към растенията.

От растителната елементарна клетка до висшите растения се протака една огромна стълба от всевъзможни видове растения, които колкото повече се движат възходящо, толкова повече усложняват своята конструкция.

Но колкото повече организмите отиват към една по-съвършена организация, толкова повече се проявява една нова форма на движение, като психична проява.

Тая психична проява за първи път се среща у някои растения в много примитивна форма, после минава у животните, а у човека тя достига висша степен на развитие, като чувства.

Това е една обширна област, за която тук може да се спомене и за която би могло в друга статия да се каже нещо повече.

Следвайки това усложняване, намираме у човека една нова форма на движение, която се явява специфична за него в частност, а донякъде и за животните изобщо.

Това са мисловните движения, които за първи път срещаме у някои нисши животни.

И по тоя въпрос пак ще се върнем друг път.

Разгледан като най-съвършената форма, човекът представлява най-сложния апарат, какъвто можем си въобрази.

Като сложни апарати всички хора имат почти еднаква конструкция.

Но оказа се, че и хората се делят на градации.

Не, те всички имат еднакво устройство.

Различието тук се явява по отношение на вътрешния психологически живот от една страна и умствения – от друга.

Това обуславя и детайлното различие на формите.

В действителност всичките хора имат носове, но не всички носове са еднакви.

Всички имат очи, но очите на хората са различни и т.н.

Тия детайлни различия станаха предмет за изучаване от специални дисциплини, като физиогномията, френологията и пр.

Все на същата причина се дължат различията, които се явяват между отделните индивиди, племена, народи, раси.

Ако наблюдаваме дивите племена, ще забележим известна разлика.

В характера и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот.

Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца.

Всичко това дава основание да се постави една градация между различните племена.

Даже тя може да се постави и за по-цивилизованите народи, само че в една по съвършена форма.

Различието тук се обосновава на неразвити единични страни от чувствата.

Изобщо най-много развити страни на психичния живот имат най-съвършените хора.

Подобно различие се констатира и по отношение на умствения живот не само между отделни индивиди, но и между различните народи.

А забелязва се, че колкото повече е застъпен умствения живот, толкова по-ясно се проявява още един нов елемент, още едно ново движение, различно от споменатите досега, което ние наричаме съзнание.

Умственият живот още не подразбира съзнанието, защото има много учени мъже, много отлични артисти, които иначе имат широка култура, но не винаги имат и широко съзнание.

Умственият живот е само условие за по-добрата проява на съзнанието, което е една по-висша форма от самия умствен живот.

И свръхчовеците – идеалът на настоящето, това не са хора с особени някакви телосложения, нито пък с особени някакви чувства или умове, колкото са хора с разширени съзнания.

Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид.

За един дивак е невъзможно да мисли за свръхчовека в тая форма, в която ние си го мислим, но за нас, обаче, свръхчовекът не е (нещо) невъзможното.

Ето защо ние допущаме, .че и над свръхчовеците съществуват по-съвършени същества, за които ние можем да имаме засега само смътни, неясни образи, родени наполовина от логиката и наполовина от фантазията.

И така, съзнанието, разбрано в най-широк смисъл, представлява най-сложното движение за съвременния човек.

По низходящ път следват вече психофизиологичните движения, чисто физиологичните, физичните, молекулните, атомните, йоните... Това са всевъзможни движения, които у човека така се съпоставят, така се допълват, че човешкия организъм представлява най-хармоничното съчетание на разумните сили, импулсиращи движенията във вселената.

И както в един организъм движенията на цялото има отношение към движенията на отделната клетка така и движенията на отделния човек се намират в такова отношение към движението и живота на цялото човечество.

И тая форма на отношения се продължава по нататък.

Човечеството се намира в подобно отношение с животинското царство, а това последното пък се намира в отношение към организмите въобще; организмите пък към материята въобще, а материята към енергията въобще.

По кой път се е стигнало до енергиите, ние не знаем.

Онова, което знаем днес за днес, то е трансформацията на енергиите от един род в друг и прехода на тия енергии в материя.

Кой обаче е бил първият енергичен импулс за това мирово разумно движение което се зове еволюция, не се знае.

Знае се само, че тенденцията на това мирово движение е усъвършенствуването по форма, съдържание и смисъл.

Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение.

Тук ще отбележим само няколко черти от тая мирова разумност, проявена както в най-нисшите организми, тъй и във висшите светове на космоса.

Нека вземем най-нисшите едноклетъчни организми – амебите.

Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр.

суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно.

И при все това тя живее свободна и доволна.

Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити).

Това обстоятелство е продиктувало да се предвиди на това малко същество уста.

Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба.

Те, движейки се, образуват един водовъртеж с център устата и по тоя начин заедно с водата към устата се отправят и хранителни частички.

По един такъв разумен начин, едноклетъчните организми получават все повече усъвършенствуване като всяка нова придобивка се явява много разумно необходима.

По-нататък в организмите намираме едно ново явление, групирането на колонии.

За първи път го намираме у хидромедузите.

Хидрата чрез пъпкуване образува нови хидроиди които, обаче, не се отделят от майка си, а остават при нея и по тоя начин се образува една колония от възрастни индивиди.

По тоя начин се гарантира живота и прехраната на всички индивиди от колонията-комуна.

Но ако биха се трупали все нови и нови индивиди, то би се образувала една грамадна колония, чието изхранване би се значително затруднило.

Ето защо, не всички нови индивиди остават върху майчината колония, но някои от тях се откъсват, вземат форма на медузи и се впускат във водата да търсят нови условия за живот.

Понеже тия медузи ще трябва сами да си търсят прехраната, което е много по-трудно за един отделен индивид, затова у тях се развиват особености каквито в колонията ние не намираме.

Така явяват се мускулни елементи, изпълняващи роля при движението на медузата, нервни елементи, дори елементарни очни петна.

И като плава по такъв начин медузата известно време, тя се прикрепя към някой предмет дето чрез пъпкуване пак образува колония.

В тая колония, обаче, всички индивиди са еднакви по форма и служба.

У по-висши форми обаче, намираме още по-голяма диференциация не само на отделните тъкани, но и на отделните индивиди.

И тук има колонии, повечето със строго разпределение на труда.

Така върхът на колонията се заема от индивид, имащ форма на мехур, чиято служба е да държи колонията в отвесно положение.

Други индивиди имат чисто двигателна служба.

Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока.

След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н.

Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека.

Това са все диференцирани вече органи според службата, която има да изпълняват в живота на растенията.

У човека, разбира се, тая диференциация е застъпена до висша степен.

Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези.

Всичко си е на място в достатъчно количество, за да даде условия на индивида да живее.

При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.

Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.

То е както изхабения организъм – умира, за да се роди в една по-съвършена форма.

Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи.

Всъщност, то е продължение на мировото движение, което се изразява в смяната на формата.

Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение.

И днес още имаме морета, и днес имаме амеби, но заедно с това намираме хиляди други форми на живи същества, между които е и човекът с всичката негова сложност във физическо, физиологическо и психологическо отношение.

Науката доказа генетическата връзка между една амеба и един човек, но тя не можа да намери основната причина, която накара природата да създава различни форми, а не ограничи живота например само в амебите.

Тоя копнеж към движение на формите, към трансформация, към разширение на психичното съдържание и разширение на съзнанието, науката не можа да обясни.

Някои искаха да обяснят еволюцията като усъвършенствуване, продиктувано от борбата за съществувание, законите за наследствеността и естествения подбор.

Но всъщност, всички тия причини не са причини, а условия, чрез които се проявява основния закон, залегнал във всяко движение – именно усъвършенстването, защото усъвършенстването няма причина, тъй като то е от атрибута на вечното разумно движение.

Окултният свят днес намира едно по-друго схващане за целия тоя мир от безкрайно движение.

Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.

А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.

10. ИМПРЕСИЯ - Едидия Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Едни разливат нежния аромат на обичта и лекуват, а други дъхат студената омраза и са като отровни змии.

Всяко цвете е символ на душа, която се е родила.

И, както се знае, най-хубавите цветя са най-редки.

А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки.

Мнозина смятат розата за върховен символ по света, защото нейната форма, цвят и ухание, а най-вече мистичните кръгове на венечните й листа, говорят за безкрайните кръгове на човешкото съвършенство.

Други казват, че формата, цвета и уханието на розата са твърде непостоянни.

Има рози, които приличат на сърце, но има и такива, които приличат на юмрук; има рози с хубав нежно-червен цвят, но има и рози черни, които не дъхат любов.

Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите.

В миналото, из България е имало много върхове с Еделвайс.

Но слънцето беше престанало да ги милва и снежинките да ги топлят, и те всички изчезнаха.

Днес, след дълга и студена зима, по високите български върхове пак заблестяха самотните цветове на Еделвайса.

Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс.

Не бой се, дете, кога слизаш надолу.

Що, от тъмнината ли се плашиш?

Не дете, слизал съм низ тез пътеки не веднъж и знам, че стигнем ли до дъното, ще ни се отвори пак изходен път нагоре.

Ти се оплакваш, че светлината едва блещука, че ту блесне, ту изчезне, а?

Видиш ли защо ти беше пламъчето на моя светилник?

Ти се навеждаш и вземаш нещо.

Видиш ли защо ти беше макар и бледен, пламъка на моя светилник?

Нещо радостно трепна в тебе.

Познаваш ли този елмаз?

То са крилата на радостта.

Светлината на светилника все по се разширява, разширява и живо зазвучава с песента на ангелите.

11. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб.

Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи.

Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване.

Моята лодка е малка – двамина седим в нея само...

Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци.

Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват.

То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред.

И зная аз неговата мисъл.

Тя е в светлите страни, на край световете, където е Великият Изход.

Тъй помня аз да минават времената – едно след друго от край вековете – от първото начало, което беше край на другото начало.

В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път.

Но те са тъмен отблясък, и тяхната глъбина крие страдания.

Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма.

Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма....

Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни.

Умът наново започва своя ден – спокоен и силен. О!

Тя – Истината на Живота.

А лодката се носи далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан бряг на родна страна...

На изток се отмахват тънки завеси.

Една след друга мигновено чезнат в неизмерим чет.

А светлината все по-вече и по-вече насища хоризонта.

На изток зорите пеят утринни песнопения.

— Те идат все към нас...

Нашата лодка лети все напред да срещне светло окъпания изгрев.

12. Списанието Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Рабиндранат Тагор

Из „Шепота на душата”

Онова, което ние познаваме като сила, можем да го подведем под законите на математиката.

И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това.

Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата.

В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва.

Материализмът има тая съществена отлика, че измерва конечните неща, защото и той самият е конечен.

Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.

Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот.

Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.

Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход.

Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение.

Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон.

Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт.

Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата.

Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път.

13. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Под влиянието на бързия развой на естествознанието и техниката, в миналия век се създаде едно схващане за света, което бързо се популяризира и владее в много среди и до днес.

Изложено накратко, то се състои в следното:

В безграничния и равномерно разпръснат ефир се образуват въртежи-ядра.

Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме.

Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета.

Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек.

Идват на свой ред историците.

Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи.

Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи.

Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой".

Ние няма да се спираме на това, дали днешното официалното светоразбиране е разрешило основните въпроси на живота, нито пък имаме намерение да подценяваме научните изследвания и открития.

Изтъкваме само някои положения, които от части обясняват психологията на съвременния човек.

Външните причини за създаването на поменатия научно-популярен мироглед бяха падането авторитета на черквата (представителка на религията), крайните увлечения на умозрителната идеалистична философия и бързият успех на специалните науки.

Авторитетът на науката се издигна бързо.

Създаде се убеждението, че религия и философия са стадии, надживени от човечеството.

Това доведе до едностранчиво и то предимно умствено развитие на съвременния човек.

Човекът впрегна природните сили, но сам се отдалечи от природата.

Улесненията и удобствата, които науката достави го отклониха в много отношения от неговия естествен развой.

Защото мислители отдавна са изтъкнали, че духовната природа на човека (вън от въпроса за нейната същина) е твърде многостранна.

Чисто научното изследване задоволява най-вече ума.

А у човека има и други вътрешни потреби, които под една или друга форма се задоволяват от пренебрегнатите днес религия и философия.

Това се подчертава и от факта, че специалисти, които като учени, държейки за строгостта на науката, като хора признават основателността на търсенето и по други пътища на онова, което се изплъзва от техните измерителни уреди.

А има в живота вече факти, които са може би първите признаци за естественото вътрешно противодействие срещу едностранчивото развитие на съвременния човек.

Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават.

Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.

Отделните опити на тоя или оня могат да бъдат малко или много сполучливи и да задоволяват някои временни нужди, но при днешните условия само окултната наука може да даде голямото синтетично знание, което едновременно без противоречие да удовлетворява присъщите на човека, научни философски и религиозни домогвания.

Исторически, окултната наука твърди, че развитието на човечеството върху земята е много по-дълго и много по-сложно от колкото обикновено се мисли.

То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида, за някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства.

Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и величие, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти.

Според окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план.

И днешната европейска култура има определено място в човешкото развитие.

Нейната задача бе да развие ума.

Тя постигна това, като насочи неговото внимание изключително върху материалните форми и отношения.

Това е и дълбоката вътрешна причина за създаването на днешното ограничено светоразбиране.

Но потокът на еволюцията е неспирен Постигат се едни задачи, други се откриват.

Днешният човек, потънал волно и неволно в материята, захваща да се сепва.

Защото още дълъг път го чака.

И външните признаци на това са новите духовни движения, за които особено характерен е създадения и растящ интерес към древния изток.

В него мнозина, недоволни от официалната духовна ограниченост на запада, намират нещо твърде близко и сродно.

Но днешният човек има определен начин на мислене и изследване.

с вътрешната връзка и последователност на големите религии и култури), а и практически.

Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини.

Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила.

И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.

Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания.

Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои.

Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното.

Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат.

Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука.

Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената.

Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата.

Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени.

За изучаването на окултната наука не се изискват особени външни условия и удобства, както мнозина са склонни да мислят.

Има и по-висши същества, които ръководят съдбата на човечеството.

И знаещите твърдят, че както в миналото, така и днес, в началото на една нова култура, те слизат вече твърде близо до страдащото човечество, да разрешат създадените противоречия, да напомнят вечните истини на живота и да възвестят градящия нов ден...

14. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Чудно е наистина с какво сърце убива един човек, който току що се е привдигнал от легло и може би е понаучил нещичко за цената на живота, чудно е как му дава сърце да убие някоя радостно прелитаща мушица.

Най-сетне, какво струва една мушица!

Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо.

Ако не струваше, нямаше да бъде създадена!

Някому ще се стори може би нелепо, задето говорим за такива „дребни", „маловажни" неща, ние поддържаме, че малките неща, от които всъщност е изплетено нашето съществуване, са най-важните неща.

В тия страници ние говорим за живота така, както всеки го знае – онова, което „знае" и най-простичкия човек, кога притвори очи и произнесе думите „живот", „живея".

Говорим не за оня живот: „съвкупност от ензимни процеси, които стават в живата материя", не и за тези или онези философски разсъждения, нито пък за онова всекидневно живуване на човека – а за живия живот.

И преди да разрешим простите проблеми на живия живот, които естествено произтичат от него, ние никога не ще можем да се възвисим до големите въпроси, които буди тази велика и красива загадка на Бога – Живота.

Ето що чух веднъж като вървях по една горска пътека.

То нещо детинско ще да е брътвяло на татко си, защото очите на бащата весело се усмихваха.

Изведнъж момиченцето спря на пътя.

Побутна го с тоягата си.

И той натисна с тоягата си.

„Недей, татко, нали ще го боли?

" Бащата се усмихна и отминавайки, настави: как щяло да може, нали не е живо?

„Мърда ли", „нали ще го боли", „може ли да яде" – прояви на живота.

Живо ли е едно дърво или не, лесно се познава: ако пролет напъпи и се разлисти, ако расте, ако се „движи", живо е; ако не мръдва нищо в него – мъртво е.

На земята, движението е един признак на живота – без то да е самия живот.

Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество.

Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава.

И няма по-естествено искане от искането на всяко живо същество:

да му се дадат условия и простор да расте, „да се движи" по ония естествени линии, които вътрешните закони на живота му очертават;

да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж.

Когато житното зърно страда в земята и се бори с почвата, за да поникне навън на божието слънце, това са естествени страдания, наложени от вътрешното естество на живота.

Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни.

Най-после, всяко същество иска да не му се отнема необходимото за живота, неговата насъщна храна.

Това са прости истини, които всеки, който живее, знае.

Ето защо всяка жива душа казва: „Дайте ми воля да раста, не ме ограничавайте и не обирайте безмилостно плодовете, които узряват по вейките на моя живот.

Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни".

Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите?

Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите.

Законът на единния живот така ни учи.

И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот.

Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество.

„Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят".

Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане.

Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота.

Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме.

Това са най-малките въпроси, които великият Живот ограничен в нас, ни е дал за разрешаване и те все още стоят неразрешени, а преди да разрешим тях – тези малките въпроси – няма да дойдат големите.

Не седи ли все още неразрешен въпросът за храненето, за хляба на човека?

Че е така, показват болестите, що терзаят днес човека – и отделно всеки индивид и целокупния организъм на цялото човечество.

Ние всички знаем, че за да живеем, трябва да ядем.

Ние всички знаем, че за да живеем трябва да ядем.

А добиваме разумност, за да познаем Бога".

Една къса истина, до която води дълъг път.

15. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА

В древните митови разкази на всички почти племена и народи се намират дивни легенди за великото светило.

Някога народните певци и поети са възпявали очарователните изгреви и залези на слънцето в Божествени песнохваления.

А жреци и свещенослужители са му поднасяли жертвоприношения.

Днес учените мъже на света искат да разгадаят тайната на слънцето.

Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум.

Нима до скоро не се считаше светлината за напълно изследвана и изучена?

Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време.

Забележително е, че откакто учените започнаха да изследват лъчите и техните енергии, както и самото слънце, певците престанаха да пеят песнохваления, жреците никога не принасят жертви, а легендите само децата наивно четат.

Изучават учените слънчевите енергии и лъчи, но не ги използуват... Строят дворци и спущат дебели завеси на прозорците, за да не влязат слънчевите лъчи и повредят скъпоценните покривки... Строят сгради на десетки етажи в тесни улички, гдето слънчевата светлина никога не прониква.

Откакто хората превърнаха деня на нощ и нощта на ден, откакто построиха големи подземни увеселителни заведения, гдето прекарват почти половината от живота си, оттогава човечеството остана назад в своето развитие.

Никога статистиките не са показвали по-голяма престъпност от днес, никога числото на болестите и болните не е било тъй голямо както днес, никога хората не са имали по-голяма омраза един към друг, както днес.

И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад.

Аз си спомням за един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето.

Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често.

Днес хората имат по-важна работа отколкото интересът към слънце и светлина.

Видели ли сте ония бледни, измъчени лица, прекарали по цели нощи в безсъница с какъв трепет очакват след мъчителната нощ утринното зазоряване?

Оная грамадна маса от болни очаква своето избавление най-вече от слънцето.

От учения свят се интересуват от слънцето и светлината най-вече физиците, астрономите и биолозите.

Първите обективно изучават светлините лъчи, като вибрационно движение, измерват големината на вълните, бързината на движението, изучават спектрите и пр.

Биолозите изучават от своя страна влиянието на слънчевите лъчи върху живите организми, било растителни или животински и правят своите заключения.

Но изучаването на слънцето в окултната наука, заема също един голям отдел.

Неговото изучаване се схваща като изучаване на едно природно творение, криещо в себе си сили, които могат да се оползотворят.

Окултната наука изучава не само слънцето, но и всички творения на природата.

Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси?

Между чисто научните изследвания и окултните такива, съществени различия в резултатите не може да има.

Различието може да съществува само по отношение на методите, времето и изходните пунктове.

Днешната наука се движи вече доста ускорително към старите окултни твърдения.

И рано или късно, това е въпрос на време, науката ще стане окултна и окултизмът „научен".

Това е тъй, защото обектът и на съвременната наука, както и на окултната е изучаване на природата в нейната пълнота, не само по форма, но по съдържание и по смисъл.

В дадения случай, за влиянието на светлината тук може да се кажат само бегло няколко думи и то най-вече от биологична гледна точка.

Въпросът, разгледан само в няколко страници, далеч не може да бъде изчерпателен, но във всеки случай, той ще даде повод поне за по-нататъшни наблюдения и проучвания.

Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното.

Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи.

В настоящата статия ние ще отбележим влиянието, което светлината оказва целокупно с видимата и невидимата си част върху организмите.

Съвременните биолози схващат химичната роля на светлината в живота, като най-важна.

Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха.

Без тази слънчева светлина тоя процес е невъзможен.

Въглеродът е необходим за живота, защото влиза като съставна част на органическата храна, без която не могат не само животните, но и човекът.

Месоядните животни си доставят тая храна като изядат други животни, а тревопасните – от растенията.

Растенията, обаче, приемат само неорганическа храна и от нея образуват органическа (т.е.

Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат.

Опитите установяват, че тоя процес може да стане само при условия растенията да са зелени (да съдържат хлорофил) и да са изложени на слънце.

Тоя въглерод като се освободи веднага, се съединява с други елементи и образува разните органически съединения, като захарите, нишестето, тлъстините и пр.

Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества.

И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа.

Тук може да се отбележи и топлинната енергия, която играе също тъй важна роля в живота на всички същества и която също тъй иде заедно със слънчевите лъчи.

Тая енергия е, тъй да се каже, основата на всички ония химични и биохимични процеси в света.

Би могло още много да се каже за химичната енергия на слънчевата светлина, но тук това е невъзможно.

Може да се подчертае само връзката между нашите движения, мисли, действия, творби, както и на всички организми, със слънцето.

Физиологичното влияние на слънчевата светлина можем изрази като импулсивен източник на живот за едни организми, а за други, като един източник на смърт.

По-голямата част от животните и растенията, обаче, притежават неудържим стремеж към светлината.

Тя за тях се явява като стимулатор за засилване физиологичните им функции, с изключение на размножителните процеси.

Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби.

Такива растения наричат етиолирани и те бързо загиват.

Умерената светлина, обаче, може да служи и за стимулант при размножението.

На това се дължат заздравяванията на рани, изложени на слънце, които иначе мъчно заздравят.

Също така и хората, които живеят по високите и южни склонове на планините биват по-едри от тия по северните склонове и низините.

Особено едноклетъчните организми най-вече страдат от силната светлина.

Изследванията показват, че никак не обичат светлината патогенните, разрушителните, болестотворните бацили.

Разбира се, че тук има значение времето, през което трае светенето, както и интензивността на светлината.

При това пряката светлина е по-силна от дифузната, дневна светлина.

На това убийствено влияние върху патогенните агенти, се дължи дезинфекционната роля, която слънцето има.

Зимно и есенно време, когато светлината е силно разсеяна, микроорганизмите могат дълго да изтраят на дифузната светлина и затова заболяванията са най-много през този период от годината.

На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания.

Вън от това при слънчевите бани се получава и общо засилване на организма – едно важно условие за успешна борба на организма с вредните агенти.

У растителното царство има много малко видове, които не обичат светлината.

Но общо взето у растенията има едно силно надпреварване да се доловят по възможност по-голямо количество лъчи.

У тях има значи един стремеж за светлина.

Има някои типични растения, като слънчогледа които имат много силен афинитет към слънцето Всеки е виждал слънчогледовите дискове всяка заран обърнати към изток, да посрещат изгрева и вечер да изпращат залеза.

Растенията растат винаги откъм неосветената си страна, затова те се изкривяват по посока на източника на светлината.

Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм.

Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените.

В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината.

Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината.

Всичко това има отношение към самата психология на животните.

В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра.

По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения.

В големите дълбочини са намерени само животни – любители на тъмнината.

Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни.

с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина.

Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи.

Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата.

Известно е също, че у слепородените тая чувствителност е изумителна.

По тоя начин природата балансира недостатъка.

Относително психологията на ония животни, които обитават непрогледните тъмнини на морските дълбочини, и които никога през живота си не виждат или не чувствуват слънчевите лъчи, може да се направят интересни изводи.

На първо място изпъква тяхната външна форма.

Тя е у някои дотолкова голяма, че заема почти половината тяло.

Останалата част може да се счита като стомах.

Такава грозота се констатира и у нощните животни на сушата.

Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп.

Същата грозота намираме и у тия животни, които живеят дълбоко в почвата.

От вида на една къртица всеки почти усеща едно неприятно чувство.

Съпоставете всичката тая грозота със симпатичността, която вдъхва овцата, величествеността на лъва, и красотата на американските колибри.

Ще се види дълбоката разлика, която съществува в красотата на формите, между ония деца на тъмнината и ония същества, които живеят в обилност от слънчева светлина и дишат въздуха на небесните висини.

У животните, както и хората, по тяхната външна форма може да се съди за техния характер.

Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.

Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината.

Има изобщо много наблюдения, които показват, че има дълбока разлика в характерите на животните, пък и на хората, които живеят в близък контакт със слънчевите лъчи, и ония които рядко или никак нямат отношение с тая светлина.

Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения.

Ако такова затъмнение свари птицата по време на хвъркане, тя пада на земята или се блъска в зданията.

На 4-ти април 1912 г, е наблюдавано влиянието на слънчевото затъмнението в парижката зоологическа градина.

Оказало се, че антилопите, газелите и елените първи почувствували затъмнението и налягали по земята.

Маймуните здраво се заловили една за друга, пчелите побързали да се приберат и пр.

Всички тия факти показват само прякото влияние, което светлината има върху организмите.

Подробностите по влиянието на слънчева светлина могат отпосле да се изучат.

Сега ние можем да констатираме само онова силно влияние, което има тя по отношение на нашия организъм и нашата психика.

Човечеството, откакто изучи тъй подробно това влияние, вместо да го използва, се ограничи да го констатира и продължава да живее в условия, които подобават само на некултурните народи.

И когато у нас някои приятели на слънчевата светлина поискаха да използват най-хубавото нейно сутринно влияние, при изгрев, „културните хора" ги обвиниха в идолопоклонство.

В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека.

Това бе направено с умисъл да се върнем в една следваща статия по подробно към тоя въпрос.

В настоящата статия се цели да се изнесат само ония общи положения от влиянието на светлината върху организмите, които важат, разбира се и за човека.

Но днес певците и поетите не пеят вече песни на слънцето, от което те черпят жизнените си енергии.

Те възпяват жените, парите и скръбта, а забравиха слънцето, светлината и радостта.

Жреците и свещенослужителите под каменните сгради на храмовете за много неща проповядват, но за слънцето и неговата светлина никой нищо не казва.

Потънали в мрачните си кабинети, те рядко виждат дори слънце и светлина.

Днес вече малцина жадуват за тях.

Днес само слънчогледът през летни дни посреща слънцето и го изпраща вечер и само птичките от ранна утрин до залез му пеят песнохваления.

Народите и отделните общества приличат на снопи от голямата нива на Сеяча.

Тия снопи не ще останат все така, защото ще дойде вършитба и Той ще разкъса връзките, що ги стягат, ще пусне върху тях конете, за да извади онова, което е еднакво у всички снопи – зърното.

Творецът сеяч затова създаде човека, за да види плода на своето творчество, а тоя плод е жив, безсмъртен, вечен.

Всичко друго: личност, нация, религия – ще отиде на своето място, защо те са само като помощни средства при великото дело на Твореца-Сеяч.

16. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Един от най-светлите изводи на съвременната наука е изводът, че всичко е слънце: сгъстена и преработена слънчева енергия.

Слънцето е сърце на нашата система, то крепи в лъчите си живота на всичко живо.

И астрономи, и физици, които следят промените на земния магнетизъм – жизненият флуид на земята – в зависимост от слънчевата радиация, най-сетне идват до заключения, които граничат с истините, що астрологията твърди.

Те признават, че „промените на земния магнетизъм се дължат на видимото движение на слънцето, луната и пр., промени, които стават по непознати закони“ (Joubert – Traité d'éléctricite). C.

Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка.

Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно.

Наблюденията върху вариациите на слънчевите петна – като външен белег на дейността, що кипи на слънцето – дава повод за любопитни статистични проучвания.

Идва се до извода, че климатични промени, плодородие, дори женитбите са в връзка с живота на слънцето.

Това са досещания, леки докосвания до древната астрологична истина.

Че живеем чрез слънцето – това не е тайна за никого, дори за животни и растения.

Явно е влиянието и на Луната: непрекъснатият ритъм на приливите и отливите постоянно ни натрапва това.

Фактите, които наблюдаваме показват, че тя влияе мощно върху развитието на органичния живот на земята.

Влияе и върху физиологичния и психичен живот на човека.

Защото установява се, че първите две смени на луната носят по-други влияния, отколкото последните две – след пълнина.

Интересни наблюдения са правени в тази посока.

Запример мъртва жаба, оставена на лунни лъчи, кога луната се намира вече на разсип, много бързо се разлага.

Остър нож, изложен през нощ на открито, когато луната се празни, отъпява и става негоден за по-нататъшна употреба, колкото и добре да се наточи след това.

Явно е, че лунната енергия на разсип действува разрушително върху органичната и неорганична материя.

А и сума други наблюдения са правени.

Знайно е запр.

въздействието на луната върху душевно болните, напр.

върху сомнамбулите.

Знайно е влиянието на месечината и върху физиологичния живот на жената, а многобройните наблюдения върху животни и растения, чийто живот и бит са понякога така явно свързани с промените на слънцето и луната, не само загатват, а и рязко подчертават реалността на тези влияния.

Кой не знае, че целият живот на растения и животни – от процесите на разплод и размножаване до зимния сън, който заспиват някои животни – зависи от годишните времена, сиреч от промените в космичната полярност на слънчевата енергия?

В такъв случай някои от „пустовериците" на народа няма да излязат дотам пусти.

Запример, това дето народът се пази да сее на разсип или да сече дърва през дните, когато луната се празни, не са негови приумици, а факти, извлечени от всекидневния му опит.

Той може да не знае тяхното астрологично основание, ала опитното им оправдание той отлично знае.

Но на това ние няма да се спираме надълго и широко: на запад има сума писано по този въпрос.

Едно във всеки случай е ясно: че слънцето и луната влияят мощно върху живота на земята и върху ония същества, които я населяват.

Дотук наистина няма нищо ново.

Това са отдавна установени научни факти.

Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система.

Стъпим ли върху почвата на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния.

Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства, носят специфични, индивидуални особености.

Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата.

Това сложно силово поле се мени всеки миг и астрологията изучава тъкмо тия постоянни променливи трептежни състояния на нашето пространство.

Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята.

Това, което обикновено се нарича земен магнетизъм, всъщност една още твърде малко позната съвкупност от енергии, подлежи на непрекъснати промени, които се отразяват върху целокупния живот на земята и на съществата, що я обитават.

Тя не се задоволява само с проучване на небесната механика, с анатомията на небето.

Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват.

Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен).

И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила?

Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата.

Така астрологията наистина се явява ключ на всички окултни науки.

И истинските окултисти от всички времена не вършат нещата, когато им скимне, както върши днешния човек.

Днес се лекува кога да е, операции се правят кога да е, всичко се започва все наслуки.

И да се не чудим, че понякога не успяваме: то е, защото излизаме да сеем на сняг, или се греем на лунни лъчи, вместо на слънце.

А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично.

Следователно не е все едно кога се ражда човек, кога поема той първата вдишка като независимо от живота на майката същество.

В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота.

И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие.

Тук му е мястото да направим едно късо отклонение.

Много се е писало, спорило, разисквало върху това – не е ли учението на астрологията, учение фаталистично, сиреч, не се ли обуславя животът само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля.

Астрологията никога не е отричала индивидуалната воля и винаги е твърдяла, че тя ложе да реагира на звездните влияния, които представят само ония възможности що се представят на човека в даден миг.

Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека.

Индивидуалната воля тя не отрича.

Не отрича .съществуването и на други фактори.

Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез съвкупността на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество.

Самите планетни влияния, законите, които ги регулират и границите, в който те се проявяват, подлежат на опитно изследване.

И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла песен.

Астрологията – в своята практична част – е поставена на строга научна почва и си служи с ония методи, с които си служат всички други науки.

Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо.

Самата техника на астрологията е строго математична.

Астрологичното изследване е един вид математичен психологически анализ, въз основа на ония астрални съответствия, които представят основата на нейните закони.

Психологичната интуиция е необходим елемент за едно истинско астрологично издирване.

То е едно необходимо качество на истинския астролог.

Днес на запад с голямо усърдие се разработва научната астрология.

Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология.

Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони.

Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни.

В статията си „Астрологията експериментална наука ли е?

„Астрологията почива на изчисления и факти.

Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. "

„Астрологията може лесно да разбули всичката си убедителност за математика, отдаден на психологични издирвания. "

„Всеки от нас притежава свой хороскоп, сир., математични данни, които разкриват в известни граници неговите способности и неговата съдба. "

„Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането.

Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид."

1-во. Намиране часа на раждането като се познава дадена личност, сир., някои рязко изпъкващи качества на характера и деня на раждането.

2-ро. Астралната наследственост, сир., подобие в съчетанията на астрологичните фактори у лица, между които има тесни роднински връзки, съчетания, които в обикновените случаи, в хороскопи на лица без кръвни връзки, не се срещат в същия размер.

(Този въпрос Paul Flambart е разработил най-богато.

От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно).

3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти.

4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта).

„Светилата управляват в известни граници съдбата на човека.

Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал.

Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал."

„Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението."

„Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други."

„Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния.

Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо."

„Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях.

А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция."

една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример."

„И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия".

Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота.

Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.

17. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Те са ирационални величини, несъизмерими.

Мерките, с които разполага човечеството, не могат да ги уловят; обаче светът живее и се движи благодарение на тях.

Силите на природата са подчинени на известни закони, а законите почиват на принципи.

Всяка наука има няколко принципа, на които се основава, или тя е отражение на тези принципи.

Педагогиката като наука и тя си има такива принципи, на които се основава.

Хората постоянно говорят за истината и при все това я считат за нещо много отдалечено от тях.

Ако искат да дадат дефиниция на истината, никога няма да намерят подходяща.

Всеки знае що е човек, но ако започнем да го определяме, никой не ще може да даде една дефиниция, която да признаят всички.

Но тъй както всеки, който види човека ще го познае, тъй и всеки, като види истината, ще я познае.

Тя е далеч от нас по определение, но близко при нас по приложение.

Ако нямаше истина, животът щеше да е невъзможен.

И животът се крепи само заради туй, защото ние още намираме истината в него.

Педагогиката обикновено се стреми да бъде отражение на истината.

Трябва да се избегне една грешка.

Съвременните хора искат да докажат истината, че тогава да я приложат в живота си.

Но как ще я докажат, когато тя не подлежи на доказателство?

Да кажем, че един факт е истински можем, но да докажем самата истина, е един абсурд.

Че слънцето свети, това е един факт, който всеки може да го констатира, но кой може да каже: що е светлина?

Могат да се напишат много теории, но това са само теории.

И, при все това, че ние не можем да кажем що е светлина, служим си с нея и съзнаваме, че животът би бил невъзможен, ако тя липсваше.

Така е и с истината.

Следователно, първата задача на педагогиката е да напъти детето да постъпва съобразно с истината.

Ще кажете: „Как можем да направим това?

Попитайте един човек и ще видите, че той знае кога лъже и кога казва истината.

Когато един човек пише една статия, той прекрасно знае, кои са подбудителните причини да я напише и колко истина е вложил в нея.

Някой казва на приятеля си, че много го обича, че е готов да се пожертвува за него, но той вътре в себе си знае колко истина има в тези думи.

Някой дава клетва за вярност и той прекрасно знае дали може да бъде верен и т.н.

Истината е сила, която действува в нас, независимо от това, дали ние я признаваме или не.

Тя казва на човека така: „Аз искам да ти направя добро и това ми е достатъчно.

По-нататък от твоите разсъждения не се интересувам.

И така, първото нещо, което трябва да дадеш на детето, е да го научим да слуша гласа на истината в себе си.

Първото нещо, което трябва да направим, е да дадем на детето да яде от най-хубавата храна и да пие от най-чистия извор.

Храната, това е първата необходимост.

Във физическо отношение хората са разбрали тази естествена нужда и майката най-напред нахранва детето.

Същата нужда то изпитва и по отношение на сърцето си.

Майката трябва да нахрани и сърцето на своето дете.

Но има два вида сърдечна храна.

Сегашните майки дават на децата си такава любов, от която те после изпитват най-големите страдания.

Майката веднага ще внуши на детето си, че то не е като другите, че то е нещо повече от тях: че е по-хубаво, по-способно, заслужава всички да обръщат на него внимание, да му се радват, да го милват.

Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен".

И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради.

Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят".

Това не е храна за сърцето, това е отрова.

Майката, която люби своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните.

То трябва да се на учи да полива цветята.

Майката трябва да научи детето си да служи, а не да му служат.

Детето е зародиш, семенце на един бъдещ живот.

Ние трябва да го посеем на добра почва т.е.

да го научим да слуша гласа на истината в себе си Когато го научим на това, ние ще го изпратим на училище и то знае тогава как да използва знанията, които получава там.

Сега младежите свършват гимназия и университет и не знаят защо учат.

Всеки чувства, че нещо е пропуснал да научи.

Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл.

Хората мислят, че насоката на живота си ще я получат най-после.

Не, най-напред.

Тези качества най-лесно се всяват в детето.

Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава.

Като развием в него желания и изисквания, като го накараме да служи на своята личност, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти?

В този свят, само този, който има най-малко да получава от другите, само този, който уповава на себе си, може да живее.

Само когато всеки започне да зачита другия и да му дава свобода, хората ще разберат и истинския живот на братството и любовта.

18. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Всяка сутрин слънцето изгрява на изток, минава по своя начертан път и вечер догарят на запад сетните зари на изминалия вече ден.

След него в стройни, величествени шествия звездите прекосяват небето и когато сетните съзвездия се спускат на запад към своя залез, тогава далече на изтока пак се разкрехва зората – вестителка на великото светило.

Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост.

По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите.

Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.

Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница?

Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх?

Който строеше храмове, що зеят днес като тъмни уста – неми свидетели за някогашна култура и прогрес?

Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена.

Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни.

Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот.

Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл.

Не, какъв е смисълът на моя сегашен живот – би трябвало да се запита човек.

Какво трябва да бъде моето поведение в тоя час, в тоя момент, когато седя на тая маса, или когато съм изправен лице в лице с моя ближен, в погледа на когото чета едно отчаяние или една молба.

Какво трябва да бъде поведението ми, когато една ръка за прошка се подава.

Това е единственото важно поведение, а не онова, което аз ще трябва да имам през далечните милиарди векове на моя дълъг път.

От това не ще се подразбира, че човекът трябва да престане да търси познанието на бъдните дни.

Не, вечното търсене, неутолимата жажда са единствения залог за движението на човешката душа.

Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде.

Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си.

Преминават дните ден след ден.

Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп.

Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си.

Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта.

Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък.

Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител.

Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд.

Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта.

Големи умове, гении прислужват на нейния студен замах, като че тя тях ще пощади за тая дан!...

Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа.

Борецът за някакви правдини лети на крилете на своя устрем и дири в своето дело крайният ответ на всеки смисъл и в шеметния свой набег, той нищо не подбира и кървави са следите на неговата нога.

Всички те отминават.

За всички има дървен кръст и купчина земя.

Златото натежава на основата на оня, що е стъпил върху нея, рухва с трясък надолу и свободните черни хора залитат, за да станат изново роби.

Камбанен звън известява във влажния въздух нещо, а червеите – работници на черната земя очакват своя дар.

Големият, силният, превърнат на ням труп с глух грохот ляга там, обилно да ги нахрани със своята плът.

Жезълът на властелина преминава през хиляди ръце, а те изминалите, лежат в каменните саркофази ред до ред при своите деди.

Черепът на учения се търкаля из сетните останки на някоя рутина; никой го не познава, защото е кух, защото страшно зеят тъмните орбити на нявгашното тънко, наблюдателно око.

Всички преминават те един след друг... Къде отиват?

Няма ответ, само старата позната фраза, плод на безсилието и незнанието се носи от нечии в други уста.

Колко дълбоко е скрит в човека ответа за великия смисъл на живота.

Това, което може да се каже за него, не е плод на ничий ум, не е рожба на някой гений, то е нещо вечно съществуващо.

Невярно би било да каже човек, че е намерил смисъл за своя живот.

В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа.

– Така може да се назове великият смисъл.

Ти, и без това сам да подозираш, си служител, но сам не знаеш кому.

Даже и на себе си не служиш, защото истинското твое себе не е познало нито веднъж плодовете на твоя тежък труд.

Душата ти не е познала твоята жертва...

Всичко отминава.

НАГОРЕ

1.2631230354309